Откъс 30

Какво е дълг? Поръчението, което Бог поверява на хората, е дългът, който те трябва да изпълняват. Каквото и да ти повери Той, това е дългът, който трябва да изпълниш. За да изпълниш дълга си, трябва да се научиш да стоиш и с двата крака на земята и да не посягаш към това, до което не можеш да стигнеш. Не си мисли, че тревата е по-зелена от другата страна, и не упорствай да правиш това, което не е подходящо за теб. Някои хора са подходящи за домакини на събрания, но въпреки това настояват да бъдат водачи; други стават за актьори, но искат да бъдат режисьори. Не е хубаво винаги да се стремиш към по-високи длъжности. Човек трябва да открие и да уцели точно своята роля и длъжност — така постъпва разумният човек. После трябва да изпълни дълга си добре, здраво стъпил на земята, за да се отплати за Божията любов и да Го удовлетвори. Ако човек има такова отношение, докато изпълнява дълга си, сърцето му ще е устойчиво и спокойно, ще е способен да приеме истината в дълга си и постепенно ще започне да изпълнява дълга си според Божиите изисквания. Такива хора ще са способни да изоставят покварения си нрав, да се подчинят на всички Божии уредби и да изпълняват дълга си както трябва. Това е начинът да спечелиш Божието одобрение. Ако наистина можеш да се отдадеш на Бог и да изпълняваш дълга си с правилна нагласа, изпълнена с любов и желание да Го удовлетвориш, ще те води и ръководи работата на Светия Дух, ще имаш желание да практикуваш истината и да действаш според принципите, докато изпълняваш дълга си, и ще станеш човек, който се бои от Бог и страни от злото. По този начин ще изживееш напълно истинско човешко подобие. С изпълнението на дълга човешкият живот постепенно се развива. Тези, които не изпълняват дълг, не могат да придобият истината и живота, независимо колко години вярват, защото им липсва Божието благословение. Бог благославя само онези, които наистина Му се отдават и изпълняват дълга си по най-добрия начин, на който са способни. Какъвто и дълг да изпълняваш, каквото и да правиш, считай го за своя отговорност и свой дълг, приеми го и го прави добре. Как да го правиш добре? Като го изпълняваш точно както Бог изисква — с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила. Трябва да обмислиш тези думи и да прецениш как можеш да изпълниш дълга си с цялото си сърце. Например, ако видиш някой да изпълнява дълга си безпринципно, да го прави небрежно и според собствената си воля, и си помислиш: „Не ме интересува, това не е моя отговорност“, така ли изпълняваш дълга си с цялото си сърце? Не, това е безотговорно. Ако си отговорен човек, когато попаднеш в такава ситуация, ще кажеш: „Така не става. Може да не ми влиза в задълженията, но мога да докладвам проблема на водача и да го накарам да се справи с него според принципите“. Щом го направиш, всички ще разберат, че си постъпил правилно, сърцето ти ще е спокойно и ще си изпълнил задълженията си. Тогава ще си изпълнил дълга си с цялото си сърце. Независимо какъв дълг изпълняваш, ако винаги си невнимателен и казваш: „Ако върша тази работа по прост и повърхностен начин, мога да мина, като се справям криво-ляво. В крайна сметка никой няма да го проверява. Направих най-доброто, на което съм способен, с ограничените възможности и професионални умения, които имам. Достатъчно добро е, за да мине. Освен това никой няма да пита за това или да ми държи сметка — не е толкова важно“. С такова намерение и с такъв начин на мислене изпълняваш ли дълга си с цялото си сърце? Не, това е небрежност и нехайство и разкрива сатанинския ти покварен нрав. Можеш ли да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, като се осланяш на сатанинския си нрав? Не, това е невъзможно. И така, какво означава да изпълняваш дълга си с цялото си сърце? Ще кажеш: „Въпреки че Горното не разпитва за тази задача и тя не изглежда много важна сред цялата работа на Божия дом, аз все пак ще я свърша добре — това е мой дълг. Дали една задача е важна, или не е, е едно; друго е дали мога да я изпълня добре, или не“. Кое е важно? Дали можеш да изпълняваш дълга си добре и с цялото си сърце и дали можеш да се придържаш към принципите и да практикуваш според истината. Това е важното. Ако можеш да практикуваш истината и да правиш нещата според принципите, тогава наистина изпълняваш дълга си с цялото си сърце. Ако си изпълнил един вид задължения добре, но все още не си доволен и желаеш да изпълниш още по-важни задължения, и си способен да ги изпълниш добре, това е да изпълняваш дълга си с цялото си сърце в още по-голяма степен. И така, какво означава да си способен да изпълниш дълга си с цялото си сърце? От една страна, това означава, че изпълняваш дълга си според принципите на Божиите слова. От друга страна, това означава, че си приел Божието наблюдение и Бог е в сърцето ти; това означава, че не изпълняваш дълга си само за показ или както ти се иска, нито според собствените ти предпочитания — вместо това го възприемаш като задача, поверена ти от Бог, и я вършиш с тази отговорност и от сърце, не според собствената си воля, а изцяло според Божиите изисквания. Да влагаш цялото си сърце в дълга си — това означава да изпълняваш дълга си с цялото си сърце. Някои хора не разбират истините за изпълнението на дълга. Когато ги сполети беда, те се оплакват и винаги вдигат шум за личните си интереси, печалби и загуби. Те си мислят: „Ако изпълнявам добре работата, възложена ми от водача, това ще му донесе чест и слава, но мен кой ще ме запомни? Никой няма да разбере, че аз съм свършил работата, а на водача ще припишат цялата заслуга за това. Не е ли изпълнението на дълга ми по този начин в служба на другите?“. Що за нрав е това? Това е непокорство — такива хора са нелепи. Те разбират неправилно Божието поръчение. Винаги искат да са на ръководни длъжности, да си приписват заслуги и да получават признание и да изглеждат добре. Защо винаги се съсредоточават върху престижа и печалбата? Защото тяхното желание за престиж и печалба е твърде силно и не разбират, че изпълнението на дълга означава да удовлетворяват Бог или че Бог изследва дълбините на сърцето на всеки човек. Тези хора нямат истинска вяра в Бог, затова издават присъди въз основа на факти, които могат да видят със собствените си очи, което формира у тях погрешни възгледи. Следователно те стават враждебни и пасивни в работата си и са неспособни да изпълняват дълга си с цялото си сърце и с цялата си сила. Тъй като им липсва истинска вяра и не знаят, че Бог изследва дълбините на сърцата на хората, те се съсредоточават върху изпълнението на дълга си за пред хората, върху това да изтъкват пред другите страданията и изпитанията, които понасят, и да търсят похвала и одобрение от водачите и работниците. Те смятат, че си струва да изпълняват даден дълг само ако го правят по този начин, и че изпълнението на дълг е славно само ако всички го виждат. Не е ли лукаво това? Те вярват в Бог, но не само че нямат вяра, а и не приемат и не разбират истината в никаква степен. Как ще изпълняват задълженията си добре такива хора? Няма ли проблем с нрава им? Ако се опитате да разговаряте с тях за истината, а те пак не я приемат, значи имат зъл нрав. Те не успяват да се справят с полагащите им се отговорности и не се придържат към задълженията си. Рано или късно те трябва да бъдат изпъдени. Хората, които изпълняват дълг, трябва да са с нормална човешка природа. Трябва да имат здрав разум и да са способни да се подчиняват на всички Божии разпоредби и напътствия. Бог дава различни заложби и дарби на различни хора и различни хора са най-подходящи да изпълняват различни задължения. Не бъди придирчив и не избирай работата въз основа на предпочитанията си, като избираш да изпълняваш само приятни, лесни задължения, които съответстват на собствените ти желания. Това е грешно. Това не е да работиш за дълга си с цялото си сърце и не е изпълнение на дълг. За да изпълняваш дълг, първото нещо, което трябва да направиш, е да вложиш цялото си сърце в него. След това, независимо какво правиш — дали задачата е голяма, или малка, мръсна или уморителна, задача, която се изпълнява пред други хора, или такава, която се изпълнява далеч от очите на хората, важна задача или маловажна; трябва да я разглеждаш като свой дълг и да спазваш принципа да я вършиш с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила. Ако след като изпълниш дълга си, в крайна сметка почувстваш, че съвестта ти не е съвсем чиста по отношение на част от работата, която си свършил, и че въпреки че си вложил цялото си сърце в нея, част от работата ти не е свършена добре, а резултатите от усилията ти не са много добри, какво трябва да направиш? Някои хора си мислят: „Е, вложих цялото си сърце в дълга си, но резултатите не са много добри. Не е мой проблем. Сега е в Божиите ръце“. Що за възглед е това? Правилен ли е? Такива хора наистина не дават всичко от себе си за Бог, защото не желаят да търсят истината за разрешаване на проблеми; те не желаят да удовлетворят Бог и все още гледат на задълженията си небрежно и нехайно. Такива хора, изглежда, нямат сърце. Когато говорим за изпълнение на дълг от все сърце, това означава да вложите цялото си сърце — не може да изпълнявате дълга си половинчато, трябва да се посветите, да изпълнявате дълга си внимателно и да показвате своята вярност чрез отговорно отношение, за да гарантирате, че задачите се изпълняват добре, като постигате резултатите, които трябва да постигнете. Едва тогава може да се каже, че изпълнявате дълга с цялото си сърце. Ако виждаш, че резултатите от работата ти не са толкова добри, и си мислиш: „Дадох всичко от себе си. Жертвах съня си, не се хранех редовно и стоях до късно, понякога оставах, когато другите излизаха да се отпуснат и да се разходят. Понасях трудности и не ламтях за удобствата на плътта. Това означава, че съм изпълнил дълга си с цялото си сърце“. Правилно ли е това виждане? Вложил си време и си се потрудил. На пръв поглед изглежда, че си преминал през всички тези вълнения, но резултатите, които си получил, не са добри, а ти не поемаш отговорност за това и ти е все едно. Това ли е да изпълняваш дълга си с цялото си сърце? (Не.) Това не е изпълнение на дълг от все сърце. Когато Бог определя дали човек прави нещо с цялото си сърце, какво гледа Той? От една страна, Той гледа дали подхождаш към дълга със съвестно и отговорно отношение. От друга страна, Той гледа какво си мислиш, докато работиш, дали внимателно изпълняваш дълга, който трябва да изпълниш, и дали го правиш последователно в съответствие с истините принципи, и когато трудности се изпречат на пътя ти, дали упорито търсиш истината, за да разрешиш проблемите, за да можеш да изпълняваш дълга си добре. Докато хората действат, Бог ги наблюдава и ги проучва внимателно. Той гледа в сърцата им през цялото време. Въпреки че не го знаят, хората понякога могат да усетят Неговото наблюдение. Някои хора винаги са небрежни и нехайни в работата си и в крайна сметка Бог организира условия, в които да ги разобличи. В този момент те усещат, че Той ги е изоставил, а всички виждат, че те не приличат на вярващи — че приличат на неверници, на дяволи и на Сатана. Такива хора биват изпъдени, докато изпълняват дълга си. Някои хора често разсъждават върху себе си, докато изпълняват дълга си. Понякога резултатите, които получават, не са добри или възниква проблем и те го чувстват в сърцата си и си мислят: „Пак ли съм небрежен и нехаен?“. Те се чувстват упрекнати. Как става това? То се предизвиква от Бог, това е просветлението на Светия Дух. И така, защо Бог те просветлява? Въз основа на какво Той те просветлява? При какви условия Той те укорява? Трябва да имаш правилна нагласа и да кажеш: „Трябва да изпълня дълга си с цялото си сърце, а това означава да го върша в съответствие с истината. Наистина ли изпълних дълга си с цялото си сърце?“. Ако винаги размишляваш върху това, Бог ще те просветли и ще те накара да разбереш: „Не изпълних тази задача с цялото си сърце. Мислех, че се справям доста добре, бих си дал 99 от 100 точки. Но сега виждам, че не е точно така — всъщност едва се справих“. Само тогава ще откриеш Божието недоволство. Това е Бог, Който те просветлява и ти позволява да разбереш колко добре всъщност изпълняваш дълга си и колко си далеч все още от Неговите изисквания. Ако някой, докато изпълнява дълга си, не отговаря дори на минималните стандарти, дали Бог все пак ще го просветли? Вероятно не. Кого просветлява Бог? Първо, хората, които обичат истината; второ, покорните; трето, копнеещите за истината; и четвърто, хората, които изследват и анализират себе си във всички отношения. Такъв род хора могат да спечелят Божието просветление. Като практикуваш и преживяваш по този начин, личният ти опит да изпълняваш дълга си с цялото си сърце — този аспект от прилагането на истината и този аспект от реалността — ще нараства все повече. Постепенно ще ти стане ясно кои хора изпълняват дълга си с цялото си сърце и кои не, ще ти се изясни и отношението и поведението на различните хора към изпълняването на дълга. Когато познаваш себе си, ще можеш да анализираш и другите и ще изпълняваш дълга си все по-прецизно. От вниманието ти няма да убегне и най-малкият случай на небрежност или нехайство и ще можеш да потърсиш истината, за да се справиш. Ще можеш да разрешаваш проблемите в съответствие с принципите, докато изпълняваш дълга си, ще практикуваш истината все повече и повече и сърцето ти ще е непоколебимо и спокойно. Ако един ден осъзнаеш в сърцето си, че не си изпълнил дълга си добре, какво трябва да направиш? Трябва да разсъждаваш върху това, да търсиш информация и да поискаш съвет от другите — така много скоро ще придобиеш разбиране по въпроса. Ще ти помогне ли това в изпълнението на дълга ти? (Да.) Ще е полезно. Ще е така, независимо какъв дълг изпълняваш. Щом хората изпълняват задълженията си от цялото си сърце, търсят истините принципи и постоянстват в усилията си, те в крайна сметка ще постигнат резултати.

Откъс 31

Тъй като хората имат покварен нрав, те често са нехайни, когато изпълняват задълженията си. Това е един от най-сериозните проблеми. За да изпълняват задълженията си правилно, хората трябва първо да се справят с този проблем, свързан с нехайството. Докато имат такова небрежно и нехайно отношение, те няма да могат да изпълняват задълженията си правилно, което означава, че е изключително важно да се реши проблемът, свързан с нехайството. И така, какво следва да практикуват? Първо, трябва да решат проблема с душевното си състояние; трябва да подхождат с акуратност към задълженията си и да вършат нещата сериозно и с чувство за отговорност. Не бива да са склонни да действат измамно или небрежно. Човекът изпълнява дълга си към Бог, а не към който и да било човек; ако хората могат да приемат Божия надзор, те ще се сдобият с правилното душевно състояние. Освен това, след като направят нещо, хората трябва да го проверят и да размишляват върху него и ако чувстват леко безпокойство в сърцата си и след подробно обследване установят, че наистина има проблем, тогава трябва да направят промени; след като тези промени бъдат направени, те ще чувстват спокойствие в сърцата си. Когато хората се чувстват неспокойни, това свидетелства, че има проблем и те трябва да проверят старателно извършената работа, особено на ключовите етапи. Това е отговорно отношение към изпълнението на дълга. Когато човек може да бъде сериозен, да поема отговорност и да влага цялото си сърце и сила, работата ще бъде свършена правилно. Понякога ти си в погрешното душевно състояние и не можеш да намериш или откриеш грешка, която е ясна като бял ден. Ако си в правилното душевно състояние, тогава с просветлението и напътствието на Светия Дух ще можеш да установиш проблема. Ако Светият Дух те напътства и ти дава осъзнатост, като ти позволява да почувстваш яснота в сърцето си и да разбереш къде е грешката, тогава ще можеш да коригираш отклонението и да се стремиш към истините принципи. Ако си в грешното душевно състояние, разсеян и нехаен, ще забележиш ли грешката? Не, няма. Какво е видно от това? Това показва, че за да изпълняват добре задълженията си, за хората е много важно да си сътрудничат; много е важно настроението им, както и това накъде насочват мислите и идеите си. Бог наблюдава и може да види в какво душевно състояние се намират хората и колко енергия изразходват, докато изпълняват задълженията си. От решаващо значение е хората да влагат цялото си сърце и сила в това, което правят. Тяхното сътрудничество е ключов компонент. Само ако се стараят да не изпитват съжаление за изпълнените задължения и за нещата, които са извършили, и да не стават длъжници на Бог, хората ще действат с цялото си сърце и сила. Ако системно не успяваш да влагаш цялото си сърце и сила в изпълнението на дълга си, ако си вечно нехаен и вредиш в голяма степен на работата, и не постигаш резултатите, изисквани от Бог, тогава може да ти се случи само едно нещо: ще бъдеш пропъден. И ще има ли още време за съжаление? Не, няма. Тези действия ще се превърнат във вечно ридание, петно! Да бъдеш постоянно нехаен и е петно, това е сериозно прегрешение — да или не? (Да.) Ти трябва да се стремиш да изпълняваш с цялото си сърце и сила задълженията си и всичко, което имаш да правиш; не трябва да бъдеш нехаен, нито у теб да остава съжаление. Ако можеш да направиш това, изпълняваният от теб дълг ще бъде почетен от Бог. Нещата, почетени от Бог, са добри дела. Какви тогава са онези неща, които не се почитат от Бог? (Това са прегрешения и злодеяния.) Може да не приемеш, че това са злодеяния, ако са окачествени като такива към настоящия момент, но ако дойде ден, когато предизвикат сериозни последици и окажат отрицателно влияние, тогава ще усетиш, че това не са просто поведенчески прегрешения, а злодеяния. Когато осъзнаеш това, ще изпиташ съжаление и ще си помислиш: „Трябваше да подходя с доза предпазливост! С малко повече мисъл и усилия в началото това последствие можеше да бъде избегнато“. Нищо няма да изтрие това вечно петно от сърцето ти и ако то те остави в постоянен дълг, тогава ще изпаднеш в беда. Затова днес следва да се стараеш да влагаш цялото си сърце и сила в поръчението, дадено ти от Бог, да изпълняваш всеки дълг с чиста съвест, без никакво съжаление и по начин, който се почита от Бог. Каквото и да правиш, недей да бъдеш нехаен. Ако импулсивно направиш грешка и това е сериозно прегрешение, то ще се превърне във вечно петно. След като изпиташ съжаление, няма да можеш да го компенсираш и то ще остане завинаги. Трябва да се видят ясно и двата пътя. Кой път следва да избереш, за да получиш Божието одобрение? Като изпълняваш дълга си с цялото си сърце и сила, като вършиш и трупаш добри дела, без да изпитваш никакво съжаление. Каквото и да правиш, не върши зло, което ще смути изпълнението на задълженията на другите, не прави нищо, което противоречи на истината и се противопоставя на Бог, и не предизвиквай доживотно съжаление. Какво се случва, когато човек е извършил твърде много прегрешения? Той си навлича Божия гняв в Неговото присъствие! Ако все повече прегрешавате и си навличате все повече Божия гняв, тогава в крайна сметка ще бъдете наказани.

На пръв поглед изглежда, че някои хора нямат сериозни проблеми през времето, когато изпълняват дълга си. Те не вършат никакви откровено зли неща. Не предизвикват прекъсвания или смущения, нито вървят по пътя на антихристите. При изпълнение на дълга си не допускат никакви сериозни грешки или проблеми с принципите, но въпреки това, без да осъзнават, след няколко кратки години са разкрити като хора, които изобщо не приемат истината, като едни от невярващите. Защо това е така? Другите не могат да видят даден проблем, но Бог внимателно проучва най-съкровеното в сърцата на тези хора и вижда проблема. Те винаги са били нехайни и непокаяни в изпълнението на дълга си. С течение на времето те естествено биват разкрити. Какво означава непокаяни? Означава, че макар и да са изпълнявали дълга си през цялото време, те винаги са имали неправилно отношение към него, отношение на нехайство, повърхностно отношение, и никога не са били съвестни, а още по-малко са отдавали цялото си сърце на дълга си. Може и да са полагали малко усилия, но просто са отбивали номера. Не са давали всичко от себе си на дълга си и прегрешенията им са безкрайни. В Божиите очи те никога не са се покаяли. Винаги са били нехайни и в тях никога не е имало промяна — т.е. те не се отказват от злото в ръцете си и не се покайват пред Него. Бог не вижда в тях отношение на покаяние и не вижда обрат в отношението им. Те упорито се отнасят към дълга си и към Божиите поръчения с такова отношение и по такъв начин. През цялото време в този упорит, непримирим нрав няма промяна и нещо повече — те никога не са се чувствали задължени на Бог, никога не са усещали, че тяхното нехайство е прегрешение, злодеяние. В сърцата им няма нито задълженост, нито вина, нито самопорицание, а още по-малко самообвинение. И колкото повече време минава, толкова повече Бог вижда, че за този тип хора няма изцеление. Независимо какво казва Бог и колко проповеди са чули или колко от истината са разбрали, сърцето им не се трогва и отношението им не се променя или преобръща. Бог вижда това и казва: „Няма надежда за този човек. Нищо, което казвам, не докосва сърцето му, и нищо, което казвам, не го променя. Няма как да го променя. Този човек не е годен да изпълнява дълга си и да полага труд в Моя дом“. Защо Бог казва това? Защото, когато този човек изпълнява дълга си и върши работа, той постоянно е нехаен. Колкото и да го кастрят, колкото и търпение и снизхождение да проявяват към него, това няма ефект и не може да го накара да се покае или промени истински. Не може да го накара да изпълнява добре дълга си, не може да му позволи да тръгне по пътя на стремеж към истината. Така че този човек не може да бъде изцелен. Когато Бог определи, че даден човек не може да бъде изцелен, ще продължи ли да държи здраво този човек? Няма да го направи. Бог ще го пусне да си отиде. Някои хора винаги се молят: „Боже, бъди снизходителен към мен, не ме карай да страдам, не ме дисциплинирай. Дай ми малко свобода! Позволи ми да правя нещата малко нехайно! Позволи ми да бъда малко разпуснат! Позволи ми сам да си бъда господар!“. Те не искат да бъдат ограничавани. Бог им отвръща: „Щом не желаеш да вървиш по правилния път, тогава ще те пусна. Ще ти дам свобода на действие. Върви и прави каквото искаш. Няма да те спася, защото ти не можеш да бъдеш изцелен“. Имат ли съвест тези, които не могат да бъдат изцелени? Имат ли те чувство за дълг? Имат ли някакво чувство за провинение? Способни ли са да усетят Божия укор, дисциплиниране, поразяване и съд? Те не могат да ги усетят. Не осъзнават нито едно от тези неща, те са притъпени в сърцата им или дори отсъстват. Когато човек е стигнал до този етап, когато Бог вече не е в сърцето му, може ли все още да постигне спасение? Трудно е да се каже. Когато вярата на този човек е стигнала до тази точка, той е в опасност. Знаете ли как трябва да се стремите, как да практикувате и какъв път да изберете, за да избегнете тази последица и да сте сигурни, че няма да възникне такова състояние? Най-важното е първо да изберете правилния път, а след това да се съсредоточите върху доброто изпълнение на дълга, който трябва да изпълнявате в момента. Това е минималният, най-основен критерий. Именно на тази основа трябва да търсите истината и да се стремите към критериите за подобаващо изпълнение на дълга ви. Това е така, защото онова, което най-осезаемо отразява връзката ти с Бог, е начинът, по който се отнасяш към делата, които Бог ти поверява, и към дълга, който ти възлага, както и отношението, което имаш. Този въпрос е най-забележим и най-практичен. Бог чака. Той иска да види отношението ти. В този решаващ момент трябва да побързаш и да изложиш позицията си пред Бог, да приемеш Неговото поръчение и да изпълниш добре дълга си. Когато схванеш този решаващ аспект и изпълниш поръчението, което Бог ти е възложил, отношенията ти с Бог ще бъдат нормални. Ако отношението ти е повърхностно, апатично и несериозно, когато Бог ти възложи задача или ти каже да изпълниш определен дълг, това не е ли точно обратното на отдаването на цялото ти сърце и сили? Можеш ли да изпълняваш дълга си добре по този начин? Със сигурност не. Няма да изпълниш дълга си подобаващо. Затова, когато изпълняваш дълга си, отношението ти е от решаващо значение, както и начинът и пътят, които избираш. Независимо колко години са вярвали в Бог, онези, които не изпълняват добре дълга си, ще бъдат пропъдени.

Откъс 32

Много хора изпълняват дълга си по нехаен начин, като никога не го приемат сериозно, все едно работят за невярващи. Вършат нещата по груб, повърхностен, равнодушен и небрежен начин, сякаш всичко е шега. Защо е така? Те са невярващи, които полагат труд; неверници, които изпълняват дълга си. Тези хора са изключително измамни; те са разпуснати и невъздържани, и не са по-различни от невярващите. Когато правят неща за себе си, със сигурност не са нехайни — защо тогава не са поне малко добросъвестни или старателни, когато стане въпрос за изпълнение на дълга им? Каквото и да правят, какъвто и дълг да изпълняват, има една черта на игривост и пакостене. Тези хора са винаги нехайни и при тях има едно качество на измамност. Имат ли човешка природа хора като тях? Със сигурност нямат човешка природа; нито имат и най-малката степен на съвест и разум. Както при дивите магарета или дивите коне, и при тях се налага непрекъснато управление и надзор. Те мамят и заблуждават Божия дом. Това означава ли, че притежават някаква искрена вяра в Бог? Отдават ли Му всичко? Със сигурност не успяват и не са компетентни да полагат труд. Ако подобни хора започнат работа при когото и да било, ще ги уволнят до няколко дни. В Божия дом е напълно вярно да се каже, че те са полагащи труд и наети работници, и могат само да бъдат отстранени. Много хора често са нехайни, докато изпълняват дълга си. Когато са изправени пред това да бъдат кастрени, те все още отказват да приемат истината, спорят упорито и дори се оплакват, че Божият дом е несправедлив към тях, че му липсват милост и толерантност. Това не е ли неразумно? По-обективно казано, това е надменен нрав и тези хора нямат ни най-малко съвест и разум. Тези, които истински вярват в Бог, трябва поне да са способни да приемат истината и да правят неща без да нарушват съвестта и разума. Хората, които не умеят да приемат кастрене или да му се покорят, са твърде надменни, самоправедни и просто неразумни. Няма да е преувеличено да се нарекат зверове, защото са напълно равнодушни към всичко, което правят. Правят нещата точно както им харесва и без никакво отношение към последствията. Ако възникнат проблеми, те не се интересуват. Такива хора не са компетентни да полагат труд. Понеже се отнасят към дълга си по този начин, другите не могат да търпят да ги гледат и нямат доверие в тях. Може ли тогава Бог да има доверие в тях? Като не отговарят дори на този минимален критерий, те не са компетентни да полагат труд и могат само да бъдат отстранени. Колко надменни могат да станат някои хора? Те винаги мислят, че могат да правят всичко. Независимо какви са подредбите за тях, те казват: „Това е лесно; не е кой знае какво. Мога да се справя с него. Няма нужда някой да разговаря с мен за истините принципи; мога сам да се наглеждам“. Като винаги имат този вид нагласа, както водачите, така и работниците не понасят да гледат тези хора и нямат доверие в нещата, които правят. Тези хора не са ли надменни и самоправедни? Ако някой е крайно надменен и самоправеден, това е позорно поведение, а ако няма промяна, той никога няма да изпълнява дълга си задоволително. Какво отношение трябва да има човек към изпълнението на дълга си? Човек трябва най-малкото да има отношение на отговорност. Независимо какви трудности и проблеми го сполетяват, той трябва да търси истините принципи, да разбира стандартите, които се изискват в Божия дом, и да знае какви резултати следва да постигне при изпълнението на дълга си. Ако човек може да разбере тези три неща, той лесно може да изпълнява дълга си задоволително. Независимо какъв дълг изпълнява човек, ако първо разбере принципите, разбере изискванията на Божия дом и знае какви резултати следва да постигне, не разполага ли с път за изпълнение на дълга си? Следователно отношението към изпълнението на дълга е много важно. Онези, които не обичат истината, изпълняват дълга си по нехаен начин — нямат правилното отношение, никога не търсят истините принципи и не мислят за изискванията на Божия дом и какви резултати следва да постигнат. Как могат да изпълняват дълга си задоволително? Ако си някой, който искрено вярва в Бог, когато си нехаен, трябва да Му се молиш, да се самоанализираш и да познаваш себе си; трябва да се опълчиш на покварения си нрав, да работиш усилено върху истините принципи и да се стремиш да отговориш на изискваните от Него стандарти. Като изпълняваш дълга си по този начин, постепенно ще удовлетвориш изискванията на Божия дом. Истината е, че не е много трудно да изпълняваш дълга си добре. Иска се само да имаш съвест и разум, и да си порядъчен и усърден. Има много невярващи, които работят добросъвестно и в резултат на това стават успешни. Те не знаят нищо за истините принципи, така че как се справят толкова добре? Това е защото са постоянни и усърдни, затова могат да работят добросъвестно и да са педантични, и по този начин лесно вършат нещата. Никой дълг в Божия дом не е много труден. Стига да влагаш цялото си сърце в това и да полагаш максимални усилия, можеш да се справиш добре. Ако не си порядъчен и не си добросъвестен във всичко, което правиш, ако винаги се опитваш да си спестиш проблеми, ако винаги си нехаен и небрежен във всичко, ако не изпълняваш дълга си добре, объркваш нещата и в резултат на това носиш вреда на Божия дом, това означава, че вършиш зло и то ще стане прегрешение, което се ненавижда от Бог. По време на основните моменти от разпространяването на евангелието, ако не постигнеш добри резултати в дълга си и не играеш положителна роля, или ако причиняваш прекъсвания и смущения, ще е естествено да си ненавиждан от Бог и да бъдеш отстранен, и да загубиш шанса си за спасение. Ще съжаляваш вечно! Единственият ти шанс за спасение е Бог да те въздигне за това, че изпълняваш дълга си. Ако си безотговорен, отнасяш се към дълга си несериозно и си нехаен, това е нагласата, с която се отнасяш към истината и Бог. Ако не си поне малко искрен и покорен, как можеш да получиш Божието спасение? Точно сега времето е толкова ценно; всеки ден и всяка секунда са изключително важни. Ако не търсиш истината, ако не се съсредоточиш върху навлизането в живота и ако си нахаен и мамиш Бог за дълга си, това е наистина неразумно и опасно! В момента, в който си възневидян и отстранен от Бог, Светият Дух повече няма да работи в теб и няма връщане назад. Понякога това, което човек направи в една-единствена минута, може да провали целия му живот. Понякога, заради една-единствена дума, която накърнява Божия нрав, човек е разкрит и отстранен. Не е ли това нещо, което може да се случи за няколко минути? Това е точно като някои хора, които — въпреки че изпълняват дълга си — непрекъснато действат безотговорно, държат се безразсъдно и действат без всякакви задръжки. По същество те са невярващи и неверници, и независимо какво правят, объркват нещата. В резултат такива хора не само носят загуба за Божия дом, но и пропиляват шанса си за спасение. По този начин им се отменя компетентността да изпълняват дълга си. Това означава, че са разкрити и отстранени, което е тъжно. Някои от тях искат да се покаят, но мислите ли, че ще имат шанс? Веднъж отстранени, те ще са загубили шанса си. А веднъж изоставени от Бог, за тях ще е почти невъзможно да изкупят грешката си.

Какъв тип хора спасява Бог? Може да се каже, че всички те имат съвест и разум, и могат да приемат истината, защото само онези със съвест и разум са способни да приемат и ценят истината, и стига да разбират истината, могат да я практикуват. Онези, които са без съвест и разум, са хора, лишени от човешка природа. Разговорно казваме, че им липсва добродетелност. Каква е природата на липсващата добродетелност? Тя е природа без човешки облик, недостойна да се нарече човешка природа. Както се казва, на човек може да му липсва всичко с изключение на добродетелност — тогава той вече не е човек, а по-скоро звяр в човешки вид. Погледнете онези демони и дяволски царе, които действат само с цел да се противопоставят на Бог и да навредят на Неговите избраници. Не са ли лишени от добродетелност? Лишени са; наистина са лишени от добродетелност. Хората, които правят твърде много неща с липсваща добродетелност, несъмнено ще се изправят пред възмездие. Онези, на които липсва добродетелност, нямат човешка природа. Как могат да изпълняват дълга си добре? Те са недостойни да изпълняват дълга си, защото са зверове. Онези, на които липсва добродетелност, не изпълняват никакъв свой дълг добре. Такива хора са недостойни да се нарекат човешки същества. Те са зверове — зверове в човешка форма. Само онези със съвест и разум могат да се занимават с човешките въпроси, да са верни на думата си, да заслужават доверие и да отговарят на определението „порядъчен джентълмен“. Терминът „порядъчен джентълмен“ не се употребява в Божия дом. Вместо това, Божият дом изисква от хората да са честни, защото това е истината. Само честните хора заслужават доверие, имат съвест и разум, и са достойни да се наричат човешки същества. Ако човек може да приеме истината, докато изпълнява дълга си, и може да действа в съответствие с принципите, докато изпълнява дълга си задоволително, тогава този човек действително е честен и наистина заслужава доверие. А онези, които могат да получат Божието спасение, са честни хора. Да си честен човек, който заслужава доверие, не се свежда до твоите способности или външност, а още по-малко до твоите заложби, компетентност или дарби. Стига да приемаш истината, да действаш отговорно, да имаш съвест и разум, и да можеш да се покориш на Бог, това е достатъчно. Независимо какви способности притежава човек, основният въпрос е дали има добродетелност или не. Ако някой е лишен от добродетелност, той вече не може да се счита за човек, а по-скоро за звяр. Тези, които са отстранени от Божия дом, са отстранени, защото нямат човешка природа и добродетелност. Следователно хората, които вярват в Бог, трябва да са способни да приемат истината, да са честни хора, най-малкото да притежават съвест и разум, да са способни да изпълняват дълга си добре и да са способни да изпълнят Божието поръчение. Само тези хора могат да получат Божието спасение. Те са тези, които искрено вярват в Него и които Му отдават всичко. Те са хората, които Бог спасява.

Често ли изследвате поведението и намеренията си, докато вършите делата си и изпълнявате дълга си? (Рядко.) Ако се самоизследвате рядко, можете ли да разпознаете покварения си нрав? Можете ли да разберете истинското си състояние? Ако наистина разкриете покварен нрав, какви ще са последствията? Трябва да сте много наясно с всички тези неща. Ако човек не се самоизследва, докато непрекъснато върши нещата по нехаен начин и без всякакви принципи, това ще доведе до извършване на много злини, разкриване и отстраняване. Това не е ли сериозно последствие? Пътят към решаването на този проблем е да изследваш себе си. Кажи Ми, след като човешката поквареност е толкова дълбока, приемливо ли е да се самоанализираш само рядко? Може ли човек да изпълнява дълга си добре без да търси истината, за да преодолее покварения си нрав? Ако не се преодолее поквареният нрав, е лесно да се действа погрешно, да се нарушат принципите и дори да се стори зло. Ако никога не се самоизследваш, това е обезпокоително — не си по-различен от невярващите. Не са ли много хора отстранени само по тази причина? Когато се стреми към истината, как трябва да практикува човек, за да я постигне? Важното е често да се самоизследва, докато изпълнява дълга си, да премисля дали е нарушил принципите и е разкрил поквара, и дали има погрешни намерения. Ако се самоанализираш в съответствие с Божиите слова и видиш как те се прилагат за теб, ще е лесно да се познаваш. Ако се самоанализираш по този начин, постепенно ще преодолееш покварения си нрав и ще се справиш лесно с нечестивите си идеи и вредните си намерения и подбуди. Ако изследваш само след като нещо се е объркало, ако изследваш само след като си сгрешил, или изследваш само след като си сторил зло, тогава малко си закъснял. Последствията вече са настъпили и това представлява прегрешение. Ако причиняваш зло твърде много и се самоизследваш едва след като си отстранен, ще е твърде късно и всичко, което ще можеш да направиш, е да плачеш и скърцаш със зъби. Тези, които истински вярват в Бог, могат да изпълняват дълга си — това е Божието възвисяване и благословия, а това е възможност, която трябва да цениш високо. Затова е още по-важно често да се самоанализираш, докато изпълняваш дълга си. Човек трябва да изследва често и да изследва всички неща. Трябва да изследва собствените си намерения и състояние, да помисли дали живее пред Бог, дали намеренията, залегнали в основата на действията му, са подходящи и дали както подбудите, така и източникът на действията му могат да издържат Божия преглед и са били подложени на Божията внимателна проверка. Понякога хората имат чувството, че търсенето на истината е обременително, когато са изправени пред трудности в изпълнението на дълга си. Те си мислят: „Това ще свърши работа. Достатъчно добро е“. Това отразява отношението на човек към нещата и начина му на мислене относно дълга му. Този начин на мислене е вид състояние. Какво е това състояние? Не е ли такова, при което към дълга се подхожда без чувство за отговорност, а отношението е в известна степен нехайно? (Така е.) Като се има предвид съществуването на такъв сериозен проблем, да не се самоизследваш е много опасно. Някои хора са безразлични към това състояние. Те си мислят: „Нормално е да си малко нехаен, хората просто са такива. Какъв е проблемът?“. Тези хора не са ли объркани? Не е ли твърде опасно някой да гледа на нещата по тази начин? Погледнете онези, които са отстранени. Не изпълняват ли те дълга си винаги по нехаен начин? Ето това се случва, когато човек е нехаен. Рано или късно хората, които лесно се поддават на нехайство, ще се саморазрушат, а те отказват да променят навиците си, докато не се озоват точно на прага на смъртта. Изпълнението на дълга по нехаен начин е сериозен проблем и ако не можеш да се самоанализираш добре и да търсиш истината, за да решиш проблемите, това наистина е изключително опасно — можеш да бъдеш отстранен във всеки един момент. Ако съществува такъв сериозен проблем, а ти продължаваш да не се самоизследваш и да не търсиш истината, за да го решиш, ще си навредиш и ще се самоунищожиш. А когато дойде денят, в който си отстранен, и започнеш да плачеш и скърцаш със зъби, вече ще е прекалено късно.

