Какво означава човек да се стреми към истината (7)

Наскоро дадох общение за всички видове поговорки за морално поведение от традиционната култура. Говорих много за някои конкретни поговорки. И така, тази тема и това съдържание имат ли нещо общо с истината? (Да.) Дали някой мисли, че тази тема и това съдържание не изглеждат свързани с истината? Ако мисли така, значи има наистина ограничени способности и изобщо няма проницателност. Лесно ли беше да се разбере общението ми по тази тема? (Да.) Ако не бях разговарял и разнищвал по този начин, щяхте ли погрешно да приемате за истината тези поговорки за морално поведение, които хората смятат за относително положителни? И щяхте ли да продължите да ги спазвате? Първо, със сигурност мога да кажа, че повечето хора приемат тези поговорки за положителни и като неща, които съответстват на човешката природа и които е редно да се спазват, както и като неща, които съответстват на съвестта, разума, изискванията, представите и други подобни неща, свързани с човешката природа. Може да се каже, че преди Моето общение по тази тема почти всички смятаха, че различните поговорки за морално поведение са положителни и че съответстват на истината. След като чухте общението и анализа Ми, вече способни ли сте да ги различите от истината? Притежавате ли такава проницателност? Някои ще кажат: „Не съм способен да ги различа, но във всеки случай, след като чух Божието общение, сега виждам, че има разлика между тях и истината. Те не могат да заемат мястото на истината, камо ли да се каже, че са положителни или че са истината. Разбира се, би било изключено да считаме, че съответстват на Божиите слова и изисквания или на критериите на истината. Те нямат никаква връзка с Божиите слова, с Неговите изисквания или с критериите на истината. Общо взето, независимо дали отговарят на съвестта и разума на човешката природа, в сърцето си вече не се прекланям пред тях и не ги считам за истината“. Това показва, че тези аспекти на традиционната култура вече не изпълняват ръководна роля в сърцата на хората. Когато чуят тези поговорки за морално поведение, те подсъзнателно ще ги разграничат от истината и най-много да ги приемат за нещо, което хората одобряват в съвестта си. Въпреки това те знаят, че тези поговорки все пак се различават от истината и категорично не могат да я заменят. Щом хората схванат същността на тези поговорки за морално поведение, те ще престанат да ги смятат за истината и да ги спазват, да ги почитат или да се стремят към тях, сякаш са истината — това е основният резултат, който се постига. И така, какво положително влияние оказва разбирането на всичко това върху стремежа на хората към истината? Със сигурност ще окаже положително влияние, но величината му ще зависи от степента, в която разбираш истината, или от това колко истина знаеш. Предвид тези съображения, очевидно е доста наложително да се разнищят тези аспекти на традиционната култура, които хората спазват и които отговарят на техните представи. Най-малкото резултатът от този анализ ще помогне на хората да постигнат чисто разбиране на истината и ще ги предпази от безплодни усилия или от това да вървят по грешен път в стремежа си към истината. Това са постижими резултати.

Миналия път обсъдихме и разнищихме четири поговорки за моралното поведение, а именно: „Не присвоявай парите, които намериш“, „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, „Отвръщай на злото с добро“. Днес ще продължим с общение върху други поговорки. Китайската традиционна култура е изложила много ясно формулирани твърдения за морално поведение — независимо през коя епоха или кой период от историята първоначално са били развити тези твърдения, всички те са били предавани до наши дни и са се вкоренили здраво в сърцата на хората. С течение на времето и с постепенното възникване на нови неща хората са предложили много нови и различни твърдения за морално поведение. Тези твърдения са основно изисквания, поставени към моралния характер и поведението на хората. Всички ли сте наясно в общи линии с четирите поговорки за морално поведение, за които разговаряхме миналия път? (Да.) А сега нека продължим с общение за следващата поговорка: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Идеята, че трябва да се отвръща с признателност на направеното добро, е един от класическите критерии в традиционната китайска култура, според които се оценява дали поведението на даден човек е морално или неморално. Когато се преценява дали природата на даден човек е добра или лоша и колко морално е поведението му, един от показателите е дали се отплаща за услугите или помощта, които получава — дали отвръща с благодарност на получената добрина. В традиционната китайска култура и в традиционната култура на човечеството това се приема за важен показател за моралното поведение. Ако някой не разбира, че трябва да се отвръща с признателност на направеното добро, и е неблагодарен, тогава се счита, че е безсъвестен и недостоен да се общува с него и че всички трябва да го презират, отбягват или отхвърлят. От друга страна, ако някой разбира, че трябва да се отвръща с признателност на направеното добро, ако е благодарен и се отплаща за услугите и помощта, които получава, с всички средства, с които разполага, той