331. При все че много хора вярват в Бог, малцина разбират какво означава вярата в Него и какво трябва да правят, за да спазват Божията воля. Причината е, че макар и думата „Бог“ и фрази като „Божието дело“ да са им познати, те не познават Бог, а още по-малко делото Му. Тогава няма нищо чудно, че непознаващите Бог са объркани във вярата си в Него. Хората не приемат сериозно вярата в Бог и това се дължи изцяло на факта, че тя им е твърде чужда, твърде непозната. Затова и не успяват да изпълнят Божиите изисквания. Иначе казано, щом не познават Бог и не познават Неговото дело, те не са годни за целите Му, а още по-малко са способни да удовлетворят волята Му. „Вярата в Бог“ е убеждение, че има Бог — това е най-опростената идея по отношение на вярата в Него. При това убеждението, че има Бог, не е равносилно на искрена вяра в Бог, а е по-скоро просто вярване с подчертан религиозен оттенък. Истинската вяра в Бог означава следното: вярвайки, че цялото мироздание е в Божията власт, човек изживява словото Му и делото Му, пречиства се от порочния си нрав, изпълнява Божията воля и опознава Бог. Само тази духовна пътека може да се нарече „вяра в Бог“. Хората обаче често приемат вярата в Бог като елементарно и разтегливо понятие. Онези, които вярват в Бог по този начин, са далеч от смисъла на вярата и дори и да са вярващи докрай, те никога не ще се сдобият с Божието одобрение, защото са поели по грешен път. До ден днешен някои изповядват вярата си в Него съгласно думи и кухи доктрини. Те не знаят, че са лишени от същността на вярата в Бог и че не са достойни за Неговото одобрение, но въпреки това отправят към Него молитви за избавление и благодат. Нека поспрем за миг, да укротим сърцата си и да се запитаме: възможно ли е вярата в Бог да е най-лесното нещо на света? Възможно ли е вярата в Него да не е нищо повече от приемане на обилната Божия благодат? Дали тези, които вярват в Бог, без да Го познават, или тези, които вярват в Него, но Му се противопоставят, наистина са в състояние да изпълняват волята Му?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

332. Каква е истинската вяра в Бог днес? Тя е да приемеш Божието слово като свой живот реалност и да познаваш Бог от словото Му, за да постигнеш истинска любов към Него. Казано по-ясно, вярата в Бог е, за да можеш да се подчиняваш на Бог, да Го обичаш и да изпълняваш задълженията, които трябва да се изпълняват от Божиите създания. Това е целта на вярата в Бог. Трябва да добиеш знания за прелестта на Бог, за това колко достоен е Бог за почит, за това как Бог извършва делото на спасението в Своите създания и ги прави съвършени — това е най-важното за твоята вяра в Бог. Вярата в Бог е предимно преминаването от живот в плът към живот в любов към Бог; от живот в поквара към живот с живителната сила на Божиите думи. Тя е избавление от властта на Сатана и живот под грижите и защитата на Бог. Тя е способността за постигане на покорство към Бог, а не покорство към плътта. Тя е да позволиш на Бог да спечели цялото ти сърце, да Му позволиш да те направи съвършен и да се освободиш от покварения сатанински нрав. Основната цел на вярата в Бог е могъществото и славата на Бог да се проявят в теб, да изпълниш Божията воля и Божия план и да можеш да свидетелстваш за Бог пред Сатана. Вярата в Бог не бива да се върти около желанието да търсиш знамения и чудеса, нито трябва да бъде заради самата твоя плът. Тя трябва да бъде заради стремежа към познаване на Бог и способността да Му се подчиняваш, и, като Петър, да Му се подчиняваш до смъртта си. Това са основните цели на вярата в Бог. Човек яде и пие Божието слово, за да познае Бог и да Го удовлетвори. Чрез яденето и пиенето на Божието слово получаваш по-голямо познание за Бог и само след това познание можеш да Му се подчиниш. Само ако познаваш Бог, можеш да Го обичаш и това е целта, която човек трябва да постигне в своята вяра в Бог. Ако във вярата ти в Бог винаги се опитваш да търсиш знамения и чудеса, то тогава гледната точка на тази вяра в Бог е погрешна. Вярата в Бог основно е приемането на Божието слово като живот реалност. Целта на Бог се постига само чрез прилагане на практика на Божиите думи от Божията уста и изпълнението им вътре в теб. Вярвайки в Бог, човек трябва да се стреми да бъде усъвършенстван от Бог, да може да се подчини на Бог, както и да бъде напълно покорен на Бог. Ако можеш да се подчиниш на Бог, без да се оплакваш, да зачиташ Божиите желания, да постигнеш величината на Петър, да имаш стила на Петър, за който говори Бог, тогава ще постигнеш успех във вярата в Бог и това ще означава, че си бил спечелен от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всичко се постига чрез Божието слово“)

333. Щом вярата ти в Бог е неподправена, ти трябва да ядеш и пиеш словото Му, да усещаш словото Му и да изживяваш словото Му. Това е същинската вяра в Бог! Ако на думи заявяваш вярата си в Него, но при това не успяваш да претвориш на дело нищо от словото Му и не го превръщаш в реалност, това не е истинска вяра в Бог. По-скоро е като да търсиш хляб, за да утолиш глада си. Ако говориш само за тривиални свидетелства, безполезни неща и повърхностни теми, без да притежаваш и късче от реалността, това не представлява вяра в Бог и ти просто не си разбрал как правилно да изповядваш вярата си в Него. Защо е нужно да ядеш и пиеш, колкото е възможно повече от Божието слово? Ако не поглъщаш и не пиеш думите Му, а едничкият ти стремеж е да се възнесеш на небето, това вяра в Бог ли е? Каква е първата стъпка, която вярващият в Бог да предприеме? По коя пътека Бог прави човека съвършен? Можеш ли да бъдеш усъвършенстван, ако не ядеш и не пиеш Божиите слова? Възможно ли е да бъдеш считан за поданик на Царството, без Божието слово да ти служи за реалност? Точно какво означава вярата в Бог? Като абсолютен минимум вярващите в Бог трябва да са с добри обноски; най-важното обаче е да са напълно отдадени на Божието слово. При никакви обстоятелства не се отричай от словото Му. Чрез Божието слово се достига познанието за Него и изпълнението на волята Му. Един ден всеки народ, вероизповедание, религия и сектор ще бъдат завоювани от словото Му. Бог ще говори директно и всички хора ще държат Божиите слова в ръцете си — така ще бъде усъвършенствано човечеството. Отвътре и отвън, Божието слово прониква навсякъде: човеците ще изричат думите Му с устата си, ще практикуват в съгласие със словото Му и ще го пазят в сърцата си — така ще бъдат потопени в Божието слово вътрешно и външно. Тъй ще бъде усъвършенствано човечеството. Онези, които изпълняват Божиите намерения и са достойни да свидетелстват за него — това са хората, които са добили Божието слово като своя реалност.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Епохата на Царството е Епоха на Словото“)

334. Днес, за да вярваш в практическия Бог, трябва да поемеш по правия път. Ако вярваш в Бог, трябва не само да търсиш благословии, но и да Го обичаш, и да Го познаваш. Чрез Неговото просветление, чрез твоите собствени индивидуални стремежи можеш да се храниш и поиш от Неговото слово, да постигнеш истинско разбиране за Бог и да имаш истинска любов към Него, извираща от дълбините на сърцето ти. С други думи, когато любовта ти към Бог е най-истинска и никой не може да я унищожи или да ѝ попречи, в този момент си на прав път относно вярата ти в Бог. Това доказва, че принадлежиш на Бог, защото сърцето ти вече е Божие притежание и нищо друго не може да те завладее. Чрез твоя опит, чрез цената, която си платил, и чрез Божието дело ти си в състояние да развиеш доброволна любов към Бог — и когато го направиш, ще се освободиш от влиянието на Сатана и ще заживееш в светлината на Божието слово. Само когато си се освободил от влиянието на тъмнината, може да се каже, че си придобил Бог. Във вярата си в Бог трябва да се стремиш към тази цел. Това е задължение на всеки от вас. Никой от вас не бива да се задоволява със сегашното състояние на нещата. Не може да имаш две мнения по отношение на Божието дело, нито да се отнасяш към него лекомислено. Трябва да мислиш за Бог във всяко отношение и по всяко време, и да правиш всичко заради Него. И винаги, когато говориш или действаш, трябва да поставяш интересите на Божия дом на първо място. Само така можеш да бъдеш човек според Божието сърце.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог“)

335. Може би си мислиш, че вярата в Бог означава да страдаш или да правиш всякакви неща за Него; може би си мислиш, че целта на вярата в Бог е да бъде успокоена плътта ти, всичко в твоя живот да върви гладко или да ти е удобно и спокойно във всичко. Никоя от тези цели обаче не трябва да се свързва с вярата на хората в Бог. Ако вярваш, защото имаш такива цели, тогава гледната ти точка не е правилна и за теб е просто невъзможно да бъдеш усъвършенстван. Божиите действия, Божият праведен нрав, Неговата мъдрост, Неговите слова, както и Неговата чудесна природа и неразгадаемост са все неща, които хората трябва да разбират. Като имаш това разбиране, трябва да го използваш, за да освободиш сърцето си от всякакви лични изисквания, надежди и представи. Само като се освободиш от тези неща, ти ще можеш да изпълниш условията, които Бог изисква, и само по този начин можеш да имаш живот и да удовлетвориш Бог. Целта на вярата в Бог е Той да бъде удовлетворен и да се живее според нрава, който Той изисква, така че Неговите действия и слава да се проявят чрез тази група недостойни хора. Това е правилната гледна точка за вярата в Бог, както и целта, към която трябва да се стремиш. Трябва да имаш правилна гледна точка за вярата в Бог и да се стремиш да получиш Божиите слова. Трябва да ядеш и да пиеш Божиите слова и трябва да можеш да живееш според истината, и по-специално трябва да можеш да виждаш Неговите практически дела, Неговите прекрасни дела в цялата вселена, както и практическите дела, които Той върши в плът. Чрез своя практически опит хората могат да оценят точно как Бог действа върху тях и каква е Неговата воля за тях. Целта на всичко това е да се отстрани поквареният сатанински нрав на хората. След като си пропъдил от себе си цялата нечистота и неправедност, след като си отхвърлил грешните си намерения и след като си развил истинска вяра в Бог — само с истинска вяра можеш истински да обичаш Бог. Можеш да обичаш истински Бог само ако стъпиш на основата на своята вяра в Него. Можеш ли да обикнеш Бог, без да вярваш в Него? След като вярваш в Бог, не можеш да чувстваш неяснота по този въпрос. Някои хора се изпълват със сила, щом видят, че вярата в Бог ще им донесе благословения, но след това губят цялата си енергия, щом видят, че трябва да изтърпят облагородявания. Това вяра в Бог ли е? В крайна сметка ти трябва да постигнеш пълно и безпрекословно подчинение пред Бог във вярата си. Ти вярваш в Бог, но все още имаш изисквания към Него, имаш много религиозни представи, от които не можеш да се откажеш, лични интереси, които не можеш да изоставиш, и все още търсиш блаженства на плътта и искаш Бог да спаси плътта ти, да спаси душата ти — всичко това е поведение на хора, които имат погрешна гледна точка. Въпреки че хората с религиозни убеждения вярват в Бог, те не се стремят да променят своя нрав и не се стремят към познание за Бог, а преследват единствено интересите на плътта си. Много от вас имат вяра, която спада към категорията на религиозните убеждения; това не е истинска вяра в Бог. За да повярват в Бог, хората трябва да имат сърце, което е готово да страда за Него, и воля да се предадат. Ако хората не изпълнят тези две условия, тогава тяхната вяра в Бог не е сериозна и те няма да могат да постигнат промяна в нрава си. Само хората, които искрено се стремят към истината, търсят познание за Бог и се стремят към живота, са тези, които наистина вярват в Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“)

336. След толкова много години видях много хора, които вярват в Бог. В какво е превърнала Бог тяхната вяра в умовете им? Някои хора вярват в Бог така, сякаш Той е просто празно пространство. Тези хора нямат отговор на въпросите за съществуването на Бог, защото не могат нито да почувстват, нито да усетят Неговото присъствие или отсъствие, да не говорим за това да го видят ясно или да го разберат. Подсъзнателно тези хора мислят, че Бог не съществува. Други вярват в Бог, сякаш Той е човек. Тези хора мислят, че Той не може да направи всички неща, които и те не могат да направят, и че Той трябва да мисли, както те мислят. Тяхното определение за Бог е „невидима и недосегаема личност“. Има и група хора, които вярват, че Бог е подобен на марионетка; тези хора смятат, че Бог няма емоции. Те мислят, че Бог е глинена статуя и че когато е изправен пред даден проблем, Бог няма отношение, гледна точка или идеи; те смятат, че Той е оставен в ръцете на човечеството. Хората просто вярват в това, в което искат да вярват. Ако Го направят велик, значи Той е велик; ако Го направят малък, значи Той е малък. Когато хората съгрешават и се нуждаят от Божията милост, толерантност и любов, те приемат, че Бог трябва да прояви Своята милост. Тези хора измислят „Бог“ в собствените си умове и след това карат този „Бог“ да изпълнява техните изисквания и да удовлетворява всичките им желания. Без значение кога, къде и какво правят тези хора, те ще възприемат тази фантазия в отношението си към Бог и във вярата си. Има дори такива, които, след като са раздразнили Божия нрав, продължават да вярват, че Той може да ги спаси, защото приемат, че Божията любов е безгранична и Неговият нрав е справедлив, и че колкото и да бъде обиждан от човека, Той няма да си спомни нищо от това. Те мислят, че тъй като човешките недостатъци, прегрешения и неподчинение са моментни прояви на човешката природа, Бог ще даде възможности на хората, ще бъде толерантен и търпелив към тях; те вярват, че Бог ще продължи да ги обича, както преди. Така те хранят големи надежди, че ще постигнат спасение. Всъщност независимо от това как хората вярват в Бог, ако не се стремят към истината, Той ще има отрицателно отношение към тях. Това е така, защото с течение на твоята вяра в Бог, въпреки че си взел книгата с Божието слово и си гледал на нея като на съкровище, и я изучаваш и четеш всеки ден, ти си оставил истинския Бог настрана. Смяташ Го за празно пространство или просто за човек — а някои от вас смятат, че Той не е по-различен от марионетка. Защо го казвам по този начин? Правя така, защото според Мен, независимо дали си изправен пред някакъв проблем, или се сблъскваш с някакво обстоятелство, нещата, които съществуват в твоето подсъзнание, нещата, които пораждаш вътрешно, никога не са имали връзка с Божието слово или с преследването на истината. Ти знаеш само това, което ти самият мислиш, каква е твоята собствена гледна точка, а след това налагаш своите идеи и мнения на Бог. В ума ти те се превръщат в Божиите гледни точки и ти ги определяш за стандарти, които неотклонно спазваш. С течение на времето подобно поведение те отдалечава все повече и повече от Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне“)

337. Защо вярваш в Бог? Повечето хора са объркани от този въпрос. Те винаги имат две напълно различни гледни точки относно практическия Бог и Бог в небето, което показва, че те вярват в Бог не за да Му се подчиняват, а за да получат определени облаги или за да избегнат страданието от някакво бедствие; само тогава те са донякъде покорни. Тяхното покорство е условно; то е с оглед на техните лични перспективи и им е натрапено. И така, ти защо по-точно вярваш в Бог? Ако е само заради твоите перспективи и твоята съдба, би било по-добре изобщо да не вярваш. Такава вяра е самозаблуда, самоувереност и самовъзхищение. Ако вярата ти не е изградена върху основата на послушание към Бог, в крайна сметка ще бъдеш наказан за това, че Му се противопоставяш. Всички онези, които не се стремят към послушание към Бог във вярата си, Му се противопоставят. Бог иска хората да търсят истината, да жадуват за Неговите думи, да ядат и пият Неговите думи и да ги прилагат на практика, за да могат да постигнат послушание към Бог. Ако това са истинските ти намерения, тогава Бог със сигурност ще те издигне и със сигурност ще бъде милостив към теб. Това е несъмнено и непроменимо. Ако намерението ти не е да се подчиняваш на Бог и имаш други цели, тогава всичко, което казваш и правиш — твоите молитви към Бог и дори всяко твое действие — ще бъде противопоставяне срещу Него. Може да си любезен и вежлив, всяко твое действие и израз може да изглеждат правилни и може да изглежда, че си покорен, но когато става въпрос за твоите намерения и твоите възгледи относно вярата в Бог, всичко, което правиш, е в противовес на Бог; всичко, което правиш, е зло. Хората, които изглеждат послушни като овце, но в чиито сърца се таят зли намерения, са вълци в овчи кожи. Те директно обиждат Бог и Бог няма да пощади нито един от тях. Светият Дух ще разкрие всеки един от тях и ще покаже на всички, че онези, които са лицемери, със сигурност ще бъдат презрени и отхвърлени от Светия Дух. Не се тревожи: Бог ще си разчисти сметките и ще се справи с всеки един от тях на свой ред.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Във вярата си в Бог трябва да се подчиняваш на Бог“)

338. Най-голямата грешка на хората по отношение на вярата им в Бог е, че вярват само на думи, а Бог напълно отсъства от ежедневието им. Всички хора наистина вярват в съществуването на Бог, но Бог не е част от ежедневието им. Устите им изричат много молитви към Бог, но Той заема малко място в сърцата им и затова ги изпитва отново и отново. Тъй като хората са нечисти, Бог няма друга алтернатива, освен да ги подложи на изпитания, за да се засрамят и да опознаят себе си в тези изпитания. В противен случай хората ще се превърнат в потомци на архангела и ще стават все по-покварени. В процеса на своята вяра в Бог всеки човек отхвърля много от личните си намерения и цели под Божието непрестанно пречистване. В противен случай Бог нямаше да може да използва никого и да върши в хората необходимото Си дело. Бог първо пречиства хората и посредством този процес те могат да опознаят себе си и Бог може да ги промени. Само тогава Бог влага живота Си в тях и само така сърцата им могат да бъдат напълно обърнати към Него. Затова казвам, че да вярваш в Бог не е толкова просто, колкото твърдят хората. Според Бог, ако имаш само знание, но не живееш според Неговото слово и ако се ограничиш единствено до собственото си знание, но не практикуваш истината или не живееш според Божието слово, то това е доказателство, че все още нямаш боголюбиво сърце, и показва, че то не Му принадлежи. Човек може да познае Бог, като повярва в Него: това е крайната цел и е целта на човешкия стремеж. Трябва да положиш усилия да живееш според Божиите думи, така че те да могат да се осъществят на практика. Ако имаш само доктринално познание, то вярата ти в Бог няма да доведе до нищо. Единствено, ако едновременно практикуваш и живееш според Неговото слово, твоята вяра може да се счита за пълна и в съответствие с Божията воля.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог“)

339. Ти вярваш в Бог и Го следваш, така че трябва да имаш боголюбиво сърце. Трябва да се отърсиш от покварения си нрав, да се стремиш да удовлетвориш Божието желание и да изпълниш дълга си на Божие създание. Тъй като вярваш в Бог и Го следваш, трябва да бъдеш всеотдаен, да нямаш изисквания, да не правиш лични избори и да изпълниш Божията воля. Тъй като си създание, трябва да се подчиниш на Господа, който те е създал, защото в същността си ти нямаш власт над себе си и не си господар на съдбата си. Тъй като вярваш в Бог, трябва да търсиш святост и промяна. Тъй като си сътворен от Бог, трябва да се придържаш към дълга си, да си знаеш мястото и да не предприемаш нищо извън присъщия си дълг. Целта не е да се почувстваш ограничен или подтиснат от догмата. Напротив, това е пътят, по който ще можеш да изпълниш дълга си и това е постижимо — и се очаква да бъде постигнато — от всички праведни.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек“)

340. Най-ключовото изискване за вярата на човека в Бог е да подходи с чисто сърце, напълно да се посвети и истински да се подчини. Най-трудно за човека е да отдаде целия си живот в замяна на искрена вяра, чрез която може да добие пълната истина и да изпълни своя дълг на Божие създание. Ето това е непостижимо за провалилите се и е още по-непостижимо за неуспелите да намерят Христос. Защото човекът не съумява напълно да се посвети на Бог, не желае да изпълни дълга си към Създателя, видял е истината, но я избягва и върви по свой собствен път, а това винаги е пътят, вече извървян от провалилите се, защото човекът все се противопоставя на небесата и неизменно се проваля, вечно се поддава на козните на Сатана и се оплита в собствените си мрежи. Защото човекът не познава Христос, не умее да осъзнае и изживее истината, твърде горещо почита Павел и твърде силно жадува за рая; защото човек вечно настоява Христос да му се подчинява и заповядва за това на Бог — поради всичко това, великите личности и изживелите всички превратности в света си остават смъртни и в кончината си понасят Божието порицание. За тези хора мога да кажа само, че смъртта им е трагична и че последствието за тях, а именно смъртта им, не е без основание. Нима техният провал не е още по-непоносим по законите на небесата? Истината идва от света на хората, но Христос е проводник на тази истина сред тях. Нейният първоизточник е Христос, тоест Самият Бог, докато човекът е лишен от такава способност. Но Христос само предава истината; Той не идва, за да отсъди дали човек ще успее в стремежа си към истината. Следователно, успехът или неуспехът в търсенето на истината изцяло зависи от стремежа на търсещия. Успехът или неуспехът на човека в търсенето на истината никога не са имали нищо общо с Христос, а са предопределени от стремежа му. Човекът не може да вини Бог нито за предназначеното му място, нито за своя успех или провал, така че Бог да носи този товар, защото това не е въпрос, с който Самият Бог да се занимава, а е пряко свързан с дълга на Божиите създания. Повечето хора имат известни познания за търсенето и предназначеното място на Петър и Павел, но въпреки това са запознати само с изхода на Петър и Павел и остават невежи за тайната зад успеха на Петър или за недостатъците, довели до неуспеха на Павел. И тъй, ако сте напълно неспособни да прозрете същността на тяхното търсене, то търсенето на повечето от вас все пак ще е обречено на неуспех, а дори и малцина от вас да успеят, те пак няма да са равни на Петър. Ако в стремежа си си поел по правилния път, може да се надяваш на успех; ако пък, в търсене на истината, си поел по грешен път, ти никога няма да можеш да постигнеш успех и краят ти ще бъде същият като на Павел.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек“)

341. Ако вярваш в Бог, тогава трябва да Му се подчиняваш, да прилагаш истината на практика и да изпълняваш всички свои задължения. Освен това трябва да разбереш какво следва да преживееш. Ако преживяваш само справяне, дисциплиниране и съдене, ако можеш само да се радваш на Бог, но не и да усетиш кога Той те дисциплинира или се справя с теб — това е неприемливо. Вероятно в този случай на облагородяване ще успееш да защитиш своята позиция, но това все още не е достатъчно; ти трябва да продължиш да вървиш напред. Урокът да обичаш Бог никога не спира и няма край. Хората смятат, че да вярваш в Бог е нещо изключително просто, но след като придобият практически опит, разбират, че вярата в Бог не е толкова проста, колкото си представят. Когато Бог работи с цел да облагороди човека, човекът страда. Колкото по-облагороден е един човек, толкова по-боголюбиво ще е сърцето му и толкова повече Божието могъщество ще се разкрива в него. И обратното, колкото по-малко облагородяване получава човек, толкова по-малко боголюбиво ще е сърцето му и толкова по-малко Божието могъщество ще се разкрива в него. Колкото по-голямо е облагородяването и болката на такъв човек и колкото повече мъчения преживява той, толкова по-дълбока ще бъде неговата любов към Бог, толкова по-истинска ще стане вярата му в Бог и толкова по-задълбочени ще бъдат знанията му за Него. В своя опит ще видиш хора, които страдат много, докато биват облагородявани, хора, с които Бог се справя много и които много дисциплинира, и ще видиш, че именно тези хора хранят дълбока обич към Бог и имат по-задълбочени и проникновени знания за Него. Онези, които не са имали опита да се справят с тях, имат само повърхностни знания и могат да кажат само: „Бог е толкова добър, Той дарява хората с благодат, за да могат те да Му се радват“. Когато хората са преживявали справяне и дисциплиниране, те могат да говорят за истинското знание за Бог. Така че колкото по-чудно е Божието дело в човека, толкова по-ценно и значимо е то. Колкото по-неразгадаемо е то за теб и колкото е по-несъвместимо с твоите представи, толкова по-успешно Божието дело може да те завоюва, да те спечели и да те доведе до съвършенство. Колко голямо е значението на Божието дело! Ако Бог не облагородяваше човека по този начин, ако не работеше по този метод, тогава Неговото дело щеше да бъде безрезултатно и нямаше да има никакво значение. В миналото беше казано, че Бог ще избере и спечели тази група хора и че ще ги направи пълноценни в последните дни; това има изключително значение. Колкото по-голямо е делото, което Той извършва във вас, толкова по-дълбока и по-чиста е вашата любов към Бог. Колкото по-голямо е Божието дело, толкова по-способен става човек да разбере нещо от мъдростта на Бог и толкова по-задълбочено става човешкото познание за Него.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“)

342. Вярата в Бог изисква послушание към Него и преживяване на Неговото дело. Бог е извършил толкова много дела — може да се каже, че за хората всичко това е усъвършенстване, облагородяване и дори повече — порицание. Не е имало нито една стъпка от Божието дело, която да е била в съответствие с човешките представи. Това, на което хората се радваха, са строгите Божии думи. Когато Бог дойде, хората трябва да се наслаждават на Неговото величие и на Неговия гняв. Въпреки това, независимо колко строги могат да бъдат думите Му, Той идва, за да спаси и усъвършенства човечеството. Като създания хората трябва да изпълняват задълженията, които трябва, и да свидетелстват за Бог сред облагородяването. Във всяко изпитание те трябва да поддържат свидетелството, което трябва да дават, и да го правят гръмко в името на Бог. Човек, който прави това, е победител. Независимо от това как Бог те облагородява, ти оставаш напълно уверен и никога не губиш доверие в Него. Ти правиш това, което човек трябва да прави. Това е, което Бог изисква от човека, и човешкото сърце трябва да може напълно да се върне към Него и да се обърне към Него във всеки следващ момент. Това е победител. Тези, които Бог нарича „победители“, са онези, които все още са способни да свидетелстват и да запазят своята увереност и преданост към Бог, когато са под влиянието на Сатана и когато са обсадени от Сатана, т.е. когато се намират сред силите на тъмнината. Ако ти все още си в състояние да запазиш чисто сърце пред Бог и да поддържаш искрената си любов към Бог независимо от всичко, тогава стоиш като свидетел пред Бог и това е, което Бог нарича „победител“. Ако стремежът ти е отличен, когато Бог те благославя, но ти отстъпваш без Неговите благословии, това чистота ли е? Тъй като си сигурен, че този път е истински, трябва да го следваш докрай. Трябва да поддържаш предаността си към Бог. Тъй като си видял, че Самият Бог е дошъл на земята, за да те усъвършенства, трябва да отдадеш сърцето си изцяло на Него. Ако все още можеш да Го следваш, независимо от това какво прави Той, дори в самия край Той да определи неблагоприятен за теб изход, това е запазване на чистотата ти пред Бог. Да принесеш свято духовно тяло и чиста девица на Бог означава да запазиш искреното си сърце пред Бог. За човечеството искреността е чистота, а способността да бъдеш искрен пред Бог е поддържане на чистота. Това е, което трябва да приложиш на практика. Когато трябва да се молиш, моли се; когато трябва да се събираш в общение, прави го; когато трябва да пееш химни, пей химни; и когато трябва да се откажеш от плътта, откажи се от плътта. Когато изпълняваш дълга си, не го претупвай; когато си изправен пред изпитания, стой твърдо. Това е преданост към Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да поддържаш предаността си към Бог“)

343. Когато Моисей удари скалата и водата, дарена от Йехова, избликна, това беше заради неговата вяра. Когато Давид свиреше на лира в прослава на Мен, Йехова — със сърце, изпълнено с радост — това беше заради вярата му. Когато Йов загуби добитъка си, който изпълваше планините, и несметните маси от богатство, и тялото му беше покрито с възпалени циреи, това беше заради вярата му. Когато чу Моя глас, гласа на Йехова, и видя славата Ми, славата на Йехова, това беше заради вярата му. Това, че Петър последва Исус Христос, се дължеше на неговата вяра. Това, че беше прикован на кръста заради Мен и даде славно свидетелство, също се дължеше на неговата вяра. Когато Йоан видя славния образ на Човешкия Син, това се дължеше на неговата вяра. Когато съзря видението от последните дни, това беше още повече поради неговата вяра. Причината, поради която така наречените множества от езически народи получиха Моето откровение и разбраха, че съм се завърнал в плът, за да върша делото Си сред хората, също е поради тяхната вяра. Всички онези, които са поразени от суровите Ми думи и въпреки това са утешени от тях и са спасени — не са ли го направили поради вярата си? Хората са получили толкова много заради вярата си и това не винаги е било благословия. Те може да не получат щастието и радостта, които изпитваше Давид, или да не получат вода, дарена от Йехова, както Моисей. Например Йов беше благословен от Йехова заради вярата си, но пак го сполетяха беди. Независимо дали сте получили благословия, или ви е сполетяла беда, и двете събития са благословени. Без вяра не би могъл да получиш това дело на завоюване, а още по-малко да видиш делата на Йехова, които са на показ пред очите ти днес. Не би могъл да ги видиш, а още по-малко да ги получиш. Тези напасти, тези бедствия и всички присъди — ако не бяха те сполетели, щеше ли да можеш да видиш делата на Йехова днес? Днес вярата е тази, която ти позволява да бъдеш завоюван, и именно твоето завоюване ти позволява да имаш вяра във всяко дело на Йехова. Само благодарение на вярата ти получаваш такова порицание и съд. Чрез това порицание и съд ти си завоюван и усъвършенстван. Без порицанието и съда, които получаваш днес, твоята вяра би била напразна, защото ти не би познал Бог; независимо от това, колко вярваш в Него, вярата ти би останала само празни думи, необосновани в реалността. Едва след като получиш това дело на завоюване, дело, което те прави напълно покорен, твоята вяра става истинска и изпитана, а сърцето ти се обръща към Бог. Дори да получиш страшна присъда и проклятие заради тази дума „вяра“, ти все пак имаш истинска вяра и получаваш най-истинското, най-реалното и най-ценното нещо. Това е така, защото само в хода на съда ти виждаш крайната цел на Божиите творения; в този съд ти виждаш, че Създателят трябва да бъде обичан; в това дело на завоюване ти виждаш Божията ръка; в това завоюване ти разбираш напълно човешкия живот; в това завоюване ти спечелваш правилния път на човешкия живот и разбираш истинското значение на думата „човек“; единствено в това завоюване ти виждаш справедливия нрав на Всемогъщия и Неговия красив, славен лик; в това дело на завоюването ти научаваш за произхода на човека и разбираш цялата „безсмъртна история“ на човечеството; в това дело на завоюване ти разбираш предците на човечеството и произхода на човешката поквара; в това завоюване ти получаваш радост и утеха, както и безкрайно порицание, дисциплина и думи на упрек от Създателя към човечеството, което е създал; в това завоюване ти получаваш благословии, но и бедствия, които се полагат на човека… Не е ли всичко това заради зрънцето вяра, която имаш? И не укрепна ли твоята вяра, след като спечели тези неща? Не си ли спечелил извънредно много?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (1)“)