На последната ни сбирка общувахме и анализирахме поговорката за морално поведение „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Сега имате ли истинско разбиране за различните поговорки за морално поведение в традиционната култура? Как се различават тези поговорки за морално поведение от истината? Сега можете ли да потвърдите, че тези поговорки за морално поведение изначално не са истината и категорично не могат да заместят истината? (Да.) Това, че можете да го потвърдите, какво показва? (Че имам известна способност да прозирам тези поговорки в традиционната култура такива, каквито действително са. Преди не осъзнавах, че нося тези неща в сърцето си. Едва след няколкото общения и анализи от Бог осъзнах, че през цялото време съм бил под влиянието на тези неща и че винаги съм възприемал хората и нещата въз основа на традиционната култура. Също така разбирам, че тези поговорки от традиционната култура наистина са в разрез с истината и че са все неща, които покваряват хората.) След като сте потвърдили това, преди всичко имате известно прозрение за тези неща от традиционната култура. Имате не само емпирично познание, но и можете да прозрете същността на тези неща от теоретична гледна точка. Второ, вече не сте повлияни от елементите на традиционната култура и можете да премахнете последиците, възпирането и оковите им от сърцето и ума си. Особено когато възприемате различни неща или се справяте с различни проблеми, вече не сте повлияни и възпрени от тези идеи и възгледи. Общо взето, благодарение на общенията сте придобили известно прозрение за тези идеи и възгледи на традиционната култура. Това е резултатът, който се постига от разбирането на истината. Тези неща от традиционната култура са кухи, приятно звучащи приказки, пълни със сатанински философии, особено поговорките за морално поведение: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ и „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Те постоянно влияят на хората, възпират ги и ги оковават чрез техните мисли, без да имат поощрителен и положителен ефект върху моралното им поведение. Макар сега да имате малко прозрение, пълното изкореняване на влиянието на тези неща от дълбините на сърцата ви е трудно. Трябва да се снабдите с истината и да преживявате според Божиите слова за известен период от време. Едва тогава можете ясно да видите веднъж завинаги колко изключително вредни, грешни и нелепи са тези лицемерни неща и едва тогава проблемът може да бъде разрешен из основи. Ако искате да се откажете от тези погрешни мисли и идеи и да се отървете от тяхното влияние, възпиране и окови само чрез разбирането на някои доктрини, това би било много трудно за постигане. Сега, след като вече донякъде сте в състояние да прозрете истинската същност на тези поговорки за морално поведение, поне имате някакво разбиране и сте постигнали някакъв напредък в мисленето си. Останалото зависи от това как човек търси истината и как възприема хората и нещата според Божиите слова, както и от това как живее в бъдеще.

След общенията и анализите на тези поговорки за моралното поведение в традиционната култура можете ли ясно да видите същността им? Ако наистина можете да я видите ясно, тогава можете да установите, че тези поговорки от традиционната култура не са истината, нито могат да заемат нейното място. Това е напълно сигурно и повечето хора вече са се уверили в това в сърцата си чрез общение. И така, как трябва да се разбира същността на всички различни поговорки за морално поведение? Ако човек не се изправи пред проблема според Божиите слова и истината, то тогава няма начин да го прозре и разбере. Колкото и благородни и положителни да са на хартия тези поговорки за моралното поведение в традиционната култура, те представляват ли истински критерии за действията и държанието на хората или принципи на поведение? (Не.) Те не са нито принципи, нито критерии за поведение. Тогава какво точно са те? Като анализирате същността на всяка поговорка за морално поведение, можете ли да направите заключение какви точно са истината и същността на тези поговорки за моралното поведение, които са се появили сред хората? Никога ли не сте се замисляли по този въпрос? Като оставим настрана целите на онези така наречени мислители и моралисти, които ласкаят управляващите класи, подмазват им се и с радост им служат, нека да анализираме това от гледната точка на нормалната човешка природа. След като тези поговорки за моралното поведение не са истината и още по-малко могат да заемат нейното място, те трябва да са привидно приемливи. Те категорично не са положителни неща — това е сигурно. Ако по този начин можете да прозрете истинската им същност, това доказва, че сте придобили известно разбиране за истината в сърцето си и вече имате малко прозрение. Тези поговорки за морално поведение не са положителни неща, нито критерии за действията и държанието на хората, а още по-малко са принципи за човешко поведение, които трябва да се спазват. Следователно нещо не е наред с тях. Струва ли си това да се проучва задълбочено? (Да.) Ако разглеждате само „моралното поведение“ и мислите, че тези поговорки са правилни възгледи и положителни неща, то вие грешите и ще бъдете подлъгани и измамени от тях. Онова, което е лицемерно, никога не може да бъде нещо положително. Що се отнася до различните прояви и действия на морално поведение, човек трябва да разграничава дали те са извършени искрено и от сърце. Ако са извършени неохотно или престорено, или за да се постигне някаква цел, то с тези действия и прояви има проблем. Можете ли да прозрете истинската същност на тези поговорки за морално поведение? Кой може да Ми каже? (Сатана използва поговорки за морално поведение, за да подвежда и покварява хората. Той ги кара да се придържат към тези поговорки и да ги прилагат на практика, за да постигне целта си да ги принуди да почитат и следват Сатана и да ги държи на разстояние от Бог. Това е една от техниките и методите на Сатана да покварява хората.) Това не е същността на поговорките за морално поведение. Това е целта, която Сатана постига, като използва тези поговорки, за да подвежда хората. Преди всичко трябва да сте напълно наясно с това, че всеки вид поговорка за морално поведение не е истината, а още по-малко може да заеме нейното място. Тези поговорки дори не са положителни неща. Е, какво точно са? Може да се каже със сигурност, че тези поговорки за морално поведение са еретични лъжи, чрез които Сатана подвежда хората. Те сами по себе си не са истината реалност, която хората трябва да притежават, нито са положителни неща, които нормалната човешка природа трябва да изживява. Тези поговорки за морално поведение представляват измами, преструвки, фалшивост и номера — всички те са фалшиво поведение и изобщо не произтичат от съвестта и разума на човека или от нормалното му мислене. Следователно всички поговорки за морално поведение на традиционната култура са нелепи, абсурдни ереси и лъжи. С тези няколко общения всички поговорки за морално поведение, които Сатана излага, биват осъдени на смърт в днешния ден. Ако те дори не са положителни неща, как може хората да ги приемат? Как може да живеят според тези идеи и възгледи? Причината е, че тези поговорки за морално поведение съответстват толкова точно на човешките представи и фантазии. Те предизвикват възхищение и одобрение, затова хората ги приемат в сърцата си и въпреки че не могат да ги приложат на практика, охотно ги допускат и почитат вътре в себе си. И така, Сатана използва различните поговорки за морално поведение, за да подвежда хората, да контролира сърцата и поведението им, защото хората почитат в сърцата си и сляпо вярват във всякакви поговорки за морално поведение и всички те биха искали да използват тези твърдения, за да изглеждат по-достойни, по-благородни и по-добри, с което да постигнат целта си да бъдат високоуважавани и възхвалявани. Накратко, всички различни поговорки за морално поведение изискват от хората да демонстрират определен вид поведение или човешко качество в сферата на моралното поведение във всяко свое действие. Тези поведенчески модели и човешки качества изглеждат доста благородни и са на почит, затова всички хора усилено се стремят към тях в сърцата си. Това, което те не отчитат обаче, е, че тези поговорки за морално поведение ни най-малко не са принципите на поведение, които един нормален човек трябва да следва. Напротив, те са набор от различни лицемерни поведенчески модели, които човек може да прояви. Те са отклонения от стандартите на съвестта и разума, отдалечаване от волята на нормалната човешка природа. Сатана използва фалшиви и престорени поговорки за морално поведение, за да подвежда хората, да ги накара да почитат него и онези лицемерни така наречени мъдреци, поради което хората да гледат на нормалната човешка природа и на критериите за човешко поведение като на нещо обикновено, просто и дори долно. Хората презират тези неща и се отнасят към тях с пренебрежение. Това е така, защото поговорките за морално поведение, поддържани от Сатана, са много приятни за окото и много добре се съвместяват с човешките представи и фантазии. Истината обаче е, че никоя поговорка за морално поведение, каквато и да е тя, не е принцип, който хората трябва да следват в поведението си или в светските си дела. Замислете се — не е ли така? В същността си поговорките за морално поведение са просто изисквания хората да живеят наглед по-достойно и по-благородно, което им дава възможност другите да ги почитат или хвалят, а не да ги гледат с пренебрежение. Същността на тези поговорки разкрива, че те са просто изисквания хората да демонстрират добро морално поведение с добри постъпки, чрез което да се прикрият и ограничат амбициите и екстравагантните желания на покварената човешка природа, да се прикрие злата и отвратителна природа същност на човека, както и проявленията на различни покварени нрави. Целта на тези поговорки е да подобрят индивидуалността на човека чрез привидно добро поведение и практики, да подобрят изградения от другите образ за човека, както и всеобщата оценка за него. Тези аргументи показват, че поговорките за морално поведение имат за цел да прикрият съкровените мисли, възгледи, цели и намерения на човека, отвратителното му лице и природата му същност с помощта на повърхностно поведение и практики. Могат ли тези неща да се прикрият успешно? Опитите за прикриването им не ги ли правят още по-очевидни? Сатана обаче не го е грижа за това. Неговата цел е да прикрие отвратителното лице на покварената човешка природа, да прикрие истината за човешката поквара. Затова Сатана кара хората да приемат проявленията на моралното поведение, за да се прикрият, което означава, че той използва правилата и моделите за морално поведение, за да придаде приличен вид на човека и да подобри качествата и индивидуалността му, за да може другите да ценят и възхваляват. В общи линии тези поговорки за морално поведение определят дали човек е благороден, или долен въз основа на неговите поведенчески прояви и морални стандарти. Например, преценката за това дали някой е алтруист зависи от това дали този човек демонстрира, че жертва собствените си интереси в името на другите. Ако го демонстрира добре, ако се прикрива добре и ако на вид изглежда особено възхитителен, то другите ще го възприемат като почтен и достоен, като човек с особено високи морални стандарти в очите на другите, а държавата ще го удостои с орден за това, че е образец за моралност, от който другите трябва да се учат, който трябва да почитат и на който трябва да подражават. Е, как се очаква хората да преценяват дали една жена е добра, или нечестива? Според това дали демонстрираното от нея поведение в рамките на нейната общност отговаря на поговорката „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“. Ако тя отговаря на нея във всяко отношение, като е добродетелна, мила и кротка, показва най-голямо уважение към възрастните хора, охотно прави компромиси в името на общото благо, проявява изключително търпение и е способна да устоява на трудности, без да има претенции към хората или да се кара с тях, и като уважава свекъра и свекървата си и се грижи добре за съпруга и децата си, като никога не мисли за себе си, никога не иска нищо в замяна, не се отдава на плътски удоволствия и така нататък, тогава тя действително е добродетелна, мила, нежна и нравствена жена. Хората използват тези външни поведенчески прояви, за да оценяват моралното поведение на жените. Неточно и нереалистично е стойността, добротата и злината на един човек да се измерват чрез повърхностните им практики и поведение. Такива твърдения са също така невярни, измамни и нелепи. Това е същественият проблем с поговорките за морално поведение, който се разкрива у хората.

В контекста на споменатите по-горе няколко аспекта тези поговорки за морално поведение в традиционната култура наистина ли са принципи за поведение? (Не.) Те никак не отговарят на нуждите на нормалната човешка природа, тъй като ѝ противоречат. Това, което предоставят на човечеството, не са принципи за поведение, нито принципи за човешките действия и постъпки. Напротив, те изискват от хората да се преструват, да се прикриват, да се държат и да постъпват по определен начин пред другите, за да бъдат уважавани и хвалени. Целта на това не е хората да разберат как да се държат правилно и как да постъпват подобаващо, а да живеят в по-голямо съответствие с представите и фантазиите на другите и да спечелят техните похвали и признание. Това съвсем не е онова, което Бог изисква, а именно хората да се държат и да постъпват според истините принципи и вместо да се интересуват какво мислят хората, да се съсредоточат единствено върху това да придобият Божието одобрение. Поговорките за морално поведение се отнасят по-скоро до изискването хората да са порядъчни и благородни в поведението, практиките и външните си прояви, дори и това да е престорено, отколкото до разрешаването на проблеми, свързани с човешките мисли и възгледи или с природата същност на човека. С други думи, изискванията, които поставят пред човека поговорките за морално поведение в традиционната култура, не се основават на човешката същност, а още по-малко отчитат постижимия обхват на съвестта и разума. Същевременно те противоречат на обективния факт, че хората имат покварен нрав и всички са себични и долни, и ги принуждават да правят това или онова в поведението и практиките си. Поради тази причина те не могат да освободят окончателно хората от оковите и възпирането на покварените им нрави, нито да разрешат проблема с човешката същност, независимо от коя гледна точка поставят изисквания към хората. С други думи, те не могат да разрешат проблемите, свързани с покварените нрави на хората. Поради това не могат да променят принципите и посоката на човешкото поведение, нито да накарат хората да разберат как да се държат, как да се отнасят към другите или как да подхождат положително към междуличностните си връзки. От друга гледна точка, поговорките за морално поведение са просто вид правила и възпиране на поведението, зададени на хората. Макар и отвсякъде да изглежда, че са доста добри, те несъзнателно влияят на човешките възгледи и мисли, като ги възпират и оковават, в резултат на което хората не могат да намерят правилните принципи и път на поведение и действие. В този контекст единственото, което хората могат да направят, е да приемат неохотно влиянието на идеите и възгледите на традиционната култура, а под влиянието на тези лъжовни идеи и възгледи те несъзнателно загубват принципите, целите и посоката на поведение. Това кара покварените човешки същества да изпадат в мрак и да губят светлината, поради което единственото, което могат да направят, е да се стремят към слава и лични облаги, като разчитат на фалшивост, преструвки и номера. Когато например видиш човек, който се нуждае от помощ, веднага си мислиш: „Правилното поведение означава да извличаш удоволствие от това да помагаш на другите. Това е основен принцип и морален стандарт за човешкото поведение“ и ще помогнеш на този човек несъзнателно. След като му помогнеш, усещаш, че като се държиш по този начин, си благороден и притежаваш малко човешка природа, и дори несъзнателно хвалиш себе си, че си благороден човек, човек с благороден характер, човек с достойнство и характер, и, разбира се, човек, достоен за уважение. Ако не му помогнеш, си мислиш: „За жалост не съм добър човек. Щом срещна някого, който има нужда от помощ, и си помисля да му подам ръка, все мисля за собствените си интереси. Аз съм толкова себичен човек!“. Ти несъзнателно ще приложиш идеологическия възглед „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, за да се прецениш, да се възпреш и да оцениш кое е правилно и кое — грешно. Когато не можеш да приложиш тази поговорка на практика, ще се презираш или омаловажаваш и ще се чувстваш някак неудобно. Ще хвърляш погледи, изпълнени с възхищение и признание, към тези, които могат да извличат удоволствие от това да помагат на другите, защото усещаш, че те са по-благородни от теб, по-достойни от теб и имат по-силен характер от теб. Изискванията на Бог по тези въпроси обаче са различни. Божиите изисквания са да се придържаш към Неговите слова и към истините принципи. Как трябва хората да практикуват по отношение на моралното поведение? Като се придържат към традиционните морални и културни възгледи или като се придържат към Божиите слова? Всеки един е изправен пред този избор. Сега наясно ли си с истините принципи, на които Бог учи хората? Разбираш ли ги? Доколко се придържаш към тях? Когато се придържаш към тях, от какви мисли и възгледи си повлиян и възпрепятстван и какви покварени нрави се разкриват? Трябва да се самоанализираш по този начин. Каква точно част от същността на поговорките за морално поведение в традиционната култура разбираш ясно в сърцето си? Традиционната култура още ли има място в сърцето ти? Всичко това са проблеми, които хората трябва да разрешат. Когато преодолееш покварените си нрави и си способен да се придържаш към Божиите слова абсолютно и безкомпромисно, това, което практикуваш, е в пълно съгласие с истините принципи. Вече няма да бъдеш възпиран от покварени нрави или оковаван от моралните идеи и възгледи в традиционната култура и ще можеш правилно да прилагаш Божиите слова на практика и да действаш според истините принципи. Това са принципите, които трябва да стоят в основата на поведението и постъпките на вярващите. Когато си в състояние да практикуваш според Божиите слова, да се придържаш към Божиите слова и да практикуваш според истините принципи, ти не само ще си човек с добро морално поведение, но и човек, който може да следва Божия път. Когато практикуваш принципите и истината за поведението, ти не само притежаваш стандарти за морално поведение, но и в поведението ти има истини принципи. Има ли разлика между това да се придържаш към истините принципи и да се придържаш към критериите за морално поведение? (Да.) В какво се състои тази разлика? Придържането към изискванията за морално поведение е само една поведенческа практика и проява, докато практикуването според истините принципи също изглежда като практика отвън, но тази практика се придържа към истините принципи. От тази гледна точка придържането към истините принципи се отнася за поведението и за пътя, по който вървят хората. Това означава, че ако практикуваш истината и се придържаш към истините принципи в Божиите слова, то ти вървиш по правилния път, докато ако следваш изискванията за морално поведение в традиционната култура, то ти просто демонстрираш поведение, точно като да следваш правила. В това няма истини принципи и то не се отнася за пътя, по който хората вървят. Разбирате ли какво казвам? (Да.) Ето един пример. Да речем, че поговорката за морално поведение „Жертвай собствените си интереси заради другите“ изисква от хората да „се откажат от индивидуалното и да осъзнават общото“ във всеки момент и във всяка ситуация. Сред невярващите това е стил, който се характеризира с благородство на характера и непоклатима почтеност. „Откажи се от индивидуалното и осъзнай общото“ — каква грандоманска реторика! Жалко е, че само звучи като стил, който се характеризира с благородство на характера и непоклатима почтеност, но не е истина принцип, към която хората трябва да се придържат. Истината е, че крайната цел на поговорката „Откажи се от индивидуалното и осъзнай общото“ и на това хората да бъдат принуждавани да жертват собствените си интереси заради другите всъщност е да се гарантира, че другите ще им служат. От гледната точка на целите и намеренията на хората тази поговорка намирисва на сатанинска философия и в нея има елемент на търговия. От това можете ли да определите дали в поговорката „Откажи се от индивидуалното и осъзнай общото“ има истини принципи? Категорично няма! Това не е никакъв поведенчески принцип, а просто една сатанинска философия, защото целта на това хората да се откажат от индивидуалното е да осъзнаят своята по-обща същност. Независимо дали една такава практика е благородна, или пошла, тя е просто едно правило, което оковава хората. Изглежда разумна, но в същността си е нелепа и абсурдна. Каквото и да те застигне, тя изисква от хората само да жертват собствените си интереси заради другите. Независимо дали си склонен, или не, дали можеш да го направиш, или не, и каквито и да са обстоятелствата, единственото, което тази поговорка иска от теб, е да жертваш собствените си интереси заради другите. Ако не си способен да „се откажеш от индивидуалното“, то фразата „осъзнай общото“ е просто едно изкушение за теб, така че дори и да не можеш да жертваш собствените си интереси заради другите, пак да не искаш да се откажеш. Хората се изкушават от мисълта „да осъзнаят общото“. Трудно е да се направи избор в такава ситуация. И така, принцип на поведение ли е жертването на собствените интереси заради другите? Може ли да постигне положителни резултати? Всеки човек се прикрива много добре и проявява максимално благородство, достойнство и характер, но в крайна сметка какъв е резултатът? Може само да се каже, че от това нищо няма да излезе, защото постъпването по този начин може само да спечели признанието на другите, но не и одобрението на Създателя. Как се е стигнало дотук? Това резултат от всеобщото придържане към поговорките за моралното поведение в традиционната култура и следването на сатанински философии ли е? Ако всички приемат Божиите слова, приемат правилните идеи и възгледи, придържат се към истините принципи и се стремят към посоката в живота, която Бог им задава, тогава за хората ще е лесно да вървят по правилния път в живота. По-добре ли е да практикуваш по този начин, отколкото да жертваш собствените си интереси заради другите? Практикуването по този начин е придържане към истините принципи и живеене в светлината според Божиите слова, а не следване на Сатана по пътя на лицемерието. Човек може да изживее истинско човешко подобие и да придобие Божието одобрение само като изостави сатанинските философии, както и различните идеи, внушавани от поговорките за морално поведение в традиционната култура, и като приеме истината и заживее според Божиите слова.

Въз основа на това, за което разговаряхме по-горе, стигнахте ли до някакви заключения относно същността на поговорките за морално поведение? Всички тези различни поговорки за моралното поведение са просто правила и условности, които ограничават мислите, възгледите и външното поведение на хората. Те изобщо не са принципи или критерии за поведение, а не са и принципи, към които хората трябва да се придържат, когато се сблъскват с различни хора, въпроси и неща. И така, към какви принципи трябва да се придържат хората? Не трябва ли да разговаряме за това? Някои хора казват: „Каква разлика има между истините принципи, към които хората трябва да се придържат, и правилата и условностите на тези поговорки за морално поведение?“. Кажете Ми, има ли разлика? (Да.) В какво отношение има разлика? Поговорките за морално поведение са просто правила и условности, които възпират мислите, възгледите и постъпките на хората. По отношение на различните проблеми, които спохождат хората, тези поговорки поставят към човека изисквания, които ограничават поведението му и му връзват ръцете, като го карат да прави това или онова, вместо да го оставят да търси правилните принципи и начини да се справя с различните хора, въпроси и неща. Истините принципи обаче са различни. Многостранните изисквания, които Божиите слова имат към хората, не са правила, наредби или условности, а още по-малко са различни поговорки, които ограничават мисленето и поведението на хората. Вместо това те казват на човека истините принципи, които той трябва да разбере и към които трябва да се придържа във всякакви ситуации и всеки път, когато му се случи нещо. И така, какви точно са тези принципи? Защо казвам, че само Божиите слова са истината или истините принципи? Защото всички различни изисквания на Божиите слова към хората са постижими от нормалната човешка природа, доколкото те изискват от човека да не бъде повлияван и възпиран от своите чувства, желания, амбиции и покварени нрави, когато нещо му се случи, а по-скоро да практикува според Божиите слова и истините принципи, което е принцип, към който хората са способни да се придържат. Истините принципи на Божиите слова посочват правилната посока и цел, които хората трябва да следват, и са пътят, по който те трябва да вървят. Принципите на Божиите слова не само поддържат нормалното функциониране на човешката съвест и човешкия разум, но и по естествен начин добавят принципите на истината към основата, която представляват човешката съвест и разум. Това са стандартите на истината, до които хората със съвест и разум могат да се издигнат и които могат да постигнат. Когато се придържат към тези принципи в Божиите слова, хората придобиват не усилване на моралните им качества и на почтеността им, нито опазване на човешкото им достойнство, а това, че са поели по правилния път в живота. Когато човек се подчинява на тези истини принципи в Божиите слова, той не само притежава съвестта и разума на нормален човек, но въз основа на това, че притежава съвест и разум, успява да разбере повече истини принципи, свързани с начина, по който трябва да се държи. Казано по-просто, той започва да разбира принципите на поведение, да знае кои истини принципи да използва в подхода си към хората и нещата и в поведението и постъпките си и вече не е контролиран и повлиян от собствените си чувства, желания, амбиции и покварени нрави. Така той напълно изживява подобието на нормален човек. Истините принципи, поставени от Бог, решават из основи проблема с покварените нрави, които контролират хората и им пречат да се изтръгнат от греха, и така хората вече не живеят стария си живот, контролиран от чувства, желания, амбиции и покварени нрави. И от какво се замества всичко това? Замества се го критериите на Божиите слова и истините принципи, които се превръщат в човешкия живот. Най-общо казано, щом хората започнат да се придържат към истините принципи, към които човечеството трябва да се придържа, те вече не живеят в различните тревоги на плътта. По-точно казано, хората вече не живеят подвластни на подвеждането, лъжите и контрола на Сатана. По-конкретно, те вече не живеят в оковите и под контрола на многобройните идеи, възгледи и философии за светските дела, които Сатана втълпява на хората, а живеят не просто с достойнство и почтеност, но и свободно и с облика на хора, което е истинското подобие на сътворени същества под господството на Създателя. Това е съществената разлика между словата и истината на Бог и поговорките за морално поведение в традиционната култура.

Темата на днешното общение е малко по-дълбока. След като го изслушате, трябва да разсъждавате известно време върху него, да го оставите да отлежи и да видите дали схващате казаното. Въз основа на това общение разбрахте ли напълно разликата между поговорките за морално поведение и истината? Кажете Ми с прости думи: каква е същността на поговорките за морално поведение? (Поговорките за морално поведение са просто правила и условности, които възпират мислите и постъпките на хората, те не са принципи и критерии за поведение.) Добре казано. В традиционната култура има една история за Кун Жун^[а], който се отказал от по-големите круши. Какво мислите — нима всеки, който не може да бъде като Кун Жун, не е добър човек? Хората са мислели, че който може да бъде като Кун Жун, има благороден характер и непоклатима почтеност, защото жертва собствените си интереси заради другите, т.е. той е добър човек. Дали героят Кун Жун от тази легенда е пример за подражание, който всички са следвали? Има ли този образ определено място в сърцата на хората? (Да.) Това място в сърцата на хората се заема не от името му, а от мислите и практиките му, както и от моралните му качества и поведение. Хората ценят такива практики, одобряват ги и вътре в себе си се възхищават на моралното поведение на Кун Жун. Затова ако видиш човек, който не може да жертва собствените си интереси заради другите, човек, който не би се отказал от по-големите круши като Кун Жун, вътре в себе си ще се подразниш от този човек и ще имаш лошо мнение за него. И така, оправдани ли са раздразнението и лошото ти мнение? Те трябва да се основават на нещо. Най-напред си мислиш: „Кун Жун е бил толкова млад, а е бил способен да се откаже от по-големите круши, а ти, въпреки че си възрастен човек, все още си толкова себичен“ и вътрешно добиваш лошо мнение за него. И така, лошото ти мнение и раздразнението ти основават ли се на легендата за Кун Жун, който се отказал от по-големите круши? (Да.) Правилно ли е да се възприемат хората на тази основа? (Не.) Защо не е правилно? Защото произходът на основата ти за възприемане на хората и нещата, е неправилен, и защото изходната ти точка е изцяло погрешна. Изходната ти точка е да приемеш легендата за Кун Жун, който се отказал от по-големите круши, за стандарт, според който да преценяваш хората и нещата, но този подход и метод на преценка са погрешни. По какъв начин са погрешни? Погрешни са, понеже вярваш, че идеята, която стои зад легендата за Кун Жун, е правилна, и я приемаш за положителна идеологическа гледна точка, от която да преценяваш хората и нещата. Когато преценяваш по този начин, в крайна сметка заключаваш, че повечето хора не са добри. Точни ли са заключенията от тази преценка? (Не, не са точни.) Защо не са точни? Защото стандартът, според който преценяваш, е погрешен. Ако човек използва методите и принципите, които Бог е задал, как трябва той да прецени такъв човек? Като вземе предвид дали човекът поддържа интересите на Божия дом, дали е на страната на Бог, дали има богобоязливо сърце и дали търси истината принцип в действията си. Напълно точна е само преценката, която се основава на тези аспекти. Ако този човек се моли, търси и обсъжда с всички, когато нещо му се случи, дори и понякога да не успява да прояви алтруизъм и да е малко себичен за дребни неща, ако постъпките му са в общи линии адекватни спрямо аспектите, изисквани от Бог, то той е човек, който може да приеме истината, човек, който е в правия път. И така, на какво се основава това заключение? (Основава се на Божиите слова и изисквания.) Следователно точно ли е това заключение? Много по-точно е, отколкото ако преценяваше от идеологическата гледна точка на легендата за Кун Жун, който се отказал от по-големите круши. Идеологическата гледна точка на легендата за Кун Жун преценява временното поведение и практики на човека, докато Бог иска от хората да преценяват същността на този човек и това какво точно е неговото отношение към истината и към Божиите изисквания. Това, за което използваш поговорките за морално поведение, е да прецениш моментното поведение на човека, неговите действия или мимолетни прояви при конкретна случка. Ако ги използваш за преценка на вътрешно присъщите качества на хората, то преценката няма да е точна, защото преценяването на вътрешно присъщите качества на човека чрез поговорки за морално поведение е преценка според погрешни принципи, в резултат на което тя ще бъде погрешна. Разликата се състои не във външното му поведение, а по-скоро в неговата природа същност. Поради това е изначално погрешно да се преценяват хората с помощта на поговорки за морално поведение. Точна е единствено тази преценка за хората, която се основава на истините принципи. Разбирате ли какво казвам?

Същността на поговорките за морално поведение е, че те са правила и условности, които възпират поведението и мислите на хората. Те до известна степен ограничават и контролират мисленето на хората и възпират някои от правилните мисловни изрази и обичайните изисквания на нормалната човешка природа. Разбира се, може и да се каже, че до известна степен те нарушават някои от законите на оцеляването на нормалната човешка природа и че лишават нормалните хора от човешките им нужди и права. Например, класическата поговорка „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ е в остро противоречие с човешките права на жените и ги нарушава. Каква роля в обществото като цяло приписва тя на жените? Ролята на робини. Нима не е така? (Да.) От тази гледна точка правилата и условностите на тези поговорки за морално поведение са разрушили човешките мисли, лишили са хората от различните нужди на нормалната човешка природа и същевременно са ограничили изразяването от страна на човешките същества на различните мисли на нормалната човешка природа. Тези поговорки за морално поведение изначално не са създадени въз основа на нуждите на нормалните хора, нито се основават на стандартите, които нормалните хора могат да постигнат. Всички те са създадени въз основа на човешките фантазии, амбиции и желания. Тези поговорки за морално поведение не само възпират и ограничават мислите на хората и ограничават поведението им, но и ги карат да почитат и да се стремят към тези неща, които са неистински и въображаеми. Хората обаче не могат да ги постигнат, затова не могат да направят нищо друго освен да се потулват и прикриват чрез преструвки, за да могат да живеят приличен, благороден живот, живот, който изглежда много достоен. Истината обаче е, че животът според тези идеи и възгледи за морално поведение означава, че човешките мисли са изопачени и ограничени и че хората живеят ненормално и изкривено под властта на тези лъжовни идеи и гледни точки, нали? (Да.) Хората не искат да живеят така и не искат да правят това, но не могат да се освободят от ограниченията на тези идеологически окови. Единственото, което могат да направят, е да живеят неохотно и принудително под влиянието и ограничението на тези идеи и възгледи. Същевременно, поради натиска на общественото мнение и наличието на тези идеи и възгледи в сърцата им, те нямат друг избор освен да живуркат недостойно в този свят, като непрекъснато сменят маските на лицемерието си. Това са последиците от поговорките за морално поведение за човечеството. Разбрахте ли това? (Да.) Колкото повече разговаряме за тези поговорки за морално поведение и ги анализираме, толкова повече хората ги прозират ясно и толкова повече усещат, че различните поговорки в традиционната култура не са положителни неща. Те подвеждат и увреждат човешките същества от хиляди години до степен, че дори след като хората са слушали Божиите слова и са разбрали истината, пак не могат да се отърват от влиянието на тези идеи и възгледи от традиционната култура и дори се стремят към тях сякаш са положителни неща. Мнозина дори ги използват като заместител на истината и ги практикуват като истината. Придобихте ли по-добро и по-точно разбиране за тези поговорки за морално поведение в традиционната култура от днешното общение? (Да.) След като вече имате известно разбиране за тях, нека да продължим общението си по други поговорки за морално поведение.

Сега ще разговаряме за поговорката за морално поведение „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“. Както виждате, всяка от тези поговорки за морално поведение е толкова помпозна и гръмка, като че ли всяка е пропита от някакъв героичен дух и с качествата на велики хора и не е постижима от незабележителни или обикновени хора. „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“ — каква огромна широта на съзнанието изисква това! Каква мила, добронамерена и велика индивидуалност трябва да имаш, за да направиш това! „Капката вода“ съответства на „цял извор“, но същевременно това съответствие създава впечатлението, че между двете има безкрайна пропаст и огромна разлика. Това означава, че трябва да се отплатиш дори за добротата в капка вода, но с какво? Трябва да се отплатиш с цял извор, т.е. с огромен брой действия и прояви, или с голяма искреност и желание, а не да я забравиш. Толкова е необходимо, за да се отплатиш за добротата в капка вода, и ако се отплатиш с по-малко, нямаш съвест. По тази логика човекът, който е проявил доброта, в крайна сметка не е ли същият, който накрая се облагодетелства неправомерно? Този благодетел със сигурност извлича голяма полза от добротата си! Той показва доброта, като дава капка вода, и в замяна получава цял извор. Това е много изгодна сделка и е начин да извлечеш много добра печалба за сметка на другите. Нима не е така? В този живот на всеки човек ще му се случи да приеме една капка доброта. Ако за всяка капка трябва да се отплаща с цял извор, цял живот няма да може да се издължи, поради което няма да може да изпълни семейните и обществените си ангажименти, камо ли да се замисли за пътя си в живота. Ако се радваш на капка доброта, но не успееш да се отплатиш за нея с цял извор, съвестта ти ще те гризе, а обществото ще те заклейми, и ти ще гледаш на себе си като на бунтар, злосторник и неблагодарник, а не като на човек. Но какво би станало, ако човек може да се отплати за тази доброта с цял извор? Той би казал: „На света няма по-съвестен от мен, защото мога да се отплатя за капката доброта с цял извор. Така този, който някога ми помогна и прояви доброта към мен, ще види какъв човек съм аз и ще разбере дали е загубил от това, че ми е помогнал, и дали си е струвало да ми помага. Така той никога няма да го забрави и дори ще му бъде неудобно. Още повече, че аз ще продължа да му се отплащам. След като мога да се отплатя за капката добро с цял извор, не съм ли човек с благородно морално поведение и характер? Не съм ли благородник? Не съм ли велик човек? Не съм ли достоен за възхищение?“. Всички го хвалят и му ръкопляскат, а това предизвиква силни чувства у него и той казва: „Като ме хвалите като добър човек, човек с благороден характер, пример сред човеците и образец за човешка моралност, тогава след смъртта ми трябва да ми вдигнете паметник и да ми сложите надгробен надпис, който да гласи: Този човек беше образец за максимата „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“ и може да се нарече пример за морална човешка природа“. Но дори и след като паметникът вече е издигнат, той си мисли, че те трябва да му направят и восъчна статуя и да я сложат в храма, а после да изпишат върху нея изтъкнатото му име: „Светилище на Бог еди-кой си“, да поставят олтар с тамян под нея и всички да му палят тамян, който да гори вечно в негова чест. Освен това хората трябва да имат негови статуетки у дома си, да палят тамян и да му се покланят до земята по три пъти на ден, и да възпитават децата и внуците си и най-младите поколения да бъдат досущ като него, да казват на синовете и дъщерите си, че трябва да се оженят за човек като него, който може да се отплати за добротата в капката вода с цял извор — образец и модел на човешката моралност. Китайците традиционно възпитават децата си да бъдат добри хора и специално ги учат да признават добротата и да се стремят да се отплащат за нея. Ако получите една капка доброта, трябва да се отплатите за нея с цял живот усилена работа, т.е. с цял извор. Когато децата пораснат, те възпитават следващото поколение по същия начин и така всичко си тече и се предава от поколение на поколение. Когато такъв човек е способен да се отплати за една капка доброта с цял извор, той е постигнал най-висшата си цел. Каква цел е постигнал? Да бъде признат от светските хора и от обществото. Това, разбира се, е второстепенно. Най-важното нещо е, че хората окачат портрета му на стените си и се кланят на статуята му, а той може да се наслаждава на горящия тамян на този свят поколение след поколение, а духът и идеите му могат да се предават нататък в света и да печелят похвали от бъдещите поколения. Накрая, след като се е натъпкал с горящия тамян на този свят, в какво се превръща той? Превръща се в дяволски цар и целта му най-сетне е постигната. Това е крайната последица от покваряването на човечеството от Сатана. Първоначално хората просто приемат една идея за морално поведение в традиционната култура, като например благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност. После изпълняват изискванията на тази идея, като дават пример на другите, като ревностно прилагат на практика тези идея и това изискване, придържат се към тях и постигат целта си да станат модел и образец за останалата част от човечеството. После, след като умрат, оставят след себе си добра репутация, която се предава на следващите поколения. Накрая получават, каквото са искали, а именно да вдишват горящия тамян на този свят в продължение на много години и да станат царе на демоните. Това нещо добро ли е? (Не.) Защо казвате, че не е добро? Това е крайната цел, към която неверникът се стреми в живота си. Той одобрява идеи за определено морално поведение, после дава пример, като показва как да се изпълнят изискванията за това морално поведение, докато накрая не достигне момента, в който всички го хвалят като добър човек, мил човек, изтъкнат човек и човек с благороден характер. Мълвата за поведението и делата му стига до цялото човечество, а поведението и делата му се изучават и почитат от поколения от хора, докато накрая този човек не стане модел за подражание за цяло поколение и, разбира се, царят на демоните за цяло поколение. Нима това не е пътят, по който вървят светските хора? Нима това не е резултатът, към който се стремят светските хора? Това има ли връзка с истината? Има ли връзка с Божието спасение? Няма абсолютно никаква връзка. Такъв е крайният резултат, до който поговорките за морално поведение ще докарат хората. Ако един човек изцяло приема всички различни идеи в традиционната култура и изцяло се придържа към тях, то пътят, по който върви, без съмнение е пътят на демоните. Ако си поел по пътя на демоните веднъж завинаги, то ти нямаш никаква връзка с делото на Бог за спасението на човечеството и нямаш абсолютно нищо общо със спасението. Затова, ако в основата на разбирането на истината, ти все още си ограничен и повлиян от идеите на традиционната култура и същевременно под влиянието на тези идеи и поради придържането си към тези изисквания и поговорки не си в състояние да им се опълчиш или да се избавиш от тях и не можеш да приемеш изискванията на Бог, тогава в крайна сметка ще последваш пътя на демоните и ще станеш цар на демоните. Разбираш това, нали? Никоя теория или поговорка на света, дори и най-високият морален стандарт на света, не може да заеме мястото на пътя на спасението, който Бог е дал на човечеството. Ако хората искат да поемат по правилния път, а именно пътя на спасението, те могат да придобият Божието одобрение само като застанат пред Бог, като приемат Божиите слова със смирение и упоритост, като приемат всички Негови твърдения и изисквания и като се държат и действат според критерия на Божиите слова. В противен случай те няма как да тръгнат по правилния път в живота и могат само да следват философиите на Сатана по пътя към гибелта. Някои питат: „Има ли среден път?“. Не — или следваш Божия път, или дяволския път на Сатана. Има само два пътя. Ако не следваш Божия път, тогава без съмнение се придържаш към различните идеи, които Сатана ти е внушил, и към различните дяволски пътища, породени от тези идеи. Ако искаш да направиш компромис, като поемеш по средния път или по някакъв трети път, това е невъзможно. Ясно ли е това? (Да.) Няма повече да разсъждавам върху поговорката „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, защото тя малко или много е подобна на поговорката „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, за която сме разговаряли преди. Същността на тези две поговорки е в голяма степен еднаква, затова не е необходимо да я обсъждаме по-подробно.

Сега нека да поговорим за следващата поговорка за морално поведение — не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб. Тази би трябвало да е много лесна за прозиране, нали? Като я съпоставим с изискванията на поговорките за морално поведение, за които вече говорихме, тази поговорка явно също е неизменно правило, което обвързва хората. Макар че на хартия изглежда величествена и впечатляваща, сякаш няма нищо нередно в нея и уж е прост принцип за подхождане към хората, този прост принцип няма никакъв смисъл що се отнася до това как да се държим или как да се отнасяме с хората, и никак не допринася за човешкото поведение или житейски стремеж. Тя не е принцип, към който хората трябва да се придържат в постъпките и поведението си, нито е принцип, според който хората да се стремят към правилната посока и цел в живота. Дори и да се придържаш към това изискване, единственото, което то прави, е да те възпира от неразумни действия в отношенията ти с хората, но това не значи, че имаш истинска любов към тях или че наистина им помагаш, а още по-малко доказва, че си на правилния път в живота. Буквалното значение на поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ е, че ако нещо не ти харесва или не обичаш да правиш нещо, не трябва да го налагаш и на другите хора. Това изглежда умно и обосновано, но ако използваш тази сатанинска философия, за да се справяш с всяка ситуация, ще допуснеш много грешки. Вероятно ще нараниш и подведеш хората или дори ще им навредиш. Точно както някои родители не обичат да учат, но искат да накарат децата си да учат, затова все се опитват да ги вразумят и ги подтикват да учат усилено. Ако към това трябваше да се приложи изискването да „не причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб“, тогава тези родители не би трябвало да карат децата си да учат, защото самите те не обичат да го правят. Има и други хора, които вярват в Бог, но не се стремят към истината. В сърцата си обаче знаят, че вярата в Бог е правилният път в живота. Ако видят, че децата им не вярват в Бог и не са на правилния път, те ги подтикват да вярват в Бог. Макар че самите те не се стремят към истината, искат децата им да се стремят към нея и да бъдат благословени. Ако в тази ситуация родителите се придържаха към поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, те не би трябвало да карат децата си да вярват в Бог. Това би било съгласно тази сатанинска философия, но и би провалило шансовете на децата им за спасение. Кой е отговорен за този резултат? Дали традиционната поговорка за морално поведение да не причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб, не вреди на хората? Ето още един пример. Някои родители не се задоволяват с това да бъдат отговорни и да водят живот според закона. Те не искат да се занимават със земеделие или да ходят на работа, за да издържат семейството си, а искат да се занимават с измами и мошеничества или да играят хазарт, като използват неправомерни средства, за да натрупат нечестно богатство, така че след това да могат да водят луксозен живот, да се забавляват и да се наслаждават на плътски удоволствия. Те не искат да се захващат с честен труд или да следват правилния път. Именно това не желаят, нали? Те знаят в сърцата си, че това не е добро. Как трябва да възпитават децата си при това положение? Нормалните хора биха възпитавали децата си да учат усилено и да овладяват умения, за да могат да си намерят добра работа в бъдеще, и биха ги накарали да следват правилния път. Това е изпълнение на родителските задължения, нали? (Да, така е.) Това е правилно. Но ако се придържаха към поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, то те биха казали: „Синко, погледни ме. Мога да правя всякакви неща в живота — мога да ям и пия по ресторанти, да посещавам проститутки и да играя хазарт. Оправям се в живота, въпреки че не съм учил и не съм усвоил никакво умение. Гледай от мен в бъдеще — няма нужда да ходиш на училище и да учиш усилено. Научи се да крадеш, да мамиш и да играеш комар и пак ще можеш да живееш добре до края на дните си!“. Правилно ли е да се постъпи така? Някой възпитал ли е децата си по този начин? (Не.) Това е „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, нали? Нима тези примери не опровергават напълно тази поговорка? В нея няма нищо вярно. Някои хора, например, не обичат истината. Те копнеят за удобствата на плътта и си намират начини да се размотават, когато изпълняват дълга си. Не са склонни да страдат или да плащат цена. Смятат, че поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ е добре формулирана, и казват на хората: „Трябва да се научите да се забавлявате. Няма нужда да изпълнявате дълга си добре, да търпите трудности или да плащате цена. Ако можете да се размотавате, размотавайте се; ако можете да направите нещо нехайно, направете го нехайно. Не си усложнявайте живота. Вижте, аз живея по този начин — не е ли страхотно? Животът ми е просто идеален! Изтощавате се, като живеете така! Трябва да се учите от мен“. Нима това не отговаря на изискването „да не причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб“? Ако действаш по този начин, ти човек със съвест и разум ли си? (Не.) Ако човек загуби съвестта и разума си, нима не му липсва добродетел? Това се казва да ти липсва добродетел. Защо го наричаме така? Защото тези хора копнеят за удобство, нехайни са в дълга си и подстрекават и повлияват другите да се присъединят към тях в нехайството и копнежа по удобства. Какъв е проблемът с това? Нехайството и безотговорността в дълга ти е проява на хитруване и противопоставяне на Бог. Ако продължаваш да бъдеш нехаен и не се покайваш, ще бъдеш разобличен и отстранен. Много хора в църквата са били премахнати по този начин. Това не е ли факт? (Да.) Следователно като се придържат към тази поговорка и подстрекават всички да бъдат като тях, така че да не изпълняват дълга си старателно, а да заблуждават и мамят Бог, те не вредят ли на хората и не ги ли обричат на гибел? Не стига че самите те са мързеливи и хитри, но пречат и на другите да изпълняват дълга си. Това не е ли прекъсване и смущение на църковното дело? Това не е ли противодействие на Бог? Може ли Божият дом да държи такива хора? Да речем, че някой, който работи във фирма с невярващи, подстрекава другите служители да не вършат работата си както трябва. Шефът няма ли да го уволни, ако разбере? Със сигурност ще го изрита. Значи ако той може да прави това, докато изпълнява дълга си в Божия дом, това човек, който вярва в Бог ли е? Това е зъл човек и неверник, който е проникнал в Божия дом. Той трябва да бъде премахнат и отстранен! След като чухте тези примери, можете ли донякъде да разпознаете същността на поговорката за морално поведение „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“? (Да, можем.) Какъв окончателен извод си направихте? Това изискване истина принцип ли е? (Не.) Съвсем очевидно не е. Е, какво е тогава? Това е просто една неясна поговорка, която привидно звучи добре, но в действителност няма никакъв практически смисъл.

Поддръжници ли сте на поговорката за морално поведение „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“? Ако някой поддържа тази фраза, бихте ли помислили, че е велик и благороден? Някои хора казват: „Виж, той не се налага, не усложнява живота на другите и не ги поставя в трудно положение. Не е ли прекрасен? Винаги е строг към себе си, но търпелив с другите. Никога не казва на хората да направят нещо, което самият той не би направил. Дава на другите много свобода и им внушава чувство на изобилна топлина и приемане. Какъв страхотен човек!“. А наистина ли е така? Поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ внушава, че трябва да даваш и да предоставяш на другите само неща, които ти сам харесваш и които доставят удоволствие на самия теб. Но какви неща харесват и на какво се радват покварените хора? На покварени неща, на нелепи неща и на екстравагантни желания. Ако даваш и предоставяш на хората тези негативни неща, няма ли цялото човечество да става все по-покварено? Ще има все по-малко положителни неща. Това не е ли факт? Факт е, че човечеството е дълбоко покварено. Покварените хора обичат да се стремят към слава, печалба, статус и плътски удоволствия. Те искат да са известни личности и да бъдат могъщи и свръхчовеци. Искат комфортен живот и изпитват неприязън към усиления труд. Искат всичко да им се поднася на тепсия. Много малко от тях обичат истината или положителните неща. Ако хората дават и предоставят на другите своята поквара и пристрастия, какво ще стане? Точно това, което си представяте: човечеството само ще става все по-покварено. Поддръжниците на идеята „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ искат хората да дават и предоставят на другите покварата, пристрастията и екстравагантните си желания, като ги подтикват да се стремят към зло, удобства, пари и преуспяване. Това ли е правилният път в живота? Съвсем очевидно е, че „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ е много проблематична поговорка. Пропуските и недостатъците в нея могат да ви избодат очите — дори не си заслужава да се анализира и прозира. Грешките и абсурдите в нея са очевидни от пръв поглед. Сред вас обаче има мнозина, които лесно биват убедени и повлияни от тази поговорка и я приемат, без да се замислят. Вие често използвате тази поговорка в общуването си с другите, за да поучите себе си и да насърчите тях. Като правите това, си мислите, че характерът ви е особено благороден и че поведението ви е много разумно. Без да осъзнаваш обаче, тези думи разкриват принципа, според който живееш, и позицията ти по различни въпроси. Същевременно си подвел и подлъгал другите да подхождат към хората и обстоятелствата със същия възглед и позиция като теб. Държал си се като истинска фурнаджийска лопата и изцяло си поел по средния път. Казваш: „Какъвто и да е проблемът, не е нужно да се приема сериозно. Не усложнявай своя живот или този на другите. Ако усложняваш живота на другите хора, създаваш трудности и на себе си. Да си мил с другите е да си мил със себе си. Ако си суров към другите, си суров към себе си. Защо да се поставяш в трудно положение? Да не налагаш на другите това, което самият ти не искаш, е най-доброто и най-милото, което можеш да направиш за себе си“. Това отношение очевидно предполага да не си усърден в нищо. Ти нямаш правилна позиция или гледна точка по никой въпрос — възгледите ти за всичко са объркани. Не си усърден и просто си затваряш очите за нещата. Накрая, когато застанеш пред Бог и понесеш отговорността си, ще бъде голяма каша. Защо е така? Защото все казваш, че не трябва да причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб. Това ти носи голяма утеха и радост, но същевременно ти причинява големи проблеми, защото заради него не можеш да имаш ясни възгледи или позиции по множество въпроси. Това, разбира се, също така те прави неспособен да разбереш ясно какви са Божиите изисквания и стандарти към теб, когато попаднеш в такива ситуации, както и какъв изход трябва да постигнеш. Тези неща стават, защото не си усърден в нищо. Причиняват се от обърканото ти отношение и възгледи. Дали да не причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб, е толерантното отношение, което трябва да имаш към хората и нещата? Не, не е. Това е просто една теория, която изглежда правилна, благородна и добронамерена отвън, но всъщност е нещо изцяло негативно. Очевидно е, че още по-малко е истина принцип, към която хората трябва да се придържат. Бог не изисква хората да не причиняват на другите това, което не искат да се случи на тях, а иска да са наясно с принципите, които трябва да спазват, когато попадат в различни ситуации. Ако нещо е правилно и съответства на истината в Божиите слова, трябва да се придържаш към него, и не само да се придържаш към него, а и да поучаваш, убеждаваш и разговаряш с другите, за да разберат точно какви са Божиите намерения и кои са истините принципи. Това е твоя отговорност и задължение. Бог не иска да поемаш по средния път, а още по-малко иска да се хвалиш колко голямо сърце имаш. Трябва да се придържаш към нещата, за които Бог те е наставлявал и на които те е научил, и към това, за което Бог говори в словата Си — изискванията, критериите и истините принципи, които хората трябва да спазват. Не само трябва да се придържаш към тях и да ги отстояваш вечно, но и да практикуваш тези истини принципи, като даваш пример на другите и като ги убеждаваш, надзираваш, подкрепяш и напътстваш да се придържат към тях, да ги спазват и да ги практикуват като теб. Бог изисква да правиш това, защото именно това ти е поверил. Не можеш просто да поставяш изисквания към себе си, а да пренебрегваш другите. Бог изисква да заемеш правилната позиция по въпросите, да се придържаш към правилните критерии, да знаеш точно какви са критериите в Божиите слова и да установиш точно какви са истините принципи. Дори и да не можеш да постигнеш това, дори и да не желаеш, да не ти харесва, да имаш представи или да му се противопоставяш, трябва да гледаш на него като на своя отговорност и задължение. Трябва да разговаряш с хората за положителните неща, които идват от Бог, за нещата, които са верни и правилни и да ги използваш, за да помагаш, влияеш и напътстваш другите, за да могат те да се възползват и поучат от тях и да поемат по правилния път в живота. Това е твоя отговорност и не бива упорито да се придържаш към идеята „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, която Сатана ти е втълпил. В Божиите очи тази поговорка е просто философия за светските отношения. Тя е начин на мислене, който съдържа хитростите на Сатана, и никак не е правилният път, нито е нещо положително. Всичко, което Бог изисква от теб, е да бъдеш почтен човек, който ясно разбира какво трябва и какво не трябва да прави. Той не те призовава да бъдеш угодник или нагаждач, нито те е призовал да поемаш по средния път. Когато някой въпрос касае истините принципи, трябва да кажеш каквото е нужно да се каже и да разбереш каквото е нужно да се разбере. Ако някой не разбира нещо, но ти го разбираш и можеш да му дадеш насоки и да му помогнеш, трябва непременно да изпълниш това свое задължение и отговорност. Не бива просто да стоиш отстрани и да гледаш, а още по-малко трябва да се придържаш към философиите, които ти е втълпил Сатана, като например да не причиняваш на другите това, което самият ти не искаш. Разбирате ли? (Да.) Такова е онова, което е правилно и положително, дори и да не ти харесва, да не желаеш да го направиш, да не си способен да го направиш и да го постигнеш, да му се противиш или да развиеш представи срещу него. Същността на Божиите слова и истината няма да се промени просто защото човечеството има покварени нрави и има определени емоции, чувства, желания и представи. Същността на Божиите слова и истината никога няма да се промени. Щом познаеш, разбереш, преживееш и постигнеш Божиите слова и истината, ти си длъжен да споделиш своите свидетелства за преживяване с другите. Така още повече хора ще разберат Божиите намерения, ще схванат и постигнат истината, ще разберат Божиите изисквания и стандарти и ще имат понятие за истините принципи. Като направят това, тези хора ще придобият път за практикуване, когато се сблъскват с трудности в ежедневието си, и няма да бъдат обърквани или оковавани от различни идеи и възгледи на Сатана. Поговорката за морално поведение „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ наистина и действително е хитър план на Сатана да контролира умовете на хората. Ако винаги я отстояваш, значи си човек, който живее според сатанински философии, човек, който живее изцяло в сатанински нрав. Ако не следваш Божия път, значи не обичаш истината и не се стремиш към нея. Каквото и да се случи, принципът, който трябва да следваш, и най-важното, което трябва да направиш, е да помагаш на хората, доколкото можеш. Не трябва да прилагаш на практика това, което казва Сатана, а именно „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, и да бъдеш „умен“ угодник. Какво означава да помагаш на хората, доколкото можеш? Означава да изпълняваш отговорностите и задълженията си. Щом видиш, че нещо е част от твоите отговорности и задължения, трябва да разговаряш за Божиите слова и истината. Това означава да изпълняваш отговорностите и задълженията си. Това общение изясни ли в общи линии поговорката за морално поведение „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“? Разбрахте ли я? (Да.) Тази поговорка е относително лесна за прозиране и можете да установите какво не е наред с нея, без много да разсъждавате. Тя просто е твърде абсурдна, така че няма нужда да разговаряме за нея по-подробно.

Нека сега да разговаряме за следващата поговорка за морално поведение — „За приятел бих поел и куршум“. Това е наглед грандиозно твърдение, което е особено широко разпространено сред човечеството. По-специално, сантименталните хора, които отдават значение на братското чувство, приемат тази поговорка като максима за създаване на много приятели. В която и епоха или етническа група да се използва, тази поговорка за морално поведение „За приятел бих поел и куршум“ е доста добре приета. Това означава, че тя е в относително добро съгласие със съвестта и разума на човечеството. По-конкретно, тази поговорка е в съгласие с понятието за „братско чувство“, към което хората се придържат в съзнанието си. Хората, които ценят братското чувство, биха били склонни да поемат куршум за приятел. В колкото и трудна и опасна ситуацията да е приятелят им, те биха направили крачка напред и биха поели куршум вместо него. Това е духът на жертването на собствените интереси заради другите. Това, което внушава на хората поговорката „За приятел бих поел и куршум“, в общи линии е да ценят братското чувство. Тя изисква от хората да спазват стандарта да се цени братското чувство — това е същността ѝ. Какво означава думата „братско чувство“? Какъв е стандартът за братско чувство? Той е да си способен да жертваш собствените си интереси заради свой приятел и да правиш всичко, за да е доволен той. От каквото и да се нуждае твоят приятел, честта те задължава да предоставиш необходимата помощ. Ако това значи да рискуваш живота си, така да бъде. Това е изискването за истински приятел и само това може да се смята за истинско братското чувство. Друго тълкувание на братското чувство е да си способен да рискуваш живота си, да дадеш живота си, да заложиш живота си на карта заради приятел, без да те е грижа за живота и смъртта. Това е приятелство, което устоява на животозастрашаващи изпитания, приятелство на живот и смърт, това е истинско братско чувство. Такова е определението за приятел в изискванията за морално поведение. Трябва да си готов да поемеш куршум за приятелите си, за да бъдеш смятан за истински приятел. Това е критерият за морално поведение, към който трябва да се придържа човек в отношенията си с приятелите и това е изискването към моралното поведение на хората при създаването на приятелства. Поговорката за морално поведение „За приятел бих поел и куршум“ се приема като особено героична и справедлива и като много велика и благородна. Тя предизвиква възхищението и одобрението на хората и ги кара да мислят, че способните на такова нещо са като някакви безсмъртни същества от друг свят, които изскачат от процепите в скалите, и че тези хора са особено справедливи, като рицари или бойци със саби. Затова такива недодялани и праволинейни идеи и възгледи се приемат с готовност от човешките същества и лесно проникват дълбоко в сърцата им. Имате ли подобно усещане за поговорката „За приятел бих поел и куршум“? (Да.) Въпреки че днес и в тази епоха няма много хора, които биха поели куршум за приятел, повечето хора се надяват, че техните приятели биха били склонни да поемат куршум за тях и че те са предани, добри другари, както и че в трудни времена приятелите им биха им подали ръка безрезервно, без да им поставят никакви условия, че биха направили всичко за тях, без да се боят от всички трудности и без да се страхуват от опасности. Ако имате подобни изисквания към приятелите си, дали това не би означавало, че все още сте повлияни и обвързани от тази идея да поемеш куршум за приятел? Бихте ли казали, че все още живеете според този стар, традиционен начин на мислене? (Да.) В наши дни хората често се оплакват, че „общественият морал запада в съвременния свят, че хората не разсъждават по същия начин като предците си, че времената са се променили, че приятелите вече не са това, което са били, че хората вече не ценят братското чувство, че човешката топлота се е загубила и че отношенията между хората стават все по-студени“. Макар че малцина ценят братските отношения с приятелите в наши дни, хората все още с умиление си спомнят онези топлосърдечни рицари от едно време, които биха жертвали живота си за приятел, и почитат присъщия им стил. Вземете например някои от легендите, предавани в историята, за хора от старите времена, които са жертвали живота си за приятел, особено онези, чието действие се развива в света на бойните изкуства и чиито герои поддържат братски отношения. И до днес, когато хората гледат тези легенди във филми и телевизионни драми, в сърцата им се надигат емоции и те таят надежди да се завърнат в една епоха, изпълнена с човешка топлота, когато хората са оценявали братското чувство. Какво показват тези неща? Показват ли, че тази идея да поемеш куршум заради приятел е почитана като нещо положително в съзнанието на хората и че се приема за висок морален стандарт от тези, които искат да станат добри хора? (Да.) Макар че в наши дни човек не смее да изисква такова нещо от себе си и самият той не може да го постигне, все пак се надява да срещне такива хора в общността си и да се свърже и сприятели с тях, за да може при трудност да разчита на това, че те ще поемат куршум за него. Като се вгледаме в човешките нагласи и възгледи относно тази поговорка за морално поведение, ясно се вижда, че хората са дълбоко повлияни от тези идеи и възгледи, според които братското чувство се цени. Предвид че са повлияни от тези идеи и възгледи, които ги насърчават да се стремят и придържат към духа на братското чувство, те, естествено, са много склонни да живеят според тях. В резултат на това хората са склонни да бъдат контролирани и подвластни на тези идеи и възгледи и е вероятно да възприемат хората и нещата и да се държат и действат според тези идеи и възгледи, като същевременно са склонни да ги прилагат при преценката си за хората и да се питат: „Този човек цени ли братското чувство? Ако цени братското чувство, значи е приятен човек, но ако не го цени, не си струва да се сприятелявам с него, защото не е добър човек“. Ти, разбира се, също си склонен да се влияеш от тези идеи за братското чувство по отношение на управлението на собственото си поведение и неговото възпиране и преценка, както и да ги приемаш като критерии и насоки за отношенията ти с другите. Например, под дълбоко вкорененото влияние на тези идеи и възгледи, ти използваш съвестта си, за да преценяваш всяка своя постъпка в отношенията си с братята и сестрите. Какво означава тази дума „съвест“? Факт е, че дълбоко в сърцата на хората тя не означава нищо друго освен братското чувство. Понякога помагаш на братята и сестрите си от братско чувство, а понякога им съчувстваш от братско чувство. Понякога изпълняваш дълга си и полагаш някакви символични усилия в Божието семейство, или даваш всичко от себе си, или имаш някаква моментна решителност — всичко това всъщност е продиктувано от властта на тези идеи, според които се цени братското чувство. Нима тези явления не показват ясно и недвусмислено, че хората са дълбоко повлияни от тези идеи и възгледи и вече са оковани и погълнати от тях? Какво имам предвид под „оковани“ и „погълнати“? Може ли да се каже, че тези идеи и възгледи, според които се цени братското чувство, не само могат да контролират поведението на хората, но и вече са се превърнали в тяхна философия на съществуване и в техен живот, и че хората се хващат за тях и се отнасят към тях като към положителни неща? Защо казвам, че се отнасят към тях като към положителни неща? Това означава, че когато слушат Божиите слова, прилагат ги на практика и Му се покоряват, изпълняват дълга си без нехайство, плащат по-висока цена и са верни на Бог, всички тези постъпки във висока степен се диктуват от идеята за братското чувство и се примесват с нея. Например, някои казват: „Трябва да бъдем отговорни в поведението си, не можем да сме нехайни в дълга си! Бог ни е дарил с толкова много благодат. В тази опасна обстановка, при това яростно потискане и преследване от големия червен змей Бог ни закриля и ни спасява от влиянието на Сатана. Не трябва да губим съвестта си, трябва да изпълняваме дълга си добре, за да се отплатим за Божията любов! Животът ни е даден от Бог, така че трябва да сме Му верни, за да се отплатим за любовта Му. Не можем да сме неблагодарни!“. Има и други, чийто дълг изисква да се поемат рискове и да се плаща цена. Те казват: „Ако другите не излязат напред, аз ще го направя. Не ме е страх от опасности!“. Хората ги питат: „Защо не те е страх от опасности?“, а те отговарят: „Нямаш ли капка морална почтеност в поведението си? Божието семейство се отнася добре с мен, а Бог е добър с мен. След като съм решил да Го следвам, трябва да изпълня ролята си и да поема тези рискове. Трябва да имам този дух на братско чувство и да ценя братското чувство“. И така нататък, и така нататък. Тези явления и разкривания на хората не са ли в някаква степен продиктувани от тези идеи и възгледи, според които се цени братското чувство? Повлияни от тези идеи и възгледи, преценките и изборите, които хората правят, както и някои от начините на поведение, които разкриват, често пъти нямат нищо общо с практикуването на истината. Те са просто моментен импулс, моментно състояние на ума или мимолетно желание. Тъй като това не е придържане към истините принципи, не произтича от субективната воля на човека да изпълнява дълга си и не се прави от любов към истината и положителните неща, това братско чувство между хората често пъти е нетрайно, не може да се повтори повече от няколко пъти и не може да продължи дълго. След известно време енергията на хората се изчерпва и те издишат като балон. Някои казват: „Защо преди имах толкова енергия? Защо бях толкова склонен да поемам опасни задачи за Божия дом? Защо сега всичката тази енергия се изчерпа?“. Преди това е било просто моментен импулс, желание или решение от твоя страна, примесено с елемент на братско чувство. Като стана дума, какво точно означава „братско чувство“? Казано с прости думи, това е моментно настроение или моментна умствена нагласа, т.е. настроение, което завладява хората в особени обстоятелства или ситуации. Това настроение е много жизнерадостно, много приповдигнато и много положително, поради което ти правиш положителни преценки и избори или правиш грандиозни изявления и имаш желание да работиш усилено, но това желание не е истинско състояние на любов към истината, разбиране на истината или практикуване на истината. То е просто едно настроение, възникнало в резултат на влиянието на тези идеи и възгледи, според които братското чувство се цени. Така стоят нещата с прости думи. От Моя гледна точка на по-дълбоко ниво братското чувство всъщност е изблик на импулсивност. Какво имам предвид под „изблик на импулсивност“? Например, когато хората изпитват моментно щастие, могат цял ден и цяла нощ да не се хранят и да не спят, но не чувстват глад и умора. Това нормално ли е? При нормални обстоятелства те биха огладнели, ако пропуснат хранене, и биха се чувствали изтощени и летаргични, ако не са спали добре през нощта. Но точно в този момент те са в жизнерадостно настроение и не се чувстват гладни, не им се спи и не са изтощени — това не е ли ненормално? (Да, така е.) Това естествено разкриване на живот нрав ли е? (Не.) Щом не е естествено разкриване, какво е тогава? Импулсивност е. Какво друго означава импулсивността? Означава, че поради моментна емоция като щастие или гняв хората проявяват някакво крайно поведение, докато са в такова ирационално състояние. Какво е това крайно поведение? Понякога, когато са щастливи, те подаряват най-ценните вещи в къщата си на други, а понякога в пристъп на гняв убиват някого с нож. Нима това не е импулсивност? Това са постъпки, граничещи с крайност, които се проявяват, когато човек е в ирационално състояние — това е импулсивност. Някои хора са особено щастливи, когато започнат да изпълняват дълга си. Не усещат глад, когато стане време за хранене, и не им се спи, когато стане време за почивка. Вместо това те крещят: „Давай всичко от себе си за Бог, плащай цена за Бог, изтърпи всички трудности!“. Когато са нещастни, не искат да правят нищо, не харесват никого от тези, с които се виждат, и дори обмислят да спрат да вярват. Всичко това е импулсивност. Как е възникнала импулсивността? Дали е възникнала от покварените нрави на хората? Тя се корени в това, че хората не разбират истината и не са способни да я практикуват. Когато хората не разбират истината, те се влияят от всякакви изопачени мисли. Под влиянието на различни изопачени и негативни мисли у тях се появяват всякакви ирационални и ненормални настроения. Докато са в тези настроения, стигат до всякакви прибързани преценки и постъпки. Така стоят нещата, нали? Каква е същността на тази идеологическа гледна точка „За приятел бих поел и куршум“? (Същността ѝ е импулсивност.) Точно така, импулсивност. Съдържа ли се в поговорката „За приятел бих поел и куршум“ някаква рационалност? Дали е в съгласие с принципите? Дали е нещо положително, към което хората трябва да се придържат? Съвсем очевидно е, че не. Тази работа с поемането на куршум за приятел е ирационална, моментна и прибързана. Към нея трябва да се подходи рационално. Приемливо ли е да не цените братското чувство толкова много, че да поемете куршум за приятел? Приемливо ли е просто да помагате на приятелите си в рамките на възможностите си? Как е правилно да се постъпи? Защо идеите и възгледите като „За приятел бих поел и куршум“, които наглед особено високо ценят братското чувство, са изцяло погрешни? Какво не е наред с тях? Този въпрос трябва да се изясни. Щом се изясни, хората напълно ще се избавят от тези идеи и възгледи. Истината е, че въпросът е много прост. Можете ли да го обясните ясно? Нямате възгледи по въпроса, нямате какво да кажете. Това потвърждава нещо, а именно, че преди да анализирам поговорката „За приятел бих поел и куршум“, всички вие се придържахте към тази поговорка или я почитахте особено много и всички вие завиждахте на хората, които биха поели куршум за приятел, като завиждахте и на онези, които могат да се сприятелят с такъв човек, и смятахте, че да имаш такива приятели е радост и чест. Нима не е така? Какво мислите по този въпрос? (Мисля, че да подхождаш към хората според поговорката „За приятел бих поел и куршум“ е безпринципно и не е в съгласие с истината.) Как ви се струва този отговор? Може ли да разчупи веригите и оковите, които тези идеи и възгледи ти налагат? Може ли да промени методите и принципите, според които подхождаш към тези въпроси? Може ли да поправи погрешните ти възгледи по тези въпроси? Ако не може, тогава какъв е този отговор? (Доктрина.) Каква е ползата от говоренето на доктрини? Не говорете за доктрини. Как се появява доктрината? Появява се, когато не виждаш ясно същността на тези идеи и възгледи, не разбираш напълно негативното въздействие и вредата от тези идеи и възгледи върху начина, по който възприемаш хората и нещата, и върху поведението и постъпките ти. Ти не знаеш какво не е наред с тях, затова можеш да отговориш и да решиш този проблем само чрез повърхностни доктрини. Крайният резултат е, че доктрините не могат да решат проблема ти и ти продължаваш да живееш под властта и влиянието на тези идеи и възгледи.

Какво не е наред с идеи и възгледи като „да поемеш куршум за приятел“? Този въпрос всъщност е доста прост и лесен. Никой от обитателите на този свят не изскача от пещера. Всеки има родители и деца, всеки има роднини, никой не живее независимо в този човешки свят. Какво искам да кажа с това? Искам да кажа, че живееш в този човешки свят и си имаш задължения, които трябва да изпълняваш. Първо, трябва да помагаш на родителите си, и второ, трябва да отглеждаш децата си. Това са отговорностите ти в рамките на семейството. В обществото имаш обществени отговорности и задължения, които трябва да изпълняваш. Трябва да играеш роля в обществото — да бъдеш работник, земеделец, бизнесмен, студент или интелектуалец. Имаш много отговорности и задължения, които трябва да изпълняваш — от семейни до обществени. Това означава, че наред с изхранването, обличането, уреждането на дома и придвижването, има още много неща, които трябва да правиш, а има и много неща, които е препоръчително да правиш, и много задължения, които трябва да изпълняваш. Ако оставим настрана правилния път на вярата в Бог, по който хората вървят, ти като личност имаш множество семейни и обществени отговорности за изпълнение. Не си независим. Отговорността на плещите ти не е само да се сприятеляваш и да се забавляваш или да намериш човек, с когото да си говориш и който да ти помага. Повечето и най-важните от отговорностите ти са свързани със семейството ти и с обществото. Животът ти като личност ще се смята за пълноценен и идеален само ако изпълняваш семейните и обществените си задължения добре. И така, какво включват задълженията, които трябва да изпълняваш в семейството си? Докато си дете, трябва да имаш синовна обич към родителите си и да им помагаш. Когато родителите ти са болни или имат затруднения, трябва да направиш всичко, което е по силите ти. Като родител трябва да се потиш и да се трудиш, да работиш усилено и да устояваш на трудности, за да издържаш цялото семейство. Трябва да поемеш тежката отговорност на родител, да отглеждаш децата си, да ги възпитаваш да следват правилния път и да им показваш принципите на поведение. Така че отговорностите ти в семейството са многобройни. Трябва да помагаш на родителите си и да поемеш отговорността за отглеждането на децата си. Има много такива неща, които трябва да се правят. А какви са отговорностите ти в обществото? Трябва да спазваш законите и разпоредбите, трябва да се отнасяш принципно с другите, трябва да даваш най-доброто от себе си в работата си и да управляваш добре кариерата си. Осемдесет-деветдесет процента от времето и енергията ти трябва да отива за тези неща. Това означава, че каквато и роля да играеш в семейството си или в обществото, по който и път да вървиш, каквито и да са амбициите и стремежите ти, всеки човек си има отговорности, които трябва да носи, които са много важни за него самия и които отнемат почти изцяло времето и енергията му. Каква е твоята стойност като личност и каква е стойността на живота ти при появата ти в този човешки свят от гледна точка на семейните и обществените ти отговорности? Тя е да изпълняваш отговорностите и мисиите, които са ти дадени от небесата. Животът ти не принадлежи само на теб, но, разбира се, не принадлежи и на другите. Животът ти съществува заради твоите мисии и отговорности и заради отговорностите, задълженията и мисиите, които трябва да изпълниш в този човешки свят. Животът ти не принадлежи на родителите ти, нито на съпругата ти (или съпруга ти), и, естествено, не принадлежи и на децата ти. Още по-малко принадлежи на следващите ти поколения. И така, на кого принадлежи животът ти? От гледната точка на човек на света животът ти принадлежи на отговорностите и мисиите, които Бог ти е възложил. Но от гледната точка на вярващ животът ти трябва да принадлежи на Бог, тъй като именно Той урежда и има върховенство над всичко, което те засяга. Поради това ти, като човек, който живее на този свят, не трябва произволно да обричаш живота си на други хора и не бива произволно да жертваш живота си за никого в името на братството. Това означава, че не трябва да омаловажаваш собствения си живот. Животът ти няма стойност за никой друг, особено за Сатана, за обществото и за това покварено човечество, но за родителите и роднините ти той има върховно значение, защото съществува неразривна връзка между твоите отговорности и тяхното оцеляване. Още по-важно, разбира се, е това, че съществува неразривна връзка между твоя живот и факта, че Бог има върховенство над всички неща и над цялата човешка раса. Животът ти е незаменим сред многото животи, над които Бог има върховенство. Може да не цениш живота си толкова високо, а може би и не бива да го цениш толкова високо, но истината е, че животът ти е много важен за родителите и роднините ти, с които имаш близки отношения и неразривна връзка. Защо казвам това? Защото имаш отговорности към тях, те също имат отговорности към теб, а имаш отговорности и към обществото, свързани с твоята роля в него. Ролята на всеки човек и всяко живо същество са незаменими за Бог и са неразделни елементи от Божието върховенство над човечеството, този свят, тази земя и тази вселена. В Божиите очи всеки живот е по-незначителен и от песъчинка, по-пренебрежим от мравка. Въпреки това, тъй като всеки човек е живот, живеещ и дишащ живот под върховенството на Бог, дори и ролята на този човек да не е определяща, той също е незаменим. И така, погледнато от тези аспекти, ако някой е готов да поеме куршум за приятел и не само мисли да го направи, но и е готов да го направи във всеки момент, като даде собствения си живот, без да отчита семейните си отговорности, обществените си отговорности и дори възложените му от Бог мисии и задължения, които носи на плещите си, това не е ли погрешно? (Да.) Това е предателство! Най-ценното нещо, което Бог дарява на хората, е това дихание, наречено живот. Ако просто така обещаваш живота си на приятел, на когото смяташ, че можеш да го повериш, нима това не е проява на предателско отношение към Бог? Не е ли неуважение към живота? Не е ли това проява на бунтарство спрямо Бог? Не е ли проява на предателство спрямо Бог? (Да.) Това е очевиден отказ от отговорностите, които трябва да изпълняваш в семейството си и в обществото, и отбягване на мисиите, които Бог ти е възложил. Това е предателство. Най-важните неща в човешкия живот са отговорностите, които човек трябва да поеме в него — семейните отговорности, обществените отговорности и мисиите, възложени ти от Бог. Тези отговорности и мисии са най-важните неща. Ако загубиш живота си, като необмислено си го отдал за друг поради моментно братско чувство и в пристъп на импулсивност, отговорностите ти продължават ли да съществуват? Как тогава можеш да говориш за мисии? Ти явно не смяташ живота, който Бог ти е дарил, за най-ценното нещо, а необмислено го обещаваш на други, отдаваш го за други, като напълно пренебрегваш или изоставяш отговорностите към семейството си и обществото, което е неморално и нечестно. И така, какво се опитвам да ви кажа? Недейте необмислено да отдавате или обещавате живота си на други. Някои казват: „Може ли да го обещая на родителите си? А ако го обещая на партньора си, това приемливо ли е?“. Не е приемливо. Защо не е приемливо? Бог ти дарява живот и допуска той да продължи, за да можеш да носиш отговорностите си към семейството и обществото и да изпълниш мисиите, които Бог ти е поверил. Не е твоя работа да се отнасяш с живота си несериозно, като необмислено го обещаваш на други, предоставяш го на други, отдаваш го на други и го посвещаваш на други. Ако някой загуби живота си, може ли да продължи да изпълнява семейните и обществените си отговорности и мисиите си? Може ли да продължи да го прави? (Не.) А когато семейните и обществените отговорности на човека вече ги няма, съществуват ли още обществените роли, които той е изпълнявал? (Не.) Когато обществените роли, които човек е изпълнявал, вече не съществуват, съществуват ли още мисиите му? Не, не съществуват. Когато мисиите и обществените роли на човека вече ги няма, съществува ли още това, над което Бог има върховенство? Това, над което Бог има върховенство, са живите неща, живите човешки същества. Когато техните обществени отговорности и живота им вече ги няма, а обществените им роли се върнат в небитието, това дали не е опит да се върнат в небитието човечеството, над което Бог има върховенство, и Божият план за управление? Не е ли предателство да направиш това? (Да.) Действително е предателство. Животът ти съществува само заради отговорностите и мисиите ти, а стойността на живота ти може да се отразява само в отговорностите и мисиите ти. Освен това да поемеш куршум за приятел не е твоя отговорност и мисия. Като човек, на когото Бог е дал живот, ти трябва да изпълняваш отговорностите и мисиите, които Бог ти е поверил. Да поемеш куршум за приятел обаче не е отговорност или мисия, която Бог ти е поверил, а по-скоро твоя постъпка, произтичаща от братско чувство, от собственото ти пожелателно мислене, от безотговорното ти отношение към живота. Това, разбира се, е начин на мислене, който Сатана втълпява на хората, за да ги провали и стъпче. И така, когато и да настъпи моментът, какъвто и скъп приятел да имаш, дори и приятелството помежду ви да се е запазило в животозастрашаващи ситуации, недей просто така да обещаваш да поемеш куршум за него и дори недей лековато да храниш мисли за това. Не си и помисляй да посветиш целия си живот и цялото си съществуване на него. Нямаш абсолютно никаква отговорност или задължение към него. Ако имате сходни интереси, ако сте сходни личности и вървите по един и същи път, можете да си помагате, можете да си говорите за каквото искате и да бъдете близки приятели, но близкото приятелство не се гради въз основа на това да поемате куршуми един за друг, нито въз основа на това, че цените братските си чувства. Няма нужда да поемаш куршум за него и няма нужда да отдаваш живота си и дори да проливаш и една капка кръв за него. Някои казват: „Тогава каква е ползата от моето чувство за братство? В човешката си природа и в сърцето си винаги искам да проявявам братско чувство — какво да правя?“. Ако наистина искаш да покажеш братско чувство, трябва да кажеш на другия истините, които си успял да разбереш. Когато видиш, че е слаб, подкрепи го, вместо да стоиш отстрани и да гледаш. Когато тръгне по грешния път, предупреди го, посъветвай го, подай му ръка. Когато виждаш проблемите на другия, си длъжен да му помогнеш, но няма нужда да поемаш куршум за него, няма нужда да му обещаваш живота си. Отговорността ти към него е само да му помогнеш, да го подкрепиш, да го предупредиш, да го посъветваш или понякога да му простиш и да проявиш малко търпение, а не да дадеш живота си за него, камо ли да проявяваш към него така нареченото братско чувство. За Мен братското чувство е просто импулсивност и не принадлежи на истината. В сравнение с живота, който Бог дарява на човека, братството между хората е глупост. То е някаква импулсивност, втълпена на хората от Сатана, хитър план, който кара хората импулсивно да вършат много неща в името на братското чувство, неща, които те много трудно ще загърбят и за които ще съжаляват до края на живота си. Това не е препоръчително. Поради това е най-добре да се избавиш от тази идея за братство. Недей да живееш в съответствие с братското чувство, а в съответствие с истината и Божиите слова. Най-малкото трябва да живееш в съответствие с човешката си природа, съвестта и разума си, да се справяш с всеки и всичко рационално и да правиш всичко правилно според съвестта и разума си.

След като общувахме за толкова много поговорки и мнения относно отговорностите в живота, вече имате ли прозрение за това морално изискване да поемеш куршум за приятел? След като вече имате прозрение, имате ли правилните принципи за справяне с това нещо? (Да.) Какво би направил, ако някой наистина поиска от теб да поемеш куршум за него? Как би отвърнал? Би казал: „Ако искаш да поема куршум за теб, значи искаш да ми отнемеш живота. Ако искаш да ми отнемеш живота, ако искаш такова нещо от мен, значи ме лишаваш от правото да изпълнявам семейните си задължения и от правото да изпълнявам задълженията си в обществото. Така ме лишаваш и от човешки права и, което е по-важно, от възможността да се покоря на Божието върховенство и да изпълнявам дълга си добре. Ако ме лишиш от човешките ми права по този начин, с мен е свършено! Лишаваш ме от толкова много права и ме караш да умра за теб. Колко себичен и долен трябва да си? И ми се пишеш приятел? Явно е, че не си ми приятел, а враг“. Правилно ли е да се каже това? (Да.) Това наистина е правилният отговор. Смееш ли да го кажеш? Наистина ли го разбираш? Ако който и да е твой приятел продължава да иска от теб да поемеш куршум за него и има претенции към живота ти, значи трябва да се отървеш от него при първа възможност, защото той не е добър човек. Не мисли, че би трябвало да ти е приятел само защото може да поеме куршум за теб. Казваш: „Не съм искал да поемаш куршум за мен, ти доброволно го пожела. Дори и да си способен да поемеш куршум за мен, не си и помисляй да ме молиш аз да поема куршум за теб. Ти не си рационален, но аз разбирам истината, аз съм рационален и ще подходя към този въпрос рационално. Колкото и пъти да си поемал куршум за мен, аз няма да поема куршум за теб под въздействието на импулс. Ти си в трудно положение и аз ще направя всичко възможно да ти помогна, но със сигурност няма да се откажа от отговорностите и мисиите, които Бог ми е възложил в този живот, за да живея само заради теб. В моя свят има само отговорности, задължения и мисии. Ако искаш да бъдеш мой приятел, те моля да ми помагаш, да ме подкрепяш в изпълнението на отговорностите и мисиите ми. Само тогава ще ми бъдеш истински приятел. Ако продължаваш да искаш от мен да поема куршум за теб и настояваш да ти обещая това, да ти отдам живота си, да ти обещая живота си, трябва веднага да се махнеш от мен. Ти не си ми приятел. Не искам да дружа с човек като теб и не искам да бъда приятел на човек като теб“. Какво мислите за тези думи? (Добри са.) По какъв начин са добри? Като нямате такъв приятел, сте освободени от напрежение, от грижи, мислите ви не са натоварени и не сте обвързани с идеи като тази да цените братското чувство. Ако някой наистина ти каже: „С човек като теб, който не поема куршум за приятел, не си струва да се дружи, защото той не може да бъде приятел на никого“, би ли се натъжил от думите му? Би ли се засегнал от тези думи? Би ли се почувствал тъжен и негативен, изоставен от хората, без усещане за живот, без надежда в живота? Възможно е, но когато разбереш истината, ще можеш да придобиеш дълбоко разбиране по този въпрос и тези думи няма да те възпират. От днес нататък трябва да се научиш да се избавяш от тези елементи на традиционната култура, без да е нужно да носиш това бреме. Само така можеш да вървиш по правилния път в живота. Ще приложите ли това на практика? (Да.) Това, разбира се, не е нещо, от което можете да се избавите толкова бързо. Хората трябва първо да подготвят съзнанието си, да разсъждават малко по малко, да търсят истината малко по малко, да разбират малко по малко, а след това да практикуват малко по малко според истините принципите. Това е да използваш истините принципи, за да подхождаш към отношенията и връзките си с хората и да се справяш с тях. В заключение бих искал да ви кажа няколко последни думи. Цени живота и отговорностите си. Цени възможността да изпълняваш дълга си, която Бог ти е дал, и цени мисиите, които Бог ти е възложил. Разбирате, нали? (Да.) Не е ли радостно, че придобихте дълбоко разбиране по този въпрос? (Да.) Ако не сте ограничени и обвързани от тези погрешни идеи и възгледи, ще се чувствате спокойни. Сега обаче не сте съвсем спокойни. Щом поемете по пътя на стремежа към истината в бъдеще и тези неща вече не ви тревожат, ще бъдете истински спокойни. Само онези, които истински възприемат хората и нещата и се държат и постъпват изцяло според Божиите слова и според критерия на истината, са истински уравновесени и спокойни, имат мир и радост, живеят и се държат според истината и никога няма да съжаляват за нищо. Нека да завършим днешното общение тук.

7 май 2022 г.

Забележка:

а. Кун Жун участва в добре позната китайска история, която традиционно се използва за възпитание на децата в ценностите на учтивостта и братската любов. Историята разказва как когато семейството му получило кошница круши, четиригодишният Кун Жун дал по-големите круши на по-големите си братя и взел най-малките за себе си.