366. В Своето последно дело по приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той изобличава всяка неправда, за да съди публично всички народи и да усъвършенства онези, които Го обичат с цялото си сърце. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща в творението ще бъдат разделени според вида им и ще бъдат разделени на различни категории въз основа на тяхното естество. Това е моментът, в който Бог разкрива делата на човеците и тяхното предназначение. Ако хората не преминат през наказание и съд, няма как да се разкрие тяхното непослушание и неправда. Само чрез наказание и съд се разкриват последиците на цялото творение. Само когато е наказван и съден, човек разкрива истинската си същност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат разделени според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъдат разкрити последиците на цялото творение, за да може злият да бъде наказан, а добрият — възнаграден, и всички хора да приемат покорно Божията суверенна власт. Цялото това дело трябва да бъде извършено чрез праведно наказание и съд. Тъй като покварата на човека е достигнала своя връх и непокорството му е станало твърде тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и който се разкрива в последните дни, може напълно да преобрази човека и да го направи пълноценен. Само такъв нрав може да изобличи злите и по този начин да накаже сурово всички неправедници. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата, а разкриването и проявяването на Неговия нрав се прави в името на делото на всяка нова епоха. Бог не разкрива Своя нрав безцелно или произволно. Ако предположим, че при разкриването на съдбата на човека през последните дни Бог продължава да дарява човека с безкрайно състрадание и любов и продължава да бъде любящ към него, като не го подлага на справедлив съд, а по-скоро проявява търпимост, търпение и прошка и прощава на човека, независимо от това колко тежки са греховете му, без никаква справедлива присъда, кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав на Бог ще бъде в състояние да доведе хората до правилната цел на човечеството? Да вземем за пример един съдия, който винаги проявява любов, който съди с мило лице и меко сърце. Той обича хората въпреки престъпленията, които може да са извършили, обича хората и е търпелив към тях, каквито и да са те. Кога в такъв случай той ще може да произнесе справедлива присъда? В последните дни само справедливият съд ще може да раздели хората според вида им и да ги въведе в новия свят. Така цялата епоха ще бъде доведена до край чрез Божия праведен нрав, с който Той съди и наказва.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

367. Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и порицание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез осъждане и порицаване в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Този етап не е толкова дело за спасение, колкото дело за пречистване. Всъщност този етап е етапът на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез осъждането и порицаването чрез словото човекът бива спечелен от Бог, а чрез използването на словото за облагородяване, осъждане и разкриване биват разкрити напълно всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични стремежи, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството греши през деня и се разкайва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те започнаха да се оплакват, вече не търсеха живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човечеството все още не е готово напълно да се предаде на Божия суверенитет? Не се ли състои точно в това тяхната покварена сатанинска природа? Когато не си бил порицаван, ръцете ти са били вдигнати по-високо от тези на всички останали — дори от тези на Исус. И си викал с висок глас: „Бъди възлюбен син на Бог! Бъди Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се изправим срещу стария Сатана! Да въстанем срещу големия червен змей! Нека големият червен змей бъде напълно лишен от властта си! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Твоите викове бяха по-силни от тези на всички останали. Но после дойде времето на порицанието и отново се разкри поквареният нрав на хората. Тогава виковете им утихнаха и те вече нямаха никаква решителност. Такава е човешката поквара; тя е по-дълбока от греха — насадена е от Сатана и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Това може да бъде постигнато единствено чрез осъждане чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

368. Днес Бог ви съди, порицава ви и ви упреква, но трябва да знаеш, че целта на това осъждане, е да познаеш себе си. Той упреква, проклина, съди и порицава, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и, нещо повече, да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и изискванията на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че е праведният Бог, който обича, спасява, съди и порицава човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог иска да изяви Своето спасение чрез осъждането и порицанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да придобиеш опит, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да убива или да руши, а за да съди, проклина, порицава и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята ще бъде единствено за спасение. Неговата цел е само да направи онези, които обичат Бог, съвършени — и то напълно — и да ги покори под господството Си. Без значение как Бог спасява хората, Той прави всичко това, като ги кара да се откъснат от старата си сатанинска природа. Тоест, Той ги спасява, като ги кара да търсят живот. Ако не го направят, няма да могат да приемат Божието спасение. Спасението е дело на Самия Бог, а търсенето на живот е нещо, с което човек трябва да се заеме, за да приеме спасението. В очите на човека спасението е Божията любов, а Божията любов не може да бъде порицание, осъждане и проклятия. Спасението трябва да съдържа любов, състрадание и, освен това, думи на утеха, както и безпределни благословения, дарявани от Бог. Хората вярват, че когато Бог спасява човека, Той го прави, като го затрогва със Своите благословения и милост, така че човекът да предаде сърцето си на Бог. С други думи, това, че Бог затрогва човека означава, че го спасява. Този вид спасение се постига чрез сключване на сделка. Само когато Бог му въздаде стократно, човекът ще се подчини пред името Му, ще се стреми да прави добро заради Него и да Му носи слава. Не това е Божието намерение за човечеството. Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако беше лъжа, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата любов и състрадание, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето е съвсем различно. Спасението, което получавате днес, се случва през последните дни, по времето на категоризирането на всеки в зависимост от вида му. Начинът да бъдете спасени не е чрез любов или състрадание, а чрез порицание и осъждане, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е порицание, осъждане и безмилостни удари, но знайте това: в тези безсърдечни удари няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са думите Ми, това което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се излива върху вас, са поучителни думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безсърдечно облагородяване и порицание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки е категоризиран в зависимост от вида си или категориите хора са ясни, целта на всички Божии думи и дела е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд и безсърдечното облагородяване идват, за да очистят човека. Суровите думи и порицанията са за пречистване и спасение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да оставите настрана благословенията на положението си и да разберете Божията воля за спасението на човека“)

369. Изправен пред състоянието на човека и отношението му към Бог, Бог е извършил ново дело, като дава възможност на човека да притежава както познание за Него, така и подчинение към Него, и както любов, така и свидетелство. Затова човек трябва да преживее Божието облагородяване, както и да изпита Неговото правосъдие, разправяне и кастрене, без които човек никога не би познал Бог и не би бил способен да Го обича истински и да свидетелства за Него. Божието облагородяване на човека не цели само един ефект, а цели многостранен ефект. Само така Бог извършва делото по облагородяването на онези, които искат да търсят истината, за да може Бог да доведе до съвършенство тяхната решителност и любов. За онези, които искат да търсят истината и копнеят за Бог, нищо не е по-смислено и по-полезно от подобно облагородяване. За човека не е толкова лесно да познае или разбере Божия нрав, защото Бог в крайна сметка е Бог. В края на краищата невъзможно е Бог да има същия нрав като човека и затова за човека не е лесно да познава Неговия нрав. Истината не е изначално притежавана от човека и не се разбира лесно от онези, които са били покварени от Сатана; човекът е лишен от истината и от решимостта да я прилага на практика и ако не страда и не бъде облагороден или съден, тогава неговата решителност никога няма да бъде доведена до съвършенство. За всички хора облагородяването е болезнено и много трудно за приемане, но именно по време на облагородяването Бог разкрива Своя праведен нрав пред човека и оповестява Своите изисквания към човека, осигурява повече просветление и по-реално кастрене и справяне; чрез сравнението между фактите и истината Той помага на човека по-добре да опознае себе си и да разбере по-добре истината и Божията воля, като по този начин помага на човека да има по-истинска и по-чиста любов към Бог. Такива са Божиите цели, когато извършва облагородяване. Цялото дело, което Бог върши в човека, има своите цели и значение; Бог не върши безсмислени дела, нито върши дела, които не са полезни за човека. Облагородяването не означава отстраняване на хората от погледа на Бог, нито означава унищожението им в ада. По-скоро означава промяна на нрава на човека по време на облагородяването, промяна на намеренията му, на старите му възгледи, на любовта му към Бог и на целия му живот. Облагородяването е истинско изпитание за човека и форма на реално обучение, а само по време на облагородяване любовта му може да изпълни изначалната си функция.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само чрез преминаване през облагородяване човек може да притежава истинска любов“)

370. Хората не могат да променят собствения си нрав; те трябва да преминат през съда и наказанието, страданието и облагородяването на Божиите думи или да бъдат третирани, дисциплинирани и кастрени от Неговите думи. Само тогава те могат да постигнат послушание и вярност към Бог и повече да не бъдат повърхностни спрямо Него. Именно под въздействие на облагородяването на Божиите думи се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, осъждането, дисциплинирането и справянето, осъществявани с Неговите думи, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те са способни да се подчинят на настоящите Божии думи и на Неговото дело, дори то да не е в съответствие с човешките представи, те са способни да оставят тези представи настрана и с готовност да се подчинят.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите думи“)

371. Колкото по-голямо е облагородяването от Бог, толкова повече сърцата на хората са способни да обичат Бог. Мъката в сърцата им е от полза за живота им, те са по-способни да бъдат смирени пред Бог, връзката им с Бог е по-близка и те са по-способни да видят върховната Божия любов и Неговото върховно спасение. Петър преживя облагородяване стотици пъти, а Йов премина през няколко изпитания. Ако искате Бог да ви доведе до съвършенство, вие също трябва да преминете през облагородяване стотици пъти; само ако преминете през този процес и разчитате на тази стъпка, ще сте способни да удовлетворите Божията воля и да бъдете доведени до съвършенство от Бог. Облагородяването е най-доброто средство, чрез което Бог довежда хората до съвършенство; само облагородяването и мъчителните изпитания могат да разкрият истинската любов към Бог в сърцата на хората. Без трудности хората са лишени от истинска любов към Бог; ако не са подложени на вътрешни изпитания, ако не са подложени на истинско облагородяване, тогава сърцата им винаги ще витаят навън. След като си бил облагороден до определена степен, ще видиш собствените си слабости и затруднения, ще видиш колко много недостатъци имаш и че не си в състояние да преодолееш множеството проблеми, с които се сблъскваш, и ще видиш колко голямо е твоето непокорство. Само по време на изпитания хората са способни да опознаят истинското си състояние; изпитанията правят хората по-способни да бъдат усъвършенствани.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само чрез преминаване през облагородяване човек може да притежава истинска любов“)

372. Когато страдате от малко ограничения или трудности, това е добре за вас; ако бяхте освободени от тях, щяхте да бъдете съсипани и как тогава щяхте да бъдете защитени? Днес вие получавате защита, защото сте порицани, съдени и прокълнати. Защитата ви се дължи на това, че сте изстрадали много. Ако не беше така, отдавна щяхте да сте изпаднали в греховност. Това не прави по-трудни нещата за вас умишлено — човешката природа е трудна за промяна и трябва да е така, за да бъде променен човешкия нрав. Днес вие дори не притежавате съвестта или разума, които притежаваше Павел, нито пък имате дори неговото самосъзнание. Винаги трябва да бъдете притискани, винаги трябва да бъдете порицавани и съдени, за да се събуди духът ви. Порицанието и правосъдието са това, което е най-добро за вашия живот. А когато е необходимо, трябва да има и порицание от фактите, които идват върху вас; само тогава ще се подчините напълно. Вашата природа е такава, че без порицание и проклятие не бихте искали да преклоните глава, не бихте искали да се покорите. Без фактите пред очите ви няма да има ефект. Вие сте твърде низки и безполезни по характер! Без порицание и правосъдие би било трудно да бъдете завоювани, а вашата неправедност и непокорство би било трудно да бъдат преодолени. Старата ви природа е много дълбоко вкоренена. Ако бяхте поставени на трона, нямаше да знаете мястото си във вселената, а още по-малко накъде сте се запътили. Дори не знаете откъде сте дошли, така че как бихте могли да познаете Господа на творението? Без навременните порицания и проклятия на днешния ден вашият последен ден отдавна щеше да е настъпил. Да не говорим за вашата съдба — нима тя нямаше да бъде още по-непосредствено застрашена? Без това своевременно порицание и правосъдие кой знае колко високомерни щяхте да станете или колко греховни щяхте да бъдете. Това порицание и правосъдие са ви довели до днешния ден и са запазили съществуването ви. Ако все още се „възпитавахте“ по същите методи като тези на вашия „баща“, кой знае в какъв свят щяхте да навлезете! Вие нямате абсолютно никаква способност да се контролирате и да разсъждавате върху себе си. За хора като вас, ако просто следвате и се подчинявате, без да предизвиквате каквато и да е прекъсвания или смущения, Моите цели ще бъдат постигнати. Не бихте ли да се справяли по-добре, като приемете порицанието и правосъдието на днешния ден? Какъв друг избор имате?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (6)“)

373. За всяка стъпка от Божието дело има начин, по който хората трябва да съдействат. Бог облагородява хората, така че те да имат увереност, докато преминават през облагородяване. Бог усъвършенства хората, така че те да имат увереност да бъдат усъвършенствани от Бог и да са готови да приемат Неговото облагородяване, разправянето с тях и скастрянето им от Бог. Божият Дух работи в хората, за да им донесе просветление и озарение и да ги накара да Му сътрудничат и да практикуват. Бог не говори по време на облагородяването. Той не издава гласа Си, но въпреки това има дело, което хората трябва да вършат. Ти трябва да поддържаш това, което вече имаш, все още трябва да можеш да се молиш на Бог, да си близо до Бог и да свидетелстваш пред Бог; по този начин ще изпълниш дълга си. Всички вие трябва ясно да видите от Божието дело, че Неговите изпитания на доверието и любовта на хората изискват те да се молят повече на Бог и по-често да вкусват Божиите думи пред Него. Ако Бог те просвети и те накара да разбереш Неговата воля, но въпреки това ти не приложиш нищо от това на практика, няма да спечелиш нищо. Когато приложиш Божиите думи на практика, трябва и да можеш да Му се молиш, а когато вкусваш Неговите думи, трябва да заставаш пред Него, да Го търсиш и да си изпълнен с доверие в Него, без следа от чувство на обезсърчение или студенина. Онези, които не прилагат на практика Божиите думи, са пълни с енергия по време на събранията, но изпадат в мрак, когато се върнат у дома. Има и такива, които дори не искат да се събират. Така че трябва ясно да видиш какъв е дългът, който хората трябва да изпълняват. Може да не знаеш каква всъщност е Божията воля, но можеш да изпълняваш задълженията си, можеш да се молиш, когато трябва, можеш да прилагаш истината на практика, когато трябва, и можеш да правиш това, което хората трябва да правят. Можеш да поддържаш първоначалното си видение. По този начин ще бъдеш по-способен да приемеш следващата стъпка на Божието дело. Когато Бог работи по скрит начин, е проблем, ако не търсиш. Когато Той говори и проповядва по време на събранията, ти слушаш с ентусиазъм, но когато Той не говори, на теб ти липсва енергия и се отдръпваш. Кой човек действа по този начин? Този, който просто следва стадото. Те нямат позиция, нямат свидетелство и нямат видение! Повечето хора са такива. Ако продължаваш да вървиш по този път, един ден, когато се сблъскаш с голямо изпитание, ще бъдеш наказан. Да имаш позиция е много важно в Божия процес на усъвършенстване на хората. Ако не се съмняваш в нито една стъпка от Божието дело, ако изпълняваш човешкия дълг, ако искрено поддържаш това, което Бог ти е наредил да практикуваш, т.е. помниш Божиите увещания и независимо от това какво прави Той в настоящия ден, не забравяш Неговите увещания, ако не се съмняваш в Неговото дело, поддържаш позицията си, отстояваш свидетелството си и побеждаваш на всяка крачка, тогава накрая ще бъдеш усъвършенстван от Бог и ще се превърнеш в победител. Ако си в състояние да устоиш твърдо на всяка стъпка от Божиите изпитания и ако все още можеш да устоиш твърдо до самия край, тогава си победител, ти си човек, който е усъвършенстван от Бог. Ако не можеш да устоиш твърдо в сегашните си изпитания, тогава в бъдеще ще стане още по-трудно. Ако се подложиш само на незначително количество страдания и не се стремиш към истината, тогава в крайна сметка няма да спечелиш нищо. Ще останеш с празни ръце. Има хора, които се отказват от стремежа си, когато видят, че Бог не говори, и сърцето им се разпилява. Такъв човек не е ли глупак? Такъв тип хора нямат реалност. Когато Бог говори, те винаги тичат наоколо, външно изглеждат заети и ентусиазирани, но сега, когато Той не говори, спират да търсят. Този тип хора нямат бъдеще. По време на облагородяването трябва да навлезеш от положителна гледна точка и да научиш уроците, които трябва да научиш; когато се молиш на Бог и четеш Неговото слово, трябва да съпоставиш собственото си състояние с него, да откриеш недостатъците си и да установиш, че все още имаш да учиш много уроци. Колкото по-искрено се стремиш, докато преминаваш през облагородяване, толкова повече ще откриваш, че си недостатъчен. Когато преживяваш облагородяване, има много проблеми, с които се сблъскваш; не можеш да ги видиш ясно, оплакваш се, разкриваш собствената си плът — само по този начин можеш да откриеш, че имаш твърде много покварен нрав в себе си.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да поддържаш предаността си към Бог“)

374. Докато преминават през изпитания, за хората е нормално да са слаби, да изпитват негативизъм в себе си или да нямат яснота за Божията воля или за своя път за практикуване. Но във всеки случай ти трябва да имаш вяра в Божието дело и да не се отричаш от Бог, също като Йов. Въпреки че Йов беше слаб и прокълна деня, в който се беше родил, той не отрече, че всички неща в човешкия живот са дарени от Йехова и че Йехова е Този, който може да ги отнеме. Независимо от изпитанията, през които премина, той запази тази вяра. В твоя опит, независимо на какво облагородяване си подложен от Божиите думи, накратко, това, което Бог изисква от хората, е тяхната вяра и боголюбивото им сърце. Това, което Той усъвършенства, като работи по този начин, е вярата, любовта и стремежите на хората. Бог извършва делото на усъвършенстването върху хората, а те не могат да го видят, не могат да го усетят; при такива обстоятелства това, което се изисква от теб, е твоята вяра. Вярата на хората се изисква, когато нещо не може да се види с просто око, а твоята вяра се изисква, когато не можеш да се откажеш от собствените си представи. Когато нямаш яснота за Божието дело, това, което се изисква от теб, е да имаш вяра, да заемеш твърда позиция и да свидетелстваш. Когато Йов стигна до този момент, Бог му се яви и му говори. Това означава, че само чрез вярата, която имаш вътре в себе си, ще можеш да видиш Бог, и когато имаш вяра, Бог ще те усъвършенства. Без вяра Той не може да направи това. Бог ще те дари с всичко, което се надяваш да спечелиш. Ако нямаш вяра, ти не можеш да бъдеш усъвършенстван и няма да можеш да видиш действията на Бог, а още по-малко Неговото всемогъщество. Когато имаш вяра, че ще видиш Неговите действия в своя практически опит, тогава Бог ще ти се яви и ще те просвети и напътства отвътре. Без тази вяра Бог няма да може да направи това. Ако си загубил надежда в Бог, как ще можеш да преживееш Неговото дело? Ето защо само когато имаш вяра и не таиш съмнения към Бог, само когато имаш истинска вяра в Него, независимо какво прави, Той ще те просвети и озари чрез твоя опит и само тогава ще можеш да видиш Неговите действия. Всички тези неща се постигат чрез вяра. Вярата идва само чрез облагородяване, а когато липсва облагородяване, вярата не може да се развие. За какво се отнася тази дума — „вяра“? Вярата е истинското убеждение и искреното сърце, които хората трябва да притежават, когато не могат да видят или да докоснат нещо, когато Божието дело не съответства на човешките представи, когато е недосегаемо за човека. Това е вярата, за която говоря. Хората се нуждаят от вяра по време на трудности и облагородяване, а вярата е нещо, след което идва облагородяването; облагородяването и вярата не могат да бъдат разделени. Независимо от начина, по който Бог работи, и независимо от средата, в която се намираш, ти можеш да се стремиш към живота и да търсиш истината, да търсиш знания за Божието дело, да разбираш действията на Бог и да постъпваш според истината. Да действаш по този начин означава да имаш истинска вяра и това показва, че не си загубил своята вяра в Бог. Можеш да имаш истинска вяра в Бог само ако си способен да упорстваш в търсенето на истината чрез облагородяване, ако си способен истински да обичаш Бог и да не се съмняваш в Него, ако независимо от всичко, което Той прави, ти продължаваш да практикуваш истината, за да Го удовлетворяваш, и ако можеш да търсиш задълбочено Неговата воля и да се съобразяваш с Неговата воля. В миналото, когато Бог каза, че ти ще властваш като цар, ти Го обичаше, а когато Той открито застана пред теб, ти Го следваше. Но сега Бог е скрит, ти не можеш да Го видиш и те сполетяха беди — губиш ли тогава надежда в Бог? Така че ти трябва винаги да се стремиш към живота и да се опитваш да удовлетвориш Божията воля. Това се нарича истинска вяра, а тя е най-вярната и най-красивата любов.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“)

375. Целта на делото на облагородяването е преди всичко да се усъвършенства вярата на хората. В крайна сметка се постига това, че ти искаш да си тръгнеш, но в същото време не можеш; някои хора продължават да вярват дори когато са лишени и от капчица надежда; а други хора вече изобщо нямат надежда за собственото си бъдеще. Едва тогава Божието облагородяване ще бъде завършено. Човекът все още не е достигнал етапа, в който се колебае между живота и смъртта, и не е вкусил смъртта, така че процесът на облагородяване все още не е завършил. Дори тези, които бяха във фазата на полагащи труд, не бяха облагородени докрай. Йов беше подложен на изключително облагородяване и нямаше на какво да разчита. Хората трябва да бъдат подложени на облагородяване до степен, в която няма да имат никаква надежда и нищо, на което да разчитат — само това е истинското облагородяване. По времето на полагащите труд, ако сърцето ти винаги е било спокойно пред Бог и ако независимо какво е правил Той и каква е била волята Му за теб, ти винаги си се подчинявал на Неговите наредби, то в края на пътя ти ще разбереш всичко, което Бог е направил. Ти преминаваш през изпитанията на Йов и в същото време преминаваш през изпитанията на Петър. Когато Йов беше подложен на изпитание, той стана свидетел и накрая Йехова се разкри пред него. Едва след като свидетелства, той беше достоен да види лицето на Бог. Защо се казва: „Скривам се от земята, пълна с нечистотии, но се разкривам пред святото царство“? Това означава, че само когато си свят и свидетелстваш, може да си достоен да видиш лицето на Бог. Ако не можеш да свидетелстваш за Него, тогава ти не си достоен да видиш лицето Му. Ако се отдръпваш или се оплакваш от Бог, когато си изправен пред облагородяванията, и по този начин не успяваш да свидетелстваш за Него и ставаш посмешище за Сатана, тогава ти няма да спечелиш явяването на Бог. Ако си като Йов, който сред изпитанията проклинаше собствената си плът и не се оплакваше от Бог, и можа да намрази собствената си плът, без да се оплаква или да съгрешава с думите си, тогава ще станеш свидетел. Когато бъдеш подложен на облагородяване до определена степен и все пак можеш да бъдеш като Йов, напълно покорен пред Бог и без други изисквания към Него или без свои собствени представи, тогава Бог ще ти се яви.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“)

376. Многото случаи, когато си преживявал неуспехи, слабост, времената, когато си бил негативно настроен — за всички тях може да се каже, че са Божии изпитания. Това е така, защото всичко идва от Бог и всички неща и събития са в Неговите ръце. Независимо дали претърпяваш неуспехи, дали си слаб и се препъваш, всичко зависи от Бог и е в Неговата власт. От гледна точка на Бог това е изпитание за теб и ако не можеш да го разпознаеш като такова, то ще се превърне в изкушение. Има два вида състояния, които хората трябва да разпознават: едното идва от Светия Дух, а вероятният източник на другото е Сатана. Едното е състояние, в което Светият Дух те озарява и ти позволява да опознаеш себе си, да се отвратиш от себе си и да изпитваш съжаление за себе си и да можеш да изпитваш истинска любов към Бог, да се стремиш към това да Го удовлетвориш. Другото е състояние, в което познаваш себе си, но си негативно настроен и слаб. Може да се каже, че това състояние е Божие облагородяване, а също и че то е изкушение на Сатана. Ако разпознаеш това като Божие спасение за теб и ако почувстваш, че сега си Му дълбоко задължен, и ако от този момент нататък се опитваш да Му се отплатиш и повече да не изпадаш в такава поквара, ако полагаш усилия да ядеш и пиеш Неговите слова, ако винаги смяташ себе си за ограничен и ако имаш сърце, което е пълно с копнежи, тогава това е Божие изпитание. След като страданието свърши и отново продължиш напред, Бог пак ще те води, озарява, просвещава и поддържа. Но ако не осъзнаваш това и си негативно настроен, ако просто се оставяш на отчаянието, ако това е начинът, по който мислиш, значи те е споходило изкушение на Сатана. Когато Йов беше подложен на изпитания, Бог и Сатана се обзалагаха помежду си и Бог позволи на Сатана да порази Йов. Въпреки че Йов получи изпитания от Бог, той всъщност беше споходен от Сатана. За Сатана това означаваше, че изкушава Йов, но Йов беше на страната на Бог. Ако това не беше така, Йов щеше да изпадне в изкушение. Щом хората изпаднат в изкушение, те попадат в опасност. Може да се каже, че подлагането на облагородяване е изпитание от Бог, но ако не си в добро състояние, може да се каже, че е изкушение от Сатана. Ако не си разбрал видението, Сатана ще те обвини и ще скрие от теб аспекта на видението. Още преди да разбереш, ще изпаднеш в изкушение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“)

377. Докато преминаваш през изпитания, дори когато не знаеш какво иска да направи Бог и какво дело иска да извърши, трябва да знаеш, че Божиите намерения за човечеството винаги са добри. Ако Го следваш с истинско сърце, тогава Той никога няма да те изостави и накрая със сигурност ще те усъвършенства и ще доведе хората до подходящо назначение. Независимо от това как Бог изпитва хората в момента, ще дойде ден, в който Той ще осигури на хората подходящ изход и ще им даде подходящото възмездие въз основа на това, което са извършили. Бог няма да доведе хората до определен момент, а след това просто да ги отхвърли и да ги пренебрегне. Това е така, защото Бог заслужава доверие. На този етап Светият Дух извършва делото на облагородяването. Той облагородява всеки един човек. В етапите на делото, които се състояха от изпитанието на смъртта и изпитанието на порицанието, облагородяването се извършваше чрез думи. За да могат хората да изпитат Божието дело, те първо трябва да разберат сегашното Му дело и как човечеството трябва да сътрудничи. Всъщност това е нещо, което всеки трябва да разбере. Без значение какво прави Бог, независимо дали е облагородяване, или дори ако не говори, нито една стъпка от Божието дело не съвпада с представите на човечеството. Всяка стъпка от Неговото дело разбива и пречупва представите на хората. Това е Неговото дело. Но ти трябва да вярваш, че тъй като Божието дело е достигнало определен етап, Той няма да умъртви цялото човечество, независимо от всичко. Той дава и обещания, и благословии на човечеството, и всички, които Го следват, ще могат да получат Неговите благословии, но тези, които не го правят, ще бъдат изпъдени от Бог. Това зависи от твоя стремеж. Независимо от всичко останало, ти трябва да вярваш, че когато Божието дело приключи, всеки един човек ще има подходящо назначение. Бог е предоставил на човечеството красиви желания, но без стремеж те са непостижими. Трябва да можеш да видиш това сега — Божието облагородяване и Неговото порицание към хората е Негово дело, но хората, от своя страна, трябва да се стремят към промяна в нрава си през цялото време.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да поддържаш предаността си към Бог“)

378. Човекът ще бъде направен пълноценен в Епохата на царството. След завоюването човекът ще бъде подложен на облагородяване и скръб. Тези, които могат да победят и да свидетелстват по време на тази скръб, са хората, които накрая ще бъдат направени пълноценни; те са победителите. По време на тази скръб от човека се изисква да приеме това облагородяване и то е последният пример на Божието дело. Това е последният път, когато човекът ще бъде облагороден преди приключването на цялото дело на Божието управление, и всички онези, които следват Бог, трябва да приемат това последно изпитание и да приемат това последно облагородяване. Тези, които са сполетени от скръб, са лишени от делото на Светия Дух и от ръководството на Бог, но тези, които наистина са завоювани и които наистина търсят Бог, в крайна сметка ще устоят; те са тези, които притежават човешка природа и които наистина обичат Бог. Независимо какво прави Бог, тези победители няма да бъдат лишени от виденията и ще продължат да прилагат истината на практика, без да се провалят в своето свидетелство. Те са тези, които накрая ще излязат от голямата скръб. Въпреки че тези, които ловят риба в мътни води, могат да се измъкнат и днес, никой не може да избегне последната скръб и никой не може да избегне последното изпитание. За тези, които побеждават, подобна скръб е огромно облагородяване, но за онези, които ловят риба в мътни води, това е дело, което напълно ще ги пропъди. Независимо от това как са подложени на изпитания, верността на тези, които имат Бог в сърцето си, остава непроменена; но онези, които нямат Бог в сърцето си, щом Божието дело не е от полза за тяхната плът променят мнението си за Бог и дори се отдалечават от Него. Това са хората, които няма да устоят накрая, които търсят само Божиите благословии и нямат желание да дадат всичко от себе си за Бог и да Му се посветят. Всички тези низки хора ще бъдат отстранени, когато Божието дело приключи, и те не заслужават никакво съчувствие. Лишените от човешка природа са неспособни истински да обичат Бог. Когато средата е безопасна и сигурна или има изгода, те са напълно покорни пред Бог, но щом това, което желаят, бъде компрометирано или окончателно отхвърлено, те веднага се разбунтуват. Дори само за една нощ те могат да се превърнат от усмихнат, „добросърдечен“ човек в отвратителен на вид, свиреп убиец, който изведнъж се отнася към своя довчерашен благодетел като към смъртен враг, без да има определена причина за това. Ако не бъдат изгонени тези демони — демоните, които биха убили без колебание — няма ли да се превърнат в скрита опасност? Делото по спасяването на човека не се извършва след завършването на делото на завоюването. Въпреки че делото на завоюването е приключило, делото на пречистването на човека не е; това дело ще бъде завършено едва след като човекът бъде напълно пречистен, след като онези, които наистина се подчиняват на Бог, бъдат направени пълноценни, и след като онези с маските, които са без Бог в сърцата си, бъдат пречистени. Онези, които не удовлетворяват Бог в последния етап от Неговото дело, ще бъдат напълно пропъдени, а онези, които са пропъдени, са от дявола. Тъй като не могат да удовлетворят Бог, те се бунтуват срещу Него и дори тези хора да следват Бог днес, това не доказва, че те са тези, които накрая ще останат. В думите, „онези, които следват Бог докрай, ще получат спасение“, значението на „следват“ е да стоят твърдо всред скръбта. Днес мнозина вярват, че да следваш Бог е лесно, но когато Божието дело е към своя край, ти ще разбереш истинското значение на думата „да следваш“. Това, че днес все още можеш да следваш Бог, след като си бил завоюван, не доказва, че си един от онези, които ще бъдат доведени до съвършенство. Онези, които не успяват да издържат на изпитанията, които не успяват да побеждават сред скръбта, накрая няма да могат да устоят и така няма да успеят да следват Бог до самия край. Онези, които наистина следват Бог, могат да издържат на изпитанията на своето дело, докато онези, които не следват Бог, не са способни да издържат на нито едно от Божиите изпитания. Рано или късно те ще бъдат отлъчени, а победителите ще останат в царството. Дали човек наистина търси Бог, или не, се определя от проверката на делата му, т.е. от Божиите изпитания, и няма нищо общо с решението на самия човек. Бог не отхвърля никого с лека ръка; всичко, което Той прави, може напълно да убеди човека. Той не върши нищо, което е невидимо за човека, или нещо, което не може да убеди човека. Дали вярата на човека е истинска или не, се доказва от фактите и това не може да бъде решено от човека. Това, че „житото не може да стане плевел и плевелите не могат да станат жито“, е несъмнено. Всички, които наистина обичат Бог, в крайна сметка ще останат в царството и Бог няма да се отнася зле с никого, който наистина Го обича.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

379. Когато Бог го порицаваше, Петър се молеше: „О, Боже! Моята плът е непокорна и Ти ме порицаваш и съдиш. Радвам се на Твоето порицание и съд и дори да не ме искаш, в този съд аз виждам Твоя свят и праведен нрав. Когато ме съдиш, за да могат другите да видят Твоя праведен нрав в Твоята присъда, аз чувствам удовлетворение. Ако тя може да изрази Твоя нрав и да позволи праведният Ти нрав да бъде видян от всички създания, и ако може да направи любовта ми към Теб по-чиста, за да мога да постигна подобие на праведник, тогава Твоят съд е добър, защото такава е милостивата Ти воля. Знам, че в мен все още има много непокорство и че все още не съм достоен да застана пред Теб. Искам Ти да ме съдиш още повече, независимо дали това става чрез враждебна среда или големи изпитания. Без значение какво правиш Ти, за мен то е ценно. Твоята любов е толкова дълбока и аз съм готов да се предам на милостта Ти без никакви оплаквания“. Това е знанието на Петър, след като беше изживял Божието дело, и то също така е свидетелство за неговата любов към Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

380. Човекът живее в света на плътта, което означава, че живее в човешки ад, и без Божия съд и порицание той е мръсен като Сатана. Как може човекът да бъде свят? Петър вярваше, че порицанието и съдът от Бог са най-силната защита и най-голямата благодат за човека. Само чрез порицание и съд от Бог човекът може да се пробуди и да намрази плътта, да намрази Сатана. Строгата дисциплина на Бог освобождава човека от влиянието на Сатана, освобождава го от неговия малък свят и му дава възможност да живее в светлината на Божието присъствие. Няма по-добро спасение от порицанието и съда! Петър се молеше: „Боже! Докато ме порицаваш и съдиш, ще знам, че не си ме изоставил. Дори да не ми даваш радост или мир, да ме караш да живея в страдание и да ме порицаваш безброй пъти, щом не ме изоставяш, моето сърце ще бъде спокойно. Днес Твоето порицание и съд се превърнаха в моя най-добра защита и най-велика благословия. Благодатта, която Ти ми даваш, ме защитава. Благодатта, която Ти ми даряваш днес, е проява на Твоя праведен нрав и тя е порицание и съд; освен това е изпитание, и нещо повече — тя е живот в страдание“. Петър успя да остави настрана удоволствията на плътта и да потърси по-дълбока любов и по-силна защита, защото беше спечелил толкова много благодат от Божието порицание и съд. В своя живот, ако човек желае да бъде пречистен и да постигне промени в нрава си, ако желае да води смислен живот и да изпълни дълга, който има като Божие създание, тогава трябва да приеме Божието порицание и съд и да не допуска Божието дисциплиниране и поразяване да го напуснат, за да може да се освободи от манипулациите и влиянието на Сатана и да живее в Божията светлина. Знай, че Божието порицание и съд са светлина; те са светлината на спасението на хората и за човека няма по-добра благословия, благодат или защита.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

381. Човекът живее под влиянието на Сатана и съществува в плът. Ако не се пречисти и не получи Божията закрила, той ще става все по-покварен. Ако иска да обича Бог, той трябва да бъде пречистен и спасен. Петър се молеше: „Боже, когато Ти се отнасяш с мен мило, аз се радвам и чувствам утеха; когато ме порицаваш, чувствам още по-голяма утеха и радост. Въпреки че съм слаб и понасям неописуеми страдания, въпреки че има сълзи и тъга, Ти знаеш, че тази тъга е заради моето неподчинение и заради моята слабост. Плача, защото не мога да удовлетворя желанията Ти, изпитвам скръб и съжаление, защото съм недостатъчен за Твоите изисквания, но съм готов да достигна това царство, готов съм да направя всичко по силите си, за да Те удовлетворя. Твоето порицание ми донесе защита и ми даде най-доброто спасение. Твоят съд засенчва Твоята поносимост и търпение. Без Твоето порицание и съд не бих се радвал на Твоята милост и любяща доброта. Днес виждам още по-ясно, че Твоята любов е надминала границите на небесата и е по-висша от всички останали неща. Твоята любов не е само милост и любяща доброта, а е нещо повече от това — тя е порицание и съд. Твоето порицание и съд ми дадоха толкова много. Без Твоето порицание и съд нито един човек няма да бъде пречистен и нито един човек няма да може да изпита любовта на Създателя. Въпреки че съм преживял стотици изпитания и трудности и дори съм бил близо до смъртта, те ми позволиха да Те позная истински и да получа най-висшето спасение. Ако Твоето порицание, съд и дисциплина се отдалечат от мен, тогава ще живея в тъмнина, под властта на Сатана. Каква е ползата от човешката плът? Ако Твоето порицание и съд ме напуснат, ще бъде сякаш Твоят Дух ме е изоставил, сякаш Ти вече не си с мен. Ако беше така, как щях да продължа да живея? Ако Ти ми изпратиш болест и ми отнемеш свободата, аз мога да продължа да живея, но ако Твоето порицание и съд някога ме напуснат, няма да има как да продължа да живея. Ако нямах Твоето порицание и съд, щях да изгубя Твоята любов — любов, която е твърде дълбока, за да я изразя с думи. Без Твоята любов щях да живея под властта на Сатана и нямаше да мога да видя Твоето славно лице. Как бих могъл да продължа да живея? Не бих могъл да понеса такъв мрак, такъв живот. Да Те имам с мен е все едно да Те виждам, така че как бих могъл да Те оставя? Умолявам Те, моля Те да не ми отнемаш най-голямата утеха, дори ако това са само няколко думи на увереност. Наслаждавах се на Твоята любов и днес не мога да бъда далеч от Теб; как бих могъл да не Те обичам? Пролял съм много сълзи на съжаление заради Твоята любов, но винаги съм чувствал, че живот като този е по-смислен, че той може повече да ме обогати, да ме промени и да ми позволи да постигна истината, която трябва да притежават създанията“.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

382. Ако ти си човек, който се стреми да бъде доведен до съвършенство, тогава ти ще си свидетелствал и ще кажеш: „В това поетапно Божие дело аз приех Божието дело на порицание и съд и въпреки че понесох големи страдания, разбрах как Бог довежда човека до съвършенство, спечелих делото, извършено от Бог, познах Божията праведност и Неговото порицание ме спаси. Неговият праведен нрав дойде върху мен и ми донесе благословии и благодат; Неговият съд и порицание са тези, които ме защитиха и пречистиха. Ако не бях порицаван и съден от Бог и ако не бяха дошли суровите Божии думи, нямаше да позная Бог и нямаше да бъда спасен. Днес аз виждам: като създание човекът не само се радва на всички неща, създадени от Създателя, но, което е по-важно, всички създания трябва да се радват на праведния нрав на Бог и на Неговия праведен съд, защото Божият нрав е достоен за насладата на човека. Като създание, покварено от Сатана, човекът трябва да се радва на Божия праведен нрав. В Неговия праведен нрав има порицание и съд, но освен това има и голяма любов. Въпреки че днес не мога да спечеля напълно Божията любов, имах щастието да я видя и в това бях благословен“. Това е пътят, по който вървят онези, които изживяват усъвършенстването, и това е знанието, за което те говорят. Такива хора са същите като Петър; те имат същите изживявания като Петър. Такива хора са и тези, които са спечелили живот, които притежават истината. Когато изживеят всичко до самия край, по време на Божия съд те със сигурност ще се отърват напълно от влиянието на Сатана и ще бъдат спечелени от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

383. С течение на времето човекът преживява трудностите на срива и разобличаването. Въпреки че е загубил „славата“ и „романтиката“ на отминалите времена, той, без да знае, е разбрал принципите на човешкото поведение и е оценил годините, през които Бог се е посветил на спасението на човечеството. Човекът постепенно започва да се отвращава от собственото си варварство. Започва да мрази колко е див, цялото неразбиране в отношенията с Бог и неразумните изисквания, които е предявил към Него. Часовникът не може да бъде върнат назад. Миналите събития се превръщат в жалки спомени за човека, а думите и любовта на Бог стават движеща сила в новия живот на човека. Раните на човека заздравяват ден след ден, силите му се връщат и той се изправя и поглежда лицето на Всемогъщия … само за да открие, че Той винаги е бил до него и че Неговата усмивка и красивият Му лик са все така вълнуващи. Сърцето Му все още е загрижено за човечеството, което е създал, а ръцете Му са все така топли и силни, както в началото. Сякаш човекът се е върнал в Едемската градина, но този път вече не слуша съблазните на змията и не се отвръща от лицето на Йехова. Човекът коленичи пред Бог, вдига поглед към усмихнатото Му лице и принася най-ценната си жертва — О, Господи мой, Боже мой!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление“)