358. През няколкото хилядолетия на поквара всички хора са станали напълно несъобразителни и бавносхващащи; всички те са се превърнали в зли демони, които се противопоставят на Бог, до такава степен, че тяхното непокорство срещу Бог е документирано в историческите записи и дори самите хора са неспособни да дадат пълен отчет за своето непокорно поведение — защото са дълбоко покварени от Сатана и са подведени от Сатана така, че не знаят накъде да се обърнат. Дори и днес хората все още предават Бог. Когато виждат Бог, те Го предават, и когато не могат да Го видят, също Го предават. Има дори такива, които, след като са станали свидетели на Божиите проклятия и Божия гняв, все пак Го предават. И затова казвам, че човешкият разум е загубил първоначалната си функция и че човешката съвест също е загубила първоначалната си функция. В Моите очи всички хора са зверове в човешки одежди и отровни змии. Колкото и жалки да се опитват да изглеждат в Моите очи, Аз никога няма да бъда милосърден към тях, защото те нямат абсолютно никаква представа за разликата между черното и бялото и никой от тях не разбира разликата между истината и неистината. Техният разум е толкова вцепенен, но те все пак желаят да получат благословии; човешката им природа е толкова низка, но те все пак желаят да царуват и да държат властта. На кого биха могли да бъдат царе с такъв разум? Как биха могли с такава човешка природа да седят на престоли? Хората са наистина безсрамни! Те са отрепки, които надценяват себе си! Предлагам на вас, които желаете да получите благословии, първо да си намерите огледало и да погледнете собственото си грозно отражение. Имаш ли необходимото, за да бъдеш цар? Имаш ли чертите на лицето на човек, който би могъл да получава благословии? Не е настъпила ни най-малката промяна в твоя нрав и не си успял да приложиш нищо от истината на практика, а все пак желаеш едно прекрасно утре. Това е чиста заблуда! Човекът, който е роден в такава скверна земя, е заразен до сериозна степен от обществото, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, философията за светските отношения, достойна за презрение, напълно безполезното съществуване и низките обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно вредят на неговата съвест, и я нападат. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-безмилостен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се покори на Бог, и дори няма нито един човек, който доброволно да търси явяването на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът преследва удоволствия до насита и невъздържано покварява плътта си в блатото. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в мрака, нямат никакво желание да я практикуват и не са склонни да търсят дори когато видят, че Бог вече се е явил. Как може едно толкова порочно човечество да има каквато и да била възможност за спасение? Как може едно толкова упадъчно човечество като това да живее в светлината?

Промяната на човешкия нрав трябва да започне с познанието за човешката същност и чрез промени в мисленето, природата и мисловната нагласа на човека, т.е. чрез фундаментални промени. Само по този начин ще се постигнат истински промени в нрава на човека. Първопричината за появата на покварен нрав в човека е подвеждането, покваряването и отравянето на Сатана. Човекът е окован и контролиран от Сатана и неговото мислене, морал, проникновение и разум — всички те са сериозно увредени от Сатана. Човекът се противопоставя на Бог и не може да приеме истината именно поради това, че нещата, които са фундаментални за човека, са покварени от Сатана и са напълно различни от това, което Бог е създал първоначално. Следователно, за да има промени в нрава на човека, това, което първо трябва да се направи, е да се промени познанието му за Бог и познанието му за истината по отношение на неговото мислене, проникновение и разум. Онези, които са се родили в най-дълбоко покварената от всички земи, са още по-невежи за това какво е Бог и какво означава да вярваш в Бог. Колкото по-покварени са хората, толкова по-малко знаят за съществуването на Бог и толкова по-слаби са техният разум и проникновение. Първопричината за противопоставянето и непокорството на човека спрямо Бог е неговата поквара от Сатана. Заради покварата на Сатана съвестта на човека е станала безчувствена, той е морално покварен, мислите му са изродени и мисловната му нагласа е изостанала. Преди да бъде покварен от Сатана, човекът първоначално се е покорявал на Бог и се е покорявал на словата Му, след като ги е чул. Първоначално е имал здрав разум, съвест и нормална човешка природа. След като човекът е бил покварен от Сатана, първоначалният му разум, съвест и човешка природа са станали безчувствени и са били увредени от Сатана. Така човекът е загубил покорството и любовта си към Бог. Разумът на човека е станал ненормален, нравът му е станал същият като на звяр, а непокорството му срещу Бог непрекъснато нараства и става по-сериозно. И все пак човекът все още нито знае, нито разбира това, а само се противопоставя и се бунтува упорито. Разкриванията на човешкия нрав са изрази на неговия разум, проникновение и съвест. Тъй като разумът и проникновението му са нездрави, а съвестта му е крайно безчувствена, неговият нрав е непокорен спрямо Бог. Ако разумът и проникновението на човека не могат да се променят, тогава не може да става и дума за промени в нрава му или за съобразяване с Божиите намерения. Ако човекът е с нездрав разум, той не може да служи на Бог и не е годен да бъде оползотворен от Бог. „Нормален разум“ означава покорство и преданост към Бог, копнеж за Бог, безрезервност по отношение на Бог и притежаване на съвест пред Бог. Това означава единомислие с Бог и да няма умишлено противопоставяне на Бог. Не е така, когато имаш ненормален разум. След покваряването си от Сатана човекът си е изградил представи за Бог и няма никаква преданост към Бог или копнеж по Него, да не говорим за съвест пред Бог. Човекът умишлено се противопоставя на Бог и Го съди, а освен това сипе обиди зад гърба Му. Човекът съди Бог зад гърба Му, като много добре знае, че Той е Бог; човекът няма абсолютно никакво намерение да се покорява на Бог, но просто не спира да отправя искания и молби към Него. Такива хора, хора с ненормален разум, не са способни да осъзнаят собственото си поведение, достойно за презрение, или да съжаляват за своите бунтовнически прояви. Ако хората са способни да опознаят себе си, значи са възвърнали малко от разума си; колкото повече хората се бунтуват срещу Бог и все така не познават себе си, толкова по-нездрав е техният разум.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог)

359. Преди човекът да преживее Божието дело и да разбере истината, природата на Сатана го овладява и контролира отвътре. И какво точно съдържа в себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствения си статус? Защо се влияеш толкова от чувствата си? Защо харесваш тези неправедни неща и тези зли неща? Каква е основата да харесваш такива неща? Откъде идват тези неща? Защо ги харесваш и приемаш? Досега всички вие сте разбрали: основната причина е, че отровите на Сатана са в човека. И така, какви са отровите на Сатана? Как могат да бъдат изразени? Например, ако питаш: „Как трябва да живее човекът? За какво трябва да живее човекът?“, всички ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Само тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот за човека. Независимо към какво се стреми човекът, той всъщност го прави за себе си — и така човекът живее за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истински портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа изцяло се е превърнала в основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни. Всичко, което Сатана прави, е заради собствените си желания, амбиции и цели. Той иска да надмине Бог, да се освободи от Бог и да поеме контрола над всичко, създадено от Бог. Днес хората са станали покварени от Сатана до такава степен. Всички те имат сатанинска природа, всички имат склонността да отричат Бог и да Му се противопоставят и искат да вземат съдбите си в собствените си ръце и се опитват да се противопоставят на устроеното и подреденото от Бог. Техните амбиции и желания вече са точно същите като тези на Сатана. Следователно човешката природа е природа на Сатана. Всъщност много девизи и афоризми, следвани от хората, представляват човешката природа и отразяват покварената същност на човека. Нещата, които хората избират, отразяват техните собствени предпочитания и всички те представляват нравът и стремежите на хората. Във всяка дума, която човек казва, и във всяко нещо, което прави, независимо колко маскирано е то, тази маска не може да прикрие тяхната природа. Така например фарисеите обикновено проповядваха доста хубаво, но когато чуха проповедите и истините, изразени от Исус, вместо да ги приемат, те ги заклеймиха. Това разкри природата същност на фарисеите да изпитват неприязън към истината и да я мразят. Някои хора са доста сладкодумни и са добри в прикриването си, но след като други хора общуват с тях за известно време, те откриват, че тези хора са силно измамни по природа и изобщо не са честни. След дълго общуване с тези хора те откриват тяхната природа същност. В крайна сметка стигат до следното заключение: Тези хора никога не говорят истината и са измамни. Това твърдение представлява природата на такива хора и е най-добрата илюстрация и доказателство за тяхната природа същност. Тяхната философия за светските отношения е да не казват на никого истината, както и да не се доверяват на никого. Сатанинската природа на човека съдържа много философии и отрови на Сатана. Понякога самият ти не осъзнаваш това. Ако не разбираш истината, не можеш да разпознаваш сатанинския нрав. И все пак ти живееш според нрава на Сатана всяка минута на всеки ден и смяташ, че това е съвсем правилно и разумно, и изобщо не е погрешно. Това е достатъчно, за да покаже, че когато живееш според философиите на Сатана, ти живееш според нрава на Сатана, и че философиите и нравът на Сатана са се превърнали в твоя природа. Твърде често хората живеят според философиите на Сатана, но все пак смятат това за доста добро и нямат никакво чувство за покаяние. Защо е така? Защото хората не разбират истината. Следователно те постоянно разкриват своята сатанинска природа на всяка крачка и постоянно живеят според философиите на Сатана на всяка крачка. Природата на Сатана е животът на човека и тя е неговата природа същност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

360. Как да разберете човешката природа? Най-важното е да се разпознае от гледна точка на светогледа, житейския възглед и ценностите на човека. Всички онези, които принадлежат на дяволи, живеят за себе си. Техните житейски възгледи и девизи произлизат главно от поговорките на Сатана, като например: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“ и други подобни заблуди. Думите, изречени от онези дяволски царе, велики личности и философи, са се превърнали в самия живот на хората. По-специално, повечето от думите на Конфуций, когото китайците изтъкват като „мъдрец“, са се превърнали в живота на хората. Има и известни поговорки от будизма и даоизма, както и класически поговорки, често повтаряни от различни известни личности. Всички те са обобщение на философията на Сатана и на неговата природа. Те най-добре илюстрират и обясняват природата на Сатана. Всички тези отрови, насадени в сърцето на човека, идват от Сатана и нито една от тях не идва от Бог. Такива дяволски думи също са в пряко противоречие с Божието слово. Съвсем ясно е, че реалностите на всички положителни неща произлизат от Бог, а всички негативни неща, които тровят човека, идват от Сатана. Затова можете да разпознаете каква е природата на човека и на кого принадлежи, като погледнете неговите житейски възгледи и ценности. Сатана покварява човека чрез образованието и обуславящото въздействие на националните правителства и на известните и великите личности. Техните дяволски думи са станали живот и природа на човека. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ е известна сатанинска поговорка, която се е пропила във всички хора и се е превърнала в самия им живот. Това важи и за други думи от философии за светските отношения. Сатана използва традиционната култура на всеки народ, за да образова, подвежда и покварява хората, като ги кара да паднат в безкрайна бездна на унищожение и накрая да бъдат унищожени от Бог, защото служат на Сатана и се съпротивляват на Бог. Някои хора работят като държавни служители в обществото от десетки години. Представете си, че им зададете следния въпрос: „Като се има предвид, че ти успя да станеш държавен служител и да имаш такава безпроблемна кариера, кои са основните известни поговорки, чрез които постигна това?“. Те биха могли да кажат: „Единственото нещо, което разбирам, е следното: „Държавните служители не поставят пречки за тези, които носят подаръци, а тези, които не ласкаят, нищо не постигат“. Те разчитаха на тази сатанинска философия, за да станат държавни служители. Тези думи не са ли представителни за природата на такива хора? Прибягването до безскрупулни средства за получаване на позиция се е превърнало в тяхна природа. Тяхната цел е да бъдат държавни служители, които изпъкват и постигат главоломен възход. Има много други сатанински отрови в живота, действията и постъпките на хората. Например техните философии за светските отношения, тактики за вършене на нещата и максими са изпълнени с отровите на големия червен змей и всичките идват от Сатана. Така всички неща, които са се просмукали в костите и кръвта на хората, са от Сатана. Всички тези служители, хората с власт и хората, които са постигнали успехи, имат свои собствени пътища и тайни за успех. Нима тези тайни не дават отлична представа за тяхната природа? Те са способни да осъществяват големи начинания в света и никой не може да разгадае кроежите и интригите, които стоят зад тях. Това показва колко коварна и злобна е тяхната природа. Човечеството е дълбоко покварено от Сатана. Отровата на Сатана тече в кръвта на всеки човек и може да се каже, че човешката природа е покварена, нечестива, антагонистична и се противопоставя на Бог, изпълнена с философиите и отровите на Сатана и потопена в тях. Тя изцяло се е превърнала в природа същност на Сатана. Това е причината хората да се съпротивляват на Бог и да са враждебни спрямо Него. Хората могат лесно да опознаят себе си, ако природата им се анализира по този начин.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

361. Как разбирате човешката природа? Разбирането на природата ти всъщност означава да изследваш дълбините на душата си — нещата в живота ти и цялата логика и философия на Сатана, според които си живял — което е животът на Сатана, според който си живял. Само като откриеш скритите в дълбините на душата ти неща, ще успееш да разбереш природата си. Как могат да бъдат открити тези неща? Те не могат да бъдат открити или анализирани чрез едно или две неща. Много пъти, след като свършиш да правиш нещо, все още не си постигнал разбиране. Може да отнеме три или пет години, за да успееш да постигнеш съвсем незначително осъзнаване или разбиране. Така че трябва да се самоанализираш в много ситуации и да се опознаеш. Трябва да копаеш дълбоко в себе си и да се анализираш според Божиите слова, за да постигнеш някакви резултати. Тъй като разбирането ти за истината става все по-задълбочено, ти постепенно ще опознаеш своята природа същност чрез самоанализиране и самоопознаване.

За да опознаеш природата си, трябва да постигнеш разбиране за нея през няколко аспекта. Първо, трябва да имаш ясно разбиране какво харесваш. Не става въпрос какво обичаш да ядеш или какви дрехи харесваш, а по-скоро за онези неща, които ти доставят удоволствие, нещата, за които завиждаш, нещата, пред които се прекланяш, нещата, към които се стремиш, и нещата, на които обръщаш внимание в сърцето си; с какви типове хора ти е приятно да общуваш, на какви типове хора се възхищаваш и какви боготвориш в сърцето си. Например мнозина харесват хора с високо положение, хора, които говорят и се държат изискано, или са сладкодумни, или хора, които се преструват. Гореспоменатото е за хората, с които обичат да общуват. Що се отнася до нещата, от които хората изпитват удоволствие, те включват: готовност да участват в дейности, които са лесни; удоволствие да правят неща, които според другите са добри и които хората биха одобрили и похвалили. В човешката природа има обща черта за нещата, които те харесват. Тоест харесват хора, събития и неща, на които другите завиждат заради външния вид, харесват се хора, събития и неща, които изглеждат много красиви и луксозни, и се харесват хора, събития и неща, заради които другите да им се прекланят. Нещата, които хората обичат, са страхотни, ослепителни, прекрасни и грандиозни. Всички хора се прекланят на такива неща. Ясно е, че хората не притежават нищо от истината, нито имат подобие на истински човешки същества. Няма ни най-малка степен на значимост в преклонението пред такива неща, но хората все пак ги харесват. Нещата, които хората харесват, изглеждат особено добри за тези, които не вярват в Бог, и всички те са нещата, към които хората са особено склонни да се стремят. […] Нещата, към които хората се стремят и за които копнеят, принадлежат към светските тенденции, тези неща принадлежат на Сатана и дяволите, те са ненавиждани от Бог и са лишени от всякаква истина. Нещата, за които хората са склонни да копнеят, позволяват да се разкрие тяхната природа същност. Предпочитанията на хората могат да се видят в начина, по който се обличат. Някои с готовност носят привличащи вниманието цветни дрехи или странни тоалети. С готовност носят аксесоари, които никой друг не е носил преди, и обичат неща, които могат да привлекат противоположния пол. Това, че носят тези дрехи и аксесоари, разкрива предпочитанията, които имат към тях в живота си и дълбоко в сърцата си. Нещата, които харесват, не са достойни или прилични. Те не са неща, към които един нормален човек трябва да се стреми. В обичта към тях има неправедност. Възгледите на такива хора са абсолютно същите като на светските хора. В това не се вижда нищо, което да е в съответствие с истината. Следователно какво харесваш, върху какво се фокусираш, на какво се прекланяш, за какво завиждаш и за какво мислиш в сърцето си всеки ден — това са показателите за твоята природа. Пристрастието ти към светските неща е достатъчно доказателство, че по природа обичаш неправедността, а в сериозни случаи природата ти е нечестива и нелечима. Трябва да анализираш природата си по следния начин. Разгледай какво обичаш и от какво се отричаш в живота си. Може да си добър с някого известно време, но това не доказва, че го харесваш. Това, което наистина харесваш, показва точно какво има в природата ти; дори костите ти да са счупени, ти пак ще се наслаждаваш и никога не ще се отречеш от него. Това не е лесно да се промени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво трябва да се знае за промяната на нрава)

362. Ключът към постигането на промяна в нрава е да познаваш собствената си природа, а това трябва да стане според Божието разобличаване. Само в Божиите слова човек може да опознае своята отвратителна природа, различните сатанински отрови, които се крият в нея, своята глупост и невежество, както и крехките и негативни елементи в природата си. След като опознаеш напълно тези неща и си наистина способен да намразиш себе си, да се опълчиш на плътта, да постоянстваш в практикуването на Божиите слова, да постоянстваш в стремежа към истината, докато изпълняваш дълга си, за да постигнеш промяна в нрава и да станеш човек, който истински обича Бог, ти ще си поел по пътя на Петър. Без Божията благодат или просветлението и напътствието от Светия Дух би било трудно да се върви по този път, защото без истината хората не могат да се опълчат на себе си. Вървенето по пътя на Петър за усъвършенстване зависи преди всичко от това човек да има решителност, да има вяра и да се уповава на Бог. Освен това човек трябва да се покорява на делото на Светия Дух и никога и в нищо да не се отклонява от Божиите слова. Това са решаващите аспекти, които никога не бива да се нарушават. В хода на преживяванията е много трудно човек да опознае себе си и без делото на Светия Дух няма да има никакви резултати. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да се съсредоточи върху опознаването на себе си и върху преобразяването на своя нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

363. От една страна по време на Божиите изпитания човек разбира недостатъците си и вижда, че е нищожен, достоен за презрение и низък, че няма нищо и е нищо; от друга страна по време на изпитанията Бог нагласява някои среди за човека, така че в тях човекът да може по-добре да преживее обичливостта на Бог. Въпреки че болката е голяма и понякога непреодолима — дори достигаща нивото на съкрушителна скръб — след като я е изпитал, човек вижда колко обичливо е Божието дело в него и само на тази основа в човека се ражда истинската любов към Бог. Днес човекът вижда, че само с благодатта, любящата доброта и милостта на Бог той не е в състояние истински да опознае себе си, а още по-малко е в състояние да опознае същината на човека, и че само чрез правосъдието и облагородяването на Бог, и в самия процес на облагородяване човек може да разбере недостатъците си и да осъзнае, че няма нищо.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост)

364. Ключът към самоанализа и самоопознаването е следният. Колкото повече чувстваш, че в определени области си се справил добре или си постъпил правилно, и колкото повече мислиш, че можеш да удовлетвориш Божиите намерения или че има с какво да се похвалиш, толкова повече си струва да опознаваш себе си в тези области и толкова по-дълбоко си струва да задълбаваш в тях, за да видиш какви нечистотии има в теб, както и кои неща в теб не могат да удовлетворят Божиите намерения. Да вземем за пример Павел. Павел беше изключително знаещ, той изстрада много, докато проповядваше и работеше, и мнозина го боготворяха изключително много. В резултат на това, след като свърши много работа, той предположи, че за него вече е запазен венец. Това го накара да върви все по-нататък по грешния път, докато накрая не беше наказан от Бог. Ако по онова време той се беше самоанализирал и разнищил, нямаше да изрече онези надменни думи, които бяха лишени от разум. По време на проповядването на евангелието Павел се съсредоточаваше само върху вършенето на работата и не се стремеше към истината. От посланията на Павел може да се види, че той никога не е търсил, нито е събирал словата, изречени от Господ Исус, нито е разгласявал словата, изречени от Господ Исус. Очевидно Павел никога не се е самоанализирал в рамките на словата на Господ Исус, нито е видял ценността на словата на Господ Исус, така че е трудно да се каже какво истинско познание е имал Павел за Господ Исус. Павел само си мислеше, че разбира Библията, и вярваше единствено в собствените си представи и фантазии. Той си мислеше, че стига да има някои добри практики и да проявява някакво добро поведение, може да получи Божието одобрение и да бъде възнаграден от Бог. В резултат на това той пое по пътя на служене на Бог, докато Му се противопоставя. И въпреки това през последните две хиляди години на вярващите в Господ им липсва проницателност за Павел. Те не познават Павел, нито пътя, по който е вървял. Само защото посланията му са записани в Библията, хората винаги са боготворили Павел, поставяли са го като цел на своя стремеж и са го смятали за идол, към когото да се устремят и в когото да се опитат да се превърнат. В резултат на това всички, които боготворят Павел и му подражават, са поели по пътя на антихристите. Случаят с Павел служи като предупреждение за всеки един от Божиите избраници. Особено когато ние, които следваме Бог, можем да понасяме страдания и да плащаме цена в изпълнението на дълга си и в служенето си на Бог, и така смятаме, че сме отдадени и че сме хора, които обичат Бог — в моменти като този трябва още повече да се самоанализираме и да разбираме себе си относно пътя, по който поемаме, което е много необходимо. Това е така, защото ти ще определиш, че нещата, които смяташ за свои добри страни, и нещата, които мислиш, че си направил по правилния начин, са правилни, и няма да се съмняваш в тях, да размишляваш над тях или да разнищваш дали в тях има нещо, което се противопоставя на Бог. Има хора например, които вярват, че самите те са изключително добросърдечни. Те никога не мразят и не нараняват другите и винаги подават ръка на брат или сестра, чието семейство е в нужда, за да не остане техният проблем нерешен. Те са изключително доброжелателни и правят всичко по силите си, за да помогнат на всеки, на когото могат. Но те никога не се съсредоточават върху практикуването на истината и не навлизат в живота. Какъв е резултатът от такава отзивчивост? Възпрепятстват собствения си живот. И все пак са доста доволни от себе си и изключително удовлетворени от всичко, което са свършили. Нещо повече, те се гордеят много с това и вярват, че във всичко, което са направили, няма нищо, което да противоречи на истината, че то определено ще удовлетвори Божиите намерения и че те са истински вярващи в Бог. Те възприемат природната си доброжелателност като капитал и я приемат за даденост като истина. Всъщност те просто правят човешко добро. Изобщо не практикуват истината, защото това, което правят, е пред хората, а не пред Бог, и още по-малко практикуват според Божиите изисквания и истината. Затова всичките им дела са напразни. Нищо от това, което правят, не е практикуване на истината или на Божиите слова, да не говорим за следване на Неговата воля; по-скоро използват човешката доброжелателност и добро поведение, за да помагат на другите. Накратко казано, те не търсят Божиите намерения във всичко, което правят, нито действат в съответствие с Неговите изисквания. Бог не одобрява такова добро поведение; за Бог то е за заклеймяване и не заслужава да се помни от Него.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински)

365. Повечето хора имат много повърхностно разбиране за себе си. Те изобщо не познават ясно нещата в своята природа. Те имат познание само за някои от покварените състояния, които разкриват, за нещата, които е вероятно да направят, или за недостатъците, които имат, и това ги кара да мислят, че познават себе си. Ако след това се придържат към няколко правила, грижат се да не допускат грешки в определени области и успяват да избегнат извършването на определени прегрешения, те започват да мислят, че притежават реалност във вярата си в Бог, и приемат, че ще бъдат спасени. Това не е нищо друго освен човешки фантазии. Ако се придържаш към тези неща, наистина ли ще станеш способен да се въздържаш от прегрешения? Наистина ли ще си постигнал промяна в нрава си? Наистина ли ще си изживял подобието на човешко същество? Наистина ли ще си способен да удовлетвориш Бог? Категорично не. Това е сигурно. Хората трябва да имат висок критерий във вярата си в Бог: трябва да придобият истината и да претърпят някои промени в своя живот нрав. Това първо изисква хората да положат усилия да опознаят себе си. Ако познанието на човек за себе си е твърде повърхностно, това изобщо няма да разреши никакви проблеми и неговият живот нрав категорично няма да се промени. Трябва да познаваш себе си в дълбока степен. Това означава да познаваш природата си и да знаеш какви елементи съдържа тя, откъде произлизат тези неща и откъде идват. Освен това наистина ли си способен да намразиш тези неща? Видял ли си собствената си грозна душа и нечестивата си природа? Ако наистина видиш истината за себе си, ще намразиш себе си. Когато намразиш себе си и след това се опиташ да приложиш на практика Божиите слова, ще бъдеш способен да се опълчиш на плътта и да придобиеш силата да практикуваш истината, и вече няма да ти се струва като борба. Защо много хора действат според плътските си предпочитания? Защото се смятат за доста добри и чувстват, че действията им са напълно уместни и оправдани, без никакви недостатъци и дори напълно правилни, и затова действат самоуверено. Когато наистина узнаят каква е природата им — колко е грозна, достойна за презрение и жалка — те ще престанат да имат толкова високо мнение за себе си и да бъдат толкова надменни, и вече няма да се чувстват толкова доволни от себе си. Ще си помислят: „Трябва да практикувам някои от Божиите слова, като съм стъпил здраво на земята. В противен случай няма да отговарям на критерия да бъда човек и ще се срамувам да живея в Божието присъствие“. Те наистина ще видят себе си като малки и наистина незначителни. В този момент за тях ще стане лесно да практикуват истината и донякъде ще изглеждат така, както трябва да изглежда един човек. Само когато човек наистина намрази себе си, той е способен да се опълчи на плътта. Ако не намрази себе си, няма да може да се опълчи на плътта. Да намразиш себе си истински не е проста работа. Това изисква човек да разбира някои истини: първо, трябва да притежава познание за своята природа. Второ, трябва да види, че е беден и жалък, че е изключително малък и незначителен, и трябва да види своята жалка, мръсна душа. Когато стигне до пълно прозрение за това какъв е в действителност — когато този резултат бъде постигнат — той наистина придобива познание за себе си и може да се каже, че познанието му за себе си е точно. Едва в този момент той може да намрази себе си, дори да се прокълне, като наистина почувства, че хората са били дълбоко покварени от Сатана до такава степен, че са лишени от всякакво човешко подобие. Един ден, ако наистина се изправи пред заплахата от смърт, той ще си помисли: „Това е Божието праведно наказание. Бог наистина е праведен. Аз заслужавам да умра!“. В този момент той няма да изразява недоволството си, а още по-малко ще се оплаква от Бог — просто ще почувства, че е напълно беден, жалък, мръсен и покварен и че трябва да бъде отстранен и унищожен от Бог, и ще почувства, че душа като неговата не е годна да живее на земята. Затова той няма да се оплаква от Бог, нито ще Му се съпротивлява, а още по-малко ще Го предаде. Но ако не познава себе си и все още се смята за доста добър, тогава, когато заплахата от смъртта наближи, той ще си помисли: „Справих се много добре във вярата си. Толкова усърдно се стремях към истината, пожертвах толкова много и страдах толкова много, но в крайна сметка, бог ме оставя да умра. Не знам къде е божията праведност. Защо той ме оставя да умра? Ако дори човек като мен трябва да умре, кой може да бъде спасен? Не е ли свършено с целия човешки род?“. Преди всичко той ще има представи за Бог. Второ, ще се оплаква от Него и изобщо няма да има никакво покорство. Той е точно като Павел, който не познаваше себе си, дори когато беше на път да умре. Когато Божието наказание го сполети, вече ще е твърде късно.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)