Човекът едва в наши дни осъзна, че това, което му липсва, са не само притокът на духовен живот и изживяването от познаването на Бог, но и — което е още по-важно — промяна в нрава му. Тъй като хората са напълно невежи по отношение на историята и древната култура на собствения си вид, те не знаят абсолютно нищо за Божието дело. Всички хора се надяват, че човек може да се привърже към Бог дълбоко в сърцето си, но понеже плътта на човека е прекалено покварена, както безчувствена, така и глупава, това е причината той да не знае нищо за Бог. С идването Си сред хората днес Бог цели единствено да промени техните мисли и дух, както и образа на Бог, който пазят в сърцата си от милиони години. Той ще използва тази възможност, за да доведе човека до съвършенство. Тоест с помощта на човешкото познание Той ще промени начина, по който хората Го опознават, и отношението им към Него, като им даде възможност да поставят победоносно ново начало на опознаването на Бог и така да се постигнат обновяване и промяна на човешкия дух. Кастренето и дисциплинирането са средствата, а завоюването и обновяването са целите. Разсейването на суеверните мисли за нереалистичния Бог, които хората поддържат, винаги е било Божие намерение, а напоследък това се е превърнало и в неотложен въпрос за Него. Дано всички хора да гледат на ситуацията в дългосрочен план, докато я обмислят. Променете начина, по който всеки човек изживява, за да може това неотложно Божие намерение скоро да се осъществи и последният етап от Божието дело на земята да бъде доведен до съвършен край. Отдайте на Бог подобаваща преданост и за последен път дайте утеха на Божието сърце. Никой сред братята и сестрите не бива да бяга от тази отговорност или просто да симулира дейност. Този път Бог идва в плът по покана и в отговор, явно насочен към състоянието на човека. Тоест Той идва, за да осигури на хората това, от което се нуждаят. Каквито и да са заложбите или възпитанието на хората, в обобщение Той ще им даде възможност да видят Божието слово и от Неговото слово да видят съществуването и проявлението на Бог и да приемат Той да ги доведе до съвършенство чрез промяна на мислите и представите им, така че първоначалният Божи лик да се вкорени здраво в дълбините на човешкото сърце. Това е единственото желание на Бог на земята. Няма значение колко е велика вродената природа на човека, колко е бедна неговата същност или какво е било поведението му в миналото, Бог не обръща внимание на тези неща. Той се надява само, че хората могат да обновят напълно образа на Бог, когото пазят дълбоко в сърцата си, и да опознаят същността на човечеството, и така да постигнат промяна на идеологическите си възгледи, да са способни да копнеят за Бог от дълбините си и да пробудят вечна привързаност към Него: това е единственото изискване, което Бог поставя пред хората.

Познанието за древната култура и история, обхващащи няколко хиляди години, е затворило мисленето и представите на хората, както и техните духовни възгледи, толкова плътно, че ги е направило непроницаеми и неразградими^[1]. Хората живеят в осемнадесетия кръг на ада, където, сякаш са пропъдени от Бог в подземията и никога не могат да видят светлина. Феодалното мислене така е потиснало хората, че те едва дишат и се задушават. Те нямат и капчица сила да се съпротивляват; всичко, което правят, е да търпят и то да търпят мълчаливо… Никога никой не се е осмелявал да се бори или да отстоява правосъдието и справедливостта. Под ударите и злоупотребите на феодалната етика хората просто водят начин на живот, по-лош от животинския, ден след ден, година след година. Те никога не са се замисляли да търсят Бог, за да се радват на щастие в човешкия свят. Сякаш хората са били пребити до степен, в която са като падналите есенни листа — повехнали, изсушени и жълто-кафяви. Хората отдавна са изгубили паметта си, живеят безпомощно в ада, наречен човешки свят, и очакват настъпването на последния ден, за да загинат заедно с този ад, сякаш последният ден, за който копнеят, е денят, в който човекът ще се радва на мирно спокойствие. Феодалната етика е отвела живота на човека в „Хадес“, което още повече отслабва силата му да се съпротивлява. Всички видове потисничество стъпка по стъпка тласкат хората към все по-дълбоко пропадане в Хадес, все по-далеч от Бог, докато днес те са станали напълно чужди на Бог и бързат да Го избегнат, когато Го срещнат. Хората Го пренебрегват и Го оставят да стои сам настрани, сякаш никога преди не са Го познавали или виждали. И все пак Бог е чакал човека през целия дълъг път на човешкия живот, като никога не стоварвал неудържимия Си гняв върху него, а само мълчаливо, без да продума, е чакал човекът да се покае и да започне отначало. Бог отдавна дойде в човешкия свят, за да сподели страданията на човешкия свят с хората. През всичките години, в които Той е живял с хората, никой не е разкрил Неговото съществуване. Бог само мълчаливо понася страданията от занемареността в човешкия свят, докато изпълнява делото, което е донесъл лично. Той продължава да търпи заради волята на Бог Отец и заради нуждите на човечеството, понасяйки страдания, каквито човекът никога не е изпитвал. В присъствието на хората Той спокойно ги е чакал и в тяхно присъствие се е смирил заради волята на Бог Отец, а също и заради нуждите на човечеството. Знанието за древната култура тайно е откраднало човека от Божието присъствие и го е предало на царя на дяволите и потомството му. Четирите книги и Петте класики^[а] са пренесли мисленето и представите на хората в друга бунтовна епоха, като са ги накарали да се прекланят още повече от преди пред онези, които са съставили Книгата/Класиката на документите, и в резултат на това да влошат още повече представите си за Бог. Без знанието на хората царят на дяволите безмилостно пропъди Бог от сърцата им и след това ги завзе с тържествуващо задоволство. Оттогава хората придобиха грозна душа и лика на царя на дяволите. Омраза към Бог изпълваше гърдите им, а злите намерения на царя на дяволите се разпространяваха в хората ден след ден, докато не ги погълнаха напълно. Хората вече нямаха и капчица свобода и нямаше как да се избавят от оковите на царя на дяволите. Нямаха друг избор, освен да бъдат пленени на място, да му се предадат и подчинят в негово присъствие. Много отдавна, когато сърцето и душата на човека бяха още в младенческа възраст, царят на дяволите посади в тях семето на тумора на атеизма, научи човека на заблуди като „изучавай науката и технологиите, осъзнай четирите модернизации и на света няма такова нещо като Бог“. Не само това, а и при всеки удобен случай се провиква: „Да разчитаме на нашия усърден труд, за да изградим красива родина“, като призовава всеки човек да бъде подготвен от детството си да служи вярно на своята страна. Несъзнателно хората бяха доведени при него, където без колебание той неоснователно си присвои всички заслуги (тоест заслугите, които принадлежат на Бог, за това, че държи цялото човечество в ръцете Си). Никога не е изпитвал чувство на срам. Нещо повече, той безсрамно грабна Божия народ и го завлече обратно в дома си, където скочи на масата като мишка и накара хората да му се поклонят като на Бог. Колко отчайващо! Той крещи силно скандални, шокиращи неща, като например: „На света няма такова нещо като Бог. Вятърът се поражда от промени съгласно природните закони; дъждът се появява, когато водните пари, срещайки се с ниски температури, се кондензират в капки, които падат на земята; земетресението е разтърсване на земната повърхност поради геоложки промени; сушата се дължи на сухота във въздуха, причинена от нуклеоново разрушаване на повърхността на слънцето. Това са естествени явления. Къде във всичко това има Божие дело?“. Има дори такива, които гръмогласно изразяват твърдения като следните — твърдения, които не бива да се изричат на глас: „Човекът е еволюирал от маймуните в древното минало, а днешният свят произлиза от поредица примитивни общества, започващи преди около един еон. Дали една държава ще процъфтява, или ще запада, зависи изцяло от нейния народ“. На заден план той кара хората да го окачват по стените или да го поставят на масата, за да му отдават почит, и да му правят жертвоприношения. В същото време, докато крещи: „Няма Бог“, той самият се представя за Бог, като безцеремонно изтласква Бог от пределите на земята, заемайки мястото Му и влизайки в ролята на цар на дяволите. Каква пълна загуба на разум! Това кара хората да го презират до мозъка на костите си. Сякаш Бог и той са заклети врагове и не могат да съществуват заедно. Той се опитва да пропъди Бог, а самият той вилнее на воля, извън обсега на закона^[2]. Какъв цар на дяволите само! Как може да му се позволи да съществува? Той няма да се успокои, докато не обърка Божието дело и не остави всичко в пълен хаос^[3], сякаш иска да се противопостави на Бог докрай, докато рибата не умре или мрежата не се скъса, като умишлено се противопоставя на Бог и оказва натиск все по-близо. Отвратителното му лице отдавна е напълно разобличено, сега е наранено и смазано^[4], в окаяно състояние, но въпреки това омразата му към Бог не отслабва, сякаш само ако погълне Бог на една хапка, ще успее да смекчи омразата, натрупана в сърцето му. Как можем да го търпим, този враг на Бог! Само неговото изкореняване и пълното му унищожение ще доведат до осъществяване на желанието на живота ни. Как може да се остави да продължава да вилнее? Той е покварил хората до такава степен, че не познават небесното слънце и са лишени от жизненост и чувства. Хората са загубили нормалния си човешки разум. Защо не посветим цялото си същество на това да го унищожим и да го изгорим, за да премахнем всички тревоги за бъдещето и да позволим на Божието дело по-скоро да достигне невиждано великолепие? Тази банда мошеници е влязла в света на хората и го е свела до смут. Те са довели цялото човечество до ръба на пропастта и тайно планират да го избутат в нея, за да го разбият на парчета и след това да погълнат труповете на хората. Те напразно се надяват да провалят Божия план и да влязат в двубой с Него, залагайки всичко на едно хвърляне на заровете^[5]. Това не е никак лесно! В края на краищата кръстът е подготвен за царя на дяволите, който е виновен за най-отвратителните престъпления. Мястото на Бог не е на кръста. Той вече го е захвърлил настрана за дявола. Бог отдавна е излязъл победител и вече не скърби за греховете на човечеството, а ще донесе спасение на цялото човечество.

От горе до долу и от началото до края Сатана смущава Божието дело и се противопоставя на Бог. Всички тези приказки за „древно културно наследство“, ценни „знания за древната култура“, „учения на даоизма и конфуцианството“, „конфуцианска класика и феодални обреди“ са отвели човека в ада. Никъде не могат да се видят напреднали технологии и съвременна наука, нито високоразвита индустрия, селско стопанство или търговия. По-скоро всичко, което Сатана прави, е да подчертае феодалните обреди, разпространявани от „маймуните“ в древността, за да нарушава, опонира и разрушава Божието дело умишлено. Той не само продължава да измъчва хората и до днес, но дори иска да ги погълне^[6] цели. Разпространяването на моралните и етичните учения на феодализма и предаването на знанията на древната култура отдавна са заразили хората, превръщайки ги в малки и големи дяволи. Малцина са онези, които с радост биха приели Бог, малцина са онези, които с радост биха приветствали Неговото идване. Ликът на цялото човечество е изпълнен със смъртоносни намерения и навсякъде във въздуха се носи погубващ дъх. Хората се стремят да пропъдят Бог от тази земя; с ножове и мечове в ръка те се подреждат в боен строй, за да „унищожат“ Бог. Навсякъде из тази земя на дяволи, където на човека постоянно се повтаря, че няма Бог, е пълно с идоли, а въздухът над нея е пропит от отвратителна миризма на горяща хартия и тамян — толкова гъста, че чак задушава. То е като воня на утайка, която се носи с извиването на отровната змия, толкова силна, че човек не може да се сдържи да не повърне. Освен това слабо се долавя звукът от зли демони, които монотонно напяват писания — звук, който сякаш идва от далечния ад, толкова много, че тръпки те побиват. Навсякъде из тази земя са издигнати идоли от всички цветове на дъгата, които превръщат земята в свят на чувствени наслади, докато царят на дяволите продължава да се смее злобно, сякаш подлият му заговор е успял. В същото време човекът остава в пълно неведение, а и не подозира, че дяволът вече го е покварил до степен, че той е изгубил съзнание и е свел глава в знак на поражение. Дяволът иска с един замах да изтрие всичко, свързано с Бог, и отново да Го омърси и да Го убие. Той е решен да разруши и смути Неговото дело. Как може да позволи на Бог да му бъде равнопоставен? Как може да търпи Бог да се „намесва“ в делата му сред хората на земята? Как да позволи на Бог да разобличи отвратителното му лице? Как да позволи на Бог да обърка делата му? Как може този дявол, почервенял от ярост, да позволи на Бог да управлява в неговия имперски двор на земята? Как да се преклони пред Неговата изключителна мощ доброволно? Отвратителният му лик се разкрива такъв, какъвто е, така че човек не знае дали да се смее, или да плаче, и наистина е трудно да се говори за него. Нима това не е същността му? С уродливата си душа той все още вярва, че е невероятно красив. Тази банда от съучастници в престъплението^[7]! Те слизат в света на смъртните, за да се отдадат на удоволствия и да предизвикат смут, като разбъркват нещата до такава степен, че светът се превръща в променливо и непостоянно място, а сърцето на човека се изпълва с тревога и безпокойство, и до такава степен са се подиграли с човека, че на външен вид той е заприличал на звяр в полето, у когото не е останало нищо човешко — изключително грозен и изгубил и последната следа от първоначалния свят човек. Нещо повече, те дори искат да поемат върховна власт на земята. Те спъват Божието дело толкова много, че то едва се придвижва напред, и затварят човека така плътно, като зад стени от мед и стомана. След като са извършили толкова много тежки грехове и са причинили толкова много бедствия, все още ли очакват нещо различно от наказание? От известно време демоните и злите духове вилнеят на земята и са запечатали намеренията и ревностните усилия на Бог толкова плътно, че са непроницаеми. Това наистина е смъртен грях! Как да не се тревожи Бог? Как да не изпитва Той гняв? Те сериозно възпрепятстваха Божието дело и му се противопоставиха. Колко непокорно! Дори тези демони, големи и малки, се държат като чакали по петите на лъва и следват злия поток, като създават смущения по пътя си. Знаейки истината, те съзнателно ѝ се противопоставят, тези синове на непокорството! Сякаш сега, когато техният цар на ада се е възкачил на царския престол, те са станали самодоволни и самовлюбени и се отнасят с презрение към всички останали. Колко от тях се стремят към истината и следват правосъдието? Всички те са зверове, не по-добри от свине и псета, начело на банда вонящи мухи, които самодоволно и самохвално клатят глави и предизвикват всякакви неприятности^[8] насред купчина тор. Те вярват, че техният цар на ада е най-великият от всички, без да знаят, че самите те не са нищо повече от вонящи мухи. И все пак те се възползват от силата на свинете и псетата — техните родители, за да клеветят съществуването на Бог. Като дребни мушици те вярват, че родителите им са големи колкото сини китове^[9]. Те не знаят, че макар самите те да са дребни, родителите им са нечисти свине и псета, стотици милиони пъти по-големи от тях. Без да осъзнават собствената си низост, те разчитат на смрадта на гнилоч, излъчвана от онези свине и псета, за да вилнеят, и най-безсрамно напразно си мислят за създаване на бъдещи поколения! Със зелени крила на гърба си (това се отнася до твърдението им, че вярват в Бог), те са надути и навсякъде се хвалят със собствената си красота и привлекателност, докато тайно хвърлят нечистотиите от собствените си тела върху човека. Освен това те са изключително самодоволни, сякаш могат да използват чифт крила в цветовете на дъгата, за да прикрият собствените си нечистотии, и по този начин потискат съществуването на истинския Бог (това се отнася до случващото се зад кулисите в религиозния свят). Откъде човек би могъл да знае, че колкото и омайно красиви да са крилата на мухата, в крайна сметка самата тя не е нищо повече от дребно създание с корем, пълен с мръсотия, и тяло, покрито с микроби? Благодарение на силата на свинете и псетата, които имат за родители, с необуздана свирепост те вилнеят из цялата страна (това се отнася до начина, по който религиозните служители, които преследват Бог, разчитат на силната подкрепа на правителството на страната, за да предадат истинския Бог и истината). Сякаш духовете на еврейските фарисеи са се завърнали заедно с Бог при народа на големия червен змей, обратно в старото си гнездо. Те са започнали поредната серия преследвания, продължавайки деянията си отпреди няколко хиляди години. Накрая тази група изроди със сигурност ще загине на земята! Изглежда, че след няколко хилядолетия нечистите духове са станали още по-хитри и лукави. Те постоянно мислят как тайно да подкопаят Божието дело. С многобройни хитрости и лукавства те искат да пресъздадат в родината си трагедията отпреди няколко хиляди години, като карат Бог почти да извика. Той едва успява да се въздържи да не се върне на третото небе, за да ги унищожи. За да може човек да обича Бог, той трябва да разбира Неговите намерения, да познава радостите и скърбите Му и да разбира от какво се отвращава Той. Това ще стимулира още повече навлизането на човека. Колкото по-бързо навлиза човекът, толкова по-скоро се удовлетворява Божието намерение, толкова по-ясно човекът прозира царя на дяволите и толкова повече се приближава към Бог, за да може да се осъществи Неговото желание.

Забележка:

1. „Неразградими“ тук се използва саркастично и означава, че хората са закостенели в своите знания, култура и духовни възгледи.

2. „Вилнее на воля, извън обсега на закона“ означава, че дяволът е обезумял и вилнее.

3. „Пълен хаос“ се отнася до това, че насилственото поведение на дявола е непоносимо за гледане.

4. „Наранено и смазано“ се отнася до грозното лице на царя на дяволите.

5. „Залагайки всичко на едно хвърляне на заровете“ означава да заложиш всички пари на един залог с надеждата да спечелиш накрая. Това е метафора за зловещите и нечестиви кроежи на дявола. Изразът се използва подигравателно.

6. „Погълне“ се отнася до поквареното поведение на царя на дяволите, който поглъща хората цели.

7. „Съучастници в престъплението“ е подобно на „банда хулигани“.

8. „Предизвикват всякакви неприятности“ се отнася до това как демоничните хора се бунтуват, възпрепятстват Божието дело и му се противопоставят.

9. „Сини китове“ се използва подигравателно. Това е метафора за това как мухите са толкова малки, че свинете и псетата им изглеждат големи като китове.

а. Четирите книги и Петте класики са авторитетните книги на конфуцианството в Китай.