Откъс 77

Някои хора имат твърде лоши заложби и не обичат истината. Независимо как се разговаря за истината, те не стават за това. Те вярват в Бог от години, а все още не могат да говорят за реално разбиране за преживяване. И така, те решават, че не са сред предначертаните Божии избраници и че не могат да бъдат спасени от Бог, независимо още колко години ще вярват в Него. В сърцата си таят убеждението: „Само предначертаните Божии избраници могат да бъдат спасени, а всички останали, които имат твърде ниски заложби и са неспособни да разберат истината, не са сред тях; те не биха могли да бъдат спасени, дори и да вярват“. Те смятат, че Бог не определя изхода на хората въз основа на проявите и поведението им. Ако смяташ така, тогава много погрешно разбираш Бог. Ако Бог наистина действаше по този начин, щеше ли да е праведен? Бог определя изхода на хората според един принцип: в крайна сметка изходът на хората ще бъде определен според собствените им прояви и поведение. Ако не виждаш праведния нрав на Бог и винаги Го разбираш погрешно и изопачаваш желанията Му, поради което си винаги песимистично настроен и разочарован, не си ли го причиняваш сам? Ако не разбираш как действа Божието предначертание, трябва да търсиш истината от Бог в Неговите слова, а не сляпо да решаваш, че не си сред предначертаните Божии избраници. Това е сериозно неразбиране на Бог! Ти просто изобщо не познаваш делото на Бог, не разбираш Божиите намерения, а още по-малко ревностните и грижовни намерения, полагани шест хиляди години от Бог в делото на управлението. Ти се отказваш от себе си, правиш догадки и се съмняваш в Бог, страхуваш се, че си обслужващ, който ще бъде отстранен, след като приключи службата си, като постоянно умуваш: „Защо трябва да изпълнявам дълга си? Служа ли, докато изпълнявам дълга си? Няма ли да се поддам на измама, ако бъда използван и после захвърлен като непотребна вещ?“. Какво смяташ за този начин на мислене? Можеш ли да го различиш? Ти винаги разбираш погрешно Бог, поставяш Го в категорията дяволски царе, които управляват света, като пазиш сърцето си от Него, като мислиш винаги, че Той е егоистичен и подъл като хората. Никога не вярваш, че Той обича човечеството, нито вярваш в искреността Му да спаси човечеството. Ако ти винаги се характеризираш като обслужващ и се страхуваш да не бъдеш отстранен, след като приключиш със служенето си, ти имаш измамната нагласа на неверниците. Невярващите не вярват в Бог, защото не признават, че Той съществува, нито че Божието слово е истината. Щом вярваш в Бог, защо нямаш вяра в Него? Защо не признаеш, че Божието слово е истината? Ти не желаеш да изпълняваш дълга си и не преминаваш през никакви трудности, за да практикуваш истината, в резултат на което все още не си придобил истината, въпреки че вярваш в Бог от много години и въпреки всичко това накрая прехвърляш вината върху Бог, като казваш, че Той не те е предопределил, че не е бил искрен с теб. В какво се състои проблемът? Ти разбираш погрешно Божиите желания, не вярваш в Неговите слова, а когато изпълняваш дълга си, не прилагаш истината на практика и не си отдаден. Как можеш да удовлетвориш Божиите намерения? Как можеш да спечелиш делото на Светия Дух и да разбереш истината? Такива хора дори не са пригодни да бъдат обслужващи, така че как биха могли да бъдат допуснати да преговарят с Бог? Ако смяташ, че Бог не е праведен, защо вярваш в Него? Ти винаги искаш Бог да каже лично на теб: „Ти си от народа на царството; това никога няма да се промени“, преди да се потрудиш за Неговия дом, и ако Той не го направи, ти никога няма да Му отдадеш сърцето си. Колко непокорни и непримирими са такива хора! Виждам, че има много хора, които никога не се фокусират върху промяната на нрава си, още по-малко върху практикуването на истината. Те се съсредоточават само върху това да питат на всяка крачка дали ще могат да получат добра крайна цел, как Бог ще се отнася с тях, дали Той е предначертал те да бъдат Неговия народ и други подобни хорски приказки. Възможно ли е хора, които не вършат същинската си работа, да постигнат истината? Възможно ли е да останат в Божия дом? Сега тържествено ви заявявам: въпреки че човек може да е предопределен, ако той не може да приеме истината и да я прилага на практика, за да се покори на Бог, тогава отстраняването ще бъде крайният му изход. Само онези, които искрено отдават всичко от себе си на Бог и прилагат истината на практика с всички сили, ще могат да оцелеят и да влязат в Божието царство. Въпреки че другите може да ги считат за хора, за които не е предначертано да останат там, те ще постигнат по-добра крайна цел от онези уж предначертани хора, които никога не са били предани на Бог, поради праведния Божи нрав. Вярваш ли в тези слова? Ако не можеш да им повярваш и продължаваш упорито да се отклоняваш, тогава ти казвам, че със сигурност няма да оцелееш, защото ти просто нямаш истинска вяра в Бог, нито любов към истината. Поради това Божието предопределение не е важно. Казвам това, защото в крайна сметка Бог ще определи изходите на хората според техните прояви и поведение, докато Божието предопределение играе обективно само малка, а не водеща роля. Разбираш ли това?

