344. Сега е Епохата на царството. От това дали си навлязъл в реалността на Божието слово и дали то се е превърнало в твоя живот реалност зависи дали си пристъпил в тази нова епоха. Божието слово се явява на всеки човек, така че, в крайна сметка всички хора да живеят в света на Божието слово, и Неговото слово да просветли и озари всеки човек отвътре. Ако през това време четеш нехайно Божието слово и то не те интересува, значи си в погрешно състояние. Ако си неспособен да навлезеш в Епохата на словото, тогава Светият Дух няма да върши делото в теб. Но ако си навлязъл в новата епоха, Той ще извърши Своето дело. Какво можеш да сториш в зората на Епохата на словото, за да добиеш делото на Светия Дух? В сегашната епоха и сред вас Бог ще постигне следното: всеки човек ще изживее Божието слово, ще бъде способен да прилага истината на практика и ще възлюби Бог от сърце. Всички хора ще ползват Божието слово като своя основа и като своя реалност и ще имат богобоязливи сърца. И така, чрез практикуването на Божиите слова, човекът ще царува с Бог. Това е делото, което ще бъде осъществено от Бог. Можеш ли да живееш, без да четеш словата Му? Днес мнозина чувстват, че не могат да пропуснат Неговите думи дори и за ден или два. Те имат нужда да четат словото Му всеки ден, а ако времето не позволява, им стига да го слушат. Това е усещането, с което Светият Дух дарява хората и това е начинът, по който им въздейства. Иначе казано, Той контролира хората чрез словата Си, за да навлязат в реалността на Божието слово. Ако след едничък ден, в който не си погълнал и отпил от словото Му, изпитваш непоносима тъмнина и жажда, това е знак, че си докоснат от Светия Дух и че Той не се е отвърнал от теб. Това означава, че ти си в този поток. Ако обаче след ден-два без поглъщане и отпиване от Божието слово не изпитваш нищо, ако не си жаден, ако въобще не си развълнуван, това означава, че Светият Дух се е отвърнал от теб. Това е знак, че има някакъв проблем със състоянието ти; че не си навлязъл в Епохата на словото и че си от изостаналите. Бог ползва слова, за да контролира хората; чувстваш се добре, когато ядеш и пиеш Божиите слова. Ако ли не, нямаш път, който да следваш. Думите Божии са храна за хората; те са ръководната им сила. В Библията е писано, че „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4). Днес Бог ще довърши това дело и ще постигне този факт във вас. Как в миналото хората се успявали да прекарват много дни, без да четат Божието слово, и при все това са успявали да се хранят и да работят както обикновено, докато днес това е невъзможно? В тази епоха Бог използва предимно слова, за да контролира всичко. Човекът е съден и усъвършенстван чрез Божиите слова и накрая е отведен в царството от тези слова. Само Божиите слова могат да предоставят живота на човека и само те могат да му дават светлина, и само словата Му могат да дадат на човека път на практикуване, особено в Епохата на царството. Стига да не се отклониш от реалността на Божиите слова и ежедневно да ядеш и пиеш словата Му, Бог ще те доведе до съвършенство.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епохата на словото)

345. В Божиите слова се съдържат истините, които хората трябва да притежават — нещата, които са най-полезни и помагат най-много на хората. Те са тонизиращото средство и препитанието, от които се нуждаят вашите тела, нещата, които помагат на хората да възстановят своята нормална човешка природа, и истините, с които хората трябва да бъдат въоръжени. Колкото повече практикувате Божиите слова, толкова по-бързо ще расте вашият живот; колкото повече практикувате Божиите слова, толкова по-ясна ще става истината за вас. Докато духовният ви ръст расте, вие ще виждате нещата от духовния свят по-ясно и ще имате повече сила да възтържествувате над Сатана. Голяма част от истината, която не разбирате, ще стане ясна, когато практикувате Божиите слова. Повечето хора се задоволяват само с разбирането на буквалния аспект на Божиите слова и се фокусират върху това да се въоръжават с доктрини, вместо да преживяват и да навлизат по-дълбоко в практиката — не е ли това пътят на фарисеите? Може ли човек да придобие реалността на фразата „да имаш Божиите слова за свой живот“, като прави това? Животът на хората може да расте само чрез практикуване на Божиите слова; той не расте просто от четенето им. Ако вярваш, че стига да разбираш Божиите слова, ще имаш живот и духовен ръст, тогава твоето разбиране е изкривено. Истинското разбиране на Божиите слова се постига, когато практикуваш истината; трябва да разбереш, че „само чрез практикуване на истината тя може изобщо да бъде разбрана“. Днес, след като си чел Божиите слова, можеш само да кажеш, че си запознат с Божиите слова, но не можеш да кажеш, че ги разбираш. Някои казват, че човек първо трябва да разбере истината, преди да може да я практикува, но това е само отчасти вярно, не е напълно точно. Преди да имаш познание за дадена истина, това е времето, когато не си преживял тази истина. Да считаш, че разбираш тази истина, когато чуеш за нея в проповед, не е истинско разбиране — това е просто овладяване на буквалния аспект на тази истина, без да се разбира истинското значение в нея. Само познаването на повърхностния слой на истината не означава, че действително разбираш истината или имаш познание за нея; истинското значение на истината идва от преживяването ѝ. Следователно само когато преживяваш истината, можеш да я разбереш, и само чрез преживяване можеш да схванеш скритите ѝ части. Задълбочаването на твоето преживяване е единственият начин да схванеш подтекста на истината и да разбереш нейната същност. Следователно само когато имаш истината, си способен да бродиш свободно по света. Ако нямаш истината, забрави за това да накараш много религиозни хора да се съобразяват с теб — дори членовете на твоето семейство няма да се съобразяват с теб. Без истината си като носеща се снежинка, но с истината можеш да бъдеш щастлив и свободен, и никой не може да те нападне. Колкото и силна да е една теория, тя не може да надделее над истината. С истината можеш да преобърнеш небето и земята и да преместиш планини и морета; без истината дори личинки биха могли да пробият града ти. Това е очевиден факт.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. След като разберете истината, трябва да я приложите на практика)

346. Бог не изисква от хората просто да са способни да говорят за реалността; това би било твърде лесно, нали? Защо тогава Бог говори за навлизане в живота? Защо Той говори за промяна? Ако хората могат да говорят единствено празни приказки за реалността, могат ли да постигнат промяна в нрава си? Обучаването на група хора, за да станат добри войници на царството, не означава да ги обучиш да станат хора, които могат само да говорят за реалност или които могат да се хвалят; по-скоро означава да ги обучиш да станат хора, които могат постоянно да изживяват Божиите слова, да не отстъпват пред никакви препятствия, с които се сблъскват, и да живеят постоянно според Божиите слова и да не се връщат към света. Това е реалността, за която говори Бог; това е Божието изискване към човека. Затова недей да смяташ, че реалността, за която говори Бог, е прекалено проста. Само по себе си просветлението от Светия Дух не е равносилно на притежаване на реалността. Това не е човешки духовен ръст — това е Божията благодат, за която човекът не допринася с нищо. Всеки човек трябва да понесе страданията на Петър и още повече — да притежава славата на Петър, която да изживее, след като е придобил Божието дело. Само това може да се нарече реалност. Не мисли, че владееш реалността само защото можеш да говориш за нея — това е заблуда. Такива мисли не са в съгласие с Божиите намерения и нямат истинско значение. Не казвай такива неща в бъдеще — потуши подобни приказки! Всички, които имат нелепо разбиране за Божиите слова, са невярващи. Те не притежават реални познания, още по-малко пък реален духовен ръст; те са невежи хора, на които им липсва реалност. С други думи, всички, които живеят извън същността на Божиите слова, са невярващи. Онези, определени от хората като невярващи, са зверове в очите на Бог, а тези, които Бог смята за невярващи, са хора, които не приемат Божиите слова за свой живот. Затова може да се каже, че онези, които не владеят реалността на Божиите слова и не ги изживяват са невярващи. Божието желание е да накара всеки да изживее реалността на Неговите слова — не просто да накара всеки да говори за реалността, а нещо повече — да даде възможност на всеки да изживее реалността на Неговите слова.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само прилагането на истината на практика е притежаване на реалността)

347. Постигането на истинско разбиране на Божиите слова не е никак лесно. Не мислете по следния начин: „Мога да тълкувам буквалното значение на Божиите слова и всички казват, че тълкуванието ми е добро, и ми вдигнат палец, значи разбирам Божиите слова.“ Това не е същото като разбирането на Божиите слова. Ако сте придобили известна светлина от Божиите слова и сте разбрали истинското им значение, ако можете да изразите намерението, което се крие зад тях, и какво въздействие ще постигнат накрая — ако имате ясно разбиране за всички тези неща, може да се смята, че имате известно разбиране за Божиите слова. Следователно, разбирането на Божиите слова не е толкова просто. Това, че можете да дадете цветисто, преувеличено обяснение на буквалното значение на Божиите слова, не означава, че ги разбирате. Колкото и да можете да обясните буквалното им значение, обяснението ви все още се основава на човешкото въображение и човешкия начин на мислене. Това е безполезно! Как можете да разберете Божиите слова? Ключът е в това да се търси истината вътре в тях. Само така можете да разберете истински Божиите слова. Бог никога не изрича празни думи. Всяко изречение, което Той произнася, съдържа подробности, които със сигурност ще бъдат разобличени по-нататък в Неговите слова и могат да бъдат изразени по различен начин. Човекът не може да разбере начините, по които Бог изразява истината. Божиите слова са много проникновени и не могат да се разберат лесно посредством човешкия начин на мислене. Хората могат да открият почти пълното значение на всеки аспект от истината, стига да положат усилия. Подробностите, които остават, трябва да бъдат попълнени от тях по време на последващото им изживяване чрез просветлението на Светия Дух. От една страна е размишляването върху Божиите слова, разбирането им и търсенето на конкретното им съдържание, като ги четем. От друга страна е разбирането на значението на Божиите слова чрез изживяването им и получаването на просветление от Светия Дух. Чрез постоянен напредък в тези два аспекта можете да започнете да разбирате Божието слово. Ако го тълкувате буквално, на текстово ниво или въз основа на собственото си мислене и представи, тогава дори да го обяснявате с цветисти украси, все още не разбирате истината и все още всичко се основава на човешкото мислене и представи. То не се получава от просветлението на Светия Дух. Хората са склонни да тълкуват Божиите слова въз основа на своите идеи и представи и дори могат да изтълкуват неправилно Божиите слова извън контекста, заради което са предразположени към погрешно разбиране и са склонни да съдят Бог, а това е обезпокоително. Затова истината се постига главно чрез разбиране на Божиите слова и чрез просветлението от Светия Дух. Да си способен да разбереш и обясниш буквалното значение на Божието слово не означава, че си придобил истината. Ако разбирането на буквалното значение на Божието слово означаваше, че разбирате истината, тогава щеше да е достатъчно да имате малко образование и познания, така че защо ще се нуждаете от просветлението на Светия Дух? Дали Божието дело е нещо, което човешкият ум може да разбере? Затова разбирането на истината не се основава на човешки идеи или представи. Имате нужда от просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух, за да придобиете истинско познание за преживяване. Това е процесът на разбиране и придобиване на истината, който е и необходимо условие.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

348. Ако ти си чел много от Божиите слова, но разбираш само буквалното им значение и не се опитваш да преживееш Божиите слова чрез реални ситуации, тогава ти няма да познаваш Божиите слова и за теб Божиите слова няма да бъдат живот, а просто мъртви слова. А ако се придържаш само към мъртви слова, тогава не можеш да схванеш същността на Божиите слова, нито ще познаваш Неговите намерения. Само когато преживяваш Неговите слова в своите действителни преживявания, духовното значение на Божиите слова ще ти се разкрие. Само чрез преживяване можеш да схванеш духовното значение на много истини и да отключиш тайните на Божиите слова. Ако не прилагаш Божиите слова на практика, тогава независимо колко ясно говори Бог, всичко, което имаш в ръцете си, са празни думи и доктрини, които се превръщат в твои религиозни правила. Фарисеите не правеха ли точно това? Ако практикувате и преживявате Божието слово, то става практическо за вас; ако не търсите да се стремите да го практикувате, тогава Божието слово за вас е не много повече от легендата за третото небе. Всъщност процесът на вярване в Бог за вас е процесът на преживяване на Неговите слова и на това да бъдете придобити от Него. За да го кажа малко по-ясно, да вярваш в Бог означава да опознаеш и разбереш Неговите слова, и да преживяваш и изживяваш Неговите слова; това е реалността на вашата вяра в Бог. Ако вярвате в Бог само с надеждата за вечен живот, без да се стремите към практикуване на Божиите слова и навлизане в истината реалност, тогава всички сте глупаци. Това би било като да отидеш на пиршество и само да гледаш вкусните ястия и да си ги отбелязваш наум, без всъщност да вкусиш някое от тях или да ядеш или пиеш някое от тях. Няма ли такъв човек да е глупак?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. След като разберете истината, трябва да я приложите на практика)

349. Божиите изисквания към хората не са чак толкова високи. Ако хората практикуват усърдно и искрено, те ще получат „положителна оценка“. Истината е, че постигането на разбиране, познание и осмисляне на истината е по-сложно, отколкото практикуването на истината. Първо практикувай толкова, колкото си разбрал, и практикувай това, което си разбрал. По този начин ще можеш постепенно да постигнеш истинското познание и разбиране на истината. Това са стъпките и средствата, чрез които действа Светият Дух. Ако не практикуваш покорство по този начин, няма да постигнеш нищо. Ако винаги действаш по своя собствена воля, а не практикуваш покорство, дали Светият Дух ще работи в теб? Дали Светият Дух действа така, както ти искаш? Или Той работи според това, което на теб ти липсва, и въз основа на Божиите слова? Ако това не ти е ясно, няма да можеш да навлезеш в истината реалност. Защо повечето хора са положили много усилия, за да прочетат Божиите слова, но просто имат знания и не могат да кажат нищо за истинския път след това? Смяташ ли, че притежаването на знания е равносилно на притежаването на истината? Не е ли това объркана гледна точка? Ти си в състояние да изречеш толкова много знания, колкото са песъчинките на плажа, но нито едно от тях не съдържа истински път. Не се ли опитваш да заблудиш хората по този начин? Не си ли изпразнен от съдържание? Всяко подобно поведение е вредно за хората! Колкото по-висша е теорията и колкото повече е лишена от реалност, толкова повече тя е неспособна да пренесе хората в действителността. Колкото по-висша е теорията, толкова повече тя те кара да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставяш. Не се покланяй на духовната теория — от нея няма никаква полза! Някои хора говорят за духовна теория от десетилетия и са се превърнали във велики духовни личности, но в крайна сметка все още не успяват да навлязат в истината реалност. Тъй като не са практикували или преживявали Божиите слова, те нямат принципи или път за практикуване. Самите такива хора са без истината реалност, така че как могат да въведат другите хора в правия път на вярата в Бог? Те могат само да заблуждават хората. Това не вреди ли на другите и на самите тях? Най-малкото, трябва да можеш да решаваш реалните проблеми, които са точно пред теб. Тоест трябва да можеш да практикуваш и да преживяваш Божиите слова, и да прилагаш истината на практика. Само това е покорство към Бог. Само когато си навлязъл в живота, ти си достоен да работиш за Бог и само когато искрено се стараеш за Бог, можеш да бъдеш одобрен от Бог. Не прави винаги грандиозни изявления и не говори за бомбастична теория; това не е истинско. Да проповядваш за духовна теория, за да накараш хората да ти се възхищават, не е свидетелство за Бог, а по-скоро себеизтъкване. Това не носи абсолютно никаква полза на хората и не ги наставлява, а може лесно да ги накара да се покланят на духовната теория и да не се съсредоточат върху практикуването на истината — а това не води ли хората до заблуда? Ако се продължи по този начин, ще се появят многобройни празни теории и правила, които ще ограничават и впримчват хората; това е наистина унизително. Така че казвай повече неща, които са истински, говори повече за проблеми, които действително съществуват, прекарвай повече време в търсене на истината, за да разрешиш истинските проблеми; това е най-важното. Не отлагай това да се научиш да практикуваш истината: това е пътят за навлизане в реалността. Не приемай чуждия опит и знания като своя частна собственост и не ги излагай на показ, за да им се възхищават другите. Трябва да имаш свое собствено навлизане в живота. Само като практикуваш истината и си покорен към Бог, ще имаш навлизане в живота. Това трябва да е нещото, което всеки човек практикува и върху което се съсредоточава.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съсредоточавай се повече върху реалността)

350. Разбирането ви за истината съставлява ли едно цяло със собственото ви състояние? В реалния живот първо трябва да помислиш кои истини са свързани с хората, събитията и предметите, с които си се сблъскал; именно сред тези истини можеш да намериш Божиите намерения и да свържеш това, с което си се сблъскал, с Неговите намерения. Ако не знаеш кои аспекти на истината се отнасят до нещата, с които си се сблъскал, а вместо това се насочиш направо към търсене на Божиите намерения, това е сляп подход, който не може да постигне резултати. Ако искаш да търсиш истината и да разбереш Божиите намерения, първо трябва да погледнеш какви неща са ти се случили и с кои аспекти на истината са свързани те, и да потърсиш конкретната истина в Божието слово, която е свързана с това, което си изживял. След това потърси в тази истина пътя на практикуване, който е правилен за теб; така можеш да придобиеш косвено разбиране за Божиите намерения. Търсенето и практикуването на истината не е механично прилагане на доктрина или следване на формула. Истината не е шаблонна, нито е закон. Тя не е мъртва — тя е самият живот, тя е жива и това е правилото, което едно сътворено същество трябва да следва, докато е живо, и правилото, което човек трябва да следва, докато е жив. Това е нещо, което трябва, доколкото е възможно, да разбереш от опит. До какъвто и етап да си стигнал в опита си, ти си неотделим от Божието слово и от истината и това, което разбираш за Божия нрав, както и което знаеш за това, което Бог притежава и представлява, а всичко това е изразено в Божиите слова; те са неразривно свързани с истината. Божият нрав и това, което Той притежава и представлява, сами по себе си са истината; истината е неподправено проявление на Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Тя прави това, което Той притежава и представлява конкретно, и тя ясно изразява това, което Той притежава и представлява; тя ти казва по-ясно какво харесва Бог, какво не харесва, какво иска да правиш и какво не ти позволява да правиш, кои хора презира Той и на кои се радва. Зад истините, които Бог изразява, хората могат да видят Неговото удоволствие, гняв, скръб и щастие, както и Неговата същина — това е разкриването на Неговия нрав. Освен че трябва да знаем какво притежава и представлява Бог и да разбираме Неговия нрав от Неговото слово, най-важното е необходимостта да достигнем до това разбиране чрез практически опит. Ако човек се откъсне от реалния живот, за да опознае Бог, той няма да може да го постигне. Дори и да има хора, които могат да получат някакво разбиране от Божието слово, тяхното разбиране е ограничено до теории и слова и възниква несъответствие с това Какъв в действителност е Самият Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

351. Хората таят много неправилни намерения, откакто започнаха да вярват в Бог. Когато не прилагаш истината на практика, смяташ, че всичките ти намерения са правилни, но когато ти се случи нещо, ще видиш, че имаш много неправилни намерения. Така, когато Бог усъвършенства хората, Той ги кара да осъзнаят, че в тях има много представи, които препятстват познанието им за Бог. Когато осъзнаеш, че намеренията ти са погрешни, ако си способен да избегнеш да практикуваш според представите и намеренията си, и ако можеш да свидетелстваш за Бог и да останеш непоколебим в позицията си за всичко, което ти се случва, това доказва, че си въстанал срещу плътта. Когато въстанеш срещу плътта, неизбежно ще се стигне до битка вътре в теб. Сатана ще се опита да те накара да го следваш, ще се опита да те накара да следваш представите на плътта и да защитаваш интересите на плътта, но Божиите слова ще те просветляват и озаряват отвътре, и тогава зависи от теб дали ще следваш Бог или ще следваш Сатана. Когато Бог иска от хората да приложат истината на практика, това е преди всичко с цел да кастри нещата, които са вътре в тях, и да кастри мислите и представите, които не са в съответствие с Божиите намерения — Светият Дух докосва техните сърца, просветлява ги и ги озарява. Така че зад всичко, което се случва, се крие битка: всеки път, когато хората прилагат истината на практика или практикуват любов към Бог, се води голяма битка и макар че всичко може да изглежда наред с плътта им, в дълбините на сърцата им всъщност ще се води битка на живот и смърт — и едва след тази напрегната битка, след много размишления, може да се реши дали ще има победа, или поражение. Човек не знае дали да се смее, или да плаче. Тъй като много от намеренията на хората са погрешни или тъй като голяма част от Божието дело не се съобразява с техните представи, когато хората прилагат истината на практика, зад кулисите се води голяма битка. След като приложат тази истина на практика, зад кулисите, хората ще са пролели безброй сълзи от тъга, преди най-накрая да решат да удовлетворят Бог. Заради тази битка хората понасят страдания и се облагородяват; това е истинско страдание. Когато битката те връхлети, ако си способен предано да заемеш страната на Бог, ще можеш да удовлетвориш Бог. Докато практикува истината, човек неизбежно ще страда вътрешно; ако при прилагането на истината на практика всичко в хората беше правилно, тогава нямаше да е необходимо да бъдат усъвършенствани от Бог, нямаше да има битка и те нямаше да страдат. Тъй като в хората има много неща, които не са годни за оползотворяване от Бог, и тъй като плътта има много непокорен нрав, хората трябва да научат по-задълбочено урока за опълчването срещу плътта. Така Бог нарича страданието, което Той поиска от човека да понесе заедно с Него. Когато се сблъскаш с трудности, побързай да се помолиш на Бог: „Боже! Искам да Те удовлетворя, искам да изтърпя последното страдание, за да удовлетворя Твоето сърце, и колкото и големи да са неуспехите, с които се сблъсквам, пак трябва да Те удовлетворя. Дори ако трябва да се откажа от живота си, пак трябва да Те удовлетворя!“. С тази решителност, когато се молиш така, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си. Всеки път, когато прилагат истината на практика, всеки път, когато се облагородяват, всеки път, когато са подложени на изпитания, и всеки път, когато ги застигне Божието дело, хората трябва да понасят изключителна болка. Всичко това е изпитание за хората и затова във всеки от тях се води битка. Това е действителната цена, която плащат. Четенето на повече от Божиите слова и по-голямото тичане насам-натам също са един вид цена. Това е, което хората трябва да правят, това е техен дълг и отговорност, които трябва да изпълнят, но хората трябва да се избавят от онова у себе си, от което е необходимо да се избавят. Ако не го направиш, колкото и голямо да е външното ти страдание, колкото и да се суетиш, всичко ще бъде напразно! Тоест, само промените в теб могат да определят дали твоето външно страдание има стойност. Когато вътрешния ти нрав се е променил и когато си приложил истината на практика, тогава всички твои външни страдания ще получат Божието одобрение; ако не е настъпила промяна във вътрешния ти нрав, тогава независимо на пръв поглед колко голямо страдание понасяш или колко тичаш насам-натам, няма да получиш одобрение от Бог, а страданието, което не е потвърдено от Бог, е напразно. Така че дали цената, която си платил, е одобрена от Бог, се определя от това дали в теб е настъпила промяна и от това дали прилагаш истината на практика и дали въставаш срещу собствените си намерения и представи, за да постигнеш удовлетворение на Божиите намерения, познаване на Бог и вярност към Бог. Колкото и да тичаш напред-назад, ако никога не си умеел да въстанеш срещу собствените си намерения, а преследваш само външни дела и външен устрем и никога не обръщаш внимание на живота си, тогава страданието ти ще е било напразно.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог)

352. За да сме точни, да поемем по пътя на Петър във вярата си означава да вървим по пътя на търсенето на истината, който е и пътят на истинското опознаване на самия себе си и на промяната на нрава на човека. Единствено чрез вървене по пътя на Петър човек ще върви по пътя на усъвършенстването от Бог. Човек трябва да е наясно как точно да върви по пътя на Петър, както и как да го приложи на практика. Първо, човек трябва да остави настрана собствените си намерения, неправилните си стремежи и дори семейството си и всичко от собствената си плът. Човек трябва да се отдаде с цялото си сърце, тоест, трябва напълно да се посвети на Божието слово, да се съсредоточи върху яденето и пиенето на Божиите слова, да се концентрира върху търсенето на истината и на Божиите желания в Неговите слова и да се опита да разбира Божиите намерения във всичко. Това е най-основополагащият и жизненоважен практически метод. Това е, което Петър направи, след като видя Исус, и само като практикува по този начин, човек може да постигне най-добрите резултати. Всеотдайната преданост към Божието слово включва преди всичко търсенето на истината и Божиите желания в Неговите слова, съсредоточаването върху разбирането на Божиите намерения и разбирането и получаването на повече истина от Божиите слова. Когато четеше Божиите слова, Петър не се съсредоточаваше върху разбирането на доктрините, а още по-малко се съсредоточаваше върху сдобиването с богословско знание. Вместо това той се съсредоточаваше върху разбирането на истината и схващането на Божиите намерения, както и върху постигането на познание за Божия нрав и обичливост. Петър също се опитваше от Божиите слова да опознае различните покварени състояния на човека, човешката природа същност и действителните недостатъци на човека. Само по този начин можеше лесно да покрие Божиите изисквания, за да Го удовлетвори. Когато ставаше въпрос за Божиите слова, Петър имаше толкова много точни практики. Това беше в най-голямо съответствие с Божиите намерения и беше най-добрият начин, по който човек може да сътрудничи, докато преживява Божието дело. Когато преживяваше стотиците изпитания, изпратени от Бог, Петър се съпоставяше строго с всяка дума на Божието съдене и разобличаване на човека и спрямо всяка дума от Неговите изисквания към човека — изследваше се и се стремеше да схване точно значението на Божиите слова. Той усърдно размишляваше над всяка дума, която Исус му казваше, като запечатваше всяка дума в съзнанието си — и този подход даде много добри резултати. Практикувайки по този начин, той успя да се опознае чрез Божиите слова и не само успя да опознае различните покварени състояния и недостатъци на човека, но и опозна същността и природата му. Това означава човек наистина да се познава. От Божиите слова Петър, от една страна, постигна истинско себепознание, а от друга страна, видя праведния нрав, който Бог изрази, това, което Бог притежава и представлява, Божиите намерения за Неговото дело и Божиите изисквания към човечеството. От тези слова той наистина стигна до опознаване на Бог. Стигна до опознаване на Божия нрав и на Неговата същност. Стигна до опознаване и разбиране на това, което Бог притежава и представлява, както и на Божията обичливост и Божиите изисквания към човека. Въпреки че тогава Бог не говореше толкова много, колкото днес, все пак у Петър бяха постигнати резултати в тези аспекти. Това беше рядко и ценно нещо. Петър премина през стотици изпитания. Той не страда напразно. Той не само се опозна от Божиите слова и от Божието дело, но и опозна Бог. Освен това в Божиите слова той обърна особено внимание на Божиите изисквания към човека и към аспектите, в които човек трябва да удовлетвори Бог, за да бъде в съответствие с Божиите намерения, и беше способен да вложи големи усилия в тези неща, като постигна пълна яснота. Това беше изключително полезно по отношение на навлизането му в живота. Независимо за кой аспект от Божиите слова ставаше въпрос, стига тези слова да можеха да служат като живот и да бяха истината, Петър ги запечатваше в сърцето си, за да размишлява върху тях и да ги възприема често. След като чуваше думите на Исус, той успяваше да ги приеме в сърцето си, което показва, че той беше особено съсредоточен върху Божиите слова и накрая наистина постигна резултати. Това означава, че той можеше умело да приложи Божиите слова на практика, да практикува истината точно и да действа съгласно Божиите намерения, да върши неща изцяло в съответствие с Божиите желания и да се откаже от собствените си лични мнения и представи. По този начин Петър навлезе в реалността на Божиите слова. Службата на Петър беше в съответствие с Божиите намерения най-вече защото той беше направил това.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

353. Ако можеш да посветиш сърцето, тялото и цялата си истинска любов на Бог, да ги поставиш пред Него, да Му бъдеш напълно покорен и напълно да проявяваш внимание към Неговите намерения, и да не действаш заради плътта, заради семейството и заради личните си желания, а заради интересите на Божия дом, като приемаш Божиите слова за свой принцип и основа във всичко, тогава, като правиш това, всички твои мотиви и гледища ще бъдат правилни и тогава ти ще бъдеш човек, който получава Божието одобрение в Неговото присъствие. Бог харесва хората, които са безрезервни по отношение на Него; Той харесва хората, които могат да бъдат предани единствено на Него. Тези, които Бог ненавижда, са онези, които са колебливи спрямо Него и които се бунтуват срещу Него. Той ненавижда онези, които вярват в Него и винаги искат да Му се наслаждават, като същевременно не са в състояние да отдадат всичко заради Него. Той ненавижда онези, които казват, че Го обичат, но в сърцата си се бунтуват срещу Него; Той ненавижда онези, които използват красноречиви и цветисти думи, за да участват в измама. Онези, които не са истински посветени на Бог или не са се покорили истински на Него, са ужасно бунтовни и прекалено надменни по природа. В частност, онези, които не могат да бъдат истински покорни пред нормалния, практически Бог, са още по-надменни, а те са най-вече послушното потомство на архангела. Хората, които наистина отдават всичко на Бог, Му посвещават цялото си същество и поставят себе си пред Него — те могат да се покоряват на всички Негови слова и дело, да практикуват Неговите слова и да ги приемат като основа на своето съществуване и да търсят искрено в Неговите слова, за да разберат кои части да практикуват. Такива са хората, които наистина живеят пред Бог. Ако ти практикуваш по този начин, това ще бъде от полза за живота ти. Чрез яденето и пиенето на Неговите слова можеш да придобиеш познание за собствения си покварен нрав, както и да удовлетвориш нуждите на живота си и да компенсираш своите недостатъци, така че твоят живот нрав да бъде преобразен. Това ще удовлетвори Божиите намерения. Ако действаш в съответствие с Божиите изисквания и ако не задоволяваш плътта, а вместо това удовлетворяваш Неговите намерения, тогава с това ще си навлязъл в реалността на Неговите слова. Навлизането в реалността на Божиите слова означава, че можеш да изпълняваш дълга си и да отговаряш на нуждите на Божието дело. Само този вид практически действия могат да се нарекат навлизане в реалността на Неговите слова. Ако си в състояние да навлезеш в тази реалност, тогава ще притежаваш истината. Това е началото на навлизането в реалността; първо трябва да предприемеш това обучение и едва след това ще можеш да навлезеш в още по-дълбоки реалности.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които могат безусловно да се покорят на Божията практичност, са онези, които истински обичат Бог)

354. Бог е практически Бог: всички Негови дела са практически, всички слова, които Той изрича, са практически и всички истини, които Той казва, са практически. Всичко, което не е Негово слово, е празно, несъществуващо и не може да устои. Днес Светият Дух трябва да насочва хората към Божиите слова. Ако хората се стремят да навлязат в реалността, те трябва да я търсят и да я познават, след което трябва да я изпитат и да живеят в нея. Колкото повече хората опознават реалността, толкова по-способни са да разпознават дали другите казват истината; колкото повече хората опознават реалността, толкова по-малко представи имат; колкото повече хората преживяват реалността, толкова повече опознават делата на практическия Бог и толкова по-лесно се освобождават от своя сатанински покварен нрав; колкото повече реалност имат хората, толкова повече опознават Бог и така повече се отвращават от плътта и обичат истината; и колкото повече реалност имат хората, толкова повече се доближават до критериите, изисквани от Бог. Хората, които са спечелени от Бог, са тези, които са обладани от реалността, които познават реалността и които са опознали практическите Божии дела чрез преживяване на реалността. Колкото повече си сътрудничиш с Бог по практичен начин и дисциплинираш тялото си, толкова повече ще придобиеш делото на Светия Дух, толкова повече ще придобиеш реалност и толкова по-просветлен ще бъдеш от Бог, и по този начин познанията ти за практическите Божии дела ще стават все по-големи. Ако можеш да живееш в настоящата светлина на Светия Дух, тогава настоящият път на практикуване ще ти стане по-ясен и ще можеш по-успешно да се отделиш от религиозните представи и отминалите практики. Днес фокусът е действителността: колкото повече хората са потопени в реалността, толкова по-ясно е познанието им за истината и толкова по-голямо е разбирането им за Божиите намерения. Реалността може да победи всички думи и доктрини, тя може да победи всички теоретични знания и колкото повече хората се фокусират върху реалността, толкова по-способни са истински да обичат Бог и да копнеят за Неговите слова. Ако винаги се фокусираш върху реалността, тогава твоята философия за светските отношения, религиозните ти представи и природният ти характер ще изчезнат по естествен път, като следваш Божието дело. Тези, които не се стремят към реалността и не я познават, вероятно ще се стремят към свръхестественото и лесно ще бъдат измамени. Светият Дух няма как да действа в такива хора и затова те чувстват празнота и че животът им няма смисъл.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да опознаем реалността)

355. Тези, които обичат Бог, обичат и истината, а колкото повече тези, които обичат истината, я прилагат на практика, толкова повече от нея имат; колкото повече я прилагат на практика, толкова повече от Божията любов имат; и колкото повече я прилагат на практика, толкова по-благословени са от Бог. Ако винаги практикуваш по този начин, Божията любов към теб постепенно ще ти даде възможност да прогледнеш, точно както Петър опозна Бог: Петър каза, че Бог не само има мъдростта да сътвори небето, земята и всички неща, но Той също така има мъдростта да извършва практическо дело върху хората. Петър каза, че Той е достоен за любовта на хората не само заради това, че е създал небето, земята и всичко останало, но и заради способността Му да създаде човека, да го спаси, да го доведе до съвършенство и да му завещае Своята любов. Също така Петър каза, че в Него има много неща, които са достойни за човешката любов. Петър каза на Исус: „Нима създаването на небето, земята и всички неща е единствената причина, поради която Ти заслужаваш любовта на хората? В Теб има още неща, които заслужават да бъдат обичани. Ти действаш и се движиш в реалния живот, Твоят Дух ме докосва отвътре, Ти ме дисциплинираш, Ти ме укоряваш — тези неща са още по-достойни за любов“. Ако искаш да видиш и да изпиташ Божията любов, трябва да напипваш и да търсиш в реалния живот и да си готов да загърбиш собствената си плът. Ти трябва да вземеш това решение. Трябва да си човек, в който има решителност, който е способен да удовлетворява Бог във всичко, без да бъде ленив или да желае насладите на плътта, като живее не за плътта, а за Бог. Може би този път не удовлетворяваш Бог, защото не разбираш Божиите намерения; следващия път дори да трябва да положиш известни усилия, трябва да удовлетвориш Него, а не плътта. Когато преживяваш по този начин, ти ще си опознал Бог. Ще видиш, че Бог може да създаде небето, земята и всички неща, че Той се е въплътил, за да могат хората да Го виждат по реален и осезаем начин и за да общува с тях по реален и осезаем начин; ще видиш, че Той може да върви сред хората и че Неговият Дух може да доведе хората до съвършенство в реалния живот; ще видиш, че всичко това им позволява да видят Неговата обичливост и да преживеят Неговото дисциплиниране, укора Му и благословиите Му. Ако винаги преживяваш по този начин, в реалния живот ще бъдеш неотделим от Бог и ако един ден връзката ти с Бог престане да бъде нормална, ти ще можеш да търпиш порицание и да се разкайваш. Когато имаш нормална връзка с Бог, никога няма да пожелаеш да Го напуснеш, а ако един ден Бог каже, че ще те изостави, ще се уплашиш и ще кажеш, че по-скоро предпочиташ да умреш, отколкото Бог да те изостави. Щом усетиш това, ще почувстваш, че не си способен да напуснеш Бог, и по този начин ще имаш основа и ще се наслаждаваш истински на Божията любов.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина)

356. Най-голямата грешка на хората по отношение на вярата им в Бог е, че вярват само на думи, а Бог напълно отсъства от ежедневието им. Всички хора наистина вярват в съществуването на Бог, но Бог не е част от ежедневието им. Устите им изричат много молитви към Бог, но Той заема малко място в сърцата им и затова ги изпитва отново и отново. Тъй като хората са нечисти, Бог няма друга алтернатива, освен да ги подложи на изпитания, за да се засрамят и да опознаят себе си в тези изпитания. В противен случай хората ще се превърнат в потомци на архангела и ще стават все по-покварени. В процеса на своята вяра в Бог всеки човек отхвърля много от личните си намерения и цели под Божието непрестанно пречистване. В противен случай Бог нямаше да може да използва никого и да върши в хората необходимото Си дело. Бог първо пречиства хората и посредством този процес те могат да опознаят себе си и Бог може да ги промени. Само тогава Бог влага живота Си в тях и само така сърцата им могат да бъдат напълно обърнати към Него. Затова казвам, че да вярваш в Бог не е толкова просто, колкото твърдят хората. Според Бог, ако имаш само знание, но Неговото слово не е твой източник на живот, и ако се ограничиш единствено до собственото си знание, но не практикуваш истината или не живееш според Божието слово, то това е доказателство, че все още нямаш боголюбиво сърце, и показва, че то не Му принадлежи. Човек може да познае Бог, като повярва в Него: това е крайната цел и е целта на човешкия стремеж. Трябва да положиш усилия да живееш според Божиите думи, така че те да могат да се осъществят на практика. Ако имаш само доктринално познание, то вярата ти в Бог няма да доведе до нищо. Единствено, ако едновременно практикуваш и живееш според Неговото слово, твоята вяра може да се счита за пълна и в съответствие с Божиите намерения. По този път мнозина могат да говорят за много разбиране, но в момента на смъртта им очите им се пълнят със сълзи и те се мразят за това, че са пропилели цял един живот и са доживели до дълбока старост напразно. Те просто разбират доктрините, но не могат да приложат истината на практика или да свидетелстват за Бог. Просто тичат по този и по онзи път, затънали до шия в работа, и едва на ръба на смъртта най-накрая осъзнават, че нямат истинско свидетелство и че изобщо не познават Бог. А не е ли твърде късно? Защо не се възползваш от днешния ден и не се стремиш към истината, която обичаш? Защо да чакаш до утре? Ако в живота си не страдаш за истината и не се стремиш да я придобиеш, възможно ли е да искаш да съжаляваш в предсмъртния си час? Ако е така, тогава защо вярваш в Бог? В действителност има много неща, в които хората могат да приложат истината на практика и да удовлетворят Бог, ако положат дори минимално усилие. Само защото умовете на хората винаги са помрачени, те не могат да действат за Бог и постоянно бързат заради плътта си, а накрая нищо не са придобили. Поради тази причина хората постоянно са измъчвани от неприятности и трудности. Не са ли това мъченията на Сатана? Не е ли това покварата на плътта? Не бива да се опитваш да заблуждаваш Бог с празни думи. Вместо това трябва да предприемеш осезаеми действия. Не се заблуждавай — какъв би бил смисълът от това? Какво би спечелил, ако живееш заради плътта си и се бориш за печалба и слава?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог)

357. Хората, чиято вяра в Бог е искрена, се стараят да практикуват в живота си Божието слово и да практикуват истината. Тези, които са склонни да практикуват Неговото слово и искрено заемат страната на истината, са в състояние неотстъпно да свидетелстват за Бог. Всички хора, които се занимават с криви и неправедни практики, са лишени от истината и посрамват Бог. Предизвикващите раздор в църквата са слуги на Сатана и са негово олицетворение. Тези хора са толкова зловредни. Тези, които все още нямат проницателност и не са способни да заемат страната на истината, до един са хора, които питаят зли намерения и я оскверняват. Те са по-архетипни представители на Сатана. Те не подлежат на спасение и естествено ще бъдат отстранени. Божият дом не позволява да останат онези, които не практикуват истината, нито пък оставя хората, които умишлено разтурят църквата. Сега обаче не е моментът за отлъчване; тези хора просто ще бъдат разкрити и отстранени накрая. За тях няма да бъдат изразходвани повече безсмислени усилия; онези, които са сатани, не могат да застанат на страната на истината, докато търсещите я принадлежат точно там. Недостойни са да чуят пътя на истината и да свидетелстват за нея хората, които не я практикуват. Истината просто не е предназначена за техните уши; тя е насочена към тези, които я практикуват. Засега, преди да бъде разкрит изходът на всеки човек, онези, които смущават дейността на църквата и прекъсват работата, ще бъдат оставени настрана сами. Щом делото бъде завършено, всеки един от тях ще бъде разкрит и след това отстранен. На този етап, докато истината още е в процес на предоставяне, няма да им се обръща внимание. Когато цялата истина се разкрие пред човечеството, ще започне отстраняването на тези хора; това ще бъде времето за сортиране на всички според вида им. Дребните хитрини на тези, които нямат проницателност, ще доведат до унищожението им от злото — те ще бъдат подмамени от тях и няма да се върнат повече. Това и заслужават, защото не обичат истината, неспособни са да застанат на нейна страна, следват злите хора и вземат тяхната страна и заговорничат с тях, за да се съпротивляват срещу Бог. Те отлично разбират, че това, което разкриват тези зли хора, е, зло, но въпреки това събират дързост и обръщат гръб на истината, за да последват нечестивците. Нима тези хора, които не практикуват истината, а се впускат в разрушителни и отвратителни дела, не извършват зло? При все че някои от тях се държат като „крале“, а други са само техни последователи, не е ли еднаква тяхната съпротивляваща се на Бог природа? Какво оправдание биха могли да намерят за своето твърдение, че Бог не ги спасява? Как биха могли да извинят другото си възражение, че Бог не е праведен? Та нима не ги погубва собствената им злина? Не ги ли завлича в ада собственото им непокорство? Хората, които практикуват истината, накрая ще бъдат спасени и направени съвършени заради истината. Онези, които не практикуват истината, накрая ще причинят собственото си унищожение пак поради истината. Това са изходите за практикуващите истината и за другите, които не я практикуват.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)