Божията святост (II)

Днес, братя и сестри, нека изпеем един химн. Намерете такъв, който ви харесва и който пеете редовно. (Ще изпеем химн № 760 от Божиите слова „Чиста, непорочна любов“.)

1  „Любов“ се отнася до привързаност, която е чиста и без недостатък, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да бъдеш дълбокомислен. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма търговия и нищо нечисто. Ако обичаш, тогава няма да мамиш, да се оплакваш, да предаваш, да се бунтуваш, да изискваш или да търсиш да получиш нещо или да спечелиш определена сума.

2  „Любов“ се отнася до привързаност, която е чиста и без недостатък, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да бъдеш дълбокомислен. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма търговия и нищо нечисто. Ако обичаш, тогава ти с радост ще се посветиш, с радост ще понесеш трудностите, ще си в съответствие с Мен, ще изоставиш всичко, което имаш, заради Мен, ще се откажеш от семейството си, от бъдещето си, от младостта и брака си. В противен случай любовта ти изобщо няма да е любов, а измама и предателство!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Мнозина са призовани, но малцина са избрани“)

Този химн беше добър избор. Всички ли обичате да го пеете? Какво чувствате, след като го изпяхте? Способни ли сте да почувствате този вид любов в себе си? (Все още не.) Кои от думите в него те трогват най-дълбоко? („В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма търговия и нищо нечисто“. Вътре в себе си обаче все още виждам много поквареност и голяма част от мен, която се опитва да сключва сделки с Бог. Наистина не съм достигнал до такава любов, която е чиста и непорочна.) Ако не си постигнал чиста, непорочна любов, каква е тогава степента на твоята любов? (Аз съм едва на етапа, в който съм готов да търся, в който копнея.) Въз основа на собствения си духовен ръст и на собствения си опит, каква степен си достигнал? Имаш ли лукавост? Имаш ли оплаквания? Имаш ли изисквания в сърцето си? Има ли неща, които искаш и изискваш от Бог? (Да, имам в себе си тези порочни неща.) При какви обстоятелства се появяват? (Когато ситуацията, която Бог е уредил за мен, не отговаря на моите представи или когато желанията ми не са били удовлетворени: в такива моменти проявявам такъв покварен нрав.) Вие, братя и сестри, които идвате от Тайван, също ли често пеете този химн? Можете ли да разкажете малко за това как разбирате „чистата, непорочна любов“? Защо Бог определя любовта по този начин? (Много харесвам този химн, защото от него виждам, че тази любов е пълноценна. Все още обаче имам да извървя дълъг път, за да постигна това равнище, и още съм много далеч от постигането на истинска любов. Има някои неща, в които успях да постигна напредък и да съдействам чрез силата, която ми дават Неговите слова, и чрез молитва. Въпреки това, когато се сблъскам с определени изпитания или откровения, чувствам, че нямам бъдеще или съдба, че нямам крайна цел. В такива моменти се чувствам много слаб и този въпрос често ме тревожи.) Какво точно имаш предвид, когато казваш „бъдеще и съдба“? Нещо конкретно ли имаш предвид? Дали това е картина или нещо, което сте си представили, или вашето бъдеще и съдба са нещо, което можете да видите в действителност? Това реален обект ли е? Искам всеки от вас да се замисли: за какво се отнася загрижеността, която изпитвате за бъдещето и съдбата си? (Това е възможността да бъда спасен, за да мога да оцелея.) Вие, останалите братя и сестри, също разкажете малко за вашето разбиране за „чиста, непорочна любов“. (Когато човек я има, няма порочност, произтичаща от собствената му индивидуалност, и той не е възпиран от бъдещето и съдбата си. Независимо от начина, по който Бог се отнася към такива хора, те са способни да се покоряват напълно на Божието дело и на Неговото ръководство и да Го следват докрай. Само този вид любов към Бог е чиста и непорочна любов. Когато се съпоставих с нея, открих, че макар да изглежда, че съм дал всичко от себе си или съм отхвърлил някои неща през последните няколко години на вяра в Бог, не съм бил в състояние истински да Му отдам сърцето си. Когато Бог ме изобличава, чувствам, че не мога да бъда спасен, и живея в негативно състояние. Виждам, че изпълнявам дълга си, но в същото време се опитвам да сключвам сделки с Бог, не съм в състояние да обичам Бог с цялото си сърце, а моята крайна цел, моето бъдеще и моята съдба винаги са в ума ми.) Изглежда, че вие сте придобили известно разбиране на този химн и сте направили някои връзки между него и реалния си опит. Вие обаче разбирате в различна степен всяка от фразите в химна „Чиста, непорочна любов“. Някои хора смятат, че става дума за готовност, други се стремят да загърбят бъдещето си, трети се стремят да се откажат от семействата си, а четвърти не искат да получат нищо. Пети изискват от себе си да нямат лукавост, да не се оплакват и да не се бунтуват срещу Бог. Защо Бог иска да предложи такава любов и да изисква от хората да Го обичат по този начин? Дали това е вид любов, която хората могат да постигнат? Тоест способни ли са хората да обичат по този начин? Хората могат да видят, че не са способни, защото не притежават дори нещо, което малко да напомня такава любов. Когато хората не я притежават и не знаят нищо за любовта по принцип, Бог изрича тези слова, а те са непознати за хората. Тъй като хората живеят в този свят и с покварен нрав, ако те имаха такъв вид любов или ако човек можеше да притежава такъв вид любов — любов, която не отправя молби и изисквания, любов, на която е готов да се посвети, да понесе страдания и да се откаже от всичко, което притежава, тогава какво биха си помислили другите хора за човек, който притежава такъв вид любов? Нима такъв човек не би бил съвършен? (Да.) Дали на този свят съществува такъв съвършен човек? Такива хора изобщо не съществуват на този свят. Това е категорично. Затова някои хора, чрез своите изживявания, полагат големи усилия, за да са по мярката на тези думи. Те се справят със себе си, ограничават се и дори постоянно се опълчват на себе си: понасят страдания и се принуждават да се откажат от представите си. Те се отказват от непокорството си, от собствените си желания и искания. В крайна сметка обаче те все още не успяват да постигнат това равнище. Защо се случва това? Бог казва тези неща, за да даде на хората еталон, който да следват, така че хората да знаят равнището, което Бог изисква от тях. Нима обаче Бог е казал някога, че хората трябва да постигнат това веднага? Бог казал ли е някога колко време имат хората, за да го постигнат? (Не.) Нима Бог някога е казал, че хората трябва да Го обичат по този начин? Нима този откъс от текста казва това? Не, не е така. Бог просто казва на хората за любовта, която има предвид. Що се отнася до това дали хората са способни да обичат Бог по този начин и да се отнасят към него по този начин, какви са Божиите изисквания към хората? Не е необходимо да го постигнат незабавно, защото това би било отвъд възможностите на хората. Замисляли ли сте се някога на какви условия трябва да отговарят хората, за да могат да обичат по този начин? Ако хората четат тези думи често, дали постепенно ще придобият тази любов? (Не.) Какви са условията тогава? Първо, как хората могат да се освободят от подозрения към Бог? (Само честните хора могат да постигнат това.) Какво ще кажете за това да се освободят от лукавостта? (Също трябва да са честни хора.) Какво ще кажете за това да бъдат хора, които не сключват сделки с Бог? То също е част от това да бъдеш честен човек. Какво ще кажете за това да се освободят от хитростта? Какво означава да се каже, че в любовта няма избор? Отнасят ли се всички тези неща към това човек да е честен? Тук има много подробности. Какво доказва фактът, че Бог е способен да говори за този вид любов и да я определя по този начин? Можем ли да кажем, че Бог притежава такъв вид любов? (Да.) Къде го виждате? (В любовта, която Бог изпитва към човека.) Условна ли е Божията любов към човека? Има ли прегради или разстояние между Бог и човека? Има ли Бог подозрения към човека? (Не.) Бог наблюдава хората и ги разбира; Той наистина ги разбира. Нима Бог е мамил човека? (Не е.) След като Бог говори толкова съвършено за тази любов, може ли Неговото сърце или Неговата същина да са също толкова съвършени? (Да.) Без съмнение е така; когато изживяването на хората достигне определена точка, те могат да го почувстват. Нима хората някога са определяли любовта по този начин? При какви обстоятелства хората са определяли любовта? Как хората говорят за любовта? Нима хората не говорят за любовта от гледна точка на даване или предлагане? (Така е.) Това определение за любовта е опростено, липсва му същина.

Божието определение за любов и начинът, по който Бог говори за любовта, са свързани с един аспект от Неговата същина, но кой е този аспект? Миналия път разговаряхме по една много важна тема — тема, която хората са обсъждали често и преди. Тази тема се състои от една дума, за която често се говори в течение на вярата в Бог, и все пак това е дума, която всеки чувства едновременно позната и непозната. Защо казвам това? Това е дума, която произлиза от човешките езици, но сред хората нейното определение е едновременно ясно и неясно. Каква е тази дума? (Святост.) Святост: това беше темата ни при последното ни общение. Разговаряхме за една част от тази тема. По време на последното ни общение получиха ли всички някакво ново разбиране за същината на Божията святост? Кои аспекти на това разбиране смятате за напълно нови? Тоест какво в това разбиране или в онези думи ви е накарало да почувствате, че вашето разбиране за Божията святост е различно или не съвпада напълно с Божията святост, както я описах по време на общението? Имате ли някакви впечатления за това? (Бог казва това, което чувства в сърцето Си; думите Му са непорочни. Това е проява на един от аспектите на светостта.) (Святост има и когато Бог е гневен на човека; Неговият гняв е непорочен.) (Що се отнася до Божията святост, разбирам, че в Неговия праведен нрав има както Божи гняв, така и Божие милосърдие. Това много силно ме впечатли. По време на последното ни общение беше споменато и че праведният Божи нрав е неповторим — в миналото не разбирах това. Едва след като чух Божието общение, разбрах, че Божият гняв е различен от човешкия. Божият гняв е положителен и принципен; той е изпратен поради изначалната Божия същина. Бог вижда нещо негативно и затова освобождава гнева Си. Това е нещо, което не се притежава от никое сътворено същество.) Нашата тема днес е Божията святост. Всички хора са чували и са научили нещо за праведния Божи нрав. Освен това много хора често говорят едновременно за Божията святост и за праведния Божи нрав; те казват, че праведният Божи нрав е свят. Думата „свят“ със сигурност не е непозната за никого — тя е често използвана дума. Що се отнася до значенията на тази дума обаче, какви прояви на Божията святост са способни да видят хората? Какво от това, което е разкрито от Бог, могат да разпознаят хората? Опасявам се, че това е нещо, което никой не знае. Божият нрав е праведен, но ако вземеш праведния Божи нрав и кажеш, че той е свят, изглежда малко неясно, малко объркано. Защо е така? Казваш, че Божият нрав е праведен, или казваш, че Неговият праведен нрав е свят, така че как характеризирате Божията святост, как я разбирате в сърцата си? Тоест какво от това, което Бог е разкрил, или това, което Той притежава и представлява, хората биха признали за свято? Мислили ли сте за това преди? Това, което съм виждал, е, че хората често изричат популярни думи или фрази, които са били изричани отново и отново, но при все това дори не знаят какво казват. Просто всеки го казва и го казва по навик, затова то се превръща в общоприето понятие за хората. Ако обаче се впуснат в изследване и наистина проучат подробностите, ще установят, че не знаят какво е истинското значение или за какво се отнася. Подобно на думата „свят“, никой не знае точно за кой аспект от Божията същина става дума, що се отнася до Неговата святост, за която се говори, и никой не знае как да съчетае думата „свят“ с Бог. Хората са объркани в сърцата си, а разбирането им за Божията святост е смътно и неясно. Що се отнася до това как Бог е свят, никой не е съвсем наясно. Днес ще разговаряме по тази тема, за да съчетаем думата „свят“ с Бог, за да могат хората да видят действителното съдържание на същината на Божията святост. Това ще попречи на някои хора небрежно и по навик да използват тази дума и произволно да изричат неща, когато не знаят какво означават и дали са правилни и точни. Хората винаги са говорили така — и ти, и той — и така това е станало привично за речта. Това неволно опетнява такова понятие.

На пръв поглед думата „свят“ изглежда много лесна за разбиране, нали? Най-малкото хората вярват, че думата „свят“ означава чист, неопетнен, свещен и непорочен. Има и такива, които свързват „святост“ с „любов“ в химна „Чиста, непорочна любов“, който току-що изпяхме. Това е вярно; любовта е една част от нея. Божията любов е част от Неговата същина, но не е цялата. Въпреки това в представите на хората тази дума се свързва с неща, които те самите смятат за непорочни и чисти, или с неща, които лично те смятат за неомърсени или безупречни. Например някои хора казват, че лотосовият цвят е чист и че цъфти неопетнен от мръсната кал. Затова хората започват да използват думата „свят“ за лотосовия цвят. Някои хора възприемат измислените любовни истории като святи или пък смятат за святи някои измислени, вдъхващи страхопочитание герои. Освен това някои смятат, че хора от Библията или други, за които пише в духовните книги — като светци, апостоли или хора, които някога са следвали Бог, докато Той е вършил Своето дело — са имали духовни преживявания, които са били святи. Всички тези неща са измислени от хората; те са представи, поддържани от хората. Защо хората поддържат такива представи? Причината е много проста: защото хората живеят сред покварен нрав и обитават нечестив и мръсен свят. Всичко, което виждат, всичко, до което се докосват, всичко, което преживяват, е нечестивостта и покварата на Сатана, както интригите, вътрешните борби и войните, които се случват сред хората под влиянието на Сатана. Затова дори когато Бог извършва Своето дело в хората и дори когато им говори и им разкрива Своя нрав и същина, те не са способни да видят или познаят Божията святост и същина. Хората често казват, че Бог е свят, но им липсва истинско разбиране; те просто изричат празни думи. Тъй като хората живеят сред мръсотия и поквара под властта на Сатана и не виждат светлината, не знаят нищо за положителните неща, а освен това не познават истината, никой не знае какво означава „свят“ в действителност. И така, има ли святи неща или святи хора сред това покварено човечество? Можем да кажем със сигурност: не, няма, защото само Божията същина е свята.

Миналия път разговаряхме за един от аспектите на това как Божията същина е свята. Това даде известно вдъхновение на хората да опознаят Божията святост, но това не е достатъчно. То не може в достатъчна степен да позволи на хората да опознаят напълно Божията святост, нито може в достатъчна степен да им даде възможност да разберат, че Божията святост е неповторима. Освен това то не може в достатъчна степен да даде възможност на хората да разберат истинското значение на светостта, която е напълно въплътена в Бог. Затова е необходимо да продължим общението си по тази тема. Миналия път нашето общение разгледа три теми, затова сега трябва да обсъдим четвъртата. Ще започнем с четене от Писанията.

Изкушението на Сатана

Матей 4:1-4  Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове. А Той отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“.

Това са думите, с които дяволът за първи път се опитва да изкуши Господ Исус. Какво е съдържанието на казаното от дявола? („Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове“.) Тези думи, които дяволът изрича, са съвсем прости, но има ли проблем в тяхната същина? Дяволът каза: „Ако си Божий Син“, но дали в сърцето си той знаеше или не знаеше, че Исус е Божият Син? Знаеше ли или не знаеше, че Той е Христос? (Знаеше.) Защо тогава каза: „Ако си“? (Опитваше се да изкуши Бог.) Но каква бе целта на това? Той каза: „Ако си Божий Син“. В сърцето си той знаеше, че Исус Христос е Божият Син, в сърцето си беше съвсем наясно с това, но въпреки че го знаеше, нима Му се подчини и поклони? (Не.) Какво искаше да направи? Искаше да използва този метод и тези думи, за да разгневи Господ Исус, а след това с измама да Го накара да действа в съответствие с намеренията на дявола. Нима не беше това смисълът на думите на дявола? В сърцето си Сатана ясно знаеше, че това е Господ Исус Христос, но въпреки това изрече тези думи. Нима това не е природата на Сатана? Каква е природата на Сатана? (Да е лукав, нечестив и да няма боязън от Бог.) Какви са последствията от липсата на боязън от Бог? Не е ли това, че искаше да нападне Бог? Той искаше да използва този метод, за да нападне Бог, и затова каза: „Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове“. Нима това не е злото намерение на Сатана? Какво всъщност се опитваше да направи? Целта му е много очевидна: той се опитваше да използва този метод, за да отрече позицията и идентичността на Господ Исус Христос. С тези думи Сатана искаше да каже: „Ако Ти си Божият Син, превърни тези камъни в хляб. Ако не можеш да го направиш, значи не си Божият Син и не бива повече да извършваш делото Си“. Не е ли така? Той искаше да използва този метод, за да нападне Бог, искаше да разруши и унищожи Божието дело — това е злонамереността на Сатана. Неговата злонамереност е естествен израз на природата му. Въпреки че знаеше, че Господ Исус Христос е Божият Син, въплъщението на Самия Бог, той не можеше да се въздържи от вършенето на подобни неща, като вървеше плътно зад гърба на Бог, нападаше Го постоянно и правеше всичко възможно, за да смущава и саботира Божието дело.

Нека анализираме тази фраза, изречена от Сатана: „Заповядай тези камъни да станат хлябове“. Да превърнеш камъните в хляб — това означава ли нещо? Ако има храна, защо да не я ядем? Защо е необходимо камъните да се превръщат в храна? Може ли да се каже, че тук няма смисъл? Въпреки че по това време е постил, Господ Исус сигурно е имал храна за ядене? (Имал е.) И така, тук можем да видим нелепостта на думите на Сатана. При цялото коварство и злоба на Сатана все пак можем да видим неговата нелепост и абсурдност. Сатана върши редица неща, чрез които можеш да видиш неговата злонамерена природа; можеш да видиш, че той върши неща, които саботират Божието дело, и като виждаш това, чувстваш, че той е омразен и вбесяващ. От друга страна обаче, нима зад думите и действията му не виждаш детинска, нелепа природа? Това е разкриване на природата на Сатана и тъй като природата му е такава, той ще върши такива неща. За хората днес тези думи на Сатана са нелепи и смешни. Но Сатана наистина е способен да изрича такива думи. Можем ли да кажем, че той е невеж и нелеп? Нечестивостта на Сатана е навсякъде и постоянно се разкрива. И как отговори Господ Исус? („Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“.) Имат ли тези думи някаква сила? (Имат.) Защо казваме, че те имат сила? Защото тези думи са истината. Е, човек само с хляб ли живее? Господ Исус пости четиридесет дни и нощи. Нима умря от глад? Той не умря от глад, затова Сатана дойде при Него и Го подкани да превърне камъните в храна, казвайки неща като: „Ако превърнеш камъните в храна, няма ли да имаш тогава какво да ядеш? Няма ли тогава да не ти се налага да постиш, да гладуваш?“. Но Господ Исус рече: „Не само с хляб ще живее човек“, което означава, че макар човекът да живее във физическо тяло, не храната позволява на тялото му да живее и диша, а всяко едно от словата, изречени от устата на Бог. От една страна, тези думи са истина; те дават на хората вяра, карат ги да чувстват, че могат да разчитат на Бог и че Той е истина. От друга страна, има ли практически аспект на тези думи? Нима Господ Исус не е бил все още жив, след като е постил четиридесет дни и нощи? Нима това не е реален пример? Той не беше ял никаква храна в продължение на четиридесет дни и нощи, но все още беше жив. Това е силно доказателство, потвърждаващо истинността на Неговите слова. Тези думи са простички, но дали Господ Исус ги изрича едва когато Сатана Го изкушава, или те вече са били естествена част от Него? Казано по друг начин, Бог е истина и Бог е живот, но дали Божията истина и живот са били последващо допълнение? Дали те са породени от по-късен опит? Не — те са присъщи на Бог. Тоест истината и животът са същината на Бог. Каквото и да се случва с Него, всичко, което Той разкрива, е истина. Тази истина, тези слова — независимо дали съдържанието на речта Му е дълго или кратко — могат да дадат възможност на човека да живее и да му дадат живот; те могат да дадат възможност на хората да придобият истина и яснота за пътя на човешкия живот и да им дадат възможност да имат вяра в Бог. Тоест източникът на използването на тези слова от Бог е положителен. Следователно можем ли да кажем, че това положително нещо е свято? (Да.) Онези думи на Сатана са породени от природата на Сатана. Сатана разкрива своята нечестива и злонамерена природа навсякъде и постоянно. Дали Сатана се разкрива естествено? Някой нарежда ли му да го прави? Помага ли му някой? Нима някой го принуждава? Не. Всичко това той разкрива по собствено желание. Това е нечестивата природа на Сатана. Каквото и да прави Бог и както и да го прави, Сатана го следва по петите. Същината и истинската природа на нещата, които Сатана казва и прави, са същината на Сатана — същина, която е нечестива и злонамерена. Сега, докато четем нататък, какво още каза Сатана? Нека прочетем.

Матей 4:5-7  Тогава дяволът Го заведе в святия град, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Теб; и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о̀ камък крака Си“. Исус му каза: Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“.

Нека първо разгледаме думите, които Сатана изрича тук. Сатана каза: „Ако си Божий Син, хвърли се долу“ и след това цитира Писанията: „Ще заповяда на ангелите Си за Теб; и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о̀ камък крака Си“. Как се чувстваш, когато чуеш думите на Сатана? Не са ли те много детински? Те са детински, нелепи и отвратителни. Защо казвам това? Сатана често върши глупости и смята, че е много умен. Той често цитира Писанията — дори самите думи, изречени от Бог — и се опитва да обърне тези думи срещу Бог, за да Го нападне и изкуши, като се стреми да постигне целта си да саботира Божия план за действие. Можеш ли да видиш нещо в тези думи, изречени от Сатана? (Сатана таи нечестиви намерения.) Във всичко, което Сатана прави, той винаги се е стремял да изкушава човечеството. Сатана не говори направо, а по заобиколен начин, като използва изкушение, съблазън и прелъстяване. Сатана подхожда към изкушаването на Бог така, сякаш Той е обикновено човешко същество, с убеждението, че Бог също е невеж, глупав и неспособен да различи ясно истинската форма на нещата, точно както не е способен да го направи човекът. Сатана смята, че както Бог, така и хората не са в състояние да прозрат същината му, неговата лукавост и зловещи намерения. Нима глупостта на Сатана не се състои в това? Нещо повече, Сатана открито цитира Писанията с убеждението, че по този начин придава достоверност на думите си и че ти няма да си способен да откриеш недостатъци в тях и няма да успееш да се предпазиш от измама. Не е ли това нелепата и детинска същност на Сатана? Това е точно както когато хората разпространяват евангелието и свидетелстват за Бог: дали понякога невярващите не казват нещо подобно на казаното от Сатана? Чували ли сте някои хора да казват нещо подобно? Как се чувстваш, когато чуваш такива неща? Чувстваш ли се отвратен? (Да.) Когато изпитваш отвращение, изпитваш ли и антипатия и омраза? Когато изпитваш тези чувства, способен ли си да осъзнаеш, че Сатана и поквареният нрав, който Сатана насажда у човека, са нечестиви? Осъзнаваш ли някога в сърцето си, че: „Когато Сатана говори, той го прави, за да напада и изкушава; думите на Сатана са абсурдни, смешни, детински и отвратителни; Бог обаче никога не би говорил или действал по такъв начин и наистина никога не го е правил“? Разбира се, в тази ситуация хората са способни само слабо да го почувстват и остават неспособни да разберат Божията святост. Със сегашния си духовен ръст вие просто смятате, че: „Всичко, което Бог казва, е истината, полезно е за нас и ние трябва да го приемем“. Независимо дали сте способни да приемете това или не, вие казвате без изключение, че Божието слово е истина и че Бог е истина, но не знаете, че самата истина е свята и че Бог е свят.

И така, какъв беше отговорът на Исус на тези думи на Сатана? Исус му каза: „Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“. Има ли истина в тези думи, изречени от Исус? В тях определено има истина. На пръв поглед тези думи са заповед, която хората трябва да изпълнят, една проста фраза, но въпреки това и човекът, и Сатана често нарушават тези думи. И така, Господ Исус каза на Сатана: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“, защото Сатана често постъпваше точно така и полагаше старание в това. Може да се каже, че Сатана го върши нагло и без свян. В природата същност на Сатана е да не бъде плашен от Бог и да няма богобоязливо сърце. Дори когато Сатана стоеше до Бог и Го виждаше, той не можеше да се сдържи да изкушава Бог. Затова Господ Исус каза на Сатана: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“. Това са думи, които Бог често е казвал на Сатана. И така, уместно ли е тази фраза да се използва в наши дни? (Да, защото и ние често изкушаваме Бог.) Защо хората често изкушават Бог? Дали защото хората са изпълнени с покварен сатанински нрав? (Да.) И така, хората често ли изричат думите на Сатана, цитирани по-горе? И в какви ситуации хората изричат тези думи? Може да се каже, че хората казват подобни неща независимо от времето и мястото. Това доказва, че нравът на хората не се различава от покварения нрав на Сатана. Господ Исус каза няколко прости думи, думи, които представляват истина, думи, от които хората се нуждаят. В тази ситуация обаче нима Господ Исус говореше така, за да спори със Сатана? Имаше ли нещо предизвикателно в това, което Той каза на Сатана? (Не.) Как се чувстваше Господ Исус в сърцето Си, когато Сатана го изкушаваше? Чувстваше ли се отвратен и отблъснат? Господ Исус се почувства отблъснат и отвратен, но въпреки това не спореше със Сатана, камо ли да говори за някакви велики принципи. Защо? (Защото Сатана винаги е такъв, той никога не може да се промени.) Може ли да се каже, че Сатана е глух за разума? (Да.) Може ли Сатана да осъзнае, че Бог е истина? Сатана никога няма да осъзнае, че Бог е истина, и никога няма да признае, че Бог е истина — такава е неговата природа. Има още един отблъскващ аспект от природата на Сатана. Какъв е той? В усилията си да изкуши Господ Исус Сатана смяташе, че дори и да не успее, все пак трябва да опита да го направи. Въпреки че щеше да бъде наказан, той все пак реши да опита. Въпреки че нямаше да получи никаква изгода от това, той щеше да опита да го направи, като упорито се противопоставя на Бог с положението си и усилията си до самия край. Що за природа е тази? Не е ли нечестива? Ако човек се гневи и изпада в ярост, когато се спомене Бог, дали той е виждал Бог? Знае ли той кой е Бог? Той не знае кой е Бог, не вярва в Него и Бог не му е говорил. Бог никога не го е притеснявал, така че защо човекът ще се ядосва? Можем ли да кажем, че този човек е нечестив? Светските тенденции, яденето, пиенето, търсенето на удоволствия и преследването на знаменитости — нищо от това не би притеснило такъв човек. Само при споменаването на думата „Бог“ обаче или при споменаването на истината за Божиите слова той се разярява. Това не означава ли, че има нечестива природа? Това е достатъчно, за да се докаже, че това е нечестивата природа на човека. Сега, съдейки по себе си, когато се споменава истината или когато се споменават Божиите изпитания за човечеството или Божиите слова на правосъдие над човека, случва ли се и вие да изпитвате отвращение, да се чувствате отблъснати и да не искате да слушате такива неща? В сърцето си може да си помислите: „Нима не казват всички, че Бог е истина? Някои от тези думи не са истина! Ясно е, че това са само Божии слова на назидание към човека!“. Някои хора може дори да изпитат силна неприязън в сърцата си и да си помислят: „За това се говори всеки ден — за Неговите изпитания, за Неговия съд. Кога ще свърши това? Кога ще получим добрата крайна цел?“. Не е известно откъде идва този безпричинен гняв. Що за природа е това? (Нечестива природа.) Тя се насочва и ръководи от нечестивата природа на Сатана. От гледна точка на Бог, с оглед на нечестивата природа на Сатана и покварения нрав на човека, Той никога не спори и не таи злоба към хората и никога не вдига врява, когато те постъпват глупаво. Никога няма да видите Бог да има сходни възгледи за нещата с тези на хората, а още по-малко ще видите Той да използва човешки възгледи, знания, наука, философия или въображение, за да се справя с нещата. По-скоро всичко, което Бог върши, и всичко, което Той разкрива, е свързано с истината. Тоест всяка дума, която е изрекъл, и всяко действие, което е предприел, са свързани с истината. Тази истина не е плод на някаква безпочвена фантазия; тази истина и тези слова са изречени от Бог благодарение на Неговата същина и Неговия живот. Тъй като тези слова и същината на всичко, което Бог върши, са истина, можем да кажем, че Божията същина е свята. Тоест всичко, което Бог казва и върши, носи жизненост и светлина на хората, дава им възможност да видят положителни неща и реалността на тези положителни неща, посочва пътя на човечеството, за да може то да върви по правилния път. Всички тези неща се определят от Божията същина и от същината на Неговата святост. Сега виждате това, нали? Сега ще продължим с още едно четиво от Писанията.

Матей 4:8-11  Пак Го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всички царства на света и тяхната слава и Му каза: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатана, защото е писано: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“. Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

След като се провали в предишните си два хода, дяволът Сатана опита още един: показа на Господ Исус всички царства по света и тяхната слава и Го помоли да му се поклони. Какво можете да разберете за истинските характерни черти на дявола от тази ситуация? Нима дяволът Сатана не е напълно безсрамен? (Така е.) В какво се изразява безсрамието му? Всички неща бяха създадени от Бог, но въпреки това Сатана се обърна и показа всички неща на Бог, като каза: „Виж богатството и славата на всички тези царства. Ако ми се поклониш, ще Ти ги дам всичките“. Не е ли това пълна размяна на ролите? Нима не е безсрамен Сатана? Бог е създал всички неща, но нима ги е създал за собствено удоволствие? Бог е дал всичко на човечеството, но Сатана искаше да заграби всичко и след като го заграби, каза на Бог: „Поклони ми се! Поклони ми се и ще Ти дам всичко това“. Това е грозното лице на Сатана; той е абсолютно безсрамен! Сатана дори не знае значението на думата „срам“. Това е само още един пример за неговата нечестивост. Той дори не знае какво е срам. Сатана добре знае, че Бог е създал всички неща и че Той управлява и властва над всички неща. Всички неща не принадлежат на човека, а още по-малко на Сатана, а на Бог, и въпреки това дяволът Сатана нагло заяви, че ще даде всички неща на Бог. Нима това не е поредният пример за нелепото и безсрамно поведение на Сатана? Това предизвиква у Бог още повече ненавист към Сатана, нали? И все пак, каквото и да опита Сатана, беше ли заблуден Господ Исус? Какво каза Господ Исус? („На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“.) Тези думи имат ли практически смисъл? (Да.) Какъв е практическият им смисъл? В речта на Сатана виждаме нечестивостта и безсрамието му. И така, ако човекът се поклони на Сатана, какъв ще бъде резултатът? Дали ще получи богатството и славата на всички царства? (Не.) Какво ще получи? Нима човечеството няма да стане точно толкова безсрамно и смехотворно, колкото Сатана? (Да.) Тогава хората няма да се различават от Сатана. Затова Господ Исус каза тези думи, които са важни за всяко човешко същество: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“. Тоест ако служиш на друг, освен на Господ, освен на Самия Бог, ако се кланяш на дявола Сатана, ще се въргаляш в същата мръсотия като Сатана. Тогава ще споделяш безсрамието на Сатана и неговата нечестивост и също като Сатана ще изкушаваш Бог и ще Го нападаш. Тогава какъв ще бъде изходът за теб? Бог ще те ненавижда, ще те порази, ще те унищожи. След като Сатана безуспешно изкушаваше Господ Исус няколко пъти, опита ли отново? Сатана не опита повече и след това си тръгна. Какво доказва това? Доказва, че нечестивата природа на Сатана, неговата злоба, абсурдност и нелепост не заслужават дори да се споменават пред Бог. Господ Исус го победи само с три изречения, след което Сатана се измъкна с подвита опашка, твърде засрамен, за да покаже лицето си, и повече никога не изкушаваше Господ Исус. След като Господ Исус надделя над това изкушение на Сатана, Той вече можеше лесно да продължи делото, което трябваше да свърши, и задачите, които Му предстояха. Дали всичко, което Господ Исус направи и каза в тази ситуация, има някакъв практически смисъл за всяко човешко същество, ако се приложи в наши дни? (Има.) Какъв практически смисъл има? Лесно ли е да се победи Сатана? Трябва ли хората да имат ясно разбиране за нечестивата природа на Сатана? Трябва ли хората да имат точна представа за изкушенията на Сатана? (Да.) Когато преживяваш изкушенията на Сатана в собствения си живот, ако беше способен да прозреш нечестивата природа на Сатана, нима нямаше да си способен да го победиш? Ако знаеше за абсурдността и нелепостта на Сатана, още ли щеше да останеш на страната на Сатана и да нападаш Бог? Ако разбираше как злобата и безсрамието на Сатана се разкриват чрез теб — ако ясно разпознаваше и разбираше тези неща — би ли продължил все още да нападаш и изкушаваш Бог по този начин? (Не, не бихме.) Какво бихте направили? (Ще въстанем срещу Сатана и ще го изоставим.) Лесно ли е да се направи това? Не е лесно. За целта хората трябва често да се молят, често да се изправят пред Бог и да се вглеждат в себе си. Те трябва да се оставят на Божието дисциплиниране, на Неговото правосъдие и наказание. Само така хората постепенно ще се освободят от подвеждането и контрола на Сатана.

Сега, като разгледаме всички тези думи, изречени от Сатана, ще обобщим нещата, които съставляват същината на Сатана. На първо място, същината на Сатана като цяло може да се нарече нечестива и противоположна на Божията святост. Защо казвам, че същността на Сатана е нечестива? За да отговори на този въпрос, човек трябва да изследва последствията от това, което Сатана прави с хората. Сатана покварява и контролира човека, а човекът действа под влияние на покварения нрав на Сатана и живее в свят с хора, покварени от Сатана. Човечеството несъзнателно е обладано и погълнато от Сатана; следователно човекът има покварения нрав на Сатана, който е природата на Сатана. Виждали ли сте надменността на Сатана във всичко, което е казал и направил? Виждали ли сте неговата измама и злоба? Как основно се проявява надменността на Сатана? Сатана винаги ли таи желанието да заеме мястото на Бог? Сатана винаги иска да разруши Божието дело и мястото на Бог и да го присвои за себе си, така че хората да го следват, да го подкрепят и да му се кланят; това е надменната природа на Сатана. Когато Сатана покварява хората, казва ли им направо какво трябва да правят? Когато Сатана предизвиква Бог, нима излиза и казва: „Изкушавам Те, ще Те нападна“? Категорично не. И така, какъв метод използва Сатана? Той съблазнява, изкушава, напада, поставя капани и дори цитира Писанията. Сатана говори и действа по различни начини, за да постигне зловещите си цели и да осъществи намеренията си. След като Сатана постъпва така, какво може да се види от това, което се проявява у човека? Нима и хората не стават надменни? Човекът е бил подложен на покварата на Сатана в продължение на хиляди години и затова е станал надменен, измамен, злонамерен и неразумен. Всички тези неща се дължат на природата на Сатана. Тъй като природата на Сатана е нечестива, той е дал на човека тази нечестива природа и е донесъл на човека този нечестив, покварен нрав. Следователно човекът живее под покварения сатанински нрав и подобно на Сатана се противопоставя на Бог, напада Го и Го изкушава, така че човекът не може да се поклони на Бог и не притежава богобоязливо сърце.

Пет начина, по които Сатана покварява човека

Що се отнася до Божията святост, въпреки че темата може и да е позната, когато се говори за нея, тя може да стане малко абстрактна за някои хора, да е малко задълбочена за тях и да не е по силите им. Но няма нужда да се тревожите. Ще ви помогна да разберете какво е Божията святост. За да разберете какъв е даден човек, погледнете какво прави и какви са последствията от неговите действия и тогава ще можете да разберете същината му. Може ли да се каже така? (Да.) Тогава нека първо разговаряме за Божията святост от тази гледна точка. Може да се каже, че същината на Сатана е нечестива и затова действията на Сатана по отношение на хората са насочени към непрестанното им покваряване. Сатана е нечестив, така че хората, които е покварил, със сигурност са нечестиви. Дали някой би казал: „Сатана е нечестив, но може би някой, когото е покварил, е свят“? Това би било шега, нали? Възможно ли е такова нещо? (Не.) Сатана е нечестив, а нечестивостта в него има както същинска, така и практическа страна. Това не са просто празни приказки. Ние не се опитваме да очерним Сатана, а само разговаряме за действителността и реалността. Общението за реалността на тази тема може да нарани някои хора или определена част от хората, но няма зла умисъл; днес може да чуете това и да се почувствате малко неудобно, но някой ден, в близко бъдеще, когато сте способни да го осъзнаете, ще се презрете и ще почувствате, че това, за което говоря днес, е много полезно и много ценно за вас. Същината на Сатана е нечестива, затова можем ли да кажем, че последствията от действията на Сатана неизбежно са нечестиви или най-малкото са обвързани с неговата нечестивост? (Да.) И така, как Сатана покварява човека? Кои конкретни аспекти от нечестивостта, която Сатана върши по света и сред хората, са видими и осезаеми за хората? Замисляли ли сте се някога за това? Възможно е да не сте го обмисляли много, затова нека да спомена няколко основни точки. Всеки знае за теорията за еволюцията, която предлага Сатана, нали? Това е област на знанието, изучавана от хората, нали? (Да.) Така че Сатана първо използва знанието, за да поквари хората, и използва своите сатанински методи, за да им предаде знание. След това използва науката, за да поквари хората, като събужда интереса им към знанието, науката, мистериозните въпроси или към въпроси, които хората желаят да изследват. Следващите неща, които Сатана използва, за да поквари хората, са традиционната култура и суеверията, а след тях — социалните тенденции. Това са все неща, с които хората се сблъскват в ежедневието си, и всички те съществуват в непосредствена близост до тях; всички те са свързани с нещата, които хората виждат, чуват, докосват и преживяват. Тоест всеки човек живее заобиколен от тези неща и не може да избяга или да се освободи от тях, дори и да иска. Човечеството е безпомощно пред тези неща и всичко, което може да направи, е да бъде повлияно, заразено, контролирано и обвързано от тях; човек е безсилен да се освободи от тях.

а. Как Сатана използва знанието, за да поквари човека

Първо, ще говорим за знанието. Дали знанието е нещо, което всеки смята за положително? Най-малкото хората влагат по-скоро положителен смисъл в думата „знание“, отколкото отрицателен. Тогава защо споменаваме тук, че Сатана използва знанието, за да поквари човека? Теорията за еволюцията не е ли аспект на знанието? Научните закони на Нютон не са ли част от знанието? Гравитационното притегляне на Земята също е част от знанието, нали? (Да.) Тогава защо знанието е изброено сред нещата, които Сатана използва, за да поквари човечеството? Какво е вашето мнение по този въпрос? Дали в знанието има поне частица истина? (Не.) Тогава каква е същината на знанието? На каква основа се усвоява цялото знание, което човек придобива? Основава ли се на теорията за еволюцията? Нима знанието, което човек е придобил чрез изследване и обобщаване, не се основава на атеизма? Дали нещо от това знание е свързано с Бог? Свързано ли е то с почитането на Бог? Свързано ли е с истината? (Не.) И така, как Сатана използва знанието, за да поквари човека? Току-що казах, че нито едно от тези знания не е свързано с почитането на Бог или с истината. Някои хора разсъждават по следния начин: „Знанието може да няма нищо общо с истината, но въпреки това то не покварява хората“. Какво е вашето мнение по този въпрос? Знанието научило ли те е, че щастието на човек трябва да се създаде със собствените му ръце? Знанието научило ли те е, че съдбата на човека е в собствените му ръце? (Да.) Що за приказки са това? (Това е дяволско говорене.) Съвършено вярно! Това е дяволско говорене! Знанието е сложна тема за обсъждане. Можете просто да заявите, че дадена област на знанието не е нищо повече от знание. Това е област на знанието, която се изучава въз основа на липсата на почит към Бог и на липсата на разбиране, че Бог е създал всички неща. Когато хората изучават този вид познание, те не виждат, че Бог има върховенство над всички неща; те не виждат, че Бог ръководи и управлява всички неща. Вместо това единственото, което правят, е безкрайно да проучват и изследват тази област на знанието и да търсят отговори въз основа на знанието. Не е ли вярно обаче, че ако хората не вярват в Бог, а само провеждат изследвания, те никога няма да намерят истинските отговори? Знанието може да ти даде единствено препитание, работа и доходи, за да не гладуваш, но то никога няма да те накара да почиташ Бог и няма да те държи далеч от злото. Колкото повече изучават знанието хората, толкова повече ще желаят да въстанат срещу Бог, да подчинят Бог на своите проучвания, да Го изпитват и да Му се противопоставят. И така, сега на какво виждаме, че учи хората знанието? Всичко това е философията на Сатана. Нима философиите и правилата за оцеляване, разпространявани от Сатана сред покварените хора, имат някаква връзка с истината? Те нямат нищо общо с истината и всъщност са обратното на истината. Хората често казват: „Животът е движение“ и „Човекът е желязо, оризът е стомана, човек се чувства прегладнял, ако пропусне хранене“ — какви са тези приказки? Те са заблуди и когато ги чуете, изпитвате възмущение. В така нареченото знание на човека Сатана е вложил голяма част от философията си за светските отношения и мисленето си. И докато Сатана прави това, той оставя човека да възприема неговото мислене, философия и възгледи, за да може човекът да отрече съществуването на Бог, да отрече Божието господство над всички неща и над човешката съдба. Така с напредването на обучението и придобиването на повече знания човек чувства, че съществуването на Бог става неясно, и дори може вече да не чувства, че Бог съществува. Тъй като Сатана е внушил на човека определени мисли, възгледи и представи, щом веднъж е вкарал тази отрова в човека, нима човекът не е подведен и покварен от Сатана? И така, с какво бихте казали, че живеят днешните хора? Нима те не живеят със знанията и мислите, внушени от Сатана? А нещата, които се крият в тези знания и мисли, не представляват ли философията и отровата на Сатана? Човекът живее с философията и отровата на Сатана. А какво стои в основата на покварата на човека от страна на Сатана? Сатана иска да накара човека да се отрече от Бог, да се съпротивлява срещу Него и да Му се противопоставя, както прави Сатана. Това е целта, както и средството, чрез което Сатана покварява човека.

Ще започнем, като разгледаме най-повърхностния аспект на знанието. Могат ли граматиката и думите в езиците да покварят хората? Могат ли думите да покварят хората? Думите не покваряват хората; те са инструмент, който хората използват, за да говорят, а също така те са и инструментът, с който хората общуват с Бог, да не говорим, че в момента езикът и думите са начинът, по който Бог общува с хората. Те са инструменти и са необходимост. Едно плюс едно е равно на две, а две, умножено по две, е равно на четири — нима това не е знание? Но може ли това да те поквари? Това е общоизвестно — то е установен модел — и затова не може да поквари хората. И така, кои знания покваряват хората? Покваряващото знание е знание, което е примесено с възгледите и мислите на Сатана. Сатана се стреми да внуши тези възгледи и мисли на хората посредством знанието. Например в дадена статия няма нищо лошо в написаните думи сами по себе си. Проблемът се крие в гледната точка и намерението на автора, когато е писал статията, както и в съдържанието на неговите мисли. Това са неща на духа, които могат да покварят хората. Например, ако гледаш телевизионно предаване, кои неща в него биха могли да променят възгледите на хората? Дали това, което изпълнителите казват, самите думи, могат да покварят хората? (Не.) Какви неща биха покварили хората? Това биха били основните мисли и съдържание на предаването, които представят възгледите на режисьора. Информацията, която се съдържа в тези възгледи, може да повлияе на сърцата и умовете на хората. Не е ли така? Сега вече знаете какво имам предвид, когато говоря за това, че Сатана използва знанието, за да покварява хората. Няма да разберете погрешно, нали? И така, следващия път, когато четеш роман или статия, ще можеш ли да прецениш дали мислите, изразени в написаното, покваряват хората или помагат на човечеството? (Да, донякъде.) Това е нещо, което трябва да се изучава и изживява с бавни темпове, а не е нещо, което лесно и веднага се разбира. Например, когато проучваш или изучаваш дадена област на знанието, някои положителни аспекти на това знание могат да ти помогнат да разбереш някои общи познания в тази област, като същевременно ти дадат възможност да разбереш какво трябва да избягват хората. Да вземем например „електричеството“ — това е област на знанието, нали? Нима нямаше да си невеж, ако не знаеше, че електричеството може да порази и да нарани хората? След като разбереш тази област на знанието обаче, няма да си невнимателен, когато докосваш предмети с електрически ток, и ще знаеш как да използваш електричеството. И двете неща са положителни. Сега разбирате ли какво обсъждахме по отношение на това как знанието покварява хората? В света се изучават много видове знания и вие трябва да отделите време и сами да ги разграничите едно от друго.

б. Как Сатана използва науката, за да поквари човека

Какво е науката? Почти всеки човек цени високо науката и я смята за задълбочена, нали? Нима, когато се спомене науката, човек не си мисли, че „това е нещо, което обикновените хора не могат да разберат, това е тема, с която могат да се занимават само учени или научни експерти и няма нищо общо с нас, обикновените хора“? Има ли науката общо с обикновените хора? (Да.) Как Сатана покварява хората чрез науката? Тук ще обсъдим единствено онова, с което хората често се сблъскват в живота си, и ще оставим всичко останало настрана. Има една такава дума — „гени“. Чували ли сте я? Всички познавате този термин. Не са ли гените открити от науката? Какво точно означават гените за хората? Не карат ли те човек да смята тялото за нещо загадъчно? Когато хората се запознаят с тази тема, няма ли да има някои — особено сред любопитните — които биха искали да научат повече и по-подробно за тях? Такива любопитни хора ще концентрират енергията си върху тази тема и ще започнат в свободното си време да търсят информация в книги и в интернет, за да научат повече подробности. Какво е науката? С прости думи, науката е мисли и теории за онова, което човек е любопитен да научи, за онова, което е неизвестно и което Бог не му е разкрил. Науката е мисли и теории за загадките, които човек иска да изследва. Какъв е обхватът на науката? Можем да кажем, че е много широк. Човек изследва и изучава всичко, което го интересува. Науката включва изследване на детайлите и законите на тези неща, след което се излагат правдоподобни теории, които карат всички да си мислят: „Тези учени са страхотни! Те знаят толкова много, че разбират всичко това!“. Хората изпитват огромно възхищение от учените, нали? И какви възгледи имат изследователите, които се занимават с наука? Не се ли стремят да изследват вселената, да изследват всичко загадъчно, което отговаря на техните интереси? Какъв е крайният резултат от всичко това? В някои науки учените правят изводи въз основа на хипотези, докато в други изследователите се основават на човешкия опит. Има и такива научни области, където заключенията се правят въз основа на исторически наблюдения или наблюдения на средата. Не е ли така? Какво прави науката за хората? Науката само позволява на човека да вижда обекти във физическия свят и да задоволява човешкото любопитство, но не е в състояние да му даде възможност да види онези закони, чрез които Бог властва над всичко съществуващо. Човек сякаш получава отговори от науката, но тези отговори го озадачават и носят само временно удовлетворение, което ограничава човешкото сърце само в границите на физическия свят. Човек вярва, че е получил отговори от науката, така че, когато възникне някакъв спорен въпрос, хората използват научните си възгледи, за да го докажат и да го приемат. Науката съблазнява човешкото сърце и го завладява до такава степен, че човек вече няма достатъчно разум, за да познава Бог, да се покланя на Бог и да вярва, че всичко произлиза от Бог и че човек трябва да се обърне към Него в търсене на отговори. Не е ли така? Колкото повече човек вярва в науката, толкова по-нелогичен става той, като вярва, че всичко има научно решение, че всичко може да бъде решено чрез изследване. Такива хора не търсят Бог и не вярват, че Той съществува. Когато са изправени пред някакъв проблем, много хора, които отдавна вярват в Бог, ще се обърнат към компютъра, за да търсят информация и отговори. Те вярват единствено в научното познание. Не вярват, че Божието слово е истина, не вярват, че Божиите слова могат да решат всички проблеми на човечеството, не разглеждат безбройните човешки проблеми от гледна точка на истината. С какъвто и проблем да се сблъскат, те никога не се молят на Бог, нито се опитват да намерят решение чрез търсене на истината в Божиите слова. По много въпроси те предпочитат да вярват, че знанието може да реши проблема; за тях науката има последната дума. Бог изобщо не съществува в сърцата на такива хора. Те са неверници и техните представи за вярата в Бог не се различават от тези на много видни интелектуалци и учени, които непрекъснато се опитват да изследват Бог чрез научни методи. Има много религиозни експерти, например, които са посетили планината, където се намира кивотът, и така са доказали съществуването му. Но в появата на кивота те не виждат съществуването на Бог. Те вярват само на легендите и на историята. Това е резултатът от тяхното научно изследване и изучаване на материалния свят. Чрез изследване на материалната сфера — било то микробиология, астрономия или география, никога няма да получиш резултат, който да категорично да покаже, че Бог съществува или че Той има върховенство над всичко съществуващо. Какво дава науката на човека? Нима тя не го отдалечава от Бог? Не го ли подтиква да подложи Бог на изследвания? Не го ли кара да се съмнява още повече в съществуването на Бог и Неговото върховенство и по този начин да се отрече от Него и да Го предаде? Тя води до това. Какво иска да постигне Сатана, когато покварява човека с помощта на науката? Той иска да подведе хората с помощта на научни заключения и да ги направи безчувствени, и използва двусмислени отговори, за да държи сърцата на хората във властта си, така че те да не търсят Бог или да не вярват в Неговото съществуване. Ето защо казвам, че науката е един от начините, по които Сатана покварява хората.

в. Как Сатана използва традиционната култура, за да поквари човека

Дали има или няма много неща, които се смятат за част от традиционната култура? (Има.) Какво означава тази „традиционна култура“? Някои хора казват, че се предава от предците — това е един от аспектите. От самото начало начинът на живот, обичаите, поговорките и правилата се предават в семействата, сред етническите групи и дори сред целия човешки род и се запечатват в съзнанието на хората. Хората ги смятат за неизменна част от живота си и ги възприемат като правила — спазват ги, сякаш са самият живот. Всъщност те никога не искат да променят или да се откажат от тези неща, защото те са им предадени от техните предци. Съществуват и други аспекти на традиционната култура, които са дълбоко вкоренени в хората, като например нещата, предадени от Конфуций и Менций, и нещата, преподавани на хората от китайския даоизъм и конфуцианството. Не е ли така? Какво включва традиционната култура? Включва ли празниците, които хората честват — например Пролетния фестивал, Фестивала на фенерите, Деня на почистването на гробниците, Фестивала на драконовите лодки, както и Фестивала на духовете и Фестивала на средата на есента? Някои семейства дори празнуват дните, в които възрастните хора навършват определена възраст, или когато децата навършват един месец или сто дни. И така нататък. Всички тези празници са традиционни. Нима в основата на тези празници не стои традиционната култура? Какво стои в основата на традиционната култура? Има ли нещо общо с почитането на Бог? Има ли нещо общо с това да се казва на хората да практикуват истината? Има ли някакви празници, на които хората принасят в дар на Бог, на които ходят пред Божия олтар, за да получат Неговото учение? Има ли такива празници? (Не.) Какво правят хората на всички тези празници? В днешно време те се възприемат като поводи за ядене, пиене и забавление. Какъв е източникът на традиционната култура? От кого идва традиционната култура? Тя идва от Сатана. Зад кулисите на тези традиционни празници Сатана втълпява на хората определени неща. Какви са тези неща? Да се погрижи хората да помнят предците си — дали това е едно от тях? Например в Деня на почистването на гробниците хората почистват гробовете и принасят в дар на предците си, за да не забравят своите предци. Освен това Сатана се грижи хората да не забравят да бъдат патриоти, пример за което е Фестивалът на драконовите лодки. Какво ще кажете за Фестивала на средата на есента? (Семейни събирания.) Какъв е произходът на семейните събирания? Каква е причината за тях? Тя е да общуваш и да се свързваш емоционално. Разбира се, независимо дали става дума за празнуване на лунната Нова година или на Фестивала на фенерите, има много начини да се опишат причините за тези празненства. Както и да се описват тези причини, всяка от тях е начин, по който Сатана внушава на хората своята философия и своето мислене, така че те да се отклонят от Бог и да не знаят, че Бог съществува, да принасят в дар на предците си или на Сатана, или да ядат, да пият и да се забавляват заради желанията на плътта. Когато се празнува всеки от тези празници, мислите и възгледите на Сатана се насаждат дълбоко в съзнанието на хората, без те да го знаят. Когато хората достигнат четиридесетте, петдесетте или дори по-напреднала възраст, тези мисли и възгледи на Сатана вече са дълбоко вкоренени в сърцата им. Освен това хората правят всичко възможно да предадат тези идеи, независимо дали са правилни или грешни, на следващото поколение, без да подбират и безрезервно. Не е ли така? (Така е.) Как традиционната култура и тези празници покваряват хората? Знаете ли? (Хората стават ограничени и обвързани с правилата на тези традиции, така че не им остава време и енергия да търсят Бог.) Това е един от аспектите. Например всички празнуват Лунната нова година — няма ли да си тъжен, ако не я празнуваш? Таиш ли суеверия в сърцето си? Може ли да си помислиш: „Не отпразнувах Новата година и тъй като новогодишният ден беше лош, дали и цялата останала година няма да е лоша“? Няма ли да се чувстваш неспокоен и малко уплашен? Има дори хора, които от години не са принасяли в дар на предците си и изведнъж сънуват сън, в който починал човек им иска пари. Какво ще почувстват? „Колко е тъжно, че този човек, когото вече го няма, се нуждае от пари, които да харчи! Ще изгоря няколко банкноти за него. Просто няма да е редно, ако не го направя. Това може да причини неприятности на нас, живите хора — кой може да каже кога ще ни сполети нещастие?“ В сърцата им винаги ще има малък облак от страх и тревога. Кой им внушава тази тревога? Сатана е нейният източник. Нима това не е един от начините, по които Сатана покварява човека? Той използва различни средства и поводи, за да те контролира, да те заплашва и да те обвързва, така че да се почувстваш замаян и да му се подчиниш; ето как Сатана покварява човека. Често, когато хората са слаби или не са напълно наясно със ситуацията, те могат неволно да направят нещо глупаво, тоест неволно да попаднат в хватката на Сатана и да действат несъзнателно, да вършат неща, без да осъзнават какво правят. Това е начинът, по който Сатана покварява човека. Дори вече има доста хора, които не желаят да се разделят с дълбоко вкоренената традиционна култура, които просто не могат да се откажат от нея. Особено когато са слаби и негативни, те искат да празнуват такива празници и искат да се срещнат със Сатана и да го удовлетворят отново, за да се утешат сърцата им. Какво стои зад традиционната култура? Дали черната ръка на Сатана не дърпа конците зад кулисите? Дали нечестивата природа на Сатана манипулира и контролира? Дали Сатана владее всичко това? (Така е.) Когато хората живеят в традиционна култура и празнуват такива традиционни празници, можем ли да кажем, че това е среда, в която те са заблудени и покварени от Сатана, и нещо повече — че са щастливи, че са заблудени и покварени от Сатана? (Да.) Това е нещо, което всички признавате, нещо, за което знаете.

г. Как Сатана използва суеверието, за да поквари човека

Запознати сте с понятието „суеверие“, нали? Съществуват известни връзки между суеверието и традиционната култура, но днес няма да говорим за тях. По-скоро ще обсъдя най-често срещаните форми на суеверие: гадаенето, предсказването на бъдещето, каденето на тамян и почитането на Буда. Някои хора се занимават с гадаене, други се кланят на Буда и кадят тамян, а трети ходят да им предсказват бъдещето или да им гледат на ръка, за да им предскажат съдбата. На колко от вас са предсказвали съдбата или са им гледали на ръка? Това е нещо, от което се интересуват повечето хора, нали? (Да.) Защо? Каква полза имат хората от гадаенето и предсказанията? Какво удовлетворение получават от това? (От любопитство.) Дали е просто любопитство? Според мен не е задължително. Каква е целта на гадаенето и предсказанията? Защо се правят? Нима не е, за да видиш бъдещето? На някои хора им гледат, за да предскажат бъдещето им, други го правят, за да разберат дали ще имат късмет. Някои хора го правят, за да видят какъв ще бъде бракът им, а други — за да разберат какъв късмет ще им донесе предстоящата година. Някои хора ходят да им гледат, за да разберат перспективите си и тези на синовете или дъщерите си, а някои предприемачи го правят, за да разберат колко пари ще спечелят, като търсят напътствия от гадателя за това какви действия трябва да предприемат. И така, дали това се прави само за да се задоволи любопитството? Когато хората ходят при гадатели или правят подобни неща, то е за тяхна бъдеща лична изгода; те вярват, че всичко това е тясно свързано със собствената им съдба. Има ли някаква полза от това? (Не.) Защо няма полза? Не е ли добре да придобием известно знание чрез тези неща? Тези практики може да ви помогнат да разберете кога може да ви сполети неприятност, а ако научите за тези неприятности, преди да са се случили, не бихте ли могли да ги избегнете? Ако ти предскажат съдбата, това може да ти покаже как да намериш правилния изход от лабиринта, за да се радваш на късмет през предстоящата година и да забогатееш значително чрез бизнеса си. И така, полезно ли е или не? Дали е полезно или не, няма връзка с нас и днешното ни общение няма да включва тази тема. Как Сатана използва суеверието, за да поквари човека? Всички хора искат да узнаят съдбата си, затова Сатана се възползва от любопитството им, за да ги подмами. Хората се занимават с гадаене, предсказване и гледане, за да научат какво ще им се случи в бъдеще и какъв път им предстои. В края на краищата обаче в чии ръце са съдбата и перспективите, за които хората са толкова загрижени? (В Божиите ръце.) Всички тези неща са в Божиите ръце. Като използва тези методи, какво иска Сатана да знаят хората? Сатана иска да използва предсказването и гадаенето, за да внуши на хората, че познава бъдещите им съдби и че не само ги знае, но и ги контролира. Сатана иска да се възползва от тази възможност и да използва тези методи, за да контролира хората, така че те да му вярват сляпо и да се подчиняват на всяка негова дума. Например когато ти гледат, ако гадателят затвори очи и ти каже всичко, което ти се е случило през последните няколко десетилетия, с пълна яснота, как ще се почувстваш вътрешно? Веднага ще си помислиш: „Той е толкова точен! Никога досега не съм разказвал миналото си на никого, откъде знае за него? Наистина се възхищавам на този гадател!“. Нима не е твърде лесно за Сатана да знае за миналото ти? Бог те е довел до мястото, на което си днес, и през цялото време Сатана е покварявал хората и те е следил. Изминалите десетилетия от твоя живот не са нищо за Сатана и за него не е трудно да разбере тези неща. Когато научиш, че всичко, което Сатана казва, е точно, не му ли отдаваш сърцето си? Не зависиш ли от него, за да поемеш контрола върху бъдещето и съдбата си? За миг сърцето ти ще почувства някакво уважение или почит към него, а душите на някои хора вече може да са отвлечени от него в този момент. И веднага ще попиташ гадателя: „Какво да правя по-нататък? Какво трябва да избягвам през следващата година? Какви неща не трябва да правя?“. И тогава той ще каже: „Не трябва да ходиш там, не трябва да правиш това, не носи дрехи с определен цвят, трябва да ходиш по-рядко на определени места, да правиш определени неща повече…“. Няма ли веднага да вземеш присърце всичко, което ти казва? Ще запомниш Неговите слова по-бързо от Божиите слова. Защо ще ги запомниш така бързо? Защото би искал да разчиташ на Сатана за късмета си. Не е ли това моментът, в който той завладява сърцето ти? Когато предсказанията му се сбъдват едно след друго, нима не би искал да се върнеш при него, за да разбереш какъв късмет ще ти донесе следващата година? (Да.) Би правил всичко, което Сатана ти каже да правиш, и би избягвал нещата, които той ти казва да избягваш. Така не се ли подчиняваш на всичко, което той казва? Много бързо ще попаднеш в неговата прегръдка, ще бъдеш подведен и ще се окажеш под негов контрол. Това се случва, защото вярваш, че това, което казва, е истина, и защото вярваш, че той знае миналия ти живот, сегашния ти живот и какво ще ти донесе бъдещето. Това е методът, който Сатана използва, за да контролира хората. Но кой в действителност има истински контрол? Самият Бог има контрол, а не Сатана. В този случай Сатана просто използва хитрите си похвати, за да заблуди невежите хора, да подведе хората, които виждат само материалния свят, да му повярват и да му се доверят. Тогава те попадат в ръцете на Сатана и се подчиняват на всяка негова дума. Но дали Сатана някога разхлабва хватката си, когато хората поискат да вярват в Бог и да го следват? Сатана не го прави. В тази ситуация наистина ли хората попадат в хватката на Сатана? (Да.) Можем ли да кажем, че поведението на Сатана в това отношение е безсрамно? (Да.) Защо бихме казали това? Защото това е измамна и лъжлива тактика. Сатана е безсрамен и подвежда хората, че контролира всичко, свързано с тях, и че управлява самата им съдба. Това кара невежите хора да му се подчиняват напълно. Те се заблуждават само с няколко думи. В умопомрачението си хората се прекланят пред него. И така, какви методи използва Сатана, какво казва, за да те накара да повярваш в него? Например може да не си казал на Сатана колко души има в семейството ти, но въпреки това той ще може да ти каже колко души има и на каква възраст са родителите и децата ти. Въпреки че преди това може да си имал подозрения и съмнения относно Сатана, след като го чуеш да казва тези неща, няма ли да почувстваш, че вдъхва малко повече доверие? След това Сатана може да каже колко трудна е била работата ти напоследък, че не получаваш от началниците си признанието, което заслужаваш, че те винаги работят срещу теб и т.н. След като чуеш това, ще си помислиш: „Точно така! Нещата в работата не вървят гладко“. Така че доверието ти към Сатана ще нарасне малко. След това ще каже нещо друго, за да те подведе и да те накара да му повярваш още повече. Малко по малко ще откриеш, че повече не си в състояние да се съпротивляваш или да продължаваш да се съмняваш в него. Сатана използва само няколко обикновени трика, дори дребни и незначителни трикове, и така те подвежда. Когато си подведен, няма да си способен да се ориентираш, няма да знаеш какво да правиш и ще започнеш да изпълняваш това, което казва Сатана. Това е „гениалният“ метод, който Сатана използва, за да поквари човека, и който те кара неволно да попаднеш в капана му и да бъдеш съблазнен от него. Сатана ти казва няколко неща, които хората си въобразяват, че са добри, а след това ти казва какво да правиш и какво да избягваш. Така неволно се хващаш на измамата. Веднъж щом се поддадеш на това, нещата ще станат мъчителни за теб; постоянно ще мислиш за това, което Сатана е казал, и какво ти е казал да направиш, и ще бъдеш обладан от него, без да го осъзнаваш. Защо е така? Причината е, че човечеството не познава истината и не е способно да устои и да се съпротивлява на съблазните и изкушенията на Сатана. Изправено пред нечестивостта на Сатана и пред измамата, коварството и злобата му, човечеството е толкова невежо, незряло и слабо, нали? Нима това не е един от начините, по които Сатана покварява човека? (Така е.) Човекът несъзнателно се поддава на измамата и заблудата малко по малко чрез различните методи на Сатана, защото не е способен да различава положителното от негативното. Хората нямат този духовен ръст и способността да победят Сатана.

д. Как Сатана покварява човек чрез социалните тенденции

Кога се появиха социалните тенденции? Дали те са ново явление? Можем да кажем, че социалните тенденции се появиха, след като Сатана започна да покварява хората. Какво включват социалните тенденции? (Стилове в облеклото и козметиката.) Това са неща, с които хората често се срещат. Начинът на обличане, модата и модните тенденции представляват само една малка част. Има ли нещо друго? Това включва ли и афоризмите, които хората често използват? А начинът на живот, към който се стремят, не се ли брои? Ще включим ли тук и музикалните звезди, известните личности, списанията, популярните романи? (Да.) От ваша гледна точка кой аспект от социалните тенденции е способен да поквари човек? Коя от тези тенденции е най-съблазнителна за вас? Някои казват: „Всички сме достигнали определена възраст, вече сме на петдесет, шестдесет, седемдесет или осемдесет години и не се вписваме в тези тенденции, така че те не ни интересуват“. Така ли е? Други ще кажат: „Ние не следим знаменитостите, това е работа за млади хора около двадесетте. Освен това не носим модни дрехи, това е за хората, които се грижат за имиджа си“. И така, кое от тези неща е способно да ви поквари? (Афоризмите.) Могат ли тези афоризми да покварят хората? Ще дам един пример и сами ще видите дали те покваряват хората, или не: „Парите управляват света“. Не е ли това тенденция? Не е ли това по-лошо от споменатите тенденции в модата и в гастрономията? „Парите управляват света“ е сатанинска философия. И тя преобладава сред цялото човечество, във всяко човешко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това покваряване на човека от Сатана? Може би хората не разбират този афоризъм в еднаква степен, но всеки човек го тълкува и разбира в различна степен въз основа на това, което се случва около него, и на личния му опит. Не е ли така? Независимо колко ви е познат този афоризъм, какъв може да бъде негативният му ефект върху сърцето на човек? Нещо се разкрива чрез характерите на хората в нашия свят, включително на всеки един от вас. Какво е то? Култът към парите. Трудно ли е да го премахнете от човешкото сърце? Много е трудно! Очевидно човекът е много дълбоко покварен от Сатана! Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко за пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека? Това не е ли злонамерена уловка? Докато преминаваш от отричането на този популярен афоризъм към окончателното му приемане като истина, сърцето ти напълно попада във владението на Сатана и така, без да се усетиш, започваш да живееш според тези думи. До каква степен ти е повлиял този афоризъм? Възможно е да познаваш истинския път, може и да знаеш истината, но не е по силите ти да се стремиш към нея. Може да си наясно, че Божиите слова са истината, но не искаш да платиш цената или да страдаш, за да постигнеш истината. Вместо това предпочиташ да жертваш собственото си бъдеще и съдба, за да се съпротивляваш на Бог до самия край. Каквото и да каже Бог, каквото и да направи Бог, независимо дали осъзнаваш дълбочината и величието на Божията любов към теб, ти упорито държиш на своето и плащаш цената за този афоризъм. Което означава, че той вече е подвел мислите ти и е придобил власт над тях, вече контролира поведението ти и си по-склонен да му позволиш да определя съдбата ти, отколкото да се откажеш от стремежа си към богатство. Нима това, че хората могат да постъпват така, че могат да бъдат контролирани и манипулирани от думите на Сатана, не означава, че той ги е подвел и покварил? Нима сатанинската философия и нагласа и сатанинският нрав не са се вкоренили в сърцето ти? Не е ли постигнал Сатана целта си да те подведе, щом сляпо се стремиш към богатство и отказваш да следваш истината? Точно така е. Можеш ли да се усетиш, когато Сатана те подвежда и покварява? Не. Щом не виждаш стоящия точно пред теб Сатана и не усещаш подмолните му действия, ще можеш ли да видиш сатанинската порочност? Би ли могъл да знаеш как Сатана покварява човечеството? Той покварява човека по всяко време и навсякъде. Сатана лишава човек от възможността да се защити от тази поквара и го прави безпомощен пред нея. Сатана те принуждава да приемеш неговите мисли, неговите възгледи и всичките порочни неща, които произтичат от това в ситуации, когато си неосъзнат и нямаш представа какво се случва с теб. Хората приемат всичко това без изключение. Ценят го високо и го пазят като съкровище, позволяват му да ги манипулира и да си играе с тях. Ето така живеят хората във властта на Сатана, подчиняват му се несъзнателно и покварата им се задълбочава все повече и повече.

Сатана използва тези няколко метода, за да поквари хората. Човекът има познания и разбира някои научни принципи, живее под влиянието на традиционната култура и всеки човек е наследник и разпространител на традиционната култура. Човекът е длъжен да продължи традиционната култура, дадена му от Сатана, и също така се съобразява със социалните тенденции, които Сатана предоставя на хората. Човекът е неотделим от Сатана, като се съобразява с всичко, което Сатана прави по всяко време, като приема неговата нечестивост, измамност, злоба и арогантност. След като човекът е придобил този нрав на Сатана, дали животът му е бил щастлив или тъжен сред това покварено човечество? (Тъжен.) Защо казвате това? (Тъй като човекът е обвързан и контролиран от тези порочни неща, той живее в грях и е погълнат от тежка борба.) Някои хора носят очила и изглеждат много интелигентни; те могат да говорят много почтено, красноречиво и разумно, и тъй като са преминали през много неща, може да са много опитни и изтънчени. Те могат да говорят подробно по големи и малки въпроси; може също така да са способни да преценяват автентичността и разумността на нещата. Някой може да се вгледа в поведението и външния вид на тези хора, както и в техния характер, човешка природа, държане и т.н., и да не намери никакъв недостатък в тях. Такива хора са особено способни да се адаптират към актуалните социални тенденции. Макар че понякога са по-възрастни, тези хора никога не изостават от тенденциите на времето и никога не са твърде стари, за да се учат. На пръв поглед никой не може да намери недостатъци в такива хора, но дълбоко в самата си същина те са напълно покварени от Сатана до крайност. Макар и да не може да се открие никакъв външен недостатък в тези хора, макар и на пръв поглед да са любезни, изтънчени, да притежават знания и определен морал, да са почтени и да не отстъпват по знания на младежите, все пак по отношение на своята природа същност тези хора са пълно и живо копие на Сатана; те са точно като Сатана. Това е „плодът“ на покваряването на човека от Сатана. Това, което казах, може да е болезнено за вас, но всичко е вярно. Знанията, които човек изучава, науките, които разбира, и средствата, които подбира, за да се впише в социалните тенденции, без изключение са инструменти на Сатана за покваряване на човека. Това е напълно вярно. Следователно човекът живее с нрав, който е напълно покварен от Сатана, и няма как да знае какво е Божия святост или каква е Божията същина. Това е така, защото на пръв поглед не може да се открие недостатък в начините, по които Сатана покварява човека; по поведението на някого не може да се разбере, че нещо не е наред. Всички работят нормално и водят нормален живот; четат книги и вестници нормално, учат и говорят нормално. Някои хора са усвоили няколко етични норми и умеят да разговарят, проявяват разбиране и дружелюбност, помагат и проявяват милосърдие, не се карат за дребни неща и не се възползват от хората. Въпреки това поквареният им сатанински нрав е вкоренен дълбоко в тях и тази същина не може да бъде променена, ако се разчита на външни усилия. Поради тази същина човек не е способен да опознае Божията святост и въпреки че същината на Божията святост е разкрита пред човека, той не я приема сериозно. Това е така, защото чрез различни средства Сатана вече е завладял изцяло човешките чувства, идеи, възгледи и мисли. Това завладяване и поквара не са нито временни, нито случайни, а присъстват навсякъде и по всяко време. Така много хора, които са вярвали в Бог в продължение на три или четири години, или дори пет или шест години, все още приемат като ценни тези нечестиви мисли, възгледи, логика и философия, които Сатана им е внушил, и не могат да се откажат от тях. Тъй като човекът е приел нечестивите, арогантни и злонамерени неща, които идват от природата на Сатана, неизбежно в междуличностните отношения на хората често възникват конфликти, спорове и несъвместимост, които са резултат от арогантната природа на Сатана. Ако Сатана беше дал на човечеството положителни неща — например ако конфуцианството и даоизмът на традиционната култура, които човекът е приел, бяха добри неща — подобен тип хора би трябвало да могат да се разбират помежду си, след като са ги приели. Тогава защо има такова голямо разделение между хората, които са приели едни и същи неща? Защо е така? Това е така, защото тези неща идват от Сатана, а той създава разделение между хората. Нещата от Сатана, независимо колко достойни или велики изглеждат на пръв поглед, носят на човека и изваждат наяве в живота му само надменност и нищо повече от измамна нечестива природа. Не е ли така? Някой, който умее да се прикрива, притежава богати познания или добро възпитание, все пак трудно би прикрил покварения си сатанински нрав. Тоест независимо по колко начина се прикрива този човек, независимо дали го смяташ за светец, дали го смяташ за съвършен, дали го смяташ за ангел, независимо колко чист е според теб, какъв е истинският му живот зад кулисите? Каква същина би видял при разкриването на неговия нрав? Без съмнение ще видиш нечестивата природа на Сатана. Допустимо ли е да се каже това? (Да.) Да предположим например, че познаваш близък човек, когото си смятал за добър, може би човек, когото си обожавал. Какво мислиш за него от гледна точка на настоящия си духовен ръст? Първо преценяваш дали този тип хора имат човешка природа, дали са честни, дали изпитват истинска любов към хората, дали думите и действията им са от полза и помагат на другите. (Не го правят.) Каква е така наречената доброта, любов или благост, която тези хора проявяват? Всичко е фалшиво, всичко е фасада. Зад тази фасада се таи скрита нечестива цел: да се направи така, че този човек да бъде обожаван и издиган в култ. Виждате ли това ясно? (Да.)

Какво носят на човечеството методите, които Сатана използва, за да покварява хората? Внасят ли нещо положително? Първо, могат ли хората да правят разлика между добро и зло? Би ли казал, че на този свят, независимо дали става дума за някоя известна или велика личност, или за някое списание или друго издание, стандартите, които те използват, за да преценят дали нещо е добро или зло, правилно или погрешно, са точни? Справедливи ли са оценките им за събитията и хората? Съдържат ли те истина? Дали този свят, това човечество, оценява положителните и негативните неща въз основа на стандарта на истината? (Не.) Защо хората нямат тази способност? Хората са изучили толкова много знания и знаят толкова много за науката, така че притежават големи способности, нали? Тогава защо са неспособни да правят разлика между положителни и негативни неща? Защо е така? (Защото хората нямат истина; науката и знанието не са истина.) Всичко, което Сатана носи на човечеството, е нечестиво, покварено и лишено от истина, живот и път. Можеш ли да кажеш, предвид нечестивостта и покварата, които Сатана носи на човека, че Сатана има любов? Можете ли да кажете, че човекът има любов? Някои хора биха казали: „Грешиш; по света има много хора, които помагат на бедните или бездомните. Те не са ли добри хора? Има и благотворителни организации, които вършат добра работа; нима работата, която вършат, не е добра?“. Какво бихте отговорили на това? Сатана използва много различни методи и теории, за да поквари човека. Това покваряване на човека неясно понятие ли е? Не, не е неясно. Сатана върши и някои практични неща, а също така прокарва гледни точки или теории в този свят и в обществото. Във всяка династия и във всяка епоха той популяризира дадена теория и втълпява мисли в съзнанието на хората. Тези мисли и теории постепенно се вкореняват в сърцата на хората, а след това те започват да живеят според тях. Щом започнат да живеят според тези неща, не се ли превръщат несъзнателно в Сатана? Не се ли сливат тогава хората със Сатана? Когато хората са се слели със Сатана, какво е тяхното отношение към Бог в крайна сметка? Не е ли същото отношение като това, което Сатана има към Бог? Никой не се осмелява да признае това, нали? Колко ужасяващо! Защо казвам, че природата на Сатана е нечестива? Не го казвам безпричинно; по-скоро природата на Сатана се определя и анализира въз основа на това, което е направил, и на нещата, които е разкрил. Ако просто кажа, че Сатана е нечестив, какво ще си помислите? Вие бихте си помислили: „Очевидно е, че Сатана е нечестив“. Затова те питам: „Кои аспекти на Сатана са нечестиви?“. Ако кажеш: „Съпротивата на Сатана срещу Бог е нечестива“, пак няма да се изразиш ясно. Сега, след като говорих за подробностите по този начин, имате ли разбиране за конкретното съдържание на същината на нечестивостта на Сатана? (Да.) Ако сте способни да видите ясно нечестивата природа на Сатана, тогава ще видите и собственото си положение. Има ли връзка между тези две неща? Полезно ли е това за вас или не? (Полезно е.) Когато говоря за същината на Божията святост, необходимо ли е да говоря за нечестивата същност на Сатана? Какво е мнението ви за това? (Да, необходимо е.) Защо? (Нечестивостта на Сатана подчертава Божията святост.) Дали е така? Това е отчасти вярно, в смисъл, че без нечестивостта на Сатана хората не биха знаели, че Бог е свят; това е правилно да се каже. Ако обаче кажеш, че Божията святост съществува само заради противоположността ѝ с нечестивостта на Сатана, това правилно ли е? Този диалектически начин на мислене е погрешен. Божията святост е изконната същина на Бог; дори когато Бог я разкрива чрез Своите дела, това пак е естествен израз на Божията същина и тя все още е изконна за Бог; тя винаги е съществувала и е присъща и вродена на Самия Бог, макар че човек не може да я види. Това е така, защото човек живее с покварения нрав на Сатана и под неговото влияние и не знае нищо за светостта, а още по-малко за конкретното съдържание на Божията святост. И така, от съществено значение ли е първо да разговаряме за нечестивата същност на Сатана? (Да, така е.) Някои хора могат да изкажат съмнение: „Ти говориш за Самия Бог, защо тогава винаги говориш за това как Сатана покварява хората и как природата на Сатана е нечестива?“. Сега вече сте разпръснали тези съмнения, нали? Едва когато хората имат разбиране за нечестивостта на Сатана и когато имат точно определение за него, когато хората могат ясно да видят конкретното съдържание и проявление на нечестивостта, източника и същината на нечестивостта, едва тогава, чрез обсъждане на Божията святост, хората могат ясно да осъзнаят или да разпознаят какво е Божията святост, какво е святост. Ако не обсъждам нечестивостта на Сатана, някои хора погрешно ще повярват, че някои неща, които хората правят в обществото и сред останалите, или някои неща, които съществуват на този свят, могат да имат някаква връзка със светостта. Нима това не е погрешна гледна точка? (Да, така е.)

Сега, след като разговарях за същината на Сатана така, какво разбиране за Божията святост придобихте чрез преживяванията си през последните няколко години, от четенето на Божието слово и от изживяването на Неговото дело? Кажете Ми. Не е необходимо да използваш думи, които са приятни за ухото, а просто да говориш от собствения си опит. Дали Божията святост се състои единствено от Неговата любов? Дали само Божията любов е това, което описваме като святост? Това би било твърде едностранчиво, нали? Освен Божията любов, има ли други аспекти на Божията същина? Виждали ли сте ги? (Да. Бог ненавижда фестивалите и празниците, обичаите и суеверията; това също е Божията святост.) Бог е свят, затова Той ненавижда разни неща, това ли имаш предвид? Като стана дума за това, какво точно представлява Божията святост? Нима Божията святост няма съществено съдържание, а само ненавист? Мислите ли си: „Тъй като Бог ненавижда тези нечестиви неща, следователно може да се каже, че Бог е свят“? Това не е ли предположение? Не е ли форма на генерализиране и преценка? Коя е най-голямата грешка, която непременно трябва да се избягва, когато става дума за разбирането на Божията същина? (Това да изоставяме реалността и вместо нея да говорим за доктрини.) Това е много голяма грешка. Има ли нещо друго? (Предполагане и въобразяване.) Това също са много сериозни грешки. Защо предположенията и въображението не са полезни? Дали в действителност можеш да видиш нещата, за които предполагаш и които си представяш? Те ли са истинската същина на Бог? (Не.) Какво още трябва да се избягва? Грешка ли е просто да изредим поредица от приятни думи, за да опишем Божията същина? (Да.) Нима това не е помпозно и безсмислено? Преценките и предположенията са безсмислени, както и подбирането на приятни думи. Празните възхвали също са безсмислени, нали? Нима на Бог му харесва да слуша как хората говорят подобни безсмислици? (Не, не му харесва.) Той се чувства неудобно, когато ги чува! Когато Бог води и спасява група хора, след като те са чули словата Му, те въпреки всичко никога не разбират какво има предвид Той. Някой може да попита: „Добър ли е Бог?“, а те ще отговорят: „Да!“. „Колко добър?“. „Много добър!“. „Обича ли Бог човека?“. „Да!“. „Колко? Можеш ли да го опишеш?“. „Толкова много! Божията любов е по-дълбока от морето и по-висока от небето!“. Нима тези думи не са безсмислица? И нима тази безсмислица не е подобна на това, което току-що казахте: „Бог ненавижда покварения нрав на Сатана и затова Бог е свят“? (Така е.) Това, което току-що казахте, не е ли безсмислица? И откъде идва по-голямата част от безсмислиците, които се говорят? Безсмислените неща, които се говорят, идват най-вече от липсата на отговорност и боязън от Бог. Можем ли да кажем това? Въпреки че не разбираше нищо, ти говореше глупости. Нима това не е безотговорно? Нима това не е неуважение към Бог? Научил си някои знания, разбрал си някои разсъждения и логика, използвал си тези неща и освен това си ги използвал като начин да разбереш Бог. Смяташ ли, че Бог се чувства огорчен, когато те чуе да говориш така? Как можете да се опитате да опознаете Бог, като използвате тези методи? Не звучи ли неловко да говорите така? Затова, когато става дума за познание за Бог, човек трябва да е много предпазлив, да говори само дотолкова, доколкото познава Бог. Говорете честно и практично, не украсявайте думите си с безвкусни комплименти и не използвайте ласкателства; Бог не се нуждае от тях, те идват от Сатана. Нравът на Сатана е надменен; Сатана обича да бъде ласкан и да чува хубави думи. Сатана ще бъде доволен и щастлив, ако хората рецитират всички приятни думи, които са научили, и ги използват за Сатана. Бог обаче не се нуждае от това; Бог не се нуждае от обожание или ласкателство и не изисква от хората да говорят безсмислици и сляпо да Го възхваляват. Бог ненавижда хвалебствията и ласкателствата, които не отговарят на действителността, и дори не иска да ги слуша. Затова, когато някои хора неискрено възхваляват Бог, сляпо дават обети и Му се молят, Бог изобщо не ги слуша. Трябва да поемеш отговорност за това, което казваш. Ако не знаеш нещо, просто кажи; ако знаеш нещо, изрази го по практичен начин. И така, имате ли истинско разбиране за това какво конкретно и действително включва Божията святост? (Когато проявявах непокорство, когато вършех прегрешения, получавах Божието правосъдие и наказание, а в тях виждах Божията святост. И когато се сблъсквах със среда, която не отговаряше на моите очаквания, аз се молех за тези неща и търсех Божиите намерения, и когато Бог ме просветляваше и напътстваше със Своите слова, виждах Божията святост.) Това е от твоя собствен опит. (В това, което Бог е казал по въпроса, аз видях в какво се е превърнал човекът, след като е бил покварен и увреден от Сатана. Въпреки това Бог е дал всичко, за да ни спаси, и в това виждам Божията святост.) Това е реалистичен начин на говорене; това е истинско знание. Може ли да се тълкува по различни начини това? (Виждам нечестивостта на Сатана в думите, които той изрече, за да подмами Ева да съгреши, и в изкушаването на Господ Исус. От думите, с които Бог казва на Адам и Ева какво могат и какво не могат да ядат, виждам, че Бог говори прямо, чисто и достоверно; в това виждам Божията святост.) След като чухте горните изказвания, чии думи най-много ви вдъхновяват да кажете „амин“? Чие изказване беше най-близко до темата на нашето общение днес? Чии думи бяха най-реалистични? Как беше изказването на последната сестра? (Добре.) Казвате „амин“ на това, което тя каза. Кое от казаното от нея попадна точно в целта? (В думите, които сестрата току-що изрече, чух, че Божието слово е прямо и много ясно и че то изобщо не прилича на заобикалките на Сатана. В това видях Божията святост.) Това е част от нея. Правилно ли беше? (Да.) Много добре. Виждам, че сте придобили нещо през последните две общения, но трябва да продължите да работите усърдно. Причината, поради която трябва да работите усърдно, е, че разбирането на същината на Бог е много задълбочен урок; това не е нещо, което човек разбира за една нощ или което може да изрази ясно само с няколко думи.

Всеки аспект на покварения сатанински нрав на хората, знанието, философията, мислите и гледните точки на хората, както и някои лични аспекти на отделните хора, ги затрудняват значително да опознаят Божията същина; затова когато чуеш тези теми, някои от тях може да надхвърлят възможностите ви; може да не успеете да разберете някои от тях, а други може да не успеете да свържете с реалността. Независимо от това, чух как разбирате Божията святост и знам, че в сърцата си започвате да признавате това, което казах и споделих за Божията святост. Знам, че в сърцата ви започва да се заражда желанието да разберете същината на Божията святост. Но това, което Ме прави още по-щастлив, е, че някои от вас вече са способни да използват най-простите думи, за да опишат познанието си за Божията святост. Макар че това е нещо просто и съм го казвал и преди, все още повечето от вас трябва да приемат тези думи в сърцата си, а в действителност те не са направили никакво впечатление в умовете ви. Въпреки това някои от вас са запомнили тези думи. Това е много добре и е много обещаващо начало. Надявам се, че ще продължите да размишлявате и да общувате все повече и повече по темите, които смятате за задълбочени, или по темите, които надхвърлят възможностите ви. За онези въпроси, които не са по силите ви, ще се намери някой, който да ви даде повече насоки. Ако се включвате в повече разговори в областите, които са достъпни за вас сега, Светият Дух ще върши Своето дело и вие ще достигнете до по-голямо разбиране. Разбирането на същината на Бог и познаването на Божията същина е от изключителна важност за човешкото навлизане в живота. Надявам се, че не пренебрегвате това и не го възприемате като игра, защото познаването на Бог е основата на вярата на хората и ключът към истината и спасението. Ако хората вярват в Бог, но не Го познават, ако живеят само с думи и доктрини, те никога няма да могат да постигнат спасение, дори да действат и живеят в съответствие с повърхностния смисъл на истината. Тоест ако вярваш в Бог, но не Го познаваш, тогава вярата ти е напразна и не съдържа нищо от реалността. Разбирате, нали? (Да, разбираме.) Нашето общение днес ще приключи тук.

4 януари 2014 г.