344. Сега е Епохата на царството. От това дали си навлязъл в реалността на Божието слово и дали то се е превърнало в твоя живот реалност зависи дали си пристъпил в тази нова епоха. Божието слово достига до всеки човек, за да може накрая всички хора да обитават света на словото Му и то да просветли и дари вътрешно озарение на всеки човек. Ако през това време четеш нехайно Божието слово и то не те интересува, значи си в погрешно състояние. Ако не успяваш да навлезеш в Епохата на словото, тогава Светият Дух не те е обзел. Но ако си навлязъл в новата епоха, Той ще извърши Своето дело. Какво можеш да сториш в зората на Епохата на словото, за да добиеш делото на Светия Дух? В сегашната епоха и сред вас Бог ще постигне следното: всеки човек ще изживее Божието слово, ще успее да превърне истината в практика и ревностно ще възлюби Бог. Всички хора ще ползват Божието слово като основа и като тяхна реалност и сърцата им ще бъдат богобоязливи. Прилагайки Божието слово, човекът ще владее царствена сила ведно с Бог. Това е делото, което ще бъде постигнато от Бог. Можеш ли да живееш, без да четеш словата Му? Днес мнозина чувстват, че не могат да пропуснат Неговите думи дори и за ден или два. Те имат нужда да четат словото Му всеки ден, а ако времето не позволява, им стига да го слушат. Това е усещането, с което Светият Дух дарява хората и това е начинът, по който им въздейства. Иначе казано, Той направлява хората чрез думите Си, за да навлязат в реалността на Божието слово. Ако след едничък ден, в който не си погълнал и отпил от словото Му, изпитваш непоносима тъмнина и жажда, това е знак, че си докоснат от Светия Дух и че Той не се е отвърнал от теб. Това означава, че ти си в този поток. Ако обаче след ден-два без поглъщане и отпиване от Божието слово не изпитваш нищо, ако не си жаден, ако въобще не си развълнуван, това означава, че Светият Дух се е отвърнал от теб. Това е знак, че има някакъв проблем със състоянието ти; че не си навлязъл в Епохата на словото и че си от изостаналите. Бог ползва думи, за да напътства човеците; чувстваш се добре, когато поглъщаш и отпиваш от Божиите слова. Ако ли не, останал си безпътен. Думите Божии са храна за хората; те са ръководната им сила. В Библията е писано, че „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4). Днес Бог ще довърши делото Си и ще постигне това посредством вас. Как в миналото хората се успявали да прекарват много дни, без да четат Божието слово, и при все това са успявали да се хранят и да работят както обикновено, докато днес това е невъзможно? В тази епоха Бог използва предимно думи, за да ръководи мирозданието. Чрез словото Божие човекът бива съден и усъвършенстван и накрая бива приет в Царството. Само Божието слово може да подхранва и изпълва живота на човека и само то може да му дава светлина и пътека, която да следва, особено в Епохата на царството. Не се ли отклониш от реалността на Божието слово и ако ежедневно поглъщаш и отпиваш от него, Бог ще те направи съвършен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Епохата на Царството е Епоха на Словото“)

345. Истината, която човекът трябва да притежава, се намира в Божието слово и тя е истината, която е най-благотворна и полезна за човечеството. Тя е отварата и храната, от които се нуждаят вашите тела — нещо, което помага на човека да възстанови нормалната си човешка природа. Това е истина, която човек трябва да притежава. Колкото повече практикувате Божието слово, толкова по-бързо ще разцъфва животът ви и толкова по-ясна ще става истината. Колкото повече израствате духовно, толкова по-ясно ще виждате нещата от духовния свят и толкова повече сили ще имате, за да триумфирате над Сатана. Голяма част от истината, която не разбирате, ще стане ясна, когато практикувате Божието слово. Повечето хора се задоволяват с това просто да разбират текста на Божието слово и се съсредоточават върху това да познават доктрини, вместо да задълбочават опита си на практика, но не е ли това пътят на фарисеите? Така че как може фразата „Божието слово е живот“ да е реална за тях? Животът на човек не може да се развива просто чрез четене на Божието слово, а само когато Божието слово се прилага на практика. Ако вярваш, че разбирането на Божието слово е всичко, което е необходимо, за да имаш живот и духовен ръст, тогава твоето разбиране е изкривено. Истинското разбиране на Божието слово се постига, когато практикуваш истината, и трябва да разбереш, че „истината може да бъде разбрана само ако бъде прилагана на практика“. Днес, след като си прочел Божието слово, можеш само да кажеш, че го познаваш, но не можеш да кажеш, че го разбираш. Някои казват, че единственият начин да практикуваш истината е първо да я разбереш, но това е само частично вярно и със сигурност не е напълно точно. Преди да имаш познание за дадена истина, ти не си я изпитал. Чувството, че разбираш нещо, което чуваш в проповедта, не е истинско разбиране — това е просто възприемане на буквалните думи на истината, но не е същото като разбиране на истинското значение на тази истина. Повърхностното познаване на истината не означава, че действително я разбираш или имаш познания за нея; истинското ѝ значение идва от изживяването ѝ. Следователно само когато изживееш истината, можеш да я разбереш, и само тогава можеш да вникнеш в скритите ѝ части. Задълбочаването на изживяването е единственият начин да схванеш оттенъците и да разбереш същността на истината. Следователно можеш да отидеш навсякъде с истината, но ако тя не живее в теб, тогава не си и помисляй да се опитваш да убеждаваш дори членовете на семейството си, а камо ли пък религиозните хора. Без истината вие сте като пърхащи снежинки, но с нея можеш да си щастлив и свободен и никой не може да те нападне. Колкото и силна да е една теория, тя не може да победи истината. С истината може да се разклати самият свят, а планините и моретата да се преместят, докато липсата ѝ може да накара здравите градски стени да бъдат издълбани от червеи и превърнати в руини. Това е очевиден факт.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „След като разберете истината, трябва да я приложите на практика“)

346. Бог не изисква от хората просто да са способни да говорят за реалността; това би било твърде лесно, нали? Защо тогава Бог говори за навлизане в живота? Защо Той говори за промяна? Ако хората могат да говорят единствено празни приказки за реалността, могат ли да постигнат промяна в нрава си? Добрите войни на Царството не са обучени да бъдат група хора, които могат само да говорят за реалността или да се хвалят; те по-скоро са обучени да изживяват Божиите думи по всяко време, да останат непоклатими, независимо от това с какви спънки се сблъскват, и да живеят постоянно в съответствие с Божиите думи, без да се връщат към света. Това е реалността, за която говори Бог; това е Божието изискване към човека. Затова недей да смяташ, че реалността, за която говори Бог, е прекалено проста. Само по себе си, просветлението от Светия Дух не е равносилно на владеене на реалността. Това не е човешки духовен ръст — това е Божията благодат, за която човекът не допринася с нищо. Всеки човек трябва да понесе страданията на Петър и още повече — да притежава славата на Петър, която да изживее, след като е придобил Божието дело. Само това може да се нарече реалност. Не мисли, че владееш реалността само защото можеш да говориш за нея — това е заблуда. Такива мисли не съответстват на Божията воля и нямат истинско значение. Не казвай такива неща в бъдеще — потуши подобни приказки! Всички, които имат погрешно разбиране за Божиите думи, са неверници. Те не притежават реални познания, още по-малко пък реален духовен ръст; те са невежи хора, на които им липсва реалност. С други думи, всички, които живеят извън същността на Божиите думи, са неверници. Онези, определени от хората като неверници, са зверове в очите на Бог, а тези, които Бог смята за неверници, са хора, които не приемат Божиите думи за свой живот. Затова може да се каже, че онези, които не владеят реалността на Божиите думи и не ги изживяват са неверници. Божието намерение е да накара всеки да изживее реалността на Неговите думи — не просто да накара всеки да говори за реалността, а нещо повече — да даде възможност на всеки да изживее реалността на Неговите думи.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако прилагаш истината на практика, владееш реалността“)

347. Постигането на истинско разбиране на Божиите слова не е никак лесно. Не мислете по следния начин: „Мога да тълкувам буквалното значение на Божиите слова и всички казват, че тълкуванието ми е добро, и ми вдигнат палец, значи разбирам Божиите слова“. Това не е същото като разбирането на Божиите слова. Ако сте придобили известна светлина от Божиите слова и сте разбрали истинското им значение, ако можете да изразите намерението, което се крие зад тях, и какво въздействие ще постигнат накрая — ако имате ясно разбиране за всички тези неща, може да се смята, че имате известно разбиране за Божиите слова. Следователно, разбирането на Божиите слова не е толкова просто. Това, че можете да дадете цветисто обяснение на буквалното значение на Божиите слова, не означава, че ги разбирате. Колкото и да можете да обясните буквалното им значение, обяснението ви все още се основава на човешкото въображение и човешкия начин на мислене. Това е безполезно! Как можете да разберете Божиите слова? Ключът е в това да се търси истината вътре в тях. Само така можете да разберете истински Божиите слова. Бог никога не изрича празни думи. Всяко изречение, което Той произнася, съдържа подробности, които със сигурност ще бъдат разкрити по-нататък в Неговите слова и могат да бъдат изразени по различен начин. Човекът не може да разбере начините, по които Бог изразява истината. Божиите слова са много проникновени и не могат да се разберат лесно посредством човешкия начин на мислене. Хората могат да открият почти пълното значение на всеки аспект от истината, стига да положат усилия. Подробностите, които остават, трябва да бъдат попълнени от тях по време на последващото им изживяване чрез просветлението на Светия Дух. От една страна е размишляването върху Божиите слова, разбирането им и търсенето на конкретното им съдържание, като ги четем. От друга страна е разбирането на значението на Божиите слова чрез изживяването им и получаването на просветление от Светия Дух. Чрез постоянен напредък в тези два аспекта можете да започнете да разбирате Божието слово. Ако го тълкувате буквално, на текстово ниво или въз основа на собственото си мислене и представи, тогава дори да го обяснявате цветисто и красноречиво, все още не разбирате истината и все още всичко се основава на човешкото мислене и представи. То не се получава от просветлението на Светия Дух. Хората са склонни да тълкуват Божиите слова въз основа на своите идеи и представи и дори могат да изтълкуват неправилно Божиите слова извън контекста, заради което са предразположени към погрешно разбиране и са склонни да съдят Бог, а това е обезпокоително. Затова истината се постига главно чрез разбиране на Божиите слова и чрез просветлението от Светия Дух. Да си способен да разбереш и обясниш буквалното значение на Божието слово не означава, че си придобил истината. Ако разбирането на буквалното значение на Божието слово означаваше, че разбирате истината, тогава щеше да е достатъчно да имате малко образование и познания, така че защо ще се нуждаете от просветлението на Светия Дух? Дали Божието дело е нещо, което човешкият ум може да разбере? Затова разбирането на истината не се основава на човешки идеи или представи. Имате нужда от просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух, за да придобиете истински опит и знание. Това е процесът на разбиране и придобиване на истината, който е и необходимо условие.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да опознаем човешката природа“)

348. Ако сте прочели много от Божието слово, но разбирате само смисъла на думите и ви липсва пряко познание чрез практическите ви изживявания, тогава няма да познавате Божието слово. Що се отнася до теб, Божието слово не е живот, а само безжизнени думи. А ако живееш само в съблюдаване на безжизнени думи, тогава не можеш да схванеш същността на Божието слово, нито ще разбереш Неговата воля. Само когато преживееш Неговото слово в реалните си изживявания, духовният смисъл на Божието слово ще се отвори пред теб и само чрез опита ще можеш да вникнеш в духовния смисъл на много истини и да разкриеш тайните на Божието слово. Ако не го прилагаш на практика, тогава колкото и да е ясно Неговото слово, всичко, което си схванал, са празни думи и доктрини, които са се превърнали в религиозни разпоредби за теб. Не правеха ли точно това фарисеите? Ако практикувате и преживявате Божието слово, то се превръща в практическо за вас; ако не се стремиш да го практикуваш, тогава Божието слово за теб е само една легенда за третото небе. Всъщност процесът на вярване в Бог е процесът на преживяване на Неговото слово и на спечелването ви от Бог, или казано по-ясно, да вярваш в Бог означава да имаш познанието и разбирането на Неговото слово и да го преживяваш и живееш; такава е реалността зад вашата вяра в Бог. Ако вярвате в Бог и се надявате на вечен живот, без да се стремите да практикувате Божието слово и да навлезете в истината реалност, тогава сте глупави. Това би било като да отидете на пиршество и само да гледате храната и да научите наизуст имената на вкусните неща, без всъщност да опитате нищо от тях; това би било все едно да не ядете и да не пиете нищо от трапезата. Не бихте ли били глупаци тогава?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „След като разберете истината, трябва да я приложите на практика“)

349. Божиите изисквания към хората не са чак толкова високи. Ако хората практикуват усърдно и искрено, те ще получат „положителна оценка“. Истината е, че постигането на разбиране, познание и осмисляне на истината е по-сложно, отколкото практикуването на истината. Първо практикувай толкова, колкото си разбрал, и практикувай това, което си разбрал. По този начин ще можеш постепенно да постигнеш истинското познание и разбиране на истината. Това са стъпките и средствата, чрез които действа Светият Дух. Ако не практикуваш послушание по този начин, няма да постигнеш нищо. Ако винаги действаш по своя собствена воля, а не практикуваш послушание, дали Светият Дух ще работи в теб? Дали Светият Дух действа така, както ти искаш? Или Той работи според това, което на теб ти липсва, и въз основа на Божиите думи? Ако това не ти е ясно, няма да можеш да навлезеш в истината реалност. Защо повечето хора са положили много усилия, за да прочетат Божиите думи, но просто имат знания и не могат да кажат нищо за истинския път след това? Смяташ ли, че притежаването на знания е равносилно на притежаването на истината? Не е ли това объркана гледна точка? Ти си в състояние да изречеш толкова много знания, колкото са песъчинките на плажа, но нито едно от тях не съдържа истински път. Не се ли опитваш да заблудиш хората по този начин? Не си ли изпразнен от съдържание? Всяко подобно поведение е вредно за хората! Колкото по-висша е теорията и колкото повече е лишена от реалност, толкова повече тя е неспособна да пренесе хората в действителността. Колкото по-висша е теорията, толкова повече тя те кара да въставаш и да се противопоставяш на Бог. Не се покланяй на духовната теория — от нея няма никаква полза! Някои хора говорят за духовна теория от десетилетия и са се превърнали във великани на спиритизма, но в крайна сметка все още не успяват да навлязат в истината реалност. Тъй като не са практикували или преживявали Божиите думи, те нямат принципи или път за практикуване. Самите такива хора са без истината реалност, така че как могат да въведат другите хора в правия път на вярата в Бог? Те могат само да заблуждават хората. Това не вреди ли на другите и на самите тях? Най-малкото, трябва да можеш да решаваш реалните проблеми, които са точно пред теб. Тоест трябва да можеш да практикуваш и да преживяваш Божиите думи, и да прилагаш истината на практика. Само това е послушание към Бог. Само когато си навлязъл в живота, ти си достоен да работиш за Бог и само когато искрено се стараеш за Бог, можеш да бъдеш одобрен от Бог. Не прави винаги грандиозни изявления и не говори за бомбастична теория; това не е истинско. Да проповядваш за духовна теория, за да накараш хората да ти се възхищават, не е свидетелство за Бог, а по-скоро себеизтъкване. Това не носи абсолютно никаква полза на хората и не ги наставлява, а може лесно да ги накара да се покланят на духовната теория и да не се съсредоточат върху практикуването на истината — а това не води ли хората до заблуда? Ако се продължи по този начин, ще се появят многобройни празни теории и правила, които ще ограничават и впримчват хората; това е наистина унизително. Така че казвай повече неща, които са истински, говори повече за проблеми, които действително съществуват, прекарвай повече време в търсене на истината, за да разрешиш истинските проблеми; това е най-важното. Не отлагай това да се научиш да практикуваш истината: това е пътят за навлизане в реалността. Не приемай чуждия опит и знания като своя частна собственост и не ги излагай на показ, за да им се възхищават другите. Трябва да имаш свое собствено навлизане в живота. Само като практикуваш истината и се подчиняваш на Бог, ще имаш навлизане в живота. Това трябва да е нещото, което всеки човек практикува и върху което се съсредоточава.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съсредоточавай се повече върху реалността“)

350. Разбирането ви за истината съставлява ли едно цяло със собственото ви състояние? В реалния живот първо трябва да помислиш кои истини са свързани с хората, събитията и предметите, с които си се сблъскал; именно сред тези истини можеш да намериш Божията воля и да свържеш това, с което си се сблъскал, с Неговата воля. Ако не знаеш кои аспекти на истината се отнасят до нещата, с които си се сблъскал, а вместо това се насочиш направо към търсене на Божията воля, това е сляп подход, който не може да постигне резултати. Ако искаш да търсиш истината и да разбереш Божията воля, първо трябва да погледнеш какви неща са ти се случили и с кои аспекти на истината са свързани те, и да потърсиш конкретната истина в Божието слово, която е свързана с това, което си изживял. След това потърси в тази истина пътя на практикуване, който е правилен за теб; така можеш да придобиеш косвено разбиране за Божията воля. Търсенето и практикуването на истината не е механично прилагане на доктрина или следване на формула. Истината не е шаблонна, нито е закон. Тя не е мъртва — тя е самият живот, тя е жива и това е правилото, което едно сътворено същество трябва да следва, докато е живо, и правилото, което човек трябва да следва, докато е жив. Това е нещо, което трябва, доколкото е възможно, да разбереш от опит. До какъвто и етап да си стигнал в опита си, ти си неотделим от Божието слово и от истината и това, което разбираш за Божия нрав, както и което знаеш за това, което Бог притежава и представлява, а всичко това е изразено в Божиите слова; те са неразривно свързани с истината. Божият нрав и това, което Той притежава и представлява, сами по себе си са истината; истината е неподправено проявление на Божия нрав и това, което Той притежава и представлява. Тя прави това, което Той притежава и представлява конкретно, и тя ясно изразява това, което Той притежава и представлява; тя ти казва по-ясно какво харесва Бог, какво не харесва, какво иска да правиш и какво не ти позволява да правиш, кои хора презира Той и на кои се радва. Зад истините, които Бог изразява, хората могат да видят Неговото удоволствие, гняв, скръб и щастие, както и Неговата същина — това е разкриването на Неговия нрав. Освен че трябва да знаем какво притежава и представлява Бог и да разбираме Неговия нрав от Неговото слово, най-важното е необходимостта да достигнем до това разбиране чрез практически опит. Ако човек се откъсне от реалния живот, за да опознае Бог, той няма да може да го постигне. Дори и да има хора, които могат да получат някакво разбиране от Божието слово, тяхното разбиране е ограничено до теории и слова и възниква несъответствие с това Какъв в действителност е Самият Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

351. Хората таят много неправилни намерения, откакто започнаха да вярват в Бог. Когато не прилагаш истината на практика, смяташ, че всичките ти намерения са правилни, но когато ти се случи нещо, ще видиш, че имаш много неправилни намерения. Така, когато Бог усъвършенства хората, Той ги кара да осъзнаят, че в тях има много представи, които препятстват познанието им за Бог. Когато осъзнаеш, че намеренията ти са погрешни, ако си в състояние да спреш да практикуваш според представите и намеренията си и ако си в състояние да свидетелстваш за Бог и да останеш непоколебим в позицията си за всичко, което ти се случва, това доказва, че си въстанал срещу плътта. Когато въстанеш срещу плътта, неизбежно ще се стигне до битка вътре в теб. Сатана ще се опита да накара хората да го следват, ще се опита да ги накара да следват приумиците на плътта и да отстояват интересите на плътта, но Божиите слова ще просветят и озарят хората отвътре и тогава зависи от теб дали ще следваш Бог, или ще следваш Сатана. Бог иска от хората да приложат истината на практика, най-вече за да се справят с нещата, които са вътре в тях, да се справят с мислите и представите си, които не са по Божието сърце. Светият Дух докосва сърцата на хората и ги просветлява и озарява. Така че зад всичко, което се случва, се крие битка: всеки път, когато хората прилагат истината на практика или прилагат любовта към Бог на практика, се води голяма битка и макар че всичко може да изглежда наред с плътта им, в дълбините на сърцата им всъщност ще се води битка на живот и смърт — и едва след тази напрегната битка, след много размишления, може да се реши дали ще има победа, или поражение. Човек не знае дали да се смее, или да плаче. Тъй като много от намеренията на хората са погрешни или защото голяма част от Божието дело е в противоречие с техните представи, когато хората прилагат истината на практика, зад кулисите се води голяма битка. След като приложат тази истина на практика, зад кулисите, хората ще са пролели безброй сълзи от тъга, преди най-накрая да решат да удовлетворят Бог. Заради тази битка хората понасят страдания и се облагородяват; това е истинско страдание. Когато битката те връхлети, ако си способен предано да заемеш страната на Бог, ще можеш да удовлетвориш Бог. Докато практикува истината, човек неизбежно ще страда вътрешно; ако при прилагането на истината на практика всичко в хората беше правилно, тогава нямаше да е необходимо да бъдат усъвършенствани от Бог, нямаше да има битка и те нямаше да страдат. Тъй като у хората има много неща, които не са годни за използване от Бог, и тъй като у тях има много от непокорния нрав на плътта, хората трябва да научат по-задълбочено урока за въставането срещу плътта. Така Бог нарича страданието, което Той поиска от човека да понесе заедно с Него. Когато се сблъскаш с трудности, побързай да се помолиш на Бог: „О, Боже! Искам да Те удовлетворя, искам да изтърпя последното страдание, за да удовлетворя Твоето сърце, и колкото и големи да са неуспехите, които ме сполитат, пак трябва да Те удовлетворя. Дори ако трябва да се откажа от целия си живот, пак трябва да Те удовлетворя!“. С тази решителност, когато се молиш така, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си. Всеки път, когато прилагат истината на практика, всеки път, когато се облагородяват, всеки път, когато са подложени на изпитания, и всеки път, когато ги застигне Божието дело, хората трябва да понасят изключителна болка. Всичко това е изпитание за хората и затова във всеки от тях се води битка. Това е действителната цена, която плащат. Четенето на повече от Божиите слова и по-голямото суетене са част от тази цена. Това е, което хората трябва да правят, това е техен дълг и отговорност, които трябва да изпълнят, но хората трябва да оставят настрана онова в себе си, което е необходимо да бъде оставено настрана. Ако не го направиш, колкото и голямо да е външното ти страдание, колкото и да се суетиш, всичко ще бъде напразно! Тоест, само промените в теб могат да определят дали твоето външно страдание има стойност. Когато вътрешния ти нрав се е променил и когато си приложил истината на практика, тогава всички твои външни страдания ще получат Божието одобрение; ако не е настъпила промяна във вътрешния ти нрав, тогава без значение колко страдания понасяш или колко се суетиш привидно, няма да получиш одобрение от Бог, а страданието, което не е потвърдено от Бог, е напразно. Така че дали цената, която си платил, е одобрена от Бог, се определя от това дали в теб е настъпила промяна и от това дали прилагаш истината на практика и дали въставаш срещу собствените си намерения и представи, за да постигнеш удовлетворение на Божията воля, познаване на Бог и вярност към Бог. Колкото и да се суетиш, ако никога не си умеел да въстанеш срещу собствените си намерения, а само търсиш външни действия и пламенност и никога не обръщаш внимание на живота си, тогава страданието ти ще е било напразно.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само ако обичаш Бог, вярваш предано в Бог“)

352. За да сме точни, да поемем пътя на Петър във вярата си означава да вървим по пътя на търсенето на истината, който е и пътят на истинското опознаване на самия себе си и на промяната на нрава на човека. Единствено чрез вървене по пътя на Петър човек ще върви по пътя на усъвършенстването от Бог. Човек трябва да е наясно как точно да върви по пътя на Петър, както и как да го приложи на практика. Първо, човек трябва да остави настрана собствените си намерения, неправилните си занимания и дори семейството си и всичко от собствената си плът. Човек трябва да се отдаде с цялото си сърце, тоест, трябва напълно да се посвети на Божието слово, да се съсредоточи върху яденето и пиенето на Божиите слова, да се концентрира върху търсенето на истината и на Божиите намерения в Неговите слова и да се опита да разбира Божията воля във всичко. Това е най-основополагащият и жизненоважен практически метод. Това е, което Петър направи, след като видя Исус, и само като практикува по този начин, човек може да постигне най-добрите резултати. Всеотдайната преданост към Божието слово включва преди всичко търсенето на истината и Божиите намерения в Неговите слова, съсредоточаването върху разбирането на Божията воля и разбирането и получаването на повече истина от Божиите слова. Когато четеше Божиите слова, Петър не се съсредоточаваше върху разбирането на доктрините, а още по-малко се съсредоточаваше върху сдобиването с богословско знание. Вместо това той се концентрираше върху разбирането на истината и схващането на Божията воля, както и върху постигането на разбиране за Божия нрав и обичливост. Петър също се опитваше да разбере различните покварени състояния на човека от Божиите слова, както и човешката природа същност и действителни недостатъци, като по този начин лесно отговаряше на Божиите изисквания, за да Го удовлетвори. Петър имаше толкова много правилни практики, които се подчиняваха на Божиите слова. Това беше най-съвместимо с Божията воля и беше най-добрият начин, по който човек може да сътрудничи, докато преживява Божието дело. Когато преживяваше стотиците изпитания, изпратени от Бог, Петър се изследваше строго спрямо всяка дума на Божието правосъдие и откровение за човека и спрямо всяка дума от Неговите изисквания към човека и се стремеше да разбере точно значението на тези слова. Той усърдно се стараеше да размишлява и да запомня всяка дума, която Исус му казваше, и постигна много добри резултати. Практикувайки по този начин, той успя да постигне разбиране за себе си от Божиите слова и не само успя да разбере различните покварени състояния и недостатъци на човека, но и разбра същността и природата му. Това означава истински да разбираш себе си. От Божиите слова Петър не само постигна истинско разбиране за самия себе си, но и видя Божия праведен нрав, това, което Бог притежава и представлява, Божията воля за Неговото дело и Божиите изисквания към човечеството. От тези слова Той наистина стигна до опознаване на Бог. Той стигна до опознаване на Божия нрав и на Неговата същина. Той стигна до опознаване и разбиране на това, което Бог притежава и представлява, както и на Божията обичливост и Божиите изисквания към човека. Въпреки че тогава Бог не говореше толкова много, колкото днес, все пак у Петър бяха постигнати резултати в тези аспекти. Това беше рядко и ценно нещо. Петър премина през стотици изпитания, но не страда напразно. Той не само започна да разбира себе си от Божиите слова и Божието дело, но и започна да познава Бог. Освен това той се съсредоточи с особено внимание върху Божиите изисквания към човечеството, съдържащи се в Неговите слова. Във всички аспекти, в които човек да трябва да удовлетвори Бог, за да бъде в съответствие с Божията воля, Петър беше способен да положи големи усилия и да постигне пълна яснота. Това беше изключително полезно по отношение на навлизането му в живота. Без значение за какво говореше Бог, доколкото тези слова можеха да станат живот и бяха истината, Петър беше в състояние да ги гравира в сърцето си, за да размишлява върху тях и да ги разбира често. След като чуваше думите на Исус, той успяваше да ги приеме в сърцето си, което показва, че той беше особено съсредоточен върху Божиите слова и накрая наистина постигна резултати. Това означава, че Той можеше свободно да приложи Божиите слова на практика, да практикува истината точно и да бъде в съответствие с Божията воля, да действа изцяло в съответствие с Божието намерение и да се откаже от собствените си лични мнения и представи. По този начин Петър навлезе в реалността на Божиите слова. Службата на Петър беше в съответствие с Божията воля най-вече защото той беше направил това.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да вървим по пътя на Петър“)

353. Ако можеш да посветиш сърцето, тялото и цялата си истинска любов на Бог, да ги поставиш пред Него, да бъдеш напълно покорен пред Него и да се съобразяваш изцяло с Неговата воля — не заради плътта, не заради семейството и не заради личните си желания, но за интересите на Божия дом, като приемаш Божието слово за принцип и основа във всичко — тогава, като правиш това, твоите намерения и перспективи ще бъдат на правилното място и ти ще бъдеш човек пред Бог, който получава Неговата похвала. Хората, които Бог харесва, са тези, които са безусловни спрямо Него; те са тези, които могат да бъдат посветени единствено на Него. Тези, които Бог мрази, са онези, които са колебливи спрямо Него и които се бунтуват срещу Него. Той ненавижда онези, които вярват в Него и винаги искат да Му се наслаждават, като същевременно не са в състояние да се раздадат напълно заради Него. Той ненавижда онези, които казват, че Го обичат, но в сърцата си се бунтуват срещу Него; Той ненавижда онези, които използват красноречиви и цветисти думи, за да участват в измама. Онези, които не са истински посветени на Бог или не са се подчинили истински пред Него, са коварни и прекалено арогантни по природа. Онези, които не могат да бъдат истински покорни пред нормалния, практичен Бог, са още по-надменни, а те са най-вече послушните потомци на архангела. Хората, които наистина се раздават за Бог, посвещават цялото си същество на Него и Му се предлагат; те могат да се подчиняват на всички Негови думи и дела и са способни да прилагат думите Му на практика. Те могат да приемат Божиите думи и да ги направят основа на своето съществуване и са способни да търсят усърдно в Божиите думи, за да открият кои части да практикуват. Такива са хората, които наистина живеят пред Бог. Ако практикуваш по този начин, това ще бъде полезно за живота ти и чрез яденето и пиенето на Неговите думи можеш да посрещнеш вътрешните си нужди и недостатъци, така че житейският ти нрав да се преобрази. Тогава това ще удовлетвори Божията воля. Ако действаш в съответствие с Божиите изисквания и ако не задоволяваш плътта, а вместо това задоволяваш Неговата воля, тогава с това ще си навлязъл в реалността на Неговите думи. Навлизането в реалността на Божиите думи означава, че можеш да изпълняваш дълга си и да отговаряш на изискванията на Божието дело. Само този вид практически действия могат да се нарекат навлизане в реалността на Неговите думи. Ако си в състояние да навлезеш в тази реалност, тогава ще притежаваш истината. Това е началото на навлизането в реалността; първо трябва да предприемеш това обучение и едва след това ще можеш да навлезеш в още по-дълбоки реалности.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които истински обичат Бог, са тези, които могат да се подчинят напълно на Неговата практичност“)

354. Бог е практичен Бог: всички Негови дела са практични, всички слова, които Той изрича, са практични и всички истини, които Той казва, са практични. Всичко, което не е Негово слово, е празно, несъществуващо и нездраво. Днес Светият Дух трябва да насочва хората към Божиите слова. Ако хората се стремят да навлязат в реалността, те трябва да я търсят и да я познават, след което трябва да я изпитат и да живеят в нея. Колкото повече хората опознават реалността, толкова по-способни са да разпознават дали другите казват истината; колкото повече хората опознават реалността, толкова по-малко представи имат; колкото повече хората преживяват реалността, толкова повече опознават делата на практичния Бог и толкова по-лесно се освобождават от своя покварен, сатанински нрав; колкото повече реалност имат хората, толкова повече познават Бог и толкова повече се отвращават от плътта и обичат истината; и колкото по-потопени са хората в реалността, толкова повече се доближават до стандартите на Божиите изисквания. Хората, които са спечелени от Бог, са тези, които са обладани от реалността, които познават реалността и които са опознали истинските Божии дела чрез преживяване на реалността. Колкото повече си сътрудничиш с Бог по практичен начин и дисциплинираш тялото си, толкова повече ще придобиеш делото на Светия Дух, толкова повече ще придобиеш реалност и толкова по-просветлен ще бъдеш от Бог, и по този начин познанията ти за истинските Божии дела ще стават все по-големи. Ако можеш да живееш в настоящата светлина на Светия Дух, тогава настоящият път на практикуване ще ти стане по-ясен и ще можеш по-успешно да се отделиш от религиозните представи и отминалите практики. Днес фокусът е реалността: колкото повече хората са потопени в реалността, толкова по-ясно е познанието им за истината и толкова по-голямо е разбирането им за Божията воля. Реалността може да преодолее всички думи и доктрини, тя може да преодолее всяка теория и експертни познания и колкото повече хората се фокусират върху реалността, толкова по-истински те обичат Бог, толкова повече гладуват и жадуват за Неговите думи. Ако винаги се фокусираш върху реалността, тогава твоята философия за живот, религиозни представи и природа ще бъдат естествено изтрити, следвайки Божието дело. Тези, които не се стремят към реалността и не я познават, вероятно ще се стремят към свръхестественото и лесно ще бъдат измамени. Светият Дух няма как да действа в такива хора и затова те чувстват празнота и че животът им няма смисъл.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как да опознаем реалността“)

355. Тези, които обичат Бог, обичат и истината, а колкото повече тези, които обичат истината, я прилагат на практика, толкова повече от нея имат; колкото повече я прилагат на практика, толкова повече от Божията любов имат; и колкото повече я прилагат на практика, толкова по-благословени са от Бог. Ако винаги практикуваш по този начин, Божията любов към теб постепенно ще ти даде възможност да прогледнеш, точно както Петър опозна Бог: Петър каза, че Бог не само има мъдростта да сътвори небето, земята и всички неща, но че Той също има мъдростта да върши истински дела в хората. Петър каза, че Той е достоен за любовта на хората не само заради това, че е създал небето, земята и всичко останало, но и заради способността Му да създаде човека, да го спаси, да го доведе до съвършенство и да му завещае Своята любов. Също така Петър каза, че в Него има много неща, които са достойни за човешката любов. Петър каза на Исус: „Нима създаването на небето, земята и всички неща е единствената причина, поради която Ти заслужаваш любовта на хората? В Теб има още неща, които заслужават да бъдат обичани. Ти действаш и се движиш в реалния живот, Твоят Дух ме докосва отвътре, Ти ме дисциплинираш, Ти ме укоряваш — тези неща са още по-достойни за любовта на хората“. Ако искаш да видиш и да изпиташ Божията любов, трябва да изследваш и да търсиш в реалния живот и да си готов да загърбиш собствената си плът. Ти трябва да вземеш това решение. Трябва да си човек, в който има решителност, който е способен да удовлетворява Бог във всичко, без да бъде ленив или да желае насладите на плътта, като живее не за плътта, а за Бог. Може да има моменти, в които няма да удовлетвориш Бог. Това е така, защото ти не разбираш Божията воля; следващия път, въпреки че ще ти отнеме повече усилия, трябва да удовлетвориш Него, а не плътта. Когато преживяваш по този начин, ти ще си опознал Бог. Ще видиш, че Бог може да създаде небето, земята и всички неща, че Той е станал плът, за да могат хората да Го виждат и да контактуват с Него; ще видиш, че Той може да върви сред хората и че Неговият Дух може да доведе хората до съвършенство в реалния живот, като им позволява да видят Неговата обичливост и да изпитат Неговата дисциплина, укора Му и благословенията Му. Ако винаги преживяваш по този начин, в реалния живот ще бъдеш неотделим от Бог и ако един ден връзката ти с Бог престане да бъде нормална, ти ще можеш да търпиш порицание и да се разкайваш. Когато имаш нормална връзка с Бог, никога няма да пожелаеш да Го напуснеш, а ако един ден Бог каже, че ще те напусне, ще се уплашиш и ще кажеш, че по-скоро предпочиташ да умреш, отколкото Бог да те изостави. Щом изпиташ тези емоции, ще почувстваш, че не си способен да напуснеш Бог, и по този начин ще имаш основа и ще се наслаждаваш истински на Божията любов.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина“)

356. Най-голямата грешка на хората по отношение на вярата им в Бог е, че вярват само на думи, а Бог напълно отсъства от ежедневието им. Всички хора наистина вярват в съществуването на Бог, но Бог не е част от ежедневието им. Устите им изричат много молитви към Бог, но Той заема малко място в сърцата им и затова ги изпитва отново и отново. Тъй като хората са нечисти, Бог няма друга алтернатива, освен да ги подложи на изпитания, за да се засрамят и да опознаят себе си в тези изпитания. В противен случай хората ще се превърнат в потомци на архангела и ще стават все по-покварени. В процеса на своята вяра в Бог всеки човек отхвърля много от личните си намерения и цели под Божието непрестанно пречистване. В противен случай Бог нямаше да може да използва никого и да върши в хората необходимото Си дело. Бог първо пречиства хората и посредством този процес те могат да опознаят себе си и Бог може да ги промени. Само тогава Бог влага живота Си в тях и само така сърцата им могат да бъдат напълно обърнати към Него. Затова казвам, че да вярваш в Бог не е толкова просто, колкото твърдят хората. Според Бог, ако имаш само знание, но не живееш според Неговото слово и ако се ограничиш единствено до собственото си знание, но не практикуваш истината или не живееш според Божието слово, то това е доказателство, че все още нямаш боголюбиво сърце, и показва, че то не Му принадлежи. Човек може да познае Бог, като повярва в Него: това е крайната цел и е целта на човешкия стремеж. Трябва да положиш усилия да живееш според Божиите думи, така че те да могат да се осъществят на практика. Ако имаш само доктринално познание, то вярата ти в Бог няма да доведе до нищо. Единствено, ако едновременно практикуваш и живееш според Неговото слово, твоята вяра може да се счита за пълна и в съответствие с Божията воля. По този начин много хора могат да говорят за дълбоки знания, но в момента на смъртта им очите им се пълнят със сълзи и те се мразят за това, че са пропилели цял един живот и са доживели до дълбока старост напразно. Те просто разбират доктрините, но не могат да приложат истината на практика или да свидетелстват за Бог. Вместо това те просто тичат насам-натам, заети като пчели, и едва на ръба на смъртта най-накрая осъзнават, че им липсва истинско свидетелство и че изобщо не познават Бог. А не е ли твърде късно? Защо не изживееш мига и не се стремиш към истината, която обичаш? Защо да чакаш до утре? Ако, докато си жив, не страдаш за истината или не се стремиш да я постигнеш, не смяташ ли, че може да съжаляваш в предсмъртния си час? Ако е така, тогава защо вярваш в Бог? В действителност има много неща, в които хората, ако положат дори най-малкото усилие, могат да приложат истината на практика и по този начин да задоволят Бог. Само защото сърцата на хората са винаги обладани от демони, те не могат да действат в името на Бог и постоянно бързат заради плътта си, без никакъв смисъл в крайна сметка. Поради тази причина хората постоянно са измъчвани от проблеми и трудности. Не са ли това мъченията на Сатана? Не е ли това покварата на плътта? Не бива да се опитваш да заблуждаваш Бог с празни думи. Вместо това трябва да предприемеш осезаеми действия. Не се заблуждавай — какъв би бил смисълът от това? Какво би спечелил, ако живееш заради плътта си и се бориш за печалба и слава?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог“)

357. Хората, чиято вяра в Бог е искрена, се стараят да прилагат в живота си Божието слово и да практикуват истината. Тези, които се стремят да практикуват Неговото слово и искрено заемат страната на истината, са в състояние неотстъпно да свидетелстват за Бог. Не притежават истината другите, които шикалкавят и са несправедливи; Бог се срамува от всички тях. Предизвикващите раздор в църквата са слуги на Сатана и са негово олицетворение. Тези хора са толкова зловредни. Лишените от добра преценка, които не са способни да заемат страната на истината, до един питаят зли намерения и я оскверняват. И нещо повече, те са изначални проводници на Сатана. Те не подлежат на спасение и естествено ще бъдат пропъдени. Божието семейство не позволява да останат онези, които не практикуват истината, нито пък оставя хората, които умишлено разтурят църквата. Сега обаче не е моментът за отлъчване; тези хора ще бъдат изобличени и пропъдени накрая. За тях няма да бъдат изразходвани повече безсмислени усилия; принадлежащите на Сатана не могат да застанат на страната на истината, докато търсещите я принадлежат точно там. Недостойни са да чуят пътя на истината и да свидетелстват за нея хората, които не я практикуват. Истината просто не е предназначена за техните уши; тя е насочена към тези, които я практикуват. Засега, преди да бъде разкрит краят на всеки човек, онези, които смущават дейността на църквата и прекъсват Божието дело, ще бъдат оставени настрана, за да получат своето по-късно. Щом делото бъде завършено, всеки един от тях ще бъде изобличен и пропъден. На този етап, докато истината още е в процес на разкриване, няма да им се обръща внимание. Когато цялата истина се разкрие пред човечеството, тези хора ще бъдат пропъдени; това ще бъде времето за сортиране на всички според достойнствата им. Дребните хитрини на неспособните да преценяват правилно ще доведат до унищожението им от нечестивите — те ще бъдат подмамени от тях и няма да се върнат повече. Това и заслужават, защото не обичат истината, неспособни са да застанат на нейна страна, следват злите хора и вземат тяхната страна, заговорничат с тях и въстават срещу Бог. Те отлично разбират, че нечестивците излъчват зло, но въпреки това втвърдяват сърцата си и обръщат гръб на истината, за да последват нечестивците. Нима тези хора, които не практикуват истината, а се впускат в разрушителни и отвратителни дела, не са злодеи? При все че някои от тях се правят на крале, а други са само техни придворни, не е ли тяхната богохулна природа съвсем еднаква? Какво оправдание биха могли да намерят за своето твърдение, че Бог не ги спасява? Как биха могли да извинят другото си възражение, че Бог не е справедлив? Та нима не ги погубва собствената им злина? Не ги ли завлича в ада собственото им непокорство? Хората, които практикуват истината, накрая ще бъдат спасени и направени съвършени заради истината. Онези, които не практикуват истината, накрая ще причинят собственото си унищожение пак поради истината. Това са изходите за практикуващите истината и за другите, които не я практикуват.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предупреждение към онези, които не практикуват истината“)