310. Делото на Самия Бог е дело, което засяга цялото човечество, и също така представлява делото на цялата епоха, т.е. делото на Самия Бог представлява всяка динамика и насока на делото на Светия Дух, докато работата на апостолите следва делото на Самия Бог и го продължава, а не води епохата, нито представлява насоките на делото на Светия Дух в една цяла епоха. Те вършат само онази работа, която трябва да се извърши от човека, която няма нищо общо с делото на управлението. Онова дело, което върши Самият Бог, е проект в рамките на делото на управлението. Работата на човека е само дълг, който трябва да се изпълнява от хората, които са оползотворявани, и не е свързано с делото на управлението. Въпреки факта, че и двете са дело на Светия Дух, съществуват ясни и съществени разлики между делото на Самия Бог и работата на човека поради различната идентичност и представителство на делото. Освен това Светият Дух извършва делото в различни мащаби върху обекти с различна идентичност. Такива са принципите и обхватът на делото на Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

311. Делото на въплътения Бог поставя началото на нова ера, а тези, които продължават делото Му, са хората, които са използвани от Него. Цялата работа, извършена от хората, е в рамките на служението на въплътения Бог и тя не може да излезе извън този обхват. Ако въплътеният Бог не беше дошъл да извърши Своето дело, човекът нямаше да може да сложи край на старата епоха и нямаше да може да постави началото на нова ера. Работата, извършена от човека, е само в границите на неговите задължения, които са в човешките възможности, и не представлява Божието дело. Само въплътеният Бог може да дойде и да завърши делото, което трябва да извърши, и освен Него никой не може да извърши това дело от Негово име. Разбира се това, за което говоря, се отнася до делото на въплъщението.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество има по-голяма нужда от спасението на въплътения Бог)

312. Божието слово не може да се счита за човешка дума, а още по-малко човешката дума може да се счита за Божие слово. Човек, използван от Бог, не е въплътеният Бог и въплътеният Бог не е човек, използван от Бог. Разликата е съществена. Възможно е след като прочетеш тези слова, да не ги признаеш за Божии слова, а просто за просветление, получено от човека. В такъв случай ти си твърде невеж. Как е възможно Божиите слова да са еднакви с просветлението, което е получил човек? Словата на въплътения Бог поставят начало на нова епоха, водят цялото човечество, разбулват тайни и указват на човека посоката, по която да поеме в новата епоха. Просветлението, получено от човек, не е нищо повече от прости практики или познание. То не може да поведе цялото човечество в нова епоха или да разбули тайните на Самия Бог. В крайна сметка Бог е Бог, а човекът е човек. Бог притежава същността на Бог, а човекът притежава същността на човек. Ако човек гледа на изречените от Бог слова просто като на просветление от Светия Дух и приема думите на апостолите и пророците за слова, изречени лично от Бог, това е негова грешка. При никакви обстоятелства не бива да обръщаш черното в бяло или да считаш висшето за низше, нито да описваш задълбоченото като повърхностно. При никакви обстоятелства никога не бива умишлено да оборваш нещо, което ясно знаеш, че е истината. Всеки вярващ в съществуването на Бог трябва да изследва нещата от правилната гледна точка и да приема новото Божие дело и новите Му слова от позицията на сътворено същество. В противен случай ще бъде отстранен от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

313. Работата, извършвана от човека, който е използван от Бог, е да сътрудничи в делото на Христос или на Светия Дух. Този човек е издигнат сред хората от Бог, за да води всички Божии избраници, и също е издигнат от Бог, за да върши работата на човешкото сътрудничество. Чрез такъв човек, който е в състояние да върши работата на човешкото сътрудничество, може да бъде постигната по-голямата част от Божиите изисквания спрямо човека и работата, която Светият Дух трябва да върши между хората. С други думи, Божията цел при използването на този човек е всички, които следват Бог, да могат по-добре да разберат Божиите намерения и да могат да отговорят на Божиите изисквания до по-голяма степен. Тъй като хората не могат да разберат пряко Божието слово или Божиите намерения, Бог е въздигнал човек, който е свикнал да върши такава работа. Такъв човек, който е използван от Бог, може да се опише и като канал, през който Бог напътства хората, като „преводач“, който свързва Бог и човека. Така че такъв човек е различен от който и да е работник или апостол в Божия дом. Може да се каже, че всички те са хора, които служат на Бог, но по същността на своята работа и контекста на използването му от Бог този човек се различава значително от другите работници и апостоли. От гледна точка на същността на неговото дело и в контекста на неговото използване човекът, който е използван от Бог, е издигнат от Него, той е подготвен от Бог за Божието дело и си сътрудничи с делото на Самия Бог. Никой човек не би могъл да върши работата му вместо него — именно човешкото сътрудничество е незаменимо в съчетание с божественото дело. Междувременно работата, извършвана от други работници или апостоли, е само предаването и прилагането на многото аспекти на разпоредбите към църквите през всеки период или работата по просто осигуряване на живота, за да се поддържа животът на църквата. Тези работници и апостоли не са определени от Бог, а още по-малко могат да се нарекат хората, използвани от Светия Дух. Те се избират измежду църквите и след като бъдат обучавани и усъвършенствани за определен период от време, онези, които са годни за оползотворяване, се задържат, докато онези, които не са годни, се изпращат обратно там, откъдето са дошли. Тъй като тези хора са избрани от църквите, някои показват истинското си лице, след като са станали лидери, а някои дори вършат много лоши неща и в крайна сметка биват отстранени. От друга страна човекът, който е използван от Бог, е някой, който е подготвен от Бог и който има определена заложба и притежава човешка природа. Той се подготвя и усъвършенства предварително от Светия Дух и изцяло се ръководи от Него, и особено когато става въпрос за работата му, той се ръководи и управлява от Светия Дух — в резултат на това пътя, по който води Божиите избраници, не съдържа отклонения, защото Бог със сигурност поема отговорност за Своето собствено дело и винаги сам върши Своето дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За използването на човека от Бог)

314. Ако, когато дойде в плътта, Бог вършеше само делото на божествената природа и нямаше хора, които да са в съгласие с намеренията Му да си сътрудничат с Него, човекът нямаше да е способен да разбере Божиите намерения или да има досег с Бог. Бог трябва да използва нормални хора, които са в съответствие с намеренията Му, за да завършат това дело, да бдят над църквите и да ги водят, така че да се постигне нивото, което човешките познавателни процеси и човешкият мозък са способни да си представят. С други думи, Бог използва малък брой хора, които са в съгласие с намеренията Му, за да „преведат“ работата, която Той върши в Своята божествена природа, така че тя да бъде открита — да трансформират божествения език в човешки, така че хората да могат да вникнат в него и да го разберат. Ако Бог не правеше така, никой нямаше да разбере Неговия божествен език, защото хората, които са в съответствие с намеренията Му, все пак са съвсем малко на брой, а способността за възприемане на човека е слаба. Това е причината Бог да избира този метод, когато извършва делото Си във въплътена плът. Ако съществуваше само дело в божествената природа, човекът нямаше да има възможност да опознае Бог или да има досег с Него, защото не разбира Божия език. Човекът може да разбира този език само чрез посредничеството на хората, които са в съгласие с намеренията Му, които разясняват Неговите слова. Но ако в рамките на човешката природа работеха само такива хора, това би могло само да поддържа нормалния живот на човека; човешкият нрав нямаше да може да бъде трансформиран. Божието дело нямаше да може да има нова отправна точка; това щяха да бъдат просто същите стари песни, същите стари баналности. Единствено чрез посредничеството на въплътения Бог, който казва всичко, което трябва да се каже, и прави всичко, което трябва да се направи, през периода на Своето въплъщение, след което хората работят и преживяват според Неговите слова, ще може да се промени житейският нрав на хората и само по този начин те ще могат да вървят в крак с епохата. Този, който работи в рамките на божествената природа, представлява Бог, а тези, които работят в рамките на човешката природа, са хора, използвани от Бог. Това означава, че въплътеният Бог се различава съществено от хората, които Бог използва. Въплътеният Бог е способен да върши делото на божествената природа, а хората, използвани от Бог, не са способни на това. В началото на всяка епоха Божият Дух говори лично и започва новата епоха, за да въведе човека в ново начало. Когато Той вече не говори, това означава, че Божието дело в Неговата божествена природа е приключило. След това всички хора следват водачеството на тези, които Бог използва, за да навлязат в своя житейски опит. По същата логика това е и етапът, в който Бог въвежда човека в новата епоха и дава на хората нова отправна точка — тогава приключва Божието дело в плът.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съществената разлика между въплътения Бог и хората, които Бог използва)

315. Дори човек, който е оползотворен от Светия Дух, не може да представлява Самия Бог. Това означава не само, че такъв човек не може да представлява Бог, но и че делото, което върши, не може пряко да представлява Бог. С други думи, човешките преживявания не могат да бъдат поставени пряко в Божието управление и не могат да представляват Божието управление. Делото, което върши Самият Бог, е изцяло дело, което Той възнамерява да извърши в Своя собствен план за управление, и то се отнася до великото управление. Работата, която вършат хората, се състои в предоставянето на индивидуалните им преживявания. Тя се състои в намирането на нов път на преживяване, различен от този, по който са вървели предшествениците, и в наставляването на други братя и сестри под ръководството на Светия Дух. Това, което предоставят тези хора, е или индивидуалните си преживявания, или писанията на духовни автори. Въпреки че Светият Дух ги използва, делото на тези хора няма нищо общо с великото дело на управлението, което се извършва според шестхилядолетния план. Те са просто онези, които са били издигнати от Светия Дух в различни периоди, за да водят хората в потока на Светия Дух, докато функциите, които могат да изпълняват, се изчерпят или докато животът им приключи. Делото, което вършат, е само да подготвят подходящ път за Самия Бог или да продължат определен аспект от управлението на Самия Бог на земята. Сами по себе си тези хора не са в състояние да извършат по-великото дело на Неговото управление, нито пък могат да открият нови пътища, още по-малко някой от тях може да доведе до край цялото Божие дело от предишната епоха. Следователно работата, която те вършат, представлява само сътворено същество, което изпълнява своята функция, и не може да представлява Самия Бог, който изпълнява Своето служение. Това е така, защото делото, което вършат, е различно от това, което извършва Самият Бог. Делото за въвеждане на нова епоха не е нещо, което може да бъде извършено от човек вместо Бог. То не може да бъде извършено от никой друг освен от Самия Бог. Цялото дело, извършвано от човека, се състои в изпълнение на неговия дълг като сътворено същество и се извършва, когато той е движен или просветлен от Светия Дух. Напътствията, които тези хора предоставят, се състоят изцяло в това да покажат на човека пътя на практикуване в ежедневието и как трябва да действа съгласно Божиите намерения. Делото на човека не е свързано с Божието управление и не представлява делото на Духа. Делото на Уитнес Лий и Уочман Ний например беше да показват пътя. Независимо дали пътят беше нов или стар, трудът се основаваше на принципа да не се излиза извън рамките на Библията. Независимо дали ставаше дума за възстановяване или изграждане на местна църква, техният труд беше свързан с основаването на църкви. Тяхното дело бе продължение на делото, което не беше завършено от Исус и Неговите апостоли или не беше доразвито в Епохата на благодатта. Това, което те вършеха в своето дело, бе да възстановят онова, което Исус изискваше от поколенията след Него, като например да покриват главите си, да приемат кръщение, да преломяват хляб или да пият вино. Може да се каже, че тяхното дело беше да се придържат към Библията и да търсят пътища в рамките на Библията. Те не постигнаха никакви нови успехи. […] тъй като делото на хората, използвани от Светия Дух, е различно от делото, извършвано от Самия Бог, тяхната самоличност и субектите, от името на които действат, също са различни. Това е така, защото делото, което Светият Дух възнамерява да извърши, е различно и поради това тези, които вършат делото по същия начин, имат различна идентичност и статус. Хората, използвани от Светия Дух, могат да вършат и някакво дело, което е ново, и могат да елиминират някакво дело, извършено в предишната епоха, но това, което вършат, не може да изразява Божия нрав и Божиите намерения в новата епоха. Те се трудят само за да сложат край на делото от миналата епоха, но не и да извършат ново дело, което изрично да изразява нрава на Самия Бог. По този начин, независимо от това колко остарели практики премахват или колко нови въвеждат, те все още представляват човека и сътворените същества. Когато Самият Бог върши дело, Той не обявява публично премахването на старите практики от старата епоха, нито пък директно обявява началото на новата. Той върши Своето дело директно и прямо. Бог е директен в извършването на делото, което възнамерява да извърши, т.е. Той директно изразява делото, което извършва, Той директно извършва делото Си според първоначалния замисъл, изразявайки Своята същност и Своя нрав. Доколкото човек може да види, Божият нрав, както и Неговото дело, са различни от това, което са били в миналите епохи. Но от гледна точка на самия Бог това е просто продължение и по-нататъшно развитие на Неговото дело. Когато Самият Бог работи, Той изрича Своето слово и директно поражда ново дело. И обратно, когато човекът върши дело, той го върши след внимателно разискване и изследване или чрез задълбочаване на знанията и систематизиране на практиките въз основа на делото на другите. С други думи, същността на делото на човека е да следва установения ред и „да ходи по старите пътища с нови обувки“. Това означава, че дори пътят, по който поемат хората, използвани от Светия дух, е изграден върху това, което е започнал Самият Бог. Това е така, защото в крайна сметка човекът е човек, а Бог е Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (1))

316. По време на Епохата на благодатта Исус изрече някои слова и извърши един етап от делото. Всички те имаха контекст и бяха подходящи за състоянието на хората по онова време; Исус говореше и вършеше делото Си, както подобаваше на обстоятелствата по онова време. Той изрече и някои пророчества. Той пророкува, че Духът на истината ще дойде през последните дни и ще извърши един етап от делото. Което означава, че Той не разбираше нищо извън делото, което Самият Той трябваше да извърши през онази епоха; с други думи, делото, започнато от въплътения Бог, е ограничено. По този начин Той върши само делото на епохата, в която се намира, и не върши друго дело, което няма връзка с Него. По онова време Исус не вършеше делото според чувства или видения, а както подобаваше на времето и обстоятелствата. Никой не Го ръководеше или напътстваше. Цялото Негово дело бе Неговото собствено същество — това бе делото, което трябваше да бъде извършено от въплътения Божи Дух, което бе цялото дело, възвестено от въплъщението. Исус вършеше делото само според това, което Самият Той виждаше и чуваше. С други думи, Духът вършеше делото Си директно; нямаше нужда да Му се явяват пратеници или да Му се дават сънища, нито имаше нужда някаква силна светлина да Го озарява и да Му позволява да вижда. Той вършеше делото Си свободно и без въздържане, което беше така, защото делото Му не се основаваше на чувства. С други думи, когато вършеше делото Си, Той не опипваше слепешком и не гадаеше, а го вършеше с лекота, като действаше и говореше според собствените Си идеи и според това, което виждаше със собствените Си очи, като навреме предоставяше приток на всеки от учениците, които Го следваха. Това е разликата между Божието дело и работата на хората: когато хората работят, те търсят и опипват слепешком, като винаги подражават или разсъждават върху основата, положена от други, за да постигнат по-дълбоко навлизане. Божието дело е предоставянето на това, което Той е, и Той върши делото, което Самият Той трябва да върши. Той не предоставя ресурс на църквата, като използва знания, извлечени от делото на някой човек. Вместо това Той върши настоящото дело въз основа на състоянията на хората.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (5))

317. Работата на човека обозначава неговото преживяване и неговата човешка природа. Това, което човекът предоставя и работата, която върши, го представляват. Прозрението на човека, разсъжденията на човека, логиката на човека и богатото му въображение — всичко това е включено в неговата работа. По-специално преживяването на човека може да изрази неговата работа, а каквито и да са преживяванията на човека, те ще намират отражение в работата му. Работата на човека може да изразява неговото преживяване. Когато някои хора имат негативни преживявания, голяма част от езика им при общение ще се състои от негативни елементи. Ако преживяванията им за определен период са положителни и имат особено ясен път в положителен аспект, тогава общението им ще е много насърчаващо и хората могат да получат положително предоставяне от тях. Ако даден работник стане негативен за определен период, общението му винаги ще носи негативни елементи. Този вид общение обезсърчава хората; те несъзнателно ще започнат да се чувстват съкрушени след неговото общение. Състоянието на последователите се променя в зависимост от това на водача. Какъвто е работникът отвътре, това изразява, а делото на Светия Дух често се променя заедно със състоянието на човека. Той действа според преживяванията на хората и не ги принуждава, но поставя изисквания към тях според нормалния ход на тяхното преживяване. Тоест човешкото общение се различава от Божието слово. Когато хората общуват, те споделят в общение своите индивидуални прозрения и преживявания, като изразяват прозренията и преживяванията си въз основа на Божието дело. Тяхна отговорност е да открият, след като Бог работи или говори, кое от Неговото дело или от Неговите слова трябва да практикуват и в кое да навлязат, и след това да го предоставят на последователите. Следователно работата на човека представлява неговото навлизане и практикуване. Разбира се, тази работа е примесена с човешки уроци и преживявания или с определени човешки мисли. Както и да действа Светият Дух, независимо дали върху отделния човек или във въплътения Бог, работниците неизменно изразяват това, което са. Въпреки че делото се извършва от Светия Дух, то се основава на това, което човек изначално представлява, защото Светият Дух не извършва делото Си без никаква основа. С други думи Светият Дух не извършва безпочвено дело — винаги извършва делото Си в съответствие с действителните обстоятелства и реалните условия. Само по този начин нравът на човека може да бъде преобразен и неговите стари представи и стари мисли да се променят. Човекът изразява това, което вижда, преживява и може да си представи; дори ако става дума за дадена доктрина или представа, тя е постижима за човешкия ум. Какъвто и да е мащабът на човешката работа, тя не може да надмине обхвата на човешките преживявания, нито на това, което човек вижда, нито на това, което може да си представи или възприеме. Това, което Бог изразява е това, което представлява Самият Той, и за човека то е непостижимо — тоест, извън обсега е на човешкото мислене. Той изразява Своето дело на водачество на цялото човечество и това не е свързано с подробностите на човешките преживявания, а се отнася до Неговото собствено управление. Това, което човекът изразява, са неговите преживявания, докато това, което Бог изразява, е Неговото същество, т.е. присъщият Му нрав, недосегаем за човека. Преживяното от човека е неговото прозрение и познание, придобито въз основа на Божия израз на Неговото същество. Такова прозрение и познание се наричат същество на човека и се изразяват въз основа на вродения нрав и заложби на човека — затова се наричат същество на човека. Човекът е способен да споделя в общение това, което преживява и вижда. Никой не може да споделя онова, което не е преживял или видял, или онова, което не е достъпно за неговото мислене, т.е. онова, което няма в себе си. Ако това, което човек изразява, е нещо, което не е преживял, то е негова фантазия или е доктрина. Казано накратко, в такива думи няма каквато и да било реалност. Ако никога не си влизал в досег с нещата от обществото, не би могъл да общуваш ясно за сложните социални отношения. Ако не си имал семейство и се случи други хора да обсъждат семейни въпроси, не би могъл да разбереш голяма част от това, за което говорят. Така че това, за което човек общува и работата, която върши, представляват неговата вътрешна същност.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

318. Моята реч изразява съществото Ми, но това, което изричам, е недостъпно за човека. Това, което изричам, не е това, което човек преживява и не е нещо, което човек може да види; не е и нещо, с което човек може да влезе в контакт, а е това, което съм Аз. Някои хора признават само, че това, за което общувам, е това, което съм преживял, но не признават, че то е пряк израз на Духа. Разбира се, изреченото от Мен е това, което съм преживял. Аз съм Този, Който извършва шестхилядолетното дело на управлението. Преживял съм всичко от началото на създаването на човечеството до днес; как да не съм способен да обсъждам това? Що се отнася до човешката природа, Аз съм я видял много ясно; наблюдавам я от дълго време. Как няма да съм способен да говоря ясно за нея? Тъй като ясно съм видял същината на човека, съм пригоден да наказвам човека и да го съдя, защото всичко в него е дошло от Мен, но е било покварено от Сатана. Разбира се, пригоден съм също така да оценя делото, което съм извършил. Въпреки че това дело не е извършено от плътта Ми, то е пряк израз на Духа и е това, което имам и което съм. Следователно съм пригоден да го изразя и да извърша делото, което трябва да извърша. Това, което хората казват, е това, което са преживели. То е това, което са видели, което съзнанието им може да възприеме и което сетивата им могат да установят. Това е, за което могат да общуват. Словата, изречени от въплътения Бог, са прекият израз на Духа и изразяват делото, което е било извършено от Духа, което плътта не е преживяла или видяла, но въпреки това Той все пак изразява Своето същество, защото същността на плътта е Духът, а Той изразява делото на Духа. Духът вече е извършил това дело, въпреки че то е непонятно за плътта. След въплъщението, чрез израза на плътта, Той дава възможност на хората да опознаят Божието същество и позволява на хората да видят Божия нрав и делото, което Той е извършил. Работата на човека дава на хората по-ясна представа за това, в което трябва да навлязат и което трябва да разберат; то касае воденето на хората към разбиране и преживяване на истината. Работата на човека е да поддържа човешките същества, а делото на Бог е да открива нови пътища и нови епохи за човечеството, да разбулва пред хората онова, което е непознато на смъртните, като им дава възможност да опознаят Неговия нрав. Божието дело е да води цялото човечество.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

319. Цялото дело на Светия Дух се извършва за доброто на хората. Извършва се изцяло, за да издигне духовно хората; няма дело, което да не е от полза за хората. Независимо дали истината е дълбока или повърхностна и независимо какви са заложбите на тези, които я приемат, каквото и да прави Светият Дух, то е от полза за хората. Но делото на Светия Дух не може да бъде извършено пряко; то трябва да се изразява чрез хората, които Му сътрудничат. Само така делото на Светия Дух може да е плодотворно. Разбира се, когато Светият Дух извършва делото Си пряко, в него няма и капка примеси; но когато Светият Дух прави това чрез човека, то става много опетнено и вече не е първоначалното дело на Светия Дух. По този начин истината се променя в различни степени. Последователите не получават първоначалния замисъл на Светия Дух, а комбинация от делото на Светия Дух и човешкото преживяване и познание. Частта от това, което последователите получават под формата на делото на Светия Дух, е правилна, докато човешкото преживяване и познание, които получават, могат да бъдат различни, защото работниците са различни. Тези работници, които имат просветлението и напътствието на Светия Дух, ще продължат да имат преживявания въз основа на това просветление и напътствие. В рамките на тези преживявания се съчетават умът и преживяването на човека, както и съществото на човешката природа, след което човекът придобива познанието или прозрението, което трябва да има. Това е пътят на човешкото практикуване след преживяване на истината. Този път на практикуване никога не е един и същ, тъй като преживяванията на хората се различават; нещата, които хората преживяват, също се различават. Следователно едно и също просветление на Светия Дух води до различно познание и практикуване, защото получилите просветление са различни един от друг. Някои хора имат леки отклонения в практикуването си, други — големи, а трети практикуват напълно погрешно. Това е така, защото хората имат различни способности за възприемане, а и защото присъщите им заложби са различни. Някои хора разбират по един начин проповед, която са чули, докато други, след като чуят истината, я разбират по друг начин. Някои хора имат леки отклонения в разбирането си, докато други изобщо не разбират истинския смисъл на истината. Следователно разбирането на човек диктува начина, по който ще води другите; това е абсолютно вярно, защото работата на човека е просто израз на неговото същество. Когато хората са водени от тези, които имат правилно разбиране за истината, тогава и самите те ще имат правилно разбиране за истината. Дори да има такива с нелепо разбиране, те ще са много малко и не всеки ще е като тях. Ако човек има нелепо разбиране за истината, тогава тези, които го следват, несъмнено също ще са податливи на изопачавания и ще са нелепи във всеки смисъл на тази дума. Степента, в която последователите разбират истината, зависи преди всичко от работниците. Разбира се, истината от Бог е правилна, безпогрешна и напълно благонадеждна. Но все пак работниците не са напълно прави и на тях не може да се разчита напълно. Ако работниците имат път за прилагане на истината на практика и той е много практически, то последователите също ще имат път за практикуване. Ако работниците нямат път за практикуване на истината, а само доктрина, тогава последователите няма да притежават реалност. Заложбите и природата на последователите се определят по рождение и не са свързани с работниците, но това до каква степен последователите възприемат истината и познанието им за Бог зависи от работниците (това е така само за някои хора). Какъвто е работникът, такива ще бъдат и последователите, които той води. Това, което изразява работникът, е неговото собствено същество без резерви. Изискванията, които той поставя към последователите си, са това, което самият той е готов или е способен да постигне. Повечето работници поставят изисквания към последователите си въз основа на това, което те самите правят, въпреки че има много неща, които последователите им изобщо не могат да постигнат — а това, което човек не може да постигне, се превръща в пречка за навлизането му.

Отклоненията в работата на тези, които са преминали през кастрене, правосъдие и наказание, са много по-малки, а изразът на тяхната работа е много по-точен. Онези, които разчитат на своята естественост в работата си, имат доста големи отклонения. Работата на неусъвършенстваните хора изразява твърде много от тяхната естественост, което се превръща в огромна пречка за делото на Светия Дух. Без значение колко добри са заложбите на даден човек, той също трябва да премине през кастрене и правосъдие, преди да може да върши делото на Божието поръчение. Ако не e преминал през такова правосъдие, тогава работата му, колкото и добре да е свършена, не може да е съобразена с принципите на истината и винаги е резултат от собствената му естественост и човешка доброта. Работата на онези, които са преминали през кастрене и правосъдие, е много по-точна от тази на онези, които не са били кастрени и съдени. Онези, които не са преминали през правосъдие, не изразяват нищо друго освен човешка плът и мисли, примесени с голяма доза човешки интелект и вроден талант. Това не е точен човешки израз на Божието дело. Онези, които следват такива хора, са доведени пред тях поради вродените им заложби. Тъй като те изразяват твърде много от човешките прозрения и преживявания, които са почти откъснати от първоначалното Божие намерение и се отклоняват твърде много от него, делото на този тип хора не може да доведе хората пред Бог, а по-скоро ги води пред човека. Така че онези, които не са преминали през правосъдие и наказание, са непригодни да извършват делото на Божието поръчение. […] Ако даден човек не е бил усъвършенстван и поквареният му нрав не е бил кастрен, ще има голяма пропаст между това, което изразява, и истината; това, което изразява, ще бъде примесено с мъгляви неща, като например неговите фантазии и едностранчиво преживяване. Нещо повече, каквото и да прави, хората чувстват, че няма обща цел и няма истина, подходяща за навлизане от всички хора. Повечето от това, което се изисква от хората, е отвъд техните възможности, сякаш са риби, принудени да живеят на сушата. Това е работата на човешката воля. Поквареният нрав на човека, неговите мисли и неговите представи пропиват всички части на тялото му. Човекът не се ражда с инстинкта да практикува истината, нито има инстинкта направо да разбира истината. Като добавим към това покварения нрав на човека — когато този вид естествен човек работи, това не причинява ли прекъсвания? Но човек, който е бил усъвършенстван, има преживяване на истината, която хората трябва да разберат, и познание за своя покварен нрав. Мъглявите и непрактични неща в неговата работа постепенно намаляват, човешките примеси стават по-малко, а неговата работа и служене се доближават все повече до нивото, изисквано от Бог. Така неговата работа е навлязла в истината реалност и също така е станала реалистична. Делото на Светия Дух е блокирано по-специално от мислите на човешкия ум. Човекът притежава богато въображение и здрава логика и има голям опит в справянето с различни въпроси. Ако всички тези негови аспекти не бъдат подложени на кастрене и корекция, те са пречка в работата му. Следователно работата на човека не може да постигне най-висока степен на точност, особено работата на неусъвършенстваните хора.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

320. Работата на човека остава в определен обхват и е ограничена. Един човек е способен да върши работа само на определен етап и не може да върши делото на цяла епоха — в противен случай ще въведе хората в правила. Делото на даден човек е приложимо само за определен период от време или етап. Това е така, защото човешкото преживяване си има предел. Работата на човека е несравнима с делото на Бог. Човешките пътища на практикуване и познание за истината са приложими в определен мащаб. Не може да се каже, че пътят, който човек следва, изразява напълно намерението на Светия Дух, защото човек може само да бъде просветлен от Светия Дух, а не да бъде изпълнен докрай с Него. Всичко, което човек може да преживее, се намира в границите на нормалната човешка природа и не може да надхвърля обхвата на мислите на нормалния човешки ум. Всички онези, които могат да изживеят истината реалност, получават преживявания в тези граници. Когато преживяват истината, това винаги е преживяване на нормален човешки живот под просветлението на Светия Дух; това не е начин на преживяване, който излиза извън рамките на нормалния човешки живот. Те преживяват истината, просветлени от Светия Дух въз основа на собствения си човешки живот. Освен това тази истина може да се различава при различните хора, а нейната дълбочина е свързана със състоянието на конкретния човек. Може само да се каже, че хората следват пътя на нормалния човешки живот на някого, който се стреми към истината, и той може да се нарече път, по който върви нормална личност, просветлена от Светия Дух. Не може да се каже, че пътят, по който върви е пътят, по който върви Светият Дух. Тъй като хората, които имат стремеж, са различни, делото на Светия Дух също е различно при нормалното човешко преживяване. Освен това, тъй като обстоятелствата, в които хората имат преживяване, както и обхватът на преживяванията им са различни, и поради смесицата от техните умове и мисли, преживяванията им са смесени в различни степени. Всеки разбира истината в съответствие със своите различни индивидуални условия. Хората нямат пълно разбиране за истинското значение на истината, те виждат само един или повече от нейните аспекти. Обхватът на истината, която всеки преживява, е различен при различните хора и зависи от техните индивидуални условия. По този начин познанието за една и съща истина, както е изразена от различни хора, не е едно и също. Това ще рече, че преживяването на човека винаги е ограничено — то не може напълно да представлява намеренията на Светия Дух. Работата на човека не може да се разглежда като Божието дело, дори ако изразеното от човека е в много тясно съответствие с Божиите намерения и дори ако преживяването на човека е много близко до делото на усъвършенстване, което Светият Дух възнамерява да извърши. Човекът може да бъде само Божий слуга, който върши работата, която Бог му поверява. Човекът може само да изрази познание, просветлено от Светия Дух, и истини, придобити от личните му преживявания. Човекът няма квалификацията, нито отговаря на условията, за да бъде проводник на Светия Дух. Той няма право да казва, че неговата работа е Божието дело. Хората имат свои собствени принципи за работа и всеки има различни преживявания и притежава различни условия. Работата на човека включва всички негови преживявания в резултат на просветлението на Светия Дух. Тези преживявания могат да представляват само съществото на човека и не представляват Божието същество или намеренията на Светия Дух. Следователно не може да се каже, че пътят, по който върви човек е пътят, по който върви Светият Дух, защото работата на човека не може да представлява Божието дело, а работата и преживяванията на човека не са изцяло намеренията на Светия Дух. Работата на човека е податлива на подчиняването на правила, а човешкият метод на работа лесно се вписва в ограничени рамки и не е способен да изведе хората до свободен път. Повечето последователи живеят в ограничени рамки и начинът им на изпитване на преживявания също е с ограничен обхват. Човешкото преживяване винаги е ограничено; методът на работа на човека също е ограничен до няколко вида и не може да се сравни с делото на Светия Дух или с делото на Самия Бог. Това е така, защото в крайна сметка човешкото преживяване е ограничено. Както и да извършва делото Си Бог, то не е обвързано от правила; както и да се извършва, то не е ограничено до един-единствен метод. За Божието дело няма абсолютно никакви правила — цялото Му дело е освободено и свободно. Колкото и дълго да Го следва човек, той не може да извлече никакви закони, на които да се подчинява Божието дело. Макар че Неговото дело е изключително принципно, то винаги се извършва по нови начини и при него винаги има ново развитие, отвъд разбирането на човека. През един и същи период Бог може да извършва няколко различни типа дело и да има различни начини на водене на хората, така че хората винаги да имат нови навлизания и промени. Не можеш да схванеш законите на Неговото дело, защото Той винаги върши делото Си по нови начини и само така Божиите последователи не се обвързват с правила. Делото на Самия Бог винаги избягва човешките представи и им се противопоставя. Само при онези, които Го следват и се стремят към Него с искрено сърце, нравът може да се преобрази и те да могат да живеят свободно, без да бъдат възпирани от каквито и да било правила и без да бъдат ограничавани от никакви религиозни представи. Работата на човека поставя изисквания към хората, основани на собствените им преживявания и на това, което те самите могат да постигнат. Тези изисквани нива са ограничени до определен обхват, а методите на практикуване също са много ограничени. Така последователите подсъзнателно живеят в този ограничен обхват; с течение на времето тези неща се превръщат в правила и ритуали. Ако делото за един период се ръководи от човек, който не е преминал през личното усъвършенстване на Бог и не е получил правосъдие, тогава всички негови последователи ще се превърнат в религиозни фанатици и специалисти в противопоставянето на Бог. Следователно, ако някой е водач, който отговаря на критериите, то този човек трябва да е преминал през правосъдие и е приел да бъде усъвършенстван. Тези, които не са преминали през правосъдие, дори евентуално да имат делото на Светия Дух, изразяват само мъгляви и непрактически неща. Ако водят хората дълго време, те ще ги насочат към мъгляви и свръхестествени правила. Делото, което Бог извършва, не е в съгласие с човешката плът. То не е в съгласие с човешките мисли, а противодейства на човешките представи; не е опетнено от мъгляви религиозни оттенъци. Резултатите от Божието дело не са притежание на онези, които не са били усъвършенствани от Него; те са отвъд обхвата на човешкото мислене.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

321. В съзнанието на човека работата е твърде лесна за постигане от него. Например пасторите и водачите в религиозния свят се осланят на своите дарби и позиции, за да вършат работата си. Хората, които ги следват дълго време, се заразяват от техните дарби и попадат под влиянието на част от тяхното същество. Те се съсредоточават върху човешките дарби, способности и знания и обръщат внимание на свръхестествени неща и множество проникновени, нереалистични доктрини (разбира се, тези проникновени доктрини са непостижими). Те не се съсредоточават върху промените в нрава на хората, а по-скоро върху развиването на способностите на хората да проповядват и да работят, както и върху подобряването на тяхното библейско познание и духовни теории. Не се съсредоточават върху това колко хората разбират истината или доколко се променя техният живот нрав и изобщо не се интересуват от покварената същност на хората, а още по-малко се опитват да се запознаят с нормалните и анормалните състояния на хората. Не противодействат на представите на хората, нито разобличават техните представи, а още по-малко кастрят хората заради техните недостатъци или поквара. Повечето, които ги следват, служат със своите дарби и всичко, което изразяват, са религиозни представи и теологични теории, които са откъснати от реалността и които просто не могат да им помогнат да придобият живот. В действителност същността на тяхната работа е развиването на талантливи хора, развиването на даден човек, който не притежава нищо, до изключителен възпитаник на семинария, който впоследствие започва да работи и да води. Можеш ли да схванеш закономерностите в Божието шестхилядолетно дело? Има много правила и ограничения в работата, която човекът върши, а човешкият мозък е твърде догматичен. Следователно човекът изразява познание и реализации, които са в обхвата на неговите преживявания. Той е неспособен да изрази нищо друго освен това. Човешките преживявания или познание не възникват от вродените му дарби или от инстинкта му; те възникват благодарение на Божието напътствие и пряко пасене. Човекът има само вродената способност да приеме това пасене, но няма вродена способност, която да може да изрази пряко какво е божественост. Човекът не е способен да бъде извор, той може да е само съд, който приема вода от извора. Това е човешкият инстинкт, онази вродена способност, която човек трябва да има като човешко същество. Ако човек загуби вродената способност, чрез която приема Божието слово, и загуби човешкия инстинкт, то той губи и най-ценното, и губи дълга на сътворен човек. Ако човек няма познание или преживяване на Божието слово или Неговото дело, такъв човек губи своя дълг — дългът, който трябва да изпълнява като сътворено същество, като също губи достойнството си на сътворено същество. Божи инстинкт е да се изразява какво е божественост, независимо дали се изразява в плътта или директно от Духа; това е Божие служение. Човекът изразява собствениите си преживявания или познание (т.е. изразява това, което е) по време на Божието дело или след него; това е човешкият инстинкт и човешкият дълг, това, което човекът трябва да постигне. Макар че това, което изразява човекът, съвсем не може да се сравнява с изразеното от Бог и е изпълнено с много правила, той трябва да изпълнява добре дълга, който трябва да изпълни и да направи това, което трябва да направи. Трябва да направи всичко, което е по силите му като човек, за да изпълни добре дълга си, и не бива да има дори най-бегли резерви.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

322. Някои ще попитат: „Каква е разликата между делото, извършвано от Въплътения Бог, и делото на пророците и апостолите от отминалите времена? Давид е наричан господ, а Исус е наричан Господ. Въпреки че делата им са различни, те са били наричани по един и същи начин. Кажете ми: защо самоличността им не е била една и съща? Това, за което Йоан свидетелстваше, бе видение, идващо също от Светия дух, и Йоан е можел да изрече словата, които Светият дух е имал намерение да изрече: защо самоличността на Йоан е различна от тази на Исус?“. Думите, изречени от Исус, са можели изцяло да представляват Бог и те изцяло са представлявали Божието дело. Това, което Йоан е видял, е видение, и той не е бил в състояние изцяло да представлява Божието дело. Защо Йоан, Петър и Павел са изрекли много слова, както и Исус, и при все това не са имали същата самоличност като Исус? Преди всичко защото делото им е било различно. Исус е представлявал Божия дух и е бил пряко проявление на делото на Божия дух. Той е извършил делото на новата епоха — дело, което никой преди Него не е извършвал. Той е открил нов път, Той е представлявал Йехова, а е представлявал и Самия Бог, докато Петър, Павел и Давид, както и да са се наричали, са притежавали самоличността единствено на сътворени същества и са били изпратени от Исус или Йехова. Следователно, колкото и работа да са свършили, колкото и велики чудеса да са извършили, те не са били нищо повече от сътворени същества, неспособни да представляват Божия дух. Те са работили в името на Бог или след като са били изпратени от Него; нещо повече, те са работили в епохите, наченати от Исус или Йехова, и не са извършвали никакви други дела. В крайна сметка те са били просто едни сътворени същества.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно названията и идентичността)

323. В Епохата на благодатта Исус също изрече много слова и направи много неща. По какво се различаваше от Исая? По какво се различаваше от Даниил? Пророк ли беше Той? Защо беше наречен Христос? Каква е разликата между тях? Всички те бяха хора и всички те говореха думи, които в добавка общо-взето изглеждаха еднакви на хората. Всички те говореха и работеха. Старозаветните пророци изричаха пророчества и Исус правеше същото. Защо беше така? Разликата тук се крие в естеството на тяхното дело. За да разпознаеш това, не бива да се фокусираш върху естеството на плътта, нито върху дълбочината на казаното от тях. Каквото и да става винаги трябва да гледаш първо тяхното дело и какви плодове дава то в човека. Пророчествата, изречени по тяхно време от пророците, не бяха източник на живот за човека, а вдъхновенията от пророци като Исая и Даниил бяха само пророчества, но не и житейски път. Без прякото откровение на Йехова никой не би могъл да извърши това дело. То е невъзможно за смъртните. Исус също изричаше много слова. Същите тези слова бяха пътят на живота, от който човек намира пътя за практикуване. Тоест, първо, Той беше източникът на живот за човека, защото Исус е живот. Второ, Той обърна изопачените аспекти на човека. На трето място, Той можеше да поеме делото на Йехова, за да възвести следващата епоха. Четвърто, Той влезе в контакт с вътрешните нужди на човека и разбра какво му липсва. Пето, Той откри нова епоха и завърши старата. Ето защо Той е Бог и Христос. Той се различава не само от Исая, но и от всички останали пророци. Да вземем Исая като пример за делото на пророците. Първо, той не би могъл да бъде източник на живот за човека. Второ, той не би могъл да постави началото на нова епоха. Той работеше под ръководството на Йехова, а не сложи начало на нова епоха. Трето, това, което казваше, бе неразбираемо за него. Те бяха директни откровения от Божия Дух и другите хора не разбраха тези слова, когато ги чуха. Тези няколко примера вече показват, че думите му бяха само пророчества, само един аспект от делото, извършено за Йехова. И все пак той не можеше да представлява Йехова изцяло. Той беше служител на Йехова, инструмент в делото на Йехова. Той вършеше дело само през Епохата на закона и в рамките на делото на Йехова. Делото му не излизаше извън Епохата на закона. Но делото на Исус беше различно. Той надхвърли делото на Йехова, извърши дело като въплътен Бог и прие разпятието за изкупление на цялото човечество. С други думи, Той извърши ново дело, което надхвърли делото, извършено от Йехова. Това беше подготовка за идването на нова епоха. Нещо повече, Той говореше за онова, което беше непостижимо за човека. Неговото дело беше дело на Божието управление и засягаше цялото човечество. То не засягаше само няколко човека, нито беше предназначено да води ограничен брой хора. Що се отнася до това как Бог се въплъти като човек, как Духът даде откровения по онова време и как Духът слезе върху човека, за да върши Своето дело, всичко това са неща, невидими и неосезаеми за човека. Чрез тези факти е невъзможно да се докаже, че Той е Бог в плът. Бог може да бъде разпознат само чрез Неговите слова и дела, до които хората могат да се докоснат. Само това е реално. Защото делата на Духа са невидими за теб. Те са известни единствено на Самия Бог и дори човешката плът на Бог не знае всичко. Ти можеш да установиш, че Той е Бог само чрез делото, което е извършил. От делата Му се вижда следното: първо, Той може да открие нова епоха; второ, Той може да бъде източник на живот за хората и да покаже на човека по кой път да върви. А това вече потвърждава, че Той е Самият Бог. Най-малкото делото, което Той извършва, напълно представя Божия Дух. И в делото, което върши, можем да видим, че Божият Дух е в Него. Тъй като делото, което Бог извърши в плът, бе преди всичко да започне нова епоха, да предприеме ново дело и да открие нови граници, това е достатъчно е да ни убеди, че Той е Самият Бог. И именно това Го прави различен от Исая, Даниил и другите велики пророци.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)

324. В Епохата на благодатта Йоан подготви пътя за Исус. Йоан не можеше да извърши делото на Самия Бог, а само изпълняваше човешки дълг. Въпреки че Йоан беше Господният предтеча, той не можеше да представлява Бог. Той бе само човек, използван от Светия Дух. След като Исус бе кръстен, Светият Дух слезе върху Него като гълъб. Тогава Той започна Своето дело, т.е. започна да изпълнява служението на Христос. Ето защо Той придоби самоличността на Бог, тъй като идваше от Бог. Без значение каква беше вярата Му преди това — може да е била слаба понякога или силна понякога — всичко това бе част от нормалния човешки живот, който Той бе водил, преди да започне Своето служение. След като бе кръстен (т.е. помазан), Божията сила и слава веднага бяха с Него и така Той започна да изпълнява Своето служение. Той можеше да върши знамения и чудеса, имаше власт и авторитет, защото работеше пряко от името на Самия Бог; вършеше делото на Духа вместо Него и изразяваше гласа на Духа. Следователно Той бе Самият Бог; това е безспорно. Йоан бе човек, който беше използван от Светия Дух. Той не можеше да представлява Бог, нито пък бе възможно да представлява Бог. Ако бе пожелал да го направи, Светият Дух нямаше да му позволи, защото той не можеше да върши делото, което Самият Бог възнамеряваше да свърши. Може би в него имаше много човешка воля или пък някакви отклонения. При никакви обстоятелства той не можеше да представлява пряко Бог. Неговите грешки и нелепости представляваха само него самия, но делото му представляваше Светия Дух. Въпреки това не може да кажеш, че всичко в него представляваше Бог. Може ли неговите изопачавания също да са представлявали Бог? Нормално е в представянето на човека да има изопачавания, но ако в представянето на Бог има отклонения, това няма ли да Го опозори? Не би ли било хула срещу Светия Дух? Светият Дух не позволява с лека ръка на човек да заеме мястото на Бог, дори и да е превъзнасян от други. Ако не е Бог, накрая не би могъл да остане непоколебим. Светият Дух не позволява на човек да представлява Бог, както му е угодно! Например Светият Дух е Този, Който свидетелства за Йоан и също така го разкри като човек, който подготвя пътя за Исус, но делото, което Светият Дух извърши върху него, бе внимателно премерено. От Йоан се изискваше само да бъде предшественик на Исус, за да подготви пътя за Него. С други думи, Светият Дух го подкрепяше само в делото по подготовката на пътя и му позволяваше да върши само това дело — не му бе позволено да върши никакво друго дело. Йоан представляваше Илия, а той представляваше пророк, който проправя пътя. Светият Дух го подкрепяше в това; докато делото му бе да проправя пътя, Светият Дух го подкрепяше. Ако обаче той беше претендирал, че е Самият Бог, и беше казал, че е дошъл да завърши делото на изкуплението, Светият Дух щеше да го дисциплинира. Без значение колко велико беше делото на Йоан и въпреки че бе подкрепяно от Светия Дух, то си остана в рамките на установените граници. Делото на Йоан наистина бе подкрепяно от Светия Дух, но силата, с която той бе надарен по онова време, се ограничаваше само до подготовката на пътя. Той изобщо не можеше да върши друго дело, тъй като бе само Йоан, който проправя пътя, а не бе Исус. Следователно свидетелството на Светия Дух е ключов момент, но още по-важно е делото, което Светият Дух позволява на човека да върши. Нима свидетелството за Йоан по онова време не беше гръмко? Не беше ли велико и неговото дело? Но извършеното от него дело не можеше да надмине делото на Исус, защото Йоан не бе нищо повече от човек, използван от Светия Дух, който не можеше пряко да представлява Бог, и затова делото, което извършваше, бе ограничено. След като завърши делото си, след като проправи пътя, Светият Дух вече не подкрепяше свидетелството му, не последва ново дело и той се оттегли, когато започна делото на Самия Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (1))

325. Въпреки че Йоан също каза: „Покайте се, понеже наближи небесното царство“, и проповядваше Евангелието на небесното царство, неговото дело не стигаше по-далеч и беше само началото. Исус, от друга страна, откри нова епоха и сложи край на старата, но Той също така изпълни закона на Стария завет. Неговото дело беше по-велико от това на Йоан и, освен това, Той дойде да изкупи цялото човечество — извърши този етап от делото. Йоан само павира пътя. Макар че делото му беше велико и той изрече много думи, и много ученици го следваха, делото му беше само да поведе човека към едно ново начало. Човекът никога не получи от него живот, път или по-дълбоки истини и никога не придоби разбиране за Божиите намерения чрез него. Йоан беше велик пророк (Илия), който подготви почвата за делото на Исус и подготви кандидатите; той беше предшественикът на Епохата на благодатта. Такива неща в никакъв случай не могат да се разпознаят чрез наблюдаване на техния обикновен човешки облик. Още повече че Йоан също извърши голямо дело, а освен това беше роден чрез обещанието на Светия Дух и Светият Дух подкрепяше делото му. Така че разликата между личностите им може да се види само чрез делото, което извършиха, защото външният вид на човека не издава нищо за неговата същност, а човек не е в състояние да провери свидетелството на Светия Дух. Делото, извършено от Йоан, и делото, извършено от Исус, не си приличат — те се различават по своята същност. Въз основа на това човек би трябвало да определи дали Йоан е бил Бог. Делото на Исус беше да започне, да продължи, да завърши и да доведе до целта. И всяка от тези стъпки Той изпълни, докато делото на Йоан беше само да започне. Първо Исус проповядваше евангелието и проповядваше пътя на покаянието, след което продължи да кръщава хората, да изцелява болните и да пропъжда демоните. Накрая Той изкупи човечеството от греха и завърши делото Си за цялата епоха. Той ходеше навсякъде, като проповядваше на хората и проповядваше евангелието на небесното царство. Йоан правеше същото; разликата е, че Исус откри нова епоха и донесе на човечеството Епохата на благодатта. Устата Му провъзгласяваше какво трябва да практикува човекът и какъв път трябва да следва през Епохата на благодатта, а накрая завърши делото на изкуплението. Йоан не би могъл да извърши такова дело. И така, Исус беше Този, който извърши делото на Самия Бог, който е Самият Бог и който пряко представлява Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (1))

326. Когато пророците и онези хора, които Светият Дух използваше, говореха и работеха, те изпълняваха човешки дълг, изпълняваха функция на сътворено същество — нещо, което трябва да се прави от човека. Бог обаче, в плът, чрез словата и делото Си, изпълняваше служението Си. Макар че външният Му вид бе на сътворено същество, чрез делата Си Той изпълняваше не Своята задача, а служението Си. Терминът „дълг“ се използва по отношение на сътворените същества, а терминът „служение“ — по отношение на въплътения Бог. Между тях има съществена разлика и двата термина не са взаимозаменяеми. Делото на човека е само да изпълнява своя дълг, докато делото на Бог е да управлява и изпълнява Своето служение. Ето защо, макар че Светият Дух използваше много апостоли и много пророци бяха изпълнени с Него, техният труд и думи целяха единствено да се изпълни дългът им на сътворени същества. Техните пророчества може да надхвърляха житейския път, за който говори въплътеният Бог, и тяхната човешка природа може дори да надхвърляше тази на въплътения Бог, но те все пак изпълняваха своя дълг, а не изпълняваха служение. Задължението на човека е свързано с функцията му. Тя е постижима от човека. Служението, изпълнявано от Бог в плът, обаче е свързано с Неговото управление. То е извън обсега на човека. Независимо дали говори, върши делото Си или върши чудеса, в Своето управление въплътеният Бог извършва дело от първостепенно значение и човек не може да извърши това дело вместо Бог. Делото на човека е само да изпълнява своя дълг на сътворено същество в определен етап от Божието дело на управление. Без Божието ръководство, т.е. ако служението на въплътения Бог бъде загубено, ще се загуби и дългът на сътвореното същество. Същността на Божието дело в Неговото служение е да управлява човечеството. Задължението на човека, от друга страна, е да изпълни своя дълг да се съобрази с изискванията на Създателя, което по никакъв начин не се смята за изпълнение на служение. За присъщата на Бог същност, т.е. за Неговия Дух, Божието дело е Неговото управление, но за въплътения Бог, който е приел външната обвивка на сътворено същество, Неговото дело е изпълнението на Неговото служение. Всяко дело, което Бог върши, е изпълнение на Неговото служение. Човекът, от друга страна, може да работи усърдно само в рамките на Божието управление и под Неговото ръководство.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)

327. В края на краищата Божието дело е различно от човешката работа, така че как изобщо биха могли Неговите изрази да бъдат същите като изразите на човека? Бог има Своя собствен особен нрав, докато човекът има дълг, който трябва да изпълнява. Божият нрав се изразява в Неговото дело, докато дългът на човека е олицетворен в преживяванията на човека и се проявява в неговите стремежи. Следователно чрез извършеното дело става ясно дали нещо е изразено от Бог, или от човек. Не е необходимо това да се обяснява от Самия Бог, нито се изисква човекът да се стреми да свидетелства, а още по-малко е необходимо Самият Бог да потиска който и да е човек. Всичко това идва като естествено откровение; то не е нито принудително, нито нещо, в което човек може да се намеси. Дългът на човека може да бъде опознат чрез неговите преживявания и това не изисква от него да извършва някаква допълнителна работа в тази насока. Цялата същност на човека може да бъде разкрита, докато той изпълнява своя дълг, докато Бог може да изрази присъщия Си нрав, докато изпълнява делото Си. Ако това е човешко дело, то не може да бъде прикрито. Ако това е Божие дело, тогава Божият нрав е още по-невъзможно да бъде скрит от когото и да било, още по-малко да бъде контролиран от човека. За никой човек не може да се каже, че е Бог, камо ли неговите дела и думи да се считат за святи или да се смятат за неизменни. За Бог може да се каже, че е човек, защото Се облече в плът, но Неговото дело не може да се смята за човешко дело или човешки дълг. Дори повече, Божиите слова и писмата на Павел не могат да бъдат приравнени, нито пък може да се говори с еднаква сила за Божието правосъдие и наказание и за човешките поучителни слова. Следователно съществуват принципи, които отличават Божието дело от човешкото. Те се различават според същността си, а не според обхвата на делото или временната му ефективност. По този въпрос повечето хора допускат принципни грешки. Това е така, защото човекът гледа външната страна, която може да постигне, докато Бог гледа същността, която не може да бъде наблюдавана с физическите очи на хората. Ако вие разглеждате Божието слово и дела като дълг на един обикновен човек и гледате на мащабното дело на човека като на дело на Бог, облечен в плът, а не като на дълг, който човек изпълнява, тогава не грешите ли по принцип? Писмата и биографиите на човека могат да бъдат написани лесно, но само върху основата на делото на Светия Дух. Божиите слова и дела обаче не могат да бъдат лесно осъществени от човек или постигнати с човешка мъдрост и мислене, а още по-малко хората могат да ги обяснят задълбочено, след като ги изследват. Ако тези принципни въпроси не предизвикват никаква реакция у вас, това доказва, че вашата вяра не е много истинска или добросъвестна. Може да се каже само, че вярата ви е пълна с мъглявост и е едновременно объркана и безпринципна. Без да разбирате дори най-основните съществени въпроси за Бог и човека, не е ли точно този вид вяра най-лишен от възприемчивост?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как се отнасяш към тринадесетте послания?)

328. Трябва да знаете как да различавате Божието дело от работата на човека. Какво можете да видите в работата на човека? В работата на човека има много елементи от човешките преживявания; човекът изразява това, което е. При извършването на Своето дело Бог също изразява това, което е Той, но Неговото същество е различно от това на човека. Съществото на човека представлява човешките преживявания и човешкия живот (това, което човек преживява или среща в живота си, или неговите философии за светските отношения), а хората, които живеят в различни условия, изразяват различни същества. Дали имаш социални преживявания и как всъщност живееш в семейството си и какви преживявания имаш в него може да се види в това, което изразяваш, докато в делото на въплътения Бог не можеш да видиш дали Той има социални преживявания. Много подробно познава същината на човека и може да разобличи различните практики на всякакви хора. Още повече, Той може да разобличи покварения нрав и бунтовното поведение на човека. Той не живее сред хората по света, но е наясно с природата на простосмъртните и с цялата поквара на хората по света. Това е Неговото същество. Въпреки че няма вземане-даване със света, Той познава всички правила за справяне със света, защото напълно разбира човешката природа. Знае за делото на Духа, което човешките очи не могат да видят и човешките уши не могат да чуят, както от днес, така и от миналото. Това включва мъдрост, която не е философия за светските отношения, и чудеса, които са трудни за разгадаване от човека. Това е Неговото същество, открито за човека, а също и скрито от човека. Това, което Той изразява, не е съществото на един необикновен човек, а присъщите атрибути и съществото на Духа. Той не пътува по света, но знае всичко за него. Той влиза в контакт с „антропоидите“, които нямат познания или прозрения, но изразява слова, които са по-висши от познанието и превъзхождат тези на великите личности. Той живее сред група тъпи и нечувствителни хора, които са без човешка природа и които не разбират човешкия живот или нормите на човешката природа, но Той може да поиска от човечеството да изживява нормалната човешка природа, като същевременно разобличава долната и низка човешка природа на човечеството. Всичко това е Неговото същество, по-висше от съществото на който и да е човек от плът и кръв. Няма нужда да преминава през допълнителната стъпка да преживее сложен, тромав и гаден социален живот, за да извърши делото, което трябва да извърши, и да разобличи напълно същината на поквареното човечество. Един гаден социален живот не би могъл да „развие“ Неговата плът. Неговото дело и слова само разобличават непокорството на човека и не предоставят на човека опит и уроци за справяне със света. Той не се нуждае от това да проучва обществото или семейството на човека, когато предоставя живот на човека. Разобличаването и съденето на човека не е израз на преживяванията на Неговата плът; то е Неговото разобличаване на човешката неправедност, след като от дълго време познава човешкото непокорство и мрази покварата на човечеството. Цялото дело, което Той извършва, прави Неговия нрав известен на човека и изразява Неговото същество. Само Той може да извърши това дело; никой от плът и кръв не може да постигне това.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)

329. Бог се превръща в плът само за да започне нова епоха и ново дело. Трябва да разберете това. То е много различно от функцията на човека и двете не могат да се споменават заедно. Човекът се нуждае от дълъг период на възпитание и усъвършенстване, преди да може да бъде използван за извършване на дело, а човечността, необходима за това, трябва да е от изключително висок порядък. Човекът трябва не само да притежава способността да поддържа чувството си за нормална човечност, но освен това да разбира много от принципите и правилата на своето поведение спрямо другите и освен това да се посвети специално на изучаването на мъдростта и етичното познание за човека. Човекът трябва да бъде снабден с всички тези неща. С въплътения Бог обаче е различно, тъй като Неговото дело не представлява човека и не е дело на човека; то е по-скоро пряк израз на Неговото същество и пряко изпълнение на делото, което Той трябва да извърши. (Естествено, делото Му се извършва своевременно, а не мимоходом или случайно, и започва, когато настъпи моментът Той да изпълни служението Си.) Той не взема участие в човешкия живот или дело, т.е. Неговата човешка природа не е обременена с нищо от това (макар че това не се отразява на делото Му). Той изпълнява Своето служение само когато настъпи времето за това. Какъвто и да е Неговият статут, Той просто се движи напред с делото, което трябва да извърши. Неговото дело е напълно незасегнато от човешкото познание и мнение за Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (3))

330. Делото, което Бог извършва, не е представително за преживяването на Неговата плът; работата, която човекът върши, е представителна за неговото преживяване. Всеки говори за личните си преживявания. Бог може да изразява истината пряко, докато човекът може да изразява само съответните преживявания, след като е преживял определени истини. Божието дело няма правила и не се подчинява на времево или географско възпиране. Той може да изрази това, което е, по всяко време и на всяко място. Бог действа, както Му е угодно. Работата на човека съществува при определени условия и в определен контекст; без тях той не би могъл да работи или да изрази познанието си за Бог или преживяването си на истината. Дали нещо е дело на Самия Бог или работа на човека, стига да сравниш двете, ще знаеш разликата. Ако няма дело, извършено от Самия Бог, а само работа на човека, просто ще разбереш, че ученията на тези хора са възвишени и непосилни за когото и да било друг и че тонът, с който говорят, принципите, с които се справят с нещата, и опитният им и методичен начин на работа са недостъпни за другите. Всички вие се възхищавате на тези хора с добри заложби и възвишени познания, но не можеш да видиш от Божието дело и Божиите слова колко висша е Неговата човешка природа. Вместо това Той е обикновен, а когато извършва делото Си е нормален и практически, но и неизмерим за смъртните, което следователно кара хората да развият един вид боязливо сърце. В работата си човек може да има особено напреднали преживявания или въображението и разсъжденията му може да са особено напреднали, а човешката му природа може да е особено добра; тези неща могат само да спечелят възхищението на хората, но не и да предизвикат тяхната боязън и уплаха. Всички хора се възхищават на тези, които притежават работоспособност, които имат особено дълбоки преживявания и които могат да практикуват истината, но такива хора никога не могат да предизвикат боязън, а само възхищение и завист. Но онези, които са преживели Божието дело, не се възхищават на Бог; вместо това чувстват, че Неговото дело е отвъд човешкото разбиране и е неразгадаемо за човека, че то е ново и прекрасно. Когато хората преживеят Божието дело, първото нещо, което узнават за Него е, че Той е неразгадаем, мъдър и прекрасен, и по естествен начин започват да се боят от Него; чувстват, че делото, което Той извършва, е тайнствено и е отвъд хоризонта на човешкия разум. Хората искат само да могат да изпълняват Неговите изисквания, да удовлетворят Неговите намерения; те не искат да Го надминат, защото делото, което Той извършва, надхвърля човешкото мислене и въображение и не може да бъде извършено вместо Него от човек. Дори самият човек не осъзнава собствената си недостатъчност, но Бог е проправил нов път и е дошъл сред хората, за да ги въведе в един по-нов и по-красив свят, така че човечеството е направило нова крачка напред и е намерило ново начало. Това, което хората изпитват към Бог, не е възхищение или по-скоро не е само възхищение. Най-дълбокото им преживяване е боязън и любов; те чувстват, че Бог е наистина прекрасен. Той върши дела, които човек не е способен да извърши, и изрича неща, които човек не е способен да изрече. Хората, които са преживели Божието дело, винаги изпитват чувство, което не може да се опише. Хората с достатъчно дълбоко преживяване могат да разберат Божията любов; могат да почувстват обичливостта Му и това, че Неговото дело е толкова мъдро, толкова прекрасно и затова сред тях се поражда безкрайно могъщество. Това не е уплаха или случайна любов и уважение, а дълбоко усещане за Божието милосърдие и толерантност към човека. Онези обаче, които са преживели Неговото наказание и правосъдие, усещат Неговото величие и това, че Той не търпи оскърбление. Дори онези, които са преживели голяма част от делото Му, не са в състояние да Го разгадаят; всички, които наистина се боят от Бог, знаят, че Неговото дело не е съгласно човешките представи, а винаги е в разрез с тях. Той не изпитва нужда хората да Му се възхищават изцяло или да дават вид на покорство пред Него; те по-скоро трябва да постигнат истинска боязън и истинско покорство. В голяма част от Неговото дело всеки, който има истинско преживяване, развива богобоязливо сърце, което надхвърля възхищението. Чрез Неговото дело на наказание и правосъдие хората са виждали нрава Му и вследствие на това имат богобоязливи сърца. Бог предполага необходимостта от боязън и покорство, защото Неговото същество и Неговият нрав не са същите като тези на сътвореното същество и са над тези на сътвореното същество. Бог съществува самостоятелно и вечно, Той е несътворено същество и само Той е достоен за боязън и покорство; човекът не е пригоден за това.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)