В момента бедствията стават все по-тежки. Продължава да се разпространява не само чумата, но и гладът. В някои райони е избухнала война, а в много държави по света цари хаос. Разединението вече е повсеместно. В миналото беше казано: „Вихрят се пламъците на войната, пушечен дим се стеле във въздуха, времето се затопля, климатът се изменя, чума ще се разрази“, и това предсказание вече се сбъдва. Чумата се разпространява и не стихва, а невярващите живеят в много тежки условия. Всеки ден и всяка година са по-лоши от предишните и те вече са изпаднали в бедствие. Всички искат да се освободят от това страдание и да избягат от дните на бедствието. Всички се надяват, че правителството ще ги спаси и ще ги избави от него, но то е като пясъчен замък, блъскан от вълните — безсилно и неспособно да спаси себе си, камо ли някой друг. Всеки момент правителството може да рухне и да бъде унищожено. Това е неизбежно. Всички сте виждали през какво преминават невярващите — те наистина страдат! Какъв е вашият живот в момента? Не сте ли в много по-добро положение от тях? (Да.) С какво сте по-добре? (Все още сме способни да четем заедно Божието слово и да разговаряме за истината. Все още сме способни да изпълняваме дълга си в Божия дом и да търсим навлизане в живота. Сърцата ни са спокойни и освободени от тревоги. В много по-добро положение сме от невярващите.) Най-малкото хората, които вярват в Бог, са по-добре от невярващите, защото имат на какво да се уповават. Те вярват в Божието върховенство, че всичко е в Божиите ръце, и вярват в устроеното и подреденото от Бог. Тъй като имат вяра и истински вярват в Бог, те имат нещо реално, на което да се уповават, както и чувство за сигурност. Хората, които искрено вярват в Бог, имат усещане за реална подкрепа в сърцето си, както и чувство за сигурност, спокойствие и радост, независимо колко опасна или хаотична е по-широката външна среда. Ето защо, независимо каква ситуация преживява, как се променя външната среда, какво се случва, дали има бедствие, война или чума, независимо дали става дума за голямо събитие или за незначителен проблем, човек, който искрено вярва в Бог, може да се посвети на изпълнението на своя дълг в Божия дом, да яде и да пие Божието слово, да преживява Божието дело и да се стреми да придобие истината, защото следва Бог и отбягва светските тенденции. Тези практики остават непроменени. Най-важното нещо и най-важната цел, която трябва да търсите във вярата си в Бог, не може да се промени, а именно стремежът към истината, доброто изпълнение на дълга и красивото свидетелство за Бог. Това не може да се промени по никакъв начин.

Колкото и да се променя светът, колкото и да се борят и бият силите на Сатана и колкото и хаотични да стават обществото и светът, основните проблеми като подвеждането, покварата, робството и контролът на Сатана над човечеството остават непроменени. Това означава, че различните ереси и заблуди, които Сатана насажда у хората, и всички мисли и твърдения, които се противопоставят на Бог и противоречат на законите и правилата на Божието сътворение на хората и на всички неща, остават непроменени. От една страна, тези сатанински неща не са се променили. От друга страна, независимо как се променят състоянието и структурата на този свят, ересите и заблудите, които Сатана е насадил дълбоко в сърцата на хората, не са премахнати. Това не се дължи на факта, че светът е в състояние на хаос или на това, че Сатана сега е в лошо състояние и е безсилен да контролира света, че ересите и заблудите, с които подвежда и покварява хората, са изчезнали от сърцата им. Това не е така. Сатанинските ереси и заблуди все още съществуват в сърцата на хората и никой не може да ги разсее. Още от самото начало на покваряването на човечеството от Сатана, ересите и заблудите му постепенно са били насадени дълбоко в сърцето и ума на всяко сътворено човешко същество. Тези неща остават напълно непроменени в сърцата и умовете на хората и до днес. Дори след като Бог е вършил делото Си много години и е предоставил на хората голяма част от истината, те все още не са способни да разпознаят различните мисли, възгледи и твърдения, които Сатана им е внушил, камо ли да се опитват активно да ги разпознават при липса на влияние от факторите на околната среда или да ги изчистят от сърцето си. Освен това те не са способни активно да отхвърлят различните мисли и твърдения, които Сатана им е внушил, дори и с ресурса и напътствието на Божието слово. Въпреки че в началото хората бяха пасивно покварени от Сатана, в процеса на неговото покваряване на човечеството те започнаха да живеят в съответствие с нрава на Сатана и да възприемат нещата според неговите мисли и гледни точки. Постепенно хората започнаха все по-активно да сътрудничат на Сатана и все по-активно да се бунтуват срещу Бог, като се отвръщаха от Него и Го изоставяха, докато в крайна сметка Сатана не пое пълен контрол над тях. Когато злите и нелепи мисли и възгледи на Сатана бъдат напълно внушени на хората, те са изцяло поробени от него и се превръщат в негови роби или по-точно в негово въплъщение. Когато това се случи, хората напълно изживяват нрава на Сатана. Не само че изживяват в съответствие с философиите и мислите на Сатана, но и различните представи и възгледи, които Сатана им е внушил, са станали част от тяхната природа. По-точно казано, хората не просто изживяват образа на Сатана, а живеят като сатани, като дяволи. Когато това се случи, те вече не са пасивно покварени, повлияни, подведени или контролирани от Сатана, а по-скоро изцяло застават на негова страна и се противопоставят на Бог. Когато хората са покварени до такава степен, може да се каже, че са станали отдушник на Сатана и негово въплъщение. За да може Бог да спаси едно сътворено същество, което е отдушник и въплъщение на Сатана, освен да предостави истината и да разкрие различните видове покварен нрав и действия на хората, които са бунтовни спрямо Бог, по-важно е да се разкрият и анализират мислите, възгледите и твърденията, които хората пазят дълбоко в сърцата си и които са същите като тези на Сатана. Хората и Сатана споделят едни и същи мисли, възгледи и твърдения. Сатана живее според тези неща и, тъй като хората са дълбоко покварени от него, естествено те също живеят според тях. Именно защото хората живеят според тях и защото са повлияни, разколебани и контролирани от тези възгледи, дори след като са разбрали част от истината и знаят, че Бог е Създателят, те все още не могат да Му се поклонят, като се опират на вярата си в Него, или да Му се покорят напълно, нито могат да Го почитат с честно сърце. Причината, поради която хората не могат да почитат Бог с честно сърце, е, че дълбоко в сърцата и умовете си те все още са обладани и контролирани от различните мисли и възгледи на Сатана. Това е причината, поради която, след като хората приемат Божието дело и бъдат завоювани, макар че са способни да приемат Божието слово като живот, те все още не са способни напълно да се откажат от различните ереси и заблуди на Сатана. Все още не могат напълно да се откъснат от влиянието на тъмнината и да станат истински покорни на Бог или да Му се поклонят. Ето защо, ако Бог иска да спаси човечеството, от една страна, Той трябва да изрази истината, за да съди и да пречисти покварения нрав на хората, да ги накара да разберат истината, да опознаят Бог и да Му се покорят, да ги научи как трябва да се държат и как могат да вървят по правилния път, както и да им разкаже как трябва да практикуват истината, как могат да изпълняват добре дълга си и да навлязат в истините реалности. От друга страна, Той трябва да разобличава мислите и възгледите на Сатана, да разобличава и анализира различните ереси и заблуди, с които Сатана покварява хората. Тогава хората ще могат да премахнат тези сатанински неща от сърцата си, да се пречистят и да достигнат спасение. По този начин те ще разберат каква е истината и ще са способни да разпознаят нрава на Сатана, неговата природа и неговите ереси и заблуди. Когато хората признаят, че Бог е Създателят, и имат вярата да Го следват, те ще са способни да видят уродливостта на Сатана дълбоко в сърцата си и наистина ще го отхвърлят. Тогава сърцата на тези хора могат напълно да се върнат към Бог. Най-малкото, когато сърцето на човек започне да се връща към Бог, но това все още не се е случило напълно, т.е. когато сърцето му все още не се притежава от истината и придобито от Бог, в хода на живота си той ще използва Божието слово, за да различи, анализира и прозре всички твърдения, които Сатана внушава на хората, и накрая ще изостави Сатана. По този начин мястото на Сатана в сърцата на хората ще става все по-малко, докато не бъде напълно изкоренено. То ще бъде заменено от Божието слово, от ученията, които Бог дава на хората, от истините принципи, които Бог предоставя, и т.н. Този живот на позитивност и истина постепенно ще се вкорени в хората и ще заеме първостепенно място в сърцата им, и в резултат на това Бог ще има господство над сърцата им. Това означава, че когато различните мисли, възгледи, ереси и заблуди, с които Сатана покварява хората, бъдат разпознати и прозрени, така че те да ги презрат и изоставят, истината постепенно ще завладее сърцата им. Тя постепенно ще се превърне в техен живот и те активно ще се покоряват на Бог и ще Го следват. Независимо от това как Бог върши делото Си и ги води, хората ще са способни активно да приемат истината и Божието слово и да се покоряват на Божието дело. Също така чрез това преживяване те активно ще се стремят към истината и ще придобиват разбиране за нея. По този начин хората започват да имат истинска вяра в Бог и, тъй като истината им се изяснява все повече, вярата им все повече се увеличава. Когато хората имат истинска вяра в Бог, тя поражда в тях и боязън от Него. Когато хората се боят от Бог, те имат желание да Го придобият дълбоко в сърцата си и с готовност се покоряват на Божието господство. Покоряват се на Божиите устройвания и подредби, и на плановете, които Бог има за тяхната съдба. Покоряват се на всеки ден и на всички специални обстоятелства, които Бог определя за тях. Когато хората имат такова готовност и жажда, те също така активно ще приемат и ще се покоряват на изискванията, които Бог има към тях. Когато резултатите от това стават все по-ясни за тях и все по-реални, твърденията, мислите и възгледите на Сатана ще загубят въздействието си в сърцата им. С други думи, твърденията, мислите и възгледите на Сатана ще оказват все по-малък контрол и влияние върху хората. След период на борба и след период на активно сътрудничество и решимост от страна на хората да се покорят на Бог, те ще са способни да се освободят от робството и контрола на Сатана. Когато достигнат този етап, хората ще са избягали от властта на Сатана. Те напълно ще изоставят твърденията, мислите и възгледите, които Сатана е използвал, за да ги подведе, и вярата им в Бог ще става все по-голяма. Разбира се, този резултат зависи от Божието слово и дело и, което е още по-важно, от стремежа и сътрудничеството на хората. Ако човек слуша много истината и проповедите, но все още не е осъзнал мислите и възгледите на Сатана и не е започнал да ги презира, ако не иска активно да различи, прозре и изостави тези сатанински неща, а вместо това възприема пасивен подход или ги пренебрегва, тогава различните мисли и възгледи на Сатана все още ще бъдат дълбоко вкоренени в този човек. В ежедневието си и по време на целия си житейски път той все още ще бъде неволно повлиян и контролиран от различните сатанински мисли и възгледи, а възгледите му за хората и нещата, и поведението и действията му пак ще произлизат от Сатана. Ако всичко това произлиза от Сатана, тогава твоята вяра в Бог е само признание на съществуването на Бог, а не истинска вяра, и ти никога няма да признаеш истински идентичността и същността на Бог. Разбира се, твоето сърце няма да се обърне към Бог от само себе си и ти няма да си способен да върнеш сърцето си на Бог. Може да се каже, че не си способен на ни най-малка истинска преданост към дълга и задълженията, които Бог ти е дал, и не можеш истински да се боиш от Него, камо ли да Му се покоряваш истински. Какъв ще бъде очевидният резултат, ако не успееш да постигнеш тези неща? Няма да бъдеш спасен. Това ли ще се случи? (Да.) Това ще се случи. Ясно е, че мислите, възгледите и представите, с които Сатана покварява хората и които насажда дълбоко в сърцата им, са неща, които им пречат да слушат Божия глас, да вярват в Божието слово, да приемат положителните неща и със сигурност да приемат истината и да навлязат в нея. На пръв поглед тези неща се различават от покварения нрав на човешките същества. Същността им обаче е част от природата на Сатана и това са нещата, с които той покварява човешките същества. Погледнато отстрани, има ясно разграничение между злите действия на Сатана, които покваряват човечеството, и преструвките му за това, че върши добро — разграничение, което обикновените хора трудно различават. Последиците от това, че Сатана подвежда и покварява хората обаче, са съвсем очевидни. Ясен факт е, че това е накарало цялото масово общество да отрича, да се противопоставя и дори да се съпротивлява срещу Бог.

Сатанинският нрав у хората е изцяло резултат от подвеждането и покваряването им от Сатана. Нещо повече, различните сатанински ереси, заблуди, философии и закони, към които хората се придържат, както и техните ценности и възгледи за живота са конкретни проявления на това, че са подведени и покварени от Сатана. С други думи, след като Сатана е подвел хората и ги е накарал да се отвърнат от Бог и да се отрекат от Него, той напълно им внушава всякакви сатанински мисли, възгледи, ереси и заблуди. Освен това Сатана открито разпространява огромно количество пропаганда, включваща всякакви представи, възгледи и твърдения, която наставлява и подстрекава хората как да се справят с всичко и ги кара да приемат всичко това в сърцата си. В резултат на това в тях се развиват различни видове порочен сатанински нрав. Това е методът, който Сатана използва, за да покварява хората. Тоест, когато дълбоко в душите им има празнота, когато не мислят правилно и са празен съд, в сърцата им навлизат различни твърдения на Сатана и се загнездват там. Например, когато се съчиняват твърдения като: „Никога не е имало никакъв Спасител“, „Небето и земята и всички неща са създадени от природата“, „За приятел бих поел и куршум“, „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“, „Мъжете трябва да се държат мъжки“ и т.н., хората несъзнателно се влияят от тях. Без да осъзнават тези зли сили, ереси и заблуди, без да могат да ги различават и без да имат сили да им се противопоставят, хората приемат всякакви мисли и възгледи от Сатана. Процесът, чрез който хората приемат тези сатанински мисли и възгледи, е именно процесът, чрез който хората биват подвеждани, подстрекавани и покварявани. Например, ако си жена, която не знае как трябва да живее правилно една жена и какви неща трябва да прави, тогава Сатана ще представи своите ереси и заблуди, като например: „Жената трябва да бъде добродетелна, мила, нежна и нравствена, да си стои вкъщи и да не излиза навън“, „Добродетел на жената е да няма умения“ и т.н. Смяташ, че тези поговорки звучат доста мъдро и добре, затова ги приемаш. Когато тези ереси и заблуди се разпространяват в обществото и на земята, като жена ти несъзнателно ги приемаш и изискваш стриктно от себе си да живееш според тях. Първо, ще се сравняваш с тях, като вярваш, че щом си жена, трябва да си добродетелна, мила, нежна и нравствена, да си стоиш вкъщи, да си добродетелна жена без умения и т.н. В хода на този процес постепенно ще бъдеш подстрекавана, индоктринирана и повлияна от твърденията, мислите и възгледите, които се разпространяват в обществото, и в крайна сметка ще достигнеш до момента, в който ще бъдеш асимилирана от тях. По-конкретно, след като си била подведена от мислите и възгледите на Сатана, ще бъдеш обвързана и контролирана от тях, а след това дълбоко в сърцето си несъзнателно ще поставяш изисквания към себе си и ще възприемаш другите според тях. Следователно в ежедневието ти тези мисли и твърдения ще формират мисли и възгледи дълбоко в сърцето ти, а след това ще ги приемеш като критерии и основа за твоето поведение и постъпки. Ето как различните мисли и възгледи на Сатана постепенно се превръщат в обичайна практика в обществото и сред широката общественост. Тъй като тази практика става все по-разпространена в обществото и населението, което е подстрекавано и асимилирано от нея, става все по-голямо, тя се превръща в своеобразна сила. Щом се създаде тази сила, човечеството е изцяло в плен и е контролирано от тези мисли и възгледи, или с други думи, то е обладано от тях. За да бъдем по-точни, хората са в плен на Сатана. Например в света на Сатана „мъжете трябва да се държат мъжки, да са твърди и амбициозни“, „мъжете трябва да имат огромни амбиции, мечти и несломим дух“, „мъжете трябва да се самоусъвършенстват, да подредят семейството си, да управляват нацията и да донесат мир на всички“, „мъжете трябва да се научат да имат власт, да контролират ситуацията и да доминират над света“, „мъжете не плачат лесно“ и т.н. Всеки мъж е обвързан с тези изисквания, мисли и възгледи още от самото си създаване. И мъжете, и жените са ограничени и обвързани от различните поговорки на традиционната култура. Ако мъжете не знаят как трябва да постъпва един мъж или как да се утвърди в своята общност, общество или държава, те несъзнателно ще приемат тези мисли и възгледи, когато ги чуят. Постепенно ще свикнат с тях, докато ги приемат за критерии и основа за поставяне на строги изисквания към себе си. Освен това ще ги приложат на практика, ще преживеят да бъдат такива в действителност и след това ще дадат пример, като работят за постигането на тези цели. Например мъжете трябва да имат огромни амбиции, да се занимават с големи неща и да градят голяма кариера. Не трябва да изпитват емоционална привързаност, нито да превръщат издръжката на родителите си или отглеждането на децата в своя отговорност или цел за цял живот. Напротив, те трябва да разширяват хоризонтите си, да следват стремежите си, да се научат да поемат контрол над ситуацията и дори да вземат властта, за да контролират човечеството и жените. Хората са приели тези мисли и възгледи. Те ги практикуват, живеят живота си според тях и преследват произтичащите от тях цели. Освен това, когато тези мисли и възгледи са се формирали и вкоренили дълбоко в сърцата на хората, те ще възприемат човечеството, обществото и целия свят през тях. Когато се вкоренят в сърцето на човека толкова дълбоко, че не могат да бъдат изкоренени, той ще възприема хората и нещата, ще се държи и ще действа в съответствие с мисли и възгледи като: „Мъжете трябва да се държат мъжки и да са твърди“ и т.н. Това е произходът и основната причина за мирогледа и възгледите за живота на мъжете. Когато мъжете възприемат хората и нещата, държат се и действат в съответствие с мислите и възгледите, внушени им от Сатана, тези мисли и възгледи се разпространяват неусетно сред хората и обществото, като постепенно проникват дълбоко в сърцето на всеки човек — не само на мъжете, но и на жените. Когато тези неща проникнат дълбоко в сърцето на всеки човек и дори бъдат внушени в сърцата на малките деца, които тепърва се учат да говорят, те се превръщат в обичайна практика в общността и в обществото. Тази практика ще се разпространява все по-бързо и ще става все по-широко разпространена, докато стане добре позната на всички и бъде призната и приета от тях на сто процента. Когато нещата са напреднали до този етап, социолозите, политиците и държавните глави, или по-точно царете дяволи, които следват Сатана, ще направят следващата стъпка, за да укрепят съществуващия статус на тези мисли и твърдения сред човечеството. Те ще разпишат тези неща и систематично и повсеместно ще разпространяват и популяризират тези твърдения, като използват всякакви косвени доказателства, благоприятни условия, хора, събития и неща, така че те да се разпространяват сред човечеството и да формират социален климат и установен морален кодекс в обществото. С този морален кодекс те ще контролират и обвързват хората и в този момент целта на Сатана ще бъде постигната. Когато Сатана постигне тази цел, цялото човечество, включително мъжете и жените, ще бъде подведено, покварено и обладано от тези мисли и възгледи. Знаете ли какви ще бъдат последствията, когато човечеството бъде подведено, покварено и обладано от мислите и възгледите на Сатана? Защо според вас Сатана излага тези мисли, твърдения, ереси и заблуди? Само за да поквари човечеството ли? Дали само за да похити хората? Към кого е насочено всичко това? (Към Бог.) Правилно, трябва да сте наясно с това. Във всички зли неща, които Сатана върши, и по-конкретно във всички неща, които Сатана прави, за да подвежда, смущава, контролира и покварява човечеството, хората са само обслужващи средства и инструменти. Те са само съдове, които Сатана използва, за да упражнява всичките си способности и умения. Всички неща, които Сатана върши, са насочени към Бог, а не към хората. Той иска да се противопостави на Бог, а хората са само съдове или инструменти, които използва за целта. И така, защо Сатана иска да се бори срещу Бог? Защо иска да поквари човечеството по този начин? Защото Бог създаде човечеството и иска да го спаси. Защо Сатана не покварява животните, растенията или извънземните? Защото Бог не се опитва да спаси животните, растенията или извънземните, или което и да е същество, различно от хората. Бог се опитва да спаси хората, които създаде на тази земя. Той се опитва да придобие тази група от хора на земята. Какви хора? Групата от хора, които следват Бог и са верни до смърт, които са в единомислие с Бог, които се боят от Него и отбягват злото. Това са хората, които Бог иска да придобие. Преди Бог да извърши Своето дело по спасяването и придобиването на тези хора, Сатана се опитва да го изпревари и да ги поквари. Сатана казва: „Боже, Ти искаш да спасиш човечеството? Тогава аз пръв ще го покваря. Когато хората бъдат покварени до такава степен, че станат изцяло демони, а не човеци, Ти няма да можеш да ги спасиш. Няма да успееш и накрая ще се провалиш“. Това е целта на Сатана. Да се върнем към въпроса, който зададох по-рано. Когато Сатана покварява човешкия нрав и излага различни ереси и заблуди, всякакви мисли и възгледи, за да подведе, парализира и контролира човешкия ум и сърце, каква е неговата цел? Не можете да отговорите на този въпрос, не го разбирате. Сатана не се цели в хората, когато прави всичко това, макар че той покварява и контролира именно тях. По-скоро всичко това е насочено към Бог. Каква е крайната цел или резултат от това, че Сатана покварява хората? Тя е да противопостави хората на Бог. Когато хората станат пълна противоположност на Бог и Негов враг, Сатана вярва, че неговият план и користните му сметки ще са успешни и че ще бъде почитан и следван от хората на земята. Ето защо, когато различните мисли, твърдения, ереси и заблуди на Сатана се вкоренят дълбоко в сърцата на хората, те вече няма да вярват в съществуването на Бог, няма да приемат устроеното и подреденото от Него, нито Неговото върховенство. Хората напълно ще се отрекат от Бог и ще Го предадат. Сатана смята, че е достатъчно да поквари хората до такава степен, че те да могат да се отрекат от Бог. Защо? Защото в този момент хората, които Бог иска да спаси, ще са напълно и изцяло пленени и обладани от Сатана и ще са се превърнали напълно и изцяло в противоположност на Бог. Това е целта на Сатана. Вярно ли е, че никога преди не сте мислили за това? (Да.) Вие не разбирате. Хората си мислят: „Сатана покварява хората, за да ни плени, да ни хване в капан, да ни навреди, да ни остави да умрем, да ни изпрати в ада и да ни държи далеч от Божието спасение и правилния път в живота. Сатана ни кара да страдаме“. Това е част от целта, но тя е само една обективна последица, която се поражда от всичко, което Сатана прави, и в действителност не е основната цел. Разбирате ли сега каква е основната цел? Кажете Ми, защо Сатана подвежда, контролира и държи в плен умовете на хората? (Всичко, което Сатана прави, е насочено срещу Бог, а основната цел е да се настроят всички хора срещу Бог.) Какво друго? (Тъй като Бог иска да спаси човечеството, Сатана иска да го поквари и да го настрои срещу Него, така че да не е способно да получи Божието спасение. Сатана иска да унищожи Божия план за управление, който цели спасяване на човечеството.) Сатана внушава на хората всякакви ереси и заблуди и когато тези погрешни мисли и възгледи, ереси и заблуди се вкоренят дълбоко в сърцата на хората, те контролират и държат в плен умовете им. Това поражда определена ситуация. Каква ситуация? Ситуация, в която противоположността на Бог е напълно формирана, човечеството се е превърнало в изцяло враждебна сила срещу Бог, а Сатана е щастлив. Това е целта, която Сатана се опитва да постигне. Каква е целта на Сатана да прави всичко това? Обобщете я в едно изречение. (Сатана внушава на хората всякакви ереси и заблуди и когато тези погрешни мисли и възгледи, ереси и заблуди се вкоренят дълбоко в сърцата им, се създава ситуация, в която противоположността на Бог е напълно формирана, а хората са се превърнали в човешки същества, които се противопоставят на Бог. Те са станали Негови врагове и Сатана е постигнал целта си.) Това е отговорът — не е ли просто? (Да, така е.) Това са целта и резултатът, които Сатана иска да постигне чрез покваряването на човечеството.

Мислите ли, че Бог знае за нещата, които Сатана прави, за да поквари човечеството? (Да.) Тогава защо позволява на Сатана да прави това? Използвайте онова, което разбирате за истината, за да го обясните. Няма ли поговорка за това? „Божията мъдрост се упражнява въз основа на лукавостта на Сатана“. Това е пример за сбъдване на поговорката, нали? (Да.) А дали фразата „Сатана е контрастиращ предмет и средство за обслужване в Божието дело“ е приложима тук? (Да.) И двете поговорки са уместни и могат да се използват за обяснение на горния въпрос. Не е ли така? (Да.) Така е. Ако някой зададе този въпрос, как бихте му го обяснили? Ако просто кажете неясно: „Божията мъдрост се упражнява въз основа на лукавостта на Сатана“, той ще се обърка и няма да разбере. Знаете ли как да го обясните по-подробно? Лесно е да се обясни, нали? Бог позволява на Сатана да върши тези неща, които покваряват човечеството, не защото е неспособен да ги спре или да се погрижи за тях, а по някаква причина. Както казах по-рано, причината е, че „Божията мъдрост се упражнява въз основа на лукавостта на Сатана“. Това не е поговорка или теория, а неоспорима истина, която може да бъде потвърдена от факта, че Бог може да спаси човека, след като Сатана го е покварил. Каква е целта на Сатана да покварява човешкия нрав и да внушава на хората всякакви ереси и заблуди, за да контролира и държи в плен умовете им? Дали крайната цел е да потисне Божието дело и да направи така, че Божият план за управление да се изпари в нищото? Това ли е хитростта на Сатана? (Да.) Това е хитростта на Сатана. Какво си мисли Бог, когато Сатана прилага такива хитрости? Какво прави Бог? Какво е в ума Му? Как се проявява Неговата мъдрост във всичко това? Бог използва лукавостта на Сатана, който има една хитрост и тя гласи: „Аз подстрекавам и покварявам хората, докато те не станат като мен. Те се превръщат в малки сатани, които споделят моите мисли и възгледи, възприемат хората и нещата, държат се и действат в съответствие с моята сатанинска позиция и се противопоставят на Бог. Искам да взема всички хора, които Бог е създал, и да направя така, че да принадлежат на мен, Сатана, така че Божието дело в хората да бъде безполезно и напразно. Със сигурност това ще доведе до изчезване на Божия план за управление“. Това ли е хитростта на Сатана? (Да.) Тогава какво мисли Бог? И какво прави Той? Бог казва: „Сатана, ти разпространяваш ереси и заблуди, за да смущаваш и подвеждаш хората, и правиш много неща, за да смущаваш и унищожаваш Божието дело. Това само ще внуши на хората някои ереси и заблуди, за да живеят според тях и да се противопоставят на Бог. Тогава ще основавам думите и делото Си върху покварата на човечеството, ще разобличавам ересите и заблудите, които използваш, за да го поквариш, ще съдя различните видове покварен нрав на хората и ще им позволя да разпознаят различните мисли и твърдения, които си им внушил. По този начин хората не само ще разберат истината и Бог, но ще могат да открият различните твърдения, мисли и възгледи на Сатана, а също така да прозрат нрава, същността и различните злодеяния на Сатана. Като използват разбирането на истината за своя основа, хората ще са способни да разпознаят и отхвърлят Сатана по-точно и с по-голяма сила. В отрицателен план хората вече няма да бъдат подвеждани от Сатана или да бъдат пленявани и поглъщани от него за втори път. В положителен план те ще бъдат по-способни да повярват и да потвърдят съществуването на Бог и Неговата идентичност, както и факта, че Той господства над всички същества и неща. След като тези две неща бъдат постигнати, в тях ще се породи богобоязливо сърце и те наистина ще се покорят на Бог. Бог ще спечели сърцата им или, за да бъдем по-точни, Бог ще ги придобие. Когато хората достигнат този етап, те вече няма да бъдат подвеждани и използвани от Сатана. Напротив, те ще бъдат способни напълно да открият Сатана, да го прозрат и да го отхвърлят от дълбините на сърцата си. Ще признаят, че са сътворени от Бог същества, ще приемат с готовност върховенството и устройването на Създателя и така ще се върнат напълно към Бог“. Това е конкретната Божия подредба и план. Разбира се, може да се каже също, че това е мисълта и идеята, която Бог има дълбоко в сърцето Си. Ето как мисли Бог, как се осъществяват Неговите идеи и как ги е устроил. Докато Сатана подвежда и покварява хората, Бог методично подрежда всички създания и неща, и придвижва напред Своя план и управление стъпка по стъпка по организиран начин, непрекъснато досега. Човечеството е напълно покварено и отнето от Сатана. Неоспорим факт е обаче, че когато това човечество, което е пропито и изпълнено с всички видове сатанински отрови, бъде призовано от Бог и чуе Неговия глас, то все още може да застане пред Него, да приеме Неговия призив и да бъде готово да приеме Неговия съд и наказание. Дори ако Бог заклейми и прокълне човечеството за това, че е подобно на Сатана и е Негов враг, то никога няма да Го напусне. Въпреки че мислите и възгледите на хората са заети с неща, които са им внушени от Сатана, което ги кара да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат по начин, който все още е дълбоко повлиян и контролиран от мислите и възгледите на Сатана, сърцата им се обръщат към Бог все по-искрено и настоятелно. Това не е ли неоспорим факт? (Да.) Освен това в близко бъдеще, след като Бог разобличи всички злодеяния на Сатана, това човечество, което е дълбоко покварено от Сатана, ще може напълно да се отрече от Сатана, да му каже „не“ и да върне сърцето си на Бог. Всички хора ще бъдат готови да следват неотклонно Бог според Неговото върховенство, устройване и подредби. Това е посоката, в която върви успешното завършване на великото Божие дело, нали? (Да.) Особено след общуването по темата какво означава човек да се стреми към истината, повече хора ще имат решимостта да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в съответствие с Божиите слова, като използват истината за свой критерий. Независимо дали решимостта на хората е силна, или слаба, дали са навлезли в тази реалност, или не — независимо от всичко, фактът, че това човечество, което е дълбоко покварено от Сатана, има желанието и решимостта да се отрече от него и да възприема хората и нещата, да се държи и да действа в съответствие с Божиите слова и с истината като критерий, а не според различните мисли и възгледи, които Сатана му е внушил, сам по себе си е знак, че Бог вече е победил. И Сатана вече е унизен, нали? (Да.) Следователно поговорката, че „Божията мъдрост се упражнява въз основа на лукавостта на Сатана“, не е празни думи, а практически, обективен и неоспорим факт. Цялото зло, което Сатана върши, е достигнало етап, в който Сатана подвежда и контролира човечеството. Той вярва, че е смутил и унищожил Божието дело и че за Бог е невъзможно да продължи да изпълнява Своя план за управление. Затова Сатана смята, че е победил. Той обаче не може да забави темпото на Божия план за управление за спасение на човечеството, колкото и безразсъден да става, нито пък може да осуети големия успех на Божия план за управление и победата над Сатана. Сега Божието дело се е разпростряло в цялата вселена и Божието слово се е разпространило в милиони домове. Това е доказателството за големия успех на Бог.

Ако някой ви попита отново: „Защо Сатана подвежда, контролира и държи в плен умовете на хората? Защо Бог позволява на Сатана да прави това?“, ще можете ли да отговорите на тези въпроси? Дори да не можете да го обясните напълно, можете поне да споделите част от своето разбиране. Защо Сатана прави всичко това? Какво е значението на това, че Бог му позволява да прави всичко това? Трябва да помислите за тези неща и да имате точен отговор в сърцето си. Бог върши делото Си за спасяването на човечеството от шест хиляди години. Някои хора не разбират това и казват: „Бог работи от шест хиляди години? Не е ли това твърде дълго?“. Без значение колко дълго продължава Божието дело, всички Негови действия са от най-голямо значение. Не само продължителността на Неговото дело е значима. Крайните резултати, които Неговото дело постига, са още по-значими. Ако не беше фактът, че Бог върши делото Си от шест хиляди години, за да спаси човечеството, безчувственото и притъпено състояние щеше да попречи на човечеството да познае Бог или да бъде спасено напълно от Него. Дали хората щяха да са способни да разпознаят антихристите и тяхната природа същност, ако само веднъж или два пъти са преживели подвеждането и смущението, причинени от антихристите? Достатъчни ли са три или пет пъти? Опасявам се, че не. Хората трябва да преживеят това много пъти, докато не видят напълно природата същност на антихристите. Едва тогава ще могат наистина да ги разпознаят и напълно да се отрекат от тях. По-специално, ако хората са изложени на безумното потисничество и жестокото преследване от страна на големия червен змей за твърде кратко време, те няма да го преживеят в пълна степен и скоро ще го забравят. В резултат на това няма истински да намразят и да отхвърлят големия червен змей. Жестокото преследване от страна на Сатана трябва да се запечата в сърцата на хората като клеймо, за да могат те да го намразят от дълбините на сърцето си и да видят ясно истинското му лице. Ако някой е преследван за кратко само веднъж или два пъти, ще му бъде трудно да намрази Сатана и да се опълчи срещу него. Ако му се удаде възможност, той пак ще говори добре за Сатана и ще го възхвалява. Човек трябва да бъде предаден на Сатана много пъти, за да изпита неговите мъчения и жестокост, преди да може да види ясно злото, грозотата, подлостта и наглостта на Сатана и напълно да го изостави. Тези неща трябва непременно да бъдат преживени през дълъг период от време. В стоманодобива например добра стомана не може да бъде произведена, ако престои за кратко време в огъня. За да се получат най-добри резултати, стоманата трябва да бъде добре закалена. Това означава, че всеки етап от Божието дело изисква дълъг период от време. Всеки етап отнема дълъг период от време. Това трябва да се прави по този начин. В противен случай не може да се постигне добър резултат. Дълбоко в човешкото сърце и в покварения нрав на човечеството ще има различни степени на промени, дължащи се на влиянието на по-големите обстоятелства на всяка епоха, и всяка от тези промени ще бъде свързана с делото, което Бог иска да извърши в хората през всеки етап. Причината, поради която Бог се въплъти отново в последните дни, за да работи в такъв голям мащаб и да говори толкова много, е, че в този последен етап поквареният нрав, мислите и възгледите на човечеството, както и по-широката среда и фонът на обществото, се вписват в контекста на делото, което Бог иска да извърши в последните дни. Тенденциите, обичаите, моделите или ситуациите в обществото, политическата ситуация или дори политическата власт на сатанинските народи са все фактори на по-широката среда. Във време, когато тези фактори са в средата, вътрешното състояние и поквареният нрав на хората, т.е. вътрешното състояние на цялото човечество, е точно това, от което Бог се нуждае за Своето дело. Това е най-подходящото време Бог да приложи Своя съд и наказание, за да разкрие Своето величие, праведност, милост и любяща доброта. Когато всички тези фактори узреят и са напълно готови, Бог започва Своето дело. Това е делото, което Бог иска да извърши под влиянието на по-широкия контекст. Достатъчно е вие да разберете това. Някои хора с добри заложби ще разберат, докато други, които нямат преживявания, може да не разберат. По-специално онези, които не могат да разберат политическата ситуация и същността на тенденциите в обществото и които не са достатъчно съзрели в мисленето си, се задоволяват само с малки духовни преживявания и незначителни свидетелства и може да не разбират много добре по-широкия политически и социален контекст, свързан с Божието дело. Няма значение доколко можете да разберете тези неща. Те ще ви стават ясни с бавното преживяване на повече от тях, защото включват Божия план за управление и Божието дело, което е велико видение. Няма да общуваме повече по тази тема, защото не сте готови да се задълбочите в нея.

Миналия път завършихме общението относно поговорката за моралното поведение: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. След него ще общуваме върху поговорката „Един джентълмен държи на думата си“. Най-напред трябва да се опитаме да разберем как да анализираме погрешните мисли и възгледи в тази поговорка за моралното поведение и какво е намерението на Сатана, за да я създаде. Има един китайски идиом, който гласи: „Трудно е да се разберат истинските намерения на човека“, така че какви са истинските намерения на Сатана? Именно това трябва да разкрием и анализираме. „Един джентълмен държи на думата си“ е друга мисъл и твърдение, което Сатана изразява сред хората, и което на пръв поглед изглежда доста благородно, разтърсващо и силно. И така, какво е толкова впечатляващо в тази поговорка? Заслужава ли си да я ценим и да я вземаме присърце? Струва ли си да възприемаме хората и нещата, да се държим и да действаме в съответствие с тази мисъл и възглед? Има ли в нея някаква стойност? Положителна ли е? Ако не е положителна или правилна мисъл и възглед, тогава какво е отрицателното ѝ въздействие върху хората? Какво е намерението на Сатана, когато създава подобна поговорка и внушава на хората тази мисъл и възглед? Как трябва да я разпознаваме? Ако можеш да я разпознаеш, тази фраза ще бъде отречена и отхвърлена от дълбините на сърцето ти и повече няма да се влияеш от нея. Макар че от време на време тя ще проблясва в съзнанието ти и дълбоко ще те тревожи, ако си способен да я разпознаеш, тя няма да те обвърже или окове. Смятате ли, че има някаква стойност в поговорката „Един джентълмен държи на думата си“? Дали това е поговорка, която има положителен ефект върху хората? (Не.) Бихте ли искали да сте джентълмен? Хубаво или лошо е да си джентълмен? По-добре ли е да си джентълмен или фалшив джентълмен? По-добре ли е да си джентълмен или злодей? Не сте ли се замисляли по тези въпроси? (Не.) Въпреки че не сте се замисляли за тези неща, едно нещо е сигурно: често използвате думата „джентълмен“, като казвате неща от сорта на: „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“ и „Истинският джентълмен е толкова щедър по дух, че ако някой го обиди, не го упреква и може да му прости. Ето това се нарича джентълмен!“. Какво доказва за теб фактът, че можеш да кажеш тези неща? Доказва ли, че джентълменът има определен статус в мислите и възгледите ти и че в съзнанието ти има мисли и поговорки за джентълмена? Можем ли да кажем това? (Да.) Одобряваш и се възхищаваш на онези хора в обществото, които се държат като джентълмени или които се наричат джентълмени, и работиш усилено, за да станеш джентълмен и да те възприемат като джентълмен, а не като злодей. Ако някой каже: „Ти си истински злодей“, ще бъдеш много тъжен. Ако обаче някой каже: „Ти си истински джентълмен“, ще бъдеш въодушевен. Това е така, защото чувстваш, че ако някой ти е направил комплимент, наричайки те джентълмен, твоят характер се е възвисил, а твоите начини и методи на поведение и справяне с нещата са потвърдени. Разбира се, след като получиш такова потвърждение в обществото, чувстваш, че имаш благороден статус и не си човек от нисша класа или по-нисш човек. Почтеният джентълмен, независимо дали е мит, или съществува в действителност, заема определено място дълбоко в сърцата на хората. Така че, когато ви попитах дали е по-добре да си джентълмен, или злодей, никой от вас не се осмели да отговори. Защо? Защото си помислихте: „Как можеш да питаш това? Разбира се, че е по-добре да си джентълмен, отколкото злодей. Нима джентълменът не е добър, почтен и с висок морал? Да кажеш, че не е добре да си джентълмен, противоречи на здравия разум, нали? То би противоречало на нормалната човешка природа, нали? Ако джентълменът не е добър, тогава кой човек е добър?“. Затова не се осмелихте да отговорите, нали така? (Да.) Това потвърждава ли, че в сърцето ви има ясен избор между джентълмена и злодея? Кого от тях предпочитате? (Джентълмена.) Тогава целта ни е ясна. Да се съсредоточим върху разпознаването и анализирането на джентълмена. Никой не харесва злодея, това се разбира от само себе си. И така, какво точно е джентълмен? Ако попитате: „По-добре ли е да си джентълмен или злодей?“, за Мен отговорът е ясен: и двамата са лоши, защото нито джентълменът, нито злодеят са положителни герои. Просто хората преценяват поведението, действията, характера и морала на злодея като сравнително лоши и затова не го харесват. Когато низкият морал и характер на злодея са изложени на показ, хората го възприемат като още по-низък. Джентълменът обаче по-често показва елегантния си начин на говорене и действие, високия си морал и изтънчения си характер и хората го уважават и се чувстват обогатени от него. В резултат на това го наричат джентълмен. Когато джентълменът се представя по този начин, той е възхваляван, възхищават му се и го ценят високо. Затова хората обичат джентълмена и не харесват злодея. Въз основа на какво обаче хората определят някого като джентълмен или злодей? (Въз основа на външното му поведение.) Хората оценяват даден човек като благороден или низък въз основа на поведението му, но защо оценяват другите въз основа на тяхното поведение? Отговорът е, че заложбите, който повечето хора притежават, могат да достигнат само това ниво. Хората могат да видят само дали поведението на даден човек е добро, или лошо. Не могат да видят ясно същността на този човек. Ето защо те са в състояние да определят дали човекът е джентълмен, или злодей само въз основа на неговото поведение. И така, точен ли е този метод на разпознаване? (Не.) Той е напълно неточен. Тогава правилно ли е да се смята, че джентълменът има изтънчен характер и висок морал? (Не.) Точно така, не е правилно. Неправилно е да се тълкува, че джентълменът е човек с изтънчен характер, морал, достойнство и добродетели. Следователно, ако го разгледаме сега, положителен ли е терминът „джентълмен“? (Не.) Не е положителен. Джентълменът не е по-благороден от злодея. Така че, ако някой попита: „По-добре ли е да си джентълмен или злодей?“, какъв е отговорът. (И двамата са лоши.) Това е точният отговор. Ако някой попита защо и двамата са лоши, отговорът е прост. И джентълменът, и злодеят не са положителни герои. Нито един от тях не е истински добър човек. Те са изпълнени с покварения нрав и отровата на Сатана. Те са контролирани и отровени от Сатана и живеят според неговата логика и закони. Следователно може да се каже със сигурност, че злодеят не е добър човек, но джентълменът също не може да бъде положителен човек. Дори ако другите смятат, че джентълменът е добър човек, той просто се преструва на добър. Той не е честен човек, одобрен от Бог, а още по-малко е човек, който се бои от Него и отбягва злото. Просто джентълменът се държи добре малко по-често и зле малко по-рядко, докато злодеят се държи зле малко по-често и добре малко по-рядко. Джентълменът е уважаван малко повече, докато злодеят е презиран малко повече. Това е единствената разлика между джентълмена и злодея. Ако хората ги оценяват според поведението им, това е единственият резултат, който ще получат.

Хората определят дали някой е джентълмен, или злодей въз основа на поведението му. Те може да кажат: „Този човек е джентълмен, защото е направил много неща в полза на всички. Всички мислят така. Следователно той е джентълмен и е човек с високи морални качества“. Ако всички казват, че даден човек е джентълмен, това прави ли го добър човек и положителен герой? (Не.) Защо не? Защото всички хора са покварени, имат покварен нрав и не притежават истините принципи. Така че независимо кой казва, че даден човек е джентълмен, твърдението идва от Сатана и от покварен човек. Критерият на хората за оценка не е правилен и следователно полученият резултат също не е правилен. Бог никога не говори за джентълмени или злодеи. Той не изисква от хората да бъдат истински джентълмени, а не фалшиви джентълмени, нито пък казва някога: „Всички сте злодеи. Не искам злодей, искам джентълмен“. Дали Бог казва това? (Не.) Не го казва. Бог никога не оценява и не определя дали даден човек е добър, или лош според неговите думи и действия. По-скоро Той оценява и определя това според неговата същност. Какво означава това? Първо, това означава, че хората се оценяват според качеството на човешката им природа и дали имат съвест и разум. Второ, те се оценяват според отношението им към истината и към Бог. Така Бог оценява и определя дали даден човек е по-висш, или по-нисш. Следователно в Божиите слова няма такова нещо като джентълмен или злодей. В църквата, сред хората, които Бог спасява, Той не изисква от тях да бъдат джентълмени или да насърчават идеята за това да си джентълмен, нито иска от тях да критикуват злодеите. Божият дом определено не преценява кой има високо морален характер според поговорките за морално поведение на традиционната култура. В него не се повишава и поощрява всеки, който е джентълмен, и не се премахва и отстранява всеки, който е злодей. Божият дом повишава, поощрява, премахва или отстранява хората според собствените си принципи. Той не разглежда хората според критериите и поговорките за морално поведение, като повишава всеки, който е джентълмен, и отхвърля всеки, който е злодей. По-скоро той се отнася към всички хора според Божието слово и истината. Какво мислите вие за някои хора в църквата, които винаги се опитват да бъдат джентълмени? (Не стават.) Някои новоповярвали винаги преценяват хората според критерия за джентълмена или злодея. Когато видят, че църковните водачи кастрят хора, които предизвикват прекъсвания и смущения, те заявяват: „Този водач не е джентълмен! Когато някой брат или сестра направи малка грешка, той се вкопчва в нея и не я оставя. Джентълменът не би се интересувал от това. Джентълменът би бил великодушен, прощаващ и дори умиротворяващ — той би бил много по-приемащ! Този водач е толкова строг към хората. Той очевидно е злодей!“. Тези хора казват, че онези, които защитават интересите на Божия дом, не са джентълмени. Те заявяват, че онези, които работят сериозно, щателно и отговорно, са злодеи. Какво мислите за хората, които възприемат другите по този начин? Дали ги възприемат в съответствие с истината или Божието слово? (Не.) Те не възприемат хората в съответствие с истината и Божието слово. Нещо повече, те вземат мислите, възгледите, методите и средствата, чрез които Сатана оценява хората, и ги разпространяват и разнасят в църквата. Тези неща явно са мислите и възгледите на невярващите и неверниците. Ако не си проницателен и смяташ, че джентълменът е добър човек с високо морален характер, който е стожер в църквата, можеш да бъдеш подведен от него. Понеже имаш същите мисли и възгледи като него, когато някой изказва твърдения или поговорки за джентълмените, със сигурност ще бъдеш оплетен и подведен, без да се усетиш. Ако обаче си проницателен за такива неща, ще отхвърлиш тези поговорки и няма да бъдеш подведен от тях. Вместо това ще настояваш да оценяваш хората и нещата и да преценяваш кое е правилно и неправилно според Божието слово и истините принципи. Тогава ще виждаш хората и нещата точно и ще действаш в съответствие с Божиите намерения. Онези неверници, които не се стремят към истината, и онези, които не са проницателни и не желаят да спазват правилата на Божия дом, често изказват мисли и твърдения, които идват от Сатана и които са обичайни за невярващите, за да заблудят братята и сестрите и да смутят разбирането им за истината. Ако хората не са проницателни, макар да не може да бъдат подведени или смутени от тези хора, те често ще бъдат възпирани от техните твърдения и ще се стесняват да действат или да се изказват. Няма да се осмеляват да отстояват истините принципи и да настояват да действат според изискванията на Божието слово, камо ли да защитават интересите на Божия дом. Липсата на проницателност по отношение на мислите и твърденията на Сатана ли са причина за това? (Да.) Очевидно това е причината. Термините „джентълмен“ и „злодей“ не са валидни в църквата. Невярващите умеят да се преструват и да живеят зад маски. Те насърчават това да си джентълмен, а не злодей, и приемат тези преструвки в живота си. Използват ги, за да се утвърдят сред хората, да измамят другите, за да им осигурят престиж и добра репутация, както и да получат слава и богатство. В Божия дом всички тези неща трябва да бъдат отстранени и забранени. Не трябва да се позволява тяхното разпространение в Божия дом или сред Божиите избраници, нито да им се дава възможност да ги смущават и подвеждат. Това е така, защото всички тези неща идват от Сатана, не се основават на Божието слово и определено не са истините принципи, които хората трябва да спазват по отношение на това как да възприемат хората и нещата, как да се държат и как да действат. Следователно „джентълмен“, „фалшив джентълмен“ и „злодей“ не са правилните термини за определяне на същността на даден човек. Обясних ли ясно термина „джентълмен“? (Да.)

Да разгледаме отново поговорката „Един джентълмен държи на думата си“, за да видим какво в действителност означава тя. Буквалното значение на тази фраза е, че джентълменът трябва да се отнася сериозно към думите си. Както се казва в поговорката, човек тежи толкова, колкото тежи думата му. Джентълменът трябва да изпълнява това, което казва, и да спазва обещанията си. Следователно, за да стане джентълмен с високи морални качества, който е харесван и високо ценен, човек трябва да действа според поговорката „Един джентълмен държи на думата си“. Това означава, че джентълменът трябва да се ползва с доверие. Той трябва да поема отговорност за това, което казва и обещава, и да направи така, че да го спазва. Не може да се отмята от думата си или да не изпълнява обещанията си към другите. Човек, който често не изпълнява обещанията си към другите, не е джентълмен или добър човек, а по-скоро е злодей. По този начин може да се тълкува фразата: „Един джентълмен държи на думата си“. Тя подчертава основно думите и действията на джентълмена по отношение на морала и доверието. Първо, да попитам какво означава „думата“ в „Един джентълмен държи на думата си“? Тя означава две неща: обещание, което той дава, или гаранция, че ще направи нещо. Както казах по-рано, джентълмените не са добри хора, а са обикновени хора, които са дълбоко покварени от Сатана. И така, що се отнася до същността на хората, кои са основните начини, по които те се проявяват чрез нещата, които обещават? Говорят надменно, преувеличават, имат високо мнение за себе си, казват за себе си неща, които не са верни, които не отговарят на фактите, лъжат, говорят грубо и си изпускат нервите. Всичко това може да се открие в нещата, които хората казват и обещават. Така че, след като някой каже тези неща, ти искаш от него да спази обещанието си, да изпълни казаното и да не се отмята от думата си, и ако го спази, смяташ, че той е джентълмен и добър човек. Това не е ли нелепо? Ако нещата, които покварените хора казват всеки ден, бъдат внимателно проучени и проверени, ще откриете, че те са сто процента лъжи, празни думи или полуистини. Нито една дума не е точна, вярна или почиваща на факти. Вместо това техните твърдения изопачават фактите, объркват черното с бялото, а някои от тях дори крият зли намерения или сатанински хитрости. Ако всички тези думи трябва да бъдат спазени, това ще доведе до голям хаос. Да не говорим за това, което би се случило сред голяма група от хора, а просто да поговорим за това, ако в едно семейство има така наречен джентълмен, който постоянно прави безразборни забележки и изрича много безсмислени теории и надменни, погрешни, зловещи и злостни думи. Ако се отнася сериозно към думите си и ако думата му е закон за него, какви ще са последствията? Колко хаотично ще стане това семейство? Това е точно като дяволският крал на страната на големия червен змей. Независимо колко нелепи или зли са политиките му, той продължава да ги предлага, а подчинените му ги изпълняват и прилагат докрай — никой не смее да им се противопостави или да ги спре, което води до национален хаос. Освен това страната е връхлетяна от различни бедствия и подготовката за война е започнала, като хвърля цялата страна в пълен смут. Ако дяволски водач царува в дадена страна или над един народ дълго време, тогава хората в нея ще имат сериозни проблеми. Колко хаотични ще станат нещата? Ако хората изпълняват и прилагат всички неразумни брътвежи, заблуди и лъжи, които изричат дяволските царе, от това ще произлезе ли нещо добро за човечеството? То само ще става все по-хаотично, мрачно и зло. За щастие „Един джентълмен държи на думата си“ не е нищо повече от празни думи. Това е само реторика, а Сатана не е способен да я осъществи и да постигне това, което казва. Така че в света все още има малко ред и хората все още са относително стабилни. Ако не беше така, във всяко кътче на човешкия свят, навсякъде, където има „джентълмени“, щеше да цари хаос. Това е едно от нещата, които са погрешни в поговорката: „Един джентълмен държи на думата си“. От гледна точка на същността на хората можем да видим, че техните твърдения, нещата, които казват, и обещанията им са ненадеждни. Друго нещо, което е погрешно в нея, е, че човечеството се възпира от мисълта и възгледа: „Един джентълмен държи на думата си“. Хората си мислят: „Трябва да спазваме думата си и да правим това, което казваме, че ще направим, защото така постъпва един джентълмен“. Тази мисъл и възглед доминират в мисленето на хората и се превръщат в критерий, според който възприемат, съдят и характеризират даден човек. Подходящо и правилно ли е това? (Не, не е правилно.) Защо е неправилно? Първо, защото онова, което хората казват, няма голяма стойност и са само празни думи, лъжи и преувеличения. Второ, несправедливо е да се използва тази мисъл и възглед, за да се контролират хората и да се изисква от тях да спазват думата си. Хората често използват фразата „Един джентълмен държи на думата си“, за да измерват превъзходството или непълноценността на даден човек. Без да го осъзнават, хората често се притесняват как да спазят обещанията си и са възпирани от това. Ако не могат да ги спазят, те са подложени на дискриминация и упреци от страна на другите и им е трудно да се утвърдят в общността, ако не могат да изпълнят нещо дребно. Това е несправедливо и нехуманно спрямо тези хора. Заради покварения си нрав хората говорят според предпочитанията си, като казват това, което искат да кажат. Не ги интересува колко нелепи или противоречащи на фактите са техните твърдения. Ето какви са покварените хора. Естествено е всяко нещо да действа според собствения си нрав: кокошката трябва да се научи да кряка, кучето — да лае, а вълкът — да вие. Ако нещо не е човек, но от него се изисква стриктно да казва и върши човешки неща, ще му е много трудно. Хората имат покварения нрав на Сатана, нрав, който е надменен и измамен, така че за тях е естествено да лъжат, да преувеличават и да говорят празни думи. Ако разбираш истината и можеш да прозреш хората, всичко това би трябвало да ти изглежда нормално и обичайно. Не бива да използвате погрешната мисъл и възглед, че „Един джентълмен държи на думата си“, за да възприемате хората и нещата, да ги преценявате и определяте дали са добри, или заслужават доверие. Този метод на оценка не е правилен и не бива да се приема. Какъв е правилният метод? Хората имат покварен нрав, така че е нормално да преувеличават и да казват неща, които не отразяват действителното им положение. Трябва да се справиш с това правилно. Не трябва да изискваш от даден човек да спазва обещанията си според критериите на джентълмена и със сигурност не трябва да обвързваш другите или себе си с мисълта и възгледа, че „Един джентълмен държи на думата си“. Това не е правилно. Нещо повече, да се съди за човешката природа и моралните качества на един човек по това дали е джентълмен, или не, е фундаментална грешка и не е правилен подход. Основата му е погрешна и не съответства на Божието слово или на истината. Ето защо, независимо какви мисли и възгледи използва светът на невярващите, за да съди за даден човек, и независимо дали светът на невярващите препоръчва да бъдеш джентълмен или злодей, в Божия дом поговорката „Един джентълмен държи на думата си“ не се насърчава, не се препоръчва да бъдеш джентълмен и от теб със сигурност не се изисква да действаш според поговорката „Един джентълмен държи на думата си“. Дори ако стриктно изискваш от себе си да бъдеш джентълмен и въплъщение на поговорката „Един джентълмен държи на думата си“, тогава какво? Може да правиш това много добре и да се превърнеш в скромен джентълмен, който спазва обещанията си и никога не се проваля в удържането на думата си. Ако обаче никога не възприемаш хората и нещата, не се държиш и не действаш в съответствие с Божиите слова или не следваш истините принципи, тогава ти си пълен неверник. Дори много хора да са съгласни с теб и да те подкрепят, да казват, че си джентълмен, че никога не пропускаш да удържиш думата си и че приемаш обещанията си сериозно, какво от това? Означава ли това, че разбираш истината? Означава ли то, че следваш Божия път? Независимо колко добре и правилно следваш поговорката за моралното поведение „Един джентълмен държи на думата си“, ако не разбираш Божието слово и не спазваш истините принципи и не действаш споредтях, тогава няма да получиш Божието одобрение.

След като току-що откроихме и анализирахме грешките в мисълта и възгледа, че „Един джентълмен държи на думата си“, да разгледаме какво Бог изисква от хората по отношение на техните думи и действия. Какви трябва да бъдат хората според Бог? (Честни.) Точно така. Бъдете честни, не лъжете, не мамете, не бъдете измамни и не си служете с хитрост. Когато действате, търсете Божието слово и истините принципи. Само тези няколко неща. Много е просто. Ако говорите нечестно, поправете се. Ако преувеличавате, лъжете или говорите над нивото си, помислете и го осъзнайте, и потърсете истината, за да го промените. Трябва да казвате неща, които отразяват вашето действително положение, разбирането в сърцето ви и фактите. Освен това, ако можете да направите нещата, които сте обещали на другите, направете ги. Ако не можете, кажете им го веднага. Кажете: „Съжалявам, не мога да го направя. Нямам такава способност и няма да мога да свърша добре работата. Не искам да те бавя, затова по-добре помоли някой друг да ти помогне“. Не е необходимо винаги да държите на думата си, можете да се отметнете от обещанията си. Просто бъдете честен човек. Бъдете честни в това, което казвате и правите, вместо да се опитвате да преиначавате или да мамите, и търсете истините принципи във всички ситуации. Толкова е просто. Толкова е лесно. Има ли някаква част от това, което Бог иска от хората да правят, която ги кара да се преструват? Искал ли е някога Той твърде много от хората, да правят повече, отколкото могат да понесат, или от това, на което са способни? (Не.) Ако хората нямат необходимите заложби, способност за възприемане, физическа енергия или сила, Бог им казва, че е достатъчно да правят това, на което са способни, да се стараят максимално и да дават всичко от себе си. Ти казваш: „Дадох всичко от себе си, но все още не мога да отговоря на Божиите изисквания. Това е всичко, което мога да направя, но не знам дали Бог е доволен“. Всъщност с това вече сте изпълнили Божиите изисквания. Бог не дава на хората товар, който е твърде тежък, за да го носят. Ако можеш да носиш сто килограма, Бог със сигурност няма да ти даде товар, по-тежък от сто килограма. Той няма да ти оказва натиск. Така действа Бог с всички. И няма да бъдеш възпиран от нищо — нито от някой човек, нито от някоя мисъл и възглед. Ти си свободен. Когато нещо се случи, имаш право да избираш. Можеш да избереш да практикуваш според Божието слово, можеш да избереш да практикуваш според личните си желания или, разбира се, можеш да избереш да се придържаш към мислите и възгледите, които Сатана ти е внушил. Свободен си да избереш всяка от тези възможности, но трябва да поемеш отговорност за всеки избор, който правиш. Бог само ти показва пътя. Той не те принуждава да правиш или да не правиш нещо. След като Бог ти е показал пътя, изборът е твой. Имаш пълни човешки права, включително абсолютното право на избор. Можеш да избереш истината, човешките си желания или, разбира се, мислите и възгледите на Сатана. Независимо кое от тях ще избереш, крайният резултат ще бъде понесен от теб. Никой друг няма да го понесе на плещите си вместо теб. Когато направиш избор, Бог няма да се намеси по никакъв начин, нито ще направи нещо, за да те принуди. Можеш да избереш каквото пожелаеш, независимо какъв е този избор. Накрая Бог няма да те обсипе с куп похвали, няма да ти даде голямо предимство, няма да предизвика приятно чувство в сърцето ти или да те накара да се чувстваш изключително благороден само защото си избрал правилния път и истината. Той няма да направи това. Бог също така няма да те дисциплиниира или прокълне веднага, ако избереш човешките си желания, или веднага да стовари върху тебе бедствие за наказание дори ако действаш безразсъдно според мислите и възгледите, които Сатана ти е внушил. Докато избираш, всичко протича естествено, а след като избереш, всичко продължава да протича естествено. Бог само наблюдава, гледа как се развива всичко и вижда причината, процеса и резултата. Разбира се, накрая, когато хората биват съдени и се определя техният край, Бог ще категоризира пътя, по който си поел, въз основа на всички твои лични избори, ще разгледа този път като цяло, за да види какъв човек си в действителност, и въз основа на това ще определи какъв край трябва да имаш. Това е Божият метод. Разбирате ли? (Да.) Когато Бог върши Своето дело, Той никога не позволява дадено твърдение, изказване, мисъл или възглед да се превърне в тенденция сред хората, която да ограничава и контролира мислите им, за да ги накара неволно да правят това, което иска от тях. Това не е начинът, по който Бог върши делото Си. Той дава на хората пълна свобода и право на избор и те се ползват с пълни човешки права и с абсолютното право на избор. Във всяка ситуация, с която хората се сблъскват, те могат да изберат да приемат и да използват мислите и възгледите на Сатана, за да разпознаят и преценят състава на дадено нещо, или да го направят според Божието слово и истините принципи. Това факт ли е? (Да.) Бог не принуждава хората. Това, което прави, е справедливо за всички. Онези, които обичат истината и положителните неща, в крайна сметка вървят по пътя на стремежа към истината, придобиват истината, имат богобоязливо сърце, могат истински да се покоряват на Бог и ще бъдат спасени, защото обичат истината и положителните неща. Що се отнася до тези, които не обичат истината и които винаги действат безразсъдно според собствената си воля, те изпитват неприязън към нея и не я приемат по никакъв начин. Те просто се страхуват от Божия съд и наказание, и от това, че ще бъдат наказани, затова неохотно вършат малко работа в Божия дом за показ, полагат малко труд и проявяват известно добро поведение. Те обаче никога не приемат истината и не следват Божия път, и не са на пътя на стремежа и практикуването на истината. В резултат на това никога няма да разберат истината или да навлязат в истината реалност и така ще пропуснат възможността да бъдат спасени. По-голямата част от тези хора са полагащи труд. Дори да не вършат зло, да не предизвикват прекъсвания и смущения и да не бъдат отстранени или премахнати от Божия дом като антихристите и злодеите, в крайна сметка те едва ще успеят да получат званието „полагащи труд“, и не е ясно дали ще бъдат пощадени. Има и друга група от хора, които принадлежат на Сатана и упорито се придържат към всички негови мисли и възгледи. Тези хора по-скоро биха умрели, отколкото да приемат истината или да се съобразят с нея и с Божието слово. Те дори се противопоставят на всички положителни неща и на Бог. Тъй като прекъсват и смущават работата на църквата, вършат много зли неща и играят ролята на Сатана в пълна степен, някои от тези хора в крайна сметка биват премахнати от църквата, а някои биват отлъчени или имената им биват заличени от регистъра. Дори да има такива, които успяват да избегнат заличаване на имената им или отлъчване, Бог в крайна сметка трябва да ги отстрани. Те губят възможността да бъдат спасени, защото просто не приемат истината и Божието спасение, и в крайна сметка ще бъдат унищожени заедно със Сатана, когато светът бъде унищожен. Виждате ли, Бог работи по такъв свободен и освобождаващ начин, че всичко се случва естествено. Бог работи в хората, за да ги напътства, просвещава и да им помага, а понякога и за да им напомня, да ги утешава и увещава. Това е онази страна на Божия нрав, която показва изобилна милост. Тъй като Бог проявява Своята милост, хората се радват на изобилието на Божията благодат и Божиите благословии и се наслаждават на пълна свобода и освобождение, без никакво усещане, че са възпирани или обвързани, и със сигурност без никакво усещане, че са ограничени от някакво твърдение, мисъл или възглед. В същото време, когато Бог върши това дело, Той също въздържа хората с административните правила и различните системи на църквата и кастри, съди и наказва тяхната поквара и непокорство. Той дори дисциплинира и укорява някои от тях или ги разобличава и порицава със Своите думи, както и върши друга работа. Докато хората се наслаждават на всичко това обаче, те се наслаждават и на Божията изобилна милост, и дълбок гняв. Когато другата страна на Божия праведен нрав — дълбокият гняв — се разкрие на хората, те все още се чувстват свободни и освободени, а не възпирани, обвързани или ограничени. Когато хората преживеят който и да е аспект на Божия праведен нрав и той действа в тях, те в действителност ще почувстват Божията любов. Резултатите, постигнати в тях, ще бъдат положителни, те ще спечелят от това и, разбира се, ще бъдат най-облагодетелствани. Бог работи по този начин, като никога не принуждава, не насилва, не потиска и не обвързва хората, а ги кара да се чувстват освободени, свободни, спокойни и щастливи. Независимо дали хората се наслаждават на Божията милост и любяща доброта, или на Неговата праведност и величие, в крайна сметка те придобиват истината от Бог, разбират смисъла и стойността на живота, пътя, по който трябва да вървят, и посоката и целта на това да са човеци. Те придобиват толкова много! Хората живеят под властта на Сатана и са обвързани, ограничени и осакатени от различните погрешни мисли и възгледи, които той им внушава. Това е непоносимо, но са безсилни да се освободят. Когато хората дойдат при Бог, отношението Му към тях винаги ще остане същото, независимо от тяхното отношение към Него. Това е така, защото Божият нрав и същност не се променят. Бог винаги изразява истината и по този начин разкрива Своя нрав и същност. Така Той върши делото Си в хората. Те се радват напълно на Божията любяща доброта и милост, както и на Неговата праведност и величие, а хората, които живеят в тази среда, са благословени. Ако в среда като тази хората не са способни да се стремят към истината, да я обичат и в крайна сметка да я придобият, пропускат възможността да бъдат спасени, а някои дори биват наказани и унищожени като Сатана, има само една причина за това и тя е факт. Каква е тя според вас? Хората ще вървят по определен път и ще имат определен край според своята природа. Времето, когато краят на всеки човек ще бъде окончателно определен, ще бъде времето, когато хората ще бъдат групирани според своя тип. Ако човек обича истината и позитивните неща, накрая, когато Бог говори и върши делото Си, той ще се върне при Него и ще следва пътя на стремеж към истината, независимо колко негативни неща му е внушил Сатана. Ако обаче човек не обича истината и изпитва неприязън към нея, този негов нрав ще остане непроменен и ще го насочва, без значение колко много говори Бог, колко искрени са думите Му, колко много работи върши и колко невероятни са знаменията и чудесата Му. Злите хора са още по-крайни. Те не само изпитват неприязън към истината, но имат същност, която е нечестива и мрази истината. Те се противопоставят на Бог и принадлежат към лагера на Сатана. Дори да вярват в Бог, накрая ще се върнат при Сатана. Всички тези три типа хора са изпитали покварата на Сатана и са били подведени и държани в плен от различните твърдения, мисли и възгледи на Сатана. И така, защо някои хора в крайна сметка могат да бъдат спасени, а други — не? Това се свежда главно до пътя, който хората следват, и до това дали обичат истината. Свързано е с тези две неща. Защо тогава някои хора са способни да обичат истината, а други — не? Защо някои хора могат да следват пътя на стремеж към истината, а други не могат, а някои дори открито спорят с Бог и опорочават публично истината? Защо става така? Дали това се определя от тяхната природа същност? (Да.) Всички са преживели покварата на Сатана, но същността на всеки човек е различна. Кажете Ми, дали Бог върши делото Си с мъдрост? Способен ли е Бог да прозре човечеството? (Да.) Тогава защо дава на хората правото на свободен избор? Защо не индоктринира всички насила? Защото иска да класифицира всеки човек според неговия тип и да разобличи всички. Бог не върши безполезни дела. Зад всичко, което прави, има принципи и делото, което върши в даден човек, се основава на това какъв тип е той. Как се разкрива категорията на човека? На какво основание хората се разделят на различни категории? Това се определя от нещата, които харесват, и от пътя, който следват. Не е ли така? (Да.) Бог класифицира хората според това, което харесват, и според пътя, по който вървят, като определя дали могат да бъдат спасени въз основа на тяхната категория и върши делото Си в тях според това дали могат да бъдат спасени, или не. То е същото, както когато едни хора обичат да ядат сладки храни, други — пикантни, трети — солени, а четвърти — кисели. Ако тези различни видове храна са поставени на масата, няма нужда да им казваме какво да ядат и какво не. Тези, които обичат пикантни храни, ще ядат нещо пикантно, тези, които обичат сладко, ще ядат нещо сладко, а тези, които обичат солени неща, ще ядат нещо солено. Може да им се позволи да избират свободно. Хората, които вярват в Бог, имат право да избират дали да обичат истината и какъв път ще поемат, но от тях не зависи да решават дали ще бъдат спасени, или не и какъв ще бъде в крайна сметка техният край. Виждате ли, че Божието дело се основана на принципи? (Да.) Има принципи, на които се основава Неговото дело, и един от най-великите принципи е да остави хората да бъдат категоризирани според техните стремежи и път и да остави всичко да се развива по естествен начин. Хората винаги не успяват да разберат това и питат: „Винаги се казва, че Бог има власт, но къде е тя? Защо Бог не направи малко насилствена индоктринация, за да покаже властта Си?“. Не по този начин се проявява Божията власт. Не по този начин Бог прави Своята власт видима за хората.

Способни ли сте вече да различите поговорката за моралното поведение „Един джентълмен държи на думата си.“? Разбирате ли също какво изисква Бог от хората? (Да.) Какво е вашето разбиране? (Бог изисква от хората да бъдат честни.) Божиите изисквания към хората са много прости. Той изисква от тях да бъдат честни, да се справят с въпросите, които възникват, според истините принципи, да не се преструват, да не се съсредоточават само върху повърхностното поведение, а по-скоро върху това да вършат нещата според принципите. Ако пътят, по който поемаш, е правилен и принципите, според които се стремиш към това как да се държиш, са правилни и съответстват на истината на Божиите слова, това е достатъчно. Не е ли просто? (Така е.) Сатана не притежава или не приема истината, затова подвежда хората с поговорки, които те смятат за добри и правилни, и ги кара да се опитват да бъдат джентълмени, които се държат добре, а не злодеи, които вършат лоши неща. Хората бързо биват подведени от Сатана, защото тези неща са в съответствие с техните представи и предпочитания, и лесно могат да ги приемат. Сатана кара хората да правят неща, които само изглеждат добри. Без значение колко лошо нещо си направил зад кулисите, колко покварен е твоят нрав или дали си зъл човек, или не. Щом си прикрил външния си вид според поговорките и изискванията, поставени от Сатана, и другите те наричат добър човек, значи си такъв. Тези изисквания и критерии явно насърчават хората да бъдат измамни и лоши, да носят маска и им пречат да вървят по правилния път. Следователно можем ли да кажем, че всички мисли и възгледи, които Сатана внушава на хората, ги водят по един грешен път след друг? (Да.) Делото, което Бог иска да извърши днес, е да позволи на хората да разпознаят различните ереси и заблуди на Сатана, да ги прозрат и отхвърлят, а след това от различните им грешни пътища да ги върне обратно на правия път, така че те да могат да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в съответствие с принципите. Никой от тези принципи не идва от хората, а това са истините принципи. Когато хората разберат тези истини принципи и са способни да ги практикуват и да навлязат в тяхната реалност, словата и животът на Бог постепенно ще се вкоренят в тях. Ако хората приемат Божиите слова за свой живот, те вече няма да бъдат подвеждани от Сатана и да вървят по грешния път, по пътя на Сатана и по пътя, от който няма връщане назад. Независимо как Сатана ги подвежда и покварява, тези хора няма да предадат Бог. Независимо как се променя светът и какво време ще настъпи, животът им няма да изтлее или да загине, защото тези хора имат Божиите слова за свой живот, а тъй като животът им няма да изтлее или да загине, те ще съжителстват с този вид живот и ще живеят вечно. Това нещо добро ли е? (Да.) Когато хората са спасени, те са богато благословени!

Кое е единственото най-важно нещо за вас в момента? Това е да се въоръжите с повече истина. Само когато си въоръжен с повече истина и си чул, преживял и разбрал повече, ще си способен да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова и да знаеш точно какви са истините принципи. Само тогава няма да се отклоняваш от пътя и няма да заместваш Божиите слова и истините принципи с човешката воля, с мислите и възгледите, които Сатана ти е внушил. Не е ли така? (Така е.) Следователно едно от най-важните и спешни неща, които трябва да направите сега, е да се въоръжите с истината и да разберете повече от Божиите слова. Трябва да се посветите на Божиите слова. Божиите слова включват много неща и има много аспекти на истината. Трябва да се въоръжите с всички тези истини незабавно. Ако не се въоръжиш, няма да си способен да използваш Божиите слова като основа, когато нещо се случи, и просто ще се справиш с въпроса според собствената си воля. В резултат на това ще нарушиш принципите и прегрешенията ти ще останат с теб като петно. Ако не знаеш как да търсиш истината, когато нещо се случи, и се справяш с него само според собствената си воля и за постигане на собствените си цели, и ако разчиташ на собствената си воля и имаш нечистотии, но не знаеш как да се самоанализираш и да се самоосъзнаеш, нито как да се сравняваш с Божиите слова, тогава няма да опознаеш себе си и няма да си способен да се покаеш истински. Ако не се покаеш истински, как ще те види Бог? Това означава, че имаш непримирим нрав и неприязън към истината, което ще остави още едно петно и е още едно сериозно прегрешение. Полезно ли е за теб да трупаш много петна и прегрешения? (Не.) Не, не е. Тогава как можеш да се справиш с прегрешенията? По-рано изрекох главата, озаглавена „Прегрешенията ще отведат човека в ада“. Това означава, че прегрешенията са пряко свързани с края на човека. Какво се случва с хората, които винаги извършват прегрешения? Някои от тях казват: „Не беше умишлено, не съм искал да правя нищо зло в онзи момент“. Това добро оправдание ли е? Ако не си искал да го направиш, не е ли било прегрешение? Не трябва ли да се замислиш и да се покаеш? Не е било умишлено, но не е ли все пак прегрешение? Не си го направил нарочно, но си накърнил Божия нрав и си нарушил управленските закони, не е ли така? (Да.) Това е факт и затова е прегрешение. Няма смисъл да се оправдаваш. А ти казваш: „Млад съм, нямам добро образование и много опит в обществото. Не знаех, че това е грешно — никой не ми каза“. Или заявяваш: „Ситуацията беше твърде опасна. Направих го, без да се замислям“. Основателни ли са тези причини? Нито една от тях не е. Ако имаш възможност да действаш според собствената си воля, имаш също така възможността да търсиш истината и трябва да използваш истината като принцип за действията си. Защо тогава си избрал да действаш според волята си, когато си имал възможността да търсиш истината? Една от причините е, че разбирането ти за истината е твърде повърхностно и обикновено не отдаваш значение на това да се стремиш към истината и да се въоръжаваш с Божиите слова. Има и друга причина и ситуация, която също е вярна: обикновено вършиш нещата, без да имаш Бог или Божиите слова в сърцето си. Божиите слова никога не са властвали над сърцето ти. Свикнал си да бъдеш своенравен и по навик смяташ, че си прав, по навик контролираш всеки въпрос и по навик вършиш нещата според собствените си предпочитания. Само преминаваш през процеса и формалностите на молитвата към Бог. Божиите слова нямат място в сърцето ти и не могат да властват над него, и Бог няма място в сърцето ти и не може да властва над него. За теб е естествено да ръководиш всичко, което правиш, и в резултат на това нарушаваш истините принципи. Това прегрешение ли е? Няма съмнение — това е прегрешение. Тогава защо се оправдаваш? Няма основателно извинение. Прегрешението си е прегрешение. Ако извършиш много прегрешения, навредиш на интересите на Божия дом и на работата на църквата и в крайна сметка разгневиш Божия нрав, тогава твоят шанс за спасение ще бъде пресечен. Това е точното тълкуване на „Прегрешенията ще отведат човека в ада“. То е факт. Причината за това е поквареният нрав на хората, който поражда всякакви видове поведение, които на свой ред формират пътя, по който хората поемат. Този неправилен път кара хората да извършват всякакви видове прегрешения във важни и критични моменти, докато изпълняват дълга си. Ако си извършил твърде много прегрешения и те се натрупат, тогава шансът ти за спасение ще изчезне. Защо хората винаги извършват прегрешения? Основната причина е, че те никога или рядко се въоръжават с Божиите слова и рядко правят нещо въз основа на тях или на истините принципи — накрая те винаги извършват прегрешение. Когато хората прегрешат, винаги си прощават и посочват причини и оправдания, като например: „Не исках да го направя. Имах добри намерения. Стана така, защото ситуацията беше спешна. Стана така заради този човек. Стана така по различни обективни причини…“. Без значение каква е причината, ако не се стремиш към истината и не действаш в съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий, ще си склонен да прегрешаваш и да се противопоставяш на Бог. Това е неоспорим факт. Според този факт ти ще имаш такъв край, за какъвто споменах преди: „Прегрешенията ще отведат човека в ада“. Това ще бъде твоят край. Разбираш ли? (Да, разбирам.)

Нравът на някои хора е толкова непримирим и те са толкова безскрупулни, че винаги си мислят пожелателно: „Малкото прегрешение е нищо. Бог не наказва хората. Той е милостив и любящ, прощава и проявява търпение към тях. Божият ден е все още далеч. Ще се стремя към тези истини, които Той е издал, по-късно, когато имам възможност. Въпреки че Бог изрече тези думи с искрен и настоятелен тон, все още ще има много възможности за нас да повярваме в Него и да се спасим“. Винаги са пренебрежително настроени, никога нямат усещане за неотложност, нямат огромно желание спрямо Бог или жажда за истината. Винаги имат непримиримо сърце и винаги пренебрегват напълно истината и изискванията на Божиите слова. Ако изпълняват дълга си с такова отношение и в такова състояние, какво ще се случи накрая? Постоянно ще извършват прегрешения и ще придобиват петна! Опасно е човек постоянно да придобива петна и да извършва прегрешения, но да не се отнася сериозно и да е толкова безразличен към тях. Това, че Бог не те осъжда сега, не означава, че няма да те осъди в бъдеще. Накратко, човек, който живее в такова състояние, е в опасност. Той не цени Божиите слова, нито възможността да бъде спасен или да изпълни дълга си, а още по-малко всяко обстоятелство, което Бог е устроил за него. Никога не си дава зор, винаги е безгрижен, и върши всичко небрежно, нехайно и разсеяно. Такъв човек е в опасност. Някои хора продължават да се чувстват добре, като си мислят: „Когато правя нещо, Бог е с мен, имам Божието просветление и напътствие, понякога имам Божията дисциплина и Той е с мен в молитвите ми!“. Божията благодат е в изобилие — със сигурност е достатъчна, за да ѝ се насладиш — можеш да вземеш всичко, което искаш, и тя никога да не свърши, но какво от това? Божията благодат не представлява истината и това, че ѝ се наслаждаваш, не означава, че имаш истината. Бог изпитва състрадание към всеки човек, но Божието състрадание не е прекалено снизходително. Бог изпитва състрадание към човешкия живот и към всяко сътворено същество. Това обаче не означава, че Той няма принципи в делото Си, че няма праведен нрав и че стандартите, които изисква от хората и по които ги оценява, ще се променят. Разбирате ли? (Да.) Усещаш, че Бог никога не ти се е сърдил, че винаги е мил и внимателен с теб и че се грижи за теб, обича те и те цени безкрайно силно. Усещаш Божията топлина, Божия ресурс, Божията помощ и дори Божията благосклонност и милосърдие. Чувстваш, че Бог обича най-много теб и че дори да изостави другите, теб никога няма да те изостави. Така че си изпълнен със самоувереност и се чувстваш така, сякаш имаш основание да не се стремиш към истината, да не страдаш и да не плащаш цена, докато изпълняваш дълга си, и да не търсиш промяна в нрава си. Бог със сигурност няма да те изостави. Основава ли се тази твоя силна увереност на Божиите слова? Ако един ден наистина не можеш да усетиш Божието присъствие, в сърцето ти ще настъпи паника и ще си помислиш: „Възможно ли е Бог да ме е изоставил?“. Трябва да ти е ясно какъв ще бъде краят ти. Хората, които не се стремят към истината и са твърде самоправедни, в никакъв случай няма да завършат добре. Божията цел в това да обича и цени хората, да им съчувства, да им дарява благодат или дори да се отнася благосклонно или милосърдно към определена част от тях, както и същината на тези действия определено не е да те глези или да ти угажда, да те води по грешен път, или да те заблуди, или да те кара да загърбиш истината или истинския път. Божията цел във всичко това е да те подкрепи да вървиш по правилния път, да те накара да имаш сърце, което има огромно желание за Него, да засили вярата ти в Него, а след това да развиеш истинско богобоязливо сърце. Ако винаги искаш да се наслаждаваш на Божието глезене и да бъдеш Негов домашен любимец, тогава ти казвам, че грешиш. Ти не си Божий домашен любимец и Неговото милосърдие или благосклонност към теб определено не е глезене или угаждане. Целта на Бог да прави всичко това е да ти даде възможност да цениш Божиите слова, да приемеш истината и да укрепнеш от Неговото милосърдие и благословии, така че да имаш волята и постоянството да вървиш по пътя на стремежа към истината и по правилния път в живота. Разбира се, може да се каже със сигурност, че когато Бог е издал тези истини, Той ти е предоставил ресурс, получил си живот и си се наслаждавал на Неговата любов. Ако можеш да благодариш на Бог за Неговото милосърдие, да застанеш твърдо на полагащото ти се място, да си въоръжен с повече Божии слова, да ги цениш повече, да търсиш истините принципи, когато изпълняваш дълга си, и да се стремиш да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова, тогава не си Го подвел. Ако обаче се възползваш от Божието милосърдие и благосклонност към теб, пренебрегваш Неговото състрадание към теб, настояваш да правиш нещата по свой начин и действаш своеволно и необмислено, никога не се въоръжаваш с Божиите слова, нямаш воля да се стремиш към истината или не възприемаш хората и нещата, не се държиш и не действаш в съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий, освен за да се наслаждаваш на Божията благодат и да се чувстваш добре със себе си, тогава, когато не оправдаеш Божиите очаквания — тоест, когато многократно разочароваш Бог, рано или късно Божията благодат, състрадание и любяща доброта към теб ще се изчерпят. Денят, в който тези неща се изчерпят, е денят, в който Бог оттегля цялата Си благодат. Когато дори не усещаш Божието присъствие, ще знаеш какво наистина чувстваш вътре в себе си. В теб ще цари мрак. Ще се чувстваш потиснат и неспокоен, притеснен и празен. Ще чувстваш, че бъдещето е несигурно. Ще бъдеш уплашен и в постоянно състояние на тревога. Това е нещо много ужасно. Ето защо хората трябва да се научат да ценят всичко, което Бог им е дал, да ценят дълга, който трябва да изпълняват, и същевременно да знаят как да отвръщат с взаимност. Всъщност Божието желание да отвръщаш с взаимност не се свежда до това колко голям е приносът ти от Негово име или колко силно отеква свидетелството ти за Него. Това, което Бог иска от теб, е да вървиш по правилния път — пътя, по който Той изисква от теб да вървиш. Божията благодат е достатъчна, за да могат хората да ѝ се насладят. Той не е скъперник в даряването ѝ на хората, нито ще съжалява, че им я е дарил. Ако Бог благославя и е милостив към даден човек, това винаги се прави доброволно. Част от Неговата същност, нрав и идентичност е да прави това. Той никога не съжалява и смята, че си струва, че дава тези неща на хората. Да кажем обаче, че те не различават доброто от лошото или не знаят как да оценяват благосклоността. Винаги разочароват Бог и Го разочароват отново и отново. Независимо колко висока цена е платил Бог или колко дълго е чакал, хората продължават да Го пренебрегват и не разбират добрите Му намерения. Хората се стремят само да се радват на Божията благодат — колкото повече, толкова по-добре. Независимо колко Божия благодат и благословии получават, те не знаят да отвърнат на Божията любов или да върнат сърцето си на Бог и да Го следват. Смятате ли, че Бог ще бъде доволен, ако хората се отнасят към Него по този начин? (Не.) Каква истинска нагласа трябва да има човек, за да удовлетвори Бог? Хората трябва да се покаят, да имат практически проявления и да изпълняват добре дълга си. Те не трябва да се вкопчват в различни оправдания и извинения. Божията благодат, Божието опрощение и състрадание към човечеството не са капитал, на който да се наслаждаваме, или извинения, с които да си угаждаме. Независимо какво прави Бог или какви усилия, цена или мисъл влага в хората, Той има само една крайна цел. Тя е, че се надява хората да се обърнат към правилния път и да вървят по него. Какъв е правилният път? Той е да се стремят към истината и да се въоръжават повече с нея. Ако пътят, по който вървят, е в съответствие с Божиите слова, като критерий за него е истината, тогава цената, която Бог влага в хората, и всички очаквания, които има към тях, ще Му се отплатят с взаимност. Мислите ли, че Бог поставя високи изисквания към хората? (Не.) Бог не поставя високи изисквания към тях и Той има достатъчно търпение и любов, за да изчака хората да се върнат. Когато се обърнеш към Бог, Той не просто ще те дари с някаква благодат и благословии, но ще ти предостави ресурс, ще те подкрепя и напътства в истината, в живота и по пътя, по който вървиш. Бог ще извърши дори още по-велико дело в теб. Това е, което Той очаква с нетърпение. Преди да извърши това дело, Бог неуморно напътства хората, подкрепя ги и ги дарява с благодат и благословии. Всичко това не е било първоначалното намерение на Бог, нито е нещо, което Той особено иска да направи. Той обаче няма друг избор, освен да Се задължи да плати всяка цена за хората и да извърши това дело каквото и да Му струва. Това, което Бог в крайна сметка иска, след като извърши цялото това дело, е да види, че хората могат да се върнат назад. Ако хората разберат Неговите намерения и мислене и защо Той наистина иска да направи това, тогава те ще признаят Неговата обичливост, ще имат някакъв духовен ръст и ще са израснали. Когато започнат да са педантични и да работят усилено върху всяка истина, която Бог им е предоставил, и да навлизат в реалността на всяка истина, Бог е доволен. Тогава Той вече не трябва да върши простото дело да бъде с хората и да ги утешава, да ги подтиква и да ги увещава. По-скоро Той може да им предостави повече ресурс по отношение на истината, в живота и по пътя, по който вървят. Той може да върши по-голямо и по-конкретно дело върху хората. Защо Бог предпочита да върши този вид дело? Защото, докато го върши, Той вижда надежда в хората, вижда тяхното бъдеще и вижда, че хората са в единение с Него в сърцето и в ума си. Това е неизмеримо велико нещо както за хората, така и за Бог, и нещо, което Той очаква с нетърпение от дълго време. Когато човек поеме по пътя на стремежа към истината, той постепенно ще придобие повече сила и истински духовен ръст, с които да се бори със Сатана и да остане непоколебим в свидетелството си за Бог, а Бог ще има повече надежда да види още едно сътворено човешко същество да се изправи и да се бори за Него срещу Сатана. Това е славата на Бог. Когато хората израстват в духовния си ръст, стават все по-силни, свидетелстват все повече и все повече се страхуват от Бог и Му се покоряват, това означава, че има надежда, че Бог ще придобие група победители и ще се прослави чрез и сред хората. Това добро нещо ли е? (Да.) Това е, което Бог очаква с нетърпение, и Неговата надежда и очакване за вас. Той чака това от дълго време. Ако хората разбират и са способни да се се отнесат внимателно към Божието сърце, те ще работят за това, което Той иска от тях, и ще плащат цената за това, което Той иска от тях. Ще полагат всички усилия, за да съдействат на това, което Бог иска да направи, да изпълняват Неговите желания и да утешават Неговото сърце. Ако обаче не искаш да правиш това, тогава Бог няма да те принуждава. Ти казваш: „Защо не искам това? Защо не искам да правя това, което Бог изисква? Защо се чувствам неловко, неудобно и не желая да се покоря, когато мисля за изпълнението на Божиите изисквания?“. Не трябва да изпълняваш Божиите изисквания. Това е доброволно. Имаш право на избор и си свободен. Бог не принуждава хората. Аз просто ви го казвам, за да можете да разберете напълно реалността на това, което Бог иска да постигне, отговорността, която носите, и това, което Той очаква от вас. Ясно ли е сега? (Да.) Добре е, че е ясно. Ако е ясно, тогава сърцата на хората ще осъзнават. Те ще знаят в себе си върху какво да работят по-нататък, какво да правят и каква цена трябва да платят. Те ще имат посока.

Днес разговарях за поговорката за моралното поведение: „Един джентълмен държи на думата си“. След като преди това съм разговарял за няколко други поговорки за моралното поведение, които Сатана пропагандира, това прави тази поговорка малко по-лесна за разпознаване. Независимо коя е поговорката за морално поведение, Сатана основно иска да използва някакво твърдение, за да обвърже и ограничи човешкото поведение, а след това да формира тенденция в обществото. Чрез създаването на тази тенденция той иска да подведе, да контролира и да държи в плен умовете на цялото човечество и по този начин да обърне цялото човечество против Бог. След като хората са срещу Бог, Сатана иска да види, че Бог няма как да действа върху тях или да върши делото Си. Това е целта, която Сатана иска да постигне, и това е същността на всички тези неща, които той прави. Независимо кой аспект от поведението или какви мисли и възгледи се представят в тези поговорки за моралното поведение, които Сатана пропагандира, те във всеки случай нямат отношение към истината и са в разрез с нея. Как трябва да постъпват хората с тези поговорки за морално поведение, които Сатана пропагандира? Един много прост и основен принцип е, че всяко твърдение, което идва от Сатана, е нещо, което трябва да разобличим, да анализираме, да прозрем и да отхвърлим. Тъй като те идват от Сатана, ако сърцата ни ги прозрат, можем да ги осъдим и отхвърлим. Не можем да позволим на сатанинските неща да съществуват в църквата и да подвеждат, покваряват и смущават Божиите избраници. Целта трябва да бъде постигната така, че Божиите избраници да отхвърлят Сатана и в тях да няма дори намек за ересите и заблудите на Сатана. Вместо тези ереси и заблуди, Божиите слова и истината трябва да властват в сърцата на Божиите избраници и да станат техен живот. Този вид човечество иска да придобие Бог. Нека завършим днешното общение тук.

9 юли 2022 г.