Какво означава човек да се стреми към истината (14)

Прекарахме известно време в общение и анализ на въпроса относно твърденията за моралното поведение в традиционната култура — имате ли реално преживяване в това отношение? (По-рано само признавах, че тези твърдения за морално поведение не са истината, но не осъзнавах колко дълбоко са покварили човечеството. Единствено от Твоето общение и Твоя анализ разбрах, че различните твърдения за моралното поведение, които са внушени на хората от Сатана, изглеждат правилни и добри в очите на хората, но са покварили, парализирали и заключили мислите им и ги карат да отричат Бог и да Му се съпротивляват, като ги отдалечават все повече от Него. Така Сатана покварява човечеството стъпка по стъпка до ден днешен.) Ако не разговарях подробно за тези неща, дали хората щяха да са способни сами да ги разпознават? Биха ли могли да анализират същността на тези твърдения за моралното поведение? (Хората не биха могли да анализират или да прозрат същността на тези твърдения за моралното поведение.) Ами след продължително преживяване? (Хората щяха да са способни да разпознаят проблемите в някои твърдения за моралното поведение, но не биха били способни да анализират ясно същността им.) Хората често обичат да считат известни поговорки от традиционната култура и истината за равнопоставени и да ги смесват, особено когато става въпрос за неща, които външно приличат на истината или които изглежда, че съответстват на човешкия морал, нормите на тяхната съвест и човешките чувства. Всеки вярва, че тези неща са положителни и отговарят на истината, но никой не може да види, че те произлизат от Сатана и че всъщност са отрицателни. И така, има ли нещо положително в това, което Сатана внушава на човека? (Не.) В тези неща изобщо няма нищо положително. Напротив, всички те са отрицателни и сатанински отрови. Това е извън всякакво съмнение. В такъв случай вие опознахте ли и разнищихте ли тези отрицателни неща и сатанински отрови? Остана ли в съзнанието ви нещо, което да прилича на тези неща от традиционната култура, които смятате за правилни? Ако има, то е бич, рак! Сега трябва да се замислите повече върху това и да наблюдавате внимателно и да му обръщате внимание в ежедневието си. Вижте дали в това, което казват другите и което чувате, или в нещата, които ви правят впечатление или си спомняте, или в онова, което приемате в сърцето си и смятате за ценно, има нещо, което да наподобява застъпваното в традиционната култура. Ако е така, трябва да го разпознаете и анализирате, а след това напълно да го изоставите. Това ще бъде от полза за вашия стремеж към истината.

Докато пишат статии за свидетелства за преживявания, някои хора използват фразата: „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“. Трябва да прецените дали това твърдение е правилно, или не, дали е положително, или отрицателно, дали е свързано с истината, с Божиите изисквания и с принципите, които хората трябва да притежават, когато решават въпроси. Вярно ли е твърдението „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“? Съответства ли на истината? Дали е създадено от законите и разпоредбите, установени от Бог? Има ли нещо общо с факта, че Бог има върховенство над всички неща? Приканвам ви да споделите знанията и разбирането си за това твърдение. (Казвал съм го и преди, особено при организирането на църковната работа. Ако персоналът не е разпределен по подходящ начин според принципите, понякога това обърква работата. Ако персоналът е разпределен в съответствие с принципите, работата може да бъде свършена добре. По онова време смятах ролята на хората за много важна и значима, затова цитирах фразата: „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“. Сега осъзнавам, че ми е липсвало разбиране за Божието върховенство и всемогъщество. Винаги съм се съсредоточавал върху ролята на хората и в сърцето ми изобщо нямаше място за Бог.) Кой друг би искал да сподели своите мисли? (Твърдението „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“ не е свидетелство за Бог, а е свидетелство за хората, сякаш успехът зависи от човешките усилия. Това е отричане на Божието върховенство и е равносилно на свидетелство за Сатана. Ако това твърдение се насади в сърцата на хората, то с течение на времето, когато се сблъскат с проблеми, те ще си мислят, че просто трябва да намерят правилните хора, за да успеят, и няма да имат вяра в Бог, нито ще разчитат на Него. Следователно това твърдение е крайно изопачено.) Вашето разбиране за това твърдение по същество е, че то не е правилно или положително и че със сигурност не е истината. Тогава защо го използвате? Ако го използвате, какъв проблем разкрива това? (Че ни липсва проницателност за това твърдение.) Каква е причината за вашата липса на проницателност? Дали защото все още вярвате, че има нещо правилно и валидно в него? (Да.) И така, какво не е наред с това твърдение? Защо казвате, че не е правилно или положително? Първо, нека да видим дали то съответства на обективните закони на нещата. На пръв поглед изглежда, че хората са тези, които изпълняват всяка дадена задача. Те организират работата, извършват я и следят за нейното изпълнение. Те играят ключова роля във всяка стъпка и в крайна сметка определят резултатите и напредъка на тази дейност. Външно изглежда, че причините, процесът на развитие на нещата и резултатите от всичко това се определят от хората. Но в действителност кой е този, който ръководи, организира и подрежда всичко това? Има ли то нещо общо с хората? Дали хората пасивно приемат ръководството на съдбата и на своя Върховен владетел, или сами активно контролират всичко? (Пасивно го приемат.) Всички хора пасивно приемат Божието върховенство, Божиите ръководства и подредби. Каква роля играят хората тук? Не са ли те марионетки в ръцете на Бог? (Да.) Хората са като марионетки, дърпани за конците. Конците, които се дърпат, определят какви действия предприемат и какви изказвания правят. Къде отиват хората, какво казват и какво правят всеки ден — в чии ръце е всичко това? (В Божиите ръце.) Всичко е в Божиите ръце. Хората пасивно приемат Божието върховенство. По време на целия този процес Бог определя какво ще направи, дали ще изобличи някого, какви промени и какъв напредък ще постигне по този въпрос и кога ще се случи, какъв ще бъде крайният резултат и кого ще изобличи или отстрани. Той определя какви поуки ще извлекат хората от това, какви истини ще разберат и какво познание ще придобият за Бог чрез него, кои възгледи ще ги накара да променят и кои схващания да изоставят. Могат ли хората да постигнат всички тези неща, които Бог прави? Могат ли? (Не, не могат.) Не могат. Хората не могат да постигнат тези неща. През цялостния развой на дадено събитие хората просто пасивно и съзнателно или несъзнателно вършат нещо, но никой човек не може да предвиди причините, процеса, крайните резултати и постигнатия изход от него, нито пък да контролира което и да е от тези неща. Кой предвижда и контролира всичко това? Само Бог! Независимо дали става въпрос за значимо събитие, което настъпва във вселената, или за малък инцидент, който се случва в някое кътче на някоя планета, това не зависи от хората. Никой човек не може да контролира законите, които управляват всичко, нито процеса на развитие на всички неща и техните крайни резултати. Никой човек не може да предвиди бъдещето на всичко или да предскаже какво ще се случи, камо ли да контролира крайния резултат от всички неща. Само Бог, който има върховенство над всички неща, контролира и управлява всичко това. Единственото въздействие, което хората могат да имат, е да играят различни роли, които може да са положителни или отрицателни, както в голяма, така и в малка среда, и заедно с различни видове хора, събития и неща, които са ръководени, организирани и подредени от Бог. Това е въздействието, което хората оказват, и ролята, която играят. Когато нещо не е успешно или когато резултатите не изглеждат толкова добри, колкото се очаква, и крайният резултат не е този, който хората желаят да видят, когато той дори им носи голяма тъга и скръб, това също са неща, над които хората нямат върховенство, те не могат да бъдат предвидени от тях и със сигурност не могат да бъдат контролирани от тях. Ако крайният резултат от нещо е много добър, ако има много положително и активно въздействие, ако е много поучителен за хората и има дълбоко влияние върху тях, тогава това е от Бог. Ако нещо не постигне желания резултат, ако резултатът не е много добър или оптимистичен и ако се окаже, че някои последици за хората са отрицателни вместо положителни и активни, целият този процес също е ръководен и подреден от Бог. Той не се контролира от никой човек. Да не говорим за далечни неща. Нека говорим за това, което може да се наблюдава в църквата, като например появата на антихристи. От момента, в който един антихрист се появи и започне да действа, и бъде издигнат до позицията на водач или работник, и поеме важна работа в църквата, до момента, в който бъде разкрит като антихрист, разпознат и разобличен от братята и сестрите, и накрая изпъден и отстранен — през целия този процес много хора се подвеждат, някои дори следват антихриста, а други преживяват загуби при навлизането си в живота поради влиянието на антихриста и т.н. Въпреки че всичко това произлиза от смущенията на Сатана и е дело на неговите слуги, означава ли това, че Бог не вижда възникването и развитието на всички тези неща? Нима Бог не знае какви ще бъдат последиците от появата на антихриста? Нима Бог не знае какво въздействие ще има антихристът върху църквата и върху братята и сестрите? Нима всичко това е просто резултат от неуспех, причинен от хората? Когато се сблъскат с появата на подобни негативни неща, хората често си мислят: „О, не, Сатана е намерил слабото място в този случай, това е Сатана, който смущава нещата“. Подтекстът е: „Защо Бог не е държал нещата под око? Нима Бог не проучва внимателно всичко? Нима Бог не е вездесъщ? Не е ли Бог всемогъщ? Къде беше Божията власт и мощ?“. В сърцата на хората се пораждат съмнения. Какъв е източникът на тези съмнения? Тъй като резултатът от събитието е отрицателен, нежелан и не е това, което хората искат да видят, а още по-малко съответства на техните представи и фантазии, това нанася удар върху свещената им вяра в Бог. Хората не могат да го разберат и си мислят: „Ако Бог има върховенство над всичко и контролира всичко, защо тогава точно пред очите ни се случва антихрист да подвежда хората? Защо такова нежелано нещо се случва в църквата и сред братята и сестрите?“. В сърцата на хората се пораждат съмнения и вярата им, че „Бог е всемогъщ и вездесъщ“, е поставена под въпрос. Когато вярата на хората в Бог е поставена под съмнение, ако ги попиташ: „Кой е виновен за това, че у теб възникват представи за Бог?“, те ще кажат: „Сатана е виновен“. Но тъй като Сатана не може да бъде видян от човека, върху кого в крайна сметка трябва да падне тази отговорност? Би трябвало да падне върху антихриста или върху групата на антихриста. Хората ще кажат, че онези, които са били подведени от антихриста и които са претърпели загуби в живота, са заслужавали да бъдат подведени от него. В крайна сметка до какво твърдение се свежда разбирането на хората по целия този въпрос? „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“. Това е заключението, до което стигат. Къде поставят Бог в това? Те не разбират, че Бог има върховенство над всичко, а вместо това приписват всичко, което се случва, на кухата теория, че „успехът и провалът на нещата зависят от хората“.

Когато хората виждат, че около тях се случват някои сравнително добри и положителни неща, като например когато Светият Дух върши мощно дело и всички имат голяма вяра, когато хората остават непоколебими дори във време на преследване и изпитания, без никой да става Юда, и когато имуществото на Божия дом и животът на братята и сестрите не понасят загуби, хората казват: „Това е Божията закрила. Този успех не се дължи на хората. Той несъмнено е дело на Бог“. Да предположим, че нещата, които хората виждат да се случват около тях, са нежелани, например църквата е подложена на потискане и арест от страна на големия червен змей, а църковните имоти са заграбени от Сатана. Да речем, че братята и сестрите понасят загуби в живота, а Божиите избраници са разпръснати навсякъде, разселени и не могат да се върнат у дома. Да предположим, че църковният живот е унищожен и членовете на църквата вече не могат да живеят същия църковен живот като преди. Да си представим, че вече не могат да живеят радостен, щастлив живот на мирно съжителство с братята и сестрите си, като се събират заедно, за да ядат и пият Божиите слова, и изпълняват дълга си, а някои зли хора и неверници започват да разпространяват идеи, за да заблудят другите, като ги карат да загубят вяра в Бог и да изпаднат в негативизъм и слабост. В такъв момент хората не могат да не се оплакват. Те не смеят да недоволстват от Бог, затова се жалват така: „Еди-кой си е зъл човек, той е Сатана, той е дявол. Ако не се държеше небрежно по време на събирания и не беше арестуван, нямаше да се окажем в тази ситуация да не можем да се върнем у дома. Ако не беше той, все още щяхме да живеем щастливо в църквата, да ядем и пием Божиите слова и да изпълняваме нормално дълга си. Всичко това се дължи на определен човек, определен дявол, определен Сатана или определен сатанински режим“. Въпреки че хората не се осмеляват да недоволстват срещу Бог или да Му приписват отговорността за цялата ситуация, в този момент те изпитват едно необяснимо недоверие към Него, което не е нито голямо, нито незначително. Какви неща ще се появят от тези недоверчиви мисли? Хората ще си кажат: „Поучих се от това преживяване. Отсега нататък ще преценявам внимателно всичко, с което се сблъсквам, и ще мисля два пъти, преди да действам. Няма да бъда безразсъден и няма да се доверявам лесно на никого. Ще бъда изключително внимателен във всички ситуации и ще се науча да се защитавам“. Дали все още имат Бог в сърцата си? Все още ли се уповават на Бог и имат ли вяра в Него? Някои хора казват: „Как бих могъл да не вярвам? В сърцето си все още вярвам в Бог и все още истински се уповавам на Него“. Но тайно си казват: „Не се доверявай толкова лесно на Божиите слова. Бог винаги изпитва и облагородява хората. Не може да се разчита на Него! Виж само какво се случи точно пред очите ни. Членове на нашата църква бяха арестувани от големия червен змей. Защо Бог не ни защити? Нима иска да види интересите на Своя дом накърнени? Чувства ли Бог апатия, когато вижда как неверниците подвеждат хората? Ако Той наистина вижда това, защо не се интересува от него? Защо не го предотвратява или не го спира? Защо не ни просветлява, за да можем да разпознаем, че човекът, който ни подвежда, е зъл и неверник, за да се отдалечим от него възможно най-рано и да избегнем всички тези последствия? Когато неверникът подвежда хората, защо Бог не ни защитава? Дори едно бързо предупреждение би било достатъчно!“. Те не получават отговори на всички тези въпроси, а и не могат да ги получат. Накрая, след като преживеят това, заключението, до което стигат, е: „Ще се уповавам на Бог по въпросите, по които трябва да се осланям на Него, и ще разчитам на себе си по въпросите, по които не трябва да се уповавам на Бог. Не бива да съм неблагоразумен. Ние, братята и сестрите, трябва да се научим да се обединяваме и да си помагаме един на друг. Що се отнася до всичко останало, нека Бог да прави каквото желае. Не можем да го контролираме“. Ако големият червен змей арестува Божиите избраници, работата на църквата и църковният живот ще бъдат силно възпрепятствани и изпълнението на дълга на братята и сестрите ще бъде сериозно засегнато. В тези времена ще се появят неверници и антихристи, които ще прекъсват и подвеждат, като разпространяват ереси и заблуди, като твърдят, че арестите са станали, защото водачите и работниците са вървели против Божието намерение, и хората ще бъдат заблуждавани от тези антихристи и зли хора. Когато се случват такива събития, които не отговарят на човешките представи и фантазии, нито на човешките чувства, хората никога не си вземат поука от тях. Те никога не успяват да разберат Божието върховенство, Божиите ръководства и Божия нрав от тези събития. Хората никога не схващат Божието намерение и не разбират какви поуки иска да извлекат, какво назидание да получат и каква проницателност да придобият от тези събития. Хората не познават нито едно от тези неща и не знаят как да ги преживяват. Затова, когато става въпрос за всички неща, които виждат, че се случват около тях, те наистина вярват, че фразата „успехът и провалът на нещата зависят от хората“ е точна и че тя е по-надеждна и реална от факта, че „Бог има върховенство над всички неща, Бог е вездесъщ и проучва внимателно всичко“. Всъщност дълбоко в себе си вие все още вярвате, че фразата „успехът и провалът на нещата зависят от хората“ е по-реална, че хората определят всичко, и да се каже, че Бог решава всичко, изглежда малко неясно. Защо хората смятат, че е неясно? Защо смятат, че твърдението „Бог решава всичко“ е неточно? На теория това е така, защото не разбират истината и не познават Бог, но в действителност каква е причината? (В действителност хората не признават или не вярват, че Бог има върховенство над всичко.) Твърдението, че хората не вярват или не признават, че Бог има върховенство над всичко, е правилно, но има и по-конкретна причина, а именно, че фразата „успехът и провалът на нещата зависят от хората“ разкрива погрешната гледна точка, която имат, когато става въпрос за това как гледат на добрите и лошите неща. Хората вярват, че нещата, които им носят спокойствие, радост, утеха и щастие, са добри и че идват от Бог. Има някои неща, които ги карат да се чувстват неспокойни или уплашени, карат ги да плачат, да страдат или ги изпълват с такава мъка, че им се иска да умрат — някои неща дори не им позволяват да си осигурят нормален църковен живот и нормална среда за изпълнение на дълга си. Подобни неща се смятат от тях за „лоши неща“. Терминът „лоши неща“ трябва да се постави в кавички. Може ли „лошите неща“ да имат добро въздействие върху хората? Те не могат да видят или да усетят това добро въздействие, така че в тяхното съзнание това „всичко“, над което Бог има върховенство, включва само неща, които им носят спокойствие, радост, засищане, ползи, поучение и облаги, както и неща, които укрепват вярата им в Бог. Те вярват, че това са нещата, които спадат към Божието върховенство над всичко. И обратното — ако на пръв поглед някои неща явно причиняват страдания в живота на хората, вредят на интересите на църквата, и ако няколко души са се подвели, а някои дори са отстранени, и ако няколко души се сблъскват с нещастни събития и понасят болка, хората вярват, че тези неща нямат нищо общо с Божието върховенство и че са дело на Сатана. Те вярват, че ако това е било дело на Бог, тези негативни неща няма да се появят или да съществуват, това е, което те са решили. Следователно разбирането на хората за фразата „Бог има върховенство над всичко“ е много едностранчиво и повърхностно. То е ограничено до човешките представи, пропито е от човешки емоции и не съответства на фактите. Ще ви дам пример. Бог е създал всички видове насекоми и птици. Някои хора казват: „Вярвам, че всички неща, които Бог е създал, са значими, че всички те са полезни и добри насекоми. Пчелите са създадени от Бог и всички видове добри птици са създадени от Бог. Комарите винаги хапят хората и разпространяват болести, така че те не са добри. Може би не са създадени от Бог“. Не е ли това изопачено разбиране? В действителност всички неща са създадени от Бог. Има само един Бог, Създателят, и всичко живо и неживо идва от Него. В представите си хората вярват само, че различните полезни насекоми, птици и други полезни същества идват от Бог — що се отнася до мухите, комарите, дървениците и някои месоядни животни, които човек смята за особено жестоки, тези същества изглежда не идват от Бог, а дори да идват, не са добри неща. Не е ли това човешка представа? В представите и вижданията на хората тези неща постепенно са били систематично категоризирани: всичко, което им се харесва или им носи полза, се смята за положително и създадено от Бог, докато всичко, което не им се харесва или им вреди, се смята за негативно и че не е създадено от Бог, а вероятно е създадено от Сатана или е произлязло от природата. В съзнанието си хората често несъзнателно вярват че: „Мухите, комарите и дървениците не са добри, те не са създадени от Бог. Той определено не би създал такива неща“. Или пък си мислят: „Лъвовете и тигрите винаги изяждат овцете и зебрите, те са твърде жестоки. Те не са добри неща. Вълците са зловещи, хитри, свирепи, кръвожадни и жестоки. Вълците са лоши, но кравите и овцете са добри, а кучетата са още по-добри“. Дали нещо, създадено от Бог, е добро, или не, не се измерва въз основа на човешките емоционални потребности или вкусове — нещата не се измерват така. Бог е създал всички видове животни, включително зебрите, елените и различните видове тревопасни, както и свирепите хищници като лъвове, тигри, леопарди и крокодили, които са особено жестоки, включително някои хищници, които могат да убият жертвата си с едно ухапване. Независимо дали тези животни са добри или лоши в очите на хората, всички те са създадени от Бог. Някои хора виждат лъвове, които ядат зебри, и си мислят: „О, не, тази бедна зебра. Лъвовете са толкова свирепи, те ядат зебри“. Когато видят вълк да поглъща овца, те се замислят: „Вълците са толкова жестоки и хитри. Защо Бог е създал вълците? Овцете са толкова сладки, мили и кротки. Защо Бог не е създал само кротки животни? Вълците са естественият враг на овцете, така че защо Бог е създал и вълци, и овце?“. Те не разбират каква е тайната, която се крие зад това, и винаги таят човешки представи и фантазии. Когато в църквата се появят антихристи, които подвеждат хората, някои казват: „Ако Бог се смилява над това човечество, защо е създал Сатана? Защо позволява на Сатана да покварява човечеството? След като Бог ни е избрал, защо позволява на антихристите да се появяват в църквата?“. Вие не разбирате, нали? Това е Божието върховенство. Така Бог управлява всички неща и само когато ги управлява по този начин, те могат да съществуват нормално в рамките на правилата и законите, които Той е установил. Ако Бог те защитаваше и не позволяваше на антихристите да се появят в църквата, щеше ли да знаеш какво представляват те? Щеше ли да знаеш какъв е нравът на антихриста? Ако ти бяха казани само няколко думи и доктрини за разпознаването на антихристите, без да си се срещал с тях, щеше ли да можеш да ги разпознаваш? (Не.) Определено не. Ако на антихристите и злите хора не се позволяваше да се появяват, щеше винаги да си като цвете в оранжерия: щом настъпи рязка промяна в температурата, щеше да изсъхнеш при внезапното застудяване, без да си способен да оцелееш. Следователно, ако хората искат да разберат истината, те трябва да приемат и да се подчиняват на всички обстоятелства и на всички хора, събития и неща, които Бог ръководи и подрежда. „Всички хора, събития и неща“ включва както положителното, така и отрицателното, онова, които съответства на твоите представи и фантазии, и онова, които не им съответства. Включва нещата, които смяташ за положителни, и отрицателните неща, които не харесваш, включва неща, които съответстват на твоите чувства, и неща, които не съответстват на твоите чувства или вкусове. Трябва да приемеш всички тях. Каква е целта на приемането на всички тези неща? Тя не е просто да надградиш знанията си и да увеличиш преживяванията си, а да ти се даде възможност да опознаеш Божиите слова по-практично и конкретно, да разбереш истината и да преживееш истинността и точността на Божиите слова чрез тези факти. Накрая ще потвърдиш, че Божиите слова са истина, ще извлечеш поуки от различни хора, събития и неща, което ще ти позволи да разбереш повече истини, да прозреш много неща и да се обогатиш още повече. Крайният резултат, постигнат по този начин, е, че ще си способен да придобиеш знания за Създателя чрез появата и развитието на различни хора, събития и неща, ще разбереш Неговия нрав и същност и ще научиш, че Той ръководи и подрежда всичко.

Независимо дали събитията, които виждате да се случват около вас, се възприемат от човека като добри или лоши, дали са това, което искаш, или не, дали ти носят радост и щастие, или скръб и болка, трябва да гледаш на тях като на хора, събития и неща, които съдържат поуки, които трябва да се извлекат, и истини, които трябва да се търсят, и трябва да гледаш на тях като на неща, които идват от Бог. Те не се случват случайно, не се дължат на хората, не са причинени от някой човек и не са нещо, което някой може да контролира. Напротив, Бог е този, който управлява всички тези неща, Той ги устройва и подрежда. Възникването на всяко събитие не зависи от човешката воля, не е възможно някой човек да контролира дадено събитие само защото го иска. Бог управлява и подрежда целия процес на поява, развитие и трансформация на всички хора, събития и неща, докато те постигнат крайните си резултати. Ако не вярваш в това, тогава се опитай да преживееш и наблюдаваш нещата според думите и принципите, за които говорих. Вижте дали това, което казвам, е вярно. Вижте дали твърдението „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“, в което вярвате, е вярно, или дали твърдението „Бог управлява и подрежда появата и развитието на всички хора, събития и неща, докато те постигнат крайните си резултати“ е вярно. Вижте кое от тези две твърдения е правилно, кое отговаря на фактите, кое позволява на хората да се поучат и им носи полза, и кое им дава възможност да опознаят Бог и да имат истинска вяра в Него. Когато преживяваш всичко, което се случва около теб, с възгледа и нагласата, че Бог управлява и подрежда всичко, твоето виждане и твоята гледна точка за нещата ще бъдат съвсем различни. Ако се придържаш към възприемането на всички неща и въпроси от гледна точка на поговорката „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“, тогава, меко казано, когато нещо те сполети, ти естествено и неволно ще се оплетеш в идеята за правилно и неправилно, ще се опитваш да държиш хората отговорни и ще анализираш причините за различните инциденти, факторите, които са довели до неблагоприятни последици в различни случаи, и т.н., вместо да търсиш истините принципи и Божието намерение въз основа на Неговите слова. Колкото повече вярваш в поговорката „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“, толкова повече възгледите на неверниците ще доминират над теб. Тогава крайните резултати от всичко, което преживяваш, все повече ще противоречат на истината, а вярата ти в Бог ще се превърне просто в доктрина или лозунг. В този момент ще си се превърнал в пълен неверник. С други думи, колкото повече вярваш в твърдението „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“, толкова повече ще показваш, че си неверник. Ако не носиш Бог или Божиите слова в сърцето си, ако изобщо не признаваш и не приемаш нито едно от Божиите слова, истини или положителни неща, ако те изобщо нямат място в сърцето ти, тогава дълбините на душата ти са изцяло заети от Сатана, те са изпълнени с мислите и идеите на еволюцията и материализма, а всичко това са дяволски думи на дяволите и на Сатана. Ти вярваш във всички факти, които виждаш с очите си, но не вярваш, че Този, който управлява всичко във вселената, Този, който не може да бъде видян от никого, наистина съществува. Ако възприемаш всичко от гледна точка на твърдението, че „успехът и провалът на нещата зависят от хората“, тогава ти не се различаваш от Сатана и материалистите. Но ако възприемаш всичко от гледна точка на това, че „всичко в света се управлява и подрежда от Бог“, тогава, въпреки че няма да можеш да видиш някои неща ясно, ще си способен да търсиш отговори за конкретни събития, които виждаш да се случват около теб, да търсиш корена на въпроса и същността и истината за проблема в Божиите слова. Няма да изследвате кой е бил прав и кой не, няма да се опитвате просто да държите някого отговорен. Вместо това ще сте способни да съпоставите въпроса с Божиите слова, да потърсите корена на проблема, да определите същността на въпроса и да проучите къде хората са се провалили, какво им е липсвало, какъв покварен нрав са разкрили, как са се бунтували и кои техни аспекти не са съответствали на Бог в хода на всичко това. Ще сте способни да потърсите какви са били намеренията и целите на Бог при извършването на тези неща, какво е искал да постигне у хората, какви резултати е искал да има, какви ползи е искал хората да получат и принципите, към които хората трябва да се придържат. Когато прозреш и възприемеш дадено събитие от тези гледни точки, вътрешното ти състояние ще се промени. Възгледите ти за нещата несъзнателно ще се направляват и насочват от Божиите слова. Несъзнателно ще получиш просветление и насока в Божиите слова, както и истините принципи, които трябва да спазваш и практикуваш, когато ти се случат такива неща. Когато наистина навлезеш в тези истини принципи, ще имаш истинска вяра и упование в Бог, ще отправяш молитви и просби искрено, ще имаш истинско подчинение и ще си способен да практикуваш според истините принципи — какъв ще бъде крайният резултат от това? По време на цялото събитие ще виждаш ясно истината по въпроса, ще се поучиш, ще си способен да разбереш правилно всичко, което те сполетява, и ще си способен да видиш, че то идва от Божиите подредби и че съдържа Божията добра воля. По този начин, точно както хората често казват, че „ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонада“, естествено ще си способен да се отнасяш към всяко събитие, което хората осъждат, ненавиждат и мразят, като към нещо положително и ще си способен да признаеш, че то се управлява и подрежда от Бог и че трябва да бъде прието от Него. Ще виждаш в него нещо, което съдържа старателните усилия на Бог, Неговото намерение и Неговите очаквания. В процеса на преживяването му несъзнателно ще разбереш какви са били Божиите намерения при организирането на целия въпрос. Без да го осъзнаваш, ще разбереш и схванеш Неговото намерение, а щом това се случи, несъзнателно ще разбереш истините в него и ще можеш да прозреш всички хора и въпроси, свързани с цялото събитие. Ако през цялото време гледаш на проблема от гледна точка на това, че „всичко в света се управлява и подрежда от Бог“, ще спечелиш много. Ще придобиеш истината, истинска вяра в Бог и разбиране за Божието върховенство над всички неща. Ще разбереш Божиите намерения и усърдните Му мисли по този въпрос. Разбира се, ще придобиеш също така разбиране и преживяване на фразата „Бог е вездесъщ“, която преди това е съществувала само в твоето съзнание. Ако по време на цялото събитие гледаш на проблема от гледната точка на това, че „успехът и провалът на нещата зависят от хората“, ще се оплакваш, няма да зачиташ Бог и ще чувстваш, че Той е много далечен и неясен. Думата „Бог“, Божията идентичност, същността на Бог и всичко, свързано с Него, ще ти се струват толкова далечни и кухи. Ще вярваш, че възникването, развитието и крайният резултат от цялото събитие са зависели от човешки манипулации и че човешкият фактор е в основата на всичко. Затова постоянно ще размишляваш върху тези въпроси, като си мислиш: „Кой е допуснал грешка на този етап? Кой по непредпазливост е причинил загуба на този етап? Кой прекъсна, смути и разруши този етап? Ще се погрижа да си плати за това“. Ще се фиксираш върху отделни хора и въпроси, постоянно ще живееш в сферата на правилното и грешното, като напълно пренебрегваш Божиите слова, истината, задълженията и отговорностите, които сътворените същества трябва да изпълняват, и гледните точки и позициите, които трябва да отстояваш. Бог вече няма да има никакво място в сърцето ти. През целия процес на събитието няма да има никаква връзка между теб и Бог, нито между теб и Божиите слова. Това означава, че когато се сблъскаш с дадена ситуация, ти ще се фиксираш само върху хората и нещата. Няма да си способен да измислиш нито една дума, която да съответства на истината, нито едно твърдение за истината, което да идва от Бог, за да се съпостави с въпроса за сравнение, няма да можеш да го използваш като основа за разбор на ситуацията, няма да извлечеш поука от нея или да придобиеш проницателност, няма да укрепиш вярата си или да опознаеш Бог. Няма да направиш нищо от това. През цялото време на събитието ще се придържаш към популярната поговорка, че „успехът и провалът на нещата зависят от хората“, което, по-точно казано, е аргумент и гледна точка на неверниците. И обратното, да кажем, че от самото начало на събитието можеш да го приемеш от гледната точка на сътворено същество, без да изследваш дали някой е прав, или не, без да анализираш прекомерно някой човек или нещо и без да се фиксираш върху хора или неща. Да кажем, че вместо това усърдно търсиш отговори в Божиите слова, активно идваш пред Бог, за да се молиш и да се уповаваш на Него, и търсиш Божието просветление и напътствие, като позволяваш на Бог да върши делото Си и да ръководи нещата. Да предположим, че имаш нагласа на богобоязливост и богопокорство, на жажда за истината и на активно сътрудничество с Бог — че това не е гледната точка и нагласата на неверник, а по-скоро е гледната точка и позицията, която трябва да има един истински Божи последовател. С такава гледна точка и позиция несъзнателно ще придобиеш това, което никога преди не си преживявал, а именно истините реалности, които не си притежавал преди. Тези истини реалности всъщност са резултатите, които Бог иска да постигне и осъществи в теб чрез Своето върховенство над цялото събитие. Ако Бог осъществи това, което възнамерява да постигне, тогава Той няма да е действал напразно, защото ще е постигнал желаните от Него резултати във вас. Какви са тези резултати? Бог иска да видиш какво наистина се случва, че нищо не става случайно, нито пък е причинено от хората, а че Бог го контролира. Бог иска да преживееш Неговото реално съществуване и да разбереш факта на Неговото върховенство и това, че ръководи съдбата на всички неща, и че това е факт, а не празно твърдение.

Ако чрез преживяванията си наистина осъзнаеш факта, че Бог управлява всичко и че Той ръководи съдбата на всички неща, ще си способен да кажеш нещо подобно на това, което Йов каза: „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел“ (Йов 42:5-6). Добро ли е това твърдение? (Да.) Толкова е хубаво да чуя това твърдение и то е трогателно. Искате ли да изпитате истинността му? Искате ли да разберете как се чувстваше Йов, когато каза тези думи? (Да.) Това просто нормално желание ли е, или е силно желание? (Силно.) Накратко, вие наистина имате такава решимост и такова желание. И така, как може да се изпълни това желание? Както вече ви казах. Трябва да заемеш гледната точка на сътворено същество и да подхождаш към всички хора, събития и неща, които те сполетяват, от позицията на това да признаеш, че Бог е Владетелят на всичко и че всичко се контролира и ръководи от Него. Трябва да извлечеш поуки от това, да разбереш Божието намерение във всичко, което Той прави, и да разпознаеш какво Бог иска да постигне и да осъществи в теб. Като направиш това, един ден скоро и в недалечното бъдеще ще се почувстваш по същия начин като Йов, когато изрече тези думи. Когато чуя, че казвате, че наистина искате да изпитате това, което Йов почувства, когато изрече тези думи, знам, че над 99 процента от хората никога преди не са изпитвали такива чувства. Защо е така? Защото никога не сте заемали гледната точка на сътворено същество и не сте преживявали факта, че Създателят управлява и контролира всичко, както направи Йов. Всичко това се дължи на човешкото невежество, глупост и непокорство, както и на заблудата и покварата, причинени от Сатана, които карат хората неволно да оценяват и подхождат към всичко, което им се случва, от гледната точка на неверник и дори да определят и подхождат към всичко, което се случва около тях, като използват някои от методите и теоретичните основи, до които обикновено прибягват невярващите. Заключенията, до които в крайна сметка достигат, нямат нищо общо с истината, а някои от тях дори ѝ противоречат. Това пречи на хората в дългосрочен план да преживяват факта, че Създателят управлява и контролира всички неща, и чувството, което Йов имаше, когато изрече тези думи. Ако си преминал през изпитания, големи или малки, подобни на тези на Йов, и чрез тях вече си усетил Божията ръка в действие и факта на Божието върховенство, ако си разпознал и конкретните намерения на Бог да управлява и ръководи тези въпроси, както и пътя, който хората трябва да следват, тогава в крайна сметка ще можеш, наред с другите неща, да преживееш положителните последствия, които Бог е искал да постигне в теб през цялото време на събитията, добрите Божии намерения и очаквания за теб. Ще преживееш всичко това. Когато го направиш, вече няма да вярваш само, че Бог може да говори истината и да ти осигури живот, а ще осъзнаеш по осезаем начин, че Създателят наистина съществува, както и факта, че Той е създал и управлява всички неща. Докато преживяваш всичко това, вярата ти в Бог и в Създателя ще нараства. В същото време това ще те накара да осъзнаеш факта, че си взаимодействал със Създателя по реален начин, и това осезаемо и напълно ще затвърди вярата и доверието ти в Бог, в начина, по който Го следваш, както и във факта, че Той управлява всичко и е вездесъщ. Когато получите това потвърждение и осъзнаване, мислите ли, че сърцето ви ще се изпълни с радост и щастие или с болка и скръб? (С радост и щастие.) Определено ще бъде радост и щастие! Без значение колко болка и скръб си преживял преди това, те ще се разсеят като кълбо дим и сърцето ти ще се развълнува от радост, ще се радваш и ще подскачаш от щастие. Когато видиш, че фактът на Божието върховенство над всички неща е наистина потвърден и преживян от теб, това е равносилно на това наистина да се запознаеш, да се срещнеш и да общуваш с Бог лице в лице. В този момент ще се почувстваш по същия начин, както се чувстваше Йов. Какво каза Йов в онзи момент? („Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел“.) Външно Йов използва поведението и действията на отвращение от себе си и покаяние, за да изрази омразата си към миналото, но всъщност дълбоко в сърцето си той е радостен и щастлив. Защо? Защото неочаквано вижда лицето на Създателя, изправя се лице в лице с Него и среща Бог в едно събитие, в едно незабележително и случайно събитие. Кажете Ми, кое сътворено същество, кой последовател на Бог не копнее да Го види? Когато се случи такава ситуация, когато се случи такова нещо, кой не би бил щастлив, кой не би се вълнувал? Всеки би се развълнувал. Би се почувствал развълнуван и радостен. Това ще бъде нещо, което никога няма да забрави, докато е жив, и това е нещо, което си струва да се помни. Помислете, няма ли много ползи от това? Надявам се, че в бъдеще вие наистина ще изживеете това чувство, ще имате този вид преживяване и такива срещи. Когато човек наистина види лицето на Бог и наистина е способен да изживее същите чувства, които Йов изпитва при срещата си с Бог Йехова, това се превръща в крайъгълен камък на неговата вяра в Бог. Това е толкова прекрасно нещо! Всеки човек очаква с нетърпение такъв резултат и такава ситуация, и всеки се надява да я преживее и да има такава среща. Тъй като имаш такива надежди, трябва да имаш правилната гледна точка и позиция, докато преживяваш всичко, което се случва около теб, като преживяваш и разбираш всичко по начина, по който Бог те учи и напътства, като се научаваш да приемаш всичко от Бог и да възприемаш всичко в съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. По този начин вярата ти ще става все по-голяма, без да го осъзнаваш, а фактът, че Бог има върховенство над всички неща и управлява всичко, постепенно ще се утвърждава и потвърждава в сърцето ти. Когато всичко това се утвърди в теб, ще продължаваш ли да се тревожиш, че духовният ти ръст не става по-висок? (Не.) Но е нормално сега да се чувствате малко притеснени, защото сте толкова малки на ръст и има много неща, които не можете да прозрете — би било невъзможно да не се притеснявате, това е нещо, което не можете да избегнете. Това е така, защото у хората има много неща, които идват от знанието, от човека, от Сатана, от обществото и т.н. Всички тези неща оказват дълбоко влияние върху гледната точка, от която хората подхождат към Бог, както и върху нагласата и позицията, която трябва да заемат, когато преживяват различни неща. Ето защо да заемеш правилна позиция и нагласа, когато те сполетяват различни неща, не е лесна задача. Това изисква да преживеете не само положителни, но и негативни неща. Като разпознавате и разбирате същността на тези негативни неща, ще извличате повече поуки и ще разбирате действията на Бог и всемогъществото и мъдростта Му в управлението на всички неща.

Сега разбирате ли напълно, че твърдението „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“ е невярно? (Да, разбираме.) Има ли някакви верни аспекти в това твърдение? Има ли някакви валидни елементи? (Не, няма.) Изобщо ли няма такива? (Няма.) Добре е да се разбере, че изобщо няма такива. Това е теоретично разбиране. След това в реалния живот, чрез наблюдение и преживяване, ще откриеш, че твърдението „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“ е погрешно, абсурдно и е гледната точка на неверник. Когато откриеш този факт и можеш да използваш факти, за да докажеш грешката в това твърдение, тогава напълно ще го изоставиш и отхвърлиш, и повече няма да го използваш. Все още не си стигнал до този момент. Въпреки че си приел казаното от Мен, по-късно, когато се сблъскаш със ситуации, ще се замислиш: „Тогава смятах, че няма нищо вярно в твърдението, че „успехът и провалът на нещата зависят от хората“, а защо сега смятам, че то е донякъде вярно?“. Започваш да се бориш вътрешно и отново изпитваш противоречия. И тогава какво трябва да направиш? Първо, трябва да промениш гледната си точка. Да се откажеш от всички мисли и гледни точки, които произхождат от това, че се придържаш към това твърдение. Да се откажеш от всички действия, които произтичат от него. Не се фиксирай върху хора или въпроси. Първо се обърни към Бог в молитва, след това потърси опората и принципите в Божиите слова. В процеса на търсене несъзнателно ще получиш просветление и ще разбереш истината. Може да ти е трудно да търсиш принципите сам, затова събери всички, които имат отношение към въпроса, и заедно потърсете опората и истините принципи в Божиите слова. След това четете с молитва, разговаряйте за съответните Божии слова и ги проверете за сравнение. След като ги сравните с Божиите слова, приемете правилните гледни точки, а неправилните ще бъдат естествено отхвърлени. Оттук нататък разрешавайте и се справяйте с въпросите в съответствие с тези принципи. Как ви звучи този метод? (Добре.) В процеса на търсене на истината това, от което трябва да се откажеш, са действията, които произтичат от гледната точка на „успехът и провалът на нещата зависят от хората“. Намери съответните Божии слова и разрешавай и се справяй с проблемите въз основа на тях. Като търсиш истината и разрешаваш проблемите по този начин, твоите погрешни възгледи ще бъдат преодолени. Ако се справяш с нещата въз основа на Божиите слова и истините принципи, тогава посоката и подходът ти за разрешаване на въпросите съответно ще се променят. В резултат на това изходът на въпроса ще се развие в благоприятна посока. Използването на нагласата и гледната точка на „успехът и провалът на нещата зависят от хората“ за разрешаване на проблемите и справяне с въпросите обаче ще ги накара да се развият в зловредна посока. Например, когато хората в църквата се подвеждат от антихристите, ако не търсят истината, а само се фиксират върху хора и въпроси, обсъждат кое правилно и кое е грешно и държат другите отговорни, крайният резултат ще бъде разправяне с няколко души и считане на въпроса за решен. Някои може да кажат: „Ти каза, че това се развива в зловредна посока, но аз не съм видял никакви зловредни резултати. Антихристите бяха изгонени, така че проблемът не е ли разрешен? Къде е този зловреден резултат?“. Всички ли си взеха поука от това преживяване? Разбраха ли истината от него? Могат ли да разпознаят антихристите? Разбират ли Божието намерение? Осъзнаха ли Божието върховенство? Не настъпи нито един от тези положителни резултати. Напротив, хората продължават да живеят според сатанинските философии, не си вярват, пазят се един от друг и си прехвърлят отговорността. Когато се сблъскат със ситуация, те бързо се отбраняват, търсейки единствено самосъхранение. Страхуват се да поемат отговорност и с тях да се разправят. Не си извличат никакви поуки и не приемат нищо от Бог, камо ли да търсят Божието намерение. Могат ли хората да израстват в живота по този начин? В крайна сметка те знаят само какво могат или не могат да правят пред своите водачи, какво да казват и правят, за да направят водачите си щастливи, както и какви думи и действия ще накарат водачите им да се възмущават и да не ги харесват. В резултат на това хората започват да се пазят един от друг, да се затварят в себе си, да се прикриват и никой не проявява откровеност. Затворени, защитени и прикрити по този начин, изправили ли са се хората пред Бог? Не, не са. След като преживеят много неща, те се научават да избягват определени ситуации, страхуват се да общуват с другите и да се сблъскват с проблеми. Накрая те напълно се затварят в себе си, не проявяват откровеност към никого и в сърцата им няма място за Бог. Да се вярва в Бог по този начин се основава изцяло на сатанинска философия. Независимо през колко преживявания преминават, не могат да извлекат никакви поуки, да опознаят себе си, камо ли да се избавят от покварения си нрав. Могат ли да разберат истината и да опознаят Бог по този начин? Могат ли да почувстват истинско покаяние? Не, не могат. Вместо това те се научават да се пазят от другите, да защитават себе си, да следят внимателно думите и изразите на другите и да се нагаждат спрямо посоката на вятъра. Научават се да използват хитрости, да са по-тактични и по-способни да се справят с кавги и спорове. Когато се сблъскат с проблеми, те избягват да поемат отговорност и вместо това я прехвърлят на другите. Вече нямат никаква връзка с Бог, с Неговите слова или с истината. Сърцата им се отдалечават все повече и повече от Бог. Не е ли това зловредно развитие? (Да.) Как се е появила тази посока на зловредно развитие? Ако човек възприема хората и нещата и се държи и действа в съответствие с Божиите слова, ако приемат истината за свой принцип, ако търсят Божиите слова за опора, когато се сблъскат с проблем, като търсят отговори в тях, ако определят корена на проблема спрямо Божиите слова и го съпоставят с тях за сравнение, ако ги използват за разрешаване на всички въпроси и трудности, тогава Божиите слова ще им осигурят път напред, така че да не бъдат затруднени, спънати или хванати в капан от тези въпроси. Накрая те биха разбрали принципите на практикуването, които Бог изисква по тези въпроси, и биха имали път, който да следват. Ако всички идваха пред Бог, когато се сблъскат с предизвикателства, ако приемаха всичко от Бог, ако се учеха да се уповават на Него и намираха истините принципи за опора в процеса на търсене, щяха ли все още да се предпазват един от друг? Дали някой все още щеше да се занимава с това кое е правилно или грешно, без да се интересува от корена на проблема? (Не, нямаше.) Дори да има някой, който не практикува истината и все още се занимава с такива въпроси, той е изключение, отхвърлен е от всички. Ако хората могат да приемат нещата от Бог, когато се сблъскат с тях, ситуацията ще се развива в благоприятна посока. Те в крайна сметка ще разберат и познаят Божиите слова и ще придобият истината. Това, което хората практикуват, е истината, а това, което постигат, е правилната цел — да придобият истината и да могат да свидетелстват за Бог. Вярата им ще се засили, разбирането им за Бог ще нарасне и те ще развият богобоязливо сърце. Не е ли това благоприятна посока на развитие? (Да.) Какво води до такива резултати? Дали защото гледната точка и позицията, която хората заемат по всеки въпрос, са правилни и съответстват на истината? (Да.) Казано просто и ясно, тази гледна точка и позиция означават приемане на нещата от Бог, което естествено води до благоприятна посока и благоприятни стъпки на развитие и до постигането на резултат от разбирането на истината и познаването на Бог. Ако обаче хората не приемат нещата от Бог, а вместо това подхождат към тях от човешка гледна точка и въз основа на сатанински философии, все още разчитат на сатанинска философия за оценка на събитията и се фиксират върху хора и неща, всичко, което произтича от това, ще бъде зловредно. Крайната последица е, че никой няма да разбере истината и да получи ползи. Това е резултатът от незнанието как да се преживява Божието дело. Затова в някои църкви съществува атмосфера на дисхармония между някои хора, които изпълняват дълга си. Те винаги се подозират, пазят се един от друг, обвиняват се, съревновават се и спорят един с друг. Те тайно се борят в дълбините на сърцата си. Това потвърждава едно нещо: в тази група няма нито един човек, който да търси истината, нито един, който да приема нещата от Бог, когато се сблъска с тях. Всички те са неверници и не се стремят към истината. Обратно, в някои църкви има хора, които, въпреки че са с малък духовен ръст и не разбират много от истината, са способни искрено да приемат нещата от Бог във всяка ситуация, голяма или малка, и след това да практикуват и преживяват според Божиите слова, и да навлязат в реалността им. Въпреки че тези хора, които изпълняват дълга си заедно, понякога се препират, спорят и се карат, между тях има такава атмосфера, каквато не се среща сред невярващите. Когато се събират, за да вършат нещо, то е особено хармонично, все едно са семейството или роднини, без пропаст между сърцата им, и те са единни в работата си. Наличието на такава хармонична атмосфера показва, че поне ръководителите или няколко ключови личности търсят истината и се справят с нещата по правилния начин, когато се сблъскват с проблеми, и наистина са постигнали резултати в прилагането на принципа на „приемане на всичко от Бог“. Има много хора, които вярват в Бог, но тъй като не се стремят към истината или не приемат сериозно Божиите слова, вярват в Него в продължение на много години, без да имат навлизане в живота. Независимо какво им се случва, не приемат, че то е от Бог, а вместо това винаги разчитат на човешките представи и фантазии, за да възприемат нещата. Те не могат да изживеят Божието дело. Ако в църквата има няколко души, които имат духовно разбиране и виждат, че много неща са подредени и предопределени от Бог, те могат да се уповават на Него, активно да търсят истината, да я практикуват и да се справят с нещата според истините принципи. В такава църква се поражда атмосфера на делото на Светия Дух. Със сигурност хората могат да почувстват тази особено приятна хармонична атмосфера и естествено начинът им на мислене е в най-добро състояние. По-конкретно между хората има взаимно разбиране, обща амбиция, цел и мотивация за стремеж дълбоко в сърцата им. Поради това те могат да се обединят. В такава църква можеш да изпиташ особено хармонична атмосфера. Тя изпълва хората с увереност и ги мотивира да се стремят към напредък. Те се чувстват по-уверени в сърцата си и сякаш имат неизчерпаеми сили да отдават всичко на Бог. Това чувство е изключително приятно. Всеки, който посещава събирания в тази църква, може да се наслади на тази атмосфера и на чувството на увереност. В такъв момент те се чувстват така, сякаш живеят в Божията прегръдка, сякаш са в Неговото присъствие всеки ден. Това е наистина различно преживяване. В онези църкви, в които Светият Дух не върши делото Си, повечето хора не се стремят към истината. Те не могат да приемат нещата от Бог, когато се сблъскват със ситуации, и разчитат на човешки начини и средства, за да контролират всичко. В такова паство чувствата между хората са различни и отношенията между тях и атмосферата, която се създава, също са различни. Изобщо не усещаш атмосферата на делото на Светия Дух или атмосферата на взаимна любов. Вместо това усещаш само студенина. Това означава, че хората са студени един към друг. Всички се пазят един от друг, спорят един с друг, тайно се състезават помежду си и се стремят да се надминат. Никой не се подчинява на другия и дори се потискат, изключват и наказват взаимно. Те са като невярващите на работното място, в света на бизнеса и в политиката и те карат да изпитваш отвращение, омраза и страх, без да оставят у теб чувство за сигурност. Ако изпиташ такива чувства в някоя група, ще се убедиш в точността на твърдението, че „човечеството е дълбоко покварено от Сатана“ и това ще те накара да обичаш още повече делото на Светия Дух. Без делото на Светия Дух, тоест когато властват хората, Сатана, знанието или неверниците, атмосферата е съвсем различна. Тя ще те накара да се чувстваш неудобно и безрадостно и скоро ще се почувстваш задушен и депресиран. Това чувство идва от Сатана и от поквареното човечество, това е точно така. С това завършва общението по тази тема.

Що се отнася до твърденията за моралното поведение в традиционната култура, миналия път споделих, че: „Всеки човек носи обща отговорност за съдбата настраната си“. В тази връзка днес ще разговарям за твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“. Подобно на предишната фраза, за която разговарях, че „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“, тази фраза очевидно е и гледната точка на неверниците. Тя е широко разпространена сред хората и може да се чуе навсякъде. От момента, в който хората започнат да говорят, те научават всякакви поговорки от другите, от неверниците, от Сатана и от света. Това започва с първоначалното възпитание, в процеса на което биват обучавани от родителите и семействата си как да се държат, какво да говорят, какъв морал да притежават, какви мисли и характер да имат и т.н. Дори след като влязат в обществото, хората все още несъзнателно приемат насаждането на различни доктрини и теории от Сатана. „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ се внушава на всеки човек от семейството или от обществото като едно от различните морални поведения, които хората трябва да проявяват. Ако имаш такова морално поведение, хората казват, че си благороден, честен, че притежаваш почтеност и че си уважаван и високо ценен от обществото. Тъй като фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ идва от хората и от Сатана, тя се превръща в тема, която анализираме и разпознаваме, нещо повече — в тема, която изоставяме. Защо разпознаваме и изоставяме тази фраза? Нека първо разгледаме дали е правилна и дали човекът, който я следва, е прав. Наистина ли е благородно да си човек, който притежава моралния характер на това „да правиш всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“? Притежава ли такъв човек истината реалност? Притежава ли човешката природа и принципите на поведение, които според Бог трябва да имат сътворените същества? Всички ли разбирате фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“? Най-напред обяснете със свои думи какво означава тази фраза. (Тя означава, че когато някой ви повери дадена задача, не трябва да пестите усилия, за да я изпълните.) Не следва ли да е така? Ако някой ти възложи задача, не те ли цени много? Той те цени много, вярва в теб и смята, че заслужаваш доверие. Така че независимо от това, което другите те помолят да направиш, ти трябва да се съгласиш и да го свършиш добре и напълно според техните изисквания, така че да са щастливи и доволни. Чрез постъпката си се превръщаш в добър човек. Изводът е, че това дали този, който ти е възложил задача, е доволен, определя дали си считан за добър човек. Може ли да се обясни по този начин? (Да.) Така че не е ли лесно да бъдеш считан за добър човек от другите и признат от обществото? (Да.) Какво означава, че е „лесно“? Това означава, че критерият е много нисък и съвсем не е благороден. Ако отговаряш на моралната норма: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, ти си считан за човек с етично поведение по тези въпроси. Негласно това означава, че заслужаваш доверието на хората, че заслужаваш да ти поверяват изпълнението на задачи, че имаш добра репутация и че си добър човек. Това е смисълът на това твърдение. Не мислите ли, че е така? Имате ли възражения срещу критериите за преценка и оценка на фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“? Ако можете да дадете пример, който да опровергае това твърдение и да разобличи неговата заблуда, т.е. ако можете да използвате действителен случай, за да докажете неговата неправилност, тогава то няма да издържи. На теория сега може би вече вярвате, че това твърдение е определено неправилно, защото не е истина и не идва от Бог. Как можете да използвате факти, за да оборите това твърдение? Например, ако си твърде зает, за да отидеш да пазаруваш днес, можеш да възложиш на съседа си да го направи вместо теб. Можеш да му кажеш точно каква и колко храна да купи и кога да я купи. След това съседът купува хранителните продукти според твоето желание и ги доставя навреме. Счита ли се, че това е „правене на всичко възможно, за да се справяш предано с това, което другите хора са ти поверили“? Счита ли се, че това поведение е достойно за уважение? Това означава едва ли не само да си помръднеш пръста. Способността да помогнеш на някого да си купи нещо означава ли че имаш високо морален характер? (Не.) Що се отнася до това дали върши нещо лошо, или не, и какъв е характерът му, това има ли някакво отношение към способността му да „прави всичко възможно, за да се справя предано с всичко, което другите хора са му поверили“? Ако човек може да направи всичко възможно, за да се справи с нещо малко, което другите хора са му поверили, притежава ли той критерий за етично поведение? Способността да се справи с такава малка задача доказва ли, че той наистина е човек с високо морален характер? Някои хора казват: „Този човек е много надежден. Винаги, когато го помолят да достави нещо, без значение какво е то и колко трябва да донесе, той винаги се връща с него. Той е надежден и има добро етично поведение“. Така го възприемат и оценяват другите. Уместна ли е подобна оценка? (Не, не е.) Вие двамата сте съседи. Съседите обикновено не се настройват един срещу друг и не си вредят, защото пътищата им редовно се пресичат. Ако има конфликти, става трудно да се общува след това. Може би съседът ти е помогнал от такова съображение. Възможно е също така тази малка услуга да е била удобна за него, задачата да не е била трудна и да не е понесъл загуби. Тя му е помогнала и да направи добро впечатление и да придобие добра репутация, което му носи полза. Освен това, като ти помага с малки услуги, не е ли удобно за съседа ти да те моли за услуги в бъдеще? Може би в бъдеще той ще те помоли за голяма услуга и ти ще си длъжен да я изпълниш. Дали този човек не си оставя отворена вратичка? Когато хората си помагат, взаимодействат и общуват помежду си, това е с някаква цел. Ако считат, че от теб няма да имат полза и че няма да те помолят за помощ по-късно, може да не ти помогнат с тази услуга. Възможно е в семейството ти да има лекари, адвокати, държавни служители или хора с обществено положение, които да са полезни на този човек по някакъв начин. Те може да ти помогнат, за да си оставят отворена вратичка. Може би ще те използват някъде в бъдеще или най-малкото ще им бъде удобно да заемат инструменти от дома ти. Понякога им възлагаш да свършат малки услуги и след няколко дни те идват в дома ти, за да вземат нещо назаем. Хората няма да си мръднат пръста, ако нямат изгода от това! Вижте как, когато ги помолите за услуга, те се съгласяват съвсем лесно, с усмивка на лице и привидно без да се замислят, но всъщност са направили внимателни изчисления в ума си, тъй като мислите на никого не са прости. Веднъж отидох на едно място, за да Ми поправят дрехите. Възрастната дама, която поправяше дрехите, имаше дъщеря, която се връщаше в родината си. Съседът ѝ имаше кола, така че възрастната дама повери на този съсед да закара дъщеря ѝ до летището, за да не плаща за такси. Съседът се съгласи и възрастната дама се зарадва. Съседът обаче не беше толкова глупав. Не искаше да го направи безплатно. След като се съгласи, той остана там, бавно извади една дреха и каза: „Мислиш ли, че дрехата ми може да бъде поправена?“. Възрастната дама беше изненадана, а изражението ѝ сякаш казваше: „Защо този човек се възползва от такава дреболия? Съгласи се с такава готовност, а се оказва, че не иска да го направи безплатно“. Възрастната дама реагира бързо, като след секунда-две каза: „Добре, сложи я там и ще ти я поправя“. Изобщо не се споменава за пари. Виждате как изпращането на някого по обикновена работа се балансира с поправянето на една дреха. Не означава ли това, че никой не е на загуба? Нима междуличностното взаимодействие е просто? (Не, не е.) Нищо не е просто. В това човешко общество всеки има подобен бартерен начин на мислене и всеки участва в сделки. Всеки предявява изисквания към другите и всички искат да спечелят за чужда сметка, без самите те да понесат загуби. Някои хора казват: „Сред онези, които „правят всичко възможно да се справят предано с всичко, което другите хора са им поверили“, има и много хора, които не се стремят да се облагодетелстват за сметка на другите. Те просто искат да направят всичко възможно, за да се справят добре с нещата — тези хора наистина притежават това етично поведение“. Това твърдение е невярно. Дори да не се стремят към богатство, материални блага или каквато и да е полза, те се стремят към известност. Какво се разбира под тази „известност“? Тя означава: „Приел съм доверието на хората да се справям със задачите им. Независимо дали човекът, който ми е възложил задачата, присъства или не, стига да направя всичко възможно, за да се справя добре, ще имам добра репутация. Поне някои хора ще знаят, че съм добър човек, с висок морал и че съм човек, на когото си струва да се подражава. Мога да заема място сред хората и да оставя след себе си добра репутация в определена група от хора. Това също си заслужава!“. Други си казват: „Прави всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, а тъй като хората са ни се доверили, независимо дали присъстват, или не, трябва да се справяме добре с техните задачи и да ги довеждаме докрай. Дори да не можем да оставим трайно наследство, поне няма да могат да ни критикуват зад гърба ни, като казват, че не може да ни се има доверие. Не можем да позволим бъдещите поколения да бъдат дискриминирани и да страдат от този вид груба несправедливост“. Какво търсят те? Те не спират да търсят известност. Някои хора отдават голямо значение на богатството и притежанията, докато други ценят известността. Какво означава „известност“? Какви са специфичните изрази за „известност“ сред хората? Това означава да те наричат добър човек, някой с високо морален характер, еталон, добродетелен човек или светец. Има дори хора, които, понеже по един въпрос са успели да „направят всичко възможно, за да се справят предано с всичко, което другите хора са им поверили“, и имат такъв морален характер, са възхвалявани постоянно, а потомците им се възползват от тяхната известност. Виждаш ли, това е много по-ценно от малките облаги, които могат да получат в момента. Затова отправната точка за всеки, който спазва така наречения морален критерий „да правиш всичко възможно, за да се справиш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, не е толкова елементарна. Те не се стремят просто да изпълняват задълженията и отговорностите си като личности, а по-скоро се придържат към тях или заради лична изгода, или заради репутацията си, било то за този живот или за отвъдния. Разбира се, има и такива, които искат да избегнат да бъдат критикувани зад гърба им и да избегнат позора. Накратко, отправната точка за хората, които вършат подобни неща, не е проста. Тя всъщност не е свързана нито с позицията на човечеството, нито с неговата социална отговорност. Ако погледнем на това от гледната точка на намерението и мотивацията на хората, които правят такива неща, целта на тези, които държат на фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, съвсем не е толкова проста.

Току-що анализирахме твърдението за моралното поведение: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ от гледна точка на намеренията и целите на хората да направят нещо, както и по отношение на техните амбиции и желания. Това е единият аспект. От друга страна, в твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ има друга грешка. Каква е тя? Хората смятат поведението от типа на „прави всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ за безкрайно благородно, но не знаят, че не могат да разпознаят дали поверените им от друг неща са справедливи, или несправедливи. Ако задачата, която някой ти възлага, е съвсем обикновена, нещо, което се изпълнява лесно и не си струва да се споменава, тогава предаността няма отношение към нея, защото когато хората общуват и се разбират помежду си, е нормално да си възлагат задачи един на друг. Това е толкова лесно, колкото да си мръднеш пръста. Не става въпрос дали нечий морален характер е благороден, или е по-нисък. Не се стига до това ниво. Ако обаче задачата, която някой ти възлага, е от голямо значение, ако е важна задача, например такава, която е свързана с живота и смъртта, съдбата или бъдещето, и ти пак се отнасяш към нея по същия начин като към обикновена задача, като правиш всичко възможно да се справиш добре с нея, без да проявяваш проницателност, тогава може да възникнат проблеми. Какви проблеми? Ако задачата, която ти е поверена, е правилна, разумна, справедлива, положителна и няма да причини вреда или загуба на другите, нито ще има отрицателно въздействие върху човечеството, тогава е добре да я приемеш и да направиш всичко възможно, за да се справиш предано с нея. Това е отговорност, която трябва да изпълниш, и принцип, който трябва да спазваш. Ако обаче задачата, която приемаш, е несправедлива и ще причини вреда, смущение, разрушение или дори загуба на живот на друг човек или на човечеството, а ти отново правиш всичко възможно, за да се справиш предано с нея, тогава какво, по дяволите, говори това за твоя морален характер? Добър или лош е той. (Лош е.) В какъв смисъл е лош? Някои хора следват несправедлив човек или се сприятеляват с него и двамата се считат за близки приятели. Не се интересуват дали той е добър, или лош. Щом това е задача, поверена им от техния приятел, ще направят всичко възможно да се справят добре с нея. Ако приятелят ги помоли да убият някого, ще го убият, ако ги помоли да навредят на някого, ще го наранят, и ако ги помоли да унищожат нещо, ще го направят. Щом това е задача, поверена им от техния приятел, ще я изпълнят, без да разпознават и без да преценяват. Вярват, че изпълняват изискването „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. Какво говори това за тяхната човешка природа и морален характер? Добри ли са или са лоши. (Лоши са.) Дори лошите хора могат да „правят всичко възможно да се справят предано с всичко, което другите хора са им поверили“, но различните задачи, които другите хора са им поверили и с които правят всичко възможно да се справят добре, са все лоши и отрицателни неща. Ако това, което другите са ви поверили, е да навредите на някого, да убивате хора, да крадете чужда собственост, да отмъщавате или да нарушавате закона, това правилно ли е? (Не, не е.) Това са все неща, които вредят на хората, това са злодеяния и престъпления. Ако някой ти възложи злосторна задача, а ти все още се придържаш към традиционния културен принцип „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с това, което другите хора са ти поверили“, като казваш: „Щом си ми поверил задача, това означава, че ми имаш доверие, имаш високо мнение за мен и се отнасяш към мен като към свой човек, като към приятел, а не като към външен човек. Затова ще направя всичко възможно, за да се справя предано с всичко, което си ми поверил. Кълна се в живота си, че ще се справя добре с това, което си ми поверил, и никога няма да се отметна от думата си“, тогава какъв е този човек? Не е ли той истински подлец? (Да.) Той е голям подлец. И така, как трябва да се отнасяте към нещата от рода на „прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“? Ако някой ти повери проста задача, нещо обичайно за взаимоотношенията между хората, тогава дори да я изпълниш, не може да се каже дали моралният ти характер е благороден, или не. Ако някой ти възложи много важна и голяма задача, тогава трябва да прецениш дали е положителна, или отрицателна, и дали е нещо, което може да бъде постигнато въз основа на твоите заложби. Ако не е нещо, което можеш да постигнеш, прави каквото можеш. Ако е отрицателна задача, такава, която нарушава закона, накърнява интересите или живота на другите или дори унищожава техните перспективи и бъдеще, а ти все още се придържаш към моралната норма „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, тогава ти си подлец. Въз основа на тези гледни точки принципът, който хората трябва да следват, когато приемат поверените им задачи, не трябва да бъде „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. Това твърдение е неточно, съдържа значителни недостатъци и проблеми и силно подвежда хората. След като приемат това твърдение, много хора ще го използват без никакво съмнение, за да оценяват моралното поведение на другите и, разбира се, за да преценяват себе си и да ограничават собствения си морал. Но те не знаят кой в света е достоен да възлага задачи на другите и много малко хора възлагат на другите задачи, които са справедливи, положителни, полезни за останалите, които са ценни и носят просперитет на човечеството. Няма такива. Ето защо, ако използвате критерия „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, за да оцените морала на даден човек, този критерий не само поражда твърде много съмнения и проблеми, за да издържи една внимателна проверка, но насажда погрешни представи и принципи у хората и дава погрешна посока за справяне с подобни въпроси, като подвежда, парализира и заблуждава мисленето им. Следователно, независимо как анализирате или разнищвате това твърдение, няма никаква стойност в съществуването му, то не е нещо, което хората трябва да практикуват, и не им носи никаква полза.

Във фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ има и друга грешка. От друга гледна точка, на онези зли хора, които искат да използват, манипулират и контролират другите, на онези, които имат лични интереси, и на онези, които имат статус и власт в обществото, това твърдение дава възможност да се възползват от другите и оправдание да ги използват, манипулират и контролират. То им дава стратегическа възможност да използват хората, за да изпълнят задачите им. Тези, които не се справят с техните задачи или не дават най-доброто от себе си за изпълнението им, се определят като хора, на които другите не могат да поверят нищо и които не могат да дадат най-доброто от себе си, за да се справят предано със задачите. Поставя им се етикет на хора с по-лошо етично поведение, на които не може да се има доверие, които не заслужават да бъдат високо ценени или уважавани и които са по-нископоставени в обществото. Такива хора са отхвърлени. Например, ако твоят шеф ти възложи някаква задача и си казваш: „Щом шефът ми я възлага, трябва да я приема, независимо каква е тя. Независимо колко е трудна, дори ако трябва да мина през огън и вода, трябва да я изпълня“, така че се съгласяваш. От една страна, той е твой шеф и ти не смееш да откажеш. От друга страна, той често те притиска, като ти казва: „Само тези, които правят всичко възможно, за да се справят предано с всичко, което другите хора са им поверили, са добри колеги“. Той ти е внушил това схващане още в началото, като те е обработил предварително, за да си подготвен психически. След като отправи някакво искане, ти си морално задължен да го изпълниш и не можеш да откажеш. В противен случай няма да свършиш добре. Затова трябва да впрегнеш цялата си енергия, за да свършиш нещо за него. Дори да не е лесно да се направи, трябва да намериш начин да го изпълниш. Трябва да използваш връзки, да действаш по втория начин и да похарчиш пари за подаръци. В крайна сметка, когато задачата е изпълнена, не можеш да споменеш похарчените пари или да предявяваш някакви претенции. И трябва да кажеш: „Хората трябва да правят всичко възможно, за да се справят предано с всичко, което другите хора са им поверили“. Вие имате високо мнение за мен и ме цените много, така че трябва да направя всичко възможно, за да се справя добре с тази задача“. В действителност само ти знаеш колко трудности и неприятности си понесъл. Ако успееш да се справиш с това, хората ще кажат, че имаш благородно етично поведение. Но ако не успееш, хората ще гледат на теб отвисоко, ще те презират и ти ще страдаш заради това. Независимо към коя социална класа или етническа група принадлежиш, щом някой ти възложи задача, трябва да направиш всичко по силите си, да не пестиш усилия и не можеш да откажеш. Защо е така? Както се казва в поговорката: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. Тъй като си приел някой да ти повери задача, трябва да се справиш с нея предано и докрай и да се увериш, че задачата е изпълнена успешно, добре, изцяло и с одобрението на другия човек, а след това да му докладваш. Дори да не те попитат за нея, не трябва да пестиш усилия, за да се справиш. Някои хора по принцип нямат реална връзка с теб, например далечните роднини. Те виждат, че имаш добра работа в обществото или статус и престиж, или някакъв талант, затова ти поверяват това или онова. Имаш ли право да откажеш? Всъщност е напълно нормално да го направиш, но поради сложните социални взаимоотношения между хората и натиска на общественото мнение, повлияно от идеята „Прави всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, когато такъв тип човек, с когото по принцип нямаш никакви взаимоотношения, те помоли да направиш нещо за него, ти трябва да направиш всичко. Разбира се, можеш да избереш да не го правиш. По този начин обиждаш само един човек или прекратяваш отношенията си с няколко роднини, или може да бъдеш отблъснат от тях. Но отново, какво значение има това? Всъщност няма значение. Ти не живееш с тях и съдбата ти не е в техните ръце. Така че защо да не можеш просто да откажеш да го направиш? Една от неизбежните причини е, че общественото мнение да „правиш всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, те обвързва и потиска. Тоест във всяка социална общност често си в плен на моралните норми и общественото мнение да „правиш всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. Това, че правиш всичко възможно, за да се справяш предано със задачите, не означава, че изпълняваш социална отговорност или задълженията и отговорностите на сътворено същество. Вместо това си в плен на твърденията за моралните норми и невидимите окови на общественото мнение. Защо се поддаваш на това да си в плен? Единият аспект е, че не можеш да разграничиш дали моралните твърдения, предадени от твоите предци, са правилни, нито дали хората трябва да ги спазват. Другият аспект е, че ти липсва сила и смелост да се освободиш от социалния натиск и общественото мнение, породени от тази традиционна култура. В резултат на това не можеш да се освободиш от нейните окови и от влиянието ѝ върху теб. Другата причина е, че във всяка общност или група от обществото хората искат другите да ги смятат за хора с високи морални качества, за добри и надеждни, заслужаващи доверие хора, на които може да се възлагат задачи. Всички искат да си създадат такъв имидж, който да им печели уважение и да кара другите да вярват, че са достойни личности от плът и кръв, с чувства и преданост, а не са студенокръвни или отчуждени. Ако искаш да се впишеш в обществото и да бъдеш приет и одобрен от него, първо трябва да го накараш да те разпознае като човек с високо морален характер, почтен и благонадежден. Така че независимо какви искания отправят към теб, ти се стараеш всячески да ги удовлетвориш, да ги направиш щастливи и след това да получиш похвала от тях, че си надежден човек с високо морален характер и хората искат да общуват с теб. Това ти дава усещане за присъствие в живота. Ако можеш да бъдеш одобрен от обществото, от масите, от колегите и от приятелите си, ще живееш особено пълноценен и удовлетворителен живот. Ако обаче живееш различно от тях, ако твоите мисли и възгледи се различават от техните, ако житейският ти път е различен от техния, ако никой не казва, че имаш високо морален характер, че заслужаваш доверие, че може да ти се поверяват дела или че имаш достойнство, и ако всички те изоставят и изолират, тогава ще живееш потиснат и тъжен живот. Защо се чувстваш потиснат и тъжен? Защото самочувствието ти е подкопано. Откъде идва самочувствието ти? То идва от одобрението и приемането от обществото и от масите. Ако те не те приемат, не те одобряват, не те хвалят и не те ценят, ако не гледат на теб с възхищение, обич или уважение, тогава усещаш, че нямаш достойнство в живота. Чувстваш се съвсем безполезен, нямаш усещане за присъствие. Не знаеш в какво се крие твоята стойност и в крайна сметка не знаеш как да живееш. Животът ти става потиснат и измъчен. Винаги се опитваш да накараш хората да те приемат, да се приобщиш към масите и в обществото. Затова спазването на моралния критерий „Прави всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ е много важен въпрос за всеки, който живее в такава обществена среда. Освен това той е важен показател за оценка на моралния характер на човека и дали той се приема от другите. Но дали този критерий за оценка е правилен? Определено не. Всъщност той дори може да се нарече абсурден.

Има и друг аспект на моралното твърдение „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, който трябва да бъде разпознат. Ако задачата, която ти е поверена, не отнема твърде много от твоето време и твоята енергия и е в рамките на твоите способности, или ако разполагаш с подходяща среда и условия, тогава, от човешка съвест и разум, можеш да направиш някои неща за другите по най-добрия начин и да изпълниш техните разумни и уместни изисквания. Ако поверената ти задача обаче отнема значителна част от твоето време и твоята енергия и пропилява доста от времето ти до такава степен, че те кара да жертваш живота си, а твоите отговорности и задължения в този живот и дълга ти на сътворено същество ще бъдат сведени до нула и подменени, тогава какво ще направиш? Трябва да откажеш, защото това не е твоя отговорност или задължение. Що се отнася до отговорностите и задълженията в живота на човека, освен грижата за родителите и отглеждането на децата, изпълнението на социалните задължения в обществото и в рамките на закона, най-важното е енергията и времето на човека, както и животът му да бъдат използвани за изпълнение на дълга му на сътворено същество, а не да бъде натоварен от някой друг със задача, която отнема неговото време и неговата енергия. Това е така, защото Бог създава човека, дава му живот и го довежда на този свят, а той не трябва да върши неща и да изпълнява отговорности за другите. Това, което хората трябва да приемат в най-голяма степен, е Божието поверяване. Само Божието поверяване е истинско поверяване, а да приемеш човешкото поверяване означава да не се занимаваш със същинския си дълг. Никой няма право да иска от теб да влагаш своята преданост, своята енергия, своето време или дори своята младост и целия си живот в задачите, които ти възлага. Само Бог има право да иска от хората да изпълняват дълга си на сътворени същества. Защо е така? Ако някоя задача, която ти е поверена, изисква значителна част от твоето време и твоята енергия, това ще ти попречи да изпълняваш дълга си на сътворено същество и дори да следваш правилния път в живота. Това ще промени посоката и целите на твоя живот, което не е добро нещо, а е нещастие. Ако отнема значителна част от времето и енергията ти, и дори те лишава от младостта ти, като ти отнема възможността да придобиеш истината и живота, тогава всяко поверяване от такова естество идва от Сатана, а не просто от някой човек. Това може да се разбира и по следния начин. Ако някой ти възложи задача, която отнема и пропилява много от твоето време и твоята енергия, и дори те кара да жертваш младостта си и целия си живот, като ти отнема от времето, което би трябвало да посветиш на изпълнение на дълга си на сътворено същество, тогава този човек не само не е твой приятел, но дори може да се счита за твой враг и неприятел. В живота ти освен изпълнението на отговорностите и задълженията ти към родителите, децата и семейството, които Бог ти е отредил, цялото ти време и енергия трябва да бъдат посветени и отдадени за изпълнение на дълга ти на сътворено същество. Никой няма право да заема или отнема от твоето време и твоята енергия под предлог, че ти е поверил да вършиш нещо. Ако не се вслушаш в съвета и приемеш нечие поверяване, което отнема значителна част от твоето време и твоята енергия, тогава времето, с което разполагаш, за да изпълняваш дълга си на сътворено същество, ще бъде сравнително намалено и дори отнето и заето. Какво означава да си лишен от време и енергия, за да изпълняваш дълга си? Това означава, че възможността ти да се стремиш към истината е намалена. Когато възможността ти да се стремиш към истината е намалена, не означава ли това също, че възможностите ти да бъдеш спасен са по-малки? (Да.) Това благословия или нещастие е за теб? (Нещастие.) Несъмнено е нещастие. Това е подобно на случая, в който момиче си има приятел, а той ѝ казва: „Можеш да вярваш в Бог, но трябва да ме изчакаш, докато стана успешен, богат и влиятелен и докато успея да ти купя кола, къща и голям пръстен с диамант, за да се оженя за теб“. Момичето казва: „Тогава през тези няколко години няма да вярвам в Бог и няма да изпълнявам задълженията си. Първо ще работя усилено с теб и ще чакам да забогатееш, да станеш ръководител, да се сбъднат желанията ти, а след това ще изпълнявам задълженията си“. Това момиче умно ли е, или глупаво? (Глупаво.) Толкова е глупаво! Помага на приятеля си да постигне успех, да стане богат и влиятелен, да спечели слава и богатство, но кой ще компенсира времето, което е загубило? Не е изпълнило дълга си на сътворено същество, така че кой ще компенсира тази загуба, кой ще плати за нея? За тези няколко години вяра в Бог не е придобило нито истината, нито живота, които би трябвало да има. Кой ще компенсира тази истина и този живот? Някои хора вярват в Бог, но не се стремят към истината. Вместо това отделят няколко години от времето си, за да изпълнят поверена им от други хора задача, чуждо желание или искане. В крайна сметка не само не печелят нищо, но и пропускат възможността да изпълняват дълга си да придобият истината. Те не получават Божието одобрение. Загубата е твърде голяма, а цената — твърде висока! Не е ли много глупаво да се откажат да вярват в Бог и да изпълняват дълга си на сътворено същество само за да не нарушат доверието на другите, да позволят на хората да говорят добри неща за тях, да бъдат смятани за хора с високо морален характер, за уважавани и заслужаващи доверие хора и успешно да „правят всичко възможно да се справят предано с всичко, което другите хора са им поверили“? Има и такива, които се опитват и по двата начина, като от една страна удовлетворяват хората, докато влагат енергия за изпълнение на някакво задължение, и угаждат на другите, а същевременно искат да угодят и на Бог. Какво се случва в крайна сметка? Може да угаждаш на хората, но дългът ти на сътворено същество не е изпълнен, изобщо не разбираш истината и губиш толкова много! Въпреки че си направил всичко възможно, за да се справиш предано с нещата в полза на хората, получил си похвала от тях за това, че си държиш на думата и си човек с благородно етично поведение, нито си придобил истината от Бог, нито си получил Божието одобрение или приемане. Това е така, защото да правиш всичко възможно, за да изпълниш предано нещата за хората, не е това, което Бог изисква от човечеството, нито е поверената ти от Него задача. Да правиш всичко възможно, за да изпълняваш предано нещата за хората, е отклоняване от пътя, неизпълнение на твоя дълг и няма никаква стойност или значение. Това изобщо не е добро дело, което си заслужава да бъде запомнено. Вложил си голяма част от енергията и времето си в полза на другите и по този начин не само че не си запомнен от Бог, но си загубил най-добрата възможност да се стремиш към истината и ценно време да изпълняваш дълга си на сътворено същество. Когато се обърнеш и поискаш да се стремиш към истината и да изпълняваш добре дълга си, вече ще си стар, без енергия и физически сили, измъчван от болести. Струва ли си? Как можеш да отдадеш всичко от себе си на Бог? Използването на оставащото време, за да се стремиш към истината и да изпълняваш дълга си на сътворено същество, е изтощително. Физическите ти сили не стигат, паметта ти се влошава и енергията ти намалява. Често задрямваш по време на събирания, а тялото ти винаги изпитва трудности и болежки, когато се опитваш да изпълняваш дълга си. Тогава вече ще съжаляваш. Като „правиш всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, какво си придобил? В най-добрия случай можеш да подкупиш другите и да получиш комплиментите им. Но каква е ползата от похвалите на хората? Може ли тя да представлява Божието одобрение? В ни най-малка степен. В такъв случай това изречение на похвала от даден човек е безполезно. Струва ли си да понасяме такава голяма болка заради похвалата, като същевременно губим възможността да бъдем спасени? Така че какво трябва да разберат хората сега? Ако някой ти възложи задача, без значение каква е тя, щом не е свързана с изпълнението на твоя дълг на сътворено същество или с нещо, поверено ти от Бог, имаш право да откажеш, защото това не е твое задължение, камо ли твоя отговорност. Някои хора могат да кажат: „Ако откажа, другите ще кажат, че имам лош морал, или че не съм достатъчно добър приятел или достатъчно предан“. Ако се притесняваш от това, тогава давай и го направи, а след това виж какви ще са последствията. Има и хора, които не са довършили неща за другите, но не могат да продължат да го правят, защото изпълняват дълга си. Те размишляват така: „Не е добре да оставям тази задача наполовина свършена. Трябва да съм достоен за доверие. Всеки трябва да върши нещата от начало до край, а не да започва добре, но да завършва зле. Ако задачите, които обещавам да изпълня за другите, са наполовина свършени и не направя останалото, тогава не мога да се оправдая за това пред другите, липсва ми почтеност!“. Ако в ума ти има такива мисли и не можеш да се откажеш от гордостта си, можеш да продължиш да изпълняваш задачи за другите и, когато приключиш, да видиш какво си придобил и дали спазването на думата и тази почтеност наистина имат някаква стойност. Не забавя ли това нещо важно? Ако това може да забави изпълнението на дълга ти и да повлияе на придобиването на истината, тогава то е равносилно на това да рискуваш живота си, нали? Ако смяташ, че тези твърдения и изисквания за морално поведение са по-важни от изпълнението на твоя дълг на сътворено същество и от стремежа към истината, тогава няма да можеш да се освободиш от техния плен и от техните окови. Ако успееш да ги разпознаеш и да видиш ясно истинската им същност, ако решиш да ги изоставиш и да не живееш според тях, тогава има надежда да се освободиш от техния плен и от техните окови. Също така има надежда да изпълниш дълга си на сътворено същество и да придобиеш истината.

След толкова много общение имате ли вече малко яснота по отношение на твърдението и критерия за оценка на човешкия морал: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“? (Да.) И така, да обобщим, въз основа на колко аспекта трябва да разпознаваме дали това изречение е правилно или погрешно? Първо, ясно е, че то не съответства на истината или на Божиите слова и не е истина принцип, който хората трябва да спазват. Как тогава трябва да се справите с този въпрос? Без значение кой ти възлага дадена задача, имаш право да откажеш и да кажеш: „Не искам да ти помагам. Не съм длъжен да ти бъда верен“. Ако навремето си приел неговото поверяване, но сега, когато си разбрал въпроса, не искаш да помагаш и смяташ, че няма такава нужда или задължение, тогава въпросът приключва дотук. Това принцип на практикуване ли е? (Да.) Можеш да кажеш „не“ и да откажеш. Второ, какво не е наред в твърдението: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“? Ако някой ти повери проста задача, която е удобна за изпълнение, това е просто нещо нормално при общуването и взаимоотношенията между хората. Не може да се каже дали си верен или дали имаш високо морален характер, не може да се използва като критерий за оценка на морала на даден човек. Дали ако човек помогне на някого със задача, която изисква много малко усилия, означава, че той е морален и заслужава доверие? Не е задължително, тъй като този човек може да е извършил много лоши неща задкулисно. Ако той е извършил много лоши неща, но е направил нещо, за да помогне на другите с много малко усилия, счита ли се това за висок морал? (Не, не се счита.) Следователно този пример преобръща твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. То не е правилно и не може да се използва като критерий за оценка на етичното поведение на даден човек. Това е начинът да се справяте с някои обикновени неща. А как трябва да се справяте с някои специални въпроси? Ако някой ти възложи специална и важна задача, която надхвърля твоите възможности, а ти смяташ, че е изтощителна и натоварваща и че не си способен да я изпълниш, можеш да откажеш, без да се чувстваш зле. Освен това, ако някой ти възложи да направиш нещо, което е неразумно, незаконно или вреди на интересите на другите, особено в този случай не трябва да правиш това за него. И така, когато някой ти възложи някаква задача, кое е основното нещо, което трябва да разпознаеш? От една страна, трябва да прецениш дали поверената задача е твоя отговорност или задължение и дали трябва да я приемеш. От друга страна, след като я приемеш, независимо дали я изпълняваш или не, и дали се справяш добре или зле, тя включва ли верността и морала на човека? Това е акцентът за разпознаването. Друг аспект, който трябва да се разпознае, е естеството на възложената задача — дали е разумна, законна, положителна или отрицателна. Именно по тези три аспекта ще я разпознавате. Сега обмислете и обобщете споделеното току-що и обсъдете вашите мнения и възгледи. (По отношение на моралното твърдение „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, първо, хората не са длъжни да правят нещо за другите, те могат да откажат, това е право на всеки. Второ, дори ако приемат задача, поверена от другите, дали ще я изпълнят, или не, и дали ще я изпълнят добре, или зле, няма отношение към техния морал и не може да се използва като критерий за оценка на моралния характер на човека. Освен това, ако задачата, която е поверена на някого, е незаконна и представлява престъпление, наистина не бива да бъде изпълнявана. Ако я изпълни, това е вършене на зло и ще бъде наказан. Чрез тези аспекти наистина можем да преобърнем гледната точка за твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“.) Най-важният аспект е, че това твърдение е погрешно. Защо е погрешно? Първо, принципът, който то налага за разглеждане и справяне с такива въпроси, е погрешен. Освен това използването му за оценка на етичното поведение на даден човек също е погрешно. Нещо повече, използването на това твърдение за оценка на етичното поведение на даден човек, за да го обвързваме и контролираме, да го използваме за различни цели и да го караме да плаща с времето и енергията си и цената за изпълнението на отговорности, които не би трябвало да носи или не желае да носи, е вид отвличане и също е погрешно. Тези няколко неправди са достатъчни, за да преобърнат стойността и правилността на твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. Нека обобщим накратко. Първо, твърдението „Прави всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ казва на хората как да се справят с поверените им задачи. То предполага, че когато някой ти възложи задача, независимо дали е разумна или не, дали е добра или лоша, дали е положителна или отрицателна, щом задачата е поверена на теб, ти трябва да удържиш на думата си. Длъжен си да изпълниш задачата добре и напълно, за да го удовлетвориш. Само на такъв човек може да се има доверие. Това кара хората да изпълняват задачата, без да я разпознават, което е преди всичко грешка — грешка, която противоречи на принципите. На второ място, критерият дали някой може „да прави всичко възможно, за да се справя предано с всичко, което другите хора са му поверили“, се използва като основа за оценка на етичното му поведение. С този критерий за оценка не се ли допуска друга грешка? Ако всеки прави всичко възможно, за да се справя предано с поверените му лоши или зловредни задачи, няма ли това общество да се преобърне с главата надолу? Освен това, ако това твърдение се използва винаги като критерий за оценка на етичното поведение на човека, това естествено ще създаде социална атмосфера, обществено мнение и социален натиск, които обвързват и ограничават мислите на хората. До какви последствия ще доведе това? Поради съществуването на твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ и наличието на такова обществено мнение ти си подложен на обществен натиск и си принуден да действаш по този начин в такива ситуации. Начинът, по който действаш, не е доброволен, не е в рамките на собствените ти способности и не е в изпълнение на задълженията ти. Принуден си да го правиш и това не е потребност от дълбините на сърцето ти или на нормалната човешка природа, нито за поддържане на емоционалните ти отношения. Провокиран е от обществен натиск, който е равносилен на морално отвличане. Ако не успееш да изпълниш задачите, които си се съгласил да свършиш за другите, родителите, семейството, колегите и приятелите ти ще те критикуват и ще ти кажат: „Какво си мислиш, че правиш? Както се казва в една поговорка: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. Щом си склонил, защо не си я изпълнил? Щом си се съгласил, значи е трябвало да я изпълниш добре!“. След като чуеш това, усещаш, че си допуснал грешка, затова послушно изпълняваш задачата. Докато я изпълняваш, все още не ти се иска да я вършиш. Нямаш способности и не можеш да се справиш, но все пак трябва да стиснеш зъби и да я изпълниш. Накрая цялото ти семейство ти помага да я изпълниш, а това отнема много пари, енергия и страдания и замалко да не се получи. Човекът, който ти е възложил задачата, е щастлив, но ти си изстрадал много в сърцето си и си изтощен. Въпреки че правиш това с непримирено сърце и с нежелание, не се отказваш и следващия път, когато се сблъскаш с подобна ситуация, отново ще направиш същото. Защо се получава така? Защото искаш себеуважение, суетен си и същевременно не можеш да понесеш натиска на общественото мнение. Дори никой да не смята, че си виновен, ще се обвиняваш, като си кажеш: „Не изпълних това, което се съгласих да направя за другите. Какво правя? Дори се презирам. Не е ли това неморално?“. Дори похищаваш сам себе си. Умът ти вече в плен ли е? (Да.) Всъщност тази задача няма ни най-малко отношение към теб. Не получаваш никакви ползи или поуки, като я изпълняваш. Напълно нормално е, ако не я свършиш, и само няколко човека ще те критикуват. Но какво значение има това? То ни най-малко няма да промени съдбата ти. Без значение какво искат хората от теб, щом не съответства на Божиите изисквания, можеш да откажеш. Като анализирате твърдението „Прави всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ въз основа на тези три аспекта, разбирате ли същността на това твърдение? (Да.)

Когато някой ти възложи задача, какви принципи трябва да следваш? Не трябва ли да има принципи за изпълнението ѝ? Каква е основата за това от гледна точка на истината? Току-що споменах най-важния аспект, а именно, че през живота си, освен да подкрепя родителите си, да отглежда децата си и да изпълнява обществените си задължения в рамките на закона, човек не е длъжен да приема нечие поверяване или да работи за някого, нито пък да живее за нечии дела или поверяване. Стойността и смисълът на човешкия живот могат да бъдат намерени единствено в изпълнението на дълга на сътворено същество. Освен това, правенето на неща за когото и да било няма ни най-малък смисъл. Всичко това е безполезна работа. Ето защо твърдението „Прави всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ е нещо наложено от хората на хората и няма никаква връзка с Бог. Това твърдение категорично не е изискване от Бог към хората. То произтича от това, че другите те експлоатират, похищават те морално, контролират те и те обвързват. То няма ни най-малка връзка с Божието поверяване или с изпълнението на твоя дълг като сътворено същество. Разбирате ли това? (Да.) В този свят, в цялата вселена, като сътворено същество, освен да бъдеш верен на Бог и на Божието поверяване, да бъдеш верен на дълга си като човешко същество, нищо и никой не заслужава твоята вярност. Ясно е, че „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, не е принцип на поведение. То е нещо погрешно и нарушаващо принципите. Ако някой ти повери задача, какво трябва да направиш? Ако задачата, която ти е поверена, е нещо, което изисква съвсем малко усилие, при което трябва само да се говори или да се направи някакво малко действие, и ти притежаваш нужните заложби, можеш да помогнеш заради своята човешка природа и от състрадание. Това не се счита за погрешно. Това е принцип. Ако обаче задачата, която ти е поверена, ще отнеме значителна част от твоето време и твоята енергия или дори ще пропилее голямо количество от времето ти, имаш право да откажеш. Дори ако става въпрос за твоите родители, имаш право да откажеш. Не е необходимо да им бъдеш верен или да приемеш тяхното поверяване, това е твое право. Откъде идва това право? То ти е дадено от Бог. Това е вторият принцип. Третият принцип е, че ако някой ти възложи някаква задача и, макар тя да не отнема значително количество време и енергия, но ако може да попречи или да повлияе на изпълнението на твоя дълг или да съкруши волята ти да изпълняваш дълга си, както и верността ти към Бог, също трябва да я откажеш. Ако някой ти повери нещо, което може да повлияе на стремежа ти към истината, да съкруши и смути волята ти да се стремиш към истината и темпото, с което го правиш, и те накара да се откажеш насред път, тогава още повече трябва да го откажеш. Трябва да откажеш всичко, което засяга изпълнението на твоя дълг или стремежа ти към истината. Това е твое право. Имаш право да кажеш „не“. Не е необходимо да инвестираш времето и енергията си. Можеш да откажеш всичко, което няма никакво значение, нито никаква стойност, поука, помощ или полза за изпълнението на дълга ти, за стремежа ти към истината или за спасението ти. Може ли това да се счита за принцип? Да, това е принцип. И така, ако се съизмервате с тези принципи, откъде могат да дойдат поверените задачи, които хората трябва да приемат в живота си? (От Бог.) Точно така, те могат да дойдат само от Бог. Думите „от Бог“ са сравнително кухи и далечни, така че какво всъщност трябва да представлява това поверяване? (Изпълняване на дълга ни.) Точно така, това означава да изпълняваш дълга си в църквата. Невъзможно е Бог лично да ти каже: „Иди да разпространяваш евангелието“, „Иди да ръководиш църквата“ или „Иди да изпълняваш работата по текста“. Невъзможно е Бог да ти каже лично на теб, но Той ти е възложил твоя дълг чрез подредбите на Божия дом. Всички подредби на Божия дом произтичат от Бог и идват от Него, така че трябва ли Бог лично да ти каже? Ти вече си преживял всички хора, събития и неща от Божието върховенство и ръководство и имаш истински чувства. Това, което си преживял, е свързано с Божието дело, с истината и с Неговия план за управление. Не е ли това изпълнение на дълга на сътворено същество? То е свързано с аспекта на приемане на поверяването. И още нещо. Освен повереното от Бог, няма друго нещо, на което хората трябва да са верни. Само Бог заслужава непоколебима вярност. Хората не са достойни за това. Никой, включително твоите предци, родители или началници, не е достоен за това. Защо? Най-висшата истина е, че е напълно естествено и оправдано сътворените същества да бъдат верни на Създателя. Трябва ли да анализирате тази истина? Не, тъй като всичко у хората идва от Бог и е напълно естествено и оправдано сътворените същества да са верни на Създателя. Това е върховна истина, която хората винаги трябва да имат предвид! Втората истина, която хората трябва да разберат, е, че като са верни на Бог, всичко, което придобиват от Него, е истината, животът и пътят. Техните придобивки са богати и изобилни, особено многобройни и преливащи от изобилие. Когато хората придобиват истината, живота и пътя, животът им става ценен. Затова, когато си верен на Бог, времето, енергията и разходите, които жертваш, ще бъдат възнаградени положително и ти никога няма да съжаляваш. Досега някои хора са следвали Бог в продължение на двадесет или тридесет години, а други — от три, пет или десет години. Вярвам, че повечето от тях не съжаляват и са получили придобивки в някаква степен. За онези, които обичат истината, колкото повече следват Бог, толкова повече чувстват, че им липсва твърде много и че е ценна. Решимостта им да се стремят към истината нараства и те усещат, че са приели Бог твърде късно и че ако Го бяха приели три, пет или десет години по-рано, колко много истина щяха да разберат! Сега някои хора съжаляват, че са приели Бог твърде късно и че са вярвали в Него в продължение на няколко години, без да се стремят към истината, и са пропилели времето си, а освен това съжаляват, че са вярвали в Бог в продължение на няколко години, без да изпълняват добре дълга си. Накратко, независимо колко дълго е вярвал в Бог, всеки човек придобива нещо и усеща, че стремежът към истината е невероятно важен. Това е втората истина — че когато хората са верни на Бог, всичко, което получават от Него, е истината, пътят и животът и че могат да бъдат спасени, като вече не живеят под властта на Сатана. Третата истина е, че ако хората успеят да постигнат вечна вярност към Бог, каква ще бъде крайната им цел? (Да бъдат спасени и да останат, за да влязат в Божието царство.) Когато хората следват Бог и накрая бъдат спасени, крайната цел, която постигат, е не да бъдат хвърлени в погибел и унищожени, а да останат като нови човешки същества, да могат да продължат да живеят. Ако хората продължат да живеят, тогава има надежда, че ще видят Бог. Какво благословение е това! По въпроса за това да бъдат верни на Бог, достатъчно ли е хората да разберат тези три истини? (Да.) Какви ползи имат, ако следват другите и са им верни? Ако си верен на другите, хората казват, че си морален. Имаш добра репутация, но извличаш само тази малка полза. Придобил ли си истината и живота? Изобщо не. Какво може да ти даде някой, на когото си верен? Най-много можеш да извлечеш полза от общуването си с него по време на бързия успех в кариерата му, това е всичко. Каква е стойността на това? Не е ли нещо кухо? Нещата, които не са свързани с истината, са безполезни, независимо колко много придобивате. Освен това, ако следваш хората и си им верен, може да има последици. Може да станеш жертва, приношение. Ако човекът, на когото си верен, не върви по правия път, какво ще се случи, ако го последваш? Ще вървиш ли по правия път? (Не.) Ако го последваш, ти също няма да вървиш по правия път. Дори ще се съобразяваш с него, за да вършиш зло, и ще отидеш в ада, за да бъдеш наказан, а след това с теб е свършено. Ако си верен на даден човек, дори да извършиш много добри дела, няма да получиш Божието одобрение. Ако си верен на дяволските царе, на Сатана или на антихристите, ставаш съучастник и слуга на Сатана. Резултатът може да бъде единствено да бъдеш погребан до Сатана, да станеш приношение за Сатана. Невярващите казват: „Да си близо до цар е толкова опасно, колкото да лежиш до тигър“. Без значение колко верен си на дяволските царе, накрая, след като те използват докрай, ще те погълнат и ще те превърнат в жертва. Животът ти винаги ще бъде в опасност. Такава е съдбата на тези, които са верни на дяволските царе и на Сатана. Дяволските царе и Сатана никога няма да те насочат в правилната посока и цел, нито по правия път на живота. Никога няма да придобиеш истината или живота от тях. Краят на твоята вярност към тях е или да загинеш с тях и да бъдеш тяхна жертва, или да бъдеш хванат в капана им, осакатен и погълнат от тях. Всичко това е крайният резултат от отиването в ада. Това е неоспорим факт. Следователно никой, независимо колко известен и изтъкнат или голям човек е, не заслужава твоята вярност и това да жертваш целия си живот за него. Той не е достоен и няма властта да ръководи или да манипулира съдбата ти. Достатъчно ли е разбирането на тази истина принцип, за да се разрешат проблеми, свързани със следването на хора и верността към тях? (Да.) Има три принципа, които трябва да следваш, когато се справяш със задачите, които са ти поверени от другите, и три принципа бяха споделени относно стойността и значението на верността на хората към Бог — разбирате ли ясно всички тези принципи? (Да.) Накратко, целта на анализирането на твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ е да ви помогне да видите ясно неговата абсурдност и фалш, за да можете да го изоставите. Обаче изоставянето не е достатъчно. Трябва също така да разберете и схванете принципите на практикуване, които хората трябва да имат, както и Божието намерение по тези въпроси. Що се отнася до моралното твърдение „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, основното съдържание в общи линии е това. Току-що го анализирах от различни аспекти и гледни точки, а след това специално споделих за принципите на практикуване, които Бог е разкрил на хората, какво е Божието намерение и какви истини трябва да разберат. След като разберат тези аспекти, хората трябва основно да схванат как да разпознават моралното твърдение „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“.

Анализирането на темата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ всъщност е доста просто и хората могат лесно да я разпознаят и разберат. Тази фраза освен това е твърдение, изказано от моралистите, за да парализира хората, да подведе мислите им и да наруши нормалното им мислене, и не се основава на нормалната човешка съвест, на нормалния човешки разум или на нормалните човешки потребности. Тези идеи са измислени от така наречените мислители и моралисти и се представят за добродетелни. Не само че са неоснователни и безсмислени, но са и неморални. Защо се считат за неморални? Защото не произтичат от потребностите на нормалната човешка природа, не могат да бъдат постигнати в рамките на човешките заложби и не са задължение или дълг, който хората трябва да изпълняват. Тези така наречени моралисти приемат фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ като норма на поведение, която стриктно изискват от хората, и по този начин формират определена обществена атмосфера и мнение. Хората са потиснати от това обществено мнение и са принудени да живеят така. Поради това мислите на хората неусетно се обвързват с този вид сатанинско мислене. След като мислите на човека са обвързани, действията му очевидно също са обвързани с това твърдение и с общественото мнение. Какво означава да си обвързан? Това означава, че хората не могат да избират какво да правят, не могат да следват свободно желанията и потребностите на човешката природа и на съвестта и разума си, за да правят това, което желаят. Вместо това са възпирани и обвързвани от изкривена мисъл, от някаква идеологическа теория и обществено мнение, които не могат да разпознаят или от които не могат да се освободят. Хората несъзнателно живеят в тази обществена среда и атмосфера и не могат да се освободят. Ако не разбират истината, ако не могат да разберат ясно изопачаванията и грешките в тези твърдения и ако не могат да осъзнаят вредата и последиците от това те да обвързват мислите им, никога няма да могат да се освободят от ограниченията, обвързаностите и от натиска, наложен от традиционната култура и от общественото мнение. Те ще бъдат в състояние да живеят само ако се уповават на тези неща. Причината, поради която хората живеят, като се уповават на тези неща, е, че не знаят какъв е правилният път, каква е посоката и целта на тяхното поведение, нито какви са принципите, съгласно които да се държат. Те са естествено и пасивно подведени от различните морални твърдения в традиционната култура, заблудени са и са контролирани от тези погрешни теории. Когато разберат истината, за хората става лесно да разпознаят и да отхвърлят тези ереси и заблуди. Те вече не са обвързани, превзети или експлоатирани от общественото мнение, от атмосферата и от средата в обществото, създадени от Сатана. По този начин посоката и целта на живота им са напълно променени и те могат да живеят и съществуват в съответствие с Божиите изисквания и слова. Вече не са подведени или обвързани от различните сатанински теории и различните заблуди на традиционната култура. Когато хората се откажат напълно от различните твърдения за морално поведение в традиционната култура, това е моментът, в който напълно се освобождават от покварата, подвеждането и плена на Сатана. Въз основа на това, когато разберат истината и принципите на практикуване, които Бог изисква и дава на хората, целта на живота им се променя напълно и получават нов живот. Когато имат нов живот, те са новородени човешки същества и са нови хора. Защото мислите в умовете им вече не са изпълнени с различните ереси и заблуди, внушени им от Сатана, а вместо това истината е заменила тези сатанински неща, впоследствие, под напътствието на Божиите слова, истината се превръща в живот вътре в тях, като ги насочва и ръководи как да възприемат другите и нещата, как да се държат и какво да правят. Хората тръгват по правилния път на човешкия живот и могат да живеят в светлината. Не е ли това все едно да се преродиш чрез Божиите слова? Добре, нека така да приключим днешното общение.

2 юли 2022 г.

Предишна: Какво означава човек да се стреми към истината (8)

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger