От известно време насам разговаряме по темата за моралното поведение. Последния път темата на общението ни беше „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Днес ще разговаряме за поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, която съдържа поредното изискване на традиционната култура за морално поведение на човека. Какви аспекти на моралното поведение на човека засяга тази поговорка? Изисква ли от хората да бъдат великодушни и толерантни? (Да.) Това е изискване, което се отнася до щедростта на човешката природа. Какъв е критерият за това изискване? Кой е ключовият му елемент? (Бъди снизходителен, когато е възможно.) Точно така, ключовият елемент е, че трябва да си снизходителен, когато е възможно, и да не си толкова агресивен, че да не оставяш на хората вратичка за изход. Тази поговорка за морално поведение изисква от хората да бъдат великодушни и да не се оплакват за дребни неща. Когато си сътрудничиш с хората или правиш бизнес, ако възникне спор, конфликт или недоволство, не бъди твърде претенциозен, краен или суров в постъпките си спрямо виновната страна. Когато е необходимо, бъди снизходителен, когато е необходимо, прояви щедрост и зачитай света и човешкия род. Притежават ли хората такава огромна щедрост? (Не.) Хората не притежават такава огромна щедрост. Те не са сигурни докъде се простира способността на човешкия инстинкт да устои на такова нещо и до каква степен то е нормално. Каква е основната нагласа на нормалните хора към някой, който те е наранил, проявил е враждебност към теб или е накърнил интересите ти? Нагласата е омраза. Когато в човешкото сърце се появи омраза, могат ли хората да „бъдат снизходителни, когато е възможно“? Това не е лесно за постигане и повечето хора не могат да го направят. Могат ли повечето хора да разчитат на съвестта и разума, които притежават в човешката си природа, за да бъдат снизходителни с другия човек и да започнат отначало? (Не.) Не е обаче съвсем точно да се каже, че това не може да бъде постигнато. Защо не е съвсем точно? Всичко зависи от това какъв е проблемът и доколко той е банален или важен. Освен това степента на сериозност на проблемите е различна, следователно зависи и от това колко сериозен е проблемът. Ако някой те наранява с думи само от време на време, а ти си човек със съвест и разум, ще си помислиш: „Не че този човек ме презира, той не мисли това, което казва, просто говори прибързано. Няма да се настройвам срещу него в името на всички години, които сме прекарали заедно, в името на това или нова, в името на трето или пето. Както се казва: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Това са просто някакви думи, не са наранили гордостта ми и не са увредили интересите ми по никакъв начин, а още по-малко са засегнали статуса или перспективите ми за бъдещето, затова ще ги пренебрегна“. Когато проблемът е банален, хората могат да се придържат към поговорката: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Когато обаче някой наистина накърни най-значимите ти интереси или семейството ти, или вредата, която ти е нанесъл, засяга целия ти живот, можеш ли да се придържаш към поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? Ако, например, някой убие родителите ти и иска да заколи останалата част от семейството ти, би ли могъл да приложиш поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ към такъв човек? (Не, не бих могъл.) Никой нормален човек от плът и кръв не би бил способен на това. Тази поговорка ни най-малко не може да ограничи дълбоката омраза на хората и, разбира се, още по-малко може да повлияе на отношението и мнението на хората по този въпрос. Ако някой съзнателно или несъзнателно накърни интересите ти или засегне перспективите ти за бъдещето, или волно или неволно ти причини телесна повреда, която да доведе до осакатяване или белези, или ако помрачи душата или дълбините на сърцето ти, можеш ли да се придържаш към поговорката: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? (Не.) Не можеш да го направиш. И така, традиционната култура изисква от хората да бъдат толерантни и великодушни в моралното си поведение, но могат ли те да го направят? Това никак не е лесно. Зависи доколко проблемът е увредил и засегнал пострадалия човек и дали съвестта и разумът му могат да го понесат. Ако вредата не е голяма и човекът може да я понесе, и ако тя не излиза извън рамките на това, което човешката му природа може да понесе, т.е. като нормален възрастен човек той може да понесе тези неща и презрението и омразата могат да се разсеят, и е сравнително лесно да се избави от тях, тогава човекът може да прояви толерантност и снизходителност към другия. Можеш да направиш това без никакви поговорки за морално поведение на традиционната култура, които да те карат да се въздържаш, да те поучават или да те водят в постъпките ти, защото това е нещо постижимо и присъщо на човешката природа. Ако проблемът не те е наранил твърде дълбоко и не е имал сериозни физически, психически и духовни последици за теб, лесно можеш да го направиш. Ако обаче е имал сериозни физически, психически и духовни последици за теб, така че да те тормози цял живот, и често те кара да се чувстваш потиснат и възмутен, и ти често си мрачен и унил заради него, и те кара да се отнасяш враждебно към човешката раса и света, и в сърцето ти няма мир или щастие, и практически изживееш целия си живот в омраза, т.е. ако този проблем излиза извън рамките на това, което нормалната човешка природа може да понесе, тогава е много трудно за един човек със съвест и разум да бъде снизходителен, когато е възможно. Ако има хора, които могат да го постигнат, те са изключение, но на какво трябва да се основава това? Какви условия трябва да бъдат изпълнени? Някои хора казват: „Тогава те трябва да приемат будизма и да се избавят от омразата, за да постигнат просветлението на Буда“. Това може да е пътят към освобождаването за обикновените хора, но то е просто освобождаване. Какво означава понятието „освобождаване“? Означава да се отървеш от земните спорове, омраза и убийства, и се равнява на поговорката „далеч от очите, далеч от сърцето“. Ако се отървеш от тези неща и не ги виждаш, те почти няма да влияят върху най-съкровените ти чувства и с течение на времето постепенно ще избледнеят в паметта ти. Това обаче не е да се придържаш към поговорката: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Хората не могат да бъдат снизходителни или прощаващи и толерантни по този въпрос, и да се избавят веднъж завинаги. Тези въпроси просто са потулени в дълбините на човешките сърца и хората вече не се интересуват от тях. Възможно е и хората с неохота да спират да живеят в омраза и да се вкопчват в тези светски чувства като любов и омраза просто заради някои будистки учения. Това е просто човек пасивно да се принуждава да се държи на разстояние от тези места на конфликти и раздори, които са пълни с любов и омраза, но това не значи, че може да приложи поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Защо е така? Що се отнася до нормалната човешка природа, ако на някой човек се случи нещо, което нанася тежка вреда на тялото, ума и душата му, като например непоносимо напрежение или нараняване, той не може да го понесе, каквито и възможности да има. Какво имам предвид под „не може да го понесе“? Имам предвид, че нормалната човешка природа, идеи и възгледи на хората не могат да разсеят тези неща или да им противостоят. На човешки език може да се каже, че те не могат да го понесат, че това преминава границите на човешката търпимост. На езика на вярващите може да се каже, че те просто не могат да разберат този въпрос, да го прозрат или да го приемат. И така, тъй като не е възможно човек да се противопостави на тези чувства на омраза или да ги разсее, възможно ли е той да се придържа към поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? (Не.) Какво означава това, че човек не може да го постигне? Означава, че на нормалната човешка природа не е присъща такава щедрост. Да кажем, че някой е убил родителите ти и е унищожил цялото ти семейство — можеш ли да загърбиш такова нещо? Възможно ли е да се разсее тази омраза? Можеш ли да гледаш на врага си така, както гледаш на обикновените хора, или да мислиш за врага си така, както мислиш за обикновените хора — без никакви чувства в тялото, ума и духа си? (Не.) Никой не може да направи това, освен ако не вярва в будизма и не е бил свидетел на кармата със собствените си очи, за да може да се откаже от идеята да си отмъсти чрез убийство. Някои хора казват: „Аз съм добър по природа, така че ако някой убие родителите ми, бих могъл да бъда снизходителен към него и няма да тръгна да му отмъщавам, защото силно вярвам в кармата. Поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ обобщава всичко много точно: ако отмъщението поражда отмъщение, може ли това да свърши изобщо някога? Освен това той вече призна грешката си и дори на колене ме умолява за прошка. Вече сме квит, ще проявя снизходителност към него!“. Възможно ли е хората да са толкова великодушни? (Не.) Те не могат да направят това. Дори и да оставим настрана какво би могъл да направиш с този човек, като го хванеш, ти, още преди да си го хванал, мислиш постоянно всеки ден единствено за това как да му отмъстиш. Като нормален човек ти със сигурност няма да забравиш случилото се, докато си жив, защото то те е наранило и засегнало много. И в съня си ще виждаш как убиват семейството ти и как си отмъщаваш. Това нещо може да ти влияе до края на живота ти, до последния ти дъх. От такава омраза просто не можеш да се избавиш. Има, разбира се, малко по-леки случаи от този. Да предположим, например, че някой ти е ударил шамар публично, с което те е злепоставил и те е унижил пред всички, и те е обидил без причина. След това мнозина са започнали да те гледат пренебрежително и дори да ти се подиграват, затова те е срам да си сред хората. Това е много по-лек случай от този с убийството на родителите и семейството ти. Въпреки това е трудно да се придържаш към поговорката: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, защото нещата, които са ти се случили, са прекрачили границите на търпението на нормалната човешка природа. Те са ти причинили голямо физическо и психическо страдание и сериозно са наранили достойнството и характера ти. Няма как да ги забравиш или да се избавиш от тях и следователно ти е много трудно да се придържаш към поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, което е нормално.

Като разгледаме аспектите, за които разговаряхме току-що, поговорката за морално поведение „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, която се споменава в традиционната китайска култура, е доктрина, която кара хората да се въздържат и ги просветлява. Тя може да разреши само дребни спорове и банални конфликти, но няма никакъв ефект върху онези, които таят у себе си дълбока омраза. Дали хората, които поставят това изискване, наистина разбират човешката природа? Може да се каже, че тези, които поставят това изискване, много добре знаят докъде се простират границите на търпението на човешката съвест и човешкия разум, но поддържането на тази теория просто ги прави да изглеждат изтънчени и благородни и им носи одобрението и ласкателството на хората. В действителност те са напълно наясно, че ако някой нарани достойнството или характера на човека, ако накърни интересите му или дори повлияе на перспективите за бъдещето му и на целия му живот, то от гледна точка на човешката природа ощетената страна трябва да си отмъсти. Колкото и съвест и разум да има човекът, той няма да понесе това безропотно. Най-много да има разлика в степента и метода на отмъщенията. В това реално общество, в тази изключително мрачна и зла социална среда и социален контекст, в които хората живеят, където човешките права не съществуват, хората никога не са спирали да се бият помежду си и да се убиват, поради простия факт, че могат да си отмъстят, щом ги наранят. Колкото по-тежко са наранени, толкова по-силно е желанието им за мъст и толкова по-жестоки са методите, чрез които осъществяват отмъщението си. Е, какви ще са преобладаващите тенденции в това общество? Какво ще стане с отношенията между хората? Няма ли това общество да тъне в убийства и отмъщение? Поради тази причина човекът, който поставя това изискване, казва на хората по един много завоалиран начин да не отмъщават, като използва поговорката за морално поведение: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, за да въздържа поведението им. Когато хората претърпят несправедливо отношение или характерът им е накърнен, или достойнството им е наранено, тази поговорка за морално поведение влияе на тези хора, като ги кара да се замислят, преди да действат, и ги възпира от импулсивни постъпки или прекомерни реакции. Ако хората в това общество искаха да си отмъстят всеки път, когато са обект на несправедливо отношение, било то от страна на държавата, обществото или хората, с които общуват, тази човешка раса и това общество не биха ли били трудни за управление? Тогава битките биха били неизбежни, а отмъщенията биха били обичайна практика навсякъде, където има много хора на едно място. Е, тогава тази човешка раса и това общество не биха ли изпаднали в хаос? (Да.) Е, управляващите лесно ли биха се справили с едно общество, в което цари хаос, или не? (Не, няма да им е лесно.) Поради това тези така наречени социални просветители и мислители поддържат поговорката за морално поведение „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Тяхната цел е да насърчат и просветлят хората, за да могат те, когато са подложени на несправедливо отношение или дискриминация, обиди или дори на тормоз и репресия, колкото и да е голямо духовното или физическото им страдание, да не мислят първо за отмъщение, а за тази класическа етическа максима „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Това ги кара несъзнателно да приемат ограниченията на тези поговорки за морално поведение в традиционната култура, като по този начин мислите и поведението им биват успешно въздържани и омразата, която хранят към другите, към държавата или към обществото, се разсейва. Когато тази враждебност и този гняв, които човешката природа непременно притежава, и тези инстинктивни мисли да защитиш достойнството ти се разсеят, ще намалеят ли значително битките и отмъщенията между хората в това общество? (Да.) Например някои хора казват: „Да речем, че сме квит, конфликтите се решават много по-лесно чрез компромис. Казват: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Той е имал причини да убие семейството ми. Във всеки конфликт има две страни и всяка от тях се придържа към собствените си аргументи. Освен това семейството ми загина преди години, какъв е смисълът да разбунвам духовете отново? Бъди снизходителен, когато е възможно — хората трябва да се научат да бъдат великодушни, за да се избавят от омразата си, а само като се избавят от омразата, ще могат да са щастливи в живота“. Други пък казват: „Трябва да се зарови томахавката. Ако той не ми се сърди за дребни неща и не ме гледа с враждебност, както преди, тогава и аз няма да се карам с него и просто ще обърнем нова страница. Както се казва в поговорката: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Ако тези хора, които и да са, изведнъж се овладеят точно преди да се втурнат да отмъщават, то не произтичат ли техните думи, действия и теоретични основи най-вече от влиянието на идеи и възгледи като „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? (Да.) Има и трети, които казват: „За какво са всички тези спорове? Какъв човек си, че не можеш да се избавиш дори от толкова банален проблем! Някои велики хора имат огромни сърца! Поне направи място за малко великодушие. Не трябва ли хората да проявят малко великодушие в живота? Вместо да се тровиш за дреболии, отдръпни се малко и виж ситуацията отстрани. Тези непрекъснати препирни са смешни“. Тези поговорки и идеи запечатват определено човешко отношение към светските въпроси, отношение, което просто идва от „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ и други подобни поговорки от класическите етически максими. Тези поговорки се насаждат на хората и им влияят, и те гледат на тях като на правилни и подобаващи, защото чувстват, че тези максими имат някаква роля в насърчаването и просветляването на хората.

Защо хората успяват да се избавят от омразата? Какви са основните причини за това? От една страна, те са повлияни от тази поговорка за морално поведение: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. От друга страна, те се тревожат при мисълта, че ако недоволстват за дребни неща, постоянно мразят хората и са нетолерантни към другите, няма да могат да се установят в обществото и ще бъдат заклеймени от общественото мнение, а другите ще им се присмиват. Затова им се налага, неохотно и против волята им, да преглътнат гнева си. От една страна, от гледна точка на човешкия инстинкт, живеещите в този свят хора не могат да понесат всичкото това потисничество, безсмислено нараняване и несправедливо отношение. Това ще рече, че не е присъщо на човешката природа да може да понесе такива неща. Поради това е нечестно и нехуманно изискването „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ да бъде предявявано към когото и да било. От друга страна е очевидно, че тези идеи и възгледи също така повлияват или изопачават възгледите и гледните точки на хората по тези въпроси, затова те не могат да се отнасят правилно към тях. Вместо това приемат поговорки като „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ за правилни и положителни. Когато станат обект на несправедливо отношение, за да избегнат клеймото на общественото мнение, хората нямат друг избор, освен да преглътнат обидите и неравностойното отношение, които са понесли, и да изчакат удобен момент да си отмъстят. Макар и на глас да говорят сладки приказки като „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, „Много важно, няма смисъл да отмъщавам, минало-заминало“, човешкият им инстинкт им пречи да забравят вредата, която случилото се им е причинило. Това означава, че нанесената на тялото и ума им вреда никога не може да бъде заличена и никога няма да избледнее. Когато хората казват: „Откажи се от омразата, този въпрос е приключен, минало-заминало“, това е просто фасада, която възниква единствено от възпирането и влиянието на идеи и възгледи като „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Хората, разбира се, също така са в плен на такива идеи и възгледи, дотолкова че мислят, че ако не успеят да ги приложат на практика, ако нямат сърдечността или щедростта да бъдат снизходителни, когато е възможно, то всички ще ги гледат с пренебрежение и ще ги заклеймяват, а обществото или общността им ще ги дискриминира още повече. Какви са последиците от дискриминирането? Това, че когато общуваш с хората и си вършиш работата, хората ще казват: „Този човек е тесногръд и отмъстителен. Внимавай с него!“. Това се превръща в допълнителна пречка и в работата ти в общността. Защо е на лице тази допълнителна пречка? Защото обществото като цяло е повлияно от идеи и възгледи като „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Нравите на цялото общество са почтителни към такъв начин на мислене и цялото общество е ограничено, повлияно и контролирано от него, така че ако не можеш да го приложиш на практика, ще ти е трудно да се установиш в обществото и да оцеляваш в общността си. Поради това някои хора нямат друг избор, освен да се подчинят на тези социални нрави и да следват поговорки и възгледи като „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, поради което животът им е жалък. В контекста на тези явления дали тези така наречени моралисти не са преследвали някакви конкретни цели и намерения, като са наложили тези поговорки за моралните идеи и възгледи? Дали са го направили, за да живеят хората по-свободно, а телата, умовете и духовете им да бъдат по-волни? Или може би за да могат хората да живеят по-щастливо? Това съвсем очевидно не е така. Тези поговорки за моралното поведение никак не отговарят на нуждите на нормалната човешка природа, а още по-малко се поддържат, за да помогнат на хората да изживеят нормална човешка природа. Те по-скоро обслужват изцяло амбициите на управляващата класа да контролира хората и да стабилизира собствената си власт. Тези поговорки обслужват управляващата класа и се представят, за да може управляващата класа да държи обществения ред и обществените нрави под контрол, като използва тези неща, за да възпира всеки човек, всяко семейство, всеки индивид, всяка общност, всяка група и обществото, формирано от всички тези различни групи. Именно в такива общества, под влиянието на индоктринацията, въздействието и втълпяването на такива морални идеи и възгледи, се появяват и оформят общоприетите обществени морални идеи и възгледи. Това оформяне на обществен морал и обществени нрави не допринася за оцеляването на човешката раса, нито за напредъка и пречистването на човешката мисъл, нито за израстването на човешкия род. Напротив — поради появата на тези морални идеи и възгледи човешкото мислене се ограничава в контролируеми рамки. Е, кой в крайна сметка печели от това? Човешката раса ли? Или управляващата класа? (Управляващата класа.) Правилно, именно управляващата класа е тази, която в крайна сметка има полза. С тези морални писания в основата на мисленето и моралното им поведение хората са по-лесни за управляване, по-вероятно е да са покорни граждани, по-лесни са за манипулиране, по-лесно се ръководят от различните поговорки на моралните писания във всичко, което правят, и по-лесно се поддават на обществените системи, обществения морал, обществените нрави и общественото мнение. Така хората, които са подчинени на едни и същи обществени системи, морална среда и обществени нрави, до известна степен в общи линии са единодушни в идеите и възгледите си и са единодушни спрямо основните принципи за това как трябва да се държат, защото идеите и възгледите им са претърпели обработване и стандартизация от тези така наречени моралисти, мислители и просветители. А какво означава думата „единодушен“? Означава, че всички управлявани, в това число мислите и нормалната им човешка природа, са обзети и ограничени от тези поговорки от моралните писания. Мислите на хората са ограничени и едновременно с това и устите и мозъците им също са ограничени. Всички са принудени да приемат тези морални идеи и възгледи на традиционната култура, като ги използват, от една страна, за да съдят и възпират собственото си поведение, а от друга, за да съдят другите и обществото. Разбира се, че едновременно с това те са и контролирани от общественото мнение, което се върти около тези поговорки от моралните писания. Ако сметнеш, че начинът, по който постъпваш, е в разрез с поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, ти много се разстройваш и се чувстваш неспокоен, а скоро ти хрумва: „Ако не успея да бъда снизходителен, когато е възможно, ако съм един дребнав и тесногръд човек, един лилипут с капаци, и не мога да се избавя дори и от най-малката омраза, а я нося със себе си постоянно, дали ще ми се смеят? Дали колегите и приятелите ми ще ме дискриминират?“. Затова ти се налага да се правиш на особено великодушен. Това, че хората се държат по този начин, означава ли, че са под контрола на общественото мнение? (Да.) Обективно погледнато, дълбоко в сърцето ти има невидими окови, т.е. общественото мнение и заклеймяването от цялото общество са за теб като невидими окови. Например, някои хора знаят, че да вярваш в Бог, е нещо добро и че могат да постигнат спасение чрез вярата си в Бог, и че вярата в Бог означава да вървиш по правилния път и да не вършиш лоши неща, но когато направят първите си стъпки във вярата в Бог, не смеят да бъдат открити за това и не смеят да признаят вярата си дотолкова, че дори не смеят да разпространяват евангелието. Защо не смеят да говорят открито за това пред хората? Да не би да са под влиянието на цялостната обстановка? (Да.) Е, какви са ефектите и възпиранията на тази цялостна обстановка върху теб? Защо не смееш да признаеш, че вярваш в Бог? Защо дори не смееш да разпространяваш евангелието? Освен в специалните случаи на тоталитарните държави, където вярващите са обект на преследване, друга причина е това, че различните поговорки, произтичащи от общественото мнение, ти идват в повече. Например, някои хора казват, че щом започнеш да вярваш в някоя религия, вече не те е грижа за семейството ти; някои те изкарват демон, като казват, че религиозните хора искат да станат безсмъртни и че те се изолират от обществото; други казват, че вярващите могат да изкарат без храна и сън дни наред, без да се чувстват уморени, а има и такива, които казват още по-лоши неща. В началото и ти не смееше да признаеш, че вярваш в Бог, защото беше повлиян от тези мнения, нали? Тези мнения от цялостната обществена обстановка влияят ли ти? (Да.) Те в определена степен влияят на настроението ти и нараняват гордостта ти, затова не смееш открито да си признаеш, че вярваш в Бог. Тъй като обществото е неприятелски настроено и враждебно към хората на вярата и вярващите в Бог, а някои хора дори изричат злонамерени обиди и клеветнически забележки, които не можеш да понесеш, ти не смееш да си признаеш открито, че вярваш в Бог, и ти се налага да се измъкваш тайно, като някакъв крадец, за да отидеш на събрание. Страхуваш се, че другите ще те оклеветят, ако научат, затова можеш само да потискаш възмущението си. Така си понесъл огромно количество страдание в мълчание, но цялото това страдание е много поучително за теб и ти си придобил ясна представа за много неща и си разбрал някои истини.

Току-що разговаряхме подробно за тази поговорка за морално поведение: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. От гледна точна на човешката природа тя определя минимален стандарт за морално поведение по отношение на щедростта и толерантността, който човек трябва да притежава. Факт е обаче, че предвид щетите и въздействието върху човешките права, достойнство, почтеност и човешка природа, използването само на поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, която е като жаргонен израз, използван от подземните обирджии и бандити, за да утешават и възпират хората, е огромна обида към онези от тях, които притежават съвест и разум, и е нечовешко и неморално. Радостта, гневът, тъгата и щастието са вътрешно присъщи на нормалната човешка природа. Няма да говоря повече за радостта, тъгата и щастието. Гневът също е емоция, присъща на нормалната човешка природа. При какви обстоятелства обикновено възниква и се проявява гневът? Когато се прояви гневът, присъщ на нормалната човешка природа, т.е. когато почтеността, достойнството, интересите, духът и умът на хората са наранени, смачкани и обидени, те естествено и инстинктивно се ядосват, което поражда у тях възмущение и дори омраза. Това е причината, поради която у хората се надига гняв и това е неговото конкретно проявление. Някои хора се ядосват без причина. Гневът им може да се възбуди от нещо съвсем банално или, ако някой случайно каже нещо, което ги наранява, може да им падне пердето и да побеснеят. Това са хора, които твърде лесно се палят, нали? Нищо от това няма отношение към духа, почтеността, достойнството, човешките им права или духовния им свят, но те въпреки това изпадат в ярост за едното нищо, което може да се дължи на твърде емоционалния им темперамент. Не е нормално човек да проявява чувство на гняв към всекиго и всичко. Тук говорим за възмущението, яда, гнева и омразата, които се проявяват от нормалната човешка природа. Това са някои от инстинктивните човешки реакции. Когато почтеността, достойнството, човешките права и духът на човека са смачкани, обидени или наранени, той се възмущава. Това възмущение не е пристъп на злоба, нито е моментно чувство, а е по-скоро нормална реакция на човека, когато почтеността, достойнството и духът му са травмирани. Тъй като това е нормална човешка реакция, може да се каже, че тя е оправдана и рационална, затова не е престъпление и няма нужда да се възпира. Към проблемите, които нараняват хората до тази степен, трябва да се подхожда справедливо и да се разрешават справедливо. Ако към проблема не може да се подходи справедливо или да се разреши по разумен начин и от хората неоснователно се очаква да приложат на практика поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, то това е неморално и нехуманно спрямо жертвата. Хората трябва да си дават сметка за това.

Какви аспекти на поговорката за морално поведение „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ обсъдихме? Да обобщим. Същината на тази поговорка е същата като на останалите поговорки за морално поведение. Всички те обслужват управляващата класа и обществените нрави и не се прилагат от гледна точка на човешката природа. Твърдението, че тези морални писания обслужват управляващата класа и обществените нрави може да излиза далеч извън рамките на това, което трябва да разбирате и да успеете да постигнете чрез вярата си в Бог, макар че то донякъде е достъпно за онези, които разбират малко от политика, социални науки и човешка мисъл. От гледна точка на човешката природа, т.е. от собствената ти гледна точка, как трябва да се отнасяш към подобни неща? Да речем, например, че в миналото си бил арестуван, хвърлен в затвора и измъчван заради вярата си. Няколко дни и нощи големият червен змей не те е оставил да спиш и те е измъчвал почти до смърт. Независимо дали си мъж, или жена, тялото и умът ти са изтърпели всякакви злоупотреби и мъчения. Освен това си бил обиждан, осмиван и нападан от тези дяволи с всякакви долни и клеветнически думи. Какво чувстваш към тази държава и това правителство, след като си изтърпял целия този тормоз? (Омраза.) Този тормоз поражда омраза — омраза към обществената система, омраза към управляващата партия и омраза към държавата. Преди, когато си виждал полицаи, си чувствал огромно уважение, но след като си бил подложен на преследване, мъчение и оскверняване от тяхна страна, предишното чувство на уважение е изчезнало и сърцето ти е изпълнено само с едно — омраза. Омраза към това, че нямат човешка природа, омраза към откровената им безскрупулност, омраза към това, че са животни, дяволи и Сатани. Макар и полицаите да са ти причинили огромно страдание, като са те измъчвали, осквернявали и обиждали, ти си видял истинската им същност и си разбрал, че всички те са зверове в човешка кожа и дяволи, които мразят истината и мразят Бог, затова си изпълнен с омраза към тях. Това не е лична омраза или лична болка — то е последица от това, че ясно си видял злата им същност. Сърцето ти не се е изпълнило с омраза заради нещо, което си си въобразил, заключил или установил, а в резултат от всички тези спомени за това как са те обиждали, осквернявали и преследвали, включително от всяка тяхна преструвка, всяко тяхно действие, всяка тяхна дума. Нормално ли е това? (Да.) След като вече си изпълнен с омраза, ако някой ти каже: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно. Не живей в омраза. Най-добрият начин да се справиш с това, е да разсееш омразата“, как ще се чувстваш при тези думи? (Отвратен.) Какво друго би могъл да чувстваш, освен отвращение? Е, кажете Ми, възможно ли е да се разсее тази омраза? (Не.) Не може да се разсее. Как може да се разсее непримиримата омраза? Ако някой използва поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, за да те убеждава да се избавиш от омразата си, ще можеш ли да се избавиш от нея? Как би реагирал? Първата ти реакция би била: „Думите „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, са неверни дяволски думи, това са безотговорни забележки на странични наблюдатели! А хората, които разпространяват идеите и възгледите на традиционната култура и преследват християни и добри хора всеки ден — нима тези думи ги възпират и им влияят? Те няма да спрат, докато не прогонят и унищожат всички до крак! Те са дяволи и Сатана под прикритие! Те третират хората брутално, докато са живи, а като умрат, казват няколко съчувствени думи, за да подведат другите. Това не е ли ужасно злонамерено?“. Не би ли се чувствал и реагирал по този начин? (Да.) Със сигурност би се чувствал така и би мразил всеки, който се опитва да те убеждава, до такава степен, че даже да искаш да го прокълнеш. Някои хора обаче не разбират. Те казват: „Защо правиш това? Не е ли изпълнено с омраза? Не е ли изпълнено с презрение?“. Това са безотговорни забележки на странични наблюдатели. Ти би отговорил: „Аз съм човешко същество, имам достойнство и почтеност, но те не се отнесоха с мен като с човешко същество, а като с животно или звяр, с което тежко накърниха почтеността и достойнството ми. Не са ли те тези, които са презрителни? Ти приемаш безмълвно тяхната злоба, а когато ние им се противопоставяме и ги мразим, ни заклеймяваш заради това. Е, какъв си ти тогава? Не си ли ти злонамереният? Те не се държат с нас като с човешки същества, измъчват ни, но ти пак ни казваш да постъпваме според човешкия морал и да отвръщаме на злото с добро. Не са ли глупости нещата, които говориш? Нормална ли е човешката ти природа? Ти си лъжец и лицемер. Не само си изключително презрителен, но си и злонамерен и безсрамен!“. И така, когато някой те успокоява с думите: „Забрави за това, то е приключено, не трупай болка. Ако продължаваш да си толкова дребнав, накрая ти ще пострадаш. Хората трябва да се научат да се избавят от омразата и да практикуват снизходителност, когато е възможно“, какво ще си помислиш за това? Няма ли да си помислиш: „Цялата тази традиционна китайска култура е просто инструмент, с който управляващата класа подвежда и контролира хората. Самите ѝ представители не се възпират от тези идеи и възгледи, но ежедневно подвеждат и жестоко нараняват хората. Аз съм човек с достойнство и почтеност, когото безпричинно са разигравали и са измъчвали като животно или звяр. Понесъл съм толкова много обиди и унижения в тяхно присъствие и съм бил тормозен и лишаван от достойнството и почтеността си до степен, че съм губил човешкия си облик, а ти ми говориш за морал? Кой си ти да ми говориш такива високопарни приказки? Сякаш не ми стига, че са ме унижавали веднъж, а ти искаш да ме унижават пак? Няма да се избавя от тази омраза!“? Това проява на нормална човешка природа ли е? (Да.) Това е проява на нормална човешка природа. Някои хора казват: „Това не е проява на нормална човешка природа, това е подбуждане към омраза“. В такъв случай кой е предизвикал това поведение и тази омраза у този човек? Знаеш ли? Ако не бяха брутално преследвани от големия червен змей, щяха ли тези хора да се държат така? Били са преследвани и просто говорят, каквото мислят — по какъв начин това подбужда към омраза? Сатанинските режими преследват хората така, но не им позволяват да говорят, каквото мислят? Сатана преследва хората, но иска да си държат устите затворени и не им позволява да мразят или да се противопоставят. Що за начин на мислене е това? Не трябва ли хората с нормална човешка природа да се противопоставят на потисничеството и експлоатацията? Или трябва да се подчиняват като овце? Сатана покварява и наранява човечеството от хиляди години. Щом разберат истината, вярващите трябва да се събудят, да се противопоставят на Сатана, да го разобличат, да го намразят и да му се опълчат. Това е нормалната човешка природа и тя е напълно естествена и оправдана. Това е доброто и праведното дело, на което нормалната човешка природа трябва да е способна, и Бог го възхвалява.

Откъдето и да го погледнеш, поговорката за морално поведение „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ е много нехуманна и отвратителна. Тя казва на хората от управляваната класа да не се съпротивляват на каквото и да е несправедливо отношение, независимо от атаките, упадъка и увреждането, от които страдат техните човешки права, честност и достойнство, а по-скоро овчедушно да му се покоряват. Те не бива да отмъщават или да мислят за омразни неща, камо ли за възмездие, а трябва да гледат да са снизходителни, когато е възможно. Нима това не е нехуманно? Съвсем очевидно е, че е нехуманно. Предвид че то изисква от управляваната класа, т.е. от обикновените хора, да правят всичко това и да се държат според това морално поведение, не трябва ли моралното поведение на управляващата класа да надхвърля това изискване? Нима това не е нещо, което управляващата класа е още по-задължена да прави? А прави ли го? А може ли да го прави? Тя използва ли тази поговорка, за да се възпира и да се мери според нея? Прилага ли тя тази поговорка в отношението си към своя народ, към хората, които управлява? (Не.) Управниците никога не са правили това. Те само казват на своя народ да не гледат на това общество, на тази страна и на управляващата класа с враждебност и да се научат да бъдат снизходителни, когато е възможно, независимо какво несправедливо отношение срещат в обществото или в рамките на общността си и независимо колко страдат физически, умствено и духовно. Обратно, ако обикновените хора, които в очите на управляващите са простолюдие, им кажат „не“ или имат различно от тяхното мнение или говорене относно статуса, управлението и властта на управляващата класа, срещу тях ще бъдат взети строги мерки и те може дори да бъдат жестоко наказани. Това ли е моралното поведение, което управляващата класа, защитаваща пред хората тезата „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, трябва да притежава? Ако сред обикновените хора от управляваната класа възникне и най-малкото смущение или отклонение или ако в мислите на хората се появи и най-малката съпротива срещу управниците, това ще бъде веднага отрязано с нож. Те контролират сърцата и умовете на хората и безкомпромисно ги принуждават да им се покоряват Точно както се казва в поговорките, „Когато императорът заповяда на своите подчинени да умрат, те нямат друг избор, освен да умрат“ и „Всички земи под небето принадлежат на краля, всички народи по света са негови васали“. Нещата се свеждат до това, че всичко, което управникът върши, е правилно, а хората трябва да бъдат подвеждани от него, контролирани от него, обиждани от него, разигравани от него, смачквани от него и накрая погълнати от него, и до това, че каквото и да прави управляващата класа, тя е права, а хората са длъжни да бъдат покорни граждани и да не проявяват нелоялност към царя, докато са живи. Колкото и да е лош царят, колкото и зле да управлява, обикновените хора не трябва да казват „не“ и не трябва да таят мисли за съпротива, а само да се подчиняват безусловно. Щом като „всички народи по света са негови васали“, което значи, че обикновените хора, управлявани от царя, са негови васали, то тогава не трябва ли царят да бъде пример за обикновените хора по отношение на поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? Тъй като обикновените хора са глупави, невежи, неинформирани и не разбират закона, те често вършат някои незаконни и престъпни неща. Е, не трябва ли царят най-напред от всички да прилага поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? Не трябва ли царят да прави именно това — да бъде колкото е възможно по-снизходителен с обикновените хора като със собствените си деца? Не трябва ли царят също да има такова великодушие? (Да.) Е, изисква ли той това от себе си? (Не.) Когато царете наредиха религиозните вярвания да се потискат, те изискваха ли от себе си да се придържат към поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? Когато армията и полицейските им сили преследваха и измъчваха християни брутално, те поискаха ли от правителството си да се придържа към поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? Никога не са искали от правителството си или от полицейските си сили да правят това, напротив — подтикваха и принуждаваха правителството и полицията стриктно да потиска религиозните вярвания и дори издаваха заповеди, свеждащи се до „Пребийте ги до смърт безнаказано“ и „Унищожете ги тихомълком“, от което е очевидно, че царете на този зъл свят са дяволи, те са дяволски царе, те са Сатана. Те позволяват само на държавните служители да палят пожари, а на хората не дават дори да палят лампи. Те използват тези традиционни поговорки за морално поведение, за да възпират и ограничават хората, защото се страхуват хората да не въстанат срещу тях. Следователно управляващата класа използва всякакви поговорки за морално поведение, за да заблуждава хората. Те имат само една цел, а именно да ограничават хората и да връзват ръцете и краката им, за да се покоряват на управниците и да не се съпротивляват. Те използват тези теории за морално поведение, за да притъпят хората и да ги мамят, като ги подхлъзват да се огънат и да бъдат покорни граждани. Колкото и на управляващите да им се разминава и да мачкат хората, колкото и да ги потискат и да ги експлоатират, хората могат само овчедушно да се покоряват на това и не могат изобщо да се противопоставят. Дори в лицето на смъртта единственият избор за хората е да бягат. Не могат да се противопоставят, нито дори да посмеят да таят мисли за противопоставяне. Не могат даже да погледнат сърп или мотика или да държат такива инструменти в къщите си, не могат дори да носят джобни ножчета и нокторезачки у себе си, за да могат да покажат, че са покорни граждани и че винаги ще се подчиняват на властта на царя и ще му бъдат предани завинаги. Докъде трябва да се простира предаността им? Никой не смее да каже: „Като народ ние трябва да използваме идеите и възгледите на традиционната култура, за да надзираваме и възпираме царя си“ и никой не смее да изкаже дори най-малко различно мнение, когато установи, че царят извършва зло, защото ще бъде убит. Съвсем очевидно е, че управляващият гледа на себе си не само като на цар на хората, но и като на техен върховен водач и надзирател. В китайската история тези императори се наричали „тиендзъ“. Какво означава „тиендзъ“? Означава „син на небесните селения“ или накратко „син на небесата“. Защо не са се наричали „син на земята“? Щом са родени на земята, трябва да са синове на земята, и след като очевидно са родени на земята, защо се наричат „син на небесата“? Каква е целта на това да се наричат „син на небесата“? Дали е, защото са искали да гледат всички живи същества и цялото простолюдие отвисоко? Техният начин да управляват е бил да контролират хората преди всичко с власт и статус. Това означава, че когато са дошли на власт и са станали императори, не са имали никакви скрупули да пренебрегват правата и мнението на хората, а хората са били заплашени от екзекуция, ако проявят и най-малката резервираност. Така е възникнала титлата „син на небесата“. Ако императорът беше казал, че е син на земята, статусът му щеше да изглежда нисък и той нямаше да има величието, което твърди, че подобава на един цар, нито щеше да може да заплашва управляваната класа. Затова е вдигнал летвата, като твърдял, че е син на небесата, и поискал да представлява Небето. Би ли могъл той да представлява Небето? Имал ли е такава същност? Ако някой настоява да представлява Небето, без да има необходимата за това същност, то това е предявяване на претенция. От една страна, тези управници гледат враждебно на Небесата и на Бог, но от друга страна, имат претенциите, че са синове на небесата и че са изпратени от Небето, за да улеснят властването си. Това не е ли безсрамно? Като вземем предвид фактите, целта на тези различни поговорки за морално поведение, които се разпространяват сред човечеството, е да се ограничи нормалното мислене на хората, да им се вържат ръцете и краката, да се ограничи поведението им и дори да се ограничат различните им мисли, възгледи и проявления в рамките на нормалната човешка природа. Изначалната им цел е да формират добри обществени нрави и обществен морал. Като постигат този ефект, те, разбира се, служат на амбицията на управляващата класа да управлява дълго. Както и да управлява тя обаче, в крайна сметка жертвата е човечеството. Човечеството е оковано и повлияно от тези различни идеи и възгледи на традиционната култура. Хората не само са загубили шанса да чуят евангелието и да получат Божието спасение, но са изгубили и възможността да търсят истината и да вървят по правилния път в живота. Още повече, че под властта на управляващите хората нямат друг избор, освен да приемат множество отрови, ереси, заблуди и други негативни неща, идващи от Сатана. През последните няколко хиляди години от дългата история на човечеството Сатана е обучил, обработил и заблудил човечеството чрез разпространението на знание и различни идеологически теории, в резултат на което поколения от хора са дълбоко повлияни и оковани от тези идеи и възгледи. Разбира се, че под влиянието на тези идеи и възгледи на Сатана поквареният нрав на хората е станал по-силен и по-тежък. С други думи, въз основа на това поквареният нрав на хората е поощряван и „рафиниран“ и се е вкоренил дълбоко в сърцата на хората, поради което те отричат Бог, противят Му се и потъват дълбоко в греховност, от която не могат да се измъкнат. Сега няма да разговаряме за възникването на тази поговорка за морално поведение: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ и за целите на предявяването на такова изискване, както и за вредата, причинена на хората след формулирането на тази поговорка за морално поведение, и за множеството други аспекти. По-нататък можете сами да посветите известно време да разсъждавате по тези въпроси самостоятелно.

Китайците са добре запознати с поговорките за морално поведение в традиционната култура, но хората не се повлияват от тези неща от днес за утре. Живееш в такава социална среда, получил си такова идеологическо образование относно аспектите на традиционната култура и традиционния морал и си запознат с тези неща, но никога не ти е хрумвало, че те може да имат огромни негативни последици. Колко ще ти пречат тези неща да вярваш в Бог, да се стремиш към истината и да навлезеш в истините реалности? Колко ще ти влияят и ще те възпират по пътя, по който ще вървиш в бъдеще? Наясно ли сте с тези проблеми? Трябва да разсъждавате още и да разбирате темата, за която разговаряхме днес, да придобиете дълбоко разбиране за ролята, която традиционната култура играе в образоването на човечеството, и за това каква точно е тя и как хората трябва да се отнасят към нея правилно. Словата, с които проведохме общение по-горе, са полезни и ползотворни за вашето разбиране за нещата в традиционната култура. Това разбиране, естествено, не е само разбиране на традиционната култура, но и разбиране на покварата на човечеството от Сатана и на различните начини и методи, чрез които той покварява човечеството, и дори по-конкретно на различните възгледи, които той втълпява на хората, както и на различните начини и средства, гледни точки, твърдения и прочее, въз основа на които той третира света и човечеството. След като придобиете дълбоко разбиране за елементите на традиционната култура, трябва не просто да избягвате и отхвърляте различните поговорки и възгледи на традиционната култура. По-конкретно, трябва да разберете и анализирате какви вреди, ограничения и окови са ви донесли поговорките за морално поведение, които спазвате и поддържате, и каква роля са изиграли те в повлияването, смущаването и възпрепятстването на твоите мисли и възгледи за собственото ти поведение, както и в приемането ти на Божиите слова и стремежа ти към истината, като по този начин са забавили твоето приемане, разбиране и практикуване на истината и пълното ти и абсолютно покорство пред Бог. Тези неща са точно това, върху което хората трябва да разсъждават и да осъзнават. Не можете просто да ги избягвате или отхвърляте, трябва да можете да ги разпознавате и да ги разбирате в дълбочина, за да сте в състояние изцяло да освободите съзнанието си от тези примамливи и подвеждащи неща в традиционната култура. Дори и някои поговорки за морално поведение да не са дълбоко вкоренени у теб, а да се проявяват само от време на време в мисленето и представите ти, те пак могат да те смущават за кратък период или в конкретен случай. Ако не ги разпознаваш ясно, може да продължиш да гледаш на някои поговорки и възгледи като на неща, които са доста положителни или близки до истината, а това е много тревожно. Има някои поговорки за морално поведение, които вътре в себе си доста харесваш. Не само си съгласен с тях в сърцето си, но и смяташ, че те може да се разпространяват сред хората, че хората ще искат да ги чуят и че ще ги възприемат като положителни. Без съмнение това са поговорките, от които най-трудно ще се откажеш. Макар и да не си ги приел за истина, вътре в сърцето си ги признаваш за положителни и те несъзнателно се вкореняват в сърцето ти и се превръщат в твой живот. След като повярваш в Бог и приемеш изразените от Него истини, тези неща ще изплуват по естествен начин, за да те смущават и да ти пречат да приемеш истината. Всичко това са неща, които пречат на хората да се стремят към истината. Ако не ги разпознаваш ясно, е лесно да ги объркаш с истината и да им придадеш същия статут, което може да има известен отрицателен ефект върху хората. Възможно е и да не си се отнасял към поговорки като „Не присвоявай парите, които намериш“, „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ и „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“ като към истината и да не гледаш на тях като на стандарт за измерване на своето собствено морално поведение, и да не си ги поставяш за цел в поведението си, но това не значи, че не си бил повлиян и покварен от традиционната култура. Възможно е и да си човек, който е безразличен към банални подробности, дотолкова че да не те е грижа дали си присвояваш парите, които намираш, или дали извличаш удоволствие от това да помагаш на другите. Трябва обаче да разбираш и да си наясно с едно нещо: живееш в такава социална среда и си подвластен на традиционното културно и идеологическо образование, и поради това неизбежно ще следваш защитаваните от човечеството поговорки и ще възприемеш поне някои от тях като стандарти за измерване на морално поведение. Именно това е въпросът, по който ще трябва да разсъждаваш в дълбочина. Възможно е да не приемаш поговорки като „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ като стандарт за измерване на морално поведение, но да мислиш дълбоко в сърцето си други поговорки като „За приятел бих поел и куршум“ за особено благородни и те да са станали максими, влияещи върху живота ти, или най-високият критерий, според който преценяваш хората и нещата, и според който се държиш и постъпваш. Какво показва това? Макар и дълбоко в сърцето си да не почиташ или следваш традиционната култура съзнателно, твоите принципи на поведение, начините, по които се държиш, житейските ти цели, както и принципите, изводите и теориите за житейските цели, към които се стремиш, никак не са освободени от традиционната култура. Те не са се избавили от ценностите благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност, поддържани от човечеството, или от някои максими за морално поведение, защитавани от човечеството. Ни най-малко не си счупил тези окови. С прости думи, докато си покварен човек, жив човек, и ядеш храната на човешкия свят, то принципите на поведение и на живот, които следваш, не са нищо повече от тези принципи и максими за морално поведение от традиционната култура. Трябва да разберете думите, които изричам, и проблемите, които разобличавам. И все пак може би си мислиш, че нямаш тези проблеми, затова не се интересуваш от нещата, които казвам. Истината е, че всички хора имат тези проблеми в различна степен, независимо доколко осъзнаваш това, и това е нещо, върху което вярващите в Бог и стремящите се към истината трябва да разсъждават задълбочено и което трябва да разбират.

Току-що посочихме, че поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ е изискване към моралното поведение на човечеството. Също така анализирахме някои от проблемите с тази поговорка и някои от ефектите ѝ върху човечеството. Тя е въвела някои нездравословни идеи и възгледи сред хората и има известни негативни ефекти върху стремежите и оцеляването на хората, за които те трябва да са наясно. И така, как трябва вярващите да разбират проблемите, свързани с великодушието и отвореното съзнание на човечеството? Как може човек да ги разбере от Бог по правилен и позитивен начин? Не трябва ли и това да бъде разбрано? (Да.) Всъщност тези неща не са трудни за разбиране. Няма нужда да гадаеш, нито да търсиш информация. Ако просто се учиш от нещата, които Бог е казал, и от делото, което е извършил сред хората, и от Божия нрав, проявен в различните начини, по които се отнася с всички видове хора, можем да знаем точно какво е мнението на Бог за тези поговорки и възгледи на традиционната култура и точно какви са намеренията Му. Като се вглеждат в Божиите намерения и възгледи, хората трябва да имат път, по който да се стремят към истината. Поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, към която хората се придържат, означава, че когато главата на човек е отрязана и падне на земята, с това въпросът приключва и не трябва да бъде изследван повече. Не е ли това един вид гледна точка? Не е ли често поддържана от хората гледна точка? Това означава, че когато човек стигне до края на физическия си живот, животът свършва. Всички лоши неща, които човек е направил в живота си, всичката любов, омраза, страст и враждебност, които е изпитал, се обявяват за приключени в същия момент и животът се смята за приключил. Хората вярват в това, но ако погледнем Божиите слова и различните знаци на Божиите дела, това ли е принципът на Божиите дела? (Не.) А какъв е принципът на Божиите дела? Въз основа на какво Бог върши такива неща? Някои хора казват, че Бог прави такива неща въз основа на управленските Си закони, което е правилно, но не е изчерпателно. От една страна, това е според управленските Му закони, но от друга страна, Той се отнася с всички видове хора въз основа на нрава и същността Си — това е цялата картина. В Божиите очи, ако човек е убит и главата му падне на земята, свършва ли животът му? (Не.) А как Бог поставя край на човешкия живот? Така ли Бог се справя с човека? (Не.) Начинът на Бог да се справи с даден човек не е просто да го убие, като му отсече главата и приключи с него. В това как Бог се справя с човечеството има начало и край, последователност и постоянство. От момента, в който душата се превъплъти в човешко същество, до момента, в който душата се завърне в духовния свят след края на физическия живот на човека, каквато и посока да поеме, било то в духовния или материалния свят, тя трябва да е подвластна на Божието ръководство. В края на краищата това дали е наказана, или наградена, зависи от Божиите управленски закони и има небесни правила. Това означава, че начинът, по който Бог се отнася с даден човек, зависи от съдбата на целия живот, която Той е предопределил за всеки един. След като съдбата на човека приключи, той бива третиран въз основа на определените от Бог закони и небесни правила за наказване на злото и награждаване на доброто. Ако този човек е вършил значителни злини в света, той трябва да изтърпи съществено наказание; ако не е вършил много зло и даже е правил някои добри дела, трябва да бъде награден. Това дали човек може да продължи да се превъплъщава и дали ще се прероди като човек, или като животно, зависи от това как се е представил в този живот. Защо разговарям за тези неща? Защото към поговорката „От екзекуция само падат глави“ е добавено още едно изречение — „Бъди снизходителен, когато е възможно“. Бог не говори или действа по начини, които правят безпринципен опит да замажат положението. Божиите действия се разкриват в начина, по който Той се отнася с всяко сътворено същество от началото до края, което позволява на хората ясно да видят, че Бог е Този, Който има върховенство върху съдбите на хората, като ги устройва и урежда, а после наказва злото и награждава доброто според поведението на човека, като налага наказание, където трябва. Според това, което Бог е уредил, човек трябва да е наказан за колкото трябва години и превъплъщения в зависимост от това колко злини е извършил, а духовният свят налага това според установени правила без никакви отклонения. Никой не може да го промени, а ако някой го направи, нарушава небесните правила, наредени от Бог, и ще бъде наказан без изключение. В Божиите очи тези небесни правила не могат да бъдат нарушавани. Какво означава това? Означава, че всеки човек, каквито и злини да е извършил и каквито и небесни правила да е нарушил, накрая ще си получи заслуженото безкомпромисно. За разлика от законите на земята, където има условни присъди или някой може да се застъпи, или съдията може да следва собствените си пристрастия и да прояви милост, като бъде снизходителен, когато е възможно, така че човекът да не бъде осъден за престъплението и да не получи съответното наказание, в духовния свят нещата не стоят така. Бог ще се отнася към миналите и настоящите животи на всяко сътворено същество, като стриктно следва законите, които Той е постановил, т.е. небесните правила. Няма значение колко сериозни или пренебрежими са прегрешенията на даден човек или колко велики или незначителни са добрите му дела, нито има значение колко време са продължавали тези прегрешения или добри дела, или колко отдавна са се случили. Нищо от това не променя начина, по който Господът на сътворението се отнася с хората, които е създал. С други думи, небесните правила, създадени от Бог, никога няма да се променят. Това е принципът зад Божиите действия и начинът, по който Той върши нещата. Откакто човешките същества са създадени и Бог е започнал да работи сред тях, управленските закони, постановени от Него, т.е. небесните правила, не са се променили. Следователно Бог в крайна сметка ще има начини да се справи с прегрешенията, добрите дела и всички видове злодеяния на човечеството. Всички сътворени същества трябва да платят съответната цена за действията и поведението си. Всяко сътворено същество обаче бива наказвано от Бог заради бунтарството си към Него, заради злодеянията, които е извършило, и заради прегрешенията, които е оставило след себе си, а не защото Бог е намразил хората. Бог не е член на човешката раса. Бог е Бог, Господ на сътворението. Всички сътворени същества са наказани не защото Господът на сътворението мрази хората, а защото те са нарушили небесните правила, наредби, закони и заповеди, постановени от Бог, и този факт не може бъде променен от никого. От тази гледна точка в Божиите очи никога няма такова нещо като „Бъди снизходителен, когато е възможно“. Може да не разбирате напълно какво говоря, но във всеки случай крайната цел е да ви уведомя, че у Бог няма омраза, а просто небесните правила, управленските закони, законите, нравът Му, гневът и величието Му, които не търпят обида. Затова в Божиите очи няма такова нещо като „Бъди снизходителен, когато е възможно“. Не трябва да измерваш Бог според изискването да бъдеш снизходителен, когато е възможно, нито да проучваш внимателно Бог според спазването на това изискване. Какво означава да „подлагаш Бог на внимателна проверка“? Това означава, че понякога, когато Бог проявява милост и толерантност към хората, някои ще кажат: „Виж, Бог е добър, Бог обича хората, Той е снизходителен, когато е възможно, Той е наистина толерантен към човешките същества, Бог има най-отворения ум, много по-отворен от този на човешките същества, дори по-голям от този на премиерите!“. Правилно ли е да се каже това? (Не.) Подобава ли да възхвалявате Бог с такива думи? (Не, не подобава.) Този начин на говорене е грешен и не може да се приложи спрямо Бог. Хората се стараят да са снизходителни, когато е възможно, за да покажат щедростта и толерантността си и да се хвалят колко са толерантни и великодушни, и колко благородни добродетели имат. Що се отнася до Бог, в същността Му има милост и толерантност. Милостта и толерантността са Божия същност, но същността на Бог не е същата като великодушието и толерантността, които човешките същества проявяват, като са снизходителни, когато е възможно. Това са две различни неща. Когато са снизходителни при възможност, целта на хората е другите да казват хубави неща за тях — че са щедри, милостиви и добри. Това също така се дължи на социален натиск — за оцеляване. Хората показват малко щедрост и малко широкоскроеност спрямо другите хора само за да постигнат някаква цел. Те правят това не за да се придържат към критерии за съвест или да ги спазват, а за да накарат хората да ги уважават и почитат, или защото това е част от някакъв скрит мотив или мошеничество. В действията им няма чистота. И така, Бог прави ли такива неща като това да бъде снизходителен, когато е възможно? Бог не прави такива неща. Някои хора казват: „Не показва ли и Бог снизходителност към хората? И когато прави това, не е ли снизходителен, когато е възможно?“. Не, има разлика, която хората трябва да разберат. Какво трябва да разберат хората? Това, че когато прилагат поговорката „бъди снизходителен, когато е възможно“, те го правят безпринципно. Правят го, защото се поддават на социалния натиск и на общественото мнение, и за да се правят на добри хора. С тези нечисти цели и докато носят маската на лицемерието, за да се хвалят, че са добри хора, те правят това неохотно. Или може би са принудени от обстоятелствата и искат да си отмъстят, но не могат, и в тази ситуация, в която нямат друг избор, те неохотно следват тази максима. Това не извира от вътрешната им същност. Хората, които могат да правят това, не са истински добри хора или хора, които наистина обичат позитивните неща. Е, каква е разликата между това Бог да е толерантен и милостив към човека и към хората, които прилагат на практика поговорката „бъди снизходителен когато е възможно“? Кажете Ми какви са разликите. (В Божиите действия има принципи. Например, народът на Ниневия получи Божията толерантност, след като наистина се покая. Оттук виждаме, че Божиите действия имат принципи и че в Божията същност има милост и толерантност към хората.) Добре казано. Има две основни разлики тук. Тази, която току-що споменахте, е много важна, а именно, в Божиите действия има принципи. Има ясна граница и обхват във всичко, което Бог прави, и хората разбират тази граница и този обхват. Истината е, че във всичко, което Бог прави, има определени принципи. Например, Бог прояви снизходителност към народа на Ниневия за неговите прегрешения. Когато народът на Ниневия загърби злото и се покая истински, Бог му прости и обеща да не унищожава града. Това беше принципът зад Божиите действия. Като какъв може да се разбира този принцип тук? Това беше окончателната равносметка. Според човешкото разбиране и начин на говорене може да се каже, че беше Божията окончателна равносметка. Когато народът на Ниневия потуши злото в ръцете си и спря да живее в грях и да отрича Бог, както някога, и успя наистина да се покае пред Бог, това истинско покаяние беше окончателната равносметка, която Бог им даде. Ако можеха да постигнат истинско покаяние, Бог щеше да бъде снизходителен към тях. Ако обаче не бяха успели да постигнат истинско покаяние, щеше ли Бог да размисли? Щеше ли предишното решение и план на Бог да унищожи града да се промени? (Не.) Бог им даде избор между две възможности: първата беше да продължат да вършат злини и да ги застигне унищожение, като в такъв случай целият град щеше да бъде сринат със земята; втората беше да се избавят от злото си, искрено да се покаят пред Бог във вретище и пепел и да признаят греховете си пред Него от дълбините на сърцата си, като в такъв случай Бог щеше да бъде снизходителен към тях и каквото и зло да бяха извършили преди и колкото и тежки да са били злодеянията им, Той щеше да реши да не унищожава града заради покаянието им. Бог им даде два варианта и вместо да изберат първия, те избраха втория — да се покаят искрено пред Него във вретище и пепел. Какъв беше крайният резултат? Успяха да накарат Бог да размисли, тоест да преразгледа и промени плановете Си, да прояви снизходителност към тях и да се въздържи от това да унищожи града. Не е ли това принципът, според който Бог работи? (Да.) Това е принципът, според който Бог работи. Освен това има и друг съществен момент, а именно че в Божията същност има любов и милост, но, разбира се, има и нетърпимост към човешките обиди и гняв. В случая с унищожението на Ниневия се разкриват и двата аспекта на Божията същност. Когато Бог видя злодеянията на тези хора, същността на Божия гняв се прояви и се разкри. Има ли принцип в Божия гняв? (Да.) По-просто казано, този принцип е, че за Божия гняв има основание. Това не е като да се ядосаш или разяриш безпричинно, а още по-малко е вид чувство. По-скоро е нрав, който се появява и се разкрива по естествен начин в определен контекст. Божият гняв и величие не търпят оскърбление. На човешки език това означава, че Бог се ядоса и разяри, когато видя злодеянията на народа на Ниневия. По-точно казано, Бог се ядоса, защото Той има страна, която не търпи човешките оскърбления, затова, след като вижда злодеянията на хората и появата и възникването на негативни неща, Бог естествено ще разкрие гнева Си. И така, щом Божият гняв се разкри, щеше ли Той веднага да унищожи града? (Не.) Оттук виждате, че в Божиите действия има принципи. Не е вярно, че когато Бог се ядоса, ще каже: „Аз имам тази власт, ще те унищожа! Независимо от затрудненията ти няма да ти дам шанс!“. Нещата не стоят така. Какво направи Бог? Бог извърши поредица от действия. Как трябва да ги тълкуват хората? Цялата поредица от действия, които Бог извърши, се основава на Божия нрав. Тези действия не са възникнали само въз основа на Божия гняв. С други думи, Божият гняв не е импулсивност. Не е като импулсивността на хората, които изведнъж казват: „Аз имам тази власт, ще те убия, ще ти дам да се разбереш“ или, както казва големият червен змей: „Ако те хвана, ще те убия и ще те бия до смърт без последици“. Сатана и дяволите правят нещата така. Импулсивността идва от Сатана и дяволите. В Божия гняв няма импулсивност. Как се проявява тази липса на импулсивност? Когато Бог видя колко покварени са жителите на Ниневия, Той се ядоса и разяри. Но след като се ядоса, не ги унищожи, без да каже нито дума, заради съществуването на същността на гнева Му. Вместо това Той изпрати Йона да предупреди жителите на Ниневия какво ще последва, като им каже какво ще направи Бог и защо, за да им е ясно и да им даде лъч надежда. Този факт казва на човечеството, че Божият гняв се разкрива поради появяването на негативни и зли неща, но и че Божият гняв е различен от импулсивността на човечеството и е различен от човешките чувства. Някои хора казват: „Божият гняв е различен от човешката импулсивност и чувства. Контролируем ли е Божият гняв?“. Не, „контролируем“ не е правилната дума, неуместно е да се казва това. За да бъдем точни, в Божия гняв има принципи. В гнева Си Бог извърши поредица от действия, което доказва, че има истини и принципи в действията Му, но в същото време показва на човечеството, че освен гняв, у Бог има и милост, и любов. Когато Божията милост и любов са вложени в хората, какви ползи получава човечеството? С други думи, ако хората признаят греховете си и се покаят по начина, по който Бог ги е научил, могат да получат шанс за живот от Бог и надежда и възможност за оцеляване. Това означава, че хората могат да продължат да живеят с Божието позволение, при условие че наистина са се покаяли и са си признали. Тогава те ще могат да приемат обещанието, което Бог им дава. Няма ли принципи в цялата тази поредица от твърдения? Както виждаш, зад всяко едно нещо и зад всяко едно дело, което Бог върши, има, казано на човешки език, обосновка и взискателност, а казано с Божии думи, има истина и принципи. Това е различно от човешкия начин на справяне с нещата и никак не е примесено с импулсивността на човечеството. Някои хора казват: „Божият нрав е спокоен, а не импулсивен!“. Така ли е? Не, не може да се каже, че Божият нрав е спокоен, сдържан и неимпулсивен — това е човешката преценка и описание за него. Има истини и принципи в това, което Бог върши. Във всяко нещо, което Той прави, има основание и това основание е истината и е Божият нрав.

Бог извърши поредица от действия, за да се справи с народа на Ниневия. Първо изпрати Йона да каже на народа на Ниневия: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“ (Йона 3:4). Много време ли са четиридесет дни? Точно един месец и десет дена, което е доста дълго време, достатъчно за хората да помислят, поразсъждават и да постигнат истинско покаяние. Ако бяха четири часа или четири дни, нямаше да е достатъчно време, за да се покаят. Но Бог им даде четиридесет дни, което е доста време и е предостатъчно. Колко голям може да е един град? Йона обикаляше града от единия край до другия и информира всеки в рамките на няколко дни, за да може посланието да достигне до всеки гражданин и всеки дом. Тези четиридесет дни бяха предостатъчно за хората да подготвят вретище и пепел, както и всичко друго необходимо. Какво виждате от тези неща? Бог даде на жителите на Ниневия достатъчно време, за да им стане ясно, че ще унищожи града, и да се подготвят, да размислят и да се изследват. Казано на човешки език, Бог направи всичко възможно и нужно. Този четиридесетдневен период беше достатъчен, доколкото е дал на всеки — от краля до обикновените хора — достатъчно време да размисли и да се подготви. От една страна, от това виждаме, че Бог проявява толерантност към хората, а от друга страна — че в сърцето Си Бог Го е грижа за хората и изпитва истинска любов към тях. Божията милост и любов наистина съществуват без преструвки и сърцето Му е вярно, без преструвки. За да даде на хората възможността да се покаят, Той им даде четиридесет дни. Тези четиридесет дни съдържат Божията толерантност и любов. Тези четиридесет дни са достатъчно дълго време да се докаже и ясно да се покаже на хората, че Божията загриженост и любов към тях са истински, че Божията милост и любов наистина съществуват и че в тях няма преструвки. Някои ще кажат: „Не каза ли преди малко, че Бог не обича хората, а ги мрази? Това не е ли в противоречие с току-що казаното?“. В противоречие ли е? (Не, не е.) Бог милее за хората в сърцето Си, той има същността на любовта. Това различно ли е от това да кажеш, че Бог обича хората? (Да.) По какъв начин е различно? Бог обича ли наистина хората, или ги мрази? (Той обича хората.) Защо тогава Бог все още проклина, наказва и съди хората? Ако нещо толкова важно не ви е ясно, значи сте го разбрали погрешно. Това противоречие ли е между теб и Бог? Ако това не ти е ясно, не е ли вероятно да се образува пропаст между теб и Бог? Кажи Ми, ако Бог обича хората, мрази ли ги едновременно с това? Лияе ли Божията любов към хората на омразата Му към хората? Влияе ли Божията омраза към хората на любовта Му към хората? (Не.) Е, защо Бог обича хората? Бог е дошъл в плът, за да спаси хората — това не е ли най-великата Му любов? Колко жалко е, ако не го знаете! Ако нямате представа защо Бог обича хората, това е абсурдно. Кажете Ми, откъде идва майчината любов към детето? (Инстинкт.) Точно така. Майчината любов идва от инстинкт. Тази любов зависи ли от това дали детето е добро, или лошо? (Не.) Например, дори детето да е много непослушно и понякога да къса нервите на майка си, тя в крайна сметка пак го обича. Защо е така? Начинът, по който тя се отнася към детето си, идва от инстинкта на ролята ѝ на майка. Заради тази инстинктивна майчина любов, която има, любовта към детето ѝ не зависи от това дали детето е добро, или лошо. Някои хора казват: „Щом майката обича детето си по инстинкт, защо го пердаши? Защо го мрази? Защо понякога се ядосва и го хока? И защо понякога толкова му се ядосва, че иска да вдигне ръце от него? Ти не каза ли, че майката изпитва любов и обича детето си? Как може да е толкова безсърдечна?“. Това противоречие ли е? Не, не е противоречие. Начинът, по който се държи майката с детето си, зависи от отношението на детето към майката и от поведението му. Но независимо от това как се държи с детето си, дори да го плесне и да го мрази, това не влияе върху съществуването на майчината ѝ любов. По аналогия, от какво идва Божията любов към хората? (Бог има същността на любовта.) Така е. Най-накрая го казахте ясно. Разковничето е, че Бог има същността на любовта. Причината Бог да обича хората и да милее за тях е, от една страна, че Бог има същността на любовта. В тази любов има милост, любяща доброта, толерантност и търпение. Разбира се, че има и проявления на загриженост, а понякога и на безпокойство, тъга и така нататък. Всичко това се определя от същността на Бог. Това е от субективна гледна точка. От обективна гледна точка човешките същества са създадени от Бог, точно както детето е родено от майка си и майката е естествено загрижена за него. Те имат неразривна кръвна връзка. Макар и между човешките същества и Бог да няма кръвна връзка, както казват хората, те все пак са създадени от Бог и Той милее за тях и изпитва обич към тях. Бог иска човешките същества да са добри и да вървят по правия път, но като вижда как Сатана ги покварява, как вървят по пътя на злото и страдат, Бог се натъжава и се измъчва. Това е нормално, нали? Бог има тези реакции, чувства и проявления, които възникват поради Божията същност и са неразделни от връзката, получена чрез създаването на човека от Бог. Всичко това са обективни факти. Някои хора казват: „Ако Божията същност има любов, защо Бог все пак мрази хората? Не Го ли е грижа за хората? Как така все пак ги мрази?“. Има и друг обективен факт тук, който е, че човешкият нрав, същност и други аспекти са несъвместими с Бог и истината, затова нещата, които хората разкриват и проявяват пред Бог, Го отвращават и са Му противни. С времето покварените човешки нрави стават все по-тежки, греховете на хората стават все по-сериозни, а хората са изключително непримирими, твърдоглаво неразкайващи се и не приемат и най-малката истина. Те са изцяло в разрез с Бог, което предизвиква Неговата омраза. Е, откъде идва Божията омраза? Защо възниква? Възниква, защото Божият нрав е праведен и свят и Божията ненавист е предизвикана от същността Му. Бог се отвращава от злото, презира негативните неща и мрази злите сили и злите неща. Поради това Бог ненавижда тази покварена човешка раса. Така че любовта и омразата, които Бог разкрива към сътворените същества, са нормални и обусловени от същността Му. Няма никакво противоречие. Някои хора питат: „Бог в крайна сметка обича ли хората, или ги мрази?“. Как ще отговориш на това? (Зависи от отношението на хората към Бог и от това дали истински са се покаяли.) Това общо взето е вярно, но не е съвсем точно. Защо не е точно? Мислите ли, че е задължително Бог да обича хората? (Не.) Божиите слова към човечеството и цялото дело, което върши в хората, са естествените проявления на Божия нрав и същност. Бог има Своите принципи, не е задължително да обича хората, но не е задължително и да ги мрази. Бог иска от хората да се стремят към истината, да следват Неговия път, да се държат и да действат според словата Му. Не е задължително Бог да обича хората, но не е задължително и да ги мрази. Това е факт и хората трябва да го разберат. Току-що казахте, че Бог обича или мрази хората въз основа на поведението им. Защо е неточно да се каже това? Бог не е задължително да те обича, нито е задължително да те мрази. Бог може дори да те пренебрегне. Ако се стремиш към истината, държиш се и действаш според Божиите слова, или ако не приемаш истината и дори не се подчиняваш на Бог и Му се съпротивляваш, накрая Той ще въздаде на всеки човек според това, което е правил. Тези, които правят добро, ще бъдат възнаградени, а тези, които вършат зло, ще бъдат наказани. Това се нарича справяне с нещата честно и равно. Т.е. ти, като сътворено същество, нямаш основание да претендираш как Бог трябва да се държи с теб. Когато се държиш с Бог и истината с копнеж и се стремиш към истината, мислиш, че Бог те обича, но ако Бог те игнорира и не те обича, усещаш, че Той не е Бог. Или когато не Му се подчиняваш, мислиш, че Той трябва да те мрази и да те накаже, но Той те игнорира, усещаш, че Той не е Бог. Правилно ли е да се мисли по този начин? (Не, не е правилно.) Връзките между хората, например между родители и деца, могат да бъдат оценени по този начин, т.е. любовта или омразата на родителите към децата им понякога е въз основа на поведението на децата, но връзката между човешките същества и Бог не може да бъде оценена по този начин. Връзката между човешките същества и Бог е между сътворено същество и Създател, няма никакви кръвни връзки. Това е просто връзка между сътворени същества и Създател. Затова човешките същества не могат да изискват от Бог да ги обича или да заявява отношението Си към тях. Това са неразумни изисквания. Тази гледна точка е грешна и неправилна. Хората не могат да отправят такива изисквания. Е, като разгледаме този въпрос отново, хората всъщност имат ли имат точно разбиране за Божията любов? Предишното им разбиране беше грешно, нали? (Да.) Има принципи в това дали Бог обича, или мрази хората. Ако поведението или стремежът на хората са в съгласие с истината и се харесват на Бог, Той ги одобрява. Хората обаче имат покварени същности и могат да разкриват покварени нрави, и се стремят към идеали и желания, за които мислят, че са правилни, или които им харесват. Това е нещо, което Бог мрази и не одобрява. Но противно на мнението на хората, че Бог ще ги окъпе с награди, когато ги одобрява, и ще ги дисциплинира и наказва, когато не ги одобрява, това не е така. В Божиите действия има принципи. Това говори за същността на Бог и хората трябва да я разбират по този начин.

Току-що повдигнах един въпрос и разговарях за принципите на Божиите действия и за Божията същност. Какъв беше въпросът, който ви зададох преди малко? (Бог току-що попита за разликата между Неговата толерантност и милост към хората и практиката на хората да бъдат снизходителни, когато е възможно. След това Ти проведе общение и каза, че Бог не действа според тази философия за светските отношения. Бог се справя с прегрешенията на хората най-вече въз основа на два аспекта. От една страна, в това, което Бог прави, има принципи, а от друга страна, в Божията същност има както милост, така и гняв.) Точно това е правилният начин да го разбирате. Принципите, според които Бог действа по този начин, се основават на същността и нрава Му и нямат нищо общо с това да бъдеш снизходителен, когато е възможно — последното е философия за светските отношения, следвана от човечеството. Действията на хората се основават на сатанински философии и се управляват от сатанински нрави. Божиите действия са проява на нрава и същността Му. В Божията същност има любов, милост и, разбира се, омраза. И така, вече разбирате ли какво е отношението на Бог към човешките злодеяния и различните форми на бунтарство и предателство от страна на хората? На какво се основава Божието отношение? Произтича ли от същността Му? (Да.) В Божията същност има милост, любов и гняв. Божията същност е праведност, а принципите на Божиите действия произтичат от тази същност. И така, какви точно са принципите на Божиите действия? Да дарява щедро милост и да излива дълбок гняв. Това няма нищо общо със снизходителността, когато е възможно, която се практикува сред човешките същества и наглед е много благородна максима, но в Божиите очи не е достойна за споменаване. От една страна, ти като вярващ не можеш да съдиш Божията същност, дела и принципи на действие въз основа на тази максима. Освен това, от гледна точка на хората, те не бива да се придържат към тази философия за светските отношения. Те трябва да имат принцип за това как да правят избор, когато ги сполетят несгоди, и как да се справят с тези неща. Какъв е този принцип? Хората не притежават същността на Бог и, естествено, не могат да правят всичко според ясни принципи както Бог, нито да имат тази висота и да раздават възможности, и да бъдат снизходителни с всичко живо. Хората не са способни на това. Е, какво трябва да направиш, когато се сблъскаш с неща, които те смущават, нараняват или обиждат достойнството или характера ти, или дори нараняват сърцето и душата ти? Ако се придържаш към поговорката за морално поведение „Бъди снизходителен, когато е възможно“, то ти се опитваш да замажеш положението, без да отчиташ принципите, и да бъдеш угодник. Усещаш, че не е лесно да се справяш в този свят и че не можеш да си позволиш да си създаваш врагове, и че трябва да се стремиш да обиждаш хората по-малко или да не ги обиждаш изобщо, да бъдеш снизходителен, когато е възможно, да си неутрален при всяка възможност, да избираш златната среда, да не се поставяш в опасни ситуации и да се научиш да се пазиш. Не е ли това философия за светските отношения? (Да.) Това е по-скоро философия за светските отношения, отколкото принцип, на който Бог учи човечеството. И така, какъв е принципът, на който Бог учи човечеството? Как се определя стремежът към истината? Да гледаш на хората и нещата и да се държиш и да действаш изцяло според Божиите слова и според критерия на истината. Ако се е случило нещо, което е породило омраза у теб, как би гледал на това? Въз основа на какво би го разглеждал? (Въз основа на Божиите слова.) Точно така. Ако не знаеш как да разглеждаш тези неща въз основа на Божиите слова, то ти можеш само да бъдеш снизходителен, когато е възможно, да потискаш възмущението си, да правиш отстъпки и да дебнеш възможности за възмездие — това е пътят, по който би поел. Ако искаш да се стремиш към истината, трябва да гледаш на хората и нещата според Божиите слова и да се питаш: „Защо този човек се отнася с мен така? Как може да ми се случи това? Защо е възможно да има такъв резултат?“. Тези неща трябва да бъдат разглеждани според Божиите слова. Първото, което трябва да направите, е да можете да приемете този въпрос от Бог и активно да приемете, че той идва от Бог и че е нещо полезно и изграждащо за вас. За да приемете този въпрос от Бог, трябва първо да гледате на него като на нещо, устроено и управлявано от Бог. Всичко, което се случва под слънцето, всичко, което чувстваш, виждаш и чуваш — всичко се случва с Божието позволение. След като приемеш този въпрос от Бог, съпостави го с Божиите слова и разбери какъв човек е този, който е извършил това, и каква е същността на този въпрос, независимо дали казаното или направеното от този човек те е наранило, дали чувствата ти са станали на пух и прах и дали характерът ти е потъпкан. Първо виж дали този човек е зъл, или просто покварен, като първо разбереш какъв е според Божиите слова, а после разбереш въпроса и се отнесеш към него според Божиите слова. Не са ли това правилните стъпки, които трябва да предприемеш? (Да.) Първо приеми въпроса от Бог и разгледай хората, които са замесени в него, според словата Му, за да определиш дали те са обикновени братя и сестри, зли хора, антихристи, неверници, зли духове, мръсни демони или шпиони на големия червен змей, и дали стореното от тях е обикновена проява на поквара, или злодеяние, което има изричната цел да смущава и прекъсва. Всичко това трябва да се определи чрез съпоставка с Божиите слова. Съпоставката с Божиите слова е най-точният и обективен начин. Хората трябва да бъдат разграничавани, а нещата — преодолявани според Божиите слова. Трябва да разсъждаваш така: „Тази случка силно нарани чувствата ми и ме помрачи. Но с какво появата на тази случка допринесе, за да ме поучи за навлизането ми в живота? Какво е Божието намерение?“. Това ще те доведе до същината на въпроса, която трябва да проумееш и разбереш — това е да следваш правилния път. Трябва да търсиш Божието намерение, като си мислиш: „Тази случка травмира сърцето и душата ми. Чувствам страдание и болка, но не може да съм негативен и укорителен. Най-важното е да различа, разгранича и реша според Божиите слова дали тази случка всъщност е полезна за мен или не. Ако тя идва от Божието дисциплиниране и е полезна за навлизането ми в живота и за това да разбирам себе си, тогава трябва да я приема и да ѝ се покоря. Ако е изкушение от Сатана, тогава трябва да се моля на Бог и да се отнеса към нея с мъдрост“. Търсенето и мисленето по този начин положително навлизане ли е? Това ли е да гледаш на хората и нещата според Божиите слова? (Да.) След това, с какъвто и въпрос да се сблъскаш и каквито и проблеми да възникнат в отношенията ти с хората, трябва да търсиш съответните Божии слова, за да ги решиш. Каква е целта на цялата тази поредица от действия? Целта е да гледаш на хората и нещата според Божиите слова, за да може гледната ти точка и отношението ти към хората и нещата да са съвсем различни. Целта не е да придобиеш добра репутация и да запазиш имиджа си, за да си високоуважаван, или да внасяш хармония в страната и обществото, с което да удовлетвориш управляващата класа, а да живееш според Божиите слова и истината, за да удовлетвориш Бог и да прославиш Създателя. Само като практикуваш по този начин, можеш да бъдеш в пълно съответствие с Божиите намерения. Поради това няма нужда да следваш поговорките за морално поведение в традиционната култура. Няма нужда да разсъждаваш така: „Когато ми се случи такова нещо, не трябва ли да приложа на практика поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? Ако не съм в състояние да направя това, какво ще си помисли обществото за мен?“. Няма нужда да използваш тези морални максими, за да се възпираш и контролираш. Вместо това трябва да възприемеш гледната точка на човек, който се стреми към истината, и да се отнасяш към хората и нещата според начина, по който Бог ти казва да се стремиш към истината. Това не е ли изцяло нов начин на съществуване? Това не е ли изцяло нов мироглед и изцяло нова житейска цел? (Да.) Когато възприемеш този поглед към хората и нещата, няма да има нужда да си втълпяваш: „Трябва да направя това или онова, ако искам да съм великодушен и да намеря мястото си сред хората“. Няма нужда да си толкова суров със себе си, няма нужда да живееш против собствената си воля и няма нужда човешката ти природа да бъде толкова изопачена. Вместо това ще приемеш тези ситуации, хора, въпроси и неща, идващи от Бог, по естествен начин и с готовност. Освен това може да пожънеш непредвидени печалби от тях. Когато трябва да се справиш с неща, които предизвикват твоята омраза, ще си се научил да различаваш истинската същност на хората според Божиите слова и да разбираш и да се справяш с тези неща според Божиите слова. След като преминеш през период на преживявания, срещи и борби, ще си открил истините принципи за справяне с такива неща и ще си научил какви истини принципи да използваш, когато се сблъскваш с такива хора, въпроси и неща. Това не е ли следване на правилния път? По този начин човешката ти природа ще се подобри, защото следваш пътя на стремежа към истината, т.е. вече не живееш просто според човешката си съвест и човешкия си разум, а когато се случи нещо, не гледаш на него само с мисленето и от гледната точка на съвестта и разума, а по-скоро, понеже си чел много от Божиите слова и действително си преживял Божието дело, си разбрал някои истини и си придобил известно истинско разбиране за Бог, Създателя. Това определено е богата реколта, от която ще спечелиш както истина, така и живот. Въз основа на съвестта и разума си ще се научиш да използваш Божиите слова и истината, за да посрещаш и решаваш всички проблеми, с които се сблъскваш, и постепенно ще заживееш според Божиите слова. Какво представляват такива човешки същества? В съответствие ли са те с Божиите намерения? Такива човешки същества все повече се приближават до това да се превърнат в годните сътворени същества, които Бог изисква, а така постепенно стават способни да постигнат очакваните резултати от Божието дело на спасението. Когато хората са в състояние да приемат истината и да живеят според Божиите слова, колко лесно е да се живее така — без капчица страдание. При онези обаче, които са получили образованието си от традиционната култура, всяко едно дело е противно на волята им и е лицемерно, а нещата, които човешката им природа разкрива, са много изопачени и ненормални. Защо е така? Защото не говорят, каквото мислят. Устата им казва: „Бъди снизходителен, когато е възможно“, но сърцето им казва: „Не съм приключил с теб. Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“ — това не е ли против волята им? (Да.) Какво означава „изопачени“? Означава, че наглед говорят само за благосклонност и моралност, но вършат всякакви лоши неща, като разврат и плячкосване, зад гърбовете на другите. Всички тези приказки за благосклонност и моралност, които изричат за пред хората, са просто маска, а сърцата им са пълни с всякакво зло, всякакви мерзки идеи и гледни точки. Това е несравнимо гнусно, изключително жалко, низко и срамно. Това означава „изопачени“. В съвременния език изопаченото се нарича извратено. Всички те са толкова извратени, но продължават да се правят на изключително прилични, изтънчени, благородни и достойни за уважение пред другите. Наистина нямат срам, толкова са зли! Пътят, който Бог е посочил на хората, не е да те кара да живееш така, а да ти даде възможност да следваш правилните принципи и път за практикуване, които Бог е посочил на хората, във всичко, което правиш, както пред Бог, така и пред другите хора. Дори и да се сблъскаш с неща, които накърняват интересите ти или не ти допадат, или дори оказват влияние на остатъка от живота ти, ти трябва да имаш принципи, според които да се справяш с тях. Например, трябва да се отнасяш към истинските братя и сестри с любов и да се научиш да бъдеш толерантен към тях, да ги подкрепяш и да им помагаш. А как трябва да постъпваш с враговете на Бог, антихристите, злите хора и неверниците, или с агентите и шпионите, които се промъкват в църквата? Трябва да ги отхвърлиш веднъж завинаги. Процесът е да ги идентифицираш и разобличиш, да усетиш омраза и накрая да ги отхвърлиш. В Божия дом има управленски закони и правила. Когато става въпрос за антихристи, зли хора, неверници и такива, които са от рода на дяволите, Сатана и злите духове, те не са склонни да полагат труд, затова трябва да бъдат отстранени от Божия дом завинаги. Е, как трябва да се отнасят към тях Божиите избраници? (Да ги отхвърлят.) Точно така, трябва да ги отхвърлите, да ги отхвърлите завинаги. Някои казват: „Отхвърлянето е просто дума. Да предположим, че хипотетично ги отхвърлите. А после как ще постигнете това в реалния живот?“. Проблем ли е да им се противите непримиримо? Няма нужда да се морите излишно. Няма нужда непримиримо да им се противите, няма нужда да се биете с тях до смърт и няма нужда да ги кълнете зад гърбовете им. Всички тези неща са ненужни. Просто дълбоко в сърцето си се откъснете от тях и недейте да имате отношения с тях при нормални обстоятелства. В специални случаи и когато нямате друг избор, може да говорите нормално с тях, но после трябва да се отървете от тях при първа възможност и по никакъв начин да не се замесвате в работите им. Това означава да ги отхвърлиш от дълбините на сърцето си, да не се отнасяш към тях като към братя и сестри или като към членове на Божието семейство, нито като към вярващи. Що се отнася до онези, които мразят Бог и истината, нарочно смущават и прекъсват Божието дело или се опитват да го унищожат, не само трябва да се молиш на Бог да ги прокълне, но и да ги вържеш и да ги въздържаш за вечни времена, и да ги отхвърлиш веднъж завинаги. Съответства ли на Божиите намерения такава постъпка? Напълно съответства на Божиите намерения. За да се справиш с тези хора, трябва да заемеш позиция и да имаш принципи. Какво означава да заемеш позиция и да имаш принципи? Означава да виждаш ясно същността им, никога да не гледаш на тях като на вярващи и в никакъв случай да не гледаш на тях като на братя и сестри. Те са дяволи, те са Сатана. Въпросът не е в това дали ще им простиш или не, а в това да се отделиш от тях и да ги отхвърлиш веднъж завинаги. Това е напълно обосновано и в съответствие с истината. Някои казват: „Не е ли безскрупулно от страна на вярващите в Бог да правят такива неща?“. (Не.) Това означава да заемеш позиция и да имаш принципи. Ние правим това, което Бог ни казва да правим. Снизходителни сме с тези, с които Бог ни каже да сме снизходителни, и презираме това, което Бог ни каже да презираме. В Епохата на закона онези, които нарушаваха законите и заповедите, бяха убивани с камъни от Божиите избраници, а днес, в Епохата на царството, Бог има управленски закони и премахва и отлъчва само тези, които са от рода на дяволите и Сатана. Божиите избраници трябва да прилагат на практика и да се подчиняват на Божиите слова и на управленските закони, които Бог издава, без да ги нарушават, без да бъдат възпирани или повлияни от човешки представи и без да се страхуват от това, че ще бъдат съдени и заклеймени от религиозните хора. Да действаш според Божиите слова, е нещо напълно естествено и обосновано. Във всеки един момент вярвай само, че Божиите слова са истината, а човешките думи не са истината, колкото и сладко да звучат. Хората трябва да имат тази вяра. Хората трябва да имат тази вяра в Бог и трябва да имат отношение на покорство. Това е въпрос на отношение.

Общо взето казахме достатъчно за поговорката за морално поведение: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“ и за принципите на Божиите действия. Когато става въпрос за неща, които нараняват хората, разбирате ли вече принципа за справяне с тях, на който Бог учи хората? (Да.) Той е, че Бог не позволява на хората да бъдат импулсивни в реакцията си към нещата, които ги сполитат, камо ли да прилагат човешки морални кодекси, за да се справят с който и да е проблем. Какъв е принципът, за който Бог говори на хората? Кой принцип трябва да следват хората? (Да гледат на хората и на нещата и да се държат и да действат според Божиите слова.) Точно така, да гледат на хората и на нещата и да се държат и да действат според Божиите слова и истината. Каквото и да се случва, то трябва да бъде преодоляно според Божиите слова, защото във всеки въпрос и всички неща си има първопричина за всичко, което се случва, и за всеки човек или въпрос, който се появява. Бог урежда всичко това и има върховенство над него. Всяка случка може да има положителен или отрицателен резултат, а разликата между тях зависи от стремежите на хората и от пътя, по който вървят. Ако избереш да се отнасяш към нещата според Божиите слова, то крайният резултат ще е положителен; ако избереш да се отнасяш към тях според методите на плътта, импулсивно и според различните поговорки, идеи и възгледи, идващи от хората, тогава крайният резултат със сигурност ще бъде прибързан и отрицателен. Ако тези прибързани и отрицателни неща са свързани с увреждане на човешкото достойнство, тяло, душа, интереси и т.н., те в крайна сметка ще оставят само омраза и сянка у хората, от които те никога не могат да се отърват. Само чрез следване на Божиите слова е възможно да се установят причините за различните хора, въпроси и неща, които човек среща, и само чрез следване на Божиите слова е възможно да се види ясно същността на тези хора, въпроси и неща. Разбира се, само чрез следване на Божиите слова хората могат да подходят правилно към проблемите, свързани с различните хора, въпроси и неща, които срещат в действителността, и да ги решат. В крайна сметка това ще даде възможност на хората да извлекат ползи от всички ситуации, които Бог създава, животът им постепенно ще израсне, покварените им нрави ще се променят и същевременно те ще намерят в това правилната посока в живота, правилния поглед върху живота, правилния начин на съществуване, правилната цел и правилния път, към който да се стремят. В общи линии приключихме общението си относно поговорката за морално поведение „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Тя е малко повърхностна, но когато се анализира според истината, същността ѝ не е толкова проста. Още по-сложен е въпросът за това какво трябва да правят хората във връзка с нея и как да се справят с такива ситуации. Това е свързано с въпроса дали хората могат да търсят истината и да се стремят към нея и, разбира се, още повече с промяната в човешкия нрав и спасението на хората. Поради това, независимо дали тези проблеми са прости, или сложни, повърхностни или дълбоки, те трябва да бъдат посрещнати правилно и сериозно. Всяко нещо, което се отнася до промяна в човешкия нрав или което засяга човешкото спасение, не е банален въпрос — всичко е съществено и важно. Надявам се, че оттук нататък в ежедневието си ще изтръгнете всички поговорки и възгледи за морала в традиционната култура от мислите и съзнанието си и ще анализирате и проумеете истинската им същност според Божиите слова, за да можете постепенно да ги разберете и преодолеете, да възприемете съвсем нова посока и цел в живота и напълно да промените начина си на съществуване. Е, нека днешното ни общение да приключи тук. Довиждане!

23 април 2022 г.