255. Бог е това, което е, и има това, което има. Всичко, което Той изразява и разкрива, е представяне на Неговата същност и на Неговата идентичност. Това, което Той представлява, и това, което притежава, както и Неговата същина и идентичност, са неща, които не могат да бъдат заменени от никой човек. Неговият нрав обхваща любовта Му към човечеството, утехата на човечеството, омразата към човечеството и дори нещо повече — пълното разбиране на човечеството. Личността на човека обаче може да бъде оптимистична, жива или безчувствена. Божият нрав е такъв, какъвто принадлежи на Владетеля на всички неща и живи същества, на Господа на цялото творение. Неговият нрав представлява чест, власт, благородство, величие и най-вече превъзходство. Неговият нрав е символ на властта, символ на всичко, което е праведно, символ на всичко, което е красиво и добро. Нещо повече, то е символ на Този, Който не може да бъде победен или завладян от тъмнината и от която и да е вражеска сила, както и символ на Този, Който не може да бъде обиден (нито ще търпи да бъде обиждан) от никое сътворено същество. Неговият нрав е символ на най-висшата сила. Никой човек или хора не могат и не им е позволено да смущават Неговото дело или нрав. Защото личността на човека не е нищо повече от обикновен символ на лекото превъзходство на човека над звяра. Човекът сам по себе си не притежава никаква власт, никаква автономност и никаква способност да надскача себе си, а в същността си е създание, което трепери пред милостта на всякакви хора, събития и неща. Божията радост се дължи на съществуването и появата на праведността и светлината заради унищожаването на мрака и злото. Той изпитва удоволствие от донасянето на светлината и добрия живот на човечеството; Неговата радост е праведна радост, символ на съществуването на всичко положително и още повече — символ на благополучие. Божият гняв се провокира от вредата, която съществуването и смущението на несправедливостта носят на Неговото човечество, заради съществуването на злото и тъмнината, заради съществуването на неща, които прогонват истината, и още повече — заради съществуването на неща, които се противопоставят на доброто и красивото. Неговият гняв е символ на това, че всички отрицателни неща вече не съществуват, и дори нещо повече — той е символ на Неговата святост. Неговата скръб се дължи на човечеството, за което Той има надежди, но което е изпаднало в тъмнина, защото делото, което Той върши върху човека, не отговаря на очакванията Му и защото човечеството, което Той обича, не може да живее цялото в светлина. Той чувства скръб за невинното човечество, за честния, но невеж човек и за човека, който е добър, но му липсват собствени възгледи. Неговата скръб е символ на Неговата доброта и на Неговото милосърдие, символ на красотата и на доброжелателството. Неговото щастие, разбира се, идва от победата над враговете Му и спечелването на добросъвестността на човека. Нещо повече, то възниква от прогонването и унищожаването на всички вражески сили и защото човечеството получава добър и мирен живот. Божието щастие не прилича на радостта на човека; то е по-скоро усещането за събиране на добри плодове, чувство, което е дори по-силно от радостта. Неговото щастие е символ на това, че от този момент нататък човечеството ще се освободи от страданията, и символ на това, че човечеството ще влезе в света на светлината. От друга страна всички емоции на човечеството възникват заради собствените му интереси, а не заради праведността, светлината или красивото, и най-малко заради благодатта, дарена от Небето. Емоциите на човечеството са егоистични и принадлежат на света на мрака. Те не съществуват заради Божията воля, а още по-малко заради Неговия план, и затова за човека и за Бог никога не може да се говори по един и същи начин. Бог е завинаги върховен и завинаги почитан, докато човекът е завинаги низък, завинаги безполезен. Това е така, защото Бог вечно прави жертви и Се посвещава на човечеството; човекът обаче вечно взема и се стреми единствено към себе си. Бог вечно полага усилия за оцеляването на човечеството, но човекът никога не допринася с нищо в името на светлината или на праведността. Дори човек да полага усилия за известно време, те не могат да издържат нито един удар, защото усилията на човека винаги са заради самия него, а не заради другите. Човекът винаги е егоист, докато Бог е вечно безкористен. Бог е източникът на всичко справедливо, добро и красиво, докато човекът е този, който приема цялата грозота и зло и ги проявява. Бог никога няма да промени Своята същност на праведност и красота, но човекът е напълно способен по всяко време и във всяка ситуация да предаде праведността и да се отдалечи от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Много е важно да разбираме Божия нрав“)

256. Аз съм праведен, Аз съм достоен за доверие и Аз съм Бог, който изследва дълбините на човешкото сърце! Веднага ще разкрия кой е истинен и кой е лъжлив. Не се тревожете; всички неща работят съгласно Моето време. Кой Ме иска искрено и кой не Ме иска — Аз ще ви кажа, един след друг. Вие само се погрижете да се храните, да пиете и да се приближавате до Мен, когато се явите в Мое присъствие, и Аз ще върша делото Си сам. Не се стремете нетърпеливо към бързи резултати — делото Ми не е нещо, което може да бъде постигнато наведнъж. В него са стъпките Ми и мъдростта Ми, и затова мъдростта Ми може да се открие. Ще ви оставя да видите какво вършат ръцете Ми — наказанието за злото и наградата за доброто. Със сигурност не проявявам предпочитания към никого. Теб, който Ме обичаш искрено, и Аз ще обичам искрено, а за тези, които не Ме обичат искрено, Моят гняв ще бъде завинаги с тях, така че да могат да си спомнят във вечността, че Аз съм истинският Бог, Бог, който изследва най-съкровеното в сърцето на човека. Не действай по един начин пред лицата на другите, а по друг начин зад гърба им; Аз виждам ясно всичко, което правиш, и дори и да заблуждаваш другите, Мен не можеш да заблудиш. Аз виждам всичко ясно. Не е възможно за теб да скриеш нищо; всичко е в Моите ръце. Не се мисли за толкова умен, защото правиш дребните си сметки да излязат в твоя полза. Казвам ти: независимо колко планове замисля човек, хиляди или десетки хиляди, в края на краищата той не може да избяга от дланта на ръката Ми. Всички неща и всички предмети се контролират от ръцете Ми, какво остава за един човек! Не се опитвай да Ме избягваш или да се криеш, не се опитвай да мамиш с раболепие или да се прикриваш. Нима не виждаш, че Моят славен лик, Моят гняв и Моето правосъдие са разкрити публично? Ще съдя незабавно и безмилостно всеки, който не Ме иска искрено. Моето съжаление се свърши, повече не остана. Не бъдете вече лицемерни и сложете край на своите диви и безразсъдни маниери.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 44“)

257. Аз съм Началото и Аз съм Краят. Аз съм възкръсналият и съвършен единствен истински Бог. Аз изричам думите Си пред вас и вие трябва твърдо да вярвате в това, което казвам. Небето и земята могат да изчезнат, но нито една буква или щрих от това, което казвам, никога няма да изчезне. Запомнете това! Запомнете го! След като веднъж съм я изрекъл, нито една дума никога не е била оттеглена и всяка една от тях ще бъде изпълнена.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 53“)

258. Вселената и всичко съществуващо са в Моите ръце. Каквото кажа, това ще бъде. Както го предопределя, така ще стане. Сатана е под нозете Ми; той е в бездънната пропаст! Когато гласът Ми прозвучи, небето и земята ще изчезнат и ще се превърнат в нищо. Всичко съществуващо ще се обнови — това е неизменна истина, която е напълно вярна. Победих света и всички онези, които са зли. Седя тук и ви говоря, и всички, които имат уши, да слушат, и всички, които са живи, да приемат.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 15“)

259. Аз държа на думата Си и винаги довеждам до завършек всичко, на което държа. Никой не е в състояние да промени това — това е категоричен факт. Били те слова, изречени от Мен в миналото, или бъдещи Мои думи, ще осъществя всички тях една по една и ще позволя на цялото човечество да види сбъдването им. На този принцип се подчиняват Моето слово и Моето дело. […] Моя е последната дума във всичко случващо се във вселената. Съществува ли нещо извън Моя контрол? Каквото кажа, то става и никое човешко същество не може да повлияе на решенията Ми. Дали заради завета, който низпослах на земята? Нищо не може да осуети осъществяването на Моя план; Аз съм вездесъщ в делото Си и в плана на Моето управление. Та кое човешко същество може да се меси в работите Ми? Не произтича ли лично от Мен тази подредба? Сегашното навлизане в тази сфера не е отклонение от плана Ми или от предвижданията Ми; предопределих всичко това много отдавна. Кой от вас е в състояние да проумее тази стъпка от Моя план? Моят народ със сигурност ще се вслуша в гласа Ми и всеки един, който Ме обича искрено, със сигурност ще застане пак пред престола Ми.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 1“)

260. Обичам всички, които искрено дават всичко от себе си за Мен и Ми се посвещават. Мразя всички, които са родени от Мен, но при все това не Ме познават и дори Ми се съпротивляват. Няма да изоставя никого, който е искрено посветен на Мен, а по-скоро ще удвоя благословиите на този човек. Ще накажа двойно онези, които са неблагодарни и нарушават милостта Ми, и няма да ги оставя лесно. В Моето царство няма коварство или измама, нито светски дела. Това означава, че няма миризма на мъртъвци. По-скоро всичко е коректност и праведност; всичко е чистота и откритост, и няма нищо скрито или прикрито. Всичко е свежо, всичко е наслада и всичко е назидание. Всеки, който все още вони на мъртвец, по никакъв начин не може да остане в Моето царство и вместо това ще бъде управляван от Моя железен скиптър.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 70“)

261. Аз съм всепоглъщащ огън и не търпя обида. Тъй като всички хора са създадени от Мен, каквото и да кажа и направя, те трябва да се подчиняват и не бива да се бунтуват. Хората нямат право да се месят в Моята работа и още по-малко имат нужните качества да обсъждат какво е правилно или грешно в Моето дело и в Моите думи. Аз съм Господарят на творението и сътворените същества трябва да постигнат всичко, което изисквам, със сърце изпълнено със страх от Мен; те не трябва да се опитват да Ме вразумяват и изобщо не бива да се съпротивляват. С властта Си управлявам народа Си и всички онези, които са част от творението Ми, трябва да се подчиняват на властта Ми. Въпреки че днес вие сте нагли и самонадеяни пред Мен, въпреки че не се подчинявате на думите, с които ви уча, и не знаете да се страхувате, Аз посрещам вашето непокорство с търпимост; Няма да загубя самообладание и да повлияя на делото Си, само защото дребни, незначителни червеи са разровили мръсотията в купчината тор. Аз понасям продължаващото съществуване на всичко, което ненавиждам, и всички неща, които Ме отвращават, заради волята на Моя Отец, и ще правя това, докато словата Ми не приключат, до последния Ми миг.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Когато падащите листа се върнат към корените си, ще съжаляваш за всичкото зло, което си сторил“)

262. Тъй като вече си взел решение да Ми служиш, Аз няма да те пусна да си тръгнеш. Аз съм ревнив Бог и съм Бог, който ревнува от човечеството. Тъй като вече си поставил думите си на олтара, Аз няма да толерирам твоето бягство пред очите Ми, нито пък ще толерирам твоето служене на двама господари. Нима си мислиш, че можеш да имаш втора любов, след като си поставил думите си на Моя олтар и пред Моите очи? Как бих могъл да позволя на хората да Ме правят на глупак по такъв начин? Нима си мислеше, че можеш небрежно да Ми даваш обети и клетви с езика си? Как можа да дадеш клетва пред Моя трон, трона на Мен, който съм Всевишен? Нима си мислеше, че твоите клетви вече са отминали? Нека ви кажа: макар че плътта ви може да премине, клетвите ви не могат. В крайна сметка Аз ще ви осъдя въз основа на вашите клетви. Вие обаче вярвате, че можете да се справите с Мен, като поставяте думите си пред Мен, и че сърцата ви могат да служат на нечисти и зли духове. Как би могъл Моят гняв да търпи тези кучеподобни, свинеподобни хора, които Ме мамят? Трябва да изпълня управленските Си закони и да изтръгна обратно от ръцете на нечистите духове всички онези задъхани „благочестиви“ хора, които имат вяра в Мен, за да могат да Ме „чакат“ дисциплинирано, да бъдат Моите волове, Моите коне и да разчитат на милостта на Моето клане. Ще те накарам да върнеш предишната си решимост и да Ми служиш отново. Няма да толерирам нито едно творение, което Ме мами. Нима си мислеше, че можеш просто така безразборно да отправяш искания и да лъжеш пред Мен? Нима си мислеше, че не съм чул или видял твоите думи и дела? Как е възможно думите и делата ти да не са били в полезрението Ми? Как бих могъл да позволя на хората да Ме мамят по този начин?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Вие всички сте толкова примитивни по характер!“)

263. Аз съм единственият истински Бог и освен това съм единствената личност на Бог. Още повече, Аз, целостта на плътта, съм пълното проявление на Бог. Този, който се осмели да не се бои от Мен, който се осмели да прояви съпротива в очите си и който се осмели да говори думи на неподчинение против Мен, непременно ще умре от Моите проклятия и гняв (ще има проклятие поради гнева Ми). Освен това, този, който се осмели да не бъде предан или почтителен спрямо Мен и който се осмели да Ме измами, със сигурност ще умре от омразата Ми. Праведността Ми, величието Ми и съдът Ми ще траят вечно и завинаги. В началото бях любвеобилен и милосърден, но това не е нравът на Моята пълна божественост. Праведността, величието и правосъдието просто съставляват Моя нрав — Самият цялостен Бог. В Епохата на благодатта Аз бях любвеобилен и милосърден. Поради делото, което трябваше да свърша, притежавах любяща доброта и милост. След това обаче нямаше повече нужда от такива неща (и оттогава не е имало такава). Всичко това е праведност, величие и правосъдие, и това е цялостният нрав на Моята нормална човешка природа, съчетан с Моята пълна божественост.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 79“)

264. Аз управлявам всичко, Аз съм мъдрият Бог, който притежава пълната власт и не съм снизходителен към никого. Аз съм напълно безмилостен, напълно лишен от лични чувства. Аз се отнасям към всеки (колкото и добре да говори, няма да го пусна) с Моята праведност, коректност и величие, като междувременно позволявам на всеки да види по-добре чудото на делата Ми, както и какво означават делата Ми. Един по един Аз наказвах злите духове за всякакви действия, които извършват, хвърляйки ги в бездънната яма. Свърших това дело преди началото на времето, като ги оставих без положение и не им оставях място да вършат делата си. Никой от Моите избраници — хората, които са предопределени и избрани от Мен — никога не може да бъде обладан от зли духове и вместо това винаги ще бъде свят. Що се отнася до онези, които не съм предопределил и избрал, ще ги предам на Сатана и повече няма да им позволя да останат. Моите управленски закони включват Моята праведност и Моето величие във всички аспекти. Няма да пусна нито един от онези, върху които работи Сатана, а ще ги хвърля заедно с телата им в Хадес, защото Аз мразя Сатана. В никакъв случай няма да го пощадя лесно, но ще го унищожа напълно, като не ще му дам и най-малката възможност да изпълни делото си.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 70“)

265. Аз ще порицая всеки, който е роден от Мен, но все още не Ме познава, за да изявя всичкия Си гняв, Моята велика мощ и Моята пълна мъдрост. В Мен всичко е праведно и няма абсолютно никаква неправедност, няма измама и няма нечестие. Всеки, който е нечестен и лъжлив, трябва да е син на ада, роден в Хадес. В Мен всичко е открито; каквото и да кажа, то ще бъде изпълнено, наистина ще бъде изпълнено. Каквото Аз кажа — ще бъде постановено, ще бъде постановено и никой не може да промени или да имитира тези неща, защото Аз съм Самият единствен Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 96“)

266. Ще накажа нечестивите, ще възнаградя добрите, ще приведа в сила праведността Си и ще изпълня правосъдието Си. Ще използвам словата Си, за да постигна всичко, като накарам всички хора и всички неща да изпитат порицаващата Ми ръка и ще накарам всички хора да видят пълната Ми слава, пълната Ми мъдрост и пълното Ми изобилие. Никой няма да посмее да се изправи, за да съди, защото в Мен всички неща са постигнати. И нека в това всеки види пълното Ми достойнство и вкуси пълната Ми победа, защото в Мен всичко се проявява. От това е възможно да се види Моята велика мощ и Моята власт. Никой няма да посмее да Ме обиди и никой няма да посмее да Ми попречи. В Мен всичко е открито. Кой би посмял да скрие нещо? Сигурен съм, че няма да покажа милост към този човек! Такива несретници трябва да получат суровото Ми наказание и такава измет трябва да бъде изчистена от погледа Ми. Ще ги управлявам с железен скиптър и ще използвам властта Си, за да ги съдя без ни най-малка милост и без изобщо да щадя чувствата им, защото Аз съм Самият Бог, Който е без емоции и е величествен и не може да бъде оскърбен. Всички трябва да разберат и видят това, за да не стане така, че да бъдат поразени и унищожени от Мен „без повод и причина“, защото Моят жезъл ще порази всички, които Ме оскърбяват. Не Ме интересува дали познават Моите управленски закони. Това няма да има значение за Мен, тъй като Моята личност не търпи да бъде оскърбявана от някого. Ето защо се казва, че Аз съм лъв. Когото докосна, го повалям. Ето защо се казва, че сега е богохулство да се каже, че Аз съм Богът на състраданието и любящата доброта. По същество Аз не съм агне, а лъв. Никой не смее да Ме оскърбява — Аз ще накажа със смърт незабавно и без милост всеки, който Ме оскърби.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 120“)

267. Моят глас е съд и гняв; не съм благ с никого и не проявявам милосърдие към никого, защото Аз съм Самият праведен Бог и съм обзет от гняв и съм завладян от желание да изгарям, пречиствам и унищожавам. В Мен няма нищо скрито или емоционално, напротив — всичко е открито, праведно и безпристрастно. Тъй като Моите първородни синове вече са с Мен на престола и управляват всички нации и всички народи, започва съд над несправедливите и неправедните неща и хора. Ще ги проуча поединично, без да пропускам нищо, и ще ги разоблича докрай. Защото Моят съд се разкри напълно пред всички и започна своята работа, и Аз не запазих нищо в тайна. Ще изхвърля всичко, което не е по волята Ми, и нека то умре завинаги в бездънната пропаст. Такава е Моята праведност и такава е Моята откровеност. Никой не може да промени това и всичко трябва да се подчинява на заповедите Ми.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 103“)

268. Всяко изречение, което изричам, носи власт и правосъдие и никой не може да промени словата Ми. След като словата Ми излязат, със сигурност нещата ще бъдат извършени според тях; това е Моят нрав. Моите слова са власт и който ги промени, обижда Моето порицание и Аз трябва да го поразя. В сериозните случаи тези хора разоряват собствения си живот и слизат в Хадес или в бездънната пропаст. Това е единственият начин, по който Аз се разправям с човечеството, и човекът няма как да го промени — това е Мой управленски закон. Запомнете това! Никой няма позволение да нарушава Моя закон. Нещата трябва да се извършат според волята Ми! В миналото Аз бях твърде невзискателен към вас и вие срещахте само Моите слова. Словата, които изричах относно поразяване на хора, все още не са се изпълнили. Но от днес всички бедствия (тези, които са свързани с Моите управленски закони) ще идват едно след друго, за да накажат всички онези, които не се подчиняват на волята Ми. Трябва да има поява на факти — в противен случай хората няма да могат да видят Моя гняв, а ще се покваряват отново и отново. Това е стъпка от Моя план за управление и това е начинът, по който Аз върша следващата стъпка от делото Ми. Казвам ви това предварително, за да можете да избегнете извършване на нарушение и излагане на вечна гибел. Тоест, от днес нататък Аз ще накарам всички хора, с изключение на Моите първородни синове, да заемат полагащото им се място в съответствие с Моята воля и ще ги порицавам един по един. Няма да позволя на нито един от тях да се отърве. Само да посмеете да се развращавате отново! Само да посмееш да се бунтуваш отново! Казвал съм преди, че Аз съм праведен към всички, че нямам ни най-малко чувство и това идва да покаже, че Моят нрав не трябва да бъде оскърбяван. Това е Моята личност. Никой не може да промени това. Всички хора чуват словата Ми и всички хора виждат Моя славен лик. Всички хора трябва да Ми се покоряват напълно и изцяло — това е Мой управленски закон. Всички хора в цялата вселена и по краищата на земята трябва да Ме възхваляват и прославят, защото Аз съм Самият единствен Бог, защото Аз съм Божията личност. Никой не може да промени Моите думи и слова, Моето говорене и поведение, тъй като това са неща единствено за Мен и са неща, които притежавам от най-древни времена и които ще съществуват завинаги.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 100“)

269. Всичко ще бъде осъществено чрез Моите думи. Никой не може да участва и никой не може да извърши делото, което Аз ще извърша. Аз ще изчистя въздуха на всички земи и ще изкореня всички следи от демоните на земята. Вече започнах и ще продължа първата стъпка от делото Си на наказание в обиталището на големия червен змей. Така може да се види, че Моето наказание е сполетяло цялата вселена и че големият червен змей и всички видове нечисти духове ще бъдат безсилни да избегнат Моето наказание, защото Аз гледам всички земи. Когато делото Ми на земята завърши, т.е. когато ерата на съда приключи, Аз официално ще накажа големия червен змей. Моят народ със сигурност ще види Моето справедливо наказание на големия червен змей, със сигурност ще излива хвала заради Моята правда и със сигурност завинаги ще възхвалява Моето свято име заради Моята правда. Така вие официално ще изпълните своя дълг и официално ще Ме възхвалявате по всички земи, во веки веков!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 28“)

270. Сега е времето, в което ще определя края на всеки човек, а не епохата, в която започнах да го оформям. Записвам в Моята книга, едно по едно, думите и действията на всеки човек, пътя, по който Ме е следвал, присъщите му характеристики и как се е държал през живота си. По този начин, независимо какви са били хората, никой няма да избегне десницата Ми и всеки ще бъде с подобните нему, както Аз преценя. Аз решавам назначението на всеки човек не според възрастта му или общественото му положение, нито според изтърпените от него страдания, а най-малко според това доколко предизвиква жалост. Съдя хората по това дали притежават истината. Не съществува никаква алтернатива. Трябва да осъзнаете, че всички онези, които не следват Божията воля, също ще бъдат наказани. Това е безспорен факт. Следователно, Бог въздава наказания заради Своята праведност и в отговор на многобройните сторени от хората злини.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Подгответе си достатъчно много добри дела за вашето назначение“)

271. Ако си във вярата от много години и си свързан с Мен от дълго време, но въпреки това оставаш далеч от Мен, тогава казвам, че най-вероятно често оскърбяваш Божия нрав и ще е много трудно да се предположи какъв ще бъде краят ти. Ако дългогодишната ти връзка с Мен не само не е успяла да те превърне в човек, завладян от човечност и от истината, а дори е вкоренила злите ти практики в природата ти, и ако си не само два пъти по-надменен, отколкото преди, но и погрешните ти схващания за Мен също са се увеличили дотолкова, че си започнал да Ме считаш за малкия си помощник, тогава казвам, че болестта ти вече не е само повърхностна, но е проникнала до самите ти кости. Всичко, което ти остава, е да чакаш да се уреди погребението ти. Не Ме умолявай тогава да бъда твоят Бог, защото си извършил грях, заслужаващ смърт, непростим грях. Дори и да можех да се смиля над теб, Бог на небето ще настоява да отнеме живота ти, защото твоето оскърбление срещу Божия нрав не е обикновен, а много сериозен проблем. Когато дойде времето, не Ме обвинявай, че не съм ти казал предварително. Всичко се свежда до това: когато общуваш с Христос — Бог на земята — като с обикновен човек, тоест когато вярваш, че този Бог не е нищо повече от човек, тогава ще загинеш. Това е единственото Ми предупреждение към всички вас.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да познаем Бог на земята“)

272. Дарявам с милостта Си онези, които са Ме възлюбили до себеотрицание, докато Моето наказание, въздадено на нечестивите, е точна проява на праведния Ми нрав и при това е свидетелство за Моя гняв. Когато бедствието настъпи, всички, които Ми се противопоставят, ще ридаят, покосени от глад и чума. Извършилите всякакви грехове, макар и следвали Ме години наред, също ще платят за греховете си — те също ще претърпят бедствия, каквито рядко са настъпвали за милиони години, и ще живеят в постоянен ужас и страх. А верните Ми следовници ще се възрадват и ще приветстват Моето могъщество. Те ще изпитат неизразимо задоволство и ще живеят сред радост, с каквато никога преди не съм дарявал човечеството. Защото Аз ценя добрите постъпки на човеците и ненавиждам злите им деяния. Откакто поведох човечеството, копнея да спечеля група от Свои единомишленици. Междувременно и за миг не забравям онези, които не споделят мнението Ми; винаги ги презирам в сърцето си и чакам случай да стоваря възмездие върху тях, което с удоволствие ще наблюдавам. Сега Моят ден най-сетне настъпи и чакането Ми приключи!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Подгответе си достатъчно много добри дела за вашето назначение“)

273. Аз ще поправя несправедливостите в човешкия свят. Ще извърша делото Си със собствените Си ръце по целия свят, ще забраня на Сатана да вреди отново на Моя народ, ще забраня на враговете да правят отново каквото си поискат. Ще стана Цар на земята и ще преместя трона Си там, като накарам всички Мои врагове да паднат на земята и да признаят престъпленията си пред Мен. В скръбта Ми, съчетана с гняв, ще срина цялата вселена до основи, няма да пощадя никого, ще всявам ужас в сърцата на враговете Си. Ще превърна цялата земя в развалини и ще направя така, че всички Мои врагове да паднат в тези развалини, за да не могат повече да покваряват човечеството. Планът Ми вече е определен и никой, независимо кой, не трябва да го променя. Когато се разхождам във величествена пищност над вселената, цялото човечество ще стане ново и всичко ще се възроди. Човекът вече няма да плаче, няма да вика към Мен за помощ. Тогава сърцето Ми ще се зарадва и хората ще се върнат с тържество при Мен. Цялата вселена, от горе до долу, ще се развълнува от радост…

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 27“)

274. Сион! Ликувай! Сион! Пей! Аз се завърнах триумфално, завърнах се победоносно! Всички народи! Побързайте да се подредите в редица! Всички неща на творението! Спрете сега, защото Моята личност е обърната към цялата вселена и се явява на Изток от света! Кой смее да не коленичи в преклонение? Който смее да не Ме нарече истинският Бог? Кой смее да не погледне нагоре с изпълнено със страх сърце? Кой смее да не възхвалява? Кой смее да не ликува? Народът Ми ще чуе гласа Ми и синовете Ми ще оцелеят в царството Ми! Планини, реки и всички неща ще се веселят безкрайно и ще скачат безспир. По това време никой няма да посмее да отстъпи и никой няма да посмее да се надигне в съпротива. Това е Моето чудесно дело и нещо повече, това е Моята велика мощ! Ще накарам всички неща да се боят от Мен в сърцата си и дори повече от това, ще накарам всичко да Ме хвали! Това е крайната цел на Моя план за управление от шест хиляди години и това е, което съм постановил. Нито един човек, предмет или събитие не смее да се надигне, за да Ми се съпротивлява или да Ми се противопоставя. Целият Мой народ ще се стече към Моята планина (с други слова, света, който по-късно ще създам) и ще се покори пред Мен, защото Аз имам величие и правосъдие и притежавам власт. (Това се отнася за времето, когато съм в тялото. Аз също притежавам власт в плътта, но тъй като ограниченията на времето и пространството не могат да бъдат преодолени в плътта, не може да се каже, че съм получил пълна слава. Въпреки че придобивам първородните синове в плътта, не може да се каже, че съм придобил слава. Едва когато се върна в Сион и променя външния Си вид, ще може да се каже, че притежавам власт — тоест, че съм придобил слава.) Нищо няма да е трудно за Мен. Чрез словата от устата Ми всичко ще бъде унищожено и чрез словата от устата Ми всичко ще възникне и ще бъде завършено. Такава е Моята велика мощ и такава е Моята власт. Тъй като съм пълен с мощ и власт, никой не може да посмее да Ми попречи. Вече съм триумфирал над всичко и вече съм спечелил победа над всички бунтовни синове.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 120“)

275. Бог създаде човечеството; независимо дали са били покварени и дали Го следват, Бог се отнася към хората като към най-свидни и обични — или както биха казали те, като към най-любими Му същества — а не като към Негови играчки. Макар и Бог да казва, че Той е Творецът, а човекът е Негово творение, което би могло да прозвучи сякаш съществува лека разлика в ранга им, в действителност всичко, което Бог е направил за човешкия род далеч надхвърля взаимоотношения от това естество. Бог обича човечеството, полага грижи за него, тревожи се за него и постоянно и безспирно му осигурява ресурс. В сърцето Си Той никога не чувства, че това е допълнителна работа или че е нещо, което заслужава дълбока признателност, нито пък чувства, че има огромен принос към човечеството, като го спасява и му осигурява и дава всичко. Той просто осигурява ресурс на хората тихо и мълчаливо, по Свой собствен начин, посредством Своята собствена същност и чрез всичко, което представлява и притежава. Колкото и ресурс и помощ да получава човечеството от Него, Бог никога не се замисля за направеното и не се опитва да си припише заслуги. Това е предопределено от Божията същност и също така определено е точен израз на Божия нрав.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

276. Много са безсънните нощи, които Бог е изтърпял в името на делото за човечеството. От високото до най-ниските дълбини Той е слязъл в ада, в който живеят хората, за да прекара дните Си с тях, никога не се е оплаквал от занемареността сред хората и не ги е упреквал за непокорството им, а понася най-голямото унижение, докато изпълнява делото Си лично. Как би могъл Бог да принадлежи на ада? Как би могъл да прекара живота Си в ада? Но заради цялото човечество, за да може то по-скоро да намери покой, Той понесе унижението и несправедливостта да дойде на земята и лично влезе в „ада“ и „Хадес“, в леговището на тигъра, за да спаси човека. С какво право се противопоставя на Бог човекът? Каква причина има той да се оплаква от Бог? Как може да има наглостта да поглежда към Бог? Небесният Бог дойде в тази най-мръсна земя на порока и никога не изказа недоволството Си, нито се оплака от човека, а вместо това мълчаливо приема опустошенията^[1] и потисничеството му. Никога не е отвръщал за неразумните изисквания на човека, нито е поставял прекомерни и неразумни изисквания към него. Той просто извършва цялото дело, от което се нуждае човекът, без да се оплаква: поучава, просвещава, укорява, облагородява със слова, напомня, увещава, утешава, съди и разкрива. Коя от Неговите мерки не е била за живота на човека? Въпреки че е премахнал перспективите и съдбата на човека, коя от мерките, предприети от Бог, не е била за съдбата на човека? Коя от тях не е била в името на оцеляването на човека? Коя от тях не е имала за цел да освободи човека от това страдание и от потисничеството на черните като нощта сили на мрака? Коя от тях не е заради човека? Кой може да разбере Божието сърце, което е като сърцето на любяща майка? Кой може да разбере нетърпеливото сърце на Бог?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (9)“)

Забележка:

1. „Опустошенията“ се използва, за да се разкрие непокорството на човечеството.

277. Когато Бог дойде на земята, Той не стана част от света и не се въплъти, за да се наслаждава на света. Мястото, на което извършването на делото би разкрило Неговия нрав и би било най-значимо, е мястото, където Той е роден. Независимо дали земята е свята, или мръсна, където и да извършва делото Си, Той е свят. Всичко в света е сътворено от Него, макар че всичко е покварено от Сатана. Въпреки това всички неща все още принадлежат на Бог; всички те са в Неговите ръце. Той идва в мръсна земя и извършва делото Си там, за да разкрие Своята святост; Той прави това само заради Своето дело, което означава, че Той понася голямо унижение, за да извърши това дело, за да спаси хората на тази мръсна земя. Това се прави, за да се даде свидетелство в името на цялото човечество. Това, което такова дело показва на хората, е Божията праведност, а тя е в състояние да покаже Божието върховенство по-добре. Неговото величие и Неговата почтеност се проявяват в спасяването на група нисши хора, които другите презират. Това, че се е родил в мръсна земя, съвсем не доказва, че е нисш; то просто позволява на цялото творение да види Неговото величие и Неговата истинска любов към човечеството. Колкото повече го прави, толкова повече се разкрива Неговата чиста любов, Неговата безупречна любов към човека. Бог е свят и праведен. Въпреки че Той е роден в мръсна земя и въпреки че живее с онези хора, които са изпълнени с мръсотия, точно както Исус живя с грешници в Епохата на благодатта, нима всяка частица от Неговото дело не е извършвана в името на оцеляването на цялото човечество? Нима всичко това не е, за да може човечеството да получи велико спасение? Преди две хиляди години Той живя с грешници в продължение на няколко години. Това беше в името на изкуплението. Днес Той живее с група мръсни, нисши хора. Това е в името на спасението. Нима цялото Негово дело не е заради вас, хората? Ако не за да спаси човечеството, защо Той би живял и страдал с грешници толкова много години, след като се е родил в ясла? И ако не за да спаси човечеството, защо Той би се върнал в плът втори път, роден на тази земя, където се събират демоните, и защо би живял с тези хора, които са дълбоко покварени от Сатана? Нима Бог не е верен? Коя част от Неговото дело не е заради човечеството? Коя част не е заради вашата съдба? Бог е свят — това е неизменно! Той е неосквернен от мръсотията, въпреки че е дошъл на мръсна земя; всичко това може да означава единствено, че Божията любов към човечеството е изключително безкористна, а страданието и унижението, които Той понася, са изключително големи! Нима не знаете колко голямо е унижението, което Той понася заради всички вас и заради вашата съдба? Вместо да спасява велики хора или синовете на богати и влиятелни семейства, Той умишлено спасява онези, които са нисши и презрени. Нима всичко това не е Неговата святост? Нима всичко това не е Неговата праведност? В името на оцеляването на цялото човечество Той предпочита да се роди на мръсна земя и да понесе всяко унижение. Бог е съвсем истински — Той не върши фалшиви дела. Нима всеки етап от делото не се извършва по такъв практичен начин? Въпреки че всички хора Го клеветят и казват, че Той седи на масата с грешници, въпреки че всички хора Му се присмиват и казват, че живее със синовете на мръсотията, че живее с най-нисшите хора, Той все още дава безкористно от Себе Си и все така е отхвърлян сред човечеството. Нима страданието, което Той понася, не е по-голямо от вашето? Нима делото, което Той върши, не е по-голямо от цената, която сте платили?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Значението на спасяването на потомците на Моав“)

278. Бог се е смирил до такава степен, че върши Своето дело в тези мръсни и покварени хора и усъвършенства тази група хора. Бог не само стана плът, за да живее и да се храни сред хората, да пасе хората и да осигурява това, от което те се нуждаят. По-важното е, че Той извършва Своето могъщо дело на спасение и завоюване върху тези непоносимо покварени хора. Той дойде в сърцето на големия червен дракон, за да спаси тези най-покварени хора, така че всички хора да бъдат променени и да станат нови. Огромните изпитания, които Бог понася, не са само изпитанията, които понася въплътеният Бог, но най-вече това, че Божият Дух претърпява крайно унижение — Той се смирява и скрива дотолкова, че се превръща в обикновен човек. Бог се въплъти и прие плътски облик, за да видят хората, че Той има нормален човешки живот и нормални човешки нужди. Това е достатъчно, за да докаже, че Бог се е смирил до голяма степен. Духът на Бог се осъществява в плътта. Неговият Дух е толкова възвишен и велик, но Той приема формата на обикновен човек, на нищожен човек, за да извърши делото на Своя Дух. Качествата, проницателността, разумът, човешката природа и животът на всеки от вас показват, че наистина сте недостойни да приемете подобно Божие дело. Вие сте наистина недостойни да оставите Бог да понесе такива трудности заради вас. Бог е толкова велик. Той е толкова върховен, а хората са толкова нископоставени, но Той все още работи върху тях. Той не само се въплъти, за да осигури необходимото на хората, да им говори, но дори живее заедно с хората. Бог е толкова смирен, толкова мил.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани“)

279. Важността на всичко, което Бог прави, е със значителна дълбочина. Да вземем например разпъването на Исус на кръста. Защо Исус трябваше да бъде разпънат? Не ли за да изкупи цялото човечество? Така че има голяма важност и текущото въплъщение на Бог, и преживяването на световното страдание от Него — то е заради красивото назначение на човечеството. В Своето дело Бог винаги върши това, което е най-практично. Защо Бог вижда човека като безгрешен, а човек може да има щастието да дойде пред Бог? Защото Исус беше прикован на кръста, понесе човешките грехове и изкупи човечеството. Защо тогава човечеството няма повече да страда, да скърби, да пролива сълзи и да въздиша? Защото текущото въплъщение на Бог взе цялото това страдание върху Себе Си и сега това страдание е понесено от името на човека. Това е подобно на майка, която гледа как детето ѝ се разболява и се моли на Небето да се скъси нейният собствен живот, ако така детето може да се излекува. Бог също работи по този начин, като предлага Своята болка в замяна на красивото назначение, което ще дойде за човечеството след това. Няма да има повече скръб, сълзи, въздишки и страдание. Бог плаща цената — стойността — на личното преживяване на световното страдание в замяна на красивото назначение, което ще последва за човечеството. Като се казва, че това се върши „в замяна на“ красивото назначение, това не значи, че Бог няма сила или власт да даде на човечеството красиво назначение, а по-скоро че Бог иска да намери по-практично и силно доказателство, за да убеди хората напълно. Бог вече е преживял това страдание, така че Той е подготвен, Той има силата и още повече властта да доведе човечеството до красивата крайна цел, да даде на човечеството това красиво назначение и обещание. Сатана ще бъде напълно убеден; всички създания във вселената ще бъдат напълно убедени. Накрая Бог ще позволи на човечеството да получи Неговото обещание и любов. Всичко, което Бог прави, е практично, Той не прави нищо празно и Той Самият преживява всичко това. Бог плаща цената на Своето собствено преживяване на страданието в замяна на крайната цел за човечеството. Това не е ли практическо дело? Родителите може да платят сериозна цена заради децата си и това представлява любовта им към тях. Като върши това, въплътеният Бог, разбира се, е съвсем искрен и верен към човечеството. Същината на Бог е вярност — Той прави това, което казва, и всичко, което върши, бива постигнато. Всичко, което Той върши за хората, е искрено. Той не просто произнася слова; когато Той каже, че ще плати цена, Той наистина я плаща. Когато Той каже, че ще поеме страданието на човечеството и ще страда вместо него, Той действително идва да живее сред хората, като чувства и преживява това страдание лично. В края на краищата всички неща във вселената ще признаят, че всичко, което Бог прави, е правилно и праведно; че всичко, което Бог прави, е реалистично. Това е силно доказателство. Освен това човечеството ще има красива крайна цел в бъдещето и всички ония, които останат, ще хвалят Бог. Те ще възхваляват това, че Божиите дела наистина са извършени от любов към човечеството. Бог идва сред хората смирено, като обикновен човек. Той не просто извършва някаква работа, говори някои слова и след това си тръгва; вместо това Той наистина говори и работи, докато преживява мъката на света. Той ще си тръгне едва след като завърши преживяването на тази болка. Ето колко реално и практично е Божието дело. Заради това всички, които останат, ще Го хвалят и ще видят Божията вярност към човека и Неговата доброта. Божията същина на красота и благост може да бъде видяна във важността на Неговото въплъщение. Всичко, което Той прави, е искрено; всичко, което Той казва, е сериозно и вярно. Всичко, което Той възнамерява да извърши, наистина го върши; когато има цена за плащане, Той действително я плаща — Той не изговаря просто думи. Бог е праведен Бог, Бог е верен Бог.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Вторият аспект на важността на въплъщението“)

280. Бог счита, че този пример на Неговото управление на човечеството, на Неговото спасение на човечеството, е по-важен от всичко останало. Той върши тези неща не само с ума Си, не само със словата Си и със сигурност не с прибързано отношение — Той върши всички тези неща с план, с цел, със стандарти и с волята Си. Ясно е, че това дело за спасяване на човечеството има голямо значение както за Бог, така и за човека. Колкото и трудна да е работата, колкото и големи да са препятствията, колкото и слаби да са хората и колкото и дълбоко да е непокорството на човечеството, нищо от това не е трудно за Бог. Бог е зает постоянно, Той изразходва Своите ревностни усилия и управлява делото, което Самият Той иска да извърши. Той също така подрежда всичко и упражнява Своята върховна власт над всички онези хора, върху които ще работи, и над цялото дело, което иска да завърши — нищо от това не е правено преди. Това е първият път, когато Бог използва тези методи и плаща такава огромна цена за този голям проект за управление и спасяване на човечеството. Докато Бог извършва това дело, малко по малко Той изразява и безрезервно отдава на човечеството Своите ревностни усилия, това, което Той притежава и представлява, Своята мъдрост и всемогъщество и всеки аспект от Своя нрав. Той отдава и изразява тези неща, както никога преди не е правил. И така, в цялата вселена освен хората, които Бог има за цел да управлява и спаси, никога не е имало същества, толкова близо до Бог, които да са имали толкова близка връзка с Него. В Неговото сърце човечеството, което Той иска да управлява и спаси, е най-важно; Той цени това човечество повече от всичко друго. Въпреки че е платил голяма цена за хората и въпреки че те постоянно Го нараняват и се бунтуват срещу Него, Той никога не се отказва от тях и продължава Своето дело неуморно, без да се оплаква и без да съжалява. Това е така, защото Той знае, че рано или късно хората ще се събудят от Неговия призив и ще започнат да изпитват въздействието на Неговите слова, ще признаят, че Той е Господ на творението и ще се върнат на Негова страна…

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

281. Когато си способен наистина да оцениш Божиите мисли и Неговото отношение към човечеството, когато наистина можеш да разбереш Божиите емоции и загрижеността Му за всяко същество от творението, ще можеш да разбереш предаността и любовта на Създателя към всеки един от хората, създадени от Него. Когато това се случи, ще използваш две думи, за да опишеш Божията любов. Кои са тези две думи? Някои хора казват „безкористна“, а други — „филантропична“. От тези две думи „филантропична“ е най-малко подходяща да опише Божията любов. Това е дума, която хората използват, за да опишат някого, който е великодушен или широкоскроен. Ненавиждам тази дума, защото тя се отнася до раздаването на благотворителност напосоки, безразборно и безпринципно. Това е прекалено сантиментална склонност, която е обичайна за глупави и объркани хора. Когато се използва тази дума, за да се опише Божията любов, това неизбежно придава богохулен оттенък. Тук имам две думи, които по-точно описват Божията любов. Кои са те? Първата е „безмерна“. Тази дума не е ли много емоционална? Втората е „необятна“. Зад тези думи, които използвам, за да опиша Божията любов, се крие истински смисъл. В буквален смисъл „безмерна“ описва обема или капацитета на дадено нещо, но независимо от това колко голямо е то, хората могат да го докоснат и видят. Това е така, защото то съществува — не е абстрактен обект, а нещо, което може да даде на хората представа по относително точен и практичен начин. Независимо дали го гледате от двуизмерна, или от триизмерна перспектива, не е нужно да си представяте съществуването му, защото това е нещо, което всъщност съществува реално. Въпреки че използването на думата „безмерна“, за да се опише Божията любов, може да създава усещането за опит за количествено определяне на Неговата любов, тя създава и усещането, че любовта Му е неизмерима. Казвам, че Божията любов може да се определи количествено, защото любовта Му не е безсъдържателна, нито е легенда. По-скоро тя е нещо, което е общо за всички неща под Божието господство, нещо, на което се наслаждават всички създания в различна степен и от различни гледни точки. Въпреки че хората не могат да я видят или докоснат, тази любов дава храна и живот на всички неща, тъй като се разкрива малко по малко, докато са живи, а те я отчитат и свидетелстват за Божията любов, на която се наслаждават във всеки един момент. Казвам, че Божията любов е неизмерима, защото за хората е трудно да проумеят тайнството за Бог, Който осигурява ресурс и храни всички неща, както им е трудно да разберат и Божиите мисли за всички неща и особено онези за човечеството. Тоест никой не знае колко кръв и сълзи е пролял Създателят за човечеството. Никой не може да проумее, никой не може да разбере дълбочината или тежестта на любовта, която Създателят изпитва към човечеството, което Той е създал със Собствените Си ръце. Описвам Божията любов като „безмерна“, за да помогна на хората да оценят и разберат нейния обхват и реалността на нейното съществуване. Това е и за да могат хората по-задълбочено да разберат действителното значение на думата „Създател“ и да придобият по-дълбоко разбиране за истинското значение на названието „творение“. Обикновено какво описва думата „необятен“? В повечето случаи се използва, за да се опише океана или вселената, например: „необятната вселена“ или „необятния океан“. Обширността и тихата дълбочина на вселената са отвъд човешкото разбиране; това завладява човешкото въображение и е нещо, към което хората изпитват огромно възхищение. Нейната тайнственост и дълбочина са пред очите им, но са недостижими. Когато мислиш за океана, мислиш за неговата обширност — той изглежда безграничен и можеш да почувстваш неговата тайнственост и огромната му способност да побира неща. Затова използвах думата „необятна“, за да опиша Божията любов, за да помогна на хората да почувстват колко ценна е тя, да почувстват дълбоката красота на Неговата любов и че силата на Божията любов е безкрайна и необятна. Използвах тази дума, за да помогна на хората да почувстват светостта на Неговата любов и достойнството и ненакърнимостта на Бог, които се разкриват чрез Неговата любов.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

282. В същината и нрава на Бог има нещо, което е твърде лесно да се пренебрегне, нещо, което притежава единствено Бог, нещо, което не притежава никой човек, включително онези, които другите смятат за велики хора, добри хора, нито го притежава Богът в тяхното въображение. Какво е то? Това е Божията безкористност. Когато говорим за безкористност, може би си мислиш, че и ти си много безкористен, защото когато става въпрос за децата ти, никога не се пазариш и не сключваш сделки с тях, или си мислиш, че си много безкористен, когато става въпрос за родителите ти. Каквото и да мислиш, поне имаш представа за думата „безкористен“ и я възприемаш като положителна, и знаеш, че да си безкористен човек е много благородно. Когато си безкористен, изпитваш високо себеуважение. Но никой не може да види Божията безкористност във всичко, сред хората, събитията и предметите, както и в Неговото дело. Защо е така? Защото човекът е твърде егоистичен! Защо го казвам? Човечеството живее в материален свят. Може да следваш Бог, но никога не виждаш и не оценяваш това, че Бог ти осигурява ресурс, че те обича и се грижи за теб. И така, какво виждаш? Виждаш кръвните си роднини, които те обичат или те обожават. Виждаш нещата, които са полезни за плътта ти, грижиш се за хората и за нещата, които обичаш. Това е така наречената безкористност на човека. Такива „безкористни“ хора обаче никога не се интересуват от Бог, Който им дава живот. В сравнение с Божията безкористност човешката става егоистична и презряна. Безкористността, в която вярва човекът, е празна, нереална и подправена, несъвместима е с Бог и не е свързана с Него. Безкористността на човека е заради него самия, докато безкористността на Бог е истинско разкриване на Неговата същина. Именно поради Божията безкористност хората постоянно имат осигурен ресурс от Него. Възможно е темата, за която говоря днес, да не ви засяга твърде дълбоко и просто да кимате в знак на съгласие, но когато в сърцето си се опиташ да разбереш Божието сърце, неволно ще откриеш следното: сред всички хора, събития и вещи, които можеш да почувстваш на този свят, само Божията безкористност е реална и конкретна, защото само Божията любов към теб е безусловна и непорочна. Освен Божията, така наречената безкористност на всеки друг е притворна и повърхностна, тя не е истинска, тя има цел, определени намерения, включва получаване на нещо насреща и не може да издържи изпитанието. Може дори да се каже, че е мръсна и достойна за презрение.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

283. Бог презря хората, защото те бяха враждебни към Него, но в сърцето Му вниманието, загрижеността и милостта Му към човечеството останаха непроменени. Дори когато унищожи човечеството, сърцето Му не се промени. Когато човечеството беше изпълнено с много поквара и непокорство спрямо Бог, Той трябваше да унищожи това човечество поради нрава и същината Си и в съответствие със Своите принципи. Но поради Божията същина Той все още съжаляваше човечеството и дори искаше да използва различни начини за изкупление на човечеството, за да може то да продължи да живее. Човекът обаче се противопостави на Бог, продължи да не Му се подчинява и отказа да приеме Божието спасение, тоест отказа да приеме добрите Му намерения. Колкото и да ги призоваваше Бог, колкото и да им напомняше, каквото и да им даваше, колкото и да им помагаше и колкото и великодушен да беше, хората не го е разбираха, не го оценяваха и не му обръщаха внимание. В болката Си Бог все пак не забрави да бъде крайно великодушен към тях и ги чакаше да обърнат посоката. След като достигна предела Си, Той направи това, което трябваше да направи, без никакво колебание. С други думи, от момента, в който Бог беше планирал да унищожи човечеството, до началото на делото за унищожението му, имаше известен период от време и определен процес. Този процес съществуваше с цел да даде възможност на човека да обърне посоката си и това беше последната възможност, която Бог даде на човека. И така, какво направи Бог през това време, преди да унищожи човечеството? Бог положи много усилия да напомня и призовава. Колкото и болка и скръб да изпитваше Божието сърце, Той продължаваше да проявява внимание, загриженост и огромна милост към човечеството. Какво виждаме в това? Несъмнено виждаме, че Божията любов към човечеството е истинска, а не е само на думи. Тя е действителна, осезаема и значима, а не престорена, подправена, измамна или претенциозна. Бог никога не използва измама и не създава фалшиви образи, за да накара хората да видят, че Той е обичлив. Той никога не използва лъжливо свидетелство, за да покаже на хората Своята обичливост или за да парадира с обичливостта или светостта Си. Нима тези аспекти на Божия нрав не са достойни за любовта на човека? Нима не заслужават почит? Нима не заслужават да бъдат ценени? Сега искам да ви попитам: след като чухте тези слова, смятате ли, че Божието величие е само празнословие на лист хартия? Нима Божията обичливост е само празни приказки? Не! Категорично не! Върховенството, величието, светостта, великодушието, любовта на Бог и т.н. — всяка подробност от всеки един от различните аспекти на Божия нрав и Неговата същина намират практическо изражение всеки път, когато Той извършва Своето дело, те са въплътени в Неговата воля към човека, а също и се изпълняват и се отразяват във всеки човек. Независимо дали си го чувствал преди, Бог се грижи за всеки човек по всевъзможни начини, като използва искреното Си сърце, мъдростта Си и различни средства, за да стопли сърцето на всеки човек и да събуди духа му. Това е неоспорим факт.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)