310. Делото на Самия Бог включва делото на цялото човечество и също така представлява делото на цялата ера, т.е. делото на Самия Бог представлява всеки стимул и всяка насока на делото на Светия Дух, докато делото на апостолите следва и произтича от делото на Самия Бог и не води ерата, нито пък представлява насоките на делото на Светия Дух в една цяла ера. Те вършат само онова дело, което трябва да се извърши от човека и което няма нищо общо с делото на управлението. Онова дело, което върши Самият Бог, е проект в рамките на делото на управлението. Делото на човека е само задължение, което трябва да се изпълнява от тези, които са използвани, и не е свързано с делото на управлението. Въпреки факта, че и двете са дело на Светия Дух, съществуват ясни и съществени разлики между делото на Самия Бог и делото на човека поради различната идентичност и представяне на делото. Освен това мащабът на делото, извършвано от Светия Дух върху обекти с различна идентичност, също е различен. Такива са принципите и обхватът на делото на Светия Дух.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

311. Делото на въплътения Бог поставя началото на нова ера, а тези, които продължават делото Му, са хората, които са използвани от Него. Цялата работа, извършена от хората, е в рамките на служението на въплътения Бог и тя не може да излезе извън този обхват. Ако въплътеният Бог не беше дошъл да извърши Своето дело, човекът нямаше да може да сложи край на старата епоха и нямаше да може да постави началото на нова ера. Работата, извършена от човека, е само в границите на неговите задължения, които са в човешките възможности, и не представлява Божието дело. Само въплътеният Бог може да дойде и да завърши делото, което трябва да извърши, и освен Него никой не може да извърши това дело от Негово име. Разбира се това, за което говоря, се отнася до делото на въплъщението.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“)

312. Божието слово не може да бъде представено за думи на човека, а още по-немислимо е човешкото слово да бъде представено за Божие. Човек, ползван от Бог, не е въплътеният Бог и въплътеният Бог не е човек, ползван като инструмент от Бог. Разликата е съществена. Възможно е след като прочетеш писаното тук, да не го приемеш като слово Божие, а просто като просветление, придобито от човека. В такъв случай ти си ослепен от невежество. Как е възможно Божието слово да е еднакво с нечие просветление? Словото на въплътения Бог поставя начало на нова епоха, ръководи цялото човечество, разкрива тайнства и указва на хората пътя, по който да поемат в новата епоха. Просветлението, добито от човек, не е нищо повече от прости указания как да практикува знанието. То не е в състояние да поведе цялото човечество в нова епоха или да разкрие тайнствата на Самия Бог. В крайна сметка Бог е Бог, а човекът е човек. Бог притежава Божествена същност, а човекът притежава човешка същност. Ако човек гледа на изреченото от Бог слово като на обикновено просветление от Светия Дух и приема думите на апостолите и пророците за слово, изречено лично от Бог, това е негова грешка. При никакви обстоятелства не бива да смесваш грешното с правилното или да правиш от висшето низше, нито да бъркаш задълбоченото с повърхностното; никога не бива умишлено да отхвърляш нещо, което знаеш, че е истина. Всеки вярващ в съществуването на Бог трябва да анализира проблемите от правилната гледна точка и да приема новото Божие дело и новото Негово слово от позицията на Негово създание. Не успее ли, Бог ще го пропъди.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

313. Работата, извършвана от човека, който е използван от Бог, е да сътрудничи в делото на Христос или на Светия Дух. Този човек е издигнат сред хората от Бог, той е там, за да води всички Божии избраници, и също е издигнат от Бог, за да върши работата на човешкото сътрудничество. Чрез такъв човек, който е в състояние да върши работата на човешкото сътрудничество, може да бъде постигната по-голямата част от Божиите изисквания спрямо човека и работата, която Светият Дух трябва да върши между хората. С други думи, Божията цел при използването на този човек е всички, които следват Бог, да могат по-добре да разберат Божията воля и да постигнат повечето Божии изисквания. Тъй като хората не могат да разберат пряко Божието слово или Божията воля, Бог е въздигнал човек, който е свикнал да върши такава работа. Такъв човек, който е използван от Бог, може да се опише и като канал, през който Бог напътства хората, като „преводач“, който свързва Бог и човека. Така че такъв човек е различен от онези, които работят в Божия дом или които са Негови апостоли. Може да се каже, че подобно на тях той е човек, който служи на Бог, но по същността на своята работа и контекста на използването му от Бог той се различава значително от другите работници и апостоли. От гледна точка на същността на неговото дело и в контекста на неговото използване човекът, който е използван от Бог, е издигнат от Него, той е подготвен от Бог за Божието дело и сътрудничи в работата на Самия Бог. Никой човек не би могъл да върши работата му вместо него — това е човешко сътрудничество, което е от съществено значение наред с божествената работа. Междувременно работата, извършвана от други работници или апостоли, е само предаването и прилагането на многото аспекти на разпоредбите към църквите през всеки период или работата по просто осигуряване на живота, за да се поддържа животът на църквата. Тези работници и апостоли не са определени от Бог, а още по-малко могат да се нарекат хората, използвани от Светия Дух. Те се избират измежду църквите и след като бъдат обучавани и усъвършенствани за определен период от време, онези, които са годни, се задържат, докато онези, които не са годни, се изпращат обратно там, откъдето са дошли. Тъй като тези хора са избрани от църквите, някои показват истинското си лице, след като са станали лидери, а някои дори вършат много лоши неща и в крайна сметка биват пропъдени. От друга страна човекът, който е използван от Бог, е някой, който е подготвен от Бог и който има определено качество и притежава човешка природа. Той се подготвя и усъвършенства предварително от Светия Дух и изцяло се ръководи от Него, и особено когато става въпрос за работата му, той се насочва и контролира от Светия Дух. В резултат от това няма начин да се отклони от пътя, по който води Божиите избраници, защото Бог със сигурност поема отговорност за Своето собствено дело и винаги сам върши Своето дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За използването на човека от Бог“)

314. Ако, когато е в плът, Бог вършеше само делото на божествената природа и нямаше хора според Неговото сърце, които да работят в съгласие с Него, човекът нямаше да е способен да разбере Божията воля или да има досег с Бог. Бог трябва да използва обикновени хора според Неговото сърце, за да завършат това дело, да бдят над църквите и да ги водят, така че да се постигне нивото, което човешките познавателни процеси и човешкият мозък са способни да си представят. С други думи, Бог използва малък брой хора според Неговото сърце, за да „преведат“ работата, която Той върши в Своята божествена природа, така че тя да бъде открита — да трансформират божествения език в човешки, така че хората да могат да вникнат в него и да го разберат. Ако Бог не правеше така, никой нямаше да разбере Неговия божествен език, защото хората според Божието сърце все пак са съвсем малко на брой, а способността на човека да разбира е слаба. Това е причината Бог да избира този метод само когато работи във въплътено тяло. Ако съществуваше само дело в божествената природа, човекът нямаше да има възможност да опознае Бог или да има досег с Него, защото не разбира Божия език. Човекът може да разбира този език само чрез посредничеството на хората според Божието сърце, които разясняват Неговите думи. Но ако в рамките на човешката природа работеха само такива хора, това би могло само да поддържа нормалния живот на човека; човешкият нрав нямаше да може да бъде трансформиран. Божието дело нямаше да може да има нова отправна точка; това щяха да бъдат просто същите стари песни, същите стари баналности. Единствено чрез посредничеството на въплътения Бог, който казва всичко, което трябва да се каже, и прави всичко, което трябва да се направи, през периода на Своето въплъщение, след което хората работят и живеят според Неговите думи, ще може да се промени житейският нрав на хората и само по този начин те ще могат да вървят в крак с времето. Този, който работи в рамките на божествената природа, представлява Бог, а тези, които работят в рамките на човешката природа, са хора, използвани от Бог. Това означава, че въплътеният Бог се различава съществено от хората, които Бог използва. Въплътеният Бог е способен да върши делото на божествената природа, а хората, използвани от Бог, не са способни на това. В началото на всяка епоха Божият Дух говори лично и започва новата епоха, за да въведе човека в ново начало. Когато Той вече не говори, това означава, че Божието дело в Неговата божествена природа е приключило. След това всички хора следват водачеството на тези, които Бог използва, за да навлязат в своя житейски опит. По същата логика това е и етапът, в който Бог въвежда човека в новата епоха и дава на хората нова отправна точка — тогава приключва Божието дело в плът.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Основната разлика между въплътения Бог и хората, които Бог използва“)

315. Дори човек, който е използван от Светия Дух, не може да представлява Самия Бог. Това означава не само, че такъв човек не може да представлява Бог, но и че делото, което той върши, не може да представлява пряко Бог. С други думи, човешкият опит не може да бъде поставен пряко в Божието управление и не може да представлява Божието управление. Делото, което върши Самият Бог, е изцяло дело, което Той възнамерява да извърши в Своя собствен план за управление, и то се отнася до великото управление. Делото, което човек върши, се състои в предоставянето на неговия индивидуален опит. То се състои в намирането на нов път на опитност отвъд този, по който са вървели предшествениците, и в наставляването на други братя и сестри под ръководството на Светия Дух. Подкрепата, която дават тези хора, е или техният личен опит, или писанията на духовни автори. Въпреки че Светият Дух ги използва, делото на тези хора няма нищо общо с великото дело на управлението, което се извършва според шестхилядолетния план. Те са просто онези, които са били издигнати от Светия Дух в различни периоди, за да водят хората в потока на Светия Дух, докато функциите, които могат да изпълняват, се изчерпят или докато животът им приключи. Делото, което вършат, е само да подготвят подходящ път за Самия Бог или да продължат определен аспект от управлението на Самия Бог на земята. Сами по себе си тези хора не са в състояние да извършат по-великото дело на Неговото управление, нито пък могат да открият нови пътища, още по-малко някой от тях може да доведе до край цялото Божие дело от предишната епоха. Следователно делото, което те вършат, представлява само сътворено същество, което изпълнява своята функция, и не може да представлява Самия Бог, който изпълнява Своето служение. Това е така, защото делото, което вършат, е различно от това, което извършва Самият Бог. Делото за въвеждане на нова епоха не е нещо, което може да бъде извършено от човек вместо Бог. То не може да бъде извършено от никой друг освен от Самия Бог. Цялото дело, извършвано от човека, се състои в изпълнение на неговия дълг като сътворено същество и се извършва, когато той е движен или просветлен от Светия Дух. Напътствията, които тези хора предоставят, се състоят изцяло в това да покажат на човека пътя на практиката в ежедневието и как той трябва да действа в хармония с Божията воля. Делото на човека не е свързано с Божието управление и не представлява делото на Духа. Делото на Уитнес Лий и Уочман Ний например беше да показват пътя. Независимо дали пътят беше нов или стар, трудът се основаваше на принципа да не се излиза извън рамките на Библията. Независимо дали ставаше дума за възстановяване или изграждане на местна църква, техният труд беше свързан с основаването на църкви. Тяхното дело бе продължение на делото, което не беше завършено от Исус и Неговите апостоли или не беше доразвито в Епохата на благодатта. Това, което те вършеха в своето дело, бе да възстановят онова, което Исус изискваше от поколенията след Него, като например да покриват главите си, да приемат кръщение, да преломяват хляб или да пият вино. Може да се каже, че тяхното дело беше да се придържат към Библията и да търсят пътища в рамките на Библията. Те не постигнаха никакви нови успехи. […] тъй като делото на хората, използвани от Светия Дух, е различно от делото, извършвано от Самия Бог, тяхната самоличност и субектите, от името на които действат, също са различни. Това е така, защото делото, което Светият Дух възнамерява да извърши, е различно и поради това на тези, които извършват делото по същия начин, са дадени различна идентичност и статут. Хората, използвани от Светия Дух, могат да вършат и някакво дело, което е ново, и могат да елиминират някакво дело, извършено в предишната епоха, но това, което вършат, не може да изразява Божия нрав и Божията воля в новата епоха. Те се трудят само за да сложат край на делото от миналата епоха, но не и да извършат ново дело, което изрично да изразява нрава на Самия Бог. По този начин, независимо от това колко остарели практики премахват или колко нови въвеждат, те все още представляват човека и сътворените същества. Когато Самият Бог върши дело, Той не обявява публично премахването на старите практики от старата епоха, нито пък директно обявява началото на новата. Той върши Своето дело директно и прямо. Бог е директен в извършването на делото, което възнамерява да извърши, т.е. Той директно изразява делото, което извършва, Той директно извършва делото Си според първоначалния замисъл, изразявайки Своята същност и Своя нрав. Доколкото човек може да види, Божият нрав, както и Неговото дело, са различни от това, което са били в миналите епохи. Но от гледна точка на самия Бог това е просто продължение и по-нататъшно развитие на Неговото дело. Когато Самият Бог работи, Той изрича Своето слово и директно поражда ново дело. И обратно, когато човекът върши дело, той го върши след внимателно разискване и изследване или чрез задълбочаване на знанията и систематизиране на практиките въз основа на делото на другите. С други думи, същността на делото на човека е да следва установения ред и „да ходи по старите пътища с нови обувки“. Това означава, че дори пътят, по който поемат хората, използвани от Светия дух, е изграден върху това, което е започнал Самият Бог. Това е така, защото в крайна сметка човекът е човек, а Бог е Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (1)“)

316. По време на Епохата на благодатта Исус изрече някои думи и извърши един етап от делото. Всички те имаха контекст и бяха подходящи за състоянието на хората по онова време; Исус говореше и работеше, както подобаваше на контекста на онова време. Той изрече и някои пророчества. Той пророкува, че Духът на истината ще дойде през последните дни и ще извърши един етап от делото. Което означава, че Той не разбираше нищо извън делото, което Сам трябваше да извърши през тази епоха; делото, започнато от въплътения Бог, е, с други думи, ограничено. По този начин Той върши само делото на епохата, в която се намира, и не върши друго дело, което няма връзка с Него. По онова време Исус не работеше според чувствата или виденията Си, а както подобава на времето и контекста. Никой не Го ръководеше или напътстваше. Цялото Негово дело бе Неговото собствено същество — това бе делото, което трябваше да бъде извършено от въплътения Божи Дух, което бе цялото дело, възвестено от въплъщението. Исус работеше само според това, което Сам виждаше и чуваше. С други думи, Духът работеше директно; нямаше нужда да Му се явяват пратеници и да Му дават сънища, нито пък някаква голяма светлина да Го озарява и да Му позволява да вижда. Той работеше свободно и без задръжки, което беше така, защото делото Му не се основаваше на чувства. С други думи, когато работеше, Той не пипаше слепешком и не гадаеше, а постигаше нещата с лекота, като действаше и говореше според собствените Си идеи и това, което виждаше със собствените Си очи, осигурявайки незабавно упование на всеки от учениците, които Го следваха. Това е разликата между Божието дело и делото на хората: когато хората действат, те търсят слепешком и опипват, като винаги подражават и разсъждават върху основата, положена от други, за да постигнат по-дълбоко навлизане. Божието дело е предоставянето на това, което Той е, и Той върши делото, което Сам трябва да върши. Той не осигурява опора на църквата, използвайки знания от делото на някой човек. Вместо това Той върши настоящото дело въз основа на състоянията на хората.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (5)“)

317. Делото на човека изразява неговия опит и неговата човешка природа. Това, което човекът дава, и делото, което върши, представляват самия него. Прозрението на човека, мисленето на човека, логиката на човека и богатото му въображение са включени в неговото дело. Опитът на човека най-вече може да означи неговото дело, а изживяванията му стават съставните части на делото му. Делото на човека може да изразява неговия опит. Когато някои хора имат отрицателен опит, голяма част от техния език при общение се състои от отрицателни елементи. Ако изживяванията им за определен период от време са положителни и в особено голяма степен имат път в положителен аспект, тогава общението им е много вдъхновяващо и хората са в състояние да придобият положителни неща от него. Ако работникът стане негативен за определен период от време, общението му винаги ще носи негативни елементи. Такова общение е депресиращо и околните несъзнателно ще се поддадат на тази депресия след такова общение. Състоянието на последователите се променя в зависимост от състоянието на водача. Какъвто е работникът отвътре, това изразява той, и действието на Светия Дух често се променя със състоянието на човека. Той работи според опита на хората и не ги принуждава, а поставя изисквания към тях според нормалния ход на техния опит. С други думи човешкото общение е различно от Божието слово. Това, за което хората разговарят, предава техните индивидуални прозрения и опит, като изразява техните прозрения и опит въз основа на Божието дело. Тяхна отговорност е да открият, след Божието дело или думите, изречени от Него, кое от него трябва да практикуват или в кое да навлязат, и след това да го предадат на последователи. Следователно делото на човека представлява неговото навлизане и практикуване. Разбира се, това дело е примесено с човешки уроци и опит или с определени човешки мисли. Както и да действа Светият Дух, независимо дали върху отделния човек, или чрез въплътения Бог, работниците неизменно изразяват това, което са. Въпреки че делото се извършва от Светия Дух, това дело се основава на това, което човек представлява изначално, защото Светият Дух не работи без основа. С други думи делото не се извършва от нищото, а винаги в съответствие с действителни обстоятелства и реални условия. Само по този начин човешкият нрав може да бъде преобразен и да се променят неговите стари представи и стари мисли. Човекът изразява това, което вижда, преживява и може да си представи, а това е постижимо за човешкото мислене, дори ако става дума за доктрини или представи. Какъвто и да е мащабът му, човешкото дело не може да надмине мащаба на човешкия опит, нито на това, което човек вижда, нито на това, което човек може да си представи или е в състояние да разбере. Всичко, което Бог изразява, е онова, което е Самият Той, и за човека то е непостижимо, т.е. е извън обсега на човешкото мислене. Той изразява Своето дело на водачество на цялото човечество и това не е свързано с подробностите на човешкия опит, а се отнася главно до Неговото собствено управление. Това, което човекът изразява, е неговият опит, но това, което Бог изразява, е Неговото същество, т.е. изначалният Му нрав, непонятен за човека. Опитът на човека е неговото прозрение и познание, придобито от начина, по който Бог изразява Своето същество. Такова прозрение и знание се наричат човешко същество, а основата на тяхното проявление е изначалният нрав и качество на човека — затова още се наричат и човешко същество. Човекът е способен да споделя в общуването това, което преживява и вижда. Никой не може да сподели онова, което не е преживял или видял, или онова, което не е достъпно за неговото мислене, т.е. онова, което няма в себе си. Ако това, което човек изразява, не идва от неговия опит, то е нещо, което той си е въобразил или е доктрина. Казано по-просто, в думите му няма реалност. Ако никога не си влизал в досег с нещата от обществото, не би могъл да разговаряш ясно за сложните социални отношения. Ако не си имал семейство и други хора обсъждат семейни въпроси, не би могъл да разбереш голяма част от това, за което говорят. Така че това, което човек споделя, и работата, която върши, представлява неговата вътрешна същност.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

318. Моята реч изразява същността Ми, но това, за което говоря, е недостъпно за човека. Това, което говоря, не е това, което човек преживява, и не е нещо, което може да види; не е и нещо, което може да докосне, но е това, което съм Аз. Някои хора приемат само, че всичко, което споделям, е същността на Моето преживяване, но не съзнават, че то е пряк израз на Духа. Разбира се, това, което казвам, е това, което съм преживял. Аз съм Този, който извършва делото на управлението в продължение на шест хиляди години. Преживял съм всичко от началото на създаването на човечеството до този момент; как да не съм способен да разсъждавам за това? Що се отнася до човешката природа, Аз съм я видял много ясно; наблюдавам я от дълго време. Как да не съм способен да говоря ясно за нея? Тъй като ясно съм видял човешката природа, имам право да порицавам човека и да го съдя, защото всичко в човека е дошло от Мен, но бе покварено от Сатана. Със сигурност имам и правото да оценя делото, което съм извършил. Въпреки че това дело не е извършено от плътта Ми, то е пряк израз на Духа и е това, което притежавам и което съм. Следователно имам право да го изразя и да извърша делото, което трябва да извърша. Това, за което хората говорят, е онова, което са преживели. То е това, което са видели, което са успели да разберат с ума си и да възприемат със сетивата си. Това е, което могат да споделят. Думите, изречени чрез въплътеното Божие тяло, са пряк израз на Духа и изразяват делото, което Духът е извършил, нещо, което плътта не е преживяла или видяла, но въпреки това Той изразява Своята същност, защото същността на плътта е Духът, а Той изразява делото на Духа. Духът вече е извършил това дело, въпреки че то е непонятно за плътта. Въплъщавайки се, чрез проявите на плътта, Той дава възможност на хората да опознаят Божията същност и позволява на хората да видят Божия нрав и делото, което Той е извършил. Делото на човека дава на хората по-ясна представа за това, в което трябва да навлязат и което трябва да разберат; то включва довеждането на хората до разбиране и преживяване на истината. Делото на човека е да поддържа човешките същества, а делото на Бог е да открива нови пътища и нови ери за човечеството, да разкрива на хората онова, което е непознато за смъртните, като им дава възможност да опознаят Неговия нрав. Делото на Бог е да води цялото човечество.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

319. Цялото дело на Светия Дух се извършва за доброто на хората. Цялата му цел е да назидава хората; няма дело, което да не е от полза за хората. Без значение колко дълбока или повърхностна е истината, без значение какво е качеството на тези, които я получават, всичко, което Светият Дух прави, е от полза за хората. Но делото на Светия Дух не може да бъде извършено пряко; то трябва да се изразява чрез хора, които Му сътрудничат. Само по този начин могат да бъдат постигнати резултатите от делото на Светия Дух. Разбира се, когато Светият Дух действа пряко, в делото няма и капка нечистота; но когато Светият Дух действа чрез човек, то става много нечисто и вече не е автентичното дело на Светия Дух. По този начин истината претърпява промяна в една или друга степен. Последователите не получават първоначалния замисъл на Светия Дух, а по-скоро комбинация от делото на Светия Дух и човешкия опит и познание. Частта от това, което последователите получават, която е дело на Светия Дух, е правилна, докато опитът и знанието на човека, които те получават, могат да бъдат различни, защото работниците са различни. Тези работници, които имат просветлението и ръководството на Светия Дух, ще продължат да придобиват опит въз основа на това просветление и ръководство. В рамките на тези изживявания се съчетават умът и опитът на човека, както и съществото на човешката природа, след което човекът придобива правилно знание или прозрение. Това е пътят на човешката практика, след като човекът е придобил опита на истината. Този път на практика не винаги е един и същ, тъй като хората преживяват различни неща и по различни начини. В резултат на това едно и също просветление на Светия Дух дава различно знание и различна практика, защото тези, които Той просветлява, са различни един от друг. Някои хора допускат малки грешки по време на практиката, други — големи, а трети правят единствено грешки. Това е така, защото хората имат различни способности за разбиране, а и защото изначалното им качество е различно. Някои хора разбират по един начин послание, което са чули, докато други, чули истината, я разбират по съвсем друг начин. Някои хора се отклоняват леко, а други изобщо не разбират истинския смисъл на истината. Следователно разбирането на човек диктува начина, по който ще води другите; това е абсолютно вярно, защото делото на човека е просто израз на неговата същност. Когато хората са водени от тези, които имат правилно разбиране за истината, тогава и самите те ще имат правилно разбиране за истината. Дори ако някои от тях имат грешки в разбирането си, те ще са много малко и не всеки ще има грешки. Ако някой има погрешно разбиране за истината, тогава тези, които го следват, несъмнено също ще имат грешки и ще имат грешки във всеки смисъл на думата. Степента, в която последователите разбират истината, зависи до голяма степен от работниците. Със сигурност истината от Бог е правилна, безпогрешна и абсолютно неоспорима. Въпреки това работниците не са напълно прави и на тях не може да се разчита напълно. Ако работниците имат много практичен начин за прилагане на истината на практика, тогава последователите също ще имат начин за практикуване. Ако работниците нямат начин да прилагат истината на практика, а само доктрина, тогава последователите няма да имат реалност. Качеството и природата на последователите се определят при раждането и нямат нищо общо с работниците, но степента, в която последователите са способни да разберат истината и да познаят Бог, зависи от работниците (това е така само за някои хора). Какъвто е работникът, такива ще бъдат и последователите, които той води. Това, което изразява работникът, е неговата собствена идентичност без никакви резерви. Изискванията, които той поставя към последователите си, са това, което самият той желае или е способен да постигне. Повечето работници основават изискванията, които предявяват към последователите си, на това, което те самите правят, въпреки че има много неща, които последователите им изобщо не са в състояние да постигнат — а това, което човек не може да постигне, се превръща в пречка за навлизането му.

В делото на тези, които са преминали през кастрене, справяне, правосъдие и порицаване, има много по-малко отклонения, а изразът на тяхното дело е много по-точен. Тези, които разчитат на своята естественост в делото си, правят доста големи грешки. Делото на неусъвършенстваните хора изразява твърде много от тяхната естественост, което се превръща в сериозна пречка за действието на Светия Дух. Без значение колко добро е качеството на даден човек, той също трябва да премине през кастрене, справяне и правосъдие, преди да може да върши делото на Божието поръчение. Ако той не премине през такова правосъдие, тогава делото му, колкото и добре да е извършено, не може да бъде в съответствие с принципите на истината, а ще бъде само плод на собствената му естественост и човешка добродетел. Делото на онези, които са преминали през кастрене, справяне и правосъдие, е много по-точно от това на онези, които не са преминали през кастрене, справяне и правосъдие. Онези, които не са преминали през правосъдие, не изразяват нищо друго освен човешка плът и мисли, примесени с голяма доза човешки интелект и вродени таланти. Това не е точен човешки израз на Божието дело. Онези, които ги следват, са привлечени от вроденото им качество. Тъй като те изразяват твърде много от човешките прозрения и преживявания, които са почти откъснати от първоначалното Божие намерение и се отклоняват твърде много от него, делото на този тип човеци не може да доведе хората до Бог, а по-скоро ги води до човека. Така че онези, които не са преминали през правосъдие и порицание, са негодни да вършат делото на Божието поръчение. […] Ако човек не е бил усъвършенстван и неговият покварен нрав не е бил подложен на кастрене и справяне, между това, което изразява, и истината ще има пропаст; неясни неща, като неговото въображение и едностранчив опит, винаги ще се смесват с това, което изразява. Нещо повече, независимо как действа той, хората ще усещат липсата на обща цел и на истина, подходящи за навлизането на всички хора. Повечето от изискванията, които се поставят пред хората, са извън техните възможности, те са принудени да правят това, на което не са способни. Такова е действието на човешката воля. Поквареният човешки нрав, неговите мисли и представи проникват във всички части на тялото му. Човекът няма вроден инстинкт да прилага истината на практика, нито пък инстинкт да я разбира пряко. Ако към това се прибави и поквареният човешки нрав, това не създава ли прекъсвания, когато такъв човек от естествен тип извършва своята работа? Но онзи, който е преминал през процеса на усъвършенстване, има опит с истината, която трябва да бъде разбрана от хората, и познание за покварения им нрав, така че неясното и откъснатото от реалността в делото му постепенно изчезва, човешките примеси стават по-малко и делото и службата му се доближават до стандартите, които Бог изисква. Следователно делото му е навлязло в истината реалност и също е станало реалистично. Делото на Светия Дух е блокирано по-специално от мислите на човешкия ум. Човекът притежава богато въображение и здрава логика и има голям опит в решаването на различни въпроси. Ако всички тези негови аспекти не бъдат окастрени и коригирани, всички те са пречка за извършване на работа. Следователно делото на човека не може да постигне най-висока степен на точност — особено делото на онези, които не са усъвършенствани.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

320. Делото на човек има определен обхват и е ограничено. Един човек е способен да върши дело само на определен етап и не може да върши делото на цяла ера — в противен случай той ще отведе хората насред правила. Делото на даден човек е приложимо само за определен период от време или етап. Това е така, защото опитът на човека има ограничен обхват. Делото на човека е несравнимо с делото на Бог. Човешките начини на практикуване и познаването му на истината са приложими в определен мащаб. Не може да се каже, че пътят, който човек следва, изразява изцяло волята на Светия Дух, защото човек може само да бъде просветлен от Светия Дух и не може да бъде напълно изпълнен с Него. Всичко, което човек може да преживее, се намира в границите на нормалната човешка природа и не може да надхвърля обхвата от мисли в обикновения човешки ум. Всички онези, които са способни да изживеят истината реалност, получават преживявания в тези граници. Опитът с истината, който получават, винаги е опит на обикновения човешки живот, просветлен от Светия Дух; този опит не се отклонява от обикновения човешки живот. Те изживяват истината в резултат на просветлението на Светия Дух, въз основа на собствения си човешки живот. Освен това тази истина може да се различава при различните хора, а нейната дълбочина е свързана с човешкото състояние. Може само да се каже, че хората следват пътя на обикновения човешки живот на някой, който търси истината, и това е пътят на обикновеното човешко същество, което е просветлено от Светия Дух. Не може да се каже, че пътят, по който вървят, е пътят, по който върви Светият Дух. Тъй като всеки човек е различен, действието на Светия Дух също може да бъде различно в рамките на обикновения човешки опит. Освен това, тъй като обстоятелствата, при които хората придобиват своя опит, и степента на този опит са различни за всеки, и тъй като техните умове и мисли са смесени с него, опитът им е смесен в различни степени. Всеки разбира истината в степента на различните си индивидуални обстоятелства. Хората нямат пълно разбиране за истинското значение на истината, те виждат само един или повече от нейните аспекти. Мащабът на истината, която всеки преживява, е различен при различните хора и зависи от техните индивидуални условия. Следователно познанието за една и съща истина, изразено от различни хора, ще бъде различно. С други думи, човешкият опит винаги има ограничения и не може да представи напълно волята на Светия Дух, точно както човешкото дело не може да се разглежда като дело на Бог, дори ако това, което човек проявява, е много близко до Божията воля и дори ако човешкият опит е много близък до делото на усъвършенстването, което Светият Дух извършва. Човекът може да бъде само Божий слуга и да върши работата, която Бог му поверява. Човек може да изразява само знание, дадено му в резултат на просветлението на Светия Дух, и истини, които придобива чрез собствения си опит. Човекът не е компетентен и не отговаря на необходимите условия, за да бъде инструмент за проявлението на Светия Дух. Той няма право да твърди, че неговото дело е дело на Бог. Човекът има човешки принципи на работа, всички хора имат различен опит и различни състояния. Делото на човека включва целия му опит в резултат на просветлението на Светия Дух. Тези преживявания могат да представят само човешкото същество и не представляват Божието същество или волята на Светия Дух. Следователно не може да се каже, че пътят, по който върви човек, е пътят, по който върви Светият Дух, защото човешкото дело не може да представлява Божието дело, и човешкото дело и човешкият опит не са цялостната воля на Светия Дух. Човешкото дело има склонност да се съобразява с правила, а човешките методи на работа лесно се вписват в ограничени рамки и не са в състояние да изведат хората до свободен път. Повечето последователи живеят в ограничени рамки и начинът им на изживяване също е с ограничен обхват. Човешкият опит винаги е ограничен; неговите начини на работа също са ограничени до няколко типа и не могат да се сравняват с работата на Светия Дух или с работата на Самия Бог. Това е така, защото в крайна сметка човешкият опит е ограничен. Но Бог върши Своето дело и то не е обвързано с никакви правила; както и да се извършва, то не е ограничено до един-единствен метод. За Божието дело няма абсолютно никакви правила, всичко се извършва свободно и без ограничения. Колкото и дълго да го следва човек, той не може да изведе никакви закони, на които да се подчинява Божието дело. Макар че Неговото дело се ръководи от принципи, то винаги се извършва по нови начини и винаги с нови развития, отвъд разбирането на човека. През един и същи период Бог може да извършва няколко различни типа дело и да има различни начини на водене на хората, така че хората винаги да преживяват нови навлизания и промени. Невъзможно е да разпознаеш законите на Неговото дело, защото Той винаги работи по нови начини и само така Божиите последователи не се обвързват с правила. Делото на Самия Бог винаги избягва човешките представи и им се противопоставя. Само онези, които искрено Го следват и търсят, са способни да преживеят преобразяване на нрава и да живеят в свобода, без да се подчиняват на никакви правила и без да бъдат ограничавани от никакви религиозни представи. Делото на човека поставя изисквания към хората, основани на собствения му опит и на това, което той самият може да постигне. Стандартът на тези изисквания е ограничен до известна степен, методите за практикуване също са много ограничени. Така последователите подсъзнателно живеят в тези ограничения; с течение на времето те се превръщат в правила и ритуали. Ако делото за един период се ръководи от човек, който не е преминал през личното усъвършенстване на Бог и не е получил правосъдие, тогава всички негови последователи до един ще се превърнат в религиозни фанатици и специалисти в противопоставянето на Бог. Следователно компетентен лидер може да бъде само този, който е преминал през правосъдие и е приел да бъде усъвършенстван. Тези, които не са преминали през правосъдие, дори и Светият Дух да е работил върху тях, изразяват само абстрактни и нереалистични неща. С времето те ще поведат хората към абстрактни и свръхестествени правила. Делото, което Бог върши, не е съвместимо с човешката плът. То не е в съгласие с човешките мисли, а противодейства на човешките представи; то не е опетнено от абстрактно религиозно влияние. Резултатите от Божието дело не могат да бъдат постигнати от човек, който не е преминал през Неговото усъвършенстване; те са отвъд човешкото мислене.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

321. Постигането на дело в човешкия ум е твърде лесно за човешките същества. Например пасторите и водачите в религиозния свят разчитат на своите способности и позиции, за да вършат работата си. Хората, които ги следват за дълъг период от време, се заразяват от техните дарби и попадат под влиянието на част от тяхното същество. Те се съсредоточават върху човешките дарби, способности и знания и обръщат внимание на свръхестествени явления и множество дълбоки, нереалистични доктрини (разбира се, тези дълбоки доктрини са непостижими). Фокусът им не е върху промените в човешкия нрав, а по-скоро върху това да учат хората как да проповядват и работят, да подобряват знанията на хората и техните изобилни религиозни доктрини. Те не се фокусират върху степента, в която се променя нравът на хората, нито върху степента, в която хората разбират истината. Те не се интересуват от същината на хората, а още по-малко се опитват да разграничат нормалните човешки състояния от ненормалните. Те не се противопоставят на човешките представи и не ги разкриват, камо ли да кастрят хората заради техните недостатъци или пороци. Повечето от тези, които ги следват, служат с дарбите си, но единственото, което предизвикват, са религиозни представи и теологични теории, откъснати от реалността и напълно неспособни да придадат живот на хората. Всъщност същината на тяхната работа е възпитаването на таланти, възпитаването на една празна личност в талантлив възпитаник на семинарията, който по-късно ще работи и ще води хората. Можеш ли да откриеш някакви закони в шестхилядолетното Божие дело? В делото, което извършва човек, има много правила и ограничения, а човешкият мозък е твърде догматичен. Затова проявяваното от човека е знание и разбиране, които са в рамките на неговия опит. Човекът не е способен да прояви нищо друго освен това. Човешкият опит и познание не израстват от вродените дарби или инстинкта на човека; те възникват чрез напътстването и прякото ръководство на Бог. Човекът има само способността да приеме това ръководство, но няма способността да изрази пряко какво е божествеността. Човекът не е способен да бъде извор, той може да бъде само съд, който получава вода от извора. Това е човешкият инстинкт, онази способност, която всяко човешко същество трябва да притежава. Ако човек загуби способността, чрез която приема Божието слово, и загуби човешкия инстинкт, такъв човек губи и най-ценното, губи дълга на сътворен човек. Ако човек няма познание и опит в Божието слово или в Неговото дело, такъв човек губи своя дълг, който трябва да изпълнява като сътворено същество. Той губи достойнството си като сътворено същество. Да проявява божественост е Божий инстинкт, независимо дали се проявява в плътта, или директно от Духа; това е Божие служение. Човекът изразява собствения си опит или познание (т.е. изразява това, което е) по време на Божието дело или след него; това е човешкият инстинкт и човешкият дълг и това е, което човекът трябва да постигне. Макар че проявите на човека съвсем не могат да се сравняват с тези на Бог и макар че това, което човек изразява, е обвързано с много правила, той трябва да изпълни своя дълг и да направи това, което трябва да направи. Човек трябва да направи всичко, което е по силите му, за да изпълни дълга си, и то без никакви уговорки.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

322. Някои ще попитат: „Каква е разликата между делото, извършвано от Въплътения Бог, и делото на пророците и апостолите от отминалите времена? Давид също е наричан Господ, Исус също. Въпреки че делата им са различни, те са били наричани по един и същи начин. Кажете ми: защо самоличността им не е била една и съща? Това, за което Йоан свидетелстваше, бе видение, идващо също от Светия дух, и Йоан е можел да изрече словата, които Светият дух е имал намерение да изрече: защо самоличността на Йоан е различна от тази на Исус?“. Думите, изречени от Исус, са можели изцяло да представляват Бог и те изцяло са представлявали Божието дело. Това, което Йоан е видял, е видение, и той не е бил в състояние изцяло да представлява Божието дело. Защо Йоан, Петър и Павел са изрекли много слова, както и Исус, и при все това не са имали същата самоличност като Исус? Преди всичко защото делото им е било различно. Исус е представлявал Божия дух и е бил пряко проявление на делото на Божия дух. Той е извършил делото на новата епоха — дело, което никой преди Него не е извършвал. Той е открил нов път, Той е представлявал Йехова, а е представлявал и Самия Бог, докато Петър, Павел и Давид, както и да са се наричали, са притежавали самоличността единствено на Божии създания и са били изпратени от Исус или Йехова. Следователно, колкото и работа да са свършили, колкото и велики чудеса да са извършили, те не са били нищо повече от Божии създания, неспособни да представляват Божия дух. Те са работили в името на Бог или след като са били изпратени от Него; нещо повече, те са работили в епохите, наченати от Исус или Йехова, и не са извършвали никакви други дела. В крайна сметка те са били просто едни Божии създания.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно названията и идентичността“)

323. В Епохата на благодатта Исус също изрече много слова и направи много неща. По какво се различаваше от Исая? По какво се различаваше от Даниил? Пророк ли беше Той? Защо беше наречен Христос? Каква е разликата между тях? Всички те бяха хора, които говореха думи и думите им изглеждаха повече или по-малко еднакви за хората. Всички те говореха и работеха. Старозаветните пророци изричаха пророчества и Исус правеше същото. Защо беше така? Разликата тук се крие в естеството на тяхното дело. За да разбереш това, не трябва да се фокусираш върху естеството на плътта, дълбочината или повърхностността на казаното от тях, а винаги да гледаш първо тяхното дело и какви плодове дава то в човека. Пророчествата, изречени по тяхно време от пророците, не бяха източник на живот за човека, а вдъхновенията от пророци като Исая и Даниил бяха само пророчества, но не и житейски път. Без прякото откровение на Йехова никой не би могъл да извърши това дело. То е невъзможно за смъртните. Исус също изричаше много думи. Същите тези думи бяха житейският път, от който човек намира пътя към практиката. Тоест, първо, Той беше източникът на живот за човека, защото Исус е живот. Второ, Той обърна отклоненията на човека. На трето място, Неговото дело беше наследник на делото на Йехова за продължаване на епохата. Четвърто, Той влезе в контакт с вътрешните нужди на човека и разбра какво му липсва. Пето, Той откри нова епоха и завърши старата. Ето защо Той е наречен Бог и Христос. Той се различава не само от Исая, но и от всички останали пророци. Да вземем Исая като пример за делото на пророците. Първо, той не би могъл да бъде източник на живот за човека. Второ, той не би могъл да постави началото на нова епоха. Той работеше под ръководството на Йехова, а не сложи начало на нова епоха. Трето, това, което казваше, бе неразбираемо за него. Получаваше откровения директно от Божия Дух и другите хора, дори след като ги бяха чули, не можеха да ги разберат. Тези няколко примера вече показват, че думите му бяха само пророчества, само един аспект от делото, извършено за Йехова. И все пак той не можеше да представлява Йехова изцяло. Той беше служител на Йехова, инструмент в делото на Йехова. Той вършеше дело само през Епохата на закона и в рамките на делото на Йехова. Делото му не излизаше извън Епохата на закона. Но делото на Исус беше различно. Той надхвърли делото на Йехова, извърши дело като въплътен Бог и прие разпятието за изкупление на цялото човечество. С други думи, Той извърши ново дело, което надхвърли делото, извършено от Йехова. Това беше подготовка за идването на нова епоха. Нещо повече, Той говореше за онова, което беше непостижимо за човека. Неговото дело беше дело на Божието управление и засягаше цялото човечество. Той не работеше сред малка група хора и делото Му не беше да ръководи ограничен брой хора. Що се отнася до това как Бог се въплъти и стана човек, как Духът даде откровения по онова време и как Духът слезе върху човека, за да върши Своето дело, всичко това са неща, невидими и неосезаеми за човека. Чрез тези факти е невъзможно да се докаже, че Той е Бог в плът. Бог може да бъде разпознат само чрез Неговите думи и дела, до които хората могат да се докоснат. Само това е реално. Защото делата на Духа са невидими за теб. Те са известни единствено на Самия Бог и дори човешката плът на Бог не знае всичко. Ти можеш да се убедиш, че Той е Бог само чрез делата, които е извършил. От делата Му се вижда следното: първо, Той може да открие нова епоха; второ, Той може да бъде източник на живот за хората и да покаже на човека по кой път да върви. А това вече потвърждава, че Той е Самият Бог. Най-малкото делото, което Той извършва, напълно представя Божия Дух. И в делото, което върши, можем да видим, че Божият Дух е в Него. Тъй като делото, което Бог извърши в плът, бе преди всичко да започне нова епоха, да предприеме ново дело и да открие нови граници, това е достатъчно е да ни убеди, че Той е Самият Бог. И именно това Го прави различен от Исая, Даниил и другите велики пророци.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг“)

324. В Епохата на благодатта Йоан подготви пътя за Исус. Йоан не можеше да извърши делото на Самия Бог, а само изпълняваше човешки дълг. Въпреки че Йоан беше Господният предтеча, той не можеше да представлява Бог. Той бе само човек, използван от Светия Дух. След като Исус бе кръстен, Светият Дух слезе върху Него като гълъб. Тогава Той започна Своето дело, т.е. започна да изпълнява служението на Христос. Ето защо Той придоби самоличността на Бог, тъй като идваше от Бог. Без значение каква беше вярата Му преди това — може да е била слаба понякога или силна понякога — всичко това бе част от нормалния човешки живот, който Той бе водил, преди да започне Своето служение. След като бе кръстен (т.е. помазан), Божията сила и слава веднага бяха с Него и така Той започна да изпълнява Своето служение. Той можеше да върши знамения и чудеса, имаше власт и авторитет, защото работеше пряко от името на Самия Бог; вършеше делото на Духа вместо Него и изразяваше гласа на Духа. Следователно Той бе Самият Бог; това е безспорно. Йоан бе човек, който беше използван от Светия Дух. Той не можеше да представлява Бог, нито пък бе възможно да представлява Бог. Ако бе пожелал да го направи, Светият Дух нямаше да му позволи, защото той не можеше да върши делото, което Самият Бог бе замислил. Може би в него имаше много човешка воля или пък някакви отклонения. При никакви обстоятелства той не можеше да представлява пряко Бог. Неговите грешки и нелепости представляваха само него самия, но делото му представляваше Светия Дух. Въпреки това не може да кажеш, че всичко в него представляваше Бог. Може ли неговите заблуди и отклонения също да са представлявали Бог? Нормално е да се греши, когато човек бива представляван, но ако се отклоняваме, когато представляваме Бог, това няма ли да Го опозори? Не би ли било хула срещу Светия Дух? Светият Дух не позволява на човек да заеме мястото на Бог по свое усмотрение, дори и да е издигнат от други. Ако не е Бог, той не би могъл да устои в крайна сметка. Светият Дух не позволява на човека да представлява Бог, както на него му харесва! Например Светият Дух е този, който свидетелства за Йоан и също така го разкри като човек, който подготвя пътя за Исус, но делото, което Светият Дух извърши върху него, бе внимателно премерено. От Йоан се изискваше само да бъде предшественик на Исус, за да подготви пътя за Него. С други думи, Светият Дух го подкрепяше само в делото по подготовката на пътя и му позволяваше да върши само това дело — не му бе позволено да върши никакво друго дело. Йоан представляваше Илия, а той представляваше пророк, който проправя пътя. Светият Дух го подкрепяше в това; докато делото му бе да проправя пътя, Светият Дух го подкрепяше. Ако обаче той беше претендирал, че е Самият Бог, и беше казал, че е дошъл да завърши делото на изкуплението, Светият Дух щеше да го дисциплинира. Без значение колко велико беше делото на Йоан и въпреки че бе подкрепяно от Светия Дух, то си остана в рамките на установените граници. Делото на Йоан наистина бе подкрепяно от Светия Дух, но силата, с която той бе надарен по онова време, се ограничаваше само до подготовката на пътя. Той изобщо не можеше да върши друго дело, тъй като бе само Йоан, който проправя пътя, а не бе Исус. Следователно свидетелството на Светия Дух е ключов момент, но още по-важно е делото, което Светият Дух позволява на човека да върши. Нима свидетелството, което Йоан получи, не беше гръмко? Не беше ли велико и неговото дело? Но извършеното от него дело не можеше да надмине делото на Исус, защото Йоан не бе нищо повече от човек, използван от Светия Дух, който не можеше пряко да представлява Бог, и затова делото, което извършваше, бе ограничено. След като завърши делото си, след като проправи пътя, Светият Дух вече не подкрепяше свидетелството му, не последва ново дело и той се оттегли, когато започна делото на Самия Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (1)“)

325. Въпреки че Йоан също каза: „Покайте се, понеже наближи небесното царство“, и проповядваше Евангелието на небесното царство, неговото дело не стигаше по-далеч и беше само началото. Исус, от друга страна, откри нова епоха и сложи край на старата, но Той също така изпълни закона на Стария завет. Неговото дело беше по-велико от това на Йоан и, освен това, Той дойде да изкупи цялото човечество. Той постигна този етап от делото. Йоан само подготви пътя. Макар че делото му беше велико и той изрече много думи, и много ученици го следваха, делото му беше само да поведе човека към едно ново начало. Човекът никога не получи от него живот, път или по-дълбоки истини и никога не придоби разбиране за Божията воля чрез него. Йоан беше велик пророк (Илия), който подготви новата почва за делото на Исус и подготви избраните; той беше предшественикът на Епохата на благодатта. Такива неща не могат да бъдат разпознати само чрез наблюдение на техния обикновен човешки облик. Още повече че Йоан също извърши голямо дело, а освен това беше роден чрез обещанието на Светия Дух и Светият Дух подкрепяше делото му. Така че разликата между личностите им може да се види само чрез делото им, защото външният вид на човека не издава нищо за неговата същност, а човек не е в състояние да провери свидетелството на Светия Дух. Делото, извършено от Йоан, и делото, извършено от Исус, не си приличат — те се различават по своята същност. Именно от това можем да определим дали Йоан е бил Бог. Делото на Исус беше да започне, да продължи, да завърши и да доведе до целта. И всяка от тези стъпки Той изпълни, докато делото на Йоан беше само да започне. Първо Исус разпространи Евангелието и проповядваше пътя на покаянието, след което продължи да кръщава хората, да изцелява болните и да пропъжда демоните. Накрая Той изкупи човечеството от греха и завърши делото Си за цялата епоха. Той ходеше навсякъде, проповядвайки на хората и разпространявайки Евангелието на небесното царство. Йоан правеше същото; разликата е, че Исус откри нова епоха и донесе на човечеството Епохата на благодатта. Устата Му провъзгласяваше какво трябва да практикува човекът и какъв път трябва да следва през Епохата на благодатта, а накрая завърши делото на изкуплението. Йоан никога не би могъл да извърши такова дело. И така, Исус беше Този, който извърши делото на Самия Бог, който е Самият Бог и който пряко представлява Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (1)“)

326. Когато пророците и онези хора, които Светият Дух използваше, говореха и работеха, те изпълняваха човешки дълг, изпълняваха функция на сътворено същество — нещо, което трябва да се прави от човека. Бог обаче, в плът, чрез Своите думи и дела, изпълняваше служението Си. Макар че външният Му вид бе на сътворено същество, чрез делата Си Той изпълняваше не Своята задача, а служението Си. Терминът „дълг“ се използва по отношение на сътворените същества, а терминът „служение“ — по отношение на въплътения Бог. Между тях има съществена разлика и двата термина не са взаимозаменяеми. Делото на човека е само да изпълнява своя дълг, докато делото на Бог е да управлява и изпълнява Своето служение. Ето защо, макар че Светият Дух използваше много апостоли и много пророци бяха изпълнени с Него, техният труд и думи целяха единствено да се изпълни дългът им на сътворени същества. Техните пророчества може да надхвърляха житейския път, за който говори въплътеният Бог, и тяхната човешка същност може дори да надхвърляше тази на въплътения Бог, но те все пак изпълняваха своя дълг, а не изпълняваха служение. Задължението на човека е свързано с функцията му. Тя е постижима от човека. Служението, изпълнявано от Бог в плът, обаче е свързано с Неговото управление. То е извън обсега на човека. Независимо дали въплътеният Бог говори, работи или върши чудеса, Той извършва велико дело в рамките на Своето управление и човек не може да извърши това дело вместо Бог. Делото на човека е само да изпълнява своя дълг на сътворено същество в определен етап от Божието дело на управление. Без Божието ръководство, т.е. ако служението на въплътения Бог бъде загубено, ще се загуби и дългът на сътвореното същество. Същността на Божието дело в Неговото служение е да управлява човечеството. Задължението на човека, от друга страна, е да изпълни своя дълг да се съобрази с изискванията на Създателя, което по никакъв начин не се смята за изпълнение на служение. За присъщата на Бог същност, т.е. за Неговия Дух, Божието дело е Неговото управление, но за въплътения Бог, който е приел външната обвивка на сътворено същество, Неговото дело е изпълнението на Неговото служение. Всяко дело, което Бог върши, е изпълнение на Неговото служение. Човекът, от друга страна, може да работи усърдно само в рамките на Божието управление и под Неговото ръководство.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг“)

327. В края на краищата Божието дело е различно от човешкото и освен това как биха могли Неговите изрази да бъдат същите като техните? Бог има Своя собствен особен нрав, докато хората имат задължения, които трябва да изпълняват. Божият нрав се изразява в Неговото дело, докато човешките задължения са въплътени в изживяванията на човека и се изразяват в неговите стремежи. Следователно чрез извършеното дело става ясно дали нещо е изразено от Бог, или от човек. Не е необходимо това да се обяснява от Самия Бог, нито пък човекът да се стреми да свидетелства; нещо повече, не е необходимо Самият Бог да потиска някой човек. Всичко това идва като естествено откровение; то не е нито принудително, нито нещо, в което човек може да се намеси. Дългът на човека може да бъде опознат чрез неговите изживявания и това не изисква от хората да извършват някаква допълнителна работа извън своя опит. Цялата същност на човека може да бъде разкрита, докато той изпълнява своя дълг, докато Бог може да изрази присъщия Си нрав, докато изпълнява делото Си. Ако това е човешко дело, то не може да бъде прикрито. Ако това е Божие дело, тогава Божият нрав е още по-невъзможно да бъде скрит от когото и да било, още по-малко да бъде контролиран от човека. За никой човек не може да се каже, че е Бог, нито пък на неговите дела и думи може да се гледа като на свети или да се смятат за неизменни. За Бог може да се каже, че е човек, защото Се облече в плът, но Неговото дело не може да се смята за човешко дело или човешки дълг. Нещо повече, Божиите слова и писмата на Павел не могат да бъдат приравнени, нито пък може да се говори с еднаква сила за Божието правосъдие и порицание и за човешките поучителни слова. Следователно съществуват принципи, които отличават Божието дело от човешкото. Те се различават според същността си, а не според обхвата на делото или временната му ефективност. По този въпрос повечето хора допускат принципни грешки. Това е така, защото хората гледат външната страна, която могат да постигнат, докато Бог гледа същността, която не може да бъде наблюдавана с физическите очи на хората. Ако вие разглеждате Божието слово и дела като задължения на един обикновен човек и гледате на мащабното дело на човека като на дело на Бог, облечен в плът, а не като на задължение, което човек изпълнява, тогава не грешите ли по принцип? Писмата и биографиите на човека могат да бъдат написани лесно, но само върху основата на делото на Светия Дух. Божиите слова и дела обаче не могат да бъдат лесно осъществени от човек или постигнати с човешка мъдрост и мислене, нито пък хората могат да ги обяснят задълбочено, след като ги изследват. Ако тези принципни въпроси не предизвикват никаква реакция у вас, то вашата вяра очевидно не е много истинска или облагородена. Може да се каже само, че вярата ви е пълна с неяснота и е едновременно объркана и безпринципна. Без да разбирате дори най-основните съществени въпроси за Бог и човека, не е ли този вид вяра тази, която е напълно лишена от проницателност?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как се отнасяш към тринадесетте послания?“)

328. Трябва да знаете как да различавате Божието дело от човешкото. Какво можете да видите в човешкото дело? В делото на човека има много елементи от неговия опит; човекът изразява това, което е. Собственото дело на Бог също изразява кой е Той, но Неговото същество е различно от това на човека. Съществото на човека представлява човешкия опит и живот (всичко, което човек преживява или среща в живота си, или неговите житейски философии), а животът в различни условия показва различни същества. Дали имаш опит в социалното общуване и как всъщност живееш в семейството си и как го изживяваш, може да се види чрез това, което изразяваш, докато от делото на въплътения Бог не можеш да видиш дали Той има социални изживявания. Той познава същността на човека съвършено и може да разкрие всякакви практики, свойствени на всякакви хора. Той е още по-добър в разкриването на покварения нрав и бунтовното поведение на човека. Той не живее сред светските хора, но познава природата на смъртните и всички поквари на хората от този свят. Това е Неговото същество. Въпреки че не се занимава със света, Той знае правилата, по които да се справя с него, защото напълно разбира човешката природа. Той знае за действието на Духа това, което човешките очи не могат да видят и човешките уши не могат да чуят, както сега, така и в миналото. Това включва мъдрост, която не принадлежи към философията на живота, и чудеса, които са трудни за разбиране от хората. Това е Божието същество, разкрито на хората и същевременно скрито от тях. Това, което Той изразява, не е съществото на някаква необикновена личност, а изначалните дадености и същество на Духа. Той не пътува из света, но знае всичко за него. Той влиза в досег с „антропоидите“, които нямат нито познание, нито прозрение, но изрича думи, които са по-висши от познанието и недостижими за великите хора. Той живее в група от безмозъчни и безчувствени хора, лишени от човешка природа, които не разбират общоприетите норми на човешкия живот, но може да поиска от човечеството да изживее нормалната човешка природа и същевременно да разкрие лошите и низки страни на човешката природа на човешкия род. Всичко това е Неговото същество, което е над съществото на всеки човек от плът и кръв. Той не се нуждае от участие в объркващ, обременителен и покварен социален живот, за да извърши делото, което трябва да свърши, и да разкрие напълно същността на поквареното човечество. Поквареният социален живот не съгражда Неговата плът. Неговите дела и думи само разкриват човешкото непослушание и не дават на човека опит и уроци, които да му помогнат да се справи със света. Когато Бог дава живот на човека, Той няма нужда да изследва човешкото общество или семейство. Разкриването и съденето на човека не е израз на опита на Неговата плът; във всичко това Той разкрива неправедността на човека, защото отдавна е наясно с човешкото непослушание и ненавижда покварата на човечеството. Делото, което Той върши, е изцяло с цел да разкрие Неговия нрав пред човека и да изрази Неговото същество. Само Бог може да извърши това дело; никой от плът и кръв не може да го направи.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

329. Бог се превръща в плът само за да започне нова епоха и ново дело. Трябва да разберете това. То е много различно от функцията на човека и двете не могат да се споменават заедно. Човекът се нуждае от дълъг период на възпитание и усъвършенстване, преди да може да бъде използван за извършване на дело, а човечността, необходима за това, трябва да е от изключително висок порядък. Човекът трябва не само да притежава способността да поддържа чувството си за нормална човечност, но освен това да разбира много от принципите и правилата на своето поведение спрямо другите и освен това да се посвети специално на изучаването на мъдростта и етичното познание за човека. Човекът трябва да бъде снабден с всички тези неща. С въплътения Бог обаче е различно, тъй като Неговото дело не представлява човека и не е дело на човека; то е по-скоро пряк израз на Неговото същество и пряко изпълнение на делото, което Той трябва да извърши. (Естествено, делото Му се извършва своевременно, а не мимоходом или случайно, и започва, когато настъпи моментът Той да изпълни служението Си.) Той не взема участие в човешкия живот или дело, т.е. Неговата човешка природа не е обременена с нищо от това (макар че това не се отразява на делото Му). Той изпълнява Своето служение само когато настъпи времето за това. Какъвто и да е Неговият статут, Той просто се движи напред с делото, което трябва да извърши. Неговото дело е напълно незасегнато от човешкото познание и мнение за Него.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (3)“)

330. Делото, което Бог върши, не представлява опита на Неговата плът; делата, които човекът върши, са представителни за човешкия опит. Всеки говори за собствения си опит. Бог може да изразява истината директно, докато човекът може да изразява само опитът, съответстващ на начина, по който е преживял истината. Божието дело няма правила и не се подчинява на времеви или географски ограничения. Той може винаги и навсякъде да изрази това, което е. Бог работи, както Му е угодно. Делото на човека съществува при определени условия и в определен контекст; без тях той не би могъл да работи или да изрази познанието си за Бог или опита си от истината. За да се каже чие е едно дело — на Самия Бог или на човека, е необходимо само да сравниш разликите между двете. Ако няма дело, извършено от Самия Бог, а само дело на човека, просто ще разбереш, че човешките учения са възвишени и непосилни за когото и да било; тонът, с който говорят, принципите, с които подхождат към различни въпроси, и опитният им и уверен начин на работа са недостъпни за другите. Всички вие се възхищавате на тези хора с добро качество и възвишени познания, но не можеш да видиш от Божиите дела и думи колко висша е Неговата човешка природа. Напротив, Той е обикновен, а когато работи, Той е нормален и реален, но и неизмерим за смъртните, което следователно кара хората да развият в сърцето си известен страх от Него. Може би опитът на даден човек в делото му е особено напреднал или въображението и разсъжденията му са особено развити, а човешката му природа е особено добра; такива качества могат само да спечелят възхищението на хората, но не и да предизвикат ужаса и страха им. Всички хора се възхищават на тези, които умеят да работят добре, които имат особено богат опит и които могат да прилагат истината на практика, но такива хора никога не могат да предизвикат страх, а само възхищение и завист. Но онези, които са изживели Божието дело, не се възхищават на Бог, а чувстват, че Неговото дело е непонятно за човека и е отвъд неговото разбиране, че то е ново и красиво. Когато хората изживеят Божието дело, първото нещо, което научават за Него, е че Той е непонятен, мъдър и прекрасен, и тогава подсъзнателно изпитват страх от Него и усещат тайната на Неговото дело отвъд хоризонта на човешкия разум. Хората искат само да могат да изпълняват Неговите изисквания, да задоволяват Неговите желания; те не искат да Го надминат, защото делото, което Той върши, надхвърля човешкото мислене и въображение и не може да бъде извършено вместо Него от човек. Дори самият човек не осъзнава собствената си недостатъчност, но Бог е проправил нов път за човека и е дошъл да го въведе в един нов и по-красив свят, така че човечеството е направило нова крачка напред и е намерило ново начало. Това, което хората изпитват към Бог, не е възхищение, или по-скоро не е само възхищение. Най-дълбокото им изживяване е страх и любов; те чувстват, че Бог е наистина прекрасен. Той върши дела, които човек не е в състояние да извърши, и казва неща, които човек не е в състояние да каже. Хората, които са изживели Божието дело, винаги изпитват чувства, които не могат да бъдат описани. Хората с достатъчно богат опит могат да разберат Божията любов, да почувстват красотата Му и това, че Неговото дело е толкова мъдро, толкова прекрасно и затова ги дарява с безкрайна сила, създавана около тях. Това не е ужас или любов или случайно уважение, а дълбоко усещане за Божието състрадание и толерантност към човека. Онези обаче, които са изпитали Неговото порицание и правосъдие, усещат Неговото величие и това, че Той не търпи обиди. Дори онези, които са изпитали голяма част от делото Му, не са в състояние да Го разберат; всички, които наистина се боят от Бог, знаят, че Неговото дело не е съизмеримо с човешките представи, а винаги им се противопоставя. Той не се нуждае от абсолютното възхищение или от привидното подчинение на хората — те трябва да постигнат истински страх и истинско покорство. В голяма част от Неговото дело всеки, който има истинско изживяване, развива богобоязливо сърце, което надхвърля възхищението. Чрез Неговото дело на порицание и правосъдие хората са виждали Неговия нрав и вследствие на това имат богобоязливи сърца. Бог предполага необходимостта от страх и послушание, защото Неговото същество и Неговият нрав не са еднакви с тези на сътворено създание и превъзхождат тези на едно сътворено създание. Бог, самодостатъчен и вечен, е несътворен и само Бог е достоен за страх и послушание; човекът не е пригоден за това.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)