255. Самият Бог има собствени притежания и същество. Всичко, което Той изразява и разкрива, представлява Неговата собствена същност и Неговата собствена идентичност. Тези притежания и същество, както и тази същност и идентичност, са неща, които не могат да бъдат заменени от нито един човек. Неговият нрав обхваща любовта Му към човечеството, утехата към човечеството, омразата към човечеството и дори нещо повече — пълното разбиране на човечеството. Личността на човека обаче може да включва веселие, жизненост или безчувственост. Божият нрав е това, което се притежава от Върховния владетел на всички неща и живи същества, това, което се притежава от Създателя. Неговият нрав представлява достопочтеност, могъщество, благородство, величие и най-вече върховенство. Неговият нрав е символ на властта, символ на всичко, което е справедливо, символ на всичко, което е красиво и добро. Нещо повече, Неговият нрав е символ на неуязвимост по отношение на това да бъде победен или накърнен от мрака или от която и да е враждебна сила, както и символ на забрана по отношение на оскърблението (и нетърпимостта към оскърблението) от което и да било сътворено същество. Неговият нрав е символ на най-висшата власт. Нито един човек и никоя група хора не могат да смущават Неговото дело или нрава Му и би им било невъзможно да го направят. А защото индивидуалността на човека не е нищо повече от малък символ на лекото превъзходство на човека над звяра. Човекът сам по себе си не притежава никаква власт, никаква автономност и никаква способност да надскача себе си, а в същността си безпомощно е зависим от всякакви хора, събития и неща. Божията радост се дължи на съществуването и появата на справедливостта и светлината заради унищожаването на мрака и злото. Радостта Му е поради донасянето на светлината и добрия живот на човечеството; Неговата радост е справедлива радост, символ на съществуването на всичко положително и още повече — символ на благополучие. Божият гняв се дължи на съществуването и смущаването на несправедливи неща, които вредят на Неговото човечество, заради съществуването на злото и тъмнината, заради съществуването на неща, които прогонват истината, и още повече — заради съществуването на неща, които се противопоставят на доброто и красивото. Неговият гняв е символ на това, че всички отрицателни неща вече не съществуват, и дори нещо повече — той е символ на Неговата присъща святост. Неговата скръб се дължи на човечеството, за което Той има надежди, но което е изпаднало в мрак, както и на това, че делото, което Той върши върху човека, не отговаря на намеренията Му, защото човечеството, което Той обича, не може да живее цялото в светлина. Той чувства скръб за невинното човечество, за честния, но невеж човек и за човека, който е добър, но му липсват собствени възгледи. Неговата скръб е символ на Неговата доброта и на Неговата милост, символ на красотата и на милостивостта. Неговото щастие, разбира се, идва от победата над враговете Му и придобиването на искреността на човека. Нещо повече, то възниква от прогонването и унищожаването на всички враждебни сили и защото човечеството получава добър и мирен живот. Божието щастие не прилича на радостта на човека; то е по-скоро чувството за пожъване на добри плодове, чувство, което е дори по-силно от радостта. Неговото щастие е символ на освобождаването на човечеството от страданията от този момент нататък и символ на това, че човечеството ще влезе в света на светлината. От друга страна всички емоции на човечеството възникват заради собствените му интереси, а не заради справедливостта, светлината или красивото, а още по-малко заради благодатта, дарена от Небето. Емоциите на човечеството са егоистични, те виреят в света на мрака и не възникват заради Божията воля, а още по-малко заради Неговия план. Затова за човека и за Бог никога не може да се говори по един и същи начин. Бог е завинаги върховен и завинаги почитан, докато човекът е завинаги низък и завинаги безполезен. Това е така, защото Бог навеки се отдава на човечеството и се раздава за него, докато човекът вечно иска и се старае за себе си. Бог вечно полага усилия за оцеляването на човечеството, но човекът никога не допринася с нищо за справедливостта или за светлината и дори временно да полага усилия, те не могат да издържат на нито един удар, защото усилията на човека винаги са заради самия него, а не заради другите. Човекът винаги е егоист, докато Бог е вечно безкористен. Бог е началото на всичко справедливо, добро и красиво, докато човекът е този, който наследява и изразява цялата грозота и зло. Бог никога няма да промени Своята същност на справедливост и красота, но човекът сам може да предаде справедливостта и да се отдалечи от Бог по всяко време и навсякъде.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се разбере Божият нрав)

256. Аз съм праведен, Аз съм верен и Аз съм Бог, който проучва внимателно дълбините на човешкото сърце! Веднага ще разкрия кой е истински и кой е лъжлив. Не се тревожете; всички неща работят съгласно Моето време. Кой Ме иска искрено и кой не Ме иска — Аз ще ви кажа, един след друг. Вие само се съсредоточете върху яденето и пиенето до насита, както и приближаването до Мен в Мое присъствие, и Аз ще върша делото Си Сам. Не се стремете нетърпеливо към бързи резултати — делото Ми не е нещо, което може да бъде постигнато наведнъж. В него са стъпките Ми и мъдростта Ми, и затова мъдростта Ми може да се разкрие. Ще ви покажа какво вършат ръцете Ми — наказанието за злото и наградата за доброто. Аз съм напълно безпристрастен към всички хора. Теб, който Ме обичаш искрено, и Аз ще обичам искрено, а за тези, които не Ме обичат искрено, Моят гняв ще бъде завинаги с тях, за да могат завинаги да запомнят, че Аз съм истинският Бог, Бог, който проучва внимателно най-съкровеното в сърцето на човека. Не действай по един начин пред лицата на другите, а по друг начин зад гърба им; Аз виждам ясно всичко, което правиш, и дори и да заблуждаваш другите, Мен не можеш да заблудиш. Аз виждам всичко ясно. Не е възможно за теб да скриеш нищо; всичко е в Моите ръце. Недей да си мислиш, че си много умен и толкова умел в дребнавите си сметки. Казвам ти: независимо колко планове замисля човек, хиляди или десетки хиляди, в края на краищата той не може да избяга от дланта на ръката Ми. Всички неща и всички събития се контролират от ръцете Ми, какво остава за един човек! Не се опитвай да Ме избягваш или да се криеш, не се опитвай да Ме заблуждаваш или да се прикриваш. Нима още не можеш да видиш, че Моят славен лик, Моят гняв и Моето правосъдие са разкрити публично? Ще съдя незабавно и безжалостно всекиго, който не Ме иска искрено. Моето милосърдие се свърши, повече не остана. Не бъдете вече лицемерни и сложете край на своите диви и безразсъдни маниери.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 44)

257. Аз съм Началото и Аз съм Краят. Аз съм възкръсналият и съвършен единствен истински Бог. Аз изричам думите Си пред вас и вие трябва твърдо да вярвате в това, което казвам. Небето и земята могат да изчезнат, но нито една буква или щрих от това, което казвам, никога няма да изчезне. Запомнете това! Запомнете го! След като веднъж съм я изрекъл, нито една дума никога не е била оттеглена и всяка една от тях ще бъде изпълнена.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 53)

258. Вселената и всички неща са в Моите ръце. Каквото кажа, това ще бъде. Както го повеля, така ще стане. Сатана е под нозете Ми; той е в бездънната пропаст! Когато гласът Ми прозвучи, небето и земята ще изчезнат и ще се превърнат в нищо! Всички неща ще се обновят — това е неизменна истина, която е напълно вярна. Победих света и всички онези, които са зли. Седя тук и ви говоря, и всички, които имат уши, да слушат, и всички, които са живи, да приемат.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 15)

259. Изричам онова, което имам предвид, и каквото имам предвид, ще бъде осъществено, и никой не е в състояние да промени това — това е категоричен факт. Били те слова, изречени от Мен в миналото, или бъдещи Мои слова, всички те ще се сбъднат едно по едно и Аз ще позволя на цялото човечество да види това. Това е принципът зад Моите слова и Моето дело. […] Моя е последната дума във всичко във вселената. Има ли нещо, което да не е в Моите ръце? Каквото кажа, че трябва да се направи, то се прави както кажа, и кое човешко същество може да промени решимостта Ми? Може ли да е заветът, който сключих на земята? Нищо не може да възпрепятства напредването на плана Ми. По всяко време Аз върша делото Си и по всяко време планирам управлението Си. Та кое човешко същество може да се меси в работите Ми? Не съм ли Аз Този, Който лично е устроил всичко? Сегашното навлизане в тази сфера все още не е отклонение от плана Ми или от предвижданията Ми; предначертах всичко това много отдавна. Кой от вас е в състояние да проумее тази стъпка? Моят народ със сигурност ще се вслуша в гласа Ми и всеки един, който Ме обича искрено, със сигурност ще застане пак пред престола Ми.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 1)

260. Обичам всички, които искрено Ми отдават всичко и Ми се принасят. Мразя всички, които са родени от Мен, но при все това не Ме познават и дори Ми се съпротивляват. Няма да изоставя никого, който искрено е за Мен, напротив, ще удвоя благословиите на този човек. Аз ще накажа двойно онези, които хапят ръката, която ги храни, и категорично няма да им се размине леко. В Моето царство няма изкривяване или измама, и няма нищо светско. Това означава, че няма миризма на мъртъвци. По-скоро всичко е порядъчност и праведност; всичко е чиста простота и откритост, и няма нищо скрито или прикрито. Всичко е свежо, всичко е наслада и всичко е назидание. Всеки, който все още вони на мъртвец, по никакъв начин не може да остане в Моето царство и вместо това ще бъде управляван от Моя железен скиптър.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 70)

261. Аз съм всепоглъщащ огън и не търпя оскърбление. Тъй като всички хора са създадени от Мен, каквото и да кажа и направя, те трябва да се покоряват и не бива да се противопоставят. Хората нямат право да се месят в Моето дело и още по-малко са в тази позиция да анализират какво е правилно или грешно в делото и словата Ми. Аз съм Създателят и сътворените същества трябва да постигнат всичко, което изисквам, със сърце изпълнено със страх от Мен; те не бива да се опитват да спорят с Мен и най-вече не бива да се съпротивляват. С властта Си управлявам народа Си и всички сътворени от Мен същества трябва да се покорят на властта Ми. Въпреки че днес сте дръзки и самонадеяни пред Мен, въпреки че се бунтувате срещу словата, с които ви уча, и не знаете да се страхувате, Аз посрещам вашето непокорство с търпимост; няма да избухна в ярост само защото дребни, незначителни червеи са разровили мръсотията, като допусна да се засегне делото Ми. Аз понасям продължаващото съществуване на всичко, което ненавиждам, и всички неща, които Ме отвращават, заради волята на Моя Отец, и ще правя това, докато словата Ми не приключат, до последния Ми миг.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Когато падащите листа се върнат към корените си, ще съжаляваш за всичкото зло, което си сторил)

262. Тъй като вече си взел решение да Ми служиш, Аз няма да те пусна да си тръгнеш. Аз съм Бог, който се отвращава от злото, и съм Бог, който ревнува от човечеството. Тъй като вече си поставил думите си на олтара, Аз няма да позволя да избягаш пред очите Ми, нито пък ще позволя да служиш на двама господари. Нима си мислиш, че можеш да имаш втора любов, след като си поставил думите си на Моя олтар и пред Моите очи? Как бих могъл да позволя на хората да Ме правят на глупак по такъв начин? Нима си мислеше, че можеш небрежно да Ми даваш обети и клетви с езика си? Как можа да дадеш клетва пред Моя трон, трона на Мен, който съм Всевишен? Нима си мислеше, че твоите клетви вече са отминали? Нека ви кажа: макар че плътта ви може да премине, клетвите ви не могат. В крайна сметка Аз ще ви осъдя въз основа на вашите клетви. Вие обаче вярвате, че можете да се отнасяте нехайно към Мен, като поставяте думите си пред Мен, и че сърцата ви могат да служат на нечисти и зли духове. Как би могъл Моят гняв да толерира измамата на онези хора, които са като кучета и свине? Трябва да изпълня управленските Си закони и да изтръгна обратно от ръцете на нечистите духове всички онези задъхани „благочестиви“ хора, които имат вяра в Мен, за да могат да Ме „чакат“ дисциплинирано, да бъдат Моите волове, Моите коне и да разчитат на милостта на Моето клане. Ще те накарам да се върнеш към предишните си решения и да Ми служиш отново. Няма да позволя на нито едно сътворено същество да Ме мами. Нима си мислеше, че можеш просто така безразборно да отправяш искания и да лъжеш пред Мен? Нима си мислеше, че не съм чул или видял твоите думи и дела? Как е възможно думите и делата ти да не са били в полезрението Ми? Как бих могъл някога да позволя на хората да Ме мамят по този начин?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вие всички сте толкова низки по характер!)

263. Аз съм Самият неповторим Бог и нещо повече — Аз съм единствената личност на Бог. Още повече, Аз, целостта на плътта, съм пълното проявление на Бог. Този, който се осмели да не се бои от Мен, който се осмели да Ми се противопостави с очите си и който се осмели да Ми се противопостави с устните си, непременно ще умре от проклятията и гнева Ми. (Ще има проклятие поради гнева Ми.) Освен това, този, който се осмели да не бъде предан или почтителен спрямо Мен и който се осмели да Ме измами, със сигурност ще умре от омразата Ми. Праведността Ми, величието Ми и съдът Ми ще траят вечно и завинаги. В началото бях любвеобилен и милосърден, но това не е нравът на Моята пълна божественост; само праведността, величието и правосъдието са Моят нрав — нравът на Самия Бог в цялата Му пълнота. В Епохата на благодатта Аз бях любвеобилен и милосърден. Поради делото, което трябваше да свърша, притежавах любяща доброта и милост. След това обаче нямаше повече нужда от такива неща (и оттогава не е имало такава). Всичко това е праведност, величие и правосъдие, и това е цялостният нрав на Моята нормална човешка природа, съчетан с Моята пълна божественост.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 79)

264. Аз управлявам всичко, Аз съм мъдрият Бог, който притежава пълната власт и не съм снизходителен към никого. Аз съм напълно безмилостен, напълно лишен от лични чувства. Аз се отнасям към всеки (колкото и добре да говори, няма да го пусна) с Моята праведност, коректност и величие, като междувременно позволявам на всеки да види по-добре чудото на делата Ми, както и какво означават делата Ми. Един по един Аз наказвах злите духове за всякакви действия, които извършват, хвърляйки ги в бездънната яма. Свърших това дело преди началото на времето, като ги оставих без положение и не им оставях място да вършат делата си. Никой от Моите избраници — хората, които са предопределени и избрани от Мен — никога не може да бъде обладан от зли духове и вместо това винаги ще бъде свят. Що се отнася до онези, които не съм предопределил и избрал, ще ги предам на Сатана и повече няма да им позволя да останат. Моите управленски закони включват Моята праведност и Моето величие във всички аспекти. Няма да пусна нито един от онези, върху които работи Сатана, а ще ги хвърля заедно с телата им в Хадес, защото Аз мразя Сатана. В никакъв случай няма да го пощадя лесно, но ще го унищожа напълно, като не ще му дам и най-малката възможност да изпълни делото си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 70)

265. Аз ще накажа всеки, който е роден от Мен, но все още не Ме познава, за да изявя всичкия Си гняв, Моята велика мощ и Моята пълна мъдрост. В Мен всичко е праведно и няма абсолютно никаква неправедност, няма измама и няма нечестие. Всеки, който е нечестен и лъжлив, трябва да е син на ада, роден в Хадес. В Мен всичко е открито; каквото и да кажа, то ще бъде изпълнено, наистина ще бъде изпълнено. Каквото Аз кажа — ще бъде постановено, ще бъде постановено и никой не може да промени или да имитира тези неща, защото Аз съм Самият единствен Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 96)

266. Ще накажа злите, ще възнаградя добрите, ще приведа в сила праведността Си, ще изпълня правосъдието Си и ще използвам словата Си, за да постигна всичко, като накарам всички хора и всички неща да изпитат наказващата Ми ръка. Със сигурност ще накарам всички хора да видят пълната Ми слава, пълната Ми мъдрост и пълното Ми изобилие. Никой няма да посмее да се изправи, за да съди, защото с Мен всички неща са постигнати. И нека в това всеки види цялата Ми чест и вкуси пълната Ми победа, защото с Мен се проявяват всички неща. Това е достатъчно, за да покаже Моето велико могъщество и Моята власт. Никой няма да посмее да Ми нанесе оскърбление и никой няма да посмее да Ми попречи. С Мен всичко е открито — кой би посмял да скрие нещо? Със сигурност не бих го пощадил! Такива несретници трябва да получат суровото Ми наказание и такава измет трябва да бъде изчистена от погледа Ми. Ще ги управлявам с железен скиптър и ще използвам властта Си, за да ги съдя без ни най-малка милост и без изобщо да щадя чувствата им, защото Аз съм Самият Бог, Който е без плътски чувства и е величествен и не търпи оскърбление. Всички трябва да разберат и да видят това, за да не стане така, че да бъдат поразени и унищожени от Мен „без повод и причина“, защото Моят жезъл ще порази всички, които Ми нанасят оскърбление. Не Ме интересува дали познават Моите управленски закони; това не е нещо, с което се занимавам, тъй като Моята личност не търпи оскърбление от когото и да било. Ето защо се казва, че Аз съм лъв. Когото срещна, го повалям. Ето защо се казва, че сега е богохулство да се каже, че Аз съм Богът на милосърдието и любящата доброта. По същество Аз не съм агне, а лъв. Никой не смее да Ми нанася оскърбление; Аз ще накажа със смърт незабавно всеки, който го прави, като изобщо няма да пощадя чувствата му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 120)

267. Моят глас е съд и гняв; той не проявява снизходителност към никого и не проявява милост към никого, защото Аз съм Самият праведен Бог и имам гняв, изгаряне, пречистване и унищожаване. В Мен няма нищо скрито и няма плътски чувства, напротив — има откритост, праведност, справедливост и безпристрастност. Тъй като Моите първородни синове вече са с Мен на престола и управляват безбройните нации и народи, започва съд над нечестните и несправедливите неща и хора. Един по един ще ги проуча внимателно, без да пропускам нищо, и ще ги разкрия докрай. Защото Моят съд е напълно разкрит и открит, и Аз не премълчавам нищо. Ще изхвърля всички, които не са в съгласие с намеренията Ми, и ще ги накарам да погинат навеки в бездънната пропаст. Там ще ги накарам да горят завинаги. Само това е Моята праведност и само това е Моята почтеност. Никой не може да промени това и всичко трябва да Ми се подчинява.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 103)

268. Всяко изречение, което изричам, носи власт и правосъдие и никой не може да промени словата Ми. След като словата Ми излязат, със сигурност нещата ще бъдат извършени според тях; това е Моят нрав. Моите слова са власт и който ги промени, обижда Моето наказание и Аз трябва да го поразя. В сериозните случаи тези хора разоряват собствения си живот и слизат в Хадес или в бездънната пропаст. Това е единственият начин, по който Аз се разправям с човечеството, и човекът няма как да го промени — това е Мой управленски закон. Запомнете това! Никой няма позволение да нарушава Моя закон. Нещата трябва да се извършат според намеренията Ми! В миналото Аз бях твърде невзискателен към вас и вие срещахте само Моите слова. Словата, които изричах относно поразяване на хора, все още не са се изпълнили. Но от днес всички бедствия (тези, които са свързани с Моите управленски закони) ще идват едно след друго, за да накажат всички онези, които не са съгласно намеренията Ми. Трябва да има поява на факти — в противен случай хората няма да могат да видят Моя гняв, а ще се покваряват отново и отново. Това е стъпка от Моя план за управление и това е начинът, по който Аз върша следващата стъпка от делото Ми. Казвам ви това предварително, за да можете да избегнете извършване на нарушение и излагане на вечна гибел. Тоест, от днес нататък Аз ще накарам всички хора, с изключение на Моите първородни синове, да заемат полагащото им се място в съответствие с Моите намерения и ще ги наказвам един по един. Няма да позволя на нито един от тях да се отърве. Само да посмеете да се развращавате отново! Само да посмееш да се бунтуваш отново! Казвал съм преди, че Аз съм праведен към всички, че нямам ни най-малко чувство и това идва да покаже, че Моят нрав не трябва да бъде оскърбяван. Това е Моята личност. Никой не може да промени това. Всички хора чуват словата Ми и всички хора виждат Моя славен лик. Всички хора трябва да Ми се покоряват напълно и изцяло — това е Мой управленски закон. Всички хора в цялата вселена и по краищата на земята трябва да Ме възхваляват и прославят, защото Аз съм Самият единствен Бог, защото Аз съм Божията личност. Никой не може да промени Моите думи и слова, Моето говорене и поведение, тъй като това са неща единствено за Мен и са неща, които притежавам от най-древни времена и които ще съществуват завинаги.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 100)

269. Всичко ще бъде осъществено чрез Моите слова. Никой не може да участва и никой не може да извърши делото, което Аз ще извърша. Аз ще изчистя въздуха на всички земи и ще изкореня всички следи от демоните на земята. Вече започнах и ще пристъпя към първоначалното Си дело на наказание в обиталището на големия червен змей. Така може да се види, че Моето наказание е сполетяло цялата вселена. Големият червен змей и всички видове нечисти духове не биха могли да избегнат Моето наказание, защото Аз проучвам внимателно всички земи. Когато делото Ми на земята завърши, т.е. когато ерата на съда приключи, Аз официално ще накажа големия червен змей. Моят народ със сигурност ще види Моето справедливо наказание на големия червен змей, със сигурност ще изразява възхвалата си безспир заради Моята праведност и със сигурност завинаги ще възхвалява Моето свято име заради Моята правда. Така вие официално ще изпълните своя дълг и официално ще Ме възхвалявате по всички земи, во веки веков!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 28)

270. Сега е времето, в което определям изхода за всеки човек, не в етапа, в който започнах да обработвам човека. Записвам в Моя регистър, едно по едно, думите и действията на всеки човек, пътя, по който Ме е следвал, вродената му класификация и крайните му проявления. По този начин, независимо от това какъв тип човек е той, никой няма да избегне ръката Ми и всеки ще бъде сортиран според вида си въз основа на Моето разпределение. Аз определям крайната цел на всеки човек не според възрастта му, старшинството му или според количеството изтърпени от него страдания, а още по-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Няма друг избор, освен този. Трябва да разберете, че всички онези, които не следват Божията воля, ще бъдат наказани, без изключение. Това е нещо, което никой човек не може да промени. Затова всички, които са наказани, са наказани заради Божията праведност и като възмездие за многобройните им зли дела.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел)

271. Ако си във вярата от много години и си свързан с Мен от дълго време, но въпреки това оставаш далеч от Мен, тогава казвам, че най-вероятно често оскърбяваш Божия нрав и ще е много трудно да се предположи какъв ще бъде изходът ти. Ако дългогодишната ти връзка с Мен не само не е успяла да те превърне в човек, завладян от човечност и от истината, а дори е вкоренила злите ти практики в природата ти, и ако си не само два пъти по-надменен, отколкото преди, но и погрешните ти схващания за Мен също са се увеличили дотолкова, че си започнал да Ме считаш за свой приятел в игрите, тогава казвам, че болестта ти вече не е само повърхностна, но е проникнала до самите ти кости. Всичко, което ти остава, е да чакаш да се уреди погребението ти. Не Ме умолявай тогава да бъда твоят Бог, защото си извършил грях, заслужаващ смърт, непростим грях. Дори и да можех да те пощадя, Бог на небето ще настоява да отнеме живота ти, защото твоето оскърбление срещу Божия нрав не е обикновен, а много сериозен проблем. Когато дойде времето, не Ме обвинявай, че не съм ти казал предварително. Всичко се свежда до това: когато общуваш с Христос — Бог на земята — като с обикновен човек, тоест когато вярваш, че този Бог не е нищо повече от човек, тогава ще загинеш. Това е единственото Ми предупреждение към всички вас.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как всъщност да се познае Богът на земята)

272. Изразявам милостта Си на онези, които са Ме възлюбили и се отричат от себе си, докато Моето наказание, въздадено на злите, е точно доказателство за праведния Ми нрав и при това е свидетелство за Моя гняв. Когато бедствието настъпи, всички, които Ми се противопоставят, ще ридаят, покосени от глад и чума. Онези, които са Ме следвали години наред, но които са извършили всякакви злодеяния, също ще платят за греховете си — те също ще претърпят бедствия, каквито рядко са настъпвали за милиони години, и ще живеят в постоянен ужас и страх. А онези от Моите следовници, които са показали пълна преданост към Мен, ще се възрадват и ще ликуват във възхвала на Моето могъщество. Те ще преживеят неизразимо настроение на безгрижно щастие и ще живеят сред радост, с каквато никога преди не съм дарявал човечеството. Защото Аз ценя добрите дела на човека и ненавиждам злодеянията му. Откакто поведох човечеството, копнея да спечеля група от хора, които са в единомислие с Мен. Междувременно и за миг не забравям онези, които не са в единомислие с Мен; винаги ги мразя в сърцето Си и чакам случай да ги накарам да отговарят за злодеянията си, което с удоволствие ще наблюдавам. Сега Моят ден най-сетне настъпи и чакането Ми приключи!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел)

273. Аз ще поправя несправедливостите в човешкия свят. Ще извърша делото Си със собствените Си ръце по целия свят, ще забраня на Сатана да вреди отново на Моя народ, ще забраня на враговете да правят отново каквото си поискат. Ще стана Цар на земята и ще преместя трона Си там, като накарам всички Мои врагове да паднат на земята и да признаят престъпленията си пред Мен. В скръбта Ми, съчетана с гняв, ще срина цялата вселена до основи, няма да пощадя никого, ще всявам ужас в сърцата на враговете Си. Ще превърна цялата земя в развалини и ще направя така, че всички Мои врагове да паднат в тези развалини, за да не могат повече да покваряват човечеството. Планът Ми вече е определен и никой, независимо кой, не трябва да го променя. Когато се разхождам във величествена пищност над вселената, цялото човечество ще стане ново и всичко ще се възроди. Човекът вече няма да плаче, няма да вика към Мен за помощ. Тогава сърцето Ми ще се зарадва и хората ще се върнат с тържество при Мен. Цялата вселена, от горе до долу, ще се развълнува от радост…

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 27)

274. Сион! Ликувай! Сион! Пей! Аз се завърнах триумфално, завърнах се победоносно! Безбройните народи! Побързайте да се подредите в редица! Всички неща на творението! Спрете сега, защото Моята личност е обърната към цялата вселена и се явява на Изток от света! Кой смее да не коленичи в преклонение? Който смее да не Ме нарече истинският Бог? Кой смее да не погледне нагоре с богобоязливо сърце? Кой смее да не възхвалява? Кой смее да не ликува? Народът Ми със сигурност ще чуе гласа Ми и синовете Ми със сигурност ще бъдат в царството Ми! Планини, реки и всички неща ще се веселят безкрайно и ще скачат безспир. По това време никой няма да посмее да се оттегли и никой няма да посмее да се надигне в съпротива. Това е Моето чудесно дело и нещо повече, това е Моята велика мощ! Ще накарам всички неща да се боят от Мен в сърцата си и дори повече от това, ще накарам всичко да Ме хвали! Това е крайната цел на Моя план за управление от шест хиляди години и това е, което Аз съм изсякъл върху камък. Нито един човек, нещо или събитие не смее да се надигне, за да Ми се съпротивлява или да Ми се противопоставя. Целият Мой народ ще се стече към Моята планина (с други слова, света, който по-късно ще създам) и със сигурност ще отстъпи пред Мен, защото Аз имам величие и правосъдие и притежавам власт. (Това се отнася за времето, когато съм в тялото. Аз също притежавам власт в плътта, но тъй като ограниченията на времето и пространството не могат да бъдат преодолени в плътта, не може да се каже, че съм придобил пълна слава. Въпреки че придобивам първородните синове в плътта, още не може да се каже, че съм придобил слава. Едва когато се върна в Сион и се преобразя, ще може да се каже, че притежавам власт — тоест, че съм придобил слава.) Нищо няма да е трудно за Мен. Чрез словата от устата Ми всичко ще бъде унищожено и чрез словата от устата Ми всичко ще бъде създадено и осъществено. Такава е Моята велика мощ и такава е Моята власт. Тъй като Аз съм пълен с могъщество и власт, никой не може да посмее да Ми попречи. Отдавна съм триумфирал над всичко и съм спечелил победа над всички бунтовни синове.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 120)

275. Бог създаде човечеството; независимо дали са били покварени и дали Го следват, Бог се отнася към хората като към най-скъпите Си любими хора — или както биха казали човешките същества, като към най-близките Си хора — а не като към Негови играчки. Макар и Бог да казва, че Той е Създателят, а човекът е Негово сътворено същество, което би могло да прозвучи сякаш съществува лека разлика в ранга им, в действителност всичко, което Бог е направил за човешкия род далеч надхвърля взаимоотношения от това естество. Бог обича човечеството, полага грижи за него, тревожи се за него и постоянно и безспирно му осигурява ресурс. В сърцето Си Той никога не чувства, че това е допълнителна работа или че е нещо, което заслужава дълбока признание, нито пък някога чувства, че има огромен принос към човечеството, като го спасява и му осигурява и дава всичко. Той просто предоставя ресурс на хората тихо и мълчаливо, по Свой собствен начин, посредством Своята собствена същност и чрез всичко, което представлява и притежава. Колкото и ресурс и помощ да получава човечеството от Него, Бог никога не помисля да си приписва заслуги, а и не се опитва да го прави. Това е предопределено от Божията същност и също така определено е точен израз на Божия нрав.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I)

276. Много са безсънните нощи, които Бог е изтърпял в името на делото за човечеството. От високото до най-ниските дълбини Той е слязъл в живия ад, който обитават хората, за да живее с тях между краищата на земята, никога не се е оплаквал от бедността сред хората и не ги е упреквал за непокорството им, а понася крайно унижение, докато изпълнява делото Си лично. Как би могъл Бог да принадлежи на ада? Как би могъл да прекара живота Си в ада? Но заради цялото човечество, за да може то по-скоро да намери покой, Той понесе унижението и несправедливостта с идването си на земята и лично влезе в „ада“ и „Хадес“, в леговището на тигъра, за да спаси човека. С какво право се противопоставя на Бог човекът? Каква причина има той да се оплаква от Бог? Как може да има наглостта да погледне Бог? Небесният Бог дойде в тази най-мръсна земя на безнравствеността и никога не изказа недоволството Си, нито се оплака от човека, а вместо това мълчаливо приема опустошенията^[1] и потисничеството му. Никога не е отвръщал за неразумните изисквания на човека, нито е поставял прекомерни и неразумни изисквания към него. Той просто извършва цялото дело, от което се нуждае човекът, като понася всички трудности и не се оплаква: поучава, просвещава, укорява, облагородява със слова, напомня, увещава, утешава, съди и разобличава. Коя от Неговите мерки не е била за живота на човека? Въпреки че е премахнал перспективите и съдбата на човека, коя от мерките, предприети от Бог, не е била за съдбата на човека? Коя от тях не е била в името на оцеляването на човека? Коя от тях не е имала за цел да освободи човека от това страдание и от потисничеството на черните като нощта сили на мрака? Коя от тях не е заради човека? Кой може да разбере Божието сърце, което е като сърцето на любяща майка? Кой може да разбере нетърпеливото сърце на Бог?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (9))

Забележка:

1. „Опустошенията“ се използва, за да се разкрие непокорството на човечеството.

277. Когато Бог дойде на земята, Той не принадлежи на света и не се въплъщава, за да се наслаждава на света. Той е роден там, където Неговото дело разкрива нрава Му и е най-значимо, независимо дали земята е свята, или скверна. Където и да извършва делото Си, Той е свят. Всички неща в света са били сътворени от Него, просто са покварени от Сатана. Въпреки това всички неща все още принадлежат на Бог; всички те са в Неговите ръце. Той идва в скверна земя и извършва делото Си там, за да разкрие Своята святост; Той прави това само заради Своето дело, което означава, че Той понася голямо унижение само за да извърши това дело, за да спаси човешките същества на тази скверна земя. Това се прави заради свидетелството, заради цялото човечество. Това, което такова дело показва на човека, е Божията праведност, и още по-добре може да демонстрира, че Бог е върховен. Неговото величие и Неговата порядъчност се проявяват именно в спасяването на група нисши хора, които другите презират. Това, че се е родил в скверна земя, не доказва, че е нисш; то просто позволява на всички сътворени същества да видят Неговото величие и Неговата истинска любов към човечеството. Колкото повече го прави, толкова повече се разкрива Неговата чиста любов, Неговата безупречна любов към човека. Бог е свят и праведен, въпреки че Той е роден в скверна земя и въпреки че живее с онези хора, които са изпълнени със скверност, точно както Исус живя с грешници в Епохата на благодатта. Нима всяка частица от Неговото дело не е извършвана в името на оцеляването на цялото човечество? Нима всичко това не е, за да може човечеството да постигне велико спасение? Преди две хиляди години Той живя с грешници в продължение на няколко години. Това беше в името на изкуплението. Днес Той живее с група скверни, нисши хора. Това е в името на спасението. Нима цялото Негово дело не е заради вас, хората? Ако не за да спаси човека, защо Той би живял и страдал с грешници толкова много години, след като се е родил в ясла? И ако не за да спаси човека, защо Той би се върнал в плът втори път, роден на тази земя, където се събират демоните, и защо би живял с тези хора, които са дълбоко покварени от Сатана? Нима Бог не е верен? Коя част от Неговото дело не е заради човечеството? Коя част не е заради вашата съдба? Бог е свят — това е неизменно! Той е неосквернен от мръсотията, въпреки че е дошъл на скверна земя; всичко това може да означава единствено, че Божията любов към човека е изключително безкористна, а страданието и унижението, които Той понася, са изключително големи! Нима не знаете колко голямо е унижението, което Той понася заради всички вас и заради вашата съдба? Вместо да спасява велики хора или синовете на богати и влиятелни семейства, Той умишлено спасява онези, които са нисши и презрени. Нима всичко това не е Неговата святост? Нима всичко това не е Неговата праведност? В името на оцеляването на цялото човечество Той предпочита да се роди на мръсна земя и да понесе всяко унижение. Бог е съвсем истински — Той не върши фалшиви дела. Нима всеки етап от делото не се извършва по такъв практичен начин? Въпреки че всички хора Го клеветят и казват, че Той седи на масата с грешници, въпреки че всички хора Му се присмиват и казват, че живее със синовете на мръсотията, че живее с най-нисшите хора, Той все още дава безкористно от Себе Си и все така е отхвърлян сред човечеството. Нима страданието, което Той понася, не е по-голямо от вашето? Нима делото, което Той върши, не е по-голямо от цената, която сте платили?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Значението на спасяването на потомците на Моав)

278. Бог Се е смирил до такава степен, че Той извършва Своето дело върху тези мръсни и покварени хора и усъвършенства тази група хора. Бог не само Се въплъти, за да живее и да се храни сред хората, да ги пасе и да им предоставя това, от което се нуждаят. По-важното е, че Той извършва Своето огромно дело на спасението и завоюването върху тези изключително покварени хора. Той дойде в сърцето на големия червен змей, за да спаси тези най-покварени хора, така че всички хора да могат да бъдат променени и обновени. Огромното страдание, което Бог понася, не е само страданието, което Той понася при въплъщаването Си, но най-вече е това, че Божият Дух търпи изключително унижение — Той Се смирява и Се крие толкова много, че става обикновен човек. Бог се въплъти и прие формата на плът, така че хората да видят, че Той има нормален човешки живот и нормални човешки нужди. Това е достатъчно, за да докаже, че Бог се е смирил до голяма степен. Духът на Бог се осъществява в плътта. Неговият Дух е толкова възвишен и велик, но Той приема формата на обикновен човек, на незначителен човек, за да извърши делото на Своя Дух. По отношение на заложбите, проницателността, разума, човешката природа и животът на всеки от вас, вие наистина сте недостойни да получите подобно Божие дело. Вие сте наистина недостойни Бог да понесе такива страдания заради вас. Бог е толкова възвишен. Той е върховен до такава степен, а хората са нископоставени до такава степен, но Той все пак работи върху тях. Той не само се въплъти, за да предостави ресурс на хората, да говори на хората, но Той също така живее заедно с хората. Бог е толкова смирен, толкова обичлив.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

279. Значимостта на всичко, което Бог прави, е със значителна дълбочина. Да вземем например разпъването на Исус на кръста. Защо Исус трябваше да бъде разпънат? Не ли за да изкупи цялото човечество? Така че има голяма значимост и текущото въплъщение на Бог, и преживяването на световното страдание от Него — то е заради красивата крайна цел на човечеството. В Своето дело Бог винаги върши това, което е най-практично. Защо Бог вижда човека като безгрешен, а човек може да има щастието да дойде пред Бог? Защото Исус беше прикован на кръста, понесе човешките грехове и изкупи човечеството. Защо тогава човечеството няма повече да страда, да скърби, да пролива сълзи и да въздиша? Защото текущото въплъщение на Бог взе цялото това страдание върху Себе Си и сега това страдание е понесено от името на човека. Това е подобно на майка, която гледа как детето ѝ се разболява и се моли на Небето да се скъси нейният собствен живот, ако така детето може да се излекува. Бог също работи по този начин, като предлага Своята болка в замяна на красивата крайна цел, която ще дойде за човечеството след това. Няма да има повече скръб, сълзи, въздишки и страдание. Бог плаща цената — стойността — на личното преживяване на световното страдание в замяна на красивата крайна цел, която ще последва за човечеството. Като се казва, че това се върши „в замяна на“ красивото назначение, това не значи, че Бог няма сила или власт да даде на човечеството красива крайна цел, а по-скоро че Бог иска да намери по-практично и силно доказателство, за да убеди хората напълно. Бог вече е преживял това страдание, така че Той е пригоден, Той има могъществото и още повече властта да доведе човечеството до красивата крайна цел, да даде на човечеството тази красива крайна цел и обещание. Сатана ще бъде напълно убеден; всички създания във вселената ще бъдат напълно убедени. Накрая Бог ще позволи на човечеството да получи Неговото обещание и любов. Всичко, което Бог прави, е практично, нищо от това, което Той прави, не е празно и Той Самият преживява всичко това. Бог плаща цената на Своето собствено преживяване на страданието в замяна на крайната цел за човечеството. Това не е ли практическо дело? Родителите може да платят искрена цена заради децата си и това представлява любовта им към тях. Като върши това, въплътеният Бог, разбира се, е най-искрен и верен към човечеството. Същността на Бог е вярност — Той прави това, което казва, и всичко, което върши, бива постигнато. Всичко, което Той върши за хората, е искрено — Той не просто произнася слова. По-скоро, когато Той каже, че ще плати цена, Той плаща истинска цена. Когато Той каже, че ще поеме страданието на човечеството и ще страда вместо него, Той действително идва да живее сред хората, като чувства и лично преживява това страдание. След това всички неща във вселената ще признаят, че всичко, което Бог прави, е правилно и праведно; че всичко, което Бог прави, е реалистично. Това е силно доказателство. Освен това човечеството ще има красива крайна цел в бъдещето и всички ония, които останат, ще хвалят Бог. Те ще възхваляват това, че Божиите дела наистина са извършени от любов към човечеството. Бог идва сред хората смирено, като обикновен човек. Той не просто извършва някаква работа, говори някои слова и след това си тръгва; вместо това Той говори и работи практически, докато преживява мъката на света. Той ще си тръгне едва след като завърши преживяването на тази болка. Ето колко реално и практично е Божието дело. Заради това всички, които останат, ще Го хвалят и ще видят Божията вярност към човека и Неговата доброта. Божията същност на красота и благост може да бъде видяна в значимостта на Неговото въплъщение. Всичко, което Той прави, е искрено; всичко, което Той казва, е сериозно и вярно. Всичко, което възнамерява да извърши, Той го върши практически; когато има цена за плащане, Той я плаща практически — Той не изговаря просто думи. Бог е праведен Бог, Бог е верен Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Вторият аспект на значимостта на въплъщението)

280. Бог счита, че това събитие от Неговото управление на човечеството, от Неговото спасение на човечеството, е по-важен от всичко останало. Той върши тези неща не само с ума Си, не само със словата Си и със сигурност не ги върши по случаен начин — Той върши тези неща с намеренията Си, като същевременно има план, цел и критерии. Може да се види, че това събитие от Божието дело за спасяване на човечеството има голямо значение както за Бог, така и за човека. Колкото и тежка да е работата, колкото и големи да са препятствията в нея, колкото и слаби да са хората и колкото и дълбоко да е непокорството на човечеството, нищо от това не е трудно за Бог. Бог постоянно е зает, Той отдава сърцето и душата Си и Той управлява делото, което иска да извърши. Той също така подрежда всичко и господства над всички онези хора, върху които иска да върши делото си, и над цялото дело, което иска да извърши — всичко това е безпрецедентно. Това е първият път, в който Бог използва тези методи и плати такава огромна цена, за да осъществи този мащабен проект да управлява и да спаси човечеството. Докато Бог извършва цялото това дело, малко по малко Той безрезервно изразява и освобождава пред човечеството сърцето и душата Си, това, което Той притежава и представлява, Своята мъдрост и всемогъщество и всеки аспект от Своя нрав. Изразяването и освобождаването на тези методи е безпрецедентно. И така, в цялата вселена освен хората, които Бог има за цел да управлява и да спаси, никога не е имало същества толкова близо до Бог, които да са имали толкова съкровена връзка с Него. В Божието сърце човечеството, което Той иска да управлява и да спаси, е на първо място, и Той цени това човечество повече от всичко останало. Макар че е платил огромна цена за това човечество и макар че то постоянно Го наранява и се бунтува срещу Него, Той не се оплаква и не съжалява, Той все пак не ги оставя и не ги изоставя, а продължава да изпълнява Своето дело, без да се спира. Това е защото Той знае, че рано или късно ще дойде ден, в който хората се пробуждат от призива на словата Му и се трогват от Неговите слова, признават, че Той е Създателят, и тогава се завръщат на Негова страна…

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

281. Когато си способен наистина да оцениш Божиите мисли и Неговото отношение към човечеството, когато наистина можеш да разбереш Божията обич и загриженост за всяко сътворено същество, ще можеш да разбереш предаността и любовта на Създателя към всеки един от хората, създадени от Него. Когато това се случи, ще използваш две думи, за да опишеш Божията любов. Кои са тези две думи? Някои хора казват „безкористна“, а други — „филантропична“. От тези две думи „филантропична“ е най-малко подходяща да опише Божията любов. Това е дума, която хората използват, за да опишат някого, който е толерантен или широкоскроен. Ненавиждам тази дума, защото тя се отнася до раздаването на благотворителност напосоки, безразборно и безпринципно. Това е изблик на емоция, която е обичайна за глупави и объркани хора. Когато се използва тази дума, за да се опише Божията любов, това неизбежно придава богохулен оттенък. Тук имам две думи, които по-точно описват Божията любов. Кои са те? Първата е „безмерна“. Тази дума не е ли много емоционална? Втората е „необятна“. Зад тези думи, които използвам, за да опиша Божията любов, се крие практически смисъл. В буквален смисъл „безмерна“ описва обема или капацитета на дадено нещо, но независимо от това колко голямо е то, хората могат да го докоснат и видят. Това е така, защото то съществува — не е абстрактен обект, а нещо, което може да даде на хората представа по относително точен и практичен начин. Независимо дали го гледате от двуизмерна, или от триизмерна перспектива, не е нужно да си представяте съществуването му, защото това е нещо, което всъщност съществува реално. Въпреки че използването на думата „безмерна“, за да се опише Божията любов, може да създава усещането за опит за количествено определяне на Неговата любов, тя създава и усещането, че любовта Му е неизмерима. Казвам, че Божията любов може да се определи количествено, защото любовта Му не е безсъдържателна, нито е легенда. По-скоро тя е нещо, което е общо за всички неща под Божието господство, нещо, на което се наслаждават всички създания в различна степен и от различни гледни точки. Въпреки че хората не могат да я видят или докоснат, тази любов дава храна и живот на всички неща, тъй като се разкрива малко по малко, докато са живи, а те я отчитат и свидетелстват за Божията любов, на която се наслаждават във всеки един момент. Казвам, че Божията любов е неизмерима, защото за хората е трудно да проумеят тайнството за Бог, Който осигурява ресурс и храни всички неща, както им е трудно да разберат и Божиите мисли за всички неща и особено онези за човечеството. Тоест никой не знае колко кръв и сълзи е пролял Създателят за човечеството. Никой не може да проумее, никой не може да разбере дълбочината или тежестта на любовта, която Създателят изпитва към човечеството, което Той е създал със Собствените Си ръце. Описвам Божията любов като „безмерна“, за да помогна на хората да оценят и разберат нейния обхват и реалността на нейното съществуване. Това е и за да могат хората по-задълбочено да разберат практическото значение на думата „Създател“ и да придобият по-дълбоко разбиране за истинското значение на названието „сътворено същество“. Обикновено какво описва думата „необятен“? В повечето случаи се използва, за да се опише океана или вселената, например: „необятната вселена“ или „необятния океан“. Обширността и тихата дълбочина на вселената са отвъд човешкото разбиране; това завладява човешкото въображение и е нещо, към което хората изпитват огромно възхищение. Нейната тайнственост и дълбочина са пред очите им, но са недостижими. Когато мислиш за океана, мислиш за неговата обширност — той изглежда безграничен и можеш да почувстваш неговата тайнственост и огромната му способност да побира неща. Затова използвах думата „необятна“, за да опиша Божията любов, за да помогна на хората да почувстват колко ценна е тя, да почувстват дълбоката красота на Неговата любов и че силата на Божията любов е безкрайна и необятна. Използвах тази дума, за да помогна на хората да почувстват светостта на Неговата любов и достойнството и ненакърнимостта на Бог, които се разкриват чрез Неговата любов.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

282. В същността и нрава на Бог има нещо, което е твърде лесно да се пренебрегне, нещо, което притежава единствено Бог, нещо, което не притежава никой човек, включително онези, които другите смятат за велики хора, добри хора, нито го притежава „Богът“ в тяхната фантазия. Какво е то? Това е Божията безкористност. Когато говорим за безкористност, може би си мислиш, че и ти си много безкористен, защото когато става въпрос за децата ти, никога не се пазариш и не сключваш сделки с тях, или си мислиш, че си много безкористен, когато става въпрос за родителите ти. Каквото и да мислиш, поне имаш представа за думата „безкористен“ и я възприемаш като положителна, и знаеш, че да си безкористен човек е много благородно. Когато си безкористен, изпитваш високо себеуважение. Но никой не може да види Божията безкористност във всички неща, сред хората, събитията и предметите, както и в Неговото дело. Защо е така? Защото човекът е твърде егоистичен! Защо го казвам? Хората живеят в материален свят и макар че следваш Бог, ти никога не виждаш и не оценяваш начина, по който Бог ти предоставя ресурс, обича те и се грижи за теб. И така, какво виждаш? Виждаш кръвните си роднини, които те обичат или много държат на теб, виждаш нещата, които са полезни за плътта ти, и се грижиш за хората и за нещата, които обичаш. Това е така наречената безкористност на човека. Такива „безкористни“ хора обаче никога не са загрижени за Бог, Който им дарява живот. В сравнение с Божията безкористност човешката „безкористност“ се оказва егоистична и достойна за презрение. „Безкористността“, в която вярва човекът, е празна, нереална и с примеси, несъвместима е с тази на Бог и не е свързана с Бог. „Безкористността“ на човека е заради него самия, докато безкористността на Бог е истинско разкриване на Неговата същност. Именно поради Божията безкористност на хората постоянно се предоставя ресурс от Него. Възможно е темата, за която говоря днес, да не ви засяга твърде дълбоко и просто да кимате в знак на съгласие, но когато в сърцето си се опиташ да разбереш Божието сърце, несъзнателно ще откриеш следното: Сред всички хора, събития и неща, които можеш да почувстваш на този свят, само Божията безкористност е реална и конкретна, защото само Божията любов към теб е безусловна и непорочна. Освен Божията, така наречената безкористност на всеки друг е лъжовна, повърхностна и неистинска; тя има определени цели, определени намерения, включва сделка и не може да издържи изпитание. Може дори да се каже, че е скверна и достойна за презрение.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I)

283. Бог мрази хората, защото те са враждебни към Него, но в сърцето Му закрилата, загрижеността и милостта Му към човечеството никога не се променят. Макар че унищожи човечеството, сърцето Му остава непроменено. Когато човечеството е изпълнено с поквара и степента на непокорството му пред Бог е сериозна, Той трябва да унищожи това човечество поради нрава и същността Си и в съответствие със Своите принципи. Но поради Божията същност Той все още съжалява човечеството и дори иска да използва различни начини, за да върне човечеството, така че то да може да продължи да живее. Човекът обаче се противопоставя на Бог, продължава да се бунтува срещу Него и отказва да приеме Божието спасение, тоест човекът отказва да приеме добрите Му намерения — независимо как го призовава Бог, напомня му, подсигурява го, помага му и е толерантен към него, човекът не разбира това, не го оценява и не му обръща внимание. В болката Си Бог все пак не забравя да даде максимална толерантност на човека и чака хората да постигнат обрат. След като достига предела Си, Той прави това, което трябва да направи, без никакво колебание. С други думи, от момента, в който Бог планира да унищожи човечеството, до официалното начало на Неговото дело за унищожението на човечеството, има определен период от време и процес. Този процес съществува, за да може човекът да постигне обрат, и това е последната възможност, която Бог дава на човека. И така, какво прави Бог през това време, преди да унищожи човечеството? Бог извършва значителен обем работа по напомняне и увещаване. Колкото и болка и скръб да изпитва Божието сърце, Той продължава да проявява внимание, загриженост и огромна милост към човечеството. Какво виждаме в това? Несъмнено виждаме, че Божията любов към човечеството е истинска, а не е само на думи. Тя е действителна, осезаема и доловима, а не престорена, подправена, измамна или претенциозна. Бог никога не използва измама и не създава фалшиви образи, за да накара хората да видят, че Той е обичлив. Той никога не използва лъжливо свидетелство, за да покаже на хората Своята обичливост или за да парадира с обичливостта или светостта Си. Нима тези аспекти на Божия нрав не са достойни за любовта на човека? Нима не заслужават почит? Нима не заслужават да бъдат ценени? Сега искам да ви попитам: след като чухте тези слова, смятате ли, че Божията величественост е само празнословие на лист хартия? Нима Божията обичливост е само празни приказки? Не! Категорично не! Върховната власт, величествеността, светостта, толерантността, любовта на Бог и т.н. — всяка подробност от всеки един от различните аспекти на Божия нрав и Неговата същност намират практическо изражение всеки път, когато Той извършва Своето дело, те са въплътени в Неговите намерения към човека, а също и се изпълняват и се отразяват във всеки човек. Независимо дали си го чувствал преди, Бог се грижи за всеки човек по всевъзможни начини, като използва искреното Си сърце, мъдростта Си и различни средства, за да стопли сърцето на всеки човек и да събуди духа му. Това е неоспорим факт.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I)