384. Трябва да знаете, че Бог харесва онези, които са честни. Бог притежава същност на вярност, следователно на Неговите слова може да се вярва винаги; Неговите действия освен това са безпогрешни и неоспорими. Ето защо Бог харесва онези, които са абсолютно честни с Него. Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да не бъдеш неискрен към Бог по отношение на което и да било, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш висшестоящите и да укриваш неща от нисшестоящите, и да не правиш неща, които са просто опит да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората. Това, което казвам, е много просто, но за вас това е двойна трудност. Много хора биха предпочели да бъдат запокитени в ада, отколкото да говорят и постъпват честно. Нищо чудно, че имам подготвено друго за справяне с онези, които са нечестни. Разбира се, много добре знам колко трудно е за вас да бъдете честни хора. Тъй като всички вие сте толкова „умни“, умеете толкова добре да измервате сърцата на благородните хора въз основа на своята собствена подла нагласа, това опростява много Моята работа. И тъй като всеки от вас крие тайните си в своята пазва, добре тогава — ще ви вкарам един по един в беда, за да бъдете „обучени“ чрез огън, така че след това да можете да повярвате твърдо в Моите думи. Най-сетне Аз ще изтръгна от устите ви думите „Бог е Бог верен“, при което вие ще се удряте в гърдите и ще ридаете: „Сърцето на човека е толкова измамно!“. Какво ще бъде душевното ви състояние в този момент? Сигурно няма да сте толкова увлечени по гордостта, колкото сте сега! И още по-малко ще сте „дълбоки и неясни“, каквито сте сега. В присъствието на Бог някои хора са самото благочестие и особено „примерни“, но оголват зъбите си и показват ноктите си в присъствието на Духа. Бихте ли поставили подобни хора в редиците на честните? Ако си лицемер, човек, изкусен в „междуличностните отношения“, тогава казвам, че определено си човек, който се опитва да си играе с Бог. Ако думите ти са изпълнени с извинения и оправдания без стойност, тогава казвам, че си човек, който изпитва неохота към прилагането на истината на практика. Ако имаш много лични въпроси, за които ти е трудно да говориш, ако изпитваш силна неприязън към разкриването на своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, на когото ще му бъде много трудно да постигне спасение и на когото ще му бъде много трудно да излезе от мрака. Ако наистина се наслаждаваш на това да търсиш пътя на истината, тогава си човек, който живее винаги в светлината. Ако много се радваш да бъдеш обслужващ в дома на Бог, като се трудиш старателно и съвестно в сянка, като даваш винаги и не вземаш никога, тогава казвам, че си верен свят човек, защото не търсиш възнаграждение, а просто си честен човек. Ако желаеш да си искрен, ако си готов да дадеш всичко от себе си, ако си способен да пожертваш живота си за Бог и си твърд в своето свидетелство, ако си честен до такава степен, че знаеш само да удовлетворяваш Бог, без да мислиш за себе си или да вземаш за себе си, тогава казвам, че такива хора като теб се хранят в светлината и ще живеят вечно в царството.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)

385. Наистина ценя онези, които не са подозрителни към другите, и наистина харесвам онези, които желаят да приемат истината; към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора. Ако си много измамлив, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да призная такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако дори можеш да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора. Ти правиш догадки за това дали Бог може да бъде като човека: непростимо грешен, дребнав, лишен от безпристрастност и разумност, без чувство за справедливост, прилагащ порочни тактики, коварен и лукав, доволен от злото и мрака и т.н. Причината хората да имат такива мисли не е ли, защото им липсва и най-малко познаване на Бог? Такава вяра не е нищо друго освен грях! Някои дори вярват, че тези, които харесвам, са единствено тези, които ласкаят и се подмазват, а онези, които не знаят как да го правят, няма да бъдат добре дошли в Божия дом и ще загубят мястото си там. Това ли е единственото нещо, което сте научили след всичките тези години? Това ли сте придобили? И вашето знание за Мен не се изчерпва с тези погрешни разбирания. Дори още по-лошо е вашето богохулство срещу Божия Дух и злословенето по адрес на небето. Затова казвам, че вяра като вашата само ще ви накара да се отдалечите още повече от Мен и да да сте още по-враждебни към Мен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как всъщност да се познае Богът на земята)

386. Днес повечето хора се страхуват да представят делата си пред Бог; можеш да заблудиш Неговата плът, но не можеш да заблудиш Неговия Дух. Всичко, което не може да издържи Божията внимателна проверка, не е съгласно истината и трябва да бъде отхвърлено; не бъде ли направено, значи се оскърбява Бог. Затова, независимо дали се молиш, говориш и общуваш с братята и сестрите или изпълняваш дълга си и си вършиш работата, трябва да положиш сърцето си пред Бог. Той е с теб, докато изпълняваш онова, което ти е назначено, и стига намеренията ти да са правилни и да го вършиш заради делото на Божия дом, Бог ще приеме всичко, което правиш. Трябва искрено да изпълняваш своята функция. Когато се молиш, трябва да имаш боголюбиво сърце и да търсиш Божията грижа, закрила и внимателна проверка. Ако това са намеренията ти, то тогава молитвите ти ще дадат резултат. Например когато се молиш по време на събирания, ако разкриеш сърцето си и в молитвата си към Бог Му кажеш какво ти е на сърце и не говориш лъжливо, тогава молитвите ти със сигурност ще дадат резултат. […]

Като вярващ в Бог трябва да можеш да представяш всичките си дела и действия пред Него и да приемеш Неговата внимателна проверка. Ако онова, което правиш, може да бъде представено пред Божия Дух, но не и пред Божията плът, това показва, че не си приел внимателната проверка на Неговия Дух. Кой е Божият Дух? Кой е този човек, за когото свидетелства Бог? Не са ли Те едно и също? Повечето хора Ги приемат като две различни същности, като вярват, че Божият Дух е Божи Дух, а човекът, за когото свидетелства Бог, е просто човек. Но не се ли заблуждаваш? От чие име работи този човек? Онези, които не познават въплътения Бог, нямат духовно разбиране. Божият Дух и Неговото въплъщение са едно, защото Божият Дух е материализиран в плът. Ако този човек се държи недобре с теб, ще бъде ли добър Божият Дух? Това не те ли обърква? Днес хората, които не приемат Божията внимателна проверка, няма да получат Неговото одобрение, а хората, които не познават въплътения Бог, не могат да бъдат направени съвършени. Прегледай всичките си дела и виж дали могат да бъдат представени пред Бог. Ако не можеш да ги представиш пред Него, значи си нечестив. Могат ли да бъдат усъвършенствани нечестивите? Всичките ти дела, всяко действие, всяко намерение и всяка реакция трябва да бъдат представени пред Бог. Това означава, че всичко, от твоя ежедневен духовен живот — молитва, приближаване до Бог, ядене и пиене на Божиите слова, общение с твоите братя и сестри и живеене на църковен живот — до твоето служене в сътрудничество с другите, трябва да бъде донесено пред Бог за Неговата внимателна проверка. Точно такова практикуване ще ти помогне да постигнеш растеж в живота. Процесът на приемане на Божията внимателна проверка е процес на пречистване. Колкото повече приемаш Божията внимателна проверка, толкова повече се пречистваш и толкова повече си съгласно Божиите намерения, за да не изпаднеш в разпуснатост и сърцето ти да може да живее в Божието присъствие. Колкото повече приемаш внимателната Му проверка, толкова по-унизен е Сатана и по-голяма способността ти да се опълчиш на плътта. Затова приемането на Божията внимателна проверка е пътят, който хората трябва да следват. Каквото и да правиш, дори по време на общението с братята и сестрите си, трябва да представяш делата си пред Бог, да търсиш внимателната Му проверка и трябва съзнателно да се покоряваш на Самия Бог; това ще направи практиката ти много по-точна. Едва когато представиш делата си пред Бог и приемеш внимателната Му проверка, можеш да бъдеш човек, който живее в Божието присъствие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог усъвършенства онези, които са в съгласие с намеренията Му)

387. Когато някои хора чуят, че за да е честен един човек, той трябва да казва истината и да говори от сърце, а ако лъже или мами, трябва да се разкрие, да се изложи на показ и да признае грешките си, те казват: „Да си честен човек, е трудно. Трябва ли да казвам на другите всичко, което мисля? Не е ли достатъчно да разговаряме за положителните неща? Не е нужно да разказвам на другите за моята тъмна или покварена страна, нали?“. Ако не се разкриеш пред другите и не се анализираш, никога няма да опознаеш себе си. Никога няма да разбереш що за човек си и другите хора никога няма да могат да ти се доверят. Това е факт. Ако искаш другите да ти вярват, първо трябва да си честен човек. За да бъдеш честен човек, първо трябва да разкриеш сърцето си, за да може всеки да погледне в него, да разбере всичко, което мислиш, и да види истинското ти лице. Не трябва да се опитваш да се маскираш или да се прикриваш. Само тогава другите ще ти вярват и ще те считат за честен човек. Това е най-основната практика и предпоставка да бъдеш честен човек. Ако винаги се преструваш, винаги симулираш святост, благородство, величие и възвишена почтеност, като криеш покварата и недостатъците си от другите, представяш им фалшив образ и ги караш да вярват, че си порядъчен, велик, самопожертвователен, справедлив и безкористен — нима в това няма измамност и измама? Няма ли хората да могат да те прозрат с течение на времето? Затова не бъди лицемер и не си слагай маска. Вместо това бъди простодушен и открит и се научи да се разкриваш — разкрий сърцето си, за да го видят другите. Ако можеш да разкриеш всичките си мисли и всичко, което искаш да направиш — независимо дали са положителни, или негативни — за да ги видят другите, тогава не си ли честен? Когато се разкриваш, за да те видят другите, Бог те гледа. Той ще каже: „Щом си се разкрил, за да те видят другите, със сигурност си честен и пред Мен“. Но какво ще си помисли Бог за теб, ако тайно се разкриваш само пред Бог, а пред другите винаги се преструваш на велик, благороден и безкористен? Какво ще каже Той? Той ще каже: „Ти си напълно измамен човек. Ти си абсолютен лицемер и подлец и ти не си честен човек“. Бог ще те заклейми по този начин. Да бъдеш честен човек означава, че независимо дали си пред Бог или пред други хора, можеш да се разкриеш по чист и простодушен начин относно вътрешното си състояние и думите в сърцето си. Лесно ли е да се направи това? То изисква период на обучение, както и честа молитва и осланяне на Бог. Трябва да се обучиш просто и открито да изричаш думите в сърцето си по всички въпроси. С такова обучение можеш да постигнеш напредък. Ако се сблъскаш с голяма трудност, трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината; трябва да водиш битка в сърцето си и да възтържествуваш над плътта, докато не успееш да приложиш истината на практика. Като малко по малко се обучаваш по този начин, сърцето ти постепенно ще се отвори. Ще ставаш все по-чист и простодушен, а думите и действията ти ще имат различен резултат отпреди. Все по-малко ще лъжеш и мамиш и ще можеш да живееш пред Бог. Тогава по същество ще станеш честен човек.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

388. Крайната цел и съдбата ви са много важни за вас — те имат голямо въздействие върху вас. Вярвате, че ако не правите нещата с голяма грижа, това ще означава, че вече няма да имате крайна цел, че сте унищожили собствената си съдба. Хрумвало ли ви е някога обаче, че хората, които полагат усилия единствено заради крайната си цел, се трудят напразно? Такива усилия не са истински — те са привидност и измама. Ако това е така, тогава тези, които полагат усилия единствено заради крайната си цел, са на прага на окончателното си поражение, тъй като провалът във вярата в Бог се дължи на измама. Посочвал съм и преди, че не обичам да бъда ласкан и да Ми се подмазват, нито да се отнасят към Мен с ентусиазъм. Харесва Ми честните хора да се изправят пред Моята истина и Моите очаквания. Нещо повече, харесва Ми, когато хората са способни да проявят най-голямо внимание към сърцето Ми и когато дори са способни да отдадат всичко заради Мен. Само по този начин сърцето Ми може да бъде утешено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За крайната цел)

389. За да се стреми към истината, човек трябва да се съсредоточи върху практикуването ѝ, но откъде трябва да започне да я практикува? За това няма правила. Трябва да практикуваш всички аспекти на истината, които разбираш. Ако си започнал да изпълняваш някакъв дълг, трябва да започнеш да практикуваш истината при изпълнението му. При изпълняването на твоя дълг има много аспекти на истината, които трябва да практикуваш, и трябва да практикуваш онези от тях, които разбираш. Например можеш да започнеш с това да бъдеш честен човек, да говориш честно и да отвориш сърцето си. Ако има нещо, за което се притесняваш да говориш с братята и сестрите си, тогава трябва да коленичиш и да го кажеш на Бог чрез молитва. Какво трябва да кажеш на Бог? Кажи Му това, което е в сърцето ти; не говори безсмислени любезности и не се опитвай да Го мамиш. Започни с това да бъдеш честен. Ако си бил слаб, кажи, че си бил слаб; ако си бил нечестив, кажи, че си бил нечестив; ако си бил измамен, кажи, че си бил измамен; ако си имал злобни и коварни мисли, кажи Му за тях. Ако винаги се съревноваваш за статус, кажи Му и това. Остави Бог да те дисциплинира; остави Го да нагласи среда за теб. Позволи на Бог да ти помогне да преминеш през всички трудности и да разрешиш всичките си проблеми. Трябва да отвориш сърцето си за Бог, не го дръж затворено. Дори и да не Го допускаш, Той пак може да те проучи внимателно. Ако обаче отвориш сърцето си за Него, можеш да придобиеш истината. И така, кой път трябва да избереш? Трябва да отвориш сърцето си и да кажеш на Бог какво има в него. В никакъв случай не бива да казваш нещо неискрено или да се прикриваш. Трябва да започнеш с това да си честен човек. Години наред сме разговаряли за истината, за това как да бъдем честни хора и въпреки това днес все още има много хора, които остават безразлични, които говорят и действат само според собствените си намерения, желания и цели и на които никога не им е хрумвало да се покаят. Това не е отношение на честни хора. Защо Бог иска от хората да бъдат честни? Дали е за да Му е по-лесно да овладее хората? Категорично не. Бог изисква от хората да бъдат честни, защото обича и благославя честните хора. Да си честен човек означава да си човек със съвест и разум. Означава да бъдеш човек, който заслужава доверие, някой, когото Бог обича, и някой, който може да практикува истината и да обича Бог. Да бъдеш честен човек е най-основната проява на притежаване на нормална човешка природа и изживяване на истинско човешко подобие. Ако човек никога не е бил честен или не е възнамерявал да бъде честен, той не може да разбере истината, а още по-малко да я придобие. Ако не Ми вярваш, иди и виж лично, или иди и го преживей лично. Само ако практикуваш това да бъдеш честен човек, сърцето ти може да е отворено за Бог, можеш да приемеш истината, истината може да стане твой живот в сърцето ти и можеш да разбереш и придобиеш истината. Ако твоето сърце винаги е затворено, ако не се разкриваш или не казваш това, което е на сърцето ти, на никого и никой не може да те разгадае, тогава твоите скрити замисли са твърде дълбоки и ти си най-измамният човек. Ако вярваш в Бог, но не можеш да бъдеш простосърдечен и открит към Бог, ако си неспособен да говориш от сърце на Бог и все още можеш да увърташ и да таиш собствените си малки планове, или дори да лъжеш Бог или да се биеш в гърдите, за да Го мамиш, тогава ще навредиш на себе си, а Бог ще те пренебрегне и няма да върши дело в теб. Няма да разбереш нищо от истината и няма да придобиеш никаква част от нея. Видяхте ли сега колко е важно да се стремите към истината и да я придобиете? Кое е първото нещо, което трябва да направиш, за да се стремиш към истината? Трябва да си честен човек. Само ако хората се стремят да бъдат честни, те могат да разберат колко дълбоко са покварени и дали наистина притежават човешко подобие и ясно да знаят колко струват или да видят недостатъците си. Само когато практикуват това да бъдат честни, те могат да осъзнаят колко лъжи изричат и колко дълбоко скрити са измамността и маменето им. Само чрез преживяване на практикуването на това да бъдат честни, хората могат постепенно да опознаят истината за собствената си поквара и да опознаят собствената си природа същност, а само тогава поквареният им нрав постоянно ще се пречиства. Само в процеса, в който постоянно се пречиства поквареният им нрав, хората ще са способни да придобият истината. Отделете време, за да преживеете тези слова. Бог не усъвършенства онези, които са измамни. Ако сърцето ти не е честно — ако не се опитваш да бъдеш честен човек — няма да бъдеш придобит от Бог. По същия начин и ти няма да придобиеш истината, нито ще придобиеш Бог. Какво означава да не придобиеш Бог? Ако не придобиеш Бог и не разбираш истината, тогава няма да познаваш Бог и затова няма да има начин да съответстваш на Бог, а в такъв случай ти си враг на Бог. Ако не съответстваш на Бог, Бог не е твоят Бог, а ако Бог не е твоят Бог, ти не можеш да бъдеш спасен. Ако не се стремиш да постигнеш спасение, защо тогава вярваш в Бог? Ако не можеш да постигнеш спасение, ти завинаги ще бъдеш непримирим враг на Бог и изходът ти ще бъде определен. Затова, ако хората искат да бъдат спасени, те трябва да започнат с това да бъдат честни хора. Онези, които ще бъдат придобити от Бог накрая, имат специфичен белег. Знаете ли какъв е той? В Откровение в Библията е казано: „И в устата им няма лъжа; те са непорочни“ (Откровение 14:5). Кои са „те“? Те са онези, които са спасени, усъвършенствани и придобити от Бог. Как Бог описва тези хора? Какви са характерните черти и проявления на техните постъпки? Те са непорочни. В устата им не се открива лъжа. Вероятно всички разбирате и схващате какво означава „няма лъжа“: означава да бъдеш честен. Какво означава „непорочен“? Това означава да не вършиш зло. А на каква основа се гради това „да не вършиш зло“? Без никакво съмнение, то е изградено на основата на страха от Бог. Следователно да бъдеш непорочен означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Как Бог определя непорочния човек? В Божиите очи съвършени са само онези, които се боят от Бог и отбягват злото; затова хората, които са непорочни, са онези, които се боят от Бог и отбягват злото, а само онези, които са съвършени, са непорочни.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота)

390. Трябва да знаеш дали у теб има истинска вяра и истинска преданост, дали си страдал за Бог и дали си се покорил безусловно на Бог. Ако не притежаваш тези неща, тогава у теб остава непокорство, измама, алчност и мърморене. Щом сърцето ти не е честно, ти никога не си бил ценен от Бог и никога не си живял в светлината. Каква ще бъде съдбата на човек накрая, зависи от това дали има честно и кървавочервено сърце и дали има чиста душа. Ако си много нечестен човек, човек с много злобно сърце, с нечиста душа, тогава със сигурност накрая ще отидеш на място, където човек търпи наказание, както е записано в летописа на твоята съдба. Ако твърдиш, че си много честен, и въпреки това никога не успяваш да постъпиш в съответствие с истината или да кажеш истинна дума, още ли очакваш Бог да те възнагради? Още ли се надяваш Бог да те цени като зеницата на окото Си? Не е ли абсурдно подобно мислене? Ако мамиш Бог във всички неща, как би могъл Божият дом да приеме такъв като теб, чиито ръце са нечисти?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)