344. Сега е Епохата на царството. От това дали си навлязъл в реалността на Божието слово и дали то се е превърнало в твоя живот реалност зависи дали си пристъпил в тази нова епоха. Божието слово достига до всеки човек, за да може накрая всички хора да обитават света на словото Му и то да просветли и дари вътрешно озарение на всеки човек. Ако през това време четеш нехайно Божието слово и то не те интересува, значи си в погрешно състояние. Ако не успяваш да навлезеш в Епохата на словото, тогава Светият Дух не те е обзел. Но ако си навлязъл в новата епоха, Той ще извърши Своето дело. Какво можеш да сториш в зората на Епохата на словото, за да добиеш делото на Светия Дух? В сегашната епоха и сред вас Бог ще постигне следното: всеки човек ще изживее Божието слово, ще успее да превърне истината в практика и ревностно ще възлюби Бог. Всички хора ще ползват Божието слово като основа и като тяхна реалност и сърцата им ще бъдат богобоязливи. И като практикува Божиите слова, човекът ще владее царствена сила ведно с Бог. Това е делото, което ще бъде постигнато от Бог. Можеш ли да живееш, без да четеш словата Му? Днес мнозина чувстват, че не могат да пропуснат Неговите думи дори и за ден или два. Те имат нужда да четат словото Му всеки ден, а ако времето не позволява, им стига да го слушат. Това е усещането, с което Светият Дух дарява хората и това е начинът, по който им въздейства. Иначе казано, Той направлява хората чрез думите Си, за да навлязат в реалността на Божието слово. Ако след едничък ден, в който не си погълнал и отпил от словото Му, изпитваш непоносима тъмнина и жажда, това е знак, че си докоснат от Светия Дух и че Той не се е отвърнал от теб. Това означава, че ти си в този поток. Ако обаче след ден-два без поглъщане и отпиване от Божието слово не изпитваш нищо, ако не си жаден, ако въобще не си развълнуван, това означава, че Светият Дух се е отвърнал от теб. Това е знак, че има някакъв проблем със състоянието ти; че не си навлязъл в Епохата на словото и че си от изостаналите. Бог ползва думи, за да контролира човеците; чувстваш се добре, когато ядеш и пиеш Божиите слова. Ако ли не, нямаш път, който да следваш. Думите Божии са храна за хората; те са ръководната им сила. В Библията е писано, че „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4). Днес Бог ще довърши това дело и ще постигне този факт във вас. Как в миналото хората се успявали да прекарват много дни, без да четат Божието слово, и при все това са успявали да се хранят и да работят както обикновено, докато днес това е невъзможно? В тази епоха Бог използва предимно слова, за да управлява всичко. Човекът е съден и усъвършенстван чрез Божиите слова и накрая е отведен в царството от тези слова. Само Божиите слова могат да предоставят живота на човека и само те могат да му дават светлина, и само словата Му могат да дадат на човека път на практикуване, особено в Епохата на царството. Стига да не се отклониш от реалността на Божиите слова и ежедневно да ядеш и пиеш словата Му, Бог ще те доведе до съвършенство.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епоха на словото)

345. В Божиите слова се намират истините, които човекът трябва да притежава, и те са най-благотворни и полезни за човечеството, те са хранителните добавки и храната, от които се нуждаят вашите тела — неща, които помагат на човека да възстанови нормалната си човешка природа, и истините, с които човек трябва да се въоръжи. Колкото повече практикувате Божието слово, толкова по-бързо ще разцъфва животът ви и толкова по-ясна ще става истината. Колкото повече израствате духовно, толкова по-ясно ще виждате нещата от духовния свят и толкова повече сили ще имате, за да триумфирате над Сатана. Голяма част от истината, която не разбирате, ще стане ясна, когато практикувате Божието слово. Повечето хора се задоволяват с това просто да разбират текста на Божието слово и се съсредоточават върху това да познават доктрини, вместо да задълбочават опита си на практика, но не е ли това пътят на фарисеите? Така че как могат да придобият реалността на фразата „Божието слово е живот“, като вършат това? Животът на човек не може да се развива просто чрез четене на Божието слово, а само когато Божието слово се прилага на практика. Ако вярваш, че разбирането на Божието слово е всичко, което е необходимо, за да имаш живот и духовен ръст, тогава твоето разбиране е погрешно. Истинското разбиране на Божието слово се постига, когато практикуваш истината, и трябва да разбереш, че „истината може да бъде разбрана само ако бъде прилагана на практика“. Днес, след като си прочел Божието слово, можеш само да кажеш, че го познаваш, но не можеш да кажеш, че го разбираш. Някои казват, че човек първо трябва да разбере истината, преди да може да я практикува, но това е само частично вярно и със сигурност не е напълно точно. Преди да имаш познание за дадена истина, ти не си я изпитал. Чувството, че разбираш нещо, което чуваш в проповедта, не е истинско разбиране — това е просто възприемане на буквалните думи на истината, но не е същото като разбиране на истинското значение на тази истина. Повърхностното познаване на истината не означава, че действително я разбираш или имаш познания за нея; истинското ѝ значение идва от изживяването ѝ. Следователно само когато изживееш истината, можеш да я разбереш, и само тогава можеш да вникнеш в скритите ѝ части. Задълбочаването на изживяването е единственият начин да схванеш конотациите и да разбереш същността на истината. Следователно можеш да отидеш навсякъде с истината, но нямаш ли истината, и дума не може да става да убедиш много религиозни хора — няма да можеш да убедиш дори членовете на семейството си. Без истината вие сте като пърхащи снежинки, но с нея можеш да си щастлив и свободен и никой не може да те нападне. Колкото и силна да е една теория, тя не може да победи истината. С истината може да се разклати самият свят, а планините и моретата да се преместят, докато липсата ѝ може да накара здравите градски стени да бъдат издълбани от червеи и превърнати в руини. Това е очевиден факт.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. След като разберете истината, трябва да я приложите на практика)

346. Бог не изисква от хората просто да са способни да говорят за реалността; това би било твърде лесно, нали? Защо тогава Бог говори за навлизане в живота? Защо Той говори за промяна? Ако хората могат да говорят единствено празни приказки за реалността, могат ли да постигнат промяна в нрава си? Добрите войни на Царството не са обучени да бъдат група хора, които могат само да говорят за реалността или да се хвалят; те по-скоро са обучени да изживяват Божиите слова по всяко време, да останат непоклатими, независимо от това с какви спънки се сблъскват, и да живеят постоянно в съответствие с Божиите слова, без да се връщат към света. Това е реалността, за която говори Бог; това е Божието изискване към човека. Затова недей да смяташ, че реалността, за която говори Бог, е прекалено проста. Само по себе си, просветлението от Светия Дух не е равносилно на владеене на реалността. Това не е човешки духовен ръст — това е Божията благодат, за която човекът не допринася с нищо. Всеки човек трябва да понесе страданията на Петър и още повече — да притежава славата на Петър, която да изживее, след като е придобил Божието дело. Само това може да се нарече реалност. Не мисли, че владееш реалността само защото можеш да говориш за нея — това е заблуда. Такива мисли не са в съгласие с Божиите намерения и нямат истинско значение. Не казвай такива неща в бъдеще — потуши подобни приказки! Всички, които имат нелепо разбиране за Божиите слова, са невярващи. Те не притежават реални познания, още по-малко пък реален духовен ръст; те са невежи хора, на които им липсва реалност. С други думи, всички, които живеят извън същността на Божиите слова, са невярващи. Онези, определени от хората като невярващи, са зверове в очите на Бог, а тези, които Бог смята за невярващи, са хора, които не приемат Божиите слова за свой живот. Затова може да се каже, че онези, които не владеят реалността на Божиите слова и не ги изживяват са невярващи. Божието желание е да накара всеки да изживее реалността на Неговите слова — не просто да накара всеки да говори за реалността, а нещо повече — да даде възможност на всеки да изживее реалността на Неговите слова.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само ако прилагаш истината на практика, владееш реалността)

347. Постигането на истинско разбиране на Божиите слова не е никак лесно. Не мислете по следния начин: „Мога да тълкувам буквалното значение на Божиите слова и всички казват, че тълкуванието ми е добро, и ми вдигнат палец, значи разбирам Божиите слова.“ Това не е същото като разбирането на Божиите слова. Ако сте придобили известна светлина от Божиите слова и сте разбрали истинското им значение, ако можете да изразите намерението, което се крие зад тях, и какво въздействие ще постигнат накрая — ако имате ясно разбиране за всички тези неща, може да се смята, че имате известно разбиране за Божиите слова. Следователно, разбирането на Божиите слова не е толкова просто. Това, че можете да дадете цветисто, преувеличено обяснение на буквалното значение на Божиите слова, не означава, че ги разбирате. Колкото и да можете да обясните буквалното им значение, обяснението ви все още се основава на човешкото въображение и човешкия начин на мислене. Това е безполезно! Как можете да разберете Божиите слова? Ключът е в това да се търси истината вътре в тях. Само така можете да разберете истински Божиите слова. Бог никога не изрича празни думи. Всяко изречение, което Той произнася, съдържа подробности, които със сигурност ще бъдат разобличени по-нататък в Неговите слова и могат да бъдат изразени по различен начин. Човекът не може да разбере начините, по които Бог изразява истината. Божиите слова са много проникновени и не могат да се разберат лесно посредством човешкия начин на мислене. Хората могат да открият почти пълното значение на всеки аспект от истината, стига да положат усилия. Подробностите, които остават, трябва да бъдат попълнени от тях по време на последващото им изживяване чрез просветлението на Светия Дух. От една страна е размишляването върху Божиите слова, разбирането им и търсенето на конкретното им съдържание, като ги четем. От друга страна е разбирането на значението на Божиите слова чрез изживяването им и получаването на просветление от Светия Дух. Чрез постоянен напредък в тези два аспекта можете да започнете да разбирате Божието слово. Ако го тълкувате буквално, на текстово ниво или въз основа на собственото си мислене и представи, тогава дори да го обяснявате с цветисти украси, все още не разбирате истината и все още всичко се основава на човешкото мислене и представи. То не се получава от просветлението на Светия Дух. Хората са склонни да тълкуват Божиите слова въз основа на своите идеи и представи и дори могат да изтълкуват неправилно Божиите слова извън контекста, заради което са предразположени към погрешно разбиране и са склонни да съдят Бог, а това е обезпокоително. Затова истината се постига главно чрез разбиране на Божиите слова и чрез просветлението от Светия Дух. Да си способен да разбереш и обясниш буквалното значение на Божието слово не означава, че си придобил истината. Ако разбирането на буквалното значение на Божието слово означаваше, че разбирате истината, тогава щеше да е достатъчно да имате малко образование и познания, така че защо ще се нуждаете от просветлението на Светия Дух? Дали Божието дело е нещо, което човешкият ум може да разбере? Затова разбирането на истината не се основава на човешки идеи или представи. Имате нужда от просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух, за да придобиете истинско познание за преживяване. Това е процесът на разбиране и придобиване на истината, който е и необходимо условие.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

348. Ако сте прочели много от Божието слово, но разбирате само смисъла на думите и не се опитвате да го преживеете чрез реални събития, тогава няма да познавате Божието слово. Що се отнася до теб, Божието слово не е живот, а само безжизнени думи. А ако живееш само в съблюдаване на безжизнени думи, тогава не можеш да схванеш същността на Божието слово, нито ще разбереш Неговите намерения. Само когато преживееш Неговото слово в реалните си изживявания, духовният смисъл на Божието слово ще се отвори пред теб и само чрез опита ще можеш да вникнеш в духовния смисъл на много истини и да разкриеш тайните на Божието слово. Ако не го прилагаш на практика, тогава колкото и да е ясно Неговото слово, всичко, което имаш в ръцете си, са празни думи и доктрини, които са се превърнали в религиозни разпоредби за теб. Не правеха ли точно това фарисеите? Ако практикувате и преживявате Божието слово, то се превръща в практическо за вас; ако не се стремиш да го практикуваш, тогава Божието слово за теб е само една легенда за третото небе. Всъщност процесът на вярване в Бог е процесът на преживяване на Неговото слово и на спечелването ви от Бог, или казано по-ясно, да вярваш в Бог означава да имаш познанието и разбирането на Неговото слово и да го преживяваш и живееш; такава е реалността зад вашата вяра в Бог. Ако вярвате в Бог и се надявате само на вечен живот, без да се стремите да практикувате Божието слово и да навлезете в истината реалност, тогава сте глупави. Това би било като да отидете на пиршество и само да гледате вкусните ястия и да си ги отбелязвате мислено, без всъщност да опитате нито едно от тях или да изядете или изпиете което и да е от тях. Не бихте ли били глупаци тогава?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. След като разберете истината, трябва да я приложите на практика)

349. Божиите изисквания към хората не са чак толкова високи. Ако хората практикуват усърдно и искрено, те ще получат „положителна оценка“. Истината е, че постигането на разбиране, познание и осмисляне на истината е по-сложно, отколкото практикуването на истината. Първо практикувай толкова, колкото си разбрал, и практикувай това, което си разбрал. По този начин ще можеш постепенно да постигнеш истинското познание и разбиране на истината. Това са стъпките и средствата, чрез които действа Светият Дух. Ако не практикуваш покорство по този начин, няма да постигнеш нищо. Ако винаги действаш по своя собствена воля, а не практикуваш покорство, дали Светият Дух ще работи в теб? Дали Светият Дух действа така, както ти искаш? Или Той работи според това, което на теб ти липсва, и въз основа на Божиите слова? Ако това не ти е ясно, няма да можеш да навлезеш в истината реалност. Защо повечето хора са положили много усилия, за да прочетат Божиите слова, но просто имат знания и не могат да кажат нищо за истинския път след това? Смяташ ли, че притежаването на знания е равносилно на притежаването на истината? Не е ли това объркана гледна точка? Ти си в състояние да изречеш толкова много знания, колкото са песъчинките на плажа, но нито едно от тях не съдържа истински път. Не се ли опитваш да заблудиш хората по този начин? Не си ли изпразнен от съдържание? Всяко подобно поведение е вредно за хората! Колкото по-висша е теорията и колкото повече е лишена от реалност, толкова повече тя е неспособна да пренесе хората в действителността. Колкото по-висша е теорията, толкова повече тя те кара да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставяш. Не се покланяй на духовната теория — от нея няма никаква полза! Някои хора говорят за духовна теория от десетилетия и са се превърнали във велики духовни личности, но в крайна сметка все още не успяват да навлязат в истината реалност. Тъй като не са практикували или преживявали Божиите слова, те нямат принципи или път за практикуване. Самите такива хора са без истината реалност, така че как могат да въведат другите хора в правия път на вярата в Бог? Те могат само да заблуждават хората. Това не вреди ли на другите и на самите тях? Най-малкото, трябва да можеш да решаваш реалните проблеми, които са точно пред теб. Тоест трябва да можеш да практикуваш и да преживяваш Божиите слова, и да прилагаш истината на практика. Само това е покорство към Бог. Само когато си навлязъл в живота, ти си достоен да работиш за Бог и само когато искрено се стараеш за Бог, можеш да бъдеш одобрен от Бог. Не прави винаги грандиозни изявления и не говори за бомбастична теория; това не е истинско. Да проповядваш за духовна теория, за да накараш хората да ти се възхищават, не е свидетелство за Бог, а по-скоро себеизтъкване. Това не носи абсолютно никаква полза на хората и не ги наставлява, а може лесно да ги накара да се покланят на духовната теория и да не се съсредоточат върху практикуването на истината — а това не води ли хората до заблуда? Ако се продължи по този начин, ще се появят многобройни празни теории и правила, които ще ограничават и впримчват хората; това е наистина унизително. Така че казвай повече неща, които са истински, говори повече за проблеми, които действително съществуват, прекарвай повече време в търсене на истината, за да разрешиш истинските проблеми; това е най-важното. Не отлагай това да се научиш да практикуваш истината: това е пътят за навлизане в реалността. Не приемай чуждия опит и знания като своя частна собственост и не ги излагай на показ, за да им се възхищават другите. Трябва да имаш свое собствено навлизане в живота. Само като практикуваш истината и си покорен към Бог, ще имаш навлизане в живота. Това трябва да е нещото, което всеки човек практикува и върху което се съсредоточава.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Съсредоточавай се повече върху реалността)

350. Разбирането ви за истината съставлява ли едно цяло със собственото ви състояние? В реалния живот първо трябва да помислиш кои истини са свързани с хората, събитията и предметите, с които си се сблъскал; именно сред тези истини можеш да намериш Божиите намерения и да свържеш това, с което си се сблъскал, с Неговите намерения. Ако не знаеш кои аспекти на истината се отнасят до нещата, с които си се сблъскал, а вместо това се насочиш направо към търсене на Божиите намерения, това е сляп подход, който не може да постигне резултати. Ако искаш да търсиш истината и да разбереш Божиите намерения, първо трябва да погледнеш какви неща са ти се случили и с кои аспекти на истината са свързани те, и да потърсиш конкретната истина в Божието слово, която е свързана с това, което си изживял. След това потърси в тази истина пътя на практикуване, който е правилен за теб; така можеш да придобиеш косвено разбиране за Божиите намерения. Търсенето и практикуването на истината не е механично прилагане на доктрина или следване на формула. Истината не е шаблонна, нито е закон. Тя не е мъртва — тя е самият живот, тя е жива и това е правилото, което едно сътворено същество трябва да следва, докато е живо, и правилото, което човек трябва да следва, докато е жив. Това е нещо, което трябва, доколкото е възможно, да разбереш от опит. До какъвто и етап да си стигнал в опита си, ти си неотделим от Божието слово и от истината и това, което разбираш за Божия нрав, както и което знаеш за това, което Бог притежава и представлява, а всичко това е изразено в Божиите слова; те са неразривно свързани с истината. Божият нрав и това, което Той притежава и представлява, сами по себе си са истината; истината е неподправено проявление на Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Тя прави това, което Той притежава и представлява конкретно, и тя ясно изразява това, което Той притежава и представлява; тя ти казва по-ясно какво харесва Бог, какво не харесва, какво иска да правиш и какво не ти позволява да правиш, кои хора презира Той и на кои се радва. Зад истините, които Бог изразява, хората могат да видят Неговото удоволствие, гняв, скръб и щастие, както и Неговата същина — това е разкриването на Неговия нрав. Освен че трябва да знаем какво притежава и представлява Бог и да разбираме Неговия нрав от Неговото слово, най-важното е необходимостта да достигнем до това разбиране чрез практически опит. Ако човек се откъсне от реалния живот, за да опознае Бог, той няма да може да го постигне. Дори и да има хора, които могат да получат някакво разбиране от Божието слово, тяхното разбиране е ограничено до теории и слова и възниква несъответствие с това Какъв в действителност е Самият Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

351. Хората таят много неправилни намерения, откакто започнаха да вярват в Бог. Когато не прилагаш истината на практика, смяташ, че всичките ти намерения са правилни, но когато ти се случи нещо, ще видиш, че имаш много неправилни намерения. Така, когато Бог усъвършенства хората, Той ги кара да осъзнаят, че в тях има много представи, които препятстват познанието им за Бог. Когато осъзнаеш, че намеренията ти са погрешни, ако си в състояние да спреш да практикуваш според представите и намеренията си и ако си в състояние да свидетелстваш за Бог и да останеш непоколебим в позицията си за всичко, което ти се случва, това доказва, че си въстанал срещу плътта. Когато въстанеш срещу плътта, неизбежно ще се стигне до битка вътре в теб. Сатана ще се опита да накара хората да го следват, ще се опита да ги накара да следват приумиците на плътта и да отстояват интересите на плътта, но Божиите слова ще просветят и озарят хората отвътре и тогава зависи от теб дали ще следваш Бог, или ще следваш Сатана. Бог иска от хората да приложат истината на практика, най-вече за да кастри нещата, които са вътре в тях, да кастри мислите и представите, които не са в съгласие с Божиите намерения. Светият Дух докосва сърцата на хората и ги просветлява и озарява. Така че зад всичко, което се случва, се крие битка: всеки път, когато хората прилагат истината на практика или прилагат любовта към Бог на практика, се води голяма битка и макар че всичко може да изглежда наред с плътта им, в дълбините на сърцата им всъщност ще се води битка на живот и смърт — и едва след тази напрегната битка, след много размишления, може да се реши дали ще има победа, или поражение. Човек не знае дали да се смее, или да плаче. Тъй като много от намеренията на хората са погрешни или защото голяма част от Божието дело е в противоречие с техните представи, когато хората прилагат истината на практика, зад кулисите се води голяма битка. След като приложат тази истина на практика, зад кулисите, хората ще са пролели безброй сълзи от тъга, преди най-накрая да решат да удовлетворят Бог. Заради тази битка хората понасят страдания и се облагородяват; това е истинско страдание. Когато битката те връхлети, ако си способен предано да заемеш страната на Бог, ще можеш да удовлетвориш Бог. Докато практикува истината, човек неизбежно ще страда вътрешно; ако при прилагането на истината на практика всичко в хората беше правилно, тогава нямаше да е необходимо да бъдат усъвършенствани от Бог, нямаше да има битка и те нямаше да страдат. Тъй като у хората има много неща, които не са годни за използване от Бог, и тъй като у тях има много от непокорния нрав на плътта, хората трябва да научат по-задълбочено урока за въставането срещу плътта. Така Бог нарича страданието, което Той поиска от човека да понесе заедно с Него. Когато се сблъскаш с трудности, побързай да се помолиш на Бог: „О, Боже! Искам да Те удовлетворя, искам да изтърпя последното страдание, за да удовлетворя Твоето сърце, и колкото и големи да са неуспехите, които ме сполитат, пак трябва да Те удовлетворя. Дори ако трябва да се откажа от целия си живот, пак трябва да Те удовлетворя!“. С тази решителност, когато се молиш така, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си. Всеки път, когато прилагат истината на практика, всеки път, когато се облагородяват, всеки път, когато са подложени на изпитания, и всеки път, когато ги застигне Божието дело, хората трябва да понасят изключителна болка. Всичко това е изпитание за хората и затова във всеки от тях се води битка. Това е действителната цена, която плащат. Четенето на повече от Божиите слова и по-голямото суетене са част от тази цена. Това е, което хората трябва да правят, това е техен дълг и отговорност, които трябва да изпълнят, но хората трябва да оставят настрана онова в себе си, което е необходимо да бъде оставено настрана. Ако не го направиш, колкото и голямо да е външното ти страдание, колкото и да се суетиш, всичко ще бъде напразно! Тоест, само промените в теб могат да определят дали твоето външно страдание има стойност. Когато вътрешния ти нрав се е променил и когато си приложил истината на практика, тогава всички твои външни страдания ще получат Божието одобрение; ако не е настъпила промяна във вътрешния ти нрав, тогава без значение колко страдания понасяш или колко се суетиш привидно, няма да получиш одобрение от Бог, а страданието, което не е потвърдено от Бог, е напразно. Така че дали цената, която си платил, е одобрена от Бог, се определя от това дали в теб е настъпила промяна и от това дали прилагаш истината на практика и дали въставаш срещу собствените си намерения и представи, за да постигнеш удовлетворение на Божиите намерения, познаване на Бог и вярност към Бог. Колкото и да тичаш напред-назад, ако никога не си умеел да въстанеш срещу собствените си намерения, а само търсиш външни действия и пламенност и никога не обръщаш внимание на живота си, тогава страданието ти ще е било напразно.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог)

352. За да сме точни, да поемем по пътя на Петър във вярата си означава да вървим по пътя на търсенето на истината, който е и пътят на истинското опознаване на самия себе си и на промяната на нрава на човека. Единствено чрез вървене по пътя на Петър човек ще върви по пътя на усъвършенстването от Бог. Човек трябва да е наясно как точно да върви по пътя на Петър, както и как да го приложи на практика. Първо, човек трябва да остави настрана собствените си намерения, неправилните си стремежи и дори семейството си и всичко от собствената си плът. Човек трябва да се отдаде с цялото си сърце, тоест, трябва напълно да се посвети на Божието слово, да се съсредоточи върху яденето и пиенето на Божиите слова, да се концентрира върху търсенето на истината и на Божиите желания в Неговите слова и да се опита да разбира Божиите намерения във всичко. Това е най-основополагащият и жизненоважен практически метод. Това е, което Петър направи, след като видя Исус, и само като практикува по този начин, човек може да постигне най-добрите резултати. Всеотдайната преданост към Божието слово включва преди всичко търсенето на истината и Божиите желания в Неговите слова, съсредоточаването върху разбирането на Божиите намерения и разбирането и получаването на повече истина от Божиите слова. Когато четеше Божиите слова, Петър не се съсредоточаваше върху разбирането на доктрините, а още по-малко се съсредоточаваше върху сдобиването с богословско знание. Вместо това той се концентрираше върху разбирането на истината и схващането на Божиите намерения, както и върху постигането на разбиране за Божия нрав и обичливост. Петър също се опитваше да разбере различните покварени състояния на човека от Божиите слова, както и човешката природа същност и действителни недостатъци, като по този начин лесно отговаряше на Божиите изисквания, за да Го удовлетвори. Петър имаше толкова много правилни практики, които се подчиняваха на Божиите слова. Това беше най-съвместимо с Божиите намерения и беше най-добрият начин, по който човек може да сътрудничи, докато преживява Божието дело. Когато преживяваше стотиците изпитания, изпратени от Бог, Петър се съпоставяше строго с всяка дума на Божието съдене и разобличаване на човека и спрямо всяка дума от Неговите изисквания към човека — изследваше се и се стремеше да разбере точно значението на Божиите слова. Той усърдно размишляваше над всяка дума, която Исус му казваше, като запечатваше всяка дума в съзнанието си — и този подход даде много добри резултати. Практикувайки по този начин, той успя да се опознае чрез Божиите слова и не само успя да опознае различните покварени състояния и недостатъци на човека, но и опозна същността и природата му. Това показва, че Петър познаваше истински себе си. От Божиите слова Петър, от една страна, постигна истинско себепознание, а от друга страна, видя праведния нрав, който Бог изрази, това, което Бог притежава и представлява, Божиите намерения за Неговото дело и Божиите изисквания към човечеството. От тези слова той наистина стигна до опознаване на Бог. Стигна до опознаване на Божия нрав и на Неговата същност. Стигна до опознаване и разбиране на това, което Бог притежава и представлява, както и на Божията обичливост и Божиите изисквания към човека. Въпреки че тогава Бог не говореше толкова много, колкото днес, все пак у Петър бяха постигнати резултати в тези аспекти. Това беше рядко и ценно нещо. Петър премина през стотици изпитания. Той не страда напразно. Той не само започна да се опознава от Божиите слова и от Божието дело, но и започна да опознава Бог. Освен това в Божиите слова той обърна особено внимание на Божиите изисквания към човека и към аспектите, в които човек трябва да удовлетвори Бог, за да бъде съгласно Божиите намерения, и беше способен да вложи големи усилия в тези неща, като постигна пълна яснота. Това беше изключително полезно по отношение на навлизането му в живота. Независимо за кой аспект от Божиите слова ставаше въпрос, стига тези слова да можеха да служат като живот и бяха истината, Петър ги запечатваше в сърцето си, за да размишлява върху тях и да ги възприема често. След като чуваше думите на Исус, той успяваше да ги приеме в сърцето си, което показва, че той беше особено съсредоточен върху Божиите слова и накрая наистина постигна резултати. Това означава, че той можеше умело да приложи Божиите слова на практика, да практикува истината точно и да действа съгласно Божиите намерения, да върши неща изцяло в съответствие с Божиите желания и да се откаже от собствените си лични мнения и представи. По този начин Петър навлезе в реалността на Божиите слова. Службата на Петър беше в съответствие с Божиите намерения най-вече защото той беше направил това.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

353. Ако можеш да посветиш сърцето, тялото и цялата си истинска любов на Бог, да ги поставиш пред Него, да бъдеш напълно покорен пред Него и напълно да проявяваш внимание към Неговите намерения — не заради плътта, не заради семейството и не заради личните си желания, но за интересите на Божия дом, като приемаш Божието слово за принцип и основа във всичко — тогава, като правиш това, твоите намерения и гледища ще бъдат на правилното място и ти ще бъдеш човек пред Бог, който получава Неговото одобрение. Хората, които Бог харесва, са тези, които са безусловни спрямо Него; те са тези, които могат да бъдат предани единствено на Него. Тези, които Бог ненавижда, са онези, които са колебливи спрямо Него и които се бунтуват срещу Него. Той ненавижда онези, които вярват в Него и винаги искат да Му се наслаждават, като същевременно не са в състояние да отдадат всичко заради Него. Той ненавижда онези, които казват, че Го обичат, но в сърцата си се бунтуват срещу Него; Той ненавижда онези, които използват красноречиви и цветисти думи, за да участват в измама. Онези, които не са истински посветени на Бог или не са се подчинили истински пред Него, са коварни и прекалено арогантни по природа. Онези, които не могат да бъдат истински покорни пред нормалния, практически Бог, са още по-надменни, а те са най-вече послушните потомци на архангела. Хората, които наистина отдават всичко на Бог, посвещават цялото си същество на Него и Му се предлагат; те могат да се подчиняват на всички Негови думи и дела и са способни да прилагат словата Му на практика. Те могат да приемат Божиите слова и да ги направят основа на своето съществуване и са способни да търсят искрено в Божиите слова, за да открият кои части да практикуват. Такива са хората, които наистина живеят пред Бог. Ако практикуваш по този начин, това ще бъде полезно за живота ти и чрез яденето и пиенето на Неговите слова можеш да посрещнеш вътрешните си нужди и недостатъци, така твоят живот нрав да се преобрази. Тогава това ще удовлетвори Божиите намерения. Ако действаш в съответствие с Божиите изисквания и ако не задоволяваш плътта, а вместо това удовлетворяваш Неговите намерения, тогава с това ще си навлязъл в реалността на Неговите слова. Навлизането в реалността на Божиите слова означава, че можеш да изпълняваш дълга си и да отговаряш на изискванията на Божието дело. Само този вид практически действия могат да се нарекат навлизане в реалността на Неговите слова. Ако си в състояние да навлезеш в тази реалност, тогава ще притежаваш истината. Това е началото на навлизането в реалността; първо трябва да предприемеш това обучение и едва след това ще можеш да навлезеш в още по-дълбоки реалности.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които истински обичат Бог, са тези, които могат да се подчинят напълно на Неговата практичност)

354. Бог е практичен Бог: всички Негови дела са практични, всички слова, които Той изрича, са практични и всички истини, които Той казва, са практични. Всичко, което не е Негово слово, е празно, несъществуващо и нездраво. Днес Светият Дух трябва да насочва хората към Божиите слова. Ако хората се стремят да навлязат в реалността, те трябва да я търсят и да я познават, след което трябва да я изпитат и да живеят в нея. Колкото повече хората опознават реалността, толкова по-способни са да разпознават дали другите казват истината; колкото повече хората опознават реалността, толкова по-малко представи имат; колкото повече хората преживяват реалността, толкова повече опознават делата на практичния Бог и толкова по-лесно се освобождават от своя покварен, сатанински нрав; колкото повече реалност имат хората, толкова повече познават Бог и толкова повече се отвращават от плътта и обичат истината; и колкото по-потопени са хората в реалността, толкова повече се доближават до стандартите на Божиите изисквания. Хората, които са спечелени от Бог, са тези, които са обладани от реалността, които познават реалността и които са опознали практическите Божии дела чрез преживяване на реалността. Колкото повече си сътрудничиш с Бог по практичен начин и дисциплинираш тялото си, толкова повече ще придобиеш делото на Светия Дух, толкова повече ще придобиеш реалност и толкова по-просветлен ще бъдеш от Бог, и по този начин познанията ти за практическите Божии дела ще стават все по-големи. Ако можеш да живееш в настоящата светлина на Светия Дух, тогава настоящият път на практикуване ще ти стане по-ясен и ще можеш по-успешно да се отделиш от религиозните представи и отминалите практики. Днес фокусът е действителността: колкото повече хората са потопени в реалността, толкова по-ясно е познанието им за истината и толкова по-голямо е разбирането им за Божиите намерения. Реалността може да преодолее всички думи и доктрини, тя може да преодолее всяка теория и експертни познания и колкото повече хората се фокусират върху реалността, толкова по-истински те обичат Бог, толкова повече гладуват и жадуват за Неговите думи. Ако винаги се фокусираш върху реалността, тогава твоята философия за светските отношения, религиозни представи и природа ще бъдат естествено изтрити, следвайки Божието дело. Тези, които не се стремят към реалността и не я познават, вероятно ще се стремят към свръхестественото и лесно ще бъдат измамени. Светият Дух няма как да действа в такива хора и затова те чувстват празнота и че животът им няма смисъл.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да опознаем реалността)

355. Тези, които обичат Бог, обичат и истината, а колкото повече тези, които обичат истината, я прилагат на практика, толкова повече от нея имат; колкото повече я прилагат на практика, толкова повече от Божията любов имат; и колкото повече я прилагат на практика, толкова по-благословени са от Бог. Ако винаги практикуваш по този начин, Божията любов към теб постепенно ще ти даде възможност да прогледнеш, точно както Петър опозна Бог: Петър каза, че Бог не само има мъдростта да сътвори небето, земята и всички неща, но че Той също има мъдростта да върши практически дела в хората. Петър каза, че Той е достоен за любовта на хората не само заради това, че е създал небето, земята и всичко останало, но и заради способността Му да създаде човека, да го спаси, да го доведе до съвършенство и да му завещае Своята любов. Също така Петър каза, че в Него има много неща, които са достойни за човешката любов. Петър каза на Исус: „Нима създаването на небето, земята и всички неща е единствената причина, поради която Ти заслужаваш любовта на хората? В Теб има още неща, които заслужават да бъдат обичани. Ти действаш и се движиш в реалния живот, Твоят Дух ме докосва отвътре, Ти ме дисциплинираш, Ти ме укоряваш — тези неща са още по-достойни за любовта на хората“. Ако искаш да видиш и да изпиташ Божията любов, трябва да изследваш и да търсиш в реалния живот и да си готов да загърбиш собствената си плът. Ти трябва да вземеш това решение. Трябва да си човек, в който има решителност, който е способен да удовлетворява Бог във всичко, без да бъде ленив или да желае насладите на плътта, като живее не за плътта, а за Бог. Може би този път не удовлетворяваш Бог. Това е така, защото ти не разбираш Божиите намерения; следващия път, въпреки че ще ти отнеме повече усилия, трябва да удовлетвориш Него, а не плътта. Когато преживяваш по този начин, ти ще си опознал Бог. Ще видиш, че Бог може да създаде небето, земята и всички неща, че Той е станал плът, за да могат хората да Го виждат и да контактуват с Него; ще видиш, че Той може да върви сред хората и че Неговият Дух може да доведе хората до съвършенство в реалния живот, като им позволява да видят Неговата обичливост и да изпитат Неговата дисциплина, укора Му и благословенията Му. Ако винаги преживяваш по този начин, в реалния живот ще бъдеш неотделим от Бог и ако един ден връзката ти с Бог престане да бъде нормална, ти ще можеш да търпиш порицание и да се разкайваш. Когато имаш нормална връзка с Бог, никога няма да пожелаеш да Го напуснеш, а ако един ден Бог каже, че ще те напусне, ще се уплашиш и ще кажеш, че по-скоро предпочиташ да умреш, отколкото Бог да те изостави. Щом усетиш това, ще почувстваш, че не си способен да напуснеш Бог, и по този начин ще имаш основа и ще се наслаждаваш истински на Божията любов.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина)

356. Най-голямата грешка на хората по отношение на вярата им в Бог е, че вярват само на думи, а Бог напълно отсъства от ежедневието им. Всички хора наистина вярват в съществуването на Бог, но Бог не е част от ежедневието им. Устите им изричат много молитви към Бог, но Той заема малко място в сърцата им и затова ги изпитва отново и отново. Тъй като хората са нечисти, Бог няма друга алтернатива, освен да ги подложи на изпитания, за да се засрамят и да опознаят себе си в тези изпитания. В противен случай хората ще се превърнат в потомци на архангела и ще стават все по-покварени. В процеса на своята вяра в Бог всеки човек отхвърля много от личните си намерения и цели под Божието непрестанно пречистване. В противен случай Бог нямаше да може да използва никого и да върши в хората необходимото Си дело. Бог първо пречиства хората и посредством този процес те могат да опознаят себе си и Бог може да ги промени. Само тогава Бог влага живота Си в тях и само така сърцата им могат да бъдат напълно обърнати към Него. Затова казвам, че да вярваш в Бог не е толкова просто, колкото твърдят хората. Според Бог, ако имаш само знание, но Неговото слово не е твой източник на живот, и ако се ограничиш единствено до собственото си знание, но не практикуваш истината или не живееш според Божието слово, то това е доказателство, че все още нямаш боголюбиво сърце, и показва, че то не Му принадлежи. Човек може да познае Бог, като повярва в Него: това е крайната цел и е целта на човешкия стремеж. Трябва да положиш усилия да живееш според Божиите думи, така че те да могат да се осъществят на практика. Ако имаш само доктринално познание, то вярата ти в Бог няма да доведе до нищо. Единствено, ако едновременно практикуваш и живееш според Неговото слово, твоята вяра може да се счита за пълна и в съответствие с Божиите намерения. По този път мнозина могат да говорят за много разбиране, но в момента на смъртта им очите им се пълнят със сълзи и те се мразят за това, че са пропилели цял един живот и са доживели до дълбока старост напразно. Те просто разбират доктрините, но не могат да приложат истината на практика или да свидетелстват за Бог. Просто тичат насам-натам по повърхността, заети като пчели, и едва на ръба на смъртта най-накрая осъзнават, че им липсва истинско свидетелство и че изобщо не познават Бог. А не е ли твърде късно? Защо не се възползваш от днешния ден и не се стремиш към истината, която обичаш? Защо да чакаш до утре? Ако в живота си не страдаш за истината и не се стремиш да я придобиеш, възможно ли е да искаш да съжаляваш в предсмъртния си час? Ако е така, тогава защо вярваш в Бог? В действителност има много неща, в които хората могат да приложат истината на практика и да удовлетворят Бог, ако положат дори минимално усилие. Само защото умовете на хората винаги са помрачени, те не могат да действат за Бог и постоянно бързат заради плътта си, а накрая нищо не са придобили. Поради тази причина хората постоянно са измъчвани от неприятности и трудности. Не са ли това мъченията на Сатана? Не е ли това покварата на плътта? Не бива да се опитваш да заблуждаваш Бог с празни думи. Вместо това трябва да предприемеш осезаеми действия. Не се заблуждавай — какъв би бил смисълът от това? Какво би спечелил, ако живееш заради плътта си и се бориш за печалба и слава?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог)

357. Хората, чиято вяра в Бог е искрена, се стараят да практикуват в живота си Божието слово и да практикуват истината. Тези, които са склонни да практикуват Неговото слово и искрено заемат страната на истината, са в състояние неотстъпно да свидетелстват за Бог. Всички хора, които се занимават с криви и несправедливи практики, са лишени от истината и посрамват Бог. Предизвикващите раздор в църквата са слуги на Сатана и са негово олицетворение. Тези хора са толкова зловредни. Тези, които нямат проницателност и не са способни да заемат страната на истината, до един са хора, които питаят зли намерения и я оскверняват. Те са по-архетипни представители на Сатана. Те не подлежат на спасение и естествено ще бъдат отстранени. Божието семейство не позволява да останат онези, които не практикуват истината, нито пък оставя хората, които умишлено разтурят църквата. Сега обаче не е моментът за отлъчване; тези хора просто ще бъдат разкрити и отстранени накрая. За тях няма да бъдат изразходвани повече безсмислени усилия; онези, които са сатани, не могат да застанат на страната на истината, докато търсещите я принадлежат точно там. Недостойни са да чуят пътя на истината и да свидетелстват за нея хората, които не я практикуват. Истината просто не е предназначена за техните уши; тя е насочена към тези, които я практикуват. Засега, преди да бъде разкрит краят на всеки човек, онези, които смущават дейността на църквата и прекъсват Божието дело, ще бъдат оставени настрана, за да получат своето по-късно. Щом делото бъде завършено, всеки един от тях ще бъде разобличен и отстранен. На този етап, докато истината още е в процес на предоставяне, няма да им се обръща внимание. Когато цялата истина се разкрие пред човечеството, тези хора ще бъдат отстранени; това ще бъде времето за сортиране на всички според вида им. Дребните хитрини на тези, които нямат проницателност, ще доведат до унищожението им от злото — те ще бъдат подмамени от тях и няма да се върнат повече. Това и заслужават, защото не обичат истината, неспособни са да застанат на нейна страна, следват злите хора и вземат тяхната страна, заговорничат с тях и се съпротивляват срещу Бог. Те отлично разбират, че нечестивците излъчват зло, но въпреки това втвърдяват сърцата си и обръщат гръб на истината, за да последват нечестивците. Нима тези хора, които не практикуват истината, а се впускат в разрушителни и отвратителни дела, не извършват зло? При все че някои от тях се правят на крале, а други са само техни последователи, не е ли еднаква тяхната съпротивляваща се на Бог природа? Какво оправдание биха могли да намерят за своето твърдение, че Бог не ги спасява? Как биха могли да извинят другото си възражение, че Бог не е праведен? Та нима не ги погубва собствената им злина? Не ги ли завлича в ада собственото им непокорство? Хората, които практикуват истината, накрая ще бъдат спасени и направени съвършени заради истината. Онези, които не практикуват истината, накрая ще причинят собственото си унищожение пак поради истината. Това са изходите за практикуващите истината и за другите, които не я практикуват.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)