Праведният Божи нрав

След като чухте предишното общение за Божията власт, вярвам, че можете да кажете много по въпроса. До каква степен ще успеете да го приемете, осъзнаете и разберете, зависи от това, колко усилия ще положите. Надявам се, че можете да подходите сериозно към този въпрос; в никакъв случай не бива да се отнасяте към него половинчато! Познаването на Божията власт равносилно ли е на изчерпателно познаване на Бог? Може да се каже, че познаването на Божията власт е началото на познаването на Самия Бог, Единствения, а може и да се каже, че познаването на Божията власт означава, че човек вече е преминал през портата на познаването на същината на Самия Бог, Единствения. Това разбиране е една част от познаването на Бог. И така, каква е другата част? Това е темата, по която бих искал да разговаряме днес — праведният Божи нрав.

Избрах два откъса от Библията за общението по днешната тема: първият се отнася до Божието унищожение на Содом и може да се намери в Битие 19:1-11 и Битие 19:24-25; вторият се отнася до Божието избавление на Ниневия и може да се намери в Йона 1:1-2, в допълнение към трета и четвърта глава от книгата на Йона. Подозирам, че всички очаквате да чуете какво имам да кажа за тези два откъса. Това, което казвам, естествено не може да излезе извън обхвата на познаването на Самия Бог и на Неговата същина, но какъв ще бъде акцентът на днешното общение? Знае ли някой от вас? Кои части от Моето общение за Божията власт привлякоха вниманието ви? Защо казах, че единствено Този, Който притежава такава власт и сила, е Самият Бог? Какво исках да разясня с това? Какво исках да научите от него? Дали Божията власт и сила са един аспект от начина, по който се изразява Неговата същина? Дали те са част от Неговата същина, част, която доказва Неговата идентичност и статут? Съдейки по тези въпроси, досещате ли се ли какво ще кажа? Какво искам да разберете? Обмислете това внимателно.

Заради упоритото си противопоставяне на Бог човекът е унищожен от Божия гняв

Нека първо разгледаме няколко откъса от писанието, които описват Божието унищожение на Содом.

Битие 19:1-11 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза: Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме. Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха. А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем. А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза: Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата. Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата. Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата — и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.

Битие 19:24-25 Тогава Йехова потопи Содом и Гомор в сяра и огън от небето. Унищожи тези градове и цялата равнина, всичките им жители и растителността по земята.

От тези откъси не е трудно да се види, че безчестието и покварата на Содом вече са били достигнали степен, противна както за човека, така и за Бог, и че в Божиите очи градът е заслужавал да бъде унищожен. Но какво се е случило вътре в града, преди да бъде разрушен? Какво вдъхновение могат да почерпят хората от тези събития? Какво ни показва за Божия нрав отношението Му към тези събития? За да разберем цялата история, нека прочетем внимателно какво е записано в писанието…

Покварата на Содом: вбесяваща за човека, разгневяваща за Бог

През онази нощ Лот прие двама Божии пратеници и им приготви угощение. След вечеря, преди да си легнат, хора от целия град обкръжиха жилището на Лот и му извикаха, както е записано в писанието: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем“. Кой каза тези думи? На кого ги каза? Това бяха думи на жителите на Содом, които викаха пред жилището на Лот и искаха Лот да ги чуе. Какво е чувството да чуеш тези думи? Вбесен ли си? Отвращават ли те тези думи? Кипиш ли от ярост? Не са ли пропити тези думи от Сатана? Можеш ли да почувстваш чрез тях злото и мрака в този град? Можеш ли да почувстваш бруталността и варварството в поведението на тези хора от техните думи? Можеш ли да почувстваш дълбочината на тяхната поквара от поведението им? От съдържанието на речта им не е трудно да се разбере, че порочната им природа и дивашкият им нрав са достигнали ниво, което не могат да контролират. С изключение на Лот, нито един в този град не се различаваше от Сатана; само видът на друг човек пораждаше у тези хора желание да му навредят и да го унищожат… Това не само дава представа за призрачната и ужасяваща природа на града, както и за аурата на смърт около него, но и за неговата порочност и кръвожадност.

Когато се озовава лице в лице с банда жестоки главорези, хора, изпълнени с необузданото желание да унищожават човешки души, как реагира Лот? Според писанието така: „Моля ви се, (…) не правете такова нечестие. Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми“. С тези думи Лот искаше да каже следното: той беше готов да се откаже от двете си дъщери, за да защити пратениците. Според всяка разумна преценка тези хора би трябвало да приемат условията на Лот и да оставят двамата пратеници на мира; в края на краищата пратениците са им напълно непознати, хора, които нямат абсолютно нищо общо с тях и никога не са накърнявали интересите им. Въпреки това, водени от порочната си природа, те не приключиха въпроса така, а увеличиха усилията си. Тук поредната им размяна на реплики несъмнено може да даде на хората допълнителна представа за истинската, злобна природа на тези хора, като същевременно дава възможност да се разбере причината, поради която Бог е пожелал да унищожи този град.

А какво казаха след това? Както пише в Библията: „Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата“. Защо искаха да разбият вратата на Лот? Причината е, че те нямаха търпение да навредят на тези двама пратеници. Какво доведе тези пратеници в Содом? Целта им беше да спасят Лот и семейството му, но жителите на града погрешно смятаха, че са дошли да заемат официални постове. Без да попитат за целта на пратениците, жителите на града основаха желанието си да наранят жестоко тези двама пратеници единствено на предположения; те искаха да наранят двама души, които нямат нищо общо с тях. Ясно е, че жителите на този град напълно са били загубили човешката си природа и разума си. Степента на тяхната лудост и необузданост вече не се различаваше от порочната природа на Сатана, който вреди и унищожава хората.

Когато те поискаха от Лот да предаде тези хора, какво направи Лот? От текста знаем, че Лот не ги е предал. Дали Лот е познавал тези двама Божии пратеници? Разбира се, че не! Но защо тогава успя да спаси тези двама души? Знаеше ли какво са дошли да свършат? Въпреки че не знаеше причината за идването им, той знаеше, че са Божии слуги, и затова ги прие в дома си. Фактът, че може да се обърне към тези Божии слуги с титлата „господар“, показва, че Лот е бил неизменен последовател на Бог, за разлика от останалите жители на Содом. Затова, когато Божиите пратеници дойдоха при него, той рискува собствения си живот, като прие тези двама слуги в дома си; освен това предложи и двете си дъщери в замяна на това да защити тези двама слуги. Това беше праведната постъпка на Лот; тя е осезаем израз на природата същност на Лот, както и причината Бог да изпрати Своите слуги да спасят Лот. Когато беше изправен пред опасност, Лот защити тези двама слуги, без да се съобразява с нищо друго; той дори се опита да изтъргува двете си дъщери в замяна на безопасността на слугите. Освен Лот имаше ли още някой в града, който би направил подобно нещо? Както доказват фактите — нямаше! Затова е излишно да казваме, че всички в Содом, с изключение на Лот, са били цел за унищожение, и то с право — те са го заслужавали.

Содом е напълно унищожен, защото накърни Божия гняв

Когато жителите на Содом видяха тези двама слуги, те не попитаха за причината, поради която са дошли, нито някой ги попита дали са дошли да разпространяват Божията воля. Точно обратното, те се събраха в тълпа и без да чакат обяснение, се втурнаха като диви кучета или озверели вълци да заловят тези двама слуги. Дали Бог е наблюдавал тези неща, докато са се случвали? Какви са били съкровените мисли на Бог за това поведение на хората, за това събитие? Бог реши да унищожи този град; Той нямаше да се колебае или да чака, нито да проявява повече търпение. Неговият ден беше дошъл и Той се зае с делото, което искаше да свърши. Така в Битие 19:24-25 се казва: „Тогава Йехова потопи Содом и Гомор в сяра и огън от небето. Унищожи тези градове и цялата равнина, всичките им жители и растителността по земята“. В тези два стиха се разказва за начина, по който Бог унищожи този град, както и за нещата, които Бог унищожи. Първо, Библията разказва, че Бог изгорил града с огън и че размерът на този огън е бил достатъчен, за да унищожи всички хора и всичко, което растяло на земята. Тоест огънят, който се е спуснал от небето, не само унищожил града, но и всички хора и живи същества в него, докато не останала нито следа. След като градът бил разрушен, земята останала без живи същества; изобщо нямало повече нито жизнеспособност, нито признаци на живот. Градът се превърнал в пустош, в празно място, изпълнено с мъртвешка тишина. На това място нямало да има повече нечестиви дела, извършени срещу Бог, нямало да има повече кланета или пролята кръв.

Защо Бог искаше да изгори този град до основи? Какво можете да видите тук? Можеше ли Бог наистина да понесе гледката на такова унищожение на хората и природата, Неговите собствени творения? Ако можеш да разпознаеш гнева на Бог Йехова по огъня, който се спуснал от небето, не е трудно да видиш колко силен е бил гневът Му, ако се съди по целите на Божието разрушение и степента, в която този град беше унищожен. Когато Бог презира един град, Той ще му наложи Своето наказание. Когато Бог е отвратен от даден град, Той ще предупреди многократно, за да информира хората за гнева Си. Когато обаче Бог реши да сложи край на един град и да го разруши, т.е. когато Неговият гняв и величие са накърнени, Той повече няма да наказва или предупреждава. Вместо това Той направо ще го разруши. Той ще го заличи напълно. Това е праведният Божи нрав.

След многократната враждебност и съпротива на Содом срещу Него, Бог го унищожава напълно

След като вече имаме обща представа за праведния Божи нрав, можем отново да насочим вниманието си към град Содом — място, което Бог видя като град на греха. Като разберем същината на този град, можем да разберем защо Бог е искал да го разруши и защо го е унищожил напълно. Оттук можем да познаем праведния Божи нрав.

От човешка гледна точка Содом беше град, който можеше напълно да задоволи човешките желания и човешката нечестивост. Привлекателен и омагьосващ, с музика и танци всяка вечер, просперитетът му беше довел хората до омайване и лудост. Злото в града беше разяло сърцата на хората и ги беше омагьосало с поквара. Това беше град, в който вилнееха нечестиви и зли духове; той преливаше от грях и убийства, а въздухът беше изпълнен с кърваво, гнилостно зловоние. Това беше град, от който кръвта на хората се смразяваше, град, от който човек се отдръпваше с ужас. Никой в този град — било то мъж или жена, млад или стар — не търсеше истинския път; никой не копнееше за светлината и не желаеше да отбягва греха. Те живееха под контрола на Сатана, под неговата поквара и измама. Те бяха загубили човешката си природа, бяха загубили разума си и бяха загубили първоначалната цел на съществуването на човека. Те извършиха безброй нечестиви дела на съпротива срещу Бог; отказаха се от Неговото напътствие и се противопоставиха на волята Му. Именно техните нечестиви дела водеха тези хора, града и всяко живо същество в него стъпка по стъпка надолу по пътя на разрухата.

Въпреки че в тези два откъса не са описани всички подробности за степента на поквара на хората от Содом, а е описано отношението им към двамата Божии слуги след пристигането им в града, има един прост факт, който разкрива степента, в която хората от Содом са били покварени и нечестиви и в която са се противопоставяли на Бог. Така се разкрива и истинското лице и същина на жителите на града. Тези хора не само отказаха да приемат Божиите предупреждения, но и не се страхуваха от Неговото наказание. Напротив, те презряха Божия гняв. Те сляпо се противопоставиха на Бог. Каквото и да правеше Той, както и да го правеше, тяхната порочна природа само се засилваше и те постоянно се противопоставяха на Бог. Хората в Содом бяха враждебно настроени към съществуването на Бог, към Неговото идване, към Неговото наказание, а още повече към Неговите предупреждения. Те бяха изключително арогантни. Те осакатяваха и унищожаваха всички хора, които можеха да бъдат осакатени и унищожени, и не направиха изключение за Божиите слуги. Що се отнася до всички нечестиви деяния, извършени от жителите на Содом, навреждането на Божиите слуги е само малка част от тях и разкритата по този начин нечестива природа на жителите на Содом всъщност не е нищо повече от капка в огромно море. Затова Бог реши да ги унищожи с огън. Бог не използва потоп, нито ураган, земетресение, цунами или други средства, за да унищожи града. Какво означаваше Бог да използва огън, за да унищожи този град? Това означаваше пълното унищожение на града; това означаваше, че градът изчезна напълно от земята и престана да съществува. Тук „унищожение“ се отнася не само до изчезването на формата и структурата на града или до външния му вид; то означава също, че душите на хората в града са престанали да съществуват, тъй като са били напълно унищожени. Казано по-просто, всички хора, събития и вещи, свързани с града, са били унищожени. Хората от този град нямаше да имат следващ живот или прераждане; Бог ги беше изличил от човешкия род на Своето творение за вечни времена. Използването на огън означаваше, че се слага край на греха на това място, че грехът свършва дотам; този грях щеше да престане да съществува и да се разпространява. Това означаваше, че злото на Сатана е загубило почвата, която го подхранва, както и гробището, което му осигуряваше място за престой и живот. Във войната между Бог и Сатана Бог използва огън, който е дамгата на Неговата победа, с която е белязан Сатана. Разрушаването на Содом е голям провал на амбицията на Сатана да се противопостави на Бог, като развращава и унищожава хората, и е унизително клеймо в един етап от развитието на човечеството, когато човекът отхвърля Божието ръководство и се оставя на порока. Нещо повече, това е документ за истинско разкриване на праведния Божи нрав.

Когато огънят, който Бог изпрати от небето, превърна Содом само в пепел, градът, наречен „Содом“, престана да съществува, както и всичко в него. Той беше унищожен от Божия гняв, изчезвайки в Божията ярост и величие. Благодарение на праведния Божи нрав Содом получи своето справедливо наказание и своя заслужен край. Краят на съществуването на Содом се дължи на неговото зло, но и на Божието желание никога повече да не погледне към този град, нито към хората, които са живели в него, нито към живите същества, които са расли в него. Божието „желание никога повече да не погледне града“ е Неговата ярост, но и Неговото величие. Бог изпепели града, защото заради безчестието и греха в него Бог изпита гняв, отвращение и погнуса към него и желанието никога повече да не вижда нито него, нито хората или живите същества в него. След като градът изгорял и оставил след себе си само пепел, той наистина е престанал да съществува в очите на Бог; дори споменът Му за него е изчезнал, бил е заличен. Тоест огънят, изпратен от небето, не само унищожи целия град Содом, не само унищожи изпълнените с грях жители на града и не само унищожи всички неща в града, които са били омърсени от греха; освен тях огънят унищожи и спомена за злото и съпротивата на човечеството срещу Бог. С тази цел Бог изгори града.

Хората бяха покварени до крайност. Тези хора не знаеха Кой е Бог, нито откъде са дошли те самите. Ако им беше споменал за Бог, щяха да те нападнат, щяха да те оклеветят и да те охулят. Дори когато Божиите слуги дойдоха да разпространят Неговото предупреждение, тези покварени хора не само не показаха никакви признаци на покаяние и не се отказаха от порочното си поведение, а напротив — нагло нападнаха Божиите слуги. Това, което те изразиха и разкриха, беше тяхната природа същност на крайна враждебност към Бог. Виждаме, че съпротивата на тези покварени хора срещу Бог не е просто проява на покварения им нрав, нито е просто клевета или подигравка в резултат на неразбиране на истината. Нито глупостта, нито невежеството са причина за порочното им поведение; те постъпваха така не защото са били измамени и със сигурност не защото са били подведени. Поведението им бе стигнало до етапа на явна и нагла конфронтация, противопоставяне и гръмко протестиране срещу Бог. Без съмнение подобно поведение на хората би оскърбило Бог и би разгневило Неговия нрав — нрав, който не бива да бъде накърняван. Затова Бог веднага и открито отприщи Своята ярост и Своето величие; това е истинско разкриване на Неговия праведен нрав. Изправен пред град, изпълнен с грях, Бог пожела да го разруши по най-бързия възможен начин, напълно да унищожи хората в него и всички техни грехове, да направи така, че хората в този град да престанат да съществуват и да възпре увеличаването на греха на това място. Най-бързият и пълен начин за това беше да го изпепели с огън. Отношението на Бог към хората от Содом не беше изоставяне или пренебрежение. По-скоро Той използва Своя гняв, величие и власт, за да накаже, да порази и напълно да унищожи тези хора. Отношението Му към тях е свързано не само с физическо унищожение, но и с унищожение на душата, с трайно изтребление. Това е истинското значение на това, което Бог има предвид с думите „да престане да съществува“.

Въпреки че Божият гняв е скрит и непознат за човека, той не търпи оскърбление

Отношението на Бог към целия човешки род, колкото и глупав и невеж да е той, се основава преди всичко на милост и великодушие. От друга страна, Неговият гняв остава скрит през по-голямата част от времето и по време на повечето събития, и е непознат за човека. В резултат на това за хората е трудно да видят как Бог изразява Своя гняв и им е трудно да разберат Неговия гняв. Така хората омаловажават Божия гняв. Когато човек се изправи пред последното дело в последния етап на Божието великодушие и прошка към човека, т.е. когато за последно Бог проявява милост и отправя последното Свое предупреждение към човечеството, ако хората продължават да прилагат същите методи, за да се противопоставят на Бог, и не полагат никакви усилия да се покаят, да се поправят и да приемат Неговата милост, Бог повече няма да ги дарява със Своето великодушие и търпение. Напротив, в този момент Бог ще оттегли Своята милост. След това Той ще излее единствено Своя гняв. Той може да изрази гнева Си по различни начини, точно както може да използва различни методи, за да накаже и унищожи хората.

Използването на огън от Бог, за да унищожи град Содом, е Неговият най-бърз метод да унищожи напълно хората и всичко останало. Изгарянето на жителите на Содом унищожава не само физическите им тела, а унищожава целия им дух, душите и телата им и гарантира, че хората в града ще престанат да съществуват както в материалния, така и в невидимия за човека свят. Това е един от начините, по които Бог разкрива и изразява Своя гняв. Този начин на разкриване и изразяване е един от аспектите на същината на Божия гняв, както естествено е и разкриване на същината на праведния Божи нрав. Когато Бог излее гнева Си, Той престава да проявява милост или любяща доброта, нито проявява повече Своето великодушие или търпение. Никой, нищо и никаква причина не може да убеди Бог да продължи да бъде търпелив, да даде отново милостта Си, да дари още веднъж великодушието Си. Вместо това, без да се колебае нито за миг, Бог излива Своя гняв и величие и прави това, което пожелае. Той ще направи тези неща бързо и чисто в съответствие със Своите собствени желания. Това е начинът, по който Бог излива Своя гняв и величие, които човекът не бива да накърнява, и са израз на един от аспектите на Неговия праведен нрав. Когато хората станат свидетели на това как Бог проявява загриженост и любов към човека, те не са в състояние да открият Неговия гняв, да видят Неговото величие или да почувстват Неговата нетърпимост към оскърблението. Тези неща винаги са карали хората да вярват, че праведният Божи нрав се изразява единствено в милостта, великодушието и любовта. Въпреки това, когато хората видят как Бог разрушава един град или как ненавижда хората му, Неговата ярост при унищожаването на човека и Неговото величие им позволяват да видят другата страна на Неговия праведен нрав. Това е Божията нетърпимост към оскърблението. Божият нрав, който не търпи оскърбление, надхвърля въображението на всяко сътворено същество, а сред несътворените същества никой не е способен да се намеси или да му въздейства; още по-малко може да бъде въплътен или имитиран. Именно това е аспектът на Божия нрав, който човечеството трябва да познава най-добре. Единствено Самият Бог има такъв нрав и единствено Самият Бог притежава такъв нрав. Бог притежава такъв праведен нрав, защото Той ненавижда порочността, мрака, непокорството и злодеянията на Сатана, които покваряват и унищожават човечеството, защото се отвращава от всички греховни действия, чрез които Му се противопоставят, и заради Своята свята и неопетнена същина. Именно затова Той няма да позволи на никое от сътворените или несътворените същества открито да Му се противопоставя или да Му съперничи. Дори човек, към когото някога е проявил милост или когото е избрал, трябва само да провокира Неговия нрав и да накърни принципите Му на търпение и великодушие, и Бог безмилостно и без колебание ще разкрие и отприщи Своя праведен нрав, който не търпи никакво оскърбление.

Божият гняв е защита за всички сили на справедливостта и за всички положителни неща

Като разбираш тези примери на това, което Бог е казал, помислил и направил, способен ли си да разбереш праведния Божи нрав — нрав, който не търпи оскърбление от човека? Накратко, независимо до каква степен може да го разбере човек, това е аспект от нрава на Самия Бог и е присъщ единствено на Него. Божията нетърпимост към оскърблението е Негова неповторима същина; Божият гняв е Негов неповторим нрав; Божието величие е Негова неповторима същина. Принципът, който стои зад Божия гняв, е потвърждение за Неговата идентичност и статут, които единствено Той притежава. От само себе си се разбира, че този принцип е и символ на същината на Самия Единствен Бог. Божият нрав е Негова изконна същина, която не се променя с течение на времето, нито с промяната на географското положение. Изконният Му нрав е Негова свойствена същина. Върху когото и да извършва Своето дело, Неговата същина не се променя, нито се променя праведният Му нрав. Когато някой разгневи Бог, това, което Бог излива, е Неговият изконен нрав; в такъв момент принципът, който стои зад Неговия гняв, не се променя, нито се променят Неговите неповторими идентичност и статут. Той не се гневи заради промяна в същината Си или защото в Неговия нрав се надигат стихии, а защото противопоставянето на човека срещу Него накърнява Неговия нрав. Явната провокация на човека към Бог е сериозно предизвикателство към собствената идентичност и статут на Бог. Според Бог, когато човек Го предизвиква, той Го оспорва и изпитва гнева Му. Когато човек се противопоставя на Бог, когато оспорва Бог, когато постоянно изпитва Божия гняв — а именно в такива моменти грехът се разраства — Божият гняв по естествен начин се разкрива и проявява. Затова изразяването на Божия гняв е символ на това, че всички зли сили ще престанат да съществуват, и на това, че всички враждебни сили ще бъдат унищожени. В това се състои неповторимостта на праведния Божи нрав и на Божия гняв. Когато Божието достойнство и святост бъдат оспорени, когато силите на справедливостта бъдат възпрепятствани и станат невидими за човека, тогава Бог ще излее гнева Си. Заради Божията същина всички сили на земята, които оспорват Бог, противопоставят Му се и се борят срещу Него, са нечестиви, покварени и несправедливи; те идват от Сатана и му принадлежат. Тъй като Бог е справедлив, светъл и безупречно свят, всички нечестиви, покварени и принадлежащи на Сатана неща ще изчезнат, когато Божият гняв се разрази.

Макар че изливането на Божия гняв е един от аспектите на изразяване на Неговия праведен нрав, Божият гняв в никакъв случай не е безразборен по отношение на целта си, нито е безпринципен. Напротив, Бог не се разгневява бързо, нито разкрива с лека ръка Своя гняв и величие. Нещо повече, Божият гняв е контролиран и премерен; той изобщо не може да се сравнява с начина, по който човек е склонен да избухва в ярост или да излива гнева си. В Библията са записани много разговори между човека и Бог. Думите на някои от хората, участващи в разговорите, са повърхностни, невежи и инфантилни, но Бог не ги поразява и не ги осъжда. По-специално, по време на изпитанието на Йов, как се отнася Бог Йехова към тримата приятели на Йов и към останалите, след като чува думите, които те казват на Йов? Осъди ли ги? Разгневи ли им се? Той не направи нищо подобно! Вместо това Той каза на Йов да отправи молби от тяхно име и да се моли за тях, но Самият Бог не се разсърди заради грешките им. Всички тези примери представят основното отношение на Бог към хората, колкото и покварени и невежи да са те. Следователно отприщването на Божия гняв в никакъв случай не е израз на Неговото настроение, нито е начин да даде израз на чувствата Си. Противно на погрешното разбиране на хората, Божият гняв не е пълен изблик на ярост. Бог не отприщва Своя гняв, защото не може да контролира настроението Си или защото е толкова ядосан, че трябва да излее гнева Си. Напротив, Неговият гняв е проява и истински израз на Неговия праведен нрав и е символично разкриване на Неговата свята същина. Бог е гняв и не търпи да бъде оскърбяван — това не означава, че Божият гняв не прави разлика между причините или че е безпринципен; именно поквареното човечество притежава изключителното „право“ на безпринципни, случайни изблици на гняв; гняв, който не прави разлика между различните причини. Когато човек придобие статут, често му е трудно да контролира настроението си и затова с удоволствие се възползва от възможностите да изрази недоволството си и да излее емоциите си; често избухва в ярост без видима причина, за да покаже на какво е способен и да даде на другите да разберат, че статутът и идентичността му са различни от тези на обикновените хора. Разбира се, покварените хора без никакъв статут също често губят контрол. Гневът им често е предизвикан от накърнени лични интереси. За да защитят собствения си статут и достойнство, те често дават воля на емоциите си и разкриват арогантната си природа. Човекът ще пламне от гняв и ще даде воля на емоциите си, за да защити и поддържа съществуването на греха, а тези действия са начинът, по който човекът изразява недоволството си; те са пълни с нечистотии, със схеми и интриги, с човешка поквара и нечестивост, а най-вече са пълни с необузданите амбиции и желания на човека. Когато справедливостта се сблъска с порочността, гневът на човека не се разгаря в защита на съществуването на справедливостта или за да я подкрепи; напротив, когато силите на справедливостта са застрашени, преследвани и нападнати, човекът не обръща внимание, отбягва темата или се отдръпва. Когато обаче се сблъска със силите на злото, човекът се приспособява, прекланя се и угодничи. Следователно, като дава воля на емоциите си, човек освобождава злите сили и това е проява на необузданото и неудържимо злодеяние от плът и кръв. Когато обаче Бог излее Своя гняв, всички зли сили ще бъдат възпрени, всички грехове, които вредят на човека, ще бъдат обуздани, всички враждебни сили, които пречат на Божието дело, ще бъдат разкрити, отделени и прокълнати, а всички съучастници на Сатана, които се противопоставят на Бог, ще бъдат наказани и изтребени. На тяхно място Божието дело ще продължи безпрепятствено, Божият план за управление ще продължи да се развива стъпка по стъпка според графика, а Божиите избраници няма да бъдат обезпокоявани и мамени от Сатана, докато онези, които следват Бог, ще се радват на Божието ръководство и грижи в спокойна и мирна среда. Божият гняв е предпазна мярка, която пречи на всички зли сили да се множат и да вилнеят, а също така е предпазна мярка, която защитава съществуването и размножаването на всички справедливи и положителни неща и завинаги ги пази от потискане и гибел.

Можете ли да видите същината на Божия гняв в разрушаването на Содом? Има ли още нещо, примесено в гнева Му? Чист ли е Божият гняв? Да използваме думите на човека — неподправен ли е Божият гняв? Крие ли се някаква измама зад Неговия гняв? Има ли някакъв заговор? Има ли неизразими тайни? Мога да ви кажа строго и тържествено: няма нищо в Божия гняв, което да подлежи на съмнение. Гневът Му е чист, неподправен гняв, който не крие никакви други намерения или цели. Причините за Неговия гняв са чисти, безупречни и неподлежащи на критика. Той е естествено разкриване и проява на Неговата свята същина; той е нещо, което нито едно сътворено същество не притежава. Това е част от неповторимия праведен Божи нрав и съществува поразителна разлика между същината на Създателя и тази на Неговото творение.

Независимо дали човек се гневи пред очите на другите, или зад гърба им, всеки има различно намерение и цел да се гневи. Може да утвърждава авторитета си, а може и да защитава собствените си интереси, да поддържа репутацията си или да пази името си. Някои упражняват сдържаност в гнева си, докато други са по-прибързани и допускат гневът им да избухва по всяко време, без изобщо да се сдържат. Накратко, гневът на човека произлиза от неговия покварен нрав. Каквато и да е целта му, той идва от плътта и от природата; няма нищо общо със справедливостта или несправедливостта, защото нищо в човешката природа същност не отговаря на истината. Затова покварената избухливост на хората и Божият гняв не бива да се сравняват. Без изключение поведението на човека, който е покварен от Сатана, започва с желанието да опази покварата и в действителност се основава на покварата, затова човешкият гняв не може да се сравнява с Божия гняв, независимо колко правилен може да изглежда на теория човешкият гняв. Когато Бог излее гнева Си, злите сили се възпират и злите неща се унищожават, докато справедливите и положителни неща се радват на Божията грижа и закрила и могат да продължат да съществуват. Бог излива Своя гняв, защото несправедливите, отрицателните и злите неща пречат, смущават или унищожават нормалната дейност и развитие на праведните и положителните неща. Целта на Божия гняв не е да опази Собствения Си статут и идентичност, а да опази съществуването на праведни, положителни, красиви и добри неща, да опази законите и реда за нормалното оцеляване на човечеството. Това е основната причина за Божия гняв. Божият гняв е много правилно, естествено и истинско разкриване на Неговия нрав. В Неговия гняв няма скрити мотиви, нито измама или заговор, да не говорим за желания, лукавство, злоба, насилие, зло или някоя от другите общи черти на поквареното човечество. Преди Бог да излее Своя гняв, Той вече е разбрал същината на всеки проблем съвсем ясно и пълно и вече е формулирал точни и ясни определения и заключения. Така целта на Бог във всичко, което прави, е пределно ясна, както и Неговото отношение. Той не е объркан, сляп, импулсивен или небрежен и със сигурност не е безпринципен. Това е практическият аспект на Божия гняв и именно благодарение на този практически аспект човечеството е постигнало нормалното си съществуване. Без Божия гняв човечеството щеше да изпадне в необичайни условия на живот и всичко праведно, красиво и добро щеше да бъде унищожено и да престане да съществува. Без Божия гняв законите и правилата за съществуване на сътворените същества щяха да са нарушени или дори напълно унищожени. Откакто е създаден човекът, Бог непрекъснато използва Своя праведен нрав, за да запази и поддържа нормалното съществуване на човечеството. Тъй като Неговият праведен нрав съдържа гняв и величие, всички нечестиви хора, неща и предмети, както и всички неща, които смущават и увреждат нормалното съществуване на човечеството, са наказвани, контролирани и унищожавани от Неговия гняв. През последните няколко хилядолетия Бог непрекъснато използва Своя праведен нрав, за да поразява и унищожава всички видове нечисти и зли духове, които се противопоставят на Бог и действат като съучастници и лакеи на Сатана в Божието дело за управление на човечеството. Така Божието дело за спасението на човека винаги е напредвало според Неговия план. Тоест поради съществуването на Божия гняв най-праведните дела сред човечеството никога не са били унищожени.

След като вече сте разбрали същината на Божия гняв, със сигурност трябва да разбирате още по-добре как да различавате злото на Сатана!

Въпреки че Сатана изглежда човечен, справедлив и добродетелен, същината му е жестока и зла

Сатана гради славата си, като мами хората и често се представя за водач и пример за праведност, достоен за подражание. Под фалшивия предлог, че защитава правдата, той вреди на хората, поглъща душите им и използва всякакви средства, за да ги отслаби, измами и подстрекава. Неговата цел е да накара хората да одобрят и да се съгласят с пагубното му поведение, да ги накара да се присъединят към него и да се противопоставят на Божията власт и върховенство. Когато обаче човек прозре неговите кроежи и интриги, когато прозре подлото му лице и когато някой не желае повече да бъде тъпкан и мамен от него, да му робува или да бъде наказан и унищожен заедно с него, Сатана променя доскорошния си лик на светец и сваля фалшивата си маска, за да разкрие истинското си лице, което е зло, порочно, грозно и свирепо. Неговото най-голямо желание би било да изтреби всички, които отказват да го следват и които се противопоставят на злите му сили. В този момент Сатана повече не може да се преструва на надежден и порядъчен, а под безобидния му лик се разкриват истинските му грозни и дяволски черти. Щом плановете на Сатана и истинските му черти излязат наяве, той ще се разяри и ще разкрие жестокостта си. След това желанието му да вреди и да унищожава хората ще се засили, защото той се разгневява, когато хората се пробудят за истината, и става много отмъстителен към тях заради стремежа им да се стремят към свобода и светлина и да се освободят от неговите окови. Гневът му е предназначен да защитава и поддържа злото, но той е и истинско разкриване на свирепата му природа.

Във всеки случай поведението на Сатана разкрива неговата зла природа. Всички зли дела, които Сатана е извършил върху човека — от ранните му усилия да заблуди хората да го последват, през възползването му от хората, при което ги въвлича в злодеянията си, до отмъстителността му към хората, след като истинските му черти са били разкрити и след като хората са го опознали и изоставили — всяко едно от тези дела изобличава злата същина на Сатана и доказва, че Сатана няма връзка с положителните неща и че Сатана е източникът на всяко зло нещо. Всичко, което прави, е за да поддържа своето зло и продължаването на своите зли дела, да противоречи на справедливите и положителните неща и да разрушава законите и реда на нормалното съществуване на човечеството. Тези действия на Сатана са враждебни към Бог и ще бъдат поразени от Божия гняв. Макар че Сатана също има гняв, неговият гняв е само израз на злата му природа. Причината, поради която Сатана е ожесточен и яростен, е следната: неговите неописуеми кроежи са разобличени; интригите му не успяват лесно; необузданата му амбиция и желание да замени Бог и да действа като Бог са поразени и спрени, а целта му да контролира цялото човечество е провалена и той никога няма да успее да я постигне. Това, което спира осъществяването на интригите на Сатана и прекъсва разпространението и необуздаността на неговото зло, е многократното призоваване на Божия гняв, отново и отново. Затова Сатана едновременно мрази и се страхува от Божия гняв. Всеки път, когато Божият гняв се излее, той не само разкрива истинския грозен облик на Сатана, но и разобличава злите му намерения, а така се разкриват причините за гнева на Сатана срещу човечеството. Изригването на гнева на Сатана е истинско разкриване на злата му природа и разобличаване на кроежите му. Разбира се, всеки път, когато Сатана се разгневи, се възвестява унищожаването на злите неща и защитата и продължаването на положителните неща; възвестява се фактът, че Божият гняв не може да се накърнява!

Човек не бива да разчита на опита и въображението си, за да разбере праведния Божи нрав

Когато се изправиш пред Божия съд и порицание, нима ще кажеш, че Божието слово е подправено? Нима ще кажеш, че зад Божия гняв се крие някаква история и че тя е подправена? Нима ще клеветиш Бог, като твърдиш, че Неговият нрав не е непременно съвсем праведен? Когато се занимаваш с всяко от Божиите дела, първо трябва да си сигурен, че праведният Божи нрав е неподправен, свят и безупречен, включително Божието поразяване, наказание и унищожаване на хората. Всичко, което Бог прави, без изключение се извършва в строго съответствие с изконния Му нрав и план и не включва никакви човешки познания, традиции и философии. Всяко Божие действие е израз на Неговия нрав и същина и не е свързано с нищо, което принадлежи на поквареното човечество. В представите на хората само Божията любов, милост и великодушие към човечеството са безупречни, неподправени и свети, но никой не знае, че яростта и гнева Му също са неподправени; освен това никой не се е замислял защо Бог не търпи оскърбление и защо гневът Му е толкова силен. Напротив, някои бъркат Божия гняв с лошия характер, като този на покварените хора, и погрешно приравняват Божия гняв с яростта на покварените хора. Когато са изправени пред някаква нещастна ситуация, те дори погрешно приемат, че Божията ярост е като естественото проявление на покварената природа на хората и че Божият гняв е като гнева на покварените хора, и вярват, че Божият гняв е израз на Неговото настроение. Надявам се, че след това общение никой от вас повече няма да има никакви погрешни схващания, представи или спекулации относно праведния Божи нрав. Надявам се, че след като чуете Моите слова, ще можете да разпознаете в сърцата си гнева на праведния Божи нрав, че ще можете да оставите настрана всички предишни погрешни разбирания за Божия гняв и че ще можете да промените собствените си погрешни убеждения и възгледи за същината на Божия гняв. Освен това се надявам, че в сърцата си ще имате точно разбиране за Божия нрав, че повече няма да имате никакви съмнения относно праведния Божи нрав и че няма да налагате никакви човешки разсъждения или представи върху истинския Божи нрав. Праведният Божи нрав е истинската същина на Бог. Той не е нещо написано или оформено от човека. Неговият праведен нрав е Негов праведен нрав и не е свързан с нищо от творението. Самият Бог е Самият Бог. Той никога няма да стане част от творението, а дори и да се присъедини към сътворените същества, изконният Божи нрав и Неговата същина няма да се променят. Следователно да познаваш Бог не е същото като да изучаваш някой предмет; да познаваш Бог не означава да анализираш нещо, нито е същото като да разбираш човек. Ако използваш своята представа или метод за изучаване на предмет или разбиране на човек, за да опознаеш Бог, никога няма да си способен да постигнеш познание за Бог. Познаването на Бог не зависи от опита или въображението и затова никога не трябва да налагаш своя опит или въображение на Бог; колкото и богати да са опитът и въображението ти, те си остават ограничени. Нещо повече, твоето въображение не отговаря на фактите, а още по-малко на истината, и е несъвместимо с истинския Божии нрав и същина. Ако разчиташ на въображението си, никога няма да успееш да разбереш Божията същина. Единственият начин е да приемеш всичко, което идва от Бог, след което постепенно да го изживееш и разбереш. Ще дойде ден, в който Бог ще те просвети, за да Го разбереш и опознаеш истински заради твоето съдействие и заради глада и жаждата ти за истината. Нека приключим тази част от разговора ни с това.

Човечеството печели Божията милост и великодушие чрез искрено покаяние

Следва библейската история за това как „Бог спаси Ниневия“.

Йона 1:1-2 Словото на Йехова дойде при Йона, сина на Аматий, и му рече: „Отиди в Ниневия, големия град, и викай срещу него; защото нечестието му се издигна пред Мене“.

Йона 3 Словото на Йехова дойде за втори път при Йона и рече: „Стани, отиди в Ниневия, големия град и проповядвай това, което ти казвам“. И Йона отиде в Ниневия, според както беше казал Йехова. А Ниневия беше огромен град. Трябваха три дни, за да го обходи човек. Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“. И ниневийските жители повярваха в Бог; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: „хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му. Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?“ И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.

Йона 4 А Йона се огорчи много поради това и се разгневи. И се помоли на Йехова, като каза: „Йехова, не беше ли това, което рекох, още когато бях в отечеството си? По тази причина избягах бързо в Тарсис, защото знаех, че си Бог милостив, жалостив, Който дълго търпиш и си многомилостив, Който се разкайваш за злото. Затова Те моля, Йехова, отнеми живота ми, защото за мен е по-добре да умра, а не да живея“. Тогава Йехова каза: „Добре ли е да се гневиш?“. Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна край града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града. И Бог Йехова направи да порасне тиква, по-висока от ръста на Йона, за да му пази сянка на главата и той да не тъгува. И Йона се зарадва твърде много за тиквата. А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна. Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: „По-добре ми е да умра, отколкото да живея“. А Бог каза на Йона: „Правилно ли е да негодуваш за тиквата?“. И той отговори: „Правилно е да негодувам, дори до смърт“. Тогава Йехова каза: „Ти беше загрижен за тиквата, за която не си работил, нито си я създал, която бе създадена за една нощ и за една нощ загина. А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясната си ръка от лявата, и много добитък?“.

Резюме на историята на Ниневия

Макар че историята за това как „Бог спаси Ниневия“ е кратка, тя позволява да се види другата страна на праведния Божи нрав. За да разберем в какво точно се състои тази страна, трябва да се върнем към писанието и да разгледаме едно от Божиите действия, които Той извършва в процеса на Своето дело.

Нека първо разгледаме началото на тази история: „Словото на Йехова дойде при Йона, сина на Аматий, и му рече: „Отиди в Ниневия, големия град, и викай срещу него; защото нечестието му се издигна пред Мене“ (Йона 1:1-2). В този откъс от писанията знаем, че Бог Йехова заповядва на Йона да отиде в град Ниневия. Защо нарежда на Йона да отиде в този град? Библията е много ясна по този въпрос: нечестието на хората в този град е стигнало до Бог Йехова и затова Той изпраща Йона, за да им съобщи какво възнамерява да направи Той. Макар че не е записано нищо, което да ни казва кой е бил Йона, това, разбира се, не е свързано с познаването на Бог и затова не е нужно да разбирате този човек, Йона. Необходимо е само да знаете какво Бог е заповядал на Йона да направи и какви са били Неговите причини за това.

Предупреждението на Бог Йехова достига до ниневийците

Нека продължим към втория откъс, третата глава от Книгата на Йона: „Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“. Това са словата, които Бог казва лично на Йона, за да ги предаде на ниневийците, затова, разбира се, това са словата, които Йехова иска да каже на ниневийците. Тези слова казват на хората, че Бог е започнал да се отвращава от жителите на града и да ги ненавижда, тъй като тяхното нечестие е стигнало до Него, и затова пожела да унищожи този град. Преди обаче да разруши града, Бог искаше да уведоми ниневийците и същевременно да им даде възможност да се покаят за своето безчестие и да започнат нов живот. Те щели да имат тази възможност четиридесет дни и нито ден повече. Тоест, ако хората в града не се покаели, не признаели греховете си и не паднели по очи пред Бог Йехова в рамките на четиридесет дни, Бог щял да унищожи града, както унищожил Содом. Това искаше да каже Бог Йехова на жителите на Ниневия. Ясно е, че това не е обикновено изявление. То не само изразява гнева на Бог Йехова, но и отношението Му към ниневийците, като същевременно служи като официално предупреждение към хората, живеещи в града. Това предупреждение им казваше, че нечестивите им постъпки са им навлекли ненавистта на Бог Йехова и скоро ще ги доведат до ръба на собственото им унищожение. Затова животът на всеки жител на Ниневия беше в непосредствена опасност.

Яркият контраст между реакциите на Ниневия и Содом към предупреждението на Бог Йехова

Какво означава да бъдеш поразен? На разговорен език това означава да не съществуваш повече. По какъв начин обаче? Кой би могъл да срине цял град? Разбира се, би било невъзможно човек да извърши подобно нещо. Жителите на Ниневия не бяха глупаци и щом чуха тези думи, те разбраха. Те знаеха, че съобщението е дошло от Бог, знаели, че Бог ще извърши делото Си, и знаеха, че тяхното нечестие е оскърбило Бог Йехова и е предизвикало гнева Му към тях, така че скоро щели да бъдат унищожени заедно с града си. Как постъпиха жителите на града, след като чуха предупреждението на Бог Йехова? Библията описва реакциите на хората в подробности — от царя до обикновените хора. В писанията са записани следните думи: „И ниневийските жители повярваха в Бог; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: „хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му (…)“ (Йона 3:5-9).

След като чуха съобщението на Бог Йехова, жителите на Ниневия показаха отношение, напълно противоположно на това на жителите на Содом — докато жителите на Содом открито се противопоставиха на Бог, като трупаха грях връз грях, ниневийците, след като чуха тези думи, не пренебрегнаха проблема и не се съпротивляваха. Вместо това те повярваха на Бог и обявиха пости. Какво означава думата „повярваха“ тук? Самата дума предполага вяра и подчинение. Ако използваме действителното поведение на ниневийците, за да обясним тази дума, това означава, че те повярваха, че Бог може и ще направи това, което казва, и че бяха готови да се покаят. Изпитваха ли страх хората в Ниневия, изправени пред предстоящото бедствие? Тяхната вяра всяваше страх в сърцата им. И така, какво можем да използваме, за да докажем вярата и страха на ниневийците? Както е казано в Библията: „(…) прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия“. Това означава, че ниневийците наистина повярваха и че от тази вяра е дошъл страхът, който ги накара да постят и да облекат вретище. Така те показаха, че започват да се покайват. В пълен контраст с жителите на Содом ниневийците не само не се противопоставиха на Бог, но и ясно показаха своето покаяние чрез поведението и действията си. Разбира се, това е нещо, което всички жители на Ниневия направиха, а не само обикновените хора, и царят не правеше изключение.

Покаянието на ниневийския цар печели похвалата на Бог Йехова

Когато ниневийският цар чу тази вест, той стана от престола си, съблече мантията си, облече се във вретище и седна в пепелта. След това обяви, че на никого в града не е позволено да вкуси каквото и да било, а на овцете, воловете и останалия добитък не е позволено да пасат или да пият вода. И хората, и добитъкът трябвало да се облекат във вретище, а народът — да отправя горещи молби към Бог. Царят също така обяви, че всеки един от тях ще се отвърне от лошия си път и ще остави неправдата, която е в ръцете му. Съдейки по тази поредица от действия, ниневийският цар изпитваше искрено покаяние в сърцето си. Поредицата от действия, които той предприе — стана от трона, свали царската мантия, облече вретище и седна в пепелта — показва на хората, че царят на Ниневия оставяше настрана царския си статут и обличаше вретище наравно с обикновените хора. Тоест ниневийският цар не зае царския си пост, за да продължи по лошия си път или с неправдата, която е в ръцете му, след като чу съобщението от Бог Йехова; напротив, той остави властта, която имаше, и се покая пред Бог Йехова. В този момент ниневийският цар не се разкайваше като цар; той беше дошъл пред Бог да се покае и да изповяда греховете си като обикновен подвластен на Бог. Освен това той нареди на целия град да се покае и да изповяда греховете си пред Бог Йехова така, както направи той; още повече, както се вижда от писанията, той имаше и конкретен план как да стане това: „Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; (…) и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му“. Като владетел на града ниневийският цар имаше върховен статут и власт и можеше да прави всичко, което пожелае. Изправен пред съобщението на Бог Йехова, той можеше да пренебрегне въпроса или просто да се покае и да изповяда греховете си, а що се отнася до това дали хората в града щяха да изберат да се покаят, той можеше напълно да пренебрегне този въпрос. Ниневийският цар обаче изобщо не постъпи така. Той не само стана от престола си, облече вретище и седна в пепел, покая се и изповяда греховете си пред Бог Йехова, но и нареди на всички хора и животни в града да направят същото. Той дори нареди на хората да „викат силно към Бог“. С тази поредица от действия ниневийският цар наистина постигна това, което трябва да прави един владетел. Тази поредица от действия е трудно постижима за който и да е цар в човешката история и всъщност никой друг цар не е постигал тези неща. Тези действия могат да се нарекат безпрецедентни в човешката история и са достойни за възпоменаване и подражание от хората. От зората на човечеството всеки цар е карал своите поданици да се противопоставят на Бог. Никой до тогава не бил карал поданиците си да умоляват Бог, за да търсят изкупление за нечестието си, да получат прошка от Бог Йехова и да избегнат неизбежното наказание. Царят на Ниневия обаче успя да накара поданиците си да се обърнат към Бог, да се отвърнат от лошия си път и да се откажат от неправдата, която е в ръцете им. Освен това той успя да остави трона си, а в замяна на това Бог Йехова размисли и съжали, оттегли гнева Си и позволи на хората от града да оцелеят, като ги опази от унищожение. Постъпката на царя може да се нарече рядко чудо в човешката история и дори образцов пример на покварени хора, които се покайват и изповядват греховете си пред Бог.

Бог видя искреното покаяние дълбоко в сърцата на ниневийците

След като чуха Божието съобщение, ниневийският цар и неговите поданици извършиха редица действия. Какво беше естеството на тези действия и на тяхното поведение? Тоест каква беше същината на цялото им поведение? Защо го направиха? В Божиите очи те се бяха покаяли искрено, не само защото бяха отправяли горещи молби към Бог и бяха изповядали греховете си пред Него, но и защото се бяха отказали от порочното си поведение. Те постъпиха така, защото след като чуха Божиите слова, се изплашиха невероятно много и вярваха, че Той ще направи това, което казва. Като постиха, носеха вретище и седяха в пепел, те искаха да изразят готовността си да се поправят и да се въздържат от нечестие и се молеха на Бог Йехова да сдържи гнева Си, молеха Го да оттегли решението Си и връхлитащото ги бедствие. Ако разгледаме цялостното им поведение, ще видим, че те вече бяха разбрали, че Бог Йехова е бил отвратен от предишните им нечестиви действия, и ще видим също, че бяха разбрали причината, поради която Той е щял скоро да ги унищожи. Ето защо всички те пожелаха да се покаят напълно, да се отвърнат от лошия си път и да изоставят неправдата, която е в ръцете им. Тоест, щом разбраха съобщението на Бог Йехова, всеки един от тях почувства страх в сърцето си; те прекратиха нечестивото си поведение и повече не извършваха онези дела, които бяха толкова омразни за Бог Йехова. Освен това те умоляваха Бог Йехова да прости миналите им грехове и да не се отнася към тях според предишните им действия. Те бяха готови никога повече да не извършват нечестие и да действат, както Бог Йехова заповяда, ако само е възможно никога повече да не разгневяват Бог Йехова. Покаянието им беше искрено и пълно. То идваше от дълбините на сърцата им и беше неподправено и непреклонно.

След като всички жители на Ниневия, от царя до обикновените хора, научиха, че Бог Йехова им е гневен, Бог можеше ясно и отчетливо да види всяко тяхно последващо действие и цялото им поведение, както и всяко тяхно решение и избор. Божието отношение се промени заради тяхното поведение. Какво беше разположението на духа на Бог в този момент? Библията може да ти отговори на този въпрос. В писанията са записани следните думи: „И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи“ (Йона 3:10). Въпреки че Бог промени решението Си, в Неговото разположение на духа нямаше нищо сложно. Той просто премина от изразяване на гнева Си към успокояване на гнева Си и след това реши да не причинява бедствие на град Ниневия. Причината защо Божието решение да избави ниневийците от бедствие беше толкова бързо, се дължеше на това, че Бог наблюдаваше сърцето на всеки човек от Ниневия. Той видя това, което те пазеха дълбоко в сърцата си: искреното им покаяние и изповед за греховете им, искрената им вяра в Него, дълбокото им чувство за това, че греховните им действия са разгневили Неговия нрав, и произтичащия от това страх от предстоящото им наказание от Бог Йехова. В същото време Бог Йехова чу и молитвите им, които идваха дълбоко от сърцата им, с които Го умоляваха да не им се гневи повече, за да избегнат това бедствие. Когато Бог видя всичко това, малко по малко гневът Му утихна. Колкото и силен да е бил преди това гневът Му, сърцето Му се трогна, когато видя искреното покаяние дълбоко в сърцата на тези хора, и затова не можеше да понесе да им причини бедствие и престана да им се гневи. Вместо това Той продължи да проявява милост и великодушие към тях и продължи да ги напътства и да се грижи за тях.

Ако вярата ти в Бог е истинска, често ще получаваш Неговата грижа

В промяната на намеренията на Бог към жителите на Ниневия нямаше никакво колебание, нищо двусмислено или неясно. По-скоро това беше промяна от същински гняв към същинско великодушие. Това е истинско разкриване на Божията същина. Бог никога не е нерешителен и не се колебае в действията Си; принципите и целите, които стоят зад Неговите действия, са ясни и прозрачни, чисти и безупречни, лишени от каквито и да е уловки или кроежи, които да се преплитат в тях. Тоест в Божията същина няма мрак или злина. Бог се разгневи на ниневийците, защото видя техните нечестиви дела; по онова време гневът Му произтичаше от Неговата същина. Когато обаче Божият гняв изчезна и Той отново дари ниневийците със Своето великодушие, всичко, което Той разкри, отново беше Неговата същина. Цялата тази промяна се дължи на промяната в отношението на човека към Бог. През цялото това време ненакърнимият Божи нрав не се промени, Божията великодушна същина не се промени и Божията любяща и милосърдна същина не се промени. Когато хората извършват нечестиви дела и оскърбяват Бог, Той ще стовари гнева Си върху тях. Когато хората се покаят искрено, Бог ще промени отношението Си и гневът Му ще изчезне. Когато хората упорито продължават да се противопоставят на Бог, Неговата ярост ще бъде непрестанна и гневът Му ще ги притиска малко по малко, докато не бъдат унищожени. Това е същината на Божия нрав. Независимо дали Бог изразява гняв, или милост и доброта, именно поведението на човека, начинът, по който се държи, и чистосърдечното му отношение към Бог са тези, които диктуват това, което се изразява чрез разкриването на Божия нрав. Ако Божият гняв е постоянно насочен към даден човек, сърцето на този човек несъмнено се противопоставя на Бог. Тъй като този човек никога не се е покайвал искрено, не е прекланял глава пред Бог и не е имал искрена вяра в Бог, той никога не е получавал Божията милост и великодушие. Ако някой често получава Божията грижа, милост и великодушие, то без съмнение в сърцето си този човек носи искрена вяра в Бог и сърцето му не се противопоставя на Бог. Този човек често се разкайва искрено пред Бог; затова, дори и Бог да го дисциплинира често, Неговият гняв няма да го сполети.

Този кратък разказ позволява на хората да видят Божието сърце, да разберат истината за Неговата същина, да видят, че Божият гняв и промяната в Неговото отношение не са безпричинни. Въпреки яркия контраст — показан от Бог, когато беше гневен и когато промени отношението Си — заради който хората вярват, че има голямо разминаване или контраст между тези два аспекта на Божията същина — Неговия гняв и Неговото великодушие — отношението на Бог към покаянието на ниневийците отново позволява на хората да видят друга страна на истинския Божи нрав. Промяната в Божието отношение наистина позволява на хората отново да видят истинността на Божията милост и доброта и да видят истинското разкриване на Божията същина. Човечеството няма как да не признае, че Божието милосърдие и доброта не са митове, нито измислици. Това е така, защото Божието чувство в онзи момент беше истинско и промяната в Божието отношение беше истинска — Бог наистина дари Своята милост и великодушие на човечеството още веднъж.

Искреното покаяние в сърцата на ниневийците им спечелва Божията милост и променя съдбата им

Има ли някакво противоречие между промяната в Божието отношение и Неговия гняв? Разбира се, че няма! Това е така, защото за Божието великодушие в онзи конкретен момент имаше причина. Каква може да е тази причина? Тя е показана в Библията — „всеки човек се отвърна от лошия си път“ и „изостави неправдата, която е в ръцете му“.

Този „лош път“ не се отнася до няколко греховни постъпки, а до източника на грях, от който произлиза поведението на хората. Да се „отвърнат от лошия си път“ означава, че тези хора никога повече няма да постъпват по този начин. Тоест те никога повече няма да се държат по този лош начин; методът, източникът, целта, намерението и принципът на действията им са се променили; те никога повече няма да използват тези методи и принципи, за да носят наслада и щастие на сърцата си. Думата „изостави“ в израза „да изостави неправдата, която е в ръцете му“ означава да се откаже или да захвърли, да скъса напълно с миналото и никога повече да не се връща назад. Когато жителите на Ниневия изоставиха неправдата, която е в ръцете им, това потвърди и показа искреното им покаяние. Бог наблюдава както външните прояви на хората, така и техните сърца. Когато Бог забеляза несъмненото и искрено покаяние в сърцата на ниневийците и видя, че те се отвърнаха от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им, отношението Му се промени. Тоест поведението и постъпките на тези хора, различните им начини на действие, както и искреното им признание и покаяние за греховете в сърцата им, накараха Бог да промени отношението Си, да промени намеренията Си, да оттегли решението Си и да не ги наказва или унищожава. Така хората от Ниневия постигнали различен изход за себе си. Те спасили собствения си живот и в същото време спечелили Божията милост и великодушие, като в този момент Бог оттеглил и гнева Си.

Божиите милост и великодушие не са рядкост, рядко е искреното покаяние на хората

Колкото и гневен да е бил Бог на ниневийците, щом те обявиха пости, облякоха вретище и седнаха в пепел, отношението Му се промени и Той промени решението Си. Когато им съобщи, че ще унищожи града им — в мига преди тяхната изповед и покаяние за греховете им — Бог все още им е бил гневен. След като те извършиха поредица от действия на покаяние, Божият гняв към жителите на Ниневия постепенно се превърна в милост и великодушие към тях. Няма нищо противоречиво в това, че тези два аспекта на Божия нрав се разкриват едновременно в едно и също събитие. Как трябва да се разбира и познава тази липса на противоречие? Бог изрази и разкри последователно всяка от тези две полярно противоположни същини, докато хората в Ниневия се покайваха, като им позволи да видят истинността и ненакърнимостта на Божията същина. Бог използва отношението Си, за да каже на хората, че не става дума за това, че Бог не понася хората или че не иска да прояви милост към тях, а по-скоро — за това, че те рядко се покайват искрено пред Бог и хората наистина рядко се отвръщат от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Тоест, когато Бог се гневи на хората, Той се надява, че хората ще могат да се покаят искрено, и наистина се надява да види истинското покаяние на хората, а в този случай ще продължи да ги дарява с милост и великодушие. Това означава, че лошото поведение на човека предизвиква Божия гняв, докато Божията милост и великодушие се даряват на онези, които слушат Бог и искрено се покайват пред Него, на онези, които могат да се отвърнат от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Отношението на Бог се разкрива пределно ясно в отношението Му към ниневийците: Божията милост и великодушие не се получават никак трудно, а това, което Той изисква, е искрено покаяние. Стига хората да се отвърнат от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им, Бог ще промени мнението Си и отношението Си към тях.

Праведният нрав на Създателя е действителен и жив

Нима милостта и великодушието на Бог бяха илюзия, когато Бог промени отношението Си към жителите на Ниневия? Разбира се, че не! Тогава какво показва преходът между тези два аспекта на Божия нрав, докато Бог се справя с тази конкретна ситуация? Божият нрав е едно цяло — той е напълно неразделен. Независимо дали Той изразява гняв, или милост и великодушие към хората, всичко това е израз на Неговия праведен нрав. Божият нрав е жизнен и ярко видим и Той променя мислите и отношението Си в зависимост от развитието на нещата. Промяната в отношението Му към ниневийците показва на човечеството, че Той има свои собствени мисли и идеи; Той не е робот или глинена статуя, а Самият Жив Бог. Той може да се разгневи на хората от Ниневия по същия начин, както може и да им опрости миналото заради тяхното отношение. Той може да реши да донесе нещастие на ниневийците, но също така може да промени решението Си заради тяхното покаяние. Хората обичат да прилагат стриктно правила и да ги използват, за да ограничават и определят Бог, както обичат да използват формули, за да се опитат да разберат Божия нрав. Следователно, що се отнася до сферата на човешкото мислене, Бог не мисли, нито има някакви съществени идеи. В действителност обаче Божиите мисли са в състояние на постоянно преобразяване в зависимост от промените, които настъпват в нещата и средата. Докато мислите Му се променят, се разкриват различни аспекти от Божията същина. По време на този процес на преобразяване, точно в момента, в който Бог променя отношението Си, Той показва на хората реалното съществуване на Своя живот и че Неговият праведен нрав е изпълнен с енергична жизненост. В същото време Бог използва Своето истинско разкриване, за да докаже на човечеството действителното съществуване на Своя гняв, Своята милост, Своята доброта и Своето великодушие. Неговата същина се разкрива по всяко време и навсякъде в зависимост от развитието на нещата. Той притежава гнева на лъв и милостта и великодушието на майка. Неговият праведен нрав не допуска никакво поставяне под въпрос, накърняване, променяне или изопачаване. Сред всички въпроси и неща праведният Божи нрав — т.е. Божият гняв и Божията милост — може да се разкрие по всяко време и навсякъде. Той ярко изразява тези аспекти във всяко кътче на цялото творение и ги прилага енергично във всеки един момент. Праведният Божи нрав не е ограничен от времето или пространството; тоест праведният Божи нрав не се изразява механично и не се разкрива според ограничения във времето и пространството, а по-скоро — със съвършена лекота, през цялото време и навсякъде. Когато видиш, че Бог променя отношението Си, престава да изразява гнева Си и се въздържа от унищожаването на град Ниневия, нима можеш да кажеш, че Бог е само милостив и любящ? Нима можеш да кажеш, че Божият гняв е само празни приказки? Когато Бог проявява яростен гняв и оттегля Своята милост, нима можеш да кажеш, че Той не изпитва истинска любов към човечеството? Този яростен гняв се изразява от Бог в отговор на злодеянията на хората; В Неговия гняв няма недостатъци. Сърцето на Бог се трогва в отговор на покаянието на хората и именно това покаяние води до промяна в Неговото отношение. Когато Той се трогва, когато променя отношението Си и когато проявява милост и великодушие към човека, всичко това е напълно безпогрешно; то е чисто, непорочно, неопетнено и неподправено. Божието великодушие е точно това — великодушие, както и Неговата милост не е нищо друго освен милост. Неговият нрав разкрива гняв или милост и великодушие в зависимост от покаянието на човека и промяната в неговото поведение. Каквото и да разкрива и изразява Той, всичко е чисто и прямо; същината Му е различна от тази на всичко в творението. Когато Бог изразява принципите, които стоят в основата на Неговите действия, те са без никакви грешки или недостатъци, както и Неговите мисли, идеи, всяко Негово решение и действие. След като Бог е решил така и е действал така, Той завършва своите начинания. Резултатите от Неговите начинания са правилни и безупречни именно защото техният източник е безупречен и непорочен. Божият гняв е безупречен. По същия начин Божията милост и великодушие, които не са присъщи на никого от цялото творение, са свети и безупречни и могат да устоят на внимателно обмисляне и изживяване.

След като разбрахте историята за Ниневия, виждате ли сега другата страна на същината на праведния Божи нрав? Виждате ли другата страна на неповторимия праведен нрав на Бог? Нима някой сред хората притежава подобен нрав? Нима някой притежава такъв гняв, Божия гняв? Нима някой притежава милост и великодушие като тези, които притежава Бог? Кой от сътворените същества е способен да излее такъв силен гняв и да реши да унищожи или да причини бедствие на човечеството? И кой е способен да дари милост на човека, да прояви великодушие и да му прости, като промени предишното си решение да го унищожи? Създателят изразява Своя праведен нрав чрез собствените Си неповторими методи и принципи и не е подвластен на контрола или ограниченията, налагани от каквито и да било хора, събития или неща. При неповторимия Му нрав никой не е в състояние да промени Неговите мисли и идеи, нито е способен да Го убеди и да промени някое от Неговите решения. Цялото поведение и всички мисли, които съществуват в цялото творение, подлежат на съда на Неговия праведен нрав. Никой не може да контролира дали Той ще прояви гняв, или милост; това може да се реши само от същината на Създателя, тоест от праведния Му нрав. Такава е неповторимата природа на праведния нрав на Създателя!

Като анализирате и разбирате промяната на Божието отношение към жителите на Ниневия, способни ли сте да използвате думата „неповторим“, за да опишете милостта в праведния Божи нрав? По-рано казахме, че Божият гняв е един от аспектите на същината на Неговия неповторим праведен нрав. Сега ще определя два аспекта — Божия гняв и Божията милост — като Неговия праведен нрав. Праведният Божи нрав е свят; той не търпи да бъде накърняван или да бъде поставян под въпрос; той е нещо, което никой от сътворените или несътворените същества не притежава. Той е неповторим и се притежава единствено от Бог. Тоест Божият гняв е свят и не подлежи на накърняване. По същия начин и другият аспект на праведния Божи нрав — Божията милост, е свята и не може да бъде накърнена. Нито едно от сътворените или несътворените същества не може да замени или да представлява Бог в Неговите дела, нито някой би могъл да Го замени или да Го представлява при разрушаването на Содом или спасяването на Ниневия. Това е истинският израз на неповторимия праведен Божи нрав.

Искрените чувства на Създателя към човечеството

Хората често казват, че не е лесно да се познава Бог. Аз обаче твърдя, че познаването на Бог съвсем не е трудна задача, защото Бог често показва делата Си, за да ги види човек. Бог никога не е прекъсвал диалога Си с човечеството и никога не се е прикривал, нито е крил Себе Си от човека. Неговите мисли, идеи, слова и дела са разкрити пред човечеството. Следователно, стига човек да желае да познава Бог, той може да Го разбере и опознае чрез най-различни средства и методи. Причината, поради която човекът сляпо мисли, че Бог умишлено го избягва, че Бог умишлено Се е скрил от хората, че Бог няма намерение да позволи на човека да Го разбере и опознае, е че той не знае Кой е Бог и не желае да Го разбере. Нещо повече, човекът не се интересува от мислите, словата или делата на Създателя… Истината е, че ако човек просто използва свободното си време, за да се съсредоточи върху словата или делата на Създателя и да ги разбере, и ако обърне само малко внимание на мислите на Създателя и на гласа на Неговото сърце, за този човек няма да е трудно да разбере, че мислите, словата и делата на Създателя са явни и прозрачни. По същия начин няма да са необходими много усилия, за да осъзнаем, че Създателят е сред хората по всяко време, че Той винаги разговаря с човека и с цялото творение и че всеки ден извършва нови дела. Неговата същина и нрав се изразяват в диалога Му с човека; Неговите мисли и идеи се разкриват напълно в делата Му; Той придружава и наблюдава човечеството през цялото време. Той говори тихо на човечеството и на цялото творение със Своите безмълвни думи: „Аз съм на небето и съм сред Моето творение. Аз бдя; Аз чакам; Аз съм на твоя страна…“. Ръцете Му са топли и силни; стъпките Му са леки; гласът Му е мек и изящен; силуетът Му минава и се извива, като обгръща цялото човечество; лицето Му е красиво и нежно. Той никога не си е тръгвал, никога не е изчезвал. Ден и нощ Той е постоянен спътник на хората, Който никога не ги оставя. Неговата всеотдайна грижа и необикновена привързаност към човечеството, както и истинската Му загриженост и любов към човека, се проявиха малко по малко, докато Той спасяваше град Ниневия. По-конкретно, разговорът между Бог Йехова и Йона напълно разкрива нежността, която Създателят изпитва към човечеството, което Самият Той е създал. От тези думи можеш да получиш дълбоко разбиране за искрените чувства на Бог към човечеството…

Следният откъс е записан в Книгата на Йона 4:10-11: „Тогава Йехова каза: „Ти беше загрижен за тиквата, за която не си работил, нито си я създал, която бе създадена за една нощ и за една нощ загина. А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясната си ръка от лявата, и много добитък?“. Това са действителните слова на Бог Йехова, записани от разговора между Бог и Йона. Макар че този диалог е кратък, той е изпълнен с грижата на Създателя за хората и нежеланието Му да се откаже от тях. Тези слова изразяват истинското отношение и чувства, които Бог храни в сърцето Си към Своето творение. Чрез тези ясни и точни думи, каквито рядко се чуват от човек, Бог заявява истинските Си намерения към човечеството. Този диалог представя отношението, което Бог има към жителите на Ниневия — но какво е това отношение? Това е отношението Му към жителите на Ниневия преди и след покаянието им и отношението Му към човешкия род. В тези думи се съдържат Неговите мисли и Неговият нрав.

Какви Божии мисли се разкриват в тези слова? Ако обърнете внимание на подробностите, докато четете, няма да ви е трудно да забележите, че Той използва думата „загриженост“. Фактът, че използва тази дума, показва истинското отношение на Бог към човечеството.

На нивото на буквалното значение хората могат да тълкуват думата „загриженост“ по различни начини: първо, тя означава „да обичам и защитавам, да изпитвам нежност към нещо“; второ, означава „да обичам силно“; и накрая, означава „да не желая да нараня нещо и да не мога да понеса, ако го направя“. Накратко, тази дума означава нежна привързаност и обич, както и нежелание да се откажеш от някого или нещо; тя съдържа Божията милост и великодушие към човека. Бог използва тази дума, която хората често произнасят, но същевременно тази дума може да разкрие гласа на Божието сърце и Неговото отношение към човечеството.

При все че град Ниневия бе пълен с хора, точно толкова покварени, зли и жестоки, колкото жителите на Содом, разкаянието им смекчи сърцето на Бог и Той реши да ги пожали. Тъй като начинът, по който се отнесоха с Божието слово и заръки разкриваше отношение, съвсем различно от това на содомитите, и тъй като чистосърдечно се покориха на Бог и искрено се разкаяха за греховете си, а и цялостното им поведение бе непресторено и честно, Бог отново изрази неподправената Си загриженост и ги помилва. Никой не е в състояние да наподоби Божията загриженост и Божиите дарове за човечеството и никой човек не може да притежава Божията милост, Неговото търпение или искрените Му чувства към човеците. Съществува ли според теб велика личност, била тя мъж или жена, или дори свръхчовек, който от извисената си позиция, от самия връх да отправи подобно послание към човечеството или към мирозданието? Кой сред човеците би могъл да познава състоянието на човешкото съществуване като дланта на ръката си? Кой би могъл да понесе бремето и отговорността за съществуването на човечеството? Кой е в позиция да оповести унищожението на цял град? И кой е в състояние да помилва цял град? Кой може да заяви, че е загрижен за собственото си творение? Единствено Създателят! Едничък Създателят изпитва нежност към това човечество. Само Той проявява към това човечество милосърдие и обич. Само Създателят питае искрена и неугасима обич към това човечество. Също така единствено Създателят може да дари с милостта Си това човечество и да изпитва загриженост към всяко Свое създание. Сърцето Му подскача и страда при всяка човешка постъпка: хорското зло и поквара го изпълват с гняв, покруса и тъга; разкаянието и вярата на човека Му носят удоволствие и радост и Го окрилят с милост и ликуване; всяка една от Неговите мисли и идеи съществува заради човечеството и е насочена към хората; всичко, което Той притежава и представлява, добива израз само заради човечеството; цялата палитра Негови емоции са преплетени със съществуването на човечеството. Заради човеците пътува Той, навестявайки всички кътчета; тихомълком отдава всяка частица от живота Си и посвещава всяка минута и секунда от него… Той никога не е знаел да цени собствения Си живот, но винаги е изпитвал милосърдие към човечеството, което Сам е създал… Той дава всичко Свое на това човечество… Дарява го с безусловната Си милост и търпение, без да очаква отплата. Прави всичко това с едничката цел човечеството да продължи да оцелява под взора Му, получавайки дарения от Него живот. Прави това, за да може човечеството един ден да Му се покори и да признае, че Той поддържа жизнеността на хората и е изворът на живот за цялото мироздание.

Създателят изразява истинските Си чувства към човечеството

Този разговор между Бог Йехова и Йона несъмнено е израз на истинските чувства на Създателя към човечеството. От една страна, той информира хората за разбирането на Създателя, че цялото творение е под Неговата върховна власт; както каза Бог Йехова: „А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясната си ръка от лявата, и много добитък?“. Тоест разбирането, което Бог проявява към Ниневия, далеч не е било повърхностно. Той е знаел не само броя на живите същества в града (включително хора и добитък), но и колко от тях не можели да различат дясната от лявата си ръка, т.е. колко деца и младежи е имало в града. Това е конкретно доказателство за всеобхватното разбиране на Бог към човечеството. От друга страна, този разговор показва на хората отношението на Създателя към човечеството, тоест тежестта на човечеството в сърцето на Създателя. Точно както каза Бог Йехова: „Ти беше загрижен за тиквата, за която не си работил, нито си я създал, която бе създадена за една нощ и за една нощ загина. А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град (…)?“. Това са думите на Бог Йехова, които укоряват Йона, но всички те са истина.

Въпреки че на Йона беше поверено да провъзгласи словата на Бог Йехова пред жителите на Ниневия, той не разбираше намеренията на Бог Йехова, нито разбираше тревогите и очакванията Му по отношение на жителите на града. С този укор Бог искаше да му каже, че човечеството е плод на Божиите ръце и че Той е положил ревностни усилия за всеки отделен човек, че всеки човек носи на плещите си Божиите очаквания и че всеки отделен човек се радва на живота, който Бог му е дал; Бог е платил цената за всеки отделен човек с ревностни усилия. Този укор показа на Йона и че Бог пожали човечеството, което е дело на собствените Му ръце, точно толкова, колкото и самият Йона е изпитвал загриженост към тиквата. Бог в никакъв случай не би изоставил човечеството с лека ръка или преди последния възможен момент, не на последно място защото в града имало толкова много деца и невинен добитък. Когато става дума за тези млади и невежи създания на Божието творение, които дори не можеха да различат дясната от лявата си ръка, беше още по-немислимо Бог да сложи край на живота им и да определи съдбата им по такъв прибързан начин. Бог се надяваше да ги види как растат; надяваше се, че те няма да вървят по същия път като възрастните, че няма да им се наложи да чуят отново предупреждението на Бог Йехова и че ще свидетелстват за миналото на Ниневия. Още повече Бог се надяваше да види Ниневия, след като се е покаяла, да види бъдещето на Ниневия след покаянието ѝ и, което е по-важно, да види Ниневия отново да живее под Божията милост. Затова в Божиите очи тези създания на творението, които не можеха да различават дясната от лявата си ръка, бяха бъдещето на Ниневия. Те щяха да поемат на плещите си презряното минало на Ниневия, точно както щяха да поемат важния дълг да свидетелстват както за миналото на Ниневия, така и за нейното бъдеще под напътствието на Бог Йехова. В това изявление на истинските Си чувства Бог Йехова представи милостта на Създателя към цялото човечество. То показа на човечеството, че „милостта на Създателя“ не е израз, лишен от съдържание, нито е празно обещание, а в него се съдържат конкретни принципи, методи и цели. Бог е истински и реален, Той не използва лъжи или преструвки и по същия начин Неговата милост се дарява безкрайно на човечеството във всяко време и епоха. Въпреки това и до днес диалогът на Създателя с Йона е единственото Му словесно изявление, което показва защо Той проявява милост към хората, как проявява милост към тях, колко великодушен е Той към тях и какви са истинските Му чувства към тях. Лаконичните думи на Бог Йехова по време на този разговор изразяват мислите Му за човечеството като неразделно цяло; те са истински израз на отношението на сърцето Му към човечеството и са конкретно доказателство за милостта, която Той щедро дарява на човечеството. Неговата милост не е само към по-възрастните поколения, но и към по-младите членове на човечеството, както винаги е било, поколение след поколение. Въпреки че Божият гняв често се стоварва върху определени групи от човечеството и в определени епохи, Божията милост никога не е свършвала. Със Своята милост Той води и направлява поколение след поколение от Своето творение, подсигурява и подхранва поколение след поколение от творението, защото истинските Му чувства към човечеството никога няма да се променят. Точно както Бог Йехова каза: „А Аз не трябва ли да съм загрижен (…)?“. Той винаги е бил загрижен за собственото Си творение. Това е милостта на праведния нрав на Създателя и съвършената неповторимост на Създателя!

Пет типа хора

Засега ще оставя нашето общение за праведния Божи нрав до тук и по-нататък ще разделя Божиите последователи в няколко категории според тяхното разбиране за Бог и тяхното разбиране и изживяване на Неговия праведен нрав, за да знаете на какъв етап се намирате в момента и какъв е вашият духовен ръст. В зависимост от познанието на хората за Бог и разбирането на Неговия праведен нрав, различните етапи и духовен ръст на хората могат да бъдат разделени на пет типа. Тази тема се основава на познаването на Единствения Бог и Неговия праведен нрав. Затова, докато четете следващите редове, трябва внимателно да се опитате да осъзнаете колко точно разбирате и знаете за неповторимостта на Бог и Неговия праведен нрав, а след това да използвате резултата, за да прецените в коя фаза се намирате в действителност, колко голям е вашият духовен ръст и към кой тип спадате в действителност.

Първи тип: фазата на бебето, увито в пелени

Какво се разбира под „бебе, увито в пелени“? Бебето, увито в пелени, е току-що появило се на този свят — новородено. Това е фазата, в която хората са най-незрели.

Хората в тази фаза по същество нямат осъзнатост или съзнание по въпросите на вярата в Бог. Те са объркани и невежи по отношение на всичко. Тези хора може да са вярвали в Бог от дълго време, а може изобщо да не са вярвали дълго, но тяхното объркано и невежо състояние и истинският им духовен ръст ги поставят във фазата на бебето, увито в пелени. Точното определение на състоянието на бебето, увито в пелени, е следното: колкото и дълго да са вярвали в Бог, такива хора винаги ще бъдат смутени, объркани и простодушни; те не знаят защо вярват в Бог, нито знаят Кой е Бог, нито познават Бог. Въпреки че следват Бог, в сърцата им не съществува точно определение за Бог и те не могат да определят дали Този, Когото следват, е Бог, да не говорим дали наистина трябва да вярват в Бог и да Го следват. Това е истинското състояние на този тип хора. Мислите на тези хора са замъглени и, казано по-просто, вярата им е объркана. Те постоянно съществуват в състояние на недоумение и празнота, а думите „смутено“, „объркано“ и „простодушно“ обобщават тяхното състояние. Те никога не са виждали и не са чувствали съществуването на Бог и затова да им говорим за познаването на Бог е толкова безполезно, колкото и да ги караме да четат книга, написана с йероглифи — те нито ще я разберат, нито ще я приемат. За тях познаването на Бог е равносилно на слушане на нереална приказка. Макар че мислите им може да са замъглени, те всъщност твърдо вярват, че познаването на Бог е пълна загуба на време и усилия. Това е първият тип хора: бебето, увито в пелени.

Втори тип: фазата на кърмачето

В сравнение с бебето, увито в пелени, този тип хора са постигнали известен напредък. За съжаление, те все още нямат никакво разбиране за Бог. Те все още нямат ясно разбиране и прозрение за Бог и не са много наясно защо трябва да вярват в Бог, но в сърцата си имат своя собствена цел и ясни идеи. Те не се интересуват от това дали е правилно да вярват в Бог. Целта им и резултатът, към който се стремят чрез вярата в Бог, е да се наслаждават на Неговата благодат, да имат радост и мир, да водят удобен живот, да се радват на Божията грижа и закрила и да живеят под Божиите благословии. Те не се интересуват от степента, в която познават Бог; те не копнеят да търсят разбиране за Бог, нито се интересуват от това какво върши Бог или какво иска да свърши. Единственото, към което те сляпо се стремят, е да се наслаждават на Неговата благодат и да получат още от Неговите благословии; те се стремят да получат стократно повече в настоящето и вечен живот в бъдеще. Мислите им, това, колко дават от себе си, тяхната отдаденост, както и страданията им, имат една и съща цел: да получат Божията благодат и благословии. Те не се интересуват от нищо друго. Този тип хора са сигурни единствено в това, че Бог може да пази хората и да им дарява Своята благодат. Може да се каже, че те не се интересуват и не са много наясно защо Бог иска да спаси човека или какъв резултат иска да постигне със Своите слова и дела. Те никога не са полагали усилия да опознаят Божията същина и Неговия праведен нрав, нито проявяват интерес към това. Те нямат склонност да обръщат внимание на тези неща, а и не желаят да ги знаят. Те не желаят да питат за Божието дело, за Божиите изисквания към човека, за Божията воля или за каквото и да било друго, свързано с Бог, а и нямат склонност да питат за тези неща. Това е така, защото те вярват, че тези въпроси не са свързани с ползването на Божията благодат, и се интересуват само от Такъв Бог, Който съществува в пряка връзка с техните собствени интереси и Който може да дарява човека с благодат. Те не се интересуват от нищо друго и затова не могат да навлязат в истината реалност, независимо от това колко години са вярвали в Бог. Ако няма кой да ги пои или храни, за тях е трудно да продължат по пътя на вярата в Бог. Ако не могат да се наслаждават на предишната си радост и мир или на Божията благодат, тогава е напълно възможно да се отдръпнат. Това е вторият тип хора — хората, които живеят в кърмаческата фаза.

Трети тип: фазата на отбиване на бебето или фазата на малкото дете

Тази група хора в известна степен притежават ясно съзнание. Те осъзнават, че да се наслаждават на Божията благодат не означава, че самите те притежават истински опит, и осъзнават, че дори и да не се уморяват да търсят радост и мир, да търсят благодат, или дали са способни да свидетелстват, като споделят своя опит в насладата от Божията благодат или като възхваляват Бог за благословиите, които Той им е дал, не означава, че притежават живот, нито че притежават реалността на истината. Като изхождат от своето съзнание, те престават да се надяват, че само ще бъдат придружавани от Божията благодат; напротив, докато се наслаждават на Божията благодат, те едновременно с това желаят да направят нещо за Бог. Те са готови да изпълняват дълга си, да понесат известни трудности и умора, да се ангажират в някаква степен да съдействат на Бог. Въпреки това, тъй като стремежът им към вяра в Бог е твърде непълноценен, тъй като личните намерения и желания, които таят, са твърде силни, тъй като нравът им е твърде необуздано арогантен, за тях е много трудно да удовлетворят Божието желание и да бъдат предани на Бог. Затова те често не могат да осъществят личните си желания и да изпълнят обещанията си към Бог. Те често изпадат в състояния на противоречие: много искат да задоволят Бог във възможно най-голяма степен, но използват всичките си сили, за да Му се противопоставят, и често дават обети на Бог, но след това бързо нарушават клетвите си. Още по-често те изпадат в други състояния на противоречие: те искрено вярват в Бог, но отричат Него и всичко, което произлиза от Него; нетърпеливо се надяват, че Бог ще ги просвети, ще ги води, ще им осигурява ресурс и ще им помага, но продължават да търсят свой собствен изход. Те искат да разберат и да опознаят Бог, но не са готови да се приближат до Него. Вместо това те все отбягват Бог и сърцата им са затворени за Него. Макар да имат повърхностно разбиране и изживяване на буквалното значение на Божиите слова и на истината, както и повърхностна представа за Бог и за истината, подсъзнателно те все още не могат да потвърдят или да определят дали Бог е истината, нито да потвърдят дали Бог е наистина праведен. Те не могат и да определят реалността на Божия нрав и същина, да не говорим за реалността на Неговото съществуване. Тяхната вяра в Бог винаги съдържа съмнения и погрешни разбирания, както и идеи и представи. Докато се наслаждават на Божията благодат, те също така неохотно изживяват или практикуват някои истини, които смятат за осъществими, за да обогатят вярата си, да увеличат опита си във вярата в Бог, да проверят разбирането си за вярата в Бог и да задоволят суетата си, като вървят по житейския път, който сами са установили, и като извършват праведно дело за човечеството. В същото време те правят тези неща, за да задоволят собственото си желание да получат благословии, което е част от залог, който правят с надеждата да получат по-големи благословии за човечеството и за да осъществят амбициозния си стремеж и дълголетното си желание да не се успокоят, докато не придобият Бог. Тези хора рядко успяват да получат Божието просветление, тъй като желанието и намерението им да получат благословии са твърде важни за тях. Те не желаят да се откажат от това и наистина не биха могли да го понесат. Те се опасяват, че без желанието да придобият благословии, без дългогодишната амбиция да не се успокоят, докато не придобият Бог, ще загубят мотивацията да вярват в Бог. Затова те не искат да се изправят пред реалността. Те не желаят да се изправят пред Божиите слова или Божието дело. Те не желаят да се изправят пред Божия нрав или същина, да не говорим за темата за познаването на Бог. Това е така, защото щом Бог, Неговата същина и праведният Му нрав заместят представите им, мечтите им ще се изпарят във въздуха, а тяхната така наречена чиста вяра и „заслугите“, натрупани в продължение на години усърдна работа, ще изчезнат и ще се превърнат в нищо. По същия начин тяхната „територия“, която са завладели с пот и кръв през годините, ще се срине. Всичко това ще означава, че дългогодишната им упорита работа и усилия са били напразни и че трябва да започнат отново от нулата. Това е най-тежката болка, която могат да понесат в сърцата си, и е резултатът, който най-малко желаят да видят, поради което винаги се намират в безизходица и отказват да се върнат назад. Това е третият тип хора: хората, които са във фазата на отбиване на бебето.

Трите типа хора, описани по-горе, тоест хората, които се намират в тези три фази, не притежават истинска вяра в идентичността и статута на Бог или в Неговия праведен нрав, нито признават или утвърждават ясно и точно тези неща. Ето защо за тези три типа хора е много трудно да навлязат в реалността на истината, а също така им е трудно да получат Божията милост, просветление или озарение, защото начинът, по който вярват в Бог и погрешното им отношение към Бог правят невъзможно Той да работи в сърцата им. Техните съмнения, заблуди и представи за Бог надхвърлят вярата им в Бог и познанието им за Него. Това са три типа хора, които са изложени на голям риск, и това са три много опасни фази. Когато човек поддържа отношение на съмнение към Бог, към Божията същина, към Божията идентичност, към въпроса дали Бог е истината и към това дали Той съществува наистина, и когато не може да бъде сигурен в тези неща, как може да приеме всичко, което идва от Бог? Как може човек да приеме факта, че Бог е истината, пътят и животът? Как може човек да приеме Божието порицание и правосъдие? Как може човек да приеме Божието спасение? Как може такъв човек да получи истинското Божие напътствие и ресурс? Онези, които се намират в тези три фази, могат да се противопоставят на Бог, да Го съдят, да Го хулят или да Го предадат по всяко време. Те могат да изоставят истинския път и да се откажат от Бог по всяко време. Тоест хората в тези три фази се намират в критичен период, тъй като не са навлезли в правия път на вярата в Бог.

Четвърти тип: фазата на съзряващото дете или детството

След като човек е бил отбит, т.е. след като се е насладил на достатъчно благодат, той започва да изследва какво означава да вярва в Бог, започва да иска да разбере отговорите на различни въпроси, като например защо човек живее, как трябва да живее и защо Бог извършва Своето дело в човека. Когато тези неясни мисли и объркани мисловни модели се зародят и започнат да съществуват в главите на хората, те непрекъснато получават напояване и са способни да изпълняват задълженията си. През този период те вече не се съмняват в истинността на Божието съществуване и имат точно разбиране за това какво означава да вярваш в Бог. На тази основа те постепенно придобиват познание за Бог и постепенно получават някои отговори на своите неясни мисли и объркани мисловни модели относно Божия нрав и същина. По отношение на промените в нрава им, както и на познанието им за Бог, хората в тази фаза започват да вървят по правилния път и навлизат в преходен период. На този етап хората започват да придобиват живот. Ясни признаци за това, че притежават живот, са постепенното разрешаване на различните въпроси, свързани с познаването на Бог, които хората таят в сърцата си — като погрешни разбирания, идеи, представи и неясни определения за Бог — и не само че започват наистина да вярват и да приемат реалността на съществуването на Бог, но и започват да притежават точно определение за Бог и имат правилното място за Бог в сърцата си, а истинското следване на Бог заменя неясната им вяра. По време на тази фаза хората постепенно опознават погрешните си схващания за Бог и погрешните си стремежи и начини на вярване. Те започват да копнеят за истината, за изживяване на Божието правосъдие, порицание и дисциплина и за промяна в нрава си. В тази фаза те постепенно изоставят всякакви представи и идеи за Бог, като същевременно променят и коригират неправилното си познание за Бог и придобиват правилно основополагащо познание за Бог. Въпреки че част от знанията, които хората в тази фаза притежават, не са много конкретни или точни, те поне постепенно започват да изоставят своите представи, погрешни знания и неправилни разбирания за Бог; те вече не поддържат собствените си представи и идеи за Бог. Те започват да се учат как да изоставят — да изоставят неща, които се намират сред собствените им представи, неща от знанието и неща от Сатана; те започват да проявяват готовност да се подчиняват на правилните и положителни неща, дори на неща, които идват от Божиите слова и които отговарят на истината. Те също така започват да се опитват да изживяват Божиите слова, да опознават и изпълняват лично Неговите слова, да приемат Неговите слова като принципи за своите действия и като основа за промяна на своя нрав. През този период хората несъзнателно приемат Божието правосъдие и порицание и несъзнателно приемат Божиите слова за свой живот. Докато приемат Божието правосъдие, порицание и слова, те все повече осъзнават и чувстват, че Бог, в Когото вярват в сърцата си, наистина съществува. В Божиите слова, в изживяванията си и в живота си те все повече чувстват, че Бог винаги е управлявал човешката съдба и винаги е водил човека и се е грижил за него. Чрез общуването си с Бог те постепенно потвърждават съществуването на Бог. Следователно, преди да са го осъзнали, те вече подсъзнателно са приели и са започнали да вярват твърдо в Божието дело и са се съгласили с Божиите слова. След като хората приемат Божиите слова и дела, те непрестанно се отричат от себе си, от собствените си представи, от собственото си знание, от собствените си идеи и същевременно непрестанно търсят каква е истината и каква е Божията воля. Познанието на хората за Бог в тази фаза на развитие е доста повърхностно — те дори не са способни ясно да обяснят това познание с думи, нито да го изразят с конкретни детайли — и имат само разбиране, основано на възприятията. Въпреки това, когато се съпостави с предходните три фази, незрелият живот на хората през този период вече е получил напояване и захранване с Божиите слова и така вече е започнал да покълва. Животът им е като семе, заровено в земята; след като получи влага и хранителни вещества, то ще пробие през почвата и покълването му ще представлява зараждането на нов живот. Това зараждане позволява да се видят признаците на живот. Когато хората имат живот, те растат. Следователно върху тези основи — като постепенно си проправят път в правилната посока на вярата в Бог, като изоставят собствените си представи и получават Божието напътствие — животът на хората неизбежно ще се развива малко по малко. По какъв критерий се измерва този растеж? Той се измерва според опита на човека с Божиите слова и истинското му разбиране за праведния Божи нрав. Въпреки че им е много трудно да използват собствените си думи, за да опишат точно познанието си за Бог и Неговата същина през този период на израстване, тази група хора вече не желае субективно да търси удоволствие чрез наслада от Божията благодат или да вярва в Бог, за да преследва собствената си цел да получи Неговата благодат. Вместо това те са готови да се стремят към начин на живот, основан на Божието слово, и да станат обект на Божието спасение. Освен това те са уверени и готови да приемат Божието правосъдие и порицание. Това е признак за човек, който е във фазата на растеж.

Въпреки че хората в тази фаза имат известно познание за праведния Божи нрав, това познание е много мъгляво и неясно. Макар да не могат ясно да обяснят тези неща, те смятат, че вече са придобили нещо вътрешно, тъй като са получили известна степен на познание и разбиране на праведния Божи нрав чрез Божието порицание и правосъдие. Всичко това обаче е доста повърхностно и все още е в начален стадий. Тази група хора имат характерна гледна точка, с която се отнасят към Божията благодат, която се изразява в промяна на целите, които преследват, и на начина, по който ги преследват. Те вече са видели в Божиите слова и дела, в различни Негови изисквания към човека и в Неговите откровения към хората, че ще загубят смисъла на вярата си в Бог, ако все още не се стремят към истината, ако все още не се стремят да навлязат в реалността, ако все още не се стремят да удовлетворят и познаят Бог, като изживяват Неговите слова. Те виждат, че колкото и да се наслаждават на Божията благодат, не могат да променят своя нрав, да удовлетворят Бог или да Го познаят, и че ако хората постоянно живеят с Божията благодат, никога няма да постигнат растеж, да придобият живот или да са способни да получат спасение. В обобщение, ако човек не може истински да изживее Божиите слова и не е способен да познава Бог чрез Неговите слова, той ще остане на нивото на бебето завинаги и никога няма да направи нито крачка напред в развитието на своя живот. Нима има някаква възможност Бог да те направи пълноценен, ако вечно съществуваш в стадия на бебе, ако никога не навлезеш в реалността на Божието слово, ако никога не приемеш Божието слово за свой живот, ако никога не притежаваш истинска вяра и познание за Бог? Затова всеки, който навлезе в реалността на Божието слово, всеки, който приеме Божието слово за свой живот, всеки, който започне да приема Божието порицание и правосъдие, всеки, чийто покварен нрав започне да се променя, и всеки, чието сърце копнее за истината, който има желание да познава Бог и желание да приеме Божието спасение, е човек, който наистина притежава живот. Това в действителност е четвъртият тип хора — съзряващото дете, човекът в стадия на детството.

Пети тип: фазата на жизнено съзряване или фазата на зрялост

След като изживеят фазата на детството и проходят през нея — фаза на растеж, изпълнена с многократни възходи и падения — животът на хората се стабилизира, темпото им на напредване вече е равномерно и никой не е в състояние да ги възпрепятства. Въпреки че пътят пред тях все още е труден и неравен, те вече не са слаби или уплашени, не се лутат и не губят пътя си. Техните основи са вкоренени дълбоко в действителното изживяване на Божието слово, а сърцата им са привлечени от Божието достойнство и величие. Те копнеят да следват Божиите стъпки, да опознаят Неговата същина, да знаят всичко за Бог.

Хората в тази фаза вече знаят ясно в кого вярват, знаят ясно защо трябва да вярват в Бог и какъв е смисълът на това да живеят, и знаят ясно, че всичко, което Бог изрича, е истината. В дългогодишния си опит те осъзнават, че без Божието правосъдие и порицание човек никога няма да може да удовлетвори или да познае Бог и никога няма да може наистина да дойде пред Него. В сърцата на тези хора има силно желание да бъдат подложени на изпитание от Бог, за да могат да видят праведния Божи нрав по време на изпитанието, да придобият по-чиста любов и същевременно да са способни по-истински да разберат и познават Бог. Хората в тази фаза вече са се сбогували напълно с детския етап и с етапа, в който се наслаждават на Божията благодат и се хранят с хляб. Те вече не възлагат чудати надежди, че ще накарат Бог да прояви великодушие и милост към тях, а по-скоро имат увереността да приемат и да се надяват на непрестанно Божие правосъдие и порицание, за да се разделят с покварения си нрав и да удовлетворят Бог. Познанието им за Бог и всички техни стремежи, или крайните цели на техните стремежи, са много ясни в сърцата им. Затова хората, които са във фазата на зрялост, вече напълно са се сбогували с фазата на неясната вяра, с фазата, в която разчитат на благодатта за спасение, с фазата на незрял живот, който не може да издържи на изпитанията, с фазата на мъглявост, с фазата на лутане, с фазата на чести безпътици, с нестабилния период на редуване на внезапна горещина и студ и с фазата, в която човек сляпо следва Бог. Хората от този тип често получават Божието просветление и озарение и често влизат в истинска близост и общуване с Бог. Може да се каже, че хората, които живеят в тази фаза, вече са разбрали част от Божията воля, че са способни да откриват принципите на истината във всичко, което правят, и че знаят как да удовлетворяват Божиите желания. Освен това те са открили пътя към познаването на Бог и са започнали да свидетелстват за своето познание за Бог. В процеса на поетапното израстване те постепенно придобиват разбиране и познание за Божията воля: за Божията воля при сътворяването на човечеството и за Божията воля при управлението на човечеството. Те постепенно придобиват разбиране и познание и за праведния Божи нрав по отношение на неговата същина. Никоя човешка представа или идея не може да замени това знание. Макар да не може да се каже, че в петата фаза животът на даден човек е напълно зрял или че този човек е праведен или пълноценен, такъв човек все пак вече е направил крачка към фазата на зрялост в живота и вече е способен да дойде пред Бог, да застане лице в лице с Божието слово и с Бог. Тъй като такъв човек е изживял толкова много от Божието слово, преживял е безброй изпитания и е преживял безброй случаи на дисциплиниране, правосъдие и порицание от Бог, неговото подчинение на Бог не е относително, а безусловно. Познанието му за Бог се е променило от подсъзнателно към ясно и конкретно, от повърхностно към задълбочено, от смътно и неясно към точно и осезаемо. Той е преминал от напрегнато лутане и пасивно търсене към познание, което не изисква усилие, и към активно свидетелстване. Може да се каже, че хората в тази фаза притежават истината реалност на Божието слово, че са стъпили на път към усъвършенстването, подобен на пътя, по който е вървял Петър. Това е петият тип хора, които живеят в състояние на съзряване — фазата на зрелостта.

14 декември 2013 г.