404. Като представители на човешката раса и благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да пожертваме умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, тъй като цялото ни съществувание идва от Бог и зависи от Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са за Божието поръчение и за праведната кауза на човечеството, то душите ни ще се чувстват недостойни за онези, които станаха мъченици в името на Божието поръчение, и още по-недостойни за Бог, който ни е осигурил всичко.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество“)

405. Начинът, по който се отнасяте към Божиите поръчения, е изключително важен и това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог е поверил на хората, тогава не си годен да живееш в Негово присъствие и трябва да бъдеш наказан. Напълно естествено и оправдано е, че хората трябва да изпълняват всички поръчения, които Бог им поверява. Това е най-висшето задължение на човека и е точно толкова важно, колкото и самият му живот. Ако не приемаш Божиите поръчения сериозно, тогава Го предаваш по най-ужасен начин. В това отношение ти си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият задълбочено разбиране за това как да се отнасят към повереното им от Бог и най-малкото трябва да разберат, че поръченията, които Той поверява на човечеството, са Божие възвисяване и специално благоволение от Бог и че те са най-славни неща. Всичко останало може да бъде изоставено. Дори ако човек трябва да пожертва собствения си живот, той пак трябва да изпълни Божието поръчение.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да опознаем човешката природа“)

406. Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той е благословен, или проклет. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово дадено от Бог задължение, което не бива да зависи от отплата, условия или причини. Само тогава става дума за изпълнение на дълга. „Благословия“ означава човек да бъде усъвършенстван и да се радва на Божиите благословии, след като е бил подложен на осъждане. „Проклятие“ означава характерът на човека да не се променя след наказание и съд, когато човек преживява наказание, а не усъвършенстване. Но независимо дали са благословени, или прокълнати, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, търсещ Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само заради благословиите и да отказваш да действаш от страх да не бъдеш прокълнат. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е негово задължение; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е бунт. Чрез процеса на изпълнение на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече изпълняваш дълга си, толкова повече истина ще откриеш и толкова по-реално ще се прояви тя в теб. Онези, които подхождат формално към дълга, които не търсят истината, ще бъдат пропъдени накрая, защото такива хора не изпълняват дълга си в практикуване на истината и не практикуват истината в изпълнение на дълга си. Такива хора няма да се променят и ще бъдат прокълнати. Проявите им са нечисти и всичко, което излъчват, е зло.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг“)

407. Бог извършва делото Си, за да управлява човечеството и за да го спаси. Разбира се, Бог има изисквания към хората и тези изисквания са техен дълг. Очевидно е, че дългът на хората произтича от Божието дело и Неговите изисквания към човечеството. Какъвто и дълг да изпълнява човек, това е най-правилното нещо, което би могъл да направи, най-красивото и най-праведното нещо сред хората. Като сътворени същества хората трябва да изпълняват дълга си, тъй като само така могат да получат одобрението на Създателя. Сътворените същества живеят под властта на Създателя и приемат всичко, което е осигурено от Бог, и всичко, което идва от Него, така че трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Това е напълно естествено и оправдано и е постановено от Бог. Оттук се вижда, че за хората изпълнението на дълга на сътворено същество е по-праведно, по-красиво и по-благородно от всичко останало, което правят, докато живеят на земята; нищо сред човечеството не е по-смислено или по-достойно и нищо не придава по-голям смисъл и стойност на живота на един сътворен човек от изпълнението на дълга му на сътворено същество. На земята само групата хора, които истински и искрено изпълняват дълга си на сътворени същества, са онези, които се подчиняват на Създателя. Хората в тази група не следват светските тенденции; те се подчиняват на ръководството и напътствията на Бог, слушат само словата на Създателя, приемат истините, изречени от Него, и живеят според словата Му. Това е най-истинското, най-убедителното и най-доброто свидетелство за вяра в Бог. Това, че едно сътворено същество е способно да изпълни дълга си на сътворено същество, да удовлетвори Създателя, е най-прекрасното нещо сред човечеството и трябва да се разпространява като радостно послание сред всички хора. Всичко, което Създателят поверява на сътворените същества, трябва да се приема от тях безусловно; за човечеството това е въпрос на щастие и преимущество, а за всички, които са способни да поемат дълга на сътворени същества, няма нищо по-прекрасно и по-достойно за възпоменание — то е нещо положително. А що се отнася до това как Създателят се отнася към онези, които изпълняват дълга си на сътворени същества, и какво им обещава, това е работа на Създателя; това не е работа на сътвореното човечество. Казано малко по-просто и ясно, това зависи от Бог и хората нямат право да се месят. Ще получиш всичко, което Бог ти даде, а ако Той не ти даде нищо, тогава нищо не можеш да кажеш по въпроса. Когато едно сътворено същество приеме Божието поръчение и съдейства на Създателя, като изпълнява своя дълг и прави всичко възможно, това не е сделка или търговия; хората не бива да се опитват да търгуват с изразяването на отношение, действията или поведението си, за да получат някакви обещания или благословии от Бог. Когато Създателят ви повери тази работа, правилно и уместно е вие, като сътворени същества, да приемете този дълг и това поръчение. Има ли някаква сделка тук? (Не.) От страна на Създателя, Той е готов да повери на всеки от вас дълга, който хората трябва да изпълняват; а от страна на сътвореното човечество, хората трябва с радост да приемат този дълг като свое житейско задължение и като ценност, която трябва да изживеят в този живот. Тук няма сделка, това не е равностойна размяна, а още по-малко включва някаква отплата или други условия, които хората си представят. Това в никакъв случай не е търговия; не става дума за размяна на цената, която хората плащат, или на труда, който полагат, когато изпълняват дълга си, срещу нещо друго. Бог никога не е казвал това и хората не бива да го разбират по този начин. Създателят дава на човечеството поръчение, а сътвореното същество, след като получи от Създателя поръчението, което Бог му дава, се заема да изпълни своя дълг. По този въпрос, в този процес няма никаква размяна; това е доста просто и правилно нещо. Точно както е при родителите, които, след като се роди детето им, го отглеждат без да поставят условия и без да се оплакват. Що се отнася до това дали детето ще има синовно отношение към родителите си, когато порасне, родителите му не са поставяли такива изисквания от деня на раждането му. Няма нито един родител, който, след като му се роди дете, да каже: „Отглеждам го само за да ми служи и да ме уважава в бъдеще. Ако няма да ме уважава, ще го удуша още сега“. Няма нито един такъв родител. Така че, ако съдим по начина, по който родителите отглеждат децата си, това е задължение и отговорност, нали? (Да.) Родителите ще продължават да отглеждат детето си, независимо дали то има синовно отношение, или не, и, независимо от трудностите, ще го отглеждат, докато стане възрастен, и ще се надяват то да е добре. В отговорността и задължението, които родителите имат към своето дете, няма нищо условно или делово. Онези, които имат опит като родители, могат да разберат това. Повечето родители нямат изисквания за това дали детето им има синовно отношение. Ако детето им има синовно отношение към тях, те ще бъдат малко по-весели, отколкото биха били иначе, и ще бъдат малко по-щастливи на старини. Ако детето им няма синовно отношение, те просто ще се примирят. Така мислят повечето родители, които са сравнително непредубедени. Като цяло, независимо дали става въпрос за родители, които отглеждат децата си, или за деца, които подкрепят родителите си, това е въпрос на отговорност и задължение и влиза в рамките на ролята, която се очаква даден човек да изпълнява. Разбира се, всичко това са дреболии в сравнение с изпълнението на дълга на сътвореното същество, но сред нещата в човешкия свят те са едни от най-красивите и най-праведните. Излишно е да се казва, че това важи в още по-голяма степен за изпълнението на дълга на едно сътворено същество. Като сътворено същество, когато човек се изправи пред Създателя, той трябва да изпълни своя дълг. Така е правилно да се постъпи и хората трябва да поемат тази отговорност. Въз основа на това, че сътворените същества изпълняват своя дълг, Създателят извърши още по-голямо дело сред човечеството. Той извърши още един етап от делото си върху хората. А какво е това дело? Той предоставя истината на хората, като им позволява да я получат от Него, докато изпълняват дълга си, и така да се отърсят от покварения си нрав и да се пречистят. Така те изпълняват Божията воля и тръгват по правилния път в живота, а накрая са способни да се боят от Бог и да отбягват злото, да постигнат пълно спасение и повече да не бъдат подлагани на страдания от Сатана. Това е крайният резултат, който Бог би искал човечеството да постигне, изпълнявайки своя дълг. Следователно, в процеса на изпълнение на твоя дълг Бог не просто те кара да видиш ясно едно нещо и да разбереш една малка истина, нито те оставя просто да се наслаждаваш на благодатта и благословиите, които получаваш, изпълнявайки дълга си като сътворено същество. По-скоро Той ти позволява да бъдеш пречистен и спасен и накрая да заживееш в светлината от лика на Създателя.

(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Девета точка (Седма част)“)

408. Когато човек приема това, което Бог му поверява, Бог има стандарт, според който преценява дали действията на този човек са добри, или лоши, дали човекът се е подчинил, дали е изпълнил Божията воля и дали това, което прави, отговаря на този стандарт. Бог се интересува от сърцето на човека, а не от действията, които показва. Не е вярно, че Бог трябва да благослови някого, стига човекът да върши нещо, независимо от начина, по който го прави. Това е погрешно разбиране на хората за Бог. Бог не гледа само крайния резултат на нещата, а набляга повече върху това какво е сърцето на човека и какво е отношението му по време на развитието на нещата, гледа и дали в сърцето му има послушание, внимание и желание да удовлетвори Бог.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

409. Независимо какъв дълг изпълнявате, трябва да търсите принципите на истината, да разбирате Божията воля, да знаете какви са Неговите изисквания по отношение на въпросния дълг и да разбирате какво трябва да постигнете чрез него. Само по този начин можете да се трудите според принципа. Когато изпълнявате дълга си, не бива по никакъв начин да се ръководите от личните си предпочитания, да правите каквото искате, каквото правите с удоволствие или каквото би ви представило в добра светлина. Това е да постъпваш според собствената воля. Ако се осланяш на личните си предпочитания при изпълнение на дълга си, а мислиш, че това е, което Бог изисква, и че това е, което ще направи Бог щастлив, и ако упорито налагаш личните си предпочитания на Бог или ги практикуваш сякаш те са истината, и ги възприемаш като принципи на истината, тогава това не е ли грешка? Това не е изпълнение на твоя дълг и изпълнението на дълга ти по този начин няма да бъде запомнено от Бог. Някои хора не разбират истината и не знаят какво означава да изпълняваш дълга си добре. Те чувстват, че са положили усилия и са вложили сърцето си в това, отрекли са се от плътта си и са страдали — защо тогава никога не могат да изпълнят дълга си задоволително? Защо Бог винаги е недоволен? Къде грешат тези хора? Грешката им е, че не търсят Божиите изисквания, а вместо това действат според собствените си идеи — това е причината. Те се отнасят към собствените си желания, предпочитания и егоистични мотиви като към истина и се отнасят към тях сякаш това е, което Бог обича, сякаш това са Неговите стандарти и изисквания. Те възприемат това, което смятат за правилно, добро и красиво, като истина — това е грешно. Всъщност въпреки че хората понякога може да мислят, че нещо е правилно и че е в съответствие с истината, това не означава непременно, че то е в съответствие с Божията воля. Колкото повече хората смятат, че нещо е правилно, толкова по-предпазливи трябва да бъдат и толкова повече трябва да търсят истината, за да видят дали това, което мислят, отговаря на Божиите изисквания. Ако то е в разрез с Неговите изисквания и Неговите думи, значи е неприемливо, дори да смяташ, че е правилно, то просто е човешка мисъл и няма да съответства на истината, независимо за колко правилно го мислиш. Дали нещо е правилно или грешно трябва да се определя според Божиите слова. Независимо, че смятате нещо за много правилно, ако в основата му не лежат Божиите слова, то е погрешно и трябва да го отхвърлите. Приемливо е само когато е в съответствие с истината и само чрез поддържане на принципите на истината по този начин можете да изпълнявате задълженията си според стандарта. Какво е дълг тогава? Той е поръчение, възложено на хората от Бог, това е част от делото на Божия дом и е отговорност и задължение, което трябва да поеме всеки един от Божиите избраници. Твоя кариера ли е дългът? Личен семеен въпрос ли е? Справедливо ли е да се каже, че след като ти е поверен дългът, той става твоя лична работа? Изобщо не е така. Тогава как трябва да изпълняваш дълга си? Като постъпваш според Божиите изисквания, слова и стандарти и като основаваш поведението си на принципите на истината, а не на човешки субективни желания. Някои хора казват: „Щом ми е възложен дълг, това не е ли моя лична работа? Моят дълг е моя отговорност и не е ли моя работа това, с което съм натоварен? Ако се справям с дълга си, както го правя в личната си работа, не значи ли, че ще го изпълнявам както трябва? Ще го изпълня ли добре, ако не се отнасям към него като към лична работа?“. Тези думи правилни ли са или са грешни? Те грешат; те са в разрез с истината. Дългът не е твоя лична работа, той е Божия работа, част от Божието дело, и ти трябва да правиш каквото Бог иска; само като изпълняваш дълга си със сърце, покорно на Бог, ще отговаряш на стандарта. Ако винаги изпълняваш дълга си според своите представи и възгледи и според наклонностите си, никога няма да отговаряш на стандарта. Само че да изпълняваш дълга си само както ти се иска не е изпълнение на дълга, защото това, което правиш, не влиза в обхвата на Божието управление, не е делото на Божия дом. Вместо това ти ръководиш своя собствена операция, изпълняваш собствените си задачи — и затова Бог не го запомня.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само като търси принципите на истината, човек може да изпълнява дълга си добре “)

410. Някои хора, какъвто и проблем да срещнат в изпълнението на дълга си, не търсят истината и винаги действат според собствените си мисли, представи, фантазии и желания. Те постоянно задоволяват собствените си егоистични желания, а поквареният им нрав винаги контролира действията им. Може наглед винаги да са изпълнявали дълга си, но тъй като никога не са приемали истината и не са били способни да вършат нещата съгласно истините принципи, в крайна сметка те не успяват да спечелят истината и живота и съвсем заслужено стават полагащи труд. На какво разчитат тези хора, когато изпълняват дълга си? Те не се уповават нито на истината, нито на Бог. Тази частица истина, която те разбират, не е взела връх в сърцата им. Те разчитат на собствените си дарби и таланти, на знанието, което са придобили, както и на собствената си воля или добри намерения, за да изпълняват този дълг. В такъв случай ще могат ли да изпълняват дълга си по приемлив начин? Когато хората разчитат на своята естественост, представи, фантазии, опит и обучение да изпълняват дълга си, дори и да изглежда, че изпълняват дълга си и не вършат зло, те не практикуват истината и не са направили нищо, което да удовлетвори Бог. Има и друг проблем, който не може да бъде пренебрегнат: ако по време на изпълнението на дълга ти твоите представи, фантазии и лични желания никога не се променят и никога не се заменят с истината, и ако твоите действия и постъпки никога не се извършват в съответствие с истините принципи, тогава какъв ще бъде крайният резултат? Няма да имаш навлизане в живота, като по този начин ще изпълниш думите на Господ Исус: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Бог нарича злодеи хората, които полагат усилия и труд? Има едно нещо, в което можем да сме сигурни, и то е, че какъвто и дълг или работа да извършват тези хора, техните мотивации, импулси, намерения и мисли произтичат изцяло от техните егоистични желания и имат за цел да защитят собствените им интереси и перспективи и да удовлетворят собствената им гордост, суета и статус. Всичко е съсредоточено около тези съображения и сметки, в сърцата им няма истина и те нямат сърце, което се страхува от Бог и Му се подчинява — това е коренът на проблема. Какво е важно да търсите днес? Във всичко трябва да търсите истината и да изпълнявате правилно дълга си според волята на Бог и според това, което Бог иска. Ако го правите, ще получите Божията похвала. И така, какво по-конкретно включва изпълнението на вашия дълг според това, което Бог иска? Във всичко, което правите, трябва да се научите да се молите на Бог, да размишлявате върху това какви намерения имате, какви мисли имате и дали тези намерения и мисли са в съответствие с истината. Ако не са, трябва да ги загърбите, след което да действате според истините принципи и да приемете Божието наблюдение. Това ще е гаранция, че прилагате истината на практика. Ако имате свои собствени намерения и цели и сте наясно, че те нарушават истината и са в противоречие с Божията воля, но пак не се молите на Бог и не търсите истината за решение, тогава това е опасно, защото лесно ще вършите зло и ще правите неща, които се противопоставят на Бог. Ако веднъж или два пъти извършите зло и се покаете, тогава все още имате надежда за спасение. Ако продължавате да вършите зло, тогава вие сте извършител на всякакви злини. Ако отново не можете да се покаете в този момент, тогава сте в беда: Бог ще ви захвърли на една страна или ще ви изостави, което означава, че сте изложени на риск да бъдете пропъдени. Хората, които извършват всякакви нечестиви дела, със сигурност ще бъдат наказани и пропъдени.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

411. Всеки дълг, който изпълнявате, е свързан с навлизане в живота. Независимо дали дългът ти е по-скоро редовен или непостоянен, скучен или интересен, винаги трябва да постигаш навлизане в живота. Задълженията, които някои хора изпълняват, са доста монотонни; те правят едно и също всеки ден. При изпълнението им обаче състоянията, които тези хора разкриват, не са толкова еднородни. Понякога, когато са в добро настроение, хората са малко по-усърдни и вършат по-добре работата си. Друг път, поради някакво неизвестно влияние, поквареният им сатанински нрав ги подтиква към пакости, което предизвиква у тях неправилни възгледи и лошо състояние и настроение, а това води до повърхностно изпълнение на задълженията им. Вътрешното състояние на хората постоянно се мени; то може да се променя навсякъде и по всяко време. Както и да се променя състоянието ви, винаги е погрешно да действате според настроението си. Да кажем, че се справяте малко по-добре, когато сте в добро настроение, и малко по-зле, когато сте в лошо настроение — това принципен начин на действие ли е? Това ще ви позволи ли да изпълните дълга си на приемливо ниво? Независимо от настроението си, хората трябва да знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината; само така те могат да се въздържат от това да бъдат контролирани и разколебавани от своите настроения. Когато изпълнявате дълга си, винаги трябва да проверявате дали постъпвате според принципите, дали изпълнението на дълга ви е на ниво, дали просто не го изпълнявате повърхностно, дали не сте се опитали да избягате от отговорностите си и дали има някакви проблеми с отношението и начина ви на мислене. След като се самоанализирате и тези неща ви станат ясни, ще ви бъде по-лесно да изпълните дълга си. Независимо с какво се сблъскваш, докато изпълняваш дълга си — с негативизъм и слабост или с лошо настроение, след като са се разправили с теб — трябва да се отнасяш към дълга си правилно, както и да търсиш истината и да разбираш Божията воля. Като правиш тези неща, ще имаш път за практикуване. Ако искате да се справите добре с изпълнението на дълга си, не трябва да се влияете от настроението си. Колкото и негативни или слаби да се чувствате, трябва да практикувате истината във всичко, което правите, с безусловна взискателност и като се придържате към принципите. Ако го правиш, не само другите хора ще те одобряват, но и Бог ще те харесва. Тогава ти ще бъдеш човек, който е отговорен и който носи бреме; ще бъдеш истински добър човек, който действително изпълнява дълга си на ниво и който напълно изживява подобие на истински човек. Такива хора са пречистени и постигат истинска промяна, когато изпълняват дълга си, и за тях може да се каже, че са честни в Божиите очи. Само честните хора могат да са постоянни в практикуването на истината, да успеят да действат според принципите и да изпълняват дълга си на ниво. Хората, които действат принципно, изпълняват задълженията си педантично, когато са в добро настроение; те не работят повърхностно, не са надменни и не се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят високо. Когато са в лошо настроение, те могат да изпълняват ежедневните си задачи също толкова сериозно и отговорно и дори ако се сблъскат с нещо, което е в ущърб на изпълнението на задълженията им или което ги притиска или предизвиква смущение, докато изпълняват задълженията си, те все пак могат да смирят сърцата си пред Бог и да се молят по следния начин: „Колкото и голям да е проблемът, с който се сблъсквам — дори небето да се срине — докато съм жив, съм решен да направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. Всеки ден, в който живея, е ден, в който трябва да изпълнявам дълга си добре, за да съм достоен за този дълг, даден ми от Бог, както и за това дихание, което Той е вдъхнал в тялото ми. Колкото и трудности да изпитвам, ще ги загърбя, защото изпълнението на дълга ми е от първостепенно значение!“. Онези, които не се влияят от никой човек, събитие, вещ или среда, които не са ограничени от никакви настроения или външни ситуации и които поставят на първо място своите задължения и поръченията, които Бог им е поверил — те са хората, които са предани на Бог и които истински Му се подчиняват. Такива хора са постигнали навлизане в живота и са навлезли в реалността на истината. Това е един от най-истинските и практични изрази на изживяването на истината.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга“)

412. Без значение какво Бог иска от теб, трябва само да работиш за това с всички свои сили и се надявам, че накрая ще можеш да застанеш пред Бог и да Му отдадеш цялата си преданост. Докато можеш да виждаш удовлетворената усмивка на Бог, Който седи на трона Си, дори ако този момент е определеното време за твоята смърт, трябва да можеш да се смееш и да се усмихваш, докато затваряш очи. По време на земния си живот трябва да изпълниш последния си дълг към Бог. В миналото Петър бе разпънат на кръст с главата надолу заради Бог; но накрая ти трябва да удовлетвориш Бог и да изразходваш цялата си енергия заради Него. Какво може да направи едно сътворено същество в името на Бог? Затова трябва да се предадеш на Бог, по-скоро рано, отколкото късно, за да може Той да се разпорежда с теб, както желае. Щом това прави Бог щастлив и доволен, нека Той прави с теб, каквото пожелае. Какво право имат хората да се оплакват?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 41“)

413. Днес това, което вие трябва да постигнете, не е допълнително изискване, а дълг на човека и това, което трябва да се прави от всички хора. Ако не можете да изпълнявате дълга си или не можете да правите това добре, няма ли да си навлечете беди? Не си ли играете със смъртта? Как можете да очаквате, че все още имате бъдеще и перспективи? Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да предлага своята вярност и не трябва да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, така че защо човекът да не може да предложи своята вярност на Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълни част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, така че защо днес човекът да не може да изпълни добросъвестно своя дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

414. Дългът, който човек изпълнява, всъщност е изпълнение на всичко, което е изначално присъщо на човека и което е по силите му. Ето как човек изпълнява своя дълг. Що се отнася до недостатъците в човешкото служение, чрез постепенното придобиване на опит и преминаване през съд те постепенно намаляват. Те не пречат на изпълнението на дълга на човека и не го засягат. Онези, които, от страх да не допуснат недостатъци в служението, се отказват от него или се оттеглят, са най-големите страхливци. Ако хората не са в състояние да изразят това, което трябва да изразят по време на служението, или не успяват да постигнат това, което могат да постигнат, а вместо това се заблуждават и правят всичко набързо, тогава са загубили функцията, която се предполага, че имат сътворените същества. Такива хора са така наречените „посредствени“, безполезен отпадък. Как може да наричаме такива хора „сътворени същества“? Не са ли те покварени същества — хубави отвън, но гнили отвътре? Ако човек нарича себе си Бог, но не е в състояние да прояви божествената си същност, да извърши делото на Самия Бог или да представлява Бог, тогава той със сигурност не е Бог, защото няма Божията същност и в него няма нищо, което Бог може да постигне според Своята същност. Ако човекът изгуби онова, което по своята същност е постижимо за него, той вече не се смята за човек и не е достоен да се яви пред Бог като сътворено същество и да Му служи. Нещо повече, той е недостоен да получи Божията благодат, недостоен да бъде наблюдаван, защитаван и усъвършенстван от Бог. Мнозина, които са загубили доверието на Бог, губят и Божията благодат. Те не само че не презират своите прегрешения, но и нагло прокарват идеята, че Божият път е погрешен. Тези бунтовници дори отричат съществуването на Бог. Как може такъв бунтовник да има правото да се радва на Божията благодат? Хората, които не изпълняват дълга си, са силно противопоставени на Бог и са в голям дълг към Него, но въпреки това се обръщат и ругаят Бог, твърдейки, че Той греши. Такива хора годни ли са за съвършенство? Не предвещава ли това тяхното пропъждане и наказание? Човекът, който не изпълнява дълга си към Бог, вече е виновен за най-ужасни престъпления, за които дори смъртта е недостатъчно наказание. И все пак такъв човек има дързостта да спори с Бог и да се сравнява с Него. Какъв е смисълът да се усъвършенства такъв човек? Човекът, който не изпълнява дълга си, трябва да се чувства виновен, да усеща в какъв дълг е, да мрази своята слабост и нищожност, бунтарство и поквара. Нещо повече, той трябва да отдаде живота си на Бог. Само тогава той ще бъде създание, което истински обича Бог, и само такъв човек е достоен да се радва на Божиите благословии и обещания, и да бъде усъвършенстван от Него. Какво да кажем за повечето от вас? Как се отнасяте с Бог, който живее сред вас? Как сте изпълнили дълга си към Него? Направили ли сте всичко, за което сте били призовани, дори това да ви е струвало живота? Какво сте пожертвали? Не сте ли получили много от Мен? Можете ли да различите? Доколко сте Ми верни? Как сте Ми служили? А какво да кажа за всичко, което съм ви дал и направил за вас? Оценили ли сте всичко това? Оценили ли сте всичко това и сравнили ли сте го с малкото съзнание, което е във вас? Кой би бил достоен за вашите думи и дела? Възможно ли е вашата жертва, толкова малка, да е достойна за всичко, което съм ви дал? Аз нямам друг избор и съм ви изцяло предан, докато вие таите зли намерения към Мен и сте безразлични към Мен. Това е вашият дълг, единствената ви функция, нали? Знаете ли, че сте се провалили напълно в задължението си на сътворено същество? Как можете да бъдете смятани за Божие творение? Нима не осъзнавате ясно какво изразявате и преживявате? Не сте изпълнили дълга си, но търсите Божието снизхождение и щедра благодат. Такава благодат не е приготвена за недостойни и низки хора като вас. Тя е за онези, които не искат нищо и се жертват доброволно. Такива като вас, такива посредствени, изобщо не са достойни да се насладят на небесната благодат. Само трудности и безкрайно наказание ще съпътстват дните ви! Ако не можете да Ми бъдете верни, страданието ще бъде вашата съдба. Ако не можете да бъдете отговорни пред думите и делата Ми, вашата съдба ще бъде наказание. Всяка благодат, благословение и прекрасен живот в Царството няма да имат нищо общо с вас. Това е краят, който заслужавате, и последствие от собствените ви дела!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг“)