Може ли някой да ни каже за какво разговарях на последното събрание? (Последния път Бог разговаряше за два аспекта. Единият аспект беше, че когато в църквата се случват някои конкретни инциденти в различни периоди или на различни етапи — например някои хора са арестувани от големия червен змей, някои водачи и работници са сменени, някои хора се разболяват, а други са изправени пред въпроси на живот и смърт — тези инциденти не се случват случайно и трябва да търсим истината за тях. Бог също така сподели за някои пътища на практикуване. Когато се сблъскваме с тези обстоятелства, трябва да се придържаме към две неща: първото е да заемем подобаващото място на сътворено същество, а второто е да имаме искрено и покорно сърце — независимо дали сме изправени пред съд и наказание, изпитания и облагородяване или благодат и благословии, трябва да приемем всички тези неща от Бог. Освен това Божието общение разнищи една поговорка за моралното поведение в традиционната култура, която гласи: „Човек никога не трябва да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“.) Основната тема на последното общение също беше проблемът с поговорките за моралното поведение. Дълго време разговарях по тази тема, като разкривах някои често срещани поговорки, изисквания и определения за моралното поведение в традиционната култура. След като общувахме по тези теми, имате ли ново разбиране и нови определения на тези поговорки за моралното поведение? Прозряхте ли добре тези твърдения и видяхте ли ясно тяхната същност? Можете ли да се избавите от тези неща дълбоко в сърцето си, да ги изоставите, да престанете да ги бъркате с истината и да ги смятате за положителни неща, да се стремите към тях като към истини и да се придържате към тях? Особено когато си изправен пред някои въпроси в ежедневието, които са свързани с поговорки за моралното поведение, в теб има ли осъзнаване и можеш ли да се замислиш дали все още се влияеш от тези поговорки за моралното поведение? Обвързани ли сте, оковани ли сте и контролирани ли сте от тези неща? Можеш ли вътрешно все още да използваш поговорките за моралното поведение, за да се въздържаш и да влияеш на речта и поведението си, както и на отношението си към нещата? Споделете своите мисли. (Преди Бог да разговаря за традиционната култура и да я разнищи, не бях наясно, че тези идеи и възгледи за моралното поведение са погрешни или за това каква вреда биха ми нанесли, но сега вече имам известна осъзнатост.) Добре е, че имате известна осъзнатост. Разбира се, след известно време би трябвало да сте в състояние да разпознавате грешките в тези поговорки за моралното поведение. От субективна гледна точка вероятно също ще сте способни да се откажете от тях и да престанете да ги считате за положителни неща, но от обективна гледна точка все пак трябва внимателно да възприемате, откривате и разпознавате подобни поговорки за моралното поведение в ежедневието, за да можете да ги прозрете и да се отречетете от тях. Осъзнаването от субективна гледна точка не означава, че можете да се отречете от тези погрешни идеи и възгледи на традиционната култура в ежедневието си. Когато се сблъскате с такива неща, може изведнъж да почувствате, че тези поговорки са разумни, и да не можете да се отречете напълно от тях. В такива случаи трябва да търсите истината в преживяванията си, внимателно да разнищвате тези погрешни възгледи на традиционната култура според Божиите слова и да достигнете до момента, в който ясно можете да видите, че същността на тези поговорки от традиционната култура е в разрез с истината, че тя е нереалистична, подвеждаща и вредна за хората. Само по този начин отровата на тези абсурдни възгледи може да бъде изчистена от сърцето ви веднъж завинаги. Вече сте осъзнали недостатъците на различните поговорки на традиционната култура по отношение на доктрината и това е добре, но е едва началото. Що се отнася до това дали отровното влияние на традиционната култура може да бъде изкоренено напълно в бъдеще, това зависи от начина, по който хората се стремят към истината.

Независимо коя е поговорката за моралното поведение, тя представлява вид идеологическа гледна точка за моралното поведение, отстоявана от човечеството. По-рано разкрихме същността на доста от различните поговорки за моралното поведение, но в допълнение към аспектите, за които разговаряхме преди, със сигурност има още някои поговорки за моралното поведение, които трябва да бъдат разобличени, така че да постигнем по-дълбоко разбиране и разпознаване на безбройните поговорки за моралното поведение, отстоявани от човешките същества. Това е нещо, което трябва да направите. Що се отнася до поговорката за моралното поведение: „Човек никога не трябва да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“, за която разговаряхме миналия път, ако се съди по смисъла на това изречение, то е насочено главно към мъжете. Това е изискване към мъжете, а също и критерий за това, което човечеството нарича „мъжествени, енергични мъже“. Разобличихме и разнищихме този критерий за мъжете. В допълнение към това изискване към мъжете съществува и поговорката „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“, за която разговаряхме предишния път и която беше разгледана по отношение на жените. И от двете поговорки се вижда ясно, че традиционната култура на човечеството не само поставя нереалистични, нехуманни изисквания към жените, които не съответстват на човешката природа, но не щади и мъжете, като по отношение на тях поставя неморални, нехуманни и противоречащи на човешката природа претенции и изисквания, и така лишава от човешки права не само жените, но и мъжете. От тази гледна точка изглежда справедливо да бъдем безпристрастни, като нито се отнасяме снизходително към жените, нито щадим мъжете. Ако съдим по изискванията и критериите на традиционната култура към жените и мъжете, става ясно, че в този подход има сериозни слабости. Въпреки че, от една страна, традиционната култура поставя критерии за морално поведение на жените, а от друга, определя и критерии за поведение на мъжествените, енергични мъже, ако съдим по тези изисквания и критерии, очевидно им липсва справедливост. Не е ли така? (Да, така е.) Тези изисквания и критерии за морално поведение на жените ограничават силно тяхната свобода, сковават не само мислите, но и краката им, като изискват от тях да си стоят вкъщи и да водят уединен живот, никога да не излизат навън и да имат минимални контакти с външния свят. Освен че поучават жените да бъдат добродетелни, мили, нежни и нравствени, те дори налагат строги правила по отношение на полето им на действие и начина на живот, като изискват от тях да не се появяват на публични места, да не пътуват надалеч и да не правят кариера, камо ли да имат големи амбиции, желания и идеали, и дори стигат дотам да изразяват едно още по-нехуманно твърдение — че добродетел на жената е да няма квалификация. Как се чувствате, когато чуете това? В действителност вярно ли е това твърдение, че „Добродетел на жената е да няма квалификация“? Как може да е добродетел на жената това да няма умения? Какво точно означава тази дума „добродетел“? Означава ли липса на добродетел или да бъдеш добродетелен? Ако всички жени без квалификация се смятат за добродетелни, тогава значи ли, че всички жени с квалификация са лишени от добродетелност и морал? Това осъждане и заклеймяване на жените с квалификация ли е? Това сериозно отнемане на човешките права на жените ли е? Оскърбление за достойнството на жените ли е? (Да.) Това не само пренебрегва съществуването на жените, но не зачита и тяхното съществуване, което е несправедливо и неморално спрямо жените. И така, какво мислите за тази поговорка: „Добродетел на жената е да няма квалификация“? Нехуманна ли е тя? (Да.) Как трябва да се тълкува думата „нехуманна“? Че ѝ липсва добродетел ли? (Да.) Това означава сериозна липса на добродетел. Да използваме една китайска поговорка — липсват ѝ осем живота добродетел. Подобно твърдение определено е нехуманно! Хората, които разтръбяват твърдението, че „Добродетел на жената е да няма квалификация“, имат скрити мотиви и цели: те не искат жените да бъдат квалифицирани, не искат те да участват в работата на обществото и да бъдат равнопоставени с мъжете. Те искат жените да бъдат само инструменти в служба на мъжете, които кротко да ги обслужват вкъщи и да не правят нищо друго — според тях това означава „добродетелна“. Копнеят да определят жените като безполезни и да отрекат тяхната стойност, като ги превръщат в нищо повече от робини на мъжете и ги карат да им служат завинаги, без никога да им позволят да застанат на равна нога с мъжете и да се радват на равнопоставено отношение. Дали тази гледна точка идва от нормалното човешко мислене, или от Сатана? (От Сатана.) Точно така, трябва да идва от Сатана. Каквито и инстинктивни или физически слабости да имат жените, нищо от това не е проблем и не бива да се превръща в оправдание или причина мъжете да хулят жените, да накърняват достойнството им и да ги лишават от тяхната свобода или човешки права. В Божиите очи тези слабости и присъщи уязвимости, които хората свързват с жените, не са проблем. И защо това е така? Понеже жените са създадени от Бог, тези неща, които хората смятат за слабости и проблеми, идват именно от Бог. Те са създадени и предопределени от Него и това всъщност не са недостатъци или проблеми. Тези неща, които в очите на хората и на Сатана изглеждат като слабости и недостатъци, по същество са естествени и положителни и също така съответстват на природните закони, формулирани от Бог при създаването на човечеството. Единствено Сатана може да очерня сътворените от Бог същества по този начин, като счита нещата, които не отговарят на човешките представи, за недостатъци, слабости и проблеми, свързани с недостатъчни инстинкти, вдига шум около тях и ги използва, за да клевети, да се подиграва, да очерня и отхвърля хората и да лишава жените от правото им на съществуване, от правото им да изпълняват своите отговорности и задължения сред човечеството, както и да ги лишава от правото им да проявяват своите умения и специални таланти сред човечеството. Например изрази като „свенлива теменужка“ или „момичешки“ често се използват в обществото, за да се опишат жените и да се обезценят като безполезни. Какви други такива думи има? „Лигла“, „дългокоса, но късогледа“, „едрогърда кака“ и т.н. са все термини, които обиждат жените. Както можеш да се досетиш, тези изрази се използват, за да се обиждат жените, като се позовават на техните отличителни черти или използват названия, свързани с женския пол. Ясно е, че обществото и човешката раса възприемат жените от съвсем различна гледна точка спрямо тази за мъжете — гледна точка, която също е неравностойна. Не е ли това несправедливо? Това не е говорене или възприемане на нещата от позицията на равенството между мъжете и жените, а по-скоро е гледане на жените с презрение от перспективата на мъжкото превъзходство и на пълното неравенство между мъжете и жените. Ето защо в обществото или сред хората са се появили много изрази, които се отнасят до отличителни женски черти и названия на жени, за да се опишат различни проблеми, свързани с хора, събития и неща. Например изразите „свенлива теменужка“, „момичешки“, „лигла“, а също и „дългокоса, но късогледа“, „едрогърда кака“, които споменахме току-що, се използват от хората не само за описване на жените и вземането им на прицел, но и за подиграване, унижаване и разобличаване на хора, събития и неща, които те презират, като използват изрази, свързани с женските черти и женския пол. Това е същото както, когато описваме някого като лишен от човечност, да кажем, че този човек има вълче сърце и кучешки дробове, защото хората считат, че нито вълчето сърце, нито кучешките дробове са хубави неща, затова те обединяват тези две неща, за да опишат колко противен е някой, който е загубил човешката си природа. По същия начин, тъй като хората презират жените и не зачитат тяхното съществуване, те използват някои термини, свързани с тях, за да опишат хора, събития и неща, които презират. Това очевидно е омаловажаване на женския пол. Не е ли така? (Да, така е.) При всички случаи начинът, по който човешката раса и обществото разглеждат и определят жените, е несправедлив и противоречи на фактите. Накратко, отношението на човечеството към жените може да се опише с две думи, а именно „очернящо“ и „потискащо“. На жените не се позволява да се изправят и да вършат нещо, нито да изпълняват някакви социални задължения и отговорности, камо ли някаква роля в обществото. В обобщение, на жените не се позволява да излизат от дома си и да участват в каквато и да е работа в обществото — това е лишаване на жените от техните права. На жените не се позволява да използват въображението си свободно, нито да говорят свободно, камо ли да действат свободно, като не им се позволява да правят което и да е от нещата, които би трябвало да правят. Това не е ли преследване на жените? (Да.) Преследването на жените от страна на традиционната култура е видно от изискванията за морално поведение, които се поставят пред тях. Ако разгледаме различните изисквания, които семейството, обществото и общността поставят към жените, преследването на жените официално започва, когато се формират първите общности и хората създават ясно разделение между половете. Кога то достига своя апогей? Преследването на жените достига своя апогей след постепенната поява на различни поговорки и изисквания за морално поведение в традиционната култура. Тъй като съществуват писмени правила и конкретни поговорки, тези писмени правила и конкретни поговорки в обществото са формирали общественото мнение, като също така са образували своебразна сила. Това обществено мнение и тази сила вече са се превърнали в своеобразна неумолима клетка и окови за жените, които могат само да приемат съдбата си, понеже, докато живеят сред човечеството и в различните епохи на обществото, жените могат само да търпят несправедливост и да понасят обиди, да бъдат принизявани и да стават робини на обществото и дори на мъжете. До ден днешен тези отдавнашни и древни идеи и поговорки, развити по темата за моралното поведение, все още оказват дълбоко влияние върху съвременното човешко общество, включително върху мъжете, и разбира се, върху жените. Жените неволно и несъзнателно използват тези поговорки за моралното поведение и мненията на обществото като цяло, за да се самовъзпират, и, разбира се, те подсъзнателно се борят също така да се освободят от тези окови и клетки. Тъй като обаче хората не оказват никаква съпротива срещу тази мощна сила на общественото мнение в обществото — или по-точно казано, хората не могат да видят ясно същността на различните поговорки в традиционната култура, нито да ги прозрат — те не са способни да се освободят и да излязат от тези окови и клетки, въпреки че копнеят да го направят. На субективно ниво това е така, защото хората не могат да видят ясно тези проблеми. На обективно ниво това е така, защото хората не разбират истината, нито какъв точно е бил замисълът на Създателя да сътвори хората или защо е създал мъжки и женски инстинкти. Ето защо и мъжете, и жените живеят и се подвизават в тази огромна рамка на обществения морал и колкото и да се борят в тази огромна обществена среда, те пак не могат да избягат от оковите на поговорките за моралното поведение в традиционната култура — поговорки, които са се превърнали в невидими окови в съзнанието на всеки човек.

Тези поговорки, които преследват жените в традиционната култура, са като невидими окови не само за жените, но, разбира се, и за мъжете. Защо казвам това? Защото тъй като са родени сред човечеството и са също толкова важни членове на това общество, мъжете са възпитавани и повлияни по същия начин от тези традиционни култури относно морала. Тези неща са дълбоко вкоренени и в съзнанието на всеки мъж и всички мъже несъзнателно са повлияни и оковани от традиционната култура. Например мъжете също твърдо вярват в изрази като „свенлива теменужка“, „добродетел на жената е да няма квалификация“, „жените трябва да бъдат добродетелни, мили, нежни и нравствени“ и „жените трябва да бъдат целомъдрени“ и са също толкова силно ограничени от тези неща от традиционната култура, колкото и жените. От една страна, тези поговорки, които преследват жените, са от голяма полза и помагат за издигане на статуса на мъжете, от което може да се види, че в обществото мъжете са силно подпомогнати от общественото мнение в това отношение. Следователно те с готовност приемат тези мнения и изрази, които преследват жените. От друга страна, мъжете също са подведени и повлияни от тези неща от традиционната култура относно морала, така че може да се каже, че освен жените, мъжете са другите жертви на тенденциите в традиционната култура. Има хора, които заявяват: „Обществото като цяло се застъпва за върховенството на правата на мъжете, така че защо да казваме, че мъжете също са жертви?“. Това мнение трябва да се възприема в смисъл, че човечеството е изкушено, заблудено, подведено, притъпено и ограничено от традиционната култура относно морала. Жените са били дълбоко увредени от идеите за морал в традиционната култура, както и мъжете са били дълбоко подведени и са страдали много. Какво означава „подведени“ в друг смисъл? Означава, че хората нямат правилна гледна точка, от която да оценяват мъжете и да определят жените. Независимо от какъв ъгъл възприемат тези неща, всичко се основава на традиционната култура, а не на истините, изразени от Бог, нито на различните правила и закони, формулирани от Него за човечеството, нито на положителните неща, които Той е разкрил на човечеството. От тази гледна точка мъжете също са жертви, които са били изкушени, заблудени, подведени, притъпени и ограничени от традиционната култура. Ето защо мъжете не бива да мислят за жените като за безнадеждно жалки само защото последните нямат статус в това общество и не трябва да се успокояват само защото техният социален статус е по-висок от този на жените. Не се радвайте толкова бързо. Всъщност мъжете също са много жалки. Ако ги сравните с жените, те са еднакво жалки. Защо казвам, че всички са еднакво жалки? Нека разгледаме още веднъж определението и оценката на обществото и човечеството за мъжете, както и някои от отговорностите, които им се възлагат. В контекста на изискването на човечеството към мъжете, за което разговаряхме миналия път — „Човек никога не трябва да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“ — крайната цел на това изискване е да определи мъжете като мъжествени, енергични мъже, което е стандартното обозначение за мъжете. След като обозначението „мъжествен, енергичен мъж“ е поставено на раменете на мъжа, той е длъжен да оправдае титлата си, а ако наистина иска да я оправдае, трябва да направи много безсмислени жертви и да върши много неща по начин, който противоречи на нормалната човешка природа. Например, ако си мъж и искаш обществото да те признае за мъжествен, енергичен мъж, тогава не можеш да прояваваш никаква слабост, не можеш да бъдеш плах по никакъв начин, трябва да имаш силна воля, не можеш да се оплакваш, че си уморен, не можеш да плачеш или да проявяваш каквато и да е човешка слабост, не можеш дори да си тъжен и не можеш да се отпускаш. През цялото време трябва да имаш блясък в очите, решителен и безстрашен поглед и да си способен да се нахвърлиш с гняв върху враговете си, за да оправдаеш титлата „мъжествен, енергичен мъж“. Това означава, че в този живот трябва да събереш смелост и да изправиш гръбнак. Не можеш да бъдеш посредствен, обикновен, прост или незабележителен човек. Трябва да надхвърлиш границите на обикновените простосмъртни и да бъдеш свръхчовек, който притежава изключителна сила на волята и изключителна упоритост, издръжливост и твърдост, за да си достоен да бъдеш наречен „мъжествен, енергичен мъж“. Това е само едно от изискванията на традиционната култура към мъжете. Това означава, че мъжете може да се напиват, да спят с проститутки и да играят хазарт, но трябва да са по-силни от жените и да притежават свръхсилна воля. Каквото и да ви се случи, не трябва да отстъпвате, да мрънкате или да казвате „не“, както и не трябва да проявявате плахост, страх или малодушие. Трябва да се криеш и да прикриваш тези проявления на нормалната човешка природа и не трябва да ги разкриваш по никакъв начин, нито да позволяваш на някого да ги вижда, дори на собствените си родители, на най-близките си роднини или на хората, които обичаш най-много. Защо е така? Защото искаш да бъдеш мъжествен, енергичен мъж. Друга характерна черта на мъжествените, енергични мъже е, че никой човек, събитие или нещо не може да пречупи тяхната решимост. Винаги, когато мъжът иска да направи нещо — когато има някакви стремежи, идеали или желания, като например да служи на страната си, да покаже преданост към приятелите си или да поеме куршум заради тях, или иска да подхване някаква кариера, или има някаква амбиция, без значение дали е правилна или не — никой не може да го спре, и нито любовта му към жените, нито роднинските, семейните или обществените отговорности не могат да променят решимостта му, нито да го накарат да се откаже от стремежите, идеалите и желанията си. Никой не може да промени решимостта му, целите, които се стреми да постигне, или пътя, по който иска да поеме. В същото време той трябва да изисква от себе си да не се отпуска в нито един момент. Щом се отпусне, отхлаби хватката и поиска да се върне към изпълнението на семейните си задължения, да бъде добър син на родителите си, да се грижи за децата си и да бъде нормален човек, щом се откаже от своите идеали, стремежи, от пътя, по който иска да поеме, и от целите, които иска да постигне, той вече няма да бъде мъжествен, енергичен мъж. А ако не е мъжествен, енергичен мъж, какъв е тогава той? Той се превръща в голям мекушавец, в нищожество, а това са характеристики, презирани от цялото общество, и разбира се, презирани от самия него. Щом мъжът осъзнае, че в действията и поведението му има проблеми и недостатъци, които не отговарят на критерия за мъжествен, енергичен мъж, той ще се презре вътрешно и ще почувства, че няма място в това общество, че няма поле за изява на способностите му и че не може да бъде наречен мъжествен, енергичен мъж или дори просто мъж. Друга характеристика на мъжествените, енергични мъже е, че те не могат да бъдат огънати със сила, което е своеобразен дух, който прави невъзможно покоряването им от каквато и да е сила, насилие, заплахи или други подобни неща. Независимо с каква сила, насилие, заплаха или дори смъртна опасност се сблъскват, такива мъже не се страхуват от смъртта и могат да преодолеят редица изпитания. Те не могат да бъдат притискани в ъгъла и принуждавани да се покорят, те няма да се поддадат на никаква сила, само за да оцелеят, и няма да сведат глава с цената на компромис. Щом се подчинят на властта или на някоя сила заради някаква отговорност, задължение или по друга причина, дори да оцелеят и да запазят живота си, те ще изпитват отвращение от поведението си заради традиционната култура относно морала, която боготворят. Духът на бушидо в Япония е донякъде подобен. Щом се провалите или сте засрамени, чувствате, че трябва да се самоубиете чрез самоизкормване. Нима животът е даден за това? Хората живеят само веднъж. Ако дори незначителен провал или неуспех предизвиква мисли за смърт, дали това е причинено от влиянието на традиционната култура? (Да.) Когато ги сполети проблем и не могат да вземат бързо решение или да направят избор, който да отговаря на изискванията на традиционната култура, или да докажат своето достойнство и характер, или че са мъжествени, енергични мъже, те ще потърсят смъртта и ще се самоубият. Причината, поради която мъжете могат да таят тези идеи и възгледи, е силното влияние на традиционната култура. Ако не бяха повлияни от идеите и възгледите на традиционната култура, нямаше да има толкова много мъже, които да се самоубиват или да се изкормват. Що се отнася до определението за мъжествен, енергичен мъж, мъжете много положително и уверено приемат тези идеи и възгледи на традиционната култура и ги считат за положителни неща, с които да се оценяват и въздържат, а също така да оценяват и въздържат другите мъже. Ако се съди по мислите и възгледите на мъжете, техните идеали, цели и пътищата, които избират, всичко това доказва, че всички те са дълбоко повлияни и отровени от традиционната култура. Многобройните истории за героични подвизи и красивите легенди са истинско отражение на това как традиционната култура се е вкоренила дълбоко в съзнанието на хората. От тази гледна точка, дали мъжете са отровени от традиционната култура също толкова дълбоко, колкото и жените? Традиционната култура просто поставя различни критерии за изисквания към мъжете и жените, като обижда, омаловажава, ограничава и контролира жените без задръжки, докато енергично подтиква, примамва, подстрекава и насърчава мъжете да не бъдат страхливци или обикновени хора. Изискването към мъжете е всичко, което правят, да бъде различно от това, което правят жените, да ги превъзхождат, да бъдат над тях и да се извисяват над тях. Те трябва да контролират обществото, човешката раса, тенденциите и посоката на обществото, както и всичко в него. Мъжете трябва дори да са всесилни в обществото, да имат властта да контролират обществото и хората, като тази власт включва също така да господстват над жените и да ги да контролират. Мъжете трябва да се стремят именно към това и то е израз и на героичното поведение на мъжествения, енергичен мъж.

В съвременната епоха много държави са се превърнали в демократични общества, в които правата и интересите на жените и децата са донякъде гарантирани, а възпирането и влиянието на тези идеи и възгледи на традиционната култура върху хората вече не са толкова очевидни. В крайна сметка много жени са постигнали напредък в обществото и участието им в много области и професии се увеличава. Но тъй като идеите на традиционната култура отдавна са дълбоко вкоренени в съзнанието на хората — не само в съзнанието на жените, но и в това на мъжете — когато мислят за различни неща и подхождат към тях, и мъжете, и жените несъзнателно възприемат перспективата и гледната точка на традиционната култура. Разбира се, те се захващат също така с различни кариери и професии, водени от идеите и възгледите на традиционната култура. Макар че равенството между мъжете и жените донякъде е нараснало в днешното общество, идеята за мъжкото превъзходство в традиционната култура все още доминира в съзнанието на хората, а в повечето държави образованието се основава главно на тези основни идеи на традиционната култура. Ето защо, макар че в това общество хората рядко използват тези поговорки на традиционната култура, за да говорят по различни въпроси, те все още са затворени в идеологическата рамка на традиционната култура. Какви изрази използва съвременното общество за възхвала на една жена? Например „мъжко момиче“ и „силна жена“. Това уважителни или унизителни форми на обръщение са? Има жени, които казват: „Някой ме нарече „мъжко момиче“, което ми се стори много ласкателно. Какво ще кажете за това? Вписала съм се в мъжкото общество и статусът ми се е повишил. Макар че съм жена, като ме нарекат „мъжко момиче“, мога да бъда равна на мъжете, което е някаква чест!“. Това е един вид признание и приемане на тази жена от страна на дадена общност или група в човешкото общество, което е изключително почетно нещо, нали? Ако една жена бъде описана като мъжко момиче, това доказва, че тя е много способна, подобно на мъжете, а не е по-нисша от тях, и нейната кариера, таланти и дори социалният ѝ статус, коефициентът ѝ на интелигентност и средствата, с които си извоюва място в обществото, са достатъчни, за да бъде сравнявана с мъжете. Така, както аз го виждам, за повечето жени обозначението „мъжко момиче“ е награда от обществото, един вид признание за социалния статус, който съвременното общество дава на жените. Иска ли някоя жена да бъде мъжко момиче? Макар че това определение е неприятно, независимо от обстоятелствата, да наречеш една жена „мъжко момиче“ със сигурност означава да я похвалиш, че е много компетентна и способна, и да я издигнеш в очите на мъжете. Що се отнася до определенията за мъжете, хората все още се придържат към традиционните схващания, които никога не се променят. Например някои мъже не преследват кариера, не се стремят към власт или статус, а приемат сегашното си положение, доволни са от обикновената си работа и живот и се грижат много добре за семейството си. Как това общество нарича такива мъже? Описва ли ги като безполезни? (Да.) Някои мъже са много задълбочени и придирчиви в работата си, като правят нещата стъпка по стъпка и с голяма предпазливост. Как ги наричат някои хора? „Женчо“ или „свенлива теменужка“. Виждаш, че мъжете не биват обиждани с мръсни думи, а по-скоро с изрази, свързани с жените. Ако хората искат да похвалят женския пол, те използват изрази като „мъжко момиче“ и „силна жена“, за да повишат статуса на жената и да утвърдят нейната компетентност, докато изрази като „свенлива теменужка“ се използват, за да очернят мъжете и да ги порицаят, че не са мъжествени. Това не е ли широко разпространено явление в обществото? (Така е.) Тези поговорки, които са възникнали в съвременното общество, доказват наличието на един проблем, който се състои в това, че макар традиционната култура вече да изглежда далеч от съвременния живот и много отдалечена от съзнанието на хората, и макар сега хората да са пристрастени към интернет или към различни електронни устройства, или са обсебени от всевъзможни модерни начини на живот, и дори ако хората живеят изключително комфортно в съвременна жизнена среда или имат човешки права и свободи, това е само фасада. Истината е, че голяма част от отровата на традиционната култура остава в съзнанието им. Макар че хората са придобили някои физически свободи и някои от основните им възгледи за хората и нещата изглежда са се променили, макар че те са придобили известна степен на свобода в мисленето и нови познания в настоящото модерно общество благодарение на бързото разпространение на новините и напредналите информационни технологии, и макар да знаят и да са видели много неща във външния свят, хората все още живеят в сянката на безбройните поговорки за моралното поведение, отстоявани от традиционната култура. Дори да има хора, които казват: „Аз съм най-нетрадиционният човек, който може да съществува, аз съм много модерен, аз съм модернист“, и да имат златна халка на носа си, цял наниз от обеци по дължината на ухото си, а дрехите им да са много авангардни и модерни, техните възгледи за хората и нещата, както и за начина, по който трябва да се държат и да действат, все още са неразделни от традиционната култура. Защо хората не могат без традиционната култура? Защото сърцата и умовете им са потопени в традиционната култура и са затворени в нея. Всичко, което се ражда в най-съкровените дълбини на душата им, дори идеите, които мигновено проблясват в съзнанието им, са резултат от втълпяването и насаждането на традиционната култура и се създават в тази огромна рамка на традиционната култура, а не отделно от нейното влияние. Доказват ли тези факти, че човешките същества вече са в плен на традиционната култура? (Да.) Човешките същества вече са в плен на традиционната култура. Независимо дали си начетен или високообразован, щом живееш сред човешки същества, ти неминуемо ще бъдеш закърмен с традиционната култура на морала на човечеството и повлиян от нея, защото нещата от традиционната култура упражняват някаква невидима сила и власт, които съществуват навсякъде, не само в училищата и в учебниците на хората, но най-вече в техните семейства, и разбира се, във всяко кътче на обществото. По този начин на хората несъзнателно се втълпяват тези неща и те биват повлиявани, подвеждани и заблуждавани от тях. Следователно човешките същества живеят с обвързаностите, оковите и контрола на традиционната култура и не могат да се скрият или да избягат от нея, дори да искат. Те живеят в такъв вид обществена среда. Това е сегашното положение на нещата, а това показват и фактите.

Ако разгледаме този въпрос въз основа на поговорките за моралното поведение и тяхната същност, за които общувахме миналия път, тези поговорки в традиционната култура крият покварения нрав и същността на човечеството и, разбира се, крият също така факта, че Сатана покварява човечеството. Определенията за мъжете и жените в традиционната култура, за които общувахме днес, показват ясно друг съществен аспект на поговорките за моралното поведение. Каква е тази същност? Тези поговорки за моралното поведение не само подвеждат, заблуждават и ограничават мисленето на хората, но, разбира се, те им внушават също така погрешни понятия и възгледи за различни хора, въпроси и неща. Това е факт и е друг съществен аспект на поговорките за моралното поведение, зад които стои Сатана. Как може да се докаже това твърдение? Не са ли достатъчни определенията за мъжете и жените в поговорките за моралното поведение, за които общувахме току-що, за онагледяване на този въпрос? (Достатъчни са.) Те наистина са достатъчни, за да се онагледи този факт. В поговорките за моралното поведение се говори само за правилно и неправилно поведение, за добри и лоши практики и само повърхностно за добро и лошо, правилно и неправилно. Те не позволяват на хората да разберат какво е положително и негативно, добро и лошо, правилно и неправилно, когато става въпрос за хора, въпроси и неща. Нещата, които тези поговорки карат хората да спазват, не са правилни критерии или принципи за поведение и постъпки, които са в съгласие с човечеството или които са полезни за хората. Независимо дали тези поговорки за моралното поведение нарушават естествените закони на човешката природа и дали хората са готови да ги спазват, или не, те принуждават хората да се придържат твърдо към догмата, без да правят разлика между правилно и неправилно, добро и лошо. Ако не ги спазваш, обществото ще те порицае и заклейми, а ти дори ще се порицаеш сам. Това ли е истинското отражение на начина, по който традиционната култура ограничава човешкото мислене? Точно това е истинското отражение на начина, по който традиционната култура ограничава човешкото мислене. Щом традиционната култура създаде нови поговорки, изисквания и правила или формира общественото мнение, или установи тенденция или условност в обществото, тогава ти неминуемо ще бъдеш увлечен от тази тенденция или условност и няма да посмееш да кажеш „не“ или да откажеш, камо ли да изкажеш някакви съмнения и различни мнения. Можеш единствено да се ангажираш с нея, в противен случай ще бъдеш презрян и бичуван от обществото, и дори порицан от общественото мнение и заклеймен от човечеството. Какви са последиците от порицаването и заклеймяването? Ти вече няма да си способен да се изправяш пред хората, защото няма да имаш достойнство, защото не можеш да се придържаш към социалната етика, нямаш морал и не притежаваш моралното поведение, което традиционната култура изисква, и така няма да имаш обществено положение. Какви са последиците от липсата на обществено положение? Това, че няма да си достоен да живееш в това общество и всички аспекти на човешките ти права ще ти бъдат отнети, дори до степен, в която правото ти да живееш, правото ти да говориш и правото ти да изпълняваш задълженията си ще бъдат ограничени. Ето как традиционната култура въздейства върху човечеството и го заплашва. Всеки е нейна жертва и, разбира се, всеки е и неин изпълнител. Ти ставаш жертва на тези обществени мнения, естествено ставаш жертва и на всички различни хора в обществото, а същевременно ставаш жертва и на собственото си приемане на традиционната култура. В крайна сметка ставаш жертва на тези неща от традиционната култура. Голямо ли е влиянието на тези неща в традиционната култура върху човечеството? (Да.) Например, ако за една жена тръгнат слухове, че не е добродетелна, мила, нежна и нравствена и че не е добра жена, то винаги когато впоследствие тя се опита да започне нова работа или да се присъедини към някоя група, щом хората научат за нейните истории, чуят клюките и започнат да я съдят, тя няма да бъде считана за добра жена в очите на никого. Щом възникне такава ситуация, ще ѝ е трудно да си пробие път или да оцелее в обществото. Някои хора дори нямат друга алтернатива, освен да скрият самоличността си и да се преместят в друг град или в друга среда. Силно ли е общественото мнение? (Да.) Тази невидима сила може да разруши и опустоши всекиго и да го стъпче. Например, ако вярваш в Бог, очевидно ти е трудно да оцелееш в обществената среда на Китай. Защо е толкова трудно да оцелеете? Защото след като веднъж повярваш в Бог, изпълняваш дълга си и Му отдаваш всичко, понякога неминуемо няма да успееш да се погрижиш за семейството си и онези невярващи дяволи ще разпространят слухове, че ти „не водиш нормален живот“, „изоставяш семейството си“, „бягаш с някого“ и прочие, и прочие. Макар че тези твърдения не са в съгласие с фактите и са само догадки и лъжливи слухове, щом станеш обект на такива обвинения, ще се окажеш в много тежко положение. Всеки път, когато отидеш да пазаруваш, хората ще те гледат странно, ще мърморят и ще коментират зад гърба ти: „Тази жена е религиозна, няма женски добродетели, води неприличен живот и по цял ден тича наляво-надясно. Това е жена, която не насочва силите си към водене на нормален живот. Какво прави тя, като тича наляво-надясно? Жените трябва да следват конфуцианския кодекс на трите послушания и четирите добродетели, да се грижат за съпрузите си и да отглеждат децата си“. Как би се почувствала ти, като чуеш това? Щеше ли да си много ядосана? Какво им влиза в работата, че ти вярваш в Бог и изпълняваш дълга си? Това изобщо не е тяхна работа, но въпреки това те могат да се отнасят към този въпрос като към тема за разговор след вечеря и да подхвърлят коментари и клюки за него, сякаш е нещо важно. Не е ли това явление в обществото? Не е ли това явление, което може да се види навсякъде? Например имаш колега, който преди се е разбирал добре с теб, но когато е чул, че вярваш в Бог, е разпространил всякакви клюки за теб зад гърба ти, така че сега много хора те отбягват и вече не се разбират добре с теб. Макар че ти имаш същото отношение към работата си като преди, щом повечето хора чуят тези клюки, дали все още ще ти е лесно да напреднеш в нея? (Не, няма да е лесно.) Ще се различава ли отношението на хората към теб от преди? (Да.) За какво ще говорят всички? „Тази жена не насочва силите си към това да води нормален живот. Защо ѝ е да вярва в религията?“ и „Защо мъжете вярват в религията? Само неудачниците вярват в религията! Това е нещо, което правят жените, докато мъжествените, енергични мъже трябва да се съсредоточат върху кариерата си!“. Някой казвал ли е такива неща? (Да.) Откъде идват тези думи? Какво ги засяга тях, че ти вярваш в Бог? Хората са свободни да вярват в каквото искат и другите нямат право да им се месят. Така че защо те могат да говорят за теб? Защо безразборно те критикуват, щом си започнал да вярваш в Бог? До известна степен отправната точка за техните забележки неизбежно се основава на идеите и възгледите на традиционната култура и на отношението на националното правителство към вярата. Макар че на пръв поглед те говорят за теб, факт е, че те безразборно те критикуват, разказват истории и безпричинно те заклеймяват. При всички случаи основата за забележките и преценките на хората, както и на техните възгледи и отношение към твоята вяра, е повлияна в значителна степен от традиционната култура и от атеистичната идеология. Защото освен да учи хората как да бъдат жени и мъже, какви са основните идеи на традиционната култура? Че няма небе и Бог. С други думи, това са атеистични идеи и възгледи. Затова те отхвърлят хората с вяра, особено тези, които вярват в истинския Бог. Ако се занимаваш със суеверни дейности, принадлежиш към някаква секта или се ангажираш с някакви религиозни дейности, те може да не ти обърнат внимание. Ако си суеверен, те все пак могат да дружат с теб, но щом започнеш да вярваш в Бог, да четеш словата Му всеки ден, да разпространяваш евангелието, да изпълняваш дълга си и да следваш Бог, между теб и тях ще настъпи несъответствие. Какъв е източникът на тяхното несъответствие с теб? Ако трябва да сме точни, един от аспектите е, че те са невярващи и всички следват Сатана и принадлежат на Сатана. Другият аспект е, че те възприемат нещата според идеите и възгледите на традиционната култура и според политиките и законите на големия червен змей — това са обективни факти. Всеки път, когато видят хора, събития и неща, които не отговарят на идеите на традиционната култура, и всеки път, когато видят, че вярващите са обект на държавно потисничество и биват задържани, те ги презират, критикуват ги безразборно, съдят ги и ги заклеймяват и си сътрудничат с правителството, за да наблюдават и докладват хората, които вярват в Бог. Каква е причината да правят това? Тя се крие главно в традиционната култура, атеистичната идеология и злите политики на големия червен змей. Например те съдят хората, които вярват в Бог, като казват: „Това е жена, която не насочва силите си към водене на нормален живот. Какво прави, като тича на всевъзможни места?“ и „Това е мъж, който не преследва истинска кариера. Защо му трябва да вярва в религията? Истинските хора имат далечни амбиции. Мъжествените, енергични мъже трябва да се съсредоточат върху кариерата си!“. Замислете се, дали всички тези банални твърдения не произтичат явно от традиционната култура? (Да.) Всички те произлизат от традиционната култура. Тези банални и светски хора не се стремят към никакви вярвания, а само към ядене, пиене и плътски удоволствия. Техните умове не само са изпълнени със зли тенденции, но и са дълбоко обвързани и ограничени от тези неща на традиционната култура, под чието влияние живеят, без да го осъзнават, така че за тях е естествено да възприемат тези гледни точки, когато имат досег с всеки и всичко. Това е нещо, което може да се случи във всяко кътче на съвременното общество и е съвсем нормално. Така стоят нещата в света, контролиран от Сатана, и в епохата на злото и блудството.

Поговорките за моралното поведение не само внушават на хората погрешни понятия и възгледи, но също така ги насърчават и подтикват да следват някои крайни мисли и да възприемат някои крайни постъпки в определен контекст и обстоятелства. Например, както споменахме преди, „За приятел бих поел и куршум“ е вид изискване, което Сатана поставя под претекст да регулира моралното поведение на хората, когато става въпрос за отношенията им с техните приятели. Очевидно е, че поговорките относно този аспект на моралното поведение имат за цел да накарат хората да имат ирационални и неразумни мисли и възгледи в отношенията с приятелите си. Това е крайно и прекомерно изискване, което Сатана поставя пред хората по отношение на моралното поведение. Факт е, че има някои други поговорки за моралното поведение, които са подобни на „За приятел бих поел и куршум“, и които също така изискват от хората крайно поведение. Това са все нехуманни и ирационални поговорки. Едновременно с внушаването на идеите и възгледите на традиционната култура Сатана изисква от хората да се придържат към тези ирационални мисли и нехуманни поговорки и също така ги кара да се придържат твърдо към тези идеи и практики. Може да се каже, че това е равносилно на игра с човечеството и неговото погубване! Какви са тези поговорки? Например двете поговорки „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ и „Пролетните копринени буби тъкат, докато умрат, и свещите горят, докато сълзите им пресъхнат“ казват на хората — по по-ясен начин от поговорката „За приятел бих поел и куршум“ — да не ценят живота си и че той трябва да бъде пропилян по този начин. Когато от хората се изисква да се откажат от живота си, не бива да го ценят твърде много, а вместо това трябва да се придържат към поговорките „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ и „Пролетните копринени буби тъкат, докато умрат, и свещите горят, докато сълзите им пресъхнат“. В една или друга степен всички разбирате буквалния смисъл на тези две поговорки за моралното поведение, но какво точно прокламират и към какво подтикват те? За кого трябва „да се отдадеш на задачата и да се стремиш да даваш всичко от себе си до смъртта си“? За кого трябва „пролетните копринени буби да тъкат, докато умрат, и свещите да горят, докато сълзите им пресъхнат“? Хората трябва да си задават въпроси и да се самоанализират: има ли смисъл да се прави това, което се предлага в тези поговорки? Такива поговорки първо подвеждат и притъпяват ума ти, нарушават виждането ти, след това отнемат човешките ти права, насочват те в грешна посока, дават ти грешни определения и гледни точки, а после те принуждават да се откажеш от младостта и живота си за тази страна, общество и народ или заради кариера или любов. По този начин хората несъзнателно отдават живота си на Сатана в едно объркано, притъпено състояние, и освен това го правят доброволно и без оплаквания и съжаление. Едва в момента, в който се отказват от живота си, разбират всичко и се чувстват излъгани, че го правят по безсмислени причини, но вече е твърде късно и не остава време за съжаление. По този начин те прекарват живота си в подвеждане, измама, разруха, съсипване и опустошаване от страна на Сатана, а накрая им се отнема и най-ценното, което имат — животът. Това е последицата от възпитанието на човешките същества с поговорки за моралното поведение в традиционната култура и тя напълно доказва каква злощастна съдба очаква онези, които живеят под властта на Сатана и са заблудени и подведени от него. Какви думи съществуват за описване на различните тактики, които Сатана използва в отношението си към човечеството? Да започнем с това, че има „притъпяване“, „подвеждане“ и какво още? Кажи Ми някои думи. (Объркване, разруха, съсипване и опустошаване.) Има и „подстрекаване“, „съблазняване“, „искане на нечий живот“ и накрая „игра с хората и поглъщането им“. Това е резултатът от покваряването на хората от Сатана. Хората живеят под властта на Сатана и според сатанинския си нрав. Ако Бог не изразяваше истината и не вършеше делото на съда и наказанието, за да ги спаси, нямаше ли цялото човечество да бъде опустошено, погълнато и унищожено от Сатана?

Кои неща от традиционната култура провъзгласява човечеството? Какво означава „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“? Основното изискване на тази поговорка е, че когато хората вършат нещо, трябва да бъдат искрени и усърдни, да дават всичко от себе си и да правят всичко възможно до смъртта си. На кого точно служат хората, като правят това? Разбира се, на обществото, на родината си и на нацията. Тогава кой упражнява контрол върху това общество, тази родина и тази нация? Несъмнено това са Сатана и дяволските царе. И така, какви са целите, които Сатана и дяволските царе искат да постигнат, като използват традиционната култура, за да подвеждат хората? Едната е да направят държавата силна и нацията просперираща, а другата е да накарат хората да отдадат почит на предците си и да бъдат запомнени от идните поколения. По този начин хората ще почувстват, че няма по-голяма чест от това да правят всички тези неща, ще бъдат благодарни на дяволските царе и ще са готови да отдадат живота си за нацията, обществото и родината си. В действителност всичко, което правят, е да служат на Сатана и на дяволските царе, на господстващите позиции на Сатана и на дяволските царе и да отдават ценния си живот за тях. Ако вместо да казват на хората да изпълняват дълга си на сътворено същество с цялото си сърце, ум и сила и да изживяват човешко подобие, поговорките на традиционната култура призовават хората да умрат в името на държавата, за дяволските царе или за някаква друга кауза, тогава те подвеждат хората. На пръв поглед те им казват да дадат своя принос за държавата и за нацията, като използват думи, които звучат високопарно и правдоподобно, но фактът е, че принуждават хората да посветят целия си живот на усилия и дори да жертват живота си, за да служат на господстващите позиции на Сатана и на дяволските царе. Не е ли това подвеждане, заблуждаване и нанасяне на вреда на хората? Разнообразните поговорки, налагани от традиционната култура, не поставят изисквания към начина, по който хората трябва да изживяват нормалната си човешка природа в реалния живот, нито към начина, по който трябва да изпълняват своите отговорности и дълг, а по-скоро изискват от тях какво морално поведение трябва да проявяват в рамките на обществото като цяло, т.е. под властта на Сатана. По същия начин поговорката за морално поведение „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ е принцип, който се изтъква, за да се принудят хората да бъдат предани на обществото, на нацията и особено на родината си. Този принцип изисква от хората да се отдадат на служенето на нацията, родината си и обществото и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си. Само тези, които са усърдни и дават всичко от себе си до края на живота си, са считани за благородни, добродетелни и достойни да бъдат почитани и възпоменавани от идните поколения. Първата част на тази поговорка — „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си“ — означава да бъдеш усърден и да даваш всичко от себе си. Има ли някакъв проблем с тази фраза? Ако я погледнем от гледна точка на човешкия инстинкт и обхвата на това, което човешката природа може да постигне, няма големи проблеми с тази фраза. Тя изисква от хората да бъдат усърдни и да дават всичко от себе си, когато вършат нещо или се заемат с някаква кауза. По принцип няма нищо лошо в тази нагласа, която е в относително съгласие с критерия на нормалната човешка природа, и хората трябва да имат такава нагласа, когато вършат нещо. Това е нещо относително положително. Тоест, когато вършиш нещо, просто трябва да си усърден, да даваш всичко от себе си, да изпълняваш отговорностите и задълженията си и да живееш според съвестта си. За всеки човек с нормална човешка природа, съвест и разум няма нищо по-нормално от това и то не е прекомерно изискване. Но кое е прекомерното тук? Това е частта, която изисква от хората да не спират „до смъртта си“. Има проблем с израза „до смъртта си“, който се състои в това, че не само трябва да си усърден и да даваш всичко от себе си, но и да жертваш живота си и че можеш да спреш само ако умреш, иначе не можеш да спираш. Това означава, че трябва да пожертваш живота си и усилията си през целия си живот. Не можете да имате егоистични мотиви и не можете да се откажете, докато сте живи. Ако се откажете по средата на пътя, вместо да упорствате до смъртта, това не се счита за добро морално поведение. Това е критерий за измерване на моралното поведение на хората в традиционната култура. Ако при извършването на нещо, човек вече е бил усърден и е давал всичко от себе си в рамките на това, което е можел да постигне, и го е правел толкова дълго, колкото е бил готов да го прави, но просто не е продължил до смъртта си, а се е отказал по средата и е предпочел да се заеме с друга кауза или да си почине и да се погрижи за себе си в по-късните си години, това не отговаря на „отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, така че този човек не притежава добро морално поведение. Какъв е този критерий? Правилен ли е, или не? (Неправилен.) Очевидно е, че този критерий не е в съгласие с инстинктите на нормалната човешка природа и с правата, които нормалните хора имат. Той не просто изисква от хората да бъдат усърдни, да дават всичко от себе си и нищо повече, а по-скоро ги принуждава да продължават и да не спират до смъртта си — ето какво изисква той от хората. Независимо колко си усърден или колко много се стремиш да дадеш всичко от себе си, когато правиш нещо, щом се откажеш на половината път, защото не желаеш да продължиш, тогава ти не си човек с добро морално поведение. Ала ако полагаш средно старание и не даваш всичко от себе си, но продължаваш до смъртта си, тогава ти си човек с добро морално поведение. Това ли е критерият за измерване на моралното поведение на хората в традиционната култура? (Да.) Това наистина е критерий за измерване на моралното поведение на хората в традиционната култура. Погледнато по този начин, изискването „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ отговаря ли на нуждите на нормалната човешка природа? Справедливо и хуманно ли е това по отношение на хората? (Не, то е несправедливо и нехуманно.) Защо казвате това? (Това не е изискване, което е поставено в рамките на нормалната човешка природа, това е нещо, което хората не желаят да изберат, а също така противоречи на съвестта и разума.) Основният смисъл на този критерий е, че той изисква от хората да се откажат от личния си избор и от личните си желания и идеали. Ако твоите заложби и таланти могат да бъдат използвани в служба на обществото, на човешкия род, на нацията, на родината и на управниците, тогава ти трябва да се подчиниш безусловно и не трябва да имаш друг избор. Трябва да отдадеш живота си на обществото, на нацията, на родината и дори на управниците до смъртта си. Не може да има алтернативи на каузата, с която трябва да се заемеш в този живот — не можеш да имаш друг избор. Можеш да живееш само в името на нацията, на човешкия род, на обществото, на родината и дори на управниците. Можеш само да им служиш и не трябва да имаш никакви лични стремежи, още по-малко егоистични мотиви. Не само трябва да се откажеш от младостта си и да посветиш енергията си, но и да се откажеш от живота си, и само по този начин можеш да бъдеш човек с добро морално поведение. Как човечеството нарича такова добро морално поведение? По-голяма праведност. Тогава по какъв друг начин да се изрази „отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“? Какво ще кажете за поговорката „Великите героични рицари дават своя принос за страната и народа си“, която често се чува? Тя гласи, че така наречените велики героични рицари трябва да дават своя принос за страната и народа си. Трябва ли да го правят за семейството си, за родителите, съпругите и децата, братята и сестрите си? Трябва ли да го правят, за да изпълняват своите отговорности и дълг като личности? Не. По-скоро те трябва да са предани и да се посветят на държавата и на народа си. Това е друг начин да се каже: „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“. Да бъдеш усърден и да даваш всичко от себе си, за което се говори в изискването „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, е просто поговорка, която хората могат да приемат и която се използва, за да ги накара доброволно да „се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си“. Кой е обектът на това доживотно посвещаване? (Държавата и нацията.) И така, кой представлява държавата и нацията? (Управниците.) Точно така, това са управниците. Никой отделен човек или независима група не може да представлява държавата и нацията. Само управниците могат да бъдат наричани говорители на държавата и нацията. На пръв поглед поговорката „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ не казва на хората, че трябва усърдно да вършат своята част от работата си за държавата, нацията и управниците и да дават всичко от себе си до смъртта си. Независимо от това факт е, че тя принуждава хората да посветят живота си на управниците и дяволските царе до смъртта си. Тази поговорка не е насочена само към някое нищожество в обществото или сред човечеството. Тя е насочена към всички онези хора, които могат да дадат голям принос за обществото, за човешкия род, за родината, за нацията и особено за управниците. Във всяка династия, във всяка епоха и във всяка нация винаги има хора с особени дарби, способности и таланти, които биват „присвоени“ от обществото и използвани и ценени от управниците. Заради своите особени таланти и способности и понеже могат да използват добре своите таланти и сили в обществото, нацията, родината и при управлението на управниците, в очите на тези управници те често са разглеждани като хора, които могат да им помогнат да управляват човечеството по-ефективно, да стабилизират по-добре обществото и да успокоят обществените настроения. Този тип хора често се използват от управниците, които се надяват, че те нямат „по-малко аз“, а само „по-голямо аз“, че могат да използват добре рицарския си дух и да станат велики героични рицари, които носят в сърцето си само държавата и народа си, които могат постоянно да се тревожат за държавата и народа си и които дори могат да се отдадат на задачата и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си. Ако те наистина могат да направят това, ако могат да служат усърдно на държавата и народа си с всички сили и ако дори са готови да го правят до смъртта си, тогава те несъмнено стават способен помощник на някой управник и дори биват признати за гордост на нацията или обществото, или дори на целия човешки род през определена епоха. Винаги, когато в обществото в определена епоха има такава група хора или шепа праведни предани хора, които са възхвалявани като велики героични рицари, и които могат да се отдадат на задачата да служат на обществото, на човечеството, на родината, на нацията и на управника, като се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си, тогава тази епоха се счита от човечеството за славна историческа епоха.

Колко велики героични рицари в китайската история са били способни да се отдадат на задачата да служат на държавата и на народа и са се стремили да дават всичко от себе си до смъртта си? Можете ли да посочите някои от тях? (Цюй Юан, Чжуге Лян, Юе Фей и т.н.) В китайската история има наистина шепа известни личности, които са били способни да се тревожат за държавата и народа си, да се отдадат на задачата да служат на държавата и нацията и да осигурят оцеляването на народа, както и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си. Във всяка историческа епоха, в Китай и извън него, както на политическата арена, така и сред населението, има хора — било то политици или странстващи рицари — които се придържат към тези поговорки на традиционната култура като „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“. Такива хора са способни да спазват стриктно изискването „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ и също така са способни да се придържат стриктно към идеята да служат на държавата и народа си и да се тревожат за тях. Те са способни да се придържат към такива поговорки за морално поведение и строго да изискват от себе си да правят тези неща. Разбира се, те го правят за своята слава, за да ги помнят хората в бъдеще. Това е единият аспект. Другият аспект, който трябва да се посочи, е, че това поведение се проявява в резултат на това, че тези хора са възпитани и повлияни от идеите на традиционната култура. И така, тези изисквания, които традиционната култура поставя пред хората, уместни ли са от гледна точка на човешката природа? (Не.) Защо не са уместни? Независимо колко способен, надарен, талантлив или знаещ е един човек, неговата идентичност и инстинкт са на човешко същество и за него е невъзможно да излезе извън този обхват. Той просто е малко по-надарен и има малко повече заложби от другите, извисява се над средния човек по отношение на възгледите си за нещата, има по-разнообразни и гъвкави начини за действие, по-ефективен е и постига по-добри резултати — това е всичко. Но независимо колко ефективен е или колко добри са резултатите му, той все пак не е нищо повече от обикновен човек по отношение на своята идентичност и статус. Защо казвам, че той все пак е обикновен човек? Защото човек, който живее в плът, независимо колко остър е умът му, колко надарен или с големи заложби е той, винаги следва само законите на оцеляването на сътворените човешки същества и нищо повече от това. Вземете например кучетата. Колкото и да са високи, ниски, дебели или слаби, каквато и порода да са, или на каквато и възраст да са, винаги, когато влязат в контакт с друго куче, те обикновено различават пола, характера и отношението на това куче към тях по миризмата му. Този метод на общуване е инстинкт за оцеляване на кучетата и също така е един от законите и правилата за оцеляване на кучетата, които са формулирани от Бог. По същия начин и хората оцеляват в рамките на законите, формулирани от Бог. Независимо колко си умен и знаещ, колко заложби или таланти притежаваш, колко си способен и колко големи са усилията ти, всеки ден трябва да спиш по шест до осем часа и да се храниш три пъти на ден. Ако пропуснете хранене, ще усетите глад, и ще сте жадни, ако не пиете достатъчно. Трябва също така да правите редовно упражнения, за да сте здрави. С напредването на възрастта зрението ви ще се замъгли и могат да ви сполетят всякакви болести. Това е нормалният, естествен закон на раждането, стареенето, болестите и смъртта и той е определен от Бог. Никой не може да наруши този закон, нито да го избегне. Въз основа на това, независимо колко си способен и какви са заложбите и таланта ти, ти все пак си обикновен човек. Дори да можеш да си сложиш крила и да направиш два кръга в небето, накрая пак трябва да се върнеш на земята и да ходиш на два крака, да почиваш, когато си уморен, да ядеш, когато си гладен, и да пиеш, когато си жаден. Това е човешкият инстинкт, и този инстинкт е предопределен от Бог за теб. Ти никога не можеш да го промениш, нито да избягаш от него. Колкото и големи да са твоите способности, ти не можеш да нарушиш този закон и не можеш да излезеш извън неговите рамки. Следователно, независимо колко способни са хората, тяхната идентичност и статус на хора не се променят, нито се променя тяхната идентичност и техният статус на сътворени същества. Дори да можеш да дадеш своя принос към човечеството, който да е малко по-специален и изключителен, ти все пак си човешко същество и винаги, когато се сблъскаш с опасност, ще изпитваш страх и паника, ще ти се подкосяват коленете и дори ще губиш контрол над телесните си функции. Защо е вероятно да се държиш така? Защото си човек. Тъй като си човек, ти имаш такова поведение, каквото би трябвало да имат човешките същества. Това са законите на природата и никой не може да избяга от тях. Само защото имаш много изключителни приноси със сигурност това не означава, че се превръщаш в свръхчовек или че си необикновен, или че преставаш да бъдеш нормален човек. Всичко това е невъзможно. Ето защо, дори и да приемем, че можеш да се отдадеш на задачата да служиш на държавата и нацията и да се стремиш да даваш всичко от себе си до смъртта си, тъй като живееш в рамките на нормалната човешка природа, ще трябва да понесеш много голям натиск дълбоко в сърцето си! Изисквате от себе си по цял ден да се тревожите за държавата и народа и да освобождавате място за цялото население и държавата в сърцето си, с убеждението, че размерът на сцената се определя от размера на сърцето ви — но дали е така? (Не.) Човек никога няма да стане различен от обикновените хора единствено заради нестандартното си мислене, нито ще се различава или ще превъзхожда обикновените хора, нито ще му бъде позволено да нарушава правилата на нормалната човешка природа и законите на оцеляването само защото има специални дарби или таланти, или защото е направил изключителен принос към човешкия род. Следователно поставеното пред човечеството изискване „отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, е много нехуманно. Дори ако един човек има по-голям талант и повече идеи от обикновените хора или по-добра прозорливост и преценка, или ако е по-добър от обикновените хора в справянето с различни въпроси, или ако по-добре възприема и разчита хората — или независимо с какво е по-добър от обикновените хора, — той живее в плът и все пак трябва да спазва законите и правилата за оцеляване на нормалната човешка природа. Тъй като трябва да се съобразява със законите и правилата за оцеляване на нормалната човешка природа, не е ли нехуманно да му се поставят нереалистични изисквания, които не съответстват на човешката природа? Не е ли това погазване на неговата човешка природа в известен смисъл? (Да.) Някои хора казват: „С тези дарби и таланти, които Небето ми е дало, аз съм изключителен и не съм обикновен човек. Трябва да пазя в сърцето си всичко под небето — народа, нацията, родината и света“. Нека ти кажа, че да пазиш тези неща в сърцето си е допълнително бреме, наложено ти от управляващата класа и от Сатана, така че по този начин ти се поставяш на пътя на гибелта. Ако искаш да пазиш в сърцето си света, народа, нацията, родината си и идеалите и желанията на управляващите, тогава ти ще умреш от ранна смърт. Ако пазиш тези неща в сърцето си, това е все едно да се качиш на буре с барут и да седнеш върху чувал с експлозиви. Това е много опасно и напълно безсмислено. Когато държиш тези неща в сърцето си, ти си поставяш изисквания, като си мислиш: „Трябва да се отдам на задачата и да се стремя да давам всичко от себе си до смъртта си. Трябва да допринеса за великата кауза на нацията и човечеството и трябва да отдам живота си на човешкия род“. Ако имаш такива големи и възвишени амбиции, това само ще те доведе до преждевременен край, до неестествена смърт или до пълна разруха. Замислете се колко от известните исторически личности, които са пазели света в сърцата си, са починали щастливо? Някои са се самоубили, като са се хвърлили в реката, други са били екзекутирани от владетелите, трети са били обезглавени на гилотината, а четвърти са били удушени до смърт на бесилото. Възможно ли е човешките същества да пазят света в сърцата си? Дали великите каузи на родината, просперитетът на нацията, съдбата на държавата и участта на човечеството са неща, които човек може да носи на раменете си и да освободи място за тях в сърцето си? Ако можеш да освободиш място в сърцето си за родителите и децата си, за най-близките си хора, за собствените си отговорности и за мисията, която ти е поверена от Небето, значи вече се справяш много добре и вече изпълняваш отговорностите си. Няма нужда да се тревожиш за държавата и народа и няма нужда да бъдеш велик героичен рицар. Кои са тези хора, които винаги искат да пазят света, нацията и родината си в сърцето си? Всички те са свръхамбициозни хора, които надценяват способностите си. Наистина ли сърцето ти е толкова голямо? Не си ли прекалено амбициозен? Откъде точно идва твоята амбиция? Какво можеш да направиш, щом пазиш тези неща в сърцето си? Чия съдба можеш да манипулираш и да контролираш? Ти не можеш да контролираш дори собствената си съдба, а все пак искаш да пазиш света, нацията и човечеството в сърцето си. Не е ли това амбицията на Сатана? Така че за онези, които се считат за способни хора, стриктното спазване на изискването „да се отдадат на задачата и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си“ е следване на пътя към разрухата, това е търсене на смъртта! Който иска да се тревожи за държавата и народа, да се отдаде на задачата да служи на народа и на родината си и да се стреми да дава всичко от себе си до смъртта си, върви към своята гибел. Дали тези хора са привлекателни? (Не, не са привлекателни.) Тези хора не само че не са привлекателни, но дори са малко жалки и смешни и са наистина глупави до крайност!

Като личност трябва да изпълнявате задълженията и отговорностите си в семейството, да играете правилно ролята си и да изпълнявате отговорностите си във всяка социална или етническа група, да спазвате законите и правилата на обществото и да действате рационално, а не да говорите високопарни неща. Да правите това, което хората могат и трябва да правят — именно това е уместно. Що се отнася до семейството, обществото, държавата и народа, не е необходимо да се отдаваш на задачата да им служиш и да се стремиш да даваш всичко от себе си до смъртта си. Необходимо е само да изпълняваш добре своя дълг в Божието семейство с цялото си сърце, ум и сила и нищо повече. Как тогава да изпълнявате добре своя дълг? Достатъчно е да следвате Божиите слова и да се придържате към истините принципи, както изисква Бог. Не е необходимо по цял ден да държиш в сърцето си Божията воля, Божиите избраници, Неговия план за управление, Неговото триетапно дело и Неговото дело за спасяването на човечеството. Не е необходимо да носиш тези неща в сърцето си. Защо не е необходимо? Тъй като ти си обикновен човек, нищожество, и тъй като си сътворено същество в Божиите ръце, позицията, която трябва да заемеш, и отговорността, която трябва да носиш, е искрено да изпълняваш добре дълга си, да приемаш Божието върховенство и Божиите подредби, да се покоряваш на всичко, което Бог устройва, и това е достатъчно. Прекомерно ли е това изискване? (Не е.) Иска ли Бог от теб да пожертваш живота си? (Не.) Бог не изисква от теб да пожертваш живота си, за разлика от тази поговорка за морално поведение: „Щом имаш дори най-малка частица способности, сърце и рицарски дух, тогава трябва да пристъпиш напред и да се отдадеш на задачата да служиш на родината си и на нацията. Откажи се от живота си, откажи се от семейството и роднините си, откажи се от отговорностите си. Постави себе си сред това общество, сред този човешки род, и се заеми с великата кауза на нацията, с великата кауза за възраждане на държавата и с великата кауза за спасяване на цялото човечество до смъртта си“. Това прекомерно изискване ли е? (Да.) Щом хората приемат крайни идеи като тези, те се смятат за възвишени. Особено в случая с някои хора с особени таланти и особено големи амбиции и желания, те се стремят да влязат в историята и да бъдат запомнени от идните поколения и изискват от себе си да се заемат с някаква кауза в този живот. Затова те особено ценят и почитат възгледите на традиционната култура. Подобно на поговорките „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ и „Смъртта може да е по-тежка от планината Тай или по-лека от перо“, които са издигнати от традиционната култура, такива хора са решени да бъдат по-тежки от планината Тай. Какво означава поговорката „Смъртта може да е по-тежка от планината Тай“? Не става въпрос да умреш за незначителни придобивки, нито да водиш живот на обикновен човек, да изпълняваш дълга си на сътворено същество или да следваш законите на природата. По-скоро става въпрос за това да умреш в името на великата кауза на човечеството, за възраждането на нацията, за просперитета на държавата и за развитието на обществото, както и за това да направляваш хода на човечеството. Тези нереалистични мисли на хората са ги запратили в окото на бурята. Това ли е начинът хората да живеят щастливо? (Не, не е това.) Те няма да живеят щастливо. Щом хората живеят в окото на бурята, те мислят и действат по различен начин от обикновените хора, а също така преследват различни неща. Те искат да осъществят амбициозните си планове, да предприемат големи начинания и велики подвизи и да постигнат големи неща с едно махване на ръката. Постепенно някои хора влизат в политиката, защото само политическата арена може да задоволи техните желания и амбиции. Някои хора казват: „Политическата арена е твърде мъглива, няма да се занимавам с политика, но все пак имам желание да допринеса с нещо за справедливата кауза на човечеството“. Затова те се присъединяват към неполитическа организация. Други казват: „Няма да се присъединя към неполитическа организация. Ще бъда самотен герой, ще използвам експертните си познания по най-добрия начин, като ограбвам богатите, за да помагам на бедните, и ще се специализирам в убиването на корумпирани чиновници, местни тирани, зли благородници, злонамерени полицаи, бандити и хулигани, и ще помагам на обикновените хора и на бедните“. По който и път да поемат, те го правят под влиянието на традиционната култура и нито един от тях не е правилният. Колкото и изразите на хората да са в съгласие със социалните тенденции и популярните вкусове, те неизбежно са под влиянието на традиционната култура, защото човечеството винаги счита изрази като „тревожа се за държавата и народа“, „пазя в сърцето си всичко под небето“, „велики героични рицари“, и „справедливата кауза на родината“ за цели, към които хората трябва да се стремят и на които трябва да се посветят, като се отдадат на задачата и се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си. Това е реалното положение. Някой някога казвал ли е: „Това, което искам в живота, е да стана земеделец, да се отдам на задачата и да се стремя да давам всичко от себе си до смъртта си“? Някой някога казвал ли е: „До края на живота си ще паса говеда и овце, ще се отдам на задачата и ще се стремя да давам всичко от себе си до смъртта си“? Използвал ли е някой тази поговорка при тези обстоятелства? (Не.) Хората използват поговорката „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ с някаква амбиция и нереалистично желание, като използват тази приятно звучаща реторика, за да прикрият желанията и амбициите в себе си. Разбира се, поговорката „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ е породила и такива нереалистични и извратени мисли и практики като загрижеността за държавата и народа и това да носиш всичко под небето в сърцето си, които са навредили на голям брой идеалисти и мечтатели.

Сега, след като разнищихме поговорката „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ и разговаряхме обстойно за нея, разбирате ли всичко, което беше казано? (Да.) В обобщение, сега можем да сме сигурни, че тази поговорка не е положителна и няма положително или практическо значение. И така, какво въздействие има тя върху хората? Смъртоносна ли е тази поговорка? Изисква ли живота на хората? Уместно ли е да я наричаме „смъртоносна поговорка“? (Да.) Факт е, че тя отнема живота ти. Тя използва добре звучащи думи, за да те накара да почувстваш колко велико и славно е да си способен да прекараш живота си, като се отдаваш на задачата и се стремиш да даваш всичко от себе си до смъртта си, и че си човек с голямо сърце заради това. Да имаш такова голямо сърце означава, вече да нямаш място за мисли за дърва за огрев, ориз, олио, сол, соев сос, оцет, чай и други подобни потребности на домакинството, да не говорим за грижи за съпругата и децата или за копнеж по топло легло. Как може да е нормално човек с голямо сърце да се лиши от няколко специални неща? Прекалено елементарно ли е за вас да имате място в сърцето си само за неща като дърва за огрев, ориз, олио, сол, соев сос, оцет и чай? Трябва да освободите място там за неща, които обикновеният човек не може да направи, като например нацията, великите начинания на родината, съдбата на човечеството и т.н. — това е както „когато Небето е на път да възложи на човека голяма отговорност“. Щом на хората им хрумне такава идея, те ще се стремят още повече да се отдадат на задачата и да се стараят да дават всичко от себе си до смъртта си, като използват тази поговорка за морално поведение, за да се насърчават постоянно, и ще си мислят: „Трябва да се отдам на задачата да служа на съдбата на родината си и на човечеството и да се стремя да давам всичко от себе си до смъртта си, това е моето доживотно начинание и стремеж“. Но се оказва, че те не са способни да поемат на плещите си великата кауза на своята родина и нация и се уморяват дотолкова, че почват да плюят кръв — отдаването на задачата и стремежът да дават всичко възможно от себе в крайна сметка водят до тяхната смърт. Такива хора не знаят как трябва да живеят хората, нито какво представлява човешката природа, нито какви са човешките чувства, или какво е любов, или какво е омраза, и дори плачат толкова силно, загрижени за държавата и народа си, че сълзите им свършват, и до сетния си дъх все още не могат да се избавят от великото начинание за своята родина и нация. Дали поговорката „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ е смъртоносна и изисква живота на хората? Не умират ли такива хора от жалка смърт? (Да, така е.) Дори на прага на смъртта такива хора отказват да изоставят кухите си мисли и идеали и в крайна сметка умират с оплаквания и омраза в себе си. Защо казвам, че умират с оплаквания и омраза в себе си? Защото не могат да се избавят от нацията, от родината си, от съдбата на човечеството и от мисията, поверена им от управниците. Те си мислят: „Уви, животът ми е твърде кратък. Ако можех да живея само още няколко хиляди години, щях да видя накъде върви бъдещето на човечеството“. Те прекарват живота си, като носят в сърцето си всичко под небето, и накрая все още не могат да се избавят от това. Дори на прага на смъртта не знаят каква е собствената им идентичност и какво трябва или не трябва да правят. Факт е, че те са обикновени хора и би трябвало да водят живот на обикновени хора, но са приели подвеждането на Сатана и отровата на традиционната култура и се считат за спасители на света. Не е ли жалко това? (Да, жалко е.) Това е изключително жалко! Кажете Ми, ако Цюй Юан не беше повлиян от тази традиционна идея за по-голямата праведност на нацията, щеше ли да се самоубие, хвърляйки се в реката? Щеше ли да предприеме такова крайно действие, като сложи край на живота си? (Не.) Той със сигурност не би го направил. Той е станал жертва на традиционната култура, като прибързано е сложил край на живота си, преди да го изживее докрай. Ако не се беше повлиял от тези неща и не се беше тревожил за държавата и за хората, а се беше съсредоточил върху това да живее собствения си живот, щеше ли да е способен да достигне до старост и да умре по естествен начин? Можеше ли да умре от естествена смърт? Ако не се беше стремял да се отдава на задачата и да се стреми да дава всичко от себе си до смъртта си, можеше ли да бъде по-щастлив, по-свободен и по-спокоен в живота? (Да.) Ето защо „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ е смъртоносна поговорка, която изисква живота на хората. Щом човек се зарази с подобно мислене, той започва да прекарва по цял ден в терзания за държавата и хората и накрая се тревожи до смърт, без обаче да е способен да промени сегашното положение на нещата. Не е ли ограбен животът му от тази идея и от този възглед за отдаване на задачата и стремеж да дава всичко от себе си до смъртта си? Такива идеи и възгледи са наистина смъртоносни и изискват живота на хората. Защо казвам това? Кой може да отдели място в сърцето си за съдбата на една държава или нация? Кой може да поеме такова бреме? Това не е ли надценяване на способностите? Защо хората са склонни да надценяват способностите си? Дали някои хора си го причиняват сами? Дали това е така, защото са готови да го направят по собствена инициатива? Фактът е, че те са жертви, но на какво? (На идеите и възгледите, които Сатана внушава на хората.) Точно така, те са жертви на Сатана. Сатана внушава тези идеи на хората, като им казва, че „трябва да носиш всичко под небето в сърцето си, да пазиш народа в сърцето си, да се тревожиш за държавата и народа, да бъдеш странстващ рицар, праведен човек, който ограбва богатите, за да помага на бедните, и да допринасяш за съдбата на човечеството, като се отдаваш на задачата и се стараеш да даваш всичко от себе си до смъртта си, вместо да водиш незабележителен живот. Защо да изпълняваш семейните и обществените си задължения? Не си струва да се споменават тези неща, хората, които ги вършат, са просто едни мравки. Ти не си мравка, нито трябва да си врабче. Напротив, ти трябва да си орел, трябва да разпериш крилете си и да се издигнеш, да имаш големи стремежи“. Такова подбудителство и подстрекателство обърква хората, които си мислят: „Точно така е! Не мога да бъда врабче, трябва да бъда орел, който се извисява високо“. Те обаче не могат да летят високо, колкото и да се стараят, и накрая падат мъртви от изтощение, погубили се по своя вина. Фактът е, че ти си нищо. Не си нито врабче, нито орел. И какво си ти тогава? (Сътворено същество.) Точно така, ти си обикновен човек, ти си обикновено сътворено същество. Нормално е да пропуснеш едно от трите си хранения на ден, но не е нормално да не ядеш дни наред. Ти ще остарееш, ще се разболееш, ще умреш, ти си просто един обикновен човек. Хората с малко талант и способности могат да станат изключително надменни и след като бъдат насърчавани, подмамвани, подстрекавани и подвеждани по този начин от Сатана, те се объркват и започват да си мислят, че всъщност са спасителите на света. Те се устремяват и сядат на мястото на Спасителя, отдават се на задачата да служат на държавата и на нацията, като се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си, а не мислят за мисията, отговорностите, задълженията на човечеството или за живота, който е най-ценното нещо, което Бог дарява на хората. Вследствие на това те смятат, че животът не е важен или ценен, че каузата на родината им е най-ценното нещо, че трябва да носят в сърцето си всичко под небето и да се тревожат за държавата и народа, че по този начин ще имат най-ценния характер и най-благородния морал, и че всички хора трябва да живеят така. Сатана внушава тези мисли на хората, като ги подвежда и насърчава да се отърват от идентичността си на сътворени същества и обикновени хора и да правят неща, които не отговарят на действителността. Какъв е резултатът от това? Те се движат по пътя към своята гибел и несъзнателно изпадат в крайности. Какво означава, че „изпадат в крайности“? Това означава, че се отклоняват все повече от Божиите изисквания към хората и от инстинктите, които Бог е предопределил за човечеството. В крайна сметка такива хора стигат до задънена улица, която ги води към собствената им гибел.

Какви са Божиите изисквания към човечеството по отношение на начина, по който хората трябва да живеят? Всъщност те са много прости. Те са да заемеш подобаващото място на сътворено същество и да изпълниш дълга, който човек трябва да изпълни. Бог не е искал от теб да бъдеш свръхчовек или видна личност, нито ти е дал крила, за да летиш в небето. Той ти е дал само две ръце и два крака, които ти позволяват да ходиш по земята стъпка по стъпка и да тичаш, когато е необходимо. Вътрешните органи, които Бог е създал за теб, смилат и усвояват храната и осигуряват хранителни вещества за цялото ти тяло, така че трябва да се придържаш към режим с три хранения на ден. Бог ти е дал свободна воля, интелекта на нормалната човешка природа, както и съвест и разум, каквито трябва да притежава едно човешко същество. Ако ги използваш добре и правилно, следваш законите за оцеляване на физическото тяло, правилно се грижиш за здравето си, вършиш неотклонно каквото Бог иска от теб и постигаш каквото Бог изисква да постигнеш, то това е достатъчно и също така е много просто. Бог искал ли е от теб да се отдадеш на задачата и да се стремиш да даваш всичко от себе си до смъртта си? Искал ли е от теб да се измъчваш? (Не.) Бог не изисква подобни неща. Хората не бива да се измъчват, а да имат малко здрав разум и да удовлетворяват правилно различните потребности на тялото. Пий вода, когато си жаден, добави към храната си, когато си гладен, почивай, когато си уморен, прави упражнения, след като си седял дълго време, отиди на лекар, когато си болен, придържай се към три хранения на ден и поддържай живота на нормалната човешка природа. Разбира се, трябва също и да изпълняваш нормалния си дълг. Ако дългът ти включва дадено специализирано познание, което не разбираш, трябва да се заемеш да го изучаваш и практикуваш. Това е нормален живот. Различните принципи на практикуване, които Бог излага за хората, са все неща, които интелектът на нормалната човешка природа може да схване, неща, които хората могат да разберат и да приемат и които ни най-малко не надхвърлят границите на нормалната човешка природа. Всички те са в рамките на постижимото за хората и по никакъв начин не излизат извън границите на това, което е редно. Бог не изисква от хората да бъдат свръхчовеци или видни личности, докато поговорките за морално поведение принуждават хората да се стремят да бъдат свръхчовеци или видни личности. Те не само трябва да поемат великата кауза на страната и нацията си, но и от тях се изисква да се отдадат на задачата и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си. Това ги принуждава да се откажат от живота си, което е в пълно противоречие с Божиите изисквания. Какво е отношението на Бог към живота на хората? Бог пази хората в безопасност във всяка ситуация и ги предпазва да не изпаднат в изкушение и в други опасни затруднения и защитава живота им. С каква цел го прави Бог? Да накара хората да живеят живота си правилно. С каква цел кара хората да живеят живота си правилно? Той не те принуждава да бъдеш свръхчовек, нито да държиш в сърцето си всичко, което е под небето, нито да се тревожиш за страната и народа, а още по-малко да заемаш Неговото място в господството над всички неща, в устройването на всички неща и в господството над човечеството. По-скоро Той изисква от теб да заемеш правилното място на сътворено същество, да изпълниш дълга на сътворено същество, да изпълняваш дълга, който хората трябва да изпълняват, и да правиш това, което хората трябва да правят. Има много неща, които трябва да правиш, и те не включват това да властваш над съдбата на човечеството, да държиш в сърцето си всичко, което е под небето, или да държиш в сърцето си човечеството, родината си, църквата, Божията воля или Неговото велико начинание за спасяване на човечеството. Тези неща не са включени. В такъв случай какво включват нещата, които трябва да правиш? Те включват поръчението, което Бог ти поверява, дълга, който Бог ти възлага, и всяко изискване, което Божият дом ти поставя във всеки период. Това не е ли просто? Не е ли лесно да се направи? Прави се много просто и лесно. Хората обаче винаги разбират Бог погрешно и си мислят, че Той не ги приема сериозно. Има хора, които си мислят: „Хората, които са повярвали в Бог, не бива да се смятат за толкова важни, физическото им тяло не бива да поглъща вниманието им, а те трябва да страдат повече и да не си лягат твърде рано вечер, защото Бог може да е недоволен, ако си легнат твърде рано. Те трябва да стават рано, да си лягат късно и да се трудят през нощта в изпълнение на дълга си. Дори и да не постигат резултати, трябва да стоят будни до два-три часа сутринта“. В резултат на това подобни хора се преуморяват, докато не се изтощят дотолкова, че дори ходенето изисква върховно усилие, и въпреки това казват, че именно изпълнението на дълга им ги изтощава. Това не се ли дължи на глупостта и невежеството на хората? Има и други, които си мислят: „Бог не е доволен, когато носим малко по-специални и хубави дрехи, нито е доволен, че всеки ден ядем месо и хубава храна. В Божия дом можем само да се отдаваме на задачата и да се стремим да даваме всичко от себе си до смъртта си“. И те смятат, че като вярващи в Бог трябва да изпълняват дълга си до смърт, в противен случай Бог няма да ги пощади. Така ли е в действителност? (Не.) Бог изисква от хората да изпълняват дълга си отговорно и предано, но не ги принуждава да претоварват телата си, а още по-малко изисква от тях да бъдат нехайни или да си пилеят времето. Виждам, че някои водачи и работници подреждат хората да изпълняват дълга си по този начин, при което не изискват ефективност, а само прахосват времето и енергията на хората. Факт е, че те пропиляват живота на хората. В крайна сметка в дългосрочен план някои хора развиват здравословни проблеми и проблеми с гърба, болят ги коленете и се чувстват замаяни всеки път, когато погледнат към екрана на компютъра. Как е възможно това? Кой го е причинил? (Сами са си го причинили.) Божият дом изисква всички да отиват да почиват не по-късно от 22:00 ч., но някои хора си лягат чак в 23:00 или 24:00 ч., което се отразява на почивката на останалите. Някои хора дори упрекват тези, които почиват нормално, че се домогват до удобствата на живота. Това е неправилно. Как можеш да вършиш добра работа, ако тялото ти не е добре отпочинало? Какво казва Бог за това? Как Божият дом регулира това? Всичко трябва да се върши според Божиите слова и разпоредбите на Божия дом и само това е правилно. Някои хора имат нелепи разбирания, винаги стигат до крайности и дори възпират другите. Това не е съгласно истините принципи. Някои хора просто са нелепи глупаци без никаква проницателност и си мислят, че за да изпълняват дълга си, трябва да стоят будни до късно дори когато не са заети с работа, без да си позволяват да спят, когато са уморени, без да допускат да кажат на когото и да е, ако са болни, и дори по-лошо, без да си позволяват да ходят на лекар, което смятат за загуба на време, която забавя изпълнението на дълга им. Правилен ли е този възглед? Защо вярващите все още измислят такива нелепи възгледи, след като са изслушали толкова много проповеди? Как са уредени подредбите за работа в Божия дом? Трябва да излизате в почивка точно в 22:00 ч. и да ставате в 6:00 ч., както и да си осигурите осем часа сън. Освен това се подчертава, многократно дори, че трябва да се грижите за здравето си, като правите физически упражнения след работа и се придържате към здравословна диета и режим, за да избегнете здравословни проблеми по време на изпълнение на дълга си. Някои хора обаче просто не разбират, не могат да се придържат към принципите или да спазват правилата, а ненужно остават до късно и се хранят с неподходящи неща. След като се разболеят, не са в състояние да изпълняват дълга си, а тогава вече е безсмислено да съжаляват. Наскоро чух, че някои хора са се разболели. Дали не се дължи на това, че изпълняват дълга си, без да се придържат към принципите, и действат безразсъдно? Вярно е, че изпълняваш дълга си добросъвестно, но не може да нарушаваш природните закони на тялото си. Ако ги нарушиш, ще се разболееш. Абсолютно наложително е да имаш общо разбиране за това как да се грижиш за здравето си. Трябва да правиш упражнения, когато е подходящо, и да се храниш редовно. Не може да преяждаш или да препиваш, не може да бъдеш придирчив към храната или да се храниш нездравословно. Освен това трябва да контролираш настроението си, да обръщаш внимание на това да живееш пред Бог и да практикуваш истината, както и да действаш в съответствие с принципите. Така ще имаш мир и радост в сърцето си и няма да се чувстваш празен или потиснат. По-специално, ако хората се отърват от покварения си нрав и изживяват нормалната човешка природа, тогава душевното им състояние ще е напълно нормално и тялото им ще е здраво. Никога не съм ви казвал да си лягате късно и да ставате рано или да работите повече от десет часа на ден. Всичко това се дължи на факта, че хората не се държат според правилата и не спазват подредбите в Божия дом. В крайна сметка хората са толкова невежи, че приемат здравето си за даденост. Видях, че на някои места хората винаги изпълняват дълга си на закрито и не излизат навън, за да се попекат на слънце или да бъдат активни, така че уредих да се намерят фитнес уреди за хората и им казах да се упражняват веднъж или два пъти седмично, което съответства на здравословен режим. Хората, които не правят подходящи упражнения, естествено ще се разболеят, а това се отразява и на нормалния им живот. След като направя такива подредби, трябва ли да проверявам кой и колко често се упражнява? (Не.) Не е нужно. Аз съм изпълнил отговорността Си, изразил съм мнението Си и съвсем искрено съм ти казал какво трябва да правиш, без нито една лъжовна дума, и ти просто трябва да правиш това, което ти е указано. Хората обаче не разбират, те си мислят, че са млади и здрави, затова не приемат сериозно словата Ми. Ако не цените собственото си здраве, не е необходимо Аз да се тревожа за него — просто не обвинявай другите, когато се разболееш. Хората не обръщат внимание на правенето на упражнения. От една страна, причината е, че имат някои погрешни идеи и възгледи. От друга страна, имат и един пагубен проблем, а именно мързел. Ако хората имат леки физически неразположения, трябва само да обърнат внимание на здравето си и да бъдат по-активни. Някои хора обаче предпочитат да отидат и да си поставят инжекция или да вземат лекарства, щом се разболеят, вместо да правят упражнения и да се грижат за здравето си. Това се дължи на мързел. Хората са мързеливи и не желаят да правят упражнения, така че няма смисъл да им се казва каквото и да било. В крайна сметка те не могат да обвиняват другите, когато се разболеят. Дълбоко в себе си знаят каква е истинската причина. Всеки трябва да прави нормално количество упражнения всеки ден. Всеки ден Аз трябва да се разхождам поне един-два часа и да правя някои необходими упражнения. Това помага не само да укрепя организма Си, но и да предотвратя болестите и да се чувствам по-добре физически. Упражненията не са само за предотвратяване на болести, а и са нормална физическа потребност. По този въпрос Божието изискване към човешките същества е те да имат малко интуиция. Не бъдете невежи и не бъдете безмилостни към тялото си, а следвайте естествените му закони. Не злоупотребявайте с плътта си, но и не бъдете прекалено загрижени за нея. Лесен ли е за разбиране този принцип? (Да.) Всъщност е много лесен за разбиране, главното е дали хората го прилагат на практика. Каква друга пагубна слабост имат хората? Тя е, че те винаги се оставят на въображението си и си мислят: „Ако вярвам в Бог, няма да се разболея, няма да остарея и, разбира се, със сигурност няма да умра“. Това е пълна глупост. Бог не прави тези свръхестествени неща. Той спасява хората, дава им обещания и иска от тях да се стремят към истината и да я разберат, да се отърват от покварения си нрав, да постигнат Неговото спасение и да влязат в красивата крайна цел на човечеството. Бог обаче никога не е обещавал на хората, че няма да се разболеят или да остареят, нито е обещавал на хората, че няма да умрат. И, разбира се, Бог със сигурност не е поставял никакво изискване към хората, че трябва „да се отдадат на задачата и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си“. Що се отнася до изпълнението на дълга и работата на църквата, както и до това какви трудности да понесат хората, от какво да се отрекат, какво да отдадат и от какво да се избавят, те трябва да действат според принципите. Когато се справят със собствения си физически живот и с потребностите на тялото си, хората трябва да имат малко здрав разум и не бива да нарушават нормалните потребности на тялото си, да не говорим за законите и правилата, които Бог е установил за хората. Разбира се, това е и минималното ниво на здрав разум, което хората трябва да притежават. Ако хората не знаят дори как да се справят с потребностите и законите на физическото си тяло и нямат какъвто и да е здрав разум, а разчитат само на фантазиите и представите си и дори имат някои крайни идеи и възприемат някои крайни методи за лечение на физическото си тяло, то такива хора имат нелепо разбиране. Каква истина могат да разберат хора с подобни заложби? Тук има въпросителен знак. Как Бог изисква от хората да се отнасят към физическото си тяло? Когато Бог създаде хората, Той установи правила за тях, така че Той изисква от теб да се отнасяш към физическото си тяло в съответствие с тези правила. Това е изискването и критерият, който Бог определя за хората. Не разчитайте на представи и не разчитайте на фантазии. Разбирате ли?

Под внушението и влиянието на поговорката за морално поведение: „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, хората не знаят как да се отнасят към физическото си тяло и как да водят нормален живот. Това е единият аспект. Другият аспект е, че хората не знаят как да се отнасят към смъртта, нито как да живеят по начин, който е смислен. Тогава нека да разгледаме Божието отношение към това как хората се отнасят към смъртта. Независимо какъв е аспектът на изпълнявания дълг, Божията цел е в процеса на изпълнение на дълга си хората да разберат истината, да я приложат на практика, да отхвърлят покварения си нрав, да изживеят подобие на нормален човек и да достигнат критерия за постигане на спасение, а не да се втурват стремглаво към смъртта. Някои хора се разболяват от тежка болест или рак и си мислят: „Това е Бог, който иска от мен да умра и да се откажа от живота си, така че ще се подчиня!“. Всъщност Бог не е казал това, нито Му е хрумнала подобна мисъл. Това не е нищо повече от погрешно разбиране от страна на хората. Така че, какво има предвид Бог? Всеки живее определен брой години, но продължителността на живота на хората е различна. Всеки умира, когато Бог определи това, в точното време и на точното място. Всичко това е предопределено от Бог. Той прави така, че то да се случи според времето, което е предопределил за продължителността на живота на съответния човек и според мястото и начина на смъртта му, а не позволява на никого да умре по някаква произволна причина. Бог счита живота на човека за много важен, както счита за много важни и неговата смърт, и края на физическия му живот. Всичко това е предопределено от Бог. Погледнато от тази гледна точка, независимо дали Бог изисква от хората да изпълняват дълга си, или да Го следват, Той не изисква от тях да се втурнат стремглаво към смъртта. Какво означава това? Означава, че Бог не изисква от теб да си готов да се откажеш от живота си по всяко време в името на това да изпълниш дълга си или да отдадеш всичко на Бог, или в името на Неговото поръчение. Не е необходимо да правиш такива приготовления, не е необходимо да имаш такава нагласа и със сигурност не е необходимо да планираш или да мислиш по този начин, защото Бог не се нуждае от живота ти. Защо казвам това? От само себе си се разбира, че твоят живот принадлежи на Бог, именно Той ти го е дарил, така че за какво би го поискал обратно? Ценен ли е твоят живот? От гледна точка на Бог въпросът не е дали е ценен, или не, а само каква роля играеш ти в Божия план за управление. Що се отнася до твоя живот, ако Бог иска да го отнеме, Той може да го направи по всяко време, на всяко място и във всяка минута. Следователно животът на всеки човек е важен за самия него и за неговия дълг, за неговите задължения и отговорности, както и за Божието поръчение. Разбира се, той е важен и за ролята му в цялостния план на Бог за управление. Макар че е важен, Бог няма нужда да отнема живота ти. Защо? Когато животът ти бъде отнет, ти ставаш мъртъв и няма никаква полза от теб. Само когато си жив, когато живееш сред човешката раса, която Бог управлява, можеш да играеш ролята, която ти е отредена в този живот, и да изпълняваш отговорностите и задълженията, които ти е отредено да изпълняваш, и дълга, който Бог изисква от теб да изпълняваш в този живот. Само когато съществуваш в тази форма, животът ти може да има стойност и да прояви своята ценност. Затова не произнасяйте случайно фрази като „умирам за Бог“ или „отдавам живота си за Божието дело“, не ги повтаряйте и не ги носете в ума си или дълбоко в сърцето си. Това не е нужно. Когато човек постоянно иска да умре за Бог, да принесе себе си в жертва и да се откаже от живота си заради своя дълг, това е най-низкото, най-недостойното и най-презряното нещо. Защо? Ако твоят живот е приключил и ти вече не живееш в тази плътска форма, как можеш да изпълниш дълга си на сътворено същество? Ако всички са мъртви, кой ще остане, за да бъде спасен чрез Божието дело? Ако няма човешки същества, които да се нуждаят от спасяване, как ще бъде осъществен Божият план за управление? Ще продължи ли да съществува Божието дело за спасяване на човечеството? Може ли да продължи? Погледнато от тези аспекти, не е ли важно хората да се грижат добре за телата си и да водят здравословен живот? Не си ли заслужава? Със сигурност си заслужава и хората трябва да го правят. Що се отнася до онези глупави хора, които казват небрежно: „Ако дойде най-лошото, ще умра за Бог“, и които могат да се отнасят нехайно и с лека ръка към смъртта, да се отказват от живота си и да злоупотребяват с тялото си — какви са тези хора? Бунтовни хора ли са те? (Да.) Това са най-бунтовните хора и трябва да бъдат презирани и хулени. Когато някой е способен да каже небрежно, че би умрял за Бог, може да се каже, че той небрежно мисли да сложи край на живота си, да се откаже от дълга си, да се откаже от поръчението, което Бог му е поверил, и да попречи на Божиите слова да се изпълнят в него. Не е ли това глупав начин на действие? Може небрежно и с готовност да се откажеш от живота си и да кажеш, че искаш да го принесеш в жертва на Бог, но дали Бог има нужда от това? Твоят живот принадлежи на Бог и Той може да го отнеме по всяко време, така че каква е ползата да му го предлагаш? Ако не го предлагаш, но Бог се нуждае от него, Той ще те помоли ли мило за него? Ще има ли нужда да го обсъди с теб? Не, няма да го направи. Но за какво Бог ще поиска живота ти? Щом Бог си върне живота ти, ти вече няма да си способен да изпълняваш дълга си и в Божия план за управление ще липсва човек. Дали Той ще бъде щастлив и доволен от това? Кой би бил наистина щастлив и доволен? (Сатана.) Ако се откажеш от живота си, какво можеш да придобиеш от това? И какво може да придобие Бог, като ти отнеме живота? Ако пропуснеш възможността да бъдеш спасен, това придобивка или загуба е за Бог? (Загуба.) За Бог това не е придобивка, а загуба. Бог ти позволява като сътворено същество да имаш живота и да заемеш мястото на сътворено същество, за да изпълняваш дълга си на сътворено същество и по този начин да си способен да навлезеш в истината реалност, да се покориш на Бог, да разбереш намеренията Му и да Го познаеш, да следваш волята Му, да Му сътрудничиш в осъществяването на Неговото дело за спасението на човечеството и да Го следваш до самия край. Това е праведността и това е стойността и смисълът на съществуването на твоя живот. Ако твоят живот съществува заради това и ти живееш здравословно заради това, тогава то е най-смисленото нещо, а по отношение на Бог това означава истинска отдаденост и сътрудничество — това е най-удовлетворяващото нещо за Него. Това, което Бог иска да види, е едно сътворено същество, което живее в плът, да се отърве от покварения си нрав сред Неговото наказание и съд, да отхвърли безбройните погрешни идеи, внушени му от Сатана, и да бъде способно да приеме истините и изискванията на Бог, да се покори напълно на господството на Създателя, да изпълни дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълни, и да бъде способно да се превърне в истинско сътворено същество. Това е, което Бог иска да види, и това е стойността и смисълът на съществуването на човешкия живот. Следователно за всяко сътворено същество смъртта не е окончателната крайна цел. Стойността и смисълът на съществуването на човешкия живот не са да умреш, а да живееш за Бог, да съществуваш заради Него и заради собствения си дълг, да съществуваш, за да изпълняваш дълга и отговорностите на сътворено същество, да следваш Божията воля и да унижаваш Сатана. Това е стойността на съществуването на сътвореното същество, а също и смисълът на неговия живот.

Що се отнася до Божиите изисквания към хората, начинът, по който Бог се отнася към живота и смъртта на хората, е напълно различен от описания в поговорката от традиционната култура: „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“. Сатана постоянно иска хората да умират. Той се чувства неудобно, когато ги вижда живи, и постоянно измисля как да отнеме живота им. След като хората приемат погрешните идеи на традиционната култура от Сатана, всичко, което искат, е да жертват живота си за държавата и нацията или за кариерата си, за любовта или за семейството си. Те постоянно презират собствения си живот, готови са да умрат и да жертват живота си навсякъде и по всяко време и не считат живота, даден им от Бог, за най-ценното нещо и за нещо, което трябва да се съхранява. Неспособни да изпълняват дълга и ангажиментите си през своя живот, докато все още притежават живота, който Бог им е дал, те вместо това приемат заблудите и дяволските думи на Сатана, винаги решени да се отдадат на задачата и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си, като се готвят да умрат за Бог по всяко време. Фактът е, че ако наистина умреш, то това ще стане не в името на Бог, а за Сатана, и Бог няма да си спомня за теб. Защото само живите могат да прославят Бог и да свидетелстват за Него и само живите могат да заемат достойното място на сътворени същества и да изпълняват дълга си, като по този начин не оставят след себе си съжаление, способни са да унижат Сатана и да свидетелстват за чудните дела и върховенството на Създателя — само живите могат да правят тези неща. Ако дори нямате живот, всичко това престава да съществува. Не е ли така? (Да, така е.) Ето защо, като поднася поговорката за морално поведение: „Отдай се на задачата си и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, Сатана безспорно си играе с човешкия живот и го потъпква. Сатана не уважава човешкия живот, а се заиграва с него, като кара хората да приемат идеи като „Отдай се на задачата си и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“. Те живеят с такива идеи, не ценят живота си, не смятат собствения си живот за стойностен, затова небрежно се отказват от живота си — от това най-ценно нещо, което Бог дава на хората. Това е нещо коварно и неморално. Докато не е достигнат крайният срок, който Бог е отредил за теб, не бива да говориш лекомислено, че се отказваш от живота си, независимо кога. Щом все още имаш дъх в себе си, не се отказвай, не изоставяй дълга си и не се отричай от доверието и поръчението на Създателя към теб. Защото животът на всяко сътворено същество съществува само заради Създателя, само заради Неговото върховенство, ръководство и Неговите подредби, а също така съществува и осъществява стойността си само заради свидетелството за Създателя и Неговото дело за спасяването на човечеството. Виждаш, че Божието гледище за човешкия живот е напълно различно от това на Сатана. И така, кой наистина цени човешкия живот? (Бог.) Само Бог, докато самите хора не умеят да ценят собствения си живот. Само Бог цени човешкия живот. Макар че човешките същества не са мили или достойни за любов, а са пълни с мръсотия, бунтарство и всякакви абсурдни идеи и възгледи, внушени им от Сатана, и макар че боготворят и следват Сатана дори до степен да се противопоставят на Бог, все пак, понеже човешките същества са създадени от Бог и Той ги дарява с дъх и живот, само Той цени човешкия живот, само Той обича хората и само Той постоянно се грижи за човечеството и го цени. Бог цени човешките същества — не техните физически тела, а техния живот, защото само човешките същества, които са получили живот от Бог, в крайна сметка могат да станат сътворени същества, които наистина да Му се покланят и да свидетелстват за Него. Бог има работа, поръчения и очаквания за хората, за тези сътворени същества. Затова Бог съхранява и цени техния живот. Това е истината. Разбирате ли? (Да.) И така, след като хората разберат намерението на Създателя Бог, не трябва ли да има принципи за това как да се отнасят към живота на физическото си тяло и да се справят със законите и нуждите, чрез които то оцелява? На какво се основават тези принципи? Те се основават на Божиите слова. Какви са принципите за тяхното практикуване? От пасивна гледна точка хората трябва да се откажат от многобройните видове погрешни възгледи, внушени им от Сатана, да разобличат и признаят погрешността на възгледите на Сатана — като например поговорката „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ — тъй като те притъпяват ума, вредят и ограничават хората, и да се откажат от тези възгледи. Освен това, от активна гледна точка, те трябва да разберат точно какви са изискванията на Бог, Създателя, към човечеството и да превърнат Божиите слова в основа на всичко, което правят. По този начин хората ще могат да практикуват правилно, без отклонения, и наистина да се стремят към истината. Какво означава човек да се стреми към истината? Това означава да възприема хората и нещата и да се държи и да действа в пълно съответствие с Божиите слова, като използва истината за свой критерий. Правилно е да обобщим това с тези думи.

Днес разговаряхме предимно за това как да се отнасяме към смъртта и как да се отнасяме към живота. Сатана потъпква, опустошава и отнема живота на хората. Той ги подвежда и притъпява умовете им, като им внушава погрешни идеи и възгледи, и ги кара да се отнасят с презрение към най-ценното, което имат — своя живот, като по този начин прекъсва и смущава Божието дело. Кажете Ми, ако всички хора в целия свят искаха да умрат и ако можеха да го направят нехайно, нямаше ли обществото да изпадне в хаос? Тогава щеше ли да бъде трудно за човешките същества да оцелеят и да съществуват? (Да.) И така, какво е Божието отношение към човешкия живот? Той го цени. Бог цени и съхранява човешкия живот. Какъв път на практикуване трябва да придобият хората от тези Божии слова? По време на живота си, докато все още имат живот и дъх, които са най-ценните неща, дадени им от Бог, хората трябва правилно да се стремят към истината и да я разбират, да изпълняват дълга си на сътворени същества според Божиите изисквания и принципи, без да оставят след себе си никакво съжаление, така че един ден да могат да заемат мястото на сътворени същества и да свидетелстват и да се покланят на Създателя. По този начин те ще придадат стойност и смисъл на живота си, като живеят не за Сатана, а по-скоро за Божието върховенство, за Божието дело и свидетелство. Животът на хората има стойност и смисъл, когато те могат да свидетелстват за делата и работата на Бог. Но не може да се каже, че тогава човешкият живот е достигнал най-славния си период. Не е съвсем правилно да се каже това, защото това време все още не е настъпило. След като наистина разбереш истината, придобиеш истината, придобиеш познание за Бог и можеш да заемеш мястото на сътворено същество, за да се поклониш на Бог и да свидетелстваш за Него, за върховенството на Създателя, за Неговите дела, за Неговата същност и идентичност, тогава стойността на твоя живот ще е достигнала своя връх и най-пълната си степен. Целта и значението на всичко това, което казвам, е да ви накарам да разберете стойността и смисъла на съществуването на живота и как трябва да се отнасяте към собствения си живот, така че да изберете пътя, по който трябва да вървите въз основа на тях. Това е единственият начин да бъдете в съответствие с Божиите намерения.

4 юни 2022 г.