Каква тема обсъдихме на последното ни събиране? (Защо човек трябва да се стреми към истината.) След като приключихме общението, ви дадох тема за домашна работа. Каква беше тя? („Как да се стремите към истината“.) Размишлявахте ли по нея? (Боже, помислих малко по нея. Що се отнася до това как да се стремим към истината, става въпрос за това да изследваме нашите изблици на поквара и покварен нрав при ежедневните ни срещи с всякакви хора, събития и неща, и след това да потърсим истината, за да разрешим тези проблеми. В същото време изпълнението на даден дълг засяга определени принципи, затова трябва да търсим съответните истини, за да разберем как да действаме според тези принципи, когато подхождаме към различни видове дълг. Това е друг начин, по който се практикува стремежът към истината.) В такъв случай, от една страна, като търсим истината в ежедневието си, а от друга, като търсим истините принципи, докато изпълняваме дълга си. Има ли други аспекти на този стремеж? Тази тема не би трябвало да е трудна, нали? Размишлявахте ли по темата „Как да се стремите към истината“? Как размишлявахте над нея? Размишляването по тази тема налага да прекарате известно време в обмислянето ѝ и след това да си запишете познанието, придобито чрез този размисъл. Ако само я погледнете набързо и помислите малко над нея, но не ѝ отделите време или енергия, или не я обмислите внимателно, това не е размишляване. Размишляването означава, че сериозно мислите по въпроса, полагате реални усилия да го обмислите, придобивате някакво конкретно знание, получавате просветление и озарение и жънете определени награди — ето какви резултати се постигат чрез размисъл. Е, наистина ли размишлявахте по тази тема? Никой от вас не е размишлявал истински над нея, нали? Миналия път ви дадох домашна работа, тема, за да можете да се подготвите, но никой от вас не обмисли темата и не я приехте сериозно. Да не би да се надявахте, че просто ще ви я поднеса наготово? Или си помислихте: „Тази тема е много лесна, няма никаква дълбочина в нея. Вече сме я разбрали, затова няма нужда да размишляваме. Вече я разбираме.“? Или не се интересувате от въпросите и проблемите, свързани със стремежа към истината? В какво се състои проблемът? Едва ли сте твърде заети с работа, нали? Каква всъщност е причината? (След като изслушах Божиите въпроси и се самоанализирах, мисля, че основната причина е в това, че не обичам истината. Не приех сериозно Божиите слова и не размишлявах добросъвестно над истината. Също така се надявах да получа отговора наготово. Надявах се, че след като Бог приключи общението по темата, ще съм способен да я разбера. Такова беше отношението ми.) При повечето хора ли е така? Изглежда, че сте свикнали да ви се поднася наготово. Когато става въпрос за истината, не сте много педантични и не полагате много усилия. Най-вече обичате да вършите нещо и да се лутате безцелно. Само си губите времето в бездействие. Объркани сте по отношение на истината и не я приемате сериозно. Това е истинското ви състояние.

Как да се стремите към истината е една от темите, по които най-често се разговаря в Божия дом. Повечето хора разбират някои доктрини за това как да се стремят към истината и знаят някои подходи и начини да го практикуват. Има хора, които отдавна вярват в Бог и които в общи линии имат известни реални преживявания, а също така са преживели провали и падения, изпитвали са негативност и слабост. В процеса на стремеж към истината те са преживели и много възходи и падения, и в стремежа си към истината са се поучили от преживяванията си и имат някои награди. Естествено, те са се сблъскали и с много трудности и препятствия, както и с различни действителни проблеми в живота или в средата си. Казано накратко, повечето хора имат някакво ниво на разбиране за стремежа към истината, независимо дали само по отношение на формата му или чрез някои практически проблеми, а също така имат известно доктринално познание за него. След като хората са започнали да вярват в Бог или да вървят по пътя на стремеж към истината, независимо дали наистина са платили цена по този път или само са положили малко усилия в подхода си към стремежа към истината, донякъде всички ще имат известно разбиране за него. За хората, които обичат истината, това разбиране представлява истинска и ценна награда, но онези, които не се стремят към истината, нямат никакви преживявания, поуки от тях или награди. В обобщение, мнозинството от хората колебливо се движат напред и таят нагласата „да изчакаме и да видим“, докато се стремят към истината, като същевременно частично преживяват какво е чувството да се стремят към нея. В мислите, възгледите или съзнанието на повечето хора стремежът към истината е нещо положително и има най-голямо значение. Те мислят за него като за житейска цел, към която хората трябва да се стремят, и дори нещо повече — като за правилния път, който трябва да следват в живота. Независимо дали на теоретично ниво, или въз основа на реалните си преживявания и знания, всички хора смятат, че стремежът към истината е нещо добро и че е най-положителното нещо. Няма стремеж или път, с който човечеството да се захваща, който да може да се сравни със стремежа към истината или с пътя на стремеж към нея. Стремежът към истината е единственият правилен път, който хората трябва да следват. Като член на човешкия род стремежът към истината трябва да бъде житейска цел на всеки човек и той трябва да го възприема като правилния път, който хората трябва да следват. Е, как човек трябва да се стреми към истината? Току-що изразихте някои прости, теоретични идеи, с които повечето хора вероятно биха се съгласили. Всички смятат, че тези видове стремежи и практики са свързани със стремежа към истината. Те вярват, че това, което конкретно е свързано със стремежа към истината, е просто да опознаят себе си, да се изповядат и да се покаят, след това в Божиите слова да открият истините принципи, които да практикуват, и накрая да изживеят Неговите слова в своето ежедневие и да навлязат в истината реалност. Това е общоприетото разбиране и схващане на повечето хора за това как да се стремят към истината. Освен методите, които можете да разпознаете и разберете, Аз обобщих някои по-конкретни пътища и методи на практикуване на стремеж към истината. Днес ще разговаряме по-подробно за това как да се стремите към истината.

Освен няколкото метода, които изброихте, Аз навлязох в повече подробности и обобщих два метода за това как да се стремите към истината. Единият метод е „избавянето“. Това лесно ли е? (Лесно е.) Не е нито абстрактно, нито сложно. Освен това лесно се помни и лесно се разбира. Естествено, практикуването му може да е свързано с определено ниво на трудност. Виждаш ли, този метод е много по-прост от онези, които посочихте. Това, което казахте, беше просто куп теории. Те изглеждат възвишени и задълбочени и, разбира се, имат конкретна страна, но са много по-сложни от това, което току-що ви казах. Първият метод е „избавянето“, а вторият — „посвещаването“. Само тези два метода, общо две думи. Хората могат да ги разберат само като ги погледнат и знаят как да ги практикуват, без да разговарят за тях. Също така се запомнят лесно. Какъв е първият метод? (Избавяне.) А вторият? (Посвещаване.) Виждаш ли? Не са ли прости? (Прости са.) Те са много по-лаконични от това, което казахте. Как се нарича това? Нарича се проникновено. Дали използването на по-малко думи непременно означава, че нещо е проникновено? (Не означава.) Не е важно дали нещо е проникновено или не. Това, което е от решаващо значение, е дали е изказана най-съществената идея и дали тя е функционална, когато хората я прилагат на практика. Освен това е важно да разгледаме какви резултати се постигат чрез практикуването ѝ, дали може да разреши практическите затруднения на хората, дали им помага да следват пътя на стремеж към истината, дали им позволява коренно да променят покварения си нрав и дали практикуването ѝ помага на хората да дойдат пред Бог и да приемат Неговите слова и истината и така да постигнат резултатите и целите, които стремежът към истината трябва да постигне. Правилно ли е това? (Да.) Вече сте чували тези два метода „избавяне“ и „посвещаване“ и ги познавате. Каква е връзката между тези два метода и стремежа към истината? Свързани ли са с методите, които споменахте, или са в противоречие с тях? Все още не е съвсем ясно, нали? (Все още не е съвсем ясно.) Най-общо казано, конкретните методи за практикуване на стремежа към истината са тези двата, които току-що обсъдих. Какво е конкретното съдържание на първия от тези два метода — избавянето? Кое е най-простото и непосредствено нещо, за което можете да се сетите, когато чуете думата „избавяне“? Как човек може да приложи този метод на практика? Какви са конкретните му части и съдържание? (Да се избавиш от покварения си нрав.) От какво още, освен от покварения си нрав? (От представите и фантазиите.) Представите и фантазиите, чувствата, волята и предпочитанията на човека. Какво още? (Сатанински философии за светските отношения, погрешни ценности и възгледи за живота.) (Намеренията и желанията на човека.) Казано накратко, когато хората се опитват да се сетят за нещата, от които трябва да се избавят, освен за различните видове поведение, свързани с покварения нрав, те се сещат и за нещата, които съставляват човешките мисли и възгледи. И така, има две основни части: едната касае покварения нрав, а другата — мислите и възгледите на хората. Освен тези двете, за какво друго можете да се сетите? Озадачени сте, нали? Каква е причината за това? Причината е, че нещата, които веднага ви идват на ум, са темите, с които често се сблъсквате в ежедневието си, откакто сте започнали да вярвате в Бог, и за които хората често говорят. Що се отнася обаче до проблемите, за които никой не споменава, но които въпреки това съществуват у хората — не ги знаете, не сте наясно с тях, не можехте да се сетите за тях, а и никога не сте ги възприемали като проблеми, над които да размишлявате. Това е причината, поради която сте озадачени. Обсъждам това с вас, защото искам да помислите и да обърнете сериозно внимание на въпроса, по който ще разговаряме по-нататък, и за да остави у вас дълбоко впечатление.

Нека сега разговаряме за двете основни неща, свързани с начина, по който човек трябва да се стреми към истината: първо, да се избави, и второ, да се посвети. Да започнем с общение за първото — избавянето. Това не е просто да се избавиш от чувствата, философиите за светските отношения, своеволието, желанието за благословии и други подобни общи тълкувания. Практикуването на „избавяне“, за което е днешното общение, има по-конкретно предназначение и изисква хората да го изследват и практикуват в ежедневието си. Кое е първото нещо, което трябва да се спомене по отношение на избавянето? Първото нещо, от което хората трябва да се избавят в стремежа си към истината, са различните човешки емоции. Какво си представяте, когато споменавам тези различни емоции? Какво включват тези емоции? (Избухливост, своеволие и пасивност.) Избухливостта емоция ли е? (Под емоции разбирам случаите, в които хората вършат нещата, докато изпълняват дълга си, в зависимост от начина, по който се чувстват. Те възприемат различно отношение към нещата в зависимост от това дали се чувстват добре или не.) Това ли са емоциите, за които говорих? Така ли трябва да се обяснят емоциите? (Боже, моето разбиране за емоциите е, че те включват най-вече раздразнителността, яда, наред с удоволствието, гнева, скръбта и радостта.) Това обобщение е подходящо. В такъв случай това, което беше споменато току-що за хората, които вършат нещата в зависимост от това как се чувстват, емоция ли е? (Това е просто проявление.) Това е вид проявление на емоция. Да се чувстваш зле, да си раздразнителен и унил — всичко това са проявления на емоция, но те изобщо не са определението за емоция. Как тогава хората трябва да разберат първото нещо, от което трябва да се избавят в стремежа си към истината — различните емоции? От какво се избавят хората, когато се избавят от различните емоции? Това означава да се избавят от настроенията, мислите и емоциите, които се пораждат в различни ситуации и обстановки, както и при различни хора, събития и неща. Някои от тези емоции се превръщат в своеволие на човека. И макар че някои от тях не се превръщат в своеволие на човека, те все пак често могат да повлияят на отношението на този човек при неговите действия. Какво тогава включват тези емоции? Те включват например: униние, омраза, гняв, раздразнителност, безпокойство, както и угнетеност, малоценност и проливане на сълзи от радост — всичко това може да се счита за емоции. Това ли са конкретните проявления на емоциите? (Да.) Като казвате това, знаете ли какво е емоция? Има ли тя нещо общо с пасивността и избухливостта, които споменахте? (Не.) Те нямат никаква връзка. В такъв случай, какви са нещата, които споменахте? (Покварен нрав.) Те са вид проявление на покварен нрав. Емоциите, които изброих току-що: угнетеността, унинието, малоценността и т.н., имат ли нещо общо с покварения нрав? (Емоциите, за които Бог говори току-що, не са свързани с покварения нрав, те не представляват покварен нрав или все още не са достигнали нивото на покварен нрав.) Какво са те тогава? Те са удоволствието, гневът, скръбта и радостта на нормалната човешка природа и те са емоциите, които възникват, и проявленията, които се разкриват, когато хората се сблъскват с определени ситуации. Някои от тях вероятно се дължат на покварен нрав, докато други не са достигнали това ниво и не са толкова свързани с покварения нрав, но все пак тези неща наистина съществуват в мислите на хората. В такъв случай, независимо от ситуацията или обстоятелствата, с които хората се сблъскват, тези емоции естествено често ще оказват известно влияние върху преценката и възгледите им и ще влияят на позицията, която хората трябва да заемат, както и на пътя, по който трябва да вървят. Различните емоции, за които говорихме току-що, по-скоро са предимно негативни. Има ли такива, които са по-скоро неутрални, които не са толкова негативни или положителни? Не, няма такива, които да са относително положителни. Потиснатостта, унинието, омразата, гневът, малоценността, раздразнителността, безпокойството и угнетеността — това са все доста негативни емоции. Може ли някоя от тези емоции да помогне на хората положително да посрещнат живота, човешкото съществуване и ситуациите, с които се сблъскват в живота? Няма ли такива, които да са положителни? (Не.) Всички те са относително негативни емоции. И така, кои емоции са малко по-добри? Какво ще кажете за копнежа и тъгуването? (Те са по-скоро неутрални.) Да, те могат да бъдат неутрални. Кое още? Носталгия, бленуване и силна обич. За какво се отнасят тези емоции, за които говорим? Те са неща, които често се крият в дълбините на сърцето и душата на човека. Те често могат да заемат сърцата и мислите на хората и често могат да влияят на настроенията им, както и на възгледите и отношението им към вършенето на нещо. Ето защо, независимо дали тези емоции се срещат в реалния живот на хората, или в тяхната вяра в Бог и в стремежа им към истината, в известна степен те ще се намесват в ежедневието на хората или ще му влияят и ще засягат отношението им към техния дълг. Те също така, разбира се, ще влияят на преценката на хората и на позицията, която заемат, когато се стремят към истината, и по-специално тези по-скоро пасивни и негативни емоции ще оказват огромно влияние върху хората. Когато хората развият спомени и започнат да изпитват различните си емоции или започнат да формират осъзнаване, което разпознава събитията и нещата, средата и другите хора, различните им емоции постепенно започват да се пораждат и оформят. След като се оформят, с напредването на възрастта и с преживяването на повече светски проблеми, тези емоции постепенно се загнездват в тях, в дълбините на сърцата им, и се превръщат в доминираща характеристика на тяхната индивидуална човешка природа. Те постепенно направляват индивидуалната им личност, удоволствието, гнева, скръбта и радостта им, предпочитанията им, както и стремежа им към цели и посоката им в живота и т.н. Ето защо тези емоции са незаменими за всеки човек. Защо казвам това? Защото, след като хората започнат субективно да осъзнават заобикалящата ги среда, тези емоции постепенно оказват влияние върху удоволствието, гнева, скръбта и радостта им, влияят върху преценката и познанието им за хората, събитията и нещата, както и върху личността им. Разбира се, те ще повлияят и на отношението и възгледите на хората за начина, по който посрещат и се справят с хората, събитията и нещата около тях. Още по-важното е, че тези негативни емоции влияят на пътищата и принципите, които определят начина, по който хората се държат, както и на целите, към които се стремят, и на основните им норми за човешко поведение. Може да ви се стори, че това, което казах, не е толкова лесно за разбиране, че е доста абстрактно. Ще ви дам пример и тогава може да разберете нещата малко по-добре. Някои хора например в детството си са изглеждали обикновени, не са можели да се изразяват и не са били особено съобразителни, поради което другите в семейната и социалната им среда са ги оценявали доста неблагоприятно и са казвали неща като: „Това дете е глупаво и бавно и говори мъчно. Погледнете чуждите деца, които говорят толкова добре, че могат да въртят хората на малкия си пръст. Докато това дете по цял ден само се цупи. Не знае какво да каже при среща с хора, не знае как да обясни или как да се оправдае, когато направи нещо нередно, и не може да забавлява хората. Това дете е идиот“. Родителите го казват, роднините и приятелите го казват, и учителите им също го казват. Тази среда оказва определен, невидим натиск върху подобни хора. Чрез преживяването на тази среда те несъзнателно развиват определен вид мислене. Какъв вид мислене? Те мислят, че не изглеждат добре, че не са много симпатични и че другите никога не се радват да ги видят. Смятат, че не са добри в учението, че са бавни и винаги се притесняват да си отворят устите и да говорят пред другите. Твърде са смутени да благодарят, когато хората им дадат нещо, и си мислят: „Защо никога не мога да кажа две думи на кръст? Защо другите хора говорят толкова гладко? Просто съм глупав!“. Подсъзнателно те смятат, че са безполезни, но все пак не искат да признаят, че са толкова безполезни и че са толкова глупави. В сърцата си те винаги се питат: „Наистина ли съм толкова глупав? Наистина ли съм толкова неприятен?“. Нито родителите им, нито братята и сестрите им, нито учителите и съучениците им ги харесват. А понякога членовете на семейството им, роднините и приятелите им казват за такива хора: „Той е нисък, очите и носът му са малки и с такава външност няма да е успешен, когато порасне“. Затова, когато се погледнат в огледалото, те виждат, че очите им наистина са малки. В тази ситуация съпротивата, неудовлетворението, нежеланието и неприемането в дълбините на сърцата им постепенно се превръщат в приемане и признаване на собствените им недостатъци, несъвършенства и проблеми. Макар да могат да приемат тази реалност, в дълбините на сърцата им се поражда една трайна емоция. Как се нарича тази емоция? Тя е малоценност. Хората, които се чувстват непълноценни, не знаят кои са предимствата им. Те просто мислят, че са неприятни, винаги се чувстват глупави и не знаят как да се справят с нещата. Казано накратко, те смятат, че не могат да свършат нищо, че са непривлекателни, че не са умни и че имат забавени реакции. Те са незабележими в сравнение с другите и не получават добри оценки в обучението си. След като израснат в такава среда, тази нагласа за малоценност постепенно взема връх. Тя се превръща в своеобразна трайна емоция, която оплита сърцето ти и изпълва ума ти. Независимо дали вече си пораснал, дали си тръгнал по света, дали си женен и дали си се утвърдил в кариерата си, и независимо от социалния ти статус, не е възможно да се отървеш от това чувство за малоценност, насадено от средата, в която си израснал. Дори след като започнеш да вярваш в Бог и се присъединиш към църквата, продължаваш да смяташ, че имаш обикновен външен вид, лоши интелектуални заложби, не можеш да се изразяваш и нищо не можеш да свършиш. Мислиш си: „Просто ще правя каквото мога. Не е нужно да имам амбиции да бъда водач, не е нужно да се стремя към задълбочени истини, просто ще се задоволя с това да съм най-незначителният и ще оставя другите да се отнасят с мен както искат“. Когато се появят антихристи и лъжеводачи, се чувстваш неспособен да ги прозреш или разобличиш и смяташ че не си създаден за това. Чувстваш, че е достатъчно, стига ти самият да не си лъжеводач или антихрист, че всичко е наред, щом не предизвикваш смущения и прекъсвания, и че е достатъчно, стига да можеш да стоиш на позицията си. В дълбините на сърцето си чувстваш, че не си достатъчно добър и не си толкова добър, колкото другите хора, че останалите може би са обекти за спасение, а ти в най-добрия случай си обслужващ, и затова смяташ, че не можеш да се справиш със задачата да се стремиш към истината. Независимо от това колко истина си способен да разбереш, все още смяташ, че щом Бог е предопределил да имаш такива заложби, каквито имаш, и да изглеждаш така, както изглеждаш, то вероятно Той е предопределил да бъдеш просто обслужващ и че нямаш нищо общо със стремежа към истината, с това да станеш водач, да заемеш отговорна позиция или да бъдеш спасен, а си готов да бъдеш най-незначителният човек. Това чувство за малоценност вероятно не ти е вродено, но на друго ниво, поради семейната ти среда и средата, в която си израснал, ти си бил подложен на умерени удари или неуместни оценки и това е породило чувството за малоценност у теб. Тази емоция влияе върху правилната посока на твоите стремежи, влияе върху правилната амбиция за твоите стремежи, и също така възпрепятства правилните ти стремежи. Щом като правилните ти стремежи и правилната решителност, която трябва да имаш в човешката си природа, са възпрепятствани, тогава мотивацията ти да се стремиш към положителни неща и към истината е потисната. Това потискане не е предизвикано от заобикалящата те среда или от който и да е човек и, разбира се, Бог не е определил да страдаш от него, а по-скоро е предизвикано от силно негативна емоция дълбоко в сърцето ти. Не е ли така? (Така е.)

На пръв поглед малоценността е емоция, която се проявява у хората, но всъщност основната причина за нея е това общество, човечеството и средата, в която хората живеят. Тя се дължи и на собствените обективни причини у хората. От само себе си се разбира, че обществото и човечеството идват от Сатана, защото цялото човечество се намира под властта на злия, то е дълбоко покварено от Сатана, и никой не може да възпитава следващото поколение в съответствие с истината или с Божиите учения, а по-скоро го прави в съответствие с това, което идва от Сатана. Следователно последствията от използването на сатанински неща за възпитаване на следващото поколение и на човечеството не само покварява нрава и същността на хората, а и предизвиква пораждането на негативни емоции у тях. Ако породените негативни емоции са временни, те няма да имат огромен ефект върху живота на човека. Ако обаче една негативна емоция се вкорени дълбоко в най-съкровените кътчета на сърцето и душата на човека и незаличимо се загнезди там, ако човекът е напълно неспособен да я забрави или да се отърве от нея, тогава тя непременно ще се отрази на всяко негово решение, на начина, по който подхожда към всякакви хора, събития и неща, на това, което избира, когато се сблъсква с важни принципни въпроси, и на пътя, по който ще върви в живота си. Ето какво е въздействието, което реалното човешко общество оказва върху всеки отделен човек. Другият аспект са обективните причини у самите хора. Тоест образованието и обучението, което хората получават, докато растат, всички мисли и идеи, както и начините на поведение, които възприемат, и различните човешки поговорки — всички те идват от Сатана, и се стига дотам, че хората изобщо нямат способността да се справят с проблемите, с които се сблъскват, нито да ги разсеят от правилната гледна точка и позиция. Следователно, несъзнателно, под влиянието на тази сурова среда и потискан и контролиран от нея, човекът не може да направи нищо друго, освен да развие различни негативни емоции и да ги използва, за да се опита да се противопостави на проблемите, които няма способността да разреши, да промени или да разсее. Да вземем например чувството за малоценност. Твоите родители, учители, по-възрастните и другите около теб — всички те имат нереалистична оценка за заложбите ти, човешката ти природа и личността ти, и в крайна сметка това те напада, преследва, потиска, ограничава и обвързва. Накрая, когато вече нямаш сили да се съпротивляваш, не ти остава никакъв друг избор, освен да избереш живот на мълчаливо приемане на обидите и униженията, мълчаливо приемане на този вид несправедлива и нечестна реалност, противно на това, което смяташ, че е най-добре. Когато приемеш тази реалност, емоциите, които в крайна сметка се пораждат у теб, не са щастливи, удовлетворени, положителни или прогресивни. Не живееш с повече мотивация и насоченост, а още по-малко се стремиш към точните и правилни цели на човешкия живот и у теб по-скоро се поражда дълбоко чувство за малоценност. Когато тази емоция се породи у теб, ти чувстваш, че няма към кого да се обърнеш. Когато се сблъскаш с въпрос, който изисква да изразиш мнение, кой знае колко пъти дълбоко в сърцето си ще обмисляш какво искаш да кажеш и какво мнение искаш да изразиш, но все пак не можеш да се престрашиш да го заявиш на глас. Когато някой изрази същото мнение, като това, което поддържаш, в сърцето си си позволяваш да почувстваш утвърждаване, потвърждение, че не си по-зле от другите хора. Когато обаче същата ситуация се повтори, ти все пак си казваш: „Не мога да говоря небрежно, да да действам прибързано или да ставам за посмешище. За нищо не ставам, глупав съм, тъп съм, аз съм идиот. Трябва да се науча да се прикривам и просто да слушам, а не да говоря“. Оттук не можем ли да видим, че от момента, в който се породи чувството за малоценност, до момента, в който то се вкорени дълбоко в най-съкровените кътчета на сърцето на човека, той е лишен от свободната си воля и от законните права, дадени му от Бог? (Така е.) Той е лишен от тези неща. Кой точно го е лишил от тях? Не можеш да кажеш със сигурност, нали? Никой от вас не може да каже със сигурност. Това е така, защото по време на целия този процес ти си не само жертва, но и виновник. Ти си жертва на други хора, а също така си жертва и на самия себе си. Защо е така? Току-що казах, че една от причините за чувството за малоценност, което възниква у теб, идва от собствените ти обективни причини. Откакто си започнал да имаш самосъзнание, основата ти за преценяване на събитията и нещата произлиза от покварата на Сатана, тези възгледи са ти внушени от обществото и човечеството и Бог не те е учил на тях. Следователно, без значение кога или в каква обстановка се е зародило чувството ти за малоценност и независимо от степента, до която се е развило, ти безпомощно си обвързан и контролиран от това чувство и в подхода си към хората, събитията и нещата около себе си използваш начините, които Сатана ти е внушил. Когато чувството за малоценност е вкоренено дълбоко в сърцето ти, то не само оказва дълбоко въздействие върху теб, но и е взело връх във възгледите ти за хората и нещата, както и в поведението и действията ти. Как тогава възприемат хората и нещата тези, които са подвластни на чувството за малоценност? Те смятат, че другите са по-добри от тях самите, и считат, че и антихристите са по-добри от тях. Макар че антихристите имат зъл нрав и са с лоша човешка природа, те все пак се отнасят към тях като към хора, на които да подражават, и като към пример за подражание, от когото могат да се учат. Дори си казват: „Виж, макар да имат лош нрав и зла човешка природа, те са даровити и са по-способни в работата от мен. Спокойно могат да демонстрират способностите си пред другите и да говорят пред толкова много хора, без да се изчервят или да получат сърцебиене. Те наистина имат кураж. Аз не мога да се меря с тях. Просто не съм достатъчно смел“. Каква е причината за това? Трябва да се каже, че частично се дължи на това, че чувството ти за малоценност се е отразило на преценката ти за същността на хората, както и на гледната ти точка и на позицията ти, що се отнася до начина, по който възприемаш другите. Не е ли така? (Така е.) В такъв случай как влияе чувството за малоценност на начина, по който се държиш? Ти си казваш: „По рождение съм глупав, изобщо нямам дарби и силни страни и бавно научавам всичко. Погледни този човек. Макар че понякога предизвиква прекъсвания и смущения и действа своеволно и безразсъдно, поне е даровит и има силни страни. Където и да отиде, той е човек, от когото хората искат да се възползват, а от мен — не“. Когато нещо се случи, първото, което правиш, е да се самоосъдиш и да се затвориш в себе си. Какъвто и да е проблемът, ти се отдръпваш, избягваш да поемеш инициатива и се страхуваш да поемеш отговорност. Казваш си: „По рождение съм глупав. Където и да отида, никой не ме харесва. Не мога да стъпвам бос в огъня, не бива да изтъквам нищожните си способности. Ако някой ме препоръча, това доказва, че ставам. Ако обаче никой не ме препоръча, тогава не би било добре да поемам инициативата и да казвам, че мога да се наема с работата и да я свърша добре. Ако не съм уверен в това, не мога да кажа, че съм. Какво ще правя, ако объркам нещата? Какво ще стане, ако ме кастрят? Толкова ще ме е срам! Няма ли да е унизително? Не мога да допусна да ми се случи това“. Виж! Това не се ли е отразило на поведението ти? В известна степен отношението ти към начина, по който се държиш, се влияе и контролира от чувството ти за малоценност. Донякъде може да се нарече следствие от твоето чувство за малоценност.

Това, че си подвластен на чувството за малоценност, как се отразява на отношението ти към различните типове хора, независимо дали те са хора с човешка природа, с донякъде човешка природа, без човешка природа или със зла човешка природа? Нито един от възгледите ти за хората не е в съгласие с истината или с Божиите слова, а още по-малко отговаря на Божиите изисквания. В същото време под влиянието на това чувство за малоценност избираш да се държиш внимателно, предпазливо и плахо и през повечето време си пасивен и умърлушен. Изобщо нямаш решителност или мотивация за енергично действие, а когато все пак имаш някаква положителна и активна нагласа и искаш да поемеш малко работа, си мислиш: „Не съм ли надменен? Дали не се изтъквам? Не се ли перча? Не важнича ли? Това не е ли желанието ми за статус?“. Не можеш да разбереш какво точно е естеството на собствените ти действия. Много пъти в сърцето си ще прехвърляш и обмисляш основателните потребности, стремежи, решителност и желания на човешката природа, както и това, което можеш да се стремиш да постигнеш, това, което е правилно и редно да правиш. Когато не си способен да заспиш през нощта, отново и отново ще обмисляш: „Трябва ли да поема тази работа? Ох, но аз не съм достатъчно добър, не смея да го направя. Аз съм глупав и тъп. Нямам дарбите на този човек, нито заложбите му!“. Докато се храниш, си мислиш: „Той се храни по три пъти на ден, изпълнява добре дълга си и животът му има стойност. Аз се храня три пъти на ден, но не изпълнявам добре дълга си и животът ми няма никаква стойност. Длъжник съм на Бог и на моите братя и сестри! Не заслужавам и не бива да ям дори една порция“. Когато някой е твърде страхлив, той е безполезен и не е способен да постигне каквото и да е. Каквото и да им се случи, страхливите хора ще отстъпят назад, когато срещнат някаква трудност. Защо го правят? Една от причините е, че това се дължи на чувството им за малоценност. Тъй като се чувстват непълноценни, те не смеят да излязат пред хората, не могат да поемат дори задълженията и отговорностите, които би трябвало да поемат, нито могат да се заемат с това, което всъщност са способни да постигнат в рамките на собствените си способности и заложби, и в рамките на преживяването на собствената си човешка природа. Това чувство за малоценност влияе на всички аспекти на човешката им природа, влияе на личността им и, разбира се, влияе и на характера им. Когато са сред други хора, те рядко изразяват собствените си възгледи и почти никога не ги чуваш да изясняват собствените си позиции или мнения. Когато се сблъскат с проблем, не смеят да говорят, а постоянно отстъпват и се отдръпват. Когато са сред малко хора, те се осмеляват да седнат при тях, но когато хората са много, те търсят място в ъгъла, насочват се към местата, където осветлението е слабо, и не смеят да дойдат сред другите. Винаги, когато им се прииска положително и активно да кажат нещо, да изразят собствените си възгледи и мнения, за да покажат, че това, което мислят, е правилно, те дори нямат куража да го направят. Всеки път, когато имат такива идеи, чувството им за малоценност се проявява наведнъж и ги контролира, потиска ги и им казва: „Не казвай нищо, за нищо не ставаш. Не изразявай възгледите си, просто запази идеите си за себе си. Ако в сърцето ти има нещо, което наистина искаш да кажеш, просто го запиши на компютъра и го обмисли насаме. Не бива да допускаш никой друг да разбира за това. Ами ако кажеш нещо погрешно? Ще бъде толкова неудобно!“. Този глас продължава да ти казва да не правиш едно или друго нещо, да не казваш едно или друго нещо и те кара да преглъщаш всяка дума, която искаш да изречеш. Когато има нещо, което искаш да кажеш и което отдавна прехвърляш в сърцето си, ти биеш отбой и не смееш или се притесняваш да го изречеш, като смяташ, че не бива да го правиш, в противен случай се чувстваш така, сякаш си нарушил някакво правило или закон. И когато един ден активно изразиш собственото си мнение, дълбоко в себе си се чувстваш несравнимо смутен и неспокоен. Макар че това чувство на огромно безпокойство постепенно отшумява, чувството ти за малоценност бавно задушава идеите, намеренията и плановете, които имаш за желанието да говориш, за желанието да изразяваш собствените си възгледи, за желанието да си нормален човек и за желанието да си като всички останали. Хората, които не те разбират, смятат, че говориш малко, и си тих и срамежлив по характер, човек, който не обича да изпъква сред останалите. Когато говориш пред много хора, се чувстваш неловко и лицето ти се изчервява. Донякъде си интровертен и всъщност само ти знаеш, че се чувстваш непълноценен. Сърцето ти е изпълнено с това чувство за малоценност и то витае там от дълго време, а не е някакво временно чувство. По-скоро от дълбините на душата ти то здраво контролира мислите ти, плътно запечатва устните ти и затова, колкото и правилно да разбираш нещо или каквито и възгледи и мнения да имаш за хората, събитията и нещата, ти се осмеляваш единствено да го мислиш и премисляш в собственото си сърце, а никога не дръзваш да говориш на глас. Независимо дали другите може да одобрят това, което казваш, или да те поправят и критикуват, ти няма да се осмелиш да се изправиш пред такъв резултат или да го видиш. Защо е така? Защото чувството ти за малоценност е вътре в теб и ти казва: „Не го прави, ти просто не си за това. Нямаш такива заложби, нямаш такава реалност, не бива да го правиш, това просто не си ти. Не прави нищо и не мисли за нищо сега. Ще си такъв, какъвто си реално само ако живееш с чувството си за малоценност. Не си компетентен да се стремиш към истината или да откриеш сърцето си и да кажеш това, което искаш, и да се свържеш с останалите, както правят други хора. И това е така, защото за нищо не ставаш, не си толкова добър, колкото тях“. Това чувство за малоценност направлява мисленето на хората в съзнанието им. То ги възпрепятства да изпълняват задълженията, които един нормален човек трябва да изпълнява, и да водят живота на нормалната човешка природа, който би трябвало да водят, като същевременно направлява начините и средствата, посоката и целите на това как се отнасят към хората и нещата, как се държат и как действат. Дори и да вярват, че трябва да бъдат честни хора и да им харесва да бъдат честни хора, те никога не се осмеляват с думи или дела да изразят желанието си да бъдат честни хора, за да навлязат в живота на честния човек. Заради чувството си за малоценност те дори не се осмеляват да бъдат честни хора. Те са напълно лишени от смелост. Когато все пак кажат нещо честно, те бързо поглеждат към хората около себе си и си мислят: „Дали някой си съставя мнение за мен? Дали ще си помисли: „Честен човек ли се опитваш да бъдеш? Не искаш ли да бъдеш честен човек, само за да можеш да бъдеш спасен? Не е ли това просто желание да бъдеш благословен“? О, не! Не смея да кажа нищо. Всички те могат да говорят честно, само аз не мога. Не съм компетентен като тях. Аз съм на най-ниското стъпало“. От тези конкретни проявления и откровения можем да видим, че след като тази негативна емоция — чувството за малоценност — започне да действа и се вкорени в най-съкровените кътчета на сърцата на хората, ако не се стремят към истината, то ще им бъде много трудно да я изкоренят и да се освободят от възпирането ѝ и ще бъдат възпирани от нея във всичко, което правят. Макар че не може да се каже, че това чувство е покварен нрав, то вече е предизвикало силно негативно въздействие. То сериозно уврежда тяхната човешка природа и оказва огромно негативно въздействие върху различните емоции, върху речта и действията на нормалната им човешка природа и води до много сериозни последствия. Най-незначителното му влияние е да въздейства на характера, предпочитанията и стремежите им. Най-същественото му влияние е да въздейства на целите и посоката им в живота. Предвид причините за това чувство за малоценност, неговия процес и последствията му за човека, от която и страна да го погледнете, това не е ли нещо, от което хората трябва да се избавят? (Така е.) Някои хора казват: „Не смятам, че съм непълноценен и не съм възпиран по никакъв начин. Никой никога не ме е провокирал или омаловажавал, нито ме е потискал. Живея много свободно. В такъв случай това не означава ли, че нямам това чувство за малоценност?“. Вярно ли е това? (Не, понякога все още имаме това чувство за малоценност.) Възможно е в известна степен все още да го имаш. То може да не е взело връх в най-съкровените кътчета на сърцето ти, но в някои случаи може да се породи за миг. Срещаш например някого, когото обожаваш — някой много по-талантлив от теб, някой с по-специални умения и дарби от теб, някой по-властен от теб, някой по-високомерен от теб, някой по-зъл от теб, някой по-висок и по-привлекателен от теб, някой със статус в обществото, някой богат, някой с повече образование и с по-висок статус от теб, някой по-възрастен от теб, който е вярвал в Бог по-дълго време, някой с повече преживявания и реалност във вярата си в Бог, и тогава не можеш да предотвратиш пораждането на чувството ти за малоценност. Когато това чувство се породи, твоят „много свободен живот“ изчезва, ставаш плах и губиш кураж, обмисляш как да подредиш думите си, изражението на лицето ти придобива неестествен вид, въздържаш се в думите и в движенията си, и започваш да се прикриваш. Тези и други проявления се причиняват от пораждането на чувството ти за малоценност. Разбира се, това чувство за малоценност е временно и когато то се породи, просто трябва да се изследваш, да бъдеш проницателен и да не бъдеш възпиран от него.

Различните емоции, от които трябва да се избавиш и които обсъждаме днес, са неща, които са дълбоко вкоренени в душите на хората. Въздействието, което оказват върху теб, не е временно, а по-скоро е всеобхватно и има дълбоки последствия. Когато ти е трудно да заспиш посред нощ, когато си съвсем сам, онези хора, събития и неща, които са предизвикали пораждането на негативни емоции у теб и които са дълбоко вкоренени в паметта ти, малко по малко изплуват на повърхността в съзнанието ти. Една дума, звук, дори проклятие, побой, сцена, предмет, група хора или последователността на дадено събитие от началото до края — всички тези хора, събития и неща от дълбините на паметта ти, които са предизвикали пораждането на всякакви негативни емоции у теб, се възпроизвеждат в ума ти като филм. Възпроизвежда се отново и отново, докато накрая несъзнателно се оттеглиш обратно в онези негативни емоции, скрити дълбоко в душата ти, и в онзи момент, който е повлиял на чувствата ти, на човешката ти природа, на личността ти и на бъдещия ти живот. Когато си съвсем сам, когато си изправен пред трудности, когато трябва да вземеш решение и когато си отчаян, не можеш да не се свиеш на кълбо и да не избягваш всички, като в най-съкровената си същност се оттеглиш към онази ситуация, онова събитие и онази група хора, които са ти причинили болка. Макар че тези хора, събития и неща са те накарали да се почувстваш нападнат, наранили са те и са насадили у теб всевъзможни негативни емоции, когато се чувстваш унил и умърлушен, когато се сблъскаш с неуспех, дори когато братята и сестрите те кастрят или отхвърлят, няма как да не се оттеглиш обратно в тази негативна емоция, която оказва влияние върху живота ти, било то униние, омраза, гняв или малоценност. Макар че тези емоции са ти донесли всевъзможна болка или са те накарали да се чувстваш неспокоен, да плачеш или да те обземе раздразнение, ти все пак не можеш да се възпреш да не се връщаш постоянно към онази негативна емоция, която си изпитал в онзи момент. Когато се върнеш към онзи момент, тази негативна емоция отново засилва влиянието си над теб. Когато тази негативна емоция непрекъснато те обзема, подсеща и предупреждава, неусетно прекъсва твоето слушане на Божиите слова и разбиране на истините принципи. Когато тези негативни емоции отново се надигнат в най-съкровените кътчета на сърцето ти, когато утвърдят господството си над мислите ти, твоят интерес към истината ще отслабне, дори ще се превърне в неприязън или може да възникне чувство на неподчинение. Заради болката и несправедливото отношение към теб в миналото, може да гледаш на човечеството и на обществото с по-голяма враждебност и да мразиш всичко, което се е случило, както и, разбира се, всичко, което ще се случи в бъдеще. Тези емоции постоянно се проявяват в сърцето ти и многократно влияят на чувствата ти, на състоянието ти и на положението ти. Те също така многократно влияят на начина, по който се чувстваш при изпълнението на дълга си, както и на отношението и възгледите ти при изпълнението на твоя дълг и, разбира се, влияят на твоята мотивация и решимост да се стремиш към истината. Понякога обаче, тъкмо когато си се решил да се стремиш към истината и никога повече да не се чувстваш умърлушен, никога повече да не смяташ, че не си достатъчно добър и да биеш отбой, една моментна негативна емоция изпълва сърцето ти и за един миг мотивацията ти за стремеж към истината може напълно да изчезне и да потъне безследно. Когато в подобна ситуация мотивацията ти за стремеж към истината изчезне безследно, ти чувстваш, че да се стремиш към истината е безинтересно и че вярата в Бог и спасението не означават нищо за теб. Възникването на такова чувство и състояние буди у теб нежелание да дойдеш отново пред Бог, нежелание да четеш Божиите слова с молитва или да слушаш Божиите слова и, разбира се, още по-малко имаш решимост или желание да приложиш Божиите слова на практика или да станеш човек, който се стреми към истината. Това е огромното препятствие и въздействие, което тези различни негативни емоции оказват върху хората, които вървят по пътя на стремеж към истината. По-точно казано, те причиняват прекъсвания и вредят на хората и от време на време ще отнемат частицата увереност, която току-що си успял да събереш, и няколкото принципа на поведение, които току-що си разбрал, и ще ги сведат до нищо. В един миг те правят неспособен в най-съкровените кътчета на сърцето си да почувстваш Божието съществуване, Божиите благословии, Божието върховенство и ресурса, който Той ти предоставя, и мигновено се изпълваш с някоя от тези негативни емоции. Когато си изпълнен с тези негативни емоции, поквареният ти нрав незабавно ще поеме контрол в теб. Когато си завладян от покварения си нрав, незабавно се превръщаш в различен човек и показваш различно лице на хората, събитията и нещата около себе си. Любовта, която си изпитвал преди, е изчезнала, търпението, което си имал преди, е изчезнало, енергията да страдаш и да платиш цената, да понасяш трудности и да работиш усърдно, която си имал преди, е изчезнала, мотивацията да пропуснеш някое хранене и да спиш малко по-малко, за да изпълниш добре дълга си, която си имал преди, е изчезнала и враждебността към всеки един човек заема нейното място. Какъв е основният източник на тази враждебност, която изпитваш към всички? Тя идва от покварения ти нрав, но и от ситуациите, хората, събитията и нещата, които си преживял в миналото и които са предизвикали появата на негативни емоции у теб. Ти казваш: „Аз търпя другите, но кой ме търпи мен? Проявявам разбиране към другите, но кой проявява разбиране към мен? Дори родителите ми или братята и сестрите ми изобщо не проявяват разбиране! Всички други хора правят грешки, така че и аз мога да греша! Другите хора дават воля на негативизма, когато ги кастрят. Защо тогава аз да не мога? Другите хора могат да се съревновават за влияние и позиция. Защо тогава да не мога и аз? Щом ти можеш, значи и аз мога! Другите мамят и се опитват да се измъкнат от отговорностите си, когато изпълняват дълга си, в такъв случай и аз ще го правя. Другите не се стремят към истината, така че и аз няма да го правя. Другите действат без принципи, значи и аз ще правя така. Другите не защитават интересите на Божия дом, тогава и аз няма да го правя. Просто ще следвам това, което правят всички останали. Какво лошо има в това?“. Що за проявление е това? Независимо дали го разглеждаме от гледна точка на мислите ти или на нрава, който разкриваш, това е пълен обратен завой, сякаш си се превърнал в някой друг. Какво се случва тук? Основната причина е, че си претърпял вътрешна промяна. На пръв поглед може да изглеждаш по същия начин и ежедневието ти да не е променено, тонът на речта ти да не е променен, външният ти вид да не е променен и никой да не те подвежда или подстрекава зад кулисите. Защо тогава е този внезапен прилив на емоции? Една от причините е, че той се поражда от негативните емоции, насадени дълбоко в сърцето ти. Когато състоянието на човек, който винаги таи в себе си негативните емоции на омраза и гняв, е добро, той често ще идва пред Бог, за да се моли и да чете Божиите слова и ще следи всичко да протича нормално, когато се стреми към истината и изпълнява дълга си. Ако се сблъска с нещо, което не е по вкуса му, или се сблъска с някакъв неуспех, провал или неловко положение в работата или в живота, или претърпи някаква загуба на престиж или накърняване на интересите си, омразата и гневът, породени от негативните емоции у него, го карат да обезумее от ярост и да побеснее. Може би преди това е преживял някакви необичайни събития, като например да е бил малтретиран или безпричинно бит от зли хора, или да му е било отнето имуществото, или да е бил тормозен или дори унижаван от зли хора. Някои хора може да са имали колеги или началници, които да им създават трудности на работното място, а други може да са били подложени на дискриминация и несправедливо отношение от страна на съученици и учители в училище поради слабите си академични постижения, лошите условия вкъщи или защото родителите им са били земеделци и от по-ниската класа на обществото и т.н. Когато в обществото човек е подложен на всякакво несправедливо отношение, когато човешките му права са отнети, когато интересите му са накърнени или собствеността му е отнета, семената на омразата естествено се посяват в дълбините на сърцето му и, разбира се, той ще пренесе тази омраза в начина, по който подхожда към обществото, човечеството и дори към собственото си семейство, приятелите и роднините си. Възгледите на хората, в чиито сърца е посята омразата, са повлияни от тази омраза и естествено техните емоции също ще бъдат оцветени от нея.

Щом омразата се вкорени дълбоко в сърцето на човека, тя естествено се превръща в емоция, а когато някой живее в тази емоция на омраза, гледната му точка относно човечеството и който и да е въпрос вече не е правилна. Възгледите му за хората и нещата стават изкривени и противоположни на това, което биха били в нормални условия. Той става неспособен да разбере правилно всякакви нормални и истински хора, събития или неща и също така ще ги съди и заклеймява. Винаги търси възможност да изрази недоволството и омразата си. Надява се, че един ден ще има власт и влияние, и че ще е способен да изправи всички тези поводи за недоволство и да отмъсти на онези, които са го тормозили и наранявали в миналото. Засега обаче няма подходящ начин да го постигне, затова в крайна сметка някои от тези хора ще повярват в Бог. След като започнат да вярват в Бог, те си мислят: „О, сега вярвам в Бог и вече мога да държа главата си високо изправена. Ще оставя Бог да решава нещата вместо мен, така че тези зли хора да си получат заслуженото. Това е страхотно!“. И така, сега, след като вярват в Бог, те заравят омразата и гнева си дълбоко в себе си, правят каквото могат, за да отдадат всичко, да платят цената, да страдат, да тичат напред-назад и да работят в Божия дом с надеждата, че един ден усилията им ще им донесат късмет и ще променят нещата към по-добро и че когато настъпи денят, в който станат по-силни и когато вече не са слаби, ще се погрижат онези, които са ги тормозили и толкова са ги унижавали, да бъдат наказани. Целта, с която правят всичко това, е да видят с очите си наказанието и възмездието, наложено на онези, които са им причинили такава безкрайна болка и унижение. Те пренасят тази емоция във вярата си в Бог, плащат цената и отдават всичко. На пръв поглед изглежда, че никога не се оплакват, не желаят и не искат нищо, че просто се хвърлят с все сърце да изпълняват дълга си в Божия дом и че никакво страдание не е твърде голямо. В действителност обаче тези емоции на омраза и гняв в най-съкровените кътчета на сърцата им остават непроменени и те не са се избавили от тях. Щом някой им каже мнението си и посочи покварения им нрав, веднага подсъзнателно бягат обратно към емоциите си на омраза и гняв, за да се изправят пред този проблем и да го разрешат. Те си мислят: „С пренебрежение ли говориш за мен? Да ме тормозиш ли се опитваш, понеже смяташ, че съм простодушен? Толкова много хора ме тормозят, но само почакай да видиш какъв край ги очаква!“. Достатъчно е някой само да каже нещо за тях, за да ги нарани, дори и да е неволно. Ако този човек обаче бръкне в някоя рана, това провокира емоциите им на омраза и гняв, което ги кара несъзнателно да избягат обратно към изпитването на омраза към всичко. Ясно е, че този възглед, тази емоция е повлияла на гледната им точка и на отношението им към хората и нещата, както и на начините, по които се държат и действат, и на средствата, които използват. Независимо от това кой изказва основателни мнения и предложения пред тях, те винаги си мислят: „Гледа ме отвисоко и иска да ме тормози. Да не би да си мисли, че лесно се поддавам на натиск?“. Те използват този възглед и начин на действие, за да се справят със ситуацията, и през цялото време емоциите на омраза и гняв все повече се загнездват в сърцата им. Щом емоциите на омраза и гняв се загнездят дълбоко в най-съкровените кътчета на сърцата им, те непрекъснато нарастват и тези хора непрекъснато ги използват, за да се изправят пред всякакви хора, събития и неща, а също така непрекъснато си напомнят, че трябва да мразят всички и че никой не е мил с тях. Дори и за миг да повярват, че някой е добър към тях, много скоро неволно и подсъзнателно ще си кажат: „Не мисли така. Освен Бог, който наистина е добър, няма никакви добри хора. Всички злорадстват над твоите нещастия и никой не ти желае доброто. Мислят, че си простодушен, затова те тормозят, а когато видят, че успяваш в нещо, просто те ласкаят и се опитват да ти се подмазват. Затова не вярвай на никого и не гледай на никого с добро. Трябва да си предпазлив и подозрителен към другите“. Всеки път, когато някой им каже една дума, те я анализират и си мислят: „Набелязал ли ме? Защо го каза? Да не се опитва да ме нападне и да ми отмъсти за нещо? Да не се опитва да ме командва?“. Тези чувства на подозрение, омраза и гняв многократно ги подсещат и ги карат подсъзнателно да използват тези чувства в подхода си към всякакъв тип хора, събития и неща и в справянето си с тях, и въпреки това те самите изобщо не осъзнават, че всичко това са видове негативни емоции. Тези негативни емоции упражняват строг контрол върху преценката им и здраво обвързват мисленето им и им пречат да възприемат който и да е човек, събитие или нещо от правилна гледна точка или позиция. Когато човек започне да живее под влиянието на тези негативни емоции, става много трудно да се измъкне от контрола им. Преди някой да се избави от тези негативни емоции, той несъзнателно живее в тях, изхожда от тях, когато гледа хората, събитията и нещата, подхожда към тях с погрешни възгледи, породени от тези негативни емоции. Първо, това неизбежно води до крайности, подозрение, съмнение и дори избухливост, а също така такива хора ще са враждебни към другите и ще ги нападат. Тези негативни емоции насочват мислите и възгледите в сърцето на човека и направляват всяка негова дума и всяко действие. Ето защо, когато този човек затъне в тези негативни емоции, ако той е някой, който се стреми към истината, тези негативни емоции пораждат пречки в сърцето и ума му и оказват влияние върху тях, поради което той много по-малко практикува истината. Поради опорочаването, прекъсването и вредите, причинени от тези негативни емоции, истината, която е способен да прилага на практика, е ограничена и когато той се сблъска с някаква ситуация, винаги се влияе от чувствата си. Разбира се, най-важният резултат е, че той попада под влиянието на тези различни негативни емоции, и поради това практикуването на истината става изтощително за него. Той не е способен да използва нито съвестта и разума на нормалната човешка природа, нито свободната воля и инстинкта, създадени от Бог, нито истините принципи, които човек трябва да практикува и към които трябва да се придържа в подхода си към хората и нещата около себе си, както и в преценката си за хората и нещата около себе си.

Предвид нещата, за които говорих досега, откъдето и да се погледне, става ясно, че в известна степен различни негативни емоции обсебват съзнанието на всеки човек. Тъй като обсебват съзнанието на хората, ще възникват известни трудности, докато практикуват истината. Ето защо, докато преминават през процеса на стремеж към истината, хората непрекъснато трябва да се избавят от хората, събитията и нещата, които предизвикват у тях негативни емоции, като например негативното чувство за малоценност, което обсъдихме по-рано. Независимо коя ситуация е предизвикала пораждането на чувството ти за малоценност или кой или кое събитие го е причинило, трябва да имаш правилно разбиране за собствените си заложби, силните си страни, талантите си и качеството на собствената си човешка природа. Не е правилно да се чувстваш непълноценен, нито е правилно да се чувстваш по-висш — и двете са негативни емоции. Чувството за малоценност може да обвърже действията ти, да обвърже мислите ти и да повлияе на възгледите и позицията ти. По същия начин чувството за превъзходство също води до такъв негативен резултат. Затова, независимо дали става въпрос за малоценност или за друга негативна емоция, трябва да имаш правилно разбиране за тълкуванията, които водят до възникването на тази емоция. Първо трябва да разбереш, че тези тълкувания са неправилни и независимо дали се отнасят до заложбите ти, таланта ти или качеството на човешката ти природа, оценките и заключенията, до които водят по отношение на теб, винаги са погрешни. В такъв случай, как можеш точно да се оцениш, да опознаеш себе си и да се избавиш от чувството за малоценност? Трябва да приемеш Божиите слова като основа за това да придобиеш познание за себе си и да научиш каква е човешката ти природа, какви заложби, таланти и силни страни имаш. Да предположим например, че някога си обичал да пееш и си пеел добре, но някои хора постоянно са те критикували и са те подценявали, като са казвали, че нямаш слух и пееш фалшиво. Затова сега смяташ, че не можеш да пееш добре и вече не смееш да го правиш пред други хора. Тъй като тези светски хора, тези объркани и посредствени хора, са направили неточни оценки и преценки за теб, правата, които човешката ти природа заслужава, са били ограничени, а талантът ти е бил задушен. В резултат на това не смееш дори една песен да изпееш и смелостта ти стига само до там да се отпуснеш и да пееш на глас единствено когато наоколо няма никого или когато си сам. Тъй като обикновено се чувстваш толкова ужасно угнетен, една песен не смееш да изпееш, когато не си сам. Осмеляваш се да пееш само когато си сам и се наслаждаваш на времето, когато можеш да пееш с пълен глас високо и ясно. Колко прекрасно и волно време е това! Не е ли така? Заради вредата, която хората са ти причинили, не знаеш или не можеш да видиш ясно какво всъщност можеш да правиш, в какво те бива и в какво не те бива. В подобна ситуация трябва да направиш правилна оценка и да се измериш правилно в съответствие с Божиите слова. Трябва да установиш какво си научил и кои са силните ти страни, и да излезеш и да направиш всичко, което можеш, а що се отнася до нещата, които не можеш да правиш, до недостатъците и несъвършенствата ти, трябва да ги премислиш и опознаеш, трябва също така правилно да оцениш и да знаеш какви са заложбите ти и дали са добри или лоши. Ако не можеш да разбереш или да придобиеш ясно познание за собствените си проблеми, тогава помоли хората наоколо, които имат разбиране, да те оценят. Независимо дали това, което казват, е правилно, то поне ще ти даде ориентир и тема за размисъл, и ще ти позволи да имаш основна преценка или характеристика за себе си. След това можеш да разрешиш съществения проблем с негативните емоции, каквото е чувството за малоценност, и постепенно да се измъкнеш от тях. Подобни чувства за малоценност са лесни за преодоляване, ако човек може да ги разпознае, да ги осъзнае и да потърси истината.

Лесно ли се преодоляват чувствата на омраза и гняв, породени у хората, обект на неравностойно отношение, които са били малтретирани и дискриминирани в обществото, в различните си професии и в различна среда? (Да.) Как се преодоляват те? (Те трябва да гледат на всички хора, събития и неща според Божиите слова, да се избавят от тези негативни емоции на омраза и гняв и да се избавят от хората, събитията и нещата, които са ги наранили в миналото.) „Да се избавят“ са само думи. Ти как се избавяш? Да вземем за пример една жена, която излиза с мъж и в крайна сметка се оказва подмамена от него в леглото и измамена да му даде пари. Всеки път, когато си помисли за това, тя изпитва внезапен прилив на гняв, а когато този гняв се надигне, тя свива юмруци и най-съкровените кътчета на сърцето ѝ се изпълват с омраза. Тя мисли за лицето на този човек, мисли за всичко, което е казал, мисли за всичко, което е направил и което я е наранило, и колкото повече мисли за тези неща, толкова повече се ядосва, толкова повече се вбесява, толкова повече я изгаря яростта и толкова повече нараства омразата ѝ. Тя продължава да мисли за това и вече не иска да изпълнява дълга си, чувства се все по-зле и си казва да не си почива, а просто да продължава да работи и да говори с други хора, а в безсънни нощи, трябва да разчита на сънотворни лекарства, за да заспи. Не смее да остане сама или да остави сърцето си да почива. Щом остане сама, в момента, в който си почива, в нея се надига омразата и тя иска да си отмъсти, да накара този, който я е наранил, да умре, и колкото по-неприятна е смъртта, толкова по-добре. Ако един ден тя наистина чуе вестта, че този мъж е застигнат от трагична смърт, едва тогава ще може да се избави от чувството на омраза и гняв. Помисли за следното. Ако той наистина умре, ако си получи заслуженото и бъде наказан, ще си способна ли да заличиш това събитие, което е предизвикало възникването на омразата и гнева, както и този спомен, който е заровен толкова дълбоко в най-съкровените кътчета на сърцето ти? Наистина ли ще си способна да се избавиш от омразата към това събитие? Може ли наистина да изчезне? (Не.) Дали тогава това да накараш този човек, който те е наранил, да изчезне и да понесе наказание, да умре по най-неприятния начин, да понесе възмездие или да свърши зле, е начинът да преодолееш омразата и гнева? Това ли е начинът да се избавиш от омразата и гнева? (Не.) И така, някои хора казват: „Когато откриеш, че таиш тези емоции на омраза и гняв, трябва да се избавиш от тях“. Това ли е пътят на практикуване? (Не.) В такъв случай, какво означава, когато някой казва: „Трябва да се избавиш от тях.“? (Това е доктрина.) Точно така, това е доктрина, а не пътят на практикуване. Току-що ви казах как да преодолеете чувството за малоценност, а това е един от начините да се избавите от малоценността. Имате ли вече пътя на практикуване? (Да.) И така, как да се избавите от омразата и гнева? Да не мислите за тях ли е пътят на практикуване? (Не.) Някои хора казват да ги изхвърлите от паметта си. Това ли е начинът да се разреши проблемът? Това би ли означавало, че сте се избавили от тези неща? (Не, не би.) Да поклатите глава, да затворите очи и да не мислите за нищо, или да се занимавате с нещо не е начинът да разрешите този проблем и това не е правилният път на практикуване, за да се избавите от тези негативни емоции. И така, какъв по-точно е пътят на практикуване? Как можете да се избавите от тези неща? Как можете да решите този въпрос? Имате ли добър метод да направите това? За да се избавите от тези неща, трябва да се изправите срещу тях, а не да се криете или да бягате от тях. Не се ли страхуваш да останеш сам? Не се ли страхуваш да си припомниш това събитие? Не се ли страхуваш, че някой отново ще отвори раната ти? Затова се изправи срещу това и вземи всички онези хора, събития и неща, които са те наранили и са те накарали да изпитваш омраза и гняв в миналото, и всички онези хора, които са оставили дълбока следа у теб и които можеш да си спомниш, и ги запиши всичките, прозри човешката природа на всеки поотделно според Божиите слова, опознай техния нрав, разнищи, разкрий и опознай същността им и виж точно какви са тези хора. Окончателното ти заключение — единственото, до което можеш да стигнеш — ще бъде, че всички тези хора са зли, те са демони, а не хора! Независимо какъв метод използват, за да те наранят или да те хванат в капан и да ти навредят, те имат същността на демони, а не на хора, и те определено не са обекти, избрани от Бог. Никой от тях не е способен да дойде в Божия дом, докато ти си Божий избраник. Вече си способен да слушаш проповеди в Божия дом, да изпълняваш дълга си в Божия дом и можеш да дойдеш пред Бог — Бог те издига и проявява доброта към теб. От друга страна, в Божиите очи тези хора никога не са били считани за човешки същества. Ето защо, щом си започнал да вярваш в Бог, трябва да страниш от тях. Ако все още искаш да общуваш с тях, със сигурност няма да си способен да надделееш над тях и те ще те потискат и наказват, ще те дискриминират и обиждат, ще те нараняват и дори ще те малтретират. Всичко, което правят, показва какво вършат демоните и какво върши Сатана. Ако ти е приятно да общуваш и да се бориш с тях, тогава и ти не си човек. Ти си същият като тях и си способен да вършиш същите неща като тях. Това е така, защото демоните не само впримчват хората, но и взаимно си вредят — това е природата на демона. Тъй като си избран от Бог и принадлежиш към човечеството, което Той е сътворил, как биха могли демоните да не те тормозят? Как биха могли да не те нараняват и да не те впримчват? Те вредят на всички. Вредят си взаимно, така че още по-малко ще омекнат или ще оставят хората на мира! Това показва, че този свят и това човечеството са демонични и са напълно потопени в делата на Сатана. Невероятно трудно е да бъдеш добър човек и е невероятно трудно да бъдеш просто обикновен човек, който не иска да бъде командван от никого. Опитваш се да го избегнеш, но не можеш. Така е устроен светът. Като се започне от момента, в който човек разбира достатъчно, за да е способен да тръгне на училище, мине се през времето, когато влиза в обществото и започва работа, и се стигне чак до смъртта, кой човек никога през живота си не е бил командван или мамен и преследван? Категорично няма такъв човек. Колкото и да си умел или способен, винаги ще се намери някой, който е по-страховит от теб, за да те командва. Разликата обаче е, че всеки има различни житейски философии. Някои хора търпят и се примиряват с несгодите, но други са различни. След като са преживели многократни измами и са били тормозени до степен, в която не могат да издържат повече, и са страдали твърде тежко, в тях се пораждат емоции като омраза и гняв и те мразят както човечеството, така и обществото. След като си видял ясно същността и природата на онези, които ти вредят, и си разбрал, че имат същността на демони, омразата и гневът, които изпитваш, вече не са насочени към хора, а към демони. И тогава омразата ти не намалява ли? (Така е.) Омразата ти донякъде е намаляла. И какво е предимството на това, че донякъде е намаляла? То е, че когато отново се сблъскаш с подобна ситуация, няма пак да станеш емоционален и няма да се отнесеш към ситуацията с избухливост. Вместо това ще се отнесеш към нея правилно, ще я прозреш и ще подходиш към нея, като използваш Божиите слова и истината, ще гледаш на онези, които отново ти причиняват вреда, от гледна точка на съвестта и разума на човешката природа и в подхода си към тях ще използваш начина, на който Бог те е научил, начина и принципите, които Бог ти е казал. Когато подходиш към тях, като използваш начина, за който Бог ти е казал, у теб няма да се породят отново омраза и гняв, а по-скоро ще опознаеш покварата на човечеството, ще опознаеш лицето на демоните и ще потвърдиш и ще се увериш, че Божиите слова са истината по един много по-задълбочен и прогресивен начин. Когато използваш Божиите слова и начина, за който Бог ти е казал, начина, на който те е научил, за да разглеждаш подобен въпрос, тогава този въпрос не само няма да ти навреди отново и не само няма да задълбочи омразата и гнева ти, а напротив, постепенно ще намали омразата и гнева в най-съкровените кътчета на сърцето ти и когато преживяваш подобен проблем отново и отново, духовният ти ръст ще расте и нравът ти ще се промени.

Що се отнася до това как точно да се избавиш от предишната си омраза и гняв, които обсъждахме, един от аспектите е ясно да видиш тези така наречени нечовеци, ясно да видиш, че природата им същност е тази на дяволите и Сатана, че тяхната същност вреди на хората, че същността им е идентична и има същия източник като тази на дяволите, на Сатана и на големия червен змей, че те те впримчват, че ти причиняват вреда, точно както Сатана покварява човечеството. Щом разбереш това, то не се ли избавяш донякъде от емоциите си на омраза и гняв? (Така е.) Някои хора казват: „Не е достатъчно само да разберем тези неща. Понякога ми става тъжно само като си помисля за това!“. Какво трябва да направиш, когато се чувстваш тъжен? Можеш ли да си изобщо без никаква тъга? Белезите винаги оставят следи, но наличието на тези следи не е непременно нещо лошо. Именно тези явления на несправедливост в обществото, както и тези хора, събития и неща, които предизвикват у теб омраза и гняв, ти позволяват да разбереш несправедливостта в обществото, да разбереш недоброжелателността, злонамереността и злото на човечеството и да разбереш несправедливостта и запустението на света, като по този начин предизвикват у теб пораждането на желанието да бленуваш за светлината, както и на копнежа за това Спасителят да те спаси от всички тези страдания. И така, това желание има ли определен контекст? (Да.) Лесно ли идва това желание? (Не.) Ако сред хората или в обществото никога не си бил нараняван, щеше да мислиш, че наоколо има много добри хора. Ако излезеш навън и се спънеш, а някой дойде да ти помогне да се изправиш, или ако отидеш да пазаруваш, но нямаш достатъчно пари, а човекът до теб ти помогне, или ако си загубиш портмонето и някой го намери и ти го върне, ще си помислиш, че наоколо има много добри хора. С тази нагласа и с това разбиране за обществото, доколко ще разбираш смисъла на Божието спасение на човечеството или необходимостта Бог да извърши делото на спасението? Колко голямо ще бъде желанието ти Спасителят да дойде и да те спаси от морето на страданието? Няма да го искаш много, нали? Това ще бъде само своеобразно желание, своеобразна фантазия. Колкото повече някой преживява трудности и страдания в света, търпи всякакво несправедливо отношение, или, казано по друг начин, колкото по-дълго е живял в това общество и сред хората, колкото по-дълбока омраза и гняв към човечеството и обществото са се породили у него, толкова повече ще иска възможно най-скоро Бог да сложи край на тази зла епоха, възможно най-скоро да унищожи това зло човечество, възможно най-скоро да го спаси от морето на страданието, да възмезди злото и да защити доброто. Не е ли така? (Така е.) Така че сега, в този момент, размишляваш: „О, наистина трябва да благодаря на тези демони. Трябва да им благодаря за несправедливото им отношение и за това, че ме дискриминираха, обиждаха и потискаха. Именно техните злодеяния и вредата, която ми нанесоха, ме принудиха да дойда пред Бог, накараха ме да не жадувам повече за света или за живота сред тези хора и събудиха у мен желание да дойда в Божия дом, да дойда пред Бог, с готовност да отдам всичко на Бог, да посветя целия си живот, да водя смислен живот и да не общувам повече със зли хора. Иначе още щях да съм същият като тях, да следвам светските тенденции, да се стремя към слава и придобивки, към добър живот, плътски удоволствия и прекрасно бъдеще. Сега вярвам в Бог, затова вече няма нужда да вървя по този крив път. Вече не гледам на тях враждебно. Ясно виждам какви са били винаги. Те са там, за да служат, те са контрастиращ предмет за Божието дело. Без тях нямаше да съм способен да видя каква точно е същността на този свят и на това човечество и все още щях да си мисля, че този свят и това човечество са все по-прекрасни. Сега, след като преминах през това страдание, повече няма да възлагам стремежите и надеждите си на този свят или да ги оставям в ръцете на някоя велика личност. Вместо това се надявам да дойде Божието царство и Божията справедливост и праведност да поемат властта“. Като разсъждаваш така, не се ли облекчават постепенно емоциите ти на омраза и гняв? (Така е.) Облекчават се. А гледната ти точка и възгледите ти за хората, събитията и нещата в сърцето ти не са ли претърпели промяна? Това не означава ли, че пътят, по който ще вървиш в бъдеще, твоите избори и цели постепенно претърпяват промяна и че ти постепенно се обръщаш към стремеж към правилните цели и посока? (Така е.) Припомняш си нещата, които са се случили в миналото, които са разбили сърцето ти и които са те накарали да мразиш света, и след като ясно си видял значението и същността им, сърцето ти се изпълва с благодарност към Бог. Когато се изпълниш с благодарност, след това не се ли потапяш в наслада от нея? Не си ли мислиш тогава: „Самият цар на дяволите, Сатана, все още подвежда, наранява и поглъща онези невярващи, които не вярват в Бог. Толкова е жалко! Ако не вярвах в Бог и не бях дошъл пред Него, щях да съм точно като тях, да се стремя към света, да се лутам в опит да се сдобия със слава, придобивки и статус, да преминавам през толкова много страдания и никога нямаше да ми хрумне да сменя посоката. Щях да съм потопен в неизбежния грях. Колко тъжно! Сега, след като вярвам в Бог, аз разбирам истината и мога да прозра този въпрос. Пътят, който хората трябва да следват, е този на стремеж към истината — това е най-ценното и най-смисленото. Сега, след като Бог прояви такава доброта към мен, че вече не ми се налага да преминавам през това страдание, ще имам решимостта да Го следвам докрай, да слушам словата Му, да живея в съответствие с Неговите слова и повече да не живея както преди, когато изобщо не живеех като човешко същество“. Нали виждаш, че се е зародил този добър стремеж? В мислите и съзнанието на хората правилните цели и посоката в живота не са ли се оформили постепенно? И хората не са ли вече способни да поемат по правилния път в живота? (Така е.) В такъв случай, когато възникнат тези положителни емоции и стремежи, още ли е необходимо да мислят за тези негативни емоции? След като ги обмисляш известно време или ги премислиш няколко пъти, докато ги разбереш, когато тези въпроси вече не смущават ума ти и не контролират пътя, по който вървиш, тогава несъзнателно се избавяш от тези емоции на омраза и гняв. Те вече не обсебват сърцето ти и с течение на времето разрешаваш проблема с покварения си нрав. Въпросът за преодоляването покварения ти нрав свързан ли е със стремежа към истината? (Да.) И не означава ли това, че си поел по правилния път в живота? Не е трудно да се поеме по правилния път. Първо трябва да се избавиш от всички свои различни възгледи за света, за собствената си човешка природа и за човечеството, които не са в съгласие с фактите. Как можеш да видиш ясно тези възгледи, които не са в съгласие с фактите? Как можеш да ги преодолееш? Тези възгледи, които не са в съгласие с фактите, са скрити в емоциите на сърцето ти и тези емоции направляват преценката и мисленето на човешката ти природа, както и характера, речта и действията ти, както, разбира се, и съвестта и разума ти. По-важното е, че те направляват и влияят на твоите цели в живота и на пътя, по който вървиш. Затова се избави от всички негативни емоции и се избави от всички емоции, които те контролират. Това е първата стъпка, която трябва да практикуваш в стремежа си към истината. Първо разреши проблема с различните негативни емоции. Разрешавай проблемите, щом ги откриеш и не загърбвай никои от тях. Когато тези проблеми са разрешени, вече няма да си окован, няма да носиш тези негативни емоции със себе си в стремежа си към истината и ще си способен да търсиш истината и да преодолееш покварения нрав, веднага щом го разкриеш. Това лесно ли се постига? Всъщност не е толкова лесно.

Докато разговарях за тези негативни емоции и ги разнищвах, отнасяхте ли към себе си това, което ви казвам? Някои хора казват: „Аз съм млад и нямам много преживявания в живота. Никога не съм претърпявал неуспехи или провали, нито съм преживявал някаква травма. Не означава ли това, че нямам негативни емоции?“. Всеки има такива. Всеки ще се сблъсква с много трудности и ще има опасност у него да се породят негативни емоции. На фона на злите тенденции в обществото в тази епоха например много деца растат в семейства с един родител, някои лишени от майчината любов, други — от бащината любов. Ако някой е лишен от майчина или бащина любов, може да се смята, че нещо му липсва. На каквато и възраст да загубиш любовта на баща си или майка си, от гледна точка на нормалната човешка природа това ще ти се отрази в известна степен. Някои хора ще се затворят в себе си, други ще се почувстват непълноценни, трети ще станат раздразнителни, четвърти ще изпитват чувство на безпокойство и несигурност, а пети ще дискриминират и ще избягват противоположния пол. Във всеки случай хората, които растат в тази особена среда, донякъде ще развият някои аномалии в нормалната си човешка природа. Казано на съвременен език, при тях има известно изопачаване. Например момичетата, които растат без бащина любов, ще бъдат сравнително неопитни що се отнася до мъжете. От ранна възраст трябва да се научат да се грижат за основните си потребности и дори да понасят тежкото бреме на семейните финанси и различните задачи, които трябва да се изпълняват, точно както правят техните майки, като неволно се научават отрано да се тревожат и да се грижат за нещата или да защитават себе си, майките си и семействата си. Те имат силно съзнание по отношение на самозащитата и също така ще имат много силно чувство за малоценност. Без да го осъзнават, след като са израснали в тази особена среда, в най-съкровените кътчета на сърцето си те несъзнателно ще чувстват, че имат някакъв недостатък и това е чувството, което изпитват, независимо дали това чувство някога в миналото сериозно е повлияло на преценката или на решенията им. Казано накратко, след като човек е станал възрастен, ще има някои негативни емоции, които насочват мислите му, присъстват от дълго време и винаги ще има причина да са там. Ако например някои момчета, които растат в семейства с един родител, нямат баща, а само майка, те от ранна възраст се учат да поемат домакинските задължения заедно с майките си, характерите им стават донякъде майчински. Те обичат да се грижат за момичетата и изпитват съчувствие към тях, приобщават момичетата и обичат да защитават жените, а към мъжете са относително предубедени. Има и такива, които дълбоко в себе си дори изпитват някакво слабо нехаресване и неприязън към мъжете, дискриминират ги и вярват, че всички мъже са безполезни и безотговорни и че не правят това, което е правилно и уместно. Разбира се, сред тези хора има и такива, които са съвсем нормални. Неизбежно е обаче да има хора, които имат някакви особени, нереалистични или неподходящи мисли за мъжете или жените, и всички те имат недостатъци и несъвършенства в човешката си природа. Ако някой открие, че имаш подобен проблем, и ти го посочи, или ако чрез самонаблюдение лично откриеш и разбереш, че имаш такава сериозна негативна емоция и че тя вече се отразява на избора и на практикуването ти на начина, по който възприемаш хората и нещата, и на начина, по който се държиш и действаш, тогава трябва да се самоанализираш и да опознаеш себе си. Трябва да прозреш и да преодолееш тази негативна емоция въз основа на Божиите слова, да се стремиш да се отървеш от оковите, контрола и влиянието на тази негативна емоция, да се бориш да предотвратиш изопачаването на удоволствието, гнева, скръбта, радостта, мисленето, преценката, съвестта и разума на твоята човешка природа и довеждането им до крайности или излизането им извън границите. Какво още? След като си се стремил да предотвратиш тези неща, ще си способен да водиш нормален живот със съвестта и разума на нормалната човешка природа и с инстинктите и свободната воля на нормалната човешка природа, които Бог е дал на човека. Тоест ти се стремиш да запазиш мислите си, инстинктите си, свободната си воля, способността си да преценяваш, съвестта и разума си в рамките на нормалната човешка природа, определена от Бог. Следователно, каквато и негативна емоция да те контролира, ти имаш проблем с този аспект на нормалната си човешка природа. Разбираш това, нали? (Да.)

Стремежът на хората към истината се постига въз основа на нормалната съвест, разум, инстинкт и свободна воля на нормалната човешка природа, както и на набора от нормални човешки емоции. Виждаш ли, в обхвата на нормалната човешка природа, дадена на човека от Бог, няма нищо крайно, нищо прекомерно, нищо изопачено и няма никакво раздвоение или извращаване на личността. Как се проявява прекомерността? Винаги да си мислиш, че за нищо не ставаш, че си нищо. Това не е ли прекомерно? Не е ли нереалистично? (Така е.) Сляпо да уважаваш мъжете, да вярваш, че мъжете са добри, че мъжете са по-способни от жените, че жените са некомпетентни, че жените не стават за нищо, че не са толкова способни, колкото мъжете, и че като цяло не са толкова добри, колкото мъжете. Това не е ли прекомерно? (Да, така е.) Как се проявява стигането до крайности? Това е винаги да искаш да надхвърлиш това, което инстинктивно можеш да постигнеш, и винаги да искаш да надскочиш себе си. Някои хора виждат, че други спят по пет часа на нощ и след това цял ден продължават да са нормално работоспособни, значи тогава те трябва да спят по четири часа на нощ и да видят колко дни могат да издържат. Някои хора виждат, че другите се хранят по два пъти на ден и имат енергия в изобилие, способни са да не спират да работят цял ден, значи те трябва да се хранят по един път на ден. Това не е ли вредно за тялото? Какъв е смисълът винаги да се опитваш да изглеждаш по-способен, отколкото си? За какво се съревноваваш със собствената си плът? Някои хора на петдесет години са с разклатени зъби и вече дори не могат да глозгат кокали или да отхапват захарна тръстика. Те казват: „Не се притеснявай, мога да загубя няколко зъба. Няма проблем, просто ще продължа да дъвча! Трябва да преодолея тази трудност. Ако не се опитам да я преодолея, значи просто съм слаб и безполезен!“. Това не е ли да стигаш до крайности? (Да, така е.) Чувстваш, че трябва да постигнеш онова, което не можеш и което човешката ти природа не може да постигне инстинктивно. Не можеш да го постигнеш с таланта, мъдростта или духовния си ръст, с това, което си научил, или с възрастта и пола си, но макар че не можеш да го постигнеш, все пак чувстваш, че трябва. Някои жени преувеличават силните си страни, като казват: „Ние, жените, можем да правим каквото могат мъжете. Мъжете могат да строят сгради, ние също можем. Мъжете могат да управляват самолети, ние също можем. Мъжете могат да бъдат боксьори, ние също можем. Мъжете могат да носят двестакилограмови чували, ние също можем“. В крайна сметка обаче това толкова ги смазва, че леят кървава пот. Все още ли се опитват да изглеждат по-способни, отколкото са? Това не е ли крайно? Не е ли прекомерно? Всички тези проявления са крайни и прекомерни. Нелепите хора често разглеждат проблемите и възприемат хората, събитията и нещата така и това е начинът, по който подхождат към проблемите и ги решават. Следователно, ако хората искат да намерят решение на тези прекомерни проявления, те първо трябва да приключат с тези крайности и да се избавят от тях. Най-сериозното от тези неща са различните крайни емоции в най-съкровените кътчета на сърцата им. При определени обстоятелства тези емоции често предизвикват у тях крайни мисли и ги карат да използват крайни методи, като по този начин ги отвръщат от пътя. Тези крайни емоции не само карат хората да изглеждат глупави, невежи и тъпи, но ги карат да се отклонят и да търпят загуби. Бог иска нормален човек, който се стреми към истината, а не иска нелеп, прекомерен и краен човек да се стреми към истината. Защо е така? Хората, които са нелепи и крайни, не са способни да разберат нещата правилно, камо ли да разберат истината по чист начин. Хората, които са крайни и склонни към изопачаване, също така използват крайни начини да разберат истината, да подходят към нея и да я практикуват. Това е много опасно и им създава проблеми. Те ще претърпят големи загуби, а и това сериозно опозорява Бог. Бог няма нужда да надхвърляш границите си или да използваш крайни и радикални методи да практикуваш истината. Напротив, при условие че човешката ти природа е нормална във всяко отношение и в рамките на човешката природа на това, което можеш да разбереш и постигнеш, Той иска да прилагаш Божиите слова на практика, да практикуваш истината и да отговаряш на Неговите изисквания. Крайната цел е поквареният ти нрав да се промени, постепенно да коригираш и промениш всички свои мисли и възгледи, все повече да задълбочаваш разбирането си за покварения нрав на човека и познанието си за Бог и по този начин покорството ти пред Бог да става все по-конкретно и практично. Ето как ще постигнеш спасение.

Има ли смисъл от Моето общение за това как да се избавиш от различните негативни емоции? (Да.) С каква цел го правя? За да може, независимо дали тези различни негативни емоции са възникнали отдавна или се пораждат точно сега, в този момент, да си способен правилно да подходиш към тях, да ги разсееш и разрешиш по правилния начин, да загърбиш тези неправилни, негативни емоции и постепенно да стигнеш до етап, в който, независимо какво се случва, вече няма да затъваш в тези негативни емоции. Когато различните негативни емоции се породят отново, ще имаш съзнателност и проницателност, ще знаеш каква вреда ти нанасят и, разбира се, постепенно трябва да се избавиш от тях. Когато тези емоции се породят, ще си способен да практикуваш самовъздържание и да прилагаш мъдрост, ще си способен да се избавиш от тях или да потърсиш истината, за да ги разрешиш и да се справиш с тях. Във всеки случай те не бива да влияят на способността ти да подхождаш по правилния начин, с правилното отношение и от правилната позиция към начина, по който възприемаш хората и нещата, и начина, по който се държиш и действаш. Така пречките и препятствията по пътя ти на стремеж към истината ще стават все по-малко, ти ще си способен да се стремиш към истината в рамките на нормалната човешка природа, изисквана от Бог, без смущения или с все по-малко смущения, и ще се справиш с покварения нрав, който разкриваш във всякакви ситуации. Имаш ли вече път напред по отношение на начина, по който да се справиш с различните негативни емоции? Първо, изследвай себе си по отношение на покварата, която разкриваш, и виж дали тези негативни емоции ти влияят вътрешно и дали внасяш тези негативни емоции в начина, по който възприемаш хората и нещата, и в начина, по който се държиш и действаш. Освен това проучи проблемите, които са дълбоко запечатани в паметта в най-съкровените кътчета на сърцето ти, и виж дали нещата, които са ти се случили, са оставили някакви белези или следи и дали постоянно те контролират при прилагането на правилните начини и методи да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш. Така, когато са разкрити различните негативни емоции, които са се породили, когато в миналото си се чувствал наранен, следващото нещо, което трябва да направиш, е една по една да ги разнищиш, прозреш и разрешиш в съответствие с истината. Някои хора например няколко пъти са били повишавани и са ставали водачи, но няколко пъти са ги сменяли или преназначавали и в тях се поражда много негативна емоция. По време на този процес на многократно повишаване, последвано от смяна и преназначаване, те никога изобщо не осъзнават защо това се случва и следователно никога не знаят собствените си недостатъци и пропуски, собствената си поквара или каква е основната причина за прегрешенията, които извършват. Никога не разрешават тези проблеми и дълбоко в тях остава едно впечатление и те си мислят: „Ето как Божият дом се възползва от хората. Когато те използват, те издигат, а когато не те използват, те изритват“. Хората с подобно чувство може да имат място в обществото, където да дадат воля на чувствата си, но в Божия дом чувстваш, че няма място, където да им дадеш воля, няма как да им дадеш воля и няма среда, в която да им дадеш воля, и затова единственото, което можеш да направиш, е да го преглътнеш. Това преглъщане не е истинско избавяне, а по-скоро го заравяш дълбоко в себе си. Има хора, които си мислят, че един ден ще изпълняват добре дълга си и ако братята и сестрите им видят това, отново ще ги изберат за водачи. Има и други, които искат да продължат тихо да изпълняват дълга си, не искат отново да бъдат водачи и казват: „Който и да ме повишава, повече няма да бъда водач. Не мога да си позволя да се посрамя и не мога да понеса тази болка. Изобщо не ме касае кой ще стане водач, нито кой ще бъде сменен. Няма отново да бъда водач и затова няма да ми се налага да понасям болката и чувството, че ме нападат, породено от това, че съм сменен. Просто ще си върша работата добре и ще поема тази отговорност, а що се отнася до това каква крайна цел и какъв край ме очакват, предавам това в Божиите ръце. То зависи от Бог“. Що за емоция е това? Не е съвсем точно да се определи като малоценност. Мисля, че е уместно да се нарече потиснатост — потиснатост, униние, да си затворен в себе си и угнетен. Такива хора си мислят: „Божият дом е място, където се поддържа справедливостта, но въпреки това често ме повишават, а после ме сменят. Чувствам се толкова онеправдан, но няма как да се противопоставя, затова просто ще се покоря! Това е Божият дом. Къде другаде бих могъл да отида, за да защитя своята позиция? Свикнал съм да живея по този начин. Никой на света няма високо мнение за мен и в Божия дом е същото. Просто няма да мисля за това как ще се развият нещата в бъдеще“. По цял ден тези хора са в лошо настроение, не могат да проявят интерес към каквото и да е, просто вършат как да е всичко, което правят, вършат по малко от това, което могат, и нищо повече. Не учат, не полагат никакви усилия, не мислят задълбочено за нищо и не желаят да платят цената. Накрая енергията им се изчерпва много бързо, ентусиазмът, който са имали в началото, се охлажда, мислят, че нищо не ги касае, а това, което са били преди, е мъртво. Това не е ли униние? (Да, така е.) Ако някой пита такъв човек: „Как те кара да се чувстваш това, че си сменен?“, той отговаря: „Ами, заложбите ми са лоши. Как да се чувствам? Не го разбирам“. И другият човек го пита: „Ако отново те изберат за водач, би ли искал да поемеш тази роля?“. А той отговаря: „О, за какво ми е да го правя? Това не е практично! Заложбите ми са лоши и не мога да удовлетворя Божиите намерения“. Не е съвсем реалистично да се каже, че се е отчаял и се е отказал. Той просто винаги се чувства в лошо настроение, потиснат, затворен и унил. Не иска да каже на никого какво е в сърцето му, не иска да бъде открит и не иска да разреши собствените си проблеми, трудности, покварени състояния и покварен нрав — просто продължава да се прави на смел. Що за емоция е това? (Потиснатост.) Вкопчил се е и в една идея: „Ще правя това, което Бог иска от мен, и ще работя усърдно, каквато и работа да ми уреди църквата. Ако не мога да свърша работата, не ме обвинявайте, тъй като не съм се направил сам с лоши заложби!“. Такъв човек всъщност наистина вярва в Бог и има решителност. Никога няма да напусне Бог, никога няма да изостави дълга си и винаги ще следва Бог, само че не обръща внимание нито на навлизането в живота, нито на самоанализа, нито на справянето с покварения си нрав. Що за проблем е това? Може ли да придобие истината, като вярва по този начин? Това не му ли създава проблеми? (Да, така е.) Невъзможно е да каже, че не вярва в Бог, дори и да го пребият до смърт. Поради някои конкретни обстоятелства обаче, тъй като е преживял някои особени ситуации и сценарии и някои конкретни хора са му казали определени неща, той е смазан и е посърнал, затова не може да се изправи отново и не може да събере никаква енергия. Това не показва ли, че има негативни емоции? (Така е.) Наличието на негативни емоции доказва, че има проблем, и когато има проблем, трябва да го разрешиш. Винаги има начин и път за разрешаване на проблемите, които трябва да бъдат решени. Те не са нерешими. Зависи само от това дали можеш да се изправиш пред проблема и дали искаш да го разрешиш или не. Ако искаш, то няма толкова труден проблем, който да не може да бъде разрешен. Идваш пред Бог и търсиш истината в Неговите слова, и ще можеш да разрешиш всяко затруднение. Но не само че умърлушеността, потиснатостта, унинието и угнетеността не могат да ти помогнат да разрешиш проблемите си, а напротив, те могат да доведат до това проблемите ти да стават все по-сериозни и да се задълбочават. Вярвате ли на това? (Да.) Следователно, независимо от това в какви емоции си се вкопчил в момента или в какви емоции си потънал сега, Аз се надявам, че ще си способен да загърбиш тези грешни чувства. Каквито и причини или оправдания да имаш, в момента, в който потънеш в ненормална емоция, ти си потънал в крайна емоция. Когато си потънал в тази крайна емоция, тя със сигурност ще контролира стремежите, решителността и желанията ти, както и, разбира се, целите, към които се стремиш в живота, а последствията от това са тежки.

И накрая, има нещо, което бих искал да ви кажа. Не позволявай на едно маловажно чувство или на една проста, незначителна емоция да те впримчи до края на живота ти, така че да повлияе на постигането на спасението ти и да унищожи надеждата ти за спасение. Разбираш ли? (Да.) Тази твоя емоция е не само негативна, а за да сме по-точни, тя всъщност се противопоставя на Бог и на истината. Може да си мислиш, че това е емоция в рамките на нормалната човешка природа, но в Божиите очи това не е просто въпрос на емоция, а средство за противопоставяне на Бог. Това е средство, белязано от негативни емоции, което хората използват, за да се противопоставят на Бог, на Божиите слова и на истината. Ето защо се надявам, че ако приемем, че искаш да се стремиш към истината, ще се изследваш старателно, за да видиш дали не си се вкопчил в тези негативни емоции и дали упорито и глупаво не се съпротивляваш на Бог и не се съревноваваш с Него. Ако си открил отговора чрез изследване, ако си стигнал до разбиране и си достигнал до ясно осъзнаване, тогава те моля първо да се избавиш от тези емоции. Не ги пази грижливо и не се вкопчвай в тях, защото те ще те унищожат, ще унищожат крайната ти цел и ще унищожат възможността и надеждата, която имаш за стремеж към истината и постигане на спасение. Тук е мястото, на което ще завърша това общение за днес.

24 септември 2022