Слова за познаването на Божието въплъщение

Откъс 28

Познаването на Бог трябва да се извършва чрез четене, практикуване и преживяване на Божиите слова, както и чрез преживяване на много изпитания, облагородяване, кастрене и разправяне. Едва тогава е възможно да имате истинско познание за Божието дело и Божия нрав. Някои хора казват: „Не съм виждал въплътения Бог, така че как да опозная Бог?“. В действителност Божиите слова са израз на Неговия нрав. От Божиите слова можете да видите Неговата любов и спасение за хората, както и Неговия метод за тяхното спасение… Това е така, защото словата Му са изразени от Самия Бог, а не са написани от хора. Те са лично изразени от Бог. Самият Бог изразява собствените Си слова и гласа на сърцето Си, които могат да се нарекат също слова от Неговото сърце. Защо се наричат слова от Неговото сърце? Защото произлизат от Неговите дълбини и изразяват Неговия нрав, Неговата воля, Неговите идеи и мисли, Неговата любов към човечеството, Неговото спасение на човечеството и Неговите очаквания към човечеството… Божиите слова включват и строги думи, и нежни и внимателни думи, както и някои разкриващи думи, които не се съобразяват с чувствата на хората. Ако погледнеш само разкриващите думи, може да помислиш, че Бог е доста строг. Ако погледнеш само нежните думи, може да помислиш, че Бог не е много властен. Затова не трябва да ги изваждаш от контекста, а по-скоро да ги гледаш от всеки ъгъл. Понякога Бог говори от гледната точка на състраданието и тогава хората виждат любовта Му към човечеството. Понякога Той говори от много строго и тогава хората виждат, че Неговият нрав не понася никакво оскърбление, че човек е отчайващо долен и че не е достоен да види лицето на Бог или да застане пред Него, и че сега на хората е позволено да застанат пред Него изцяло поради Неговата благодат. Божията мъдрост може да се види от начина, по който Той работи, и от значимостта на Неговото дело. Хората могат да видят тези неща в Божиите слова дори и без пряк контакт с Него. Когато някой, който наистина познава Бог, влезе в контакт с Христос, срещата му с Христос може да съответства на съществуващото му познание за Бог. Обаче когато някой, който има само теоретично разбиране, срещне Христос, той не може да види съответствието. Истината за Божието въплъщение е най-дълбоката тайна — трудно е човек да я проумее. Съберете Божиите слова за тайната на въплъщението, погледнете ги от всички ъгли и след това продължете да се молите заедно, да размишлявате и да общувате относно този аспект на истината. По този начин ще можеш да получиш просветлението на Светия Дух и да стигнеш до разбиране. Тъй като хората нямат шанс да осъществят пряк контакт с Бог, те трябва да разчитат на този опит, за да налучкат пипнешком пътя си и да навлязат малко по малко, ако в крайна сметка искат да постигнат истинско познание за Бог.

Познаването на Христос и познаването на практическия Бог е най-дълбокият аспект на истината. Всички онези, които отдават значение на търсенето на този аспект на истината, ще се чувстват все по-спокойни в сърцата си и ще имат път, който да следват. Този аспект на истината може да се сравни с човешкото сърце — когато сърцето на човек е здраво, той се чувства енергичен, но когато е засегнато от болест, той се чувства уморен и изтощен. По същия начин, колкото по-добре човек разбира истината за въплъщението на Бог, толкова повече ентусиазъм и мотивация ще има във вярата си в Бог. Някои хора, които са нови във вярата, четат Божието слово и чувстват, че това е гласът на Бог, но все още имат съмнения: „Дали фактът, че казва тези думи, наистина доказва, че Той е въплътеният Бог? Дали способността Му да изразява тези истини наистина доказва, че Той е Самият Бог?“. Подобни съмнения за въплътения Бог често възникват у хората, които не разбират истината. Всъщност въплътеният Бог притежава божествената същина и колкото и думи да изразява, Той е Самият Бог. Независимо дали говори много, или малко, Неговата божествена същина е неизменна. Когато Господ Исус дойде, Той не изрече много слова, а просто извърши делото на изкуплението — не е ли Той също Самият Бог? Когато се казва, че Той е Бог, как точно се определя това? Дали това се основава единствено на тези думи и истини? Това е ключов въпрос. Някои хора дори вярват погрешно, че тези слова се ръководят от Светия Дух и че след като Светият Дух завърши Своето ръководство, Той си тръгва и престава да работи. Те вярват, че тази плът е обикновена, нормална плът и поради това Той не може да се нарече Бог — Той може да се нарече „Човешкият Син“, но не и Бог. Някои хора таят в себе си това неправилно разбиране. Каква е основната причина това неправилно разбиране да възниква в тях? Тя е, че хората не са схванали напълно идеята за въплъщението — те не са навлезли надълбоко в нея и тяхното разбиране за нея е твърде плитко — те познават единствено повърхността ѝ. Има и такива, които вярват, че тъй като Бог изразява много истини, Той със сигурност е Бог. Ако Бог не говореше толкова много, ако говореше по-малко, щеше ли пак да бъде Бог? В действителност, дори и да изрече едва няколко думи, те отново са израз на божественост и Той е Бог. Колкото и да говори Бог, той все пак е Бог. Дори ако Бог изобщо не говори, Той все пак е Бог — това е факт и никой не може да го отрече. В днешно време повечето хора, които следват Бог, са завоювани и всички са способни да Го следват решително и да изпълняват дълга си лоялно. Бог е придобил група хора в Китай. Хората знаят за въплъщението на Бог и са видели, че въплъщението е Самият истински и действителен Бог. Но ако този етап на делото все още не е завършен, могат ли хората да признаят, че въплъщението е Самият Бог? Преди това, когато някои хора забелязваха, че Бог винаги работи, като изрича и изразява слова, те продължаваха да се чудят: „Той Бог ли е, или не? Това ли представлява въплътеният Бог? Може ли всичко, което Бог казва, да се изпълни?“. Те винаги са имали подозрително отношение към този етап от Божието дело. Ако се съмняваш в плътта, в която Бог се е въплътил, това доказва, че ти не вярваш във въплъщението или не вярваш, че Той е Бог, че притежава същината на Бог, че изречените от Него слова са израженията на Бог, и още по-малко вярваш, че неговите слова са проява на Божия нрав и израз на Божията същина. Някои хора мислят в сърцата си: „Първоначално Светият Дух директно изричаше слова, а сега въплътеният Бог е този, който ги изрича и говори. Каква форма ще приеме Бог в бъдеще, за да върши Своето дело?“. Към момента тези хора все още гледат отстрани, те все още се опитват да разберат какъв всъщност е случаят. Много хора, които изследват истинския път, признават, че тези слова са истина, че те са Божии слова, но все пак искат да наблюдават и да проучат въпроса докрай, преди да ги приемат. Всички тези хора изследват Бог — те са опортюнисти. Някои хора просто искат да видят колко още истини ще изрази Бог и дали ще говори на езика на третото небе. Ако имаха рентгенов апарат, щяха да искат да го използват върху Бог: „Нека да видя дали Той все пак има някакви истини в сърцето Си, дали Божият Дух работи в Него и дали Божият Дух Му помага и нарежда какво да казва. Ако Му липсва истината и е просто нормален човек, аз няма да вярвам в Него“. Някои хора таят такива подозрения и винаги мислят за това. Защо хората се намират в такова състояние? Защото нямат пълно разбиране за въплъщението на Бог, нямат пълно разбиране за този аспект на истината и не го разбират истински. Днес хората признават, че този човек има Божия Дух в Себе Си, но когато става въпрос за това, че Той има Божията същина, Божия нрав, това, което Бог притежава и представлява, и всичко Божие в Себе Си, че Той е Бог, някои просто не могат да схванат това и не успяват да направят връзка по отношение на някои въпроси. Това, което човек вижда и вярва по отношение на Бог, не е Божията същина, т.е. човек вижда само словата, които Бог изразява, и практическата работа, която върши. Те вярват само, че Бог е извършил част от делото и че това е единствената работа, която въплътеният Бог е способен да извърши. Нито един човек не вярва, че въпреки че въплътеният Бог просто върши тази конкретна работа в момента, Той всъщност притежава цялата божествена същина. Никой не вярва в това.

Някои хора казват: „Толкова е трудно да познаеш въплътения Бог. Ако това беше Божият Дух, който работи директно, и ако можехме да видим Божията мощ и власт директно, щеше да ни е лесно да познаваме Бог“. Това разумно изказване ли е? Нека задам един въпрос към всички вас: „Кое е по-лесно да познаеш — въплътения Бог или Божия Дух? Ако въплътеният Бог и Йехова извършат еднакво количество работа, кой би бил по-лесен за познаване?“. Може да се каже, че нито един от Тях не е лесен за познаване. Когато въплътеният Бог за първи път започна да работи и да говори, хората не се ли провалиха в разбирането Му? Нима всички не Го разбраха погрешно? Никой не знае защо Бог върши Своето дело. Ако хората разбират духовните неща, за тях е лесно да опознаят Бог, но ако им липсва духовно разбиране и не могат да разберат словата Му, им е трудно да Го опознаят. Това е факт. Въпреки това чрез ядене и пиене на Божиите слова и преминаване през съд, наказание, разправяне и окастряне обичащите истината в крайна сметка разбират истината, постигат промяна в нрава си и придобиват истинско познание за въплътения Бог. Това доказва, че е сравнително по-лесно да се опознае въплътеният Бог, който директно изразява истини, но изисква преминаване през определени опитности. Когато Духът работи, Той няма как да изрази толкова много истини, Той може единствено да подтиква или просветлява хората, в който случай количеството от истината, което хората могат да разберат, ще бъде ограничено. Колкото и години хората да преживяват делото на Духа, те все пак няма да получат толкова съществени ползи, колкото ще получат чрез преживяване на делото на въплътения Бог. Това е така, защото делото на въплътения Бог е видимо и осезаемо за всички и Той може да изрази себе си по всяко време и навсякъде. Неговите слова са наистина многобройни и ясни и всички могат да ги разберат. Това е много явно предимство и е нещо, което хората могат да изпитат за себе си. Когато Духът работи, той си тръгва, след като изрече някои слова — хората само се подчиняват и ги изпълняват, но знаят ли те какво всъщност се случва? Могат ли хората да познаят нрава на Йехова от тези слова? Някои хора казват: „Духът е лесен за познаване, Духът идва, за да върши работа, като носи истинския образ на Бог. Как така не е лесно да Го опознаеш?“. Всъщност ти познаваш Неговия външен образ, но можеш ли да узнаеш същината на Бог? Сега въплътеният Бог е обикновен и нормален човек, с когото хората чувстват, че лесно да общуват. Обаче когато се изразяват същината и нравът Му, хората лесно ли познават тези неща? Лесно ли приемат думите, за които Той казва, че не съответстват на техните представи? Някои хора казват: „Да познаваш въплътения Бог е трудно. Ако по-късно Бог се преобрази, би било толкова лесно да Го опознаем“. Хората, които казват това, поставят цялата отговорност на въплътения Бог. Наистина ли е така? Дори и да дойде Божият Дух, ти отново не би Го разбрал. Когато Духът работи, Той напуска веднага след като приключи да говори на хората и не им обяснява толкова много и не се свързва, нито живее с тях по нормален начин, така че хората нямат възможност да опознаят Бог или да имат пряк контакт с Него. Ползата от делото на въплътения Бог за хората е огромна. Истините, които носи на хората, са по-практични. Това им помага да видят Самия практически Бог. Но познаването на същината на въплъщението и познаването на същината на Духа е еднакво трудно. Те са еднакво трудни за познаване.

Какво означава да познаваш Бог? Това означава да можеш да разбереш Неговата радост, гняв, скръб и щастие и по този начин да опознаеш Неговия нрав — това е истинското разбиране на Бог. Ти твърдиш, че си Го видял, но не разбираш Неговата радост, гняв, скръб и щастие и не разбираш Неговия нрав. Не проумяваш нито Неговата праведност, нито милостта Му, нито знаеш какво обича или какво ненавижда. Това не е познаване на Бог. Някои хора могат да следват Бог, но не във всички случаи вярват истински в Бог. Да вярваш в Бог, означава да се покоряваш на Бог. Онези, които не се покоряват на Бог, не вярват истински в Бог — ето къде е разликата. Когато си следвал Бог в продължение на няколко години и имаш знание и разбиране за Него, когато имаш някакво разбиране и яснота за Божията воля, когато си наясно с Божието грижливо намерение да спаси човека, тогава наистина вярваш в Бог, наистина се покоряваш на Бог, наистина обичаш Бог и наистина се покланяш пред Бог. Ако вярваш в Бог, но не се стремиш към познаване на Бог и нямаш разбиране за Божията воля, Божия нрав и Божието дело, тогава ти си просто един последовател, който върши неща за Бог и следва всичко, което прави мнозинството. Това не може да се нарече истинско подчинение, а още по-малко истинско поклонение. Как се извършва истинското поклонение? Всички без изключение, които виждат Бог и наистина Го познават, Му се покланят и се боят от Него. Всички са принудени да паднат пред Него и да Му се поклонят. Понастоящем, докато въплътеният Бог върши делото Си, колкото по-голямо разбиране имат хората за Неговия нрав и за това, което Той притежава и представлява, толкова повече ще ценят тези неща и толкова повече ще се страхуват от Него. Като цяло, колкото по-малко разбиране за Бог имат хората, толкова по-небрежни са и следователно се отнасят към Бог като към човек. Ако хората наистина познаваха и виждаха Бог, щяха да треперят от ужас и да Му се покланят до земята. „А Онзи, Който идва след мен, е по-силен от мен и не съм достоен да се допра дори до сандалите Му“ (Матей 3:11) — защо Йоан изрече тези думи? Макар че дълбоко в себе си нямаше много дълбоко познание за Бог, той знаеше, че Бог вдъхва страхопочитание. Колко хора в днешно време са способни да се боят от Бог? Ако не познават Неговия нрав, как ще могат да се боят от Бог? Ако хората не познават същината на Христос, нито разбират Божия нрав, те ще бъдат още по-малко способни да се покланят истински на практическия Бог. Ако виждат само обикновения и нормален външен вид на Христос, но не познават Неговата същина, е лесно за тях да се отнасят към Христос като към обикновен човек. Те може да възприемат непочтително отношение към Него и да Го мамят, да Му се противопоставят, да Му не се подчиняват и да Го съдят. Те може да бъдат самодоволни и да не приемат словата Му сериозно. Може дори да породят представи, осъждания и богохулство срещу Бог. За да се разрешат тези проблеми, човек трябва да познава същината и божествеността на Христос. Това е основният аспект на познаването на Бог. Всеки, който вярва в практическия Бог, трябва да навлезе в това и да го постигне.

Откъс 29

Някои хора питат: „Бог наблюдава дълбините на човешкото сърце, а плътта и Духът на Бог са едно цяло. Бог знае всичко, което хората казват и правят, така че дали знае, че вярвам в Него?“. Тези неща са свързани с един въпрос, а именно как да разбираме въплътения Бог и връзката между Неговия Дух и плът. Някои хора смятат, че Бог може и да не знае това, защото е практичен, но има и други, които смятат, че Бог го знае, тъй като Божията плът и Дух са едно. Да разбираме Бог по принцип означава да разбираме Неговата същност и свойствата на Неговия Дух. Човек не бива да се опитва да определи дали Божията плът или Неговият Дух знае дадено нещо; Бог е мъдър и прекрасен, неразгадаем за човека. Плътта и Духът, човешката и божествената природа — това са въпроси, които вие не сте разбрали ясно. Когато Бог става плът и Духът се материализира в плътта, Неговата същност е божествена, напълно различна от човешката и от духа, който живее в едно човешко тяло; това са две съвършено различни неща. Човешката същност и дух са прикрепени към дадения човек. Духът на Бог е прикрепен към Неговата плът, но Той си остава всемогъщ. Докато Той върши делото Си в плътска форма, Неговият Дух също действа навсякъде. Не можеш да попиташ: „По какъв начин Бог е всемогъщ? Покажи ми го и нека ясно да го видя“. Няма начин да го видиш ясно. Достатъчно ти е да видиш как Светият Дух действа сред църквите, когато плътта върши Неговото дело. Божият Дух има свойството да бъде всемогъщ; Той контролира цялата вселена и спасява онези, които избира, а също така работи сред църквите, за да просветлява хората, а същевременно плътта върши Неговото дело. Не можеш да кажеш, че плътта е лишена от Дух, след като Духът работи сред църквите. Няма ли да отречеш Божието въплъщение, ако кажеш това? Има обаче някои неща, които плътта не знае. Това непознаване е обичайната и практическа страна на Христос. Това, че Божият Дух се осъществява конкретно в плътта, доказва, че същността на тази плът е Самият Бог. Неговият Дух вече знае всяко нещо, което Неговата плът не знае, така че може да се каже, че Бог вече знае това нещо. Ако отричаш духовната страна заради практическата страна на плътта, значи отричаш, че тази плът е Самият Бог, и правиш същата грешка като фарисеите. Някои казват: „Божията плът и Дух са едно, така че Бог може да знае колко хора сме спечелили наведнъж за Него тук, когато проповядваме евангелието. Духът знае и затова плътта също научава за това, защото Те са едно!“. Като говориш така, отричаш същността на плътта. Плътта притежава Неговата практическа и нормална страна: има неща, които плътта може да знае, и неща, които плътта не е нужно да знае. Това е Неговата нормална и практична страна. Някои казват: „Това, което Духът знае, със сигурност го знае и плътта“. Това е свръхестествено и да кажеш такова нещо означава да отречеш същността на плътта. Въплътеният Бог е нормален и практичен. В някои отношения Той не е какъвто хората си го представят: способен да ги познае по тайнствен начин, без да ги вижда или докосва, неограничен от пространството или географията. Това не е плътта, а духовното тяло. След като възкръсна от мъртвите, Исус можеше да се появява и да изчезва, да влиза в стаи, като минава през стените, ала това бе възкръсналият Исус. Преди възкресението Той не можеше да влиза в стаи, минавайки през стените, защото бе ограничен от пространството, географията и времето. Това е нормалната страна на плътта.

Да опознаеш Божието въплъщение не е лесно — трябва да го разглеждаш от всички страни в съответствие с Божиите думи, да го обмисляш в неговата цялост и абсолютно да се въздържаш от това да основаваш познанието си на някакви правила или на собствените си фантазии. Казваш, че Божията плът и Дух са едно и че плътта знае всичко, което знае Духът, но плътта има и нормална, практическа страна. Нещо повече, тя има и друг аспект: през времето, когато плътта работи, работи Сам Бог. Духът работи и плътта също работи, но работи най-вече тя. Плътта играе водеща роля, докато Духът извършва определена работа да просветлява, напътства, подпомага, защитава и бди над човечеството. Работата на плътта играе водеща роля — ако Той поиска да узнае нещо за някого, Му е изключително лесно да го направи. Когато човек иска да узнае нещо за някого, ако не е наблюдавал поведението му в много случаи, той не ще може да придобие прозрение за него. Хората не могат да прозрат природата същност на другите, но въплътеният Бог винаги има усет и е способен да прецени що за човек е някой, както и какво е неговото поведение и същност. Не е възможно Той да няма такова възприятие. Например, Той знае и схваща как се държи даден човек, какво може да направи, какво зло и до каква степен може да стори. Някои казват: „Ако Бог разбира всичко, Той знае ли къде се намирам сега?“. Не Му е крайно необходимо да го знае. За Бог разбирането на даден човек не означава да знае къде се намира той всеки ден. Не е нужно да го знае. За да върши Своето дело, Му стига да разбира какво е естествено да направи даден човек. Начинът, по който Той върши делото Си, е практичен. Различава се напълно от човешките представи, че когато поиска да узнае нещо за някого, Бог трябва да знае къде е този човек, какво мисли, какво говори, какво ще направи по-късно, как се облича, как изглежда и т.н. Всъщност делото на спасението, което Бог извършва, по принцип не изисква тези неща да се знаят. Бог се съсредоточава само върху познаването на същността на човека и върху процеса на неговия житейски напредък. Когато Бог става плът, всички проявления на плътта са практични и нормални и тази практичност и нормалност се използва с цел да се извърши делото на завоюване и спасение на човечеството. Никой обаче не бива да забравя, че практичността и нормалността на плътта са най-естествената проява на Божия Дух, живеещ в Неговата плът. Та според теб Духът дали знае тези човешки неща? Духът ги знае, но не им обръща внимание. Така че плътта също не се интересува от тези твои неща. Независимо от всичко Божият Дух и плътта са едно цяло и никой не може да го отрече. Понякога ти имаш някакви мисли и идеи — дали Духът знае какво мислиш? Разбира се, че знае. Божият Дух се вглежда дълбоко в сърцата на хората и знае какво мислят те, но Неговата работа не е просто да бъде в течение на мислите и идеите на всекиго. Той по-скоро трябва да изразява истината от вътрешността на плътта, за да промени мислите и идеите на хората, да промени тяхното мислене и възгледи и в крайна сметка да промени покварения им нрав. Вашите мисли за някои неща са твърде незрели. Смятате, че въплътеният Бог трябва да е всезнаещ. Някои хора се усъмняват във въплътения Бог, ако Той не знае нещо, което те си въобразяват, че трябва да знае. Това е, защото хората не разбират достатъчно същността на Божието въплъщение. Някои неща са извън обхвата на делото на плътта, така че Той няма да се занимава с тях. Бог върши само работата, която трябва да върши. Това е принципът на Божиите действия. Сега разбираш ли тези неща? Кажи Ми, знаеш ли какъв е духът ти? Способен ли си да почувстваш душата си? Способен ли си да я докоснеш? Способен ли си да усетиш какво върши душата ти? Не знаеш, нали? Ако си способен да почувстваш или да докоснеш такова нещо, значи вътре в теб има друг дух, който някак те насилва, като те кара да правиш и да казваш разни неща. Това е нещо извън теб, нещо, което не ти е присъщо. Онези, в които работят зли духове, дълбоко го разбират. Макар че Божията плът има практическа и нормална страна, човек не може просто ей така да Го определи или да стигне до някакви заключения за Него. Бог се смирява и скрива, за да изглежда като човек; неразгадаеми са Неговите действия и хората не могат да ги проумеят.

Предишна: Слова за познаването на Божието дело и нрав

Следваща: Слова за изпълняването на дълга

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger