Откъс 30

Какво е дълг? Поръчението, което Бог поверява на хората, е дългът, който те трябва да изпълняват. Каквото и да ти повери Той, това е дългът, който трябва да изпълниш. За да изпълниш дълга си, трябва да се научиш да стоиш и с двата крака на земята и да не посягаш към това, до което не можеш да стигнеш. Не си мисли, че тревата е по-зелена от другата страна, и не упорствай да правиш това, което не е подходящо за теб. Някои хора са подходящи за домакини на събрания, но въпреки това настояват да бъдат водачи; други стават за актьори, но искат да бъдат режисьори. Не е хубаво винаги да се стремиш към по-високи длъжности. Човек трябва да открие и да уцели точно своята роля и длъжност — така постъпва разумният човек. После трябва да изпълни дълга си добре, здраво стъпил на земята, за да се отплати за Божията любов и да Го удовлетвори. Ако човек има такова отношение, докато изпълнява дълга си, сърцето му ще е устойчиво и спокойно, ще е способен да приеме истината в дълга си и постепенно ще започне да изпълнява дълга си според Божиите изисквания. Такива хора ще са способни да изоставят покварения си нрав, да се подчинят на всички Божии уредби и да изпълняват дълга си както трябва. Това е начинът да спечелиш Божието одобрение. Ако наистина можеш да се отдадеш на Бог и да изпълняваш дълга си с правилна нагласа, изпълнена с любов и желание да Го удовлетвориш, ще те води и ръководи работата на Светия Дух, ще имаш желание да практикуваш истината и да действаш според принципите, докато изпълняваш дълга си, и ще станеш човек, който се бои от Бог и страни от злото. По този начин ще изживееш напълно истинско човешко подобие. С изпълнението на дълга човешкият живот постепенно се развива. Тези, които не изпълняват дълг, не могат да придобият истината и живота, независимо колко години вярват, защото им липсва Божието благословение. Бог благославя само онези, които наистина Му се отдават и изпълняват дълга си по най-добрия начин, на който са способни. Какъвто и дълг да изпълняваш, каквото и да правиш, считай го за своя отговорност и свой дълг, приеми го и го прави добре. Как да го правиш добре? Като го изпълняваш точно както Бог изисква — с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила. Трябва да обмислиш тези думи и да прецениш как можеш да изпълниш дълга си с цялото си сърце. Например, ако видиш някой да изпълнява дълга си безпринципно, да го прави небрежно и според собствената си воля, и си помислиш: „Не ме интересува, това не е моя отговорност“, така ли изпълняваш дълга си с цялото си сърце? Не, това е безотговорно. Ако си отговорен човек, когато попаднеш в такава ситуация, ще кажеш: „Така не става. Може да не ми влиза в задълженията, но мога да докладвам проблема на водача и да го накарам да се справи с него според принципите“. Щом го направиш, всички ще разберат, че си постъпил правилно, сърцето ти ще е спокойно и ще си изпълнил задълженията си. Тогава ще си изпълнил дълга си с цялото си сърце. Независимо какъв дълг изпълняваш, ако винаги си невнимателен и казваш: „Ако върша тази работа по прост и повърхностен начин, мога да мина, като се справям криво-ляво. В крайна сметка никой няма да го проверява. Направих най-доброто, на което съм способен, с ограничените възможности и професионални умения, които имам. Достатъчно добро е, за да мине. Освен това никой няма да пита за това или да ми държи сметка — не е толкова важно“. С такова намерение и с такъв начин на мислене изпълняваш ли дълга си с цялото си сърце? Не, това е небрежност и нехайство и разкрива сатанинския ти покварен нрав. Можеш ли да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, като се осланяш на сатанинския си нрав? Не, това е невъзможно. И така, какво означава да изпълняваш дълга си с цялото си сърце? Ще кажеш: „Въпреки че Горното не разпитва за тази задача и тя не изглежда много важна сред цялата работа на Божия дом, аз все пак ще я свърша добре — това е мой дълг. Дали една задача е важна, или не е, е едно; друго е дали мога да я изпълня добре, или не“. Кое е важно? Дали можеш да изпълняваш дълга си добре и с цялото си сърце и дали можеш да се придържаш към принципите и да практикуваш според истината. Това е важното. Ако можеш да практикуваш истината и да правиш нещата според принципите, тогава наистина изпълняваш дълга си с цялото си сърце. Ако си изпълнил един вид задължения добре, но все още не си доволен и желаеш да изпълниш още по-важни задължения, и си способен да ги изпълниш добре, това е да изпълняваш дълга си с цялото си сърце в още по-голяма степен. И така, какво означава да си способен да изпълниш дълга си с цялото си сърце? От една страна, това означава, че изпълняваш дълга си според принципите на Божиите слова. От друга страна, това означава, че си приел Божието наблюдение и Бог е в сърцето ти; това означава, че не изпълняваш дълга си само за показ или както ти се иска, нито според собствените ти предпочитания — вместо това го възприемаш като задача, поверена ти от Бог, и я вършиш с тази отговорност и от сърце, не според собствената си воля, а изцяло според Божиите изисквания. Да влагаш цялото си сърце в дълга си — това означава да изпълняваш дълга си с цялото си сърце. Някои хора не разбират истините за изпълнението на дълга. Когато ги сполети беда, те се оплакват и винаги вдигат шум за личните си интереси, печалби и загуби. Те си мислят: „Ако изпълнявам добре работата, възложена ми от водача, това ще му донесе чест и слава, но мен кой ще ме запомни? Никой няма да разбере, че аз съм свършил работата, а на водача ще припишат цялата заслуга за това. Не е ли изпълнението на дълга ми по този начин в служба на другите?“. Що за нрав е това? Това е непокорство — такива хора са нелепи. Те разбират неправилно Божието поръчение. Винаги искат да са на ръководни длъжности, да си приписват заслуги и да получават признание и да изглеждат добре. Защо винаги се съсредоточават върху престижа и печалбата? Защото тяхното желание за престиж и печалба е твърде силно и не разбират, че изпълнението на дълга означава да удовлетворяват Бог или че Бог изследва дълбините на сърцето на всеки човек. Тези хора нямат истинска вяра в Бог, затова издават присъди въз основа на факти, които могат да видят със собствените си очи, което формира у тях погрешни възгледи. Следователно те стават враждебни и пасивни в работата си и са неспособни да изпълняват дълга си с цялото си сърце и с цялата си сила. Тъй като им липсва истинска вяра и не знаят, че Бог изследва дълбините на сърцата на хората, те се съсредоточават върху изпълнението на дълга си за пред хората, върху това да изтъкват пред другите страданията и изпитанията, които понасят, и да търсят похвала и одобрение от водачите и работниците. Те смятат, че си струва да изпълняват даден дълг само ако го правят по този начин, и че изпълнението на дълг е славно само ако всички го виждат. Не е ли лукаво това? Те вярват в Бог, но не само че нямат вяра, а и не приемат и не разбират истината в никаква степен. Как ще изпълняват задълженията си добре такива хора? Няма ли проблем с нрава им? Ако се опитате да разговаряте с тях за истината, а те пак не я приемат, значи имат зъл нрав. Те не успяват да се справят с полагащите им се отговорности и не се придържат към задълженията си. Рано или късно те трябва да бъдат изпъдени. Хората, които изпълняват дълг, трябва да са с нормална човешка природа. Трябва да имат здрав разум и да са способни да се подчиняват на всички Божии разпоредби и напътствия. Бог дава различни качества и дарби на различни хора и различни хора са най-подходящи да изпълняват различни задължения. Не бъди придирчив и не избирай работата въз основа на предпочитанията си, като избираш да изпълняваш само приятни, лесни задължения, които съответстват на собствените ти желания. Това е грешно. Това не е да работиш за дълга си с цялото си сърце и не е изпълнение на дълг. За да изпълняваш дълг, първото нещо, което трябва да направиш, е да вложиш цялото си сърце в него. След това, независимо какво правиш — дали задачата е голяма, или малка, мръсна или уморителна, задача, която се изпълнява пред други хора, или такава, която се изпълнява далеч от очите на хората, важна задача или маловажна; трябва да я разглеждаш като свой дълг и да спазваш принципа да я вършиш с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила. Ако след като изпълниш дълга си, в крайна сметка почувстваш, че съвестта ти не е съвсем чиста по отношение на част от работата, която си свършил, и че въпреки че си вложил цялото си сърце в нея, част от работата ти не е свършена добре, а резултатите от усилията ти не са много добри, какво трябва да направиш? Някои хора си мислят: „Е, вложих цялото си сърце в дълга си, но резултатите не са много добри. Не е мой проблем. Сега е в Божиите ръце“. Що за възглед е това? Правилен ли е? Такива хора наистина не дават всичко от себе си за Бог, защото не желаят да търсят истината за разрешаване на проблеми; те не желаят да удовлетворят Бог и все още гледат на задълженията си небрежно и нехайно. Такива хора, изглежда, нямат сърце. Когато говорим за изпълнение на дълг от все сърце, това означава да вложите цялото си сърце — не може да изпълнявате дълга си половинчато, трябва да се посветите, да изпълнявате дълга си внимателно и да показвате своята вярност чрез отговорно отношение, за да гарантирате, че задачите се изпълняват добре, като постигате резултатите, които трябва да постигнете. Едва тогава може да се каже, че изпълнявате дълга с цялото си сърце. Ако виждаш, че резултатите от работата ти не са толкова добри, и си мислиш: „Дадох всичко от себе си. Жертвах съня си, не се хранех редовно и стоях до късно, понякога оставах, когато другите излизаха да се отпуснат и да се разходят. Понасях трудности и не ламтях за удобствата на плътта. Това означава, че съм изпълнил дълга си с цялото си сърце“. Правилно ли е това виждане? Вложил си време и си се потрудил. На пръв поглед изглежда, че си преминал през всички тези вълнения, но резултатите, които си получил, не са добри, а ти не поемаш отговорност за това и ти е все едно. Това ли е да изпълняваш дълга си с цялото си сърце? (Не.) Това не е изпълнение на дълг от все сърце. Когато Бог определя дали човек прави нещо с цялото си сърце, какво гледа Той? От една страна, Той гледа дали подхождаш към дълга със съвестно и отговорно отношение. От друга страна, Той гледа какво си мислиш, докато работиш, дали внимателно изпълняваш дълга, който трябва да изпълниш, и дали го правиш последователно в съответствие с истините принципи, и когато трудности се изпречат на пътя ти, дали упорито търсиш истината, за да разрешиш проблемите, за да можеш да изпълняваш дълга си добре. Докато хората действат, Бог ги наблюдава и ги проучва внимателно. Той гледа в сърцата им през цялото време. Въпреки че не го знаят, хората понякога могат да усетят Неговото наблюдение. Някои хора винаги са небрежни и нехайни в работата си и в крайна сметка Бог организира условия, в които да ги разобличи. В този момент те усещат, че Той ги е изоставил, а всички виждат, че те не приличат на вярващи — че приличат на неверници, на дяволи и на Сатана. Такива хора биват изпъдени, докато изпълняват дълга си. Някои хора често разсъждават върху себе си, докато изпълняват дълга си. Понякога резултатите, които получават, не са добри или възниква проблем и те го чувстват в сърцата си и си мислят: „Пак ли съм небрежен и нехаен?“. Те се чувстват упрекнати. Как става това? То се предизвиква от Бог, това е просветлението на Светия Дух. И така, защо Бог те просветлява? Въз основа на какво Той те просветлява? При какви условия Той те укорява? Трябва да имаш правилна нагласа и да кажеш: „Трябва да изпълня дълга си с цялото си сърце, а това означава да го върша в съответствие с истината. Наистина ли изпълних дълга си с цялото си сърце?“. Ако винаги размишляваш върху това, Бог ще те просветли и ще те накара да разбереш: „Не изпълних тази задача с цялото си сърце. Мислех, че се справям доста добре, бих си дал 99 от 100 точки. Но сега виждам, че не е точно така — всъщност едва се справих“. Само тогава ще откриеш Божието недоволство. Това е Бог, Който те просветлява и ти позволява да разбереш колко добре всъщност изпълняваш дълга си и колко си далеч все още от Неговите изисквания. Ако някой, докато изпълнява дълга си, не отговаря дори на минималните стандарти, дали Бог все пак ще го просветли? Вероятно не. Кого просветлява Бог? Първо, хората, които обичат истината; второ, покорните; трето, копнеещите за истината; и четвърто, хората, които изследват и анализират себе си във всички отношения. Такъв род хора могат да спечелят Божието просветление. Като практикуваш и преживяваш по този начин, личният ти опит да изпълняваш дълга си с цялото си сърце — този аспект от прилагането на истината и този аспект от реалността — ще нараства все повече. Постепенно ще ти стане ясно кои хора изпълняват дълга си с цялото си сърце и кои не, ще ти се изясни и отношението и поведението на различните хора към изпълняването на дълга. Когато познаваш себе си, ще можеш да анализираш и другите и ще изпълняваш дълга си все по-прецизно. От вниманието ти няма да убегне и най-малкият случай на небрежност или нехайство и ще можеш да потърсиш истината, за да се справиш. Ще можеш да разрешаваш проблемите в съответствие с принципите, докато изпълняваш дълга си, ще практикуваш истината все повече и повече и сърцето ти ще е непоколебимо и спокойно. Ако един ден осъзнаеш в сърцето си, че не си изпълнил дълга си добре, какво трябва да направиш? Трябва да разсъждаваш върху това, да търсиш информация и да поискаш съвет от другите — така много скоро ще придобиеш разбиране по въпроса. Ще ти помогне ли това в изпълнението на дълга ти? (Да.) Ще е полезно. Ще е така, независимо какъв дълг изпълняваш. Щом хората изпълняват задълженията си от цялото си сърце, търсят истините принципи и постоянстват в усилията си, те в крайна сметка ще постигнат резултати.

Откъс 34

Има някои хора, които изобщо не желаят да страдат в изпълнението на своя дълг, но винаги се оплакват, когато се сблъскат с проблем и отказват да заплатят цена. Какъв вид отношение е това? Това е повърхностно и небрежно отношение. Ако изпълняваш дълга си повърхностно и небрежно и подхождаш към него с непочтително отношение, какъв ще бъде резултатът? Ще изпълняваш дълга си зле, макар че си способен да го изпълняваш добре — изпълнението ти няма да бъде на ниво и Бог ще бъде много недоволен от отношението, което имаш към своя дълг. Ако можеше да се молиш на Бог, да търсиш истината и да влагаш цялото си сърце и ум в нея, ако можеше да сътрудничиш по този начин, тогава Бог щеше да подготви всичко за теб предварително, така че когато се справяш с нещата, всичко щеше да си дойде на мястото си и да получиш добри резултати. Нямаше да е необходимо да влагаш огромно количество енергия. Когато си направил всичко възможно, за да сътрудничиш, Бог щеше вече да е уредил всичко за теб. Ако си хлъзгав и се скатаваш, ако не изпълняваш правилно дълга си и винаги вървиш по грешния път, тогава Бог няма да действа върху теб. Ти ще изгубиш тази възможност и Бог ще каже: „Ти не ставаш, не мога да те използвам. Стой настрани. Харесва ти да си хитър и да се скатаваш, нали? Харесва ти да мързелуваш и да живееш спокойно, нали? Е, тогава живей спокойно завинаги“. Бог ще даде тази благодат и възможност на някой друг. Какво ще кажете: това загуба ли е или е победа? (Загуба е.) Това е огромна загуба!

Бог усъвършенства тези, които наистина Го обичат, и всички, които търсят истината, в множество различни условия. Той дава възможност на хората да преживеят думите Му чрез различни условия или изпитания и по този начин да придобият разбиране за истината, истинско познание за Него и в крайна сметка да спечелят истината. Ако ти изживяваш Божието дело по този начин, твоят живот нрав ще се промени и ти ще можеш да придобиеш истината и живота. Колко спечелихте през тези години опит? (Много.) И така, дали понасянето на малко страдание и плащането на малко цена, когато изпълняваш дълга си, не си струва? Какво спечели в замяна? Каква част от истината разбра? Това е безценно съкровище! Какво искат да спечелят хората чрез вяра в Бог? Не е ли да придобият истината и живота? Мислиш ли, че можеш да придобиеш истината, без да преживееш тези условия? Абсолютно не можеш. Ако, когато те сполетят някакви особени трудности или се сблъскаш с някакви конкретни условия, твоето отношение винаги е да ги избягваш или да бягаш от тях, отчаяно да се опитваш да ги отхвърлиш и да се отървеш от тях, ако не искаш да се поставиш на милостта на Божието ръководство, не си склонен да се подчиняваш на Неговото ръководство и уредби и не искаш да позволиш на истината да поеме отговорността за теб, ако винаги искаш да ръководиш и да контролираш всичко за себе си според сатанинския си нрав, тогава последствията ще бъдат, че рано или късно Бог със сигурност ще те отхвърли или ще те предаде на Сатана. Ако хората разберат това, те трябва бързо да се обърнат и да последват своя път в живота според правилния път, който Бог изисква. Този път е правилният и когато пътят е правилен, това означава, че посоката е правилна. През този период може да има неравности по пътя и трудности, те могат да се препънат или понякога да останат малко недоволни и да се настроят негативно за няколко дни. Докато могат да упорстват в изпълнението на дълга си и да не забавят нещата, всички тези проблеми ще бъдат незначителни, но те трябва незабавно да се замислят за себе си, да търсят истината, за да разрешават тези въпроси, и абсолютно не трябва да отлагат, да се предават или да се отказват от изпълнението на своя дълг. Това е от решаващо значение. Ако мислиш за себе си, че „да бъдеш негативен и слаб не е голям проблем, това е вътрешен въпрос. Бог не знае за това. И като се има предвид как съм страдал в миналото и цената, която съм платил, Той със сигурност ще бъде снизходителен към мен“, и ако тази слабост и негативизъм продължат и ти не търсиш истината или не научаваш уроци в тези условия, която Бог е организирал за теб, ще губиш шансовете си отново и отново и в резултат на това ще пропуснеш, саботираш и разрушиш всички възможности, в които Бог е имал намерението да те усъвършенства. Какви ще бъдат последствията от това? Сърцето ти ще става все по-черно, вече няма да чувстваш Бог в молитвите си и ще станеш негативен дотолкова, че мислите ти ще са изпълнени със зло и предателство. Тогава ще попаднеш в капана на крайното нещастие, чувствайки се напълно безсилен и дълбоко разстроен. Ще чувстваш, че нямаш път или посока и че не можеш да видиш никаква светлина или да намериш никаква надежда. Уморително ли е да се живее така? (Да.) Тези, които не вървят по светлия път на следване на истината, ще живеят вечно под властта на Сатана, във вечен грях и тъмнина, и без никаква надежда. Можете ли да разберете значението на тези слова? (Трябва да следвам истината и да изпълнявам дълга си с цялото си сърце и ум). Когато ти се падне дълг и той ти е поверен, не мисли как да избегнеш сблъскването с трудности. Ако ти е трудно да се справиш с нещо, не го поставяй настрана и не го игнорирай. Трябва да се изправиш лице в лице с него. Трябва винаги да помниш, че Бог е с хората и че им е необходимо само да се молят и да Го търсят, ако имат някакви трудности, и че с Бог нищо не е трудно. Трябва да имаш тази вяра. Понеже вярваш, че Бог е владетелят на всички неща, защо все още се страхуваш, когато нещо ти се случи и че нямаш на какво да разчиташ? Това доказва, че ти не се уповаваш на Бог. Ако не Го приемаш за твоя опора и за твой Бог, тогава Той не е твоят Бог. В реалния живот независимо от ситуациите, с които се сблъскваш, трябва често да идваш пред Бог, за да се молиш и да търсиш истината. Дори и да разбираш истината и да печелиш нещо по отношение само на един въпрос всеки ден, това няма да е загубено време! Колко дълго в един ден сте способни да идвате пред Бог точно сега? Колко пъти на ден идвате пред Бог? Постигнали ли сте някакви резултати? Ако човек идва пред Бог рядко, духът Му ще бъде пресъхнал и много тъмен. Когато всичко е наред, хората се отклоняват от Бог и Го пренебрегват, като Го търсят само когато възникнат трудности. Това ли е вярата в Бог? Това ли е изживяването на Божието дело? Това са проявите на невярващите. С този вид вяра в Бог е невъзможно да се придобие истината и живота.

Когато хората не разбират или не практикуват истината, те често живеят сред покварения нрав на Сатана. Те живеят в различни сатанински капани, като мислят за собственото си бъдеще, гордост, положение и други интереси, и си блъскат главата над тези неща. Но ако приложиш това отношение към твоя дълг, към търсенето и следването на истината, тогава можеш да придобиеш истината. Например, ако си блъскаш главата заради дребна лична изгода, обмисляш всичко внимателно и щателно, планираш го до съвършенство, влагаш много мисъл и енергия в него. Ако вложиш същата тази енергия в изпълнението на дълга си и в търсенето на истината за разрешаване на проблемите, ще видиш, че Бог има различно отношение към теб. Хората постоянно се оплакват от Бог: „Защо Той е добър към другите, а не към мен? Защо Той никога не ме просветлява? Защо съм винаги слаб? Защо не съм толкова добър като тях?“. Защо е така? Бог не показва предпочитания. Ако не идваш пред Бог и винаги искаш сам да разрешаваш нещата, които те сполетяват, Той няма да те просветли. Той ще чака, докато дойдеш да се молиш и да Го умоляваш, след което ще ти го даде. Какви хора обича Бог? Какво чака Бог хората да поискат от Него? Иска ли те да искат от Него пари, комфорт, престиж, печалба и удоволствие, като онези безсрамни хора? Бог не обича, когато хората Го молят за такива неща. Онези, които търсят тези неща от Бог, са безсрамни, те са най-низшите от всички хора и Бог не ги иска. Той иска хора, които са способни да се пробудят от греха и да търсят и приемат истината от Него — това са хората, които Той намира за приемливи. Ти трябва да се молиш така: „О, Боже, дълбоко съм покварен от Сатана и често живея сред моите покварени нрави. Не съм способен да преодолея различните изкушения на репутацията и положението и не знам как да се справя с тях. Липсва ми разбиране на принципите на истината. Моля Те да ме просветлиш и да ме напътстваш“ и: „Готов съм да изпълня дълга си, но чувствам, че съм неподходящ — защото, от една страна, духовният ми ръст е твърде малък, а от друга, ми липсва разбиране за тази област. Притеснявам се, че няма да направя нещата добре. Умолявам Те за Твоето напътствие и помощ“. Бог те очаква да дойдеш и да търсиш истината. И когато дойдеш пред Бог, за да търсиш с искрено сърце, Той ще те просветли и ще те озари, и тогава ще имаш път и ще знаеш как да изпълняваш дълга си. Ако винаги полагаш усилия по отношение на истината и разкриеш истинското си състояние пред Бог в молитва, и поискаш Божието напътствие и благодат, тогава по този начин постепенно ще започнеш да разбираш и да практикуваш истината и това, което изживяваш, ще има човешко подобие, нормална човешка природа и истината реалност. Ако не зачиташ Божията воля и не търсиш истината и често планираш, обмисляш, влагаш мисъл и упорита работа и дори даваш живота си за твоите различни интереси, като правиш каквото е необходимо за тях, тогава може да спечелиш уважението на хората, както и различни ползи и форми на гордост — но кое е по-важно, тези неща или истината? (Истината.) Хората разбират тази доктрина, но не търсят истината, ценят собствените си интереси и положение. Нима те наистина разбират това или това е погрешно разбиране? (Това е погрешно разбиране.) Всъщност те са глупави. Те не виждат нещата ясно. Когато са в състояние да видят това ясно, те ще са придобили малко духовен ръст. Това изисква от тях да търсят истината, да полагат усилия за Божието слово, те не могат да бъдат объркани и небрежни. Ако не се стремиш към истината и дойде ден, когато Бог каже: „Бог приключи с изричането на словата Си, Той не иска да казва нищо повече на това човечество и да прави нищо повече, и дойде времето да инспектира делото на човека“, тогава ти си обречен да бъдеш пропъден. Независимо колко именити са твоите поддръжници, колко дарове и таланти притежаваш, колко образован си, колко престиж имаш или колко видно е твоето положение в този свят, никое от тези неща няма да бъде от полза. Тогава ти ще осъзнаеш ценността и значението на истината, ще разбереш, че ако не си придобил истината, нямаш нищо общо с Бог и ще знаеш колко жалко и трагично е да вярваш в Бог, без да придобиеш истината. В днешно време много хора вече имат слабо усещане за това в сърцата си, но това чувство все още не е събудило решителност в тях да следват истината. Те не са почувствали ценността и важността на истината дълбоко в сърцата си. Малко осъзнаване не е достатъчно — човек трябва наистина да види ясно същината на този въпрос. Когато го направиш, ти ще знаеш кой аспект на истината да използваш за решаване на този проблем. Само истината може да разреши различните трудности, пред които са изправени хората, и да разсее различните им погрешни мисли, ограничени възгледи, покварени нрави, както и различни проблеми, свързани с покварата. Чрез простото следване на истината и постоянното използване на истината за решаване на проблемите, вие ще бъдете в състояние да отхвърли вашите покварени нрави и да постигнете подчинение на Бог. Ако разчитате само на човешките методи и човешката въздържаност, за да разрешите проблемите, които ви сполетяват, никога няма да можете да разрешите тези трудности и покварени нрави. Някои хора казват: „Ако чета Божиите слова повече и прекарвам по няколко часа всеки ден, като ги чета, ще мога ли със сигурност да постигна промяна в нрава си?“. Това зависи от начина, по който четеш Божиите слова и дали можеш да разбереш истината и да я приложиш на практика. Ако просто механично четете словата Му и не се стремите към истината, тогава няма да придобиете истината, а ако не придобиете истината, вашият живот нрав абсолютно няма да се промени. В обобщение, човек непременно трябва да търси истината и трябва да я търси и да я практикува, за да постигне промяна в нрава си. Ако просто четеш Божиите слова, без да практикуваш истината, това никога няма да се случи. Да бъдеш като фарисеите, които се бяха специализирали в това да проповядват Божието слово на другите и да им казват как да го прилагат на практика, но самите те не го правеха, е неправилен път. Бог изисква хората да четат словото Му повече, за да могат да разберат истината, да практикуват истината и да изживяват истината реалност. Искането на Бог хората да навлязат в истината реалност, да следват Неговия път и да вървят по правилния житейски път на стремеж към истината, се отнася директно към искането Му хората да практикуват отдаване на цялото си сърце и сила в изпълнението на дълга си. В следването на Бог хората трябва да преживеят Неговото дело чрез изпълнението на своя дълг, за да могат да постигнат спасение и да бъдат усъвършенствани.

Откъс 39

Някои хора никога не постъпват правилно, когато става въпрос за дълга им. Вместо това те постоянно търсят нови неща, с които да се отличат, и бълват високопарни идеи. Това хубаво нещо ли е? Могат ли да си сътрудничат хармонично с останалите? (Не могат.) Ако някой бълва високопарни възгледи, що за нрав е това? (Надменен и самоправеден.) Това е надменност и самоправедност. Какво е естеството на техните действия? (Те се стремят да установят своя независимост, да издигнат свое собствено знаме и да създадат своя собствена фракция.) Създаването на собствена фракция означава да карат другите хора да им се подчиняват, а не да действат според принципите на истината. Тяхното намерение и цел е да установят своя независимост и да издигнат свои собствени знамена, така че в действията им има усещане за нарушаване на реда на нещата. Какво означава да се наруши редът на нещата? Това означава причиняване на унищожение, и има характер на прекъсване и смущение. Обикновено повечето проблеми могат да бъдат решени чрез групово общение и дискусии, като повечето от взетите решения се придържат към истините принципи и са едновременно правилни и точни. Някои хора обаче упорито се противопоставят на постигнатото съгласие; те не само избягват да търсят истината, но и пренебрегват интересите на Божия дом. Излагат странни теории, за да изпъкнат и да накарат другите да ги уважават. Те искат да опровергаят правилните решения, които са били взети, и да оспорят избора, който всички са направили. Ето какво означава да се наруши редът на нещата и да се причини унищожение, да се създаде нарушаване и смущение. Това е същността на бълването на високопарни идеи. И така, какъв е проблемът в подобно поведение? От една страна те разкриват покварен нрав и пълна липса на покорство. Освен това тези своенравни хора винаги искат да изпъкнат и да накарат другите да ги ценят, в резултат на което нарушават и смущават работата на църквата. Без истината те са неспособни да прозрат нещата, но упорито бълват високопарни идеи, за да се изтъкнат, без изобщо да търсят истината. Нима това не е своеволие и безразсъдство? За да изпълнявате добре дълга си, е важно да се научите да си сътрудничите с другите. Дискусията между двама души винаги поражда по-изчерпателна и точна представа за нещата, отколкото мнението на един човек. Ако някой все иска да действа независимо или обичайно бълва високопарни идеи, за да накара другите да го следват, това е опасно, той върви по собствен път. Човек трябва да обсъжда всичко, което прави, с другите. Първо се вслушайте в мнението на всички останали. Ако мнението на мнозинството е правилно и съответства на истината, трябва да го приемеш и да се подчиниш. Каквото и да правиш, не бълвай високопарни възгледи. Това никога не е нещо добро в която и да е група хора. Когато проповядваш високопарна идея, ако тя е в съответствие с истините принципи и има одобрението на мнозинството, може да се счита за приемливо. Ако обаче противоречи на истините принципи и вреди на работата на църквата, трябва да поемеш отговорност за това и да понесеш последствията от действията си. Освен това бълването на високопарни идеи е проблем на нрава. То доказва, че не познаваш истината реалност и че вместо това живееш въз основа на покварения си нрав. Когато бълваш високопарни възгледи, ти се опитваш да водиш другите, да командваш, а също така се опитваш да развяваш собственото си знаме и да създадеш собствено владение; искаш да накараш всички Божии избраници да те слушат, да те следват и да ти се подчиняват. Това означава да поемеш по пътя на антихриста. Сигурен ли си, че можеш да поведеш Божиите избраници към навлизане в истините реалности? Можеш ли да ги отведеш в Божието царство? Самият ти не притежаваш истината и си способен да вършиш неща, с които да се противопоставяш на Бог и да го предадеш — ако все още искаш да водиш Божиите избраници по този път, не си ли станал тогава архигрешник? Павел стана архигрешник и все още изтърпява Божието наказание. Ако вървиш по пътя на антихриста, ти вървиш по пътя на Павел и крайният ти изход и твоят край няма да се различават от неговите. Затова онези, които вярват в Бог и го следват, не трябва да бълват високопарни идеи. По-скоро те трябва да се научат да търсят истината, да я приемат и да се подчиняват както на истината, така и на Бог. Само така те могат да са сигурни, че няма да тръгнат по свой път и че ще могат да следват Бог, без да се отклоняват в нито една посока. Божият дом изисква от хората да си сътрудничат хармонично при изпълнението на дълга си. Това е смислено и е правилният път на практикуване. В църквата е възможно просветлението и напътствието на Светия Дух да достигнат до всеки един от онези, които разбират истината и имат способността да я възприемат. Трябва да сграбчиш просветлението и озарението на Светия Дух, да го следваш отблизо и да си сътрудничиш тясно с него. По този начин ще вървиш по най-правилния път — пътят, по който те насочва Светият Дух. Обърни специално внимание на начина, по който Светият Дух напътства и работи в онези, върху които въздейства. Трябва често да разговаряш с другите, да правиш предложения и да изразяваш собствените си възгледи — това е твой дълг и твоя свобода. Но в крайна сметка, когато трябва да се вземе решение, ако ти си този, който взема окончателното решение самостоятелно, като задължаваш всички да правят това, което казваш, и да се съобразяват с волята ти, тогава нарушаваш принципите. Трябва да направиш правилния избор въз основа на мнението на мнозинството, преди да вземеш решение. Ако предложенията на мнозинството не съответстват на истините принципи, трябва да се придържаш към истината. Само това е в съответствие с истините принципи. Ако все бълваш високопарни възгледи, опитваш се да излагаш сложни теории, за да впечатлиш останалите, а всъщност в сърцето си чувстваш, че това е погрешно, тогава не се насилвай да бъдеш в центъра на вниманието. Това ли е дългът, който трябва да изпълняваш? Какъв е твоят дълг? (Да направя всичко по силите си, за да изпълня дълга, които трябва да изпълня, и да говоря само за това, което разбирам. Ако нямам собствено мнение, трябва да се науча да се вслушвам повече в предложенията на всички останали, да правя мъдри преценки и да достигна момента, в който мога да си сътруднича хармонично с всички.) Ако нищо не ти е ясно и нямаш мнение, научи се да слушаш, да се подчиняваш и да търсиш истината. Това е дългът, който трябва да изпълняваш; това е правилно отношение. Ако нямаш собствено мнение и все се страхуваш да не изглеждаш глупаво, че няма да си способен да се отличиш и че ще бъдеш унизен — ако се страхуваш, че другите ще те презират и че няма да имаш място в сърцата им, и затова все се опитваш да се наложиш в центъра на вниманието и все искаш да излагаш високопарни идеи, да изразяваш някакви нелепи твърдения, които не отговарят на реалността и които искаш другите да приемат — изпълняваш ли дълга си? (Не.) Какво правиш? Държиш се разрушително. Когато забележите, че някой постоянно действа по такъв начин, трябва да му наложите ограничения. И как трябва да го ограничите? Не е необходимо да ги заглушавате напълно, нито да им отнемате възможността да говорят. Можете да им позволите да общуват и не бива да ги изключвате, но всички около тях трябва да проявяват проницателност. Това е принципът. Например, ако някой изразява погрешен възглед, който напълно съответства на човешките представи и идеи, и мнозинството го подкрепя и се съгласява с него, но няколко души, които имат известна проницателност, могат да открият, че възгледът е опорочен от неговата воля, амбиции и желания, тогава тези хора трябва да разобличат този човек и да го накарат да се замисли върху себе си и да опознае себе си. Това е правилният подход. Ако никой не прояви проницателност и не изрази мнението си, а всички се държат като угодници, неизбежно ще се намерят хора, които ще се подмазват на този човек, ще се съгласяват с него, ще го подкрепят и ще подхранват амбициите и желанията му. Тогава този човек ще започне да придобива истинска власт в църквата. Тогава става опасно, тъй като той може да се обедини с онези, които го подкрепят, да се формира обособена сила, да вършат злодеяния и да нарушават на работата на църквата. По този начин те ще тръгнат по пътя на антихриста. След като завземе контрола над църквата, той ще се превърне в антихрист и ще започне да установява свое независимо царство.