Във всеки период и на всеки етап в църквата се случват някои конкретни неща, които противоречат на представите на хората. Например, едни хора се разболяват, водачи и работници се сменят, други биват разобличени и отстранени, трети са изправени пред изпитанието на живота и смъртта, в някои църкви дори има зли хора и антихристи, които причиняват смущения, и т.н. Тези неща се случват от време на време, но изобщо не са случайни. Всички те са в резултат на Божието върховенство и Неговите подредби. Един много спокоен период може внезапно да бъде прекъснат от няколко случки или необичайни събития, които се случват било то около вас, или лично на вас, и настъпването им нарушава обичайния ред и нормалността в живота на хората. На външен вид тези неща не съответстват на представите и фантазиите на хората и са неща, които хората не искат да им се случват или да виждат. Дали тогава настъпването им е от полза за хората? Как хората трябва да се справят с тях, да ги преживяват и да ги разбират? Мислил ли е някой от вас за това? (Трябва да разберем, че това е резултат от Божието върховенство.) Достатъчно ли е просто да разберете, че това е резултат от Божието върховенство? Научихте ли някакви уроци от това? Можете ли да разберете по-добре как Бог има върховенство над всички тези неща? Какво конкретно включва Божието върховенство? Какви конкретни неща, които хората трябва да знаят и разбират, се проявяват у тях? Научихте ли някакви уроци от нещата, които се случиха около вас? Можете ли да ги приемете от Бог и след това да придобиете нещо от това? Или объркани си мислите: „Всичко това е резултат от Божието върховенство, просто се покори на Бог, няма какво да му мислиш“, като оставяте случилото се да отмине неусетно, докато сте ангажирани с такива прости мисли? Коя от тези ситуации се отнася за вас? Понякога в църквата се случват важни събития, например при разпространяване на делото на евангелието се постигат неочаквано добри резултати или възникват някои непредвидени трудности, несгоди, препятствия или дори прекъсване и унищожение от външни сили. Понякога се случва нещо необичайно в дадена църква или сред някои хора, които изпълняват дълга си. Било то в обичайни или необичайни времена, размишлявали ли сте някога за тези необикновени неща, които се случват? Какъв окончателен извод си направихте? Или през повечето време изобщо нямате разбиране? Някои хора само си мислят за това наум и след това просто казват кратка молитва, без дори да търсят истината, за да придобият някакво разбиране за тези неща. Просто признават, че те са от Бог и с това приключват. Това не е ли отбиване на номера? Повечето хора просто карат как да е. И когато хора с изключително ограничени заложби се сблъскат с тези неща, у тях възниква голямо неразбиране и объркване и лесно могат да си създадат представи и погрешно разбиране за Бог, както и съмнения за Божието върховенство и устройване. Първоначално хората изобщо нямат разбиране за Бог и когато се сблъскат с някои неща, които противоречат на представите им, те не търсят истината или хора, с които да споделят, а се отнасят към тях само въз основа на представите и фантазиите си, преди накрая да стигнат до заключението, че „все още не е сигурно дали тези неща са от Бог или не“, и започват да изпитват опасения за Него и дори да се съмняват в словата Му. В резултат на това техните съмнения, догадки и предпазливост по отношение на Бог се задълбочават и губят мотивация да изпълняват дълга си. Не искат да страдат и да правят жертви, отпускат се и дните им се изнизват безцелно. След като са преживели няколко конкретни случки, и малкото ентусиазъм, решителност и желание, които са имали преди, ги напускат и изчезват, и им остават единствено мислите за това как да кроят свои собствени планове за бъдещето и как да търсят изход. Подобни хора не са малцинство. Понеже не обичат истината и не я търсят, винаги когато нещо ги сполети, те го гледат през собствените си очи, без изобщо да се научат да го приемат от Бог. Нито търсят истината в Божиите слова, за да намерят отговорите, нито търсят хора, които разбират истината, за да споделят с тях и да разрешат тези въпроси. Вместо това винаги използват собствените си знания и опит за справяне със света, за да анализират и съдят това, което ги сполетява. И какъв е крайният резултат? Попадат в капана на объркано състояние, от което няма изход — такова е следствието от това, че не търсят истината. Нищо не става случайно, Бог властва над всичко. Макар хората да могат да разбират и да приемат това на теория, как трябва да се отнасят към Божието върховенство? Това е истината, към която хората трябва да се стремят и която трябва да разберат и конкретно да практикуват. Ако признават върховенството на Бог само на теория, но нямат истинско разбиране за него и ако не са изяснили собствените си представи и фантазии, тогава от колкото и години да вярват в Бог и колкото и неща да преживяват, накрая пак няма да са способни да придобият истината. Ако не се стремят към истината, хората не могат да познават Божието дело. Колкото повече неща преживяват, толкова повече представи ще имат за Бог, толкова повече ще Го поставят под съмнение и, разбира се, техните догадки, погрешно разбиране и предпазливост по отношение на Бог ще се задълбочават. Всъщност всичко, което се случва, е резултат от Божието върховенство и Неговите подредби. Целта и значението на всичко, което Бог върши, не е да увеличи погрешното ти разбиране и съмненията ти за Него, а да се изяснят и уталожат съкровените ти представи и фантазии, съмненията ти, погрешното ти разбиране и предпазливостта ти по отношение на Бог, както и други подобни негативни неща. Ако не разрешаваш проблемите навреме, още при възникването им, когато се натрупат в теб и се задълбочат, а ентусиазмът и решителността ти вече не са достатъчни, за да те подкрепят при изпълнението на твоя дълг, ще изпаднеш в негативност до такава степен, че дори има опасност да оставиш Бог и със сигурност няма да можеш да останеш непоколебим. Сега някои хора неохотно полагат символични усилия да изпълняват дълга си, но само за да получат благословия, без изобщо да се стремят към истината, и стават негативни всеки път, когато ги сполети някаква трудност. Ето какви са хората, които не се стремят към истината. Тъй като не са напълно наясно с истинността на виденията и нямат истинско разбиране за Божието дело, дори и да изпълняват дълга си и да отдават всичко на Бог, те нямат сила в сърцето си и малкото доктрини, които разбират, не могат да ги поддържат дълго преди да рухнат. Ако хората не се събират редовно, не слушат проповеди или не търсят истината, за да разрешат проблемите си, те не са способни да останат непоколебими. Следователно, онези, които изпълняват дълг, трябва редовно да разговарят за истината и когато нещо ги сполети и си съставят представи, те трябва да поправят това, като потърсят истината навреме. Само така могат да са сигурни, че ще останат предани при изпълнението на дълга си и ще са способни да следват Бог до самия край.

Пътят на вярата в Бог е каменист и неравен. Това е предопределено от Бог. Каквото и да се случва и независимо дали съответства на желанията на хората, или е в съгласие с представите и фантазиите им, или е предвидимо за тях, случването му е неотделимо от Божието върховенство и устройване. Това, че Бог прави всичко, което прави, има значение от гледна точка на това, че дава възможност на хората да се поучат от него и да познаят Божието върховенство. Целта на познаването на Божието върховенство не е хората да се противят на Бог, нито, след като са Го разбрали, да имат повече власт и парични средства, за да се състезават с Него. По-скоро целта е, когато нещо им се случи, хората да се научат да го приемат от Бог, да търсят истината, за да я разберат, а след това да я практикуват, за да постигнат истинско покорство и да развият истинска вяра в Него. Разбирате ли това? (Да.) Е, как го прилагате на практика тогава? Вашият път за практикуване правилен ли е по отношение на тези неща? Отнасяте ли се към всяко нещо, което ви сполети, с покорно сърце и с нагласа за търсене на истината? Ако се стремите към истината, ще разсъждавате по този начин. Каквото и да ви сполети, ще го приемете от Бог и ще продължите напред, за да търсите истината, да разберете намеренията Му и да възприемате хората и нещата въз основа на словата Му. Във всичко, което ви се случва, ще можете да преживеете и познаете Божието дело и ще сте способни да Му се покорявате. Ако не се стремите към истината, тогава каквото и да ви сполети, вие няма да се справите с него според Божиите слова, нито ще търсите истината. Просто ще постъпвате нехайно и в резултат на това няма да придобиете никакви истини. Бог усъвършенства хората, като урежда много неща, които не съответстват на представите им, за да ги научи да търсят истината, да придобиват разбиране за делата Му и да виждат всемогъществото и мъдростта Му, за да могат постепенно да израстват в живота си. Защо тези, които се стремят към истината, преживяват Божието дело, придобиват истината и биват усъвършенствани от Бог, докато онези, които не се стремят към нея, биват отстранени? Защото тези, които се стремят към истината, могат да я търсят независимо от нещата, които им се случват, така че те притежават делото и просветлението на Светия Дух и поради това могат да практикуват истината, да навлязат в реалността на Божиите слова и да бъдат усъвършенствани от него, докато онези, които не обичат истината, виждат, че Божието дело не отговаря на техните представи, но въпреки това не поправят това чрез търсене на истината и може дори да станат негативни и да започнат да се оплакват. С течение на времето представите им за Бог стават все повече и започват да се съмняват в Него и да Го отричат. В резултат на това те са изхвърлени и отстранени от Божието дело. Затова отношението на хората към истината трябва да се изразява в това да я търсят, да я практикуват и да се стремят да спазват Божиите изисквания, вместо да бъдат негативни и пасивни. За да преживеят Божието дело, те трябва да се сблъскат с много неща, да ги възприемат според Божиите слова, да отделят повече време да разсъждават върху истината, да я търсят и да разговарят за нея, за да познаят Божието дело и да не изостават от него. Само така могат да разберат истината, малко по малко да навлизат по-дълбоко в нея и само така Божиите слова и всеки аспект на истината могат да се вкоренят в човека. Преживяването на Божието дело не може да се отдели от реалния живот, а още по-малко от обкръжението на различни хора, въпроси и неща, които Бог установява, защото в противен случай хората няма да са в състояние да разберат истината и да я придобият. Повечето хора не знаят как да преживяват Божието дело, когато се сблъскат с проблем. Те не знаят как да търсят истината, за да преодолеят представите и фантазиите си или да поправят погрешните си разбирания и абсурдните си възгледи. В резултат на това те не могат да разберат истината и не придобиват нищо, въпреки че са преживели много неща, а това е загуба на време. Какъвто и проблем да ги сполети, това, което хората в крайна сметка трябва да практикуват, е да се покорят на Божието устройване и уредба. Да се покорят не означава, че трябва да направят това негативно, пасивно или защото нямат друг избор, а по-скоро, че имат положителна и проактивна нагласа и път за практикуване на истината. Какво означава да се покориш на Божието устройване и уредба? Означава, че каквото и да ти е подготвил Бог, каквото и да ти се случи, трябва да оставиш Бог да го направи и да се научиш да Му се покоряваш. Недей да таиш желания или да кроиш лични планове и не се опитвай да правиш нещата по своя начин. Всичко, което хората харесват и към което се стремят, е нелепо и абсурдно. Хората твърде много се бунтуват срещу Бог. Той им казва да тръгнат на изток, но те не искат да тръгнат на изток. Дори и неохотно да се покорят, вътре в себе си продължават да мислят как да тръгнат на запад. Това не е истинско покорство. Истинско покорство означава, когато Бог ти каже да тръгнеш на изток, да тръгнеш на изток, като изоставиш и отхвърлиш всякакви мисли да тръгнеш на юг, север или запад, и да си способен да се опълчиш на волята на плътта, а после да започнеш да практикуваш, като следваш пътя и посоката, които Бог ти е показал. Това означава покорство. Какви са принципите на практикуването на покорство? Да слушаш Божиите слова, да се покоряваш и да практикуваш според това, което казва Бог. Недей да таиш собствени намерения и не бъди капризен. Трябва смирено да започнеш да прилагаш Божиите слова на практика, независимо дали ги разбираш ясно или не, и да вършиш нещата според Неговите изисквания. В процеса на практиката и преживяването несъзнателно ще започнеш да разбираш истината. Ако само казваш, че се покоряваш на Бог, но никога не се избавяш от вътрешните си планове и желания и не им се опълчваш, това не е ли да говориш едно, а да правиш друго? (Да.) Това не е истинско покорство. Ако не се покоряваш истински, ще имаш много изисквания към Бог, когато нещо те сполети, и вътре в себе си ще чакаш с нетърпение Бог да изпълни твоите изисквания. Ако Той не постъпи според желанието ти, ще се натъжиш и разстроиш, ще страдаш много и няма да можеш да се покориш на Божието върховенство и организация и на обкръжението, което Бог е определил за теб. Защо е така? Защото вечно имаш свои изисквания и желания, не можеш да се избавиш от личните си идеи и искаш ти да си шефът. Поради това, когато те сполети нещо, което е в разрез с представите ти, не можеш и ти е трудно да се покориш на Бог. Макар и хората на теория да знаят, че трябва да се покоряват на Бог и да се избавят от идеите си, те просто не могат да се избавят от тях, защото постоянно се страхуват, че ще пострадат и ще претърпят загуби. Кажете Ми — това не им ли създава огромни трудности? Мъката им не става ли по-голяма при това положение? (Да.) Ако можеш да се откажеш от всичко и да се избавиш от противните на Божиите намерения неща, които харесваш и искаш, ако можеш доброволно и по своя инициатива да се избавиш от тях и да си готов да направиш, каквото Бог изисква, без да Му поставяш условия, трудностите, които изпитваш, ще са много по-малко и препятствията пред теб ще са много по-незначителни. Ако препятствията пред покорството на човека пред Бог станат по-малко, няма ли да намалеят и тревогите му? А като намалеят тревогите му, ненужното страдание, на което е подложен, също намалява драстично. Ще поемете ли по този път и ще го преживеете ли? Вероятно още не. Някои хора, като видят, че някой среща трудности, веднага започват да мислят за себе си, като се поставят на мястото на този човек. Когато видят, че някой е сполетян от терзание, болест, нещастие или бедствие, те веднага започват да мислят за себе си и се чудят: „Какво бих направил, ако това се случи на мен? Излиза, че и вярващите могат да бъдат сполетени от такива неща и да понасят такива страдания. Е, тогава какъв точно Бог е Той? Ако Бог е толкова безразличен към чувствата на този човек, дали няма да се отнесе по същия начин и с мен? Това показва, че на Бог не може да се разчита. Той устройва неочаквана обстановка за хората по всяко време и навсякъде и може във всеки момент да ги постави в неудобно положение и във всякакви обстоятелства“. Те се страхуват, че ако не вярват, няма да получат благословия, но ако продължат да вярват, ще се сблъскат с бедствия. Така, когато се молят на Бог, те просто казват: „Боже, моля Те да ме благословиш“ и не смеят да кажат: „Боже, искам да ме изпиташ и да ме дисциплинираш. Направи, каквото намериш за добре — готов съм да го приема“ — те не смеят да се молят така. След като преживеят няколко несгоди и провали, решителността и куражът на хората отслабват и те имат различно „разбиране“ за Божия праведен нрав, Неговия съд и наказание, както и за Неговото върховенство, и развиват чувство на предпазливост към Бог. Така се създава стена и възниква отчуждение между хората и Бог. Добре ли е хората да се намират в тези състояния? (Не.) Е, склонни ли сте да развивате такива състояния вътре в себе си? Случва ли ви се да живеете в тези състояния? (Да.) Как би трябвало да се решават такива проблеми? Добре ли е да не търсите истината? Ако не разбирате истината и нямате вяра, ще ви е трудно да следвате Бог до края и ще паднете, щом се сблъскате с бедствия и катастрофи, били те природни или породени от човека.

След като Йов е подложен на изпитание, той изрича думите: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). В днешни дни много хора се научават да рецитират това изречение и го правят умело. Но когато го рецитират, мислят само за това, че Йехова е този, който дава, но никога не мислят за това какво ще стане, ако Йехова отнеме, и за това какви мъки, проблеми или необичайни трудности ще преживеят хората тогава, или за това как тази среда ще промени сърцата на хората. Те никога не са се замисляли за това, а само продължават да рецитират: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“, дори до степен, че използват това изречение като мото и доктрина, които могат да избълват при всяка възможност. Единственото, което се върти в ума на всеки човек, е цялата благодат, благословия, както и всички обещания, с които Йехова дарява хората, но те никога не мислят и не могат да си представят какво ще настъпи, когато Йехова им отнеме всички тези неща. Всеки, който започне да вярва в Бог, е готов да приеме само Божията благодат, благословия и обещания и е склонен да приеме само Неговата благосклонност и съчувствие. Никой обаче не очаква и не се подготвя да приеме Божия съд и наказание, Неговите изпитания, облагородяване или лишения, и нито един човек не се подготвя за това да приеме Божия съд и наказание, лишенията или проклятията Му. Тези отношения между Бог и човека нормални ли са, или ненормални? (Ненормални.) Защо казвате, че са ненормални? Какво не им достига? Не им достига това, че хората не притежават истината. Това е така, защото хората имат твърде много представи и фантазии, постоянно разбират Бог погрешно и не поправят тези неща с търсене на истината, а така най-вероятно ще се появят проблеми. По-специално, хората вярват в Бог в името на това да бъдат благословени. Те искат само да сключат сделка с Бог и искат разни неща от Него, но не се стремят към истината. Това е много опасно. Щом се натъкнат на нещо, което не съвпада с техните представи, те веднага започват да имат представи, да се оплакват и да имат погрешни разбирания по отношение на Бог, а могат и дори да стигнат дотам да Го предадат. Сериозни ли са последиците от това? По какъв път вървят повечето хора във вярата си в Бог? Макар и да сте слушали толкова много проповеди и да чувствате, че сте разбрали доста истини, в действителност все още вървите по пътя на вярата в Бог само за да ядете от хлябовете до насита. Ако умът ти вече е подготвен да приеме съда и наказанието, изпитанията и облагородяването, и ти вече си се подготвил умствено да претърпиш бедствие, и ако, независимо колко много отдаваш на Бог и колко жертви правиш в изпълнението на дълга си, наистина си се сблъскал с изпитанията на Йов и Бог те е лишил от всичкото ти имущество, дори до степен, че едва не си загубил живота си, какво би направил тогава? Как трябва да подходиш към Божието върховенство и уредба? Как трябва да подходиш към дълга си? Как трябва да подходиш към това, което Бог ти е поверил? Имаш ли правилното разбиране и правилното отношение? Лесно ли е да се отговори на тези въпроси или не? Това е голямо препятствие пред вас. Щом като е препятствие и проблем, не трябва ли да се реши? (Да.) Как да го решите? Лесно ли е да се реши? Да предположим, че, след като си вярвал в Бог толкова много години, чел си толкова много от Божиите слова, слушал си толкова много проповеди и си разбрал толкова много истини, вече си подготвен да оставиш Бог да урежда всичко, било то благословии или бедствия. И да предположим, че макар и да си се отрекъл от себе си и да си се отдал напълно, да си направил саможертви и посвещавал енергия през целия си живот, получиш в замяна само това, че Бог те проклина или лишава. Ако дори и тогава не се оплачеш с нито една дума и нямаш собствени желания или изисквания, а се стремиш само да се покориш на Бог и да се оставиш на милостта на Неговата промисъл, и усещаш, че способността ти да имаш макар и малко разбиране за Божието върховенство и дори и малко покорство пред него пак е достатъчна, за да направи живота ти достоен — ако имаш тази правилна нагласа, тогава няма ли да е лесно да се справиш с някои от трудностите? Сега имате ли истинско знание за Божието върховенство и уредба? Още ли имате планове за личното си бъдеще и съдба дълбоко в сърцата си? Можете ли да загърбите всичко и искрено да давате всичко от себе си за Бог? Отдали ли сте време и енергия на това да обмислите внимателно тези въпроси? А преживели ли сте някои неща, за да постигнете разбиране за истините и да опознаете Божието върховенство? Ако никога дори не сте се замисляли за практическия проблем как хората, които следват Бог, трябва да подхождат към Неговото върховенство и към промисъла и уредбата на Създателя, което е и най-големият проблем пред вас, и не осъзнавате, че това е най-голямата истина от всички видения, то, ако някой ден ти се случи голямо събитие или бедствие, би ли могъл да останеш непоклатим в свидетелството си? Трудно е да се каже и засега е неизвестно, нали? (Да.) Не трябва ли да се разсъждава задълбочено по този въпрос? (Трябва.) Е, как може да имаш достатъчен духовен ръст, за да се справиш с бъдеще, което не можеш да предвидиш? Как можеш да останеш непоклатим в свидетелството си в обстоятелствата, които Бог създава? Нима това не е въпрос, по който трябва да се мисли и разсъждава сериозно? Ако все си мислиш: „Аз съм добър човек по природа и съм се радвал на много от Божията милост, благословия и закрила. Когато другите ги сполети трудност, те са безпомощни, но когато мен ме сполети трудност, аз имам Божия приток, напътствие и помощ. Вече съм способен да търпя несгоди и да правя саможертви в изпълнението на дълга си, вярата ми в Бог е станала по-силна, а и изпълнявам важен дълг. Виждам, че Бог е особено благосклонен към мен, и имам закрилата и благословията Му. Ако продължавам така, дори и в бъдеще да претърпя някакво наказание, съд, изпитания и облагородяване, би трябвало да съм в състояние да ги превъзмогна. В крайна сметка със сигурност ще бъда сред благословените, със сигурност ще бъда отведен в царството от Бог и със сигурност ще дочакам деня, в който Бог ще бъде прославен!“. Как ви се струва този начин на мислене? Вярваш, че си различен, че Бог ти отдава специално предимство и че ако Бог отстрани или изостави някого, то това няма да си ти. Правилни ли са тези мисли? (Не.) Защо не са правилни? (Не е обективно да се разсъждава по този начин.) Тези думи равняват ли се на истинско познание за Бог, или са проява на прекомерна субективност и спекулативност? Хората, които имат такива мисли, стремят ли се към истината? (Не.) Е, могат ли те истински да се покорят на Бог? (Не.) Готови ли са да приемат Божия съд, наказание, изпитания и облагородяване, та дори и проклятията Му? (Не.) Какво ще направят, когато Божият съд, наказание, изпитания и облагородяване наистина ги сполетят? Ще развият ли представи, ще се оплакват ли от Бог? Могат ли да приемат тези неща от Бог и истински да Му се покорят? (Не.) Това, меко казано, би било трудно за постигане. Така е, защото вярват в Бог само за да търсят благодат или да ядат от хлябовете до насита. Те не знаят, че Бог също така има гняв и величие и че Божият нрав не може да бъде накърнен. Бог се отнася справедливо с всички и по отношение на всяко сътворено същество нравът Му е съчувствие и любов, но и величие и гняв. В отношенията на Бог с всеки човек съчувствието, любовта, величието и гневът в праведния Му нрав не подлежат на промяна. Бог никога няма да прояви съчувствие и любов само към едни хора, а величие и гняв — към други. Бог никога няма да направи това, защото Той е праведен Бог и е справедлив към всички. Съчувствието, любовта, величието и гневът на Бог съществуват за всеки човек. Той може да дава благодат и благословия на хората и може да им дава закрила. Същевременно Бог може и да ги съди, наказва, проклина и да им отнема всичко, което им е дал. Бог може да дава на хората, но може и да им отнема всичко. Това е Божият нрав и това е, което Той трябва да прави с всеки човек. Затова, ако си мислиш: „Аз съм ценен в Божиите очи, като зеницата на окото Му. Той в никакъв случай не може да понесе да ме накаже и да ме съди и в никакъв случай няма да Му даде сърце да ми отнеме всичко, което ми е дал, за да не се разстроя и да страдам“, грешно ли е това мислене? Това не е ли представа за Бог? (Да.) И така, преди да разбереш тези истини, не мислиш ли само за това да се наслаждаваш на Божията благодат, съчувствие и любов? В резултат на това постоянно забравяш, че Бог има и величие и гняв. Макар и устата ти да казва, че Бог е праведен, и да си способен да благодариш на Бог и да Го възхваляваш, когато проявява съчувствие и любов към теб, ти много се разстройваш, когато Той прояви величие и гняв, като те наказва и съди. „Де да не съществуваше такъв Бог“, мислиш си. „Де това да не беше сторено от Бог, де Бог да не ме беше набелязал, де това да не беше Божието намерение, де тези неща да бяха сполетели други хора. Понеже аз съм човек с добро сърце и не съм направил нищо лошо, и съм платил висока цена за дългогодишната си вяра в Бог, Бог не бива да е толкова безмилостен. Би трябвало да имам право да се радвам на Божието съчувствие и любов, както и на изобилната Му благодат и благословия, и да съм достоен за тях. Бог няма да ме съди и наказва, а и сърце не Му дава да го направи“. Това не е ли пожелателно и погрешно мислене? (Да.) По какъв начин е грешно? Това, което е грешно в него, е, че не гледаш на себе си като на сътворено същество, като на член на сътвореното човечество. Ти погрешно се разграничаваш от сътвореното човечество и мислиш, че принадлежиш към специална група или вид сътворени същества, като си придаваш специален статус. Нима това не е арогантно и самоправедно? Нима не е неразумно? Това човек, който истински се покорява на Бог, ли е? (Не.) Категорично не.

В Божието семейство сред братята и сестрите, колкото и високи да са статусът и позицията ти, колкото и важен да е дългът ти, колкото и голям талант и принос да имаш и колкото и дълго да вярваш в Бог, в Божиите очи ти си сътворено същество, обикновено сътворено същество, и благородните титли и названия, с които си се накичил, не съществуват. Ако винаги гледаш на тях като на корона или като на капитал, който ти дава възможност да принадлежиш към специална група или да бъдеш специална личност, то с тези неща ти се противопоставяш на Божиите възгледи и влизаш в противоречие с тях и не съответстваш на Бог. Какви ще бъдат последиците от това? Ще те накара ли то да се противопоставяш на дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява? В Божиите очи ти не си нищо повече от сътворено същество, но не се смяташ за такова. Можеш ли наистина да се покориш на Бог с такава нагласа? Винаги си мислиш пожелателно: „Бог не бива да се отнася така с мен, Той никога не би могъл да се отнася така с мен“. Това не създава ли конфликт с Бог? Когато Бог действа противно на твоите представи, начин на мислене и нужди, какво ще си помислиш в сърцето си? Как ще се справиш със ситуациите, които Бог е устроил за теб? Ще се покориш ли? (Не.) Няма да се покориш и със сигурност ще се противиш, ще се опъваш, ще мрънкаш и ще се оплакваш, като постоянно ще се чудиш в сърцето си и ще си мислиш: „Но преди Бог ме защитаваше и се отнасяше милостиво с мен. Защо сега се е променил? Не мога да живея повече!“. Вследствие на това ставаш сприхав и започваш да се държиш лошо. Ако се държиш така с родителите си вкъщи, би било простимо и те не биха ти направили нищо, но в Божия дом това не е приемливо. Понеже си възрастен и вярващ, дори другите хора няма да изтърпят глупостите ти — мислиш ли, че Бог би позволил подобно поведение? Ще допусне ли да Му причиняваш това? Не, няма. Защо няма? Бог не е твой родител, Той е Бог, Той е Създателят, а Създателят никога не би позволил едно сътворено същество да бъде сприхаво и неразумно или да изпада в истерия пред Него. Когато Бог те наказва, съди, изпитва или ти отнема нещо, когато те поставя в неблагоприятна ситуация, Той иска да види отношението на сътвореното същество към Създателя, иска да види какъв път ще избере сътвореното същество и никога няма да ти позволи да бъдеш сприхав и неразумен или да бълваш нелепи оправдания. След като хората разберат тези неща, не трябва ли да помислят как да се справят с всичко, което прави Създателят? Преди всичко хората трябва да заемат подобаващото си място като сътворени същества и да признаят идентичността си на сътворени същества. Можеш ли да признаеш, че си сътворено същество? Ако можеш, трябва да заемеш подобаващото си място на сътворено същество и да се покориш на подредбата на Създателя, като дори и да страдаш малко, прави го, без да се оплакваш. Това значи да си човек с разум. Ако не мислиш, че си сътворено същество, а смяташ, че имаш титли и ореол около главата си и че си човек със статус, велик водач, диригент, редактор или директор в Божието семейство, и че си човек с достоен принос към делото на Божието семейство — ако мислиш така, значи си особено безразсъден и безочлив безсрамник. Вие хора със статус, позиция и стойност ли сте? (Не сме.) Тогава какво си? (Аз съм сътворено същество.) Точно така, ти си просто едно обикновено сътворено същество. Пред хората можеш да се перчиш с квалификациите си, да изтъкваш старшинството си, да се хвалиш с приноса си или да говориш за героичните си подвизи. Пред Бог обаче тези неща не съществуват и никога не трябва да говориш за тях, да се хвалиш с тях или да се правиш на старо куче. Нещата ще тръгнат накриво, ако се перчиш с квалификациите си. Бог ще те възприема като напълно безразсъден и крайно арогантен. Ще бъде отблъснат и отвратен от теб и ще те изолира, а тогава ще си в беда. Първо трябва да приемеш идентичността и положението си на сътворено същество. Независимо от това какъв е статусът ти сред другите, колко изтъкнато е положението ти, какви предимства имаш или дали Бог ти е дал някакъв специален талант, за да се радваш на огромно чувство на превъзходство пред хората — когато застанеш пред Бог, тези неща нямат стойност и значимост. Затова не трябва да се хвалиш, а трябва да си скромно сътворено същество пред Бог. Пред Бог ти си просто член на сътвореното човечество. Колкото и да си прочут, надарен или талантлив и колкото и велики да са начинанията ти сред хората, пред Бог тези неща не си заслужава дори да се споменават, камо ли да се изтъкват, и ти просто трябва да заемеш полагащото ти се място на сътворено същество. Това е първото нещо. Второто е, че не трябва да се стремиш само да се наслаждаваш на Божията благодат и благословии, докато вътрешно се съпротивляваш и отхвърляш Божието наказание и правосъдие или се страхуваш от Божиите изпитания и облагородяване за теб. От тези страхове и противопоставянето ти няма никаква полза. Някои казват: „Ако съм готов да приема Божия съд, наказание, изпитания и облагородяване, може ли тези страдания да ми бъдат спестени?“. Бог не прави тези неща според това дали ти харесва, или не, или според субективното ти желание и избор, а според Неговото желание, Неговите мисли и Неговите планове. Затова, като сътворено същество, освен да приемеш Божията благодат и благословии, трябва да си способен истински да приемаш и преживяваш в сърцето си наказанието, съда, изпитанията и облагородяването на Божиите слова. Има хора, които ще кажат: „Имаш предвид, че Божията благодат може да бъде дадена на хората навсякъде и по всяко време, но и наказанието, съдът, изпитанията и облагородяването могат да сполетят хората навсякъде и по всяко време?“. Мислите ли, че наказанието, съдът, изпитанията и облагородяването на Бог биха сполетели хората произволно, така че за човека да е невъзможно да се предпази от тях? (Не.) Категорично не, нещата изобщо не стоят така. Покварените човешки същества не са достойни за Божия съд и наказание — това е нещо, което трябва да ви е ясно. Трябва обаче да разбереш, че това, че Бог те разкрива и разобличава, дисциплинира, укорява и наказва, както и това, че те съди, изпитва и облагородява, а дори и проклина, е въз основа на духовния ти ръст, положението ти и, разбира се, личните ти стремежи. Ако Бог те одобрява, то Неговият съд, наказание, изпитания и облагородяване ще те сполетят в подходящия момент. Докато вярваш в Бог, благословиите и благодатта Му ще те придружават навсякъде и по всяко време заедно с Неговото разкриване, укоряване, дисциплиниране, наказание, съд, изпитания, облагородяване и т.н. Разбира се, винаги и по всяко време означава в точната мярка, в правилния момент и въз основа на Божия план. Това не се случва на хората произволно и не означава, че в момента, в който човек спре да внимава, внезапно ще го сполети огромно бедствие. Изобщо не е така. Ако нямаш определен духовен ръст и Бог още не е планирал нищо за теб, не се тревожи, може просто да си съпътстван от Божията благодат, благословия и присъствие в живота си. Ако нямаш достатъчен духовен ръст или особено много се противиш и се страхуваш от Божието наказание, съд, изпитания и облагородяване, то Бог няма да ти налага неща против волята ти, така че няма нужда да се тревожиш за това. Независимо дали тези неща се случват, или не, хората трябва да познават Божието дело и да разбират Неговите намерения. Само с точно познаване на Божиите слова хората могат да имат правилно отношение, нормално състояние и да са способни да посрещат подобаващо всичко, което ги сполита. Сега готови ли сте да приемете Божието наказание, съд, изпитания и облагородяване? Готови ли сте да ги приемете? (Да.) Устите ви казват да, но в сърцата си още много се страхувате. Ако веднага след като си казал „да“, внезапно и неочаквано те сполети беда, как ще се справиш с нея? Ще избухнеш ли в сълзи? Ще се страхуваш ли от смъртта? Ще се тревожиш ли, че няма да си благословен? Ще се тревожиш ли, че няма да можеш да видиш деня, в който Бог ще бъде прославен? Това са все проблеми, с които хората се сблъскват, когато нещо ги сполети. Накратко, ако човек иска да остане непоколебим сред изпитания и мъки, трябва да притежава две неща. Първо, да заеме подобаващото си място като сътворено същество. Трябва да си наясно в сърцето си, че си обикновено сътворено същество, обикновен човек сред покварено човечество, нищо специално или необикновено, и трябва да заемеш подобаващото си място като сътворено същество. Второ, да имаш искрено сърце, което се покорява на Бог, и да бъдеш готов във всеки един момент да получаваш благословии и благодат от Бог, както и да приемаш наказанието, съда, изпитанията и облагородяването Му. Както е казал Йов: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. (Йов 2:10) и „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Това е факт и той никога няма да се промени. Разбирате, нали? (Да.) Ако притежаваш тези две неща, в общи линии ще можеш да останеш непоколебим и да преминеш през обичайните бедствия и мъки. Макар че може и да не успееш да свидетелстваш силно и непоколебимо, поне е малко вероятно да се отклониш, да се препънеш или да направиш нещо коварно. Така не си ли в безопасност? (Да.) След това трябва да практикувате според тези две неща и да видите дали те се постигат лесно и дали можете да ги приемете дълбоко в сърцето си. След като си узнал тези неща, когато се изправиш пред изпитания, различните начини, по които ще ги виждаш и разбираш, са си ваша работа. Тук нашето общение по тази тема приключва.

Що се отнася за поговорките за моралното поведение в традиционната култура, за кои разговаряхме последно? (Разговаряхме за три поговорки: „За капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ и „За приятел бих поел и куршум“.) Последния път разговаряхме за тези три изисквания и поговорки за моралното поведение, както и за същността на поговорките за морално поведение. За какво разговаряхме относно същността на поговорките за морално поведение? (Бог говори за разликите между поговорките за моралното поведение и истината. Поговорките за моралното поведение само ограничават поведението на хората и ги карат да спазват единствено правила, докато истината на Божиите слова казва на хората истините принципи, които те трябва да разберат, и посочва някои пътища да ги практикуват, за да имат принципи и посока в практиката си, когато нещо ги сполети. Това са аспектите, в които поговорките за моралното поведение се различават от истината.) Последния път разговаряхме, че поговорките за морално поведение най-вече изискват от хората да се придържат към определени практики и правила и наблягат повече на използването на правила, за да се ограничи поведението на хората, докато Божиите изисквания към хората най-вече им посочват пътища за практикуване въз основа на това, което нормалната човешка природа може да постигне, и тези широкообхватни пътища за практикуване се наричат принципи. Това означава, че когато те сполети проблем, Бог ще ти каже точния и положителен път за практикуване, както и принципите, целите и посоката на практиката ти. Той не иска да спазваш правила, а да се придържаш към тези принципи. Така хората изживяват истината реалност и пътят, по който вървят, ще е правилен. Нека днес да продължим да разглеждаме какви други съществени проблеми има с поговорките за морално поведение. Много поговорки за морално поведение не само ограничават мислите на хората, но и подвеждат и притъпяват мисленето им. Същевременно има и по-радикални поговорки, които искат да отнемат животи. Например зловещата поговорка от последното ни общение „За приятел бих поел и куршум“ не само контролира и ограничава мисленето на хората, но и иска да отнеме живота им, като ги прави не само неспособни да ценят собствения си живот, но и склонни да го отдадат прибързано от произволни съображения по импулсивен и безотговорен начин. Това не е ли искане да се отнеме на човешки животи? (Да.) Преди хората изобщо да са разбрали смисъла на живота и да са намерили правилния път в него, те произволно го отдават за така наречен приятел в замяна на някаква капка доброта и го считат за толкова долен и безстойностен. Това е последицата от един начин на мислене, на който традиционната култура учи хората. Като погледнем как поговорките за морално поведение могат да ограничат мислите на хората, как в тях няма нито едно положително нещо и как те произволно искат да отнемат човешки животи, те със сигурност нямат положителен ефект върху хората или ползи за тях. Освен това хората биват подведени и притъпени от тези идеи. В името на собствената им суета и гордост, както и за да не бъдат заклеймени от общественото мнение, те са принудени да действат според изискванията за морално поведение. Хората вече са станали напълно обвързани, възпрени и оковани от тези различни поговорки и идеи за морално поведение, поради което са оставени без друг избор. Те са склонни да живеят в оковите на поговорките за морално поведение и нямат свободен избор само за да живеят по-почтен живот, да изглеждат добре в очите на другите, да бъдат високо оценявани и да получават одобрителни коментари от хората, да избягват да стават обекти на клевети и да донесат чест на семейството си. Ако погледнем тези идеи и възгледи на хората, както и явленията, посредством които са контролирани от поговорки за морално поведение, въпреки че до някаква степен тези поговорки ограничават и възпират човешкото поведение, те в значителна степен прикриват факта, че Сатана покварява хората, и факта, че хората имат покварен нрав и сатанинска природа. Те използват външно поведение, за да прикрият хората и те да могат да живеят наглед почтен, културен, елегантен, милосърден, изтъкнат и благороден живот. Поради това другите могат да определят какви хора са те — дали живеят благородно, или долно, добре или зле — само по външното им поведение. При такива обстоятелства всеки преценява и съди дали някой е добър, или лош, въз основа на различните изисквания за морално поведение, но никой не може да прозре покварената същност на хората, която се крие зад повърхностното им морално поведение, нито да види ясно различните форми на коварство и порочност, скрити зад воала на моралното поведение. По този начин хората използват моралното поведение като покривало, за да прикрият още повече покварената си същност. Например, една жена е външно добродетелна, мила, нежна и нравствена, и получава похвалите и възхищението на хората около нея. Тя се държи подобаващо, има добри маниери, особено въздържана е в общуването си с другите, не е злопаметна, има чувство за дълг към родителите си, грижи се за съпруга си и отглежда децата си, може да понася трудности и бива смятана за пример за другите жени. Наглед не могат да се забележат никакви проблеми у нея, но никой не знае какво или как мисли тя дълбоко в себе си. Тя никога не казва желанията и амбициите си и дори не смее да ги изкаже. Защо не смее да ги изкаже? Защото иска да се държи като добродетелна, мила, нежна и нравствена жена. Ако тя наистина се открие и разкрие сърцето и грозотата си, няма да може да бъде добродетелна, мила, нежна и нравствена жена и дори ще бъде критикувана и укорявана от другите, затова може само да се прикрива и преструва. Да бъде под прикритието на външното поведение на добродетелност, милосърдие, нежност и нравственост означава, че хората виждат само добрите ѝ дела и я хвалят, и така тя е постигнала целта си. Но колкото и да се преструва и да залъгва другите, наистина ли е толкова добра, колкото хората смятат? Изобщо не. Има ли тя всъщност покварен нрав? Има ли покварена същност? Измамна ли е тя? Надменна? Непримирима? Нечестива? (Да.) Тя със сигурност е всичко това, но то е прикрито — това е факт. Някои китайски исторически личности са уважавани като древни мъдреци и светии. Какви са основанията за това твърдение? Те са възхвалявани като светии и мъдреци единствено въз основа на някакви ограничени, несъстоятелни свидетелства и легенди. Истината е, че никой не знае какви точно са били действията и поведението, които стоят в основата на това. Имате ли вече задълбочено разбиране за тези проблеми? Някои от вас би трябвало да имат известно задълбочено разбиране, защото сте слушали толкова много проповеди и сте видели доста ясно същността и истината на човешката поквара. Щом хората разбират някои истини, те могат да придобият задълбочено разбиране за някои хора, въпроси и неща. Една добродетелна, мила, нежна и нравствена жена, колкото и примерно да е външното ѝ държание и морално поведение и колкото и добре да се прикрива и преструва, ще разкрие ли надменния си нрав? (Да.) Със сигурност. И така, има ли тя непримирим нрав? (Да.) Тя си мисли, че е на правия път, и чувства, че е добродетелна, мила, нежна и нравствена, както и че е добър човек, което доказва, че е много самоправедна и много непримирима. Истината е, че дълбоко в себе си тя разпознава истинската си същност и недостатъците си, но това не ѝ пречи да тръби добродетелите си. Това не е ли непреклонност? Това не е ли надменност? Освен това нейното самообявяване за добродетелна, мила, нежна и нравствена жена е единствено с цел тя да остави след себе си добра репутация и да донесе чест на семейството си. Такива мисли и стремежи не са ли нелепи и нечестиви? Тя получава комплименти от хората и се ползва с добро име, но дълбоко в себе си постоянно крие своите намерения, мисли и срамните неща, които е правила, и не ги споменава пред никого. Страхува се, че когато хората я прозрат, ще я коментират, съдят и отхвърлят. Какъв нрав е това? Не е ли измамен? (Да.) Е, колкото и прилично и достойно да е външното ѝ държание и колкото и порядъчно да е моралното ѝ поведение, поквареният ѝ нрав действително съществува, просто невярващите, които никога не са чували Божиите слова и не разбират истината, не могат да го възприемат или разберат. Тя може и да успее да подлъже невярващите, но не може да подлъже онези, които вярват в Бог и разбират истината. Не е ли така? (Да.) Това е защото тя е била подложена на покварата на Сатана и има покварен нрав и покварена същност. Това е факт. Колкото и примерно да е моралното ѝ поведение и колкото и високи стандарти да постига, фактът, че има покварен нрав, е неоспорим и непроменим. Щом хората разберат истината, ще могат да прозрат каква е всъщност. Сатана обаче се възползва от тези поговорки за моралното поведение, за да подвежда човешките същества и, разбира се, за да ги притъпява и да ограничава мислите им, като ги кара погрешно да мислят, че ако покрият тези изисквания и стандарти за моралното поведение, значи са добри хора и вървят по правилния път. Истината е, че е точно обратното. Дори ако някои хора показват добро поведение, което е в съответствие с поговорките за моралното поведение, те не са поели по правилния път в живота, а са поели по грешен път и живеят в грях. Поели са по пътя на лицемерието и са паднали в мрежата на Сатана. Това е така, защото поквареният нрав и покварената същност на човеците няма да се променят ни най-малко само защото имат известно добро морално поведение. Външното морално поведение е просто украса, представление, и истинската им природа и истинският им нрав все пак ще бъдат разкрити. Сатана се е заловил да ограничи и контролира хората чрез поведението и външността им, като ги кара да се преструват и маскират чрез добро поведение и същевременно използва доброто поведение на хората, за да прикрие факта, че Сатана е покварил човечеството и, разбира се, също така да прикрие факта, че хората имат покварен нрав. Целта на Сатана е, от една страна, да постави хората под контрола на тези поговорки за морално поведение, за да ги накара да правят повече добри и по-малко лоши дела, и в никакъв случай да не правят неща, които се противопоставят на управляващата класа. Това още повече облагодетелства властването и контрола на управляващата класа върху човечеството. От друга страна, след като човешките същества приемат тези поговорки за морално поведение като теоретична основа за поведението и действията си, те започват да се отдалечават от истината и позитивните неща и да им се противопоставят. Разбира се, що се отнася до словата, изказани от Бог, и позитивните неща и истините, на които Бог учи хората, на тях започва да им става трудно да ги разберат и осмислят и те може да развият всякакви видове съпротива и представи. Когато хората са обладани от тези поговорки за моралното поведение, им става все по-трудно да приемат Божиите слова и истината, и, разбира се, им става по-трудно да разберат покварения си нрав и да го променят. Затова всички различни поговорки и идеи за морално поведение до голяма степен възпрепятстват приемането и разбирането на Божиите слова от хората и, разбира се, влияят и на степента, в която хората приемат истината. Сатана използва метода на индоктриниране на хората с поговорки за морално поведение, за да ги накара да си създадат всякакви неуместни и негативни идеи и възгледи, за да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат въз основа на тези идеи и възгледи. Когато хората възприемат идеите зад поговорките за морално поведение като теоретична основа и стандарт за възгледите си за хората и нещата, както и за поведението и действията си, поквареният им нрав не само не може да се смекчи или промени, а напротив, до известна степен ще стане още по-тежък и бунтът и съпротивата им срещу Бог ще станат още по-силни. Поради това, когато Бог спасява хората, когато им предоставя Божиите слова, най-голямото препятствие не е поквареният човешки нрав, а различните сатанински философии, поговорки за морално поведение и всевъзможните сатанински идеи и виждания, които идват от Сатана. Това е последица от покварата на човечеството от Сатана и негативното влияние на различните поговорки за морално поведение върху покварените човеци. Това е истинската цел, която Сатана иска да постигне, като проповядва и защитава поговорки за морално поведение.

