415. Истинското сътворено същество трябва да знае кой е Създателят, защо е бил създаден човекът, как да изпълнява отговорностите на сътвореното същество и как да се покланя на Създателя, трябва да разбира, да възприема, да познава и да проявява внимание към намеренията на Създателя и Неговите желания и изисквания и трябва да следва пътя на Създателя: да се бои от Бог и да отбягва злото.

Какво означава да се боим от Бог? И как да отбягваме злото?

„Да се боим от Бог“ не означава някакъв необясним страх и ужас, нито да отбягваме, нито да поставяме на разстояние, нито е идолопоклонство, нито суеверие. Напротив, това означава възхищение, почитание, доверие, възприемане, проявяване на внимание, покорство, посвещаване, любов и безусловно и безропотно поклонение, отплата и предаване. Без истинско познаване на Бог хората няма да изпитват истинско възхищение, истинско доверие, истинско възприемане, истинско проявяване на внимание или покорство, само ужас и безпокойство, само съмнения, погрешни разбирания, отбягване и отдалечаване. Без истинско познаване на Бог няма да могат истински да се посветят и да се отплатят. Без истинско познаване на Бог хората няма да имат истинско поклонение и предаване, а само сляпо идолопоклонство и суеверие. Без истинско познаване на Бог хората изобщо няма да могат да следват Пътя на Бог, няма да могат да се боят от Бог и да отбягват злото. Точно обратното, всички дейности и поведение на хората ще бъдат изпълнени с непокорство и противопоставяне на Бог, с клевети срещу Бог и съдене на Бог, както и със злодеяния, противоречащи на истината и истинското значение на Божиите слова.

Щом хората придобият истинско доверие в Бог, те наистина ще Го следват и ще разчитат на Него. Само когато имат истинско упование в Бог, хората ще могат истински да Го разберат и да Го възприемат; заедно с истинското възприемане на Бог идва истинското проявяване на внимание към Него; само с истинско проявяване на внимание към Бог хората ще придобият истинско покорство. Само с истинско покорство пред Бог хората могат да имат истинско посвещаване. Само с истинското посвещаване на Бог хората ще се отплащат безусловно и безропотно. Само при наличието на истинско упование, истинско възприемане и проявяване на внимание, истинско покорство, истинско посвещаване и отплата хората ще могат истински да опознаят Божия нрав и Божията същност, и идентичността на Създателя. Едва когато истински опознаят Създателя, у тях може да се зароди истинско поклонение и предаване. Едва след като започнат истински да се покланят на Създателя и да се предават пред Него, те ще могат наистина да се освободят от злодеянията — с други думи, да отбягват злото.

Това е целият процес на придобиване на „боязън от Бог и отбягване на злото“ и това е всеобхватното съдържание на боязънта от Бог и отбягването на злото. Това е пътят, който трябва да се извърви, за да се постигне боязън от Бог и отбягване на злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)

416. Първо, знаем, че Божият нрав е величие и гняв; Той не е овца, оставена да бъде заклана от когото и да било, а още по-малко е марионетка, оставена да бъде манипулирана от хората както им хрумне. Той не е и просто въздух, който може по прищявка да бъде привикван и отпращан. Ако наистина вярваш, че Бог съществува, тогава трябва да имаш богобоязливо сърце и да знаеш, че Неговата същност не бива да се разгневява. Може да се разгневи от една дума или мисъл, или от някакво подло поведение, или може би от форма на умерено поведение, поведение, което е приемливо в очите и етиката на хората, или заради една доктрина или теория. Но щом веднъж си разгневил Бог, ти вече си изгубил своята възможност и е дошъл краят на дните ти. Това е нещо ужасно! Ако не разбираш, че Бог не търпи оскърбление, тогава може би не се боиш от Него и може би често Му нанасяш оскърбления. Ако не знаеш как да се боиш от Бог, значи няма как да се боиш от Бог и няма да знаеш как да поемеш по пътя на следването на Божия път — да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Веднъж щом осъзнаеш и разбереш, че Бог не търпи оскърбление, ще разбереш какво да правиш, за да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

417. Въпреки че Божията същност съдържа елемент на любов и Той е милосърден към всеки един човек, хората са пренебрегнали и забравили факта, че Неговата същност е, че Той притежава достойнство. Това, че Той има любов, не означава, че хората могат да Му нанасят оскърбления по свое усмотрение, а Той да не чувства каквото и да било и да не реагира по никакъв начин; това, че има милост, не означава, че Той няма принципи в начина, по който се отнася към хората. Бог е жив Бог; Неговото съществуване е съвсем реално. Той не е нито въображаема марионетка, нито някакъв друг предмет. Като се има предвид, че Той наистина съществува, ние трябва по всяко време да се вслушваме внимателно в гласа на Неговото сърце, да обръщаме голямо внимание на Неговото отношение и да се опитваме да разберем Неговите чувства. Не използвайте човешки фантазии, за да ограничавате Бог, и не Му налагайте мислите на човешкия ум или желанията на човешката воля с искания Бог да се отнася към хората, като използва човешки методи и въз основа на човешки фантазии. Ако правиш това, то ти предизвикваш Бог, изпитваш Неговия гняв и предизвикваш Неговото достойнство! Затова, след като вече разбрахте сериозността на този въпрос, призовавам всеки един от вас да бъде внимателен и благоразумен в действията си и в речта си и да проявява изключително внимание и благоразумие в начина, по който се отнася към въпроси, засягащи Бог! Когато не разбираш какво е Божието отношение, не говори безразсъдно, не действай безразсъдно и не поставяй етикети безразсъдно; още повече, не си прави произволни заключения. Вместо това трябва да изчакаш и да търсиш. Това са проявления на богобоязливостта и отбягването на злото. Ако можеш да постигнеш това и притежаваш тази нагласа преди всичко останало, тогава Бог няма да те обвинява за твоята глупост, невежество и липса на разбиране на нещата; вместо това, поради твоята нагласа — страха ти да не оскърбиш Бог, уважението ти към Неговите намерения и готовността ти да Му се покориш — Бог ще те запомни, ще те напътства и просветлява или ще прояви толерантност към твоята незрялост и невежество. В противен случай в резултат на непочтителното ти отношение към Него — да Го съдиш както си искаш или произволно да правиш предположения за Неговите желания и да ги определяш — Бог ще те заклейми, ще те дисциплинира и дори ще те накаже; или Той ще има какво да каже за теб и може би това, което ще каже, ще се отнася до твоя изход. Ето защо ще подчертая още веднъж: всеки от вас трябва да бъде внимателен и благоразумен относно всичко, което идва от Бог. Не говори безразсъдно, нито действай безразсъдно. Преди да кажеш каквото и да било, трябва да размислиш: „Това мое действие би ли разгневило Бог? Боя ли се от Бог, докато го извършвам?“. Дори и при прости неща трябва повече да обмисляш тези въпроси и повече да размишляваш върху тях. Ако наистина можеш да практикуваш според тези принципи във всички аспекти, във всички неща и във всеки момент и да възприемеш такова отношение, особено когато не разбираш нещо, тогава Бог винаги ще те напътства и ще ти осигури път, който да следваш.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

418. Увещавам ви да положите истински усилия да разберете съдържанието на управленските закони и да се постараете да опознаете нрава на Бог. В противен случай ще ви бъде трудно да държите устните си запечатани, езиците ви ще се въртят твърде волно и вие ще бълвате високопарни приказки, с което неволно ще накърните Божия нрав и ще паднете в мрака, като изгубите присъствието на Светия Дух и светлината. Понеже сте безпринципни в действията си, като вършите и казвате каквото не трябва, ти ще получиш възмездието, което заслужаваш. Трябва да знаеш, че макар и да си безпринципен в думите и делата си, Бог е високо принципен и в двете. Причината да получиш възмездие е, че си оскърбил Бог, а не човек. Ако в живота си многократно накърняваш нрава на Бог, тогава неизбежно ще станеш дете на ада. За хората може да изглежда, че само си извършил няколко постъпки, които не са в съответствие с истината, и нищо повече. Осъзнаваш ли обаче, че в очите на Бог вече си някой, за когото няма повече принос за грях? Тъй като си нарушил управленските закони на Бог повече от веднъж и при това не си дал признак на разкаяние или обръщане назад, за теб няма друго средство, освен да бъдеш запокитен в ада, където Бог наказва хората. Малък брой хора, докато са следвали Бог, са извършили някои постъпки в нарушение на принципи, но след като са били кастрени и са им били дадени напътствия, постепенно са открили собствената си поквара, впоследствие са влезли в правия път на истинността и до днес са стъпили здраво на него. Такива хора са онези, които ще оцелеят накрая. Независимо от това, именно честните са тези, които искам; ако си честен и принципен в постъпките си човек, тогава можеш да бъдеш довереник на Бог. Ако в действията си не накърняваш Божия нрав и търсиш Божиите желания, и имаш богобоязливо сърце, тогава вярата ти отговаря на критериите. Който не се бои от Бог и няма сърце, което трепери от страх, е много вероятно да наруши управленските закони на Бог. Мнозина служат на Бог по силата на увлечението си, но нямат разбиране за управленските закони на Бог и още по-малко — представа за дълбоките значения на Неговите слова. И така, с добрите си намерения в крайна сметка те често вършат неща, които смущават управлението на Бог. В сериозните случаи те биват отлъчени от Божия дом, лишени от всякакъв друг шанс да Го следват и захвърлени в ада, което слага край на всяка връзка с Божия дом. Тези хора вършат работа в Божия дом по силата на своите невежи добри намерения и в крайна сметка разгневяват нрава на Бог. Хората донасят в Божия дом своите начини да служат на държавните чиновници и владетелите и се опитват да ги използват, като суетно си мислят, че те могат да бъдат прилагани тук с лекота и без усилие. Те никога не си представят, че Бог няма нрава на агне, а на лъв. Затова онези, които се свързват с Бог за първи път, са неспособни да общуват с Него, защото сърцето на Бог е различно от това на човека. Едва след като разбереш много истини, можеш да опознаваш Бог постоянно. Това познание не се състои от думи и учения, но може да се използва като съкровище, чрез което влизаш в близки отношения на доверие с Бог, и като доказателство, че Бог ти се радва. Ако ти липсва истинността на познанието и не си въоръжен с истината, тогава твоето пламенно служене може да ти навлече единствено погнусата и отвращението на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)

419. Ако не разбираш Божия нрав, за теб ще бъде невъзможно да вършиш делото, което трябва да извършиш за Него. Ако не познаваш същността на Бог, няма да можеш да изпитваш страх и ужас от Него; вместо това ще има само небрежна формалност и увъртане, а най-вече непоправимо богохулство. Макар че разбирането на Божия нрав действително е важно и познаването на Божията същност не може да бъде пренебрегнато, никой никога не е проучвал сериозно тези въпроси и не е вниквал в тях. Ясно се вижда, че всички вие сте отхвърлили управленските закони, които съм издал. Ако не разбирате Божия нрав, тогава е много вероятно да го оскърбите. Оскърбяването на Неговия нрав е равносилно на предизвикване на гнева на Самия Бог, като в този случай крайният плод на твоите действия ще бъде нарушаването на управленските закони. Сега трябва да осъзнаеш, че когато познаваш същността на Бог, можеш да разбереш и Неговия нрав — а когато разбереш Неговия нрав, ще си разбрал и управленските закони. Излишно е да казвам, че голяма част от това, което се съдържа в управленските закони, засяга Божия нрав, но не целият Му нрав е изразен в управленските закони; следователно трябва да направите още една стъпка към развиване на разбирането си за Божия нрав.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се разбере Божият нрав)

420. Бог е жив Бог. Хората имат различно поведение в различни ситуации и Божието отношение към това поведение е различно, защото Той не е нито кукла на конци, нито празен въздух. Опознаването на отношението на Бог е достоен стремеж за човечеството. Хората трябва да научат как, опознавайки отношението на Бог, могат малко по малко да постигнат познание за Божия нрав и да разберат сърцето Му. Когато постепенно разбереш Божието сърце, няма да смяташ, че да се боиш от Него и да отбягваш злото е нещо толкова трудно за постигане. Освен това, когато наистина разбереш Бог, няма да си толкова склонен да Го ограничаваш. След като престанеш да ограничаваш Бог, вероятността да нанесеш оскърбление на Бог ще намалее и без да го осъзнаваш, Бог ще те напътства да придобиеш познание за Него и така в сърцето ти ще има боязън от Него. Тогава ще престанеш да даваш определения за Бог чрез думите и доктрините или теориите, които си усвоил, а вместо това постоянно ще търсиш Божиите желания във всичко. По този начин, преди да се усетиш, ще се превърнеш в човек, който е в съответствие с Божиите намерения.

Божието дело е невидимо и недосегаемо за хората, но що се отнася до Него, действията на всеки един човек — заедно с неговото отношение към Бог — не само могат да се възприемат от Бог, но и са видими за Него. Това е нещо, за което всеки трябва да си дава сметка и което трябва да му е ясно. Може винаги да си мислиш: „Знае ли Бог какво правя тук? Знае ли за какво мисля? Може би знае, а може би не знае“. Ако поддържаш този възглед, докато вярваш в Бог и Го следваш, и също така се съмняваш в Неговото дело и Неговото съществуване по този начин, то рано или късно ще дойде ден, когато ще събудиш Неговия гняв, защото вече си на ръба на опасна пропаст. Виждал съм хора, които са вярвали в Бог в продължение на много години, но все още не са придобили истината реалност, а още по-малко са разбрали Божиите намерения. Тези хора не постигат никакъв напредък в живота си и в духовния си ръст, като се придържат само към най-плитките доктрини. Причината за това е, че такива хора никога не са приемали Божието слово за свой живот и никога не са се изправяли пред Неговото съществуване, нито са го приемали. Кажете Ми, когато Бог види такива хора, това доставя ли Му удоволствие? Сърцето Му чувства ли се утешено? И така, именно начинът, по който хората вярват в Бог, решава тяхната съдба. Нагласите на хората са от първостепенно значение за начина, по който се стремят и подхождат към Бог. Не изтласквай Бог на заден план в съзнанието си, сякаш Той е просто въздух; по-скоро трябва винаги да мислиш, че Бог, в Когото вярваш, е жив Бог, истински Бог. Той не седи безделно там горе в третото небе, а постоянно проучва внимателно сърцето на всекиго, проучва внимателно действията на всекиго, проучва внимателно всяка твоя дума и всяко твое дело, проучва внимателно как се държиш и какво е твоето отношение към Него. Независимо дали си готов да отдадеш себе си на Бог, или не, цялото твое поведение и всички твои мисли и идеи са изложени пред Него и са внимателно проучвани от Него. Поради твоето поведение, поради твоите дела и поради твоето отношение към Него, мнението на Бог за теб и Неговото отношение към теб постоянно се променят. Все пак трябва да посъветвам някои от вас: не се смятайте за пеленачета в ръцете на Бог, сякаш Той ви обожава толкова много, сякаш не би могъл без вас и сякаш Неговото отношение към вас е непоклатимо и никога не би могло да се промени — престанете да мечтаете! Бог е праведен в отношението Си към всеки един човек и извършва делото на завоюване и спасяване на хората с огромна сериозност. Това е Неговото управление. Той се отнася сериозно към всеки един човек; Той не се отнася към хората като към домашни любимци, нито ги придумва и си играе с тях. Божията любов към хората не е такава, която разглезва или разваля. Неговата милост и толерантност към човечеството не са снизходителни или ненамесващи се. Напротив, Божията любов към хората включва грижа за тях, състрадание към тях и уважение към живота; Неговата милост и толерантност са заредени с очакванията Му към хората и са необходимата основа за оцеляването на човечеството. Бог е жив и действително съществува; Неговото отношение към човечеството е принципно, то съвсем не е някакъв вид правило и може да се променя. Неговите намерения за човечеството постепенно се променят и преобразяват с времето в зависимост от обстоятелствата и от отношението на всеки един човек. Затова трябва да знаеш в сърцето си с абсолютна яснота, че същността на Бог е неизменна и че Неговият нрав ще се изразява в различни моменти и в различни ситуации. Може да не мислиш, че това е сериозен въпрос, и да използваш личните си представи, за да си въобразяваш как Бог трябва да върши делата си. Има обаче моменти, когато точно обратното е вярно, и като използваш личните си представи, за да се опитваш да прецениш Бог, ти вече си Го разгневил. Причината за това е, че Бог в никакъв случай не действа по начина, по който ти мислиш, че действа, и в никакъв случай няма да се отнесе към този въпрос така, както ти казваш, че ще направи. Затова ти напомням да бъдеш внимателен и благоразумен в подхода си към всичко, което те заобикаля, и да се научиш да практикуваш според принципа на следването на Божия път — да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Трябва да си сигурен относно въпросите за Божиите намерения и Божието отношение, трябва да намериш просветлени хора, с които да разговаряш по тези въпроси, и трябва да търсиш сериозно. Не възприемай Бог, в Когото вярваш, като кукла на конци, не Го съди по свое усмотрение, не прави произволни заключения и не подхождай към Него с непочтително отношение. Докато Бог ти носи спасение и определя твоя изход, Той може да прояви милост и толерантност към теб или да ти наложи правосъдие и наказание, но във всеки случай Неговото отношение към теб не е непроменимо. Това зависи от собственото ти отношение към Бог, както и от твоето разбиране за Него.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

421. Искрено вярващите в Бог непрестанно Го носят в сърцата си, винаги имат богобоязливи и боголюбиви сърца. Вярващите в Бог трябва да пристъпват към всичко с предпазливост и благоразумие и всичко, което вършат, трябва да е съобразено с Божиите изисквания, за да удовлетворят Неговото сърце. Не бива да са вироглави и да постъпват, както им се нрави; това не подобава на светото благоприличие. Хората не бива да вилнеят, като се перчат и мамят навред, докато развяват Божието знаме; това е най-непокорният вид поведение. Семействата си имат правила, държавите си имат закони — нима това не е още по-валидно за Божия дом? Не са ли изискванията в него още по-стриктни? Няма ли още повече управленски закони? Хората могат да правят каквото пожелаят, но не и да изменят Божиите управленски закони според прищевките си. Бог е Бог, Който не търпи обиди от хората; Той е Бог, Който поразява човеците. Нима хората още не са проумели това?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)

422. Във всяка епоха на Божието дело Той дава на хората някои слова и им казва някои истини. Тези истини са пътят, към който хората трябва да се придържат, пътят, който трябва да следват, пътят, който им позволява да се боят от Бог и да отбягват злото, и те са това, което хората трябва да прилагат на практика и към което трябва да се придържат в живота си и по време на житейското си пътуване. С тази цел Бог изразява тези слова към човечеството. Словата, които идват от Бог, са това, към което трябва да се придържат хората, а да се придържат към тях означава да придобият живот. Ако човек не се придържа към тях, не ги прилага на практика и не изживява Божиите слова в живота си, то той не прилага истината на практика. И ако хората не прилагат истината на практика, те не се боят от Бог и не отбягват злото, нито пък могат да удовлетворят Бог. Ако не могат да удовлетворят Бог, хората не могат да получат Неговото одобрение, а в този случай няма да имат изход.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

423. Следването на Божия път не означава да спазваш повърхностни правила; по-скоро това означава, че когато си изправен пред проблем, ти го възприемаш преди всичко като ситуация, устроена от Бог, като отговорност, която ти е дадена, или като задача, която Той ти е възложил. Когато си изправен пред този проблем, трябва дори да го възприемеш като изпитание, на което те подлага Бог. Когато се сблъскаш с този проблем, трябва да имаш стандарт в сърцето си и да мислиш, че това е дошло от Бог. Трябва да помислиш как да се справиш с него по такъв начин, че да изпълниш отговорността си и същевременно да останеш предан на Бог, а също и как да го направиш, без да Го разгневиш или да накърниш Неговия нрав. […] Това е така, защото, за да се следва Божият път, не можем да подминаваме нищо, което се случва с нас или около нас, дори и малките неща; стига нещо да ни споходи, независимо дали смятаме, че трябва да му обърнем внимание, или не, не бива да го подминаваме, а трябва да го разглеждаме като изпитание, което Бог ни е дал. Какво мислиш за това отношение? Ако имаш такова отношение, това потвърждава един факт: сърцето ти е богобоязливо и иска да отбягва злото. Ако имаш желанието да удовлетвориш Бог, тогава това, което прилагаш на практика, няма да е далеч от постигане на критерия да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

Често се случва някои хора да имат убеждението, че нещата, на които не обръщат внимание и които обикновено не споменават, са незначителни неща и нямат нищо общо с практикуването на истината. Когато се сблъскат точно с такъв проблем, тези хора не се замислят и го оставят настрана. В действителност обаче, точно когато се сблъскаш с този проблем, е моментът, в който трябва да научиш урок за това как да се боиш от Бог и как да отбягваш злото и трябва да си още по-наясно с това какво прави Бог, когато се сблъскваш с проблема. Бог е неотлъчно до теб, наблюдава всяка твоя дума и действие, следи всичко, което правиш, и какви промени настъпват в мислите ти — това е Божието дело. Някои хора се питат: „Защо тогава не съм го почувствал?“. Не си го почувствал, защото не си се отнасял към пътя на богобоязливостта и отбягването на злото като към най-важен път, към който трябва да се придържаш. Затова не можеш да усетиш финото дело, което Бог извършва върху хората в зависимост от различните им мисли и проявления. Ти си разсеян! Какво е важен въпрос? Какво е маловажен въпрос? Въпросите, свързани със следването на Божия път, не се делят на важни и маловажни — всички те имат огромно значение — можете ли да разберете това? (Можем да го разберем.) Що се отнася до ежедневните въпроси, има някои, които хората смятат за много важни, и други, които се възприемат като незначителни неща. Хората често възприемат тези важни въпроси като много значими и смятат, че са дошли от Бог. В разгара на тези значими събития обаче, поради своя незрял духовен ръст и поради лошите си заложби хората често не са на висотата на Божиите намерения, не могат да получат никакви откровения и не могат да придобият никакво действително познание, което да е ценно. Що се отнася до маловажните въпроси, хората просто ги пренебрегват и ги оставят да се изплъзват малко по малко. Така хората са изгубили много възможности да бъдат изследвани и подложени на изпитание пред Бог. Какво означава винаги да пренебрегваш хората, събитията и нещата, както и ситуациите, които Бог е устроил за теб? Означава, че всеки ден и дори във всеки един момент ти постоянно се отричаш от усъвършенстването си от Бог, както и от Неговото напътствие. Всеки път, когато Бог устрои дадена ситуация за теб, Той наблюдава тайно, проучва внимателно сърцето, мислите и идеите ти, наблюдава те как мислиш и как ще действаш. Ако си небрежен човек — такъв, който никога не се е отнасял сериозно към Божия път, Неговото слово или истината — тогава ти нито ще си загрижен, нито ще обърнеш внимание на това, което Бог иска да постигне, или на това, което Той изисква от теб в средата, която е нагласил за теб. Освен това няма да знаеш как хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш, са свързани с истината или с Божиите намерения. След като се сблъскаш с повтарящи се обстоятелства и повтарящи се изпитания като това, а Бог не вижда никакви резултати в теб, как ще действа Той? След като многократно си се сблъсквал с изпитания, не си почитал Бог като велик в сърцето си, нито си приемал сериозно обстоятелствата, които Бог е устроил за теб, нито си гледал на тях като на изпитания или проверки от Бог. Вместо това една след друга си отблъсквал възможностите, които Бог ти е давал, като многократно си ги оставял да ти се изплъзнат. Не е ли това проява на крайно бунтарство от страна на хората? (Да, така е.) Ще се почувства ли Бог наранен заради това? (Да, ще се почувства.) Грешите, Бог няма да се почувства наранен! Това, че Ме чухте да казвам такова нещо, отново ви шокира. Може би си мислите: „Не беше ли казано по-рано, че Бог винаги се чувства наранен? Така че няма ли Бог да се почувства наранен? Тогава в какви случаи Бог се чувства наранен?“. Накратко, Бог няма да се почувства наранен в тази ситуация. И така, какво е отношението на Бог към описаните по-горе видове поведение? Когато хората отблъскват изпитанията и проверките, които Бог им изпраща, и когато се измъкват от тях, Той има само едно отношение към такива хора. Какво е това отношение? Бог отритва този вид хора дълбоко в сърцето Си. Думата „отритвам“ има две нива на значение. Как да обясня това от Моя гледна точка? Думата „отритвам“ предизвиква асоциации, свързани с дълбоко отвращение и омраза. Какво ще кажете за другото ниво на нейното значение? Това е тази част, която предполага отказ от нещо. Всички знаете какво означава „да се откажеш“, нали? Накратко, „отритвам“ е дума, която изразява крайната реакция и отношение на Бог към тези хора, които се държат по такъв начин; това е крайна ненавист и антипатия към тях, което води до решението да се откаже от тях. Това е окончателното решение на Бог за човек, който никога не е следвал Божия път, не се е боял от Бог и не е отбягвал злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

424. Боязънта и покорството на Йов спрямо Бог са пример за човечеството, а неговите съвършенство и порядъчност са върхът на човешката природа, която трябва да притежава човекът. Въпреки че не видя Бог, той усети, че Бог наистина съществува, и благодарение на това усещане той се боеше от Него, а благодарение на тази боязън той успя да се покори на Бог. Той даде на Бог свободата да вземе всичко, което има, но не се оплака, падна пред Бог и Му каза, че точно в този момент, дори ако Бог вземе плътта му, той с радост ще Му позволи да го направи, без да се оплаква. Цялото му поведение се дължеше на неговата съвършена и порядъчна човешка природа. Това означава, че в резултат на своята невинност, честност и доброта Йов непоколебимо вярваше в съществуването на Бог, което бе осъзнал и възприел. Върху тази основа той постави изисквания към себе си и регулира своето мислене, поведение, постъпки и принципи на действие пред Бог в съответствие с Божието напътствие за него и Божиите дела, които беше видял сред всички неща. С течение на времето преживяванията на Йов предизвикваха у него истински и реална боязън от Бог и го караха да отбягва злото. Това беше източникът на почтеността, към която Йов непоколебимо се придържаше. Йов притежаваше честна, невинна и добра човешка природа, реално беше преживял боязънта от Бог, покорството пред Бог и отбягването на злото, както и знанието, че „Йехова даде, Йехова отне“. Само благодарение на тези неща той бе способен да остане непоколебим в своето свидетелство сред такива злобни нападки от страна на Сатана и само благодарение на тях той успя да не разочарова Бог и да даде задоволителен отговор на Бог, когато Божиите изпитания го споходиха.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

425. Йов не беше виждал лицето на Бог, не беше чувал словата, изречени от Бог, нито пък беше преживял лично Божието дело, но неговата боязън от Бог и свидетелството му по време на изпитанията са видени от всички и Бог ги обича, радва им се и говори с добро за тях, а хората завиждат за тях, възхищават им се и нещо повече — славословят ги. В неговия живот нямаше нищо велико или необикновено: подобно на всеки обикновен човек, животът, който водеше, не беше ни най-малко забележителен — излизаше на работа при изгрев слънце и се връщаше у дома да си почива по залез слънце. Разликата е в това, че през няколкото незабележителни десетилетия от живота си той получи прозрение за Божия път и осъзна и разбра великата мощ и върховенство на Бог така, както никой друг никога не е успял. Той не беше по-умен от другите обикновени хора, жизнената му сила не бе особено крепка, а освен това нямаше и невидими специални умения. Това, което обаче притежаваше, беше честна, добросърдечна и порядъчна личност, личност, която обичаше справедливостта, праведността и положителните неща — повечето обикновени хора не притежават нищо от това. Той разграничаваше любовта от омразата, имаше чувство за справедливост, беше непоколебим и упорит, а в мисленето си обръщаше изключително внимание на детайлите. Така по време на своя незабележителен престой на земята той видя всички необикновени неща, които Бог беше направил, и видя величието, светостта и праведността на Бог, видя Божията загриженост, милосърдие и закрила за човека, видя благородството и властта на върховния Бог. Първата причина, поради която Йов успя да спечели тези неща, които бяха непосилни за обикновените хора, беше, че имаше чисто сърце, което принадлежеше на Бог и беше водено от Създателя. Втората причина беше неговият стремеж: той се стремеше да бъде безупречен и непорочен, да бъде човек, който се съобразява с волята на Небето, който е обичан от Бог и който отбягва злото. Йов притежаваше тези неща и се стремеше към тях, без да е виждал Бог или да е чувал гласа Му; макар че никога не бе виждал Бог, той беше опознал средствата, чрез които Бог господства над всички неща, и придоби разбиране за мъдростта, с която Бог прави това. Въпреки че никога не беше чувал словата, изречени от Бог, Йов знаеше, че делата, свързани с възнаграждаването на човека и отнемането от човека, идват от Бог. Въпреки че годините на живота му не се различаваха от тези на всеки обикновен човек, той не позволи незабележителността на живота му да повлияе на познанието му за върховенството на Бог над всички неща или да повлияе на вървенето му по пътя на боязън от Бог и отбягване на злото. В неговите очи законите, които управляват функционирането на всички неща, бяха изпълнени с Божиите дела и върховенството на Бог можеше да се види във всяка част от живота на хората. Той не беше виждал Бог, но можеше да преживее всеприсъствието на Божиите дела и в дните на обикновения си живот, във всеки аспект на живота си той успя да види и да схване необикновените и изумителни Божии дела и да види удивителните Божии подредби. Скритостта и мълчанието на Бог не попречиха на Йов да схване Божиите дела, нито пък повлияха на познанието му за върховенството на Бог над всички неща. Животът му беше лично преживяване в хода на обикновения му живот на върховенството и подредбите на Бог, Който е скрит сред всички неща. Освен това в хода на обикновения си живот той слушаше внимателно гласа на Божието сърце и словата на Бог и ги разбираше — а те, макар Той да мълчеше сред всички неща, се изразяваха чрез Неговото върховенство над законите, управляващи функционирането на всички неща. Виждате, че ако хората имат същата човешка природа и стремеж като Йов, те могат да придобият същото разбиране и познание като него и могат да придобият същото разбиране и познание за върховенството на Бог над всички неща като Йов. Бог не се беше явявал на Йов, нито пък му беше говорил, но Йов успя да бъде съвършен и порядъчен, да се бои от Бог и да отбягва злото. С други думи, без Бог да се явява на човека или да му говори, Божиите дела сред всички неща и Неговото върховенство над всички неща са достатъчни, за да може човекът да преживее съществуването, великото могъщество и властта на Бог, а Неговото велико могъщество и власт са достатъчни, за да накарат човека да върви по пътя на боязън от Бог и отбягване на злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

426. „Боязънта от Бог и отбягването на злото“ са неразривно свързани посредством безброй нишки с познаването на Бог и тази връзка е очевидна. Ако искаш да достигнеш до отбягване на злото, първо трябва да придобиеш истинска богобоязливост; ако искаш да достигнеш до придобиване на истинска богобоязливост, първо трябва да имаш истинско познание за Бог; ако искаш да достигнеш до познаване на Бог, първо трябва да преживееш Божиите слова, да навлезеш в реалността на Божиите слова, да преживееш Божия укор и дисциплиниране, Неговото наказание и правосъдие. Ако искаш да преживееш Божиите слова, първо трябва да се изправиш лице в лице с тях, да се изправиш лице в лице с Бог и да Го помолиш да нагласи хора, събития и неща, както и всякакви обстановки, така че да имаш възможност да преживееш Неговите слова. Ако искаш да застанеш лице в лице с Бог и с Божиите слова, първо трябва да притежаваш чисто и честно сърце, отношение за приемане на истината, решимостта да изтърпиш страданието, решимостта и смелостта да отбягваш злото, както и желанието да станеш истинско сътворено същество… По този начин, движейки се стъпка по стъпка напред, ще се приближаваш все повече до Бог, сърцето ти ще става все по-чисто, а докато опознаваш Бог, животът ти и стойността на това да живееш ще стават все по-значими и все по-сияйни. Докато един ден не почувстваш, че Създателят вече не е загадка, че Създателят никога не е бил скрит от теб, че Създателят никога не е криел лицето Си от теб, че Създателят не е далеч от теб, че Създателят вече не е Този, за Когото можеш само да бленуваш ден и нощ, но Когото не можеш да възприемеш със сетивата си, че Той наистина и истински стои на стража до теб и че Той предоставя ресурса на живота ти и ръководи съдбата ти. Ще почувстваш, че Той не е някъде отвъд хоризонта, нито се крие високо в облаците, че Той е точно до теб, господства над всичко твое и че Той е всичко за теб, и че Той е единственият за теб. Такъв Бог ти позволява да Го обичаш и да Го боготвориш с цялото си сърце, да се чувстваш привързан към Него, да бъдеш близо до Него, да Му се възхищаваш и да се страхуваш да не Го загубиш. Вече не искаш да се отричаш от Него, да се бунтуваш срещу Него, да Го отбягваш или да се отдалечаваш от Него. Искаш само да проявяваш внимание към Него, искаш само да Му се покоряваш, да Му се отплащаш за всичко, което ти дава, и да се предадеш на Неговото господство. Вече не отказваш да те напътства, да ти предоставя ресурс, да бди над теб и да бъдеш закрилян от Него, вече не се съпротивляваш на върховенството Му и подредбите Му по отношение на теб. Искаш само да Го следваш, да Го придружаваш. Искаш само да Го приемеш като свой единствен живот, като свой единствен Господ, като свой единствен Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)

427. Когато хората преживеят Божието дело, първото нещо, което узнават за Него е, че Той е неразгадаем, мъдър и прекрасен, и по естествен начин започват да се боят от Него; чувстват, че делото, което Той извършва, е тайнствено и е отвъд хоризонта на човешкия разум. Хората искат само да могат да изпълняват Неговите изисквания, да удовлетворят Неговите намерения; те не искат да Го надминат, защото делото, което Той извършва, надхвърля човешкото мислене и въображение и не може да бъде извършено вместо Него от човек. Дори самият човек не осъзнава собствената си недостатъчност, но Бог е проправил нов път и е дошъл сред хората, за да ги въведе в един по-нов и по-красив свят, така че човечеството е направило нова крачка напред и е намерило ново начало. Това, което хората изпитват към Бог, не е възхищение или по-скоро не е само възхищение. Най-дълбокото им преживяване е боязън и любов; те чувстват, че Бог е наистина прекрасен. Той върши дела, които човек не е способен да извърши, и изрича неща, които човек не е способен да изрече. Хората, които са преживели Божието дело, винаги изпитват чувство, което не може да се опише. Хората с достатъчно дълбоко преживяване могат да разберат Божията любов; могат да почувстват обичливостта Му и това, че Неговото дело е толкова мъдро, толкова прекрасно и затова сред тях се поражда безкрайно могъщество. Това не е уплаха или случайна любов и уважение, а дълбоко усещане за Божието милосърдие и толерантност към човека. Онези обаче, които са преживели Неговото наказание и правосъдие, усещат Неговото величие и това, че Той не търпи оскърбление. Дори онези, които са преживели голяма част от делото Му, не са в състояние да Го разгадаят; всички, които наистина се боят от Бог, знаят, че Неговото дело не е съгласно човешките представи, а винаги е в разрез с тях. Той не изпитва нужда хората да Му се възхищават изцяло или да дават вид на покорство пред Него; те по-скоро трябва да постигнат истинска боязън и истинско покорство. В голяма част от Неговото дело всеки, който има истинско преживяване, развива богобоязливо сърце, което надхвърля възхищението. Чрез Неговото дело на наказание и правосъдие хората са виждали нрава Му и вследствие на това имат богобоязливи сърца. Бог предполага необходимостта от боязън и покорство, защото Неговото същество и Неговият нрав не са същите като тези на сътвореното същество и са над тези на сътвореното същество. Бог съществува самостоятелно и вечно, Той е несътворено същество и само Той е достоен за боязън и покорство; човекът не е пригоден за това. Така че всички, които са преживели Неговото дело и са Го опознали истински, развиват богобоязливи сърца. Обаче онези, които не се избавят от представите си за Него — онези, които просто не Го смятат за Бог — са изцяло лишени от богобоязливи сърца и макар да Го следват, не са завоювани; по природа те са непокорни хора. Това, което се опитва да постигне Той, като извършва делото Си по този начин, е всички сътворени същества да имат боязън от Създателя в сърцата си, да Го почитат и да се предадат безусловно на Неговото господство. Това е крайният резултат, към който е насочено цялото Му дело. Ако хората, които са преживели такова дело, изобщо нямат богобоязливи сърца и ако предишното им непокорство изобщо не се промени, те със сигурност ще бъдат отстранени. Ако отношението на даден човек към Бог е само да Му се възхищава или да Му показва уважение от разстояние, а не да Го обича и в най-малка степен, тогава това е резултатът, до който е стигнал човек, чието сърце не е боголюбиво, и такъв човек няма условията да бъде усъвършенстван. Ако толкова голямо дело не успее да спечели истинската любов на даден човек, тогава този човек не е придобил Бог и не се стреми истински към истината. Човек, който не обича Бог, не обича истината и следователно не може да придобие Бог, а още по-малко да получи Неговото одобрение. Такива хора, както и да преживяват делото на Светия Дух и както и да преживяват правосъдие, не са способни да имат богобоязливо сърце. Това са хора, чиято природа не може да бъде променена и които имат изключително противен нрав. Всички онези, които нямат богобоязливо сърце, трябва да бъдат отстранени, да бъдат подложени на наказание и да бъдат наказани точно като онези, които вършат зло, и да страдат дори повече от тези, които са извършили неправедни неща.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и работата на човека)