Откъс 42

Ключът към постигането на промяна в нрава е да познаваш собствената си природа, а това трябва да стане според Божието разобличаване. Само в Божиите слова човек може да опознае своята отвратителна природа, различните сатанински отрови, които се крият в нея, своята глупост и невежество, както и крехките и негативни елементи в природата си. След като опознаеш напълно тези неща и си наистина способен да намразиш себе си, да се опълчиш на плътта, да постоянстваш в практикуването на Божиите слова, да постоянстваш в стремежа към истината, докато изпълняваш дълга си, за да постигнеш промяна в нрава и да станеш човек, който истински обича Бог, ти ще си поел по пътя на Петър. Без Божията благодат или просветлението и напътствието от Светия Дух би било трудно да се върви по този път, защото без истината хората не могат да се опълчат на себе си. Вървенето по пътя на Петър за усъвършенстване зависи преди всичко от това човек да има решителност, да има вяра и да се уповава на Бог. Освен това човек трябва да се покорява на делото на Светия Дух и никога и в нищо да не се отклонява от Божиите слова. Това са решаващите аспекти, които никога не бива да се нарушават. В хода на преживяванията е много трудно човек да опознае себе си и без делото на Светия Дух няма да има никакви резултати. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да се съсредоточи върху опознаването на себе си и върху преобразяването на своя нрав. Пътят на Павел не беше път на стремеж към живот или на съсредоточаване върху себепознанието, а път с особен акцент върху вършенето на работа и върху величието и престижа на извършената работа. Неговото намерение беше да размени своята работа и страдание за Божиите благословии и награди. Това намерение беше погрешно. Павел не се съсредоточаваше върху живота, нито отдаваше значение на преобразяването на своя нрав. Той се съсредоточаваше само върху наградите. Целта, която преследваше, беше погрешна. Естествено, тогава и пътят, по който вървеше, също беше погрешен. Това се дължеше на неговата надменна и самонадеяна природа. Ясно е, че Павел не притежаваше нито частица истина, нито имаше съвест или разум. Когато спасява и променя хората, Бог променя предимно техния нрав. Целта на Божиите слова е да доведат до преобразяване на нрава на хората и да им дадат възможност да опознаят Бог и да Му се покорят, както и да могат да Му се покланят по нормален начин. Това е целта на Божиите слова и дело. Начинът на стремеж на Павел беше в пряко противоречие и в конфликт с Божиите намерения. Той беше в пълно противоречие с тях. Начинът на стремеж на Петър обаче беше напълно в съответствие с Божиите намерения. Петър се съсредоточаваше върху живота и върху промените в нрава, което е точно онова, което Бог иска да постигне в хората със Своето дело. Затова пътят на Петър беше благословен и одобрен от Бог, докато пътят на Павел беше именно този, който Бог ненавиждаше и проклинаше, защото беше в разрез с Неговите намерения. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да познава Божиите намерения. Той може да има точно разбиране за това по кой път да върви, само ако е наистина способен да разбере напълно Божиите намерения чрез Неговите слова, което означава да разбере какво Бог иска да постигне в човека и в крайна сметка какви резултати желае да постигне. Ако не разбираш напълно пътя на Петър и просто искаш да го следваш, няма да можеш да поемеш по него. С други думи, може да знаеш много доктрини, но в крайна сметка няма да можеш да навлезеш в реалността. Дори да имаш малко повърхностно навлизане, няма да можеш да постигнеш никакви реални резултати.

Повечето хора имат много повърхностно разбиране за себе си. Те изобщо не познават ясно нещата в своята природа. Те имат познание само за някои от покварените състояния, които разкриват, за нещата, които е вероятно да направят, или за недостатъците, които имат, и това ги кара да мислят, че познават себе си. Ако след това се придържат към няколко правила, грижат се да не допускат грешки в определени области и успяват да избегнат извършването на определени прегрешения, те започват да мислят, че притежават реалност във вярата си в Бог, и приемат, че ще бъдат спасени. Това не е нищо друго освен човешки фантазии. Ако се придържаш към тези неща, наистина ли ще станеш способен да се въздържаш от прегрешения? Наистина ли ще си постигнал промяна в нрава си? Наистина ли ще си изживял подобието на човешко същество? Наистина ли ще си способен да удовлетвориш Бог? Категорично не. Това е сигурно. Хората трябва да имат висок критерий във вярата си в Бог: да придобият истината и да претърпят някои промени в своя живот нрав. Това първо изисква хората да положат усилия да опознаят себе си. Ако познанието на човек за себе си е твърде повърхностно, това изобщо няма да разреши никакви проблеми и неговият живот нрав категорично няма да се промени. Трябва да познаваш себе си в дълбока степен. Това означава да познаваш природата си и да знаеш какви елементи съдържа тя, откъде произлизат тези неща и откъде идват. Освен това наистина ли си способен да намразиш тези неща? Видял ли си собствената си отвратителна душа и нечестивата си природа? Ако наистина видиш истината за себе си, ще намразиш себе си. Когато намразиш себе си и след това се опиташ да приложиш на практика Божиите слова, ще бъдеш способен да се опълчиш на плътта и да придобиеш силата да практикуваш истината и вече няма да ти се струва като борба. Защо много хора действат според плътските си предпочитания? Защото се смятат за доста добри и чувстват, че действията им са напълно уместни и оправдани, без никакви недостатъци и дори напълно правилни, и затова действат самоуверено. Когато наистина узнаят каква е природата им — колко е отвратителна, достойна за презрение и жалка — те ще престанат да имат толкова високо мнение за себе си и да бъдат толкова надменни, и вече няма да се чувстват толкова доволни от себе си. Ще си помислят: „Трябва да практикувам някои от Божиите слова, като съм стъпил здраво на земята. В противен случай няма да отговарям на критерия да бъда човек и ще се срамувам да живея в Божието присъствие“. Те наистина ще видят себе си като малки и наистина незначителни. В този момент за тях ще стане лесно да практикуват истината и донякъде ще изглеждат така, както трябва да изглежда един човек. Само когато човек наистина намрази себе си, той е способен да се опълчи на плътта. Ако не намрази себе си, няма да може да се опълчи на плътта. Да намразиш себе си истински не е проста работа. За да го направи, човек трябва да притежава няколко неща. Първо, човек трябва да притежава познание за своята природа. Второ, трябва да види, че е беден и жалък, че е изключително малък и незначителен, и трябва да види своята жалка, мръсна душа. Когато стигне до пълно прозрение за това какъв е в действителност — когато този резултат бъде постигнат — той наистина придобива познание за себе си и може да се каже, че познанието му за себе си е точно. Едва в този момент той може да намрази себе си, дори да се прокълне, като наистина почувства, че хората са били дълбоко покварени от Сатана, до такава степен, че са лишени от всякакво човешко подобие. Един ден, ако наистина се изправи пред заплахата от смърт, той ще си помисли: „Това е Божието праведно наказание. Бог наистина е праведен. Аз заслужавам да умра!“. В този момент той няма да изразява недоволството си, а още по-малко ще се оплаква от Бог — просто ще почувства, че е напълно беден, жалък, мръсен и покварен и че трябва да бъде отстранен и унищожен от Бог, и ще почувства, че душа като неговата не е годна да живее на земята. Затова той няма да се оплаква от Бог, нито ще Му се съпротивлява, а още по-малко ще Го предаде. Но ако не познава себе си и все още се смята за доста добър, тогава, когато заплахата от смъртта наближи, той ще си помисли: „Справих се много добре във вярата си. Толкова усърдно се стремях към истината, пожертвах толкова много и страдах толкова много, но в крайна сметка, бог ме оставя да умра. Не знам къде е божията праведност. Защо той ме оставя да умра? Ако дори човек като мен трябва да умре, кой може да бъде спасен? Не е ли свършено с целия човешки род?“. Преди всичко той ще има представи за Бог. Второ, ще се оплаква от Него и изобщо няма да има никакво покорство. Той е точно като Павел, който не познаваше себе си, дори когато беше на път да умре. Когато Божието наказание го сполети, вече ще е твърде късно.

Откъс 43

Въпреки че на събиранията често се говори за истината, разнищват се покварените нрави на хората, говори се за опознаване на себе си и се обсъждат различните човешки състояния и видове поведение, все още има мнозина, които не познават собствения си покварен нрав. Някои хора само признават, че имат покварен нрав, но не го познават, когато го разкрият. Някои хора притежават способност за възприемане и когато четат Божиите слова, те признават, че Божиите слова са истината и че това, което Той казва, е практично. Когато обаче ги сполети нещо, тяхното разбиране става повърхностно. Те винаги вярват, че все още се справят добре, че все още са добри хора, и макар да смятат, че имат леко покварен нрав, все още се причисляват към добрите хора. Те не познават природата на своя покварен нрав или какви последствия ще причини той. Нима това наистина е познаване на себе си? След като хората са вярвали в Бог в продължение на няколко години, чрез четене на Неговите слова, слушане на проповеди и общение, както и чрез кастрене, повечето от тях най-после са видели ясно, че тяхната човешка природа не е добра и че наистина притежават покварен нрав и могат да вършат неща, които нарушават истината и се противопоставят на Бог. Много хора обаче не разпознават това истински, те просто устно признават, че са дяволи, че са сатани и че трябва да бъдат прокълнати. Практично ли е това разбиране, или не? Дали това е нещо, което извира от сърцето? Дали това е нещо, продиктувано от истинска омраза към самия себе си? Имаше например един водач или работник, който беше освободен заради това, че не вършеше истинска работа, и за да покаже на всички своето „разкаяние“, написа покайно писмо: „Аз разочаровах Бог и съм Му длъжник. Не съм достоен за Неговото спасение или за кръвта на сърцето, която Той отдаде за мен. Аз съм демон, аз съм Сатана, моята човешка природа е лоша. Трябва да бъда прокълнат, да отида в ада и да погина!“. В това покайно писмо с всяко изречение той отрича и заклеймява себе си, изричайки думи, които един невярващ никога не би казал. Въпреки че признава, че е демон и Сатана, дали някоя от тези думи е истинна? (Не. Не споменава какви поквари е разкрил, какви лоши неща е извършил или какви загуби е нанесъл на църковното дело.) Няма нито едно изречение, обясняващо действителното положение или това, което е в сърцето му. Всички тези думи са празни. Това истинско разбиране ли е? (Не.) Ако не е истинско разбиране, тогава той признава ли, че е покварен? (Не.) Нека го определим за него: този човек не признава своята собствена поквара. Той е написал покайно писмо и на пръв поглед изглежда, че познава себе си и признава покварата си. Оттук нататък ти трябва да наблюдаваш как се държи в ежедневието и дали истинското му поведение зад кулисите се е променило. Само тогава можеш да си извадиш точно заключение. От кое поведение можем да разберем, че той наистина признава собствената си поквара и че наистина познава себе си? (След като човек истински разбере себе си, ще настъпят истински промени.) Това е правилно. Бог гледа дали в човека има истинска промяна. Ако някой напише писмо за покаяние и думите му изглеждат искрени и проличава, че има истинско разбиране, това означава ли, че той наистина се е покаял? Може ли това да докаже, че наистина се е покаял? Не, трябва да погледнем дали в него е настъпила истинска промяна — това е най-същественият аспект. Но след като бъде освободен, той често се оправдава и защитава пред братята и сестрите, което е равносилно на това, че все още не признава собствената си поквара и няма истинско разбиране за себе си. Неговата съпротива, самозащита и оправдаване на заден план потвърждават тази гледна точка. Освен това, когато Горното анализира действията му и казва, че е антихрист, лъжеводач и човек, който не върши истинска работа, каква е реакцията му на това, че е разобличен от Горното? Спори, защитава се и се оправдава, като обяснява тези въпроси навсякъде, без да признава, че не върши истинска работа, че му липсват заложби, че не разбира истината и че е лъжеводач. Какъв нрав се крие зад това непризнаване и самозащита? Това е един вид непримирим и надменен нрав, нрав на неприязън към истината. Когато написа писмото си за покаяние, той каза, че е дявол и Сатана, че е недостоен за Бог и е длъжник на Бог и че човешката му природа не е добра, но веднага след като призна това, се върна към старите си начини. Какво се случва? (Признанието му не е истинско.) Коя е истинската му страна? Какъв е истинският му духовен ръст? (Да се защитава и да се оправдава.) Неговите задкулисни оправдания и самозащита, обясненията му навсякъде — това е истинската му страна. Не доказва ли това, че той не признава, че не може да върши истинска работа и че не притежава истината реалност? Той изобщо не го признава. Ако не признава дори това, тогава познава ли наистина себе си? Ако не познава себе си, тогава собственото му окачествяване като дявол и Сатана не подвежда ли хората? Тогава всичко, което казва за себепознанието, е лъжа; всичко това е измамно. Той не признава, че не може да се справи с работата и че човешката му природа не е добра, така че защо все пак изрича тези думи на самоосъждане? Това е неразгадаемо. Ако не познава себе си, защо все пак се преструва, че се познава? Това е, за да мами хората. Фактите пред нас вече доказаха, че той е лицемер. Тогава признава ли, че има покварен нрав? (Не го признава.) Отказва да го признае и дори полага неимоверни усилия да намира различни оправдания и причини, за да докаже, че нещата, които е направил, не са погрешни. Вярва, че независимо от това какво върши, то е правилно и Горното не бива да го заклеймява или анализира. Може да приеме да бъде освободен, но не и да се отнасят несправедливо към него заради тези неща. Независимо от причината за освобождаването му той може да се покори и да го приеме; не може да приеме или да се покори единствено защото е бил освободен заради тези конкретни неща, които е извършил. Не е ли това коренът на неговите оправдания и самозащита? Такъв човек, който говори, че е дявол и Сатана, казва, че трябва да бъде прокълнат и изпратен в ада, и многократно изрича тези лозунги, докато продължава да спори и да се оправдава — наистина ли познава себе си? (Не.) Многократно се провиква, че е дявол и Сатана, но не признава нито едно от своите лоши дела. Признава ли, че има покварен нрав? (Не.) Защо се казва, че не го признава? Той признава, че е дявол и Сатана, защо тогава не признава, че има покварен нрав? Кое последствие е по-тежко — признаването, че човек има покварен нрав, или признаването, че е дявол и Сатана? Всъщност в сърцето си той разбира, че като признава, че е Сатана и дявол, може да подведе другите и да постигне добър резултат, а хората няма да му направят нищо. Ако обаче признае грешките си или че не притежава човешка природа, хората ще го отбягват и мразят. Затова той избира достоен за плакат лозунг, за да подведе всички и да отклони нещата. Защо скандира такива крилати фрази и лозунги? Каква е целта му? (Тя е хората да видят колко много познава себе си.) От една страна, той парадира със своята духовност. От друга страна, си мисли: „Всеки казва, че е дявол и Сатана. Ако кажа, че съм дявол и Сатана, няма да ми се налага да понасям никакви последствия и дори мога да получа одобрението на всички. Защо да не го направя?“. Не е ли това идеята? Този вид себепознание не е ли доста хитър? (Да, той е подвеждащ.) По своето естество това е подвеждане и измама и е характерно за религиозните измамници! Какво казват религиозните измамници? „Всички сме грешници, всички сме съгрешили!“. Те не казват с какво са лоши и не описват подробно лошите неща, които са извършили. Те също така казват: „Всички сме грешници и трябва да се покаем. Вижте колко скъпоценна кръв е пролял Господ Исус за нас!“. Каква цел искат да постигнат с тези думи? Тя е да изглеждат духовни. Те се перчат и карат другите да имат високо мнение за тях, за да постигнат целта си да спечелят сърцата и умовете. Дали хората, които твърдят, че признават, че са дяволи и сатани, също искат да постигнат този резултат? Дали това не е и тяхната цел? На пръв поглед изглежда, че познават себе си и сякаш са хора, които искрено се разкайват, като се обявяват за дяволи и сатани, за деца на ада и заслужаващи смърт. Колко искрени са думите им! Но макар да говорят много искрено, дали са толкова искрени и по отношение на това, което всъщност правят подмолно? Съвсем не. Те прилагат двуличен подход: от една страна, публично признават, че са дяволи и сатани, но от друга страна, обикалят и се защитават и оправдават, като обясняват, че не са направили нищо лошо. Казват, че Горното се е отнесло несправедливо с тях, че Горното не е наясно с действителното положение и че като са правили тези неща, те са изпитали големи трудности и огорчения и са платили голяма цена и не бива да се отнасят с тях по този начин. Казват тези неща, за да спечелят повече съчувствие, за да накарат повече хора погрешно да повярват, че признават себе си за дяволи и сатани и че наистина познават себе си, че Горното е било несправедливо към тях и че са били освободени заради незначителен въпрос. Създават впечатление, че познават себе си и заслужават да бъдат водачи. Всъщност енергично се защитават и оправдават. Могат ли тези хора, които умеят добре да се прикриват и оправдават и да скандират духовни лозунги, наистина да познават себе си? (Не могат.) Тяхното така наречено себепознание е просто отбиване на номера, мамене на другите и преструване — и то само за да оставят добро впечатление у другите. Те не идват истински пред Бог, за да се покаят и да признаят вината си, и не приемат Бог да ги кастри, да ги разобличава и да ги дисциплинира или дори да ги освободи. Те просто нямат такава нагласа.

В днешно време преживяванията на повечето хора са твърде повърхностни, а себепознанието им — твърде ограничено. Много от тях признават само грешките в методите си и собствените си недостатъци, а малцина признават своите слаби заложби, изопачено разбиране, липса на духовно разбиране и липса на човешка природа. Още по-малко признават, че Божиите слова на разобличаване са абсолютни факти, че тези слова разобличават истината за собствената им поквара или че Неговите слова са напълно точни и безпогрешни. Това е доказателство, че хората все още не познават себе си истински. Това, че не признават, че живеят според сатанинския си нрав и сатанинската си природа, означава, че те не познават себе си истински. Независимо кой покварен нрав разкриват, те не го признават. Те го прикриват и маскират, като пречат на другите да видят тяхната поквара. Такива хора умеят много добре да се прикриват и са лицемери. В днешно време повечето хора клонят към истината и състоянието им донякъде се е подобрило, но те все още не познават себе си истински. Много хора редовно реагират на допуснатата грешка, като просто признават, че в дадения случай са сгрешили. Ако ги попиташ: „Къде точно сгреши в този случай? Кои истини принципи наруши? Кой покварен нрав разкри?“, те ще отговорят: „Това няма нищо общо с покварения нрав. Беше просто моментна грешка; не го обмислих и действах импулсивно. Нямах намерение да постъпвам така“. Непреднамерените им действия и грешки се превръщат в щит и оправдание за разкрития от тях покварен нрав. Това истинско признание за собствената им поквара ли е? Не. Ако често се оправдаваш или намираш причини за разкрития от теб покварен нрав, тогава не можеш истински да се изправиш пред собствения си покварен нрав, нито да го признаеш или разбереш. Например даден човек изпълнява добре дълга си за определен период от време; състоянието му е стабилно, всичко, което прави, върви гладко и без препятствия и той постига някои положителни резултати и получава похвали от другите. Смята, че е дал голям принос и че Бог трябва да го възнагради. В резултат на това разкрива надменен и самоправеден покварен нрав — вярва, че е по-добър от другите, и отказва да изслушва когото и да било и не е в състояние да си сътрудничи хармонично с никого. Не след дълго допуска грешки при изпълнението на дълга си, а братята и сестрите му го кастрят и разобличават, като казват, че е твърде надменен. Трудно му е да приеме този факт и непрестанно размишлява по този въпрос: „Надменен ли съм? Не мисля, че е така. Не съм се хвалил с нищо, така че как бих могъл да стана надменен?“. Той е зациклил на думата „надменен“ и не може да я преодолее. Неспособността му да приеме тази дума показва, че няма разум, изобщо не познава себе си и не признава собствения си покварен нрав. Когато те сполети нещо и разкриеш покварен нрав, ако някой те критикува или кастри и казва, че това, което си направил, нарушава истините принципи, но само в този конкретен случай признаваш грешката си, не желаеш да признаеш, че това е било последствие, причинено от разкрит покварен нрав, и си готов само да поправиш грешката, без изобщо да приемеш факта, че си разкрил покварен нрав, тогава наистина не познаваш себе си. Може ли признаването на грешките само по себе си да представлява себепознание? Себепознанието се отнася до установяване на първопричината за грешките и познаване на собствения покварен нрав. Ако признаеш, че си направил нещо погрешно, и след това поведението ти се промени, така че привидно вече не правиш същата грешка, но не си се отървал от покварения си нрав и първопричината за грешката не е била изкоренена, тогава какви ще бъдат последствията? Все още неизбежно ще разкриваш покварен нрав и ще се бунтуваш срещу Бог и ще Му се противопоставяш. Не приемай, че няколко промени в поведението ти са равнозначни на промяна в нрава ти. Опознаването на себе си е безкраен въпрос; ако човек не може да узнае първопричините за покварения си нрав или къде се крие коренът на бунтарството му срещу Бог и противопоставянето на Бог, той не може да постигне промяна в нрава си. Именно това е трудното в промяната на нрава. Защо много хора, които вярват в Бог, променят само поведението си, но не и своя живот нрав? В това се състои проблемът. Ако признаеш, че това, което разкриваш, е покварен нрав, който те е накарал да действаш както ти е угодно, да вземаш произволни решения, да не си сътрудничиш хармонично с другите и да се поставяш над другите, и след като признаеш тези неща, признаеш още, че те са причинени от надменен нрав, каква полза ще ти донесе това? Едва тогава ще премислиш истински тези въпроси и ще осъзнаеш, че поквареният нрав е основната причина за противопоставяне на Бог и е желязно доказателство, че Сатана е покварил човечеството. Ще осъзнаеш, че ако човек не се отърве от този покварен нрав, той не е достоен да се нарече човек и не е достоен да живее пред Бог. Ако обаче признаеш само, че си направил нещо нередно, какво ще бъде последствието? Ще се съсредоточиш и ще положиш усилия само върху начина, по който вършиш нещата, и тяхното поправяне, как да правиш нещата така, че да изглеждат уместни на повърхността, и как да прикриваш разкриването на надменния си нрав. Ще ставаш все по-измамен и методите, които използваш, за да мамиш другите, ще стават все по-изтънчени. Ще си мислиш: „Този път направих грешка и всички я видяха, защото не бях внимателен. Следващия път няма да бъда такъв“. Резултатът е, че макар начинът, по който вършиш нещата, да се е променил на повърхността и другите да не могат да видят никакви проблеми, ти си скрил покварения си нрав. В какво си се превърнал? Станал си още по-измамен и си се превърнал в лицемер. Ако човек се съсредоточава и полага усилия върху начина, по който говори и действа, така че на повърхността никой да не може да види някакви проблеми или да намери грешка в него и действията му да изглеждат безупречни, но ни най-малко не променя покварения си нрав, не се ли превръща във фарисей? Макар че лицемерното поведение може да заблуди хората, може ли то да заблуди Бог? Какво точно означава стремежът към истината? Преди всичко това означава човек да се стреми към промяна в нрава си. Ако човек никога не познава собствения си покварен нрав, тогава е невъзможно да има промяна в нрава му. Едновременно с признанието, че има покварен нрав, той трябва да приеме истината, да премисли къде точно е сгрешил и къде се е провалил, а след това да потърси истината, за да разреши проблемите си. Само по този начин човек може постепенно да се отърве от покварения си нрав, да практикува истината при изпълнение на дълга си и да действа с принципи. По този начин ще навлезе в истината реалност. Само тези, които могат да търсят и да практикуват истината, са хора, които се стремят към истината. Те са тези, които могат непрекъснато да полагат усилия да практикуват истината и да действат с принципи, и които могат да обобщават своя опит и да извличат поуки. Щом практикуват истината и навлязат в реалността, имат принципи в действията си и правят по-малко грешки, те постепенно ще станат подходящи да бъдат оползотворени от Бог. Ако човек не е такъв, който се стреми към истината, независимо колко се отдава на празни приказки за себепознание или как се окачествява като дявол и Сатана, в крайна сметка той пак няма да приложи истината на практика. И така, каква е разликата между тези две неща? Единият признава собствения си покварен нрав, търси истините принципи и практикува в съответствие с истината — това е пътят на стремежа към истината. Другият не признава, че има покварен нрав, и не приема факта на собствения си покварен нрав, като вместо това полага усилия в начина, по който върши нещата. Това обаче променя само външното му поведение, но няма промяна в неговия живот нрав, което прави поведението му по-измамно. Това, което практикуват този тип хора, съгласно истините принципи ли е? То изобщо не отговаря на това и дори не се доближава до него. Това, което прави, е да се прикрива, да се преструва и да мами, а целта му е да измами Божиите избраници. Той не практикува истината, но въпреки това иска всички да го хвалят, одобряват и подкрепят, за да може да има статус в църквата. Не е ли това проявление на прикриване и измама? Той се маскира и прикрива и се съсредоточава върху това как да спечели благосклонността на другите. Има ли някакви истини принципи в този начин на действие? Няма никакви — той изцяло се основава на фантазиите на човешкия ум, на човешките методи, на човешките философии за светските отношения и все още живее според сатанинския нрав. Тази практика на лицемерие принадлежи към фалшивата духовност; тя мами хората и в нея липсва дори най-малката истина реалност.

Защо някои хора, които изглежда изпълняват дълга си като останалите, изведнъж се появяват изневиделица и шокират хората, като в крайна сметка извършват големи злини? Може ли такова нещо да се случи само за ден-два? Категорично не. Един метър лед не замръзва за един ден. Външно те изглеждат простодушни и обикновени и никой не може да види недостатъци в тях, но в крайна сметка лошите неща, които вършат, са по-крайни и поразителни от тези, извършени от когото и да било. Тези неща са извършени от тези така наречени „простодушни“ хора. Знаете ли каква обща характерна черта има този вид хора? (На пръв поглед те имат добро поведение и обикновено изглеждат доста простодушни.) Това, което изживяват, и тяхната природа същност имат две различни характерни черти — можете ли да схванете тези ключови моменти? (Те не обичат истината и не признават покварения си нрав. Когато говорят, че познават себе си, те се прикриват и действат лицемерно.) Лицемерното действие е един от аспектите на това, така че как можеш да откриеш и да потвърдиш, че тези хора са лицемерни? Как можеш да потвърдиш, че това добро поведение, което изживяват, е само преструвка? (На пръв поглед те говорят много приятно, но в истинските си действия защитават собствените си интереси, без да се съобразяват с интересите на Божия дом.) Това е конкретното проявление на лицемерното поведение. Въпреки че тези лицемери говорят приятно, те всъщност мамят и подвеждат хората. Освен това те разобличават своя егоизъм и низост, като защитават само собствените си интереси и не се съобразяват с интересите на Божия дом — искат да живеят като проститутки, но въпреки това очакват паметник на целомъдрието си. Всичко това представя тяхната природа същност, лишена от всякаква човешка природа. Току-що споменах, че тяхната природа същност има две различни характерни черти. Първата характерна черта е, че този тип хора често скандират лозунги и говорят за доктрини, сякаш са дълбоко духовни, но всъщност ни най-малко не обичат истината, а без любов към истината е невъзможно да я практикуват. Въз основа на това споменатото от вас по-рано, че те се съобразяват само със собствените си интереси, не е ли едно от тези проявления? Защо се съобразяват със собствените си интереси? Обичат ли истината? (Те не обичат истината; те обичат само интересите.) Те защитават само собствените си интереси и изобщо не се съобразяват с интересите на Божия дом или на братята и сестрите. Не е ли това поведение на човек, който ни най-малко не обича истината? Някои хора казват: „Ако не обичат истината, защо винаги разговарят за неща, свързани с истината?“. Как бихте обяснили това? (Правят го, за да впечатлят другите, да се прикрият и да се маскират.) Това е един от аспектите, но освен това те действително ли разговарят за истината? Това изобщо не е истина; това са само думи и доктрини. Ако е ясно, че са само думи и доктрини, тогава как може да се нарекат истина? Само глупаците биха приравнили думите и доктрините към истината. Дяволите са много опитни в изричането на думи и доктрини, за да подвеждат хората, а също така искат да се преструват на хора, които притежават истината, за да мамят другите и Бог. Колкото и възвишени да са думите и доктрините, които изричат хората, те не са истината; само словата, изречени от Бог, са истината. Как може думи и доктрини, изречени от хора, да се сравняват с истината? Това са две различни неща. Това е първият аспект — че тези хора изобщо не обичат истината. Този аспект ли е тяхната природа същност? (Да.) Защо казваме, че това е тяхната природа същност, а не просто временно разкриване или поведение? Защото когато разгледаме всяко тяхно разкриване и поведение, може да се заключи, че тяхната човешка природа същност е такава, че те изобщо не обичат истината. Поради тези различни модели на поведение може да се определи, че те са хора, които не обичат истината. Това е първата характерна черта. А коя е втората характерна черта? Тя е, че тези хора изобщо не признават собствения си покварен нрав. Какво означава, че изобщо не го признават? Ако е казано, че не признават своя покварен нрав, тогава защо винаги говорят за себепознание? Те не само говорят за това, че познават себе си, но и безсрамно помагат на другите да опознаят себе си. Те също така често казват, че не правят достатъчно, че са длъжници на Бог, че са дяволи и сатани и заслужават да бъдат прокълнати. Как може да се обясни това? (Когато говорят за себепознание, няма истинско съдържание или подробности. Например няма практическо съдържание относно това каква поквара са разкрили, какви погрешни намерения таят, от какъв покварен нрав са контролирани, какви конкретни проявления имат, към коя природа същност принадлежат и т.н. Те само заявяват неясно, че са дяволи и сатани, без да изразяват истински чувства и разбиране.) (Един от резултатите от истинското себепознание е способността да се мразиш истински. Този тип хора устно признават покварата си, но в сърцата си изобщо не се мразят, а също така намират всевъзможни причини да се защитават и оправдават. Понякога те не се обясняват външно, но вътрешно не приемат и не признават покварата си. Напълно неспособни са да приемат истината и изобщо не се променят.) Не признават собствената си поквара — как може да се обясни това? (Когато нещо ги сполети и са разкрити, те смятат, че са неспособни да направят такова нещо, и затова не признават, че имат такъв вид покварен нрав.) Този тип хора винаги говорят за това, че познават себе си, но какво точно познават? Познават ли поведението и проявленията си или познават ли покварения си нрав? Или знаят само кои неща са направили погрешно? Има голяма разлика между тези видове познание. Някои видове познание са истинско знание, а други са повърхностни и им липсва същност. Познанието на някои хора е още по-повърхностно и те знаят само кои неща са направили погрешно или признават нещата, които са направили в разрез с морала или закона. Това не е по-различно от религиозните хора, които признават вината си пред Господ; то не води до истинско покаяние. Има и хора, които просто изричат някакви доктрини, когато говорят за себепознание, или имитират това, което другите казват за себепознанието. Това е още по-голяма форма на прикриване и измама. Защо тези хора не познават себе си истински? Най-важната причина е, че те никога не приемат истината, затова всичките им действия и цялото им поведение се основават изцяло на собствените им предпочитания, на собствената им сатанинска философия и на собствените им интереси, амбиции и желания. Дълбоко в сърцата си те не смятат амбициите и желанията си за покварени; всичко, от което се нуждаят, не е покварено, затова правят каквото искат, каквото им харесва. Когато преценяваме това въз основа на изходната точка на техните действия, признават ли те собствената си поквара? (Не я признават.) Как действат хората, които признават покварата си? Действат ли, като търсят истините принципи, или просто се молят, размишляват и правят нещата според това, което мислят в ума си? Кое от тези неща следват? (Търсят истините принципи.) И така, като се вгледаме в действията на тези гореспоменати видове хора, става ясно, че те винаги правят каквото си искат. Вярват, че Божиите слова са предназначени за другите, и предават на другите доктрините, които разбират, което означава, че карат другите да действат според Божиите слова, с което намекват: „всички вие разкривате поквара, но аз търся истината във всичко, което правя, и почти не разкривам каквато и да било поквара“. Това ли са хората, които наистина познават себе си? Те не се осмеляват да признаят собствената си поквара; това е истината по въпроса. Вярват, че да платят някаква цена, както и да говорят малко повече, да изтърпят малко повече страдания или дори да изоставят нещо и да отдадат всичко, за да задоволят амбициите и желанията си, е съгласно истината и е правилно. Ако ги попитате: „Тъй като всички хора имат поквара, не се ли страхуваш да не сгрешиш, когато мислиш по този начин?“, те ще отговорят: „Не, всичко е наред, не ме е страх. Намеренията ми са правилни“. Вижте как разглеждат амбициите, желанията и намеренията си като нещо положително. Признават ли този тип хора собствената си поквара? (Не, не я признават.) От обективна гледна точка те просто не признават собствената си поквара. Може ли някой, който не признава собствената си поквара, да се покае истински? (Не, не може.) Той категорично няма да се покае; никога няма да се покае. Имат ли истинско покорство? (Не.) Дори още по-малко. Дори не знаят каква е истината. Тогава как могат да се покорят? Всичко, на което се покоряват, са собствените им амбиции и желания. Те живеят живота си изцяло, като се заемат с всички въпроси според собствените си желания, и говорят, действат и избират пътя си единствено въз основа на собствената си воля, без никога да търсят истината. Някои хора казват: „Те никога не търсят истината, защо тогава слушат проповеди?“. Слушането на проповеди не означава непременно, че те са способни да търсят истината; то е само един от аспектите на вярата в Бог. Ако не слушаха проповеди и не посещаваха събирания, тогава нямаше ли да бъдат разкрити? И така, необходимо е да преминат през този процес, но слушането на проповеди не означава, че са хора, които приемат истината или признават собствената си поквара; не може да бъде направен такъв извод. Да признаеш, че имаш поквара, не е лесно и е трудно за хората, които не обичат истината.

Току-що споменахме, че хората, които не познават себе си, имат две различни характеристики: едната е, че по същество не обичат истината, а другата е, че никога не признават, че имат покварен нрав. И така, колко далеч сте от себепознанието? (Точно сега все още не познаваме себе си и не сме стигнали дотам да се мразим.) Много сте далеч. Да познаваш себе си означава преди всичко да познаваш покварения си нрав, предпочитанията си и погрешните си възгледи и поведение. Това е ключът, а другите аспекти на себепознанието са второстепенни. Можеш да приемеш реално истината и да постигнеш искрено покаяние само когато признаеш, че имаш покварен нрав, че имаш всякакви видове природа същност и разкриване на поквара, които Бог е извадил наяве у хората, и когато можеш да изброиш конкретно и да признаеш, че всички тези конкретни факти, постъпки и разкриване не са съгласно истината, всички те са против Бог и всички са омразни за Него. В днешно време, когато хората твърдят, че приемат истината, те просто я признават като доктрина и променят до известна степен поведението си. Но след това все още изживяват сатанински покварен нрав и живеят според философията на Сатана; изобщо не се променят. Промените в поведението не представляват промени в нрава. За да трансформира нрава си, човек трябва да познава собствената природа същност и собствения покварен нрав — това е началната стъпка. Който само признава, че собствените му действия са проблематични, че не е добър човек или че е дявол и Сатана, все още е далеч от познаването на своята природа същност и трансформирането на нрава си.

Откъс 44

За да разберат хората себе си, те трябва да разберат покварения си нрав и да схванат истинското си състояние. За да разбере човек собственото си състояние, най-същественото е да схване собствените си мисли и идеи. Във всеки период мислите и идеите на човека се ръководят от едно основно нещо. Ако можеш да схванеш мислите и идеите си, можеш да схванеш и нещата, които стоят зад тях. Никой не може да контролира мислите и идеите си. Въпреки това ти трябва да знаеш откъде идват тези мисли и идеи, какви са мотивите зад тях, как се пораждат, какво ги ръководи и каква е природата им. След като нравът на човека се промени, мислите, идеите, възгледите и целите, които той преследва и които произтичат от тази негова променена част, ще бъдат много различни. Те по същество ще се доближат до истината и ще бъдат в съответствие с истината. Нещата в хората, които не са се променили, тоест старите им мисли, идеи и възгледи, както и нещата, които харесват и преследват, са все мръсни, гнусни и отвратителни. След като човек започне да разбира истината, той е способен да разпознава тези неща и да ги вижда ясно. Поради това той е способен да се опълчи на тези неща и да се откаже от тях. Такива хора наистина са претърпели някои промени. Те са способни да приемат и да практикуват истината и да навлязат в някои истини реалности. Онези, които не разбират истината, не могат да видят ясно тези покварени или негативни неща и не могат да ги разпознаят. Поради това те не са способни да се откажат от тях, да не говорим да им се опълчат. Какво точно причинява тази разлика? Защо всички те са вярващи, но някои от тях могат да разпознават негативните и гнусни неща и да ги отхвърлят, докато други не могат да виждат ясно тези неща или да се освободят от тях? Това е пряко свързано с това дали човек обича истината и се стреми към нея. Когато онези, които се стремят към истината, ядат и пият Божиите слова и слушат проповеди за определен период от време, тогава те могат да разберат истината и да видят ясно определени неща. Те ще постигнат напредък в живота си. За разлика от тях онези, които не обичат истината, не са способни да я разберат, въпреки че по същия начин посещават събирания, четат Божиите слова и слушат проповеди и независимо колко години са вярвали, те нямат навлизане в живота. Тези хора се провалят, защото не се стремят към истината. Независимо колко години са вярвали в Бог, онези, които не се стремят към истината, не са способни да разберат истината. Когато се сблъскат със ситуация, те не могат да я видят ясно и почти по нищо не се различават от религиозните хора. Те не са придобили нищо от годините си на вяра. Колко истина разбирате вие сега? Какво можете да видите ясно? Можете ли да разпознавате негативните неща и хора? Ако дори не ти е ясно какво е да вярваш в Бог, нито в кого всъщност вярваш, ако не можеш ясно да разпознаваш идеите и намеренията, които имаш в ежедневието, ако не си напълно наясно кой път трябва да следваш като вярващ в Бог и ако не ти е ясно как трябва да практикуваш истината, когато вършиш неща или изпълняваш дълга си, тогава ти си човек, който няма никакво навлизане в живота. Само като разбираш истински истината и знаеш как да я практикуваш, можеш да разпознаваш различните типове хора, да виждаш ясно различните неща, да вършиш нещата в съответствие с истината, да отговаряш на Божиите изисквания и да се приближаваш все повече до Божиите намерения. Само като се стремиш по този начин, ще постигнеш резултати.

Откъс 45

В човека често съществуват негативни състояния. Някои от тях могат да влияят на хората или да ги възпират. Някои състояния дори могат да накарат човек да се отклони от истинския път и да тръгне в погрешна посока. Това, към което хората се стремят, това, на което обръщат внимание, и това по какъв път избират да поемат е свързано с вътрешните им състояния. Това дали хората са слаби, или силни е още по-пряко свързано с вътрешните им състояния. Например много хора в днешно време обръщат особено внимание на Божия ден. Всички имат следното желание: копнеят Божият ден да настъпи бързо, за да могат да се избавят от това страдание, от тези болести, от това преследване и от други видове болка. Хората си мислят, че когато настъпи Божият ден, болката, която изпитват сега, ще се облекчи, че никога повече няма да страдат и че ще се радват на благословии. Ако някой се опитва да разбере Бог или се стреми към истината в такова състояние, тогава напредъкът му в живота ще бъде много ограничен. Когато го сполети някакъв неуспех или му се случи нещо неприятно, цялата слабост, негативност и непокорство в него излизат наяве. Така че, ако състоянието на човек не е нормално или правилно, то и целта на стремежа му също ще е неправилна и определено ще е нечиста. Някои хора се стремят към навлизане, като изхождат от неправилни състояния, но си мислят, че се справят добре в стремежа си, че вършат нещата в съответствие с Божиите изисквания и практикуват в съответствие с истината. Те не вярват, че действат противно на Божиите желания или че са се отклонили от Неговите намерения. Може да се чувстваш така, но когато някакво неприятно събитие или дадена неприятна среда ти причини страдание, засегне слабите ти места и нещата, които обичаш и към които се стремиш дълбоко в сърцето си, ще станеш негативен, надеждите и въжделенията ти ще останат без резултат и ти естествено ще станеш слаб. Така че твоето състояние в конкретния момент определя дали си силен, или слаб. Сега има много хора, които смятат, че са доста силни, че имат известен духовен ръст и че имат повече вяра, отколкото преди. Те мислят, че са поели по правилния път на вярата в Бог и че не се нуждаят от други хора, които да ги дърпат или тласкат по него. Защо тогава стават негативни или слаби, когато се окажат в определена среда или срещнат трудности? Защо тогава се оплакват и накрая се отказват от вярата си? Това показва, че всеки човек има определени негативни и ненормални състояния. Отказването от някои нечистотии в хората не е лесно. Дори и да си човек, който се стреми към истината, не можеш да се откажеш от тях напълно. Това трябва да стане въз основа на разобличеното в Божието слово. След като премислят и разберат своите собствени състояния, хората трябва да ги сравнят с Божието слово и да преодолеят покварения си нрав. Едва тогава състоянията им постепенно ще се променят. Не е вярно, че щом прочетат Божиите слова и опознаят своите състояния, хората могат веднага да ги променят. Стига да четат Божиите слова често, да виждат ясно собствените си състояния, да се молят на Бог и да се стремят към истината, когато отново разкрият поквара или когато изпаднат в ненормално състояние в бъдеще, хората ще са способни да го разпознаят, да се молят на Бог и да използват истината, за да решат проблема, в неправилното им състояние може да настъпи обрат и те могат постепенно да се променят. Така ще са способни да се освободят от нечистотиите и от онези неща, които трябва да се изоставят, но които хората таят в себе си. Хората трябва да имат известен опит, за да постигнат резултати.

Откакто са започнали да вярват в Бог, много хора се стремят към благословии въз основа на своите представи и фантазии и поради това стават негативни и слаби, когато се изправят пред нещо, което не съответства на представите им. Започват да се съмняват в Бог и дори си измислят представи или заблуди за Него. Ако никой не разговаря с тях за истината, те няма да са способни да останат непоколебими и по всяко време може да предадат Бог. Нека ви дам един пример. Да предположим, че при вярата си в Бог даден човек винаги е таил представи и фантазии. Този човек вярва, че стига да се отрече от семейството си и да изпълнява дълга си, Бог ще го закриля и ще го благослови, че ще се грижи за живота на неговото семейство и че именно това трябва да прави Бог. Тогава един ден го сполетява нещо, което не си е пожелавал да се случи — той се разболява. Животът при семейството на домакините не е толкова удобен, колкото в собствения му дом, и те може и да не се грижат много добре за него. Той не може да го понесе и продължително време е негативен и обезсърчен. Освен това не се стреми към истината и дори не я признава. Това означава, че в себе си хората имат известни състояния и ако не ги разпознаят, не ги възприемат или не почувстват, че тези състояния са грешни, тогава, макар и все още да имат страст и да се стремят много, в даден момент ще се сблъскат с обстоятелство, което разкрива истинското им вътрешно състояние и ги кара да се препънат и да се провалят. Това се получава, когато не сте способни да се самоанализирате или да се опознаете. Всички хора, които не разбират истината, са такива и никога не се знае кога ще се препънат и ще се провалят, кога ще бъдат негативни и слаби или кога ще са способни да предадат Бог. Вижте колко голяма е опасността, пред която са изправени хората, които не разбират истината! Но да се разбере истината не е лесно. Ще мине много време, докато най-после успееш да получиш проблясък светлина, да имаш малко истинско познание и да разбереш малка част от истината. Ако намеренията, които таиш в себе си, са сериозно опорочени и не могат да се преодолеят, те постоянно ще гасят светлинката на твоето разбиране и ще подкопаят и малкото вяра, която имаш, а това определено е много опасно. Основният проблем сега е, че в сърцата си всички хора таят определени представи и фантазии за Бог, но не ги признават, докато не бъдат разкрити. Те са скрити вътре и никога не се знае в кой момент или при какви обстоятелства ще излязат на повърхността и ще накарат хората да се препънат. Макар че всички хора имат добри желания и искат да са добри вярващи и да придобият истината, намеренията им са твърде опорочени и те имат твърде много представи и фантазии, които много им пречат да се стремят към истината и да придобият навлизане в живота. Те искат да го направят, но не могат. Трудно им е например да се подчинят, когато ги кастрят, а когато преминават през изпитания или облагородяване, те искат да спорят с Бог. Всеки път, когато се разболеят или ги сполети някакво бедствие, те се оплакват от Бог, че не ги е закрилял. Как такива хора могат да преживеят Божието дело? Дори не достигат минимума да имат богопокорно сърце, така че как могат да придобият истината? Някои хора стават негативни, когато и най-малкото нещо не стане по тяхната, препъват се заради преценките на други хора и предават Бог, когато ги арестуват. Вярно е, че човек никога не знае какво го очаква в бъдеще — щастие или гибел. Във всеки човек има нещо, към което иска да се стреми и което иска да постигне, и има неща, които харесва. Стремежът към нещата, които харесва, може да му навлече нещастие, но той не го усеща, тъй като още вярва, че нещата, към които се стреми и които харесва, са правилни и в тях няма нищо лошо. Ако дойде ден обаче, в който го сполети нещастие, и нещата, към които се стреми и които харесва, му бъдат отнети, ще стане негативен и слаб и няма да е способен да се изправи на крака. Няма да знае какво се е случило, ще се оплаква, че Бог е несправедлив, и наяве ще излезе сърцето му, готово да предаде Бог. Ако не познават себе си, хората няма да знаят нито къде е ахилесовата им пета, нито къде ще се провалят или препънат лесно. Това наистина е жалко. Затова казваме, че ако не познава себе си, човек по всяко време може да се препъне или да се провали и да предизвика собствения си край.

Много хора са казвали: „Разбирам всеки от елементите на истината, но просто не мога да ги приложа на практика“. Това разкрива къде се корени причината, поради която хората не практикуват истината. Какви са хората, които разбират истината, но не могат да я практикуват? Определено само хората, които изпитват неприязън към истината и които я мразят, не могат да я практикуват, и това е проблем в тяхната природа. Дори и да не разбират истината, хората, които я обичат, ще действат според съвестта си и няма да вършат зло. Ако природата на даден човек изпитва неприязън към истината, той никога няма да е способен да я практикува. Хората, които изпитват неприязън към истината, вярват в Бог само за да получат благословии, а не за да се стремят към истината и да постигнат спасение. Дори и да изпълняват дълга си, не го правят, за да придобият истината, а само с цел да получат благословии. Например някои хора, които са преследвани и не могат да се върнат в домовете си, в сърцата си си мислят: „Преследват ме и не мога да се върна у дома заради вярата си в Бог. Един ден Бог ще ми даде по-добър дом. Той няма да ме остави да страдам напразно“ или „Където и да съм, Бог ще ми даде храна и няма да ме остави да изпадна в безизходица. Няма да е истинският Бог, ако ме остави да изпадна в безизходица. Бог не би направил това“. Не се ли срещат такива неща у хората? Има и хора, които си мислят: „Отрекох се от семейството си, за да отдам всичко на Бог, и Той не бива да ме предава в ръцете на властниците. Стремих се с такъв плам, че Бог трябва да ме закриля и благославя. Толкова силно копнеем да настъпи Божият ден, че това трябва да се случи възможно най-скоро. Бог трябва да изпълни желанията на човека“. Много хора мислят така. Не е ли прекомерно това желание на човека? Хората все отправят екстравагантни искания към Бог, все си мислят: „Отрекохме се от семействата си, за да изпълняваме дълга си, следователно Бог трябва да ни благослови. Действали сме според Божиите изисквания, следователно Бог трябва да ни възнагради“. Мнозина таят такива неща в сърцата си, докато вярват в Бог. Те виждат как други хора напускат семействата си и се отричат от всичко, за да отдадат всичко на Бог, без никакви усилия, и си мислят: „Те са напуснали семействата си от толкова време, как така не им липсва домът? Как преодоляват това? Защо аз не мога да го преодолея? Защо не мога да се откажа от семейството, от съпруга (или съпругата) и децата си? Защо Бог е милостив към тях, но не е милостив към мен? Защо Светият дух не ме дарява с благодат и не живее в мен?“. Какво състояние е това? Хората са толкова лишени от разум — те не практикуват истината, а после се оплакват от Бог и не правят, каквото трябва да правят. Хората трябва да изберат пътя на стремежа към истината, но те изпитват неприязън към истината, копнеят за плътски удоволствия и все искат да получат благословии и да се радват на благодат, като през цялото време се оплакват, че Бог има прекомерни изисквания към хората. Все искат Бог да е милостив към тях и да ги дари с повече благодат, и да им позволи да изпитват плътски удоволствия — нима те са хора, които искрено вярват в Бог? Те си мислят: „Отрекох се от семейството си, за да изпълнявам дълга си, и съм страдал толкова много. Бог трябва да е милостив към мен, за да не ми липсва домът и за да имам решимостта да се отрека от него. Трябва да ми даде сила, тогава няма да стана негативен и слаб. Другите хора са толкова силни, Бог трябва и мен да направи силен“. Тези думи, които хората говорят, са напълно лишени от разум и вяра. Те говорят така само защото Бог не е изпълнил екстравагантните им желания, което е породило у тях недоволство от Бог. Всички тези неща се разкриват от сърцата им и те са съвсем представителни за човешката природа. Тези неща съществуват у човека и ако той не се отърве от тях, може да стигне дотам да се оплаква от Бог и да Го разбира погрешно винаги и навсякъде. Човек ще стане склонен да богохулства и може да изостави истинския път във всеки един момент и на всяко едно място. Това е съвсем естествено. Сега виждате ли ясно този въпрос? Хората трябва да познават нещата, които разкрива тяхната природа. Това е много сериозен проблем, към който трябва да се подхожда внимателно, защото той засяга въпроса дали хората могат да останат непоколебими в свидетелството си и дали могат да получат спасение чрез вярата си в Бог. Що се отнася до хората, които разбират малка част от истината, ако осъзнаят, че разкриват тези неща, и ако могат да изследват и разровят този проблем при откриването му, тогава ще могат да го решат. Ако не осъзнават, че ги разкриват, няма как да решат този проблем и могат само да чакат Божието разобличаване или разкриването на фактите. Хората, които не обичат истината, не ценят самоизследването. Винаги смятат, че това е незначителен въпрос, и ще се отдадат на мисълта: „Всички са такива — не е кой знае какво да се оплачеш малко. Бог ще го опрости и няма да го запомни“. Хората не знаят как да се самоанализират или как да търсят истината, за да решават проблеми, и не могат да практикуват нито едно от тези неща. Всички те са объркани и са особено мързеливи, а освен това са зависими и склонни към фантазиране. Те копнеят, че: „Един ден Бог ще извърши цялостна промяна в нас, и тогава вече няма да сме толкова мързеливи, ще станем съвършено осветени и ще се възхищаваме на Божието могъщество“. Странно и наистина нереалистично е да си фантазираш такива неща. Ако човек може да изкаже подобна представа и фантазия, след като е чул толкова много проповеди, значи той няма никакво познание за Божието дело и до ден днешен все още не е видял ясно как Бог спасява хората. Такива хора са невероятно невежи. Защо Божият дом все разговаря за себепознанието и за познаването на Божия нрав? Това е от решаващо значение за всеки човек. Ако наистина можеш да видиш ясно как Бог спасява хората, трябва да се съсредоточиш върху опознаването на самия себе си и трябва редовно да се самоанализираш — само тогава ще имаш истинско навлизане в живота. Дали ще си способен да потърсиш истината, когато осъзнаеш, че проявяваш поквара? Дали ще си способен да се молиш на Бог и да се опълчиш на плътта? Това е предпоставка и важна стъпка за практикуването на истината. Ако във всичко, което ти се случва, и във всичко, което правиш, можеш да осъзнаваш как да практикуваш по начин, който съответства на истината, ще ти е лесно да я практикуваш и ще имаш навлизане в живота. Как може да напредва животът ти, ако не си способен да опознаеш себе си? Колкото и да си негативен и слаб, ако не се самоанализираш и не се опознаеш, или не се молиш на Бог, това само доказва, че не обичаш истината, че не си човек, който се стреми към нея, и че никога няма да можеш да я придобиеш.

По-рано някои хора си мислеха: „Копнеем за незабавния край на големия червен змей и се надяваме, че Божият ден ще настъпи бързо. Не са ли основателни тези искания? Копнежът за скорошното настъпване на Божия ден не е ли същият като копнежа възможно най-скоро да се отдаде слава на Бог?“. Те тайно намират начини да го изразят добре, но всъщност се надяват на тези неща само за себе си. За какво да копнеят, ако не заради себе си? Единственото, за което хората копнеят, е бързо да се освободят от мизерното си обкръжение и този мъчителен свят. Особено някои хора, които виждат обещанията, дадени на първородните Божии синове в миналото, изпитват невероятна жажда за това. Всеки път, когато четат тези слова, те сякаш утоляват жаждата си, като гледат мираж. Себичните желания на човека все още не са напълно отхвърлени, така че, както и да се стремиш към истината, то винаги ще е само половинчато. Много хора, които не се стремят към истината, постоянно копнеят да настъпи Божият ден, за да се освободят от страданията си и да се насладят на благословиите на небесното царство. Когато той не настъпва, те изгарят от болка, и някои хора се провикват: „Кога ще настъпи Божият ден? Все още не съм се оженил. Не мога да продължавам да чакам повече! Трябва да покажа синовна почит към родителите си. Не издържам вече! Още ми е нужно да имам деца, за да могат да се грижат за мен, когато остарея! Божият ден трябва да настъпи по-бързо! Нека всички заедно се помолим за това!“. Как могат хората, които се стремят към истината, да следват през цялото време досега, без изобщо да се оплачат? Не се ли водят от Божието слово и не намират ли подкрепа в него? У хората има толкова много нечистотии. Приложимо ли е за тях да не приемат облагородяване? Как могат да се променят без страдание? Хората трябва да бъдат облагородени до определена степен и да бъдат готови да оставят Бог да ги устрои, без изобщо да се оплакват повече — тогава ще се променят напълно.

Откъс 46

В поквареното човечество природата същност на хората е една и съща, с изключение на преродените от зли демони или обладаните от зли духове. Някои хора винаги обичат да изучават какви духове имат различните типове хора в себе си, но това не е реалистично; съсредоточаването върху това лесно може да доведе до отклонения. Някои хора винаги чувстват, че нямат правилния вид дух, защото са преживели някои свръхестествени събития, докато някои смятат, че духът им има проблем, защото никога не могат да се променят. Всъщност, независимо дали духът на човек има проблем, човешката природа е една и съща — тя се съпротивлява на Бог и Го предава. Степента на поквара на хората също е почти еднаква, както и общите черти в природата им. Някои хора винаги подозират, че нямат правилния вид дух и се чудят: „Как можах да направя такова нещо? Никога не бих си помислил! Нямам ли правилния вид дух?“. Те дори се съмняват дали са избрани от Бог и в резултат на това стават все по-негативни. Някои хора възприемат нещата чисто и, без значение какво са направили, те се съсредоточават само върху търсенето на истината и самоанализирането си в съответствие с Божиите слова: „Как можах да направя това? Какъв нрав разкрих? Каква природа го контролира? Как мога да действам съгласно истината?“. Като се самоанализираш по този начин, лесно можеш да разбереш истината и да намериш път за практикуване, а също така можеш да постигнеш резултата да познаваш себе си. Методите и пътищата за самоизследване на всеки са различни; някои се съсредоточават върху търсенето на истината и опознаването на себе си, докато други винаги се съсредоточават върху фантастични и нереалистични неща, което затруднява напредъка и лесно води до затъване в негативност. Сега трябва да разбереш, че независимо какъв дух притежаваш, не бива да се съсредоточаваш върху този въпрос. Никой не може да види или да докосне нещата на духа. Ако обръщаш твърде много внимание на този въпрос, това ще забави растежа на живота ти. Ключовото нещо, върху което трябва да се съсредоточиш, е природата същност на хората, което е свързано с разпознаването на хората, и ако можеш да разпознаеш природата същност на хората, тогава можеш да разпознаеш и самите хора. Да видиш ясно какви неща съществуват в природата същност на човека, какъв покварен нрав може да се разкрие от нея и кои аспекти на истината са необходими за преодоляването му — това е най-важното, върху което трябва да се съсредоточиш, когато вярваш в Бог. Само като преживяваш Божието дело по този начин, можеш да придобиеш истината и да пречистиш покварения си нрав. Как можеш да опознаеш себе си? Как можеш да опознаеш собствената си природа? Можеш да видиш каква е твоята природа същност само според нрава, който разкриваш чрез действията си, така че ключът към познаването на себе си е да познаваш собствения си покварен нрав. Само чрез това ще можеш да разбереш своята природа същност, а да видиш ясно своята природа същност означава да разбереш напълно себе си. Познаването на себе си е дълбок урок и ключът към това дали някой може да бъде спасен е как познава себе си. Само когато някой наистина познава себе си, той може истински да се покае, лесно да приеме истината и да стъпи на пътя на спасението. Невъзможно е за онези, които не са способни да познават себе си, да приемат истината, още по-малко да се покаят истински. Следователно ключовият въпрос е да се разбере собственият покварен нрав. Хората категорично не бива да се стремят към лъжедуховност. Някои хора винаги се съсредоточават върху изучаването на духовете на хората, те винаги говорят за това какви духове имат хората — дали някой има човешки дух, дали има зъл дух и т.н. Хората не могат да прозрат тези неща и постоянното съсредоточаване върху тях вероятно ще доведе до отклонения и до подвеждане и причиняване на вреда на хората. В стремежа си към истината хората трябва да се съсредоточат върху познаването на себе си, разбирането на покварения си нрав и ясното виждане на природата същност на хората. Това е реалистично и ще бъде от полза за решаването на проблема с покварения нрав и за стремежа на хората към истината и постигането им на Божието спасение.

Природата същност на хората, след покваряването им от Сатана, по същество е една и съща, само с незначителни разлики. Това е така, защото всички имат един и същ прародител, живеят в един и същ свят и са преживели една и съща поквара. Всички те споделят едни и същи общи черти. И все пак, някои хора са способни да правят един вид неща в една среда, а някои хора са способни да правят друг вид неща в друга среда; някои хора са донякъде образовани, получили са образование, докато други не са образовани, не са получили образование; някои хора имат един вид възглед за нещата, докато някои други хора имат друг вид възглед за нещата; някои живеят в един вид социална среда, а някои живеят в друг вид социална среда и имат различни наследени обичаи и навици на живот. Същността на нещата, които се разкриват от природата на хората, обаче е все една и съща. Така че няма нужда винаги да се занимаваш с това какъв дух притежаваш или винаги да се тревожиш дали е зъл дух. Това е нещо, което човек не може да достигне, и само Бог може да знае това; няма да е от полза за човека да го знае, дори и да можеше. Няма полза винаги да искаш да разнищваш или изучаваш духа си; това е нещо, което се прави от най-невежите и объркани хора. Не се съмнявай в себе си, когато направиш нещо нередно или прегрешиш по някакъв начин, като казваш: „Нямам ли правилния вид дух? Дали в мен работи зъл дух? Как можах да направя такова нелепо нещо?“. Каквото и да правиш, трябва да търсиш корена на проблема в природата си и да търсиш истините, в които хората трябва да навлязат. Ако изследваш духа си, тогава ще останеш с празни ръце — дори и да узнаеш какъв дух имаш в себе си, пак няма да можеш да опознаеш собствената си природа, нито да решиш проблемите си. Следователно, когато някои хора винаги говорят за това какъв дух имат, сякаш са изключително духовни или професионалисти, те всъщност са още по-големи аматьори и глупаци. Някои хора говорят особено духовно, като си мислят, че думите, които казват, са толкова дълбоки и че обикновените хора няма да ги разберат. Те казват: „От решаващо значение е да изследваме какви са нашите духове. Ако нямаме човешки духове, тогава, въпреки че вярваме в Бог, не можем да бъдем спасени. Не трябва да предизвикваме недоволството на Бог“. Някои хора се отравят и подвеждат, когато чуят това, като чувстват дълбоко, че тези думи са разумни, така че те също започват да изследват какъв дух имат. Тъй като обръщат такова особено внимание на духа си, те стават невротични и каквото и да вършат, изследват духа си, и в крайна сметка откриват проблем: „Защо действам против истината във всичко, което правя? Защо нямам дори частица човешка природа или разум? Трябва да съм зъл дух“. Всъщност, с лоша природа и без истината, как могат хората да направят нещо, което е съгласно истината? Колкото и да са добри действията им, те все така не прилагат истината на практика и все така са враждебни към Бог. Природата на хората е лоша и е била покварена и обработена от Сатана; те просто нямат човешко подобие, всичко, което правят, е да се бунтуват срещу Бог и да Му се съпротивляват, и са толкова далеч от Бог. Те не могат да направят нищо, което да е в съгласие с Божиите намерения. В тяхната вродена природа няма нищо, което да съответства на Бог. Всичко това е очевидно.

Някои хора винаги са прекалено чувствителни и придават голямо значение на това дали имат духовно разбиране или какъв тип дух имат, като същевременно оставят настрана въпроса за разбирането на своята природа. Това е като да събираш сусамови семена, само за да изгубиш диня. Не е ли глупаво да се хващаш за илюзорното, докато пренебрегваш реалното? През тези години на изучаване, разбрал ли си напълно нещата на духа или въпросите на душата? Видял ли си какъв е твоят дух? Ти не се задълбочаваш в нещата на природата същност дълбоко в душата си, а вместо това винаги изучаваш какъв дух имаш, но ще доведе ли твоето изучаване до някакви резултати? Не е ли това като слепец, който пали свещ и хаби восъка? Оставяш настрана истинските си трудности и не се опитваш да намериш решения, винаги се занимаваш с криви практики и постоянно изучаваш какъв дух имаш — може ли това да реши някакви проблеми? Ако вярваш в Бог, но не се стремиш към истината, нито се занимаваш със същинската си работа, а вместо това винаги изучаваш духа си, тогава ти си най-глупавият човек. Истински интелигентните хора имат следното отношение: „Каквото и да прави Бог и както и да се отнася с мен, колкото и дълбоко да съм покварен и каквато и да е моята човешка природа, непоколебимо ще се съсредоточа само върху стремежа към истината и търсенето на познание за Бог!“. Само като познава Бог, човек може да преодолее покварения си нрав и да изпълни дълга си добре, за да удовлетвори Божиите намерения; това е посоката за човешкия живот, именно това трябва да се стремят да постигнат хората, и това е единственият път на спасение. Сега, това, което е реалистично, е да се стремиш към истината, да познаваш собствената си покварена природа, да разбираш истината, за да се отървеш от покварения си нрав, и да изпълниш добре дълга си, за да удовлетвориш Бог. Да навлезеш в истината реалност и да изживееш истинското човешко подобие — именно това е реалистичното. Това, което е реалистично, е да обичаш Бог, да се покоряваш на Бог и да свидетелстваш за Бог. Това са резултатите, които Бог иска. Безполезно е да се изследват неща, които не могат нито да се докоснат, нито да се видят. Те нямат нищо общо с това, което е реалистично, и също така нямат нищо общо с въздействието на Божието дело. Тъй като сега съществуваш във физическо тяло, трябва да се стремиш да разбереш истината, да изпълняваш добре дълга си, да бъдеш честен човек и да промениш нрава си. Всичко това са неща, които повечето хора могат да постигнат.

В някои хора очевидно работят зли духове и може да са обладани от тях. Може ли такъв човек да бъде спасен, като вярва в Бог? Трудно е да се каже и зависи от това дали действа разумно и дали има нормално психическо състояние. Най-важното е дали може да разбере истината и да я приложи на практика. Ако не може да отговори на този критерий, тогава няма начин да бъде спасен. Сега всички вие имате нормален разум, говорите нормално и не сте преживявали никакви свръхестествени или необичайни явления. Макар понякога състоянията ви да са малко необичайни и някои от начините ви на действие да са погрешни, всичко това е разкриване на човешката природа. Всъщност, същото важи и за другите хора — просто фонът и времето на техните разкривания се различават. Изглежда, че сега имате малък духовен ръст и след като сте чули други да говорят за въпроси и твърдения за духа, вие имитирате и следвате, сякаш разбирате толкова добре въпросите на духа и сте толкова велики хора. Само Бог знае и контролира въпросите на духовния свят и е достатъчно добре, ако хората могат да разберат дори малко от Неговите слова. Как би могъл някой да разбере напълно духовния свят? Не е ли лесно да се отклониш, като винаги размишляваш върху такива неща? Сега всички хора имат това състояние в себе си. Въпреки че може да не обсъждаш винаги сериозно тези въпроси и може да не си станал слаб или да си паднал заради тях, все пак можеш да бъдеш временно повлиян от тези думи на другите. Макар че може да не обръщаш много внимание на такива неща, все пак си податлив на съсредоточаване върху нещата на духа в сърцето си. Ако дойде ден, в който наистина направиш някои неща погрешно, претърпиш неуспех и се препънеш, тогава ще се усъмниш в себе си, като кажеш: „Дали и моят дух не е погрешен?“. Обикновено никога не се съмняваш и смяташ другите за абсурдни, когато ги видиш затънали в съмнения. Но ако дойде ден, в който бъдеш кастрен или някой друг каже, че си Сатана или че си зъл дух, тогава и ти ще повярваш и също като тях ще затънеш в съмнения, неспособен да се измъкнеш. Всъщност повечето хора са податливи на този проблем, защото разглеждат въпросите на духа като изключително важни и пренебрегват въпроси като разбирането на собствената си природа или навлизането в живота. Това ги прави напълно откъснати от реалността и това е отклонение в преживяването.

Всички вие трябва да обърнете внимание на познаването на собствената си природа и в кои аспекти лесно можете да вършите грешни неща или да се отклоните, и на тази основа трябва да обобщавате опита и уроците, и по-специално по отношение на служенето, житейския опит и познаването на собствената си природа, трябва постепенно да придобивате по-дълбоки познания. Само тогава ще можете да схванете състоянието си и да се развивате в правилната посока. Ако можеш да притежаваш тези аспекти на истината и да ги превърнеш в свой вътрешен живот, тогава ще бъдеш много по-стабилен, вече няма да правиш безотговорни и произволни забележки за неща, които не разбираш, ще се съсредоточаваш върху практически неща, когато говориш, и ще разговаряш за реални неща. Когато хората придобият по-дълбоко познание за собствената си природа и разберат повече от истината, тогава ще говорят с по-голямо чувство за мярка и вече няма да говорят безразсъдно. Онези, които нямат истината, винаги са глупави и се осмеляват да кажат всичко; има дори някои хора, които, когато проповядват евангелието, в името на придобиването на още няколко души, не се колебаят да следват религиозните хора и да изричат хули срещу Бог. Те нямат представа какви са, нито имат разбиране за собствената си природа и не се боят от Бог. Някои хора вярват, че това не е кой знае какво, но наистина ли не е кой знае какво? Когато дойде ден, в който осъзнаят сериозността на проблема, те ще се уплашат. Това е изключително сериозен въпрос! Те не могат да прозрат същността на този въпрос и дори се смятат за толкова умни и си мислят, че разбират всичко, но не осъзнават, че са оскърбили Бог и не знаят как ще умрат. Дори и да разбираше всички въпроси, свързани с ада или духовния свят, пак щеше да е безполезно, ако не познаваш собствената си природа. Ключовото сега е да се преодолеят трудностите на познаването на себе си и познаването на своята природа същност. Трябва да схванеш всяко едно от състоянията, разкрити от твоята природа — ако не можеш да направиш това, тогава всяко друго разбиране е безполезно; всичко е безполезно, без значение колко разнищваш какъв дух или душа имаш. Ключовото е да схванеш различните неща в твоята природа, които действително съществуват в теб. Сега, какъвто и дух да има в теб, ти си човек с нормално мислене, затова трябва да се стремиш да разбереш и да приемеш истината. Ако можеш да разбереш истината, тогава трябва да действаш в съответствие с истината — това е дългът на човека. Изучаването на въпросите на духа просто не ти е от полза и е безполезно и безсмислено. В днешно време хора, в които работят зли духове, се разкриват в църквите навсякъде. Тези хора все още имат надежда, ако могат да възприемат истината, но ако не могат да възприемат, нито да приемат истината, тогава те могат само да бъдат премахнати. Ако човек може да възприеме истината, това показва, че все пак има нормален разум и ако разбира повече истини, тогава Сатана няма да може да го подведе или контролира и има надежда, че може да бъде спасен. Ако е обладан от демони и през повечето време разумът му не е много нормален, тогава с него е напълно свършено и трябва да бъде премахнат, за да се избегнат неприятности. За всеки с относително нормален разум, без значение какъв дух има вътре, стига да има малко духовно разбиране и да може да разбере и да приеме истината, той има надежда за спасение. Въпреки че човекът няма орган, с който да приема истината, ако слуша ефективно проповеди, ако е способен да разбере и да възприеме истината, когато се разговаря за нея, и има нормално мислене и не е абсурден, тогава той има надежда да постигне спасение. Истинското притеснение е, че ще има хора, на които им липсва духовно разбиране и не разбират човешки език, и които не могат да разберат, без значение как се разговаря за истината; тези хора са в беда и дори не могат да бъдат обслужващи. Освен това онези, които вярват в Бог, трябва да се съсредоточават само върху истината и стремежа си към нея. Те не бива да продължават да се съсредоточават върху говоренето за духовност или изучаването и разбирането на духа. Това е абсурдно и нелепо. Ключовото сега е дали някой може да приеме истината, да разбере истината и да навлезе в реалностите. Това е от решаващо значение и дали човек може да познава себе си и да се самоанализира, и дали е някой, който разбира собствената си природа, е най-същественото! Безсмислено е и още повече е безполезно да изучаваш какъв дух имаш. Ако винаги изучаваш неща като вида на духа, който имаш, каква е душата ти, какъв е твоят дух, дали е от висок или нисък ранг, от кой дух си се преродил, колко пъти си идвал преди, какъв ще бъде крайният ти изход или какво крие бъдещето — постоянното изучаване на тези неща ще забави важните въпроси. Дори и да ги изучиш напълно, когато един ден другите разберат истината и навлязат в реалностите, ти няма да имаш нищо. Ще си забавил важните въпроси и ще си си докарал разруха. Ще си поел по грешен път и ще си вярвал в Бог напразно. Кого ще обвиняваш тогава? Безполезно е да обвиняваш когото и да било; всичко е причинено от собственото ти невежество.

Откъс 47

Сега виждате ли ясно как да следвате Бог и да вървите по пътя на стремежа към истината? В какво точно се състои вярата в Бог и следването на Бог? Дали става дума за това да се отречеш от няколко неща, да си способен да отдадеш всичко на Бог, да понесеш малко страдание и да следваш Бог до края на пътя и това е всичко? Може ли човек да придобие истината, като следва Бог по този начин? Може ли човек да получи спасение? Тези неща ясни ли са ви във вашето сърце? Някои хора смятат, че след като човек е преживял да бъде съден, наказан и кастрен, или след като истинското му лице е било разкрито, изходът му е определен и той е обречен да няма надежда за спасение. Повечето хора не могат да видят ясно този въпрос, колебаят се на кръстопътя, без да знаят как да вървят по пътя напред. Не означава ли това, че все още им липсва истинско познание за Божието дело? Имат ли изобщо истинска вяра тези, които винаги се съмняват в Божието дело и в Божието спасение на човека? Когато някои хора все още не са кастрени и не са претърпели никакви неуспехи, обикновено смятат, че трябва да се стремят към истината и да удовлетворяват Божиите намерения във вярата си. Щом обаче понесат малък удар или възникнат някакви трудности, се разкрива предателската им природа, което е най-ненавистното нещо, което може да се види. След това те го намират също така за най-ненавистния и в крайна сметка отсъждат собствения си изход, като казват: „За мен всичко свърши! Ако съм способен да правя такива неща, това не означава ли, че съм свършен? Бог никога няма да ме спаси“. Много хора са в това състояние. Дори може да се каже, че всички са в това състояние. Защо хората се отсъждат за себе си по този начин? Това доказва, че те все още не разбират Божието намерение да спаси човечеството. Да бъдеш кастрен веднъж може да доведе до това да изпаднеш в негативизъм за дълъг период от време, без да си способен да се измъкнеш, до такава степен, че да се откажеш дори от дълга си. Дори само един незначителен сценарий може да те изплаши така, че да не се стремиш повече към истината и да затънеш. Сякаш хората са ентусиазирани в стремежа си към истината само когато считат, че са безупречни и без недостатъци, но когато открият, че са прекалено покварени, нямат сърце да продължат да се стремят към истината. Много хора са изричали думи на разочарование и негативизъм, като например: „Това определено е краят за мен. Бог няма да ме спаси. Дори Бог да ми прости, аз самият не мога да си простя. Никога няма да мога да се променя“. Хората не разбират Божието намерение, което показва, че все още не познават Неговото дело. Всъщност е естествено хората понякога да разкриват определен покварен нрав през всичките си преживявания или да действат опорочено, или безотговорно, или нехайно и без отдаденост. Това е така, защото хората имат покварен нрав. Това е неумолимият закон. Ако не бяха тези разкривания, защо щяха да ги наричат покварени човешки същества? Ако човешките същества не бяха покварени, тогава Божието дело на спасението щеше да бъде безсмислено. Проблемът сега е, че понеже хората не разбират истината и не разбират истински себе си, и понеже не могат да видят ясно собствените си състояния, те се нуждаят от това Бог да изрази Своите слова на разобличение и съд, за да видят светлината. В противен случай те ще останат безчувствени и глупави. Ако Бог не действаше по този начин, хората никога нямаше да се променят. Независимо от трудностите, които ви сполетяват на всеки етап, Аз ще разговарям с вас за истината, ще ви предоставям яснота и напътствия, и щом вие сте способни да навлезете в правия път, това е достатъчно. В противен случай хората винаги ще се отклоняват към крайности. Винаги ще вървят по задънени пътеки, без да имат път напред, и ще произнасят присъди над себе си, докато вървят. Когато хората тепърва започват да преживяват Божието дело, те все още не разбират себе си. И след като се провалят и бъдат разкрити няколко пъти, накрая произнасят присъда над себе си, като казват: „Аз съм дявол, аз съм Сатана! Всичко е свършило за мен. Няма никакъв шанс да бъда спасен някога. Аз не подлежа на спасение“. Хората наистина са твърде крехки и с тях е доста трудно да се работи, и докато вървят напред, ще се отклоняват в крайности. Когато хората не могат да видят, че покварата им е толкова дълбока, че са дяволи, те стават надменни и самоправедни. Вярват, че са преживели безброй трудности, че са хора, които обичат Бог, и че са пригодни да влязат в небесното царство. Когато обаче осъзнаят дълбочината на своята поквара и това, че не са изживявали човешко подобие, а са дяволи и сатани, те се оставят на отчаянието и се чувстват така, сякаш за тях няма никаква надежда, сякаш са били заклеймени, разкрити и отстранени от Бог. Хората са надменни и самоправедни, когато не разбират себе си, и се оставят на отчаянието, когато разбират себе си. Ето колко проблемни и трудни са хората. Ако могат да приемат истината, ако един ден наистина разберат Божието намерение, ще кажат: „Моята поквара е била толкова дълбока през цялото време и най-накрая я осъзнах. За щастие Бог ме спасява и сега виждам великолепен живот и мога да вървя по правилния път на живота. Не знам как бих могъл да се отблагодаря на Бог“. Това е като да се събудиш от сън и да видиш светлината. Нима не са получили голямо спасение? Не трябва ли да възхваляват Бог? Някои хора не разбират себе си, дори когато смъртта е близо. Те все още са надменни и не могат да приемат разкриването на фактите. Считат, че са доста добри: „Аз съм добър човек, как съм могъл да направя това?“. Изглежда така, сякаш са били обвинени несправедливо. Някои хора с години преживяват Божието дело и накрая все още не разбират своята природа. Винаги си мислят, че са добри хора и че са направили грешка в момент на объркване, и дори до ден днешен, когато са отстранени, не се покоряват. Този тип хора са твърде надменни и невежи и просто не приемат истината. Те никога няма да са способни да се преобразят и да станат човешки същества. Въз основа на това можете да установите, че макар природата на хората да се противопоставя на Бог и да Го предава, има разлики в природата на различните хора. Това изисква по-задълбочено разбиране на човешката природа.

Има някои общи черти в природата на хората, които трябва да бъдат разбрани. Всички хора са способни да предадат Бог — това е обща черта — но всеки човек има свое собствено слабо място. Някои хора обичат властта, други — статуса. Едни се прекланят пред парите, а други — пред материалните удоволствия. Това са различия в природата на хората. Някои хора са способни да останат непоколебими, макар че понасят много несгоди, след като са повярвали в Бог, а други стават негативни, оплакват се и не остават непоколебими, когато се сблъскат с малко несгоди. Защо тогава, след като и двата типа хора вярват в Бог и ядат и пият Божието слово, имат различни реакции, когато ги сполетят някои неща? Това показва, че макар всички дълбоко покварени хора да имат природата на Сатана, характерът им е различен. Някои хора изпитват неприязън към истината и я мразят, докато други са способни да я обичат и да я приемат. Проявите на покварения нрав на някои хора са по-тежки, докато при други те са по-слаби. Някои хора са малко по-добросърдечни, докато други са много жестоки. Макар че думите, поведението и проявленията им може да се различават, поквареният им нрав е един и същ. Всички те са покварени хора, които са от Сатана. Това е една обща черта помежду им. Природата на човека определя какъв е той. Макар че има общи черти между отделните хора по отношение на тяхната природа, отношението към всеки човек трябва да бъде различно в зависимост от същността му. Например злата похот е обща черта, която се споделя от всички хора. Всеки човек я притежава и не може лесно да я победи. Някои хора обаче имат особено силни наклонности в това отношение. Всеки път, когато такива хора се сблъскат с изкушения, свързани с противоположния пол, те им се поддават. Сърцата им биват обсебени и те изпадат в изкушение. Готови са във всеки момент да избягат с друг човек и да предадат Бог. Затова може да се каже, че тези хора имат зла природа. Когато някои хора се сблъскат с подобно нещо, дори да проявят малко слабост или да разкрият малко зла похот, те няма да направят нищо нередно. Способни са да проявят въздържаност и да избегнат подобна ситуация. Те могат да се опълчат срещу плътта и да отбягнат изкушението. Следователно не може да се каже, че природата им е зла. Човешките същества живеят в плътта, затова имат зла похот. Но някои хора действат своеволно и необмислено, отдават се на похотта си и дори правят неща, които смущават и прекъсват работата на църквата. Някои хора обаче не са такива. Те са способни да се стремят към истината, да действат в съответствие с нея и могат да се опълчват срещу плътта. Макар че всички хора имат плътска похот, те не се държат по един и същ начин. По това се различават природите същности на хората. Някои хора са алчни за пари. Всеки път, когато видят пари или хубави неща, искат да ги вземат за себе си. Имат особено силно желание да придобият тези неща. Тези хора са алчни по природа. Жадуват за всякакви материални притежания, които виждат, и дори се осмеляват да откраднат Божиите дарения или да злоупотребяват с тях — дори се осмеляват да посегнат на суми от хиляди или десетки хиляди юани. Колкото повече пари има, толкова по-смели стават те. Напълно им липсват богобоязливи сърца. Това е алчна природа. Някои хора изпитват гузна съвест, след като похарчат няколко юана или няколко десетки юана от парите на църквата. Бързо коленичат пред Бог, за да се молят със сълзи на разкаяние, като Го умоляват за прошка. Не можем да кажем, че подобни хора са алчни за пари, защото всеки има покварен нрав и слабости, а способността на тези хора да се покаят истински доказва, че действията им са били просто разкриване на покварения им нрав. Някои хора са склонни към прибързани преценки. Те ще кажат: „Щом този човек е похарчил няколко юана от парите на църквата този път, следващия път може да са десетки юани. Той със сигурност е човек, който краде даренията и трябва да бъде премахнат“. Подобен изказ има природа на донякъде прибързана преценка. Хората имат покварен нрав, така че със сигурност ще разкрият покварата си и ще направят много лоши неща. Това е нормално, но човек, който разкрива покварата си, не е същият като някой, който има природата на зъл човек. Макар че тези два типа хора може да вършат някои еднакви неща, те са различни по своята природа. Например, докато един човек върви по пътя на стремежа към истината и се старае да бъде честен човек, той неизбежно разкрива лъжи, измамност или лукавост от време на време, но лъжовността и измамността са част от природата на дявола и той лъже постоянно и за всичко. Макар че и двамата могат да проявяват лъжовно поведение, същността на дявола и тази на човека, който се стреми към истината, са коренно различни. Тогава уместно ли е да се слагат етикети на хората, които се стремят да бъдат честни, като дяволи и сатани само заради едно моментно разкриване на поквара? Това, че са извършили прегрешението да лъжат или да мамят другите, не означава, че са дяволи, които винаги лъжат и мамят другите. Тъй като природите същности на хората не са еднакви, не можем да поставим всички в един кюп. Сравняването на човек, който е извършил моментно прегрешение, с дявол, е вид произволна преценка и заклеймяване. Именно това вреди най-много на хората. Ако ви липсва проницателност и не можете да виждате ясно нещата, тогава не бива да говорите на сляпо или да прилагате безразборно правила, иначе ще навредите на другите. Хората, които нямат духовно разбиране и които обичат да се придържат към правилата, най-вероятно са тези, които ще съдят и заклеймяват другите. Хората, които не разбират истината и говорят и действат безпринципно, и хората, които говорят необмислено и произволно и съдят и заклеймяват другите, не носят ползи нито на себе си, нито на другите.

В сърцата си не знаете каква цел трябва да постигне човек във вярата си в Бог, за да бъде в съответствие с Неговите намерения. Много малко хора са способни да повярват в Бог изцяло в съответствие с Неговите изисквания. Във вас има твърде много проблеми и може би все още не сте ги осъзнали, и не сте наясно с тях. Това показва, че все още не разбирате истината, че не сте способни да се самоанализирате, че все още не сте открили и все още не сте способни да разнищвате различните мисли и аспекти на своята природа, залегнали във вас. Някой ден, след като сте изслушали много проповеди и имате преживяване, ще разберете истината. Едва тогава ще сте способни на истинско себепознание. Макар че наистина вярвате в Бог, все още не сте се отървали от покварения си нрав и в природата ви все още има много повърхностни неща, все още обичате да носите хубави дрехи и да се наслаждавате на хубави неща. Когато някои хора носят хубави дрехи или се сдобият с хубав мобилен телефон, интонацията им се променя. Когато някои жени носят високи токчета, походката им се променя и те вече не знаят кои са. Когато става въпрос за това какви неща хората таят в сърцата си и каква е природата, която ги кара да разкриват тези нечестиви, грозни и повърхностни неща, хората трябва да опознаят собствения си покварен нрав и нещата от собствената си природа. Макар че хората могат да почувстват този покварен нрав, те не могат да го преодолеят, а могат да разчитат само на собствената си воля, за да го въздържат и да спрат външното му разкриване. Със задълбочаването на преживяванията им, със задълбочаването на познанията им за тяхната природа и за всички аспекти на истината, както и с постепенното разбиране на Божиите изисквания и навлизането в тях, поквареният нрав на хората и аспектите на тяхната природа бавно започват да се променят. В началото тяхното себепознание е много повърхностно. Те могат да признаят покварения си нрав, но не са способни да търсят истината и да опознаят същността на своята поквара. Когато придобият малко знание, искат да се въздържат и да се опълчат на плътта чрез упорит труд и постигане на резултати, но усилията им се оказват напразни и те все още не могат да прозрат къде се корени проблемът. Когато по-късно започнат наистина да разбират истината и опознаят напълно покварения си нрав, те започват да мразят себе си. В този момент не е необходимо да полагат големи усилия, за да се опълчат на плътта, а могат да практикуват истината инициативно и да действат според принципите. Макар че понякога не разбират напълно истината, те поне могат да действат въз основа на съвестта и разума си. Когато хората започнат да преживяват Божиите слова за пръв път, всички те се сблъскват с трудности. Тъй като не разбират истината и не знаят как да вземат принципите за своя основа, те винаги питат как да направят това или онова и могат да се придържат само към правилата. Освен това хората винаги са смущавани от негативни състояния и понякога нямат път напред. Когато става въпрос за негативните състояния, хората трябва да преодолеят чрез общение онези, които е възможно да бъдат преодолени чрез общение. Що се отнася до онези, които не е възможно да бъдат преодолени чрез общение, тях можете да ги пренебрегнете. Вместо това трябва да се съсредоточиш върху нормалното практикуване и навлизане и да разговаряш повече за истината. Един ден, когато разбереш ясно истината и прозреш много неща, негативните ти състояния ще изчезнат по естествен начин. Нима старите ви негативни състояния вече не са изчезнали? Поне преживявате много по-малко от тях, отколкото преди. Просто се съсредоточете върху това да работите усилено в стремежа към истината и ще можете да разрешите всичките си проблеми. Когато можете да разрешавате собствените си проблеми, ще сте постигнали напредък и ще сте израснали. Когато хората преживяват до деня, в който възгледите им за живота, както и смисълът и основата на съществуването им се променят изцяло, когато се променят до мозъка на костите си и се превърнат в някой друг, това не е ли невероятно? Това е огромна промяна, разтърсваща промяна. Едва когато престанеш да се интересуваш от славата, придобивките, статуса, парите, удоволствията, властта и славата на света и можеш лесно да се откажеш от тях, ще имаш подобие на човешко същество. Онези, които накрая ще бъдат направени пълноценни от Бог, са точно такава група. Те живеят за истината, живеят за Бог и живеят за онова, което е справедливо. Това е подобието на истинско човешко същество.

Някои хора ще попитат: „Какво точно представлява човешкото същество?“. Никой от хората в днешно време не е човешко същество. Ако те не са човешки същества, какви са тогава? Бихте могли да кажете, че са животни, зверове, сатани или дяволи. Във всеки случай те просто са облечени в човешка кожа, но не могат да бъдат наречени човешки същества, защото не притежават нормална човешка природа. Да бъдат наричани животни донякъде се приближава до истината, но хората притежават език, ум и мисли и могат да се занимават с наука и производство, така че те може да бъдат посочени само като по-висши животни. Хората обаче са твърде дълбоко покварени от Сатана, отдавна са загубили съвестта и разума си и изобщо не се покоряват на Бог и не се боят от Него. Напълно уместно е да бъдат наричани дяволи и сатани. Тъй като тяхната природа е от Сатана и те разкриват сатанински нрав и изразяват сатанински възгледи, по-подходящо е да бъдат наричани дяволи и сатани. Хората са твърде дълбоко покварени и нямат голямо човешко подобие. Те приличат на зверове и животни, те са дяволи. Точно сега хората не са нито едното, нито другото, не приличат нито на човешки същества, нито на демони и не притежават истинско човешко подобие. След много години на преживяване някои дългогодишни вярващи придобиват известна близост с Бог и могат в общи линии да разбират малко Бог, в общи линии да се тревожат за нещата, за които Бог се тревожи, и в общи линии да мислят за нещата, за които Бог мисли — това означава, че те имат малко от човешкия облик и са полуоформени. Новоповярвалите все още не са преживели наказанието и съда, нито са били кастрени много, освен това те не са чули много от истината, само са чели Божиите слова, но не притежават истинско преживяване. В резултат на това не им достига страшно много. Дълбочината на преживяването на човека определя доколко се променя той. Колкото по-малко преживяваш Божиите слова, толкова по-малко ще разбираш истината. Ако нямаш никакво преживяване, тогава ти си неподправен, жив Сатана и си дявол — просто и ясно. Вярваш ли в това? Един ден ще разбереш тези слова. Има ли добри хора сега? Ако хората нямат човешки облик, как можем да ги наречем човешки същества? Да ги наречем добри хора е още по-невъзможно. Те просто имат човешка обвивка, но нямат човешка същност, затова няма да е пресилено да ги наречем зверове в човешки дрехи. Ако някой иска да се превърне в човек с човешко подобие чрез преживяване на Божието дело, тогава той трябва да премине през разобличаването, наказанието и съда на Божиите слова, и само тогава може окончателно да постигне промяна. Това е пътят. Ако Бог не правеше това, хората нямаше да са способни да се променят. Бог трябва да действа по този начин, малко по малко. Хората трябва да преживяват съд, наказание и постоянно кастрене, а начините, по които разкриват покварения си нрав, трябва да бъдат разобличавани. Хората могат да поемат по правилния път само когато са способни да се самоанализират и да разбират истината. Едва след период на преживяване и разбиране на някои истини хората имат известна убеденост, че са способни да останат непоколебими. Виждам, че всички вие все още имате твърде малък ръст, разбирате твърде малко от истината и не можете да изпълнявате дълга си по начин, който отговаря на критериите. Макар да изглежда, че сте активно заети с дълга си, в действителност всички сте на ръба на опасността. Не виждам да притежавате някоя от истините реалности и е трудно да се каже дали сте хора, които се стремят към истината. Това ви поставя в голяма опасност. Много пъти съм изричал подобни слова, но много хора не разбират какво означават те. Някои хора казват: „Сега съм толкова ентусиазиран във вярата си в Бог, че няма да се препъна или да загубя пътя си. Бог се отнася към мен с такава благодат, че не съм в никаква опасност“. Бог се отнася към всеки човек с благодат и го закриля, но ти не си навлязъл в истините реалности, затова естествено си в опасност. Когато се сблъскаш с изпитания, можеш ли да гарантираш, че ще си способен да останеш непоколебим? Никой човек не смее да даде подобна гаранция. Много хора са способни да говорят само за някои думи и доктрини. Това не означава, че разбират истината, и със сигурност не означава, че имат истински ръст, но въпреки това те си мислят, че почти са се справили. Ако човек може да каже подобно нещо, това показва, че не му достига страшно много. Всеки човек, който не притежава истините реалности, живее на ръба на опасността. Това е абсолютно вярно.

Откъс 48

Кой тип човек от онези, които вярват в Бог, е най-малко вероятно да бъде спасен, и кой тип природа е най-вероятно да доведе до унищожение? Проумявате ли ясно това? Независимо дали някой е водач или последовател, каква е общата природа на човека? Общият елемент в човешката природа е предателството към Бог. Всеки човек е способен да предаде Бог. Какво означава предателство към Бог? Какви са проявленията му? Дали само онези, които спрат да вярват в Бог, Го предават? Хората трябва да разберат каква е човешката същност и да проумеят нейния корен. Твоите гневни изблици, недостатъци, лоши навици или липса на възпитание са все повърхностни фактори. Ако винаги се вкопчваш в такива незначителни неща, прилагаш безразсъдно правила, не можеш да схванеш кое е съществено, оставяш без решение присъщите на природата ти неща и покварения ти нрав, в крайна сметка пак ще се отклониш от пътя и накрая ще се съпротивляваш на Бог. Хората могат да предадат Бог по всяко време и навсякъде — това е сериозен проблем. Може би за кратко ще имаш частица боголюбиво сърце, с ентусиазъм ще отдаваш всичко и ще изпълняваш дълга си с доза отдаденост; или през това време може да имаш съвършено нормален разум и съвест, но хората са нестабилни и непостоянни, способни са да се съпротивляват на Бог и да Го предадат по всяко време и навсякъде заради едно единствено премеждие. Например някой може да има съвършено нормален разум, да притежава делото на Светия Дух, практически преживявания, бреме и отдаденост, докато изпълнява дълга си, но точно когато вярата му е особено силна, Божият дом отлъчва антихрист, пред когото се прекланя, и той започва да си изгражда представи. Веднага става негативен, губи ентусиазъм в работата си, изпълнява дълга си нехайно, не желае вече да се моли и се оплаква: „Защо да се моля? Щом някой толкова добър може да бъде отлъчен, то кой може да бъде спасен? Бог не бива да се отнася така към хората!“. Какво е естеството на неговите думи? Едно премеждие само да не е съобразено с желанията му и той издава присъда на Бог. Не е ли това проявление на предателство срещу Бог? Хората могат да се отклонят от Бог по всяко време и навсякъде. Като се сблъскат с дадена ситуация, могат да си създават представи, да осъждат и да заклеймяват Бог — не е ли това проявление на предателство към Него? Това е голям проблем. Може би сега си мислиш, че не си създаваш представи за Бог и можеш да Му се покориш, но ако сториш нещо грешно и внезапно се сблъскаш с това да бъдеш кастрен сурово, ще можеш ли пак да се покориш? Ще можеш ли да търсиш истината, за да намериш решение? Ако не можеш да се покориш или да търсиш истината, за да разрешиш проблема с твоето непокорство, значи все още има вероятност да предадеш Бог. Може да не си казал точно: „Не вярвам вече в Бог“, но в онзи момент сърцето ти вече Го е предало. Трябва ясно да прозреш каква точно е човешката природа. Предателството ли е същността на тази природа? Малцина са способни да прозрат ясно природата същност на човека. Разбира се, някои хора имат малко съвест и относително добра човешка природа, докато при други няма човешка природа, но независимо дали човешката природа на някои е добра или лоша, дали имат, или нямат заложби, общото е, че всеки може да предаде Бог. В същността на човешката природа е предателството към Бог. Вие сте си мислили: „След като покварените от Сатана човеци предават Бог по природа, аз няма какво да направя за това, освен постепенно да се променя“. Сега пак ли мислите така? Кажете Ми тогава, може ли някой да предаде Бог, ако не е покварен? Хората могат да предадат Бог и без да са покварени. Когато създаде хората, Бог им даде свободна воля. Хората са особено крехки. Те не притежават вроденото желание да се приближат до Бог и да кажат: „Бог е нашият Създател и ние сме сътворени същества“. Хората нямат такова схващане. Липсата на истина им е в природата и те нямат нищо вътре в себе си, свързано с преклонението пред Бог. Той е дал на човеците свободна воля, като им е дал възможност да мислят, но хората не приемат истината, изобщо не познават Бог и не разбират как да Му се покоряват и прекланят. Тези неща не съществуват при човеците, така че дори и да не си покварен, пак си способен да предадеш Бог. Защо се казва, че си способен да предадеш Бог? Когато Сатана идва да те изкушава, ти тръгваш след Сатана и предаваш Бог. Ти си създаден от Бог, но не Го следваш, а вместо това следваш Сатана — това не те ли прави предател? По дефиниция предател е някой, който предава. Разбирате ли напълно същността на това? Затова хората могат да предадат Бог по всяко време и навсякъде. Хората няма да предадат Бог само когато живеят изцяло в Божието царство и в Неговата светлина, когато всичко от Сатана бъде унищожено и когато вече няма нищо, което да ги изкушава или примамва към грях. Ако все още има нещо, което примамва хората към грях, то те пак са способни да предадат Бог. Следователно хората са безстойностни. Може би си мислиш, че щом можеш да бълваш някакви думи и доктрини, значи разбираш някои истини и не можеш да предадеш Бог, че трябва да те оценяват най-малко — ако не като злато или сребро — то поне като бронз или желязо, като нещо по-ценно от грънци, но ти се надценяваш. Знаеш ли какви всъщност са човеците? Хората могат да предадат Бог по всяко време и навсякъде, не струват и пукната пара, точно както Бог казва: човеците са зверове, окаяни отрепки. Но в сърцата си хората не мислят така. Те си мислят: „Не смятам, че съм окаяна отрепка! Защо не мога да прозра този въпрос? Как така не съм преживял това? Вярата ми в Бог е искрена. Имам вяра, значи не мога да предам Бог. Всички Божии слова са истина, но просто не мога да разбера израза „Хората могат да предадат Бог по всяко време и навсякъде“. Вече съм видял Божията любов. Никога не бих могъл да Го предам, в нито един момент“. Ето какво хората наистина мислят в сърцата си, но Божиите слова са факти, те не са измислици. Всяко нещо ви се разкрива ясно, за да бъдете безрезервно убедени. Само така ще можете да осъзнаете своята поквара и да разрешите проблема с предателството. В царството не ще има предателство. Когато хората живеят под Божието господство, а не под контрола на Сатана, те са истински свободни. Тогава не ще има нужда да се безпокоиш, че предаваш Бог. Такова опасение би било ненужно, излишно. В бъдеще може да бъде обявено, че вътре във вас вече няма нищо, което би предало Бог, но засега това не е така. Понеже хората имат покварен нрав, те могат да предадат Бог по всяко време. И не че наличието на определени обстоятелства води до предателство, а при отсъствието на определени обстоятелства или принуда не би предал Бог — дори и без принуда, пак можеш да Го предадеш. Това е проблем на покварената човешка същност, проблем на човешката природа. Дори да не си мислиш или да не правиш нещо сега, реалността на природата ти съществува действително и не може да бъде изкоренена от никого. Тъй като носиш природата на предателството към Бог вътре в себе си, Той не е в сърцето ти, в дълбините на сърцето ти няма място за Бог и истината не присъства. Така че можеш да предадеш Бог по всяко време и навсякъде. Ангелите са различни. Макар да нямат Божи нрав или същност, те са способни изцяло да се покорят на Бог, защото са сътворени от Него, специално за да Му служат, да изпълняват заповедите Му навсякъде. Те принадлежат изцяло на Бог. Що се отнася до човеците, Бог е предвидил те да живеят на земята и не ги е дарил с вродена способност да Му се прекланят. Затова те могат да предават и да се съпротивляват на Бог. Това доказва, че човеците могат да бъдат използвани и оспорвани от всеки. Те нямат собствено върховенство. Такива същества са човеците, напълно лишени от достойнство и стойност!

Бог разобличава предателската човешка природа, за да могат хората да имат истинско разбиране по този въпрос и за себе си. Хората могат да започнат да се променят и да се опитват да намерят пътища за практикуване в това отношение, като разберат в кое могат да предадат Бог и какъв покварен нрав имат, който може да доведе до предателство към Бог. Веднъж достигнеш ли момента, в който не се бунтуваш срещу Бог в редица отношения и не Го предаваш в повечето аспекти, когато стигнеш до края на житейския си път, до мига, в който Божието дело е завършено, вече не ще е нужно да се безпокоиш дали ще предадеш Бог занапред. Защо казвам това? Преди да бъдат покварени от Сатана, хората можеха да предадат Бог, когато Сатана ги подмами. Когато Сатана е унищожен, хората ще спрат ли да предават Бог? Това време още не е дошло. Хората все още носят в себе си покварения нрав на Сатана, способни са да предадат Бог по всяко време и навсякъде. Щом си изживял живота си до определен етап, в който си се отказал от всички онези грешни възгледи, представи и фантазии за съпротива и предаване на Бог; разбрал си истината, с много положителни неща в сърцето; можеш да контролираш себе си и да владееш собствените си действия, и в повечето случаи вече не предаваш Бог, то когато Сатана бъде унищожен, ще бъдеш изцяло променен. На този етап делото е в това да се преодолее предателството и бунта на човека. Бъдещото човечество няма да предава Бог, защото Бог ще се е справил със Сатана. Няма вече да стои въпросът с подвеждането и покварата на човечеството от Сатана. Този въпрос вече няма да има отношение към човечеството. Сега от хората се иска да разберат предателската природа на човека, а това е въпрос от изключително значение. Ето откъде трябва да започнете. Какво принадлежи към природата на предателството срещу Бог? Какво представляват разкриванията на предателство? Как трябва да разсъждават и да разбират хората? Как трябва да практикуват и да навлизат? Всичко това трябва ясно да се разбере и види. Докато предателската природа все още съществува в някого, той може да предаде Бог по всяко време и навсякъде. Дори открито да не отрича или да не продава Бог, пак може да стори много неща, които хората не биха сметнали за предателство, но в същността си са точно това. Това означава, че хората нямат самостоятелност, че Сатана ги е превзел най-първо. Ако можеш да предадеш Бог, без да си покварен, то колко повече можеш да го направиш сега, когато си изпълнен с покварения нрав на Сатана? Нима не си още по-способен да предадеш Бог по всяко време и навсякъде? Сегашната задача е да се отървеш от този покварен нрав, като се намали онова, което те кара да предаваш Бог, като се дадат повече възможности да бъдеш усъвършенстван и приет от Бог в Неговото присъствие. Когато преживееш повече от Божието дело в различни въпроси, ще можеш да придобиеш някои истини и донякъде да бъдеш усъвършенстван. Ако Сатана и демоните отново идват да те изкушават или зли духове идват да те подвеждат и смущават, ще бъдеш способен да упражниш известна проницателност и така с действията си да предаваш по-малко Бог. Това е нещо, което се развива вътре в хората с течение на времето. При първосъзданието си хората не познаваха поклонението или покорството на Бог, нито знаеха какво е да Го предадеш. Когато Сатана дойде да ги съблазнява, те го последваха и предадоха Бог, като се превърнаха в предатели, защото не можеха да различават доброто от злото и им липсваше вродената способност да се покланят на Бог — а още по-малко разбираха, че Бог е Създател на човечеството и как трябва да Му се покланят. Сега Бог спасява хората, като влага в тях истини за познаването Му — включително Неговата същност, нрав, всемогъщество, практичност и всичко останало, така че това да се превърне в живот за тях, като им дарява самостоятелност и им дава възможност да живеят според истината. Колкото по-проникновено преживяваш Божиите слова, тяхното правосъдие и наказание, толкова по-проникновено ще разбираш собствения си покварен нрав и това ще ти дава решимост да се покоряваш на Бог, да Го обичаш и да Го удовлетворяваш. Колкото повече опознаваш Бог, от толкова повече покварен нрав можеш да се отървеш и толкова по-малко неща ще има в теб, които предават Бог, а повече ще са нещата, които Му съответстват, и така изцяло побеждаваш Сатана и триумфираш над него. Чрез истината хората печелят самостоятелност и вече не са подвеждани или възпирани от Сатана, а живеят истински човешки живот. Някои хора се питат: „Ако човек носи покварен нрав в себе си и може да предаде Бог по всяко време и навсякъде, то как е възможно Бог все пак да казва, че е направил човека пълноценен?“. Да си направен пълноценен, означава чрез преживяването на Божието дело хората да опознаят Бог и собствената си природа, да разбират как да Му се покланят и покоряват. Могат да разграничават Божието дело от човешкото дело, да осъзнават разликата между делото на Светия Дух и това на злите духове и да разбират как Сатана и демоните се съпротивляват на Бог, как човечеството се съпротивлява на Бог, какво означава сътворено същество и кой е Създателят. Всичко това е внесено в хората чрез Божието дело след създаването им. Така направените пълноценни човешки същества са по-значими и ценни от първоначално непокварените, тъй като Бог е внесъл и е изковал нещо вътре в тях. Затова напълно пълноценните хора са по-самостоятелни от Адам и Ева, по-добре разбират истината за поклонението и покорството на Бог и как да постъпват. Адам и Ева не знаеха тези неща. Когато бяха изкушени от змията, те вкусиха плода от дървото на познанието на доброто и злото, после те осъзнаха срама си, но пак не знаеха как да се покланят на Бог. Оттогава до наши дни човечеството става все по-покварено. Това е толкова дълбока тема и никой не може да я разбере ясно. Заради човешките инстинкти на плътта хората могат да предадат Бог по всяко време и на всяко място, но накрая Бог ще направи човека пълноценен и ще го въведе в следващата епоха. Това е нещо, което хората трудно разбират. То може да се преживява само постепенно. Веднъж разбрана, истината става ясна по естествен път.

Защо от хората се изисква да познават Бог? Защото ако не познават Бог, хората ще Му се съпротивляват. Ако човек не разбира истината, има вероятност да бъде подведен и използван от Сатана и от злите духове. Не ще може да избегне влиянието на Сатана и така не ще успее да постигне спасение. Но ако някой разбира истината, тогава ще има истинско познание за Бог, ще бъде способен истински да Му се покори, да свидетелства за Него и да бъде придобит от Него. Дори и да иска, Сатана не ще може да подведе или използва такъв човек. Ето какво означава да си напълно свободен от влиянието на Сатана и да си постигнал спасение, и в това е значимостта на Божието изискване хората да Го познават. Ако познаваш Бог, можеш да бъдеш спасен от Него. Без да познаваш Бог, не можеш да постигнеш спасение. Ако човек не разбира Божиите намерения и изобщо не се стреми към истината, а живее според сатанинския си нрав и не практикува истината, дори да разбира част от нея, но пак съзнателно прегрешава, значи наистина не може да бъде изкупен. Какво е състоянието ви към момента? Стига да имате поне частица надежда, независимо дали Бог си спомня за миналите ви прегрешения, към какъв начин на мислене трябва да се придържате? „Трябва да се стремя към промяна в нрава ми, към познаване на Бог, никога повече да не се подлъгвам от Сатана и никога повече да не върша нещо, което би посрамило Божието име“. Хората днес са толкова дълбоко покварени и са напълно безстойностни. Кои основни фактори определят дали можеш да бъдеш спасен и дали има някаква надежда за теб? Главното е, като си изслушал дадена проповед, дали можеш да проумееш истината, дали можеш да я приложиш на практика и дали можеш да се промениш. Това са главните фактори. Ако изпитваш само угризения, а когато дойде време да извършиш нещо, си правиш, каквото поискаш, като старата песен на нов глас, и не само не търсиш истината, все така вкопчен в стари възгледи, методи и правила, и не само не се самоанализираш и не се опитваш да се опознаеш, но и вместо това ставаш все по-зле и по-зле, и все така държиш да си я караш по старому, то за теб не ще има надежда и трябва да бъдеш зачеркнат. С повече познаване на Бог и по-задълбочено познаване на себе си, ще си по-способен да спреш да правиш зло и да съгрешаваш. Колкото по-цялостно познаваш природата си, толкова по-добре можеш да се защитиш, и като обобщиш преживяванията и уроците си, няма да се проваляш отново. В действителност всеки има своите недостатъци, просто Бог не им търси отговорност за това. Всеки ги има, въпросът е до каква степен. За някои може да се говори, за други не. Някои правят неща, за които другите знаят, а други вършат неща, без никой да узнае. Всеки има прегрешения и недостатъци в себе си и всички те разкриват определен покварен нрав, като надменност или самоправедност. Всички са имали отклонения в работата си или са били непокорни понякога. Всичко това е разбираемо, то е неизбежно за поквареното човечество. Но след като разберат истината, хората би трябвало да могат да избягват това и да не прегрешават повече. Не е необходимо да се тревожат повече за минали прегрешения. Основното е дали хората се покайват, дали наистина са се променили. Именно тези, които се покайват и се променят, са спасени, докато онези, които не се разкайват и не се променят от начало докрай, трябва да бъдат отстранени. Ако хората отново прегрешават съзнателно, когато са разбрали истината, ако упорито не се разкайват и не се променят въобще, както и да ги кастрят или да ги предупреждават, то такива хора не подлежат на спасение.