529. В необятния космос и небесната твърд живеят и се възпроизвеждат безброй същества, които следват кръговрата на живота и се придържат към едно постоянно правило. Умиращите отнасят със себе си историите на живите, а останалите живи повтарят същата трагична история на умиращите. И така човечеството не може да не си зададе въпроса: защо живеем? И защо трябва да умрем? Кой управлява този свят? И кой е създал това човечество? Наистина ли човечеството е създадено от майката природа? Наистина ли човечеството контролира собствената си съдба?… Това са въпросите, които хората си задават непрестанно в продължение на хиляди години. За съжаление, колкото повече човекът е бил обсебен от тези въпроси, толкова по-голяма жажда той е развил за наука. Науката предлага краткотрайно удовлетворение и временно удоволствие за плътта, но далеч не е достатъчна, за да освободи човека от отхвърлянето, самотата и едва прикрития ужас и безпомощност дълбоко в него. Човечеството просто използва научното познание, което може да види с невъоръжено око и да разбере с ума си, за да упои сърцето си. И все пак тези научни познания не са достатъчни, за да спрат човечеството да изследва загадките. Хората просто не знаят кой е Суверенът на вселената и на всички неща, още по-малко пък знаят началото и бъдещето на човечеството. Човечеството просто живее по принуда сред този закон. Никой не може да избяга от него и никой не може да го промени, защото сред всички неща и в небесата има само Един от вечни времена, който владее всичко. Той е Онзи, който никога не е бил виждан от човека, Онзи, когото човечеството никога не е познавало, в чието съществуване никога не е вярвало. И все пак Той е Онзи, който е вдъхнал дихание в предците на човечеството и е дал живот на човечеството. Той е Този, който осигурява и храни човечеството, позволявайки му да съществува; и Той е Този, който ръководи човечеството до наши дни. Нещо повече, Той и само Той е Този, от когото човечеството зависи за оцеляването си. Той притежава върховенството над всички неща и управлява всички живи същества във Вселената. Той е повелител на четирите годишни времена и призовава вятъра, студа, снега и дъжда. Той дава на човечеството слънчева светлина и довежда нощта. Той е създал небето и земята, предоставяйки на човека планините, езерата и реките и всички живи същества в тях. Неговите дела са всеприсъстващи, Неговата сила е всеприсъстваща, Неговата мъдрост е всеприсъстваща и Неговата власт е всеприсъстваща. Всеки от тези закони и правила е въплъщение на Неговите дела и всеки от тях разкрива Неговата мъдрост и власт. Кой може да се освободи от Неговото владичество? И кой може да се освободи от Неговите планове? Всичко съществува под Неговия поглед и освен това всичко съществуващо живее под Неговото владичество. Неговите дела и Неговата власт не оставят на човечеството друг избор, освен да признае факта, че Той наистина съществува и притежава власт над всички неща. Нищо друго, освен Него, не може да управлява вселената, а още по-малко да осигурява безкрайно съществуването на това човечество. Независимо дали си в състояние да разпознаеш Божиите дела и дали вярваш в съществуването на Бог, няма съмнение, че съдбата ти е определена от Бог, и няма съмнение, че Бог винаги ще властва над всички неща. Неговото съществуване и власт не зависят от това дали са признати и разбрани от човека. Само Той знае миналото, настоящето и бъдещето на човека и само Той може да определи съдбата на човечеството. Независимо дали си способен да приемеш този факт, не след дълго човечеството ще стане свидетел на всичко това със собствените си очи и това е факт, който Бог скоро ще осъществи. Човечеството живее и умира пред очите на Бог. Човекът живее заради Божието управление и когато очите му се затворят за последен път, те се затварят и за това управление. Човекът идва и си отива отново и отново, напред и назад. Всичко това без изключение е част от Божието владичество и Неговия замисъл. Божието управление никога не е спирало, то непрекъснато напредва във времето. Той ще направи така, че човечеството да осъзнае Неговото съществуване, да се довери на Неговия суверенитет, да съзре делата Му и да се завърне в Неговото царство. Това е Неговият план и делото, което Той управлява в продължение на хиляди години.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление“)

530. От момента, в който Той пристъпи към създаването на всички неща, могъществото на Бог започна да се проявява и разкрива, тъй като Бог използваше думи, за да създаде всички неща. Независимо от начина, по който ги създаде, независимо от това защо ги създаде, всички неща се появиха, устояха и продължиха да съществуват благодарение на Божието слово. Това е неповторимата власт на Бог. Във времето отпреди появата на човечеството на този свят Създателят използва Своята мощ и власт, за да създаде всички неща за човечеството, и приложи Своите неповторими методи, за да подготви подходяща среда за живот на човека. Всичко, което направи, беше подготовка за човечеството, което скоро трябваше да поеме Неговия дъх. Тоест, във времето отпреди създаването на човечеството Божията власт бе проявена във всички създания, различни от човека, в такива огромни неща като небето, светилата, моретата и сушата, и в малки такива като животните и птиците, както и във всякакви насекоми и микроорганизми, включително различните бактерии, невидими с просто око. На всяко от създанията беше даден живот благодарение на думите на Създателя, благодарение на тях те се разпространиха и всички заживяха под върховенството на Създателя заради Неговото слово. Въпреки че не получиха дъха на Създателя, те проявиха жизнената енергия, дарена им от Създателя, чрез своите разнообразни форми и структури. Макар че не придобиха способността да говорят, която Създателят даде на човека, всички те получиха възможност да изразят живота, даден им от Създателя, по начин, различен от човешкия език. Властта на Създателя не само дава жизнена енергия на привидно статични материални обекти, така че те никога да не изчезнат, но Той също така дава инстинкт за възпроизвеждане и размножаване на всички живи същества, за да не изчезнат никога и поколение след поколение да предават законите и принципите за оцеляване, с които ги е надарил Създателят. Начинът, по който Създателят прилага Своята власт, не се придържа строго към някакви макро или микро гледни точки и не се ограничава до някаква форма. Той е в състояние да управлява процесите във вселената и има върховенство над живота и смъртта на всички неща, и освен това е в състояние да се разпорежда с всички неща, така че те да Му служат. Той може да контролира функционирането на всички планини, реки и езера и да управлява всичко, което съществува в тях, и освен това е в състояние да осигури онова, от което се нуждаят всички неща. Това е проява на единствената власт на Създателя сред всички неща около човечеството. Това проявление продължава не само през целия жизнен цикъл, то никога няма да спре, нито да премине в покой. То не може да бъде изменено или нарушено от който и да е човек или нещо, както не може да бъде нито допълнено, нито намалено от никой човек или нещо, защото никой не може да замени идентичността на Създателя и следователно властта на Създателя не може да бъде заместена от нито едно сътворено същество; тя е недостижима и за всяко несътворено същество. Вземете за пример Божиите пратеници и ангели. Те не притежават могъществото на Бог, още по-малко властта на Създателя, и причината да не притежават могъществото и властта на Бог е, че те не притежават същността на Създателя. Макар да са способни да вършат някои неща от името на Бог, несътворените същества като Божиите пратеници и ангели не могат да представляват Бог. Въпреки че притежават някаква сила, която човек няма, те не притежават Божията власт, не притежават онази Божия власт да създава всички неща, да се разпорежда с всички неща и да запази върховенство над всички неща. Следователно неповторимостта на Бог не може да бъде заменена от никое несътворено същество, както и властта и могъществото на Бог не могат да бъдат заменени от никое несътворено същество. Чел ли си в Библията за някой Божи пратеник, който да е създал всичко? Защо Бог не изпрати някой от Своите пратеници или ангели да създаде всички неща? Причината е, че те не притежаваха Божията власт и следователно нямаха способността да я упражняват. Както всички създания, така и те се намират под върховенството на Създателя и под Неговата власт, така че Създателят е и техен Бог и техен господар. Сред всички тях, знатни и със скромно положение, с голяма или с малка сила, няма нито един, който да може да надмине властта на Създателя, следователно сред тях няма никой, който да замени идентичността на Създателя. Те никога няма да бъдат наречени Бог и никога няма да могат да станат Създател. Това са неизменни истини и факти!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

531. Бог наблюдаваше как в резултат на Неговите думи всичко, което бе сътворил, се ражда, придобива издръжливост и постепенно започва да се променя. Дали Бог по това време е бил доволен от различните неща, които бе създал със словото Си, и от различните дела, които бе извършил? Отговорът на това е: „Бог видя, че това беше добро“. Какво виждате тук? Какво означава фразата „Бог видя, че това беше добро“? Какво символизира? Това означава, че Бог притежаваше мощта и мъдростта да завърши това, което бе планирал и предписал, за да постигне целите, които си беше поставил. Дали Бог изпитваше съжаление след изпълняването на всяка от задачите? Отговорът отново е във фразата „Бог видя, че това беше добро“. С други думи, Той не само не изпитваше никакво съжаление, напротив, беше доволен. Какво означава, че не е изпитвал никакво съжаление? Означава, че Божият план е съвършен, че Неговата сила и мъдрост са съвършени и че само чрез Неговата власт може да се постигне такова съвършенство. Когато човек изпълнява задача, може ли да види, също като Бог, че това е нещо добро? Може ли всичко, което човек прави, да постигне съвършенство? Може ли човек да завърши нещо веднъж и завинаги? Точно както казват хората, че „нищо не е съвършено, само е по-добро“, то нищо, което човек прави, не може да постигне съвършенство. Когато Бог видя, че всичко, което бе направил и постигнал, бе добро, че всичко, което бе направил, бе установено чрез Неговите думи, тоест когато „Бог видя, че това беше добро“, всичко, което Той бе създал, прие постоянна форма, беше разпределено по вид и получи определено място, цел и функция веднъж завинаги. Освен това ролята им сред всички нещаи пътят, който те трябва да следват в процеса на Божието управление на всички неща, вече бяха предопределени от Бог и бяха неотменими. Това беше небесният закон, издаден от Създателя за всички неща.

„Бог видя, че това беше добро“, — тези обикновени, недооценени думи, толкова често пренебрегвани, са думите на небесния закон и небесния указ, които Бог даде на всички създадени същества. Тези думи са още едно въплъщение на властта на Създателя, което е най-практичното и най-задълбоченото. Чрез словото Си Създателят успя не само да спечели всичко, което си бе поставил за цел да спечели, успя не само да постигне всичко, което бе предвидил да постигне, но и съсредоточи в ръцете Си контрола над всичко, което бе създал, и управлението над всичко, което бе създал със Своята власт, като в същото време всичко беше систематично и постоянно. Всички неща се и размножаваха, съществуваха и умираха според Неговото слово, като същевременно, подчинявайки се на Неговата власт, всичко съществуваше според закона, който Той беше създал, и нямаше изключения за никого! Този закон влезе в сила в момента, в който „Бог видя, че това беше добро“, и той ще съществува, ще продължава и ще функционира в името на Божия план за управление чак до деня, в който Създателят не го отмени! Неповторимата власт на Създателя се проявява не само в способността Му да създава всички неща и да заповядва на всички неща да се появят на бял свят, но и в способността Му да управлява и да има върховенство над всички неща, да дарява на всички неща живот и енергия и освен това в способността Му да накара веднъж завинаги всички неща, които Той ще създаде в своя план, да се появят и да съществуват в този сътворен от Него свят в съвършена форма, в идеална жизнена структура и в безупречна роля. Това се проявява и в начина, по който мислите на Създателя не попадат под никакви ограничения, не са обвързани нито от времето, нито от пространството, нито от географията. Също като Неговата власт, неповторимата идентичност на Създателя ще остане непроменена во веки. Властта Му винаги ще бъде образ и символ на Неговата неповторима идентичност, и властта Му ще съществува завинаги в единство с Неговата идентичност!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

532. Бог създаде всички неща и затова всичко, сътворено от Него, е под Неговата власт и ѝ се подчинява; Той господства над всичко и всичко е в Неговите ръце. Всички Божии създания, включително животните и растенията, човеците, планините, реките и езерата — всичко трябва да бъде под Неговата власт. Всичко в небесата и на земята трябва да бъде под Неговата власт. Никое Божие създание няма избор — всички трябва да се подчинят на разпорежданията Му. Така е повелил Бог и това е в Божията власт. Бог властва над всичко, заповядва и се разпорежда с всички неща, като всички те са групирани по видове и на всяко е отредено място, според Божията воля. Колкото и велико да е дадено нещо, нищо не превъзхожда Бог и всички неща служат на сътвореното от Бог човечество; нищо не смее да се опълчи срещу Бог или да поставя пред Него каквито и да е изисквания.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек“)

533. Преди да се появи човешкият род, космосът — всички планети и всички звезди на небето — вече съществуваше. На макрониво тези небесни тела непрекъснато са се въртели в орбитите си под контрола на Бог през целия период на своето съществуване, колкото и дълго да е траело то. Къде и точно кога минава определена планета, каква задача изпълнява определена планета и кога, коя планета по каква орбита се движи и кога тя изчезва или е заменена — всичко това се случва абсолютно безпогрешно. Позициите на планетите и разстоянията между тях се определят от строги закономерности, всяка от които може да бъде описана с точни данни. Пътищата, по които те се движат, скоростта и видът на техните орбити, времето, в което са в различни позиции — всичко това може да бъде точно измерено и описано с помощта на определени закони. В продължение на цели еони планетите са следвали тези закони, без ни най-малко да се отклоняват от тях. Никоя сила не може да промени или наруши техните орбити или моделите, които следват. Тъй като специалните закони, които управляват движението на планетите, и точните данни, които ги описват, са предопределени от властта на Създателя, те се подчиняват на тези закони по собствена воля, под върховенството и контрола на Бог. На макрониво не е трудно човек да открие някои модели, някои данни, както и някои странни и необясними закони или явления. И въпреки че човечеството не признава съществуването на Бог, нито приема факта, че Създателят е създал всичко и властва над него, както и не признава съществуването на властта на Създателя, човешките учени, астрономи и физици все по-често стигат до извода, че съществуването на всички обекти във вселената, принципите и закономерностите, които определят тяхното движение — всичко това се управлява и контролира от необятна и невидима тъмна енергия. Изправен пред този факт, човек е принуден да признае, че зад всички тези модели на движение стои Някой Могъщ, който ръководи всичко. Силата му е изключителна и въпреки че никой не може да види истинското Му лице, Той контролира и управлява всичко във всеки един момент. Никой човек и никаква сила не е в състояние да надхвърли границите на върховенството Му. Пред този факт човек трябва да признае, че законите, които управляват съществуването на всички неща, са извън контрола на хората и никой не може да ги промени. Трябва също така да признае, че хората не са в състояние напълно да разберат тези закони и че те не са възникнали по естествен начин, а са продиктувани от определен Повелител. Всичко това са изрази на Божията власт, които човечеството може да възприеме на макрониво.

На микрониво всички планини, реки, езера, морета, цялата суша, която човек може да види на земята, всички сезони, които преживява, всичко, което обитава Земята, включително растения, животни, микроорганизми и хора, е подчинено на Божието върховенство и контрол. Под върховенството и контрола на Бог всички неща се появяват или изчезват в съответствие с Неговите мисли. Възникват закони, които управляват съществуването им, и те растат и се размножават в съответствие с тях. Нито един човек или същество не може да бъде над тези закони. Защо е така? Единственият отговор е, че това е заради Божията власт. Или казано по друг начин, това е заради Божиите мисли и Божиите слова; заради личните действия на Самия Бог. Това означава, че властта на Бог и умът на Бог пораждат тези закони, които се разместват и променят в съответствие с Неговите мисли, и всички тези размествания и промени възникват или изчезват в съответствие с Неговия план.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

534. След като Божиите слова бъдат изречени, Божията власт поема управлението на даденото дело и събитието, обещано от Божиите уста, постепенно започва да се превръща в реалност. В резултат на това започват да настъпват промени сред всички неща, също както с идването на пролетта тревата става зелена, цветята цъфтят, дърветата напъпват, птиците започват да пеят, гъските се завръщат и полетата гъмжат от хора… С идването на пролетта всички неща се подмладяват и това е чудотворното дело на Създателя. Когато Бог изпълнява обещанията Си, всички неща на небето и на земята без изключения се обновяват и променят според Божиите мисли. Когато Божията уста изрича някакво обещание или предсказание, всички неща служат за неговото изпълнение и всичко е насочено към неговото изпълнение. Под властта на Създателя всички същества се подреждат и организират, започват да играят определената им роля и да изпълняват съответната си функция. Това е проява на властта на Създателя. Какво виждаш ти в това? Как ще познаеш Божията власт? Има ли Божията власт граници? Има ли ограничение във времето? Може ли да се каже, че има определена височина или определена дължина? Може ли да се каже, че Божията власт има определен размер или сила? Може ли да се измери с човешките мерки? Божията власт не се появява и изчезва, не идва и не си отива и няма никой, който да измери точно колко голяма е тя. Независимо колко време ще мине, ако Бог благославя някого, това благословение ще продължи и занапред и неговото продължение ще носи свидетелство за неизмеримата Божия власт и ще даде на човечеството възможност отново и отново да съзерцава възраждането на неукротимата жизнена сила на Създателя. Всяка проява на Неговата власт е съвършено проявление на словата от устата Му пред всички неща и пред човечеството. Освен това всичко, което е извършено от Неговата власт, е несравнимо изящно и напълно безупречно. Може да се каже, че Неговите мисли, Неговото слово, Неговата власт и цялата работа, която Той извършва, представляват една несравнимо красива картина и за създанията нейната значимост и стойност е невъзможна за изразяване с човешкия език. Когато Бог дава обещание на някой човек, Той го познава като петте си пръста, независимо дали става въпрос за това къде живее, или какво прави, какво е било обкръжението му, преди да получи обещанието или след това, или колко големи сътресения са настъпили в жизнената му среда. Независимо колко време е минало от изричането на Божиите слова, за Него те сякаш току-що са изречени. Тоест Бог има такава мощ, такава власт, че може да проследява, контролира и изпълнява всяко обещание, което дава на човечеството, и независимо какво е то, независимо колко време е необходимо, за да бъде изпълнено докрай, и най-вече независимо от обхвата на изпълнението му (например време, географско местоположение, раса и т.н.) това обещание ще бъде осъществено и завършено. При това осъществяването и завършването му няма да Му струват и най-малкото усилие. Какво доказва това? Доказва, че размахът на Божията власт и мощ е достатъчен, за да управлява цялата вселена и цялото човечество.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

535. При сегашното развитие на човечеството, човешката наука може да се нарече просперираща, а постиженията на човешките научни изследвания могат да бъдат описани като впечатляващи. Трябва да се отбележи, че възможностите на човека се увеличават, но има едно научно откритие, което човек все още не е в състояние да направи. Човечеството е създало самолети, самолетоносачи и атомната бомба, човекът е отишъл в космоса, стъпил е на Луната, изобретил е интернет и начинът му на живот е станал високотехнологичен, но въпреки това не е в състояние да създаде живо, дишащо същество. Инстинктите на всички живи същества и законите, по които живеят те, както и цикълът на живот и смърт на всеки вид — всичко това надхвърля властта на човешката наука и е извън нейния контрол. Тук е необходимо да се каже, че независимо какви огромни висоти е достигнала човешката наука, тя не може да се сравни с нито една от мислите на Създателя и е неспособна да разпознае чудото на творението на Създателя и силата на Неговата власт. На земята има толкова много океани, но те никога не са излизали по собствено желание от границите си, за да залеят сушата, и това се дължи на факта, че Бог е определил границите за всеки от тях. Те остават там, където им е заповядал да останат, и не могат да се движат свободно без Божието разрешение. Не могат да се нахвърлят един върху друг без Божието разрешение и могат да се движат само когато каже Бог. Божията власт определя както накъде да се движат, така и къде да останат.

Казано накратко, „Божията власт“ означава, че всичко зависи от Бог. Той има правото да реши как да направи нещо и то се извършва така, както пожелае Той. Законът на всички неща зависи от Бог, а не от човека, и човек не може да го промени. Не може да бъде преместен с помощта на човешката воля, но Божиите мисли, Божията мъдрост и Божиите заповеди могат да го променят и това е факт, който никой от хората не може да оспори. Небето и земята и всички неща, вселената, звездното небе, четирите годишни сезона, това, което е видимо и невидимо за човека — всичко това съществува, функционира и се променя абсолютно безгрешно под властта на Бог, в съответствие с Божиите повели, в съответствие с Божиите заповеди и в съответствие със законите на началото на сътворението. Нито един човек или предмет не могат да променят законите си или да променят изначалния си начин на функциониране. Те са се появили благодарение на Божията власт и тя ще е причината да умрат. Именно това е Божията власт.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

536. Самата власт може да бъде обяснена като могъществото на Бог. Първо, може да се каже със сигурност, че и властта, и могъществото са положителни. Те нямат връзка с нищо негативно и нямат нищо общо с никакви сътворени или несътворени същества. Могъществото на Бог е способно да създава всякакви същества, които имат живот и жизнена енергия, и това е обусловено от живота на Бог. Бог е живот, следователно Той е източникът на всички живи същества. Освен това Божията власт може да принуди всички живи същества да се подчиняват на всяко Божие слово, тоест да възникват в съответствие със словата, изричани от Божиите уста, да живеят и да се размножават по Божия заповед, след което Бог владее и управлява всички живи същества и това никога няма да се промени. Нито един човек или предмет не притежава такива неща; само Създателят притежава и носи такава мощ и тя се нарича власт. Това е неповторимостта на Създателя. Затова, независимо дали се отнася до самата дума „власт“, или до същината на тази власт, и едното, и другото може да бъде свързано единствено със Създателя, тъй като е символ на неповторимата идентичност и същина на Създателя и олицетворява идентичността и положението на Създателя. Никой човек или предмет освен Създателя не може да бъде свързан с думата „власт“. Това е тълкуването на неповторимата власт на Създателя.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

537. „Поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята“. Това са истинските слова, които Създателят каза на човечеството. И щом Той изрече тези слова, пред очите на човека се появи дъга и тя все още е там. Всеки е виждал тази дъга, а когато я видиш, знаеш ли как се появява? Науката не е в състояние да ѝ даде обяснение или да определи нейния източник, нито да установи нейното местонахождение. Причината е, че дъгата е знак за завета, сключен между Създателя и човека. Тя не се нуждае от научна обосновка, не е направена от човека и човекът не е в състояние да я промени. Тя е продължение на властта на Създателя, след като Той произнесе словата Си. Създателят използва Свой собствен специален метод за спазване на завета Си с човека и на обещанието Си, следователно използването на дъгата като знак на завета, който е сключил, е небесен указ и закон, който трябва да остане непроменен завинаги, както за Създателя, така и за сътвореното човечество. Трябва да се каже, че този неизменен закон е още едно истинско проявление на властта на Създателя след сътворението на всички неща. Трябва също да се отбележи, че властта и могъществото на Създателя са безгранични; използването на дъгата като знак е продължение и разширение на властта на Създателя. Това беше още едно дело, извършено от Бог чрез Неговото слово, и знак за завета, който Бог бе сключил с човека чрез словото Си. Той разказа на човека какво е решил да извърши и по какъв начин ще бъде осъществено и постигнато. По този начин то бе извършено в съответствие със словото от Божиите уста. Само Бог притежава такава мощ и днес, няколко хиляди години след като Той изрече тези слова, човек все още може да вижда дъгата, изречена от Божията уста. Благодарение на изречените от Бог слова това явление е останало непроменено и е запазено в първоначалния си вид до днес. Никой не може да премахне тази дъга, никой не може да промени нейните закони и тя съществува единствено поради Божието слово. Точно това е властта на Бог. „Бог застава зад словото Си и словото Му ще се изпълни и онова, което Той върши, трае вечно“. Тези слова са ясно изразени тук и това е ясен белег и характерна особеност на властта и могъществото на Бог. Такъв белег или характерна особеност не е притежаван и не може да се види в нито едно от сътворените същества, нито пък се забелязва в което и да е от несътворените същества. Той принадлежи само на единствения Бог и отличава идентичността и същината, които притежава единствено Създателят, от тези на съществата. Същевременно той е и белег и характерна особеност, който, с изключение на Самия Бог, не може да бъде надминат от никое сътворено или несътворено същество.

Сключването на завета Му с човека беше дело от голямо значение, което Той възнамеряваше да използва, за да съобщава даден факт на човека и да изразява волята Си пред него. За тази цел Той приложи уникален метод, като използва специален знак, за да сключи завет с човека — знак, който стана обещание за завета, сключен от Него с човека. Беше ли велико събитие сключването на този завет? Точно колко велико беше? Точно това прави този завет толкова забележителен: той не е някакво споразумение, сключено между двама души или между две групи, нито е споразумение между държави, а завет, сключен между Създателя и цялото човечество, и ще остане в сила до деня, в който Създателят не сложи край на всички неща. Изпълнителят на този завет е Създателят и Той е неговият защитник. Накратко, заветът на дъгата, сключен с човечеството, е изцяло осъществен и постигнат в съответствие с разговора между Създателя и човечеството и остава в сила до днес. Какво друго могат да направят сътворените същества, освен да отстъпят пред властта на Създателя, да ѝ се подчинят, да вярват в нея, да я ценят, да свидетелстват за нея и да я възхваляват? Защото никой друг освен единствения Бог няма силата да сключи такъв завет. Многократната поява на дъгата е послание към човечеството и привлича вниманието му към завета между Създателя и човечеството. Онова, което се демонстрира в непрекъснато повтарящото се явление на завета, сключен между Създателя и човечеството, не е дъгата или заветът сам по себе си, а непоклатимата власт на Създателя. Многократното появяване на дъгата показва грандиозните и чудотворни дела на Създателя на скрити места и същевременно представлява жизненоважно отражение на властта на Създателя, която никога няма да изчезне и никога няма да се промени. Не е ли това проява на още една страна от неповторимата власт на Създателя?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

538. След като в Битие 18:18 прочетохте, че „Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята“ можете ли да почувствате Божията власт? Можете ли да почувствате необикновеността на Създателя? Можете ли да усетите превъзходството на Създателя? Божието слово е несъмнено. Бог не произнася такива слова като символ или израз на увереността Си в успеха. Те всъщност са доказателство за властта на Божиите слова и са заповед, която осъществява Божието слово. Тук има два израза, на които трябва да обърнете внимание. Когато Бог казва, че „Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята“, в тези думи усеща ли се поне някакъв елемент на несигурност? Има ли някаква частица безпокойство в тях? Има ли следа от страх? Заради фразите „ще стане“ и „ще бъде“ в Божиите слова, тези елементи, които са характерни за човека и често се проявяват у него, никога не са имали абсолютно никакво отношение към Създателя. Никой не би посмял да използва такива думи, когато пожелава добро на други хора, никой не би посмял с такава увереност да благославя друг човек с велик и силен народ или да обещава, че чрез него всички народи на земята ще бъдат благословени. Колкото по-убедено звучи Божието слово, толкова повече то доказва нещо — и какво точно? То доказва, че Бог има такава власт, че тя може да извърши тези неща и че тяхното осъществяване е неизбежно. Без да изпитва ни най-малко съмнение, в сърцето Си Бог бе абсолютно сигурен във всичко, с което благослови Авраам. Всичко това щеше да се осъществи според словото Му и никоя сила нямаше да може да промени, да попречи, да разстрои или наруши неговото изпълнение. Каквото и да се бе случило, нищо нямаше да отмени Божието слово или да повлияе на неговото осъществяване и постигане. Точно в това се съдържа самата мощ на словата, изречени от устата на Създателя, а властта на Създателя не търпи възражения от страна на човека! Все още ли имаш съмнения, след като прочете тези слова? Тези слова бяха изречени от устата на Бог и в Божието слово има мощ, величие и власт. Тази мощ и власт, както и неизбежността на осъществяването на факта, са непостижими за никое сътворено или несътворено същество и никое сътворено или несътворено същество не може да ги надмине. Само Създателят може да разговаря с човека с такъв тон и с такава интонация и фактите доказват, че Неговите обещания не са безсъдържателни думи или празни хвалби, а са израз на неповторима власт, която никой човек, събитие или нещо не може да надмине.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

539. Когато Бог каза „ще умножа и преумножа потомството ти“, това беше заветът, който Бог сключи с Авраам и подобно на „завета на дъгата“ той щеше да се изпълнява завинаги. Той беше и обещанието, което Бог даде на Авраам. Само Бог има право и е в състояние да сбъдне това обещание. Независимо дали човек вярва в това, независимо дали човек го приема и независимо от това как го оценява и го възприема, то ще бъде изпълнено до последната буква според словата, изречени от Бог. Божието слово няма да се измени заради промените във волята или в представите на човека, няма да се измени и заради промените в който и да е човек, събитие или нещо. Всичко, което съществува, може да изчезне, но Божието слово ще остане вечно. Всъщност денят, в който всичко, което съществува, ще изчезне, е точно денят, когато Божиите слова ще бъдат изпълнени докрай, защото Той е Създателят и Той притежава властта на Създателя и могъществото на Създателя, и Той владее всички неща и цялата жизнена сила. Той може да създаде нещо от нищо или да превърне нещо в нищо и управлява превръщането на всички неща от живи в мъртви. За Бог няма нищо по-лесно от умножаването на нечие семе. За човека това звучи фантастично, звучи като приказка, но за Бог това, което той решава и обещава да направи, не е нито фантазия, нито приказка. По-скоро е факт, който Бог вече е видял, и който със сигурност ще бъде осъществен. Разбирате ли това? Събитията доказват ли, че потомците на Авраам бяха многобройни? Колко многобройни бяха те? Бяха ли толкова многобройни, колкото „небесните звезди и като пясъка на морския бряг“, както каза Бог? Разпръснаха ли се сред всички народи и региони по всички места на този свят? Благодарение на какво се осъществи този факт? Дали се дължи на властта на Божието слово? В продължение на стотици или хиляди години, след като бяха изречени, Божиите слова продължиха да се изпълняват и непрекъснато се превръщаха в действителност. Това е могъществото на Божието слово и доказателство за Божията власт. След като създаде всички неща, Бог каза: „Нека бъде светлина“ и светлината се появи. Това се случи много бързо, изпълни се за много кратък период от време, без никакво забавяне в осъществяването и изпълнението; ефектът от Божието слово беше мигновен. И двата примера са демонстрация за Божията власт, но когато Бог благослови Авраам, Той позволи на човека да види друга страна от същността на Божията власт, както и факта, че властта на Създателя не може да бъде измерена. Освен това Той позволи на човека да види една по-истинска, по-изящна страна от властта на Създателя.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

540. След като благослови Авраам и Йов, Бог не остана на мястото Си, нито накара пратениците Си да работят, докато чака да види какъв ще е резултатът. Напротив, още щом Бог произнесе словата Си, под ръководството на Неговата власт всички същества започнаха да се подчиняват на делото, което Бог възнамеряваше да извърши, и онези хора, вещи и предмети, които Бог поиска, бяха подготвени. Това означава, че щом словата бяха изречени от устата на Бог, Божията власт започна да се упражнява по цялата земя и Той се зае да осъществи и завърши обещанията, които бе дал на Авраам и Йов, като същевременно правеше точни планове и приготовления за всичко, което се изискваше на всяка крачка и на всеки ключов етап, които Той възнамеряваше да осъществи. През това време Бог не само управляваше Своите пратеници, но и всички сътворени неща. Това означава, че Божията власт бе упражнявана в мащаб, включващ не само пратениците, но и всички сътворени неща, които бяха ориентирани в съответствие с делото, което Той възнамеряваше да извърши. Такива бяха специфичните методи, при които се упражняваше Божията власт. Някои от вас могат да имат във въображението си следното разбиране за Божията власт: Бог има власт и Бог има мощ, и затова Той трябва просто да Си стои на третото небе или на някое определено място и няма нужда да върши някаква специфична работа, а Божието дело в целостта си се извършва в Неговите мисли. Някои може би вярват също, че макар Бог да е благословил Авраам, не е било нужно да прави нищо, че е било достатъчно само да изрече словата Си. Така ли се случи наистина? Очевидно не! Въпреки че Бог притежава власт и мощ, Неговата власт е истинска и реална, а не безсъдържателна. Истинността и реалността на Божията власт и мощ постепенно се разкриват и въплъщават в създаването от Него на всички неща, във влиянието Му над всички неща и в процеса, чрез който Той ръководи и управлява човечеството. Всеки метод, всяка гледна точка и всеки детайл от Божието върховенство над човечеството и всички неща, и цялата работа, която Той е свършил, както и разбирането Му за всички неща — всичко това буквално доказва, че властта и могъществото на Бог не са празни думи. Неговата власт и могъщество се провъзгласяват и разкриват постоянно и във всички неща. Такива прояви и разкрития говорят за реалното съществуване на Божията власт, тъй като Той използва властта и могъществото Си, за да продължи делото Си и във всеки един момент да ръководи и да властва над всички неща. Неговата мощ и власт не могат да бъдат заменени нито от ангели, нито от Божии пратеници. Бог реши какви благословии да изпрати на Авраам и Йов и това беше Негово решение. Въпреки че Божиите пратеници лично посетиха Авраам и Йов, техните действия се основаваха на Божиите заповеди и се извършваха под Божията власт, и те самите действаха под Божието върховенство. Въпреки че човек вижда Божиите пратеници да посещават Авраам и не вижда Бог Йехова лично да извършва нито едно от нещата, описани в Библията, всъщност единственият, който упражнява сила и власт, е Самият Бог и това не бива да поражда никакви съмнения у никого! Макар да си видял, че ангелите и пратениците имат огромна власт и са правили чудеса, и са вършили някои неща по поръчение на Бог, техните действия са били просто изпълнение на Божиите заповеди и по никакъв начин не са проява на Божията власт, защото никой човек или предмет няма или не притежава властта на Създателя да сътвори всички неща и да управлява всички неща. Следователно никой човек или предмет не може да упражнява или да провъзгласява властта на Създателя.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

541. Можеше ли Бог да направи нещо, за да докаже Собствената Си идентичност? За Бог това беше безпроблемно и лесно. За да докаже Своята идентичност и същина, Той можеше да направи нещо навсякъде, по всяко време, но Бог вършеше нещата по Свой начин — по план и на етапи. Той не вършеше нищо безразборно, а търсеше подходящия момент и подходящата възможност да направи нещо, което би позволил на човека да види, нещо, което наистина беше пропито със смисъл. По този начин Той доказа Своята власт и идентичност. Тогава можеше ли възкресяването на Лазар да докаже идентичността на Господ Исус? Нека да разгледаме следния откъс от писанието: „Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! Умрелият излезе […]“. Когато Господ Исус направи това, Той каза само едно нещо: „Лазаре, излез навън!“. Тогава Лазар излезе от гроба си — това беше постигнато само с няколко думи, изречени от Господ. През това време Господ Исус не издигна олтар и не извърши никакви други действия. Той само каза това единствено нещо. Дали това трябва да се нарече чудо, или заповед? Или беше някаква магия? На пръв поглед изглежда, че може да се нарече чудо, и ако го погледнете от съвременна гледна точка, разбира се, все още можете да го наречете чудо. Със сигурност обаче не можеше да се счита за магия от рода на тази, която може да призове душа от отвъдното, и в никакъв случай не беше каквото и да е магьосничество. Правилно е да се каже, че това чудо беше най-нормалното, малко проявление на властта на Създателя. Това е властта и силата на Бог. Бог има властта да накара човек да умре, духът му да напусне тялото му и да се върне в Хадес или където другаде трябва да отиде. Бог определя кога да умре човек и мястото, на което да отиде след смъртта. Той може да взема тези решения по всяко време и навсякъде, неограничаван от хора, събития, предмети, пространство или география. Ако иска да го направи, Той може да го направи, защото всички неща и живи същества са под Негово управление и всички неща се раждат, живеят и загиват от Неговото слово и Неговата власт. Той може да възкреси мъртвец и това също е нещо, което Той може да направи по всяко време и навсякъде. Това е властта, която единствено Създателят притежава.

Когато Господ Исус извършваше неща като връщането на Лазар от мъртвите, Неговата цел беше да даде доказателство на хората, да покаже на Сатана и да помогне на хората и на Сатана да разберат, че всичко, свързано с човечеството, с живота и смъртта на хората, се определя от Бог и че въпреки че се е въплътил, Той продължава да управлява физическия свят, който може да се види, както и духовния свят, който хората не могат да видят. Това беше, за да знаят хората и Сатана, че нищо, свързано с човечеството, не се контролира от Сатана. Това беше разкриване и проявление на Божията власт, а също и начин Бог да изпрати послание до всички неща, че животът и смъртта на човечеството са в Божиите ръце. Възкресяването на Лазар от Господ Исус е един от начините, по които Създателят поучава и наставлява човечеството. Това беше конкретно действие, в което Той използва Своята сила и власт, за да наставлява човечеството и да му осигури ресурс. Това беше начин, по който Създателят, без да използва слово, позволява на човечеството да види истината, че Той управлява всички неща. Това беше начин Той да каже на човечеството чрез практически действия, че няма друго спасение освен чрез Него. Това мълчаливо средство, което Той използва, за да наставлява човечеството, е вечно, незаличимо и носи на човешките сърца разтърсване и просветление, които никога не могат да избледнеят. Възкресяването на Лазар прослави Бог — то оказа дълбоко въздействие върху всеки един от Божиите последователи. То укрепва здраво разбирането и проникновението у всеки човек, който разбира задълбочено това събитие, че само Бог може да управлява живота и смъртта на хората.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

542. От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш дълга си. Ти изпълняваш ролята си и започваш жизнения си път за Божия план и за Неговата уредба. Какъвто и да е произходът ти и какъвто и да е пътят пред теб, никой не може да избегне Небесното ръководство и устройство и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който управлява всичко съществуващо, е способен да извърши подобно дело. Още от деня, в който човекът се е появил, Бог върши делата Си тъкмо така, управлявайки вселената и определяйки правилата на промяната и пътя на движение на всички неща. Както всичко съществуващо, така и човекът незабелязано и без да осъзнава това е подхранван от Божията сладост, дъжд и роса; както всичко съществуващо, така и човекът, без да съзнава това, живее, подчинявайки се на ръководството на Божията ръка. Човешкото сърце и духът му са в Божията ръка и всичко в живота му преминава пред Божиите очи. Независимо дали вярваш в това или не, всички неща, всичко съществуващо, било живо или мъртво, ще се смени, промени и обнови и ще изчезне в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог управлява всички неща.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог е източникът на човешкия живот“)

543. Ако раждането на човек е предопределено от предишния му живот, тогава смъртта му е краят на това предопределение. Ако раждането е началото на мисията на човека в този живот, тогава смъртта му отбелязва края на тази мисия. Тъй като Създателят е определил твърд набор от обстоятелства за раждането на човек, от само себе си се разбира, че Той е уредил и твърд набор от обстоятелства за неговата смърт. С други думи, никой не се ражда случайно и ничия смърт не е внезапна и както раждането, така и смъртта на човека са неизбежно свързани с неговия предишен и настоящ живот. Обстоятелствата както на раждането, така и на смъртта на човек са предопределени от Създателя. Това е предопределението на човека, неговата съдба. Тъй като раждането на човек има много обяснения, вярно е също, че смъртта му естествено ще настъпи при свой специален набор от различни обстоятелства. Това е причината за различната продължителност на живота на хората и различните начини и моменти на тяхната смърт. Някои хора са силни и здрави, а умират млади; други са слаби и болнави, но доживяват до старост и спокойно напускат този свят. Някои умират от неестествени причини, други си отиват от естествена смърт. Някои завършват живота си далеч от дома, докато други затварят очите си за последен път, заобиколени от близките си. Някои умират във въздуха, други — под земята. Някои се давят, други умират при бедствия. Някои умират сутрин, други през нощта… Всеки иска да се роди в знатно семейство, да има бляскав живот и славна смърт, но никой не може да излезе извън границите на собственото си предопределение, никой не може да избяга от върховенството на Създателя. Такава е човешката съдба. Човек може да прави различни планове за бъдещето си, но никой не може да планира времето и обстоятелствата на своето раждане и на напускането на този свят. Въпреки че хората правят всичко възможно, за да избегнат смъртта, и се противопоставят на нейното идване, тя мълчаливо и незабелязано се прокрадва все по-близо до тях. Никой не знае как или кога ще умре, нито пък къде ще се случи това. Очевидно е, че властта над живота и смъртта не е в ръцете на човечеството или на някакво същество в естествения свят, а се определя от Създателя, чиято власт е единствена. Животът и смъртта на човечеството не са резултат от някакъв природен закон, а следствие от върховенството на властта на Създателя.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

544. Под властта на Бог всеки активно или пасивно приема Неговото върховенство и Неговите подредби и колкото и човек да се бори през живота си, колкото и криволичещи пътища да измине, в крайна сметка той ще се върне в орбитата на съдбата, която Създателят му е предначертал. В това се крие непреодолимостта на властта на Създателя и начинът, по който тя контролира и управлява вселената. Именно тази непреодолимост, тази форма на контрол и управление е в основата на законите, които определят живота на всички неща, които позволяват на хората да се прераждат отново и отново безпрепятствено, които карат света да се върти и да се движи напред от ден на ден, от година на година. Били сте свидетели на всички тези факти и ги разбирате, повърхностно или задълбочено, а дълбочината на вашето разбиране зависи от вашия опит и познаване на истината, от вашето познание за Бог. Колко добре познаваш истината реалност, колко от Божиите думи си преживял, колко добре познаваш същността и нрава на Бог — всичко това говори за дълбочината на твоето разбиране за върховенството и подредбите на Бог. Зависи ли съществуването на Божието върховенство и Неговите подредби от това дали хората им се подчиняват? Дали фактът, че Бог притежава тази власт, се определя от това дали човечеството се подчинява на тази власт? Божията власт съществува независимо от обстоятелствата. Бог диктува и подрежда всяка човешка съдба и всички неща в съответствие със Своите мисли и желания във всички ситуации. Това няма да се промени вследствие на промените в човека. То не зависи от волята на човека, не може да бъде променяно от промените във времето, пространството и географското местоположение, защото Божията власт представлява самата Му същина. Способността или неспособността на човек да познава и приема Божието върховенство, способността или неспособността на човек да му се подчини — нито едно от тези обстоятелства не променя факта, че Бог има върховенство над човешката съдба. Тоест, каквото и да е отношението на човека към Божието върховенство, то просто не може да промени факта, че Бог има върховенство над човешката съдба и над всички неща. Дори и да не се подчиняваш на Неговото върховенство, Той все пак управлява съдбата ти, и дори да не познаваш Неговото върховенство, Неговата власт няма да изчезне. Божията власт и фактът на Божието върховенство над човешката съдба не зависят от човешката воля и не се променят според предпочитанията и избора на човека. Властта на Бог е навсякъде, всеки час, всяка минута. Небето и земята ще изчезнат, но не и Неговата власт, защото Той е Самият Бог, Той притежава единствената власт и тя не може да бъде ограничена от хора, събития или предмети, от пространството или географското местоположение. Бог упражнява властта Си непрекъснато, показва Своето могъщество, продължава Своето дело по управлението, както винаги е правил. Той непрекъснато управлява всички неща, грижи се за всички неща, ръководи всички неща, както винаги е правил. Никой не може да промени това. Това е факт, това е неизменна истина от незапомнени времена!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

545. Истините, отнасящи се до Божията власт, са истини, които всеки човек трябва да приеме сериозно, които трябва да преживее и да разбере със сърцето си, защото тези истини засягат живота на всеки човек, неговото минало, настояще и бъдеще, решаващите моменти, през които всеки трябва да премине в живота, знанието на човека за Божието върховенство и как трябва да се отнася към Божията власт и, естествено, крайната цел на всеки човек. Следователно за тяхното познание и разбиране е необходима енергията на цял един живот. Когато се отнасяш недвусмислено към Божията власт, когато приемаш Неговото върховенство, постепенно ще стигнеш до осъзнаване и разбиране на истинността на съществуването на Божията власт. Но ако никога не признаеш Божията власт и не приемеш Неговото върховенство, то колкото и дълго да живееш, няма да получиш и най-малкото знание за Божието върховенство. Ако наистина не познаваш и не разбираш Божията власт, когато стигнеш до края на пътя, дори да си вярвал в Бог в продължение на много десетилетия, няма да си постигнал нищо в живота си и, естествено, няма да имаш и най-малкото знание за Божието върховенство над човешката съдба. Това не е ли много жалко? Така че независимо колко далеч си стигнал в живота и на колко години си, независимо колко дълъг път ти остава да извървиш, ти трябва преди всичко да признаеш властта на Бог и да се отнесеш сериозно към нея, както и да приемеш факта, че Бог е твоят единствен Господар. Получаването на точни и ясни знания и разбиране на тези истини за Божието върховенство над човешката съдба е основен урок, който е задължителен за всеки, той е ключът към познаването на човешкия живот и намирането на истината. Такъв е животът, прекаран в познаване на Бог, и основният му урок, с който всеки трябва да се сблъсква ежедневно и който никой не може да избегне. Ако някой търси кратки и лесни начини за постигане на тази цел, тогава ще ти кажа, че е невъзможно! Ако искаш да избегнеш Божието върховенство, това е още по-невъзможно! Бог е единственият Господ на човека, Бог е единственият Господар на човешката съдба и затова човек не може да се разпорежда със своята съдба, не може да излезе извън нейните граници. Независимо от способностите си човек не може да влияе на съдбите на другите, а още по-малко може да ги подрежда, организира, контролира или променя. Само Самият единствен Бог диктува всичко за човека, тъй като само Той притежава единствената власт, която има върховенство над човешката съдба и по този начин само Създателят е единственият Господар на човека. Божията власт има върховенство не само над сътвореното човечество, но и над несътворените същества, които никой човек не може да види, над звездите, над космоса. Това е неоспорим факт — факт, който наистина съществува и който не може да бъде променен от никого и от нищо. Ако някой от вас все още е недоволен от съществуващото положение на нещата, вярвайки, че има някакво специално умение или способност и мислейки, че благодарение на щастлива случайност все пак ще може да промени настоящите си обстоятелства или по някакъв начин да ги избегне, ако се опитва да промени съдбата си с човешки усилия и по този начин да се открои сред другарите си и да постигне слава и богатство, тогава ти казвам: само си усложняваш положението, само си създаваш неприятности и копаеш собствения си гроб! Някой ден, рано или късно, ще откриеш, че си направил грешен избор и си пропилял усилията си напразно. Амбицията ти, желанието ти да се бориш със съдбата и собственото ти срамно поведение ще те отведат там, откъдето няма връщане, и ти ще платиш скъпо за това. И въпреки че сега не виждаш тежестта на последствията, тъй като си в процес на опознаване и по-дълбоко разбиране на истината, че Бог е Господар на човешката съдба, постепенно ще започнеш да осъзнаваш за какво говоря днес и какви са истинските последствия от него. Дали наистина имаш сърце и дух и дали си човек, който обича истината, зависи от отношението ти към Божието върховенство и към истината. Естествено, това определя дали наистина можеш да познаеш и да разбереш Божията власт. Ако никога в живота си не си усещал Божието върховенство и Неговите подредби, не си признавал и не си приемал властта на Бог, тогава ще се окажеш напълно безполезен и несъмнено ще станеш обект на Божиите ненавист и отхвърляне заради избрания от теб път и направения от теб избор. Но тези, които в Божието дело могат да приемат Неговото изпитание, да приемат Неговото върховенство, да се подчинят на Неговата власт и постепенно наистина да опознаят думите Му, ще придобият истинско познание за Божията власт и истинско разбиране за Неговото върховенство. Те ще станат истински поданици на Създателя. Само такива хора ще бъдат наистина спасени.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

546. Бог сътвори този свят, създаде това човечество и нещо повече, Той беше архитектът на древногръцката култура и човешката цивилизация. Единствено Бог утешава човечеството и само Той се грижи за него денонощно. Човешкото развитие и прогрес са неразделна част от Божието върховенство, а историята и бъдещето на човечеството са втъкани в Божиите планове. Ако си истински християнин, със сигурност ще вярваш, че възходът и падението на всяка държава или нация се случва според Божиите планове. Единствен Бог знае съдбата на дадена държава или нация и единствено Той контролира хода на човечеството. Ако човечеството желае добра съдба, ако една държава желае добра съдба, тогава човекът трябва да се преклони с почит пред Бог, да се покае и изповяда пред Бог, в противен случай съдбата и предназначението му ще свършат с неизбежна катастрофа.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество“)

547. Съдбите на човечеството и вселената са тясно преплетени с върховенството на Създателя, неразривно са свързани с Неговите подредби; в крайна сметка те не могат да бъдат отделени от властта на Създателя. Чрез законите за всички неща човек стига до разбиране на подредбите на Създателя и на Неговото върховенство, чрез правилата за оцеляване на всички неща той започва да възприема управлението на Създателя; от съдбите на всички неща той си прави изводи за това как Създателят прилага Своето върховенство и как контролира всичко. И в жизнения цикъл на хората и всички неща човек наистина опознава плановете и подредбите на Създателя за всичко живо и неживо, става свидетел на това как тези планове и подредби изместват всички земни закони, правила и обичаи, всички други власти и сили. И затова човечеството е принудено да признае, че върховенството на Създателя не може да бъде отхвърлено от нито едно сътворено същество, че никоя сила не може да си присвои или да промени събитията и нещата, предопределени от Създателя. Всички хора и всичко живо живеят и се размножават от поколение на поколение точно в съответствие с тези Божествени закони и правила. Не е ли това истинското въплъщение на властта на Създателя?

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)

548. Въпреки че Бог притежава власт и могъщество, Той е много строг и принципен в действията Си и остава верен на думата Си. Неговата строгост и принципите на Неговите действия демонстрират ненакърнимостта на Създателя и непостижимостта на Неговата власт. Въпреки че притежава върховна власт и всичко, което съществува, е под Негово управление, и въпреки че има силата да властва над всичко, Бог никога не е нарушавал или прекъсвал Своя план и всеки път, когато упражнява властта Си, го прави в строго съответствие със собствените Си принципи, следва точно изреченото от устата Му и следва етапите и целите на Своя план. От само себе си се разбира, че всички неща, управлявани от Бог, се подчиняват на принципите, според които се упражнява Божията власт, и никой човек или вещ не са изключени от разпоредбите на Неговата власт, нито могат да променят принципите, според които се упражнява Неговата власт. В Божиите очи онези, които са благословени, получават добра сполука благодарение на Неговата власт, а онези, които са прокълнати, получават наказанието си заради Божията власт. Под върховенството на Божията власт нито един човек или създание не могат да се освободят от налагането ѝ и нито един от тях не може да промени принципите, според които се упражнява Неговата власт. Властта на Създателя не се изменя под въздействието на промените в който и да е фактор — както и принципите, според които се упражнява Неговата власт, не се променят по каквато и да е причина. Небето и земята могат да изпитат големи сътресения, но властта на Създателя няма да се промени. Всичко може да изчезне, но властта на Създателя никога няма да изчезне. Такава е същността на неизменната и ненакърнима власт на Създателя и точно в това се състои неповторимостта на Създателя!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

549. Сатана не посмя да престъпи Божията власт и освен това той винаги внимателно слушаше и се подчиняваше на Божиите заповеди и конкретните повели, като никога не се осмели произволно да променя каквито и да било Божии заповеди. Това са границите, които Бог е определил за Сатана и затова Сатана никога не се е осмелявал да ги прекрачи. Не показва ли това могъществото на Божията власт? Не е ли това свидетелство за Божията власт? Сатана има много по-ясна представа от човечеството за това как да се държи с Бог и как да гледа на Бог, затова в духовния свят Сатана вижда много ясно както положението, така и властта на Бог, и има дълбоко разбиране за могъществото на Божията власт и за принципите зад упражняването на Неговата власт. Сатана изобщо не смее да ги пренебрегва, както не смее да ги престъпва по какъвто и да е начин или да направи нещо, което да наруши Божията власт, и по никакъв начин не се осмелява да предизвиква Божия гняв. Макар и зъл и високомерен по природа, Сатана никога не се е осмелявал да прекрачи границите и пределите, определени му от Бог. В продължение на милиони години Сатана стриктно спазваше тези граници, подчиняваше се на всяка повеля и заповед, дадени му от Бог, и никога не посмя да прекрачи границата. Макар и злонамерен, Сатана е много по-мъдър от поквареното човечество. Той познава идентичността на Бог и познава своите ограничения. От „смирените“ действия на Сатана може да се види, че властта и могъществото на Бог са небесни декрети, които не могат да бъдат нарушени от Сатана, и че точно заради неповторимостта и властта на Бог всички неща се променят и размножават в определен ред, че човечеството може да живее и да се плоди в рамките на определеното от Бог, и нито един човек или предмет не могат да нарушат дадения ред, както и нито един човек или предмет не са в състояние да изменят този закон, защото всички те са произлезли от ръцете на Създателя и от повелята и властта на Създателя.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

550. Особената идентичност на Сатана е накарала много хора да проявят силен интерес към проявленията на различните ѝ аспекти. Има дори много глупави хора, които вярват, че Сатана, подобно на Бог, също има власт, тъй като Сатана е способен да показва чудеса и е в състояние да прави неща, които са невъзможни за човека. По този начин, заедно с преклонението пред Бог, човечеството запазва в сърцето си място и за Сатана и дори му се прекланя като на Бог. Такива хора са едновременно достойни за съжаление и отвратителни. Те са достойни за съжаление поради своето невежество, а са отвратителни поради своята ерес и съзнателно порочна същност. В този момент чувствам, че има нужда да ви образовам какво означава власт, какво символизира тя и какво представлява. Най-общо казано, Самият Бог е власт, Неговата власт символизира превъзходството и същината на Бог, а властта на Самия Бог олицетворява положението и идентичността на Бог. След като това е така, смее ли Сатана да каже, че самият той е Бог? Смее ли Сатана да каже, че е създал всички неща и има върховенство над всички неща? Разбира се, че не! Защото той не е способен да създаде всички неща. Досега Сатана не е направил нищо от онова, което Бог е сътворил, и не е създал нищо, което притежава живот. Тъй като Сатана не притежава Божията власт, той никога няма да може да притежава положението и идентичността на Бог и това е предопределено от неговата същина. Сатана има ли същата власт като Бог? Разбира се, че не! Как наричаме делата на Сатана и чудесата, показани от Сатана? Могъщество ли е това? Може ли да се нарече власт? Разбира се, че не! Сатана насочва потока на злото и смущава, разваля и прекъсва всеки аспект на Божието дело. През последните няколко хиляди години, освен покварата и поругаването на човечеството, освен изкушаването и съблазняването на човека, което го доведе до греховност и до отричането му от Бог, за да тръгне направо към долината на смъртната сянка, Сатана направил ли е нещо, което да заслужава дори най-малкото поменуване, похвала или любов от страна на човека? Ако Сатана притежаваше власт и мощ, щеше ли човечеството да бъде покварено от него? Ако Сатана имаше власт и мощ, щеше ли да навреди на човечеството? Ако Сатана притежаваше мощ и власт, щеше ли човечеството да изостави Бог и да се обърне към смъртта? Тъй като Сатана няма власт или могъщество, какъв извод трябва да направим за същината на всичко, което прави той? Има хора, които наричат всичко, което Сатана прави, обикновена измама, но все пак предполагам, че такова определение не е твърде подходящо. Нима злото дело на покваряването на човечеството е обикновена измама? Злата сила, с която Сатана тормозеше Йов, и яростното му желание да го измъчва и да го завладее не могат да бъдат постигнати чрез обикновена измама. Поглеждаме назад във времето и ятата и стадата на Йов, разпръснати по хълмовете и планините, изчезват в миг; в миг изчезва и огромното състояние на Йов. Може ли да се постигне това чрез обикновена измама? На природата на всичко, което прави Сатана, съответстват и подхождат такива негативни думи като „развалям“, „прекъсвам“, „унищожавам“, „вредя“, „зложелателност“, „зло“ и „тъмнина“ и затова проявлението на всичко, което е неправедно и зло, е неразривно свързано с действията на Сатана и е неотделимо от злата същина на Сатана. Без значение колко „могъщ“ е Сатана, без значение колко безочлив и честолюбив е той, без значение колко голяма е способността му да нанася щети, без значение колко мащабни са методите, чрез които покварява и изкушава човека, без значение колко умели са хитростите и машинациите, чрез които сплашва човека, без значение колко променлива е формата, в която съществува, Сатана никога не е бил способен да създаде нито едно живо същество, никога не е можел да налага закони или правила за съществуването на всички неща и никога не е можел нито да управлява или контролира който и да е предмет, независимо дали е одушевен, или неодушевен. В космоса и на небесната твърд няма нито един човек или предмет, който да е роден от Сатана или който да съществува благодарение на Сатана; няма нито един човек или предмет, които да е управляван от Сатана или да е контролиран от него. Дори напротив, Сатана трябва не само да живее под господството на Бог, но трябва и да се подчинява на всички Божии заповеди и повели. На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение, няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог. В очите на Бог Сатана е по-незначителен от лилиите в планините, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и червеите в земята. Неговата роля сред всички неща е да им служи и да работи за човечеството, да служи на Божието дело и Неговия план за управление. Независимо колко злонамерена е неговата природа и колко зла е неговата същина, единственото, което Сатана може да направи, е да изпълнява послушно своята функция: да полага труд за Бог и да бъде фон, на който Бог да изпъква. Това са реалната стойност и мястото на Сатана. Неговата същина не е свързана с живота, не е свързана с могъществото, не е свързана с властта — тя е просто играчка в Божиите ръце, просто машина в служба на Бог!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

551. Въпреки че Сатана гледаше Йов с алчен поглед, той не посмя да докосне дори косъмче по тялото му без Божието разрешение. Въпреки че Сатана е изначално зъл и жесток, след като Бог му даде заповед, той нямаше друг избор, освен да ѝ се подчини. Затова, въпреки че Сатана беше побеснял като вълк сред овце, когато стана дума за Йов, той не посмя да забрави за границите, установени от Бог, не посмя да наруши Божиите заповеди и във всичко, което направи, Сатана не посмя да се отклони от принципите и ограниченията, определени от Божието слово. Това не е ли факт? Това ни показва, че Сатана не смее да възрази на нито една дума на Бог Йехова. За Сатана всяка дума от устата на Бог е заповед, небесен закон, израз на Божията власт, тъй като зад всяко Божие слово се подразбира Божие наказание за онези, които нарушават Божиите заповеди, и за онези, които не се подчиняват и се противопоставят на небесните закони. Сатана очевидно знае, че ако наруши Божиите заповеди, ще трябва да приеме последиците от посегателството върху Божията власт и противопоставянето на небесните закони. Какви точно са тези последици? Излишно е да казвам, че това е Божието наказание. Действията на Сатана по отношение на Йов бяха просто миниатюрна част от неговото покваряване на човечеството и докато Сатана извършваше тези действия, границите, определени от Бог, и заповедите, които Той бе дал на Сатана, бяха просто миниатюрна част от принципите в основата на всичко, което Сатана прави. Освен това ролята и положението на Сатана в този случай бяха просто миниатюрна част от ролята и положението му в делото на Божието управление, а пълното му подчинение на Бог в опитите му да изкуси Йов беше просто миниатюрна част от това как Сатана не посмя да окаже ни най-малка съпротива на Бог в делото на Божието управление. Какво предупреждение ви дават тези миниатюрни части? Сред всички неща, включително Сатана, няма нито един човек или предмет, който да може да престъпи небесните закони и постановления, издадени от Създателя, и няма нито един човек или предмет, който да се осмели да наруши тези небесни закони и декрети, защото никой човек или предмет не може да промени или избегне наказанието, което Създателят налага на онези, които отказват да се подчинят на тези закони. Само Създателят може да издава небесни закони и декрети, само Създателят има силата да ги налага и само мощта на Създателя не може да бъде преодоляна от никой човек или предмет. Такава е неповторимата власт на Създателя и тази власт надделява сред всички неща, и затова е невъзможно да се каже, че „Бог е най-великият, а Сатана е вторият по важност“. Освен Създателя, притежаващ неповторима власт, друг Бог няма!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

552. Сатана е покварявал човечеството в продължение на хиляди години. Извършил е безброй злини, измамил е поколения наред и е извършил чудовищни престъпления в този свят. Тормозил е човека, заблуждавал го е, съблазнявал го е да се противопостави на Бог и е извършвал злини, които са смущавали Божия план за управление и са му нанасяли вреди. Въпреки това, под властта на Бог всички неща и всички живи същества продължават да следват правилата и законите, постановени от Бог. В сравнение с Божията власт, злата природа и необуздаността на Сатана са толкова грозни, толкова отвратителни и презрени, толкова дребни и уязвими. Въпреки че Сатана се разхожда сред всички творения на Бог, той не е в състояние да направи и най-малката промяна у хората, нещата или предметите, които Бог управлява. Изминали са няколко хиляди години, а човечеството все така се наслаждава на светлината и въздуха, дарени от Бог, все още диша с дъха, вдъхнат му от Самия Бог, все още се радва на цветята, птиците, рибите и насекомите, сътворени от Бог, и се радва на всички онези неща, дадени му от Бог. Денят и нощта продължават да се редуват, четирите сезона се сменят както обикновено, гъските, летящи в небето, отлитат през зимата, за да се върнат отново на следващата пролет, рибите във водата никога не напускат дома си — реките и езерата, цикадите на земята пеят с цяло гърло през летните дни, през есента щурците в тревата тихо цвърчат в ритъма на вятъра. Гъските се събират на ята, а орлите се реят самотни, лъвските прайдове се изхранват с лов, лосовете не се отдалечават от тревата и цветята… Всички видове живи същества от творението заминават и се връщат, а след това отново заминават, мигновено се случват милиони промени, но онова, което не се променя, са техните инстинкти и закони за оцеляване. Те живеят от Божията храна и благодат и никое не може да промени инстинктите си, както никое не може да наруши своите закони за оцеляване. Въпреки че човечеството, което живее сред всички неща, е покварено и заблудено от Сатана, човек все още не може да се откаже от водата, създадена от Бог, от въздуха, създаден от Бог и от всичко, създадено от Бог, а и все още живее и се размножава в пространството, създадено от Бог. Инстинктите на човека не са се променили. Той все още разчита на очите си, за да вижда, на ушите си, за да чува, на мозъка си, за да мисли, на сърцето си, за да разбира, на краката си, за да ходи, на ръцете си, за да работи и т.н. Всички инстинкти, които Бог е дарил на човека, за да може да приема Божията благодат, са останали непроменени, способностите, благодарение на които човек взаимодейства с Бог, не са се променили, способността на човека да изпълнява своя дълг като сътворено същество не се е променила, духовните нужди на човека не са се променили, желанието на човечеството да намери своите корени не се е променило, желанието на човека да бъде спасен от Създателя не се е променило. Такава е настоящата ситуация на човечеството, което живее под Божията власт и което е издържало на кървавото изтребление, подготвено от Сатана. Въпреки че е било потискано от Сатана и вече не е като Адам и Ева от периода на началото на сътворението, дори напротив, изпълнено е с неща, противни на Бог, като знание, въображение, представи и т.н., а също така притежава покварен сатанински нрав, в очите на Бог човечеството остава същото онова човечество, което Той е създал. Човечеството все така се управлява и организира от Бог, все още живее в рамките на зададената от Бог посока, така че в очите на Бог човечеството, което е покварено от Сатана, е просто покрито с мръсотия, с къркорещ корем, с леко забавени реакции, с памет, която вече не е добра като преди, а е леко поостаряла, но всички функции и инстинкти на човека са абсолютно непокътнати. Това е човечеството, което Бог възнамерява да спаси. Това човечество просто трябва да чуе зова на Създателя и да чуе гласа на Създателя, и човекът ще се надигне и ще се втурне да търси източника на този глас. Това човечество просто трябва да види образа на Създателя и ще престане да обръща внимание на всичко друго и ще изостави всичко, за да се посвети на Бог, и дори ще положи живота си в нозете Му. Когато сърцето на човека разбере искрените слова на Създателя, човечеството ще отхвърли Сатана и ще премине на страната на Създателя. Когато човек напълно измие мръсотията от тялото си и отново получи ресурса и благодатта от Създателя, тогава паметта на човечеството ще се възстанови и в този момент цялото човечество наистина ще се върне под владичеството на Създателя.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)

553. Властта на Бог не може да бъде имитирана от човека и той не може да подражава на идентичността и положението на Бог. Дори и да си способен да имитираш тона, с който говори Бог, ти не можеш да имитираш същината на Бог. Дори да си способен да заемеш мястото на Бог и да играеш ролята на Бог, никога няма да можеш да направиш онова, което Бог възнамерява да направи, и никога няма да можеш да управляваш и ръководиш всички неща. В очите на Бог ти ще си останеш незначително създание и независимо колко големи са твоите умения и способности, независимо колко си надарен, целият ти се намираш изцяло под властта на Създателя. Дори да си способен да произнасяш дръзки думи, това не може нито да покаже, че притежаваш същината на Създателя, нито че притежаваш Неговата власт. Властта и могъществото на Бог са същността на Самия Бог. Те не са нещо научено или придадено отвън, те са изначалната същина на Самия Бог. Така че отношенията между Създателя и създанията никога няма да се променят. Като едно от творенията човек трябва да стои на мястото си и да се държи добросъвестно. Пази предано онова, което ти е поверено от Създателя. Не се дръж по неуместен начин и не прави неща, които са извън способностите ти или са противни на Бог. Не се опитвай да ставаш велик или да се превръщаш в свръхчовек, или да се издигаш над другите, и недей да се стремиш да станеш Бог. Това са неща, които хората не трябва да жадуват. Стремежът да станеш велик или свръхчовек е абсурден. Стремежът да станеш Бог е още по-позорен — той е отвратителен и жалък. Онова, което е достойно за одобрение и към което творенията трябва най-силно да се стремят, е да станат истински творения. Това е единствената цел, към която трябва да се стремят всички хора.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)