По време на предишното ни събиране разговаряхме по една важна тема: как да се стремите към истината. Как разговаряхме по въпроса „как да се стремите към истината“? (Бог даде общение в два аспекта: първият беше „избавяне“, а вторият — „посвещаване“. По отношение на „избавянето“ Бог говори за негативните емоции, които съществуват у човека. По-специално Бог разговаря за конкретните резултати и последици от негативните емоции на малоценност, яд и омраза за нашия дълг. Божието общение ни даде различно разбиране за това как да се стремим към истината. Видяхме как често пренебрегваме негативните емоции, които разкриваме всеки ден, и как обикновено не различаваме или не разбираме негативните си емоции. Правим едностранчива преценка, че просто сме такъв тип хора. Внасяме тези негативни емоции в дълга си и това оказва пряко въздействие върху резултатите от този дълг. Това оказва влияние също и върху начина, по който гледаме на хората и нещата, и върху начина, по който се справяме с проблемите в живота си. Това изключително ни затруднява да вървим по пътя на стремеж към истината.) На последното ни събиране разговарях за това как да се стремите към истината. Що се отнася до практиката, има два основни пътя — този на избавянето и този на посвещаването. Миналия път обобщихме основните проблеми, свързани с първия аспект на този първи начин, „избавянето“, т.е. човек трябва да се избави от различни видове емоции. Това са предимно негативни емоции — тези, които са ненормални, ирационални и които не са в съгласие със съвестта и разума. От тях нашето общение се съсредоточи върху негативните емоции на малоценност, яд и омраза, както и върху някои модели на поведение, които са резултат от живеенето в тези негативни емоции, различни негативни емоции, породени в резултат на определени обстоятелства или предистория на развитието, както и негативни емоции, отразени от ненормален характер. Защо човек трябва да се избави от тези негативни емоции? Защото, обективно погледнато, тези емоции водят до негативни нагласи и възгледи у хората, като влияят на позицията, която те заемат при сблъсък с хора, събития или неща. Така че първият аспект на този начин на практикуване — избавянето — изисква от хората да се избавят от всички видове негативни емоции. Миналия път споделихме малко общение относно тези негативни емоции. Разбира се, освен чувството на малоценност, яда и омразата, за които разговаряхме, има различни емоции, които могат да повлияят на възгледите на нормалната човешка природа. Те засягат съвестта, разума, мисленето и преценката на нормалната човешка природа и могат да повлияят на резултатите от стремежа на човек към истината. Това означава, че тези негативни емоции са първите неща, от които човечеството трябва да се избави в стремежа си към истината. Нашето общение днес ще продължи с разглежданата тема — как да се избавите от различни негативни емоции. Най-напред ще разговаряме за различните проявления на негативните емоции и чрез Моето общение за тези проявления човек може да придобие знание за негативните емоции, да ги приложи към себе си за сравнение и след това да започне да ги преодолява една по една в ежедневието си. Чрез търсене и разбиране на истината, чрез опознаване и разнищване на негативните мисли и мнения, както и на ненормалните гледни точки и позиции, които негативните емоции пораждат у хората, те могат да започнат да преодоляват тези негативни емоции.

Миналия път говорихме за негативната емоция „потиснатост“. Преди всичко, може ли да се каже, че повечето хора изпитват тази емоция на потиснатост? Способни ли сте да разберете какъв тип чувство и настроение представлява потиснатостта, и какви са нейните проявления? (Да.) Това е лесно за разбиране. Няма да говорим за „потиснатостта“ надълго и нашироко, а само ще опишем проявленията, предизвикани от емоцията на потиснатост при хората, които вярват в Бог и го следват. Какво означава „потиснатост“? Означава да се чувстваш умърлушен, да не се чувстваш добре, да не се интересуваш от нищо, което вършиш, да нямаш никаква енергия, никаква мотивация, да имаш много негативно и пасивно отношение към нещата, които вършиш, и да нямаш никаква решителност за енергично действие. И така, каква е основната причина за тези проявления? Това е основният въпрос, който трябва да се разнищи. Щом разберете различните проявления на потиснатостта, както и различните душевни състояния, мисли и нагласи за действие, предизвикани от тази негативна емоция, би трябвало да разберете какво причинява тези негативни емоции, т.е. кои са основните причини, които се крият зад тези негативни емоции и които ги пораждат у хората. Защо хората изпадат в потиснатост? Защо не изпитват никаква мотивация да вършат нещо? Защо винаги са толкова негативни и пасивни и им липсва решителност, когато правят нещо? Очевидно има причина за това. Виждаш например човек, който винаги е потиснат и пасивен, когато върши нещо, не е способен да събере никаква енергия, емоциите и отношението му не са много положителни или оптимистични и винаги изразява такова негативно, обвинително и отчаяно отношение. Даваш му съвети, но той никога не се вслушва в тях и макар да признава, че пътят, който си му посочил, е правилният и че аргументите ти са чудесни, все пак когато върши нещо, не може да събере никаква енергия и остава негативен и пасивен. В тежки случаи от движенията на тялото му, от стойката, от походката, от тона на речта и думите, които изрича, можеш да видиш, че емоциите на този човек са особено потиснати, че му липсва енергия във всичко, което прави. Той е като смачкан плод и ще повлияе на всеки, който прекарва дълго време с него. За какво става въпрос? Различните видове поведение, изражение на лицето, тон на речта и дори мислите и гледните точки, които изразяват хората, живеещи в потиснатост, имат негативни качества. Каква тогава е причината за тези негативни явления? Къде се коренят те? Разбира се, първопричината за възникването на негативната емоция потиснатост е различна за всеки човек. Един вид чувство на потиснатост у човека може да се дължи на това, че постоянно е убеден в ужасната си съдба. Дали това не е една от причините? (Така е.) На младини той живееше в провинцията или в беден район, семейството му не беше заможно и не притежаваше нищо особено ценно освен няколко обикновени мебели. Може би имаше един или два комплекта дрехи, които трябваше да носи, макар и да имаха дупки, и обикновено никога не можеше да яде качествена храна, а трябваше да чака да дойде Нова година или някой празник, за да хапне месо. Понякога оставаше гладен и нямаше достатъчно дрехи да облече, за да му е топло, а да получи голяма купа, пълна с месо, беше неизпълнима мечта, и дори парче плод му беше трудно да намери за хапване. Като живееше в такава среда, той се чувстваше различен от други хора със заможни родители в големия град, които можеха да ядат и да носят каквото си искат, веднага получаваха всичко, което поискат, и бяха начетени. Мислеше си: „Те имат такава добра съдба. Защо моята съдба е толкова лоша?“. Такъв човек все иска да се открои от тълпата и да промени съдбата си. Ала не е толкова лесно да я промени. Макар и да се опитва, в каква степен може да промени съдбата си и доколко може да я подобри човек, щом е роден в такова положение? Когато стане възрастен, навсякъде в обществото се сблъсква с препятствия и където и да отиде, навсякъде го тормозят, и затова винаги се чувства толкова нещастен. Мисли си: „Защо имам толкова лош късмет? Защо все злобни хора срещам? Животът беше труден в детството ми, точно така беше. Вече съм голям, а е все така зле. Все искам да покажа какво мога, но никога не ми се удава възможност. Щом никога не ми се удава възможност, така да е. Само искам да работя здраво и да печеля достатъчно пари, за да живея добре. Защо дори това не мога да постигна? Как може да е толкова трудно да се живее добре? Не е нужно да водя по-добър живот от всички останали. Искам поне да живея като градски жител и да не ме гледат с пренебрежение, да не бъда второкласен или третокласен гражданин. Поне когато хората се обръщат към мен, да не викат: „Ей, ти, ела тук!“. Поне да ме наричат по име и да се обръщат към мен с уважение. Дори и на почтително обръщение обаче не мога да се радвам. Защо е толкова жестока съдбата ми? Кога ще се свърши?“. Докато не вярваше в Бог, подобен човек смяташе, че съдбата е жестока. Щом започна да вярва в Бог и да разбира, че това е истинският път, той си помисли: „Струваше си цялото предишно страдание. Бог устрои и направи всичко това, и добре стори. Ако не бях страдал така, нямаше да повярвам в Бог. Сега, след като вярвам в Бог, ако мога да приема истината, съдбата ми трябва да се подобри. Вече мога да живея равноправно с братята и сестрите си в църквата и хората ме наричат „брат“ или „сестра“ и се обръщат към мен с уважение. Сега се наслаждавам на чувството, че другите ме уважават“. Сякаш съдбата му се е променила и сякаш вече не страда и няма лоша съдба. Щом повярва в Бог, решава да изпълнява добре дълга си в Божия дом, придобива способността да понася трудности, да работи усърдно и да бъде по-издръжлив от всеки друг във всяко отношение, и се стреми да спечели одобрението и уважението на повечето хора. Мисли си, че дори може да го изберат за църковен водач, за отговорник или ръководител на екип. И дали тогава няма да почете предците и семейството си? Дали тогава няма да промени съдбата си? Реалността обаче не отговаря напълно на желанията му и той унива и си мисли: „От години вярвам в Бог и се разбирам много добре с братята и сестрите си, но как така всеки път, когато дойде време да се избере водач, отговорник или ръководител на екип, никога не идва моят ред? Дали е защото изглеждам толкова обикновено, или е защото не съм се представил достатъчно добре и никой не ме е забелязал? Всеки път, когато има гласуване, мога да имам плаха надежда и бих се радвал да ме изберат дори за ръководител на екип. Изпълнен съм с толкова ентусиазъм да се отплатя на Бог, но накрая се разочаровам всеки път, когато има гласуване и отпадам от всичко. Какво става? Възможно ли е наистина да съм способен единствено да остана един посредствен, обикновен и незабележим човек през целия си живот? Когато се върна назад към детството, младостта и годините си на средна възраст, пътят, по който съм вървял, винаги е бил толкова посредствен и нищо забележително не съм постигнал. Не че нямам амбиция или заложби, нито че не полагам достатъчно усилия или че не мога да понасям трудности. Решителен съм и имам цели, и дори може да се каже, че имам амбиции. Защо тогава никога не мога да се откроя от тълпата? В крайна сметка просто имам лоша съдба и съм обречен на страдание, и Бог така е подредил нещата за мен“. Колкото повече мисли за това, толкова по-лоша смята, че е съдбата му. Докато изпълнява обичайно дълга си, ако даде някакво предложение или изрази някакво мнение и винаги го опровергават и никой не го изслушва и не го приема сериозно, той изпада в още по-тежка потиснатост и си мисли: „Ох, съдбата ми е толкова лоша! В която и група да съм, все ще се намери някой злобен човек, който да ми препречи пътя напред и да ме потиска. Никой никога не ме приема сериозно и никога не мога да се откроя. В крайна сметка всичко се свежда до това, че просто имам лоша съдба!“. Каквото и да му се случва, все го приписва на лошата си съдба и постоянно насочва усилията си към идеята за лоша съдба, стреми се да я разбере и да вникне в нея по-задълбочено и, докато това се върти в ума му, се чувства все по-потиснат. Когато допусне малка грешка, докато изпълнява дълга си, той си мисли, „Ох! Как да изпълня добре дълга си, като имам такава лоша съдба?“. На събиранията неговите братя и сестри споделят и той обмисля отново и отново, но не разбира и си мисли: „Ох! Как да го разбера, като имам такава лоша съдба?“. Всеки път, когато види хора, които говорят по-добре от него, които обсъждат разбиранията си по-ясно и по-озарено от него, той се чувства още по-потиснат. В сърцето си се чувства нещастен, когато види хора, които могат да понасят трудности и да платят цената, които виждат резултати от изпълнението на дълга си, които се радват на одобрението на братята и сестрите си и получават повишение. Потиска се още повече, когато види, че някой става водач или работник, и се потиска дори когато види някой да пее и танцува по-добре от него, и се чувства по-низш от този човек. Каквито и хора, събития или неща да среща и в каквито и ситуации да попада, винаги реагира с това чувство на потиснатост. Дори когато види човек с малко по-хубави дрехи от своите или с малко по-добра прическа, винаги се натъжава и в сърцето му се пораждат ревност и завист, докато накрая отново изпадне в тази потиснатост. Какви причини измисля? Мисли си: „Ох! Дали не е заради лошата ми съдба? Нямаше ли да е различно, ако изглеждах малко по-добре, ако бях достолепен като тях, ако бях висок и строен, с хубави дрехи, много пари и добри родители? Нямаше ли тогава хората да ме уважават, да ми завиждат и да ме ревнуват? В края на краищата съдбата ми е лоша и никого не мога да виня за това. С такава лоша съдба нищо не ми върви и никъде не мога да ходя, без да се препъна в нещо. Това е просто заради лошата ми съдба и нищо не мога да направя по въпроса“. По подобен начин, когато го кастрят или когато братята и сестрите го упрекват или критикуват, или когато му предлагат нещо, реакцията му се изразява в чувството му на потиснатост. Във всеки случай, било заради нещо, което му се случва, или заради всичко около него, той винаги реагира с различни негативни мисли, възгледи, нагласи и позиции, породени от чувството на потиснатост.

Подобни хора, които винаги смятат, че съдбата им е лоша, постоянно се чувстват така, сякаш огромен камък тежи на сърцето им. Тъй като винаги вярват, че всичко, което им се случва, се дължи на лошата им съдба, те чувстват, че независимо какво се случва, те не могат да променят каквото и да е от него. Какво правят тогава? Просто се чувстват негативни, отпускат се и се примиряват с несгодите си. Какво имам предвид, когато казвам, че се примиряват с несгодите си? Те си мислят: „О, просто все някак ще трябва да го избутам този живот!“. Когато други хора са кастрени, тези хора може да се самоанализират и да си кажат: „Защо ме кастрят? С кое от стореното съм нарушил истините принципи? Какъв покварен нрав съм разкрил? Достатъчно дълбоко и конкретно ли е разбирането ми? Как трябва да разбера и преодолея тези проблеми?“. Те казват подобни неща и това са хора, които се стремят към истината. Когато обаче кастрят човека с така наречената лоша съдба, той чувства, че другите го гледат отвисоко, че съдбата му е лоша и затова никой не го харесва и че може да го кастри всеки, който иска да го направи. Когато никой не го кастри, потиснатостта му малко се облекчава, но щом някой го скастри, потиснатостта му се влошава още повече. Когато кастрят други хора, те може да се чувстват негативно в продължение на няколко дни. Четат Божиите слова и с помощта и подкрепата на братята и сестрите си те стават способни да приемат истината и бавно се обръщат и оставят негативното състояние зад гърба си. Онези обаче, които смятат, че имат лоша съдба, не само не оставят тази негативна емоция зад гърба си, а напротив — стават още по-сигурни, че наистина имат лоша съдба. Защо е така? Те идват в Божия дом с чувството, че уменията им никога не се използват пълноценно, че винаги ги кастрят и че ги използват като изкупителни жертви. Те си мислят: „Виждаш ли? Другите хора го правят и не ги кастрят. Защо тогава мен ме кастрят, когато го правя? Със сигурност това показва, че съдбата ми е лоша!“. И така те стигат до това потиснато състояние и изпадат в отчаяние. Колкото и да се опитват други хора да разговарят с тях за истината, тя не прониква в съзнанието им и те казват: „Вас ви кастрят само за миг, но при мен е различно. Нищо не мога да свърша правилно и съм роден, за да търпя да ме кастрят. Никого не мога да виня, просто съдбата ми е лоша“. Тъй като те винаги вярват, че имат лоша съдба и че докато са живи, винаги ще бъде така, тогава независимо как Божият дом казва на хората как да се стремят към истината, как да изпълняват дълга на сътворено същество и как да изпълняват дълга си на ниво, нищо от това не прониква в съзнанието им. Тъй като завинаги са убедени, че съдбата им е лоша, те смятат, че това прекрасно нещо — да се стремят към истината и да постигнат спасение — няма нищо общо с тях, и затова не изпълняват дълга си много съвестно. В сърцата си са сигурни, че „хората с лоша съдба не могат да изпълняват добре дълга си. Само хората с добра съдба могат да изпълняват добре дълга си. Когато някой има добра съдба, където и да отиде, хората го харесват и всичко му върви гладко. Аз имам лоша съдба и винаги се сблъсквам с лоши хора, никога не се чувствам добре, като изпълнявам дълга си — тези беди идват една след друга!“. Тъй като вярват, че имат лоша съдба, те винаги се чувстват унили и потиснати. Винаги смятат, че стремежът към истината е просто нещо, за което трябва да се говори, и че човек като тях, с лоша съдба, никога не може да постигне каквото и да е, като се стреми към истината. Чувстват, че дори и да се стремят към истината, в крайна сметка няма да придобият нищо, и винаги си мислят: „Как могат хората с лоша съдба да влязат в царството? Как могат хората с лоша съдба да постигнат спасение?“. Те не смеят да повярват в това и затова постоянно си поставят ограничения и си мислят: „Тъй като съдбата ми е лоша и съм роден да страдам, няма да е толкова лошо накрая да оцелея и да стана полагащ труд. Това би означавало, че добрите дела на предците ми ще дадат плод в мен и те ще ме благословят с късмет. Тъй като съдбата ми е лоша, аз съм пригоден да изпълнявам само някакъв незначителен дълг, като например да готвя, да чистя, да се грижа за децата на братята и сестрите, да съм общ работник и т.н. Що се отнася до онези дейности, които ти позволяват да блеснеш в Божия дом, вероятно няма да имам нищо общо с тях, докато съм жив. Виждаш ли, дойдох в Божия дом, изпълнен с ентусиазъм, а къде се озовах? Само готвя и върша физическа работа. Никой не забелязва колко се изтощавам или колко е трудно, никой не вижда и не го е грижа. Ако това не е тежка участ, тогава не знам какво е! Другите хора са главни актьори или статисти, снимат филм след филм, видеоклип след видеоклип — колко прекрасно е това! Аз никога не блеснах, нито веднъж. Каква тежка участ е това! Съдбата ми е толкова лоша! Кой е виновен за моята лоша съдба? Не е ли моя вината? Ще продължавам така, докато дойде време да умра“. Те потъват все по-дълбоко в тази негативна емоция. Не само че не са способни да премислят и да разберат собствените си негативни емоции или защо са се появили, или дали нещо от това има каквото и да е общо с това дали имат добра съдба или лоша съдба, нито търсят истината, за да разберат тези неща, но и сляпо се придържат към идеята, че всичките им проблеми се дължат на лошата им съдба. Резултатът от това е, че те затъват все по-дълбоко в тези негативни емоции и не са способни да се измъкнат. В крайна сметка, тъй като такъв човек винаги вярва, че има лоша съдба, той изпада в отчаяние, живее без никаква истинска цел и само яде и спи в очакване на смъртта. Така става все по-незаинтересован от това да се стреми към истината, да изпълнява добре дълга си, да постигне спасение и други подобни Божии изисквания и дори все повече прогонва и отхвърля тези неща. Като нещо естествено той приема лошата си съдба като причина и основание да не се стреми към истината и за неспособността си да постигне спасение. Той не разнищва собствения си покварен нрав или негативните си емоции в ситуациите, с които се сблъсква, така че да опознае и промени покварения си нрав, а по-скоро използва възгледа си за това, че има лоша съдба, в реакциите се спрямо всички хора, събития и неща, които среща и преживява, в резултат на което затъва още по-дълбоко в емоцията на потиснатост. Не е ли така? (Така е.) Правилна ли е тогава тази емоция на потиснатост, при която хората вярват, че имат лоша съдба, или не е? (Не е.) Какво не е правилно в нея? (Мисля, че тази емоция е доста крайна. Такъв човек пренася лошата си съдба върху начина, по който обяснява и определя всичко, което му се случва. Когато му се случват различни неща, той не размишлява над тях и не стига до заключение относно причината за възникването на тези проблеми, нито търси или разсъждава. Това е напълно радикален и ограничаващ подход към нещата.) Как възниква този радикален и нелеп подход към нещата? Каква е първопричината за тази емоция на потиснатост? (Мисля, че основната причина за тази емоция е това, че той следва грешен път и отправната точка на стремежа му е погрешна. Той има някакви необмислени желания, винаги се съревновава и сравнява с другите и когато не може да удовлетвори необмислените си желания, тази негативна емоция у него надига глава.) Не сте разбрали ясно същността на този въпрос. Главното е, че неговото виждане по въпроса за „съдбата“ е неправилно. Той винаги се стреми към добра съдба или иска съдбата му да е такава, че всичко да му върви гладко и лесно. Винаги гледа съдбите на хората. И какво се случва с него, когато започне да се стреми към подобно нещо? Гледа хората, които живеят във всякакви различни среди, гледа какво ядат, какво носят и на какво се радват, а после сравнява това със собственото си положение и смята, че той е по-зле във всяко отношение, че всички останали са по-добре от него, и затова смята, че има лоша съдба. Всъщност не е задължително да е в най-лошото положение, но винаги прави сравнения и се мери с другите, винаги полага усилия да обмисля и да наблюдава този въпрос за „съдбата“ и да се задълбочава в изучаването му. Използва гледната точка и схващането за това дали съдбата е добра или лоша, за да измерва всичко, постоянно да мери, докато не се натика в задънена улица, и накрая потъва в негативизъм. Постоянно използва възгледа за това дали съдбата е добра или лоша, за да измерва всичко, което се случва, по външните признаци, вместо да гледа същността на нещата. Каква грешка допуска, като прави това? Мислите и възгледите му са изопачени, а идеите му за съдбата — неточни. Съдбата на човека е много задълбочен въпрос, който никой не може да разбере ясно. Не само датата или точният час на раждането показва дали съдбата на човека ще бъде добра или лоша — това е загадка.

Начинът, по който Бог подрежда съдбата на даден човек, била тя добра или лоша, не бива да се разглежда или оценява през погледа на човек или през погледа на гадател, нито да се мери според това на колко богатство и слава се радва този човек през живота си, колко страдание понася или колко успешен е в стремежа си към бъдещи цели, слава и богатство. Именно в това обаче се състои сериозната грешка на хората, които твърдят, че имат лоша съдба, и именно така оценяват съдбата си повечето хора. Как я оценяват повечето хора? Как преценяват светските хора дали съдбата на даден човек е добра или лоша? Основават се най-вече на това дали животът на този човек протича гладко или не, дали може да се радва на богатство и слава, дали може да води по-добър живот от останалите, на това колко страда и на колко неща може да се радва през живота си, колко дълго живее и каква е професията му, на това дали животът му е изпълнен с тежка работа или е лек и удобен — използват тези и други критерии, за да преценят дали съдбата на даден човек е добра или лоша. Не я ли преценявате и вие така? (Така е.) Затова когато повечето от вас се сблъскат с нещо, което не ви допада, когато времената са трудни или не можете да се радвате на по-висок стандарт на живот, и вие ще си мислите, че имате лоша съдба, и ще изпаднете в потиснатост. Хората, които казват, че имат лоша съдба, не е задължително наистина да имат лоша съдба, както и онези, които казват, че имат добра съдба, не е задължително да имат добра съдба. Как точно се измерва дали съдбата е добра или лоша? Съдбата ти е добра, ако вярваш в Бог, и не е добра, ако не вярваш в Бог. Правилно ли е да се каже така? (Не непременно.) Казвате: „не непременно“, което означава, че има хора, които вярват в Бог и които наистина имат лоша съдба, както и такива, които имат добра съдба. Ако това е така, тогава някои хора, които не вярват в Бог, също имат добра съдба, а някои имат лоша съдба. Правилно ли е да се каже така? (Не, погрешно е.) Кажете ми по каква причина го казвате. Защо това е погрешно? (Не вярвам, че съдбата на човека има нещо общо с това дали вярва в Бог.) Точно така. Дали съдбата на човека е добра или лоша, няма нищо общо с вярата в Бог. И така, с какво е свързано това? Има ли нещо общо с пътя, по който вървят хората, или с техния стремеж? Дали ако се стреми към истината, човек има добра съдба, а в противен случай има тежка участ? Кажете ми, една вдовица има ли добра съдба? Според светските хора вдовиците имат лоша съдба. Ако са овдовели на около тридесет или четиридесет години, те наистина имат лоша съдба и наистина им е трудно! Ако обаче една вдовица страда много от това, че е загубила съпруга си, и повярва в Бог, тежка ли е участта ѝ тогава? (Не.) Тъй като тези, които не са овдовели, живеят щастливо, всичко им върви добре, имат голяма подкрепа, храна и дрехи, семейство, пълно с деца и внуци, водят охолен живот без никакви трудности и без да изпитват каквато и да е духовна потребност, те не вярват в Бог и няма да повярват в Него, колкото и да се опитваш да им проповядваш евангелието. И така, коя от тях има добрата съдба? (Вдовицата има добрата съдба, защото е повярвала в Бог.) Виждаш ли, тъй като светските хора смятат, че вдовицата има лоша съдба, тя страда толкова много, а след това променя посоката и започва да следва различен път, вярва в Бог и следва Бог. Това не означава ли, че вече има добра съдба и живее щастливо? (Така е.) Нейната лоша съдба се е променила и е станала добра съдба. Ако казвате, че тя има лоша съдба, тогава нейната съдба в живота би трябвало винаги да е лоша и тя да не може да я промени. Как тогава може да се промени? Дали съдбата ѝ се е променила, когато е започнала да вярва в Бог? (Не, това е защото са се променили възгледите ѝ за нещата.) Защото се е променил начинът, по който тя се отнася към нещата. Променил ли се е обективният факт на собствената ѝ съдба? (Не.) Преди вдовицата да повярва в Бог, тя е завиждала на жените, които не са овдовели, и си е мислела: „Виж я, тя има толкова добра съдба. Има съпруг, дом, води щастлив и задоволен живот. Не страда от болката да е вдовица“. След като повярва в Бог обаче, тя си мисли: „Сега вече вярвам в Бог и Бог ме е избрал да Го следвам и мога да изпълнявам дълга си и да придобия истината. В бъдеще ще съм способна да постигна спасение и да вляза в царството. Каква добра съдба е това! Тя не е овдовяла, но каква е нейната съдба? Тя винаги се стреми да се наслаждава на живота, преследва слава, богатство и статус, гледа да се справя добре в кариерата си и да се радва на благополучие и богатство, но по-късно, когато умре, все пак ще отиде в ада. Тя има лоша съдба. Моята съдба е по-добра от нейната!“. Нейните възгледи са се променили, но обективните факти не са се променили. Тази, която не вярва в Бог, продължава да си мисли: „Хм! Моята съдба е по-добра от твоята! Ти си вдовица, а аз не съм. Моят живот е по-добър от твоя. Имам добра съдба!“. В очите на жената, която е повярвала в Бог обаче, тя няма добра съдба. Как е настъпила тази промяна? Променила ли се е обективната среда на вдовицата? (Не.) Как тогава са се променили възгледите ѝ? (Променили са се критериите, по които мери дали нещата са добри или лоши.) Да, променили са се възгледите ѝ за това как да измерва нещата и как да се отнася към въпросите. Тя преминава от това да мисли, че жената, която не е овдовяла, има добра съдба, към това да мисли, че има лоша съдба, и от това да мисли, че тя самата има лоша съдба, към това да мисли, че има добра съдба. Тези два възгледа са напълно различни от това, което са били преди, те напълно са се преобърнали. Какво се случва тук? Обективните факти и средата не са се променили. Как тогава се е оказала с променени възгледи за нещата? (След като е приела истината и е приела положителните неща, сега тя прилага правилните критерии във възгледите си за оценяване на нещата като добри или лоши.) Нейните възгледи за нещата са се променили, но действителните факти променили ли са се? (Не.) Вдовицата все още е вдовица, а жената, която живее щастливо, все още живее щастливо — не е настъпила никаква промяна в действителните факти. Кой тогава има добрата съдба и кой има лошата съдба в крайна сметка? Можете ли да обясните? Вдовицата е мислела, че има лоша съдба, като една от причините за това е обективната ѝ житейска ситуация, а другата причина са мислите и възгледите, породени от обективната ѝ среда. След като започва да вярва в Бог, като чете Божиите слова и разбира някои истини, мислите ѝ следват примера и се променят и гледната ѝ точка за нещата е различна. И така, след като повярва в Бог, тя вече не се смята за човек, който има лоша съдба, а по-скоро за човек с добра съдба, защото е имала възможността да приеме Божието дело, може да разбере истината и да постигне спасение — това е нещо предопределено от Бог и тя е най-благословена. След като повярва в Бог, тя се съсредоточава единствено върху стремежа към истината, което е различно от целите, към които се е стремила преди. Макар че условията ѝ на живот, жизнената ѝ среда и качеството ѝ на живот са същите като преди и не са се променили, все пак възгледите ѝ за нещата са се променили. Всъщност наистина ли е започнала да има добра съдба, понеже вярва в Бог? Не непременно. Просто сега тя вярва в Бог, има надежда, чувства известно удовлетворение в сърцето си, целите, към които се стреми, са се променили, възгледите ѝ са различни и така сегашната ѝ жизнена среда я кара да се чувства щастлива, удовлетворена, радостна и спокойна. Тя чувства, че съдбата ѝ сега е толкова добра, много по-добра от съдбата на жената, която не е овдовяла. Едва сега тя осъзнава, че предишният ѝ възглед, убеждението, че има лоша съдба, е бил погрешен. Какво можете да видите от това? Има ли такова нещо като „добра съдба“ и „лоша съдба“? (Не.) Не, няма.

Бог отдавна предопредели съдбите на хората и те са неизменни. „Добрата съдба“ и „лошата съдба“ са различни за различните хора и зависят от средата, от това как се чувстват хората и към какво се стремят. Ето защо съдбата на човека не е нито добра, нито лоша. Може да водиш много труден живот, но да си мислиш: „Не искам да живея луксозен живот. Стига ми просто да имам достатъчно храна и дрехи. Всеки страда през живота си. Светските хора казват: „Без дъжд няма дъга“, така че страданието си има стойност. Не е толкова зле и съдбата ми не е лоша. Небето ми е дало някаква болка, определени изпитания и някаква скръб. Това е така, защото Той има високо мнение за мен. Това е добра съдба!“. Някои хора мислят, че страданието е нещо лошо, че то означава, че имат лоша съдба; според тях само животът без страдание, удобният и лек живот означава, че съдбата им е добра. Невярващите го наричат „въпрос на мнение“. Как разглеждат въпроса за „съдбата“ хората, които вярват в Бог? Говорим ли за „добра съдба“ или „лоша съдба“? (Не.) Ние не казваме такива неща. Да речем, че имаш добра съдба, защото вярваш в Бог. Ако обаче не следваш правилния път във вярата си, ако бъдеш наказан, разобличен и отстранен, дали това означава, че имаш добра или лоша съдба? Ако не вярваш в Бог, не могат да те разобличат или отстранят. Невярващите и религиозните хора не говорят за разобличаване или разпознаване на хората, нито за премахване или отстраняване на хора. Когато хората са способни да вярват в Бог, това би трябвало да означава, че имат добра съдба. Ако обаче накрая бъдат наказани, дали това означава, че имат лоша съдба? В един момент съдбата им е добра, а в следващия — лоша. И така, каква е тя? Дали някой има добра съдба или не, не е нещо, което може да се прецени. По този въпрос хората не могат да преценяват. Всичко се прави от Бог и всичко, което Той подрежда, е добро. Само че траекторията на съдбата на всеки човек или средата, хората, събитията и нещата, с които се сблъсква, както и житейският път, който изминава и това, което преживява през живота си, са различни; те са различни за различните хора. Както средата, в която живее всеки човек, така и средата, в която расте, са подредени за него от Бог и са различни. Нещата, които всеки човек изживява през живота си, са различни. Така наречените добра съдба или лоша съдба изобщо не съществуват — Бог подрежда всичко и Той прави всичко. Ако разглеждаме въпроса от гледна точка на това, че Бог прави всичко, то всичко, което Бог прави, е добро и правилно. Само че от гледна точка на предпочитанията, чувствата и изборите на хората, някои от тях предпочитат да водят удобен живот, да имат слава, богатство и добра репутация, да преуспяват в света и да получат признание. По тяхно убеждение това означава, че имат добра съдба, а посредственият и неуспешен живот, винаги на най-ниското стъпало в обществото, е лоша съдба. Така стоят нещата от гледна точка на невярващите и светските хора, които се стремят към светски неща и искат да живеят светски, и така възниква идеята за добра и лоша съдба. Идеята за добра и лоша съдба се поражда у хората единствено от тясното им разбиране и повърхностното им възприемане на съдбата, както и от преценките им за това колко физически страдания понасят, колко удоволствие, слава и богатство печелят и т.н. Всъщност, от гледна точка на Божиите подредби и Неговото върховенство над съдбата на човека, изобщо няма такова тълкуване като добра съдба или лоша съдба. Това не е ли вярно? (Така е.) Ако погледнеш съдбата на човека от гледна точка на Божието върховенство, тогава всичко, което Бог прави, е добро, и именно от него се нуждае всеки човек. Това е така, защото причината и следствието играят роля както в миналите животи, така и в настоящите. Те са предопределени от Бог, Той има върховенство над тях и ги планира и подрежда — човечеството няма избор. Ако погледнем нещата от тази гледна точка, хората не бива да оценяват собствената си съдба като добра или лоша, нали? Не допускат ли ужасна грешка, ако нехайно правят оценки по този въпрос? Не допускат ли грешката да оценяват плановете, подредбите и върховенството на Бог? (Така е.) И не е ли сериозна тази грешка? Няма ли да повлияе на пътя, по който вървят в живота? (Ще повлияе.) Тогава тази грешка ще ги отведе към унищожение.

Какво трябва да правят хората в отговор на Божиите подредби и върховенството Му над техните съдби? (Да се покорят на устроеното и подреденото от Бог.) Първо трябва да се опиташ да разбереш защо Създателят ти е подредил подобна съдба и среда на живот, защо прави така, че да се сблъскаш с определени неща и да ги преживееш, и защо съдбата ти е такава, каквато е. От това трябва да разбереш за какво копнее и от какво се нуждае сърцето ти, както и Божието върховенство и подредбите Му. След като разбереш и знаеш тези неща, не бива да се съпротивляваш, да правиш собствени избори относно съдбата си, да я отхвърляш, да я оспорваш или да бягаш от нея. Разбира се, не бива и да се опитваш да се пазариш с Бог. Вместо това трябва да се покориш. Защо трябва да се покориш? Тъй като ти си сътворено същество, не можеш да устройваш съдбата си и нямаш върховенство над нея. Твоята съдба се определя от Бог. Що се отнася до съдбата ти, ти си пасивен и нямаш избор. Единственото, което трябва да направиш, е да се покориш. Не бива да правиш свой собствен избор относно съдбата си, нито да бягаш от нея, не бива да се пазариш с Бог и не бива да се противопоставяш на съдбата си или да се оплакваш. Разбира се, най-вече не бива да казваш неща като например: „Съдбата, която Бог ми е отредил, е лоша. Тя е нещастна и е по-лоша от съдбата на другите“ или „Съдбата ми е лоша и не мога да се наслаждавам на щастие или благоденствие. Бог е подредил зле нещата за мен“. Тези думи са осъдителни и като ги изричаш, превишаваш допустимото за положението си. Това не са думи, които трябва да се изричат от сътворено същество, и едно сътворено същество не е редно да има такава гледна точка или отношение. Вместо това трябва да се откажеш от тези различни погрешни разбирания, определения, възгледи и схващания за съдбата. В същото време трябва да си способен да възприемеш правилно отношение и позиция, така че да се покориш на всички неща, които ще се случат като част от съдбата, която Бог е подредил за теб. Не бива да се противиш и със сигурност не бива да се потискаш и да се оплакваш, че Небето не е справедливо, че Бог е подредил зле нещата за теб и не ти е предоставил най-добрия ресурс. Сътворените същества нямат право да избират съдбата си. Бог не ти е възложил подобно задължение и не ти е дал това право. Затова не бива да се опитваш да правиш избор, да увещаваш Бог или да отправяш допълнителни искания към Него. Трябва да се подчиниш на Божиите подредби и да ги посрещнеш, каквито и да са те. Трябва да се изправиш пред всичко, което Бог е подредил, и да се опиташ да го преживееш и оцениш. Трябва напълно да се покориш на всичко, което трябва да преживееш чрез Божиите подредби. Трябва да се съобразиш със съдбата, която Бог е подредил за теб. Дори и нещо да не ти харесва или да страдаш заради него, дори то да застрашава и да потиска гордостта и достойнството ти, щом трябва да го преживееш, щом Бог го е устроил и подредил за теб, трябва да му се покориш и нямаш избор по този въпрос. Тъй като Бог подрежда съдбите на хората и има върховенство над тях, не може да се преговаря с Него за тях. Така че, ако хората са здравомислещи и притежават разума на нормалната човешка природа, не бива да се оплакват, че съдбата им е лоша или че едно или друго нещо не е добре за тях. Не бива да подхождат с потиснато отношение към дълга си, към живота си, към пътя, който следват във вярата си, към ситуациите, които Бог е подредил, или към Неговите изисквания към тях само защото смятат, че съдбата им е лоша. Този вид потиснатост нито е обикновено или моментно непокорство, нито е временно проявяване на покварен нрав, камо ли проява на покварено състояние. По-скоро е мълчаливо противопоставяне на Бог и мълчалива съпротива на недоволство срещу съдбата, която Бог им е отредил. Макар че може да е обикновена негативна емоция, тя води до по-сериозни последствия за хората в сравнение с тези, до които води поквареният нрав. Това не само ти пречи да възприемеш положително и правилно отношение към дълга, който трябва да изпълняваш, и към собственото ти ежедневие и житейския ти път, но може и да доведе до твоята гибел в резултат от потиснатост, което е още по-сериозно. Затова интелигентните хора трябва бързо да променят погрешните си възгледи, да се самоанализират и да опознаят себе си в контекста на Божиите слова и да разберат какво ги кара да смятат, че имат лоша съдба. Те трябва да видят по какъв начин е било накърнено достойнството им или как е било наранено сърцето им, което е довело до негативни мисли, като например чувството, че имат лоша съдба, заради което са изпаднали в потиснато състояние, от което и до днес изобщо не са се възстановили. Това е въпрос, над който трябва размишляваш и който трябва да изследваш. Може някои въпроси да са се запечатали дълбоко в сърцето ти или някой да ти е казал нещо противно, което да е наранило чувството ти за самоуважение, и това да те е накарало да почувстваш, че имаш лоша съдба, и така да изпаднеш в потиснатост. Или може би през живота ти или докато си растял са се породили някакви мисли или възгледи за Сатана или за света, които са предизвикали у теб неправилно разбиране за съдбата и са те направили изключително чувствителен към това дали съдбата ти е добра или лоша. Или може би след като в даден момент си преживял нещо, което те е разтревожило, си станал особено сериозен и чувствителен към съдбата си и след това си станал изключително пламенен и отдаден на това да я промениш. Това са все неща, които трябва да изследваш. Въпреки това, независимо от начина, по който ги изследваш, в крайна сметка трябва да разбереш следното: не бива да използваш мисли и възгледи за това дали съдбата е добра или лоша, за да оценяваш собствената си съдба. Съдбата на човешкия живот е в Божиите ръце и Бог я е подредил отдавна. Това не е нещо, което хората могат да променят. Въпреки това за себе си хората могат да направят избор какъв път да извървят през живота си и дали могат да водят стойностен живот. Можеш да избереш да водиш стойностен живот, да живееш за стойностни неща, да живееш за плановете и управлението на Създателя, както и за справедливата кауза на човечеството. Разбира се, можеш и да избереш да не живееш за положителни неща, а вместо това да живееш за стремежа към слава и щастие, кариера като длъжностно лице, богатство и светски тенденции. Можеш да избереш да водиш живот без никаква стойност и да си като един от ходещите мъртъвци. Това са все избори, които можеш да направиш.

