Откъс 1

Някои хора започват да вярват в Бог, когато разберат, че словото, което Той изрича, е всъщност истината. Но когато отидат в Божия дом и видят, че Той е един обикновен човек, те започват да изграждат представи в сърцата си. Думите и деянията им стават невъздържани, те се разпускат и говорят безотговорно, като съдят и клеветят както намерят за добре. По този начин се разкриват нечестивите хора. Тези създания без човешка природа често вършат зло и смущават делото на църквата и нищо добро не ги чака! Те открито се противопоставят, клеветят, съдят и обиждат Бог, като открито Го хулят и Му се противопоставят. Такива хора ще получат сурово наказание. Някои хора принадлежат към редиците на лъжеводачите и след като са били отхвърлени, те чувстват постоянно негодувание към Бог. Възползват се от възможността, която им дават събиранията, за да продължат да разпространяват възгледите си и да се оплакват. Дори могат да изрекат всякакви груби думи или пък думи, чрез които изливат омразата си. Такива хора не са ли демони? След като са били премахнати от Божия дом, те изпитват угризения и твърдят, че са казали нещо неправилно в момент на безразсъдство. Някои хора не успяват да ги различат и казват: „Те са доста жалки и се разкайват в сърцата си. Казват, че са задължени на Бог и че не Го познават, така че нека да им простим“. Може ли да се дава прошка толкова лесно? Щом хората имат достойнство, какво остава за Бог! След като тези хора спрат да богохулстват и клеветят, те изглеждат измъчвани от угризения пред другите, които им прощават и казват, че са действали в момент на безразсъдство. Но дали е било момент на безразсъдство? В думите им винаги има умисъл и те дори се осмеляват да съдят Бог. Божият дом ги замени и те изгубиха ползите от положението си, а в страха си от изгонване изричат множество оплаквания и след това плачат горчиво и разкаяно. Помага ли това по някакъв начин? Веднъж щом думите ти са били изречени, те са като вода, излята върху земята, която не може да бъде върната обратно. Дали Бог ще търпи хора, които Му се противопоставят, съдят Го и богохулстват както си искат? Дали Той просто ще си затвори очите за това? Ако го направи, то Бог не би имал никакво достойнство. След като са му се противопоставили, някои хора казват: „Боже, Твоята безценна кръв ме изкупи. Искаш от нас да прощаваме на хората седемдесет пъти по седем — и Ти трябва да ми простиш!“. Колко безсрамно! Някои хора разпространяват слухове за Бог и се изпълват със страх след като го очернят. От страх да не бъдат наказани, те бързо падат на колене и започват да се молят: „Боже! Не ме оставяй, не ме наказвай. Изповядвам се, разкайвам се, длъжник съм Ти, сбърках“. Кажете Ми, могат ли такива хора да бъдат помилвани? Не! Защо не? Действията им обиждат Светия дух, а грехът да се хули Светия дух никога няма да бъде простен, в този или в следващия живот! Бог остава верен на думите си. Той има достойнство, гняв и праведен нрав. Мислиш ли, че Бог е същият като човека и че ако някой е малко по-мил към Него, Той ще му прости предишни прегрешения? Нищо подобно! Ще се наредят ли нещата, ако се съпротивляваш на Бог? Разбираемо е, ако направиш нещо грешно поради моментна безразсъдност или ако понякога проявиш малко покварен нрав. Но щом като се съпротивляваш, бунтуваш се срещу Бог и Му се противопоставяш и Го клеветиш, и хулиш и разпространяваш слухове за Него, то тогава ти си напълно обречен. Няма смисъл такива хора да се молят повече. Те просто трябва да чакат да бъдат наказани. Те не могат да бъдат простени! Когато дойде времето, не казвай безочливо: „Боже, моля те, прости ми!“. Независимо колко умоляваш, за съжаление ще бъде напразно. Ако след като са разбрали част от истината, хората осъзнато прегрешат, на тях не може да им бъде простено. По-рано беше споменато, че Бог не помни прегрешения. Това се отнася до незначителни такива, които не касаят Божиите управленски закони и не обиждат Божия нрав. Те не включват богохулство и клевети срещу Бог. Но дори веднъж да охулиш Бог, да Го осъдиш или оклеветиш, това ще остави трайно петно, което не може да бъде изтрито. Хората желаят да хулят Бог и да Го оскърбяват както си поискат и след това да Го използват, за да получат благословии. На света няма по-недостойно нещо! Хората винаги смятат, че Бог е милосърден и добър, че Той е доброжелателен, че притежава обширно и неизмеримо сърце, че не помни прегрешенията на хората и оставя в миналото предишните човешки прегрешения и деяния. Оставянето в миналото се отнася за обикновените неща. Бог никога няма да прости на онези, които му се противопоставят открито и Го хулят.

Въпреки че повечето хора в църквата наистина вярват в Бог, в сърцата си те не се страхуват от него. Това показва, че повечето хора не познават истински Божия нрав, така че за тях е трудно да се боят от Бог и да отбягват злото. Ако хората не почитат или не се боят от Бог в своята вяра в Него и говорят каквото си искат, когато Божията работа засяга техния собствен интерес, то когато спрат да говорят — това ли ще бъде краят? Те трябва да платят цена за това, което казват, и това не е шега работа. Когато някои хора богохулстват, когато съдят Бог, те дали знаят в сърцата си какво казват? Всички онези, които изричат подобни неща, знаят в сърцата си какво казват. С изключение на онези, които са били обладани от зли духове и които не разсъждават правилно, обикновените хора знаят в сърцата си какво казват. Ако казват, че не знаят, то тогава те лъжат. Когато говорят, те си мислят: „Аз знам, че Ти си Бог. Казвам, че Ти не постъпваш правилно, така че какво можеш да ми сториш? Какво ще направиш, когато спра да говоря?“. Те правят това умишлено, за да смутят другите, за да привлекат други хора на своя страна, за да накарат други хора да казват подобни неща и за да накарат други хора да вършат подобни неща. Те са наясно, че това, което казват, е открито незачитане на Бог, че е противопоставяне на Бог, че е хулене на Бог. След като са го обмислили, те смятат че стореното от тях е било грешно: „Какво съм говорил? Беше необмислено и наистина съжалявам!“. Тяхното съжаление доказва, че те са знаели точно какво са направили тогава и че не е било като да не са знаели. Ако си мислиш, че те са били невежи и объркани в един момент, че не са разбрали напълно, то това не е съвсем вярно. Хората може и да не са разбрали напълно, но ако вярваш в Бог, то трябва да имаш поне малко здрав разум. За да вярваш в Бог, ти трябва да се боиш от Него и да Го почиташ. Не можеш да хулиш Бог, да Го съдиш или да Го клеветиш както си искаш. Знаеш ли какво се има предвид под „съдене“, „богохулство“ и „клевета“? Нима когато кажеш нещо, не знаеш дали съдиш Бог, или не? Някои хора винаги говорят за това, че са били домакини на Бог и че виждат Бог често, и че са общували лице в лице с Бога. Те говорят за тези неща надълго и нашироко с всеки, който е наоколо, само колкото да се покажат. Те изобщо не притежават истинско познание. Може и да нямат лоши намерения, когато казват тези неща. Може да са добронамерени към братята и сестрите и да желаят да окуражат всекиго. Но защо избират да говорят за тези неща? Ако активно повдигат този въпрос, то тогава те наистина имат някакво намерение — основно да блеснат и да накарат хората да ги уважават. Ако искат да вдъхнат увереност на хората и да ги окуражат във вярата им в Бог, те биха могли да им прочетат повече от Неговото слово, което е истината. Защо тогава настояват да говорят за такива външни неща? Онова, което лежи в основата на техните думи е, че те въобще нямат страх от Бог. Те не се боят от Бог. Как могат да се държат така и да си отварят така устата пред Бог? Бог има достойнство! Ако хората разбираха това, дали все още щяха да правят такива неща? Хората не изпитват страх от Бог. Те описват своеволно какъв е Бог и какво представлява Той, водени от свои собствени подбуди, за да постигнат личните си цели и за да накарат другите да имат по-високо мнение за тях. Това е просто съдене на Бог и богохулство. Тези хора не изпитват никаква почит към Бог в сърцата си. Те всички са хора, които се противопоставят на Бог и Го хулят. Те всички са зли духове и демони. Някои хора са вярвали в Бог няколко години, но след като са били заловени от големия червен змей, те са се превърнали в Юди и дори следват големия червен змей в богохулствата. Някои проповядват евангелието, като пригласят на религиозните хора в изричането на неща, които съдят Божието дело и заклеймяват Бог. Наясно са, че говоренето по този начин е съпротивляване на Бог и богохулство, но те са безразлични. Не е подходящо да говориш по този начин, независимо от мотивите ти. Не можеш ли просто да кажеш нещо друго? Защо трябва да казваш тези неща? Не е ли това богохулство? Ако подобна реч излезе от устата ти, то тогава ти хулиш Бог. Безбожно е от твоя страна да казваш тези неща, независимо дали го правиш преднамерено или не. Нямаш никаква почит към Бог в сърцето си. Съгласяваш се с другите и изричаш богохулни думи, за да им угодиш и да ги спечелиш. Колко си безбожен! Tи си в съюз с дявола! Дали Бог би искал да си играеш с него, да Го съдиш, да Го слагаш в рамки и да Го хулиш толкова своеволно? Да правиш това е ужасно! Ако кажеш нещо грешно и то е обидно за Божия нрав, то тогава ти си обречен. Това е пагубно положение! Някои хора си мислят: „Религиозните хора са мамени от пастори и старейшини и повечето от тях са казвали неща, които хулят Бог и съдят и заклеймяват делото Му. Някои хора са приели Божието дело в последните дни и се разкайват. Дали те тогава ще бъдат спасени? Ако те всички бяха изоставени от Бог, би имало твърде малко хора, които ще бъдат спасени. Почти никой няма да бъде спасен“. Не можеш ясно да разбереш това, нали? Божият нрав е праведен и Той е праведен към всеки. По времето на Ной само осем човеци са били спасени в Ноевия ковчег. Останалите са били унищожени. Смееш ли да кажеш, че Бог е несправедлив? Човечеството е дълбоко покварено. Всички принадлежат на Сатаната. Всички се противопоставят на Бог и всички са долни и безполезни. Ако не могат да приемат делото на Бог, те ще бъдат унищожени както винаги. Някои хора могат да си помислят: „Щом никой от нас не може да бъде спасен от Бог, то тогава няма ли Божието дело да бъде напразно? Струва ми се, че Бог не може да спаси човечеството без човека. Ако Бог изостави човека, Божието управление ще изчезне“. Ти грешиш. Бог ще продължи плана Си за управление както досега дори и без човека. Хората се надценяват. Те нямат почит към Бог в сърцата си, те въобще не благоговеят пред Него и им липсва всякакво възпитание. Понеже хората живеят под господството на Сатана и принадлежат на Сатана, те могат да съдят Бог и да Го хулят по всяко време и навсякъде. Това е ужасно нещо — оскърбление срещу Божия нрав!

Откъс 2

Вярващите в Бог трябва да разберат някои ключови неща. Най-малкото трябва да знаят в сърцето си какво означава да вярваш в Бог, какви истини трябва да разбират вярващите в Бог, как човек трябва да се покорява на практика на Бог, кои истини и кои Негови слова трябва да разбира, когато Му се покорява, както и кои реалности трябва да притежава, за да може да Го удовлетвори. Дори понякога да имаш някои представи или да таиш определени намерения, лесно ще можеш да се освободиш от тях, стига да притежаваш тази вяра и непоколебимост. Онези, които не притежават тази вяра, винаги ще бъдат придирчиви в покорството си, а понякога дори ще критикуват, ще се заяждат, ще таят ненавист, ще се оплакват и ще мърморят… От време на време ще се проявяват всякакви непокорни поведения! И не става дума само за нещо спорадично, за един или два случая, нито пък за някаква мимолетна мисъл, а по-скоро за способността да изричаш думи на непокорство и да вършиш непокорни дела. Това е признак на един подчертано тежък, непокорен нрав. Хората имат покварен нрав и дори да имат решимостта да се покорят на Бог, то тяхното покорство е ограничено, относително, а също така спорадично, преходно и условно. То не е безусловно. А когато нравът е покварен, непокорството е особено силно. Такива хора признават Бог, но не могат да Му се покорят и са готови да се вслушат в Неговите слова, но не могат да им се покорят. Те знаят, че Бог е добър и искат да Го обикнат, но не могат. Не могат да се вслушат напълно в Бог, не могат да Му позволят да ръководи всичко и продължават да разчитат на своя собствен избор, да таят свои намерения и мотиви, да имат свои планове, идеи и начин на вършене на нещата. А когато имат свой начин на вършене на нещата и свои методи, те просто няма как да се покорят на Бог. Те могат да действат единствено спрямо своите собствени идеи и да се опълчват на Бог. Толкова непокорни са хората! Така че природата на човек не се състои просто от един покварен нрав, отличаващ се с повърхностна самоправедност, самомнение, гордост или случайни лъжи и измами към Бог — не, човешката същност вече се е превърнала в същността на Сатана. Как архангелът предаде Бог в далечното минало? Ами хората в днешно време? Честно казано, независимо дали можете да го приемете или не, хората в наши дни не просто напълно предават Бог досущ както Сатана, но също така са открито враждебно настроени към Бог в сърцата си, в мислите си и в идеологиите си. Това е покварата на Сатана спрямо човешкия род и превръщането му в дяволи; хората действително са се превърнали в изчадия на Сатана. Може би ще кажете: „Ние не сме враждебно настроени към Бог. Ние се вслушваме в словата Му“. Това е повърхностно; само изглежда, че се вслушваш в словото на Бог. В интерес на истината, когато общувам официално и говоря, повечето хора нямат свои представи, държат се добре и са покорни, но представите им започват да се зараждат, когато говоря и правя нещата в нормалната човешка природа или живея и действам в нормалната човешка природа. И въпреки че искат да направят място за Мен в сърцата си, те не могат да Ме приютят и независимо как се споделя истината, те не могат да се освободят от своите представи. Това показва, че човек може да се покори на Бог само относително, а не безусловно. Знаеш, че Той е Бог и че въплътеният Бог трябва да има нормална човешка природа — тогава защо не можеш да се покориш изцяло на Бог? Въплътеният Бог е Христос, Човешкият син, и Той притежава както Божествена същност, така и нормална човешка природа. Видимо Той притежава нормална човешка природа, но Божествената Му същност живее и действа в рамките на нормалната човешка природа. Така Бог се въплъти като Христос, притежаващ както Божествена същност, така и човешка природа. Въпреки това някои хора са способни да се подчинят само на някои от Божествените Му слова и дела, като възприемат единствено Божествените Му слова и проникновения Му език като Божие слово, а в същото време не зачитат някои от Неговите слова и дела в нормалната човешка природа. Някои хора дори таят идеи и представи в сърцата си и вярват, че Божието слово се състои само от Божествения Му език, но не и от човешкия Му език. Дали такива хора могат да приемат всички истини, изразени от Бог? Може ли да бъдат пречистени и доведени до съвършенство от Бог? Не може, защото разбиранията на тези хора са абсурдни и те не са способни да придобият истината. Казано накратко, вътрешният свят на човека е подчертано съвкупен, а въпросите за непокорството са изключително сложни — няма нужда да навлизам в подробности. Хората са способни да се подчинят на Божествената същност на Бог, но не могат да се подчинят на някои от словата и делата на Неговата нормална човешка природа, което показва, че всъщност не са се подчинили на Бог. Подчинението на хората на Бог винаги е условно; те се вслушват в онова, което те смятат за правилно и разумно, и не са склонни да се вслушват в онова, което смятат за неправилно и неразумно. Те не се подчиняват на онова, което не са склонни да чуят, или на онова, което не са способни да направят. Може ли това да се нарече истинско подчинение? Определено не може. Това показва, че нравът на хората не е добър, че е подчертано подъл и лош — а това е решаващо! С други думи, дори когато хората се подчинят малко на Бог, подчинението им винаги е избирателно и условно и никога не е абсолютно подчинение на Бог. Дори да се твърди, че човек се вслушва и се подчинява, то това е само относително казано, защото не си засегнал интересите им и не си се разправил истински с тях, не си се разправил с тях директно и направо. След като истински се разправиш с тях, те ще се настроят против теб и израженията им ще бъдат мрачни цял ден. Ако ги попиташ нещо, няма да ти отговорят, а ако им кажеш да направят нещо, те няма да искат да го направят. Когато им кажеш да направят нещо, което не искат, те ще започнат да чупят разни неща и да се държат вироглаво с теб. Доколко само може да се влоши човешкият нрав! А когато знаеш, че Той е Бог, защо се отнасяш така с Него? Това поведение е досущ като на фарисеите и Павел в онези дни. Знаеше ли Павел, че Исус е Бог? Защо подложи на гонения учениците на Исус? Защо задържа толкова много от тях против волята им? В крайна сметка Исус видя, че Павел беше стигнал твърде далеч в гоненията си и по пътя му към Дамаск го порази. Около Павел проблесна светлина и той падна на земята. След като падна, той се обърна към Исус с думите: „Кой си Ти, Господи?“, а Исус му отвърна: „Аз съм Исус, когото ти преследваш“ (Деяния 9:5). От този момент нататък Павел се държеше много по-подчинено. Ако Исус не го беше „озарил“ и поразил, Павел нямаше да приеме Исус, камо ли да проповядва за Него. Какво доказва тази случка? Тя доказва, че човешката природа е възможно най-лошата.

Хората често казват: „Нравът на всички нас, човеците, е покварен, никой от нас не може да удовлетвори Бог“, а също така и „Хората са наистина самоправедни и самомнителни. Винаги са убедени, че са добри, че са по-добри от останалите!“. Всъщност това е най-повърхностното разбиране, само един малък аспект на покварения нрав. Защо не обсъждаш тези мисли и намерения за опълчване и противопоставяне на Бог в контекста на собствената си природа? Бог изисква от теб да направиш нещо по определен начин, а ти задължително го правиш по друг начин. Бог действа по един начин, а ти задължително изискваш Той да действа по различен начин. Не е ли това пререкание с Бог? Всеки притежава такъв нрав и никой не може да избяга от него. Може би някои хора ще си кажат: „Това не се отнася за мен, аз не знаех!“. А това е така, защото не си установил връзка с Бог. Когато я установиш обаче, и след седмица, в която постепенно Го опознаваш, несъмнено ще се промениш и ще разкриеш истинското си лице. Това не е преувеличение, нито пък подценяване спрямо теб. Хората в наши дни не просто притежават покварен нрав — и природата им също бива покварена. Нормалната им човешка природа вече е толкова покварена, че е разбита на парчета и напълно изгубена, тоест хората вече не притежават нормална човешка природа. Въплътеният Бог има нормална човешка природа, но нравът на всички хора е покварен и у тях не е останало почти нищо от нормалната човешка природа, поради което за тях е невъзможно да бъдат в хармония с Бог. Те несъмнено ще имат различия с Бог и ще спорят с Него по много въпроси, като дори ще си позволят да се държат враждебно с Него. Това е така, защото хората не притежават богобоязливи или богопокорни сърца. Няма как да се изисква от хората следното: „Щом приемаш, че Той е Бог, трябва да Му се подчиняваш, независимо какво казва Той“, нито пък да се изисква да се отдадат изцяло на Бог. Не е въпросът в отдаването — хората са сътворени същества и в крайна сметка Бог е Бог, а човекът е човек и между тях трябва да се прави разграничение. Как се молеше на Бог Йехова слугата на Авраам в Епохата на закона? „Йехова, Боже на господаря ми Авраам“ (Битие 24:12). Той прави много ясно разграничение в сановете, докато хората днес си мислят: „Бог не е кой знае колко по-различен от нас. Той също притежава нормална човешка природа, има Свои нужди, изпитва цялата гама от емоции, води живота и изпълнява дейностите на нормалната човешка природа. И въпреки че делото Му е божествено, Неговата нормална човешка природа е незаменима!“. В мига, в който хората добият груба идея за „нормална човешка природа“, те ще са склонни да причисляват Божието дело, Неговите слова и Неговия нрав към нормалната човешка природа и да отричат Неговата Божествена същност. Това е огромна грешка, поради която е невъзможно да се опознае Бог, нали? Вие не сте установили връзка с Бог; кой от вас би се осмелил да заяви: „Гарантирам, че ако поддържам връзка с Бог една година, няма изобщо да бъда непокорен“? Никой не може да бъде сигурен. Повечето хора вярват в Бог повече от десет-двадесет години и въпреки това никой не може да постигне пълно подчинение на Него. Това е достатъчно доказателство, че хората са били дълбоко покварени от Сатана и че нравът на Сатана вече се е загнездил в човешките сърца, че съществуват поквари, които няма как да изтръгнете сами от себе си. Въпреки че изрекох толкова думи и изразих толкова много истини, почти никой не разбира истината. Хората днес са вироглаво своенравни, претръпнали и до известна степен тъпоумни. Те не са просто малко невежи — тяхната непокорна природа вече се е оформила, но вие все още не сте го видели ясно.

Когато срещнат Христос за един-два дни, някои хора Го намират за непонятен и се чувстват някак възпрепятствани. „Това тук е Бог!“ — през ума им минава тази мисъл, но малко по малко, след десетина дни или две седмици връзка с Него, те Го опознават и стават все по-близки с Него, освобождават се от задръжките и престават да разграничават своя статус от Неговия. Като че ли настъпва пълна равнопоставеност, без каквато и да е йерархия и те смятат за редно Бог да споделя живота и радостите с тях. Понякога се чудя как е възможно тези хора да мислят така? Ако постоянно се разправях с тях и ги гълчах, те обезателно щяха да се държат прилично и да бъдат покорни. Понякога, когато разговарям с хората като с равни, те си казват: „Хм-м, виж колко е мил Бог с мен!“. Това, че съм мил с теб, не означава, че ти не притежаваш непокорен нрав или че природата ти същност е добра. Не мислите ли? Когато се отнеса по-добре към някои хора или пък им се усмихна леко, те забравят своето място във вселената, забравят откъде са тръгнали, забравят каква е тяхната идентичност и каква е тяхната същност — забравят всичко това. Човешката природа наистина е възможно най-лошата; но те нямат абсолютно никакво основание! Опитай се, ако вярваш, че си много добър, да установиш връзка с Бог за определен период от време и виж как цялото непокорство и цялата съпротива у теб ще излезат наяве. Свържи се с Бог за известно време — няма да ти напомням, няма да те порицавам или да се разправям с теб и никой няма да общува с теб — ще изпиташ всичко сам, а ние ще наблюдаваме до каква степен можеш да го изпиташ. Ако не си се сдобил с истината, неминуемо ще се провалиш безславно, а последствията ще бъдат немислими. Непокорният нрав на хората е твърде суров; в сърцата им няма място за другите! Твоят непокорен нрав, сатанинска природа и надменно сърце не могат да приемат другите хора. Може би някои хора развиват неправилни мисли след като общуват с Мен известно време и ако те не бъдат преодолени, веднъж превърнат ли се в представи или в преценка, хората ще се окажат в опасност. Някои казват: „Така е, защото Ти си прекалено обикновен и нормален. Аз не възприемам така Господ Исус в своята вяра“. Същото важи и за вярата ти в Исус. Ако се озовете в Епохата на Исус, няма да сте много по-различни от фарисеите и главите ви ще са пълни с представи. Не си мисли, че ще си нещо по-различно от Юда. Той си позволява да предаде Господ и да открадне парите му, за да ги използва лично за себе си; а ти може би няма да Го предадеш или да похарчиш безразсъдно парите на църквата, но няма и да бъдеш напълно покорен на Господ и неминуемо ще преливаш от представи, бунтарство и съпротива. Словата и делата на Господ Исус са проявата и делата на Бог. Защо Юда се противопоставя на Господ? Природата му е прекалено лоша; той не може да приеме Христос и се отнася трайно враждебно към Него. Нали тогава и Петър също понася големи страдания? В крайна сметка тъй като по онова време човешката му природа е сравнително по-добра от тази на останалите, а и понеже той е способен да следва и обича Бог, той бива направен съвършен. По онова време обаче и той има някои представи и мнения за Исус, но накрая придобива известно знание за Господ Исус, тъй като се оказва способен да последва любовта си към Господ. Така че недей да се хвалиш, не обещавай, че ще успееш и че ще постигнеш съвършен резултат от нещо, което все още не си изживял. Това би било невярно и нереалистично. Първо трябва да го изживееш и едва тогава знанието и прозренията, които споделяш, ще са практични. Не казвай: „Боже, ела в моя дом, обещавам, че няма да Те ядосвам като другите. Обещавам, че няма да бъда така безчовечен като другите“. Няма как да бъдеш сигурен, защото съставните части на нормалната човешка природа вече са унищожени у хората. От тяхната нормална човешка природа няма и помен, както и от съзнанието и разума им — здравият разум на нормалната човешка природа, това, да говориш простичко и искрено, както и да бъдеш способен да се вслушваш и да се подчиняваш, всички тези положителни неща вече не съществуват у хората. Така са се променили и принципите на живота на хората и целите в живота им; всички те се придържат към сатанински разбирания и са погълнати напълно от природата на Сатана. Думите им са хитри и лукави, а те залитат натам, накъдето ги отвее вятърът, като са много умели в сладките приказки — и вярват, че е страхотно да живееш по този начин. Защо се казва, че хората са дълбоко покварени? А щом са толкова дълбоко покварени, останало ли им е и капка нормална човешка природа? Ти знаеш, че нравът ти е покварен, което според теб означава, че си просто малко надменен, самоправеден и горделив, че си измамен в думите си или че си някак небрежен и повърхностен в изпълнението на своя дълг и с това се приключва. Само че това разсъждение е твърде повърхностно — в него няма дълбочина. Ключовото тук е, че човек е зъл по природа, че всички хора благоговеят пред злото и отричат Бог и се съпротивляват срещу Него, а тяхната нормална човешка природа вече се е изпарила напълно и безвъзвратно. Не е ли точно така? Тогава какво биха могли да направят хората, за да отговорят на изискванията за сътворено същество? Най-важното е да намериш в Божиите слова своя път на практикуване и подходящ за теб метод на практикуване. Всички знаете, че сред човешкия род не съществуват изключително добри хора. Защо тогава се твърди, че някои хора притежават човешка природа, а други — не? Дали онези хора, които притежават човешка природа, могат да приложат тези истини на практика? И те също не могат да ги прилагат на практика — те просто са относително погледнато една идея по-мили и по-добродушни в сърцата си и са по-отговорни в делата си — но всичко това е относително, а не абсолютно. Не би ли преувеличил, ако когато преценяваш някого, заявиш, че той е абсолютно добър и няма никакви пороци или не проявява неподчинение, че е напълно хрисим и покорен, както и че изобщо не е небрежен и повърхностен в изпълнението на дълга си? Би ли съответствало това твърдение на фактите? Съществува ли изобщо такъв човек? Ако наистина така разбирате нещата, то разбиранията ви са изопачени. Ако си мислите обаче: „Свършено е с нас хората. Сред нас няма и един добър човек, така че какъв е смисълът да вярваме в Бог? Просто ще спра да вярвам и ще чакам да умра!“, то това също е абсурдно. Винаги изпадате в крайности, като че ли не можете да разберете една обикновена дума — винаги залитате в едната или в другата крайност. Ако ви говоря по-спокойно и по-деликатно, няма да успеете да опознаете себе си, но пък ако говоря твърде строго и рязко, ще овесите нос, ще станете бездейни и дори може да се откажете от себе си. Когато чуят осъдителни и заклеймяващи Божии слова, някои хора се вцепеняват на мига и решават, че с тях е свършено, че за тях няма надежда да бъдат спасени. Тъкмо тези хора най-трудно могат да бъдат спасени, защото те не разбират от обикновена дума! Когато обаче Бог проговаря и разобличава хората, Той цели да ги накара да проумеят в какво се корени покварената природа на човека и да разберат защо човек е способен да се бунтува срещу Бог. Разобличаването на тези неща е полезно за хората. Ако тези неща не бъдат разобличени, без дори да се опознаеш, ти ще си убеден до последно и ще твърдиш, че архангелът е бил самонадеян или че този или онзи човек е надменен или непокорен. Ами ти самият? Има и хора, които винаги заявяват: „Ние наистина сме непокорни на Бог“, но така и не разбират в какво се корени тяхното бунтарство и не могат да прозрат или да проумеят същността на тези свои състояния. Това означава, че те не могат да се променят и не могат да бъдат спасени. Способни ли сте да разберете тези думи? (Да.)

Има два основни момента в онова, което току-що споделих. Първият е, че когато човек вярва в Бог, той следва да постигне истинско подчинение, като покрие напълно критериите за сътворено същество. Другият е, че разобличаването на непокорството у хората и на тяхната природа им помага да се опознаят. Всички ще казват колко са добри и как са по-добри от другите, ако не бъдат разобличени и заставени да опознаят себе си. Някои хора например заявяват: „Аз също съм много дълбоко покварен“, но когато си взаимодействат известно време с другите, се убеждават, че са по-добри от тях и си мислят: „Аз не съм добър, но виждам че и ти не си с нищо по-добър, даже всъщност си по-зле от мен!“. Не се имай за нещо повече от другите. Както и да го погледнеш, ти не си по-добър от тях; непокорната природа на хората е една и съща. Ясно ли е всичко това? Какво мислите всички сега, след като приключихме с разговора по тази тема? Казвате ли си: „Вярвам в Бог от толкова много години и си мислех, че съм човек, който се подчинява на Бог. Днес, след като приключи общението на Бог, най-сетне осъзнах че не съм истински покорен на Бог и че все още не се отнасям с Него като с Бог. Няма дори да съумея да се подчиня на Бог — напълно лишен съм от разум и вярата ми е толкова объркана!“. Ако действително си достигнал това знание, то тогава за теб има надежда, че ще успееш да влезеш в правия път на вярата си в Бог и ще се превърнеш в човек, който Му се подчинява. Едва тогава ще можеш да постигнеш спасение.

Откъс 3

Огромен брой вярващи не успяват да придадат значение на промяната на живота нрав и вместо това се съсредоточават върху Божието отношение към тях и се занимават с това дали заемат или да не заемат място в Божието сърце. Те винаги се опитват да се досетят как изглеждат в Божиите очи и дали имат или нямат място в сърцето Му. Много хора таят този вид мисли и ако се изправят очи в очи с Бог, винаги наблюдават дали Той е щастлив или ядосан, когато им говори. Има ги и тези, които винаги разпитват другите: „Бог споменавал ли е моите затруднения? Какво изобщо мисли Той за мен? Изразява ли някаква загриженост за мен?“. Някои имат дори по-сериозни тревоги — ако Бог само погледне към тях, сякаш са забелязали нов проблем: „О, не, Бог току-що ме погледна и погледът в очите Му не изглеждаше много щастлив, това не е добър знак“. Хората отдават голямо значение на такива неща. Някои казват: „Богът, в Когото вярваме, е въплътеният Бог, затова ако Той не ни обръща внимание, това не вещае ли края за нас?“. С думите си имат предвид следното: „Ако нямаме място в Божието сърце, защо да се мъчим да вярваме? Просто трябва да спрем да вярваме!“. Това не е ли лишено от разум? Знаеш ли защо хората трябва да вярват в Бог? Хората никога не размишляват за това дали Бог има място в сърцата им и все пак те искат място в Божието сърце. Колко надменно и самонадеяно е това! Това е онази част от тях, която е почти лишена от разум. Има и такива хора, на които толкова им липсва разум, че когато Бог пита за някого другиго и не спомене тяхното име, или изрази загриженост и грижа за другите, вместо за тях, те се чувстват неудовлетворени и започват да мърморят и да се оплакват от Бог, като казват, че Той е неправеден и дори че не е справедлив и разумен. Това е проблем с техния разум и те са също малко психологически анормални. При обичайните обстоятелства хората винаги твърдят, че ще се покорят на подреденото и устроеното от Бог, че никога няма да се оплакват, независимо как се отнася Бог с тях, и че Божието кастрене, съдене или наказание не ги притесняват, но когато на практика се сблъскат с такива неща, не ги приемат. Имат ли хората разум? Хората имат толкова високо мнение за себе си и вярват, че са толкова важни, че ако дори сметнат, че Бог ги е погледнал погрешно, чувстват, че нямат надежда да постигнат спасение, да не говорим, ако Бог наистина ги кастри. Или ако Бог им говори с по-строг тон и това прониже сърцата им, те стават негативни и започват да смятат, че вярването в Бог е безсмислено. Те мислят: „Как мога да продължа да вярвам в Бог, ако Той ме пренебрегва?“. На някои им липсва проницателност за този тип хора и мислят: „Виж колко е истинска вярата им в Бог. Бог е толкова важен за тях. Те дори могат да тълкуват Божието значение от един поглед. Те са дълбоко предани на Бог. Те наистина виждат Бог на земята като Бог на небето“. Така ли стоят нещата? Тези хора са толкова объркани, толкова им липсва прозрение по всички въпроси; духовният им ръст е твърде малък и те наистина разкриват всички видове грозота. Хората имат толкова лош разум — те имат твърде много изисквания към Бог и искат твърде много от Него, липсва им и най-малката частица разум. Хората винаги изискват Бог да направи това или онова и са неспособни да се покорят напълно пред Него или да Го почитат. Вместо това те отправят неразумни изисквания към Бог, въз основа на собствените си предпочитания, изискват Той да е много великодушен, никога да не се гневи от нищо и всеки път, когато види хората, винаги да се усмихва и винаги да им говори, и да ги снабдява с истината, и да провежда общения за истината с тях. Те също изискват от Него винаги да е търпелив и да има приятно изражение около тях. Хората имат твърде много изисквания; много са придирчиви! Трябва да изследвате тези въпроси. Човешкият разум е толкова слаб. Не е ли така? Хората не само не са способни да се покорят напълно на устроеното и подреденото от Бог или да приемат всичко, което идва от Бог, напротив, те налагат допълнителни изисквания на Бог. Как могат хората с такива изисквания да са предани на Бог? Как могат да се покорят на подредбите на Бог? Как могат да обичат Бог? Всички хора имат изисквания за това как Бог трябва да ги обича, да ги търпи, да бди над тях, да ги закриля и да се грижи за тях, но никой няма каквито и да било изисквания за това как сам трябва да обича Бог, да мисли за Бог, да бъде внимателен към Бог, да удовлетворява Бог, да носи Бог в сърцето си и да почита Бог. Съществуват ли тези неща в човешките сърца? Това са нещата, които хората трябва да постигнат. Защо тогава не се стремят усърдно за това? Някои хора могат да са ентусиазирани известно време и да се отричат малко от нещата и да отдават всичко на Бог, но това не е трайно. Като се натъкнат на малко спънки, това може да ги обезкуражи, може да загубят надежда и да се оплакват. Хората имат толкова много затруднения и малцина се стремят към истината и се опитват да обичат и да удовлетворяват Бог. Хората са напълно лишени от разум, те застават на грешни позиции и виждат себе си като особено ценни. Има и такива, които казват: „За Бог ние сме като зеницата на окото Му. Той не се поколеба да позволи единственият Му син да бъде прикован на кръста, за да изкупи човечеството. Бог плати висока цена, за да ни откупи — ние сме невероятно ценни и имаме място в Божието сърце. Ние сме специална група хора и имаме много по-висок статус от невярващите — ние сме народа на небесното царство“. Те се мислят за много възвишени и велики. В миналото много водачи разсъждаваха така и вярваха, че имат определен статус и позиция в Божия дом след като са ги повишили. Мислеха си: „Бог ме цени много и ме уважава, и ми е позволил да служа като водач. Трябва да направя всичко по силите си да тичам напред-назад и да работя за Него“. Бяха ужасно доволни от себе си. Само че след известно време правеха нещо лошо и истинската им природа се разкриваше, сменяха ги и те се обезсърчаваха и увесваха глави. Когато неподобаващото им поведение беше разобличено и кастрено, те ставаха още по-негативни и бяха неспособни да продължат да вярват. Мислеха си: „Бог е толкова невнимателен към чувствата ми, изобщо не Го е грижа как да спаси гордостта ми. Казват, че Бог е благосклонен към човешките слабости. Защо тогава съм освободен за толкова малки прегрешения?“. После те се обезкуражаваха и искаха да изоставят вярата си. Имат ли такива хора истинска вяра в Бог? Ако дори не могат да приемат да ги кастрят, тогава духовният им ръст е твърде малък и не е сигурно дали ще да приемат истината в бъдеще. Такива хора са в опасност.

Хората не поставят високи изисквания към себе си, но имат високи изисквания към Бог. Молят Го да прояви специална доброта и да е търпелив и услужлив към тях, да ги цени, да им предоставя ресурси и да им се усмихва, да е толерантен към тях, да проявява снизхождение към тях и да се грижи за тях по много начини. Те очакват от Него изобщо да не е строг с тях и да не прави нещо, което може да ги притесни дори малко, и са удовлетворени единствено ако Той ги хвали всеки ден. Хората имат толкова лош разум! Те не са наясно какво трябва да правят, какво трябва да постигнат, какви гледни точки трябва да имат, каква позиция трябва да отстояват, за да служат на Бог и в каква позиция е подходящо да се поставят. Хората с малък статус имат много високо мнение за себе си, и онези без статус също имат доста високо мнение за себе си. Хората никога не познават себе си. Ти трябва да стигнеш до етап във вярата си в Бог, в който независимо от това как ти говори Той, колко е строг с теб и колко много може да те пренебрегва, можеш да продължиш да вярваш, без да се оплакваш, както и да изпълняваш дълга си. Тогава ти ще си зрял и опитен човек и наистина ще имаш някакъв духовен ръст и малко от разума на нормалния човек. Няма да поставяш изисквания пред Бог, повече няма да имаш прекомерни желания и повече няма да поставяш изисквания към другите или към Бог, въз основа на собствените си предпочитания. Това ще покаже, че до определена степен, ти притежаваш подобие на човек. В момента вие имате твърде много изисквания, тези изисквания са твърде прекалени, имате и твърде много човешки намерения. Това доказва, че не стоите на правилната позиция. Позицията, на която сте застанали, е твърде висока и виждате себе си като твърде почтени — сякаш не сте на много по-ниска позиция от Бог. Следователно с теб е трудно да се справят и именно това е природата на Сатана. Ако в теб съществуват такива състояния, ти със сигурност по-често ще си негативен и по-рядко ще си нормален, затова напредъкът в живота ти ще е бавен. За разлика от това, хората, които имат чисто сърце и са по-непридирчиви, лесно ще приемат истината и ще напредват по-бързо. Онези с чисти сърца не преживяват толкова страдание, но ти имаш много силни чувства, твърде придирчив си и винаги поставяш изисквания пред Бог, затова срещаш големи пречки в приемането на истината и напредъкът ти в живота е бавен. Някои хора се стремят въпреки това, без значение как ги нападат и отхвърлят другите, и не се засягат ни най-малко от това. Такива хора са великодушни, затова страдат по-малко и се сблъскват с по-малко препятствия при своето навлизане в живота. Ти си придирчив и винаги се засягаш от едно или друго нещо — кой те е погледнал накриво, кой те е погледал отвисоко, кой те е пренебрегнал или какво е казал Бог, което те е подразнило, или какви сурови слова е изрекъл Той, които са пронизали сърцето ти и са наранили самочувствието ти, или какви добри неща Той е дал на някой друг, а не на теб — и после ставаш негативен и дори разбираш погрешно Бог. Такива хора са придирчиви и малко неподатливи на разума. Без значение как човек разговаря с тях за истината, те просто няма да я приемат и проблемите им ще останат неразрешени. Справянето с такива хора е най-трудно.

Често чувам да разговаряте по този начин: „Препънах се, докато правех нещо и по-късно, след като страдах малко, придобих известно разбиране“. Повечето хора имат този вид преживяване — това преживяване е толкова повърхностно. Тази частица разбиране може да е дошла след години на преживявания и хората може да са преживели много страдание и да са минали през месомелачката само за да придобият тази малка частица разбиране и промяна. Колко жалко е това! В човешката вяра има толкова много примеси, за хората е толкова изморително да вярват в Бог! До днес във всеки човек все още има много примеси и хората все още поставят много изисквания към Бог — това са все човешки примеси. Да притежават такива примеси е доказателство, че има проблем с човешката им природа и разкрива покварения им нрав. Има разлика между правилните и неправилните изисквания към Бог, направени от човека — това трябва ясно да се разграничи. Човек трябва да е наясно в каква позиция трябва да стои и какъв разум трябва да притежава. Забелязал съм, че някои хора винаги се съсредоточават върху това какво изражение имам сред хората и винаги проучват с кого Бог се отнася добре и с кого — зле. Ако видят, че Бог ги гледа с негативно изражение или Го чуят да ги разобличава или да ги осъжда, те не могат да се примирят — без значение как разговаряш с тях, нищо не действа и без значение колко време минава, те не могат да се променят. Издават присъда на себе си, вкопчени в една мимолетна фраза, и я използват, за да определят Божието отношение към себе си. Те тънат в негативност и без значение как някой разговаря за истината с тях, не са готови да я приемат. Това е просто неразумно. Ясно е, че на такъв човек му липсва и най-малко познание за Божия праведен нрав и изобщо не го разбира. Ако хората са способни да се покаят и променят, Божието отношение към тях също ще се промени. Ако твоето отношение към Бог не се промени, може ли Божието отношение към теб да се промени? Ако ти се промениш, начинът, по който Бог се отнася с теб, ще се промени, но ако не се промениш, и Божието отношение няма да се промени. Някои хора все още нямат познание за това какво мрази Бог, какво харесва, каква е Неговата радост, яд, тъга и щастие, Неговото всемогъщество и Неговата мъдрост и не могат дори да говорят за някакво сетивно познание — това прави човека толкова труден за управление. Човекът забравя всички добронамерени слова, които Бог му казва, но ако Той направи само една строга забележка или каже едно изречение на кастрене или правосъдие, това пробожда човешкото сърце. Защо хората не приемат сериозно словата на положително насочване, а се разстройват, стават негативни и са неспособни да се възстановят след като чуят думи на правосъдие и кастрене? В крайна сметка може да отнеме дълъг период на размишление, преди да се променят и те се пробуждат само след като съчетаят това с някои утешителни слова от Бог. Без тези утешителни слова те са неспособни да се издигнат над негативността си. Когато хората едва започват да преживяват Божието дело, те имат много погрешно знание и погрешни разбирания за Бог. Те винаги вярват, че са прави, винаги се придържат към своите идеи и не възприемат нещата, които другите казват. Едва след три до пет години на преживяване те започват постепенно да разбират, да придобиват прозрения, да осъзнават, че са грешали и да усещат колко трудно е било да се справят с тях. Сякаш едва тогава те порастват. Докато придобиват още преживявания, те започват да разбират Бог и погрешното им разбиране на Бог намалява, вече не се оплакват и започват да имат нормална вяра в Бог. В сравнение с миналото духовният им ръст повече наподобява този на възрастен. Преди са били като децата — податливи са били на цупене, ставали са негативни и са се отдалечавали от Бог в дадени моменти. Можело е да се оплакват, когато се сблъскат с определени неща, определени Божии слова е можело да станат обект на най-новата им представа и е можело да започнат на моменти да се съмняват в Бог — така е, когато духовният ръст на някого е твърде малък. Сега, когато са преживели толкова много и са чели Божиите слова в продължение на няколко години, те са напреднали и са станали много по-стабилни, отколкото в миналото. Всичко това е резултатът от разбирането на истината — и ефектът ѝ върху тях. Затова докато хората разбират истината и са способни да я приемат, няма трудности, които да не могат да преодолеят, и винаги ще придобиват нещо, независимо колко време преживяват. Разбира се, това няма да е така, ако не преживяват достатъчно дълго, но докато жънат придобивки от всяко свое преживяване, те ще растат бързо в живота.

Фактът, че сега ви обучават да станете водач, работник или надзорник, или да изпълнявате важен дълг, не доказва, че имате по-голям духовен ръст. Всичко, което означава е, че сте с малко по-добри заложби от средното, че сте малко по-сериозни в стремежа си и че в обучаването ви има малко повече ценност. Със сигурност не означава, че вие сте способни да се покорите на Бог или да се оставите на милостта на устроеното от Бог и не означава, че не обръщате внимание на своите изгледи и надежди. Хората още нямат този вид разум. Вие все още носите със себе си известна негативност, както и намерения и стремежи да придобиете благословии и дори човешки представи и фантазии, докато работите. В същото време, докато изпълнявате работата си, носите и малко багаж, сякаш изкупувате миналите си грехове чрез добри дела вместо да работите с щастлива готовност. Също така не сте достигнали етапа, в който независимо как Бог се отнася към вас, сте загрижени само да действате според намеренията и изискванията Му. Можете ли да постигнете това? Хората нямат този разум. Всички те искат да разчетат Бог, като си мислят: „Какъв вид отношение точно има към мен Бог? Да служа ли ме използва, или ме спасява и усъвършенства?“. Всички те искат да Го разчетат по този начин, просто не дръзват да го кажат. Фактът, че не дръзват да го кажат, доказва, че все още ги владее една идея: „Няма смисъл да говоря за това — това е моята природа и не е възможно да я променя. Стига да се въздържам да не направя нещо лошо, това е достатъчно — няма да изисквам твърде много от себе си“. Те се ограничават до възможно най-ниската позиция и в крайна сметка не осъществяват никакъв напредък, като също поддържат повърхностно мислене в себе си, докато изпълняват дълга си. Едва след неколкократно общение всички вие започвате да разбирате малко от истината и започвате да познавате част от реалността на истината. Дали си използван или не, или какво е отношението на Бог към теб — тези неща не са важни. Ключът се крие в активните ти усилия, в пътя, който си избрал да поемеш, и дали в крайна сметка си способен да се промениш или не — това са най-ключовите точки. Без значение колко добро отношение може да има към теб Бог, това няма да ти помогне, ако не се промениш. Ако се препъваш всеки път когато нещо ти се случи и ти липсва дори най-малка преданост, тогава независимо колко добро отношение към теб има Бог, това няма значение. Критичното тук е пътят, по който избираш да вървиш. Бог може да те е проклел и да е изрекъл думи на омраза и отвращение в миналото, но ако сега си се променил, тогава Божието отношение към теб също ще се промени. Хората са все боязливи, неспокойни и им липсва истинска вяра, което показва, че те не разбират Божиите намерения. Сега, когато вие имате известно разбиране, ще бъдете ли все така негативни и слаби, когато в бъдеще ви връхлети нещо? Ще бъдете ли способни да практикувате истината и да останете непоколебими в свидетелството си? Ще сте способни ли истински да се покорите на Бог? Ако можете да постигнете тези неща, ще имате разума на нормалната човешка природа. Нямате ли сега някакво познание за покварения нрав на човека и за Божието спасение и намерения? Имате поне груба идея. Един ден, когато сте способни да навлезете в някои реалности от всички аспекти на истината, ще изживявате напълно нормалната човешка природа.

Откъс 4

Най-важната част от търсенето на истината е фокусирането върху четене на Божиите слова. Колко може да спечели човек от четенето на Божиите слова зависи от способността му да разбира. Въпреки че всеки чете Божиите слова, някои могат да разберат истинското значение и да намерят в тях просветление, и докато четат Божиите слова, ще спечелят нещо. Но други не са така. Когато четат Божиите слова, те се фокусират само върху разбирането на ученията. Резултатът от това е, че след няколко години четене на Божиите слова те разбират много доктрини, но все пак, когато изпитват проблеми, те не могат да ги решат; нищо от това, което са научили, не им е от полза. Какво се случва тук? Въпреки че всички хора четат Божиите слова, резултатите са различни. Онези, които обичат истината, могат да я приемат, а онези, които не обичат истината, не желаят да я приемат, дори ако четат Божиите слова. Те няма да търсят истината в Божиите слова, независимо с какви проблеми се срещат. Когато четат Божиите слова, хората с малко опит могат да обсъждат някои практически неща и да говорят за своето практическо познаване на истината — това е разбиране на истината. Онези, които нямат опит, разбират само буквалното значение на Божиите слова и им липсва и най-малкото знание и опит — това не може да се счита за разбиране на истината. Някои водачи често казват на другите, че ходят на църква конкретно за да дават истината. Правилно ли е това твърдение? Думите „давам истината“ не трябва да се изговарят лекомислено. Кой притежава истината? Кой смее да претендира, че дава истината? Тази претенция не е ли твърде велика? Когато вярвате в Бог и Го следвате, вие сте просто някой, който приема и търси истината. Ако можете да го направите, това вече е доста добре. Дори човек да може да разбере някои истини и да говори за известен опит и познаване на истината, не може да се каже, че той дава истината, защото никой човек не притежава истината. Как може говоренето за известен опит и знание да се нарече даване на истината? Следователно водачите и работниците могат да бъдат описани само като извършващи работата по напояването и като конкретно отговорни да помагат на братята и сестрите в църквата да навлязат в живота. Не може да се каже, че те дават истината. Дори ако някой има известен духовен ръст, все пак не може да се каже, че той дава истината на други. Това в никакъв случай не може да се каже. Колко хора разбират истината? Духовният ръст на човек квалифицира ли го да дава истината? Даже някой да има известен опит и познания за истината, не може да се каже, че той може да дава истината. Това не може да се каже в никакъв случай — твърде неразумно е. Някои хора се гордеят, че напояват църквата и дават истината, като че ли те разбират голяма част от истината, и в резултат на това не могат да различат лъжливите водачи и антихристите. Това не е ли противоречие? Ако някой те попита каква е истината и ти отговориш: „Божието слово е истината; истината е Божието слово“, разбираш ли истината? Tи можеш само да изричаш думите и фразите на учението, но ти липсват опит и знание за това какво е истината, така че не си подготвен да я даваш на други. В момента липсва опит на всички онези, които служат като водачи. Tе просто имат известни заложби и желание да търсят истината. Те са подходящи за възпитаване и обучение и могат да водят в изпълнението на задължения. Дори да могат да споделят някакво знание, как може да се каже, че те дават истината? Повечето водачи и работници могат да разговарят за известно знание, но това не означава, че имат реалността на истината. В края на краищата, те са слушали проповеди в продължение на много години и имат малко повърхностно знание. Те са готови да разговарят за истината и могат да бъдат донякъде полезни на други, но не може да се каже, че те дават истината. Способни ли са водачите и работниците да дават истината? В никакъв случай. Водачите и работниците проповядват и напояват църквата. Най-важното е, че те трябва да могат да решават практически проблеми — това е единственият начин, по който те наистина могат да напояват църквата. В момента повечето водачи и работници все още не могат да решават много практически проблеми. Дори да могат да разговарят за известно познаване на истината, по-голямата част от това, което те казват, са просто думите и фразите на доктрината. Те не могат да споделят ясно за реалността на истината, така че могат ли наистина да решават проблеми? Повечето водачи и работници имат само известна способност да разбират и все още нямат много практически опит. Може ли да се каже, че те разбират истината повече и че имат повече от реалността на истината, отколкото други? Това не може да се каже, те не успяват в това. Някои водачи и работници са издигнати само с цел култивиране; разрешено им е да се обучават, защото имат известни заложби, притежават известна способност за разбиране и семейната им среда е подходяща. Издигането на някого не означава, че той притежава реалността на истината и може да дава истината. Просто онези, които търсят истината, получават просветление и светлина преди другите, но тази малка светлина не постига истината, тя не е част от истината, тя е само в съответствие с истината. Само това, което Бог изразява директно, е истината. Просветлението на Светия Дух е само в придържане към истината, защото Светият Дух просвещава хората според техния духовен ръст. Той не говори истината директно на хората, а им дава светлина, която те могат да постигнат. Трябва да разбереш това. Ако някой има известно прозрение за Божиите слова и има знание, придобито от опит, това счита ли се за истина? Не. Той има най-много някакво разбиране на истината. Словата на просветлението на Светия Дух не представляват Божиите слова, не представляват истината и не са истината. Човекът има най-много известно разбиране на истината и е бил малко просветлен от Светия Дух. Ако някой получи някакво разбиране на истината и след това го даде на други, всичко, което той прави, е да дава своето разбиране и опит на други. Не може да кажеш, че той дава истината на другите. Ако кажеш, че той разговаря за истината, това е добре — това е подходящо описание. Защо казвам това? Защото това, за което разговаряш, е твоето разбиране на истината; то не се равнява на самата истина. Следователно ти можеш само да кажеш, че разговаряш за известно разбиране и опит. Как можеш да кажеш, че даваш истината? Даването на истината не е проста работа. Кой е достоен да каже това изречение? Само Бог е способен да дава истината на хората. Хората способни ли са? Следователно ти трябва да видиш този въпрос ясно. Това не е просто въпрос на използване на неподходящите думи, проблемът е в това, че ти накърняваш и изкривяваш фактите. Твоята претенция е пресилена. Хората могат да имат известно разбиране на Божиите слова и опит с тях, но не може да кажеш, че те имат истината или че са от истината. Не може да кажеш това в никакъв случай. Независимо колко разбиране получават хората от истината, не може да кажеш, че те притежават живота на истината, камо ли че са от истината. Не може да кажеш това в никакъв случай. Хората разбират само малко от истината и имат малко светлина и някои начини за практикуване. Те имат само известна реалност на покорство и малко истинска промяна. Но не може да кажеш, че са получили истината. Бог дава живот на хората чрез изразяване на истината. Бог също така изисква хората да разбират истината и да получават истината, за да Му служат и да Го удовлетворяват. Дори да настъпи ден, когато хората преживеят Божието дело до степен наистина да получат истината, все още не може да кажеш, че хората са от истината, камо ли пък че хората притежават истината. Това е така, защото дори хората да имат много повече години опит, има граница на количеството истина, което те ще получат, а то е много малко количество. Истината е най-дълбокото и тайнствено нещо. Тя е това, което Бог има и представлява. Истината, която хората могат да получат през времетраенето на един живот, е много ограничена. Хората никога няма да могат да получат истината напълно, да я разберат напълно или да я преживеят напълно. Точно това има предвид Бог, когато казва, че хората винаги ще са бебета в Неговото присъствие.

Някои хора вярват, че веднъж щом притежават опит и знание за истините, изразени от Бог, както и пълно разбиране на всеки аспект от истината, и могат да действат според истината, те ще могат да изразят истината. Те смятат, че като правят така, ще живеят като Христос, точно както каза Павел: „Защото за мене да живея е Христос“ (Филипяни 1:21). Правилна ли е тази гледна точка? Не е ли тя още едно поддържане на спора за „богочовеците“? Това е напълно погрешно! Хората трябва да разберат едно нещо: независимо колко опит и знание имаш за истината или дори да си навлязъл в реалността на истината и да можеш да се подчиниш на Божието ръководство и организация, да можеш да се покориш на Бог и да свидетелстваш за Бог, независимо колко извисено или дълбоко става твоето навлизане в живота, животът ти все пак е човешки живот, а човек никога не може да стане Бог. Това е абсолютен факт, който хората трябва да разберат. Дори ако накрая ти имаш опит и разбиране за всеки аспект от истината и се покориш на Божието ръководство, и станеш усъвършенстван, пак не може да се каже, че си от истината. Дори ако можеш да говориш за истинско свидетелство, основаващо се на опит, това не означава, че можеш да изразиш истината. В миналото в религиозните групи често се казваше, че някой има „Христовия живот в себе си“. Това твърдение е грешно и неясно. Въпреки че хората вече не го изричат, разбирането им по този въпрос си остава неясно. Някои хора мислят следното: „След като сме получили истината и истината е в нас, ние притежаваме истината, имаме истината в сърцата си и можем също да я изразяваме“. Това не е ли също погрешно? Хората често говорят за това дали имат истината, или не, което се отнася главно до това дали те имат опит и знание за истината, или не, и дали могат да практикуват според истината, или не. Всеки преживява истината, но състоянието, което всеки човек изпитва, е различно. Това, което всеки човек печели от истината, също е различно. Ако някой съчетае опита и разбирането на всички, това пак не би отразявало напълно същината на истината. Ето колко дълбока и тайнствена е истината! Защо Аз казвам, че всичко, което си спечелил, и цялото ти разбиране не могат да заместят истината? След като хората чуят твоето споделяне за част от твоя опит и разбиране, те ще го разберат и няма да имат нужда от преживяване в продължение на дълго време, за да го разберат напълно и да го спечелят. Дори да е нещо, което е малко по-задълбочено, те няма да се нуждаят от няколко години опит. Но що се отнася до истината, хората няма да я преживеят цялата през целия си живот. Дори да събереш всички заедно, те няма да са преживели цялата истина. Както виждаш, истината е твърде дълбока и тайнствена. Думите не са способни да я обяснят напълно. Изразената на човешки език истина е истинската същина на хората. Човешките същества никога няма да са способни да я изпитат изцяло и никога няма да могат да изживеят истината напълно. Това е така, защото даже хората да прекарат няколко хиляди години, те няма да са изпитали напълно и една малка част от истината. Независимо колко години преживеят хората, истината, която те разбират и придобиват, все така ще бъде ограничена. Може да се каже, че истината е вечният извор на живот на човечеството. Бог е източникът на истината и навлизането в реалностите на истината е задача без край.

Истината е животът на Самия Бог — тя представлява Неговия нрав, Неговата същина и това, което Той има и е. Ако кажеш, че като имаш известен опит и знание, значи имаш истината, то постигнал ли си святост? Защо все още показваш поквара? Защо не можеш да различаваш различни типове хора? Защо не можеш да свидетелстваш за Бог? Дори да разбираш някои истини, можеш ли да представляваш Бог? Можеш ли да изживееш Божия нрав? Ти може да имаш известен опит и знание относно някакъв аспект от истината и може да си способен да хвърлиш малко светлина в речта си, но това, което можеш да дадеш на хората, е много ограничено и не може да трае дълго. Това е така, защото твоето разбиране и светлината, която си получил, не представляват същината на истината, нито пък цялата истина. Това може да представлява само една страна или малък аспект от истината, то е само ниво, което може да бъде постигнато от човешките същества, и е все още далеч от същината на истината. Тези малки откъси светлина, просветление, опит и знание никога не могат да заемат мястото на истината. Дори ако всички хора са постигнали някакви резултати чрез преживяване на истина и целият им опит и знание бъдат събрани заедно, това не би достигнало цялостта и същината на дори един ред от тази истина. В миналото е казвано: „Обобщавам това с една максима за човешкия свят: сред хората няма никой, който да Ме обича“. Това изречение е истината, истинската същина на живота, изключително дълбоко нещо и израз на Самия Бог. След три години опит ти може би ще имаш малко повърхностно разбиране, а след седем-осем години може да имаш малко повече разбиране, но това разбиране никога няма да може да заеме мястото на този ред истина. След две години някой друг може да има малко разбиране или малко повече разбиране след десет години, или пък относително много разбиране след един живот, но колективното разбиране и на двама ви не може да заеме мястото на този ред истина. Независимо колко прозрение, светлина, опит или знание може да имате вие двамата общо, то никога не може да заеме мястото на този ред истина. Това ще рече, че човешкият живот си е винаги човешки живот и независимо как твоето знание съответства на истината, Божията воля или Божиите изисквания, то никога не може да заеме мястото на истината. Да се каже, че хората имат истината означава, че те истински разбират истината, преживяват някои реалности на Божието слово, имат известно истинско знание за Бог и могат да въздигат Бог и да свидетелстват за Него. Но не може да се каже, че хората вече притежават истината, защото тя е твърде дълбока. На хората може да е необходим цял един живот, за да преживеят само един ред от Божието слово, а дори след няколко живота опит или хиляди години, един-единствен ред от Божието слово не може да бъде преживян напълно. Ясно е, че процесът на разбиране на истината и познаване на Бог е наистина безкраен и че има граница за това колко от истината могат да разберат хората в опита на един живот. Някои хора казват, че имат истината веднага щом разберат текстовото значение на Божието слово. Това не е ли глупост? По отношение както на светлината, така и на знанието, има въпрос на дълбочина. Реалностите на истината, в които може да навлезе човек през един живот на вяра, са ограничени. Следователно, само да притежаваш известно знание и светлина, не означава, че притежаваш реалностите на истината. Главното, което трябва да гледаш, е дали тази светлина и знание се докосват до същината на истината. Това е най-важното. Някои хора чувстват, че притежават истината, когато могат да хвърлят светлина или да предложат малко повърхностно разбиране. Това ги прави щастливи и те стават самодоволни и самомнителни. Всъщност те са все още далеч от навлизане в реалността на истината. Каква истина притежават хората? Могат ли хора, които притежават истината, да паднат по всяко време и навсякъде? Когато хора притежават истината, как могат все още да се противопоставят на Бог и да Го предават? Ако претендираш, че притежаваш истината, това доказва, че в теб е животът на Христос — това е скандално! Ти си станал Господ, станал си Христос? Това е абсурдно твърдение и е изцяло човешко заключение. То се отнася до човешките представи и въображение и не е защитима позиция пред Бог.

Когато се говори за хора, които разбират истината и живеят с нея като техен живот, за какво се отнася този „живот“? Това означава, че истината царува над всичко в сърцата им, че те могат да живеят според Божиите слова и че имат истинско знание за Божиите слова и истинско разбиране на истината. Когато хората притежават този нов живот вътре в себе си, той е постигнат изцяло чрез практикуване и преживяване на Божиите слова. Той е съграден върху основата на истината на Божиите слова и се постига чрез живеене в света на истината — всичко, което се съдържа в живота на хората, е тяхното познание и преживяване на истината. Това е неговата основа и тя не надвишава този обхват. Това е животът, за който става дума, когато се говори за спечелване на истината и живота. Да можеш да живееш според истината на Божиите слова не означава, че животът на истината е в хората, нито че ако те притежават истината като свой живот, те стават истината и техният вътрешен живот става животът на истината; камо ли че те са истината и животът. В крайна сметка техният живот все пак е човешки живот. Ако можеш да живееш според Божиите слова и притежаваш знание за истината, ако това знание се вкоренява в теб и става твой живот, и истината, която си придобил чрез опит, става основата на твоето съществуване, ако живееш според тези Божии слова, никой не може да промени това и Сатана не може да те измами или поквари, тогава ще си спечелил истината и живота. Тоест твоят живот просто съдържа истината, което означава твоето разбиране, опит и прозрение за истината, и каквото и да правиш, ще живееш според тези неща и няма да преминеш техния обхват. Това значи да притежаваш истината реалност и такива хора иска Бог да спечели с делото Си в крайна сметка. Но независимо колко добре хората разбират истината, тяхната същина все пак е човешка и изобщо не може да се сравни със същината на Бог. Това е така, защото им е невъзможно да преживеят цялата истина и за тях е невъзможно да изживеят истината напълно. Те могат да изживеят само изключително ограничената част от истината, постижима от човешките същества. Как тогава биха могли да се превърнат в Бог? Ако Бог лично усъвършенстваше група хора в по-големи богове и по-малки богове, това не би ли било хаос? Освен това, такова нещо е невъзможно и абсурдно — това е нелепа човешка представа. Бог създаде небесата, земята и всички неща, а след това създаде човека, за да Му се подчинява и покланя. Създаването на човека от Бог беше най-значимото дело. Бог създаде само човека; Той не създаде богове. Бог работи във формата на въплъщението, но това не е същото като да създаде бог. Бог не създаде Себе Си; Той има Своя Собствена същина и тя е неизменна. Хората не познават Бог и затова трябва да четат повече Божии слова. Хората могат да разберат истината само ако я търсят често. Те не трябва да говорят глупости въз основа на своето въображение. Ако имаш малко опит с Божиите слова и живееш чрез истинско преживяване и познаване на истината, то Божиите слова постепенно ще станат твой живот. Обаче все пак не можеш да кажеш, че истината е твоят живот или че това, което изразяваш, е истината. Ако това е мнението ти, значи грешиш. Ако имаш известен опит само с един конкретен аспект от истината, това само по себе си може ли да означава, че притежаваш истината? Това може ли да се счита за получаване на истината? Можеш ли да обясниш истината напълно? Можеш ли да откриеш Божия нрав и това, което Бог има и е, от истината? Ако тези следствия не са постигнати, това доказва, че преживяването само на даден аспект от истината не може да се счита за истинско разбиране на истината или познаване на Бог, а още по-малко да се каже, че е придобита истината. Всеки има опит със само един аспект и обхват на истината; всеки я преживява в своя ограничен обхват и не може да се докосне до всички неизброими аспекти на истината. Могат ли хората да преживеят първоначалното значение на истината? На колко се равнява твоят мъничък опит? Само на една песъчинка на брега, на едничка капка вода в океана. Затова независимо колко ценни може да са знанието и чувствата, които си придобил от твоите преживявания, те все пак не могат да се считат за истината. Може само да се каже, че те са в съответствие с истината. Истината идва от Бог и вътрешното значение и реалностите на истината обхващат много широка гама и никой не може да вникне в нея или да я опровергае. Докато имаш истинско разбиране за истината и за Бог, ще разбираш някои истини. Никой няма да може да обори тези истински разбирания и свидетелствата, които съдържат истините реалности, са защитими завинаги. Бог хвали тези, които притежават истините реалности. Докато търсиш истината и можеш да разчиташ на Бог, за да преживяваш Божиите слова, и можеш да приемаш истината като свой живот, независимо в каква среда си, то ще имаш път, ще можеш да оцеляваш и ще печелиш Божието одобрение. Въпреки че малкото, което хората придобиват, е в съответствие с истината, не може да се каже, че това е истината, камо ли че те са придобили истината. Малкото светлина, която хората са получили, е подходяща само за тях самите или за някои други в даден обхват, но не би била подходяща в друг обхват. Независимо колко дълбоко е преживяването на някой човек, то все пак е много ограничено и никога няма да достигне дълбочината на истината. Светлината и разбирането на даден човек никога не могат да се сравнят с истината.

Когато хората имат известен опит с Божиите слова, разбират някои истини и малко от Божията воля, когато имат известно познание за Бог и нравът им е претърпял известна промяна и е бил пречистен, все още може да се каже само, че те са хора, сътворени човешки същества, но точно такива нормални хора Бог желае да спечели. Така че какъв човек си ти? Някои хора казват: „Аз съм човек, който притежава истината“. Това не би било подходящо да се каже. Можеш да кажеш само: „Аз съм човек, покварен от Сатана, изпитал правосъдието и наказанието на Божиите слова. Аз най-накрая разбрах истината и моят покварен нрав беше пречистен. Аз съм просто човек, спасен от Бог“. Ако кажеш: „Аз съм човек, притежаващ истината. Аз съм преживял всички Божии слова и съм ги разбрал всичките. Аз знам значението на всичко, което Бог казва, и контекста и обстоятелствата на изговарянето на тези слова. Знам всичко това. Това не значи ли, че притежавам истината?“, то ти отново не би бил прав. Да имаш известен опит с Божиите слова и да получаваш малко светлина от тях не те прави човек, който притежава истината. Онези, които могат само да разбират и обсъждат някои доктрини, са още по-малко компетентни да твърдят това. Хората трябва да разберат ясно каква позиция трябва да заеме човек пред Бог и пред истината, какво представляват хората, що е вътрешният живот в човека и що е Божият живот. Хората трябва да разберат що е същината на човека. След като са преживели Божието дело в продължение на няколко дни и са разбрали някои думи и фрази на учение, някои хора смятат, че притежават истината. Това са най-надменните хора и те са лишени от разум. Нужно е да се разгледа този въпрос, за да могат хората да разбират себе си истински и да опознаят човечеството, за да могат да разбират що е поквареното човечество, какво ниво могат да достигнат хората, след като бъдат най-накрая усъвършенствани, и какъв е подходящият начин да се обръщат към тях и да ги назовават. Хората би трябвало да знаят тези неща и да не се отдават на фантасмагории. За тях е по-добре да бъдат по-реалистични в начина, по който се държат — така ще бъдат малко по-стабилни. Някои хора, които вярват в Бог, винаги преследват собствените си мечти и винаги желаят да преживяват Божия живот и образ. Това реалистично ли е? Хората винаги искат да притежават Божия живот — това не е ли опасно? Това е надменната амбиция на човешките същества и тя е точно като надменната амбиция на Сатана. След като са работили в църквата за известен период от време, някои хора започват да размишляват: „След като големият червен змей падне от власт, трябва ли да станем царе и да упражняваме власт? Колко града трябва да управлява всеки от нас?“. Ако човек може да има такива излияния, това е ужасно. Хора без опит обичат да говорят за учения и да се отдават на фантазии. И същевременно те дори се смятат за умни, сякаш са придобили успех във вярата си в Бог, сякаш живеят като Христос и като Бог. Те всички са ученици на Павел и вървят по пътя на Павел. Ако те твърдо остават без покаяние, всички тези хора ще станат антихристи и ще претърпят сурово наказание.

Откъс 5

Относно думите, изречени от Бог, когато слушате, сравнявате ли се с тях, или ги приемате като доктрина, обмисляте ги в ума си, докато не разберете какво значат, и толкова? Какво е вашето отношение и намерение, докато слушате? Ако наистина разбирате какво е казал Бог — че тези, които не практикуват истината, ще бъдат пропъдени; че тези, които не практикуват истината, в очите на Бог не са добри, а лоши хора — тогава трябва да размишлявате върху себе си и да прецените кои от действията ви не представляват практикуване на истината и кои от методите и отношенията ви Бог вижда като прояви на непрактикуване на истината. Някога опитвали ли сте се да проумеете тези неща? Размишлявали ли сте върху себе си? Не е достатъчно просто да прочетете Божието слово с бегъл поглед; трябва да мислите върху него, да разсъждавате върху себе си и да сравнявате собствените си мисли и действия с Божието разобличително слово, и да постигнете себепознание — само така можете да се покаете и промените истински. Ако четете Божието слово, но не го обмисляте и не размишлявате върху себе си, а вместо това се съсредоточавате само върху разбирането на доктрината, тогава вярата ви в Бог няма да има никакво навлизане в живота, нито ще претърпите някаква истинска трансформация. Затова е много важно да размишлявате, да търсите истината и да разсъждавате върху себе си, когато четете Божието слово. Какво е Божието слово? То е реалността на всички положителни неща, то е пътят, истината и животът, дадени от Бог на хората. Божието слово не е доктрина, не е лозунг, не е някаква теория, нито философско знание; по-скоро то е истината, която хората трябва да разберат и постигнат, и животът, който трябва да придобият. Затова Божието слово е тясно свързано с живота на хората и с живота сам по себе си, с пътя, по който трябва да вървят хората, и с изхода и крайната им цел. Ако някой действително разбира истината и я е придобил, всичко, свързано с него, ще се промени съобразно с това. Ако някой никога не би могъл да разбере истината или да живее според Божието слово, той не би могъл по никакъв начин да постигне истинска промяна или да спечели Божието одобрение. Единственият възможен изход и крайна цел за този човек е да погине и да бъде унищожен. Толкова е важно Божието слово и истината, която Той изразява, за хората. Ако четеш Божието слово, но не го обмисляш и не разсъждаваш върху себе си или не го свързваш със собствените си истински проблеми и трудности, тогава всичко, което можеш да разбереш, е само повърхностно и ти не можеш по никакъв начин да разбереш истината или Божията воля. Затова трябва да се научиш да разсъждаваш върху Божието слово, за да разбереш истината. Това е изключително важно. Има много начини за разсъждаване върху Божието слово: можеш да го четеш наум и да се молиш в сърцето си, като търсиш просветление и озарение от Светия Дух; също така можеш да общуваш и да четеш молитвено слово в компанията на тези, които следват истината; и, разбира се, можеш да включиш разговори и проповеди в разсъжденията си, за да задълбочиш разбирането си и признателността си към Божието слово. Начините са много и разнообразни. Накратко, ако някой иска да разбере Божието слово, като го чете, е изключително важно да разсъждава и да чете молитвено Божието слово. Целта на молитвеното четене на Божието слово не е то да се рецитира, нито да се запомня; по-скоро е да се придобие точно разбиране на тези слова след молитвеното четене и размишленията върху тях и да се знае значението на тези Божии слова, както и Божието намерение. Целта е да намериш път за практикуване и да не поемаш по собствения си път. Освен това чрез него трябва да се научиш да разпознаваш различните видове хора, разкрити в Божието слово, и да можеш да се отнасяш към всеки вид човек според принципите и в същото време да избягваш отклоняването от правия път. Едва след като се научиш как да четеш молитвено и да разсъждаваш върху Божието слово, и го правиш често, Божието слово може да се вкорени в сърцето ти и да стане твоят живот.

Откъс 6

В последните дни Създателят изрече публично всички тези слова и разобличи всички видове хора. Сега всички видове хора се изправят пред истината, истинския път и словата на Създателя и се разкриват всякакви мнения и възгледи: някои мисли и възгледи клонят към абсурдни, други са самоправедни и арогантни, трети са консервативни, принадлежащи към традиционната култура и прогнили, а много са глупави и невежи. Има дори мразещи и враждебни спрямо истината хора, които избухват в гняв като освирепели кучета, като осъждат лековато и заклеймяват необмислено истината и положителните неща. Те осъждат безразсъдно и заклеймяват всяко положително нещо и всяко изражение на истината, и не полагат никакви усилия, за да разберат дали е правилно, или погрешно, или дали съдържа истината. Тези хора са животни и дяволи. Когато хората се изправят пред истината и истинския път, те имат много различни възгледи, които разкриват и разобличават тяхната тесногръда, упорита, непреклонна, арогантна, сатанинска грозота. Вие трябва да се научите да сте проницателни, да разширявате прозренията си от това, като същевременно търсите част от истината. Ако тези неща се проявяват у онези, които не вярват и които не са приели Божието дело от последните дни, тогава проявяват ли се у самите вас? Понякога начинът, по който ги проявявате, е различен, и начинът, по който ги казвате, е различен, но вие действително проявявате същите нрави като неверниците. Това е подобно на случаите, в които, когато някои хора приемат Господ Исус, те вярват, че всеки под слънцето, който не приема Господ Исус, е по-низш от тях. Вярват, че тъй като са приели спасението на кръста на Господ Исус, те са по-висши личности, и гледат пренебрежително на всички. Какъв нрав е това? На тях им липсва прозрение. Те са твърде тесногръди и са изключително арогантни и самоправедни. Виждат, че другите проявяват покварени нрави, но не виждат, че и те проявяват същите покварени нрави. А вие проявявате ли тези неща? Със сигурност е така, тъй като всички покварени нрави на човека са абсолютно еднакви и единствено поради Божието дело и спасение, нуждите на Неговото дело или Неговото предопределение има разлика в природите същности, стремежите и копнежите на всеки вид човек. Някои хора нямат сърце и дух. Те са мъртви хора и зверове, които не разбират вярата. Тези хора са най-низшите от цялото човечество и не могат да бъдат считани за хора. Онези, които приемат новото Божие дело, имат повече разбиране за истината, тяхното прозрение и тяхното разбиране за Бог са по-дълбоки и техните теории и възгледи са на по-високо равнище. Точно както вярващите в християнството имат по-задълбочено разбиране за Бог и по-добро познаване на творенията и делото на Създателя, отколкото придържащите се към закона вярващи в Йехова, онези, които приемат третия етап на делото, имат по-задълбочено разбиране за Бог, отколкото вярващите в християнството. Тъй като всеки етап от Божието дело е по-напреднал от предишния, от това, разбира се, следва, че разбирането на хората със сигурност ще става все по-задълбочено. Ако обаче го погледнеш по друг начин, покварените нрави, проявявани от вас след приемането на този етап на делото, са по същество същите като покварените нрави, проявявани от религиозните. Единствената разлика е, че вие вече сте приели този етап на делото, изслушали сте много проповеди, разбрали сте много истини, придобили сте истинско разбиране за вашата природа същност и наистина сте се променили по определени начини посредством приемане и практикуване на истината. И така, когато погледнете отново поведението, проявявано от религиозните, вие мислите, че те са по-покварени от вас. Но всъщност, ако бяхте поставени редом с тях, щяхте да видите, че отношението на хората към Бог и истината е едно и също — всички вие действате според представите,фантазиите и предпочитанията си, и вашите покварени нрави са същите. Ако те бяха приели този етап от делото, ако бяха слушали тези проповеди и бяха разбрали тези истини, нямаше да има голяма разлика между вас и тях. Какво можете да разберете от това? Можете да разберете, че истината носи промяна на хората, че тези думи, които Бог изрича, и тези проповеди, които Той проповядва, са спасение за цялото човечество и са неща, от които цялото човечество се нуждае. Те не са предназначени да отговарят на нуждите само на хора от определена група, етническа принадлежност, категория или цвят на кожата. Цялото човечество е покварено от Сатана и има сатанински нрави. Няма голяма разлика по отношение на покварената същина на хората — единствено че техният цвят на кожата, етническа принадлежност и околната среда и социалната система, в която са израснали, не са едни и същи, или че има малки разлики в традиционната им култура, произход и полученото от тях образование. Това обаче са просто външни проявления — цялото човечество е покварено от един Сатана и тяхната покварена природа същност е една и съща. Следователно думите, които Бог изрича, и делото, което Той върши, не са насочени към хора от определена етническа група или страна, а по-скоро към цялото човечество. Дори когато има различия в културата и традицията на различните етноси или различия в образованието, което са получили, техните покварени нрави са абсолютно същите в Божиите очи. И така, въпреки че един етап от делото Му се извършва на едно място, той предизвиква промяна навсякъде и е приложим за цялото човечество — той може да спаси и да се погрижи за цялото човечество. Някои хора казват: „Европейците и хората от други страни не са потомци на големия червен змей, така че не е ли неподходящо Бог да казва, че цялото човечество е дълбоко покварено?“. Правилни ли са тези думи? (Не. Цялото човечество има една и съща природа същност, която е покварена от Сатана.) Точно така — „потомци на големия червен змей“ е наименование само за хората от една етническа принадлежност. Това не означава, че хората, за които се използва това наименование, и хората, за които не се използва, имат различни същности. Всъщност техните същности продължават да са едни и същи. Цялото човечество се намира под ръководството на злия. Всички те са покварени от Сатана и техните покварени природи същности са абсолютно еднакви. Сега, когато китайците чуят тези слова, които Бог изрича, те се бунтуват и се противопоставят. Те имат представи и фантазии — това са нещата, които проявяват. Когато тези думи бъдат повторени на хора от друг етнос, те също проявяват фантазии, представи, бунтарство, арогантност, самоправедност и дори съпротива — съвсем същото е. Цялото човечество, независимо от етническата принадлежност и културния произход, не проявява нищо друго освен поведението на покварените хора, които Бог разобличава.

Покварените нрави са общи за цялото човечество — всички те са едни и същи имат повече прилики, отколкото разлики, и трудно могат да бъдат разграничени. Тези слова, които Бог изрича, и истините, които Той изразява, не спасяват само една етническа принадлежност, една страна или една група хора — Бог спасява цялото човечество. Какво ви показва това? Има ли някой в човешката раса, който не е претърпял покварата на Сатана и принадлежи към друга категория или друга класа хора? Има ли някой, който не е подчинен на Божието върховенство? (Не, няма.) Какъв е смисълът на тези думи, които изричам? Бог управлява цялото човечество и цялото човечество е създадено от един Бог. Независимо от коя етническа група са, какъв тип хора представляват или колко са компетентни, всички те са създадени от Бог. В човешките очи някои хора са различни от други и са по-висши, но в Божиите очи всички са еднакви — всеки човек е еднакъв в Божиите очи. Къде виждате това? Разликите в цвета на кожата и езика са само външни, но покварените нрави на хората и техните природи същности са едни и същи — това е истината по въпроса. Когато се сблъскат с хора, които имат сатанински покварен нрав, Божиите слова могат да постигнат резултати. Те са насочени към покварените нрави на хората и могат да сложат край на всички покварени нрави на човечеството. Това показва, че всички Божии слова са истината, че те могат да очистят и спасят човечеството и да му осигурят всичко необходимо — това е неоспоримо. Сега словата, изразявани от Бог в последните дни, вече са се разпространили във всички страни и етноси по света — това е факт! И каква беше реакцията на хората? (Имаше всякакви реакции.) И какво показват или отразяват всички тези реакции за същината на човека? Показват, че природата същност на човека е една и съща, реакциите им са същите като проявените от фарисеите и евреите, когато Господ Исус дойде да извърши Своето дело: те изпитват отвращение към истината, изпълнени са с фантазии и представи за Бог и тяхната вяра в Него съществува в рамките на илюзорни фантазии и представи. Човечеството като цяло не познава Бог и Му се противопоставя. Като чуят Божиите слова, първата им реакция или нещата в тяхната природа същност, които те естествено проявяват, са съпротива и враждебност спрямо Бог — това е общо за всички тях. Всички техни негативни мнения и възгледи, когато се сблъскват с изразяваните от Бог истини, се раждат от природата същност на поквареното човечество и са представителни за тази човешка раса. Техните представи и фантазии са същите като представите и фантазиите, които първосвещениците, книжниците и фарисеите имаха за Бог, когато Господ Исус дойде — те не са се променили. Представителите на религията носят кръста в продължение на 2 000 години, но си остават същите, без да са се променили ни най-малко. Когато хората не са придобили истината, това са нещата, които те проявяват естествено и които излизат от тях по природа, и това е тяхното отношение към Бог. Следователно, ако човек вярва в Бог, но не се стреми към истината, може ли да се поправи поквареният му нрав? (Не, не може.) Независимо колко дълго вярват, те няма да могат да решат проблема с покварения си нрав, ако не се стремят към истината. Преди две хиляди години фарисеите яростно се противяха на Господ Исус, клеймяха Го и Го приковаха на кръста. Сега пастори, старейшини, отци и епископи в религиозния свят продължават да се противопоставят яростно на въплътения Бог и да и Го осъждат, точно както правеха фарисеите. Ако някой отиде сред тях и свидетелства, че Бог се е въплътил, той може да бъде заловен и убит. А ако въплътеният Бог отиде в местата за поклонение на всяка голяма религия, за да проповядва, те със сигурност отново ще Го приковат на кръста или ще Го предадат на хората, които са на власт. Те категорично не биха имали милост към Него, защото природите същности на покварените хора са едни и същи. Усещате ли някаква реакция в себе си, когато чувате тези думи? Мислите ли, че онези, които вярват в Бог от много години, но не са се стремили ни най-малко към истината, са доста плашещи? (Донякъде.) Това е много страшно! Да държат Библията и кръста, да разчитат на закона, да носят дрехите на фарисеите или одеждите на свещениците и да се противопоставят на Бог и да Го заклеймяват публично в храмовете — нима вярващите в Бог не правят всички тези неща посред бял ден? Къде са хората, които заклеймяват Бог и Му се противопоставят? Точно пред очите ни. Всеки от вярващите в Него, който не приема истината и е уморен от нея, е противник на Бог, антихрист и фарисей.

Ако хората не се стремят към истината и не могат да я придобият, те никога няма да познаят Бог. Когато хората не познават Бог, те завинаги ще останат враждебни към Него и е невъзможно да бъдат съвместими с Него. Независимо до каква степен сърцето ти субективно желае да обича Бог и не иска да Му се противопоставя, това е безполезно. Безполезно е само да имаш желание или да искаш да се ограничиш, тъй като това не е въпрос на воля и се определя от човешката природа. Следователно трябва да се стремите да станете хора, които притежават истината, да се стараете да практикувате истината, да отхвърлите покварения си нрав, да навлезете в истините реалности и да постигнете съвместимост с Бог — това е правилният път. Трябва да знаете в сърцата си, че най-важната част от вярата в Бог е стремежът към истината, и трябва да разберете някои практически аспекти, с които трябва да започнете, когато се стремите към истината, както и какво трябва да направите, как да подхождате към дълга си, как да общувате с всеки вид хора около вас, как да подхождате към въпроси и неща от всякакъв вид, каква гледна точка трябва да приемете, когато подхождате към тях, и кой подход е в съответствие с истините принципи. Ако не се стремиш към истината или не разбираш истините принципи, и си способен единствено да следваш правилата и да определяш нещата според тях, както и според логиката, понятията и фантазиите, тогава твоят начин на практикуване е погрешен и доказва единствено, че през твоите години на вяра в Бог си следвал правилата буквално, но не си разбрал истината и не притежаваш реалност. Следването на правилата и живеенето според представите и фантазиите е изтощително и уморително за теб, но всичко това е прахосване на усилия и Бог няма да ти даде ни най-малката похвала. Пада ти се да си изтощен! Ако имаш духовно разбиране и ясно схващане, когато четеш Божиите слова или слушаш проповеди и общение, тогава колкото повече преживяваш, толкова повече ще разбираш и ще придобиваш, и нещата, които разбираш, ще бъдат реални и в съответствие с истината. Тогава ще придобиеш истината и ще придобиеш живот. Ако нещата, придобити и разбрани от теб, след като си вярвал в Бог в продължение на много години, все още са част от доктрина и правила, все още са част от понятия и фантазии и от правила и разпоредби, които те обвързват, тогава ти си напълно свършен. Това е доказателство, че ти не си придобил истината и не притежаваш живот. Колкото и години да си вярвал в Бог и колкото и думи и фрази от доктрина да можеш да проповядваш, ти продължаваш да си абсурден и объркан човек. Въпреки че не звучи добре да ти го казвам по този начин, това е факт. Има много хора, които вярват в Бог от години, но не виждат, че истината и Христос държат властта в Божия дом и че Светият Дух управлява суверенно всички. Такива хора нямат никакво разбиране и са досущ като слепци. Някои хора виждат, че Бог съди и наказва хората, усъвършенства група от хора, но пропъжда много други, поради което се съмняват в Божията любов и дори в Неговата праведност. Имат ли такива хора способността да разбират? Имат ли те някакво разбиране? Справедливо е да се каже, че те са абсурдни хора, които изобщо нямат способност да разбират. Абсурдните хора винаги гледат на нещата в абсурдна светлина. Само онези, които разбират истината, могат да гледат на нещата правилно и в съответствие с фактите.

Откъс 7

Някои хора, които проповядват евангелието и които разпространяват Божието дело и свидетелстват за него, допускат сериозна грешка — премахват онези Божии слова, които най-вероятно ще накарат религиозните хора да си изградят представи, като така дават на потенциалните приемници на евангелието една съкратена и сбита версия на Божиите слова. Оправданието им е, че го правят с цел да предпазят хората от изграждане на представи и погрешни схващания, но правилно ли е това? Всички Божии слова са истина. Независимо дали хората имат свои представи и дали приемат или обичат тези слова, истината си остава истина; тези, които я приемат, могат да бъдат спасени, а тези, които я отхвърлят, ще погинат. Всеки, отхвърлил истината, заслужава смърт и гибел. Какво общо има това с онези, които разпространяват евангелието? Те трябва да позволят на хората да четат оригиналните Божии слова вместо да ги съкращават от страх, че хората ще имат някакви представи. Когато хората изследват истинския път, те искат да разберат как са изречени оригиналните Божии слова, какво съдържание се крие в тях и какви са изначалните Божии твърдения по определени въпроси. Хората искат да знаят: „Вие казвате, че Господ е Създателят — какви са тогава словата, които Той изрича? Какъв е начинът, по който Той говори?“. Настоявате да се променят тези Божии слова, които не съответстват на човешките представи, за да може когато религиозните хора обясняват Библията, всичко, казано от тях, да е в съответствие с човешките представи; настоявате да покажете на хората една версия на Божиите слова, която е подменена, и не им позволявате да видят словата Му в оригиналния им вид. Защо е нужно всичко това? Вие също ли имате представи за тези Божии слова? Нима вие, подобно на религиозните хора, вярвате, че онези Негови слова, които не съответстват на човешките представи, не са истина? Че истината са само онези слова, които съвпадат с човешките представи? Ако е така, това е човешка грешка. Независимо как са изречени Божиите слова и дали съответстват на представите на човека, те са истина. Покварените хора изграждат представи за Божиите слова само защото не притежават истината и не я познават — това е човешката глупост и невежество. Не успявате да прозрете ясно, че Божиите слова са особено практични и конкретни за постигане на определен ефект, а още по-малко осъзнавате колко ограничени са човешките заложби и колко е трудно за хората да разберат, ако Божиите слова са твърде лаконични и теоретични. Припомнете си, че когато Господ Исус се появява, за да извърши своето дело, много Негови ученици не разбират словата Му и се налага да Го молят да даде примери и да разкаже притчи, за да схванат смисъла им. Не е ли така? Днес, когато говоря твърде подробно и описателно, вие се оплаквате, че е отегчително дълго. Ако говоря задълбочено, не ме разбирате, но ако синтезирам и теоретизирам, вие го приемате за доктрина. Трудно е да се угоди на хората в това отношение. Езикът на Божиите слова е както божествен, така и човешки, може да е едновременно сбит и описателен, и в него има много примери, които разобличават различните състояния на хората. Някои слова изглеждат твърде подробни на тези, които вече разбират истината, но са правилните слова за новите вярващи и без това ниво на подробности и описателност ще е трудно да се постигнат резултати. Това е също като отглеждането на децата — докато са малки, родителите трябва да се занимават с много дреболии, но станат ли децата осъзнати личности, които могат да се грижат за себе си, тези дреболии вече не са необходими. Това е нещо, което хората разбират, така че защо не могат да разберат същността на Божието дело? Новите вярващи трябва да четат слова, които са по-повърхностни и придружени от примери, а освен това са сравнително подробни и прецизни. А тези, които вярват в Бог от години и разбират някои истини, трябва да четат относително задълбочени слова, които могат да схванат. Независимо как говори Бог, словата Му имат за цел да помогнат на хората да разберат истината, да се отърсят от покварения си нрав и да навлязат в истината реалност. Той говори, за да постигне тези резултати. Независимо дали словата Му са задълбочени или повърхностни, дали хората могат да стигнат до тях или не, разбирането на истината и навлизането в истината реалност не е лесно. Не бива да мислиш, че само защото имаш добри заложби и можеш да схванеш дълбоки истини, вече притежаваш повърхностните истини и реалността. Дали е така? Истината да си честен човек е достатъчна да осмисли преживяването на цял един живот. Независимо колко повърхностни са Божиите слова и колко примери дава Той, възможно е да не успееш да навлезеш в реалността дори след преживяване в продължение на десет или осем години. Затова, когато осмисляме Божиите слова, е погрешно да гледаме задълбочеността им. Този подход е неправилен. Най-добре е да се съсредоточим върху реалността. Това, че имаш способност за възприемане и можеш да разбереш истината, не означава, че притежаваш реалността. Ако не умееш да практикуваш истината, дори съвършеното възприемане ще остане за теб празна доктрина. Трябва да прилагаш на практика истината и трябва да имаш преживяване и знания — само така твоето възприемане ще бъде практическо. Всеки, който се оплаква, че Божиите слова са твърде подробни или банални, проявява надменност и самоправедност, и не притежава каквато и да е истина реалност. Може ли човек да разгадае мъдростта на Божиите слова и Неговите мисли? Много хора са твърде надменни и невежи в отношението си към Божиите слова и действат все едно познават цялата истина реалност, а всъщност не практикуват истината и не са в състояние изобщо да свидетелстват по автентичен начин. Могат да говорят само с празни думи на теория. Те са теоретици и измамници. Как би трябвало да четат Божиите слова тези, които действително се стремят към истината? Трябва да търсят истината. Това включва и предполага много неща. Може ли тогава да се говори за търсене на истината без подробности? Могат ли да се постигнат резултати без да се говори описателно и всеобхватно? Могат ли хората наистина да разберат без помощта на множество примери? Мнозина смятат, че някои Божии слова са твърде повърхностни. Е, тогава в колко от тях си успял да навлезеш? Какво свидетелство за преживяване можеш да споделиш? Ако дори не си успял да навлезеш в тези повърхностни слова, как ще схванеш по-задълбочените? Можеш ли наистина да ги разбереш? Не си въобразявай, че си много умен, не бъди надменен и самоправеден!

Да се върнем към въпроса с подмяната на Божиите слова. Божият дом е публикувал стандартна версия на „Словото се явява в плът“ и никой не може да прави и най-малките промени. Никоя стандартна версия на Божиите слова не може да се променя от когото и да било, а ако някой все пак го направи, това ще се смята за подмяна на словата Му. Тези, които подменят словата Му, нямат и най-малко разбиране за копнежа на хората, които жадуват за истината и с нетърпение четат Божиите слова. Такива хора искат да четат точната, стандартна версия на словата Му, които са първоначалните Божии слова — израз на Неговия изконен смисъл и намерение. Всички хора, които обичат истината, са такива. Не разбират какво е изконното Божие намерение, цел и замисъл, когато Бог върши Своето дело и изрича всички тези слова, нито защо говори с такива подробности. Въпреки това анализират и обобщават в съзнанието си, докато накрая се оказва, че подменят тези изначални Божии слова, които не съответстват на човешките представи. В резултат на това други хора, когато прочетат тези подменени Божии слова, се затрудняват да разберат Неговия първоначален замисъл. Това не оказва ли влияние върху разбирането им за истината и навлизането им в живота? Къде се крие проблемът? Той се състои в това, че тези, които променят Божиите слова, нямат богобоязливи сърца. Техният метод е присъщ на невярващите — щом предприемат действие, се разкрива сатанинският им нрав. Винаги имат някакви мнения и идеи за това какво е направил и казал Бог, винаги искат да се занимават с тези въпроси и да ги тълкуват, да посягат с черните си дяволски нокти и да превръщат Божиите слова в техни собствени твърдения. Такава е сатанинската природа — надменна. Когато Бог говори с истински слова — обикновени, близки на човечеството — хората ги посрещат с презрение и снизходителност, отнасяйки се надменно към тях. Винаги искат да използват човешките знания и фантазии, за да внесат корекции и да променят стила. Това не е ли възмутително? (Точно такова е.) Със сигурност не бива да правите това. Трябва да действате както ви повелява чувството за дълг. Божиите слова са такива, каквито са, и независимо как говори Той, задължително трябва да запазят първоначалната си форма и да не се променят. Единствено структурата на живите проповеди може леко да се размести, стига подобрението да е незначително и да не променя първоначалния смисъл. Този смисъл категорично не бива да се променя. Ако не разполагаш с истината, тогава не променяй. Всеки, който прави промени, ще трябва да поеме отговорност. Божият дом възлага на отделни хора да организират проповеди и общение, но те трябва да правят това съгласно определени принципи и в никакъв случай да не променят нищо. Тези, които нямат духовно разбиране и не разбират истината, не бива да се намесват, за да не се изправят пред наказание. Тъй като ти си един от Божиите избраници, трябва да четеш словата Му прилежно, да се съсредоточиш върху разбирането на истината и навлизането в реалността, а не да поставяш под съмнение Божиите слова или истината. Преди всичко, не използвай ума и знанията си, за да проучваш внимателно Божиите слова. Не е добре винаги да се занимаваш със зли практики. Накърниш ли веднъж Божия нрав, ще си навлечеш много проблеми. Някои хора имат известни библейски знания; изучават теология няколко дни и прочитат няколко книги, след което решават, че разбират истината, знаят си нещата и са способни. Но каква полза има от твоите скромни способности? Можеш ли да свидетелстваш за Бог? Притежаваш ли истината реалност? Можеш ли да въведеш хората в присъствието на Бог? Нищожните ти теоретични знания и начетеност ни най-малко не представляват истината. В човешката си природа Бог изрича слова, които позволяват на хората да схванат смисъла — слова, които са по-лесни за разбиране от човечеството. Хората обаче винаги не са убедени докрай и искат да променят словата Му. Искат да променят словата Му така, че да бъдат съгласно техните представи, да отговарят на техните вкусове и желания, да са подходящи за техните уши и да са приятни за очите и сърцето. Що за нрав е това? Надменен. Ако се върши нещо без никакво съобразяване с истините принципи и се действа по начина на Сатана, това лесно ще прекъсне и смути делото на Божия дом. Това е много опасно! Накърниш ли веднъж Божия нрав, ще си навлечеш много проблеми и ще си застрашен от пропъждане.

Някои хора изпитват неприязън, когато видят, че Божиите слова говорят с големи подробности за пътя на практикуването за навлизане в живота. В такъв случай, ако видят всички закони, постановления и заповеди, които Бог е оповестил в Стария завет, няма ли да изпитат още по-голяма неприязън? А ако продължат да четат още по-подробните слова на първоначалните заповеди в Библията, няма ли да си създадат представи? Ще си помислят: „Тези слова са твърде незначителни. Нещо, което може да се каже ясно с едно изречение, е разтеглено в три-четири изречения. Словата трябва да са по-кратки и ясни, за да могат хората да видят всичко от пръв поглед и да разберат само като чуят едно изречение. Колко хубаво би било, ако не са толкова отегчително дълги, а вместо това — прости, лесни за разбиране и лесни за практикуване. Няма ли такива слова да свидетелстват и да прославят Бог по-успешно?“. Тази мисъл изглежда правилна, но смяташ ли, че четенето на Божиите слова трябва да е като четенето на роман — колкото по-гладко, толкова по-добре? Божиите слова са истината. Те изискват размисъл и човек трябва да ги практикува и преживее, за да разбере и придобие истината. Колкото по-малко съобразени с човешките представи са Божиите слова, толкова повече истина има в тях. Всъщност никои аспекти на истината не са съгласно човешките представи. Те не са нещо, което хората са виждали или преживяли досега, а са нови думи. Обаче след като ги четеш и преживяваш няколко години, ще знаеш, че всички Божии слова са истината. Някои хора винаги имат представи за Божиите слова. Откъде се появява този проблем? Къде грешат? Този проблем показва, че хората не познават Божието дело или Неговия нрав. Всяко изречение, което Той изрича, е практическо и фактологично, като използва обикновения език на хората, без да прибягва до теоретичен или ерудиран език. Това е най-полезно, за да разберат хората истината. Никой не може да разбере тези неща ясно — единствено Божието дело и Неговите слова са най-практически и реалистични. На думи хората признават: „Всички Божии слова са правилни. Неговите слова са от полза за хората, но хората не разбират Бог. Той знае най-добре какви са човешките потребности и как да говори така, че хората да го разберат. Неговият начин да наставлява и обяснява на хората е по-лесен за приемане. Бог познава вътрешната структура на хората и какъв вид мисли и представи имат те. Той знае по-добре от какво се нуждаят хората най-много, докато самите хора не са наясно с това“. Но когато погледнеш Божиите слова, искаш да ги опростиш и промениш, за да са съобразени с човешките представи и вкусове. Могат ли тогава Божиите слова да продължат да са истината? Могат ли все пак да си останат Негови слова? Няма ли да се превърнат в човешки слова? Този начин на мислене не е ли твърде надменен и самоправеден? Божиите слова са истината, без значение дали съвпадат с човешките представи и фантазии. Независимо колко слова казва Той и колко подробни са те, Божиите слова не се изричат напразно. Ако Той добави едно изречение, това е с цел да помогне на хората да разберат по-добре, което им носи полза. Ако Той реши да изпусне едно изречение, хората не биха разбрали толкова добре, и тогава ще е по-лесно за Сатана да се възползва от ситуацията. Повечето хора нямат достатъчно заложби и не могат да разберат словата, освен ако Бог не разяснява и не говори с подробности. Хората като цяло са с притъпени сетива и бавен ум, затова не бива да се изпуска нито едно изречение. Ако за някой аспект не се говори щателно, хората няма да разберат този аспект — ти може и да го разбереш, но някой друг няма да може; вашата група може и да го разбере, но друга група — не. Винаги ще има такива, които не разбират. Бог не говори само на теб. Той говори на цялото човечество, на всички, които имат уши и са способни да разберат какво им казва Бог. Дали твоята гледна точка не е твърде ограничена? Хората виждат само това, което е непосредствено пред тях, като си мислят: „Разбирам това изречение. Защо Бог трябва да го обяснява с толкова подробности?“. Ако е твърде просто, тези с добри заложби ще го разберат, но тези със средни заложби няма да успеят. Ако Бог развие няколко изречения за хората със средни заложби, ти възразяваш. Това означава ли, че си човек, който приема истината? Откъде идват тези твои възражения? Това не е ли надменният нрав на Сатана? Когато Бог прави нещо, което противоречи на твоите представи дори в малка степен, когато разкрива малко от всичко, което Той притежава и представлява — любящ, разбиращ, внимателен, откликващ и еднакво загрижен за всички хора — ти смяташ, че Бог е отегчително многословен, че Той говори твърде много, губейки време за незначителни неща, и че не бива да го прави. Точно по този начин ти вярваш в своите представи. Това е твоето впечатление за Бог, твоето знание за Него, така Го виждаш ти. Не е ли тогава твоето убеждение, че „всичко, което Бог върши, е правилно, че Бог разбира човека най-добре“, просто една доктрина? За теб вече е станало доктрина. Твоите знания за Бог не отговарят на това, което Той разкрива, няма връзка между двете. Нещо повече — не е това начинът, по който действаш спрямо Бог; отнасяш се към Неговите слова и дело съгласно твоите представи и фантазии, съгласно твоя надменен нрав. Дали си човек, който приема истината? Не си човек, който приема истината, нито си човек, който има богобоязливо сърце. Изправен пред Божиите слова и действия, ти си в състояние да съдиш, да се оплакваш, да предполагаш, да се съмняваш, да отричаш, да се противопоставяш и да имаш избор. Истински вярващ в Бог ли си? Ако не можеш да се покориш на Божието дело, ще можеш ли да придобиеш истината? Ако се отнасяш така към Божиите слова, Неговото дело, истината и всичко, което Той притежава и представлява, както и всичко, което идва от Него, то тогава можеш ли да постигнеш Неговото спасение? Ако не можеш да придобиеш истината, ще подлежиш на наказание.

В подхода си към Божиите слова недей да ги анализираш и проучваш внимателно, не бъди лукав, не се съмнявай и не си напрягай ума. Приеми ги както би приел истината — това е най-умният подход. Каквото и да правиш, не си казвай: „Аз съм модерен човек, ерудиран и образован, разбирам от граматика, учил към такава и такава специалност, владея дадено умение или професия, разбирам, възприемам. Бог не знае това. Макар Бог да разбира цялото човечество, Той няма нищо друго освен истината, не разбира от професионални въпроси, не е добър в нищо, а само знае как да изразява истината“. Точно така. Бог може само да изразява истината и да вижда през всички неща, защото Той е истината. Той господства над съдбата на човечеството и Той контролира твоята съдба. Никой не може да избяга от върховенството и подредбите на Бог. Каква трябва да е нагласата на хората към Божиите слова? Хората трябва да слушат, да се покоряват, да приемат и да практикуват с възможно най-голямо съобразяване — това е нагласата, която трябва да имат. Каквото и да правите, недейте да проучвате внимателно. Казал съм ви много слова, но вие можете да приемете само част от тях. Не приемате слова, които не са съгласно човешките представи — дори им се противопоставяте и ги отричате в сърцата си. Приемате само тези слова, които са съгласно човешките представи, а отхвърляте тези, които не са. Така можете ли да стигнете до истината? Действително ли не са истина словата, които не отговарят на човешките представи? Осмеляваш ли се да си сигурен в това? Тогава трябва да те попитам — каква част от истината разбираш? Какви истини притежаваш? Тогава сподели свидетелство за всички истини, които разбираш, и позволи на всеки да реши дали са истина или не. Ако можеш да допуснеш, че не притежаваш истината, това означава, че имаш разум. Ако наистина имаш разум, все още ли се осмеляваш да направиш извода, че словата, които не отговарят на човешките представи, не са истината? Все още ли се осмеляваш да залагаш срещу Бог? Като сътворено човешко същество, не бъди твърде надменен и самоправеден, недей да имаш толкова високо мнение за себе си. Изобщо не познаваш истината. Няма да успееш да преживееш пълноценно дори едно изречение от Божиите слова през целия си живот, нито ще можеш да ги разбереш или изживееш през живота си. Ако успееш да разбереш част от тях и да ги приложиш на практика, това вече е добро начало. Човешките същества са толкова изчерпани и будещи съжаление — това е самата истина. След като са толкова изчерпани и будещи съжаление, защо са и толкова надменни и самоправедни? Ето това ги прави едновременно жалки и омразни. Съветвам хората да четат Божиите слова покорно, да изоставят представите си в момента, в който те се появят, да разглеждат Божиите слова като истината и да полагат максимални усилия да размишляват върху тях, след което да ги преживяват. Навярно едва тогава ще могат да разберат какво е истината. Не обръщай внимание на това колко подробни и дълги са Божиите слова. Ако можеш да ги разбереш и преживееш, след което да свидетелстваш за тях, само тогава ще се смяташ за способен. Това е като предпочитанията на хората към вида храна, която ядат — намират някои храни за вкусни, а други не. И какво излиза? Вкусните храни не са непременно с богата хранителна стойност, а тези, които не харесваш, не са непременно по-малко хранителни — те дори може да съдържат повече и по-качествени хранителни вещества. Хората се затрудняват да разграничат какво е и какво не е истината, какво идва от Бог и какво — от човека. Едва след като разберат истината, могат да разпознаят част от нея. Тези, които не разбират истината, не могат да прозрат нищо. Ако знаеш, че ти липсва възприятие, трябва да останеш смирен, сдържан и повече да търсиш истината. Така прави умният човек. Ако не можеш да прозреш нищо и въпреки това продължаваш с твоята сляпа надменност, осмелявайки се да съдиш всичко и да критикуваш всеки, който говори, тогава си напълно лишен от разум. Не сте ли съгласни, че това е така? Каквото и да прави човек, той не бива да оголва зъби в присъствието на истината. Трябва да запази богобоязливо сърце и да търси истината във всички неща — само такъв е действително интелигентният и мъдър човек.

Откъс 9

Що се отнася до Ной, Авраам и Йов, които са записани в Стария завет на Библията, какви бяха характеристиките на тяхната човечност? Какви характеристики на нормални хора са имали те, за да бъдат приети от Бог? (По-специално те са притежавали съвест и разум.) Това е напълно вярно. Йов е живял толкова много години без въобще Бог да му говори лично и без Бог да му се явява лично, но Йов е можел да разбере и да почувства всичко, което Бог прави. Накрая той обобщава някои думи във връзка със своето познание за Бог: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Какво означават тези думи? Те означават: „Йехова е Бог, Той е Създателят, Той е моят Бог и когато Той говори, дори и да разбирам само половината от това, което казва, трябва да Го слушам и да Го следвам докрай“. Бог счете Йов за приемлив едва когато познанието на Йов за Него беше достигнало това равнище. Йов имаше тези преживявания и разбирания, а можеше освен това да приеме и да се подчини на изпитанията, които Бог му е дал. Всички тези неща бяха постигнати въз основа на това, че той притежаваше съвестта и разума, присъщи на нормалната човешка природа. Независимо дали е виждал Бог, независимо какво му е сторил Бог и независимо дали Бог го е изпитвал или му се е явявал, той винаги е вярвал: „Йехова е моят Бог и аз трябва да спазвам това, което Бог ми нарежда, и това, което радва Бог, без значение дали го разбирам, или не; трябва да следвам Неговия път и трябва да Го слушам и да Му се подчинявам“. В Книгата на Йов е записано, че децата на Йов често организирали гощавки, но той никога не участвал в тях, а вместо това се молел и правел жертвоприношения за тях. Фактът, че Йов често е правел това, доказва, че в сърцето си той е знаел, че Бог презира човешкото увлечение по яденето, пиенето и веселието, както и прекарването на човешкия живот в пиршества. Йов е разбирал в сърцето си, че това е истината, и въпреки че не е чувал Бог да го казва директно, той е знаел в сърцето си, че Бог е имал предвид именно това. Тъй като Йов е знаел какво е имал предвид Бог, той е можел да Го слуша и да Му се подчинява, придържал се е към това винаги и никога не е участвал в яденето, пиенето и пиршествата. Дали Йов е разбирал истината? Не, не я е разбирал. Той бил в състояние да направи това, защото имал съвестта и разума, присъщи на нормалната човешка природа. Освен съвестта и разума най-важното е, че той е имал истинска вяра в Бог. Разбирал е дълбоко в сърцето си, че Бог е Създателят и че това, което казва Създателят, е волята на Бог. От днешна гледна точка това е най-висшето разпореждане и онова, което човек трябва да следва. Независимо дали човек може, или не може да проумее какво означава Бог, или разбира само няколко думи, казани от Бог, той следва да го приеме и да го следва. Точно това е разумът, който човек трябва да притежава. Когато човек притежава този разум, за него е много по-лесно да се придържа към Божието слово, да прилага на практика Неговото слово и да се подчинява на Неговото слово. Правейки това, той няма да срещне никакви трудности, никакви страдания и със сигурност няма да има никакви пречки. Дали Йов е разбирал голяма част от истината? Познавал ли е Бог? Имал ли е знание за това, което Бог притежава и представлява, или за Неговия нрав и същнина? В сравнение с днешните хора той не Го е познавал и Го е разбирал съвсем малко. Въпреки това Йов е притежавал качеството да прилага на практика всичко, което разбира. След като е разбрал нещо, той е ставал послушен и примерен. Това е най-благородната страна на неговата човечност, а също и тази, към която хората се отнасят с най-малко уважение. Хората си мислят: „Дали Йов просто не се е въздържал от пиршества? Дали не е правил редовно жертвоприношения пред Бог? От днешна гледна точка не се ли е въздържал просто от това да се отдава на плътски удоволствия?“. Това не е нищо повече от формален въпрос, но когато погледнеш личния нрав, същината и човечността на Йов в тези действия, ще разбереш, че това не е просто нещо, нито е толкова лесно за постигане. Ако нормален човек се въздържа от пиршества, за да спести пари, това би било лесно постижимо. Но Йов е бил богат човек. Кой богат човек би избрал да не участва в пиршества? Защо тогава Йов е можел да се въздържа от пиршества? (Той е знаел, че Бог ги презира. Той е бил способен да се бои от Бог и да отбягва злото.) Наистина. Какво точно е практикувал Йов, като се е боял от Бог и е отбягвал злото? Той е знаел, че нещата, които Бог презира, са лоши, затова се е придържал към Божието слово и не е правел нищо, което Бог презира. Той никога не би направил тези неща, без значение какво казват другите. Ето какво означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Защо Йов е можел да се бои от Бог и да отбягва злото? Какво е мислел той в сърцето си? Как е успял да не стори тези лоши неща? Той е имал богобоязливо сърце. Какво означава да имаш богобоязливо сърце? Това означава, че сърцето му се е страхувало от Бог, че той е можел да уважава Бог за Неговото величие и че в сърцето му е имало място за Бог. Той не се е страхувал, че Бог ще го види, нито че ще се ядоса. Вместо това в сърцето си той е уважавал Бог за Неговото величие, бил е готов да угоди на Бог и да се придържа стриктно към Божиите думи. Поради това той е можел да се бои от Бог и да отбягва злото. Сега всеки може да изрече фразата „Бой се от Бог и отбягвай злото“, но никой не знае как го е постигнал Йов. В действителност Йов е смятал това да се боиш от Бог и да отбягваш злото за най-основното и най-важното нещо за вярата в Бог. Затова той е можел да се придържа стриктно към тези думи, сякаш спазва заповед. Той се вслушвал в Божиите думи, защото сърцето му е уважавало Бог заради Неговото величие. Колкото и незначителни да са изглеждали Божиите думи в очите на хората, дори да са били едни съвсем обикновени думи, в сърцето на Йов те са били от върховния Бог; те са били най-великите, най-важните думи. Дори ако са думи, на които хората гледат с пренебрежение, стига да са Божии думи, хората трябва да ги спазват — дори да станат обект на подигравка или клевета заради това. Дори да се сблъскат с трудности или да бъдат преследвани, те трябва да се придържат стриктно към думите Му до последно; не могат да се откажат от тях. Това означава да се боиш от Бог. Трябва да се държиш здраво за всяка дума, която Бог изисква от човека. Колкото до нещата, които Бог забранява, или до нещата, които Бог мрази, няма проблем, ако не знаеш за тях, но ако знаеш за тях, тогава би трябвало да си в състояние никога да не правиш тези неща. Би трябвало да можеш да устоиш, дори ако семейството ти те изостави, неверниците ти се подиграват или близките ти се присмиват. Защо трябва да устоиш? Каква е отправната ти точка? Какви са твоите принципи? Те са: „Трябва да се придържам към Божиите думи и да действам според Неговата воля. Ще бъда твърд в правенето на нещата, които Бог харесва, и ще бъда решителен в изоставянето на нещата, които Бог мрази. Ако не знам каква е Божията воля, това е добре, но ако знам и разбирам Неговата воля, тогава ще бъда решителен в това да слушам и да се подчинявам на Неговите думи. Никой няма да може да ми попречи и няма да се поколебая, дори да дойде краят на света“. Ето какво означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

Предпоставката за това хората да могат да отбягват злото е да имат богобоязливо сърце. Как сърцето става богобоязливо? Като уважаваме Бог за Неговото величие. Какво означава да уважаваме Бог за Неговото величие? Това означава човек да знае, че Бог има върховенство над всички неща и в сърцето си да се бои от Бог. В резултат на това той е в състояние да използва Божиите думи, когато оценява всяка ситуация, и да използва Божиите думи за свой стандарт и критерий. Това означава да уважаваш Бог за Неговото величие. Казано с прости думи, да уважаваш Бог за Неговото величие означава да имаш Бог в сърцето си, да носиш Бог в сърцето си, да не се самозабравяш в нещата, които правиш, и да не се опитваш да живееш самостоятелно, а по-скоро да оставиш Бог да поеме контрола. Във всичко, което правите, си мислете: „Вярвам в Бог и следвам Бог. Аз съм само едно малко създание, което Бог е избрал. Би трябвало да се откажа от възгледите, препоръките и решенията, които идват от собствената ми воля, и да оставя Бог да бъде мой Господар. Бог е моят Господ, моята скала и ярката светлина, която осветява пътя ми във всичко, което правя. Трябва да правя нещата според думите и волята Му, а не да поставям себе си на първо място“. Това означава да носиш Бог в сърцето си. Когато искаш да направиш нещо, не действай импулсивно или прибързано. Първо помисли какво ти казват Божиите думи, дали Бог би се отвратил от твоите действия и дали те са в съответствие с Неговата воля. Първо се запитай в сърцето си, помисли и размишлявай; не прибързвай. Да си прибързан означава да си импулсивен и да бъдеш мотивиран от разгорещеността и волята на човека. Ако винаги си прибързан и импулсивен, това показва, че Бог не е в сърцето ти. И когато казваш, че уважаваш Бог за Неговото величие, това не са ли празни думи? Къде е твоята реалност? Ти нямаш реалност и не можеш да уважаваш Бог за Неговото величие. Държиш се като господар на имението по всички въпроси, правейки каквото искаш на всяка крачка. В такъв случай, ако кажеш, че имаш богобоязливо сърце, това не е ли глупост? Подвеждаш хората с тези думи. Ако човек има богобоязливо сърце, как всъщност се проявява то? Като човек уважава Бог за Неговото величие. Конкретното проявление на това, че уважава Бог за Неговото величие, е, че Бог има място в сърцето му — най-важното място. В сърцето си позволява на Бог да бъде негов Господар и да има власт над него. Когато нещо се случи, той има сърце, което е покорно на Бог. Не е прибързан, нито импулсивен, не действа необмислено; по-скоро е в състояние да се изправи спокойно и да се смири пред Бог, за да търси истините принципи. Дали правиш нещата според Божието слово, или според собствената си воля и дали позволяваш на собствената си воля, или на Божието слово да вземе превес, зависи от това дали Бог е в сърцето ти. Казваш, че Бог е в сърцето ти, но когато нещо се случи, действаш сляпо, позволявайки си да имаш последната дума, отблъсквайки Бог. Това ли е проявлението на сърце, в което има Бог? Има хора, които могат да се молят на Бог, когато нещо се случи, но след като се помолят, продължават да обмислят нещата, казвайки си: „Мисля, че точно това би следвало да направя. Мисля, че точно онова би следвало да направя“. Винаги следваш собствената си воля и не слушаш никого, без значение как общуват с теб. Не е ли това проявление на липсата на богобоязливо сърце? Тъй като не търсиш истините принципи и не практикуваш истината, когато кажеш, че уважаваш Бог за Неговото величие и че имаш богобоязливо сърце, това са просто празни думи. Хората, в чиито сърца няма Бог и които не са в състояние да уважават Бог за Неговото величие, са хора, които нямат богобоязливо сърце. Хората, които не са в състояние да търсят истината, когато нещо се случи, и които нямат сърце, покорно на Бог, са хора, които нямат съвест и разум. Ако човек наистина има съвест и разум, когато нещо се случи, той естествено ще бъде в състояние да потърси истината. Първо трябва да си помисли: „Вярвам в Бог. Дойдох да търся Божието спасение. Тъй като имам покварен нрав, винаги се смятам за единствения авторитет във всичко, което правя; винаги вървя против Божията воля. Трябва да се покая. Не мога да продължа да се бунтувам срещу Бог по този начин. Трябва да се науча как да съм покорен на Бог. Трябва да търся какво казват Божиите думи и какви са истините принципи“. Това са мислите и стремежите, които възникват в разума на човека с нормална природа. Това са принципите и нагласата, с които би трябвало да се правят нещата. Когато притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа, тогава притежаваш тази нагласа; когато не притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа, тогава не притежаваш тази нагласа. Следователно да притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа е от решаващо значение и от огромна важност. То е пряко свързано с това хората да разбират истината и да постигнат спасение.