Някои хора казват: „Имам лош нрав и не мога да го променя, колкото и да се опитвам. Така че просто ще го оставя да се развива естествено. Ако усилията ми не постигнат успех, тогава нищо не може да се направи по въпроса“. Такива хора имат изключително негативна нагласа, дотолкова, че са загубили надежда за себе си. Тези хора са непоправими. Ти полагал ли си усилия? Ако наистина си го направил и си готов да понесеш трудности, защо не можеш просто да се опълчиш на плътта? Не си ли човек със сърце и мозък? Как се молиш всеки ден? Не би ли трябвало да търсиш истината и да се уповаваш на Бог? За теб да оставиш нещата да се развиват по естествен начин означава да чакаш пасивно, а не да сътрудничиш активно. Да оставиш нещата да следват естествения си ход е все едно да кажеш: „Няма нужда да правя нищо, така или иначе всичко е предначертано от Бог“. Това ли е наистина Божието намерение? Ако не е, тогава защо не можеш просто да се подчиниш на Божието дело, вместо често да бъдеш с отрицателна нагласа и неспособен да изпълняваш дълга си? Някои хора, след като малко са прегрешили, правят догадки: „Дали Бог ме е разкрил и отстранил? Дали Той ще ме порази?“. Този път Бог е дошъл да работи не за да порази хората, а за да ги спаси във възможно най-голяма степен. Никой не е безгрешен — ако всички бъдат поразени, това ще бъде ли спасение? Някои прегрешения се правят умишлено, а други са неволни. Ако си способен да се промениш след като признаеш нещата, които правиш неволно, Бог ще те порази ли преди това? По този начин ли ще спасява Бог хората? Той не работи така! Независимо дали си с непокорен нрав или действаш неволно, запомни следното: трябва да размислиш и да опознаеш себе си. Промени се веднага към по-добро и се стреми към истината с всичките си сили — и независимо от обстоятелствата, не се предавай на отчаянието. Делото, което Бог върши, е да спасява хората и Той няма да поразява произволно хората, които иска да спаси. Това е сигурно. Дори ако наистина е имало вярващ в Бог, когото Той в крайна сметка е поразил, това, което Бог прави, пак би било със сигурност праведно. След време Той ще ти разкрие причината, поради която е поразил този човек, така че да бъдеш напълно убеден. В момента просто се стреми към истината, съсредоточи се върху навлизането в живота и се старай да изпълняваш добре дълга си. Така няма как да сбъркаш! Без значение как Бог в крайна сметка се отнася с теб, това със сигурност ще бъде праведно. Ти не трябва да се съмняваш в това и не е нужно да се притесняваш. Дори и в момента да не разбираш Божията праведност, ще дойде ден, когато ще бъдеш убеден. Бог работи справедливо и почтено. Той открито разкрива всичко. Ако размислите над това внимателно, ще стигнете до искреното заключение, че Божието дело е да спасява хората и да преобразява покварения им нрав. Като се има предвид, че Божието дело е да променя покварения нрав на хората, е невъзможно те да нямат разкривания на поквара. Именно в тези разкривания на покварения нрав хората могат да познаят себе си, да признаят, че имат такъв нрав и да пожелаят да получат Божието спасение. Ако хората изобщо не приемат истината, след като са разкрили покварен нрав, и продължат да живеят според този нрав, тогава те ще бъдат склонни да накърнят Божия нрав. Бог ще им въздаде възмездие в различна степен и те ще платят цената за прегрешенията си. Ако в определен момент несъзнателно станеш разпуснат и Бог ти обърне внимание на това и те кастри, а ти се промениш към по-добро, Бог няма да използва това срещу теб. Това е нормалният процес на промяна на нрава, в който се проявява и истинското значение на делото на спасението. Това е ключът. Като пример по въпроса за границите между половете да кажем, че си привлечен от някого, търсиш възможности да разговаряш с него, казваш му съблазнителни думи. А по-късно си мислиш: „Това не е ли низко поведение? Това не е ли грях? Не е ли посрамване на Бог да не се поддържа ясна границата между половете? Как можах да направя такова нещо?“. След като осъзнаеш това, ти се втурваш към Бог и се молиш: „О, Боже! Аз отново съгреших. Това е грозно и наистина позорно. Мразя покварената плът. Дисциплинирай ме и ме накажи“. Решаваш в бъдеще да стоиш настрана от подобни неща и да не общуваш сам с противоположния пол. Това няма ли да е промяна? И след като си се променил по този начин, твоите предишни неблагоразумия вече няма да бъдат осъждани. Ако говориш с някого и го съблазняваш и не смяташ, че това е нещо срамно, нито мразиш себе си, нито се предупреждаваш, нито решаваш да се опълчиш на плътта или да се изповядаш и покаеш за греховете си пред Бог, тогава е възможно да продължиш да извършваш много повече злодеяния и нещата ще стават все по-лоши и по-лоши и ще те водят към грях. Ако направиш това, Бог ще те осъди. Ако съгрешаваш отново и отново, това е умишлен грях. Бог осъжда умишления грях, а умишленият грях е непоправим. Ако наистина неволно проявиш покварен нрав и можеш истински да се покаеш, да се опълчиш на плътта и да практикуваш истината, Бог няма да те осъди за това и все още можеш да бъдеш спасен. Божието дело има за цел да спаси човека и онзи, който разкрие покварения си нрав, трябва да приеме да бъде кастрен, съден и наказван. Ако човекът може да приеме истината, да се покае и да се промени, няма ли това да удовлетвори Божиите намерения? Някои хора не приемат истината и винаги проявяват отбранително отношение към Бог. Такива хора нямат навлизане в живота и в крайна сметка всички те ще трябва да понесат загуби.

Както бе споменато по-рано, събитията от миналото могат да бъдат заличени с един замах. Бъдещето може да замени миналото. Божията търпимост е безгранична като морето. И все пак към тези слова има и принципи. Бог няма да заличи всеки грях, който си извършил, без значение колко голям е той. Бог върши цялото Си дело чрез принципи. В миналото беше издаден управленски закон, в който се разглежда този въпрос: Бог опрощава всички грехове, които човек е извършил, преди да приеме Неговото име. Но за онези, които продължават да извършват грехове, след като са повярвали в Него, нещата са различни. Онзи, който повтори греха веднъж, получава възможност да се покае, но онези, които го повторят два пъти или отказват да се променят въпреки многократните смъмряния, биват отлъчени без повече възможности за покаяние. В Своето дело Бог винаги е толерантен към хората във възможно най-голяма степен. Оттук става видно, че Божието дело действително е дело за спасението на хората. Въпреки това, ако на този последен етап от делото все пак извършиш непростими грехове, то ти си наистина непоправим и не можеш да бъдеш спасен. Бог има процес за пречистване и промяна на покварения нрав на хората. Именно в процеса на постоянното разкриване на покварената природа на човека Бог постига целта Си за пречистване и спасение на човечеството. Някои хора си мислят: „Тъй като това е моята природа, нека всичко да бъде разобличено. След като това стане, аз ще го знам и ще приложа истината на практика“. Необходим ли е този процес? Ако ти наистина си човек, който прилага истината на практика, ако се самоанализираш, когато видиш кои поквари се разкриват в другите и какви грешни неща са извършили, и когато видиш същите проблеми в себе си, веднага ги поправяш и никога повече не ги извършваш, това не е ли косвена промяна? Или ако понякога искаш да направиш нещо, но преди това осъзнаеш, че то е нередно и можеш да се опълчиш на плътта, не постига ли това също ефекта на пречистване? Практикуването на истината в който и да е аспект изисква преминаване през повтарящи се процеси. Не че поквареният нрав ще изчезне напълно, след като истината бъде приложена веднъж. Човек трябва непрекъснато да търси истината, непрекъснато да бъде кастрен, укоряван и дисциплиниран, както и съден и наказван, преди поквареният му нрав да бъде напълно преодолян, така че вече да не му е трудно да прилага отново истината. Ако в крайна сметка човек вече е способен да практикува истината изцяло според Божиите намерения и да има истинско покорство пред Бог, след като е бил кастрен, съден и наказван, това означава, че има промяна в неговия нрав.

Откъс 78

В Божието дело от последните дни Бог определя изхода на хората въз основа на техните проявления. Знаете ли до какво се отнасят тук „проявленията“? Може да си мислите, че се отнасят до покварения нрав, който хората разкриват, докато вършат нещата, но всъщност не се отнасят до това. Проявленията тук се отнасят до това дали практикуваш истината, или не; дали си отдаден, докато изпълняваш дълга си, или не; гледището, което стои зад вярата ти в Бог, отношението ти към Бог, решимостта ти да понасяш трудности; отношението ти към приемането на правосъдие, наказание и кастрене; броя на сериозните прегрешения, които си извършил; и степента, до която в крайна сметка постигаш покаяние и промяна. Всички тези неща, взети заедно, съставляват твоите проявления. Проявленията тук не се отнасят до това колко покварен нрав си разкрил или колко лоши неща си направил, а до това колко резултати си постигнал и колко истинска промяна си претърпял във вярата си. Ако изходът на хората се определяше от това колко поквара в природата им се разкрива, никой не би могъл да постигне спасение, защото всички човешки същества са дълбоко покварени, имат сатанинска природа и се съпротивляват на Бог. Бог иска да спаси хората, които могат да приемат истината и да се покорят на Неговото дело. Без значение колко поквара разкриват, стига в крайна сметка да могат да приемат истината, да постигнат истинско покаяние и да претърпят истинска промяна, те са хора, които са спасени от Бог. Някои хора не могат да прозрат това и си мислят, че всеки, който служи като водач, ще разкрие повече от покварения си нрав и че който разкрие повече поквара, определено ще бъде отстранен и няма да може да оцелее. Правилно ли е това гледище? Въпреки че водачите разкриват повече поквара, ако се стремят към истината, тогава те са пригодни да преживеят Божието правосъдие и наказание, могат да поемат по пътя на спасението и довеждането до съвършенство, и в крайна сметка ще могат да дадат прекрасно свидетелство за Бог. Това са хора, които наистина са се променили. Ако изходът на хората се определяше въз основа на това колко покварен нрав разкриват, тогава онези, които служат като водачи и работници, щяха да бъдат разкривани по-бързо. Ако беше така, кой би се осмелил да бъде водач или работник? Кой би могъл да достигне дотам, че да бъде оползотворен и доведен до съвършенство от Бог? Не е ли твърде абсурдно това гледище? Бог гледа главно дали хората могат да приемат и да практикуват истината, дали могат да останат непоколебими в свидетелството си и дали наистина са се променили. Ако хората имат истинско свидетелство и са претърпели истинска промяна, тогава Бог ги одобрява. Някои хора изглежда разкриват малко поквара, но нямат истинско свидетелство за преживяване и не са се променили истински. Бог не ги одобрява.

Бог определя изхода на човека въз основа на неговите проявления и същност. Проявленията тук се отнасят до това дали човек е предан на Бог, дали има любов към Него, дали практикува истината и до каква степен се променя нравът му. Въз основа на тези проявления и на неговата същност Бог определя изхода на човека, а не на това колко разкрива покварения си нрав. Ако си мислиш, че Бог определя изхода на човека въз основа на това колко поквара разкрива, значи си изтълкувал погрешно Неговите намерения. В действителност хората имат една и съща покварена същност и единствените разлики се крият в това дали човешката им природа е добра или лоша и дали могат да приемат истината. Без значение колко разкриваш покварения си нрав, Бог знае най-добре какво се крие в дълбините на сърцето ти. Няма нужда да го криеш. Бог наблюдава дълбините на човешките сърца. Независимо дали е нещо, което правиш пред другите или далеч от погледа им, или дали е нещо, което искаш да направиш в сърцето си, всичко това е разголено пред Бог. Как би могъл Бог да не знае какво правят хората тайно? Не е ли това самозаблуда? Всъщност, колкото и измамна да е природата на човека, колкото и лъжи да изрича, колкото и умело да се прикрива и да мами другите, Бог знае всичко отвътре и отвън. Бог познава водачите и работниците отвътре и отвън, така че нима не би познавал също толкова добре и обикновените Си последователи? Някои хора си мислят: „Всеки, който служи като водач, е глупав и невеж и сам си навлича унищожение, защото когато човек служи като водач, той неминуемо разкрива поквара пред Бог. Щеше ли да се разкрие толкова много поквара, ако той не вършеше тази работа?“. Каква абсурдна идея! Мислиш ли, че няма да разкриеш поквара, ако не действаш като водач? Това, че не си водач, дори и да разкриваш по-малко поквара, означава ли, че ще бъдеш спасен? Според този довод, всички онези, които не служат като водачи, ли са тези, които могат да оцелеят и да бъдат спасени? Не е ли твърде нелепо това твърдение? Хората, които служат като водачи, напътстват Божиите избраници да ядат и да пият Божиите слова и да преживяват Божието дело. Това изисквано ниво е по-високо, затова е неизбежно водачите да разкриват някои покварени състояния, когато за пръв път започнат обучението си. Това е нормално и Бог не го заклеймява. Не само че Бог не го заклеймява, но Той също така просветлява, озарява и напътства тези хора, като им дава бреме. Стига да могат да се покорят на Божието напътствие и дело, те ще напредват в живота по-бързо от обикновените хора. Ако се стремят към истината, те могат да поемат по пътя на довеждането до съвършенство от Бог. Именно това е най-благословено от Бог. Някои хора не могат да видят това и дори изопачават фактите. Според тяхното разбиране, колкото и да се променят хората на ръководни постове, Бог няма да погледне това, а ще гледа само колко поквара разкриват водачите и работниците и ще ги заклеймява само въз основа на това; а за онези, които не са водачи и работници, понеже разкриват малко поквара, дори и да не се променят, Бог няма да ги заклейми. Не е ли това абсурдно? Не е ли това богохулство? Ако се съпротивляваш на Бог толкова сериозно в сърцето си, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш. Бог определя изходите на хората главно въз основа на това дали те имат истината и истинско свидетелство и главно зависи от това дали се стремят към истината. Ако някой се стреми към истината, дори когато прегреши и се сблъска с правосъдие и наказание, той може истински да се покае. Стига да не говори или да не действа по начини, които хулят Бог, той със сигурност може да постигне спасение. Според вашите фантазии, всички обикновени вярващи, които следват Бог докрай, могат да постигнат спасение, докато всички, които служат като водачи, ще бъдат отстранени. Ако ви помолят да бъдете водач, ще си помислите, че не е редно да не го направите, но ако трябва да служите като водач, постоянно ще разкривате поквара, макар и да не искате. Ще се чувствате така, сякаш просто чакате на бесилото. Не е ли всичко това причинено от вашите погрешни разбирания за Бог? Ако изходът на хората се определяше от покварата, която разкриват, никой не би могъл да бъде спасен. В такъв случай какъв би бил смисълът Бог да върши делото на спасението? Ако наистина беше така, къде щеше да е праведността на Бог? Хората нямаше да могат да видят праведния нрав на Бог. Следователно, всички вие сте разбрали погрешно Божиите намерения, което показва, че нямате истинско познание за Бог.

Бог определя изходите на хората въз основа на техните проявления, а проявленията тук се отнасят до резултатите от Божието дело върху тях. Ще ви дам аналогичен пример, за да илюстрирам това. В една овощна градина собственикът полива и наторява дърветата си, след което чака да събере плодовете им. Дърветата, които дават плод, са добри дървета и се запазват, докато тези, които не дават, определено не са добри дървета и не могат да бъдат запазени. Помислете за това: едно дърво дава плод, но се разболява и някои от лошите му клони трябва да бъдат отрязани. Смятате ли, че това дърво трябва да се запази? Трябва да се запази и ще се оправи, след като бъде окастрено и обработено. Разгледайте друга ситуация: едно дърво няма болести, но не дава плод — такова дърво не трябва да се запазва. Какво означава тук „дава плод“? Отнася се до това, че Божието дело постига резултати. Тъй като хората са покварени от Сатана, те неизбежно ще разкрият покварата си и ще прегрешат в хода на преживяването на Божието дело. Същевременно обаче Божието дело постига известни резултати в тях. Ако Бог не гледаше тези резултати, а само покварения нрав, който хората са разкрили, тогава спасяването на хората би било изключено. Резултатите от спасението се проявяват главно в изпълнението на дълга на хората и в практикуването на истината от тяхна страна. Бог гледа резултатите, които хората са постигнали в тези области, а след това и сериозността на техните прегрешения. Тогава Той определя изходите им и дали ще останат, или не, въз основа на комбинацията от тези два аспекта. Някои хора например в миналото са разкривали много поквара и са проявявали огромно съобразяване с плътта си. Те не са желаели да отдадат всичко на Бог, нито са отстоявали интересите на църквата. Но след като са слушали проповеди в продължение на няколко години, те наистина са се променили. Сега знаят, че трябва да се стремят към истините принципи при изпълнението на своя дълг и стават все по-ефективни в дълга си. Те също така са способни да застанат на страната на Бог във всички неща и правят всичко възможно, за да отстояват делото на Божия дом. Това показва, че животът нрав на такива хора се е променил и именно тази промяна иска Бог. Има и някои хора, които винаги са разпространявали представите си, когато са ги имали, и са се чувствали спокойни само когато и другите са имали представи. Но сега, когато имат някои представи, те са способни да се молят на Бог, да търсят истината и да се покорят, без да разпространяват представите си или да правят нещо, за да се съпротивляват на Бог. Не са ли претърпели промяна? Някои хора веднага се съпротивляваха, когато в миналото са били кастрени от някого, но сега, когато са кастрени, те са способни да го приемат и да опознаят себе си, а след това наистина са се променили донякъде. Не е ли това резултат? Колкото и да се промениш обаче, е невъзможно да нямаш никакви прегрешения и природата ти не може да се промени напълно за миг. Ако някой поеме по правилния път на вярата в Бог и знае, че трябва да търси истината във всички неща, тогава, дори и да е малко бунтовен, той ще го осъзнае в момента. След като го осъзнае, той ще побърза да се изповяда и да се покае пред Бог, и да се промени, и състоянието му само ще се подобрява все повече. Може да прояви същия вид бунтарство веднъж или два пъти, но не и трети или четвърти път. Това е промяна. Това не означава, че този човек се е променил в някакво отношение, така че вече не разкрива поквара и вече изобщо не извършва никакви прегрешения. Не е така. Тази промяна означава, че след като е преживял Божието дело, човек е способен да практикува повече от истината, да прилага на практика част от това, което Бог изисква, да извършва все по-малко прегрешения и да разкрива все по-малко поквара; и тежестта на неговото бунтарство постепенно намалява. От това става ясно, че Божието дело е постигнало резултати. Това, което Бог иска да види, са конкретни проявления, че тези резултати са постигнати. Следователно, начинът, по който Бог се справя с изходите на хората или как се отнася към даден човек, е напълно праведен и разумен. Ти просто трябва да вложиш всичките си усилия, за да отдадеш всичко на Бог, и смело и уверено да практикуваш истините, които трябва да практикуваш, без никаква тревога, и Бог няма да се отнесе несправедливо с теб. Помислете си: могат ли онези, които обичат и практикуват истината, да бъдат наказани от Бог? Много хора винаги се съмняват в праведния нрав на Бог, като се страхуват, че все пак ще бъдат наказани, дори след като приложат истината на практика. Те се страхуват, че дори и да проявят преданост към Бог, Той няма да я види. Такива хора нямат познание за праведния нрав на Бог.