На последното ни събрание разговаряхме основно за три поговорки за морално поведение, а именно: „За капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ и „За приятел бих поел и куршум“. Днес ще разговаряме върху „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“. Тази поговорка за морално поведение също се е появила сред човечеството, като е дошла от идеите и възгледите на покварените човешки същества. Тя, разбира се, произхожда по-точно от покварата и подвеждането на човечеството от Сатана и има същия ефект и природа като поговорките за морално поведение, за които разговаряхме преди, макар и по различен начин. Тези твърдения съдържат подобна дързост и грандиозност и са също толкова пламенни, страстни и героични. Ако хората никога не бяха чували Божиите слова и не разбираха истината, щяха да почувстват, че тези твърдения вълнуват душата и карат кръвта да кипи. След като чуят тези думи, те веднага биха се почувствали силни и биха стиснали юмруци. Нямаше да могат да седят повече мирни или да сдържат настроението си на вътрешна възбуда, и щяха да почувстват, че точно в това се състои китайската култура и духът на драконите. Сега още ли се чувствате така? (Не.) Как се чувствате, като чухте тези думи сега? (Сега чувствам, че тези думи не са добри или позитивни.) Защо сега се чувствате различно от преди? Защото, когато хората остареят и са минали през толкова много страдания, губят младежката си стремителна жизненост ли? Или защото след като разберат някои истини, могат да прозрат, че тези поговорки за морално поведение са прекалено повърхностни, нереалистични и безполезни? (Най-вече, че тези поговорки не са в съгласие с истината и са непрактични.) Тези поговорки за морално поведение действително са прекалено повърхностни и нереалистични. И така, що се отнася до поговорката за моралното поведение „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“, нека да анализираме и разнищим какво не е наред с нея, като имаме предвид принципите, по които разговаряхме преди, за да можем конкретно да разобличим абсурдността на тази поговорка и лукавите схеми на Сатана, които се крият в нея. Знаете ли как да я разнищите? Кажете Ми какво точно е значението на това изречение. (Това са трите критерия на Менциус за това да станеш мъжествен, зрял мъж. Съвременното тълкувание е: славата и богатствата не могат да смутят нечия решителност, бедността и лошите обстоятелства не могат да променят нечия силна воля и заплахата от власт и насилие не може да накара човек да се покори.) Поговорката за морално поведение, която споменахме по-горе —„Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“, е насочена към жените, а тази очевидно е насочена към мъжете. Дали ще е живот в слава и богатства, или неблагоприятни обстоятелства, или сблъскване с власт и насилие, към мъжете се предявяват изисквания във всякакви условия. Колко изисквания общо са предявени към мъжете? От мъжете се изисква да имат силна воля, неизчерпаема решителност и да не се поддават на власт и насилие. Помислете дали така поставените изисквания имат общо с нормалната човешка природа и дали отчитат реалните житейски условия, в които живеят хората. С други думи, помислете дали тези изисквания, предявявани към мъжете, са повърхностни и нереалистични. Изискванията на традиционната култура за женското морално поведение са, че жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена; „добродетелна“ означава да притежава женски добродетели, „мила“ означава да е добросърдечна, „нежна“ означава да е дама и „нравствена“ означава да е морален човек и да има добро морално поведение. Всички тези изисквания са толкова умерени. Мъжете нямат нужда да са добродетелни, мили, нежни и нравствени, а жените нямат нужда да имат силна воля, неизчерпаема решителност и могат да отстъпят, когато се сблъскат с власт и насилие. Тоест това изискване за морално поведение „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“ дава достатъчно пролуки на жените, понеже е особено толерантно и внимателно към тях. Какво означават тази толерантност и внимание? Могат ли те да бъдат разбрани по различен начин? (Те са форма на дискриминация.) И Аз мисля така. Истината е, че това е дискриминация срещу жените, вярването, че жените нямат силна воля, че са страхливи и срамежливи и че е достатъчно от тях да се очаква да раждат деца, да се грижат за съпрузите си и да отглеждат децата си, да вършат домакинската работа, да не се карат с другите и да не клюкарят. Би било невъзможно да се изисква от тях да изградят кариера и да имат силна воля — те не са способни на това. И така, като погледнем от друга гледна точка, тези изисквания към жените са откровено дискриминационни и подценяващи. Тази поговорка за морално поведение „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“ е насочена към мъжете. Тя изисква от тях да имат силна воля и безкрайна решителност, както и мъжествен и силен дух, непреклонен пред власт и насилие. Това изискване правилно ли е? Разумно ли е? Тези изисквания към мъжете показват, че човекът, който е измислил тази поговорка за морално поведение, има високо мнение за мъжете, защото изискванията му към тях са по-големи от тези към жените. Предвид същността на пола им, социалния им статус и мъжките им инстинкти това може да се тълкува така, сякаш мъжете трябва да бъдат над жените. Тази поговорка за морално поведение от тази гледна точка ли е формулирана? (Да.) Очевидно тя е продукт на общество, в което мъжете и жените не са равни. В това общество мъжете продължават да дискриминират и унижават жените, да стесняват полето за действие в живота им, да пренебрегват стойността на женското съществуване, постоянно да преувеличават собствената си стойност, да повишават собствения си статус и да позволяват техните права да са повече от тези на жените. Какви са ефектите и последиците от това в обществото? Това общество е управлявано и доминирано от мъже. То е патриархално общество, в което жените трябва да са под ръководството, потисничеството и контрола на мъжете. Същевременно мъжете могат да се занимават с каквато и да е работа, докато кръгът от занимания на жените трябва да бъде намален и ограничен. Мъжете трябва да се ползват с всички права в обществото, докато обхватът на правата, с които се ползват жените, е значително ограничен. Работа, която мъжете не искат или не избират да вършат, или биха били дискриминирани, ако вършат, може да бъде оставена за жените. Например прането, готвенето, услугите и някои професии с нисък доход и нисък социален статус, както и професиите, които хората подценяват, са запазени за жените. С други думи, мъжете могат да се ползват изцяло от правата си като мъже по отношение на избора на работа и социалния статус и да се ползват от специалните права, които обществото им дава. В такова общество мъжете са на първо място, а жените са втора класа, дори до такава степен, че нямат никаква свобода на избор, нито дори право на избор. Те могат само пасивно да чакат да бъдат избрани и в крайна сметка са отстранени и изолирани от това общество. Следователно изискванията на това общество към жените са относително умерени, докато изискванията към мъжете са относително строги и сурови. Независимо обаче дали са насочени към мъжете, или към жените, целта и мотивът на налагането на тези изисквания за морално поведение са да накарат хората да служат по-добре на обществото, народа, държавата и, разбира се, в крайна сметка да служат на управляващата класа и управляващите. Лесно е да се забележи в тази поговорка „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“, че човекът, който е измислил това изискване за морално поведение, е предубеден спрямо мъжете. В очите на този човек мъжете трябва да имат силна воля, неизчерпаема решителност и дух, който не се прекланя пред власт и насилие. От тези изисквания можете ли да видите целта на човека, който ги е измислил? Целта е да накара полезните мъже, мъжете със силна воля в това общество, да служат по-добре на обществото, народа, държавата и в крайна сметка да служат по-добре на управляващите, а стойността и функцията на мъжете в това общество да бъдат експлоатирани по-добре. Само такива мъже могат да се нарекат мъжествени и зрели. Ако мъжете не могат да отговорят на тези изисквания, тогава в очите на тези моралисти и управляващи те не се наричат мъжествени и зрели, а само посредствени хора и парии, и биват дискриминирани. Това означава, че ако един мъж няма силна воля, неизчерпаема решителност и дух, който не се прекланя пред власт и насилие, както те изискват, а е просто един посредствен, обикновен човек без постижения, който може само да живее собствения си живот, и не може да допринесе със стойността си за обществото, народа и държавата, и управляващите, и държавата и народът не могат да му възложат някаква важна позиция, то този човек няма да е приет и ценен от обществото, нито ще бъде ценен от управляващите, и управниците и тези моралисти ще гледат на него като на посредствен човек, парий и дегенерат сред мъжете. Не е ли така? (Да.) Съгласни ли сте с тази поговорка? Уместна ли е тя? Справедлива ли е към мъжете? (Не, несправедлива е.) Трябва ли мъжете да се занимават с целия свят, държавата и с велики начинания за нацията? Не могат ли просто да бъдат обикновени, съвестни мъже? Не могат ли да плачат, да имат любовна мъка, да таят дребни егоистични мотиви или да живеят прост живот в компанията на любимите си? Трябва ли да се занимават с целия свят, за да бъдат описани като мъжествени и зрели? Трябва ли въобще да бъдат наричани мъжествени и зрели, за да бъдат смятани за мъже изобщо? Да си мъжествен и зрял ли е определението за мъж? (Не.) Тези идеи са обида към мъжете, те са равносилни на лична нападка към мъжете. Някой от вас изпитва ли същите чувства? (Да.) Приемливо ли е мъжете да нямат силна воля? Приемливо ли е да нямат неизчерпаема решителност? Когато мъжете се изправят срещу власт и насилие, приемливо ли е да отстъпят и да търсят компромис, за да оцелеят? (Да, приемливо е.) Приемливо ли е мъжете да нямат това, което жените нямат? Приемливо ли е мъжете да си отдъхнат, като не са мъжествени и зрели, а просто обикновени мъже? (Да, приемливо е.) Така хората ще са освободени, пътят към мъжествеността ще бъде разширен и мъжете няма да са толкова уморени в живота, а ще могат да живеят нормално.

В света все още има доста страни, в които идеи на традиционната култура като „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“ оковават мъжете. Тези страни са все още патриархални общества, в които мъжете командват и властват от семейството до обществото и държавата като цяло, имат предимство във всичко, печелят във всяка ситуация и изпитват повсеместно чувство за превъзходство. Същевременно тези общества, народи и страни имат високи изисквания към мъжете, което упражнява огромен натиск върху тях и поражда множество неблагоприятни последици. Някои мъже, които са загубили работата си, дори не смеят да кажат на семействата си. Ден след ден нарамват чантата си и се преструват, че отиват на работа, но всъщност излизат и се мотаят по улиците. Понякога се прибират вкъщи късно вечерта и дори лъжат семейството си, че са работили извънредно в офиса, а на следващия ден продължават да се преструват, като отново излизат да обикалят по улиците. Тези идеи на традиционната култура, както и обществените отговорности на мъжете и отреденото им място в обществото са източник на напрежение и дори унижение. Те също така изопачават човешката природа на мъжете, като карат мнозина от тях да се чувстват изнервени, потиснати и често на ръба на нервния срив, когато ги сполетят трудности. Защо е така? Защото те смятат, че са мъже, че мъжете трябва да печелят пари, за да издържат семействата си, че трябва да изпълняват мъжките си отговорности, че мъжете не бива да плачат или да бъдат тъжни, че мъжете не бива да бъдат безработни, а трябва да бъдат стълбове на обществото и гръбнак на семейството. Точно както казват невярващите: „Мъжете не проливат лесно сълзи“, един мъж не трябва да има слабости или недостатъци. Тези идеи и възгледи се дължат на неправилното категоризиране на мъжете от моралистите, както и на това, че те постоянно издигат статуса на мъжете. Тези идеи и възгледи не само подлагат мъжете на всякакви проблеми, тревоги и мъки, но и се превръщат в окови в умовете им, като правят позицията, ситуацията и срещите им в обществото все по-неловки. С увеличаването на натиска върху мъжете се увеличават и негативните ефекти на тези идеи и възгледи върху тях. Някои мъже дори се самоопределят като велики поради погрешното тълкувание на мястото на мъжкия пол в обществото, като мислят, че мъжете са велики, а жените незначителни, и че поради това мъжете трябва да водят във всичко и да бъдат господари на къщата, а когато нещата не вървят, те могат да упражняват домашно насилие върху жените. Всички тези проблеми са свързани с начина, по който мъжкият пол е категоризиран погрешно от обществото, не е ли така? (Да.) Виждаш, че в повечето държави по света социалният статус на мъжете е по-висок от този на жените, особено в семейството. Мъжете нямат друго задължение освен да ходят на работа и да печелят пари, докато жените вършат всички домакински задачи, не могат да спорят или да се оплакват и не смеят да споделят това с другите, колкото и уморително и тежко да е. До каква степен е нисък статусът на жените? Например, мъжете първи си взимат от най-вкусната храна на масата, а жените — втори; в домовите книги мъжът се вписва като глава на семейството, а жената — като член на семейството. Виждаме неравенството в статуса на мъжете и жените дори и само от тези тривиални неща. Разделението на труда между мъжете и жените е различно поради различията между половете, но не е ли несправедливо това, че неравенството между статуса на мъжете и този на жените в обществото е толкова огромно? Това не се ли дължи на образованието в традиционната култура? В обществото не само жените мислят, че мъжете са по-изтъкнати и благородни, но дори и мъжете смятат, че самите те са благородни и висшестоящи в сравнение с жените, защото мъжете могат да създават по-голяма стойност и да допринасят повече за обществото, народа и страната със способностите си, докато жените не могат. Това не е ли изкривяване на фактите? Как е възникнало това изкривяване на фактите? Свързано ли е пряко с насаждането и влиянието на общественото образование и традиционната култура? (Да.) Свързано е пряко с образованието на традиционната култура. Сред хората, независимо дали в реалното общество или в даден народ или държава, всички отклонения, които се появяват, са причинени от няколко неправилни идеи, защитавани от шепа социолози или управляващи, и са пряко свързани с неправилните идеи, защитавани от лидерите на обществото, народа или държавата. Ако идеите и възгледите, които защитават, са по-положителни и близо до истината, сред хората ще има сравнително по-малко проблеми. Ако идеите, които защитават, са изопачени и създават погрешна представа за човешката природа, тогава в обществото, етническата група или държавата ще настъпят множество отклонения. Ако социолозите защитават правата на мъжете, преувеличават стойността на мъжете и омаловажават стойността и достойнството на жените, тогава в това общество очевидно ще е налице огромно неравенство в социалния статус между мъжете и жените, придружено от различни други неравенства като неравенство на работното място, в социалния статус и в общественото благосъстояние, както и огромно неравенство в статуса на половете в семейството и съвсем различно разделение на труда. Всичко това е отклонение. Появата на тези отклонения е свързана с хората, които защитават тези идеи и възгледи, и е предизвикана от тези политици и социолози. Ако човечеството изначално имаше правилни възгледи и правилни поговорки по тези въпроси, тези отклонения щяха да намалеят до някаква степен в различните страни и народи.

В контекста на това, за което току-що разговаряхме, каква трябва да е правилната гледна точка за отношението към мъжете? Какъв вид поведение, човешка природа, стремежи и социален статус трябва да имат мъжете, за да бъдат нормални? Как мъжете трябва да подхождат към обществените си отговорности? Освен разликите между половете трябва ли да има разлики между мъжете и жените от отношение на обществената им отговорност и социалния им статус? (Не, не трябва.) Тогава какво трябва да е правилното, обективното и човечното отношение към мъжете, което е съгласно истините принципи? Именно това трябва да разберем сега. Нека тогава да поговорим за това точно как трябва да се отнасяме към мъжете. Трябва ли да се прави разлика между обществените отговорности на мъжете и жените? Трябва ли мъжете и жените да имат равен социален статус? Справедливо ли е да се издига статусът на мъжете неоснователно, а жените да бъдат подценявани? (Не, това не е справедливо.) Тогава как точно трябва да се подхожда към социалния статус на мъжете и жените по начин, който е справедлив и рационален? Какъв е принципът за това? (Че мъжете и жените са равни и отношението към тях трябва да е справедливо.) Справедливото отношение е теоретичната основа, но как трябва тя да се приложи на практика така, че да отразява справедливостта и рационалността? Не е ли свързано това с практически проблеми? Преди всичко трябва да решим твърдо, че статусът на мъжете и жените е равен — това е безспорно. Поради това разделението на труда между мъжете и жените в обществото също трябва да е равно и трябва да се обмисля и организира според техните заложби и способността им да свършат работата. Трябва да има равенство, особено по отношение на човешките права, доколкото жените трябва също да разполагат с това, с което мъжете могат да разполагат, за да се гарантира равен статус на мъжете и жените в обществото. Който може да свърши работата или който е компетентен да бъде лидер, трябва да има правото да го направи, независимо дали е мъж, или жена. Какво мислите за този принцип? (Добър е.) Това отразява равенство между мъжете и жените. Ако, например, за мястото на един огнеборец има двама мъже и две жени, кой трябва да бъде нает на работа? Теоретичната основа и принципът са справедливото отношение. Как тогава трябва да се подходи в действителност към този въпрос? Както току-що казах, трябва да оставите този, който е подходящ за работата, да я свърши според способностите и заложбите си. Просто направете подбор според този принцип и вижте кой от тези кандидати е в добра физическа форма и не е тромав. Пожарникарската работа изисква да се реагира бързо в екстремни ситуации. Ако някой е твърде тромав, глупав и муден като костенурка или стара крава, ще забави нещата. След като установите качествата на всеки кандидат по отношение на заложбите, способностите, опита, нивото на компетентност в огнеборството и така нататък, заключението, което може да се направи, е, че един мъж и една жена са напълно подходящи. Мъжът е висок, физически силен, има опит в огнеборството и е участвал в няколко пожарогасителни и спасителни операции; жената е пъргава, преминала е през сериозно обучение, има познания за огнеборството и свързаните с него работни процедури, има заложби, отличавала се е на другите си работни места и е получавала награди. Така че в крайна сметка и двамата биват избрани. Това правилно ли е? (Да.) Това се казва да избереш най-добрия от най-добрите, без да проявяваш пристрастия към никого. Това означава, че когато избираш такъв тип човек, не трябва да следваш правилото, че той трябва да е мъж или жена — мъжете и жените са еднакви и всеки, който е подходящ за работата, ще може да я свърши. Затова, когато решавате дали да изберете мъж, или жена за дадена задача, наред с основния принцип на справедливото отношение трябва да се приложи и конкретният принцип работата да се възложи на този, който е способен и подходящ да я свърши, независимо от това дали е мъж, или жена. По този начин идеята, че „Мъжете превъзхождат жените“, вече няма да те възпира и обвързва, и никакви старомодни идеи няма да влияят на преценката или избора ти в тази ситуация. От твоята гледна точка на всеки, който е подходящ за работата, трябва да му бъде позволено да я върши, независимо дали е мъж, или жена — не е ли това да постъпиш справедливо? Преди всичко, когато решаваш проблем, ти нямаш предразсъдъци срещу мъжете или жените. Вярваш, че има много изключителни и талантливи жени и познаваш доста такива личности. Поради това твоето виждане те убеждава, че работоспособността на жените не е по-лоша от тази на мъжете и че стойността, която жените имат за обществото, не е по-малка от тази на мъжете. Щом имаш това виждане и разбиране, ще правиш точни преценки и избори въз основа на този факт във всяко свое бъдещо действие. С други думи, ако не проявяваш пристрастност към никого и нямаш предразсъдъци, основани на пола, то твоята човешка природа ще бъде относително нормална в това отношение и можеш да постъпваш справедливо. Забраните на традиционната култура, в смисъл че мъжете се смятат за висшестоящи спрямо жените, ще се вдигнат, мислите ти вече няма да са ограничени и ти вече няма да се влияеш от този аспект на традиционната култура. Накратко казано, независимо от преобладаващите начини на мислене или условности в обществото, ти вече ще си преодолял тези условности, няма да си ограничен и повлиян от тях и ще можеш да се изправиш лице в лице с фактите и с истината. Още по-хубаво, разбира се, е това, че можеш да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш според Божиите слова и истините принципи, в резултат на което идеи и възгледи като „Мъжете трябва да са мъжествени и зрели, а жените са срамежливи мимози“ не съществуват за теб. И така, мислите и възгледите ти относително напредничави ли са сред човешките същества? (Да.) Относително казано, това е напредък. Мъж или жена, млад или стар, всеки може да получи справедливо отношение, когато дойде при теб. Това в крайна сметка е да издигаш хората, а не да им вредиш. Ако продължаваш да се придържаш към възгледите на традиционната култура, като твърдиш, че „От древни времена мъжете имат по-висок статус от жените и във всяка сфера на живота има повече изключителни и талантливи мъже, отколкото жени. Оттук може да се заключи категорично, че мъжете са по-силни от жените и че стойността на мъжете за обществото е по-висока от тази на жените. Ако стойността им за обществото е по-висока, не трябва ли и статусът им да е по-висок? Ето защо в това общество мъжете трябва да имат последната дума и да са в позицията на силния, а жените трябва да слушат мъжете и да бъдат наставлявани и управлявани от тях“, то този начин на мислене е твърде изостанал и упадъчен и ни най-малко не съответства на истините принципи. Ако действително имаш такива идеи и възгледи, можеш само да дискриминираш жените и да ги потискаш и ще бъдеш заклеймен и отстранен от обществените тенденции. Равенството между мъжете и жените е правилна гледна точка, която вече е получила всеобщо признание и изцяло е съгласно Божиите намерения. Хората трябва да получават справедливо отношение, на мъжете не трябва да се гледа с възхищение, а на жените не трябва да се гледа с пренебрежение, и не трябва да се пренебрегва стойността на жените, нито тяхната способност за работа и заложби. Това вече е основният консенсус сред информираното население на всяка страна. Ако преобладаващите ти идеи все още са повлияни от традиционната култура и още мислиш, че мъжете са значими, а жените — незначителни, то във всяко твое действие виждането и изборите ти ще бъдат предварително насочени към мъжкия пол и ще даваш на мъжете относително повече възможности. Ще мислиш, че дори и някои мъже да са малко по-некомпетентни, те пак са по-силни от жените, както и че жените не могат да се мерят с мъжете или да постигнат това, което мъжете могат. Ако разсъждаваш по този начин, гледната ти точка ще бъде предубедена и вследствие на това преценката и крайните ти решения ще бъдат изкривени поради начина ти на мислене. Например, що се отнася до подбора на огнеборци, за който току-що говорихме, ти си блъскаш ума и се чудиш: „Жените могат ли да се катерят по стълби? Колко сила могат да приложат жените? От каква полза е пъргавостта на една жена? Дори и да е преминала през сериозно обучение, това е напълно безполезно“. После обаче се сещаш за справедливото отношение към хората и най-сетне избираш двама мъже и една жена. Истината е, че като избираш една жена в този случай, ти просто отбиваш номера и правиш показен жест, за да успокоиш жената и да опазиш гордостта ѝ. Как ви се струва този подход към нещата? Не само подбираш хората по този начин, но и когато разпределяш работата, възприемаш една подценяваща жената гледна точка, дори ѝ възлагаш ниско квалифицирана или лека работа. Продължаваш да мислиш, че проявяваш човечност и грижа към жената, като се отнасяш към нея с предимство и я пазиш. Истината е, че от гледна точка на жената ти си наранил тежко самочувствието ѝ. Защо си го наранил? Защото мислиш, че жените са слаби и уязвими, че са срамежливи, а мъжете са мъжествени, и затова смяташ, че жените трябва да бъдат защитавани. Как са възникнали тези идеи? Дали се дължат на влиянието на традиционната култура? (Да.) Тук се корени основната причина. Колкото и да говориш, че хората трябва да получават справедливо отношение, действията ти показват, че ти безспорно все още си окован и ограничен от тази идея в традиционната култура, че „Мъжете превъзхождат жените“. От действията ти ясно се вижда, че не си се отървал от тази идея. Така ли е? (Да.) Ако искаш да се отървеш от тези окови, трябва да търсиш истината, да разбираш напълно същността на тези идеи и да не действаш под влиянието или контрола на тези идеи на традиционната култура. Трябва да ги изоставиш и да им се опълчиш веднъж завинаги и да спреш да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш според идеите и възгледите на традиционната култура, както и да не правиш никакви преценки и избори въз основа на традиционната култура, а по-скоро да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова и истините принципи. По този начин ще вървиш по правилния път и ще бъдеш истинско сътворено същество, одобрено от Бог. Иначе ще продължаваш да бъдеш контролиран от Сатана, ще продължаваш да живееш под властта на Сатана и няма да можеш да живееш в Божиите слова. Така стоят нещата.

Сега разбирате ли същността на тази поговорка за морално поведение: „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“? А разбирате ли и социалния контекст, в който е изказана тази поговорка? (Да.) За да се подобри социалният статус на мъжете и да им се предоставят повече права, е необходимо към тях да бъдат предявени по-високи изисквания, да се установи образът на мъжете в съзнанието на хората и той да се оформи като образ на мъжество и зрялост. Това е образът, внушен от поговорката „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“, за който хората говорят. Един аспект на това, което моралистите, поддържащи тази поговорка за морално поведение, казват на хората, е, че тези, които могат да постигнат изискванията на поговорката, са истински мъжествени, тоест те дават на хората определение за мъж; другият аспект е, че те защитават тезата, че мъжете трябва да имат твърди позиции в обществото, да бъдат показно неконвенционални, да държат здраво в ръцете си социалния си статус и да упражняват власт над общия поток в обществото. Това мислене, че „Мъжете превъзхождат жените“ упорито съществува и до днес. Макар и някои страни или етнически групи да са постигнали известно подобрение в това отношение, този начин на мислене все още има доминиращи позиции в много други страни и народи, където той все още контролира и доминира националните и обществените течения, доминира разделението на труда между мъжете и жените в обществото, както и техния социален статус и обществена стойност. И до днес това не се е променило много. Това означава, че в много страни и народи жените все още са дискриминирани и изключени. Това е много жалко и представлява най-голямото неравенство на света. Това дали жените са дискриминирани и изключени, или равни на мъжете, е ясен показател за оценка на това дали дадена страна или нация е прогресивна, или изостанала.

Току-що разговаряхме за това какво трябва да бъде отношението към мъжете и жените, които Бог е създал, и какви правилни възгледи човек трябва да има към тях. Както мъжете, така и жените имат нормална човешка природа и притежават нормална човешка съвест и нормален човешки разум — тези неща са общи за мъжете и жените. Като се изключат различията между половете, мъжете и жените са по същество еднакви по отношение на своето мислене, инстинкти, реакции към различни въпроси, заложби и способности, както и в други аспекти. Не може да се каже, че са напълно еднакви, но по същество са малко или много подобни. Техните житейски навици и правила за живот, както и идеите, възгледите и отношението им към обществото, световните течения, хората, събитията, нещата и всички Божии творения, както и реакциите им спрямо определени въпроси, включително физическите и умствените им реакции, са идентични. Защо тези неща са идентични? Защото и мъжете, и жените са създадени от единствения Създател и жизненият им дъх, свободната им воля, както и различните дейности, които могат да предприемат, житейската им рутина и т.н. — всичко това идва от Създателя. В контекста на тези явления между мъжете и жените няма нищо различно освен различията между половете и някои различни неща или професионални умения, в които те се отличават. Например много професии, които се упражняват от мъже, могат да се упражняват и от жени. Има жени учени, пилоти и космонавти, а има и жени президенти и правителствени служители, което доказва, че професиите, които мъжете и жените могат да упражняват, са малко или много едни и същи, въпреки различията между половете. По отношение на физическата издръжливост и изразяването на емоции мъжете и жените са малко или много едни и същи. Когато почине роднина на една жена, тя си изплаква очите от сърцераздирателна мъка; когато родител или любимата на един мъж почине, той също се вайка толкова силно, че земята се разтриса; когато жените са изправени пред развод, те стават унили, потиснати и тъжни и може дори да се самоубият; мъжете също се потискат, ако съпругата им ги напусне, и някои може дори тайно да си поплачат под завивките. Понеже са мъже, те не смеят да се оплакват пред другите, че страдат, и трябва външно да се преструват на силни, но когато са сами, плачат като нормални хора. Когато се случат определени неща, и мъжете, и жените стават емоционални, както може да се очаква, независимо дали плачат, или се смеят. Също така сред служителите, които изпълняват различни видове дълг и работа в Божия дом, жените имат възможности да бъдат повишени, обучени и да бъдат повишени, като и мъжете имат същите възможности да бъдат повишени, обучени и да им се дадат важни позиции — възможностите са еднакви и равни. Различните проявления на поквара, които жените разкриват в ежедневието си и в изпълнението на дълга си, не се различават от тези, които мъжете разкриват. Даже сред жените има зли хора и антихристи, които смущават и прекъсват църковното дело — нима същото не важи и за мъжете? Това е така, защото покварените нрави на хората са еднакви. Ако са зли хора, които вършат зло, прекъсват и смущават църковното дело и се опитват да установят собствено независимо царство, то когато бъдат премахнати, ще има ли значение дали са мъже, или жени? Не, те ще бъдат премахнати по един и същи начин. Мислите ли, че сред премахнатите има повече мъже, отколкото жени? Горе-долу са поравно. Всички, които вършат зло, прекъсват и смущават и се причисляват към антихристите и злите хора, трябва да бъдат премахнати без оглед на това дали са мъже, или жени. Някои хора казват: „Жените не могат да правят неща, които прекъсват и смущават, колко срамно би било за една жена да прави такива неща, жените трябва да са по-загрижени за опазването на достойнството си! Как могат малки жени да вършат такива големи злини? Не могат, трябва да им се даде шанс да се покаят. Мъжете са дръзки, те са родени да правят лоши неща, родени са да бъдат антихристи и злодеи. Дори и да сторят някакво дребно зло и дори и да нямаме ясно разбиране за обстоятелствата, те пак трябва да бъдат отлъчени“. Божият дом постъпва ли така? (Не.) Божият дом не постъпва така. Божият дом премахва хората въз основа на принципите. Той не прави разлика между мъже и жени и не се интересува от опазването на достойнството на жените или мъжете, а се отнася справедливо към тях. Ако си мъж, който е извършил зло, и отговаряш на принципите за премахване и отлъчване, то Божият дом ще те отстрани според принципите; ако си жена, която е причинила прекъсване и смущение, и си зъл човек или антихрист, също ще бъдеш премахната или отлъчена, и няма да бъдеш пощадена само защото си жена и плачеш, или рониш сълзи. Божият дом трябва да подхожда към нещата според принципите. Вярващите жени се стремят към благословии и имат желанието и намерението да бъдат благословени. А мъжете също ли са такива? Да, такива са и правят същото. Мъжете имат не по-малко амбиция и желание за благословии от жените. Чия противопоставяне на Бог е по-сериозно — това на мъжете или това на жените? Еднакво е. Някои ще кажат: „Сега най-после разбирам истината — излиза, че мъжете и жените са еднакво покварени! Преди смятах, че мъжете са мъжествени и зрели, че трябва да се държат като джентълмени и да правят всичко справедливо, честно и открито, за разлика от жените, много от които са тесногръди, вдигат врява за банални неща до безкрайност, постоянно клюкарстват зад гърбовете на хората и не действат открито. Но не ми беше хрумвало, че много от лошите хора са мъже и че лошотиите, които мъжете правят, са още по-големи и по-многобройни“. Сега вече разбирате тези въпроси. Накратко казано, няма значение дали си мъж, или жена — покварените нрави на всички са еднакви, само човешката природа на хората е различна. Това е единствената справедлива гледна точка към мъжете и жените. Има ли някакъв предразсъдък в тази гледна точка? (Не.) Повлияна ли е тя от идеята, че мъжете превъзхождат жените? (Не.) Тя изобщо не е повлияна от тези неща. Когато човек преценява дали някой е добър, или лош, трябва първо да вземе предвид не това дали е мъж, или жена, а да погледне човешката му природа, след което да прецени същността му въз основа на проявленията на покварения му нрав във всички негови различни аспекти. Това е точната гледна точка към хората.

Като разгледаме този въпрос от гледна точка на явленията, за които разговаряхме по-рано, между мъжете и жените няма никаква разлика, освен различията между половете, нито по отношение на проявленията на техните инстинкти, нито в разкриването на различния им покварен нрав, нито в природата им същност. Що се отнася до телесната им същност и техния нрав, както и по отношение на инстинкта, силата на волята и свободната воля, които Бог е дал на хората, когато ги е създал, между хората няма никаква разлика. Поради това, когато хората възприемат мъжете и жените, те трябва да правят това не въз основа на външния им вид, а още по-малко въз основа на идеите на традиционната култура, на които този свят ги учи, а по-скоро въз основа на Божиите слова. Защо човек трябва да ги възприема въз основа на Божиите слова? Защо да не ги възприема въз основа на идеите и възгледите на традиционната култура? Някои казват: „През хилядолетната човешка история толкова много твърдения са заявявани и написани в книгите. Сред възгледите и поговорките на човечеството изобщо ли няма правилни? Никаква истина ли няма в тях?“. По какъв начин са абсурдни тези думи? Човешките същества се броят за сътворени същества, те са покварени от Сатана от хилядолетия и са пълни със сатанински нрави, което именно причинява такъв мрак и такова зло в човешкото общество. Никой не може да види ясно първопричините, нито да прозре Сатана, нито истински да опознае Бог. Поради това възгледите на поквареното човечество не са в съгласие с истината и само Създателят знае всичко за това. Това е действителен факт. Истината може да бъде добита само от Божиите слова, докато културата на човешкия свят произтича от покварата на Сатана. Хората никога не са преживявали Божието дело и никой не може да познава Бог, затова е невъзможно традиционната култура на човечеството да произведе истина, тъй като всичката истина идва от Бог и е изразена от Христос. След като са били покварени от Сатана, всички човешки същества имат сатанинска природа и нрав. Всички те почитат известни и велики личности и всички следват Сатана. Човешките същества имат собствени скрити мотиви и цели във възгледите си и определенията си за някои неща. На когото и да служат тези мотиви и цели и независимо от тяхната цел, всички те са управлявани от покварени нрави. Поради това нещата, определени от покварените човеци, и мислите, които те защитават, със сигурност са повлияни от хитрите схеми на Сатана. Това е един аспект на въпроса. Друг аспект от обективна гледна точка е, че колкото и да са способни хората, никой не разбира функциите, инстинктите и същността на сътворените човешки същества. Тъй като човешките същества не са сътворени от човек, нито от така наречените велики личности, дяволски царе, Сатана или злите духове, човеците изобщо не разбират инстинктите, функциите и същността на хората. Тогава кой всъщност познава инстинктите, функциите и същността на хората най-добре? Само Създателят ги познава най-добре. Който е създал човешките същества, познава най-добре техните функции, инстинкти и същност и, разбира се, е най-годен да определя човешките същества и стойността, идентичността и същността на мъжете и жените. Това не е ли обективен факт? (Да.) Това, което Бог използва, за да създаде човешките същества, инстинктите, които дава на хората при създаването им, функциите и законите на телата им, нещата, които са годни и негодни да вършат те, и дори продължителността на живота им — всичко това е предопределено от Бог. Само Бог най-добре разбира човешките същества, които създава, и никой друг няма повече разбиране за сътвореното човечество. Това не е ли факт? (Да.) Поради това Бог е най-годен да определи човешките същества и да установи идентичността, статуса, стойността и функцията на мъжете или жените, както и правилния път, по който трябва да вървят хората. Бог знае най-добре от какво се нуждаят човешките същества, които е създал, какво могат да постигнат и какво е в рамките на възможностите им. От друга гледна точка това, от което сътворените човешки същества най-вече се нуждаят, са словата, изречени от Създателя. Само Бог може лично да води човешките същества, да им предостави ресурс и да бъде техен пастир. Всички тези поговорки на поквареното човечество, които не идват от Бог, са подвеждащи, особено тези на традиционната култура, и всички те подвеждат, притъпяват и оковават хората и, разбира се, действат като един вид ограничение и контрол. Има и още един аспект, а именно че Бог е създал човеците и Неговата най-голяма грижа за тях е дали могат да вървят по правилния път в живота, докато обществата, народите и страните отчитат само интересите на управляващата класа и стабилността на политическия режим, без да ги е грижа за живота на по-низшите класи. В резултат на това се случват някои крайни и хаотични неща. Те не водят хората по правилния път, за да могат да живеят стойностен и светъл живот и да се покоряват на Божието върховенство и подредба, а по-скоро искат да използват хората, за да служат те на собственото им управление, на собствените им кариери и на собствените им амбиции и желания. Каквото и да твърдят, каквито и идеи и възгледи да защитават, целта на всичко това е да подвеждат хората, да оковават мислите им и да контролират човечеството, за да може хората да им служат и да са им предани. Те не се замислят нито за бъдещите перспективи на човечеството, нито за по-доброто му оцеляване. Това, което Бог прави обаче, е напълно различно, доколкото това, което Бог прави, е според Неговия план. След като е създал човешките същества, Той ги води към разбиране на повече истини и принципи за поведението им и ги кара ясно да видят истината, че Сатана е покварил човечеството. На тази основа и според истините принципи, на които Бог учи хората и които използва, за да ги предупреждава, те вече са способни да поемат по правилния път в живота.

Тези правила и условности за моралното поведение в традиционната култура са много широкообхватни и влияят на мисленето на хората във всякакви аспекти, като подвеждат и ограничават мисленето им. Това, за което разговаряхме днес, са някои изопачени поговорки и възгледи на традиционната култура по отношение на пола, които са повлияли правилните възгледи на хората за пола в значителна степен и са подложили мъжете и жените на толкова много окови, вериги, възпиране, дискриминация и други подобни. Всичко това са факти, очевидни за хората, както и ефектите и последиците, които традиционната култура има върху хората.

14 май 2022 г.