Откъс 33

Някои хора не знаят как да преживяват Божието дело и как да въплътят Неговите слова в изпълнението на дълга си или в реалния живот. Те винаги разчитат на посещенията си на много сбирки, за да придобият истината и да напреднат в живота. Това обаче е нереалистично и неубедително като довод. В живота се навлиза, като се преживяват Божиите слова и като се преживява правосъдие и наказание. Тези, които знаят как да преживяват Неговото дело, независимо от това какъв е дългът им, могат да разбират и прилагат истината, приемат да бъдат кастрени, влизат в истината реалност, постигат промяна в нрава си и са усъвършенствани от Бог, когато изпълняват дълга си. Тези, които са мързеливи и ламтят за удобства, не желаят да изпълняват дълга си и не преживяват Божието дело при изпълнението им, като непрекъснато настояват Божият дом да им осигурява сбирки, проповеди и общение за истината. В резултат на това, след десет или двадесет години вяра и след изслушване на безброй проповеди, те все още не са разбрали истината и не са я придобили. Те не знаят как да преживяват Божието дело, не разбират какво е вярата в Бог и не знаят как да преживяват Божието слово, за да опознаят себе си и да придобият истината и да навлязат в живота. Това са хора, които жадуват за удобства и избягват да изпълняват дълга си; затова са разкривани и пропъждани заради начина, по който изпълняват дълга си. Хората, които изпитват задоволство от изпълнението на дълга си и отдават значение на търсенето на истината, донякъде навлизат в живота при изпълнението на дълга си, размишляват, за да се опознаят, когато разкриват поквара, и когато се сблъскват с трудности при изпълнението на дълга си, те търсят истината и разговарят за истината, за да решат проблемите. Така, след като няколко години изпълняват дълга си, те, без да искат, жънат явни ползи, могат да говорят за свидетелства за преживяване, притежават известни знания за Божието дело и за Неговия нрав и по този начин променят собствения си живот нрав. В момента църквите навсякъде се пречистват от злите хора и от тези, които пречат и предизвикват смущения. Хората, които остават, обикновено са тези, които упорито изпълняват дълга си, имат известна лоялност и отдават значение на търсенето на истината при решаването на проблемите. Това са този вид хора, които остават непоколебими в свидетелството си. Трябва да се научите да довеждате Божиите слова в истинския живот и в дълга, които изпълнявате, като ги прилагате и привеждате в действие, а когато възникнат проблеми и трудности, търсете истината при решаването им. Освен това, трябва да се научите да зачитате волята Божия, когато изпълнявате дълга си, и във всяко нещо да работите върху прилагането на истината и справянето с нещата съгласно принципите. Трябва да се научите да практикувате любов към Бог и с боголюбиво сърце да уважавате бремето, което Той носи, и да достигнете до момента, когато можете да Го удовлетворите. Единствено такъв човек искрено обича Бог. Като практикувате по този начин, дори и да не разбирате напълно истината, вие все пак ще можете да изпълнявате задоволително дълга си и не само ще успеете да преодолеете нехайството си, но и ще се научите да практикувате любов към Бог, да Му се покорявате и да Го удовлетворявате при изпълнението на дълга си — това е урокът за навлизането в живота. Ако можете да практикувате истината и да действате съгласно принципите по този начин по всички въпроси, тогава ще влезете в истината реалност и ще навлезете в живота. Без значение колко сте заети с изпълнението на дълга си, когато оберете плодовете от навлизането в живота, от израстването в живота и можете да се покорите на Божието ръководство и Неговите подредби, вие ще получите наслада от изпълнението на дълга си. Няма да се чувствате изморени, независимо от това колко сте заети. В сърцето ви винаги ще има мир и радост и ще се чувствате особено обогатени и спокойни. Независимо от трудностите, които възникват, ако търсите истината, Светият дух ще ви просветлява и напътства. Тогава ще получите Божията благословия. Освен това, независимо дали сте заети или не, когато изпълнявате дълга си, е важно периодично да правите подходящи упражнения и разумни дейности за поддържане на формата. Това подобрява кръвообращението, спомага да се поддържат високи нива на енергия и може да допринесе за предотвратяването на някои професионални заболявания. Това много ще ви помогне да изпълнявате добре дълга си. Следователно, ако при изпълнение на дълга си сте способни да научавате много уроци, да разберете много истини, наистина да опознаете Бог и накрая да се боите от Него и да отбягвате злото, то вие ще влезете в пълно съответствие с волята Му. Ако постигнете любов към Бог, свидетелствате за Него и достигнете единство на сърцето и волята с Него, вие вървите по пътя към това да бъдете усъвършенствани от Него. Такъв е човекът, който е получил Божията благословия, а това е невероятно благо! Ако искрено отдавате всичко на Бог, със сигурност ще получите обилни Божии благословии. Могат ли онези, които не дават всичко от себе си за Бог и не изпълняват дълга си, да придобият истината? Могат ли да постигнат спасение? Трудно е да се каже. Всички благословии могат да бъдат получени само ако човек изпълнява дълга си и преживява Божието дело. При изпълнението на дълга си човек се научава как да преживява Божието дело, как да разбира и да преживява правосъдие и порицание, изпитания и облагородяване и да бъде кастрен. За тези неща човек най-много заслужава да получи благословия. Ако обича истината и се стреми към нея, накрая ще я придобие, ще промени своя живот нрав, ще получи одобрението на Бог и ще бъде благословен от Него.

Някои хора не търсят истината, когато им се случват неща, докато изпълняват дълга си, като винаги живеят съгласно собствените си представи и фантазии, вършат нещата съгласно предпочитанията си и действат сляпо на своя воля. Поради това правят много грешки и забавят работата на църквата. Когато са кастрени, те въпреки това не приемат истината и продължават със своеволното си и безразсъдно поведение. Така те губят делото на Светия дух, а вярата им в Бог се обърква и потъва в мрак. Някои хора обичат славата и придобивките и се стремят към статус, като се занимават с тези неща, без да зачитат волята Божия или да приемат каквото и да е общение за истината. Накрая те биват разкрити и пропъдени и потъват в мрак. Някои вярващи признават Божието въплъщение, но в сърцето си вярват единствено в небесния Бог и в Божия дух. Те имат непрекъснато представи за практическия Бог, а сърцата им са затворени за Него, защото се боят, че Той ще разбере истинската им същност. Навсякъде отбягват Бог, а когато Го срещнат, Го гледат сякаш е непознат. Поради това, дори и след като са били вярващи с години, те не са придобили нищо и нямат ни най-малка вяра в Него. Не се отличават с нищо от невярващите. Това изцяло се дължи на факта, че не търсят истината. Някои хора винаги искат да виждат практичния Бог. Те много искат да угодят на Бог, така че Той да ги издигне в по-добър статус, за да могат да се разпореждат в църквата. Така, заради нечестността им, липсата им на искреност, непрекъснатото им вторачване в образа на Бог и спекулациите относно значението Му, те са отритнати от Него. Бог не иска повече да гледа такива хора. Каква е целта на вярата в Бог на тези хора? След като Бог казва толкова много истини, защо те все още Го изследват? Ако вярват в Бог, защо не се стремят към истината? Защо непрекъснато имат амбиции и желания, преследват слава, придобивки, статус, облаги и ползи? Техните мотиви да вярват в Бог са зловредни и хората не могат да ги разберат. Това поведение е характерно за невярващите. По-точно казано, всеки, който вярва в Бог, но не може да приеме истината, е невярващ. Само тези, които търсят истината, стремят се да изпълняват дълга си добре и искат да удовлетворят Бог, искрено вярват в Него и могат да получат одобрението Му.

Сега, всеки изминал ден и година от вашия живот има стойност. Къде се крие тази стойност? Когато човек дойде пред Създателя, изпълнява дълга си като сътворено същество и придобие истината от Създателя, той става полезен в Божиите очи. Не е ли приносът на скромните ти усилия към Божия план за управление това, което прави всеки ден от твоя живот ценен? (Да, така е.) Това е стойността на всеки ден от живота и тя е висока! Ако всеки ден от твоя живот има такава стойност, какво е малко страдание или болест при изпълнение на дълга ти? Хората не бива да се оплакват. Хората са спечелили толкова много, пребивавайки в Божието присъствие — те се радват на невидима благодат и благословии и на невидима защита, която надхвърля всичко, което могат да си представят и видят. Хората са получили толкова много. Какво значение има някакво леко заболяване? Не е ли това урокът, който хората трябва да научат? Ако чрез болестта човек може да разбере истината, да постигне покорство пред Бог и да Го удовлетвори, не е ли тя още една благословия от Него? Измежду хората, които се препитават в света, кой не страда от физическа болест? Кой се интересува дали някой е болен? Никой не се интересува, никой не го пита и няма кой да му даде увереност. А вие, които изпълнявате дълга си в Божия дом, имате ли увереност? (Да.) Всички онези, които искрено отдават всичко на Бог, имат увереност и получават Неговите благословии. Какъв вид увереност виждате и разпознавате? (Вече не съм повлияван или тровен от злите тенденции в света; отбягвам тормоза и вредата на невярващите и имам Божията закрила и благословии във всичко. Вече няма да бъда пленяван или преследван от големия червен змей. Ще живея в Божия дом, ще общувам с други братя и сестри и сърцето ми ще бъде мирно, радостно и спокойно. Всеки ден ще ям и пия Божиите слова и ще разговарям за истината, а сърцето ми ще става все по-ведро и по-ведро. След като разбрах истината, сърцето ми е особено радостно, духът ми придобива свобода и независимост и злите и измамни хора вече не могат да ми навредят или да ме заблудят. Освен това, след като съм станал свидетел на Божията закрила и благословии, вече не се страхувам, когато ме сполетят бедствия. Сърцето ми се чувства спокойно и умиротворено. Оставил съм настрана притесненията за такива неща, като дали основните ми нужди ще бъдат задоволени в бъдеще и дали ще има кой да се погрижи за мен, когато остарея. Да живея в Божието присъствие наистина е благословение и радост!) Това, което опитвате сега, е ограничено, но след голямото бедствие ще разберете и ще видите ясно много неща. Всичко това е Божия закрила и Негова благословия. Понастоящем, въпреки че понякога преживявате кастрене, преминавате през изпитания и облагородяване и понякога изпитвате Божието правосъдие и наказание и страдате от Неговите слова, това е страданието за постигане на спасение и страданието от това, че биваш усъвършенстван — то не е същото като страданието на невярващите. Най-важното е, че изпълнявайки дълга си в Божия дом, ставаш полезно сътворено същество и живееш стойностен и смислен живот, вместо да живееш за плътта и за Сатана, живееш в името на стремежа към истината и за да удовлетвориш Бог. В хода на изпълнението на дълга си придобиваш разбиране за много истини и за Божията воля. Това е изключително ценно нещо. След като разбереш истината, навлязъл си в истината реалност и си придобил истината като свой живот, ще живееш в Божието присъствие и ще живееш в светлината. Сега ти изпълняваш дълга си всеки ден и всеки ден от живота ти има своите награди и стойност. Ти също така си придобил истината и живееш в Божието присъствие. Това ли означава да имаш увереност? (Да.) Каква е тази увереност? (Да не бъдеш пленен от Сатана.) Освен да не бъдеш пленен от Сатана, кое е още по-решаващо? Бог те е създал като човешко същество и сега ти си в състояние да изпълняваш дълга си, да разбираш Неговата воля, да имаш истината реалност, да следваш Неговия път и да живееш според Неговата воля. Бог ти дава одобрението Си и това е твоето уверение и гаранция, че няма да бъдеш унищожен от Бог. Не е ли това капиталът на живота ти? Годен ли си да продължиш да живееш без тези неща? (Не.) Как се придобива тази пригодност? Не се ли придобива, когато човек е способен да изпълнява дълга на сътворено същество, да удовлетворява Божията воля и да следва Неговия път, както и да придобие истината реалност и да се отнася към Божието слово като към свой живот? (Да.) Заради тези неща ти си способен да почиташ Бог и в Неговите очи ти си задоволително сътворено същество. Как може Той да не ти се радва? Кои са хората, които Бог иска да унищожи? Що за сътворени същества са те? (Злодеи.) Всеки, който върши зло, се противи на Бог и е враждебно настроен към Него — той е Божи враг и ще е сред първите, които ще бъдат унищожени. Антихристите, които си съперничат с Бог за статус, невярващите, онези, които изпитват неприязън към истината и са враждебни към Бог, не се стремят към истината и Му се противопоставят докрай, и онези, които не могат да изпълнят дълга си като сътворени същества в никаква степен — това са хората, които Бог иска да унищожи. Някои хора, които не изпълняват дълга си, са невярващи. Други, въпреки че изпълняват дълга си, са винаги нехайни, способни са да вършат зло и да причиняват смущение, противят се и се противопоставят на Бог. Могат ли такива хора да бъдат смятани за задоволителни сътворени същества в Божиите очи? (Не, не могат.) Какво в крайна сметка ще стане със сътворените същества, които са смятани за незадоволителни? (Бог ще ги пропъди и ще ги унищожи.) Има ли стойност животът на сътворените същества, които са смятани за незадоволителни? (Не.) Те може да си мислят: „Животът ми има стойност. Искам да живея. Мога да направя добри неща с живота си!“. В Божиите очи обаче те не могат да изпълняват дори основния си дълг като сътворени същества. Ако не могат да изпълняват дълга си задоволително, струва ли си да се живее животът им? Има ли стойност тяхното съществуване? Ако тяхното съществуване няма стойност, Бог все още ли ги иска? (Не.) Какво ще направи Бог? Той ще ги пропъди. По-леките случаи ще бъдат оставени настрана и предадени на нечисти дяволи и зли духове, тежките случаи ще получат наказание, а още по-тежките ще стигнат до унищожение.

Откъс 34

Има някои хора, които изобщо не желаят да страдат в изпълнението на своя дълг, но винаги се оплакват, когато се сблъскат с проблем и отказват да заплатят цена. Какъв вид отношение е това? Това е повърхностно и небрежно отношение. Ако изпълняваш дълга си повърхностно и небрежно и подхождаш към него с непочтително отношение, какъв ще бъде резултатът? Ще изпълняваш дълга си зле, макар че си способен да го изпълняваш добре — изпълнението ти няма да бъде на ниво и Бог ще бъде много недоволен от отношението, което имаш към своя дълг. Ако можеше да се молиш на Бог, да търсиш истината и да влагаш цялото си сърце и ум в нея, ако можеше да сътрудничиш по този начин, тогава Бог щеше да подготви всичко за теб предварително, така че когато се справяш с нещата, всичко щеше да си дойде на мястото си и да получиш добри резултати. Нямаше да е необходимо да влагаш огромно количество енергия. Когато си направил всичко възможно, за да сътрудничиш, Бог щеше вече да е уредил всичко за теб. Ако си хлъзгав и се скатаваш, ако не изпълняваш правилно дълга си и винаги вървиш по грешния път, тогава Бог няма да действа върху теб. Ти ще изгубиш тази възможност и Бог ще каже: „Ти не ставаш, не мога да те използвам. Стой настрани. Харесва ти да си хитър и да се скатаваш, нали? Харесва ти да мързелуваш и да живееш спокойно, нали? Е, тогава живей спокойно завинаги“. Бог ще даде тази благодат и възможност на някой друг. Какво ще кажете: това загуба ли е или е победа? (Загуба е.) Това е огромна загуба!

Бог усъвършенства тези, които наистина Го обичат, и всички, които търсят истината, в множество различни условия. Той дава възможност на хората да преживеят думите Му чрез различни условия или изпитания и по този начин да придобият разбиране за истината, истинско познание за Него и в крайна сметка да спечелят истината. Ако ти изживяваш Божието дело по този начин, твоят живот нрав ще се промени и ти ще можеш да придобиеш истината и живота. Колко спечелихте през тези години опит? (Много.) И така, дали понасянето на малко страдание и плащането на малко цена, когато изпълняваш дълга си, не си струва? Какво спечели в замяна? Каква част от истината разбра? Това е безценно съкровище! Какво искат да спечелят хората чрез вяра в Бог? Не е ли да придобият истината и живота? Мислиш ли, че можеш да придобиеш истината, без да преживееш тези условия? Абсолютно не можеш. Ако, когато те сполетят някакви особени трудности или се сблъскаш с някакви конкретни условия, твоето отношение винаги е да ги избягваш или да бягаш от тях, отчаяно да се опитваш да ги отхвърлиш и да се отървеш от тях, ако не искаш да се поставиш на милостта на Божието ръководство, не си склонен да се подчиняваш на Неговото ръководство и уредби и не искаш да позволиш на истината да поеме отговорността за теб, ако винаги искаш да ръководиш и да контролираш всичко за себе си според сатанинския си нрав, тогава последствията ще бъдат, че рано или късно Бог със сигурност ще те отхвърли или ще те предаде на Сатана. Ако хората разберат това, те трябва бързо да се обърнат и да последват своя път в живота според правилния път, който Бог изисква. Този път е правилният и когато пътят е правилен, това означава, че посоката е правилна. През този период може да има неравности по пътя и трудности, те могат да се препънат или понякога да останат малко недоволни и да се настроят негативно за няколко дни. Докато могат да упорстват в изпълнението на дълга си и да не забавят нещата, всички тези проблеми ще бъдат незначителни, но те трябва незабавно да се замислят за себе си, да търсят истината, за да разрешават тези въпроси, и абсолютно не трябва да отлагат, да се предават или да се отказват от изпълнението на своя дълг. Това е от решаващо значение. Ако мислиш за себе си, че „да бъдеш негативен и слаб не е голям проблем, това е вътрешен въпрос. Бог не знае за това. И като се има предвид как съм страдал в миналото и цената, която съм платил, Той със сигурност ще бъде снизходителен към мен“, и ако тази слабост и негативизъм продължат и ти не търсиш истината или не научаваш уроци в тези условия, която Бог е организирал за теб, ще губиш шансовете си отново и отново и в резултат на това ще пропуснеш, саботираш и разрушиш всички възможности, в които Бог е имал намерението да те усъвършенства. Какви ще бъдат последствията от това? Сърцето ти ще става все по-черно, вече няма да чувстваш Бог в молитвите си и ще станеш негативен дотолкова, че мислите ти ще са изпълнени със зло и предателство. Тогава ще попаднеш в капана на крайното нещастие, чувствайки се напълно безсилен и дълбоко разстроен. Ще чувстваш, че нямаш път или посока и че не можеш да видиш никаква светлина или да намериш никаква надежда. Уморително ли е да се живее така? (Да.) Тези, които не вървят по светлия път на следване на истината, ще живеят вечно под властта на Сатана, във вечен грях и тъмнина, и без никаква надежда. Можете ли да разберете значението на тези слова? (Трябва да следвам истината и да изпълнявам дълга си с цялото си сърце и ум.) Когато ти се падне дълг и той ти е поверен, не мисли как да избегнеш сблъскването с трудности. Ако ти е трудно да се справиш с нещо, не го поставяй настрана и не го игнорирай. Трябва да се изправиш лице в лице с него. Трябва винаги да помниш, че Бог е с хората и че им е необходимо само да се молят и да Го търсят, ако имат някакви трудности, и че с Бог нищо не е трудно. Трябва да имаш тази вяра. Понеже вярваш, че Бог е владетелят на всички неща, защо все още се страхуваш, когато нещо ти се случи и че нямаш на какво да разчиташ? Това доказва, че ти не се уповаваш на Бог. Ако не Го приемаш за твоя опора и за твой Бог, тогава Той не е твоят Бог. В реалния живот независимо от ситуациите, с които се сблъскваш, трябва често да идваш пред Бог, за да се молиш и да търсиш истината. Дори и да разбираш истината и да печелиш нещо по отношение само на един въпрос всеки ден, това няма да е загубено време! Колко дълго в един ден сте способни да идвате пред Бог точно сега? Колко пъти на ден идвате пред Бог? Постигнали ли сте някакви резултати? Ако човек идва пред Бог рядко, духът Му ще бъде пресъхнал и много тъмен. Когато всичко е наред, хората се отклоняват от Бог и Го пренебрегват, като Го търсят само когато възникнат трудности. Това ли е вярата в Бог? Това ли е изживяването на Божието дело? Това са проявите на невярващите. С този вид вяра в Бог е невъзможно да се придобие истината и живота.

Когато хората не разбират или не практикуват истината, те често живеят сред покварения нрав на Сатана. Те живеят в различни сатанински капани, като мислят за собственото си бъдеще, гордост, положение и други интереси, и си блъскат главата над тези неща. Но ако приложиш това отношение към твоя дълг, към търсенето и следването на истината, тогава можеш да придобиеш истината. Например, ако си блъскаш главата заради дребна лична изгода, обмисляш всичко внимателно и щателно, планираш го до съвършенство, влагаш много мисъл и енергия в него. Ако вложиш същата тази енергия в изпълнението на дълга си и в търсенето на истината за разрешаване на проблемите, ще видиш, че Бог има различно отношение към теб. Хората постоянно се оплакват от Бог: „Защо Той е добър към другите, а не към мен? Защо Той никога не ме просветлява? Защо съм винаги слаб? Защо не съм толкова добър като тях?“. Защо е така? Бог не показва предпочитания. Ако не идваш пред Бог и винаги искаш сам да разрешаваш нещата, които те сполетяват, Той няма да те просветли. Той ще чака, докато дойдеш да се молиш и да Го умоляваш, след което ще ти го даде. Какви хора обича Бог? Какво чака Бог хората да поискат от Него? Иска ли те да искат от Него пари, комфорт, престиж, печалба и удоволствие, като онези безсрамни хора? Бог не обича, когато хората Го молят за такива неща. Онези, които търсят тези неща от Бог, са безсрамни, те са най-низшите от всички хора и Бог не ги иска. Той иска хора, които са способни да се пробудят от греха и да търсят и приемат истината от Него — това са хората, които Той намира за приемливи. Ти трябва да се молиш така: „О, Боже, дълбоко съм покварен от Сатана и често живея сред моите покварени нрави. Не съм способен да преодолея различните изкушения на репутацията и положението и не знам как да се справя с тях. Липсва ми разбиране на принципите на истината. Моля Те да ме просветлиш и да ме напътстваш“ и: „Готов съм да изпълня дълга си, но чувствам, че съм неподходящ — защото, от една страна, духовният ми ръст е твърде малък, а от друга, ми липсва разбиране за тази област. Притеснявам се, че няма да направя нещата добре. Умолявам Те за Твоето напътствие и помощ“. Бог те очаква да дойдеш и да търсиш истината. И когато дойдеш пред Бог, за да търсиш с искрено сърце, Той ще те просветли и ще те озари, и тогава ще имаш път и ще знаеш как да изпълняваш дълга си. Ако винаги полагаш усилия по отношение на истината и разкриеш истинското си състояние пред Бог в молитва, и поискаш Божието напътствие и благодат, тогава по този начин постепенно ще започнеш да разбираш и да практикуваш истината и това, което изживяваш, ще има човешко подобие, нормална човешка природа и истината реалност. Ако не зачиташ Божията воля и не търсиш истината и често планираш, обмисляш, влагаш мисъл и упорита работа и дори даваш живота си за твоите различни интереси, като правиш каквото е необходимо за тях, тогава може да спечелиш уважението на хората, както и различни ползи и форми на гордост — но кое е по-важно, тези неща или истината? (Истината.) Хората разбират тази доктрина, но не търсят истината, ценят собствените си интереси и положение. Нима те наистина разбират това или това е погрешно разбиране? (Това е погрешно разбиране.) Всъщност те са глупави. Те не виждат нещата ясно. Когато са в състояние да видят това ясно, те ще са придобили малко духовен ръст. Това изисква от тях да търсят истината, да полагат усилия за Божието слово, те не могат да бъдат объркани и небрежни. Ако не се стремиш към истината и дойде ден, когато Бог каже: „Бог приключи с изричането на словата Си, Той не иска да казва нищо повече на това човечество и да прави нищо повече, и дойде времето да инспектира делото на човека“, тогава ти си обречен да бъдеш пропъден. Независимо колко именити са твоите поддръжници, колко дарове и таланти притежаваш, колко образован си, колко престиж имаш или колко видно е твоето положение в този свят, никое от тези неща няма да бъде от полза. Тогава ти ще осъзнаеш ценността и значението на истината, ще разбереш, че ако не си придобил истината, нямаш нищо общо с Бог и ще знаеш колко жалко и трагично е да вярваш в Бог, без да придобиеш истината. В днешно време много хора вече имат слабо усещане за това в сърцата си, но това чувство все още не е събудило решителност в тях да следват истината. Те не са почувствали ценността и важността на истината дълбоко в сърцата си. Малко осъзнаване не е достатъчно — човек трябва наистина да види ясно същината на този въпрос. Когато го направиш, ти ще знаеш кой аспект на истината да използваш за решаване на този проблем. Само истината може да разреши различните трудности, пред които са изправени хората, и да разсее различните им погрешни мисли, ограничени възгледи, покварени нрави, както и различни проблеми, свързани с покварата. Чрез простото следване на истината и постоянното използване на истината за решаване на проблемите, вие ще бъдете в състояние да отхвърли вашите покварени нрави и да постигнете подчинение на Бог. Ако разчитате само на човешките методи и човешката въздържаност, за да разрешите проблемите, които ви сполетяват, никога няма да можете да разрешите тези трудности и покварени нрави. Някои хора казват: „Ако чета Божиите слова повече и прекарвам по няколко часа всеки ден, като ги чета, ще мога ли със сигурност да постигна промяна в нрава си?“. Това зависи от начина, по който четеш Божиите слова и дали можеш да разбереш истината и да я приложиш на практика. Ако просто механично четете словата Му и не се стремите към истината, тогава няма да придобиете истината, а ако не придобиете истината, вашият живот нрав абсолютно няма да се промени. В обобщение, човек непременно трябва да търси истината и трябва да я търси и да я практикува, за да постигне промяна в нрава си. Ако просто четеш Божиите слова, без да практикуваш истината, това никога няма да се случи. Да бъдеш като фарисеите, които се бяха специализирали в това да проповядват Божието слово на другите и да им казват как да го прилагат на практика, но самите те не го правеха, е неправилен път. Бог изисква хората да четат словото Му повече, за да могат да разберат истината, да практикуват истината и да изживяват истината реалност. Искането на Бог хората да навлязат в истината реалност, да следват Неговия път и да вървят по правилния житейски път на стремеж към истината, се отнася директно към искането Му хората да практикуват отдаване на цялото си сърце и сила в изпълнението на дълга си. В следването на Бог хората трябва да преживеят Неговото дело чрез изпълнението на своя дълг, за да могат да постигнат спасение и да бъдат усъвършенствани.

Откъс 35

Е, могат ли нещата, които ти се случват и не са в съответствие с представите ти, да повлияят на изпълнението на твоя дълг? Например понякога работата става натоварена и от хората се изисква да понесат известни трудности и да платят някаква цена, за да изпълнят добре дълга си. Тогава някои хора развиват представи в умовете си, в тях се надига съпротива и те може да станат негативни и небрежни в работата си. Понякога, когато работата не е напрегната и дългът на хората стане по-лесен за изпълнение, някои от тях се чувстват доволни и си мислят: „Щеше да е чудесно, ако изпълнението на дълга ми беше винаги толкова лесно“. Що за хора са те? Това са мързеливи индивиди, жадни за удобствата на плътта. Предани ли са такива хора в изпълнението на дълга си? (Не.) Такива хора твърдят, че са готови да се покорят на Бог, но за тяхното покорство има условия. За да се покорят, нещата трябва да отговарят на собствените им представи и да не им създават трудности. Ако ги сполети беда и се наложи да изтърпят трудност, те се оплакват много и дори се бунтуват срещу Бог и Му се противопоставят. Що за хора са това? Това са хора, които не обичат истината. Когато Божиите действия съответстват на собствените им представи и желания и не трябва да търпят трудности или да плащат цена, те са способни да се покорят. Но ако Божието дело не е съобразно с техните представи или предпочитания, и изисква от тях да търпят трудности и да плащат цена, те не са способни да се покорят. Дори да не се противят открито, в сърцата си те са неотстъпчиви и раздразнени. Смятат, че изтърпяват огромна трудност и таят недоволство в сърцата си. Какъв е проблемът тук? Това показва, че тези хора не обичат истината. Могат ли молитвите, обетите и решенията да разрешат този проблем? (Не, не могат.) Как тогава трябва да се разреши този проблем? Първо, трябва да разбереш Божията воля и Неговите изисквания и да разбереш какво означава истинско покорство. Трябва да знаеш какво е непокорство и противопоставяне, да размишляваш върху това какъв покварен нрав ти пречи да се покориш на Бог и да проумееш тези неща. Ако си човек, който обича истината, ще можеш да се опълчиш на плътта, особено на плътските си предпочитания, и тогава да практикуваш покорство пред Бог и да действаш съобразно Неговите изисквания. По този начин ще можеш да разрешиш проблема с покварата и непокорството си и да постигнеш покорство пред Бог. Ако ти не разбираш истината, няма да си способен да проумееш тези въпроси, ще си неспособен да различиш вътрешните си състояния и ще си неспособен да проумееш какви неща пречат на покорството ти пред Бог. Вследствие на това за теб ще е невъзможно да се опълчиш на плътта и да практикуваш покорство пред Бог. Ако човек не може дори да се опълчи срещу плътските си предпочитания, за него ще е много трудно да постигне преданост в изпълнението на дълга си. Могат ли такива хора да се смятат за покорни пред Бог? Могат ли хората да изпълняват дълга си задоволително без преданост? Могат ли да изпълнят Божиите изисквания? Безспорно не. Ако човек иска да изпълнява дълга си задоволително, той трябва да е способен най-малко да практикува истината и искрено да се покорява на Бог. Ако някой не може да се опълчи срещу плътските си предпочитания, той не може да приложи истината на практика. Ако винаги действаш според собствената си воля, значи не си човек, който се покорява на Бог. Дори ако понякога Му се покоряваш, това е условно. Ти можеш да се покориш само когато нещата са съобразени с твоите представи и когато си в добро настроение. Ако Божиите дела не са съобразени с твоите представи, ако дългът, който Бог нарежда, и условията, които устройва за теб, ти създават големи трудности, притеснения или силно усещане за недоволство, ще можеш ли въпреки това да се покориш? За теб ще е трудно да се покориш; ти ще намериш много причини да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противиш. Дори по-късно да се самоанализираш, няма да е лесно да се опълчиш на плътта, тъй като опълчването на плътта не е просто нещо. Как човек се опълчва на плътта? Естествено той трябва да търси истината. Също така трябва да осъзнава своята покварена същност и покварената си уродливост, да стигне дотам да намрази себе си, да намрази плътските си предпочитания и плътската си същност. Само тогава той ще иска да се опълчи на плътта. Ако човек не разбира истината, няма да може да намрази плътските неща, а без омраза е невъзможно да се опълчиш на плътта. Следователно е необходимо да се молим на Бог и да се уповаваме на Него, за да имаме път, който да следваме. Без истината на хората им липсва сила и те не могат да практикуват истината, дори да искат. Човек непременно трябва да се моли на Бог и да се уповава на Него.

Някои хора не се стремят към истината; те само жадуват за удобствата на плътта и не са готови да изтърпят трудности, за да постигнат истината. Когато се сблъскат дори с малко затруднение, те се оплакват и обвиняват Бог, и не търсят истината, за да разрешат проблема. Те също така се молят на Бог с думите: „О, Боже, по Своята идентичност и същност Ти си толкова благороден. Аз съм недостоен да Те обичам, но съм готов да Ти се покоря. Готов съм да Ти се покоря във всяка една ситуация. Нека Ти ме водиш, озаряваш и просветляваш. Ако не мога наистина да Те обичам и да Ти се покорявам, моля Те, проучи ме внимателно и ме накажи. Нека да ме сполети Твоето правосъдие“. След като се молят по този начин, такива хора се чувстват доста удовлетворени, но не е ли това просто съвкупност от празни думи? Може ли непрестанното молене с празни думи и рецитирането на няколко думи и доктрини да разрешава проблеми? (Не, не може.) Когато човек се моли с празни думи, какъв проблем е това? Няма ли такава една молитва малко измамна природа? От полза ли е да се молим така на Бог? Да си мързелив и неспособен да изтърпиш страдание, докато жадуваш за плътски удобства, да знаеш истината, но да си неспособен да ѝ се покориш, да знаеш дълга си, но да се проваляш в отстояването му, да говориш за това как искаш да обичаш Бог, като знаеш, че не си отдал цялото си сърце и сила — не означава ли това, че мамиш Бог? Нищо не отвращава Бог повече от молитвите на религиозната церемониалност. Бог приема молитвите само когато са искрени. Ако не можеш да кажеш нищо искрено, мълчи си. Не идвай винаги пред Бог, като изричаш фалшиви думи или сляпо даваш обети с цел да го заблудиш. Не говори колко много Го обичаш, колко много искаш да си Му предан. Ако си неспособен да задоволиш желанията си, ако ти липсва тази решимост и духовен ръст, ти в никакъв случай не бива да идваш пред Бог и да се молиш така. Това е надсмиване над Бог. Какво означава „надсмиване?“. Надсмиване означава да се подиграваш на някого, да си играеш с него. Когато хората дойдат пред Бог, за да се молят с този вид нрав, това е най-малкото измама. В най-лошия случай, ако го правиш често, тогава си с напълно низък характер. Ако Бог те съдеше, щеше да нарече това богохулство! Хората нямат богобоязливи сърца, те не знаят как да се боят от Бог или как да Го обичат и удовлетворяват. Ако истината не им е ясна, или ако имат покварен нрав, Бог ще позволи това. Но те идват пред Бог, докато продължават да живеят със своя покварен нрав, и използват методите на неверниците, за да мамят другите за Бог. Те коленичат „тържествено“ пред Него в молитва, като използват тези думи, за да Го изпитват и мамят. Когато приключат с молитвата, те не само не изпитват угризения, но нямат и усет за сериозността на действията си. В такъв случай с тях ли е Бог? Бог не е с тях. Може ли някой, на когото напълно липсва Божието присъствие, да придобие Неговото просветление и озарение? Може ли да придобие светлина относно истината? (Не, не може.) Тогава тези хора имат проблем. Молили ли сте се така много пъти? Не го ли правите често? (Да.) Когато хората прекарат твърде много време в мирския свят, те вонят на смрадта на обществото, нечистата им природа се влошава твърде много и те са залети от сатанински отрови и философии. От устите им излизат фалшиви и измамни думи, а молитвите им са пълни с празнословия и доктрини и са лишени от всякаква реч, която идва от сърцето, или от всякакво говорене за истинските им трудности. Те винаги се обръщат към Бог в интерес на личните си предпочитания и търсят благословиите Му, като рядко имат сърце, което търси истината, и не се молят с богопокорно сърце. Такива молитви само разкриват измама и фалш. Тези хора имат силно покварен нрав, те просто са станали живи демони. Когато дойдат пред Бог в молитва, те не произнасят човешки думи, нито говорят от сърце. Вместо това донасят сатанински измами и фалш пред Бог. Не накърнява ли това Божия нрав? Може ли Бог да се вслуша в такива молитви? Бог изпитва неприязън към такива индивиди и със сигурност не ги харесва. Може да се каже, че такива молитви са опити да се измами и изиграе Бог. Тези хора изобщо не търсят истината, нито говорят от сърце и не се доверяват на Бог. Молитвите им са несъвместими с Божията воля и Неговите изисквания. В основата си това е породено от човешката природа, а не е моментно разкриване на поквара. Тези хора мислят: „Е, не мога да видя или да почувствам Бог и не знам къде е Той. Просто ще кажа няколко случайни думи на Бог — кой знае дали Той изобщо слуша“. Те се молят на Бог с нагласа на съмнение и го изпитват — с какво чувство ще останат, след като се молят така? Не е ли това пак празнота? Не е ли обезпокоително да нямаш изобщо чувства? Молитвата се гради въз основа на вярата. Тя е да се молиш на Бог от сърце, да говориш на Бог от сърце, да разкриваш сърцето си пред Него и да търсиш истината от Него. Когато човек се моли по този начин, той ще има усещане за вътрешен покой и усещане за Божието присъствие. Така Бог невидимо го слуша. Когато човек се моли на Бог от сърцето си по този начин, той ще се чувства сякаш е имал лична среща с Него. Вярата му ще се подсили, връзката му с Бог ще стане по-дълбока и той ще направи още една стъпка към Него. Ще изпита усещане за удовлетвореност и ще е особено непоколебим в сърцето си. Това са искрените чувства, които възникват след молитва. Като напяват религиозни молитви, хората просто действат машинално — повтарят едни и същи фрази всеки ден до момента, в който вече не желаят да ги изрекат. След такива молитви те не изпитват нищо и не постигат никакви резултати. Могат ли такива хора да имат истинска вяра? Невъзможно е.

Някои хора не са предани при изпълнението на дълга си. Те са винаги нехайни или усещат, че дългът им е твърде труден и уморителен. Не искат да се покоряват, постоянно мечтаят да избягат и да се откажат от него и винаги искат да изпълняват дълг, който е по-лесен, който не ги излага на стихиите, в който няма никакъв риск и им позволява да се наслаждават на плътските си удобства. В сърцата си те знаят, че са лениви, алчни за плътски удобства и неспособни да понасят трудности. Те обаче никога не изразяват истинските си мисли пред никого, защото се страхуват, че ще им се присмеят. Казват на глас: „Трябва да изпълнявам дълга си добре и да съм предан на Бог“, а когато не успеят да направят нищо добре, казват на всички: „Нямам човешка природа и преданост в изпълнението на дълга си“. В действителност обаче те изобщо не мислят това. Когато човек е в подобно състояние, как може да се моли по разумен начин? Господ Исус е казал да се почита Бог със сърце и с честност. Когато застанеш пред Бог, сърцето ти трябва да е честно и без лъжливост. Не казвай нещо пред другите, докато мислиш различно в сърцето си. Ако застанеш пред Бог с преструвка, изговаряш приятни и красиви думи, сякаш се опитваш да пишеш есе, не Го ли заблуждаваш така? В резултат на това Бог ще види, че ти не си човек, който Го почита със сърцето си и с честност. Ще види, че сърцето ти не е честно, че е извънредно зловещо и нечестиво, че таиш зли намерения и ще те изостави. Как тогава трябва да се молят хората за нещата, които им се случват често, и за проблемите, с които често се сблъскват в ежедневието си? Те трябва да се научат да говорят на Бог от сърце. Казваш: „О, Боже, смятам този дълг за толкова изтощителен. Аз съм човек, който е алчен за плътските удобства, мързелив съм и изпитвам неприязън към тежката работа. Не мога да предложа моята преданост в дълга, който Ти си ми възложил, и не мога дори да го изпълнявам с всички сили. Винаги искам да избягам и да се откажа от него и винаги съм нехаен. Моля Те, дисциплинирай ме“. Не са ли това истинни думи? (Да, такива са.) Осмеляваш ли се да говориш така? След като си казал това, се страхуваш какво може да се случи, ако един ден Бог наистина те дисциплинира, и ставаш страхлив, вечно неспокоен и параноичен. Когато хората изпълняват дълга си, винаги искат да избегнат трудностите. Те са алчни за плътски удобства и искат да се оттеглят, когато срещнат малка трудност, когато се изисква някакво усилие или когато се усещат малко уморени. Те винаги са придирчиви и когато преживяват малка трудност, се питат: „Знае ли Бог? Ще Го запомни ли? След като изтърпях толкова голяма трудност, ще получа ли някаква награда в бъдеще?“. Те винаги търсят резултат. Всички тези проблеми трябва да се разрешат. В миналото Аз възложих на един човек да предаде съобщение и когато той се върна да Ми докладва, първо разказа за великите си постижения. Обясни как е разрешил проблема, разказа колко много се е тревожил за него и колко много е трябвало да говори, колко трудно е било да се справи с този човек и колко много хубави думи е използвал с него, за да завърши най-накрая задачата. Постоянно си приписваше заслуги и говореше безспир за това. Какъв е скритият подтекст тук? „Ти трябва да ме хвалиш, да ми дадеш обещание и да ми кажеш каква награда ще получа в бъдеще“. Той открито търсеше награда. Кажи Ми, изпълнението на тази дребна задача достойно ли е за похвала? Ако човек винаги търси похвала за изпълнението на част от дълга си, какъв нрав е това? Не е ли сатанинска природа? Той очакваше похвала и награди за тази дребна задача — това не означава ли, че ако приеме значими задачи или завърши голямо дело, поведението му ще е даже още по-лошо? Ако не може да получи Божието одобрение и благословия, ще се разбунтува ли? Би ли се изкачил той до третото небе да спори с Бог? Тогава по какъв път върви във вярата си в Бог? (По пътя на антихристите.) По пътя на антихристите, точно като Павел. Павел винаги търсеше награди и статус от Бог. Ако Бог не му ги даваше, той ставаше негативен и се отпускаше в работата си, противопоставяше се на Господ и Го предаваше. Кажи Ми, какъв човек иска награда, след като е изтърпял малка трудност в дълга си? (Зъл човек.) Човешката му природа е много зла. Имат ли обикновените хора такива състояния в себе си? Всеки човек има такива състояния. Природата същност е еднаква във всички, просто някои хора не я проявяват толкова силно. Те притежават рационалност и знаят, че такива действия и мисли са грешни и че не могат да молят за награди от Бог. Но какво трябва да направи човек за подобно състояние? Той трябва да търси истината, за да го разреши. Какъв аспект от истината може да разреши това състояние? От решаващо значение е човек да знае кой е, каква позиция трябва да заема, към какъв път трябва да се стреми и какъв човек трябва да бъде. Това са минималните неща, които трябва да знае. Ако човек дори не знае тези неща, той е далеч от разбиране на истината, практикуване на истината или стремеж към спасение.

Когато се стигне до изпълнение на определен специален дълг или по-напрегнат и изморителен дълг, от една страна хората трябва винаги да обмислят как да изпълнят този дълг, какви трудности трябва да изтърпят и как трябва да поддържат дълга си и да се покорят. От друга страна хората трябва също да проучат какви примеси има в намеренията им и как те спъват изпълнението на дълга им. Хората са родени с неприязън към понасянето на трудности — няма човек, който да се въодушевява или радва повече на това, че понася повече трудности. Такива хора не съществуват. В природата на човешката плът е заложено хората да се чувстват разтревожени и притеснени, веднага щом плътта им изпита трудности. Но колко трудности се налага да понесете сега, в дълга, който изпълнявате? Трябва да понесете само плътта ви да се чувства малко уморена и да положи малко усилия. Ако не можеш да понесеш дори тази малка трудност, може ли да се приеме, че имаш решимост? Може ли да се смята, че вярваш искрено в Бог? (Не.) Това няма да е достатъчно. Когато изпълняваш дълга си в Божия дом, няма човек, който да те надзирава. Изцяло от теб зависи да поемеш сам инициативата. В Божия дом има работни подредби и системи и от отделния човек зависи да разчита на вярата си и на съвестта и разума си. Само Бог проучва внимателно дали се справяш добре или не в дълга си. Ако, независимо от покварените нрави, които разкриват в изпълнението на дълга си или в отношенията си с хората, събитията и нещата около себе си, хората никога не го осъзнават и не изпитват никакви угризения, това добро или лошо нещо е? (Лошо нещо е.) Защо се смята за лошо нещо? Има минимален критерий за съвестта и разума на човека. Ако на твоята съвест ѝ липсва осъзнаване и не може да ти попречи да вършиш лоши неща или да възпре поведението ти, ако действаш по начин, който нарушава управленските закони и принципи и му липсва човешка природа, но си лишен от угризения в сърцето си, това не е ли липса на морална основа? Не означава ли, че нямаш ясна представа за съвестта си? (Да.) Осъзнавате ли го обикновено, когато направите нещо грешно или нарушите принципите, или не сте предани в изпълнението на дълга си за дълъг период от време? (Да.) Тогава може ли твоята съвест да те възпре и да те накара да правиш нещата според съвестта и разума си и в съответствие с истините принципи? Ако си човек, който разбира истината, можеш ли да преминеш от действия, основани на съвестта ти, към действия, основани на истините принципи? Ако можеш да направиш това, можеш да бъдеш спасен. Да си способен да понесеш трудности при изпълнението на своя дълг не е лесна работа. Не е и лесно да изпълняваш определен вид работа добре. Сигурно е, че истината в Божиите слова работи в хората, които могат да направят тези неща. Това не означава, че те са родени без страх от трудности и изтощение. Къде може да се намери такъв човек? Всички тези хора имат някаква мотивация, а за основа им служи част от истината в Божиите слова. Когато приемат дълга си, техните възгледи и позиции се променят — изпълнението на дълга им става по-лесно и понасянето на някои плътски трудности и изтощението на плътта започва да им се струва незначително. Онези, които не разбират истината, и чиито възгледи за нещата не са се променили, живеят според човешките идеи, представи, себични желания и лични предпочитания, затова не са склонни и не желаят да изпълняват дълга си. Например, когато стане въпрос за вършене на мръсна и изтощителна работа, някои хора казват: „Ще се подчиня на подредбата на Божия дом. Какъвто и дълг да ми възложи църквата, ще го изпълня, без значение дали е мръсен или уморителен, дали е впечатляващ или незначителен. Нямам изисквания и ще го приема като свой дълг. Това е поръчение, което Бог ми е поверил, и малко мръсотия и умора са трудности, които трябва да изтърпя“. В резултат на това, когато те се заемат с работата си, нямат усещането, че изобщо търпят трудности. Макар че другите може да я сметнат за мръсна или изтощителна, те я намират за лесна, защото сърцата им са спокойни и несмутени. Те я вършат за Бог, затова не усещат, че е трудна. Някои хора смятат, че мръсната, уморителна или безинтересна работа обижда техния статус и роля. Те я възприемат така сякаш другите не ги уважават, тормозят ги или ги гледат отвисоко. В резултат на това, дори когато имат същите задачи или работна натовареност, те ги възприемат като изнурителни. Каквото и да правят, в сърцата им има негодувание и усещат, че нещата не са, каквито те ги искат или че са незадоволителни. Вътрешно те са пълни с негативност и противопоставяне. Защо са негативни и се противят? Какъв е коренът на това? Най-често причината е, защото изпълняването на дълга им не им носи заплащане; сякаш работят безплатно. Ако имаше награди, това можеше и да е приемливо за тях, но те не знаят дали ще получат награди или не. Затова хората усещат, че изпълнението на дълга не си заслужава, приравняват го към напразна работа и често стават негативни и се противопоставят, когато трябва да се изпълнява дълг. Не е ли точно така? Откровено казано, тези хора не желаят да изпълняват дълг. След като никой не ги принуждава, защо все пак идват да изпълняват дълга си? Така е, защото те сами се принуждават — заради своето желание да добият благословии и да влязат в небесното царство те нямат друг избор освен да изпълняват дълга си. Това е проявление на безизходицата им. Това е манталитетът, който стои зад опитите им да сключат сделка с Бог. Някои питат как подобни хора могат да разрешат проблема с негативността и противопоставянето в сърцата си. Този проблем може да се разреши само с общение на истината. Ако те не обичат истината, независимо как се разговаря за истината с тях, те ще бъдат неспособни да я приемат. В този случай те са невярващи и са били разкрити. Тъй като искат да сключват сделки и няма да направят нищо, освен ако не им носи изгода, ако Бог им обещае награди и навлизане в небесното царство и им напише гаранция, те със сигурност ще изпълнят дълга си ентусиазирано. В действителност Божието обещание е отворено и онези, които се стремят към истината, могат да го получат. Онези обаче, които не се стремят към истината, няма да могат да го получат. Не, че не знаят за Божието обещание; в сърцата си те просто го усещат неосезаемо и несигурно. За тях Божието обещание е като чек без покритие — те не са в състояние да повярват в него и нямат истинска вяра в него, и не могат да направят нищо по въпроса. Те искат осезаеми неща и ако им давате заплата, със сигурност ще се заредят с енергия. Обаче онези, които нямат съвест и разум, може и да не се чувстват пълни с енергия; те са толкова окаяни. Ако трябваше да започнат работа в светския живот, нямаше да се трудят усърдно, щяха да са ненадеждни и небрежни, и със сигурност щяха да бъдат уволнени. Просто това е проблем на природата им. За онези, които са съзнателно нехайни в изпълнението на дълга си, единственото решение е да бъдат премахнати и прогонени. Няма друг начин с онези, които не приемат истината. Всички техни извинения и оправдания са неразумни и качеството на тяхната човешка природа не е необходимо да се обсъжда.

В наши дни повечето хора са започнали да изпълняват дълг. Разбирате ли какво е дълг, как възниква той и кой го възлага? (Дълг са поръченията, поверени на хората от Бог.) Точно така. Ако вярваш в Бог и дойдеш в дома Му, ако си способен да приемеш Божието поръчение, тогава ти си член на Неговия дом. Задачите, които Божият дом нарежда за теб, пътят, който Бог ти казва да следваш, и поръченията, които ти възлага Бог, са твоят дълг и той ти е даден от Бог. Когато ядеш и пиеш Божиите слова, когато проумееш волята Му и слушаш и разбираш подредбата на Божия дом, когато знаеш в сърцето си какъв дълг трябва да изпълняваш и отговорностите, които си способен да поемеш, и когато приемеш Божието поръчение и започнеш да изпълняваш дълга си, ти ставаш член на Божия дом и част от разпространението на евангелието. Бог те смята за член на Своя дом и част от разпространението на Неговото дело. В този момент ти имаш дългът, който трябва да изпълниш. Всичко, което си в състояние да направиш, всичко, което си в състояние да постигнеш, е твоя отговорност и дълг. Може да се каже, че това е поръчение от Бог, твоя мисия и твой неотменим дълг. Дългът идва от Бог, той представлява отговорностите и поръченията, които Бог възлага на хората. Как тогава трябва човек да ги разбира? „Тъй като това е мой дълг и поръчението, което Бог ми е възложил, то е мое задължение и отговорност. Съвсем правилно е да го приема като свой неотменим дълг. Не мога да се откажа или да го отхвърля. Не мога да подбирам. Каквото ми се падне, несъмнено това трябва да направя. Не, че нямам право да избирам, а не бива да избирам. Това е логиката, която трябва да следва едно сътворено същество“. Това е нагласа на покорство. Някои хора непрестанно подбират, когато изпълняват дълга си, винаги искат работа, която е лесна и която им харесва, неспособни да се покорят на подредбата на Божия дом. Това показва, че техният духовен ръст е твърде нисък и че те не притежават нормален човешки разум. Ако човекът е млад и вкъщи са го глезили и са му угаждали, без да е преминавал през трудности, е разбираемо да е малко своеволен. Стига да може да приеме истината, това постепенно ще се промени. Но ако възрастен човек на трийсет или четирийсет години се държи по този отблъскващ начин, тогава проблемът е леност. Болестта на леността е вродена и е най-трудна за лечение. Тя е проблем с природата на човек и такъв човек може да понесе малко трудности или умора само когато е оставен без никакъв друг избор в конкретни условия или ситуации. По същия начин някои просяци осъзнават добре, че да си просяк предизвиква презрение и дискриминация у другите, но заради леността и нежеланието си да работят нямат друг избор освен да прибегнат до просия. Иначе трябва да гладуват. Накратко казано, ако човек не може да изпълнява дълга си съзнателно и отговорно, той рано или късно ще бъде прогонен. Най-голямото прегрешение е да вярваш в Бог, но да не Му се покоряваш. Ако отказваш да изпълняваш дълга си или постоянно изпитваш неприязън към трудностите и се страхуваш от усилията, тогава си човек без съвест и разум. Ти си непригоден да изпълняваш дълг и може да напуснеш. Един ден, щом осъзнаеш, че да не изпълняваш дълга си е равносилно на това да откажеш поръчението, което Създателят ти е възложил, и че си човек, който се бунтува срещу Бог, без съвест и разум, щом осъзнаеш, че онези, които вярват в Бог, трябва да изпълняват дълга си добре и че това е необходимо, тогава ще се държиш добре и ще изпълняваш дълга си добре. Това е покорство. Ако човек е непокорен или негативен в дълга си, тоест ако показва пълна липса на покорство пред Бог, такъв човек не Му отдава искрено всичко от себе си. Да искаш да изпълняваш дълга си добре е минималният израз на покорство пред Бог. Тогава как възниква дългът? (Дългът идва от Бог. Това са отговорностите, които Бог дава на хората.) Щом дългът е отговорностите, които Бог дава на хората, тогава имат ли неверниците дълг? (Не, нямат.) Защо казвате, че нямат? (Те не са хора от Божия дом.) Точно така, неверниците се занимават само със своя плътски живот и действията им не са достойни да се нарекат дълг. Неверниците принадлежат на света и на Сатана. Бог само подрежда тяхната житейска съдба — времето на раждането им, семейството, в което се раждат, работата, която вършат като възрастни, и времето на смъртта им. Той не ги избира, нито ги спасява. Онези, които вярват в Бог, са различни. В по-малък мащаб цялата работа, която те вършат в Божия дом, е дълг, който трябва да изпълнят. В по-голям мащаб, в цялостния план за управление на Бог, дългът, изпълняван от всяко сътворено същество, съдейства на Божието дело. Просто казано, то служи на плана за управление на Бог. Независимо дали служиш с преданост или не, ти далеч не си човек, който следва Божията воля. Всъщност човек може да се смята за част от Божия народ и адекватно сътворено същество само когато наистина изпълни дълга си, успее да свидетелства за Бог и придобие одобрението Му. Ако изпълняваш добре всеки дълг, който Бог ти възлага, ако отговаряш на необходимите стандарти, тогава ти си член на Божия дом и Бог те признава за човек от Неговия дом.

Откъс 36

Целият текст на песента „Каква радост е да бъдеш честен човек“ е съвсем практичен и аз избрах няколко стиха от него, върху които да поговорим. Нека най-напред да обсъдим следния стих: „Поддържам дълга си с цялото си сърце и целия си ум и нямам никакви грижи, свързани с плътта“. Какво е това състояние? Какъв човек е този, който може да поддържа дълга си с цялото си сърце и с целия си ум? Има ли съвест? Дали е изпълнил отговорността си като сътворено същество? Отплатил ли се е по някакъв начин на Бог? (Да.) Фактът, че може да поддържа дълга си с цялото си сърце и с целия си ум означава, че той го изпълнява сериозно и отговорно, а не как да е, без да хитрува и да избягва работата или без да поема отговорност. Той има правилно отношение и неговото състояние и начин на мислене са нормални. Той е разумен и съвестен, зачита Бог и е верен и отдаден на дълга си. Какво означава да „нямаш никакви грижи, свързани с плътта“? Тук също има няколко състояния. На първо място това означава човек да не се тревожи за бъдещето на плътта си и да не прави планове за това какво ще се случи с него. Означава, да не мисли за това какво ще прави след време като остарее, кой ще се грижи за него или как ще живее тогава. Вместо да мисли за тези неща, той се оставя на Божията подредба и ръководство във всичко. Първата му и най-важна задача е да изпълнява добре дълга си — най-важното е да поддържа дълга си и Божието поръчение. Нима когато хората изпълняват добре дълга си като сътворени същества, те нямат човешка природа? Именно това означава да имаш човешка природа. Хората трябва поне да изпълняват добре дълга си, да бъдат отдадени и да влагат изцяло сърцето и ума си в това. Какво означава да „поддържаш дълга си“? Означава каквито и трудности да среща човек, той да не вдига ръце, да не бяга от тях или от поемането на отговорност, а да направи всичко, което е по силите му. Ето това означава да поддържаш дълга си. Да кажем, например, че ти е уредено да свършиш нещо и няма кой да те гледа, надзирава или пришпорва. Как би изглеждало поддържането на твоя дълг тогава? (да приемеш Божия надзор и да живееш в Негово присъствие.) Приемането на Божия надзор е първата крачка; това е само едната страна. Другата е да изпълнявате дълга си с цялото си сърце и ум. Какво трябва да правите, за да можете да го изпълнявате така? Трябва да приемете истината и да я приложите на практика; т.е. трябва да приемете Божиите изисквания и да им се подчинявате, независимо какви са те. Трябва да се отнасяте към дълга си, както бихте се отнасяли към личните си дела, без да е необходимо някой да ви наблюдава, надзирава или проверява, за да е сигурно, че изпълнявате всичко както трябва, да ви пази, да ви наглежда или дори да ви скастря или да се разправя с вас. Трябва да мислиш по следния начин: „Изпълнението на този дълг е моя отговорност. Това е моята роля и след като ми е дадена, казани са ми принципите и съм ги схванал, аз ще продължавам да я изпълнявам неотклонно. Ще направя всичко, което мога, за да я изпълня добре“. Трябва да си упорит в изпълнението на този дълг и да не позволяваш на никого и на нищо да те спре. Ето това означава да поддържаш дълга си с цялото си сърце и с целия си ум и това е образът, който хората трябва да имат. Какво тогава трябва да притежават хората, за да поддържат дълга си с цялото си сърце и с целия си ум? Най-напред, като сътворени същества, те трябва да имат съвест. Това е най-малкото. Освен това те трябва и да бъдат отдадени. За да приеме Божието поръчение, човек трябва да бъде отдаден. Той трябва да бъде напълно отдаден единствено на Бог, а не да бъде отдаден половинчато или да не поема отговорност. Погрешно е да се постъпва според интереса или настроението — това не е да бъдеш отдаден. Какво означава да бъдеш отдаден? Означава да изпълняваш задълженията си и да не позволяваш на настроението си, заобикалящата среда или на други хора, проблеми или неща да ти влияят или да те ограничават. Трябва да разсъждаваш по следния начин: „Получих това поръчение от Бог, Той ми го даде. От мен се очаква да направя това и аз ще го направя, така както бих се отнесъл към собствените си дела и по начин, който ще доведе до добри резултати, като най-важното е да удовлетворя Бог“. Когато си в такова състояние, не само че съвестта ти работи, но и в теб има отдаденост. Ако те удовлетворява само да изпълниш задачата, ако не се стремиш да бъдеш ефективен или да постигаш резултати и смяташ, че е достатъчно да вложиш всички усилия в нея, то това е просто спазване на стандартите на хората за съвест и не може да се счита за отдаденост. Да си отдаден на Бог, е по-високо изискване и по-висок стандарт от стандарта за съвест. Не става въпрос само за това да вложиш всичките си усилия, трябва да вложиш и цялото си сърце. В сърцето си ти трябва винаги да гледаш на своя дълг като на работа, която трябва да свършиш, да поемеш бремето на тази задача, да понесеш укора, ако направиш и най-малката грешка или проявиш небрежност, и трябва да чувстваш, че не можеш да се държиш по този начин, защото така дългът ти към Бог става твърде голям. Хората, които са наистина съвестни и разумни, изпълняват дълга си сякаш вършат своята собствена работа, без значение дали някой ги гледа или надзирава. Независимо дали Бог е доволен от тях и независимо как се отнася към тях, те винаги са взискателни към себе си и се стараят да изпълняват дълга си добре и да осъществят повереното им от Бог поръчение. Ето това се нарича отдаденост. Не е ли този стандарт по-висок от стандарта за съвест? Когато постъпват според стандарта за съвест, хората често се влияят от външни неща или мислят, че е достатъчно да влагат всички усилия в изпълнението на дълга си; степента на непорочност не е толкова висока. Когато обаче говорим за отдаденост и за това да можеш вярно да поддържаш дълга си, степента на непорочност е по-висока. Не става дума само за полагане на усилие. От теб се изисква да вложиш цялото си сърце, ум и тяло в своя дълг. За да изпълняваш дълга си добре, трябва понякога да претърпяваш малко физически трудности. Трябва да платиш определена цена и да посветиш мисълта си изцяло на изпълнението на своя дълг. Независимо от обстоятелствата, пред които си изправен, ако те не се отразяват на дълга ти и не забавят изпълнението му, ти си способен да удовлетвориш Бог. За целта трябва да можеш да платиш определена цена. Трябва да изоставиш семейството си, личните си дела и собствените си интереси. Суетата ти, гордостта, чувствата, физическите удоволствия и дори неща като най-хубавите години от младостта ти, бракът, бъдещето и съдбата ти — трябва да се откажеш от всички тях и да ги изоставиш, и да изпълняваш дълга си добре и с охота. Едва тогава ти вече ще си постигнал отдаденост и като живееш по този начин, ще имаш човешко подобие. Такива хора не просто имат съвест, но и използват стандарта за съвест като основа, от която да изискват от себе си отдадеността, която Бог изисква от човека, и да използват тази отдаденост като средство за самооценка. Те се стремят усърдно към тази цел. Такива хора не се срещат често на земята. На всеки хиляда или десет хиляди богоизбрани има само един. Дали такива хора имат стойностен живот? Дали Бог цени такива хора? Разбира се, че те имат стойностен живот и че са хора, които Бог високо цени.

Следващият стих от песента гласи: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Тези думи звучат съвсем истински и съдържат едно изискване, което Бог има към хората. Какво изискване? Това, че ако на хората им липсват заложби, това не е краят на света, но те трябва да имат честно сърце, за да могат да получат Божието одобрение. Независимо от положението и произхода си трябва да бъдеш честен човек, да говориш и да постъпваш честно, да можеш да изпълняваш дълга си с цялото си сърце и с целия си ум, да бъдеш предан на дълга си, а не да гледаш да се скатаваш, да бъдеш подъл или измамен, да лъжеш и мамиш и да говориш уклончиво. Трябва да действаш според истината и да бъдеш човек, който се стреми към нея. Много хора мислят, че заложбите им са лоши и че никога не изпълняват дълга си добре или според стандарта. Те дават най-доброто от себе си в това, което правят, но никога не могат да схванат принципите и все не могат да постигнат много добри резултати. В крайна сметка само се оплакват, че заложбите им са твърде ниски, и стават негативни. Така че, ако някой е с лоши заложби, означава ли това, че за него няма път напред? Това да имаш лоши заложби не е някаква фатална болест и Бог никога не е казвал, че няма да спаси хората с лоши заложби. Както Бог е казвал и преди, това, което го натъжава, са честните, но невежи хора. Какво означава да си невеж? В много случаи невежеството идва от лошите заложби. Когато хората са с лоши заложби, те имат повърхностно разбиране за истината. То не е достатъчно конкретно или практично и често се ограничава до повърхностно или буквално разбиране — свежда се до доктрини и правила. Затова те не могат да разберат множество проблеми и никога не могат да схванат принципите, когато изпълняват дълга си, или да изпълнят дълга си добре. Означава ли това, че Бог не иска хора с лоши заложби тогава? (Не.) Към кой път и в коя посока Бог насочва хората? (Към това да бъдеш честен човек.) Можеш ли да бъдеш честен човек, като просто кажеш, че си такъв? (Не, ти трябва да се проявяваш като честен човек). Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите думи. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-същественото. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите думи на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. В същото време, когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се подчини на Божията подредба, да бъден предан на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божията воля. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да не нагласяш нещата в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и всичките си усилия в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си. Ако не реализираш това, което знаеш и разбираш, и ако влагаш само 50 или 60 процента от усилията си, то тогава ти не влагаш цялото си сърце и всичките си усилия в него, а по-скоро си се отпуснал и хитруваш. Честни ли са хората, които изпълняват дълга си по този начин? Категорично не. На Бог не му трябват такива хитри и лъжливи хора; те трябва да бъдат отстранени. Бог използва само честни хора за изпълнението на дълг. Дори и преданите полагащи труд трябва да са честни. Хора, които постоянно са нехайни и хитри и все търсят начин да се скатаят, са лъжливи и всички те са демони. Никой от тях не вярва истински в Бог и всички те ще бъдат отстранени. Някои хора си мислят: „За да бъдеш честен човек е достатъчно просто да казваш истината и никога да не лъжеш. Всъщност е лесно да бъдеш честен човек“. Какво мислите за това отношение? Дали е толкова ограничено значението на това да бъдеш честен човек? Категорично не. Трябва да откриеш сърцето си и да го дадеш на Бог; това е отношението, което се очаква от един честен човек. Ето затова едно честно сърце е толкова ценно. Какво означава това? Че честното сърце може да контролира поведението ти и да промени състоянието ти. Може да те води към правилните избори и към това да се подчиниш на Бог и да получиш Неговото одобрение. Такова сърце наистина е ценно. Ако имаш такова честно сърце, то това е състоянието, в което трябва да живееш, това е начинът, по който трябва да се държиш и начинът, по който да се отдадеш. Трябва да се замислиш дълбоко над тези стихове. Нито едно изречение в тях не трябва да се свежда до буквалното му значение и ако наистина го разбереш, след като се замислиш върху него, ти ще спечелиш нещо.

Нека погледнем друг стих от текста: „Във всичко изпълнявай Божията воля с цялата си отдаденост“. В тези думи се съдържа път за практикуване. Някои хора се настройват негативно когато се изправят пред трудности в изпълнението на дълга си и това убива желанието им да го правят. Има нещо нередно при тези хора. Дали изобщо са искрено отдадени на Бог? Те би трябвало да се замислят върху това защо се настройват негативно, когато се изправят пред трудности, и защо не могат да потърсят истината, за да разрешават проблемите си. Ако се замислят върху себе си и потърсят истината, тогава те ще могат да видят проблемите, които имат. Всъщност, най-голямата трудност за хората е именно проблемът с покварения нрав. Ако можеш да потърсиш истината, то тогава ще можеш лесно да поправиш покварения си нрав. Веднага щом го поправиш, ще можеш да се посветиш изцяло във всичко, за да изпълняваш Божията воля. „Всичко“ означава всяко едно нещо, независимо дали това е нещо, което Бог ти е дал, нещо, което някой водач или работник е уредил за теб, или пък нещо, на което си попаднал случайно — щом ти е отредено да го правиш и можеш да изпълниш отговорностите си, ти му се отдаваш напълно и изпълняваш отговорностите и дълга си, както се очаква от теб и превръщаш изпълнението на Божията воля в свой принцип. Този принцип звучи малко прекомерен и малко труден за спазване. Казано по-практично, това означава да изпълняваш дълга си добре. Не е лесно да поддържаш дълга си и да го изпълняваш добре. Дали става дума за това да бъдеш водач или работник, или за някакъв друг дълг, ти трябва да разбереш някои истини. Можеш ли да изпълняваш дълга си добре, без да разбираш истината? Можеш ли да го правиш добре, без да поддържаш истините принципи? Ако разбираш всички аспекти на истината и можеш да практикуваш според истините принципи, това означава, че си изпълнил добре дълга си, поддържал си го, навлязъл си в истината реалност и можеш да изпълниш Божията воля. Това е пътят за практикуване. Дали е лесно да се направи? Ако дългът, който изпълнявашм е нещо, в което си добър и което харесваш, тогава ти чувстваш, че това е твоя отговорност и задължение и че изпълнението му е напълно естествено и обосновано. Чувстваш се радостен, щастлив и спокоен. Правиш го с желание, можеш да му се отдадеш напълно и усещаш, че удовлетворяваш Бог. Когато обаче някой ден се изправиш пред дълг, който не харесваш или който не си изпълнявал никога преди, ще можеш ли да му се отдадеш изцяло? Това ще бъде проверка дали практикуваш истината. Ако, например, си в групата за пеене на химни и можеш да пееш и това ти доставя удоволствие, тогава ти с желание изпълняваш този дълг. Ако ти бъде възложен друг дълг, който изисква от теб да разпространяваш евангелието и работата е малко трудна, би ли могъл да се подчиниш? Обмисляш го и казваш: „Аз обичам да пея“. Какво означава това? Означава, че не искаш да разпространяваш евангелието. Съвсем ясно е, че означава това. Ти само повтаряш: „Аз обичам да пея“. Ако някой водач или работник се опита да те убеди: „Защо не се научиш да разпространяваш евангелието и не се въоръжиш с повече истини? Това ще бъде по-полезно за израстването ти в живота“, ти продължаваш да настояваш с думите „Аз обичам да пея и да танцувам“. Не искаш да отидеш да разпространяваш евангелието, каквото и да ти казват. Защо не искаш да отидеш? (Поради липса на интерес.) Нямаш интерес и затова не искаш да отидеш — какъв е проблемът с това? Проблемът е, че избираш задълженията си според личните си вкусове и предпочитания и не се подчиняваш. Липсва ти покорство, това е проблемът. Ако не търсиш истината, за да разрешиш този проблем, тогава ти всъщност не проявяваш истинско покорство. Какво следва да направиш в тази ситуация, за да проявиш истинско покорство? Какво можеш да направиш, за да удовлетвориш Божията воля? В такива моменти е нужно да разсъждаваш и да разговаряш с някого за този аспект на истината. Ако искаш да се посветиш напълно на всичко, за да удовлетвориш Божията воля, не можеш да го направиш, просто като изпълняваш един дълг, а трябва да приемеш всяко поръчение, което Бог ти възложи. Трябва да го приемеш и да се подчиниш, независимо дали е по вкуса ти и дали отговаря на интересите ти, или е нещо, което не ти харесва, което никога преди не си правил, или е трудно. Трябва не само да го приемеш, но и активно да съдействаш и да учиш, докато го преживяваш и навлизаш в него. Дори и да изпитваш страдание, да си уморен, унизен или отлъчен, пак трябва да му се посветиш напълно. Само ако практикуваш така, ще можеш напълно да се посветиш на всичко и да удовлетвориш Божията воля. Трябва да се отнасяш към него като към свой дълг, а не като към лична работа. Как трябва да разбираш дълга? Като нещо, което Създателят, Бог, дава на някого да свърши. Така възниква дългът на хората. Поръчението, което Бог ти дава, е твой дълг и е напълно естествено и обосновано да го изпълняваш според Божиите изисквания. Ако осъзнаеш, че този дълг е Божие поръчение, че той е Божията любов и благословия, които идват при теб, ще си способен да приемеш дълга си с боголюбиво сърце и да си внимателен към Божията воля, докато изпълняваш дълга си, както и да преодолееш всички трудности, за да удовлетвориш Бог. Хората, които наистина отдават всичко на Бог, никога не биха могли да откажат Божие поръчение и никога не биха могли да откажат какъвто и да е дълг. Какъвто и дълг да ти възожи Бог, каквито и трудности да включва, не бива да го отказваш, а трябва да го приемеш. Това е пътят за практикуване, който се състои в това да практикуваш истината и напълно да се посвещаваш на всичко, за да удовлетвориш Бог. Къде трябва да насочиш вниманието си? Върху думите „на всичко“. „Всичко“ не означава непременно неща, които харесваш или в които те бива, камо ли неща, които са ти познати. Понякога ще са неща, в които не те бива, които трябва да научиш, които са трудни или които трябва да изстрадаш. Каквото и да е то, щом Бог ти го е поверил, трябва да го приемеш от Него, а след като го приемеш, трябва да изпълняваш дълга си добре, като му се посветиш напълно и удовлетвориш Божията воля. Това е пътят за практикуване. Каквото и да се случва, винаги трябва да търсиш истината и щом си сигурен какъв вид практика съответства на Божията воля, трябва да практикуваш именно така. Само така практикуваш истината и само така можеш да навлезеш в истината реалност.

Има още един стих от песента, който гласи: „Аз съм честен и открит, без лъжа, живея в светлината“. Кой дава този път на човека? (Бог.) Ако някой е честен и открит, той е почтен човек. Той е отворил изцяло сърцето и духа си към Бог, не крие нищо и не се крие от нищо. Той е предал сърцето си на Бог и го е разкрил пред Него, което означава, че се е отдал изцяло на Бог. Може ли тогава той все пак да бъде отдалечен от Бог? Не, не може и затова на него му е лесно да се подчини на Бог. Ако Бог каже, че е лъжлив, той признава. Ако Бог каже, че е надменен и самоправеден, и това признава. И не е просто да признае това и да не направи нищо — той е способен да се покае, да се стреми към истините принципи и да се поправи, когато разбере, че е сгрешил. Той за нула време ще поправи много от погрешните си постъпки и ще става все по-малко лъжлив, измамен, лекомислен и нехаен. Колкото по-дълго живее по този начин, толкова по-открит и честен ще става и толкова повече ще се доближава до целта да стане почтен човек. Ето това означава да живееш в светлината. Цялата тази слава е за Бог! Когато хората живеят в светлината, това е заслуга на Бог, не е нещо, с което те трябва да се хвалят. Когато хората живеят в светлината, те разбират всяка истина, имат богобоязливо сърце, знаят как да търсят и практикуват истината при всяка трудност, която срещнат, и живеят с разум и съвест. Макар че не могат да се нарекат праведни хора, в очите на Бог те имат някакво човешко подобие и поне в думите и делата си те не си съперничат с Бог, могат да търсят истината, когато нещо ги връхлети, и имат покорно на Бог сърце. Затова те са малко или много в безопасност и не биха могли да предадат Бог. Макар и да нямат много дълбоко разбиране за истината, те могат да се покоряват и подчиняват, в сърцето си се боят от Бог и отбягват злото. Когато им бъде възложена някаква задача или дълг, те са способни да ги изпълнят с цялото си сърце и с целия си ум и да дадат най-доброто от себе си. Такъв човек заслужава доверие и Бог му се доверява — такива хора живеят в светлината. Могат ли тези, които живеят в светлината, да приемат Божия зорък поглед? Дали те биха могли все пак да скрият сърцето си от Бог? Имат ли все още тайни, които да не могат да кажат на Бог? Могат ли все пак да спретнат някакъв номер? Не могат. Те са отворили изцяло сърцето си към Бог и вече нищо не крият и нищо не потулват. Те могат открито да се доверят на Бог, да разговарят с Него за всичко и да му кажат всичко. Няма нищо, което не биха казали на Бог и нищо, което не биха му показали. Когато хората съумеят да постигнат този стандарт, животът им става лесен, спокоен и освободен.

Откъс 37

Кои са основните принципи, на които се основава изпълнението на дълга на човека? Той трябва да постъпва според стандартите, принципите и изискванията на Божия дом, да практикува според истината и да изпълнява дълга си, като отдава цялото си сърце и всички свои сили, като използва Божиите слова и истината и защитава принципите на работата и интересите на Божия дом. Тогава как обикновено човек работи в свой интерес? Прави каквото си поиска, а в действията си поставя своите интереси на първо място и над всичко останало. Върши всичко, което е в негов интерес, за да задоволи изцяло егоистичните си плътски желания, без изобщо да се съобразява със справедливостта, съвестта и разума, защото не ги носи в сърцето си. Следва само сатанинския си нрав и постъпва според човешките предпочитания, плете интриги на всяка крачка и живее според сатанински философии. Що за начин на живот е това? Това е начинът на живот на Сатана. Когато следва Бог и изпълнява дълга си, човек трябва да постъпва според истините принципи и поне трябва да има съвест и разум — това е минимумът. Някои хора казват: „Днес съм в лошо настроение, затова не ми се задълбава по този въпрос“. Добросъвестен ли е този начин на работа? (Не.) Осъзнаваш ли кога искаш да си небрежен? (Да.) Има ли моменти, в които не осъзнаваш? (Има.) Способен ли си тогава да се анализираш и да го разбереш впоследствие? (Донякъде.) Когато установиш, че си бил небрежен, способен ли си да се откажеш и да се справиш следващия път, когато ти хрумнат подобни идеи да си небрежен и повърхностен? (Когато съм наясно с това, в известна степен мога да се откажа от тези идеи.) Всеки път, когато се отказваш от собствените си мисли и желания, ще се води битка, и ако в края на тази битка надделеят егоистичните ти желания, значи умишлено си се противопоставил на Бог и си в опасност. Да речем, че вярваш в Бог от 10 години и през първите три години се луташ и си донякъде сериозен, но след три години осъзнаеш, че щом вярваш в Бог, трябва да практикуваш истината, да навлезеш в истината реалност и да се отречеш от плътта си. Тогава малко по малко започваш да разпознаваш собствената си поквара и злоба, собствената си зла и надменна природа и тогава вече наистина познаваш себе си, познаваш собствената си покварена същина. Чувстваш, че е абсолютно наложително да приемеш истината, и че е от решаващо значение да се справиш с покварения си нрав, и едва тогава усещаш, че е доста жалко да не разполагаш с истината реалност. Въпреки че всеки път, когато се разкрие покварата на човека, в сърцето му се води битка, той не е способен да победи егоистичните си желания в никоя от тези битки, а продължава да постъпва според собствените си предпочитания. Всъщност много добре знае, че в сърцето му все още властва сатанинският нрав, и затова му е трудно да практикува истината. Това доказва, че не притежава никаква истина реалност и е много трудно да се определи дали накрая ще е способен да постигне спасение. Ако наистина имаш волята, трябва да практикуваш истините, които разбираш, и какъвто и покварен нрав да ти пречи, когато практикуваш тези истини, винаги трябва да се молиш на Бог и да се осланяш на Него, да търсиш истината, за да се справиш покварения си нрав, да се осмелиш да му се опълчиш и да се отречеш от плътта си. С такава вяра можеш да практикуваш истината. Макар понякога да има моменти, в които ще се проваляш, няма да се обезкуражаваш и пак ще си способен да се осланяш на молитвите към Бог и на възхищението си към Него, за да победиш Сатана. Ако се бориш така в продължение на няколко години, случаите, в които побеждаваш плътта си и практикуваш истината, ще се увеличават, а тези, в които се проваляш, постепенно ще намаляват и дори в отделни случаи да се проваляш, няма да станеш негативен и ще продължиш да се молиш на Бог и да Му се възхищаваш, докато не станеш способен да практикуваш истината. Това означава, че има надежда за теб, че облаците са се разпръснали и можеш да видиш синьото небе. Щом има моменти, в които успяваш да практикуваш истината, това доказва, че имаш воля и надежда да постигнеш спасение. Хората, които се стремят към истината, навлизат в истината реалност едва след като преживеят много провали при практикуването ѝ. Колкото и пъти да се проваля човек и колкото и да е негативен, стига да може да се осланя на Бог и да Му се възхищава, винаги ще има случаи, в които ще успява. Колкото и пъти да се проваля, стига да не се предаде, за него все още ще има надежда. Когато дойде денят, в който наистина открие, че може да практикува истината, да постъпва според принципите, да не прави компромиси със Сатана по ключови въпроси, особено що се отнася до изпълнението на дълга, и да не се отказва от дълга си, като същевременно остане непоколебим в свидетелството си, тогава за него определено ще има надежда да бъде спасен.

Всеки път, когато практикувате истината, ще преминавате през вътрешна битка. Нима сред вас има хора, които не са преживявали битки при практикуването на истината? Категорично не. По принцип човек може да не води големи битки, само ако вече е навлязъл в истината реалност и почти не разкрива покварен нрав. Въпреки това при специални обстоятелства и в определени ситуации пак ще има малки битки. Тоест колкото повече човек разбира истината, толкова по-малко битки води, а колкото по-малко я разбира, толкова повече са битките му. Особено при новоповярвалите битките в сърцата им със сигурност са изключително ожесточени всеки път, когато практикуват истината. Защо са ожесточени? Понеже хората не само имат лични предпочитания и избори на плътта, но срещат и действителни трудности в допълнение към покварения нрав, който ги възпрепятства. За всеки аспект на истината, който разбираш, трябва да водиш битка с тези четири аспекта, които ти пречат, а това означава, че трябва да преодолееш поне тези три или четири препятствия, преди да успееш да практикуваш истината. Преживявали ли сте постоянна борба с покварения си нрав? Способни ли сте да преодолеете възпирането на покварения си нрав и да застанете на страната на истината, когато трябва да я практикувате и да защитавате интересите на Божия дом? Например, работиш с някого, за да извършите прочистване на църквата, но той все споделя с братята и сестрите, че Бог спасява възможно най-много хора и че трябва да се отнасяме към хората с любов и да им даваме възможност да се покаят. Осъзнаваш, че нещо не е наред в общението му, и макар думите, които изрича, да изглеждат съвсем правилни, при задълбочен анализ откриваш, че таи намерения и цели, не желае да обиди никого и не иска да свърши работата си по правилата. Като говори така, ще смути непроницателните хора с нисък духовен ръст и те ще проявяват любов безразсъдно и безпринципно, няма да се стараят да прозират останалите и няма да разобличават антихристите, злите хора и неверниците, нито ще съобщават за тях. Това е пречка за работата по прочистване на църквата. Ако антихристите, злите хора и неверниците не могат да бъдат прочистени навреме, това ще се отрази на нормалното ядене и пиене на Божиите слова от Неговите избраници и на нормалното изпълняване на дълга им, и изключително много ще прекъсва и смущава делото на църквата, а в същото време ще навреди и на интересите на Божия дом. Как трябва да практикуваш в такъв момент? Когато забележиш проблема, трябва да се изправиш и да разобличиш този човек. Трябва да го спреш и да защитиш делото на църквата. Може да си помислиш: „Работим заедно. Няма ли да се скараме, ако директно го разоблича, а той не го приеме? Не, не мога просто да говоря открито, трябва да съм малко по-тактичен“. Затова му напомняш и го увещаваш. След като чуе думите ти, той не ги приема и изрежда куп причини, за да те опровергае. Ако не приеме казаното от теб, делото на Божия дом ще претърпи загуби. Какво трябва да направиш? Молиш се на Бог с думите: „Боже, моля Те, подреди и ръководи тази ситуация. Дисциплинирай го. Нищо не мога да направя“. Смяташ, че не можеш да го спреш, и затова го оставяш да продължава безконтролно. Това отговорно поведение ли е? Практикуваш ли истината? Ако не можеш да го спреш, защо не съобщиш за това на водачите и работниците? Защо не повдигнеш въпроса на събиране и не оставиш всички да разговарят за него и да го обсъдят? Наистина ли няма да се обвиняваш по-късно, ако не го направиш? Що за сърце имаш, ако си кажеш: „Не мога да се справя с това, затова просто ще го пренебрегна. Съвестта ми е чиста“? Дали това е истински боголюбиво сърце, или е сърце, което вреди на останалите? Сърцето ти е толкова порочно, защото когато те сполети нещо, се страхуваш да не обидиш хората и не се придържаш към принципите. Всъщност много добре знаеш, че като постъпва така, този човек преследва своя собствени цели, и че не издържаш да го слушаш по този въпрос. Ти обаче не си способен да се придържаш към принципите и да му попречиш да подвежда останалите, а това в крайна сметка вреди на интересите на Божия дом. Ще се обвиняваш ли по-късно? (Да.) Дали това, че се обвиняваш, ще ти помогне да възстановиш загубите? Те са необратими. След това отново се замисляш: „Както и да е, изпълних отговорността си и Бог го знае. Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце“. Що за думи са това? Това са измамни, дяволски думи, които заблуждават както човека, така и Бог. Не си изпълнил отговорностите си и продължаваш да си търсиш причини и оправдания, за да се отървеш от тях. Това е измамно и безкомпромисно. Искрен ли е към Бог такъв човек? Има ли чувство за справедливост? (Не.) Това е човек, подобен на Сатана, който изобщо не приема истината. Когато те сполети нещо, живееш според философии за светските отношения, а не практикуваш истината. Все се опасяваш да не обидиш останалите, но не се притесняваш да обидиш Бог, и дори ще пожертваш интересите на Божия дом, за да запазиш отношенията си с хората. Какви са последствията от такова поведение? Ще запазиш доста добри отношения с хората, но ще оскърбиш Бог, а Той ще те отритне и ще ти се разгневи. Кое е по-добре, като направиш равносметка? Ако не можеш да кажеш, значи си съвсем объркан, а това доказва, че изобщо нямаш представа за истината. Ако продължаваш така и не се събудиш, опасността наистина е голяма, а ако не успееш да постигнеш истината накрая, ти самият ще понесеш загуба. Ще можеш ли да търсиш истината в бъдеще, ако не потърсиш истината по този въпрос и се провалиш? Ако все още не можеш, вече няма да става дума за претърпяване на загуба, а накрая ще бъдеш отстранен. Ако имаш мотивацията и гледната точка на угодник, тогава никога няма да можеш да практикуваш истината и да спазваш принципите, а винаги ще се проваляш и ще падаш. Ако не се събудиш и не потърсиш истината, ти си неверник и никога няма да получиш истината и живота. Какво трябва да правиш тогава? Когато се сблъскаш с такива неща, трябва да се молиш на Бог и да Го призоваваш, да Го молиш да те спаси и да ти даде повече вяра и сила и да ти даде способност да се придържаш към принципите, да правиш това, което трябва, да се справяш с нещата според принципите, да останеш непоколебим в позицията, която трябва да имаш, да отстояваш интересите на Божия дом и да предотвратяваш всякаква вреда за делото му. Ако успееш да се опълчиш на личните си интереси, гордостта си и гледната си точка на угодник, и ако вършиш необходимото с честно сърце, което не се колебае, тогава ще победиш Сатана и ще придобиеш този аспект на истината. Ще можеш ли да практикуваш истината по други въпроси, ако вечно упорстваш и живееш според философията на Сатана и все пазиш отношенията си с останалите, ако никога не практикуваш истината и не се осмеляваш да спазваш принципите? Все още няма да имаш никаква вяра или сила. Ако никога не си способен да търсиш или да приемеш истината, дали такава вяра в Бог ще ти позволи да я придобиеш? (Не.) И ако не можеш да придобиеш истината, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш. Никога няма да можеш да бъдеш спасен, ако вечно живееш според философията на Сатана и без никаква истина реалност. Трябва да си наясно, че придобиването на истината е задължително условие за спасение. Как тогава можеш да придобиеш истината? Ако си способен да практикуваш истината, ако можеш да живееш според нея и ако тя стане основа на живота ти, ще придобиеш истината и ще имаш живот, и така ще си един от спасените.

Откъс 39

Някои хора никога не постъпват правилно, когато става въпрос за дълга им. Вместо това те постоянно търсят нови неща, с които да се отличат, и бълват високопарни идеи. Това хубаво нещо ли е? Могат ли да си сътрудничат хармонично с останалите? (Не могат.) Ако някой бълва високопарни възгледи, що за нрав е това? (Надменен и самоправеден.) Това е надменност и самоправедност. Какво е естеството на техните действия? (Те се стремят да установят своя независимост, да издигнат свое собствено знаме и да създадат своя собствена фракция.) Създаването на собствена фракция означава да карат другите хора да им се подчиняват, а не да действат според принципите на истината. Тяхното намерение и цел е да установят своя независимост и да издигнат свои собствени знамена, така че в действията им има усещане за нарушаване на реда на нещата. Какво означава да се наруши редът на нещата? Това означава причиняване на унищожение, и има характер на прекъсване и смущение. Обикновено повечето проблеми могат да бъдат решени чрез групово общение и дискусии, като повечето от взетите решения се придържат към истините принципи и са едновременно правилни и точни. Някои хора обаче упорито се противопоставят на постигнатото съгласие; те не само избягват да търсят истината, но и пренебрегват интересите на Божия дом. Излагат странни теории, за да изпъкнат и да накарат другите да ги уважават. Те искат да опровергаят правилните решения, които са били взети, и да оспорят избора, който всички са направили. Ето какво означава да се наруши редът на нещата и да се причини унищожение, да се създаде нарушаване и смущение. Това е същността на бълването на високопарни идеи. И така, какъв е проблемът в подобно поведение? От една страна те разкриват покварен нрав и пълна липса на покорство. Освен това тези своенравни хора винаги искат да изпъкнат и да накарат другите да ги ценят, в резултат на което нарушават и смущават работата на църквата. Без истината те са неспособни да прозрат нещата, но упорито бълват високопарни идеи, за да се изтъкнат, без изобщо да търсят истината. Нима това не е своеволие и безразсъдство? За да изпълнявате добре дълга си, е важно да се научите да си сътрудничите с другите. Дискусията между двама души винаги поражда по-изчерпателна и точна представа за нещата, отколкото мнението на един човек. Ако някой все иска да действа независимо или обичайно бълва високопарни идеи, за да накара другите да го следват, това е опасно, той върви по собствен път. Човек трябва да обсъжда всичко, което прави, с другите. Първо се вслушайте в мнението на всички останали. Ако мнението на мнозинството е правилно и съответства на истината, трябва да го приемеш и да се подчиниш. Каквото и да правиш, не бълвай високопарни възгледи. Това никога не е нещо добро в която и да е група хора. Когато проповядваш високопарна идея, ако тя е в съответствие с истините принципи и има одобрението на мнозинството, може да се счита за приемливо. Ако обаче противоречи на истините принципи и вреди на работата на църквата, трябва да поемеш отговорност за това и да понесеш последствията от действията си. Освен това бълването на високопарни идеи е проблем на нрава. То доказва, че не познаваш истината реалност и че вместо това живееш въз основа на покварения си нрав. Когато бълваш високопарни възгледи, ти се опитваш да водиш другите, да командваш, а също така се опитваш да развяваш собственото си знаме и да създадеш собствено владение; искаш да накараш всички Божии избраници да те слушат, да те следват и да ти се подчиняват. Това означава да поемеш по пътя на антихриста. Сигурен ли си, че можеш да поведеш Божиите избраници към навлизане в истините реалности? Можеш ли да ги отведеш в Божието царство? Самият ти не притежаваш истината и си способен да вършиш неща, с които да се противопоставяш на Бог и да го предадеш — ако все още искаш да водиш Божиите избраници по този път, не си ли станал тогава архигрешник? Павел стана архигрешник и все още изтърпява Божието наказание. Ако вървиш по пътя на антихриста, ти вървиш по пътя на Павел и крайният ти изход и твоят край няма да се различават от неговите. Затова онези, които вярват в Бог и го следват, не трябва да бълват високопарни идеи. По-скоро те трябва да се научат да търсят истината, да я приемат и да се подчиняват както на истината, така и на Бог. Само така те могат да са сигурни, че няма да тръгнат по свой път и че ще могат да следват Бог, без да се отклоняват в нито една посока. Божият дом изисква от хората да си сътрудничат хармонично при изпълнението на дълга си. Това е смислено и е правилният път на практикуване. В църквата е възможно просветлението и напътствието на Светия Дух да достигнат до всеки един от онези, които разбират истината и имат способност за възприемане. Трябва да сграбчиш просветлението и озарението на Светия Дух, да го следваш отблизо и да си сътрудничиш тясно с него. По този начин ще вървиш по най-правилния път — пътят, по който те насочва Светият Дух. Обърни специално внимание на начина, по който Светият Дух напътства и работи в онези, върху които въздейства. Трябва често да разговаряш с другите, да правиш предложения и да изразяваш собствените си възгледи — това е твой дълг и твоя свобода. Но в крайна сметка, когато трябва да се вземе решение, ако ти си този, който взема окончателното решение самостоятелно, като задължаваш всички да правят това, което казваш, и да се съобразяват с волята ти, тогава нарушаваш принципите. Трябва да направиш правилния избор въз основа на мнението на мнозинството, преди да вземеш решение. Ако предложенията на мнозинството не съответстват на истините принципи, трябва да се придържаш към истината. Само това е в съответствие с истините принципи. Ако все бълваш високопарни възгледи, опитваш се да излагаш сложни теории, за да впечатлиш останалите, а всъщност в сърцето си чувстваш, че това е погрешно, тогава не се насилвай да бъдеш в центъра на вниманието. Това ли е дългът, който трябва да изпълняваш? Какъв е твоят дълг? (Да направя всичко по силите си, за да изпълня дълга, които трябва да изпълня, и да говоря само за това, което разбирам. Ако нямам собствено мнение, трябва да се науча да се вслушвам повече в предложенията на всички останали, да правя мъдри преценки и да достигна момента, в който мога да си сътруднича хармонично с всички.) Ако нищо не ти е ясно и нямаш мнение, научи се да слушаш, да се подчиняваш и да търсиш истината. Това е дългът, който трябва да изпълняваш; това е правилно отношение. Ако нямаш собствено мнение и все се страхуваш да не изглеждаш глупаво, че няма да си способен да се отличиш и че ще бъдеш унизен — ако се страхуваш, че другите ще те презират и че няма да имаш място в сърцата им, и затова все се опитваш да се наложиш в центъра на вниманието и все искаш да излагаш високопарни идеи, да изразяваш някакви нелепи твърдения, които не отговарят на реалността и които искаш другите да приемат — изпълняваш ли дълга си? (Не.) Какво правиш? Държиш се разрушително. Когато забележите, че някой постоянно действа по такъв начин, трябва да му наложите ограничения. И как трябва да го ограничите? Не е необходимо да ги заглушавате напълно, нито да им отнемате възможността да говорят. Можете да им позволите да общуват и не бива да ги изключвате, но всички около тях трябва да проявяват проницателност. Това е принципът. Например, ако някой изразява погрешен възглед, който напълно съответства на човешките представи и идеи, и мнозинството го подкрепя и се съгласява с него, но няколко души, които имат известна проницателност, могат да открият, че възгледът е опорочен от неговата воля, амбиции и желания, тогава тези хора трябва да разобличат този човек и да го накарат да се замисли върху себе си и да опознае себе си. Това е правилният подход. Ако никой не прояви проницателност и не изрази мнението си, а всички се държат като угодници, неизбежно ще се намерят хора, които ще се подмазват на този човек, ще се съгласяват с него, ще го подкрепят и ще подхранват амбициите и желанията му. Тогава този човек ще започне да придобива истинска власт в църквата. Тогава става опасно, тъй като той може да се обедини с онези, които го подкрепят, да се формира обособена сила, да вършат злодеяния и да нарушават на работата на църквата. По този начин те ще тръгнат по пътя на антихриста. След като завземе контрола над църквата, той ще се превърне в антихрист и ще започне да установява свое независимо царство.

Откъс 40

Случи ли се нещо, всички трябва да се молят заедно още повече и да имат страх от Бог в сърцето си. Хората в никакъв случай не бива да действат произволно по свое усмотрение. Стига всички да са обединени в ума и сърцето си, когато се молят на Бог и търсят истината, те ще могат да получат просветлението и озарението от делото на Светия дух и да спечелят Божията благословия. Какво е казал Господ Исус? („Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:19-20).) Какъв проблем илюстрира това? То показва, че човек не може да се отдели от Бог, че човек трябва да се осланя на Бог, че човек не може да се справи сам и че е недопустимо да върви по собствен път. Какво значи това, че човек не може да се справи сам? Това означава, че хората трябва да работят заедно в хармония, да са обединени в сърцето и ума си и да имат обща цел. Най-просто казано, „Не можеш да прекършиш пръчките, ако са в сноп“. Е, как да станете като пръчките в снопа? Трябва да работите заедно хармонично, да постигате съгласие и тогава Светият дух ще изпълнява своето дело. Ако всеки пази своите тайни, гледа собствените си интереси и никой не поема отговорност за църковното дело, всеки иска да си измие ръцете от него, никой не иска да поеме ръководството, да положи усилия или да страда и да плаща цена, ще изпълнява ли делото си Светият дух? (Не.) Защо не? Когато хората живеят в неправилно състояние и не се молят на Бог и не търсят истината, Светият дух ще ги изостави и Бог няма да присъства. Как биха могли нетърсещите истината да притежават делото на Светия дух? Бог ги ненавижда, затова и лицето Му е скрито, а Светият дух е невидим за тях. Когато Бог вече не работи, можеш да правиш каквото си поискаш. Щом Той те отхвърли, с теб не е ли свършено? Няма да постигнеш нищо. Защо на невярващите им е толкова трудно да свършат каквото и да било? Не е ли защото всеки си има собствено мнение? Държат на мнението си, неспособни са да постигнат нищо — всичко е изключително трудно, дори най-простите задачи. Това е животът под властта на Сатана. Ако се държите като невярващите, какво ви прави различни от тях? Няма никаква разлика. Ако църквата се управлява от тези, които не притежават истината, ако се управлява от тези, изпълнени със сатанински нрави, не е ли всъщност Сатана този, който управлява? Ако действията на хората, притежаващи власт в църквата, противоречат напълно на истината, делото на Светия дух се прекратява и Бог ги предава на Сатана. Попаднат ли в ръцете на Сатана, между хората се появяват всички форми на грозота — ревност и спорове например. Какво показват тези явления? Че делото на Светия дух е прекратено, Той Си е заминал и Бог вече не изпълнява своето дело. Без Божието дело каква е ползата от обикновените думи и доктрини, които човек разбира? Няма полза от тях. Когато вече не разполага с делото на Светия дух, човек е празен отвътре, вече не може да изпитва нищо, като мъртвец е и в този момент вече е втрещен. Цялото вдъхновение, мъдрост, интелигентност, прозрение и просветление на човечеството идва от Бог; всичко това е Божие дело. Когато човек търси истината по даден въпрос, внезапно постигне разбиране и спечели път, откъде идва това озарение? Всичко това идва от Бог. Точно както когато хората водят общение за истината, първоначално нямат разбиране, но в процеса на общението те биват озарени и след това са в състояние да говорят за някои разбрани истини. Това е просветлението и делото на Светия дух. Кога работи Светият дух най-вече? Когато Божиите избраници водят общение за истината, когато хората се молят на Бог и когато хората изпълняват дълга си с обединени сърца и умове. Това са моментите, когато Божието сърце е най-доволно. Затова, независимо дали много или малко от вас изпълняват дълга си заедно, независимо при какви обстоятелствата и кога, не забравяйте едно — да бъдете в съгласие. Като живеете в това състояние, ще притежавате делото на Светия дух.

Откъс 41

В Божия дом всички, които се стремят към истината, са обединени пред Бог, а не разделени. Всички те работят за постигането на една обща цел: да изпълняват дълга си, да вършат работата, която им се възлага, да действат в съответствие с истините принципи, да правят това, което Бог изисква, и да удовлетворяват Неговата воля. Ако преследваш целта си не заради това, а заради самия себе си, за да задоволиш егоистичните си желания, тогава това е изблик на покварен сатанински нрав. В Божия дом дългът се изпълнява според истините принципи, докато действията на неверниците се управляват от сатанинския им нрав. Това са два много различни пътя. Неверниците правят каквото те си решат, всеки има свои собствени цели и планове, всеки живее за собствените си интереси. Ето защо всички те се борят за собствената си полза и не желаят да отстъпят нито милиметър от това, което придобиват. Те са разделени, а не обединени, защото не се стремят към обща цел. Намерението и природата зад това, което правят, са еднакви. Всички те се грижат единствено за себе си. В това не властва никаква истина — това, което властва и командва, е поквареният сатанински нрав. Те са контролирани от своя покварен сатанински нрав и нямат власт над самите себе си, затова изпадат все по-дълбоко в грях. В Божия дом, ако принципите, методите, мотивацията и отправната точка на вашите действия не се различаваха от тези на неверниците, ако вие също бяхте разигравани, контролирани и манипулирани от покварения сатанински нрав и ако отправната точка на вашите действия бяха вашите собствени интереси, репутация, гордост и статус, тогава нямаше да изпълнявате дълга си по-различно от начина, по който неверниците вършат нещата. Ако търсите истината, трябва да промените начина, по който вършите нещата. Трябва да изоставите собствените си интереси и личните си намерения и желания. Първо трябва да разговаряте за истината, когато вършите нещо, и трябва да разбирате Божията воля и изисквания, преди да разпределите труда помежду си, като имате предвид кой в какво е добър и в какво не е. Трябва да се заемете с това, което можете да направите, и да се придържате към дълга си. Не се борете и не се нахвърляйте върху нещата. Трябва да се научите да правите компромиси и да бъдете толерантни. Ако даден човек току-що е започнал да изпълнява дълг или току-що е усвоил уменията за дадена област, но не се справя с някои задачи, не трябва да го насилваш. Трябва да му възлагаш задачи, които са малко по-лесни. Така ще му е по-лесно да постигне резултати в изпълнението на дълга си. Това означава да бъдеш толерантен, търпелив и принципен. То е част от това, което нормалната човешка природа трябва да притежава. Това е, което Бог изисква от хората и това е, което хората трябва да практикуват. Ако си относително кадърен в дадена област и си работил в нея по-дълго от повечето хора, тогава трябва да ти бъде възложена по-трудната работа. Ти трябва да го приемеш от Бог и да се покориш. Не бъди придирчив и не се оплаквай с думите: „Защо ме дразнят? Дават лесните задачи на други хора, а на мен ми дават трудните. Дали не се опитват да направят живота ми труден?“. „Да се опитват да ти направят живота труден“ ли? Какво имаш предвид с това? Организацията на работата е съобразена с всеки човек — тези, които са по-способни, вършат повече. Ако си научил много и си получил много от Бог, трябва да ти бъде дадено по-тежко бреме — не за да ти се направи животът труден, а защото е подходящо точно за теб. Това е твоят дълг, така че не се опитвай да подбираш или да отказваш, нито да се измъкнеш от него. Защо смяташ, че е трудно? Истината е, че ако вложиш сърце в него, ще се справиш напълно със задачата. Самата ти мисъл, че е трудно, че показва пристрастно отношение, че те дразнят умишлено е изблик на покварен нрав. Това е отказ да изпълниш дълга си, отказ да получаваш от Бог. Това не е практикуване на истината. Когато си придирчив в изпълнението на дълга си, като правиш това, което е леко и лесно, и само това, което те кара да изглеждаш добре в очите на другите, това е покварен сатанински нрав. Фактът, че не можеш да приемеш своя дълг или да се подчиниш, доказва, че продължаваш да си непокорен спрямо Бог, че се съпротивляваш, отказваш Му и Го избягваш. Това е покварен нрав. Когато узнаеш, че това е покварен нрав, какво трябва да направиш? Ако смяташ, че задачите, възложени на другите, могат да бъдат изпълнени лесно, докато тези, които са възложени на теб, ти отнемат много време и изискват от теб доста изследователски усилия, и това те прави нещастен, правилно ли е да се чувстваш нещастен? Със сигурност не. Какво тогава трябва да правиш, ако чувстваш, че това не е правилно? Ако се съпротивляваш и казваш: „Всеки път, когато раздават задачи, те ми дават трудни, мръсни и уморителни, а на другите дават леки, лесни и престижни. Да не би да си мислят, че могат да ме разиграват просто така? Това не е справедлив начин за разпределяне на задачите!“ — ако това е твоето мислене, то е погрешно. Независимо дали има някакви отклонения в разпределението на задачите и дали те са разпределени разумно, или не, какво наблюдава Бог? Той наблюдава сърцето на човека. Той гледа дали някой има покорство в сърцето си, дали може да поеме бреме за Бог и дали обича Бог. Измерени спрямо Божиите изисквания, твоите извинения са невалидни, изпълнението на дълга ти не отговаря на стандартите и ти липсва истината реалност. Ти нямаш никакво покорство и се оплакваш, когато свършиш няколко трудни или мръсни задачи. Какъв е проблемът тук? Преди всичко начинът ти на мислене е погрешен. Какво означава това? Това означава, че отношението ти към твоя дълг е погрешно. Ако винаги мислиш за собствената си гордост и интереси и не се съобразяваш с Божията воля и изобщо нямаш покорство, това не е правилното отношение, което трябва да имаш към дълга си. Ако отдаваше себе си искрено за Бог и имаше сърце, което обича Бог, как щеше да се отнасяш към задачи, които са мръсни, уморителни или трудни? Мисленето ти щеше да е различно — щеше да избереш да вършиш трудните задачи и да търсиш тежко бреме, което да носиш. Щеше да поемеш това, което другите хора не желаят да правят, и щеше го правиш само за Божията любов и за да Го удовлетвориш. Щеше да го правиш с радост и нямаше да ти хрумва да се оплакваш. Мръсните, уморителните и трудните задачи показват какво представляват хората. По какъв начин се различаваш от хората, които поемат само леки и престижни задачи? Ти не си много по-добър от тях. Така ли е? Това е начинът, по който трябва да гледаш на тези неща. Това, което най-много излага на показ същността на хората, е изпълнението на техния дълг. Някои хора се величаят на приказки през повечето време, като твърдят, че са готови да обичат Бог и да Му се покоряват, но когато срещнат трудност в изпълнението на дълга си, започват да бълват всякакви оплаквания и негативни думи. Очевидно е, че те са лицемери. Ако някой обича истината, тогава, когато е изправен пред трудност в изпълнението на дълга си, той ще се моли на Бог и ще търси истината, като същевременно се отнася сериозно към дълга си, дори и да не е подходящо уреден. Той няма да се оплаква, дори ако е изправен пред тежки, мръсни или трудни задачи, и може да разчита на покорството към Бог в сърцето си, за да върши добре задачите си и да изпълнява добре дълга си. Той изпитва голямо удоволствие от това и Бог е доволен да го види. Такива хора получават Божието одобрение. Ако някой стане язвителен и раздразнителен веднага след като се сблъска с мръсни, трудни или уморителни задачи, и не позволява на никого да го критикува, значи той не отдава всичко на Бог искрено. Той може единствено да бъде изобличен и пропъден. В нормалния случай, когато сте в такова състояние, способни ли сте да разберете сериозността на този проблем? (Отчасти.) Ако го разбираш отчасти, можеш ли да го промениш със собствената си сила, собствената си вяра и собствения си духовен ръст? Ти трябва да промениш това отношение. Първо трябва да помислиш: „Това отношение е погрешно. Не подхождам ли избирателно в изпълнението на дълга си? Това не е покорство. Изпълнението на дълга ми трябва да ми носи щастие, трябва да го извършвам с желание и с радост. Защо не съм щастлив, защо съм разстроен? Знам много добре какъв е моят дълг и че той е това, което трябва да правя — защо не мога просто да се подчиня? Трябва да застана пред Бог и да се помоля, и да опозная изблиците на този покварен нрав дълбоко в сърцето ми“. След като направите това, трябва да се молите: „Господи, свикнал съм да бъда своенравен — не слушам никого. Моето отношение е погрешно и не съм покорен. Моля Те, дисциплинирай ме и ме направи покорен. Не искам да се разстройвам. Вече не искам да се бунтувам срещу Теб. Моля Те, мотивирай ме и ме направи способен да изпълнявам този дълг добре. Не желая да живея за Сатана. Желая да живея за истината и да я практикувам“. Когато се молиш така, вътрешното ти състояние ще се подобри, а когато се подобри, ще можеш да се подчиниш. Ти ще си кажеш: „Това всъщност не е много. Просто аз правя повече, а другите правят по-малко, не се забавлявам, когато те го правят, нито бъбря безгрижно заедно с тях. Бог ми е дал допълнително бреме, тежко. Това е Неговото високо мнение за мен, Неговото благоволение спрямо мен и то доказва, че мога да понеса това тежко бреме. Бог е толкова добър към мен и аз трябва да бъда покорен“. И отношението ви ще се промени, без да го осъзнавате. Ти имаше лошо отношение, когато за първи път прие дълга си. Не можеше да се подчиняваш, но успя да промениш бързо нещата и да приемеш бързо Божия контрол и дисциплина. Успя да застанеш бързо пред Бог и покорно да приемеш и практикуваш истината, докато стана способен да приемеш своя дълг в неговата цялост от Бог и да го изпълниш от цялото си сърце. В това има борба. Тази на борба е процесът на твоята промяна, процесът на твоето приемане на истината. За хората е невъзможно с готовност и радост да се подчиняват на това, което им се случва, без да си задават въпроси. Ако можеха да правят това, то би означавало, че нямат покварен нрав и че не биха имали нужда Бог да изразява истината, за да ги спаси. На хората им хрумват идеи, те имат погрешни нагласи и погрешни и негативни състояния. Това са реални проблеми — те съществуват. Но когато тези негативни и неблагоприятни състояния, негативни емоции и покварен нрав вземат превес и контролират твоето поведение, тогава твоите мисли и твоето отношение, нещата, които правиш, начинът, по който практикуваш, и пътят, който избираш, ще зависят от твоето отношение към истината. Ти може да изпитваш емоции или да си в негативно или бунтовно състояние, но когато тези неща се появят по време на изпълнението на твоя дълг, те ще бъдат променени лесно, защото ти идваш пред Бог, защото разбираш истината, защото търсиш Бог и защото имаш отношение на покорство и приемане на истината. Тогава няма да имаш проблеми в доброто изпълнение на дълга си и ще можеш да надделееш над властта и контрола, които поквареният сатанински нрав има върху теб. В края на краищата ще успееш в изпълнението на своя дълг, ще изпълняваш Божието поръчение и ще си осигуриш истината и живота. Процесът на изпълнение на човешкия дълг и придобиването на истината е и процес на нравствена промяна. Именно в изпълнението на своя дълг хората получават просветление и озарение от Светия Дух, разбират истината и навлизат в реалността. Също така именно когато има трудности при изпълнението на дълга им, те често идват пред Бог, за да се молят, да търсят и да вникват в Неговата воля, за да се справят с тях, така че да могат да изпълняват дълга си нормално. Именно в изпълнението на своя дълг хората биват дисциплинирани от Бог и живеят под ръководството на Светия Дух, като постепенно се учат да вършат нещата според истините принципи и да изпълняват дълга си удовлетворително. Това означава истината да властва над сърцето ти и да го управлява.

Някои хора, какъвто и проблем да срещнат в изпълнението на дълга си, не търсят истината и винаги действат според собствените си мисли, представи, фантазии и желания. Те постоянно задоволяват собствените си егоистични желания, а поквареният им нрав винаги контролира действията им. Може наглед винаги да са изпълнявали дълга си, но тъй като никога не са приемали истината и не са били способни да вършат нещата съгласно истините принципи, в крайна сметка те не успяват да спечелят истината и живота и съвсем заслужено стават полагащи труд. На какво разчитат тези хора, когато изпълняват дълга си? Те не се уповават нито на истината, нито на Бог. Тази частица истина, която те разбират, не е взела връх в сърцата им. Те разчитат на собствените си дарби и таланти, на знанието, което са придобили, както и на собствената си воля или добри намерения, за да изпълняват този дълг. В такъв случай ще могат ли да изпълняват дълга си по приемлив начин? Когато хората разчитат на своята естественост, представи, фантазии, опит и обучение да изпълняват дълга си, дори и да изглежда, че изпълняват дълга си и не вършат зло, те не практикуват истината и не са направили нищо, което да удовлетвори Бог. Има и друг проблем, който не може да бъде пренебрегнат: ако по време на изпълнението на дълга ти твоите представи, фантазии и лични желания никога не се променят и никога не се заменят с истината, и ако твоите действия и постъпки никога не се извършват в съответствие с истините принципи, тогава какъв ще бъде крайният резултат? Няма да имаш навлизане в живота, като по този начин ще изпълниш думите на Господ Исус: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Бог нарича злодеи хората, които полагат усилия и труд? Има едно нещо, в което можем да сме сигурни, и то е, че какъвто и дълг или работа да извършват тези хора, техните мотивации, импулси, намерения и мисли произтичат изцяло от техните егоистични желания и имат за цел да защитят собствените им интереси и перспективи и да удовлетворят собствената им гордост, суета и статус. Всичко е съсредоточено около тези съображения и сметки, в сърцата им няма истина и те нямат сърце, което се страхува от Бог и Му се подчинява — това е коренът на проблема. Какво е важно да търсите днес? Във всичко трябва да търсите истината и да изпълнявате правилно дълга си според волята на Бог и според това, което Бог иска. Ако го правите, ще получите Божията похвала. И така, какво по-конкретно включва изпълнението на вашия дълг според това, което Бог иска? Във всичко, което правите, трябва да се научите да се молите на Бог, да размишлявате върху това какви намерения имате, какви мисли имате и дали тези намерения и мисли са в съответствие с истината. Ако не са, трябва да ги загърбите, след което да действате според истините принципи и да приемете Божието наблюдение. Това ще е гаранция, че прилагате истината на практика. Ако имате свои собствени намерения и цели и сте наясно, че те нарушават истината и са в противоречие с Божията воля, но пак не се молите на Бог и не търсите истината за решение, тогава това е опасно, защото лесно ще вършите зло и ще правите неща, които се противопоставят на Бог. Ако веднъж или два пъти извършите зло и се покаете, тогава все още имате надежда за спасение. Ако продължавате да вършите зло, тогава вие сте извършител на всякакви злини. Ако отново не можете да се покаете в този момент, тогава сте в беда: Бог ще ви захвърли или изостави, което означава, че сте изложени на риск да бъдете пропъдени. Хората, които извършват всякакви нечестиви дела, със сигурност ще бъдат наказани и пропъдени.