Откъс 20

Всички покварени човешки същества имат сатанинска природа. Всички имат сатанински нрав и могат да предадат Бог навсякъде и по всяко време. Някои хора питат: „Бог създаде хората и те са в Божиите ръце. Защо Бог не ги защитава, а вместо това им позволява да Го предадат? Бог не е ли всемогъщ?“. Въпросът наистина е резонен. Какви проблеми можеш да видиш в това? Бог има всемогъща страна, но също и практическа страна. Хората биха могли да предадат Бог и без да бъдат покварени от Сатана. Хората нямат своя собствена субективна воля по отношение на това как трябва да се покланят пред Бог и да се отричат от Сатана, да не се асоциират със Сатана и да се подчиняват на Бог. Бог има истината, живота и пътя, Бог е неприкосновен... Хората не носят в себе си нито едно от тези неща. Не ги виждат в природата на Сатана и въобще не разбират истината, така че могат да предадат Бог навсякъде и по всяко време. Освен това, след като хората са били покварени от Сатана, те носят в себе си негови черти и за тях е по-лесно да предадат Бог. Това е проблемът. Ако виждаш само практическата страна на Бог, а не всемогъщата Му страна, ще ти бъде лесно да Го предадеш и да гледаш на Христос като на обикновен човек, и няма да знаеш как Той може да изрече толкова много истини, за да спаси човечеството. Ако виждаш само всемогъщата страна на Бог, а не практическата Му страна, за теб също ще е лесно да Му се противопоставиш. Ако не виждаш нито една от двете страни, ще бъде още по-вероятно да се съпротивляваш на Бог. Следователно не е ли познаването на Бог най-трудното нещо на света? Колкото повече хората познават Бог, толкова повече разбират намеренията Му и разбират, че има смисъл във всичко, което Той прави. Ако хората наистина познават Бог, те могат да постигнат такива резултати. Въпреки че Бог има практическа страна, хората никога не могат напълно да Го опознаят. Бог е твърде велик и удивително непонятен, а мисленето на хората е твърде ограничено. Защо се казва, че човек винаги е невръстен младенец пред Бог? Ето какво означава това.

Когато Бог каже или направи нещо, хората винаги го разбират погрешно: „Как може Бог да направи това? Бог е всемогъщ!“. Хората винаги имат свои собствени представи. По отношение на това, че Бог вкусва страданието по света, някои хора си мислят: „Не е ли Бог всемогъщ? Има ли нужда да вкусва страданието по света? Бог не знае ли какво представлява страданието по света?“. Това е практическата страна на Божиите дела. В Епохата на благодатта Исус беше разпнат за изкуплението на човечеството, но човекът не разбира Бог и винаги таи някакви представи за Него, като казва: „За да изкупи цялото човечество, Бог трябваше само да каже на Сатана: „Аз съм всемогъщ. Ти се осмеляваш да не Ми дадеш човечеството? Трябва да Ми го дадеш“. С тези няколко думи всичко можеше да бъде решено — Бог нямаше ли властта? Само бе нужно Бог да каже, че човечеството е изкупено и че греховете на човека са простени и тогава човекът нямаше да има грехове. Нима тези неща не можеха да бъдат решени чрез Божието слово? Ако небесата, земята и всички неща са се появили с Божието слово, как тогава е възможно Той да не може да разреши този проблем? Защо Самият Бог трябваше да бъде разпнат?“. Тук действат както всемогъщата страна на Бог, така и Неговата практическа страна. По отношение на Своята практическа страна, въплътеният Бог изтърпя много страдания в Своите тридесет и три и половина години живот на земята, като накрая беше разпнат. Изтърпя най-страшните страдания. След това беше възкресен от смъртта, а Неговото възкресение беше аспектът на Божието всемогъщество в действие. Бог не даде никакъв знак, нито проля кръв, нито направи така, че да завали и да каже, че това е принос за грях. Не направи нищо подобно, а вместо това Той самият се превърна в плът, за да изкупи човечеството, и беше прикован на кръста, така че хората да разберат за този акт. Чрез този акт човечеството разбра, че Бог наистина е спасил човека и това бе доказателството. Независимо кое въплъщение извършва делото или дали Духът го извършва директно, всичко е нужно. Това означава, че като се извършва по този начин, делото става най-ценно и значимо и само по този начин човечеството може да извлече ползите от него. Това е така, защото цялото човечество е обект на Божието управление. Преди бе казано, че с това се цели да се започне война със Сатана и той да бъде унизен. Всъщност не е ли това добре за човека в крайна сметка? За човека това е нещо, което трябва да се отбележи, и е нещо, което е най-ценно и значимо, тъй като това, което Бог иска да сътвори, са хора, които са излезли от изпитанията с разбиране за Бог, които са усъвършенствани от Бог и които са преминали през покварата на Сатана. Следователно това дело със сигурност трябва да се извърши по този начин. Решението за това кой метод използва Бог във всеки етап от Своето дело се основава на нуждите на човечеството. Божието дело със сигурност не се извършва със случайни методи. Хората обаче имат избор и собствени представи. Както при разпъването на Исус, хората си мислят: „Какво общо има с нас това, че Бог е разпнат?“. Те смятат, че няма връзка, но Бог трябваше да бъде разпнат, за да спаси човечеството. Разпването бе най-лошото страдание по онова време, можеше ли Духът да бъде разпнат? Духът не можеше да бъде разпнат и не можеше да бъде първообраз на Бог, още по-малко да пролее кръв и да умре. Само въплъщението можеше да бъде разпнато, това бе доказателството за приноса за грях. Плътта Му прие формата на грешно тяло и понесе страданието за човечеството. Духът не можеше да страда за човечеството, нито можеше да изкупи греховете на хората. Исус бе разпнат в името на човечеството. Това е практическата страна на Бог. Бог можеше да направи това и по този начин да обича хората, докато хората не можеха. Това е всемогъщата страна на Бог.

Всичко, което Бог прави, включва както всемогъщата Му, така и практическата Му страна. Всемогъществото на Бог е Неговата същина, но практичността Му също е Негова същина. Тези два аспекта са неделими. Това, че Бог действа по реален, практичен начин, е Неговият практически аспект, но това че може да работи по този начин също демонстрира и Неговия всемогъщ аспект. Не можеш да кажеш: „Тъй като делата на Бог се извършват в реалността, следователно Той е практичен, има само практическа страна и няма всемогъщ аспект“. Ако кажеш това, ще се превърне в правило. Това е практическият аспект, но също има и всемогъщ аспект. Всичко, което Бог прави, съдържа и двата аспекта — Неговото всемогъщество и Неговата практичност — и всичко се извършва въз основа на Неговата същина. Израз е на Неговия нрав и разкрива Неговата същина и това, което Той представлява. Хората считат, че в Епохата на благодатта Бог е бил милосърдие и любов, но Той все пак е носел гнева и правосъдието Си. Това, че е проклел фарисеите и всички юдеи — да не би това не е Неговият гняв и праведност? Не можеш да кажеш, че Бог е бил единствено милосърдие и любов през Епохата на благодатта, че на практика не е имал гняв, правосъдие или проклятие — като казват това, хората единствено демонстрират неразбирането си на Божието дело. Цялото дело на Бог в Епохата на благодатта е израз на Неговия нрав. Всичко, което Бог направи, и човек можеше да види, бе да докаже, че Самият Той е Бог и че е всемогъщ, да докаже, че Самият Той притежава същината на Бог. Означава ли Божието дело на правосъдието и порицанието по време на настоящия етап, че Той няма милосърдие или любов? Не. Ако обобщиш същината на Бог само в едно изречение или твърдение, ти си твърде арогантен и самоправеден, глупав и невеж и това показва, че не познаваш Бог. Някои хора казват: „Кажи ни истината за опознаването на Бог, обясни я ясно“. Какво трябва да каже някой, който познава Бог? Ще каже: „Въпросът за познаването на Бог е толкова дълбок, че не мога да го обясня ясно с няколко изречения. Както и да го изразя, не мога да го направя разбираемо. Стига да разбереш същината, това е достатъчно. Човек никога не може да опознае Бог напълно”. Арогантен човек, който не познава Бог, ще каже: „Знам какъв Бог е Той, наистина Го разбирам“. Не е ли това самохвалство? Всеки, който казва това, е безкрайно арогантен! Има някои неща, които, ако хората не са преживели и не са видели някои факти, не могат наистина да разберат или да изживеят, така че чувстват, че познаването на Бог е доста абстрактно. Тези, които не са запознати, само чуват дадено твърдение, разбират логиката му, но не го познават. Това, че не го знаеш, не означава, че не е истината. Изглежда абстрактно за тези без опит, но всъщност не е така. Ако някой наистина има опит, ще може да съпостави словото на Бог с подходящия му контекст и да го използва и приложи на практика. Това представлява разбирането на истината. Можеш ли да разбереш истината, ако само слушаш твърденията на Божието слово, но ти липсва истинско разбиране? Трябва да ги приложиш на практика и да ги изживееш. Не е лесно да схванеш истината.

Бог изкупи цялото човечество в Епохата на благодатта. Това е всемогъщата страна на Бог, а всемогъществото Му включва цялата Му практическа работа. Като върши Своето дело за завоюване на хората, всички те падат по очи пред Него и могат да Го приемат. Ако хората говорят за Божието всемогъщество и практичност независимо едно от друго, те няма да могат да ги разберат напълно. За да опознаеш Бог, трябва да комбинираш знанията си за Неговите два аспекта на всемогъщество и практичност и само тогава можеш да постигнеш резултати. Способността на Бог да върши Своите дела действително и на практика и да пречисти човечеството и да се справи с покварата му чрез изразяване на истината, както и способността Му да води хората директно — тези неща показват практическата страна на Бог. Бог изразява собствения Си нрав и това, което Той представлява, а това, което хората не могат да направят, Той може. В това може да се види всемогъщата страна на Бог. Бог има властта да направи реалност онова, което изрича, да направи така, че заповедите Му да се изпълняват, а това, което казва, да бъде изпълнено. Докато Бог говори, всемогъщество Му бива разкрито. Бог властва над всички неща, манипулира Сатана да полага труд за Него, организира средата така, че да изпитва и облагородява хората и пречиства и трансформира техния нрав — всичко това са проявления на всемогъщата страна на Бог. Същината на Бог е едновременно всемогъща и практическа, а тези два аспекта се допълват взаимно. Всичко, което Бог прави, е израз на собствения Му нрав и разкриване на това, което Той представлява. Това, което Той представлява, включва всемогъществото, праведността и величието Му. Делото на Бог от начало до край е разкриване на собствената Му същина и е израз на това, което Той представлява. Същината Му има два аспекта: единият аспект е Неговото всемогъщество, а другият аспект е практичността Му. Без значение кой етап от делото на Бог разглеждате, винаги присъстват тези два аспекта, които присъстват във всичко, което Бог прави. Това е един от пътищата за разбирането на Бог.