Божията святост (III)

Темата на предишното ни общение беше Божията святост. Към кой аспект на Самия Бог се отнася Божията святост? Дали към Божията същина? (Да.) Кой тогава е основният аспект на Божията същина, за който беседвахме? Светостта на Бог? Божията святост е ненаподобимата Божия същина. Каква беше основната тема на беседата ни миналия път? (Как да разпознаем сатанинското зло. Тоест, как Сатана покварява човечеството чрез знание, наука, традиционна култура, суеверия и обществени тенденции.) Това бе основната тема, която обсъдихме последния път. Сатана използва общо пет неща, за да поквари човека — знание, наука, суеверие, традиционна култура и социални тенденции. А до кое от тях мислите, че прибягва най-често, за да сее поквара? И кое използва, за да поквари хората най-дълбоко? (Традиционната култура, защото сатанинските философии — да вземем за пример доктрините на Конфуций и Менций — са оставили дълбоки следи в умовете ни.) И така, някои братя и сестри мислят, че отговорът е „традиционната култура“. Има ли други мнения? (Знанието. Знанието никога няма да ни позволи да почитаме Бог. То отрича съществуването на Бог, отрича Божията власт. Иначе казано, Сатана ни подтиква да започнем да учим в ранна възраст и ни казва, че само с учение и добиване на знание ще си осигурим добро бъдеще и житейско щастие.) Сатана използва знанието, за да контролира твоето бъдеще и съдбата ти и след това те води за носа; затова мислиш, че Сатана най-дълбоко загнездва покварата си у човека по този конкретен начин. И така, повечето от вас вярват, че Сатана използва знанието, за да поквари човека най-дълбоко. Някой от вас да е на различно мнение? Какво ще кажете примерно за науката или за обществените тенденции? Дали някой би посочил тях за отговор? (Да.) Днес отново ще поговоря с вас за петте начина на Сатана да поквари човека и щом приключа, ще ви задам още някои въпроси, за да си изясним точно кое от тези неща използва Сатана, за да поквари човека най-дълбоко.

Пет начина, по които Сатана покварява човека

а. Сатана използва знанието, за да поквари човека, а го контролира чрез слава и облаги

Изброявайки петте начина, по които Сатана покварява човека, на първо място споменахме знанието. Затова нека изберем знанието за първа тема на общението ни. Сатана използва знанието за примамка. Чуйте ме добре: знанието е просто вид капан. Хората биват подмамвани усърдно да усвояват знания и да напредват ден след ден, да се въоръжават със знание и да го ползват като ключ за портата към науката; с други думи, колкото повече знание придобиваш, толкова по-добре разбираш света. Сатана нашепва на хората всичко това; казва им да питаят възвишени идеали, докато усвояват знание, подтиква ги да бъдат търсещи и амбициозни. Сатана подмолно внушава на хората много подобни послания, карайки ги подсъзнателно да вярват, че това са правилни и полезни неща. Без да усетят, хората тръгват по този път, несъзнателно тласкани от собствените си идеали и амбиции. Стъпка по стъпка те неволно усвояват чрез знанието, дадено им от Сатана, начините на мислене на великите и прочутите хора. Те научават и по нещо от делата на личности, смятани за герои. Какво от тези героични дела пропагандира сред човеците Сатана? Какво желае да внуши на хората? Че човек трябва да е патриот, националист и с борбен дух. Какво научава човекът от историческите анали или от биографиите на великите герои? Да бъде всеотдаен, готов на всичко за приятелите и събратята си. Усвоявайки подаденото от Сатана знание, човек неусетно научава множество неща, които изобщо не са позитивни. Подготвените от Сатана семена намират благодатна почва в незрелите умове на неподозиращите хора. Тези семена ги карат да вярват, че са способни да достигнат величие и слава, че трябва да бъдат патриоти и герои, да обичат семействата си, да се жертват за приятелите си и да бъдат всеотдайни към близките си. Изкусени от Сатана, хората несъзнателно поемат по пътя, който той е подготвил за тях. Крачейки по него, те биват принудени да приемат неговите правила за живот. В абсолютната си наивност те създават свои правила за живота, но това са просто правилата, които Сатана насилствено им е внушил. Докато усвояват знания, Сатана ги кара да си поставят лични цели и сами да чертаят житейския си път, да определят правилата и посоката на развитието си, а междувременно неспирно им внушава сатанинското чрез разкази, биографии и с всевъзможни други средства, за да увлече човека, докато той захапе примамката. Ето така, докато усвояват знания, едни се насочват към литературата, други към икономиката, трети към астрономията или географията. Някои се увличат по политиката, по физиката или химията, а други дори избират теологията. Това са все елементи от голямата сфера на знанието. В сърцето си всеки от вас знае каква е същността на тези неща; всеки се е сблъсквал с тях. Всеки един от вас е в състояние да говори с часове за някой от тези клонове на знанието. Тоест, ясно е, че това знание е проникнало дълбоко в умовете на хората; лесно е да се види какво място е заело то в човешките възприятия и колко дълбоко е неговото влияние. Веднъж увлечен от определен аспект на знанието, щом разтвори сърцето си за него, човек неусетно развива амбиции: един иска да стане писател, друг — литературен критик, трети пък решава да се впусне в политическа кариера, а четвърти се насочва към икономиката и се захваща с търговия. А някои мечтаят да се превърнат в герои, да постигнат слава и величие. Каквито и да са индивидуалните наклонности на хората, целта им е една — да използват този начин за добиване на знание, за да осъществят желанията си и да постигнат личен успех. На пръв поглед всичко това звучи добре — да осъществят мечтите си, да не пропилеят живота си, да са с добро професионално поприще — такива идеали и амбиции лелеят, но всъщност на какво служи всичко това? Задавали ли сте си някога този въпрос? Защо Сатана действа така? Каква цел преследва той, внушавайки на хората тези стремления? В сърцата ви не трябва да има никакво съмнение по този въпрос.

А сега да поговорим за начина, по който Сатана използва знанието, за да поквари човека. Но първо да изясним следните въпроси: Какво желае да даде на човека Сатана чрез знанието? По какъв път се стреми да увлече хората? (По пътя на съпротивата срещу Бог.) Да, точно това — да се опълчат на Бог. Виждаш, че това е последица от придобиването на знания — хората започват да се противят на Бог. А какви са злокобните подбуди на Сатана? Това не ти е ясно, нали? В процеса на усвояване на знание от човека Сатана прибягва до всякакви средства — било то чрез разкази, като им подхвърля по някоя частица познание, или като задоволява желанията и амбициите им. По какъв път надолу иска да те поведе Сатана? Хората си мислят, че в знанието няма нищо лошо, че стремежът към придобиването му е напълно естествен. То да бъде поднесено по привлекателен начин, да поощрява висши идеали и амбиции — това придава устрем на живота и е правилната житейска посока. Нима не е по-славно да изживееш дните си, достигайки личните си идеали и градейки добра кариера? Като прави това, човек не само почита предците си, но и получава възможност да остави своята следа в историята — нима това не е нещо добро? Добро е в очите на светските хора, те го приемат за правилно и положително. Дали обаче Сатана, с тъмните си козни, води хората по този път просто така? Разбира се, че не. Всъщност, колкото и възвишени да са човешките идеали, колкото и реалистични и подобаващи да са стремежите на хората, всичко, към което човекът се домогва и стреми, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са от ключово значение в живота на всеки човек и тъкмо тях Сатана желае да втълпи на човеците. Питате кои са те? Те са „слава“ и „облага“. Сатана прибягва до много коварно средство, което никак не е радикално и което отлично се вписва в човешките представи, за да накара хората неусетно да приемат натрапения им от него начин на живот и неговите правила, желаните от него цели и житейски посоки. Правейки това, те несъзнателно развиват амбиции. Колкото и възвишени да изглеждат тези техни амбиции, те са неразривно свързани със „славата“ и „облагата“. Всички стремежи на великите и прочутите — всъщност всички човешки стремежи — се свеждат до тези две думи: „слава“ и „облага“. Хората си въобразяват, че веднъж добили слава и облаги, могат да извлекат от тях изгода — високо обществено положение и значително богатство — и да се наслаждават на живота. За тях славата и облагите са своеобразен капитал, върху който могат да стъпят, за да достигнат живот на удоволствия и разюздани плътски наслади. Заради така жадуваните от човеците слава и облаги хората охотно, макар и несъзнателно, полагат в ръцете на Сатана телата си, умовете си и всичко свое, бъдещето и съдбите си. Правят го без миг колебание, без изобщо да им мине през ум, че ще трябва да си възвърнат всичко дадено. Щом така се осланят на Сатана и са му предани, в състояние ли са хората да запазят поне малко контрол над самите себе си? Категорично не. Те са изцяло под неговата власт. Затънали са до гуша в тресавище и не успяват да се измъкнат от него. Улови ли се в мрежата на славата и облагите, човек спира да търси светлина и праведност и губи стремеж към доброто и красивото. Това е, защото славата и облагата са твърде изкусителни за хората; те непрестанно ги преследват цял живот, та и отвъд него, във вечността. Не е ли вярно това? Някой ще възрази, че знанието се свежда само до четене на книги и усвояване на нова, досега неизвестна на човека информация, за да не изостава той от живота и да бъде в крак с времето. Че усвоява знания просто за да си осигури прехрана и някакво бъдеще и да задоволи елементарните си потребности. Но нима някой би се подложил на десетилетие усърдно учене с едничката цел да не остане гладен? Не, няма такива хора. Тогава защо изтърпява тези многогодишни лишения? Прави го за слава и облаги. Славата и облагата са далечният мираж, който зове хората, и те вярват, че само чрез собственото си усърдие, трудности и борби ще могат да следват пътя, който ще ги отведе до спечелването на слава и пирдобивки. Подобни хора изтърпяват тези трудности, за да си осигурят добро бъдеще, изпълнено с удоволствия и по-хубав живот. Какво представлява това знание — можете ли да ми отговорите? Не се ли състои от правилата и житейските философии, внушени на хората от Сатана, като „обичай партията, родината и религията си“ или „мъдрият човек се примирява с обстоятелствата“? Житейските „възвишени идеали“ не са ли втълпени на човек от Сатана? Да вземем за пример идеите на великите личности, високия морал на прочутите или смелостта на героите, а също и благородството и рицарския дух на запасалите саби герои на исторически романи — нима това не са все начини Сатана да внуши тези идеали? Тези идеи влияят на поколение след поколение и представителите на всяко поколение са принудени да ги приемат. Животът им минава в мъчително преследване на „възвишените идеали“, за които са готови да жертват дори живота си. Това са средствата и това е начинът, по който Сатана използва знанието, за да поквари хората. А щом ги поведе по този път, дали са в състояние да слушат Бог и да Го почитат? Способни ли са да приемат Божието слово и да следват истината? Категорично не, защото са подведени от Сатана. Нека пак погледнем знанието, мислите и мненията, втълпени на хората от Сатана: съдържат ли те истината, че трябва да се покорим на Бог и да го почитаме? Има ли ги истините за боязън от Бог и отбягване на злото? Включват ли поне част от Божието слово? Съдържат ли изобщо нещо, свързано с истината? Абсолютно нищо — тези неща изцяло липсват. Убедени ли сте, че внушеното на хората от Сатана не съдържа никаква истина? Не смеете да го потвърдите, но както и да е. И така е добре, стига да приемеш, че „слава“ и „облага“ са двете основни думи, които Сатана използва, за да подмами хората по пътя на злото.

Да обобщим обсъденото дотук: Какво използва Сатана, за да улови човека здраво в хватката си? (Слава и облаги.) И така, Сатана използва славата и облагите, за да овладее умовете на хората до степен главите им да са пълни само със слава и облаги. Боричкат се за слава и облаги, понасят трудности за слава и облаги, подлагат се на унижения за слава и облаги, жертват всичко свое за слава и облаги и са готови на всякакви преценки и решения, за да се доберат до слава и облаги. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и ги лишава от силата и куража да се освободят от тях. Те ги понасят, без да осъзнават, и с мъка се препъват по стръмнината през цялото си съществуване. Заради славата и облагата човечеството отхвърля Бог, предава Го и става все по-нечестиво. Ето така се унищожават поколение след поколение, а славата и облагите са за Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли отвратителни пъклените му подбуди? Може би все още не успявате да прозрете пъклените подбуди на Сатана, защото ви е трудно да си представите живот без слава и облаги. Мислите си, че ако загърбят облагите и славата, хората ще изгубят от поглед пътя пред себе си и целеустремеността си и че бъдещето им ще бъде тъмно, неясно и безрадостно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и облагата са чудовищни окови, които Сатана използва, за да спъне човечеството. Настъпи ли този ден, ожесточено ще се опълчиш на сатанинската власт над теб и ще възроптаеш срещу оковите, с които Сатана те е заробил. Щом пожелаеш да отхвърлиш всичко, което Сатана ти е внушил, ще се отдръпнеш от него и от дъното на душата си ще възненавидиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава човечеството ще изпита искрена любов и стремеж към Бог.

б. Сатана използва науката, за да поквари човека

Досега говорихме за това как Сатана използва знанието, за да поквари човека, а предстои да разговаряме за начина, по който Сатана използва науката, за да поквари хората. Първо, Сатана ползва термина наука, за да задоволи човешката любознателност и желанието на хората да изследват явления и да разгадават неизвестното. В името на науката Сатана задоволява материалните потребности на хората и удовлетворява изискванията им за все по-добро качество на живот. До този предлог прибягва Сатана, използвайки науката, за да поквари човека. Но само човешкия начин на мислене и човешкия ум ли развращава той, ползвайки науката за тази своя цел? Още какво в заобикалящия ни свят, изграден от хора, събития и видими обекти, с които сме в досег, заразява тази развала чрез наука? (Природната среда.) Правилно. Струва ми се, че вие сте истински жертви на това и сте дълбоко засегнати. Освен че той използва различните научни открития и заключения, за да заблуди хората, науката служи на Сатана и като оръжие за необуздано унищожение и експлоатация на живата природа, дарена на човеците от Бог. Той върши това под предлог, че научните изследвания все повече ще подобряват качеството на живот на хората и ще окажат благотворно влияние върху околната среда. При това той внушава, че целта на научния прогрес е да задоволи нарастващите материални потребности на човечеството и нуждата на хората постоянно да повишават качеството си на живот. Това е теорията зад сатанинското научно развитие. Но да видим какво донесе науката на човечеството. Не е ли осквернена нашата природа, а и естествената среда на цялото човечество? Не е ли замърсен въздухът, който хората вдишват? Не е ли замърсена водата, която пием? А храната, която ядем, тя все така чиста и естествена ли е? Повечето зърнени храни и зеленчуци са генномодифицирани, стимулирани с изкуствени торове, а някои сортове са лабораторен плод на науката. Зеленчуците и плодовете, които ядем, вече не са естествени. Вече са рядкост дори и яйцата от кокошки, отглеждани в естествена среда, а вкусът на другите, добити с помощта на сатанинската тъй наречена наука, няма общо с предишния. Глобално погледнато, цялата земна атмосфера е замърсена и унищожена; планини, езера, гори, реки, океани и всичко на земната повърхност и под нея е съсипано от научните „постижения“. Накратко, цялата ни природа, живата природа, която Бог дари на човечеството, е сломена и унищожена от нещото, наречено наука. При все че много хора се сдобиха с мечтаното качество на живот, задоволяващо прищявките им и плътта им, по същество околната среда на хората бе опропастена и унищожена от различните научни „достижения“. Отнето ни бе правото на едничка глътка чист въздух. Нима това не е изворът на човешката печал? За какво щастие можем да говорим, щом хората са принудени да живеят на такова място? Още в началото Бог създаде за човеците природата и пространството, което те обитават. Водата, която пият, въздухът, който вдишват, храните, които ядат, растенията и живите творения, дори и планините, езерата, океаните — всяка частица от живата природа бе дарена на хората от Бог; тя е естествена и съществува съгласно постановените от Него природни закони. Ако не беше науката, хората все така щяха да живеят по начина, даден им от Бог, щяха да се наслаждават на неопетнена и естествена среда и щяха да бъдат щастливи. Всичко това вече е унищожено и съсипано от Сатана; природата, заобикаляща човека, вече не е девствена. Но никой не съумява да прозре първопричината за случилото се; повечето хора подхождат към науката и я тълкуват през идеите, втълпени им от Сатана. Нима това не предизвиква съжаление и отвращение? Откакто Сатана се разпростря в пространството, в което хората съществуват, и в живата природа и с покварата си доведе човечеството до сегашното му състояние, без изгледи то да смени посоката си, дали изобщо се налага Бог лично да погубва тези хора? Ако продължат по същия път, накъде ще ги отведе той? (Ще бъдат унищожени.) Как ще бъдат унищожени? Освен че алчно се домогват до слава и облаги, хората непрестанно се впускат в научни търсения и задълбочени изследвания, а после неуморно действат така, че да задоволят собствените си материални потребности и капризи; в такъв случай какви са последиците за човека? На първо място, екологичният баланс е нарушен, а щом това се случи, телата на хората, вътрешните им органи се замърсяват и увреждат от накърнената околна среда и по света плъзват различни болести и зарази. Нима не е вярно, че хората са изгубили всякакъв контрол над сегашната ситуация? Сега, когато вече проумявате това, ако хората не последват Бог, а продължат да се подчиняват на Сатана, злоупотребявайки със знанието, за да трупат все повече лични богатства и ползвайки науката за неспирни изследвания на бъдещето си — ако крачат все по този път, за да продължат да съществуват — досещате ли се какъв ще е изходът за човечеството? То ще изчезне: стъпка по стъпка се доближава то до гибелта си, върви към собственото си унищожение! Не представлява ли това самопогубване? И не е ли резултат от научния прогрес? Сега изглежда сякаш науката е своеобразна магическа отвара, забъркана от Сатана за човека. Под нейното въздействие, щом се помъчите да прозрете истината, над очите ви се спуска воал от мъгла; колкото и да се взирате, не успявате да различите ясни очертания и колкото и да се мъчите да им придадете смисъл, не успявате. Обаче Сатана развява флага на науката, за да възбуди апетита ти и да те тегли за носа по козята пътека към пропастта и смъртта. Тъй като това е истината, хората ще прозрат, че унищожението на човечеството е изковано от ръката на Сатана — той е подстрекателят. Не е ли вярно? (Вярно е.) Това е вторият начин, по който Сатана сее поквара сред човечеството.

в. Сатана използва традиционната култура, за да поквари човека

Традиционната култура е третият способ, който Сатана прилага, за да поквари хората. Има ред сходства между традиционната култура и суеверията, но традиционната култура съдържа разкази и алегории и се позовава на определени източници. Сатана е съчинил множество народни приказки и разкази, поместени в историческите книги, които оставят у хората трайни впечатления за образи от традиционната култура и фолклорните вярвания. В Китай например имаме „Осмината безсмъртни, прекосяващи морето“, „Пътешествието на Запад“, Нефритения император, „Неджа надвива царя на драконите“ и „Възцаряването на боговете“. Не са ли те дълбоко отпечатани в умовете на хората? Дори и някои от вас да не ги познават в подробности, все пак знаеш за какво се разказва в тези приказки и това общо съдържание е съхранено в ума ти и в сърцето ти така, че да не ги забравиш. Това са различните идеи и легенди, които Сатана съчини за хората още преди векове, а после постепенно ги разпространява сред тях. Те нанасят непосредствена вреда върху душите на хората и ги съсипват, тегнейки над тях като низ от магии. Това ще рече, че приемеш ли веднъж този тип традиционна култура, разкази и суеверия, щом те се загнездят в ума ти и щом ги допуснеш в сърцето си, ти си като омагьосан — оплиташ се в мрежите на тези символи на фолклорната култура и попадаш под влиянието им. Те влияят на живота ти, житейските ти възгледи и преценката ти за нещата. Още по-силно е влиянието им върху търсенето ти на верния път в живота: това е наистина тежка магия. Колкото и да се мъчиш, не успяваш да се отърсиш от тях; кълцаш ги с нож, за да ги отстраниш, но те се впиват; замахваш срещу тях, но не ги отпъждаш от себе си. При това неусетно поразените от тази магия несъзнателно започват да почитат Сатана и образът му намира място в сърцата им. С други думи, Сатана се превръща в техен идол, обект на възхищение и обожание, а някои стигат дотам да го възприемат като Бог. Хората не осъзнават, че таят такива чувства в сърцата си, а те властват над думите и над делата им. Нещо повече, отначало отхвърляш тези приказки и легенди като измислици, но после неусетно приемаш съществуването им, превръщаш ги в реални образи, а оттам в обекти от действителността. В невежеството си ти подсъзнателно поемаш тези идеи и приемаш съществуването на тези неща. И все така несъзнателно разтваряш за демони, за Сатана и за идоли портите на дома си и на сърцето си — какво е това, ако не магия? Усещате ли правдивостта на тези думи? (Да.) Някои от вас кадили ли са с тамян и почитали ли са Буда? (Да.) И с каква цел горихте тамян и се прекланяхте пред Буда? (Молихме се за мир.) Като се замислите сега, не е ли абсурдно да измолвате мир от Сатана? Сатана носи ли мир? (Не.) Нима не виждате колко невежи сте били тогава? Подобно поведение е нелепо, невежо и наивно, не сте ли съгласни? Единствената мисъл, която занимава Сатана, е как да те поквари. Той не би могъл да ти даде мир, а само временна отсрочка. Но за да получиш отсрочката, трябва да дадеш обет, а нарушиш ли обещанието си или дадения на Сатана обет, те чакат изтезания. Карайки те да дадеш обет, той всъщност иска да установи контрол над теб. Като се молихте за мир, получихте ли мир? (Не.) Не само не измолихте мир, а точно обратното — усилията ви донесоха нещастия и нескончаеми беди, бездънен океан от горчилка. Мирът не е под властта на Сатана, това е истината. Това причиниха на човечеството архаичните суеверия и традиционната култура.

г. Сатана използва социалните тенденции, за да поквари човека

Социалните тенденции са последният начин, по който Сатана покварява човечеството и властва над него. Те включват множество аспекти, като преклонението пред великите и прочутите, въздигането в култ на филмови и музикални идоли, обожествяването на всякакви знаменитости, пристрастяването към онлайн игрите и какво ли още не. Изброените са част от социалните тенденции и не е необходимо да ги анализираме в подробности. Ще говорим само за идеите, които въпросните социални тенденции втълпяват у хората, за начините, по които определят човешкото поведение и за житейските цели и възгледи, които натрапват в умовете им. Последните са от особено значение, защото контролират мисленето и мненията на хората и им влияят. Тези тенденции никнат една след друга и всички те оказват зловредно влияние, защото непрестанно подронват човешките устои и карат хората да губят съвестта си, човечността си и разума си, като отслабват морала и характера им до такава степен, че може да се каже, че повечето днешни хора са напълно лишени от почтеност, от човечност, та дори и от съвест и елементарен разум. И така, какви са въпросните социални тенденции? Не можеш да ги видиш с просто око. Щом по света се разпространи поредната нова мода, вероятно само шепа хора са на гребена на вълната и са влезли в ролята на предводители. Започват да правят нещо ново, а след това прегръщат някаква новаторска идея или гледна точка. Същевременно повечето хора неусетно се заразяват един след друг, привлечени и погълнати от въпросната тенденция, и така всички до един несъзнателно и неволно я приемат, потапят се в нея и ѝ стават подвластни. Тези моди идват една след друга и карат онези, които са нездрави духом и телом, да не знаят къде е истината и да не могат да разграничават положителното от отрицателното; те охотно възприемат въпросните тенденции заедно с житейските възгледи и ценности, идващи от Сатана. Приемат съветите на Сатана за това как да се отнасят към живота си и как да го живеят, които той им „дарява“, и са лишени от силата, способността, а още повече от съзнанието да се съпротивляват. Тогава как да разпознаем тези тенденции? Подбрах прост пример, в който ще вникнете постепенно. Да вземем това, че в миналото хората са упражнявали търговията си така, че да няма измамени; продавали са стоката си на една и съща цена независимо от купувача ѝ. Не е ли това изразна добросъвестност и човечност? По тази тяхна добросъвестност, с която са упражнявали търговските си дела, можем да отсъдим, че едно време хората все още са притежавали известна почтеност и човечност. Но с непрестанно засилващата се човешка жажда за пари човеците неусетно заобичаха парите, печалбите и удоволствията все повече и повече. Нима не е вярно, че хората придават на парите по-голяма стойност, отколкото преди? И колкото по-водещо става значението на парите за хората, толкова по-малко ценят те репутацията си, доброто си име и почтеността си. Не е ли така? Захванеш ли се с бизнес, виждаш как другите забогатяват чрез измами. При все че парите им са нечестно спечелени, те стават все по-богати и по-богати. Гледаш как семействата им живеят в охолство и това те разстройва: „И двамата се занимаваме с търговия, но той забогатя. Защо съм неспособен да изкарам много пари? Не мога да понеса това — трябва да намеря начин да печеля повече“. От този момент нататък в главата ти се върти само една мисъл — как да станеш богат. Откажеш ли се веднъж от идеята, че „парите трябва да се печелят добросъвестно, без да мамиш никого“, личните ти интереси стават двигател на мисленето ти и то постепенно се променя заедно с принципите, на които подчиняваш действията си. Когато за първи път измамиш някого, изпитваш угризения на съвестта и сърцето ти казва: „Веднъж да свърши това, никога повече няма да мамя. На измамниците винаги им се връща!“. Това е функцията на човешката съвест — да те порицае и да ти подари скрупули, за да се чувстваш неестествено, когато мамиш някого. Но след първата успешна измама установяваш, че имаш повече пари отпреди и че този подход може да е много печеливш за теб. Въпреки тъпата болка в сърцето ти ти иде да се потупаш по гърба за успеха и си донякъде доволен от себе си. За първи път одобряваш поведението си, собствената си непочтеност. Допусне ли веднъж тази зараза, човек е като стъпващ за първи път в казино — веднъж залага и после се превръща в комарджия. В неосъзнатостта си одобряваш нечестното си поведение и го приемаш. В неосъзнатостта си започваш да смяташ измамата за приемливо търговско поведение и за най-полезно средство да оцелееш и да си осигуриш добър живот; мислиш си, че непочтеността е залог да бързо забогатяване. Това се случва постепенно: отначало хората намират този тип поведение за неприемливо и гледат с презрение на подобни практики. След това сами започват да експериментират с него, намират свои начини да го прилагат и сърцата им полека-лека се променят. Какво представлява тази промяна? Тя се изразява в одобрение и приемане на тази склонност, на тази идея, втълпена ти по силата на обществената тенденция. Без дори да го осъзнаваш, усещаш, че ще се окажеш ощетен, ако не мамиш търговските си партньори; чувстваш, че не излъжеш ли хората, ще претърпиш загуба. Измамата неусетно се превръща в твое второ аз, в твоя изконна същност, в незаменим вид поведение и в принцип, направляващ живота ти. Как би могло това поведение, този начин на мислене да не доведе до промяна в сърцата на хората? А дали и почтеността ти не пострада от тази промяна в сърцето ти? Не се ли измени и човешката ти същност? А съвестта ти? Цялата ти личност, от чувствата до мислите и от съкровеното до видимото е променена и тази промяна е качествена. Тя те тегли все по-далеч от Бог и те привлича все по-силно към Сатана; ти заприличваш все повече на него, докато накрая покварата му те превърне в демон.

Като разглеждате тези социални тенденции, бихте ли казали, че те оказват силно влияние върху хората? Дали то е дълбоко разрушително? Да, то е изключително дълбоко разрушително. Кои страни от човешката природа покварява Сатана с всяка от тези тенденции? Той взима на прицел най-вече съвестта, здравия разум, човечността, морала и житейските възгледи на хората. А дали тези социални тенденции не оказват постепенно упадъчно и покваряващо влияние върху хората? Сатана използва тези обществени насоки, за да подмами човеците стъпка по стъпка в дяволско леговище и уловените в мрежите на социалните тенденции несъзнателно пропагандират стремежа към парите и материализма, порока и насилието. Щом тези неща се настанят в сърцата на хората, в какво се превръщат те? В дявола, в Сатана! Защо? Защото какви са психологическите склонности в сърцето на човек? Какво почитат хората? Те започват да се наслаждават на порочността и насилието, красотата и добротата не им се нравят, а мирът съвсем не им е по вкуса. Хората не желаят да водят скромния живот на нормалната човешка природа, а ламтят за знатно положение и огромни богатства, а и за плътски наслади, като не щадят усилия да задоволят плътта си безогледно и необуздано; с други думи, правят, каквото си пожелаят. И така, когато човек се е оставил да го повлекат тези тенденции, дали знанието, което си усвоил, ще ти помогне да се освободиш? Дали придобитото разбиране за традиционната култура и суеверията ще ти помогне да се измъкнеш от това сериозно затруднение? Дали възприетите от хората традиционен морал и обреди биха помогнали на хората да проявят въздържание? Да вземем за пример конфуцианските Аналекти и даоисткото учение. Дали те биха дали на хората силата да измъкнат краката си от плаващите пясъци на тези порочни тенденции? Категорично не. Затова хората стават все по-лоши, все по-арогантни, по-високомерни, себелюбиви и коварни. Другарското чувство между хората изчезна, изчезна и обичта в семействата, и разбирателството между роднини и приятели. Човешките отношения могат да бъдат описани с една дума — насилие. Всеки един от хората се стреми да приложи насилие в контактите си с околните; изкарва си прехраната с насилие; докопва се до добра служба и си осигурява печалби чрез насилие, прибягва до насилие и безчестие, за да постигне, каквото си поиска. Нима това човечество не е ужасяващо? Определено да, такова е: човеците не само разпънаха Бог, но и съсякоха всички Негови следовници, защото човекът е изключително жесток. След всичко, което ви казах сега, не мислите ли, че е ужасяващо да се живее в тази среда, в този свят, сред този тип хора, които Сатана ползва за проводници на покварата си? (Да.) Тогава случвало ли ви се е да се почувствате жалки? В момента със сигурност усещате известен срам, нали? (Така е.) По тона ви съдя, че си мислите: „Сатана разполага с най-различни начини да поквари хората. Възползва се от всяка възможност и накъдето и да се обърне човек, той е там. Дали човекът все още може да бъде спасен?“. Дали още има шанс за спасение за човека? Дали хората могат сами да спасят себе си? (Не.) Дали Нефритеният император може да спаси човечеството? Или Конфуций? Или пък Буда Бодисатва? (Не.) Тогава кой е в състояние да спаси човечеството? (Бог.) Въпреки това в сърцата на някои хора се пораждат въпроси като този: „Сатана ни нанася рани толкова безмилостно, покосява ни с такава безумна ярост, че губим всякаква надежда и самочувствие да живеем. Всички ние живеем сред поквара и всички до един се противят на Бог, а сега сме затънали в отчайващо обезсърчение. Къде е Бог, докато Сатана сее своята поквара? С какво се занимава Бог? Каквото и да прави Той за нас, ние никога не успяваме да го усетим!“. Някои хора се поддават на униние, обзема ги известна безнадеждност. При вас това усещане е много дълбоко, защото всичко, което ви казах, имаше за цел да помогне на хората полека да осъзнаят случващото се, да усетят все по-силно, че са лишени от надежда, все повече да чувстват, че са изоставени от Бог. Но не се тревожете. Обявената тема на днешното ни общение, „Сатанинското зло“, не е същинската ни тема. За да говорим за същината на Божията святост обаче, първо трябва да поговорим за това как Сатана покварява хората и какво е естеството на неговото зло, за да изясним настоящото състояние на човешкия род. Една от целите на този разговор е да позволи на хората да разберат по-добре що е истинска святост.

В сравнение с миналата беседа, този път навлязох в повече подробности по току-що обсъдените теми, нали? Дали сега постигнахте по-задълбочено разбиране? (Да.) Зная, че мнозина от вас сега очакват да дам точно определение за Божията святост, но за да разгледам Божията святост, първо ще ви поговоря за Божиите постъпки. Моля всички да Ме слушат внимателно. След това ще ви питам точно какво представлява светостта на Бог. Вместо да ви предложа готово определение, ще ви дам възможност сами да стигнете до него. Какво мислите за този подход? (Звучи добре.) Тогава слушайте внимателно.

Да вникнем в Божията святост чрез това, което Той прави за човека

Всеки път щом Сатана се захване да сее поквара сред хората или необуздано да им вреди, Бог не стои безучастно отстрани, нито пък изоставя Своите избраници и им обръща гръб. Всички сатанински действия са ясно видими и разбираеми за Бог. Каквото и да предприеме Сатана, каквато и тенденция да посее, Бог знае всичко, което Сатана се опитва да постигне, и не изоставя онези, които е избрал. Вместо това Той предприема всички необходими действия тихо и дискретно, без да привлича внимание. Когато Бог избере някого и започне да работи върху него, Той не обявява това на никого, не известява Сатана, а още по-малко прави нещо много забележимо. Той просто прави необходимото много тихо, много естествено. Първо избира за теб семейство; Бог предварително определя семейния ти произход, родителите ти, предците ти. С други думи, тези Негови решения не са внезапни хрумвания, а са част от отдавна започнатото Му дело. Веднъж избрал за теб семейство, Той избира и датата, на която да се родиш. После наблюдава момента, в който с плач се появяваш на света. Наблюдава раждането ти, наглежда те, докато произнасяш първите си думи и прохождаш с неуверени стъпки. Правиш една крачка, после втора и след това вече умееш да тичаш, да скачаш, да говориш и да изразяваш чувствата си… Сатана втренчено наблюдава израстването на всеки човек като тигър, дебнещ плячката си. Но в осъществяването на делото Си Бог никога не търпи ограниченията, произтичащи от хора и събития, пространство или време; Той действа според волята Си и според необходимостта. В процеса на израстването си е вероятно да се сблъскаш с много неща, които не ти допадат, например с болести и мъчителни разочарования. Но докато вървиш по житейския си път, Бог направлява живота ти и бъдещето ти отблизо. Той ти дава валидна гаранция, траеща цял живот, защото е застанал до теб, пази те и се грижи за теб. В детството си не осъзнаваш това. После започваш да срещаш нови неща и да опознаваш света и хората. Всичко е ново и вълнуващо за теб. Намираш си приятни занимания. Заживяваш в собствената си личност, в свое пространство и нямаш ни най-малко понятие за съществуването на Бог. Но Той наблюдава всеки миг от израстването ти и всяка стъпка, която правиш, крачейки напред. Дори и когато усвояваш знания или изучаваш някоя наука, Бог неотклонно стои до теб. Ти си точно като останалите хора — опознавайки света и навлизайки в него, изграждаш свои идеали, посвещаваш се на любими занимания и интереси и храниш големи амбиции. Често обмисляш бъдещето си и чертаеш надеждите си за него. Но Бог ясно вижда всичко случващо се по житейския ти път. Ти може и да си забравил собственото си минало, но за Бог не съществува никой, който да те разбира по-добре от Него. Живееш, израстваш и съзряваш под Неговия взор. През този период най-важната Божия задача е неподозирана и незнайна за никого. Бог със сигурност не я съобщава на никого. Какво е това най-важно нещо? То може да бъде определено като Божието уверение, че ще спаси даден човек. Това ще рече, че ако Бог желае да го спаси, ще го направи. Тази задача е жизненоважна както за човека, така и за Бог. Знаете ли в какво се изразява тя? Струва ми се, че нямате нито усещане, нито понятие какво представлява, така че ще ви кажа. Бог непрестанно е работил с теб от момента на раждането ти до днес, но не ти дава подробен отчет за всичко постигнато от Него. Бог не ти съобщи това, нито ти позволи да го узнаеш. Всички Негови действия обаче са важни за човечеството. За Бог те са просто неща, които трябва да свърши. В сърцето Си Бог таи нещо важно, което желае да осъществи и чиято значимост далеч надхвърля тази на останалите Му дела, а именно: Бог трябва да осигури безопасността на човеците от момента на раждането им до днес. Чувайки тези думи, вие вероятно не ги разбирате добре и се питате: „Дали пък тази безопасност е чак толкова важна?“. Какво е буквалното значение на думата „безопасност“? Някои от вас може би ѝ придават значението на спокойствие и мир, а други вероятно я тълкуват като живот без никакви премеждия и бедствия, нормален и добър живот. Но сърцата ви сигурно ви подсказват, че нещата не са толкова прости. Та, какво точно е това, за което ви казах, че трябва да осъществи Бог? В какво се изразява безопасността за Него? Дали е гаранция за „безопасност“ в обичайното значение на думата? Не. Тогава какво върши Бог? Тази „без-опасност“ означава, че няма да бъдете погълнати от Сатана. Важно ли е това? Опазването ви от Сатана — дали това има отношение към безопасността ви? Да, то засяга личната ви безопасност и няма нищо по-важно от него. Щом бъдеш погълнат от Сатана, душата и плътта ти вече не принадлежат на Бог. Вече не подлежиш на Божието спасение. Бог изоставя душите и човеците, които Сатана е погълнал. Затова казвам, че най-важното Божие дело е да ти гарантира тази безопасност, да те опази, за да не те погълне Сатана. Това е много важно, нали? Защо тогава се умълчахте? Изглежда сте неспособни да усетите великото Божие милосърдие!

Божиите дела съвсем не се изчерпват с осигуряване на безопасността на хората срещу Сатана. Бог извършва и много подготвителна работа, преди да избере и спаси някого. Първо, Той изключително грижливо подготвя характера, който ще имаш, семейството, в което ще се родиш, кои ще са родителите ти, колко братя и сестри ще имаш, с какво обществено положение и колко състоятелно ще бъде семейството, в което ти е отредено да се появиш. Знаете ли в какъв тип семейства се раждат повечето Божии избраници? Дали във видни семейства? Не можем да твърдим с категорична сигурност, че нито един не е роден в такова семейство — има такива, но са по-скоро изключения. Дали избраниците Му са деца на изключително богати семейства, на мултимилионери и милиардери? Не, почти никога не произхождат от такива семейства. Тогава какъв тип семейства урежда Бог за повечето Си избраници? (Обикновени семейства.) А кои семейства отговарят на определението „обикновени“? В него се включват семействата на работещите хора — тоест онези, които разчитат на заплата, за да преживяват, и могат да си позволят неща от първа необходимост, но не са особено заможни. В него се включват и фермерските семейства, чийто поминък зависи от засятата реколта. Препитават се с добитото и имат дрехи на гърба си, не остават гладни или на студено. Има и семейства на дребни предприемачи, както и на хора на умствения труд — те също могат да се причислят към обикновените семейства. Някои от родителите са чиновници или низши държавни служители, които също не принадлежат към класата на влиятелните и богатите. Повечето избраници се раждат в обикновени семейства и всичко това е уредено от Бог. С други думи, Той преди всичко те поставя в среда, която не отговаря на хорските представи — не в богато семейство, а в семейството, което Бог ти е избрал. Повечето хора живеят според ограниченията, идващи с този тип семейство. А общественото им положение? Финансовото състояние на повечето родители е средностатистическо и те не се ползват с високо обществено положение — радват се на това, че изобщо имат работа. Дали тази категория включва депутати или президенти? Не, нали? Най-издигнатите сред тях оглавяват дребни фирми или са техни собственици. И по обществено положение, и по благосъстояние се нареждат някъде по средата. Друг фактор е семейната обстановка. Първо, сред тези семейства няма родители, които да насочват децата си към занаята на прорицателите и гадателите; малцина от тях се занимават с подобни неща. Повечето родители са съвсем нормални. Докато си избира хора, Бог създава за тях този вид среда, която силно подпомага делото Му по спасението. Привидно изглежда, че Бог не е сторил нищо особено забележително за хората; Той просто тихо и дискретно продължава да върши работата Си, скромно и мълчешком. Но всъщност с всяко Свое действие Бог гради основите за твоето спасение, проправя пътя и създава необходимите условия, за да те спаси. След това Той призовава обратно при Себе Си всеки човек в уреченото за него време: тогава чуваш Божия глас; тогава се явяваш пред Него. Докато настъпи това време, някои хора сами са станали родители, докато други все още са нечии деца. С други думи, някои са създали свои семейства и са продължили рода си, докато други все още са сами и нямат потомство. Но независимо от личните ти обстоятелства Бог вече е определил момента, в който ще бъдеш избран и в който Неговото евангелие и слово ще достигнат до теб. Бог е определил обстоятелствата, човека или контекста, посредством които ще ти бъде предадена Божията истина и учение, така че ти да чуеш Неговото слово. Той е подготвил за теб всички необходими условия. Дори и човек да не осъзнава случващото се, по този начин той се явява пред Бог и се завръща при Божието семейство. При това той неусетно започва да следва Бог и навлиза във всяка стъпка от Неговото дело, във всяка стъпка от Божия начин на работа, чието предназначение е да спаси човеците. Какви похвати използва Бог сега, докато осъществява делото Си в хората? Първо, като абсолютен минимум Той осигурява грижата и защитата, на която те се радват. Освен това Бог изпраща различни хора, неща и събития, за да може чрез тях човекът да забележи Божието съществуване и Божиите дела. Да речем, има хора, чиято вяра в Бог се събужда, когато някой от семейството се разболее. Проповядват им Евангелието и те започват да вярват в Бог; тази вяра в Бог е породена от ситуацията. А кой е уредил тази ситуация? (Бог.) Болестта кара цели семейства да се превърнат във вярващи, докато в други случаи само неколцина от роднините вярват в Бог. На пръв поглед може да ти изглежда, че някой от близките ти е покосен от болест, но всъщност случващото се е насочено към теб, за да се явиш пред Бог — това е израз на Божието милосърдие. Тъй като някои хора нямат миг покой, защото семейният им живот е труден, изневиделица им се предоставя възможност — някой им предава Евангелието и казва: „Имай вяра в Господ Исус и ще намериш успокоение“. По този начин те неусетно добиват вяра в Бог при съвсем естествени обстоятелства. Не е ли това своеобразно условие? Не е ли липсата на семейно разбирателство дадена им от Бог благодат? Има и други случаи, в които хората добиват вяра в Бог по причини, различни от изброените. Много са причините и много са начините, по които вярата намира израз, но каквото и да те е накарало да повярваш в Него, то всъщност е уредено и ръководено от Бог. Отначало Бог прибягва до различни начини, за да те избере и да те въведе в семейството Си. Това е наградата, с която Бог дарява всеки един от човеците.

На настоящия етап от Божието дело в тези сетни дни Бог вече не се ограничава както преди с това да дарява хората с милост и благодат, нито ги увещава да продължават напред. На този етап от работата Му какво са прозрели хората от всички лично изпитани аспекти на Божието дело? Изпитали са Божията любов и Божия съд и порицание. В днешно време Бог се грижи за човеците, подкрепя ги, просветлява ги и ги напътства, за да успеят постепенно да узнаят намеренията Му, да чуят словото Му и да приемат истината, която Той дава на хората. Когато те са слаби и обезсърчени, когато не знаят къде да търсят помощ и утеха, Бог използва думите Си, за да утеши, напътства и насърчи хората, за да може дребният им ръст постепенно да се изпълни със сила, а сърцата им да се окрилят и те да пожелаят да съдействат на Бог. Но когато демонстрират неподчинение към Бог или Му се опълчват, а и когато изложат на показ покварата си, Той не проявява никаква милост в порицаването и дисциплинирането на хората. Все пак Бог проявява търпение и снизходителност към човешката глупост и невежество, към слабостта и незрелостта на хората. По този начин благодарение на цялата работа, която Бог върши за хората, те постепенно съзряват, израстват и научават Божиите намерения, узнават определени истини, разбират разликата между положителното и отрицателното и схващат естеството на мрака и злото. Бог не се ограничава с един подход — постоянно да порицава и дисциплинира хората, но и не е постоянно търпелив и опрощаващ. По-скоро въздава всекиму по различен начин в различните етапи от живота му и според индивидуалния му ръст и качества. Той прави много неща за хората, и то с цената на големи усилия; те изобщо не усещат случващото се, нито подозират какво Му коства да го осъществи, но на практика цялото Му дело се извършва с всеки отделен човек. Божията любов е практична: хората успяват да избегнат низ от бедствия благодарение на милостта Му и през цялото време Бог отново и отново проявява снизходителност към човешките слабости. Божият съд и порицание позволяват на хората постепенно да осъзнаят покварата на човешкия род и неговата сатанинска същина. Дадените от Бог напътствия и просветление все по-ясно разкриват пред човешките същества същината на истината, позволяват им все по-точно да вникват в човешките потребности, все по-добре да разбират по кой път да поемат, какво е предназначението на живота им, какъв е неговият смисъл, каква е стойността му и как да извървят пътя пред себе си. Всички тези неща, предприети от Бог, са неделими от изначалния Му замисъл. Всъщност какъв е Неговият замисъл? Защо Бог използва тези методи, за да осъществи Своето дело в хората? Какъв резултат се стреми да постигне? Иначе казано, какъв резултат иска да види у хората? Какво иска да получи от тях? Бог иска да види, че човешкото сърце може да бъде съживено. Похватите, които прилага в работата Си с хората, се свеждат до непрестанно усилие да пробуди човешкото сърце и човешкия дух, да позволи на хората да осъзнаят откъде са дошли, кой ги напътства, подкрепя и им осигурява насъщния и благодарение на кого човечеството е оцеляло до днес; те са средството, което позволява на хората да разберат кой е Създателят, Комуто дължат обожание, кой е пътят, по който да тръгнат и кой е начинът, по който да се явят пред Божия престол; те са средството, което постепенно възражда сърцата на човеците, за да познаят Божието сърце, да вникнат в него и да осъзнаят огромната грижовност и внимание, вложени в делото Му по човешкото спасение. Когато сърцата на хората бъдат възродени, те вече няма да се примиряват с изродения си, покварен нрав, а ще се устремят към истината, за да възрадват Бог. Събудят ли се човешките сърца, хората ще успеят напълно да се откъснат от Сатана. Той вече няма да им вреди, да ги държи под властта си и да ги мами. Вместо това хората без подкана ще съдействат за осъществяването на Божието дело и на Божието слово, за да възрадват Неговото сърце и така ще се боят от Бог и ще отбягват злото. Ето това е изначалната цел на Божието дело.

Това наше събеседване за сатанинското зло накара всекиго да се чувства сякаш животът на хората е изключително нещастен и е изпълнен със злочестини. Но как се чувствате сега, когато ви говоря за Божията святост и за работата Му върху човека? (Много сме щастливи.) Сега виждаме, че всичко, което Бог прави, всичко, което Той старателно урежда за човеците, е безупречно. Никое Божие действие не съдържа грешки, което ще рече, че делата Му са безупречни и не се нуждаят от поправки, от съвети или от промени. Всичко, което Бог прави за всеки отделен човек, е извън съмнение; Той води всекиго за ръка, непрестанно бди над теб и нито за миг не те е изоставил. И тъй като хората отрастват в тази среда и така протича животът им, можем ли да кажем, че хората всъщност израстват в Божията длан? (Да.) В такъв случай още ли изпитвате чувство за загуба? Дали някой от вас все още е обзет от униние? Дали някой мисли, че Бог е изоставил човечеството? (Не.) Точно какво е направил Бог тогава? (Винаги е бдял над човечеството.) Извън съмнение са изключителното внимание и грижовност, които Бог влага във всяко свое действие. Нещо повече, Той прави това безусловно — винаги и във всички Свои дела. Никога не е изисквал някой от вас да узнае каква цена плаща за теб, за да предизвика голямата ти благодарност към Него. Някога да е предявявал това изискване? (Не е.) През продължителния си живот почти всеки човек се е сблъсквал с множество опасности и е бил изложен на множество изкушения. Това се дължи на факта, че Сатана стои до теб и очите му са постоянно втренчени в теб. Когато те стигне нещастие, Сатана ликува; когато те сполетят бедствия, когато целият ти живот се обърка, когато се оплетеш в мрежите му, той изпитва несдържана радост. А какво прави Бог? Той непрестанно те закриля, направлява те, за да избегнеш сполитащите те една след друга беди и нещастия. Затова казвам, че всичко, с което човек разполага — спокойствие и радост, благословии и лична безопасност — всъщност е под властта на Бог; Той насочва и решава съдбата на всеки отделен човек. Но дали Бог няма преувеличена представа за позицията Си, както твърдят някои хора? Да ви е заявил някога: „Аз съм най-великият. Вие сте под Моята власт. Трябва да Ме молите за милост, а неподчинението ви ще накажа със смърт“? Заплашвал ли е някога Бог човечеството по този начин? (Не.) Някога да е казал: „Човешкият род е покварен, така че няма значение как ще се отнеса с хората, мога да правя с тях каквото си искам; няма нужда да полагам сериозни грижи за съдбата им“? Така ли разсъждава Бог? Някога постъпвал ли е така? (Не.) Тъкмо обратното, Бог се отнася добросъвестно и отговорно към всеки човек. Неговото отношение към теб е дори по-отговорно, отколкото собственото ти отношение към самия теб. Не е ли така? Бог не говори празни приказки, не важничи с извисеното Си положение и не мами хората пренебрежително. Напротив, Бог почтено и тихо прави всичко, което се налага лично Той да свърши. Тези Негови дела носят на хората радост, мир и благословии. Така те живеят мирно и щастливо под Неговия взор и влизат в Неговото семейство, а после живеят пред Бог и приемат Божието спасение с нормално мислене и разум. И така, дали Бог някога е проявявал двуличие спрямо човека в делото Си? Дали някога е демонстрирал мнима милост, първоначално заблуждавайки го с фалшиви любезности, за да му обърне гръб след това? (Не е.) А някога да е казал едно, а после да е направил съвсем друго? Някога да е давал празни обещания и да се е хвалил, че може да стори това или онова или да помогне с нещо определено на хората, а след това да е изчезвал? (Не.) Бог не съдържа измама, нито фалш. Бог е верен и истински във всичко, което прави. Той е Единственият, на Когото хората могат да разчитат; Той е Богът, на Когото могат да поверят живота си и всичко, което притежават. Тъй като Бог не съдържа никаква измамливост, можем ли да кажем, че Той е най-чистосърдечният? (Да.) Разбира се! При все че думата „чистосърдечен“ е твърде бледа, твърде човешка, когато я прилагаме към Бог, с каква друга дума разполагаме? Такива са ограниченията на човешкия език. Макар че е донякъде неподобаващо да наречем Бог „чистосърдечен“, поне за момента ще използваме това определение. Бог е верен и чистосърдечен. Какво имаме предвид, когато говорим за тези аспекти? Дали става въпрос за разликите между Бог и човеците и за разликите между Бог и Сатана? Да, може да се каже. Така е, защото хората не могат да видят у Бог и частица от сатанинския покварен нрав. Прав ли съм? Амин? (Амин!) Бог не съдържа нищичко от злия нрав на Сатана. Всичко, което Бог прави и разкрива, е изцяло благотворно и в помощ на хората; всичките Му постъпки са напълно посветени на това да се погрижи за хората. Те са изпълнени с живот и им дават път, по който да вървят, и посока, която да следват. Бог е непокварен и предвид това, като се вгледаме сега във всички Негови действия, можем ли да кажем, че Бог е свят? Тъй като Бог не притежава дори и нотка от покварения човешки нрав, нито пък нещо, наподобяващо сатанинската същина на поквареното човечество, от тази гледна точка можем уверено да кажем, че Бог е свят. Бог не проявява никаква поквара и, докато осъществява делата Си, Той разкрива собствената Си същина, което напълно потвърждава, че Самият Бог е свят. Разбирате ли това? За да опознаем святата Божия същина, нека първо да разгледаме тези два аспекта: първо, Божият нрав не съдържа и следа от поквара и второ, същината на Божията работа върху човека позволява на хората да видят собствената същина на Бог, а тя е изцяло положителна, защото резултатите от всяка част от Божието дело до един са положителни. Преди всичко Бог изисква от хората да бъдат честни — нима това не е положително? Бог дарява на хората мъдрост — нима това не е положително? Бог дава на хората способността да различават добро от зло — нима това не е положително? Бог позволява на хората да осъзнаят смисъла и стойността на човешкия живот — нима това не е положително? Той ги дарява със способността да прозрат същината на личности, събития и неща съгласно истината — нима това не е положително? Да, положително е. И в резултат от всичко това човекът вече не е уязвим за сатанинските измами и Сатана вече не може да му вреди и да го контролира. С други думи, тези неща позволяват на хората напълно да се освободят от сатанинската поквара и така да поемат по пътя, водещ до боязън от Бог и отбягване на злото. А вие колко сте напреднали по този път? Трудно ви е да прецените, нали? Но дали добихте поне начално разбиране за това как Сатана покварява хората, кое е зло и кое е отрицателно? Ако не друго, сега поне вървите по правилния път в живота. Сигурно ли е това? Да, абсолютно сигурно е.

Има нещо относно Божията святост, за което трябва да разговаряме. Въз основа на всичко, което сте чули и възприели, кой от вас може да каже какво представлява Божията святост? За какво се отнася Божията святост, за която ви говоря? Помислете малко. Дали Божията святост е Неговата истинност? Дали Божията святост е Неговата вярност? Дали Божията святост е Неговата безкористност? Или смирението Му? Любовта Му към хората? Бог щедро дарява истина и живот на хората — в това ли се състои светостта Му? Всички те са част от нея. Всичко, което Бог разкрива, е неподражаемо и не съществува — и не би могло да съществува — сред покварения човешки род. Не можем да доловим дори и най-лека следа от него в процеса на покваряване на човеците от Сатана, нито в покварения нрав на Сатана, нито в природата и същината на Сатана. Всичко, което Бог притежава и представлява, е неподражаемо; единствено Самият Бог е обзет от този вид същина и я притежава. Нека ви питам на този етап от общението ни дали някой от вас е видял представител на човешкия род, който да притежава описаната от мен святост? (Не.) А има ли някой толкова свят сред идолите, известните или великите представители на човечеството, които боготворите? (Не.) В такъв случай дали преувеличаваме, когато казваме, че Божията святост е неподражаема? Ни най-малко. При това уникалността на Божията святост има и практическа страна. Съществува ли несъответствие между светостта, за която ви говоря сега, и представата за святост, която си бяхте изградили преди? (Да.) Несъответствието е много голямо. Какво имат предвид хората най-често, когато говорят за святост? (Някои външни белези в поведението.) Хората определят като свято поведението или нещо друго само защото им се струва чисто или защото радва сетивата им. Тези неща обаче неизменно са лишени от истинската същност на светостта — това е аспектът на доктрината. Освен това какво се има предвид под практическото измерение на светостта, което хората си представят? Дали се доближава до представите или до преценките им? Например, някои будисти издъхват, докато практикуват — отиват си, както са седнали и спят. Някои хора казват, че те са постигнали святост и са отлетели в рая. Това също е плод на човешкото въображение. Други пък мислят, че от небето се спускат феи и те са святи. В действителност, идеята на хората за думата „святост“ винаги е била изпразнена от съдържание фантазия и с нищо неподплатена теория. При това, тази тяхна идея няма нищо общо със същината на светостта. Същината на светостта е искрената любов е; нещо повече, същината на светостта е същината на истината, праведността и светлината. Уместно е да използваме понятието „святост“ единствено за Бог; нищо сътворено не заслужава това определение. Хората трябва да проумеят това. Оттук насетне ще наричаме „свят“ само Бог. Уместно ли е това? (Да, уместно е.)

Триковете, с които си служи Сатана, за да покварява хората

А сега отново да поговорим за средствата, до които прибягва Сатана, за да покварява човека. Току-що обсъдихме различните начини, по които Бог работи върху хората и които всеки от вас може да изпита сам, така че няма да навлизам в твърде големи подробности. Но може би в сърцата си не сте наясно с какви трикове и стратегии си служи Сатана, за да покварява хората, или поне нямате конкретни познания за тях. Дали ще ви е от полза отново да ви поговоря за това? Искате ли да го научите? Вероятно някои от вас ще попитат: „Защо да говорим пак за Сатана? Ядосваме се всеки път щом го споменем, и, като чуем името му, ни обзема тревога“. Колкото и да ви обезпокоява темата, трябва да застанете лице в лице с фактите. Тези неща трябва да бъдат ясно изречени и обяснени, за да добие човек разбиране за тях; в противен случай хората не биха могли действително да се освободят от сатанинското влияние.

Вече обсъдихме петте начина, по които Сатана сее поквара сред хората, а това включва и сатанинските трикове. Начините, по които той покварява човеците, са само повърхността; по-коварни са триковете, скрити под тази повърхност — те са оръжията, с които Сатана постига целите си. Какви са те? Хайде, обобщете ги. (Мами, изкушава и принуждава.) Колкото повече от тях изброявате, толкова повече се доближавате до действителността. Явно сте дълбоко увредени от Сатана и реагирате на темата много емоционално. (Той също така говори примамливо. Влияе върху хората и ги завзема насила.) Насилствено завземане — това оставя у хората особено дълбоки впечатления. Те се страхуват да не бъдат завладени от Сатана насила. Сещате ли се и за други негови трикове? (Вреди на хората жестоко, отправя заплахи и примамливи предложения и лъже.) Лъжата е една от неговите тактики. Сатана лъже, за да те измами. Какво е естеството на лъжата? Не е ли еднаква с измамата? Целта на лъжите е да те измамят. Има ли още сатанински трикове? Кажете ми всички трикове на Сатана, за които се сещате. (Съблазнява, наврежда, заслепява и заблуждава.) Повечето от вас имат еднакво отношение към тези заблуди. Още нещо? (Контролира човека, завладява го, тормози го и му пречи да вярва в Бог.) Известно ми е общото значение на нещата, които изброявате, и това е добре. Всички знаете нещо по темата, затова нека обобщим тези негови трикове.

Сатана прилага шест основни трика, за да поквари човека

Първият е контрол и принуда. Тоест, Сатана прави всичко възможно, за да завладее сърцето ти. Какво означава „принуда“? Означава, че прибягва до заплашителни и силови тактики, за да те накара да му се подчиниш, принуждавайки те да мислиш до какви последици би довело твоето неподчинение. Обзема те страх, не смееш да му се противопоставиш и затова му се подчиняваш.

Вторият му трик се състои в хитрини и измами. Какво означава „хитрини и измами“? Сатана си измисля разни истории и лъжи и те подвежда да повярваш в тях. Никога не ти казва, че човекът е създаден от Бог, но и не заявява направо, че не си създаден от Бог. Изобщо не споменава думата „Бог“, а я замества с други думи, за да те заблуди и да нямаш понятие за съществуването на Бог. Естествено, тази „хитрина“ се изразява в още много аспекти, не само в този.

Третият му трик е насилствената индоктринация. По какъв начин се постига тя у хората? Дали насилствената индоктринация е доброволен избор на човека? Дали човекът дава своето съгласие? Категорично не. Дори и да си несъгласен, ръцете ти са вързани. Без да се усетиш, Сатана ти втълпява своите доктрини, своето мислене, своите житейски правила и своята същина.

Четвъртият му трик се състои в заплахи и заблуди. Тоест, Сатана прибягва до най-различни трикове, за да го приемеш, да го следваш и да му служиш. Не би се спрял пред нищо, за да постигне целите си. Понякога ти оказва дребни услуги, като същевременно те подмамва към греха. Откажеш ли да го последваш, ще те накара да страдаш и ще те накаже, ще те напада по различни начини и ще крои планове срещу теб.

Петият трик се изразява в измама и вцепенение. С „измама и вцепенение“ обозначаваме умението на Сатана да втълпява на хората сладки и наглед приемливи думи и идеи, които съответстват на представите им — струва им се, че той проявява разбиране към тленността на хората и е загрижен за живота им и за бъдещето им, докато в действителност едничката му цел е да те измами. После те парализира, за да не различаваш добро от зло, неусетно да се поддадеш на измамата и така той да установи властта си над теб.

Шестият му трик е унищожението на ума и тялото. Коя част от човека унищожава Сатана? Той унищожава ума ти, така че да те лиши от съпротивителни сили, което ще рече, че сърцето ти постепенно и против волята ти приема Сатана. Той ти втълпява тези неща ежедневно, непрестанно се възползва от тези идеи и общоприети вярвания, за да ти влияе и да те оформи според желанията си, и така малко по малко те подкопава, докато убие стремежа ти да си добър човек и спреш да отстояваш това, което определяш като „праведност“. Без да усетиш, вече си лишен от волята да плуваш срещу течението, а вместо това се оставяш да те носи. „Унищожението“ се изразява в упражнения от Сатана толкова силен тормоз, че хората се превръщат в сенки на самите себе си и губят човешкия си облик. Тогава Сатана ги напада, обладава и поглъща.

Всеки от тези трикове, които Сатана прилага, за да поквари хората, отнема съпротивителните им сили и всяка от тях може да се окаже смъртоносна. С други думи, всички действия и трикове на Сатана водят до упадъка ти, поставят те под неговата власт и те завличат в тресавището на злото и греховността. Такива са триковете, с които Сатана покварява хората.

Можем да кажем, че Сатана е зъл, но за да потвърдим това, все пак трябва да разгледаме последиците, до които води сатанинската поквара, и нравите и същнината, които втълпява на хората. Всички вие знаете по нещо за това, така че говорете. Какви са последиците от сатанинската поквара? Каки покварени нрави изразяват и проявяват хората? (Високомерие и арогантност, себелюбие и коварство, подмолност и измамливост, вероломство, злоба и липса на всякаква човечност.) Като цяло можем да кажем, че са лишени от човечност. А сега да чуем и други братя и сестри. (Щом бъде покварен от Сатана, човек най-често проявява арогантност и самомнителност, важничи и е самодоволен, става алчен и себелюбив. Това са най-сериозните проблеми според мен.) (Щом Сатана ги поквари, хората са готови на всичко, за да се домогнат до вещи и богатства. Дори стават враждебни към Бог, противят Му се, опълчват се срещу Него и губят съвестта и здравия разум, които човек трябва да притежава.) Всичко, което изредихте, е в основата си едно и също, макар и с несъществени разлики; просто описанията на някои от вас бяха по-подробни. Да обобщим — най-изявените черти на поквареното човечество са арогантност, измамливост, злонамереност и себелюбие. Но всички вие пропуснахте едно нещо. Тези хора губят съвестта си, здравия си разум и човечността си, но пропуснахте да споменете още нещо, което е от изключително значение — предателство. Крайният резултат от тези нрави, съществуващи у всеки покварен от Сатана, е предателството спрямо Бог. Каквото и да каже Бог на хората и както и да работи върху тях, те не го взимат под внимание, макар и да знаят, че това е истина. С други думи, вече не зачитат Бог и Го предават; това е последицата от посятата в човека сатанинска поквара. Това важи за всички покварени нрави на човека. Има ли сред начините, по които Сатана покварява хората — знанието, което усвояват, науката, която изучават, разбирането им за суеверията и традиционните култури и социалните тенденции — поне един, който да бъде ползван от човека за ориентир кое е праведно и кое е грешно? Има ли сред тях нещо, което да помогне на хората да разберат хората кое е свято и кое е зло? Има ли някакви стандарти, по които да измерим тези неща? (Не.) Няма стандарти, няма и основа, на която да стъпи човек. Дори и да знаят думата „свят“, никой човек не познава истинското ѝ значение. А могат ли нещата, които Сатана носи на хората, да им помогнат да узнаят истината? Биха ли им помогнали да живеят по-човечно? Да живеят по такъв начин, че по-силно да почитат Бог? (Не.) Очевидно е, че те не допринасят за почитта на хората към Бог, нито им помагат да разберат истината и да знаят що е святост и що е зло. Обратното, човеците са все по-изпаднали и се отдалечават все повече от Бог. Ето защо казваме, че Сатана е зъл. След като анализирахме толкова голяма част от сатанинската зловредна същност, дали открихте у него някаква частица святост, било то в същността му или във вашето разбиране за същината му? (Не.) Да, това е сигурно. А дали видяхте същината на Сатана макар и слабо да наподобява Божията в някакво отношение? (Не.) Дали някоя проява на Сатана има каквато и да е прилика с Бог? (Не.) Тогава нека ви попитам следното: как ще определите със свои думи точно какво е Божията святост? Преди всичко ми кажете в какъв контекст използваме фразата „светостта на Бог“? Дали във връзка с Божията същина? Или свързваме тези думи с някоя черта на Божия нрав? (Казваме ги във връзка с Божията същина.) Трябва да намерим точна опора, от която да пристъпим към желаната тема на беседване. Тези думи се използват във връзка с Божията същина. Първо използвахме сатанинската зла природа за противовес на Божията същина. Откри ли в Бог нещо от същината на Сатана? А нещичко от същината на човеците? (Не, нищо. Бог не е арогантен, не е себелюбив, не е предател и това разкрива пред нас Неговата свята същина.) Бихте ли добавили още нещо? (Бог не съдържа и следа от покварения сатанински нрав. Сатана е изцяло отрицателен, докато Бог е изцяло положителен. Виждаме, че Бог неизменно е на наша страна, бди над нас, закриля ни през целия ни живот — още от мънички до ден-днешен, особено когато сме объркани и се отклоним от пътя. В Бог няма лъжовност и измама. Той говори разбираемо и ясно и това също е израз на истинската Му същина.) Отлично! (Бог не съдържа нито частица от покварения сатанински нрав — у Него няма лицемерие, Той не се хвали, не дава празни обещания и не мами. Бог е единственият, в Когото човекът може да вярва. Бог е предан и искрен. От Божието дело виждаме, че Той призовава хората да бъдат честни, дарява ги с мъдрост и със способността да разграничават добро от лошо, да имат добра преценка за хора, неща и събития. В това откриваме Божията святост.) Приключихте ли? Доволни ли сте от това, което казахте? Доколко наистина разбирате Бог в сърцата си? До каква степен вниквате в Божията святост? Зная, че в сърцето си всеки един от вас интуитивно схваща това до една или друга степен, защото всеки човек усеща Божията работа върху себе си и получава повече или по-малко неща от Бог: милост и благословии, просветление и озарение, а също и Божието правосъдие и порицание — и поради тези неща човек добива известно елементарно разбиране за същината на Бог.

При все че обектът на днешната ни беседа, Божията святост, може да се стори странен на повечето хора, вече подехме темата и, напредвайки по пътя, вие ще добиете по-дълбоко разбиране за нея. Необходимо е постепенно да отворите сетивата си и разума си по време на личното си преживяване. Засега вашето почиващо на възприятията ви разбиране за Божията същина изисква още дълго да учите, да потвърждавате, да усещате и да изживявате, докато някой ден дълбоко в сърцата си не получите откровението за „Божията святост“ — тя означава, че Божията същина е съвършена, че Божията любов е безкористна, че Бог дарява всичко на човека безкористно, и ще разберете, че Божията святост е безукорна и неопетнена. Тези страни на Божията същина не са празни думи, с които Той подчертава Своята идентичност. Бог ползва същината Си, за да се отнесе с всеки отделен човек със смирена искреност. Иначе казано, същината на Бог не е изпразнена от съдържание, теоретична или догматична; при това тя определено не е вид познание. Тя не е вид образование за човека, а същинското откровение за Божиите действия и разкритата същина на това, което Бог притежава и представлява. Човекът трябва да опознае тази същина и да вникне в нея, защото всички Негови постъпки и всяка дума, която произнася, са с огромна стойност и значение за всеки един човек. Когато вникнеш в Божията святост, ще можеш да повярваш в Него истински; когато вникнеш в Божията святост, действително ще осъзнаеш същинското значение на думите „Самият Бог, единственият“. В ума ти няма да остане място за фантазии, че би могъл да избереш други пътеки, по които да поемеш, и вече няма да си склонен да предадеш всичко, което Бог е отредил за теб. Тъй като Божията същина е свята, само чрез Бог ще можеш да извървиш житейския си път по праведната пътека на светлината; само чрез Бог ще узнаеш смисъла на живота; само чрез Бог ще живееш в качеството си на истински човек, ще познаеш истината и ще я притежаваш. Само чрез Бог истината ще бъде за теб извор на живот. Сам Бог е единственият, Който ще ти помогне да се отърсиш от злото и ще те спаси от злосторничеството и властта на Сатана. Никой и нищо освен Бог не ще те избави от морето от страдания, за да не се измъчваш повече. Това е обусловено от Божията същина. Сам Бог е единственият, Който ти дарява спасение толкова безкористно; само Бог носи върховна отговорност за твоето бъдеще, за твоята съдба и за твоя живот. Той подрежда всичко, което се случва с теб. Това е непостижимо за всичко друго сътворено или съществуващо извечно. Тъй като нищо сътворено или извечно съществуващо не притежава същнина, подобна на Божията, нищо и никой не може да те спаси или да те поведе. Такава е значимостта на Божията същина за човека. Навярно чувствате, че казаното от Мен може да ви е от известна помощ по принцип. Но ако се стремиш към истината, ако обичаш истината, в процеса на твоето преживяване тези думи не само ще променят съдбата ти, но и ще те поведат по правилния път на човешкия живот. Нали разбирате това? Дали вече се събуди интересът ви да опознаете Божията същина? (Да.) Радвам се да науча, че се интересувате. С това приключваме темата за опознаването на Божията святост за днес.

***

Бих искал да поговорим за нещо, което направихте в началото на днешното ни събиране и което Ме изненада. Вероятно някои от вас питаят признателност към Мен, може би сте изпитали чувство на благодарност и тази ваша емоция намери израз в съответно действие. Стореното от вас не заслужава укор — то не е нито правилно, нито погрешно, но искам да разберете нещо. Какво е то? Първо, искам да ви питам какво всъщност направихте току-що? Дали понечихте да легнете по очи, или да коленичите в знак на почит? Кой ще Ми каже? (Мисля, че понечихме да легнем по очи.) Мислите, че искахте да легнете пред Мен, а за какво е знак това? (За почит.) Тогава какво е колениченето в израз на почит? Досега не съм споделял с вас мисли за това, но чувствам, че днес е необходимо да го направя. Лягате ли по очи на обичайните си събирания? (Не.) А по очи ли лежите, докато се молите? (Да.) Стига ситуацията да ви го позволява, всеки път ли заемате това положение, за да отправите молитва? (Да.) Това е добре. Но днес искам да разберете, че Бог приема коленопреклонност само от два типа хора. Не е нужно да търсите съвети в Библията или в делата и поведението на някои духовни личности. Вместо това сега ще ви кажа истината. Първо, не е едно и също дали ще легнете по очи, или ще коленичите в израз на почит. Защо Бог приема жестовете на коленопреклонност на онези, които лягат по очи пред Него? Защото Той привиква някого при Себе Си и го призовава да приеме определена Божия заръка — тогава Бог му позволява да се просне по очи пред Него. Това са първият тип хора. Вторият тип са онези, които коленичат в знак на почит, защото се боят от Бог и отбягват злото. Само това са, два типа. Към кой от двата принадлежите вие? Можете ли да кажете? Това е истината, дори и леко да ви засегне. Не говорим за жестовете на коленопреклонност по време на молитва — те са уместни, така и трябва да бъде, защото, когато се молят, хората обикновено молят за нещо, разтварят сърцата си за Бог и застават лице в лице с Него. Молитвата е общение и диалог, сърдечен разговор с Бог. Колениченето като израз на почит не бива да е формален жест. Целта Ми не е да ви упреквам за стореното днес. Обяснението има за цел да ви помогне да разберете този принцип — нали знаете, че е така? (Да, знаем.) Казвам ви това, за да не се повтаря повече. И така, дали хората изобщо имат случай да лягат по очи или да коленичат пред Бог? Не е речено, че никога няма да имат такава възможност. И този ден ще настъпи рано или късно, но още не е дошъл моментът. Разбирате ли? Чувствате ли се засегнати? (Не.) Може би тези думи ще ви мотивират и вдъхновят да узнаете в сърцата си настоящите затруднения в общуването между Бог и човека и да разберете от какво естество е сегашното взаимоотношение между Бог и хората. При все че напоследък обсъждахме и разменихме още мисли, в човешкото разбиране за Бог все още има доста пропуски. Човекът трябва да измине още много по пътя към проникновението за Бог. Намерението Ми не е да ви поставям това като спешно задание, нито да ви пришпорвам да изразите тези стремления и чувства. Жестът, с който Ме посрещнахте днес, вероятно изразява истинските ви чувства и Аз усетих това. Докато го правехте, Ми се прииска да стана и да отправя към вас най-добрите Си пожелания, защото желая всички вие да сте добре. Затова със всяка Своя дума или действие правя всички по силите Си да ви помогна, за да добиете правилното разбиране и вярната гледна точка за всички неща. Успявате да вникнете в това, нали? (Да.) Това е добре. Макар че хората имат известно разбиране за различните нагласи на Бог, за аспектите на онова, което Бог притежава и представлява, и за делото, което Той осъществява, в голямата си част това разбиране не стига по-далеч от изчитането на писани думи, или не надхвърля принципното им разбиране и обмисляне. На хората им липсва най-вече истинското разбиране и вникване, които идват с непосредствения опит. При все че Бог използва разнообразни начини да пробуди човешките сърца, хората тепърва трябва да извървят дълъг път, за да постигнат това. Не искам никой от вас да се чувства сякаш Бог го е оставил навън на студа, че го е изоставил или му е обърнал гръб. Едничкото Ми желание е да видя как всеки от вас поема по пътя на стремежа към истината и се стреми да разбере Бог, как крачи напред непоколебимо, без опасения и без товар. Каквито и да са прегрешенията ти, колкото и надалеч да си се отклонил от пътя и колкото и сериозни да са простъпките ти, не ги носи със себе си като бреме, като допълнителен товар по своя пътя към познаването на Бог. Продължавай да крачиш напред. В сърцето Си Бог винаги таи човешкото спасение; това не се променя според обстоятелствата. Това е най-ценната част от Божията същина. Почувствахте ли се малко по-спокойни? (Да.) Надявам се да възприемете правилния подход към всички неща и към думите, които Аз изрекох. С това слагам край на днешното ни общение. До скоро!

11 януари 2014 г.