415. Истинското сътворено същество трябва да знае кой е Създателят, защо е бил създаден човекът, как да изпълнява задълженията на сътвореното същество и как да се прекланя пред Господа на цялото творение. Трябва да разбира, да осъзнава, да познава и да проявява внимание към намеренията на Създателя и Неговите желания и изисквания и трябва да следва Неговия път: да се бои от Бог и да отбягва злото.

Какво означава да се боим от Бог? И как да отбягваме злото?

„Да се боим от Бог“ не означава някакъв необясним страх и ужас, нито да отбягваме, нито да поставяме на разстояние, нито е идолопоклонство или суеверие. Напротив, това означава възхищение, почитание, доверие, разбиране, внимание, покорство, посвещаване, любов и безусловно и търпеливо поклонение, отплата и отдаване. Без истинско познаване на Бог хората няма да изпитва истинско възхищение, истинско доверие, истинско разбиране, истинско внимание или покорство, само ужас и безпокойство, само съмнения, погрешни разбирания, отбягване и отдалечаване. Без истинско познаване на Бог хората няма да бъдат способни истински да се посветят и да се отплатят. Без истинско познаване на Бог хората няма да имат искрено поклонение и отдаване, а само сляпо идолопоклонство и суеверие. Без истинско познаване на Бог хората изобщо няма да могат да следват Божия път, няма да могат да се боят от Бог и да отбягват злото. Точно обратното, всички дейности и поведение, с които хората се заемат, ще бъдат изпълнени с непокорство и противопоставяне на Бог, с клевети срещу Бог и преценки за Него, както и със злодеяния, противоречащи на истината и истинското значение на Божиите слова.

Щом хората придобият истинско доверие в Бог, те наистина ще Го следват и ще разчитат на Него. Само чрез искрено упование в Бог хората ще могат истински да Го опознаят и да Му покажат разбиране. Заедно с истинското разбиране на Бог идва истинското внимание към Него; само с искрено внимание към Бог хората ще придобият истинско покорство. Само с истинско покорство пред Бог хората могат да имат истинско посвещаване. Само с истинското посвещаване на Бог хората ще имат безусловна и безропотна отплата. Само при наличието на истинско упование, истинско разбиране и внимание, искрено покорство, истинско посвещаване и отплата хората ще могат истински да опознае Божия нрав и Божията същина, и идентичността на Създателя. Едва когато истински опознае Създателя, у тях може да се пробуди истинска почит и отдаване. Едва след като започнат истински да почитат Създателя и да се предават пред Него, те ще могат наистина да се освободят от злодеянията — с други думи, да отбягват злото.

Това е целият процес на придобиване на „боязън от Бог и отбягване на злото“ и това е всеобхватното съдържание на боязънта от Бог и отбягването на злото. Това е пътят, който трябва да се извърви, за да се постигне боязън от Бог и отбягване на злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)

416. Първо, знаем, че Божият нрав е величие и гняв; Той не е овца, която някой може да заколи, а още по-малко марионетка, която хората могат да управляват, както си искат. Той не е и празен въздух, с който могат да се разпореждат. Ако наистина вярваш, че Бог съществува, тогава трябва да имаш богобоязливо сърце и да знаеш, че не трябва да разгневяваш Неговата същност. Този гняв може да бъде предизвикан от дума или мисъл или от някакво гнусно поведение, или дори от форма на леко поведение или от поведение, което е приемливо в очите и етиката на хората; или може би е провокиран от доктрина или теория. Но щом веднъж си разгневил Бог, ти вече си изгубил своята възможност и е дошъл краят на дните ти. Това е нещо ужасно! Ако не разбираш, че Бог не трябва да бъде оскърбяван, тогава може би не се боиш от Него и може би редовно Го оскърбяваш. Ако не знаеш как да се боиш от Бог, значи не можеш да се боиш от Него и няма да знаеш как да се насочиш към следването на Божия път — да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Веднъж щом разбереш, че Бог не трябва да бъде оскърбяван, ще разбереш какво да правиш, за да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

417. Въпреки че в същността на Бог се съдържа елемент на любов и Той е милостив към всички, хората са пренебрегнали и забравили факта, че в Неговата същина се съдържа и достойнство. Това, че Бог обича, не означава, че хората могат да Го оскърбяват свободно, без да предизвикват у Него никакви чувства или никакви реакции, нито пък фактът, че е милостив, означава, че Той няма принципи в отношението си към хората. Бог е жив; Той действително съществува. Той не е нито въображаема кукла на конци, нито някакъв друг предмет. Като се има предвид, че Бог наистина съществува, ние трябва винаги внимателно да се вслушваме в гласа на Неговото сърце, да обръщаме голямо внимание на отношението Му и да разбираме чувствата Му. Не трябва да използваме човешко въображение, за да ограничаваме Бог, нито да Му натрапваме мислите на човешкия ум или желанията на човешката воля, като го караме да се отнася към хората, използвайки човешки методи и въз основа на човешкото въображение. Да правиш това означава да разсърдиш Бог, да предизвикаш Неговия гняв и да изкушиш Неговото достойнство! Ето защо, след като разберете сериозността на този въпрос, призовавам всеки от вас да бъде предпазлив и благоразумен в действията си и в речта си, непременно да бъде възможно най-предпазлив и благоразумен по отношение на Бог! Когато не разбираш какво е отношението на Бог, въздържай се да говориш небрежно, не бъди небрежен в действията си и не поставяй етикети безотговорно; и нещо още по-важно — не прави произволни заключения. Вместо това трябва да чакаш и да търсиш. Това също е проявление на боязън от Бог и отбягване на злото. И най важното от всичко — ако успееш да постигнеш това и имаш тази нагласа, Бог няма да те обвинява за твоята глупост, невежество и неразбиране на нещата. И тогава, заради това, че имаш нагласата да не оскърбяваш Бог, да уважаваш Неговите намерения и да си готов да Му се покоряваш, Бог ще си спомни за теб, ще те напътства и просвещава или ще търпи твоята незрялост и невежество. Обратно, ако нагласата ти към Него е неуважителна — да Го осъждаш, както пожелаеш, или произволно да гадаеш и да определяш Неговите идеи — Бог ще те осъди, ще те дисциплинира и дори ще те накаже; или ще се изкаже за теб. Може би това изказване ще бъде свързано с твоя резултат. Ето защо искам да подчертая още веднъж: всеки от вас трябва да бъде предпазлив и благоразумен по отношение на всичко, което идва от Бог. Не говорете небрежно и не бъдете небрежни в действията си. Преди да кажете нещо, трябва да спрете и да помислите: дали това мое действие ще разгневи Бог? Боя ли се от Бог, като правя това? Дори когато се касае за нещо просто, трябва да се опитваш да намериш отговори на тези въпроси и да им отделяш повече време, за да ги обмислиш. Ако наистина можеш да практикуваш според тези принципи във всички аспекти, във всички неща и във всеки момент и да възприемеш такова отношение, особено когато не разбираш нещо, тогава Бог винаги ще те напътства и ще ти осигури път, който да следваш.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

418. Съветвам ви да придобиете по-добро разбиране за съдържанието на управленските закони и да направите усилие да узнаете нрава на Бог. Ако не, ще ви бъде трудно да държите устните си запечатани, езиците ви ще се въртят твърде волно с шумни приказки и вие неволно ще оскърбите нрава на Бог и ще паднете в тъмнината, като ще изгубите присъствието на Светия Дух и светлината. Понеже сте безпринципни в действията си, като вършите и казвате каквото не трябва, ти ще получиш възмездието, което заслужаваш. Трябва да знаеш, че макар и да си безпринципен в думите и делата си, Бог е високо принципен и в двете. Причината да получиш възмездие е, че си оскърбил Бог, а не човек. Ако в живота си извършиш множество оскърбления срещу нрава на Бог, тогава неизбежно ще станеш дете на ада. За хората може да изглежда, че само си извършил няколко постъпки, които са в разрез с истината, и нищо повече. Осъзнаваш ли обаче, че в очите на Бог вече си някой, за когото няма повече принос за грях? Тъй като си нарушил управленските закони на Бог повече от веднъж и при това не си дал признак на разкаяние или обръщане назад, за теб няма друго средство, освен да бъдеш запокитен в ада, където Бог наказва хората. Малък брой хора, докато са следвали Бог, са извършили някои постъпки в нарушение на принципи, но след като са били кастрени и са им били дадени напътствия, постепенно са открили собствената си поквара, впоследствие са влезли в правия път на истинността и до днес са стъпили здраво на него. Такива хора са онези, които ще останат накрая. Независимо от това, именно честните са тези, които искам; ако си честен и принципен в постъпките си човек, тогава можеш да бъдеш довереник на Бог. Ако в действията си не оскърбяваш Божия нрав и търсиш Божиите намерения, и имаш богобоязливо сърце, тогава вярата ти е на нужното ниво. Който не се бои от Бог и няма сърце, което трепери от ужас, е много вероятно да наруши управленските закони на Бог. Мнозина служат на Бог по силата на увлечението си, но нямат разбиране за управленските закони на Бог и още по-малко — представа за дълбоките значения на Неговите слова. И така, с добрите си намерения в крайна сметка те често вършат неща, които смущават управлението на Бог. В сериозните случаи те биват отлъчени от Божия дом, лишени от всякакъв друг шанс да Го следват и захвърлени в ада, което слага край на всяка връзка с Божия дом. Тези хора вършат работа в Божия дом по силата на своите невежи добри намерения и в крайна сметка разгневяват нрава на Бог. Хората донасят в Божия дом своите начини да служат на държавните чиновници и владетелите и се опитват да ги използват, като суетно си мислят, че те могат да бъдат прилагани тук с лекота и без усилие. Те никога не си представят, че Бог няма нрава на агне, а на лъв. Затова онези, които се свързват с Бог за първи път, са неспособни да общуват с Него, защото сърцето на Бог е различно от това на човека. Едва след като разбереш много истини, можеш да опознаваш Бог постоянно. Това познание не се състои от думи и учения, но може да се използва като съкровище, чрез което влизаш в близки отношения на доверие с Бог, и като доказателство, че Бог ти се радва. Ако ти липсва истинността на познанието и не си въоръжен с истината, тогава твоето пламенно служене може да ти навлече единствено омразата и отвращението на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)

419. Ако не разбираш Божия нрав, за теб ще бъде невъзможно да вършиш делото, което трябва да извършиш за Него. Ако не познаваш същността на Бог, няма да можеш да изпитваш страх и ужас от Него; вместо това ще има само небрежна формалност и увъртане, а освен това и непоправимо богохулство. Макар че разбирането на Божия нрав действително е важно и познаването на Божията същност не може да бъде пренебрегнато, никой никога не е изследвал задълбочено и не е вниквал в тези въпроси. Ясно се вижда, че всички вие сте отхвърлили управленските закони, които съм издал. Ако не разбирате Божия нрав, тогава е много вероятно да го оскърбите. Оскърбяването на Неговия нрав е равносилно на предизвикване на гнева на Самия Бог, като в този случай крайният плод на твоите действия ще бъде нарушаването на управленските закони. Сега трябва да осъзнаеш, че когато познаваш същността на Бог, можеш да разбереш и Неговия нрав — а когато разбереш Неговия нрав, ще си разбрал и управленските закони. Излишно е да казвам, че голяма част от това, което се съдържа в управленските закони, засяга Божия нрав, но не целият Му нрав е изразен в управленските закони; следователно трябва да направите още една стъпка към развиване на разбирането си за Божия нрав.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се разбере Божия нрав)

420. Бог е жив Бог и както хората имат различно поведение в различни ситуации, така и Неговото отношение към това поведение е различно, защото Той не е нито кукла на конци, нито празен въздух. Опознаването на отношението на Бог е достоен стремеж за човечеството. Хората трябва да научат как, опознавайки отношението на Бог, могат малко по малко да постигнат познание за Божия нрав и да разберат сърцето Му. Когато постепенно разбереш Божието сърце, няма да смяташ, че да се боиш от Него и да отбягваш злото е нещо толкова трудно за постигане. Освен това, когато наистина разбереш Бог, няма да си толкова склонен да Го ограничаваш. След като спреш да Го ограничаваш, вероятността да Го оскърбиш ще намалее и без да го осъзнаваш, Бог ще те накара да придобиеш познание за Него и така в сърцето ти ще има боязън от Него. Тогава ще престанеш да даваш определения за Бог чрез думите и доктрините, или теориите, които си усвоил, а вместо това постоянно ще търсиш Божиите желания във всичко. По този начин ти несъзнателно ще се превърнеш в човек, който е в съответствие с Божиите намерения.

Божието дело е невидимо и недосегаемо за хората, но що се отнася до Него, действията на всички хора — заедно с тяхното отношение към Него — не само могат да се възприемат от Бог, но и са видими за Него. Всеки трябва да признае и да си даде ясна сметка за това. Може би винаги се питаш: „Знае ли Бог какво правя тук? Знае ли за какво си мисля в момента? Може би знае, а може би — не“. Ако възприемеш такава гледна точка, докато следваш Бог и вярваш в Него, но в същото време се съмняваш в Неговото дело и Неговото съществуване, то рано или късно ще дойде ден, в който ще предизвикаш Божия гняв, защото вече залиташ по ръба на опасна пропаст. Виждал съм хора, които са вярвали в Бог в продължение на много години, но които все още не са придобили истината реалност, а още по-малко са разбрали Божиите намерения. Тези хора не постигат никакъв напредък в живота и в духовния си ръст и се придържат само към най-повърхностните учения. Това е така, защото тези хора никога не са възприемали Божието слово като самия живот и никога не са се изправяли пред факта, че Бог съществува, нито пък са приемали това. Смяташ ли, че когато вижда такива хора, Бог Се изпълва с радост? Носят ли Му утеха? Така че съдбата на хората се решава от това как вярват в Бог. Що се отнася до начина, по който хората търсят Бог и по който се приближават към Него, тяхното отношение е от първостепенно значение. Не избутвай Бог на заден план в съзнанието си сякаш Той е само въздух; винаги мисли за Бог, в когото вярваш, като за жив Бог, истински Бог. Той не седи горе на третото небе, без да има какво да прави. Напротив, Той постоянно се вглежда в сърцето на всеки човек, наблюдава с какво се занимаваш, следи всяка твоя дума и всяка твоя постъпка, наблюдава как се държиш и какво е отношението ти към Него. Независимо дали желаеш да се отдадеш на Бог, или не, цялото ти поведение, най-съкровените ти мисли и идеи са изложени на показ пред Него и се разглеждат от Него. Заради поведението ти, заради делата ти и заради отношението ти към Него мнението на Бог за теб и отношението Му към теб постоянно се променят. Искам да дам съвет на някои хора: не се оставяйте като бебета в ръцете на Бог, сякаш Той трябва да ви обича безумно, сякаш никога не би могъл да ви изостави и сякаш отношението Му към вас е твърдо определено и никога не би могло да се промени, и ви съветвам да спрете да мечтаете! Бог е праведен в Своето отношение към всеки човек и е сериозен в подхода Си към делото на завоюване и спасяване на хората. Това е Неговото управление. Към всеки човек Той се отнася сериозно — не като към домашен любимец, с когото да си играе. Божията любов към хората не е такава, която разглезва или разваля. Неговата милост и толерантност към човечеството не са снизходителни или невнимателни. Напротив, Божията любов към хората включва грижа, състрадание и уважение към живота; Неговата милост и толерантност изразяват очакванията Му към тях и са това, от което човечеството се нуждае, за да оцелее. Бог е жив и действително съществува; Неговото отношение към човечеството е принципно, то съвсем не е някакъв вид регламент и може да се променя. Неговите намерения за човечеството постепенно се променят и преобразяват с времето в зависимост от възникващите обстоятелства и от отношението на всеки един човек. Затова трябва да знаеш в сърцето си с абсолютна яснота, че същността на Бог е неизменна и че Неговият нрав ще се проявява в различни времена и в различен контекст. Може да не мислиш, че това е сериозен въпрос, и да използваш личните си представи, за да си въобразяваш как Бог трябва да върши делата си. Въпреки това има моменти, когато пълната противоположност на твоята гледна точка е вярна, и като използваш личните си представи, за да се опитваш да прецениш Бог, ти вече си Го разгневил. Това е така, защото Бог не действа по начина, по който ти мислиш, че действа, нито пък ще се отнесе към този въпрос така, както ти казваш, че ще го направи. Затова ти напомням да бъдеш внимателен и благоразумен в подхода си към всичко, което те заобикаля, и да се научиш да практикуваш според принципа на следването на Божия път — боязънта от Бог и отбягването на злото, във всичко, а именно да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Трябва да развиеш точно разбиране, свързано с въпросите на Божиите намерения и Божието отношение, трябва да намериш просветени хора, които да споделят тези въпроси с теб, и трябва да търсиш сериозно. Не възприемай Бог, в който вярваш, като кукла на конци, не Го съди по свое усмотрение, не прави произволни заключения и не подхождай към Него с непочтително отношение. Докато Бог ти носи спасение и определя твоя резултат, Той може да ти даде милост или толерантност или правосъдие и наказание, но във всеки случай Неговото отношение към теб не е твърдо определено. Това зависи от собственото ти отношение към Бог, както и от твоето разбиране за Него.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

421. Искрено вярващите в Бог непрестанно Го носят в сърцата си, винаги имат богобоязливи и боголюбиви сърца. Вярващите в Бог трябва да пристъпват към всичко с предпазливост и благоразумие и всичко, което вършат, трябва да е съобразено с Божиите изисквания, за да удовлетворят Неговото сърце. Не бива да са вироглави и да постъпват, както им се нрави; това не подобава на светото благоприличие. Хората не бива да вилнеят и да развяват Божието знаме навсякъде, докато се перчат и мамят навред; това е най-непокорният вид поведение. Семействата си имат правила, държавите си имат закони — нима това не е още по-валидно за Божия дом? Не са ли изискванията в него още по-стриктни? Няма ли още повече управленски закони? Хората могат да правят каквото пожелаят, но не и да изменят Божиите управленски закони според прищевките си. Бог е Бог, който не търпи обиди от хората; Той е Бог, който поразява човеците. Нима хората още не са проумели това?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината)

422. Във всяка епоха на Божието дело Той дава на хората някои слова и им казва някои истини. Тези истини са пътят, към който хората трябва да се придържат, пътят, който трябва да следват, пътят, който им позволява да се боят от Бог и да отбягват злото, и пътят, който хората трябва да прилагат на практика и да спазват в живота си и по време на житейското си пътуване. Именно поради тези причини Бог отправя тези слова към човечеството. Словата, които идват от Бог, са това, към което трябва да се придържат хората, а да се придържат към тях означава да получат живот. Ако човек не се придържа към него, не го прилага на практика и не изживява Божието слово в живота си, тогава той не прилага истината на практика. Освен това, ако хората не прилагат истината на практика, те не се боят от Бог и не отбягват злото, нито пък могат да удовлетворят Бог. Хората, които не са способни да удовлетворят Бог, не могат да получат Неговата похвала и такива хора нямат изход.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

423. Следването на Божия път не означава да спазваш повърхностни правила; по-скоро това означава, че когато си изправен пред проблем, ти го разглеждаш преди всичко като ситуация, планирана от Бог, като на отговорност, която Той ти е дал, или като на задача, която Той ти е възложил. Когато си изправен пред този проблем, трябва дори да го възприемеш като изпитание, което Бог е поставил пред теб. Когато се сблъскаш с този проблем, трябва да имаш стандарт в сърцето си и да мислиш, че това е дошло от Бог. Трябва да помислиш как да се справиш с него по такъв начин, че да изпълниш задължението си и същевременно да останеш верен на Бог, а също и как да го направиш, без да Го разгневиш или да обидиш Неговия нрав. […] Това е така, защото, за да се следва Божия път, не можем да подминаваме нищо, което се случва с нас или около нас, дори и малките неща; независимо дали смятаме, че трябва да му обърнем внимание, или не, докато някакъв въпрос стои пред нас, ние не трябва да го подминаваме. На всички неща, които се случват, трябва да се гледа като на изпитания, които Бог ни е дал. Какво мислиш за този начин на разглеждане на нещата? Ако имаш такова отношение, това потвърждава един факт: дълбоко в себе си ти се боиш от Бог и си готов да отбягваш злото. Ако имаш желанието да удовлетвориш Бог, тогава това, което прилагаш на практика, няма да е далеч от стандарта да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

Често се случва някои хора да имат убеждението, че нещата, на които не обръщат внимание и които обикновено не споменават, са незначителни дреболии, които нямат нищо общо с прилагането на истината на практика. Когато се сблъскат точно с такъв проблем, тези хора не се замислят и го оставят настрана. В действителност обаче, точно когато се сблъскаш с този проблем, е моментът, в който трябва да научиш урок за това как да се боиш от Бог и как да отбягваш злото и трябва да си още по-наясно с това какво прави Бог, когато се сблъскваш с проблема. Бог е неотлъчно до теб, наблюдава всяка твоя дума и действие, следи всичко, което правиш и какви промени настъпват в мислите ти — това е Божието дело. Някои хора се питат: „Ако това е вярно, защо тогава не съм го почувствал?“. Не си го почувствал, защото не си се придържал към пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото като твой основен път; затова не можеш да усетиш изкусната работа, която Бог върши в хората и която се проявява в зависимост от различните им мисли и действия. Ти си разсеян! Какво е важен въпрос? Какво е маловажен въпрос? Въпросите, свързани със следването на Божия път, не се делят на важни и маловажни — всички те имат огромно значение — можете ли да разберете това? (Можем да го разберем.) Що се отнася до ежедневните въпроси, има някои, които хората смятат за много важни, и други, които се възприемат като незначителни дреболии. Хората често възприемат тези важни въпроси като много значими и ги смятат за изпратени от Бог. Въпреки това, докато тези важни въпроси се разрешават, поради своя незрял духовен ръст и поради лошите си заложби хората често не могат да изпълнят Божиите намерения, не могат да получат никакви откровения и не могат да придобият никакво действително знание, което да е ценно. Що се отнася до маловажните въпроси, хората просто ги пренебрегват и ги оставят да се изплъзват малко по малко. Така хората са изгубили много възможности да бъдат изследвани и подложени на изпитание пред Бог. Какво означава винаги да пренебрегваш хората, събитията и нещата, както и ситуациите, които Бог е устроил за теб? Това означава, че всеки ден и дори във всеки момент ти постоянно се отказваш да бъдеш усъвършенстван от Бог, както и да бъдеш ръководен от Него. Всеки път, когато Бог устрои дадена ситуация за теб, Той наблюдава тайно, проучва внимателно сърцето, мислите и идеите ти, наблюдава те как мислиш и как ще действаш. Ако си небрежен човек — такъв, който никога не се е отнасял сериозно към Божия път, Неговото слово или истината — тогава ти нито ще си загрижен, нито ще обърнеш внимание на това, което Бог иска да постигне, или на това, което Той изисква от теб в средата, която е подредил за теб. Освен това няма да знаеш как хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш, са свързани с истината или с Божиите намерения. След като се сблъскаш с повтарящи се обстоятелства и повтарящи се изпитания като това, а Бог не вижда никакви резултати в теб, как ще действа Той? След като многократно си се сблъсквал с изпитания, не си почитал Бог като велик в сърцето си, нито си приемал сериозно обстоятелствата, които Бог е устроил за теб, нито си гледал на тях като на изпитания или проверки от Бог. Вместо това една след друга си отхвърлял възможностите, които Бог ти е давал, като многократно си ги оставял да ти се изплъзнат. Не е ли това проява на крайно бунтарство от страна на хората? (Да, така е.) Ще се почувства ли Бог наранен заради това? (Да, ще се почувства.) Грешите, Бог няма да се почувства наранен! Това, че Ме чухте да казвам такова нещо, отново ви шокира. Може би си мислите: „Не беше ли казано по-рано, че Бог винаги се чувства наранен? Така че няма ли Бог да се почувства наранен? Тогава в какви случаи Бог се чувства наранен?“. Накратко, Бог няма да се почувства наранен в тази ситуация. И така, какво е отношението на Бог към описаните по-горе видове поведение? Когато хората отхвърлят или избягват от изпитанията и проверките, които Бог им изпраща, Той има само едно отношение към такива хора. Какво е това отношение? Бог отхвърля този вид хора и ги презира с цялото Си сърце. Думата „отхвърлям“ има две нива на значение. Как да обясня това от Моя гледна точка? Думата „отхвърлям“ предизвиква асоциации, свързани с дълбоко отвращение и омраза. Какво ще кажете за другото ниво на нейното значение? Това е тази част, която предполага отказ от нещо. Всички знаете какво означава „да се откажеш“, нали? Накратко, „отхвърлям“ е дума, която изразява крайната реакция и отношение на Бог към тези хора, които се държат по такъв начин; това е крайно отвращение и погнуса от тях, което води до решението да се откаже от тях. Това е окончателното решение на Бог за човек, който никога не е следвал Божия път, не се е боял от Бог и не е отбягвал злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

424. Боязънта и покорството на Йов спрямо Бог са пример за човечеството, а неговата непорочност и порядъчност са върхът на човешката природа, която трябва да притежава човекът. Въпреки че не видя Бог, той осъзна, че Бог наистина съществува, и благодарение на това осъзнаване той се боеше от Него, а благодарение на тази боязън той успя да се покори на Бог. Той даде на Бог свободата да вземе всичко, което има, но не се оплакваше, падна пред Бог и Му каза, че точно в този момент, дори ако Бог вземе плътта му, той с радост ще Му позволи да го направи, без да се оплаква. Цялото му поведение се дължеше на неговата непорочна и порядъчна човешка природа. Това означава, че в резултат на своята невинност, честност и доброта Йов твърдо осъзнаваше и преживяваше съществуването на Бог. Върху тази основа той постави изисквания към себе си и уеднакви своето мислене, поведение, постъпки и принципи на действие пред Бог в съответствие с Божието напътствие за него и Божиите дела, които беше видял сред всички неща. С течение на времето преживяванията на Йов предизвикваха у него истински и реална боязън от Бог и го караха да отбягва злото. Това беше източникът на почтеността, към която Йов непоколебимо се придържаше. Йов притежаваше честна, невинна и добра човешка природа, реално беше изпитал боязънта от Бог, покорството пред Бог и отбягването на злото, както и знанието, че „Йехова ми даде, Йехова ми отне“. Само благодарение на тези неща той успя да остане непоколебим в своето свидетелство сред такива жестоки нападения от страна на Сатана и само благодарение на тях той успя да не разочарова Бог и да даде задоволителен отговор на Бог, когато Божиите изпитания го сполетяха.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

425. Йов не беше виждал лицето на Бог, не беше чувал словата, изречени от Бог, нито пък беше преживял лично Божието дело, но неговата боязън от Бог и свидетелството му по време на изпитанията са видени от всички и Бог ги обича, радва им се и говори с добро за тях, а хората завиждат за тях, възхищават им се и нещо повече — славословят ги. В неговия живот нямаше нищо велико или необикновено: подобно на всеки обикновен човек, животът, който водеше, не беше ни най-малко забележителен — излизаше на работа при изгрев слънце и се връщаше у дома да си почива по залез слънце. Разликата е в това, че през няколкото незабележителни десетилетия от живота си той получи прозрение за Божия път и осъзна и разбра великата мощ и върховенство на Бог така, както никой друг никога не е успял. Той не беше по-умен от другите обикновени хора, жизнената му сила не бе особено крепка, а освен това нямаше и невидими специални умения. Това, което обаче притежаваше, беше честна, добросърдечна и порядъчна личност, личност, която обичаше справедливостта, праведността и положителните неща — повечето обикновени хора не притежават нищо от това. Той разграничаваше любовта от омразата, имаше чувство за справедливост, беше непоколебим и упорит, а в мисленето си обръщаше изключително внимание на детайлите. Така по време на своя незабележителен престой на земята той видя всички необикновени неща, които Бог беше направил, и видя величието, светостта и праведността на Бог, видя Божията загриженост, милосърдие и закрила за човека, видя благородството и властта на върховния Бог. Първата причина, поради която Йов успя да спечели тези неща, които бяха непосилни за обикновените хора, беше, че имаше чисто сърце, което принадлежеше на Бог и беше водено от Създателя. Втората причина беше неговият стремеж: той се стремеше да бъде безупречен и непорочен, да бъде човек, който се съобразява с волята на Небето, който е обичан от Бог и който отбягва злото. Йов притежаваше тези неща и се стремеше към тях, въпреки че не можеше да види Бог или да чуе Божиите слова; макар че никога не беше виждал Бог, той беше опознал средствата, чрез които Бог властва над всички неща, и разбираше мъдростта, с която Бог прави това. Въпреки че никога не беше чувал словата, изречени от Бог, Йов знаеше, че делата, свързани с възнаграждаването на човека и вземането от човека, идват от Бог. Въпреки че годините на живота му не се различаваха от тези на всеки обикновен човек, той не позволи незабележителността на живота му да повлияе на познанието му за върховенството на Бог над всички неща или да повлияе на следването на пътя на боязън от Бог и отбягване на злото. В неговите очи законите на всички неща бяха изпълнени с Божиите дела и върховенството на Бог можеше да се види във всяка част от живота на хората. Той не беше виждал Бог, но успя да осъзнае, че Божиите дела са навсякъде и по време на своя незабележителен престой на земята, във всеки аспект на живота си той успя да види и разбере необикновените и чудни Божии дела и да види удивителните Божии подредби. Скритостта и мълчанието на Бог не попречиха на Йов да осъзнае Божиите дела, нито пък повлияха на познанието му за върховенството на Бог над всички неща. Неговият живот беше осъзнаване в ежедневието на върховенството и подредбите на Бог, който е скрит сред всички неща. Във всекидневния си живот той също така чуваше и разбираше гласа на Божието сърце и словата на Бог, който мълчи сред всички неща, но изразява гласа на сърцето Си и словата Си, като управлява законите на всички неща. Виждате, че ако хората имат същата човешка природа и стремеж като Йов, те могат да получат същото осъзнаване и познание като него и могат да придобият същото разбиране и познание за върховенството на Бог над всички неща като Йов. Бог не се беше явявал на Йов, нито пък му беше говорил, но Йов успя да бъде непорочен и порядъчен, да се бои от Бог и да отбягва злото. С други думи, без Бог да се явява на човека или да му говори, Божиите дела сред всички неща и Неговото върховенство над всички неща са достатъчни, за да може човекът да осъзнае съществуването, могъществото и властта на Бог, а Неговото могъщество и власт са достатъчни, за да накарат човека да следва пътя на боязън от Бог и отбягване на злото.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

426. „Боязънта от Бог и отбягването на злото“ са неразривно свързани посредством безброй нишки с познаването на Бог и тази връзка е очевидна. Ако искаш да достигнеш до отбягване на злото, първо трябва да придобиеш истинска богобоязливост; ако искаш да достигнеш до придобиване на истинска богобоязливост, първо трябва да имаш истинско познаване на Бог; ако искаш да достигнеш до познаване на Бог, първо трябва да преживееш Божиите слова, да навлезеш в реалността на Божиите слова, да изпиташ Божия укор и дисциплиниране, Неговото наказание и правосъдие. Ако желаеш да преживееш Божиите слова, първо трябва да се изправиш лице в лице с тях, да се изправиш лице в лице с Бог и да Го помолиш да нагласи хора, събития и неща, както и всякакви обстановки, така че да имаш възможност да преживееш Неговите слова. Ако желаеш да застанеш лице в лице с Бог и с Божиите слова, първо трябва да притежаваш чисто и честно сърце, отношение за приемане на истината, решимостта да изтърпиш страданието, решимостта и смелостта да отбягваш злото, както и въжделението да станеш истинско сътворено същество… По този начин, движейки се стъпка по стъпка напред, ще се приближаваш все повече до Бог, сърцето ти ще става все по-чисто, а докато опознаваш Бог, животът ти и неговата стойност ще станат още по-значими и ще растат още по-сияйни. Докато един ден не почувстваш, че Създателят вече не е загадка, че Създателят никога не е бил скрит от теб, че Създателят никога не е криел лицето Си от теб, че Създателят не е далеч от теб, че Създателят вече не е Този, за Когото можеш само да бленуваш ден и нощ, но Когото не можеш да възприемеш със сетивата си, че Той наистина и истински стои на стража до теб и че Той обезпечава живота ти и ръководи съдбата ти. Ще почувстваш, че Той не е някъде отвъд хоризонта, нито се крие високо в облаците, че Той е точно до теб, господства над всичко твое и че Той е всичко, което имаш, и че Той е единственото, което имаш. Такъв Бог ти позволява да Го обичаш и да Го боготвориш с цялото си сърце, да се чувстваш привързан към Него, да бъдеш близо до Него, да Му се възхищаваш и да се страхуваш да не Го загубиш. Вече не искаш да се отричаш от Него, да се бунтуваш срещу Него, да се отклоняваш или да се откъсваш от Него. Искаш само да проявяваш внимание към Него, искаш само да Му се покоряваш, да Му се отплащаш за всичко, което ти дава, и да се отдадеш на Неговото господство. Вече не отказваш да те напътства, да те подкрепя, да бди над теб и да бъдеш закрилян от Него, вече не се съпротивляваш на върховенството Му и подредбите Му по отношение на теб. Искаш само да Го следваш, да Го придружаваш. Искаш само да Го приемеш като свой единствен живот, като свой единствен Господ, като свой единствен Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)

427. Когато хората изживеят Божието дело, първото нещо, което научават за Него, е че Той е непонятен, мъдър и прекрасен, и тогава подсъзнателно изпитват страх от Него и усещат тайната на Неговото дело отвъд хоризонта на човешкия разум. Хората искат само да могат да изпълняват Неговите изисквания, да удовлетворят Неговите намерения; те не искат да Го надминат, защото делото, което Той върши, надхвърля човешкото мислене и въображение и не може да бъде извършено вместо Него от човек. Дори самият човек не осъзнава собствената си недостатъчност, но Бог е проправил нов път за човека и е дошъл да го въведе в един нов и по-красив свят, така че човечеството е направило нова крачка напред и е намерило ново начало. Това, което хората изпитват към Бог, не е възхищение, или по-скоро не е само възхищение. Най-дълбокото им изживяване е страх и любов; те чувстват, че Бог е наистина прекрасен. Той върши дела, които човек не е в състояние да извърши, и казва неща, които човек не е в състояние да каже. Хората, които са изживели Божието дело, винаги изпитват чувства, които не могат да бъдат описани. Хората с достатъчно богат опит могат да разберат Божията любов, да почувстват красотата Му и това, че Неговото дело е толкова мъдро, толкова прекрасно и затова ги дарява с безкрайна сила, създавана около тях. Това не е ужас или любов или случайно уважение, а дълбоко усещане за Божието състрадание и толерантност към човека. Онези обаче, които са изпитали Неговото наказание и правосъдие, усещат Неговото величие и това, че Той не търпи обиди. Дори онези, които са изпитали голяма част от делото Му, не са в състояние да Го разберат; всички, които наистина се боят от Бог, знаят, че Неговото дело не е съизмеримо с човешките представи, а винаги им се противопоставя. Той не се нуждае от абсолютното възхищение или от привидното подчинение на хората — те трябва да постигнат истински страх и истинско покорство. В голяма част от Неговото дело всеки, който има истинско изживяване, развива богобоязливо сърце, което надхвърля възхищението. Чрез Неговото дело на наказание и правосъдие хората са виждали Неговия нрав и вследствие на това имат богобоязливи сърца. Бог предполага необходимостта от страх и покорство, защото Неговото същество и Неговият нрав не са еднакви с тези на сътворено създание и превъзхождат тези на едно сътворено създание. Бог, самодостатъчен и вечен, е несътворен и само Бог е достоен за страх и покорство; човекът не е пригоден за това. Затова всички, които са изпитали Неговото дело и са Го познали истински, развиват богобоязливи сърца. Обаче онези, които не желаят да се разделят с представите си за Него — онези, които просто не Го смятат за Бог — не изпитват почит към Него и макар да Го следват, не са завоювани; те са непокорни по природа. Бог работи по този начин с цел цялото творение да чувства в сърцето си страх от Създателя, да Му се покланя и да проявява безусловно подчинение на Неговото управление. Това е крайният резултат, към който е насочено цялото Му дело. Ако тези, които са изпитали такова дело, нямат богобоязливи сърца и в най-малка степен и ако предишното им непокорство изобщо не се промени, те със сигурност ще бъдат отстранени. Ако отношението на човек към Бог се състои само от възхищение или в демонстриране на уважение от разстояние, но не и от любов, дори в най-малка степен, това е резултатът, до който е стигнал човек, чието сърце не е боголюбиво, и такъв човек няма условия за да бъде усъвършенстван. Ако такова велико дело не успее да спечели истинската любов на човек, това означава, че той не е намерил Бог и не търси истината в действителност. Човек, който не обича Бог, не обича истината и следователно не може да намери Бог, а още по-малко да спечели Неговото одобрение. Такива хора, колкото и да изпитват действието на Светия Дух и колкото и да изпитват правосъдие, не са способни да имат богобоязливо сърце. Това са хора, чиято природа не може да бъде променена и които имат изключително противен нрав. Всички онези, които нямат богобоязливо сърце, трябва да бъдат отстранени, да бъдат подложени на наказание и да бъдат наказани също като онези, които вършат зло, за да страдат дори повече от тези, които са извършили неправедни неща.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и делото на човека)