284. Бог създаде човеците, постави ги на земята и оттогава постоянно ги води, по-късно ги спаси и послужи като принос за грях за човечеството, а в края Той все още трябва да завоюва човечеството, напълно да спаси хората и да възстанови първоначалното им подобие. Това е делото, с което Бог се занимава от началото до края — да възстанови първоначалния образ и подобие на човечеството. Бог ще установи Своето царство и ще възвърне първоначалното подобие на човешките същества, което ще рече, че Той ще възстанови властта Си на земята и сред всички сътворени същества. След като бяха покварени от Сатана, хората изгубиха богобоязливото си сърце, както и функцията, която сътворените същества трябва да имат. Всички те станаха врагове, които се бунтуват срещу Бог, живяха под властта на Сатана и бяха подложени на манипулацията на Сатана; по този начин Бог нямаше как да върши делото Си сред Своите сътворени същества, камо ли да придобие тяхната богобоязливост. Човекът беше сътворен от Бог и трябва да Му се покланя, но вместо това Му обърна гръб и се кланяше на Сатана. В сърцето му Сатана стана негов идол. Така Бог изгуби Своето място в сърцето му, с други думи, изгуби се смисълът зад Неговото сътворение на човека. Следователно, за да върне смисъла зад Своето сътворение на човека, Той трябва да възстанови първоначалното подобие на човека и да го освободи от покварения му нрав. За да Си отвоюва човека от Сатана, Той трябва да го спаси от греха. Само така Бог може постепенно да възстанови първоначалното му подобие и функция, а накрая и царството Си. Пълното унищожение на тези бунтовни синове накрая ще бъде и заради това да се позволи на човека да се покланя по-добре на Бог и да живее по-добре на земята. Тъй като Бог създаде човешките същества, Той ще ги накара да Му се поклонят; тъй като желае да възстанови първоначалната функция на човека, Той ще я възстанови в нейната пълнота и без примеси. Да се възстанови властта Му означава човекът да се накара да се поклонява на Бог и да Му се покорява; означава, че Бог ще накара човека да живее заради Него и ще причини унищожението на враговете Си в резултат на Своята власт. Означава, че Бог ще направи така, че всичко, свързано с Него, да остане сред хората без съпротива от когото и да било. Царството, което Бог иска да установи, е Неговото собствено царство. Човечеството, което Той желае, е това, което Му се покланя, което Му се покорява напълно и което притежава Неговата слава. Ако Бог не спаси поквареното човечество, би бил изгубен смисълът зад Неговото сътворение на човека; Той повече нямаше да има власт сред хората и царството Му не би могло да съществува повече на земята. Не унищожи ли непокорните срещу Него врагове, Той не би могъл да придобие Своята пълна слава, нито би успял да установи царството Си на земята. Да унищожи напълно непокорните сред човечеството и да въведе в покой онези, които е направил пълноценни — това ще бъдат знаците за завършека на Неговото дело и за Неговото велико постижение. След като се възстанови първоначалното подобие на хората и те могат да изпълняват добре съответния си дълг, да се придържат към правилното си място и да се покоряват на всички Божии подредби, Бог ще е придобил група хора на земята, които Му се покланят, и при това ще е установил царство на земята, което Му се покланя. Бог ще постигне вечна победа на земята, а дръзналите да Му се опълчат ще погинат завинаги. Това ще възстанови първоначалното Му намерение при сътворяването на човечеството; ще възстанови намерението Му при сътворението на всички неща и редом с това ще възстанови Неговата власт на земята, сред всички неща и сред враговете Му. Това ще бъдат знаците на пълната Му победа. Оттам насетне човечеството ще встъпи в покой и ще заживее живот, който е на правия път. Бог също ще встъпи във вечен покой ведно с човечеството и ще начене вечен живот, който ще сподели с хората. От земята ще са изчезнали нечистотията и непокорството, воплите ще са заглъхнали и всичко противоречащо на Бог на този свят ще е престанало да съществува. Ще останат само Бог и хората, които е дарил със спасение; ще остане само сътвореното от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

285. Целият Ми план за управление за период от шест хилядолетия се състои от три етапа или три епохи: Епохата на закона на началото, Епохата на благодатта (която е и Епохата на изкуплението) и Епохата на царството в последните дни. Моето дело в тези три епохи се различава по съдържание в зависимост от всяка от тях, но на всеки етап това дело се изпълнява според нуждите на човека или, по-точно казано, се извършва въз основа на похватите, използвани от Сатана във войната, която водя срещу него. Целта е да победя Сатана, да разкрия Моята мъдрост и всемогъщество, да разоблича всички хитрости на Сатана и така да спася целия човешки род, който живее под негова власт. Целта Ми е да разкрия Моята мъдрост и всемогъщество и да извадя наяве непоносимата отвратителност на Сатана; дори нещо повече, Моята цел е да дам възможност на сътворените същества да различават доброто от злото, да знаят, че Аз съм Върховният владетел на всички неща, да виждат ясно, че Сатана е врагът на човечеството, дегенерат, злият, и да им дам способността да различават с пълна яснота доброто от злото, истината от заблудата, светостта от скверността, великото от безчестното. Целта е да дам на невежото човечество способността да свидетелства за Мен, че не Аз съм този, който го покварява, и че Аз — Създателят — съм единственият, който спасява човечеството и дарява хората с нещата, на които могат да се наслаждават; целта е да им дам способността да разберат, че Аз съм Върховният владетел на всички неща, а Сатана е просто същество, което създадох и което по-късно Ме предаде. Моят шестхилядолетен план за управление е разделен на три етапа, така че с Моето дело да постигна следния резултат: да дам способност на сътворените същества да свидетелстват за Мен, да разбират Моите намерения и да знаят, че Аз съм истината.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на Епохата на изкуплението)

286. Шестте хиляди години на делото на Божието управление са разделени на три етапа: Епоха на закона, Епоха на благодатта и Епоха на царството. И трите етапа на делото са в името на спасението на човечеството, т.е. за спасението на човечеството, което е било силно покварено от Сатана. В същото време обаче Бог също така води битка със Сатана. По този начин, както делото на спасението е разделено на три етапа, така и битката със Сатана е разделена на три етапа и тези два аспекта на Божието дело се извършват едновременно. Всъщност битката със Сатана се води за спасението на човечеството и тъй като делото за спасението на човечеството не е нещо, което може да бъде успешно завършено в един етап, битката със Сатана също е разделена на фази и периоди, а войната със Сатана се води в съответствие с нуждите на човека и степента на покваряването му от Сатана. Може би във въображението си човек смята, че в тази битка Бог ще се опълчи срещу Сатана по същия начин, по който две армии се бият една срещу друга. Човешкият интелект е способен да си представи само това; тази идея е крайно мъглява и нереалистична, но човекът вярва в нея. И понеже тук казвам, че начинът за спасение на човека е чрез битка със Сатана, човекът си представя и вярва, че именно така се води битката. Делото за спасението на човека преминава през три етапа, което означава, че битката със Сатана е разделена на три етапа и така Сатана ще бъде победен веднъж завинаги. И все пак истинската история за цялото дело на битката със Сатана е, че резултатите от него се постигат чрез няколко стъпки: даряване на благодат на човека, превръщане в жертва за греха на човека, опрощаване греховете на човека, завоюване на човека и неговото усъвършенстване. Простичко казано, битката със Сатана не е подемането на война срещу Сатана, а по-скоро свидетелстването за Бог чрез спасението на човека, работата за живота на човека и промяната на неговия нрав, с които да победи Сатана. Сатана се побеждава чрез промяна на покварения нрав на човека. Когато Сатана бъде победен, т.е. когато човекът бъде напълно спасен, тогава униженият Сатана ще бъде напълно вързан и по този начин човекът ще бъде напълно спасен. Така че същността на спасението на човека е битката срещу Сатана и тази битка се отразява преди всичко в спасението на човека. Етапът на последните дни, в който човекът трябва да бъде завоюван, е последният етап от делото в битката със Сатана, а също така е делото на пълното спасение на човека от властта на Сатана. Дълбокият смисъл на завоюването на човека е да се върне въплъщението на Сатана — човекът, който е бил покварен от Сатана — при Създателя след завоюването му, при което човекът ще се опълчи на Сатана и напълно ще се върне при Бог. По този начин човекът ще бъде напълно спасен. И така, делото на завоюването е последното дело в битката срещу Сатана и то е последният етап от Божието управление, което има за цел да победи Сатана. Без това дело пълното спасение на човека по същество би било невъзможно, както и пълното поражение на Сатана би било невъзможно и човечеството никога не би могло да влезе в красивото място на своята крайна цел или да се освободи от влиянието на Сатана. Следователно делото за спасението на човека не може да приключи, преди да приключи битката със Сатана, тъй като същността на Божието управление е в името на спасението на човечеството. В самото начало човечеството беше в Божиите ръце, но поради изкушението и покварата от Сатана човекът беше вързан от Сатана и попадна в лапите на злия. Така, в делото на Божието управление, Сатана стана обектът, който трябва да бъде победен. Тъй като Сатана е завладял човека и тъй като човекът е капиталът в цялото Божие управление, за да бъде спасен човекът, той трябва да бъде изтръгнат от лапите на Сатана, т.е. човекът, който е бил държан в плен от Сатана, трябва да бъде върнат. По този начин Сатана трябва да бъде победен чрез промяна в стария нрав на човека и възстановяване на първоначалния човешки разум. По този начин плененият човек може да бъде изтръгнат от лапите на Сатана. Ако човекът бъде освободен от влиянието и оковите на Сатана, Сатана ще бъде посрамен, човекът окончателно ще бъде върнат и Сатана ще бъде победен. И тъй като човекът е освободен изпод тъмното влияние на Сатана, той ще бъде трофеят на цялата тази битка, а Сатана ще бъде обектът, който ще бъде наказан, след като битката приключи, след което цялото дело на човешкото спасение ще бъде завършено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

287. Бог е Началото и Краят; Той Самият е Този, който поставя началото на Своето дело, и следователно Той Самият трябва да завърши предишната епоха. Това е доказателството, че Той е победил Сатана и е победил света, Всеки път, когато Той Самият работи сред хората, това е началото на нова битка. Без началото на ново дело естествено няма да има край на старото. И ако старото все още не е приключило, това доказва, че битката със Сатана все още не е приключила. Единствено ако Сам Бог дойде и извърши ново дело сред човечеството, човекът може да бъде напълно освободен от властта на Сатана и да намери нов живот и ново начало. В противен случай човекът винаги ще живее в същата стара епоха и под предишното влияние на Сатана. С всяка епоха под Божието ръководство човекът се освобождава частично и така той напредва с Божието дело към нова епоха. Божията победа е победа за всички, които Го следват. Ако на сътвореното човечество бъде възложено да завърши епохата, тогава — независимо дали от гледна точка на човека или на Сатана — това не би било нищо повече от акт на противопоставяне, предателство към Бог, но в никакъв случай акт на покорство към Него, и по този начин работата на човека би станала опорна точка за Сатана. Сатана ще бъде напълно убеден, само ако човекът се покорява на Бог и Го следва в епохата, която Сам Бог е започнал — защото това е дългът на сътворените същества. Ето защо ви казвам: трябва само да сте покорни и да следвате. Нищо повече не се изисква от вас. Именно това се има предвид под това, че всеки трябва да изпълнява своя дълг и съответната си функция. Бог върши Своето дело и не се нуждае от човек, който да го върши вместо Него, а и Той Самият не участва в делото на сътворените същества. Човекът изпълнява собствения си дълг и не се намесва в Божието дело. Ето какво означава покорството и това е доказателство за победата над Сатана. След като е въвел нова епоха, Самият Бог вече не идва да върши делото Си сред хората. Едва тогава човекът официално навлиза в новата епоха, за да изпълнява своя дълг и мисията си като сътворено същество. Това са принципите, според които Бог работи и които никой не може да престъпи. Само изпълнението на делото по този начин е разумно и смислено. Божието дело се извършва от самия Бог. Той е Този, който привежда Своето дело в действие, и Той е този, който го завършва. Той е Този, който планира делото, и Той е Този, който го ръководи, и освен това Той е Този, който го осъществява. Това съответства на казаното в Библията: „Аз съм началото и краят; Аз съм сеячът и Аз съм жътварят“. Цялото това дело, което се отнася до Божието управление, се извършва от Самия Бог. Той е Върховният владетел на шестхилядолетния план на управлението. Никой не може да извърши делото Му вместо Него или да доведе делото Му докрай, защото Той е Този, който държи всичко в ръката Си. Тъй като Бог създаде света, Той ще поведе целия свят към живот в Неговата светлина и безспорно ще завърши цялата епоха, като по този начин ще изпълни целия Си план!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (1))

288. Делото на целия Божи план за управление се извършва лично от Самия Бог. Първият етап — сътворението на света — беше осъществен лично от Самия Бог, а ако не беше така, никой нямаше да може да създаде човечеството. Вторият етап, изкуплението на цялото човечество, също бе осъществен лично от Самия Бог. За третия етап е излишно да се говори: още по-необходимо е цялото Божие дело да бъде завършено от Самия Бог. Делото на изкуплението, завоюването, придобиването и усъвършенстването на цялото човечество се извършва лично от Самия Бог. Ако Той не вършеше лично това дело, човекът не би могъл да бъде представител на Неговата личност и да върши Неговото дело. За да победи Сатана, да спечели човечеството и да предостави на човека нормален живот на земята, Той лично ръководи човека и лично работи сред хората; заради целия Си план за управление, заради цялото Си дело, Той трябва лично да го върши. Ако човек вярва само в това, че Бог е дошъл, за да може хората да Го видят, за да ги направи щастливи, тогава тези вярвания нямат никаква стойност, никакво значение. Човешкото разбиране е твърде повърхностно! Бог може да извърши това дело изцяло и напълно само като го извърши Сам. Ако човекът трябваше да свърши тази работа, той не би могъл да замести Бог. Тъй като не притежава Божията идентичност или Неговата същност, той е неспособен да извърши Божието дело и дори човекът да извърши това дело, то няма да има никакъв ефект. Първият път, когато Бог стана плът, беше заради изкуплението, за да изкупи цялото човечество от греха, за да направи човека способен да се пречисти и да му бъдат опростени греховете. Делото на завоюването също се извършва лично от Бог сред хората. Ако на този етап Бог само изричаше пророчества, тогава можеше да се намери пророк — някой надарен, който да заеме Неговото място; ако се произнасяха само пророчества, тогава човек можеше да замести Бог. Но що се отнася до личното извършване на делото на Самия Бог и обработването на човешкия живот, човек не би могъл да извърши това дело. То трябва да се извърши лично от Самия Бог: Бог трябва лично да стане плът, за да извърши това дело. Ако в Епохата на словото се произнасяха само пророчества, щеше да се намери пророк Исая или Илия, който да извърши това дело, и нямаше да има нужда Самият Бог да го върши лично. Но тъй като делото, извършено през този етап, не е само изричането на пророчества и тъй като е много важно делото на думите да бъде използвано за завоюването на човека и победата над Сатана, това дело не може да бъде извършено от човек, а трябва да бъде извършено лично от Самия Бог. В Епохата на закона Йехова извърши част от Своето дело, след което изрече някои думи и извърши някои дела чрез пророците. Това е така, защото човекът можеше да замени Йехова в делото Му, а пророците можеха да предсказват неща и да тълкуват някои сънища от Негово име. Делото, извършено по онова време, не беше дело на пряка промяна на човешкия нрав и не беше свързано с греха на човека, а от човека се изискваше само да спазва закона. Затова Йехова не се въплъти и не се яви на човека; вместо това Той говореше директно на Мойсей и на други, накара ги да говорят и да работят от Негово име, както и да работят директно сред човечеството. Първият етап от Божието дело беше ръководството на човека. Това беше началото на битката срещу Сатана, но тя все още не беше започнала официално. Официалната война срещу Сатана започна с първото въплъщение на Бог и продължи чак до днес. Първата битка от тази война беше, когато въплътеният Бог бе прикован на кръста. Разпъването на кръста на въплътения Бог победи Сатана и това беше първият успешен етап от войната. Когато въплътеният Бог започна да обработва пряко живота на човека, това беше официалното начало на делото по възвръщането на човека и тъй като това беше дело на промяна на стария нрав на човека, то беше дело на битка срещу Сатана. Етапът на делото, извършено от Йехова в началото, беше само ръководството на човешкия живот на земята. Това беше началото на Божието дело и макар че все още не включваше никаква битка или някакво голямо дело, то положи основите на предстоящата битка. По-късно, вторият етап на делото през Епохата на благодатта включваше промяна на стария нрав на човека, което означава, че Самият Бог изкова живота на човека. Това трябваше да се извърши лично от Бог: необходимо беше Бог лично да стане плът. Ако Той не бе станал плът, никой нямаше да може да Го замести в този етап от делото, тъй като то представляваше дело, свързано с директна борба срещу Сатана. Ако в присъствието на Сатана човекът беше извършил това дело вместо Бог, Сатана нямаше да отстъпи и щеше да е невъзможно човекът да го победи. Трябваше въплътеният Бог да дойде, за да го победи, защото същността на въплътения Бог все пак е Бог, Той все пак е животът на човека и все пак е Създателят; каквото и да се случи, Неговата идентичност и същност няма да се променят. И така, Той прие плът и извърши делото, за да подчини напълно Сатана. През етапа на делото от последните дни, ако човекът трябваше да извърши това дело и да изрече думите директно, той щеше да се окаже неспособен да ги изрече, а ако беше изречено пророчество, човекът не би могъл да бъде завоюван. Чрез Своето въплъщение, Бог идва, за да победи Сатана и напълно да го подчини. Когато Той напълно победи Сатана, напълно завоюва човека и напълно го спечели, този етап от делото ще бъде завършен и ще бъде постигнат успех. В Божието управление човек не може да замести Бог. В частност, още по-необходимо е делото по ръководене на епохата и започването на ново дело да се извършат лично от Самия Бог. Предоставянето на откровения и пророчества на хората може да бъде извършено от човек, но ако става дума за дело, което трябва да бъде извършено лично от Бог, за дело, свързано с битката между Самия Бог и Сатана, тогава това дело не може да бъде извършено от човек. По време на първия етап от делото, когато не се водеше битка със Сатана, Йехова лично поведе народа на Израил, като използваше пророчествата, изречени от пророците. След това, вторият етап от делото беше битката със Сатана и Самият Бог лично се въплъти и влезе в плът, за да извърши това дело. Всичко, което се отнася до битката срещу Сатана, се отнася до въплъщението на Бог, което означава, че човек не може да води тази битка. Ако човекът трябваше да се бие, той не би бил в състояние да победи Сатана. Откъде би взел сили да се бори срещу Сатана, докато все още е под неговата власт? Човекът е по средата: ако клониш към Сатана, принадлежиш на Сатана, но ако угаждаш на Бог, принадлежиш на Бог. Ако човек се опита да действа в делото на тази битка вместо Бог, би ли могъл да се справи? Ако се беше опитал, нямаше ли да е загинал отдавна? Нямаше ли отдавна да е слязъл в преизподнята? Така че човекът е неспособен да заеме мястото на Бог в Неговото дело, с други думи, човекът не притежава същността на Бог и ако ти започнеш битка със Сатана, няма да можеш да го победиш. Човекът може да върши само определена работа; той може да победи някои хора, но не може да замени Бог в делото на Самия Бог. Как би могъл човек да води битка със Сатана? Сатана ще те плени още преди да си започнал да правиш каквото и да било. Само когато Самият Бог влезе в битка със Сатана и човекът Го последва и се покори на Бог на тази основа, тогава човекът може да бъде спечелен от Бог и да се освободи от оковите на Сатана. Това, което човек може да постигне със своята мъдрост и способности, е твърде ограничено; той не е способен да направи човека пълноценен, не е способен да го води, а още по-малко е способен да победи Сатана. Човешкият интелект и мъдрост не могат да предотвратят изпълнението на коварните планове на Сатана, така че как би могъл човек да влезе в битка с него?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

289. С настъпването и приключването на различните епохи цялото дело, извършвано в продължение на шест хиляди години, постепенно се е променяло според ситуацията в света и тенденциите на развитие на човечеството като цяло. Делото на управлението се е променило постепенно в съответствие с това. Не всичко е било планирано от началото на сътворението. Преди сътворението на света или много скоро след това Йехова все още не беше планирал първия етап от делото, този на закона, втория етап от делото, този на благодатта, нито третия етап от делото, този на завоеванието, през който Той първо щял да започне с някои от потомците на Моав и така да завоюва цялата вселена. След като сътвори света, Той никога не изрече тези слова, нито ги изрече след Моав, камо ли да ги изрече преди Лот. Цялото Божие дело се извършва в движение. Точно така се е развило цялото Му шестхилядолетно дело на управление. Преди сътворението на света Той въобще не е съставял такъв план под формата на „обобщена схема за развитието на човечеството“. В Своето дело Бог изразява какво е Той директно. Не напряга ума Си, за да формулира план. Разбира се, доста пророци са изрекли много пророчества, но въпреки това не може да се каже, че Божието дело винаги е било прецизно планирано. Тези пророчества са възниквали според Божието дело по онова време. Цялото дело, което Той извършва, е най-реалистичното дело. Извършва го в съответствие с развитието на епохите и спрямо това как се променят нещата. За Него извършването на делото е подобно на предписването на правилно лечение за дадена болест. Докато изпълнява делото Си, Той наблюдава и го продължава според Своите наблюдения. Във всеки етап от Своето дело Бог може да изрази изобилната Си мъдрост и могъщество. Той разкрива Своята изобилна мъдрост и власт според делото във всяка конкретна епоха и позволява на всички хора, възвърнати от Него през тази епоха, да видят целия Му нрав. Той задоволява нуждите на хората в съответствие с делото, което трябва да се извърши във всяка епоха, и върши каквото дело трябва да свърши. Той осигурява на хората това, от което се нуждаят, в зависимост от степента, до която Сатана ги е покварил. […] Нито едно от Божиите дела сред хората не е било предварително подготвено при сътворението на света. По-скоро развитието на нещата позволява на Бог да извършва Своето дело сред човечеството стъпка по стъпка и по по-реалистичен и практичен начин. Например, Бог Йехова не създаде змията, за да изкуши жената. Това не беше Неговият конкретен план, нито беше нещо, което Той умишлено бе предопределил. Може да се каже, че това беше неочаквано събитие. И именно поради това Йехова изгони Адам и Ева от Едемската градина и се закле никога повече да не създава хора. Въпреки това хората откриват Божията мъдрост само въз основа на това. Точно както казах по-рано: „Проявявам мъдростта Си въз основа на кроежите на Сатана“. Независимо колко покварени стават хората или как змията ги изкушава, Йехова е все така мъдър. Затова, откакто сътвори света, Той се е заел с ново дело, и нито един от етапите не е повторен. Сатана непрекъснато задейства кроежи, човечеството постоянно е покварявано от Сатана, а Бог Йехова непрестанно извършва Своето мъдро дело. Откакто сътвори света, Той никога не се е провалял, нито е спирал да върши делото Си. След като хората бяха покварени от Сатана, Той продължи да върши делото Си сред тях, за да победи Сатана, врага, който поквари човечеството. Тази битка бушува от самото начало и ще продължи до края на света. Извършвайки толкова много работа, Бог Йехова не само позволи на хората, които са били покварени от Сатана, да получат Неговото велико спасение, но и им позволи да видят мъдростта, всемогъществото и властта Му. Освен това накрая Той ще им позволи да видят Неговия праведен нрав, който се изразява в наказване на злите и възнаграждаване на добрите. Той се бори със Сатана до ден днешен и никога не е бил побеждаван. Това е, защото Той е мъдър Бог и проявява мъдростта Си въз основа на кроежите на Сатана. Ето защо Бог не само е покорил всичко на небето на властта Си, но и всичко на земята обитава под столчето Му за крака, а не на последно място, налага на злите, които посягат на човеците и ги тормозят, да попаднат под Неговото наказание. Всички резултати от това дело са постигнати благодарение на Неговата мъдрост. Той никога не е разкривал мъдростта Си преди съществуването на човечеството, защото нямаше врагове на небето, на земята или където и да е в цялата вселена, а сред всички неща нямаше нахлуване на сили на мрака. След като архангелът Сатана Го предаде, Той сътвори човеците на земята и именно заради тях, както бе редно, започна Своята хилядолетна война със Сатана, архангела — война, която става все по-разгорещена с всеки следващ етап. Неговото всемогъщество и мъдрост присъстват във всеки от тези етапи. Едва тогава всяко творение на небето и на земята вижда Божията мъдрост, всемогъщество, и най-вече Божията практичност. До ден днешен Той продължава да извършва делото Си по все същия практически начин. Освен това, докато извършва делото Си, Той разкрива също така Своята мъдрост и всемогъщество и ви позволява да видите реалната история на всеки етап от делото, да разберете точно как да обясните Божието всемогъщество и още повече да видите едно пълно обяснение за Божията практичност.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни)

290. Делото на Светия Дух винаги се извършва в движение; Той може да планира делото Си по всяко време и да го извърши по всяко време. Защо винаги казвам, че делото на Светия Дух е свързано с реалността и че винаги е ново, никога старо, и винаги е изключително актуално? Делото Му не е било предварително планирано, когато светът беше сътворен. Изобщо не беше така! Всяка стъпка от делото постига своя подходящ ефект за съответното време и стъпките не се прекъсват една друга. Много често плановете, които си правиш, просто не могат да вървят в крак с най-новото дело на Светия Дух. Делото Му не е толкова просто, колкото си мислят хората, нито е толкова сложно, колкото си го представят — то се състои в това да осигурява на хората по всяко време и на всяко място това, от което се нуждаят в конкретния момент. Никой не е по-наясно за същността на хората от Него и точно поради тази причина нищо не може да отговори на реалистичните нужди на хората така добре, както Неговото дело. Затова от човешка гледна точка изглежда, че делото Му е било планирано няколко хилядолетия предварително. Докато извършва делото Си сред вас сега, Той извършва дело и говори по всяко време и навсякъде, в зависимост от състоянията, в които се намирате. Разполага с точните слова, които да изрече, когато срещне тези състояния, и ги казва на хората, които се нуждаят от тях. Да вземем първата стъпка от Неговото дело: времето на наказанието. След това Бог извърши делото Си въз основа на проявленията на хората, натяхното непокорство, на положителните и негативните състояния, в които изпадаха, както и на това колко негативни биха могли да станат, когато тяхната негативност достигне определен момент; и Той грабваше тези неща и ги оползотворяваше, за да постигне по-добър резултат в делото Си. Тоест Той извършва делото Си да предоставя ресурс на хората въз основа на текущото им състояние във всеки един момент. Предприема всяка стъпка от делото Си според актуалното състояние на хората. Всички сътворени същества са в Неговите ръце. Как би могъл да не ги познава? Бог предприема следващата стъпка от делото Си, което трябва да бъде извършено, навсякъде и по всяко време и в съответствие със състоянията на хората. Това дело в никакъв случай не е било предначертано от незапомнени времена; това е човешка представа! Той извършва делото Си, докато наблюдава въздействията от него, и делото Му непрекъснато се задълбочава и се развива; след като наблюдава резултатите от делото Си, Той изпълнява следващата стъпка от него. Той използва много способи, за да направи прехода плавен и с течение на времето да разкрие делото Си на хората. Този начин на действие може да задоволи нуждите на хората, защото Бог познава човеците твърде добре. Ето как Той извършва Своето дело от небето. Въплътеният Бог също върши Своето дело по този начин, като предприема стъпки и действа сред хората според действителните обстоятелства. Нито едно от делата Му не е било подготвено преди сътворението на света, нито е било щателно планирано предварително. Две хиляди години след сътворението на света Йехова видя до каква степен е покварено човечеството, и използва устата на пророк Исая, за да предскаже, че след края на Епохата на закона Йехова ще извърши Своето дело за изкупление на човечеството в Епохата на благодатта. Това беше планът на Йехова, разбира се, но този план също беше съставен според обстоятелствата, които Той наблюдаваше по това време. Не го измисли веднага, след като създаде Адам. Исая просто изрече пророчество, но Йехова не беше подготвил това дело предварително през Епохата на закона. Всъщност Той започна да го изпълнява в началото на Епохата на благодатта, когато пратеникът се яви в съня на Йосиф с откровението, че Бог ще се въплъти, и едва тогава започна делото Му на въплъщение. Бог не беше се подготвил, както хората си представят, за Своето дело на въплъщението веднага след сътворението на света. Това беше решено единствено въз основа на степента, до която човечеството се беше развило, и състоянието на Неговата война срещу Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни)

291. Цялото управление на Бог е разделено на три етапа и във всеки етап към човека се поставят подобаващи изисквания. Освен това с минаването и напредването на епохите Божиите изисквания към цялото човечество стават все по-високи. Така стъпка по стъпка, това дело на Божието управление достига своята кулминация, така че човекът вижда факта на „явяването на Словото в плът“ и по този начин изискванията към човека, както и към свидетелството, което се изисква от човека, стават още по-високи. Колкото по-истински способен на сътрудничество с Бог е човекът, толкова повече Бог може да придобие слава. Сътрудничеството на човека е свидетелството, което той трябва да даде, а свидетелството, което той дава, е човешката практика. Следователно дали Божието дело може да постигне необходимия резултат и дали може да има истинско свидетелство, е нещо, което е неразривно свързано със сътрудничеството и свидетелството на човека. Когато делото бъде завършено, т.е. когато цялото Божие управление приключи, от човека ще се изисква да даде по-висше свидетелство, а когато Божието дело завърши, практиката и навлизането на човека ще достигнат своя зенит. В миналото от човека се е изисквало да спазва закона и заповедите, както и да бъде търпелив и смирен. Днес изискванията към човека са да се покорява на всичко, подредено от Бог, да притежава върховна любов към Бог и накрая от него се изисква да продължава да обича Бог и насред несгоди. Тези три етапа са изискванията, които Бог поставя на човека, стъпка по стъпка, по време на цялото Свое управление. Всеки етап от Божието дело е по-задълбочен от предишния и на всеки етап изискванията към човека са по-високи от предишния, като по този начин постепенно се оформя цялото Божие управление. Именно защото изискванията към човека стават по-високи, човешкият нрав все повече се доближава до стандартите, изисквани от Бог, и едва тогава цялото човечество постепенно се отдалечава от влиянието на Сатана, докато — след пълното завършване на Божието дело — цялото човечество не бъде спасено от влиянието на Сатана. Когато това време настъпи, Божието дело ще е достигнало своя край и сътрудничеството на човека с Бог за постигане на промени в неговия нрав ще бъде прекратено: цялото човечество ще живее в Божията светлина и от този момент нататък няма да има бунт или противопоставяне на Бог. Бог също така няма да предявява никакви изисквания към човека и ще има по-хармонично сътрудничество между човека и Бог, такова, което ще бъде съвместен живот на човека и Бог, живот, който идва, след като Божието управление е напълно приключило и след като Бог напълно е спасил човека от лапите на Сатана. Тези, които не могат да следват плътно стъпките на Бог, не могат да постигнат такъв живот. Те ще са потънали в мрака, където ще плачат и ще скърцат със зъби; те са хора, които вярват в Бог, но не Го следват, които вярват в Бог, но не се покоряват на всичките Му дела. Тъй като човекът вярва в Бог, той трябва да следва плътно всяка една от стъпките на Бог; той трябва да „следва Агнеца, където и да отиде“. Само хората, които правят това, са тези, които наистина търсят истинския път, тези, които познават делото на Светия Дух. Хората, които упорито се придържат към думи и доктрини, са онези, които са били отстранени чрез делото на Светия Дух. Във всеки период от време Бог ще започва ново дело и във всеки период ще има ново начало сред хората. Ако човек се придържа само към истините, че „Йехова е Бог“ и „Исус е Христос“, които са истини, всяка от които е валидна само за една епоха, тогава човек никога няма да бъде в крак с делото на Светия Дух и никога няма да може да придобие делото на Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

292. Самият Бог идва, за да започне епохата, и Самият Бог идва, за да доведе епохата до край. Човекът е неспособен да извърши делото по започване или завършване на епохата. Ако след идването Си Исус не беше довел до край делото на Йехова, това би било доказателство, че Той е просто човек и не е способен да представлява Бог. Тъкмо защото Исус дошъл и завършил делото на Йехова, продължил делото на Йехова и освен това извършил Своето собствено дело, едно ново дело, доказва, че това била нова епоха и че Исус бил Самият Бог. Те извършили два ясно разграничими етапа на делото. Единият етап протичал в храма, а другият — извън храма. Единият етап бил да напътства живота на човека в съответствие със закона, а другият — да принесе жертва за грях. Тези два етапа на делото се различавали значително; това отделя новата епоха от старата и е напълно правилно да се каже, че това са две различни епохи. Мястото на Тяхното дело било различно, съдържанието на Тяхното дело било различно, целта на Тяхното дело била различна. В такъв случай те могат да бъдат разделени на две епохи; Новият и Старият Завет се отнасят за новата и старата епоха. Когато Исус дошъл, Той не влязъл в храма, което доказва, че епохата на Йехова е приключила. Той не отишъл в храма, защото делото на Йехова в храма било завършено и нямало нужда да се върши отново, а да се върши отново би означавало да се повтори. Само като напуснел храма, започнел ново дело и проправел нов път извън храма, Той можел да доведе Божието дело до неговата връхна точка. Ако Той не бил напуснал храма, за да извърши Своето дело, Божието дело щяло да остане в застой върху основите на храма и нямало да настъпи нова промяна. Затова, когато Исус дошъл, Той не влязъл в храма и не извършил Своето дело в храма. Той вършил делото Си извън храма и като водил учениците Си, бил свободен да върши Своето дело. Излизането на Бог от храма, за да върши делото Си, означавало, че Бог има нов план. Неговото дело трябвало да се извършва извън храма и това трябвало да бъде ново дело, чието естество нямало да бъде ограничено. Идването на Исус сложило край на делото на Йехова през старозаветната епоха. Въпреки че Те били наречени с две различни имена, един и същ Дух извършил двата етапа на делото, а извършеното дело било непрекъснато. Тъй като името било различно и съдържанието на делото било различно, възрастта е била различна. Когато дошъл Йехова, това била епохата на Йехова, а когато дошъл Исус, това била епохата на Исус. Ето защо с всяко идване Бог се нарича с едно име, което представлява една епоха, и Той проправя нов път. И за всеки нов път Той приема ново име. Всичко това показва, че Бог е винаги нов и никога стар и че Неговото дело непрекъснато напредва. Историята винаги се движи напред и Божието дело също винаги се движи напред. За да може Неговият шестхилядолетен план за управление да достигне своя край, Божието дело трябва да продължи да се движи напред. Всеки ден Бог трябва да върши ново дело, всяка година Той трябва да върши ново дело; Той трябва да проправя нови пътища, да поставя началото на нови епохии и да започва по-ново и по-голямо дело. Заедно с това Той носи нови имена и ново дело. Всяка минута Божият Дух върши ново дело и никога не се придържа към старите методи или правила. Неговото дело също така никога не спира, а се извършва във всеки един момент. […] От делото на Йехова до делото на Исус и от делото на Исус до делото на сегашния етап — тези три етапа в един непрекъснат процес обхващат цялата ширина на Божието управление и всички те са дело на един Дух. От сътворението на света Бог винаги е вършил дело, като е управлявал човечеството. Той е Началото и Краят, Той е Първият и Последният, Той е Този, Който започва дадена епоха, и Този, Който довежда дадената епоха до край. Тези три етапа на делото в различни епохи и места несъмнено са дело на един Дух. Всички, които разделят тези три етапа, се съпротивляват на Бог. Сега трябва да разбереш, че цялото дело, от първия етап до наши дни, е дело на един Бог, дело на един Дух. И в това не може да има никакво съмнение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

293. Когато Господ Исус дойде, Той използваше практическите Си действия, за да каже на хората, че Бог е напуснал Епохата на закона и е започнал ново дело, и че това ново дело не изисква да се спазва съботата. Излизането на Бог от ограниченията на съботния ден беше само предвкусване на новото Му дело; истинското и велико дело тепърва предстоеше. Когато Господ Исус започна Своето дело, Той вече беше преодолял „ограниченията“ на Епохата на закона и беше преодолял заложените в онази епоха правила и принципи. В Него нямаше и следа от каквото и да е, свързано със закона; Той напълно се беше отървал от него и вече не го спазваше, от хората също вече не изискваше да го спазват. И тъй, тук виждаш, че Господ Исус мина през житните ниви в Съботата и че Господ не почиваше; Той работеше навън, а не си почиваше. Тази Негова постъпка се противопоставяше на представите на хората и им съобщи, че Той вече не живее под властта на закона и че е продължил отвъд Съботата, и се яви пред хората и сред тях в напълно нов образ, с нов начин на работа. Тази Негова постъпка подсказа на хората, че Той е донесъл със Себе Си ново дело, дело, което започна с излизането от закона и излизането от Съботата. Когато Бог извършваше Своето ново дело, Той вече не се придържаше към миналото и вече не се тревожеше за правилата на Епохата на закона. Нито се влияеше от делото Си от предишната епоха, а вместо това работеше в Съботата, точно както и всеки друг ден, а когато учениците Му бяха гладни в Събота, те можеха да откъснат житни класове, за да ядат. Всичко това беше съвсем нормално в Божиите очи. За Бог толкова голяма част от делото, което иска да извърши, и словата, които иска да каже, могат да имат ново начало. Когато започва нещо ново, Той нито споменава предишното Си дело, нито продължава да го изпълнява. Тъй като Бог има Свои принципи в делото Си, когато Той иска да започне ново дело, то е, когато иска да доведе човечеството в нов етап от Своето дело и когато Неговото дело ще навлезе в по-висша фаза. Ако хората продължават да действат според старите догми или правила или продължават да се придържат твърдо към тях, Той няма да запомни това, нито ще го одобри. Това е така, защото Той вече е започнал ново дело и е навлязъл в нова фаза на Своето дело. Когато въвежда ново дело, Той се явява на хората в съвсем нов образ, от съвсем нов ъгъл и по съвсем нов начин, за да могат хората да видят различни страни на Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява. Това е една от целите Му в Неговото ново дело. Бог не се вкопчва в старите неща и не върви по добре утъпкания път; когато Той работи и говори, Той не е такъв, какъвто хората си представят, да забранява това и онова. При Бог всичко е волно и освободено и няма забрана, няма ограничения — това, което Той носи на човечеството, е все волност и освобождаване. Той е жив Бог, Бог, Който съществува истински, наистина съществува. Той не е марионетка или глинена фигура и е съвсем различен от идолите, които хората пазят и почитат. Той е жив и енергичен, а словата и делата Му носят на човечеството само живот и светлина, волност и освобождаване, защото Той държи истината, живота и пътя и извършва цялото дело, което има намерение да извърши, без да е възпиран от нищо. Каквото и да казват хората, както и да виждат или оценяват Неговото ново дело, Той ще извърши делото, което има намерение да извърши, без притеснения. Той няма да се тревожи за ничии представи, нито за това, че някой сочи с пръст Неговото дело и Неговите слова, нито дори за силното противопоставяне и съпротивата на хората срещу новото Му дело. За никого сред сътворените същества не е възможно да използва човешкия разум или човешкото въображение, знание или морал, за да измерва или съди това, което Бог върши, да злепоставя, смущава или саботира Неговото дело. В Неговото дело и в това, което Той върши, няма забрани; то няма да бъде възпирано от човек, събитие или нещо, нито ще бъде смущавано от враждебни сили. Що се отнася до новото Му дело, Той е вечно победоносен Цар и всички враждебни сили и всички ереси и заблуди на човечеството са стъпкани под стола за краката Му. Който и нов етап от делото Си да извършва Той, то със сигурност ще бъде развито и разпространено сред човечеството и със сигурност ще се извършва безпрепятствено и ще постигне пълен успех в цялата вселена. Това е Божието всемогъщество и мъдрост, Неговата власт и сила.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

294. Бог изрича думите Си и извършва делата Си според различните епохи, и в различните епохи Той изрича различни думи. Бог не спазва правила, не повтаря едни и същи дела, нито изпитва носталгия към нещата от миналото: Той е Бог, който винаги е нов и никога стар и всеки ден изрича нови думи. Ти трябва да спазваш това, което трябва да се спазва днес — това е отговорността и задължението на човека. От решаващо значение е практиката да бъде съсредоточена около светлината и думите на Бог в наши дни. Бог не спазва правила и може да говори от много различни гледни точки, за да разкрие Своята мъдрост и всемогъщество. Няма значение дали говори от гледната точка на Духа или на човека, или на трета страна — Бог винаги е Бог и ти не можеш да заявиш, че Той не е Бог, защото говори от гледна точка на човека. В резултат на различните гледни точки, от които Бог говори, някои хора са си изградили определени представи. Такива хора нямат познание за Бог и те нямат познание за Неговото дело. Ако Бог винаги говореше от една гледна точка, нямаше ли човекът да ограничи Бог? Може ли Бог да позволи на човека да действа така? Независимо от каква гледна точка говори Бог, Той има причини да го прави. Ако Бог винаги говореше от гледната точка на Духа, ти щеше ли да имаш досег с Него? Затова понякога Той говори от гледната точка на трета страна, за да ти предостави ресурс и да те напътства към реалността. Всичко, което Бог прави, е подходящо. Накратко, всичко е дело на Бог и ти не трябва да се съмняваш в това. Той е Бог и следователно, независимо от каква гледна точка говори, Той винаги ще бъде Бог. Това е неизменна истина. По какъвто и начин да действа, Той все още е Бог и Неговата същност няма да се промени! Петър толкова много обичаше Бог и беше човек, който беше в съответствие с Божиите намерения, но Бог не го припозна като Господ или Христос, тъй като същността на едно същество е такава, каквато е и никога не може да се промени. В Своето дело Бог не спазва правила, а използва различни методи, за да направи делото Си ефективно и да задълбочи познанието на човека за Себе Си. Целта на всеки Негов метод на извършване на делото е да помага на човека да Го опознае и да доведе човека до съвършенство. Независимо кой метод на работа използва Той, всеки е с цел да изгради човека и да го направи съвършен. Въпреки че един от методите Му на работа може да е продължил много дълго време, това е с цел да кали вярата на човека в Него. Така че в сърцата ви не бива да има никакво съмнение. Всичко това са стъпки на Божието дело и вие трябва да им се покорявате.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се осъществява чрез Божието слово)

295. В последните дни Бог се въплъти главно за да изрича словата Си, да обясни всичко необходимо за живота на човека, да посочи онова, в което човекът трябва да навлезе, да покаже на човека Божиите дела и мъдростта, всемогъществото и удивителността на Бог. Чрез многото начини, по които Бог говори, човек вижда върховенството на Бог, величието на Бог и нещо повече — смирението и скритостта на Бог. Човек вижда, че Бог е върховен, но е смирен и скрит и може да стане най-малкият от всички. Някои от Неговите слова са изговорени директно от гледната точка на Духа, някои директно от гледната точка на човека, а някои от гледната точка на трета страна. От това става ясно, че начините, по които Бог работи, са изключително разнообразни и именно чрез словата Той дава възможност на човека да види това. Божието дело в последните дни е както нормално, така и практическо и по този начин хората от последните дни са подложени на най-голямото от всички изпитания. Поради това, че Бог е нормален и практичен, всички хора са навлезли в изпитанията. Човекът е попаднал в изпитанията на Бог, защото Бог е нормален и практичен. В епохата на Исус не е имало представи или изпитания. Тъй като по-голямата част от делото, извършено от Исус, е съответствало на човешките представи, хората са Го следвали и не са имали представи за Него. Изпитанията, пред които са изправени днешните хора, са най-големите, пред които някога човек се е изправял, и когато се казва, че тези хора излизат от големите мъки, това са мъките, за които става въпрос. Днес Бог говори, за да изгради вярата, любовта, приемането на страданието и покорството в тези хора. Словата на въплътения Бог от последните дни са изречени в съответствие с природата същност на човека, поведението и проявленията на човека, както и това, в което човек трябва да навлезе в настоящето. Неговите слова са както практически, така и нормални. Той не говори за утрешния ден, нито пък гледа назад към вчерашния. Той говори само за това, в което трябва да се навлезе, да се приложи на практика и да се разбере днес. Ако в днешно време се появи човек, който може да показва знамения и чудеса, да изгонва демони, да изцерява болните и да върши много чудеса, и ако този човек твърди, че е Исус, който е дошъл, то това би било присвояване на личността от зъл дух, би било действие на зъл дух, който имитира Исус. Запомнете това! Бог не повтаря едно и също дело. Исусовият етап от делото е вече завършен и Бог повече никога няма да повтори този етап от делото. Делото на Бог не съответства на представите на човека. Например Старият Завет предрече идването на Месия и се оказа, че дойде именно Исус. Затова няма да е редно да идва друг Месия. Исус вече веднъж дойде и няма да е редно и този път отново да идва „Исус“. За всяка епоха има по едно име и във всяко име се съдържат характеристиките на епохата. В човешките представи Бог винаги трябва да върши знамения и чудеса, винаги трябва да изцерява болните и да изгонва демони, винаги трябва да бъде точно като Исус. Този път обаче Бог изобщо не е такъв. Ако в последните дни Бог все така вършеше знамения и чудеса, все още изгонваше демони и изцеряваше болни — ако вършеше точно същото, което е вършел Исус — тогава Бог би повтарял едно и също дело и делото на Исус нямаше да бъде значимо или стойностно. И така във всяка епоха Бог изпълнява по един етап от делото. Щом всеки етап от Неговото дело бъде приключен, злите духове веднага започват да го имитират и след като Сатана започне да следва Бог по петите, Бог променя метода. Веднага щом Бог завърши даден етап от делото Си, злите духове започват да го имитират. Трябва да сте наясно с това. Защо делото на Бог днес е различно от делото на Исус? Защо днес Бог не извършва знамения и чудеса, не изгонва демони и не изцерява болните? Ако делото на Исус беше същото като делото от Епохата на закона, щеше ли Той да представлява Бог от Епохата на благодатта? Щеше ли да може да завърши делото на разпъването на кръста? Ако Исус се беше присъединил към храма и беше спазвал Съботата, както в Епохата на закона, и не бе преследван от никого, а бе приеман от всички, щеше ли да може да бъде разпънат на кръста? Щеше ли да може да завърши делото на изкуплението? Какъв щеше да бъде смисълът, ако въплътеният Бог от последните дни извършваше знамения и чудеса като Исус? Само ако Бог извършва друга част от делото Си през последните дни, която представлява част от Неговия план за управление, човек може да придобие по-дълбоко познаване на Бог и Божият план за управление може да бъде изпълнен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знание за настоящото Божие дело)

296. През последните дни Бог използва основно словото, за да доведе човека до съвършенство. Той не използва знамения и чудеса, за да принуди човека да се убеди — така не може да се разкрие Божието велико могъщество. Ако Бог показваше само знамения и чудеса, тогава не би разкрило Божията практичност и не би довело човека до съвършенство. Бог не довежда човека до съвършенство чрез знамения и чудеса, а използва словото, за да напои и да нахрани човека, след което човекът може напълно да се покори на Бог и да придобие познание за Бог. Това е целта на делото, което Той върши, и на думите, които изрича. Бог не използва метода на показване на знамения и чудеса, за да направи човека съвършен — Той използва слова и много методи на извършване на делото, за да доведе човека до съвършенство. Независимо дали става въпрос за облагородяване, кастрене или приток на думи, Бог говори от много различни гледни точки, за да доведе човека до съвършенство и да даде на човека възможност да придобие повече познание за делото, мъдростта и дивността на Бог. Когато човекът стане завършен в етапа на завършване на епохата от Бог в последните дни, тогава той ще бъде достоен да види знамения и чудеса. Когато опознаеш Бог и можеш да Му се покориш, независимо какво прави Той, ти вече няма да имаш никакви представи за Него, когато виждаш знамения и чудеса. В момента ти си покварен и неспособен да се покориш напълно на Бог — мислиш ли, че си пригоден да видиш знамения и чудеса? Бог показва знамения и чудеса, когато наказва човека и когато епохата се променя, и най-вече, когато епохата свършва. Когато Божието дело се изпълнява нормално, Бог не показва знамения и чудеса. Показването на знамения и чудеса е изключително лесно за Него, но това не е принципът на Божието дело, нито е целта на Божието управление на човека. Ако човекът виждаше знамения и чудеса и духовното тяло на Бог също му се явяваше, нямаше ли всички хора да „вярват“ в Бог? Аз вече казах, че ще бъде придобита група победители от Изтока, победители, които ще излизат от големи мъки. Какво означават тези думи? Означават, че придобитите хора са станали истински покорни само след като са били подложени на правосъдие, наказание, кастрене, и на всякакъв вид облагородяване. Вярата на тези хора не е мъглява, а практическа. Те не са видели никакви знамения и чудеса. Те не могат да изричат възвишени думи и доктрини или да изричат дълбоки прозрения. Вместо това те разполагат с реалността, Божиите слова и практическото и истинско познание за Бог. Няма ли такава група по-добра способност да разкрие Божието велико могъщество? Божието дело през последните дни е практическо. По време на епохата на Исус Той не дойде, за да направи човека съвършен, а за да го изкупи, и затова показа някои чудеса, за да накара хората да Го последват. Защото Той дойде основно, за да извърши делото на разпятието, и показването на знамения не беше част от делото на Неговото служение. Тези знамения и чудеса бяха извършени, за да направят делото Му ефективно. Те бяха допълнително дело и не представляваха делото на цялата епоха. По време на Епохата на закона от Стария завет Бог също показа някои знамения и чудеса, но делото, което Бог върши днес, е практическо дело и сега Той определено няма да покаже знамения и чудеса. Ако Той покаже знамения и чудеса, практическото Му дело ще потъне в безредие и Той няма да може да го продължи. Ако Бог казва, че словото трябва да се използва за довеждане на човека до съвършенство, но също така показва знамения и чудеса, би ли могло това да разкрие, дали човекът наистина вярва в Него, или не? Затова Бог не прави такива неща. В човека има твърде много религия. Бог е дошъл през последните дни, за да отлъчи всички религиозни представи и свръхестествени неща в човека, за да накара човека да познае Божията практичност и да премахне образа на бог, който е мъгляв и нереалистичен, и който може да се каже, че изобщо не съществува. И така, сега единственото нещо, което е от значение, е да имаш познания за практичността! Истината надделява над всичко. Колко истина притежаваш днес? Всичко, което показва знамения и чудеса, Бог ли е? Злите духове също могат да показват знамения и чудеса. Всички те Бог ли са? В своята вяра в Бог това, което човек търси, е истината, и това, към което се стреми, е животът, а не знаменията и чудесата. Това трябва да бъде целта на всички, които вярват в Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се осъществява чрез Божието слово)

297. Делото на Йехова беше сътворяването на света, това бе началото. Този етап от делото е краят на делото и той е приключването. Първоначално Божието дело беше извършвано сред избрания народ на Израел и беше епохално дело в най-святото от всички места. Последният етап от делото се извършва в най-скверната от всички страни, за да съди света и да сложи край на епохата. Първият етап от Божието дело бе извършен в най-светлото от всички места, а последният етап се извършва в най-мрачното от всички места и този мрак ще бъде прогонен, и ще бъде внесена светлина, и всички хора ще бъдат завоювани. Когато хората на това най-скверно и най-мрачно от всички места бъдат завоювани и цялото население признае, че Бог съществува и че Той е истинският Бог, и всеки човек е напълно убеден в това, тогава този факт ще бъде използван, за да се извърши делото на завоюването на цялата вселена. Този етап от делото е представителен. Когато работата през тази епоха приключи, шестхилядолетното дело на управлението ще приключи напълно. След като хората в най-тъмното от всички места бъдат завоювани, несъмнено същото ще се случи и навсякъде другаде. Така че само делото на завоюването в Китай има значимостта на представително дело. Китай олицетворява всички сили на мрака, а китайският народ символизира всички, които принадлежат на плътта, на Сатана и на плътските желания. Именно китайският народ е най-покварен от големия червен змей и най-силно се противопоставя на Бог, и именно неговата човешка природа е най-низка и най-скверна, поради което той е типичен представител на всички покварени хора. Това не означава, че другите народи нямат никакви проблеми. Представите на човека навсякъде са едни и същи. Въпреки че хората от тези народи може да притежават добри заложби, то ако не познават Бог, значи се противопоставят на Него. Защо евреите също се противопоставяха и бунтуваха срещу Бог? Защо фарисеите също Му се противопоставяха? Защо Юда предаде Исус? По онова време много от учениците не познаваха Исус. Защо след като Исус бе разпънат и възкръсна от мъртвите, човекът все така не вярваше в Него? Нима всяко непокорство на човека не е едно и също? Просто китайският народ е взет за пример. И когато бъде завоюван, той ще се превърне в модел и пример и ще служи като еталон за другите. Защо продължавам да казвам, че вие сте придатък на Моя план за управление? Именно в китайския народ покварата, скверността, неправедността, противопоставянето и непокорството се проявяват най-пълно и се разкриват във всичките си разнообразни форми. От една страна, това са хора с бедни заложби, а от друга, животът и начинът им на мислене са изостанали, а навиците им, социалната им среда, родното им семейство — всичко това е лошо и най-изостанало. И статусът им е нисък. Делото на това място има представителен характер и след като това пилотно дело бъде напълно завършено, последващото Божие дело ще бъде много по-лесно. Когато този етап от делото е завършен, последващото дело изобщо няма да е трудно. След като този етап от делото бъде завършен, напълно ще бъде постигнат голям успех и делото на завоюването в цялата вселена ще бъде напълно завършено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (2))

298. Бог е поставил целия фокус на Своето дело във вселената върху тази група хора. Той е пожертвал цялата кръв от сърцето Си за вас; Той е оттеглил цялото дело на Духа във вселената и го е дал на вас. Ето защо вие сте щастливците. Нещо повече, Той е прехвърлил славата Си от Израел, от Своя избран народ, върху вас и чрез тази група ще прояви напълно целта на Своя план. Следователно вие сте тези, които ще получат Божието наследство, и дори нещо повече — вие сте тези, които ще наследят Божията слава. Навярно всички вие си спомняте тези слова: „Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас“. Всички вие сте чували тези слова и преди, но никой от вас не е разбирал истинския им смисъл. Днес вие дълбоко осъзнавате реалната им значимост. Тези слова ще бъдат изпълнени от Бог през последните дни и ще се изпълнят в онези, които са били жестоко преследвани от големия червен змей в земята, където той лежи свит. Големият червен змей преследва Бог и е Негов враг и затова хората в тази земя са подложени на унижение и преследване заради вярата си в Бог и в резултат на това тези слова се изпълняват във вас, тази група хора. Тъй като Бог върши делото Си в земя, която се противопоставя на Бог, цялото Му дело се сблъсква с огромни пречки и много от Неговите слова не могат да се изпълнят веднага; така в резултат на Божиите слова хората се облагородяват, което също е част от страданието. За Бог е изключително трудно да върши делото Си в земята на големия червен змей — но именно чрез тази трудност Бог изпълнява един етап от Своето дело, за да може да разкрие Своята мъдрост и Своите удивителни деяния, и Бог използва тази възможност, за да направи тази група хора пълноценни. Именно чрез страданията на хората, чрез техните заложби и чрез всеки сатанински нрав на хората от тази нечиста земя Бог извършва Своето дело на пречистване и завоюване, за да може от това да придобие слава и онези, които свидетелстват за Неговите дела. В това се състои цялата значимост на цялата цена, която Бог е платил за тази група хора. Това означава, че именно чрез тези, които Му се противопоставят, Бог извършва делото на завоюването и само по този начин великото Божие могъщество може да бъде разкрито. С други думи, само тези, които се намират в скверната земя, са достойни да наследят Божията слава и само така може да изпъкне великото Божие могъщество. Ето защо Бог придобива слава от скверната земя и от тези, които живеят в скверната земя — такова е Божието намерение. Това е точно като етапа на делото на Исус: Той можеше да се сдобие със слава само сред онези фарисеи, които Го преследваха; ако не бяха преследванията от фарисеите и предателството на Юда, Исус нямаше да бъде осмиван, нито клеветен, още по-малко разпънат на кръст, и нямаше да може да придобие слава. Там, където Бог работи във всяка епоха и където върши Своето дело в плът е мястото, където Той придобива слава и където придобива онези, които възнамерява да придобие. Това е планът на Божието дело и такова е Неговото управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?)

299. Две части от Божия план, който се осъществява от хилядолетия, се извършват в плът: първата е делото на разпъването, за което Той получава слава; другата е делото на завоюването и усъвършенстването в последните дни, за което Той получава слава. Това е Божието управление. Затова не гледайте на Божието дело или на Божието поръчение към вас като на нещо обикновено. Всички вие сте тези, които ще наследят много по-голямата и вечна тежина на славата на Бог и това е специално предопределено от Него. От двете части на Неговата слава едната се проявява във вас; цялата една част от Божията слава ви е била дарена, за да бъде ваше наследство. Така Бог ви възвисява, такъв е и планът, който Той е предопределил отдавна. Като се има предвид величието на делото, което Бог е извършил в земята, обитавана от големия червен змей, ако това дело беше изместено другаде, то отдавна щеше да е дало големи плодове и щеше да е прието охотно от хората. Нещо повече — това дело щеше да бъде прието много по-лесно от онези духовници на запад, които вярват в Бог, тъй като етапът на делото на Исус служи като прецедент. Ето защо Бог не е в състояние да изпълни този етап от делото за спечелване на слава другаде; когато делото е подкрепено от хората и признато от държавата, няма място, където да се прояви Божията слава. Именно в това се крие изключителното значение този етап от делото да се извърши в тази земя. Измежду вас няма нито един, който да е защитен от закона — напротив, вие сте наказвани от закона. Още по-голяма трудност е, че хората не ви разбират: независимо дали става дума за вашите роднини, родители, приятели или колеги, никой от тях не ви разбира. Когато сте „изоставени“ от Бог, за вас е невъзможно да продължите да живеете на този свят, но дори и да продължат, хората все така не могат да понесат да бъдат далеч от Бог. Това е значимостта на Божието завоюване на хората и в което се изразява Божията слава. Това, което вие сте наследили в този ден, надминава всичко, което са наследили апостолите и пророците през епохите, и е по-велико дори от това на Мойсей и Петър. Благословиите не могат да бъдат получени за ден или два; те трябва да бъдат спечелени на висока цена. Това означава, че вие трябва да притежавате любов, която е претърпяла облагородяване, трябва да имате голяма вяра и трябва да притежавате многото истини, които Бог изисква да постигнете; нещо повече, трябва да можете да се обърнете към справедливостта, без да сте уплашени или да се отдръпвате, и да имате боголюбиво сърце, което остава непоклатимо до смъртта. Трябва да имате решимост, вашият живот нрав трябва да се промени, покварата ви трябва да бъде изцелена, трябва да приемете всичко, устроено от Бог, без да се оплаквате, и да можете да се покорявате чак до смъртта. Това е, което трябва да постигнете, това е крайната цел на Божието дело и това е, което Бог изисква от тази група хора. Тъй като Той ви дава, Той със сигурност ще поиска от вас в замяна и със сигурност ще предяви към вас подобаващи изисквания. Следователно има причина зад цялото дело, което извършва Бог. От това може да се види защо Бог нееднократно извършва дела, които поставят високи стандарти и строги изисквания. Следователно трябва да сте изпълнени с вяра в Бог. Казано накратко, цялото Божие дело се върши заради вас, върши се, за да станете достойни да получите Неговото наследство. Вместо да казвате, че това е заради собствената слава на Бог, би било по-добре да кажете, че е заради вашето спасение и заради усъвършенстването на тази група хора, на които толкова силно е навредено в скверната земя. Вие трябва да разберете Божието намерение. И така увещавам многото невежи хора, които са лишени от всякакво прозрение или разум: не изпитвайте Бог и не се съпротивлявайте повече. Бог вече е изтърпял цялото страдание, каквото човекът никога не е понасял, а преди много време понесе още повече унижения вместо човека. Какво тогава е това, от което не можете да се избавите? Какво може да е по-важно от Божието намерение? Какво може да бъде по-висше от Божията любов? За Бог вече е достатъчно трудно да върши делото Си в тази скверна земя; ако на всичкото отгоре човек съзнателно и умишлено върши прегрешения, Божието дело ще трябва да се удължи. Накратко, това не е в ничий интерес и не носи полза на никого. Бог не е обвързан с времето; Неговото дело и Неговата слава са на първо място. Затова, стига нещо да е част от делото Му, Той ще плати всяка цена за него, независимо колко време ще отнеме то. Такъв е Божият нрав: Той няма да се примири, докато делото Му не бъде завършено. Делото Му ще приключи едва когато спечели втората част от славата Си. Ако в цялата вселена Бог не завърши втората част от делото Си за спечелване на слава, Неговият ден никога няма да настъпи, ръката Му никога няма да остави избрания от Него народ, славата Му никога няма да се спусне над Израел и планът Му никога няма да бъде завършен. Вие трябва да сте способни да видите Божието намерение и трябва да прозрете, че Божието дело не е толкова просто, колкото сътворението на небесата, земята и всички неща. Това е така, защото делото Му в днешно време е преобразяването на онези, които са били покварени, които са безчувствени до най-висока степен, както и пречистването на онези, които са били създадени, но са обработени от Сатана. Не е сътворението на Адам или Ева, още по-малко е сътворението на светлината или сътворението на всяко растение и животно. Бог пречиства нещата, които са били покварени от Сатана, и след това си ги придобива наново и прави така, че да станат Негови и да се превърнат в Негова слава. Това не е толкова просто, колкото сътворението на небесата, земята и всички неща, както човекът си го представя, нито е като делото, с което Сатана се проклина да бъде хвърлен бездънната пропаст, както човекът си го представя; всъщност това е делото, свързано с преобразяването на човека, превръщането на нещата, които са негативни и не Му принадлежат, в положителни неща, които Му принадлежат. Това е реалната история, която се крие зад този етап от Божието дело. Вие трябва да разберете това и да избягвате да опростявате нещата твърде много. Божието дело не е обикновено дело. Изумителността и мъдростта му се простират отвъд човешкия ум. Бог не сътворява всички неща по време на този етап от делото, но и не ги унищожава. Вместо това Той преобразява всички неща, които е създал, и пречиства всички неща, които са били осквернени от Сатана. И по този начин Бог се впуска във велико начинание. Това е целият смисъл на Божието дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?)

300. Бог използва Своето управление на хората, за да победи Сатана. Като покварява хората, Сатана слага край на тяхната съдба и смущава Божието дело. Бог от своя страна извършва делото на спасението на човечеството. Кой етап от делото, което Бог върши, няма за цел да спаси човечеството? Кой етап няма за цел да пречисти хората, да ги накара да се държат праведно и да изживеят един обичлив образ? Сатана обаче не прави това. Той покварява човечеството и непрекъснато извършва работата си по покваряване на човечеството във вселената. Разбира се, Бог също върши Своите дела, без да обръща внимание на Сатана. Колкото и власт да има Сатана, тази власт все пак му е дадена от Бог; Бог просто не му е дал цялата Си власт, така че каквото и да прави Сатана, той никога не може да надмине Бог и винаги ще бъде в Неговите ръце. Бог не разкри нито едно от делата Си, докато беше на небето. Той само даде на Сатана малка част от властта и му позволи да поеме управлението на другите ангели. Следователно, каквото и да прави Сатана, той не може да надмине Божията власт, защото властта, която Бог първоначално му даде, е ограничена. Докато Бог работи, Сатана смущава. В последните дни смущенията ще приключат; по същия начин ще приключи и Божието дело и хората, които Бог иска да направи пълноценни, ще бъдат направени пълноценни. Бог насочва хората в положителна посока; Неговият живот е жива вода — неизмерим и безграничен. Сатана е покварил човека до известна степен; накрая живата вода на живота ще направи човека пълноценен и за Сатана ще бъде невъзможно да се намесва и да върши своите дела. Така Бог ще може да спечели тези хора напълно. Дори и сега Сатана остава непокорен; той непрекъснато се опитва да се съревновава с Бог, но Бог не му обръща внимание. Бог е казал: „Аз ще бъда победител над всички тъмни сили на Сатана и над всички тъмни влияния“. Това е делото, което трябва да бъде извършено в плътта, и именно това е значимостта на Божието въплъщение: да се завърши етапът на делото на побеждаването на Сатана в последните дни и да се изтрие всичко, което принадлежи на Сатана. Победата на Бог над Сатана е неизбежна! Всъщност Сатана вече отдавна се е провалил. Когато евангелието започна да се разпространява в цялата страна на големия червен змей — тоест когато въплътеният Бог започна Своето дело и това дело започна да напредва, Сатана беше напълно победен, защото самата цел на въплъщението беше да победи Сатана. Сатана видя, че Бог отново се е въплътил и е започнал да върши Своето дело, което никаква сила не може да спре, и затова при вида на това дело остана смаян и не се осмели да направи нищо повече. Първоначално Сатана мислеше, че и той е надарен с много мъдрост и прекъсваше и смущаваше Божието дело; не очакваше обаче, че Бог отново ще стане плът или че в Своето дело Бог ще използва непокорството на Сатана, за да разобличи и да съди човечеството — и така Той ще завоюва хората, и ще победи Сатана. Бог е по-мъдър от Сатана и Неговото дело е далеч по-висше. Ето защо, както вече заявих: „Делото, което върша, е в отговор на кроежите на Сатана; накрая ще разкрия Моето всемогъщество и безсилието на Сатана“. Бог е водещ в Своето дело, а Сатана се влачи отзад, докато накрая не бъде окончателно унищожен — дори няма да разбере какво е станало! Той ще осъзнае истината едва след като бъде разбит и смачкан, а дотогава вече ще бъде изпепелен в огненото езеро. Дали тогава няма да бъде напълно убеден? Защото тогава Сатана няма да има повече интриги, с които да си служи!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни)

301. Извършил съм неразгадаем за човешките същества етап от делото Си в страната на големия червен змей, карайки ги да се олюляват под напорите на вятъра, след което мнозина безмълвно са отнесени от духащия вятър. Наистина, това е „харманът“, който се каня да изчистя, за това копнея и такъв е планът Ми. Защото много от злите са се прокраднали, докато върша делото Си, но Аз не бързам да ги изгоня. Напротив, ще ги разпръсна в точния момент. Едва тогава ще се превърна в извора на живот, позволявайки на искрено обичащите Ме да получат от Мен плодовете на смокиновото дърво и уханието на лилията. В земята, в която пребивава Сатана, земята на прахта, не е останало чисто злато, а само пясък, и затова, изправен пред тези обстоятелства, Аз върша този етап от делото. Трябва да знаете, че добивам чисто, пречистено злато, а не пясък. Как могат злите да останат в Моя дом? Как мога да толерирам лисици, които живеят като паразити в рая Ми? Прилагам всякакви средства, за да ги изгоня. Преди да проявя намеренията Си, никой не знае какво възнамерявам да направя. Използвам възможността да изпъдя тези, които са зли, и те са принудени да се отдалечат от Мен. Така постъпвам със злите, но ще настъпи денят, в който и те ще Ми служат. Твърде силно е желанието на хората да получат благословения; затова обръщам тялото Си и показвам славния Си лик на езичниците, така че всички хора да живеят в своя свят и да съдят сами себе си, докато Аз продължавам да изричам словата, които трябва да произнеса, и да им предоставям ресурса, който им е нужен. Когато хората се осъзнаят, Аз вече отдавна ще съм разпространил делото Си. Тогава ще изразя Своите намерения пред тях и ще започна втората част от делото Си върху тях, като позволя на всички хора да Ме следват отблизо, за да сътрудничат на делото Ми, и като им позволя да направят всичко, което е по силите им, за да извършат заедно с Мен делото, което трябва да свърша.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Екотът на седемте гръма — предсказващ, че евангелието на царството ще се разпространи из цялата вселена)

302. В Моя план Сатана през цялото време е дебнал зад всяка стъпка и, като контрастиращ предмет на мъдростта Ми, постоянно се е опитвал да намери начини и средства да прекъсва първоначалния Мой план. Но нима Аз бих могъл да се поддам на схемите му? Има ли нещо в небесата и на земята, което да не действа като Мое средство за обслужване? Възможно ли е схемите на Сатана да са изключение? Това е точката на пресичане на мъдростта Ми; в това се състои удивителността на делата Ми и това е принципът, според който функционира целият Ми план за управление. По време на градежа на царството Аз пак не избягвам кроежите на Сатана, а продължавам да върша делото, което трябва да свърша. Сред вселената и всички неща Аз избрах делата на Сатана за Свой контрастиращ предмет. Та не е ли това проява на мъдростта Ми? Не се ли състои точно в това удивителността на делото Ми? При встъпването си в Епохата на царството всички неща на небето и под него се преобразяват из основи и се радват и ликуват. По-различни ли сте вие? Чие сърце не е обзето от медна сладост? Чие сърце не се пръсва от радост? Чии ръце и крака не се впускат в танца на радостта? Чия уста не изрича хвалебствени думи?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 8)

303. Когато целият Божи народ бъде направен пълноценен и всички държави по земята се превърнат в Христово царство, това ще бъде моментът, в който ще проехтят седемте гръма. Настоящият ден е крачка към онзи етап; щурмът е отприщен към онзи ден. Това е Божият план и той ще се осъществи в близко бъдеще. Но всичко, за което говори Бог, вече е постигнато от Него. Следователно е ясно, че държавите по земята са просто замъци в пясъка, които са на път да рухнат — последният ден е надвиснал и големият червен змей ще рухне под Божието слово. За да гарантират, че Божият план е напълно успешен, ангелите са се спуснали в човешкия свят и са започнали да правят всичко по силите си да удовлетворят Бог, а Самият въплътен Бог присъства на бойното поле, за да води война срещу врага. Където е въплътената плът, там врагът е изтребен. Китай ще бъде унищожен първи; той ще бъде заличен от Божията ръка. Бог ще бъде напълно безпощаден към него. Тъй като Божият народ съзрява все повече, това доказва, че големият червен змей се срива още повече — това е ясно видимо за човека. Съзряването на Божия народ е предзнаменование за вражеската гибел. Това частично разяснява значението на израза „да си премерят силите“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разбулването на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 10)

304. Аз властвам над царството и най-вече вляствам в цялата вселена; Аз съм както Цар на царството, така и глава на вселената. От днес нататък ще свикам всички, които не са избраници, и ще започна делото Си сред езичниците; ще оповестя управленските Си закони пред цялата вселена, за да мога плавно да се впусна в следващата стъпка от Моето дело. За да го разпространя сред езичниците, ще въздавам наказания, което ще рече, че ще упражнявам „сила“ срещу всички езичници. Естествено, ще извършвам тази работа успоредно с делото Си сред избраниците. Целият човешки род ще бъде завоюван в деня, в който Моят народ царува над земята, и най-вече това ще е времето на покой за Мен — едва тогава ще се появя пред всички, които са били завоювани. Появявам се пред светото царство, а от скверната земя се скривам. Всички завоювани и покорни пред Мен с очите си успяват да съзрат Моя лик и с ушите си да чуят Моя глас. Това е Моята благословия за родените в сетните дни, това е предопределената от Мен благодат и никой от човеците не може да промени това. Днес работя така в името на бъдещото дело. Цялото Мое дело е взаимосвързано и в цялото Ми дело има призив и отклик: нито една стъпка не спира ненадейно и нито една стъпка не се извършва независимо от другите. Нима това не е вярно? Нима извършеното в миналото дело не е основата за работата днес? Нима изречените в миналото думи не са предвестник за думите днес? Нима днешните стъпки не произхождат от стъпките в миналото? Когато тържествено разгърна свитъка, хората на вселената ще бъдат наказани, хората по целия свят ще бъдат подложени на изпитания и това ще бъде апогеят на Моето дело; всички хора живеят в земя без светлик, всички хора живеят в заплаха от заобикалящата ги среда. С други думи, това е животът, който хората никога не са изпитвали още от времето на сътворението до днес, и никой през вековете не се е „наслаждавал“ на такъв живот — затова казвам, че осъществих дело, неизвършвано никога преди. Това е истинското състояние на нещата и същинското значение. Тъй като Моят ден се приближава до човечеството, тъй като той не е далеч, а е точно пред очите на хората, кой не би изпитал страх? И кой не би почувствал силна радост? Мръсният град Вавилон най-сетне срещна последния си ден; човекът се е събрал отново със съвсем нов свят, а небесата и земята са променени и обновени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 29)

305. Когато Синим — или царството — бъде осъществен на земята, няма да има повече войни, никога вече няма да има глад, чума и земетресения, хората ще престанат да произвеждат оръжия и всички ще заживеят в мир и безопасност; ще има естествени взаимоотношения между хората и естествени взаимоотношения между държавите. Но днес картината е несравнимо по-различна. Всичко под небесата е затънало в безредие и във всички държави назряват преврати. Когато Бог отправя Своите слова, хората постепенно се променят, а всяка от държавите бавно е разкъсвана отвътре. Солидните основи на Вавилон се разклащат като замък, издигнат върху пясък, и успоредно с промяната в Божиите намерения по света незабелязано настъпват всеобхватни промени, като на моменти се появяват различни знаци, показващи на хората, че последният ден на света вече е дошъл! Това е Божият план и това са стъпките, според които Той извършва делото Си. Всяка страна със сигурност ще бъде разкъсана на парчета и старият Содом ще бъде унищожен за втори път. Затова Бог заявява: „Светът рухва! Вавилон е парализиран!“. Никой, освен Самият Бог, не е в състояние напълно да разбере това: все пак съзнанието на хората е ограничено. Да вземем за пример министрите на вътрешните работи — дори и да знаят, че ситуацията е нестабилна и цари безредие, те не са в състояние да я овладеят. Могат само да се оставят на течението и да се надяват, че все ще дойде ден, който да посрещнат с изправени глави и в който слънцето пак ще изгрее от изток, лъчите му ще осветят земята и ще преобърнат сегашните катастрофални обстоятелства. Те обаче не подозират, че повторният изгрев на слънцето няма да възстанови стария порядък — това е възраждане, коренна промяна. Такъв е Божият замисъл за цялата вселена. Той ще създаде нов свят, но най-вече първо ще обнови човешкия род.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разбулването на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 22, допълнена от глава 23)

306. Може да се каже, че всички днешни слова пророкуват бъдещи въпроси и описват Божиите подредби за следващия етап от Неговото дело. Бог почти е завършил делото Си върху хората от църквата и след това ще се яви пред всички хора с гняв. Както казва Бог: „Ще накарам хората на земята да признаят това, което съм направил, и да направят така, че делата Ми да бъдат доказани пред „съдилището“, да направят така, че делата Ми да бъдат признати сред хората по цялата земя, и да направят така, че всички да отстъпят“. Видяхте ли нещо в тези слова? В тях е обобщението на следващата част от Божието дело. Първо, Бог ще накара всички кучета-пазачи, които притежават политическа власт, да се убедят искрено, и ще ги накара да се оттеглят от сцената на историята по собствено желание, никога повече да не се борят за статут и никога повече да не участват в схеми и интриги. Това дело трябва да се извърши чрез различни бедствия, предизвикани от Бог на земята. Бог обаче няма да се яви. По това време държавата на големия червен змей все още ще бъде земя на мръсотията и затова Бог няма да се яви, а само ще Се прояви чрез наказание. Такъв е справедливият нрав на Бог, от който никой не може да избяга. През това време всички, които населяват държавата на големия червен змей, ще претърпят бедствие, което естествено включва и земното царство (църквата). Това е точно времето, когато фактите спохождат хората. Затова то се преживява от всички хора и никой не може да избяга. Това е предопределено от Бог. Точно заради тази стъпка на делото Бог казва: „Сега е времето да се осъществят величествени планове“. Защото в бъдеще на земята няма да има църква и поради настъпването на бедствия хората ще са способни да мислят само за това, което е пред тях, и ще пренебрегват всичко останало, а сред бедствията ще им е трудно да се наслаждават на Бог. Затова от хората се иска да обичат Бог свободно и напълно през това прекрасно време, за да не пропуснат шанса. Когато този факт отмине, Бог ще е победил напълно големия червен змей и по този начин делото на Божия народ, който свидетелства за Него, ще е приключило; след това Бог ще започне следващата стъпка на делото, опустошавайки страната на големия червен змей, и накрая ще прикове на кръста с главата надолу хората от цялата вселена, след което ще унищожи цялото човечество — това са бъдещите стъпки на Божието дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разбулването на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 42)

307. Всички хора трябва да разберат целта на Моето дело на земята, т.е. какво в крайна сметка възнамерявам да придобия и какво ниво трябва да постигна в това дело, преди то да може да бъде завършено. Ако, след като са вървели с Мен до ден днешен, хората не разбират в какво се състои Моето дело, тогава не са ли вървели напразно с Мен? Ако хората Ме следват, те трябва да знаят Моите намерения. Аз работя на земята от хиляди години и до ден днешен продължавам да върша делото Си по този начин. Въпреки че Моето дело съдържа много проекти, неговата цел остава непроменена. Въпреки че съм изпълнен със съд и наказание спрямо човека, например това, което правя, все така е заради неговото спасение и заради по-доброто разпространение на Моето евангелие и по-доброто разширяване на Моето дело сред всички езически народи, след като човекът бъде направен пълноценен. Така че днес, във време, когато много хора отдавна са много разочаровани, Аз все още продължавам делото Си, продължавам делото, което трябва да върша, за да съдя и да наказвам човека. Въпреки факта, че на човека му е омръзнало това, което говоря, и той няма желание да се занимава с делото Ми, Аз все така изпълнявам делото, което ми се полага, защото целта на Моето дело остава непроменена и първоначалният Ми план няма да бъде нарушен. Целта на Моето правосъдие е да се даде възможност на човека да Ми се покорява по-добре, а целта на Моето наказание е да дам възможност на човека по-добре да постигне промяна. Макар че всичко, което правя, е в интерес на Моето управление, Аз никога не съм вършил каквото и да е дело, което да не е носило полза за човека, защото възнамерявам да направя всички народи извън Израил толкова покорни, колкото израилтяните, да ги превърна в истински човешки същества, за да имам опора в земите извън Израил. Това е Моето управление; това е Моето дело сред езическите народи. Дори и сега много хора все още не разбират Моето управление, защото не ги е грижа за такива неща и вместо това се грижат за собственото си бъдеще и крайни цели. Каквото и да кажа, хората остават безразлични към делото, което върша, а вместо това всеотдайно се съсредоточават върху своите бъдещи крайни цели. Ако нещата продължават по този начин, как ще може да се разпространи Моето дело? Как ще може Моето евангелие да се проповядва по целия свят? Трябва да знаете, че когато делото Ми се разпространи, Аз ще ви разпръсна и ще ви поразя точно както Йехова порази всяко едно от племената на Израил. Всичко това ще бъде направено, за да се разпространи Моето евангелие по цялата земя, за да се разпространи делото Ми сред езическите народи и така името Ми да бъде почитано като велико както сред възрастните, така и сред децата, и святото Ми име да бъде възхвалявано в устите на хората от всички етноси и народи. Нека в тази последна епоха името Ми да бъде възхвалявано като велико сред езическите народи, нека делата Ми да бъдат видени от хората на езическите народи, нека те Ме нарекат Всемогъщия поради делата Ми и нека словата Ми се сбъднат скоро. Ще накарам всички хора да познаят, че Аз съм не само Бог на израилтяните, но и Бог на хората от всички езически народи, дори и на онези народи, които съм проклел. Ще накарам всички хора да видят, че Аз съм Бог на всички сътворени същества. Това е най-великото Ми дело, целта на плана на делото Ми за последните дни и единственото дело, което възнамерявам да изпълня в последните дни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека)

308. Видяхте ли какво дело ще завърши Бог сред тази група хора? Веднъж Бог каза, че дори през Хилядолетното царство хората трябва да продължат да следват Неговите слова и че в бъдеще Божиите слова все още ще напътстват пряко човешкия живот в Обетованата земя Ханаан. Когато Моисей беше в пустинята, Бог го наставляваше и му говореше направо. Бог изпрати от небето храна, вода и манна на хората, за да им се наслаждават, и това продължава и до днес: Бог лично изпраща храни и напитки на хората, за да им се наслаждават, и пак Той праща проклятия, за да ги наказва. И така всяка стъпка от делото Му се върши лично от Бог. Днес хората търсят факти, търсят знамения и чудеса, и е възможно всички тези хора да бъдат отхвърлени, защото Божието дело става все по-практично. Никой не знае, че Бог е слязъл от небето, хората не подозират, че Бог е изпратил от небето храна и напитки. И все пак Бог действително съществува и поразителните сцени от Хилядолетното царство, които хората си представят, също са самите Божии слова. Това е факт и само това се нарича царуване с Бог на земята. Царуването с Бог на земята е свързано с плътта. Това, което не е от плът, не съществува на земята и затова всички, които се стремят да отидат на третото небе, напразно се стараят. Един ден, когато цялата вселена се върне при Бог, центърът на Неговото дело в целия космос ще следва Неговите слова; другаде някои хора ще използват телефон, други — самолет, трети ще се качват на кораб, за да преминат през морето, а четвърти ще употребяват лазери, за да получават Божиите слова. Всички ще благоговеят и ще копнеят, всички ще се приближат до Бог, ще се събират около Бог и ще Му се прекланят — и всичко това ще бъде Божие дело. Запомнете това! Бог със сигурност никога няма да започне отново другаде. Бог ще осъществи този факт: Той ще накара всички хора във вселената да дойдат пред Него и да се поклонят на Бог, който е на земята. Делото Му на други места ще спре и хората ще бъдат принудени да търсят истинския път. Ще стане като с Йосиф: всички отишли при него за храна и му се поклонили, защото той имал храна. За да избегнат бича на глада, хората ще бъдат принудени да търсят истинския път. Целият религиозен свят ще бъде подложен на страшен глад и само днешният Бог е изворът на жива вода, притежаващ вечно течащия извор, предназначен за наслада на човека. И хората ще дойдат и ще разчитат на Него. Това ще бъде моментът, в който Божиите дела ще бъдат разкрити и Бог ще се прослави; всички хора във вселената ще се поклонят на това незабележимо „човешко същество“. Няма ли това да е денят на Божията слава? Един ден старите пастори ще изпращат телеграми в търсене на водата от извора на жива вода. Те ще са на преклонна възраст, но въпреки това ще идват да се поклонят на този човек, когото са презирали. Те ще Го признаят с устата си и ще Му се доверят със сърцето си — не е ли това знамение и чудо? Когато цялото царство ликува, това ще бъде денят на Божията слава и всеки, който дойде при вас и приеме Божията блага вест, ще бъде благословен от Бог, а държавите и хората, които го направят, ще бъдат благословени от Бог и Той ще се грижи за тях. Посоката в бъдеще ще бъде следната: онези, които получават Божиите слова, ще имат път напред на земята, а независимо дали се занимават с бизнес, научни изследвания, образование или промишленост, онези, които нямат Божиите слова, ще открият, че им е невъзможно да направят дори една крачка, и ще бъдат принудени да търсят истинския път. Именно такъв е смисълът на думите: „С истината ще обходиш целия свят; без истината доникъде няма да стигнеш“. Фактите са следните: Бог ще използва Пътя (което означава всички Негови слова), за да властва над цялата вселена и да управлява и завоюва човечеството. Хората винаги се надяват на голяма промяна в начина, по който Бог действа. Казано направо, Бог контролира хората чрез думи и ти трябва да правиш това, което Той казва, независимо дали искаш, или не; това е обективен факт и той трябва да се съблюдава от всички, и следователно е неоспорим и всеизвестен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хилядолетното царство настъпи)

309. Божиите слова ще стигнат до безброй домове, ще станат достояние на всички и само тогава Неговото дело ще се разпространи в цялата вселена. Това ще рече, че ако Божието дело трябва да се разпространи в цялата вселена, то тогава трябва да се разнесат Неговите слова. В деня на Божията слава Божиите слова ще покажат своята сила и власт. Всяка Негова дума от незапомнени времена до днес ще се изпълни и сбъдне. По този начин славата на земята ще бъде Негова, тоест словото Му ще се възцари на земята. Всички зли хора ще бъдат наказани в резултат на словата, изречени от Божията уста, всички праведни ще бъдат благословени в резултат на словата, изречени от Неговата уста, и всичко ще се установи и ще се осъществи от словата, изречени от устата Му. Той няма да проявява никакви знамения или чудеса; всичко ще бъде постигнато чрез Неговите слова и Неговите слова ще породят факти. Всички на земята ще провъзгласяват и възпяват Божиите слова, независимо дали са възрастни или деца, мъже или жени, стари или млади: всички хора ще се предадат на Божиите слова. Божиите слова се появяват в плътта, което позволява на хората да ги видят на земята, ясни и живи. Това именно означава Словото да стане плът. Бог е дошъл на земята предимно за да осъществи факта на „Словото да стане плът“, тоест Той е дошъл, за да могат Неговите слова да излизат от плътта (а не като по времето на Моисей в Стария завет, когато Божият глас идвал направо от небето). Накрая всичките Му думи ще се сбъднат в епохата на Хилядолетното царство, ще станат факти, видими за хорските очи, и хората ще ги виждат по един и същи начин със собствените си очи без ни най-малка разлика. Такъв е върховният смисъл на Божието въплъщение. С други думи делото на Духа се постига чрез плътта и посредством думите. Това е истинското значение на „Словото да стане плът“ и „появата на Словото в плътта“. Само Бог може да изразява намеренията на Духа и само Бог чрез плътта може да говори от името на Духа. Божиите слова стават ясни във въплътения Бог и всички се ръководят от тях. Всички без изключение съществуват в тези предели. Само от тези слова хората могат да се осъзнаят; онези, които не ги получават по този начин, си фантазират, ако мислят, че могат да получат думите от небето. Такава е властта, която се проявява в плътта на въплътения Бог и кара всички да ѝ вярват с пълно убеждение. Дори най-уважаваните експерти и религиозни пастори не могат да изричат тези думи. Те трябва да им се предадат и никой не ще успее да започне пак отначало. Бог ще използва думите, за да завоюва вселената. Той ще направи това не чрез Своята въплътена плът, а посредством словата от устата на въплътения Бог, за да завоюва всички хора в цялата вселена; само това е Словото, станало плът, и само това е явяването на Словото в плътта. Може би на хората им се струва, че Бог не е свършил много работа, но Бог трябва само да изрече Своите думи и те ще бъдат напълно убедени и изумени. Без факти хората крещят и викат; с Божиите слова те замлъкват. Бог със сигурност ще осъществи този факт, защото това е отдавна установеният Му план: да осъществи пристигането на Словото на земята. Всъщност Аз няма нужда да обяснявам — идването на Хилядолетното царство на земята е пристигането на Божието слово на земята. Слизането на новия Йерусалим от небето е пристигането на Божието слово, за да заживее сред хората, да съпътства всяко действие на човека и всичките му съкровени мисли. Това също е факт, който Бог ще осъществи; това е красотата на Хилядолетното царство. Такъв е Божият план: думите Му ще се явят на земята за хиляда години, ще проявят всичките Му дела и ще завършат цялото Му дело на земята, след което този етап на човечеството ще приключи.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хилядолетното царство настъпи)