Самият Бог, Единственият VII

Бог е източникът на живот за всички неща (I)

Преглед на Божията власт, праведния Божи нрав и Божията святост

Когато завършите молитвите си, чувствате ли се умиротворени в присъствието на Бог? (Да.) Ако сърцето на човек може да се умири, той ще може да чуе и да разбере Божието слово и ще може да чуе и да разбере истината. Ако сърцето ти не е способно да се умири, ако сърцето ти все блуждае без посока или все мисли за други неща, това ще ти повлияе, когато присъстваш на събирания, за да слушаш Божието слово. Какво стои в основата на въпросите, които обсъждаме? Нека всички се върнем към най-същественото за малко. Що се отнася до познаването на Самия Бог, Единствения Бог, в първата част обсъдихме Божията власт. Във втората част обсъдихме праведния Божи нрав, а в третата част — Божията святост. Направи ли ви впечатление конкретното съдържание, което обсъждахме всеки път? Кое остави най-силно впечатление у вас от първата част — „Божията власт“? Коя част ви повлия най-силно? (Бог първо съобщи за властта и мощта на Божието слово; Бог е толкова добър, колкото е Неговото слово и словото Му ще се сбъдне. Това е изначалната същина на Бог.) (Божията заповед към Сатана е била, че може само да изкушава Йов, но не и да отнема живота му. В това виждаме властта на Божието слово.) Има ли какво още да се добави? (Бог използва слова, за да създаде небето и земята и всичко в тях, и изрече слова, за да сключи завет с човека и да му даде Своите благословии. Всички тези са примери за властта на Божието слово. След това видяхме как Господ Исус заповядал на Лазар да излезе от гроба си — това показва, че животът и смъртта са под Божия контрол, че Сатана няма власт да контролира живота и смъртта и че независимо дали Божието дело се извършва в плът или в Дух, Неговата власт е единствена по рода си.) Това е разбиране, което придобихте, когато чухте общението. Като говорим за Божията власт, какво е вашето разбиране за думата „власт“? В рамките на Божията власт какво виждат хората от това, което Бог прави и разкрива? (Виждаме всемогъществото и мъдростта на Бог.) (Виждаме, че Божията власт присъства винаги и че наистина съществува. Виждаме Божията власт в широк мащаб във факта, че Той властва над всички неща, и в малък мащаб, когато Той поема контрол над всеки отделен човешки живот. Всъщност Бог планира и контролира шестте етапа на човешкия живот. Освен това виждаме, че Божията власт представлява Самия, Единствения Бог, и никое сътворено или несътворено същество не може да я притежава. Божията власт е символ на Неговия статут.) Вашето разбиране за „символите на Божия статут и Божието положение“ изглежда донякъде доктринално. Разбирате ли същността на Божията власт? (Бог бди над нас и ни защитава от най-ранна възраст и в това виждаме Божията власт. Не осъзнавахме опасностите, които ни дебнеха, но Бог винаги ни защитаваше зад кулисите. Това също е Божията власт.) Много добре. Добре казано.

Когато говорим за Божията власт, върху какво се концентрираме, кое е най-същественото? Защо е необходимо да обсъждаме това? Първата цел на обсъждането на този въпрос е да се утвърди в сърцата на хората статутът на Бог като Създател и Неговото положение сред всички неща. Отначало хората може да бъдат запознати с това, да го видят и почувстват. Това, което виждаш и усещаш, е резултат от Божиите действия, Божиите слова и Божия контрол над всички неща. И така, какво истинско разбиране придобиват хората от всичко, което виждат, научават и знаят благодарение на Божията власт? Вече обсъдихме първата цел. Втората е да дадем възможност на хората да видят Божията сила и мъдрост във всичко, което Бог е извършил, казал и управлявал със Своята власт. Целта е да видиш колко могъщ и колко мъдър е Бог в Своето управление на всичко. Нима не беше това фокусът и най-същественото в предишното ни обсъждане на единствената по рода си Божия власт? Не е минало много време от онази дискусия, но въпреки това някои от вас са го забравили, което доказва, че не сте придобили задълбочено разбиране за Божията власт. Дори може да се каже, че човекът не е видял Божията власт. Сега разбирате ли го донякъде? Когато виждаш Бог да упражнява властта Си, какво изпитваш в действителност? Наистина ли чувстваш силата на Бог? (Да.) Когато четеш словата Му за това как Той е създал всички неща, чувстваш Неговата сила и всемогъщество. Какво чувстваш, когато виждаш Божията власт над съдбата на хората? Чувстваш ли Неговата сила и мъдрост? Ако Бог не притежаваше тази сила, ако не притежаваше тази мъдрост, щеше ли да има качествата да властва над всички неща и над съдбите на хората? Бог притежава силата и мъдростта, затова има и властта. Това е единствено и неповторимо. Сред цялото творение нима си виждал някога човек или същество със сила като Божията? Нима съществува някой или нещо, което има силата да създаде небето, земята и всички неща, да ги управлява и да властва над тях? Нима съществува някой или нещо, което може да управлява и води цялото човечество и което може да присъства навсякъде и по всяко време? (Не, не съществува.) Вече разбирате ли истинското значение на единствената по рода си Божия власт? Сега разбирате ли я донякъде? (Да.) С това приключва прегледът ни на темата за неповторимата Божия власт.

Във втората част говорихме за праведния Божи нрав. Не обсъждахме дълго тази тема, защото на този етап Божието дело се състои предимно от правосъдие и порицание. В Епохата на царството праведният Божи нрав се разкрива ясно и подробно. Той изрича слова, които не е изричал от времето на сътворението, а в Неговите слова всички хора, всички, които четат и изживяват Неговото слово, виждат как се разкрива Неговият праведен нрав. И така, кое е най-същественото от нашата дискусия за праведния Божи нрав? Разбирате ли го в дълбочина? Разбирате ли го от собствен опит? (Бог изпепели Содом, защото хората по онова време бяха дълбоко покварени и предизвикаха Божия гняв. В това виждаме праведния Божи нрав.) Първо, нека погледнем: ако Бог не беше унищожил Содом, щеше ли да си в състояние да узнаеш за Неговия праведен нрав? Пак щеше да си в състояние. Можете да го видите в словата, които Бог изрича в Епохата на царството, както и в правосъдието, порицанието и проклятията, които отправя към човека. Можете ли да видите праведния Божи нрав в това, че Той пощади Ниневия? (Да.) В сегашната епоха хората могат да видят част от Божията милост, любов и великодушие и в промяната на Божието сърце, която следва покаянието на човека. След като изтъкнахме тези два примера като въведение към дискусията за праведния Божи нрав, съвсем ясно се вижда, че Неговият праведен нрав се проявява, но в действителност същината на праведния Божи нрав не се ограничава до това, което се разкрива в тези две библейски истории. От това, което научихте, видяхте и изживяхте в Божието слово и Неговото дело, какво представлява праведният Божи нрав според вас? Говорете от собствения си опит. (В условията, които Бог е създал за хората, когато те са способни да търсят истината и да действат в съответствие с Божията воля, Бог ги води, просвещава ги и им дава възможност да се чувстват озарени в сърцата си. Когато хората се противопоставят на Бог, когато се съпротивляват срещу Него и не действат в съответствие с Неговата воля, в тях настъпва голям мрак, сякаш Бог ги е изоставил. Дори когато се молят, не знаят какво да Му кажат. Но когато оставят настрана собствените си представи и хрумвания и станат готови да съдействат на Бог и да се стремят да се подобрят, тогава постепенно стават способни да видят усмихнатото лице на Бог. Така усещаме светостта на праведния Божи нрав. Бог се явява в святото царство, но на нечисти места се крие.) (Виждам праведния Божи нрав в начина, по който се отнася към хората. Нашите братя и сестри се различават по духовен ръст и качество и това, което Бог изисква от всеки от нас, също е различно. Всички сме способни да получим Божието просветление в различна степен и в това виждам Божията праведност, защото ние, хората, не сме способни да се отнасяме към човека по този начин, но Бог е способен.) Сега всички имате известни практически познания, които можете да изразите.

Знаете ли кое познание е ключът към разбирането на праведния Божи нрав? Много неща могат да се кажат по тази тема от опит, но първо трябва да ви кажа няколко основни неща. За да разбере праведния Божи нрав, човек първо трябва да разбере чувствата на Бог: какво мрази Той, какво ненавижда, какво обича, към кого е великодушен и милостив и на какви хора дарява тази милост. Това е един съществен момент. Трябва също да разберете, че колкото и любящ да е Бог, колкото и милост и любов да има към хората, Бог не търпи никой да накърнява Неговия статут и положение, нито да накърнява Неговото достойнство. Въпреки че Бог обича хората, Той не ги глези. Той дава на хората Своята любов, Своята милост и Своето великодушие, но никога не ги е глезил; Бог има Свои принципи и Свои граници. Колкото и Божия любов да си почувствал, колкото и дълбока да е тя, никога не бива да се отнасяш към Бог така, както би се отнасял към друг човек. Макар да е вярно, че Бог се отнася към хората с пределна близост, ако човек възприема Бог просто като друг човек, сякаш Той е просто още едно сътворено същество, като приятел или обект на поклонение, Бог ще скрие лицето Си от него и ще го изостави. Такъв е Неговият нрав и хората не трябва да подхождат към този въпрос лекомислено. Затова често виждаме такива слова, изречени от Бог, за праведния Божи нрав: няма значение колко път си изминал, колко работа си свършил или колко страдания си понесъл; щом накърниш Божия нрав, Той ще въздаде на всеки от вас според това, което сте извършили. Тоест Бог се отнася към хората с пределна близост, но хората не трябва да се отнасят към Бог като към приятел или роднина. Не наричай Бог свой „приятел“. Колкото и любов да си получил от Него, колкото и великодушен да е бил към теб, никога не бива да се отнасяш към Бог като към свой приятел. Това е праведният Божи нрав. Разбирате ли? Нужно ли е да говоря още за това? Имате ли някакво предварително разбиране по този въпрос? Като цяло това е най-лесната грешка, която хората допускат, независимо дали разбират доктрините или никога преди не са се замисляли по този въпрос. Когато хората оскърбят Бог, това може да не се дължи на отделно събитие или на нещо, което са казали, а по-скоро на отношението, което имат, и на състоянието, в което се намират. Това е много плашещо нещо. Някои хора вярват, че разбират Бог, че имат някакво познание за Него и дори може да правят някои неща, които удовлетворяват Бог. Те започват да се чувстват равни на Бог и смятат, че умело са се сприятелили с него. Такива чувства са ужасно погрешни. Ако нямаш задълбочено разбиране за това, ако не го разбираш ясно, много лесно ще оскърбиш Бог и ще накърниш праведния Божи нрав. Сега разбирате това, нали? Нима праведният Божи нрав не е единствен по рода си? Възможно ли е някога да бъде равен на нрава или моралните качества на човек? Никога не би могъл. Затова не бива да забравяш, че независимо от това как Бог се отнася към хората и какво мисли за тях, Божието положение, власт и статут никога не се променят. За човечеството Бог винаги е Господ на всички неща и Създателят.

Какво научихте за светостта на Бог? В тази част за „Божията святост“, освен факта, че порочността на Сатана е използвана като фон за сравнение, какво беше основното съдържание на дискусията ни за Божията святост? Нима не се отнася за това, което Бог има, и това, което Той е? Това, което Бог има, и това, което Той е, не се ли отнася само и единствено до самия Бог? (Така е.) То е онова, което сътворените същества не притежават. Затова казваме, че Божията святост е единствена по рода си. Това е нещо, което би трябвало да можете да разберете. Проведохме три срещи по темата за Божията святост. Можете ли да опишете със свои думи и както я разбирате, какво според вас е Божията святост? (Последния път, когато Бог общуваше с нас, ние се преклонихме пред Него. Бог сподели с нас истината за колениченето и свеждането на глава в израз на преклонение пред Него. Видяхме, че да се поклоним на Бог, преди да сме изпълнили Неговите изисквания, не съответства на Неговата воля, и в това видяхме Божията святост.) Много вярно. Има ли още нещо? (В Божиите слова към човешкия род виждаме, че Той говори ясно и отчетливо. Той е прям и говори по същество. Сатана говори по заобиколен начин и непрекъснато лъже. От това, което се случи миналия път, когато лежахме проснати пред Бог, видяхме, че Неговите слова и действия винаги са принципни. Той винаги е ясен и кратък, когато ни казва как трябва да действаме, да се съобразяваме и да практикуваме. Но хората не са такива. Откакто човечеството беше покварено от Сатана, то действа и говори според личните си мотиви и цели и предвид личните си желания. От начина, по който Бог се грижи, обича и защитава човешкия род, виждаме, че всичко, което Бог прави, е положително и ясно. Именно така виждаме да се разкрива същината на Божията святост.) Добре казано! Някой друг иска ли да добави нещо? (Чрез Божието разобличаване на злата същина на Сатана виждаме Божията святост, придобиваме повече познание за злото на Сатана и виждаме източника на страданието на човечеството. В миналото не знаехме за човешкото страдание под властта на Сатана. Едва след като Бог ни разкри това, разбрахме, че всички страдания, които идват от преследването на слава и богатство, са дело на Сатана. Едва тогава почувствахме, че Божията святост е истинското спасение за човечеството.) Има ли още нещо, което да добавите към това? (Човечеството, което е покварено, няма истинско познание и любов към Бог. Тъй като не разбираме същината на Божията святост и тъй като, когато падаме ничком и свеждаме глава пред Него в израз на преклонение, го правим с нечисти помисли и скрити мотиви и цели, Бог е недоволен. Виждаме, че Бог се различава от Сатана; Сатана иска хората да го обожават и ласкаят, да лежат проснати пред него и да свеждат глава в израз на преклонение. Сатана няма принципи. От това също разбирам Божията святост.) Много добре! Сега, след като поговорихме за Божията святост, виждате ли съвършенството на Бог? Виждате ли как Бог е източник на всички положителни неща? Способни ли сте да видите как Бог е въплъщението на истината и справедливостта? Виждате ли как Бог е източникът на любовта? Виждате ли как всичко, което Бог върши, всичко, което изразява, и всичко, което разкрива, е безупречно? (Да.) Това е най-същественото от това, което казах за светостта на Бог. Днес тези думи може да ви се струват просто доктрина, но един ден, когато изпитате и станете свидетели на Самия Истински Бог от Неговото слово и Неговото дело, искрено ще кажете, че Бог е свят, че Бог е различен от човека и че Неговото сърце, нрав и същина са свети. Тази святост позволява на човек да види Божието съвършенство и да разбере, че същината на Божията святост е непорочна. Същината на Неговата святост определя, че Той е Самият Бог, Неповторимият, и също така едновременно позволява на човек да види и доказва, че Той е Самият Неповторим Бог. Нима това не е най-същественото? (Така е.)

Днес направихме преглед на няколко теми от предишни общения. С това завършва днешният преглед. Надявам се, че всички вие ще вземете присърце най-съществените моменти от всяка точка и тема. Не ги възприемайте като обикновена доктрина; когато имате свободно време, наистина ги прочетете и ги обмислете. Запомнете ги в сърцето си и ги осъществете — тогава наистина ще изпиташ всичко, което казах за реалността на Божието разкриване на нрава Му и разкриването на това, което Той има, и това, което Той е. Ако обаче само ги записваш в тетрадката си, а не ги четеш и не ги обмисляш, никога няма да ги придобиеш за себе си. Сега разбирате, нали? След като хората са общували по тези три теми, след като са придобили общо — или дори конкретно — разбиране за Божия статут, същина и нрав, ще бъде ли пълно тяхното разбиране за Бог? (Не.) Сега, относно вашето собствено разбиране за Бог, има ли други области, в които смятате, че се нуждаете от по-задълбочено разбиране? Тоест сега, след като си придобил представа за Божията власт, Неговия праведен нрав и светостта Му, вероятно Неговите единствени по рода си статут и положение са се затвърдили в съзнанието ти; но все пак остава да видиш, да разбереш и да задълбочиш познанията си за Неговите дела, Неговата сила и същина чрез собствения си опит. Сега, след като слушахте тези общения, в сърцата ви малко или много се е затвърдила вярата в това: Бог наистина съществува и е факт, че Той управлява всички неща. Никой не може да накърнява Неговия праведен нрав; Неговата святост е несъмнен факт и никой не може да я оспорва. Това са факти. Тези общения позволяват статутът и позицията на Бог да се затвърдят в сърцата на хората. След като тази основа е поставена, хората трябва да се опитат да разберат повече.

