Преди всичко се занимавахме с общение и анализ на същността на различните поговорки относно моралното поведение, както и с анализ на въздействието, което те оказват върху хората. Тези различни поговорки, свързани с моралното поведение, представляват главно различните степени на въздействие, което традиционната китайска култура оказва върху хората — въздействие, което продължава и до днес. Коя поговорка, свързана с моралното поведение, обсъдихме и разобличихме на последното ни събрание? (Миналия път в общението Си Бог разобличи поговорката „Един джентълмен държи на думата си“.) Когато общувахме за поговорки, свързани с моралното поведение, споменахме въпроса за общата среда: независимо как се променят времената, социалната ни среда или политическата ситуация в която и да е държава, покварата, която Сатана поражда в човечеството, в мислите, в моралното поведение на хората и в най-съкровените дълбини на сърцата им чрез различните ереси и заблуди относно моралното поведение, характерно за традиционната култура, става все по-очевидна. Въздействието върху човечеството, причинено от пагубното влияние на традиционната култура, не намалява поради променящите се времена и промените в жизнената среда, а много хора все още цитират и популяризират различни поговорки от традиционната култура, която почитат като китайска традиционна наука и свещено писание. Очевидно е, че Сатана е насадил различните поговорки относно моралното поведение дълбоко в сърцата на хората и ги е покварил до крайност. Защо Сатана покварява хората? Каква е крайната му цел да покварява хората? Дали е насочена към човечеството, или към Бог? (Към Бог.) Това е нещо, което трябва да разберете, за да познаете същността на Сатана и да разберете първопричината и процеса на покваряване на човечеството от Сатана. Как мислите на хората биват покварени от Сатана? Защо хората таят такива богопротивни неща в най-съкровените дълбини насърцата си? Защо таят в себе си неща, които са в разрез с истината? Как са станали такива? Човечеството е създадено от Бог, така че защо хората Му се противопоставят и опълчват на всяка крачка досущ както Сатана? Каква е първопричината? Може ли да се отговори на тези въпроси въз основа на това, което обсъждахме преди? (Да.) Върнете се назад и помислете за това, за което общувахме миналия път. (Бог първо разговаряше за сегашните ни условия. Въпреки че ядем и пием Божиите слова, на практика нямаме никаква проницателност, когато става въпрос за ересите и заблудите, както и за мислите и възгледите, които Сатана ни внушава, и можем да се превърнем в рупори и лакеи на Сатана по всяко време и на всяко място. Бог също така разговаряше за това защо Сатана използва тези ереси и заблуди, за да подвежда и покварява хората. Макар че покварява и вреди на хората, истинската цел на Сатана е насочена към Бог. Той иска да събори и унищожи Божия план за управление. Тъй като Божият план за управление в крайна сметка има за цел да спаси и усъвършенства група хора, така че те да бъдат в единомислие с Бог, Сатана се опитва да прекъсне и попречи на тези хора да следват Бог, да бъдат направени пълноценни и да бъдат придобити от Него. Бог прозира коварните замисли на Сатана, но не го спира. По-скоро Той използва Сатана като средство за обслужване и контрастиращ предмет, защото Божията мъдрост е изградена върху коварните замисли на Сатана, и Бог извършва делото на пречистване и спасение върху тези хора, които са били покварени от Сатана. Бог разкрива и анализира различните поговорки на традиционната култура, за да ни даде възможност да видим ясно, че Сатана използва тези ереси и заблуди, за да подвежда и покварява хората. Бог прави това, за да можем да се научим на проницателност, и не само да разбираме доктринално, че тези ереси и заблуди са негативни, а по-скоро да разберем ясно какви са коварните замисли на Сатана в тези поговорки. Щом ги разберем ясно, можем да сравним себе си с тях, да се самоанализираме в контекста на Божиите слова, да изследваме какви сатанински мисли и идеи имаме, какви коварни замисли на Сатана има в намеренията на нашите действия и какъв сатанински нрав разкриваме. Ето какво означава да познаваме себе си истински, а не само да останем на нивото на доктриналното разбиране и обикновеното разпознаване.) Един от начините, по които Сатана покварява хората, е да покварява мислите и сърцата им. Той вкарва в сърцата и умовете на хората всякакви сатанински мисли, идеи, ереси и заблуди. Сред тях са различни поговорки за моралното поведение, които представляват най-съществените неща в традиционната китайска култура — те са класически представители на традиционната китайска култура. Тези мисли и възгледи на традиционната култура на практика представляват мислите на Сатана, същността на Сатана и нещата от природата на Сатана, които се противопоставят на Бог. Каква е крайната последица от това, че Сатана използва тези неща, за да покварява хората? (Той ги настройва срещу Бог.) Последицата е, че хората са настроени срещу Бог. И в какво се превръщат те? (Стават рупори и лакеи на Сатана. Стават живи сатани.) Хората стават рупори на Сатана, негово въплъщение, а поквареното човечество започва да представлява Сатана. Намеренията, целите, мислите и идеите, които се съдържат в думите, които поквареното човечество изрича, и поквареният нрав, който разкрива, са изразените и разкритите от Сатана. Това напълно потвърждава, че правилата за живот на човечеството, различните мисли и възгледи за поведение и взаимодействие с другите произлизат от Сатана и представляват неговата природа същност. Това напълно потвърждава, че поквареното живо човечество е въплъщение на Сатана, негово потомство и се родее със Сатана. Това напълно потвърждава, че поквареното живо човечество е жив Сатана, жив дявол и че човечеството, което е станало въплъщение на Сатана, е неговият представител. Независимо дали човечеството е потомство на Сатана или негово въплъщение, във всеки случай то се родее със Сатана, а за Бог такова човечество, което отрича и предава Бог, е Негов враг и противостояща на Бог сила. Това човечество вече не е непросветеното, невежото човечество, което е било създадено в началото. То живее под влиянието на Сатана и е пълно със сатанински покварен нрав, а от какво се нуждае едно човечество, което живее в такова състояние и в такива условия? То се нуждае от Божието спасение. Сега е моментът, в който Бог използва слова, за да спаси хората. Какъв е контекстът, в който Бог спасява хората? Той е, че покварата на човечеството от Сатана е достигнала най-дълбока и най-тежка степен. Тя напълно е превърнала хората във въплъщение и рупор на Сатана и те са станали врагове на Бог и са стигнали дотам, че да Му се противопоставят. В този контекст Бог е започнал Своето дело на спасяването на човечеството. Това е реалната ситуация, свързана с покварата на хората от Сатана, и това е действителният контекст, в който Бог изразява истината и извършва делото на правосъдието, за да спаси човека в последните дни. Какви са ползите от познаването на тези реалности? То дава възможност на хората да опознаят собствената си същност, същността на Сатана, средствата, чрез които той покварява хората, както и неговата нечестивост. То им дава възможност също така да опознаят целта на Божия план за управление, както и Неговото всемогъщество, власт, мъдрост и сила, които Той разкрива в Своето дело на спасяването на човечеството. Освен че трябва да познават същността и нечестивостта на Сатана, както и покварената природа същност на човечеството, важно е хората да познават Божието дело, Божия нрав и Божията същност. Познаването на Божията същност включва преди всичко познаването на Божието всемогъщество, власт, мъдрост и сила — то включва преди всичко познаването на тези аспекти на Неговата същност.

По отношение на контекста на Божието дело на спасяването на човечеството, може да се каже, че това човечество, което Бог иска да спаси, не е човечеството, което Той току-що е създал, а по-скоро онова, което Сатана е покварявал в продължение на няколко хиляди години. Нито съкровените дълбини на човешките сърца, нито човешките мисли или нрав са „чиста дъска“, а по-скоро те отдавна са дълбоко покварени от Сатана. Тези, които Бог спасява, са сътворени същества, които са били дълбоко покварени, съблазнени, контролирани, манипулирани и потъпкани от Сатана. Що се отнася до хората, невероятно трудно е или дори невъзможно да се премахнат или променят нещата на Сатана и сатанинския нрав в това сътворено човечество. С други думи, за хората това означава, че да променят мислите и възгледите си, да прочистят нещата на Сатана дълбоко в сърцата си и да променят покварения си нрав са все невъзможни задачи. Точно както в онази поговорка: „Окраската на леопарда не може да се промени“. И все пак точно в този контекст и с това сътворено човечество Бог иска да извърши делото на спасението на човечеството. В Своето дело Бог не показва никакви знамения и чудеса, нито разкрива открито истинската Си личност, още по-малко извършва някакво дело, което може да изглежда повелително и могъщо за хората. Това означава, че в последните дни, през времето, когато въплътеният Бог спасява човека, Той не показва никакви знамения и чудеса, не извършва никакви дела, които излизат извън границите на практичността или реалността и които надхвърлят плътската човешка природа. Бог не извършва такива свръхестествени дела, а по-скоро използва слова, за да предостави ресурс за живота на хората, да ги разобличи и да ги пречисти от тяхната поквара. Тъй като Той използва само слова, за да извърши това дело, за човека то изглежда още по-невъзможна задача, а в очите на повечето хора дори прилича на някаква игра. Хората вярват, че като се опира на слова — слова, изречени по различни начини, от различни гледни точки и за различни неща, за да им предостави ресурс и да им даде възможност да постигнат спасение, Бог се заема с невъзможна задача. Особено Сатана е още по-малко убеден, че това е нещо, на което Бог е напълно способен, че Бог има мощта, властта и мъдростта да извърши това дело. Очевидно е, че задачата на Бог да изрича Своите слова и да извършва Своето дело на спасяването на човека изглежда невъзможна в очите на сътворените хора. Независимо как ще се развият обаче нещата в бъдеще, точно сега това, за което се говори в Божиите слова: „Бог казва това, което мисли, онова, което казва, ще се изпълни и онова, което Той изпълнява, ще трае вечно“, вече е изпълнено в онези, които Го следват, т.е. повечето хора вече са предвкусили това. Ако съдим по начина, по който Бог действа, по това, че Той извършва делото на спасяването на човечеството само чрез предоставяне на слова, подхранване със слова и разкриване на слова, чрез наказанието и правосъдието на думите, чрез укора на думите, чрез предупреждаване и напомняне с думи и по други начини, е очевидно, че Божиите слова не носят просто обикновеното значение на думи, които могат да бъдат разбрани с човешките представи. Освен основното твърдение, че Божиите слова са истината, това, което хората са още по-способни да видят и което е фактически очевидно, е, че Божиите слова носят живот и че те са живот, че могат да предоставят ресурс за живота на поквареното човечество и да осигурят всичко, от което поквареното човечество се нуждае за живота. По отношение на мощта и властта Божиите слова могат да променят условията на живот на човечеството, неговите мисли и възгледи, сърцето на човека, което е било дълбоко покварено от Сатана, дори нещо повече — те могат да променят пътя и посоката на живот, които човечеството е избрало, дори да променят възгледите на човечеството за живота и ценностите. Щом приемеш и се покориш на Божиите слова и, дори можем да кажем, щом ги обичаш и се стремиш към тях, тогава няма значение какви са твоите заложби, каква е целта на твоя стремеж и колко голяма е решимостта ти да се стремиш, или колко голяма е вярата ти, защото Божиите слова определено могат да те променят, да ти дадат възможност да промениш своите възгледи за живота и ценностите си, както и мислите и възгледите си за хората и нещата, и в крайна сметка да се промени твоят живот нрав. Макар че повечето хора имат скромни заложби и им липсва решителност да се стремят към истината, и дори не желаят да се стремят към нея, независимо от обстоятелствата, в които се намират, щом са чули Божиите слова, те в по-голяма или в по-малка степен придобиват в подсъзнанието си някои правилни възгледи и представи от Божиите учения относно Сатана, света и човечеството. В подсъзнанието си те придобиват в различна степен копнеж и жажда за положителните неща, за истините принципи и правилната насока и правилните цели в живота, които Бог изисква от тях да притежават. Всички тези явления, които се случват в хората и сред тях — независимо дали са това, което искат, или не, дали са в съответствие с техните представи, или не, дали отговарят на Божиите изисквания и критерии, или не, и т.