Божията святост (I)

По време на последната ни среща имахме допълнително общение за Божията власт. Засега няма да обсъждаме темата за Божията праведност. Това, за което ще говорим днес, е една съвсем нова тема — Божията святост. Божията святост е още един аспект от неповторимата Божия същина, затова е изключително важно да разговаряме по тази тема. Преди това говорих за два други аспекта на Божията същина — праведния Божи нрав и Божията власт. Дали тези аспекти, както и аспектът, за който ще говоря днес, са неповторими? (Да.) Божията святост също е неповторима, затова темата на днешното ни общение ще бъде на какво се основава и къде се корени тази неповторимост. Днес ще разговаряме за неповторимата същина на Бог — Неговата святост. Може би някои от вас имат известни опасения и се питат: „Защо трябва да разговаряме за Божията святост?“. Не се притеснявайте, ще ви разкажа за нея, без да бързам. След като чуете какво имам да ви кажа, ще разберете защо е толкова необходимо за Мен да разговарям с вас на тази тема.

Най-напред, нека да определим думата „свят“. Въз основа на вашето възприятие и на всички знания, които сте придобили, какво според вас е определението за „свято“? („Свято“ означава неопетнено, напълно лишено от човешка поквара или недостатъци. Светостта излъчва всичко положително, независимо дали става дума за мисъл, слово или дело.) Много добре. („Свято“ е божествено, неопетнено, ненакърнимо от човека. То е неповторимо, отнася се единствено за Бог и е Негов символ.) Това е вашето определение. В сърцето на всеки човек думата „свято“ има свой обхват, определение и тълкувание. Поне, когато видите думата „свято“, съзнанието ви не е празно. Имате определен набор от определения за тази дума и твърденията на някои хора донякъде се доближават до твърденията, които определят същината на Божия нрав. Това е много добре. Повечето хора смятат, че думата „свято“ е положителна, и това със сигурност е така. Днес обаче, докато разговаряме за Божията святост, Аз няма да говоря само за определения или обяснения. Вместо това ще представя факти като доказателство, за да ти покажа защо казвам, че Бог е свят, и защо използвам думата „свята“, за да опиша същината на Бог. Когато нашата беседа приключи, ще почувстваш, че използването на думата „свят“, за да се определи същината на Бог, както и когато споменаваме Бог, е напълно оправдано и съвсем подходящо. Най-малкото, в контекста на съвременния човешки език използването на тази дума, когато имаме предвид Бог, е особено подходящо — единствено тя от всички думи в човешкия език е напълно подходящ начин за обозначаване на Бог. Тази дума, когато се използва по отношение на Бог, не е празна, нито е израз на безпочвена възхвала или пусто ласкателство. Целта на нашето общение е да позволи на всеки човек да разбере истината за този аспект от Божията същина. Бог не се опасява от разбирането на хората, а от неразбирането им. Бог желае всеки човек да опознае Неговата същина и това, което Бог притежава и представлява. Затова всеки път, когато споменем даден аспект от Божията същина, можем да се позовем на много факти, които да позволят на хората да видят, че този аспект от Божията същина наистина съществува.

След като вече имаме определение на думата „свят“, нека обсъдим някои примери. В разбиранията си хората си представят много неща и хора като „святи“. Например в речниците на хората девствените момчета и момичета се определят като святи. Но дали те действително са святи? Дали тази така наречена „святост“ е същата като „светостта“, за която ще говорим днес? Святи ли са хората със здрав морал, които имат изтънчена и културна реч, които никога не са наранили никого и които с думите, които изричат, карат останалите да се чувстват удобно и приятно? Святи ли са хората, които често правят добро, които са милосърдни и оказват голяма помощ на другите, онези, които внасят много радост в живота на хората? Святи ли са хората, които не таят егоистични помисли, които не поставят строги изисквания към никого, които са доброжелателни към всички? Святи ли са хората, които никога не са се карали с никого и не са се възползвали от никого? А какво да кажем за онези, които работят за доброто на другите, които носят полза на другите и ги наставляват по всевъзможни начини — святи ли са те? Онези, които раздават всичките си спестявания на другите и водят скромен живот, които са строги към себе си, но са великодушни към другите — святи ли са те? (Не.) Всички помните как майките ви са се грижили за вас и са ви обгрижвали по всевъзможни начини — те святи ли са? Идолите, които обичате, независимо дали са знаменитости, звезди или велики хора — те святи ли са? (Не.) Нека сега да разгледаме онези пророци в Библията, които са били способни да кажат неща за бъдещето, които са били неизвестни за много хора — дали тези хора са били святи? Хората, които са успели да запишат Божиите слова и фактите от Неговото дело в Библията — те били ли са святи? Моисей беше ли свят? Авраам беше ли свят? (Не.) Какво ще кажете за Йов? Той беше ли свят? (Не.) Бог нарича Йов праведен човек, защо тогава казваме, че дори и той не е свят? Наистина ли хората, които се страхуват от Бог и отбягват злото, не са святи? Дали са святи или не са? (Не са.) Вие не сте съвсем уверени, не сте сигурни в отговора и не смеете да кажете „Не“, но не смеете и да кажете „Да“, затова накрая казвате „Не“ с половин уста. Позволете Ми да задам още един въпрос. Божиите пратеници — пратениците, които Бог изпраща на земята — те святи ли са? Святи ли са ангелите? (Не.) Святи ли са хората, които не са покварени от Сатана? (Не.) Вие продължавате да отговаряте с „Не“ на всеки въпрос. На какво основание? Объркани сте, нали? Защо тогава дори за ангелите се казва, че не са святи? Сега се чувствате неуверени, нали? Можете ли да откриете причината, поради която хората, нещата или несътворените същества, които споменахме по-горе, не са святи? Сигурен съм, че не сте в състояние да го направите. Затова не е ли малко безотговорно да казвате „Не“? Не отговаряте ли напосоки? Някои хора се чудят: „След като си формулирал въпроса си по този начин, отговорът със сигурност трябва да е „Не“. Не Ми отговаряйте прибързано. Помислете внимателно дали отговорът е „Да“ или „Не“. Ще разберете защо отговорът е „Не“, след като поговорим по следващата тема. Скоро ще ви дам отговора. Първо, нека да почетем от писанията.

1. Заповедта на Бог Йехова към човека

Битие 2:15-17 И Бог Йехова взе човека, като го отведе в Едемската градина, за да работи там и да я пази. Бог Йехова даде заповед на човека: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“.

2. Прелъстяването на жената от змията

Битие 3:1-5 Змията беше по-коварна от всички животни в полето, които Бог Йехова бе създал. И тя рече на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от всички дървета в градината?“. Жената отговори на змията: „От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: „Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете“. А змията каза на жената: „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“.

Тези два пасажа са откъси от книгата „Битие“ в Библията. Всички ли сте запознати с тях? Те разказват за събитията, случили се в началото, когато човекът е бил създаден първоначално; тези събития са реални. Нека най-напред разгледаме каква заповед дава Бог Йехова на Адам и Ева. Съдържанието на тази заповед е много важно за днешната ни тема. „Бог Йехова даде заповед на човека: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“. Какъв е смисълът на Божията заповед към човека в този откъс? Първо, Бог казва на човека какво може да яде, а именно — плодовете на много видове дървета. Няма опасност и отрова; всичко може да се яде и да се яде на воля, както човек пожелае, без притеснения и съмнения. Това е една част от Божията заповед. Другата част е предупреждение. В него Бог казва на човека, че не бива да яде плодовете от дървото за познаване на доброто и злото. Какво ще се случи, ако той яде от това дърво? Бог казва на човека, че ако яде от него, непременно ще умре. Не са ли ясни тези думи? Ако Бог ти е казал това, но не си разбрал защо, би ли приел словата Му като правило или заповед, на която трябва да се подчиниш? С тези думи трябва да се съобразим. Но независимо дали човек е способен да се подчини, Божиите слова са недвусмислени. Бог е казал на човека много ясно какво може и какво не бива да яде, както и какво ще се случи, ако яде това, което не бива да яде. В тези кратки слова, които Бог изрече, можеш ли да видиш нещо от Божия нрав? Дали са истински са тези Божии слова? Нима в тях има измама? Нима има лъжа? Нима има заплаха? (Не.) Бог честно, правдиво и искрено е казал на човека какво може да яде и какво не бива да яде. Бог говори ясно и отчетливо. Нима има някакъв скрит смисъл в тези думи? Нима тези думи не са ясни? Нима има нужда от догадки? Няма нужда от предположения. Значението им е очевидно от пръв поглед. При прочитането им човек е напълно наясно с техния смисъл. Тоест това, което Бог иска да каже, и това, което иска да изрази, идва от Неговото сърце. Нещата, които Бог изразява, са чисти, ясни и категорични. Няма прикрити мотиви, нито скрити значения. Той говори на човека прямо, като му казва какво може да яде и какво не. Тоест чрез тези Божии слова човекът може да види, че Божието сърце е прозрачно и истинско. Тук няма и следа от лъжа; не е като да ти кажа, че не можеш да ядеш това, което е годно за ядене, или да ти кажа „Направи го и виж какво ще стане“ за нещата, които не бива да ядеш. Не това има предвид Бог. Каквото Бог мисли в сърцето си, това и казва. Ако кажа, че Бог е свят, защото се показва и разкрива в тези слова по този начин, може да ти се стори, че съм направил от мухата слон или че съм отишъл твърде далеч. Ако е така, не се притеснявайте — все още не сме приключили.

Нека сега поговорим за „Прелъстяването на жената от змията“. Кой е змията? Сатана. Той играе ролята на фон за сравнение в Божия шестхилядолетен план за управление и това е роля, която трябва да споменем, когато говорим за Божията святост. Защо казвам това? Ако не познаваш злото и покварата на Сатана, ако не познаваш природата на Сатана, тогава няма как да признаеш светостта и не можеш да разбереш какво всъщност представлява светостта. В объркването си хората вярват, че това, което прави Сатана, е правилно, защото живеят с такъв покварен нрав. Без фон за сравнение, без база за сравнение не можеш да разбереш какво е святост. Затова Сатана трябва да бъде споменат тук. Това не са празни приказки. Чрез думите и делата на Сатана ще разберем как действа, как развращава човечеството, каква е природата му и какъв е обликът му. И така, какво каза жената на змията? Жената разказа на змията какво ѝ беше казал Бог Йехова. Когато изричаше тези думи, дали беше сигурна, че това, което Бог ѝ е казал, е истина? Тя не можеше да бъде сигурна. Като наскоро сътворен човек тя нямаше способността да различава доброто от злото и не познаваше нищо около себе си. Ако съдим по думите, които изрече пред змията, тя не е била сигурна в сърцето си, че казаното от Бог е вярно; такова е било нейното отношение. И когато змията видя, че жената не е уверена в Божиите слова, тя каза: „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“. Има ли нещо съмнително в тези думи? Когато четете това изречение, разбирате ли намеренията на змията? Какви са тези намерения? Тя искаше да изкуши тази жена, да ѝ попречи да се вслуша в Божиите слова, но не го казва направо. Затова можем да кажем, че тя е много лукава. Тя изразява смисъла по хитър и уклончив начин, за да постигне целта, която държи скрита в ума си, скрита от човека — такава е хитростта на змията. Начинът, по който Сатана говори и действа, винаги е бил такъв. Той казва, че не е сигурно, без да дава потвърждение в едната или другата посока. Но като чу това, сърцето на тази невежа жена се развълнува. Змията беше доволна, защото думите ѝ имаха желания ефект — такова беше лукавото намерение на змията. Нещо повече, змията я съблазни, като ѝ обеща резултат, който изглежда желан за хората, с думите: „В деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите“. Затова тя разсъждава: „Да ми се отворят очите е нещо хубаво!“. А след това змията каза нещо още по-примамливо, думи, непознати дотогава на човека, думи, които притежават огромна изкусителна сила за онези, които ги чуят: „Ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“. Нима тези думи не са много съблазнителни за човека? Това е все едно някой да ти каже: „Лицето ти е оформено прекрасно, само че носът ти е малко къс. Ако коригираш това, ще имаш красота от световна класа!“. Нима тези думи не биха развълнували сърцето на човек, който никога преди това не е имал желание да си прави пластична операция? Нима тези думи не са съблазнителни? Тази съблазън не те ли изкушава? А това не е ли изкушение? (Да.) Нима Бог говори по този начин? Нима имаше какъвто и да е намек за това в Божиите слова, които току-що прочетохме? Дали Бог говори това, което мисли в сърцето Си? Може ли човек да види Божието сърце чрез Неговите слова? (Да.) Но когато змията изрече тези думи към жената, успя ли да видиш сърцето ѝ? Не. И поради човешкото невежество човекът лесно се съблазни от думите на змията и лесно беше измамен. И така, успя ли да видиш намеренията на Сатана? Успя ли да видиш целта зад думите на Сатана? Успя ли да видиш интригите и хитростите на Сатана? (Не.) Какъв нрав издава начинът на говорене на Сатана? Каква същина видя в Сатана чрез тези думи? Нима тя не е коварна? Може би на пръв поглед ти се усмихва, а може и да не показва никакво изражение. Но в сърцето си той пресмята как да постигне целта си, а именно тази цел ти не можеш да видиш. Всички обещания, които ти дава, всички предимства, които описва, са прикритие за съблазънта. Тези неща ти изглеждат добри, затова смяташ, че това, което казва, е по-полезно, по-съществено от това, което казва Бог. Нима човекът не се превръща в покорен затворник, когато това се случи? Нима не е подла стратегията, която използва Сатана? Допускаш да потънеш в упадък. Без Сатана да си мръдне пръста, само като изрича тези две изречения, ти си готов с радост да следваш Сатана, да се подчиняваш на Сатана. Така целта на Сатана е постигната. Нима това намерение не е зловещо? Не е ли това най-първичното лице на Сатана? От думите на Сатана човек може да разбере зловещите му мотиви, да види отвратителния му лик и да види същината му. Нима не е така? Сравнявайки тези изречения, ако не ги анализираш, може да почувстваш, че словата на Бог Йехова са скучни, обикновени и банални, че те не оправдават лиричното възхваляване на Божията честност. Въпреки това, ако вземем за сравнение думите на Сатана и отвратителния му лик, нима тези Божии слова нямат значителна тежест за днешните хора? (Така е.) Чрез това сравнение човек може да почувства чистата безупречност на Бог. Всяка дума, която Сатана казва, както и мотивите, намеренията и начинът, по който говори — всички те са опорочени. Каква е основната характеристика на начина на говорене на Сатана? Сатана използва двусмислието, за да те съблазни, без да ти позволи да прозреш двуличието му, и не допуска да разбереш целта му; Сатана те оставя да се хванеш на въдицата, но ти трябва и да възхваляваш и възпяваш достойнствата му. Нима тази тактика не е обичайният похват на Сатана? (Така е.) Нека сега да разгледаме какви други думи и изрази на Сатана позволяват на човек да види отвратителния му лик. Нека да прочетем още малко от Писанията.

3. Диалог между Сатана и Бог Йехова

Йов 1:6-11 Един ден синовете на Бог дойдоха да се представят пред Йехова и Сатана беше сред тях. Йехова рече на Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“. Тогава Сатана отговори на Йехова и каза: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“.

Йов 2:1-5 И отново един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Йехова, Сатана дойде с тях, за да се представи пред Него. Йехова рече на Сатана: „Отде идеш?“. А Сатана каза на Йехова: „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото? И още държи на праведността си, макар ти да Ме настрои срещу него да го унищожа безпричинно“. А Сатана отговори на Йехова и каза: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“.

Тези два откъса се състоят изцяло от диалог между Бог и Сатана. В тях е записано какво е казал Бог и какво е казал Сатана. Бог не каза много и говореше много простичко. Можем ли да видим Божията святост в Неговите прости слова? Някои ще кажат, че не е лесно да се направи. И така, можем ли да видим грозотата на Сатана в неговите отговори? Нека първо да разгледаме какъв въпрос задава Бог Йехова на Сатана. „Отде идеш?“. Нима това не е ясен въпрос? Има ли някакъв скрит смисъл? Не, това е само един ясен въпрос. Ако ви попитам: „Откъде идваш?“, как бихте отговорили? Нима е трудно е да се отговори на този въпрос? Бихте ли казали: „От шетане тук и таме и скитане нагоре-надолу“? (Не.) Вие не бихте отговорили по този начин. И така, как се чувствате, когато виждате Сатана да отговаря по този начин? (Чувстваме, че Сатана е нелеп, но и коварен.) Можете ли да разберете какво чувствам Аз? Всеки път, когато виждам тези думи на Сатана, изпитвам отвращение, защото Сатана говори, но думите му нямат съдържание. Отговори ли Сатана на Божия въпрос? Не, думите, които Сатана изрече, не бяха отговор, те не казваха нищо. Те не бяха отговор на Божия въпрос. „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. Как разбираш тези думи? Откъде точно идва Сатана? Получихте ли отговор на този въпрос? (Не.) Това е „гениалността“ на хитрите кроежи на Сатана — да не позволи на никого да разбере какво всъщност казва. След като чу тези думи, все още не можеш да разбереш какво е казал, въпреки че е приключил с даването на отговор. И все пак Сатана вярва, че е отговорил напълно. Как се чувстваш тогава? Отвратен? (Да.) Сега започвате да изпитвате отвращение като реакция на тези думи. Думите на Сатана имат една особеност: това, което Сатана казва, те озадачава и не можеш да разбереш източника на думите му. Понякога Сатана има мотиви и говори целенасочено, а понякога, под действието на самата му природа, тези думи се появяват спонтанно и направо излизат от устата на Сатана. Сатана не обмисля дълго тези думи, а ги изрича, без да се замисля. Когато Бог го попита откъде идва, Сатана отговори с няколко двусмислени думи. Чувстваш се много озадачен, защото никога не знаеш откъде точно идва Сатана. Има ли сред вас такива, които говорят така? Що за начин на говорене е това? (Той е двусмислен и не дава категоричен отговор.) Какви думи трябва да използваме, за да опишем този начин на говорене? Той отклонява вниманието и подвежда. Да предположим, че някой не иска да допусне другите да разберат какво е правил вчера. Питаш го: „Видях те вчера. Къде отиваше?“. Той не ти казва направо къде е бил. Вместо това казва: „Какъв ден беше само! Беше толкова уморителен!“. Отговори ли на въпроса ти? Направи го, но не даде отговора, който ти търсеше. Това е „гениалността“ в изкуството на речта на хората. Никога не можеш да разбереш какво имат предвид, нито да разбереш причината или намерението зад думите им. Не знаеш какво се опитват да избегнат, защото в сърцето си имат своя собствена история — това е коварно. Има ли сред вас хора, които също често говорят по този начин? (Да.) Тогава каква е вашата цел? Дали понякога тя е да защитите собствените си интереси, а друг път — да запазите гордостта, положението и репутацията си, да опазите тайните на личния си живот? Каквато и да е целта, тя е неотделима от вашите интереси, свързана е с вашите интереси. Нима природата на човека не е такава? Всички, които имат такава природа, са тясно свързани със Сатана, ако не и с неговото семейство. Можем да се изразим така, нали? Като цяло тази проява е отвратителна и противна. Сега и вие се чувствате отвратени, нали? (Да.)

Нека разгледаме следните стихове. Сатана отново отговаря на въпроса на Йехова с думите: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог?“. Сатана започва атака срещу оценката на Йехова за Йов и в тази атака се долавя враждебност. „Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има?“. Това е разбирането и оценката на Сатана за работата на Йехова над Йов. Сатана го оценява по следния начин: „Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“. Сатана винаги говори двусмислено, но тук той си служи с конкретни понятия. Въпреки това тези думи, макар и изречени с конкретни понятия, са нападение, богохулство и акт на предизвикателство към Бог Йехова, към Самия Бог. Как се чувствате, когато чуете тези думи? Чувствате ли отвращение? Можете ли да прозрете намеренията на Сатана? На първо място, Сатана отхвърля оценката на Йехова за Йов — човек, който се бои от Бог и отбягва злото. След това Сатана отхвърля всичко, което Йов казва и прави, т.е. отхвърля страха му от Йехова. Нима това не е обвинение? Сатана обвинява, отхвърля и поставя под съмнение всичко, което Йехова прави и казва. Не вярва и го изразява с думите: „Щом Ти казваш, че нещата стоят по този начин, как така не съм ги видял? Как да не се страхува от Теб, като Ти си му дал толкова много благословии?“. Не е ли това отхвърляне на всичко, което Бог прави? Обвинение, отхвърляне, богохулство — нима думите на Сатана не са нападение? Нима не отразяват вярно съкровените мисли на Сатана? Тези думи със сигурност не са същите като думите, които прочетохме току-що: „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. Те са напълно различни. Чрез тези думи Сатана напълно разкрива какво се крие в сърцето му — отношението си към Бог и отвращението си от страха на Йов от Бог. Когато това се случва, злобата и злата му природа са напълно демаскирани. Сатана мрази онези, които се боят от Бог, мрази онези, които отбягват злото, а още повече мрази Йехова за това, че дарява благословии на хората. Иска да използва тази възможност, за да унищожи Йов, когото Бог е издигнал със собствената си ръка, да го погуби, като казва: „Ти казваш, че Йов се бои от Теб и избягва злото. Аз го виждам по различен начин“. Той използва различни начини, за да провокира и изкуши Йехова, и използва различни хитрости, за да може Бог Йехова да предаде Йов на Сатана, за да го манипулира на воля, да му навреди и да се отнесе зле с него. Иска да се възползва от тази възможност, за да унищожи този човек, който е праведен и съвършен в Божиите очи. Нима сърцето на Сатана е такова само заради мигновен порив? Не, подготвя се от дълго време. Когато Бог работи, грижи се за даден човек и го наблюдава, когато е благосклонен към него и го одобрява, Сатана върви плътно след него и се опитва да измами този човек и да му навреди. Ако Бог желае да придобие този човек, Сатана ще направи всичко възможно, за да попречи на Бог, като използва различни нечестиви уловки, за да изкушава, смущава и пречи на Божието дело, за да постигне скритата си цел. Каква е тази цел? Той не иска Бог да придобива никого; иска да завладее онези, които Бог иска да придобие, иска да ги контролира, да ги овладее, за да му се кланят, да се присъединят към него в извършването на нечестиви дела и да се противопоставят на Бог. Нима това не е зловещият мотив на Сатана? Често казвате, че Сатана е толкова зъл, толкова лош, но дали сте го виждали? Виждате колко лоши са хората, но не сте видели колко лош е истинският Сатана. И все пак в случая с Йов ясно долавяте точно колко зъл е Сатана. Този случай разкрива много ясно отвратителния лик на Сатана и неговата същина. Сатана воюва с Бог и върви след Него, защото цели да разруши цялото дело, което Бог иска да извърши, да овладее и контролира онези, които Бог иска да придобие, напълно да унищожи онези, които Бог иска да придобие. Ако не ги унищожи, те попадат във владение на Сатана, за да бъдат използвани от него — това е неговата цел. А какво прави Бог? Бог казва само едно просто изречение в този откъс; не е записано дали Бог прави още нещо, но виждаме, че е написано много повече за това, което Сатана прави и казва. В следващия откъс от Писанието Йехова пита Сатана: „Отде идеш?“. Какъв е отговорът на Сатана? (Той отново е: „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“.) Това е все същото изречение. То се е превърнало в девиз на Сатана, в негова визитна картичка. Как става така? Нима Сатана не е омразен? Със сигурност е достатъчно да произнесе това отвратително изречение само веднъж. Защо Сатана продължава да го повтаря? Това доказва едно: природата на Сатана не се променя. Сатана не може да се преструва, за да прикрие грозния си лик. Бог му задава въпрос и ето как Му отговаря той. Щом с Бог се отнася така, представете си как трябва да се отнася към хората! Сатана не се страхува от Бог, не се бои от Бог и не Му се подчинява. Затова той се осмелява да бъде безразсъдно самонадеян пред Бог, да използва същите думи, за да избегне Божия въпрос, да използва многократно същия отговор на Божия въпрос, да се опитва да използва този отговор, за да обърка Бог — това е грозният лик на Сатана. Той не вярва във всемогъществото на Бог, не вярва в Божията власт и със сигурност не желае да се подчини на Божието господство. Той постоянно се противопоставя на Бог, постоянно атакува всичко, което Бог прави, опитва се да разруши всичко, което Бог прави — това е неговата зла цел.

Както е записано в Книга на Йов, тези два откъса, изречени от Сатана, и нещата, които Сатана прави, са показателни за съпротивата му срещу Бог и Неговия шестхилядолетен план за управление — тук се разкрива истинското лице на Сатана. Виждал ли си думите и делата на Сатана в реалния живот? Когато ги видиш, може да не ги сметнеш за изречени от Сатана, а вместо това да помислиш, че са изречени от човек. Кого представлява човек, когато говори така? Представлява Сатана. Дори и да го осъзнаваш, не можеш да почувстваш, че наистина е изречено от Сатана. Но тук и сега недвусмислено видяхте какво е казал самият Сатана. Сега вече имаш недвусмислена, кристално ясна представа за отвратителния облик и злото на Сатана. И така, тези два откъса, изречени от Сатана, могат ли да помогнат на хората днес да разберат природата на Сатана? Струва ли си тези два откъса да бъдат съхранени старателно, за да може днешното човечество да разпознае отвратителното лице на Сатана, да разпознае първоначалното, истинското лице на Сатана? Въпреки че това твърдение може да изглежда неуместно, тези думи, изразени по този начин, могат да се считат за верни. Всъщност това е единственият начин, по който мога да изразя тази идея, и е достатъчно, ако можете да я разберете. Сатана многократно напада нещата, които върши Йехова, като хвърля обвинения за страха на Йов от Бог Йехова. Сатана се опитва да провокира Йехова, като използва различни похвати и се опитва да накара Йехова да му позволи да изкуши Йов. Затова думите му имат силно провокативен характер. И така, кажете ми, след като Сатана е изрекъл тези думи, може ли Бог да види ясно какво иска да направи Сатана? (Да.) В Божието сърце този човек Йов, когото Бог гледа — този Божи слуга, когото Бог смята за праведен човек, за съвършен човек — дали може да устои на такова изкушение? (Да.) Защо Бог е толкова сигурен в това? Бог винаги ли изследва сърцата на хората? (Да.) И така, може ли Сатана да изследва сърцата на хората? Сатана не може. Дори Сатана да можеше да види сърцето ти, злата му природа никога не би му позволила да повярва, че светостта е святост или че мръсотията е мръсотия. Нечестивият Сатана никога не може да цени нещо, което е свято, праведно или светло. Сатана не може да не действа неуморно в съответствие със своята природа, със своето зло и със своите обичайни похвати. Дори с цената на това да бъде наказан или унищожен от Бог, той не се колебае упорито да се противопоставя на Бог — това е злото, това е природата на Сатана. И така, в този откъс Сатана казва: „Да, кожа за кожа, човек би дал всичко за живота си. Докосни го сега с ръката Си, допри костите и плътта му, и той ще Те похули в лицето“. Сатана смята, че страхът на човека от Бог се дължи на това, че той е получил толкова много изгода от Бог. Човек получава изгода от Бог, затова казва, че Бог е добър. Не защото Бог е добър, а само защото човекът получава толкова много изгода — затова той се бои така от Бог. Щом Бог го лиши от тази изгода, той ще се откаже от Бог. Заради злата си природа Сатана не вярва, че човешкото сърце може да се страхува истински от Бог. Заради злата си природа той не знае какво е святост, да не говорим за боязън. Той не знае какво е да се подчиняваш на Бог и какво е да се боиш от Бог. Понеже не знае тези неща, той смята, че и човекът не може да се бои от Бог. Кажи Ми, не е ли зъл Сатана? С изключение на нашата църква, нито една от различните религии и вероизповедания или религиозни и социални групи не вярва в съществуването на Бог, да не говорим за това, че Бог се е въплътил и извършва Делото на правосъдието. Затова смятат, че това, в което ти вярваш, не е Бог. Като се огледа прелюбодеецът, наоколо вижда всички останали като прелюбодейци, точно като себе си. Лъжецът се оглежда и вижда само нечестност и лъжи. Злият човек вижда всички останали като зли и иска да се бори с всеки, когото срещне. Относително честните хора смятат, че всички останали са честни, затова все ги мамят и все ги лъжат, а те нищо не могат да променят. Давам тези няколко примера, за да затвърдя убеждението ви, че злата природа на Сатана не е резултат от мимолетен непреодолим импулс, нито е обусловена от обстоятелствата, нито е временно проявление, произтичащо от някаква причина или ситуация. Категорично не! Сатана просто не може да не бъде такъв! Той не може да върши нищо добро. Дори и да каже нещо, което е приятно да чуеш, то е само за да те съблазни. Колкото по-приятни, по-тактични, по-благи са думите му, толкова по-злонамерени са зловещите намерения зад тези думи. Какъв лик, каква природа показва Сатана в тези два откъса? (Коварни, злонамерени и зли.) Основната характерна черта на Сатана е злото; преди всичко останало Сатана е зъл и злонамерен.

След като приключихме с обсъждането на Сатана, нека се върнем към разговора за Нашия Бог. По време на Божия шестхилядолетен план за управление в Библията е записана много малка част от пряката Божия реч, а това, което е записано, е много обикновено. Затова нека започнем отначало. Бог е създал човека и оттогава винаги е направлявал живота на човешкия род. Независимо дали благославя човечеството, създава закони и заповеди за хората или определя различни правила за живот, знаете ли каква е Божията цел, когато върши тези неща? Първо, можете ли да сте сигурни, че всичко, което Бог прави, е за доброто на човешкия род? Тези думи може да ви се сторят празни и приповдигнати, но ако разгледаме подробностите зад тях, нима не е вярно, че всичко, което Бог върши, е предназначено да води и насочва хората към нормален живот? Независимо дали става дума за това да накара хората да се съобразяват с Неговите правила или да спазват Неговите закони, Божията цел е хората да не изпадат в поклонение на Сатана и той да не им вреди — това е най-основното и е направено в самото начало. В самото начало, когато човекът не е разбирал Божията воля, Бог е създал няколко прости закона, правила и предписания, които обхващат всички възможни въпроси. Тези предписания са прости, но в тях се съдържа Божията воля. Бог се грижи, цени и много обича човешкия род. Затова можем ли да кажем, че сърцето Му е свято? Можем ли да кажем, че сърцето Му е чисто? (Да.) Има ли Бог някакви допълнителни мотиви? (Не.) Правилна и положителна ли е Неговата цел? В хода на Божието дело всички предписания, които Той е дал, имат положително въздействие върху човека, като го водят по пътя. Нима има някакви користни мисли в Божия ум? Нима Бог има някакви допълнителни цели, що се отнася до човека? Нима Бог иска да се възползва от човека по някакъв начин? Ни най-малко. Бог върши това, което казва, а Неговите думи и дела съответстват на съкровените Му мисли. Няма порочни цели, няма користни мисли. Нищо, което Той върши, не е лично за Него. Всичко, което Той върши, го върши за хората, без да преследва каквито и да е лични цели. Въпреки че Той има планове и намерения, които възлага на човека, никаква част от тях не е за Него самия. Всичко, което Той върши, е единствено за човешкия род, за да го защити и да го предпази от заблуда. Нима Неговото сърце не е скъпоценно? Можеш ли да видиш дори най-малкия признак на такова скъпоценно сърце в Сатана? Не можеш да видиш и най-малкия намек за това в Сатана, изобщо не можеш да го видиш. Всичко, което Бог прави, се разкрива по естествен начин. Нека сега разгледаме начина, по който Бог работи. Как върши Своето дело? Нима Бог взема тези закони и Своите слова и ги омотава здраво около главата на всеки човек като заклинанието за затягане на лентата^[а], за да го подчини? Нима ги налага на всяко човешко същество? Така ли работи Той? (Не.) Как тогава върши делото Си Бог? Заплашва ли? Заобиколно ли се изразява Той, когато говори с вас? (Не.) Когато не разбираш истината, как те води Бог? Той те просветлява и ти казва ясно, че това, което правиш, не е в съответствие с истината, а след това ти казва какво трябва да направиш. От начина, по който Бог действа, каква връзка смяташ, че имаш с Бог? Чувстваш ли, че Бог е недостижим? (Не.) И така, как се чувствате, когато виждате начина, по които Бог действа? Божиите слова са много реални, а връзката Му с човека е съвсем нормална. Бог е изключително близо до теб; между теб и Бог не съществува отдалеченост. Когато Бог те напътства, когато ти осигурява ресурс, когато ти помага и те подкрепя, ти чувстваш колко благ е Бог, чувстваш благоговението, което Той вдъхновява у теб; чувстваш колко обичлив е Той, чувстваш топлината Му. Но какъв похват използва Бог, когато те упреква за твоята поквара или когато те съди и дисциплинира за това, че се бунтуваш срещу Него? Упреква ли ви с думи? Дисциплинира ли ви чрез вашата среда и чрез хора, дела и неща? (Да.) До каква степен ви дисциплинира Бог? Дали Бог дисциплинира хората в същата степен, в която Сатана им вреди? (Не, Бог дисциплинира хората само толкова, колкото могат да понесат.) Бог работи по нежен, деликатен, любящ и грижовен начин, който е изключително премерен и подходящ. Неговият похват не предизвиква у теб силни емоционални реакции като: „Бог трябва да ми позволи да направя това“ или „Бог трябва да ми позволи да направя онова“. Бог никога не предизвиква у теб толкова интензивни мисли или емоции, че да стане непоносимо. Нима не е така? Как се чувстваш, когато приемаш Божиите слова на съд и порицание? Какво изпитваш, когато почувстваш Божията власт и сила? Чувстваш ли, че Бог е свещен и неприкосновен? Чувстваш ли се отдалечен от Бог в такива моменти? Усещаш ли колко плашещ е Бог? Не — по-скоро изпитваш боязън от Него. Нима причината за всички тези чувства на хората не е в Божието дело? Дали щяха да изпитват тези чувства, ако работеше Сатана? Категорично не. Бог използва Своите слова, Своята истина и Своя живот, за да осигурява ресурс за човека непрекъснато и да го подкрепя. Когато човек е слаб, когато се чувства отчаян, Бог със сигурност не казва грубо: „Не се отчайвай. За какво ти трябва да се обезсърчаваш? Защо си слаб? По каква причина си слаб? Винаги си толкова слаб и си все така негативен! Каква е ползата да живееш? Просто умри и приключи с това!“. Така ли работи Бог? (Не.) Има ли Бог властта да постъпи така? Да, има. Но Бог не постъпва по този начин. Причината, поради която Бог не постъпва така, е Неговата същина, същината на Божията святост. Неговата любов към човека, как го цени и милее за него, не може да се опише ясно само с едно-две изречения. Това не е нещо, което се постига с човешки хвалби, а нещо, което Бог осъществява на практика; то разкрива Божията същина. Могат ли всички тези начини, по които Бог работи, да накарат човека да види Божията святост? Виждал ли си някакво зло или измама в добрите намерения на Бог във всички тези начини, по които Бог работи, включително Божиите добри намерения, въздействието, което Бог иска да окаже върху хората, различните похвати, които Бог използва, за да работи върху тях, вида на работата, която върши, това, което Той иска хората да разберат? (Не.) И така, можем ли да кажем, че Бог е свят във всичко, което прави, всичко, което казва, всичко, което мисли в сърцето Си, както и в цялата Божия същина, която Той разкрива? (Да.) Виждал ли е някой някога тази святост по света или в себе си? Освен в Бог, виждал ли си я някога в някое човешко същество или в Сатана? (Не.) Въз основа на досегашното ни обсъждане можем ли да наречем Бог Единствения, Самия Свят Бог? (Да.) Всичко, което Бог дава на хората, включително Божиите слова, различните начини, по които Бог работи върху хората, това, което Бог им казва, това, за което им напомня, това, за което ги съветва и насърчава — всичко това произлиза от една същина: Божията святост. Ако нямаше такъв Свят Бог, никой не би могъл да заеме Неговото място и да върши делото, което Той върши. Ако Бог беше предал тези хора изцяло на Сатана, замисляли ли сте се някога в какво състояние щяхте да бъдете днес всички вие? Нима всички щяхте да седите тук, цели и непокътнати? Вие също ли бихте казали: „От шетане тук и таме по земята и скитане нагоре-надолу по нея“? Щяхте ли да сте толкова нагли, самоуверени и наперени, че да изречете такива думи и да се хвалите без срам пред Бог? Без съмнение щяхте да го направите! Отношението на Сатана към хората им позволява да разберат, че природата същност на Сатана е напълно различна от тази на Бог. Кое от същината на Сатана е противоположно на Божията святост? (Злото на Сатана.) Злата природа на Сатана е противоположна на Божията святост. Причината, поради която мнозинството от хората не разпознават Божието откровение и същината на Божията святост, е, че живеят под властта на Сатана, с покварата на Сатана и в плен на Сатана. Те не знаят какво е святост и как да я определят. Дори когато почувстваш Божията святост, пак не можеш да я определиш категорично като Божия святост. Това е несъответствие в човешкото познание за Божията святост.

Кое е типично за делото на Сатана върху човека? Би трябвало да сте способни да научите това от собствените си преживявания — това е характерната черта на Сатана, това, което той непрекъснато прави, това, което се опитва да направи с всеки един човек. Може и да не успявате да видите тази особеност и по тази причина да не считате, че Сатана е толкова страшен и омразен. Знае ли някой коя е тази особеност? (Той съблазнява, примамва и изкушава хората.) Правилно; това са няколко начина, по които се проявява тази особеност. Сатана също така заблуждава, напада и обвинява хората — това са все проявления. Има ли още? (Той лъже.) Измамата и лъжата са съвсем естествени за Сатана. Той често прави такива неща. Освен това той командва хората, подстрекава ги и ги принуждава да вършат разни неща, заповядва им и насилствено ги обсебва. Сега ще ви опиша нещо, от което ще ви настръхнат косите, но не го правя, за да ви плаша. Бог работи върху хората и показва любов към тях, както в отношението си, така и в сърцето си. От друга страна, Сатана изобщо не цени хората и прекарва цялото си време в мислене как да им навреди. Нима не е така? Когато мисли да навреди на хората, той припрян ли е? (Да.) Затова, що се отнася до работата на Сатана върху хората, ето две понятия, които напълно могат да опишат злото и злонамереността на Сатана, които наистина могат да ви помогнат да разберете омразата на Сатана: в своя подход към хората Сатана винаги иска насилствено да ги обсеби и обладае, всеки един от тях, до такава степен, че да може да придобие пълен контрол над хората и сериозно да им навреди и така да постигне целта си и да осъществи необузданата си амбиция. Какво означава „насилствено да ги обсеби“? С твоето съгласие ли се случва това или без него? С твоето знание ли се случва това или без него? Отговорът е, че се случва без изобщо да знаеш! Случва се в ситуации, в които не си наясно, вероятно без дори да ти казва или прави нещо, без причина, без оглед на ситуацията — ето го Сатана, обикаля около теб, обгражда те. Търси възможност да се възползва и след това те обладава, обсебва те и постига целта си да придобие пълен контрол над теб и да ти причини вреда. Това е съвсем типично намерение и поведение на Сатана, който се бори да откъсне човешкия род от Бог. Как се чувствате, когато чуете това? (Ужасени и уплашени в сърцата си.) Чувствате ли се отвратени? (Да.) Когато изпитвате това отвращение, мислите ли, че Сатана е безсрамен? Когато си мислите, че Сатана е безсрамен, чувствате ли се отвратени от онези хора около вас, които все искат да ви контролират, от онези, които имат необуздани амбиции за статута и интересите си? (Да.) И така, какви методи използва Сатана, за да обладае и обсеби човека? Наясно ли сте с тях? Когато чуете тези две понятия — „насилствено обсебване“ и „обладаване“ — изпитвате отвращение и чувствате злото в тези думи. Без твое съгласие или знание Сатана те обладава, насилствено те обсебва и те покварява. Какво чувстваш в сърцето си? Чувстваш ли отвращение и погнуса? (Да.) Като изпитваш отвращение и погнуса към тези похвати на Сатана, какво чувство изпитваш към Бог? (Благодарност.) Благодарност към Бог, че те спасява. И така, сега, в този момент, имаш ли желанието или волята да позволиш на Бог да поеме контрол над всичко, което имаш, и всичко, което представляваш? (Да.) При какви обстоятелства отговаряте така? Дали отговаряте с „да“, защото се страхувате, че ще бъдете насилствено обсебени и обладани от Сатана? (Да.) Не бива да разсъждавате така — това не е правилно. Не се страхувайте, защото Бог е тук. Няма от какво да се страхувате. Щом разбереш злата същина на Сатана, би трябвало да имаш по-точно разбиране или по-дълбоко уважение към Божията любов, към добрите намерения на Бог, към Божието състрадание, към великодушието на Бог към хората и към Неговия праведен нрав. Сатана е толкова омразен, но ако това все още не вдъхновява любовта ти към Бог, твоето упование и доверие в Бог, що за човек си тогава? Готов ли си да позволиш на Сатана така да ти навреди? Когато видим злото и грозотата на Сатана, се обръщаме и отправяме взор към Бог. Промени ли се сега познанието ти за Бог? Можем ли да кажем, че Бог е свят? Можем ли да кажем, че Бог е безупречен? Достоен ли е Бог за следното определение: „Бог представлява единствена по рода си святост“? (Да.) В света и сред всички неща, нима Самият Бог не е единственият достоен за разбирането, което човек има за Бог? (Така е.) И така, какво точно дава Бог на хората? Дали Той ти дава само малко любов, загриженост и внимание, без да го осъзнаваш? Какво е дал Бог на хората? Бог им е дал живот, дал им е всичко и ги дарява с всичко това безусловно, без да изисква нищо, без никакви скрити намерения. Той използва истината, Своите слова и Своя живот, за да води и напътства хората, като ги държи настрана от вредното влияние на Сатана, от неговите изкушения и подстрекателства, и им позволява да видят ясно злата природа и отвратителното лице на Сатана. Истинска ли е Божията любов и загриженост за човешкия род? Може ли всеки от вас да ги изпита? (Да.)

Погледнете назад към досегашния си живот, към всички дела, които Бог е извършил върху теб през всичките години на твоята вяра. Нима това не е най-необходимото от всичко за теб, независимо дали чувствата, които предизвиква у теб, са дълбоки или повърхностни? Нима не се нуждаеше най-много от това? (Така е.) Нима това не е истина? Нима това не е животът? (Така е.) Нима Бог някога те е дарявал с просветление, а след това е поискал от теб да Му дадеш нещо в замяна на всичко, което ти е дал? (Не е.) Каква тогава е Божията цел? Защо Бог прави това? Нима Бог цели да те обсеби? (Не.) Иска ли Бог да се възкачи на Своя престол в сърцата на хората? (Да.) И така, каква е разликата между възкачването на Бог на Неговия престол и насилственото обсебване от страна на Сатана? Бог иска да спечели сърцата на хората, Той иска да завладее сърцата им — какво означава това? Дали означава, че Бог иска хората да станат Негови марионетки, Негови машини? (Не.) И така, каква е целта на Бог? Има ли разлика между желанието на Бог да завладее сърцата на хората и насилственото им обсебване и владеене от Сатана? (Има.) Каква е разликата? Можете ли да Ми я обясните ясно? (Сатана използва принуда, докато Бог оставя хората да го направят доброволно.) В това ли е разликата? Каква полза има Бог от сърцето ти? Каква полза има Бог от завладяването ти? Как разбирате дълбоко в сърцата си „Бог завладява сърцата на хората“? Трябва да бъдем справедливи в начина, по който говорим за Бог тук, в противен случай хората винаги ще го разбират погрешно и ще си мислят: „Бог все иска да ме завладее. За какво Му е да ме завладява? Не искам да ме завладява, просто искам да бъда свой собствен господар. Казвате, че Сатана обсебва хората, но Бог също завладява хората. Не е ли все същото и в двата случая? Не искам да позволявам на никого да ме завладява. Аз съм си аз!“. Каква е разликата тук? Помислете малко. Питам ви: дали изразът „Бог завладява хората“ е лишен от смисъл? Божието завладяване на човека означава ли, че Той живее в сърцето ти и контролира всяка твоя дума и всяко твое действие? Нима не се осмеляваш да стоиш, ако Той ти каже да седнеш? Нима не се осмеляваш да отидеш на запад, ако Той ти каже да отидеш на изток? Нима това „завладяване“ се отнася до нещо подобно? (Не, не е така. Бог иска от хората да изживеят това, което Бог притежава и представлява.) Какво е било планираното въздействие върху хората на всички слова, които Той е изрекъл през всички тези години, в които Бог ги е управлявал и е работил над тях до този последен етап? Нима не е хората да изживеят това, което Бог притежава и представлява? Ако погледнем буквалното значение на израза „Бог завладява сърцата на хората“, изглежда, че Бог заема човешкото сърце и го завладява, живее в него и повече не излиза от там; че Той става господар на човека и е способен да контролира и манипулира човешкото сърце както желае, така че човекът да е принуден да прави всичко, което Бог му каже. В този смисъл изглежда, че всеки човек може да стане Бог и да притежава Неговата същина и нрав. Следователно в този случай човекът също може да извършва Божиите дела? Може ли „завладяването“ да се обясни по този начин? (Не.) А какво е тогава? Питам ви следното: дали всички слова и истини, които Бог предоставя на хората, са откровение за същината на Бог и за това, което Бог притежава и представлява? (Така е.) Това със сигурност е вярно. Дали обаче е важно Самият Бог лично да практикува и да притежава всички слова, които предоставя на хората? Помислете върху това. Когато Бог съди хората, защо го прави? Как се появиха тези слова? Какво е съдържанието на словата, които Бог изрича, когато съди хората? На какво се основават те? Дали се основават на покварения нрав на човека? (Да.) И така, дали въздействието, постигнато от Божия съд над човека, се основава на Божията същина? (Да.) Следователно, дали словосъчетанието „Бог завладява сърцата на хората“ е лишено от смисъл? Със сигурност не е. Тогава защо Бог казва тези слова на човека? С каква цел Той изрича тези слова? Дали Той иска да използва тези слова, за да служат като живот за хората? (Да.) Бог иска да използва цялата истина, която е изрекъл в тези слова, за да служи като живот за хората. Когато човек вземе цялата тази истина и Божието слово и ги превърне в свой живот, може ли тогава да се подчини на Бог? Може ли тогава човек да се бои от Бог? Може ли тогава човек да отбягва злото? Когато човек достигне до този етап, може ли да се подчини на върховенството на Бог и на установения от Него ред? В състояние ли е тогава човек да се подчини на Божията власт? Когато хора като Йов или като Петър стигнат до края на пътя си, когато може да се счита, че животът им е достигнал зрялост, когато имат истинско разбиране за Бог — все още ли може Сатана да ги отклони? Може ли тогава Сатана все още да ги обладае? Може ли Сатана все още да ги обсеби принудително? (Не.) Какъв тогава е този човек? Нима не е човек, който е бил напълно придобит от Бог? (Така е.) В този смисъл, как си представяте човек, който е напълно придобит от Бог? От гледна точка на Бог, при тези обстоятелства, Той вече е завладял сърцето на този човек. Но какво чувства този човек? Дали Божието слово, Божията власт и Божият път се превръщат в живот у човека, дали този живот заема цялото му същество, като прави нещата, които изживява, както и същината му подходящи да удовлетворят Бог? От гледна точка на Бог, в този момент сърцата на хората завладени ли са от Него? (Да.) Как разбирате сега това значение? Божият Дух ли е този, който те завладява? (Не, това, което ни завладява, е Божието слово.) Именно Божият път и Божието слово се превърнаха в твой живот и именно истината се превърна в твой живот. В този момент човек притежава живота, който идва от Бог, но не можем да кажем, че този живот е Божият живот. Тоест не можем да кажем, че животът, който човек трябва да черпи от Божието слово, е Божият живот. Затова колкото и дълго човек да следва Бог, колкото и слова да получава от Бог, човек никога не може да стане Бог. Дори ако един ден Бог каже: „Аз завладях сърцето ти и сега ти притежаваш Моя живот“, ще почувстваш ли тогава, че си Бог? (Не.) В какъв ще се превърнеш тогава? Нима няма да имаш безусловно послушание към Бог? Нима сърцето ти няма да се изпълни с живота, който Бог ти е дарил? Това би било съвсем нормално проявление на това, което се случва, когато Бог завладее сърцето на човек. Това е факт. И така, ако погледнем от тази гледна точка, може ли човек да стане Бог? Когато човек е способен да изживее реалността на Божиите слова, стане богобоязлив и отбягва злото, може ли да притежава същината на Божия живот и Неговата святост? Категорично не. Каквото и да се случва, в крайна сметка човекът си остава човек. Ти си същество на творението, а когато си приел Божието слово от Бог и си приел Божия път, притежаваш само живота, който идва от Божиите слова, ставаш човек, който получава похвала от Бог, но никога няма да притежаваш същината на Божия живот, камо ли Божията святост.

Сега ще се върнем към темата, която току-що обсъдихме. По време на тази дискусия ви зададох един въпрос — свят ли е Авраам? Йов свят ли е? (Не.) Тази „святост“ представлява същината и нрава на Бог, а на човека твърде много не му достига. Човекът не притежава Божията същина или Божия нрав. Дори да е изживял всички Божии слова и да се е сдобил с тяхната реалност, той все още никога няма да може да притежава Божията свята същина; човекът си остава човек. Разбирате го, нали? И така, как разбирате сега израза: „Бог завладява сърцата на хората“? (Именно Божиите слова, Божият път и Неговата истина се превръщат в живот за хората.) Запомнили сте тези думи. Надявам се, че ще разберете по-дълбокия им смисъл. Някои може да попитат: „Защо тогава казваме, че Божиите пратеници и ангели не са святи?“. Какво мислите по този въпрос? Може би не сте се замисляли за това преди. Ще използвам прост пример: когато включиш един робот, той може както да танцува, така и да говори, а ти можеш да разбираш какво казва. Може да го наречеш сладък и жизнерадостен, но той няма да разбере, защото няма живот. Може ли да продължи да се движи, когато изключиш захранването му? Когато този робот е включен, можеш да видиш, че е жизнерадостен и сладък. Оценяваш го, независимо дали оценката ти е съществена или повърхностна, но най-общо казано, виждаш, че се движи. Когато обаче изключиш захранването му, можеш ли да видиш в него някаква индивидуалност? Можеш ли да видиш дали притежава някаква същина? Разбирате ли смисъла на това, което казвам? Тоест, въпреки че този робот може да се движи и да спира, не би могъл да кажеш, че притежава някаква същина. Нима това не е факт? Сега няма да говорим повече по този въпрос. Достатъчно е да имате обща представа за смисъла. Нека приключим общението си тук. Довиждане!

17 декември 2013 г.

Забележка:

а. „Заклинанието за затягане на лентата“ е заклинание, използвано от монаха Танг Санзан в китайския роман „Пътуване на Запад“. Той използва това заклинание, за да контролира Сун Укун, като затяга метална лента около главата му, като му причинява остро главоболие и по този начин го поставя под контрол. То се е превърнало в метафора, за да се опише нещо, което обвързва човек.