391. Бог създаде човеците, постави ги на земята и оттогава постоянно ги напътства. После ги спаси, жертвайки Себе си за изкупление на греховете им. В края Той пак трябва да завоюва човечеството, окончателно да спаси хората и да възстанови първоначалния им облик. Това е делото, с което Бог се занимава от самото начало — да възстанови първоначалния образ и подобие на човечеството. Бог ще установи Своето царство и ще възвърне първоначалния облик на човешките същества, което ще рече, че Той отново ще се възцари на земята и насред цялото Свое творение. Хората изгубиха богобоязливостта си и се отказаха от вменения на Божиите създания дълг поради сатанинската поквара — така човечеството се превърна във враг, опълчващ се на Бог. След това то заживя под властта на Сатана, следвайки неговите заповеди; за Бог нямаше начин да работи сред собствените Си творения и Му бе съвсем невъзможно да спечели страха им. Човеците бяха създадени от Бог и им е вменено да Го почитат, но вместо това те Му обърнаха гръб и се преклониха пред Сатана. Приеха го в сърцата си като идол. Така Бог изгуби Своето място в сърцата на хората, а с това се изгуби и смисълът зад сътворението на човечеството. Следователно, за да върне смисъла на това сътворение, Той трябва да възстанови първоначалното подобие на човеците и да ги освободи от покварения им нрав. За да Си възвърне хората от Сатана, Той трябва да ги освободи от греха. Само така Бог постепенно ще успее да възстанови първоначалното им подобие и предназначение, а сетне и царството Си. Наред с това Той ще пристъпи към окончателно унищожение на онези синове на непокорството, за да даде възможност на хората да почитат Бог по-всеотдайно и да водят по-добър живот на земята. Бог ще накара хората да Го почитат, защото Той е техният създател; тъй като желае да възвърне първоначалното предназначение на човечеството, Той ще го възстанови в неговата пълнота и неподправеност. Да се възцари отново означава човеците да Го почитат и да се подчиняват Нему; означава, че Бог ще накара хората да Му посветят живота си и че Неговата власт ще предизвика гибелта на враговете Му. Означава, че Бог ще направи така, щото всичко, свързано с Него, да бъде прието от всеки човек без съпротива и с неотслабваща убеденост. Царството, което Бог иска да установи, е Неговото собствено царство. Човечеството, което Той желае, е изпълнено с почит към Него, напълно посветено Нему и прогласяващо Неговото величие. Ако Бог не спаси покварените хора, ще се изгуби смисълът на сътвореното от Него човечество; авторитетът Му сред хората ще се заличи и царството Му няма да може да съществува повече на земята. Не унищожи ли опълчилите се срещу Него врагове, Той няма да достигне Своето пълно величие, нито ще успее да установи царството Си на земята. Това ще бъдат знаците за завършека на Божието дело и за Неговите велики постижения — напълно да унищожи проявилите непокорство човеци и да преведе в покоя онези, които е направил цялостни. След като възстанови първоначалното подобие на хората и те са в състояние да изпълняват съответните си задължения, знаят си мястото и покорно приемат всички Божии разпореждания, Той ще разполага на земята с група хора, които се прекланят пред Него, и при това ще е установил Своето царство на земята, която Го почита.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

392. След като вярваш в Бог, трябва да Му се подчиняваш. Ако не си в състояние да направиш това, тогава няма значение дали вярваш в Бог или не. Ако ти вярваш в Бог в продължение на много години, но въпреки това никога не си Му се подчинявал и не приемаш изцяло Неговите думи, а вместо това искаш Бог да се подчини на теб и да действа според твоите представи, тогава ти си най-непокорният от всички, ти си невярващ. Как биха могли такива хора да са способни да се подчиняват на Божиите дела и думи, които не отговарят на човешките представи? Най-непокорни от всички са онези, които умишлено се противопоставят и съпротивляват на Бог. Те са враговете на Бог, антихристите. Тяхната нагласа винаги е враждебна към новото Божие дело; те никога нямат и най-малката склонност да се подчинят, нито пък някога с радост са се подчинявали или смирявали. Те издигат себе си пред другите и никога не се подчиняват на никого. Пред Бог те се смятат за най-добрите в проповядването на словото и за най-умелите в работата върху другите. Никога не изхвърлят притежаваните от тях „съкровища“, а се отнасят към тях като към семейни реликви за поклонение, за проповядване пред другите и ги използват, за да поучават онези глупаци, които ги боготворят. В църквата наистина има известен брой такива хора. Може да се каже, че те са „непобедими герои“, поколение след поколение пребиваващи в Божия дом. Те възприемат проповядването на словото (доктрината) като свой най-висш дълг. Година след година, поколение след поколение, те се занимават с енергичното изпълнение на своя „свещен и ненарушим“ дълг. Никой не се осмелява да ги докосне; нито един човек не се осмелява да ги упрекне открито. Те се превръщат в „царе“ в Божия дом и безчинстват, като тиранизират другите от епоха на епоха. Тази глутница демони се стреми да обедини усилията си и да разруши делото Ми; как мога да позволя на тези живи дяволи да съществуват пред очите Ми? Дори онези, които са само наполовина покорни, не могат да продължат до края на дните, още по-малко тези тирани без ни най-малко послушание в сърцата си! Божието дело не се печели лесно от човек. Дори да използват цялата сила, която имат, хората могат да спечелят само една малка част от него, която в крайна сметка им позволява да бъдат доведени до съвършенство. Какво да кажем тогава за децата на архангела, които се опитват да унищожат Божието дело? Нима те нямат още по-малка надежда да бъдат придобити от Бог? Моята цел в делото на завоеванието не е единствено да завоювам заради самото завоевание, а да завоювам, за да разкрия праведността и неправедността, да получа доказателство за наказанието на човека, да осъдя нечестивите и освен това да завоювам заради усъвършенстването на онези, които доброволно се подчиняват. Накрая всички ще бъдат разделени според вида си, а усъвършенствани ще бъдат онези, чиито мисли и идеи са изпълнени с послушание. Това е делото, което в крайна сметка ще бъде извършено. Междувременно онези, чието всяко действие е непокорно, ще бъдат наказани и изпратени да горят в огньове, подложени на вечно проклятие. Когато това време настъпи, онези „велики и непобедими герои“ от миналите векове ще се превърнат в най-низшите и отбягвани „слаби и безсилни страхливци“. Само това може да онагледи всеки аспект на Божията правда и Неговия нрав, който е ненакърним от човека, и само това може да успокои омразата в сърцето Ми. Не сте ли съгласни, че това е напълно разумно?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които се подчиняват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него“)

393. Делото на Бог е различно, в зависимост от времето, в което се върши. Ако в един момент показваш послушание към Божието дело, но в следващия послушанието ти е слабо или не съществува изобщо, тогава Бог ще те изостави. Ако вървиш в крак с Бог, когато Той прави тази стъпка, тогава трябва да продължиш, когато Той прави следващата крачка; само тогава ще бъдеш човек, който е послушен на Светия Дух. След като вярваш в Бог, трябва да останеш постоянен в послушанието си. Не можеш просто да се подчиняваш, когато ти харесва, и да не се подчиняваш, когато не ти харесва. Този вид послушание не се възхвалява от Бог. Ако не можеш да вървиш в крак с новото дело, което Аз споделям, и продължаваш да се придържаш към казаното преди, тогава как може да има напредък в твоя живот? Работата на Бог е да ти предава Словото Си. Когато се подчиниш и приемеш Словото Му, Светият Дух със сигурност ще действа в теб. Той работи точно по този начин; прави каквото съм казал и Светият Дух незабавно ще започне да действа в теб. Освобождавам нова светлина, за да я съзерцавате, като ви въвеждам в светлината на настоящето, и когато влезеш в тази светлина, Светият Дух незабавно ще започне да действа в теб. Някои може да се съпротивляват и да казват: „Просто няма да изпълня това, което казваш“. В такъв случай ти казвам, че вече си стигнал до края на пътя; изсъхнал си и нямаш повече живот в теб. Така че, за да преживееш трансформацията на нрава си, няма нищо по-решаващо от това да си в крак със светлината. Светият Дух действа не само в определени хора, които са използвани от Бог, но освен това и в църквата. Той може да действа във всеки човек. Възможно е да действа в теб в момента и ти ще изпиташ действието Му. През следващия период Той може да работи в някой друг, като в този случай трябва да побързаш да го последваш; колкото по-отблизо следваш днешната светлина, толкова повече животът ти ще израства. Без значение какъв човек е някой, ако Светият Дух действа в него, тогава ти трябва да го последваш. Приеми неговите преживявания чрез своите собствени и ще получиш още по-висши неща. По този начин ще напредваш по-бързо. Това е пътят на съвършенството на човека и начинът, по който животът израства. Пътят към усъвършенстването се постига чрез твоето послушание към работата на Светия Дух. Не знаеш чрез какъв човек Бог ще работи за твоето усъвършенстване, нито чрез какъв човек, събитие или нещо ще ти позволи да придобиеш или видиш нещата. Ако можеш да стъпиш на този правилен път, това показва, че има голяма надежда да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако не можеш, това показва, че бъдещето ти е мрачно, лишено от светлина. Щом веднъж тръгнеш по правилния път, ще получиш откровение във всичко. Без значение какво Светият Дух разкрива на другите, ако основавайки се на техните знания започнеш да преживяваш нещата сам, тогава този опит ще стане част от живота ти и ще можеш да предаваш този опит и на другите. Тези, които повтарят папагалски думи пред другите, са хора, които не са имали никакъв опит; трябва да се научиш да намираш, чрез просветлението и озарението на другите, начин на практикуване, преди да можеш да започнеш да говориш за собствения си действителен опит и знание. Това ще бъде от по-голяма полза за собствения ти живот. Трябва да изпиташ това, подчинявайки се на всичко, което идва от Бог. Трябва да търсиш Божията воля във всичко и да научаваш уроците във всичко, за да може животът ти да расте. Такава практика осигурява най-бърз напредък.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които се подчиняват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него“)

394. Подчинението на Божието дело трябва да бъде реално и действително и трябва да се изживява. Само повърхностното подчинение не може да получи Божията похвала, а простото подчинение на повърхностните аспекти на Божието слово, без да се търси промяна в нрава, не е по Божието сърце. Послушанието към Бог и покорството към Неговото дело са едно и също нещо. Онези, които се подчиняват само на Бог, но не и на Неговото дело, не могат да бъдат смятани за послушни, още по-малко онези, които не се подчиняват истински, а се подмазват външно. Всички онези, които наистина се покоряват на Бог, са способни да се възползват от делото и да постигнат разбиране за Божия нрав и дело. Само такива хора наистина се подчиняват на Бог. Те са способни да придобият нови знания и да бъдат променени от новите дела. Само те са възхвалявани от Бог, само тези хора са усъвършенствани и само те са тези, чиито нрав се е променил. Тези, които са похвалени от Бог, са онези, които с радост Му се подчиняват, подчиняват се на Неговото слово и дело. Само такива хора са в правото си, само те искрено искат Бог и искрено го търсят.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които се подчиняват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него“)

395. По време на пребиваването на Бог в плът подчинението, което Той изисква от хората, не включва въздържане от съждения или съпротива, както те си представят; по-скоро Той изисква от хората да използват Неговите думи като принцип, според който да живеят, и като основа за своето оцеляване, непременно да прилагат на практика същността на Неговите думи и да удовлетворяват напълно Неговата воля. Единият аспект на изискването хората да се подчиняват на въплътения Бог се отнася до прилагането на Неговите думи на практика, а другият аспект се отнася до способността да се подчиняват на Неговата нормалност и практичност. И двата аспекта трябва да бъдат безусловни. Тези, които могат да постигнат и двата аспекта, са всички онези, които имат истински боголюбиви сърца. Всички те са хора, които са били спечелени от Бог, и всички те обичат Бог така, както обичат собствения си живот. […]

Групата хора, които въплътеният Бог иска да спечели днес, са тези, които се съобразяват с Неговата воля. Те трябва само да се подчинят на Неговото дело и да престанат да се занимават постоянно с идеите на Бог на небето, да живеят в неяснота и да затрудняват Бог в плът. Тези, които са способни да Му се подчиняват, са онези, които безпрекословно се вслушват в думите Му и се подчиняват на Неговите разпоредби. Такива хора изобщо не обръщат внимание на това какъв би могъл да бъде Бог на небето в действителност или какво дело може да върши Бог на небето в момента сред човечеството; те изцяло отдават сърцата си на Бог на земята и поставят цялото си същество пред Него. Те никога не обръщат внимание на собствената си безопасност, нито пък вдигат шум около нормалността и практичността на Бог в плът. Онези, които се подчиняват на Бог в плът, могат да бъдат усъвършенствани от Него. Онези, които вярват в Бог на небето, няма да спечелят нищо. Това е така, защото не Бог на небето, а Бог на земята е Този, Който дава обещания и благословения на хората. Хората не бива винаги да величаят Бог на небето, докато на Бог на земята гледат като на обикновен средностатистически човек; това е несправедливо. Бог на небето е велик и прекрасен, с чудесна мъдрост, но това изобщо не съществува; Бог на земята е съвсем посредствен и незначителен, а също така е и съвсем обикновен. Той не притежава необикновен ум и не извършва разтърсващи земята действия; Той просто работи и говори по съвсем нормален и практичен начин. Макар да не говори чрез гръмотевици и да не призовава вятъра и дъжда, Той наистина е въплъщение на Бог на небето и наистина е Бог, който живее сред хората. Хората не бива да възвеличават този, когото са в състояние да разберат и който отговаря на собствените им представи, като Бог, докато възприемат този, когото не могат да приемат и изобщо не могат да си представят, като нископоставен. Всичко това идва от бунтарството на хората; всичко това е източник на съпротивата на човечеството срещу Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които истински обичат Бог, са тези, които могат да се подчинят напълно на Неговата практичност“)

396. Ключът към послушанието към Бог е да оцениш новата светлина и да можеш да я приемеш и приложиш на практика. Само това е истинско послушание. Онези, които нямат волята да копнеят за Бог, не са способни съзнателно да Му се подчинят и могат само да Му се противопоставят в резултат на удовлетворението си от статуквото. Такъв човек не може да се подчини на Бог, защото е обладан от това, което е било преди. Нещата от миналото са дали на хората всякакви понятия и представи за Бог и те са се превърнали в образа на Бог в съзнанието им. Следователно това, в което те вярват, са техните собствени представи и стандартите на собственото им въображение. Ако сравняваш Бог, който върши действително дело днес, с Бог на твоето собствено въображение, то тогава вярата ти идва от Сатана и е опетнена от твоите собствени предпочитания — Бог не иска такава вяра. Независимо колко големи са постиженията им и независимо от тяхната отдаденост — дори да са посветили целия си живот на усилия за Неговото дело и да са се измъчили — Бог не одобрява хора с такава вяра. Той просто им дава малко благодат и им позволява да ѝ се насладят за известно време. Такива хора са неспособни да приложат истината на практика. Светият Дух не действа в тях и Бог ще пропъди всеки от тях на свой ред. Тези, които не се подчиняват на Бог във вярата си и имат грешни намерения, били те млади или стари, са тези, които се противопоставят и прекъсват, и такива хора безспорно ще бъдат пропъдени от Бог. Тези, които са без ни най-малко послушание към Бог, които просто признават Неговото име и имат някакво усещане за Божията доброта и прелест, но не вървят в крак със стъпките на Светия Дух и не се подчиняват на настоящото дело и думите на Светия Дух — такива хора живеят сред Божията благодат и няма да бъдат спечелени или усъвършенствани от Него. Бог прави хората съвършени чрез тяхното послушание, чрез това, че ядат, пият и се наслаждават на Божиите думи и чрез страданието и облагородяването в живота им. Само чрез такава вяра могат да се променят нагласите на хората и само тогава те могат да притежават истинското знание за Бог. Да не се задоволяваш с живот сред Божията благодат, активно да копнееш и да търсиш истината и да се стремиш да бъдеш спечелен от Бог — това означава съзнателно да се подчиняваш на Бог и точно това е вярата, която Той иска. Хората, които не правят нищо повече от това да се наслаждават на Божията благодат, не могат да бъдат направени съвършени или да бъдат променени, а покорството, благочестието, любовта и търпението им са повърхностни. Тези, които само се наслаждават на Божията благодат, не могат наистина да познаят Бог и дори когато Го познаят, знанието им е повърхностно и те казват неща като „Бог обича човека“ или „Бог е състрадателен към човека“. Това не олицетворява живота на човек и не показва, че хората наистина познават Бог. Ако, когато Божиите думи ги облагородят или когато Неговите изпитания ги връхлетят, хората не са в състояние да се подчинят на Бог — ако вместо това се усъмнят и паднат — то тогава те не са ни най-малко покорни. В тях има много правила и ограничения относно вярата в Бог, стари преживявания, които са в резултат на много години вяра, или различни правила, основани на Библията. Могат ли такива хора да се подчинят на Бог? Тези хора са пълни с човешки неща — как биха могли да се подчинят на Бог? Тяхното „послушание“ е според личните им предпочитания — Бог би ли искал подобно послушание? Това не е послушание към Бог, а придържане към правила; това е тяхното собствено удовлетворение и успокоение. Ако твърдиш, че това е послушание към Бог, не богохулстваш ли срещу Него?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Във вярата си в Бог трябва да се подчиняваш на Бог“)

397. Всички онези, които не се стремят към послушание към Бог във вярата си, Му се противопоставят. Бог иска хората да търсят истината, да жадуват за Неговите думи, да ядат и пият Неговите думи и да ги прилагат на практика, за да могат да постигнат послушание към Бог. Ако това са истинските ти намерения, тогава Бог със сигурност ще те издигне и със сигурност ще бъде милостив към теб. Това е несъмнено и непроменимо. Ако намерението ти не е да се подчиняваш на Бог и имаш други цели, тогава всичко, което казваш и правиш — твоите молитви към Бог и дори всяко твое действие — ще бъде противопоставяне срещу Него. Може да си любезен и вежлив, всяко твое действие и израз може да изглеждат правилни и може да изглежда, че си покорен, но когато става въпрос за твоите намерения и твоите възгледи относно вярата в Бог, всичко, което правиш, е в противовес на Бог; всичко, което правиш, е зло. Хората, които изглеждат послушни като овце, но в чиито сърца се таят зли намерения, са вълци в овчи кожи. Те директно обиждат Бог и Бог няма да пощади нито един от тях. Светият Дух ще разкрие всеки един от тях и ще покаже на всички, че онези, които са лицемери, със сигурност ще бъдат презрени и отхвърлени от Светия Дух. Не се тревожи: Бог ще си разчисти сметките и ще се справи с всеки един от тях на свой ред.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Във вярата си в Бог трябва да се подчиняваш на Бог“)

398. Ключов критерий, за да се прецени дали хората могат да се подчиняват на Бог, е дали имат някакви екстравагантни желания или скрити мотиви към Него. Ако хората винаги поставят изисквания на Бог, това доказва, че не са Му покорни. Каквото и да ти се случи, ако не го приемеш от Бог и не търсиш истината, ако все спориш в своя защита и винаги смяташ, че само ти си прав, и ако дори си способен да се съмняваш, че Бог е истината и праведността, тогава ще имаш проблеми. Такива хора са най-надменни и непокорни на Бог. Хората, които все изискват от Бог, не могат да Му се подчиняват истински. Ако поставяш изисквания на Бог, това доказва, че се опитваш да сключиш сделка с Бог, че избираш собствената си воля и действаш според нея. Така предаваш Бог и ти липсва покорство. Да поставяш изисквания на Бог е само по себе си лишено от смисъл; ако наистина вярваш, че Той е Бог, тогава няма да дръзваш да Му поставяш изисквания, нито ще се чувстваш в правото си да Му отправяш такива, независимо дали ги смяташ за разумни или не. Ако имаш истинска вяра в Бог и вярваш, че Той е Бог, тогава ще се покланяш и подчиняваш само на Него, няма друга възможност. Днес хората не само правят своя избор, но дори молят Бог да действа според собствената им воля. Те не само не избират да се подчиняват на Бог, но дори искат от него да им се подчинява. Нима това не е лишено от всякакъв разум? Следователно, ако в човека няма истинска и солидна вяра, той никога не може да получи Божието одобрение. Когато хората са способни да предявяват по-малко изисквания към Бог, те имат повече истинска вяра и покорство, а чувството им за разум е сравнително нормално. Често се случва така, че колкото по-склонни са да спорят хората и колкото повече оправдания имат, толкова е по-трудно да се управляват. Не само че имат много изисквания, но ако им подадеш пръст, ще ти отхапят ръката. Когато са удовлетворени в едно отношение, те ще предявят изисквания за друго. Трябва да бъдат удовлетворени във всяко отношение, а ако не са, започват да се оплакват, отписват нещата като безнадеждни и действат безразсъдно. След това се чувстват задължени и разкаяни, плачат с горчиви сълзи и искат да умрат. Каква е ползата от това? Нима не са неразумни и безмилостно злонамерени? Тази поредица от проблеми трябва да се разреши из основи. Ако имате покварен нрав, но не го поправите, ако чакате, докато изпаднете в беда или си навлечете бедствие, за да намерите решение, как можете да компенсирате тази загуба? Нима това не е след дъжд качулка? Ето защо, за да разрешите напълно проблема с покварения си нрав, трябва да търсите истината, за да го оправите, щом възникне. Трябва да решите проблема с покварения си нрав още в зародиш, за да сте сигурни, че няма да направите нищо лошо, и да предотвратите бъдещи проблеми. Ако поквареният нрав се вкорени и се превърне в мисли или възгледи на човека, той ще може да го кара да върши злодеяния. Следователно самоанализирането и себепознанието са свързани най-вече с откриването на покварения нрав на човека и търсенето на истината, за да се разреши бързо. Трябва да знаете какви неща са ви присъщи, какво харесвате, към какво се стремите и какво искате да получите. Трябва да анализирате тези неща според Божиите слова, за да разберете дали те са в съответствие с Божията воля и в какво отношение са погрешни. След като разберете тези неща, трябва да разрешите проблема с вашия анормален разум, т.е. проблема с вашата неразумна и безмилостна склонност към създаване на неприятности. Проблемът не е само в покварения ви нрав, а засяга и липсата ви на разум. Хората, които се увличат от личния си интерес, не притежават нормален разум, особено когато са засегнати техните интереси. Това е психологически проблем, който е и ахилесовата пета на хората. Някои хора смятат, че притежават определени качества и дарби, и все искат да са водачи и да се открояват, затова молят Бог да ги оползотвори. Ако Бог не ги оползотвори, те казват: „Как може Бог да не е благосклонен към мен? Боже, ако ме оползотвориш, за да направя нещо важно, обещавам, че ще отдам всичко на Теб!“. Правилно ли е такова намерение? Хубаво е да се отдава всичко на Бог, но зад желанието им да отдадат всичко на Бог има подбуди. Това, което обичат, е статусът и именно върху него се съсредоточават. Само когато хората са способни на истинско покорство, да следват Бог с цялото си сърце, независимо дали Той ги оползотворява, или не, и да отдадат всичко на Бог, независимо дали имат статус, или не, само тогава може да се смята, че притежават разум и са покорни на Бог.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Хората изискват твърде много от Бог“)

399. Когато се сблъскваш с проблеми в реалния живот, как трябва да познаваш и разбираш Божията власт и Неговото върховенство? Когато се сблъскаш с тези проблеми, но не знаеш как да ги разбереш, решиш и преживееш, какво трябва да е твоето отношение, за да демонстрираш намерението си да се подчиниш, желанието си да се подчиниш и факта на твоето подчинение пред върховенството и подредбите на Бог? Преди всичко трябва да се научиш да чакаш. След това трябва да се научиш да търсиш и след това — да се подчиняваш. „Да чакаш“ означава да очакваш Божието време, да очакваш хората, събитията и предметите, които Той е подготвил за теб, да чакаш волята Му постепенно да ти се разкрие. „Да търсиш“ означава да наблюдаваш и да разбираш дълбокия замисъл на Бог за теб чрез хората, събитията и предметите, които Той е подредил за теб, да разбереш истината чрез тях, да разбереш какво точно трябва да изпълнят хората и към какъв път да се придържат, да разбереш какви резултати възнамерява да постигне Бог в хората и какви постижения възнамерява да осъществи в тях. „Да се подчиниш“, разбира се, означава да приемеш хората, събитията и предметите, подредени от Бог, да приемеш Неговото върховенство и чрез него да опознаеш начина, по който Създателят диктува съдбата на човека, по който дава на човека Своя живот, по който вгражда истината в човека. Всички неща, подчинени на Божиите подредби и Божието върховенство, следват природните закони и ако си решен да позволиш на Бог да подрежда и диктува всичко вместо теб, трябва да се научиш да чакаш, да търсиш и да се подчиняваш. Това е отношението, което трябва да усвои всеки, който желае да се подчини на Божията власт, това е основополагащото качество, което трябва да притежава всеки човек, който желае да приеме върховенството и подредбите на Бог. За да имаш такова отношение, за да имаш това качество, трябва да работиш по-усилено. Само така можеш да навлезеш в истинската действителност.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

400. Когато Ной направи това, което Бог му нареди, той не знаеше какви бяха Божиите намерения. Той не знаеше какво иска да постигне Бог. Бог само му беше дал заповед и му беше наредил да направи нещо и без много обяснения Ной се захвана и го направи. Той не се опита да разбере Божиите намерения тайно, не се противопостави на Бог и не прояви неискреност. Той просто отиде и го направи с чисто и скромно сърце. Той вършеше всичко, което Бог му заръча, а послушанието и вслушването в Божието слово заздравиха основата на вярата му в това, което правеше. Ето с такава прямота и простота се справяше с повереното му от Бог. Неговата същина — същината на действията му — беше подчинение, без да се съмнява, без да се съпротивлява и освен това без да мисли за личните си интереси или за това какво ще спечели и какво ще загуби. Освен това, когато Бог каза, че ще унищожи света с потоп, Ной не попита кога, нито попита какво ще се случи и със сигурност не попита Бог как ще унищожи света. Той просто направи това, което Бог му нареди. Както Бог поиска да се направи и с каквото поиска да се направи, Ной го изпълни точно така, както Бог поиска, и също така започна да действа незабавно. Той действаше според Божиите напътствия с нагласата да удовлетвори Бог. Дали го е направил, за да си помогне да избегне катастрофата? Не. Дали попита Бог колко време ще мине, преди светът да бъде унищожен? Не попита. Дали попита Бог и дали знаеше колко време ще отнеме да построи ковчега? Той не знаеше и това. Той просто се подчиняваше, слушаше и действаше както подобава.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

401. Вярвайки в Бог, Петър се стремеше всякак да Го удовлетвори и всякога да се подчинява на повелите Му. Той приемаше осъждане и порицания, облагородяване, изпитания и лишения, без изобщо да се оплаква и нищо не бе в състояние да промени боголюбивото му сърце. А не беше ли това съвършената любов към Бог? Не беше ли това изпълнение на дълга на Божие създание? Било то при порицание, осъждане или изпитания, ти винаги си в състояние да постигнеш послушание до смъртта си и точно това трябва да бъде постигнато от Божието създание, в това се изразява чистотата на любовта към Бог. Успее ли човек да постигне това, той се утвърждава като Божие създание, а нищо не удовлетворява по-добре желанието на Създателя. Представи си, че можеш да работиш за Бог, но не Му се подчиняваш и не си в състояние да Го обикнеш истински. В такъв случай не само няма да си изпълнил дълга си на Божие създание, но при това ще бъдеш заклеймен от Него, задето не притежаваш истината, не успяваш да Му се подчиниш и проявяваш непокорство. Интересува те само, че работиш за Бог, но не полагаш усилия да практикуваш истината или да опознаеш себе си. Не разбираш и не познаваш Създателя, не Му се подчиняваш и не Го обичаш. Неподчинението пред Бог е част от същността ти, а Създателят не обича такива хора.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек“)

402. Решителното свидетелство за Бог е свързано преди всичко с това дали имаш разбиране за практическия Бог и дали си в състояние да се покориш пред този човек, който е не само обикновен, но и нормален, и да се покориш дори до смърт. Ако чрез това покорство наистина свидетелстваш за Бог, това означава, че си бил придобит от Бог. Ако можеш да се покориш до смърт и пред Него да не се оплакваш, да не даваш оценки, да не клеветиш, да нямаш никакви представи и да нямаш никакви скрити мотиви, то по този начин Бог ще придобие слава. Да се покориш пред обикновен човек, на когото хората гледат с пренебрежение, и да можеш да се покориш до смърт, без да имаш никакви представи — това е истинско свидетелство. Реалността, в която Бог изисква от хората да навлязат, се състои в това да си в състояние да се подчиниш на Неговите думи, да ги приложиш на практика, да се поклониш пред практическия Бог и да познаеш собствената си поквара, да отвориш сърцето си пред Него и в крайна сметка да бъдеш спечелен от Него чрез тези Негови думи. Бог печели слава, когато тези слова те завоюват и те направят напълно покорен пред Него; чрез това Той посрамва Сатана и завършва делото Си. Когато нямаш никакви представи за практическата приложимост на въплътения Бог, т.е. когато си устоял твърдо в това изпитание, тогава си свидетелствал добре и за това. Ако дойде ден, в който ще имаш пълно разбиране за практическия Бог и ще можеш да се покориш до смърт, както направи Петър, тогава ще бъдеш придобит и усъвършенстван от Бог. Всичко, което Бог прави и което не е в съответствие с твоите представи, е изпитание за теб. Ако Божието дело беше в съответствие с твоите представи, то нямаше да изисква от теб да страдаш или да бъдеш облагороден. Именно защото Неговото дело е толкова практично и не съответства на твоите представи, то изисква от теб да се откажеш от тези представи. Ето защо то е изпитание за теб. Именно поради Божията практичност всички хора са всред изпитания; Неговото дело е практично, а не свръхестествено. Като разбираш напълно практичните Му думи и практичните Му слова без никакви представи и си способен да Го обичаш истински, докато делото Му става все по-практично, ти ще бъдеш спечелен от Него. Групата хора, които Бог ще спечели, са тези, които познават Бог, т.е. тези, които познават Неговата практичност. Освен това те са онези, които са способни да се подчинят на Божието практично дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които истински обичат Бог, са тези, които могат да се подчинят напълно на Неговата практичност“)

403. Преди човечеството да встъпи в покой, за всеки от човеците ще бъде отсъдена награда или наказание според това дали са търсили истината, дали познават Бог и дали могат да се подчинят на видимия Бог. Лишени от истина са онези, които — макар и да са служили на видимия Бог — не Го познават и не се подчиняват Нему. Такива хора са злосторници, а злосторниците несъмнено ще бъдат наказани. Наказанието ще бъде въздадено според естеството на порока им. Бог съществува, за да вярват в Него човеците, и е достоен за тяхното послушание. Онези, които вярват само в неопределения и невидим Бог, не вярват в Бог и не са в състояние да Му се подчинят. Не успеят ли да повярват във видимия Бог до приключването на завоевателното Му дело, продължат ли да са все тъй непокорни и опълчени на видимия, въплътен Бог, тези „неопределеници“ несъмнено ще подлежат на унищожение. Това важи и за някои сред вас — всички, признаващи на думи въплътения Бог, но неспособни да практикуват истината за подчинението на въплътения Бог, в крайна сметка ще бъдат пропъдени и унищожени. При това всеки, който на думи признава видимия Бог, яде и пие изречената от Него истина, но същевременно се стреми към неопределения и невидим Бог, със сигурност ще бъде унищожен. Никой от тези хора няма да оцелее до времето за покой, следващо завършека на Божието дело. Нито един наподобяващ описаните хора няма да встъпи във времето за покой. Демонични са хората, които не практикуват истината; съпротивата срещу Бог и неподчинението Нему са част от същността им; те нямат ни най-малко намерение всецяло да Му се покорят. Всички те ще бъдат унищожени до един.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)