н. — всички тези въздействия върху хората и всички тези явления показват, че Божиите слова не само могат да предоставят ресурс за живота на хората и това, от което се нуждаят, но и, което е по-важно, че Божиите слова не могат да бъдат променени от никаква сила. Защо казвам това? Защото Божиите слова носят власт, а властта на Божиите слова не може да бъде надмината от никоя светска теория, философия или знание, нито от някакъв аргумент, мисъл или възглед — това е практическото значение на Божиите слова, които носят власт, и това ясно се проявява във всички онези, които следват Бог. Божиите слова носят власт и могат да променят човешките сърца и мисли. По-важното е, че те могат да прочистят и да разсеят покварения нрав, който Сатана е насадил дълбоко в най-съкровените дълбини на сърцата на хората — такава е властта на Божиите слова. Има, разбира се, и нещо друго, а именно, че хората трябва да познават Божията мъдрост. Тя се излива във всяка част от Неговото дело. Божията мъдрост може да се види във всичко — не само във и между редовете на словата, които Бог изрича, но и в начина, по който Той говори, в нещата, които казва, в позициите, които заема в словата Си, и дори в тона на речта Му. В какви аспекти се проявява Божията мъдрост? Един от аспектите е, че Божията мъдрост може да се види във всяка дума, която Той изрича, а Неговата мъдрост се проявява в многобройните начини, по които говори. Друг аспект е, че Божията мъдрост може да се види във всичките различни начини, по които Той върши делото Си в хората, както и в онези, които следват Бог, и които Той води. Затова, разбира се, можем да кажем, че Божията мъдрост се излива както в Неговите слова, така и в Неговото дело. Освен че Божията мъдрост е видима за хората в Неговите слова, те могат също така да я оценят дълбоко в различните среди и ситуации на различните проблеми, с които се сблъскват. Божиите слова позволяват на хората да получат съответния ресурс по всяко време и на всяко място. Бог може да ти помогне по всяко време и на всяко място, да те подкрепи и да ти предостави ресурс по всяко време и на всяко място, да ти даде възможност да загърбиш негативното си състояние по всяко време и на всяко място, както и да те направи силен, така че да не си вече слаб. По всяко време и на всяко място Бог може да промени идеите ти и начина ти на мислене, да ти даде възможност да изоставиш нещата, които смяташ за правилни, и нещата на Сатана, да се отървеш от покварения си нрав, да се покаеш пред Бог, да действаш и да практикуваш в съответствие с Божиите изисквания и слова. Това е един аспект. Освен това Бог върши делото Си по много различни начини във всички онези, които Го следват, които обичат Божиите слова и истината. Понякога Той дарява милост, а понякога дарява светлина и откровение. Разбира се, понякога Бог укорява и дисциплинира хората, за да ги накара да се поправят, да ги накара да се самопорицаят в най-съкровените дълбини на сърцата си, да се почувстват истински длъжници на Бог, да изпитат угризение, да се покаят и по този начин да се откажат от злото, което вършат, и повече да не се опълчват на Бог, да не действат според желанията си или да следват Сатана, а да практикуват в съответствие с пътя, който Бог им е показал. Божието дело се извършва в човека. Ако трябва да бъдем по-точни, делото на Светия Дух се извършва в човека, а Светият Дух върши делото Си в мнозинството от хората по различни начини. Разбира се, независимо от начина, по който Светият Дух върши делото Си, всеки може да изпита в по-голяма или в по-малка степен различните начини, по които се случва това. Така става ясно, че делото на Светия Дух и Божието дело, независимо дали се извършват по един или по много начини, могат да дадат възможност на хората да оценят, че Божието дело е помощ за човека и че той се нуждае от него по всяко време и на всяко място. Светият Дух може да върши делото Си и да предоставя ресурс на хората по всяко време и на всяко място. Той не е ограничен от пространството, географското положение или времето, не създава безпорядък в нормалния начин на живот на хората, нито смущава мислите им, а още по-малко разрушава някое правило, което Бог е предписал за човечеството. Светият Дух просто върши тихо делото Си върху всеки човек, като използва слова, с които ясно да го извести, да го поучи, да го просветли и да го води, като същевременно използва различни методи на работа върху него, за да му даде възможност естествено и несъзнателно да заживее под разпоредбите на Божиите слова. Разбира се, в резултат на Божието дело и на делото на Светия Дух нравът на хората се променя и мислите им се преобразяват, без да го осъзнават, и вярата им в Бог постепенно нараства. Трябва да се каже, че всички тези въздействия, които се постигат в хората, се осъществяват чрез силата на Божиите слова и мъдростта на Божието дело. Що се отнася до онези, които сега следват Бог, Той използва Своите слова, за да върши делото Си, да ги води и да им предоставя ресурс, и всеки има правото и възможността да се радва на тези неща. Ако тези, които следват Бог, станат десет, двадесет или дори сто пъти повече от тези, които Го следват сега, Бог пак ще може да се грижи за тях по същия начин и пак ще може да завърши това дело. Резултатът, който се постига, никога не може да бъде променен и това е Божията мъдрост.

Божиите слова изразяват всички аспекти на истината и предоставят това, от което се нуждае цялото човечество. Бог използва най-различни методи на работа върху хората, от различни гледни точки, по различно време и в различна среда, за да ги напътства, без те да го осъзнават, и за да постигне различни резултати върху всеки човек. Дори ако сега си мислиш: „Не разбирам много от Божието дело и сега съм все още много слаб. Все още имам толкова малко вяра в Бог и познанията ми за Него също не са се увеличили. Сегашното ми отношение към изпълнението на дълга ми изглежда равнодушно, каквото беше и преди, и имам чувството, че не съм напреднал много“, едно нещо е сигурно: независимо колко си слаб или колко далече смяташ, че си от изпълнението на Божиите изисквания, Божиите слова и Божието дело вече са завладели сърцето ти. Дори да не се интересуваш твърде много от стремежа към истината, дори все още да не смяташ постигането на спасението за нещо много важно, истината на Божиите слова и съдържанието на словата, които Бог изрича, ти дават надежда и в най-съкровените дълбини на сърцето ти се появяват очаквания относно Божието дело и фактите, които Бог иска да осъществи. Независимо колко голяма е сега твоята вяра или какъв е твоят ръст, ти със сигурност имаш надежда. Какво показва това? Божиите слова са това, от което човечеството се нуждае, те му предоставят това, от което се нуждае, те вече са завладели сърцето ти и ти несъзнателно си стигнал дотам, че да ги приемеш до известна степен в най-съкровените му дълбини. Разбира се, тези факти са насочени към онези, които не се интересуват много от истината и които имат сравнително смътно и неясно разбиране за Божието дело и спасение. За онези, които наистина вярват в Бог и могат да се стремят към истината, това не е единственият резултат, който се постига, а по-скоро те могат също така да опознаят Бог и да свидетелстват за Него. От тези факти и признаци се вижда, че Божиите слова и дело са пропити с Божието могъщество, с Божията власт и мъдрост. Това потвърждава и още нещо: човечеството е създадено от Бог и макар че може да се справи без слънчева светлина, без вода и без въздух, то не може да се справи без Бог, без Божиите слова и без Божия ресурс. Само Божието напътствие, ресурс и пастирство, както и всички истини, които Бог изразява, могат да дадат на човечеството надежда и светлина, цели и посока за оцеляването му — това са неща, които хората са видели. Чрез разобличаване и анализиране на истинската ситуация на това как Сатана покварява човечеството по отношение на моралното поведение, хората трябва да са способни да видят в какъв контекст Бог върши делото Си, за да спаси хората. Освен че трябва да разберат каква е истинската ситуация на контекста, в който Бог върши делото Си, хората трябва още повече да разберат колко трудно е Божието дело на спасяването на човечеството и, като разберат колко трудно е то, да опознаят Божието могъщество, власт и мъдрост. В Своето дело на спасяването на човечеството Бог не бързаше да го спаси, когато Сатана за пръв път започна да го покварява. Той не побърза да спаси човечеството преди четири хиляди години или преди шест хиляди години. По-скоро Той направи нещата така, както е трябвало да бъдат направени: човечеството беше съблазнено от змията и покварено от Сатана, потъна в грях и земята беше унищожена от потоп. След това Бог използва закона, за да води постепенно човечеството, и тъй като покварата на човека от Сатана постепенно се задълбочаваше, Бог извърши делото на изкуплението на човечеството, като прие върху Себе Си образа на греховната плът и бе разпнат. Сега, в последните дни, когато човечеството е покварено от Сатана до такава степен, че хората са ужасно опустошени от Сатана и са станали изцяло негови представители, Бог официално и открито изрича Своите слова пред човечеството и изразява това, което е в сърцето Му, Своите възгледи и нагласи по отношение на всякакви хора, събития и неща, както и всички истини, от които се нуждае човечеството. На този фон Бог започва официално да предоставя това, от което се нуждае човечеството — Той не предоставя на човечеството всички истини в ситуация, в която човечеството е напълно невежо. Точно когато човечеството е дълбоко покварено от Сатана и когато хората вярват, че няма начин да бъдат спасени, Бог идва, изрича Своите слова, върши Своето дело, ходи сред хората и изрича словата, които иска да изрази, като използва само притока на словата, за да осъществи фактите, които иска да постигне. Нито един сравнително способен човек сред сътвореното човечество не се осмелява да приеме предизвикателството да извърши това дело, тъй като хората смятат, че това е доста трудно дело — дело, което е невъзможно да бъде осъществено. И все пак точно в този контекст Бог започва това дело от Своя шестхилядолетен план за управление — дело, което използва словата, за да осъществи всичко. Това е огромно начинание, безпрецедентно дело, нещо повече — това е епохално и дълговременно дело. Без значение колко говори някой, какво казва или каква е същността на думите му, никой не е в състояние да осъществи онова, което думите му целят да постигнат. Само Божиите слова могат да бъдат изпълнени и само Божиите слова могат да бъдат осъществени в съответствие с това, което Бог изисква, и с плановете на Неговата мисъл — това е също Божията власт. Не трябва ли хората да разбират тези неща? (Да, трябва.) И така, какво е значението на разбирането на тези неща? Кой ще отговори? (Един от аспектите е, че хората могат да придобият известно разбиране за мъдростта на Божието дело и да разберат, че то не се извършва върху онези невежи хора, които не са били покварени от Сатана. Вместо това Бог използва Сатана в Своя служба и извършва делото на спасението върху онези, които са били дълбоко покварени от Сатана. Хората вярват, че това дело е много трудно, но Божиите слова наистина дават резултат у хората. Освен това обикновено по време на нашите преживявания често сме възпирани от покварения си нрав и не можем да не разкрием поквара, ставаме неспособни да практикуваме истината, а понякога можем да станем толкова негативни, че да изгубим вярата си. След като чуем Божието общение обаче, стигаме дотам да имаме вяра в Божиите слова и разбираме, че нашият покварен нрав може да се промени, стига да обичаме и да приемаме истината, както и че нашият покварен нрав не е неизменен. Ако някой не обича или не приема истината в същността си, тогава той няма да може да промени своя покварен нрав.) Това, което казвате, е напълно уместно и точно.

Божиите слова могат да осъществят всичко и да променят всичко. Едновременно с това хората трябва да са способни да видят, че те имат и друго въздействие върху тях — всички неща трябва да преминат, само Божиите слова никога няма да преминат и, подобно на Бог, те ще живеят вечно. Какво виждаме в това? (Виждаме Божията власт.) Виждаме Божията власт, Божията мъдрост и могъществото, което се проявява в Неговите слова. Тъй като Божиите слова представляват Неговия живот, същност и нрав, те ще живеят вечно, подобно на Бог. Какво ви казва това? Казва ви, че Божиите слова са много важни за човечеството. Каквото и да получаваш, то не е истинско съкровище. Независимо дали получаваш златен слитък, или скъпоценно бижу, което се среща рядко в света, те не са истински съкровища. Дори да получиш еликсира на живота, той не струва и стотинка. Дори да успееш да практикуваш самоусъвършенстване и да полетиш към небето, не е задължително да живееш вечно и това е така, защото си сътворено същество, всичко е предопределено от Бог и никой не може да избяга от Божието върховенство. Всички неща трябва да преминат, само Божиите слова никога няма да преминат и, подобно на самия Бог, те ще живеят вечно. Каква е ползата от познаването на тези слова? Ако не се стремиш към истината и ако не обичаш истината или Божията справедливост и праведност, вероятно не се интересуваш от тези слова или от този факт. Ако обаче обичаш Божията справедливост и праведност, ако обичаш истината и положителните неща, тогава ще проявиш дълбок интерес към тези слова и така ще запечаташ този факт и тези слова дълбоко в сърцето си. Какви са тези слова? Всички неща трябва да преминат, само Божиите слова никога няма да преминат и, подобно на самия Бог, те ще живеят вечно. Трябва да пазите тези думи в сърцата си и да ги осмисляте в свободното си време. Тези думи са изключително важни. Кажете Ми, какво ще придобиете от тях? (Боже, разбирам нещо. Божиите слова казват: „Всичко трябва да премине, само Божиите слова никога няма да преминат“. Понякога нещата във външния свят се променят и, когато се сблъскаме с такива обстоятелства, състоянието ни ще се промени и решимостта ни да следваме Бог също ще се промени. Става ни трудно да избегнем чувството на негативност и слабост, но когато си помислим за тези Божии слова и за обещанията, които Бог ни е дал в началото, за това, че Той е казал, че иска да придобие група хора, които са в единомислие с Него, силата и вярата завладяват сърцата ни. Вече не се влияем от обстоятелствата във външния свят и имаме вяра да следваме Бог и да изпълняваме дълга си.) Тези слова ви дават път на практикуване — какъв път на практикуване? Той не е да се стремим или да ценим нещо в материалния свят. Тези неща са празни. Всички неща като слава, придобивки, положение, материални наслади пред очите ви, красотата на жените, идентичността и статуса на мъжете са преходни, изчезват за миг и е безсмислено да ги цените. Какво имам предвид, като казвам, че е безсмислено? Искам да кажа, че тези неща могат да задоволят само моментните нужди, пристрастия и желания на плътта ти или настроенията и чувствата ти и т.н., но не могат да задоволят духовните ти нужди. Когато духът ти се чувства гладен, жаден и празен, нищо в материалния свят не може да задоволи духовните ти нужди или да запълни празнотата в най-съкровените дълбини на сърцето ти и затова стремежът към тези неща е безсмислен. Така че, какво може да те задоволи и да запълни празнотата в най-съкровените дълбини на сърцето ти? Когато четеш Божиите слова и разбираш истината, тогава най-съкровените дълбини на сърцето ти се изпълват, а сърцето ти изпитва мир и радост. Ако продължаваш да се стремиш по този начин, когато Божиите слова станат твой живот, никой не може да ти отнеме живота и никой не може да го унищожи. Когато никой не може да ти отнеме живота или да го унищожи, какво ще чувстваш тогава? Вече няма да се чувстваш празен, изгубен, уплашен или неспокоен в живота си на този свят, защото Божиите слова ще са в теб, ще те напътстват, ще ти предоставят ресурс, ще ти дават възможност да живееш с цел и посока. Всеки ден ще живееш с чувство за смисъл и стойност. Това е, което хората наистина чувстват. Как се постига този положителен резултат, който хората наистина усещат? (Той се постига в хората чрез Божиите слова, когато те практикуват Неговите слова.) Точно така, щом хората приемат Божиите слова за свой живот, този резултат се постига в тях. Животът им се променя, начинът им на живот се променя, възгледите им за хората и нещата стават различни, начинът, по който виждат хората и нещата, е различен, и така стремежът им е различен. Те вече не се стремят към онези плътски наслади, материални награди или слава, придобивки и положение. Стремежът към нещата, свързани с плътските пристрастия, може само да накара човека да се чувства все по-отегчен, празен, неспокоен и измъчван от болка. След като Божиите слова са заели сърцето му обаче, истината става негов живот вътре в него, вътрешната му същност и животът му се променят и така той се чувства различно. Чувствата и пристрастията му, различните емоции, целите му в живота, посоката на стремежа му и правилата му за живот — всичко това е напълно различно. Стремежът му се променя, може да се стреми към истината и да търси да опознае Бог, става способен да живее в съответствие с начина, по който Бог изисква от него. Хората, които постигат това, не се сблъскват с разтление, смърт и унищожение, а напротив — те придобиват истински живот, живот, който не подлежи на разтление. Какво имам предвид, когато казвам, че не подлежи на разтление? Имам предвид, че този живот в тези хора няма да изчезне, няма да отстъпи, няма да избледнее, няма да се влоши и те няма да бъдат изправени пред унищожение, както преди. В такъв случай сегашното им състояние на съществуване и перспективите за оцеляването им не се ли променят? Ясно е, че перспективите за оцеляването им претърпяват промяна. Каква е причината човешкият живот да избледнява, да повяхва, да изтлява, да има край и да се унищожава? Това се случва, защото хората нямат Божиите слова за свой живот и, независимо дали някой живее сто, двеста, триста или хиляда години, правилата му за живот, перспективите му за живот и смисълът на живота му няма да се променят. И така, за какво всъщност живеят хората, които живеят по този начин? Те живеят изцяло с цел да задоволят плътта си. Към какво се стреми човешката плът? Към богатство, слава, придобивки и материални наслади, а точно тези неща в Божиите очи са в разрез с истината и Бог ги ненавижда. Затова Бог е ограничил времето, в което хората могат да се стремят към тези неща и да им се наслаждават. Един човешки живот може да трае шестдесет, седемдесет, осемдесет или деветдесет и няколко години, след което приключва и за всеки край има нов кръг на прераждане и така се получава продължителността на човешкия живот. Ако Бог не беше определил този срок, нямаше ли на хората да им омръзне да живеят, след като са били живи дълго време? Когато хората са на двадесет години, всеки ден им се струва, че нещата са свежи, красиви и щастливи. Когато стигнат четиридесетте, им се струва, че да се храниш по три пъти на ден и да спиш вечер е скучен начин на живот. Когато стигнат шестдесетте, им се струва, че разбират всичко, че са се радвали на някои благословии, че са преживели някои трудности и че вече нищо не е интересно. Всеки ден се захващат за работа, когато слънцето изгрява, и си почиват, когато залязва, а денят отминава като миг. Всяка тяхна телесна функция започва да се влошава, напълно различно от това, когато са били на двадесет години — това е моментът, когато краят им наближава. Когато краят на някого наближава, това не означава, че ще дойде краят на душата му. Това означава, че скоро ще дойде краят на плътта му. Обикновено хората умират, когато навършат шестдесет, седемдесет или осемдесет години, а тези с дълъг живот могат да доживеят най-много до над сто години. Има една поговорка, която гласи: „Човек, който живее твърде дълго, се уморява от живота — той се е наживял“. Когато някой живее твърде дълго, той се отегчава от живота, не иска да живее повече и животът става безсмислен за него. Защо смята, че животът му е безсмислен? Тук е налице истинска ситуация и тя е, че хората живеят в плътта си, ядат по три пъти на ден и вършат ежедневните си задължения, всеки ден точно както предишния, правят едни и същи неща, живеят един и същ живот, а когато достигнат определен етап, тези неща са им до болка познати. Смятат, че са видели всичко, което трябва да видят, опитали са всичко, което трябва да опитат, и са изживели всичко, което трябва да изживеят. Смятат, че животът е точно такъв и че няма на какво да се надяват, няма какво да очакват и че животът им е празен и скоро ще срещнат своя край. Не е ли така? (Така е.) Така стоят нещата.

Току-що говорихме за думите: „Всичко трябва да премине, само Божиите слова никога няма да преминат и, подобно на самия Бог, те ще живеят вечно“. Тези думи говорят на хората за факта, че Божиите слова са изключително важни за човечеството, те им говорят за техните цели и посоката на практикуване, както и за това, че никакъв стремеж към каквото и да било не може да замени придобиването от човека на дори ред от Божиите слова. Това е така, защото всички неща трябва да преминат, да избледнеят, да изсъхнат и да отслабнат с течение на времето, а само Божиите слова никога няма да преминат. Следователно, ако придобиеш Божиите слова и навлезеш в тяхната реалност, което означава, че разбираш истината и навлизаш в истината реалност, тогава придобиваш стойност благодарение на Божиите слова и истината и твоята същност става различна от тази, която е била преди. Някои хора казват: „И какво от това, че същността ми е различна?“. Нямам предвид, че е различна в обикновения смисъл на думата, а по-скоро, че става изключително различна, тъй като започваш да имаш Божиите слова за свой живот и, подобно на Божиите слова, няма да преминеш, подобно на Бог ще имаш вечен живот и ще имаш вечно после, бъдеще и назначение. И така, сега, когато разглеждаме какво ще се случи в бъдещето, Божиите слова не са ли важни за човека? (Да, важни са.) Те са решаващи! По какъв начин трябва да се стремите, след като сте разбрали, че Божиите слова са важни? Към какво трябва да се стремите, което да има стойност и значение? Трябва ли да се стремите да полагате повече усилия, да страдате повече, да плащате по-висока цена и да се морите повече в изпълнение на дълга си? Или трябва да придобивате повече професионални умения, да се въоръжавате с повече доктрини и да проповядвате повече? (Нито едно от тези неща.) Тогава към какво е най-полезно да се стремите? Всички знаете отговора, той е кристално ясен за вас: придобиването на Божиите слова е най-ценният и смислен стремеж. „Всички неща трябва да преминат, само Божиите слова никога няма да преминат и, подобно на самия Бог, те ще живеят вечно“. Помнете тези слова в сърцето си и не бива да ги забравяте или отхвърляте в нито един момент. Когато се чувстваш негативен и слаб, когато чувстваш, че нямаш надежда, когато те сполетят изпитания, когато те заменят в дълга ти, когато те кастрят, когато претърпиш неуспехи и провали, когато те порицават и осъждат; или пък когато си на гребена на успеха, когато хората те уважават много и те хвалят, където и да отидеш, и т.н. По всяко време и във всяка ситуация винаги трябва да мислиш за тези слова и да им позволиш да те доведат пред Бог и да потърсиш притока на Божиите слова в този момент, да им позволиш да ти помогнат да се освободиш от изпитанията, да разрешиш трудностите си, да разсееш объркването в най-съкровените дълбини на сърцето си, да се върнеш обратно от грешния път, който следваш, и да сложиш край на своите прегрешения, своята непримиримост, своето бунтарство и т.н., както и да позволиш на Божиите слова да разрешат всеки проблем, пред който се изправяш. Тези слова са толкова полезни за вас! Когато забравиш какви са отговорностите и дългът ти, какви принципи трябва да спазваш, каква гледна точка и възглед трябва да заемеш, както и собствената си идентичност и статус, помисли за тези слова. Те ще те отведат пред Бог, ще те въведат в Божиите слова, ще ти помогнат да разбереш какво е Божието намерение в този момент и ще ти помогнат да заемеш правилната позиция, гледна точка и перспектива по отношение на себе си, на другите и на събитията и средата, с които се сблъскваш. По този начин, под напътствието на Бог и с ресурса, просветлението и помощта на Божиите слова, никой проблем не може да те спъне, да ти попречи да се стремиш към истината и да спре стъпките ти напред. Не е ли това пътят на практикуването? (Така е.) Урокът, който трябва да научите сега, е не да роптаете, да се оплаквате и да се придържате към правилата, нито да търсите човешки подходи, когато се сблъскате с проблеми, а да застанете пред Бог и да търсите истината, да търсите Божията помощ, да позволите на Божиите слова да ти предоставят ресурс и да разрешат всяка твоя трудност — това е урокът, който трябва да научите. Тук ще завършим нашето общение по темата за разбирането на това, че Бог започва най-важното дело от Своя план за управление на фона на дълбоката поквара на човечеството от страна на Сатана. Накрая всичко се свежда до Божиите слова. Както и да общуваме, надявам се в крайна сметка хората да могат да навлязат в истината реалност на Божиите слова, а не просто да се задоволят с това да знаят как да проповядват думи и доктрини, да изучават богословска теория или да участват в религиозни церемонии всеки ден. Навлизането в реалността на Божиите слова е най-неотложният урок за навлизане в живота, който хората трябва да научат.

Сега ще разговаряме за друг практически проблем, свързан с различните поговорки за моралното поведение. Различните поговорки за моралното поведение, по които общувахме преди, бяха разобличени главно чрез използване на традиционната китайска култура като пример, чрез разобличаване на тези многобройни сатанински поговорки в най-съкровените дълбини на сърцата на поквареното човечество. Някои хора казват: „Тъй като традиционната китайска култура се използва за илюстрация на тези поговорки за моралното поведение, ние не сме китайци, така че не можем ли просто да не приемем тези слова, за които разговаряш? Наистина ли е необходимо да знаем тези различни поговорки за моралното поведение, които Сатана използва за покваряването на човечеството?“. Редно ли е да се каже това? (Не.) Много ясно, че това не е редно. При покваряването на човечеството Сатана не прави разлика между раса или време, а по-скоро го покварява, без да прави разлика между раса, време или религиозен произход. Следователно, ако си част от китайската раса, независимо дали си хански китаец или член на малцинствена етническа група като монголци, хуейци, мяо, И и т.н., без изключение си бил подложен на втълпяване и насаждане на всякакви поговорки за морално поведение, които идват от Сатана. Тоест, без изключение, ти също си бил подложен на покваряването на човечеството от Сатана по отношение на твоето мислене. По-точно казано, твоето мислене, най-съкровените кътчета на душата ти и най-съкровените дълбини на сърцето ти също са били дълбоко покварени и обработени от Сатана. Дори да не си китаец — ако си японец, кореец, германец или от друга националност — независимо дали си азиатец, европеец, африканец или американец, дали кожата ти е жълта, черна, кафява, или бяла, независимо от етническата ти принадлежност и расата, към която принадлежиш, щом си сътворено човешко същество, то без изключение ти си дълбоко покварен от Сатана. Освен че притежаваш сатанински покварен нрав, Сатана без изключение ти е втълпил сатанински мисли и възгледи и сърцето ти, разбира се, също е дълбоко покварено от него. Само че по отношение на хората в различни държави и от различни раси Сатана използва различни методи, за да им внуши едни и същи неща. Тези неща може да се различават в изказа им, в това може да има известна разлика, но крайният резултат от покваряването на хората е винаги един и същ и до голяма степен идентичен, с малки разлики. Всички тези неща карат хората да прикриват външния си вид чрез поведението си и чрез редица привидно истинни, нереалистични или дори неетични поговорки, които противоречат на човешката природа, изискват от хората да действат и да постъпват по определен начин по отношение на моралните си качества, казват на хората как да се държат и как да извършват определени неща. Макар че между тези поговорки има различия и макар че те възникват по различно време, идват от различни краища, региони и области и се разпространяват от различни хора, крайната последица от тях винаги е, че контролират мислите и сърцата на хората, ограничават мислите и сърцата им и изпълват мислите им с възгледи и представи, които носят отровите и природата същност на Сатана. Те карат най-съкровените дълбини на сърцата на хората да се изпълнят с възгледите на Сатана, с неговата нечестива същност и с неговите нечестиви представи. В крайна сметка, независимо от етническата или расовата принадлежност и независимо от рода или периода от време, всички хора са били подведени и потъпкани от Сатана, били са покварени от него в мислите и в най-съкровените дълбини на сърцата си в различна степен. Накрая, независимо в кое кътче на света се намират хората, върху които Сатана извършва това дело на поквара, или независимо от коя раса са, или в какъв период от време са живели, последицата винаги е превръщането на човечеството в отявлено потомство, рупор и въплъщение на Сатана и превръщането на хората в отявлени живи Сатани — големи и малки, видими и осезаеми. Разбира се, едно такова човечество се превръща и в отявлен враг на Бог и в Негова опозиция. Ето защо, независимо какви хора слушат сега проповедите и колко хора присъстват, има един неоспорим факт: цялото човечество е в лапите на злия — това е факт. Казано по друг начин, това означава, че докато цялото човечество е дълбоко покварено от Сатана, мислите и сърцата на цялото човечество също са изцяло под контрола и затвора на Сатана — това е неоспоримо. И така, всяка благородна раса и всеки народ с националност, принадлежащ към могъща държава, всички без изключение са дълбоко покварени от Сатана и са дълбоко манипулирани, контролирани и ограничавани от него. Щом си част от човешката раса, щом живееш под слънцето, щом си човек, който диша въздух, пие вода и яде зърнени храни, тогава покварата от Сатана е неизбежна и без изключение ти си покварен от него в мислите си, в сърцето си, в нрава си и в същността си. Да го кажем по-точно — щом си сътворено човешко същество и щом си бил покварен от Сатана, значи си враг на Бог. Щом си бил покварен от Сатана, щом в миналото или сега си бил контролиран и ограничаван от него, тогава ти си обект на спасяване от Бог и това е извън всяко съмнение. Щом си човешко същество, което е било покварено от Сатана, тогава без изключение ти притежаваш сатанинския нрав и мислене и имаш сърце, което е било изпълнено и заето от отровите на Сатана. Ето защо разпознаването и различаването на различните мисли, възгледи и многобройните поговорки за моралното поведение, които идват от Сатана, не е задача само на китайския народ или нещо, върху което китайският народ има монопол. Напротив, това е урок, който всеки един от Божиите избраници, които Той е избрал, трябва да научи, и реалност, в която всеки от тях трябва да навлезе. Всеки един от Божиите избраници, без изключение, трябва да разпознава и различава всички безбройни погрешни и зли мисли и възгледи, които идват от Сатана. Не си мисли, че само защото си роден в богато семейство, в семейство с видно положение, можеш да имаш чувство за превъзходство, защото вярваш, че не си покварен от Сатана, и че само защото имаш почтена идентичност, душата ти също трябва да е благородна — това е изопачено разбиране. Или може би вярваш, че имаш благородно потекло и че цветът на кожата ти показва, че имаш почтена идентичност, положение и стойност, и така погрешно вярваш, че твоята същност, твоето мислене и твоето сърце са по-благородни и възвишени от тези на другите. Ако е така, тогава казвам, че това твое разбиране е глупаво и нереалистично, защото човечеството, за което говори Бог, не се дели по националност, раса или религия. Независимо в какви социални или религиозни условия живееш и от каква раса си част по рождение, дали положението ти в обществото е ниско или благородно, дали се ползваш с висок престиж сред другите хора, или не и т.н., не можеш да използваш нито едно от тези неща като извинение, за да не приемеш тези Божии слова или факта, че Сатана покварява човечеството. Щом си човешко същество, то думите „човешко същество“ трябва да имат пред себе си определението „покварено“. Да го кажем по-точно, щом си човешко същество, ти непременно си покварен човек и това е извън всяко съмнение. Освен това можем да кажем, че щом си покварено човешко същество, тогава нещата, които са в естествените ти мисли и които се пазят в най-съкровените дълбини на сърцето ти, идват от Сатана и всички те са дълбоко обработени и покварени от него — трябва да приемеш този факт. По своята същност ти нямаш нищо, което да е свързано с истината, нищо, което да има нещо общо с Божиите слова или с Божия живот, а напротив — ти си подведен, покварен и контролиран от Сатана. Умът ти е изпълнен с мислите, философиите, логиката и правилата за живот на Сатана и всичко в него идва от Сатана. Какво говори този факт на хората? Никой не бива да използва каквото и да е извинение, за да отхвърли Божието спасение или да приема избирателно Божиите слова. Като покварено човешко същество трябва да приемеш Божиите слова без никакъв избор. Това е твоя отговорност, а също и нещо, от което се нуждаеш. Ако някой е роден в богата и силна държава и живее в по-добри социални условия, или е роден в престижно семейство и е получил висше образование, и затова вярва, че се различава от всички останали и е по-благороден от другите Божии избраници, и затова иска да се постави над всички останали Божии избраници, то това е абсурдно, глупаво мислене и дори може да се каже, че е крайно глупаво. Без значение колко специални са твоята идентичност, твоето положение или твоята стойност, или колко по-благородни са твоята идентичност, твоето положение или твоите социални обстоятелства в сравнение с тези на обикновените хора, ти винаги ще бъдеш сътворено същество пред Бог. Бог не гледа откъде си дошъл или какви са били обстоятелствата при раждането ти. Той не гледа твоята националност или раса, не се интересува от стойността, престижа или постиженията ти в обществото или в света. Бог се интересува само дали приемаш словата Му, дали ги считаш за истина и дали можеш да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш в съответствие със словата Му. Ако наистина смяташ себе си за едно от обикновените сътворени същества под Божието господство, тогава трябва да се избавиш от своите социални обстоятелства, расовия, националния и религиозния си произход и да застанеш пред Бог като обикновено сътворено същество, да приемеш словата Му без никакви етикети или произход, и по този начин твоята идентичност и твоят статус ще се коригират. Ако искате да приемете Божиите слова с тази правилна идентичност и статус, тогава първото нещо, което трябва да разберете, е каква е същността на човека, и първото нещо, което трябва да приемете, е, че същността на човека е дълбоко покварена от Сатана и че нещата, които изпълват и заемат мислите и най-съкровените дълбини на сърцето на човека, всички те идват от Сатана. Тъй като хората искат да приемат Божиите слова и да приемат истината като живот, те трябва първо да открият, да премислят и да опознаят всички неща в мисленето си и в най-съкровените дълбини на сърцата си, които не са в съгласие с истината и които са враждебни към нея. Само когато тези неща са ясно разпознати, напълно разбрани и задълбочено анализирани, хората могат да се откажат от тях в подходящото време и в подходящата среда, като по този начин дадат възможност на най-съкровените дълбини на сърцата си да претърпят пълна промяна. Когато изхвърлят всички неща на Сатана и приемат Божиите слова и истината, ще станат нови хора. Само когато гледната точка, възгледите и позицията, с които възприемат другите хора и нещата, се променят напълно, те ще могат да възприемат истински и точно хората и нещата в съответствие с Божиите слова. Тогава те стават относително чисти, неопетнени хора. Сега хората все още не могат да постигнат това. Макар и да разбират малко от истината в сърцата си, те все още са омърсени от всякакви абсурдни възгледи и неправилни и нелепи неща. Те приемат половината от Божиите слова и истината, а другата половина отхвърлят. Приемат избирателно малко, в различна степен, но в сърцата си винаги оставят място за мислите и логиката на Сатана и за привидно истинните неща, които той им внушава, и винаги пазят тези неща в сърцата си. Те влияят на умовете им, на преценката им, на гледната точка и на възгледите, с които възприемат хората и нещата, а това оказва огромно влияние върху степента, в която приемат истината.

Покварата и подвеждането на човечеството, причинени от различните поговорки за моралното поведение, които Сатана внушава на хората, като използва традиционната култура, са повсеместни. Това не е нещо, което се ограничава само до китайския народ, а по-скоро достига до цялото човечество, до всяко кътче и до всеки период от време. То засяга и контролира поколение след поколение, различни раси, националности и религии. Щом хората разберат това, пред „традиционна култура“ поставят не само определението „китайска“. Може да се каже, че традиционната култура на всеки народ или раса идва от Сатана и възниква от покварата на Сатана. Например има традиционна японска култура, традиционна корейска култура, традиционна индийска култура, традиционна филипинска култура, традиционна виетнамска култура, традиционна африканска култура, традиционна култура на белите хора, както и традиционна култура на юдаизма, на християнството, на католицизма и други традиционни култури, възникнали от религиите. Всички тези традиционни култури са в разрез с истината и оказват дълбоко въздействие върху възгледите, позициите и гледните точки на хората относно начина, по който възприемат другите и нещата, както и върху начина, по който се държат и действат. Те са точно като горещо клеймо, което оставя дълбок отпечатък върху най-съкровените мисли и кътчета на сърцата на хората. Те оказват влияние върху живота им, върху техните житейски правила, върху пътищата, които следват в живота си, и върху посоката и целите на тяхното поведение. Те дори влияят на целите, към които се стремят хората. Тези неща силно смущават и влияят на отношението, с което хората се отнасят към положителните неща, към Божиите слова, към истината и към Бог. Разбира се, те също така силно влияят и смущават позициите и възгледите на хората за това как да възприемат другите и нещата, и как да се държат и да действат, което означава, че оказват силно влияние върху приемането и практикуването на истината от хората. И какво е последствието в крайна сметка? (Хората губят възможността си да постигнат спасение.) Точно така, това, което е засегнато накрая, е съдбовният за хората въпрос за постигането на спасение. Не е ли това сериозно последствие? (Да.) Това е толкова сериозно последствие! Как някой вижда нещата, от каква гледна точка ги вижда, какви възгледи и представи има, за да ги вижда, се определя от неговия покварен нрав и от това, което присъства в мисленето му. Ако нещата, които присъстват в мисленето му, са положителни, тогава той ще възприема хората и нещата от правилната гледна точка, но ако те са негативни и пасивни и са дошли от Сатана, тогава той непременно ще възприема хората и нещата от неправилни и абсурдни гледни точки, позиции и възгледи, и в крайна сметка това ще окаже влияние върху пътя, който следва. Ако гледните точки, позициите и възгледите, през призмата на които възприемаш хората и нещата, са погрешни, тогава целите и посоката на стремежа ти, както и пътят, който следваш в поведението си, също са погрешни. Ако продължаваш да правиш тези погрешни неща, тогава няма да имаш абсолютно никаква възможност да постигнеш спасение, тъй като пътят, който следваш, е погрешен. Ако позициите, гледните точки, мислите и възгледите, през призмата на които възприемаш хората и нещата, са правилни, тогава и получените резултати ще бъдат правилни, ще се отнасят до положителни неща и няма да са в разрез с истината. Когато човек възприема хората и нещата от гледни точки, които са в съответствие с истината, тогава и пътят, който ще избере, ще бъде правилен, както и целите и посоката му, и той ще има надежда да постигне накрая спасение. Но тъй като сега хората са превзети и контролирани от Сатана, позициите, гледните точки и възгледите, през призмата на които възприемат хората и нещата, са погрешни, което води до това, че стремежът им и пътят, който следват, също са погрешни. Например, когато хората работят и плащат цената на славата и придобивките, на престижа и статуса, погрешен ли е този път? (Да.) Как се случва така, че хората поемат по този погрешен път? Дали не е защото позициите, възгледите и гледните точки, от които разглеждат тези неща, са погрешни? (Така е.) Те карат хората да поемат по грешен път. И ако хората продължават да следват този погрешен път, ще са способни ли накрая да постигнат спасение? Не, няма да могат. Ако възприемаш хората и нещата, държиш се и действаш в съответствие с някаква мисъл или възглед, внушен ти от Сатана, тогава пътят, по който вървиш, непременно ще бъде пътят на разрухата. Той категорично няма да бъде пътят към спасението, защото е напълно противоположен и в разрез с пътя към спасението. Ако хората следват този погрешен път, те унищожават собствената си възможност да постигнат спасение, тя напълно изчезва и те никога няма да могат да тръгнат по пътя към спасението. Ако обаче се стремиш към него с правилния възглед и възприемаш хората и нещата, държиш се и действаш в съответствие с Божиите слова, тогава принципите на практикуване, които възникват, ще бъдат положителни, пътят ти ще бъде положителен и, тъй като започваш от правилното място, пътят, който следваш накрая, също ще бъде правилен. Ако следваш път като този, тогава със сигурност ще можеш да постигнеш спасение. Този аспект на истината е малко по-дълбок и повечето от вас вероятно не го разбират. Вие не го оценявате и все още не притежавате този аспект на истината реалност. Не знаете дали възприемате хората и нещата и дали се държите и действате въз основа на погрешни, или правилни възгледи — все още нямате това преживяване. В момента вие знаете само да действате, да упражнявате силата си, да полагате усилия и да плащате цена, но дори не сте започнали да изследвате какво влияе и контролира възгледите и мислите в най-съкровените кътчета на сърцата ви. Следователно тази тема е донякъде далеч от вас и ние ще спрем да говорим за нея тук.

Току-що говорихме за същността на поговорките за моралното поведение и степента ѝ на приложение не се ограничава само до континенталната част на Китай, а по-скоро се отнася до цялото човечество. Това е така, защото цялото човечество се намира в лапите на злия и всяко човешко същество е дълбоко покварено от Сатана и е под неговия контрол. Има фактическо основание за това твърдение. Не само хората от континенталната част на Китай са покварени от Сатана, а цялото човечество е покварено от него и всички човешки същества се намират в лапите на злия. Това, че човечеството е дълбоко покварено от Сатана, може да се види до известна степен от всички. От известно време общуваме за това как Сатана насажда в мислите на хората различните поговорки за моралното поведение, като използва този метод, за да подвежда, контролира и ограничава хората, и по този начин постига целта си да ги покварява. Този факт не се ограничава само до китайците, а е налице при всички хора от различни раси, националности и етноси. Всички човешки същества са дълбоко покварени от Сатана, включително всички раси и етноси. Многобройните и трудни за различаване привидно истинни неща, които Сатана внушава на хората, като използва традиционната култура, дори поговорки, които изглеждат на хората сравнително положителни и в съответствие с техния морал, мислене и вкус, всъщност са част от покварата на човечеството от страна на Сатана. Това означава, че всички човешки същества са били покварени от Сатана по този начин и че всички човешки същества от всякакъв етнос, раса или националност, родени на всяко място, в който и да е регион или част на планетата Земя, са били дълбоко подведени, контролирани и покварени от Сатана както в ума, така и в сърцето. Независимо къде или кога си роден, или в коя етническа група или нация си роден, без изключение ти си бил подведен и покварен от поговорките на традиционната култура, които Сатана ти е внушил. Затова не бива да мислите, че само защото анализираме единствено традиционната китайска култура, вашата собствена нация или етнос няма сатанински културен произход, че сте по-добри от китайците, нито да имате чувство за превъзходство, поради което да смятате, че сте по-почтени и благородни от тях. Това чувство за превъзходство е заблуда, то е погрешно, абсурдно, дори можем да кажем, че е глупаво. Щом се говори за поквареното човечество, не трябва да се изключваш от него. Щом се споменава поквареното човечество, ти си част от него. Разбира се, щом се казва, че си покварено човешко същество, значи най-съкровеното кътче на сърцето ти е изпълнено с мисли, доминирани от традиционната култура, която Сатана ти внушава, и това е неоспорим факт, който е завинаги неизменен. Трябва ясно да разберете този факт — той е безспорен и не трябва да бъде поставян под съмнение. Тук ще завършим нашето общение по тази тема.

Миналия път общувахме по темата „Един мъж държи на думата си“. Това е поговорка, която Сатана използва, за да покварява хората по отношение на моралното поведение. Пропагандирането на тази поговорка оказва значително влияние върху мисленето на хората и тя, както и други поговорки за моралното поведение, е абсурдна и не отговаря на фактите. Каквото и да казва някой, щом го изпълнява, тогава другите хора го смятат за човек с благороден морал и почтен характер, което е нелепо и смехотворно. Тази поговорка е същата като другите поговорки за моралното поведение, тъй като всички те са нелепи и смехотворни ереси и заблуди. Всички те могат да бъдат окачествени по този начин и да бъдат определени като крайно абсурдни и неспособни да издържат внимателна проверка. Днес нека разгледаме поговорката за моралното поведение: „Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“. Преди официално да започнем общението по нея, замисляли ли сте се някога как да обясните тази поговорка? Как може да се анализира нейната същност? Какви отрови крие в себе си? Какви са мислите, които Сатана иска да внуши на хората чрез нея? Какви са злостните намерения на Сатана? Какъв аспект на човешките същества покварява Сатана, като използва тази поговорка? Замисляли ли сте се някога над тези неща? Поговорката „Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“ може да се обясни просто, че означава да не общуваш с лоши хора и да можеш да се предпазваш от лоши влияния. Независимо дали някой друг оценява някого като „излязъл от калта неопетнен“, или този някой иска сам да се въплъти в това твърдение, какъв човек е той, най-общо казано? Той твърди, че е много неподкупен, почтен, открит и честен, че е джентълмен с благородни морални качества, но според него тази епоха, този свят, това човечество и дори тази държава, този императорски двор и това държавно управление не са такива. Нима тези хора обикновено не гледат цинично на нещата и не се чувстват неудовлетворени от действителността? Често смятат, че имат високи стремежи, но са родени в неподходящо време, че имат талант, но не могат да го използват. Смятат, че независимо дали в държавното управление, или в обществото, винаги има долни хора, които препречват пътя им, че имат велики, стратегически умове, че са звездни личности, но никой не признава таланта им и никога не им позволяват да се справят с важни задачи. Те са недоволни от действителността и стават цинични, затова използват този израз — „Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“ — за да опишат себе си, като казват, че ще се опазят от лоши влияния и ще бъдат безупречни. Да го кажем направо, такива хора виждат себе си като чисти и възвишени хора, които са недоволни от действителността. Не е задължително да имат истински талант или способности, а позициите, от които възприемат хората и нещата и в съответствие с които се държат и действат, не са непременно правилни или практични и, разбира се, те също така не могат задължително да постигнат нещо. И все пак вярват, че се отличават от обикновените хора, и винаги въздишат: „Целият свят е мътен, само аз съм чист. Всички хора са пияни, само аз съм трезвен“, сякаш са разочаровани от света на смъртните и често виждат злото и мрака на света. По-точно казано, такива хора са цинични. Те не понасят политическия и търговския сектор, те презират литературните, артистичните и образователните кръгове. Презират гледната точка на интелектуалците по отношение на техните занимания и гледат отвисоко на земеделците и на хората с религиозни убеждения. Какви са тези хора? Не са ли те отделен вид? Не са ли ненормални по някакъв начин? Тези хора нямат никакви реални способности или познания. Ако ги помолиш да свършат някаква практическа работа, невинаги ще се справят със задачата. Обичат да мърморят, а в свободното си време публикуват статии и стихосбирки, за да разкрият въпроси от политиката, управлението, обществото и личностите от определена група през определен период от време. Днес критикуват това, утре онова, говорят красноречиво, но винаги се объркват, когато правят каквото и да било. В крайна сметка не се вписват в ничий кръг, не могат да постигнат никъде нищо и не се справят с работата си. Те погрешно вярват: „Толкова съм талантлив! Обикновените хора не могат да се издигнат до нивото на моята мисъл!“. Чувстват се обезсърчени, притеснени и потиснати в сърцата си. В свободното си време се скитат наоколо и когато посетят някоя историческа забележителност, крещят: „Аз съм провален гений! Аз съм звездна личност, но малцина са тези, които могат да разпознаят истинския талант! Имам високи стремежи, жалко само, че съм се родил в неподходящо време и не извадих късмет!“. Винаги вярват, че са амбициозни и пълни със знания, но никога не могат да изпъкнат сред тълпата или да бъдат поставени на висока позиция от някого с власт, и затова стават цинични и недоволни, гледат отвисоко на всички, докато накрая се окажат съвсем сами. Не е ли жалко? Казано направо, това е безумна група от хора, които са надути, изключително надменни и недоволни от действителността, които винаги се чувстват неуспешни. Всъщност тези хора са нищожества, не могат да постигнат нищо, правят всичко зле, а когато усвоят малко знания, се перчат, като говорят безкрайно за тях. В древността такива хора са рецитирали стихове, писали са оди и са се перчили с литературните си умения, като са си придавали педантичен вид. Днес такива хора имат много повече възможности да се изявяват. Могат да създават собствени медии, да коментират в блогове и т.н. В някои държави с относително свободни социални системи те често разобличават тъмната страна на различни сектори, като например тъмните и зли аспекти на литературния, художествения, търговския, политическия и културния сектор. По цял ден критикуват това и омаловажават онова, като вярват, че са много талантливи. Първопричината да правят всички тези неща, е вярата им, че всичко в тях е добро и правилно и че са достигнали величие, слава и правота. По-точно казано, те се предпазват от лоши влияния и „излизат от калта неопетнени, къпят се в бистри вълни, но без показност“. Вярват, че виждат всичко ясно, че могат да разберат всичко. Използват завоалирана критика срещу всеки, който прави нещо, и гледат на него с презрение и пренебрежение. Винаги имат какво да кажат за всичко, което някой прави, и го критикуват и омаловажават. В действителност нямат представа какви са те самите, когато казват нещо, никога не знаят какъв възглед и позиция да заемат, които да са правилни и подходящи. Просто знаят да говорят с развързан език и как да удовлетворят себе си, като дръзко изричат онова, което искат да кажат. Има ли много такива хора в обществото? (Да.) Какви са тези хора? Казано по-точно, те са безумна група от хора, които са надути и се смятат за чисти и възвишени. В историята е имало много такива хора, нали? (Да.) Как трябва да опишете и определите тези хора? Не са ли те идеалисти? Ако трябва да сме точни, тези хора са идеалисти. Те не желаят да живеят в сегашната реална среда на живот, а главите им постоянно са в облаците, изпълнени с ефирни, празни, невидими и неосезаеми неща. Те живеят в несъществуващ и ефирен свят — тези хора се наричат идеалисти. И така, от каква гледна точка те оценяват другите хора? Те заемат високата морална позиция и отправната им точка за оценяване на другите хора е: „Мога да видя ясно вашата зла и тъмна страна и да я разоблича. Способността да разобличавам лошите и злите неща, които правите, доказва, че не съм като вас“. Скритият смисъл е, че: „Излизам от калта неопетнен, като се къпя в бистри вълни, но без показност“ — тази поговорка се отнася за мен. Всички вие сте заразени от тази зла тенденция, не сте добри хора“. Това не означава ли, че виждат себе си като чисти и възвишени? Това тяхното не е ли себенадценяване и високомерие? Не е ли това прикрит опит да се издигнат под предлог, че критикуват действителността, разобличават тъмната страна на обществото и са недоволни от реалността? (Да.) И така, как да определим такива хора? Има една народна поговорка, която гласи: „Срещал съм безсрамници и преди, но никога не съм срещал толкова безсрамен човек като теб“. Не описва ли тя тези хора? (Да.) Те са безсрамни. Имат уста, която говори само за правилно и грешно, и очи, които виждат само недостатъците и грешките на другите. С умните си усти публично разобличават недостатъците и грешките на другите, като по този начин изразяват собствените си възгледи и показват на другите хора как се предпазват от лоши влияния и колко са уникални и благородни. Наистина ли са благородни? Наистина ли са уникални? Те са същите като всички останали. Независимо какви методи използват другите хора, за да се стремят към слава и придобивки, методите им са очевидни. Тези хора обаче приемат достолепен вид, а разобличаването и критикуването на другите им служат като тема и трамплин, с който се издигат и добиват популярност, и те използват тези средства, за да станат известни и влиятелни. Не се ли стремят и те към слава и придобивки? Не са ли целите им същите? Резултатите им не са ли същите? Те просто използват различни средства и методи, това е всичко. То е все едно да обиждаш някого, като използваш учтив език, и да го обиждаш, като използваш груб език — обидният характер е все същият. Други хора стават известни по един начин, а тези хора стават известни по друг начин — крайният резултат е един и същ, както и намерението, целта и мотивацията, така че няма никаква разлика.

Що се отнася до онези хора в обществото, които твърдят за себе си, че „излизат от калта неопетнени, къпят се в бистри вълни, но без показност“, ние ги определихме като идеалисти. Характерно за тях е, че са изключително надменни, смятат, че са по-добри от всеки друг, че всички останали са на незадоволително ниво и в крайна сметка стигат до заключението, че: „Всички вие сте затънали в калта и в зли тенденции. Аз съм ви надминал и „излизам от калта неопетнен, къпя се в бистри вълни, но без показност“. Това е отражение на тяхното високомерие и на недоволството им от действителността, сякаш самите те са много святи и чисти. Всъщност, тъй като не са толкова способни като другите и нямат средствата, които те притежават, тъй като винаги се стремят да изпъкнат от тълпата, но никога не осъществяват желанието си, тъй като винаги се стремят към идеални, ефирни и празни неща, никога не са удовлетворени и не могат да ги превърнат в реалност, и тъй като нямат желание да погледнат истината в очите или да се избавят от идеалите си, формално нямат друга алтернатива, освен да стоят далеч от официалните, политическите, художествените, литературните и културните среди. Тъй като не са желани в тези среди, не могат да бъдат приети, не могат да постигнат амбициите си, а идеалите и стремежите им не могат да се осъществят, накрая те твърдят за себе си, че „излизат от калта неопетнени, къпят се в бистри вълни, но без показност“ и казват, че плуват срещу течението, че имат благороден морален характер, и използват подобни поговорки, за да се утешат. Сега знаете ли как да разпознавате такива хора, след като общуваме за тях по този начин? Какви точно са тези хора в същността си? Те са нищожества, но пак се надуват. Това точна оценка ли е? (Да.) Тези хора имат толкова много идеали, но нито един от тях не може да бъде осъществен, нито един от тях не отговаря на действителността. Всички тези неща, за които мислят, са безсмислени и нереалистични. По цял ден тези хора не вършат никаква истинска работа, умеят само да рецитират поезия и да съчиняват оди, да критикуват това, да омаловажават онова — което означава, че не вършат никаква истинска работа, нали? Тяхната същност може да се види в поведението им: те нямат истински талант или познания, мислите и възгледите им за действителността и живота са празни, неясни и нереалистични и затова могат да следват заблудата „да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“. Те се стремят да бъдат такива, като се надяват, че повечето хора също ще бъдат такива — това е погрешно. Ако хората са такива, тогава какво могат да постигнат? Казано по-точно, такива хора нямат истинска цел или посока в живота, нямат истинска вяра, нямат истински избор в живота и нямат правилен път за практикуване. По цял ден мислите им са налудничави и необуздани, занимават се с всевъзможни необичайни идеи, умовете им са пълни с хаотични, празни и нереалистични неща, и нито едно от тях не е реалистично. Всъщност тези хора са различен от човечеството вид. Мисленето им е едновременно празно и невероятно нелепо и крайно. Независимо в коя група от хора се намират или дали са висша, средна или низша класа в обществото, те никога не се разбират с другите и не могат да бъдат приети от тях. Защо е така? Защото мисленето им, стремежите им и гледните точки, от които възприемат хората и нещата, са крайни и от различен вид. Ако трябва да бъдем учтиви, ще кажем, че тези хора са идеалисти, но ако трябва да бъдем точни, ще кажем, че те са психично болни и психично ненормални. Кажете Ми, могат ли психично болните хора да се разбират добре с нормалните хора? Те не само не могат да се разбират добре с приятелите и колегите си, но не могат да се разбират добре дори със собствените си семейства. Когато тези хора излагат своите възгледи и твърдения, другите хора се чувстват неловко и изпитват неприязън, и изобщо не искат да ги слушат. Тези твърдения не важат и не работят в реалния живот. В реалния живот трудностите, с които се сблъскват хората, могат да възникнат в самите тях, да произтичат от обективната им среда или да са свързани с основните ежедневни житейски нужди. Как трябва да се посрещат, да се разглеждат и да се разрешават тези проблеми? По отношение на малките трудности има такива, които са свързани с основните ежедневни житейски нужди, а по отношение на големите трудности има такива, които са свързани с възгледите на хората за живота, с техните житейски правила, с пътя, който следват, и с техните убеждения, и именно тези проблеми са най-реалните. И все пак тези идеалисти винаги искат да се откъснат от тези проблеми и никога не искат да живеят в реални ситуации. Техните възгледи, позиции и отправната точка, от която възприемат хората и нещата, не се основават на тези реални проблеми, а са по-скоро налудничави и необуздани. Никога не знаеш какво мислят, сякаш мислите им са на извънземни — мислят за неща, които хората тук, на земята, никога не са чували преди, за неща, които им звучат ненормално. Кой иска да чуе някой, който говори ненормални неща? Когато хората за пръв път срещнат такъв човек и го чуят да говори, може да им се стори, че това, което казва, е наистина свежо и ново, по-проницателно и по-умно от това, което казват обикновените хора. Но след известно време разбират, че всичко това са просто глупости, така че никой вече не обръща внимание на този човек, престават да му обръщат внимание и нищо от това, което казва, не влиза нито в ушите, нито в сърцата им. Дали този човек е способен да възприеме, че другите хора имат такова отношение към него? С течение на времето той го осъзнава и в сърцето си си мисли: „Никой не ме харесва, какво се случва? Защо не ме харесват? Уви, аз съм звездна личност, но малцина са тези, които могат да разпознаят истинския талант!“. Виждаш ли, те винаги са надути, винаги вярват, че са талантливи, умни и способни, а всъщност са едно нищо. Независимо в коя група от хора попадат, крайният резултат и окончателната участ за тях винаги е отхвърляне. Това се дължи на факта, че следват поговорката: „Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“. Ако някога си искал да бъдеш такъв, тогава ти казвам да спреш дотук, тъй като тези хора не са нормални. Ако твоето мислене и разумът на твоята човешка природа са нормални, тогава следва да правиш това, което трябва и което можеш, а не да се опитваш да бъдеш един от тези, които „излизат от калта неопетнени, къпят се в бистри вълни, но без показност“. Тези хора са дегенерати и различен вид човешки същества. Те не са нормални.

След като приключихме с анализа на същността на хората, които „излизат от калта неопетнени, къпят се в бистри вълни, но без показност“, нека поговорим за проблемите с недоволството от действителността и цинизма, за които споменахме, когато разобличихме тези хора. Някои хора си казват: „Вярваме в Бог, затова трябва да разбираме тъмната страна на обществото и злите тенденции в него и да не ги следваме. Трябва да разбираме политиката, нечестивостта на човечеството, различните общи практики на човечеството и всички тъмни и зли неща на човечеството, които се срещат в различните времена, в различните краища на света и сред различните раси и групи. Ще развием проницателност, като правим това“. Това ли изисква Бог от човека? Преди да общуваме на тази тема, някои от вас може би са превърнали това разбиране в свой стремеж, но сега ти казвам ясно, че това не е нещо, което трябва да правиш, и не е нещо, което Бог изисква от теб. От теб не се изисква да разбираш този свят, това общество и човечеството, нито този политически, търговски, литературен или религиозен сектор, или която и да е обща практика, която произлиза от обществото, или метода на действие на която и да е група или сила в обществото, и т.н. — това не е урок, който трябва да научиш. Не трябва да си недоволен от действителността и не трябва да се предпазваш от лоши влияния. Това не е позицията или гледната точка, която трябва да приемеш, и не е възгледът, който трябва да имаш. Бог те е избрал и ти е позволил да вярваш в Него и да Го следваш. Той не иска от теб да заставаш против човечеството, обществото, политиката или държавата, нито да се противопоставяш на някоя група, раса или религия. Той просто иска от теб да Го следваш и да отхвърлиш Сатана, да се изправиш пред Него и да приемеш и да се покориш на думите Му, да следваш Неговия път, да се боиш от Него и да отбягваш злото. Бог никога не е искал от теб да бъдеш против човечеството, обществото или държавата. По-точно казано, Бог никога не е искал от теб да се противопоставяш на определено правителство, на определена социална или политическа система или на определена политика — Той никога не е искал от теб да правиш нещо подобно. Някои хора казват: „Цялото човечество ни отхвърля, противопоставя ни се и ни преследва. Погрешно ли е да се надигнем, да им се противопоставим и да се борим срещу тях? Всички те са срещу нас, така че защо ние да не може да бъдем срещу тях?“. Независимо как мислиш или действаш или какви възгледи имаш лично ти по отношение на обществото, света и националните политически системи, това си е твоя лична работа и няма нищо общо с начина, по който Бог иска от теб да Го следваш, нито има нещо общо с Божиите учения или изисквания. Някои хора казват: „След като казваш, че тези неща нямат нищо общо с Божиите учения, че не са това, което Бог изисква от нас, и че не са това, с което Бог иска от нас да се занимаваме, защо тогава Бог разобличава Сатана, социалните тенденции, тъмната страна на обществото и дори религията?“. Бог разобличава тези неща само за да можеш ти да ги разбереш, тъй като тези неща, които Той разобличава, са свързани с покварения нрав на хората и с богопротивните възгледи и представи, които те имат. Затова в подобна ситуация ние задължително трябва да общуваме на такива теми и да използваме такива примери, като целта е да се даде възможност на хората да са способни по-точно и практически да опознаят сатанинския нрав, разкрит от поквареното човечество, и да разпознават всички различни погрешни мисли и възгледи, както и богопротивните представи, които Сатана им внушава, и това е всичко. Това не се прави, за да могат хората лично да се противопоставят на политиката, на обществото и на човечеството. Бог никога не е искал от хората да бъдат недоволни от действителността, да бъдат цинични или да се предпазват от лоши влияния. Някои хора казват: „Въпреки че Бог никога не е искал от мен да бъда такъв, аз вярвам в Него само защото съм циничен и недоволен от действителността, защото чувствам, че в Божия дом има справедливост и праведност и че истината има превес тук, както и защото тук се отнасят справедливо с мен“. Това си е лично твоя работа и няма нищо общо с това, което Бог изисква. Разбира се, всеки започва да вярва в Бог по различни причини: някои хора вярват в Него, за да получат благословии, други — за да избегнат бедствията, трети — за да се излекуват от болестите си, а четвърти — за да имат добра крайна цел в бъдеще. Има и такива, които са недоволни от действителността, от света, от обществото или то се е отнесло несправедливо с тях, и затова идват в Божия дом, за да търсят утеха и подслон. Възгледите на всеки човек за вярата в Бог и първоначалното му намерение или мотивация за вярата му в Бог са различни. Има и такива, които нямат тези неща в сърцето си, които просто искат да вярват в Бог и смятат, че да вярваш в Него е нещо добро. Във всеки случай, когато тези хора, които са цинични и недоволни от действителността, започнат да вярват в Бог, Той не ги хвали и не се отнася с тях добре само защото са надарени или талантливи в някаква малка степен. Причината за това е, че те не приемат истината, те са изключително надменни, самоправедни и пренебрежително настроени към другите, а на такива хора им е изключително трудно да приемат истината. Не трябва да таите никаква надежда за такива хора, нито пък вие самите да бъдете такива. Казвам ви само да бъдете честни, да се стремите към истината, да се покорявате на Божиите слова, да се боите от Бог и да отбягвате злото. Ето защо никога не вярвай, че само защото си недоволен от обществото и го разбираш ясно, или защото преди това си се занимавал с някакъв конкретен сектор и си разбрал по-задълбочено неговата тъмна страна, имаш капитал и ръст във вярата си в Бог, че Бог те обича, че отговаряш на Божиите изисквания или че притежаваш качеството на сътворено същество. Ако наистина вярваш в подобно нещо, тогава ти казвам, че грешиш, че възгледите, с които оценяваш ситуацията, са погрешни, че гледната точка, от която виждаш нещата, е погрешна, че позицията, която заемаш, е погрешна. Защо казвам това? Казвам го, защото позицията, която заемаш, и гледната точка и възгледите, с които възприемаш хората и нещата, не се основават на Божиите слова и не използват истината за свой критерий. Ако винаги заемаш гледната точка на светските хора, ако се чувстваш недоволен от действителността и си циничен, тогава ще презираш другите, ще искаш да се биеш и да се бориш срещу тях, да ги вразумяваш и да спориш с тях за това кое е правилно и кое не. Ще искаш да промениш човечеството, обществото и дори политическата система на дадена държава. Има дори хора, които искат да разобличат тъмната страна на политическия елит на своята държава, като вярват, че по този начин отхвърлят Сатана и практикуват истината. Всичко това е погрешно. Без значение колко неща се случват в сферите на политическия елит, в бизнес средите или в артистичните и литературните среди, нищо от това няма нищо общо с твоя стремеж към истината. Колкото и много да знаеш за тези неща, всичко това е безполезно и не доказва, че познаваш същността на Сатана или че можеш да го отхвърлиш в най-съкровеното кътче на сърцето си. Колкото и много да познаваш или да разбираш тези неща, и колкото и конкретно, вярно или точно да е твоето разбиране, това не доказва, че практикуваш истината, че познаваш себе си или че анализирашш сатанинските мисли и възгледи в себе си, нито доказва, че обичаш Божиите слова и истината, а още по-малко показва, че се боиш от Бог. Не си мисли, че само защото разбираш малко от обществото или знаеш вътрешните правила на даден сектор, или си чул някакви слухове, за които повечето хора не знаят, че понеже си циничен и недоволен от обществото и имаш смелостта да разкриеш тъмната му страна, си благороден и почтен човек, който превъзхожда останалите, и че „излизаш от калта неопетнен, къпеш се в бистри вълни, но без показност“. Бог не иска такива хора.

Преди да повярват в Бог, някои хора са били плахи и нерешителни, не са се осмелявали да разобличат тъмната страна на обществото, не са имали смелостта да го направят. Сега, когато вярват в Бог, те чувстват, че Той ги окуражава и подкрепя, и затова вече не се страхуват да разобличават такива неща. Има дори такива, които отиват в чужбина, в демократични държави, и се осмеляват да разобличават някои от злите дела на демона, който е ККП. Тогава тези хора чувстват, че разбират истината, че имат ръст и вяра в Бог. Това са все погрешни мисли и възгледи и е безсмислено да се стремят към тези неща. Дали си недоволен от действителността, дали си циничен, дали си нещо повече от останалата част от обществото и дали си някой, който „излиза от калта неопетнен, къпе се в бистри вълни, но без показност“, нищо от това няма значение за Бог. Той не гледа тези неща. Какво гледа Бог? Той първо гледа дали в най-съкровеното кътче на сърцето си разпознаваш мислите и възгледите, които идват от Сатана, и след като си ги разпознал, дали ги разобличаваш и си откровен за тях пред другите и дали ги отхвърляш, след като ги разбереш ясно. Освен това Бог гледа дали съзнателно се стремиш към истината в реалния живот, дали съзнателно търсиш истините принципи в начина, по който възприемаш хората и нещата, по който се държиш и действаш, и какво точно е отношението ти към истината. Това е нещо, с което трябва да си наясно в сърцето си. Някои хора обичат да обсъждат миналото и настоящето, да говорят обширно и категорично за историческите дворцови интриги, да излагат подробно какви велики събития са се случили в еди-кой си период в политическата сфера, какви са били съществените въпроси и кой е играл роля в ключовите моменти, и т.н. След което си мислят, че имат ръст, че са почтени и имат силно чувство за справедливост, като казват: „Виждаш ли, аз съм толкова недоволен от обществото. Моят поглед прониква в мрака на държавното управление и аз го разбирам толкова всестранно и задълбочено!“. Какъв е смисълът да се говорят такива неща? На кого се опитваш да се подмажеш? На Бог? Искаш да покажеш интелекта си и че знаеш толкова много неща? Безсмислено е да казваш тези неща. Аз никога не съм гледал безполезни глупости онлайн, нито пък съм се интересувал от някакви новини или вести. Защо не гледам тези неща? Защото е отблъскващо и отвратително. Някои хора смятат, че щом са повярвали в Бог, трябва да имат чувство за справедливост и често правят коментари и празнословят за известни хора, знаменитости и политици, изваждат наяве личния живот на тези хора, като се надяват да отворят очите на всички. Чувстват се като специалисти по всичко, всезнайковци, които са запознати с всички тайни и които са толкова умни, знаещи и праволинейни. Какъв е смисълът да се знаят такива неща? Показва ли това, че практикуваш истината? Показва ли, че си разбрал истината? Показва ли, че имаш ръст? (Не.) Не можеш да спреш да говориш за тези неща в обществото, но можеш ли да кажеш нещо за това как ще се справиш с нещата, които са пред очите ти, и за дълга, който трябва да изпълняваш в съответствие с истините принципи? Не можеш. Нямаш какво да кажеш. Независимо колко много знаеш за тези неща в обществото, това не показва, че разбираш истината или че имаш истински ръст. Не си мислете, че само защото можете да прозрете фалшивите новини и заблудите, това означава, че имате ръст, че сте се отрекли от света и сте отхвърлили Сатана, че вече не сте приятелски настроени към него и че имате вяра в Бог и сте Му предани — всичко това са погрешни възгледи и нито един от тях изобщо не отразява живота. Ако си мислиш: „Не е ли вярно, че колкото по-недоволен съм от действителността, колкото повече разобличавам големия червен змей, колкото повече мразя големия червен змей, колкото повече мразя света и колкото по-циничен съм, толкова по-щастлив е Бог и толкова повече ме харесва?“, тогава грешиш. Колкото повече се стремиш към тези неща и колкото повече следваш този път, толкова по-малко Бог те харесва и толкова повече изпитва неприязън към теб. Защо става така, че колкото повече се стремиш към тези светски неща, толкова по-малко Бог те харесва? Става така, защото не следваш правилния път и не вършиш истинска работа. Така че, когато имаш малко време, можеш да четеш повече Божиите слова, да слушаш химни, да слушаш свидетелства за преживявания на твоите братя и сестри и всички заедно да размишлявате и да общувате за Божиите слова. Не питай за клюки, които нямат нищо общо с твоето навлизане в живота или с твоя стремеж към спасение. Това правят хора, които нямат нищо по-добро за правене. Начинът, по който се развива обществото, каква посока ще поеме светът, колко мръсно и зло е човечеството, и колко мрачна е политиката — тези неща имат ли нещо общо с теб? Ще постигнеш ли спасение, ако обществото и светът не бяха мрачни, зли и мръсни? (Не.) Тези неща нямат никакво отношение към теб. Въпросът дали можеш да постигнеш спасение, е свързан единствено с това колко от истината приемаш и разбираш, в каква част на истината реалност навлизаш и колко добре изпълняваш дълга си — само тези няколко неща. Не коментирайте често известни хора и знаменитости, не разобличавайте позорното и мръсното поведение на знаменитостите, за да си убиете времето, не парадирайте колко сте умни и колко сте по-добри от останалите. Глупаво е да постъпвате така. Не бъдете такива хора. Защото те не вършат никаква истинска работа и не вървят по правилния път.

Що се отнася до същността на поговорката за моралното поведение: „Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“, вече доста общувахме за нея и я анализирахме. Нещо повече, не сме ли вече общували ясно за отношението и възгледите относно начина, по който човек трябва да се държи според тази поговорка, както и какви са Божиите изисквания и отношение? (Така е.) Сега разбирате ли пътя, който хората трябва да следват? (Да.) Дали цинизмът, за който говорим тук, е нещо положително? Дали недоволството от действителността е нещо положително? Дали предпазването от лоши влияния е нещо положително? (Не.) Нито едно от тези неща не е положително. Можем да кажем със сигурност, че те не са основа на твоето поведение и действия, че те не следва да се превръщат в основа на твоето поведение и действия, още по-малко в принципи на твоето поведение и действия. Следователно това са неща, от които трябва да се избавиш и да отхвърлиш. Трябва ясно да разпознавате и напълно да се откажете от тези поговорки и теории, които идват от традиционната култура, и не трябва да приемате тези привидно истинни неща за истината или да ги бъркате с истината. Това е така, защото независимо колко години тези неща се разпространяват сред човечеството или колко дълбоки корени са пуснали сред него, те не могат да устоят нито за миг пред истината. Просто това не са положителни неща и не заслужават да бъдат споменавани в един дъх с истината. Те нямат никакво положително въздействие върху хората. Не само че не могат да поведат хората и да ги доведат до правилния път, а напротив — водят ги непрестанно по погрешен път, като ги правят по-надменни и безсрамни, с по-слабо самосъзнание и разум, което кара Бог да ги презира и да се чувства отвратен от тях. Ако се избавите от тези неща, от тези представи, от тези мисли и възгледи, от тези методи и принципи за това как да възприемате хората и нещата, как да се държите и как да действате, които идват от Сатана, и застанете пред Бог и възприемате хората и нещата, държите се и действате в пълно съответствие с Божиите слова, тогава тези неща няма да имат никакво въздействие върху вас. Що се отнася до въпроса, че си недоволен от действителността и се чувстваш циничен, Бог не изисква от теб да полагаш усилия, за да разбереш или да научиш какъв мрак се крие в обществото. Необходимо е само да знаеш като цяло и по същество, че светът и човечеството са покварени от Сатана и че се намират в лапите на злия. Независимо дали става въпрос за социални тенденции, обичаи, традиционна култура, знание, образование — на всякакво ниво, във всеки аспект или във всеки сектор — всичко е изпълнено с мислите и възгледите на Сатана, с неговите ереси и заблуди. Независимо коя е държавата, етносът или групата от хора или организацията в обществото, нито истината, нито Божиите слова имат власт над тях. Разбира се, още по-малко вероятно е сред тях да се види справедливост или праведност. Това е сигурно и щом ти просто знаеш това, значи то е достатъчно. Освен това най-важното е да смириш сърцето си и допълнително да се въоръжиш с Божиите слова, както и да разпознаеш в себе си ересите и заблудите, мислите и възгледите, които идват от Сатана. Само с истинско разбиране на тези неща можеш наистина да ги прозреш. Само когато наистина ги прозреш, можеш истински да ги отхвърлиш и да се избавиш от тях. И само когато истински си се избавил от тях, ще можеш безрезервно да приемеш и да се покориш на истината. По този начин пътят, който следваш, ще бъде правилен и ще бъде озарен. Твоята цел също ще бъде правилна и постигането на спасение в крайна сметка ще бъде неоспорим факт. Затова категорично не трябва да позволяваш на ересите, заблудите, мислите и възгледите, които Сатана ти внушава, да объркват мислите ти и да замъгляват погледа ти. Не трябва да си циничен и недоволен от действителността, което те прави безчувствен и те кара да мамиш както себе си, така и другите. Вместо това трябва да се стремиш към истината, да я придобиеш като свой живот, да изживяваш истинско човешко подобие и да изпълняваш добре дълга си. Това е твоята истинска работа и това е пътят, който трябва да следваш сега. Що се отнася до състоянието на обществото, държавата или сектора, тези неща нямат нищо общо с теб. Защо е така? Защото нямат никакво влияние върху стремежа ти към истината, нямат никакво отношение към него, към крайната ти цел и към постигането на спасението ти. Разбирате ли това? (Да.) Щом сте го разбрали, би трябвало да ви е ясно как да се стремите към истината и да придобиете живот.

14 юли 2022 г.