Като разговаряхме така, разбрахте ли дали мислите и възгледите на хората, които все твърдят, че имат лоша съдба, са правилни или грешни? (Грешни са.) Ясно е, че тези хора изпитват чувство на потиснатост, защото са затънали в крайности. Понеже заради крайните си мисли и възгледи хората изпитват това крайно чувство на потиснатост, те не са способни да подходят правилно към нещата, които им се случват в живота, не могат нормално да изпълняват човешките си функции, нито могат да изпълняват дълга, отговорностите или задълженията си на сътворени същества. Следователно те са точно като онези различни видове хора, които потъват в негативни емоции, за които говорихме в нашето последно общение. Макар да вярват в Бог и да са способни да се отказват от разни неща, да дават всичко от себе си и да следват Бог, хората, които смятат, че имат лоша съдба, също не са способни да изпълняват дълга си в Божия дом свободно, волно и спокойно. Защо не могат да го правят? Защото таят в себе си редица крайни и ненормални мисли и възгледи, които предизвикват у тях крайни емоции. Тези крайни емоции водят до това, че начинът, по който преценяват нещата, начинът, по който мислят, както и възгледите им за нещата, произлизат от крайна, неправилна и изопачена гледна точка. Те разглеждат въпросите и хората от тази крайна и неправилна гледна точка и така непрекъснато живеят, гледат на хората и нещата, държат се и действат под влиянието на тази негативна емоция. Накрая, както и да живеят, те изглеждат толкова уморени, че не са способни да събудят у себе си какъвто и да е ентусиазъм за вярата си в Бог и за стремеж към истината. Както и да изберат да живеят живота си, те не могат да изпълняват дълга си положително или активно и, макар да са вярвали в Бог в продължение на много години, никога не се съсредоточават с цялото си сърце и душа върху изпълнението на дълга си или върху това да го изпълняват задоволително, камо ли, разбира се, да се стремят към истината или да практикуват в съответствие с истините принципи. Защо е така? В крайна сметка това е така, защото все си мислят, че имат лоша съдба, и това ги води към чувство на дълбока потиснатост. Те стават напълно обезсърчени и безсилни — като ходещи трупове, лишени от всякаква жизненост, които не показват никакво положително или оптимистично поведение, да не говорим за каквато и да е решимост или издръжливост, за да отдадат необходимата преданост на дълга, отговорностите и задълженията си. Напротив, ден след ден се напрягат с неохота, безцелно и объркано, с небрежно отношение и дори не осъзнават как се изнизват дните им. Нямат никаква представа колко дълго ще продължат да действат без план. Накрая не им остава нищо друго, освен да си внушават и да си казват: „Ох, докато мога, просто ще продължа да действам без план! Ако един ден не мога повече да продължавам и църквата поиска да ме отлъчи и отстрани, нека ме отстрани. Защото имам лоша съдба!“. Виждаш ли, дори това, което казват, е толкова пораженческо. Това чувство на потиснатост не е просто обикновено настроение, но по-важното е, че има опустошително въздействие върху мислите, сърцата и стремежа на хората. Ако не успееш своевременно и бързо да промениш чувството на потиснатост, то не само ще се отрази на целия ти живот, но и ще го разруши и ще те отведе до твоята смърт. Дори и наистина да вярваш в Бог, няма да си способен да придобиеш истината и да постигнеш спасение и в крайна сметка ще загинеш. Ето защо хората, които вярват, че съдбата им е лоша, трябва да се събудят сега. Не е добре постоянно да се вглеждат в това дали съдбата им е добра или лоша, винаги да се стремят към някаква съдба, винаги да се тревожат за съдбата си. Ако винаги приемаш съдбата си много сериозно, когато се сблъскаш с леко смущение или разочарование, или когато се появят провали, неуспехи или неудобства, бързо започваш да вярваш, че това се дължи на собствената ти лоша съдба и на собствения ти лош късмет. Така многократно си напомняш, че си човек с лоша съдба, че нямаш добра съдба като другите хора, и многократно се потапяш в потиснатост и си обзет, скован и впримчен от негативната емоция на потиснатостта, неспособен да избягаш от нея. Много е страшно и опасно да се случи това. Макар че тази емоция на потиснатост може да не те направи по-надменен или измамен или да не те накара да разкриеш нечестивост или непреклонност, или друг подобен покварен нрав; макар че може да не се стигне до ниво, при което да разкриеш покварен нрав и да се противопоставиш на Бог, или да разкриеш покварен нрав и да нарушиш истините принципи, да предизвикаш смущения и прекъсвания или да извършиш зли действия, все пак по същество тази емоция на потиснатост е най-сериозното проявление на неудовлетвореността на хората от реалността. По същество това проявление на неудовлетвореност от реалността е и недоволство от върховенството и подредбите на Бог. И какви са последствията от недоволството от върховенството и подредбите на Бог? Те със сигурност са много сериозни и най-малкото ще те накарат да се бунтуваш срещу Бог и да му се противопоставиш, ще те доведат до неспособност да приемеш Божиите слова и ресурс, до неспособност да разбереш и нежелание да чуеш Божиите учения, увещания, напомняния и предупреждения. Тъй като си изпълнен с емоцията на потиснатост, не си способен да приемеш днешните Божии слова и няма как да приемеш реалистичното Божие дело, нито просветлението, напътствието, помощта, подкрепата и ресурса на Светия Дух за теб. Макар че Бог върши делото Си, ти не си способен да го почувстваш. Макар че Бог и Светият Дух вършат делото Си, ти не си способен да го приемеш. Не можеш да приемеш тези положителни неща, тези изисквания и този ресурс от Бог, сърцето ти е изпълнено и обсебено единствено от тази емоция на потиснатост и нищо, което Бог върши, не дава резултат у теб. В крайна сметка ще пропуснеш всяка стъпка от Божието дело, ще пропуснеш всяка фаза от Неговите слова и дори ще пропуснеш всяка фаза от Божието дело и Неговия ресурс за теб. Когато всички Божии слова и етапи на Неговото дело приключат, ти пак ще си неспособен да разрешиш емоцията на потиснатост, ще си неспособен да я оставиш в миналото, ще останеш обхванат от емоцията на потиснатост и изпълнен с нея и тогава ще си пропуснал напълно Божието дело. Когато си пропуснал напълно Божието дело, накрая ще бъдеш изправен пред Божието открито правосъдие и осъждане на човечеството и в този момент Бог ще обяви края на човечеството. Едва тогава ще осъзнаеш: „О, трябва да се самоанализирам, трябва да загърбя тази емоция на потиснатост, да чета повече Божиите слова, да дойда пред Бог, за да потърся Неговата помощ и подкрепа, да потърся Неговия ресурс, да потърся как да приема Неговото наказание и правосъдие и да се пречистя, така че да съм способен да се покоря на върховенството и подредбите Му“. Твърде късно! Всичко това вече е зад гърба ти. Твърде късно е да се будиш сега. И какво те очаква? Ще се биеш в гърдите, ще ридаеш и ще си изпълнен със съжаление. Макар че потиснатостта е само вид емоция, тя има толкова тежка природа и поражда толкова сериозни последствия, че трябва да се изследваш внимателно и да не позволяваш на тази емоция на потиснатост да те завладее или да контролира мислите ти и целите, към които се стремиш. Трябва да я разрешиш и не бива да ѝ позволяваш да стане препъникамък по пътя ти на стремеж към истината или стена, която ти пречи да дойдеш пред Бог. Ако можеш ясно да го осъзнаеш или ако чрез самонаблюдение откриеш тази сериозна емоция на потиснатост, тогава трябва незабавно да промениш посоката, да се отървеш от тази емоция и да оставиш емоцията на потиснатост зад гърба си. Не се вкопчвай упорито в тази линия на поведение, като твърдоглаво си мислиш: „Независимо какво казва или прави Бог, аз знам, че съдбата ми е лоша. С лоша съдба би трябвало да се чувствам потиснат. С лоша съдба просто трябва да я приема и да се откажа от всякаква надежда“. Да посрещаш всичко, което се случва, с подобно негативно отношение, означава да си непреклонен инат. Когато осъзнаеш, че изпитваш тази емоция на потиснатост, трябва да се обърнеш и да я разрешиш възможно най-скоро. Не чакай, докато напълно поеме контрола над теб, тъй като тогава ще е твърде късно да се пробуждаш от нея.

Кажете ми, дали вярата в съдбата е израз на стремеж към истината? (Не, не е.) И така, какво е правилното отношение, което хората трябва да имат в подхода си към въпроса за съдбата? (Те трябва да вярват в устроеното и подреденото от Бог и да му се покоряват.) Точно така. Ако някой винаги се съсредоточава върху това дали съдбата му е добра или лоша, това какъв проблем може да разреши? Да признае, че съдбата му е лоша, но да вярва, че лошата му съдба е устроена и подредена от Бог, и да е готов да се покори на върховенството и подредбите на Бог — правилен ли е този възглед, или не? (Не, грешен е.) Защо е грешен? (Защото този възглед все още поддържа тълкуванието, че съдбата на човека е добра или лоша.) Това правило ли е? Каква е истината, която хората трябва да разберат тук? (Не може да се каже, че съдбата е добра или лоша. Всичко, което Бог предопределя, е добро, и хората трябва да се покоряват на всичко устроено от Бог.) Хората трябва да вярват, че съдбата е устроена и подредена от Бог, и тъй като всичко е устроено и подредено от Бог, те не могат да казват, че е добро или лошо. Дали е добро или лошо, се преценява въз основа на гледната точка, мненията, пристрастията и чувствата на хората, и тази преценка се основава на техните фантазии и възгледи и не е в съответствие с истината. Някои хора казват: „Имам прекрасна съдба, роден съм в семейство на вярващи. Никога не съм се влиял от средата в света на невярващите и никога не съм се влиял, изкушавал или подвеждал от тенденциите на невярващите. Макар че и аз имам покварен нрав, израснах в църквата и никога не съм се заблуждавал. Имам толкова добра съдба!“. Вярно ли е това, което казват? (Не.) Защо не е? (Това, че са се родили в семейство на вярващи, е било предопределено от Бог, това е било върховенството и подредбите на Бог. То няма нищо общо с това дали съдбата им е добра или лоша.) Правилно, попадна точно в целта. Това е било върховенството и подредбите на Бог. Това е един от начините, по които Бог подрежда и държи върховенство над човешките съдби, и е една от формите, които съдбата може да приеме — хората не бива да използват това дали съдбата им е добра или лоша, за да съдят по този въпрос. Някои хора казват, че съдбата им е добра, защото са родени в християнско семейство. Как тогава бихте опровергали това? Може да кажете: „Роден си в християнско семейство и казваш, че имаш добра съдба, значи всеки, който не е роден в християнско семейство, трябва да има лоша съдба. Да не искаш да кажеш, че съдбата, която Бог е подредил за всички онези хора, е лоша?“. Правилно ли е да се опровергаят по този начин? (Да.) Правилно е да се опровергаят по този начин. Като ги опровергавате по този начин, показвате, че това, което казват за хората, родени в християнски семейства, които имат добра съдба, е несъстоятелно и не е в съгласие с истината. Сега мнението ви за добрите и лошите съдби малко по-точно ли е? (Да.) Какъв е най-правилният и най-подходящият възглед, който хората трябва да имат по въпроса за вярата в съдбата, който е в съгласие с истината? Първо, не можете да съдите за съдбата като за добра или лоша от гледната точка на светските хора. Нещо повече, трябва да вярвате, че съдбата на всеки член на човешкия род е подредена от Божията ръка. Някои хора питат: „Това, че е подредена от Божията ръка, означава ли, че Бог Сам я подрежда?“. Не, не означава. Има безброй начини, средства и канали, по които Бог подрежда съдбите на хората, и в духовния свят има сложни подробности за това, за които няма да говоря тук. Въпросът е много сложен, но най-общо казано, всичко е подредено от Създателя. Някои от тези подредби за различните типове хора са направени от Самия Бог, а други включват категоризиране на различните типове хора и групи хора според правилата, управленските закони, принципите и системите, установени от Бог. Съдбите на хората се подреждат и формулират в духовния свят според определената от Бог категория и траектория на съдбите им, след което хората се раждат. Това е много подробен въпрос, но най-общо казано, Бог подрежда и има върховенство над всичко това. Божието върховенство и подредбите Му включват принципите, законите и правилата за върховенството и подредбите Му. Тук няма добро или лошо, за Бог всичко е естествен въпрос, който включва причина и следствие. Що се отнася до това какво изпитват хората към съдбата, те могат да изпитват добри чувства и лоши чувства, може да има съдби, в които всичко върви гладко, съдби, изпълнени с препятствия, трудни съдби и нещастни съдби — няма добри или лоши съдби. Как трябва да се отнасят хората към съдбата? Трябва да се съобразяваш с подредбите на Създателя, активно и усърдно да търсиш целта и смисъла, които Създателят е вложил в Своята подредба на всички тези неща, и да постигнеш разбиране на истината. Трябва да започнеш да изпълняваш най-важните си функции в този живот, който Бог е подредил за теб, да изпълняваш дълга, отговорностите и задълженията си на сътворено същество и да направиш живота си по-смислен и по-ценен, докато накрая Създателят остане доволен от теб и те запомни. Разбира се, още по-добре би било, ако с търсенето си и с ревностните си усилия постигнеш спасение — това би бил най-добрият резултат. Във всеки случай, що се отнася до съдбата, най-подходящото отношение, което сътвореното човечество трябва да възприеме, не е своеволно да преценява и определя, или да прилага крайни методи, за да се справи с нея. Разбира се, още по-малко хората трябва да се опитват да се противопоставят, да избират или да променят съдбата си, а по-скоро трябва да използват сърцето си, за да я ценят и да търсят, да изследват и да се съобразяват с нея, преди да я посрещнат позитивно. И последно, в житейската среда и по пътя, който Бог ти е отредил в живота, трябва да търсиш начина на поведение, на който Той те учи, да търсиш пътя, който Той изисква да следваш, и да изживееш съдбата, както Бог ти е отредил, и накрая ще бъдеш благословен. Когато изживееш съдбата, както Създателят ти е отредил, ще започнеш да цениш не само скръбта, тъгата, сълзите, болката, разочарованието и провала; по-важното е, че ще изпиташ радост, мир и утеха, както и просветлението и озарението на истината, която Бог ти дарява. Нещо повече, когато се изгубиш по пътя си през живота, когато си изправен пред разочарование и провал и трябва да направиш избор, ще изживееш напътствието на Създателя и накрая ще придобиеш разбиране и опит и ще разбереш как да водиш най-смисления живот. Тогава никога повече няма да се изгубиш в живота, никога повече няма да бъдеш в постоянно състояние на безпокойство и, разбира се, никога повече няма да се оплакваш, че имаш лоша съдба, а още по-малко ще потъваш в емоцията на потиснатост заради чувството, че съдбата ти е лоша. Ако имаш това отношение и използваш този метод, за да се изправиш пред съдбата, която Създателят е отредил за теб, тогава не само човешката ти природа ще стане по-нормална, ще придобиеш нормална човешка природа, както и мислене, възгледи и принципи за това как да възприемаш нещата от нормалната човешка природа, но и, разбира се, ще придобиеш възгледи и разбиране за смисъла на живота, каквито невярващите никога няма да имат. Невярващите винаги казват: „Откъде идваме? Накъде отиваме? Защо сме живи?“. Винаги има някой, който си задава тези въпроси. И до какви отговори стига накрая? Те завършват с въпросителни знаци, а не с отговори. Защо не могат да намерят отговорите на тези въпроси? Макар че някои интелигентни хора вярват в съдбата, те нямат никаква представа как да подходят към въпроса за съдбата или как да се справят с многобройните трудности, разочарования, неуспехи и нещастия, които възникват в съдбата им. Не знаят и как да се справят с нещата, които се случват в съдбата им и които ги карат да се чувстват радостни и щастливи. Не знаят как да се справят с тях. В един момент казват, че имат добра съдба, а в следващия казват, че съдбата им е лоша. Ту казват, че имат щастлив живот, ту — че имат нещастен живот. И двете неща изричат с една и съща уста. Те казват едно, когато са щастливи, и друго, когато са нещастни. Казват едно, когато нещата вървят гладко за тях, и друго, когато не вървят гладко. Те са тези, които казват, че имат лош късмет, и тези, които казват, че съдбата им е добра. Очевидно живеят без яснота или разбиране. Винаги се движат пипнешком в мъглата, живеят в объркване и нямат изход. Ето защо хората трябва да имат ясно разбиране и ясен път напред по отношение на това как трябва правилно да се отнасят към съдбата, какво трябва да правят и как трябва да се изправят пред този основен въпрос в живота. След като този въпрос бъде разрешен, отношението на хората към съдбата и възгледите им за нея би трябвало да са относително правилни и в съответствие с истините принципи и тогава те никога няма да изпадат в крайности по този въпрос.

Дали тези твърдения за съдбата, за които разговарях току-що, са в съгласие с истината? (Да.) Знаете ли какви са характеристиките на твърденията, които са в съгласие с истината? (Когато хората ги чуят, се чувстват по-наясно и по-спокойни.) (Те са по-скоро практични и съдържат пътища за практикуване.) Точно така, те са по-скоро практични. Това е по-точен начин да се каже. Има и още по-точни начини да се опише това. Кой ще е следващият? (Те могат да разрешат настоящите проблеми на хората.) Това е резултатът от тяхната практичност. Те могат да разрешат проблемите, защото са практични. Хората вярват в съдбата, но съзнанието им винаги е впримчено от идеята за добри съдби и лоши съдби. Кажете Ми тогава, те освободени и волни ли са в най-съкровените кътчета на сърцата си, или са оковани? (Оковани са.) Ако не разбираш истината, тогава постоянно ще си окован от тази идея. Щом разбереш истината, освен че ще почувстваш, че тя е практична и че имаш път напред, как още ще се почувстваш? (Освободен.) Точно така, ще се почувстваш волен и освободен. Когато имаш път за практикуване и вече не си в капан, няма ли тогава духът ти да е освободен и волен? Тези изопачени и нелепи възгледи няма да са в състояние да оковават твоите мисли или ръцете и краката ти. Ще имаш път, който да следваш, и вече няма да бъдеш контролиран от тези възгледи. Щом чуеш Божието общение за съдбите на хората, ще се почувстваш волен и освободен и ще си кажеш: „О, ето как стоят нещата! Леле, моето разбиране за съдбата преди беше толкова изопачено и крайно! Сега разбирам и вече не ме тревожи погрешната идея за това, че съдбите са добри или лоши. Вече не се притеснявам от това. Ако не го бях разбрал, винаги щях да си мисля, че в един момент съдбата ми е добра и внезапно става лоша в следващия, и щях да се чудя дали съдбата ми е добра или лоша! Постоянно щях да се тревожа за това“. Щом разбереш тази истина, ще имаш път, който да следваш, ще имаш правилно мнение по въпроса и ще имаш правилен път за практикуване — това означава, че си волен и освободен. Затова, за да разпознаеш дали нечии думи са в съответствие с истините принципи и дали са истината, трябва да се вслушаш дали тези думи са практични, или не. В същото време трябва да наблюдаваш дали твоите трудности и проблеми са разрешени, след като си чул тези думи — ако е така, тогава ще се почувстваш волен и освободен, сякаш от теб е свалена голяма тежест. Следователно всеки път, когато разбереш истина принцип, ще си способен да разрешиш някои свързани с нея проблеми и да приложиш някои истини на практика, а това ще те накара да се почувстваш освободен и волен. Резултатът няма ли да е такъв? (Така е.) Сега разбирате ли точно какво въздействие има истината? (Да.) Какво въздействие може да има истината? (Тя може да накара духа на хората да се чувства волен и освободен.) Само това единствено въздействие ли има истината? Само това единствено чувство? (Преди всичко тя преодолява погрешните и радикални възгледи, които хората таят за нещата. Щом хората възприемат нещата по начин, който е чист и в съгласие с истината, в духа си те ще се чувстват освободени и волни и вече няма да са оковани или смущавани от негативните неща, идващи от Сатана.) Освен че в духа си ще се почувстваш волен и освободен, от решаващо значение е, че това може да ти позволи да навлезеш в определена истина реалност, така че вече да не си окован или повлиян от погрешни и изопачени мисли и възгледи. Тяхното място се заема от принципите за практикуване на истината и тогава можеш да навлезеш в тази истина реалност. Тук ще завърша общението Си за проявленията на хората, които се чувстват потиснати, защото мислят, че имат лоша съдба.

Друга причина, поради която някои хора стават потиснати, е, че макар и да не мислят съдбата си за толкова лоша, те смятат, че винаги имат лош късмет и че никога не им се случва нищо добро, точно както казват невярващите: „Богът на късмета винаги ме подминава“. Макар такъв човек да не смята, че обстоятелствата му са толкова лоши, и макар да е висок и да изглежда добре, да е образован и талантлив и да е способен работник, той се чуди защо Богът на късмета никога не го покровителства. Поради това винаги се чувства неудовлетворен и винаги смята, че няма късмет. Като се започне с годината, в която се явява на приемни изпити в колежа, сърцето му е изпълнено с надежда, че ще влезе в колежа, но когато настъпи денят на изпитите, той се разболява от грип и вдига температура. Това се отразява на представянето му на изпитите и не му достигат две-три точки, за да влезе в колежа. Мисли си: „Как можах да имам такъв лош късмет? Добър съм в учението и обикновено работя много усърдно. Защо трябваше да вдигам температура точно в деня на изпитите за прием в колежа? Това е просто лош късмет. Ех! Първото голямо събитие в живота ми и претърпях неуспех. Какво да правя сега? Надявам се, че в бъдеще късметът ми ще е по-добър“. На по-късен етап от живота си обаче той се сблъсква с всякакви трудности и проблеми. Някое предприятие например наема нови служители и той тъкмо се готви да кандидатства, когато научава, че всички свободни работни места са заети и компанията не се нуждае от никой друг. Чуди се: „Как можах да имам такъв лош късмет? Защо винаги, когато се появи нещо добро, то просто ме подминава? Какъв лош късмет!“. И в първия ден, когато започне работа някъде, други хора току-що са били повишени в ръководител, заместник- ръководител и началник на отдел. Колкото и усърдно да работи, няма полза от това. Трябва да изчака следващия път, за да бъде повишен. Тъй като се справя добре в работата и началниците му се отнасят доста добре с него, той си мисли, че следващия път ще го повишат, но накрая началниците му довеждат ръководител от някъде другаде и той отново губи. Мисли си: „Ех! Изглежда наистина имам лош късмет. Никога нямам какъвто и да е добър късмет — Богът на късмета никога не ме покровителства“. По-късно започва да вярва в Бог и тъй като обича да пише, се надява да е способен да изпълнява дълг, свързан с текстове, но в крайна сметка не се представя много добре на теста и се проваля. Мисли си: „Обикновено пиша много добре. Защо тогава не можах да се представя добре на теста? Бог не ме просветли или води! Мислех си, че като изпълнявам дълг, свързан с текстове, ще съм способен да ям и пия повече Божии слова и повече да разбирам истината. Жалко, че нямах късмет. Макар че планът беше добър, той просто не се осъществи“. В крайна сметка избира от много други видове дълг и си казва: „Ще отида да разпространявам евангелието в евангелски екип“. В началото нещата в евангелския екип са прекрасни и той чувства, че този път е намерил своето място, че може да оползотвори уменията си. Смята, че е умен, че е способен в работата си и е готов да върши практическа работа. С усилия успява да постигне някакви резултати и става ръководител. Прави обаче нещо погрешно и водачът му разбира за това. Казва му, че това, което е направил, противоречи на принципите и че се е отразило върху работата на църквата. След като екипът му е скастрен, някой му казва: „Справяхме се чудесно, преди да се появиш ти. После ти дойде и за първи път ни кастрят“. Той се чуди: „Това не се ли дължи пак на лошия ми късмет?“. След известно време хората са преразпределени поради промени в евангелската работа и от ръководител той става поредния член на екипа и е изпратен да разпространява евангелието в нов район. Той си мисли: „О, не, понижиха ме, вместо да ме повишат. Никой не е бил преразпределян, преди да отида там. В такъв случай как така това голямо преразпределение се случва сега, когато дойдох? Сега, след като съм изпратен тук, няма никаква надежда да ме повишат когато и да е“. В този нов район има малко църкви и малко членове на църквата. Той изпитва трудности да подхване работата и няма никакъв опит. Нужно му е известно време да се ориентира в нея, а има и езикови затруднения. В такъв случай какво може да направи? Иска му се да вдигне ръце и да си тръгне, но не смее. Иска да изпълнява добре дълга си, но това е толкова трудно и изтощително, и той си мисли: „Ох, това е, защото нямам късмет! Как мога да променя късмета си?“. Накъдето и да се обърне, се блъска в стена, винаги има чувството, че има лош късмет, нещо блокира всяка негова стъпка и всяка крачка, която прави, е толкова трудна. Отнело му е много усилия, за да постигне някакви резултати и да види малка надежда, а след това обстоятелствата се променят, надеждата изчезва и той няма друг избор, освен да започне всичко отначало. Той става все по-потиснат и си мисли: „Защо ми е толкова трудно да постигна малко резултати и да получа одобрението на хората? Защо е толкова трудно да се утвърдя като част от групата? Защо е толкова трудно да бъда човек, когото хората одобряват и харесват? Защо е толкова трудно всичко да върви добре и гладко? Защо толкова много неща се объркват в живота ми? Защо има толкова много препятствия? Защо винаги се сблъсквам със стена, каквото и да правя?“. По-специално, където и да отидат, някои хора никога не изпълняват добре дълга си и винаги ги сменят и отстраняват. Те стават толкова потиснати, винаги са убедени, че нямат късмет, и си мислят: „Аз съм като бърз кон, който винаги остава незабелязан. Както се казва: „Бързите коне са много, но малцина могат да ги разпознаят“. Аз съм като бърз кон, който не е открит. В края на краищата просто нямам късмет, не мога да постигна нищо или да се справя добре в никоя област, независимо къде ходя. Никога не мога да оползотворя силните си страни, да ги изтъкна или да получа това, което искам. Ох, толкова да нямам късмет! Какво се случва тук?“. Такъв човек винаги смята, че има лош късмет, и прекарва всеки ден, обгърнат от сянката на безпокойството, и си мисли: „О, не! Дано не ме преразпределят към друг дълг“, или „О, не! Дано не се случи нещо лошо“, или „О, не! Дано нищо не се променя“, или „О, не! Дано няма повече големи проблеми“. Той не само става потиснат, но и се чувства изключително неспокоен, притеснен, раздразнителен и угрижен. Винаги мисли, че късметът му е лош, затова се чувства изключително потиснат и тази потиснатост възниква поради субективното му усещане, че няма късмет. Винаги чувства, че няма късмет, никога не го повишават, никога не може да бъде ръководител на екип или надзорник и никога не получава възможността да се открои от останалите. Тези хубави неща никога не му се случват и той не може да разбере защо, да му се не види, става така. Мисли си: „Нищо не ми липсва. Защо тогава, където и да отида, никой не ме харесва? Не съм обидил никого и не съм искал да вгорчавам живота на никого. Защо тогава имам толкова лош късмет?“. Тъй като е вечно отдаден на такива чувства, тази емоция на потиснатост постоянно му напомня и му внушава: „Нямаш късмет, така че не бъди самодоволен, недей да се перчиш и недей постоянно да искаш да изпъкнеш. Нямаш късмет, затова не си и помисляй да ставаш водач. Нямаш късмет, затова трябва да си по-внимателен, когато изпълняваш дълга си, и да се сдържаш малко, просто за да не те разобличат и сменят един ден, или да не те докладва някой зад гърба ти и да се хване за нещо, за да ти навреди, или просто в случай, че винаги поемаш водеща роля, допуснеш грешка и те кастрят. Дори и да станеш водач, пак трябва постоянно да си внимателен и предпазлив, сякаш вървиш по ръба. Не бъди надменен, трябва да си смирен“. Тази негативна емоция постоянно му напомня да бъде смирен, да се промъква с подвита опашка и никога повече да не се държи достойно. Идеята, мисълта, възгледът или осъзнаването, че късметът му е лош, постоянно му напомня да не бъде положителен или активен, да не отстоява себе си и да не се излага на риск. Вместо това трябва да продължи да бъде потиснат, без да дръзва да живее пред другите. Дори ако всички са в една и съща къща, той трябва да намери незабележимо място, където да седне, за да не се набива на очи. Не бива да изглежда прекалено надменен, защото в момента, в който започне да проявява някаква надменност, лошият му късмет ще го сполети. Тъй като емоцията на потиснатост го заобикаля постоянно и дълбоко в сърцето му винаги го предупреждава за тези неща, той е плах и предпазлив във всичко, което прави. Винаги се чувства неспокоен в сърцето си, никога не може да си намери правилното място и никога не може да вложи цялото си сърце, ум и сила, за да изпълни отговорностите и задълженията си. Сякаш се пази от нещо и чака нещо да се случи. Пази се от идването на лошия късмет, от лошите неща и срама, които ще му навлече лошият му късмет. Затова освен борбите дълбоко в сърцето му по-скоро емоцията на потиснатост взема връх в начините и методите, по които възприема хората и нещата и по които се държи и действа. Той винаги използва добрия или лошия късмет като мярка за собственото си поведение и за да прецени дали начините, по които възприема хората и нещата и по които се държи и действа, са правилни, и затова многократно потъва в тази емоция на потиснатост и не може да се измъкне, и затова не е способен да използва правилното мислене и възгледи, за да се изправи срещу тези неща на така наречения „лош късмет“ или да се справи с това, което нарича свой ужасен късмет, и да го преодолее. В този порочен кръг той постоянно е под контрола и въздействието на тази емоция на потиснатост. С много усилия успява да отвори сърцето си и да разговаря с другите за състоянието си или за идеите си, но тогава, на събиранията, думите, изречени от братята и сестрите в общение, умишлено или неволно засягат неговото състояние и същността на проблема му, което го кара да се чувства така, сякаш гордостта и достойнството му са наранени. Все още вярва, че това е проявление на собствения му лош късмет, и си мисли: „Виждаш ли? Толкова ми беше трудно да говоря за това, което е в сърцето ми, а веднага щом го направя, някой се възползва от него и се опитва да ми навреди. Толкова да нямам късмет!“. Той вярва, че в това се проявява лошият му късмет и че когато човек няма късмет, абсолютно всичко е срещу него.

Какъв е проблемът с хората, които винаги смятат, че нямат късмет? Те винаги използват критерия за късмета, за да преценят дали действията им са правилни или грешни и да претеглят по кой път трябва да поемат, какво трябва да преживеят, както и всички проблеми, с които се сблъскват. Това правилно ли е или е погрешно? (Погрешно е.) Такъв човек описва лошите неща като лош късмет, а добрите — като резултат от късмет или печалба. Тази гледна точка правилна ли е или е погрешна? (Погрешна е.) Оценяването на нещата през подобна призма е неправилно. Това е краен и неправилен метод и критерий за оценяване на нещата. Подобен метод често става причина хората да изпадат в потиснатост и да се чувстват неспокойни, да смятат, че никога нищо не им се получава и че никога не получават това, което искат, което в крайна сметка предизвиква у тях постоянно чувство на угриженост, раздразнение и безпокойство. Когато тези негативни емоции не се преодолеят, такъв човек постоянно изпада в потиснатост и чувства, че Бог не е благосклонен към него. Смята, че Бог се отнася милостиво към другите, но не и към него, и че Бог се грижи за другите, но не и за него. „Защо винаги се чувствам неспокоен и угрижен? Защо винаги ми се случват лоши неща? Защо никога не ми се случват добри неща? Веднъж да стане поне, това е всичко, което искам!“. Когато гледаш на нещата с такъв погрешен начин на мислене и гледна точка, ще попаднеш в капана на добрия и лошия късмет. Когато постоянно попадаш в този капан, непрекъснато ще се чувстваш потиснат. В това потиснато състояние ще бъдеш особено чувствителен към това дали нещата, които те сполетяват, са добър или лош късмет. Когато това се случи, то доказва, че тази гледна точка и идея за добър и лош късмет са поели контрола над теб. Когато си контролиран от тази гледна точка, твоите възгледи и отношението ти към хората, събитията и нещата вече не са в рамките на съвестта и разума на нормалната човешка природа, а са изпаднали в някаква крайност. Когато изпаднеш в тази крайност, няма да излезеш от потиснатостта си. Ще продължаваш да се потискаш отново и отново, и дори и обикновено да не се чувстваш потиснат, веднага щом нещо се обърка, веднага щом почувстваш, че се е случило нещо злополучно, ще изпаднеш в потиснатост. Тази потиснатост ще се отрази на нормалната ти преценка и на вземането на решения и дори на щастието, яда, скръбта и радостта ти. Когато се отрази на щастието, яда, скръбта и радостта ти, тя ще смути и унищожи изпълнението на дълга ти, както и волята и желанието ти да следваш Бог. Когато тези положителни неща са унищожени, малкото истини, които си разбрал, ще се изпарят във въздуха и изобщо няма да ти помогнат. Ето защо, когато попаднеш в този порочен кръг, ще ти бъде трудно да приложиш на практика малкото истини принципи, които разбираш. Само когато чувстваш, че късметът е на твоя страна, когато не си налегнат от потиснатост, можеш неохотно да платиш малка цена, да понесеш малко трудности и да покажеш частица искреност, докато вършиш това, за което имаш желание. Веднага щом почувстваш, че късметът ти е изневерил и че отново ти се случват злополучни неща, твоята потиснатост скоро отново поема контрола над теб, а искреността, предаността и волята да понасяш трудности незабавно те напускат. Следователно хората, които смятат, че нямат късмет, или които приемат късмета много сериозно, са точно като онези хора, които смятат, че съдбата им е лоша. Те често изпитват много крайни емоции — по-специално често изпадат в негативни емоции като потиснатост. Те са особено негативни и слаби и дори са податливи на промени в настроението. Когато се чувстват късметлии, те са изпълнени с радост, преливат от енергия и могат да понесат трудности и да платят цена. Могат да спят по-малко през нощта и да ядат по-малко храна през деня, готови са да понесат всякакви трудности, а ако за момент се развълнуват, с удоволствие жертват живота си. В момента, в който почувстват обаче, че напоследък не са имали късмет, когато изглежда, че изобщо нищо не върви добре за тях, емоцията на потиснатост веднага завладява сърцето им. Всички обети и решенията, които са взели по-рано, се отхвърлят. Внезапно тези хора стават като топка с изпуснат въздух, неспособни да съберат каквато и да е енергия, или като локва кал — нямат желание да направят или да кажат каквото и да било. Те си мислят: „Истините принципи, стремежът към истината, постигането на спасение, покорството пред Бог — нищо от това няма каквото и да е отношение към мен. Нямам късмет и няма полза, независимо колко истини практикувам или каква цена плащам, никога няма да постигна спасение. Свършено е с мен. Аз съм като зла прокоба, нещастен човек. Е, така да е, така или иначе нямам късмет!“. Вижте, в един момент те са като топка, която е толкова пълна с въздух, че е на път да се пръсне, а в следващия момент са изпразнени. Това не е ли проблемно? Как се появява този проблем? Каква е първопричината? Такива хора винаги следят собствената си участ, сякаш наблюдават фондовата борса, за да разберат дали тя върви нагоре или надолу, дали е бичи или мечи пазар. Те винаги са невротични, изключително са чувствителни към въпроса за късмета си и невероятно твърдоглави. Подобни хора на крайностите често затъват в емоцията на потиснатост, защото се грижат твърде много за собствената си участ и живеят според настроенията си. Ако такъв човек е в лошо настроение, когато стане сутрин, той си мисли: „О, не! Обзалагам се, че днес няма да имам късмет. От няколко дни левият ми клепач потрепва, езикът ми е скован, а мозъкът ми е муден. Прехапах си езика по време на ядене, и не сънувах хубав сън, докато спях снощи“. Или си мисли: „Първите думи, които чух някой да казва днес, изглеждат като лоша поличба“. Постоянно страда от параноя, непрестанно сипе тези брътвежи и се вглежда внимателно в подобни неща. Той е невероятно загрижен за собствената си участ, посока и настроение всеки ден и във всеки период. Също така наблюдава погледите, отношението и дори тона на гласа, който всички негови братя и сестри в църквата използват спрямо него. Сърцето му е заето от тези неща, поради което е постоянно потиснат. Знае, че не е в добро състояние, и въпреки това не се моли на Бог, нито търси истината, за да го преодолее, и какъвто и покварен нрав да разкрива, не му обръща никакво внимание и не го приема сериозно. Това не е ли проблем? (Така е.)

Правилен ли е начинът, по който гледат на нещата хората, които винаги се безпокоят за това дали имат добър или лош късмет? Съществува ли добър късмет или лош късмет? (Не.) Какво е основанието да се твърди, че не съществува? (Хората, които срещаме, и нещата, които ни се случват всеки ден, се определят от Божието върховенство и от Неговите подредби. Не съществува такова нещо като добър късмет или лош късмет. Всичко се случва по необходимост и в него има смисъл.) Вярно ли е това? (Вярно е.) Този възглед е правилен и това е теоретичната основа за твърдението, че късметът не съществува. Каквото и да ти се случи, независимо дали е добро или лошо, всичко е нормално, точно както времето през четирите сезона — не може всеки ден да е слънчев. Не можеш да кажеш, че слънчевите дни са подредени от Бог, но че това не се отнася за облачните дни, дъжда, вятъра и бурите. Всичко се определя от Божието върховенство и от Неговите подредби и е породено от естествената среда. Тази естествена среда възниква според законите и правилата, които Бог е подредил и установил. Всичко това е необходимо и наложително, така че независимо от времето, то е породено и предизвикано от природните закони. В него няма нищо добро или лошо — добри или лоши са само чувствата на хората към това. Хората не се чувстват добре, когато вали, когато духа вятър, когато е облачно или по време на градушка. Хората особено не харесват, когато вали и е влажно. Ставите ги болят и се чувстват слаби. Може да се чувстваш зле от дъждовните дни, но можеш ли да кажеш, че дъждовните дни са лош късмет? Това е просто чувство, което времето предизвиква у хората — късметът няма нищо общо с факта, че вали. Би могъл да кажеш, че слънчевите дни са добри. Ако в продължение на три месеца е слънчево, без капка дъжд, хората се чувстват добре. Те виждат слънцето всеки ден, сухо е и е топло, от време на време подухва лек ветрец и те могат да излизат на открито, когато пожелаят. Но растенията не могат да го понесат и заради сушата реколтата умира, така че няма реколта през тази година. В такъв случай това, че се чувстваш добре, означава ли, че наистина е добре? Дойде ли есента, когато няма да имаш какво да ядеш, ще си кажеш: „Ех, не е добре и да има твърде много слънчеви дни. Ако не вали, посевите страдат, няма реколта за събиране и хората гладуват“. В този момент осъзнаваш, че и безкрайните слънчеви дни не са добри. Факт е, че това дали човек се чувства добре или зле от нещо се основава на собствените му егоистични мотиви, желания и личен интерес, а не на същността на самото нещо. Така че основата, на която хората оценяват дали нещо е добро или лошо, е неточна. Тъй като основата е неточна, крайните заключения, които те си вадят, също са неточни. Да се върнем към темата за добрия късмет и лошия късмет. Сега всеки знае, че това твърдение за късмета не е издържано и че той не е нито добър, нито лош. Всички хора, събития и неща, с които се сблъскваш, било то добри или лоши, са определени от Божието върховенство и Неговите подредби, така че трябва да ги посрещаш правилно. Приеми доброто от Бог и също така приеми и лошото от Бог. Не казвай, че имаш късмет, когато се случват добри неща, и че нямаш късмет, когато се случват лоши неща. Може да се каже само, че във всички тези неща има уроци, които хората трябва да научат, и че не бива да ги отхвърлят или избягват. Благодари на Бог за добрите неща, но също така благодари на Бог и за лошите неща, защото всички те са подредени от Него. Добрите хора, събития, неща и среда предоставят уроци, които хората трябва да научат, но от лошите хора, събития, неща и среда още повече има какво да се научи. Това са все преживявания и епизоди, които трябва да са част от живота на човека. Хората не бива да използват идеята за късмет, за да ги оценяват. И така, какви са мислите и гледните точки на хората, които използват късмета, за да оценяват дали нещата са добри или лоши? Каква е същността на подобни хора? Защо обръщат толкова голямо внимание на добрия късмет и лошия късмет? Дали хората, които много се съсредоточават върху късмета, се надяват, че късметът им е добър, или се надяват, че е лош? (Надяват се, че е добър.) Точно така. Всъщност те се стремят към добър късмет и към това да им се случват добри неща и просто се възползват от тях и печелят от тях. Не ги интересува колко страдат другите, колко трудности или мъчнотии трябва да понесат другите. Те не искат да им се случи нищо, което възприемат като лош късмет. С други думи, те не искат да им се случват каквито и да е лоши неща: никакви неуспехи, никакви провали или смущения, никакво кастрене, никакво губене на неща, никакви загуби и никакви измами. Ако нещо от тях се случи, хората го смятат за лош късмет. Независимо кой го подрежда, ако се случи нещо лошо, то е от лош късмет. Те се надяват, че ще им се случат всички добри неща — от това да бъдат повишени, да се откроят от останалите и да се облагодетелстват за сметка на другите, до това да спечелят от нещо, да изкарат много пари или да станат високопоставени служители — и смятат, че това е добър късмет. Те винаги оценяват хората, събитията и нещата, с които се сблъскват, въз основа на късмета. Стремят се към добър късмет, а не към лош късмет. Веднага щом и най-малкото нещо се обърка, те се ядосват, дразнят се и недоволстват. Казано направо, този тип хора са егоисти. Те се стремят да се облагодетелстват за сметка на други хора, да извлекат изгода за себе си, да излязат начело и да се откроят от останалите. Те биха били доволни, ако всяко хубаво нещо се случваше само на тях. Това е тяхната природа същност; това е истинското им лице.

В живота си всеки трябва да премине през много неуспехи и провали. Чий живот е изпълнен единствено с удовлетворение? Кой никога не преживява каквито и да било неуспехи или провали? Когато понякога нещата не вървят добре за теб или се сблъскаш с неуспехи и провали, това не е лош късмет, а е това, което трябва да преживееш. Това е като да ядеш храна — трябва да ядеш както киселото, така и сладкото, горчивото и пикантното. Хората не могат без сол и трябва да ядат някои солени храни, но ако ядеш твърде много сол, това ще увреди бъбреците ти. През някои сезони трябва да ядеш някои кисели храни, но не бива да прекаляваш с тях, тъй като не са полезни за зъбите и стомаха ти. Всичко трябва да се яде умерено. Ядеш кисели, солени и сладки храни, но трябва да ядеш и някои горчиви храни. Горчивите храни са полезни за някои вътрешни органи, затова трябва да ядеш по малко от тях. Същото важи и за живота на човека. Повечето хора, събития и неща, с които се сблъскваш на всеки етап от живота си, няма да ти допадат. Защо е така? Защото хората се стремят към различни неща. Ако преследваш слава и състояние, статус и богатство, превъзходство над другите и постигането на голям успех и т.н., тогава 99 процента от нещата няма да ти харесват. Точно както казват хората: всичко е лош късмет и нещастие. Ако обаче се откажеш от идеята за това колко добър или лош късмет имаш и се отнасяш към тези неща спокойно и правилно, ще откриеш, че повечето неща не са толкова неблагоприятни или че не е толкова трудно да се справиш с тях. Когато се избавиш от амбициите и желанията си, когато престанеш да отхвърляш или да избягваш злочестините, които те сполетяват, и престанеш да мериш подобни неща по това колко добър или лош късмет имаш, вече ще смяташ за добри много от нещата, които преди си смятал за злополучни и лоши — лошите неща ще се превърнат в добри. Нагласата ти и начинът, по който възприемаш нещата, ще се променят, което ще ти позволи да се чувстваш по различен начин по отношение на житейските си преживявания и в същото време да пожънеш различни награди. Това е изключително преживяване, което ще ти донесе награди, каквито не си си представял. Това е нещо добро, а не нещо лошо. Някои хора например винаги получават признание, винаги ги повишават, винаги получават похвали и поощрения, често печелят одобрението на братята и сестрите си и всички ги гледат със завист. Това нещо добро ли е? Повечето хора смятат, че тези неща се случват, защото късметът е на страната на тези хора. Те казват: „Виж, този човек има добри заложби, роден е с късмет и се справя добре в живота си — получава добри възможности и печели повишенията. Той просто е истински късметлия!“. Хората са невероятно завистливи. И все пак в крайна сметка този човек е уволнен в рамките на няколко години и става обикновен вярващ. Той плаче заради това и се опитва да се обеси, а в рамките на няколко дни е премахнат. Това добър късмет ли е? Погледнато от тази страна, той има отчайващо лош късмет. Дали обаче действително става въпрос за лош късмет? (Не.) Всъщност причината за това не е, че има лош късмет, а че не е следвал правилния път. Тъй като не е следвал правилния път, когато са му се случвали такива неща, каквито хората възприемат като „късметлийски“, те са се превръщали в изкушение, капан и катализатор, който е ускорявал неговото унищожение. Това хубаво ли е? Той винаги се е стремил да го повишат, да превъзхожда всички останали, да бъде център на вниманието и всичко да върви добре и по начина, по който той иска. Какво обаче се случи в крайна сметка? Не беше ли отстранен? Това е резултатът, който се получава, когато хората не следват правилния път. Преследването на добрия късмет само по себе си не е правилният път. Хората, които преследват късмета, със сигурност отхвърлят и избягват всички лоши неща, всички неща, които хората са склонни да смятат за нежелателни, нещата, които не съответстват на настроенията и плътските интереси на хората. Те се страхуват да не се случат тези неща, избягват това и го отхвърлят. Когато тези неща се случат, те ги определят като „лош късмет“. Могат ли да търсят истината, когато смятат, че нямат късмет? (Не.) Смяташ ли, че хората, които не могат да търсят истината и които винаги мислят, че нямат късмет, могат да вървят по правилния път? (Не.) Със сигурност не могат. Следователно хората, които винаги преследват късмета, които винаги се съсредоточават само върху късмета си и размишляват за късмета си, са хора, които не следват правилния път. Подобни хора не се занимават със същинския си дълг и не следват правилния път, затова продължават да изпадат в потиснатост. Сами са си виновни и си го заслужават! Защото следват грешния път! Те заслужават да изпадат в потиснатост. Лесно ли се излиза от тази потиснатост? Всъщност е лесно. Просто се избави от погрешните си възгледи, не очаквай всичко да върви добре или точно така, както искаш, или гладко. Не се страхувай, не се съпротивлявай и не отхвърляй нещата, които се объркват. Вместо това се избави от съпротивата си, успокой се и ела пред Бог с отношение на покорство и приеми всичко, което Бог подрежда. Не преследвай така наречения „добър късмет“ и не отхвърляй така наречения „лош късмет“. Отдай сърцето си и цялото си същество на Бог, остави Го да действа и да устройва и се покори на устроеното и подреденото от Него. Бог ще ти даде точната доза от това, от което се нуждаеш, когато се нуждаеш от него. Той ще устрои средата, хората, събитията и нещата, които ти трябват, според нуждите и липсите ти, така че да можеш да научиш уроците, които би трябвало да научаваш от хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш. Разбира се, предпоставка за всичко това е, че трябва да имаш нагласа на покорство към устроеното и подреденото от Бог. Затова не се стреми към съвършенство, не отказвай да приемеш и не се страхувай, че се случват нежелателни, смущаващи или неблагоприятни неща. Не използвай потиснатостта си, за да се съпротивляваш вътрешно срещу това да се случват лоши неща. Ако един ден например даден певец има възпалено гърло и не се представи добре, той си мисли: „Толкова лош късмет имам! Защо Бог не се грижи за гласа ми? Обикновено пея толкова добре, когато съм сам, но днес се изложих с пеенето си пред всички. Не можах правилно да настроя тона на гласа и не можах да уловя темпото. Станах за смях!“. Да станеш за смях е нещо хубаво. Помага ти да видиш собствените си недостатъци и любовта си към суетата. Посочва ти къде се крият проблемите ти и ти помага ясно да разбереш, че не си съвършен човек. Няма съвършени хора и да станеш за смях е съвсем нормално. Всички хора преживяват моменти, в които стават за смях или се чувстват неловко. Всички хора се провалят, претърпяват неуспехи и имат слабости. Не е лошо да станеш за смях. Когато се изложиш, но не се смущаваш и дълбоко в себе си не се чувстваш потиснат, това не означава, че си дебелокож, а че не те интересува дали това, че си станал за смях, ще се отрази на репутацията ти, както и че вече не мислиш за суетата си. Означава, че човешката ти природа е узряла. Това е прекрасно! Това не е ли нещо хубаво? Хубаво е. Не си мисли, че не си се представил добре или че късметът ти е лош, и не търси обективните причини за това. То е нормално. Може ти да станеш за смях, може други да станат за смях, всички може да се изложат — в крайна сметка ще откриете, че всички са еднакви, всички са обикновени хора, всички са смъртни, и че никой не е по-велик и по-добър от когото и да било друг. Всеки понякога става за смях, затова никой не бива да се подиграва на никого. След като си преживял многобройни неуспехи, човешката ти природа постепенно узрява, така че когато отново се сблъскаш с тези неща, те вече няма да те възпират и няма да влияят върху нормалното изпълнение на твоя дълг. Човешката ти природа ще е нормална, а когато тя е нормална, и разумът ти ще е нормален.

Тези хора, които обичат да преследват късмета, са хора, които се стремят към добра участ в този живот и стигат до крайности. Това, към което се стремят тези хора, е погрешно и те трябва да се избавят от него. Току-що разговаряхме за това как да се справяме и да подхождаме правилно към тези нежелани неща. Сега разбирате ли го? Как разговаряхме по този въпрос? (Хората трябва да се покоряват на всичко, което Бог устройва. Те не бива да се стремят да станат съвършени хора, нито да се страхуват от нещо, което ги кара да се чувстват неудобно, или да се страхуват, че ще се случи нещо неблагоприятно, и хората не бива да използват емоцията си на потиснатост, за да се съпротивляват на тези неща, когато се случат.) Успокойте ума си и посрещнете всичко с правилната нагласа. Когато ви се случват лоши неща, трябва да имате правилен път, по който да подходите и да ги преодолеете, и дори да не се справите добре с тях, пак не бива да изпадате в потиснатост. Ако се провалиш, можеш да опиташ отново. В най-лошия случай неуспехът е урок и дори да се провалиш, пак е по-добре от това да изпитваш неприязън, да се съпротивляваш, да отхвърляш и да бягаш. Затова, независимо какво се случва или с какво трябва да се сблъскаш в бъдеще, никога не бива да го отхвърляш или да се опитваш да избягаш от него, а още по-малко да го оценяваш през призмата на това, че късметът ти е добър или лош. Тъй като потвърждаваш, че всичко е устроено от Божията ръка, не бива да оценяваш всички тези неща от гледната точка и с нагласата, че късметът ти е добър или лош, а още по-малко трябва да отхвърляш лошите неща, които се случват. Разбира се, не бива да подхождаш към тези неща и с емоцията на потиснатост. Напротив, трябва да възприемеш проактивно отношение и положително настроение, за да посрещнеш тези неща, да подходиш към тях и да видиш какви уроци има да научиш и какво разбиране трябва да извлечеш от тях — именно това трябва да направиш. Тогава твоите мисли и възгледи няма ли да са правилни? (Ще бъдат.) И когато отново се сблъскаш с някакви лоши или злополучни неща, които се случват, можеш да подходиш към тях според Божиите слова, ще имаш правилни мисли и възгледи и по този начин човешката ти природа и разумът ти ще станат нормални. Погледнато по този начин, не е ли много важно да имаш правилен възглед? Не е ли изключително важно да разбереш ясно въпроса за съдбата според Божиите слова? (Така е.) Сега, след като почти приключихме с общението по това твърдение, че късметът е добър или лош, разбирате ли вече? (Да.) Ако можете ясно да разберете същността на този вид проблеми, тогава ще имате правилния възглед по въпроса за съдбата.

Има и друга причина хората да изпадат в потиснато състояние и тя е, че преди да навършат пълнолетие или след като станат възрастни, им се случват някои конкретни неща, т.е. те извършват някакви прегрешения или правят някои идиотски, глупави и невежи неща. Такъв човек изпада в потиснато състояние заради тези прегрешения, заради тези идиотски и невежи неща, които е вършил. Този вид потиснатост е самоосъждане и също така е донякъде определяща за човека. Този вид прегрешение със сигурност не е просто да наругае някого или да злослови зад гърба му, или подобно дребно нещо, а по-скоро е нещо, което засяга срама, личността, достойнството и дори закона. С постоянното напомняне за тази случка чувството на потиснатост малко по малко се натрупва дълбоко в сърцето му чак до настоящето. Какви са тези прегрешения? Както казах току-що, те са невежи, идиотски и глупави неща, които хората са правили или като деца, или като възрастни. Знаете ли какво включват те? Идиотски, глупави и невежи — това включва неща, които вредят на другите, но са от полза за вас, неща, за които е трудно да се говори, и неща, от които се срамувате. Това, което ви кара да изпаднете в такава потиснатост, може да е нещо мръсно, достойно за презрение, срамно или неприлично. Тази потиснатост не е просто вид угризение, а по-скоро означава самоосъждане. Можете ли да се сетите какво може да влиза в обхвата, който очертах? Дайте пример. (Разврат.) Да, развратът е едно от тези неща. Например някои хора са предали съпруга или съпругата си с помисъл или на дело. Други са прелюбодействали и са развратничили, но все още не се отказват от това и постоянно мислят с кого искат да извършат прелюбодеяние. Трети са измъкнали пари от други с измама, възможно е дори да са големи суми. Четвърти са откраднали чужди вещи, а пети са натопили други хора или са им отмъстили. Някои от тези неща се доближават до закононарушения, а други действително са в нарушение на закона. Някои може да са на самия предел на моралните граници, а други може наистина да противоречат на етиката на нормалната човешка природа. Тези неща са заровени дълбоко в най-съкровените спомени в сърцата на хората и от време на време им идват на ум. Когато останеш сам, когато не си в състояние да спиш посред нощ, няма как да не мислиш за тях. В съзнанието ти те се въртят пред очите ти като на лента, сцена по сцена, и не си способен да ги изтриеш или да се отърсиш от тях. Всеки път, когато мислиш за тях, се чувстваш потиснат, лицето ти пламва, сърцето ти се свива, чувстваш се смутен и духът ти е изпълнен с безпокойство. Макар да вярваш в Бог, все още се чувстваш така, сякаш нещата, които си извършил, са се случили едва вчера. Не можеш да избягаш и да се скриеш от тях и нямаш представа как да ги загърбиш. Макар че само няколко души знаят какво си направил, а може и никой да не знае, изпитваш слабо чувство на безпокойство в сърцето си. От това безпокойство възниква чувството на потиснатост и то те кара да се чувстваш виновен, докато следваш Бог и изпълняваш дълга си. Не можеш да кажеш със сигурност дали това чувство на вина възниква от собствената ти съвест, от закона или от разбирането ти за морал и етика. Във всеки случай хората, които са вършили тези неща, неволно често се чувстват неспокойни, когато нещо конкретно се случи или в определена среда и обстановка. Това чувство на безпокойство ги кара несъзнателно да изпадат в дълбока потиснатост и тя ги обвързва и ограничава. Всеки път, когато слушат проповед или общение за истината, тази потиснатост бавно се промъква в ума им и дълбоко в сърцето им и те се измъчват с въпроси като например: „Мога ли да го направя? Способен ли съм да се стремя към истината? Способен ли съм да постигна спасение? Какъв човек съм? Преди правех това, бях такъв човек. Не мога ли да бъда спасен? Бог ще ме спаси ли все пак?“. Някои хора понякога може да се освободят от чувството си на потиснатост и да го оставят в миналото. Те използват своята искреност и прилагат цялата енергия, която могат да съберат, за да изпълняват дълга, задълженията и отговорностите си, и дори могат да вложат изцяло сърцето и ума си в стремежа към истината и в размисъл и усилена работа върху Божиите слова. В момента, в който възникне някаква специална ситуация или дадено обстоятелство обаче, чувството на потиснатост отново ги обзема и ги кара да се обвиняват дълбоко в сърцето си. Те си мислят: „Ти направи това преди и беше такъв човек. Можеш ли да постигнеш спасение? Има ли смисъл да практикуваш истината? Какво мисли Бог за стореното от теб? Ще ти прости ли за него? Може ли да платиш цената по този начин, за да компенсираш това прегрешение?“. Дълбоко в себе си често се упрекват и чувстват вина и винаги се съмняват, винаги се измъчват с въпроси. Никога не могат да загърбят това чувство на потиснатост или да се отърват от него и изпитват постоянно чувство на безпокойство от срамното нещо, което са извършили. Следователно, макар да са вярвали в Бог в продължение на толкова много години, сякаш никога не са слушали, нито са разбрали каквото и да е от казаното от Него. Сякаш не знаят дали постигането на спасение има нещо общо с тях, дали могат да бъдат опростени и изкупени, или дали заслужават да получат Божието правосъдие, наказание и спасение. Изобщо нямат представа за всички тези неща. Тъй като не получават никакви отговори и понеже не получават точно отсъждане, дълбоко в себе си постоянно се чувстват потиснати. Дълбоко в сърцето си отново и отново си припомнят какво са направили и постоянно си го повтарят наум, като си припомнят как е започнало и как е свършило всичко, от началото до края. Както и да си го спомнят, винаги се чувстват греховни и затова през годините изпитват постоянна потиснатост по този въпрос. Дори когато изпълняват дълга си и отговарят за определена работа, те продължават да чувстват, че нямат надежда за спасение. Затова никога не се изправят директно пред въпроса за стремежа към истината и не го смятат за най-правилното и важно нещо. Те вярват, че грешката, която са допуснали, или това, което са направили в миналото, се възприема зле от повечето хора, или че хората може да ги осъдят и презрат, или дори че Бог може да ги осъди. На какъвто и етап да е Божието дело или колкото и слова да е изрекъл Бог, те никога не се изправят пред въпроса за стремежа към истината по правилния начин. Защо е така? Те нямат смелостта да загърбят своята потиснатост. Накрая такива хора стигат до този извод от преживяването на подобно нещо и тъй като не си вадят правилното заключение, те не са способни да се избавят от своята потиснатост.

Със сигурност много хора са извършили едно или друго прегрешение, било то голямо или малко, но най-вероятно много малко хора са извършили такива сериозни прегрешения, които преминават моралните граници. Тук няма да говорим за онези, които са извършили различни други прегрешения, а просто ще говорим за това какво трябва да правят хората, които са извършили сериозни прегрешения и които са извършили такова прегрешение, което излиза извън моралните граници и етиката. Що се отнася до хората, които са извършили сериозни прегрешения — и тук говоря за прегрешения, които преминават моралните граници — това не включва оскърбление на Божия нрав и нарушаване на управленските Му закони. Разбирате ли? Не говоря за прегрешения, които оскърбяват Божия нрав, Неговата същност или идентичността и статуса Му, и не говоря за прегрешения, които са богохулство срещу Него. Това, за което говоря, са прегрешенията, които преминават моралните граници. Има какво да се каже и за начина, по който хората, извършили подобни прегрешения, могат да се справят с чувството си на потиснатост. Такива хора имат два пътя, по които могат да поемат, и това е прост въпрос. Първо, ако в сърцето си чувстваш, че можеш да се освободиш от стореното, или имаш възможност да се извиниш на другия човек и да му се реваншираш, тогава можеш да му се реваншираш и да му се извиниш и чувството на мир и лекота ще се върне в духа ти. Ако нямаш възможност да го направиш, ако това не е възможно, ако дълбоко в сърцето си наистина опознаеш собствения си проблем, ако осъзнаеш колко сериозно е това, което си направил, и наистина изпитваш разкаяние, тогава трябва да дойдеш пред Бог, за да се изповядаш и да се покаеш. Всеки път, когато мислиш за стореното и се обвиняваш, е точно моментът, когато трябва да дойдеш пред Бог, за да се изповядаш и да се покаеш, трябва да дойдеш с искреността си и с истинските си чувства, за да получиш опрощение и прошка от Бог. И как можеш да получиш Божието опрощение и Неговата прошка? Зависи от сърцето ти. Ако се изповядаш искрено, ако наистина осъзнаваш грешката и проблема си, и независимо дали си извършил прегрешение или грях, ако имаш нагласа за искрена изповед, чувстваш истинска омраза към стореното и действително се промениш, така че никога повече да не вършиш това погрешно нещо, тогава един ден ще получиш опрощение и прошка от Бог, т.е. Бог повече няма да определя края ти въз основа на невежите, глупави и мръсни неща, които си вършил в миналото. Когато достигнеш това ниво, Бог напълно ще забрави въпроса, ти ще бъдеш точно като останалите нормални хора и няма да има никаква разлика. Предпоставката за това обаче е да си искрен и да имаш истинска нагласа да се покаеш, като Давид. Колко сълзи проля Давид за прегрешението, което беше извършил? Безброй сълзи. Колко пъти плака? Безброй пъти. Сълзите, които той проля, могат да се опишат със следните думи: „Всяка нощ потапям леглото си в сълзи“. Не знам колко сериозно е прегрешението ти. Ако наистина е сериозно, може да се наложи да плачеш, докато леглото ти се понесе по водата от сълзите ти — може да се наложи до такава степен да се изповядваш и да се покайваш, преди да можеш да получиш Божията прошка. В противен случай се опасявам, че в Божиите очи прегрешението ти ще се превърне в грях и няма да бъдеш опростен за него. Тогава ще имаш проблем и ще е безсмислено да се говори каквото и да е повече по този въпрос. Следователно първата стъпка към получаване на опрощение и прошка от Бог е, че трябва да бъдеш искрен и да предприемеш практически действия, за да се изповядаш и покаеш истински. Някои хора питат: „Трябва ли да кажа на всички за това?“. Не е необходимо. Просто отиди и се моли на Бог сам. Всеки път, когато се чувстваш неспокоен и се обвиняваш в сърцето си, трябва незабавно да дойдеш пред Бог, за да се помолиш и да получиш Неговата прошка. Някои хора питат: „Колко трябва да се моля, преди да разбера, че Бог ми е простил?“. Когато вече не се обвиняваш по този въпрос, когато повече не изпадаш в потиснатост заради него, тогава ще си постигнал резултати и това ще покаже, че Бог те е опростил. Когато никой, никаква власт и никаква външна сила не може да те смути и когато никой, никое събитие и нищо не те възпира, тогава ще си постигнал резултати. Това е първата стъпка, която трябва да предприемеш. Втората стъпка е, че докато постоянно умоляваш Бог за опрощение, трябва активно да търсиш принципите, които трябва да следваш, докато изпълняваш дълга си — само така ще можеш да изпълняваш добре дълга си. Разбира се, с практическото действие, практическия израз и практическата нагласа прегрешението ти се компенсира и това доказва, че се разкайваш и си се променил. Това е нещо, което трябва да направиш. Колко добре изпълняваш дълга си и даденото ти от Бог поръчение? С потисната нагласа ли подхождаш към него или с принципите, които Бог изисква да следваш? Предлагаш ли предаността си? На какво основание да те опрости Бог? Изрази ли някакво покаяние? Какво показваш на Бог? Ако искаш да получиш Божието опрощение, първо трябва да бъдеш искрен. От една страна трябва да имаш нагласата за сериозна изповед и също така трябва да си искрен и да изпълняваш добре дълга си, в противен случай няма за какво да говорим. Ако можеш да направиш тези две неща, ако можеш да трогнеш Бог със своята искреност и добросъвестност и да получиш Неговото опрощение за греховете си, тогава ще бъдеш точно като останалите. Бог ще гледа на теб по същия начин, по който гледа на другите хора, ще се отнася към теб така, както се отнася към тях, ще те съди и наказва, ще те подлага на изпитания и ще те облагородява точно както и другите хора — няма да се отнася различно към теб. Така не само ще имаш решителността и желанието да се стремиш към истината, но също така Бог ще те просветли, ще те води и ще ти осигури ресурс в стремежа ти към истината. Разбира се, тъй като сега имаш искрено и истинско желание и сериозна нагласа, Бог няма да се отнася към теб по-различно, отколкото към всеки друг, и точно като другите хора ще имаш шанса да постигнеш спасение. Разбираш това, нали? (Разбирам.) Извършването на сериозно прегрешение е специален случай. Не можем да кажем, че не е страшно. Това е много сериозен проблем. Не е същото като обикновен покварен нрав или като нечии неправилни мисли и възгледи. Това е нещо, което действително се е случило, което е станало реалност и което води до сериозни последствия. Затова трябва да се разглежда по специален начин. Независимо обаче дали се разглежда по специален или по нормален начин, винаги има път напред и има как да се разреши в зависимост от това дали можеш да практикуваш в съответствие с начините и методите, които ти казвам и към които те насочвам. Ако наистина практикуваш по този начин, тогава надеждите ти за постигане на спасение накрая ще са същите като на другите хора. Разбира се, разрешаването на всичко това не е само за да могат хората да се избавят от чувството си на потиснатост. Крайната цел е, че като се справят с това чувство, те могат да възприемат правилния подход към всички тези неща в рамките на съвестта и разума на нормалната човешка природа, когато се срещат с хора, събития и неща. Хората не бива да стигат до крайности и не бива да са упорити. Те трябва да стигнат по-нататък в търсенето на Божиите намерения и истината, да изпълняват отговорностите и дълга, които едно сътворено същество трябва да изпълнява, докато накрая могат да възприемат хората и нещата и да се държат и да действат в пълно съответствие с Божиите слова, като използват истината за свой критерий. Щом навлязат в тази реалност, те постепенно ще се доближат до пътя на спасението и така ще имат надежда да постигнат спасение. Ясен ли ви е сега пътят за справяне с чувството на потиснатост, което възниква от сериозни прегрешения? (Да, ясен е.)

Труден проблем ли е преодоляването на емоцията на потиснатост? Мисля, че е много труден, тъй като засяга важни въпроси в живота, засяга пътя, по който хората вървят във вярата си в Бог, това дали могат да постигнат спасение в бъдеще, или цялата им вяра ще бъде напразна — това е основен въпрос. На пръв поглед това, което се разкрива, е емоция, докато всъщност има причини за възникването на тази емоция. Днес ясно разговарях за тези причини, сега предоставих път напред за разрешаване на проблема с тези причини. В такъв случай сега емоцията на потиснатост не може ли лесно да се преодолее? (Може.) На теория е преодоляна. Като имаш разбиране на доктрината и после сравниш тази доктрина с това, което си правил в миналото, използваш тази доктрина като основа за постепенно преодоляване на трудностите в живота, на трудностите в мисленето си, и последователно вървиш по този път, можеш постепенно да поемеш по пътя на стремеж към истината. Какво мислиш за този начин за разрешаване на проблема? (Добър е.) Именно така хората трябва да решат проблема. В противен случай сложните проблеми в тях — проблемите с мисленето им, проблемите в сърцата им, проблемите в умовете им, както и поквареният им нрав — тези неща ги обвързват здраво. Така си навличат окови и попадат в капан, страдат и се чувстват изтощени през цялото време, не знаят дали да се смеят, или да плачат, и никога не могат да намерят изход. Когато приключиш със слушането на днешното общение, можеш да го обмислиш внимателно и да достигнеш до доктринално разбиране за него. След това, чрез практическите си преживявания и личните си преживявания в ежедневието си, можеш постепенно да излезеш от тези негативни емоции и от различните състояния на покварения си нрав. След като ги загърбиш, не само ще бъдеш истински освободен и волен и не само ще си навлязъл в истината реалност, но и, което е най-важно, ще си разбрал истината, ще си придобил истината и ще си способен да изживееш истината реалност. Тогава ще си много полезен и ще водиш пълноценен живот. Искате ли да живеете така? (Да.) Повечето хора искат да разберат истината и да навлязат в истината реалност и не искат да прекарват живота си в негативните емоции на плътта, похотливите желания на плътта, светските тенденции и покварения нрав — този вид живот е твърде труден и изтощителен. Животът ви ще има ли добър изход, ако живеете с този покварен нрав и тези негативни емоции? Да живееш с тези негативни емоции означава да живееш под властта на Сатана. Това е като да живееш в месомелачка — рано или късно ще бъдеш сдъвкан и е трудно да намериш изход. Ако обаче можеш да приемеш истината, тогава имаш надежда да оставиш объркването и болката зад гърба си и ще си способен да се отървеш от болката, която идва от това, че си впримчен и объркан от негативни емоции.

Първоначално планирах днес да разговарям за повече от една тема, но в крайна сметка разговарях дълго време на тема потиснатост. По всеки въпрос може да се каже много. Нищо не може да се обясни ясно само с няколко думи. За каквото и да говоря, не мога просто да обясня доктрината по даден въпрос и с това да приключа. Всеки въпрос включва много аспекти на истината и на реалността. Той включва мислите и възгледите на хората, начините, по които те се държат, и средствата, които използват, пътя, по който вървят, и всичко това е свързано с постигането на вашето спасение. Не мога да бъда небрежен, когато разговарям по дадена истина или тема, и затова се опитвам по всевъзможни начини, като досадна стара баба, да ви повтарям тези неща отново и отново. Не се оплаквайте, че това е неприятно, и не се оплаквайте, че е твърде дълго и отегчително. Може вече да съм говорил по дадена тема. Защо тогава да говоря по нея отново? Ако говоря отново по нея, можеш да я изслушаш отново и да я разглеждаш като преговор. Така става, нали? (Да.) Казано накратко, трябва да подхождате съвестно към въпросите, свързани с истината и пътя, по който вървят хората, и не бива да сте небрежни. В колкото повече подробности навлизам и колкото по-конкретен ставам, толкова по-подробно и ясно става разбирането ви за връзката между различните истини, както и за различията и връзките в детайлите между тях, наред с други аспекти. Ако говорех в общи линии и само за някои неща като цяло, тогава щеше да ви е трудно да ги разберете и да вникнете в тях и щеше да е изтощително за вас да се опитвате да обмислите и да разберете тези неща сами. Не е ли така? (Така е.) Например темата ни за днес — негативните емоции, които се пораждат от съдбата, късмета и конкретните прегрешения, извършени от хората в миналото — не бихте могли да мислите за тези неща сами, а дори и да го направиш, нямаше да имаш изход от тях. Тъй като не разбираш истината в тези неща, никога няма да си способен да намериш правилния отговор на въпроса за извършените в миналото конкретни прегрешения и той винаги ще си остане загадка за теб, вечно ще те притеснява и оплита и ще те лиши в най-съкровените кътчета на сърцето ти от мир, радост, свобода и волност. Или може би защото не си се справил правилно с въпроса и не си следвал правилния път, това е оказало влияние върху твоето постигане на спасение. В крайна сметка някои хора бяха изоставени и отстранени. Защо беше това? Защото извършиха някои неописуеми неща в миналото, не се справиха добре с тях и не получиха опрощение за тях. Сърцата им постоянно бяха впримчени от тези неща. Не им се искаше да се стремят към истината, изпълняваха дълга си по небрежен начин, не навлязоха в истината реалност и чувстваха, че за тях е безнадеждно да се стремят към истината. Останаха с този негативен възглед до самия край, никога не говориха за свидетелство за преживяване и не придобиха истината. Едва тогава започнаха да съжаляват, но вече беше твърде късно. Следователно всички тези неща имат ли отношение към истината и към постигането на спасение? (Имат.) Не си мисли, че тези проблеми не съществуват, само защото не са се случили на теб или не са се случили на някой друг, или не са се случили на хората около теб. Нека ти кажа, че преди може да си вършил някои непочтени неща, които все още не са довели до някакви плашещи последствия, или може по-рано да си затъвал в този вид негативни емоции, или сега да си затънал в тях, само че не си го забелязал и не си го осъзнавал, и тогава един ден се случва нещо реално и тази емоция оказва силно въздействие върху теб и води до сериозни последствия. Едва когато се изследваш задълбочено, откриваш, че си бил потопен в тази негативна емоция в продължение на много години или дори по-дълго, без да го осъзнаваш. Ето защо хората трябва непрекъснато да обмислят, да размишляват, да разбират, да оценяват и да преживяват тези неща, за да ги открият бавно. Разбира се, да откриеш тези неща накрая означава изключително добра новина за теб и е чудесна възможност да постигнеш спасение. Когато ги откриеш, тогава ще имаш възможността или надеждата да ги оставиш зад гърба си и това, за което говорих днес, няма да е било изречено напразно. Нито една истина, нито една тема, нито една дума не може да се разбере напълно и да се преживее за ден-два. Тъй като включва истината, това включва човешката природа, покварения нрав на хората, пътя, по който вървят, и постигането на спасение от хората. Затова не можеш да пренебрегваш нито една истина, а трябва да подходиш съвестно към всички тях. Дори и все още да не разбираш тези истини твърде добре и да не знаеш как да се изследваш, за да видиш какви проблеми имаш според тези истини, може би след като си ги преживявал в продължение на няколко години, тези истини ще те спасят от възпирането на покварения ти нрав и ще се превърнат в ценните истини, които те спасяват. Когато това се случи, тези истини ще те водят по правилния път през живота и може би след около десет години тези слова и тези истини ще са променили напълно твоите мисли и възгледи и ще са променили напълно твоите цели и посоката ти в живота.

Това е краят на нашето общение за днес. Довиждане!

1 октомври 2022 г.