Откъс 20

Всички покварени човешки същества имат сатанинска природа. Всички имат сатанински нрав и могат да предадат Бог навсякъде и по всяко време. Някои хора питат: „Бог създаде хората и те са в Божиите ръце. Защо Бог не ги защитава, а вместо това им позволява да Го предадат? Бог не е ли всемогъщ?“. Въпросът наистина е резонен. Какви проблеми можеш да видиш в това? Бог има всемогъща страна, но също и практическа страна. Хората биха могли да предадат Бог и без да бъдат покварени от Сатана. Хората нямат своя собствена субективна воля по отношение на това как трябва да се покланят пред Бог и да се отричат от Сатана, да не се асоциират със Сатана и да се подчиняват на Бог. Бог има истината, живота и пътя, Бог е неприкосновен… Хората не носят в себе си нито едно от тези неща. Не ги виждат в природата на Сатана и въобще не разбират истината, така че могат да предадат Бог навсякъде и по всяко време. Освен това, след като хората са били покварени от Сатана, те носят в себе си негови черти и за тях е по-лесно да предадат Бог. Това е проблемът. Ако виждаш само практическата страна на Бог, а не всемогъщата Му страна, ще ти бъде лесно да Го предадеш и да гледаш на Христос като на обикновен човек, и няма да знаеш как Той може да изрече толкова много истини, за да спаси човечеството. Ако виждаш само всемогъщата страна на Бог, а не практическата Му страна, за теб също ще е лесно да Му се противопоставиш. Ако не виждаш нито една от двете страни, ще бъде още по-вероятно да се съпротивляваш на Бог. Следователно не е ли познаването на Бог най-трудното нещо на света? Колкото повече хората познават Бог, толкова повече разбират намеренията Му и разбират, че има смисъл във всичко, което Той прави. Ако хората наистина познават Бог, те могат да постигнат такива резултати. Въпреки че Бог има практическа страна, хората никога не могат напълно да Го опознаят. Бог е твърде велик и удивително непонятен, а мисленето на хората е твърде ограничено. Защо се казва, че човек винаги е невръстен младенец пред Бог? Ето какво означава това.

Когато Бог каже или направи нещо, хората винаги го разбират погрешно: „Как може Бог да направи това? Бог е всемогъщ!“. Хората винаги имат свои собствени представи. По отношение на това, че Бог вкусва страданието по света, някои хора си мислят: „Не е ли Бог всемогъщ? Има ли нужда да вкусва страданието по света? Бог не знае ли какво представлява страданието по света?“. Това е практическата страна на Божиите дела. В Епохата на благодатта Исус беше разпнат за изкуплението на човечеството, но човекът не разбира Бог и винаги таи някакви представи за Него, като казва: „За да изкупи цялото човечество, Бог трябваше само да каже на Сатана: „Аз съм всемогъщ. Ти се осмеляваш да не Ми дадеш човечеството? Трябва да Ми го дадеш“. С тези няколко думи всичко можеше да бъде решено — Бог нямаше ли властта? Само бе нужно Бог да каже, че човечеството е изкупено и че греховете на човека са простени и тогава човекът нямаше да има грехове. Нима тези неща не можеха да бъдат решени чрез Божието слово? Ако небесата, земята и всички неща са се появили с Божието слово, как тогава е възможно Той да не може да разреши този проблем? Защо Самият Бог трябваше да бъде разпнат?“. Тук действат както всемогъщата страна на Бог, така и Неговата практическа страна. По отношение на Своята практическа страна, въплътеният Бог изтърпя много страдания в Своите тридесет и три и половина години живот на земята, като накрая беше разпнат. Изтърпя най-страшните страдания. След това беше възкресен от смъртта, а Неговото възкресение беше аспектът на Божието всемогъщество в действие. Бог не даде никакъв знак, нито проля кръв, нито направи така, че да завали и да каже, че това е принос за грях. Не направи нищо подобно, а вместо това Той самият се превърна в плът, за да изкупи човечеството, и беше прикован на кръста, така че хората да разберат за този акт. Чрез този акт човечеството разбра, че Бог наистина е спасил човека и това бе доказателството. Независимо кое въплъщение извършва делото или дали Духът го извършва директно, всичко е нужно. Това означава, че като се извършва по този начин, делото става най-ценно и значимо и само по този начин човечеството може да извлече ползите от него. Това е така, защото цялото човечество е обект на Божието управление. Преди бе казано, че с това се цели да се започне война със Сатана и той да бъде унизен. Всъщност не е ли това добре за човека в крайна сметка? За човека това е нещо, което трябва да се отбележи, и е нещо, което е най-ценно и значимо, тъй като това, което Бог иска да сътвори, са хора, които са излезли от изпитанията с разбиране за Бог, които са усъвършенствани от Бог и които са преминали през покварата на Сатана. Следователно това дело със сигурност трябва да се извърши по този начин. Решението за това кой метод използва Бог във всеки етап от Своето дело се основава на нуждите на човечеството. Божието дело със сигурност не се извършва със случайни методи. Хората обаче имат избор и собствени представи. Както при разпъването на Исус, хората си мислят: „Какво общо има с нас това, че Бог е разпнат?“. Те смятат, че няма връзка, но Бог трябваше да бъде разпнат, за да спаси човечеството. Разпването бе най-лошото страдание по онова време, можеше ли Духът да бъде разпнат? Духът не можеше да бъде разпнат и не можеше да бъде първообраз на Бог, още по-малко да пролее кръв и да умре. Само въплъщението можеше да бъде разпнато, това бе доказателството за приноса за грях. Плътта Му прие формата на грешно тяло и понесе страданието за човечеството. Духът не можеше да страда за човечеството, нито можеше да изкупи греховете на хората. Исус бе разпнат в името на човечеството. Това е практическата страна на Бог. Бог можеше да направи това и по този начин да обича хората, докато хората не можеха. Това е всемогъщата страна на Бог.

Всичко, което Бог прави, включва както всемогъщата Му, така и практическата Му страна. Всемогъществото на Бог е Неговата същина, но практичността Му също е Негова същина. Тези два аспекта са неделими. Това, че Бог действа по реален, практичен начин, е Неговият практически аспект, но това че може да работи по този начин също демонстрира и Неговия всемогъщ аспект. Не можеш да кажеш: „Тъй като делата на Бог се извършват в реалността, следователно Той е практичен, има само практическа страна и няма всемогъщ аспект“. Ако кажеш това, ще се превърне в правило. Това е практическият аспект, но също има и всемогъщ аспект. Всичко, което Бог прави, съдържа и двата аспекта — Неговото всемогъщество и Неговата практичност — и всичко се извършва въз основа на Неговата същина. Израз е на Неговия нрав и разкрива Неговата същина и това, което Той представлява. Хората считат, че в Епохата на благодатта Бог е бил милосърдие и любов, но Той все пак е носел гнева и правосъдието Си. Това, че е проклел фарисеите и всички юдеи — да не би това не е Неговият гняв и праведност? Не можеш да кажеш, че Бог е бил единствено милосърдие и любов през Епохата на благодатта, че на практика не е имал гняв, правосъдие или проклятие — като казват това, хората единствено демонстрират неразбирането си на Божието дело. Цялото дело на Бог в Епохата на благодатта е израз на Неговия нрав. Всичко, което Бог направи, и човек можеше да види, бе да докаже, че Самият Той е Бог и че е всемогъщ, да докаже, че Самият Той притежава същината на Бог. Означава ли Божието дело на правосъдието и порицанието по време на настоящия етап, че Той няма милосърдие или любов? Не. Ако обобщиш същината на Бог само в едно изречение или твърдение, ти си твърде арогантен и самоправеден, глупав и невеж и това показва, че не познаваш Бог. Някои хора казват: „Кажи ни истината за опознаването на Бог, обясни я ясно“. Какво трябва да каже някой, който познава Бог? Ще каже: „Въпросът за познаването на Бог е толкова дълбок, че не мога да го обясня ясно с няколко изречения. Както и да го изразя, не мога да го направя разбираемо. Стига да разбереш същината, това е достатъчно. Човек никога не може да опознае Бог напълно“. Арогантен човек, който не познава Бог, ще каже: „Знам какъв Бог е Той, наистина Го разбирам“. Не е ли това самохвалство? Всеки, който казва това, е безкрайно арогантен! Има някои неща, които, ако хората не са преживели и не са видели някои факти, не могат наистина да разберат или да изживеят, така че чувстват, че познаването на Бог е доста абстрактно. Тези, които не са запознати, само чуват дадено твърдение, разбират логиката му, но не го познават. Това, че не го знаеш, не означава, че не е истината. Изглежда абстрактно за тези без опит, но всъщност не е така. Ако някой наистина има опит, ще може да съпостави словото на Бог с подходящия му контекст и да го използва и приложи на практика. Това представлява разбирането на истината. Можеш ли да разбереш истината, ако само слушаш твърденията на Божието слово, но ти липсва истинско разбиране? Трябва да ги приложиш на практика и да ги изживееш. Не е лесно да схванеш истината.

Бог изкупи цялото човечество в Епохата на благодатта. Това е всемогъщата страна на Бог, а всемогъществото Му включва цялата Му практическа работа. Като върши Своето дело за завоюване на хората, всички те падат по очи пред Него и могат да Го приемат. Ако хората говорят за Божието всемогъщество и практичност независимо едно от друго, те няма да могат да ги разберат напълно. За да опознаеш Бог, трябва да комбинираш знанията си за Неговите два аспекта на всемогъщество и практичност и само тогава можеш да постигнеш резултати. Способността на Бог да върши Своите дела действително и на практика и да пречисти човечеството и да се справи с покварата му чрез изразяване на истината, както и способността Му да води хората директно — тези неща показват практическата страна на Бог. Бог изразява собствения Си нрав и това, което Той представлява, а това, което хората не могат да направят, Той може. В това може да се види всемогъщата страна на Бог. Бог има властта да направи реалност онова, което изрича, да направи така, че заповедите Му да се изпълняват, а това, което казва, да бъде изпълнено. Докато Бог говори, всемогъщество Му бива разкрито. Бог властва над всички неща, манипулира Сатана да полага труд за Него, организира средата така, че да изпитва и облагородява хората и пречиства и трансформира техния нрав — всичко това са проявления на всемогъщата страна на Бог. Същината на Бог е едновременно всемогъща и практическа, а тези два аспекта се допълват взаимно. Всичко, което Бог прави, е израз на собствения Му нрав и разкриване на това, което Той представлява. Това, което Той представлява, включва всемогъществото, праведността и величието Му. Делото на Бог от начало до край е разкриване на собствената Му същина и е израз на това, което Той представлява. Същината Му има два аспекта: единият аспект е Неговото всемогъщество, а другият аспект е практичността Му. Без значение кой етап от делото на Бог разглеждате, винаги присъстват тези два аспекта, които присъстват във всичко, което Бог прави. Това е един от пътищата за разбирането на Бог.

Откъс 21

Независимо дали Бог върши Своето дело чрез Своето въплъщение или чрез Своя Дух, всичко става според Неговия план за управление. То не се осъществява чрез някакви явни или скрити способи или според човешките нужди, а изцяло според Неговия план за управление. Не може да се твърди, че делото от последните дни може да се осъществи по всякакъв угоден за Бог начин. Този етап се гради върху основата на предишните два етапа на Неговото дело. Делото в Епохата на благодатта — вторият етап на Неговото дело, даде възможност на човечеството да получи изкупление и това стана чрез въплъщението. Не е невъзможно Духът да осъществи настоящия етап на Божието дело, Той може да го направи, но е по-подходящо това да стане чрез въплъщението, така хората ще бъдат спасени по-ефективно. Все пак словата на въплъщението завоюват хората по-добре от преките слова на Светия Дух и улесняват в по-голяма степен хората при тяхното познаване на Бог. Когато Духът върши Своето дело, Той не може да бъде винаги с хората, не е възможно Духът да живее и да говори пряко с хората лице в лице, както прави въплъщението сега, а има моменти, в които Духът не може да разкрие това, което е вътре в хората, по начина, по който го прави въплъщението. Делото на въплъщението в този етап е преди всичко да завоюва хората, а след като ги завоюва, да ги направи съвършени, така че да познаят Бог и да могат да Му се поклонят. Това е делото за приключване на епохата. Ако този етап не беше за завоюването на хората, а само за осведомяването им, че наистина има Бог, тогава и Духът можеше да свърши това. Може би си мислите, че ако този етап беше осъществен от Духа, Той би могъл да замени въплъщението и да извърши същото дело като него, и тъй като Бог е всемогъщ, резултатът ще бъде един и същ, независимо дали въплъщението или Духът извършват делото. Вие обаче ще сгрешите. Бог действа според Своето управление, според Своя план и стъпки за спасението на човека. Не е както си го представяш — че Духът е всемогъщ, че въплъщението е всемогъщо и че Самият Бог е всемогъщ, така че Той може да направи каквото пожелае. Бог действа според Своя план за управление и всеки етап от Неговото дело включва определени стъпки. Начинът, по който трябва да се осъществи този етап, и детайлите, които трябва да бъдат включени в него, също са планирани. Първият етап на Божието дело бе осъществен в Израел, а настоящият последен етап се осъществява в страната на големия червен змей — Китай. Някои хора казват: „Не може ли Бог да направи това в друга държава?“. Според плана за управление на този етап това трябва да се случи в Китай. Народът на Китай е изостанал, животът му е в състояние на упадък, а човешките права и свободи не съществуват. Това е страна, в която властват Сатана и зли демони. Целта на появата и делото Му в Китай е да спаси хората, които живеят в най-мрачната част на света и които са най-силно покварени от Сатана. Това е единственият начин наистина да победи Сатана и да получи пълна слава. Ако Бог трябваше да се яви и да осъществи делото Си в друга държава, това нямаше да има толкова голямо значение. Всеки етап от Божието дело е необходим и се извършва от Бог по начина, по който трябва да бъде извършен. Някои неща могат да бъдат постигнати чрез делото на въплъщението, а други — чрез делото на Духа. Бог избира да осъществява делото Си чрез въплъщението или Духа според способа, чрез който ще получи най-добрите резултати. Не е вярно това, което вие предположихте, че всеки способ на изпълнение би бил добър, че Бог може да осъществява делото Си, като инцидентно приема човешка форма, и че Духът също може да прави това, без да се среща с хората лице в лице, както и че определени резултати могат да се постигнат чрез двата способа. Не трябва да разбирате това погрешно. Бог е всемогъщ, но Той има и практическа страна, а хората не могат да я видят. Те виждат Бог като нещо свръхестествено и не могат да си Го обяснят, затова си формират свои представи и всякакви нереалистични идеи за Него. Много малко хора виждат, че Божиите думи и дело са истината, че са практични, че те са най-истинските неща и че могат да бъдат докоснати и видени от човека. Ако хората наистина имат качествата и способността да разбират, след като преживеят няколко години от Божието дело, би трябвало да са в състояние да прозрат, че всички думи, които Бог изразява, са истини реалности, че има истини и принципи в делото и във всичко, което Той прави, и че всичко, което Той върши, има огромно значение. Каквото и да прави Бог, то има смисъл, то е необходимо и може да пожъне най-добрите резултати. Всичко това има определена цел, план и значение. Мислиш ли, че Божието дело се основава на необмислено изречени думи? Той има всемогъща страна, но има и практическа страна. Вашето познание е едностранчиво. Вие допускате грешки в разбирането си за всемогъщата страна на Бог, да не говорим за вашето разбиране за практическата Му страна, където грешките ви са много по-големи.

В трите етапа на Божието дело първият етап се извършва от Духа, а последните два етапа се извършват от въплъщението, като всеки етап от Неговото дело е много съществен. Да вземем например разпъването на кръста. Ако Духът беше разпнат, това нямаше да има никакъв смисъл, защото хората не могат да видят или да докоснат Духа, а Духът не може да почувства нищо или да изпита болка. Следователно това разпъване на кръста не би имало смисъл. Етапът, който се случва в последните дни, е този на завоюването на хората, а това е дело, което може да бъде извършено от въплъщението — въплъщението не може да бъде заменено от Духа в това дело, а делото, извършено от Духа, не може да бъде извършено от въплъщението. Когато Бог избира дали даден етап от Неговото дело трябва да бъде извършен от въплъщението или от Духа, това е абсолютно необходим избор и всичко се прави така, че да се стигне до най-добрите резултати и да се постигнат целите на Неговия план за управление. Бог има всемогъща страна и практическа страна. Той действа по практически начин във всеки етап от Своето дело. Хората си представят, че Бог не говори, не мисли и че прави каквото Той пожелае, но това не е така. Той притежава мъдрост, Той притежава всичко, което представлява, и това е Неговата същина. Когато върши Своето дело, Той трябва да разкрие и изрази Своя нрав, Своята същина, Своята мъдрост и всичко, което притежава и представлява, така че хората да могат да разберат, да проумеят и да постигнат тези неща. Той не върши делото Си от нищото, а още по-малко според фантазиите на хората, а действа според нуждите на делото и според резултатите, които трябва да бъдат постигнати. Той говори по практически начин, върши делото Си и страда ежедневно, а когато страда, Той усеща болка. Не може да се твърди, че Духът присъства тогава, когато въплъщението работи и говори, и че Духът си отива, когато въплъщението не върши делото си и не говори. Ако беше така, тогава Той нямаше да страда и това нямаше да е въплъщение. Хората не могат да видят практическата страна на Бог и затова не познават добре Бог и тяхното разбиране за Него е само повърхностно. Хората казват, че Бог е практичен и нормален, или че Бог е всемогъщ и всесилен — всички тези думи те са научили от други хора, защото нямат истинско познание или реален опит. Когато става дума за въплъщението, защо се поставя такъв акцент върху същината му? Защо не се поставя акцент върху Духа? Акцентът е върху делото на въплъщението, а делото на Духа е да му съдейства и да помага, за да се постигат резултати. Във всеки етап хората могат да научат малко за Бог, но когато поискат да узнаят малко повече за Него, те не са в състояние да направят пробив или да го постигнат; когато Бог каже нещичко, хората научават малко, но познанието им за Него все още не е много ясно и те не могат да схванат лесно съществената част от него. Ако си мислите, че Духът може да направи всичко, което може да направи въплъщението, и че Духът може да заеме мястото на въплъщението, тогава никога няма да познаете значението на въплъщението, делото на въплъщението и какво представлява то.

Откъс 22

Съдържанието на „Словото се явява в плът“ е особено богато, включва различни аспекти на истината, както и някои пророчески твърдения, като предсказва състоянието на идните епохи. В действителност пророчествата са много общи, като по-голямата част от думите, съдържащи се в тази книга, разглеждат навлизането в живота, разкриват човешката природа и говорят за това как да познаем Бог и Неговия нрав. А по отношение на това каква епоха ще настъпи, колко епохи ще има, в какви обстоятелства ще навлезе човечеството, нима в тази книга няма конкретен план, конкретна препратка или дори конкретна епоха? Това означава, че хората не трябва да се тревожат за идните епохи, тъй като това време все още не е настъпило и е много далеч. Дори ако трябваше да ви говоря за тези неща, вие не бихте ги разбрали, а освен това хората нямат нужда да разбират тези неща точно сега. Те нямат голямо отношение към промяната в живота нрав на хората. Всичко, което трябва да разберете, са думите, които разкриват човешката природа. Това е достатъчно. В миналото бяха направени някои пророчества, като например това за хилядолетното царство, за това, че Бог и човекът ще навлязат заедно в покой, както и за Епохата на словото. Всички пророчески думи се отнасят до времена, които ще настъпят скоро; тези, които не са споменати, са свързани с неща, които са много далечни. Не е нужно да изучавате нещата, които са далечни; това, което не следва да знаете, няма да ви бъде казано; това, което следва да знаете, е цялата истина, която идва от Бог — например Божият нрав, изразен спрямо човека, това, което Бог притежава и представлява, което се разкрива чрез Божиите думи, както и разкриването на природата на човека чрез съда и наказанието, както и насоката в живота, дадена на хората от Бог, защото в същността си Божието дело за спасяването на хората включва всички тези неща.

