В проповедите често се говори за необходимостта от правилен църковен живот. Защо тогава църковният живот още не се е подобрил, а продължава да си бъде както преди? Защо няма напълно нов и различен начин на живот? Нормално ли е за човек от деветдесетте години да живее като император от една отминала епоха? Въпреки че това, което хората сега ядат и пият, са деликатеси, каквито рядко са били вкусвани в предишни епохи, в църковния живот не са настъпили големи промени. Все едно да наливаш старо вино в нови бутилки. Какъв е тогава смисълът Бог да говори толкова много? Църквите на повечето места изобщо не са се променили. Виждал съм го със собствените Си очи и това е ясно в сърцето Ми; въпреки че Аз Самият не съм изпитал църковния живот, познавам условията на църковните събрания като петте Си пръста. Те не са постигнали голям напредък. Връщам се към онази поговорка — това е като да наливаш старо вино в нови бутилки. Нищо не се е променило! Когато имат пастир, те горят като огън, но когато няма кой да ги подкрепя, те са като леден блок. Малцина могат да говорят за практични неща и много рядко някой може да поеме кормилото. Въпреки че проповедите са възвишени, рядко някой стига до някакво навлизане. Малко хора ценят Божието слово. Те се просълзяват, когато поемат Божието слово, развеселяват се, когато го оставят настрана, и стават невзрачни и лишени от блясък, когато се отклонят от него. Нека си го кажем честно, вие просто не цените словото на Бог и никога не гледате на думите, изречени днес от собствените Му уста, като на съкровище. Вие просто ставате тревожни, когато четете словото Му, и се напрягате, когато го запомняте, а когато става дума да приложите Божието слово на практика, все едно се опитвате да завъртите дръжката на помпа на кладенец, дърпайки я с косъм от конска опашка — колкото и да се стараете, просто не можете да наберете достатъчно енергия. Винаги сте изпълнени с енергия, когато четете Божието слово, но забравяте, когато го прилагате на практика. Всъщност не е необходимо тези думи да се изричат толкова старателно и да се повтарят толкова търпеливо; но фактът, че хората просто слушат словото на Бог, без да го прилагат на практика, се е превърнал в пречка за Неговото дело. Не мога да не повдигна въпроса, не мога да не говоря за него. Принуден съм да го направя; не, че Ми харесва да излагам на показ слабостите на другите. Вие си мислите, че практиката ви е повече или по-малко адекватна — че когато откровенията са в своя апогей, навлизането ви също е в своя апогей. Толкова ли е просто? Вие никога не изследвате основата, върху която в крайна сметка са изградени вашите преживявания! Към настоящия момент вашите събирания изобщо не могат да се нарекат правилен църковен живот и ни най-малко не съставляват правилен духовен живот. Това е просто събиране на група хора, които обичат да си говорят и да пеят. Строго погледнато, в него няма много реалност. За да стане още по-ясно, ако не практикуваш истината, къде е реалността? Не е ли самохвалство да се твърди, че имаш реалност? Онези, които винаги вършат делото, са арогантни и самонадеяни, докато онези, които винаги се подчиняват, мълчат и свеждат глава, без никаква възможност за обучение. Хората, които вършат делото, не правят нищо друго, освен да говорят, продължавайки да държат високопарни речи, а последователите само слушат. Не може да се говори за никаква трансформация; всичко това са само маниери от миналото! Това, че днес сте способни да се подчинявате и не смеете да се намесвате или да действате, както ви харесва, се дължи на появата на управленските закони на Бог; това не е промяна, която преживяваш чрез опитност. Фактът, че вече не се осмеляваш да правиш някои неща, които нарушават днешните управленски закони, се дължи на това, че Божието дело на словото е имало ясен ефект и е завоювало хората. Позволете ми да попитам някого: каква част от твоето постижение днес е спечелена с пот на челото и със собствен труд? Каква част от него ти бе казана директно от Бог? Как би отговорил? Би ли останал смаян и без думи? Защо другите могат да разкажат за много от действителните си преживявания, за да ти осигурят прехрана, а ти просто се наслаждаваш на ястията, които другите са приготвили? Не се ли чувстваш засрамен? Вие можете да извършите проверка на фактите, изследвайки тези, които са сравнително добри: каква част от истината разбираш? Каква част от нея в крайна сметка прилагаш на практика? Кого обичаш повече — Бог или себе си? Даваш ли по-често или получаваш по-често? В колко случаи, когато намерението ти е било погрешно, си се опълчвал на старото си аз и си удовлетворил Божиите намерения? Само тези няколко въпроса ще озадачат много хора. Повечето хора, дори и да осъзнават, че намерението им е погрешно, все още съзнателно вършат нещо погрешно и далеч не са се доближили до това да се опълчат на собствената си плът. Повечето хора позволяват на греха да вилнее в тях, като му позволяват да направлява всяко тяхно действие. Те не са в състояние да победят греховете си и продължават да живеят в грях. След като са стигнали до този етап, кой не знае колко лоши неща са извършили? Ако казваш, че не знаеш, значи лъжеш безскрупулно. Честно казано, всичко това е нежелание да се опълчите на старото си аз. Каква е ползата от изричането на толкова много покайни „думи от сърце“, които нямат никаква стойност? Това помага ли ти да израстваш в живота? Може да се каже, че да опознаеш себе си е целодневно задължение. Аз усъвършенствам хората чрез тяхното покорство и практикуване на Божиите слова. Ако носиш Божиите слова само така, както носиш дрехите си, само за да изглеждаш умен и елегантен, не мамиш ли себе си и другите? Ако всичко, което имаш, е говорене, а никога не го прилагаш на практика, какво ще постигнеш?

Много хора могат да говорят нещичко за практиката и да разказват за личните си впечатления, но по-голямата част от нея е просветлението, получено от думите на другите. То изобщо не включва нищо от личната им практика, нито пък това, което виждат от своя опит. Вече съм анализирал този въпрос; не си мислете, че не знам нищо. Ти си просто хартиен тигър, но въпреки това говориш за подчиняване на Сатана, за свидетелства за победа и за живот по Божия образ? Всичко това са глупости! Нима си мислиш, че всички думи, изречени от Бог днес, са за теб, за да им се възхищаваш? Устата ти говори за това, че трябва да се опълчиш на старото си аз и да приложиш истината на практика, но ръцете ти вършат други дела, а сърцето ти крои други планове — що за човек си ти? Защо сърцето и ръцете ти не са едно и също? Толкова много проповеди са се превърнали в празни думи; не е ли това сърцераздирателно? Ако не си в състояние да приложиш Божието слово на практика, това доказва, че все още не си навлязъл в начина, по който действа Светият Дух, все още не си имал действието на Светия Дух в теб и все още не си имал Неговото ръководство. Ако казваш, че си способен само да разбираш Божието слово, но не си в състояние да го прилагаш на практика, значи си човек, който не обича истината. Бог не идва да спасява такива хора. Исус претърпя огромни мъки, когато бе разпънат на кръста, за да спаси грешниците, да спаси бедните и да спаси всички тези смирени хора. Неговото разпятие послужи като принос за грях. Ако не можеш да практикуваш Божието слово, тогава трябва да напуснеш колкото се може по-скоро; не се задържай в Божия дом като храненик. На много хора дори им е трудно да спрат да правят неща, които са в явен противовес с Бог. Не си ли просят смъртта? Как могат да говорят за навлизане в Божието царство? Нима ще имат дързостта да видят Божието лице? Да ядеш храната, която Бог ти осигурява, да вършиш непочтени неща, които са против Бог, да бъдеш злонамерен, коварен и интригант, дори докато Бог ти позволява да се наслаждаваш на благословиите, които ти е дал — не усещаш ли как те изгарят ръцете ти, когато ги получаваш? Не усещаш ли как лицето ти почервенява? След като си извършил нещо против Бог, след като си осъществил планове за „безчинстване“, не се ли чувстваш уплашен? Ако не чувстваш нищо, как можеш да говориш за някакво бъдеще? За теб отдавна вече няма никакво бъдеще, така че какви по-големи очаквания можеш все още да имаш? Ако кажеш нещо безсрамно, но не чувстваш укор и сърцето ти не осъзнава нищо, това не означава ли, че вече си изоставен от Бог? Да говориш и да действаш снизходително и невъздържано се е превърнало в твоя природа; как можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог по този начин? Ще можеш ли да преминеш през света? Кой ще бъде убеден от теб? Онези, които познават истинската ти природа, ще странят от теб. Не е ли това Божието наказание? В крайна сметка, ако има само говорене, а не практика, няма растеж. Макар че Светият Дух може да работи върху теб, докато говориш, ако не практикуваш, Светият Дух ще спре да работи. Ако продължаваш по този начин, как може да става дума за бъдещето или за отдаването на цялото ти същество на Божието дело? Ти можеш само да говориш за отдаване на цялото ти същество, но не си Му отдал истински боголюбивото си сърце. Всичко, което Той получава от теб, е отдаване на думи; Той не получава твоето намерение да практикуваш истината. Възможно ли е това да е твоят действителен духовен ръст? Ако продължаваш така, кога ще бъдеш усъвършенстван от Бог? Не изпитваш ли тревога за тъмното си и мрачно бъдеще? Не чувстваш ли, че Бог е изгубил надежда за теб? Не знаеш ли, че Бог желае да усъвършенства все повече и повече хора? Могат ли старите неща да устоят? Днес не обръщаш внимание на Божиите слова: нима очакваш утрешния ден?