Откъс 10

Много хора стават неспособни да преживяват в мига, в който се затрупат със задължения, и не могат да поддържат нормално състояние, а в резултат на това непрекъснато търсят събрание и изискват истината да бъде споделена с тях. Какво се случва? Те не разбират истината, липсва им основа в истинския път — когато изпълняват дълга си, подобни хора са задвижвани от пламенност и не могат да издържат дълго. Когато хората не разбират истината, действията им не се основават на принципи. Ако от тях се изисква да направят нещо, те го оплескват и се отнасят нехайно, без да се стремят към принципи, а в сърцата им няма покорство — това доказва, че те не обичат истината и са неспособни да изживеят Божието дело. Без значение с какво си се захванал, най-напред трябва да разбереш защо го правиш, какви са намеренията, които те насочват към това нещо, каква е значимостта на извършването му, какво е естеството на съдържанието му и дали то е нещо положително, или е отрицателно. Трябва да имаш ясно понятие от всички тези въпроси; подчертано необходимо е да можеш да действаш с принципи. Ако правиш нещо, което може да се определи като изпълнение на дълга ти, то тогава трябва да се замислиш: „Как да изпълня дълга си така, че да не действам просто повърхностно?“. Трябва да се молиш и да се приближиш до Бог в това отношение. Да се молиш на Бог е да търсиш истината, начина на практикуване, Божиите намерения и как да удовлетвориш Бог. Молитвата е средството, с което да постигнеш тези резултати. Молитвата към Бог, приближаването към Бог и четенето на Божиите слова не са религиозни обреди или повърхностни действия. Те се извършват с цел да практикуваш в съответствие с истината, след като си потърсил Божията воля. Ако постоянно казваш „благодаря на Бога“, когато сам не си направил нищо, може и да изглеждаш като много духовна и прозорлива личност, но когато настъпи моментът за действия и пак постъпиш както ти искаш, без изобщо да търсиш истината, то твоето „благодаря на Бога“ няма да е нищо повече от една мантра, то е лъжедуховност. Когато изпълняваш дълга си, винаги трябва да се замисляш: „Как следва да изпълня този дълг?“, Каква е Божията воля?“. Да се молиш на Бог и да се приближаваш към него, за да можеш да потърсиш принципите и истината за твоите действия, да търсиш Божията воля в сърцето си и да не се отклоняваш от Божието слово и истините принципи в което и да е твое действие — само това означава да бъдеш човек, който вярва истински в Бог. Всичко това е недостижимо за хората, които не обичат истината. Много хора следват собствените си идеи във всичко, което правят, и възприемат всичко в крайно опростен вид, като също така и не търсят истината. При тях се наблюдава пълна липса на принципи и те не се запитват в сърцата си как да действат спрямо Божиите повели или по начин, който удовлетворява Бог; те знаят само как да следват твърдоглаво собствената си воля. Бог няма място в сърцата на такива хора. Някои хора казват: „Моля се на Бог само когато срещам трудности, но като че ли не усещам никакъв ефект — затова като цяло вече не се моля на Бог, щом ми се случи нещо, защото да се молиш на Бог няма никакъв смисъл“. Бог липсва напълно в сърцата на такива хора. Те не търсят истината независимо какво вършат обичайно; следват само собствените си представи. Основават ли се тогава действията им на принципи? Определено не. Те възприемат всичко в опростен вид. И дори когато хората споделят истините принципи с тях, те не са способни да ги приемат, защото действията им никога не са се основавали на принципи, а Бог няма място в сърцата им, тъй като в тях са само те самите и никой друг. Те чувстват, че са добронамерени, че не извършват зло и че не може да се счита, че нарушават истината — те смятат, че като постъпват спрямо своите собствени намерения, практикуват истината и съответно се подчиняват на Бог в действията си. Всъщност в този случай нито търсят истински Бог, нито му се молят, а действат импулсивно и спрямо собствените си ревностни намерения, като не изпълняват дълга си както Бог иска, не притежават богопослушно сърце и са лишени от стремежа към него. Това е най-голямата грешка в практикуването на хората. Ако вярваш в Бог, но Той не е в сърцето ти, не се ли опитваш да Го подлъжеш? И какъв резултат би дала една такава вяра в Бог? Какво по-точно печелиш ти от това? И какъв е смисълът от такава вяра в Бог?

Как би трябвало да разсъждаваш върху себе си и да се стремиш да се опознаеш, когато си направил нещо, което престъпва истините принципи и не се харесва на Бог? А когато се канеше да извършиш това нещо, помоли ли Му се? Замисли ли се изобщо: „Дали този начин на вършене на нещата е в съответствие с истината? Как би възприел Бог този въпрос, ако бъде поднесен на вниманието Му? Дали би се зарадвал Той, или би се раздразнил, ако знаеше за него? Дали би го намразил, или би бил отвратен от него?“. Не си проучил този въпрос, нали? А дори и другите да ти бяха напомнили, пак щеше да си кажеш, че случилото се не е кой знае какво, не е в разрив с никакви принципи и не е грях. Вследствие на това ти си обидил Божия нрав и си предизвикал Неговия гняв, дори до степен Той да те презре. Това се поражда от непокорството на хората. Затова трябва да търсиш истината във всичко. Това трябва да те води. Няма да сбъркаш, ако можеш да се изправиш искрено пред Бог и първо да се помолиш, а после да потърсиш истината според Божието слово. Възможно е да възникнат отклонения в практикуването ти на истината и трудно ще ги избегнеш, но след като се сдобиеш с опит, ще можеш да практикуваш правилно. Ако обаче знаеш как да действаш в съответствие с истината, но въпреки това не я практикуваш, то проблемът е в това, че не харесваш истината. Онези, които не обичат истината, никога няма да я потърсят, независимо какво им се случва. Само онези, които обичат истината, имат богобоязливи сърца и са способни да търсят истината, когато им се случват неща, които не разбират. Ако не можеш да разбереш Божията воля и не знаеш как да практикуваш, трябва да общуваш с хора, които разбират истината. Ако не можеш да намериш такива хора, които разбират истината, трябва да потърсиш неколцина с непокварено разбиране и да се молиш на Бог с тях, с един ум и едно сърце, да търсиш Бог, да очакваш Неговото време и да чакаш Бог да отвори път за теб. Докато всички вие копнеете за истината, търсите истината и разговаряте за нея помежду си, вероятно ще настъпи и моментът, когато някой от вас ще намери добро решение. Ако всички вие смятате решението за подходящо и за добър подход, то това вероятно ще се дължи на просветлението и озарението на Светия Дух. Ако след това продължите да разговаряте, за да стигнете до по-точен път за практикуване, то той обезателно ще е в съответствие с истините принципи. Ако в хода на практикуването си установите, че подходът ви е някак неподходящ, то трябва бързо да го коригирате. Ако съгрешиш леко, Бог няма да те заклейми, защото намеренията в действията ти са правилни и ти практикуваш в съответствие с истината. Просто си малко объркан по отношение на принципите и си допуснал грешка в практикуването си, което е простимо. Когато обаче повечето хора вършат нещо, те действат според своята представа за това как би трябвало да се извърши то. Те не си служат с Божиите слова, за да размишляват как да практикуват според истината или как да спечелят одобрението на Бог. Вместо това те мислят само как да получат облага, как да накарат околните да им се възхищават и как да спечелят уважението им. Те действат изцяло на базата на собствените си идеи и единствено и само за свое собствено удовлетворение, което е проблемно. Подобни хора никога не могат да вършат нещата в съответствие с истината и Бог винаги ще ги мрази. Ако действително си човек със съвест и здрав разум, то ти ще можеш да се изправиш пред Бог, да се молиш и да търсиш, независимо от случващото се, ще можеш сериозно да изследваш мотивите и преструвките в действията си, ще можеш да определиш какво е правилно да вършиш в съответствие с Божиите слова и изисквания, като отново и отново преценяваш и обмисляш кои постъпки удовлетворяват Бог, кои го отвращават и кои спечелват Неговото одобрение. Трябва да прехвърляш тези въпроси непрекъснато в съзнанието си, докато ги разбереш ясно. Ако ти е известно, че имаш свои собствени мотиви за действията си, то ти трябва да се замислиш какви точно са те и дали целта им е да удовлетворят теб, или Бог, дали носят полза за теб, или за Божиите избраници и какви са последствията, които произтичат от тях… Ако търсиш и размишляваш повече по този начин в молитвите си и си задаваш повече въпроси, за да търсиш истината, то отклоненията в действията ти ще стават все по-малки и по-малки. Само онези, които могат да дирят истината по този начин, са богобоязливи хора, които зачитат Божията воля, защото търсят в съответствие с изискванията на Божието слово и имат богопослушно сърце, а заключенията, до които достигат след едно такова търсене, ще са в съответствие с истините принципи.

Ако действията на един вярващ са далеч от истината, то те са действия на неверник. Един такъв човек не носи Бог в сърцето си и страни от Него, той е като един наемен работник в Божия дом, който извършва случайни задачи за господаря си и получава малка компенсация за тях, след което си тръгва. Той просто не е човек, който вярва в Бог. Първото нещо, за което трябва да се замислиш и към което да се стремиш, когато вършиш нещо, е какво да направиш, за да си спечелиш Божието одобрение; то следва да е принципът зад действията ти и техният обхват. Причината, поради която трябва да се увериш, че постъпките ти са в съответствие с истината, е, че ако те действително я следват, то със сигурност ще са съобразени и с Божията воля. Не е необходимо да преценяваш дали дадено нещо е правилно, или погрешно, или е съгласувано с предпочитанията на всички останали, или съответства на твоите собствени желания; по-скоро трябва да се увериш дали съответства на истината, както и дали е от полза за работата и интересите на църквата, или не. Ако се замисляш над тези неща, действията ти ще бъдат все повече и повече съгласувани с Божията воля. Ако не вземаш предвид тези аспекти и разчиташ само на собствената си воля в постъпките си, то тогава ти неминуемо ще постъпваш неправилно, защото човешката воля не е истината и, разбира се, не е съвместима с Бог. Ако искаш да бъдеш одобрен от Бог, то тогава трябва да практикуваш спрямо истината, а не спрямо собствената си воля. Някои хора се въвличат в определени лични дела в името на изпълнението на своя дълг. Тогава техните братя и сестри възприемат поведението им като неподходящо и ги порицават, но тези хора не приемат, че са виновни. Те смятат, че става дума за нещо лично, което не е обвързано с работата, финансите и хората на църквата, не е някакво злодеяние и другите не бива да се намесват в него. Възможно е някои неща да ти се струват като лични дела, които нямат нищо общо с какъвто и да е принцип или истина. Само че един поглед върху стореното от теб показва, че си бил много себичен. Не си зачел работата на църквата или интересите на Божия дом, нито си помислил дали това би било задоволително за Бог; отчел си само своята собствена полза. Това вече засяга нормите за добро поведение на светиите, както и човешката природа на хората. Въпреки че действията ти не са били обвързани с интересите на църквата или с истината, да твърдиш, че чрез въвличането си в едно лично дело ти изпълняваш дълга си, не е съобразяване с истината. Независимо какво вършиш, колко значимо или незначително е то и дали става дума за дълга ти към Божието семейство, или за твои лични дела, ти трябва да се замисляш дали действията ти са в съответствие с Божията воля и дали са присъщи на човек, отличаващ се с човешка природа. Ако търсиш по този начин истината във всичко, което правиш, то ти си човек, който наистина вярва в Бог. Ако се отнасяш така сериозно към всяко нещо и към всяка истина, то ти ще можеш да постигнеш промени в своя нрав. Някои си мислят: „Основателно е да се иска от мен да практикувам истината, когато изпълнявам дълга си, но не ме интересува какво гласи истината, когато се грижа за личните си дела — ще правя каквото реша и каквото е необходимо, за да извлека полза за себе си“. По тези им думи личи, че те не обичат истината. В действията им няма принципи. Те ще направят онова, което им носи полза, без дори да се замислят за отражението, което то ще има върху Божия дом. В резултат на това, когато са извършили нещо, Бог не присъства в тях и те се чувстват мрачно, разстроени са и не знаят какво се случва. Не си ли го заслужават? Ако не практикуваш истината в действията си и не почиташ Бог, то ти извършваш грях срещу Него. Онези, които не обичат истината и често действат спрямо собствената си воля, често обиждат Бог. Той ще ги презре и отхвърли, ще ги изолира. Действията на един такъв човек често не получават Божието одобрение и ако покаянието му е чуждо, то скоро ще го сполети наказание.

Откъс 11

За да се свърши добре каквото и да е, е необходимо да се потърси истината принцип. Докато прави нещо, човек трябва да мисли усърдно как да го направи добре и е необходимо да притихне, за да се моли и да търси пред Бог. Трябва да разговаря с другите, преди да направи нещо. Ако няма с кого да разговаря, човек трябва да размишлява и да се моли сам, и да потърси начин да го направи добре. Това означава да притихнеш пред Бог. Няма нужда да мислиш за нищо, за да притихнеш пред Бог. Трябва едновременно да действаш и да размишляваш, като търсиш подходящия начин да се справиш с този въпрос с нагласата за търсене и изчакване в сърцето. Ако нямаш никаква представа от въпроса, намери някой, който да поразпиташ за него. Каква нагласа трябва да имаш през периода на проучване? Всъщност трябва да търсиш и да чакаш, като наблюдаваш как работи Бог. Просветлението и насоките на Светия Дух не са като запалване на лампа, която изведнъж осветлява сърцето ти. Бог използва неизменно човек или събитие, за да ти подскаже нещо и да ти помогне да разбереш. Има много начини за търсене, освен коленопреклонните сериозни молитви часове наред. Това би довело до забавяния във всички останали неща. Понякога човек може да размишлява върху нещо, докато се разхожда; друг път може да побърза да разговаря с другите по възникнал въпрос; понякога може да потърси отговор от Горното; друг път може сам да прочете Божиите слова. Ако въпросът е спешен, човек може да се впусне да проучи същността на ситуацията, после да потърси истината и да се справи с въпроса според принципите, докато се моли и търси отговора в сърцето си. Това е начинът, по който трябва да постъпвате — зряло! Ако се изнервяте, изпадате в паника и се отчайвате всеки път, когато възникне нещо, тогава духовният ви ръст е твърде малък, досега не сте преживявали нищо и трябва да преживеете нещата и да се обучите, за да израсне ръстът ви. Трябва да усвоите различни начини да търсите: когато сте заети, търсете според заетостта си; когато имате време, търсете и чакайте според обстоятелствата на времето. Съществуват различни начини. Ако имате достатъчно време да чакате, изчакайте малко. Не можеш да прибързваш с важните въпроси. Последствията при допускане на грешка от прибързаност ще са немислими. За да постигнеш най-добрите резултати, трябва да чакаш и да наблюдаваш какво се случва или да видиш дали някой, който познава ситуацията, ще ти подскаже. Това са все начини за търсене. Бог не използва един-единствен начин, за да просветлява хората. Той не те просветлява само чрез словата Си, нито пък винаги изпраща хора около теб да те напътстват. Как те просветлява Бог по въпросите извън твоята опитност, за нещата, с които никога преди това не си се сблъсквал? Понякога го прави чрез различни хора, събития и неща. В този случай трябва да потърсиш съвет от експерт или от някой, който разбира тази тема. Трябва да побързаш да намериш хора, които разбират темата, да получиш известни насоки от тях, после да действаш спрямо принципите, а Бог ще те насочва, докато го правиш. Все пак трябва да разбираш поне малко от професионалните умения или способности, за които става въпрос, и да имаш някаква представа за тях. Именно въз основа на това Бог ще те просветли какво е необходимо да направиш.

Каквото и да прави човек, както и да мисли, да преценява, да планира, да се консултира, да се осведомява за това от няколко места, за да си начертае възможен план, успехът му все пак зависи от Бог. Поговорката „Човек предполага, Господ разполага“ е вярна. Невероятно е, че неверниците са успели да стигнат до нея от опит и, ако вярващите в Бог не могат да видят ясно това, те са твърде невежи и не са разбрали нищо от истината. Хората трябва да вярват твърдо в сърцата си, че Бог има върховенство над всичко и че това, което човек иска да направи, ще бъде благословено, ако отговаря на Божията воля. Трябва да носиш това правило в сърцето си, да знаеш, че Бог е владетел на всичко и че последната дума не е на човека. Следователно, без значение какво прави някой, първо трябва да се моли на Бог, за да види дали е развълнуван в сърцето си, а после да потърси истината, за да провери дали този начин на действие е в съответствие с нея и дали е възможен. Ако не можеш да определиш това веднага, трябва да почакаш. Не бързайте да действате. Изчакайте, докато не придобиете достатъчно разбиране по въпроса, докато не почувствате, че моментът е настъпил, че вече няма нужда да чакате и трябва да действате и че сте достатъчно уверени в сърцето си да го направите — тогава действайте. Ако не сте успели да придобиете достатъчно разбиране по въпроса, ако след няколко дни изчакване вече не се интересувате от него и не сте сигурни, че ще е успешен, това доказва, че той е произлязъл от човешката воля и Бог не го е позволил, затова трябва да се откажете бързо от него. Когато нещо произлиза от Бог, винаги ще изпитвате вяра в него и тази вяра няма да намалее, независимо от възникналите ситуации. В крайна сметка сърцето ви ще придобива все повече и повече яснота, сякаш ясно сте прозрели въпроса. Когато нещо произлиза от Бог, се случва следното. Бог кара хората да чакат, което означава да чакат откровение от Бог, след което въпросът ти се изяснява, така че чакането е необходимо. По отношение на начините, по които е нужно да съдействаш обаче, трябва да действаш и да се интересуваш и Бог може да ти разкрие фактите в процеса на проучване чрез човек или събитие. Ако не се интересуваш, ако си объркан и несигурен в сърцето си, няма да установиш фактите. Но ако се интересуваш, ще откриеш фактите и точно Бог ще ти ги разкрие. Не са ли действията на Бог реални? Бог те напътства и просветлява чрез хора, събития и неща. В процеса на преживяванията ти Той те ръководи това как да разбираш и да придобиваш прозрения за нещата, като ти посочва как да действаш. Бог не ти дава ненадейно съждение, мисъл или идея. Бог не прави това. Когато си се интересувал и всички факти относно ситуацията са разкрити, ти ще знаеш защо си имал такива мисли и чувства преди това. Ще го разбереш в сърцето си. Не получавате ли такъв резултат след като завършите проучването си? Бог не се меси в това как би трябвало да постъпиш. Ти вече ще знаеш това. Бог работи и напътства хората по начин, който е едновременно чудодеен и практичен и в него няма нищо свръхестествено. Мързеливите хора винаги искат нещата да се случват по свръхестествен начин. Искат Бог да им казва директно какво да правят. Искат да намерят кратък път и Бог да им го намери. Те не търсят дейно, нито проучват, изобщо не съдействат, затова желанията им не се изпълняват. Отдадените хора, тези, които обичат истината, живеят пред Бог във всичко и успокояват сърцата си пред Него. Когато нещо ги сполети и не знаят какво да правят, те могат да се молят на Бог, да се стремят към Бог и да видят какво е неговото желание. Сърцето им е търсещо и Бог ги ръководи. А когато накрая резултатът им се разкрие, те могат да видят ръководството на Божията ръка. Изразът, че Бог е владетел на всички неща, не са празни думи. Следователно като преживяваш повече такива неща, ще осъзнаеш, че Бог не е измислица, че не е мит и че не е изпразнен от съдържание. Бог ще е там, до теб. Ще си в състояние да почувстваш съществуването Му, да усетиш, че те води, да усетиш напътствията Му и ръководството на ръката Му. По този начин ще възприемаш все повече и повече от реалността и практичността на Бог. Но ако си неспособен да преживяваш по този начин, никога няма да можеш да изпиташ тези неща. Ще се питаш: „Има или няма Бог? Къде е той? Вярвам в Бог от толкова много години и всички казват, че съществува, но как така не съм Го виждал? Всички казват, че Той спасява човека, защо тогава не съм усещал как Бог работи върху хората?“ Никога няма да усетиш тези неща, затова и сърцето ти никога няма да изпита покой. Само ако ги изпиташ лично, ще можеш да потвърдиш, че това, което другите казват и преживяват, е Божия заслуга. Божиите дела са чудодейни и трудни за проумяване и все пак те са реални. Трябва да проумееш тези два аспекта. Това, че са чудодейни и трудни за проумяване означава, че всичко, което Бог прави, е мъдро и недостижимо за човека. То се определя от Божията идентичност и от същността Му. Но Божиите действия имат и друг аспект — те са невероятно реални. Какво значи „реални“? Означава, че човек може да проумее Божиите действия, че те могат да бъдат схванати чрез разсъжденията, ума, мислите, интелекта, както и чрез инстинктите и качествата, които човек притежава. Те не са свръхестествени и изпразнени от съдържание. Когато вършиш нещо правилно, Бог ще ти разкрие, че то е правилно и ще се увериш в това. Когато вършиш нещо погрешно, Бог постепенно ще ти помогне да разбереш това. Той ще те просветли и ще ти помогне да осъзнаеш, че си го направил погрешно и че това е израз на покварения ти нрав. Тогава ще се почувстваш задължен на Бог. Ето това означава „реални“.

Откъс 12

Много е важно да търсиш истината, когато се сблъскваш с проблеми. Ако търсиш истината, не само ще можеш да решиш проблема, но ще можеш да практикуваш и да придобиеш истината. Ако не търсиш истината, а настояваш за собствените си разсъждения и винаги действаш според собственото си мнение, тогава не само няма да успееш да решиш проблема със собствената си поквара, но и ще съгрешиш съзнателно, а това е пътят към съпротивата срещу Бог. Да предположим например, че при изпълнение на задълженията си си бил подложен на скастряне и разправяне, и не търсиш истината, а упорито се осланяш на собствения си разум. Може би си мислиш: „Свърших си работата и очевидно не съм направил нищо лошо, но не само че съм подложен на разправяне само заради няколко грешки, а и съм разобличен и неуважаван, което показва неприязън към мен. Къде е Божията любов? Защо не мога да я видя? Казват, че Бог обича хората, но защо тогава Бог обича другите, а мен не ме обича?“. Започват да се сипят всякакви оплаквания. Могат ли хората в такова състояние да придобият истината? Не, не могат. Когато възникнат проблеми в отношенията ти с Бог и вместо да ги разрешиш, като се промениш към по-добро и отхвърлиш погрешните си възгледи и фанатични идеи, ти упорито се съпротивляваш на Бог, тогава ще се стигне единствено до това Бог да те изостави и ти също да Му обърнеш гръб. Ще се изпълниш с оплаквания към Бог, ще се съмняваш и ще отричаш Неговото върховенство и няма да желаеш да се подчиняваш на Неговите разпоредби. По-лошото е, че ще отречеш, че Бог е истина и праведност, а това е най-сериозната форма на съпротива срещу Бог. Но ако търсиш истината във всичко, ще си разбрал волята на Бог и ще си придобил път, по който можеш да вървиш. Така ти не само ще потвърдиш, че Бог, в Когото вярваш, е истината, пътят, животът и любовта. Ти също така ще потвърдиш, че всичко, което Бог прави, е правилно, че Неговите изпитания и облагородяването на човека са правилни и са предназначени за спасението и пречистването му. Ще придобиеш познание за Божията праведност и святост и в същото време ще познаеш Божието дело и ще видиш величието на Неговата любов. Каква голяма награда е това! Можеш ли да пожънеш такава награда, ако не търсиш истината и винаги подхождаш към Бог и Неговото дело въз основа на собствените си представи и фантазии? Със сигурност не. Понеже човекът е толкова дълбоко покварен от Сатана, всички негови действия и дела и всяка негова проява са сатанински нрав, и всичко това противоречи на истината и е израз на враждебност спрямо Бог. Човекът не е достоен да се радва на великата Божия любов. Но Бог е все още толкова загрижен за човека, че му дарява благодат всеки ден и подрежда за него всякакви хора, събития и неща, за да го изпита и облагороди, така че да настъпи промяна в него. Бог разкрива човека чрез всяка обстановка, като го кара да размишлява и да опознава себе си, да разбира истината и да придобива живот. Бог обича човека толкова много и Неговата любов е толкова реална, че човек може да я види и докосне. Ако си изживял всичко това, можеш да почувстваш, че всичко, което Бог прави, е за спасението на човека и че това е най-истинската любов. Ако Бог не вършеше това практическо дело, никой не би могъл да каже до каква низост би паднал човекът! И все пак има много хора, които не виждат истинската Божия любов, които все още преследват слава, печалба и обществено положение, които се стремят да бъдат с една глава над другите, които искат винаги да впримчват и да контролират другите. Не се ли съревновават те с Бог? Ако продължат по този път, последствията ще бъдат немислими! Бог, чрез Своето дело на правосъдието, разкрива покварата на човека, за да може той да я познае. Той възпира погрешните стремления на човека. Бог върши отлична работа! Въпреки че това, което Бог прави, разобличава човека и го съди, то също така го спасява. Това е истинската любов. Когато си осъзнал това за себе си, не си ли придобил тогава тази страна на истината? Когато човек е осъзнал това за себе си и е достигнал до това разбиране, и когато е разбрал тези истини, дали все още има оплаквания към Бог? Не, всички те са изчезнали. След това той може доброволно и непоколебимо да се подчини на Божиите ръководства и разпоредби. Следващия път, когато настъпи изпитание или облагородяване, или когато човек е подложен на скастряне и разправяне, той бързо ще осъзнае, че това, което Бог прави, е правилно и че Бог го разкрива и спасява. Скоро ще може да приеме и да се покори, да се подчини на Бог, без да придава значение на собствения си разум, без представи и оплаквания. Ако хората могат да се покорят до такава степен, то това е благодарение на факта, че са преминали през много облагородявания, усъвършенствани чрез делото на Светия Дух.

Откъс 13

Днес има много хора, които се съсредоточават върху търсенето на истината и са в състояние да търсят истината, когато им се случи нещо лошо. Ако искаш да се справиш със своите погрешни мотиви и ненормални състояния, трябва да търсиш истината, за да се случи това. Като за начало трябва да се научиш да се отваряш за общение въз основа на Божиите слова. Разбира се, следва да избереш правилния получател на това открито общение — най-малкото следва да избереш някого, който обича и приема истината, който има по-добра човешка природа от много други, който е сравнително честен и почтен. Разбира се, би било по-добре, ако можеш да избереш някого, който разбира истината, от чието общение можеш да си тръгнеш подпомогнат. Намирането на такъв човек, с когото да общуваш открито и да разрешаваш трудностите си, може да бъде ползотворно. Ако избереш грешния човек, някой, който не обича истината, а просто има дар или талант, той ще ти се подиграва, ще те презира и ще те унижава. Това няма да е в твоя полза. От една страна, отварянето и себеразкриването са подходите, които човек би трябвало да следва, когато застава пред Бог и Му се моли. Това е и начинът, по който човек би трябвало да споделя истината с другите. Недей да таиш нещата в себе си, като си мислиш: „Имам мотиви и трудности. Вътрешното ми състояние не е добро, а е лошо. Няма да споделям с никого. Просто ще задържа всичко в себе си“. Ако винаги задържaш нещата в себе си, без да ги преодоляваш, ще ставаш все по-негативен и състоянието ти ще се влошава все повече. Няма да искаш да се молиш на Бог. Това трудно може да се промени. И така, без значение какво е твоето състояние, независимо дали си негативен или в затруднение, без значение какви са твоите лични мотиви или планове, без значение какво си научил или осъзнал чрез изследване, трябва да се научиш да се отваряш и да общуваш, и докато общуваш, Светият Дух действа. A как действа Светият Дух? Той те просветлява и те озарява, и ти позволява да видиш сериозността на проблема, помага ти да осъзнаеш първопричината и същността на проблема, след това ти дава възможност постепенно да разбереш истината и Неговата воля, и ти позволява да видиш пътя на практиката и да влезеш в истината реалност. Когато човек е способен да общува открито, това означава, че той има честно отношение към истината. Дали човек е честен, се измерва по отношението му към истината. Когато един честен човек се сблъска с трудности, без значение колко негативен или слаб е той, винаги ще се моли на Бог и ще търси други хора, с които да общува, докато се опитва да намери решение и начин да реши проблема или затрудненията си, така че да удовлетвори Божията воля. Той не търси някого, на когото да се оплаче заради някакво вътрешно притеснение — той търси решение на трудностите при навлизането в истината реалност и излизането от нея. Ако човек таи неразрешени негативни и лоши неща в своето сърце, то това пряко ще повлияе на изпълнението на задълженията му и на влизането му в живота. Много е опасно, ако човек не е чист и отворен към Бог, а вместо това винаги таи измама в сърцето си. Измамните хора са добри в това да се преструват, каквото и да им се случи, и не общуват, независимо какви представи или неудовлетворения имат. Отвън те изглеждат нормални, но в действителност сърцата им са толкова натежали от отрицателни чувства, че едва могат да се изправят, а ти не би могъл да видиш това. Дори ако общуваш с тях, няма да ти кажат истината. Те не споделят с никого, че са изпълнени с негодувания, неразбиране и представи. Те винаги пазят нещата в пълна тайна, защото се страхуват, че ще загубят уважението на другите и че ще бъдат отхвърлени от тях, след като бъдат разобличени. Макар че изпълняват задълженията си, те не навлизат в живота и не търсят истината принцип във всичко, което правят. Външно изглеждат равнодушни — нито имат сила да се движат напред, нито изостават, но това предвещава криза. Сърцата на онези, които не се стремят към истината, са болни. Болестта е в сърцата им и те се страхуват това да не излезе на бял свят. Те пазят всичко в пълна тайна, никога не се осмеляват да се отворят пред другите. Животът в тях не циркулира, което превръща болестта в сърцата им в злокачествен тумор, и по този начин те се оказват застрашени. Ако хората не могат да бъдат чисти и открити в приемането на истината и ако не могат да разрешават проблемите си чрез общение за истината, те не могат да изпълняват правилно задълженията си и рано или късно трябва да бъдат разобличени и пропъдени.

Откъс 14

Трябва да търсите истината, за да разрешите всеки проблем, който възниква, независимо какъв е той, и по никакъв начин не трябва да се прикривате или да си поставяте маска за пред другите. Вашите недостатъци, вашите слабости, вашите грешки, вашият покварен нрав — бъдете напълно открити по отношение на всички тях и разговаряйте помежду си за тях. Не ги задръжайте в себе си. Да се научиш как да бъдеш открит е първата стъпка към навлизането в живота и е първото препятствие, което най-трудно се преодолява. Щом веднъж си го преодолял, навлизането в истината е лесно. Какво означава да направиш тази стъпка? Това означава, че ти отваряш сърцето си и показваш всичко, което имаш, добро или лошо, положително или отрицателно, като оголваш себе си пред погледа на другите и на Бог. Ти не скриваш нищо от Бог, не укриваш нищо, не прикриваш нищо, не проявяваш хитрост и измама и си също така открит и честен с другите хора. По този начин живееш в светлината и не само Бог ще те проучва, но и други хора също ще видят, че действаш принципно и до известна степен прозрачно. Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без ограничения или болка и ще бъдеш изцяло в светлината. Да се научиш как да бъдеш открит, когато общуваш, е първата стъпка към навлизането в живота. След това трябва да се научиш да анализираш мислите и действията си, за да видиш кои са погрешни и кои не се харесват на Бог, и трябва незабавно да ги промениш и да ги коригираш. Каква е целта на поправянето им? Тя е да приемаш и да допускаш в себе си истината, като се отървеш от нещата вътре в теб, които принадлежат на Сатана, и ги замениш с истината. В миналото си правил всичко според измамния си нрав, който е лъжлив и измамен, и си чувствал, че нищо не можеш да направиш без лъжи. Сега, когато разбираш истината и ненавиждаш сатанинските начини на вършене на нещата, ти вече не действаш по този начин, а подхождаш с честност, чистота и покорство. Ако не криеш нищо, ако не си поставяш фасада, ако не се преструваш, нито замазваш нещата, ако се откриваш изцяло пред братята и сестрите и не криеш най-съкровените си идеи и мисли, а позволяваш на другите да видят твоето честно отношение, тогава истината постепенно ще се вкорени в теб, ще цъфти и ще дава плодове, и малко по малко ще дава резултати. Ако сърцето ти е все по-честно и все повече ориентирано към Бог и ако знаеш как да защитаваш интересите на Божия дом, когато изпълняваш дълга си, и ако съвестта ти се безпокои, когато не успееш да защитиш тези интереси, това е доказателство, че истината е оказала въздействие върху теб и е станала твой живот. След като истината стане живот в теб, когато наблюдаваш някого, който проявява богохулство към Бог, не се бои от Бог и е повърхностен в изпълнението на дълга си, или прекъсва и смущава църковното дело, ти ще реагираш според истините принципи и ще бъдеш в състояние да идентифицираш и изобличиш такива хора, когато е необходимо. Ако истината не се е превърнала в твой живот и все още живееш в сатанинския си нрав, тогава, когато откриеш зли хора и дяволи, които причиняват прекъсвания и смущения в работата на църквата, ти ще се направиш на ни чул, ни видял и ще ги подминеш, без да те гризе съвестта. Дори ще си мислиш, че тези, които причиняват смущения в работата на църквата, не са твоя работа. Колкото и да страдат работата на църквата и интересите на Божия дом, ти не се интересуваш, не се намесваш, нито се чувстваш виновен, което те прави човек без съвест и разум, невярващ, полагащ труд. Ти ядеш това, което идва от Бог, пиеш това, което идва от Бог, и се наслаждаваш на всичко, което идва от Бог, но въпреки това чувстваш, че никоя вреда на интересите на Божия дом не е свързана с теб, което те прави предател, хапещ ръката, която го храни. Ако не защитаваш интересите на Божия дом, ти човек ли си изобщо? Това е демон, който се е промъкнал в църквата. Ти вярваш в Бог престорено, правиш се на избран и искаш да живееш наготово в Божия дом. Не живееш живота на човешко същество, по-скоро си като демон, отколкото като човек, и очевидно си от невярващите. Ако си човек, който наистина вярва в Бог, тогава дори все още да не си придобил истината и живота, най-малкото ще говориш и ще действаш от страната на Бог, и най-малкото няма да стоиш безучастно, когато виждаш, че интересите на Божия дом са накърнени. Когато почувстваш желание да си затвориш очите, ще изпиташ вина и ще се почувстваш зле, и ще си кажеш: „Не мога да стоя безучастно и да не правя нищо, трябва да се изправя и да кажа нещо, трябва да поема отговорност, трябва да разоблича това зло поведение, трябва да го спра, за да не бъдат накърнени интересите на Божия дом и да не бъде смутен църковният живот“. Ако истината се е превърнала в твой живот, тогава ти не само ще имаш тази смелост и решителност и ще си способен да разбереш напълно проблема, но и ще изпълниш отговорността, която трябва да носиш за Божието дело и за интересите на Неговия дом, и така твоят дълг ще бъде изпълнен. Ако смяташ, че твоят дълг е твоя отговорност и задължение и ако гледаш на него като на Божие поръчение, и ако чувстваш, че това е необходимо, за да се изправиш пред Бог и пред съвестта си, не би ли тогава изживял честността и достойнството на нормалната човешка природа? Твоите дела и поведение ще бъдат „да се боиш от Бог и да отбягваш злото“, за които Той говори. Ти ще изпълняваш същината на тези думи и ще изживяваш тяхната реалност. Когато истината се превърне в живот за човека, той може да изживее тази реалност. Ако обаче все още не си навлязъл в тази реалност, тогава, когато разкриеш измама, заблуда или прикриване, или когато видиш злите сили на антихристите да смущават и прекъсват работата на Божия дом, ти не чувстваш нищо и не възприемаш нищо. Дори когато тези неща се случват точно под носа ти, ти продължаваш да си способен да се смееш и продължаваш да можеш да ядеш и спиш с чиста съвест, и не чувстваш и най-малкото самообвинение. От тези два живота, които можете да живеете, кой избирате? Не е ли очевидно кое е истинското човешко подобие, реалността на положителните неща, и кое е злата демонична природа на негативните неща? Когато истината не се е превърнала в живот за хората, тогава това, което те изживяват, е доста жалко и тъжно. Да не могат да практикуват истината, макар и да искат, да не могат да обичат Бог, макар и да желаят, и да не разполагат със силата да отдават всичко на Бог, въпреки че копнеят да го направят — те са неспособни да бъдат отговорни — това е жалостта и скръбта на покварените човешки същества. За да се реши този проблем, човек трябва да приеме и да следва истината — хората трябва да приветстват истината в сърцата си, за да имат нов живот. Онези, които не са способни да приемат истината, не са способни и да я практикуват, каквото и да правят, и дори външно да се справят добре, то все е преструвка и измама и все е лицемерие. Следователно, ако не се стремите към истината, няма да придобиете живота и това е коренът на проблема.

Повечето хора искат да се стремят към истината и да я практикуват. През по-голямата част от времето обаче те само имат решимостта и желанието да го направят, но истината не се е превърнала в техния живот. В резултат на това, когато се натъкнат на зли сили или когато срещнат зли и лоши хора, които вършат злодеяния, или лъжеводачи и антихристи, които вършат нещата по начин, който нарушава принципите, като така смущават работата на църквата и вредят на Божиите избраници, те губят смелостта да се изправят и да говорят. Какво означава това да нямате смелост? Дали означава, че сте срамежливи или не умеете да говорите, или се дължи на това, че не разбирате нещата в дълбочина и затова нямате увереност да говорите открито? Нито едно от двете — то е преди всичко последица от това, че сте ограничени от покварения си нрав. Един от покварените нрави, които разкриваш, е измамният нрав. Когато нещо ти се случи, първото, за което мислиш, са собствените ти интереси, първото нещо, което вземаш предвид, са последиците и личната ти полза. Това е измамен нрав, нали? Другият е егоистичният и подъл нрав. Ти си мислиш: „Какво общо има с мен накърняването на интересите на Божия дом? Аз не съм водач, така че защо да ме е грижа? Това няма нищо общо с мен. Не е моя отговорност“. Такива мисли и думи не са нещо, което съзнателно мислиш, а са породени от твоето подсъзнание — това е поквареният нрав, който се разкрива, когато хората се сблъскат с проблем. Такива покварени нрави управляват начина, по който мислиш, те връзват ръцете и краката ти и контролират това, което казваш. В сърцето си искаш да се изправиш и да говориш, но имаш опасения; дори когато говориш, ти увърташ и си оставяш вратички или пък изкривяваш нещата и не казваш истината. Проницателните хора виждат това. Всъщност ти знаеш в сърцето си, че не си казал всичко, което трябва, че това, което си казал, не е имало ефект, че просто си отбил номера и че проблемът не е решен. Ти не си изпълнил своята отговорност, но въпреки това заявяваш открито, че си я изпълнил, или че не си бил наясно какво се случва. Това вярно ли е? И дали това е, което наистина мислиш? Тогава не си ли изцяло под контрола на сатанинския си нрав? Въпреки че част от казаното от теб е в съответствие с фактите, на ключови места и по важни въпроси ти лъжеш и заблуждаваш хората, което доказва, че си човек, който лъже и живее според сатанинския си нрав. Всичко, което казваш и мислиш, е обработено от мозъка ти, което е причината всяко твое изказване да е фалшиво, празно, лъжа. Всъщност всичко, което казваш, е противно на фактите и в твоя собствена полза, с цел да се оправдаеш. Мислиш, че си постигнал целите си, когато си подвел хората и си ги накарал да ти повярват. Това е начинът, по който говориш; то също така представлява твоят нрав. Ти си напълно контролиран от собствения си сатанински нрав. Нямаш власт над това, което казваш и правиш. Дори и да искаш, не можеш да кажеш истината или да изразиш какво наистина мислиш. Дори и да искаш, не можеш да практикуваш истината. Дори и да искаш, не можеш да изпълниш отговорностите си. Всичко, което казваш, правиш и практикуваш, е лъжа, а ти си просто повърхностен. Ти си напълно окован и контролиран от своя сатанински нрав. Може да искаш да приемеш и да практикуваш истината, но това не зависи от теб. Когато твоят сатанински нрав те контролира, ти казваш и правиш каквото ти нареди той. Ти си просто марионетка от покварена плът, станал си инструмент на Сатана. След това съжаляваш, че отново си последвал покварената плът и че е можело да не успееш да практикуваш истината. Мислиш си: „Не мога да победя плътта сам и трябва да се моля на Бог. Не се изправих, за да спра онези, които смущаваха работата на църквата, и това ми тежи на съвестта. Реших, че когато това се случи отново, трябва да се изправя и да скастря онези, които вършат злини при изпълнението на дълга си и смущават работата на църквата, за да се държат добре и да спрат да действат безразсъдно“. След като най-накрая събереш смелостта да говориш, ти се плашиш и се отдръпваш веднага щом другият човек се ядоса и удари по масата. Можеш ли да бъдеш отговорен? Каква е ползата от решителността и волята? И двете са безполезни. Сигурно сте се сблъсквали с много такива случки: срещаш трудности и не си строг със себе си, чувстваш, че не можеш да направиш нищо и се обявяваш за безнадежден случай, оставяш се на отчаянието и решаваш, че няма надежда за теб и че този път си пропъден напълно. Признаваш, че не се стремиш към истината — защо тогава не се покайваш? Практикувал ли си истината? Не може да не си разбрал нищо, след като си посещавал проповеди в продължение на няколко години. Защо изобщо не практикуваш истината? Ти никога не търсиш истината, камо ли да я практикуваш. Ти просто постоянно се молиш, вземаш решения, определяш стремежи и се заричаш в сърцето си. И какъв е резултатът? Оставаш си угодник, не си откровен относно проблемите, с които се сблъскваш, не те е грижа за злодеите, когато ги видиш, не реагираш, когато някой прави зло или създава смущение, и оставаш настрана, когато не си засегнат лично. Мислиш си: „Аз не обсъждам нищо, което не ме засяга. Доколкото това не вреди на моите интереси, на моята суета или на моя имидж, подминавам всичко без изключение. Трябва да бъда много внимателен, тъй като куршумът уцелва птицата, която си подава главата. Няма да правя нищо глупаво“. Ти си напълно и непоколебимо контролиран от твоя покварен нрав на порочност, измамност, твърдост и неприязън спрямо истината. За теб те са станали по-трудни за носене от стягащата златна лента за глава^[а], носена от Краля на маймуните. Животът под контрола на покварения нрав е толкова изтощителен и мъчителен! Какво ще кажеш за това: ако не се стремиш към истината, лесно ли ти е да отхвърлиш покварата си? Може ли този проблем да бъде решен? Казвам ви: ако не се стремите към истината и сте объркани във вярата си, ако слушате проповедите толкова много години, без да практикувате истината, и ако вярвате до края, че можете да изречете няколко думи и доктрини и да заблудите другите, вие сте религиозни шарлатани, лицемерни фарисеи, и по този начин ще загинете. Така ще завършите. Ако сте дори по-лоши от това, може да настъпи събитие, при което да изпаднете в изкушение, да се откажете от дълга си и да станете човек, който предава Бог — в този случай ти ще отпаднеш и ще бъдеш пропъден. Това означава винаги да бъдеш на ръба на пропастта! Така че в момента няма нищо по-важно от стремежа към истината. Няма нищо по-добро от практикуването на истината.

Забележка:

а. Златната лента за глава на Краля на маймуните е важен предмет, който се явява в класическия китайски роман „Пътуване към Запада“. В историята златната лента за глава е използвана за контролиране на мислите и действията на Краля на маймуните, като болезнено се стяга около черепа му в отговор на непокорно поведение.

Откъс 15

Ако хората имат сърце, което обича истината, те ще имат силата да се стремят към нея и ще могат да работят усилено, за да я практикуват. Те могат да изоставят онова, което трябва да бъде изоставено, и да се освободят от онова, от което трябва да се освободят. По-конкретно, трябва да се освободиш от нещата, свързани с твоята собствена слава, печалба и статус. Ако не се откажеш от тях, това означава, че не обичаш истината и нямаш силата да се стремиш към нея. Когато ти се случват разни неща, трябва да търсиш истината и да я практикуваш. Ако в моментите, когато трябва да практикуваш истината, винаги имаш егоистично сърце и не можеш да се откъснеш от собствения си интерес, ти няма да можеш да приложиш истината на практика. Ако никога не търсиш или не практикуваш истината при никакви обстоятелства, ти не си човек, който я обича. Колкото и дълго да си вярвал в Бог, няма да придобиеш истината. Някои хора винаги се стремят към слава, печалба и личен интерес. Каквато и работа да организира църквата за тях, те винаги правят сметки, като си мислят: „Ще имам ли полза от това? Ако е така, ще го направя. Ако ли не, няма да го направя“. Такива хора не практикуват истината – следователно могат ли да изпълняват добре дълга си? Със сигурност не могат. Дори и да не си извършил зло, ти пак не си човек, който практикува истината. Ако не се стремиш към истината, не обичаш положителните неща и, каквото и да те сполети, се интересуваш единствено от собствената си репутация и статус, от собствения си интерес и от това, което е добро за теб, тогава ти си човек, който се ръководи единствено от своя личен интерес, и който е егоистичен и долен. Такъв човек вярва в Бог, за да получи нещо добро или за да се сдобие с полза за себе си, а не за да получи истината или Божието спасение. Следователно такива хора са невярващи. Хората, които наистина вярват в Бог, са онези, които могат да търсят и практикуват истината, тъй като те признават в сърцата си, че Христос е истината и че трябва да слушат Божиите слова и да вярват в Бог по начина, по който Той го изисква. Ако желаете да практикувате истината, когато нещо ви се случи, а вас ви е грижа за собствената ви репутация и статус и за собствения ви образ, тогава това ще ви бъде трудно. Когато се намират в такава ситуация, хората, които обичат истината, ще могат да се освободят от онова, което е в техен собствен интерес или което е добро за тях, да практикуват истината и да се подчинят на Бог посредством молитва, стремеж и размисъл върху себе си и осъзнаване на самите себе си. Такива хора наистина вярват в Бог и обичат истината. И какви са последиците, когато хората винаги мислят за собствения си интерес, когато винаги се опитват да защитят собствената си гордост и суета, когато разкриват покварен нрав, но не търсят истината, за да го поправят? Те са, че хората не осъществяват навлизане в живота и че им липсват истински опитности и свидетелство. А това е опасно, нали? Ако никога не практикуваш истината, ако нямаш опитности или свидетелство, тогава рано или късно ще бъдеш изобличен и пропъден. Каква е ползата от хората без опитности или свидетелство в Божия дом? Те са обречени да изпълняват всеки дълг зле и да не могат да направят нищо правилно. Не са ли те просто боклук? Ако хората никога не практикуват истината след години на вяра в Бог, те са невярващи, те са зли. Ако никога не практикуваш истината и ако твоите прегрешения стават все по-многобройни, тогава твоят край е определен. Ясно е, че всичките ти прегрешения, погрешният път, по който вървиш, и отказът ти да се покаеш са само част от многобройни зли дела; следователно в крайна сметка ще завършиш в ада и ще бъдеш наказан. Смятате ли, че това е нещо незначително? Ако не си бил наказван, нямаш представа колко ужасяващо е това. Когато дойде денят, в който наистина се изправиш пред бедствие и застанеш лице в лице със смъртта, ще бъде твърде късно за съжаление. Ако във вярата си в Бог не приемаш истината и ако си вярвал в Бог в продължение на години, но не си се променил, в крайна сметка ще бъдеш пропъден и изоставен. Всеки има своите прегрешения. Ключът е да можеш да търсиш истината, за да поправиш тези прегрешения, и така със сигурност ще извършваш все по-малко такива. Ако някога, независимо кога, разкриеш покварения си нрав и ако винаги си в състояние да се молиш и да разчиташ на Бог, да търсиш истината, за да поправиш и пречистиш покварения си нрав, тогава няма да си извършил зло. Това е начинът, по който вярващите трябва да решат проблема с покварения нрав, и това е начинът, по който да преживяват Божието дело. Ако никога не се молите на Бог и никога не търсите истината, когато ви сполитат беди, или ако разбирате истината, но не я прилагате на практика, какъв ще бъде крайният резултат? Той е очевиден от само себе си. Колкото и изкусно и гладко да можеш да говориш, можеш ли да избягаш от зоркия поглед на Бог? Можеш ли да избегнеш ръководството на Божията ръка? Това е невъзможно. Мъдрите хора трябва да дойдат пред Бог и да се покаят, като се уповават на Него, разчитат на Него, поправят покварените си нрави и практикуват истината. Тогава ще превъзмогнеш плътта и ще победиш изкушенията на Сатана. Дори и да се провалиш няколко пъти, не трябва да се отказваш. Когато упорстваш срещу всички препятствия, ще дойде време, когато ще успееш и ще получиш Божията благодат, Неговото състрадание и Неговото благословение и ще можеш да вървиш по пътя на стремежа към истината, да изпълняваш дълга си добре и да удовлетвориш Бог.

Когато те сполетят беди, колко често избираш да практикуваш истината и да поддържаш Божието дело? (Не често. През повечето време избирам да поддържам собствения си имидж или личен интерес и го осъзнавам след това, но не ми е лесно да се обърна срещу себе си. Ако някой общува с мен за истината, това ми дава известна сила и аз мога донякъде да се обърна срещу себе. Но когато няма кой да общува с мен за истината, аз се отдалечавам от Бог и винаги живея в това състояние). Трудно е да се обърнеш срещу плътта, а още по-трудно е да практикуваш истината, тъй като имаш сатанинска природа, която ти пречи, и покварен нрав, който те смущава, а те не могат да бъдат поправени без разбиране на истината. Колко време на ден можете да прекарате тихо в присъствието на Бог? Колко дни можете да прекарате, без да четете Божиите слова, преди да се почувствате духовно парализирани? (Не мога да изкарам нито един ден, без да чета Божиите слова. Сутрин трябва да прочета откъс от Божиите слова, а после да размишлявам върху тях. Това ме кара да се чувствам по-близо до Бог. Ако дори и един ден само работя трескаво и нито ям, нито пия Божиите слова, нито се моля много, се чувствам много далеч от Бог.) Ако чувствате, че за вас не е приемливо да сте далеч от Бог, тогава все още има надежда за вас. Ако сте вярващи и искате да придобиете истината, не можете да бъдете пасивни и винаги да чакате някой да общува с вас за истината. Трябва да се научите да ядете и пиете Божиите слова активно, да се молите на Бог и да търсите истината. Ако чакате духът ви да помръкне и да не можете да почувствате Бог и чак тогава започнете да ядете и пиете словата Му и да Му се молите, вие можете единствено да поддържате статуквото. Въпреки че то е добро за поддържане на номинална „вяра“, в живота ви няма да има растеж и когато духът ви стане скован и безчувствен и се отдалечите твърде много от Бог, ще бъдете в опасност. Щом те сполети едно изкушение, ще паднеш – на Сатана ще му е много лесно да те докопа. Ако изобщо нямаш опит, не разбираш никакви истини, не се съсредоточаваш нито върху четенето на Божиите слова, нито върху слушането на проповеди и нямаш нормален духовен живот, тогава ще ти бъде трудно да увеличиш духовния си ръст и напредъкът ти със сигурност ще бъде твърде бавен. Какви са причините за този бавен напредък? Какви са последиците от него? Трябва да сте наясно с тези неща. Независимо от начина, по който Бог разкрива покварата на хората, те трябва да му се подчиняват и да го приемат. Те трябва да разсъждават върху себе си и да се сравняват с Божиите слова, за да могат да постигнат себепознание и постепенно да разберат истината. Това е най-угодно на Бог и Светият Дух със сигурност ще работи в тях, и те със сигурност ще разберат Божията воля. Трябва винаги да пазиш Божиите слова и истината в сърцето си, така че когато се сблъскаш с проблем в реалния живот, да можеш да го свържеш и сравниш с Божиите слова и с истината. Тогава проблемът ще бъде лесен за решаване. Така например всеки иска здраво тяло без болест. Това е нещо, към което се стреми всеки човек, но по какъв начин трябва да практикувате това в ежедневието си? На първо място, трябва да имате рутина, да не ядете неща, които са нездравословни или забранени, и да се движите достатъчно. Когато тези методи се комбинират и всичко, което практикувате, се върти около целта на физическото здраве, постепенно ще видите резултати. След няколко години ти ще бъдеш по-здрав от другите и ще получиш добри резултати. По какъв начин си постигнал тези резултати? Постигнал си ги, защото действията са съответствали на целите ти, а теорията е съответствала на практиката. Същото е и с вярата в Бог. Ако се стремиш да бъдеш човек, който обича истината и я практикува, и да имаш променен нрав, тогава, когато ти се случи нещо, трябва да го свържеш с преследваните от теб цели и със съответните истини. Каквито и да са целите, които преследваш, стига те да съответстват на това, което Бог изисква от човека, те са именно посоката и целта, които трябва да следваш като вярващ. Например следването на Божия път: да се боиш от Бог и да отбягваш злото. След като имаш тази посока, тази цел, трябва да знаеш как да я приложиш на практика незабавно. Когато казвам „да следваш Божия път“, какво означава „Божият път“? Това означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото. А какво значи да се боиш от Бог и да отбягваш злото? Например, когато даваш своята оценка за някого, то е свързано с това да се боиш от Бог и да отбягваш злото. По какъв начин го оценяваш? (Трябва да бъдем честни, справедливи и почтени, а думите ни не трябва да се основават на емоции.) Когато говориш точно това, което мислиш, и точно това, което си видял, ти си честен. На първо място, практиката да бъдеш честен е в съответствие със следването на Божия път. Това е, на което Бог учи хората. Това е пътят на Бог. Какъв е пътят на Бог? Да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Да си честен не е ли част от това да се боиш от Бог и да отбягваш злото? Нима това не е следване на Божия път? (Да, така е.) Ако не си честен, тогава това, което си видял, и това, което мислиш, не е същото като това, което излиза от устата ти. Някой те пита: „Какво е мнението ти за този човек? Той отговорен ли е в църковната работа?“. Ти отговаряш: „Той е страхотен. Той е по-отговорен от мен, неговите качества са по-добри от моите и неговата човешка природа също е добра. Той е зрял и стабилен“. Това ли обаче мислиш в сърцето си? Това, което всъщност виждаш, е, че въпреки че този човек има качества, той е ненадежден, доста лукав и много пресметлив. Това е, което наистина си мислиш, но когато дойде времето да говориш, започваш да мислиш: „Не мога да кажа истината. Не трябва да обиждам никого“, така че бързо казваш нещо друго и избираш хубави неща, които да кажеш за него, но нищо от това, което казваш, не е това, което наистина мислиш. Всичко е лъжа и измама. Това показва ли, че следваш Божия път? Не. Ти си поел пътя на Сатана, пътя на демоните. Какъв е пътят на Бог? Той е истината, той е отправната точка за поведението на хората и той е начинът да се боят от Бог и да отбягват злото. Въпреки че говориш на друг човек, Бог също слуша. Той гледа сърцето ти и го проучва. Хората слушат това, което казваш, но Бог проучва сърцето ти. Способни ли са хората да проучват човешкото сърце? В най-добрия случай хората могат да видят, че не казваш истината. Те могат да видят това, което е на повърхността, но само Бог може да прозре в дълбините на сърцето ти. Само Бог може да види какво мислиш, какво планираш и какви хитри схеми, коварни методи и активни мисли имаш в сърцето си. Когато Бог види, че не говориш истината, какво е Неговото мнение и оценка за теб? Че не си следвал Божия път по този въпрос, защото не си казал истината. Ако практикуваше според Божиите изисквания, трябваше да кажеш истината: „Той е човек с качества, но е ненадежден“. Независимо дали твоята оценка е точна, тя би била честна и би дошла от сърцето ти и това е гледната точка и позицията, която трябваше да изразиш. Но ти не го направи. В такъв случай следваше ли Божия път? (Не.) Ако не говориш истината, какъв е смисълът да подчертаваш, че следваш Божия път и че удовлетворяваш Бог? Дали Бог чува лозунгите, които скандираш? Дали гледа как викаш, колко силно викаш и колко е голямо желанието ти? Дали гледа колко пъти си извикал? Не това са нещата, които Той гледа. Бог гледа дали практикуваш истината, какви избори правиш и как практикуваш истината, когато ти се случи нещо. Ако избереш да поддържаш взаимоотношения, да поддържаш своя собствен интерес и имидж, то единствената ти цел е самосъхранението и Бог вижда, че това е гледната точка и отношението, които възприемаш, когато ти се случи нещо. Тогава Той ще направи следната оценка за теб: Той ще каже, че не си човек, който следва Неговия път. Казваш, че искаш да се стремиш към истината и да следваш Божия път — тогава защо не приложиш това на практика, когато те сполети нещо? Думите, които изричаш, може да са от сърце и може да предават твоята воля и желания, или може да си се трогнал в сърцето си и думите, които викаш, да са искрени, докато плачеш горчиво. Дали обаче искреното говорене означава, че практикуваш истината? Дали означава, че имаш истинско свидетелство? Не непременно. Ако се стремиш към истината, ще можеш да я практикуваш. Ако не обичаш истината, тогава просто ще кажеш неща, които са приятни за ухото, и ще приключиш. Фарисеите бяха най-добрите в проповядването на доктрини и в скандирането на лозунги. Те често стояха по ъглите на улиците и викаха: „О, могъщи Боже“ или „Почитаеми Боже!“. В очите на другите хора те изглеждаха особено благочестиви и не правеха нищо против закона, но дали Бог ги похвали? Не го направи. По какъв начин ги заклейми Той? Като ги нарече „лицемерните фарисеи“. В миналото фарисеите са били уважавана класа в Израел, но защо сега името се е превърнало в нарицателно? Това е така, защото фарисеите станаха представителни за един вид хора. Какви са характеристиките на този вид хора? Те са умели в това да бъдат фалшиви, да изглеждат добре в очите на другите и да се преструват. Наглед те притежават голямо благородство, святост, праведност и кристално чисто благоприличие, и лозунгите, които скандират, звучат добре, но в действителност ни най-малко не практикуват истината. Какво е тяхното добро поведение? Те четат Писанието и проповядват. Учат другите да спазват закона и правилата и да не се противопоставят на Бог. Всичко това е добро поведение. Всичко, което казват, звучи добре, но когато другите обърнат гърбовете си, те тайно крадат дарения. Господ Исус казва за тях: „прецеждате комара, а камилата поглъщате“ (Матей 23:24). Това означава, че цялото им поведение изглежда добро на повърхността – те демонстративно скандират лозунги, развиват възвишени теории и думите им звучат приятно, но делата им са пълна каша и са напълно противопоставящи се на Бог. Всяко тяхно външно поведение е преструвка, всичко е измамно. В сърцата си те нямат ни най-малка любов към истината, нито към положителните неща. Те ненавиждат истината, ненавиждат положителните неща и ненавиждат всичко, което идва от Бог. Какво обичат те? Обичат ли справедливостта и праведността? (Не.) По какво разбирате, че не обичат тези неща? (Господ Исус разпространяваше евангелието на небесното царство, което те не само отказваха да приемат, но и заклеймяваха.) Ако не го заклеймяваха, щеше ли да бъде възможно да се разбере това? Не. Появата и делото на Господ Исус изобличи всички фарисеи и единствено чрез тяхното осъждане и съпротива спрямо Господ Исус другите видяха тяхното лицемерие. Ако не беше появата и делото на Господ Исус, никой нямаше да прозре фарисеите, и ако хората гледаха само външното им поведение, щяха дори да им завиждат. Не беше ли неискрено и измамно от страна на фарисеите да използват фалшиво добро поведение, за да спечелят доверието на хората? Могат ли такива измамни хора да обичат истината? Категорично не могат. Каква беше целта на техните външни прояви на добро поведение? От една страна, целта беше да подлъгват хората, а от друга — да ги заблуждават и да ги печелят на своя страна, за да да имат те високо мнение за тях и да ги уважават. Не на последно място фарисеите искаха да бъдат възнаградени. Каква измама! Бяха ли това хитри номера? Дали тези хора обичаха справедливостта и праведността? Със сигурност не. Това, което обичаха, беше статус, слава и печалба, а това, което искаха, беше награда и корона. Те изобщо не практикуваха думите, на които Бог учеше хората, и никога не изживяха истините реалности в ни най-малка степен. Цялото им добро поведение беше преструвка и те мамеха и печелеха на своя страна хората с лицемерието си, за да подсигурят собствения си статус и репутация, които след това използваха, за да събират капитал и да изкарват прехраната си. Не е ли това отвратително? От цялото им поведение можете да видите, че дълбоко в себе си те не обичаха истината, тъй като никога не я практикуваха. Какво показва, че те не практикуваха истината? Най-великото нещо от всички: че Господ Исус дойде, за да извърши делото на изкуплението, и че всички слова, които Господ Исус изрече, са истината и имат власт. Как реагираха фарисеите на това? Макар да признаваха, че думите на Господ Исус имат власт и мощ, те не само не ги приеха, но и ги заклеймиха и охулиха. Защо беше така? Защото не обичаха истината и в сърцата им беше писнало от нея и я мразеха. Те признаха, че Господ Исус е прав във всичко, което казва, че думите Му имат власт и мощ, че Той е напълно безгрешен и че нямат никаква власт над Него. Но те искаха да осъдят Господ Исус, затова обсъдиха въпроса, наговориха се помежду си и казаха: „Разпни Го. Или Той, или ние“ и така фарисеите отрекоха Господ Исус. По онова време никой не разбираше истината и никой не можеше да разпознае Господ Исус като въплътения Бог. От човешка гледна точка обаче Господ Исус изричаше много истини, прогонваше демони и цереше болни хора. Той извърши много чудеса, нахрани 5 000 души с пет хляба и две риби, извърши множество добри дела и дари толкова много благодат на хората. Има толкова малко добри и праведни хора като Него — защо фарисеите искаха да осъдят Господ Исус? Защо толкова настояваха да Го разпънат на кръст? Фактът, че те предпочетоха да освободят престъпник, а не Господ Исус, показва колко зли и злобни бяха фарисеите от религиозния свят. Каква злонамереност! Разликата между злите изражения на лицето, които издаваха фарисеите, и тяхната престорена външна добронамереност беше толкова голяма, че много хора не можеха да прозрат кое от двете е истинско, но появата и делото на Господ Исус ги изобличи изцяло. Фарисеите умееха да се прикриват толкова добре и външно изглеждаха толкова благочестиви, че никой дори не би допуснал, че могат така жестоко да се противопоставят на Господ Исус и да Го преследват. Ако фактите не бяха разкрити, никой нямаше да може да ги прозре. Изразяването на истината от въплътения Бог разкрива толкова много за човека!

Откъс 17

Хората смятат, че практикуването на истината е трудно, но тогава защо някои хора могат да я практикуват? Всичко зависи от това дали човек обича истината. Някои хора казват, че тези, които практикуват истината, имат добра човешка природа. Това твърдение е вярно. Някои хора имат добра човешка природа и могат да практикуват истината донякъде. Въпреки това, при някои хора човешката природа липсва и за тях е трудно да практикуват истината, което означава, че за да го направят, те трябва да страдат до известна степен. Кажете Ми, човек, който не практикува истината, търси ли я в действията си? Не я търси изобщо. Замисля свои собствени намерения и смята, че ще е добре и в негов собствен интерес да ги изпълни, така че действа според тези негови намерения. Причината, поради която не търси истината, е, че нещо не е наред със сърцето му, сърцето му не е правилно устроено. Той не търси, не изследва, нито се моли на Бог; просто действа упорито според собствените си желания. Този тип човек просто не обича истината. Въпреки че не таи любов към истината, може да направи някои неща в подкрепа на принципите и неща, които не нарушават принципите. Но това, че не ги нарушава, не означава, че е търсил Божията воля. Може да се каже, че е чисто съвпадение. Някои хора вършат определени неща объркано и както им падне, без да търсят, но са способни да се вгледат в себе си след това. Ако открият, че вършенето на тези неща е несъвместимо с истината, ще се въздържат от тях следващия път. Това може да се приеме за наличие на някаква мярка за любов към истината. Този тип човек е способен да претърпи промяна до известна степен. Онези, които не обичат истината, няма да я търсят на момента, нито ще се вгледат в себе си след това. Те никога не проучват внимателно дали нещата, които правят, в крайна сметка са правилни, или грешни, и поради това винаги нарушават принципите и истината. Дори да направят нещо, което не нарушава принципите, то не е в хармония с истината, и това така наречено ненарушаване на принципите е просто въпрос на подход. И така, в какво състояние са този вид хора, когато действат според собствените си желания? Те не действат в замаяно и объркано състояние и не е като да не са наясно дали тези им действия наистина са в хармония с истината или не. Причината не са обстоятелствата, в които се намират, а по-скоро упоритостта, с която настоятелно действат според собствените си желания; решили са да действат по този начин, без абсолютно никакво намерение да търсят истината. Ако наистина търсят Божията воля, преди да я разберат напълно, ще обмислят дали да постъпят по следния начин: „Първо ще го направя по този начин. Ако е в хармония с истината, ще продължа по този начин; ако не е в съответствие с истината, ще побързам да го поправя и ще спра да действам по този начин“. Ако те са способни да търсят истината по този начин, ще могат да се променят в бъдеще. Без това намерение няма да могат да се променят. Когато постъпва по даден начин, човек, който има сърце, може да направи грешка само веднъж, най-много два пъти — веднъж или два пъти е нормално, не три или четири пъти. Ако човек може да направи същата грешка три или четири пъти, това доказва, че той нито обича истината, нито я търси. Този вид човек определено няма човешка природа. Ако след като направи грешка веднъж или два пъти, в сърцето му няма реакция, не го гризе съвестта, то той ще извърши същата грешка три или четири пъти и този вид човек просто не може да се промени; той е просто такъв — напълно непоправим. Ако след като направи грешка веднъж, смята, че нещо не е наред с това, което е направил, и се презира много за това, и изпитва вина в сърцето си, той ще действа по-добре, когато се занимава с подобни неща отново и постепенно ще спре да прави същата грешка. Дори и да го желае в сърцето си, няма да го направи. Това е един от аспектите на промяната. Може би ще кажеш: „Поквареният ми нрав не може да се промени“. Вярно ли е, че не може да се промени? Просто ти не искаш да се промени. Ако си готов да практикуваш истината, все още ли няма да можеш да се промениш? На хората, които казват това, им липсва воля. Всички те са презрени и жалки хора. Не са готови да понесат страдание. Не искат да практикуват истината; вместо това казват, че истината не може да ги промени. Не е ли такъв човек голям лъжец? Такива хора не са способни да практикуват истината, човешката им природа е дефектна и въпреки това те никога не познават собствената си природа. Често се съмняват дали Божието дело може да направи човек пълноценен. Такива хора никога не възнамеряват да отдадат сърцето си на Бог, никога не планират да изтърпят трудности. Единствената причина, поради която остават тук, е просто малката вероятност, че могат да сполучат в бъдеще. Такъв тип човек е лишен от човешка природа. Ако я притежаваше, би ли могъл да извърши лоши дела дори когато Светият Дух очевидно не му въздейства и разбира истината малко? Ако човек притежава човешка природа, независимо дали Светият Дух му въздейства или не, няма да може да извърши лоши дела. Някои хора без човешка природа могат да извършат определени добри дела, само ако Светият Дух им въздейства. Ако Светият Дух не им въздейства, се разкрива природата им. На кого Светият Дух може винаги да въздейства? Някои от неверниците имат добра човешка природа, също нямат въздействието на Светия Дух, но не участват в никакви особено нечестиви действия. Ако вярваш в Бог, как може да участваш в нечестиви действия? Това е проблемът с човешката природа. Ако Светият Дух не въздейства на хората, се разкрива човешката им природа. Чрез въздействието си Светият Дух ще ги движи, ще ги дари с просветление и озарение, ще им даде приток на сила, за да могат да извършат някои добри дела. В този случай не става въпрос, че тяхната природа е добра, а по-скоро се касае за резултатите, постигнати от делото на Светия Дух. Но ако Светият Дух не им въздейства, хората обичат да следват собствените си желания, което несъзнателно ги води до вършене на лоши неща. Едва тогава се разкрива истинската им природа.

Как може да се реши проблемът с човешката природа? Започва се с разбирането на нейната същност, която трябва да се анализира според Божиите слова, за да се види дали е положителна, или негативна, и дали се противопоставя, или подчинява на Бог. Човек трябва да прави това, докато не осъзнае природата си същност, и тогава ще може наистина да презре себе си и да се отрече от плътта си. В същото време човек трябва да разбере волята и изискванията на Бог. Каква е целта ти в стремежа към истината? Трябва да постигнеш промени в твоя живот нрав. Щом се промени нравът ти, ще придобиеш истината. При настоящия ви духовен ръст как можете да се спрете да вършите зло, да се противопоставяте на Бог или да правите неща, които нарушават истината? Трябва да обмислиш тези въпроси, ако искаш да се промениш. За да противодействаш на проблема, че имаш лоша природа, трябва да проумееш какви проявления на покварен нрав имаш и какво си способен да направиш. Трябва да разбереш какви мерки да предприемеш и как да ги приложиш на практика, за да контролираш лошата си природа. Това е ключовият въпрос. Когато в ума ти има объркване или в душата ти цари мрак, трябва да знаеш как да потърсиш истината, за да се справиш с това, как да изпълняваш правилно дълга си и как да поемеш по правилния път. Трябва да установиш принцип за себе си. Това зависи от волята на отделния човек и от това дали той е човек, който иска Бог, или не. Имало един човек, който често си изпускал нервите. Той си направил табелка и на нея написал думите: „Овладявай нервите си“. След това я окачил на стената на кабинета си като средство за сдържане и като предупреждение към себе си. Може би това е от някаква полза, но може ли да реши проблема напълно? Категорично не. Въпреки това хората трябва да се въздържат. На преден план стои необходимостта да разрешат проблема с покварения си нрав. За да разрешат проблемите с природата си, те трябва да започнат с опознаване на самите себе си. Само като видят ясно същността на покварения си нрав, те могат да презрат себе си и да се отрекат от плътта. Отричането от плътта изисква и наличието на принципи. Може ли човек да се откаже от плътта, ако е объркан? Щом се сблъска с някакъв проблем, той се поддава на плътта. Някои хора могат да застинат на място при вида на красива жена. В такъв случай трябва да си създадеш мото. Когато към теб се приближи красива жена, трябва ли да си тръгнеш, или какво трябва да сториш? Какво трябва да направиш, ако тя се протегне, за да хване ръката ти? Ако нямаш принципи, сблъсъкът с подобна ситуация ще те препъне. Какво трябва да направиш, ако се окажеш заслепен от алчност при вида на пари и богатство? Трябва целенасочено да се заемеш с този проблем и да се съсредоточиш върху обучението си за разрешаването му, като с времето постепенно ще можеш да се отречеш от плътта. По въпроса за справянето с покварения нрав има един принцип, който е доста важен, и той е, че трябва да поставиш всичките си проблеми пред Бог и да се проучиш внимателно. Освен това всяка вечер трябва да разглеждаш условията си от този ден и да проучваш собственото си поведение: кои от действията ти са били извършени в съответствие с истината и кои са били в нарушение на принципите? Това е още един принцип. Тези две точки са от най-съществено значение: първата е, че трябва да се замислиш върху себе си, когато се разкрие твоята поквара, а втората е, че трябва да се замислиш върху себе си след факта, за да потърсиш истината. На трето място трябва да си наясно какво означава да практикуваш истината и да действаш принципно. Ако действително можеш да разбереш тези неща, тогава ще можеш да постъпваш правилно. Ако се придържаш към тези три принципа, можеш да се сдържаш, което те предпазва от разкриване или проявяване на покварения ти нрав. Това са основните принципи за справяне с твоята природа. С тези принципи, ако се опитваш да работиш за истината и останеш в нормално състояние, дори когато Светият Дух не работи върху теб, или ако изкараш дълъг период от време, без никой да ти дава общение, тогава ти си човек, който обича истината и се отрича от плътта. Онези, които винаги зависят от другите, за да общуват за истината, да ги кастрят и да се разправят с тях, са роби. Такива хора имат недъг и не са способни да живеят самостоятелно. Онези, които действат без принципи, ще действат безразсъдно и ще загубят контрол над себе си, ако известно време не бъдат кастрени, не се разправят с тях или не получават общение. Как такъв човек може да вдъхне увереност на Бог? Затова трябва да се придържаш към тези три принципа, за да разрешиш проблема с природата. Това ще те предпази от извършването на големи прегрешения и ще гарантира, че няма да се противопоставиш на Бог или да Го предадеш.