История 1: Едно семе, земята, едно дърво, слънчевата светлина, птиците и човекът

Днес с вас ще разговаряме по една нова тема. Каква е тази тема? Заглавието ѝ е: „Бог е източникът на живот за всички неща“ Струва ли ви се, че тази тема е твърде обширна? Струва ли ви се, че е малко отдалечена? „Бог е източникът на живот за всички неща“ — тази тема може да се стори на хората малко отдалечена, но тя трябва да бъде разбрана от всички, които следват Бог, защото е неразривно свързана с познанието за Бог на всеки човек и със способността му да Го удовлетворява и почита. Затова ще говоря по тази тема. Напълно възможно е хората да имат предварително елементарно разбиране по тази тема или може да са наясно с нея в известна степен. В съзнанието на някои хора това знание или осъзнаване може да е придружено от семпла или повърхностна степен на разбиране. Други може да са имали някои специални преживявания в сърцето си, които са ги довели до личен, дълбок досег до тази тема. Но такова предварително познание, независимо дали е задълбочено или повърхностно, е едностранчиво и недостатъчно конкретно. Затова избрах тази тема за общение: за да ви помогна да достигнете до по-задълбочено и по-конкретно разбиране. Ще използвам специален метод, за да разговарям с вас по тази тема, метод, който не сме използвали досега, метод, който може да ви се стори малко необичаен и дори леко неудобен. След това ще разберете какво имам предвид. Обичате ли разкази? (Обичаме.) Е, изглежда, че изборът ми да разказвам истории е добър, щом всички ги харесвате толкова много. Да започваме. Не е необходимо да си водите бележки. Моля ви да се отпуснете и да не се суетите. Можете да затворите очи, ако смятате, че заобикалящата ви среда или хората около вас може да ви разсейват. Имам да ви разкажа една прекрасна история. Това е история за едно семе, земята, едно дърво, слънчевата светлина, птиците и човека. Кои са главните герои в нея? (Едно семе, земята, едно дърво, слънчевата светлина, птиците и човекът.) Бог сред тях ли е? (Не.) Въпреки това съм сигурен, че ще се почувствате освежени и удовлетворени, след като чуете тази история. Сега, моля, слушайте мълчаливо.

Едно малко семенце паднало на земята. Завалял силен дъжд и от семето израснал крехък кълн, а корените му бавно се впивали надолу в почвата. С течение на времето кълнът израснал на височина, като понасял жестоките ветрове и суровите дъждове, ставал свидетел на смяната на сезоните, докато луната растяла и намалявала. През лятото земята дарявала вода, за да може стръкчето да издържи на изгарящата жега на сезона. И благодарение на земята стръкчето не било поразено от жегата и така отминали най-лошите летни горещини. Когато настъпила зимата, земята обгърнала стръкчето в топлата си прегръдка и земята и стръкчето се държали здраво един за друг. Земята топлела стръкчето и така то оцеляло в лютия студ на сезона, невредимо от зимните бури и снежните виелици. Подслонено от земята, стръкчето растяло смело и щастливо; подхранвано безкористно от земята, то растяло здраво и силно. Растяло щастливо, пеело под дъжда, танцувало и се поклащало от вятъра. Стръкчето и земята зависят един от друг…

Минали години и стръкчето се превърнало във високо дърво. То стояло непоклатимо на земята, със здрави клони, окичени с безброй листа. Корените на дървото продължавали да се вкопават в земята, както и преди, но вече се впивали дълбоко в почвата отдолу. Земята, която някога защитавала малкото стръкче, вече била основа за едно могъщо дърво.

Слънчев лъч огрял дървото. Дървото се поклащало с широко разперени ръце и вдишвало дълбоко от огрения от слънцето въздух. Земята отдолу дишала в такт с дървото и се чувствала обновена. Точно тогава сред клоните на дървото задухал свеж ветрец и то затреперило от удоволствие, кипящо от енергия. Дървото и слънчевата светлина зависят един от друг…

Хората седели в прохладната сянка на дървото и се наслаждавали на свежия, ароматен въздух. Въздухът пречистил сърцата и дробовете им, пречистил кръвта им и телата им вече не били лениви и сковани. Хората и дървото зависят един от друг…

По клоните на дървото накацало ято малки чуруликащи птички. Може би са кацнали там, за да избегнат хищник, или за да се размножат и отгледат малките си, а може би само за да си починат за кратко. Птиците и дървото зависят един от друг…

Корените на дървото, усукани и преплетени, се впивали дълбоко в земята. Със ствола си то предпазвало земята от вятъра и дъжда и протягало клони, за да пази земята под краката си. Дървото го правело, защото земята била негова майка. Те се укрепват взаимно, разчитат един на друг и никога няма да се разделят…

И така приключва тази история. Историята, която разказах, беше за едно семе, земята, едно дърво, слънчевата светлина, птиците и човека. В нея имаше само няколко действия. Какви чувства остави у вас? Разбирате ли какво казвам, когато говоря така? (Разбираме.) Моля ви, споделете чувствата си. Какво почувствахте, когато чухте тази история? Първо ще ви кажа, че всички герои в историята могат да бъдат видени и докоснати; те са реални неща, а не метафори. Искам да помислите върху това, което казах. В Моята история нямаше нищо трудно за разбиране, а най-същественото би могло да се изрази с няколко изречения от историята. (Историята, която чухме, рисува красива картина. Едно семе покълва и докато расте, преживява четирите сезона на годината: пролет, лято, есен и зима. Земята се грижи за покълналото семе като майка. Тя топли кълна през зимата, за да може той да оцелее в студа. След като кълнът се превръща в дърво, един слънчев лъч докосва клоните му и му носи много радост. Виждам, че наред с множеството Божии творения земята също е жива и че тя и дървото са взаимозависими. Виждам също така голямата топлина, с която слънчевата светлина дарява дървото, и виждам птиците, макар и обикновени същества, които се събират с дървото и с хората в една картина на съвършена хармония. Това са чувствата, които изпитах в сърцето си, когато чух тази история; осъзнавам, че всички тези неща наистина са живи.) Добре казано! Някой друг иска ли да добави още нещо? (В тази история за семето, което покълва и се превръща във високо дърво, виждам чудото на Божието творение. Виждам, че Бог е направил така, че всички неща взаимно да се подсилват и да зависят едно от друго, и че всички неща са свързани и служат едно на друго. Виждам Божията мъдрост, Неговото чудо и виждам, че Той е източникът на живот за всички неща.)

И преди сте виждали всичко, за което говорих току-що. Семената например — те израстват в дървета и макар да не можеш да видиш всеки детайл от този процес, знаеш, че той съществува, нали? Знаете и за земята, и за слънчевата светлина. Всеки е виждал птици, кацнали на дърво, нали? И всички сте виждали хора, които се разхлаждат в сянката на дърво, нали? (Да.) И така, когато всички тези неща са събрани в една картина, какво усещане предизвиква тя? (Усещане за хармония.) От Бог ли идва всяко от нещата в тази картина? (Да.) Тъй като идват от Бог, Бог знае ползата им и колко е важно да съществуват на земята всички тези различни неща. Когато Бог е създавал всички неща, когато е планирал и създавал всяко нещо, Той го е направил с конкретно намерение; и когато е създал тези неща, е вдъхнал живот във всяко от тях. Средата, която Той е създал за съществуването на човешкия род, както току-що описахме в нашата история, е среда, в която семената и земята са взаимозависими, в която земята може да подхранва семената, а семената са свързани със земята. Тази връзка е предопределена от Бог още в самото начало на Неговото творение. Картината на дърво, слънчева светлина, птици и хора е изображение на жизнената среда, която Бог е създал за човешкия род. Първо, дървото не може да напусне земята, нито може да съществува без слънчева светлина. И така, с каква цел Бог е създал дървото? Можем ли да кажем, че е предназначено само за земята? Можем ли да кажем, че е предназначено само за птиците? Можем ли да кажем, че е предназначено само за хората? (Не.) Каква е връзката между тях? Връзката между тях е връзка на взаимно укрепване и взаимозависимост и тя е неразривна. Това означава, че земята, дървото, слънчевата светлина, птиците и хората разчитат едни на други, за да съществуват, и се изхранват взаимно. Дървото защитава земята, а земята подхранва дървото; слънчевата светлина осигурява ресурс на дървото, а дървото получава свеж въздух от слънчевата светлина и намалява изгарящата топлина на слънцето върху земята. Кой има полза от това в крайна сметка? Това е човешкият род, нали? Това е един от принципите, залегнали в основата на средата, създадена от Бог, в която живее човечеството, и която Бог е замислил да бъде такава от самото начало. Въпреки че тази картина е семпла, в нея можем да видим Божията мъдрост и Неговото намерение. Човечеството не може да живее без земята, без дървета, а още по-малко без птиците и слънчевата светлина. Нима не е така? Макар че това е само една история, тя представлява микрокосмос на Божието сътворение на небето, земята и на всички неща и на дарената от Него среда, в която човешкият род може да живее.

Именно заради човечеството Бог е създал небето, земята и всички неща, както и среда, която да обитава. Първо, най-същественото, което разглежда нашата история, е взаимното укрепване, взаимозависимостта и съвместното съществуване на всички неща. По силата на този принцип средата, в която съществува човешкият род, е защитена; тя може да съществува и да се поддържа. Благодарение на това човечеството може да се развива и да се възпроизвежда. Картината, която видяхме, беше на дърво, земя, слънчева светлина, птици и хора заедно. Бог присъстваше ли в тази картина? Не Го видяхме там. Но видяхме правилото за взаимно укрепване и взаимозависимост между нещата в картината; в това правило може да се видят съществуването и върховенството на Бог. Бог използва такъв принцип и такова правило, за да запази живота и съществуването на всички неща. Така Той осигурява ресурс за всички неща и за човечеството. Свързана ли е тази история с основната ни тема? На пръв поглед изглежда, че не е така, но в действителност правилото, с което Бог е създал всички неща, и Неговото господство над всички неща са тясно свързани с това, че Той е източникът на живот за всички неща. Тези факти са неразделни. Вече започвате да научавате нещо!

Бог повелява правилата, които управляват функционирането на всички неща; Той повелява правилата, които регулират оцеляването на всички неща; Той управлява всички неща и ги поставя така, че взаимно да се подсилват и да зависят едно от друго, така че да не загинат или да не изчезнат. Само така човешкият род може да продължи да живее; само така той може да живее под Божието напътствие в тази среда. Бог е повелител на тези правила за управление и никой не може да се меси в тях, нито да ги променя. Единствено Самият Бог знае тези правила и единствено Самият Бог ги управлява. Кога да никнат дърветата; кога да вали; колко вода и колко хранителни вещества да дава земята на растенията; през кой сезон да падат листата; през кой сезон да дават плод дърветата; колко хранителни вещества да даде слънчевата светлина на дърветата; какво да издишат дърветата, след като са се нахранили със слънчева светлина — всички тези неща са предопределени от Бог, когато е създал всичко, като правила, които никой не може да нарушава. Нещата, които Бог е създал, независимо дали са живи, или според човека не са, се намират в ръката Му, където Той ги управлява и властва над тях. Никой не може да променя или нарушава тези правила. Тоест, когато Бог е създал всички неща, Той е предвидил, че без земята дървото не би могло да пусне корени, да поникне и да расте; че ако на земята нямаше дървета, тя щеше да изсъхне; че дървото трябва да стане дом на птиците и място, на което те могат да се подслонят от вятъра. Нима може едно дърво да живее без земята? Категорично не. Може ли да живее без слънце или дъжд? И това е невъзможно. Всички тези неща са за човечеството, за неговото оцеляване. От дървото човек получава свеж въздух и живее на земята, която е защитена от дървото. Човекът не може да живее без слънчева светлина и без различни живи същества. Въпреки че тези взаимоотношения са сложни, трябва да помниш, че Бог е създал правилата, които регулират всички неща, за да могат те да се укрепват взаимно, да зависят едно от друго и да съществуват заедно. С други думи, всяко нещо, което Той е създал, има полза и значимост. Ако Бог беше създал нещо, което не е важно, той би направил така, че то да изчезне. Това е един от методите, които Бог използва, за да осигури ресурс за всички неща. За какво се отнася изразът „осигурява ресурс“ в тази история? Нима Бог полива дървото всеки ден? Нима дървото има нужда от Божията помощ, за да диша? (Не.) Тук „осигурява ресурс“ се отнася до Божието управление на всички неща след тяхното създаване; достатъчно е Бог да ги управлява, след като е установил правилата, които ги регулират. Щом семето е посято в земята, дървото расте само. Всички условия за развитието му са създадени от Бог. Бог е създал слънчевата светлина, водата, почвата, въздуха и околната среда; Бог е създал вятъра, студа, снега и дъжда, както и четирите сезона. Това са условията, от които дървото се нуждае, за да расте, и това са неща, които Бог е подготвил. И така, Бог ли е източникът на тази жизнена среда? (Да.) Нима се налага Бог ежедневно да брои всеки лист на дърветата? Не! Нито е нужно Бог да помага на дървото да диша или да събужда слънчевата светлина всеки ден с думите: „Време е да огрееш дърветата.“ Не е нужно да го прави. Слънчевата светлина грее сама, когато е време да грее според правилата; тя се появява и грее върху дървото, а дървото поглъща слънчевата светлина, когато трябва, а когато това не е нужно, дървото продължава да живее според правилата. Може и да не сте в състояние да обясните точно това явление, но въпреки това то е факт, който всеки може да види и потвърди. Всичко, което трябва да направиш, е да приемеш, че правилата, които регулират съществуването на всички неща, идват от Бог, и да знаеш, че Бог има пълната власт над растежа и оцеляването на всички неща.

Съдържа ли тази история това, което хората наричат „метафора“? Олицетворение ли е тя? (Не.) Разказах една истинска история. Бог властва над всяко живо същество, над всичко, което има живот; Бог е вдъхнал живот на всяко живо същество, когато го е създал; животът на всяко живо същество идва от Бог и следва посоката и законите, които го ръководят. Няма нужда човек да го променя, нито да му помага; това е един от начините, по които Бог осигурява ресурс за всички неща. Разбирате, нали? Смятате ли, че е необходимо хората да приемат това? (Да.) Тази история има ли нещо общо с биологията? Свързана ли е по какъвто и да е начин с някоя област на знанието или с някой клон на науката? Не обсъждаме биологията и със сигурност не провеждаме биологично проучване. Каква е основната идея на нашия разговор? (Бог е източникът на живот за всички неща.) Какво сте виждали от творението? Виждали ли сте дървета? Виждали ли сте земята? (Да.) Виждали сте слънчевата светлина, нали? Виждали ли сте птици, накацали по дърветата? (Виждали сме.) Щастливо ли живее човечеството в такава среда? (Да.) Тоест Бог използва всички неща — нещата, които е създал — за да поддържа и защитава дома на човешкия род, неговата жизнена среда. Така Бог осигурява ресурс за човечеството и всички неща.

Допада ли ви стилът на тази беседа, начинът, по който говоря? (Лесно е да се разбере и има много примери от реалния живот.) Не говоря празни приказки, нали? Нужна ли е тази история на хората, за да разберат, че Бог е източникът на живот за всички неща? (Да.) Тогава да преминем към следващата история. Следващата история е с малко по-различно съдържание, а и фокусът ѝ е малко по-различен. Всичко, което се появява в тази история, е нещо, което хората могат да видят с очите си в Божието творение. Сега ще започна следващия Си разказ. Моля, слушайте мълчаливо и вижте дали можете да разберете какво имам предвид. След разказа Си ще ви задам няколко въпроса, за да проверя какво сте научили. Героите в тази история са една голяма планина, един малък поток, един свиреп вятър и една гигантска вълна.

История 2: Една голяма планина, един малък поток, един свиреп вятър и една гигантска вълна

Имало един малък поток, който криволичел насам-натам и накрая стигнал до подножието на голяма планина. Планината препречвала пътя на малкия поток, затова той казал на планината със слабия си глас: „Моля те, позволи ми да мина. Изправила си се на пътя ми и ми пречиш да продължа напред.“ „Къде отиваш?“ — попитала планината. „Търся дома си“ — отвърнал потокът. „Добре, давай напред и мини над мен!“ Но малкият поток бил твърде слаб и твърде млад, затова нямало как да мине над такава голяма планина. Можел да продължи да тече само там, в подножието на планината…

Един свиреп вятър фучал към планината и носел със себе си пясък и отломки. Вятърът изревал към планината: „Пусни ме да мина!“ „Къде отиваш?“ — попитала планината. „Искам да отида от другата страна на планината“ — в отговор изревал вятърът. „Добре, ако успееш да си пробиеш път през талията ми, можеш да минеш!“ Свирепият вятър се носел с вой насам и натам, но колкото и яростно да духал, не успял да си пробие път през планината. Вятърът се уморил и спрял да си почине, а от другата страна на планината подухнал лек ветрец за радост на хората там. Това бил поздравът на планината към хората…

На морския бряг пръски от океана се търкаляли нежно по скалистия бряг. Изведнъж се надигнала гигантска вълна и с рев се насочила към планината. „Помести се!“ — изкрещяла гигантската вълна. „Къде отиваш?“ — попитала планината. Неспособна да спре настъплението си, вълната изревала: „Разширявам територията си! Искам да протегна ръце!“ „Добре, ако можеш да прескочиш върха ми, ще те пусна да минеш.“ Голямата вълна се отдръпнала на известно разстояние, след което отново се втурнала към планината. Но колкото и да се опитвала, не успяла да преодолее върха на планината. На вълната ѝ оставало единствено бавно да се оттегли обратно в морето…

В продължение на хиляди години малкият поток се процеждал нежно около подножието на планината. Следвайки указанията на планината, потокът се върнал у дома, където се влял в река, а тя на свой ред се вляла в морето. Под грижите на планината малкият поток никога не изгубил своя път. Потокът и планината се подсилвали взаимно и зависели един от друг; укрепвали се взаимно, противодействали си и съществували заедно.

В продължение на хиляди години свирепият вятър виел, както си му е редът. Той продължавал да „навестява“ често планината с огромни пясъчни вихри, които се извивали в поривите му. Той заплашвал планината, но така и не си пробил път през нея. Вятърът и планината се подсилвали взаимно и зависели един от друг; те укрепвали заедно, противодействали си и съществували заедно.

В продължение на хиляди години гигантската вълна не знаела почивка и вървяла неумолимо напред, като непрекъснато разширявала територията си. Тя ревяла и се устремявала към планината отново и отново, но планината не помръдвала и на сантиметър. Планината бдяла над морето и така морските обитатели се размножавали и се развивали. Вълната и планината се подсилвали взаимно и зависели една от друга; те укрепвали заедно, противодействали си и съществували заедно.

Така приключва нашата история. Първо Ми кажете за какво става дума в тази история? В началото имало голяма планина, малък поток, свиреп вятър и гигантска вълна. Какво се случило в първия откъс с малкия поток и голямата планина? Защо избрах да говоря за един поток и една планина? (Под грижите на планината потокът никога не изгубил своя път. Те разчитали един на друг.) Смятате ли, че планината е защитавала малкия поток, или смятате, че му е пречела? (Тя го е защитавала.) Но не му ли е препречила пътя? Тя и потокът се грижели един за друг; планината защитавала потока, но и го възпрепятствала също така. Планината закриляла потока, докато се влее в реката, но му препречвала пътя, за да не тече където си иска и така да причинява наводнения и бедствия на хората. Нима откъсът не е за това? Като закриляла потока и като препречвала пътя му, планината предпазвала домовете на хората. След това малкият поток се вливал в реката в подножието на планината и после — в морето. Нима това не е правилото, което регулира съществуването на потока? Какво е позволило на потока да се съедини с реката и морето? Нима не е била планината? Потокът разчитал на закрилата на планината и на нейната преграда. Нима това не е най-същественото? Разбираш ли от тази история колко важни са планините за водата? Дали Бог е имал Своя цел в създаването на всяка планина, била тя голяма или малка? (Да.) Този кратък откъс, в който няма нищо друго освен един малък поток и една голяма планина, ни позволява да видим ползата и важността на Божието творение на тези две неща; показва ни и мъдростта и целта на Неговата власт над тях. Нима не е така?

За какво разказва вторият откъс от историята? (За един свиреп вятър и голямата планина.) Вятърът хубаво нещо ли е? (Да.) Не непременно — понякога вятърът е твърде силен и причинява бедствия. Как би се почувствал, ако си принуден да стоиш на свирепия вятър? Зависи от силата му. Ако вятърът е от трета или четвърта степен, ще е поносим. В най-лошия случай на човек може да му е трудно да държи очите си отворени. Но ако вятърът се усили и се превърне в ураган, ще можеш ли да му устоиш? Не би могъл. Затова е погрешно хората да казват, че вятърът задължително е добър или лош, защото това зависи от неговата сила. Каква е ролята на планината тук? Нима ролята ѝ не е да филтрира вятъра? До какво свежда планината свирепия вятър? (До лек ветрец.) Сега, в средата, която обитават хората, повечето хора бури ли преживяват или ветрове? (Ветрове.) Нима това не е била една от Божиите цели, едно от Неговите намерения при създаването на планините? Какво би било, ако хората живееха в среда, в която пясъкът се носеше бясно от вятъра, безпрепятствено и без филтри? Възможно ли е земята, обградена от летящи пясъци и отломки, да е необитаема? Камъните може да ударят хората, а пясъкът — да ги ослепи. Вятърът може да събори хората или да ги отнесе във въздуха. Може къщите да бъдат разрушени и да се случат всякакви бедствия. И все пак има ли полза от съществуването на свиреп вятър? Казах, че е лош, така че някой може да сметне, че няма никаква полза от него, но дали е така? Нима няма полза, когато се превърне в лек полъх? От какво имат най-голяма нужда хората, когато времето е влажно или задушно? Те се нуждаят от лек ветрец, който да ги обгърне нежно, да ги освежи и да прочисти главите им, да изостри мисълта им, да поправи и подобри душевното им състояние. Сега, например, всички вие седите в стая с много хора и застоял въздух — от какво имате най-голяма нужда? (От лек ветрец.) На място, където въздухът е мътен и мръсен, мисленето може да се забави, кръвообращението може да отслабне, а яснотата на ума може да намалее. Леко движение и циркулация обаче освежават въздуха, а хората се чувстват различно на чист въздух. Макар че малкият поток може да причини бедствие, макар че свирепият вятър може да причини бедствие, докато планината е там, тя ще превръща опасността в сила, която е от полза за хората. Нима не е така?

За какво се разказва в третия откъс от историята? (Голямата планина и гигантската вълна.) Голямата планина и гигантската вълна. Действието на този откъс се развива на морския бряг в подножието на планината. Виждаме планината, пръските от океана и една огромна вълна. Какво е планината за вълната в този случай? (Защитник и преграда.) Тя е едновременно защитник и преграда. Като защитник тя предпазва морето от изчезване, за да могат съществата, които живеят в него, да се размножават и развиват. Като преграда планината предпазва морските води от преливане и не допуска да причинят бедствие или вреда и да разрушат домовете на хората. Затова можем да кажем, че планината е едновременно защитник и преграда.

В това се състои важността на взаимовръзката между голямата планина и малкия поток, между голямата планина и свирепия вятър, между голямата планина и гигантската вълна; това е значимостта на тяхното взаимно укрепване и противодействие, както и на тяхното съвместно съществуване. Тези неща, които Бог е създал, се регулират от правила и закони в своето съществуване. И така, какви Божии дела видяхте в тази история? Дали Бог пренебрегва всички неща, откакто ги е създал? Дали Той е създал правилата и е замислил начина, по който функционират всички неща, за да ги пренебрегне след това? Това ли се е случило? (Не.) Тогава какво се е случило? Бог все още държи нещата под контрол. Той контролира водата, вятъра и вълните. Той не ги оставя да вилнеят, нито им позволява да причиняват вреда или да разрушават домовете, в които живеят хората. Благодарение на това хората могат да живеят на земята, да се размножават и да се развиват. Това означава, че когато е създавал всички неща, Бог вече е бил планирал правилата за тяхното съществуване. Когато Бог е създал всяко нещо, Той се е уверил, че то ще бъде от полза за човечеството, и е поел контрола над него, за да не притеснява то човека и да не му причинява бедствия. Ако не беше Божието управление, нима водите нямаше да текат неудържимо? Нима вятърът нямаше да духа необуздано? Водата и вятърът спазват ли правила? Ако Бог не ги управляваше, нямаше да има правила, които да ги регулират, вятърът щеше да вилнее, а водите — да бъдат неудържими и да предизвикват наводнения. Ако вълната беше по-висока от планината, щеше ли да съществува морето? Нямаше да съществува. Ако планината не беше по-висока от вълната, морето нямаше да съществува, а планината щеше да загуби своята полза и значимост.

Виждате ли Божията мъдрост в тези две истории? Бог е създал всичко, което съществува, и е суверен на всичко, което съществува; Той управлява всичко и осигурява ресурс за всичко, Той вижда и разглежда внимателно всяка дума и действие на всичко, което съществува, и това се отнася до всички неща. По същия начин Бог вижда и разглежда внимателно всяко кътче от човешкия живот. Така Бог познава отблизо всеки детайл от всичко, което съществува в Неговото творение — от ролята на всяко нещо, неговата природа и правилата за оцеляването му до смисъла от неговия живот и значимостта на неговото съществуване — всичко това е известно на Бог в неговата цялост. Бог е създал всички неща — смятате ли, че Той трябва да изучава правилата, които ги регулират? Нужно ли е Бог да изучава човешкото знание или наука, за да ги знае и разбере? (Не.) Нима има сред човешкия род някой, който да е толкова образован и ерудиран, че да разбира всичко така, както го разбира Бог? Няма, нали? Нима има астрономи или биолози, които наистина разбират правилата, по които всички неща живеят и растат? Нима могат наистина да разберат ползата от съществуването на всяко нещо? (Не, не могат.) Това е така, защото всички неща са създадени от Бог и независимо колко много и колко задълбочено човечеството изучава това познание или колко дълго се стреми да го усвои, то никога няма да е способно да проумее тайната или целта на Божието творение на всички неща. Нима не е така? Сега, от дискусията ни дотук, смятате ли, че сте придобили частично разбиране за истинското значение на израза: „Бог е източникът на живот за всички неща“? (Да.) Знаех, че когато обсъждам тази тема — Бог е източникът на живот за всички неща — много хора веднага ще се сетят за друг израз: „Бог е истината и Бог използва словото Си, за да ни осигури ресурс за живот“ и за нищо друго отвъд това ниво на смисъла на темата. Някои дори може да смятат, че Божият ресурс за човешкия живот, ежедневната храна и течности и всяка ежедневна потребност не се считат за Негово обезпечаване на човека. Нима няма хора, които смятат така? И все пак, не е ли очевиден Божият замисъл в Неговото творение — да позволи на човечеството да съществува и да живее нормално? Бог поддържа средата, в която живеят хората, и осигурява всичко необходимо за оцеляването на човешкия род. Освен това Той управлява и притежава суверенитет над всички неща. Всичко това позволява на човешкия род да живее, да се развива и да се размножава нормално; именно по този начин Бог осигурява ресурс за цялото творение и за човечеството. Нима не е вярно, че хората трябва да приемат и разберат тези неща? Вероятно някои ще кажат: „Тази тема е твърде далеч от познанието ни за Самия Истински Бог, а ние не искаме да знаем това, защото не живеем само с хляб, а живеем с Божието слово.“ Правилно ли е това разбиране? (Не.) Защо е неправилно? Можете ли да имате пълно разбиране за Бог, ако познавате само нещата, които Бог е изрекъл? Ако приемате само Божието дело и Божието правосъдие и порицание, можете ли да имате пълно разбиране за Бог? Ако познавате само малка част от Божия нрав, малка част от Божията власт, бихте ли сметнали това за достатъчно, за да постигнете разбиране за Бог? (Не.) Божиите дела са започнали със сътворяването на всички неща и продължават и днес — те са очевидни по всяко време, във всеки един миг. Ако някой вярва, че Бог съществува само защото Той е избрал група хора, върху които да извърши Своето дело и да ги спаси, и че нищо друго няма отношение към Бог — нито Неговата власт, нито Неговият статут, нито Неговите дела, нима може да се счита, че такъв човек има истинско познание за Бог? Хората, които имат това така наречено „познание за Бог“, имат само едностранчиво разбиране, с което ограничават делата Му до една група хора. Нима това е истинско познаване на Бог? Нима хората с такива познания не отричат Божието творение на всички неща и Неговото върховенство над тях? Някои хора не желаят да се занимават с този въпрос, а си мислят: „Не виждам Божието върховенство над всички неща. Идеята е твърде далечна и нямам интерес да я разбера. Бог върши това, което иска, и то няма нищо общо с мен. Приемам само Божието водачество и Неговото слово, за да мога да бъда спасен и доведен до съвършенство от Бог. Нищо друго няма значение за мен. Правилата, които Бог е определил, когато е създал всички неща, и това, което Той върши, за да осигури ресурс за всички неща и за човечеството, нямат нищо общо с мен.“ Що за приказки са това? Нима това не е израз на бунт? Има ли сред вас хора с подобни разбирания? Знам, дори и без да го казвате, че сред вас има много такива. По правило такива хора гледат на всичко от своята „духовна“ гледна точка. Те искат да ограничат Бог само до Библията, да Го ограничат до словата, които е изрекъл, до буквалния смисъл, произтичащ от написаното слово. Те не желаят да опознаят Бог по-добре и не искат Бог да раздвоява вниманието Си, като върши други дела. Подобно мислене е детинско, а освен това е и прекалено религиозно. Могат ли хората с такива възгледи да познават Бог? За тях би било много трудно да Го познават. Днес разказах две истории, всяка от които разглежда различен аспект. Възможно е, след като току-що сте се запознали с тях, да ви се струва, че те са неразбираеми или малко абстрактни, трудни за разбиране и осмисляне. Може да е трудно да ги свържем с Божиите дела и със Самия Бог. Въпреки това всички Божии дела и всичко, което Той е извършил в творението и сред човечеството, трябва да се познава ясно и точно от всеки човек, от всеки, който се стреми да познава Бог. Това знание ще ви даде увереност във вярата ви в истинското съществуване на Бог. Освен това ще ви даде вярно познание за Божията мъдрост, Неговата сила и начина, по който Той осигурява ресурс за всички неща. То ще ти позволи ясно да си представиш истинското съществуване на Бог и да видиш, че Неговото съществуване не е измислица, не е мит, не е неясно, не е теория и със сигурност не е някаква духовна утеха, а реално съществуване. Освен това ще позволи на хората да разберат, че Бог винаги е осигурявал ресурс за цялото творение и за човечеството; Бог прави това по Свой Собствен начин и в съответствие със Своя Собствен ритъм. И така, именно защото Бог е създал всички неща и им е дал правила, всяко от тях е способно, според Неговото предопределение, да изпълнява отредените му задачи, отговорностите и ролята си; според Неговото предопределение всяко нещо има своя собствена роля в служба на човечеството и на пространството и средата, които то обитава. Ако Бог не беше извършил това и човечеството не разполагаше с такава среда, която да обитава, тогава вярата в Бог или следването Му биха били невъзможни за човечеството; всичко това не би било нищо повече от празни приказки. Нима не е така?

Нека отново разгледаме историята за голямата планина и малкия поток. Каква е ролята на планината? В планината процъфтяват живи същества, така че съществуването ѝ има стойност сама по себе си, а освен това тя прегражда малкия поток, като му пречи да тече, където си иска, и да носи бедствия на хората. Нима не е така? Планината съществува по свой собствен начин, като позволява на безбройните живи същества в нея да виреят — дърветата, тревите и всички останали растения и животни в планината. Тя определя и посоката на малкия поток — планината събира водите на потока и ги насочва естествено около подножието си, където те се вливат в реката и накрая — в морето. Тези правила не са се появили по естествен път, а са били специално въведени от Бог по време на сътворението. Що се отнася до голямата планина и свирепия вятър, планината също се нуждае от вятъра. Планината се нуждае от вятъра, за да гали живите същества, които живеят в нея, като същевременно ограничава силата на свирепия вятър, за да не духа безразборно. Това правило в известен смисъл въплъщава задължението на великата планина; и така, дали това правило за задължението на планината се е оформило от само себе си? (Не.) То е създадено от Бог. Голямата планина има свой дълг, свирепият вятър — също. Нека сега се обърнем към голямата планина и огромната вълна. Ако не съществуваше планината, водата щеше ли сама да се ориентира в коя посока да тече? (Не.) Водата щеше да се разлее. Планината има своя собствена стойност в съществуването си като планина, а морето има своя собствена стойност в съществуването си като море; но при обстоятелства, при които те могат нормално да съществуват заедно и да не си пречат, те също така се ограничават взаимно — голямата планина ограничава морето, така че то да не се разлива, като по този начин защитава домовете на хората, а ограничаването на морето му позволява да отглежда живите същества, които живеят в него. Сам ли се е оформил този пейзаж? (Не.) Той също е създаден от Бог. От тази картина виждаме, че когато Бог е създал всички неща, Той е определил къде да се издига планината, къде да тече потокът, от коя посока да започне да духа свирепият вятър и къде да отиде, колко високи да бъдат огромните вълни. Всички тези неща съдържат Божиите намерения и цели — те са Божии дела. Сега виждате ли, че Божиите дела присъстват във всички неща? (Да.)

С каква цел обсъждаме тези неща? Дали е, за да се накарат хората да изучават правилата, по които Бог е създал всички неща? Дали е, за да се насърчи интересът към астрономията и географията? (Не.) Тогава каква е целта? Тя е хората да разберат делата на Бог. В Божиите дела хората могат да намерят потвърждение и да се уверят, че Бог е източникът на живот за всички неща. Ако успееш да разбереш това, наистина ще можеш да затвърдиш мястото на Бог в сърцето си и ще можеш да потвърдиш, че Бог е Самият Бог, Единственият, Създателят на небето и земята и на всички неща. И така, полезно ли е за твоето разбиране за Бог да знаеш правилата на всички неща и да познаваш Божиите дела? (Да.) До каква степен е полезно? Преди всичко, когато си разбрал делата на Бог, можеш ли да продължиш да се интересуваш от астрономия и география? Можеш ли да продължиш да имаш сърце на скептик и да се съмняваш, че Бог е Създателят на всички неща? Можеш ли да продължиш да имаш сърце на изследовател и да се съмняваш, че Бог е Творецът на всички неща? (Не.) Когато се увериш, че Бог е Създателят на всички неща, и разбереш някои от правилата на Божието творение, ще повярваш ли истински в сърцето си, че Бог осигурява ресурс за живот на всички неща? (Да.) Има ли изразът „ресурс за живот“ особено значение тук или употребата му се отнася до конкретно обстоятелство? „Бог осигурява ресурс за живот на всички неща“ е израз с много обширно значение и обхват. Бог не просто осигурява на хората ежедневната им храна и течности; Той осигурява на човечеството всичко, от което то се нуждае, и това включва всичко, което хората могат да видят, но и неща, които не могат да бъдат видени. Бог поддържа, управлява и властва над тази жизнена среда, която е от съществено значение за човечеството. Тоест Бог е подготвил такава среда, каквато е необходима на човечеството за всеки сезон. Бог управлява и вида на въздуха, и температурата, така че те да са подходящи за оцеляването на човека. Правилата, които управляват тези неща, не се появяват от само себе си или на случаен принцип; те са резултат от върховенството на Бог и Неговите дела. Самият Бог е източникът на всички тези правила и източникът на живот за всички неща. Независимо дали вярваш в това, дали го виждаш и разбираш, то си остава установен и неоспорим факт.

Знам, че по-голямата част от хората вярват само в словата и делата на Бог, които са включени в Библията. За малка част от хората Бог е разкрил Своите дела и им е позволил да разберат стойността на Неговото съществуване. Той им е дал и възможност да разберат донякъде Неговия статут и е потвърдил факта на Своето съществуване. За много повече хора обаче фактът, че Бог е създал всички неща и че Той управлява и осигурява ресурс за всички неща, изглежда неясен или неопределен; тези хора дори може да се съмняват в него. Тази нагласа ги кара упорито да вярват, че законите на природния свят са се формирали спонтанно, че природните промени, преходи, явления и самите закони, които ги управляват, са възникнали от самата природа. Хората не могат да проумеят в сърцата си как Бог е създал всички неща и как властва над тях; не могат да разберат как Бог управлява и осигурява ресурс за всички неща. Предвид ограниченията на тази предпоставка хората не могат да повярват, че Бог е създал всички неща, властва над тях и осигурява ресурс за тях; дори тези, които вярват, са ограничени в своята вяра до Епохата на закона, Епохата на благодатта и Епохата на царството: те вярват, че Божиите дела и Неговите ресурси за човечеството са предназначени единствено за Неговия избран народ. Това е нещо, което ми е особено неприятно да виждам, и нещо, което причинява изключително много болка, защото дори когато хората се наслаждават на всичко, което Бог им носи, те отричат всичко, което Той върши, и всичко, което им дава. Хората вярват само, че небето и земята, както и всички неща, се управляват от свои собствени, естествени правила и свои собствени, природни закони за оцеляване, и че нямат владетел, който да ги управлява, или суверен, който да им осигурява ресурс и да ги пази. Дори и да вярваш в Бог, може да не вярваш, че всичко това са Негови дела; всъщност това е едно от нещата, които най-често се пренебрегват от всеки вярващ в Бог, от всеки, който приема Божието слово, и от всеки, който следва Бог. Така че, щом започна да обсъждам нещо, което не е свързано с Библията или с така наречената духовна терминология, някои хора се отегчават, уморяват се или дори се чувстват неудобно. Те смятат, че словата Ми изглеждат откъснати от духовните хора и духовните неща. Това е ужасно нещо. Когато става въпрос за познаване на Божиите дела, макар да не споменаваме астрономията, нито да изследваме географията или биологията, все пак трябва да разберем върховенството на Бог над всички неща, да знаем, че Той осигурява ресурс за живот на всички неща и че Той е източникът на всички неща. Това е необходим урок, който трябва да се изучава. Вярвам, че сте разбрали словата Ми, нали?

Двете истории, които току-що разказах, макар и малко необичайни по съдържание и начин на изразяване, разказани по един особен начин, бяха във всеки случай Моят опит да използвам ясен език и прост подход, за да ви помогна да придобиете и приемете нещо, което е по-трудно за разбиране. Това беше единствената Ми цел. От тези малки истории и картините, които те рисуват, исках да видите и да повярвате, че Бог е суверен над цялото творение. Като ви разказвам тези истории, целта е да ви дам възможност да видите и опознаете безкрайните дела на Бог в ограничената рамка на една история. Кога ще го осъзнаете напълно и кога ще постигнете този резултат в себе си, зависи от собствените ви преживявания и от собствените ви стремежи. Ако си човек, който се стреми към истината и се стреми да познава Бог, тези неща ще ти напомнят все по-настоятелно; те ще ти дадат задълбочено осъзнаване и яснота в твоето разбиране, което постепенно ще те доближи до действителните Божии дела, в непосредствена близост и без заблуждение. Ако обаче не си човек, който се стреми да опознае Бог, тези истории няма да навредят. Просто ги считайте за истински истории.

Придобихте ли някакво разбиране от тези две истории? Първо, дали тези две истории са отделени от предишната ни беседа за Божията загриженост за човечеството? Или съществува свойствена връзка между тях? Вярно ли е, че в тези две истории виждаме делата на Бог и колко задълбочено Той обмисля всичко, което планира за човечеството? Вярно ли е, че всичко, което Бог върши, и всичко, което Той мисли, е в името на съществуването на човешкия род? (Да.) Не е ли достатъчно очевидно с какво внимание Бог обмисля всичко и се съобразява с човечеството? Човечеството не трябва да прави нищо. Бог е подготвил за хората въздуха и всичко, което трябва да правят, е да го дишат. Зеленчуците и плодовете, които консумират, са лесно достъпни. От север на юг, от изток на запад, всеки регион има свои собствени природни ресурси. Всички различни регионални култури, плодове и зеленчуци са подготвени от Бог. В по-мащабната среда Бог е създал всички взаимно подсилващи се, взаимозависими, взаимно укрепващи се, взаимно противодействащи си и съжителстващи заедно неща. Това е Неговият метод и Неговото правило за поддържане на оцеляването и съществуването на всички неща; по този начин човечеството е в състояние да се развива безопасно и спокойно в тази жизнена среда, да се размножава от поколение на поколение, дори до наши дни. Тоест Бог внася равновесие в природната среда. Ако Бог не беше суверен и не държеше всичко под контрол, никой нямаше да е в състояние да опази околната среда и да поддържа равновесието в нея, макар да е създадена от Бог. На някои места няма въздух и човечеството не може да оцелее там. Бог няма да ти позволи да ги доближиш. Затова не излизай извън границите на допустимото. Това е за защита на човечеството — там има тайни. Всеки аспект на околната среда, дължината и ширината на земята, всяко създание на земята — както живо, така и мъртво — са замислени и подготвени от Бог предварително. Защо това е необходимо? Защо онова е ненужно? Каква е целта това нещо да е тук и защо онова нещо трябва да отиде там? Бог вече е обмислил всички тези въпроси и няма нужда хората да разсъждават върху тях. Има глупави хора, които все мислят как да преместят планината, но вместо да правят това, защо не се преместят в равнините? Ако не харесваш планините, защо живееш близо до тях? Нима не е глупаво? Какво щеше да стане, ако беше преместил тази планина? Щяха да дойдат урагани и огромни вълни и да разрушат домовете на хората. Нима това не би било безумие? Хората са способни единствено на разрушения. Те не могат да опазят дори единственото място, на което могат да живеят, и въпреки това искат да се грижат за всичко. Това е невъзможно.

Бог позволява на човечеството да управлява всички неща и да има власт над тях, но дали човекът се справя добре? Човекът унищожава всичко, което може. Той не просто не е способен да запази всичко, което Бог е създал за него, в първоначалния му вид, а точно обратното — той е унищожил Божието творение. Човечеството е местило планини, отвоювало е земи от моретата и е превръщало равнини в пустини, в които никой човек не може да живее. И все пак именно в пустинята човекът е създал промишленост и е построил ядрени бази, сеейки разруха навсякъде. Сега реките вече не са реки, а морето не е море^ Веднъж щом човечеството е нарушило равновесието в природната среда и нейните правила, денят на катастрофата и гибелта на хората не е далеч; той е неизбежен. Когато дойде бедствието, човечеството ще разбере колко ценно е всичко, което Бог е създал за него, и колко важно е то за човешкия род. За човека да живее в среда, в която ветровете и дъждовете идват когато трябва, е като да живее в рая. Хората не осъзнават, че това е благословия, но в момента, в който изгубят всичко, ще разберат колко рядко и ценно е то. А след като изчезне, как да си го върнат? Какво биха могли да направят хората, ако Бог не желае да го създаде отново? Има ли нещо, което бихте могли да направите? Всъщност има нещо, което можете да направите. То е много просто — когато ви кажа какво представлява, веднага ще разберете, че е осъществимо. Как се е случило така, че човекът се е озовал в сегашното си състояние на съществуване? Нима не е заради неговата алчност и разруха? Ако човекът прекрати тази разруха, няма ли жизнената му среда постепенно да се възстанови? Ако Бог не направи нищо, ако Бог вече не желае да прави нищо за човечеството, т. е. ако не се намесва по този въпрос, тогава най-доброто решение за човечеството би било да спре всички разрушения и да позволи на жизнената си среда да се върне към естественото ѝ състояние. Да се сложи край на цялата тази разруха означава да се сложи край на грабежа и опустошаването на нещата, които Бог е създал. Ако се направи, това ще позволи на средата, в която живее човекът, постепенно да се възстанови, а ако не се направи, това би довело до все по-ужасна среда за живот, чието разрушаване ще се ускори с времето. Просто ли е Моето решение? То е просто и осъществимо, нали? Наистина е просто и осъществимо за някои хора, но дали е осъществимо за огромното мнозинство хора на Земята? (Не е.) Осъществимо ли е поне за вас? (Да.) Кое ви кара да кажете „да“? Може ли да се каже, че е в резултат от основата на разбирането на Божиите дела? Може ли да се каже, че условието за това е покорството пред върховенството и плана на Бог? (Да.) Има начин да се променят нещата, но не това е темата, която обсъждаме сега. Бог е отговорен за всеки един човешки живот и е отговорен до самия му край. Бог ти осигурява ресурс за живот и дори ако в тази среда, разрушена от Сатаната, си болен, омърсен или върху теб е упражнено насилие, няма значение — Бог ще ти осигури ресурс за живот и ще те остави да продължиш да живееш. Трябва да вярвате в това. Бог няма с лека ръка да позволи да умре човешко същество.

Усещате ли вече поне донякъде колко е важно да приемете, че „Бог е източникът на живот за всички неща“? (Да.) Какви чувства изпитвате? Разкажете ми. (В миналото не ни е хрумвало да свържем планините, моретата и езерата с делата на Бог. Едва след като чухме Божието общение днес, разбрахме, че тези неща съдържат в себе си Божиите дела и мъдрост; виждаме, че още когато Бог е започнал да създава всички неща, Той вече е вложил провидение и Своята добра воля във всяко нещо. Всички неща се подсилват взаимно и са взаимозависими, а човешкият род е този, който се облагодетелства накрая. Това, което чухме днес, е много свежо и ново — почувствахме колко реални са Божиите дела. В реалния свят, в ежедневието ни и в срещите ни с всички неща виждаме, че това е така.) Вие наистина го прозряхте, нали? Бог не осигурява за човечеството ресурс без солидна основа; Неговото обезпечаване не е само в няколко кратки слова. Бог е свършил изключително много и дори нещата, които не виждаш, всички те са в твоя полза. Човекът живее в тази среда, сред всички неща, които Бог е създал за него, а в тази среда хората и всички неща зависят един от друг. Например растенията издишват газове, които пречистват въздуха, а хората дишат пречистения въздух и се възползват от него; някои растения обаче са отровни за хората, докато други растения противодействат на отровните растения. Това е чудо на Божието творение! Но нека засега оставим тази тема; днес обсъждахме главно съжителството на човека и останалата част от творението, без което човекът не може да живее. Какво е значението на Божието творение на всички неща? Човекът не може да живее без останалите неща, точно както се нуждае от въздух, за да живее — ако се окажеш във вакуум, скоро ще умреш. Това е много прост принцип, който показва, че човекът не може да съществува отделно от останалото творение. И тъй, какво отношение трябва да има човек към всички неща? Такова, което ги цени, което ги опазва, използва ги ефективно, не ги унищожава, не ги разхищава и не ги променя заради прищевки, защото всички неща са от Бог, всички неща представляват осигурен от Него ресурс за човечеството и то трябва да се отнася към тях съвестно. Днес обсъдихме тези две теми. Размишлявайте върху тях внимателно и ги обмислете добре. Следващия път ще обсъдим някои неща по-подробно. С това приключваме днешното събиране. Довиждане!

18 януари 2014 г.

Предишна: Самият Бог, Единственият V

Следваща: Самият Бог, Единственият VIII

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger