Откъс 80

Всички признават, че Бог властва над човешката съдба и че целият живот на човек е в Божиите ръце. Ако обаче можеш наистина да изпиташ как всяко голямо събитие във всеки момент и период от живота на човека се подрежда под Божието ръководство, а не според неговите планове и подредби; ако можеш да видиш, че хората не могат да избягат от съдбата си или страданията, пред които трябва да се изправят; когато можеш да преживееш тези неща, значи имаш истинска вяра. Тогава думите „Бог властва над човешката съдба и всичко е в Божиите ръце“ стават много по-истински. Да преживееш Божието върховенство и Неговите подредби и план е нещо трудно доловимо. То е нещо, което се изживява, но не може да се обясни, ако не си го преживял. Колкото повече изживяваш обаче и колкото повече преживяваш, толкова по-добре можеш да го обясниш. Хората казват, че „човек не може да проумее съдбата си, докато не навърши 50“. Какво означава да проумееш съдбата си? Когато са на двадесет, хората едва са навлезли в света. Те са млади и неразумни, не знаят нищо и не могат да разберат, че човешкият живот е изцяло в Божиите ръце. Те все искат да се борят със своята съдба и все си мислят, че имат талант и познания, не спират стремежа сами да си изградят име, да спечелят богатство и позиция. Дори когато се провалят, не се отказват, винаги пробват отново. После, като минат 50-те, поглеждат назад и си казват: „Леле, колко трудно беше всичкото това тичане по Земята през тези тридесетина години и цялата тази надпревара! Нито една стъпка от сключването на брак, граденето на кариера и родителството не се случи според моите планове и преценки — всичко е било съдба!“. Това е да проумееш съдбата си; вече няма да се бориш с нея. Да проумееш съдбата си, като навършиш 50 години, означава просто да достигнеш 50-те и да се научиш да се помириш със съдбата, след като си преживял толкова неуспехи. Когато хората проумеят съдбата си, те спират да се борят с нея. А въпросите като смисъла на човешкия живот, смисъла на Божието върховенство над човечеството, за какво точно би следвало да живеят хората и как би следвало да живеят, тях хората разбират ли ги напълно? Неверниците не могат да разберат тези неща, защото не вярват в Бог. Най-много да приемат своята съдба и да разберат, че е безполезно да ѝ се съпротивляват. А щом видят как децата и внуците им се борят със съдбата, казват „Остави нещата на естествения им ход, всяко поколение си има своите благословии. Просто карай да върви, ще спрат да се борят със съдбата, щом станат на 50. Така е с всяко поколение. Всички се борят със съдбата, докато остареят и вече не им е по силите. Приемат съдбата си и си научават урока. Ще спрат да са толкова наперени и надменни, ще са се поуспокоили“. Най-много това да прозрат неверниците, но могат ли да разберат истината? Несъмнено не могат, защото не вярват в Бог и не четат словата Му. Как да разберат истината? Да познаваш съдбата си на 50 години значи ли, че разбираш истината? Хората вярват, че „човешката съдба се определя от Небето“. Значи ли това, че те се подчиняват на волята на Небесата? (Не значи.) Не е достатъчно просто да вярваш. Да знаеш тези неща означава просто да не се бориш срещу съдбата, но не означава, че разбираш истината. Хората трябва да застанат пред Бог и да получат Неговото спасение, за да разберат истината. Те трябва да получат правосъдието на Неговите слова и да получат предлаганата истина и живот, за да разберат цялата мистерия. В противен случай хората все още няма да знаят какъв е смисълът на човешкия живот, защо хората живеят и защо умират, дори и да живеят до 70, 80, 90 или сто години. Хората извървяват краткия път на Земята и живеят няколко десетилетия, без да разберат какъв е смисълът на човешкия живот, преди той да свърши. Когато умират, се чувстват недоволни и не спират да размишляват над това или онова, а накрая напускат този свят със съжаления и не печелят нищо. Не би ли било тъжно, ако се преродят в следващия живот и продължат да живеят така? (Да, би било.) Поколение след поколение трагично идва и си отива, живите изпращат мъртвите, а после на свой ред биват изпратени от следващото поколение. Така продължават да се въртят в кръг, живеят в облаците и не разбират нищо. За вас, които сте приели Божието дело в последните дни, е различно. Уловили сте тази ценна и рядка възможност на превръщането на Бог в плът, за да спаси човечеството в последните дни. Можете да получите съда и наказанието на Божиите слова и да спечелите личното Му пастирство и напътствия. Вие разбирате много мистерии и много истина и можете да изпълните дълга си на сътворени същества. Покварените ви нрави могат да бъдат пречистени и променени. Спечелили сте толкова много, повече от светиите на изминалите поколения. Не е ли това най-благословеното нещо? Вие сте най-благословени от всички.

След като сте чели Божиите слова и с години сте преживявали техния съд и наказание, постепенно сте започнали да разбирате целта на Божието управление на човечеството и мистерията на Неговото управление и спасение на човечеството. Разбрали сте Божията воля и сте познали Неговото върховенство. В сърцето си сте готови да се подчините на Бог и сте способни да Му се подчинявате. Усещате живота си сигурен и пълноценен. Бог ти осигурява живота, ти живееш за Бог и изпълняваш дълга си на сътворено същество. Това е смисленият начин на живот. Ако хората живеят, без да приемат или разбират истината, и живеят само за плътта, в това няма никаква стойност. Вие всички сега се стремите към истината и живеете с все повече съвест и разум. Все повече и повече ставате такива, каквито би трябвало да са хората, и разбирате истината все повече и повече. Все повече знаете да се подчинявате на Бог и можете да изпълнявате дълга си на сътворено същество, както и да свидетелствате за Бог. Да живеете по този начин ще изпълва сърцето ви с мир и радост, а това е най-смисленият живот. Това е благословия, която само вие от цялото човечеството сте получили. От този огромен свят и цялото това човечество Бог е избрал само малцина от вас и е направил така, че да се родите в тази последна епоха и в нацията на големия червен змей. Можете да получите Неговото поръчение и да изпълните дълга си, и можете да отдадете всичко на Него. Вие сте любимците на Бог и тези, които Той е избрал. Не е ли това най-благословеното нещо? (Така е) Това е нещо толкова благословено. Има хора, които вярват в Бог, но не могат да захвърлят всичко, за да изпълнят дълга си, и това е жалко. Има хора, които не разбират истината и дори когато изпълняват дълга си, може да се каже само, че правят услуга на Бог. Те влагат силата, с която разполагат, като същевременно в сърцата си се пазарят с Бог и се надяват да получат благословии. Когато един ден разберат истината, ще успеят да се успокоят и с готовност да изпълняват дълга си. Животът ви сега и това, че ежедневно свидетелствате за Бог и разпространявате евангелието на Божието царство, е начинът на живот, който Той одобрява. Казано по-просто, Бог ви позволява да живеете така и Той ви е дал тази възможност, оставил ви е да живеете, да изпълнявате дълга си и да давате всичко от себе си на Него, а това е най-смисленото. Трябва да се чувствате горди и удостоени с чест, и да цените тази възможност. Толкова сте млади, а изпълнявате дълга си, следвате Бог и свидетелствате за Него посред бедствия и в толкова враждебна среда и условия — какъв рядък шанс сте получили! Превръщането на Бог в плът в последните дни и изразяването от Него на толкова много истина, за да спаси човечеството напълно, за да може то да получи истината и да бъде пречистено, е най-рядката възможност. Времето е оскъдно и изтича за миг. Трябва да сграбчите тази възможност и да получите цялата предвидена истина. Това е най-великата благословия и е по-голяма от тази на всички светии от изминалите епохи.

