Сред химните за църковния живот, които ви чувам да пеете, все още има твърде малко по темата за практическото преживяване. В повечето химни преживяванията са твърде повърхностни. Пеенето им не носи голяма полза на хората. Някои химни се състоят само от празна теория, без никаква връзка с реалността. Да вземем например „От любов“, „Бог ни обича най-силно“ и „Вечна любов“ — всички те са празни, теоретични и съставени от безсъдържателни думи. Изобщо не са практически. Какво мислите за текста на тези три химна? Всички те са безсмислица, всички те са думи от представите и фантазиите на хората. В тях няма никакви думи за практическо преживяване. Ако човек дори не може да напише химни за преживяване, но въпреки това иска да пише химни във възхвала на Бог, не е ли това твърде голяма хапка? Възможно ли е обикновен човек да стане свидетел на това какво Бог притежава и представлява, и да стане свидетел на Неговата същност? Колко хора могат да го направят? Ако не знаете нищо за Бог и изложите всички тези представи и фантазии на хартия, това в съгласие ли е със същността на Бог? В съгласие ли е с фактите за Божието дело? Бълването на тези представи и фантазии възхваляване на Бог ли е? Ако не познаваш Бог, химните, които пишеш в Негова възхвала, няма да бъдат практически. Вместо това трябва да пишеш за собственото си реално преживяване, истинско знание и лично разбиране, като говориш скромно за нещата, които са реалистични и конкретни, избягвайки гръмки думи и преувеличения. Пишеш тези думи, теми като Божия план за управление, Неговия праведен нрав, Неговата любов, Неговото благородство, Неговото величие, Неговото върховенство и неповторимост — проумяваш ли реално тези неща? Разбираш ли ги? Ако не ги разбираш, но въпреки това настояваш да пишеш за тях, значи просто пишеш на сляпо, за да се покажеш и да парадираш. Това кара хората да се чувстват озадачени, когато припяват, следвайки те в показността, докато пеят такива празни думи, а това не носи никаква полза на никого, след като пеенето завърши. Какви са последиците от това? Нима това не е игра с хората и губене на времето им? Нима това не е мамене и заблуждаване на Бог? Не се ли срамуваш?

Вижте, какво се казва в текста на химна „От любов“? „От любов Бог създаде човешкия род и винаги се грижи за него и бди над него.“ Има ли нещо правилно в това изречение? Нещо в него изобщо отговаря ли на истината? От любов Бог създаде Адам и Ева, не ли така? (Не е така.) Защо тогава ги е създал? (Заради Божия план за управление.) Желанието на Бог е да осъществи план за управление чрез човешкия род, който Той е създал — шестхилядолетен план за управление. Независимо как ще се развие този шестхилядолетен план за управление, Бог в крайна сметка ще придобие група хора, които могат да Му се покорят и да свидетелстват за Него, които са способни да станат истински сътворени същества и истински господари на всички неща. Има ли нещо общо с любовта фактът, че Бог първо имаше план за управление и след това се зае със създаването на света и човешкия род? Това беше една от Божиите мисли, беше част от Неговия план. Това е точно както когато хората имат намерения и планове. Например човек може да има план след десет години да стане мениджър и да печели по 100 000 юана. Или план след десет години да има определени научни степени или определен семеен живот. Тези неща имат ли общо с любовта? Нямат. В ежедневието хората имат поетапен, описан стъпка по стъпка план, проект, цел, идеал. Що се отнася до Бог, докато господства над вселената и всички неща, Той има план на земята и този план е започнал със създаването от Бог на всички неща и създаването на живи неща. След това Бог създаде двама човеци. Не се ли е случило точно това? Каква връзка има любовта с това, че Бог е изготвил такъв план? Изобщо никаква. Според вас тогава правилно ли е твърдението „От любов Бог създаде човешкия род и винаги се грижи за него и бди над него.“? Как може Бог да обича човешкия род, преди да го е създал? Няма ли такава любов да бъде безсъдържателна? Ти определяш създаването на човешкия род от Бог като акт на Божия любов. Нима това не е клеветене на Бог? Нима това не е богохулство? Не е ли това твърде субективно? Как се характеризира тази субективност? Липсва ли ѝ разум? (Да.) Бог е разкрил мистерията на шестхилядолетния план за управление и мистерията на Своето триетапно дело. Мислиш си, че си разбрал мъничко, че имаш известно повърхностно разбиране за Бог, но това е просто буквално разбиране. И въпреки това се осмеляваш да определяш неща по такъв начин, твърдейки, че именно от любов Бог прави нещо, извършва определено дело или има определен план. Нима всичко това не е твърде глуповато и неразумно? И така, има ли нещо правилно в твърдението „От любов Бог създаде човешкия род“? (Няма. Това не е в съответствие с истината.) Нека първо оставим настрана въпроса дали това е в съответствие с истината. Вместо това нека да видим дали е в съответствие с действителни ситуации. Мислите ли, че това твърдение е практическо? (Не е практическо.) Нима не е просто самозалъгване? Създаването на човешкия род от Бог няма нищо общо с любовта, затова твърдението „От любов Бог създаде човешкия род“ е неоснователно. То е просто плод на човешкото въображение, безсмислица. Наслуки ограничаваш Бог, което означава да Го хулиш и да не Го уважаваш, и Го измерваш с човешки гледни точки и спрямо човешки фантазии и представи, което е въпиеща грешка — безразсъдна и безсрамна. Следователно фразата „От любов Бог създаде човешкия род“ е просто глупост.

По-нататък в текста се казва „Бог създаде човешкия род и винаги се грижи за него и бди над него“. Лицето, което е написало този химн, казва, че и това е от любов. И така, ако е грешно да се каже, че Бог е създал човешкия род от любов, правилно ли е да се каже, че от любов Бог винаги се грижи за човешкия род и бди над него? (Не е правилно.) Защо не е правилно? Какъв вид поведение е „винаги се грижи за него и бди над него“? Каква е същността на това поведение? Отговорна ли е? (Да.) Може ли Бог да обича новосъздадено човешко същество, което не разбира нищо, не може да говори, няма прозорливост и може да бъде изкушено от змията? А какво да кажем за това как се дава любов, как се разкрива, как се проявява, как се изразява — има ли конкретни подробности за това? Няма. Това е отговорност. Истинското чувство, за което става въпрос тук, е отговорността на Бог. Тъй като Бог е създал човешкия род, Той трябва да бди над него, да се грижи за него и да го защитава и да го води. Това е отговорността на Бог. Той не прави това от любов. Ако определяш това като извършено от Божията любов, значи имаш сериозно неразбиране на Бог. Да Го разбираш така е неправилно. Какво са знаели тези двама новосъздадени човеци? Освен, че им е била дадена първата глътка въздух от Бог, те не са разбирали нищо, не са знаели нищо. Преди всичко не са имали познание за Бог, не са знаели кой е Бог или какъв е смисълът Му и не са знаели как да се вслушат в Божиите слова и да Му се покорят. Не са знаели дори, че отдалечаването от Бог и криенето от Него е проблем. Как може Бог да обича човешки род, който Го отрича и Му се противопоставя по този начин? Той може ли да го обича? По същество Бог се грижи за човешкия род и бди над него, като онова, което Бог върши, може да представя само една от Неговите отговорности. Понеже Бог има план и желание в сърцето Си, Той трябва да бди над човешкия род, който е създал, и да го защитава. Ако упорито и неразумно казваш, че Божията защита и грижа за човешкия род е от любов, то какво количество съдържание реално влече след себе си тази любов? Хората наистина ли заслужават Бог да ги обича така? Като минимум, в сърцата си хората трябва да имат истинска любов към Бог и истински да Му се доверяват, и само тогава Бог ще ги обича. Ако хората не обичат Бог, а вместо това Му се противопоставят, предават Го и дори Го разпъват на кръст, заслужават ли Божията любов? На какво основава Бог любовта Си към хората? Независимо от ситуацията, хората винаги казват, че Бог ги обича. Това е тяхното въображение, това е самозалъгване.

По-нататък се казва „От любов Бог издаде закони и заповеди, които да направляват живота на човека на земята. От любов Бог се въплъти и даде живота Си, за да изкупи човешкия род“. Това обобщава нещата доста изчерпателно. От създаването на света до Епохата на закона и след това до Епохата на благодатта, когато Бог се въплъти, за да извърши делото на изкуплението, тези два реда излагат накратко два етапа от Божието дело. За съжаление, беше грешка да се правят заключения за този химн въз основа на тези две думи, „от любов“, да се използват тези две думи като указател на посоката при охарактеризирането му. След като Бог създаде човешкия род, независимо дали се касае за издаване на закони, които да водят човешкия род, или за изкупване на човешкия род, всичко е направено заради Неговия план за управление, Неговите желания и онова, което възнамерява да постигне. А не е било просто от любов. Някои хора казват: „Тоест ти казваш, че няма компонент на любов, когато Бог прави тези неща?“. Правилно ли е това? (Не.) Бог притежава същността на любов, но ако казваш, че същността на това Бог да извършва Своето триетапно дело се крие в любовта, то това е изключително погрешно. Това е клевета и богохулство. Каква тогава е основната причина, поради която Бог извършва Своето триетапно дело? Причината е Божият план за управление, Божиите желания и онова, което Бог смята да постигне. Първопричината е в тях, а не просто в любовта. Разбира се, нрав същността, която Бог разкрива в периода на Своето триетапно дело, съдържа любов. Какви са конкретните проявления на „любов“? Това са търпимост и търпение, нали? И милост? И даряването на благодат и благословия на хората? Нима това не е просвещение и напътствие? Нима не е правосъдие и наказание? То е всичко това. Кастренето, съденето и наказването, разобличаването и анализирането, изпитването и облагородяването, и така нататък — всички те са любов. Тази любов е невероятно всеобхватна. Ако обаче хората ограничават триетапното Божие дело като извършвано от любов, подчертавайки само любовта, то това е твърде едностранчиво. Това е ограничаване на Бог. Когато хората чуят тези редове, ще си помислят: „Бог е любов и нищо друго“. У тях ще се появи неразбиране за Бог, нали? (Да.) Следователно този химн не само че не приобщава действително хората към присъствието на Бог, а тъкмо обратното — кара ги да Го разбират погрешно. Какъв вид състояние ще се породи у хората, ако винаги пеят „От любов, от любов“? Какъв вид чувства ще породи това? В крайна сметка тези чувства разбиране на Божия гняв ли ще бъдат или погрешно разбиране? Ако човек не може напълно да разбере това нещо, но продължава да говори и пее по този начин, то това е самозалъгване, което е дори още по-безразсъдно. Когато хората изпаднат в състояние на самозалъгване, ирационалност и самоунижение, това е тревожно. Могат ли такива хора искрено да възхваляват Бог в сърцата си? Това е невъзможно. Този химн не възхвалява искрено Бог, той може само да отклони хората.

Нека да разгледаме припева, който следва. Припевът е дори още по-отвратителен, заради начина, по който извежда „възхвалата“ си до кулминация. Верен ли е редът „О, Боже! Всичко, разкрито в Твоето дело и в Твоите думи, е любов.“? (Не.) Защо не е верен? (Защото ограничава Божиите слова и дело.) До какво ги ограничава? (Ограничава ги само до такива, произтичащи от любов.) Всички Божии слова и думи разкриват Неговия нрав, който е праведност и святост. Любовта не е нищо повече от аспект на емоция — вид чувство — а не е истинската същност на Бог. Правилно ли е любовта да се определи като същността на Бог? Това би означавало да възприемаме Бог като какъв? Би означавало да Го възприемаме като филантроп, който лесно се подлъгва и е мекушав. В крайна сметка каква е същността на Бог? (Праведност, святост, милосърдие, любяща доброта, гняв — много по-сложно цяло.) Праведност, святост, милосърдие и любяща доброта, както и величие и гняв — всички те са онова, което Бог притежава и представлява, и те представляват същността на Бог. Ако човек охарактеризира едностранчиво определен аспект от Божията същност, това отразява едностранчивото разбиране на хората в Епохата на благодатта, тъй като тяхното преживяване на Божието дело е ограничено и едностранчиво, каквото е и познанието им. Следователно разбирането им за Божията същност се определя въз основа на Божието дело в Епохата на благодатта, което прави основата за характеризирането им едностранчива. Определянето на Божията същност въз основа на фрагмент от Божието дело е твърде едностранчиво, не съответства на фактите и се отклонява твърде много от Божията същност.

Да разгледаме втория ред. „О, Боже! Твоята любов не е просто любяща доброта и милост, а е най-вече наказание и правосъдие“. Това е все още теория. Твърдението е правилно, но е доктрина, затова няма смисъл да се слага там. Има ли някой, който не е наясно какво изразява този ред? Бог е свършил толкова много работа и повечето хора са я преживели и го знаят, следователно това са глупости и празни приказки и не е особено поучително за хората. Малко по-надолу: „О, Боже! Твоето правосъдие и наказание са най-истинската любов и най-великото спасение“. Какво означава „най-великото спасение“? Означава, че правосъдието и наказанието не са обикновено спасение, а най-великото спасение. Ако Бог не беше извършил делото на правосъдието и наказанието, нямаше ли Неговото изкупление на човешкия род да бъде най-великото спасение? Нямаше ли издаването на закони от Него да бъде най-великото спасение? Разделил си триетапното Божие дело на степени, сякаш издаването на закони е било първата степен на спасение, разпъването на кръст е било втората степен на спасение, и правосъдието и наказанието са били най-великото спасение. Нима това не е абсурдно? Уместно ли е да се каже нещо подобно? Правилно ли е? Ако кажеш тези празни думи на религиозен човек, той няма да може да намери проблем в тях. Той не разбира. Няма да е чувал за нещата, които му казваш, няма да ги познава. Ще си мисли, че всичко звучи свежо, оригинално и доста добре. Но ако кажеш същите тези думи на някого, който разбира истината, той веднага ще осъзнае, че това са празни думи и обобщени доктрини, които никой не разбира по същество или въз основа на преживяванията си. Още по-нататък се казва: „Ще свидетелстваме за Твоята свята и праведна любов“. Тук Божията любов е характеризирана като свята и праведна. Авторът на химна не твърди, че Божията същност е свята и праведна, а че Божията любов е свята и праведна, застъпвайки тезата, че Бог е длъжен да обича човека. Онова, което има предвид, е: Бог не следва да изразява правосъдие и наказание и не следва да изразява гняв и величие. Правилен е изразът Му само на любов и тази любов е свята и праведна. Веднага след това се казва: „Ти заслужаваш вечната ни възхвала“. Защо авторът на химна възхвалява Бог? Възхвалява Бог само защото Бог обича човека. Голям ли е проблемът в тези думи? (Да.) Защо казваме, че тук има голям проблем? (Защото разглежда нещата според човешките представи и фантазии. Липсва му разбиране за Бог и се опитва да Го ограничи.) Това ограничаване на Бог. Когато не разбираш истината и ти липсва истинско знание за Бог, но въпреки това продължаваш с опитите за обобщаване, тогава обобщението ти е несъвместимо с Божиите слова и е далеч от истината, като дори донякъде отклонява хората. Това се равнява на съдене на Бог. Според теб какво могат да придобият хората от пеенето на първия стих от този химн? (Ще придобият представи за Бог.) Какви представи? (Ще повярват, че Бог е любов и че Бог има само любов и нищо друго.) Какво лошо има в това хората да се чувстват така? Какво лошо има в това хората да живеят в прегръдката на Божията любов и Божията любов да ги заобикаля и съпътства? Какво лошо има в това хората да се радват на целостта на Божията любов и грижа? (Разбирането на Бог по този начин е твърде едностранчиво, защото в Божия нрав има много повече от любов.) Само частично ли е? Ако трябва да бъдем точни, твърде безстойностно е човек да познава само Божията любов. Това е празен, едностранчив, теоретичен, емоционален вид чувство. Представете си следното: Ако хората смятат, че да вярваш и да знаеш, че Бог е любов, е достатъчно, ще им бъде ли лесно да постигнат истинско покорство, когато преживяват Божието правосъдие и наказание? (Не.) Но те имат Божията любов като основа — защо няма да е лесно да се покорят? Ако се свидетелства по този начин за Божията любов, дали това ще повлияе на хората да приемат правосъдие и наказание? (Не.) Тогава Ми кажете, каква действителна ситуация и какви практически трудности възникват? (Хората винаги мислят, че Бог е любов, затова искат да се радват всеки ден на Божията благодат. Когато Божието правосъдие и наказание носят на хората плътско страдание, те мислят, че Бог не ги обича, затова им става трудно да приемат и да се покорят на Божието правосъдие и наказание.) Продължавайте, има ли още нещо? (Хората вярват, че Бог е любов, затова когато се бунтуват срещу Бог и Го предават, те ще решат, че Бог продължава да ги обича и ще им покаже милост и прошка. Като резултат, те няма да отидат и да се покаят.) Ако хората постоянно живеят в състояние, в което нереално предполагат, че Бог изключително ги обича и е благосклонен към тях, могат ли да приемат факта, че имат покварен нрав? Могат ли да приемат различните състояния и поквари на човека, които са разобличени в Божиите слова? (Не.) На тях им е трудно да преминат от това състояние към състояние на покорство, да приемат Божието правосъдие и наказание. Просто ще заседнат в Епохата на благодатта, вярвайки, че Бог винаги ще бъде техният принос за грях, и че този принос за грях е форма на любов — неизчерпаема и безкрайна любов. Ако разбират Божията любов по този начин, каква ще бъде последицата? Ще бъде като религиозните хора: няма да ги интересува как съгрешават. Просто си казват молитвите вечер и си изповядват греховете, и с това всичко приключва. Смятат, че Бог ще продължи да им прощава и ще продължи да ги дарява с милост и любяща доброта и да осигурява благодат. Това ги затруднява да си признаят, че имат покварен нрав, да приемат Божието правосъдие и наказание и да се покорят на Божието дело, и да достигнат точката, в която могат да приемат Неговото спасение. Какви ще бъдат последствията за хората, оставащи в това състояние? Ще се противопоставят ли на Бог и ще Го отхвърлят ли, когато дойде отново за ново дело? (Да.) А ще ли могат да приветстват завръщането на Бог? Защо религиозният свят не може да приеме Божието дело в последните дни? Нима основната причина не е в погрешното разбиране на Бог? Това е ужасяващо последствие! Ако хората не познават Бог, ще им бъде много трудно да Му се покорят. Какво показва този факт? Показва, че хората имат покварен нрав и присъща склонност да се противопоставят на Бог и да се бунтуват срещу Него, да не съответстват на Бог. Хората са способни да тръгнат против Божиите намерения при всеки удобен случай и да тръгнат против истината при всеки удобен случай. Природата на хората и присъщата им склонност е да не харесват истината. Присъщата им склонност е да се противопоставят на Бог и да се бунтуват срещу Него. Може ли Бог да обича такъв човек? (Не може.) Независимо дали Бог го обича, независимо дали е достоен за Божията любов, Бог не може да се насили да обича такъв човек. Нима това не е така?

От момента, в който Бог започна да върши делото на правосъдието и да разобличава същността на покварата на човешкия род, до настоящето, Бог изразява истината. Той изговори много слова, за да спаси човешкия род, а и много резки слова на правосъдие. Можете ли да доловите истинското отношение на Бог към човешкия род? В крайна сметка Бог обича или мрази човешкия род? Някои казват: „Предвид факта, че Бог даде на Адам и Ева дрехи от кожи, открих и научих, че Бог обича хората и че Неговото отношение към човешкия род е любов, без омраза“. Правилно ли е това възприемане на нещата? (Не е правилно.) Какво не е наред с него? То разглежда различните отговорности, дълг и задължения на Бог към човешкия род така, сякаш са изпълнявани, защото Бог обича човека и защото човекът е обичлив, заслужаващ любов и достоен за Божията любов. Нима това не е погрешен начин за възприемане на нещата? (Да, погрешен е.) Всичко, което Бог прави, е от отговорност и задължение, а и защото такава е същността Му. Преди всичко е заради Неговият план и след това е поради Неговото задължение. Разбира се, докато Бог изпълнява това задължение, Той разкрива Своя нрав, както и същността Си. И така, каква е неговата нрав същност? Тя е праведност, святост, величие и ненакърнимост. С такъв нрав и същност и изправен срещу човешки род, който е толкова покварен от Сатана, какви следва да бъдат най-точното отношение и мисли на Бог спрямо човешкия род? Следва ли да бъде любов към човешкия род, която да е толкова голяма, че Той да не може да се раздели с него? (Трябва да е по-скоро отговорност.) Неговата отговорност е Неговото дело. Той не обича човешкия род дотолкова, че да не може да понесе раздялата с него, като прекомерно милее за него. Той не е преизпълнен с любов към него, нито го цени като зеницата на окото Си. Истинското отношение на Бог към такъв човешки род е дълбоко отвращение. И така, защо казвам, че този химн е издъно отвратителен? Защото той изразява самозалъгването на хората. Бог има любов, затова хората си мислят, че Той е направил всичко това, защото човекът е обичлив и достоен за любов. Грешиш и си толкова нарцистично сантиментален! Бог прави всичко това заради Своя план и отговорност, а нрав същността, която Бог разкрива, правейки всичко това, е праведност и святост. Независимо какво разкрива Бог, в Божията същност, разбира се, има любов. А онова, което Бог прави на човешкия род, е просто защото в Божията същност има любов. Но Бог не обича хората в своята субективна воля. Той не обича покварен човешки род. Той мрази покварения човешки род. Защо Бог върши делото на правосъдието в последните дни? Защо Бог има такова отношение, разобличавайки покварения човешки род? Това се решава от Божията същност и нрав, а освен това може да илюстрира практически въпрос: Човешкият род живее под властта на Сатана и всички са последователи и поклонници на Сатана, те не се покоряват и прекланят истински пред Бог. Те са Негови врагове. Може ли Бог да обича враговете Си? (Не.) Бог разкрива любов и Бог има същността на любов, но Той не прави всичко това от любов. Ако си мислиш, че Бог прави всичко това от любов, казвам ти, че това е напълно погрешна и безсрамна мисъл. Ако си мислиш това, значи клеветиш Бог. Не бъди твърде горд със себе си, не се чувствай прекалено сантиментален! Някои хора казват: „Бог не направи всичко това от любов, затова, в този смисъл, няма ли любов в Божията същност?“. Правилно ли е това? (Не.) Къде е грешката? (В Своя нрав Бог има любяща доброта и милост.) Бог има любов, но не обича безразборно. Бог е праведен и свят. За Него е невъзможно да обича човешки род, който е толкова дълбоко покварен от Сатана. Всъщност Бог е отвратен и мрази този човешки род. Някои хора питат: „След като Бог е отвратен и мрази този човешки род, защо продължава да върши цялото това дело върху него?“. Бог има план за управление и е готов да поеме и изпълни тази отговорност, затова ще извърши това дело. Това е право на Бог и човекът не може да се намесва. Бог има това могъщество и също така има властта да изпълни този план за управление, от който накрая ще се облагодетелства човешкият род — това сте всички вие. Съвсем не е малко, че човек ще може да пожъне такива предимства и да получи такива велики благословии. Не изисквайте от Бог: „Понеже имаш любов, трябва да ни обичаш“. Поради каква причина да ви обича? Защото Бог те е избрал? Не може да е това, нали? Заради твоята обичливост? Какво ти е толкова обичливото? Защото предаваш Бог? Защото се бунтуваш срещу Бог? Защото си изпълнен с покварения нрав на Сатана? Защото се противиш на Бог? Защото се противопоставяш на Бог при всеки удобен случай? Предвид всичко това, може ли все пак Бог да те обича? Може ли все пак да обича онези, който Му се противопоставят? Може ли все пак да обича дяволи и Сатана? Ако кажеш, че Бог все пак може да обича онези, които му се противопоставят, и че все пак може да обича дяволи и Сатана, нима това не е хулене на Бог? Според вас може ли Бог да обича дяволи и Сатана? Може ли Бог да обича враговете Си? Може ли Бог да обича по безразборния начин на покварения човешки род? Абсолютно не. Божията любов е принципна. Следователно тази любов във въображението на човека не съществува. Тя е чисто и просто пожелателно и прекомерно сантиментално мислене. Тя е част от човешките представи и изобщо не е в съответствие с фактите, затова съм длъжен да го изясня тук. Защо Бог не те обича? (Защото нравът на човека е цялостно покварен и той не е достоен за Божията любов.) „Не е достоен за Божията любов“ е изтъркана фраза. Длъжен ли е Бог да те обича само защото те е създал? Не е така, нали? Бог е създал всички неща и цялата вселена. Длъжен ли е непременно да обича всяко едно нещо? Бог може да избере да те обича и може да избере да не те обича. Това е право на Бог — това е факт. Друг факт е, че, ако искаш да накараш Бог да те обича — ако искаш да получиш Божията любов — трябва да направиш нещо достойно за Неговата любов. Направил ли си нещо, което да е достойно за Неговата любов? Притежаваш ли поведение, човешка природа или нрав, който е угоден на Бог? (Не.) Вероятно не през първите няколко години, след като са повярвали в Бог, а в по-късните, някои хора проявяват част от това поведение: изпълняват дълга и работата си с все по-малко нехайство, могат да търсят принципи, научават се да изпълняват и да се покоряват, и да не действат произволно. Не разчитат на фантазии и представи, когато се сблъскат с нещо. Могат да се молят и да търсят Бог, да си сътрудничат с братя и сестри и по-често да търсят общение с тях. И също така да имат по-смирен и взискателен манталитет. Имат някаква искреност и истинска вяра в Бог, въпреки че не може да се каже, че са предани на делото, поверено им от Божия дом и Божието поръчение. И могат да се съсредоточат върху стремежа към истината и са нащрек за промени в нрава си. Могат да поемат инициативата по опознаването на собствената си поквара, опознаването на своята надменност и измамност. Молят се често пред Бог, искат от Него да устрои средата, приемат Божията дисциплина и имат повече положителни неща вътре в себе си. В очите на Бог това поведение е ценно. Но когато стане въпрос дали Бог обича хората или не, те трябва ли да настояват? (Не, не трябва.) Ако поведението на хората проявява тези положителни стремежи, тези подобрения, тези промени, то от човешка гледна точка те притежават известна обичливост и израз на известно покорство. Но наличието на това поведение е просто надеждата, която се вижда във вас. Тази надежда е, че чрез Божието дело и ръководство хората ще имат положителен, активен и открит за сътрудничество начин на мислене, като в същото време това поведение и разкриване ще свидетелства за Бог пред Сатана. От тази гледна точка, тоест, когато погледна на това от човешка гледна точка, хората притежават малко обичливост. Но погледнато от гледната точка на Божия дух — в крайна сметка Бог обича ли ви или не? Притежавате ли черти, които са до известна степен обичливи, или не? Ако питате Мен, още сте много далеч. Защото, предвид заложбата и талантите на хората, както и житейските им обстоятелства, те би трябвало да се справят по-добре. Всъщност това, което сега преживяхте, получихте и разпознахте, както и промените, които постигнахте, може да бъде постигнато за пет години, ако се стремите към него с всички сили, но ви отне цели десет години да постигнете тези резултати. Не е ли твърде дълго? Умовете ви са леко сковани, вашите отговори са твърде забавени, действията ви са мудни. В много отношения само благодарение на правилното кастрене, дисциплиниране и надзор от Горното сте успели да постигнете нещо. Тези постижения са трудно извоювани, хората са платили определена цена, а от резултатите на пожънатото има някои аспекти на поведението и изразите на хората, които могат да предложат известно успокоение, когато се разгледат. Те обаче остават далеч от стандарта за обичливост, за който говори Бог. Всички ли смятате, че сте по-обичливи сега, отколкото сте били преди? (Не.) Не, все още не. Чрез малко самоизследване ще откриеш какви неща разкриваш за себе си: „О, все още има твърде много нечистота в мен. Още щом започна да обмислям нещо, в съзнанието ми се появяват лукави схеми и върша нещата нехайно. След като се залутам по този начин, проблемите изникват отново и, след като ги премисля, тези лукави схеми изплуват пак. И аз пак прехвърлям отговорността на друг и ставам отново човекоугодник“. Както можеш да видиш, само чрез едно просто самоизследване през деня се разкри доста поквара. Следователно какво ти е толкова обичливото? Продължаваш да искаш от Бог да те обича, но гледаш на себе си с презрение. Чувстваш, че си напълно безполезен и че нищо в теб не заслужава възхвала или любовта на другите. Ако хората не могат дори да се насилят да те обичат, как може да се очаква от Бог да те обича? Това възможно ли е? (Не.) След като изяснихме достатъчно тези факти, не трябва ли този химн да бъде изхвърлен? Трябва. Пълен е с думи от представи и фантазии и думи от религия. Следователно полезно ли е за другите да пеете този химн? Носи ли ви удоволствие да го пеете и да го слушате? Пеенето на този химн не само не спомага за разбиране на истината, но и заблуждава хората. То не само не ги избавя от представите им, но задълбочава и укрепва тези представи. Нима това не вреди на хората? Пеенето на този химн не само ви затруднява да разберете истината. За вас става дори още по-лесно да живеете в рамките на собствените си представи и фантазии за Бог. Такъв химн не е полезен по никакъв начин за никого. Затова сърцето Ми се изпълва с ярост, когато чуя всички вас да пеете този химн. Прекарали сте напразно толкова много години в слушане на проповеди, прочели сте напразно толкова много Божии слова. Дори и сега все още не познавате истински Божия нрав. Наистина ми се иска да ви зашлевя няколко плесници. Кой пише текст, пълен с такива представи и фантазии? И въпреки това пеете с огромно увлечение. Нима у вас няма никаква проницателност? Горчиво Ме разочаровате. Досега сте вярвали, без да придобиете никаква истина реалност. Не можете дори да различите думи на представи, фантазии или абсурди, но въпреки това ги пеете постоянно. Наистина вярата ви е много объркана! Какво повече мога да кажа!

Погледнете втория стих на химна „От любов“. „От любов Бог се завърна от плът в последните дни и дойде при народа на големия червен змей.“ Колко ли голяма трябва да е Божията любов? Правилно ли е да мислиш, че си накарал Бог да изтърпи унижение от любов, да се въплъти и да дойде при народа на големия червен змей, където се е сблъскал с върховно унижение, за да обича и спаси хората? Нима Бог прави всичко това само от любов? Мислиш само за доброто — Бог прави това заради Своя план за управление. В твърдението „Бог има предвид това, което казва. Това, което казва, ще бъде направено и това, което прави, ще трае вечно“ е представена в сбит вид една същност на Божия нрав. Това е разкриването на Божията власт. Как може да е от любов? Кажете Ми — тези покварени хора заслужават ли Бог да изтърпява огромно унижение, като идва при народа на големия червен змей? (Не, не заслужават.) Те не заслужават, те са по-лоши от мравки и ларви. Те са недостойни. Да не би да искаш Бог да се въплъти и да продължи да изтърпява унижение и преследване от Сатана, като същевременно продължи да предлага Своята любов на този покварен човешки род? Това ли искаш да кажеш? Тази идея е абсурдна. Всъщност това е Божият план за управление. Дали Бог се завръща в плът и идва при народа на големия червен змей или върши друг вид дело — това е етап в Неговото дело. След като вече етапът е достигнал тази точка, Бог трябва да действа по този начин. А защо Бог върши това дело? Върши го заради Своя план за управление, а в Неговия план за управление приемникът на Неговото спасение е поквареният човешки род. От всяка гледна точка поквареният човешки род — независимо от държавата или расата — е просто обект на дело, контрастиращ предмет, в Божия план за управление. Контрастиращ предмет достоен ли е за това Бог да Му дари цялата си любов? Не, не е. Погрешно е да се каже така. Не бива да се описва по този начин. Понеже Бог има план за управление и поради факта, че Той ще изпълни Своето дело на управление, ти, като човешко същество, си пригоден да понесеш този факт, което е голяма благословия. И въпреки това продължаваш безсрамно да казваш: „Бог прави всичко това заради голямата Си любов към нас“. Това е ужасна грешка. Това е объркано и е чиста безсмислица.

Погледнете следващия ред. „От любов Бог изтърпява отхвърляне и клевета и е подложен на големи гонения и изпитания“. Правилно ли е това? Бог изтърпява отхвърляне и клевета и е подложен на големи гонения и изпитания. Независимо какво изтърпява Той, мисълта, желанието и целта в сърцето Му е да изпълни Своя план за управление. Бог има по-велика цел, но прави всичко това не от отдаденост на човешкия род, нито като принос на любов или Негово цялостно отдаване на този покварен човешки род, който е враждебен към Него и Го счита за враг. Не това е причината. Някои хора казват: „Понеже Бог не върши цялото това дело от любов към човешкия род и понеже изтърпяваното от Него отхвърляне, клевети и скърби е в действителност в името на Неговия план за управление, то Бог не заслужава любовта на човека“. Правилно ли е това? (Не.) Къде е грешката? Кажете Ми какво мислите за това. (Бог върши цялото това дело в името на Своя план за управление, но в действителност в хода на този процес хората извличат много ползи, започват да разбират някои истини и постигат някои промени.) Само това ли? Кажете ми — фактът, че Бог изтърпява отхвърляне и клевети и е подложен на големи гонения и скърби в името на Своя план за управление, нещо положително ли е или нещо отрицателно? (Това е положително нещо.) Бог изтърпява отхвърляне и клевети и е подложен на голямо унижение в името на Своя план за управление — това е положително нещо. Знаете ли защо е положително нещо? Какво е съдържанието на Божия план за управление? (Да победи Сатана и да избави хората от оковите на Сатана.) Как ще бъде победен Сатана? Какво е конкретното съдържание? Какъв е конкретният проект на делото? Спасяване на човешкия род. Не е неясно, нали? Победата над Сатана е един аспект. Конкретното съдържание на Божия план за управление, тоест, конкретният проект на Божието дело, е да спаси човешкия род. От гледна точка на човека, въпросът за спасяването на човешкия род справедлива кауза ли е или несправедлива? (Справедлива кауза е.) Това е справедлива кауза. Погрешно ли е Бог да изтърпява отхвърляне и клевети и всякаква болка и унижение, за да спаси човешкия род? (Не.) Не е ли това положително нещо? Егоистично ли е? (Не е егоистично.) Как тогава не можете да го обясните ясно? Не можете да обясните толкова ясни и очевидни неща. Вместо това ги тълкувате сляпо и произволно отсъждате по тях. Нима това не е висша степен на глупост и невежество? Делото на Божия план за управление е грандиозен проект и подробностите на този конкретен проект водят до спасяване на човешкия род. Някои хора казват: „Бог спасява човешкия род, за да изпълни собствените Си желания, да осъществи Своя план. Бог прави всичко това заради Себе Си, а не заради човешкия род. Това не е ли егоистично?“. Егоистично ли е? (Не е.) Защо не е егоистично? Онова, което предприема Бог, е положително и смислено. То е изключително ценно и важно за оцеляването, крайната цел, изхода и състоянието на съществуване на целия човешки през следваща епоха. Предвид гореизложеното, егоистично ли постъпва Бог, като изтърпява всичко това и дава всичко това, за да осъществи Своя план за управление? (Не.) Целта на Божия план за управление е да спаси човешкия род. Неговите намерения са добри и прекрасни и са истинска любов. Следователно не може да се каже, че Бог постъпва егоистично, удовлетворявайки собствените Си намерения. Само от това, което Бог е извършил, от това, което Той е планирал, човек може да види същността на Бог и да види, че сърцето Му е прекрасно и добро. Въпреки че този човешки род е станал развратен, че следва Сатана и е изпълнен с покварения нрав на Сатана, въпреки че е изпълнен с бунтарство и противопоставяне на Бог, с богохулство и враждебност, Бог все още може да спаси човешкия род търпеливо и без никога да се предава. Откъде произтича всичко това? Произтича от Божия план за управление, от Неговото желание. Това егоистично ли е? Човешкият род е най-големият и крайният облагодетелстван от целия план за управление на Бог. Всички вие сте единствените носители и наследници на обещанията, благословиите и добрите крайни цели, които Бог е дарил на човешкия род. Кажете ми тогава — егоист ли е Бог? (Не, не е.) Бог не е егоист. А Бог само от любов ли прави всичко това? (Не.) Значимостта, ценността и истините, които хората следва да разберат в това отношение, са твърде дълбоки. Как може да е само от малко любов? Любовта е само една малка част от емоционален израз. Тя е фрагмент, разкрит в емоции и сантименти, а не е целостта. Но в делото на Бог по осъществяване на Неговия план за управление и в процеса на Божието спасение на човешкия род онова, което реално се разкрива, е целостта на Божия нрав. И Неговият нрав не е просто любов, тоест, не е само любяща доброта и милост. Той е и праведност, и величие, гняв и проклятия, както и множество други аспекти. Разбира се, ако трябва да бъдем конкретни, именно през триетапното Му дело Божият нрав и същност се разкриват постепенно и стават видими за хората. Но хората не могат да ги разпознаят и дори казват: „Бог е направил всичко това, защото ни обича“. Тази представа за „любов“, която имат хората — защо звучи толкова нелепо, толкова отвратително? Не е ли опозоряване на Божиите намерения, опозоряване на най-сериозните и обмислени усилия за спасяване на човешкия род да се определя такова значимо дело на Бог, дело, което има толкова голямо влияние върху крайната цел и изхода на човечеството, просто като едно незначително усещане — любов?

На следващия ред четем: „От любов Бог живее скромно и скрито с покварения човешки род“. Тук авторът на химна казва, че и това е извършено от любов. Бог прави това, защото то е необходимо за Неговото дело. Как може да е от любов? Има ли логика Бог да живее с човешкия род от любов към него и да бъде смирен и скрит от любов към него? Колко ли очарователен и прелестен трябва да е човешкият род, за да направи Бог толкова нетърпелив и склонен да живее с него и дори да се въплъти и да бъде скромен и скрит? Това ли са фактите? (Не са това.) Какви са фактите? (Бог се въплъти, стана смирен и скрит и дойде на земята, за да изрази истината и да спаси хората заради Своя план за управление.) Теоретично, това е заради Божия план за управление. На хората им се струва, че скромният и скрит живот на Бог с покварения човешки род прави Бог много щастлив, че Той живее доста удобно. Всеки ден изпитва радост и е доста доволен да наблюдава всяко едно движение на човека, както и неговото поведение и разкриване. Така ли стоят нещата? (Не.) А как стоят всъщност? (Бог прави това, защото делото Му го изисква.) Защото делото Му го изисква. Това е теория. Всъщност животът с човешкия род носи ли радост на Бог? Носи ли щастие? Удоволствие? (Не.) Тогава как следва да се чувства Бог? Например вярвате в Бог и смятате, че сте доста почтени, но ако трябваше да живеете с обиграни от улицата младежи, грубияни, хулигани и бандити от подземния свят, да говорите на същия език, да ядете същата храна и да правите същите неща ежедневно, как бихте се почувствали? (Изпълнени с неприязън и отвратени.) В какво разположение на духа щяхте да бъдете, ако трябваше да живеете с изнасилвачи или убийци? (Погнусени.) Значи знаете какво е да си погнусен. Кажете ми тогава — може ли Бог да живее щастливо с покварен човешки род? Може ли да е радостен? (Не.) Няма нито щастие, нито радост. Тогава откъде да дойде любовта? Ако няма никаква радост, щастие или удоволствие, тогава за Него не представлява ли противоречие да обича хората както обича Себе Си, да ги обича твърде много, за да се раздели с тях? Няма ли в това елемент на преструвка? Каква точно е истината? Какво би трябвало наистина да чувства Бог, живеейки сред покварен човешки род, освен липсата на щастие, удоволствие и радост? (Болка.) Болка — това е много конкретно чувство. Друго? (Неприязън.) Неприязън е също чувство. Друго? (Омраза към покварения нрав на човека.) Омраза, отвращение и ненавист. Има го и най-истинското чувство — животът сред покварен човешки род, особено когато става въпрос за разбирателство, разговори, съвместна работа и създаване на връзки, изглежда невероятно унизителен. Мислите ли, че нормален човек може да продължава да изпитва любов в такова състояние на нещата, в такова постоянно състояние? (Не.) Не може да изпитва любов. Какво би направил, ако липсва любов? (Би се затворил в себе си.) Затварянето с себе си е желание, то е манталитет. Какво обаче следва да се направи, за да се погледнат фактите директно? Не трябва ли да се положат усилия за промяна на тези хора? (Да, трябва.) За такъв човешки род трябва да се практикува предоставяне, образоване, порицаване, разобличаване, кастрене, понякога и дисциплиниране, и така нататък. Това е необходимо и не може да бъде пропуснато. Но могат ли такива действия да постигнат моментални резултати? (Не могат.) Тогава какво трябва да се направи? (Трябва да бъдат кастрени, съдени и наказвани за дълъг период от време.) Делото по кастрене на хората, съденето и наказването им за дълъг период от време лесно ли е? Какво трябва да изтърпи Бог, за да направи това? (Унижение и болка.) Бог работи с невероятно търпение. Какво носи това търпение? Носи болка. Следователно когато Бог живее с покварен човешки род, в сърцето Му няма нито радост, нито щастие. Може ли Той да има в сърцето Си любов за хората, без да изпитва радост и щастие? Не може да се насили да ги обича. Как тогава може да върши делото Си? На какво основание? Той просто изпълнява отговорността Си. Това е служението на въплътения Бог; такова е неговото естество. Да изпълниш отговорността си означава да направиш всичко възможно, за да постигнеш всичко, което си видял, което знаеш, следва да кажеш и следва да направиш. Това се нарича да изпълниш отговорността си. Защо е възможно да се изпълни тази отговорност? Разбира се, че Бог има това бреме за човешкия род заради Божията идентичност и същност, защото въплътеният Бог има това поръчение и отговорност. И така, независимо с какъв тип хора и покварени човешки същества живее Той, това е състоянието на нещата. Знаете ли какво е това състояние на нещата? Това е състояние, при което Бог не изпитва нито щастие, нито радост, а трябва да изтърпява унижение. Същевременно трябва неуморно и постоянно да изтърпява всякакви видове човешка поквара и непокорство. Докато изтърпява всичко това, Той също така трябва неуморно да казва онова, което е длъжен да каже, и да прави онова, което е длъжен да прави. Трябва ясно да обясни нещата, които хората не разбират, а на онези, които съзнателно вършат нарушения, трябва да наложи известна дисциплина, правосъдие и наказание. Всичко това, което прави Бог, е свързано с Неговия план за управление и с етапите на Негово дело. Разбира се, то е дори още по-тясно свързано с конкретния проект на делото на Бог на спасяване на човешкия род. Казано накратко — свързано е със собствените отговорности на Бог. Всички тези неща, които прави Бог, представляват изпълнение на отговорността Му. Разбира се, онова, което Той разкрива, докато изпълнява отговорността Си, е Неговата същност и нрав. Каква, тогава, е същността на въплътения Бог, тоест, същността на този обикновен човек? Особено при осъществяването на този етап от делото в последните дни Той не проявява знаци и чудеса, нито удивителни неща. Всичко, което прави, е да казва на хората истините, които трябва да притежават и разбират. Той разобличава покварения нрав, който самите хора не могат да разпознаят, за да могат да го опознаят и разпознават, и за да могат да опознаят същността и действителните факти на покварата на човешкия род. Това е с цел хората да се покаят истински и да бъдат вкарани в правия път. Когато хората могат да се покаят истински, когато могат да разберат и да практикуват истината, те навлизат в истината реалност и придобиват надежда за спасение, а делото и отговорността на въплътения Бог са изпълнени. След като хората влязат в правия път, остава да се получат Божиите изпитания и облагородявания — така делото на въплътения Бог завършва. Отговорностите Му са изпълнени и делото Му е завършено. След като делото на въплътения Бог бъде завършено и вие сте в правия път, това означава, че служението Му е завършено и Той вече няма никакво задължение към вас. Какво означава да нямаш никакво задължение? Означава, че вече не е необходимо Той да бъде с тези хора и да изтърпява неща като тяхната поквара, представи, бунтарство, противопоставяне, отхвърляне и така нататък.

Било то от гледна точка на цялостния план за управление на Бог или на конкретно дело, вършено от въплътения Бог — някое от двете прави ли се само от любов? Нито едното, нито другото. Божият дух наблюдава човешкия род от небето по определен начин и въплътеният Бог на земята почти споделя същата гледна точка. Защо казвам „почти“? Въплътеният Бог на земята може да погледне на слабостите на човешкия род от относително по-внимателна гледна точка заради Своята човешка природа, заради съвместното Си съществуване със сътворения човешки род в рамките на едно и също пространство, а и защото, както и поквареният човешки род, Той споделя външното свойство да бъде човек. Следователно въплътеният Бог може да живее с хората донякъде по-хармонично, отколкото Бог на небето. Погледнато от този ъгъл, ако Бог не се беше въплътил, щяхте ли всички вие да стоите тук сега? Не, нямаше. Всичко това произтича от потребностите на Божието дело — това е единствената причина Той да заплати такава огромна цена и да дойде тук, за да го свърши Сам. Ако Бог заговори на хората от небето, от една страна поради пространственото разделение, за тях би било неудобно да чуват словата Му. От друга страна, предвид пространните и обширни слова на Бог в последните дни, ако Той заговори от небето по такъв начин, както и да го погледнете, би било неподходящо. Следователно единственият и най-добрият избор, както и най-полезният за човешкия род, за Божия план за управление и за делото на спасяване на човешкия род, е Бог да се въплъти. Въплъщаването на Бог е единственият избор и единственият начин да се върши делото. Само въплътеният Бог може да върши делото, има способностите да върши делото и може да постигне тези резултати. Ако погледнеш на словата, изречени от Бог в последните дни, от гледна точка на количеството — изречени са вече толкова много. Как може да бъдат предадени толкова много без метода на въплъщението? Ако Бог заговори от небето под формата на гръмотевица, колко хора биха се строполили мъртви всеки път, когато Той съди и заклеймява зли хора? Няма да останат много живи. Ако Бог заговори от вътрешността на вихрушка или от пламъци, колко вихрушки и огньове трябва да възникнат, преди Той да може да завърши изговарянето на тези слова? Целият човешки род ще бъде смутен от този подход. И след всичките тези години говорене словата на въплътения Бог повлияли ли са нормалния живот на човешкия род? По никакъв начин. И целият свят нито го е грижа, нито е повлиян и на йота. Това напълно постига целта на делото, вършено от въплътения Бог. Без въплътения Бог, това дело наистина би било неосъществимо. Самият въплътен Бог е потаен по отношение на делото. Бог не желае целият свят и целият човешки род да знае за него. Не желае за него да знаят езичниците, които не е избрал да знаят. Той може да изрази тези думи само в състояние на скритост, затова възприемането на метода на въплъщението е най-целесъобразно, а и най-мъдро. Това може да остане тайна само чрез въплъщението на Бог. Това, че въплъщението Му живее същото пространство като човешкия род, като му предоставя истината на човешки език, по начин и във форма, която хората могат да приемат, е Божията мъдрост и всемогъщество. Това е нещо, на което е способен само Бог. То не е по силите на човешкия род. Всичко това е свързано с великия план за управление на Бог. Би било крайно опростено, в противоречие с фактите и наистина необосновано човек едностранно да описва такъв велик план за управление на Бог като нещо, извършено само от любов. Казано накратко, независимо от съдържанието на вършеното дело, въплъщаването на Бог този път наистина предизвика значително вълнение и имаше съществено въздействие в целия свят и сред целия човешки род. Това показва колко грандиозно събитие е този факт. Фактът и формата на въплъщаването на Бог сами по себе си са противоречив въпрос в целия свят и в цялата религиозна общност. Това е събитие, към което човешкият род се отнася враждебно, което човешкият род заклеймява и отхвърля и изключително трудно проумява и си представя. Това, че Бог може да работи по този начин, показва Неговата мъдрост, Неговото могъщество, Неговото всемогъщество и Неговата власт. То изобщо не се върши от някаква си любов или поради нещо тривиално, или поради незначителна причина с размерите на сусамово семе. С други думи, голямо събитие, което може да разтърси целия религиозен свят, целия политически свят, целия човешки род и дори цялата вселена не произтича от любов, а от Божия план за управление и желанието да спаси човешкия род. Това е най-великото видение от третия етап на Божието дело. Най-великото видение, което хората трябва да разберат, опознаят и възприемат. Ако определяш това видение само като „породено от Божията любов, Бог ни обича. Виждате ли, Бог вече е въплътен и веднъж беше разпнат от любов към нас, а този път Той се въплъщава и идва да ни обича отново“ — нима това не е сериозна грешка? Да определиш такова велико видение на Божието дело като извършено от любов е изключително повърхностно. Ако не познаваш Бог, така да е. Но бързо замълчи, не говори безсмислици и не изразявай мнения наслуки. Казвал съм ви и преди — за нищо, свързано с Божия нрав, Божията същност и видението за Божието дело, хората не бива да съдят прибързано, да правят произволни заключения или да ограничават лекомислено. Ако не разбирате, просто си признайте, че не разбирате. Ако разбирате малко, то бързичко кажете: „Разбирам само толкова. Не смея да ограничавам произволно и не знам дали е правилно“. Трябва да добавите такъв тип обяснения и разяснения — не говорете необмислено. Ако говориш необмислено, тогава в малък мащаб може погрешно да повлияеш на другите, давайки им погрешни схващания и насоки. В по-голям мащаб може да накърниш Божия нрав. Ти определяш Божия план за управление и такова велико дело на Бог по спасението на човешкия род като любов, като извършени от любов. Нима това не е говорене на безсмислици? Трябва ли хората, които казват това, да бъдат ошамарени? (Да, трябва.) Защо трябва да бъдат ошамарени? Защото това е говорене без да се мисли. Това е изваждане на неща от контекста. Нима това не е вследствие на надменен нрав? Та ти не започна ли да вярваш в Бог едва преди няколко дни? Виждал ли си Го? Разбираш ли нрава Му? Не можеш да обясниш ясно или цялостно истината за видението на Божия план за управление, но въпреки това се осмеляваш да определяш Божията същност и нрав. Нима това не е крайно дръзко? Осмеляваш се да използваш думата „любов“, за да определяш толкова велико нещо. Това накърнява Божия нрав. Голямо прегрешение ли е да накърниш Божия нрав? Наистина е голямо. Някои хора казват: „Нито знам, нито разбирам“. И са напълно прави. Тъкмо защото нито разбираш, нито знаеш, а и защото си невежа и глупав, не бива да говориш необмислено. Можеш ли ти, обикновен човек, произволно да съдиш и да правиш небрежни заключения за Божиите дела? Целокупният човешки род заедно няма да може да обясни ясно Божиите дела, а ти сам искаш да определиш Божия нрав, Неговото дело и Неговата същност само една или две думи. Нима това не накърнява Божия нрав? (Да, накърнява го.) Значи има сериозен проблем с този химн. Той не само е пълен със объркани, празни, богохулни думи, но най-лошото е, че може да отклони хората, да ги подведе и да ги вкара в капана на собствените им представи. Може ли този химн да бъде запазен, предвид тежките последици, до които води? Твърдо не. Трябва да бъде изхвърлен.

Продължаваме по-нататък: „От любов Бог изразява истината и носи пътя на вечния живот“. Не е ли отвратителен начинът, по който тези думи ограничават нещата? (Отвратителен е.) Четем по-нататък: „От любов Бог съди и разобличава сатанинската природа на човешкия род със Своите слова“. Кажете Ми — когато Бог изразява резки слова, за да разобличи покварения нрав на човека, Той от любов към човека ли го прави или защото е отвратен от човека и го мрази? (Защото Бог е отвратен от човека и го мрази.) Бог е отвратен от човека, следователно каква част от Неговия нрав е това? (Праведност, святост.) Точно така. Не е от любов. Подобно човешко определяне на нещата не е ли неуместно и израз на неправилно разбиране? Има ли някакво практическо знание за истината в това твърдение? Това е изопачено и едностранчиво разбиране, погрешно тълкуване, погрешно разбиране. Редът представлява погрешно определяне. След това погледнете „От любов Бог ни изпитва, облагородява и кастри, за да пречисти покварата ни“. Нима тук няма същия проблем като с предходния ред? (Да, има.) Проблемът е същият. И по-надолу: „О, Боже! Всичко, разкрито в Твоето дело и в Твоите думи, е любов“. Това не е ли поредното ограничаване на Бог? Какво именно разкрива Бог? Своята святост и обичливост, както и Своя праведен нрав. Бог има гняв, величие, както и милост и любяща доброта. Как тогава може да се каже, че всичко е от любов? Това ограничаване е толкова отвратително и произволно! Нима не се дължи на надменност? Онова, което авторът на химна обяснява и обобщава, няма нищо общо с нрав същността, разкрита от Божиите слова. След това казва, че всичко е любов, което не само няма отношение, но и е изопачено и погрешно — това е напълно погрешно определяне. Любовта е емоция и може също така да служи като действие или поведение, но не е основната същност на Бог. Бог не обича хората безразборно. Възможно ли е Божията любов да е толкова изобилна, че да няма достатъчно място за нея, дотолкова, че Той да обича дори Сатана, покварения човешки род и Своите врагове? Дали това е така? Божията любов не е без принципи. Тя е принципна. Той обича положителни неща и мрази негативни и зли неща. Кажете Ми — Бог обича ли хората, които искрено вярват в Него? Той обича ли онези, които изпълняват дълга си предано? Той обича ли онези, които са Му покорни? Бог обича ли хора, които, чрез получаване на Неговото правосъдие и наказание, имат истинско покаяние, имат истинско покорство пред Бог и истински обичат Бог в сърцата си? Ако хората разбират истината и мразят покварения си нрав, то тяхната „ненавист“ е положително нещо. А Бог обича ли ги? (Да.) Онези, които могат да приемат истината, са положителни хора, а онези, които могат да се покорят на Бог, са дори още по-положителни. Именно положителните хора обича Бог. Той мрази дяволи и Сатана. Онези, които Той проклина и наказва, са всичките зли хора. А онези, които Бог обича, са всичките честни хора, хора, които се стремят към истината. Следователно Божията любов е принципна. Не е без принципи. За някои хора Бог е само милосърден, което не означава, че Той обича тези хора. Тези неща трябва ясно да се разберат. Човек не може сляпо да определя Божията любов. Да се говори лекомислено за Божията любов и тя да се определя слепешката, несъмнено означава съдене и хулене на Бог.

Да погледнем по-надолу: Правилно ли е да се каже, „О, Боже! Твоята любов не е просто любяща доброта и милост, а е най-вече наказание и правосъдие“? (Правилно е на теория, но не е практическо.) Теоретично няма проблем, но е доста пресилено това да се свързва с Божията любов. Тези думи не бива да се смятат за неправилни, но не бива да се смятат и за точни. Те са безсмислица, която почти не заслужава споменаване. По-надолу четем: „О, Боже! Твоето правосъдие и наказание са най-истинската любов и най-великото спасение“. Какво мислите за това? (Този ред е неправилен. Той установява Божието правосъдие и наказание като най-великото спасение, когато всъщност Божието спасение не се състои само от тях.) Не са ли разпъването на Божието въплъщение и Неговото изкупление и понасяне на всички грехове на човешкия род най-истинската любов? Не са ли те най-великото спасение? (Да, те са.) Следователно, в сравнение с правосъдието и наказанието, кое е „най-великото“? Всъщност при задълбочен анализ това твърдение е неправилно, неуместно и твърде строго ограничаващо. Не бива да бъде формулирано по този начин. Не бива да се казва, че всичко, което прави Бог, е любов, а е правилно да се каже, че всичко, което прави Бог, има положителен ефект върху хората и че за тях всичко е спасение и милосърдие, защото всичко се прави в името на човешкия род. Ако за Божието правосъдие и наказание кажете, че е „най“ и го издигнете до най-високо ниво, това не е правилно. Нещо, което е „най“, трябва да бъде единственото, без сравнение. За Божието правосъдие и наказание не може да се каже, че са „най“, ако се сравнят с друго дело на Бог. Някой беше написал химн и в текста му се казваше: „Обичам Божия праведен нрав повече от Неговата любяща доброта и милост“. Тези думи правилни са или са неправилни? (Неправилни са.) Какво не е наред с тях? (Те разделят йерархично Божията праведност, святост, любяща доброта и милост.) Всъщност това твърдение е правилно и е истинското преживяване на хората, след като са преживели Божието правосъдие и наказание. Какво стои в основата на това истинско преживяване? Тук има история, а именно: Когато някой се радва на Божията любяща доброта и милост, той може да придобие единствено благодат. Той може никога да не разпознае покварения си нрав и никога да не се отърве от него. Може единствено да преживее Божието правосъдие и наказание и да изтърпи болката на много изпитания и облагородявания — само тогава може да се избави от този покварен нрав. Ето защо, изхождайки от това допускане и в този контекст, това е разбирането, до което достигат хората. Това е точно, съответства на фактите и не е теоретична логика. Този химн е конструктивен, но никой от вас не може да го види. Наистина ви липсва проницателност. Какво потвърждава тази липса на проницателност? Каква е причината за тази липса? Причината е неразбиране на истината. Химнът „От любов“ е пълен с безсмислици: не е практически, не ми харесва и отказвам да изпея и една дума от него. Колко трябва да е малък духовният ръст на всички ви, за да го пеете с такъв огромен ентусиазъм и увлечение! Вие сте неспособни да схванете каквото и да било и дори не разбирате истините, в които хората следва да навлязат, но въпреки това искате да правите коментари относно Божията същност и Неговия план за управление. Не е ли това липса на разум? Хората без разум, които се осмеляват да се изказват не на място, не се занимават с изпълнението на съответните си задачи. Те изобщо не са прагматични.

Малко по-надолу: „Ще свидетелстваме за Твоята свята и праведна любов и Ти заслужаваш вечната ни възхвала“. Разбира се няма съмнение, че Бог заслужава вечна възхвала, но може ли да се счита за възхвала на Бог, ако това е начинът, по който хората Го познават? Да си представим, че Бог не обича някого. Той е отвратен и мрази издъно този човек. Ако въпреки това този човек може да обича и възхвалява Бог, то той има известен духовен ръст и известно истинско познание за Бог. В реда „Ще свидетелстваме за Твоята свята и праведна любов и Ти заслужаваш вечната ни възхвала“ какви прилагателни определят „Божията любов“? „Свята“ и „праведна“. Вижте колко велика е Божията любов според автора на химна, който използва Божията същност, за да определи Божията любов, казвайки, че Божията любов е свята и праведна. Нима това не е ясно от само себе си? Хората не са склонни да се радват на някаква шаблонна любов, нито на милосърдна любов, нито на любов, която милее за хората. Те ще възхваляват Бог само когато се радват на Неговата свята и праведна любов и именно заради това казват, че Бог заслужава вечна възхвала. Правилно ли е това? Това твърдение е грешно както от гледна точка на фактите, така и на логиката. То е просто безсмислица. Това е пустословно излияние на душевно болен човек, целящо да подведе хората. Мислиш ли, че това е мирският свят? В света всякакви зли и нечисти духове, всякакви персонажи и досадни негодници, както и такива с минимални умения, сладкодумие или наглост се осмеляват да се качат на трибунките си и да изнасят представления. Но в дома на Бог властва истината. Всички тези пакостници трябва да бъдат свалени от сцената. Трябва да бъдат изчистени от църквата. Всички техни ереси и заблуди трябва да бъдат разнищени, така че всеки открито да може да ги разпознае и да ги определи. Ако се върнем пак на въпроса — какво е Божията любов? Ако кажете, че е праведна и свята, това правилно ли е? (Не. Божията любов не е само тези неща.) Тогава какво е Божията любов? (В нея има също правосъдие и наказание, величие и гняв — всички те са Божия любов.) Божията любов е Божия любов, а Божията същност е Божия същност. Любовта на Бог е в Божието сърце и ум, в Неговите чувства, Неговата същност и Неговите дела. Можеш ли да го обясниш ясно? И въпреки това говориш за Божията любов като праведност и святост, осмеляваш се да я определяш по този начин. Колко нагло от твоя страна! Бог приема ли това, че употребяваш такива определения, за да Го възхваляваш? (Не приема.) Защо не приема? (Защото това е богохулство срещу Него.) Бог е отвратен, а ти изричаш абсолютни и пълни безсмислици! Твоята сляпа възхвала е безполезна и не е угодна на Бог. Бог няма чак такава нужда от възхвалата на човешкия род. Той не я желае. Не е като Той да има нужда от възхвалата на човека, за да живее удобно или да има увереност. Той има ли такава нужда? (Не, няма.) Делото, което Бог върши, е да спаси човешкия род, да даде на човешкия род добра крайна цел и върши определени дела за оцеляването на човешкия род в следващата епоха. Целта не е да получи възхвалата на хората. Просто така се случва, че един от резултатите от Божието дело е, че човешкият род Му предлага възхвала, но ако хората имат неразбиране по отношение на Бог и Го възхваляват сляпо, тогава Бог няма да го позволи и няма да го приеме. Ако хората са толкова нарцистични да смятат, че възхвалата на Бог от човешкия род е от такова голямо значение за Него, нима това не е погрешно тълкуване? Тъй като човешкият род има някаква си възхвала за Бог и някакво си свидетелство, той смята, че Бог е изключително трогнат, но всъщност Той изобщо не се трогва. Нима Бог не заслужава именно това? Това е напълно нормално нещо.

Да погледнем по-надолу: „От любов Бог използва хора, събития и неща, така че да можем да придобием истина и живот.“ Този ред правилен ли е? (Не е.) Какво не е наред с него? Думите „от любов“ ли са проблемът? Целият проблем е в първите две думи, който са толкова заблуждаващи и подвеждащи, че объркват съзнанието на хората, отнемайки им възможността да различат правилно и грешно. За в бъдеще не употребявайте погрешно думите „от любов“. Думите, които следват — „Бог използва хора, събития и неща, така че да можем да придобием истина и живот“, са верни. Това го има като съдържание в Божието дело, но би било погрешно да се определя като Божия любов. Това е Божието могъщество, Божията власт и Божията мъдрост. Не е от любов. И по-точно не е само от Божията любов. Бог има могъществото да мобилизира всички хора, събития и неща, за да служат на човешкия род, който Той иска да спаси. Той мобилизира всички неща и материи да служат на човешкия род, който Той иска да спаси, и да служат на Неговото дело на управлението, от което накрая ще се облагодетелства човешкият род — хората придобиват истината и живота. Ако казваш, че е само от любов, то означава ли това, че Божията мъдрост, власт и могъщество вече не съществуват? Да се каже, че е само от любов, не е правилно. Следователно уклонът и насоката на такива твърдения също са погрешни. Какво се има предвид, когато се казва, че всички са погрешни? Не са в съответствие с истината. Изказани са по изопачен начин, не са реалността на истината. И не са практическата страна на истината, която хората преживяват.

Да погледнем следващия ред: „От любов Божието правосъдие и наказание ни дава възможност да се отървем от влиянието на Сатана и да постигнем спасение“. Има ли някакъв проблем тук? И тук двете думи „от любов“ са неуместно допускане. Няма нищо нередно с фразата „Божието правосъдие и наказание ни дава възможност да се отървем от влиянието на Сатана и да постигнем спасение“, тъй като това е резултатът от Божието дело, но защо авторът на химна винаги добавя отпред думите „от любов“? Какъв урок научихте от това? Когато стане въпрос за коментиране, определяне или ограничаване по отношение на нрав същността на Бог, трябва да сте особено внимателни и да възприемете отношение на смирение и благоразумие. Ако сте способни да изричате безконечни глупости и ако всичко, което казвате, е безсмислица и празни приказки, преувеличения и богохулства, то вие ще накърните Божия нрав и ще Го накарате да се отврати от вас и да ви мрази. В сравнение със същността на Бог, казано донякъде неточно, човешкото знание за Бог е само една капка в океана или песъчинка на плажа. Пропастта между двете е огромна и ако хората все още се осмеляват да ограничават нещата и да си правят своеволни заключения, като произволно възприемат собствените си представи за истини и ги формулират в думи, то значи ще има съществен проблем. В какво се заключава този съществен проблем? (Богохулство.) Хуленето на Бог е обезпокоително и сериозно по природа. Ако не искаш да хулиш Бог въз основа на субективната си воля, трябва да се придържаш стриктно към онова, което току-що казах на всички вас. А именно — бъдете внимателни и си мерете думите. Какво означава човек да си мери думите? (Да не се коментира своеволно по отношение на Бог и да не бъде ограничаван.) Точно така. По въпроси, касаещи видения — „касаещи видения“ е само общ израз. По-конкретно той се отнася до въпроси, касаещи Божия план за управление, дело и нрав същност. И така, говорете и действайте внимателно по въпроси, свързани с тези видения, и не ограничавайте или съдете произволно. Някой хора казват: „Точно това си помислих“. Но правилно ли е от твоя страна да си мислиш, че е точно така? Не бъди твърде надменен и самоправеден. Ако онова, което си мислиш, е неправилно, но продължаваш да говориш безсмислици и да ограничаваш произволно нещата, то това означава да съдиш, да осъждаш и да богохулстваш. И може да получиш повече, отколкото си очаквал. Някои хора не могат да го осъзнаят и казват: „Точно така виждам нещата и ако не ме оставиш да говоря, значи искаш от мен да се прикривам“. Защо това да означава да се прикриеш? Това е съвет към теб да бъдеш внимателен и да не казваш нищо, което не си обмислил добре и за което не си потърсил потвърждение. Това е от полза за теб. За твоя защита. Ако онова, което си мислиш, е погрешно, знаеш ли какви ще бъдат последиците, след като се изкажеш? Ще трябва да понесеш отговорност за думите си. Всички антихристи са извършили много злодеяния. И какви са били крайните последици за тях? Трябвало е да понесат отговорност за делата си и църквата е трябвало да се справи с тях. Следователно ако имаш идея или определено разбиране, най-добре е то да се потвърди, преди да го изречеш. Трябва да имаш достатъчна фактологична основа и теоретична обосновка, преди да го изложиш в статия, да го оформиш в текст или да го композираш под формата на химн. Ако не разполагаш с достатъчно факти и теоретична обосновка, то фактите, които искаш да установиш, или онова, което вярваш, че е „истината“, са твърде непрактични. Това са просто теории без съдържание и подвеждащи думи. Би могло да се каже, че ти си неприкрито безразсъден и изричаш богохулни думи.

Бог е изразил толкова много истини от началото на Своето дело досега и има толкова много слова, които засягат различните състояния и покварен нрав на хората, както и различните нужди на хората. Какво имам предвид? Означава, че има толкова много химни, които могат да бъдат написани за теми, касаещи преживяването на хората, знанията на хората за Божието слово и за Божиите изисквания. Можеш да пишеш за всеки аспект, в които имаш преживяване. Ако нямаш преживяване, не пиши произволно. Ако имаш преживяване, но не си добър в писането на химни, може да намериш някого, който да разбира от химни, за да ти даде насоки, преди да пишеш. Хората, които не разбират от химни, определено трябва да избягват да ги пишат безразсъдно, само за да запълват място. Хората, които пишат химни, трябва да имат преживяване, и също така да схващат принципите. Трябва да бъдат искрени и да казват практични думи, така че написаният химн да е полезен за хората. Някои химни казват неща, които изобщо не са практически, а само думи и доктрини, които не носят нищо на хората. По-добре е да не се пишат такива химни. Някои хора пишат химни и след това ги дават на други хора за редакция. А редакторите на химните нямат преживяване, а симулират преживяване и литературен талант. Нима това не е мамене? Те нямат собствено преживяване, но въпреки това искат да редактират химни за други — липсва им самопознание. Следователно онези, които нямат преживяване или истинско познание, не бива никога да пишат химни. От една страна, няма да бъдат полезни по никакъв начин на никого, и от друга страна, ще се излагат.

Химни се пеят отчасти за възхвала на Бог и отчасти за занимаване с духовна практика и самоанализ, което дава възможност човек да извлече полза от това. Показателят за това дали един химн е стойностен е доколко текстът му носи полза и добро за хората. Ако е добър химн за преживяване, ще съдържа много думи, които ще са благотворни и полезни за хората. Какво се има предвид под полезни думи? Има се предвид текст, за който можеш да се сещаш всеки път, когато се натъкнеш на нещо в твоите преживявания Тези думи могат да ти дадат насока и път на практика. Могат да ти дадат известна подкрепа, вдъхновение и насока или да хвърли малко светлина, така че въз основа на тези думи, които идват от практически преживявания, да можеш да откриеш позицията, която трябва да заемеш, отношението, което трябва да възприемеш, вярата, която трябва да имаш и пътя, който трябва да практикуваш. Или благодарение на тези думи да можеш да разпознаеш определени аспекти от собствените си изопачавания и да разпознаеш определени аспекти от собственото си покварено състояние, твоето разкриване на поквара или твоите мисли и идеи. Всички те са полезни за хората. Защо са полезни за хората? Защото са съгласно истината и представляват преживявания и осъзнавания на хора. Ако в текста има наистина практически неща, които могат да бъдат полезни за твоето житейско преживяване, като те подпомагат, насочват, просвещават или предупреждават по отношение на преодоляването на покварения ти нрав, то тези думи са ценни и практически. Макар някои текстове да са непретенциозни, те са практически. Някои текстове може да не са написани много елегантно, може да не приличат на поезия или проза и да са на простонароден език и казани от сърце, но ако тези думи изразяват разбиране на истината и ако предават истинско преживяване на истината, то те са духовно извисяващи за теб. Те са практически и ценни. Най-голямата трудност, пред която всички сте изправени в момента, е, че не знаете как да разпознавате. Не можете да доловите дали текстът е празни думи или думи и доктрини. За вас няма значение какви думи се пеят. Не се замисляте дали текстът е практически, дали съдържа светлината на истината, дали помага на хората или дали ви носи полза. Не ви занимава нищо от това. И продължавате да смятате, че химните са доста приятни и красиви, след като сте ги изпели. Но не знаеш какъв ефект са имали върху теб. Нима това не е човек, на когото му липсва проницателност?

Има един химн, озаглавен „Никое сърце не е по-добро от Божието“, и всеки ред от този химн е осъзнаване, което идва от практическо преживяване. Той е много полезен за хората. Някой от вас слушал ли го е? Колкото по-добър е текстът и колкото по-духовно извисяващ е за живота на хората, толкова по-неохотно го приемате. Не го гледате и не му обръщате внимание. Не цените тези добри неща. Не знаете как да успеете да задържите нещо ценно. След като е в ръцете ви, то ви се изплъзва. Колко истински бедни и жалки сте всички! Препоръчвал съм този химн много пъти на събирания. Редовното пеене на такива химни има подпомагащ ефект върху вашето навлизане, върху развиването на вярата ви в Бог и върху постигането на истинско покорство пред Бог. Тези ефекти са неизмерими. Това е ценен химн, затова ви го препоръчвам. Въпреки това никой от вас не го пее. Все още не знаете какво е реалност и какво са справедливи слова и доктрини, затова трябва да пеете тези химни по-често и наистина да ги почувствате. Нека анализираме този.

В първия ред на химна се казва: „След като съм избрал да обичам Бог, бих Му позволил да ми отнеме каквото пожелае“. Да отнеме какво? Нечий статус, нечие семейство, нечий образ и дори нечие достойнство. Какви бяха елементите на облагородяванията, които сполетяха Йов? Какво направи Бог? (Отне имуществото и децата на Йов.) Бог му отне всичко и то мигновено. Той остана без нищо и цялото му тяло се покри с циреи. Това се казва лишаване. Конкретно това е лишаване, а цялостният поглед върху това действие показва, че Бог е искал да изпита Йов. Било е изпитание и една от конкретните задачи в изпитанието е била лишаване. Да погледнем по-надолу: „Въпреки че се чувствам малко тъжен, не изричам ни едно оплакване“. Нима това не е човешко отношение? (Да, такова е.) „Чувствам се малко тъжен“. Според вас хората сблъскват ли се със затруднения, когато Бог им отнема? (Да.) Сблъскват се със затруднения, чувстват се наранени, тъжни, безпомощни и сломени. Идва им да заплачат, да избухнат и да се бунтуват. Има много аспекти на тази тъга, следователно това твърдение реалистично ли е? (Да.) „Не изричам ни едно оплакване.“ Нима човекът няма нито едно оплакване? Невъзможно е, но хората трябва да се стремят към възход като този. Трябва да преживеят това и да възприемат такъв вид отношение. Тези думи съдържат ли положителни напътствия за хората? (Да, съдържат.) „Не изричам ни едно оплакване“. Точно такива трябва да бъдат хората — да не се оплакват. Човек не бива да има оплаквания. Ако хората имат оплаквания, трябва да се опознаят и да не се оплакват от Бог. Трябва да се покорят — това е отношение на човешкото покорство пред Бог. Хората не бива да се оплакват. Оплакването е вид бунтарство срещу Божието дело и изпитания и не е истинско покорство. На следващия ред се казва: „С покварения си нрав човекът заслужава съд и наказание“. Нима това не е факт? (Факт е.) Факт е, че хората имат покварен нрав, но ако не разпознават този факт, могат ли да изрекат това твърдение? Ако хората не го разпознават, то няма да го признаят. Ако не го признаят, няма да изказват такива твърдения, следователно този ред произлиза от истинско преживяване на хората. Фразата „човекът заслужава съд и наказание“ изглежда доста простичка, но какво е загатнатото ѝ значение? То е, че хората имат покварен нрав, те се бунтуват се срещу Бог и Му се противопоставят, и заслужават съд и наказание. Всички навлечени страдания са заслужени — всичко, което прави Бог, е правилно. Тези думи реалистични ли са? (Да.) Това е изцяло субективно признание за наличие на покварен нрав, като същевременно е готовност се приема съд и наказание. Признава се, че Божият съд и наказание е спасение за хората и че Бог трябва да действа по този начин. Това е отношение на покорство спрямо Божия метод на работа чрез правосъдие и наказание. Трябва ли хората да имат такъв вид отношение? (Да, трябва.) Наистина трябва. И така, след като изпяхте този химн, той от полза ли е за хората? (Да.) Какви ползи носи? Ако не пееш тези слова, няма да знаеш този факт. Няма да знаеш каква гледна точка трябва да имаш, как да се покориш или какво отношение да възприемеш, как трябва да се покориш или какъв вид отношение трябва да възприемеш, за да се покориш на Божието правосъдие и наказание и да го приемеш. Ако обаче пееш този химн и се замислиш върху текста му, ще усетиш че думите в него са твърде добри, че те са правилни, на тях можеш да кажеш „амин“ и да признаеш, че произтичат от преживяване. Изглеждат ли като високопарни думи? (Не.) Но ти носят положителни напътствия, като ти предоставят инициативен и положителен път. Когато откриеш, че имаш покварен нрав и Бог те съди и наказва, те ще ти дадат правилна гледна точка и път за практикуване. Първо, трябва да разпознаеш, че когато хората имат покварен нрав, те трябва да приемат Божието правосъдие и наказание. Няма какво да се каже. Не спори с Бог. Независимо дали можеш да разбереш намеренията Му или не, първо трябва да се покориш. Кой е причината да имаш покварен нрав? Кой те кара да се противопоставящ на Бог? Заслужаваш да бъдеш съден и наказан. Откъде идва това покорство? Нима това не е практически път? Това е пътят за практикуване. Как би се почувствал човек, след като е изпял този текст? Нима този текст не е много практически? В него няма разтърсващи или високопарни думи, а съвсем обикновени. Те обаче предават нещо фактическо и същевременно дават на всички, пеещи този химн, път, който да практикуват. Може и да не са толкова изящно създадени, но са практически.

Да погледнем следващия ред: „Божието слово е истината; не бива да тълкувам погрешно намеренията Му“. Това твърдение правилно ли е? (Да, правилно е.) Какво е правилно в него? Някои хора казват: „Божието слово е истината“ — нима това не се подразбира? Не е ли това доктрина?“. Този ред служи за основа на следващия: „Не бива да тълкувам погрешно намеренията Му“. Как се е появила тази фраза? Какво настроение и какво състояние са я породили? (Ако хората истински вярват, че Божието слово е истината, те няма да тълкуват Бог погрешно.) Понеже твърдиш, че Божието слово е истината, не бива да тълкуваш погрешно Божиите намерения. Следователно какво трябва да направиш, ако възникне погрешно разбиране? Бързо остави настрана собствените си намерения и търси истината. По отношение на доктрина — ако знаеш, че Божиите слова са истината, но въпреки това продължаваш да тълкуваш погрешно Божиите намерения, къде е грешката тук? (В това, че не се приема истината.) Правилно. Следователно хората трябва да бъдат покорни и да не тълкуват погрешно Божиите намерения. Понеже твърдиш, че Божието слово е истината — това е теория, която разбираш — тогава защо тълкуваш погрешно Божието сърце, когато те сполетят реални събития? Това доказва, че не си приел истински факта, че Божието слово е истината. В такъв случай този ред не служи ли като подсказка? Какво ти подсказва? (Трябва да вярваме, че Божието слово е истината, трябва твърдо да разпознаем този факт.) Трябва да вярваш, че Божието слово е правилно, че е истината. Понеже твърдиш, че Божието слово е истината, не приемай собствените си намерения като истината или като целта, когато те сполетят събития. Вместо това трябва да видиш какви са Божиите намерения. Освен това, Бог с истината ли иска да те изпита? (Да.) Ако твърдиш, че е истината, то можеш ли да тълкуваш погрешно Божиите намерения? Да предположим, че вътрешно размишляваш върху фрази като „Бог ще ме заклейми ли? Ако бъда заклеймен, ще бъда ли наказан? Възможно ли е Бог да смята, че не съм угоден, и да ме унищожи?“. Нима всички те не са проява на погрешно разбиране? (Такива са.) Всички те са проява на погрешно разбиране. И така, изречението „Божието слово е истината; не бива да тълкувам погрешно намеренията Му“ не насочва ли всички ви да осъзнаете нещо? Не означава ли това, че трябва да излезеш от погрешното си разбиране и да приемеш изпитанията, които ти дава Бог, Неговото правосъдие и наказание? (Да, означава.) Каква е основата за приемане? Това е категоричното ти признание, че Божиите слова са правилни и че те са истината. Хората имат покварен нрав и именно те е грешат. Хората не могат да използват собствените си намерения, за да правят догадки за Божиите намерения. Бог не греши. След като установихме, че Бог не греши, от това следва, че хората трябва да приемат всичко, което Той върши.

Малко по-надолу: „Аз често се самоанализирам и откривам твърде много нечистота“. Как тази нечистота бива открита чрез самоанализ? (Когато хората разкрият своята поквара.) Открива се, когато хората разкрият своята поквара. Това е едната страна на нещата. Когато Бог изпитва хората, когато обстоятелствата, които Той подрежда, не се харесват на хората, те често се чудят: „Бог не ме ли обича вече? Нима Бог не е праведен? Той не е праведен, задето прави това. Действията му не отговарят на истината и Той нехае за трудностите на хората“. Хората винаги заговорничат срещу Бог, пораждайки всякакви видове покварен нрав, мисли, идеи, гледни точки и подозрения във връзка с Него. Нима това не са нечистоти? (Да, нечистоти са.) Разбира се, това е и показател за покварата на хората. В следващия ред — „Ако не се стремя с всички сили, може да е трудно да бъда усъвършенстван“ — тези думи са мислите на автора на химна, които е разпознал чрез анализ. Не правиш самоанализ на собствената си нечистота, като винаги разбираш Бог погрешно и признаваш само устно, че Той е истината. Въпреки това, когато те сполетят събития, упорито се придържаш към собствените си идеи, бунтуваш се срещу Бог, оплакваш се от Него, тълкуваш Го погрешно и не приемаш Неговото правосъдие и наказание. Ако не се откажеш от тези неща, ще ти бъде много трудно да бъдеш усъвършенстван. Тоест, ще бъде невъзможно да бъдеш усъвършенстван и няма да има надежда, защото не можеш да приемеш истината. Според теб този текст няма ли практическа страна? (Има.) Всеки ред от този химн съдържа езика и описанията на действителни състояния, които възникват, когато хората реално преживяват ситуации.

Да разгледаме следващия ред: „Въпреки че понесох много трудности, за мен е чест да се наслаждавам на Божията любов“. Тук трудностите са обвързани с Божията любов и с чест. Нима това не е нещо, породено от действително преживяване? Нима това не е вид истинска вяра и отношение, произтичащи от действителните действия и преживявания на човек? Тези думи не идват просто така от нищото. Те са създадени на фона на настроение, среда, събитие. Какво мислиш за това отношение? Хората изтърпяват много трудности и тези трудности водят до загуба на почтеност и достойнство, като лишават хората от техния духовен ръст, наред с други трудности. Причиняват им много болка. Но след като са стигнали дотук, те развиват истинска вяра в Бог и познание за Бог. Чувстват, че всичко това е наслаждаване на Божията любов, специална милост от Бог, а не, че Бог им създава трудности. Смятат, че е чест и че това е любовта на Бог към тях. Следователно Бог работи по този начин, като така ги лишава и ги изпитва, и като така ги съди и наказва. Това е реално, положително състояние на съзнанието, което хората трябва да имат. То е развито от контекста на реалния живот. Що за човек би казал: „Въпреки че понесох много трудности, за мен е чест да се наслаждавам на Божията любов“? Няма да е типът човек, написал химна „От любов“. Всичко, което е могъл да каже, са объркани, празни думи, високопарни думи и лозунги. Би ли могъл той да каже: „Въпреки че понесох много трудности, за мен е чест да се наслаждавам на Божията любов“? Би ли могъл да произнесе тези думи от цялото си сърце? Не. Всичко, което е казал, са празни думи, преувеличени думи и думи, които хората са склонни да слушат, и в крайна сметка е скалъпил химн и се е помислил за доста способен и умен. Според Мен нито думичка от тези текст не струва пукната пара. Всички са безсмислица. Трябва да бъдат изхвърлени и на никого не бива да се позволява да пее такива химни в бъдеще. Ако искате да пеете, трябва да пеете химни като „Никое сърце не е по-добро от Божието“, който съдържа истински думи, казани от сърце. Тези думи са духовно извисяващи за хората.

В последния ред от първия стих се казва: „Чрез трудностите се уча на покорство“, което означава, че именно трудностите учат хората на покорство. След това продължава — „Никое сърце не е по-добро от Божието“. Този ред е наистина свързан с темата. Това е окончателното разбиране и преживяване, придобито от преминаването през всички тези неща. А именно, че Божието намерение е да спаси хората. Хората трябва да разберат, че Божието сърце за хората не може да бъде по-добро и че всичко, което Той прави, е от полза за тях. Онова, което Той прави, не е да затруднява хората или да ги обърква, а да ги пречиства. Именно поради тази причина авторът на химна може да каже от цялото си сърце: Никое сърце не е по-добро от Божието. Това е езикът на човешката природа. Без определен опит и разбиране, без определено преживяване и разбиране на Божието дело и за начина, по който Той спасява хората, и тези конкретни подробности — може ли някой да изрече думи като „Никое сърце не е по-добро от Божието“? Абсолютно никой. Погледнете отново фразата „Чрез трудностите се уча на покорство“. Този ред има ли практическа страна? Нима не е показателно, че хората придобиват или жънат, след като навлязат в истината реалност? (Да, показателно е.) Тогава какво е трудност? Означава ли да нямаш достатъчно за ядене, достатъчно дрехи или означава да преживяваш трудностите на лишаването от свобода? Тук не се има предвид физическо страдание по тези начини. По-скоро това е битка, която хората преживяват в сърцата си, във връзка с истината, Божието дело, Божието спасение и ревностната грижа на Бог. След като преживеят това, хората чувстват, че са страдали много в сърцата си по отношение на своята надежда. Най-накрая разбират Божиите намерения, знаят, че трябва да се покорят на Бог. Научават как да се покорят на Бог и как да придобият задълбочено преживяване на онова, което върши Бог. И едва тогава могат да кажат „Никое сърце не е по-добро от Божието“. Повечето хора не могат да изрекат такова изречение. Харесвам този химн. Харесват ми такъв вид химни. Ще ви бъде изключително полезно да пеете често този химн. Всеки ред в него има въздържащ ефект върху покварения нрав, разкрит в ежедневието ви. Това е както напътствие, така и помощ за практическото ви преживяване и навлизането ви в истината реалност. Колко добре би било за вас да четете този текст по-често, когато имате свободно време! Има ли ред в този химн, който не е изречен в определено състояние или контекст? Има ли ред, който не засяга навлизане в някакъв аспект на истината? Няма такъв — никой ред не съдържа празни думи. Погледнете последните няколко реда: „Макар да съм избрал да обичам Бог, аз съм подправен от собствените ми идеи“. Да избереш да обичаш Бог е широка, обща, теоретична декларация. Всъщност това означава, че приемаш Божието поръчение, изпълняваш си дълга и отдаваш живота си за Бог. Това именно е изложено накратко във фразата „да обичам Бог“. Хората чувстват, че все още са примесени със собствените си идеи. Кой би изрекъл подобна фраза, без да познава себе си и да има каквото и да било преживяване на истината? Вие определено не бихте могли да я изречете, защото ви липсва такова преживяване. Продължаваме по-нататък: „Трябва да се стремя да напредна и да придобия дух като този на Петър“ — авторът на химна се стреми да бъде като Петър. Вие също сте си поставили критерий за сравнение и цел. Вие също искате да бъдете като Петър. Следователно какъв е вашият път? Ти също трябва да се стремиш да напреднеш, но можеш ли да изречеш фразата „Аз съм подправен от собствените ми идеи“? Как ще постигнеш дух като този на Петър, ако дори не знаеш какво означава да си подправен от собствените ти идеи? Тази фраза има практическа страна. По-надолу става дори още по-добре: „Независимо как Бог гледа на моята любов, единственото ми желание е да Го удовлетворя“. Това изискват хората от себе си, след като са преживели трудности и изпитания. Това е отношение на удовлетворяване на Божиите намерения, отношение на покоряване на Бог и стремеж към истината. С други думи, да можеш да удовлетвориш Бог означава човек да е постигнал целта си, независимо от мащаба, който може да постигне. Тези думи имат практическа страна. Чувстваш ли се насърчен и мотивиран, след като ги прочете? (Да.) След като хората ги прочетат, те им дават цел, тласък и насока. Понякога хората чувстват, че независимо как действат, не могат да се справят добре, и изпадат в негативност. Но след като прочетат тези думи и видят, че Бог не иска много от хората, те си мислят: „Трябва само да удовлетворя Бог. Не искам нищо друго. Търся само избавление от плътските си желания и предпочитания и удовлетворяване на Бог — това е достатъчно“. В крайна сметка всичко се свежда до думите „Въпреки че понесох много трудности, за мен е чест да се наслаждавам на Божията любов. Чрез трудностите се уча на покорство. Никое сърце не е по-добро от Божието“. Тези думи са доста практически.

Като цяло химнът „Никое сърце не е по-добро от Божието“ говори за истинско преживяване. След като преживеят Божието дело, Неговото наказание, правосъдие и изпитания, хората се научават да се покоряват, започват да разбират Божиите намерения и знаят, че никое сърце не е по-добро от Неговото. Това е обичливият аспект на Бог и именно това преживяват хората. И него хората трябва да познават. Ако направите музика към този текст за практическо преживяване и знание и го пеете често, той ще ви бъде много полезен. От една страна, пеенето на химни с Божиите слова може да помогне на хората да разберат по-добре истината и да навлязат в истината реалност по-бързо. От друга страна, чрез пеенето на тези химни за преживяване, написани от хора, които притежават реалност, вашите преживявания и разбиране ще се развият по-бързо. Това са прозрения и разбирания, написани, след като хората са имали известни преживявания, и те включват пътя и насоката за навлизане, които хората са длъжни да имат. Те са вече създадени и са достъпни за вас, и ще ви помогнат изключително много. Защо не напишете музика към такъв текст за преживяване? Защо винаги композирате музика към текстове, които са празни, непрактически и банални? Вие сте твърде непрозорливи, не знаете какво означава добър химн. Вие сте такова разочарование! Тези химни за преживяване са толкова полезни за хората. Редовното пеене на тези практически думи ги запечатва в сърцето на хората, като така значително подпомага навлизането им в живота и промяната на техния нрав. Ако сте заседнали вечно на етапа на Епохата на благодатта — възхвалявайки Божията благодат, любовта Му, благата Му, Неговата милост и любяща доброта — ще бъдете ли някога способни да навлезете в истината реалност? Вашият духовен ръст и състояние остават толкова нищожно малки, вечно заседнали на повърхностен етап. Без добри химни, които да ви напътстват, ще ви бъде твърде изнурително да навлезете в истината реалност само със собствени усилия. Погледнете химна „Никое сърце не е по-добро от Божието“, прочетете с молитва този химн в свободното си време. Той съдържа път, който ще те води и ще ти помогне да навлезеш в истината реалност. Може да ти даде правилна насока, за да имаш правилна гледна точка. Какви са някои от правилните гледни точки? „С покварения си нрав човекът заслужава съд и наказание“. Нима това не е правилната и чиста гледна точка, която хората трябва да имат? Също така, думите „Божието слово е истината; не бива да тълкувам погрешно намеренията Му“ правилни ли са? (Правилни са.) Наистина, трябва да ги приемеш, трябва да се ангажираш с тях и да ги преживяваш. И когато те сполетят събития, ще има път, който да поемеш. Тези думи ще станат насока за твоите действия и държание. И още „Ако не се стремя с всички сили, може да е трудно да бъда усъвършенстван“. Това също представя правилна гледна точка. Ами това — „Чрез трудностите се уча на покорство. Никое сърце не е по-добро от Божието“? Това ли е гледната точка, която човек трябва да има? (Да, това е.) Вгледайте се внимателно: Нито едно изречение тук не е просто празни приказки или обикновени думи и доктрини. Всички те говорят за разбиране и прозрение, родени от истинско преживяване. Ако го сравните с химна „От любов“ от преди малко, кой смятате, че е практически? Практическото трябва да бъде запазено, а онова, което е празно, трябва да бъде отстранено и изхвърлено. Не бива да бъде популяризирано. Някои казват: „Свикнал съм да пея онези химни. Те са влезли в сърцето ми и не мога без тях“. Ако не можеш без тях, тогава продължавай да ги пееш. Ще видя какво си придобил, след като си ги пял двадесет години, дали можеш да навлезеш в истината реалност. Ако пееш химна „Никое сърце не е по-добро от Божието“, той ще завладее сърцето ти още след първото или второто пеене. След като го пееш в продължение на един или два месеца, твоето състояние до известна степен ще се измени. И ако наистина приемаш думите му с цялото си сърце, вътрешното ти състояние ще бъде различно и ще си го променил напълно. Можеш да пееш онези химни с празни теории и безсмислици цял живот, но ползата ще е никаква. Също като хората в Епохата на благодатта, които са пели онези празни и повърхностни химни и които през целия си живот са пели, но не са придобили истината — това е просто загуба на време.

12 януари 2022 г.