391. Бог създаде човеците, постави ги на земята и оттогава постоянно ги води, по-късно ги спаси и послужи като принос за грях за човечеството, а в края Той все още трябва да завоюва човечеството, напълно да спаси хората и да възстанови първоначалното им подобие. Това е делото, с което Бог се занимава от началото до края — да възстанови първоначалния образ и подобие на човечеството. Бог ще установи Своето царство и ще възвърне първоначалното подобие на човешките същества, което ще рече, че Той ще възстанови властта Си на земята и сред всички сътворени същества. След като бяха покварени от Сатана, хората изгубиха богобоязливото си сърце, както и функцията, която сътворените същества трябва да имат. Всички те станаха врагове, които се бунтуват срещу Бог, живяха под властта на Сатана и бяха подложени на манипулацията на Сатана; по този начин Бог нямаше как да върши делото Си сред Своите сътворени същества, камо ли да придобие тяхната богобоязливост. Човекът беше сътворен от Бог и трябва да Му се покланя, но вместо това Му обърна гръб и се кланяше на Сатана. В сърцето му Сатана стана негов идол. Така Бог изгуби Своето място в сърцето му, с други думи, изгуби се смисълът зад Неговото сътворение на човека. Следователно, за да върне смисъла зад Своето сътворение на човека, Той трябва да възстанови първоначалното подобие на човека и да го освободи от покварения му нрав. За да Си отвоюва човека от Сатана, Той трябва да го спаси от греха. Само така Бог може постепенно да възстанови първоначалното му подобие и функция, а накрая и царството Си. Пълното унищожение на тези бунтовни синове накрая ще бъде и заради това да се позволи на човека да се покланя по-добре на Бог и да живее по-добре на земята. Тъй като Бог създаде човешките същества, Той ще ги накара да Му се поклонят; тъй като желае да възстанови първоначалната функция на човека, Той ще я възстанови в нейната пълнота и без примеси. Да се възстанови властта Му означава човекът да се накара да се поклонява на Бог и да Му се покорява; означава, че Бог ще накара човека да живее заради Него и ще причини унищожението на враговете Си в резултат на Своята власт. Означава, че Бог ще направи така, че всичко, свързано с Него, да остане сред хората без съпротива от когото и да било. Царството, което Бог иска да установи, е Неговото собствено царство. Човечеството, което Той желае, е това, което Му се покланя, което Му се покорява напълно и което притежава Неговата слава. Ако Бог не спаси поквареното човечество, би бил изгубен смисълът зад Неговото сътворение на човека; Той повече нямаше да има власт сред хората и царството Му не би могло да съществува повече на земята. Не унищожи ли непокорните срещу Него врагове, Той не би могъл да придобие Своята пълна слава, нито би успял да установи царството Си на земята. Да унищожи напълно непокорните сред човечеството и да въведе в покой онези, които е направил пълноценни — това ще бъдат знаците за завършека на Неговото дело и за Неговото велико постижение. След като се възстанови първоначалното подобие на хората и те могат да изпълняват добре съответния си дълг, да се придържат към правилното си място и да се покоряват на всички Божии подредби, Бог ще е придобил група хора на земята, които Му се покланят, и при това ще е установил царство на земята, което Му се покланя.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

392.След като вярваш в Бог, трябва да Му се покоряваш. Ако не можеш да направиш това, тогава няма разлика дали вярваш, или не. Ако ти вярваш в Бог в продължение на много години, но въпреки това никога не си Му се покорявал и не приемаш всички Негови слова, а вместо това искаш Бог да се покори на теб и да действа според твоите представи, тогава ти си най-непокорният от всички, ти си неверник. Как биха могли такива хора да са способни да се покоряват на Божието дело и слова, които не отговарят на човешките представи? Най-непокорни от всички са онези, които умишлено отказват да отстъпят пред Бог и Му се съпротивляват. Те са враговете на Бог, антихристите. Винаги таят нагласа на враждебност към новото Божие дело; те никога нямат и най-малката склонност да се покорят, нито някога с радост са се покорявали или смирявали. Пред другите те са най-самомнителните и никога не се покоряват на никого. Пред Бог те се смятат за най-добрите в проповядването на „проповеди“ и за най-умелите във вършенето на работа върху другите. Никога не се отказват от притежаваните от тях „съкровища“; вместо това се отнасят към тях като към семейни реликви, на които да се покланят и за които да проповядват на другите, и ги използват, за да поучават онези тъпаци, които ги боготворят. В църквата наистина има известен брой такива хора. Може да се каже, че те са „династия от непоколебими герои“, поколение след поколение пребиваващи в Божия дом. Те възприемат проповядването на „проповеди“ (доктрини) като свой най-висш дълг. Година след година, поколение след поколение, те непреклонно изпълняват своя „свещен и неприкосновен“ дълг. Никой не се осмелява да ги докосне; нито един човек не се осмелява да ги упрекне открито. Те се превръщат в „царе“ в Божия дом и безчинстват, като тиранизират другите от епоха на епоха. Тази глутница зли демони се стреми да обедини усилията си, за да разруши делото Ми; как мога да позволя на тези живи дяволи да съществуват пред очите Ми? Дори онези, които са само наполовина покорни, не могат да продължат до края на дните, още по-малко тези тирани без ни най-малко покорство в сърцата си! Божието дело не се придобива лесно от човек. Дори да използват цялата сила, която имат, хората могат да придобият само част от него, която в крайна сметка им позволява да бъдат доведени до съвършенство. Какво да кажем тогава за децата на архангела, които се опитват да унищожат Божието дело? Нима те нямат още по-малка надежда да бъдат придобити от Бог? Моята цел в делото на завоюването не е единствено да завоювам заради самото завоюване, а да завоювам, за да разкрия праведността и неправедността, да получа доказателство за наказанието на човека, да заклеймя злото и най-вече да завоювам заради усъвършенстването на онези, които съзнателно се покоряват. Накрая всички ще бъдат сортирани според вида си, а мислите и идеите на онези, които ще бъдат усъвършенствани, ще бъдат изпълнени с покорство. Това е делото, което в крайна сметка ще бъде извършено. Междувременно онези, изпълнени с непокорни действия, ще бъдат наказани и запокитени в пламтящия огън, и ще бъдат подложени на вечно проклятие. Когато това време настъпи, тази „династия на велики и непобедими герои“, която е съществувала през вековете, ще се превърне в най-низшата и отбягвана „династия на слаби и безсилни страхливци“. Само това може да разкрие цялата Божия праведност и Неговия нрав, който не търпи накърняване от човека, и само това може да успокои омразата в сърцето Ми. Не сте ли съгласни, че това е напълно разумно?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат придобити от Него)

393. Делото на Бог е различно, в зависимост от епохата. Ако на даден етап се покоряваш добре на Божието дело, но в следващия покорството ти е слабо или не съществува изобщо, тогава Бог ще те изостави. Вървиш в крак с Бог, когато Той прави тази стъпка, и трябва да продължиш, когато Той прави следващата крачка; само тогава ще бъдеш човек, който е покорен на Светия Дух. След като вярваш в Бог, трябва да останеш постоянен в покорството си. Не можеш просто да се покоряваш, когато ти харесва, и да не се покоряваш, когато не ти харесва. Този вид покорство не се одобрява от Бог. Ако не можеш да вървиш в крак с общението Ми за новото дело и продължаваш да се придържаш към казаното преди, тогава как може да има напредък в твоя живот? Работата на Бог е да ти предоставя ресурс чрез Словото Си. Когато се покориш и приемеш Словото Му, Светият Дух със сигурност ще действа в теб. Той работи точно така, както казвам; прави каквото съм казал и Светият Дух незабавно ще започне да действа в теб. Освобождавам нова светлина, за да я съзерцавате, като ви въвеждам в светлината на настоящето, и когато влезеш в тази светлина, Светият Дух незабавно ще започне да действа в теб. Някои може да проявят незачитане и да кажат: „Просто няма да практикувам това, което казваш“. В такъв случай ти казвам, че вече си стигнал до края на пътя; изсъхнал си и си без живот. Така че, за да преживееш трансформацията на нрава си, няма нищо по-решаващо от това да си в крак със светлината. Светият Дух действа не само в определени хора, които са използвани от Бог, но освен това и в църквата. Той може да действа във всеки човек. Възможно е да действа в теб в момента и ти ще изпиташ действието Му. През следващия период Той може да работи в някой друг, като в този случай трябва да побързаш да го последваш; колкото по-отблизо следваш днешната светлина, толкова повече животът ти ще израства. Без значение какъв човек е някой, ако Светият Дух върши делото Си в него, тогава ти трябва да го последваш. Докато сам преминаваш през неща, придобий реално преживяване на онова, през което са преминали те, и ще получиш още по-висши неща. Чрез този вид практикуване ще напредваш по-бързо. Това е пътят на съвършенството на човека и начин, по който животът израства. Пътят към усъвършенстването се постига чрез твоето покорство към работата на Светия Дух. Не знаеш чрез какъв човек Бог ще работи за твоето усъвършенстване, нито чрез какъв човек, събитие или нещо ще ти позволи да придобиеш и да видиш нещата. Ако можеш да стъпиш на този правилен път, това показва, че има голяма надежда да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако не можеш, това показва, че бъдещето ти е мрачно, лишено от светлина. Щом веднъж тръгнеш по правилния път, ще получиш откровение във всичко. Независимо какво Светият Дух разкрива на другите, ако основавайки се на техните знания започнеш да преживяваш нещата сам, тогава това ще стане част от живота ти и ще можеш да предаваш този опит и на другите. Тези, които предоставят ресурс на другите, повтаряйки като папагали, са хора, които не са имали никакъв опит; трябва да се научиш да намираш, чрез просветлението и озарението на другите, начин на практикуване, преди да можеш да започнеш да говориш за собствения си действителен опит и знание. Това ще бъде от по-голяма полза за собствения ти живот. Трябва да изпиташ това, покорявайки се на всичко, което идва от Бог. Трябва да търсиш Божиите намерения във всички неща и да научаваш уроци във всички неща, за да може животът ти да расте. Такава практика осигурява най-бърз напредък.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат придобити от Него)

394. В покорството пред Божието дело трябва да има реалност и то трябва да се изживява. Само повърхностното покорство не може да получи Божието одобрение, а простото покорство пред повърхностните аспекти на Божието слово, без да има стремеж към промяна в нрава, не е в съответствие с Божиите намерения. Покорството към Бог и покорството към Неговото дело са едно и също нещо. Онези, които се покоряват само на Бог, но не и на Неговото дело, не могат да бъдат смятани за покорни, още по-малко онези, които не се покоряват истински, а се подмазват външно. Всички онези, които наистина се покоряват на Бог, са способни да се възползват от делото и да постигнат разбиране за Божия нрав и дело. Само такива хора наистина се подчиняват на Бог. Те са способни да придобият ново познание и да бъдат променени чрез новото дело. Само те са одобрени от Бог, само тези хора са усъвършенствани и само те са тези, чиито нрав се е променил. Тези, които са одобрени от Бог, са онези, които с радост Му се подчиняват, подчиняват се на Неговото слово и дело. Само такива хора са хора на място, само те искрено искат Бог и искрено го търсят.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат придобити от Него)

395. Докато Бог е в плът подчинението, което Той изисква от хората, не включва въздържане от съждения или съпротива, както те си представят; по-скоро Той изисква от хората да използват Неговите слова като принцип, според който да живеят, и като основа за своето съществуване, непременно да прилагат на практика същността на Неговите слова и да удовлетворяват напълно Неговите намерения. Единият аспект на изискването хората да се подчиняват на въплътения Бог се отнася до прилагането на Неговите слова на практика, а другият аспект се отнася до способността да се подчиняват на Неговата нормалност и практичност. И двата аспекта трябва да бъдат безусловни. Тези, които могат да постигнат и двата аспекта, са всички онези, които имат истински боголюбиви сърца. Всички те са хора, които са били спечелени от Бог, и всички те обичат Бог така, както обичат собствения си живот. […]

Групата хора, които въплътеният Бог иска да спечели днес, са тези, които са в съгласие с Неговите намерения. Хората трябва само да се покорят на Неговото дело и да престанат постоянно да се занимават с желанията на Бог на небето, да живеят в мъглявост и да затрудняват Бог в плътта. Тези, които са способни да Му се покоряват, са онези, които безпрекословно се вслушват в словата Му и се подчиняват на Неговите разпоредби. Такива хора изобщо не обръщат внимание на това какъв би могъл да бъде Бог на небето в действителност или какво дело може да върши Бог на небето в момента върху човека; те принасят сърцата си на Бог на земята и поставят цялото си същество пред Него. Те никога не обръщат внимание на собствената си безопасност, нито обръщат прекалено внимание на нормалността и практичността на Бог в плът. Онези, които се подчиняват на Бог в плът, могат да бъдат усъвършенствани от Него. Онези, които вярват в Бог на небето, няма да спечелят нищо. Това е така, защото не Бог на небето, а Бог на земята е Този, Който дава обещания и благословения на хората. Хората не бива винаги да почитат Бог като велик на небето, докато на Бог на земята гледат като на обикновен човек; това е несправедливо. Техният Бог на небето е велик и прекрасен, с удивителна мъдрост, но той изобщо не съществува; Бог на земята е съвсем обикновен и незначителен, а също така е и съвсем нормален. Той не притежава необикновен ум и не извършва разтърсващи земята действия; Той просто върши делото и говори по съвсем нормален и практически начин, не говори чрез гръмотевици и не призовава вятъра и дъжда. Той обаче наистина е въплъщение на Бог на небето и наистина е Бог, който живее сред хората. Хората не бива да уважават този, когото са в състояние да разберат и който отговаря на собствените им фантазии, като Бог, или да го почитат като велик, докато възприемат този, когото не могат да приемат и изобщо не могат да си представят, като нископоставен. Всичко това идва от бунтарството на хората; всичко това е източник на съпротивата на човечеството срещу Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които могат безусловно да се покорят на Божията практичност, са онези, които истински обичат Бог)

396. Ключът към покорството към Бог е да приемеш най-новата светлина и да можеш да я приемеш и приложиш на практика. Само това е истинско покорство. Онези, които нямат решимостта да копнеят за Бог, не са способни съзнателно да Му се покорят и могат само да Му се противопоставят в резултат на удовлетворението си от статуквото. Човекът не може да се покори на Бог, защото е обладан от това, което е било преди. Нещата от миналото са създали всякакви представи и различни фантазии за Бог у човека и те са се превърнали в образа на бог в съзнанието му. Следователно това, в което той вярва, са неговите собствени представи и критериите на собственото му въображение. Ако сравняваш Бог, който върши практическо дело днес, с бог на твоето собствено въображение, то тогава вярата ти идва от Сатана и се основава на твоите собствени предпочитания — Бог не иска такава вяра. Независимо колко големи са постиженията му и независимо от неговата отдаденост — дори да е отдал цял живот усилия в работа за Него и да е стигнал дотам, че се е превърнал в мъченик — Бог не одобрява никого с такава вяра. Той просто им дарява малко благодат и им позволява да ѝ се насладят за известно време. Такива хора са неспособни да приложат истината на практика. Светият Дух не действа върху тях и Бог ще отстрани всеки от тях на свой ред. Тези, които не са покорни на Бог във вярата си и имат грешни намерения, били те млади или стари, са тези, които се противопоставят и прекъсват, и такива хора безспорно ще бъдат отстранени от Бог. Тези, които са без ни най-малко покорство към Бог, които просто признават Неговото име и имат някакво усещане за Божията достъпност и обичливост, но не вървят в крак със стъпките на Светия Дух и не се покоряват на настоящото дело и думите на Светия Дух — такива хора живеят сред Божията благодат и не могат да бъдат спечелени или доведени до съвършенство от Него. Бог прави хората съвършени чрез тяхното покорство, чрез това, че ядат, пият и се наслаждават на Божиите думи и чрез страданието и облагородяването в живота им. Само чрез такава вяра могат да се променят нагласите на хората и само тогава те могат да притежават истинското знание за Бог. Да не се задоволяваш с живот сред Божията благодат, активно да копнееш и да се стремиш към истината и да се стремиш да бъдеш придобит от Бог — това означава съзнателно да се покоряваш на Бог и точно това е вярата, която Той иска. Хората, които не правят нищо повече от това да се наслаждават на Божията благодат, не могат да бъдат направени съвършени или да бъдат променени; те могат да имат само повърхностно покорство, благочестие, любов и търпение. Тези, които само се наслаждават на Божията благодат, не могат наистина да познаят Бог и дори когато Го познаят, знанието им е повърхностно и те казват неща като „Бог обича човека“ или „Бог проявява милост към човека“. Това не олицетворява живота на човека и не означава, че хората наистина познават Бог. Ако, когато Божиите слова ги облагородят или когато Неговите изпитания ги връхлетят, хората не са в състояние да се покорят на Бог — ако вместо това се усъмнят и дори пропаднат — то тогава те не са ни най-малко покорни. В тях има много правила и ограничения относно вярата в Бог и дори дългогодишно преживяване, натрупано през дългите години на вярата им, или различни правила, основани на Библията. Могат ли такива хора да се покорят на Бог? Тези хора са пълни с човешки неща — как биха могли да се покорят на Бог? Тяхното „покорство“ се основава на личните им предпочитания — Бог би ли искал подобно покорство? Това е придържане към правилата, а не покорство пред Бог; това е тяхното собствено удовлетворение и успокоение. Ако твърдиш, че това е покорство към Бог, не богохулстваш ли срещу Него?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Във вярата си в Бог трябва да Му се покориш)

397. Всички онези, които не се стремят към покорство към Бог във вярата си, са хора, които се противопоставят на Бог. Бог иска човекът да търси истината, да жадува за Неговите слова, да яде и да пие Неговите слова и да ги прилага на практика, като всичко това е за да може да постигне покорство към Бог. Ако това е истинското ти намерение, тогава Бог със сигурност ще те въздигне и със сигурност ще бъде милостив към теб. Това е несъмнено и непроменимо. Ако намерението ти не е да се покориш на Бог и имаш други цели, тогава всичко, което казваш и правиш — дори твоите молитви пред Бог и още повече, дори всяко твое движение — ще бъде противопоставяне срещу Него. Дори думите ти да са благи и да си любезен, дори всяко твое движение и изражение да изглеждат правилни на другите, сякаш си покорен човек, когато става въпрос за твоите намерения и твоите възгледи относно вярата в Бог, всяко едно от действията ти се противопоставя на Бог, представлява вършене на зло. Хората, които изглеждат покорни като овце, но в чиито сърца се таят зли намерения, са вълци в овчи кожи и са онези, които директно нанасят оскърбление на Бог. Бог няма да пощади нито един от тях, а Светият Дух ще разкрие всеки един от тях Всички ще видят, че онези, които са лицемери, със сигурност ще бъдат отритнати от Светия Дух. Не бъди нетърпелив: Бог ще си разчисти сметките и ще се справи с всеки един от тях на свой ред.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Във вярата си в Бог трябва да Му се покориш)

398. Ключов критерий, за да се прецени дали хората могат да се покорят на Бог, е дали имат някакви прекомерни желания или скрити мотиви към Него. Ако хората винаги поставят изисквания пред Бог, това доказва, че не са Му покорни. Каквото и да ти се случи, ако не го приемеш от Бог и не търсиш истината, ако все спориш в своя защита и винаги смяташ, че само ти си прав, и ако дори си способен да се съмняваш, че Бог е истината и праведността, тогава ще имаш проблеми. Такива хора са най-надменни и най-непокорни към Бог. Хората, които все изискват от Бог, не могат да Му се покорят истински. Ако поставяш изисквания пред Бог, това доказва, че се опитваш да сключиш сделка с Него, че избираш собствената си воля и действаш според нея. Това е предателство към Бог и липса на покорство. Да поставяш изисквания пред Бог е само по себе си липса на разум; ако наистина вярваш, че Той е Бог, тогава няма да дръзваш да Му поставяш изисквания — нещо, което така или иначе не си в позиция да правиш — независимо дали са разумни, или не. Ако имаш истинска вяра в Бог и вярваш, че Той е Бог, тогава ще се покланяш и покоряваш само на Него — няма друга възможност. Днес хората не само правят своя избор, но дори искат от Бог да действа според собствената им воля. Те не само не избират да се покорят на Бог, но дори искат от Него да им се покори. Нима това не е лишено от всякакъв разум? Следователно, ако в човека няма истинска вяра и реално упование, той никога не може да получи Божието одобрение. Когато хората са способни да предявяват по-малко изисквания към Бог, те имат повече истинска вяра и покорство, а техният разум е относително нормален. Често се случва така, че колкото по-склонни да спорят са хората, толкова е по-трудно да се справят с тях. Не само че имат много изисквания, но ако им подадеш пръст, ще ти отхапят ръката. Когато са удовлетворени в едно отношение, те ще предявят изисквания в друго. Трябва да бъдат удовлетворени във всяко отношение, а ако не са, започват да се оплакват и се отказват, и оставят всичко да се разпадне. След като го направят, се чувстват виновни и разкаяни, плачат с горчиви сълзи и искат да умрат. Каква е ползата от това? Нима не са неразумни и упорито създаващи неприятности? Тази поредица от проблеми трябва да се разреши от корена на всичко това — покварения им нрав. Ако имате покварен нрав, но не го преодолеете, ако чакате, докато изпаднете в беда или причините бедствие, за да го направите, как можете да компенсирате тази загуба? Нима това не е след дъжд качулка? За да разрешите напълно проблема с покварения си нрав, трябва да търсите истината, за да го преодолеете още щом се прояви. Трябва да преодолеете покварения си нрав още в зародиш, за да сте сигурни, че няма да направите нищо лошо, и да предотвратите бъдещи неприятности. Ако поквареният нрав се вкорени и се превърне в идеи или възгледи на човека, той ще може да го кара да действа по покварен начин. Следователно самоанализирането и себепознанието са свързани най-вече с откриването на покварения нрав на човека и бързото търсене на истината, за да бъде преодолян. Трябва да знаете какви са нещата във вашата природа, какво харесвате, към какво се стремите и какво искате да получите. Трябва да разнищите тези неща според Божиите слова, за да разберете дали те са в съответствие с Божиите намерения и в какво отношение са погрешни. След като разберете тези неща, трябва да разрешите проблема с вашия анормален разум, т.е. проблема с вашата неразумност и упорито създаване на неприятности. Това не е само проблем на вашия покварен нрав, то засяга и въпроса дали сте хора с разум, или не. Особено когато става дума за слава, придобивки и статус — когато хората се увличат по славата и придобивките, разумът им губи нормалността си; сякаш нещо не е наред с нервите им. Това също е фатален недостатък на хората. Някои хора смятат, че притежават определени заложби и някакви дарби, и все искат да са водачи и да се открояват, затова молят Бог да ги използва. Ако Бог не ги използва, те казват: „Как може Бог да не гледа благосклонно на мен? Боже, ако ме използваш, за да свърша нещо важно, обещавам, че ще Ти отдам всичко!“. Правилно ли е такова намерение? Хубаво е да се отдава всичко на Бог, но зад готовността им да отдадат всичко на Бог се крият подбуди. Това, което обичат, е статусът и именно върху него се съсредоточават. Само когато хората са способни на истинско покорство, да следват Бог с цялото си сърце, независимо дали Той ги използва, или не, и да отдадат всичко на Бог, независимо дали имат статус, или не, само тогава може да се смята, че притежават разум и са покорни на Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човекът изисква твърде много от Бог)

399. Когато се сблъскваш с проблеми в реалния живот, как трябва да разбираш и схващаш Божията власт и Неговото върховенство? Когато се сблъскаш с тези проблеми, но не знаеш как да ги разбереш, как да се справиш с тях и как да ги преживееш, какво трябва да е твоето отношение, за да демонстрираш, че имаш намерението и желанието да се покориш на върховенството и подредбите на Бог, както и реалността на това покорство? Преди всичко трябва да се научиш да чакаш. След това трябва да се научиш да търсиш и след това — да се покоряваш. „Да чакаш“ означава да очакваш Божието време, да очакваш хората, събитията и нещата, които Той е подредил за теб, и да чакаш намеренията Му постепенно да ти се разкрият. „Да търсиш“ означава да изследваш и да разбереш Божиите ревностни и грижовни намерения чрез хората, събитията и нещата, които Той е устроил, да разбереш истините в тях, да разбереш какво трябва да направят хората и към какви пътища трябва да се придържат и да разбереш какви резултати възнамерява да постигне Бог в хората и какви постижения възнамерява да осъществи в тях. „Да се покориш“, разбира се, означава да приемеш хората, събитията и нещата, устроени от Бог, да приемеш Неговото върховенство и чрез него да преживееш начина, по който Създателят господства над съдбата на човека, по който предоставя на човека Своя живот и начина, по който вгражда истината в човека. Всичко под Божието върховенство и според Неговите подредби се подчинява на природни закони и ако имаш вярата да приемеш всичко, което Бог подрежда и върху което господства заради теб, трябва да се научиш да чакаш, да търсиш и да се покоряваш. Това е отношението, което трябва да възприеме всеки, който е готов да се покори на Божията власт, и то е също така най-основното качество, което трябва да притежава всеки човек, който е готов да приеме върховенството и подредбите на Бог и да им се покори. За да имате такова отношение, за да имате това качество, трябва да работите по-усилено; само когато разберете истината, можете да постигнете истинско покорство и да навлезете в истинската реалност.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

400. Когато Ной направи това, което Бог му нареди, той не знаеше какви бяха Божиите намерения. Той не знаеше какво иска да постигне Бог. Бог само му беше дал заповед и го инструктира какво трябва да направи, без да му дава много обяснения, и Ной се захвана и го направи. Не се опита тайно да гадае какви бяха Божиите желания, не се съпротивляваше на Бог и се отдаде с цялото си сърце. Той просто отиде и го направи с чисто и просто сърце. Той вършеше всичко, което Бог му заръча, а покорството и вслушването в Божието слово бяха вярата, която беше залегнала в неговите действия. Ето с такава прямота и простота се отнесе той към Божието поръчение. Неговата същност — същността на действията му — беше покорство, без каквито и да е съмнения, без да се съпротивлява и освен това без да мисли за своите интереси или за това какво ще спечели и какво ще загуби. Освен това, когато Бог каза, че ще унищожи света с потоп, Ной не попита кога, нито се опита да разбере повече, а още по-малко да попита Бог как точно ще унищожи света. Той просто направи това, което Бог го беше инструктирал. Както Бог го инструктира да построи ковчега — и с какви материали — така и го направи, и започна да действа веднага, след като Бог му заповяда. Той действаше според Божиите напътствия с нагласата да удовлетвори Бог. Дали го е направил, за да си помогне да избегне бедствието? Не. Дали попита Бог колко време ще мине, преди светът да бъде унищожен? Не попита. Дали попита Бог, или дали знаеше колко време ще отнеме да построи ковчега? Той не знаеше и това. Той просто се покоряваше, слушаше и действаше както подобава.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I)

401. При вярата си в Бог, Петър се стремеше да Го удовлетвори във всичко и да се покорява на всичко, което идва от Него. Той можа да приеме съда и наказанието, както и облагородяването, мъките и лишенията в живота си, като не промълви и едно оплакване. Нищо от това не можа да промени боголюбивото му сърце. А не беше ли това възможно най-висшата любов към Бог? Не беше ли това изпълнение на дълга на сътворено същество? Било то при наказание, съд или мъки, ти си способен да постигнеш покорство до смъртта си и точно това трябва да бъде постигнато от сътвореното същество, в това се изразява чистотата на любовта към Бог. Успее ли човек да постигне това, то той е сътворено същество, което отговаря на критериите, и нищо не удовлетворява по-добре намеренията на Създателя. Представи си, че можеш да работиш за Бог, но не Му се покоряваш и не си в състояние да Го обикнеш истински. В такъв случай не само няма да си изпълнил дълга си на сътворено същество, но при това ще бъдеш заклеймен от Него, защото си човек, който не притежава истината, не може да Му се покори и се бунтува срещу Бог. Съсредоточаваш се само върху това да работиш за Бог, а не да прилагаш истината на практика или да опознаеш себе си; не разбираш и не познаваш Създателя, не се покоряваш на Създателя и не Го обичаш и си човек, който по природа се бунтува срещу Бог. Това са причините Създателят да не харесва такива хора.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависи от пътя, по който върви човек)

402. Решителното свидетелство за Бог е свързано преди всичко с това дали имаш разбиране за практическия Бог и дали си в състояние да се покориш пред този човек, който е не само обикновен, но и нормален, и да се покориш дори до смърт. Ако чрез това покорство наистина свидетелстваш за Бог, това означава, че си бил придобит от Бог. Ако можеш да се покориш до смърт и пред Него да не се оплакваш, да не съдиш, да не клеветиш, да нямаш никакви представи и да нямаш никакви скрити мотиви, то по този начин Бог ще придобие слава. Да се покориш пред обикновен човек, на когото хората гледат с пренебрежение, и да можеш да се покориш до смърт, без да имаш никакви представи — това е истинско свидетелство. Реалността, в която Бог изисква от хората да навлязат, се състои в това да си в състояние да се покориш на Неговите слова, да ги приложиш на практика, да се поклониш пред практическия Бог и да познаваш собствената си поквара, да отвориш сърцето си пред Него и в крайна сметка да бъдеш спечелен от Него чрез тези Негови думи. Бог придобива слава, когато тези слова те завоюват и те направят напълно покорен пред Него; чрез това Той посрамва Сатана и завършва делото Си. Когато нямаш никакви представи за практическата приложимост на въплътения Бог, т.е. когато си устоял твърдо в това изпитание, тогава си свидетелствал добре и за това. Ако дойде ден, в който ще имаш пълно разбиране за практическия Бог и ще можеш да се покориш до смърт, както направи Петър, тогава ще бъдеш придобит и усъвършенстван от Бог. Всичко, което Бог прави и което не е в съответствие с твоите представи, е изпитание за теб. Ако Божието дело беше в съответствие с твоите представи, то нямаше да изисква от теб да страдаш или да бъдеш облагороден. Именно защото Неговото дело е толкова практично и не съответства на твоите представи, то изисква от теб да се откажеш от тези представи. Ето защо то е изпитание за теб. Именно поради Божията практичност всички хора са всред изпитания; Неговото дело е практично, а не свръхестествено. Като разбираш напълно практическите Му думи и практическите Му слова без никакви представи и си способен повече да Го обичаш истински, колкото по-практическо е Неговото дело, ти ще бъдеш придобит от Него. Групата хора, които Бог ще спечели, са тези, които познават Бог, т.е. тези, които познават Неговата практичност. Нещо повече, те са онези, които са способни да се подчинят на Божието практическо дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които могат безусловно да се покорят на Божията практичност, са онези, които истински обичат Бог)

403. Преди човечеството да встъпи в покой, за всеки тип човек ще бъде определена награда или наказание според това дали търсят истината, дали познават Бог и дали могат да се покорят на видимия Бог. Не притежават истината онези, които — макар и да са полагали труд, не познават видимия Бог, нито Му се покоряват. Такива хора са злодеи, а злодеите несъмнено ще бъдат наказани; нещо повече, ще бъдат наказани според злодеянията си. Бог е, за да вярват в Него човеците, и е достоен за тяхното покорство. Онези, които вярват само в неясния и невидим бог, не вярват в Бог и не са в състояние да Му се покорят. Ако пак не успеят да повярват във видимия Бог до приключването на Неговото дело на завоюването, продължат ли да се бунтуват срещу видимия, въплътен Бог и да Му се противопоставят, то тези „неопределеници“ несъмнено ще подлежат на унищожение. Същото е и сред вас — всички онези, които на думи признават въплътения Бог, но са неспособни да практикуват истината за подчинението на въплътения Бог, в крайна сметка ще бъдат отстранени и унищожени. И всички онези, които на думи признават видимия Бог и ядат и пият изразената от Него истина, но въпреки това се стремят към мъглявия и невидим бог, дори още повече ще бъдат обекти на унищожение. Никой от тези хора няма да остане до времето за покой, следващо завършването на Божието дело, а докато времето за покой настъпи, няма да е останал нито един такъв човек. Хората, които принадлежат на демоните, не практикуват истината; същността им е на съпротива и непокорство срещу Бог; те нямат ни най-малко намерение да Му се покорят. Всички такива хора ще бъдат унищожени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)