Какво означава човек да се стреми към истината (8)

Последния път разговаряхме за четири постулата на традиционната култура относно моралното поведение. Припомнете Ми кои бяха те. („На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, „Жертвай собствените си интереси заради другите“, „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ и „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“.) Ясно ли ви е какво трябва да бъде анализирано и разбрано във всеки постулат? Всеки постулат в традиционната култура е тясно свързан с реалния живот на хората и с тяхното поведение. Няма съмнение, че тези постулати на традиционната култура имат определено влияние върху реалния живот на хората и поведението им. Принципите на думите, делата и поведението на хората в реалния живот в общия случай произтичат от тези постулати и възгледи на традиционната култура. Ясно е, че влиянието на традиционната култура върху хората и внушенията ѝ в съзнанието им са доста дълбоки. След като приключих разговора на предното събрание, вие заехте ли се с това да размишлявате и да разговаряте помежду си? (Разговаряхме и разбрахме донякъде тези постулати относно моралното поведение и успяхме малко да променим възгледите и схващанията си по тези въпроси, но все още не ги разбираме в дълбочина.) За да схванете тези неща в дълбочина, от една страна, трябва да основете разбирането си на това, за което разговарях, а от друга страна — на възгледите си от реалния живот, както и на мислите, които ви спохождат, и действията, които предприемате, когато нещо ви се случи. Никак не е достатъчно само да слушате проповеди. Целта на слушането на проповеди е да можете да разпознаете негативните неща в реалния живот, да ги разграничавате по-точно и след това да можете да доловите положителните неща и да ги разбирате правилно, за да могат Божиите слова да се превърнат във вашите критерии за поведение и държание в реалния живот. От една страна, упражняването на прозорливост за тези негативни неща има корективно въздействие върху поведението и държанието на хората, доколкото тази прозорливост може да поправи погрешните идеи, възгледи и нагласи на хората към събитията и нещата. Друг положителен ефект от нея е, че може да накара хората да възприемат правилни начини и методи, както и точни принципи за практикуване по отношение на възгледите си за хората и нещата, и в поведението и постъпките си. Това са целта и търсеният ефект на разговорите за постулатите относно моралното поведение и анализирането им.

Вече два пъти разговаряме за постулатите относно моралното поведение в традиционната китайска култура, които в основата си представляват изисквания към моралното поведение на хората, възникнали в широк социален контекст. При отделния човек тези постулати могат да ограничат и управляват човешкото поведение до известна степен; в по-общ план тяхната цел е да създадат добър обществен дух и, разбира се, да дадат възможност на управляващите да управляват народа по-добре. Ако хората имат свои собствени идеи, могат да мислят свободно и да търсят свои собствени морални стандарти за поведение, или ако могат да изразяват личното си мнение, да живеят според собствените си идеи, да се държат както намерят за добре и да възприемат собствени възгледи за нещата, хората, обществото, от което са част, и страната, в която живеят, това несъмнено не е нито изгодно положение, нито добър знак за управляващите, тъй като пряко застрашава позицията им на властимащи. Накратко, тези постулати за морално поведение всъщност са издигнати от така наречените моралисти, мислители и учители, за да се харесат на управниците и да им угодят, както и за да покажат, че могат да използват тези мисли и теории заедно с репутацията и престижа си в служба на управниците. В общи линии естеството на всички тези постулати за морално поведение, за които разговаряхме, е такова. Тяхната цел не беше нищо друго освен да ограничат човешките мисли, морално поведение и възгледи за нещата в рамките на един морален периметър, който хората смятаха за малко по-добър, по-положителен и по-благороден, за да се намалят конфликтите между хората, да се внесе хармония в общуването помежду им и да се установи спокойствие, като по този начин се облагодетелства властта на управниците върху хората и освен това се консолидира статусът на управляващата класа, и се поддържа обществена хармония и стабилност. По този начин хората, въвели стандарти за морално поведение, получиха всичко, което са желали, с което спечелиха високата оценка на управляващата класа и получиха важни постове, а тези важни постове са именно кариерата, към която са се стремили и на която са се надявали. Дори и да не успяха да станат високопоставени държавни служители, най-малкото щяха да останат в паметта на идващите поколения и да влязат в историята. Помислете за това — кои от хората, които са определили постулатите за морално поведение, не са на почит в обществото? Има ли някой от тях, на когото човешката раса да не се възхищава? Дори и до днес тези така наречени мислители, учители и моралисти, като например Конфуций, Менций, Лао Дзъ, Хан Фей Дзъ и други подобни, са неизменно харесвани, почитани и уважавани сред китайците. Ние, разбира се, сме изброили една много малка част от постулатите за морално поведение, а посочените примери са само няколко от най-представителните постулати. Макар и тези постулати за морално поведение да идват от много хора, идеите и възгледите, застъпени от тези така наречени светила, съответстват изцяло на желанията на управляващите и управляващата класа, а всички техни концепции за управление и основните им идеи са едни и същи — да се формулират някои морални норми за поведение и постъпки, които хората да следват, за да се държат прилично, безропотно да допринасят за обществото и държавата си и да живеят кротко сред събратята си. В общи линии това е всичко. Независимо от коя династия или от кой човек произлизат тези постулати за морално поведение, идеите и възгледите на техните автори имат една и съща цел — да обслужват управляващата класа и да заблуждават и контролират човечеството.

Вече разговаряхме за осем постулата за морално поведение. Естеството на тези осем постулата е, общо взето, изискването хората да се отрекат от егоистичните си желания и от собствената си воля и да служат на обществото, на човешката раса и на страната си, и да достигнат до себеотрицание. Например, за която и група от хора да се отнасят постулати като „Жертвай собствените си интереси заради другите“, „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ и „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, всички те изискват от хората да се самоограничават — да ограничат собствените си желания и неморално поведение, и да поддържат приемливи идеологически и морални възгледи. Колкото и тези постулати да влияят на човечеството и независимо дали това влияние е положително, или отрицателно, целта на тези така наречени моралисти, казано накратко, беше да ограничават и управляват моралното поведение на хората чрез издигането на такива постулати, за да имат хората основни правила за поведение и действие, за да знаят как да гледат на другите и на нещата, и как да възприемат обществото и държавата си. Положителната страна на това е, че измислянето на тези постулати за морално поведение до известна степен е изиграло своята роля в ограничаването и управляването на моралното поведение на човечеството. Ако обаче погледнем обективните факти, то е докарало хората дотам да приемат някои неискрени и претенциозни мисли и възгледи, което прави хората, повлияни и оформени от традиционната култура, по-хитри, по-лукави, по-добри в преструвките и по-тесногръди. Поради влиянието и втълпяването от страна на традиционната култура хората постепенно са възприели тези насадени от нея погрешни възгледи и постулати като положителни и са започнали да почитат тези светила и велики личности, които ги заблуждават, като светци. Когато хората са заблудени, умовете им са размътени, сковани и притъпени. Те не знаят какво е нормална човешка природа, нито към какво трябва да се придържат и стремят хората с нормална човешка природа. Не знаят как трябва да живеят в този свят или какви начини и правила на живот трябва да възприемат, още по-малко каква е истинската цел на човешкото съществуване. Поради влиянието, насаждането и дори ограниченията на традиционната култура, положителните неща, изисквания и правила от Бог са били изместени на заден план. В този смисъл различните постулати за морално поведение в традиционната култура в голяма степен са подвели дълбоко и са изкривили човешките мисли, като са ги ограничили и са заблудили хората, и са ги отвели далеч от правилния път в живота и все по-далеч от Божиите изисквания. Това означава, че колкото по-дълбоко повлиян си от различните идеи и възгледи за морално поведение в традиционната култура, и колкото по-дълго те са ти били насаждани, толкова повече се отдалечаваш от мислите, стремежите, целите, които трябва да се преследват, и от правилата за живот, които трябва да следват хората с нормална човешка природа, и толкова повече се отдалечаваш от стандартите, които Бог изисква от хората. След като бъдат заразени, индоктринирани и пропити от тези идеи на традиционната култура, хората ги приемат като кодекс, дори гледат на тях като на истини и като на критерии, според които да гледат на хората и на нещата и според които да постъпват и да се държат. Те вече не мислят и не се съмняват дали тези неща са верни, или не, нито достигат отвъд различните постулати на традиционната култура по отношение на понятията благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност, за да разсъждават за това как трябва да живеят. Хората не знаят това, нито мислят за него. Защо не мислят за него? Защото мислите им са изпълнени и заети с тези морални писания, проповядващи благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност. Макар и много от тях да вярват в истинския Бог и да четат Библията, те все още бъркат Божиите слова и истината с многото постулати за морално поведение, произтичащи от благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност. Някои дори смятат много от тези постулати на традиционната култура за писания за положителните неща и ги пробутват за истината, проповядват ги и ги хвалят като истината, и дори си позволяват да ги цитират на другите, за да ги поучат. Това е много сериозен проблем. То е нещо, което Бог не иска да вижда, нещо, което Го отвращава. И така, могат ли всички, които приемат Божието дело от последните дни, да прозират нещата от традиционната култура и да ги разпознават ясно? Не непременно. Някои хора продължават да почитат нещата от традиционната култура и да ги одобряват. Ако тези сатанински отрови не се прочистят изцяло, на хората ще им бъде трудно да разберат и да добият истината. Божиите избраници трябва да прозрат един факт: Божието слово си е Божие слово, истината си е истина, а човешките думи са си човешки думи. Благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност са човешки думи. Традиционната култура също е човешки думи. Човешките думи никога не са истината, нито някога ще се превърнат в истината. Това е факт. Колкото и хората да се идентифицират с понятията благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност в мислите и възгледите си, тези неща не могат да заменят Божиите слова; колкото и доказано и потвърдено правилни да са били тези ценности в продължение на хилядите години на съществуване на човечеството, те не могат да се превърнат в Божиите слова или да ги заменят, а още по-малко могат да бъдат вземани за Божиите слова. Дори и постулатите за понятията благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност да съответстват на съвестта и разума на хората, те не са Божии слова, не могат да заменят Божиите слова, а още по-малко могат да бъдат наричани истината. Постулатите и изискванията по отношение на благосклонността, праведността, благоприличието, мъдростта и надеждността в традиционната култура обслужват само обществото и управляващата класа. Тези постулати и изисквания имат единствената цел да ограничават и направляват човешкото поведение, за да се постигне по-добър обществен дух, който е благоприятен за стабилизирането на властта на управляващата класа. Колкото и стриктно да се придържаш към ценностите благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност, ти, естествено, няма да можеш да разбереш истината, нито ще си способен да се подчиниш на Бог, нито в крайна сметка ще станеш приемливо сътворено същество. Колкото и стриктно да се придържаш към тези неща, ако не разбираш истината, не можеш да изпълняваш дълга си на приемливо ниво. Какво ще бъдеш тогава в очите на Бог? Още ще си неверник и ще принадлежиш на Сатана. Дали някой, за когото се предполага, че има изключителни морални качества и благородна етика, притежава съвестта и разума, присъщи на нормалната човешка природа? Може ли такъв човек искрено да приеме истината? Може ли да вярва в Бог и да Го следва? Категорично не! Защото той почита не друг, а Сатана, дяволите, псевдосветиите и фалшивите светци. На него му е писнало от истината и я мрази от дъното на душата си и до мозъка на костите си. Затова той със сигурност е човек, който се противи на Бог и който е Негов враг. Хората, които почитат дявола Сатана, са най-арогантните, надути и неразумни хора — те са най-пропадналите от човешката раса, костите им са просмукани със сатанинска отрова, пълни са със сатанински ереси и лъжи. Щом видят Божието слово и истината, очите им се зачервяват и от тях бликва гняв, с което разкриват отвратителните си лица на демони. Затова на всеки, който почита традиционната култура и сляпо вярва в такива традиционни лъжи като благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност, му е писнало от истината и я мрази. Той ни най-малко не притежава разума, присъщ на нормалната човешка природа, и никога няма да приеме истината. Нещата от традиционната култура и постулатите за морално поведение относно благосклонността, праведността, благоприличието, мъдростта и надеждността никак не са в съзвучие с истината или с Божиите слова. Колкото и старателно хората да прилагат на практика тези ценности и колкото и да ги поддържат, това не е същото като да изживяваш нормална човешка природа. Това е така, защото човешките нрави са покварени. Така стоят нещата. Хората са изпълнени с всякакви сатанински учения, а максимата „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ се е превърнала в тяхна природа същност. Колкото и сладко да излизат от устата ти, колкото и възвишен да е езикът ти, колкото и велики да са теориите ти, тези постулати на традиционната култура относно моралното поведение не могат да бъдат приложени на практика. Дори и да се придържаш към всяко от правилата, които са ти наложени въз основа на ценностите благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност в традиционната култура, ти си просто повърхностно благовъзпитан. Но щом стане дума за това да вярваш в Бог, да Го следваш, да изпълняваш дълга си и да се подчиняваш на Бог, както и за отношението ти и възгледите ти по отношение на Него и на истината, тези ценности на традиционната култура не ти вършат никаква работа. Те не могат да обуздаят твоето непокорство, нито да преобърнат представите ти за Бог, нито да поправят покварения човешки нрав, да не говорим да разрешат проблема с човешката небрежност и повърхностност в изпълнението на дълга. Тези ценности по никакъв начин не допринасят за ограничаването на поквареното поведение на хората и са изначално неспособни да дадат възможност на хората да изживеят нормална човешка природа.

Повечето хора, когато току-що са повярвали в Бог, смятат, че вярата е нещо много просто. Мислят, че да вярваш в Бог и да Го следваш, означава да се научиш да бъдеш търпелив и толерантен, охотно да даряваш средства за благотворителност, да си склонен да помагаш на другите, да си умерен в думите и действията си, да не си твърде арогантен или твърде груб с другите. Струва им се, че ако се държат по този начин, Бог ще е доволен и никой няма да ги кастри и да се разправя с тях, докато изпълняват дълга си. Ако служат като водачи или работници, те вярват, че няма да бъдат заменени или пропъдени. Мислят, че спасението им е в кърпа вързано. Наистина ли вярата в Бог е нещо толкова просто? (Не.) Немалко хора разсъждават по този начин, но в крайна сметка идеите, възгледите и поведението им в живота завършват с провал. Накрая някои хора, които не знаят къде им е мястото във вселената, свеждат всичко до едно-единствено изречение: „Аз се провалих като човек!“. Мислят, че да се държиш като човек означава да се придържаш към ценностите благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност. Но може ли това да се нарече човешко поведение? Това не е поведение на човек, това е поведение на дявол. Бих попитал тези, които казват: „Аз се провалих като човек“ дали те самите са се държали човешки? Та ти дори не си се опитал да се държиш като човек — как можеш да кажеш: „Аз се провалих като човек“? Това е провал на традиционните културни ценности като благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност да изпълняват функцията си върху хората, а не твой провал да се държиш като човек. Когато хората изпълняват дълга си в Божия дом, такива неща като благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност не вършат абсолютно никаква работа и от тях вече няма полза. Много скоро хората заключават: „О, благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност — та те не вършат работа! Преди смятах, че е лесно да се държа добре и че вярата в Бог е нещо много просто, че няма нищо сложно в нея. Едва сега си давам сметка, че съм подхождал опростенчески към вярата в Бог“. След като слушат проповеди дълго време, те в крайна сметка осъзнават, че хората непременно трябва да разбират истината. Ако не разбират някаква област от нея, са склонни да допускат грешки в тази област и да бъдат подложени на разправяне, да се провалят и да бъдат съдени и порицавани. Значението на нещата, които преди са смятали за правилни, добри, положителни и благородни, избледнява и те губят своята стойност в лицето на истината. Всички различни постулати относно благосклонността, праведността, благоприличието, мъдростта и надеждността са оказали някакво влияние върху мислите и възгледите на хората, както и върху начините и средствата, чрез които те вършат делата си. Ако не беше Божието дело на управлението по спасението на човечеството и ако хората продължаваха да живеят така, както сега — под властта на Сатана, то благосклонността, праведността, благоприличието, мъдростта и надеждността, макар и да са относително положителни неща, биха играли незначителна положителна роля в човешкото мислене, обществения дух и обществената среда. Най-малкото тези неща не подбуждат хората към извършване на злини, убийства и палежи, нито към изнасилвания и плячкосване. Що се отнася до Божието дело по спасението на човечеството обаче, никое от тези неща — благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност няма връзка с истината, пътя или живота, които Бог иска да дари на човечеството. И това не е всичко. Ако разгледаме различните идеи, застъпвани чрез ценностите благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност, и изискванията, които те предявяват към моралното поведение на хората, влиянието им върху него и ограниченията, които му налагат, никоя от тези ценности не е допринесла за довеждането на хората обратно при Бог или повеждането им по правилния път в живота. Напротив — те са се превърнали в основни спънки, които пречат на хората да се стремят към истината и да я приемат. Постулатите за морално поведение, за които разговаряхме и които анализирахме предния път — Не присвоявай парите, които намериш; Извличай удоволствие от това да помагаш на другите; Бъди строг към себе си и търпелив към другите; Отвръщай на злото с добро; На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност; Жертвай собствените си интереси заради другите; Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена; Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал — бяха изяснени в общението и всички ги разбират поне в общи линии. Истината е, че до който и аспект на моралното поведение да се отнасят тези постулати, те ограничават човешкото мислене. Ако не различаваш тези неща и не разбираш ясно същината на тези постулати, и не преобърнеш тези свои погрешни възгледи, няма да можеш да се освободиш от тези постулати за морално поведение, нито от влиянието им върху теб. Ако не съумееш да се отървеш от тези неща, ще ти е трудно да приемеш истината от Бог, критериите на Божиите слова и конкретните изисквания на Създателя към моралното поведение на хората, и също така ще ти е трудно да наблюдаваш и практикуваш Божиите слова като принципи и критерии на истината. Нима това не е сериозен проблем?

Нека днес да продължим с общението и анализа на следващото твърдение за моралното поведение: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Това описва един метод на общуване с другите, който е втълпен на хората от Сатана. Според него, когато общувате с другите, трябва да им дадете известна свобода на действие. Не трябва да сте твърде сурови с тях, не може да говорите за грешките им от миналото, трябва да пазите достойнството им, не може да си разваляте добрите отношения с тях, трябва да им прощавате и т.н. Тази поговорка за морала описва преди всичко една житейска философия, която диктува отношенията между човешките същества. В житейските философии има една максима, която гласи: „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“. Това означава, че за да запазиш приятелските си връзки, трябва да си мълчиш за проблемите на приятеля си, дори и да ги виждаш ясно; че трябва да спазваш принципа да не удряш хората в лицето и да не посочваш недостатъците им. Хората трябва да се заблуждават взаимно, да се крият един от друг, да плетат интриги помежду си; и макар да им е съвършено ясно какъв човек е другият, те не го казват директно, а използват хитри методи да запазят приятелските си отношения. За какво му е на човек да пази такива отношения? Защото не иска да си създава врагове в това общество, в групата, към която принадлежи, което означава често да се излага на опасности. Като знаеш, че някой ще се превърне в твой враг и ще ти навреди, след като си посочил недостатъците му или си го наранил, и като не искаш да попадаш в такава ситуация, прилагаш философската житейска максима, която гласи: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. В този контекст, ако двама души имат такава връзка, броят ли се за истински приятели? (Не.) Те не са истински приятели, а още по-малко са си довереници. И така, какви точно са тези отношения? Не са ли те в основата си социални отношения? (Такива са.) В такива социални отношения хората не могат да разкриват чувствата си или да водят задълбочени разговори, а не могат и да говорят, каквото искат. Не могат да изрекат на глас това, което им е на сърцето, не могат да посочат проблемите, които виждат у другия, нито да кажат нещо, което би било от полза за другия. Вместо това те подбират хубави думи, за да запазят благоволението на другия. Не смеят да говорят истината или да отстояват принципите, да не би случайно да си навлекат враждебността на другите. Когато човек не е заплашен от никого, не живее ли в относително спокойствие и мир? Не целят ли хората именно това, като поддържат сентенцията „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? (Така е.) Очевидно е, че това е хитър и лъжлив начин на съществуване с елемент на защитна реакция, чиято цел е самосъхранението. Хората, които живеят по този начин, нямат довереници, нямат близки приятели, на които могат да кажат каквото искат. Те са резервирани един към друг, използват се взаимно и прилагат стратегии, като всеки взима от връзката това, което му трябва. Не е ли така? В основата си целта на „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е човек да избягва да обижда другите и да си създава врагове, да се защити, като не наранява никого. Това е техника и метод, който човек възприема, за да се предпази от нараняване. Като разгледаме тези няколко характеристики на същината му, благородно ли е изискването към моралното поведение на хората „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? Положително ли е? (Не.) Тогава на какво учи то хората? Че не бива да обиждаш и нараняваш никого, иначе в крайна сметка ти ще се окажеш нараненият; също така, че не бива да се доверяваш на никого. Ако нараниш някой от добрите си приятели, приятелството ви неусетно ще започне да се променя — от твой добър и близък приятел този човек ще се превърне в непознат или враг. Кои проблеми могат да бъдат разрешени, като се учат хората да се държат така? Дори и чрез такова поведение да не си създадеш врагове и даже да загубиш няколко, то ще накара ли хората да ти се възхищават, да те одобряват и да искат да запазят приятелството си с теб завинаги? Това отговаря ли напълно на стандарта за морално поведение? В най-добрия случай то не е нищо повече от житейска философия. Може ли придържането към това твърдение и практика да се смята за добро морално поведение? Ни най-малко. Някои хора възпитават децата си така. Ако детето им бъде набито някъде навън, те му казват: „Ти си мекотело. Защо не отвърна? Ако някой те удари, изритай го!“. Това ли е правилният начин? (Не.) Как се нарича това? Нарича се подстрекателство. Каква е целта на подстрекателството? Човек да избегне загуби и да се възползва от другите. Ако някой те удари, ще те боли най-много няколко дни; ако обаче го изриташ, няма ли да има по-сериозни последици? И кой ще ги е причинил? (Родителите със своето подстрекателство.) Е, не е ли характерът на твърдението „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ някак подобен на това? Правилно ли е да се общува с хората според това твърдение? (Не.) Не, не е. Ако го погледнем от този ъгъл, не е ли това начин за подстрекаване на хората? (Да, така е.) То учи ли хората да бъдат мъдри в общуването си с другите, да умеят да ги разграничават, да гледат на хората и нещата по правилния начин и да общуват с другите мъдро? Учи ли ви, че ако срещнете добри хора, хора с човешка природа, трябва да се отнасяте с тях с искреност, да им помагате, ако можете, а ако не можете да им помогнете, да бъдете толерантни и да се отнасяте с тях подобаващо, да се научите да понасяте недостатъците им, да се примирявате с погрешните им разбирания и преценки за вас и да се учите от силните им страни и добрите им качества? На това ли учи то хората? (Не.) Е, в крайна сметка на какво се оказва, че учи хората тази поговорка? По-честни ли ги прави, или по-измамни? Тя води дотам, че хората стават по-измамни; сърцата им се отдалечават още повече, разстоянието между хората се увеличава, а отношенията им стават сложни; тази поговорка представлява усложнение на социалните отношения между хората. Сърдечното общуване между тях се загубва и се появява манталитет на взаимна резервираност. Могат ли човешките отношения да останат нормални по този начин? Ще се подобри ли така социалният климат? (Не.) Затова поговорката „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е очевидно погрешна. Ако учим хората да правят това, няма да им помогнем да изживеят нормална човешка природа; освен това тя не може да направи хората открити, почтени или искрени. С нея със сигурност не може да се постигне нищо положително.

Поговорката „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ се отнася за две действия, от които едното е удрянето, а другото — упрекването. В нормалното общуване между хората правилно или грешно е да удариш някого? (Грешно е.) В нормалните човешки взаимоотношения да удариш някого проява и поведение на нормална човешка природа ли е? (Не.) Да удряш хората категорично е погрешно и няма значение дали ги удряш в лицето, или другаде. И така, постулатът „Ако удряш някого, не го удряй в лицето“ е изначално погрешен. Според тази поговорка очевидно не е правилно да удариш някого в лицето, но е правилно да го удариш другаде, защото при удар лицето се зачервява, подува се и е наранено. Това прави човека да изглежда лош и невъзпитан, а и те учи да се отнасяш с другите по един много груб, недодялан и неблагороден начин. И така, благородно ли е да удариш някого другаде? Не, и това не е благородно. Всъщност основното в тази поговорка не е къде удряш, а самата дума „удрям“. Ако в общуването си с другите ти се изправяш срещу тях и решаваш проблемите с удряне, самият ти подход е погрешен. Такова поведение е продиктувано от импулсивност и не се основава на съвестта и разума, присъщи на човешката природа, и, разбира се, още по-малко представлява практикуване на истината или придържане към истините принципи. Някои хора не накърняват достойнството на другите в тяхно присъствие — внимават какво говорят и се въздържат от това да ударят другия в лицето, но все въртят мръсни номера зад гърба му, когато се здрависват с някого, местят ножа в другата ръка, говорят сладки приказки в лицето му, но злословят зад гърба му, използват недостатъците му срещу него, дебнат възможности за отмъщение, топят го и плетат интриги, разпространяват слухове или създават конфликти и използват други хора, за да му сторят зло. По-добри ли са тези долни способи от това да удариш някого в лицето? Нима не са още по-жестоки от това да удариш някого в лицето? Нима не са още по-долни, порочни и лишени от човешка природа? (Да, такива са.) И така, постулатът „Ако удряш някого, не го удряй в лицето“ е изначално безсмислен. Самият възглед е погрешен и съдържа елемент на фалшиви претенции. Това е един лицемерен подход, което го прави още по-отвратителен, противен и омразен. Вече сме наясно, че самото удряне произтича от импулсивност. На какво основание удряш някого? Да не би да е разрешено от закона или да е твое право, дадено от Бог? Нито едното, нито другото. Е, защо тогава да удряме хората? Ако можеш да се разбереш с някого нормално, можеш да намериш правилен начин да общуваш с него и да се разберете. Ако не можеш да се разбереш с него, може всеки от вас да тръгне по своя път, без да се стига дотам да се действа импулсивно и да се нанасят удари. Това трябва да е нещо обичайно за хората в рамките на съвестта и разума, присъщи на човешката природа. Щом постъпиш импулсивно, дори и да не удариш човека в лицето, а някъде другаде, това е сериозен проблем. Такъв подход към общуването не е нормален. Това е начин на общуване между врагове, а не нормално човешко взаимодействие. Той ни най-малко не подобава на разума на човешката природа. А думата „упреквам“ в поговорката „ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ добра ли е, или лоша? Съдържа ли думата „упреквам“ значението „разкривам, разобличавам“ по смисъла на Божиите слова? (Не, не го съдържа.) Според Моето разбиране за думата „упреквам“ в човешкия език тя няма такова значение. В същината си тя се отнася за някак злонамерена форма на разобличение; тя означава да разкриеш проблемите и недостатъците на хората или някакво поведение, за което другите не знаят, или някаква интрига, идеи или възгледи, които не са очевидни. Такова е значението на думата „упреквам“ в поговорката „ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Ако двама души се разбират добре и си имат доверие, ако между тях няма прегради и всеки се надява да е от полза и помощ за другия, то тогава би било най-добре да седнат на една маса и всеки да изложи проблемите на другия открито и искрено. Това е правилният начин и не е посочване на недостатъците на другия. Ако откриеш, че някой има проблеми, но виждаш, че все още не може да приеме съветите ти, просто не казвай нищо, за да избегнеш скарване или конфликт. Ако искаш да му помогнеш, можеш да разбереш какво мисли и първо да му кажеш: „Виждам, че имаш някакъв проблем, и се надявам да мога да те посъветвам. Не знам дали ще можеш да го приемеш. Ако си склонен да го приемеш, ще ти кажа. Ако не си, ще си замълча засега и няма да кажа нищо“. Ако той ти отвърне: „Имам ти доверие. Каквото и да имаш да ми казваш, то няма да е непремерено. Ще го приема“, то това означава, че ти дава зелена светлина и можеш да му посочиш всеки един от проблемите му. Не само ще приеме напълно това, което ще му кажеш, но и ще извлече полза от него, а отношенията ви ще останат нормални. Това не са ли искрени отношения? (Такива са.) Това е правилният начин да се общува с другите. Това не значи да упрекваш някого за недостатъците му. Какво означава „да не посочваш недостатъците на другите“, както се казва във въпросната поговорка? Означава да не говориш за слабостите им, да не говориш за тези техни проблеми табу, да не разобличаваш същината на проблемите им и да не я посочваш явно. Това значи да направиш само няколко повърхностни забележки, да говориш общи приказки, да казваш неща, които самият човек вече е склонен да възприеме и да не разкриваш предходни грешки или деликатни проблеми на човека. Каква полза има за другия, ако постъпиш така? Може би ще си спестиш това да го обидиш или да го превърнеш в свой враг, но начинът, по който постъпваш, по никакъв начин не му помага и не му е от полза. Затова фразата „не посочвай недостатъците на другите“ сама по себе си е уклончива и е форма на заблуда, заради която в човешките отношения не може да има искреност. Може да се каже, че този модел на поведение означава, че човекът храни зли намерения. Това не е правилният начин да се общува с другите. Неверниците дори гледат на поговорката „ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ като на нещо, което хората с благороден характер трябва да правят. Този начин на общуване с другите е очевидно заблуждаващ и хората прибягват до него, за да се защитят. Той никак не е подобаващ. Самият факт, че не посочваш недостатъците на другите, показва неискреност, а в посочването на недостатъците на другите може да има задни мисли. При какви обстоятелства обикновено виждате хората да си посочват недостатъците един на друг? Ето един пример. В обществото, ако двама кандидати се съревновават за дадена обществена длъжност, те ще си посочват взаимно недостатъците. Единият ще каже: „Ти си направил нещо лошо и си присвоил еди-колко си пари“, а другият ще каже: „А ти си навредил на еди-колко си души“. Те разобличават такива неща за другия човек. Нима това не е да посочваш нечии недостатъци? (Да, това е.) На политическата сцена тези, които си посочват взаимно недостатъците, са политически опоненти, а когато това се прави от обикновени хора, те са врагове. Казано на народен език, тези двама души не се погаждат. Щом се срещнат, започват да се карат, да си посочват взаимно недостатъците, да се съдят и заклеймяват взаимно и дори да си измислят разни неща и да си отправят изфабрикувани обвинения. Има ли нещо съмнително в делата на другия, те ще го разобличат и ще заклеймят другия за него. Ако хората се упрекват за много неща помежду си, но не и за недостатъците си, това благородно поведение ли е? (Не.) Не е, но хората продължават да гледат на това догматично схващане като на благородно поведение и го хвалят, което е наистина отвратително! Поговорката „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ сама по себе си не може да бъде аргумент за нищо положително. Тя не е като поговорките „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, „Отвръщай на злото с добро“ и „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“, които поне поддържат похвално морално поведение. Сентенцията „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е един постулат за морално поведение, който подбужда към негативно поведение и няма никакво положително въздействие върху хората. Той не им казва какви са правилните начини или принципи на поведение в живота на този свят — не им предоставя никаква информация за това. Единственото, което прави, е да им каже да не удрят другите в лицето, сякаш няма никакъв проблем да ги удрят навсякъде другаде, но не и в лицето. Удряй ги, колкото си искаш; посини ги целите, осакати ги, ако искаш, остави ги ни живи, ни умрели, стига само да продължават да дишат. А когато между хората възникне конфликт, когато се срещнат политически опоненти или врагове, те могат да си посочват един на друг каквото искат, стига само да не си посочват недостатъците. Що за маниер е това? Преди не одобрявахте ли тази поговорка във висока степен? (Да.) Да речем, че между двама души възникне спор и те започнат да се карат. Единият казва: „Аз знам, че съпругът ти не е баща на детето ти“, а другият отвръща: „Знам какви номера върти семейството ти, за да изкарва пари“. Някои хора коментират скарването им така: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците. Вижте как раздухват малкото недостатъци и мръсни тайни на другия, като че ли са кой знае какво. Каква дребнавост! И каква липса на почтеност. Ако не друго, поне можеш да засвидетелстваш някакво уважение към хората — как иначе да се държат подобаващо занапред?“. Правилно или грешно е да се правят такива коментари? (Грешно е.) Водят ли те до дори най-незначителния положителен ефект? Има ли и една дума в тях, която поне малко да е в съответствие с истината? (Не.) Какви идеи и възгледи трябва да има човек, за да прави такива коментари? Те идват ли от човек, който има чувство за праведност и който е разбрал истината? (Не.) Откъде произтичат такива коментари? Дали са направени, защото са изцяло повлияни от идеята на традиционната култура, съдържаща се в поговорката „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? (Да.) Тези коментари изцяло произтичат от тази идея и този възглед на традиционната култура.

Да се върнем на спора между двамата души, за който говорихме току-що. Ако разгледате този въпрос от гледната точка на вярващия в Бог, как трябва да се отнесете към него според Божиите слова и въз основа на критерия на истината? Нима това не е въпрос, по който хората трябва да разсъждават? (Да, такъв е.) Трябва да разсъждавате по този въпрос. Към какви принципи трябва да се придържат вярващите? Те трябва да гледат на хората и на нещата, да се държат и да действат изцяло според Божиите слова и въз основа на критерия на истината. Ако между братята и сестрите възникне спор, те трябва да бъдат толерантни и търпеливи един с друг и да се отнасят помежду си с любов. Първо трябва да разсъдят и да придобият самоосъзнатост, а след това да разрешат проблема според истината в Божиите слова, така че да признаят собствените си грешки и да са способни да се отрекат от плътта, както и да се отнесат с другите според истините принципи. По този начин те ще преодолеят първопричината за проблема. Трябва да придобиете дълбоко разбиране за този проблем. Поговорката „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ не е стандарт за измерване на човешката природа, а просто една елементарна житейска философия, която никак не може да ограничи поквареното поведение на хората. Тази поговорка е доста безсмислена и вярващите няма нужда да се придържат към едно такова правило. Хората трябва да общуват помежду си според Божиите слова и истините принципи. Именно към тях трябва да се придържат вярващите. Ако хората вярват в Бог, но все още са подвластни на възгледите на традиционната култура и на сатанинските философии и разчитат на идеи на традиционната култура като „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, за да преценяват хората и да ги ограничават или за да отправят изисквания към себе си, то това е абсурдно и нелепо от тяхна страна и те са невярващи. Поговорката „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е сатанинска философия за общуване с приятелите, която не може да разреши съществените и изначални проблеми на междуличностните връзки. Поради това тази поговорка е едно изключително повърхностно правило, една изключително повърхностна житейска философия. Тя е много далеч от стандартите на истините принципи, а придържането към едно такова повърхностно правило не може да доведе до никакъв успех и е във висока степен безсмислено. Правилна ли е тази формулировка? (Да, правилна е.) Когато между братята и сестрите възникне спор, според какъв принцип трябва да бъде разгледан и разрешен той? Чрез придържане към правилата на традиционната култура или според принципа на истината в Божиите слова? Кажете Ми какво мислите. (Преди всичко трябва да анализираме и да узнаем естеството на техния спор и импулсивните им взаимни обвинения според Божиите слова, като си даваме сметка, че това са изблици на покварен нрав. След това трябва да разговаряме с тях за съответния път за практикуване. Те трябва да се отнасят помежду си с любов, трябва да притежават разум и съвест и всичко, което казват и правят, трябва да бъде конструктивно за другия, а не да го наранява. Ако единият има недостатъци или е допуснал грешки, другият трябва да подходи към това по правилния начин и да помогне, ако може, а не да го напада, съди или заклеймява.) Това е начин да се помогне на хората. И така, какво можем да кажем, за да им помогнем и да разрешим техния спор? (Те спорят в църквата, а това само по себе си е недостойно за светците и в разрез с Божиите изисквания. Можем да разговаряме с тях с думите: „Когато установите, че някой има проблеми, помогнете, ако можете. Ако не можете да помогнете, няма нужда да спорите, защото това ще смути църковния живот, а ако продължавате, въпреки че сте били предупредени няколко пъти, църквата ще се справи с въпроса според управленските си закони“.) Явно всички вие знаете как да подхождате според принципите към хора, които смущават църковния живот, но все още не сте докрай наясно как да подхождате към споровете между хората или кои Божии слова да използвате, за да се справите с тях. Все още не знаете как да прилагате Божиите слова и истините принципи, за да решавате проблеми. Какви проблеми има всяка страна в този въпрос? И двамата ли имат покварен нрав? (Да.) Щом и двамата имат покварен нрав, вгледайте се в това какъв покварен нрав е проявил всеки от тях при възникването на спора и откъде произтича той. Установете покварените нрави, които са се проявили, и след това приложете Божиите слова, за да ги разобличите и анализирате, за да може и двамата да се върнат пред Бог и да придобият самоосъзнатост според Божиите слова. И така, кои са основните неща, за които трябва да разговаряте с тях? Може да кажеш например нещо такова: „Ако вие двамата признавате, че сте Божии следовници, тогава недейте да спорите, защото проблемите не се решават със спорове. Не се отнасяйте към хората, които вярват в Бог и Го следват, по този начин, и не се отнасяйте с братята и сестрите така, както неверниците се отнасят с хората. Това не съответства на Божията воля. Как изисква Бог да се отнасяме с другите? Божиите слова са пределно ясни: прощавайте си, бъдете толерантни и търпеливи и се обичайте. Ако виждаш, че другият човек има сериозни проблеми и не си доволен от това, което е направил, трябва да разговаряш с него за това по разумен и целесъобразен начин и с нагласата да му простиш, и да бъдеш толерантен и търпелив към него. В добрия случай човекът ще може да го приеме и получи от Бог. Ако не може, ти пак ще си изпълнил задължението си и няма нужда да го нападаш стремително. Когато между братята и сестрите възникне спор и те си посочват взаимно недостатъците, това е поведение, недостойно за светците, което не съответства на Божията воля. Това не е начинът, по който следва да се държат вярващите. А що се отнася до обвинения човек, дори и да мислиш, че си постъпил разумно и не би трябвало другият да те критикува, пак следва да се откажеш от личните си предразсъдъци и да приемеш проблема и обвиненията на другата страна спокойно и открито. Никога не бива да отвръщаш нападателно. Ако и двамата сте изпаднали в яростно състояние и не можете да се контролирате, най-напред трябва да се отдръпнете от създалата се ситуация. Успокойте се и не продължавайте да задълбавате в проблема, за да не попаднете в клопката на Сатана и да се поддадете на изкушението му. Можете да се помолите в усамотение, като застанете пред Бог, за да потърсите Неговата помощ, и се постараете да използвате словата Му, за да разрешите проблемите си. След като и двамата се успокоите и вече сте способни да се отнасяте един с друг спокойно и разумно, без да действате или говорите импулсивно, може да се съберете и да разговаряте по спорните въпроси, докато не постигнете съгласие и докато не се обедините в Божиите слова и не намерите решение на проблема“. Подходящо е да се каже това, нали? (Да.) Истината е, че когато двама души се скарат, и двамата проявяват покварения си нрав и импулсивността си. Всичко това е сатанинско поведение. Няма прав и крив и поведението на нито един от двамата не е в съответствие с истината. Ако можеше да възприемеш проблема и да подходиш към него според Божиите слова и истината, никога нямаше да се скараш с другия. Достатъчно е едната страна да възприеме хората и нещата и да се държи и да постъпи според Божиите слова, за да бъде избегнат спорът. Ето защо, ако двама души си посочват недостатъците и се удрят в лицето, и двамата са импулсивни мъжаги. В тях няма нищо добро. Никой от тях не е прав и никой не е крив. Въз основа на какво преценяваме дали нещо е правилно, или грешно? Зависи от гледната точка и позицията ти по този въпрос, от мотивите ти, от това дали се основаваш на Божиите слова и дали постъпките ти са в съответствие с истината. Очевидно мотивите за спора ви са да подчините и да контролирате другия човек. Разобличавате се и се наранявате с гадни думи. Няма значение дали това, което разобличавате, е правилно, нито дали целта на спора ви е правилна, или не, защото не подхождате към въпроса според Божиите слова и според критерия на истината, а вместо това проявявате импулсивност. Методът и принципите на действията ви се основават изцяло на импулсивност и на принудата, която ви оказва сатанинският нрав. Поради това няма значение кой е прав, кой има предимство и кой е в неизгодно положение — и двамата сте криви и носите отговорност. Вие не подхождате към проблема въз основа на Божиите слова. И двамата трябва да се успокоите и внимателно да разсъдите върху собствените си проблеми. Едва след като и двамата се смирите пред Бог и погледнете на проблема хладнокръвно, можете да седнете и да разговаряте за него спокойно и сдържано. Стига само възгледите на двама души за хората и нещата, както и тяхното поведение и постъпки, да се основават на Божиите слова и на истините принципи, то всъщност между тях няма истински различия и няма проблем, колкото и различни да са идеите и гледните им точки по даден въпрос. Стига да подходят към различията си според принципите на Божиите слова и истината, със сигурност ще успеят да се разберат и да разрешат противоречията си. Така ли подхождате към проблемите? (Не.) Вие просто не знаете как да използвате истината, за да разрешавате проблеми. Знаете само да прибягвате до административни санкции. И така, каква е най-важната поука за цялостния подход към проблема? Не става въпрос за това да изисквате от хората да се справят с различията помежду си, а за това да разрешават тези различия по правилен начин и да постигат единство. На каква основа се преодоляват различия? (Въз основа на Божиите слова.) Точно така. Търсете основата в Божиите слова. Излишно е да се анализира кой е прав и кой е крив, кой е по-висш и кой — по-низш или кой има право и кой — не. По-скоро трябва да се разреши проблемът с идеите и възгледите на хората, което означава справяне с погрешните им идеи и възгледи, както и с погрешните им подходи към разрешаването на даден проблем. Проблемите могат да се разрешат истински и хората могат да живеят в истинска хармония и единство само чрез търсене на основа в Божиите слова и чрез разбиране на истините принципи. Иначе, ако прилагате постулати от традиционната култура и методи като „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, за да се справяте с нещата, проблемите никога няма да бъдат разрешени, или поне различията между идеите и възгледите на хората няма да бъдат преодолени. Затова всеки трябва да се научи да търси основа в Божиите слова. Всяко едно Божие слово е истина и в Божиите слова няма никакво противоречие. Те са единственият критерий за преценка на всички хора, въпроси и неща. Ако всички се основават на Божието слово и възгледите им за нещата постигнат единство в Божиите слова, тогава няма ли да бъде лесно за хората да постигнат разбирателство? Ако всеки може да приеме истината, ще продължава ли да има междуособици сред хората? Ще продължават ли да възникват спорове? Все още ли ще има нужда да се използват идеи, възгледи и постулати като „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, за да се ограничават хората? Няма да има нужда, защото Божиите слова могат да разрешат всеки проблем. Каквито и несъгласия и колкото и различни гледни точки да има между хората, всички те трябва да бъдат представени пред Бог и прозрени и анализирани съгласно словата Му. След това ще може да се определи дали те съответстват на истината. Когато хората са разбрали истината, те виждат, че повечето от идеите и възгледите на поквареното човечество идват от традиционната култура, от светилата и великите личности, които хората почитат. В основата си обаче те идват от сатанински философии. Поради това тези погрешни идеи и възгледи всъщност са лесни за преодоляване. Защо казвам, че са лесни за преодоляване? Защото, ако съпоставиш тези човешки идеи и възгледи с Божиите слова, ще установиш, че всички те са абсурдни, нелогични и необосновани. Ако хората са в състояние да приемат истината, за тях е лесно да загърбят тези неща и вследствие на това всички проблеми могат да бъдат разрешени. Какво се постига, след като се разрешат проблемите? Всеки може да загърби своите собствени мнения и лични, субективни идеи и възгледи. За колкото и благородни и правилни да ги смяташ, от колкото и дълго те да битуват сред хората, ти трябва да ги отречеш и да се откажеш от тях, след като не съответстват на истината. След като всички хора приемат Божиите слова за своя отправна точка и се отрекат от всичко, което идва от хората, идеите и възгледите им няма ли в крайна сметка да се уеднаквят? (Да.) Когато всички идеи и възгледи, които определят човешките схващания за хората, и нещата и човешкото поведение и постъпки се уеднаквят, какви различия ще възникват между хората? Най-много да съществуват някои различия в хранителните и житейските им навици. Що се отнася обаче до въпроси, пряко свързани с покварения нрав на хората, пътя, по който са поели, и същината на човечеството, хората ще се слеят в едно, ако всички те приемат Божиите слова за своя отправна точка и истината за свой критерий. Няма значение дали си източен, или западен човек, дали си стар, или млад, дали си мъж, или жена и дали си интелектуалец, работник или фермер — щом можеш да общуваш с другите според истината в Божиите слова, ще има ли още препирни и конфликти между хората? Няма да има. И така, могат ли такива инфантилни изисквания като „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ все още да бъдат посочвани като решение на неразбирателствата между хората? Могат ли те да запазят статута си на максими, към които хората се придържат в общуването помежду си? Тези повърхностни правила нямат стойност за човечеството и не могат да влияят на човешките възгледи за хората и нещата, както и на поведението и постъпките им в ежедневния живот. Замислете се — не е ли така? (Да, така е.) Те трябва да бъдат отречени веднъж завинаги, понеже са твърде далеч от истината и нямат никакво влияние върху човешките възгледи за хората и нещата и върху човешкото поведение и постъпки.

Предвид това, за което разговаряхме досега, не може ли да се каже със сигурност, че Божиите слова и истината са тези критерии, според които трябва да бъдат преценявани всички хора, събития и неща, и че традиционната култура и етическите писания на човечеството са неубедителни и не заслужават да бъдат споменавани в лицето на Божиите слова и истината? (Да.) А от каква гледна точка трябва хората сега да възприемат онова почитано от тях „благородно“ морално изискване „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? Следва ли хората да продължават да почитат тези думи и да се съобразяват с тях? (Не.) Как тогава да се откажете от тях? За начало спрете да проявявате прибързаност и импулсивност, когато нещо ви се случи. Отнасяйте се с всички и всичко правилно, успокойте се, застанете пред Бог, потърсете истините принципи в словата Му и намерете път за практикуване, за да можете да се отнасяте към хората и събитията точно въз основа на Божиите слова, вместо да бъдете оковани и ограничени от поговорката за морално поведение, която гласи: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Животът ти няма ли да е по-лесен и по-радостен по този начин? Ако хората не приемат истината, няма как да се освободят от ограниченията на покварения си нрав и им е трудно да общуват с другите в общността, в която живеят. Може някой, когото ти не тормозиш, да иска да тормози теб. Искаш да се разбираш добре с някого, но той все ти създава проблеми. Пазиш се от някои хора и ги избягваш, но те въпреки това те преследват и ти се натрапват. Ако не разбираш истината и не приемаш Божиите слова за основа, не можеш да направиш нищо друго, освен да продължиш да се бориш с тях докрай. Ако попаднеш на забележителен душевадец, ще ти се струва, че нямаш друг избор, освен да се придържаш към поговорката „Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“. Ще дебнеш точния момент да му отмъстиш, като прилагаш хитри методи, за да го съсипеш. Така не само ще намериш отдушник за страданието си, но и ще спечелиш аплодисментите на всички заради чувството си за праведност и ще ги накараш да мислят, че ти си достойният мъж, а той е злодеят. Какво мислите за този подход? Това ли е правилният начин да се държиш в света? (Не.) Сега разбирате. И така, кой е добрият — достойният мъж или злодеят? (Нито единият от тях.) На тези достойни мъже, които неверниците почитат, им липсва един епитет: „фалшиви“. Те са „фалшиви достойни мъже“. И така, каквото и да правите, не бъдете достойни мъже, защото всички достойни мъже се преструват на такива. И така, как трябва да се държи човек, за да върви по правия път? Приемливо ли е да се държиш като „истински достоен мъж“, който „ако удря някого, не го удря в лицето; ако ще упреква някого, не му посочва недостатъците“? (Не.) Всички тези достойни мъже и известни хора са неискрени и измамни, те са фалшиви достойни мъже. Да вървят по дяволите! Е, какво тогава трябва да прави човек, за да се държи добре? Да се стреми към истината, да гледа на хората и на нещата и да се държи и да действа изцяло според Божиите слова и според критерия на истината. Само чрез такова поведение се става истински човек. Това ли е правилният начин, или не? (Да.) Какво трябва да направиш, ако някой постоянно ти посочва недостатъците? Можеш да кажеш: „Ако ти ме упрекваш, и аз ще те упреквам!“. Добре ли е да се нападате така? Това ли е начинът хората да се държат, да действат и да се отнасят един с друг? (Не.) Възможно е на теория хората да знаят, че не бива да правят това, но мнозина въпреки това не могат да се справят с такива изкушения и уловки. Възможно е да не си чувал някого да посочва недостатъците ти или да те нарочва, или да те съди зад гърба ти, но когато чуеш такива неща, няма да можеш да го понесеш. Сърцето ти ще започне да препуска и кръвта ще нахлуе в главата ти. Ще кажеш: „Как смееш да ме упрекваш? Ако ти си груб с мен, и аз ще постъпя зле с теб! Ако ти ми посочваш недостатъците, не мисли, че аз ще пропусна да ти посоча твоите слаби места!“. Други казват: „Има една поговорка, която гласи: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, така че няма да ти посочвам недостатъците, но ще намеря друг начин да те сложа на място и да ти смачкам фасона. Да видим кой е по-голям мъж!“. Добри ли са тези методи? (Не.) Почти всеки човек първоначално би се ядосал, ако научи, че някой го е упреквал, съдил или е злословил за него зад гърба му. Ще пламне от гняв, няма да може нито да яде, нито да спи, а ако случайно заспи, ще псува дори насън! Невъздържаността му не знае граници! Това е просто една дреболия, но той не може да я преглътне. Това са лошите последици от покварените нрави на хората и въздействието, което импулсивността оказва върху тях. Когато поквареният нрав обсеби нечий живот, в какво се изразява той най-вече? В това, че когато на човека му се случи нещо, което той възприема като неприятно, това нещо първо влияе на чувствата му, а после води до проява на невъздържаност, вследствие на което човекът заживява в своята невъздържаност и разглежда въпроса през призмата на покварения си нрав. В сърцето му се надигат философските възгледи на Сатана и той започва да търси начини и средства да си отмъсти, като по този начин разкрива покварения си нрав. Идеите и възгледите на човека за справяне с такива проблеми, средствата и начините, които му хрумват, и дори чувствата и невъздържаността му — всичко това произтича от покварения му нрав. И така, какви покварени нрави се проявяват в този случай? Преди всичко, разбира се, злонамереност, последвана от арогантност, измамност, злост, твърдоглавие, отвращение и омраза към истината. Арогантността вероятно оказва най-малко въздействие от тези покварени нрави. Какви тогава са покварените нрави, които най-вече завладяват човешките чувства и мисли и определят как човекът в крайна сметка ще се справи с проблема? Това са злонамереността, твърдоглавието и отвращението и омразата към истината. Тези покварени нрави държат човека в смъртоносна хватка и той очевидно живее оплетен в мрежите на Сатана. Как възникват мрежите на Сатана? Нима не се пораждат от покварените нрави? Покварените ти нрави са ти оплели всякакви сатанински мрежи. Например, когато чуеш, че някой те съди, проклина или посочва недостатъците ти зад гърба ти, ти оставяш сатанинските философии и покварените нрави да управляват живота ти и да вземат надмощие в мислите, възгледите и чувствата ти, което поражда поредица от действия. Тези покварени действия са резултат най-вече от това, че нравът и природата ти са сатанински. В каквато и ситуация да се намираш, щом си обвързан, контролиран и направляван от покварения сатанински нрав, всичко, което изживяваш, разкриваш и проявяваш, и всичките ти чувства, мисли, възгледи, както и средствата и начините, които прилагаш в действията си, са сатанински. Всички тези неща нарушават истината и са враждебни към нея и Божиите слова. Колкото по-далеч си от Божиите слова и истината, толкова по-подвластен и оплетен си от мрежите на Сатана. Ако обаче успееш да се освободиш от оковите и контрола на покварения си нрав и ако се откажеш от него, застанеш пред Бог и постъпваш и решаваш проблемите според методите и принципите, на които те учат Божиите слова, постепенно ще се освободиш от мрежите на Сатана. След като се освободиш, вече няма да изживяваш добре познатото старо подобие на подвластен на Сатана човек, контролиран от покварения си нрав, а подобие на нов човек, който приема Божиите слова за свой живот. Целият ти начин на живот се променя. Но ако се оставиш на чувствата, мислите, възгледите и практиките, породени от сатанинския нрав, ще продължаваш да прибягваш до добре познатите сатанински философии и различни техники като „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, „Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“, „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“ и „Този, който не търси отмъщение, не е мъж“. Те ще живеят в сърцето ти и ще диктуват действията ти. Ако приемеш тези сатанински философии за основа на своите действия, характерът на постъпките ти ще се промени, ще вършиш зло и ще се противиш на Бог. Ако приемеш тези негативни мисли и възгледи за основа на своите действия, очевидно си се отклонил много от Божието учение и Божиите слова, попаднал си в мрежите на Сатана и не можеш да се измъкнеш. Вие прекарвате практически цялото си ежедневие сред сатанински нрави. Живеете в мрежите на Сатана. Мъките на хората се коренят в това, че те са под контрола на сатанинския си нрав до такава степен, че не могат да се измъкнат. Живеят в грях и каквото и да правят, страдат. Дори когато си победил своя опонент, се чувстваш изтерзан, защото не знаеш кой ще бъде следващият враг, срещу когото ще се изправиш, нито дали ще успееш да го победиш по същия начин. Ти си уплашен и измъчен. А какво да кажем за победения? Той, разбира се, е също толкова измъчен. Чувства, че няма достойнство и почтеност в живота си, защото е бил тормозен. Тормозът е труден за приемане, затова той винаги дебне подходящия момент да нанесе удар и търси възможност да си отмъсти, да накаже опонента си — око за око, зъб за зъб. Такова мислене също е тормоз. Накратко казано, и този, който отмъщава, и този, на когото отмъщават, живеят в мрежите на Сатана, постоянно вършат зло, постоянно търсят начини да се измъкнат от опасната ситуация, в която се намират, и копнеят за мир, щастие и сигурност. От една страна, хората са под контрола на сатанинския нрав и живеят в мрежите на Сатана, като възприемат различните методи, мисли и възгледи, които той им предоставя, за да разрешават възникващите около тях проблеми. От друга страна, хората не спират да се надяват да получат мир и щастие от Бог. Тъй като обаче винаги са под контрола на сатанинския покварен нрав, оплетени са в мрежите му и не са способни съзнателно да се откажат и отърват от него, а и защото са се отдалечили от Божието слово и истините принципи, те все не могат да постигнат комфорта, радостта, мира и щастието, които идват от Бог. И в крайна сметка в какво състояние живеят хората? Нямат сили да се стремят към истината, макар и да искат, и не могат да отговорят на Божиите изисквания, макар и да желаят да изпълняват дълга си подобаващо. Не могат да мръднат и на милиметър. Това е мъчителна агония. Хората живеят в покварения нрав на Сатана против себе си. Приличат повече на демони, отколкото на хора, често живеят в мрачни ъгли и търсят срамни и злонамерени методи, чрез които да се справят с множеството трудности, които ги спохождат. Истината е, че дълбоко в душите си искат да са добри и се стремят към светлината. Надяват се да живеят като човешки същества — достойно. Надяват се също така да имат възможността да се стремят към истината и да разчитат на Божието слово в живота си, да превърнат Божието слово в свой живот и реалност, но все не успяват да приложат истината на практика и въпреки че разбират множество доктрини, не могат да разрешат проблемите си. Хората се лутат в тази дилема и хем не могат да продължат напред, хем не искат да се върнат назад. Заседнали са. А чувството да си заседнал е мъчително, изключително мъчително. Хората имат воля да се стремят към светлината и не искат да изоставят Божието слово и правия път. Те обаче не приемат истината, не могат да приложат Божиите слова на практика и все са неспособни да се освободят от оковите и контрола на покварения си сатанински нрав. В крайна сметка им остава единствено да живеят в агония без истинско щастие. Нима не е така? (Така е.) Във всеки случай, ако хората искат да практикуват истината и да я придобият, трябва да преживяват Божиите слова постепенно, като започнат с малките неща, и да премахнат влиянието на тези поговорки за морално поведение върху своите идеи и възгледи и върху стремежа си към истината. Това е от съществено значение. Тези проблеми трябва да бъдат решени.

Ако хората искат да променят нрава си и да постигнат спасение, трябва да са не само решителни, но и непоколебими. Те трябва да извличат опит от провалите си и да придобият път за практикуване от опита си. Не бъдете негативни и не се обезкуражавайте, когато се провалите, и в никакъв случай не се предавайте. Недейте обаче и да ставате самонадеяни, когато отбележите скромен напредък. Това, че в нещо си се провалил или нещо не умееш добре, не значи непременно, че няма да бъдеш спасен в бъдеще. Трябва да разбереш Божията воля, да стъпиш на краката си, да се придържаш към Божиите слова и да продължиш да се бориш с покварените си сатанински нрави. Най-напред човек трябва да прозре ясно вредата и пречките, които многото изисквания и поговорки относно моралното поведение, идващи от Сатана, нанасят върху стремежа на хората към истината, защото тези поговорки за моралното поведение постоянно контролират и ограничават умовете им и подхранват покварените им нрави. Те, разбира се, също така пречат на хората да приемат истината и Божиите слова в различна степен, като карат хората да се съмняват в истината и да ѝ се противопоставят. Една такава поговорка е: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Тази житейска философия се е вкоренила в младите човешки души и хората подсъзнателно се влияят от такива идеи и възгледи в отношението си към другите и в начините си да се справят с нещата около тях. Тези идеи и възгледи неусетно замазват и прикриват нравите на злото, лъжата и злонамереността сред покварените човешки нрави. Не само че не решават проблема с покварените нрави, а и правят хората по-лукави и лъжливи, като така още повече изострят покварените човешки нрави. Накратко, тези поговорки за морално поведение и житейски философии в традиционната култура не само влияят на човешките мисли и възгледи, но и оказват дълбоко въздействие върху покварените човешки нрави. Затова е важно да се разбере влиянието, което тези идеи и възгледи на традиционната култура като: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ оказват върху хората — то не е за пренебрегване.

Току-що разговаряхме основно за това дали, когато възникнат спорове между хората, трябва да се подхожда към тях според поговорките и възгледите на традиционната култура, или според Божиите слова и истините принципи; върху това дали проблемите се решават чрез възгледите на традиционната култура, или чрез Божиите слова и истината. Когато хората видят тези неща ясно, ще правят правилните избори и ще е по-лесно да решават споровете си с другите според истината в Божиите слова. Когато се решат тези проблеми, в общи линии ще се реши и проблемът с това, че човешките мисли са повлияни и оковани от поговорката за морално поведение, която гласи: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, или поне поведението на хората няма да е засегнато от тези идеи и възгледи. Те ще могат да се освободят от сатанинската мрежа на лъжата, да придобият истината от Божиите слова, да намерят истините принципи за общуване с хората и да превърнат Божиите слова в свой живот. Само анализът и прозирането според Божиите слова на погрешните възгледи на традиционната култура и оковите и веригите на сатанинската философия могат да помогнат на човека да разбере истината и да развие проницателност. Това дава възможност на човека да се отърси от влиянието на Сатана и да бъде освободен от оковите на греха. По този начин Божиите слова и истината стават новият ти живот, като заменят стария, чиято същина е била сатанински философии и нрави. Тогава ще станеш друг човек. Въпреки че този човек пак ще си ти, ще се е появил нов човек, който приема Божиите слова и истината за свой живот. Искате ли да бъдете такъв човек? (Да.) По-добре е да си такъв човек — поне ще си щастлив. В началото, когато започнеш да практикуваш истината, ще има трудности, препятствия и болка, но ако можеш да търсиш истината, за да решиш проблемите си, докато не стъпиш здраво върху Божиите слова, тогава болката ще спре и с времето ще ставаш все по-щастлив и по-спокоен. Защо го казвам? Защото влиянието и контролът на тези негативни неща в теб лека-полека ще изчезнат, а Божиите слова и истината все повече ще навлизат в теб и отпечатъкът на Божиите слова и истини в сърцето ти ще става все по-дълбок. Осъзнатостта ти в търсенето на истината ще стане по-силна и по-целенасочена, а когато нещо те сполети, вътрешният ти път, посока и цел на практиката ще стават все по-ясни, и когато водиш вътрешни битки, позитивните неща все по-често ще надделяват. Няма ли тогава щастието в живота ти да се увеличи? Няма ли мирът и радостта, които получаваш от Бог, да се увеличат? (Да.) В живота ти ще има по-малко неща, които те карат да се чувстваш притеснен, измъчен, потиснат и негодуващ или по друг начин негативен. Божиите слова ще изместят тези неща и ще станат твой живот, като ти донесат надежда, щастие, радост, свобода, волност и чест. Когато тези позитивни неща се увеличат, хората напълно ще се променят. Дойде ли това време, наблюдавай как се чувстваш и сравни състоянието си с преди: не е ли напълно различно от предишния ти начин на живот? Едва когато се освободиш от мрежата и покварените нрави на Сатана, мислите и възгледите му, както и от различните методи, виждания и философски догми за хората, нещата и за доброто поведение и добрите постъпки, едва когато се освободиш изцяло от тези неща и съумееш да практикуваш истината и да виждаш хората и нещата, да се държиш и общуваш с другите според Божиите слова, и да изпиташ в думите Му колко истински хубаво е да се държиш с хората според истините принципи и да живееш щастлив и спокоен живот, тогава ще достигнеш истинско щастие.

Днес разговаряхме и анализирахме поговорката за морално поведение „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Разбирате ли проблемите в самия израз? (Да.) Тогава разбирате ли и какви са изискванията на Бог към хората? (Да.) След като сте го разбрали, как ще го приведете в действие в себе си? Като не сте импулсивни, когато нещо ви сполети, като не търсите устои в традиционната култура, не търсите устои в социалните тенденции, не търсите устои в общественото мнение и, разбира се, не търсите устои в законодателните разпоредби. Вместо това търсете устоите в Божиите слова. Няма значение колко дълбоко или повърхностно разбиране за истината имате, достатъчно е, че то може да реши проблема. Трябва да ти е ясно, че живеете в зъл и опасен свят. Ако не разбирате истината, можете само да следвате социалните тенденции и да се подхлъзнете във водовъртежа на злото. И така, когато те сполети нещо лошо, какво трябва да направиш преди всичко? Трябва най-напред да се успокоиш, да се смириш пред Бог и да четеш словата Му често. Това ще ти позволи да имаш ясен поглед и ясна мисъл и да видиш ясно, че Сатана заблуждава и покварява човечеството и че Бог е дошъл да спаси човечеството от влиянието на Сатана. Това, разбира се, е най-основният урок, който трябва да научиш. Трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината от Него и да Го помолиш да те води — да те води към това да четеш съответните Му слова, да те води към съответното просветление и озарение, за да разбереш същината на онова, което става пред очите ти, и да проумееш как трябва да го възприемеш и да се справиш с него. Тогава приложи метода, който Бог ти е показал и на който те е научил, за да се изправиш лице в лице с проблема и да го решиш. Трябва да разчиташ само и единствено на Бог. Нека Бог управлява. Нека Бог е Господарят. Когато се успокоиш, не бива да използваш собствения си ум, за да прецениш каква техника или метод да приложиш, камо ли да действаш от собствения си опит или според сатанински философии и номера. По-скоро чакай Божието просветление и насоките на словата Му. Това, което трябва да направиш, е да се откажеш от собствената си воля, да изоставиш собствените си желания и възгледи, да застанеш пред Бог с благоговение, да слушаш словата и истините, които ти казва, и ученията, които ти показва. След това трябва да се смириш и да размишляваш в дълбочина, да се молиш чрез многократно четене на словата, на които Бог те е научил, за да разбереш точно какво Бог иска да направиш и какво трябва да направиш. Ако можеш ясно да разбереш какво всъщност има предвид Бог и какви са ученията Му, трябва първо да Му благодариш, че е наредил обстоятелствата и ти е дал възможност да се увериш в словата Му, да ги осъществиш и да ги изживееш, за да станат те животът в сърцето ти и за да може това, което изживееш, да свидетелства за това, че Божиите слова са истина. Естествено, когато се справяш с тези проблеми, може да има много възходи и падения, трудности и препятствия, както и битки, коментари и забележки от други хора. Но щом си сигурен, че Божиите слова са много ясни относно тези проблеми и разбираш и се подчиняваш на Божието учение, трябва да го приложиш на практика без колебание. Не трябва да си възпрепятстван от средата си или от хора, събития и неща. Трябва твърдо да отстояваш позицията си. Придържането към истините принципи не е арогантност или самоправедност. Когато разбереш Божиите слова и започнеш да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш според словата Му, и можеш да се придържаш към принципите, без да се променяш никога, ти практикуваш истината. Това са отношението и решителността, които хората, които се стремят към истината и я практикуват, трябва да притежават.

