554. В Своето последно дело за приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той разкрива всичко неправедно, открито съди безбройните народи и усъвършенства онези, които искрено Го обичат. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща са сортирани според вида си и са разделени в различни категории въз основа на различните им качества. Точно това е моментът, в който Бог разкрива изхода на хората и тяхната крайна цел. Ако хората не преживеят наказание и съд, тогава тяхното непокорство и неправедност не могат да бъдат разобличени. Само чрез наказание и съд може да се разкрие изходът на всички неща. Само когато са наказвани и съдени, хората показват какви са в действителност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат сортирани според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъде разкрит изходът на всички неща, за да може злите да бъдат наказани, а добрите — възнаградени, и безчисленото множество хора да се предадат на Божието господство. Цялото това дело трябва да се постигне чрез праведно наказание и праведен съд. Тъй като покварата на хората е достигнала своя връх и непокорството им е извънредно тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и се проявява по време на последните дни, може напълно да преобрази хората, да ги направи пълноценни и да разкрие злото и така всички неправедници да бъдат наказани сурово. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата. Божият нрав се проявява и разбулва заради делото на всяка нова епоха. Бог не проявява Своя нрав произволно и безсмислено. Да предположим, че в последните дни на разкриването на изхода на хората Бог все така обича хората с безкрайна милост и любяща доброта и продължава да бъде любящ към тях, като не ги подлага на праведен съд, а по-скоро проявява снизходителност, търпение и прошка към тях и ги опрощава, независимо от това колко тежки са греховете им, без никакъв праведен съд. Кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав ще бъде способен да доведе хората до подходящата крайна цел на човечеството? Това може да се сравни със съдия, който винаги проявява любов към хората, един любящ съдия с мило лице и нежно сърце, който обича хората, независимо какви престъпления са извършили, и проявява към тях любов и търпение, независимо кои са тези хора — кога изобщо би могъл такъв съдия да произнесе справедлива присъда? По време на последните дни само праведният съд може да сортира човешките същества според вида им и да въведе хората в нов свят. Така цялата епоха е доведена до край чрез Божия праведен нрав на съд и наказание.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

555. Моето име ще се провъзгласява от къща на къща, във всички нации и по всички места и ще бъде скандирано както от устата на възрастните, и така и на децата във вселенския свят. Това е абсолютна истина. Аз съм Самият неповторим Бог и нещо повече — Аз съм единствената личност на Бог. Още повече, Аз, целостта на плътта, съм пълното проявление на Бог. Този, който се осмели да не се бои от Мен, който се осмели да Ми се противопостави с очите си и който се осмели да Ми се противопостави с устните си, непременно ще умре от проклятията и гнева Ми. (Ще има проклятие поради гнева Ми.) Освен това, този, който се осмели да не бъде предан или почтителен спрямо Мен и който се осмели да Ме измами, със сигурност ще умре от омразата Ми. Праведността Ми, величието Ми и съдът Ми ще траят вечно и завинаги. В началото бях любвеобилен и милосърден, но това не е нравът на Моята пълна божественост; само праведността, величието и правосъдието са Моят нрав — нравът на Самия Бог в цялата Му пълнота. В Епохата на благодатта Аз бях любвеобилен и милосърден. Поради делото, което трябваше да свърша, притежавах любяща доброта и милост. След това обаче нямаше повече нужда от такива неща (и оттогава не е имало такава). Всичко това е праведност, величие и правосъдие, и това е цялостният нрав на Моята нормална човешка природа, съчетан с Моята пълна божественост.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 79)

556. За да разбере праведния Божи нрав, човек първо трябва да разбере радостта, гнева, скръбта и щастието на Бог: какво мрази Той, какво ненавижда, какво обича, към кого е толерантен и милосърден, и на какъв тип хора дарява милост. Това е една основна точка. Човек също трябва да разбере, че независимо колко Бог обича човека, независимо колко милост и любяща доброта дарява на хората, Божията идентичност и статус не търпят оскърбление от никого, нито пък Неговото достойнство. Въпреки че Бог обича хората, Той не ги глези. Той дава на хората Своята любов, Своята милост и Своята толерантност, но никога не ги дундурка. Бог има Своите принципи и Своите граници. Независимо колко любов чувстваш, че Бог ти е дал, независимо колко дълбока ти се струва тази любов, никога не бива да се отнасяш към Бог така, сякаш Той е човешко същество. Макар да е вярно, че Бог се отнася към хората като към Свои най-скъпи близки, ако възприемаш Бог като човек, като човешко същество, което е равностойно на сътворено същество, или като приятел, или като обект за боготворене, тогава Бог ще скрие лицето Си от теб и ще те изостави. Това е Неговият нрав и на никого не е позволено да бъде небрежен по този въпрос. Затова често виждаме слова като тези, изречени от Бог относно Неговия нрав: няма значение колко сте пътували, колко работа сте свършили или колко страдания сте понесли, ако накърните Божия нрав, Той ще въздаде възмездие на всеки от вас въз основа на това, което сте извършили. Това означава, че Бог се отнася към хората като към Свои най-скъпи близки, но въпреки това не бива да се отнасяте към Бог като към приятел или роднина. Не се отнасяйте към Бог като към своя дружка. Колкото и да чувстваш, че Бог те обича и е толерантен към теб, никога не бива да се отнасяш към Бог като към свой приятел. Това е праведният Божи нрав.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VII)

557. Божията нетърпимост към оскърблението е Негова неповторима същност; Божият гняв е Негов неповторим нрав; Божието величие е Негова неповторима същност. Принципът, който стои зад Божия гняв, представлява Неговата идентичност и статус, които единствено Той притежава. От само себе си се разбира, че този принцип е и символ на същността на Самия единствен Бог. Божият нрав е Негова присъща същност, която изобщо не се променя с течение на времето, нито с промяната на географското положение. Присъщият Му нрав е Негова свойствена същност. Върху когото и да извършва Своето дело, Неговата същност не се променя, нито се променя праведният Му нрав. Когато някой разгневи Бог, това, което Бог разкрива, е Неговият присъщ нрав; в такъв момент принципът, който стои зад Неговия гняв, не се променя, нито се променят Неговите неповторими идентичност и статус. Той не се гневи заради промяна в същността Си или защото в Неговия нрав се надигат различни елементи, а защото противопоставянето на човека срещу Него накърнява Неговия нрав. Явната провокация на човека към Бог е сериозно предизвикателство към собствената идентичност и статус на Бог. Според Бог, когато човек Го предизвиква, човекът се бори срещу Него и изкушава гнева Му. Когато човек се противопоставя на Бог, когато се бори срещу Бог, когато постоянно изкушава Божия гняв — точно тогава грехът се разгаря — в такива моменти Божият гняв по естествен начин се разкрива и проявява. Затова отприщването на Божия гняв е символ на това, че всички зли сили ще престанат да съществуват, и на това, че всички враждебни сили ще бъдат унищожени. В това се състои неповторимостта на праведния Божи нрав и на Божия гняв. Точно когато Божието достойнство и святост са оспорени, когато силите на справедливостта са възпрепятствани и не се виждат от човека, именно тогава Бог ще отприщи Своя гняв. Поради Божията същност, всички онези сили на земята, които се борят срещу Бог, враждебни са към Него и се опитват да се състезават с Него, са зли, покварени и несправедливи; те идват от Сатана и му принадлежат. Тъй като Бог е справедлив, принадлежи на светлината и е свят и непорочен, всички неща, които са зли, покварени и принадлежат на Сатана, ще изчезнат, когато се отприщи Божият гняв.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

558. Когато Бог излее гнева Си, злите сили се възпират и злите неща се унищожават, докато справедливите и положителни неща получават Божията грижа и закрила и могат да продължат да съществуват. Бог излива Своя гняв, защото несправедливите, негативните и злите неща пречат на нормалната дейност и развитие на справедливите и положителните неща, смущават ги или ги унищожават. Целта на Божия гняв не е да опази собствения Си статус и идентичност, а да опази съществуването на справедливи, положителни, красиви и добри неща, да опази законите и правилата за нормалното съществуване на човечеството. Това е първопричината за Божия гняв. Божият гняв е много правилно, естествено и истинско разкриване на Неговия нрав. В Неговия гняв няма скрити мотиви, нито лукавост или кроежи, да не говорим за желания, лукавство, злоба, насилие, нечестивост или някоя от другите общи черти на поквареното човечество. Преди Бог да излее Своя гняв, Той вече съвсем ясно е разбрал същността на всеки въпрос и вече е формулирал точни и ясни определения и заключения по всеки въпрос. Така целта на Бог във всичко, което прави, е пределно ясна, както и Неговото отношение. Той не е объркан, сляп, импулсивен или своеволен и със сигурност не е безпринципен. Това е практическият аспект на Божия гняв и именно благодарение на този практически аспект човечеството може да живее нормално. Без Божия гняв човечеството щеше да изпадне в несигурни условия на живот и всичко справедливо, красиво и добро щеше да бъде унищожено и да престане да съществува. Без Божия гняв законите и правилата за съществуване на сътворените същества щяха да са нарушени или дори напълно подринати. Откакто е създаден човекът, Бог непрекъснато използва Своя праведен нрав, за да запази и поддържа нормалното съществуване на човечеството. Тъй като Неговият праведен нрав съдържа гняв и величие, всички зли хора, неща и събития, както и всички неща, които смущават и увреждат нормалното съществуване на човечеството, са наказвани, контролирани и унищожавани в резултат от Неговия гняв. През последните няколко хилядолетия Бог непрекъснато използва Своя праведен нрав, за да поразява и унищожава всички видове нечисти духове и зли духове, които се противопоставят на Бог и действат като съучастници и слуги на Сатана в Божието дело за управление на човечеството. Така Божието дело за спасението на човека винаги е напредвало според Неговия план. Тоест поради съществуването на Божия гняв най-справедливата кауза сред човечеството така и не е била унищожена.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

559. Божието отношение към цялото човечество, което е глупаво и невежо, е преди всичко отношение на милост и снизхождение. Неговият гняв, от друга страна, е скрит и непознат за човека през по-голямата част от времето и в по-голямата част от събитията. В резултат на това за човека е трудно да види израза на Божия гняв и също така му е трудно да разбере Неговия гняв. При това положение човекът омаловажава Божия гняв. Когато хората се изправят пред последното Божие дело и стъпка на проявяване на снизхождение към човека и пощадяване на човека — тоест, когато за хората настъпи Божията последна проява на милост и Неговото последно предупреждение — ако хората все още използват същите методи, за да се противопоставят на Бог, и не се покайват, не постигат обрат и изобщо не приемат Неговата милост, тогава Бог вече няма да им дарява Своето снизхождение и търпение. Напротив, в този момент Бог ще оттегли Своята милост. След това Той ще излее единствено Своя гняв. Той може да изрази гнева Си по различни начини, точно както може да използва различни методи, за да накаже и унищожи хората.

Бог използва огън, за да унищожи град Содом. В Неговите очи това е най-бързият метод да унищожи напълно едно човечество или каквото и да било друго. Изгарянето на жителите на Содом не беше само за да унищожи физическите им тела, а най-вече да унищожи целия им дух, душите и телата им и да гарантира, че хората в града ще престанат да съществуват както в материалния, така и в невидимия за човека свят. Това е един от начините, по които Бог разкрива и изразява Своя гняв. Този начин на разкриване и изразяване е един от аспектите на същността на Божия гняв, както естествено е и разкриване на същността на праведния Божи нрав. Когато Бог излее гнева Си, Той престава да проявява милост или любяща доброта, нито проявява повече Своята толерантност или търпение. Никой, нищо и никаква причина не може да убеди Бог да продължи да бъде търпелив, да прояви отново милостта Си, да дари още веднъж толерантността Си. Вместо това, без да се бави нито за миг, Бог изразява Своя гняв и величие и прави това, което възнамерява, и то бързо и чисто, като прави така, че да постигне желания резултат. Това е начинът, по който Бог изразява Своя гняв и величие, които не търпят накърняване, а също е и проявление на Неговия праведен нрав. Когато хората видят как Бог проявява загриженост и любов към човека, те не са в състояние да доловят Неговия гняв, да видят Неговото величие или да почувстват Неговата нетърпимост към оскърблението. Тези неща са карали хората винаги да вярват погрешно, че праведният Божи нрав се изразява единствено в милостта, толерантността и любовта. Когато обаче човек види Бог да унищожава един град или види омразата Му към едно човечество, Неговият гняв при унищожаването на човека и Неговото величие позволяват на човек да види другата страна на Неговия праведен нрав, а именно Божията нетърпимост към оскърблението. Божият нрав, който не търпи оскърбление, надхвърля въображението на всяко сътворено същество, а сред несътворените същества никой не е способен да се намеси или да му въздейства; още по-малко може да се симулира или имитира. Следователно този аспект на Божия нрав най-вече трябва да познава човечеството. Единствено Самият Бог има такъв нрав и единствено Самият Бог притежава такъв нрав. Бог притежава такъв праведен нрав, защото Той мрази нечестивостта, мрака, непокорството и всевъзможните злодеяния, които Сатана е извършил при покваряването и поглъщането на човечеството, защото мрази всички греховни действия на противопоставяне срещу Бог, и заради Своята свята и неопетнена същност. Именно затова Той няма да позволи на никое от сътворените или несътворените същества открито да Му се противопоставя или да се бори срещу Него. Дори човек, към когото някога е проявил милост или когото е избрал, трябва само да предизвика Неговия нрав и да накърни принципите Му на търпение и толерантност, и Бог безмилостно и без колебание ще разкрие и отприщи Своя праведен нрав, който не търпи никакво оскърбление.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

