583. Начинът на живот не е нещо, което някой може да притежава, нито пък е нещо, което някой може да придобие толкова лесно. Това е така, понеже животът може да дойде само от Бог, т.е. само Самият Бог притежава същността на живота и само Самият Бог притежава начина на живот. И така, единствено Бог е източник на живота и неизчерпаем извор на живата вода на живота. Откакто Бог създаде света, Той извърши много дела, свързани с живота, извърши много дела, свързани с даряването на живот на човека, и плати висока цена, за да може човекът да има живот. Това е така, защото Самият Бог е вечен живот, Самият Бог е пътят, по който човекът може да бъде възкресен. Бог винаги присъства в сърцето на човека и по всяко време живее сред хората. Той е движещата сила на човешкия живот, коренът на човешкото съществуване и щедрата гаранция за човешкото съществуване след раждането. Бог кара човека да се прероди и го дарява със способността да живее упорито във всяка своя роля. Благодарение на Неговата сила и неугасваща жизненост човекът живее поколение след поколение. През цялото това време силата на Божия живот е опора на човешкото съществуване, а Бог е платил цена, каквато нито едно обикновено човешко същество не е плащало. Божията жизнена сила може да преодолее всяка сила, всъщност тя е по-голяма от всяка сила. Неговият живот е вечен, Неговата сила е необикновена и никое сътворено същество или враг не може да надвие Неговата жизнена сила. Божията жизнена сила съществува и свети ярко независимо от времето или мястото. Небето и земята могат да претърпят големи промени, но Божият живот остава непроменен завинаги. Всички неща могат да преминат, но Божият живот ще остане, защото Бог е източникът и коренът на съществуването на всички неща. Животът на човека произлиза от Бог, небесата съществуват благодарение на Бог, съществуването на земята произтича от силата на Божия живот. Нищо, което притежава живот, не превъзхожда Божия суверенитет и нищо, което има енергия, не може да избегне властта на Божията сила. Така всеки, който и да е той, трябва да се подчини на Божия суверенитет, всички трябва да живеят под Божието управление и никой не може да избяга от Неговата ръка.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“)

584. Откакто Бог е създал всички неща, те функционират и продължават да се развиват в определен ред и в съответствие с предписаните от Него закони. Пред Неговия поглед, под Неговото управление човешкият род е оцелял и през цялото време всички неща са се развивали в определен ред. Нищо не може да промени или унищожи тези закони. Благодарение на Божието управление всички същества могат да се размножават и благодарение на Неговото управление и ръководство всички същества могат да оцелеят. Това означава, че под Божието управление всички същества се появяват, процъфтяват, изчезват и се прераждат по подреден начин. Когато настъпи пролетта, ръмящият дъжд носи усещането за свеж сезон и напоява земята. Земята започва да се размразява, тревата си пробива път през почвата и започва да никне, докато дърветата постепенно се раззеленяват. Всички тези живи същества носят свежа жизненост на земята. Така изглежда, когато всички същества се появяват и разцъфтяват. Всички видове животни излизат от леговищата си, за да усетят топлината на пролетта и да започнат една нова година. Всички същества се греят на топлината през лятото и се наслаждават на топлината, която носи сезонът. Растат бързо. Дърветата, тревата и всички видове растения растат с голяма скорост, докато накрая разцъфтят и дадат плод. Всички същества са заети през лятото, включително хората. През есента дъждовете носят есенна прохлада и всички видове живи същества започват да усещат настъпването на сезона на прибиране на реколтата. Всички същества дават плодове и хората започват да събират различните видове плодове, за да се снабдят с храна в подготовка за зимата. През зимата, с настъпването на студеното време, всички същества постепенно започват да се прибират на спокойствие и за почивка; хората също си почиват през този сезон. Преминаването от сезон в сезон, от пролет към лято, от есен към зима — всички тези промени се случват според законите, установени от Бог. Той ръководи всички неща и човешкия род според тези закони и е разработил богат и пъстър начин на живот за човешкия род, като е подготвил условия за живот с различни температури и сезони. Следователно в този вид подредени условия за живот хората могат да оцелеят и да се размножават по организиран начин. Хората не могат да променят тези закони и нито един човек или същество не може да ги наруши. Въпреки че са настъпили безброй промени — морета са се превърнали в полета, а полета — в морета — тези закони продължават да съществуват. Те съществуват, защото Бог съществува, и заради Неговата власт и управление. В тази подредена и мащабна среда животът на хората протича в рамките на тези закони и правила. Поколение след поколение са отглеждани според тези закони и поколение след поколение са оцелявали според тях. Поколение след поколение хората са се радвали на тези подредени условия за живот, както и на всички многобройни неща, създадени от Бог. Въпреки че хората смятат, че тези закони са естествени, и надменно ги приемат за даденост, и въпреки че не могат да почувстват, че Бог създава тези закони, че Бог управлява тези закони, независимо от всичко, Бог винаги е ангажиран с това неизменно дело. Неговата цел в това неизменно дело е оцеляването на човешкия род, за да може той да продължи да живее.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IX“)

585. Бог повелява правилата, които управляват функционирането на всички неща; Той повелява правилата, които регулират оцеляването на всички неща; Той управлява всички неща и ги поставя така, че взаимно да се подсилват и да зависят едно от друго, така че да не загинат или да не изчезнат. Само така човешкият род може да продължи да живее; само така той може да живее под Божието напътствие в тази среда. Бог е повелител на тези правила за управление и никой не може да се меси в тях, нито да ги променя. Единствено Самият Бог знае тези правила и единствено Самият Бог ги управлява. Кога да никнат дърветата; кога да вали; колко вода и колко хранителни вещества да дава земята на растенията; през кой сезон да падат листата; през кой сезон да дават плод дърветата; колко хранителни вещества да даде слънчевата светлина на дърветата; какво да издишат дърветата, след като са се нахранили със слънчева светлина — всички тези неща са предопределени от Бог, когато е създал всичко, като правила, които никой не може да нарушава. Нещата, които Бог е създал, независимо дали са живи, или според човека не са, се намират в ръката Му, където Той ги управлява и властва над тях. Никой не може да променя или нарушава тези правила. Тоест, когато Бог е създал всички неща, Той е предвидил, че без земята дървото не би могло да пусне корени, да поникне и да расте; че ако на земята нямаше дървета, тя щеше да изсъхне; че дървото трябва да стане дом на птиците и място, на което те могат да се подслонят от вятъра. Нима може едно дърво да живее без земята? Категорично не. Може ли да живее без слънце или дъжд? И това е невъзможно. Всички тези неща са за човечеството, за неговото оцеляване. От дървото човек получава свеж въздух и живее на земята, която е защитена от дървото. Човекът не може да живее без слънчева светлина и без различни живи същества. Въпреки че тези взаимоотношения са сложни, трябва да помниш, че Бог е създал правилата, които регулират всички неща, за да могат те да се укрепват взаимно, да зависят едно от друго и да съществуват заедно. С други думи, всяко нещо, което Той е създал, има полза и значимост. Ако Бог беше създал нещо, което не е важно, той би направил така, че то да изчезне. Това е един от методите, които Бог използва, за да осигури ресурс за всички неща.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VII“)

586. Когато Бог е създал всички неща, Той е използвал най-различни методи и начини да ги уравновеси, да уравновеси условията на живот в планините и езерата, на растенията и на всички видове животни, птици и насекоми. Неговата цел е била да позволи на всички видове живи същества да живеят и да се размножават според законите, които Той е установил. Нито едно от нещата на творението не може да излезе извън тези закони, а законите не могат да бъдат нарушавани. Само в тази основна среда хората могат безопасно да оцелеят и да се размножават поколение след поколение. Ако някое живо същество надхвърли количеството или региона, определени от Бог, или ако надхвърли темповете на растеж, честотата на възпроизвеждане или броя, които са определени от Него, жизнената среда на човешкия род ще претърпи разрушения в различна степен. И в същото време оцеляването на човешкия род ще бъде застрашено. Ако даден вид живи същества е твърде многоброен, той ще лиши хората от храната им, ще унищожи водоизточниците им и ще разруши родните им места. Така възпроизвеждането или оцеляването на човешкия род ще бъде пряко засегнато. […] Ако само един или няколко вида живи същества надхвърлят подходящия брой, тогава въздухът, температурата, влажността и дори съставът на въздуха в жизненото пространство на човека ще бъдат отровени и унищожени в различна степен. При тези обстоятелства оцеляването и съдбата на хората също ще зависят от заплахите, породени от тези екологични фактори. Затова, ако това равновесие се изгуби, въздухът, който хората дишат, ще бъде влошен, водата, която пият, ще бъде замърсена, а температурите, от които се нуждаят, ще се променят и ще бъдат засегнати в различна степен. Ако това се случи, жизнената среда, която изначално принадлежи на човешкия род, ще бъде подложена на огромни въздействия и предизвикателства. Какви биха били съдбата и перспективите пред човешкия род при такъв сценарий, когато са унищожени основните условия за оцеляване на хората? Това е много сериозен проблем! Тъй като Бог знае по каква причина всяко от нещата на творението съществува заради човешкия род, каква е ролята на всеки вид нещо, което Той е създал, какво въздействие има всяко нещо върху човешкия род и до каква степен то му е от полза, защото в Божието сърце има план за всичко това и Той управлява всеки един аспект на всички неща, които Той е създал, всяко нещо, което Той прави, е толкова важно и необходимо за човешкия род. Затова отсега нататък, когато наблюдаваш някакво екологично явление сред нещата от Божието творение или някакъв природен закон, действащ сред нещата от Божието творение, вече няма да се съмняваш в необходимостта от всяко едно нещо, създадено от Бог. Повече няма да използваш невежи думи, за да правиш произволни оценки за Божието устройство на всички неща и Неговите различни начини, по които Той се грижи за човешкия род. Нито ще стигаш до произволни заключения за Божиите закони за всички неща от Неговото творение.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IX“)

587. Ако всички неща на творението изгубят законите си, те вече няма да съществуват; ако законите на всички неща бъдат изгубени, живите същества, заедно с всички неща, нямаше да могат да продължат да съществуват. Човечеството също ще изгуби своята среда, от която зависи оцеляването му. Ако човечеството изгуби всичко това, то няма да е в състояние да продължи да процъфтява и да се размножава поколение след поколение, както досега. Причината, поради която човешките същества са оцелели досега, е, че Бог ги е снабдил с всички неща на творението, за да ги изхранва, да изхранва човешкия род по различни начини. Само благодарение на това, че Бог изхранва човечеството по различни начини, човешкият род е оцелял досега, до наши дни. При определена жизнена среда, която е благоприятна и в която природните закони са в добър ред, всички различни видове хора на Земята, всички различни раси могат да оцелеят в рамките на определените им региони. Никой не може да излезе извън тези региони или отвъд границите между тях, защото Бог е този, който ги е очертал.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият IX“)

588. Духовният свят е важно място, което е различно от материалния свят. Защо казвам, че е важно място? Ще обсъдим това подробно. Съществуването на духовния свят е неразривно свързано с материалния свят на човечеството. Той играе основна роля в цикъла на живота и смъртта на човека в Божието господство над всички неща; това е неговата роля и това е една от причините, поради които съществуването му е важно. Тъй като това е място, което е неразличимо за петте сетива, никой не може да прецени точно дали духовният свят съществува, или не. Неговите разнообразни движещи сили са тясно свързани със съществуването на хората, в резултат на което духовният свят оказва огромно влияние и върху реда, според който живее човечеството. Това включва ли Божието върховенство, или не? Включва го. Когато казвам това, разбирате защо обсъждам тази тема: правя го, защото тя се отнася до Божието върховенство, както и до Неговото управление. В свят като този, който е невидим за хората, всеки небесен указ, закон и управленска система е много над законите и системите на която и да е нация от материалния свят и нито едно същество, живеещо на този свят, не би посмяло да ги наруши или престъпи. Това свързано ли е с Божието върховенство и управление? В духовния свят има ясни управленски закони, ясни небесни укази и ясни разпоредби. На различни нива и в различни области придружителите стриктно изпълняват задълженията си и спазват правилата и разпоредбите, тъй като знаят какви са последствията от нарушаването на небесен указ; те ясно съзнават как Бог наказва злото и възнаграждава доброто, и как Той управлява и властва над всички неща. Нещо повече, те ясно виждат как Той прилага Своите небесни укази и разпоредби. Различни ли са те от материалния свят, обитаван от хората? В действителност разликата е огромна. Духовният свят е свят, който е напълно различен от материалния. Тъй като има небесни укази и разпоредби, това касае Божието върховенство, Неговото управление, а освен това — Неговия нрав, както и това, което Той притежава и представлява.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

589. Бог е постановил различни небесни укази, закони и системи в духовната сфера и след като са обявени, те се прилагат много стриктно, както е определено от Бог, от същества на различни длъжности в духовния свят и никой не би посмял да ги наруши. Следователно, в цикъла на живота и смъртта на хората в света на човека, независимо дали някой се преражда като животно или като човек, има закони и за двете. Понеже тези закони идат от Бог, никой не смее и никой не е способен да ги наруши. Само благодарение на това върховенство на Бог и тъй като такива закони съществуват, материалният свят, който хората виждат, е постоянен и подреден; само заради това върховенство на Бог хората са в състояние да съжителстват мирно с другия свят, който е напълно невидим за тях, и могат да живеят в хармония с него — всичко това е неотделимо от Божието върховенство. След като плътският живот на човек приключи, душата все още има живот и какво би станало, ако не беше под Божието управление? Душата ще се скита навсякъде, ще се натрапва навсякъде и дори ще вреди на живите същества в човешкия свят. Такава вреда не само ще бъде нанесена на хората, а може да бъде нанесена и на растенията и животните, но първите, които ще пострадат, ще бъдат хората. Ако това се случи — ако такава душа е без управление, истински наранява хората и действително върши зли неща — тогава с тази душа също ще се отнесат подобаващо в духовния свят: ако нещата са сериозни, душата скоро ще да престане да съществува и ще бъде унищожена. Ако е възможно, тя ще бъде поставена някъде и след това преродена. Тоест управлението на различните души в духовния свят е добре устроено и се извършва в съответствие с етапи и правила. Само заради такова управление материалният свят на човека не е изпаднал в хаос, хората от материалния свят притежават нормален манталитет, нормална рационалност и добре устроен плътски живот. Едва след като човечеството има такъв нормален живот, онези, които живеят в плът, ще могат да продължат да процъфтяват и да се възпроизвеждат поколение след поколение.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

590. Смъртта на живо същество — прекратяването на физическия живот — означава, че живото същество е преминало от материалния в духовния свят, докато раждането на нов физически живот означава, че живото същество е дошло от духовния в материалния свят и е започнало да поема и да изпълнява своята роля. Независимо дали става въпрос за заминаването или пристигането на едно същество, и двете са неразделно свързани с делото на духовния свят. Докато някой дойде в материалния свят, Бог вече е създал подходящ ред и определение в духовния свят за това в кое семейство ще отиде онзи човек, в коя епоха ще пристигне, часа, в който ще пристигне, и ролята, която ще изпълнява. В този смисъл целият живот на този човек — нещата, които прави, и пътищата, по които поема — ще протича в съответствие с реда, установен в духовния свят, без ни най-малко отклонение. Освен това моментът, в който физическият живот приключва, както и начинът и мястото на неговото приключване, са ясни и разпознаваеми за духовния свят. Бог управлява материалния свят, Той също така управлява духовния свят и Той няма да забави нормалния цикъл на живот и смърт на една душа, нито някога ще допусне грешки в реда на този цикъл. Всеки от придружителите на официални постове в духовния свят изпълнява своите индивидуални задачи и върши онова, което трябва да върши, в съответствие с инструкциите и правилата на Бог. Затова в света на човечеството всяко материално явление, наблюдавано от човека, е подредено и не съдържа хаос. Всичко това се дължи на Божието планомерно управление над всички неща, както и на факта, че Неговата власт господства над всичко. Неговата власт включва материалния свят, в който живее човекът, и освен това — невидимия духовен свят, който стои зад човечеството. Следователно, ако хората искат да имат добър живот и се надяват да живеят в приятна среда, освен че им е осигурен целият видим материален свят, трябва да им бъде осигурен и духовният свят, който никой не може да види, който управлява всяко живо същество в името на човечеството и който е подреден.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

591. От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш дълга си. Ти изпълняваш ролята си и започваш жизнения си път за Божия план и за Неговата уредба. Какъвто и да е произходът ти и какъвто и да е пътят пред теб, никой не може да избегне Небесното ръководство и устройство и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който управлява всичко съществуващо, е способен да извърши подобно дело. Още от деня, в който човекът се е появил, Бог върши делата Си тъкмо така, управлявайки вселената и определяйки правилата на промяната и пътя на движение на всички неща. Както всичко съществуващо, така и човекът незабелязано и без да осъзнава това е подхранван от Божията сладост, дъжд и роса; както всичко съществуващо, така и човекът, без да съзнава това, живее, подчинявайки се на ръководството на Божията ръка. Човешкото сърце и духът му са в Божията ръка и всичко в живота му преминава пред Божиите очи. Независимо дали вярваш в това или не, всички неща, всичко съществуващо, било живо или мъртво, ще се смени, промени и обнови и ще изчезне в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог управлява всички неща.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог е източникът на човешкия живот“)

592. Бог сътвори този свят и въведе в него човека, живо същество, на което даде живот. След това се появиха родители и роднини на човека и той вече не беше сам. Откакто човекът за пръв път обърна погледа си към този материален свят, предназначението му бе да живее в границите на Божието определение. Диханието на живота, идващо от Бог, дава живот на всяко живо същество през целия му растеж и чак до зряла възраст. През цялото това време никой не усеща, че човек расте под грижите на Бог: хората по-скоро вярват, че човек прави това под грижите на любящите си родители и че собственият му житейски инстинкт е този, който направлява израстването му. Това е така, защото човек не знае кой му е дал живот, нито откъде е дошъл този живот, а още по-малко знае как инстинктът за живот прави чудеса. Знае само, че храната е основата за продължаване на живота му, че постоянството е източникът на неговото съществуване и че убежденията на ума му са капиталът, от който зависи оцеляването му. Човек въобще не усеща Божията благодат и Неговото снабдяване, затова той пропилява живота, даден му от Бог… Нито един човек от тези човеци, за които Бог се грижи ден и нощ, не желае да Го боготвори. Бог само продължава да работи за благото на човека, от когото не очаква нищо, според собствения Си замисъл. Бог прави това с надеждата, че един ден човекът ще се събуди от съня си и изведнъж ще осъзнае стойността и смисъла на живота, ще разбере каква е цената, която Бог е платил за всичко, което му е дал, и ще узнае с каква нетърпелива загриженост Бог очаква човека да се върне при Него. […]

Всички, които идват на този свят, трябва да преминат през живота и смъртта, и повечето от тях са преминали през цикъла на смъртта и възраждането. Онези, които сега са живи, скоро ще умрат, а мъртвите скоро ще се върнат към живота. Всичко това е ходът на живота, устроен от Бог за всяко живо същество. Този ход на живота и този цикъл обаче са тъкмо истината, която Бог желае човек да види: че даруваният от Бог живот на човека е безкраен и не е ограничен физически, времево или пространствено. Това е тайната на живота, даруван на човека от Бог, и доказателството, че животът произхожда от Него. Макар че мнозина може да не вярват, че животът произлиза от Бог, хората неизбежно се наслаждават на всичко, идващо от Бог, независимо от това, дали вярват в Неговото съществуване, или го отричат. Ако един ден Божието сърце изведнъж се промени и пожелае да си възвърне всичко съществуващо в света и да си вземе обратно живота, който Той е дал, тогава всичко съществуващо повече няма да го има. Чрез Своя живот Бог дава необходимото на всичко съществуващо, както на живото, така и на мъртвото, като чрез Своята сила и власт установява добър порядък във всичко. Това е истина, която не може да бъде схваната или разбрана от никого, и тези непостижими истини са самото проявление и свидетелство за жизнената сила на Бог. Но нека сега да ти кажа една тайна: величието на Божия живот и силата на живота Му не са постижими за никое същество. Това е така днес, така е било в миналото и така ще бъде и в идните времена. Втората тайна, която ти казвам, е тази: източникът на живота на всички сътворени същества произхожда от Бог, независимо колко различни са те по форма или устройство. Към който и вид живи същества да принадлежиш, не можеш да се обърнеш срещу течението на живота, установено от Бог. При всички случаи бих искал човек преди всичко да разбере следното: без Божието снабдяване, подкрепа и обезпечаване той не може да получи всичко онова, което му е отредено, колкото и да се старае и каквито и усилия да полага. Ако не получи живота си от Бог, човек губи чувството за ценността на собствения си живот и чувството за смисъла на живота. Може ли Бог да позволи на човека, който лекомислено прахосва ценността на Неговия живот, да бъде толкова безгрижен? Както съм казвал и преди: не забравяй, че Бог е източникът на твоя живот.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог е източникът на човешкия живот“)

593. Бог е Този, който властва над всичко съществуващо и управлява всичко съществуващо. Той е създал всичко, което съществува, Той управлява всичко, което съществува, той властва над всичко, което съществува и се грижи за всичко, което съществува. Такъв е статусът на Бог и това е Неговата самоличност. За всичко съществуващо истинската самоличност на Бог е, че той е Създателят и Владетелят на цялото творение. Това е самоличността, която Бог притежава, и Той е единствен сред всички неща. Нито едно от Божиите творения — било то сред хората или в духовния свят — не може с каквито и да било средства или под какъвто и да е предлог да се представя за Бог или да заменя самоличността и статуса на Бог, защото сред всички неща има само Един, който притежава тази самоличност, това могъщество, тази власт и тази способност да управлява творението: това е Самият наш единствен Бог. Той живее и Се движи сред всичко съществуващо. Той може да Се издигне до най-големи висини, над всичко съществуващо. Той може да Се смири, като стане човек, като Се превърне в един от онези, които са от плът и кръв, като Се среща лице в лице с хората и споделя с тях радост и скръб, докато в същото време господства над всичко съществуващо, решава съдбата на всичко съществуващо и определя посоката, в която да се движи то. Освен това, Той ръководи съдбата на цялото човечество и управлява посоката му. Всички живи същества трябва да се покланят на такъв Бог, да му се подчиняват и да Го познават. Следователно, независимо към коя група и тип сред човечеството принадлежиш, вярата в Бог, следването на Бог, боязънта от Бог, приемането на Божието управление и приемането на начина, по който Бог ръководи съдбата ти, е единственият — и необходим — избор за всеки човек и за всяко живо същество. В неповторимостта на Бог хората виждат, че Неговата власт, праведният Му нрав, Неговата същина и средствата, чрез които Той се грижи за всичко съществуващо, са единствени по рода си; тази неповторимост определя истинската самоличност на Самия Бог и също така определя неговия статус. Следователно, ако някое живо същество, сред всички същества в духовния свят или сред човечеството, пожелае да застане на мястото на Бог, успехът би бил невъзможен, както би бил невъзможен и всеки опит за персонифициране на Бог. Това е факт.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

594. Последното Ми дело не се състои само в това да накажа хората, но и да определя назначението на човечеството. Нещо повече, целта на делото Ми е всички хора да признаят постъпките и действията Ми. Искам всеки един човек да види, че всичко сторено от Мен е справедливо и че всичко, което направих, изразява нрава Ми. Не човекът — и далеч не природата — създадоха човечеството. Постигнах го Аз, хранителят на всяко живо сътворено същество. Без Моето съществуване човечеството ще погине и ще понесе бича на бедствието. Никой никога вече няма да види красотата на слънцето и луната или на тучната зеленина; човечеството ще се сблъска само с мразовитата нощ и с безмилостната долина на смъртната сянка. Аз съм единственото спасение на човечеството. Аз съм единствената надежда на човечеството и нещо повече, Аз съм Този, от когото зависи съществуването на целия човешки род. Без Мен човечеството мигом ще изпадне в застой. Без Мен човеците ще преживеят бедствия и ще бъдат стъпкани от всякакви духове, а никой не се вслушва в Мен. Свърших дела, които никой друг не може да свърши, и единствената Ми надежда е, че човеците могат да Ми се отплатят с добри дела. Макар и само неколцина да успяха да Ми се отплатят, Аз все пак ще довърша Своето пътуване из света на хората и ще предприема следващата стъпка от продължаващото Ми дело, защото цялата Ми суетня насам-натам сред хората през всички тези години даде плодове и Аз съм много доволен. Държа не на броя на хората, а на стореното от тях добро. Надявам се, че ще си подготвите достатъчно много добри дела за собственото ви назначение. Тогава ще изпитам удовлетворение; в противен случай никой от вас няма да избегне бедствието, което ще ви сполети. Бедствието произлиза от Мен и, разбира се, е подчинено на волята Ми. Ако не сте достатъчно достойни пред Мен, не ще избегнете бедствието.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Подгответе си достатъчно много добри дела за вашето назначение“)