569. Бог стана плът на най-затънтеното и мръсно място от всички и само по този начин Бог може ясно да покаже цялата святост и праведност на Своя нрав. А чрез какво се проявява Неговият праведен нрав? Проявява се, когато Той съди човешките грехове, когато съди Сатана, когато се отвращава от греха и когато презира враговете, които Му се противопоставят и се бунтуват срещу Него. Думите, които изричам днес, са за осъждане на човешките грехове, за осъждане на човешката неправедност, за проклинане на човешкото непокорство. Човешката непочтеност и измама, човешките думи и дела — всичко, което е в противоречие с Божията воля, трябва да бъде подложено на съд и цялото човешко неподчинение да бъде осъдено като грях. Думите на Бог се въртят около принципите на съда; Той използва осъждането на човешката неправедност, проклятието на човешкото непокорство и разкриването на грозните лица на човека, за да изяви Своя собствен праведен нрав. Светостта е израз на Неговия праведен нрав и Божията святост всъщност е Неговият праведен нрав. Вашият покварен нрав е контекстът на днешните слова — Аз ги използвам, за да говоря и да съдя, и да извършвам делото на завоюването. Само това е истинското дело и само то кара Божията святост да блести. Ако в теб няма следа от покварен нрав, тогава Бог няма да те съди, нито пък ще ти покаже Своя праведен нрав. Тъй като в теб има покварен нрав, Бог няма да те остави да се измъкнеш и именно чрез това се проявява Неговата святост. Ако Бог види, че мръсотията и непокорството на човека са твърде големи, но не проговори, не те съди, нито те порицава заради твоята неправедност, това би доказало, че Той не е Бог, защото няма да изпитва омраза към греха; Той ще бъде също толкова омърсен, колкото и човекът. Днес Аз те съдя заради твоята мръсотия и те порицавам заради твоята поквара и непокорство. Аз не изтъквам пред вас Моята власт и не ви потискам умишлено; правя тези неща, защото вие, които сте родени в тази земя на мръсотия, сте толкова силно заразени от мръсотията. Вие просто сте загубили своята почтеност и човечност, подобно на свинете, които живеят на мръсни места. Именно заради вашата мръсотия и поквара сте осъдени и Аз отприщвам Моя гняв върху вас. Именно поради съда на тези думи вие успяхте да видите, че Бог е праведният Бог и че Бог е светият Бог; именно поради Своята святост и праведност Той ви съди и отприщва гнева Си върху вас; именно защото вижда непокорството на човечеството, Той разкрива Своя праведен нрав. Мръсотията и покварата на човечеството изявяват Неговата святост. Това е достатъчно, за да покаже, че Той е Самият Бог, Който е свят и непорочен, и все пак живее в земята на мръсотията. Ако човек се валя в тинята заедно с другите и в него няма нищо свято, и той няма праведен нрав, тогава той не е компетентен да съди човешката неправда, нито пък е годен да извърши човешкия съд. Как биха могли хора, които са еднакво мръсни като другите, да са компетентни да съдят онези, които са като тях? Само Самият свят Бог е способен да съди цялото мръсно човечество. Как би могъл човек да съди човешките грехове? Как би могъл човек да види греховете на човека и как би могъл да бъде компетентен да осъди тези грехове? Ако Бог не беше компетентен да съди греховете на човека, тогава как би могъл Той да бъде Самият праведен Бог? Именно защото хората разкриват покварен нрав, Бог говори, за да ги съди, и само тогава те могат да видят, че Той е свят Бог. Тъй като Той съди и порицава човека за греховете му, като през цялото време разкрива греховете на човека, никой човек или нещо не може да избегне този съд; всичко, което е мръсно, е съдено от Него и само така се разкрива, че Неговият нрав е праведен. Ако беше другояче, как би могло да се каже, че вие сте контрастиращи предмети както по име, така и в действителност?

… Именно чрез хората, които идват от земята на мръсотията, се проявява Божията святост; днес Той използва мръсотията, проявена в тези хора от земята на мръсотията, и съди, и така Той се разкрива сред съда. Защо Той съди? Той е способен да изрича думите на съда, защото презира греха; как би могъл да бъде толкова гневен, ако не се отвращаваше от непокорството на човечеството? Ако в Него нямаше погнуса, отвращение, ако не обръщаше внимание на човешкото бунтарство, това би означавало, че е мръсен като човека. Това, че Той може да съди и порицава човека, е защото се отвращава от мръсотията, а това, от което се отвращава, отсъства в Него. Ако и в Него имаше противопоставяне и бунтарство, Той не би презирал тези, които са враждебни и бунтовни. Ако делото на последните дни се извършваше в Израил, нямаше да има никакъв смисъл в него. Защо делото на последните дни се извършва в Китай, най-мрачното и изостанало място от всички? Това е, за да се покаже Неговата святост и праведност. Накратко, колкото по-тъмно е мястото, толкова по-ясно може да се покаже Божията святост. Всъщност всичко това е в името на Божието дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как се постигат резултати във втория етап от делото на завоюването“)

570. От дълго време виждам ясно различните действия на злите духове. И също така прозирам през всеки един от хората, използвани от злите духове (онези, които са с лоши намерения, онези, които жадуват за плът или богатство, онези, които се превъзнасят, онези, които смущават църквата и т.н.). Не предполагайте, че всичко е свършило, след като злите духове са пропъдени. Нека ти кажа следното! Отсега нататък Аз ще се отървавам от тези хора един по един, и няма да ги използвам никога! С други думи, никой човек, покварен от злите духове, няма да бъде използван от Мен и ще бъде изритан! Не мислете, че нямам чувства! Знайте това! Аз съм светият Бог и няма да обитавам нечист храм! Аз използвам само честни и мъдри хора, които са напълно лоялни към Мен и могат да бъдат внимателни към Моето бреме. Това е така, защото такива хора бяха предопределени от Мен и абсолютно никакви зли духове изобщо не работят върху тях. Нека изясня едно нещо: Отсега нататък всички, които нямат делото на Светия Дух, имат делото на злите духове. Нека повторя: Аз не желая нито един човек, върху когото работят злите духове. Всички те ще бъдат хвърлени в Хадес заедно с плътта си!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 76“)

571. Плътта, носена от Божия Дух, е плътта на самия Бог. Божият Дух е върховен; Той е всемогъщ, свят и праведен. По същия начин Неговата плът също е върховна, всемогъща, свята и праведна. Такава плът може да върши само онова, което е праведно и благотворно за човечеството и което е свято, славно и могъщо. Той не е способен да извършва нищо, което нарушава истината, морала и справедливостта, а още по-малко е способен на нещо, което би предало Божия Дух. Божият Дух е свят и затова плътта Му не може да бъде покварена от Сатана; Неговата плът е с различна същност от човешката плът. Защото именно човекът е покварен от Сатана, а не Бог. Сатана никога не би могъл да поквари Божията плът. Затова въпреки факта, че човекът и Христос живеят в едно и също пространство, само човекът е обладан, използван и впримчен от Сатана. За разлика от човека, Христос е вечно неподатлив на покварата на Сатана, защото Сатана никога няма да може да се изкачи до най-високото място и никога няма да може да се доближи до Бог. Днес всички вие трябва да разберете, че само човечеството, така покварено от Сатана, Ме предава. Предателството никога няма да бъде въпрос, който по какъвто и да било начин да засяга Христос.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Един много сериозен проблем: предателството (2)“)

572. Самият Бог не притежава елементи на непокорство: същината Му е добра. Той е израз на цялата красота и доброта, както и на цялата любов. Дори в плът Бог не прави нищо, което не се подчинява на Бог Отец. Дори и с цената на това да пожертва живота Си, Той би бил готов да го направи от все сърце и не би направил друг избор. Бог не притежава елементи на самонадеяност или собствена значимост нито на високомерие и арогантност; Той не притежава елементи на кривина. Всичко, което не се подчинява на Бог, идва от Сатана; Сатана е източникът на цялата грозота и нечестивост. Причината човек да има качества, подобни на тези на Сатана, е, че е бил покварен и обработен от Сатана. Христос не е бил покварен от Сатана, следователно Той притежава само характеристиките на Бог и нито една от характеристиките на Сатана.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на Христос е подчинение на волята на Небесния Отец“)

573. „Божията святост“ означава, че Божията същина е съвършена, че Божията любов е безкористна, че Бог дарява всичко на човека безкористно, и че Божията святост е безукорна и неопетнена. Тези страни на Божията същина не са празни думи, с които Той подчертава Своята идентичност. Бог ползва същината Си, за да се отнесе с всеки отделен човек със смирена искреност. Иначе казано, същината на Бог не е изпразнена от съдържание, теоретична или догматична; при това тя определено не е вид познание. Тя не е вид образование за човека, а същинското откровение за Божиите действия и разкритата същина на това, което Бог притежава и представлява.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

574. За какво се отнася Божията святост, за която ви говоря? Помислете малко. Дали Божията святост е Неговата истинност? Дали Божията святост е Неговата вярност? Дали Божията святост е Неговата безкористност? Или смирението Му? Любовта Му към хората? Бог щедро дарява истина и живот на хората — в това ли се състои светостта Му? Всички те са част от нея. Всичко, което Бог разкрива, е неподражаемо и не съществува — и не би могло да съществува — сред покварения човешки род. Не можем да доловим дори и най-лека следа от него в процеса на покваряване на човеците от Сатана, нито в покварения нрав на Сатана, нито в природата и същината на Сатана. Всичко, което Бог притежава и представлява, е неподражаемо; единствено Самият Бог е обзет от този вид същина и я притежава. […] Същината на светостта е искрената любов е; нещо повече, същината на светостта е същината на истината, праведността и светлината. Уместно е да използваме понятието „святост“ единствено за Бог; нищо сътворено не заслужава това определение. Хората трябва да проумеят това.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

575. Когато Бог дойде на земята, Той не стана част от света и не се въплъти, за да се наслаждава на света. Мястото, на което извършването на делото би разкрило Неговия нрав и би било най-значимо, е мястото, където Той е роден. Независимо дали земята е свята, или мръсна, където и да извършва делото Си, Той е свят. Всичко в света е сътворено от Него, макар че всичко е покварено от Сатана. Въпреки това всички неща все още принадлежат на Бог; всички те са в Неговите ръце. Той идва в мръсна земя и извършва делото Си там, за да разкрие Своята святост; Той прави това само заради Своето дело, което означава, че Той понася голямо унижение, за да извърши това дело, за да спаси хората на тази мръсна земя. Това се прави, за да се даде свидетелство в името на цялото човечество. Това, което такова дело показва на хората, е Божията праведност, а тя е в състояние да покаже Божието върховенство по-добре. Неговото величие и Неговата почтеност се проявяват в спасяването на група нисши хора, които другите презират. Това, че се е родил в мръсна земя, съвсем не доказва, че е нисш; то просто позволява на цялото творение да види Неговото величие и Неговата истинска любов към човечеството. Колкото повече го прави, толкова повече се разкрива Неговата чиста любов, Неговата безупречна любов към човека. Бог е свят и праведен. Въпреки че Той е роден в мръсна земя и въпреки че живее с онези хора, които са изпълнени с мръсотия, точно както Исус живя с грешници в Епохата на благодатта, нима всяка частица от Неговото дело не е извършвана в името на оцеляването на цялото човечество? Нима всичко това не е, за да може човечеството да получи велико спасение? Преди две хиляди години Той живя с грешници в продължение на няколко години. Това беше в името на изкуплението. Днес Той живее с група мръсни, нисши хора. Това е в името на спасението. Нима цялото Негово дело не е заради вас, хората? Ако не за да спаси човечеството, защо Той би живял и страдал с грешници толкова много години, след като се е родил в ясла? И ако не за да спаси човечеството, защо Той би се върнал в плът втори път, роден на тази земя, където се събират демоните, и защо би живял с тези хора, които са дълбоко покварени от Сатана? Нима Бог не е верен? Коя част от Неговото дело не е заради човечеството? Коя част не е заради вашата съдба? Бог е свят — това е неизменно! Той е неосквернен от мръсотията, въпреки че е дошъл на мръсна земя; всичко това може да означава единствено, че Божията любов към човечеството е изключително безкористна, а страданието и унижението, които Той понася, са изключително големи!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Значението на спасяването на потомците на Моав“)

576. Твоите идеи, мисли, твоето поведение, думи и дела — нима всички тези прояви не се равняват на контрастиращи предмети за Божията праведност и святост? Не са ли твоите изрази проява на покварен нрав, разкрит от Божиите думи? Твоите мисли и идеи, твоята мотивация и покварата, която се разкрива в теб, показват праведния нрав на Бог, както и Неговата святост. Бог също е роден в земята на мръсотията, но остава неопетнен от нея. Той живее в същия мръсен свят като теб, но притежава разум и възприятие и презира мръсотията. Ти може и да не си в състояние да откриеш нещо мръсно в думите и делата си, но Той може и ти го посочва. Тези твои стари недостатъци — липсата на самоусъвършенстване, проницателност и разум, както и изостаналият ти начин на живот — сега са извадени на светло от днешните откровения; само благодарение на това, че Бог дойде на земята, за да работи по този начин, хората виждат Неговата святост и праведен нрав. Той те съди и порицава, като те кара да придобиеш разбиране; понякога демоничната ти природа се проявява и Той ти я посочва. Той познава същността на човека като петте пръста на ръката Си. Той живее сред вас, храни се със същата храна като теб и живее в същата среда, но дори и така, Той знае повече. Той може да те разобличи и да прозре покварената същност на човечеството. Няма нищо, което Той да презира повече, от човешките философии за живот, от непочтеността и измамата. Особено се отвращава от плътските взаимоотношения на хората. Той може да не е запознат с човешките философии за живот, но може ясно да види и разобличи покварения нрав, който хората разкриват. Той работи, за да говори и поучава човека чрез тези неща; Той използва тези неща, за да съди хората и да изяви Своя собствен праведен и свят нрав. По този начин хората се превръщат в контрастиращи предмети за Неговото дело. Само въплътеният Бог може да изяви покварения нрав на хората и всички грозни лица на Сатана. Макар че Той не те наказва, а само те използва като контрастиращ предмет за Своята праведност и святост, ти се чувстваш засрамен и не намираш място, където да се скриеш, защото си твърде мръсен. Той говори, като използва онези неща, които са изобличени в човека, и само когато тези неща бъдат извадени наяве, хората осъзнават колко свят е Бог. Той не пренебрегва и най-малката нечистота в хората, дори мръсните помисли в сърцата им; ако думите и делата на хората са в разрез с Неговата воля, тогава Той не ги извинява. В Неговите думи няма място за мръсотията на хората или на каквото и да било друго — всичко трябва да бъде извадено наяве.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как се постигат резултати във втория етап от делото на завоюването“)

577. Никога няма да видите Бог да има сходни възгледи за нещата с тези на хората, а още по-малко ще видите Той да използва човешки възгледи, знания, наука, философия или въображение, за да се справя с нещата. По-скоро всичко, което Бог върши, и всичко, което Той разкрива, е свързано с истината. Тоест всяка дума, която е изрекъл, и всяко действие, което е предприел, са свързани с истината. Тази истина не е плод на някаква безпочвена фантазия; тази истина и тези слова са изречени от Бог благодарение на Неговата същина и Неговия живот. Тъй като тези слова и същината на всичко, което Бог върши, са истина, можем да кажем, че Божията същина е свята. Тоест всичко, което Бог казва и върши, носи жизненост и светлина на хората, дава им възможност да видят положителни неща и реалността на тези положителни неща, посочва пътя на човечеството, за да може то да върви по правилния път. Всички тези неща се определят от Божията същина и от същината на Неговата святост.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият V“)

578. Когато вникнеш в Божията святост, ще можеш да повярваш в Него истински; когато вникнеш в Божията святост, действително ще осъзнаеш същинското значение на думите „Самият Бог, единственият“. В ума ти няма да остане място за фантазии, че би могъл да избереш други пътеки, по които да поемеш, и вече няма да си склонен да предадеш всичко, което Бог е отредил за теб. Тъй като Божията същина е свята, само чрез Бог ще можеш да извървиш житейския си път по праведната пътека на светлината; само чрез Бог ще узнаеш смисъла на живота; само чрез Бог ще живееш в качеството си на истински човек, ще познаеш истината и ще я притежаваш. Само чрез Бог истината ще бъде за теб извор на живот. Сам Бог е единственият, Който ще ти помогне да се отърсиш от злото и ще те спаси от злосторничеството и властта на Сатана. Никой и нищо освен Бог не ще те избави от морето от страдания, за да не се измъчваш повече. Това е обусловено от Божията същина. Сам Бог е единственият, Който ти дарява спасение толкова безкористно; само Бог носи върховна отговорност за твоето бъдеще, за твоята съдба и за твоя живот. Той подрежда всичко, което се случва с теб. Това е непостижимо за всичко друго сътворено или съществуващо извечно. Тъй като нищо сътворено или извечно съществуващо не притежава същнина, подобна на Божията, нищо и никой не може да те спаси или да те поведе. Такава е значимостта на Божията същина за човека.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

579. През цялото време Аз съм се придържал към строг стандарт за човека. Ако твоята вярност е обвързана със скрит умисъл и условия, тогава бих предпочел да мина без твоята така наречена вярност, защото се отвращавам от онези, които Ме мамят със скритите си умисли и Ме изнудват с условия. Искам човекът да Ми бъде абсолютно верен, да върши всичко в името на вярата и да я доказва. Презирам опитите ви да Ме спечелите с красиви думи, защото винаги Съм се отнасял към вас искрено и затова очаквам и вие да се отнасяте към Мен с истинска вяра.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истински вярващ в Бог ли си?“)

580. Трябва да знаеш какъв вид хора желая Аз; нечисти не допускам в царството — на нечистите не е позволено да осквернят свещената земя. Дори и да си вършил много работа в продължение на дълги години, ако в края си все същият нечист окаяник, по законите на небесата би било непоносимо да пожелаеш да влезеш в царството Ми! От сътворението на света до днес, никога не съм предлагал лесен достъп до Моето царство срещу раболепие. Това е небесно правило и никой не може да го наруши! Ти трябва да търсиш живот. Днес ще бъдат усъвършенствани подобните на Петър. Те се стремят към промени в нрава си и са готови да свидетелстват за Бог и да изпълнят дълга си на Божии създания. Само такива хора ще бъдат усъвършенствани. Ако търсиш само наградите и не се стремиш към промяна на собствения си нрав, всичките ти усилия ще са напразни — това е неотменимата истина!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек“)

581. Бог е това, което е, и има това, което има. Всичко, което Той изразява и разкрива, е представяне на Неговата същност и на Неговата идентичност. Това, което Той представлява, и това, което притежава, както и Неговата същина и идентичност, са неща, които не могат да бъдат заменени от никой човек. Неговият нрав обхваща любовта Му към човечеството, утехата на човечеството, омразата към човечеството и дори нещо повече — пълното разбиране на човечеството. Личността на човека обаче може да бъде оптимистична, жива или безчувствена. Божият нрав е такъв, какъвто принадлежи на Владетеля на всички неща и живи същества, на Господа на цялото творение. Неговият нрав представлява чест, власт, благородство, величие и най-вече превъзходство. Неговият нрав е символ на властта, символ на всичко, което е праведно, символ на всичко, което е красиво и добро. Нещо повече, то е символ на Този, Който не може да бъде победен или завладян от тъмнината и от която и да е вражеска сила, както и символ на Този, Който не може да бъде обиден (нито ще търпи да бъде обиждан) от никое сътворено същество. Неговият нрав е символ на най-висшата сила. Никой човек или хора не могат и не им е позволено да смущават Неговото дело или нрав. Защото личността на човека не е нищо повече от обикновен символ на лекото превъзходство на човека над звяра. Човекът сам по себе си не притежава никаква власт, никаква автономност и никаква способност да надскача себе си, а в същността си е създание, което трепери пред милостта на всякакви хора, събития и неща. Божията радост се дължи на съществуването и появата на праведността и светлината заради унищожаването на мрака и злото. Той изпитва удоволствие от донасянето на светлината и добрия живот на човечеството; Неговата радост е праведна радост, символ на съществуването на всичко положително и още повече — символ на благополучие. Божият гняв се провокира от вредата, която съществуването и смущението на несправедливостта носят на Неговото човечество, заради съществуването на злото и тъмнината, заради съществуването на неща, които прогонват истината, и още повече — заради съществуването на неща, които се противопоставят на доброто и красивото. Неговият гняв е символ на това, че всички отрицателни неща вече не съществуват, и дори нещо повече — той е символ на Неговата святост. Неговата скръб се дължи на човечеството, за което Той има надежди, но което е изпаднало в тъмнина, защото делото, което Той върши върху човека, не отговаря на очакванията Му и защото човечеството, което Той обича, не може да живее цялото в светлина. Той чувства скръб за невинното човечество, за честния, но невеж човек и за човека, който е добър, но му липсват собствени възгледи. Неговата скръб е символ на Неговата доброта и на Неговото милосърдие, символ на красотата и на доброжелателството. Неговото щастие, разбира се, идва от победата над враговете Му и спечелването на добросъвестността на човека. Нещо повече, то възниква от прогонването и унищожаването на всички вражески сили и защото човечеството получава добър и мирен живот. Божието щастие не прилича на радостта на човека; то е по-скоро усещането за събиране на добри плодове, чувство, което е дори по-силно от радостта. Неговото щастие е символ на това, че от този момент нататък човечеството ще се освободи от страданията, и символ на това, че човечеството ще влезе в света на светлината. От друга страна всички емоции на човечеството възникват заради собствените му интереси, а не заради праведността, светлината или красивото, и най-малко заради благодатта, дарена от Небето. Емоциите на човечеството са егоистични и принадлежат на света на мрака. Те не съществуват заради Божията воля, а още по-малко заради Неговия план, и затова за човека и за Бог никога не може да се говори по един и същи начин. Бог е завинаги върховен и завинаги почитан, докато човекът е завинаги низък, завинаги безполезен. Това е така, защото Бог вечно прави жертви и Се посвещава на човечеството; човекът обаче вечно взема и се стреми единствено към себе си. Бог вечно полага усилия за оцеляването на човечеството, но човекът никога не допринася с нищо в името на светлината или на праведността. Дори човек да полага усилия за известно време, те не могат да издържат нито един удар, защото усилията на човека винаги са заради самия него, а не заради другите. Човекът винаги е егоист, докато Бог е вечно безкористен. Бог е източникът на всичко справедливо, добро и красиво, докато човекът е този, който приема цялата грозота и зло и ги проявява. Бог никога няма да промени Своята същност на праведност и красота, но човекът е напълно способен по всяко време и във всяка ситуация да предаде праведността и да се отдалечи от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Много е важно да разбираме Божия нрав“)

582. Божията нетърпимост към оскърблението е Негова неповторима същина; Божият гняв е Негов неповторим нрав; Божието величие е Негова неповторима същина. Принципът, който стои зад Божия гняв, е потвърждение за Неговата идентичност и статут, които единствено Той притежава. От само себе си се разбира, че този принцип е и символ на същината на Самия Единствен Бог. Божият нрав е Негова изконна същина, която не се променя с течение на времето, нито с промяната на географското положение. Изконният Му нрав е Негова свойствена същина. Върху когото и да извършва Своето дело, Неговата същина не се променя, нито се променя праведният Му нрав. Когато някой разгневи Бог, това, което Бог излива, е Неговият изконен нрав; в такъв момент принципът, който стои зад Неговия гняв, не се променя, нито се променят Неговите неповторими идентичност и статут. Той не се гневи заради промяна в същината Си или защото в Неговия нрав се надигат стихии, а защото противопоставянето на човека срещу Него накърнява Неговия нрав. Явната провокация на човека към Бог е сериозно предизвикателство към собствената идентичност и статут на Бог. Според Бог, когато човек Го предизвиква, той Го оспорва и изпитва гнева Му. Когато човек се противопоставя на Бог, когато оспорва Бог, когато постоянно изпитва Божия гняв — а именно в такива моменти грехът се разраства — Божият гняв по естествен начин се разкрива и проявява. Затова изразяването на Божия гняв е символ на това, че всички зли сили ще престанат да съществуват, и на това, че всички враждебни сили ще бъдат унищожени. В това се състои неповторимостта на праведния Божи нрав и на Божия гняв. Когато Божието достойнство и святост бъдат оспорени, когато силите на справедливостта бъдат възпрепятствани и станат невидими за човека, тогава Бог ще излее гнева Си. Заради Божията същина всички сили на земята, които оспорват Бог, противопоставят Му се и се борят срещу Него, са нечестиви, покварени и несправедливи; те идват от Сатана и му принадлежат. Тъй като Бог е справедлив, светъл и безупречно свят, всички нечестиви, покварени и принадлежащи на Сатана неща ще изчезнат, когато Божият гняв се разрази.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)