Откъс 42

Ключът към постигане на промяна на нрава е да познаваме собствената си природа, а това трябва да стане според разкритията от Бог. Само в Божието слово човек може да опознае собствената си отвратителна природа, да разпознае в собствената си природа различните отрови на Сатана, да осъзнае, че е глупав и невеж, и да открие слабите и отрицателните черти в природата си. След като те са напълно опознати и ти наистина си способен да се намразиш и да се отречеш от плътта, последователно да изпълняваш Божието слово, последователно да се стремиш към истината, докато изпълняваш задълженията си, да постигнеш промяна в нрава си и станеш човек, който наистина обича Бог, тогава ще тръгнеш по пътя на Петър. Без Божията благодат и без просветление и напътствие от Светия Дух е трудно да се върви по този път, защото хората не притежават истината и не са способни да изменят на себе си. Вървенето по пътя към съвършенството на Петър се крепи главно на решителността, вярата и осланянето на Бог. Освен това човек трябва да се подчини на делото на Светия Дух; човек не може да се справи с нищо без Божиите слова. Това са ключовите аспекти и нито един от тях не бива да се престъпва. Опознаването на себе си чрез опит е много трудно; то е безсмислено без делото на Светия Дух. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да се съсредоточи върху самоопознаването и върху промяната на нрава си. Пътят на Павел не е път на стремеж към живота или на съсредоточаване върху себепознанието; Павел се съсредоточава специално върху извършването на дело и влиянието и резултатите на това дело. Той се води от желанието да спечели Божиите благословии в замяна на своята работа и страдание и да получи награди от Бог. Такива мотиви са грешни. Павел не се съсредоточава върху живота, нито придава значение на постигането на промяна на нрава; той обръща внимание само на наградите. Тъй като има грешни цели, пътят, по който върви, разбира се, също е грешен. Това се дължи на високомерния му и самонадеян нрав. Очевидно Павел не е притежавал никаква истина, нито е имал съвест или разум. Като спасява и променя хората, Бог променя преди всичко техния нрав. Целта на Неговите слова е хората да притежават променен нрав и способността да познават Бог, да Му се подчиняват и да Го почитат нормално. Това е целта на Божиите слова и на Неговото дело. Начинът, по който Павел търси, е в пряко нарушение и в противоречие с Божията воля, в пълен разрез с нея. Начинът на търсене на Петър обаче е изцяло според Божията воля. Той се съсредоточава върху живота и върху промените на нрава — точно това е резултатът, който Бог желае да постигне в човешките същества чрез Своето дело. Поради това пътят на Петър е благословен и получава Божието одобрение. Тъй като пътят на Павел е в нарушение на Божията воля, Бог го мрази и го проклина. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да знае Божията воля. Само ако човек наистина е способен да разбере напълно Неговата воля чрез словата Му, което означава да разбере какво Бог иска да направи от човека и в крайна сметка какъв резултат желае да постигне, човек може да има точно разбиране по кой път да тръгне. Ако не разбираш напълно пътя на Петър, а просто имаш желание да го следваш, тогава няма да си способен да тръгнеш по него. С други думи, може да знаеш много доктрини, но в крайна сметка няма да си способен да навлезеш в реалността. Дори и да успееш да навлезеш повърхностно в живота, няма да си способен да постигнеш реален резултат.

В днешно време повечето хора имат много повърхностно разбиране за себе си. Те изобщо не са стигнали до ясното познаване на нещата, които са част от природата им. Те познават само малка част от покварените състояния, които разкриват, знаят за нещата, които е вероятно да направят, или за някои от недостатъците си и поради това вярват, че познават себе си. Ако освен това те спазват някои правила, гледат да не правят грешки в определени области и успяват да избегнат извършването на определени прегрешения, те смятат, че притежават реалност в своята вяра в Бог и приемат, че ще бъдат спасени. Това е изцяло човешка фантазия. Ако се придържаш към тези неща, ще можеш ли наистина да се въздържаш от извършването на каквито и да било прегрешения? Ще постигнеш ли истинска промяна на нрава? Наистина ли ще изживееш човешко подобие? Можеш ли наистина да удовлетвориш Бог по този начин? Категорично не, това е сигурно. Вярата в Бог работи само когато човек има високи стандарти и е постигнал истината и известна промяна в своя живот нрав. Това изисква преди всичко да си отдаден на самоопознаването си. Ако познанията на хората за самите тях са твърде повърхностни, те ще открият, че е невъзможно да разрешават проблеми и техният живот нрав просто няма да се променят. Необходимо е човек да се познава в дълбочина, което означава опознаване на собствената природа: от какви елементи е съставена тази природа, как са възникнали те и откъде са дошли. Нещо повече, наистина ли си способен да намразиш тези неща? Виждал ли си собствената си грозна душа и злата си природа? Ако наистина си способен да видиш истината за себе си, тогава ще се отвратиш от себе си. Когато се отвратиш от себе си и след това практикуваш Божието слово, ще можеш да се отречеш от плътта и да имаш силата да изпълниш истината, без да смяташ, че е непосилна. Защо много хора следват своите плътски предпочитания? Тъй като се смятат за доста добри, като усещат, че действията им са правилни и оправдани, че нямат грешки и дори че са абсолютно прави, те са способни да действат с мисълта, че справедливостта е на тяхна страна. Когато човек узнае каква е истинската му същност — колко грозна, колко презряна и колко жалка е — тогава той не се гордее прекалено много със себе си, не е толкова ужасно високомерен и не е толкова доволен от себе си, както преди. Такъв човек мисли: „Трябва да съм сериозен и земен в практикуването на някои от Божиите слова. Иначе няма да отговарям на стандарта за човешко същество и ще се срамувам да живея в Божието присъствие“. Тогава човек наистина вижда колко е нищожен, колко е незначителен. В този момент ще му стане лесно да прилага истината и той ще изглежда донякъде като човека, който трябва да бъде. Само когато истински ненавиждат себе си, хората могат да се отрекат от плътта си. Ако не се отвращават от себе си, няма да могат да се отрекат от плътта. Да се ненавиждаш истински не е лесна работа. Има няколко неща, които трябва да могат да се открият у тях. Първо, познаване на собствената природа, и второ, осъзнаване на това колко беден и жалък е човекът, колко е нищожен и незначителен и колко жалка и мръсна е душата му. Когато човек напълно разбере какъв е в действителност и този резултат бъде постигнат, тогава той наистина получава разбиране за себе си и може да се каже, че е опознал себе си напълно. Едва тогава човек може наистина да намрази себе си, да стигне дотам да се прокълне и наистина да почувства, че толкова дълбоко е покварен от Сатана, че дори не прилича на човешко същество. Тогава един ден, когато се появи заплахата от смърт, такъв човек ще си помисли: „Това е Божието справедливо наказание. Бог наистина е праведен. Наистина трябва да умра!“. В този момент той няма да се оплаква, още по-малко ще обвинява Бог, а просто ще разбира, че е толкова беден и жалък, толкова мръсен и покварен, че трябва да бъде изпъден и унищожен от Бог, а на душа като неговата не подобава да живее на земята. Следователно този човек няма да се оплаква от Бог, нито ще Му се съпротивлява, още по-малко ще Го предаде. Ако човек не познава себе си и все пак се смята за доста добър, когато смъртта почука на вратата му, той ще си помисли: „Справих се толкова добре във вярата си. Колко усърдно търсих! Дадох толкова много, страдах толкова много, а накрая Бог иска от мен да умра. Не знам къде е Божията праведност. Защо Той иска да умра? Ако трябва аз да умра, кой ще бъде спасен тогава? Няма ли да дойде краят на човешката раса?“. Първо, този човек има представи за Бог. Второ, този човек се оплаква и не показва никакво подчинение. Той е точно като Павел: когато беше напът да умре, Павел не познаваше себе си, а когато Божието наказание наближи, вече беше твърде късно.

Откъс 44

Ако хората искат да разберат себе си, те трябва да разберат покварения си нрав и да осъзнаят своите истински състояния. Най-важният аспект от разбирането на собственото състояние е да се проумеят собствените мисли и идеи. Едно основно нещо е контролирало мислите и идеите на хората във всеки един времеви период. Ако можете да проумеете своите мисли и идеи, ще можете да проумеете нещата, които стоят зад тях. Хората не могат да контролират своите мисли и идеи. Трябва обаче да знаеш откъде идват тези мисли и идеи, какви са мотивите за тях, как се формират тези мисли и идеи, какво ги контролира и каква е тяхната природа. След като нравът на човека се промени, създадените от променената част мисли, идеи, възгледи и цели, към които той се стреми, ще бъдат много различни от преди — по същество те ще се доближават до истината и ще бъдат в съответствие с нея. Нещата в човека, които не са се променили, т.е. старите му мисли, идеи и възгледи, включително нещата, които хората харесват и към които се стремят, са крайно мръсни, грозни и отвратителни. След като човек разбере истината, той ще може да различава тези неща и да ги вижда ясно. Следователно той ще може да се откаже от тях и да ги отхвърли. Такива хора определено са се променили по някакъв начин. Те са способни да приемат истината, да я практикуват и да навлязат в някои истини реалности. Хората, които не разбират истината, не могат да виждат ясно тези покварени или негативни неща, нито да ги различават; поради това те не са в състояние да се откажат от тях, още по-малко да ги отхвърлят. На какво се дължи тази разлика? Защо всички са вярващи, но някои от тях могат да различават негативните и нечистите неща и да ги отхвърлят, докато други не могат да виждат ясно тези неща, нито да се освободят от тях? Това е пряко свързано с това дали човекът обича истината и се стреми към нея. Когато тези, които търсят истината, известно време ядат и пият Божиите слова и слушат проповеди, те могат да разберат истината и да видят ясно някои неща. Те са постигнали напредък в своя живот. За разлика от тях, онези, които не обичат истината, макар също да посещават събрания, да четат Божиите слова и да слушат проповеди, не са в състояние да разберат истината и независимо колко години са били вярващи, те нямат навлизане в живота. Тези хора не са успели, защото не са се стремили към истината. Независимо колко години са вярвали в Бог, тези, които не се стремят към истината, не могат да я разберат. Когато се сблъскат с дадена ситуация, те не могат да я видят ясно, почти като религиозните хора. Те не са спечелили нищо от годините си на вяра. Колко истина разбирате сега? Кои неща можете да видите ясно? Можете ли да различавате негативните неща и хора? Не си наясно какво означава да вярваш в Бог, нито в кого всъщност вярваш. Не можеш да различиш ясно идеите и намеренията в ежедневието си, не си съвсем наясно кой път трябва да следваш като вярващ в Бог и не си наясно как да практикуваш истината, когато вършиш нещо или изпълняваш дълга си. Това са хора, които нямат навлизане в живота. Само когато наистина разберете истината и знаете как да я практикувате, ще можете да разпознавате различните видове хора, да виждате ясно различните ситуации, да вършите нещата в съответствие с истината, да отговаряте на изискванията на Бог и да сте все по-близо до волята Му. Само като се стремите по този начин, ще постигнете резултати.

