240. В продължение на много години традиционният начин на вярване на хората (този на християнството — една от трите основни религии в света) е четенето на Библията; разлъката с Библията не е вяра в Господ, разлъката с Библията е хетеродоксалност и ерес и дори когато хората четат други книги, в основата на тези книги трябва да лежи обяснението на Библията. Това означава, че ако вярваш в Господ, тогава трябва да четеш Библията и освен на нея не трябва да се покланяш на никоя книга, която не включва Библията. Ако направиш това, значи предаваш Бог. Откакто съществува Библията, вярата на хората в Господ е била вярата в Библията. Вместо да се казва, че хората вярват в Господ, по-добре е да се казва, че вярват в Библията; вместо да се казва, че са започнали да четат Библията, по-добре е да се казва, че са започнали да вярват в Библията; и вместо да се казва, че са се върнали пред Господ, по-добре е да се казва, че са се върнали пред Библията. Така хората се покланят на Библията, сякаш тя е Бог, и се отнасят към нея като към кръвта на живота им, и да я загубят би било все едно да загубят живота си. Хората смятат, че Библията е толкова висша, колкото и Бог, а има и такива, които я смятат за по-висша от Бог. Ако хората са лишени от делото на Светия Дух, ако не могат да почувстват Бог, те могат да продължат да живеят, но веднага щом изгубят Библията или известните глави и цитати от Библията, тогава те сякаш губят живота си. И така, веднага щом хората повярват в Господ, те започват да четат Библията, да я учат наизуст, и колкото повече от Библията успяват да запомнят, толкова повече това доказва, че обичат Господ и имат голяма вяра. Всички онези, които са чели Библията и могат да говорят за нея на другите, са най-добрите братя и сестри. През всичките тези години вярата и предаността на хората към Господ са се измервали според степента на разбиране на Библията. Повечето хора просто не разбират защо трябва да вярват в Бог, нито как да вярват в Него, и не правят нищо друго, освен сляпо да търсят ключове, за да декодират главите от Библията. Хората никога не са следвали посоката на делото на Светия Дух; открай време те не са правели нищо друго, освен неистово да изучават и изследват Библията и никой никога не е открил по-ново дело на Светия Дух извън рамките на Библията. Никой не е способен да се отдели от Библията, нито някой някога се е осмелявал да го направи. През всичките тези години хората са изучавали Библията, измислили са толкова много обяснения и са положили толкова много труд в това; освен това те имат много различия в мненията си за Библията, които спорят безконечно, така че днес са се формирали над две хиляди различни вероизповедания. Всички те искат да намерят някакви изключителни обяснения или по-дълбоки тайни в Библията, искат да я изследват и да открият в нея предисторията на делото на Йехова в Израел, предисторията на делото на Исус в Юдея или други тайни, които не са известни на никого другиго. Подходът на хората към Библията е смесица от вманиачаване и вяра и никой не може да бъде напълно наясно с реалната история зад Библията или със същността на Библията. Дори и днес хората все още изпитват неописуемо чувство на удивление, когато става дума за Библията, а вманиачаването в нея е още по-голямо и вярата в нея е още по-голяма. Днес всички искат да намерят в Библията пророчествата за делото на последните дни, искат да открият какво дело върши Бог през последните дни и какви знамения има за последните дни. По този начин поклонението на хората пред Библията става все по-ревностно и колкото повече наближават последните дни, толкова по-сляпо става тяхното доверие към библейските пророчества, особено към тези за последните дни. С такава сляпа вяра в Библията, с такова доверие в Библията те нямат желание да търсят делото на Светия Дух. В представите си хората смятат, че само Библията може да донесе делото на Светия Дух, че само в Библията могат да се открият стъпките на Бог, че само в Библията са скрити тайните на Божието дело, че само Библията — а не други книги или хора — може да изясни всичко за Бог и цялото Му дело, че Библията може да донесе делото на небето на земята и че Библията може да започва и да завършва епохите. С тези представи хората не са склонни да търсят делото на Светия Дух. И така, независимо от това колко много е помагала Библията на хората в миналото, тя се е превърнала в пречка за най-новото Божие дело. Без Библията хората могат да търсят стъпките на Бог на други места, но днес Неговите стъпки са „ограничени“ от Библията и разпространяването на Неговото най-ново дело просто е станало двойно по-трудно, превърнало се е в тежка задача. Всичко това се дължи на известните глави и цитати от Библията, както и на множеството пророчества в нея. Библията се е превърнала в идол в съзнанието на хората, превърнала се е в главоблъсканица в техните умове и те просто не са способни да повярват, че Бог може да работи извън Библията, не са способни да повярват, че хората могат да намерят Бог извън Библията, а още по-малко са способни да повярват, че Бог може да се отдели от Библията в последното дело и да започне наново. За хората това е немислимо; те не могат да го повярват, нито да си го представят. Библията се е превърнала в голяма пречка за приемането на по-новото Божие дело от хората, а също и в трудност за разпространяването по-новото Божие дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (1))

241. Що за книга точно е Библията? Старият завет е Божието дело по време на Епохата на закона. В Стария завет на Библията е записано цялото дело на Йехова по време на Епохата на закона, както и Неговото дело на сътворението. Целият Стар завет е запис на делото, извършено от Йехова, и накрая разказите за делото на Йехова завършват с Книгата на Малахия. В Стария завет има записи на две дела, извършени от Бог: едното е делото на сътворението, а другото е постановяването на закона. И двете бяха дела, извършени от Йехова. Епохата на закона представлява делото, извършено под името на Бог Йехова; това е цялото дело, извършено главно под името на Йехова. Така в Стария завет е записано делото на Йехова. В Новия завет е записано делото на Исус — дело, което беше извършено главно под името на Исус. Значението на името на Исус и делото, което Той извърши, са записани предимно в Новия завет. По време на старозаветната Епоха на закона Йехова построи храма и олтара в Израел, ръководи живота на израилтяните на земята, доказвайки, че те са Неговия избран народ, първата група хора, които Той избра на земята и които бяха съгласно намеренията Му, първата група, която Той лично води. Дванадесетте племена на Израел бяха първите избраници на Йехова и затова Той винаги вършеше делото Си върху тях, чак до края на делото на Йехова от Епохата на закона. Вторият етап от делото беше делото на Епохата на благодатта от Новия завет и то беше извършено сред еврейския народ, сред едно от дванадесетте племена на Израел. Обхватът на това дело беше по-малък, защото Исус беше Бог, който стана плът. Исус работи само в земите на Юдея и само три години и половина; ето защо става невъзможно това, което е записано в Новия завет, да надмине количеството работа, записано в Стария завет.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (1))

242. Библията е историческа книга. Разбира се, тя съдържа и някои от предсказанията на пророците, а тези предсказания в никакъв случай не са история. Библията се състои от няколко части — тя не е само пророчества, не е само делото на Йехова, нито пък само посланията на Павел. Ти трябва да знаеш от колко части се състои Библията; Старият завет съдържа Битие, Изход…, а освен това има и книги с пророчества, които са написани от пророците. Накрая Старият завет завършва с Книгата на Малахия. В Стария завет е записано делото на Епохата на закона, която беше ръководена от Йехова; от Битие до Книгата на Малахия той е изчерпателен запис на цялото дело на Епохата на закона. Това означава, че в Стария завет е записано всичко, което е преживяно от хората, напътствани от Йехова в Епохата на закона. По време на старозаветната Епоха на закона Йехова издигна много пророци, които да изричат пророчества от Негово име, да дават наставления на различни племена и народи и да предсказват делата, които Йехова щеше да извърши. Всички издигнати хора бяха получили Духа на пророчеството от Йехова. Те можеха да виждат виденията от Йехова и да чуват гласа Му; така те бяха вдъхновени от Него и написаха пророчества. Делото, което вършеха, беше израз на гласа на Йехова, израз на пророчеството на Йехова, а делото на Йехова по онова време беше просто да напътства хората, като използва Духа; Той не стана плът и хората не видяха лицето Му. Така Той издигна много пророци, които да вършат делото Му, и им даде послания, които те предаваха на всяко племе и род на Израел. Тяхното дело беше да изричат пророчества, а някои от тях записваха наставленията, които Йехова им даваше, за да ги покажат на другите. Йехова издигна тези хора, за да изричат пророчества, да предсказват бъдещите дела или делата, които предстояха да бъдат извършени по онова време, така че хората да могат да видят удивителността и мъдростта на Йехова. Тези книги с пророчества бяха доста различни от другите книги на Библията; те бяха думи, изречени или написани от онези, на които беше даден Духът на пророчеството — от онези, които бяха получили видения или глас от Йехова. Освен книгите с пророчества всичко останало в Стария завет се състои от записи, направени от хората, след като Йехова беше завършил Своето дело. Тези книги не могат да заместят предсказанията, изречени от пророците, които бяха издигнати от Йехова; например Битие и Изход не могат да се сравняват с Книгата на Исая и Книгата на Даниил. Пророчествата бяха изречени, преди делото да бъде извършено, а междувременно другите книги бяха написани, след като делото беше завършено — на това бяха способни хората. Пророците от онова време бяха вдъхновени от Йехова и изрекоха някои пророчества, изговориха много думи и предрекоха нещата от Епохата на благодатта, както и унищожението на света в последните дни — делото, което Йехова планираше да извърши. Всички останали книги са запис на делото, което Йехова извърши в Израел. Така че когато четете Библията, вие четете най-вече за това, което Йехова направи в Израел; Старият завет на Библията записва основно делото на Йехова — как Йехова напътства Израел, как използва Мойсей, за да изведе израилтяните от Египет, да ги отърве от оковите на фараона и да ги отведе в пустинята, последвалото им влизане в Ханаан и след това техният живот в Ханаан. Ако оставим тези неща настрани, всичко друго е съставено от записи за делото на Йехова в Израел. Всичко, записано в Стария завет, е делото на Йехова в Израел — тоест делото, което Йехова извърши в земята, в която създаде Адам и Ева. От момента, в който Бог официално започна да ръководи хората на земята след Ной, всичко, което е записано в Стария завет, е делото на Израел. А защо не е записано никакво дело освен делото на Израел? Защото земята на Израел е люлката на човечеството и в началото нямаше други страни освен Израел, и Йехова не вършеше Своите дела на друго място. Ето защо това, което е записано в Стария завет на Библията, е единствено Божието дело в Израел по онова време. Думите, изречени от пророците, от Исая, Даниил, Йеремия и Йезекиил … техните думи предсказват друго Негово дело на земята, те предсказват делото на самия Бог Йехова. Това изцяло дойде от Бог, то беше дело на Светия Дух и освен тези книги на пророците, всичко останало е запис на преживяванията на хората, свързани с делото на Йехова по онова време.

Делото на сътворението беше извършено преди появата на човечеството, но книгата Битие дойде едва след появата на човечеството; това беше книга, написана от Мойсей по време на Епохата на закона. Това е като нещата, които се случват между вас днес: след като се случат, вие ги записвате, за да ги покажете на хората в бъдещето, а за хората от бъдещето нещата, които сте записали, са събития от миналото — те само могат да се четат като история. Това, което е записано в Стария завет, е делото на Йехова в Израел, а това, което е записано в Новия завет, е делото на Исус в Епохата на благодатта; тези записи документират делото, извършено от Бог в две различни епохи. Старият завет документира делото на Бог през Епохата на закона, така че Старият завет е историческа книга. Новият завет е резултат от делото на Епохата на благодатта, а когато започна новото дело, Новият завет също остаря, затова Новият завет също е историческа книга. Разбира се, Новият завет нито е толкова систематичен, колкото Стария завет, нито отразява толкова много неща. Цялото изобилие от слова, изречени от Йехова, е записано в Стария завет на Библията, докато само някои от словата на Исус са записани в четирите евангелия. Разбира се, Исус също извърши много дела, но те не са подробно описани. Записаното в Новия завет е по-малко, защото Исус извърши по-малко дело; свършеното за три години и половина на земята, както и работата на апостолите, беше много по-малко от работата на Йехова. Поради това в Новия завет има по-малко книги, отколкото в Стария завет.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (1))

243. Евангелските книги в Новия завет бяха записани двадесет до тридесет години след разпъването на Исус. Преди народът на Израел четеше само Стария завет. Тоест в началото на Епохата на благодатта хората четяха Стария завет. Новият завет се появи едва през Епохата на благодатта. Новият завет не съществуваше, когато Исус вършеше делата Си; след като Той възкръсна и се възнесе на небето, хората записаха делата Му. Едва тогава се появиха четирите евангелия, към които бяха прибавени и посланията на Павел и Петър, както и книгата Откровение. Повече от триста години след възнесението на Исус на небето следващите поколения събраха избирателно тези документи и чак тогава се появи Новият завет на Библията. Новият завет се появи едва след приключването на това дело; преди това той не съществуваше. Бог беше извършил цялото това дело, а Павел и другите апостоли бяха написали толкова много послания до църквите на различни места. Хората след тях комбинираха посланията им и добавиха разказа на Йоан за най-великото видение, което той видя на остров Патмос, в което беше пророкувано Божието дело в последните дни. Хората измислиха тази последователност, която се различава от днешните слова. Това, което е записано днес, е според стъпките на Божието дело; това, с което хората са заети днес, е делото, което Бог върши лично, и словата, изречени лично от Него. Няма нужда ти — човечеството — да се намесваш; словата, които идват пряко от Духа, са подредени стъпка по стъпка и тази подредба се различава от подредбата на човешките записи. Може да се каже, че това, което хората записаха, беше според тяхното ниво на просвета и човешки заложби. Това, което те записаха, бяха човешки преживявания и всеки от тях имаше свои собствени средства за записване и свое собствено разбиране, и всеки запис беше различен. Следователно, ако почиташ Библията като Бог, ти си изключително неосведомен и глупав! Защо не търсиш делото на днешния Бог? Само Божието дело може да спаси човека. Библията не може да спаси човека, хората могат да я четат в продължение на няколко хиляди години и пак няма да има и най-малка промяна в тях, и ако ти се покланяш на Библията, никога няма да спечелиш действието на Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (3))

244. Много хора вярват, че разбирането и способността да се тълкува Библията е същото като намирането на истинския път — но дали всъщност нещата са толкова прости? Никой не знае каква е реалността на Библията: че тя не е нищо повече от исторически запис на Божието дело и свидетелство за предишните два етапа от Божието дело, и че тя не ти предлага разбиране за целта на Божието дело. Всички, които са чели Библията, знаят, че тя документира двата етапа от Божието дело през Епохата на закона и Епохата на благодатта. Старият завет проследява историята на Израел и как Йехова е работил от времето на сътворението до края на Епохата на закона. В Новия завет е записано делото на Исус на земята, което се съдържа в четирите Евангелия, както и делото на Павел — нима това не са исторически записи? Припомнянето на неща от миналото днес ги превръща в история и независимо от това колко са верни или реални, те все пак са история, а историята не може да се обърне към настоящето, защото Бог не гледа назад към историята! И така, ако разбираш само Библията, но не разбираш нищо от делото, което Бог възнамерява да извърши днес, и ако вярваш в Бог, но не търсиш делото на Светия Дух, тогава не разбираш какво означава да търсиш Бог. Ако четеш Библията, за да изучаваш историята на Израел, да изследваш историята на Божието сътворение на небето и земята, значи не вярваш в Бог. Но днес, тъй като вярваш в Бог и тъй като се стремиш към живот, стремиш се към познание за Бог, а не към мъртви думи и доктрини или разбиране на историята, трябва да потърсиш настоящите Божии намерения и да търсиш посоката на делото на Светия Дух. Ако беше археолог, можеше да четеш Библията, но ти не си археолог, а един от тези, които вярват в Бог, и е най-добре да потърсиш настоящите Божии намерения.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (4))

245. Ако искаш да видиш делото на Епохата на закона и как израилтяните следваха пътя на Йехова, трябва да прочетеш Стария завет; ако искаш да разбереш делото на Епохата на благодатта, трябва да прочетеш Новия завет. Но как да видиш делото от последните дни? Трябва да приемеш Божието водачество днес и да навлезеш в днешното дело, защото това е новото дело и никой не го е записал предварително в Библията. Днес Бог се е въплътил и е подбрал други избраници в Китай. Бог върши делото Си върху тези хора, Той продължава делото Си на земята и продължава с това, което идва след делото на Епохата на благодатта. Днешното дело е път, по който човекът никога не е вървял, и път, който никой никога не е виждал. Това е дело, което никога не е извършвано преди — то е най-новото Божие дело на земята. Следователно дело, което никога не е било извършвано преди, не е история, защото сега е настояще и това дело тепърва трябва да се превърне в минало. Хората не знаят, че Бог е извършил по-велико, по-ново дело на земята, при това извън Израел, че то вече е излязло извън обхвата на Израел и извън рамките на предсказанията на пророците, че това е ново и удивително дело извън пророчествата; то е по-ново дело отвъд пределите на Израел и е дело, което хората нито могат да разгадаят, нито да си представят. Как би могла Библията да съдържа изрични записи за такова дело? Кой би могъл да запише предварително и без пропуски всяка частица от днешното дело? Кой би могъл да запише това по-велико и по-мъдро дело, което не се подчинява на условностите, в тази толкова остаряла книга, че е мухлясала? Настоящото дело не е история, така че ако искаш да вървиш по новия път на днешния ден, трябва да се отделиш от Библията, трябва да излезеш извън рамките на книгите с пророчества или историята в Библията. Само тогава ще можеш да вървиш както подобава по новия път и само тогава ще можеш да навлезеш в новата сфера и в новото дело. Трябва да разбереш защо днес от теб се иска да не четеш Библията, защо има друго дело, което е отделно от Библията, защо Бог не търси по-нова, по-подробна практика в Библията и защо вместо това има по-могъщо дело извън рамките на Библията. Именно всичко това трябва да разберете. Трябва да разбираш разликата между старото и новото дело и дори да не четеш Библията, трябва да умееш да я анализираш; в противен случай ще продължаваш да боготвориш Библията и ще ти е трудно да навлезеш в новото дело и да претърпиш новите промени. След като има по-висш път, защо да изучаваш този низш, остарял път? След като има по-нови слова и по-ново дело, защо продължаваш да живееш сред старите исторически записи? Новите слова могат да те поддържат, което доказва, че това е новото дело; старите записи не могат да те заситят или да задоволят настоящите ти нужди, което доказва, че те са история, а не настоящото дело. Най-висшият път е най-новото дело, а при новото дело, колкото и висш да е пътят на миналото, той е просто история, към която хората се връщат, и независимо, че има стойност като справка, той все пак е старият път. Въпреки че е записан в „свещената книга“, старият път е история; въпреки че не е записан и на една страница от „свещената книга“, новият път е настоящият. Този път може да те спаси и този път може да те промени, защото това е делото на Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (1))

246. Всички трябва да разбирате Библията — това дело е крайно необходимо! Днес не е нужно да четеш Библията, защото в нея няма нищо ново — всичко е старо. Библията е историческа книга и ако ти беше ял и пил Стария завет през Епохата на благодатта, и ако беше приложил на практика това, което се изискваше по времето на Стария завет през Епохата на благодатта, то Исус щеше да те отхвърли и да те осъди; ако беше приложил Стария завет към делото на Исус, ти щеше да бъдеш фарисей. Ако днес събереш Стария и Новия завет заедно, за да ядеш и пиеш от тях, а и да ги практикуваш, тогава днешният Бог ще те осъди; ти ще си изостанал от днешното дело на Светия Дух! Ако ядеш и пиеш Стария и Новия завет, значи си извън потока на Светия Дух! По времето на Исус, Той водеше евреите и всички онези, които Го следваха според делото на Светия Дух в Него по онова време. Той не приемаше Библията за основа на това, което вършеше, а говореше според делото Си; не обръщаше внимание на това, което казваше Библията, нито пък търсеше в Библията път, по който да води Своите последователи. Още от самото начало на Своето дело Той проповядваше пътя на покаянието — дума, която изобщо не се споменава в многобройните пророчества на Стария завет. Той не само че не действаше според Библията, но и водеше по по-нов път и вършеше по-ново дело. Никога не се позоваваше на Библията, когато проповядваше. През Епохата на закона никой не можеше да извършва Неговите чудеса на изцеление на болни и изгонване на демони. Същото важи и за Неговото дело, Неговите учения и властта и могъществото на речта Му, които бяха непосилни за който и да било човек в Епохата на закона. Исус просто вършеше Своето по-ново дело и въпреки че много хора Го осъждаха с помощта на Библията — и дори използваха Стария завет, за да Го разпнат — Неговото дело надмина Стария завет; ако не беше така, защо хората Го приковаваха на кръста? Не беше ли, защото в Стария завет не се казваше нищо за Неговите учения, за могъществото Му да изцелява болни и да прогонва демони? Неговото дело беше извършено, за да поведе по по-нов път, а не за да започне съзнателно битка срещу Библията или съзнателно да отхвърли Стария завет. Той просто дойде, за да извърши Своето служение, да донесе новото дело на онези, които копнееха за Него и Го търсеха. Той не дойде, за да обясни Стария завет или да отстоява неговото дело. Делото на Исус не целеше да позволи на Епохата на закона да продължи да се развива. Той не се съобразяваше с това дали Неговото дело е основано на Библията, а просто дойде да извърши делото, което трябваше да извърши, затова не обясни пророчествата на Стария завет, нито работи според думите на старозаветната Епоха на закона. Той пренебрегваше написаното в Стария завет, не се интересуваше дали то е в съгласие с Неговото дело, или не, не се интересуваше какво знаят другите за делото Му и как го осъждат. Той просто продължи да върши делото, което трябваше да върши, въпреки че много хора използваха предсказанията на старозаветните пророци, за да Го осъдят. На хората им се струваше, че делото Му няма основание и че в него има много неща, които противоречат на записите от Стария завет. Не беше ли това заблуда на човека? Необходимо ли е Бог да прилага правила към делото Си? И трябва ли Бог да работи според предсказанията на пророците? В крайна сметка кое е по-велико: Бог или Библията? Защо Бог трябва да върши делата Си според Библията? Възможно ли е Бог да няма право да излезе извън границите на Библията? Не може ли Бог да излезе извън Библията и да върши други дела? Защо Исус и учениците Му не спазваха Съботата? Ако трябваше да практикува в съответствие със Съботата и според заповедите на Стария завет, защо Исус не спазваше Съботата, след като дойде, а вместо това миеше крака, покриваше глава, разчупваше хляб и пиеше вино? Нима всичко това не липсва в заповедите на Стария завет? Ако Исус следваше Стария завет, защо наруши тези правила? Ти трябва да знаеш кой е бил пръв — Бог или Библията! Като Господар на Съботата, не би ли могъл Той да бъде и Господар на Библията?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (1))

247. Всички евреи бяха чели Стария завет и знаеха за пророчеството на Исая, че в ясла ще се роди мъжко дете. Защо тогава, въпреки че бяха напълно наясно с това пророчество, продължаваха да преследват Исус? Дали причината не е в тяхната непокорна природа и непознаване на делото на Светия Дух? По онова време фарисеите вярваха, че делото на Исус е различно от това, което знаеха за мъжкото дете, за което беше пророкувано, а днес хората отхвърлят Бог, защото делото на въплътения Бог не съответства на Библията. Не е ли същината на техния бунт срещу Бог една и съща? Можеш ли да приемеш без изключение цялото дело на Светия Дух? Ако това е дело на Светия Дух, то е правилният поток и ти трябва да го приемеш без никакви опасения; не трябва да подбираш какво да приемаш. Ако се опиташ да приложиш повече от прозренията си върху Бог и проявиш повече предпазливост към Него, тогава не е ли това нежелателно? Онова, което трябва да направиш, е не да търсиш допълнителни доказателства от Библията, а по-скоро неизменно да приемаш делото на Светия Дух, защото вярваш в Бог, за да следваш Бог, а не бива да Го проверяваш. Не трябва да търсиш допълнителни доказателства за Мен, за да докажеш, че Аз съм твоят Бог, а трябва да можеш да разпознаеш дали съм от полза за теб — това е най-важното. Дори и да намериш още неопровержими доказателства в Библията, те не могат да те доведат напълно пред Мен. Ти просто живееш в рамките на Библията, но не и пред Мен; Библията не може да ти помогне да Ме познаеш, нито да задълбочи любовта ти към Мен. Макар че Библията пророкува, че ще се роди мъжко дете, никой не можеше да прозре върху кого ще се сбъдне това пророчество, защото човекът не познаваше Божието дело и именно това накара фарисеите да се съпротивляват на Исус. Някои знаят, че Моето дело е в интерес на човека, но продължават да вярват, че Исус и Аз сме две напълно отделни, взаимно несъвместими същества. По онова време Исус изнесе пред учениците си само поредица от проповеди от Епохата на благодатта на теми като например как да практикуват, как да се събират, как да се молят и как да се отнасят към другите в Епохата на благодатта. Делото, което Той извърши, бе делото на Епохата на благодатта и Той говореше единствено за това как учениците и онези, които Го следваха по онова време, трябва да практикуват. По онова време Той извърши само делото на Епохата на благодатта и нито едно от делата на последните дни. Когато Йехова установи старозаветния закон в Епохата на закона, защо тогава не извърши делото на Епохата на благодатта? Защо не изясни предварително делото на Епохата на благодатта? Това нямаше ли да помогне на човека да го приеме? Той само пророкува, че мъжко дете ще се роди и ще дойде на власт, но не извърши предварително делото на Епохата на благодатта. Делото на Бог във всяка епоха има ясни граници; Той върши само делото на настоящата епоха и никога не извършва предварително следващия етап на делото. Само по този начин Неговото представително дело за всяка епоха може да бъде изведено на преден план. Исус говореше само за знаменията в последните дни; каза само как хората от това време трябва да са търпеливи, как трябва да бъдат спасени, как трябва да се покаят и да се изповядат, и как трябва да носят кръста и да понасят страдания. Никога не каза как човекът в последните дни трябва да постигне навлизане, нито как трябва да се стреми да удовлетвори Божиите намерения. В този смисъл не е ли абсурдно да търсим в Библията Божието дело от последните дни? Какво можеш да видиш, като просто държиш Библията в ръка? Било то тълкувател на Библията или проповедник, кой би могъл ясно да види предварително делото на днешния ден?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как могат да получат Божиите откровения онези, които са ограничили Бог в представите си?)

248. Днес хората винаги мислят, че Библията е Бог и че Бог е Библията. Също така те вярват, че думите в Библията са единствените слова, които Бог е изрекъл, и че всички те са казани от Бог. Всички вярващи в Бог дори смятат, че макар шестдесет и шестте книги на Стария и Новия завет да са написани от човека, те всички са боговдъхновени и са запис на словата на Светия Дух. Това е изопаченото възприемане на човека и то не отговаря напълно на фактите. Всъщност, с изключение на пророческите книги, по-голямата част от Стария завет е исторически запис. Някои от посланията в Новия завет произлизат от преживяванията на човека, а други — от просветлението на Светия Дух; например посланията на Павел са възникнали от работата на човек, всички те са резултат от просветлението на Светия Дух, написани са за църквите и са думи на увещание и насърчение за братята и сестрите в тези църкви. Те не бяха слова, изречени от Светия Дух — Павел не можеше да говори от името на Светия Дух, нито беше пророк, а още по-малко видя виденията, които Йоан видя. Посланията му бяха написани за църквите в Ефес, Коринт, Галатия и други църкви от онази епоха. И така, посланията на Павел в Новия завет са послания, които Павел написа за църквите. Те не са вдъхновения от Светия Дух, нито са преки слова на Светия Дух. Те са просто думи на увещание, утеха и насърчение, които той написа за църквите по време на своята работа. Те също са запис на голяма част от работата на Павел по онова време. Написани са за всички, които са братя и сестри в Господа, и така че братята и сестрите от църквите по онова време да слушат съветите му и да следват пътя на покаянието на Господ Исус. Павел по никакъв начин не каза, че всички — независимо дали са църкви от онова време, или от бъдещето — трябва да ядат и да пият написаното от него, нито пък каза, че всички Негови слова идват от Бог. Просто според обстоятелствата на църквите по онова време той общуваше с братята и сестрите, увещаваше ги и им вдъхваше вяра, просто проповядваше или напомняше на хората и ги увещаваше. Словата Му се основаваха на неговото собствено бреме и той подкрепяше хората чрез тези слова. Той вършеше работата на апостол на църквите по онова време, той беше работник, използван от Господ Исус, и затова трябваше да поеме отговорността за църквите, да се заеме с работата на църквите и да се запознае със състоянията на братята и сестрите — това беше причината, поради която написа послания за всички братя и сестри в Господа. Всичко, назидателно за човека и положително, което казваше, беше правилно, но то не представляваше словата на Светия Дух и не можеше да представлява Бог. Ако човекът се отнася към записите на човешките преживявания и човешките послания като към слова, изречени от Светия Дух към църквите, това е изключително погрешно разбиране и огромно богохулство! Това е особено вярно, когато става дума за посланията, които Павел написа за църквите, тъй като неговите послания бяха написани за братята и сестрите в зависимост от обстоятелствата и ситуацията на всяка църква по онова време и имаха за цел да увещават братята и сестрите в Господа, за да могат да приемат благодатта на Господ Исус. Посланията му имаха за цел да вдъхновят братята и сестрите по онова време. Може да се каже, че това беше неговото собствено бреме, а също и бреме, дадено му от Светия Дух; в края на краищата той беше апостол, който ръководеше църквите по онова време, и отговорността да пише послания за църквите и да ги увещава беше негова. Неговата идентичност беше само на работещ апостол, той беше просто апостол, изпратен от Бог, а не пророк, нито предсказател и за него работата, която вършеше, и животът на братята и сестрите бяха от първостепенно значение. Следователно той не можеше да говори от името на Светия Дух и словата му не бяха слова на Светия Дух, а още по-малко биха могли да се нарекат Божиите слова, защото той не беше нищо повече от сътворено същество и със сигурност не беше въплътеният Бог. Неговата идентичност не беше еднаква с тази на Исус. Словата на Исус бяха слова на Светия Дух, те бяха Божиите слова, защото Неговата идентичност беше тази на Христос — Божия Син. Нима е възможно Павел да се равнява с Него? Ако човекът гледа на послания или думи като Павловите като на слова на Светия Дух и им се покланя като на Бог, тогава може да се каже само, че твърде много не му достига проницателност. Казано по-сериозно, не е ли това просто богохулство? Как може един човек да говори от името на Бог? И как би могъл човекът да се прекланя пред записите на човешки послания и на думите, изречени от човек, сякаш те са свещена или небесна книга? Възможно ли е Божиите слова да бъдат изречени леко от човек? Как може един човек да говори от името на Бог? И така, какво ще кажеш ти — възможно ли е посланията, които той написа за църквите, да не са опетнени от неговите собствени идеи? Как е възможно да не са опетнени от нещата, които произлизаха от собствените му идеи? Той написа послания за църквите въз основа на личните си изживявания и знания. Например Павел написа послание до църквите в Галатия, в което се съдържаше определено мнение, а Петър написа друго, в което имаше друго мнение. Кое от тях дойде от Светия Дух? Никой не може да каже със сигурност. Следователно може да се каже само, че и двамата носеха бреме за църквите, но писмата им представляват техния духовен ръст, представляват техния ресурс и подкрепа за братята и сестрите, както и тяхното бреме към църквите, и те представляват само човешка работа — те не бяха изцяло от Светия Дух. Ако твърдиш, че неговите послания са думи на Светия Дух, то това е абсурдно и ти извършваш богохулство! Посланията на апостол Павел и другите послания от Новия завет са равностойни на мемоарите на духовните личности от по-ново време: Те са равностойни на книгите на Уочмън Ни, на изживяванията на Лорънс и т.н. Просто книгите на духовните личности от по-ново време не са събрани в Новия завет, но същността на тези хора беше същата: те бяха хора, използвани от Светия Дух през определен период, и не можеха да представляват пряко Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (3))

249. Колцина от вас днес смеят да кажат, че всички думи, изречени от онези, които са били използвани от Светия дух, са дошли от Светия дух? Някой смее ли да говори такива неща? Ако твърдиш това, тогава защо книгата на пророк Ездра е била отхвърлена и защо с книгите на онези древни светци и пророци се е случило същото? Ако всички те са дошли от Светия дух, защо се осмелявате да правите такъв произволен подбор? Квалифициран ли си да подбираш работата на Светия дух? Много истории от Израел също са отхвърлени. И ако вярваш, че всички тези писания от миналото са дошли от Светия дух, тогава защо някои от книгите са били отхвърлени? Ако са дошли от Светия дух, трябвало е всички те да бъдат запазени и изпратени на братята и сестрите от църквите, за да ги четат, не да бъдат произволно избирани или отхвърляни според човешката воля — само това би било правилно. Като казваме, че преживяванията на Павел и Йоан са били примесени с личните им възгледи, това не означава, че познанието им за преживяване е дошло от Сатана, а просто че е имало неща у тях, които са дошли от техните лични преживявания и възгледи. Познанието им е било основано на действителните им преживявания в онзи момент. Кой би могъл уверено да заяви, че цялото им познание е дошло от Светия дух? Ако и четирите евангелия са дошли от Светия дух, тогава защо всеки един от четиримата — Матей, Марк, Лука и Йоан, казаха различни неща за Исусовото дело? Ако не вярвате, че е така, прочетете разказите в Библията за това как Петър се отрекъл от Господ три пъти: всички те са различни и имат свои собствени особености. Мнозина невежи казват: „Въплътеният Бог също е човешко същество, следователно възможно ли е думите, които изрича, да идват изцяло от Светия дух? Ако думите на Павел и Йоан са били примесени с човешката воля, тогава не са ли и Неговите слова примесени с човешката воля?“. Хората, които говорят такива неща, са слепи и невежи! Прочетете внимателно четирите Евангелия: всяко описание относно това какво е казал и направил Исус се различава коренно от човек до човек, като всеки автор има свой собствен възглед. Ако всичко написано от авторите на тези книги идваше от Светия дух, всичко щеше да е еднакво и съгласувано. Защо тогава има несъответствия? Нима човекът е толкова безгранично глупав, че да не може да види това?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно названията и идентичността)

250. Евангелието на Матей от Новия завет описва родословието на Исус. В началото се казва, че Исус е потомък на Авраам и Давид и син на Йосиф; след това се казва, че Исус е заченат от Светия Дух и е роден от девица — което би означавало, че Той не е син на Йосиф или потомък на Авраам и Давид. Родословието обаче настоява да свърже Исус с Йосиф. След това в родословието започва да се описва процеса, чрез който Исус е роден. Казва се, че Исус е заченат от Светия Дух, че е роден от девица, а не че е син на Йосиф. Но в родословието ясно е написано, че Исус е син на Йосиф, и тъй като родословието е написано за Исус, в него са записани четиридесет и две поколения. Когато се стига до поколението на Йосиф, в родословието набързо е казано, че Йосиф е съпругът на Мария — думи, които са дадени, за да се докаже, че Исус е потомък на Авраам. Това не е ли противоречие? Предците на Йосиф са ясно документирани в родословието — а то очевидно е на Йосиф — но Матей настоява, че това е родословието на Исус. Това не отрича ли факта на зачатието на Исус от Светия Дух? И така, дали родословието на Матей не е човешка идея? Това е още по-нелепо! Ето как можеш да разбереш, че тази книга категорично не е дошла изцяло от Светия Дух. Може би има хора, които смятат, че Бог трябва да има родословие на земята, в резултат на което определят Исус като четиридесет и второто поколение на Авраам. Това наистина е нелепо! След като е дошъл на земята, как е възможно Бог да има родословие? Ако казваш, че Бог има родословие, не Го ли нареждаш сред сътворените същества? Бог не принадлежи на земята, Той е Създателят и макар да е от плът, Неговата същина не е като тази на човека, а как тогава е възможно да причислиш Бог към същия вид като сътворено същество? Авраам не може да представлява Бог; той беше обект на делото на Йехова по онова време, беше просто един предан слуга, когото Йехова счете за достоен, и беше един от народа на Израел. Как може той да е прародител на Исус?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (3))

251. Днес анализирам Библията по този начин и това не означава, че я ненавиждам или че отричам стойността, която тя има като справка. Обяснявам ти и ти изяснявам изначалната стойност и произхода на Библията, за да не бъдеш винаги държан в неведение. Причината е, че хората имат толкова много възгледи за Библията, а повечето от тях са погрешни, и четенето на Библията по този начин не само им пречи да придобият това, което трябва, но по-важното е, че пречи на делото, което възнамерявам да извърша, смущава ужасно делото на бъдещето и предлага само недостатъци, а не предимства. Ето защо това, което те моля да разбереш, е просто същността на Библията и истинската история, която стои зад нея. Не искам от теб да не четеш Библията или да обявяваш на всеослушание, че тя е без стойност, а да имаш правилното познание и възглед за Библията. Не бъди прекалено едностранчив! Въпреки че Библията е историческа книга, написана от човека, тя също така документира много от принципите, чрез които древните светци и пророци служиха на Бог, както и преживяванията на неотдавнашните апостоли в служенето на Бог — всичко това представлява истинското прозрение и познание на тези хора и може да служи като ориентир за хората от тази епоха в търсенето на истинския път. По този начин, четейки Библията, хората могат да спечелят и много пътища на живота, които не могат да бъдат намерени в други книги. Тези пътища са пътищата на живота на делото на Светия Дух, изживени от пророците и апостолите в миналите епохи; много от думите са доста ценни и могат да осигурят това, от което хората се нуждаят. Ето защо всички хора обичат да четат Библията. Тъй като в Библията е скрито толкова много, възгледите на хората за нея са различни от тези за каквито и да е писания на велики духовни личности. Библията е запис и сборник с изживяванията и знанията на хората, които служиха на Йехова и Исус в старата и новата епоха, така че по-късните поколения са могли да получат от нея много просветление, озарение и пътища за практикуване. Причината, поради която Библията е по-висша от писанията на всички други велики духовни личности е, че всички техни писания са извлечени от Библията, а всички техни преживявания идват от Библията и са обяснения на Библията. И така, въпреки че хората могат да спечелят ресурс от книгите на всяка велика духовна личност, те продължават да се прекланят пред Библията, защото тя им се струва толкова висша и дълбока! Въпреки че Библията обединява някои от книгите за думите на живота, като посланията на Павел и посланията на Петър, и въпреки че тези книги могат да осигуряват ресурс и да помагат на хората, те все пак са остарели, принадлежат на старата епоха и колкото и да са добри, са подходящи само за един период и не са вечни. Защото Божието дело винаги се развива и не може просто да спре по времето на Павел и Петър — тоест не може завинаги да остане в Епохата на благодатта, в която е разпнат Исус. И така, тези книги са подходящи само за Епохата на благодатта, а не за Епохата на царството в последните дни. Те могат да осигуряват ресурс само за вярващите от Епохата на благодатта, но не и за светиите от Епохата на царството, и колкото и да са добри, те все пак са остарели. Същото е и с делото на сътворението на Йехова или Неговото дело в Израел: колкото и велико да беше това дело, то все пак щеше да остарее и щеше да дойде времето, когато да отмине. Така става и с Божието дело: независимо колко е велико, ще дойде време, когато то ще достигне до своя край; то не може да остане винаги сред делото на сътворението, нито сред това на разпятието. Колкото и убедително да е било делото на разпятието, колкото и ефективно да е било то в победата над Сатана, делото все пак си остава дело, а епохите все пак си остават епохи; не е възможно делото винаги да стои на една и съща основа и не е възможно времената да остават непроменени, защото е имало сътворение и трябва да има последни дни. Това е неизбежно! Така че днес думите на живота в Новия завет — посланията на апостолите и четирите Евангелия — са се превърнали в исторически книги, станали са стари алманаси, а как е възможно старите алманаси да отведат хората в новата епоха? Независимо от това колко полезни са тези алманаси в осигуряването на приток на живот за хората, независимо от това колко способни са да доведат хората до кръста, не са ли те остарели? Не са ли те лишени от стойност? Затова казвам, че не трябва да вярваш сляпо на тези алманаси. Те са твърде стари, не могат да те въведат в новото дело и могат само да бъдат бреме за теб. Те не само не могат да те въведат в новото дело и в ново навлизане, но и те отвеждат в старите религиозни църкви — и ако това е така, няма ли да вървиш назад във вярата си в Бог?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (4))

252. Аз съм свършил много работа сред хората, като през това време съм изрекъл и много думи. Всички тези думи са в името на спасението на човека и бяха изречени, за да може човекът да съответства на Мен. Въпреки това на земята съм спечелил само няколко души, които Ми съответстват, и затова казвам, че човек не цени думите Ми — това е така, защото човекът не е Мое съответствие. По този начин работата, която върша, не е само за да могат хората да Ми се покланят; по-важното е, че върша това, за да може човекът да Ми съответства. Хората, които са претърпели покваряване, живеят в капана на Сатана. Всички живеят в плът, живеят според егоистичните си желания и сред тях няма нито един, който да Ми съответства. Онези, които казват, че Ми съответстват, всички те се покланят на нереалистични идоли. Въпреки че твърдят, че името Ми е свято, те вървят по път, който Ми противоречи, и думите им са изпълнени с надменност и самоувереност. Това е така, защото всички те изначално са против Мен и не Ми съответстват. Всеки ден те търсят следи от Мен в Библията и наслуки намират „подходящи“ откъси, които четат безконечно и рецитират като стихове. Те нито знаят как да Ми съответстват, нито какво означава да бъдат против Мен. Те просто сляпо четат стихове от Писанието. Те ограничават един нереалистичен бог, когото просто не са виждали и когото по принцип не могат да видят в рамките на Библията, и когато им е удобно, изваждат Библията и я четат. Те вярват, че съществувам само в границите на Библията, и Ме отъждествяват с Библията; без Библията Аз не съществувам, а без Мен не съществува и Библията. Те не обръщат внимание на Моето съществуване или действия, а вместо това отделят изключително и специално внимание на всяка дума от Писанието. Много повече хора дори вярват, че не трябва да правя нищо от това, което искам да направя, освен ако не е предсказано от Писанието. Те придават твърде голямо значение на Писанието. Може да се каже, че те смятат буквалните думи за твърде важни, дотолкова, че използват стихове от Библията, за да претеглят всяка Моя дума и да Ме заклеймяват. Това, което те търсят, не е път за постигане на съответствие на Мен или път за съответствие на истината, а път за постигане на съответствие с думите на Библията, като вярват, че всичко, което не съответства на Библията, без изключение не е Мое дело. Такива хора не са ли послушните потомци на фарисеите? Еврейските фарисеи използваха закона на Моисей, за да заклеймят Исус. Те не търсеха как да съответстват на Исус от онова време, а се отнасяха към всеки член на закона толкова сериозно, че след като Го обвиниха в неспазване на старозаветния закон и в това, че Той не е Месията, в крайна сметка приковаха невинния Исус на кръста. Каква беше същината им? Не беше ли това, че те не търсеха пътя за съответствие на истината? Те обръщаха внимание единствено на всяка една дума от Писанието, без да обръщат внимание нито на Моите намерения, нито на стъпките и методите на Моето дело. Те не бяха хора, които търсеха истината, а хора, които твърдо се придържаха към думите; те не бяха хора, които вярваха в Бог, а хора, които вярваха в Библията. Казано направо, те бяха кучета-пазачи на Библията. За да защитят интересите на Библията, да запазят нейното достойнство и да защитят репутацията ѝ, те стигнаха дотам, че приковаха милостивия Исус на кръста. Те направиха това единствено с цел да защитят Библията и да запазят статуса на всяка дума от Библията в сърцата на хората. Затова предпочетоха да изоставят собственото си бъдеще и да не придобият приноса за грях, за да осъдят на смърт Исус, който не спазваше правилата в Писанието. Не бяха ли всички те лакеи на всяка дума от Писанието?

А какво да кажем за хората днес? Те по-скоро биха отлъчили от този свят Христос, който е дошъл да изрази истината, за да могат да придобият влизане в рая и да получат благодат. Те по-скоро биха отрекли напълно идването на истината, за да защитят интересите на Библията, те по-скоро биха приковали отново върналия се в плът Христос на кръста, за да осигурят вечното съществуване на Библията. Как може човек да получи Моето спасение, когато сърцето му е толкова злобно и природата му е толкова враждебна към Мен? Аз живея сред хората, но те не познават Моето съществуване. Когато осветявам човека с Моята светлина, той все още остава в неведение за съществуването Ми. Когато отприщвам гнева Си върху човека, той още повече отрича съществуването Ми. Човек се стреми към съответствие с думите и съответствие с Библията, но нито един човек не идва пред Мен, за да потърси начина за съответствие на истината. Човек гледа към Мен на небето и отделя особено внимание на Моето битие на небето, но никой не се интересува от Мен в плътта, защото Аз, който живея сред хората, просто съм твърде незначителен. Онези, които търсят съответствие само с думите на Библията, и онези, които търсят съответствие само с един нереалистичен бог, са долна гледка за Мен. Това е така, защото това, на което се покланят, са мъртви думи и един бог, който е способен да им даде несметни богатства; това, на което се покланят, е един бог, който би се оставил на милостта на човека — един бог, който не съществува. Тогава какво могат да спечелят такива хора от Мен? Човекът просто е твърде долен за думите. Онези, които са против Мен, онези, които предявяват безгранични претенции към Мен, онези, които не обичат истината, онези, които са непокорни към Мен — как могат те да Ми съответстват?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да търсиш пътя да съответстваш на Христос)

253. Самият Бог е живот и истината и Неговият живот и истина съществуват едновременно. Онези, които не са способни да придобият истината, със сигурност няма да придобият живот. Без напътствието, подкрепата и ресурса на истината единственото, което ще придобиеш, е просто думи и доктрини, и дори нещо повече — смърт. Божият живот е вечно присъстващ и истината и животът Му съществуват едновременно. Ако не можеш да намериш източника на истината, тогава няма да придобиеш храната на живота; ако не можеш да придобиеш ресурс на живот, тогава със сигурност няма да имаш истина и освен фантазиите и представите ти, цялото ти същество ще съдържа само твоята плът, твоята воняща плът. Знай, че само книжните думи не могат да се смятат за живот, историческите сведения не могат да се пазят свято като истината, а правилата от миналото не могат да служат като запис на сегашните слова на Бог и че само словата, изразени от Бог, когато идва на земята и живее сред хората, са истината, животът, намеренията на Бог и сегашният начин, по който върши делото Си. Ако вземеш записите на словата, изричани от Бог в минали векове, и се придържаш към тях в настоящето, тогава ти си археолог и в такъв случай най-подходящият начин да бъдеш описан е като „експерт по проучване на исторически реликви“. Ти неизменно вярваш в следите от делото, което Бог извърши в миналото, вярваш само в сянката на Бог, останала от времето, когато Той работеше сред хората в миналото, вярваш само в пътя, който Бог каза на Своите последователи в отминалите времена, а не вярваш в сегашната ориентация на Божието дело, не вярваш в сегашното славно лице на Бог и не вярваш в пътя на истината, изразявана понастоящем от Бог. Затова ти несъмнено си мечтател, напълно откъснат от реалността. Ако и сега продължаваш да се вкопчваш в думи, които не могат да позволят на човека да живее, то ти си отчайващо мъртво дърво, защото си твърде консервативен, твърде упорит, твърде неподатлив на аргументи!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)

254. Христос от последните дни носи живот и носи непреходния и вечен път на истината. Тази истина е пътят, по който човек придобива живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Божието одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който предоставя Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш пригоден да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се контролират от правила, от думи и от оковите на историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния път на живота. Това е така, защото всичко, което придобиват, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, на които не е предоставена водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ти се стремиш само да се придържаш към миналото, да стоиш на едно място и да оставиш нещата такива, каквито са, а не се стремиш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, така че няма ли винаги да си враждебен към Бог? Стъпките на Божието дело са непреодолими и могъщи като надигащи се вълни и тътнещи гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожението, вкопчен в старото и в очакване нещата да ти паднат в скута. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва стъпките на Агнеца? Това как може да покаже, че Богът, към когото се придържаш, е Богът, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш стъпките на Божието дело? И как могат да те отведат на небето? Това, което държиш в ръцете си, са просто думи, които могат да дадат само временна утеха, но не и истини, които могат да ти дадат живот. Думите в Писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти; те не са мъдри слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко са пътят, който може да те доведе до съвършенство. Тази разлика не дава ли повод за размисъл? Не ти ли дава прозрение в тайните, които се съдържат в това? Способен ли си да отведеш сам себе си на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава те увещавам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш Кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да придобиеш истината и никога няма да придобиеш живота.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)