Делото и навлизането изначално са практически. Те се отнасят до Божието дело и навлизането на човека. Пълната неспособност на човека да прозре истинското лице на Бог и Божието дело е довела до най-големи трудности при навлизането му. И до днес много хора все още не знаят какво дело ще извърши Бог в последните дни и защо Той е понесъл изключителното унижение, за да дойде в плът и да сподели благополучие и печал с човека. Човекът е в пълно неведение относно целта на Божието дело и целта на Божия план за последните дни. По различни причини хората винаги са били хладни и съмняващи се^[1] по отношение на навлизането, което Бог изисква от тях, което е довело до изключителни трудности в Божието дело в плът. Изглежда, че всички хора са се превърнали в препятствия и до ден днешен те все още не са неясно. Поради тази причина смятам, че трябва да говорим за делото, което Бог извършва върху човека, и за неотложното намерение на Бог да превърне всички вас в предани Божии слуги, които, подобно на Йов, биха предпочели да умрат, отколкото да отхвърлят Бог, понасяйки всяко унижение; и които, подобно на Петър, ще принесат цялото си същество на Бог и ще станат довереници на Бог в последните дни. Бих искал всички братя и сестри да могат да дадат всичко от себе си и да принесат цялото си същество на Божията небесна воля, да станат святи слуги в Божия дом и да се насладят на обещанието за безкрайност, дадено от Бог, така че сърцето на Бог Отец скоро да се наслади на мирна почивка. „Изпълнявай волята на Бог Отец“ трябва да бъде мотото на всички, които обичат Бог. Тези думи трябва да служат на човека като пътеводител за навлизането му и като компас, който направлява действията му. Това е решителността, която човек трябва да има. Да доведат Божието дело на земята до пълно завършване и да съдействат на делото, което Бог извършва в плът — това е дългът на хората, докато един ден, когато Божието дело бъде завършено, те радостно ще се сбогуват с Него, когато Той се завърне преждевременно при Небесния Отец. Не е ли това отговорността, която човекът трябва да изпълни?

Когато Бог се завърна на третото небе в Епохата на благодатта, Божието дело на изкупление на цялото човечество всъщност вече беше преминало в заключителната си фаза. На земята останаха само кръстът, който Исус носеше на гърба Си, платнището, в което беше увит, венецът от тръни и алената роба, които Исус носеше (това бяха вещите, с които евреите Му се подиграваха). Тоест след като разпятието на Исус предизвика голяма сензация, нещата отново се успокоиха. Оттогава учениците на Исус започнаха да продължават делото Му, като напояват в църквите навсякъде и се грижат за тях. Делото им се състоеше в следното: те призоваваха всички хора да се покаят, да изповядат греховете си и да се кръстят; всички апостоли тръгнаха да разпространяват от първа ръка историята — неподправения разказ за разпятието на Исус — така че нямаше как всички да не паднат по очи пред Исус, за да изповядат греховете си. Освен това апостолите ходеха навсякъде, за да предадат думите, които Исус изрече. Оттогава започна изграждането на църкви в Епохата на благодатта. През онази епоха Исус говореше и за начина на живот на човека, и за намеренията на Небесния Отец, само че, тъй като епохата беше различна, много от тези слова и практики се различаваха значително от днешните. В същината си обаче те са еднакви: и двете са дело на Божия Дух в плът, точно и ясно. Този вид дело и слова продължиха през целия път до ден днешен, така че подобни неща все още се споделят сред днешните религиозни институции, без никаква промяна. Когато делото на Исус беше завършено и църквите вече бяха навлезли в правилния път на Исус Христос, Бог все пак започна Своя план за друг етап от делото Си, който се отнасяше до Неговото идване в плът в последните дни. От човешка гледна точка Божието разпятие вече е завършило делото на Божието въплъщение, изкупило е цялото човечество и Му е позволило да вземе ключа за Хадес. Всички смятат, че Божието дело е напълно завършено. Всъщност, от гледна точка на Бог, само една малка част от Неговото дело е завършена. Всичко, което Той направи, беше да изкупи човечеството; Той не беше завоювал човечеството, камо ли да промени сатанинския облик на човека. Ето защо Бог казва: „Въпреки че въплътеното Ми тяло премина през болката на смъртта, това не беше цялата цел на Моето въплъщение. Исус е Моят възлюбен Син и беше прикован на кръста заради Мен, но Той не завърши Моето дело цялостно. Той извърши само част от него“. Така Бог започна последващи планове за продължаване на делото на въплъщението. Крайното намерение на Бог беше да доведе всички хора, спасени от лапите на Сатана, до съвършенство и да ги спечели, поради което Бог се приготви отново смело да се изправи пред опасността да дойде в плът. Под „въплъщение“ се разбира Този, Който не носи слава (защото Божието дело все още не е завършено), но Който се явява в образа на възлюбения Син и е Христос, от Когото Бог е много доволен. Ето защо се казва, че е „смело да се изправи пред опасността“. Въплътеното тяло има слаба сила и трябва да бъде много предпазливо^[2], а силата Му е далеч от властта на небесния Отец; То изпълнява само служението на плътта, като завършва делото на Бог Отец и Неговото поръчение, без да се включва в друго дело, и завършва само една част от делото. Ето защо Бог беше наречен „Христос“ веднага щом дойде на земята — това е вложеният в името смисъл. Причината, поради която се казва, че идването е придружено от изпитания, е, че се завършва само една част от делото. Нещо повече, причината, поради която Бог Отец Го нарича само „Христос“ и „възлюбен Син“, но не Му е дал цялата слава, е именно това, че въплътеното тяло идва, за да извърши една част от делото, не за да представлява небесния Отец, а по-скоро, за да изпълни служението на възлюбения Син. Когато възлюбеният Син изпълни цялото поръчение, което е поел на плещите Си, Отецът ще Му даде пълната слава и идентичността на Отец. Може да се каже, че това е „небесният кодекс“. Тъй като Онзи, Който е дошъл в плът, и небесният Отец се намират в два различни свята, двамата гледат един към друг само в Духа, като Отецът държи под око възлюбения Си Син, но Синът не може да види Отца отдалеч. Тъй като функциите, на които е способна плътта, са твърде незначителни и има опасност Той да бъде убит във всеки един момент, може да се каже, че това идване е изпълнено с най-голяма опасност. Това е равносилно на това Бог отново да предаде Своя възлюбен Син в пастта на тигъра, където животът Му е в опасност, поставяйки Го на място, където Сатана е най-силен. Дори при тези тежки обстоятелства Бог все пак предаде Своя възлюбен Син на хората от едно мръсно място, изпълнено с разврат, за да Го „възпитат в зрялост“. Защото това е единственият начин Божието дело да изглежда подходящо и естествено и е единственият начин да се изпълнят всички желания на Бог Отец, и да се завърши последната част от Неговото дело сред човечеството. Исус не направи нищо повече от това да изпълни един етап от делото на Бог Отец. Поради ограничението, наложено от въплътеното тяло, и различията в делото, което трябва да бъде извършено, Самият Исус не знаеше, че ще има второ връщане в плът. Затова нито един библейски тълкувател или пророк не се осмели да пророкува ясно, че Бог ще се въплъти отново в последните дни, т.е., че Той ще дойде отново в плът, за да извърши втората част от Своето дело в плът. Затова никой не осъзна, че Бог отдавна се е скрил в плътта. И в това няма нищо чудно, тъй като едва след като Исус възкръсна и се възнесе на небето, Той прие това поръчение, поради което няма ясно пророчество за второто въплъщение на Бог и то е непонятно за човешкия ум. Във всички многобройни книги с пророчества в Библията няма думи, които ясно да говорят за това. Но когато Исус дойде да върши делото, вече имаше ясно пророчество, което казваше, че девица ще забременее и ще роди син, което означава, че Той е заченат от Светия Дух. Въпреки това Бог все пак каза, че това се е случило при опасността от смърт, а колко повече би важало това днес? Нищо чудно, че Бог казва, че това въплъщение е изложено на опасности, хиляди пъти по-големи от онези, възникнали през Епохата на благодатта. На много места Бог е пророкувал, че ще спечели група победители в Синимската земя. Тъй като именно в Източната част на света трябва да се спечелят победителите, мястото, където Бог стъпва при Своето второ въплъщение, без съмнение е Синимската земя, точното място, където лежи свит големият червен змей. Там Бог ще спечели потомците на големия червен змей, така че змеят да бъде напълно победен и посрамен. Бог ще събуди тези хора, силно обременени от страдания, ще ги буди, докато се събудят напълно, и ще ги накара да излязат от мъглата и да отхвърлят големия червен змей. Те ще се събудят от съня си, ще разберат същността на големия червен змей, ще станат способни да отдадат цялото си сърце на Бог, ще се издигнат от потисничеството на силите на мрака, ще се изправят в Източната част на света и ще станат доказателство за Божията победа. Само по този начин Бог ще спечели слава. Само поради тази причина Бог пренесе делото, приключило в Израел, на земята, където лежи свит големият червен змей и почти две хиляди години след като се оттегли, отново дойде в плът, за да продължи делото на Епохата на благодатта. От опростената гледна точка на човека Бог започва ново дело в плът. Но според Бог Той продължава делото на Епохата на благодатта, само че след прекъсване от няколко хиляди години и с промяна на мястото и плана на Своето дело. Въпреки че образът, който въплътеното тяло е приело в днешното дело, изглежда напълно различен от този на Исус, Те произлизат от една и съща същина и корен и произхождат от един и същ източник. Може би външно Те имат много различия, но вътрешната действителност на делото Им е напълно идентична. В крайна сметка епохите са напълно различни. И така, как може Божието дело да следва неизменен модел? Или как биха могли различните етапи на Неговото дело да си пречат взаимно?

Исус прие външния вид на евреин, съобразяваше се с облеклото на евреите и израсна, хранейки се с еврейска храна. Това е Неговата нормална човешка страна. Но днес въплътеното тяло приема формата на жител на Азия и израства сред народа на големия червен змей. Тези неща в никакъв случай не противоречат на целта на Божието въплъщение. По-скоро те се допълват взаимно, като придават повече пълнота на истинската значимост на Божието въплъщение. Тъй като наричат въплътеното тяло „Човешкия Син“ или „Христос“, за външността на днешния Христос не може да се говори със същите понятия като за Исус Христос. Все пак тази плът се нарича „Човешкият Син“ и е в образа на тяло от плът. Всеки етап от Божието дело съдържа смисъл от значителна дълбочина. Причината, поради която Исус беше заченат от Светия Дух, е, че Той трябваше да изкупи грешниците. Той трябваше да е безгрешен. Но едва накрая, когато беше принуден да се превърне в подобие на греховна плът и да поеме греховете на грешниците, Той ги спаси от проклетия кръст — кръста, с който Бог наказа човечеството. (Кръстът е Божият инструмент за проклятие и наказание на човечеството; когато се говори за проклятие и наказание, това се отнася конкретно за грешниците.) Целта беше да направи така, че всички грешници да се покаят и чрез разпятието да ги накара да изповядат греховете си. Тоест, за да изкупи цялото човечество, Бог се въплъти в тяло от плът, заченато от Светия Дух, и пое върху Себе Си греховете на цялото човечество. За да опишем това на обикновен език, Той предложи свято тяло от плът в замяна на всички грешници, което е равносилно на това Исус да бъде предаден като „принос за грях“ на Сатана, за да „моли“ Сатана да вземе цялото невинно човечество, което е потъпкал, и да го върне обратно на Бог. Ето защо зачатието от Светия Дух беше необходимо за осъществяването на този етап от делото на изкуплението. Това е необходимо условие, „мирен договор“ в битката между Бог Отец и Сатана. Ето защо този етап от делото беше завършен едва след като Исус беше предаден на Сатана. Днес обаче Божието дело на изкуплението е достигнало невиждана досега степен на величественост и Сатана повече няма повод да отправя искания, така че вече не е необходимо Бог да бъде заченат от Светия Дух, за да се въплъти. Тъй като Бог е изначално свят и невинен, в това въплъщение Бог вече не е Исус от Епохата на благодатта. Той обаче отново се въплъщава заради волята на Бог Отец и за да изпълни до край желанията на Бог Отец. Не е ли това със сигурност разумен начин за обяснение на нещата? Трябва ли въплъщението на Бог да отговаря на определен набор от правила?

Много хора търсят доказателства в Библията с надеждата да открият пророчество за Божието въплъщение. Как може човекът, с неговите объркани и несвързани мисли, да знае, че Бог отдавна е спрял да „работи“ в Библията и е „прескочил“ отвъд нейните граници, за да се заеме с плам и охота с делото, което отдавна е планирал, но за което никога не е казвал на човека? Хората са твърде неразумни. След като вкусят съвсем малко от Божия нрав, те се качват на платформата и с пълно равнодушие сядат в „инвалидна количка“ от висока класа, за да инспектират Божието дело, като дори стигат дотам, че започват да образоват Бог с бомбастични и безсмислени приказки за всичко под слънцето. Много „старци“ с очила за четене, поглаждайки брадите си, отварят пожълтелите страници на „стария алманах“ (Библията), който са чели цял живот. Мърморейки някакви думи и с очи, които сякаш блестят от дух, старецът се обръща ту към Откровението на Йоан, ту към книгата на пророк Даниила, ту към книгата на пророк Исая, която е толкова добре позната на всички. Взирайки се в една страница подир друга, натъпкани със ситно изписани думи, той чете мълчаливо, а мозъкът му непрестанно работи. Изведнъж ръката, която гали брадата, спира и започва да я дърпа. От време на време се чува звук от отскубване на косми от брадата. Такова необичайно поведение е изненадващо. „Защо ще използва такава сила? За какво е толкова ядосан?“. Поглеждайки отново към стареца, виждаме, че веждите му вече са настръхнали. Косъмчетата на посребрените му вежди са се спуснали като гъши пера точно на два сантиметра от клепачите му, сякаш случайно и все пак толкова съвършено, докато старецът държи очите си залепени за страниците, които изглеждат сякаш са плесенясали. След като няколко пъти се връща на едни и същи страници, той не може да устои, рязко се изправя и започва да бърбори, сякаш води банален разговор^[3] с някого, въпреки че блясъкът, излъчван от очите му, не е напускал алманаха. Изведнъж той закрива настоящата страница и се обръща към „друг свят“. Движенията му са толкова припрени^[4] и плашещи, че почти изненадват хората. В това време мишката, която е излязла от хралупата си и която по време на мълчанието му е започнала да се чувства достатъчно спокойна, за да обикаля на воля, е толкова разтревожена от неочакваните му движения, че бързо се връща в дупката си, изчезва в нея като дим и не се появява никога повече. И сега лявата ръка на стареца възобновява временно преустановеното си движение на поглаждане на брадата — нагоре-надолу, нагоре-надолу. Той се отдалечава от мястото си, оставяйки книгата на бюрото. Вятърът нахлува през пукнатината на вратата и отворения прозорец, безмилостно прелиства книгата и я затваря, а после отново я разгръща. Сцената е неизразимо безлична и с изключение на звука от шумоленето на страниците на книгата заради вятъра, цялото сътворение сякаш е замлъкнало. Той, с ръце, скръстени зад гърба си, крачи напред-назад из стаята, ту спира, ту тръгва, от време на време клати глава, а в устата си сякаш повтаря думите: „О! Боже! Наистина ли би го направил?“. От време на време той кимва и казва: „О, Боже! Кой може да проумее Твоето дело? Нима не е трудно да търсим Твоите следи? Вярвам, че не създаваш проблеми, без да имаш основателна причина“. Сега старецът свъсва вежди и стиска очи, показва смущение, а също и изключително болезнено изражение, сякаш му предстои да направи бавно и обмислено изчисление. Горкият старец! Да е живял цял живот, а накрая „за нещастие“ да се сблъска с този въпрос толкова късно. Какво да се прави? Аз също съм в безизходица и съм безсилен да направя каквото и да било. Кой е виновен, че старият му алманах пожълтява с възрастта? Кой е виновен, че брадата и веждите му покриват безмилостно, като бял сняг, различните части на лицето му? Сякаш космите в брадата му представляват старшинството му. Но кой да знае, че човек може да стане толкова глупав, че да търси Божието присъствие в стар алманах? Колко листа хартия може да има в един стар алманах? Може ли в него наистина да се запишат със съвършена прецизност всички Божии дела? Кой се осмелява да гарантира това? И все пак човекът си мисли, че ще търси Божия облик и ще удовлетворява Божиите намерения чрез разбор на думи и разресване на косъмчета^[5], надявайки се по този начин да навлезе в живота. Дали опитът да навлезете в живота по този начин е толкова лесен, колкото изглежда? Не е ли това погрешно разсъждение от най-абсурдно и нелепо естество? Не го ли намираш смешно?

Забележка:

1. „Съмняващи се“ означава, че хората нямат ясна представа за Божието дело.

2. „Има слаба сила и трябва да бъде много предпазливо“ показва, че трудностите на плътта са твърде много, а извършеното дело — твърде ограничено.

3. „Банален разговор“ е метафора за грозното лице на хората, когато изследват Божието дело.

4. „Припрени“ се отнася до нетърпеливите, прибързани движения на „стареца“, когато той се обръща към Библията.

5. „Разбор на думи и разресване на косъмчета“ се използва, за да се осмеят експертите по заблуди, които разресват косъмчета над думите, но не търсят истината и не познават действието на Светия Дух.