Целта на това Бог да казва тези неща, докато се занимава с делото по управлението на човечеството, е най-вече да завоюва и да спаси хората, както и да промени нрава им. Понастоящем Епохата на словото е реалистична епоха, това е епохата на истината, която завоюва и спасява човека; по-късно ще бъдат казани повече думи — има много неща, които все още не са изречени. Някои хора смятат, че настоящите думи изразяват Бог в Неговата цялост — това е изключително погрешно тълкуване, защото делото на Епохата на словото току-що е започнало в Китай, но ще има още думи, след като Бог се появи открито и започне да върши делото Си в бъдеще. Каква ще бъде Епохата на царството, в какво назначение ще навлезе човечеството, какво ще се случи след навлизането в него, какъв ще бъде животът на човечеството тогава, до какво ниво ще може да достигне човешкият инстинкт, какъв вид ръководство и какво подхранване ще са необходими и т.н. — всичко това е включено в делото на Епохата на словото. Всеобхватността на Бог не е такава, каквато си я представяш единствено в „Словото се явява в плът“. Може ли изразяването на Божия нрав и Божието дело да бъде толкова просто, колкото си го представяш? Божията всеобхватност, всеприсъствие, всемогъщество и превъзходство не са празни думи — ако кажеш, че книгата „Словото се явява в плът“ представя всичко от Бог и че с тези думи се изчерпва цялото управление на Бог, тогава ти гледаш на Бог по твърде ограничен начин; не е ли това отново определяне на границите на Бог? Трябва да знаеш, че тези думи са много малка част от всеобхватния Бог. Всички религиозни кръгове са поставяли граници на Бог в Библията. А днес не Го ли ограничавате и вие? Нима не знаете, че ограничаването на Бог е принизяване на Бог? Че това е заклеймяване и богохулство срещу Бог? Понастоящем повечето хора си мислят: „Всичко, което Бог е казал през последните дни, е написано в „Словото се явява в плът“, няма повече думи от Бог; това е всичко, което Бог е казал“, нали? Голяма грешка е да се мисли по този начин! Думите, съдържащи се в „Словото се явява в плът“, са само началните думи на Божието дело в последните дни, това са само част от думите на това дело, те се отнасят главно до истините на виденията. По-късно ще бъдат казани и думи по отношение на многото детайли в практиката. Следователно издаването на книгата „Словото се явява в плът“ за обществеността не означава, че Божието дело е достигнало до края на една фаза, а още по-малко означава, че делото на Божия съд в последните дни е приключило окончателно. Бог все още има много думи за изричане и дори когато тези думи са изречени, не може да се каже, че цялото дело на Божието управление е приключило. Когато цялото вселенско дело приключи, само тогава може да се каже, че шестхилядолетният план за управление е приключил; но дали по това време все още ще има хора във вселената? Докато съществува живот, докато съществува човечество, дотогава ще трябва да продължи и Божието управление. Когато шестхилядолетният план за управление бъде завършен, ако съществува човечество, живот и тази вселена, дотогава Бог все още ще управлява всичко това, но планът вече няма да се нарича шестхилядолетен план за управление. Сега той се нарича управлението на Бог. Може би в бъдеще той ще бъде наречен с друго име; това ще бъде друг живот за човечеството и Бог; не може да се каже, че Бог ще продължи да използва днешните думи, за да води хората, тъй като тези думи са подходящи само за сегашния период от време. Затова в нито един момент не ограничавайте Божието дело. Някои казват: „Бог дава на хората само тези думи и нищо друго; Бог може да изрече само тези думи“. Това също ограничава Бог в рамките на определен обхват. То е същото, ако в момента, в Епохата на царството, използваме думите, изречени в епохата на Исус — това би ли било уместно? Някои от думите ще са приложими, а други трябва да отпаднат, затова не можеш да кажеш, че Божиите думи никога не могат да отпаднат. Хората лесно ли определят граници на нещата? В някои области те наистина ограничават Бог. Може би един ден ти ще четеш „Словото се явява в плът“ точно така, както хората четат днес Библията, без да вървят в крак с Божиите стъпки. Сега е подходящият момент да се чете „Словото се явява в плът“; не се знае след колко години четенето ѝ ще бъде като гледане на остарял календар, защото тогава ще има нещо ново, което ще замени старото. Потребностите на хората се пораждат и развиват в съответствие с Божието дело. По онова време човешката природа, инстинктите и качествата, които хората следва да притежават, ще са се променили до известна степен; след като този свят се промени, потребностите на човечеството ще бъдат различни. Някои питат: „Ще говори ли Бог след това?“. Някои ще стигнат до заключението, че „Бог няма да може да говори, защото когато делото на Епохата на словото приключи, нищо друго няма да може да бъде казано и всички други думи ще бъдат фалшиви“. Не е ли това също погрешно? Човечеството лесно допуска грешката да ограничава Бог; хората са склонни да се придържат към миналото и да ограничават Бог. Те очевидно не Го познават, но въпреки това безцеремонно определят граници на делото Му. Хората притежават толкова арогантна природа! Те винаги искат да се придържат към старите представи от миналото и да запазят нещата от отминалите дни в сърцата си. Те ги използват като свой капитал, бидейки високомерни и надменни, като си мислят, че разбират всичко, и имат наглостта да ограничават Божието дело. По този начин не съдят ли те Бог? Освен това хората изобщо не зачитат новото Божие дело; това показва, че им е трудно да приемат новите неща, но продължават сляпо да определят границите на Бог. Хората са толкова арогантни, че са лишени от разум, не слушат никого и дори не приемат думите на Бог. Такава е природата на човека: напълно арогантен и самонадеян, без ни най-малка доза послушание. Такива са били фарисеите, когато са осъдили Исус. Те са си мислели: „Дори да си прав, пак няма да те последваме — само Йехова е истинският Бог“. Днес има и такива, които казват: „Той е Христос? Не бих Го последвал, дори наистина да беше Христос!“. Съществуват ли такива хора? Има много религиозни хора, които са такива. Това показва, че нравът на човека е твърде покварен, че хората не могат да бъдат спасени.

Сред светците през вековете Мойсей и Петър бяха единствените, които наистина познаваха Бог, и бяха възхвалявани от Него; дали обаче можеха да проумеят Бог? Това, което разбраха, също е ограничено. Самите те не се осмеляваха да кажат, че познават Бог. Тези, които наистина познават Бог, не Го ограничават, защото знаят, че Бог е неизчислим и неизмерим. Онези, които не познават Бог, са склонни да ограничават Него и това, което Той притежава и представлява. Те са пълни с фантазии за Бог, лесно си създават представи за всичко, което Бог е направил. Затова онези, които вярват, че познават Бог, Му се противопоставят най-силно и са хората, които са в най-голяма опасност.

Откъс 24

Бог обича човечеството — това е вярно и всеки признава този факт — а как Бог обича хората? (Бог изразява истина, подхранва хората с истина, разобличава ги, съди, дисциплинира, изпитва ги и ги облагородява, като им позволява да проумеят и придобият истината). Това е, което всички вие сте преживели и видели. Божият израз на любовта Му към човечеството се различава в отделните епохи — в някои случаи Божията любов е в съзвучие с представите на хората и те веднага могат да я проумеят и приемат, но понякога Божията любов влиза в противоречие с представите на хората и те не са склонни да я приемат. Кои страни на Божията любов са в противоречие с човешките представи? Божието правосъдие, порицание, заклеймяване, наказание, гняв, проклятия и още, и още. Никой не иска да се изправи срещу тези неща, нито може да ги приеме, нито пък си е представял някога, че Божията любов може да се прояви по този начин. А как така хората изначално поставиха в рамки Божията любов? Те изначално сведоха границите на Божията любов до това как Господ Исус изцелява болните, изгонва демони, нахранва пет хиляди души с пет хляба и две риби, дарява изобилна благодат и търси онези, които са се изгубили — в техните представи Бог се отнася към човеците като към малко агънце, с нежна и мека милувка. В това се състои Божията любов според тях. Затова, когато забележат, че Бог говори със суров тон и въздава правосъдие, порицание, наказание и дисциплина, това разяжда измислената им представа за Бог и ето, те си създават представи, стават непокорни и дори отричат Бог. Ако Бог трябваше да ви прокълне, да каже, че ви липсва човешка природа, че не обичате истината, че с нищо не сте по-добри от звяр и че няма да ви спаси, какво бихте си помислили? Бихте ли си помислили, че Божията любов не е истинска, че Бог не е любящ? Бихте ли изгубили вярата си в Него? Някои казват: „Бог ме съди и ме наказва, за да ме спаси, но ако Той ме прокълне, няма да Го приема за мой Бог. Ако Бог прокълне някого, това не вещае ли край за него? Не означава ли, че ще бъде наказан и ще отиде в ада? Ако изход не се вижда, какъв смисъл има да вярваш е Бог?“Нима тази представа не е абсурдна? Ако Бог те прокълне в някой бъдещ ден, все така ли ще Го следваш, както и сега? Все така ли ще вършиш своя дълг? Трудно е да се каже. Някои успяват с постоянство да изпълняват дълга си; поставят основен приоритет върху стремежа към истината и са подготвени. Други пък не се стремят към истината и не отдават значение на житейското развитие — пренебрегват тези неща. Мислят само за това да получават награди и облаги и да бъдат полезни в Божия дом. Когато случаят позволява, винаги обобщават каква работа са свършили напоследък, какви добри дела са извършили за църквата, каква висока цена са платили и какви награди и венци трябва да им бъдат дадени. Ето такива неща обобщават в свободното си време. Когато Бог проклина такива хора, това не е ли шокиращо и неочаквано за тях? Склонни ли са незабавно да престанат да вярват в Бог? Възможност ли е това? (Да.) Единственото отношение, което едно сътворено същество трябва да прояви към Създателя, е на подчинение, на безусловно подчинение. Това е нещо, което някои хора днес може би не могат да приемат. Това е така, защото човешкият ръст е твърде дребен и е лишен от истината реалност. Ако, когато Бог извършва неща, които са в разрез с твоите представи, си склонен да изтълкуваш погрешно Бог — дори да не Му се подчиниш и да Му обърнеш гръб — тогава си далеч от способността да се подчиниш на Бог. Докато човек е подхранван и напояван с Божието слово, той всъщност се стреми към една единствена цел, която е изначално да може да постигне безусловно, абсолютно покорство пред Бог — и в този момент, ти, това творение, ще си достигнал нужното мерило. Понякога Бог умишлено върши неща, които са в разрез с твоите представи, и върши умишлено неща, които са против твоите желания, и може дори да ти се струват в противоречие с истината, безразлични към теб и в несъгласие със собствените ти предпочитания. Може би ти е трудно да приемеш тези неща, може би не ги проумяваш и без значение как ги изследваш, усещаш, че са погрешни, и не си способен да ги приемеш; може би усещаш, че Бог е бил неблагоразумен да стори това — но всъщност, Бог е извършил това умишлено. Тогава, каква е целта на Бог, когато извършва тези неща? Да те изпита и изобличи, да види дали си способен да търсиш истината или не, дали проявяваш истинско подчинение към Бог или не. Не търси основание за всичко, което Бог извършва или изисква, и не питай защо. Да се опитваш да вразумяваш Бог не е от полза. Трябва просто да осъзнаеш, че Бог е истината и да си способен на пълно подчинение. Трябва само да осъзнаеш, че Бог е твоят Създател и твой Бог. Това е по-висше от всяка разумност, по-висше от всяка светска мъдрост, по-висше от всеки човешки морал, етика, познание, философия или традиционна култура — по-висше дори от човешките чувства, човешката праведност и така наречената човешка любов. То е по-висше от всичко. Ако това не ти е ясно, рано или късно ще дойде ден, когато нещо ти се случва и ти падаш. Най-малкото, ще се разбунтуваш срещу Бог и ще се отклониш по друга пътека; ако в крайна сметка си способен да се разкаеш и да познаеш обичливостта на Бог, и да осъзнаеш значимостта на Божието дело в теб, то все още имаш надежда за спасение — но ако пропаднеш заради това и не си способен да се изкачиш нагоре, няма надежда за теб. Дали Бог съди, порицава или проклина хората, всичко е, за да ги спаси, и те не бива да се страхуват. От какво трябва да се боиш? Трябва да се боиш, ако Бог изрече: „Презирам те и те отхвърлям“. Ако Бог изрече това, в беда си. Това означава, че Бог няма да те избави, че нямаш надежда за спасение. Затова, като приемат Божието дело, хората трябва да разбират Божията воля. Каквото и да правиш, не се заяждай по повод Божиите слова, като казваш: „Осъждане и порицание може, но заклеймяване, проклинане, унищожение — това не означава ли край за мен? Какъв е смисълът да бъдеш създание на Бог? Тогава аз няма вече да бъда такова и ти няма вече да бъдеш мой Бог“. Ако отхвърлиш Бог и не останеш непоколебим в свидетелството си, тогава Бог може истински да те отхвърли. Знаете ли това? Независимо колко отдавна хората вярват в Бог, независимо колко пътища са пребродили, колко работа са свършили или колко дългове са изпълнили, всичко сторено през това време е било подготовка за едно едничко нещо. Кое е то? Те са се подготвяли, за да имат в крайна сметка пълно подчинение към Бог, безусловно подчинение. Какво означава „безусловно“? Това означава, че не се оправдаваш и не изказваш нищо за своите обективни причини, означава, че не издребняваш; ти не си достоен за това, тъй като си Божие създание. Когато спориш на дребно с Бог, си объркал мястото си, и когато се опитваш да вразумяваш Бог — отново си объркал мястото си. Не спори с Бог, не се опитвай винаги да проумееш причината, не настоявай да разбереш, преди да си се подчинил, и да не се подчиниш, когато не си разбрал. Когато правиш така, ти си объркал мястото си, и в такъв случай подчинението ти към Бог не е пълно; то е подчинение относително и условно. Дали тези, които поставят условия за подчинението си към Бог, са хора, които истински се подчиняват на Бог? Отнасяш ли се с Бог като към Бог? Прекланяш ли се пред Бог като Създател? Ако ли не, тогава Бог не те приема. Какво трябва да преживееш, за да постигнеш абсолютно и безусловно подчинение към Бог? И как трябва да го преживееш? На първо място, хората трябва да приемат Божия съд и порицание, те трябва да приемат да бъдат кастрени и да се разправят с тях. Освен това, те трябва да приемат Божието поръчение, трябва да се стремят към истината, докато изпълняват дълга си, трябва да проумеят различните аспекти на истината, които се отнасят до навлизане в живота, и да достигнат до разбиране на Божията воля. Понякога това е отвъд качеството на хората и те нямат силите за възприемане, за да достигнат до разбиране на истината, и могат да разберат съвсем малко, когато другите са в общение с тях или като извлекат поука от различните обстоятелства, създадени от Бог. Но ти трябва да осъзнаеш, че трябва да имаш сърце, което се подчинява на Бог, не бива да се опитваш да вразумяваш Бог или да създаваш условия; всичко което Бог върши, е това, което е трябвало да бъде сторено, защото Той е Създателят, а ти си Божие създание. Трябва да имаш отношение на подчинение и не трябва винаги да търсиш причина или да говориш за условия. Ако ти липсва и най-елементарното отношение на подчинение и си склонен дори да се съмняваш и да бъдеш предпазлив към Бог, или да мислиш в сърцето си: „Трябва да видя дали Бог наистина ще ме спаси и дали Бог е наистина праведен. Всеки казва, че Бог е любов — ами тогава, нека видя дали наистина е намесена любов в това, което Бог извършва у мен, дали това наистина е любов“, ако постоянно проучваш дали това, което Бог върши, е в тон с твоите представи и вкусове, или дори с това в което вярваш, че е истина, тогава си объркал мястото си и си в беда: Вероятно ще обидиш Божия нрав. Истините, свързани с подчинението, са решаващи, и няма истина, която може да бъде изцяло и ясно обяснена в няколко изречения; всички те се отнасят до различни човешки състояния и поквара. Навлизането в истината реалност не може да бъде постигнато за една, две или три, или пет години. Това изисква преживяване на много неща, преживяване на голяма част от правосъдието и порицанието на Божиите слова, преживяване на много скастряне и разправяне. Едва когато постигнеш умението да прилагаш истината на практика, стремежът ти към истината ще бъде ефективен, и само тогава ще си в притежание на истината реалност. Само тези, които притежават истината реалност, са онези, които имат истинско преживяване.

Откъс 25

Имаше един човек, който, няколко години след началото на този етап от делото, вярваше в Бог, но не се стремеше към истината. Всичко, което искаше, бе да печели пари, да си намери партньор и да води богаташки живот, и затова напусна църквата. След като се скитал няколко години, той неочаквано се върна. Чувстваше голямо разкаяние в сърцето си и изплака безброй сълзи. Това доказваше, че сърцето му не е напуснало напълно Бог, което е добре. За него все още имаше възможност и надежда да бъде спасен. Ако беше престанал да вярва и беше станал същият като неверниците, тогава с него щеше да е напълно свършено. Ако може да се покае истински, то за него все още има надежда. Това се случва рядко и е ценно. Независимо от това как действа Бог и как се отнася към хората — дори да ги мрази, да се отвращава от тях или да ги проклина — ако дойде ден, в който те могат да направят обрат, тогава ще намеря голяма утеха, защото това ще означава, че в сърцата им все още има малко място за Бог, че те не са загубили напълно своя човешки разум или човешката си природа, че все още искат да вярват в Бог и че най-малкото имат известно намерение да Го признаят и да се върнат пред Него. Ако хората, които наистина имат Бог в сърцата си, независимо кога са напуснали Божия дом, се върнат и все още държат на това семейство, ще изпитам донякъде сантиментална привързаност към тях и ще се утеша с това. Ако те обаче никога не се върнат, ще бъде жалко. Ако могат да се върнат и истински да се покаят, тогава сърцето Ми ще се изпълни с особено удовлетворение и утеха. Фактът, че този човек все още е бил способен да се върне, означава, че той не е забравил Бог. Върнал се е, защото в сърцето си все още е копнеел за Бог. Когато се срещнахме, беше много трогателно. Когато си тръгна, той със сигурност беше доста негативен и в лошо състояние. Ала щом сега е способен да се върне, това доказва, че той все още има вяра в Бог. Дали обаче ще може да продължи напред, не се знае, защото хората се променят много бързо. В Епохата на благодатта Исус имаше милост и благодат към хората. Ако от сто овце се изгубеше една, Той оставяше другите деветдесет и девет, за да я потърси. Тази постъпка не е някакво механично действие, нито правило, а по-скоро показва настойчивото намерение на Бог да донесе спасение на хората, както и дълбоката Му любов към тях. Това не е начин на действие; това е характерен нрав, характерен начин на мислене. Така че някои хора напускат църквата за шест месеца или година или проявяват много слабости, или страдат от множество погрешни схващания, и все пак тяхната способност впоследствие да се събудят за реалността, да придобият знание, да направят обрат и да се върнат в правия път, Ме кара да се чувствам утешен и Ми носи известна радост. Способността в този весел и бляскав свят и в тази епоха на злото да признаеш Бог и да се върнеш в правия път е нещо, което носи голяма утеха и вълнение. Вземете например отглеждането на деца: как би се чувствал, ако независимо от това дали проявяват синовни чувства, или не, не те признават, напуснат дома си и не се върнат никога вече? Дълбоко в себе си сигурно все още ще изпитваш загриженост за тях и винаги ще се питаш: „Кога ще се върне синът ми? Иска ми се да го видя. В края на краищата той е мой син и аз не напразно съм го отгледал и обичал“. Винаги си мислиш по този начин; винаги копнееш да дойде този ден. В това отношение всеки човек се чувства по един и същи начин, да не говорим за Бог — нима Той не се надява още повече, че след като се е заблудил, човек ще намери пътя обратно, че блудният син ще се завърне? В наши дни хората са дребни, но ще дойде ден, когато ще разберат Божията воля — освен ако нямат никакво влечение към истинската вяра, освен ако са невярващи, а в този случай те не заслужават Божията загриженост.

Откъс 26

Има различни типове хора и те се различават по своя дух. Някои хора имат човешки дух и именно те са онези, които Бог е предопределил и избрал. Други нямат човешки дух. Те са демони, които са си проправили път с хитрост. Онези, които не са били предопределени и избрани от Бог, не могат да бъдат спасени, и дори да са успели да се промъкнат в Божия дом, накрая ще бъдат разкрити и пропъдени. Дали хората могат да приемат Божието дело и по какъв път вървят, след като са го приели, и дали могат да се преобразят, всичко това зависи от техния дух и природа. Някои хора не могат да не се отклонят от пътя. Това се определя от техния дух и те не могат да се променят. При някои хора Светият Дух не действа, защото не вървят по правилния път. Ако обаче успеят да постигнат обрат, Светият Дух все пак би могъл да върши делото Си в тях. Ако не го направят, тогава за тях всичко ще свърши. Всякакви ситуации съществуват, но Бог е праведен в отношението си към всеки човек. Как хората да разпознаят и да разберат Божия праведен нрав? Праведните получават Неговите благословии, а злите биват прокълнати от Него. Това е Божията праведност. Бог възнаграждава доброто и наказва злото, и възмездява всеки човек според делата му. Това е така, но понастоящем има някои събития, които не съответстват на човешките представи, а именно, че има хора, които вярват в Бог и Му се покланят, но ги убиват или са прокълнати от Него, или Бог никога не ги е благославял, или не им е обръщал внимание. Независимо колко много Му се покланят, Той ги пренебрегва. Има някои зли хора, които Бог нито благославя, нито наказва, но въпреки това те са богати и имат многобройно потомство, и всичко им се получава. Те успяват във всичко. Това ли е Божията праведност? Някои хора казват: „Ние се покланяме на Бог, но не сме получили благословии от Него, докато злите хора, които не Му се покланят и дори Му се противопоставят, живеят по-добре и по-успешно от нас. Бог не е праведен!“. Какво ви говори това? Току-що ви дадох два примера. Кой от тях говори за Божията праведност? Някои хора казват: „И двата са проявление на Божията праведност!“. Защо казват това? В Божиите действия има принципи — само че хората не могат да ги видят ясно, а щом не са способни да сторят това, не могат да казват, че Бог не е праведен. Човек може да види само това, което е на повърхността. Той не може да прозре нещата такива, каквито са. Следователно това, което Бог прави, е праведно, колкото и малко да съответства на човешките представи и фантазии. Има много хора, които постоянно се оплакват, че Бог не е праведен. То е, защото не разбират действителната ситуация. Лесно правят грешки, тъй като винаги гледат на нещата в контекста на своите представи и фантазии. Познанието на хората съществува сред собствените им мисли и гледни точки, в рамките на техните представи за сделки или на възгледите им за добро и зло, за правилно и погрешно или за логика. Когато някой вижда нещата по този начин, за него е лесно да разбере Бог погрешно и да си създаде представи, и такъв човек ще Му се противопоставя и ще се оплаква от Него. Имало един бедняк, който знаел само да се покланя на Бог, но Той просто го пренебрегвал и не го благословил. Може би си мислите: „Дори Бог да не го благослови в този живот, със сигурност ще го благослови във вечността и ще го възнагради десет хиляди пъти. Не прави ли това Бог праведен? Един богат човек се радва на стократни благословии в този живот, а във вечността го очаква унищожение. Не е ли и това Божията праведност?“. Как трябва да се разбира тя? Да вземем за пример разбирането на Божието дело: ако Бог беше приключил делото Си, след като завърши етапа му в Епохата на благодатта, и ако не беше извършил делото на правосъдието в последните дни, и ако не беше спасил напълно човечеството, което щеше да доведе до пълното му унищожение, можеше ли да се счита, че Той притежава любов и праведност? Ако тези, които се покланят на Бог, са хвърлени в езерото от огън и жупел, а на тези, които не се покланят на Бог и дори не знаят, че Той съществува, Бог е позволил да оцелеят, как трябва да се разбира това? Когато говорят в контекста на доктрината, хората обикновено винаги казват, че Бог е праведен, но ако се сблъскат с подобна ситуация, може да не са способни да Го разберат правилно и дори да се оплачат от Него, и да Го съдят, че е неправеден.

Откъс 27

„Богохулството и клеветата срещу Бог е грях, който няма да бъде простен нито в тази, нито в следващата епоха, а тези, които извършват този грях, никога няма да се преродят“. Това означава, че Божият нрав не търпи да бъде обиждан от човека. Няма никакво съмнение, че богохулството и клеветата срещу Бог няма да бъдат простени нито в тази, нито в следващата епоха. Независимо дали е умишлено, или не, богохулството е нещо, което оскърбява Божия нрав, а изричането на богохулни думи срещу Бог със сигурност ще бъде осъдено независимо от причината. Някои хора обаче изричат осъдителни, богохулни думи в ситуации, в които не разбират това, или в които са били измамени, контролирани и потискани от други. След като изрекат тези думи, те се чувстват неспокойни, чувстват, че са били обвинени и изпитват голямо разкаяние. След това те подготвят достатъчно добри дела, като придобиват знания и се променят междувременно, и затова Бог вече не помни предишните им прегрешения. Трябва точно да познавате Божиите думи и да не ги използвате произволно според вашите представи и фантазии. Трябва да разберете към кого са насочени думите Му и в какъв контекст говори Той. Не трябва произволно да използвате Божиите думи или да ги определяте небрежно. Хората, които не знаят как да преживяват, не разсъждават върху себе си за нищо и не се сравняват с Божиите думи, докато тези, които са имали някакви преживявания и прозрения, са склонни към свръхчувствителност, като се съпоставят произволно с Божиите думи, когато четат Неговите проклятия или виждат Неговото отвращение и пропъждане на хора. Тези хора не разбират думите на Бог и винаги Го тълкуват погрешно. Някои хора не са чели днешните думи на Бог или не са изследвали днешното Му дело, камо ли да получат просветлението на Светия Дух. Те говореха осъдително за Бог, а след това някой им даде евангелието и те го приеха. След това те съжаляват за стореното и са готови да се покаят и в този случай ще видим какво е тяхното поведение и проявление занапред. Ако поведението им е прекалено лошо, след като започнат да вярват, и към нараняването добавят обида, като си мислят, „Е, вече изрекох богохулни, клеветнически и осъдителни думи за Бог и ако Бог съди този тип хора, то моите стремления са безполезни“, тогава те са напълно загубени. Те са се оставили на отчаянието и сами са си изкопали гроба.

Повечето хора са прегрешили и са се опетнили по определен начин. Например някои хора са се противопоставяли на Бог и са изричали богохулни неща; някои хора са отхвърлили Божията заръка, не са изпълнили дълга си и са били отхвърлени от Бог; някои хора са предали Бог, когато са се изправили пред изкушения; някои са предали Бог, като са се подписали под „Трите букви“, когато са били арестувани; някои са откраднали дарения; други са прахосали дарения; някои често са смущавали църковния живот и са нанасяли вреда на Божиите избраници; други са образували клики и са се държали грубо с останалите, като са сеели хаос в църквата; някои често са разпространявали идеи и смърт, наранявайки братята и сестрите; а други са се занимавали с блудство и разпуснатост и са имали ужасно влияние. Достатъчно е да кажем, че всеки има своите прегрешения и срамни петна. И все пак някои хора са в състояние да приемат истината и да се покаят, докато други не могат да се покаят и по-скоро биха умрели, отколкото да сторят това. Така че хората следва да бъдат третирани според тяхната природа същност и последователно поведение. Тези, които могат да се разкаят, са хората, които наистина вярват в Бог, а онези, които изобщо не се разкайват, следва да бъдат прочистени и отлъчени, и ще бъдат прочистени и отлъчени. Някои хора са нечестиви, други са невежи, някои са глупави, а други са зверове. Всеки е различен. Някои нечестиви хора са обладани от зли духове, а други са лакеи на дявола Сатана. Някои от тях са особено зли по природа, а други са особено измамни, някои са особено алчни, когато става дума за пари, а други се наслаждават на безразборни сексуални връзки. Поведението на всеки е различно, така че хората следва да се разглеждат като цяло в съответствие с тяхната природа и последователно поведение. Според инстинктите на човешката смъртна плът всеки човек има свободна воля, без значение кой е той. Хората могат да мислят за нещата според човешките представи и нямат способността да проникнат направо в духовния свят или да намерят начин да узнаят истината за него. Например, когато вярваш в истинския Бог и искаш да приемеш този етап от Неговото ново дело, но никой не е дошъл при теб да сподели евангелието и само делото на Светия Дух те просветлява и води нанякъде, тогава ти си толкова ограничен в това, което знаеш. За теб е невъзможно да узнаеш какво дело върши Бог сега и какво ще постигне в бъдеще. Хората не могат да проумеят Бог; те нямат способността да го направят, нито имат способността да разберат сами духовния свят или да разберат напълно Божието дело, още по-малко да Му служат с най-голяма готовност, подобно на ангел. Ако Бог първо не завоюва, не спаси и не поправи хората чрез Своите думи, ако не ги напои и не им даде истините, които Той изразява, хората не са в състояние да приемат новото дело, да получат истината и живота или да познаят Бог. Ако Бог не върши това дело, те няма да имат тези неща в себе си; това се определя от техния инстинкт. Така някои хора се съпротивляват или бунтуват, с което си навличат Божия гняв и омраза, но Бог разглежда всеки случай по различен начин и постъпва с всеки от тях поотделно в съответствие с човешкия инстинкт. Всяко дело, извършено от Бог, е подходящо. Той знае какво прави и как да го направи и със сигурност не кара хората да правят нещо, което не могат да направят инстинктивно. Божието отношение към всеки човек се основава на действителните ситуации в обстоятелствата и произхода на този човек към съответния момент, както и на действията и поведението му, и на неговата природа същност. Бог никога няма да прояви несправедливост към никого. Това е една страна на Божията праведност. Например, когато Ева била изкушена от змията да яде от плода на дървото на познанието на доброто и злото, Йехова не я упрекнал с думите: „Казах ти да не ядеш от него, защо все пак го направи? Трябваше да проумееш, трябваше да знаеш, че змията говори само за да те изкуши“. Йехова не е порицал Ева по този начин. Тъй като хората са Божие творение, Той знае какви са техните инстинкти и на какво са способни тези инстинкти, до каква степен хората могат да се контролират и докъде могат да стигнат. Бог знае всичко това пределно ясно. Отношението на Бог към човека не е толкова просто, колкото хората си го представят. Когато Той се отнася към даден човек с омраза или отвращение, или когато става въпрос за това, което този човек казва в определен контекст, Той добре разбира неговото състояние. Това е така, защото Бог внимателно изследва сърцето и същността на човека. Хората винаги си мислят: „Бог има само Своята божественост. Той е праведен и не търпи обида от човека. Той не се замисля за трудностите на хората и не се поставя на тяхно място. Ако човек се противопостави на Бог, Той ще го накаже“. Нещата изобщо не стоят така. Ако някой разбира по този начин Неговата праведност, Неговото дело и отношението Му към хората, той дълбоко греши. Определянето от Бог на изхода за всеки човек не се основава на човешките представи и фантазии, а на Божия праведен нрав. Той ще въздаде на всекиго според делата му. Бог е праведен и рано или късно ще се погрижи за това всички хора да бъдат напълно убедени.