366. В Своето последно дело за приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той разкрива всичко неправедно, открито съди безбройните народи и усъвършенства онези, които искрено Го обичат. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща са сортирани според вида си и са разделени в различни категории въз основа на различните им качества. Точно това е моментът, в който Бог разкрива изхода на хората и тяхната крайна цел. Ако хората не преживеят наказание и съд, тогава тяхното непокорство и неправедност не могат да бъдат разобличени. Само чрез наказание и съд може да се разкрие изходът на всички неща. Само когато са наказвани и съдени, хората показват какви са в действителност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат сортирани според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъде разкрит изходът на всички неща, за да може злите да бъдат наказани, а добрите — възнаградени, и безчисленото множество хора да се предадат на Божието господство. Цялото това дело трябва да се постигне чрез праведно наказание и праведен съд. Тъй като покварата на хората е достигнала своя връх и непокорството им е извънредно тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и се проявява по време на последните дни, може напълно да преобрази хората, да ги направи пълноценни и да разкрие злото и така всички неправедници да бъдат наказани сурово. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата. Божият нрав се проявява и разбулва заради делото на всяка нова епоха. Бог не проявява Своя нрав произволно и безсмислено. Да предположим, че в последните дни на разкриването на изхода на хората Бог все така обича хората с безкрайна милост и любяща доброта и продължава да бъде любящ към тях, като не ги подлага на праведен съд, а по-скоро проявява снизходителност, търпение и прошка към тях и ги опрощава, независимо от това колко тежки са греховете им, без никакъв праведен съд. Кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав ще бъде способен да доведе хората до подходящата крайна цел на човечеството? Това може да се сравни със съдия, който винаги проявява любов към хората, един любящ съдия с мило лице и нежно сърце, който обича хората, независимо какви престъпления са извършили, и проявява към тях любов и търпение, независимо кои са тези хора — кога изобщо би могъл такъв съдия да произнесе справедлива присъда? По време на последните дни само праведният съд може да сортира човешките същества според вида им и да въведе хората в нов свят. Така цялата епоха е доведена до край чрез Божия праведен нрав на съд и наказание.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

367. Преди човекът да бъде изкупен, Сатана вече беше посял много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана човекът има в себе си природа, която се съпротивлява на Бог. Така че, когато човекът беше изкупен, това беше само въпрос на изкупление. Тоест човекът беше изкупен обратно на висока цена, но отровната природа в него не беше отстранена. Човекът, който е толкова скверен, трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и наказание човек ще опознае напълно скверната и покварена същност вътре в себе си и ще може да се промени напълно и да се пречисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото сегашно дело се извършва, за да може човекът да бъде пречистен и променен; то е, за да може човекът да се отърве от покварата си и да бъде пречистен чрез съда и наказанието на словото и чрез облагородяване. Вместо този етап на делото да се счита за дело на спасението, по-добре да бъде наричан дело на пречистването. Всъщност този етап също така е делото на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез съда и наказанието на словото човекът е придобит от Бог, и чрез облагородяването, съда и разобличаването на словото са напълно разкрити всички примеси, представи, мотиви и лични надежди, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е изкупен и опростен за греховете си, това може да означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Човекът обаче живее в плътта, без да е освободен от греха, и може само да продължи да съгрешава, като безкрайно разкрива своя сатанински покварен нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. Повечето хора съгрешават през деня и се изповядват вечер. По този начин, макар че приносът за грях има постоянно действие за човека, той не може да спаси човека от греха. Само половината от делото на спасението е извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те роптаеха, вече не се стремяха към живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човекът все така не е способен напълно да се покори на Божието господство? Не е ли това точно неговият сатанински покварен нрав? Когато не беше подложен на наказание, ти вдигаше ръка по-високо от всички останали, дори от Исус. И викаше с висок глас: „Искам да бъда възлюбен син на Бог! Искам да бъда Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се опълчим на стария Сатана! Да се опълчим на големия червен змей! Нека веднъж завинаги големият червен змей падне от власт! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Ти викаше по-силно от всички останали. Но после дойде времето на наказанието и поквареният ти нрав се разкри отново. Виковете ти утихнаха и ти изгуби решимостта си. Това е покварата на човека; тя е нещо, което е по-дълбоко от греха, нещо, насадено от Сатана, и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си и той няма как да разпознае собствената си дълбоко вкоренена природа. Този резултат може да се постигне единствено чрез съда на словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайната на въплъщението (4))

368. Днес Бог ви съди, наказва ви и ви заклеймява, но трябва да знаеш, че целта на твоето заклеймяване е да опознаеш себе си. Той заклеймява, проклина, съди и наказва, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и още повече, за да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и потребностите на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че Той е праведният Бог, който обича и спасява човека, както и съди и наказва човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог възнамерява да разкрие Своето спасение чрез правосъдието и наказанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да преживяваш нещата, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да порази или да унищожи хората, а за да ги съди, проклина, наказва и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята е изцяло заради спасението; целта му е само да направи онези, които Го обичат, напълно пълноценни и да ги накара да се предадат на господството Му. Без значение как Бог спасява хората, Той прави всичко това, като ги кара да се откъснат от старата си сатанинска природа. Тоест, Той ги спасява, като ги кара да се стремят към живот. Ако не го направят, няма да могат да приемат Божието спасение. Спасението е дело на Самия Бог, а стремежът към живот е нещо, което човек трябва да има, за да приеме спасението. В очите на човека спасението е Божията любов, а Божията любов не може да бъде наказание, правосъдие и проклятия. Спасението трябва да съдържа милост, любяща доброта и, освен това, думи на утеха, както и безпределни благословения, дарявани от Бог. Хората вярват, че когато Бог спасява човека, Той го прави, като го подбужда със Своите благословии и благодат, така че той да може да отдаде сърцето си на Бог. С други думи, това, че Бог докосва човека означава, че го спасява. Този вид спасение е сделка. Само когато Бог му въздаде стократно, човекът ще се предаде пред името Му и по този начин ще накара Бог да се гордее и ще Му отдаде слава. Това не е Божието намерение за човечеството. Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако не беше така, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата милост и любяща доброта, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето изобщо не е като миналото: вашето спасение днес се извършва в периода на последните дни, когато всеки е сортиран според вида си. Начинът да бъдете спасени не е чрез милост и любяща доброта, а чрез наказание и правосъдие, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е наказание, правосъдие и безчувствено поразяване, но знайте това: в това безчувствено поразяване няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са словата Ми, това, което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се стоварва върху вас, пак са укоряващи думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безчувствено облагородяване и наказание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки ще бъде сортиран според вида си или дали всички типове хора ще бъдат разкрити, целта на всички Божии слова и делото Му е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд се извършва, за да пречисти човека и безчувственото облагородяване се извършва, за да го пречиси. Суровите думи и укорите са за пречистване и спасение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да се откажеш от благословиите на статуса и да разбереш Божието намерение за спасението на човека)

369. Изправен пред състоянието на човека и отношението му към Бог, Бог е извършил ново дело, като дава възможност на човека да притежава както познание за Него, така и покорство към Него, и както любов, така и свидетелство. Затова човек трябва да преживее Божието облагородяване, както и да изпита Неговото правосъдие и кастрене, без които човек никога не би познал Бог и не би бил способен да Го обича истински и да свидетелства за Него. Божието облагородяване на човека не цели само един ефект, а цели многостранен ефект. И така, Бог извършва делото по облагородяването върху онези, които са готови да търсят истината, за да може Бог да доведе до съвършенство тяхната решителност и любов. За онези, които искат да търсят истината и копнеят за Бог, нищо не е по-смислено и по-полезно от подобно облагородяване. За човека не е толкова лесно да разбере или възприеме Божия нрав. Тъй като Бог в крайна сметка е Бог и все пак е невъзможно Бог да има същия нрав като човека, за човека не е лесно да разбере Неговия нрав. Истината не е вродено притежавана от човека и не се възприема лесно от онези, които са били покварени от Сатана; човекът е лишен от истината и от решимостта да я прилага на практика и ако не страда и не бъде облагороден или съден, тогава неговата решимост никога няма да бъде доведена до успешен край. За всички хора облагородяването е изключително болезнено и много трудно за приемане, но именно по време на облагородяването Бог разкрива Своя праведен нрав пред човека и открива Своите изисквания към човека, и осигурява повече просветление и повече практическо кастрене. Чрез сравнението между фактите и истината човек придобива по-голямо познание за себе си и за истината и по-добро разбиране на Божиите намерения, и така човекът може да има по-истинска и по-чиста любов към Бог. Такива са Божиите цели, когато извършва делото на облагородяването. Цялото дело, което Бог извършва върху човека, има своите цели и значение; Бог не върши безсмислени дела, нито върши дела, които не са полезни за човека. Облагородяването не означава отстраняване на човека от пред Бог, нито означава унищожаването му в ада. По-скоро чрез облагородяването се променя нравът на човека, променят се неговите намерения, старите му възгледи, променя се любовта му към Бог и се променя целият му начин на живот. Облагородяването е практическо изпитание за човека и форма на практическо обучение и само по време на облагородяване любовта му може да изпълни изначалната си функция.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов)

370. Нравът на хората не може да бъде променен от самите хора; те трябва да преминат през съда и наказанието, изпитанията и облагородяването на Божиите слова или да бъдат кастрени и дисциплинирани от Неговите слова. Само тогава могат да постигнат покорство и преданост към Бог и повече да не бъдат нехайни спрямо Него. Именно при облагородяването на Божиите слова се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, правосъдието, дисциплинирането и кастренето, осъществявани с Неговите слова, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те ще могат да се покорят на настоящите Божии слова и на Неговото дело. Дори това да не е съгласно човешките представи, те ще могат да се избавят от тези представи и съзнателно да се покорят.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чийто нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

371. Колкото повече Бог облагородява човека, толкова повече сърцето му е способно да обича Бог. Страданието в сърцето му е от полза за живота му; то го прави по-способен да притихне пред Бог и да има по-близка връзка с Бог, както и по-способен да види неизмеримата Божия любов и Неговото огромно спасение. Петър преживя облагородяване стотици пъти, а Йов премина през няколко изпитания. Ако искате Бог да ви доведе до съвършенство, вие също трябва да преминете през облагородяване стотици пъти — трябва да преминете през този процес и да разчитате на тази стъпка — само тогава ще сте способни да удовлетворите Божиите намерения и да бъдете доведени до съвършенство от Бог. Облагородяването е най-доброто средство, чрез което Бог довежда човека до съвършенство; само чрез облагородяване и горчиви изпитания в сърцето на човека може да се зароди истинска любов към Бог. Без страдание човекът няма истинска любов към Бог; ако не е изпитван вътрешно, ако не е подложен на истинско облагородяване, тогава сърцето му винаги ще блуждае навън. След като си бил облагороден до определена степен, ще видиш собствените си слабости и затруднения, ще видиш, че имаш много недостатъци и че си неспособен да преодолееш множеството трудности, с които се сблъскваш, и ще видиш, че си се бунтувал толкова много. Само по време на изпитания човек е способен истински да опознае реалното си състояние; изпитанията са по-способни да усъвършенстват човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов)

372. Когато страдате от малко въздържане или трудности, това е добре за вас; ако ви беше лесно, щяхте да сте съсипани и как тогава щяхте да бъдете защитени? Днес, именно защото сте наказани, съдени и прокълнати, ви се дава защита. Именно защото сте понесли много страдания, сте защитени. Ако не беше така, отдавна щяхте да сте се развратили. Това не е умишлено създаване не трудности за вас —природата на човека се променя трудно и трябва да стане така, за да се промени човешкият нрав. Днес вие дори не притежавате съвестта или разума, които притежаваше Павел, нито дори имате неговото самосъзнание. Винаги трябва да бъдете държани под око и винаги трябва да бъдете наказвани и съдени, за да бъде събуден духът ви. Именно наказанието и правосъдието са най-доброто за вашия живот. А когато е необходимо, трябва да ви споходи и наказанието на фактите; само тогава ще отстъпите напълно. Вашата природа е такава, че без наказание и проклятие не бихте искали да преклоните глава, не бихте искали да отстъпите. Без фактите пред очите ви не би имало ефект. Вие сте твърде низки и безполезни по характер! Без наказание и правосъдие би било трудно да бъдете завоювани, а вашата неправедност и неподчинение би било трудно да бъдат преодолени. Старата ви природа е много дълбоко вкоренена. Ако бяхте поставени на престола, нямаше да знаете мястото си във вселената, а още по-малко накъде сте се запътили. Дори не знаете откъде сте дошли, как тогава бихте могли да познавате Създателя? Без навременното наказание и проклятия на днешния ден вашият последен ден отдавна щеше да е настъпил. Да не говорим за вашата съдба — нямаше ли тя да е в още по-непосредствена опасност? Без това своевременно наказание и правосъдие кой знае колко надменни или развратени щяхте да станете. Това наказание и правосъдие са ви довели до днешния ден и са запазили съществуването ви. Ако все още се „възпитавахте“ по същите методи като тези на вашия „баща“, кой знае в какъв свят щяхте да навлезете! Вие нямате абсолютно никаква способност да се контролирате и да се самоанализирате. За хора като вас, ако просто следвате, покорявате се, не прекъсвате и не смущавате, Моите цели ще бъдат постигнати. Не трябва ли да се справяте по-добре в приемането на наказанието и правосъдието на днешния ден? Какъв друг избор имате?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (6))

373. За всяка стъпка от Божието дело има начин, по който хората трябва да съдействат. Бог облагородява хората, така че те да имат вяра, докато преминават през облагородявания. Бог усъвършенства хората, така че те да имат вяра да бъдат усъвършенствани от Бог и да са готови да приемат Неговото облагородяване и кастрене. Божият Дух работи в хората, за да им донесе просветление и озарение и да ги накара да Му сътрудничат и да практикуват. Бог не говори, нито издава глас по време на облагородяването, но въпреки това има дело, което хората трябва да вършат. Ти трябва да поддържаш това, което вече имаш, и все още трябва да можеш да се молиш на Бог, да си близо до Бог и да останеш непоколебим в свидетелството си пред Бог; по този начин ще изпълниш дълга си. Всички вие сте видели ясно от Божието дело, че Неговите изпитания на вярата и любовта на хората изискват те да се молят повече на Бог и по-често да вкусват Божиите слова пред Него. Ако Бог те просвети и те накара да разбереш Неговите намерения, но въпреки това ти не практикуваш изобщо, няма да спечелиш нищо. Ти все пак трябва да си способен да се молиш на Бог, когато прилагаш Неговите слова на практика, трябва винаги да търсиш пред Бог, когато се наслаждаваш на Неговите слова, и трябва да бъдеш изпълнен с вяра в Него, а не обезсърчен или хладен. Онези, които не прилагат Божиите слова на практика, са пълни с енергия по време на събирания, но изпадат в мрак, когато се приберат у дома. Има някои, които дори не искат да се събират заедно. И така, ти трябва ясно да видиш какъв е дългът, който хората трябва да изпълняват. Може да не знаеш какви всъщност са Божиите намерения, но трябва да изпълняваш дълга си, трябва да се молиш, когато е необходимо, и трябва да прилагаш истината на практика, когато е необходимо. Ако правиш всичко, което хората е необходимо да правят, и отстояваш своето първоначално видение, тогава ще бъдеш по-способен да приемеш следващата стъпка от Божието дело. Когато Бог действа по скрит начин, е проблем, ако не се стремиш. Когато Той говори и проповядва по време на събранията, ти слушаш с ентусиазъм, но когато Той не говори, на теб ти липсва енергия и се отдръпваш. Кой човек действа по този начин? Този, който просто следва стадото. Те нямат позиция, нямат свидетелство и нямат видение! Повечето хора са такива. Ако продължаваш да вървиш по този път, един ден, когато се сблъскаш с голямо изпитание, ще бъдеш наказан. Да имаш позиция е най-важното в Божия процес на усъвършенстване на хората. Ако не се съмняваш в нито една стъпка от Божието дело, ако изпълняваш човешкия дълг, ако искрено поддържаш това, което Бог ти е наредил да приложиш на практика —тоест ако помниш Божиите увещания и независимо от това какво прави Той в настоящия ден, не забравяш Неговите увещания, не се съмняваш в Неговото дело, поддържаш позицията си, отстояваш свидетелството си и побеждаваш на всяка крачка — тогава накрая ще бъдеш усъвършенстван от Бог и ще се превърнеш в победител. Ако си в състояние да устоиш твърдо на всяка стъпка от Божиите изпитания и ако все още можеш да устоиш твърдо до самия край, тогава си победител и си човек, който е усъвършенстван от Бог. Ако не можеш да устоиш твърдо в сегашните си изпитания, тогава в бъдеще ще стане още по-трудно. Ако се подложиш само на незначително количество страдания и не се стремиш към истината, тогава в крайна сметка няма да спечелиш нищо. Ще останеш с празни ръце. Има хора, които се отказват от стремежа си, когато видят, че Бог не говори, и сърцето им се разпилява. Такъв човек не е ли глупак? Такъв тип хора нямат реалност. Когато Бог говори, те винаги тичат наоколо, външно изглеждат заети и ентусиазирани, но сега, когато Той не говори, спират да се стремят. Този тип хора нямат бъдеще. По време на облагородяването трябва да навлезеш от положителна гледна точка и да научиш уроците, които трябва да научиш; когато се молиш на Бог и четеш Неговото слово, трябва да съпоставиш собственото си състояние с него, да откриеш недостатъците си и да установиш, че все още имаш да учиш много уроци. Колкото по-искрено се стремиш, докато преминаваш през облагородявания, толкова повече ще откриваш, че си неадекватен. Това е така, защото докато си облагородяван, се сблъскваш с много проблеми, които не можеш да видиш ясно, и може да се оплакваш и да разкриваш собствената си плът. Само тогава можеш да откриеш, че имаш твърде много видове покварен нрав вътре в себе си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог)

374. Докато преминават през изпитания, за хората е нормално да са слаби, да са негативни вътрешно, да не разбират Божиите намерения или да нямат яснота за пътя на практикуване. Във всеки случай обаче ти трябва да имаш вяра в Божието дело и също като Йов да не се отричаш от Бог. Въпреки че Йов беше слаб и прокълна деня, в който се беше родил, той не отрече, че всички неща, които хората притежават след раждането си, са дарени от Йехова, както и че Йехова е Този, Който отнема всички тях. Независимо на какви изпитания беше подложен, той запази това убеждение. В преживяванията ти, независимо на какво облагородяване си подложен от Божиите слова, общо взето, това, което Бог иска, е твоята вяра и боголюбиво сърце. Това, което Той усъвършенства, като извършва делото Си по този начин, е вярата, любовта и решимостта на човека. Бог извършва делото на усъвършенстването върху човека, дело, което човекът нито може да види, нито да докосне; при такива обстоятелства се изисква вяра. Когато нещо не може да се види с просто око, се изисква вяра. Когато не можеш да изоставиш собствените си представи, се изисква вяра. Когато нямаш яснота за Божието дело, това, което се изисква, е да имаш вяра, да заемеш твърда позиция и да останеш непоколебим в свидетелството си. Когато Йов стигна до този момент, Бог му се яви и му говори. Това означава, че само когато имаш вяра, ще си способен да видиш Бог. Когато имаш вяра, Бог ще те усъвършенства, а ако нямаш вяра, Той не може да направи това. Бог ще те дари с всичко, което се надяваш да спечелиш. Ако нямаш вяра, то ти не можеш да бъдеш усъвършенстван и няма да можеш да видиш делата на Бог, а още по-малко Неговото всемогъщество. Когато при реалните си преживявания имаш вярата да видиш делата Му, Бог ще ти се яви и ще те просвети и напътства отвътре. Без тази вяра Бог няма да може да направи това. Ако си загубил надежда в Бог, как ще можеш да преживееш Неговото дело? Ето защо само когато имаш вяра и не таиш съмнения към Бог, само когато имаш истинска вяра в Него, независимо какво прави, Той ще те просвети и озари чрез твоите преживявания и само тогава ще можеш да видиш Неговите дела. Всички тези неща се постигат чрез вяра. Вярата идва само чрез облагородяване, а когато липсва облагородяване, вярата не може да се развие. Какво се има предвид под вяра? Вярата е истинското убеждение и искреното сърце, които хората трябва да притежават, когато не могат да видят или да докоснат нещо, когато Божието дело не съответства на човешките представи и е недосегаемо за човека. Това е вярата, за която говоря. Хората трябва да имат вяра по време на страданията и по време на облагородяването, а когато имат вяра, те се изправят пред облагородяване; облагородяването и вярата не могат да бъдат разделени. Ако независимо от начина, по който Бог върши делото Си, и независимо от средата, в която се намираш, ти си способен да се стремиш към живота и да търсиш истината, да се стремиш към опознаване на Божието дело, и да се стараеш да познаваш делата на Бог, и си способен да постъпваш според истината, това означава да притежаваш истинска вяра и доказва, че не си изгубил своята вяра в Бог. Ако в хода на облагородяването си способен да упорстваш в стремежа към истината, истински да обичаш Бог и да не се съмняваш в Него, и ако независимо от всичко, което Той прави, ти продължаваш да практикуваш истината, за да Го удовлетворяваш, и си способен да търсиш Неговите намерения надълбоко и да проявяваш внимание към Неговите намерения, това означава да имаш истинска вяра в Бог. В миналото, когато Бог каза, че ти ще властваш като цар, ти Го обичаше, а когато Той открито ти се показа, ти се стремеше към Него. Но сега Бог е скрит, ти не можеш да Го видиш и те сполетя страдание — в този момент губиш ли надежда в Бог? Така че ти трябва винаги да се стремиш към живота и да се стремиш да удовлетвориш Божиите намерения. Това се нарича истинска вяра, а това е най-вярната и най-красивата любов.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

375. Целта на делото на облагородяването е преди всичко да се усъвършенства вярата на хората. В крайна сметка, това, което е постигнато, е че ти искаш да си тръгнеш, но не можеш, че някои хора все още са способни да вярват дори когато са лишени и от най-мъничката надежда и че хората вече изобщо нямат никаква надежда за собствените си перспективи. Едва тогава Божието облагородяване ще бъде завършено. Ако хората все още не са достигнали етапа, в който се колебаят между живота и смъртта, и не са вкусили смъртта, то тяхното облагородяване няма да бъде завършено. Дори тези, които бяха във фазата на обслужващи, не бяха облагородени напълно. Йов беше подложен на облагородяване в най-висша степен и нямаше на какво да разчита. Хората трябва да бъдат подложени на облагородяване до същата степен — дотам, че да нямат и капчица надежда и нито едно нещо, на което да разчитат. Само това е истинското облагородяване. По времето на обслужващите, ако сърцето ти винаги е било спокойно пред Бог и ако независимо какво е правил Той и какви са били намеренията Му за теб, ти винаги си бил покорен към Неговите подредби, то в края на пътя ти ще разбереш всичко, което Бог е направил. Когато преминаваш през изпитанията на Йов, в същото време ти също преминаваш през изпитанията на Петър. Когато Йов беше изпитван, той остана непоколебим в свидетелството си и накрая Йехова се яви пред него. Едва след като остана непоколебим в свидетелството си, той беше достоен да види лицето на Бог. Защо се казва: „Крия Cе от земята на скверността, но се явявам пред святото царство.“? Това означава, че само когато си осветен и оставаш непоколебим в свидетелството си, си достоен да видиш лицето на Бог. Ако не можеш да останеш непоколебим в свидетелството си, не си достоен да видиш лицето Му. Ако се отдръпваш или се оплакваш от Бог, когато си изправен пред облагородяванията, и по този начин не успяваш да останеш непоколебим в свидетелството си и ставаш посмешище за Сатана, тогава ти няма да придобиеш явяването на Бог. Ако си като Йов, който сред изпитанията проклинаше собствената си плът, но не се оплакваше от Бог, и можа да намрази собствената си плът, без да се оплаква или да съгрешава с думите си, тогава ще останеш непоколебим в свидетелството си. Когато бъдеш подложен на облагородяване до определена степен и можеш да бъдеш като Йов, напълно покорен пред Бог и без други изисквания към Него или без свои собствени представи, тогава Бог ще ти се яви.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

376. Многото случаи, когато си преживявал неуспехи, слабост, многото ти периоди на негативност — за всички тях може да се каже, че са Божии изпитания. Това е така, защото всичко идва от Бог и всички неща и събития са в Неговите ръце. Независимо дали претърпяваш неуспехи, дали си слаб и се препъваш, всичко зависи от Бог и е в Неговата власт. От гледна точка на Бог това е изпитание за теб и ако не можеш да го разпознаеш като такова, то ще се превърне в изкушение. Има два вида състояния, които хората трябва да разпознават: едното идва от Светия Дух, а вероятният източник на другото е Сатана. Едното е състояние, в което Светият Дух те озарява и ти позволява да опознаеш себе си, да намразиш себе си и да чувстваш угризения заради себе си, да можеш да изпитваш истинска любов към Бог и да вземеш решение да Го удовлетвориш. Другото е състояние, в което познаваш себе си, но си негативен и слаб. Може да се каже, че това е Божие облагородяване, а също и че то е изкушение на Сатана. Ако признаеш, че това е Божието спасение за теб и ако почувстваш, че сега си Му дълбоко задължен — че от сега нататък трябва да се стараеш да поправиш стореното, да престанеш да живееш в такава порочност и правилно да ядеш и пиеш Божиите слова — и ако винаги се смяташ за безполезен, и имаш копнеещо сърце, тогава това е Божие изпитание. След като страданието свърши и отново продължиш напред, Бог пак ще те води, озарява, просвещава и поддържа. Но ако не можеш да признаеш това и ставаш негативен, ако просто се оставяш на отчаянието, ако това е начинът, по който мислиш, тогава това означава, че те е споходило изкушение на Сатана. Когато Йов беше подложен на изпитания, Бог и Сатана се обзалагаха помежду си и Бог позволи на Сатана да порази Йов. Въпреки че Йов получи изпитания от Бог, той всъщност беше споходен от Сатана. За Сатана това означаваше, че изкушава Йов, но Йов застана на страната на Бог. Ако това не беше така, Йов щеше да изпадне в изкушение. Щом хората изпаднат в изкушение, те попадат в опасност. Може да се каже, че подлагането на облагородяване е изпитание от Бог, но ако не си в добро състояние, може да се каже, че е изкушение от Сатана. Ако не си наясно с виденията, Сатана ще те обвини и ще замъгли твоето възприятие за виденията. Още преди да разбереш, ще изпаднеш в изкушение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

377. Докато преминаваш през изпитания, дори когато не знаеш какво иска да направи Бог и какво дело иска да извърши, трябва да знаеш, че Божиите мисли за човечеството винаги са добри. Ако Го следваш с истинско сърце, тогава Той никога няма да те изостави и накрая със сигурност ще те усъвършенства и ще доведе хората до подходяща крайна цел. Независимо от това как Бог изпитва хората в момента, ще дойде ден, в който Той ще осигури на хората подходящ изход и ще им даде подходящото възмездие въз основа на това, което са извършили. Бог няма да доведе хората до определен момент, а след това просто да ги отхвърли и да ги пренебрегне. Това е така, защото Бог е верен. На този етап Светият Дух извършва делото на облагородяването. Той облагородява всеки един човек. В етапите на делото, които се състояха от изпитанието на смъртта и изпитанието на наказанието, облагородяването се извършваше чрез думи. За да могат хората да изпитат Божието дело, те първо трябва да разберат сегашното Му дело и как хората трябва да сътрудничат. Това е нещо, което всеки трябва да разбере. Каквото и да прави Бог, независимо дали облагородява хората, или не говори, нито една стъпка от Божието дело не съвпада с представите на човечеството. Всяка стъпка от Неговото дело разбива и пречупва представите на хората. Това е Неговото дело. Но ти трябва да вярваш, че след като Божието дело е достигнало определен етап, Той няма да умъртви цялото човечество, независимо от всичко. Той дава и обещания, и благословии на човечеството, и всички, които Го следват, ще могат да получат Неговите благословии, но тези, които не го правят, ще бъдат отстранени от Бог. Това зависи от твоя стремеж. Независимо от всичко останало, ти трябва да вярваш, че когато Божието дело приключи, всеки един човек ще има подходяща крайна цел. Бог е предоставил на човечеството красиви желания, но без стремеж те са непостижими. Трябва да можеш да видиш това сега — Божието облагородяване и Неговото наказание към хората е Негово дело, но хората, от своя страна, трябва да се стремят към промяна в нрава си през цялото време.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог)

378. Човекът ще бъде направен пълноценен напълно в Епохата на царството. След делото на завоюването човекът ще бъде подложен на облагородяване и мъки. Тези, които могат да победят и да останат непоколебими в свидетелството по време на тези мъки, са хората, които накрая ще бъдат направени пълноценни; те са победителите. По време на тези мъки от човека се изисква да приеме това облагородяване и то е последният етап от Божието дело. Това е последният път, когато човекът ще бъде облагороден преди приключването на цялото дело на Божието управление, и всички онези, които следват Бог, трябва да приемат това последно изпитание и да приемат това последно облагородяване. Тези, които са в разгара на мъките, са лишени от делото на Светия Дух и от ръководството на Бог, но тези, които наистина са завоювани и които наистина се стремят към Бог, в крайна сметка ще останат непоколебими; именно те притежават човешка природа и искрено обичат Бог. Независимо какво прави Бог, тези победители няма да бъдат лишени от виденията и ще продължат да прилагат истината на практика, без да изгубят своето свидетелство. Те са тези, които накрая ще излязат от големите мъки. Дори ако онези, които само се носят по течението заради облага, все пак могат да паразитират днес, никой не може да избегне последните мъки и никой не може да избегне последното изпитание. За тези, които побеждават, подобни мъки са огромно облагородяване, но за онези, които просто се носят по течението заради облага, това е дело, което напълно ще ги отстрани. Независимо от това как са подложени на изпитания, верността на тези, които имат Бог в сърцата си, остава непроменена; но онези, които нямат Бог в сърцата си, щом Божието дело не е от полза за тяхната плът, променят мнението си за Бог и дори се отдалечават от Него. Това са хората, които няма да устоят накрая, които търсят само Божиите благословии и нямат никакво желание да отдадат всичко на Бог и да Му се посветят. Такива низки хора ще бъдат „изгонени“, когато Божието дело приключи, и към тях няма да бъде проявена никаква милост. Тези, които нямат човешка природа, безусловно не притежават истинска любов към Бог. Когато средата е удобна или имат нещо, което да придобият, те са напълно покорни пред Бог, но щом желанията им бъдат осуетени или в крайна сметка разбити, те веднага се вдигат на бунт. Дори само за една нощ те се превръщат от усмихнати, „добросърдечни“ хора в свирепи на вид палачи, които неочаквано се отнасят към своя довчерашен благодетел като към смъртен враг, без да имат причина за това. Ако не се пропъдят тези зли демони, които убиват без да им мигне окото, няма ли да се превърнат в сериозна скрита заплаха? Не става дума, че щом завърши делото на завоюването, делото на спасението на човека е напълно завършено. Въпреки че делото на завоюването е приключило, делото на пречистването на човека не е; едва след като човекът бъде напълно пречистен, след като онези, които искрено се покоряват на Бог, бъдат направени пълноценни, и след като онези преструващи се, които са без Бог в сърцата си, бъдат премахнати, ще бъде завършено това дело. Онези, които не могат да удовлетворят Бог в последния етап от Неговото дело, ще бъдат напълно отстранени, а онези, които са отстранени, са от рода на дяволите. Онези, които не могат да удовлетворят Бог, се бунтуват срещу Него. Макар да следват Бог днес, това не доказва, че именно тези хора ще останат накрая. В думите, че „онези, които следват Бог докрай, ще получат спасение“, значението на „следват“ е да се остане непоколебим сред мъките. Днес мнозина вярват, че да следваш Бог е доста лесно, но когато Божието дело е напът да приключи, ти ще разбереш истинското значение на думата „следват“. Това, че днес все още можеш да следваш Бог, след като си бил завоюван, не доказва, че си един от онези, които ще бъдат доведени до съвършенство. Онези, които не могат да издържат на изпитанията, които не могат да побеждават сред мъките, накрая няма да могат да останат непоколебими и няма да могат да следват Бог до самия край. Искрено следващите Бог могат да издържат проверката на работата си, а онези, които не следват Бог искрено, не са способни да издържат на нито едно от Божиите изпитания. Рано или късно те ще бъдат пропъдени, а победителите ще останат в царството. Дали човек искрено търси Бог може да се определи единствено чрез изпитване на работата му, тоест чрез Божиите изпитания, и няма нищо общо с определеното от самия човек. Бог не отхвърля никого с лека ръка; всичко, което Той прави, може напълно да убеди човека. Той не върши нищо, което е невидимо за човека, или каквото и да е дело, което не може да убеди човека. Дали вярата на човека е истинска, или не, се доказва от фактите и това не може да бъде определено от човека. Това, че „житото не може да стане плевел и плевелът не може да стане жито“, е несъмнено. Всички, които искрено обичат Бог, в крайна сметка ще останат в царството и Бог няма да се отнася зле с никого, който Го обича искрено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

379. Когато Бог го наказваше, Петър се молеше: „Боже! Моята плът е бунтовна и Ти ме наказваш и съдиш. Радвам се на Твоето наказание и съд и дори да не ме искаш, в този съд аз виждам Твоя свят и праведен нрав. Когато ме съдиш, ако в Твоя съд другите могат да видят Твоя праведен нрав, тогава аз изпитвам удовлетворение. Достатъчно е съдът Ти да може да изрази Твоя нрав и да позволи праведният Ти нрав да бъде видян от всички сътворени същества, и да направи по-чисто сърцето ми, което Те обича, за да мога да постигна образ на праведник. Този Твой съд е добър, защото такова е Твоето добро намерение. Знам, че в мен все още има много непокорство и че все още не съм достоен да застана пред Теб. Искам Ти да ме съдиш още повече. Независимо дали ще ме поставяш във враждебна среда или големи мъки, каквото и да правиш, за мен то е ценно. Твоята любов е толкова дълбока и аз съм готов да се оставя на милостта на устроеното от Теб без никакви оплаквания“. Това е знанието на Петър, след като беше изживял Божието дело, и то също така е свидетелство за неговата любов към Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

380. Човекът живее в плътта, което означава, че живее в човешки ад, и без Божия съд и наказание той е мръсен като Сатана. Как би могъл човекът да е свят? Петър вярваше: наказанието и съдът от Бог са най-добрата защита и най-голямата благодат за човека. Само чрез наказание и съд от Бог човекът може да се пробуди и да намрази плътта, да намрази Сатана. Строгата дисциплина на Бог освобождава човека от влиянието на Сатана, освобождава го от неговия малък свят и му дава възможност да живее в светлината на Божия лик. Няма по-добро спасение от наказанието и съда! Петър се молеше: „Боже! Докато ме наказваш и съдиш, ще знам, че не си ме изоставил. Дори да не ми даваш радост или мир, да ме караш да живея в страдание и да ме укоряваш безброй пъти, щом не ме изоставяш, моето сърце ще бъде спокойно. Днес Твоето наказание и съд се превърнаха в моя най-добра защита и най-велика благословия. Благодатта, която Ти ми даваш, ме защитава. Днес Ти ми даряваш благодат и тази благодат е разкриване на Твоя праведен нрав и тя е наказание и съд; още повече, тя е изпитание и живот в страдание“. Петър успя да се избави от удоволствията на плътта и да потърси по-дълбока любов и по-голяма защита, защото беше придобил толкова много благодат от Божието наказание и съд. В своя живот, ако човек желае да бъде пречистен и да постигне промени в нрава си, ако желае да изживее смислен живот и да изпълни добре дълга, който има като сътворено същество, тогава трябва да приеме Божието наказание и съд и не бива да допуска Божието дисциплиниране и удари да го напуснат, за да може да се освободи от манипулациите и влиянието на Сатана и да живее в Божията светлина. Знай, че Божието наказание и съд са светлина; те са светлината на спасението на човека и за него няма по-добра благословия, няма по-велика благодат или по-добра защита.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

381. Човекът живее под влиянието на Сатана и съществува в плътта. Ако не се пречисти и не получи Божията закрила, той ще става все по-покварен. Ако иска да обича Бог, той трябва да бъде пречистен и спасен. Петър се молеше: „Боже, когато Ти се отнасяш с мен мило, аз се радвам и чувствам утеха; когато ме наказваш, чувствам още по-голяма утеха и радост. Въпреки че съм слаб и съм изтърпял неизразими страдания, въпреки че имам сълзи и печал, Ти знаеш, че тази печал е заради моето непокорство и заради моята слабост. Плача, защото не мога да удовлетворя намеренията Ти, изпитвам печал и угризение, защото съм недостатъчен за Твоите изисквания, но съм готов да достигна това ниво, готов съм да направя всичко по силите си, за да Те удовлетворя. Твоето наказание служи като моя защита и най-доброто спасение за мен. Твоят съд засенчва Твоята толерантност и търпение. Без Твоето наказание и съд не бих се радвал на Твоята милост и любяща доброта. Днес виждам още по-ясно, че Твоята любов надминава небесата и е по-висша от всички останали неща. Твоята любов не е само милост и любяща доброта, а е нещо повече от това — тя е наказание и съд. Придобих толкова много от Твоето наказание и съд. Без Твоето наказание и съд нито един човек не би бил пречистен и нито един човек не би могъл да изпита любовта на Създателя. Въпреки че съм преживял стотици изпитания и мъки и дори съм се разминал на косъм със смъртта, те ми позволиха да Те позная истински и да придобия безмерно спасение. Ако Твоето наказание, съд и дисциплина се отдалечат от мен, тогава бих живял в тъмнина, под властта на Сатана. Каква е ползата от човешката плът? Ако Твоето наказание и съд ме напуснат, това би било сякаш Твоят Дух ме е изоставил, сякаш Ти вече не си с мен. Ако беше така, как щях да продължа да живея? Ти ми изпрати болест и ми отне свободата, аз можах да продължа да живея, но ако Твоето наказание и съд някога ме напуснат, не бих имал начин да продължа да живея. Ако нямах Твоето наказание и съд, щях да изгубя Твоята любов. Твоята любов е твърде дълбока, за да я изразя с думи. Без Твоята любов щях да живея под властта на Сатана и нямаше да мога да видя Твоето славно лице. Как бих могъл да продължа да живея? Едва ли бих могъл да продължа в такъв мрак, в такъв живот. Да Те имам с мен е все едно да Те виждам, така че как бих могъл да Те оставя? Умолявам Те с цялата си искреност, моля Те да не ми отнемаш най-голямата утеха, дори Твоите утешителни слова само да са пръснати тук-там. Наслаждавах се на Твоята любов и днес не мога да бъда далеч от Теб; как бих могъл да не Те обичам? Пролял съм много сълзи на печал заради Твоята любов, но винаги съм чувствал, че живот като този е по-смислен, че той може повече да ме обогати, да ме промени и да ми позволи да постигна истината, която трябва да притежават сътворените същества“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

382. Ако ти си човек, който се стреми да бъде доведен до съвършенство, тогава ти ще си свидетелствал и ще кажеш: „В това поетапно Божие дело аз приех Божието дело на наказание и съд и въпреки че понесох големи страдания, разбрах как Бог довежда човека до съвършенство, спечелих делото, извършено от Бог, познах Божията праведност и Неговото наказание ме спаси. Неговият праведен нрав дойде върху мен и ми донесе благословии и благодат; Неговият съд и наказание са тези, които ме защитиха и пречистиха. Ако не бях наказван и съден от Бог и ако не бяха дошли суровите Божии думи, нямаше да позная Бог и нямаше да бъда спасен. Днес аз виждам: като сътворено същество човекът не само се радва на всички неща, създадени от Създателя, но, което е по-важно, всички сътворени същества трябва да се радват на праведния нрав на Бог и на Неговия праведен съд, защото Божият нрав е достоен за насладата на човека. Като сътворено същество, покварено от Сатана, човекът трябва да се радва на Божия праведен нрав. В Неговия праведен нрав има наказание и съд, но и нещо повече — има голяма любов. Въпреки че днес не мога да спечеля напълно Божията любов, имах щастието да я видя и в това бях благословен“. Това е пътят, по който вървят онези, които изживяват усъвършенстването, и това е знанието, за което те говорят. Такива хора са същите като Петър; те имат същите изживявания като Петър. Такива хора са и тези, които са спечелили живот, които притежават истината. Когато преживеят всичко до самия край, по време на Божия съд те ще могат да се отърват напълно от влиянието на Сатана и ще бъдат спечелени от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

383. След години на преживявания, като претърпя страданието на облагородяването и наказанието, човекът се изтерза. Въпреки че загуби „славата“ и „романтиката“ на отминалите времена, без да осъзнава, човекът разбра принципите на своите постъпки и ревностните и грижовни намерения на Бог да спаси човечеството, които има в продължение на толкова много години. Човекът бавно започва да мрази собственото си варварство, това, че трудно се поддава на опитомяване, всичките му погрешни разбирания за Бог и прекомерните изисквания, които предявяваше към Него. Часовникът не може да бъде върнат назад. Отминалите събития се превръщат в спомени, за които човекът се разкайва, а словата и нежната любов на Бог стават движеща сила в новия живот на човека. Раните на човека заздравяват ден след ден, тялото му укрепва и той се изправя и вижда лика на Всемогъщия… Оказва се, че Той винаги е бил до мен и е бдял над мен. Неговата усмивка и красивият Му лик са все така вълнуващи, сърцето Му е все така загрижено за човечеството, което е създал, а ръцете Му са все така топли и могъщи, както в началото. Сякаш човекът се е върнал във времето на Едемската градина, но сега вече не слуша съблазните на змията и не се крие от лицето на Йехова. Човекът коленичи в преклонение пред Бог, вижда усмихнатия Му лик и принася най-ценната си жертва — О, Господи мой, Боже мой!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само всред Божието управление)