Божията власт (II)

Днес ще продължим нашето общение на тема „Самият Бог, единственият“. Вече проведохме две общения на тази тема, първото от които се отнасяше до властта на Бог, а второто — до праведния нрав на Бог. Стигнахте ли до ново разбиране за идентичността, положението и същината на Бог, след като изслушахте тези две общения? Помогна ли ви това разбиране да придобиете по-съществено знание и увереност в истинността на Божието съществуване? Днес смятам да доразвия по-подробно темата за Божията власт.

Разбиране на Божията власт на макро- и микрониво

Властта на Бог е уникална. Тя е характерен израз и специфична същина на идентичността на Самия Бог, каквато не притежава никое от сътворените или несътворените същества; само Създателят притежава такава власт. Тоест, само Създателят — единственият Бог — е изразен по този начин и притежава тази същина. Защо тогава трябва да говорим за властта на Бог? Как властта на Самия Бог се различава от общата концепция за „власт“ в съзнанието на човека? Какво ѝ е специалното? Защо е особено важно да говорим за нея тук? Всеки от вас трябва внимателно да обмисли този въпрос. За повечето хора „Божията власт“ е смътна идея, която изисква много усилия, за да бъде разбрана, и всяко обсъждане на този въпрос вероятно ще бъде абстрактно. Следователно неизбежно ще има огромно разминаване между знанието за Божията власт, което човек е способен да има, и същината на Божията власт. За да се преодолее това разминаване, всеки трябва постепенно да достигне до познаването на Божията сила чрез хора, събития, предмети и различни явления, които са достъпни за хората и могат да бъдат разбрани в реалния им живот. И въпреки че фразата „Божия власт“ може да изглежда необяснима, Божията власт изобщо не е абстрактна. Той присъства до човек във всяка минута от живота му и го направлява всеки ден. Така в реалния си живот всеки със сигурност ще види и почувства най-осезаемия аспект на Божията власт. Този осезаем аспект е достатъчно доказателство, че Божията власт наистина съществува, и позволява на човека напълно да разпознае и осъзнае факта, че Бог притежава такава власт.

Бог е създал всичко и по силата на това властва над всички неща. Освен че господства над всички неща, Той също така контролира всичко. Какво означава тази идея, че „Бог контролира всичко“? Как може да бъде обяснена? Как се прилага в реалния живот? Как може разбирането на факта, че Бог контролира всичко, да доведе до разбиране на Неговата власт? От самата фраза „Бог контролира всичко“ трябва да ни стане ясно, че под контрола на Бог се намира не някаква част от планетите или част от творението, още по-малко пък някаква част от човечеството, а всичко: от огромното до микроскопичното, от видимото до невидимото, от звездите в космоса до живите същества на земята, а също и микроорганизмите, които не могат да се видят с невъоръжено око, и онези видове живот, които съществуват в други форми. Това е точното определение на „всичко“, което Бог „контролира“; това е мащабът на Божията власт, обхватът на Неговото върховенство и управление.

Преди да се появи човешкият род, космосът — всички планети и всички звезди на небето — вече съществуваше. На макрониво тези небесни тела непрекъснато са се въртели в орбитите си под контрола на Бог през целия период на своето съществуване, колкото и дълго да е траело то. Къде и точно кога минава определена планета, каква задача изпълнява определена планета и кога, коя планета по каква орбита се движи и кога тя изчезва или е заменена — всичко това се случва абсолютно безпогрешно. Позициите на планетите и разстоянията между тях се определят от строги закономерности, всяка от които може да бъде описана с точни данни. Пътищата, по които те се движат, скоростта и видът на техните орбити, времето, в което са в различни позиции — всичко това може да бъде точно измерено и описано с помощта на определени закони. В продължение на цели еони планетите са следвали тези закони, без ни най-малко да се отклоняват от тях. Никоя сила не може да промени или наруши техните орбити или моделите, които следват. Тъй като специалните закони, които управляват движението на планетите, и точните данни, които ги описват, са предопределени от властта на Създателя, те се подчиняват на тези закони по собствена воля, под върховенството и контрола на Бог. На макрониво не е трудно човек да открие някои модели, някои данни, както и някои странни и необясними закони или явления. И въпреки че човечеството не признава съществуването на Бог, нито приема факта, че Създателят е създал всичко и властва над него, както и не признава съществуването на властта на Създателя, човешките учени, астрономи и физици все по-често стигат до извода, че съществуването на всички обекти във вселената, принципите и закономерностите, които определят тяхното движение — всичко това се управлява и контролира от необятна и невидима тъмна енергия. Изправен пред този факт, човек е принуден да признае, че зад всички тези модели на движение стои Някой Могъщ, който ръководи всичко. Силата му е изключителна и въпреки че никой не може да види истинското Му лице, Той контролира и управлява всичко във всеки един момент. Никой човек и никаква сила не е в състояние да надхвърли границите на върховенството Му. Пред този факт човек трябва да признае, че законите, които управляват съществуването на всички неща, са извън контрола на хората и никой не може да ги промени. Трябва също така да признае, че хората не са в състояние напълно да разберат тези закони и че те не са възникнали по естествен начин, а са продиктувани от определен Повелител. Всичко това са изрази на Божията власт, които човечеството може да възприеме на макрониво.

На микрониво всички планини, реки, езера, морета, цялата суша, която човек може да види на земята, всички сезони, които преживява, всичко, което обитава Земята, включително растения, животни, микроорганизми и хора, е подчинено на Божието върховенство и контрол. Под върховенството и контрола на Бог всички неща се появяват или изчезват в съответствие с Неговите мисли. Възникват закони, които управляват съществуването им, и те растат и се размножават в съответствие с тях. Нито един човек или същество не може да бъде над тези закони. Защо е така? Единственият отговор е, че това е заради Божията власт. Или казано по друг начин, това е заради Божиите мисли и Божиите слова; заради личните действия на Самия Бог. Това означава, че властта на Бог и умът на Бог пораждат тези закони, които се разместват и променят в съответствие с Неговите мисли, и всички тези размествания и промени възникват или изчезват в съответствие с Неговия план. Вземете например епидемиите. Те избухват неочаквано. Никой не знае техния произход или точните причини, поради които се случват, и всеки път, когато епидемия стигне до някое място, онези, които са обречени, не могат да избегнат гибелта. Човешката наука разбира епидемиите като нещо, причинено от разпространението на дефектни или вредни микроби, и техните скорост, обхват и начин на предаване не могат да бъдат предсказани или контролирани от човешката наука. Въпреки че хората по всевъзможен начин се опитват да се противопоставят на епидемиите, те не са в състояние да контролират кои хора или животни ще бъдат неизбежно заразени при избухването на епидемия. Единственото нещо, което хората могат да направят, е да се опитат да ги предотвратят, да им се противопоставят и да ги изследват. Но никой не знае първопричините, които обясняват началото или края на всяка една епидемия, и никой не е в състояние да ги контролира. Изправени пред възникването и разпространението на епидемия, първото нещо, което хората предприемат, е да разработят ваксина, но често епидемията затихва сама, преди ваксината да е готова. Защо затихват епидемиите? Някои казват, че разпространението на микробите е било овладяно, докато други твърдят, че епидемиите отшумяват поради смяната на сезоните… Що се отнася до това колко обосновани са тези безумни предположения, науката не предлага никакви обяснения и не може да даде точен отговор. Човечеството трябва да се съобразява не само с тези предположения, но и с недостатъчното си разбиране за епидемиите и страха си от тях. В крайна сметка никой не знае защо започват епидемиите и защо свършват. Тъй като човечеството вярва само в науката, разчита изцяло на нея и нито признава властта на Създателя, нито приема неговото върховенство, то никога няма да получи отговор.

Под Божието върховенство всички неща се раждат, живеят и загиват благодарение на Неговата власт и Неговото управление. Някои неща се появяват и изчезват тихомълком и човек не може да обясни откъде са дошли или да разбере моделите, които следват, камо ли да разбере причините за появата и изчезването им. Въпреки че човек може да види със собствените си очи всичко, което се случва, може да го чуе със собствените си уши, може да го усети с тялото си; въпреки че всичко оказва влияние върху човека и въпреки че той подсъзнателно отбелязва относителната необичайност, периодичност или дори странност на различни явления, той все още не знае нищо за онова, което стои зад тях, тоест за намеренията на Създателя и Неговите мисли. Зад тези явления има много истории, много скрити истини. Тъй като човек се е отдалечил от Създателя и тъй като не приема факта, че властта на Създателя управлява всички неща, той никога няма да познае и няма да разбере всичко, което се случва под върховенството на властта на Създателя. По принцип Божият контрол и върховенство надхвърлят човешкото въображение, човешкото познание, човешкото разбиране и онова, което може да постигне човешката наука; те са непонятни за създаденото човечество. Някои казват: „Как можеш да вярваш, че всичко се подчинява на Божията власт, след като самият ти не си бил свидетел на Божието върховенство?“. Да виждаш невинаги означава да вярваш и невинаги означава да приемаш и разбираш. И така, откъде идва вярата? Мога да отговоря с увереност, че вярата възниква от нивото и дълбочината на разбирането и усещането на човека за реалността и първопричините за всичко. Ако вярваш, че Бог съществува, но не можеш да разпознаеш, а още по-малко да възприемеш Божия контрол и Божието върховенство над всичко, тогава в сърцето си никога няма да признаеш, че Бог притежава такава власт и че Неговата власт е единствена. Никога няма истински да приемеш Създателя за свой Господ и свой Бог.

Съдбата на човечеството и съдбата на вселената са неотделими от върховенството на Създателя

Всички вие сте зрели хора. Някои от вас са на средна възраст, някои може да са достигнали старостта. Преминали сте от невярване в Бог към вяра в Него и от началото на вярата в Бог към приемането на Неговото слово и към преживяването на Неговото дело. Колко знаете за върховенството на Бог? До какво разбиране за човешката съдба стигнахте? Може ли човек да постигне всичко, което желае в живота? За няколкото десетилетия от живота си какво успяхте да направите така, както сте искали? Колко неща, които никога не сте очаквали, са се случили? Колко неща се оказаха приятна изненада? Колко са нещата, от които хората все още чакат резултат, като несъзнателно очакват подходящия момент, очакват волята на небесата? Колко неща карат хората да чувстват своята безпомощност и поражение? Всеки е изпълнен с надежди за съдбата си, очаква, че всичко в живота му ще върви точно както той желае, че няма да се нуждае нито от храна, нито от дрехи, че благосъстоянието му ще нараства по впечатляващ начин. Никой не иска живот в бедност и потисничество, пълен с лишения и бедствия. Но хората не могат да предвидят или контролират тези неща. Може би за някои миналото е просто натрупване на опит; такива хора никога не узнават каква е волята на небесата и тя просто не ги интересува. Те изживяват живота си лекомислено, като животни, ден за ден, без да се притесняват за съдбата на човечеството или защо хората са живи, или как трябва да живеят. Такива хора остаряват, без да са придобили разбиране за човешката съдба, и до смъртта си нямат представа какво е животът. Такива хора са мъртви, те са същества без дух, те са животни. И макар хората да живеят в рамките на творението и да получават удоволствие от многообразието, с което светът удовлетворява техните материални нужди, и макар да виждат непрекъснатия прогрес на този материален свят, техният собствен опит — онова, което чувстват и преживяват сърцето и духът им — няма нищо общо с материалното и нищо материално не може да го замени. Опитът е осъзнаване в дълбините на сърцето, нещо, което не може да се види с просто око. Това осъзнаване се състои в разбирането и възприемането на човешкия живот и човешката съдба. И то често води човек до усещането, че някакъв невидим Върховен владетел нарежда всички неща, планира всичко за човека. Пред лицето на всичко това човек не може да не приеме плановете и подредбите на съдбата; той не може да не приеме пътя, който Създателят е предвидил за него, върховенството на Създателя над неговата съдба. Това е неоспорим факт. Независимо от разбирането на човека за съдбата и отношението му към нея никой не може да промени този факт.

Къде ще ходиш всеки ден, с какво ще се занимаваш, с кого или с какво ще се сблъскаш, какво ще кажеш и какво ще ти се случи — може ли нещо от това да се предскаже? Хората не са в състояние да предвидят всички тези събития, а още по-малко да контролират развитието на тези ситуации. В живота непредвидени събития се случват всеки ден и навсякъде. Тези ежедневни обрати и начините, по които се развиват, или сценариите, които следват, непрекъснато напомнят на хората, че нищо не се случва случайно, че ходът на всяко събитие, неговата неизбежна природа, не могат да бъдат повлияни от човешката воля. Всяко събитие съдържа предупреждение за човечеството от Създателя, а също така съдържа послание, че хората не могат да контролират съдбата си. Всяко събитие е отхвърляне на амбицията и желанието на човек да се надява безполезно да поеме съдбата си в свои ръце. Те са като звучни шамари по лицето на човечеството, които принуждават хората да преразгледат въпроса кой в крайна сметка управлява и контролира съдбата им. И тъй като човешките стремежи и желания непрекъснато са осуетявани и попарвани, хората естествено стигат до несъзнателно приемане на онова, което съдбата им е подготвила — до приемането на реалността, волята на небето и върховенството на Създателя. Всичко — от ежедневните превратности до съдбите на всички човешки животи, разкрива плановете на Създателя и неговото върховенство; няма нищо, което да не носи в себе си посланието, че „властта на Създателя е безгранична“, да не изразява онази вечна истина, че „властта на Създателя е над всичко“.

Съдбите на човечеството и всички неща са тясно преплетени с върховенството на Създателя, неразривно са свързани с Неговите подредби; в крайна сметка те не могат да бъдат отделени от властта на Създателя. Чрез законите за всички неща човек стига до разбиране на подредбите на Създателя и на Неговото върховенство, чрез правилата за оцеляване на всички неща той започва да възприема управлението на Създателя; от съдбите на всички неща той си прави изводи за това как Създателят прилага Своето върховенство и как контролира всичко. И в жизнения цикъл на хората и всички неща човек наистина опознава плановете и подредбите на Създателя за всичко живо и неживо, става свидетел на това как тези планове и подредби изместват всички земни закони, правила и обичаи, всички други власти и сили. И затова човечеството е принудено да признае, че върховенството на Създателя не може да бъде отхвърлено от нито едно сътворено същество, че никоя сила не може да смути или да промени събитията и нещата, предопределени от Създателя. Всички хора и всичко живо живеят и се размножават от поколение на поколение точно в съответствие с тези Божествени закони и правила. Не е ли това истинското въплъщение на властта на Създателя? Въпреки че в обективните закони човек вижда върховенството на Създателя и Неговия ред за всички събития и всички неща, колко са онези, които са способни да разберат принципа за върховенството на Създателя над всички неща? Колко могат наистина да познаят, да признаят, да приемат и да се подчинят на върховенството на Създателя над тяхната съдба и плановете Му за нея? Кой от тях, след като е повярвал във върховенството на Създателя над всички неща, наистина ще повярва и ще признае, че Създателят диктува и съдбата на хората? Кой е в състояние наистина да разбере, че съдбата на човека лежи в ръцете на Създателя? Каква позиция трябва да заеме човечеството по отношение на върховенството на Създателя, след като е изправено пред факта, че Той управлява и контролира неговата съдба? Това е решение, което всеки човек, изправен пред този факт, трябва да вземе сам.

Шестте решаващи момента в човешкия живот

През живота си всеки човек преминава през поредица от решаващи моменти. Това са най-основните, най-важните етапи, които определят съдбата на човек в живота му. Следва кратко описание на тези ориентири по пътя на живота, през които трябва да премине всеки човек.

Първи решаващ момент: раждане

Къде се ражда човек, в какво семейство, с какъв пол, външен вид и време на раждане — това са елементите от първия решаващ момент в живота на човек.

На никого не е позволено да избира определени елементи от този ключов момент, всички те са отдавна предопределени от Създателя. Външната среда по никакъв начин не им влияе и никакви човешки фактори не могат да променят фактите, предопределени от Създателя. Това, че човек се е родил, означава, че Създателят вече е изпълнил първия етап в съдбата, която е подготвил за този човек. Тъй като Той е определил всички тези подробности много преди това, никой няма силата да промени нещо в тях. Независимо от по-нататъшната съдба на човек условията за неговото раждане са предопределени и остават непроменени; съдбата не им влияе по никакъв начин и самите те по никакъв начин не влияят на върховенството на Създателя над съдбата на човека.

1) От плановете на Създателя се ражда нов живот

Кои елементи от първия решаващ момент — мястото на раждане, семейството, пола, външния вид, времето на раждане — може да избере човек? Очевидно е, че раждането му е пасивно събитие: човек се ражда против волята си, на определено място, в определено време, в определено семейство, с определен външен вид; той неволно става член на определено семейство, клон на определено родословно дърво. Човекът няма избор на този първи решаващ момент в живота си, а се ражда в среда, която е установена според плановете на Създателя — в конкретно семейство, с конкретен пол и външен вид и в определено време, тясно свързано с хода на живота му. Какво може да направи човек в този решаващ момент? Като цяло човек няма абсолютно никаква възможност да избере нито един от елементите, свързани с раждането му. Ако не беше предопределението на Създателя и Неговите напътствия, появилият се на този свят новороден човек нямаше да знае къде да отиде, къде да остане, нямаше да има роднини, нямаше да принадлежи към никое място и нямаше да има истински дом. Но благодарение на точните планове на Създателя този нов живот има подслон, родители, място, към което да принадлежи, и роднини; така този живот започва своето пътуване. През целия този процес материализирането на новия живот се определя от плановете на Създателя и всичко, което той ще притежава, му се дава от Създателя. От носещо се по течението тяло, което няма нищо на свое име, той постепенно се превръща във видимо, осезаемо човешко същество от плът и кръв, едно от Божиите творения, което мисли, диша и усеща топлина и студ, което може да участва в обичайните дела на сътворените същества в материалния свят и което ще премине през всичко, което сътвореният човек трябва да преживее. Предопределянето от Създателя на раждането на човека означава, че Той ще даде на този човек всичко необходимо за оцеляването му. По същия начин фактът, че човек се е родил, означава също, че той ще получи от Създателя всичко необходимо за оцеляването си и че от този момент нататък той ще живее в друга форма, предоставена му от Създателя и подчинена на Неговото върховенство.

2) Защо различните хора се раждат в различни условия

Хората често обичат да си представят, че ако се родят отново, това ще се случи в някакво знатно семейство; че ако се родят като жени, ще изглеждат като Снежанка и ще бъдат обичани от всички, а ако са мъже, ще бъдат Чаровният принц, който няма нужда от нищо и в чиито крака лежи целият свят. Често се срещат хора, които са обременени от много илюзии за раждането си и са много недоволни от него, възмущават се от семейството си, от външния си вид, пола си, дори от времето, когато са се родили. Те така и не разбират защо са родени в определено семейство и защо изглеждат по определен начин. Те не знаят, че където и да са родени и както и да изглеждат, те трябва да играят различни роли и да изпълняват различни мисии в управлението на Създателя и тяхната цел е неизменна. В очите на Създателя мястото на раждане на човек, неговият пол и физически външен вид са преходни неща. Те представляват поредица от малки точки, миниатюрни символи във всеки етап от управлението Му над цялото човечество. И истинската крайна цел на човека и резултатът от нея се определят не от неговото раждане в някой определен етап, а от мисията, която изпълнява в живота си, и от присъдата на Създателя за този човек, след като планът Му за управление бъде изпълнен.

Казват, че има причина за всяка последица и че няма последица без причина. Така раждането на човек задължително е свързано както с настоящия, така и с миналия му живот. И ако смъртта на човек означава край на сегашния му живот, тогава раждането му е началото на нов цикъл. Ако старият цикъл представлява предишният живот на човека, тогава новият цикъл е естествено неговият настоящ живот. Тъй като раждането на човек е свързано както с миналия му живот, така и с настоящия, следователно мястото на раждане, семейството, полът, външният вид и други подобни фактори, отнасящи се до раждането на човек, непременно са свързани с миналите животи и с настоящия. Това означава, че даденостите при раждането на човека не само са повлияни от неговия минал живот, но и се определят от съдбата му в настоящия, което обяснява различните обстоятелства, при които се раждат хората: някои се раждат в бедни семейства, други в богати. Някои са с неблагородно потекло, докато други имат прочуто родословие. Някои се раждат на юг, други на север. Някои се раждат в пустинята, други на места, пълни с растителност. Раждането на някои хора е придружено от радост, смях и тържества, други носят със себе си сълзи, неприятности и скръб. Някои са родени, за да бъдат пазени като съкровище, докато други ще бъдат изхвърлени като плевел. Някои се раждат с изящни черти, други с неправилни. Някои имат приятен външен вид, докато други са грозни. Някои се раждат в полунощ, други — под лъчите на обедното слънце… Раждането на всички хора се определя от съдбата, която Създателят им е подготвил; раждането им определя съдбата им в настоящия живот, както и ролите, които ще играят, и мисиите, които ще изпълняват. Всичко това е подчинено на върховенството на Създателя и е предопределено от Него. Никой не може да избегне жребия, който му е отреден, никой не е в състояние да промени начина, по който е роден, и никой не може да избере съдбата си.

Вторият решаващ момент: порастване

В зависимост от това в какво семейство се раждат хората, те порастват в различна домашна среда и научават различни уроци от родителите си. Тези фактори определят условията, при които човек достига зряла възраст, а порастването е вторият решаващ момент от човешкия живот. Излишно е да казвам, че и в този решаващ момент хората нямат избор. Той също е фиксиран и подготвен предварително.

1) Създателят е планирал определени условия за порастването на всеки човек

Човек не може да избира хора, събития или неща, под чието наставничество и влияние да расте. Човек не може да избира какви знания или умения да придобие, какви навици да се формират у него. От него не зависи кои ще бъдат родителите и роднините му, в каква среда ще порасне. Извън неговия контрол са и взаимоотношенията с хора, събития и неща в неговата среда и начинът, по който те ще повлияят на неговото развитие. Кой тогава решава тези въпроси? Кой ги наглася? Тъй като хората нямат избор по тези въпроси, тъй като не могат сами да решат тези неща и тъй като, естествено, нищо не възниква от само себе си, съвсем очевидно е, че създаването на всички тези хора, събития и предмети е в ръцете на Създателя. Точно както Създателят подрежда конкретните обстоятелства при раждането на всеки човек, така подрежда и конкретните обстоятелства, при които човек ще расте. Ако раждането на човек е свързано с промени за други хора, събития или предмети около него, тогава порастването и развитието на този човек със сигурност също ще им се отрази. Например, някои се раждат в бедни семейства, но растат, заобиколени от богатство; други се раждат в заможни семейства, но заради тях богатството на семейството намалява и в крайна сметка те растат в бедност. Ничие раждане не се управлява по твърди правила и никой не расте при неизбежна, фиксирана съвкупност от обстоятелства. Това не са неща, които човек може да си представи или контролира; те са продукт на неговата съдба и тя ги определя. В основата си, разбира се, всичко се определя от съдбата, която Създателят е предопределил за отделния човек; определя се от върховенството на Създателя над съдбата на този човек и Неговите планове за нея.

2) Различните обстоятелства, при които човек расте, водят до различни роли

Обстоятелствата при раждането на човек създават на базово ниво онази среда и онези обстоятелства, в които човек расте, а обстоятелствата, при които човек расте, са продукт на обстоятелствата при неговото раждане. По това време човек се научава да говори и умът му започва да разбира и усвоява много нови неща — процес, по време на който човек непрекъснато се развива. Това, което човек чува с ушите си, вижда с очите си и разбира с ума си, постепенно изпълва и одухотворява вътрешния му свят. Хората, събитията и предметите, с които той контактува, здравият разум, знанията и уменията, които придобива, както и начинът на мислене, който му влияе, чрез който се възпитава и обучава, всичко това управлява съдбата на човека в живота му и ѝ влияе. Езикът, който човек научава, докато пораства, както и начинът му на мислене, са неотделими от средата, в която той прекарва младостта си. Тази среда се състои от родители, братя и сестри, както и други хора, събития и неща около него. Тоест ходът на човешкото развитие се определя от средата, в която човек расте, а също така зависи от хората, събитията и нещата, с които той влиза в контакт през този период. Тъй като условията, в които човек пораства, са предопределени много преди това, очевидно е, че средата, в която той живее по време на този процес, също е предопределена. Тя не зависи от избора на човека или неговите предпочитания, а от плана на Създателя, определя се от внимателните подредби на Създателя и от върховенството Му над съдбата на човека. Така че хората, които човек среща в процеса на порастването, и нещата, с които той контактува, са естествено свързани с плановете и подредбите на Създателя. Хората не могат да предвидят такива сложни взаимовръзки, нито могат да ги контролират или проумеят. Много различни неща и хора оказват влияние върху средата, в която човек расте, и нито едно човешко същество не е в състояние да планира или организира такава огромна мрежа от връзки. Никой и нищо освен Създателя не може да контролира появата на всички тези хора, събития и неща, нито може да ги поддържа или да контролира тяхното изчезване; а точно тази огромна мрежа от връзки формира развитието на човека, предопределено от Създателя, и изгражда различни среди за порастването на хората. Точно тя създава разнообразните роли, необходими за делото по управлението на Създателя, като полага силна, солидна основа, за да могат хората успешно да изпълнят мисиите си.

Третият решаващ момент: независимост

След като човек премине детството и юношеството и постепенно и неизбежно се приближи до зрелостта, следващата стъпка е да се раздели окончателно с младостта си, да се сбогува с родителите си и да тръгне по своя път като независим възрастен. На този етап му предстои да се сблъска с всички хора, събития и неща, които един възрастен човек трябва да срещне по пътя си, да се изправи срещу всички части на съдбата си, които скоро ще се появят. Това е третият решителен момент, през който трябва да премине човек.

1) След като стане независим, човек започва да опознава върховенството на Създателя

Ако раждането и порастването на човека са били един вид „подготвителен период“ за пътуването му през живота, период, който е положил основите на неговата съдба, то независимостта на човека е откриващият монолог към съдбата му в живота. Ако раждането и порастването на човека са богатство, което е натрупал при подготовката за съдбата си, тогава независимостта на човека е времето, когато той започва или да харчи това богатство, или да го умножава. След като напусне родителите си и стане независим, социалните условия, в които човек се озовава, както и работата или кариерата, които може да получи, се определят от съдбата и нямат нищо общо с родителите му. Някои хора избират добра специалност в колежа и в крайна сметка, след като се дипломират, си намират добра работа, като правят първата триумфална стъпка по пътя си в живота. Някои учат и овладяват много различни умения, но така и не намират подходяща работа или длъжност, за кариера да не говорим; в началото на житейския си път те се сблъскват с пречки на всяка крачка, затрупани са от проблеми, перспективите им са мрачни, а животът — несигурен. Някои хора учат усилено, но в същото време пропускат на косъм всички шансове да получат висше образование; те, както изглежда, са обречени никога да не постигнат успех — първият им стремеж по пътя на живота се разтваря във въздуха. Без да знаят дали по-нататъшният им път ще бъде гладък, или трънлив, те за първи път усещат колко променлива е човешката съдба и затова гледат на живота с очакване и страх. Някои хора въпреки липсата на добро образование пишат книги и стават сравнително известни; някои, които са почти напълно неграмотни, печелят пари от бизнеса си и по този начин успяват да се издържат… Каква професия избира човек, как изкарва прехраната си, могат ли хората по някакъв начин да контролират правилния или неправилния си избор в тази сфера? Съответства ли това на желанията и решенията на хората? Желанията на повечето хора са следните: да работят по-малко и да получават повече, да не се блъскат в жега и дъжд, да се обличат добре, навсякъде да блестят и да правят впечатление, да превъзхождат другите и да станат гордост за предците си. Хората се надяват на съвършенство, но когато направят първите стъпки по своя житейски път, постепенно започват да разбират колко несъвършена е съдбата на човека и за първи път осъзнават факта, че дори да имат смели фантазии, никой от тях няма способността или властта да сбъдне мечтите си и никой не е в състояние да контролира бъдещето си. Винаги ще има определена дистанция между мечтите и реалностите, с които трябва да се сблъска човек; нещата никога няма да бъдат такива, каквито би искал човек, и когато се сблъскат с такива реалности, хората по никакъв начин не могат да постигнат задоволство или удовлетворение. Някои ще се опитат да направят всичко възможно, ще положат огромни усилия и ще пожертват много заради препитанието и бъдещето в стремежа си да променят съдбата. Но в крайна сметка, дори ако чрез упорита работа успеят да постигнат мечтите си и да реализират желанията си, те не могат да променят съдбата си и колкото и да се стараят, тези хора никога няма да могат да надминат онова, което им е подготвено. Въпреки разликата в способностите, интелигентността и силата на волята всички хора са равни пред съдбата, която не прави разлика между голямо и малко, високо и ниско, възвишено и посредствено. Това към каква професия се стреми човек, с какво си изкарва прехраната и колко богатство е натрупал не се определя от родителите, талантите, усилията или амбициите на човека, а е предопределено от Създателя.

2) Да напуснеш родителите си и да започнеш сериозно да играеш ролята си в театъра на живота

След като достигне зрялост, човек може да напусне родителите си и да опита късмета си сам. В този момент човекът наистина започва да играе своята роля; мъглата се разсейва и мисията му в живота постепенно се изяснява. Привидно той все още е тясно свързан с родителите си, но тъй като неговата роля и мисия в живота нямат нищо общо с баща му или майка му, по същество тази тясна връзка се разрушава, тъй като човек постепенно става независим. От биологична гледна точка на подсъзнателно ниво човек все още не може да не зависи от родителите си, но обективно погледнато, веднага щом достигне пълна зрялост, човек започва да живее напълно отделен живот от родителите си и ще изпълнява самостоятелно ролята, която ще поеме. Освен раждането и възпитанието отговорността на родителите в живота на техните деца не се простира по-далеч от осигуряването на определена среда, в която те да пораснат, защото само предопределеното от Създателя влияе върху съдбата на човека. Никой не може да контролира бъдещето, което очаква даден човек; то е предопределено много преди това и дори родителите му не могат да променят съдбата му. Що се отнася до съдбата, всеки човек е независим и всеки има своя собствена съдба. Така че родителите не могат да поставят бариера пред житейската съдба на детето си или да окажат дори най-малкото влияние върху ролята, която то ще играе в живота. Може да се каже, че семейството, в което е предопределено да се роди човек, и средата, в която той расте, са само предпоставки за изпълнението на неговата мисия. Те по никакъв начин не определят онова, което му е орисано в живота, или неговата съдба, в рамките на която той изпълнява своята мисия. Следователно никой от родителите не е в състояние да помогне на човек да изпълни своята житейска мисия, както и никой от роднините не може да му помогне да поеме някаква роля в живота. Как човек изпълнява мисията си и в каква жизнена среда играе ролята си се определя изцяло от ориста му. С други думи, никакви други обективни условия не могат да повлияят на мисията на човека, която е предопределена от Създателя. Всички хора съзряват в конкретната среда, в която порастват; след това постепенно, стъпка по стъпка, те започват да вървят по своя собствен житейски път и да осъществяват онази съдба, която е планирана за тях от Създателя. Те се вливат напълно естествено и неволно в необятното море на човечеството, заемат своето място в живота, където започват да изпълняват задълженията си като създадени същества в името на предопределеното от Създателя, в името на Неговото върховенство.

Четвъртият решаващ момент: бракът

Докато расте и узрява, човек все повече се отдалечава от родителите си и от средата, в която е роден и отгледан, и започва да търси своята посока в живота, да преследва житейските си цели по начин, различен от този на родителите му. През този период човек вече не се нуждае от родителите си, а по-скоро от партньор, с когото да прекара живота си, тоест съпруг или съпруга — човек, с когото съдбата му ще бъде тясно свързана. Така че първото важно житейско събитие след независимостта е бракът, четвъртият решаващ момент, през който човек трябва да премине.

1) Бракът не зависи от личния избор

Бракът е ключов момент в живота на всеки човек. Това е времето, когато той наистина започва да поема различни отговорности и да изпълнява различни мисии. Докато самите те не се оженят, хората таят много илюзии за брака и всички тези илюзии са доста красиви. Жените си представят, че техният избраник ще бъде Чаровният принц, а мъжете си представят, че ще се оженят за Снежанка. Тези фантазии показват, че всеки човек има определени изисквания към брака, че има собствен набор от нужди и стандарти. И макар че в сегашната зла епоха на хората постоянно им се внушават изкривени представи за брака, които създават нови изисквания и ги натоварват с ненужен багаж и странни идеи, всеки човек, встъпил в брак, знае, че независимо от неговите представи за брака, независимо от отношението му към него, бракът не е въпрос на личен избор.

В живота си човек среща много други хора, но никой не знае кой ще стане негов брачен партньор. Въпреки че всеки има свои собствени идеи и лична позиция по отношение на брака, никой не може да предвиди кой в крайна сметка ще стане истинската му половинка, а собствените му представи за това нямат особено значение. След като срещнеш някого, когото харесваш, можеш да се опиташ да го спечелиш; но дали този човек ще се заинтересува от теб, дали ще може да стане твой партньор, не зависи от теб. Обектът на твоите симпатии не е непременно онзи, с когото ще споделиш живота си; и в същото време някой, за когото никога не би се сетил, може тихичко да навлезе в живота ти и да стане твой партньор, най-важният елемент в съдбата ти, твоята половинка, с която съдбата ти е неразривно свързана. И така, въпреки че в света има милиони бракове, всеки от тях е различен от другите: има толкова много успешни бракове, но има и много неуспешни; много от тях са на изток и на запад, много други са на север и на юг; има толкова много перфектни двойки, толкова много бракове се сключват в една и съща социална среда; толкова много бракове са щастливи и хармонични, а толкова много други са мъчителни и тъжни; толкова много бракове предизвикват завистта на другите, толкова много остават неразбрани и пораждат неодобрение; толкова много бракове са изпълнени с радост, а толкова много други са облени със сълзи и носят отчаяние… В това безкрайно разнообразие от бракове хората разкриват своята лоялност и доживотна преданост към брака; показват любов, привързаност и неразделност или пък примирение и неразбиране. Други предават брака си или дори изпитват омраза към него. Независимо какво носи бракът — щастие или болка — мисията на всеки човек в него е предопределена от Създателя и няма да се промени. Тази мисия е нещо, което всеки трябва да изпълни. Съдбата на всеки човек, която стои в основата на всеки брак, е неизменна и е определена от Създателя много преди това.

2) Бракът се ражда от съдбите на двамата партньори

Бракът е важен момент в живота на човека. Той е продукт на съдбата на човека и представлява ключова връзка в нея. Бракът не се основава на личните желания и предпочитания на човек и не се влияе от външни фактори, а се определя изцяло от съдбите на двете страни, от това каква съдба е уредил и предопределил Създателят и за двамата членове на двойката. На пръв поглед целта на брака е да продължи човешката раса, но в действителност той е просто ритуал, през който човек преминава в процеса на изпълнение на своята мисия. В брака хората не играят само ролята на създатели на следващото поколение; те поемат всички онези различни роли, които се отнасят до запазването на брака, и мисиите, чието изпълнение изискват тези роли. Както раждането на човек влияе върху промените, през които преминават заобикалящите го хора, събития и неща, така и бракът му неизбежно ще засегне тези хора, събития и неща и освен това ще ги промени по различни начини.

След като човек стане независим, той започва своя жизнен път, който го води стъпка по стъпка към хората, събитията и нещата, свързани с брака му. В същото време другият човек, с когото ще встъпи в брак, се приближава стъпка по стъпка към същите тези хора, събития и неща. Под върховенството на Създателя двама души без каквато и да е връзка, но със свързани съдби, сключват брак и като по чудо стават семейство — както се казва, „два вола в един ярем“. По този начин, когато човек сключи брак, неговият житейски път ще се пресече с този на половинката му и ще му повлияе, също както неговата житейска съдба ще бъде повлияна от житейския път на партньора му. С други думи, човешките съдби са взаимосвързани и никой не може да изпълни своята житейска мисия или да изпълни своята роля в абсолютна независимост от другите. Раждането на човек засяга огромна верига от взаимоотношения; етапът на израстване също включва сложна верига от взаимоотношения. По подобен начин бракът неизбежно съществува и се поддържа в огромна, сложна мрежа от човешки взаимоотношения, която включва съдбата на всеки член и ѝ влияе. Бракът не е продукт на семействата на двамата партньори, на обстоятелствата, при които са израснали, на външния им вид, възрастта, заложбите, талантите или на други фактори — той по-скоро е резултат от обща мисия и свързана съдба. Това е произходът на брака, продукт на човешката съдба, която Създателят организира и подрежда.

Петият решаващ момент: потомството

След като сключи брак, човек започва да отглежда новото поколение. Той не може да предвиди колко и какви деца ще има; това също се определя от съдбата, предопределена от Създателя. Това е петият решаващ момент, през който човек трябва да премине.

Ако някой се е родил, за да изпълни ролята на нечие дете, то той отглежда ново поколение, за да изпълни ролята на нечий родител. Тази смяна на ролите кара човек да преживее различни фази от живота от различни гледни точки. Освен това тя му дава различен сбор от житейски преживявания, чрез които човек опознава върховенството на Създателя, което винаги е прилагано по един и същи начин, както и факта, че никой не може да престъпи или да промени предопределеното от Създателя.

1) Човек не може да контролира съдбата на своето потомство

Раждането, израстването и бракът са източник на разочарования от различен вид и в различна степен. Някои хора са недоволни от семейството или от външния си вид; други не харесват родителите си; трети се възмущават или имат оплаквания от средата, в която са израснали. За повечето хора най-голямото разочарование е бракът. Независимо колко е недоволен човек от раждането си, съзряването си или брака си, всеки, който е преминал през това, знае, че човек не може да избира къде и кога да се роди, как да изглежда, кои да са родителите му и кой да е брачният му партньор, а просто трябва да приеме волята на Небето. Но въпреки това, когато дойде време да отгледат бъдещото поколение, родителите започват да проектират върху децата си всичките желания, които не са успели да изпълнят през първата половина от живота си, с надеждата, че потомството им ще компенсира всички разочарования, които е трябвало да изпитат през първата половина от живота си. И така, хората се отдават на различни фантазии за децата си: че като пораснат, дъщерите им ще станат зашеметяващи красавици, а синовете им — елегантни господа, че дъщерите им ще бъдат образовани и талантливи, а синовете им ще бъдат отлични студенти и известни спортисти, че дъщерите ще бъдат деликатни, добродетелни и благоразумни, а синовете ще бъдат умни, надарени и чувствителни. Те се надяват, че техните потомци, били те дъщери или синове, ще уважават по-възрастните, ще бъдат внимателни към родителите си, че ще бъдат обичани и хвалени от всички… На този етап надеждите за живот цъфтят с нова сила и в сърцата на хората пламват нови страсти. Хората знаят, че в този живот са безсилни и безнадеждни, че няма да имат друг шанс или друга надежда да се откроят сред тълпата и че нямат друг избор, освен да приемат съдбата си. Затова те проектират върху следващото поколение всичките си надежди, всички нереализирани желания и идеали с надеждата, че тяхното потомство ще им помогне да сбъднат мечтите си и да реализират желанията си, че дъщерите и синовете им ще прославят фамилното си име, ще станат влиятелни, богати или известни хора. С една дума, те желаят невероятна сполука за децата си. Плановете и фантазиите на хората са съвършени — нима те не знаят, че броят на децата, техният външен вид, способности и други качества не зависят от тях и че съдбата на децата им изобщо не е в техните ръце? Хората нямат власт над своите съдби, но въпреки това се надяват да променят съдбата на младото поколение; те не могат да избягат от своята собствена съдба, но въпреки това искат да контролират съдбата на своите синове и дъщери. Нима не се надценяват? Това не е ли пример за човешка глупост и невежество? Хората правят всичко за децата си, но в крайна сметка колко или какви деца ще имат не се определя от техните планове и желания. Някои хора са бедни, но създават много деца; други са богати, но нямат ни едно. Някои искат дъщеря, но желанието им не е предопределено да се изпълни; някои искат син, но мъжкото потомство не им се ражда. За някои децата са благословия, за други — проклятие. Някои двойки са интелигентни, но им се раждат глуповати деца; някои родители са трудолюбиви и честни, а им се раждат мързеливи деца. На някои добри и морални родители се раждат деца, които порастват хитри и порочни. На родители със здрав ум и здраво тяло им се раждат деца с увреждания. Някои родители са обикновени и неуспели в живота, а децата им, напротив, постигат велики неща. Децата на родители с ниско обществено положение понякога заемат високи постове…

2) След като отгледат следващото поколение, хората придобиват ново разбиране за съдбата

Повечето хора се женят на възраст около тридесет години — етап от живота, в който човек все още няма разбиране за човешката съдба. Но когато хората започнат да отглеждат деца и докато потомството им расте, родителите наблюдават как по-младото поколение повтаря живота на предишното и всичко преживяно от него. Когато виждат как собственото им минало се повтаря при децата им, те осъзнават, че пътят, по който върви младото поколение, не може да се планира и избере, точно както е било с техния. Изправени пред този факт, те нямат друг избор, освен да признаят, че съдбата на всеки човек е предопределена и без да го осъзнават напълно, те постепенно се отказват от желанията си и страстите в сърцата им угасват и замират… През този период, след като вече са преминали през важните ориентири в живота си, хората постигат ново разбиране за живота, развиват ново отношение към него. Колко може да очаква от бъдещето човек на тази възраст, на какви перспективи може да се надява? Коя петдесетгодишна жена все още мечтае за Чаровния принц? Кой петдесетгодишен мъж все още е в търсене на своята Снежанка? Коя жена на средна възраст все още се надява да се превърне от грозно патенце в красив лебед? Имат ли повечето възрастни мъже същото желание за кариера като по-младите? Като цяло, независимо от пола, всеки човек, който е доживял до тази възраст, най-вероятно притежава сравнително благоразумно, практично отношение към брака, семейството и децата. Всъщност той вече няма възможности за избор, няма и желание да предизвиква съдбата. Що се отнася до човешкия опит, след като човек достигне тази възраст, у него напълно естествено се развива определено отношение: „Човек трябва да приеме съдбата си. Децата имат своя орис. Съдбата на човека е предопределена от Небето“. След като са претърпели всички злополуки, разочарования и изпитания на този свят, повечето хора, които не разбират истината, обобщават разбирането си за човешкия живот с три думи: „Това е съдба!“. Макар тази фраза да показва, че светските хора са осъзнали съществуването на човешката съдба, и да отразява заключението, до което са стигнали, и въпреки че изразява безпомощността на човешката раса и би могла да бъде определена като проницателна и точна, тя е безкрайно далеч от разбирането на върховенството на Създателя и по никакъв начин не замества познанието за Неговата власт.

3) Вярата в съдбата не е заместител на познанието за върховенството на Създателя

След като сте следвали Бог толкова години, има ли съществена разлика между вашето познание за съдбата и това на светските хора? Наистина ли сте разбрали предопределението на Създателя, наистина ли сте опознали Неговото върховенство? Някои хора са придобили пълно и задълбочено разбиране на фразата „това е съдба“, но въпреки това ни най-малко не вярват във върховенството на Бог, не вярват, че съдбата на човека се подрежда и се ръководи от Бог, и не желаят да се подчинят на Божието върховенство. Такива хора сякаш се носят в океана, подхвърляни от вълните, носят се по течението и нямат друг избор, освен да чакат безучастно и да се подчинят на съдбата. В същото време те не признават, че човешката съдба е подчинена на Божието върховенство. Не могат по собствена инициатива да опознаят Божието върховенство и съответно да придобият познание за Божията власт, не могат да се подчинят на Божията организация и подредба, да престанат да се противопоставят на съдбата и да заживеят под грижите, защитата и водачеството на Бог. С други думи, да приемеш съдбата не е същото като да се подчиниш на върховенството на Създателя. Вярата в съдбата не означава, че човек приема, признава и познава върховенството на Създателя; вярата в съдбата е просто признание за нейното съществуване и нейните външни прояви. Това не е същото като да знаеш как Създателят управлява съдбата на човечеството, като да признаваш Създателя като източник на власт над съдбите на всички неща и определено не е същото като да се подчиняваш на Неговата организация и подредба на човешките съдби. Ако човек вярва само в съдбата — дори и да я усеща дълбоко — но в същото време не е в състояние да познае и признае върховенството на Създателя над съдбата на човечеството, да му се подчини и да го приеме, тогава животът му ще остане трагедия, живот, изживян напразно, празнота. Ще бъде неспособен да се отдаде на господството на Създателя, да стане сътворено човешко същество в истинския смисъл на думата и да се наслаждава на одобрението на Създателя. Човек, който наистина познава и преживява върховенството на Създателя, трябва да бъде в активно състояние, а не в негативно или безпомощно. Макар че такъв човек би приел, че всичко е предопределено, той би трябвало да притежава и точно определение за живота и съдбата: всеки живот е подвластен на върховенството на Създателя. Когато поглежда назад към изминатия път и си спомня всеки етап от пътуването си, човек вижда, че на всяка стъпка — независимо дали това пътуване е било трудно, или лесно — Бог го е насочвал по пътя му и го е планирал. Именно педантичната организация на Бог и внимателното Му планиране са отвели нищо неподозиращия човек до днешния ден. Да можеш да приемеш върховенството на Създателя, да получиш Неговото спасение — какво голямо богатство е това! Ако човек се отнася негативно към съдбата, това доказва, че той се противопоставя на всичко, което Бог е организирал за него, че не притежава покорно отношение. Ако някой има положително отношение към Божието върховенство над човешката съдба, когато погледне назад към изминатия път и истински преживее Божието върховенство, ще пожелае още по-ревностно да се подчини на всичко, което Бог е организирал, ще бъде още по-решителен и уверен в необходимостта да позволи на Бог да ръководи неговата съдба и да спре да се противопоставя на Бог. Защото човек вижда, че когато не разбира съдбата, когато не разбира Божието върховенство, когато съзнателно се скита опипом в живота, залита и се спъва в мъглата, пътят му е твърде труден, твърде болезнен. Така че като признаят върховенството на Бог над човешката съдба, умните предпочитат да го опознаят и приемат, да се сбогуват с онези болезнени дни, когато са се опитвали да изградят добър живот със собствените си ръце, и да престанат да се борят срещу съдбата и да преследват така наречените „житейски цели“ по своя си начин. Когато човек няма Бог, не може да Го види, не може ясно да осъзнае Божието върховенство, всеки ден е безсмислен, безполезен и нещастен. Където и да се намира човек, каквато и работа да върши, неговият поминък и преследването на неговите цели му носят само безкрайна скръб и страдание без облекчение, така че за него е непоносимо да поглежда назад към миналото си. Едва след като приеме върховенството на Създателя, след като се подчини на Неговите организации и подредби и започне да търси истинския човешки живот, човек ще започне постепенно да се освобождава от всички скърби и страдания и да се отървава от цялата празнота в живота си.

4) Само онези, които се подчиняват на върховенството на Създателя, могат да постигнат истинска свобода

Тъй като хората не признават Божието ръководство и Божието върховенство, те винаги се противопоставят на съдбата, отнасят се към нея с непокорство и винаги се стремят да отхвърлят Божията власт и върховенство, както и онова, което им е подготвила съдбата, като напразно се надяват да променят настоящото си положение и да изменят съдбата си. Те обаче никога няма да постигнат успех и плановете им се провалят на всяка крачка. Борбата, която се води в дълбините на човешката душа, е придружена от дълбока болка, проникваща до мозъка на костите, защото през цялото това време човек губи живота си за дреболии. Каква е причината за тази болка? Дали се крие в Божието върховенство, или в това, че човек се е родил нещастен? Очевидно не е нито едното, нито другото. В крайна сметка това е свързано с пътя, който поемат хората, с начина на живот, който избират за себе си. Някои може би не са разбрали това, но когато наистина знаеш, когато наистина си стигнал до признанието, че Бог има върховенство над човешката съдба, когато наистина разбереш, че всичко, което Бог е планирал и решил за теб, ти носи голяма полза и те закриля, тогава усещаш как болката ти постепенно отшумява и ти целият се отпускаш, ставаш непринуден и освободен. Съдейки по състоянието на повечето хора, те, обективно погледнато, не могат да се примирят с практическите стойност и смисъл на върховенството на Създателя над съдбата на човека, макар че на субективно ниво те не искат да продължат да живеят както преди и искат да получат облекчение на болката си. Обективно погледнато, те не могат истински да приемат върховенството на Създателя и да му се подчинят, а още по-малко знаят как да търсят и приемат подредбите и организацията на Създателя. Следователно, ако хората не могат истински да приемат факта, че Създателят има върховенство над съдбата на човека и над всички човешки въпроси, ако не могат истински да се подчинят на господството на Създателя, ще им бъде трудно да не останат под властта и в оковите на идеята, че „съдбата на човека е в собствените му ръце“. Ще им бъде трудно да се избавят от болката на ожесточената борба със съдбата и с властта на Създателя, да не говорим за това, че ще им бъде трудно да станат наистина освободени и непринудени, да станат хора, които се покланят на Бог. Но има един прост начин човек да се освободи от това състояние и той е да се прости с досегашния си начин на живот, да се сбогува с досегашните си житейски цели, да обобщи и анализира предишния си начин на живот, житейски възглед, предишните си стремежи, желания и идеали, а след това да ги сравним с Божиите намерения и изисквания към човека и да разберем дали някои от тях са в съответствие с Божиите намерения и изисквания, дали наистина се основават на правилните житейски ценности, дали водят до по-добро разбиране на истината и дали позволяват на човека да живее, притежавайки човечност и подобие на човешко същество. Когато постоянно изследваш и внимателно анализираш различните цели, към които хората се стремят в живота си, и безбройните им начини на живот, ще откриеш, че нито един от тях не съответства на първоначалния план на Създателя за създаването на човечеството. Всички те отдалечават хората от върховенството и грижата на Създателя. Всички те представляват капани, които развращават хората и ги водят към ада. След като осъзнаеш това, задачата ти е да отхвърлиш старите си житейски възгледи, да стоиш далеч от различните капани, да оставиш Бог да поеме отговорността за живота ти и да подреди всичко. Опитай се да се подчиняваш само на Божиeто устройство и напътствия, да живееш без индивидуален избор и да станеш човек, който се покланя на Бог. Звучи лесно, но не е лесно да се направи. Някои могат да понесат тази болка, други не могат. Някои са готови да се подчинят на това, други — не. Тези, които не са готови, нямат желание и решителност за това. Те ясно осъзнават Божието върховенство, знаят отлично, че именно Бог планира и организира човешката съдба, но въпреки това се съпротивляват и се борят и не се примиряват с това да предадат съдбата си в Божиите ръце и да се подчинят на Божието върховенство. Нещо повече, те негодуват срещу Божиите подредби и организация. Така че винаги ще има хора, които искат да разберат на какво са способни. Те искат да променят съдбата си със собствените си ръце или да постигнат щастие със собствените си сили, да видят дали могат да прекрачат границите на Божията власт и да се издигнат над Божието върховенство. Трагедията на човека не се състои в това, че се стреми към щастлив живот, нито че търси слава и богатство или се бори в мъглата срещу своята съдба, а в това, че, след като е видял съществуването на Създателя, след като е научил, че Създателят има върховенство над човешката съдба, той все още не е в състояние да се поправи, не може да извади краката си от тресавището, а втвърдява сърцето си и упорства в своите заблуди. Той предпочита да продължава да гази в калта, упорито да съперничи на върховенството на Създателя, да му се съпротивлява до последно без никакво угризение на съвестта. Едва след като е победен и лежи окървавен, той най-накрая решава да се предаде и да погледне назад. Това е истинската същност на човешкото нещастие. Затова казвам, че тези, които избират покорството, са мъдри, а онези, които избират борбата и бягството, са наистина глупави.

Шестият решаващ момент: смъртта

След цялата суматоха, след толкова много тревоги и разочарования, след толкова много радости и скърби, възходи и падения, след толкова незабравими години, след като е гледал как сезоните се сменят отново и отново, човек неусетно преминава през важни етапи от живота си и в един миг се озовава в залеза му. Времето е оставило следи по цялото му тяло. Той вече не може да стои изправен, тъмната коса е побеляла, някога ярките, блестящи очи са избледнели и помътнели, а гладката, еластична кожа е покрита с бръчки и старчески петна. Слухът отслабва, зъбите се разхлабват и изпадат, реакциите стават мудни, а движенията — бавни… На този етап човек най-накрая се сбогува с пламенната си младост и навлиза в залеза на живота си — старостта. След това той трябва да се изправи пред смъртта, последният решаващ момент от човешкия живот.

1) Само Създателят има власт над живота и смъртта на човека

Ако раждането на човек е предопределено от предишния му живот, тогава смъртта му е краят на това предопределение. Ако раждането е началото на мисията на човека в този живот, тогава смъртта му отбелязва края на тази мисия. Тъй като Създателят е определил твърд набор от обстоятелства за раждането на човек, от само себе си се разбира, че Той е уредил и твърд набор от обстоятелства за неговата смърт. С други думи, никой не се ражда случайно и ничия смърт не е внезапна и както раждането, така и смъртта на човека са неизбежно свързани с неговия предишен и настоящ живот. Обстоятелствата както на раждането, така и на смъртта на човек са предопределени от Създателя. Това е предопределението на човека, неговата съдба. Тъй като раждането на човек има много обяснения, вярно е също, че смъртта му естествено ще настъпи при свой специален набор от различни обстоятелства. Това е причината за различната продължителност на живота на хората и различните начини и моменти на тяхната смърт. Някои хора са силни и здрави, а умират млади; други са слаби и болнави, но доживяват до старост и спокойно напускат този свят. Някои умират от неестествени причини, други си отиват от естествена смърт. Някои завършват живота си далеч от дома, докато други затварят очите си за последен път, заобиколени от близките си. Някои умират във въздуха, други — под земята. Някои се давят, други умират при бедствия. Някои умират сутрин, други през нощта… Всеки иска да се роди в знатно семейство, да има бляскав живот и славна смърт, но никой не може да излезе извън границите на собственото си предопределение, никой не може да избяга от върховенството на Създателя. Такава е човешката съдба. Човек може да прави различни планове за бъдещето си, но никой не може да планира как се ражда или времето и обстоятелствата на напускането му на този свят. Въпреки че хората правят всичко възможно, за да избегнат смъртта, и се противопоставят на нейното идване, тя мълчаливо и незабелязано се прокрадва все по-близо до тях. Никой не знае как или кога ще умре, нито пък къде ще се случи това. Очевидно е, че властта над живота и смъртта не е в ръцете на човечеството или на някакво същество в естествения свят, а се определя от Създателя, чиято власт е единствена. Животът и смъртта на човечеството не са резултат от някакъв природен закон, а следствие от върховенството на властта на Създателя.

2) Страхът от смъртта преследва само онзи, който не познава върховенството на Създателя

Достигайки напреднала възраст, човек се сблъсква не с това как да осигури семейството си или да осъществи големи житейски амбиции, а с това как да се сбогува с живота, как да посрещне своя край, как да сложи точка на изречението на живота си. Макар на пръв поглед да изглежда, че хората не обръщат почти никакво внимание на смъртта, никой не успява да избегне изучаването на този въпрос, тъй като никой не знае дали от другата страна на смъртта съществува друг свят — свят, който хората не са в състояние да видят или усетят, за който не знаят нищо. Затова хората се страхуват да се изправят лице в лице със смъртта, страхуват се да се явят пред нея по правилния начин, а вместо това се стараят да избягват тази тема. Това кара всеки човек да изпитва ужас от смъртта и обгръща с допълнителна загадъчност този неизбежен факт от живота, който непрекъснато помрачнява сърцето на всеки човек.

Когато човек усети, че тялото му отслабва, и почувства, че се приближава към смъртта, той изпитва неопределен ужас, неизразим страх. Страхът от смъртта кара човек да се чувства още по-самотен и по-безпомощен и в този момент той се пита: откъде е дошъл човекът? Къде отива? Така ли умира човек — с живот, който просто профучава покрай него? Това ли е периодът, който бележи края на човешкия живот? В крайна сметка какъв е смисълът на живота? Какви са ценностите му? Слава и богатство? Създаване на семейство?… Независимо дали човек се е замислял над тези конкретни въпроси, независимо колко силен е страхът му от смъртта, в дълбините на сърцето си всеки желае да изследва тайните, таи чувство за неразбиране на живота и едновременно с това една сантименталност към света, едно нежелание да си тръгне. Може би никой не може да обясни точно от какво се страхува човек, какво търси, какво го прави сантиментален и какво не му се иска да напусне…

Страхът от смъртта е причината хората да са изпълнени с безпокойство. Те не могат да се откажат от ужасно много неща точно поради страха си от смъртта. Има такива, които с наближаването на смъртта започват да се тревожат за различни неща: тревожат се за децата си, за близките си, за богатството си — сякаш като се тревожат, ще премахнат страданието и ужаса, които носи със себе си смъртта, сякаш, поддържайки някаква близост с живите, те ще могат да избегнат безпомощността и самотата, които съпътстват смъртта. В дълбините на човешкото сърце се крие неясен страх, страх от раздялата с любимите хора, страх, че човек никога повече няма да види синьото небе, никога повече няма да види този материален свят. Самотната душа, която е свикнала с компанията на любимите хора, не иска да се пусне и да отпътува, съвсем сама, към непознат, неизвестен за нея свят.

3) Човек, който е живял живот в търсене на слава и богатство, е объркан пред лицето на смъртта

Благодарение на върховенството и предопределението на Създателя една самотна душа, която в началото на своя път няма нищо, придобива родители и семейство, възможност да стане член на човешката раса, възможност да опознае живота и да види света. Освен това тази душа получава възможност да изпита върху себе си върховенството на Създателя, да познае изумителността на Неговото творение и освен това да познае властта на Създателя и да ѝ се отдаде. Но повечето хора пропускат тази рядка и мимолетна възможност. Човек изразходва цялата енергия на живота си в борба със съдбата, в суетене, в опити да изхрани семейството си и в сноване напред-назад между богатството и положението. Най-важните неща за човека са семейството, парите и славата и той ги смята за най-ценните в живота. Всички хора се оплакват от съдбата си и в същото време изтласкват назад в съзнанието си онези въпроси, които задължително трябва да бъдат проучени и разбрани: защо човек живее, как трябва да живее, какви са стойността и смисълът на живота. През целия си живот, колкото и да трае той, хората просто се щурат в търсене на слава и богатство, докато младостта не отлети и те не се прошарят и набръчкат. Живеят така, докато не видят, че славата и богатството не могат да спрат идването на старостта, че парите няма да запълнят празнотата в сърцето, че никой не е освободен от законите на раждането, стареенето, болестта и смъртта и никой не може да избяга от съдбата си. Едва когато са принудени да се изправят пред последния решаващ момент в живота, те наистина осъзнават, че дори да притежава огромен капитал и огромно имущество, дори да притежава привилегии и висок пост, човек все пак не може да избегне смъртта и трябва да се върне към първоначалното си положение на самотна душа, която не притежава нищо. Когато хората имат родители, те вярват, че родителите са всичко; когато притежават имущество, те вярват, че парите са основната опора, благодарение на която човек живее. Когато са с високо обществено положение, хората се вкопчват в него и са готови да рискуват живота си заради него. Едва когато са на път да напуснат този свят, хората осъзнават, че нещата, към които са се стремили през целия си живот, са просто преходни облаци, за които няма да успеят да се хванат, които няма да успеят да вземат със себе си, които няма да ги избавят от смъртта, нито да правят компания или да предложат утеха на самотната душа по обратния ѝ път. И най-накрая, нито едно от тези неща не може да спаси човека и да му позволи да се издигне над смъртта. Славата и богатството, които човек придобива в материалния свят, носят временно удовлетворение, преходно удоволствие, фалшиво чувство на облекчение; а междувременно карат човек да кривва от пътя си. Затова хората, които се носят в необятното море на човечеството, в стремежа си да намерят мир, утеха и спокойствие в сърцето си, са поглъщани от вълните. Когато хората тепърва трябва да разберат отговорите на най-важните въпроси — откъде са дошли, защо живеят, къде отиват и т.н. — те, съблазнени от славата и парите и контролирани от тях, се отклоняват по грешен път и накрая се губят окончателно. Времето лети, годините отминават за миг и без дори да се усети, човек се е сбогувал с най-добрите години от живота си. Преди да напусне този свят, човек постепенно започва да осъзнава, че всичко на света е преходно, че вече не е в състояние да задържи това, което му принадлежи. Тогава човек наистина чувства, че е като някое плачещо бебе, което току-що се е появило на този свят и което не притежава нищо. И в този момент той е принуден да се замисли какво е направил в живота си, какво струва животът, какво е значението му, защо човек се е появил на този свят. На този етап той все по-силно иска да узнае дали има живот след смъртта, дали Раят наистина съществува, дали наистина има възмездие… Колкото по-близо е човек до смъртта, толкова повече иска да разбере какъв всъщност е смисълът на живота. Колкото по-близо е човек до смъртта, толкова по-празно изглежда сърцето му, колкото по-близо е до смъртта, толкова по-безпомощен се чувства и от ден на ден страхът му от смъртта расте. Има две причини, поради които подобни чувства се проявяват при хората, когато смъртта наближава. Първата е, че им предстои да загубят славата и парите, от които е зависил целият им живот, и да оставят зад себе си всичко в света, което вижда окото. Втората е, че им предстои да се изправят съвсем сами пред един непознат свят, пред една тайнствена, незрима сфера, в която се страхуват да стъпят, където няма техни близки и няма на какво да се опрат. Поради тези две причини всеки, изправен пред лицето на смъртта, се тревожи, изпада в паника и се чувства безпомощен както никога досега. Едва когато се доближи до този момент, човек наистина осъзнава, че първото нещо, което трябва да разбере, когато стъпи на земята, е откъде идват човешките същества, защо живеят, кой диктува човешката съдба и кой осигурява съществуването на човека и има върховната власт над него. Човек живее точно благодарение на това познание, това е необходимата основа за неговото оцеляване, а не да се научи как да изхранва семейство си или как да постигне слава и богатство, как да се открои от тълпата или как да живее по-охолен живот, най-малкото пък как да преуспее и успешно да се конкурира с другите. Въпреки че различните умения за оцеляване, които хората усвояват по време на живота си, могат да им осигурят много материални удобства, те никога няма да донесат истински мир и утеха в човешкото сърце. Вместо това непрекъснато ще тласкат хората в неправилната посока, ще им създават проблеми със самоконтрола и ще ги карат да пропускат всяка възможност да узнаят смисъла на живота. Тези умения за оцеляване създават едно подривно чувство на безпокойство относно това как правилно да се посрещне смъртта. По този начин се разрушава животът на човека. Създателят се отнася справедливо към всеки, дава му цял един живот, пълен с възможности да опознае и почувства Неговото върховенство, но въпреки това, едва с наближаването на смъртта, когато нейният призрак надвисне над човека, той започва да вижда светлината — но тогава вече е твърде късно!

Хората прекарват живота си в стремеж към слава и пари. Те се вкопчват в тези сламки с вярата, че са единствената им опора, сякаш ако ги притежават, те ще продължат да живеят и ще се отърват от смъртта. Но едва в навечерието на смъртта хората разбират колко далеч са всички тези неща от тях, колко са слаби пред лицето на смъртта, колко са крехки, колко самотни и безпомощни са, че няма към кого да се обърнат. Те осъзнават, че животът не може да се купи със слава и пари, че колкото и богат да е човек, колкото и високо положение да заема, пред лицето на смъртта всички са еднакво бедни и незначителни. Те осъзнават, че парите не могат да купят живот, че славата няма да премахне смъртта, че нито парите, нито славата могат да удължат човешкия живот нито с минута, нито със секунда. И колкото повече хората усещат това, толкова повече копнеят да живеят; колкото повече го усещат, толкова повече се страхуват от приближаването на смъртта. Едва в този момент те наистина осъзнават, че техният живот не им принадлежи, че не те го контролират и че никой не може да се разпорежда с живота или смъртта си, че всичко това не може да бъде контролирано от човека.

4) Отдайте се на господството на Създателя и посрещнете смъртта спокойно

В момента на раждането самотната душа на човека започва своя жизнен път на земята, започва да опознава властта на Създателя, която Той е отредил за нея. От само себе си се разбира, че за човека — за душата — това е отлична възможност да придобие знания от първа ръка за върховенството на Създателя, да познае и почувства Неговата власт. Човешкият живот се подчинява на законите на съдбата, установени за хората от Създателя, и за всеки разумен, съзнателен човек не е трудно да приеме върховенството на Създателя и да познае Неговата власт през десетилетията на своя живот. Затова въз основа на тези десетилетия собствен опит за всеки би трябвало да е много лесно да признае, че всички човешки съдби са предопределени, и всеки би трябвало лесно да разбере и обобщи какво означава да си жив. Едновременно с възприемането на тези житейски уроци човек постепенно стига до разбирането за произхода на живота, осъзнава от какво наистина се нуждае сърцето му, какво ще го изведе на правилния път в живота и каква трябва да бъде мисията и целта на човешкия живот. Постепенно ще осъзнае, че ако не се покланя на Създателя, че ако не се отдаде на Неговото господство, когато дойде време да се изправи пред смъртта — когато душата му е на път да се яви отново пред Създателя — сърцето му ще бъде изпълнено с безграничен страх и смут. Ако човек е бил на този свят няколко десетилетия и въпреки това така и не е разбрал откъде идва човешкият живот, нито е осъзнал в чии ръце е съдбата на човека, тогава не е чудно, че той няма да може спокойно да посрещне смъртта. Човек, който през десетилетията на своя живот е придобил знания за върховенството на Създателя, е такъв, който правилно разбира смисъла и стойността на живота. Подобен човек притежава дълбоко познание за целта на живота, реален опит и разбиране на върховенството на Създателя и освен това е способен да се подчини на властта на Създателя. Такъв човек разбира какъв е смисълът на сътворяването на човечеството от Създателя, разбира, че човек трябва да Му се покланя, че всичко, което притежава, идва от Създателя и някой ден в недалечното бъдеще ще се върне при Него. Този вид човек разбира, че Създателят е организирал раждането на човека и има върховенство над неговата смърт и че както смъртта, така и животът на човека са предопределени от властта на Създателя. Следователно, щом човек наистина разбере това, той естествено ще може да посрещне спокойно смъртта, да остави спокойно настрана материалните си придобивки, да приеме и да се подчини на всичко, което следва по-нататък, и да очаква последния решаващ момент в живота, организиран, разбира се, от Създателя, вместо да изпитва сляп ужас от него и да му се съпротивлява. Ако човек разглежда живота като възможност да опознае върховенството на Създателя и да стигне до познанието на Неговата власт, ако възприема живота си като рядък шанс да изпълни дълга си на сътворено човешко същество и да изпълни мисията си, тогава той несъмнено ще има правилен поглед върху живота, несъмнено ще живее благословен живот под ръководството на Създателя, несъмнено ще върви в светлината на Създателя, несъмнено ще познае върховенството Му, несъмнено ще се отдаде на Неговото господство и несъмнено ще стане свидетел на Неговите чудотворни дела и на Неговата власт. От само себе си се разбира, че такъв човек несъмнено ще бъде възлюбен и приет от Създателя и само такъв човек може да се отнася спокойно към смъртта и да приветства последния решаващ момент от живота с радост. Един от онези, които очевидно са имали това отношение към смъртта, е Йов. Йов беше в състояние да приеме с радост последния решаващ момент от живота и след като спокойно завърши своя жизнен път и изпълни мисията си в живота, той се върна при Създателя, за да остане до Него.

5) Стремежите и житейските придобивки на Йов му позволяват спокойно да посрещне смъртта

В писанията за Йов е казано: „И така, Йов умря стар и сит на дни“ (Йов 42:17). Това означава, че когато умря, Йов не изпитваше съжаление и не изпитваше болка, а напусна този свят по напълно естествен начин. Както всички знаят, Йов се боеше от Бог и отбягваше злото, докато беше жив. Бог одобряваше делата му, хората ги помнеха и животът му можеше да се нарече пълен със смисъл и значимост като ничий друг. Йов се радваше на Божиите благословии и беше наречен от Него праведен на земята, той премина и Божиите изпитания, и изкушенията на Сатана. Той свидетелства за Бог и заслужи да бъде наречен праведен от Него. В продължение на десетилетия след Божиите изпитания Йов живееше още по-значим, смислен, стабилен и спокоен живот. Заради праведните му дела Бог го подложи на изпитания и пак заради тях Той му се яви и говори директно с него. И така, през годините след Божиите изпитания Йов разбра и оцени стойността на живота по по-конкретен начин, придоби по-дълбоко разбиране за върховенството на Създателя и по-точно и категорично знание за това как Създателят дава и отнема своите благословии. В „Книгата на Йов“ се казва, че Бог Йехова е дарил Йов с още по-големи благословии отпреди, дал му е още по-добри възможности да познае върховенството на Създателя и спокойно да посрещне смъртта си. Остарял и изправен пред смъртта, Йов със сигурност не се е притеснявал за собствеността си. Той не се тревожеше, не съжаляваше за нищо и, разбира се, не се страхуваше от смъртта, тъй като изживя живота си, вървейки по пътя на богобоязливостта и отбягвайки злото. Той нямаше причина да се безпокои за края си. Колко от нашите съвременници биха могли да се държат по същия начин като Йов пред лицето на собствената си смърт? Защо никой не може да запази такова естествено отношение? Има само една причина: Йов живя живота си в субективен стремеж да вярва, да признава и да се подчинява на Божието върховенство и точно с тази вяра, с това признание и подчинение той премина през всички важни решаващи моменти в живота, изживя последните си години и приветства последния решаващ момент от живота си. Независимо какво преживя Йов, неговите житейски стремежи и цели не бяха болезнени, а щастливи. Той беше щастлив не само заради благословиите и одобрението на Създателя, но, което е по-важно, благодарение на своите стремежи и житейски цели, благодарение на нарастващото познание и истинско разбиране за върховенството на Създателя, придобито в резултат на богобоязливостта и отбягването на злото, и най-вече благодарение на личния си опит като човек, който е подчинен на върховенството на Създателя, на удивителните Божии дела и крехките, но незабравими преживявания и спомени за съвместното съществуване на човека и Бог, за тяхното опознаване и взаимно разбиране. Йов беше щастлив заради утехата и радостта, произтичащи от познаването на намеренията на Създателя, и заради боязънта, което изпита, след като видя, че Той е велик, удивителен, изпълнен с любов и верен. Йов успя да посрещне смъртта без страдание, защото знаеше, че като умре, ще се върне при Създателя. Именно стремежите на Йов и житейските му придобивки му позволиха спокойно да посрещне смъртта, позволиха му спокойно да посрещне факта, че Създателят си връща живота му, и освен това му позволиха да се яви пред Създателя неопетнен и необременен от грижи. Могат ли нашите съвременници да постигнат щастието, което притежаваше Йов? Разполагате ли с необходимите условия за това? След като съвременните хора имат такива условия, защо са неспособни да живеят щастливо като Йов? Защо са неспособни да избегнат страданието, което носи страхът от смъртта? Пред лицето на смъртта някои несдържано се подмокрят, други треперят, губят съзнание, избухват гневно както срещу Небесата, така и срещу другите хора, някои дори плачат и ридаят. Това в никакъв случай не са естествени реакции, които възникват внезапно при приближаването на смъртта. Хората се държат по този срамен начин главно защото дълбоко в сърцата си се страхуват от смъртта, защото нямат ясно познание и разбиране за върховенството на Бог и за Неговите подредби, нито им се подчиняват истински. Хората реагират така, защото искат сами да подредят и да управляват всичко, да контролират съдбата, живота и смъртта си. Затова не е изненадващо, че хората никога няма да успеят да се отърват от страха от смъртта.

6) Само като приеме върховенството на Създателя, човек може да се върне при Него

Без ясно познание и ясен опит с Божието върховенство и Неговите подредби знанията на човека за съдбата и смъртта неизбежно ще бъдат непоследователни. Хората не могат ясно да видят, че всичко е в Божиите ръце, не осъзнават, че всичко е подчинено на Божия контрол и Неговото върховенство, не признават, че човек не може да отхвърли или да избегне това върховенство. Поради тази причина, когато дойде време да се изправят пред смъртта, последните им думи, притеснения и съжаления нямат край. Те са обременени с толкова много предразсъдъци, с толкова много неохота, с такова объркване. Това ги кара да се страхуват от смъртта. За всеки, който е роден на този свят, раждането е необходимо и смъртта е неизбежна. Никой не е в състояние да въстане срещу този ход на събитията. Ако човек желае да напусне този свят безболезнено, ако иска да получи възможност да посрещне последния решаващ момент в живота без неохота или безпокойство, тогава единственият начин да го направи е да не съжалява за нищо. И единственият начин да напусне света без съжаление е да познае върховенството на Създателя, да познае Неговата власт и да им се подчини. Само така човек може да стои настрана от човешките раздори, от злото, от робството на Сатана и само така човек може да изживее живота си като Йов — воден от Създателя и благословен от него — да живее свободен живот, изпълнен със смисъл и значимост, живот, който е честен и открит. Само така човек може, подобно на Йов, да се подчини на изпитанията и лишенията, на които го подлага Създателят, да се подчини на подредбите и организацията на Създателя. Само така човек ще може да се покланя на Създателя през целия си живот и да спечели одобрението му, както стана с Йов, ще може да чуе гласа Му и да види появата Му. Само така човек може да живее и да умре щастливо като Йов — без болка, безпокойство и съжаления. Само така човек ще може да живее в светлината като Йов и да премине през всеки от решаващите моменти в живота в светлината, спокойно да завърши своя път в светлината, успешно да изпълни мисията си — като сътворено същество да преживее, изучи и опознае върховенството на Създателя — и да си отиде от света в светлината, за да остане завинаги до Създателя като сътворено човешко същество, одобрено от Него.

Не пропускайте възможността да познаете върховенството на Създателя

Шестте решаващи момента, описани по-горе, са най-важните етапи, очертани от Създателя, през които всеки човек трябва да премине в живота си. От човешка гледна точка всеки от тези решаващи моменти е реален, нито един от тях не може да бъде заобиколен и всички те са свързани с предопределението и върховенството на Създателя. Така всеки от тези моменти се явява важен контролен пункт за човешкото същество и сега всички вие сте изправени пред сериозния въпрос как да преминете успешно през тях.

Няколкото десетилетия човешки живот не са нито много, нито малко. Двадесет и няколкото години между раждането и навлизането в зряла възраст отминават за миг и въпреки че в този момент от живота човек се счита за възрастен, на тази възраст хората не знаят почти нищо за живота и съдбата на човека. С натрупването на опита те постепенно навлизат в средната възраст. Около тридесетте и четиридесетте си години хората получават първите си познания за живота и съдбата, но представите им за тези неща все още са много неясни. И едва на четиридесетгодишна възраст някои хора започват да разбират човечеството и вселената, създадени от Бог, и да осъзнават какъв е смисълът на човешкия живот и какво представлява съдбата на човека. Въпреки че са Божии последователи от дълго време и вече са на средна възраст, някои хора така и не могат да придобият точно познание и определение за Божието върховенство, още по-малко истинско подчинение. Някои се интересуват единствено от желанието да получат благословии и дори след много години живот те изобщо не знаят и не разбират факта на върховенството на Създателя над човешката съдба и не са направили дори и най-малката стъпка в практическия урок за подчинението на Божиите подредби и организации. Такива хора са абсолютни глупаци и животът им е пропилян.

Ако разделите приблизително периодите в човешкия живот в съответствие с житейския опит и знанията на хората за човешката съдба, ще получите три етапа. Първият етап е младостта, т.е. годините между раждането и средната възраст, или от раждането до трийсетгодишна възраст. Вторият етап е съзряването — от средна възраст до напреднала възраст, или от тридесет до шестдесет години. И третият етап е зрелостта, чието начало е навлизането в напреднала възраст — от шестдесет години докато човек напусне този свят. С други думи, от раждането до средната възраст знанията на повечето хора за съдбата и живота са ограничени до имитация на чужди идеи и почти нямат реално, практическо съдържание. През този период възгледите на човек за живота и начините, по които той взаимодейства с други хора, са доста повърхностни и наивни. Това е периодът на младостта. Едва след като вкуси всички радости и скърби на живота, човек придобива истинско разбиране за съдбата и — подсъзнателно, в дълбините на сърцето си — постепенно стига до разбирането за нейната необратимост и бавно осъзнава, че върховенството на Създателя над съдбата на човека наистина съществува. Това е периодът на зрелостта. Човек навлиза в периода на зрелостта, след като престане да се бори със съдбата, когато вече не иска да бъде въвличан в раздори, знае мястото си в живота, подчинява се на волята на Небето, обобщава своите постижения и грешки в живота и очаква преценката на Създателя за живота си. Като се имат предвид различните преживявания и придобивки на хората през тези три периода, при обикновени обстоятелства човек няма толкова голям прозорец от възможности за познаване на върховенството на Създателя. Ако човек е предопределен да живее до шестдесет години, тогава той има само тридесет години, за да опознае Божието върховенство. Ако човек се нуждае от повече време, това е възможно само ако животът му продължи по-дълго, ако може да живее около век. Затова казвам, че според нормалните закони на човешкото съществуване, макар че процесът от първото съприкосновение с темата за върховенството на Създателя до момента, в който той е в състояние да признае, че това върховенство е факт, а след това до момента, в който може да му се подчини, е доста дълъг, ако всъщност се преброят годините, има не повече от тридесет-четиридесет години, през които може да спечели тези награди. А хората често се увличат по желанията и стремежите си да получат благословии, така че не могат да определят каква е същността на човешкия живот и не схващат важността на разбирането на върховенството на Създателя. Такива хора не милеят за безценната възможност да се появят в човешкия свят, за да опознаят човешкия живот и върховенството на Създателя, и не осъзнават колко ценно е за сътвореното същество да получи личните напътствия на Създателя. Затова казвам, че тези, които желаят Божието дело да приключи бързо, които искат Бог да уреди края на човешкия им живот възможно най-скоро, за да могат незабавно да видят истинската Му личност и да получат благословиите Му по-скоро, са виновни за най-лошия вид неподчинение и са глупави до крайност. А мъдрите хора, притежаващи пределна острота на ума, са тези, които през ограниченото си време желаят да се възползват от тази единствена възможност да познаят върховенството на Създателя. Тези две различни желания разкриват два напълно различни възгледа и стремежа: онези, които търсят благословии, са егоистични и жалки и не се интересуват от Божиите намерения, никога не се стремят да познаят Божието върховенство, не изпитват желание да му се подчинят, а просто искат да живеят, както им харесва. Те са безгрижни дегенерати и точно тази категория хора ще бъде унищожена. Стремящите се да познаят Бог са способни да изоставят своите желания, готови са да се подчинят на Божието върховенство и Божиите подредби и се стараят да бъдат хора, които се подчиняват на Божията власт и удовлетворяват Божиите намерения. Такива хора живеят в светлината, заобиколени от Божиите благословии, и непременно ще получат Божието одобрение. Независимо от обстоятелствата изборът на човека е безполезен и хората нямат право да решават колко дълго ще продължи Божието дело. По-добре е хората да се оставят на Божието ръководство и да се подчинят на Неговото върховенство. Ако не разчиташ на Неговото ръководство, какво можеш да направиш? Ще причиниш ли някаква загуба на Бог? Ако не разчиташ на Неговото ръководство, а вместо това се опитваш да го вземеш в свои ръце, тогава правиш неразумен избор и в крайна сметка ще си единственият, който ще понесе загуба от това. Само ако започнат да взаимодействат с Бог възможно най-скоро, само ако побързат да приемат Неговата организация, ако познават Неговата власт и ако разбират всичко, което е направил за тях, хората ще намерят надежда. Само така животът им няма да бъде изживян напразно и те ще постигнат спасение.

Никой не може да промени факта, че Бог има върховенство над човешката съдба

След като изслушахте всичко, което току-що казах, промени ли се представата ви за съдбата? Как разбирате факта на Божието върховенство над човешката съдба? Казано по-просто, под властта на Бог всеки активно или пасивно приема Неговото върховенство и Неговите подредби и колкото и човек да се бори през живота си, колкото и криволичещи пътища да измине, в крайна сметка той ще се върне в орбитата на съдбата, която Създателят му е предначертал. В това се крие непреодолимостта на властта на Създателя и начинът, по който тя контролира и управлява вселената. Именно тази непреодолимост, тази форма на контрол и управление е в основата на законите, които определят живота на всички неща, които позволяват на хората да се прераждат отново и отново безпрепятствено, които карат света да се върти и да се движи напред от ден на ден, от година на година. Били сте свидетели на всички тези факти и ги разбирате, повърхностно или задълбочено, а дълбочината на вашето разбиране зависи от вашия опит и познаване на истината, от вашето познание за Бог. Колко добре познаваш истината реалност, колко от Божиите слова си преживял, колко добре познаваш същността и нрава на Бог — всичко това говори за дълбочината на твоето разбиране за върховенството и подредбите на Бог. Зависи ли съществуването на Божието върховенство и Неговите подредби от това дали хората им се подчиняват? Дали фактът, че Бог притежава тази власт, се определя от това дали човечеството се подчинява на тази власт? Божията власт съществува независимо от обстоятелствата. Бог диктува и подрежда всяка човешка съдба и всички неща в съответствие със Своите мисли и желания във всички ситуации. Това няма да се промени вследствие на промените в човека. То не зависи от волята на човека, не може да бъде променяно от промените във времето, пространството и географското местоположение, защото Божията власт представлява самата Му същина. Способността или неспособността на човек да познава и приема Божието върховенство, способността или неспособността на човек да му се подчини — нито едно от тези обстоятелства не променя факта, че Бог има върховенство над човешката съдба. Тоест, каквото и да е отношението на човека към Божието върховенство, то просто не може да промени факта, че Бог има върховенство над човешката съдба и над всички неща. Дори и да не се подчиняваш на Неговото върховенство, Той все пак управлява съдбата ти, и дори да не познаваш Неговото върховенство, Неговата власт няма да изчезне. Божията власт и фактът на Божието върховенство над човешката съдба не зависят от човешката воля и не се променят според предпочитанията и избора на човека. Властта на Бог е навсякъде, всеки час, всяка минута. Небето и земята ще изчезнат, но не и Неговата власт, защото Той е Самият Бог, Той притежава единствената власт и тя не може да бъде ограничена от хора, събития или предмети, от пространството или географското местоположение. Бог упражнява властта Си непрекъснато, показва Своето могъщество, продължава Своето дело по управлението, както винаги е правил. Той непрекъснато управлява всички неща, грижи се за всички неща, ръководи всички неща, както винаги е правил. Никой не може да промени това. Това е факт, това е неизменна истина от незапомнени времена!

Правилно отношение и практически действия за онзи, който желае да се подчини на Божията власт

С какво отношение човек трябва да познава и разглежда Божията власт и факта на Божието върховенство над човешката съдба? Това е истинското предизвикателство, пред което са изправени всички. Когато се сблъскваш с проблеми в реалния живот, как трябва да познаваш и разбираш Божията власт и Неговото върховенство? Когато се сблъскаш с тези проблеми, но не знаеш как да ги разбереш, решиш и преживееш, какво трябва да е твоето отношение, за да демонстрираш намерението си да се подчиниш, желанието си да се подчиниш и факта на твоето подчинение пред върховенството и подредбите на Бог? Преди всичко трябва да се научиш да чакаш. След това трябва да се научиш да търсиш и след това — да се подчиняваш. „Да чакаш“ означава да очакваш Божието време, да очакваш хората, събитията и предметите, които Той е подготвил за теб, да чакаш намеренията Му постепенно да ти се разкрият. „Да търсиш“ означава да наблюдаваш и да разбираш дълбокия замисъл на Бог за теб чрез хората, събитията и предметите, които Той е подредил за теб, да разбереш истината чрез тях, да разбереш какво точно трябва да изпълнят хората и към какъв път да се придържат, да разбереш какви резултати възнамерява да постигне Бог в хората и какви постижения възнамерява да осъществи в тях. „Да се подчиниш“, разбира се, означава да приемеш хората, събитията и предметите, подредени от Бог, да приемеш Неговото върховенство и чрез него да опознаеш начина, по който Създателят диктува съдбата на човека, по който дава на човека Своя живот, по който вгражда истината в човека. Всички неща, подчинени на Божиите подредби и Божието върховенство, следват природните закони и ако си решен да позволиш на Бог да подрежда и диктува всичко вместо теб, трябва да се научиш да чакаш, да търсиш и да се подчиняваш. Това е отношението, което трябва да усвои всеки, който желае да се подчини на Божията власт, това е основополагащото качество, което трябва да притежава всеки човек, който желае да приеме върховенството и подредбите на Бог. За да имаш такова отношение, за да имаш това качество, трябва да работиш по-усилено. Само така можеш да навлезеш в истинската действителност.

Приемането на Бог за твой единствен Върховен владетел е първата стъпка по пътя към спасението

Истините, отнасящи се до Божията власт, са истини, които всеки човек трябва да приеме сериозно, които трябва да преживее и да разбере със сърцето си, защото тези истини засягат живота на всеки човек, неговото минало, настояще и бъдеще, решаващите моменти, през които всеки трябва да премине в живота, знанието на човека за Божието върховенство и как трябва да се отнася към Божията власт и, естествено, крайната цел на всеки човек. Следователно за тяхното познание и разбиране е необходима енергията на цял един живот. Когато се отнасяш недвусмислено към Божията власт, когато приемаш Неговото върховенство, постепенно ще стигнеш до осъзнаване и разбиране на истинността на съществуването на Божията власт. Но ако никога не признаеш Божията власт и не приемеш Неговото върховенство, то колкото и дълго да живееш, няма да получиш и най-малкото знание за Божието върховенство. Ако наистина не познаваш и не разбираш Божията власт, когато стигнеш до края на пътя, дори да си вярвал в Бог в продължение на много десетилетия, няма да си постигнал нищо в живота си и, естествено, няма да имаш и най-малкото знание за Божието върховенство над човешката съдба. Това не е ли много жалко? Така че независимо колко далеч си стигнал в живота и на колко години си, независимо колко дълъг път ти остава да извървиш, ти трябва преди всичко да признаеш властта на Бог и да се отнесеш сериозно към нея, както и да приемеш факта, че Бог е твоят единствен Върховен владетел. Получаването на точни и ясни знания и разбиране на тези истини за Божието върховенство над човешката съдба е основен урок, който е задължителен за всеки, той е ключът към познаването на човешкия живот и намирането на истината. Такъв е животът, прекаран в познаване на Бог, и основният му урок, с който всеки трябва да се сблъсква ежедневно и който никой не може да избегне. Ако някой търси кратки и лесни начини за постигане на тази цел, тогава ще ти кажа, че е невъзможно! Ако искаш да избегнеш Божието върховенство, това е още по-невъзможно! Бог е единственият Господ на човека, Бог е единственият Върховен владетел на човешката съдба и затова човек не може да се разпорежда със своята съдба, не може да излезе извън нейните граници. Независимо от способностите си човек не може да влияе на съдбите на другите, а още по-малко може да ги подрежда, организира, контролира или променя. Само Самият единствен Бог диктува всичко за човека, тъй като само Той притежава единствената власт, която има върховенство над човешката съдба и по този начин само Създателят е единственият Върховен владетел на човека. Божията власт има върховенство не само над сътвореното човечество, но и над несътворените същества, които никой човек не може да види, над звездите, над космоса. Това е неоспорим факт — факт, който наистина съществува и който не може да бъде променен от никого и от нищо. Ако някой от вас все още е недоволен от съществуващото положение на нещата, вярвайки, че има някакво специално умение или способност и мислейки, че благодарение на щастлива случайност все пак ще може да промени настоящите си обстоятелства или по някакъв начин да ги избегне, ако се опитва да промени съдбата си с човешки усилия и по този начин да се открои сред другарите си и да постигне слава и богатство, тогава ти казвам: само си усложняваш положението, само си създаваш неприятности и копаеш собствения си гроб! Някой ден, рано или късно, ще откриеш, че си направил грешен избор и си пропилял усилията си напразно. Амбицията ти, желанието ти да се бориш със съдбата и собственото ти срамно поведение ще те отведат там, откъдето няма връщане, и ти ще платиш скъпо за това. И въпреки че сега не виждаш тежестта на последствията, тъй като си в процес на опознаване и по-дълбоко разбиране на истината, че Бог е Върховен владетел на човешката съдба, постепенно ще започнеш да осъзнаваш за какво говоря днес и какви са истинските последствия от него. Дали наистина имаш сърце и дух и дали си човек, който обича истината, зависи от отношението ти към Божието върховенство и към истината. Естествено, това определя дали наистина можеш да познаеш и да разбереш Божията власт. Ако никога в живота си не си усещал Божието върховенство и Неговите подредби, не си признавал и не си приемал властта на Бог, тогава ще се окажеш напълно безполезен и несъмнено ще бъдеш отритнат от Бог заради избрания от теб път и направения от теб избор. Но тези, които в Божието дело могат да приемат Неговото изпитание, да приемат Неговото върховенство, да се подчинят на Неговата власт и постепенно наистина да опознаят думите Му, ще придобият истинско познание за Божията власт и истински ще оценят Неговото върховенство. Те истински ще се отдадат на Създателя. Само такива хора ще бъдат наистина спасени. Тъй като са познали Божието върховенство и са го приели, тяхното признаване на Божието върховенство над човешката съдба и тяхното подчинение са истински и точни. И когато се срещнат със смъртта, те, също като Йов, ще запазят разум, който не се страхува от смъртта, и ще се подчинят на подредбите и организацията на Бог във всичко, без личен избор, без лично желание. Само такъв човек може да се върне при Създателя като истинско сътворено човешко същество.

17 декември 2013 г.