231. Божието дело през време на цялото Му управление е много ясно: Епохата на благодатта е Епоха на благодатта, а последните дни са последни дни. Има ясни разлики между отделните епохи, защото във всяка епоха Бог върши делото, което е специфично за тази епоха. За да бъде извършено делото на последните дни, са необходими огън, съд, наказание, гняв и унищожение, които да сложат край на тази епоха. Последните дни се отнасят за последната епоха. Дали по време на последната епоха Бог няма да сложи край на тази епоха? За да сложи край на епохата, Бог трябва да донесе наказание и съд със Себе Си. Само по този начин Той може да сложи край. Целта на Исус била човек да оцелее, да продължи да живее и да съществува по по-добър начин. Той спасил човека от греха, за да може същият да спре да изпада в поквара и да не живее повече в Хадес и ада, а спасявайки човека от Хадес и ада, Исус му дал възможност да продължи да живее. Вече са настъпили последните дни. Бог ще унищожи човека и напълно ще погуби човешкия род, т.е. ще преобрази бунта на човечеството. Поради тази причина би било невъзможно Бог с милосърден и любящ нрав, какъвто е бил в миналото, да сложи край на епохата или да приключи Своя шестхилядолетен план за управление. Всяка епоха изразява специфичен аспект от Божия нрав и всяка епоха съответства на делото, което Бог трябва да свърши. Това означава, че делото, извършено от Самия Бог във всяка епоха, съдържа проявление на Неговия истински нрав, а Неговото име и делото, което Той върши, се променят с всяка следваща епоха — те са напълно нови. В Епохата на закона делото по ръководене на човечеството се извършвало под името Йехова и първият етап от това дело започнал на земята. През този етап делото се състояло в построяването на храма и жертвеника и в използването на закона за ръководство на израилтяните и за работа сред тях. Като напътствал израилския народ, Той поставил основа за Своето дело на земята. От тази основа Той разширил делото Си извън Израил, с други думи, след като започнал от Израил, Бог разширил делото Си навън, така че следващите поколения постепенно да разберат, че Йехова е Бог и че именно Йехова е създал небето и земята и всички неща, и че именно Йехова е направил всички творения. Той разширил делото Си чрез израилския народ навън, отвъд неговите граници. Територията на Израил била първото свято място в делото на Йехова на земята и именно в Израил Бог за пръв път започнал да върши дела на земята. Това било делото на Епохата на закона. По време на Епохата на благодатта Исус бил Богът, Който спасил човека. Той бил изпълнен с благодат, любов, състрадание, разбиране, търпение, смирение, грижа и толерантност. Ето защо толкова много от делата, които Той вършел, били свързани с изкуплението на човека. Нравът Му бил състрадателен и изпълнен с любов. Бидейки състрадателен и любящ, Той трябвало да бъде разпънат на кръст за човека, за да покаже, че Бог обича човека като Себе Си дотолкова, че да пожертва целия Себе Си. В Епохата на благодатта Бог бил наречен Исус, което означава, че Бог бил Богът, Който спасил човека, и че бил състрадателен и любящ Бог. Бог бил с човека. Неговата любов, Неговото състрадание и Неговото спасение съпътствали всеки човек и всички хора. Само чрез приемане на името на Исус и Неговото присъствие, човек можел да намери мир и радост, да получи Неговата благословия, Неговата безкрайна и изобилна благодат и Неговото спасение. Чрез разпятието на Исус всички, които Го последвали, получили спасение и прошка на греховете си. По време на Епохата на благодатта Божието име е Исус. С други думи, делото през Епохата на благодатта се извършвало главно под името на Исус. По време на Епохата на благодатта Бог се наричал Исус. Той предприел етап от ново дело, което надхвърляло Стария Завет, и делото Му приключило с разпятието. В това се състояла пълнотата на Неговото дело. И така, в Епохата на закона Божието име било Йехова, но в Епохата на благодатта Бог се явил с името Исус. В последните дни Неговото име е Всемогъщият Бог — Всемогъщият Бог, Който използва Своята власт, за да води човека, да го завоюва и да го спечели и накрая — да доведе епохата до нейния завършек. Във всяка епоха, във всеки етап от Неговото дело, Божият нрав е очевиден.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

232. „Йехова“ е името, което приех, докато вършех делото Си в Израел. То означава Бог на израилтяните (избрания Божи народ), който може да пожали човеците, да ги прокълне и да ги напътства през живота им; Бог, който притежава огромна мъдрост и могъщество. „Исус“ е Емануил, което означава жертвоприношението, изпълнено с любов и състрадание, избавящо хората от греховете им. Той извърши работата от Епохата на благодатта, представлява Епохата на благодатта и е само част от делото по осъществяване на Моя план за управление. Това ще рече, че само Йехова е Бог на избрания народ на Израил. Бог е на Авраам, Бог на Исаак, Бог на Яков, Бог на Моисей, Бог на всички израилтяни. И тъй, в сегашната епоха всички израилтяни, освен племето на Юда, почитат Йехова. Правят жертвоприношения на олтара Му и Му служат в храмовете, облечени в свещенически одежди. Надяват се Йехова да се появи отново. Един Исус е Спасителят на човечеството и Той е жертвата, изкупила греховете на хората. Което ще рече, че името на Исус дойде от Епохата на благодатта и се появи заради делото на изкуплението в Епохата на благодатта. Името Исусово се появи, за да позволи на човечеството в Епохата на благодатта да бъде преродено и спасено, и това име обозначава изкуплението на цялото човечество. Тоест, името Исус представлява делото на изкуплението и бележи Епохата на благодатта. Името Йехова бе създадено за израилтяните, които живееха в закона. Във всяка отделна епоха и във всеки етап от делото Моето име не е произволно избрано, а е с представително значение: всяко име бележи отделен период. „Йехова“ обозначава Епохата на закона и е почтителното обръщение, с което израилтяните назоваха Бог, когото почитаха. „Исус“ представлява Епохата на благодатта и е името на Бог на всички, които бяха спасени през Епохата на благодатта.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)

233. Името на Исус отбеляза началото на Епохата на благодатта. Когато Исус започна да изпълнява служението Си, Светият Дух започна да свидетелства за името Исус, а името Йехова повече не се споменаваше. Вместо това Светият Дух започна ново дело преди всичко под името Исус. Онези, които повярваха в Него, свидетелстваха за Исус Христос, а делото, което вършеха, също беше заради Исус Христос. Завършването на старозаветната Епоха на закона означаваше, че делото, извършвано предимно под името Йехова, беше приключило. След това Божието име вече не беше Йехова — вместо това Той беше наречен Исус и оттогава Светият Дух започна да работи предимно под името Исус. И така, хората дори до днес ядат и пият думите на Йехова и все още вършат всичко според делото от Епохата на закона — не си ли и ти сред тях, не спазваш ли сляпо някакви правила? Не продължават ли да живеят в миналото тези хора? Сега вече знаете, че последните дни са настъпили. Възможно ли е, когато Исус дойде, Той все още да се нарича Исус? Йехова каза на израилския народ, че ще дойде Месия, но когато дойде, Той не беше наречен Месия, а Исус. Исус каза, че ще дойде отново и че ще дойде точно така, както си е заминал. Това бяха думите на Исус, но ти видя ли Исус да си отива? Исус си замина на бял облак, но възможно ли е Той лично да се завърне сред хората на бял облак? Ако това беше така, нямаше ли да продължи да се нарича Исус? Когато Исус дойде отново, епохата вече ще се е променила, така че възможно ли е Той все още да бъде наричан Исус? Може ли Бог да бъде познат само с името Исус? Не може ли Той да бъде наречен с ново име в нова епоха? Може ли образът на една личност и едно конкретно име да представя Бог в Неговата пълнота? Във всяка епоха Бог върши ново дело и се нарича с ново име; как би могъл да върши едно и също дело в различни епохи? Как би могъл Той да се придържа към старото? Името Исус беше използвано заради делото на изкуплението. Така че дали Той ще продължи да бъде наричан със същото име, когато се върне в последните дни? Ще продължи ли да върши делото на изкуплението по същия начин? Защо въпреки факта, че Йехова и Исус са едно, в различните епохи Те са наричани с различни имена? Дали не е защото епохите на Тяхното дело са различни? Може ли едно-единствено име да представя Бог в Неговата пълнота? Ако това е така, то Бог трябва да бъде наричан с различни имена в различните епохи и Той трябва да използва ново име за всяка нова епоха, което да представлява съответната епоха, защото нито едно име не може да представя изцяло Самия Бог. Всяко име може да представлява само временния аспект на Божия нрав през дадена епоха. То е необходимо единствено за да представя Неговото дело. Следователно Бог може да избере всяко име, подходящо за Неговия нрав, за да представи цялата епоха. Независимо дали става въпрос за епохата на Йехова, или за епохата на Исус, всяка епоха е представена от име.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

234. Когато Исус дошъл да върши Своето дело, това ставало под ръководството на Светия Дух; Той действал според желанието на Светия Дух, а не според старозаветната Епоха на закона или според делото на Йехова. Въпреки че делото, което Исус дошъл да извърши, не било да се спазват законите на Йехова или заповедите на Йехова, техният източник бил един и същ. Делото, което Исус вършил, представлявало името на Исус и представлявало Епохата на благодатта; що се отнася до делото, извършено от Йехова, то представлявало Йехова и представлявало Епохата на закона. Тяхното дело било дело на един Дух в две различни епохи. Делото, извършено от Исус, можело да представлява само Епохата на благодатта, а делото, извършено от Йехова, можело да представлява само старозаветната Епоха на закона. Йехова само ръководел народа на Израил и Египет и всички страни извън Израил. Делото на Исус в новозаветната Епоха на благодатта било дело на Йехова, което се извършвало под името на Исус, защото Той направлявал тази епоха. […] Новият период можел да настъпи само когато Исус дошъл, за да извърши ново дело, да започне нова епоха, да излезе извън рамките на делото, което Йехова бил извършил по-рано в Израил, и да извърши Своето дело не според делото, което Йехова бил извършил в Израил, нито според старите Му заповеди, нито според някакви предписания, а да извърши новото дело, което трябвало да извърши. Самият Бог идва, за да започне епохата, и Самият Бог идва, за да доведе епохата до край. Човекът е неспособен да извърши делото по започване или завършване на епохата. Ако след идването Си Исус не беше довел до край делото на Йехова, това би било доказателство, че Той е просто човек и не е способен да представлява Бог. Тъкмо защото Исус дошъл и завършил делото на Йехова, продължил делото на Йехова и освен това извършил Своето собствено дело, едно ново дело, доказва, че това била нова епоха и че Исус бил Самият Бог. Те извършили два ясно разграничими етапа на делото. Единият етап протичал в храма, а другият — извън храма. Единият етап бил да насочи живота на човека в съответствие със закона, а другият — да принесе жертва за грях. Тези два етапа на делото се различавали значително; това отделя новата епоха от старата и е напълно правилно да се каже, че това са две различни епохи. Мястото на Тяхното дело било различно, съдържанието на Тяхното дело било различно, целта на Тяхното дело била различна. В такъв случай те могат да бъдат разделени на две епохи: Нов и Стар Завет, тоест нова и стара епоха. Когато Исус дошъл, Той не влязъл в храма, което доказва, че епохата на Йехова е приключила. Той не отишъл в храма, защото делото на Йехова в храма било завършено и нямало нужда да се върши отново, а да се върши отново би означавало да се повтори. Само като напуснел храма, предприемайки ново дело и започвайки ново пътуване извън храма, Той можел да доведе Божието дело до неговата връхна точка. Ако Той не бил напуснал храма, за да извърши Своето дело, Божието дело щяло да остане в застой върху основите на храма и нямало да настъпи нова промяна. Затова, когато Исус дошъл, Той не влязъл в храма и не извършил Своето дело в храма. Той вършил делото Си извън храма и като водил учениците Си, бил свободен да върши Своето дело. Излизането на Бог от храма, за да върши делото Си, означавало, че Бог има нов план. Неговото дело трябвало да се извършва извън храма и това трябвало да бъде ново дело, чието естество нямало да бъде ограничено. Идването на Исус сложило край на делото на Йехова през старозаветната епоха. Въпреки че Те били наречени с две различни имена, един и същ Дух извършил двата етапа на делото, а извършеното дело било непрекъснато. Тъй като името било различно и съдържанието на делото било различно, възрастта е била различна. Когато дошъл Йехова, това била епохата на Йехова, а когато дошъл Исус, това била епохата на Исус. И така, винаги когато Бог идва, Той се нарича с едно име, представлява една епоха и започва нов път. И на всеки нов път Той приема ново име, което показва, че Бог е винаги нов и никога не е същият и че Неговото дело непрекъснато напредва. Историята винаги се движи напред и Божието дело също винаги се движи напред. За да може Неговият шестхилядолетен план за управление да достигне своя край, Божието дело трябва да продължи да се движи напред. Всеки ден Бог трябва да върши ново дело, всяка година Той трябва да върши ново дело; Той трябва да постави началото на нови пътища, на нови епохи, да започне ново и по-голямо дело и заедно с това носи нови имена и ново дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

235. Ако Божието дело във всяка епоха остава едно и също и ако Той винаги се нарича със същото име, как би могъл човек да Го познае? Бог трябвало да се нарича Йехова и всеки, който се наричал с друго име, освен Бог Йехова, не бил Бог. Или пък Бог можел да бъде само Исус и не можел да бъде наричан с никакво друго име, освен с името Исус; отделно от Исус Йехова не е Бог, нито пък Всемогъщият Бог е Бог. Човек си мисли, че е вярно как Бог е всемогъщ, но Бог е Бог, Който е с човека; и Той трябва да се нарича Исус, защото Бог е с човека. Това означава да следваме доктрини и да ограничаваме Бог в определени рамки. Така делото, което Бог върши във всяка епоха, името, с което се нарича, образът, който приема, и делото, което върши във всеки етап чак до наши дни, не следват нито едно правило и не подлежат на каквито и да било ограничения. Той е Йехова, но Той също е Исус, както и Месията и Всемогъщият Бог. Неговото дело може постепенно да се трансформира и в Неговото име да настъпи съответната промяна. Нито едно име не може да Го представи напълно, но всички имена, с които наричаме Бог, са способни да Го представят, а делото, което Той върши във всяка епоха, представя Неговия нрав.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

236. Някои казват, че името на Бог не се променя. Защо тогава името на Йехова стана Исус? Беше пророкувано, че ще дойде Месията, защо тогава дойде човек с името Исус? Защо името на Бог се промени? Не беше ли извършено отдавна такова дело? Може ли Бог да не извърши по-ново дело днес? Вчерашното дело може да бъде променено, а делото на Исус може да последва от това на Йехова. Не може ли тогава делото на Исус да бъде последвано от друго дело? Ако името на Йехова може да бъде променено на Исус, тогава не може ли да бъде променено и името на Исус? Нищо от това не е странно; просто хората са твърде елементарни. Бог винаги ще бъде Бог. Независимо как се променя Неговото дело и независимо как може да се промени името Му, Неговият нрав и мъдрост никога няма да се променят. Ако вярваш, че Бог може да бъде наречен само с името Исус, тогава познанието ти е твърде ограничено. Смееш ли да твърдиш, че името на Бог завинаги ще бъде Исус, че Бог винаги и вовеки ще Се нарича с името Исус и че това никога няма да се промени? Смееш ли да твърдиш със сигурност, че именно името на Исус завърши Епохата на закона и ще завърши и последната епоха? Кой може да каже, че благодатта на Исус може да доведе епохата до края?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как човек, който е ограничил Бог в представите си, може да получи Божиите откровения?“)

237. Възможно ли е името на Исус — „Бог с нас“ — да представя Божия нрав в неговата пълнота? Може ли то да изразява напълно Бог? Ако някой каже, че Бог може да се нарича само Исус и не може да има друго име, защото Бог не може да промени Своя нрав, то такива думи са истинско богохулство! Мислиш ли, че името Исус — „Бог с нас“ — само по себе си може да представи Бог в цялата Му пълнота? Бог може да бъде наречен с много имена, но сред тези много имена няма нито едно, което да може да обхване всичко, което е в Бог; няма нито едно име, което да може да представи напълно Бог. И така, Бог има много имена, но тези много имена не могат да изразят напълно Божия нрав, защото Божият нрав е толкова богат, че просто не е по силите на човека да Го познае. Използването на човешкия език по никакъв начин не дава на човека възможността да обхване напълно Бог. Човек разполага само с ограничен речник, за да обхване всичко, което знае за Божия нрав: велик, почитан, чудесен, непостижим, възвишен, свят, праведен, мъдър и т.н. Толкова много думи! Този ограничен речник не е в състояние да опише малкото, на което човекът е станал свидетел по отношение на Божия нрав. По-късно много хора са добавяли думи, които от тяхна гледна точка са описвали по-добре пламъка в сърцата им: Бог е толкова велик! Бог е толкова свят! Бог е толкова красив! Днес подобни човешки изказвания са стигнали своя връх, но човекът все още не е в състояние да се изрази ясно. И така, за човека Бог има много имена, но няма едно-единствено име и това е така, защото Божието битие е толкова изобилно, а езикът на човека е толкова беден. Една конкретна дума или име нямат способността да представят Бог в Неговата пълнота. Мислиш ли, че е възможно да се определи име на Бог? Бог е толкова велик и толкова свят, но въпреки това не Му позволяваш да променя името Си във всяка нова епоха? Затова във всяка епоха, в която Бог лично върши Своето дело, Той използва име, което подхожда на епохата, за да обхване делото, което възнамерява да извърши. Той използва това конкретно име, което притежава времево значение, за да представи Своя нрав в тази епоха. Ето как Бог използва човешкия език, за да изрази собствения Си нрав. Въпреки това много хора, които са имали духовни преживявания и лично са виждали Бог, смятат, че това конкретно име не е в състояние да представи Бог в Неговата цялост — уви, това няма как да се избегне! — така че човек вече не се обръща към Бог с каквото и да е име, а Го нарича просто „Бог“. Човешкото сърце изглежда любящо, но е изпълнено и с много противоречия, защото човек не знае как да обясни Бог. Това, което е Бог, е толкова изобилно, че е просто невъзможно да бъде описано. Няма нито едно име, което да обобщи Божия нрав, и няма нито едно име, което да опише всичко, което Бог притежава и Кой е Той. Ако Ме попитат: „Какво точно е името, което Ти използваш?“ — ще отговоря: „Бог е Бог!“. Дали това не е най-доброто име за Бог? Не е ли това най-доброто обобщение на Божия нрав? Тогава защо изразходвате толкова много усилия в търсене на Божието име? Защо да си блъскате главата, да се лишавате от храна и сън, и всичко това заради едно име? Ще дойде ден, в който Бог няма да се нарича Йехова, Исус или Месия — Той просто ще бъде Създателят. Тогава ще настъпи краят на всички имена, които Той е приемал на земята, защото делото Му на земята ще приключи, след което Той няма да има име. Когато всички неща преминат под властта на Създателя, защо да Го наричаме с изключително подходящо, но непълно име? Все още ли търсиш Божието име? Все още ли дръзваш да твърдиш, че Бог се нарича само Йехова? Все още ли се осмеляваш да твърдиш, че Бог може да се нарича само Исус? Можеш ли да понесеш греха на хула спрямо Бог? Трябва да знаеш, че първоначално Бог не е имал име. Той е приел едно, две или много имена само защото е трябвало да върши делото Си и да управлява човечеството. Каквото и да е името, с което Го наричаме, то не е ли свободно избрано от Него Самия? Нужно ли е вие, едно от Неговите създания, да решавате това? Името, с което наричаме Бог, съответства на онова, което човек може да възприеме на човешки език, но това име не е нещо, което човек може да обхване. Можеш само да кажеш, че има Бог на небето, че Той се нарича Бог, че Той е Самият Бог, Който има велика сила. Той е толкова мъдър, толкова възвишен, толкова чуден, толкова загадъчен, толкова всемогъщ, че не можеш да кажеш нищо повече; тази малка част е всичко, което можеш да знаеш. При това положение може ли името Исус само по себе си да представлява Бог? Когато настъпят последните дни, макар че Бог все още е Този, Който върши Своето дело, Неговото име трябва да се промени, защото това вече е друга епоха.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

238. Всеки път, когато Бог идва на земята, Той променя името Си, пола Си, външния Си вид и делото Си. Той не повтаря делото Си и винаги е нов и никога не е същият. Когато дойде предишния път, името Му беше Исус. Дали когато дойде отново, Той пак ще се нарича Исус? Последния път, когато дойде, Той беше мъж. Може ли и този път да е мъж? Когато дойде в Епохата на благодатта, Неговото дело беше да бъде прикован на кръста; когато дойде отново, ще продължи ли да изкупува човечеството от греха? Може ли отново да бъде разпънат на кръста? Няма ли това да е повторение на Неговото дело? Нима не знаеш, че Бог е винаги нов, никога не е същият? Има хора, които казват, че Бог е неизменен. Това е вярно, но се отнася до неизменността на Божия нрав и Неговата същност. Промените в Неговото име и дело не доказват, че същността Му се е променила. С други думи, Бог винаги ще бъде Бог и това е непроменимо. Ако твърдиш, че Божието дело остава непроменено, ще може ли тогава Той да завърши Своя шестхилядолетен план за управление? Ти знаеш само, че Бог остава непроменен завинаги, но знаеш ли, че Бог е винаги нов, никога не е същият? Ако Божието дело не се променя, би ли могъл Той да води човечеството чак до наши дни? Ако Бог е неизменен, защо вече е завършил делото на две епохи? Неговото дело никога не спира да се развива, което означава, че нравът Му постепенно се разкрива пред човека, а това, което се разкрива, е Неговият вътрешноприсъщ нрав. В началото Божият нрав беше скрит от човека. Той никога не разкриваше нрава Си открито на човека и човекът просто нямаше познание за Него. Поради това Той използва Своето дело, за да разкрие постепенно Своя нрав на човека, но това, че работи по този начин, не означава, че Божият нрав се променя във всяка епоха. Това, че Божията воля се променя непрекъснато, не означава, че и нравът Му се променя непрекъснато. По-скоро означава, че тъй като епохите на Неговото дело са различни, Бог разкрива на човека Своя вътрешноприсъщ нрав в цялата му пълнота стъпка по стъпка, за да може човекът да Го опознае. Но това в никакъв случай не доказва, че Бог първоначално не притежава определен нрав или че нравът Му постепенно се променя с промяната на епохите — подобно разбиране би било погрешно. Бог разкрива на човека Своя вътрешноприсъщ и особен нрав — какъв е Той — в зависимост от смяната на епохите. Делото на една епоха не може да изрази целия нрав на Бог. И така, думите „Бог е винаги нов и никога не е същият“ се отнасят до Неговото дело, докато думите „Бог е неизменен“ се отнасят до това, което Бог има и е по Своята същност. Независимо от това не можеш да направиш така, че шестхилядолетното дело да зависи от едно единствено гледище или да го опишеш с мъртви думи. Такава е човешката глупост. Бог не е толкова прост, колкото си представя човек, и Неговото дело не може да се задържи в една епоха. Йехова, например, не може винаги да означава името на Бог; Бог може да върши делото Си и под името Исус. Това е знак, че Божието дело непрекъснато се развива и напредва.

Бог винаги е Бог и никога няма да се превърне в Сатана; Сатана винаги е Сатана и никога няма да стане Бог. Божията мъдрост, Божието чудо, Божията правда и Божието величие никога няма да се променят. Неговата същност, това кой е Той и какво притежава, никога няма да се променят. Неговото дело обаче постоянно напредва и се задълбочава, защото Той винаги е нов, никога не е същият. Във всяка епоха Бог приема ново име, във всяка епоха върши ново дело и във всяка епоха позволява на Своите създания да видят новата Му воля и новия Му нрав. Ако в една нова епоха хората не видят проявлението на Божия нов нрав, няма ли да Го приковат на кръста завинаги? А с това не ограничават ли Бог?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

239. Ако човеците все така копнеят за пришествието на Спасителя Исус в сетните дни и все така очакват Той да се яви в образа, който бе приел в Юдея, целият план за управление, датиращ отпреди шест хиляди години, щеше да спре в Епохата на изкуплението и нямаше да се развива по-нататък. А и тогава не биха дошли сетните дни и епохата не би приключила. Така е, защото Спасителят Исус работи само за изкуплението и спасението на човечеството. Приех името Исус само заради всички грешници в Епохата на благодатта, но не това е името, под което ще сложа край на цялото човечество. При все че Йехова, Исус и Месията представляват Моя Дух, тези названия просто обозначават различните етапи от плана Ми за управление и не Ме представляват в Моята цялост. Имената, с които Ме назовават хората на земята, не могат да изразят цялостния Ми нрав и всичко, което Аз съм. Те са просто различни имена, с които са Ме наричали в различните епохи. И тъй, когато настъпи последната епоха — епохата на сетните дни — Моето име отново ще се промени. Няма да се казвам Йехова или Исус, а още по-малко Месията. Ще се наричам Самият Всемогъщ Бог и под това име ще поставя край на цялата епоха. Навремето Ми казваха Йехова. После пък бях Месия, а по-нататък човеците с обич и почит Ме наричаха Исус Спасителя. Обаче днес Аз вече не съм Йехова или Исус, когото хората познаваха в онези минали времена; Аз съм Бог, завърнал се в сетните дни — Бог, който ще постави край на епохата. Аз съм Самият Бог, който се въздига от края на земята с целия Си нрав и преизпълнен с властност, благородство и великолепие. Хората никога не са влизали в досег с Мен, не са Ме опознали и са съвсем невежи по отношение на Моя нрав. От създаването на света, та чак до днес нито един човек не Ме е виждал. Това е Бог, който се явява пред хората в сетните дни, но е скрит сред тях. Той пребивава сред човеците, истински и реален като жарещото слънце и бушуващия пламък, изпълнен с мощ и преизпълнен с власт. Съдът на словото Ми няма да пропусне нито един човек, нито едно нещо и всеки и всичко ще бъде пречистено в пламъците. Накрая всички народи ще получат благослова на думите Ми, но и ще бъдат разкъсани на парчета от Моите слова. Така през сетните дни всички хора ще видят, че Аз съм завърналият се Спасител и че съм Всемогъщият Бог, покоряващ цялото човечество. И всички ще се убедят, че преди Се жертвах за хората, но в сетните дни Се превръщам и в слънчевия пламък, изпепеляващ всичко, и в Слънцето на праведността, разкриващо всички неща. Това е Моето дело в последните дни. Приех това име и възприех този нрав, за да може всички хора да видят, че съм праведен Бог, изпепеляващото слънце и обгарящият пламък, за да може всички да почитат Мен, единствения истински Бог, и да съзрат истинското Ми лице: Аз не съм само Бог на израилтяните и не съм само Изкупителят; Бог съм на всички създания на небето, в океаните и на земята.

Ако Спасителят слезеше в сетните дни пак под името Исус и отново Се родеше в Юдея и се захванеше с делото Си там, това би доказало, че съм създал единствено израилтяните и само тях съм спасил, както и че нямам нищо общо с езичниците. Нима това не би било в противоречие с думите Ми: „Аз съм Господ, който създаде небесата, земята и всички неща“? Напуснах Юдея и върша делото Си сред езичниците, защото съм не само Бог на израилтяните, а Бог на всички създания. В сетните дни се явявам сред езичниците, защото съм не само Йехова, Бог на израилтяните, а също и Творецът на всички Свои избраници сред езичниците. Аз създадох не само Израел, Египет и Ливан, а и всички езически народи отвъд Израел. Поради това Аз съм Господ на всички създания. Взех Израел само за начална точка на делото Си и превърнах Юдея и Галилея в крепости на Своето изкупително дело, а сега използвам езическите народи за основа, от която ще сложа край на цялата епоха. В Израел осъществих два етапа от работата Си (а именно Епохата на закона и Епохата на благодатта) и продължих Своето дело в Епохата на благодатта и Епохата на царството из земите извън Израел. Сред езическите народи ще предприема завоевателното Си дело и така ще поставя завършек на епохата. Ако хората продължат неизменно да Ме наричат Исус Христос, но не знаят, че съм положил началото на нова епоха през сетните дни и съм наченал ново Свое дело, и ако хората продължат да са обсебени в очакване на пришествието на Спасителя Исус, ще нарека тези хора невярващи в Мен; те не Ме познават и вярата им в Мен е подправена. Възможно ли е подобни хора да станат свидетели на слизането на Спасителя Исус от небето? Не Моето пристигане чакат те, а пришествието на Царя на юдеите. Те не копнеят за Мен, за да унищожа нечистия стар свят, а вместо това жадуват за Второто Исусово пришествие, което да им донесе изкупление. Те с нетърпение очакват Исус отново да спаси цялото човечество от омърсената, грешна земя. Как биха могли подобни хора да участват в завършека на делото Ми в сетните дни? Човешките желания не са в състояние да изпълнят волята Ми, нито да допринесат за осъществяването на делото Ми, защото човекът просто цени и се възхищава на предишната Ми работа и няма представа, че Аз съм Самият Бог, който е винаги нов и никога стар. Човеците знаят само, че Аз съм Йехова и Исус и съвсем не се досещат, че Аз съм Този от сетните дни, който ще сложи край на човечеството. Всичко, за което хората копнеят, и всичко, което знаят, произлиза от собствените им представи и е ограничено в рамките на това, което виждат с очите си. Това не е в съгласие с Моето дело, а му противоречи.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)