Разговаряхме достатъчно за проблемите, които произтичат от израза „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Все още ли ви е трудно да разберете тези проблеми? Промени ли се напълно разбирането ви за тази поговорка за морално поведение в традиционната култура след днешното общение и анализ? (Да.) Въз основа на това изцяло ново разбиране, което имате, все още ли мислите, че тази поговорка е истина и е нещо позитивно? (Не.) Влиянието на тази поговорка може да продължава да действа дълбоко в ума и подсъзнанието на хората, но след днешното общение те са изхвърлили от мислите и съзнанието си тази поговорка за моралното поведение. И така, ще продължиш ли да я следваш в общуването си с другите? Когато се скараш с някого, какво трябва да направиш? (Първо трябва да изоставим сатанинската философия „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Трябва тихо да застанем пред Бог, да се молим и да търсим истината, и да търсим в Божиите слова истините принципи, които трябва да се приложат на практика.) Ако не бяхме разговаряли за тези неща, щяхте да мислите, че никога не сте гледали на хората и нещата и не сте се държали и постъпвали според моралния критерий „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. След като сме изобличили този проблем, провери дали ти не си повлиян от такива идеи и възгледи следващия път, когато нещо подобно те сполети, тоест, дали тези неща съществуват в твоите идеи и възгледи. Тогава ще откриеш по естествен начин, че си повлиян от тези идеи и възгледи по отношение на много въпроси, което означава, че при много обстоятелства и в много ситуации ти все още си им подвластен и те са се вкоренили дълбоко в душата ти, и продължават да диктуват думите, делата и мислите ти. Ако все още не си го осъзнал, не вникваш в този проблем и не му обръщаш внимание, определено няма да си наясно с него и няма да знаеш дали си повлиян от тези идеи и възгледи. Когато наистина проучиш проблема щателно, ще разбереш, че отровите на традиционната култура често нахлуват в ума ти. Не че не си ги имал, а просто преди не си ги приемал сериозно или въобще не си разбирал точно каква е същината на тези поговорки на традиционната култура. Така че какво трябва да направите, за да осъзнаете дълбоко тези проблеми? Трябва да се научите да размишлявате и разсъждавате. Как трябва да се размишлява и разсъждава? Тези две понятия звучат много просто — как трябва да се разбират? Да речем, например, че разпространяваш евангелието и свидетелстваш за Бог пред хора, които изследват истинския път. В началото може и да благоволят да слушат, но след като сте разговаряли известно време, някои от тях няма да искат да слушат повече. Тогава сигурно ще си помислиш: „Какво става? Да не би общението ми да не съответства на техните представи и проблеми? Или просто не съм разговарял за истината ясно и разбираемо? Или са притеснени от някакъв слух или небивалица, която са чули? Защо някои не искат да продължат да изследват? Какъв точно е проблемът?“. Това не е ли размишление? Да се мисли по въпроса, като се оглежда ситуацията от всички страни и не се пропуска нито една подробност. Каква е целта ти, когато мислиш за тези неща? Целта ти е да намериш корена и същината на проблема и да го решиш. Ако, колкото и да мислиш, не успееш да намериш отговорите на тези проблеми, трябва да намериш някого, който разбира истината, и да потърсиш помощ от него. Виж как разпространява евангелието и свидетелства за Бог и как добива точна идея за основните представи на хората, които изследват, и как ги оборва, като разговаря за истината според Божиите слова. Не се ли започва по този начин? Размисълът е първата стъпка; действието е втората. Причината да действаш, е да провериш дали проблемът, върху който мислиш, е правилният, или си се отклонил. Когато разбереш откъде произлиза проблемът, ще установиш дали проблемът, върху който мислиш, е правилният, или не. Тогава започни да решаваш проблема, който си установил, че е правилният. Например, когато хората, които изследват истинския път, чуят слухове и небивалици и започнат да си създават представи, прочети им Божиите слова, които се отнасят за представите им. Като разговаряш ясно за истината, докрай анализирай и изясни представите им, и премахни препятствията в сърцата им. Тогава те ще искат да продължат да изследват. Това поставя началото на решаването на проблема, нали? Първата стъпка към решаването на проблема е да го обмислиш, да размишляваш върху него и докрай да разбереш същината и корена му. Когато си се уверил какъв е проблемът, започни да го решаваш според Божиите слова. Накрая, когато проблемът е решен, целта ще бъде постигната. Съществуват ли все още в мислите и възгледите ти постулати за моралното поведение като „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, или не? (Да, съществуват.) Как се решават такива проблеми? Трябва да обмисляш всичко, което обикновено те сполита. Това е решаваща стъпка. Първо, помисли си как постъпваше преди, когато нещо такова ти се случеше. Беше ли подвластен на поговорки като „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? И ако да, какви намерения имаше? Какво каза? Какво направи? Как действа? Как се държа? Когато се успокоиш и обмислиш тези неща, ще откриеш проблеми, без дори да го осъзнаваш. На този етап трябва да търсиш истината и да разговаряш с другите, и да решиш проблемите според съответните Божии слова. Старай се в истинския си живот да изоставиш напълно тези погрешни възгледи, застъпвани от традиционната култура, и да приемеш Божиите слова и истината като принципи за общуване с хората, и да се отнасяш към хората, събитията и нещата според истините принципи. Така се решават проблемите — като се анализират различните идеи, възгледи и поговорки на традиционната култура според Божиите слова и се види с пълна яснота дали традиционната култура наистина е позитивна и правилна въз основа на последиците от това, че човечеството се придържа към тези погрешни възгледи. Тогава ясно ще видиш, че „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е просто техника на уклончиво поведение, която хората усвояват, за да поддържат междуличностните си отношения. Но ако природата същност на хората не се промени, могат ли те да се погаждат в дългосрочен план? Рано или късно нещата ще се разпаднат. Затова няма истински приятели в човешкия свят — да можеш просто да поддържаш физическа връзка само по себе си е добре. Ако хората имат малко съзнание и разум, ако са добросърдечни, могат да поддържат повърхностна връзка с другите, без тя да се разпадне; ако са зли, лукави и порочни в човешката си природа, няма да могат да установят връзка с другите и могат само да се възползват един от друг. След като сме видели тези неща ясно, тоест, след като сме видели природата същност на човека ясно, можем общо взето да установим метода, който хората трябва да усвоят в общуването си един с друг и той може да бъде правилен, безпогрешен и в съответствие с истината. След като преживеят Божия съд и наказание, Божиите избраници могат да видят малка част от същината на човечеството. Затова при общуване с хора, тоест, в нормални междуличностни отношения, те могат да видят колко е важно да си честен и да се държиш с хората според Божиите слова и че истината е най-висшият принцип и най-мъдрият метод. Тя никога няма да породи стрес или страдание у хората. Въпреки това хората неизбежно ще имат вътрешен конфликт в душата си, когато преживяват Божиите слова и практикуват истината, който се дължи на това, че често се появяват покварени нрави, които ги смущават и им пречат да практикуват истината. Тези многообразни идеи, чувства и възгледи, породени от покварените човешки нрави, винаги ще те възпрепятстват в различни степени да прилагаш на практика истината и Божиите слова, и когато това се случи, неусетно ще се изправиш пред много спънки и препятствия да практикуваш истината. Когато се появят тези препятствия, няма вече да казваш, че е лесно да практикуваш истината, както казваш сега. Няма да го казваш толкова убедено. Дотогава ще тъжиш и ще се мъчиш, няма да се храниш и няма да спиш добре. Някои хора може дори да сметнат вярата в Бог за прекалено трудна и да искат да се откажат. Убеден съм, че много хора са страдали ужасно, за да практикуват истината и да навлязат в реалността, и са били скастряни, и са се разправяли с тях безброй пъти, и са водили безброй битки в сърцата си, и са изплакали безброй сълзи. Не е ли така? (Така е.) Да преминеш през тези изтезания е необходим процес и всички, без изключение, трябва да минат през това. В Епохата на закона Давид направи грешка и по-късно се покая и си призна пред Бог. Колко плака? Как е описано в оригиналния текст? („Всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелята си“ (Псалми 6:6).) Колко сълзи трябва да е изплакал, за да облее леглото си! Това разкрива безмерната дълбочина на разкаянието и мъчението, което е изпитал. Ронили ли сте толкова сълзи? Сълзите, които сте изплакали, не са дори една стотна от неговите, което показва, че степента, в която вие мразите покварените си нрави, плът и прегрешения, далеч не е достатъчна и че решителността и упоритостта ви в практикуването на истината далеч не са достатъчни. Все още не отговаряте на стандарта и сте далеч от нивото на Петър и Давид. Добре, нека с това да приключим днешното общение.

16 Април 2022 г.

Предишна: Какво означава човек да се стреми към истината (4)

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger