404. Като членове на човечеството и благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да отдадем умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, тъй като цялото ни битие идва от Бог и съществува благодарение на Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са посветени на Божието поръчение и на справедливата кауза на човечеството, тогава душите ни ще се чувстват засрамени пред онези, които станаха мъченици за Божието поръчение, и още по-засрамени пред Бог, който ни предоставя всичко.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество)

405. Как трябва да се отнасяш към Божиите поръчения е изключително важно. Това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог ти е поверил, тогава не заслужаваш да живееш в Неговото присъствие и трябва да приемеш наказанието си. Напълно естествено и обосновано е човекът да изпълнява поръченията, които Бог му поверява. Това е върховна отговорност на човека и е също толкова важна, колкото и самият му живот. Ако се отнасяш лекомислено към Божиите поръчения, това е най-тежкото предателство спрямо Бог. Като правиш това, си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Човекът трябва да придобие цялостно и задълбочено разбиране за това как да се отнася към Божиите поръчения и най-малкото би трябвало да разбере: поверяването на поръчения от Бог на човека е Неговото въздигане на човека и един вид специална благодат, която Той проявява към човека, то е най-славното от нещата и всичко останало може да бъде изоставено — дори собственият живот — но Божиите поръчения трябва да бъдат изпълнени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

406. Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или се изправя пред неволи. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово изпратено от небесата призвание и той трябва да го изпълни, без да търси отплата и без условия или извинения. Само това може да се нарече изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до благословиите, на които човек се радва, когато е доведен до съвършенство след преживяване на съд. Изправянето пред неволи се отнася до наказанието, което човек получава, когато нравът му не се променя след преминаването през наказание и съд — тоест когато не е доведен до съвършенство. Но независимо дали получават благословии, или се изправят пред неволи, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човекът, човек, който се стреми към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си заради получаването на благословии и не бива да отказваш да изпълняваш дълга си поради страха от изправянето пред неволи. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши, и ако той не изпълнява дълга си, това е непокорство. Именно чрез процеса на изпълняване на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече изпълняваш дълга си, толкова повече истини ще бъдеш способен да придобиеш и толкова по-практичен ще става изказът ти. Онези, които само отбиват номера при изпълнението на дълга си и не търсят истината, ще бъдат отстранени накрая, защото такива хора не изпълняват дълга си в практикуването на истината и не практикуват истината в изпълнението на дълга си. Това са хората, които остават непроменени и ще се сблъскат с неволи. Проявите им не само че са нечисти, но и всичко, което излъчват, е зло.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)

407. Бог извършва делото Си, за да управлява и да спаси човечеството, затова Той, разбира се, има изисквания към хората. Тези изисквания са техен дълг. Очевидно е, че дългът на хората произтича от Божието дело и Неговите изисквания към човечеството. Какъвто и дълг да изпълнява човек, това е най-правилното нещо и най-красивото и най-справедливото нещо сред хората. Като сътворени същества хората трябва да изпълнят дълга си и само така могат да получат одобрението на Създателя. Сътворените същества живеят под господството на Създателя и приемат всичко, което е осигурено от Бог, и всичко, което идва от Него, така че трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Това е напълно естествено и обосновано и е повелено от Бог. Оттук се вижда, че за хората изпълнението на дълга на сътворено същество е по-справедливо, по-красиво и по-благородно от всичко останало, което правят, докато живеят в този човешки свят; нищо сред човечеството не е по-смислено или по-достойно и нищо не придава по-голям смисъл и стойност на живота на един сътворен човек от изпълнението на дълга му на сътворено същество. На земята само групата хора, които истински и искрено изпълняват дълга си на сътворени същества, са онези, които се покоряват на Създателя. Хората в тази група не следват светските тенденции; те се покоряват на водачеството и напътствията на Бог, слушат само словата на Създателя, приемат истините, изразени от Него, и живеят според словата Му. Това е най-истинското, най-гръмкото и най-доброто свидетелство за вяра в Бог. Това, че едно сътворено същество е способно да изпълнява дълга си на сътворено същество, да удовлетвори Създателя, е най-хубавото нещо сред човечеството и трябва да се разпространява сред хората като приказка, която да бъде възхвалявана. Всичко, което Създателят поверява на сътворените същества, трябва да се приема от тях безусловно; за човечеството това е въпрос на щастие и чест, а за всички, които изпълняват дълга на сътворени същества, няма нищо по-хубаво и по-достойно да бъде запомнено — то е нещо положително. А що се отнася до това как Създателят се отнася към онези, които могат да изпълняват дълга си на сътворени същества, и какво им обещава, това е работа на Създателя; това не е работа на сътвореното човечество. Казано по-просто и ясно, това зависи от Бог и хората нямат право да се месят. Ще получиш всичко, което Бог ти даде, а ако Той не ти даде нищо, тогава нищо не можеш да кажеш по въпроса. Когато едно сътворено същество приеме Божието поръчение и сътрудничи на Създателя, като изпълнява своя дълг и прави всичко възможно, това не е сделка или търговия; хората не бива да се опитват да търгуват изразяването на свои нагласи или действия и поведение за каквито и да е обещания или благословии от Бог. Когато Създателят ви повери тази работа, правилно и уместно е вие, като сътворени същества, да приемете този дълг и тези поръчения. Има ли някаква сделка тук? (Не.) От страна на Създателя, Той е готов да повери на всеки от вас дълга, който човек трябва да изпълни; а от страна на сътвореното човечество, хората трябва с радост да приемат този дълг като свое житейско задължение и като ценност, която трябва да изживеят в този живот. Тук няма сделка, това не е равностойна размяна, а още по-малко включва някаква награда или други твърдения, които хората си представят. Това в никакъв случай не е търговия; не става дума за размяна на цената, която хората плащат, или на усърдната работа, която вършат, когато изпълняват дълга си, срещу нещо друго. Бог никога не е казвал това и хората не бива да го разбират по този начин. Създателят дава на човечеството поръчения, а сътворените същества, след като са приели от Създателя поръченията, които Бог им дава, се заемат да изпълнят своя дълг. По този въпрос, в този процес няма никаква сделка; това е доста просто и правилно нещо. Точно както е при родителите, които, след като децата им се родят, ги отглеждат без да поставят условия и без да се оплакват. Що се отнася до това дали децата ще имат синовно отношение към родителите си, когато пораснат, родителите им не са поставяли такива изисквания от деня на раждането им. Няма нито един родител, който, след като му се роди дете, да каже: „Отглеждам го само за да ми служи и да ме уважава в бъдеще. Ако няма да ме уважава, ще го удуша още сега“. Няма нито един такъв родител. Така че, ако съдим по начина, по който родителите отглеждат децата си, това е задължение и отговорност, нали? (Да.) Родителите ще продължат да отглеждат децата си, независимо дали те имат синовно отношение, или не, и, независимо от трудностите, ще ги отглеждат, докато станат възрастни, и ще се надяват да са добре. В отговорността и задължението, които родителите имат към децата си, няма никакви условия или сделки. Онези, които имат съответното преживяване, би трябвало да могат да разберат това. Повечето родители нямат изисквани нива за това дали децата им имат синовно отношение. Ако децата им имат синовно отношение към тях, те ще бъдат малко по-весели и ще бъдат малко по-щастливи на старини. Ако децата им нямат синовно отношение, те просто ще се примирят. Така мислят повечето родители, които са сравнително непредубедени. Като цяло, независимо дали става въпрос за родители, които отглеждат децата си, или за деца, които подкрепят родителите си, това е въпрос на изпълняване на отговорност, на изпълняване на задължение и влиза в рамките на ролята, която се очаква даден човек да изпълнява. Разбира се, всичко това са незначителни неща в сравнение с изпълнението на дълга на сътвореното същество, но сред нещата в човешкия свят те са едни от по-красивите и по-справедливите. Излишно е да се казва, че това важи в още по-голяма степен за изпълнението на дълга на едно сътворено същество. Като сътворено същество, когато човек дойде пред Създателя, той трябва да изпълни своя дълг. Това е нещо напълно уместно и това е отговорността, която човекът трябва да изпълни. Въз основа на това, че сътворените същества изпълняват своя дълг, Създателят извърши още по-голямо дело сред човечеството, Той осъществи по-нататъшната стъпка от делото Си върху човека. А какво е това дело? Той снабдява човечеството с истината, като му позволява да я придобие от Бог, докато изпълнява дълга си, и така да се отърве от покварения си нрав и да бъде пречистено, да удовлетвори Божиите намерения и да тръгне по правилния път на живота, а накрая да бъде способно да се бои от Бог и да отбягва злото, да постигне пълно спасение и повече да не бъде подлагано на страдания от Сатана. Това е крайният резултат, който Бог възнамерява да постигне с това, че кара човечеството да изпълнява своя дълг. Следователно, в процеса на изпълнение на твоя дълг Бог не просто те кара да видиш ясно едно нещо и да разбереш малко истина, нито те оставя просто да се наслаждаваш на благодатта и благословиите, които получаваш, изпълнявайки дълга си като сътворено същество. По-скоро Той ти позволява да бъдеш пречистен и спасен и накрая да заживееш в светлината от лика на Създателя.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Девета точка (седма част))

408. Когато човек приема Божието поръчение, Бог има стандарт, според който преценява дали действията на този човек са добри, или лоши, дали човекът има покорство, дали е удовлетворил Божиите намерения и дали делата и поведението му отговарят на критериите. Онова, което Бог оценява, е сърцето на човека, а не външните му действия. Не е вярно, че Бог трябва да благослови някого, стига човекът да върши нещо, независимо от начина, по който го прави. Това е погрешно разбиране на хората за Бог. Бог не само гледа крайния резултат; напротив, Той силно набляга върху това какво е сърцето на човека и какво е отношението му по време на развитието на нещата, гледа и дали в сърцето му има покорство, внимание и готовност да удовлетвори Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I)

409. Независимо какъв дълг изпълнявате, трябва да търсите истините принципи, да разбирате Божиите намерения, да знаете какви са Неговите изисквания по отношение на въпросния дълг и да разбирате какви резултати трябва да постигнете при изпълнението на този дълг. Само по този начин ще успеете да действате с принципи. Когато изпълнявате дълга си, не бива по никакъв начин да се ръководите от личните си предпочитания, да правите каквото искате, каквото би ви направило щастливи и би ви представило в добра светлина. Това е да постъпвате според собствената воля. Ако разчиташ на личните си предпочитания при изпълнението на твоя дълг, но все още вярваш, че това е, което Бог изисква, и че това е, което ще донесе радост на Бог, като налагаш личните си предпочитания на Бог — като практикуваш личните си предпочитания, сякаш са истината, и ги спазваш, сякаш са истините принципи — това не е ли грешка? Това не е изпълнение на твоя дълг и изпълнението на дълга ти по този начин няма да бъде запомнено от Бог. Някои хора не разбират истината и не знаят какво означава да изпълнят дълга си. Те чувстват, че са положили усилия и са вложили сърцето си в това, опълчили са се на плътта си и са страдали, но тогава защо никога не могат да изпълняват дълга си по начин, който е съгласно критериите? Защо Бог винаги е недоволен? Къде сгрешиха тези хора? Сгрешиха в това, че не търсеха истините принципи и не действаха според Божиите изисквания, а вместо това действаха напълно в съответствие със собствените си идеи — това е причината. Отнасяха се към собствените си желания, предпочитания и егоистични мотиви като към принципи и критерии, като използваха тези неща вместо Божиите изисквания. Считаха за истина това, което според тях беше правилно, добро и красиво; това е сериозна грешка. Всъщност въпреки че хората понякога може да мислят, че нещо е правилно и че е в съответствие с истината, това не означава непременно, че то е в съответствие с Божиите намерения. Колкото повече хората смятат, че нещо е правилно, толкова по-предпазливи трябва да бъдат и толкова повече трябва да търсят истината, за да видят дали то отговаря на Божиите изисквания. Ако то е в разрез с Неговите изисквания и Неговите думи, значи е неприемливо, дори да смяташ, че е правилно, то просто е човешка мисъл и няма да съответства на истината, независимо за колко правилно го мислиш. Дали нещо е правилно или грешно трябва да се определя според Божиите слова. Независимо че смяташ нещо за много правилно, ако в основата му не лежат Божиите слова, то е погрешно и трябва да го отхвърлиш. Приемливо е само когато е съгласно истината и само чрез поддържане на истините принципи по този начин можете да изпълнявате дълга си съгласно критериите. Какво е дълг тогава? Той е поръчение, възложено на хората от Бог, това е част от делото на Божия дом и е отговорност и задължение, което трябва да поеме всеки един от Божиите избраници. Твоя кариера ли е дългът? Твой личен семеен въпрос ли е? Справедливо ли е да се каже, че след като ти е поверен дългът, той става твоя лична работа? Изобщо не е така. И така, как трябва да изпълняваш дълга си? Трябва да действаш в съответствие с Божиите слова, изисквания и критерии, като основаваш поведението си на истините принципи, а не на човешки субективни желания. Някои хора казват: „След като ми е даден даден дълг, той не попада ли в обхвата на моята отговорност? Това, което попада в обхвата на моята отговорност, не е ли моя работа? Ако се справям с дълга си, както го правя в личната си работа, не значи ли, че ще го изпълнявам както трябва? Ще го изпълня ли добре, ако не се отнасям към него като към лична работа?“. Тези думи правилни ли са или са грешни? Грешни са; не са в съответствие с истината. Дългът не е твоя лична работа, той е Божия работа и е част от Божието дело. Ти трябва да правиш каквото Бог иска и да изпълняваш дълга си с богопокорно сърце. Само по този начин изпълнението на дълга ти може да бъде съгласно критериите. Ако винаги изпълняваш дълга си според собствените си представи и фантазии и според собствените си желания, тогава изпълнението на дълга ти никога няма да отговаря на критериите. Само че да изпълняваш дълга си само както ти се иска не е изпълнение на дълга, защото това, което правиш, не влиза в обхвата на Божието управление, не е делото на Божия дом. Вместо това ти се занимаваш с лични дела, изпълняваш собствените си задачи — и затова Бог не го запомня.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре)

410. Някои хора, с какъвто и проблем да се сблъскат, когато изпълняват дълга си, не търсят истината и винаги действат според собствените си представи, фантазии, мисли и желания. От началото до края те задоволяват собствените си желания и действат под контрола на покварения си нрав. Може наглед винаги да са изпълнявали дълга си, но тъй като никога не са приемали истината и не са успявали да вършат нещата съгласно истините принципи, в крайна сметка те не придобиват истината и живота и съвсем заслужено стават обслужващи. На какво разчитат тези хора, когато изпълняват дълга си? Те не се уповават нито на истината, нито на Бог. Тази частица истина, която разбират, не се е възцарила в сърцата им; разчитат на собствените си дарби и таланти, на каквито и да било знания, които са придобили, както и на собствената си сила на волята или добри намерения, за да изпълняват дълга си. А при това положение ще бъдат ли способни да изпълняват дълга си по начин, който е съгласно критериите? Когато хората разчитат на своите представи, фантазии, познание и учене, за да изпълняват дълга си, въпреки че външно изпълняват дълга си и не изглежда да са извършили някакво зло, те не са приложили истината на практика. В такъв случай всичко, което са направили, истинско покорство пред Бог ли е? Може ли да удовлетвори Бог? Има и друг проблем, който не може да бъде пренебрегнат: по време на процеса на изпълнение на дълга ти, ако твоите представи, фантазии и твоята собствена воля никога не се променят, това доказва, че никога не си приел истината и в такъв случай всичко, което правиш, е да действаш според собствената си воля, а не да действаш в съответствие с истините принципи. Тогава какъв ще е крайният резултат? Няма да имаш навлизане в живота, ще станеш обслужващ, като по този начин бъдат осъществени словата на Господ Исус: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Бог нарича злодеи тези хора, които полагат усилия и които служат? Има едно нещо, за което можем да сме сигурни, и то е, че какъвто и дълг или работа да извършват тези хора, техните мотивации, подбуди, намерения и мисли произтичат изцяло от собствените им желания и са изцяло заради собствените им интереси и перспективи, и също заради това да предпазят репутацията и статуса си и да удовлетворят суетата си. Всичките им съображения и сметки са съсредоточени около тези неща, в сърцата им няма истина и те нямат богобоязливи и богопокорни сърца. Това е коренът на проблема. Днес по какъв начин е важно да подходите към стремежа си? Във всичко трябва да търсите истината и да изпълнявате правилно дълга си според намеренията на Бог и според това, което Бог иска. Ако го правите, ще получите Божието одобрение. И така, какво по-конкретно включва изпълнението на вашия дълг според това, което Бог иска? Във всичко, което правите, трябва да се научите да се молите на Бог, трябва да премисляте какви намерения имате, какви мисли имате и дали тези намерения и мисли са в съответствие с истината; ако не са, те трябва да бъдат изоставени, след което трябва да действате в съответствие с истините принципи и да приемете Божията внимателна проверка. Това ще гарантира, че прилагате истината на практика. Ако сте напълно наясно, че намеренията и целите зад думите и действията ви нарушават истината и не са в съгласие с Божиите намерения, но въпреки това не се молите на Бог, не се самоанализирате и не търсите истината, за да ги преодолеете, тогава това е опасно и е лесно да извършите зло и да правите неща, които се съпротивляват на Бог. Ако извършите зло един-два пъти и се покаете, тогава все още имате надежда за спасение. Ако продължавате да вършите зло и в този момент все още не разбирате, че трябва да се покаете, тогава сте в беда: Бог ще ви захвърли настрана или ще се откаже от вас, което означава, че сте изложени на риск да бъдете отстранени; хората, които извършват всякакви злодеяния, със сигурност ще бъдат наказани и отстранени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

411. Всеки дълг, който изпълняваш, е свързан с навлизане в живота. Независимо дали дългът ти е по-скоро редовен или непостоянен, скучен или интересен, винаги трябва да постигаш навлизане в живота. Дългът, който някои хора изпълняват, е доста монотонен; те правят едно и също всеки ден. При изпълнението му обаче състоянията, които тези хора разкриват, не са толкова еднородни. Понякога, когато са в добро настроение, хората са малко по-усърдни и вършат по-добре работата си. Друг път, поради някакво неизвестно влияние, техният сатанински покварен нрав подклажда у тях смущения, като ги кара да имат неуместни възгледи; те изпадат в лоши състояния и лоши настроения и в крайна сметка изпълняват дълга си по нехаен начин. Вътрешните състояния на хората ще се променят според тяхната среда, но независимо как се променят, ако някой разбира истината, той може да действа според принципите. Грешно е да вършиш нещата въз основа на настроението си; това означава да вършиш нещата въз основа на предпочитанията си. Когато си в добро настроение, можеш да вложиш малко сърце в това, което правиш, а когато си в лошо настроение, не влагаш сърцето си в това, което правиш, и действаш нехайно — това принципен начин на вършене на нещата ли е? Това ще ти позволи ли да изпълниш дълга си по начин, който е съгласно критериите? Независимо от настроението си, хората трябва да знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината; само така те могат да избегнат възпирането и разколебаването от своите настроения. Когато изпълняваш дълга си, винаги трябва да изследваш дали постъпваш според принципите, дали изпълнението на дълга ти отговаря на критериите, дали не го изпълняваш нехайно, дали не си бил хлъзгав и не така усърден и дали има някакви проблеми с отношението и начина ти на мислене. След като се самоанализираш и тези неща ти станат ясни, ще ти бъде по-лесно да изпълниш дълга си правилно. Независимо с какво се сблъскваш, докато изпълняваш дълга си — с негативизъм и слабост или с лошо настроение, след като са те кастрили — трябва да се отнасяш към това правилно, както и да търсиш истината и да разбираш Божиите намерения. Като правиш тези неща, ще имаш път на практикуване. Ако искаш да се справиш добре с изпълнението на дълга си, не бива да се влияеш от настроението си. Колкото и негативен или слаб да се чувстваш, трябва да практикуваш истината, да изпълняваш добре задълженията и отговорностите си и да се придържаш към принципите във всичко, което правиш. Ако го правиш, не само другите хора ще те одобряват, но и Бог ще те харесва. Тогава ти ще бъдеш човек, който е отговорен, който може да поема отговорност, който е истински добър и който наистина изпълнява дълга си съгласно критериите, и напълно ще изживееш подобието на истински човек. Такива хора са пречистени и постигат истинска промяна, когато изпълняват дълга си, и за тях може да се каже, че са честни хора в Божиите очи. Само честните хора могат да са постоянни в практикуването на истината, така че да постигнат принципно действане и да могат да изпълняват дълга си съгласно критериите. Хората, които действат принципно, изпълняват дълга си педантично, когато са в добро настроение; те не работят нехайно, не са безочливи и не се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят високо. Когато са в лошо настроение, те могат да изпълняват ежедневния си дълг също толкова сериозно и отговорно и дори ако се натъкнат на нещо дразнещо, което ги притиска или предизвиква смущения, докато изпълняват дълга си, те все пак могат да смълчат сърцата си пред Бог и да се молят по следния начин: „Колкото и голям да е проблемът, с който се сблъсквам — дори небето да се срине — докато съм жив, трябва да изпълнявам добре дълга си. Всеки ден, в който живея, е ден, в който трябва да изпълнявам дълга си добре, за да съм достоен за този дълг, даден ми от Бог, както и за това дихание, което Той е вдъхнал в тялото ми. Колкото и трудности да изпитвам, ще ги загърбя, защото изпълнението на дълга ми правилно е от първостепенно значение!“. Онези, които не се влияят от никой човек, събитие, нещо или среда, които не са възпирани от никакви настроения или външни ситуации и които поставят на първо място своя дълг и поръченията, които Бог им е поверил — те са хората, които са предани на Бог и които истински Му се покоряват. Такива хора са постигнали навлизане в живота и са навлезли в истината реалност. Това е един от най-истинските и практични изрази на изживяването на истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

412. Независимо какво иска от теб Бог, трябва само да вложиш всичките си сили в него и се надявам, че в тези последни дни ще покажеш отдадеността си на Бог пред Него. Стига да можеш да виждаш удовлетворената усмивка на Бог, Който седи на престола Си, дори ако този момент е часът на твоята смърт, трябва да се смееш и да се усмихваш, докато затваряш очи. Докато си жив, трябва да изпълняваш последния си дълг към Бог. В миналото Петър бе разпънат на кръст с главата надолу заради Бог; но в тези последни дни ти трябва да удовлетвориш Бог и да изразходваш цялата си енергия заради Него. Какво може да направи за Бог едно сътворено същество? Затова трябва предварително да се предадеш на Бог, за да може Той да те устрои, както желае. Стига това да прави Бог щастлив и доволен, нека Той прави с теб, каквото пожелае. Какво право има човекът да се оплаква?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разбулването на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 41)

413. Днес това, което се изисква да постигнете, не е допълнително изискване, а дълг на човека и това, което трябва да се прави от всички хора. Ако дори не можете да изпълнявате дълга си или не можете да го изпълнявате добре, няма ли да си навлечете беди? Не си ли играете със смъртта? Как можете да очаквате, че все още имате бъдеще и перспективи? Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да принесе своята отдаденост и не бива да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, защо тогава човекът да не може да предложи своята отдаденост на Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълнява част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, защо тогава днес човекът не е способен да изпълнява добросъвестно някакъв дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

414. Дългът, който човек изпълнява, всъщност е изпълнение на всичко, което е изначално присъщо на човека и което е изначално по силите му. Тогава дългът му е изпълнен. Що се отнася до недостатъците в човешкото служение, чрез постепенното преживяване и преминаване през съд те постепенно намаляват. Те не пречат на изпълнението на дълга на човека и не го засягат. Онези, които, от страх, че в служението им може да има недостатъци, спират да служат, отстъпват или се оттеглят, са най-големите страхливци. Ако хората не са в състояние да изразят това, което трябва да изразят по време на служението, или не успяват да постигнат това, което могат да постигнат, а вместо това действат нехайно, тогава са загубили функцията, която се предполага, че имат сътворените същества. Такива хора са така наречените „посредствени“, безполезен боклук. Как може да наричаме такива хора „сътворени същества“ в истинския им смисъл? Не са ли те гнили неща, които са хубави отвън, но разложени отвътре? Ако един човек нарича себе си Бог, но не е способен да прояви божествеността Си, да извърши делото на Самия Бог или да представлява Бог, тогава той със сигурност не е Бог, защото няма Божията същина и в него не съществува онова, което на Бог е вродено да постигне. Ако човекът изгуби онова, което по своята същност е постижимо за него, той вече не се смята за човек и не е достоен да се яви пред Бог като сътворено същество и да Му служи, а още по-малко е достоен да получи Божията благодат или Бог да бди над него, да го закриля и да го доведе до съвършенство. Мнозина, които са загубили доверието на Бог, губят и Божията благодат. Те не само че не мразят своите злодеяния, но и нагло прокарват идеята, че Божият път е погрешен. Тези бунтовници дори отричат съществуването на Бог. Как може такъв бунтовник да има правото да се радва на Божията благодат? Хората, които не изпълняват дълга си, силно се бунтуват срещу Бог и са в голям дълг към Него, но въпреки това се обръщат и се карат на Бог за това, че греши. Как може такъв човек да е годен да бъде доведен до съвършенство? Не предвещава ли това тяхното отстраняване и наказание? Човекът, който не изпълнява дълга си пред Бог, вече е виновен за най-ужасното престъпление, за което дори смъртта е недостатъчно наказание. И все пак такъв човек има дързостта да спори с Бог и се опитва да си съперничи с Него. Какъв е смисълът да се усъвършенства такъв човек? Човекът, който не изпълнява дълга си, трябва да се чувства виновен, да се чувства задължен, да мрази своята слабост и безполезност, бунтарство и поквара, и дори нещо повече, той трябва да принесе всичко на Бог, дори живота си. Само тогава той ще бъде сътворено същество, което истински обича Бог, и само такъв човек е годен да се радва на Божиите благословии и обещания и да бъде доведен до съвършенство от Него. Какво да кажем за повечето от вас? Как се отнасяте с Бог, който живее сред вас? Как сте изпълнили дълга си към Него? Направили ли сте всичко по силите си, дори това да ви е струвало живота? Какво сте пожертвали? Не сте ли получили много от Мен? Можете ли да различите? Доколко сте Ми верни? Как сте Ми служили? А какво да кажа за всичко, което съм ви дал и направил за вас? Оценили ли сте всичко това? Оценили ли сте всичко това и сравнили ли сте го с малкото съзнание, което е във вас? За кого могат да бъдат достойни твоите думи и действия? Възможно ли е вашата жертва, толкова малка, да е достойна за всичко, което съм ви дал? С цялото си сърце и безрезервно съм ви отдаден, докато вие таите нечестиви намерения към Мен и сте безразлични към Мен. Това е дългът, който сте изпълнили, скромната функция, която сте изпълнявали, нали? Знаете ли, че сте се провалили напълно в задължението си на сътворено същество? Как можете да бъдете смятани за сътворени същества? Нима не осъзнавате ясно какво изразявате и преживявате? Не сте изпълнили дълга си, но търсите Божието снизхождение и щедра благодат. Такава благодат не е приготвена за недостойни и низки хора като вас. Тя е за онези, които не искат нищо и се жертват доброволно. Такива като вас, такива посредствени, изобщо не са достойни да се насладят на небесната благодат. Само трудности и безкрайно наказание ще съпътстват дните ви! Ако не можете да Ми бъдете отдадени, страданието ще бъде вашата съдба. Ако не можете да бъдете отговорни пред словата и делото Ми, вашата съдба ще бъде наказание. Всяка благодат, благословение и прекрасен живот в Царството няма да имат нищо общо с вас. Това е краят, който заслужавате, и последствие от собствените ви дела!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)