Откъс 45

В човека често съществуват негативни състояния. Някои от тях могат да влияят на хората или да ги ограничават. Някои състояния дори могат да накарат човек да се отклони от истинския път и да тръгне в погрешна посока. Това, към което хората се стремят, това, на което обръщат внимание, и това по какъв път избират да поемат е свързано с вътрешните им състояния. Това дали хората са слаби, или силни е още по-пряко свързано с вътрешните им състояния. Например много хора в днешно време обръщат особено внимание на Божия ден. Всички имат следното желание: копнеят Божият ден да настъпи бързо, за да могат да се избавят от това страдание, от тези болести, от това преследване и от други видове болка. Хората си мислят, че когато настъпи Божият ден, болката, която изпитват сега, ще се облекчи, че никога повече няма да страдат и че ще се радват на благословии. Ако някой се опитва да разбере Бог или се стреми към истината в такова състояние, тогава напредъкът му в живота ще бъде много ограничен. Когато го сполети някакъв неуспех или му се случи нещо неприятно, цялата слабост, негативност и непокорство в него излизат наяве. Така че, ако състоянието на човек не е нормално или правилно, то и целта на стремежа му също ще е неправилна и определено ще е нечиста. Ти се стремиш към навлизане, като изхождаш от неправилни състояния, но си мислиш, че се справяш добре в стремежа си, че правиш нещата в съответствие с Божиите изисквания и практикуваш в съответствие с истината. Не вярваш, че си се противопоставил на Божиите намерения или че си се отклонил от Неговата воля. Може да се чувстваш така, но когато някакво неприятно събитие или дадена неприятна среда ти причини страдание, засегне слабите ти места и нещата, които обичаш и към които се стремиш дълбоко в сърцето си, ще станеш негативен, надеждите и мечтите ти ще останат без резултат и ти естествено ще станеш слаб. Така че твоето състояние в конкретния момент определя дали си силен, или слаб. Сега има много хора, които смятат, че са доста силни, че имат известен духовен ръст и че имат повече вяра, отколкото преди. Те мислят, че са поели по правилния път на вярата в Бог и че не се нуждаят от други хора, които да ги дърпат или тласкат по него. Защо тогава стават негативни или слаби, когато се окажат в определена среда или срещнат трудности? Защо тогава се оплакват и накрая се отказват от вярата си? Това показва, че всеки човек има определени негативни и ненормални състояния. Отказването от някои нечистотии в хората не е лесно. Дори и да си човек, който се стреми към истината, не можеш да се откажеш от тях напълно. Това трябва да стане въз основа на разкритото в Божието слово. След като анализират и разберат своите собствени състояния, хората трябва да ги сравнят с Божието слово и да променят покварения си нрав. Едва тогава състоянията им постепенно ще се променят. Не е вярно, че щом прочетат Божиите слова и опознаят своите състояния, хората могат веднага да ги променят. Стига да четат Божиите слова често, да виждат ясно собствените си състояния, да се молят на Бог и да се стремят към истината, когато от тях се излее поквара или когато изпаднат в ненормално състояние в бъдеще, хората ще са способни да го разпознаят, да се молят на Бог и да използват истината, за да решат проблема, в неправилното им състояние може да настъпи обрат и те могат постепенно да се променят. Така ще са способни да се освободят от нечистотиите и от онези неща, които трябва да се изоставят, но които хората таят в себе си. Хората трябва да имат известен опит, за да постигнат резултати.

Откакто са започнали да вярват в Бог, много хора се стремят към благословии въз основа на своите представи и фантазии и поради това стават негативни и слаби, когато се изправят пред нещо, което не съответства на представите им. Започват да се съмняват в Бог и дори си измислят представи или заблуди за Него. Ако никой не разговаря с тях за истината, те няма да са способни да останат непоколебими и винаги може да предадат Бог. Нека ви дам един пример. Да предположим, че при вярата си в Бог даден човек винаги е таил представи и фантазии. Този човек вярва, че стига да се отрече от семейството си и да изпълнява дълга си, Бог ще го закриля и ще го благослови, че ще се грижи за живота на неговото семейство и че именно това трябва да прави Бог. Тогава един ден го сполетява нещо, което не си е пожелавал да се случи — той се разболява. Животът при приемното му семейство не е толкова удобен, колкото в собствения му дом, и те може и да не се грижат много добре за него. Той не може да го понесе и продължително време е негативен и обезсърчен. Освен това не се стреми към истината и дори не я признава. Това означава, че в себе си хората имат известни състояния и ако не ги разпознаят, не ги възприемат или не почувстват, че тези състояния са грешни, тогава, макар и все още да имат страст и да се стремят много, в даден момент ще се сблъскат с обстоятелство, което разкрива истинското им вътрешно състояние и ги кара да се препънат и да се провалят. Това се получава, когато не сте способни да се самоанализирате или да се опознаете. Всички хора, които не разбират истината, са такива и никога не се знае кога ще се препънат и ще се провалят, кога ще бъдат негативни и слаби или кога ще са способни да предадат Бог. Вижте колко голяма е опасността, пред която са изправени хората, които не разбират истината! Но да се разбере истината не е лесно. Ще мине много време, докато най-после успееш да получиш проблясък светлина, да имаш малко истинско познание и да разбереш малка част от истината. Ако намеренията, които таиш в себе си, са сериозно опорочени и не могат да бъдат поправени, те винаги ще гасят светлинката на твоето разбиране и ще подкопаят и малкото вяра, която имаш, а това определено е много опасно. Основният проблем сега е, че в сърцата си всички хора таят определени представи и фантазии за Бог, но не ги признават, докато не бъдат разобличени. Те са скрити вътре и никога не се знае в кой момент или при какви обстоятелства ще излязат на повърхността и ще накарат хората да се препънат. Макар че всички хора имат добри стремежи и искат да са добри вярващи и да придобият истината, намеренията им са твърде опорочени и те имат твърде много представи и фантазии, които много им пречат да се стремят към истината и да спечелят навлизане в живота. Те искат да го направят, но не могат. Трудно им е например да се подчинят, когато ги кастрят и се разправят с тях, а когато са подложени на изпитания или облагородяване, те искат да спорят с Бог. Всеки път, когато се разболеят или ги сполети някакво бедствие, те обвиняват Бог, че не ги е закрилял. Как такива хора могат да изживеят Божието дело? Дори нямат обикновено богопослушно сърце, така че как могат да придобият истината? Някои хора стават негативни, когато и най-малкото нещо не стане по тяхната, препъват се заради преценките на други хора и предават Бог, когато ги арестуват. Вярно е, че човек никога не знае какво го очаква в бъдеще — щастие или гибел. Във всеки човек има нещо, към което иска да се стреми и което иска да постигне, и има неща, които харесва. Стремежът към нещата, които харесва, може да му навлече нещастие, но той не го усеща, тъй като още вярва, че нещата, към които се стреми и които харесва, са правилни и в тях няма нищо лошо. Ако дойде ден обаче, в който го сполети нещастие, и нещата, към които се стреми и които харесва, му бъдат отнети, ще стане негативен и слаб и няма да е способен да се изправи на крака. Няма да знае какво се е случило, ще обвинява Бог, че е несправедлив, и наяве ще излезе сърцето му, готово да предаде Бог. Ако не познават себе си, хората няма да знаят нито къде е ахилесовата им пета, нито къде ще се провалят или препънат лесно. Това наистина е жалко. Затова казваме, че ако не познава себе си, човек винаги може да се препъне или да се провали и да предизвика собствения си край.

Много хора са казвали: „Разбирам всеки от елементите на истината, но просто не мога да ги приложа на практика“. Това разкрива къде се корени причината, поради която хората не практикуват истината. Какви са хората, които разбират истината, но не могат да я практикуват? Определено само хората, на които им е омръзнала истината и които я мразят, не могат да я практикуват, и това е проблем в тяхната природа. Дори и да не разбират истината, хората, които я обичат, ще действат според съвестта си и няма да вършат зло. Ако на природата на даден човек ѝ е омръзнала истината, той никога няма да е способен да я практикува. Хората, на които им е омръзнала истината, вярват в Бог само за да получат благословии, а не за да се стремят към истината и да постигнат спасение. Дори и да изпълняват дълга си, не го правят, за да придобият истината, а само с цел да получат благословии. Например някои хора, които са преследвани и не могат да се върнат в домовете си, в сърцата си си мислят: „Преследват ме и не мога да се върна у дома заради вярата си в Бог. Един ден Бог ще ми даде по-добър дом. Той няма да ме остави да страдам напразно“ или „Където и да съм, Бог ще ми даде храна и няма да ме остави да изпадна в безизходица. Няма да е истинският Бог, ако ме остави да изпадна в безизходица. Бог не би направил това“. Не се ли срещат такива неща у хората? Има и хора, които си мислят: „Отказах се от семейството си, за да отдам всичко на Бог, и Той не бива да ме предава в ръцете на властниците. Стремих се с такъв плам, че Бог трябва да ме закриля и благославя. Толкова силно копнеем да настъпи Божият ден, че това трябва да се случи възможно най-скоро. Бог трябва да изпълни желанията на човека“. Много хора мислят така. Не е ли прекомерно това желание на човека? Хората все отправят екстравагантни искания към Бог, все си мислят: „Загърбили сме семействата си, за да изпълняваме дълга си, следователно Бог трябва да ни благослови. Действали сме според Божиите изисквания, следователно Бог трябва да ни възнагради“. Мнозина таят такива неща в сърцата си, докато вярват в Бог. Те виждат как други хора напускат семействата си и се отказват от всичко без никакви усилия, за да се отдадат изцяло на Бог, и си мислят: „Те са напуснали семействата си от толкова време, как така не им липсва домът? Как преодоляват това? Защо аз не мога да го преодолея? Защо не мога да се се откажа от семейството, от съпруга (или съпругата) и децата си? Защо Бог е милостив към тях, но не е милостив към мен? Защо Светият дух не ме дарява с благодат и не живее в мен?“. Какво състояние е това? Хората са толкова лишени от разум — те не практикуват истината, а после се оплакват от Бог и не правят, каквото трябва да правят. Хората трябва да изберат пътя на стремежа към истината, но на тях им е писнало от истината, копнеят за плътски удоволствия и все искат да получат благословии и да се радват на благодат, като през цялото време се оплакват, че Бог има прекомерни изисквания към хората. Все искат Бог да е милостив към тях и да ги дари с повече благодат, и да им позволи да изпитват плътски удоволствия — нима те са хора, които искрено вярват в Бог? Те си мислят: „Загърбих семейството си, за да изпълнявам дълга си, и съм страдал толкова много. Бог трябва да е милостив към мен, за да не ми липсва домът и за да имам решимостта да го напусна. Трябва да ми даде сила, тогава няма да стана негативен и слаб. Другите хора са толкова силни, Бог трябва и мен да направи силен“. Тези думи, които хората говорят, са напълно лишени от разум и вяра. Те говорят така само защото Бог не е изпълнил екстравагантните им желания, което е породило у тях недоволство от Бог. Всички тези неща се изливат от сърцата им и те са много представителни за човешката природа. Тези неща съществуват у човека и ако той не се отърси от тях, може да стигне дотам да се оплаква от Бог и да Го разбира погрешно винаги и навсякъде. Човек ще стане склонен да богохулства и може да се отклони от истинския път във всеки един момент и на всяко едно място. Това е съвсем естествено. Сега виждате ли ясно този въпрос? Хората трябва да познават нещата, които извират от тяхната природа. Това е много сериозен проблем, към който трябва да се подхожда внимателно, защото той засяга въпроса дали хората могат да останат непоколебими в свидетелството си и дали могат да получат спасение чрез вярата си в Бог. Що се отнася до хората, които разбират малка част от истината, ако осъзнаят, че проявяват тези неща, и ако могат да изследват и извадят наяве този проблем при откриването му, тогава ще могат да го решат. Ако не осъзнават, че ги проявяват, няма как да решат този проблем и могат само да чакат Божието откровение или разкриването на фактите. Хората, които не обичат истината, не ценят самоанализа. Винаги смятат, че това е незначителен въпрос, и ще се задоволят с мисълта: „Всички са такива — не е кой знае какво да се оплачеш малко. Бог ще го опрости и няма да го запомни“. Хората не знаят как да се самоанализират или как да търсят истината, за да решават проблеми, и не могат да практикуват нито едно от тези неща. Всички те се заблуждават и са особено мързеливи, а освен това са зависими и склонни към фантазиране. Те копнеят, че: „Един ден Бог ще извърши цялостна промяна в нас, и тогава вече няма да сме толкова мързеливи, ще станем съвършено святи и ще се възхищаваме на Божието могъщество“. Странно и наистина нереалистично е да си фантазираш такива неща. Ако човек може да изкаже подобна представа и фантазия, след като е чул толкова много проповеди, значи той няма никакво познание за Божието дело и до ден днешен все още не е видял ясно как Бог спасява хората. Такива хора са невероятно невежи. Защо Божият дом все говори за себепознанието и за познаването на Божия нрав? Това е от решаващо значение за всеки човек. Ако наистина можеш да видиш ясно как Бог спасява хората, трябва да се съсредоточиш върху опознаването на самия себе си и трябва редовно да се самоанализираш — само тогава ще имаш истинско навлизане в живота. Дали ще си способен да потърсиш истината, когато осъзнаеш, че проявяваш поквара? Дали ще си способен да се молиш на Бог и да се отречеш от плътта? Това е предпоставка и важна стъпка за практикуването на истината. Ако във всичко, което ти се случва, и във всичко, което правиш, можеш да осъзнаваш как да практикуваш по начин, който съответства на истината, ще ти е лесно да я практикуваш и ще имаш навлизане в живота. Как може да напредва животът ти, ако не си способен да опознаеш себе си? Колкото и да си негативен и слаб, ако не се самоанализираш и не се опознаеш, или не се молиш на Бог, това само доказва, че не обичаш истината, че не се стремиш към нея, и че никога няма да можеш да я придобиеш.

По-рано някои хора си мислеха: „Копнеем за незабавния край на големия червен змей и се надяваме, че Божият ден ще настъпи бързо. Не са ли основателни тези искания? Копнежът за скорошното настъпване на Божия ден не е ли същият като копнежа възможно най-скоро да се отдаде слава на Бог?“. Те тайно намират начини да го изразят добре, но всъщност се надяват на тези неща само за себе си. За какво да копнеят, ако не заради себе си? Единственото, за което хората копнеят, е бързо да се освободят от мизерното си обкръжение и този мъчителен свят. Особено някои хора, които виждат обещанията, дадени на първородните Божии синове в миналото, изпитват невероятна жажда за това. Всеки път, когато четат тези слова, те сякаш утоляват жаждата си, като гледат мираж. Себичните желания на човека все още не са напълно отхвърлени, така че, както и да се стремиш към истината, тя винаги ще е само половинчата. Много хора, които не се стремят към истината, постоянно копнеят да настъпи Божият ден, за да се освободят от страданията си и да се насладят на благословиите на небесното царство. Когато той не настъпва, те изгарят от болка, и някои хора се провикват: „Кога ще настъпи Божият ден? Все още не съм се оженил. Не мога да продължавам да чакам повече! Трябва да покажа синовна почит към родителите си. Не издържам вече! Още ми е нужно да имам деца, за да могат да се грижат за мен, когато остарея! Божият ден трябва да настъпи по-бързо! Нека всички заедно се помолим за това!“. Как могат хората, които се стремят към истината, да следват през цялото време досега, без изобщо да се оплачат? Не се ли водят от Божието слово и не намират ли подкрепа в него? У хората има толкова много нечистотии. Приложимо ли е за тях да не приемат облагородяване? Как могат да се променят без страдание? Хората трябва да бъдат облагородени до определена степен и да бъдат готови да се подчиняват на Божието ръководство, без изобщо да се оплакват повече — тогава ще се променят напълно.

Откъс 46

Когато човечеството е покварено, природата същност на хората е все същата — с изключение на преродените като демони или обладаните от зли духове. Някои винаги се увличат в изучаването на това какви духове пребивават у различните типове хора, но това не е реалистично; концентрирането върху това лесно може да доведе до отклонения. Някои хора постоянно чувстват, че нещо не е наред с техния дух, защото са преживели някакви свръхестествени събития, докато други смятат, че имат някакъв проблем със своя дух, защото така и не могат да се променят. Всъщност, независимо дали има проблем със духа, или не, човешката природа си остава все една и съща — тя се съпротивлява срещу Бог и Го предава. Степента на поквара у хората също е приблизително една и съща, както и общите черти в тяхната природа. Някои хора постоянно подозират, че в собствения им дух има нещо нередно и се питат: „Как съм могъл да извърша подобно нещо? Не бих си го и помислил! Да не би нещо да не е наред с духа ми?“. Дори се усъмняват дали са избрани от Бог и вследствие на това стават още по-негативно настроени. Други хора имат чисто разбиране за нещата и каквото и да са извършили, се съсредоточават единствено върху търсенето на истината и самоанализирането в съответствие с Божиите слова: „Как е възможно да го направя? Какъв нрав съм показал? Каква природа го контролира? Как да действам в съответствие с истината?“. Лесно е да разбереш истината и да намериш път за практикуване, както и да постигнеш себепознание, като се самоанализираш по този начин. Методите и пътищата за самоанализ на всеки са различни. Някои се съсредоточават върху търсенето на истината и опознаването на самите себе си, докато други винаги се концентрират върху неясни и нереалистични неща, като така трудно могат да напредват и лесно затъват в негативност. Важно е сега да разбереш, че независимо какъв е духът ти, никой не може да види или да се докосне до духовните неща, така че отделянето на твърде много внимание на този въпрос само би ти попречило във всичко друго. Основното нещо, върху което трябва да се съсредоточиш, е природата същност на човечеството, която е обвързана с разпознаването на хората, а ако можеш да разпознаваш природата същност на хората, то ти ще можеш да разпознаваш и самите тях. Да виждаш ясно от какво се състои природата същност на даден човек, какви покварени нрави се разкриват и какви аспекти на истината са необходими, за да се справим с тях — това е най-важното, върху което да се съсредоточим във вярата си в Бог. Само когато преживяваш Божието дело по този начин, можеш да придобиеш истината и да се пречистиш от покварения нрав. Но как да опознаеш себе си? Как да разбереш собствената си природа? Човек може да прозре своята природа същност чрез нрава, който разкрива в действията си, така че разковничето към себепознанието е познаването на собствения покварен нрав. Само така човек може да разбере своята природа същност, а щом я види ясно, ще може да разбере напълно и самия себе си. Себепознанието е задълбочен процес и ключът към това дали даден човек може да бъде спасен е как познава себе си. Само онзи, който наистина познава себе си, може да се покае от сърце, да приеме лесно истината и да пристъпи по пътя към спасението. За онези, които не се познават, е невъзможно да приемат истината, а още по-малко искрено да се покаят. Затова ключовият момент е да разбереш собствения си покварен нрав. Обезателно не тръгвайте по стъпките на лъжедуховността; постоянното съсредоточаване върху същността на духа на човек лесно довежда до отклонения, подвежда хората и ги наранява. Реалистично е хората да се съсредоточат върху себепознанието, върху разбирането на собствения си покварен нрав и върху ясния поглед към човешката природа същност, и всичко това ще им помогне в разрешаването на проблема с покварения нрав, със стремежа към истината и постигането на Божието спасение.

След покваряването на човечеството от Сатана, неговата природа същност остава на практика все същата, с много малки изключения. Това е така защото всички имат един и същ прародител, живеят в един и същ свят и са преживели една и съща поквара. Всички споделят едни и същи черти. Въпреки това обаче едни хора са способни да постъпят по един начин в дадена среда, други могат да извършат друго нещо в друга среда; някои хора притежават известна култура, след като са получили образование, докато при други тя липсва, тъй като са необразовани; някои хора имат едни виждания върху нещата, докато други имат други виждания; едни живеят в определен тип социална среда, а други живеят в друга и са наследили различни обичаи и привички. Същността на нещата, които се разкриват в човешката природа, обаче винаги е еднаква. Затова няма нужда постоянно да се безпокоиш за това какъв дух притежаваш или непрекъснато да се тревожиш дали духът ти е зъл. Човек не може да достигне до тези неща; само Бог ги знае и дори човек да ги разбере, те не биха имали никакво значение за него. Няма никаква полза от постоянния стремеж да анализираш или да разсъждаваш върху човешкия дух — само най-невежите и объркани хора се опитват да го правят. Не се усъмнявай в себе си, когато се случи да сбъркаш или да прегрешиш по някакъв начин, и не си казвай: „Станало ли е нещо нередно с духа ми? Дали е попаднал под влиянието на зъл дух? Как е възможно да постъпя така нелепо?“. Независимо какво правиш, винаги трябва да се вглеждаш в природата си, за да разбереш къде се корени проблемът, и да търсиш истините, в които хората следва да навлязат. Ако изследваш собствения си дух, ще се окажеш с празни ръце — дори и да разбереш по някакъв начин какъв дух живее в теб, пак няма да можеш да опознаеш собствената си природа, нито ще можеш да разрешиш проблемите си. Затова някои хора винаги говорят какъв дух притежават, сякаш са изключително духовни или изявени професионалисти, а всъщност са още по-големи аматьори и глупаци. Някои хора говорят подчертано духовно, като си мислят, че думите им са толкова задълбочени, че обикновените хора не могат да ги разберат. Те казват: „Изключително важно е да изследваме какви са духовете ни. Ако не притежаваме човешки дух, дори и да вярваме в Бог, не можем да бъдем спасени. Да не позволяваме Бог да се отегчи от нас“. Някои хора биват отровени и измамени, когато чуят тези думи, чувстват дълбоко в себе си, че те са разумни, и започват да изследват какъв дух притежават те самите. А тъй като отдават такова особено внимание на своя дух, те се изнервят, разсъждават върху духа си във всяка една своя постъпка и в крайна сметка намират проблем: „Защо се противопоставям на истината във всичко, което правя? Защо не притежавам и малка частица човешка природа или разум? Сигурно съм зъл дух“. Всъщност как би могъл човек с лоша природа и липса на истина да постъпи в съответствие с истината? Независимо колко добри са постъпките им, такива хора не прилагат истината на практика и са враждебно настроени към Бог. Човешката природа е лоша и е покварена и манипулирана от Сатана; хората са загубили човешкото си подобие, изцяло възроптават срещу Бог, съпротивляват Му се и са толкова отдалечени от Него, че няма как да направят каквото и да било в съответствие с Божията воля. Във вродената човешка природа няма нищо, което да е съвместимо с Бог. И всичко това е очевидно.

Някои хора винаги са крайно чувствителни и отдават огромно значение на това дали разбират духовните въпроси или на това какъв вид е техният дух, като междувременно оставят настрана въпроса дали разбират собствената си природа. Това е като от дърветата да не виждаш гората. Не е ли глупаво да се вкопчваш в илюзорното, докато пренебрегваш истинското? През всичките тези години на изучаване успя ли напълно да разбереш духовните неща и въпросите на душата? Успя ли да видиш какъв е твоят дух? Ако постоянно изучаваш своя дух и не задълбаваш в природата същност дълбоко в душата си, дали изучаването ти ще доведе до някакъв резултат? Не е това ли същото като един слепец да запали свещ и да прахосва восъка? Загърбваш реалните си трудности и не се замисляш как те могат да бъдат разрешени, винаги прилагаш нечестни методи и непрекъснато разсъждаваш какъв дух имаш, но дали така можеш да разрешиш какъвто и да е проблем? Ако вярваш в Бог, но не се стремиш към истината, никога не се заемаш с честен труд и винаги изучаваш духа си, то тогава си възможно най-глупавият човек. Истински интелигентните хора имат следния подход: „Независимо от отношението или постъпките на Бог, независимо колко дълбоко покварен съм аз и каква е моята човешка природа, аз ще бъда непоколебим в решителността си да се стремя към истината и към опознаване на Бог“. Само като познаеш Бог можеш да решиш проблема с покварения си нрав и да изпълниш дълга си да удовлетвориш Божията воля; това е насоката на човешкия живот, това трябва да се стремят хората и това е единственият път към спасението. Реалността, от друга страна, е да се стремиш към истината, да познаеш собствения си покварен нрав, да разбираш истината, за да се освободиш от покварения си нрав, и да можеш да изпълниш дълга си да удовлетвориш Бог. Навлизането в истината реалност и изживяването на подобие на истински човек — това е реалност. Реалността е да обичаш Бог, да се покориш на Бог и да свидетелстваш за Бог. Това са резултатите, които Бог иска. Безсмислено е да разучаваш неща, които нито могат да бъдат докоснати, нито да бъдат видени. Те нямаш нищо общо с реалността, нито с резултатите от Божието дело. Тъй като сега съществуваш във физическо тяло, ти трябва да се стремиш да разбереш истината, да изпълняваш дълга си добре, да бъдеш честен човек и да промениш нрава си. Всичко това са неща, които повечето хора могат да постигнат.

Върху някои хора очевидно работят зли духове и те може да бъдат обладани от тях. Дали е възможно такъв човек да бъде спасен, като вярва в Бог? Трудно е да се каже и зависи от това дали човек действа разумно и има нормално психично състояние. Най-важното е дали може да разбере истината и да я приложи на практика. Ако не може да отговори на този критерий, то няма как да бъде спасен. Всички вие разсъждавате нормално, говорите нормално и не сте преживявали свръхестествени или неестествени явления. Макар и понякога да имате леко необичайни състояния или да вършите някои неща по погрешен начин, всичко това е разкриване на човешката природа. Всъщност и други хора се чувстват по същия начин — просто обстоятелствата и времето на техните разкривания са различни. Изглежда че след като придобиете известен духовен ръст и чуете как останалите обсъждат духовни въпроси и твърдения, вие започвате да ги имитирате и да следвате примера им, сякаш сами разбирате много добре духовните въпроси и сте невероятни хора. Само Бог познава и контролира въпросите на духовния свят, и е достатъчно хората да могат да разберат дори малко от Неговото слово, а какво остава някой да разбира напълно духовния свят? Не е ли лесно да се загубиш, като винаги размишляваш над подобни неща? В днешно време всички хора изпитват това вътрешно състояние. Макар че невинаги обсъждаш сериозно тези въпроси и те не те правят по-слаб и не рухваш заради тях, все пак подобни думи, изречени от други, могат да те засегнат временно. Дори и да не отдаваш голямо значение на подобни въпроси, все пак си склонен да се фокусираш върху духовното в сърцето си, и ако настъпи ден, в който действително сбъркаш някои неща, претърпиш неуспех и се препънеш, тогава следва да се усъмниш в себе си и да си кажеш: „Дали духът ми също не е в грешка?“. Обикновено никога не изпитваш съмнения и смяташ другите за нелепи, когато видиш, че са обзети от съмнения. Ако обаче настъпи ден, в който някой се разправи с теб или твърди, че си Сатана или някакъв зъл дух, ти ще повярваш и досущ като него ще затънеш в съмнения, и няма да можеш да се избавиш. Всъщност повечето хора са податливи на проблема да разглеждат духовните въпроси като изключително важни и да пренебрегват въпроси като разбирането на собствената си природа или навлизане в живота. Това ги води до пълно откъсване от реалността и представлява отклонение от преживяното.

Всички вие трябва да обърнете внимание на опознаването на собствената си природа и на чертите ѝ, които могат лесно да ви подведат да извършите грешни неща или да се изгубите, като следва на тази база да обобщите преживявания и поуки. Ще можете да схванете собственото си състояние и да израснете в правилната посока само ако постепенно развивате по-задълбочено познание, особено що се отнася до служене, житейски опит и до познаване на собственото си състояние. Ако можеш да притежаваш тези аспекти на истината и ги превърнеш в свой вътрешен живот, то ти ще бъдеш много по-стабилен и повече няма да отправяш безотговорни и своеволни забележки за неща, които не разбираш; ще се съсредоточиш върху реалността на думите си и ще разговаряш за реални неща. Когато хората придобият по-задълбочено познание за собствената си природа и по-задълбочено разбиране на истината, тогава те ще говорят с повече усет за благоприличие и няма вече да говорят своеволно. Онези, в които няма истина, са винаги простодушни и се осмеляват да казват какво ли не; някои хора дори, само за да спечелят малко повече слушатели, не се колебаят да следват религиозни хора и да сипят богохулства срещу Бог, когато разпространяват евангелието. Те нямат представа какви са, нито разбират собствената си природа, и не се боят от Бог. Някои хора смятат, че това не е голям проблем, но дали наистина е така? Когато настъпи денят, в който осъзнаят колко е сериозен проблемът, те ще се уплашат. Колко ужасно е, че са извършили това! Те не могат да прозрат същността на този въпрос и дори се мислят за толкова мъдри, и че разбират всичко, но не осъзнават, че обиждат Бог и не си дават сметка как ще погинат. Безсмислено е да разбираш всички въпроси, свързани с ада или духовния свят, ако не познаваш собствената си природа. Най-важното сега е да разрешиш трудностите със себепознанието и опознаването на своята природа същност. Трябва да проумееш всяко едно състояние, което твоята природа разкрива — ако не можеш да направиш това, всяко друго разбиране е безполезно; всичко това е безполезно, независимо колко подробно се анализираш, за да разбереш що за дух или душа носиш. Разковничето е да проумееш различните черти от своята природа, които действително съществуват вътре в теб. Знай, че независимо какъв дух пребивава в теб, ти все пак си човек с нормален начин на мислене и трябва да се стремиш към разбиране и приемане на истината. Ако можеш да разбираш истината, тогава трябва да действаш в съответствие с нея — това е човешки дълг. Просто е безсмислено да обсъждаш духовни въпроси — безполезно е и не ти носи облага. В наши дни хора, върху които работят зли духове, се разкриват на показ навсякъде в църквите. За тези хора все още има надежда, ако могат да разберат истината, но ако не могат да я разберат и не я приемат, те единствено могат да бъдат премахнати. Ако човек може да разбере истината, това показва, че все още има здрав разум, а ако разбира и други истини, то Сатана няма да може да го измами или контролира, и за този човек има надежда, че може да бъде спасен. Ако хората са обладани от демони и през повечето време разумът им не е съвсем здрав, то с тях е свършено напълно и те трябва да бъдат премахнати, за да не създават неприятности. За всеки, който си е запазил що-годе разсъдъка, независимо какъв дух пребивава в него, има надежда за спасение, стига да разбира малко духовните въпроси и да приема истината. Макар и човек да не притежава дарбата да приема истината, ако слуша продуктивно проповеди, ако е способен е да разбира и проумява истината, когато разговаря за нея, има нормален начин на мислене и не е нелеп, то за него има надежда, че ще постигне спасение. Боя се обаче, че ще има и хора, които не разбират духовните въпроси или човешките думи и няма да ги проумеят, независимо как другите разговарят за истината с тях. Тези хора са проблемни и дори не могат да полагат труд като обслужващи. Нещо повече, онези, които вярват в Бог, трябва да се съсредоточат само върху истината и стремежа към нея. Не бива да продължават да се концентрират върху обсъждането, изучаването и разбирането на духа. Това е абсурдно и нелепо. Разковничето е дали човек може да приеме истината, да я разбере и да навлезе в реалностите. Това е ключовото, но най-важното е дали хората могат да се опознаят, да се замислят над себе си и дали разбират собствената си природа! Безсмислено е и най-вече безпредметно да изучаваш какъв е твоят собствен дух. Ако винаги изучаваш въпроси като какъв точно е твоят дух, какво се случва с душата ти, какъв дух имаш, дали е от висока или от ниска класа твоят дух, от какъв дух си се преродил, колко пъти си идвал на този свят, какъв ще бъде твоят окончателен изход или какво вещае бъдещето — непрестанното изследване на тези въпроси ще попречи на важните неща. Дори и да ги изучаваш подробно, един ден, когато останалите разберат истината и навлязат в реалностите, ти ще останеш без нищо. Ще си попречил на важните неща и сам ще си виновен. Ще си тръгнал по погрешния път и ще си вярвал напразно в Бог. Кого ще обвиниш тогава? Няма смисъл да виниш когото и да било; всичко се дължи на собственото ти невежество.

Откъс 47

Сега виждате ли ясно как да следвате Бог и да вървите по пътя на стремежа към истината? В какво точно се състои вярата в Бог и следването на Бог? Дали става дума за това да се отречеш от няколко неща, да си способен да отдадеш всичко на Бог, да понесеш малко страдание и да следваш Бог до края на пътя и това е всичко? Може ли човек да придобие истината, като следва Бог по този начин? Може ли човек да получи спасение? Тези неща ясни ли са ви във вашето сърце? Някои хора смятат, че след като човек е преживял да бъде съден, наказан и кастрен, или след като истинското му лице е било разкрито, изходът му е определен и той е обречен да няма надежда за спасение. Повечето хора не могат да видят ясно този въпрос, колебаят се на кръстопътя, без да знаят как да вървят по пътя напред. Не означава ли това, че все още им липсва истинско познание за Божието дело? Имат ли изобщо истинска вяра тези, които винаги се съмняват в Божието дело и в Божието спасение на човека? Когато някои хора все още не са кастрени и не са претърпели никакви неуспехи, обикновено смятат, че трябва да се стремят към истината и да удовлетворяват Божиите намерения във вярата си. Щом обаче понесат малък удар или възникнат някакви трудности, наяве излиза предателската им природа, която е отвратителна за наблюдение. След това те също изпитват отвращение към това и в крайна сметка произнасят присъда за собствения си изход, като казват: „За мен всичко свърши! Ако съм способен да правя такива неща, това не означава ли, че съм свършен? Бог никога няма да ме спаси“. Много хора са в това състояние. Дори може да се каже, че всички са в това състояние. Защо хората се самоосъждат по този начин? Това доказва, че те все още не разбират Божието намерение да спаси човечеството. Да бъдеш кастрен веднъж може да доведе до това да изпаднеш в негативизъм за дълъг период от време, без да си способен да се измъкнеш, до такава степен, че да се откажеш дори от дълга си. Дори само един незначителен сценарий може да те изплаши така, че да не се стремиш повече към истината и да затънеш. Сякаш хората са ентусиазирани в стремежа си към истината само когато считат, че са безупречни и без недостатъци, но когато открият, че са прекалено покварени, нямат сърце да продължат да се стремят към истината. Много хора изричат думи на разочарование и негативизъм, като например: „Това определено е краят за мен. Бог няма да ме спаси. Дори Бог да ми прости, аз самият не мога да си простя. Никога няма да мога да се променя“. Хората не разбират Божието намерение, което показва, че все още не познават Неговото дело. Всъщност е естествено хората понякога да разкриват определен покварен нрав през всичките си преживявания или да действат опорочено, или безотговорно, или нехайно и без преданост. Това е така, защото хората имат покварен нрав. Това е неумолимият закон. Ако не бяха тези разкривания, защо щяха да ги наричат покварени човешки същества? Ако човешките същества не бяха покварени, тогава Божието дело на спасението щеше да бъде безсмислено. Проблемът сега е, че понеже хората не разбират истината и не разбират истински себе си, и понеже не могат да видят ясно собствените си състояния, те се нуждаят от това Бог да изрази Своите слова на изобличение и съд, за да видят светлината. В противен случай те ще останат безчувствени и глупави. Ако Бог не действаше по този начин, хората никога нямаше да се променят. Независимо от трудностите, които ви сполетяват на всеки етап, Аз ще разговарям с вас за истината, ще ви предоставям яснота и напътствия, и щом вие сте способни да навлезете в правия път, това е достатъчно. В противен случай хората винаги ще се отклоняват към крайности. Винаги ще вървят по задънени пътеки, без да имат път напред, и ще произнасят присъди над себе си, докато вървят. Макар че хората тепърва започват да преживяват Божието дело, те все още не разбират себе си. И след като се провалят и бъдат разкрити няколко пъти, накрая произнасят присъда над себе си, като казват: „Аз съм дявол, аз съм Сатана! Всичко е свършило за мен. Няма никакъв шанс да бъда спасен някога. Аз не подлежа на спасение“. Хората наистина са твърде крехки и с тях е доста трудно да се работи, и докато вървят напред, ще се отклоняват в крайности. Когато хората не могат да видят, че покварата им е толкова дълбока, че са дяволи, те стават надменни и самоправедни. Вярват, че са преживели безброй трудности, че са хора, които обичат Бог, и че са достойни да влязат в небесното царство. Когато обаче осъзнаят дълбочината на своята поквара и това, че не са изживявали човешко подобие, а са дяволи и сатани, те се оставят на отчаянието и се чувстват така, сякаш за тях няма никаква надежда, сякаш са били заклеймени, разкрити и отстранени от Бог. Хората са надменни и самоправедни, когато не разбират себе си, и се оставят на отчаянието, когато не разбират себе си. Ето колко проблемни и трудни са хората. Ако могат да приемат истината, ако един ден наистина разберат Божието намерение, ще кажат: „Моята поквара е била толкова дълбока през цялото време и най-накрая я осъзнах. За щастие Бог ме спасява и сега виждам великолепен живот и мога да вървя по правилния път на живота. Не знам как бих могъл да се отблагодаря на Бог“. Това е като да се събудиш от сън и да видиш светлината. Нима не са получили голямо спасение? Не трябва ли да възхваляват Бог? Някои хора не разбират себе си, дори когато смъртта е близо. Те все още са надменни и не могат да приемат разкриването на фактите. Считат, че са доста добри: „Аз съм добър човек, как съм могъл да направя това?“. Изглежда така, сякаш са били обвинени несправедливо. Някои хора с години преживяват Божието дело и накрая все още не разбират своята природа. Винаги си мислят, че са добри хора и че са направили грешка в момент на объркване, и дори до ден днешен, когато са отстранени, не се покоряват. Този тип хора са твърде надменни и невежи и просто не приемат истината. Те никога няма да са способни да се преобразят и да станат човешки същества. Въз основа на това можете да установите, че макар природата на хората да се противопоставя на Бог и да Го предава, има разлики в природата на различните хора. Това изисква по-задълбочено разбиране на видовете човешка природа.

Има някои общи черти в природата на хората, които трябва да бъдат разбрани. Всички хора са способни да предадат Бог — това е обща черта — но всеки човек има свое собствено слабо място. Някои хора обичат властта, други — статуса. Едни се прекланят пред парите, а други — пред материалните удоволствия. Това са различия в природата на хората. Някои хора са способни да останат непоколебими, макар че понасят много несгоди, след като са повярвали в Бог, а други стават негативни, оплакват се и не остават непоколебими, когато се сблъскат с малко несгоди. Защо тогава, след като и двата типа хора вярват в Бог и ядат и пият Божието слово, имат различни реакции, когато ги сполетят някои неща? Това показва, че макар всички дълбоко покварени хора да имат природата на Сатана, качеството на тяхната човешка природа е различно. Някои хора изпитват неприязън към истината и я мразят, докато други са способни да я обичат и да я приемат. Проявите на покварения нрав на някои хора са по-тежки, докато при други те са по-слаби. Някои хора са малко по-добросърдечни, докато други са много злостни. Макар че думите, поведението и проявленията им може да се различават, поквареният им нрав е един и същ. Всички те са покварени хора, които са от Сатана. Това е една обща черта помежду им. Природата на човека определя какъв е той. Макар че има общи черти между отделните хора по отношение на тяхната природа, отношението към всеки човек трябва да бъде различно в зависимост от същността му. Например злата похот е обща черта, която се споделя от всички хора. Всеки човек я притежава и не може лесно да я победи. Някои хора обаче имат особено силни наклонности в това отношение. Всеки път, когато такива хора се сблъскат с изкушения, свързани с противоположния пол, те им се поддават. Сърцата им биват обсебени и те изпадат в изкушение. Готови са във всеки момент да избягат с друг човек и да предадат Бог. Затова може да се каже, че тези хора имат зла природа. Когато някои хора се сблъскат с подобно нещо, дори да проявят малко слабост или да разкрият малко зла похот, те няма да направят нищо нередно. Способни са да проявят въздържаност и да избегнат подобна ситуация. Те могат да се опълчат срещу плътта и да отбягнат изкушението. Следователно не може да се каже, че природата им е зла. Човешките същества живеят в плътта, затова имат зла похот. Но някои хора действат своеволно и необмислено, отдават се на похотта си и дори правят неща, които смущават и прекъсват работата на църквата. Някои хора обаче не са такива. Те са способни да се стремят към истината, да действат в съответствие с нея и могат да се опълчват срещу плътта. Макар че всички хора имат плътска похот, те не се държат по един и същ начин. По това се различават природите същности на хората. Някои хора са алчни за пари. Всеки път, когато видят пари или хубави неща, искат да ги вземат за себе си. Имат особено силно желание да придобият тези неща. Тези хора са алчни по природа. Жадуват за всякакви материални притежания, които виждат, и дори се осмеляват да откраднат Божиите дарения или да злоупотребяват с тях — дори се осмеляват да посегнат на суми от хиляди или десетки хиляди юани. Колкото повече пари има, толкова по-смели стават те. Напълно им липсват богобоязливи сърца. Това е алчна природа. Някои хора изпитват гузна съвест, след като похарчат няколко юана или няколко десетки юана от парите на църквата. Бързо коленичат пред Бог, за да се молят със сълзи на разкаяние, като Го умоляват за прошка. Не можем да кажем, че подобни хора са алчни за пари, защото всеки има покварен нрав и слабости, а способността на тези хора да се покаят истински доказва, че действията им са били просто разкриване на покварения им нрав. Някои хора са склонни към прибързани преценки. Те ще кажат: „Щом този човек е похарчил няколко юана от парите на църквата този път, следващия път може да са десетки юани. Той със сигурност е човек, който краде даренията и трябва да бъде премахнат“. Подобен изказ има природа на донякъде прибързана преценка. Хората имат покварен нрав, така че със сигурност ще разкрият покварата си и ще направят много лоши неща. Това е нормално, но човек, който разкрива покварата си, не е същият като някой, който има природата на зъл човек. Макар че тези два типа хора може да вършат някои eеднакви неща, те са различни по своята природа. Например, докато един човек върви по пътя на стремежа към истината и се старае да бъде честен човек, той неизбежно разкрива лъжи, измамност или лукавост от време на време, но лъжовността и измамността са част от природата на дявола и той лъже постоянно и за всичко. Макар че и двамата могат да проявяват лъжовно поведение, същността на дявола и тази на човека, който се стреми към истината, са коренно различни. Тогава уместно ли е да се слагат етикети на хората, които се стремят да бъдат честни, като дяволи и сатани само заради едно моментно разкриване на поквара? Това, че са извършили прегрешението да лъжат или да мамят другите, не означава, че са дяволи, които винаги лъжат и мамят другите. Тъй като природите същности на хората не са еднакви, не можем да поставим всички в един кюп. Сравняването на човек, който е извършил моментно прегрешение, с дявол, е вид произволна преценка и заклеймяване. Именно това вреди най-много на хората. Ако ви липсва проницателност и не можете да виждате ясно нещата, тогава не бива да говорите на сляпо или да прилагате безразборно правила, иначе ще навредите на другите. Хората, на които им липсва духовно разбиране и които обичат да се придържат към правилата, най-вероятно са тези, които ще съдят и заклеймяват другите. Хората, които не разбират истината и говорят и действат безпринципно, и хората, които говорят необмислено и произволно и съдят и заклеймяват другите, не носят ползи нито на себе си, нито на другите.

В сърцата си не знаете каква цел трябва да постигне човек във вярата си в Бог, за да бъде в съответствие с Неговите намерения. Много малко хора са способни да повярват в Бог изцяло в съответствие с Неговите изисквания. Във вас има твърде много проблеми и може би все още не сте ги осъзнали, и не сте наясно с тях. Това показва, че все още не разбирате истината, че не сте способни да се самоанализирате, че все още не сте открили и все още не сте способни да разнищвате различните мисли и аспекти на своята природа, залегнали във вас. Някой ден, след като сте изслушали много проповеди и имате преживяване, ще разберете истината. Едва тогава ще сте способни на истинско себепознание. Макар че наистина вярвате в Бог, все още не сте се отървали от покварения си нрав и в природата ви все още има много повърхностни неща, все още обичате да носите хубави дрехи и да се наслаждавате на хубави неща. Когато някои хора носят хубави дрехи или се сдобият с хубав мобилен телефон, интонацията им се променя. Когато някои жени носят високи токчета, походката им се променя и те вече не знаят кои са. Когато става въпрос за това какви неща хората таят в сърцата си и каква е природата, която ги кара да разкриват тези нечестиви, грозни и повърхностни неща, хората трябва да опознаят собствения си покварен нрав и нещата от собствената си природа. Макар че хората могат да почувстват този покварен нрав, те не могат да го преодолеят, а могат да разчитат само на собствената си воля, за да го въздържат и да спрат външното му разкриване. Със задълбочаването на преживяванията им, със задълбочаването на познанията им за тяхната природа и за всички аспекти на истината, както и с постепенното разбиране на Божиите изисквания и навлизането в тях, поквареният нрав на хората и аспектите на тяхната природа бавно започват да се променят. В началото тяхното себепознание е много повърхностно. Те могат да признаят покварения си нрав, но не са способни да търсят истината и да опознаят същността на своята поквара. Когато придобият малко знание, искат да се въздържат и да се опълчат на плътта чрез упорит труд и постигане на резултати, но усилията им се оказват напразни и те все още не могат да прозрат къде се корени проблемът. Когато по-късно започнат наистина да разбират истината и опознаят напълно покварения си нрав, те започват да мразят себе си. В този момент не е необходимо да полагат големи усилия, за да се опълчат на плътта, а могат да практикуват истината инициативно и да действат според принципите. Макар че понякога не разбират напълно истината, те поне могат да действат въз основа на съвестта и разума си. Когато хората започнат да преживяват Божиите слова за пръв път, всички те се сблъскват с трудности. Тъй като не разбират истината и не знаят как да вземат принципите за своя основа, те винаги питат как да направят това или онова и могат да се придържат само към правилата. Освен това хората винаги са смущавани от негативни състояния и понякога нямат път напред. Когато става въпрос за негативните състояния, хората трябва да предолеят чрез общение онези, които е възможно да бъдат преодолени чрез общение. Що се отнася до онези, които не е възможно да бъдат преодолени чрез общение, тях можете да ги пренебрегнете. Вместо това трябва да се съсредоточиш върху нормалното практикуване и навлизане и да разговаряш повече за истината. Един ден, когато разбереш ясно истината и прозреш много неща, негативните ти състояния ще изчезнат по естествен начин. Нима старите ви негативни състояния вече не са изчезнали? Поне преживявате много по-малко от тях, отколкото преди. Просто се съсредоточете върху това да работите усилено в стремежа към истината и ще можете да разрешите всичките си проблеми. Когато можете да разрешавате собствените си проблеми, ще сте постигнали напредък и ще сте израснали. Когато хората преживяват до деня, в който възгледите им за живота, както и смисълът и основата на съществуването им се променят изцяло, когато се променят до мозъка на костите си и се превърнат в някой друг, това не е ли невероятно? Това е огромна промяна, разтърсваща промяна. Едва когато престанеш да се интересуваш от славата, придобивките, статуса, парите, удоволствията, властта и славата на света и можеш лесно да се откажеш от тях, ще имаш подобие на човешко същество. Онези, които накрая ще бъдат направени пълноценни от Бог, са в тази група. Те живеят за истината, живеят за Бог и живеят за онова, което е справедливо. Това е подобието на истинско човешко същество.

Някои хора ще попитат: „Какво точно представлява човешкото същество?“. Никой от хората в днешно време не е човешко същество. Ако те не са човешки същества, какви си тогава? Бихте могли да кажете, че са животни, зверове, сатани или дяволи. Във всеки случай те просто са облечени в човешка кожа, но не могат да бъдат наречени човешки същества, защото не притежават нормална човешка природа. Да бъдат наричани животни донякъде се приближава до истината, но хората притежават език, ум и мисли и могат да се занимават с наука и производство, така че те може да бъдат посочени само като по-висши животни. Хората обаче са твърде дълбоко покварени от Сатана, отдавна са загубили съвестта и разума си и изобщо не се покоряват на Бог и не се боят от Него. Напълно уместно е да бъдат наричани дяволи и сатани. Тъй като тяхната природа е от Сатана и те разкриват сатанински нрав и изразяват сатанински възгледи, по-подходящо е да бъдат наричани дяволи и сатани. Хората са твърде дълбоко покварени и нямат голямо човешко подобие. Те приличат на зверове и животни, те са дяволи. Точно сега хората не са нито едното, нито другото, не приличат нито на човешки същества, нито на демони и не притежават истинско човешко подобие. След много години на преживяване някои дългогодишни вярващи придобиват известна близост с Бог и могат в общи линии да разбират малко Бог, в общи линии да се тревожат за нещата, за които Бог се тревожи, и в общи линии да мислят за нещата, за които Бог мисли — това означава, че те имат малко от човешкия облик и са полуоформени. Новоповярвалите все още не са преживели наказанието и съда, нито са били кастрени много, освен това те не са чули много от истината, само са чели Божиите слова, но не притежават истинско преживяване. В резултат на това не им достига страшно много. Дълбочината на преживяването на човека определя доколко се променя той. Колкото по-малко преживяваш Божиите слова, толкова по-малко ще разбираш истината. Ако нямаш никакво преживяване, тогава ти си неподправен, жив Сатана и си дявол — просто и ясно. Вярваш ли в това? Един ден ще разбереш тези слова. Има ли добри хора сега? Ако хората нямат човешки облик, как можем да ги наречем човешки същества? Да ги наречем добри хора е още по-невъзможно. Те просто имат човешка обвивка, но нямат човешка същност, затова няма да е пресилено да ги наречем зверове в човешки дрехи. Ако някой иска да се превърне в човек с човешко подобие чрез преживяване на Божието дело, тогава той трябва да премине през разобличаването, наказанието и съда на Божиите слова, и само тогава може окончателно да постигне промяна. Това е пътят. Ако Бог не правеше това, хората нямаше да са способни да се променят. Бог трябва да действа по този начин, малко по малко. Хората трябва да преживяват съд, наказание и постоянно кастрене, а начините, по които разкриват покварения си нрав, трябва да бъдат разобличавани. Хората могат да поемат по правилния път само когато са способни да се самоанализират и да разбират истината. Едва след период на преживяване и разбиране на някои истини хората имат известна убеденост, че са способни да останат непоколебими. Виждам, че всички вие все още имате твърде малък ръст, разбирате твърде малко от истината и не можете да изпълнявате дълга си задоволително. Макар да изглежда, че сте активно заети с дълга си, в действителност всички сте на ръба на опасността. Не виждам да притежавате някоя от истините реалности и е трудно да се каже дали сте хора, които се стремят към истината. Това ви поставя в голяма опасност. Много пъти съм изричал подобни слова, но много хора не разбират какво означават те. Някои хора казват: „Сега съм толкова ентусиазиран във вярата си в Бог, че няма да се препъна или да загубя пътя си. Бог се отнася към мен с такава благодат, че не съм в никаква опасност“. Бог се отнася към всеки човек с благодат и го закриля, но ти не си навлязъл в истините реалности, затова естествено си в опасност. Когато се сблъскаш с изпитания, можеш ли да гарантираш, че ще си способен да останеш непоколебим? Никой човек не смее да даде подобна гаранция. Много хора са способни да говорят само за някои думи и доктрини. Това не означава, че разбират истината, и със сигурност не означава, че имат истински ръст, но въпреки това те си мислят, че почти са се справили. Ако човек може да каже подобно нещо, това показва, че не му достига страшно много. Всеки човек, който не притежава истините реалност, живее на ръба на опасността. Това е абсолютно вярно.

Откъс 48

Какъв човек от онези, които вярват в Бог, е най-малко вероятно да бъде спасен, и що за природа е най-вероятно да доведе до унищожение? Разбирате ли ясно това? Независимо дали някой е водач или следовник, кое е общото в човешката природа? Общият елемент в човешката природа е предателството към Бог. Всеки човек е способен да предаде Бог. Какво означава предателство към Бог? Какви са проявленията му? Дали само онези, които спрат да вярват в Бог, Го предават? Хората трябва да разберат каква е човешката същност и да проумеят нейния корен. Твоите гневни изблици, недостатъци, вредни навици или липса на възпитание са все повърхностни фактори. Ако винаги се вкопчваш в такива незначителни неща, прилагаш безразсъдно правила, не можеш да схванеш кое е съществено, оставяш без решение присъщите на природата ти неща и покварения ти нрав, в крайна сметка пак ще се отклониш от пътя и ще свършиш с противопоставяне на Бог. Хората могат да предадат Бог по всяко време и навсякъде — това е сериозен проблем. Може би за кратко ще имаш частица боголюбиво сърце, с ентусиазъм ще се стараеш и ще изпълняваш задълженията си с доза преданост; или през това време може да имаш съвършено нормален разум и съвест, но хората са нестабилни и непостоянни, способни са да се опълчат и предадат Бог по всяко време и навсякъде заради едно единствено премеждие. Например някой може да има съвършено нормален разум, да притежава делото на Светия Дух, практически опит, бреме и преданост, докато изпълнява дълга си, но точно когато вярата му е особено силна, Божият дом отлъчва антихрист, пред когото се прекланя, и той започва да си въобразява неща. Веднага става негативен, губи ентусиазъм в работата си, изпълнява задълженията си небрежно и повърхностно, не желае вече да се моли и се вайка: „Защо да се моля? Щом някой толкова добър може да бъде отлъчен, то кой може да бъде спасен? Бог не бива да се отнася така към хората!“. Каква е същността на неговите думи? Едно премеждие само да не съответства на желанията му и той издава присъда на Бог. Не е ли това проява на предателство срещу Бог? Хората могат да се отклонят от Бог по всяко време и навсякъде. Като се сблъскат с дадена ситуация, могат да си измислят представи, да осъждат и да заклеймяват Бог — не е ли това проява на предателство към Него? Това е голям проблем. Може би сега си мислиш, че не си създаваш представи за Бог и можеш да Му се подчиниш, но ако сториш нещо грешно и внезапно се сблъскаш с това да бъдеш скастрен сурово и да се разправят с теб, ще можеш ли пак да се подчиниш? Ще можеш ли да търсиш истината, за да намериш решение? Ако не можеш да се подчиниш или да търсиш истината, за да разрешиш проблема с твоето непокорство, значи все още има вероятност да предадеш Бог. Може да не си казал точно: „Не вярвам вече в Бог“, но в онзи момент сърцето ти вече Го е предало. Трябва ясно да прозреш каква точно е човешката природа. Предателството ли е същността на тази природа? Малцина могат да прозрат ясно същността на човешката природа. Разбира се, някои хора имат малко съвест и относително добра човешка природа, докато при други няма човешка природа, но независимо дали човешката природа на някои е добра или лоша, дали имат, или нямат заложби, общото е, че всеки може да предаде Бог. В същността на човешката природа е предателството към Бог. Вие сте си мислили: „След като покварените от Сатана човеци предават Бог по природа, аз няма какво да направя за това, освен постепенно да се променя“. Сега пак ли мислите така? Кажете Ми тогава, може ли някой да предаде Бог, ако не е покварен? Когато е създал хората, Бог им е дал свободна воля. Хората са особено крехки. Те не притежават вроденото желание да се приближат до Бог и да кажат: „Бог е нашият Създател и ние сме сътворени създания“. Хората нямат такова схващане. Липсата на истина им е в природата и те нямат нищо вътре в себе си, свързано с преклонението пред Бог. Той е дал на човеците свободна воля, като им е дал възможност да мислят, но хората не приемат истината, изобщо не познават Бог и не разбират как да Му се подчиняват и прекланят. Тези неща не съществуват при човеците, така че дори и да не си покварен, пак си способен да предадеш Бог. Защо казваме, че си способен да предадеш Бог? Когато Сатана идва да те изкушава, ти тръгваш след него и предаваш Бог. Ти си създаден от Бог, но не Го следваш, а вместо това следваш Сатана — това не те ли прави предател? По дефиниция предател е някой, който предава. Разбирате ли напълно същността на това? Затова хората могат да предадат Бог по всяко време и навсякъде. Хората няма да предадат Бог само когато живеят изцяло в Божието царство и в Неговата светлина, когато всичко от Сатана бъде унищожено и когато вече няма нищо, което да ги изкушава или примамва към грях. Ако все още има нещо, което примамва хората към грях, то те пак са способни да предадат Бог. Следователно хората са безполезни. Може би си мислиш, че щом можеш да лееш слова и доктрини за това, че разбираш някои истини и не можеш да предадеш Бог, че трябва да те оценяват най-малко — ако не като злато или сребро — то поне като бронз или желязо, като нещо по-ценно от грънци, но ти се надценяваш. Знаеш ли какви всъщност са човеците? Те могат да предадат Бог по всяко време и навсякъде, не струват и пукната пара, точно както Бог казва: човеците са зверове, окаяни отрепки. Но в сърцата си хората не мислят така. Те си мислят: „Не смятам, че съм окаяна отрепка! Защо не мога да разбера това нещо? Как така не съм преживял това? Вярата ми в Бог е искрена. Имам вяра, значи не мога да предам Бог. Всички Божии слова са истина, но просто не мога да разбера израза „Хората могат да предадат Бог по всяко време и навсякъде“. Вече съм видял Божията любов. Никога не бих могъл да го предам, в нито един момент“. Това е, което хората наистина мислят в сърцата си, но Божиите слова са факти, те не са изречени от нищото. Всяко нещо ви се поднася най-нагледно, за да бъдете безрезервно убедени. Само така ще можете да осъзнаете своята поквара и да разрешите проблема с предателството. В царството не ще има предателство. Когато хората живеят под Божието господство, а не под контрола на Сатана, те са истински свободни. Тогава не ще има нужда да се безпокоиш, че предаваш Бог. Такова опасение би било ненужно, излишно. В бъдеще може да бъде обявено, че вътре във вас вече няма нищо, което би предало Бог, но засега това не е така. Понеже хората имат покварен нрав, те могат да предадат Бог по всяко време. И не защото наличието на известни обстоятелства води до предателство, а ако липсват някои обстоятелства или принуда, не би предал Бог — дори и без принуда, пак можеш да Го предадеш. Това е проблем на покварената човешка същност, проблем на човешката природа. Дори да не си мислиш или правиш нещо сега, реалността на природата ти съществува действително и не може да бъде изкоренена от никого. Тъй като носиш природата на предателството към Бог вътре в себе си, Той не е в сърцето ти, в дълбините на сърцето ти няма място за Бог и истината не присъства. Така че можеш да предадеш Бог по всяко време и навсякъде. Ангелите са различни. Макар да нямат Божи нрав или същност, те са способни изцяло да се подчинят на Бог, защото са сътворени от Него, специално за да Му служат, да изпълняват заповедите Му навсякъде. Те принадлежат изцяло на Бог. Що се отнася до човеците, Бог е предвидил те да живеят на земята и не ги е дарил с умението да Му се прекланят. Затова те могат да предават и да се противопоставят на Бог. Това доказва, че човеците могат да бъдат използвани и оспорвани от всеки. Те нямат собствено върховенство. Такива същества са човеците, напълно лишени от достойнство и значимост!

Бог разкрива предателската човешка природа, за да могат хората да имат правилно разбиране по този въпрос и за себе си. Хората могат да започнат да се променят и да се опитват да намерят пътища за практикуване в това отношение, като разберат в кое могат да предадат Бог и какви покварени нрави имат, които могат да доведат до предателство към Бог. Веднъж достигнеш ли момента, в който не въставаш срещу Бог в редица отношения и не Го предаваш в повечето аспекти, когато стигнеш до края на житейския си път, до мига, в който Божието дело е завършено, вече не ще е нужно да се безпокоиш дали ще предадеш Бог занапред. Защо казвам това? Преди да бъдат покварени от Сатана, хората можеха да предадат Бог, когато Сатана ги подмами. Когато Сатана е унищожен, хората ще спрат ли да предават Бог? Това време още не е дошло. Хората все още носят в себе си покварения нрав на Сатана, способни са да предадат Бог по всяко време и навсякъде. Щом си изживял живота си до определен етап, в който си се отказал от всички онези грешни възгледи, представи и фантазии за опълчване и предаване на Бог; разбрал си истината, с много положителни нагласи в сърцето; можеш да контролираш себе си и да владееш собствените си действия, и в повечето случаи вече не предаваш Бог, то когато Сатана бъде унищожен, ще бъдеш изцяло променен. На този етап делото е в това да се преодолее предателството и бунта на човека. Бъдещото човечество няма да предава Бог, защото ще се е справило със Сатана. Няма вече да стои въпросът с подмамването и покварата на човечеството от Сатана. Този въпрос вече няма да има отношение към човечеството. Сега от хората се иска да разберат предателската природа на човека, а това е въпрос от изключителна важност. Ето откъде трябва да започнете. Какво съставлява нагласата за предателство на Бог? Какво формира проявленията на предателство? Как трябва да разсъждават и да разбират хората? Как трябва да прилагат в практиката и да навлизат в живота? Всичко това трябва да бъде разбрано и проумяно напълно. Докато предателската природа все още съществува в някого, той може да предаде Бог по всяко време и навсякъде. Дори открито да не отрича или да не продава Бог, пак може да стори много неща, които хората не биха сметнали за предателство, но в същността си са точно това. Това означава, че хората нямат самостоятелност, че Сатана ги е превзел най-първо. Ако можеш да предадеш Бог, без да си покварен, то колко повече можеш да го направиш сега, когато си изпълнен с покварения нрав на Сатана? Нима не си още по-способен да предадеш Бог по всяко време и навсякъде? Сегашната задача е да се отървеш от тези покварени нрави, като намалиш онова, което те кара да предаваш Бог, като даваш повече възможности да се усъвършенстваш и Бог да те приеме в Своето присъствие. Когато преживееш повече от Божието дело в различни поприща, ще можеш да придобиеш някои истини и да се усъвършенстваш до известна степен. Ако Сатана и демоните отново идват да те изкушават или зли духове идват да те подмамват и смущават, ще си в състояние да упражниш известна проницателност и така с действията си да предаваш по-малко Бог. Това е нещо, което се развива вътре в хората с течение на времето. При първосъзданието си хората не са познавали поклонението или подчинението на Бог, нито са знаели какво е да Го предадеш. Когато Сатана дошъл да ги изкушава, те го последвали и предали Бог, като се превърнали в предатели, защото не можели да различават доброто от злото и им липсвало умението да се покланят на Бог — още по-малко пък разбирали, че Бог е Създател на човечеството и че трябва да Му се покланят. Сега Бог спасява хората, като влага в тях истини за познаването Му — включително Неговата същност, нрав, всемогъщество, практичност и всичко останало, така че това да се превърне в живот за тях, като им дарява самостоятелност и им дава възможност да живеят според истината. Колкото по-проникновено преживяваш Божиите слова, тяхното правосъдие и наказание, толкова по-проникновено ще разбираш собствения си покварен нрав и това ще ти дава решимост да се подчиняваш, да обичаш и да удовлетворяваш Бог. Колкото повече опознаваш Бог, толкова повече от покварените си нрави можеш да отстраниш и по-малко неща ще има в теб, които предават Бог, а повече ще са нещата, съвместими с Него, и така изцяло побеждаваш и триумфираш над Сатана. Чрез истината хората печелят самостоятелност и нямат вече заблуди или ограничения от Сатана, а живеят истински човешки живот. Някои хора се питат: „Ако човек носи покварен нрав в себе си и може да предаде Бог по всяко време и навсякъде, то как е възможно Бог все пак да казва, че е направил човека съвършен?“. Да си сътворен съвършен, означава чрез преживяването на Божието дело хората да опознаят Бог и собствената си природа, да разбират как да Му се покланят и подчиняват. Могат да разграничават Божието дело от човешкото дело, да осъзнават разликата между делото на Светия Дух и това на злите духове и да разбират как Сатана и демоните се опълчват на Бог, как човечеството се опълчва на Бог, какво означава сътворено същество и кой е Създателят. Всичко това Бог е внесъл в хората чрез делото си, след като ги е създал. Така изцяло завършените човешки същества са по-значими и ценни от първоначално непокварените, тъй като Бог е внесъл и е изковал нещо вътре в тях. Затова напълно завършените хора са по-самостоятелни от Адам и Ева, по-добре разбират истината за поклонението и подчинението на Бог и как да се държат. Адам и Ева не са знаели тези неща. Когато вкусили плода от дървото на познанието на доброто и злото, изкушени от змията, после те осъзнали срама си, но пак не знаели как да се покланят на Бог. Оттогава до наши дни човечеството става все по-покварено. Това е толкова дълбока тема, но никой не може да я разбере ясно. Заради човешките инстинкти на плътта хората могат да предадат Бог по всяко време и на всяко място, но накрая Бог ще направи човека съвършен и ще го въведе в следващата епоха. Това е нещо, което хората трудно разбират. То може да се преживява само постепенно. Веднъж разбрана, истината става ясна по естествен път.

Защо е необходимо хората да познават Бог? Защото ако не познават Бог, хората ще Му се опълчат. Ако човек не разбира истината, има вероятност да бъде подмамен и използван от Сатана и от злите духове. Не ще може да избегне влиянието на Сатана и така не ще успее да постигне спасение. Но ако някой разбира истината, тогава ще има истинско познание за Бог, ще бъде в състояние истински да Му се подчини, да свидетелства за Него и да бъде спечелен от Него. Дори и да иска, Сатана не ще може да подмами или използва такъв човек. Ето какво означава да си напълно свободен от влиянието на Сатана и да си постигнал спасение, и в това е значимостта на Божието изискване хората да Го познават. Ако познаваш Бог, можеш да бъдеш спасен от Него. Без да познаваш Бог, не можеш да постигнеш спасение. Ако някой не разбира Божията воля и изобщо не се стреми към истината, а живее според сатанинския си нрав и не прилага истината, дори да разбира част от нея, но пак съзнателно прегрешава, значи наистина е непоправим. Какво е състоянието Ви към момента? Доколкото сега имате поне частица надежда, независимо дали Бог си спомня за миналите ви прегрешения, към какъв начин на мислене трябва да се придържате? „Трябва да се стремя към промяна в нрава ми, към познаване на Бог, никога повече да не се подлъгвам от Сатана и никога повече да не върша нещо, което би опозорило Божието име“. Хората днес са толкова дълбоко покварени и нямат никакви ценности. Кои основни фактори определят дали можеш да бъдеш спасен и дали има някаква надежда за теб? Главното е, като си изслушал дадена проповед, дали можеш да проумееш истината, да я приложиш на практика и дали можеш да се промениш. Това са главните фактори. Ако изпитваш само угризения, а когато дойде време да извършиш нещо, си правиш, каквото поискаш, като старата песен на нов глас, и не само не търсиш истината, все така вкопчен в стари възгледи, методи и правила, и не само не разсъждаваш и не се опитваш да се опознаеш, а вместо това ставаш все по-зле и по-зле, и все така държиш да си я караш по старому, то за теб не ще има надежда и трябва да бъдеш зачеркнат. С повече познаване на Бог и по-задълбочено познаване на себе си, ще си по-способен да спреш да правиш зло и да съгрешаваш. Колкото по-цялостно познаваш природата си, толкова по-добре можеш да се предпазиш, и като обобщиш преживяванията и уроците си, няма да се проваляш отново. В действителност всеки има своите недостатъци, просто Бог не им търси отговорност за това. Всеки ги има, въпросът е до каква степен. За някои може да се говори, за други не. Някои правят неща, за които другите знаят, а други вършат неща, без никой да узнае. Всеки има прегрешения и недостатъци в себе си и всички те разкриват определени нрави на поквара, като надменност или самоправедност. Всички са имали отклонения в работата си или са се бунтували понякога. Всичко това е разбираемо, то е неизбежно за поквареното човечество. Но след като разберат истината, хората би трябвало да са в състояние да избягват това и да не прегрешават повече. Не е необходимо да се притесняват повече за минали прегрешения. Основното е дали хората се покайват, дали наистина са се променили. Тези, които се покайват и се променят, са спасени, докато онези, които не се разкайват и не се променят с времето, трябва да бъдат пропъдени. Ако хората отново прегрешават съзнателно, когато са разбрали истината, ако упорито не се разкайват и не се променят въобще, както и да ги кастрят и да се разправят с тях или да ги предупреждават, то такива хора не подлежат на спасение.