560. Макар че изливането на Божия гняв е един от аспектите на изразяване на Неговия праведен нрав, Божият яд в никакъв случай не е безразборен по отношение на целта си, нито е безпринципен. Напротив, Бог не се разгневява бързо, нито разкрива с лека ръка Своя гняв и величие. Нещо повече, Божият гняв е доста контролиран и премерен; той изобщо не може да се сравнява с начина, по който човек е склонен да избухва в ярост или да излива гнева си. В Библията са записани много разговори между човека и Бог. Думите на някои от хората, участващи в разговорите, са повърхностни, невежи и инфантилни, но Бог не ги поразява и не ги осъжда. По-специално, по време на изпитанието на Йов, как се отнася Бог Йехова към тримата приятели на Йов и към останалите, след като чува думите, които те казват на Йов? Осъди ли ги? Разгневи ли им се? Той не направи нищо подобно! Вместо това Той каза на Йов да отправи молби от тяхно име и да се моли за тях, но Самият Бог не взе грешките им присърце. Всички тези примери представят основното отношение на Бог към хората, както са покварени и невежи. Следователно отприщването на Божия гняв в никакъв случай не е израз на Неговото настроение, нито е начин да излее чувствата Си. Противно на погрешното разбиране на хората, Божият гняв не е пълен изблик на ярост. Бог не отприщва Своя гняв, защото не може да контролира настроението Си или защото е толкова ядосан, че трябва да излее гнева Си. Напротив, Неговият гняв е проява и истински израз на Неговия праведен нрав и е символично разкриване на Неговата свята същност. Бог е гняв и не търпи да бъде оскърбяван — това не означава, че Божият гняв не прави разлика между причините или че е безпринципен; именно поквареното човечество притежава изключителното „право“ на безпринципни, случайни изблици на ярост; ярост, която не прави разлика между различните причини. След като човек има статус, често му е трудно да контролира емоциите си и затова обича да се възползва от възможностите да изрази недоволството си и да даде воля на емоциите си; често се ядосва без причина, за да покаже способностите си и да накара другите да разберат, че неговият статус и идентичност са различни от тези на другите хора. Разбира се, покварените хора без никакъв статус също често губят контрол над емоциите си. Техният гняв често е причинен от накърняване на собствените им интереси. За да защитят собствения си статус и достойнство, те често дават воля на емоциите си и разкриват своята надменна природа. Човек избухва в гняв и дава воля на емоциите си, за да защити съществуването на греха, и тези действия са начините, чрез които човек изразява недоволството си; те преливат от примеси, от кроежи и интриги, от човешка поквара и нечестивост и най-вече преливат от човешки амбиции и желания. Когато справедливостта се сблъска с порочността, гневът на човека не се разгаря в защита на съществуването на справедливостта; напротив, когато силите на справедливостта са застрашени, преследвани и нападнати, човекът не обръща внимание, отбягва темата или се отдръпва. Когато обаче се сблъска със силите на нечестивостта, човекът се приспособява, прекланя се и угодничи. Следователно, даването на воля на емоциите от страна на човека е отдушник за нечестивите сили и това е проява на необузданото и неудържимо нечестиво поведение на човека от плът и кръв. Когато обаче Бог излее Своя гняв, всички нечестиви сили ще бъдат възпрени, всички грехове, които вредят на човека, ще бъдат обуздани, всички враждебни сили, които пречат на Божието дело, ще бъдат разкрити, отделени и прокълнати, а всички съучастници на Сатана, които се противопоставят на Бог, ще бъдат наказани и изтребени. На тяхно място Божието дело ще продължи безпрепятствено, Божият план за управление ще продължи да се развива стъпка по стъпка според графика, а Божиите избраници вече няма да бъдат смущавани и подвеждани от Сатана, докато онези, които следват Бог, ще се радват на Божието ръководство и ресурс в спокойна и мирна среда. Божият гняв е защитата, която не позволява на всички зли сили да се размножават и да вилнеят, и той е също така това, което гарантира, че всички неща, които са справедливи и положителни, могат да съществуват, да се разпространяват и никога да не бъдат изкоренени или съборени.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

561. Когато подхождаш към всяко от Божиите дела, първо трябва да си сигурен, че праведният Божи нрав е неподправен, свят и безупречен, включително Божието поразяване, наказание и унищожаване на хората. Всичко, което Бог прави, без изключение е изразено точно в съответствие с присъщия Му нрав и Неговия план. Не включва никакво човешко познание, традиция и философия, а е изцяло израз на Божия нрав и същност и не е свързано с нищо, което принадлежи на поквареното човечество. В представите на хората само Божията любов, милост и снизхождение към човечеството са безупречни, неподправени и святи, но никой не знае, че яростта и гневът Му също са неподправени; освен това никой не се е замислял върху въпроси като защо Бог не търпи оскърбление и защо гневът Му е толкова силен. Напротив, някои бъркат Божия гняв с лошия характер, като този на покварените хора, и погрешно приравняват Божия гняв с гнева на покварените хора. Те дори погрешно приемат, че Божият гняв е като естественото разкриване на покварения нрав на хората. Погрешно приемат, че отприщването на Божия гняв е като гнева на покварените хора, когато са изправени пред някаква неприятна ситуация, и дори стигат дотам погрешно да смятат, че отприщването на Божия гняв също е израз на Неговото настроение. Надявам се, че след това общение никой от вас повече няма да има никакви погрешни схващания, представи или спекулации относно праведния Божи нрав. Надявам се, че след като чуете Моите слова, ще можете да разпознаете в сърцата си гнева на праведния Божи нрав, че ще можете да оставите настрана всички предишни погрешни разбирания за Божия гняв и че ще можете да промените собствените си погрешни убеждения и възгледи за същността на Божия гняв. Освен това се надявам, че в сърцата си ще имате точно определение за Божия нрав, че повече няма да имате никакви съмнения относно праведния Божи нрав и че няма да налагате никакви човешки разсъждения или представи върху истинския Божи нрав. Праведният Божи нрав е истинската същност на Самия Бог. Това не е нещо, сътворено или написано от човека. Неговият праведен нрав е Неговият праведен нрав и няма никакво отношение или връзка със сътворените същества. Самият Бог е Самият Бог и Той никога няма да стане сътворено същество. Дори и да стане член на сътворените същества, Неговият присъщ нрав и Неговата същност няма да се променят. Следователно познаването на Бог не е същото като познаването на даден предмет; да познаваш Бог не означава да разнищваш нещо, нито е същото като да разбираш даден човек. Ако използваш своя възглед или метод, с които опознаваш даден предмет или разбираш даден човек, за да опознаеш Бог, тогава никога няма да можеш да постигнеш познание за Бог. Познаването на Бог не може да разчита на опит или фантазии и следователно никога не бива да налагаш своя опит или фантазии на Бог. Колкото и богати да са опитът и фантазиите ти, те все пак са ограничени. Нещо повече, твоите фантазии не са съгласно фактите, още по-малко са съгласно истината, и не съответстват на истинския нрав и същност на Бог. Ти никога няма да успееш, ако разчиташ на своите фантазии, за да разбереш Божията същност. Единственият път е този: приеми всичко, което идва от Бог, след което постепенно го преживявай и го опознавай. Ще дойде ден, в който Бог ще те просветли, за да Го разбереш и опознаеш истински заради твоето съдействие и заради глада и жаждата ти за истината.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

562. Бог никога не е нерешителен и не се колебае в действията Си; принципите и целите, които стоят зад Неговите действия, са ясни и прозрачни, чисти и безупречни, лишени от каквито и да е уловки или кроежи, които да се преплитат в тях. Тоест в Божията същност няма мрак или нечестивост. Бог се разгневи на ниневийците, защото видя техните нечестиви дела; по онова време гневът Му произтичаше от Неговата същина. Когато обаче Божият яд изчезна и Той отново дари ниневийците със Своята толерантност, всичко, което Той разкри, отново беше Неговата същина. Цялата тази промяна се дължи на промяната в отношението на човека към Бог. През цялото това време ненакърнимият Божи нрав не се промени, толерантната Божия същност не се промени и Божията любяща и милосърдна същност не се промени. Когато хората извършват нечестиви дела и оскърбяват Бог, Той ще стовари гнева Си върху тях. Когато хората се покаят искрено, Бог ще промени сърцето Си и ядът Му ще изчезне. Когато хората упорито продължават да се противопоставят на Бог, Неговата ярост ще бъде непрестанна и гневът Му ще ги притиска малко по малко, докато не бъдат унищожени. Това е същността на Божия нрав. Каквото и да изразява и разкрива от Своя нрав, било то Своя гняв, или Своята милост и любяща доброта, зависи от поведението на хората и от начина, по който се държат, както и от отношението им към Бог дълбоко в сърцата им. Ако Божият гняв е постоянно насочен към даден човек, сърцето на този човек несъмнено се противопоставя на Бог. Тъй като този човек никога не се е покайвал искрено, не е прекланял глава пред Бог и не е имал искрена вяра в Бог, той никога не е получавал Божията милост и толерантност. Ако някой често получава Божията грижа, милост и толерантност, то без съмнение в сърцето си този човек носи искрена вяра в Бог и сърцето му не се противопоставя на Бог. Този човек често се разкайва искрено пред Бог; затова, дори и Бог да го дисциплинира често, Неговият гняв няма да го сполети.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

563. Колкото и гневен да е бил Бог на ниневийците, щом те обявиха пости, облякоха вретище и седнаха в пепел, сърцето Му постепенно започна да омеква и Той започна да променя решението Си. В момента преди да им обяви, че ще унищожи града им — в мига преди тяхната изповед и покаяние за греховете им — Бог все още им беше гневен. След като те извършиха поредица от действия на покаяние, Божият гняв към народа на Ниневия постепенно се промени в милост и прошка за тях. Няма нищо противоречиво в това, че тези два аспекта на Божия нрав се разкриват в едно и също събитие. Как трябва да се разбира и познава тази липса на противоречие? Бог прояви и разкри всяка от тези две коренно различни същности, преди хората в Ниневия да се покаят и след това, като им позволи да видят, че Божията същност е реална и не търпи оскърбления. Бог използва нагласата Си, за да каже на хората, че не става дума за това, че Бог не понася хората или че не иска да прояви милост към тях, а по-скоро — за това, че те рядко се покайват истински пред Бог и хората рядко се отвръщат истински от злия си път и изоставят насилието в ръцете си. Тоест, когато Бог се гневи на хората, Той се надява, че хората могат да се покаят истински, и се надява да види истинското покаяние на хората, а в този случай ще продължи щедро да ги дарява с милост и толерантност. Това означава, че злодеянията на човека предизвикват Божия гняв, докато Божията милост и толерантност се даряват на онези, които слушат Бог и искрено се покайват пред Него, на онези, които могат да се отвърнат от злия си път и да изоставят насилието в ръцете си. Нагласата на Бог се разкрива пределно ясно в отношението Му към ниневийците: Божията милост и толерантност не се получават трудно, а това, което Той изисква, е истинско покаяние. Стига хората да се отвърнат от злия си път и да изоставят насилието си, Бог ще промени отношението Си и нагласата Си към тях.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

564. Нима Божията милост и снизхождение бяха фасада, когато Бог промени сърцето Си към жителите на Ниневия? Разбира се, че не! Тогава какво показва преходът между тези два аспекта на Божия нрав, докато Бог се справя с тази конкретна ситуация? Божият нрав е едно цяло — той е напълно неразделен. Независимо дали Той изразява гняв или милост и снизхождение към хората, всичко това е израз на Неговия праведен нрав. Божият нрав е жизнен и жив и Той променя мислите и отношението Си в зависимост от развитието на нещата. Промяната в отношението Му към ниневийците показва на човечеството, че Той има Свои собствени мисли и идеи, че Той не е робот или глинена статуя, а Самият жив Бог — Той може да се разгневи на хората от Ниневия по същия начин, както може и да им опрости миналото заради тяхното отношение; Той може да реши да донесе бедствие на ниневийците, но също така може да промени решението Си заради тяхното покаяние. Хората обичат закостеняло да прилагат правила и да използват правила, за да ограничават и определят Бог, както обичат да използват формули, за да се опитат да разберат Божия нрав. Следователно, що се отнася до сферата на човешкото мислене, Бог не мисли, нито има каквито и да било съществени идеи. В действителност обаче Божиите мисли са в състояние на постоянно преобразяване в зависимост от промените, които настъпват в нещата и средата. Докато мислите Му се променят, се разкриват различни аспекти от Божията същност. По време на този процес на преобразяване, точно в момента, в който Бог променя сърцето Си, Той показва на хората реалното съществуване на Своя живот и че Неговият праведен нрав е жизнен и жив. В същото време Бог използва Своето истинско разкриване, за да докаже на човечеството действителното съществуване на Своя гняв, Своята милост, Своята любяща доброта и Своето снизхождение. Неговата същност се разкрива по всяко време и навсякъде в зависимост от развитието на нещата. Той притежава гнева на лъв и милостта и снизхождението на майка. Неговият праведен нрав не търпи никакво поставяне под въпрос, посегателство, променяне или изопачаване от който и да е човек. Сред всички събития и неща праведният Божи нрав — т.е. Божият гняв и Божията милост — може да се разкрие по всяко време и навсякъде. Той живо изразява тези аспекти във всяко кътче на цялото творение и ги прилага живо във всеки един момент. Праведният Божи нрав не е ограничен от времето или пространството; тоест праведният Божи нрав не се изразява механично и не се разкрива според ограничения във времето и пространството, а по-скоро — със съвършена лекота, по всяко време и навсякъде. Когато видиш, че Бог променя мнението Си, престава да изразява гнева Си и се въздържа от унищожаването на град Ниневия, нима можеш да кажеш, че Бог е само милостив и любящ? Нима можеш да кажеш, че Божият гняв е само празни приказки? Когато Бог отприщва яростния Си гняв и оттегля Своята милост, нима можеш да кажеш, че у Него няма истинска любов към човечеството? Този яростен гняв се изразява от Бог в отговор на злодеянията на хората; в Неговия гняв няма недостатъци. Сърцето на Бог се трогва в отговор на покаянието на хората и мнението Му се променя заради това. Когато Той се трогва, когато променя мнението Си и когато проявява милост и снизхождение към човека, всичко това е напълно безупречно; то е чисто, непорочно, неопетнено и неподправено. Божието снизхождение е просто снизхождение, а Неговата милост е просто милост. Неговият нрав разкрива гняв или изразява милост и снизхождение в зависимост от различните проявления на човека и неговото покаяние. Каквото и да разкрива и изразява Той, всичко е чисто и прямо; различно е от същността на което и да било сътворено същество. В изразените от Бог принципи за действие, в Неговите мисли и идеи, както и във всяко решение, което Той взема, и във всяко действие, което предприема, няма никакви несъвършенства или петна. След като Бог е решил така и е действал така, Той осъществява именно това и резултатът е правилен и безгрешен, защото неговият източник е безупречен и неопетнен. Божият гняв е безупречен. По същия начин нито едно от сътворените същества не притежава Божията милост и снизхождение; те са святи и безупречни и могат да устоят на внимателно обмисляне и преживяване.

След като научихте историята за Ниневия, виждате ли сега другата страна на същността на праведния Божи нрав? Виждате ли другата страна на неповторимия праведен нрав на Бог? Нима някой сред хората притежава подобен нрав? Нима някой притежава такъв гняв, Божия гняв? Нима някой притежава милост и толерантност като тези, които притежава Бог? Кой от сътворените същества е способен да излее такъв силен гняв и да реши да унищожи човечеството или да му причини бедствие? И кой има право да дари милост на човека, да прояви толерантност и да му прости, като промени предишното си решение да го унищожи? Създателят изразява Своя праведен нрав чрез собствените Си неповторими методи и принципи и не е подвластен на контрола или ограниченията, налагани от каквито и да било хора, събития или неща. В неповторимия Му нрав никой не е в състояние да промени Неговите мисли и идеи, нито е способен да Го убеди и да промени някое от Неговите решения. Всяко поведение и всички мисли на сътворените същества подлежат на отсъждането на Неговия праведен нрав. Никой не може да контролира дали Той отприщва гняв, или дарява милост; това може да се реши само от същността на Създателя, тоест от праведния Му нрав. Такава е неповторимата природа на праведния нрав на Създателя!

Като тълкувате промяната на Божието отношение към жителите на Ниневия, способни ли сте да използвате думата „неповторим“, за да опишете милостта в праведния Божи нрав? По-рано казахме, че Божият гняв е един от аспектите на същността на Неговия неповторим праведен нрав. Сега ще определя два аспекта — Божия гняв и Божията милост — като Неговия праведен нрав. Праведният Божи нрав е свят; той не търпи оскърбление, нито търпи да бъде поставян под въпрос от когото и да било; той е нещо, което никой от сътворените или несътворените същества не притежава. Той е неповторим и се притежава единствено от Бог. Тоест Божият гняв е свят и не търпи оскърбление. По същия начин и другият аспект на праведния Божи нрав — Божията милост — също е свята и не търпи накърняване. Нито едно от сътворените или несътворените същества не може да замени или да представлява Бог в това, което Той възнамерява да направи, нито някой би могъл да Го замени или да Го представлява при унищожението на Содом или спасяването на Ниневия. Това е истинският израз на неповторимия праведен Божи нрав.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

565. При все че хората, с които беше пълен град Ниневия, бяха точно толкова покварени, нечестиви и изпълнени с насилие, колкото жителите на Содом, разкаянието им промени Божието сърце и накара Бог да реши да не ги унищожи. Тъй като начинът, по който се отнесоха с Божието слово и наставление, разкриваше отношение, съвсем различно от това на жителите на Содом, и тъй като истински се покориха на Бог и истински се разкаяха, а и цялостното им поведение във всяко отношение бе непресторено и от все сърце, от сърцето на Бог отново бликна Божието милеене към тях и Той ги надари с него. Никой не може да дарява неща на човечеството и да го цени така, както прави Бог, и никой човек не притежава Божията милост, Неговата толерантност или Неговата истинска обич към човеците. Съществува ли според теб велика личност, била тя мъж или жена, или дори свръхчовек, който от извисената си позиция, от самия връх да отправи подобно послание към човечеството или към сътворените същества? Кой сред човеците би могъл да познава състоянието на човешкото съществуване като дланта на ръката си? Кой би могъл да понесе бремето и отговорността за съществуването на човечеството? Кой е в позиция да оповести унищожението на цял град? И кой е в състояние да помилва цял град? Кой може да заяви, че милее за собственото си творение? Единствено Създателят! Само Създателят изпитва нежна любов към това човечество. Само Създателят проявява нежна обич към това човечество. Само Създателят питае към това човечество искрена обич, която е трудно да се прекъсне. Освен това Създателят е единственият, който може да дари с милостта Си това човечество, и само Той милее за всяко Свое сътворено същество. Сърцето Му се притегля с всяка човешка постъпка: хорската нечестивост и поквара го изпълват с яд, покруса и тъга; Той се чувства доволен и радостен, има промяна в сърцето Му и се радва на покаянието, вярата и покорството на човека; всяка една от Неговите мисли и идеи съществува заради човечеството и се върти около човечеството; всичко, което Той притежава и представлява, добива израз само заради човечеството; цялата палитра Негови емоции са преплетени със съществуването на човечеството. Заради човеците пътува Той и работи стремглаво; тихомълком отдава всяка частица от живота Си и посвещава всяка минута и секунда от него… Той никога не е знаел да цени собствения Си живот, но винаги е милеел за човечеството, което Сам е създал… Той дава всичко Свое на това човечество… Дарява го с безусловната Си милост и толерантност, без да очаква отплата. Прави всичко това с едничката цел човечеството да продължи да оцелява под взора Му и под Неговия ресурс за живот. Прави това само за да може човечеството един ден да Му се предаде и да признае, че Той е Единственият, Който подхранва съществуването на хората и предоставя живот на цялото творение.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

566. Милосърдието и толерантността на Бог наистина съществуват, но Божията святост и праведност, когато Той отприщва Своя гняв, показват на човека и онази страна на Бог, която не търпи оскърбление. Когато човекът напълно успява да се подчини на Божиите заповеди и действа в съответствие с Божиите изисквания, Бог е изобилен в Своята милост към него; когато обаче човекът е изпълнен с поквара и прелива от враждебност и омраза към Него, Бог е дълбоко разгневен. До каква степен е разгневен Той? Неговият гняв ще трае дотогава, докато Бог вече не вижда съпротивата и злодеянията на човека, докато те престанат да бъдат пред очите Му. Едва тогава Божият гняв ще изчезне. С други думи, независимо кой е човекът, ако сърцето му се е отдалечило от Бог и се е отвърнало от Него и не може да се върне, тогава независимо как, привидно или от гледна точка на субективните си желания, той иска да се покланя, да следва и да се покорява на Бог в тялото или в мисленето си, щом сърцето му се отвърне от Бог, Божият гняв ще се отприщи без прекъсване. Ще стане така, че когато Бог отприщи Своя дълбок гняв, след като му е дал достатъчно възможности, няма да има как да се отмени и Той никога повече няма да бъде милосърден и да проявява търпимост към такъв човек. Това е едната страна на Божия нрав, която не търпи оскърбление. […] Той е толерантен и милосърден към нещата, които са добронамерени, красиви и добри; към нещата, които са зли, грешни и нечестиви, Той изпитва дълбок гняв до такава степен, че Неговият гняв е неспирен. Това са двата основни аспекта на Божия нрав, които са най-важни, най-изявени и нещо повече, те постоянно са разкривани от Бог от начало до край: изобилна милост и дълбок гняв.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

567. Хората казват: „Бог е праведен Бог. Стига човек да Го следва до самия край, Той със сигурност ще бъде безпристрастен към него, защото е най-праведен. Ако човекът Го следва до самия край, може ли Той да отхвърли човека?“. Аз съм безпристрастен към всички хора и съдя всички хора с праведния Си нрав, но всички изисквания, които поставям на хората, включват подходящи условия и това, което изисквам, трябва да бъде изпълнено от всички хора, независимо кои са те. Не се интересувам от твоето старшинство и от това колко си опитен; интересува Ме само дали следваш Моя път и дали обичаш и жадуваш за истината. Ако в теб я няма истината и вместо това опозориш Моето име и не действаш според Моя път, а само следваш, без да те е грижа и без да се интересуваш, тогава Аз ще те поразя и ще те накажа за твоето зло и какво ще кажеш тогава? Би ли могъл да кажеш, че Бог не е праведен? Ако си се придържал към словата, които изрекох днес, значи си човек, когото одобрявам. Казваш, че винаги си страдал, докато си следвал Бог, че си Го следвал в бури и си споделял с Него добрите и лошите моменти, но не си изживял словата, изречени от Бог. Ти желаеш само да тичаш за Бог и да даваш всичко от себе си за Бог всеки ден, но никога не си мислил за това да изживееш смислено живота си. Ти казваш и това: „Така или иначе вярвам, че Бог е праведен. Страдам за Него, тичам насам-натам за Него и съм Му се посветил, а дори и нищо да не съм постигнал, съм понесъл трудности; Той със сигурност ще си спомни за мен“. Вярно е, че Бог е праведен, но в тази праведност няма никакви примеси: тя не съдържа човешка воля, не е опетнена от плътта или от сделки между хората. Всички, които са непокорни и се противопоставят, всички, които не се придържат към Неговия път, ще бъдат наказани; на никого не е простено и никой не е пощаден! Някои хора казват: „Днес тичам заради Теб; можеш ли накрая да ми дадеш малко благословия?“. Затова те питам: „Ти подчини ли се на Моите слова?“. Праведността, за която говориш, се основава на сделка. Ти мислиш само, че Аз съм праведен, че съм безпристрастен към всички хора и че всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени и ще получат Моите благословии. Моите думи, че „всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени“, имат вътрешен смисъл: онези, които Ме следват докрай, са хората, които ще бъдат напълно придобити от Мен; те са тези, които, след като са били завоювани от Мен, търсят истината и са доведени до съвършенство. Колко изисквания си изпълнил? Изпълнил си само изискването да Ме следваш докрай, но какво друго? Подчини ли се на Моите слова? Ти си изпълнил едно от Моите пет изисквания, но нямаш намерение да изпълниш останалите четири. Ти само си намерил най-простия, най-лесния път и се стремиш към него с нагласата просто да се надяваш да имаш късмет. Спрямо такъв човек като теб Моят праведен нрав означава само наказание и съд, и праведно възмездие; означава праведно наказание за всички злодеи. Всички онези, които не следват Моя път, със сигурност ще бъдат наказани, дори и да го следват докрай. Това е Божията праведност. Когато този праведен нрав се изрази в наказанието на човека, той ще бъде смаян и ще съжалява, че докато е следвал Бог, не е следвал Неговия път. „По онова време само малко страдах, докато следвах Бог, но не следвах Божия път. Какви са оправданията? Няма друг избор, освен наказание!“. И все пак в съзнанието си човек мисли: „Така или иначе аз Те следвах до самия край, така че дори и да ме накажеш, това не може да бъде твърде тежко наказание, а и след като бях наказан, Ти все още ще ме искаш. Знам, че Ти си праведен и няма да се отнасяш така с мен завинаги. Все пак аз не съм като онези, които ще погинат. Онези, които ще погинат, ще получат тежко наказание, докато моето ще бъде по-леко“. Праведният нрав не е такъв, какъвто ти казваш. Не е вярно, че към онези, които изповядват греховете си правилно, отношението е снизходително. Праведността е святост и е нрав, който не търпи оскърбление от страна на човека, а всичко, което е скверно и не се е променило, е обект на Божията ненавист. Божият праведен нрав не е закон, а управленска заповед: това е управленска заповед в рамките на царството и тя е справедливото наказание за всеки, който не притежава истината и не се е променил, и няма място за спасение. Защото, когато всеки човек бъде сортиран според вида си, добрият ще бъде възнаграден, а злият — наказан. Това е моментът, в който ще се разкрие крайната цел на човека; това е времето, в което делото на спасението ще приключи, след което делото на спасението на човека вече няма да се извършва и възмездието ще се стовари върху всеки един от онези, които вършат зло.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

568. Изразявам милостта Си на онези, които са Ме възлюбили и се отричат от себе си, докато Моето наказание, въздадено на злите, е точно доказателство за праведния Ми нрав и при това е свидетелство за Моя гняв. Когато бедствието настъпи, всички, които Ми се противопоставят, ще ридаят, покосени от глад и чума. Онези, които са Ме следвали години наред, но които са извършили всякакви злодеяния, също ще платят за греховете си — те също ще претърпят бедствия, каквито рядко са настъпвали за милиони години, и ще живеят в постоянен ужас и страх. А онези от Моите следовници, които са показали пълна преданост към Мен, ще се възрадват и ще ликуват във възхвала на Моето могъщество. Те ще преживеят неизразимо настроение на безгрижно щастие и ще живеят сред радост, с каквато никога преди не съм дарявал човечеството. Защото Аз ценя добрите дела на човека и ненавиждам злодеянията му. Откакто поведох човечеството, копнея да спечеля група от хора, които са в единомислие с Мен. Междувременно и за миг не забравям онези, които не са в единомислие с Мен; винаги ги мразя в сърцето Си и чакам случай да ги накарам да отговарят за злодеянията си, което с удоволствие ще наблюдавам. Сега Моят ден най-сетне настъпи и чакането Ми приключи!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел)