По време на последното събиране анализирахме и разговаряхме главно за поговорката в традиционната култура „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“. Нито поговорките и теориите на традиционната култура, които Сатана използва, за да индоктринира хората, нито високопарните думи, с които кара хората да се съобразяват с тях, са правилни. Напротив, целта им е да подвеждат и да заблуждават хората, както и да ограничават мисленето им. Крайната цел на възпитаването, индоктринирането и повлияването на масите от тези погрешни идеи и възгледи в традиционната култура е да ги убедят да се покорят на господството на управляващата класа и дори да служат на управниците с предаността на хора, които обичат страната и партията си, и които са решени да защитават дома си и да пазят държавата. Това е достатъчно, за да се покаже, че националното правителство популяризира възпитанието в ценностите на традиционната култура, за да улесни контрола на управниците над човечеството и над всички различни етнически групи, както и за да укрепи още повече стабилността на режима на управниците и хармонията и стабилността на обществото под техен контрол. Независимо от начина, по който управляващата класа пропагандира, насърчава и популяризира възпитанието в ценностите на традиционната култура, като цяло тези поговорки за моралното поведение са подвеждали и заблуждавали хората и сериозно са прекъсвали способността им да различават истината от лъжата, доброто от злото, правилното от неправилното и положителните неща от негативните. Може да се каже също така, че тези поговорки за моралното поведение напълно преобръщат черното и бялото, смесват истината с лъжата и подвеждат широката общественост, като карат хората да се подвеждат от тези мнения на традиционната култура в контекст, в който те не знаят кое е правилно и кое не, кое е истина и кое лъжа, кои неща са положителни и кои негативни, кое идва от Бог и кое от Сатана. Начинът, по който традиционната култура определя всички видове неща и категоризира всички типове хора като добри или лоши, мили или зли, е смутил, подвел и заблудил човешките същества, и дори е ограничил мислите им в рамките на различните поговорки за моралното поведение, които традиционната култура прокарва, така че те не са способни да се измъкнат. В резултат на това много хора доброволно се заклеват във вярност на дяволските крале, проявяват сляпа преданост докрай и спазват тази клетва до смъртта си. Това положение продължава и до днес, като все още малко хора са се вразумили. Макар че днес много хора, които вярват в Бог, могат да разпознаят истината, има много пречки пред това да я приемат и да я прилагат на практика. Може да се каже, че тези пречки идват главно от идеите и възгледите на традиционната култура, които отдавна са пуснали корени в сърцата им. Хората са усвоили тях най-напред и те остават доминиращи, защото вече контролират мислите им, което създава толкова много пречки и противопоставяне от страна на хората да приемат истината и да се покорят на Божието дело. Това е единият аспект. Другият аспект е, че хората имат покварен нрав, който е причинен отчасти от начина, по който традиционната култура подвежда и покварява хората. Традиционната култура е оказала сериозно влияние и намеса във възгледите на хората за това как да преценяват доброто и злото, истината и лъжата и ги е накарала да имат много погрешни представи, идеи и възгледи. В резултат на това хората не са способни да разберат положително нещата, които са положителни, красиви и добри, законите на всички неща, създадени от Бог, и факта, че Бог управлява всички неща. Вместо това хората са пълни с представи и всякакви неясни и нереалистични идеи. Това са последиците от различните идеи, които Сатана внушава на хората. От друга страна, всички различни поговорки за моралното поведение в традиционната култура са лъжливи поговорки, тъй които покваряват мисленето на хората, смущават съзнанието им и увреждат нормалните им мисловни процеси, като оказват сериозно влияние върху възприемането на положителните неща и истината от хората, а също така засягат сериозно чистото разбиране и осмисляне на законите и правилата на всички неща, създадени от Бог.

От една страна, различните поговорки за моралното поведение в традиционната култура са смутили правилния начин на мислене, с който хората различават правилното от неправилното, както и са прекъснали свободната им воля. Освен това, след като са приели тези различни поговорки за моралното поведение, хората са станали лицемерни и фалшиви. Те умеят да се преструват — дори до степен да наричат елена кон, да превръщат черното в бяло и да се отнасят към негативните, грозните и злите неща като положителни, красиви и добри и обратното — и вече са достигнали до етапа на почитане на злото. В цялото човешко общество, независимо от периода или династията, нещата, които хората защитават и почитат, са основно тези поговорки за моралното поведение в традиционната култура. Под тежкото въздействие на тези поговорки за моралното поведение, т.е. под постепенното все по-дълбоко и задълбочено индоктриниране на тези поговорки за моралното поведение от традиционната култура, хората несъзнателно ги приемат като капитал на съществуването и като закони на съществуването. Те просто ги приемат напълно, без да ги разпознават, като ги считат за положителни неща и за водеща идеология и критерии за това как трябва да се отнасят към другите, как да възприемат хората и нещата, как да се държат и как да действат. Хората ги считат за върховни закони за проправяне на път в обществото или за постигане на слава и престиж, или за това да бъдат уважавани и почитани. Вземете която и да е група от което и да е общество или нация, от който и да е период — тези, които са уважавани, почитани и обявявавни за най-добрите представители на човешкия род, не са нищо повече от това, което хората наричат пример за нравственост. Независимо какъв живот водят тези хора зад кулисите, независимо какви са намеренията и мотивите на действията им и каква е човешката им същност, независимо как се държат наистина и как се отнасят с другите и независимо каква е същността на човека, обвит под мантията на красивото и добро моралното поведение, никой не се интересува от тези неща, нито се опитва да ги проучи по-дълбоко. Щом са предани, патриотични и показват вярност към управниците, народът ги боготвори и пее възхвали за тях, и дори им подражава като на герои, защото всеки приема за основа външното морално поведение на даден човек, за да прецени дали той е мил или зъл, добър или лош, и за да оцени репутацията му. Макар че Библията е документирала ясно историите на редица древни светци и мъдреци като Ной, Авраам, Мойсей, Йов и Петър, както и историите на много пророци и прочее, и макар че много хора са запознати с тези истории, все още няма държава, нация или група, която широко да популяризира човешката природа и нравствения характер на тези древни светци и мъдреци — или примерите за тяхното поклонение пред Бог, или дори разкритите от тях богобоязливи сърца — било то в обществото, в цялата държава или сред хората. Нито една държава, нация или група не прави това. Дори в държави, в които християнството е държавна религия, или в държави с преобладаващо религиозно население, все още не се обръща внимание и не се почита човешкият характер на тези древни светци и мъдреци, нито техните истории за боязънта им и покоряването им на Бог, както е документирано в Библията. Какъв проблем показва това? Поквареното човечество е стигнало дотам, че хората изпитват неприязън към истината, неприязън към положителните неща и почитат злото. Ако Бог не говореше лично и не работеше сред хората, като ясно им казва кое е положително и кое е негативно, кое е правилно и кое е неправилно, кое е красиво и добро и кое е грозно и така нататък, тогава човечеството никога нямаше да е способно да прави разлика между добро и зло, нито да различава положителните неща от негативните. Още от началото на човешкия род и дори в хода на човешкото развитие, тези дела и исторически сведения за явяването на Бог и за Неговото дело са предавани до ден днешен в някои държави и етнически групи в Европа и в Северна и Южна Америка. Хората обаче все още не са способни да правят разлика между положителните и негативните неща или между красивите, добрите неща и грозните, злите неща. Не само че не са способни да правят разлика, но и активно и доброволно приемат всякакви твърдения на Сатана, като например поговорките за моралното поведение, както и погрешните определения и понятия на Сатана за различни хора, въпроси и неща. Какво показва това? Може ли да показва, че човечеството просто няма инстинкт за самостоятелно приемане на положителните неща, нито за разграничаване на положителните от негативните неща, на доброто от злото, на правилното от неправилното, на истината от лъжата? (Да, така е.) Сред човечеството преобладават едновременно два вида неща, едното от които идва от Сатана, а другото — от Бог. Но в крайна сметка в цялото човешко общество и в цялата история на развитие на човечеството словата, изречени от Бог, и всички положителни неща, на които Той учи и които разяснява на човечеството, не могат да бъдат почитани от целия човешки род и дори не могат да станат основна тенденция сред човечеството, нито да доведат до правилни мисли у хората, нито да ги насочат да живеят нормално сред всички неща, създадени от Бог. Хората несъзнателно съществуват под напътствието на различните забележки, идеи и понятия на Сатана, и живеят под напътствието на тези погрешни възгледи. Живеейки по този начин, те правят това не пасивно, а активно. Независимо от всичко, което Бог е направил, от Неговите постижения в създаването и управлението на всички неща и от многото слова, оставени от Божието дело в някои държави, както и от определенията за различни хора, въпроси и неща, които са предадени до наши дни, хората все още несъзнателно живеят под влиянието на различните идеи и възгледи, които им внушава Сатана. Тези различни идеи и възгледи, насаждани и пропагандирани от Сатана, са основните идеи и възгледи в цялото човешко общество, дори в държавите, където християнството е широко разпространено. От друга страна, колкото и положителни твърдения, идеи и възгледи, както и положителни определения за хора, въпроси и неща да оставя Бог на човечеството, като върши Своето дело, те съществуват само в определени кътчета или, което е още по-лошо, са запазени само от много малък брой хора в малцинствени етнически групи и са само на устите на някои хора, но не могат да бъдат активно приети от хората като положителни неща, от които да се ръководят и които да ги водят в живота. Съдейки по сравнението на тези два вида неща и от различното отношение на човечеството към негативните неща от Сатана и към различните положителни неща от Бог, целият човешки род се намира в ръцете на злия. Това е факт и може да се потвърди със сигурност. Този факт означава преди всичко, че мислите на хората, начинът им на мислене и начинът им на поведение спрямо хората, въпросите и нещата са контролирани, разклащани и манипулирани от различните идеи и възгледи на Сатана и дори са ограничавани от тях. През цялата история на човешкото развитие, независимо на какъв етап или период се намира то — дали в относително изостанала епоха, или в икономически развитата епоха на днешния ден — и независимо от региона, националността или групата хора, начините на съществуване, основите на съществуването и възгледите на човечеството за това как да се справя с хората, въпросите и нещата се основават на различни идеи, внушени на хората от Сатана, а не на Божиите слова. Това е много жалко. Бог идва да върши Своето дело и да спасява човечеството в ситуация, в която хората са толкова дълбоко покварени от Сатана и в която техните мисли и възгледи, както и начинът, по който възприемат всички типове хора, въпроси и неща, и начинът им на живот и справяне със света, са напълно ограничени от идеите на Сатана. Можем да си представим колко трудно и тежко е Божието дело по спасяването на човечеството в такъв контекст. Какъв е този контекст? Контекстът, в който Той идва, за да върши Своето дело, е такъв, в който сърцата и умовете на хората отдавна са напълно пропити и ограничени от сатанински философии и отрови. Той не идва, за да върши Своето дело в контекст, в който хората нямат никакви идеологии или възгледи за хората, въпросите и нещата, а в контекст, в който хората вече имат начини за възприемане на различните хора, въпроси и неща и тези начини на възприемане, мислене и живеене са в резултат на сериозно подвеждане и заблуждаване от страна на Сатана. Това означава, че Бог идва, за да върши дело и да спасява човечеството в контекст, в който хората са приели напълно идеите и възгледите на Сатана и са изпълнени, пропити, обвързани и контролирани от сатанински идеи. Това е типът хора, които Бог спасява, което показва колко трудно е Неговото дело. Бог иска тези хора, които са били пропити и ограничени от сатанински идеи, да започнат да разпознават отново и да правят разлика между положителните и негативните неща, красотата и грозотата, правилното и погрешното, истината и злата заблуда, и накрая да достигнат до момента, в който да могат да се отвратят и да отхвърлят от дъното на сърцето си всички различни идеи и заблуди, внушени им от Сатана, и така да приемат всички правилни възгледи и начини на живот, които идват от Бог. Това е конкретният замисъл на Божието спасение на човечеството.

Независимо в кой период на човешката природа се намира или до какъв етап на развитие е достигнало обществото, или какъв е методът на управление на управниците — дали е феодална диктатура, или демократична социална система — нищо от тези неща не променя факта, че различните идеологически теории и поговорки за моралното поведение, пропагандирани от Сатана, са широко разпространени в човешкото общество. От феодалното общество до съвременното общество, макар че обхватът, ръководните принципи и начините на управление на управниците се променят всеки път, а броят на различните етнически групи, раси и различни религиозни общности също постоянно се променя, отровата на различните поговорки в традиционната култура, която Сатана втълпява на хората, все още е разпространена и се разпространява, пуска дълбоки корени в мислите на хората и в най-съкровените дълбини на душата им, контролира начина им на съществуване и повлиява мислите и възгледите им за хората, въпросите и нещата. Разбира се, тази отрова влияе сериозно и върху отношението на хората към Бог и сериозно подкопава желанието и стремежа на човечеството да приеме истината и спасението на Създателя. Ето защо типичните поговорки за морално поведение, които произтичат от традиционната култура, винаги са контролирали мисленето на хората в целия човешки род и доминиращата им позиция и роля сред човечеството никога не са се променяли в нито един период или социален контекст. Независимо в кой период управлява даден владетел, дали той е усърден или назадничав, дали методът му на управление е демократичен или диктаторски, нищо от това не може да спре или изкорени подвеждането и контрола, упражнявани върху човешките същества от идеите и възгледите на традиционната култура. Какъвто и да е историческият период, в която и да е етническа група, колкото и да е напреднала или да е претърпяла промени човешката вяра и колкото и да са напреднали и да са се променили хората по отношение на мисленето си за живота и социалните тенденции, влиянието, което поговорките за морално поведение в традиционната култура оказват върху човешкото мислене, никога не се е променяло и въздействието им върху хората никога не е губило своята сила. От тази гледна точка поговорките за моралното поведение ограничават твърде дълбоко мисленето на хората, като оказват сериозно въздействие не само върху отношенията между хората, но и върху отношението на хората към истината, и сериозно засягат и увреждат отношенията между сътворените човешки същества и Създателя. Разбира се, може да се каже също така, че Сатана използва идеите на традиционната култура, за да съблазни, подведе, притъпи ума и ограничи човешкия род, който Бог е създал, и използва тези методи, за да откъсне човешките същества от Бог. Колкото по-широко се разпространяват сред човечеството идеите за моралното поведение в традиционната култура и колкото по-дълбоко се вкореняват в сърцата на хората, толкова по-далеч те ще бъдат от Бог и толкова по-далечна ще бъде надеждата за тяхното спасение. Помислете върху това, че преди Адам и Ева да бъдат съблазнени от змията да вкусят плода от дървото за познаване на доброто и злото, те вярват, че Бог Йехова е техен Господ и Отец. Но когато змията съблазнява Ева, като казва: „Наистина ли Бог каза да не ядете от всички дървета в градината!“ (Битие 3:1), и „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“ (Битие 3:4-5), Адам и Ева се поддават на съблазънта на змията и отношенията им с Бог бързо се променят. Каква промяна настъпва? Те вече не идват пред Бог голи, а търсят предмети, с които да се покрият и скрият, и избягват светлината на Божието присъствие. Когато Бог ги търси, те се крият от Него и вече не разговарят с Него лице в лице, както преди. Тази промяна, настъпила в отношението на Адам и Ева към Бог, не се дължи на това, че те са вкусили плода от дървото за познаване на доброто и злото, а на това, че думите, изречени от змията — Сатана — внушават на хората погрешен начин на мислене, съблазнявайки ги и заблуждавайки ги да се съмняват в Бог, да се отклоняват от Него и да се крият от Него. Така хората вече не искат да гледат светлината на Божието присъствие с лице към Него и не искат да идват пред Него напълно открити и между хората и Бог се поражда отчуждение. Как се стига до това отчуждение? Не поради промени в околната среда или поради изминалото време, а защото сърцата на хората се променят. Как се променят сърцата на хората? Самите хора не поемат инициативата да се променят. По-скоро това става заради думите, изречени от змията, които посяват раздор в отношенията на хората с Бог, отчуждават ги от Него, карат ги да избягват светлината на Божието присъствие, да избягват Неговите грижи и да се съмняват в словата Му. Какви са последиците от тази промяна? Хората вече не са такива, каквито са били преди, сърцата и мислите им вече не са толкова чисти и те вече не смятат Бог за Бог и за Този, който е най-близо до тях, а се съмняват в Него и се боят от Него, поради което се отдалечават от Него и развиват манталитет на желаещи да се скрият от Бог и да стоят далече от Него, а това е началото на падението на човечеството. Началото на падението на човечеството идва от думите, изречени от Сатана, думи, които са отровни, съблазняващи и заблуждаващи. Мислите, внушени на хората от тези думи, ги карат да се съмняват, да разбират погрешно и да бъдат подозрителни към Бог, отдалечават ги от Него, така че те не само не искат повече да се изправят пред Бог, но искат и да се скрият от Него и дори вече не вярват на това, което Той казва. Какво казва Бог за това? Бог казва: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“ (Битие 2:16-17). Докато Сатана казва, че хората, които ядат плод от дървото за познаване на доброто и злото, няма задължително да умрат. Заради подвеждащите думи, изречени от Сатана, хората започват да се съмняват и да отричат Божиите слова, т.е. в сърцата им се зараждат мнения за Бог и те вече не са толкова чисти, както преди. Заради тези мнения и съмнения, които хората имат, те вече не вярват в Божиите слова и престават да вярват, че Бог е Създател и че между хората и Бог има неизменна връзка и дори престават да вярват, че Бог може да ги защитава и да се грижи за тях. От момента, в който престават да вярват в тези неща, те вече не са склонни да приемат Божията грижа и защита и, разбира се, вече не са склонни да приемат нито едно слово от Божиите уста. Падението на човечеството започва в резултат на съблазняващите думи на Сатана и от идеята и възгледа, които Сатана внушава на хората. Разбира се, то започва и в резултат на това, че Сатана съблазнява, подвежда и заблуждава хората. Тази идея и възглед, които Сатана внушава на хората, ги кара да престанат да вярват в Бог или в Неговите слова, както и да се съмняват в Него, да Го разбират погрешно, да Го подозират, да се крият от Него, да се отклоняват от Него, да отричат това, което е казал, да отричат самата Му идентичност и дори да отричат, че хората произлизат от Бог. Ето как Сатана съблазнява и покварява хората стъпка по стъпка, като прекъсва и уврежда връзката им с Бог, а също така им пречи да се изправят пред Бог и да приемат всички слова от Неговите уста. Сатана постоянно прекъсва желанието на хората да търсят истината и да приемат Божиите слова. Безсилни да се противопоставят на различните забележки на Сатана, хората несъзнателно биват разяждани от тях и пропивани с тях, а накрая деградират до степен да се превърнат във врагове и антагонисти на Бог. Това е основното въздействие и вреда, които поговорките за моралното поведение оказват върху човечеството. Разбира се, като общуваме за тези неща, ние също ги разнищваме из основи, така че хората да могат да придобият основно разбиране за това как Сатана покварява човечеството и какви методи използва. Основната тактика на Сатана за покваряване на човечеството е да се насочи към мислите и възгледите на хората, да разруши връзката между тях и Бог и постепенно да ги откъсне от Него стъпка по стъпка. Първоначално, щом чуят Божиите слова, хората ги считат за правилни и искат да действат и да практикуват в съответствие с тях. Именно в тази ситуация Сатана използва всякакви идеи и думи, за да разяжда и разрушава малко по малко единствената частица вяра, решителност и стремеж, които хората имат, както и малкото леко положителни неща и положителни желания, на които държат, като ги заменя със своите собствени твърдения, определения, мнения и представи за различни неща. По този начин хората неволно биват контролирани от идеите на Сатана и стават негови пленници и роби. Не е ли така? (Така е.) В историята на човечеството колкото по-дълбоко и конкретно хората приемат идеите на Сатана, толкова по-далечна става връзката между човечеството и Бог и така посланието, че „хората са сътворени същества, а Бог е Създателят“, става все по-далечно за хората и в него вече не вярват и не го признават толкова много хора. Напротив, това послание се счита вече за мит и легенда, за несъществуващ факт и за зла заблуда, а някои хора в днешното общество дори го заклеймяват като ерес. Трябва да се каже, че всичко това е резултат и последица от различните зли заблуди на Сатана, които са широко разпространени сред човечеството. Трябва да се каже също така, че през цялата история на човешкото развитие, под прикритието на положителни неща като поучаване на хората, направляване на техните думи и действия и други подобни, Сатана завлича човечеството стъпка по стъпка в бездната на греха и смъртта, отдалечавайки го от светлината на Божието присъствие, далече от Неговата грижа и защита и от Неговото спасение. В Стария завет на Библията са записани разкази за Божии пратеници, които идват да разговарят с хората и да живеят сред тях, но през последните 2 000 години такива неща са престанали да съществуват. Причината за това е, че сред целия човешки род вече няма никой, който да прилича на древните светци и мъдреци, описани в Библията — като Ной, Авраам, Мойсей, Йов или Петър — и целият човешки род е пропит от идеите и забележките на Сатана и обвързан от тях. Това е истината по въпроса.

Това, за което току-що разговаряхме, е един от аспектите на същността на поговорките за моралното поведение в традиционната култура, който също така бележи, доказва и символизира покварата на човечеството от страна на Сатана. Погледнато откъм същността на тези въпроси, всички човешки същества без изключение — независимо дали са малки деца или възрастни старци, или в каквато и социална класа да живеят, или какъвто и социален произход да имат — са ограничени от различните забележки на Сатана, дори без разлика на дълбочина, и живеят изцяло в рамките на начина на съществуване, който е пропит от сатанински идеи. Разбира се, какъв е неоспоримият факт? Фактът, че Сатана покварява хората. Това, което той покварява, не са различните органи на хората, а по-скоро техните мисли. Покваряването на човешките мисли настройва цялото човечество срещу Бог, така че сътворените от Него човешки същества не могат да Му се поклонят, а вместо това използват всякакви идеи и възгледи на Сатана, за да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, да Го предават и отхвърлят. Това е амбицията и хитрият план на Сатана и, разбира се, това е истинското му лице и по този начин Сатана покварява човечеството. Независимо от това обаче колко хиляди години Сатана е покварявал човечеството или колко много факти сочат, че Сатана е покварявал човечеството, колко изопачени и абсурдни са различните идеи и възгледи, с които покварява човечеството, и колко дълбоко са ограничени човешките мисли от тях — накратко, независимо от всичко това, когато Бог идва да извърши Своето дело за спасяването на хората и когато Той изрази истината, дори ако хората живеят в такъв контекст, Бог все още може да ги изтръгне обратно от властта на Сатана и все още може да ги завладее. И, разбира се, Бог все още може да накара хората да разберат истината в Своето наказание и съд, да познаят същността и истината за своята поквара, да се отърват от сатанинския си нрав, да Му се покорят, да се боят от Него и да отбягват злото. Това е крайният резултат, който неминуемо ще бъде постигнат, а също така и тенденция, в която Божият 6 000-годишен план за управление със сигурност ще се осъществи и в която Бог ще се яви пред всички държави и народи със Своята прослава. Точно както се казва в Божиите слова: „Бог има предвид това, което казва. Това, което казва, ще бъде направено и това, което прави, ще трае вечно“. Това изречение е вярно. Вярвате ли в това? (Да.) Това е факт, който със сигурност ще се сбъдне. Защото последният етап от Божието дело е делото за осигуряване на истината и живота на човечеството. За краткото време от малко повече от тридесет години значителен брой хора са дошли пред Бог, били са покорени от Него и сега Го следват с непоколебима решителност. Те не искат никакви облаги от Сатана, готови са да приемат Божието наказание и съд, както и Неговото спасение, и всички те са готови да заемат отново мястото си на сътворени същества и да приемат върховенството и подредбите на Създателя. Не е ли това знак за осъществяването на Божия план? (Да, така е.) Това е установен факт, а също и факт, който вече се е сбъднал, и разбира се, това е нещо, което се случва сега и което вече се е случило. Независимо как Сатана покварява човечеството или какви методи използва, Бог винаги ще има начини да изтръгне хората обратно от властта на Сатана, да ги спаси, да ги върне обратно пред Себе Си и да възстанови връзката между човечеството и Създателя. Това е Божието всемогъщество и Божията власт и независимо дали вярваш в това, или не, този ден рано или късно ще настъпи.

На последното събиране разговаряхме за поговорката за моралното поведение „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, прекарахме известно време в разнищване и разобличаване на изискванията, изразите, идеите и възгледите, заложени в тази поговорка, и хората придобиха известно разбиране за нейната същност. Разбира се, по отношение на темите, свързани с този аспект, ние разговаряхме и за това какво точно е Божието намерение, какво е Неговото отношение, какви истини включва това и как хората трябва да възприемат смъртта. След като разберат истината и Божието намерение, когато хората след това се сблъскат с такива неща, те трябва да възприемат тези въпроси според Божиите слова и да се справят с тях според истината, така че да могат да изпълнят Божиите изисквания. Освен това поговорката за моралното поведение, която споменахме миналия път — „Пролетните копринени буби тъкат, докато умрат, и свещите горят, докато сълзите им пресъхнат“ — е твърде повърхностна, а сферата на мисълта ѝ е твърде вулгарна, така че не си струва да я разнищваме повече. Следващата поговорка за моралното поведение, за която ще разговаряме: „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, заслужава да бъде разнищена. Нещата, които заслужават да бъдат разнищени, заемат определено място в мислите и представите на хората. В определен период те ще повлияят на мисленето на хората, на начина им на съществуване, на техния път и, разбира се, на техния избор. Това е последицата, което Сатана постига, като използва традиционната култура, за да покварява човечеството. Изречението „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ заема определено място в сърцата и умовете на хората, т.е. видът проблем, за който се отнася тази поговорка, е особено показателен. В критични моменти от съдбата на своята държава хората ще правят избор въз основа на тази поговорка и тя ще обвързва и ограничава тяхното мислене и нормалните им мисловни процеси. Ето защо подобни идеи и възгледи си заслужава да бъдат разнищени. В сравнение с поговорките, които споменахме по-рано, а именно: „Не присвоявай парите, които намериш“, „Бих поел и куршум за приятел“, „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ и т.н., критерият за моралното поведение „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ заема по-високо място в света на Сатана. Поговорките за моралното поведение, които разнищихме преди, се отнасят до един тип хора или до един вид дребни въпроси в живота, като всички те са ограничени, докато тази поговорка има по-широк обхват. Тя не се отнася до неща, които са в обхвата на „малкото Аз“, а по-скоро засяга редица въпроси и неща, свързани с „голямото Аз“. Ето защо тя заема ключово място в сърцата на хората и трябва да бъде разнищена, за да се види дали трябва да заема определено място в сърцата на хората и да се установи как хората трябва да възприемат тази поговорка за моралното поведение по начин, който съответства на истината.

Поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ принуждава хората да осъзнаят своята отговорност за съдбата на страната си и предполага, че всеки трябва да носи отговорност за нея. Ако изпълниш отговорността си за съдбата на страната си, правителството ще те възнагради с високи почести и на теб ще се гледа като на човек с благороден характер. Ако обаче не се интересуваш от съдбата на страната си и стоиш безучастен, докато тя затъва, ако не се отнасяш към това като към нещо с голяма важност или се надсмиваш над него, това се възприема като пълно неизпълнение на отговорността ти. Ако не изпълняваш дълга и отговорностите си, когато страната ти се нуждае от теб, тогава ти не струваш много и наистина си незначителен човек. Такива хора са отхвърляни и презирани в обществото и на тях се гледа с презрение и отвисоко от страна на техните съвременници. За всеки гражданин на суверенна държава поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ е поговорка, която среща одобрението на хората, която могат да приемат и която дори е уважавана от човечеството. Също така това е идея, която се счита за благородна от човечеството. Човек, който е способен да се тревожи и да бъде загрижен за съдбата на своята родина и да има дълбоко чувство за отговорност към нея, е човек с по-голяма праведност. Хората, които се тревожат и са загрижени за семействата си, имат по-малка праведност, докато тези, които се грижат за съдбата на страната си, са хора с дух на по-голяма праведност и именно те трябва да бъдат възхвалявани от управниците и народа. Накратко казано, безспорно се признава, че подобни идеи имат положително значение за хората и служат за положително насочване на човечеството, и, разбира се, се признават за положителни неща. И вие ли мислите по същия начин? (Да.) Нормално е да мислите по този начин. Това означава, че вашето мислене не се различава от това на нормалните хора и че сте обикновени хора. Обикновените хора могат да приемат общоприетите идеи и всички различни така наречени положителни, инициативни, възвишени и благородни идеи и забележки, които идват от останалата част на човечеството. Това са нормални хора. Дали идеите, които се приемат и почитат от обикновените хора, задължително са положителни? (Не.) Теоретично погледнато, те не са положителни, защото не са в съгласие с истината, не идват от Бог и не са преподадени от Бог или изречени от Него към човечеството. И така, какви точно са фактите? Как трябва да се обясни този въпрос? Сега ще го обясня подробно и когато приключа да говоря, ще сте наясно защо изречението „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ не е нещо положително. Преди да ви разкрия отговора, първо се замислете за поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“: наистина ли това е нещо положително? Грешно ли е да се карат хората да обичат страната си? Някои хора казват: „Съдбата на нашата родина има отношение към нашето оцеляване, щастие и бъдеще. Нима Бог не казва на хората да изпълняват дълга си към родителите си, да възпитават добре децата си и да изпълняват обществените си задължения? Какво лошо има в това да изпълняваме няколко вида отговорности в страната си? Не е ли това нещо положително? Макар че не се издига до нивото на истина, това би трябвало да е правилна идея, нали?“. По отношение на хората тези причини са основателни, нали? Хората използват тези твърдения, тези причини и дори тези оправдания, за да аргументират правилността на поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. И така, действително ли тази поговорка е правилна, или не? Ако е вярна, какво е вярно в нея? Ако не е правилна, какво не е наред с нея? Ако можете да си отговорите ясно на тези два въпроса, тогава наистина ще разберете този аспект на истината. Има и други, които казват: „Поговорката: „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ не е вярна. Държавите се управляват от управници и се ръководят от политически системи. Когато става дума за политика, ние не носим никаква отговорност, защото Бог не се меси в човешката политика. Затова ние не се занимаваме с политика, така че тази поговорка не ни засяга. Каквото е свързано с политиката, то няма отношение към нас. Който се занимава с политика и харесва политиката, той е отговорен за съдбата на страната си. Ние не приемаме тази поговорка, тя не е положителна от наша гледна точка“. Правилно ли е това обяснение или не? (Неправилно е.) Защо е неправилно? На теория знаете, че това обяснение не отговаря на истината, не засяга корена на проблема и не е достатъчно, за да обясни същността му. То е само теоретично обяснение, но не изяснява същността на въпроса. Независимо какво е обяснението, щом не засяга конкретната същност на този проблем, то не е истинско обяснение, не е точен отговор и не е истина. И така, какво не е наред с поговорката за моралното поведение „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“? С каква истина е свързан този въпрос? Истината по този въпрос не може да бъде обяснена ясно с едно или две изречения. Ще са необходими много обяснения, за да разберете истината, която се съдържа в него. Затова нека разговаряме за него с прости думи.

Как трябва да се възприема и разпознава поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“? Положителна ли е тя? За да обясним тази поговорка, нека първо да разгледаме какво представлява държавата. Какво е понятието за държава в съзнанието на хората? Дали то е, че тя е много голяма? Теоретично погледнато, държавата е територия, включваща всички домове, които се управляват от един и същ управник и се ръководят от една и съща обществена система. Тоест множество от домове образуват една държава. Така ли я определя обществото? (Да.) Само когато има малки домове, може да има голям дом, а големият дом означава държава — това е определението за държава. И така, приемливо ли е това определение? Отъждествявате ли се вътрешно с него? На чии вкусове и интереси подхожда най-много това определение? (На управниците.) Точно така, на първо място това трябва да са управниците. Защото като имат всички домове под свое господство, те имат властта в ръцете си. Така че, що се отнася до управниците, това определение е валидно и те се идентифицират с него. Независимо какво е определението на управниците за държава, за всеки обикновен човек съществува дистанция между държавата и всеки човек в нея. За обикновените хора, т.е. за отделните хора във всяка държава, тяхното определение за държава е напълно различно от определението, поддържано от управниците или от управляващата класа. Начинът, по който управляващата класа определя една държава, се основава на нейното господство и на законните ѝ интереси. Управниците стоят високо и използват издигнатата си гледна точка и широката си перспектива, подплатена с амбиции и желания, за да определят какво е държава. Например управниците считат държавата за свой собствен дом, за своя собствена земя, както и че тя им е предоставена за тяхно собствено удоволствие и че всеки сантиметър от страната, всеки ресурс и дори всеки човек в нея трябва да им принадлежи и да бъде под техен контрол, че те трябва да са способни да се наслаждават на всичко това и да властват над хората, както им е угодно. Но обикновените хора нямат такива желания, нито имат такива условия и, разбира се, със сигурност нямат толкова широка перспектива за определяне на това какво е държава. Така че за обикновените хора, за всеки независим човек, какво е определението за държава? Ако са добре образовани и могат да разчитат карти, те знаят само размера на територията на своята страна и кои съседни държави я заобикалят, колко реки и езера има, колко планини, колко гори, колко земя и колко хора има в държавата им… Тяхното понятие за държава е само картографска и буквална, само теоретично понятие в писмен вид и съвсем не съответства на държавата, която съществува в действителност. За човек, който е доста добре образован и има определен социален статус, неговото понятие за държава е нещо подобно. Какво ще кажете за обикновените хора на дъното на обществото? Какво е тяхното определение за държава? Според Мен определението на тези хора за държава не е нищо повече от скромното парче земя на семейството им, голямата върба в източния край на селото, планината в западния край, пътят на входа на селото и колите, които често минават по него, както и някои относително сензационни събития, случили се в селото, и дори някои незначителни клюки. За обикновените хора понятието за държава е нещо подобно. Въпреки че границите на това определение са много малки и обхватът му е много тесен, що се отнася до обикновените хора, живеещи в такъв социален контекст, то е много реалистично и практично — за тях държавата не е нищо повече от това. Независимо какво се случва във външния свят, независимо какво се случва в държавата, за тях това е просто някаква умерено важна новина, която могат да изберат да слушат или не. И така, какво касае техните непосредствени интереси? Това е дали зърнената култура, която са засадили тази година, ще даде богата реколта, дали тя ще е достатъчна за изхранване на семейството им, какво да засадят следващата година, дали земята им ще бъде наводнена, дали ще бъде нападната и окупирана от хулигани и други подобни въпроси и неща, които са тясно свързани с живота, та чак до неща като сграда в селото, поток, пътека и други подобни. Това, което ги интересува и за което говорят, както и това, което оставя дълбок отпечатък в съзнанието им, не е нищо друго освен хората, въпросите и нещата около тях, които са тясно свързани с живота им. Те нямат представа колко голям е обхватът на една държава, нито имат понятие за просперитета или упадъка на една държава. Колкото по-нови са нещата и колкото по-важни са делата на държавата, толкова по-далеч са те от тези хора. За тези обикновени хора понятието за държава са само хората, въпросите и нещата, които могат да поберат в съзнанието си, и хората, въпросите и нещата, с които се сблъскват в живота си. Дори да получат информация за съдбата на държавата, тя е толкова далече от тях. Далече от тях означава, че тя не заема място в сърцата им и няма да повлияе на живота им, така че просперитетът и упадъкът на държавата нямат нищо общо с тях. В сърцата им каква е съдбата на тяхната държава? Това е дали посевите, които са засадили тази година, са благословени от Небето, дали реколтата е богата, как се справя семейството им и други дреболии от ежедневието, докато националните дела нямат никакво отношение към тях. Въпросите от национално значение, политиката, икономиката, образованието, науката и технологиите, дали територията на страната се е разширила или свила, местата, които управниците са посетили, и какво се е случило с управляващата класа — тези неща са просто извън полезрението на обикновените хора. Дори да можеха да ги разберат, за какво щеше да им послужи това? Дори ако след вечеря си говореха за това какво се случва с управляващата класа, какво биха могли да направят по въпроса? След като оставят купата и пръчиците настрана, те пак трябва да изкарват прехраната си и да отидат да работят на полето. Нищо не изглежда толкова реално, колкото посевите в нивите им, които могат да дадат добра реколта. Човек се интересува именно от онова, което пази в сърцето си. Хоризонтите на човека са толкова обширни, колкото нещата, които побира в сърцето си. Хоризонтите на обикновените хора се простират само до местата, които виждат около себе си и на които могат да отидат. Що се отнася до съдбата на държавата и въпросите от национално значение, те са толкова далечни и недостъпни. Затова когато съдбата на държавата е поставена на карта или държавата е изправена пред нашествието на могъщ враг, те веднага си мислят: „Дали реколтата ми в крайна сметка няма да бъде заграбена от нашествениците? Тази година разчитаме да продадем тези зърнени култури, за да платим обучението в колеж на децата си!“. Това са нещата, които са от най-практическо значение за обикновените хора, нещата, които те могат да разберат и които умът и духът им могат да понесат. За обикновените хора поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ е твърде непосилна. Те не знаят как да подходят към този въпрос и не искат да носят това тежко бреме и тази непосилна отговорност. Такова е понятието на обикновените хора за държавата. Следователно сферата на техния живот и нещата, с които живеят в мислите и душите си, не са нищо повече от почвата и водата на родния им град, които им осигуряват три хранения на ден и им дават всичко необходимо, за да отглеждат реколта, както и въздухът и околната среда в него. Какво друго може да има освен тези неща? Дори ако някои хора излязат извън познатото обкръжение на родния си град, в който са родени и са израснали, винаги когато държавата се задъхва и има нужда от тях, за да изпълнят задълженията си към нацията, никой не мисли за защита на цялата държава. За какво мислят хората вместо това? Единственото, за което могат да мислят, е да изпълняват задълженията си за защита на родния си град и на парчето земя, което пазят в сърцето си, и дори да жертват живота си за тази цел. Независимо къде отиват хората, за тях думата „държава“ е просто съществително, обозначение и символ. Това, което наистина заема значително място в сърцата им, не е територията на държавата и още по-малко управлението на управниците, а по-скоро планината, парчето земя, реката и кладенецът, които им осигуряват три хранения на ден, дават им живот и им помагат да поддържат живота си — това е всичко. Това е понятието за държава в съзнанието на хората — то е толкова реално, толкова конкретно и, разбира се, толкова точно.

Защо в традиционната култура, особено в разсъжденията за моралното поведение, винаги се застъпва идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“? Това се отнася както до управлението на управника, така и до намеренията и целите на хората, които отстояват тази идея. Ако определението за държава в съзнанието на всеки човек е толкова незначително, толкова конкретно и толкова реално, кой би защитил държавата? Кой би поддържал управлението на управника? Не съществуват ли тук проблеми? Тук наистина възникват проблеми. Ако понятието за държава на всеки човек беше такова, нямаше ли управникът да се превърне в обикновен фигурант? Ако държавата на управника е изправена пред нашествие на мощен враг и за защитата ѝ се разчита само на управника или на управляващата клика, няма ли да изглежда, че те се борят, че са безпомощни, изолирани и слаби? Мислителите са отговорили на тези проблеми, като са използвали ума си. Те са смятали, че за да се защити държавата и да се поддържа управлението на управника, не е възможно да се разчита само на приноса на малък брой хора, а е необходимо да се раздвижи цялото население, за да служи на управника на държавата. Ако тези мислители бяха казали директно на хората да служат на управника и да защитават държавата, дали те щяха да бъдат готови да го направят? (Не, не нямаше да са готови.) Хората определено нямаше да са готови, защото целта на искането би била твърде очевидна и те не биха се съгласили с нея. Тези мислители са знаели, че трябва да внушат на хората един приятно звучащ, благороден и повърхностно възвишен израз и да им кажат, че който мисли по този начин, има благородно и морално поведение. По този начин хората лесно биха приели тази идея и дори биха направили жертви и дали принос в името на тази идея. По този начин целта им е могла да бъде постигната, нали? Именно в този социален контекст и в отговор на нуждите на управниците се е появила поговорката и идеята „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Човешката природа е такава, че каквато и идея да се появи, винаги ще има хора, които ще я смятат за модерна и авангардна и ще я приемат като такава. Не е ли от полза за управника някои хора да приемат идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“? Това означава, че ще има хора, които ще правят жертви и ще допринасят за режима на управника. По този начин управникът се надява да управлява дълго време, нали? И дали тогава управлението му няма да е по-стабилно в относителен план? (Да, така е.) Следователно, когато управлението на управника е подложено на изпитание или унищожение, или държавата му е изправена пред нашествие на мощен враг, тези, които приемат идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, смело и безстрашно ще пристъпят напред, за да дадат своя принос или да пожертват живота си в името на защитата ѝ. Кой е крайният печеливш от това? (Управникът.) Крайният печеливш е управникът. Какво става с онези хора, които приемат идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, и които са готови да отдадат скъпоценния си живот за нея? Те се превръщат в трамплин и ненужни пешки на управника, стават жертви на тази идея. Обикновените хора, живеещи на дъното на обществото, нямат определено, ясно понятие или ясно определение за това какво е държава. Те не знаят какво е държава, нито колко голяма е една държава, а още по-малко са запознати с важните въпроси, свързани със съдбата на една държава. Тъй като определението и понятието на хората за държава са неясни, управляващата класа използва поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, за да ги подведе и да им внуши тази идея, така че всеки да се изправи в защита на държавата и да заложи живота си за управляващата класа, и по този начин целта им да бъде постигната. Всъщност, що се отнася до обикновените хора, независимо кой управлява страната и дали нашествениците са по-добри или по-лоши от сегашните управници, в крайна сметка оскъдният парцел земя на семейството им все още трябва да се засажда всяка година, а дървото в източния край на селото им не се е променило, планината в западния край на селото не се е променила, кладенецът в центъра на селото също не се е променил и това е всичко, което има значение. Що се отнася до това какво се случва извън селото, колко управници идват и си отиват или как управляват страната, всичко това няма никаква връзка с тях. Такъв е животът на обикновените хора. Животът им е толкова реален и прост, а представата им за държавата е толкова конкретна, колкото и представата им за семейството, само че е по-голяма по обхват от семейството. Но когато държавата е нападната от могъщ враг и съществуването и оцеляването ѝ са поставени на карта, а управлението на управителя е смутено и дестабилизирано, тези хора, които приемат, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, са доминирани от тази идея и единственото, което искат да направят, е да използват личните си сили, за да променят тези неща, които засягат съдбата на страната и пречат на управлението на управника. И какво се случва в крайна сметка? Какво всъщност променят те? Дори да успеят да запазят управника на власт, означава ли това, че са постъпили справедливо? Означава ли това, че жертвата им е била положителна? Заслужава ли тя да бъде запомнена? Хората от определен исторически период, които са придавали голямо значение на идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, също така енергично са отстоявали духа на тази идея, защитавали са страната и са запазили управниците на власт, но управлението на управниците, чиято власт са запазили, е било назадничаво, кърваво и не е имало никакво значение или стойност за човечеството. От тази гледна точка, така наречената отговорност, която са изпълнили тези хора, положителна ли е или е негативна? (Негативна.) Някой може да каже, че тя е била негативна, че не е заслужавала да бъде запомнена и че е била презряна от хората. Обратното, обикновените хора не се отъждествяват дълбоко с идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, която се пропагандира от тези интригантски мислители, нито я приемат и прилагат в действителност. Затова животът им е относително стабилен. Въпреки че постиженията им през целия живот не са толкова впечатляващи, колкото тези на хората, които отдават живота си за съдбата на страната си, те са извършили нещо значимо. Какво е това значимо нещо? А именно, че не се намесват изкуствено в съдбата на страната, нито в процеса на определяне на нейните управници. Вместо това единственото, което искат, е да живеят добре, да обработват земята, да защитават родния си град, да имат какво да ядат през цялата година и да живеят в изобилие, удобство, мир и здраве, без да създават проблеми на страната си, без да искат от нея храна или пари, както и да плащат нормалните данъци, когато станат дължими — това означава изпълнението на отговорността, която всеки гражданин трябва да изпълнява. Ако можеш да се освободиш от всякаква намеса на идеите на мислителите и да живееш живота си като обикновен човек по непринуден начин според положението си и да си си самодостатъчен, тогава това е достатъчно и ти си изпълнил своята отговорност. Това е най-важното нещо и най-голямата отговорност, която всеки човек, живеещ на тази земя, трябва да изпълни. Грижата за собственото оцеляване и за основните нужди са въпросите, които човек трябва да разреши сам, докато по важните въпроси, свързани със съдбата на страната и с начина, по който управниците я управляват, обикновените хора нямат възможност да се намесят или да направят нещо по тях. Те могат само да оставят всички тези въпроси на съдбата и да оставятприродата да следва своя ход. Каквото пожелае Небето, това ще се случи. Обикновените хора знаят много малко, а освен това Небето не е възложило на хората такава отговорност за страната им. Обикновените хора имат само своя дом в сърцата си и стига да поддържат собствения си дом, това е достатъчно и те са изпълнили своята отговорност.

Подобно на други поговорки за моралното поведение, „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ е идея и възглед, издигнати от мислители, за да запазят властта на управниците, и, разбира се, е идея и възглед, които са застъпвани, за да могат повече хора да подкрепят управниците. Всъщност, независимо от това в каква социална класа живеят хората, ако нямат никакви амбиции, желания и не искат да се занимават с политика или да имат нещо общо с управляващата класа, определението на хората за държава от гледна точка на човешката природа не е нищо повече от местата, които виждат в полезрението си, или земята, която могат да обходят пеша, или сферата, в която могат да живеят щастливо, свободно и законно. За всеки, който има такова понятие за държавата, земята, на която живее, и сферата на живот могат да му осигурят стабилен, щастлив и свободен живот, което е основна потребност в живота му. Тази основна потребност също така е посока и цел, която хората се стремят да защитават. Щом тази основна потребност бъде подложена на риск, смутена или нарушена, хората определено ще се изправят и ще я защитят спонтанно. Тази защита е оправдана и произтича от потребностите на човешката природа, а също и от потребностите за оцеляване. Никой не трябва да казва на хората: „Когато родният ти град и местообитанието ти са изправени пред нашествие на чужд враг, ти трябва да се изправиш и да ги защитиш, да се изправиш и да се биеш с нашествениците“. Те ще се изправят и ще ги защитят автоматично. Това е човешки инстинкт, но също така и потребност за оцеляване на човека. Така че, когато става въпрос за нормален човек, не е необходимо да използваш идеи като „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, за да го насърчиш да защитава родината си и местообитанието си. Ако някой наистина иска да внуши такива идеи на хората, то целта му не е толкова проста. Целта му не е хората да защитават своето местообитание, да осигуряват основните си жизнени потребности или да водят по-добър живот. Той има друга цел, която не е нищо друго, освен да запази управниците на власт. Хората инстинктивно ще направят всякаква жертва, за да защитят собственото си местообитание, и съзнателно ще защитават собственото си местообитание и жизнена среда, за да осигурят задоволяването на основните си потребности за оцеляване, без да е необходимо другите да използват бомбастични изрази, за да им казват какво да правят или как да се изправят и да защитят собствените си домове. Този инстинкт, това основно съзнание, се притежава дори от животните и е абсолютно присъщ на хората, тъй като са сътворени същества, по-висши от всяко животно. Дори животните ще защитават своето местообитание и ареал, своя дом и своята общност от нахлуването на чужди врагове И ако животните имат такова съзнание, то хората със сигурност го имат! Следователно идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, която тези мислители предлагат, е излишна за всички членове на човешкия род. А когато става дума за определението за държава дълбоко в сърцата на хората, тази идея по принцип също е излишна. Но защо тези мислители все пак предлагат това? Защото са искали да постигнат друга цел. Тяхната истинска цел не е била да дадат възможност на хората да живеят по-добре в сегашната си среда на живот, нито да имат по-стабилна, радостна и щастлива среда на живот. Те не изхождат от гледната точка да защитят хората, нито тяхната среда на живот, а от гледната точка и позицията на управниците, за да внушат на хората идеята „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ и да ги подтикнат да притежават тази идея. Ако не притежаваш такава идея, то твоята сфера на мислене се счита за по-нисша и ти ще бъдеш осмиван от всички и гледан отвисоко от всяка етническа група. Ако не притежаваш такава идея, ако не притежаваш тази по-голяма праведност и този начин на мислене, тогава ще те считат за човек с ниски морални качества, за егоистичен човек и за презряна отрепка. Тези така наречени отрепки са хора, които са отхвърлени от обществото и които са дискриминирани и презирани от него.

В този свят, в това общество, всеки, който е роден в бедна или изостанала държава или произхожда от нация с нисък статус, където и да отиде, щом обяви своята националност, неговият статус ще бъде определен веднага и той ще бъде смятан за по-нисш от другите, ще бъде гледан отвисоко и дискриминиран. Ако твоята националност е на силна държава, ти ще имаш много висок статус сред всяка етническа група и ще бъдеш считан за по-висш от другите хора. Затова тази идея, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, заема важно място в сърцата на хората. Те имат много ограничено и конкретно понятие за държава, но тъй като начинът, по който цялата човешка раса се отнася към всяка етническа група и към всеки, който е от друга държава, а също и методът и критериите, по които определя техния статус, имат много общо със съдбата на тяхната държава, всеки човек в различна степен е вътрешно повлиян от идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. И така, как хората да се отърсят от влиянието на тази идея? Нека първо разгледаме как тя им влияе. Макар че определението на хората за държава не се простира по-далеч от конкретната среда, в която живеят, и макар че те искат да запазят само основното си право на живот и нуждите си за оцеляване, за да могат да водят по-добро съществуване, в днешно време целият човешки род е в постоянно движение и обикаляне и хората несъзнателно приемат идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Това означава, че от гледна точка на човешката природа хората не искат да приемат онези кухи и високопарни определения за държава, като например „велика нация“, „просперираща династия“, „суперсила“, „технологична сила“, „военна сила“ и т.н. В нормалната човешка природа няма такива понятия и хората не искат да се занимават с тези неща в ежедневието си. Но в същото време, когато се смесват с останалото човечество, те все пак се надяват да имат националност на мощна държава. По-специално, когато пътуваш в чужбина и си сред хора от други етноси, силно ще усещаш, че съдбата на държавата ти има отношение към твоите жизнени интереси. Ако държавата ти е мощна, богата и има висок статус в света, тогава твоят статус сред хората ще бъде висок в съответствие със статуса на твоята държава и ти ще бъдеш високо ценен. Ако идваш от бедна държава, малък народ или някаква неясна етническа група, тогава твоят статус ще бъде по-нисък в съответствие с твоята националност и етническа принадлежност. Какъвто и човек да си, каквато и да е националността ти или към която и раса да принадлежиш, ако живееш само в една малка област, идеята „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ няма да има никакво влияние върху теб. Но когато се съберат хора от различни държави от цялото човечество, идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, се приема от повече хора. Това приемане не е пасивно, а по-скоро е по-дълбоко осъзнаване от страна на субективната ти воля, че поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ е правилна, защото съдбата на твоята страна е неразривно свързана с твоя статус, репутация и стойност сред хората. В този момент вече не считаш, че понятието и определението за твоята държава е само малкото място, където си се родил и израснал. Вместо това се надяваш, че държавата ти ще стане по-голяма и по-силна. Когато обаче се върнеш в собствената си държава, в съзнанието ти тя отново става толкова конкретна за теб. Това конкретно място не е безформена нация, а по-скоро пътят, потокът и кладенецът в родния ти град, както и нивите в дома ти, където отглеждаш своя реколта. Следователно, що се отнася до теб, завръщането в собствената ти страна е по-конкретно завръщане в родния ти град, завръщане у дома. И когато се върнеш у дома, няма значение дали държавата съществува или не, нито кой е управникът, нито колко голяма е територията на държавата, нито какво е икономическото ѝ положение, нито дали е бедна или богата — нищо от това няма значение за теб. Щом домът ти все още е там, когато нарамиш пътната чанта с намерението да се върнеш, ще имаш посока и цел. Щом все още има къде да си закачиш шапката и мястото, където си се родил и израснал, все още е там, ще имаш чувство за принадлежност и крайна цел. Дори държавата, в която се намира, вече да не съществува и управникът да се е сменил, щом домът ти все още е там, ти имаш дом, в който да се върнеш. Това е много противоречиво и неясно понятие за държава в съзнанието на хората, но и много конкретно понятие за дом. Хората всъщност не са толкова сигурни дали идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, е правилна, или не. Но тъй като тази идея има определено влияние върху техния конкретен социален статус, те несъзнателно развиват силно чувство за държава, националност и раса. Когато хората обитават само малката сфера на родния си град, те имат определена степен на имунитет или съпротива срещу идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Но когато напуснат родния си град и родината си и излязат извън границите на управлението на страната си, те несъзнателно придобиват определена осъзнатост и приемат идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Например когато отидеш в чужбина, ако някой те попита от коя държава си, ти ще се зачудиш: „Ако кажа, че съм сингапурец, хората ще имат високо мнение за мен, а ако кажа, че съм китаец, ще ме гледат отвисоко“. Затова не се осмеляваш да им кажеш истината. Но един ден националността ти е разобличена. Хората научават, че си китаец, и от този момент нататък те виждат в различна светлина. Ти си дискриминиран, гледат те отвисоко и дори те считат за второкласен гражданин. В този момент ти несъзнателно си мислиш: „Тази поговорка „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ е абсолютно вярна! Преди си мислех, че не съм отговорен за съдбата на моята държава, но сега ми се струва, че съдбата на една държава засяга всички. Когато държавата процъфтява, всички просперират, но когато държавата пропада, всички страдат от това. Нима нашата държава не е бедна? Нима не е диктатура? А управниците не се ли ползват с лоша репутация? Затова хората ме гледат отвисоко. Вижте колко благополучни и щастливи са хората в западните държави. Те имат свободата да ходят навсякъде и да вярват в каквото си искат. Докато при комунистическия режим ние сме преследвани заради вярата си в Бог и трябва да бягаме надалеч, без да можем да се върнем у дома. Колко прекрасно би било, ако се бяхме родили в западна държава!“. В този момент ти чувстваш, че националността е изключително важна, и съдбата на твоята държава става важна за теб. При всички случаи, когато хората живеят в такава среда и контекст, те несъзнателно се влияят от идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, и се повлияват от нея в различна степен. В този момент поведението на хората и техните възгледи, гледни точки и позиции по отношение на хора, въпроси и неща ще се променят в различна степен, и това, разбира се, води до различни последствия и въздействия. Следователно има известно количество конкретни доказателства за влиянието на поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ върху мисленето на хората. Макар че понятието на хората за държава не е толкова еднозначно, когато се разглежда от гледна точка на човешката природа, все пак в определен социален контекст, националността, свързана с принадлежността към дадена държава, оказва влияние върху хората. Ако хората не разбират истината и не възприемат ясно тези въпроси, те няма да могат да се освободят от оковите и разяждащото въздействие на тази идея, което ще се отрази и на тяхното настроение и отношение към справянето с нещата. Независимо дали се разглежда от гледна точка на човешката природа, или от гледна точка на промените и пробивите в мисленето на хората, при промяна на общата среда, идеята, издигната от Сатана, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, наистина оказва определено влияние върху тях и има определено поразяващо въздействие върху човешкото мислене. Тъй като хората не разбират как да си обяснят правилно такива въпроси като съдбата на една държава и не разбират истината, свързана с този въпрос, в рамките на различни среди те често са повлиявани или покварявани от тази идея или тя се отразява на настроението им — това просто не си заслужава.

Що се отнася до въпроса за съдбата на една държава, трябва ли хората да разберат как го Бог възприема и как те трябва да го възприемат правилно? (Да.) Хората трябва да разберат точно каква позиция трябва да заемат по този въпрос, за да се освободят от поразяващите въздействия и влияние, които идеята „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ има върху тях. Нека първо да разгледаме въпроса дали съдбата на една държава може да бъде повлияна от един човек, от една сила или от една етническа група. Кой решава съдбата на една държава? (Тя се определя от Бог.) Точно така, тази първопричина трябва да бъде разбрана. Съдбата на една държава е тясно свързана с Божието върховенство и няма връзка с никой друг. Никаква сила, идея или човек не може да промени съдбата на една държава. Какво включва съдбата на една държава? Процъфтяването и упадъка ѝ Независимо дали държавата е развита или изостанала, независимо от географското ѝ положение, от това каква територия обхваща, от размера ѝ и от всичките ѝ ресурси — какви ресурси има на земята, под земята и във въздуха — кой е управникът на държавата, какви хора са част от управляващата йерархия, какви са водещите политически принципи и метод на управление на управника, дали той признава Бог, дали Му се покорява, какво е отношението му към Бог и т.н. — всички тези неща имат значение за съдбата на държавата. Тези неща не се определят от един човек, още по-малко от някаква сила. Нито един човек или сила няма последната дума, нито пък Сатана. И така, кой има последната дума? Единствено Бог има последната дума. Нито хората разбират тези неща, нито Сатана, но той е непокорен. Той постоянно иска да владее хората и да доминира над тях, затова постоянно използва някои смущаващи и подвеждащи идеи и мнения, за да популяризира неща като морално поведение и обществени нрави и да накара хората да приемат тези идеи, като по този начин експлоатира хората, за да служат на управниците и да ги държат на власт. Но в действителност, независимо какво прави Сатана, съдбата на една държава няма никаква връзка с него, нито с това колко енергично, задълбочено и повсеместно се разпространяват тези идеи на традиционната култура. Условията на живот и формата на съществуване на всяка държава във всеки период — независимо дали е богата или бедна, изостанала или развита, какво е нейното място сред многото държави в света — всичко това няма никакво отношение към силата на управлението на управниците, нито към съдържанието на идеите на тези мислители, нито към енергията, с която те ги разпространяват. Съдбата на една държава е свързана единствено с Божието върховенство и с периода, в който Бог управлява цялото човечество. В който и период Бог да трябва да върши някакво дело, да управлява и ръководи някои неща, да води цялото общество в някаква посока и да въвежда каквато и да е форма на общество — през този период ще се появят някои специални герои и ще се случат някои велики и специални неща. Например война, анексиране на земите на някои държави от други държави, появата на някои специални, нововъзникващи технологии или дори движението на всички океани и континентални плочи на земята и т.н. — всички тези неща са обект на върховенството и подредбите на Божията ръка. Възможно е също така появата на една незабележителна личност да накара цялото човечество да направи огромна крачка напред. Също толкова възможно е появата на едно съвсем незабележително, незначително събитие да предизвика масова миграция на човечеството или пък може да се окаже, че под въздействието на едно незначително събитие цялото човечество ще претърпи голяма трансформация, или ще има различни степени на промени по отношение на икономиката, военното дело, бизнеса или здравеопазването и т.н. Тези промени влияят върху съдбата на всяка държава на земята, а също и върху просперитета и упадъка на всяка държава. Ето защо съдбата, възходът и упадъкът на всяка държава, независимо дали е силна или слаба, са свързани с Божието управление сред човечеството и с Неговото върховенство. Защо тогава Бог иска да върши нещата по този начин? Неговите намерения са в основата на всичко. Накратко, оцеляването, възходът и падението на която и да е държава или нация нямат никаква връзка с която и да е раса, власт, управляваща класа, начин или метод на управление или отделна личност. Те са свързани само с върховенството на Създателя и с периода, през който Създателят управлява човечеството, както и със следващата стъпка, която Създателят ще предприеме в управлението и ръководството на човечеството. Следователно всичко, което Бог прави, оказва влияние върху съдбата на всяка държава, нация, раса, група или отделен човек. От тази гледна точка може да се каже, че съдбата на всеки отделен човек, раса, нация и държава всъщност са свързани и тясно обвързани помежду си и между тях съществува неразривна връзка. Връзката между тези неща обаче не се дължи на идеята и на възгледа, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, а на върховенството на Създателя. Именно защото съдбата на тези неща се намира под върховенството на единствения истински Бог, на Създателя, между тях съществува неразривна връзка. Това е първопричината и същността на съдбата на всяка държава.

И така, ако погледнем от перспективата на мнозинството от населението, какъв възглед трябва да има човек за съдбата на държавата си? На първо място, той трябва види какво прави държавата, за да защити и задоволи мнозинството от населението. Ако мнозинството от населението живее добре, ако има свобода и правото да се изказва свободно, ако всички политики, прокламирани от държавното управление, са много рационални и хората ги считат за справедливи и разумни, ако човешките права на обикновените хора могат да бъдат защитени и ако хората не са лишени от правото си на живот, тогава те по естествен начин ще започнат да се осланят на тази държава, ще се чувстват щастливи да живеят в нея и ще я обичат от цялото си сърце. Тогава всеки ще носи отговорност за съдбата на тази държава, а хората ще бъдат истински готови да изпълнят отговорността си към нея и ще искат тя да съществува вечно, защото е от полза за живота им и за всичко, свързано с тях. Ако тази държава не може да защити живота на обикновените хора и не им предоставя човешките права, които заслужават, ако те дори нямат свобода на словото, ако тези, които изказват мнението си, са подложени на ограничения и репресии, ако на хората се забранява дори да говорят или да обсъждат какво искат, ако, когато са подложени на тормоз, унижение и преследване, държавата не се интересува, ако няма никаква свобода, а хората са лишени от основните си човешки права и от правото на живот, ако тези, които вярват в Бог и го следват, дори са потискани и преследвани, така че да не могат да се завърнат у дома, ако вярващите са убивани безнаказано, тогава тази държава е държава на дяволи, държава на Сатана и тя не е истинска държава. В такъв случай трябва ли все пак всеки да носи отговорност за нейната съдба? Ако хората вече я мразят и ненавиждат в сърцата си, тогава дори и да признаят на теория отговорността си към нея, те няма да искат да я изпълнят. Ако силен враг нахлуе в тази държава, повечето хора дори ще се надяват на неминуемия ѝ крах, за да могат да водят щастлив живот. Следователно дали всички хора са отговорни за съдбата на една държава зависи от това как нейното правителство се отнася към тях. От съществено значение е дали то има подкрепата на обществото — това се определя главно въз основа на този аспект. Принципно погледнато, другият аспект е, че зад всичко, което се случва в която и да е държава, стоят редица причини и фактори, които го предизвикват, и това не е нещо, което може да бъде повлияно от един обикновен или незначителен човек. Ето защо, когато става въпрос за съдбата на една държава, нито един отделен човек или етническа група няма последната дума, нито властта да се намеси. Не е ли факт това? (Да, така е.) Да кажем например, че управляващата класа на вашата държава иска да разшири територията си и да завземе първокласни земи, инфраструктура и ресурси на съседна държава. След като вземе решението, тя започва да подготвя военни сили, набира средства, складира всякакви материали и обсъжда кога да започне разширяването на територията. Имат ли право обикновените хора да знаят за всичко това? Ти дори нямаш право да знаеш. Всичко, което знаеш, е, че през последните години държавните данъци са се увеличили, налозите и таксите, събирани под различен предлог, са се увеличили и държавният дълг е нараснал. Единственото ти задължение е да плащаш данъци. А що се отнася до това какво ще се случи с държавата и какво ще направят управниците, това изобщо има ли нещо общо с теб? До момента, в който държавата реши да започне война, коя държава и кои земи ще нападне и как ще ги нападне, това са неща, за които знае само управляващата класа, и дори войниците, които ще бъдат изпратени в битка, не знаят за това. Те дори нямат право да знаят. Те трябва да се бият там, където им посочи управникът. Що се отнася до това защо се бият, колко дълго ще се бият, дали могат да спечелят, или не, и кога ще могат да се приберат у дома, те просто са в неведение и изобщо нищо не знаят. Децата на някои хора са изпратени на война, но те като родители дори не научават за това. Още по-лошо — когато децата им са убити, те дори не научават за това. Едва когато върнат пепелта им, те научават, че децата им са мъртви. Така че кажи Ми, има ли някаква връзка между съдбата на твоята държава и нещата, които тя ще направи, и решенията, които ще вземе, и теб като обикновен човек? Казва ли ти държавата на теб, обикновения човек, за тези неща? Ти имаш ли право да участваш в процеса на вземане на решения? Ти дори нямаш право да знаеш, да не говорим за правото да участваш във вземането на решения. Независимо каква е твоята държава за теб, има ли отношение към теб как се развива тя, в каква посока се движи и как се управлява? Това няма никакво отношение към теб. Защо това е така? Защото ти си обикновен човек, а всички тези неща са свързани само с управниците. Последната дума принадлежи на управниците и на управляващата класа, както и на тези, които имат законни интереси, но тя няма никакво отношение към теб като обикновен човек. Така че ти трябва да се самоосъзнаеш малко. Не правете ирационални неща. Не е необходимо да се отказвате от живота си или да се излагате на опасност заради един управник. Да предположим, че управниците на страната са диктатори и че властта е в ръцете на дяволи, които не изпълняват дълга си и по цял ден се отдават на пиене и разврат, живеят разточително и не правят нищо за народа. Страната изпада в дългове и хаос, а управниците са корумпирани и некомпетентни, в резултат на което тя бива нападната от чужд враг. Едва тогава управниците се сещат за обикновените хора, призовават ги и казват „Всеки човек е отговорен за съдбата на страната си“. Ако страната загине, всички ви очаква живот в лишения. В момента страната е в беда, а нашественици са нарушили границите ни. За да защитите страната, бързайте към бойното поле, настъпил е моментът, в който страната се нуждае от вас!“. Ти размишляваш върху това, като си казваш: „Точно така, „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Страната най-накрая се нуждае от мен поне веднъж, така че щом имам тази отговорност, трябва да отдам живота си, за да я защитя. Нашата страна не може да попадне в чужди ръце, без този управник на власт сме свършени!“. Глупаво ли е да се мисли по този начин? Управниците на тези диктатури отричат Бог и Му се противопоставят, ядат, пият и се забавляват по цял ден, държат се безразсъдно, карат се безпардонно на обикновените хора, вредят на масите и издевателстват над тях. Ако се втурнеш смело и безстрашно да защитаваш такива управници, да им служиш като пушечно месо на бойното поле и да затриваш живота си за тях, то ти определено си глупав и се кълнеш в сляпа вярност! Защо казвам, че определено си глупав? За кого точно се бият войниците на бойното поле? За кого затриват живота си? За кого служат като пушечно месо? И ако ти, един слаб и немощен обикновен човек, отидеш в битка, то това е просто проява на глупост и похабяване на живот. Ако настъпи война, трябва да се молиш на Бог и да искаш от Него да те защити, за да можеш да избягаш на безопасно място, вместо да правиш безсмислена жертва и да се противопоставяш. Какво е определението за безсмислена жертва? Безразсъдство. В страната естествено ще има хора, които са готови да поддържат духа на „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, да защитават управниците и да залагат живота си за тях. Съдбата на държавата има голямо влияние върху интересите и оцеляването на такива хора, така че нека те се грижат за нейните дела. Ти си обикновен човек, нямаш власт да защитаваш държавата и тези неща нямат никакво отношение към теб. А каква точно държава си струва да бъде защитавана? Ако това е държава със свободна и демократична система, в която управникът действително прави нещо за хората и може да им гарантира нормален живот, тогава такава държава си струва да бъде защитавана и закриляна. Обикновените хора считат, че защитата на такава държава е равносилна на защита на собствения им дом, което е неизменна отговорност, затова са готови да работят за държавата и да изпълнят своята отговорност. Но ако дяволи или Сатана управляват тази държава, а управниците са нечестиви и некомпетентни до такава степен, че управлението на тези демонични царе се изчерпва и те трябва да се оттеглят, Бог ще издигне мощна държава, която да нападне. Това е сигнал от Небето към човешките същества, с който им се казва, че управниците на този режим трябва да се оттеглят и че те не са достойни да имат такава власт, да доминират в тази държава или да карат хората от тази държава да им предоставят ресурс, защото не са направили нищо, за да осигурят благосъстоянието на населението ѝ, а управлението им не е донесло никаква полза за обикновените хора или щастие в живота им. Те само са изтезавали обикновените хора, нанасяли са им вреди, измъчвали са ги и са ги малтретирали. Следователно тези управници трябва да се оттеглят и да се откажат от постовете си. Ако този режим бъде заменен с демократична система с добродетелни хора на власт, това ще оправдае надеждите и очакванията на населението и ще бъде в съответствие с волята на Небето. Тези, които се съобразяват с пътищата на Небето, ще просперират, а тези, които се противопоставят на Небето, ще загинат. Като обикновен гражданин, ако постоянно се подвеждаш по идеята, че „Всеки човек е отговорен за съдбата на страната си“, и винаги боготвориш и следваш управляващата класа, то със сигурност ще умреш рано и вероятно ще се превърнеш в изкупителна жертва и погребално украшение на управляващата класа. Ако се стремиш към истината, ако избягваш да бъдеш подвеждан от Сатана и ако успееш да избегнеш неговото влияние и да запазиш живота си, за теб има надежда, че ще видиш появата на положителна държава, как мъдри учители и управници поемат властта, как се установява добра обществена система и ти ще имаш късмета да живееш щастливо. Не е ли това изборът на един умен човек? Не мислете, че всеки, който нахлува, е враг или дявол. Това е погрешно. Ако винаги считате управниците за по-висши и стоящи над всички останали хора и ги имате за вечни господари на тази земя, независимо колко лоши неща вършат или колко много се противопоставят на Бог и колко жестоко посягат на вярващите, това е сериозна грешка. Помислете, че след като феодалните управляващи династии от миналото са били изкоренени и човешките същества са заживяли в условията на различни относително демократични обществени системи, те са станали малко по-свободни и щастливи, животът им в материално отношение е станал по-добър от преди, а широтата на виждането, проницателността и възгледите на човечеството за различни неща са станали по-напреднали от преди. Ако всички хора бяха изостанали в мисленето си и постоянно вярваха, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, ако постоянно искаха да възродят старите традиции, да възстановят управлението на императорите и да се върнат към феодалната система, можеше ли човечеството да напредне толкова много, колкото е напреднало днес? Щеше ли местообитанието им да е такова, каквото е сега? Със сигурност нямаше да е такова. Следователно, когато държавата е в беда, ако законите ѝ предвиждат, че ти трябва да изпълниш гражданските си задължения и да отбиеш военната си служба, тогава ти трябва да отбиеш военната си служба в съответствие със закона. Ако по време на военната си служба трябва да влезеш в битка, тогава по същия начин ти трябва да изпълниш своята отговорност, защото това се изисква да правиш по закон. Не може да нарушаваш закона, а трябва да го спазваш. Ако законът не го изисква, тогава си свободен да избираш. Ако държавата, в която живееш, признава Бог, следва Го, покланя Му се и има Неговите благословии, тогава тя трябва да бъде защитавана. Ако държавата, в която пребиваваш, се противопоставя на Бог и Го преследва, ако арестува и потиска християните, тогава тази държава е сатанинска държава, управлявана от дяволи. Чрез постоянното противопоставяне на Бог с безумна ярост, тя вече е оскърбила Божия нрав и е прокълната от Бог. Когато такава държава е изправена пред нашествието на чужд враг и е обзета от проблеми вътре и извън границите си, това е време на широко възмущение, недоволство и негодувание сред Бог и човечеството. Не е ли това времето, когато в който Бог иска да изгради среда, която да унищожи тази държава? Това е моментът, в който Бог започва да действа. Бог е чул молитвите на хората и времето Той да поправи злините, причинени на Божиите избраници, е дошло. Това е нещо добро и това е добра новина. Времето, в което Бог е на път да заличи дяволите и Сатана, е също така времето, в което Божиите избраници да се развълнуват изключително много и да тръгнат да разпространяват новината. В това време ти не трябва да рискуваш живота си заради управляващата класа. Трябва да използвате мъдростта си, за да се отървете от ограниченията, наложени от управляващата класа, бързо да избягате, за да запазите живота си и да се спасите по спешност. Някои хора казват: „Ако избягам, ще бъда ли дезертьор? Това не е ли егоистично?“. Ти може и да не си дезертьор, а просто да пазиш дома си, да изчакаш нашествениците да го бомбардират и окупират и тогава да видиш какъв ще е резултатът. Факт е, че когато се случи някакво голямо събитие от национално значение, обикновените хора нямат право да избират сами. Всеки може само пасивно да чака, да наблюдава и да се примири с неизбежните резултати от това събитие. Не е ли така? (Да, така е.) Това наистина е така. Във всеки случай бягството е най-разумният начин на действие. Твоя отговорност е да защитиш собствения си живот и безопасността на семейството си. Ако всички трябва да са отговорни за съдбата на страната си и това ги води до гибел, а от страната им остане само едно пространство земя, ще продължи ли да съществува същността на държавата? Тогава „държава“ би било просто една празна дума, нали? В очите на диктаторите човешкият живот е най-малко ценното нещо в сравнение с техните амбиции и желания, с техните актове на агресия и с всяко тяхно решение и действие, но в очите на Бог човешкият живот е най-важното нещо. Нека тези, които са готови да бъдат пушечно месо за диктаторите и да поддържат духа на поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, да дават принос и жертви за управниците. Тези, които следват Бог, не са длъжни да правят каквито и да било жертви за една държава на Сатана. Може да се каже и така — нека послушните потомци на Сатана и тези, които го следват, да правят жертви за управлението на Сатана и за неговите амбиции и желания. Правилно е да ги оставим да бъдат пушечно месо. Никой не ги е принуждавал да имат такива големи амбиции и желания. Те просто обичат да следват управниците и са твърдо решени да се кълнат във вярност на дяволите, дори това да ги убие. В крайна сметка те се превръщат в изкупителни жертви и погребални украшения на Сатана, което и заслужават.

Когато някоя държава нахлуе в друга държава или когато неравностойна сделка с друга държава доведе до война, в крайна сметка жертвите са обикновените хора, всички, които живеят на тази земя. Факт е, че някои войни биха могли да бъдат избегнати, ако някоя от страните бе способна да направи компромис, да изостави амбициите, желанията и властта си и да помисли за оцеляването на обикновените хора. Много войни всъщност са причинени от управници, които се вкопчват в собственото си управление и не искат да изоставят властта или да я загубят, а по-скоро упорито се придържат към убежденията си, вкопчват се във властта и се ръководят от собствените си интереси. Когато избухне война, жертви стават обикновените хора, които по време на война са разпръснати надлъж и нашир и са най-малко способни да се противопоставят на всичко това. Тези управници съобразяват ли се с обикновените хора? Представете си, че има управник, който казва: „Ако се придържам неотклонно към собствените си убеждения и теории, в крайна сметка може да се стигне до започване на война, а жертвите ще бъдат обикновените хора. Дори да спечеля, тази земя ще бъде унищожена от оръжия и боеприпаси, а домовете, в които живеят хората, ще бъдат разрушени, така че тези, които живеят на тази земя, няма да имат щастлив живот в бъдеще. За да защитя обикновените хора, ще се оттегля, ще се разоръжа, ще се предам и ще направя компромис“, след което войната ще бъде избегната. Има ли такъв управник? (Не.) Всъщност обикновените хора не искат да воюват, нито искат да участват в съперничество или състезания между политическите сили. Всички те са пасивно изпратени на бойното поле и на дръвника от управника. Всички тези хора, които са изпратени на бойното поле, независимо дали умират, или оцеляват, в крайна сметка служат за запазване на властта на управника. Така че управникът ли е крайният печеливш? (Да.) Какво могат да спечелят обикновените хора от войната? Те могат само да бъдат опустошени от нея и да пострадат от разрушаването на домовете си и на местообитанията, от които зависят. Някои хора губят семействата си, а още повече хора са разселени и остават без дом, без изгледи да се завърнат. И все пак управникът гръмко твърди, че войната е започнала, за да бъдат защитени домовете на хората и тяхното оцеляване. Има ли основание за това твърдение? Не е ли това безскрупулна глупост? В крайна сметка обикновените хора, народът, понасят всички лоши последици от това, а най-големият печеливш е управникът. Той може да продължи да управлява народа, да управлява земята, да запази властта в ръцете си и да продължи да заема мястото на управника и да дава заповеди, докато обикновените хора живеят в тежко положение, без бъдеще и надежда. Някои хора смятат, че идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, е абсолютно правилна. Ако сега я погледнем, правилна ли е тя? (Не, не е правилна.) В тази поговорка няма абсолютно нищо правилно. Независимо дали я разглеждаме от гледна точка на мотивите на Сатана да внуши тази идея на хората, или на схемите, желанията и амбициите на управниците на различни етапи от историята на човешкото развитие, или на който и да е факт, свързан със съдбата на дадена държава, възникването на тези събития не може да се контролира от нито един обикновен човек, личност или етническа група. В крайна сметка жертвите са нищо неподозиращите маси и обикновените хора, докато тези, които се възползват най-много, са управляващата класа в държавата, управниците на върха. Когато държавата е в беда, те изпращат обикновените хора на фронта, за да послужат за пушечно месо. Когато държавата не е в беда, обикновените хора са ръката, която ги храни. Те експлоатират обикновените хора, обезкървяват ги и живеят на техен гръб, принуждават ги да ги издържат и в крайна сметка дори внушават на хората идеята, че „Всеки човек носи отговорностза съдбата на страната си“, и ги принуждават да я приемат. Който не я приеме, бива обявяван, че не е патриот. Посланието, което тези управници отправят, е „Целта на моето управление е вие да водите щастлив живот. Без моето управление не бихте могли да оцелеете, така че трябва да правите това, което ви казвам, да бъдете послушни граждани и винаги да сте готови да се посветите и да се жертвате за съдбата на страната си“. Кой е страната? Кой е синоним на страната? Управниците са синоним на страната. Като внушават на хората идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, те в известен смисъл ги принуждават да изпълняват своите отговорности без избор, колебание или възражение. В друг смисъл те казват на хората, че съдбата на страната и въпросът дали нейните управници ще останат на власт, или ще бъдат свалени, са от огромно значение за населението, затова то трябва да полага големи грижи за защитата както на страната, така и на нейните управници, за да гарантира нормалното си съществуване. Така ли е в действителност? (Не.) Съвсем очевидно е, че не е така. Управници, които не могат да се покорят на Бог, да следват волята Му или да работят в полза на обикновените хора, няма да спечелят подкрепата на населението и няма да бъдат добри управници. Ако вместо да действат в полза на обикновените хора, управниците преследват само собствените си интереси, грубо потъпкват хората и изстискват потта и кръвта им като паразити, тогава такива управници са сатани и дяволи и не заслужават подкрепата на народа, независимо колко са могъщи. Ако в страната нямаше такива управници, щеше ли тя да съществува? Щеше ли да съществува животът на хората? Ако хората ясно виждат същността на въпроса какви трябва да бъдат техните задължения и отговорности към страната им, тогава независимо в коя страна живеят, те трябва да имат правилни възгледи по основните въпроси в тази страна, както и по въпросите, свързани с нейната политика и съдба. Когато тези правилни възгледи са налице, ти ще можеш да направиш правилния избор по въпроси, свързани със съдбата на страната си. Разбирате ли в общи линии истината, която хората трябва да разберат по въпроса за съдбата на страната? (Да.)

Много разговарях за поговорката за моралното поведение „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Що се отнася до понятието за държава, влиянието на понятието „държава“ върху хората в обществото, какви отговорности трябва да имат те към своята държава и нация, когато става въпрос за нейната съдба, какъв избор трябва да направят и какво изисква Бог от човечеството по този въпрос, ясно ли разговарях за всичко това? (Да.) Тогава с това приключва нашето общение за днес.

11 юни 2022 г.