Напоследък разговаряме главно за някои твърдения, свързани с моралното поведение. Едно по едно анализирахме, разнищихме и разобличихме твърденията за всеки аспект на моралното поведение, изложен от традиционната култура. Това помогна на хората да разграничат различните твърдения за морално поведение, които се считат за положителни неща в традиционната култура, и да прозрат същността им. Когато човек има ясно разбиране за тези твърдения, той ще започне да изпитва неприязън към тях и ще е способен да ги отхвърли. След това в реалния си живот постепенно ще може да се откаже от тях. Като загърби одобрението си за традиционната култура, сляпата си вяра в нея и привързаността си към нея, той ще е способен да приеме Божиите слова и да приеме в сърцето си Неговите изисквания и истините принципи, които човек трябва да притежава, така че те да заемат мястото на традиционната култура в него. Така този човек ще е способен да изживее човешко подобие и да придобие Божието одобрение. Въобще целта на анализа на различните твърдения за морално поведение, поддържани от традиционната човешка култура, е да се даде на хората ясна проницателност и познание за същността, която се крие зад тези твърдения за морално поведение, и за това как Сатана ги използва, за да покварява, подвежда и контролира човечеството. Така хората ще са способни вярно да разграничат кое е истината и кои са положителните неща. По-точно казано, след като ясно прозрат същността на тези твърдения за морално поведение, истинската им природа и измамата на Сатана, хората би трябвало да са способни да знаят кое точно е истината. Не приравнявайте традиционната култура и твърденията за морално поведение, които тя втълпява на хората, с истината. Тези неща не са истината, не могат да я заменят и със сигурност нямат нищо общо с нея. Независимо от каква гледна точка разглеждате традиционната култура и независимо какви са конкретните ѝ твърдения или изисквания, тя представлява единствено сатанинските инструкции, индокринация подвеждане и промиване на мозъците на хората. Традиционната култура представлява измамата на Сатана и неговата природа същност. Тя няма нищо общо с истината и с Божиите изисквания. Затова, независимо колко добре практикуваш, прилагаш или схващаш моралното поведение, това не означава, че практикуваш истината, или че си човек с човешка природа и разум, и със сигурност не означава, че си способен да удовлетвориш Божието намерение. Независимо към какви хора или към какво държане е насочено, нито едно твърдение или изискване за морално поведение няма нищо общо с Божиите изисквания към човека. Няма нищо общо с истината, която Бог изисква хората да практикуват, или с принципите, към които човекът трябва да се придържа. Размишлявахте ли по този въпрос? Сега разбирате ли го ясно? (Да.)

Без изчерпателно общение за тези различни твърдения на традиционната култура и без подробния им анализ, хората не могат да видят, че изложените от нея твърдения са неверни, измамни и несъстоятелни. Вследствие на това в дълбините на сърцата си хората все още разглеждат различните твърдения на традиционната култура като част от веруюто или правилата, към които трябва да се придържат в начина, по който действат и се държат. Те продължават да се отнасят и да се придържат към считаното за добро в традиционната култура държане и морално поведение като към истината, и дори го приравняват с нея. Още по-лошото е, че хората ги проповядват и насърчават, сякаш са правилни, сякаш са нещо положително и дори сякаш са истината, а това ги подвежда, смущава ги и им пречи да дойдат пред Бог, за да приемат истината. Това е съвсем реален проблем и всеки може да го види. Хората често приемат за истината твърдения за морално поведение, които се възприемат като добри и положителни от човека. Сигурно дори цитират твърдения и думи от традиционната култура в общенията и проповедите, когато са на събирания и беседват за Божиите слова. Това е много сериозен проблем. Такива проблеми или случки не бива да възникват в Божия дом, но се случват често — това е много разпространен проблем. Това показва и друг проблем: когато хората не разбират истинската същност на традиционната култура и на твърденията за морално поведение, те често се отнасят към твърденията на традиционната култура за морално поведение като към положителни неща, с които могат да заменят или да изместят истината. Това често срещано явление ли е? (Да.) Например твърдения в традиционната култура, като „бъди добър към другите“, „разбирателството е безценно, търпението е интелигентност“, „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, „екзекуцията не носи нищо, освен отрязани глави; при възможност бъди снизходителен“, „за капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“ и още по-популярни твърдения като: „за приятел бих поел и куршум“ и „верният поданик не служи на двама царе, добрата жена не си взема двама съпрузи“ вече са се превърнали в кредо, което хората следват в поведението си, и в критерий и еталон, по който се съди за благородството на даден човек. Така че, дори след като са чули голяма част от Божието слово и от истината, хората все пак използват твърденията и теориите на традиционната култура като критерии, по които оценяват другите и възприемат нещата. Какъв е проблемът тук? Това показва един много сериозен проблем, а именно, че традиционната култура заема много важно място дълбоко в сърцето на човека. Не показва ли това? (Показва го.) Всички различни идеи, които Сатана е втълпил на хората, са се вкоренили дълбоко в сърцата им. Те са взели връх и са се превърнали в основна насока в живота, в средата и в обществата на цялото човечество. Следователно традиционната култура не само заема важна позиция в дълбините на човешките сърца, но и оказва дълбоко влияние и контрол върху принципите и нагласите, както и върху възгледите и методите, с които те възприемат хората и нещата, и се държат и действат. Дори след като хората приемат завоеванието, разобличаването, правосъдието и наказанието на Божиите слова, тези идеи на традиционната култура все така заемат важно място в техния духовен свят и в дълбините на сърцата им. Това означава, че те контролират посоката, целите, принципите, нагласите и гледните точки, които са в основата на начина, по който възприемат хората и нещата, и по който се държат и действат. Това не означава ли, че хората са напълно пленени от Сатана? Не е ли факт? (Така е.) Факт е. Начинът, по който хората живеят, техните цели в живота и възгледите и нагласите, с които подхождат към всички неща, напълно се основават на традиционната култура, която Сатана насърчава и насажда у тях. Традиционната култура заема господстващо положение в живота на хората. Може да се каже, че след като са дошли пред Бог и са чули Неговите слова, и дори след като са приели някои правилни твърдения и възгледи от Него, различни мисли от традиционната култура все пак заемат господстващо, важно място в техния духовен свят и в дълбините на сърцата им. Заради тези мисли хората неизбежно гледат на Бог и на словата и делото Му посредством методите, възгледите и нагласите на традиционната култура. И дори на тази основа ще съдят, ще анализират и ще изучават словата, делото, идентичността и същността на Бог. Не е ли така? (Така е.) Това е неоспорим факт. Дори когато хората са завоювани от словата и делото Му, от действията, същността, могъществото и мъдростта Му, традиционната култура все пак заема толкова важна позиция в дълбините на сърцата им, че нищо не може да я измести. Естествено, същото важи и за Божиите слова и истината. Дори когато хората са завоювани от Бог, Неговите слова и истината не могат да изместят традиционната култура в сърцата им. Това е много тъжно и плашещо. Хората се придържат към традиционната култура, докато следват Бог, докато слушат Неговите слова, докато приемат истината и различни идеи от Него. На пръв поглед тези хора сякаш следват Бог, но различните идеи, възгледи и гледни точки, които традиционната култура и Сатана са им втълпили, заемат непоклатима и незаменима позиция в сърцата им. Макар че хората може всеки ден да ядат и пият Божиите слова, може често да ги четат с молитва и да размишляват над тях, основните възгледи, принципи и методи, които са залегнали в начина, по който възприемат хората и нещата и по който се държат и действат, все още се основават на традиционната култура. Следователно тя влияе на хората, като манипулира, ръководи и контролира ежедневния им живот. Тя е толкова непоклатима и неизбежна, колкото и собствените им сенки. Защо това е така? Защото дълбоко в сърцата си хората не могат да разкрият, да разнищят или да разобличат различните идеи и възгледи, които традиционната култура и Сатана са им втълпили. Не могат да разпознаят и да прозрат тези неща, да им се опълчат или да се откажат от тях. Не могат да възприемат хората и нещата, да се държат или да действат както Бог им казва, или както Той ги учи и наставлява. В какво затруднено положение продължават да живеят хората заради това? Такова, в което дълбоко в сърцата си те имат желание да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в съответствие с Божиите слова, да не вървят против Божието намерение или истината, но все пак безпомощно и неволно продължават да общуват с хората, да се държат и да се справят с нещата според методите, научени от Сатана. В сърцата си хората копнеят за истината и искат да притежават огромно желание за Бог, да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в съответствие с Божиите слова и да не нарушават истините принципи, но нещата винаги завършват противно на желанията им. Дори след като удвоят усилията си, пак не получават желания резултат. Колкото и да се борят хората, колкото и усилия да полагат, колкото и да са решителни и да желаят да придобият любов към положителните неща, в крайна сметка истината, която са способни да практикуват, и критериите на истината, които са в състояние да спазват в реалния живот, са рядко срещани. Това причинява най-много страдания дълбоко в сърцата им. Каква е причината за това? Една от причините е именно това, че различните идеи и възгледи, на които традиционната култура учи хората, все още господстват в сърцата им и контролират техните думи, дела и идеи, както и методите и начините, по които се държат и действат. Следователно хората трябва да преминат през процес, за да разпознаят традиционната култура, да я разнищят и да я разобличат, да я разграничат и да я прозрат и накрая завинаги да я изоставят. Не просто е желателно, а е много важно да се направи това. Това е така, защото традиционната култура вече е взела връх в дълбините на човешките сърца — тя дори контролира цялата им същност. Това означава, че в живота си хората не могат да престанат да нарушават истината с начина, по който се държат и по който се справят с нещата, и не могат да избегнат контрола и влиянието на традиционната култура, както е било и до днес.

Ако някой иска напълно да приеме истината в своята вяра в Бог, старателно да я практикува и да я придобие, той трябва да започне с дълбоко и конкретно разравяне, разнищване и опознаване на различните идеи и възгледи на традиционната култура. Очевидно тези нейни идеи заемат важно място в сърцето на всеки човек, но отделните хора се придържат към различни аспекти на индокринацията ѝ. Всеки човек се съсредоточава върху различна част от нея. Някои хора особено се застъпват за твърдението „за приятел бих поел и куршум“. Те са много предани към приятелите си и предаността е по-важна за тях от всичко останало. Предаността е техният живот. От деня на раждането си живеят за нея. Други наистина ценят добротата. Ако някой им стори добро, независимо дали е голямо или малко, те го приемат присърце и отплащането за него се превръща в най-важното нещо в живота им. Превръща се в тяхна мисия в живота. За някои хора е ценно да правят добро впечатление на останалите. Те се съсредоточават върху това да станат почтени, благородни, достойни хора и да накарат другите да ги уважават и ценят високо. Искат да имат добра репутация, другите да говорят добре за тях и да ги хвалят и искат да получават голямо одобрение от всички. В следването на различните твърдения на традиционна култура и моралното поведение, човек се съсредоточава върху различни неща. Някои хора ценят славата и богатството, други — почтеността, някои — чистотата, други — отплащането за добрините. Някои ценят предаността, други — благосклонността, а някои — благоприличието — държат се учтиво и възпитано с всички, винаги дават път и предимство на другите — и т.н. Всеки обръща внимание на различни неща. Затова, ако искаш да разбереш как традиционната култура ти влияе и как те контролира, ако искаш да разбереш каква тежест има тя в дълбините на сърцето ти, трябва да анализираш какъв човек си и какво цениш. Интересува ли те „благоприличието“ или „благосклонността“? Цениш ли „надеждността“ или „търпението“? Трябва да анализираш от различни гледни точки и въз основа на действителното си поведение кой аспект на традиционната култура е оказал най-силно влияние върху теб и защо се стремиш към традиционната култура. Ти си такъв човек, към каквато същност на традиционната култура се стремиш. Това какъв тип човек си контролира живота ти — и трябва да разпознаеш, да разнищиш и да прозреш това, което е взело връх в твоя живот, да му се опълчиш и да го изоставиш. След като го разкриеш и разбереш, можеш постепенно да се откъснеш от традиционната култура, наистина да я изоставиш и накрая напълно да се освободиш от нея и да я изтръгнеш от дълбините на сърцето си. Тогава ще си способен напълно да ѝ се опълчиш и да я изкорениш. Щом го направиш, традиционната култура вече няма да играе най-важната роля в живота ти, а Божиите слова и истината бавно ще заемат водеща роля в дълбините на сърцето ти и ще се превърнат в твой живот. Божиите слова и истината постепенно ще заемат важно място там и Божиите слова и Бог ще седнат на трона в сърцето ти и ще властват като твой Цар. Те ще заемат всяка част от теб. Няма ли тогава да почувстваш, че страданието от живота е по-малко? Няма ли животът ти да става все по-малко мъчителен? (Ще става.) Няма ли да ти е по-лесно да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий? (Да.) Ще бъде много по-лесно. Виждам, че всички вие ежедневно сте много заети с дълга си. Освен да четете Божиите слова, трябва също всеки ден да разговаряте за истината, да четете, да слушате, да запомняте и да пишете. Изразходвате много време и енергия, плащате голяма цена, страдате много и вероятно разбирате много от доктрините. За съжаление обаче, що се отнася до изпълнението на вашия дълг, не можете да практикувате истината, нито можете да схванете принципите. Толкова много пъти сте слушали и сте разговаряли за различни аспекти на истината, но когато нещо ви сполети, не знаете как да преживеете, да практикувате или да приложите Божиите слова. Не знаете как да практикувате истината. Все още трябва да я търсите и да я обсъждате с други хора. Защо вкореняването на Божиите слова в сърцето на човек отнема толкова много време? Защо е толкова трудно да разберете истината и да действате според принципите с помощта на Неговите слова? Огромното влияние, което традиционната култура оказва върху хората, не може да се изключи като основна причина за това. От много дълго време тя заема важно място в сърцата на хората и контролира мислите и умовете им. Традиционната култура дава воля на покварения нрав на хората. Той се разкрива с такава лекота, с каквато касапинът използва ножа и рибата плува във водата. Не е ли така? (Така е.) Традиционната култура е тясно свързана с покварения нрав на човека. Те работят заедно и взаимно се подсилват. Когато поквареният нрав се срещне с традиционната култура, като рибата с водата, той може да прояви всичките си способностиа. Поквареният нрав обича традиционната култура и се нуждае от нея. И така, под хилядолетното влияние на традиционната култура хората са били покварявани все по-дълбоко от Сатана, и поквареният им нрав е ставал все по-сериозен и все по-раздут. Под прикритието и опаковката на традиционната култура този нрав не само става все по-сериозен, но и все по-прикрит. Видовете нрав като надменност, измамност, нечестивост, непримиримост и неприязън към истината стават все по-дълбоко прикрити и маскирани. Те се разкриват по все по-хитри начини и така стават още по-трудно забележими за хората. В какво тогава се е превърнал постепенно светът на човечеството под влиянието, наставлението, подвеждането и контрола на традиционната култура? Той се е превърнал в свят на демони. Хората не живеят като човешки същества и нямат човешко подобие, нито имат човешка природа. И все пак хората, които се придържат към традиционната култура, които отдавна са индокринирани, пропити и обладани от нея, все повече се убеждават в собственото си величие, благородство и превъзходство. Те са изключително егоистични. Никой от тях не смята, че е незначителен, че е безполезен, че е просто едно мъничко сътворено същество. Никой от тях не иска да е нормален човек. Всички те искат да са известни, да са велики, да са мъдреци. Под влиянието на традиционната култура хората не само искат да надминат себе си, но искат да надминат целия свят и цялото човечество. Чувал си онази песен, която пеят невярващите: „Искам да летя все по-високо и по-високо“, и онази, в която се пее: „Аз съм само малка птичка, искам да летя, но не мога да летя високо“. Тези думи не са ли лишени от разум, от каквато и да е човешка природа и от всякакъв смисъл? Не са ли дивашкият вой на Сатана? (Така е.) Те са звукът на безумния вой на Сатана. Затова откъдето и да го погледнем, отровата на традиционната култура отдавна е проникнала в сърцето на човека и не може да се премахне за една нощ. Не се преодолява толкова лесно, колкото някой личен недостатък или лош навик. Трябва да разкриеш мислите си, възгледите си и покварения си нрав и да премахнеш отровния корен на традиционната култура от живота си в съответствие с истината. След това трябва да възприемеш хората и нещата, да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова и изисквания и да превърнеш истината на Неговите слова в свой живот. Само така наистина ще вървиш по правилния път на следване на Бог и вяра в Него.

Вече направихме доста, за да разнищим и изложим темата за традиционната култура, и дълго разговаряхме за нея. Независимо от това колко сме разговаряли за нея и колко дълго сме го правили, целта продължава да бъде да се разрешат различните трудности, които възникват, докато хората се стремят към истината, или различните трудности и проблеми, които съществуват при навлизането им в живота. Целта е да се премахнат всички прегради, пречки и трудности, които пречат на хората да се стремят към истината, а сред тях преобладават различните твърдения, идеи и възгледи на традиционната култура. Към днешна дата по същество приключихме с общението си по темата за традиционната култура. Приключихме ли тогава с общението по темите, които са свързани със стремежа към истината? (Не сме.) Нашето общение и разнищването на традиционната култура имаше ли връзка със стремежа към истината? (Имаше.) Беше свързано със стремежа към истината. Традиционната култура е най-голямата трудност, с която хората се сблъскват по пътя на стремеж към истината. Сега, след като приключихме с общението за традиционната култура — най-голямата пречка пред стремежа на човека към истината — днес ще разговаряме по въпроса: „Защо човек трябва да се стреми към истината?“. Защо човек трябва да се стреми към истината? Разговаряли ли сме по този въпрос преди? Защо трябва да разговаряме за него? Важен ли е той? (Да.) Защо е важен? Споделете какво мислите. (Моето разбиране е, че стремежът към истината е пряко свързан със спасението на човека. Тъй като всички ние имаме силно покварен нрав и от ранна възраст ни е втълпена традиционната култура и сме дълбоко отровени от нея, трябва да се стремим към истината, иначе няма да можем да разпознаем негативните неща, които идват от Сатана. Освен това няма да сме способни да практикуваме истината и няма да знаем как да действаме положително и в съответствие с Божието намерение. Няма да имаме друг избор, освен да действаме и да се държим според покварения си нрав. Ако човек вярва в Бог по този начин, накрая той пак ще е жив Сатана, а не някой, когото Бог би спасил. Затова стремежът към истината е много важен. Освен това поквареният ни нрав може да се пречисти само чрез стремеж към истината. Това е и единственият начин да поправим погрешните си идеи за това как трябва възприемаме хората и нещата и как трябва да се държим и да действаме. Едва след като е разбрал и придобил истината, човек може компетентно да изпълнява дълга си и да стане покорен към Бог. В противен случай при изпълнението на дълга си неволно ще следва покварения си нрав да върши в дълга си неща, които прекъсват и смущават делото на църквата.) Ти засегна две теми. Какъв беше въпросът Ми? (Защо човек трябва да се стреми към истината?) Това лесен въпрос ли е? Звучи като лесен причинно-следствен въпрос. Всички ли споделяте мнението, че стремежът към истината е свързан от една страна със спасението на човека, а от друга — с това да не се причиняват прекъсвания и смущения? (Да.) Когато се постави по този начин, въпросът наистина изглежда доста лесен. Наистина ли е толкова лесен? Споделете какво мислите. (Мисля, че е по-лесно да се отговори на въпроса „Защо човек трябва да се стреми към истината?“ от теоретична гледна точка, но що се отнася до действителното практикуване и навлизане в реалността, въпросът не е лесен.) Колко въпроса обхваща това „защо човек трябва да се стреми към истината“? Обхваща въпроси като какво е значението на стремежа към истината, какви са причините за него. Какво още? (Важността на стремежа към истината.) Точно така. Той включва и важността на стремежа към истината. Обхваща тези въпроси. Като се вземат предвид тези неща, лесен ли е въпросът: „Защо човек трябва да се стреми към истината“? (Не е.) Предвид тези неща помислете отново върху въпроса: „Защо човек трябва да се стреми към истината?“. Първо се върнете към това какво означава да се стремиш към истината? Как трябва да се определи това? (Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий.) Това правилно ли е? Пропускаш думата „пълно“. Прочети го отново („Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий.“) Въпросът „Защо човек трябва да се стреми към истината?“ се отнася до възгледите на човека за хората и нещата, както и до неговото поведение и действия. Става въпрос за това как човек трябва да възприема нещата и хората, как трябва да се държи и да действа и защо трябва да възприема нещата и хората, както и да се държи и да действа в пълно съответствие с Божиите слова, като използва истината за свой критерий. Защо хората трябва да се стремят към този начин на действие? Този въпрос не се ли корени в това? Не е ли това основният въпрос? (Така е.) Вече разбрахте основната насока на въпроса. Нека се върнем към самия въпрос: „Защо човек трябва да се стреми към истината?“. Това не е елементарен въпрос. Той обхваща значимостта и ценността на стремежа към истината и съдържа още нещо, което е от най-голямо значение. Предвид същността и инстинктите на хората, те се нуждаят от истината като свой живот и затова трябва да се стремят към нея. Естествено, това е свързано и с бъдещето и с оцеляването на човечеството. Казано по-просто, стремежът към истината е свързан със спасението на хората и с промяната на покварения им нрав. Естествено, това е свързано и с различните неща, които хората изживяват и проявяват, както и с поведението им в ежедневието. Ако хората не се стремят към истината, може с точност да се каже, че нямат никакъв шанс за спасение. Ако хората не се стремят към истината, има стопроцентов шанс да се противопоставят на Бог и да Го предадат и отхвърлят. Те могат да се противопоставят на Бог и да Го предадат по всяко време и на всяко място и естествено могат да смущават делото на църквата и на Божия дом, както и да вършат нещо, което създава смущение или прекъсване във всеки един момент и навсякъде. Това са някои от най-простите, най-основните причини човек да се стреми към истината, които могат да се видят и разберат в ежедневния им живот. Днес обаче ще разговаряме само за някои части от въпроса „Защо човек трябва да се стреми към истината?“, които са от решаващо значение. Вече сме разговаряли за най-основните аспекти на този въпрос, които хората са разбрали и признали като въпрос от областта на доктрината, така че днес няма да разговаряме по тези основни, прости въпроси. Достатъчно е да разговаряме за няколко основни елемента. Защо разговаряме по темата за стремежа към истината? Очевидно е, че в нея се съдържат някои по-важни въпроси — въпроси, които хората не могат да прозрат, за които не знаят и които не проумяват, но които изискват да се разберат и осмислят.

Защо човек трябва да се стреми към истината? Няма да започваме от основните аспекти на тази тема, които хората вече схващат и разбират, нито с доктрината, която вече познават. И така, откъде ще започнем? Трябва да започнем от корена на този въпрос, от Божия план за управление и Божието намерение. Какво означава да започнем от корена на въпроса? Означава, че ще започнем с Божия план за управление и с Божието сътворяване на човечеството. Откакто има хора, откакто едно живо същество — сътвореното човечество — е приело Божието дихание, Бог е планирал да придобие една група измежду човешките редици. Тази група ще е способна да разбере, да проумее и да спазва Неговите слова. Тези хора ще са способни да действат като управители на всички неща, на безбройните Божии творения, на растенията, животните, горите, океаните, реките, езерата, планините, потоците, равнините и т.н., в съответствие с Неговите слова. След като Бог създаде този план, Той съответно започна да възлага надеждите Си на човечеството. Той се надява, че един ден хората ще са способни да действат като управители на това човечество, на всички неща, които съществуват по света, и на различните същества, които живеят сред тях, и че ще могат да го правят по един организиран начин, в съответствие с методите, правилата и законите, които Той е определил. Макар че Бог вече е формирал този план и тези очаквания, ще отнеме много време, докато постигне тази крайна цел. Това не е нещо, което може да се осъществи за десет или двайсет години, или за сто или двеста години, и със сигурност няма да стане за хиляда или две хиляди години. Ще отнеме шест хиляди години. По време на този процес човечеството трябва да преживее различни периоди, епохи и ери, както и различни етапи от Божието дело. То трябва да преживее движението на звездите на небето, пресъхването на морета и рушенето на скали. Трябва да преживее драматични промени. От първите и най-малобройни хора човечеството е преживяло големи възходи и падения, както и превратностите и промените на този свят, след което броят на хората постепенно се е увеличил, те постепенно са натрупали опит и земеделието, икономиката и начините на живот и оцеляване на човечеството постепенно са се променили и са породили нови методи. Едва когато се достигне определен период и определена епоха, хората могат да постигнат нивото, на което Бог ще ги съди, наказва и завоюва, и на което Той ще изрази пред тях истината, словата и намерението Си. За да достигнат това ниво, хората, както и всички неща на този свят, са преживели големи катаклизми. Естествено, драматични промени са настъпили и в небето и космоса. Тази поредица от промени е настъпила и се е появила постепенно заедно с Божието управление. Отне много време на хората, за да достигнат етапа, в който да дойдат пред Бог и да приемат Неговото завоевание, правосъдие и наказание, както и ресурса на Неговите слова. Няма проблем обаче. Бог може да чака, защото това е Божият план и Неговото желание. Той трябва да чака дълго заради плана и желанието Си. Досега е чакал, а това наистина е било много, много дълго време.

След като човечеството премина през първоначалния си етап на невежество, заблуда и объркване, Бог го въведе в Епохата на закона. Макар че човечеството беше навлязло в нова епоха, епоха от Божия план за управление, макар че хората вече не водеха необуздан и недисциплиниран живот като стада овце и макар че бяха навлезли в жизнена среда, която имаше напътствието, наставленията и предписанията на закона, хората знаеха само няколко прости неща, на които бяха научени, за които им беше казано, за които бяха информирани от закона или които вече бяха известни в рамките на човешкия живот, като например: какво е кражба или какво е прелюбодейство, какво е убийство, как ще им се търси отговорност за убийство, как да общуват със съседите си, как ще понесат отговорност за това или онова. Човечеството е изминало пътя от първоначалното си състояние, в което не е знаело и не е разбирало нищо, до научаването на някои прости, основни закони за човешкото поведение, за които Бог го е осведомил. След като Бог беше провъзгласил тези закони, живеещите под властта на закона хора знаеха, че трябва да следват правилата и да спазват закона, и в техните умове и вътрешни светове законът действаше като ограничение и напътствие за поведението им, а хората имаха първоначално подобие на човешки същества. Тези хора разбраха, че трябва да следват някои правила и да спазват някои закони. Независимо колко добре ги следваха и колко стриктно ги спазваха, във всеки случай тези хора имаха повече човешко подобие, отколкото онези преди закона. По отношение на поведението и живота си те действаха и живееха според определени норми и с определени ограничения. Вече не бяха толкова изгубени и невежи, както някога, и вече не бяха толкова лишени от цели в живота. Божиите закони и всички провъзгласени от Бог твърдения се вкорениха в сърцата им и заеха определено място там. Човечеството вече не се чудеше какво да прави. То вече не живееше без цели, посока или ограничения. Въпреки това то все още беше далеч от нивото на хората в Божиите планове и желания. То все още беше далеч от способността да действа като господар на всички неща. Бог все още трябваше да чака и да бъде търпелив. Макар че хората, живеещи под властта на закона, знаеха как да почитат Бог, те го правеха само формално. Както положението, така и образът на Бог в дълбините на сърцата им се различаваха напълно от истинската Божия идентичност и същност. Затова те все още не бяха сътворените човешки същества, които Бог искаше, и все още не бяха способните да управляват всички неща хора, които Той си представяше. В дълбините на сърцата им същността, идентичността и статусът на Бог бяха просто тези на Владетеля на човечеството, а хората бяха само поданици на този Владетел или такива, които се облагодетелстваха от Него, нищо повече. Затова, за да продължат напред, Бог все още трябваше да води тези хора, които живееха под властта на закона и познаваха само закона. Те не разбираха нищо друго освен закона. Не знаеха как да действат като управители на всички неща, не знаеха кой е Бог и не знаеха как да живеят правилно. Не знаеха как да се държат и да живеят според Божиите изисквания, нито знаеха как да живеят по-значим живот или към какво трябва да се стремят хората в живота си и т.н. Хората, живеещи под властта на закона, бяха напълно невежи за тези неща. Освен че познаваха закона, те не знаеха нищо за Божиите изисквания, за истината или за Божиите слова. При това положение Бог трябваше да продължи да търпи човечеството, понеже то съществуваше под властта на закона. Тези хора значително превъзхождаха онези преди тях — те поне разбираха какво е грях и че трябва да спазват и да следват закона, както и да живеят в рамките на закона, но все още далеч не отговаряха на Божиите изисквания. Въпреки това Бог все пак нетърпеливо се надяваше и чакаше.

С развитието на епохите, с развитието на човечеството, с функционирането на всички неща, с подреденото от Божиите ръце и с Неговото върховенство, напътствие и водачество хората, всички неща и самата вселена се движат все по-напред. След като е било ограничавано от закона в продължение на хиляди години, човечеството под властта на закона вече не беше способно да го спазва и последва Божието дело към следващата епоха, на която Бог даде начало — Епохата на благодатта. С настъпването на Епохата на благодатта, Бог започна делото Си въз основа на факта, че е изпратил пророци, които да го предскажат. Тази фаза на делото не беше толкова нежна или желана, колкото хората си представяха, нито се усещаше толкова добре, колкото си мислеха. Напротив, отвън изглеждаше, че всичко се случва обратно на пророчеството. От тези условия възникна събитие, за което човек никога не би предположил, а именно, че тялото, в което Бог се беше въплътил — Господ Исус — беше приковано на кръста. Всичко това надминаваше предвиденото от човека. Отвън всичко това изглеждаше като жестоко и кърваво събитие и беше страшно да се наблюдава, но то беше началото на Божието прекратяване на Епохата на закона и започването на една нова епоха. Тази нова епоха е Епохата на благодатта, която сега всички познавате. Епохата на благодатта сякаш бе настъпила в разрез с Божиите пророчества от Епохата на закона. Разбира се, тя настъпи и под формата на приковаването на Божията въплътена плът към кръста. Всички тези събития се случиха толкова внезапно и естествено в условия, които бяха назрели за тях. Такива средства използва Бог, за да сложи край на старата епоха и да възвести нова — да осъществи нова епоха. Кое беше единственото нещо в Епохата на благодатта, което си заслужаваше да се ознаменува, макар че всичко, което се случи в самото ѝ начало, беше толкова жестоко, кърваво и невъобразимо, и дори неочаквано, и нищо не беше толкова прекрасно или нежно, колкото човекът си беше представял, и макар че началната ѝ сцена изглеждаше страшна и сърцераздирателна? Краят на Епохата на закона означаваше, че Бог вече не трябваше да търпи различните модели на човешко поведение съгласно закона. Означаваше, че човечеството е направило голяма крачка напред към една нова епоха в съответствие с Божието дело и Неговия план. Разбира се, това означаваше и че дните на Божието очакване са били съкратени. Човечеството навлезе в нова епоха, в нова ера, което означаваше, че Божието дело е направило голяма крачка напред, и че с напредването на Неговото дело желанието Му постепенно ще се осъществи. Настъпването на Епохата на благодатта не беше толкова прекрасно в началото, но според Бог човечеството, което скоро щеше да се появи и което Той искаше, се приближаваше все повече към Неговите изисквания и цели. Това беше нещо възхитително и похвално, нещо, което си заслужаваше да се ознаменува. Макар че хората приковаха Бог на кръста, което беше много печална гледка, самият момент, в който Христос беше прикован на кръста, означаваше, че е настъпила следващата Божия епоха — Епохата на благодатта — и разбира се, че Божието дело в тази епоха беше на прага на своето начало. Нещо повече, това означаваше, че великото дело на това Божие въплъщение е било изпълнено. Бог щеше се изправи пред хората по света като победител, с ново име и образ, и съдържанието на новото Му дело щеше да се открие и разкрие пред тях. А същевременно, що се отнася до човечеството, то вече нямаше постоянно да бъде измъчвано от честите нарушения на закона, нито щеше повече да бъде наказвано от закона за това, че го е нарушило. Настъпването на Епохата на благодатта позволи на човечеството да излезе от предишното Божие дело и да навлезе в среда на съвсем ново дело, с нови етапи и нов метод на работа. Това позволи ново навлизане и нов живот на човечеството и, разбира се, породи връзка между Бог и човека, която беше по-близка с една крачка. Благодарение на Божието въплъщение хората можеха да се изправят лице в лице с Бог. Те чуха както действителния, реален Божи глас, така и действителните Му, реални слова. Видяха начина, по който Бог вършеше делото Си, както и Божия нрав и т.н. Хората чуха това със собствените си уши и го видяха със собствените си очи във всички аспекти. Осезаемо почувстваха, че Бог наистина и действително е дошъл сред хората, че наистина и действително е лице в лице с тях, че наистина и действително е дошъл да живее сред тях. Макар Божието дело в това въплъщение да не продължи дълго, то даде на тогавашното човечество стабилно и солидно преживяване на това какво всъщност е усещането човек да живее заедно с Бог. И макар че то не продължи дълго за онези, които го преживяваха, Бог изрече много слова в тогавашното Си въплъщение и тези слова бяха съвсем конкретни. Той свърши и много работа и имаше много хора, които Го последваха. Човечеството окончателно сложи край живота под властта на закона на старата епоха и навлезе в напълно нова епоха: Епохата на благодатта.

След като навлезе в новата епоха, човечеството вече не живееше под ограниченията на закона, а с нови Божии изисквания и слова. Заради тях човечеството разви нов, различен по форма живот — живот на вяра в Бог с нова форма и друго съдържание. В сравнение с предишния живот под властта на закона, този живот беше с една крачка по-близо към удовлетворяването на критериите на Божиите изисквания към човека. Бог формулира нови заповеди за човечеството и нови норми на човешко поведение, които бяха по-точни и в по-добър унисон с тогавашния човек, както и критерии и принципи за възгледите на човека за хората и нещата и за поведението и действията му. Словата, които Бог изрече тогава, не бяха толкова конкретни, колкото сегашните, нито бяха в такъв голям обем, както сега, но тези слова и изисквания бяха достатъчни за човека от онова време, който току-що беше излязъл изпод властта на закона. Като се има предвид духовният ръст на хората по онова време и онова, с което бяха въоръжени, това беше единственото, което можеха да постигнат и да спечелят. Бог например каза на хората да бъдат смирени, да бъдат търпеливи, да бъдат толерантни, да носят кръста и т.н. Всичко това бяха по-конкретни изисквания, които Бог постави към човека след закона, и засягаха начина, по който трябва да се изживее човешката природа. Освен това, поради настъпването на Епохата на благодатта, човекът, който беше живял под властта на закона, се наслаждаваше на изобилен и несекващ поток от благодат, благословии и други подобни неща от Бог. Човечеството от онази епоха живееше наистина приятен живот. Всеки беше щастлив, всеки беше зеницата на Божието око, младенец в Неговата длан. Хората трябваше да спазват заповедите и освен това трябваше да имат няколко добри постъпки, които съответстваха на човешките представи и фантазии, но се радваха на повече Божия благодат. Те бяха изцелявани например от болести, причинени от обладаване от демони, и нечистите демони и злите духове в тях бяха прогонвани. Когато хората имаха проблеми или бяха в нужда, Бог правеше изключения за тях и показваше знамения и чудеса, така че да бъдат изцелени от различните си болести, да бъдат нахранени и облечени и плътта им да бъде заситена. В онази епоха хората се наслаждаваха на толкова много благодат и благословии. Освен простото спазване на заповедите, най-много да им се наложеше да са търпеливи, толерантни, любящи и т.н. Хората не подозираха за нищо друго, включващо истината или Божиите изисквания към човека. Тъй като единственото им намерение беше да се наслаждават на благодатта и на Божиите благословии и заради даденото им от Господ Исус обещание по онова време, по навик започнаха безкрайно да се наслаждават на Божията благодат. Хората си мислеха, че ако вярват в Бог, трябва да се наслаждават на Неговата благодат, че това им се пада по право. Те обаче не знаеха, че трябва да почитат Господа на творението или да приемат статуса на сътворени същества, да изпълняват дълга на сътворени същества и да бъдат добри сътворени същества. Нито знаеха как да са покорни и предани на Бог, как да приемат Неговите слова и да ги използват като основа за възгледите си за хората и нещата, за поведението и действията си. Човекът беше напълно невеж за всички тези неща. И освен да се наслаждава на Божията благодат като на нещо естествено, човекът искаше след смъртта си да влезе в рая, сякаш беше нещо естествено, и там да се наслаждава на добри благословии заедно с Господ. Нещо повече, хората, които живееха сред благодат и благословии в Епохата на благодатта, погрешно вярваха, че Той е само милостив и любящ Бог, че Неговата същност не е нищо друго, освен милост и любяща доброта. Според тях милостта и любящата доброта символизираха идентичността, статуса и същността Му. Истината, пътят и животът означаваха за тях Божията милост и Неговите благословии или може би просто начин да се носи кръстът и да се върви по пътя на кръста. В Епохата на благодатта това беше всичко, което се отнасяше до познанието им за Бог и насочването им към Него, както и за познанието за човечеството и самите хора и ориентирането към тях. И така, нека се обърнем към причините и да стигнем до корена. Кое точно доведе до тези обстоятелства? Никой не е виновен. Не можете да обвинявате Бог, че не е работил или не е говорил по-конкретно или по-задълбочено, нито можете да прехвърляте отговорността върху човека. Защо? Човекът е сътворено човешко същество, едно сътворено същество. Хората излязоха от закона и стигнаха до Епохата на благодатта. Колкото и години да са преживявали Божието дело, докато то напредва, онова, което Бог им дари, онова, което Той свърши, е това, което хората можеха да получат и да знаят. С изключение на това обаче човечеството не бе способно да разбере или узнае онова, което Бог не бе извършил, не бе казал и не бе разкрил. Ако погледнем обаче обективните обстоятелства и цялостната картина, когато човечеството, което е напредвало в продължение на хиляди години, е стигнало до Епохата на благодатта, разбирането му можеше да стигне само дотам, а Бог можеше да върши единствено делото, което вършеше. Това е така, защото излязлото от закона човечество не се нуждаеше от наказание или съд, нито от завоюване, камо ли да бъде доведено до съвършенство. Имаше само едно нещо, от което човечеството се нуждаеше по онова време. Какво беше то? Принос за грях, скъпоценната Божия кръв. Скъпоценната кръв на Бог — този принос за грях беше единственото, от което се нуждаеше човечеството, когато излезе от Епохата на закона. Така че в онази епоха, заради нуждите на човечеството и поради действителните обстоятелства, делото, което Бог трябваше да извърши тогава, беше да принесе скъпоценната кръв на Своето Собствено въплъщение като принос за грях. Това беше единственият начин да изкупи човечеството, живеещо под властта на закона. Със Своята скъпоценна кръв като цена и принос за грях Бог заличи греха на хората. И едва след като грехът им беше заличен, те имаха възможност да дойдат безгрешни пред Бог и да приемат Неговата благодат и Неговото постоянно напътствие. Божията скъпоценна кръв беше предложена на човечеството и тъй като беше принесена в жертва за него, то можеше да бъде изкупено. Какво би могло да разбере току-що изкупеното човечество? От какво се нуждаеше то? То не би притежавало способността да го приеме, ако веднага беше завоювано, съдено и наказано. Хората нямаха такава способност за приемане, нито условията им позволяваха да успеят да разберат всичко това. Затова, освен Божия принос за грях, както и благодатта, благословиите, толерантността, търпението, милостта и любящата Му доброта, тогавашните човешките същества не можеха да приемат повече от няколко прости изисквания, които Бог постави към поведението им. Нищо повече от това. А що се отнася до всички истини, които по-дълбоко засягат спасението на хората — какви погрешни идеи и възгледи имат; какъв покварен нрав имат; каква непокорна към Бог същност имат; каква е същността на традиционната култура, която поддържат, както неотдавна разговаряхме; как Сатана ги покварява и така нататък — човешките същества по онова време изобщо не можеха да разберат нищо. При подобни обстоятелства Бог можеше да наставлява и да поставя изисквания към човечеството само по най-прости, най-директни начини, с най-елементарни изисквания към поведението. Следователно човечеството в Епохата на благодатта можеше само да се наслаждава на благодат и безгранично да се възползва от скъпоценната Божия кръв като принос за грях. В Епохата на благодатта обаче най-великото нещо вече беше постигнато. И какво беше то? Именно че греховете на човечеството, което Бог трябваше да спаси, са били опростени чрез скъпоценната Божия кръв. Това е нещо достойно за ознаменуване. То беше най-великото нещо, което Бог направи в Епохата на благодатта. Макар че грехът на човека беше опростен и той вече нямаше да идва пред Бог като подобие на греховна плът или като грешник, а вместо това беше получил прошка за греховете си чрез приноса за грях, и сега беше пригоден да дойде пред Бог, връзката му с Бог все още не беше достигнала до тази на едно сътворено същество със Създателя. Тя все още не беше връзка на сътворени човешки същества със Създателя. При благодатта хората все още бяха много далеч от ролята, която Бог изисква от тях, а именно да бъдат господари и управители на всички неща. Затова Бог трябваше да чака и да бъде търпелив. Какво означаваше Бог да чака? Означаваше, че човешките същества трябваше да продължат да живеят сред Божията благодат, с различните методи на Божието дело от Епохата на благодатта. Бог иска да спаси много повече от шепа хора или една раса. Неговото спасение далеч не се ограничава до една раса или до хората от едно вероизповедание. Затова Епохата на благодатта трябваше да продължи хиляди години, точно както и Епохата на закона. Водено от Бог, човечеството трябваше да продължи да живее в новата епоха година след година, поколение след поколение. Колко много ери трябва да преживеят хората по този начин — колко звезди трябва да се преместят, колко морета да пресъхнат и колко скали да изчезнат, колко океани да отстъпят място на плодородни земи — и те трябва да претърпят разнообразните промени на човечеството в различните периоди, както и промените, които настъпват в безбройните неща на земята. И докато те преживяваха всичко това, Божиите слова, Неговото дело и фактът, че Господ Исус изкупи човечеството в Епохата на благодатта, се разпространиха до всички краища на земята, по улиците и алеите, във всеки ъгъл, докато не станаха известни на всяко семейство. И точно тогава тази епоха — Епохата на благодатта, която настъпи след Епохата на закона — трябваше да приключи. Делото, което Бог извърши в този период, не се състоеше просто в безмълвно чакане. Докато чакаше, Той работеше върху хората от Епохата на благодатта по различни начини. Той продължи Своето дело, основано на благодатта, като даряваше благодат и благословии на хората от тази епоха, така че действията, делото и словата Му, както и фактите, които изработваше, и намеренията Му в Епохата на благодатта да достигнат до ушите на всеки човек, когото Той би избрал. Той даде възможност на всеки човек, когото би избрал, да се възползва от Неговия принос за грях, така че вече да не идва пред Него като подобие на греховна плът, като грешник. И макар че връзката на хората с Бог вече не беше такава, сякаш никога не са Го виждали, както в Епохата на закона, а беше стъпка отвъд това, като връзка между вярващи и Господ, между християни и Христос, все пак в крайна сметка не такава връзка Бог иска да съществува между човешките същества и Бог, между сътворените същества и Създателя. Очевидно връзката им тогава пак беше доста далеч от тази между сътворените същества и Създателя, но в сравнение с връзката между човечеството и Бог в Епохата на закона тя представлява голям напредък. Това беше повод за радост и празнуване. Независимо от всичко обаче, Бог пак трябваше да води човечеството. Той трябваше да води напред хората, чиито дълбоки кътчета на сърцата бяха изпълнени с представи за Бог, фантазии, искания, изисквания, непокорство и съпротива. Защо? Защото подобно човечество може и да е знаело, че се радва на Божията благодат и че Бог е милостив и любящ, но освен това не знаеше нищо за истинската идентичност, статуса и същността на Бог. Макар да се наслаждаваше на Божията благодат, тъй като такова човечество е преминало през покварата на Сатана, същността му и различните представи и мисли дълбоко в сърцето му продължаваха да се противопоставят на Бог и да са в противоречие с Него. Човекът не знаеше как да се покори на Бог или как да изпълни дълга на сътворено същество, камо ли как да е задоволително сътворено същество. Още по-малко, разбира се, някой знаеше как да почита Господа на творението. Ако безбройните неща на света бяха предадени на поквареното до такава степен човечество, това щеше да е равносилно на предаването им на Сатана. Последствията щяха да са съвсем същите, без никаква разлика. Затова Бог все още трябваше да продължи делото Си, да продължи да води човечеството към следващия етап на делото, който Той щеше да извърши. Този етап беше нещо, което Бог отдавна очакваше, нещо, за което отдавна копнееше, и нещо, за което дълго плащаше с предишното Си търпение.

Сега най-сетне, след като са се наслаждавали на достатъчна и изобилна Божия благодат, този свят и тези хора съвсем очевидно са достигнали нивото, на което Бог ще извърши истинското Си дело по спасяването на човечеството. Човешките същества са стигнали до момента, в който Бог ще завоюва, накаже и съди човечеството, ще изрази много истини, за да усъвършенства хората и за да придобие група хора, която може да управлява всичко сред тези неща. Щом този момент е настъпил, вече не е нужно Бог да е търпелив, нито да продължава да води човешките същества от Епохата на благодатта, за да живеят в благодат. Вече няма нужда Бог да продължава да осигурява ресурс на човечеството, което живее в благодат, да се грижи за него, да бди над него или да го предпазва. Вече не е необходимо неуморно и безусловно да му предоставя благодат и благословии. Вече не е нужно да е безусловно търпелив към човечеството от благодатта, тъй като то алчно и безсрамно се домогва до Неговата благодат, без изобщо да Го почита. Вместо това Бог ще изрази Своето намерение, нрава Си, истинския глас на Своето сърце и същността Си. През това време, докато предоставя на човечеството различните истини и слова, от които то се нуждае, Бог също така проявява и изразява истинския Си праведен нрав. И изразяването на праведния Му нрав не се свежда до безучастното предлагане на няколко фрази, с които съди и порицава, а Той използва факти, за да разобличи покварата на човечеството, неговата същност и сатанинската му грозота. Той разобличава непокорството, съпротивата и отхвърлянето на хората спрямо Бог, както и различните им представи за Него и предателствата им към Него. По време на този период Той изразява не само милостта и любящата доброта, които проявява към хората, а и омразата, отвращението, неприязънта и заклеймяването, които изпитва към човечеството. Този внезапен завой на сто и осемдесет градуса или промяна в нрава и позицията Му сварва човешките същества неподготвени и те стават неспособни да приемат. Бог изразява нрава и словата Си с цялата внезапна сила на мълния. Разбира се, Той също така предоставя на човечеството всичко необходимо с огромно търпение и изключителна толерантност. Бог говори и изразява Своя нрав пред човечеството по различни начини и от различни гледни точки. Използва най-подходящите, най-правилните, най-конкретните и най-директните методи, с които може да се отнася към сътворените същества, като изхожда от позицията Си на Създател. Това са начините както на говорене, така и на работа, за които Бог копнее в очакване от шест хиляди години. Шест хиляди години копнеж; шест хиляди години очакване — това означава шест хиляди години Божие търпение, включително шест хиляди години предвкусване. Човешките същества все пак са човешки същества, сътворени от Бог, но след като са преминали през шест хиляди години на непрестанни промени на звезди и поглъщания на морета, това вече не са човеците, създадени от Бог в началото и същността им е различна. Ето защо, когато Бог започва да върши делото си днес, хората, които вижда сега, макар и да са такива, каквито е очаквал, предизвикват и отвращение у Него, и, разбира се, са твърде ужасни, за да ги гледа. Тук говорих за три неща. Помните ли ги? Подобно човечество, макар и да е такова, каквото Бог е очаквал, е и отвратително за Него. Какво беше другото нещо? (Те са твърде ужасни, за да ги гледа Бог.) Твърде ужасни са, за да ги гледа. Тези три неща присъстват едновременно у човека. Какво очакваше Бог? Че такова човечество, след като е преживяло закона и след това изкуплението, най-сетне ще върви към днешния ден въз основа на разбирането на някои основни закони и заповеди, които човек трябва да спазва, и вече няма да е наивно човечество с празнота дълбоко в сърцето си, каквито бяха Адам и Ева. Вместо това ще има известна доза нови неща в сърцето си. Именно тези неща Бог очакваше да притежават хората. И в същото време, те са такива, че предизвикват отвращение у Бог. И така, от какво тогава се отвращава Бог? Не го ли знаете всички? (Човешкото непокорство и противопоставяне.) Човешките същества са изпълнени с покварения нрав на Сатана, водят ужасен живот — нито съвсем като човеци, нито като демони. Те вече не просто са толкова наивни, че да не са способни да устоят на съблазънта на змията. Макар да имат свои мисли и възгледи, свои собствени категорични мнения и свои начини да се отнасят към безбройните събития и неща, във възгледите им за хората и нещата, както и в поведението и действията им, няма нищо от това, което Бог иска. Хората могат да мислят и да поддържат възгледи и при действията си имат своите основания, средства и нагласи, но всичко, което притежават, произхожда от покварата на Сатана. Всичко се основава на възгледите и философиите на Сатана. Когато човек дойде пред Бог, в сърцето му няма и следа от покорство към Него, нито има каквато и да е искреност. Човекът е пропит от отровите на Сатана, изпълнен е с неговото обучение и мисли, както и с покварения му нрав. Какво показва това? Бог трябва да изрече много слова и много трябва да работи върху хората, за да промени начина им на съществуване и отношението им към Себе Си — и по-конкретно, разбира се, за да промени начините и критериите им за възприемане на хората и нещата, както и поведението и действията им. Преди всичко това да е дало резултати, хората са обект на отвращение в Божиите очи. От какво се нуждае Бог, когато спасява обект на Своето отвращение? Има ли радост в сърцето Му? Има ли щастие? Има ли утеха? (Не.) Изобщо няма никаква утеха, нито каквото и да е щастие. Сърцето Му е изпълнено с ненавист. Единственото нещо, което Бог ще направи при подобни обстоятелства, освен да говори и то неуморно, е да прояви търпение. Това е вторият елемент от онова, което Бог изпитва към такива човешки същества, каквито вижда с очите Си: отвращение. Третият елемент е, че те са твърде ужасна гледка. С оглед на първоначалния Божи замисъл при сътворението на човечеството, връзката на Бог с човека е тази на родител с дете, на семейство. Този аспект на връзката може да не е като кръвната връзка при хората, но за Бог тя превъзхожда плътските кръвни отношения между човеците. Първоначално създаденото от Бог човечество е с напълно различен образ от това, което Той вижда в последните дни. В началото хората имаха наивно и незряло подобие и макар да бяха невежи, сърцата им бяха чисти и непорочни. В очите им можеше да се види чистотата и прозрачността дълбоко в сърцата им. Те нямаха различните видове покварен нрав, които човекът има сега. Изобщо нямаха непримиримост, надменност, нечестивост или измама и със сигурност нямаха нрав на неприязън към истината. От речта и действията на хората, от очите и лицата им можеше да се види, че в началото Бог е създал именно тези човешки същества и към тях е бил благосклонен. Но накрая, когато Бог отново гледа към човечеството, вече нито дълбините на човешкото сърце, нито очите му са толкова чисти. Сърцата на хората са изпълнени с покварения нрав на Сатана и когато се срещнат с Бог, лицата, речта и действията им Го отвращават. Има обаче един факт, който никой не може да отрече, и именно поради него Бог казва, че човечеството е твърде ужасно, за да го гледа с очите Си. Какъв е този факт? Това е нещо, което никой не може да отрече: със Собствената Си ръка Бог създаде човечеството, което отново е дошло пред Него, но то вече не е същото, каквото беше в началото. От очите на хората, през мислите им и чак до дъното на сърцата им, те са изпълнени със съпротива и предателство срещу Бог. Единствено сатанинският нрав на човека се проявява от очите на хората, през мислите им и чак до дъното на сърцата им. Сатанинският нрав на хората — непримиримост, надменност, измама, нечестивост и неприязън към истината — неприкрито и естествено се проявяват както от техните погледи, така и от израженията им. Дори когато са изправени пред Божиите слова или са лице в лице с Бог, поквареният сатанински нрав на хората и покварената им от Сатана същност неприкрито се проявяват по този начин. Има само една фраза, която може да опише чувството, което Бог изпитва от възникването на този факт, и тя е „твърде ужасно, за да се гледа“. Хората, които са дошли до днешния ден и до тази епоха, са достигнали нивото на Божиите изисквания за третия и последен етап от Неговото дело, този на спасението на човечеството, както по отношение на по-общата среда на човека, така и по отношение на всеки конкретен аспект на ситуациите и условията, в които се намират хората — но дори когато Бог е изпълнен с очаквания за тези човешки същества, Той е изпълнен и с омраза към тях. Разбира се, Бог още чувства, че са твърде ужасни за гледане, тъй като вижда пример след пример на човешка поквара. И все пак това, че Бог вече няма нужда да проявява безсмислено търпение и безсмислено да чака заради човека, е достойно да се ознаменува. Това, което Той трябва да свърши, е делото, което е чакал шест хиляди години, което е предвкусвал шест хиляди години и което е очаквал с нетърпение в продължение на шест хиляди години, а именно, да изрази словата Си, нрава Си и всяка истина. Разбира се, това означава и че сред човешките същества, които Бог е избрал, ще се надигне групата хора, които Той отдавна очаква, тези, които ще бъдат управители на всички неща и ще им станат господари. Ако разгледаме цялостната ситуация, всичко се е отклонило толкова далеч от очакваното, всичко е толкова болезнено и тъжно. Ала онова, което е най-достойно за Божието щастие, е че поради изминалото време и различната епоха дните на подчинение на човешките същества на покварата на Сатана вече са отминали. Хората са преминали през кръщението на закона и Божието изкупление и накрая са стигнали до последния етап от делото, което Бог ще извърши: етапът, в който крайният резултат от приемането на Божието наказание, правосъдие и завоюване е спасяване на човечеството. За човечеството това несъмнено е велика вест, а за Бог със сигурност е нещо дългоочаквано. Откъдето и да се погледне, това е настъпването на най-великата ера за цялото човечество. Във всяко отношение, независимо дали става въпрос за покварата на човечеството, за светските тенденции, за социалните структури, за човешката политика, за ресурсите на целия свят или за настоящите бедствия, изходът за човечеството е близо — това човечество е стигнало до финална права. И все пак това е кулминационният момент в Божието дело, моментът, който най-много заслужава човешкото възпоменание и тържество, и, разбира се, това е и настъпването на най-важния и критичен момент от шестте хиляди години на Божието дело по Неговия план за управление, моментът, в който се решава съдбата на човечеството. Следователно, каквото и да се е случило с човечеството и колкото и дълго Бог да е чакал и да е проявявал търпение, всичко това си е струвало.

Да се върнем към темата, която започнахме да обсъждаме: „Защо човек трябва да се стреми към истината“. Божият план за управление е разделен на три етапа на дело сред човечеството. Той вече е завършил предишните два. Ако разгледаме етапите досега, както законът, така и заповедите бяха полезни на човека само защото го караха да спазва закона и заповедите, да отстоява Божието име и вярата в дълбините на сърцето си, както и да спазва донякъде добро поведение и няколко добри догми. Човекът по начало не успява да постигне нивото, което Бог изисква — да бъде управител на всички неща и да им стане господар. Не е ли така? По принцип хората не успяват да го постигнат. Ако човешките същества, които са преминали през закона и Епохата на благодатта, бяха принудени да правят това, което Бог изисква от тях, те щяха да са способни да се занимават с всички неща само чрез закона или благодатта и благословиите, дадени им през Епохата на благодатта. Това далеч не отговаря на Божието изискване човекът да бъде управител на всички неща и хората не успяват да изпълнят нещата, които Бог изисква от тях, или отговорността и дълга, които Той изисква да изпълнят. Човекът просто не може да постигне или да отговаря на критериите на Божиите изисквания — да бъде господар на всички неща и на следващата епоха. Ето защо в последния етап от Своето дело Бог изразява и казва на хората всички аспекти на всички истини и принципи на практикуване, от които се нуждаят, за да познават критериите на Божиите изисквания, как трябва да се отнасят към всички неща, как трябва да гледат на тях, как трябва да им бъдат управители, как трябва да съществуват и да живеят пред Бог като истински сътворени същества под господството на Създателя. Щом разберат тези неща, хората ще знаят и какви са Божиите изисквания към тях. Щом ги изпълнят, те ще са изпълнили и критериите на Божиите изисквания към тях. Като се има предвид, че законът, заповедите и простите критерии за поведение изобщо не са заместители на истината, в последните дни Бог изразява много слова и истини, които са свързани с практикуването на човека, с неговото поведение и действия, с възгледите му за хората и нещата. Бог казва на човека как да възприема хората и нещата, как да се държи и как да действа. Какво означава, че Бог казва на хората всичко това? Означава, че Бог изисква от теб да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш в съответствие с всички тези истини, както и да живееш по този начин в света. Какъвто и дълг да изпълняваш и каквото и поръчение да приемаш от Бог, Неговите изисквания към теб не се променят. Щом си разбрал Божиите изисквания, трябва да практикуваш и да изпълняваш своя дълг и Божието поръчение към теб в съответствие с Неговите изисквания, така, както ги разбираш, независимо дали Той е до теб и дали те проучва внимателно. Само така наистина можеш да станеш господар на всички неща, който се ползва с доверието на Бог и е пригоден и достоен за Неговото поръчение. Не засяга ли това темата защо човек трябва да се стреми към истината? (Така е.) Сега разбирате ли? Това са фактите, които Бог ще осъществи. И така, стремежът към истината не означава просто да се отървеш от покварения си нрав и да не се противопоставяш на Бог. Стремежът към истината, за който говорим, има по-важно значение и по-голяма стойност. Той наистина засяга крайната цел и съдбата на човека. Разбирате ли? (Да.) Защо човек трябва да се стреми към истината? В по-тесен смисъл това се разглежда в най-основните доктрини, които човекът разбира. В по-общ смисъл главната причина се състои в това, че за Бог стремежът към истината е свързан с Неговото управление, с Неговите очаквания към човечеството и с надеждите, които Той му възлага. Това е една част от Божия план за управление. От това става ясно, че който и да си ти и колкото и дълго да си вярвал в Бог, ако не се стремиш към истината или не я обичаш, накрая неизбежно ще се окаже, че трябва да бъдеш отстранен. Това е ясно като бял ден. Бог върши делото на три етапа. Той е имал план за управление, откакто е създал човечеството, и след това е изпълнил един по един всеки от неговите етапи в човека и е водил човечеството стъпка по стъпка до наши дни. Колко голямо е ревностното му усилие и цената, която е платил, и колко дълго е търпял до крайната цел — да упражни върху човека изразяваните от Него истини и всеки аспект от критериите на Неговите изисквания, които казва на човечеството, като ги превърне в живот и реалност за човека. Според Бог това е изключително важен въпрос. Той му придава голямо значение. Бог е изразил толкова много слова, а преди това е извършил огромна подготвителна работа. Как ще гледа Бог на теб, ако в крайна сметка не се стремиш към тези слова или не навлезеш в тях сега, след като ги е изразил? Какво назначение ще ти даде? Това е ясно като бял ден. И така, това се отнася за всеки човек. Независимо от заложби и възрастта ти или от това, колко години си вярвал в Бог, трябва да насочиш усилията си към пътя на стремеж към истината. Не трябва да наблягаш на никакви обективни причини, а трябва да се стремиш безусловно към истината. Не прекарвай дните си в бездействие. Ако се стремиш към истината и полагаш усилия в стремежа си към нея като великото нещо в живота си, може да се окаже, че истината, която придобиеш и до която ще можеш да достигнеш в стремежа си, не е онази, която си искал. Ако Бог каже обаче, че ще ти даде подобаваща крайна цел в зависимост от отношението и искреността ти в стремежа, колко ще е прекрасно! Засега не се съсредоточавайте върху това каква ще е крайната ви цел и какъв ще е изходът ви или пък какво ще се случи и какво ви очаква в бъдеще, дали ще успеете да избегнете бедствието и да не умрете — нито си мислете за тези неща, нито питайте за тях. Съсредоточете се единствено върху това да се стремите към истината в Божиите слова и към Неговите изисквания, да изпълнявате дълга си добре и да удовлетворите Божиите намерения, за да не се окажете недостойни за шестте хиляди години, през които Бог е чакал и очаквал. Дай на Бог малко утеха, позволи Му да види някаква надежда в теб и нека желанията Му се осъществят в теб. Кажи Ми, смяташ ли, че Бог ще се отнесе зле с теб, ако го направиш? Разбира се, че не! И дори ако накрая резултатите не са такива, каквито човек би желал, как трябва едно сътворено същество да се отнася към това? Без да се съобразява с никакви лични намерения, трябва да се подчинява Божията организация и подредби за всичко. Нима сътворените същества не трябва да възприемат именно такъв възглед? (Така е.) Това е правилната душевна нагласа. С това ще завършим нашето общение по основната тема за това, защо човек трябва да се стреми към истината.

Току-що проведеното ни общение основно разгледа въпроса защо човек трябва да се стреми към истината според Божия план за управление, от гледната точка на Бог. Погледнато от другата страна, е малко по-просто. Според самите хора, от човешка гледна точка, защо човек трябва да се стреми към истината? Най-просто казано, какво щеше да излезе в крайна сметка, ако човекът живееше под властта на закона и не разбираше истината и стремежът му не беше нищо повече от спазване на закона? Единственият резултат, който би могъл да се получи накрая, щеше да е осъждането на човека от закона заради неспособността му да го спазва. И оттам към Епохата на благодатта: в онази епоха хората наистина разбраха много и придобиха много нова информация за човека от Бог — насоки и заповеди за човешкото поведение. Извлякоха голяма полза по отношение на доктрината. Въпреки това те все още се надяваха, че ще се възползват от повече закрила, благоволение, благословии и благодат от Бог, без да са разбрали истината. Човешката гледна точка все още беше свързана с отправяне на искания към Бог, и докато хората отправяха тези искания, стремежът им все още беше насочен към живота на плътта, към удобствата и по-добър плътски живот. Целта на стремежа им продължаваше да противоречи на истината и да ѝ се противопоставя. Хората все още не бяха на висотата да са способни да се стремят към истината и не можеха да навлязат в такъв истински живот, в който истината е основа на съществуването им. Това е реалността на човешкия живот, воден въз основа на разбирането на всички закони или на заповедите и ограниченията през Епохата на благодатта и на все още липсващото разбиране на истината. Когато реалността на човешкия живот е такава, хората често ще губят посоката си, без да го осъзнават. Точно както казват: „Объркан съм и не зная какво да правя“. В такива условия на непрестанно объркване те често ще потъват в празнота, целите им ще са неясни и няма да знаят защо живеят и какво ще е бъдещето, камо ли това как трябва да се справят с различните хора, събития и неща, които им поднася реалният живот, или кой е правилният начин да се справят с тях. Има дори много последователи на Бог — вярващи, които, дори докато спазват заповедите и се наслаждават на голяма част от Божията благодат и благословии, се стремят към статус, богатство, обещаващо бъдеще, отличаване сред равните си, хубав брак, удовлетворяващо и щастливо семейство и в съвременното общество се стремят към наслада на плътта, към живота и спокойствието. Стремят се към луксозни имения и автомобили и пътувания по света, като изследват тайните и бъдещето на човечеството. Макар да приемат правилата и ограниченията на множество закони и критерии за поведение, хората остават неспособни да се отърват от склонността си да изследват бъдещето и тайните на човечеството, както и всеки въпрос извън тяхната компетентност. И докато го правят, те често се чувстват толкова изпразнени, потиснати, огорчени, раздразнени, разтревожени и уплашени, че при многото неща, които им се случват, трудно контролират избухливостта и емоциите си. Някои хора изпадат в униние, депресия, потиснатост и т.н., когато се сблъскат с някакви изнервящи условия, като например тежки условия на работното място или отчуждение в семейството, домашни раздори, проблеми в брака или дискриминация в обществото. Има дори хора, които стигат до крайности в чувствата си, и такива, които избират да сложат край на живота си с екстремни средства. Разбира се, има и други, които избират затварянето в себе си и самотата. И какво е породило това в обществото? Саможиви мъже и жени, клинична депресия и т.н. Тези явления не липсват и в живота на християните. Случват се често. В крайна сметка причината основно се състои в това, че човечеството не разбира какво е истината, нито откъде идва човекът и накъде отива, нито защо е жив и как трябва да живее. Когато са изправени пред някой от разнообразните типове хора, събития и неща, с които се сблъскват, човешките същества не знаят как да се справят с всички тези неща, как да ги разрешат, как да се отърват от тях, как да ги прозрат или да вникнат в тях, така че да могат да живеят щастливо и спокойно под върховенството и според подредбите на Създателя. Човечеството няма тази способност. Ако Бог не изразява истината и ако не е казал на човека как трябва да възприема хората и нещата, как да се държи и да действа, човешките същества разчитат на собствените си усилия, на знанията, които са придобили, на житейските умения, които са усвоили, на правилата на играта, които са разбрали, както и на правилата за поведение или на философиите за светските отношения. Те разчитат на опита си от човешкия живот и на съприкосновението си с него, а дори и на нещата, които са научили от книгите, но въпреки това, когато се сблъскат с всички трудности, които реалният живот им поднася, те са безсилни. Безполезно е хора, които живеят в такива условия, да четат Библията. Дори молитвата към Господ Исус няма да помогне, а още по-малко тази към Йехова. Четенето на предсказаното от пророците от древността също не може да разреши нито един от проблемите им. Затова някои хора пътуват по света, отиват да изследват Луната и Марс или търсят пророци, които могат да предсказват бъдещето, и разговарят с тях. След като са вършили тези неща обаче, сърцата им остават неспокойни, безрадостни и безутешни. Както посоката, така и целта на напредъка им все още им се струват толкова неясни и безсмислени. Като цяло животът на човешките същества остава толкова безсъдържателен. Заради житейското статукво на хората, те измислят много начини да се забавляват, като например: съвременните видеоигри, скоковете с бънджи, сърфирането, алпинизма и скоковете с парашут, които западняците харесват, и различните драми, песни и танци, които харесват китайците, както и представленията на травеститите в Югоизточна Азия. Хората дори гледат неща, които задоволяват духовния им свят и плътските им страсти. И все пак, каквито и да са забавленията им, каквото и да гледат, най-дълбоко в сърцата си хората остават объркани относно бъдещето. Колкото и пъти някой да е обиколил света или дори и да е бил на Луната и на Марс, щом се върне и се установи за малко, той е напълно изтощен, точно както преди. Ако не друго, ще е още по-тъжен и по-неспокоен от това, че е отишъл, отколкото ако не го беше правил. Хората смятат, че причината, поради която са толкова празни, безсилни, объркани и разтърсени, че искат да изследват онова, което предстои и което не е известно, е, че не знаят как да се забавляват и как да живеят. Те смятат, че причината е неумението на хората да се наслаждават на живота или на момента. Според тях интересите и любимите им занимания са опростени и не обхващат достатъчно. И все пак, колкото и интереси да поддържат, в колкото и забавления да са участвали, колкото и места по света да са посетили, хората все още чувстват, че начинът, по който живеят, и посоката и целта на тяхното съществуване са незадоволителни. Накратко, цялостното им усещане е за празнота и скука. Заради тази празнота и скука някои хора искат да се насладят на всички деликатеси по света. Навсякъде ходят с нагласата за ядене. Други, където и да ходят, залагат на приятното прекарване и се забавляват, ядат и се развличат до насита, но след като са яли, пили и са се веселили, те са още по-празни от преди. Какво трябва да се направи по този въпрос? Защо е невъзможно човек да се отърси от това чувство? Когато хората изпаднат в безизходица, някои от тях започват да употребяват наркотици, да консумират опиум, да вземат екстази и да се стимулират с всякакви материални неща. И какъв е резултатът? Дали някое от тези средства може да постигне резултат, що се отнася до преодоляването на човешката празнота? Може ли някое от тях да разреши проблемите из основи? (Не.) Защо не може? Защото хората живеят според чувствата си. Те не разбират истината и не знаят кое поражда проблемите на хората, свързани с празнотата, безпокойството, объркването и др., нито знаят с какви средства да ги разрешат. Мислят си, че чувството им за душевна празнота ще изчезне, ако се погрижат за плътските наслади и ако светът на плътския им дух е заситен и запълнен. Така ли се получава? Всъщност не. Ако си тръгваш от тези проповеди, след като си ги приел като доктрина, но изобщо не се стремиш към тях и не ги практикуваш, и ако не приемеш тези Божии слова за основа и критерий на възгледите си за хората и нещата, както и за поведението и действията си, начинът ти на съществуване и възгледите ти за живота никога няма да се променят. А ако не се променят, това означава, че животът ти, неговият стил и ценността на съществуването му никога няма да се променят. А какво означава никога да не се променят стилът и ценността на съществуването на твоя живот? Означава, че рано или късно, един ден доктрините, които разбираш, ще ти се сторят като духовна опора. Рано или късно за теб те ще са крилати фрази и теории, неща, с които ще запълниш чувството за празнота във вътрешния си свят, когато се наложи. Ако посоката, както и целта на твоя стремеж не се промени, ти ще си същият като хората, които не са чували нито едно от Божиите слова. Посоката, както и целта на твоя стремеж ще продължи да е търсене на развлечения и плътска утеха. Пак ще се опитваш да преодоляваш празнотата и объркването си, като пътуваш по света и изследваш тайните. Няма съмнение, че тогава ще вървиш по същия път като онези хора. Те се чувстват празни, след като са опитали вкусотиите на света и са се насладили на големия му разкош, и ти също ще се чувстваш така. Може да се придържаш към истинския път и към Божиите слова, но ако не се стремиш към тях и не ги практикуваш, ще свършиш като тях — често ще се чувстваш празен, разколебан, негодуващ и потискан и няма да изпитваш истинско щастие, истинска радост, истинска свобода и нещо повече — истински мир. И в крайна сметка тогава изходът ти ще е същият като техния.

Какво гледа Бог, когато става въпрос за изхода на човека? Той не гледа колко Негови слова си прочел или колко проповеди си изслушал. Бог не гледа тези неща. Той гледа колко истини си придобил в стремежа си и колко истини можеш да практикуваш. Бог гледа дали приемаш Неговите слова като основа и истината като критерий за възгледите си за хората и нещата, за поведението и действията си в своя живот — дали имаш такива преживявания и такова свидетелство. Ако няма такова свидетелство в ежедневието ти и в хода на следването ти на Бог и ако нито едно от тези неща изобщо не се потвърди, тогава Бог ще се отнася към теб по същия начин, както към невярващите. С това Негово отношение ли приключва историята? Не, далеч не става дума за това, че Бог ще се отнесе към теб като такъв и ще остави нещата така, а че по този начин ще реши какъв да е изходът ти. Бог определя твоя изход въз основа на пътя, по който вървиш, както и въз основа на това как се представяш в съвкупността от твоя стремеж и цел, отношението ти към истината и дали си поел по пътя на стремеж към истината. Защо го определя така? Когато някой, който просто не се стреми към истината, е чел Божиите слова и е чул много от тях, но въпреки това не може да приеме словата Му като критерий за възгледите си за хората и нещата, както и за поведението и действията си, накрая този човек не само няма да може да бъде спасен. Ето и най-важното. Какво може да се случи с такъв човек, ако остане? Би ли могъл да стане господар на всички неща? Би ли могъл да стане управител на всички неща вместо Бог? Достоен ли е за поръчение? А за доверие? Ако Бог ти предаде всички неща, би ли постъпил като днешните хора, като безразборно убиваш сътворените от Бог живи същества, разрушаваш безбройните неща, които е сътворил, и безразборно оскверняваш безбройните неща, които е дарил на човечеството? Разбира се, че би го направил! И така, ако Бог трябваше да ти предаде този свят и всички неща, пред какво щяха да са изправени всички те накрая? Нямаше да имат истински управител, щяха да бъдат осквернени и напълно разрушени от поквареното от Сатана човечество. Накрая всички неща, живите същества сред тях и поквареното от Сатана човечество щяха да имат една и съща съдба — щяха да бъдат унищожени от Бог. Не това се надява да види Той. Затова, ако такъв човек е чул много Божии слова и само е разбрал много доктрини в Неговите слова, но все още не е способен да поеме дълга на господар на всички неща или да възприема хората и нещата, да се държи и да действа в съответствие с Божиите слова, Бог със сигурност няма да му повери никаква работа, защото е негоден. Бог не желае да види как всички неща, които е създал с ревностни усилия, напълно се унищожават и оскверняват за втори път от поквареното от Сатана човечество, нито иска да види как човечеството, което е управлявал в продължение на шест хиляди години, е унищожено от ръцете на подобни хора. Единственото, което Той иска да види, е как всички неща от творението, което старателно е създал, продължават да съществуват под управлението на групата хора, които придобиват Неговото спасение, под Божията грижа, закрила и водачество, като живеят в съответствие с реда на всички неща и със законите, които Бог повелява. Какъв тип хора са тогава тези, които могат да понесат такова тежко бреме? Има само един тип и това са онези, за които говоря, които се стремят към истината, които могат да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в строго съответствие с Божиите слова, като използват истината за свой критерий. Такива хора заслужават доверие. Начинът им на съществуване напълно се е отделил от покварените от Сатана средства за съществуване на човечеството. В целта и начина си на стремеж, във възгледите си за хората и нещата, в поведението и действията си те са способни напълно да се съобразяват с Божиите слова и изцяло са способни да приемат истината за свой критерий. Такива хора наистина са годни да продължат да живеят и да имат всички неща, предадени в ръцете им от Бог. Именно тези хора могат да понесат такова тежко бреме, каквото е Божието поръчение. Бог със сигурност няма да предаде всички неща на такъв тип човек, който не се стреми към истината. Категорично няма да предаде всички неща на хора, които просто не се вслушват в словата Му, и определено няма да повери нито една задача на такива хора. Дори не могат да изпълняват добре собствения си дълг, камо ли Божието поръчение. Ако Бог трябваше да им повери всички неща, те изобщо нямаше да проявят каквато и да е преданост, нито щяха да действат в съответствие с Неговите слова. Те щяха да вършат по малко работа, когато са щастливи, а когато не са, щяха да се втурнат да ядат, да пият и да се веселят. Често щяха да са празни и неспокойни, без ясна цел в сърцата си, и изобщо нямаше да са предани към Божието поръчение. Подобни хора със сигурност не са такива, каквито Бог иска. Затова, ако разбираш Божието намерение и знаеш недостатъците на поквареното човечество, както и по какъв път трябва да поеме то, трябва да започнеш от стремежа към истината. Вслушвай се в Божиите слова и тръгни в посока на това да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Насочи се към тази цел и в тази посока и рано или късно ще дойде ден, в който Бог ще си спомни и ще приеме всичко, което си Му отдал, както и цената, която си платил. Тогава ще има стойност в това, че си жив, Бог ще те одобри и вече няма да си обикновен човек. От теб не се изисква да упорстваш толкова дълго, колкото Ной при построяването на ковчега, но поне през този живот трябва да постоянстваш. Ще доживееш ли до сто и двайсет години? Никой не знае, но е достатъчно да се каже, че това не е продължителността на живота на съвременното човечество. Да се стремиш към истината сега е много по-лесно, отколкото да построиш ковчега. Колко трудно беше да се построи ковчегът, а тогава нямаше никакви съвременни инструменти — беше направен изцяло с човешката сила, при това в съвсем неблагоприятна среда. Отне много време, а имаше малко помощници. Сега за вас е много по-лесно да се стремите към истината, отколкото беше да се построи ковчегът. Що се отнася до стремежа към истината, цялостната ви среда и конкретните условия на живот ви поставят в такова предимство и ви предоставят подобно удобство.

Днешното общение на тема „Защо човек трябва да се стреми към истината“ обхвана основно два от аспектите ѝ. Единият беше просто общение от Божия гледна точка за Неговия план за управление, Неговите желания и копнежи. Другият беше анализ на проблемите в самите хора, от тяхната собствена гледна точка, и послужи за обяснение на необходимостта и важността на стремежа към истината. Що се отнася до всеки от тези аспекти, стремежът към истината е изключително важен за човека и не търпи отлагане. Както и да го погледнете, стремежът към истината е пътят и целта в живота и всеки Божи последовател, всеки, който е чул Неговите слова, трябва да го избере. Стремежът към истината не бива да се приема като някакъв идеал или желание, нито твърденията за него трябва да се приемат като някаква духовна утеха. По-скоро човек трябва да вземе словата, които Бог изрича, и изискванията Му към човека и съвсем прагматично да Ги превърне в принципи и основа за практикуването си в реалния живот, така че целта на живота му и начинът му на съществуване да се променят, което, разбира се, също така прави човешкия живот по-стойностен. По този начин, в по-тесен план, докато се стремиш към истината, пътят, по който вървиш, както и твоят избор ще е правилен, а в по-широк план накрая ще се отървеш от покварения си нрав, защото се стремиш към истината, и ще бъдеш спасен. Според Бог хората, които ще бъдат спасени, не просто са зеницата на окото Му или съкровищата в ръката Му, а още по-малко са просто основа на Неговото царство. Благословията, която предстои да получиш ти, един член на бъдещото човечество, е наистина велика, невиждана досега и никога повече няма да бъде видяна. Едно след друго добрите неща ще идват при теб по начин, който умът ти не може да си представи. Във всеки случай първо трябва да определим целта на стремежа към истината. Определянето ѝ не е предназначено да преодолее празнотата в духовния ти свят, нито да разреши потискането и негодуванието или несигурността и недоумението дълбоко в сърцето ти. Не е за това. Вместо това е предназначено да служи като истинска и неподправена цел в поведението и действията на човека. Толкова е просто. Просто е, не мислите ли? Не смеете да го кажете, но е вярно, че е съвсем просто. Всичко се свежда до това дали човек има решимост да се стреми към истината. Ако наистина имаш тази решимост, има ли истина без конкретен път на практикуване? Всички те имат пътища, нали? (Имат.) Да имаш конкретна основа за практикуване на истината във всяка нейна сфера и да имаш конкретни принципи на практикуване за всеки проект в делото — тази цел е постижима за хората, които наистина имат решимост. Някои хора може да кажат: „Все още не знам как да практикувам, когато се сблъскам с проблеми“. Това е така, защото не успяваш да търсиш. В противен случай, щеше да имаш път. Има една поговорка, нали? Тя гласи: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори“ (Матей 7:7). Търсил ли си? Похлопал ли си? Размишлявал ли си над истината, докато четеш Божиите слова? Ако положиш усилия над това размишление, ще си способен да разбереш всичко. Цялата истина е в Божиите слова. Просто трябва да я прочетеш и да размишляваш над нея. Не бездействай, а обърни сериозно внимание. За проблемите, които не можеш да разрешиш сам, трябва да се молиш на Бог и ще трябва да търсиш истината известно време, а понякога ще трябва да проявиш търпение и да чакаш Бог в Неговото време. Ако Бог ти създаде среда и в нея ти разкрие всичко и ти просветли откъс от Своите слова, като внесе яснота в сърцето ти и получаваш конкретни принципи за практикуване, така няма ли да си разбрал? Така че стремежът към истината не е толкова абстрактен, нито е толкова труден. Погледнато през всяка призма, било то на ежедневието ти, или на дълга ти, или на делото на църквата, или на взаимодействията ти с другите, можеш да потърсиш истината, за да ти укаже посоката и критериите за практикуване. Изобщо не е трудно. За човека днес е много по-лесно да повярва в Бог, отколкото преди, защото просто има толкова много Божии слова, слушате толкова много проповеди и има толкова много общение за всеки аспект на истината. Ако някой има духовно разбиране и заложби, той вече ще е разбрал. Само онези, които нямат духовно разбиране и са с ужасни заложби, винаги казват, че не разбират това или онова и никога не могат да прозрат нещата. Объркват се веднага щом нещо ги сполети. Общението за истината го изяснява, но малко по-късно те отново се объркват. Това е така, защото напълно безгрижно пропиляват дните си на света. Просто са твърде мързеливи и не търсят. Лесно ще разбереш, ако потърсиш и прочетеш повече от съответните Божии слова, тъй като всички те са на обикновен, лесно разбираем език. Всеки нормален човек може да ги разбере, освен хората с умствена изостаналост. Тези слова изясняват много въпроси и ти казват всичко. Ако в сърцето си наистина копнееш да придобиеш истината и приемаш стремежа към нея за най-важното нещо в живота, тогава нищо не може да те затрудни или да ти попречи да я разбереш и да я практикуваш, освен в случай, че не разбираш, че стремежът към истината е нещо голямо.

Най-простото правило в стремежа към истината е, че трябва да приемаш всичко от Бог и да се покоряваш във всичко. Това е едната част. Другата част е, че колкото и да е трудно, трябва да платиш цената с твоя дълг и с това, което трябва да свършиш, и по-важното — с поръчението, дадено от Бог, и с твоето задължение, както и с важната работа извън твоя дълг, която трябва да свършиш, работа, която е уредена за теб и която си лично призован да свършиш. Дори и да се наложи да се отдадеш напълно, дори и да се задава преследване и да има опасност за живота ти, не бива да негодуваш срещу цената, а да предложиш своята преданост и да си покорен до смърт. Ето как се проявява в действителност стремежът към истината, истинската отдаденост към него и реалното му практикуване. Трудно ли е? (Не.) Харесвам хората, които казват, че не е трудно, защото имат сърца, които копнеят да се стремят към истината, които са решителни и верни — в сърцата им има сила и затова нищо, което им се случва, не е трудно. Ако обаче на хората им липсва увереност, ако се съмняват в себе си, както често казват, то за тях това е краят. Какъв тип човек е този, който е безполезен като купчина кал, няма мотивация да върши каквото и да било продуктивно, но се ободрява, щом стане въпрос за ядене, пиене и веселие, а става негативен, когато се сблъска с трудности, и няма ентусиазъм и дори капка мотивация що се отнася до общението за истината? Той е човек, който не обича истината. Ако в Епохата на благодатта или в Епохата на закона от хората се изискваше да се стремят към нея, това донякъде щеше да е предизвикателство за тях. Нямаше да е лесно, защото условията на човечеството тогава бяха различни, както и нивото на Божиите изисквания към него. Следователно, в миналите епохи нямаше много хора, способни да се вслушат в Божиите слова и да Му се покорят, с изключение на видни личности като Ной, Аврам, Йов и Петър. Бог обаче не обвиняваше хората от онези две епохи, защото не им беше казал как да постигнат критериите за спасение. На този етап от делото в последната епоха Бог ясно казва на хората всеки аспект на истините, които трябва да практикуват. Ако продължават да не ги практикуват и все още не могат да отговорят на Божиите изисквания, вината не е в Бог. Проблемът е в човека, който не обича истината и изпитва неприязън към нея. Затова стремежът към истината в днешното време на стремеж към истината не е предизвикателство за хората — всъщност то е нещо, на което те са способни. От една страна, това се дължи на факта, че всичко е благоприятно за него, а от друга — на това, че условията и основата на хората са достатъчни, за да се стремят към истината. Ако някой в крайна сметка не успее да я придобие, то е, защото проблемите му са твърде сериозни. Каквото и наказание да понесе такъв човек, какъвто и изход да получи, от каквато и смърт да загине, той си го заслужава. Той не заслужава съжаление. За Бог не съществуват такива понятия като съжаление или състрадание към хората. Той определя какъв изход трябва да има даден човек въз основа на Своите изисквания към тях, Своя нрав и реда и правилата, които е установил. И тъй като всяко представяне води до определен изход, така се решава това какъв ще е този живот и бъдещият свят на даден човек. Това е толкова просто. Няма значение колко хора ще оцелеят накрая или колко ще бъдат наказани. Бог не Се интересува от това. Какво разбрахте от тези слова? Какво послание ви предават? Знаете ли? Нека видя дали сте достатъчно умни и находчиви, за да отговорите. Ако не можете, бих ви оценил с една дума — глупави. Защо казвам, че сте глупави? Ще ви кажа. Казах, че Бог не Се интересува от това колко хора ще оцелеят и колко ще бъдат застигнати от унищожение и наказание накрая. Какво ви говори това? Говори, че Бог не е определил конкретен брой хора. Ти можеш да се бориш за това, но накрая който и да оцелее или да бъде наказан, независимо дали става въпрос за теб, за някой друг или за дадена група, това не е част от предварително определена от Него бройка. Бог работи и говори така, както го прави и сега. Той се отнася справедливо към всеки човек и на всеки дава достатъчно възможности. Той ти дава предостатъчно възможности, благодат и Божии слова, както и делото, милостта и толерантността Си. Той е справедлив към всеки човек. Ако можеш да се стремиш към истината и си на пътя на следване на Бог, ако можеш да приемеш истината, колкото и трудности да понесеш или пред колкото и предизвикателства да се изправиш, и ако покварения ти нрав е пречистен, ти ще бъдеш спасен. Ако можеш да свидетелстваш за Бог и да станеш достойно сътворено същество, достоен господар на всички неща, ще оцелееш. Ако ще оцелееш, няма да е защото имаш добра участ, а по-скоро ще е благодарение на собствената ти отдаденост, както и на усилията и стремежа ти. Ще бъде това, което заслужаваш и на което имаш право. Няма да имаш нужда Бог да ти дава нищо допълнително. Бог не ти дава извънредно напътствие и обучение. Той не ти казва допълнителни слова и не те покровителства специално. Той не върши тези неща. Оцеляват най-силните, точно както в природата. Всяко животно ражда потомството си, а от реда и правилата, които Бог е определил, зависи колко от тях ще се родят и колко ще умрат. Тези, които могат да оцелеят, оцеляват, а онези, които не могат да живеят, умират и след това се раждат отново. Колкото от тях могат да оцелеят след това, толкова. В лоша година не оцелява нито един, а в добра — оцеляват повече. В крайна сметка всички неща поддържат баланс. Как тогава се отнася Бог към човечеството, което е сътворил? Отношението Му е еднакво. Така Той справедливо дава възможност на всеки човек и така говори на всеки човек, открито и без възмездие. Той е милостив към всеки човек и издига всеки човек. Той води и пази всеки човек и се грижи за него. Ако накрая оцелееш, като се стремиш към истината, и изпълниш критериите на Божиите изисквания, ще си успял. Ако обаче постоянно пропиляваш дните си объркан, като си мислиш, че съдбата ти е лоша, ако винаги си склонен да прекаляваш, не знаеш какво да правиш и непрекъснато живееш според чувствата си, без да се стремиш към истината или да вървиш по правилния път, накрая няма да спечелиш нищо. Ако искаш постоянно да прекарваш дните си как да е, като пренебрегваш делото, което Бог върши в теб, изобщо не се интересуваш от това, че Той те води или че ти дава възможности, дисциплина, просветление и подкрепа, Той ще види, че си вцепенен глупак, и ще те пренебрегне. Бог ще работи върху теб тогава, когато се стремиш към истината. Той не помни твоите прегрешения. Ако не се стремиш към истината, Бог няма да те принуждава или да те мъкне със Себе Си. Ако се стремиш, ще придобиеш, в противен случай няма. Хората могат да се стремят към истината, или да не го правят, както им е угодно. Това е тяхно решение. Когато Божието дело стигне до своя край, Той ще поиска отговори от теб и ще те оцени по критериите на истината. Ако изобщо нямаш никакво свидетелство, трябва да бъдеш отстранен и няма да можеш да оцелееш. Ще кажеш: „Изпълних толкова много дълг и положих толкова много труд. Отдадох и платих много!“. И Бог ще каже: „А стреми ли се към истината?“. Ще се замислиш и ще изглежда, че през двайсетте, трийсетте, четирийсетте или петдесетте си години на вяра в Бог не си се стремил към истината. Бог ще каже: „Ти сам казваш, че не си се стремил към истината. Махай се тогава. Върви където искаш“. Ти ще кажеш: „Не смята ли Бог, че е жалко да спаси един човек по-малко, отколкото трябва, да не му достига един господар на всички неща?“. Дали в този момент Бог все пак няма да реши, че е жалко? Достатъчно дълго е бил търпелив, достатъчно дълго е чакал. Очакванията Му към теб ще са се изчерпили. Той ще е изгубил надеждата си в теб и повече няма да ти обръща внимание. И една сълза няма да пролее за теб, нито ще понесе повече болка и страдание заради теб. Защо? Защото изходът за всички неща ще е решен и Божието дело ще стигне до своя край, Неговият план за управление ще завърши и Той ще си почива. Бог няма да се радва за никого, нито ще изпитва болка, няма да пролее сълза или да плаче за никого. Разбира се, Той също така няма да се радва, нито ще е доволен, че даден човек е оцелял или е способен да стане господар на всички неща. Защо е така? Бог е плащал твърде много и твърде дълго за това човечество и има нужда да си почине. Той има нужда да затвори книгата за шестхилядолетния Си план за управление и повече няма да му обръща внимание, няма да планира нищо, няма да изрича никакви слова и няма да върши каквото и да е дело върху човека. Той ще предаде бъдещото дело и предстоящите дни на господарите на следващата епоха. За какво тогава ви говоря? За следното: Тъй като сега знаете колко хора ще останат накрая и кои ще са способни да останат, всеки от вас може да се стреми към това — и единственият път да го направи е стремежът към истината. Не пропилявайте дните си безсмислено. Няма да помогне, ако сте объркани. Ако дойде ден, в който Бог вече няма да помни нищо от това, което си платил, и вече няма да Се интересува по какъв път вървиш, нито какъв ще е изходът ти, то в този ден твоят изход наистина ще е определен. Какво трябва да направите сега? Трябва да се възползвате от настоящето, докато Божието сърце все още се труди за човечеството, докато Той все още прави планове за човечеството, докато все още скърби и Се тревожи за всяко човешко движение и жест. Хората трябва да направят своя избор възможно най-скоро. Определете целта и посоката на своя стремеж. Не чакайте да настъпят дните на Божия покой, за да започнете да правите плановете си. Ако дотогава не почувствате истинско разкаяние, съжаление, скръб и печал, ще е твърде късно за всичко. Никой няма да е способен да те спаси, нито Бог ще го направи. Това е така, защото когато дойде времето, моментът, в който Божият план наистина приключи, и Той е направил последната отметка и затваря книгата със Своя план, Той повече няма да върши делото Си. Бог има нужда от почивка. Той има нужда да се наслади на плодовете на шестхилядолетния Си план за управление и на това как останалите хора стопанисват всички неща вместо Него. Това, на което Бог иска да се наслади, е да види останалите човешки същества да управляват всички неща според правилата и предписанията, които Той е установил, в стриктно съответствие с реда, който Той е създал за сезоните, за всички неща и за човечеството, без изобщо да нарушават Божията воля или Неговите желания. Бог иска да се наслади на Своята почивка. Той иска да се радва на Своето удобство, без повече да Се тревожи за хората или да работи заради тях. Разбирате ли това? (Да.) Този ден скоро ще настъпи. Ако продължителността на човешкия живот беше такава, както по времето на Адам и Ева, на хората можеше да им остават още столетия и оставащото време щеше да е доста дълго. Вижте колко време отне на Ной, за да построи ковчега. Мисля, че днешните хора, които ще доживеят до повече от сто години, са съвсем малко, а дори и да живееш до деветдесет или сто години, колко десетилетия ти остават? Не са много. Дори и днес да си на двайсет години и да можеш да доживееш до деветдесет, значи ще живееш още седемдесет години, това пак е по-малко, отколкото отне на Ной да построи ковчега. За Бог шест хиляди години са един миг и човешките шейсет, осемдесет или сто години за Бог са няколко секунди — най-много да са няколко минути, едно мигване на окото. Дори хората, които не вървят по правилния път и не се стремят към истината, често казват: „Животът е кратък: за един миг остаряваме, в един миг къщата се изпълва с деца и внуци и за един миг животът ни е изтекъл“. А ако се стремиш към истината? Времето още повече те притиска. Всички хора, които не се стремят към истината и живеят в свят на празнота и пропиляват дните си в бездействие, смятат, че времето лети доста бързо. А ако се стремиш към истината? Всяка среда, всеки човек, всяко събитие или нещо от Божията подредба са подходящи, за да ги преживяваш известно време — и едва след дълго време ще придобиеш точно това късче знание, прозрение и опит. Не е лесно. Когато наистина имаш това познание и този опит, ще ти хрумне: „Боже мой! Човек не придобива много от това, че цял живот се е стремил към истината!“. Сега много хора пишат есета за своите свидетелства за преживявания, и виждам, че някои, които вярват в Бог от двайсет или трийсет години, просто пишат за своите провали и падения отпреди десет или двайсет години. Те искат да напишат за нещо скорошно и за сегашното си навлизане в живота, но нямат такова. Опитът им е толкова оскъден, че е достоен за съжаление. Когато пишат есета за свидетелства за преживявания някои хора трябва да погледнат назад към своите минали провали и падения, а онези със слаба памет се нуждаят от помощта на другите, за да си ги припомнят. Това малко късче е всичко, което са придобили през десетте, двайсетте, дори трийсетте години вяра в Бог, и е трудно да го запишат. Някои есета дори са несвързани, те представляват изкуствено слепени непоследователни части. Те всъщност дори не се смятат за житейски опит. Нямат нищо общо с живота. Ето колко жалък е човекът, когато не се стреми към истината. Не е ли така? (Така е.) Ето как стоят нещата. Надявам се никой от вас да не стигне до деня, в който Божието дело е приключило и ти, каещ се пред Него, падаш на колене и казваш: „Сега вече познавам себе си! Вече знам как да се стремя към истината!“. Твърде късно! Бог няма да ти обърне внимание. Той вече няма да Се интересува дали си човек, който се стреми към истината, нито какъв покварен нрав имаш, нито какво е отношението ти към Него, нито ще Се интересува колко дълбоко си бил покварен от Сатана и какъв тип човек си. Когато това се случи, няма ли да си се смръзнал до мозъка на костите си? (Да.) Представи си го сега: ако този момент наистина настъпи, ще бъдеш ли тъжен? (Да.) Защо ще бъдеш тъжен? Това означава, че никога повече няма да получиш друг шанс. Никога повече няма да чуеш Божиите слова и Бог никога повече няма да Се тревожи за теб. Никога повече няма да представляваш интерес за Него, или да бъдеш Негово сътворено същество. Няма да имаш никаква връзка с Него. Страшно е да си го помислиш. Ако можеш да си го представиш сега, но наистина настъпи денят, в който стигнеш до такъв етап, няма ли да онемееш? Ще бъде точно както е описано в Библията. Когато дойде това време, хората ще се бият по гърдите и гърбовете, ще ридаят, ще скърцат със зъби с такъв плач, какъвто може да бъде тяхната смърт. И плачът до смърт ще е безполезен — ще е твърде късно! Бог вече няма да е твоят Бог и ти вече няма да си Божие сътворено същество. Няма да имаш никаква връзка с Него. Той няма да те иска. Бог повече изобщо няма да Го засяга как си. Ти вече няма да си в сърцето Му и Той повече няма да Се тревожи за теб. Няма ли тогава да си стигнал до края на пътя си на вяра в Бог? (Така е.) Затова, ако си способен да си представиш, че може да настъпи момент, в който Бог да те отритне, трябва да цениш настоящето. Бог може да те накаже, да те съди или да те кастри. Дори може да те прокълне и да ти се скара жестоко. Всичко това си струва да се цени, Бог поне все още те признава за Свое сътворено същество и поне все още има очаквания към теб, ти поне все още си в сърцето Му, и Той все още е готов да ти се кара и да те проклина, а това означава, че в сърцето Си Той все още Се тревожи за теб. Тази тревога не може да се размени за нечий живот. Е, не бъдете глупави! Разбирате ли? (Да.) Ако е така, значи не сте наистина глупави, а се преструвате, нали? Надявам се да не сте наистина глупави. Ако сте разбрали тези неща, не пропилявайте дните си. Търсенето на истината е важна част от човешкия живот. Нищо не е по-важно от търсенето на истината и нищо не е по-ценно от придобиването ѝ. Лесно ли беше да следваш Бог до днес? Побързай да превърнеш търсенето на истината във важен въпрос! Този етап на делото в последните дни е най-важният етап от делото, което Бог извършва върху хората в Своя шестхилядолетен план за управление. Търсенето на истината е най-висшето очакване, което Бог възлага на Своите избраници. Той се надява, че хората ще вървят по правилния път, а именно — да търсят истината. Не подвеждай Бог. Не Го разочаровай, а когато настъпи последният момент, не го принуждавай да те премахне от сърцето Си и повече да не Се тревожи за теб или дори да не изпитва ненавист към теб. Не допускай да се стигне дотам. Разбираш ли? (Да.)

Каква беше темата на нашето общение днес? (Защо човек трябва да се стреми към истината.) Защо човек трябва да се стреми към истината. Малко е тежка тази тема, нали? Защо е тежка? Защото е важна. Тя е от изключително значение за бъдещето на всеки човек, за живота му и за начина, по който ще съществува в следващата епоха. Затова се надявам, че ще изслушате днешната беседа по темата още няколко пъти, за да задълбочи малко отпечатъка си у вас. Независимо дали си се стремил към истината в миналото и дали искаш да се стремиш към нея, след днешното общение по темата „Защо човек трябва да се стреми към истината“ се помъчи да събереш решимост и да закалиш волята си, за да избереш в полза на стремежа към истината. Това е най-добрият избор. Можете ли да го направите? (Да.) Чудесно. Днес разговаряхме за това защо човек трябва да се стреми към истината. Следващата ни тема на общение е как да се стремите към истината. Сега, след като ви казах каква е тя, помислете малко и вижте какво знание имате по темата в сърцето си. Първо я прегледайте малко. С това приключваме днешното общение.

3 септември 2022