Откъс 83

За всички онези, които от няколко години вярват в Бог, макар и да са положили началото, съществува истински проблем, който трябва да бъде разрешен. Повечето хора имат известно разбиране за всички аспекти на истината и могат да говорят и проповядват правилните думи и доктрини, но не са преживели истинноста на тези думи в реалния си живот. Не са изпитали истинското значение и практическата страна на истината, съдържащи се в тези думи. За да навлезеш в истината реалност, е необходима подходяща среда, правилните хора до теб, както и подходящи хора, въпроси и неща, които да ти позволят да се развиваш в живота. Така тези истини и доктрини, които разбираш, ще се потвърдят, а това ще ти позволи да придобиеш преживявания. Ако живо семе бъде пуснато в плодородна почва, но му липсват слънчевите лъчи и влагата на дъждовната вода, дали поникналото от него няма да изсъхне? (Да, така ще стане.) Следователно, когато си чул много проповеди, много истини и много Божии слова и вече си сигурен, че това е правилният и верният път в живота, от какво се нуждаеш тогава? Трябва да помолиш Бог да ти даде подходяща среда, която да е поучителна и полезна за живота ти, за да можеш да се развиваш в него. Тази среда може да не е много удобна — плътта на човек трябва да понася трудности, да се отказва от много неща и да ги изоставя. Това е нещо, което всички вие вече сте преживели. Например да кажем, че си бил преследван и не си могъл да се прибереш у дома, да видиш или да се свържеш с децата или съпруга си, да се срещнеш с роднини или приятели или да получиш новини от тях. Посред нощ ще започнеш да мислиш за дома: „Как ли е баща ми? Стар е, но няма как да го зачета. Майка ми е с влошено здраве и не знам как се справя сега“. Нима никога не се замисляш над тези въпроси? Ако сърцето ти винаги е сковано от такива неща, какви последици ще има това за изпълнението на дълга ти? За развитието на твоя живот е полезно да не се забъркваш и да не се занимаваш толкова много със светски, плътски въпроси. От мислите и тревогите ти няма да има никаква полза. Всички тези въпроси са в ръцете на Бог и ти не можеш да промениш съдбата на близките си. Трябва да разбереш, че твоят основен приоритет като вярващ в Бог е да се съобразяваш с Неговата воля, да изпълняваш дълга си, да придобиеш истинска вяра, да навлезеш в реалността на Божиите слова, да се развиваш в живота и да придобиеш истината. Това е най-важното. На пръв поглед изглежда, че хората активно изоставят света и семействата си, но какво се случва в действителност? (Бог е този, който управлява и определя това.) То се определя от Бог. Той е този, който ти пречи да виждаш семейството си. По-точно казано, Бог те лишава от тях. Не са ли това най-практичните думи? (Така е.) Хората винаги казват, че Бог управлява и определя нещата, така че как Той управлява този въпрос? Той те извежда от дома ти, като не позволява семейството ти да се превърне в тежко бреме за теб. И така, къде те отвежда? Той те отвежда в среда, в която няма плътски обвързаности, където не можеш да видиш близките си. Когато се тревожиш и искаш да направиш нещо за тях, не можеш, и когато искаш да предложиш синовната си почит, също не можеш. Те вече не могат да те объркват. Бог те е отдалечил от тях и те е лишил от всички тези обвързаности, иначе ти все още щеше да имаш синовен дълг към тях, да им служиш и да им робуваш. Добро или лошо нещо е Бог да те отдалечи от всички тези външни обвързаности? (Добро е.) Това е нещо добро и няма нужда да съжаляваш. Тъй като това е нещо добро, какво трябва да правят хората? Те трябва да благодарят на Бог и да си казват: „Бог ме обича толкова много!“. Човек не може сам да преодолее робството на привързаността, защото сърцата на всички хора са ограничени от нея. Всички те искат да се съберат със семейството си, цялото им семейство да е заедно, всички да са живи, здрави и щастливи и да прекарват всеки ден така, без да се разделят. Но това има и лоша страна. Така ще посветиш на тях цялата си енергия и усилия, младостта си, най-хубавите си години и всичко най-хубаво от живота си; ще отдадеш целия си живот в името на своята плът, семейство, близки, работа, слава и богатство и всякакви сложни взаимоотношения, а впоследствие ще се самоунищожиш напълно. И така, как Бог обича човека? Бог казва: „Не се погубвай в тази кална яма. Ако и двата ти крака са затънали, няма да можеш да се измъкнеш, колкото и да се опитваш. Нямаш нито ръст, нито смелост, да не говорим за вяра. Аз ще те измъкна“. Това е, което Бог прави, и Той не го обсъжда с теб. Защо Бог не пита хората за мнението им? Някои хора казват: „Бог е Създателят, Той прави, каквото си поиска. Хората са като мравки и буболечки, те са нищо в очите на Бог“. Такива са нещата, но така ли се отнася Бог към хората? Не, не се отнася така. Бог изразява толкова много истини и ги дарява на човека, като дава възможност на хората да се очистят от покварата си и да получат нов живот от Него. Божията любов към човека е много голяма. Това са все неща, които хората могат да видят. Бог има намерения за теб. Целта Му да те доведе тук е да те накара да тръгнеш по правилния път в живота, да изживееш един смислен живот, път, който не би могъл да избереш сам. Субективното желание на хората е да прекарат живота си безопасно и дори да не спечелят богатство, искат поне да бъдат завинаги свързани със семейството си и да се радват на този вид семейно щастие. Те не разбират как да се съобразяват с Божията воля, не разбират как да се замислят за бъдещата си съдба или за Божията воля за спасяване на човечеството. Но Бог не се притеснява от тяхното неразбиране и няма нужда да им говори твърде много, защото те не разбират, ръстът им е твърде малък и всяко обсъждане би стигнало до задънена улица. Защо би стигнало до задънена улица? Защото важният въпрос на Божия план за управление за спасяване на човечеството не е нещо, което хората могат да разберат само с едно или две изречения. Тъй като точно това се случва, Бог взема решения и действа директно, докато дойде денят, в който хората най-накрая ще разберат.

Когато Бог извежда някои от Своите избраници от неблагоприятната среда на континентален Китай, това са Неговите добри намерения, които сега всеки може да види. По отношение на този въпрос хората трябва често да проявяват благодарност и да благодарят на Бог, че им е дал Своята милост. Излязъл си от семейната среда, откъснал си се от всички сложни междуличностни отношения на плътта и от всички светски и плътски премеждия. Бог те е извел от сложната примка и те е довел в Своето обкръжение и в Своя дом. Бог казва: „Тук е спокойно, това място е много добро и е подходящо за твоето израстване. Това е мястото, където присъстват Божиите слова и напътствия и където царува истината. Тук се корени Божията воля за спасяване на човечеството и тук е съсредоточено делото на спасението. Така че развивай се до съвършенство тук.“ Бог те въвежда в такава среда — среда, която може да не предлага утехата на близките ти, в която децата ти не са наблизо, за да се грижат за теб, когато се разболееш, и в която няма на кого да се довериш. Когато си сам и мислиш за страданията и трудностите на плътта си и за всичко, с което ще се сблъскаш в бъдеще, в тези моменти ще се чувстваш сам. Защо ще се чувстваш сам? Една от обективните причини е, че хората са твърде малки по ръст. Каква е субективната причина? (Хората не се отказват напълно от своите близки по плът.) Точно така, хората не могат да се откажат от тях. Хората, които живеят в плътта, приемат като наслада различните отношения и семейни връзки на плътта. Те вярват, че хората не могат да живеят без своите близки. Защо не се замислиш за това как си се появил в света на хората? Първоначално си дошъл сам, без връзки с другите. Бог довежда хората тук един по един. Когато си дошъл, всъщност си бил сам. Тогава не си се чувставал сам, но защо се чувстваш сам, когато Бог те води сега тук? Мислиш си, че ти липсва спътник, на когото да се довериш, независимо дали става въпрос за децата ти, родителите ти или другата ти половина — съпругът или съпругата, и затова се чувстваш сам. Тогава, когато се чувстваш сам, защо не се сетиш за Бог? Нима Бог не е спътник на човека? (Да, така е.) Когато изпитваш най-голямо страдание и тъга, кой може истински да те утеши? Кой наистина може да разреши твоите трудности? (Бог може.) Само Бог може истински да разреши трудностите на хората. Ако си болен и децата ти са до теб, наливат ти да пиеш и се грижат за теб, ти ще се чувстваш много щастлив, но с времето на децата ти ще им омръзне и никой няма да иска да се грижи за теб. В такива моменти ще се чувстваш наистина сам! И така, сега като се замислиш, че нямаш спътник, наистина ли е така? Всъщност не е, тъй като Бог винаги ще е до теб! Бог не изоставя хората. Той е този, на когото те могат да разчитат и при когото могат да намерят утеха по всяко време, и техен единствен довереник. Така че, независимо от това какви трудности и страдания те сполетяват, независимо от това с какви огорчения или въпроси, свързани с негативизъм и слабост, се сблъскваш, ако веднага се изправиш пред Бог и се помолиш, Неговите слова ще те утешат и ще разрешат твоите трудности и всички твои проблеми. В такава среда самотата ти ще се превърне в основно условие за преживяване на Божиите слова и получаване на истината. Докато преживяваш, постепенно ще стигнеш до мисълта: „Все още живея добър живот, след като напуснах родителите си, пълноценен живот, след като напуснах съпруга си, и спокоен и радостен живот, след като напуснах децата си. Вече не ми е пусто. Вече няма да разчитам на хората, а вместо това ще разчитам на Бог. Той ще се грижи за мен и винаги ще ми помага. Въпреки че не мога да Го докосна или да Го видя, знам, че Той е до мен по всяко време и навсякъде. Докато Му се моля, докато Го призовавам, Той ще ме води, ще ми помогне да разбера волята Му и да видя правилния път“. В този момент Той наистина ще се превърне в твоя Бог и ще разреши всички твои проблеми.

Откъс 85

Почиват ли на някакви принципи вашите молитви към Бог? При какви обстоятелства се молите на Бог? Какво е съдържанието на вашите молитви? Повечето хора се молят, когато страдат: „О, Боже, аз страдам. Моля Те, помогни ми“. Това е първото, което казват. Добре ли е, когато се молите, винаги да казвате, че страдате? (Не.) Защо да не е? И щом не е добре, защо продължавате да се молите по този начин? Това показва, че не знаете как да се молите, нито какво следва да каже и към какво да се стреми човек, когато се изправи пред Бог. Знаете само да се молите на Бог, когато малко страдате и се чувствате тъжни, и да казвате: „О, Боже, аз страдам! Чувствам се толкова нещастен, моля Те, помогни ми“. Това е молитва на човек, който току-що е започнал да вярва в Бог, молитва на малко дете. Ако човек от няколко години вярва в Бог и продължава да се моли по този начин, проблемът е сериозен. Това показва, че той все още е малко дете и не е израснал житейски. Всички, които вярват в Бог, ала не знаят как да възприемат Неговото дело, са хора, които не са израснали житейски и още не са стъпили на верния път на вярата в Бог. Ако човек е наистина мислеща личност, той трябва да обмисли как да възприема Божието дело, а също и как да се яде и пие от Неговите думи, как да ги възприема и как да ги практикува. Накъдето и да водят Божиите думи, натам следва да води човешките преживявания; човек трябва да следва Неговите думи до това място. Ако хората могат да практикуват и възприемат Божиите думи по този начин, те ще се сблъскват с много проблеми и от само себе си ще потърсят истината от Бог, за да ги разрешат. Ако човек винаги се моли на Бог и търси истината, та по този начин да разреши своите трудности, той преживява Божието дело. Когато постоянно решава своите проблеми, трудностите му ще стават все по-малко и постепенно той ще започне да разбира истината и да придобива познание за Божието дело. Ще разбере как следва да си сътрудничи с Бог, а също и как да се подчинява на Неговото дело. Именно това означава човек да стъпи на верния път на вярата в Бог. Някои хора, които вярват в Бог, не знаят как да преживяват Неговото дело. Разумът им винаги е замъглен — те четат Божиите думи, ала не размишляват над тях; слушат проповеди, но не влизат в общение; а когато нещата се обърнат срещу тях, не знаят как да потърсят истината, нито пък как да схванат Божията воля, не знаят каква следва бъде тяхната нагласа или как следва да съдействат. Те не разбират тези неща. Що се отнася до тях, те са лаици и нямат духовно разбиране. Каквито и проблеми да ги споходят, те никога не се молят на Бог и не търсят истината, и дълбоко в себе си не се уповават истински на Бог, нито Го почитат. Те просто казват: „О, Боже, аз страдам. О, Боже, аз страдам“. Повтарят тази фраза, докато на хората не им омръзне и не започне да им се гади, щом я чуят. Повечето от вас се молят така, нали? (Да.) От молитвите на хората човек може да разбере в колко жалко състояние се намират! Ти търсиш Бог само когато страдаш. Когато не страдаш или нямаш проблеми, не изпитваш нужда от Бог, нито пък желаеш да се уповаваш на Него. Искаш единствено сам да си си господар. Не е ли това положението, в което се намираш?(Това е.) Как се молят повечето хора, когато усетят осъждането и порицанието на Божиите думи и бъдат скастрени и укорени от тях, а сетне разсъдят върху себе си и опитат да се проумеят? Всички те казват едно и също: „О, Боже, аз страдам. О, Боже, аз страдам“. Тези думи не ви ли отвращават? (Отвращават ни.) Вътре в себе си хората са така повехнали — в какво жалко състояние са! Всеки път, когато се молят на Бог, изричат все същата проста фраза — без нито една искрена дума. Не търсят истината и не желаят да разрешат своите проблеми. Що за молитва е това? Какъв проблем имаме, когато човек не може да изрече в молитвата си думи, извиращи от сърцето, и не знае какво не му достига? Когато се изправиш пред Бог, не изпитваш ли нужда Той да те просветли за нещо? Не изпитваш ли нужда от вяра или сила, или от това Бог да стои зад гърба ти? Нямаш ли поне нужда Бог да те просветли и да те насочва, за да вървиш по пътя напред? Не се ли нуждаеш да разбереш истината, за да разрешиш своите вътрешни проблеми? Нямаш ли нужда от Божията дисциплина и укор, или от Неговото напътствие? Нима единственото, заради което имаш нужда от Бог, е Той да облекчи твоите страдания? Наистина ли не усещаш в сърцето си, че имаш толкова много недостатъци? Да не знаеш как да се молиш, не е малък проблем. Това показва, че ти не знаеш как да преживяваш Божието дело, че не си внесъл Божието слово в реалния живот и че в твоя живот рядко общуваш истински с Бог. Просто не си установил онази връзка с Бог, която следва да съществува между Бог и Неговите следовници или между творенията и техния Създател. Когато се сблъскаш с някой проблем, се ръководиш от твоите собствени предположения, представи, мисли, знания, дарби и таланти, и от покварените си нрави. Нямаш нищо общо с Бог и затова, когато се изправиш пред Него, често пъти нямаш какво да Му кажеш. Това е печалното състояние на хората, които вярват в Бог! Това е толкова жалко положение! Душите на хората са пресъхнали и безчувствени. Стане ли въпрос за духовните неща в живота, те не чувстват нищо, нито пък ги проумяват, и когато се изправят пред Бог, нямат какво да му кажат. Без значение в каква ситуация си се озовал, независимо какви тегоби носиш, без значение с какви трудности се сблъскваш, ако ти си безсловесен пред Бог, не следва ли вярата ти в Него да бъде поставена под съмнение? Не е ли това окаяността на човека?

Защо хората трябва да се молят на Бог? Молитвата към Бог е единственият начин човек да погледне нагоре към Бог и да се облегне на Него. Без молитва тези неща са невъзможни. Упованието в Бог и обръщането към Него се постигат чрез молитва. Може ли човек, който вярва в Бог, да постигне просветлението и озарението от Светия Дух, без да се моли Нему? Може ли да постигне Божието дело и напътствие? Ако ти не повериш своите трудности на Бог и не Му се молиш и не търсиш истината, как Той да ги разреши? Как да те напътства да Го следваш по пътя напред? Как да те избави от порочния ти нрав? Може да се каже, че без молитва вярата в Бог не е истинска вяра в Него. Нормалната връзка между човека и Бог трябва да се изгради върху молитвата и да се поддържа чрез нея. Молитвата е белегът на вярата на човека в Бог. Единственото мерило, чрез което може да се провери дали връзката на човек с Бог е нормална, е това дали той се моли истински. Ако казва искрени думи в молитвата, ако търси истината в молитвата, човек може да постигне делото на Светия Дух и така да покаже, че има нормална връзка с Бог. Ако човек се моли рядко и не е способен да изрече думи, извиращи от сърцето, ако винаги се брани от Бог, то той няма нормална връзка с Бог. А ако човек изобщо не се моли, това означава, че няма връзка с Бог. Ако човек се моли добре и в съответствие с Божията воля, той ще може да Mу се покори и да бъде обичан от Бог. Тези, които се молят искрено, са честни хора и имат истинска обич към Бог. Така че онези, които вярват в Бог, ала не Му се молят, нямат нормална връзка с Него. Всички те са далеч от Бог, те са непокорни и Му се съпротивляват. Повечето хора, които не се молят на Бог, не обичат или не търсят истината, а онези, които не обичат или не търсят истината, не са способни да се молят искрено. Каквито и трудности да имат, те не се молят, а когато се молят, те искат само да използват Бог, за да ги избави от техните затруднения и страдания. Не ги е грижа за Божията воля и в своите трудности те не търсят онези страни на истината, които следва да проумеят и в които следва да навлязат. Такива хора не жадуват за истината и не вярват истински в Бог — всъщност те са невярващи. Щом вярваш в Бог, трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината във всички неща. Макар че веднага след молитва е възможно да не почувстваш, че на сърцето ти е станало по-светло или че си получил насоки за практикуване, изчакай Бог, а докато чакаш, чети Божиите думи и търси истината. Когато ядеш и пиеш Божиите слова или слушаш проповеди и общуваш, се съсредоточи върху това да размишляваш над своите проблеми и да търсиш. Ако сътрудничиш на практика по този начин, може би прозрението ще те сполети като проблясък, докато размишляваш над Божието слово или слушаш проповеди и общуваш. Или може би ще попаднеш на някоя тема и тя ще те вдъхнови, и ще намериш отговор именно на въпроса, който си се стремил да разрешиш. Не е ли това Божие напътствие и Негова подредба? Така че искрената молитва към Бог може да е резултатна, ала този резултат да не е нещо, което ще постигнеш непосредствено след молитвата. Той изисква време, изисква твоето съдействие и практика. Не може да се каже кога Светият Дух ще те просветли и ще ти даде отговора. Такъв е процесът на търсене на истината и на нейното проумяване и такъв е пътят, по който човек израства житейски. След като дълги години сте вярвали в Бог, пак ще се наложи да се учите отначало как да се молите. Все още не знаете как да се молите и когато се изправите пред някой проблем, или изкрещявате няколко заучени фрази и давате обещания, или се оплаквате на Бог и Му се жалвате как страдате, или умувате и се самооправдавате по някакъв друг начин. Това са нещата, които сте държали в сърцето си, и не е чудно, че толкова бавно постигате истината. Отклонили сте се от пътя. Не знаете как да преследвате истината и трудно може да се каже дали подобна вяра в Бог ще е достатъчна, за да получите спасение.

Откъс 86

Има стих в един църковен химн, който гласи: „Всички истинолюбиви хора са братя и сестри“. Това твърдение е вярно. Само онези, които обичат истината, принадлежат на Божия дом. Само те са истински братя и сестри. Мислиш ли, че всички онези, които често посещават събрания в Божия дом, са братя и сестри? Не е задължително. Кои хора не са братя и сестри? (Онези, които изпитват неприязън към истината, които не приемат истината.) Онези, които не приемат истината и които изпитват неприязън към нея, са зли хора. Всички те са хора без съвест или разум. Никой от тях не е от онези, които Бог избавя. Тези хора са лишени от човешка природа, те са небрежни към делата си и невъздържани в поведението си. Те живеят съгласно сатанински философии, прилагат коварни хитрости и използват, прилъгват и мамят другите. Не приемат и най-дребната частица истина и са проникнали в Божия дом единствено, за да получават благословии. Защо ги наричаме невярващи? Защото изпитват неприязън към истината и не я приемат. Веднага щом истината бъде споделена, те губят интерес, изпитват неприязън към нея, не понасят да чуват за нея, намират я за скучна и не могат да си намерят място. Те са несъмнено невярващи и неверници. Не бива да ги смяташ за братя и сестри. Възможно е да искат да се сближат с теб, за да предложат известни облаги, като се опитват да изградят отношения с теб чрез използване на дребни услуги. Когато обаче им споделяш истината, те отклоняват разговора в посока маловажни теми, като обсъждат плътски въпроси, работата, мирски дела, светски тенденции, чувства, семейни въпроси, ей такива външни неща. Нищо от това, за което говорят, няма връзка с истината, с това да вярваш в Бог или да прилагаш истината. Тези хора изобщо не приемат истината. Те никога не четат Божието слово, не разговарят за истината, никога не се молят и не извършват духовни практики. Братя и сестри ли са тези хора? Не са. Тези хора не прилагат истината и изпитват неприязън към нея. След като се внедрят в Божия дом и видят, че събранията винаги включват четене на Божието слово, общение за истината, разговори за себепознанието, споделяне на проблеми при изпълнението на задълженията, изпитват неприязън в сърцето си. Те нямат разбиране или преживявания, нямат нищо за казване и затова се уморяват от църковния живот. Непрестанно се чудят: „Защо винаги се разговаря за Божието слово? Защо винаги се говори за себепознание? Защо няма забавления или удоволствия в църковния живот? Кога ще дойде краят на този вид църковен живот? Кога ще влезем в царството и ще получим благословии?“. На тях им е безинтересно общението за истината и не искат да го чуват. Когато нещо сполети такива хора, смятате ли, че те търсят истината? Могат ли да прилагат истината? (Не могат.) Ако не се интересуват от истината, как могат да я прилагат? Тогава според какво живеят? Без съмнение те живеят според философиите на Сатана, винаги са хитри и лукави, нямат живота на човек с нормална човешка природа. Никога не се молят на Бог, нито търсят истината, а се справят с всяко нещо, като използват човешки хитрости, тактики и философии за светски отношения, което прави съществуването им уморително и мъчително. Те общуват с братята и сестрите по същия начин, по който общуват с неверниците, следват сатанински философии, лъжат и мамят. Обичат да влизат в спорове и да се заяждат на дребно. Независимо в каква група живеят, винаги гледат да разберат кой кого подкрепя, кой с кого е в екип. Когато говорят, наблюдават внимателно реакциите на другите хора, винаги са нащрек в опит да не обидят някого. Винаги следват тези философии за светски отношения, за да се справят с нещата, които ги заобикалят, и с отношенията си с другите. Ето това прави съществуването им толкова уморително. Макар и да изглеждат дейни сред други хора, в действителност само те си знаят какви трудности изпитват, и ако се вгледаш отблизо в живота им, ще усетиш, че е уморителен. Ако става въпрос за слава, печалба или престиж, държат да е ясно кой е прав или крив, кой е по-високопоставен или по-нискостоящ, и трябва да спорят, за да докажат тезата. Другите не искат да чуват това. Някои казват: „Може ли да го кажеш по-просто? Може ли да бъдеш по-ясен? Защо трябва толкова да издребняваш?“. Мислите им са толкова объркани и заплетени, и водят такъв уморителен живот, без да осъзнават основните проблеми. Защо не могат да търсят истината и да бъдат честни? Защото изпитват неприязън към истината и не искат да бъдат честни. Тогава на какво се уповават в живота? (На философии за светски отношения и човешки методи.) Да разчиташ на човешки методи в действията си, обикновено води до резултати, при които или ставаш за присмех накрая, или разкриваш някоя своя грозна черта. И така, при по-щателно вглеждане, действията им, нещата, в които минава целият им ден — всичко е свързано със собствения им престиж, слава, печалба и суета. Сякаш живеят в паяжина, трябва да се обясняват или да се оправдават за всичко, и винаги говорят заради самите себе си. Мисленето им е объркано, говорят толкова много глупости, думите им са толкова заплетени. Винаги спорят за това кое е правилно и кое не, и така до безкрай. Ако не се опитват да спечелят престиж, се надпреварват за репутация и обществено положение и няма миг, в който да не живеят заради тези неща. И какъв е крайният резултат? Може да са спечелили престиж, но на всички им е омръзнало от тях. Хората са ги прозрели и са осъзнали, че им липсва истината реалност, че не са хора, искрено вярващи в Бог. Когато водачите и работниците или други братя и сестри използват няколко думи, за да ги кастрят, те упорито отказват да се съгласят, държат на опитите си да се обясняват или да се оправдават и се опитват да прехвърлят отговорността. По време на събранията се бранят, влизат в спорове и сеят раздори сред Божиите избраници. В сърцата си мислят: „Наистина ли няма къде да се обоснова?“. Що за човек е това? Дали е човек, който обича истината? Дали е човек, който вярва в Бог? Когато чуят някой да казва нещо, което не съвпада с намеренията им, винаги искат да спорят и търсят обяснение. Оплитат се в това кой е прав и кой крив, не търсят истината и не подхождат към нея съгласно истината принципи. Независимо колко е прост даден въпрос, те трябва толкова да го усложнят — само си търсят белята и заслужават да бъдат толкова изтощени! Много от проблемите, с които хората се сблъскват, са причинени от самите тях. Търсят си белята без причина. Казано с прости думи, те не запълват времето си с правилните неща. Това е начинът на живот на глупавите хора. Някои объркани хора, макар и да не се оплитат кое е правилно и кое е грешно, са с толкова ниско качество, че нищо не могат да прозрат. Живеят като прасета, в унес. Тези два вида хора са напълно различни: едните клонят наляво, другите надясно, но и двата вида спадат към неверниците. Такива хора, без значение колко години са вярвали в Бог или колко учения са слушали, никога не могат да схванат истината, а още по-малко знаят как да я прилагат. Когато се сблъскат с някаква ситуация, никога не търсят истината, а живеят според човешките методи и философиите на Сатана, като водят уморителен и жалък живот. Искрено вярващи в Бог ли са те? Категорично не. Онези, които не обичат истината, не вярват истински в Бог. Онези, които изобщо не могат да приемат истината, не могат да бъдат наричани братя и сестри. Само онези, които обичат и могат да приемат истината, са братя и сестри. А кои са онези, които не обичат истината? Всички те са неверници. На онези, които изобщо не приемат истината, изпитват неприязън към нея и я отхвърлят. По-точно всички те са неверници, които са се внедрили в църквата. Ако могат да извършват всякакви злини и да смущават и прекъсват църковното дело, те са слуги на Сатана. Те следва да бъдат премахнати и пропъдени. По никакъв начин не могат да бъдат смятани за братя и сестри. Всички, които им показват любовта си, са изключително глупави и невежи.

Откъс 87

Ако точно сега тепърва трябва да откривате усещането и принципите на това да бъдете светци, това доказва, че навлизането ви в живота е твърде повърхностно и че все още не сте разбрали истината. В обичайното си поведение и държание, в средата, в която живеете ежедневно, би трябвало да предусещате и премисляте внимателно, да се разбирате един с друг, да си вдъхвате кураж, да си напомняте, помагате и да се грижите един за друг, да се подкрепяте и поддържате един друг. Необходими са принципи за това как да си общуват братята и сестрите. Не се взирайте винаги в грешките на другите. Вместо това трябва често да изучавате себе си и след това по своя инициатива да признаете пред другите хора за стореното от вас, което ги е объркало или им е навредило, и да се научите да се откривате и да участвате в общения. По този начин можете да постигнете взаимно разбирателство. Нещо повече, независимо от това какво ви сполети, трябва да гледате на нещата според Божието слово. Ако хората са способни да разберат истините принципи и да намерят път за прилагането им, те се превръщат в едно сърце и ум и отношенията между братята и сестрите ще бъдат нормални. Те няма да бъдат така безразлични, студени и жестоки както неверниците и ще освободят мирогледа си от взаимно подозрение и предпазливост. Братята и сестрите ще се сближат повече едни с други; ще могат да се подкрепят и обичат; в сърцата им ще има добронамереност, ще бъдат способни на толерантност и милосърдие помежду си и ще се подкрепят и ще си помагат, вместо да се отчуждават един от друг, да си завиждат, да се сравняват един с друг, тайно да си съперничат и да се противопоставят един на друг. Как могат хората да изпълняват добре дълга си, ако са като неверниците? Това не само ще се отрази на навлизането им в живота, то също така ще навреди и ще засегне другите. Например, може да се ядосаш, когато хората те гледат накриво или когато ти казват нещо, което не е в съгласие с твоята воля. Или когато някой направи нещо, което ти пречи да се изтъкнеш, може да възнегодуваш срещу него, да се почувстваш неловко и нещастен и да вложиш мислите си в това как да възстановиш репутацията си. Жените и младите хора са особено неспособни да превъзмогнат това. Те винаги се фиксират върху дребни спорове и разногласия, склонни са към своенравност и живеят в състояние на негативизъм. Те не желаят да се молят на Бог, да ядат и пият от Божието слово, което на свой ред влияе върху навлизането им в живота. Когато хората живеят съгласно покварения си нрав, им е много трудно да бъдат в мир пред Бог, да прилагат истината и да живеят съгласно Божието слово. За да живеете пред Бог, трябва първо да се научите как да размишлявате върху себе си и да се опознаете, да се молите истински на Бог и след това да се научите как да се разбирате с братята и сестрите. Трябва да сте толерантни и милостиви един към друг, да можете да видите у другите кои са силните им страни и достойнства — трябва да се научите да приемате чужди мнения и нещата, които са правилни. Не се разглезвайте, недейте да имате амбиции и желания и да си мислите винаги, че сте по-добри от другите, а след това да се смятате за някаква голяма клечка и да принуждавате другите да вършат това, което казвате, да ви се подчиняват, да ви се възхищават, да ви превъзнасят — това е нередно. Ако арогантният нрав на някого не бъде поправен и това се съчетае с раздути амбиции и желания, лесно може да доведе до неприемливост. Така че онези, които не могат да приемат истината и не успяват да се самоанализират и себепознаят, са в голяма опасност. Винаги хранят амбиции, винаги се стремят да бъдат велики и супермени — това е неприемливо, това е изключителна арогантност. Те са загубили всякакъв разум, не са нормални хора, те са изкривени, демони са. Подвластни на високомерния си нрав, в сърцата си те гледат отвисоко на другите, смятат ги за много незначителни и прости. Те не успяват да разпознаят силните страни на другите, но могат до безкрай да преувеличават чуждите недостатъци; презират ги в сърцата си, обявяват и омаловажават тези недостатъци на всяка крачка, като нараняват и разстройват другите, и в крайна сметка карат хората да им се подчиняват и слушат или да се страхуват и крият от тях. Когато се появи или съществува подобно отношение между хората, това ли е, което искате да виждате? Можете ли да го приемете? (Не.) Например, да предположим, че си малко по-висок и по-хубав от другите, което кара някои хора да ти се възхищават. В резултат на това ти изпитваш известно задоволство от себе си и после гледаш отвисоко на онези, които са по-ниски и не толкова привлекателни. Какъв вид нрав се разкрива тук? Някои хора гледат с презрение на онези, които не изглеждат чак толкова добре, които са малко по-ниски, малко по-глуповати и недотам съобразителни, като дори използват саркастични думи, за да им се подиграват. Уместно ли е да се отнасяш по този начин с хората? Проява на нормална човещина ли е това? Определено не. Тогава кой е най-правилният начин да се справиш с подобна ситуация? (Да не се присмиваш на другите заради недостатъците им и да ги уважаваш.) Това е принцип. Изглежда вие имате известно разбиране за това. А как Бог се отнася с хората? Бог не се интересува как изглеждат хората — дали са високи, или ниски, а се вглежда в това дали имат добри сърца, дали обичат истината и дали Го обичат и Му се подчиняват. Това е основата на поведението на Бог към хората. Ако и хората могат да сторят това, ще могат да се отнасят към другите честно и в съответствие с истините принципи. Преди всичко ние трябва да разберем Божията воля и да знаем как Бог се отнася към хората. Тогава и ние ще имаме принцип и път за това как да се отнасяме към хората. Общо взето, всички хора притежават известна суета. Когато получат няколко похвални думи, изпитват някакво задоволство от себе си, тананикат си и крачат с вирнат нос. Това е разкриване на сатанински нрав. Ако освен това съдят и гледат отвисоко на другите, що за нрав е това? Това е порочен, надменен и зъл нрав. Ако хората не са в състояние да разпознаят и видят грозотата на това да живееш според покварения си нрав, за тях е трудно да се отърсят от този покварен нрав и не могат да изживеят истинско човешко подобие.

Откъс 89

Когато Бог спасява човека, какви основни насоки дава Той на хората, независимо колко непокорни са те или колко покварен е нравът им? Тоест при какви обстоятелства Бог изоставя хората или ги пропъжда? Какъв е най-ниският стандарт, който трябва да достигнеш, за да те задържи Бог, а не да те пропъди? Това е нещо, което трябва да е ясно на всички избрани от Бог хора. Първо, да не се отрича Бог — това е най-важното изискване. В значението на това да не се отрича Бог има практическо съдържание. Това не значи просто да се признае, че има Старец на Небето или че Бог се е превърнал в плът, или че Божието име е Всемогъщият Бог. Това не е достатъчно, това не отговаря на стандартите за вярата в Бог. Най-малкото, трябва да признаеш, че въплътеният Бог е съществуващият в действителност Бог. Не трябва да се съмняваш или да съдиш. Трябва да си способен да се покориш, дори да имаш свои представи — това е стандартът за вярата в Бог. Едва когато достигнеш този стандарт, Бог ще те признае за човек, който вярва в Него. Бог има поне три основни насоки за хората. Първо, те трябва да Го признаят, да вярват в Него и да Го следват. Те трябва искрено да вярват в Бог, да изпълняват задълженията си по най-добрия начин, на който са способни, и да не причиняват злини или смущения. Тази е първата основна насока. Второ, когато следват Бог, те трябва поне да не изоставят задълженията си. Трябва да се подчиняват и покоряват при изпълнението на задълженията си, да постигнат средни резултати при изпълнението им и поне да полагат труд според приемлив стандарт. Това е втората основна насока. Трето, тяхната човешка природа трябва да отговаря на стандартите. Трябва да бъдат смятани за добри хора или поне за съвестни и разумни хора. Като цяло те трябва да се разбират с повечето избрани от Бог хора, а не да бъдат „изгнили ябълки“. Хора като тях, най-малкото, не са лоши или нечестиви хора. Тази е третата основна насока. Ако някой не може да приеме истината и откаже да изпълни задължение, без значение какво, тогава той не вярва истински в Бог — най-малкото, човешката му природа не отговаря на стандарта. Това означава, че такива хора не изпълняват основните насоки и трябва да бъдат пропъдени. Всички онези с лоша човешка природа, които не могат да приемат и най-малката частица истина, които причиняват смущения и разрушения и не играят положителна роля в църквата, могат да бъдат определени като нечестиви хора. Някой, който не може да се разбира с повечето други хора, е изгнила ябълка, нечестив човек, и дори нещо повече, такъв човек не спазва основните насоки и трябва да бъде пропъден. Тези нечестиви хора и антихристи могат да изпълняват задължения, но те причиняват само нарушения, смущения, разрушения и правят злини — възможно ли е Бог да иска такива хора? Изпълняват ли те задълженията си? (Не.) В Божиите очи техните действия са нарушили основните насоки. Те са неспособни да изпълняват задълженията си и вредата, която причиняват, надхвърля всякакви задължения, които изпълняват, затова трябва да бъдат отстранени от църквата. Нима не е този начинът, по който хората биват третирани в Божия дом? Нима някой някога е бил прочистен, защото е бил за момент в лошо състояние или е изпитвал отрицателни чувства и слабост? Нима някой някога е бил принуден да престане да изпълнява задължението си, защото случайно е проявил небрежност и не го е изпълнил добре? Бил ли е някой някога прочистен, защото е постигнал слаби резултати в задължението си или защото е разкрил лоши мисли или идеи? Бил ли е някой някога прочистен, защото е имал малък духовен ръст и в него са възникнали определени представи и съмнения относно Бог? (Не.) Тогава, какъв е принципът на прочистване на хора от Божия дом? Кои хора биват прочистени и принудени да престанат да изпълняват задълженията си? (Онези, чиято служба причинява повече вреда, отколкото добрина, и които постоянно причиняват нарушения и смущения.) Такъв тип хора не са достойни да изпълняват задължения. Това не означава, че някой е предубеден спрямо тях или че ги ограничава и прочиства заради лична злоба. Това означава, че те не постигат резултати в задължението си и причиняват нарушения и смущения. Те биват прочистени, защото са наистина недостойни да изпълняват задължение. Това е в пълно съответствие с принципите на истината. Всички принципи, според които Божият дом управлява хората и се отнася към тях, са справедливи. Божият дом не се опитва да хване някого в прегрешение, да направи от мухата слон или да вдигне много шум за нищо. Вие трябва да вярвате, че Божият дом се управлява от истината. Разбира се, някои хора, които са били прочистени, могат все още да хранят надежда за спасение, ако могат да приемат истината и искрено да се разкаят пред Бог. Но онези невярващи и нечестиви хора, които не могат да приемат дори частица от истината, на които им липсват съвест и разум, ще бъдат пропъдени завинаги, след като бъдат разобличени. Такава е Божията праведност.

Откъс 90

Защо Бог изисква от хората да Го познават? Защо Той изисква от хората да познават себе си? Каква е целта на това да познаваш себе си? Какъв е желаният резултат? И каква е целта на това да познаваме Бог? Какъв резултат трябва да се постигне у хората от познаването на Бог? Замисляли ли сте се над тези въпроси? Бог използва различни средства, за да накара хората да опознаят себе си. Подготвил е всякакви възможни ситуации за хората, за да извади наяве тяхната поквара и да ги накара постепенно чрез опита си да опознаят себе си. Разбирате ли каква е крайната цел на Божието дело, независимо дали става дума за откровението на Божиите слова, или за Неговия съд и наказание? Бог върши Своето дело по този начин с крайната цел да позволи на всеки, изживяващ Неговото дело, да познае що е човекът. И какво означава това „да знаеш що е човекът“? То предполага човекът да познае своята идентичност и своя статус, своя дълг и своята отговорност. То означава да ти се даде познание за това що е то да бъдеш човек, да ти се даде да проумееш кой си. Това в крайна сметка цели Бог, като кара хората да опознаят себе си. А защо тогава Бог иска хората да опознаят Него? Това е специалната благодат, която Той дарява на човечеството, защото, познавайки Бог, човек може да разбере много истини и да прозре много тайни. Познавайки Бог, хората печелят толкова много. Когато хората познават Бог, те се научават как да живеят по най-смисления начин, така че когато Бог подтиква хората към това да се стремят да Го опознават, това представлява най-великата Божия любов, най-голямата Му благословия. А Бог разполага с много начини, за да накара хората да Го опознаят, като сред тях на първо място са съдът и порицанието, напътствието и притока от Негови слова. Разбира се, Той кара хората да опознават и Неговия нрав и посредством съда и порицанието — това е прекият път към познаването на Бог. Какво се постига в крайна сметка от това хората да видят и познаят Божия нрав? Това те да узнаят кой е Бог, каква е Неговата същина, каква е Неговата идентичност и какъв е статусът Му, какво притежава и представлява Бог и какъв е нравът Му. Това всеки да види ясно, че е сътворено същество и че единственият Творец е Бог, и да прозре, че сътворените същества трябва да се подчиняват на Твореца. Познавайки всичко това, човекът получава пълна яснота за своя житейски път. Когато хората познаят истински себе си, няма ли тогава да са в състояние постепенно да се откажат от разточителните си желания и най-разнообразните си нечестни намерения? (Да.) Значи могат ли те тогава да достигнат дотам да са способни да се откажат изцяло от всичко? Зависи от човека. Човек може наистина да се откаже от своите разточителни желания и разните си искания към Бог само когато постигне познание за Бог и добие чрез Неговото дело ясна представа и понятие за Неговата същина, идентичност и статус. Само подобен род хора могат, също като Петър, да изразят искреното си желание и копнеж да възлюбят Бог от дъното на сърцето си и да приложат любовта си към Бог на практика. И така, нито познаването на Бог, нито познаването на самия себе си може да бъде пренебрегнато. Казваш, че желаеш да възлюбиш Бог, но можеш ли да знаеш как да Го обичаш, ако не Го разбираш? Какво в Него предизвиква обич? Кои негови черти предизвикват обич? Не знаеш ли това, не можеш и да Го обичаш. Няма да си способен да Го обичаш, дори и да искаш, и дори може да откриеш, че в теб неволно се зараждат представи за Него и непокорство, които водят до негативност. Такъв човек ще получи ли Божието одобрение? Не, няма. Когато някой не познава Бог и въпреки това казва, че Го обича, тази така наречена „любов“ е само празна теория, породена от човешката логика и разум. Тя не извира от познанието за Бог и няма как да издържи пред Бог. Сега разбирате ли какво искам да кажа по тези два въпроса? (Да.) Тогава защо току-що не успяхте вие да го кажете? Това доказва, че познанието ви за вас самите от практически опит е объркано и че нямате истинско познание за Бог. Знаете ли какъв е проблемът тук? (Не сме открили кой е верният път за практикуване. Не можем да навлезем едновременно и в двата аспекта — познаването на Бог и познаването на себе си. Съсредоточили сме се само върху навлизането в единия аспект, като по този начин поставяме граници на житейския си растеж.) Какъв е вашият духовен ръст, след като в момента сте в такова състояние? Нима не е недоразвит? Нима не сте много далеч от изискванията и стандартите на Бог за себепознание? Най-малкото все още не можете да се откажете от личните си желания и намерения. Твоето покорство към Бог може ли да е в съзвучие с истината? В състояние ли си да разбереш дали Бог има някакво положение в сърцето ти? Има много хора, които и сега все още се питат дали Божието въплъщение е човек или Бог; те тъкат и на двата стана — ту вярват в земния Бог, ту в някакъв неясен небесен Бог. А има и такива, които дори поставят под съмнение самата Божия същина, като казват: „Как е възможно въплътеният Бог и Бог в небесата да са един и същи Бог? Ако Той наистина е Бог, защо не ни показва чудеса и знамения?“. Това е доказателство, че вие нямате никакво разбиране за духовните въпроси. Ръстът ви е такъв, че макар и Бог да е изрекъл толкова много, продължавате да не го разбирате. Вие признавате само, че Бог е станал плът, признавате само истината, изразена от въплътения Бог, но за Божията същина, идентичност и статус не знаете почти нищо. Бихте могли да кажете, че в сърцата ви това знание е равно на нула, нали? (Така е.) И това може да се докаже с факти: преди да започна да общувам с вас относно такива аспекти на истината като Божията същина или Божията воля, смятахте, че познанието ви за Бог е проникновено, и мислехте, че вярата ви в Бог е твърда и непоколебима. Но когато разговарях с вас за такива истини като Самия Бог, Божия нрав и Божията същина, тези слова и послания предизвикаха силна реакция в сърцата ви. Реакцията ви беше бурна, беше ви трудно да го приемете, защото породи дълбоко противоречие с онзи Бог, Когото си представяхте в сърцата си. Не е ли така? (Да.) И така, когато казвам неща, които досега не сте чували, отначало не можете да ги приемете, сякаш не разбирате какво говоря. Това доказва, че сте твърде малки на ръст, за да разбирате изобщо Божиите слова и да сте достойни за тях. Ще са ви нужни още доста години опит, докато успеете да разберете.

Откъс 92

Вие живеете в тази последна епоха. Животът на мнозинството от вашите семейства е по-благополучен от преди и се радвате на материално изобилие във всички сфери на живота си. Какви чувства изпитвате вие? Изпитвате само онова леко усещане за щастие в плътта, но каква е разликата между него и щастието в сърцето? Всички вие имате някакъв житейски опит и сте прозрели някои неща, стремежът ви към вяра в Бог е по-практичен от преди, всички усещате, че търсенето на плътски наслади е безплодно, и всички сте готови да се устремите към истината — всички ли имате такова преживяване? Може ли плътската наслада на хората, породена от различни материални неща, да им донесе духовна утеха? Какви ползи могат да донесат на хората чувството за превъзходство в живота и изобилният материален живот? Те могат само да покварят хората и да ги подтикнат да загубят посоката си. Така хората лесно ще загубят разума си, няма да могат да различават доброто от лошото, ще станат неразумни и постепенно ще загубят човешката си природа; ще жадуват все повече за комфорт и ще стават все по-неспособни да осъзнаят собственото си място във вселената. Някои хора дори ще загубят способността да се грижат за себе си. Те ще са напълно неспособни да живеят самостоятелно, няма да могат да изкарват сами прехраната си и ще станат зависими от родителите си. Освен това ще стават все по-ненаситни и безсрамни. В крайна сметка превъзходните условия на живот и богатият материален живот носят на хората само поквара, като ги карат да обичат безделието и да презират труда, да стават ненаситно алчни и да нямат чувство за срам. Те не носят абсолютно никаква полза за хората. Що се отнася до плътта, колкото по-добре се грижите за нея, толкова по-ненаситна ще бъде тя. Тя е пригодена да понася известно страдание. Хората, които търпят известни страдания, ще вървят по правилния път и ще се трудят по правилния начин. Ако плътта не понася страдания, жадува за комфорт и расте в удобното си гнездо, тогава хората няма да постигнат нищо и няма как да получат истината. Ако се случат природни бедствия и причинени от човека катастрофи, хората ще бъдат лишени от разума си и ще действат неблагоразумно. С течение на времето те само ще стават все по-покварени. Има ли много такива примери? Можеш да видиш, че сред невярващите има много певци и филмови звезди, които са били готови да изтърпят трудности и са се посветили на работата си, преди да станат известни. Но след като се сдобият със слава и започнат да печелят много пари, те не поемат по правилния път. Някои от тях взимат наркотици, други се самоубиват и животът им се съкращава. На какво се дължи това? Техните материални удоволствия са твърде прекомерни, чувстват се твърде комфортно и не знаят как да получат по-голяма наслада или по-голямо вълнение. Някои от тях посягат към наркотиците в търсене на по-голямо вълнение и удоволствие и с течение на времето не могат да се откажат от тях. Някои умират от прекомерна употреба на наркотици, а други, като не знаят как да се освободят от тази зависимост, накрая просто се самоубиват. Има толкова много подобни примери. Независимо колко добре се храниш, обличаш и живееш, колко много се забавляваш или колко комфортен е животът ти, и независимо, че желанията ти са изпълнени, в крайна сметка това е празнота, която се натрупва, и резултатът е разруха. Истинско щастие ли е щастието, което невярващите търсят? Всъщност това не е щастие. Това са човешки фантазии, това е форма на поквара, това е път, по който хората стават покварени. Така нареченото щастие, което хората търсят, е фалшиво. Всъщност това е страдание. Това не е целта, която хората трябва да преследват, нито пък в нея се крие ценността на живота. Някои от начините и методите, чрез които Сатана покварява хората, са да ги кара да превърнат в своя цел задоволяването на плътта и отдаването на похотта. По този начин Сатана прави хората безчувствени, подмамва ги и ги покварява, като ги кара да се чувстват така, сякаш това е щастието, и ги кара да преследват тази цел. Хората вярват, че като получат тези неща, получават щастие, затова правят всичко възможно, за да се насочат към преследването на тази цел. После, след като я постигнат, те не изпитват щастие, а по-скоро празнота и болка. Това доказва, че този път не е правилният; това е път към смъртта. Защо хората, които вярват в Бог, не вървят по този път, както правят невярващите? Какво е щастието, което изпитват хората, вярващи в Бог? По какво се различава то от това, към което се стремят невярващите? След като повярват в Бог, повечето хора не се стремят към голямо богатство. Те не се стремят към земно благополучие, към успехи в кариерата или към това да станат знаменитости. Вместо това те спокойно се отдават на изпълнение на своя дълг, живеят просто и нямат много високи изисквания към качеството на живота си. Някои хора дори се чувстват удовлетворени само от това, че имат храна за ядене и дрехи за носене. Защо в свят, изпълнен с толкова мрак и зло, те все още са способни да изберат този вид път? Можеш ли да кажеш, че на всички братя и сестри, които вярват в Бог, им липсва способността да печелят много пари? Категорично не. Това е така, защото след като тези хора повече или по-малко са повярвали в Бог, те вече усещат дълбоко в сърцата си, че следването на Бог е най-голямото щастие, и това щастие не може да бъде заменено от нито едно материално нещо в света. Някои хора дори са опитвали; в продължение на няколко години са се сблъсквали с трудностите в света и са разбрали, че това е уморително и трудно. Въпреки че са спечелили някакви пари и са изпитали плътски удоволствия, те са живели без достойнство, а животът им е ставал все по-празен и горчив. Чувствали са, че е по-добре да умрат, отколкото да живеят по този начин. Тия хора вече са получили прозрение по тези въпроси. Те вярват в Бог не просто защото нямат друга възможност, а по-скоро са почувствали истински, че следването на Бог и вървенето по пътя на стремежа към истината, както и отдаването и посвещаването на целия им живот на Бог, са най-големите утехи за сърцето им и са най-великите неща в целия им живот; добиването на Бог и добиването на истината е най-голямото щастие и носи в сърцата на хората най-голямо спокойствие, радост и непоколебимост. Те вече са почувствали това щастие; то не е фантазия. Може да се каже, че някои от Божиите избраници вече са преживели някои премеждия и изпитания, разбрали са истината и са видели много неща. Те са се уверили, че вярата в Бог и стремежът към истината е правилният път, че няма друг път, по който може да се върви в света, и че само Божиите слова са истината — и са избрали този път. Такъв човек има истинска вяра и изминалите години на страдание не са напразни. Независимо дали свидетелствата за преживявания, за които говорят, са дълбоки или повърхностни, едно е ясно: ако се опиташ да им попречиш да повярват в Бог и да ги накараш да се върнат към светския живот, те никога няма да тръгнат по този път. Дори светът да предлага примамлива купчина злато, която може да ги изкуши в дадения момент, те ще размислят: „Да получа изобилие от злато или сребро няма да ме направи толкова щастлив, колкото да се отдам на Бог и да изпълня дълга си. Ако се сдобия със златно или сребърно богатство, ще бъда доста щастлив за момента, но сърцето ми ще страда от мъка и болка, така че не мога да поема по този път, независимо от всичко. Не беше лесно да намеря Бог; ако се върна отново назад, къде ще отида, за да намеря Бог? Така трудно се открива шансът да следваш Бог! Времето не е много, а самото то е мимолетно — това наистина е рядка възможност!“. Те са видели Божията поява и дело и като се хващат за Бог, те сякаш се улавят за спасителна сламка. Кажете Ми, какво чувства давещият се, когато се хване за спасителния пояс? (Чувства, че има надежда за оцеляване, затова го стиска здраво и не го пуска повече.) Точно така се чувстват. Когато се хващат за спасителния пояс, какво биха си помислили? „Сега не бива да умирам, най-накрая има надежда за оцеляване! Когато смъртта наближава, докато има и частица надежда да остана жив, не мога да се пусна, дори ако трябва да използвам всичките си сили. Независимо колко е трудно или болезнено, не мога да го оставя да ми се изплъзне. Дори да съм достигнал до последния си дъх, трябва да се държа за този спасителен пояс“. Когато някой усеща, че има надежда да остане жив, не се ли чувства щастлив? Сега, когато мълчаливо размишлявате, съзерцавате, молите се или се занимавате с духовна практика и осъзнавате колко много сте получили от следването на Бога, в сърцата ви не се ли поражда това чувство на щастие? Изкажете истинските си чувства. (Ако не следвахме Христос, отдавна щяхме да сме изпаднали в беда, а последиците от това щяха да са невъобразими. Сега, като ядем и пием Божиите слова и изпълняваме дълга си, сме разбрали много истини. Придобили сме истинска вяра и можем да се боим от Бог и в сърцата си; научили сме се да се подчиняваме на Бог. Спечелили сме толкова много и сме много благодарни за Божието напътствие.) Точно така. Вие сте спечелили толкова много от следването на Бог и изпълнението на дълга си. Ето какво е донесъл Бог на човека. Трябва да сте истински благодарни на Бог и да Го възхвалявате.

Когато хората с истинска вяра в Бог се сблъскат с проблеми, те са способни да търсят истината и след известни преживявания ще могат да получат някои истини. Щастието, до което водят тези истини, е достатъчно, за да замени удоволствията, които носят материалните неща и удобствата. Що се отнася до тези неща, колкото повече придобиваш от тях, толкова по-неудовлетворен се чувстваш и толкова по-неспособен си да разпознаваш доброто от лошото. Но колкото по-задълбочено хората разбират истината и колкото повече получават от нея, толкова по-добре разбират, че трябва да благодарят на Бог и да бъдат признателни, толкова повече жадуват в сърцата си да обичат Бог и са по-способни да се подчиняват на Бог и да се боят от Него. Това е истинското щастие. Какво носи на хората стремежът към материални удоволствия? Празнота и поквара; може само да накара стремежа и желанието им за материални неща да нарастват. За хората е трудно да отхвърлят изкушението за обществено положение, слава и богатство. Тогава как хората, които вярват в Бог, могат да се откажат от тези материални удоволствия? Дали това се постига чрез ежедневна молитва и самоограничение? (Не, а чрез прозрение през тези неща.) Как човек да прозре през тях? (От една страна, чрез откровението на Божиите слова, а от друга, чрез собствените си житейски преживявания и осъзнавания и бавното разбиране на някои истини човек може да стигне до прозрение.) Ти разбираш истината, така че можеш да се откажеш от тези неща, а това показва, че си приел истината. Дълбоко в себе си ти си приел Божието слово — това, което Той е казал на човека и което изисква от него — и то е станало твоя реалност. Тази реалност ли е твоят живот? Тя вече е станала твой живот. Като изпълняваш дълга си, без да го осъзнаваш, ти си получил истината като твой живот. Възможно е все още да нямаш никакво усещане за това, да си мислиш, че собственият ти ръст изглежда съвсем дребен и че има много неща, които не разбираш — но ти имаш богобоязливо сърце и това показва, че Божият живот вече е въплътен в теб. Растежът в живота е естествен; той не изисква от теб да се чувстваш по определен начин. Дори и да не можеш да го изразиш с ясни думи, всъщност ти си постигнал напредък и си се променил. Следователно едновременно с приемането на Божия живот истина твоето сърце несъзнателно се е приближавало към Бог и през цялото време Той те е изпитвал и е проверявал сърцето ти. Помисли сега внимателно — този процес не е ли доста щастлив? Той е изключително щастлив! Вие сте такива късметлии, че живеете в последните дни, че имате привилегията да приемете Божието дело в последните дни, да следвате Бог и да изпълнявате своя дълг. Божиите слова са директно втъкани във вас, което ви позволява да получите истината като живот. С Божиите слова като реален живот и с истината като реален живот, не е ли човешкото съществуване наистина ценно? Нима не е станало благородно, без дори да го осъзнавате? Нима да си жив не е започнало постепенно да става все по-достойно? Едва в този момент хората усещат, че са спечелили толкова много, като са повярвали в Бог. Разбирането на някои истини може да доведе до такава промяна в хората; преди те не са прозрели това, но сега ясно виждат всичко. Оказва се, че истината на Божиите слова вече се е превърнала в техен вътрешен живот. Истината се е вкоренила в сърцето и разцъфтява, за да даде плод — това е животът; това е плодът, роден от разбирането на истината, и той не може да бъде заменен с нищо. Когато по-късно преживеете някакво дисциплиниране, укор, съд и наказание и сте в състояние да ги приемете и да им се подчините, тогава, след като разберете много истини, без да осъзнавате, ще започнете да познавате Бог и животът ви все повече ще се подобрява. Не е ли това постепенно израстване? Не очаквате ли и вие този ден с нетърпение? (Да.) Тогава трябва да се стремите към истината.

Откъс 93

На какво разчитат онези, които не разбират истината, когато правят нещо? Разчитат на човешки методи, човешки интелект и на малко човешка изобретателност. Когато с тяхна помощ нещата бъдат направени и завършени, хората стават арогантни. Чувстват, че имат потенциал и могат да се хвалят и да парадират със старшинството си.Това се нарича липса на разум. Фактически те не знаят дали това, което са направили, е в съответствие с Божията воля, или не. Не разбират, нямат прозрение. Така че, когато нещо им се случи, такива хора са склонни да търсят под вола теле. Когато при изпълнението на дълга си правят грешки и се разправят с тях, те търсят външни причини, като обвиняват това или онова. Обвиняват лошите обстоятелства, обвиняват себе си, задето не са обмислили нещата в онзи момент. Търсят само външни причини; не отчитат, че не разбират истината или че не са схванали истините принципи. Сърцата им са негативни и изпълнени с погрешно разбиране на Бог и те смятат, че Бог ги е изобличил. Наистина ли е така? При изпълнението на дълга си те разкриват покварения си нрав. Вършат нещата без никакви принципи и без никакво отношение към истината. Колко са жалки. Такива хора изпълняват дълга си без покорство; не може да се каже, че са лоялни или предани, а още по-малко, че се боят от Бог и отбягват злото. Те непрекъснато разчитат на човешки методи, за да свършат нещо, и действат и полагат усилия само външно, ала в крайна сметка пак не съумяват да разберат истината. Променят ли житейските си нагласи тези хора? Нормални ли са техните взаимоотношения с Бог? Има ли някакво подобрение в тяхната покорност и страх от Бог? (Не.) В живота им няма никакво подобрение. Няма промяна в покварения им нрав. Само стават по-ловки и подли, като използват по-измамни средства и дори стават по-арогантни. Независимо пред какво се изправят, те продължават да живеят според философията на Сатана, като непрекъснато обобщават своя опит и научените уроци, отбелязват къде са паднали и са се провалили и какви уроци следва да научат, за да избегнат повторни падания и провали. Винаги обобщават своите преживявания и уроци по този начин, без изобщо да търсят истината. Може ли човек да се избави от покварения си нрав, докато живее според философията на Сатана? Може ли да постигне спасение, ако не може да се избави от покварения си нрав? Неуспехът да се разберат тези неща е опасен, тъй като няма начин да се стъпи на правилния път на вярата в Бог. Може ли човек да постигне истината, след като толкова много години е вярвал в Бог по този объркан начин? Може ли неговото съзнание и разум изобщо някога да станат по-нормални? Може ли да изживее живота си като нормален човек? (Не.) Обобщаването на преживяванията и уроците по този начин и промяната на собственото поведение може да намали грешките, ала дали се брои за практикуване на истината? (Не.) Може ли такъв човек да навлезе в същината на истината? (Не.) Има ли такъв човек място за Бог в сърцето си? (Не.) Онези, които действат, без да се съобразяват с истината или с Бог, са невярващи, които са неспособни да постигнат Божието спасение! Можете ли да разпознавате такива хора?

Когато някой прави нещо — било да изпълнява своя дълг или да се грижи за личните си дела, обърнете внимание в какво се е фокусирал. Ако се е фокусирал в житейска философия, това показва, че не обича истината и не се стреми към нея. Ако независимо какво му се случва, човек се стреми към истината, ако в размишленията си винаги се насочва към истината с мисълта: „Дали ако сторя това, ще се съобразя с Божията воля? Какви са Божиите изисквания? Дали ако го сторя, ще съгреша спрямо Бог? Дали това ще обиди Неговия нрав? Дали ще Му навреди? Дали Бог ще го възненавиди? Има ли смисъл да го правя? Дали това ще смути или прекъсне църковната работа? Ще увреди ли интересите на Божия дом? Ще посрами ли Божието име? Дали това е практикуване на истината? Дали е злодеяние? Какво би помислил Бог за това?“, ако винаги разсъждава над тези въпроси, какво показва това? (Показва, че човекът търси истината и се стреми към нея.) Правилно. Това показва, че човекът търси истината и че Бог е в сърцето му. Как онези, които не носят Бог в сърцата си, се справят с това, което им се случва? (Те се водят от собствения си интелект и дарби, които нямат нищо общо с Бог, и техните действия са подчертано смесени със собствените им намерения.) Те не само набъркват собствените си намерения, но и когато се водят от тях, изобщо не изследват или не разсъждават за себе си. Не отстъпват изобщо и упорито настояват на своето. Правят нещата както им изнася, не се молят на Бог и не търсят истината. Нямат нищо общо с Бог. Не е ли лесно за такива хора да сгрешат и да оскърбят Божия нрав? Това не е ли невероятно опасно? Какви черти демонстрират във всекидневния си живот хората, които не преследват истината, както що се отнася до собственото им поведение, така и до нрава, който разкриват? (Те действат прибързано и без задръжки, гледат другите отвисоко и те са особено арогантни и разпуснати и взимат еднолични решения.) Основното е следното: те са арогантни, самонадеяни, безразсъдно прибързани, разпуснати и несдържани; действат, без да мислят, правят нещата както им скимне и винаги са буйни и пакостливи. Ако не ги скастраят и не се разправят с тях, си показват зъбите. Когато ги скастрят и се разправят с тях, те стават отхвърлящи, антагонистични, предизвикателни и бунтовни и демоничната им природа бива напълно разобличена. Когато не правят или не казват нищо, онези, които не се стремят към истината, изглеждат като обикновени хора. Ала веднага щом започнат да правят нещо, се проявява техният покварен нрав — варварски и зверски. Как Божиите думи описват такива хора? („Това, което се разкрива у вас, не е пакостливостта на децата, които са се отклонили от родителите си, а изблик на скотското у животните, които са извън обсега на камшиците на господарите си“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво е твоето разбиране за Бог?“).) Нравът, който такива хора разкриват, може да се опише като зверски и те са лишени от нормална човечност. Ако в една тълпа има такива хора, ще успеете ли да ги различите от другите? (Донякъде.) Онези, които търсят истината, и онези, които не я търсят, са напълно различни в държането си и това, което разкриват. Онези, които не търсят истината, демонстрират ясно липса на разум и липса на съзнание и действат без оглед на принципите на истината. Те действат необуздано и безразсъдно и са дръзки до немай къде. Онези, които не се стремят към истината, са хем жалки, хем отвратителни. Излагат се и са напълно безполезни за другите. Няма ли Бог да се отврати от тях, ако са безполезни за другите? (Да.) Те самите съзнават ли това? (Не.) Защо казвам, че са жалки? Защото са такива и въпреки това дори не го съзнават. По нищо не приличат на хора, но въпреки това си мислят, че са чудесни, и дръзват да действат с импулсивно безразсъдство. Това не е ли просто за съжаление? Главното при разпознаването на хората е да се разпознае дали те практикуват, търсят и приемат истината, или не. По този начин ги разпознавате точно и виждате ясно всички категории хора.

Вие от хората, които се стремят към истината, ли сте? (По-рано не се стремяхме, но сега жадуваме за нея.) Дали през последните няколко години, когато не сте се стремили към истината, сте демонстрирали поведението, което току-що описах? (Да.) Когато демонстрирахте такова поведение, не ви ли болеше сърцето, че живеете в такова състояние? (Да, страдахме, но не го осъзнавахме.) Колко жалко е да не го осъзнаваш! Най-жалкото и печално нещо е човек да не разбира истината и да не осъзнава истината реалност. Колко е жалко да се придържаш към тези истини, често да слушаш проповеди и въпреки това да не придобиваш нищо, а да продължаваш да живееш в примките на Сатана, да действаш и говориш неразумно, очевидно лишен от човечност! Така че стремежът към истината е от върховно значение! Сега осъзнавате това, нали? (Да, осъзнаваме го.) Добре е, че го осъзнавате. Тревожно е, когато хората са апатични и тъпи и не са способни да го разберат. Ако човек не се стреми към истината и не я съзнава, това не е чак толкова голям проблем. Най-обезпокоително е, когато човек го съзнава, но въпреки това не се стреми към истината и изобщо не се разкайва. Това е умишлено прегрешение. Онези, които съзнателно престъпват и абсолютно отказват да приемат истината, в сърцата си са непреклонни и злонамерени и им е писнало от истината. Могат ли непреклонните да се боят от Бог? Ако не се боят от Бог, могат ли да постигнат съответствие с Бог? (Не.) Как се отнасят към Бог онези с непреклонните сърца? Те му се противопоставят, не му се подчиняват и не се разкайват, и ни най-малко не признават, че Бог е истината. Те не приемат истината и докрай се противопоставят на Бог! Как свършват такива хора? (Те ще бъдат наказани от Бог и унищожени.) Бог не спасява тези хора. Били ли са 250-те споменати в Библията водачи хора непреклонни и бунтовни? Какво е станало с тях накрая? (Били са погълнати от земята.) Това е резултатът. Независимо колко дълго някой вярва в Бог, ако той не знае колко важно е да се стреми към истината, ако не разбира отвратителността и последиците от това истината да ти омръзне, какъв ще бъде неговият край? Той със сигурност ще бъде изпъден. Вярващите отскоро са глупави и невежи, те още не знаят как да изпълняват правилните задачи или кой е правилният път, по който да вървят. Това е жалката страна на хората. Ако от няколко години вярваш в Бог и можеш да изпълняваш дълга си, ала не се стремиш към истината, това е просто полагане на труд. Ако можеш да изпълняваш дълга си с вяра, с готовност да полагаш труд, да не вършиш зло и да не причиняваш прекъсвания или смущения, тогава дори ако още не си се устремил към истината, тъй като можеш да изпълняваш дълга си лоялно, Бог не ще те осъди. Ала ако човек разбира част от истината и осъзнава важността да се стреми към истината, но въпреки това не се е устремил към нея, няма да му е лесно да се спаси. В най-добрия случай може да остане като предан обслужващ. Колкото до онези, които не желаят да полагат труд, състезават се за власт и и изгода и смущават църковния живот и работа, краят им е предопределен. Те вече са изпаднали в бедствие и очакват смъртта. Трябва да се подготвят за това, което ще дойде!

Откъс 94

Хората, които току-що са повярвали в Бог, често са негативни и слаби. Това е така, защото не разбират истината, духовният им ръст е твърде малък и не разбират различните истини, свързани с вярата в Бог. Затова смятат, че са с лоши качества, че не могат да се справят и че срещат много трудности, а това поражда негативизъм и дори ги кара да вдигнат бялото знаме и да решат да се предадат, да спрат да се стремят към истината. Сами се пропъждат. Мислят си: „Така и така Бог няма да ме похвали за вярата ми в Него. Той също не ме харесва. А и нямам много време да ходя на събирания. Семейният ми живот е труден и трябва да печеля пари“ и т.н. Всички тези неща се превръщат в причини, поради които не могат да посещават събирания. Ако не разбереш бързо какво се случва, вероятно ще ги категоризираш като хора, които не обичат истината и не вярват истински в Бог, или като хора, които копнеят за удобствата на плътта, които се стремят към света и не могат да се откажат от светските неща, и поради това ще ги изоставиш. Съответства ли това на принципа? Дали тези причини наистина отразяват тяхната природа същност? В действителност те стават негативни именно заради трудностите и объркването си. Ако успееш да разрешиш тези проблеми, те няма да са толкова негативни и ще са способни да следват Бог. Нуждаят се от подкрепата на хората, когато са слаби и негативни. Ако им помогнеш, ще са способни да се изправят на крака. Но ако ги пренебрегнеш, лесно ще се предадат заради негативните настроения. Зависи от това дали хората, които вършат работа в църквата, изпитват любов и дали носят това бреме. Това, че някои хора не посещават често събиранията, не означава, че не вярват истински в Бог, не е равносилно на неприязън към истината, не означава, че копнеят за плътски удоволствия и че не са способни да загърбят семействата и работата си, камо ли, че са прекалено емоционални или сребролюбиви. Просто по тези въпроси духовният ръст и стремежите на хората са различни. Някои хора обичат истината и са способни да се стремят към нея. Те са готови да страдат, за да се откажат от тези неща. Други имат слаба вяра и са безсилни, когато се сблъскат с реални трудности, и не могат да ги преодолеят. Ако никой не им помогне или не ги подкрепи, те ще вдигнат бялото знаме и ще се предадат. В такива моменти се нуждаят от подкрепата, грижата и помощта на останалите, освен ако не са невярващи, изобщо не обичат истината и са лоши хора — в такъв случай можеш да ги пренебрегнеш. Ако са хора, които наистина вярват в Бог и не ходят често на събирания поради някои истински трудности, не трябва да ги изоставяш, а да им окажеш любяща помощ и подкрепа. А ако са добри хора, които притежават способност за възприемане и са с добро качество, те заслужават още повече помощ и подкрепа.

Откъс 95

Не е достатъчно само да работиш усърдно, когато изпълняваш дълга си, а трябва да му отдаваш и сърцето си. Единственият начин да положиш всички усилия е като го правиш от все сърце. Ако не отдаваш сърцето си, не полагаш всички усилия. Ако влагаш само всички сили, но не и цялото си сърце, просто работиш усърдно, без да отдаваш сърцето си. Този начин на изпълнение на дълга не е приемлив за Бог. При изпълняването на дълга си винаги трябва да правиш всичко възможно да удовлетвориш Бог с цялото си сърце, сила и ум. Правилно ли се отнасяш, ако отдаваш само половината от силите си, а си спестиш другата половина с мисълта: „Не искам да се преуморявам, кой ще ме храни, когато се изтощя“? (Не.) Ще понесеш ли загуба, ако изпълняваш дълга си с такава нагласа? (Да.) Каква е загубата? (Бог ще ме намрази и постепенно ще загубя делото на Светия Дух.) Да си лишен от делото на Светия Дух е загуба. Ако в продължение на няколко години хората вярват в Бог, без да получават делото на Светия Дух, загубата им ще бъде толкова голяма, че няма да спечелят нищо. Все едно са вярвали напразно. Много са хората, които не се стремят към истината и са пропъдени след няколко години вяра. Тоест, колкото и усилия да полагаш, докато изпълняваш дълга си, ако не му отдаваш сърцето си, няма да си способен да придобиеш истината. Това загуба ли е? Осъзнавате ли, че това е загуба? Ако действително разбираш истината, можеш да видиш, че тази загуба е твърде голяма. Някои от хората, които вярват в Бог от пет или десет години, са придобили истината реалност, а други продължават да проповядват думи и доктрини. Голяма ли е разликата? (Да.) Как го постигат хората, които са придобили истината реалност? Като изживяват и практикуват. От Бог ли е дадено? (Да.) Какво се случва с хората, които не са придобили истината реалност и продължават да проповядват думи и доктрини? Те вярват в Бог в продължение на много години, но въпреки това не придобиват истината, защото не се стремят към нея и в изпълнението на дълга си влагат само сила, но не му отдават сърцето си. Благословение или беда е да вярваш в Бог, но да не придобиеш истината? (Това е беда.) Защо е беда? Можете ли да прозрете това? Голям или малък проблем е да не придобиете истината? (Голям проблем е.) С какво е свързан този голям проблем? Това има ли нещо общо със спасението? (Има.) Какво означава по цял ден да проповядваш думи и доктрини? Това поставя спасението ти под въпрос и го прави трудно постижимо. Някои хора вярват в Бог от десет години, но все още проповядват думи и доктрини. Други вярват от двадесет години, но все още не са навлезли в истината реалност и не знаят какво означава тя. В опасност ли са тези хора? Нима не е ясно дали могат, или не могат да бъдат спасени? (Ясно е.) Според вас кой от тези, които са вярвали в продължение на еднакъв брой години, има по-голям шанс и по-голяма надежда за спасение? Дали това са хората, които проповядват думи и доктрини, или тези, които притежават истината реалност? (Тези, които притежават истината реалност.) Това е очевидно. Тогава какви хора искате да бъдете? (Хора, които притежават истината реалност.) Как може човек да придобие истината реалност? (Като действително практикува според Божието слово.) (Като изпълнява дълга си с цялото си сърце, сила и ум според Божиите изисквания и като не щади усилия, за да Го удовлетвори.) Точно така. Ако правиш всичко, което Бог иска от теб, ще получиш истината. С какво е свързано това? Свързано е с изхода и назначението на човека. Някои хора са глупави и самодоволни и дори не осъзнават колко са загубили и какви щети са понесли. Седят си там, а устите им бълват думи и доктрини, и все още не осъзнават, че са на ръба на пропастта! Какъв е краят на хората, които не могат да бъдат спасени? Първо, те ще бъдат пропъдени от Бог. И какъв е краят им, ако погледнем по-нататък? (Погибел и унищожение.) Това е техният изход и тяхната крайна цел. С това първоначално намерение ли започват хората да вярват в Бог, ако ще свършат така? (Не.) Никой не иска да свърши така. Ако не искаш такъв край, не следвай този път. Трябва да следваш пътя на стремежа към истината и едва тогава ще можеш да постигнеш спасение.

Ако хората не са способни да приемат делото от последните дни, с тях е съвсем свършено и няма да получат друг шанс. Не е както при делото в Епохата на благодатта, където, ако човек не го приемеше, независимо в коя страна беше роден, той все още можеше да чака възможността да получи Божието дело от последните дни. Краят на Божието дело от последните дни е и краят на Неговия план за управление, а какво означава този край? Означава, че Той ще определи края на всеки човек и че наближава краят на всички неща и на човечеството. Божието дело е достигнало този етап и хората ще пропуснат последния си шанс за спасение, ако нямат това видение в сърцата си, ако все са объркани и изпълняват дълга си небрежно или формално, ако не приемат сериозно стремежа към истината и ако си мислят, че стига да вярват, ще бъдат спасени. Един ден, когато настъпят големите бедствия и делото е напълно завършено, Бог вече няма да напоява хората и няма да им дава истината. Знаете ли с какъв нрав Бог ще се изправи пред човечеството тогава? Гневът Му ще е голям и праведният Му нрав ще се разкрие пред цялото човечество, както никога преди. Това ще е последното голямо бедствие за човечеството. Сега е времето, когато Бог работи за спасението на хората. Той е търпелив, толерантен и чака. Какво чака? Чака Своя предопределен народ, Своите избраници, онези, които иска да спаси, да дойдат пред Него, да приемат Неговия съд и Неговото порицание и да приемат Неговото спасение. Когато ги направи пълноценни, великото Божие дело ще е завършено и Бог повече няма да извършва делото на спасението на човечеството. Това нито е времето на Ной, нито времето на унищожението на Содом, нито времето на сътворението на света. По-скоро това е времето на края на света. Някои хора продължават да си мечтаят и не знаят до какъв етап е стигнало Божието дело на спасението. Въпреки че са получили явяването и делото на Бог, те все още не си дават зор, остават объркани и не го приемат сериозно. Щом този етап от делото приключи, краят на даден човек ще е такъв, какъвто е, и няма да се промени. Хората са глупави и все още си мислят: „Всичко е наред, Бог ще ни даде още един шанс!“. Шансове се дават, докато трае Божието дело. Как би могло да има друг шанс, когато тази ера приключи? Това не е ли просто мечта?