331. При все че много хора вярват в Бог, малцина разбират какво означава вярата в Бог и как точно трябва да действат, за да бъдат в съответствие с Божиите намерения. В крайна сметка първопричината е, че макар човекът да знае думата „Бог“ и фрази като „Божието дело“, той не познава Бог, а още по-малко делото Му. Тогава няма нищо чудно, че всички, които не познават Бог, са объркани във вярата си в Него. Човекът не приема сериозно вярата в Бог и това се дължи изцяло на факта, че тя му е твърде чужда, твърде непозната. Така той далеч не отговаря на Божиите изисквания. Иначе казано, щом не познава Бог и не познава Неговото дело, той не може да бъде годен за оползотворяване от Бог, а още по-малко е способен да удовлетвори намеренията Му. „Вярата в Бог“ е убеждение, че има Бог — това е най-опростеното понятие за вяра в Бог. За да доразвием това, вярата, че има Бог, не е равносилна на истинска вяра в Бог, а е по-скоро проста вяра със силен религиозен оттенък. Истинската вяра в Бог означава следното: въз основа на вярата, че Бог е Върховният владетел на всички неща, човек преживява словата Му и делото Му и по този начин се отървава от покварения си нрав, удовлетворява Божиите намерения и опознава Бог. Само такова пътуване може да се нарече „вяра в Бог“. Човекът обаче често счита вярата в Бог за много елементарен и лекомислен въпрос. Когато човек вярва в Бог по този начин, той губи смисъла на вярата си в Бог и макар да продължава да вярва до самия край, той никога не ще придобие Божието одобрение, защото е поел по грешния път. Онези, които и до днес вярват в Бог сред думи и кухи доктрини, все още не знаят, че нямат същността на вярата в Бог и че не могат да получат Божието одобрение, но въпреки това се молят Бог да ги благослови с мир и достатъчна благодат. Нека успокоим сърцата си и да помислим усилено: възможно ли е вярата в Бог да е най-лесното нещо на света? Възможно ли е вярата в Бог да не е нищо повече от получаване на обилната Божия благодат? Дали тези, които вярват в Бог, без да Го познават, или тези, които вярват в Него, но Му се противопоставят, наистина са в състояние да удовлетворят намеренията Му?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

332. Какво представлява практическата вяра в Бог днес? Това е приемането на Божиите слова като твой живот реалност, познаването на Бог от Неговото слово и по този начин постигането на истинска любов към Него. За да е ясно: вярата в Бог е, за да можеш да се покоряваш на Бог, да обичаш Бог и да изпълняваш дълга, който трябва да бъде изпълняван правилно от едно сътворено същество. Това е целта на вярването в Бог. Трябва да опознаеш обичливостта на Бог, колко достоен за благоговение е Бог и как делото, което Бог върши върху Своите сътворени същества, е тяхното спасение и тяхното усъвършенстване — това са най-основните неща на твоята вяра в Бог. Вярването в Бог е главно преминаването от живот на плътта към живот на обичане на Бог и от живот в поквара към живот в живота на Божиите слова; това е излизане от властта на Сатана и живеене под грижата и защитата на Бог; то е, за да можеш да се покоряваш на Бог вместо на плътта, така че Бог да придобие цялото ти сърце и да те доведе до съвършенство, и за да можеш да се освободиш от сатанинските покварени нрави. Вярването в Бог е главно за това голямото могъщество и слава на Бог да могат да се проявят в теб, за да можеш да следваш Божията воля, за да може да се осъществи Божият план и за да можеш да свидетелстваш за Бог пред Сатана. Вярването в Бог не бива да се върти около желанието да се наблюдават знамения и чудеса, нито трябва да бъде заради твоята собствена плът. То трябва да бъде заради стремежа към познаване на Бог, към това да можеш да се покоряваш на Бог и, като Петър, да Му се покоряваш до смъртта. Главната цел е да се постигне това. Освен това човек яде и пие Божиите слова, за да познава Бог и да Го удовлетворява. Яденето и пиенето на Божиите слова ти дава по-голямо познание за Бог, чак след това можеш да Му се покоряваш. Само с познание за Бог можеш да Го обичаш и само това е целта, която човек трябва да има във вярата си в Бог. Ако във вярата си в Бог ти винаги желаеш да виждаш знамения и чудеса, тогава този възглед за вярата в Бог е погрешен. Вярването в Бог е главно приемане на Божиите слова за свой живот реалност. Когато словата, които излизат от Божията уста, се прилагат на практика от хората и се реализират в тях, Божията цел е постигната. Във вярата си в Бог човек трябва да се стреми към това да бъде усъвършенстван от Бог, да може да се покорява на Бог и да постигне пълно покорство на Бог. Ако можеш да се покоряваш на Бог без оплакване, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да постигнеш ръста на Петър, като притежаваш стила на Петър, за който говори Бог, тогава това ще бъде моментът, в който си постигнал успех във вярата в Бог, и това ще означава, че си бил придобит от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се осъществява чрез Божието слово)

333. Щом вярата ти в Бог е неподправена, ти трябва да ядеш и пиеш словото Му, да усещаш словото Му и да изживяваш словото Му. Това е същинската вяра в Бог! Ако с устата си казваш, че вярваш в Бог, но си неспособен да прилагаш на практика нито едно от словата и не създаваш реалност, това не се нарича вяра в Бог. По-скоро е като да търсиш да се наситиш с хляб. Ако говориш само за тривиални свидетелства, безполезни неща и повърхностни теми, без да притежаваш и късче от реалността, това не представлява вяра в Бог и ти просто не си схванал правилния път на вярата в Бог. Защо трябва повече да ядеш и да пиеш Божието слово? Ако не ядеш и не пиеш словата Му, а само се стремиш да отидеш на небето, това вяра в Бог ли е? Каква е първата стъпка, която вярващият в Бог да предприеме? По коя пътека Бог прави човека съвършен? Можеш ли да бъдеш усъвършенстван, ако не ядеш и не пиеш Божиите слова? Възможно ли е да бъдеш считан за поданик на Царството, без Божието слово да ти служи за реалност? Какво всъщност представлява вярата в Бог? Като абсолютен минимум вярващите в Бог външно трябва да са с добри обноски. Най-важното е да притежават Божието слово. При никакви обстоятелства не се отвръщай от словото Му. Чрез Божието слово се достига познанието за Него и до удовлетворяване на намеренията Му. Един ден всеки народ, вероизповедание, религия и сектор ще бъдат завоювани от словото Му. Бог ще говори директно и всички хора ще държат Божието слово в ръцете си — така те ще бъдат усъвършенствани. Отвътре и отвън, Божието слово прониква навсякъде: всички ще изричат Божиите слова с устата си, ще практикуват в съответствие с Божието слово и ще пазят Божиите слова в себе си — така ще бъдат потопени в Божието слово вътрешно и външно. По този начин те ще бъдат усъвършенствани. Онези, които удовлетворяват Божиите намерения и са способни да свидетелстват за Него — това са онези, които притежават Божието слово като своя реалност.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епохата на словото)

334. Днес, като вярващ в практическия Бог, трябва да поемеш по правия път. Във вярата си в Бог трябва не просто да търсиш благословии; по-скоро трябва да се стремиш към любов към Бог и познание за Бог. Чрез Неговото просветление, чрез твоите лични стремежи би трябвало да можеш да ядеш и пиеш Неговото слово, да постигнеш истинско разбиране за Бог и да имаш истинска любов към Него, извираща от дълбините на сърцето ти. С други думи, когато любовта ти към Бог е най-истинската и никой не може да я унищожи или да ѝ попречи, тогава ти си на правия път във вярата си в Бог. Това доказва, че принадлежиш на Бог, защото сърцето ти вече е Божие притежание и нищо друго не може да те завладее. Чрез своето преживяване, чрез цената, която си платил, и чрез Божието дело ти си в състояние да развиеш спонтанна любов към Бог — и когато го направиш, ще се освободиш от влиянието на Сатана и ще заживееш в светлината на Божието слово. Само когато си се освободил от влиянието на тъмнината, може да се каже, че си придобил Бог. Във вярата си в Бог трябва да се стремиш към тази цел. Това е отговорност на всеки от вас. Никой от вас не бива да се задоволява със сегашното състояние на нещата. Не може да бъдеш половинчат по отношение на Божието дело, нито да се отнасяш към него лекомислено. Трябва да мислиш за Бог във всяко отношение и по всяко време, и да правиш всичко заради Него. И в думите и действията си трябва да поставяш интересите на Божия дом на първо място. Само така можеш да бъдеш в съответствие с Божиите намерения.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог)

335. Може би си мислиш, че вярата в Бог се състои само в страдание или в това да правиш много неща за Него, или в това плътта ти да бъде спокойна, или в това всичко да ти върви гладко и да ти е удобно и спокойно във всичко. Никое от тези неща не е цел, която хората трябва да имат при вярата си в Бог. Ако вярваш, защото имаш такива цели, тогава възгледът ти не е правилен и за теб е просто невъзможно да бъдеш усъвършенстван. Божиите дела, Божият праведен нрав, Неговата мъдрост, Неговите слова, както и Неговата удивителност и неразгадаемост са все неща, които хората трябва да разбират. Чрез това разбиране трябва да освободиш сърцето си от личните си изисквания, надежди и представи. Само като отстраниш тези неща, можеш да изпълниш условията, които Бог изисква. Единствено чрез това можеш да имаш живот и да удовлетвориш Бог. Целта на вярата в Бог е да Го удовлетвориш и да изживееш нрава, който Той изисква, така че Неговите дела и слава да се проявят чрез тази група недостойни хора. Това е правилният възглед за вярата в Бог, както и целта, към която трябва да се стремиш. Възгледът ти за вярата в Бог трябва да бъде поправен и ти трябва да се стремиш да придобиеш Божиите слова. Трябва да ядеш и да пиеш Божиите слова и трябва да можеш да изживееш истината, и по-специално трябва да можеш да виждаш Неговите практически дела, Неговите чудни дела в цялата вселена, както и практическото дело, което Той върши в плът. Чрез действителните си преживявания хората трябва да преживеят точно как върши върху тях делото Си Бог и какви са Неговите намерения към тях. Целта на всичко това е да се отърват от своя сатанински покварен нрав. Чрез отърването от цялата нечистота и неправедност в теб и чрез отърването от грешните ти намерения ще развиеш истинска вяра в Бог. Само с истинска вяра можеш истински да обичаш Бог. Можеш истински да обичаш Бог само на основата на твоето доверие в Него. Можеш ли да постигнеш любов към Бог, без да Му вярваш? След като вярваш в Бог, не можеш да си объркан по този въпрос. Някои хора се мотивират, щом видят, че вярата в Бог ще им донесе благословии, но след това губят цялата си мотивация, щом видят, че трябва да претърпят облагородявания. Това вяра в Бог ли е? В крайна сметка ти трябва да постигнеш пълно и безпрекословно покорство пред Бог във вярата си. Ти вярваш в Бог, но ако все още Му поставяш изисквания, имаш много религиозни представи, от които не можеш да се откажеш, лични интереси, от които не можеш да се избавиш, и все още търсиш благословиите на плътта и искаш Бог да спаси плътта ти, да спаси душата ти, то показваш поведението на човек с погрешна гледна точка. Въпреки че хората с религиозни убеждения вярват в Бог, те не се стремят да променят своя нрав и не се стремят към познание за Бог, а преследват единствено интересите на плътта си. Много от вас имат вяра, която спада към категорията на религиозните убеждения; това не е истинска вяра в Бог. За да повярват в Бог, хората трябва да имат сърце, което е готово да страда за Него, и решимост за себеотдаване. Освен ако хората не изпълнят тези две условия, тяхната вяра в Бог не важи и те няма да могат да постигнат промяна в нрава си. Само хората, които искрено се стремят към истината, познание за Бог и живот, са тези, които наистина вярват в Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

336. След толкова много години видях много хора, които вярват в Бог. В какво е превърнала Бог тяхната вяра в умовете им? Някои хора вярват в Бог така, сякаш Той е просто празно пространство. Тези хора нямат отговор на въпросите за съществуването на Бог, защото не могат нито да почувстват, нито да усетят Неговото присъствие или отсъствие, да не говорим за това да го видят ясно или да го разберат. Подсъзнателно тези хора мислят, че Бог не съществува. Други вярват в Бог, сякаш Той е човек. Тези хора мислят, че Той не може да направи всички неща, които и те не могат да направят, и че Той трябва да мисли, както те мислят. Тяхното определение за Бог е „невидима и недосегаема личност“. Има и група хора, които вярват, че Бог е подобен на марионетка; тези хора смятат, че Бог няма емоции. Те мислят, че Бог е глинена статуя и че когато е изправен пред даден проблем, Бог няма отношение, гледна точка или идеи; те смятат, че Той е оставен в ръцете на човечеството. Хората просто вярват в това, в което искат да вярват. Ако Го направят велик, значи Той е велик; ако Го направят малък, значи Той е малък. Когато хората съгрешават и се нуждаят от Божията милост, толерантност и любов, те приемат, че Бог трябва да прояви Своята милост. Тези хора измислят „Бог“ в собствените си умове и след това карат този „Бог“ да изпълнява техните изисквания и да удовлетворява всичките им желания. Без значение кога, къде и какво правят тези хора, те ще възприемат тази фантазия в отношението си към Бог и във вярата си. Има дори такива, които, след като са раздразнили Божия нрав, продължават да вярват, че Той може да ги спаси, защото приемат, че Божията любов е безгранична и Неговият нрав е справедлив, и че колкото и да бъде обиждан от човека, Той няма да си спомни нищо от това. Те мислят, че тъй като човешките недостатъци, прегрешения и бунтарство са моментни прояви на човешката природа, Бог ще даде възможности на хората, ще бъде толерантен и търпелив към тях; те вярват, че Бог ще продължи да ги обича, както преди. Така те хранят големи надежди, че ще постигнат спасение. Всъщност независимо от това как хората вярват в Бог, ако не се стремят към истината, Той ще има отрицателно отношение към тях. Това е така, защото с течение на твоята вяра в Бог, въпреки че си взел книгата с Божието слово и си гледал на нея като на съкровище, и я изучаваш и четеш всеки ден, ти си оставил истинския Бог настрана. Смяташ Го за празно пространство или просто за човек — а някои от вас смятат, че Той не е по-различен от марионетка. Защо го казвам по този начин? Правя така, защото според Мен, независимо дали си изправен пред някакъв проблем, или се сблъскваш с някакво обстоятелство, нещата, които съществуват в твоето подсъзнание, нещата, които пораждаш вътрешно, никога не са имали връзка с Божието слово или с преследването на истината. Ти знаеш само това, което ти самият мислиш, каква е твоята собствена гледна точка, а след това налагаш своите идеи и мнения на Бог. В ума ти те се превръщат в Божиите гледни точки и ти ги определяш за стандарти, които неотклонно спазваш. С течение на времето подобно поведение те отдалечава все повече и повече от Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

337. Защо точно вярваш в Бог? Повечето хора са все още объркани, когато стане дума за този въпрос, и винаги имат две напълно различни гледни точки относно практическия Бог и Бог в небето. Това показва, че човекът вярва в Бог не за да Му се покорява, а за да получи определени облаги или за да избегне страданието от бедствие; само тогава е донякъде покорен. Този вид покорство е условен — неговата лична перспектива е предпоставка за неговото покорство; той се покорява поради липса на алтернатива. И така, ти защо по-точно вярваш в Бог? Ако е само заради твоите перспективи и твоята съдба, би било по-добре да не вярваш в Него. Такова вярване означава да се заблуждаваш, да се самоуспокояваш и да се възхищаваш на себе си. Ако вярата ти не е изградена върху основата на покорство към Бог, в крайна сметка ще бъдеш наказан за това, че Му се противопоставяш. Всички онези, които не се стремят към покорство към Бог във вярата си, са хора, които се противопоставят на Бог. Бог иска човекът да търси истината, да жадува за Неговите слова, да яде и да пие Неговите слова и да ги прилага на практика, като всичко това е за да може да постигне покорство към Бог. Ако това е истинското ти намерение, тогава Бог със сигурност ще те въздигне и със сигурност ще бъде милостив към теб. Това е несъмнено и непроменимо. Ако намерението ти не е да се покориш на Бог и имаш други цели, тогава всичко, което казваш и правиш — дори твоите молитви пред Бог и още повече, дори всяко твое движение — ще бъде противопоставяне срещу Него. Дори думите ти да са благи и да си любезен, дори всяко твое движение и изражение да изглеждат правилни на другите, сякаш си покорен човек, когато става въпрос за твоите намерения и твоите възгледи относно вярата в Бог, всяко едно от действията ти се противопоставя на Бог, представлява вършене на зло. Хората, които изглеждат покорни като овце, но в чиито сърца се таят зли намерения, са вълци в овчи кожи и са онези, които директно нанасят оскърбление на Бог. Бог няма да пощади нито един от тях, а Светият Дух ще разкрие всеки един от тях Всички ще видят, че онези, които са лицемери, със сигурност ще бъдат отритнати от Светия Дух. Не бъди нетърпелив: Бог ще си разчисти сметките и ще се справи с всеки един от тях на свой ред.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Във вярата си в Бог трябва да Му се покориш)

338. Най-голямата грешка на хората по отношение на вярата им в Бог е, че вярват само на думи, а Бог напълно отсъства от ежедневието им. Всички хора наистина вярват в съществуването на Бог, но Бог не е част от ежедневието им. Устите им изричат много молитви към Бог, но Той заема малко място в сърцата им и затова ги изпитва отново и отново. Тъй като хората са нечисти, Бог няма друга алтернатива, освен да ги подложи на изпитания, за да се засрамят и да опознаят себе си в тези изпитания. В противен случай хората ще се превърнат в потомци на архангела и ще стават все по-покварени. В процеса на своята вяра в Бог всеки човек отхвърля много от личните си намерения и цели под Божието непрестанно пречистване. В противен случай Бог нямаше да може да използва никого и да върши в хората необходимото Си дело. Бог първо пречиства хората и посредством този процес те могат да опознаят себе си и Бог може да ги промени. Само тогава Бог влага живота Си в тях и само така сърцата им могат да бъдат напълно обърнати към Него. Затова казвам, че да вярваш в Бог не е толкова просто, колкото твърдят хората. Според Бог, ако имаш само знание, но Неговото слово не е твой източник на живот, и ако се ограничиш единствено до собственото си знание, но не практикуваш истината или не живееш според Божието слово, то това е доказателство, че все още нямаш боголюбиво сърце, и показва, че то не Му принадлежи. Човек може да познае Бог, като повярва в Него: това е крайната цел и е целта на човешкия стремеж. Трябва да положиш усилия да живееш според Божиите думи, така че те да могат да се осъществят на практика. Ако имаш само доктринално познание, то вярата ти в Бог няма да доведе до нищо. Единствено, ако едновременно практикуваш и живееш според Неговото слово, твоята вяра може да се счита за пълна и в съответствие с Божиите намерения.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог)

339. Като вярваш в Бог и Го следваш, трябва да имаш боголюбиво сърце, трябва да се отървеш от покварения си нрав, да се стремиш към удовлетворяване на Божиите намерения и да изпълниш дълга си на сътворено същество. Тъй като вярваш в Бог и Го следваш, трябва да Му принесеш всичко, да нямаш лични изисквания, да не правиш лични избори и да удовлетвориш Божиите намерения. Тъй като си сътворено човешко същество, трябва да се покориш на Господ, Който те е създал, защото в същността си ти нямаш контрол над себе си и нямаш вродена способност да контролираш съдбата си. Тъй като си човек, който вярва в Бог, трябва да се стремиш към освещаване и промяна. Тъй като си сътворено същество, трябва да се придържаш към дълга си, да си знаеш мястото и да не предприемаш нищо извън присъщия си дълг. Целта не е да се почувстваш ограничен или подтиснат от доктрината. Напротив, това е пътят, по който ще можеш да изпълниш дълга си и това е постижимо — и трябва да бъде постигнато — от всички, които се държат праведно.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависи от пътя, по който върви човек)

340. Най-основното изискване за вярата на човека в Бог е да има честно сърце и да може напълно да се посвети и да се покори истински. Най-трудно за човека е да замени целия си живот за истинска вяра, чрез която може да добие пълната истина и да изпълни добре своя дълг на сътворено същество. Ето това е непостижимо за провалилите се и е още по-непостижимо за онези, които не могат да намерят Христос. Именно защото човекът не е добър в това да се посвети напълно на Бог, защото човекът не желае да изпълнява дълга си за Създателя, защото човекът е видял истината, но я избягва и върви по свой собствен път, защото човекът винаги се стреми, като следва пътя на провалилите се, защото човекът все се бунтува срещу Небето, той неизменно се проваля, вечно е впримчен в интригата на Сатана и в собствените си мрежи. Защото човекът не познава Христос, защото човекът не е добър в това да разбира и да преживява истината, защото твърде много се прекланя пред Павел и има твърде силно желание да отиде в рая; защото човекът вечно изисква Христос да му се подчинява и заповядва на Бог, всички тези възвишени велики личности и тези, които са преживели всички превратности в света, не са способни да избегнат смъртта и умират сред Божието наказание. За тези хора мога да кажа само, че смъртта им е неестествена. Последствието, пред което са изправени — смъртта им — не е без основание, а освен това нима техният провал не е още по-непоносим по законите на небесата? Истината идва от света на хората, но Христос предава тази истина сред тях. Нейният първоизточник е Христос, тоест Самият Бог, докато човекът е лишен от такава способност. Но Христос просто предоставя истината; Той не е дошъл тук, за да отсъди дали човек ще успее в стремежа си към истината. Следователно дали човек е успешен, или неуспешен спрямо истината зависи изцяло от собствения му стремеж. Този въпрос никога не е имал нищо общо с Христос, а вместо това е предопределен от човешкия стремеж. Човекът не може изцяло да вини Бог нито за крайна си цел, нито за своя успех или провал, така че Самият Бог да носи този товар, защото това не е въпрос, с който Самият Бог да се занимава, а е пряко свързан с дълга на сътворените същества. Повечето хора имат известни познания за стремежа и крайната цел на Петър и Павел, но въпреки това са запознати само с изхода на Петър и Павел и остават невежи за тайната зад успеха на Петър или за недостатъците, довели до неуспеха на Павел. И тъй, ако сте напълно неспособни да прозрете същността на техния стремеж, то стремежът на повечето от вас все пак ще е обречен на неуспех, а дори и малцина от вас да успеят, те пак няма да са равни на Петър. Ако в стремежа си си поел по правилния път, може да се надяваш на успех; ако пък, в стремежа към истината, си поел по грешен път, ти никога няма да можеш да постигнеш успех и изходът ти ще бъде същият като на Павел.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависи от пътя, по който върви човек)

341. При вярата си в Бог трябва да се покоряваш на Бог, да прилагаш истината на практика и да изпълняваш целия си дълг. Освен това трябва да разбереш какво следва да преживееш. Ако преживяваш само кастрене, дисциплиниране и съдене, ако само се наслаждаваш на Бог, но не можеш да почувстваш кога Бог те дисциплинира или те кастри — това е неприемливо. Вероятно в този случай на облагородяване оставаш непоколебим, но това все още не е достатъчно; ти трябва да продължиш да вървиш напред. Урокът да обичаш Бог е безкраен и никога няма да приключи. Хората смятат, че да вярваш в Бог е нещо изключително просто, но щом наистина го преживеят, разбират, че вярата в Бог не е толкова проста, колкото си представят. Когато Бог работи с цел да облагороди човека, човекът страда. Колкото по-голямо е облагородяването на човек, толкова по-голямо ще е боголюбивото му сърце и толкова повече от Божието велико могъщество ще се разкрива в него. И обратното, колкото по-малко облагородяване претърпява човек, толкова по-малко ще е боголюбивото му сърце и толкова по-малко Божието велико могъщество ще се разкрива в него. Колкото по-големи са облагородяването и болката на човек и колкото повече мъчения преживява той, толкова по-дълбока ще бъде неговата любов към Бог, толкова по-истинска ще стане вярата му в Бог и толкова по-задълбочени ще бъдат познанията му за Него. В своите преживявания ще видиш, че тези хора, които преминават през голямо облагородяване и страдание, хора, които Бог кастри много и които много дисциплинира, хранят дълбока любов към Бог и имат по-задълбочено и изчерпателно познание за Него. Онези, които не са преживели кастрене, имат само повърхностно познание. Те могат да кажат само: „Бог е толкова добър, Той дава на хората благодат, за да могат те да Му се радват“. Когато са преживели кастрене и дисциплиниране, те могат да говорят за истинското познание за Бог. Така че колкото по-чудно е Божието дело върху човека, толкова по-ценно и значимо е то. Колкото по-неразгадаемо е то за теб и колкото е по-несъвместимо с твоите представи, толкова повече Божието дело може да те завоюва, да те придобие и да те доведе до съвършенство. Колко голямо е значението на Божието дело! Ако Бог не облагородяваше човека по този начин, ако не работеше по този метод, тогава Неговото дело щеше да бъде безрезултатно и нямаше да има никакво значение. В това се крие изключителното значение на онова, което беше споменато в миналото — Бог избира и придобива тази група хора и ги прави пълноценни в последните дни. Колкото по-велико е делото, което Той извършва върху вас, толкова по-дълбока и по-чиста е вашата любов към Бог. Колкото по-голямо е Божието дело, толкова по-способен става човек да разбере нещо от мъдростта на Бог и толкова по-задълбочено става човешкото познание за Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

342. Вярата в Бог изисква покорство към Него и преживяване на Неговото дело. Бог е извършил толкова много дела — може да се каже, че за хората всичко това е усъвършенстване, облагородяване и дори повече — наказание. Не е имало нито една стъпка от Божието дело, която да е била в съответствие с човешките представи. Това, на което хората се наслаждават, са строгите Божии слова. Когато Бог дойде, хората трябва да се наслаждават на Неговото величие и на Неговия гняв. Независимо колко строги могат да бъдат словата Му обаче, Той идва, за да спаси и да усъвършенства човека. Като сътворени същества хората трябва да изпълняват дълга, който трябва да изпълняват, и да останат непоколебими в свидетелството си за Бог сред облагородяването. Във всяко изпитание те трябва да поддържат свидетелството, което трябва да дават, и да дават гръмко свидетелство за Бог. Човек, който прави това, е победител. Независимо от това как Бог те облагородява, ти трябва да останеш изпълнен с вяра и никога да не губиш вяра в Него, а също така трябва да правиш това, което човек трябва да прави. Това е всичко, което Бог изисква от човека — Той изисква човешкото сърце да може напълно да се върне при Него и да се обърне към Него във всеки момент. Такъв човек е победител. Онези, които Бог нарича „победители“, са хора, които все още могат да останат непоколебими в свидетелството си, да поддържат вярата си и своята преданост към Бог, и независимо от всичко да пазят чисто сърце пред Бог и да поддържат искрената си любов към Бог, докато са под влиянието на Сатана и докато са обсадени от Сатана — тоест докато са сред силите на мрака. По този начин те са останали непоколебими в свидетелството си пред Бог. Такива хора са онези, които Бог нарича „победители“. Ако стремежът ти е отличен, когато Бог те благославя, но ти отстъпваш без Неговите благословии, това чистота ли е? Тъй като си сигурен, че това е истинският път, трябва да го следваш докрай. Трябва да поддържаш предаността си към Бог. Тъй като си видял, че Бог е дошъл на земята, за да те усъвършенства лично, трябва да отдадеш сърцето си изцяло на Него. Ако, независимо какво прави Бог — възможно е да ти даде неблагоприятен изход в самия край — ти все още можеш да Го следваш, това означава, че си запазил своята чистота пред Бог. Приношението на свято духовно тяло и чиста девица на Бог, за което се е говорило, означава да запазиш искрено сърце пред Бог. Искреността на човека е чистота и онези, които могат да бъдат искрени към Бог, са запазили чистота. Това е, което трябва да приложиш на практика. Когато трябва да се молиш, моли се; когато трябва да се събираш в общение, прави го; когато трябва да пееш химни, пей химни; и когато трябва да се опълчиш на плътта, опълчи се на плътта. Когато изпълняваш дълга си, не бъди нехаен; когато си изправен пред изпитания, стой твърдо. Това е преданост към Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог)

343. Когато Моисей удари скалата и водата, дарена от Йехова, избликна, това беше заради неговата вяра. Когато Давид свиреше на арфа и лира в прослава на Мен, Йехова — със сърце, изпълнено с радост — това беше заради вярата му. Когато Йов загуби добитъка си, който изпълваше планините, и несметните маси от богатство и тялото му беше покрито с възпалени циреи, това беше заради вярата му. Когато успя да чуе Моя глас, на Йехова, и да види Моята слава, на Йехова, това беше заради вярата му. Това, че Петър можеше да следва Исус Христос, се дължеше на неговата вяра. Това, че можа да бъде прикован на кръста заради Мен и да даде славно свидетелство, също се дължеше на неговата вяра. Когато Йоан видя славния образ на Човешкия Син, това се дължеше на неговата вяра. Когато съзря видението от последните дни, това беше още повече поради неговата вяра. Причината, поради която така наречените множества от езически нации получиха Моето откровение и разбраха, че съм се завърнал в плът, за да върша делото Си сред хората, също е поради тяхната вяра. Всички онези, които са поразени от острите Ми думи и въпреки това са получили утеха от това и са спасени — не са ли го направили поради вярата си? Заради своята вяра хората са получили толкова много неща и то не непременно благословии. Те може да не получат щастието и радостта, които изпитваше Давид, или да не получат вода, дарена от Йехова, както Моисей. Например Йов беше благословен от Йехова заради вярата си, но получи и премеждие. Независимо дали получавате благословии или премеждие, и двете събития са благословени. Ако не беше твоята вяра, не би могъл да получиш това дело на завоюване, а още по-малко би бил способен да видиш делата на Йехова, които са на показ пред очите ти днес — не би могъл да видиш това, а дори още по-малко да го придобиеш. Тези премеждия, тези бедствия и всички присъди — ако не бяха те споходили, щеше ли да можеш да видиш делата на Йехова днес? Днес вярата е тази, която ти позволява да бъдеш завоюван, и именно твоето завоюване ти позволява да имаш вяра във всяко дело на Йехова. Само благодарение на вярата ти получаваш такова наказание и съд. Чрез това наказание и съд ти си завоюван и усъвършенстван. Ако не бяха днешното наказание и съдът, твоята вяра би била напразна, защото ти не би познал Бог; независимо от това, колко вярваш в Него, вярата ти би била само празни думи и не би имала никаква реалност. Едва след като получиш това дело на завоюване, което те прави напълно покорен, твоята вяра става истинска и изпитана, а сърцето ти се обръща към Бог. Дори да си подложен на много съд или проклятия заради тази дума „вяра“, ти все пак имаш истинска вяра и си придобил най-истинското, най-реалното и най-ценното нещо. Това е така, защото само в хода на съда ти виждаш крайната цел на сътворените същества; именно в този съд ти виждаш обичливостта на Създателя; в това дело на завоюване ти виждаш Божията ръка; в това завоюване ти разбираш напълно човешкия живот; в това завоюване ти придобиваш правилния път в живота и осъзнаваш истинското значение на думата „човек“; единствено в това завоюване ти виждаш праведния нрав на Всемогъщия и Неговия красив, славен лик; в това дело на завоюването ти научаваш за произхода на човека и разбираш цялата „безсмъртна история“ на човечеството; именно в това завоюване ти научаваш за предците на човечеството и произхода на човешката поквара; именно в това завоюване ти получаваш радост и утеха, както и безкраен укор, дисциплина и слова на Създателя, които упрекват човечеството, което е създал; именно в това дело на завоюването ти получаваш благословии, но и несгоди, които се полагат на човека… Не е ли всичко това заради зрънцето вяра, която имаш? И не укрепва ли твоята вяра от придобиването на тези неща? Не си ли придобил извънредно много?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (1))