Някои хора стават негативни, след като бъдат окастрени. Те губят всякаква енергия да изпълняват дълга си и предаността им също изчезва. Защо е така? Това е много сериозен проблем. Това е неспособност да се приеме истината. Такива хора не приемат истината, отчасти поради липсата на познание за покварения си нрав, което ги прави неспособни да приемат да бъдат кастрени. Това се определя от тяхната природа, която е надменна и самонадеяна и не обича истината. Отчасти се дължи и на това, че хората не разбират значението на кастренето. Те вярват, че кастренето означава, че изходът им е определен. В резултат на това те погрешно вярват, че стига да се отрекат от семействата си, за да отдадат всичко на Бог, и да имат известна преданост към Бог, не бива да бъдат кастрени и че ако бъдат кастрени, това не е Божията любов или праведност. Този вид погрешно разбиране кара много хора да нямат смелостта да бъдат предани на Бог. В действителност, в крайна сметка, това е така, защото хората са твърде измамни, просто не искат да понасят трудности и просто искат да получат благословии по лесния начин. Хората изобщо не разбират праведния нрав на Бог. Те никога не вярват, че всички Божии действия са праведни или че отношението Му към всеки е праведно. Те никога не търсят истината по този въпрос, а вместо това винаги изтъкват собствените си доводи. Без значение какви лоши неща са направили, колко големи грехове са извършили или колко зло са сторили, стига Божието правосъдие и наказание да ги сполетят, те ще си мислят, че Небето е несправедливо и че Бог не е праведен. В очите на хората, ако Божиите действия не са съобразени с техните желания или ако действията Му не се съобразяват с чувствата им, тогава Той не е праведен. Хората обаче никога не знаят дали действията им съответстват на истината, нито някога осъзнават, че всичко, което правят, е акт на бунтарство и съпротива срещу Бог. Ако Бог никога не кастреше хората и не ги укоряваше за тяхното бунтарство, без значение какви прегрешения са извършили, а вместо това беше спокоен и нежен с тях, като проявява само търпение към тях с любов, и им позволяваше да вечерят и да се наслаждават с Него вечно, тогава хората нямаше да се оплакват от Бог или да Го съдят като неправеден. Вместо това те лицемерно щяха да казват, че Бог е праведен. Такива хора познават ли Бог? Могат ли да бъдат в единомислие с Бог? Те нямат и най-малка представа, че Божието правосъдие и кастрене имат за цел да пречистят и променят живота им нрав, така че да могат да Му се покорят и да Го обичат. Такива хора не вярват, че Бог е праведен Бог. Всеки път, когато Бог ги укорява, разобличава и кастри, те стават негативни и слаби, като винаги се оплакват, че Бог не е любящ и че Божието правосъдие и наказание на човека са погрешни, и са неспособни да видят, че това е Бог, който пречиства и спасява човека, и не вярват, че Бог определя изходите на хората въз основа на техните проявления на покаяние. Те постоянно са подозрителни към Бог и се пазят от Него. Какъв ще бъде резултатът от това? Ще могат ли да се покорят на Божието дело? Ще могат ли да постигнат истинска промяна? Това ще бъде невъзможно. Ако това тяхно състояние не се преодолее, те ще бъдат в сериозна опасност и ще бъде невъзможно да бъдат пречистени и доведени до съвършенство от Бог.