се приема за съвестен и човечен. Ако някой получи облаги или помощ от друг човек, но не се отплати или просто изрази малко благодарност с обикновено „благодаря“ и нищо повече, какво ще си помисли другият? Може ли да се почувства неловко? Може ли да си помисли: „Този човек не заслужава да му се помага, той не е добър. Ако реагира така, след като толкова много му помогнах, значи е безсъвестен или нечовечен и не е достоен да общувам с него“? Ако пак срещне такъв човек, дали отново ще му помогне? Най-малкото няма да има желание за това. При подобни обстоятелства, не бихте ли се замислили дали наистина трябва да помагате или не? Урокът, който бихте научили от предишното си преживяване, би бил: „Просто не мога да помогна на всеки — трябва да разбере, че на стореното добро трябва да се отвръща с благодарност. Ако човекът е неблагодарен и не иска да ми се отблагодари за помощта, която съм му оказал, тогава по-добре да не му помагам“. Няма ли да е такова мнението ви по въпроса? (Така е.) Като цяло, когато хората помагат на другите, какво точно си мислят за оказаната помощ? Имат ли определени очаквания или изисквания към човека, на когото помагат? Дали някой казва: „Помагам ти без да очаквам да получа отплата. Не искам да печеля нищо от теб. Просто е редно да ти помогна, когато срещаш трудности, и това е мой дълг. Независимо дали имаме някаква връзка помежду си и дали ще си способен да ми се отплатиш в бъдеще или не, аз просто изпълнявам основния си дълг на обикновен човек и няма да изисквам никаква отплата. За мен няма значение дали ще ми се отплатиш или не“? Има ли хора, които говорят така? Дори и да има такива хора, това са просто измислици и не отговарят на фактите. В китайските исторически романи има толкова много измислени героични персонажи, а героите, скалъпени в страната на големия червен змей в съвременното общество, са още по-въображаеми. Макар и хората да са съществували, историите за тях бяха съчинени. Ако се погледне въз основа на тези факти, сега ясно ли ви е какъв е произходът на поговорката „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ и на този критерий за оценка на моралното поведение на хората, както и от кого произлиза? Може би някои хора все още не са съвсем наясно с това. В този покварен човешки род всички хора имат някакъв идеал и определено очакване за човешкото общество. Какво очакване имат? „Ако всеки дари по малко любов, светът ще стане прекрасно място“. В допълнение към това очакване хората се надяват и че ще получат възнаграждение и отплата за любящите си сърца и за цената, която плащат. От една страна, това може да е отплата в материален смисъл, като например паричен подарък или материална награда. От друга страна, може да означава отплата в духовен смисъл — т.е. да им донесе духовна удовлетвореност, като им даде награда, която да подобри репутацията им, която им дава звание като „образцов работник“, „морален пример за подражание“ или „морален образец“. В човешкото общество почти всеки има такъв тип очаквания към обществото и света — всички се надяват да са добри хора, да вървят по правилния път и да протягат ръка за помощ към нуждаещите се, като позволяват на хората да получат помощта им и да извлекат определени ползи. Надяват се, че хората, които получават помощта им, ще си спомнят кой им я е оказал и как са се облагодетелствали от нея. Разбира се, надяват се и че когато самите те са в нужда, ще има кой да им протегне ръка за помощ. От една страна се надяват, че когато даден човек се нуждае от помощ, някои хора ще покажат любящи сърца към него. От друга страна, се надяват, че когато онези, които показват любящи сърца, попаднат в трудна ситуация, също ще получат необходимата им помощ. Хората имат такива очаквания към обществото и света — всъщност крайната им цел е човечеството да живее в хармонично, мирно и устойчиво общество. Как е възникнало това очакване? Това очакване, както и свързаното с него твърдение[a] е възникнало естествено, защото хората не се чувстват сигурни и щастливи в подобна социална среда. В този смисъл хората започнаха да оценяват моралното поведение на даден човек и благородството на неговия характер в зависимост от това дали той се е отплатил на другите за добротата им, или не, и поговорката „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, която е критерий за оценка на моралното поведение на хората, възникна от тази ситуация. Не е ли доста странно как се появи тази поговорка? (Така е.) В сегашната епоха човекът не търси и не приема истината и тя му е дотегнала. Хората са в състояние на хаос и макар да живеят сред други хора, никой от тях не е наясно какви отговорности и какъв дълг трябва да изпълнява, какво място трябва да заеме и от каква гледна точка трябва да възприема хората и нещата. Освен това хората не са наясно какви отговорности и какъв дълг имат към обществото и не са сигурни от каква позиция или гледна точка трябва да възприемат обществото и да подхождат към него. Липсва им вярно обяснение и мнение за всичко, което се случва в света, и не успяват да намерят правилния път на практикуване, който да направлява поведението и действията им. Изправени пред един все по-мрачен и ужасяващ свят, обхванат от битки, вендети, войни и всякакви форми на несправедливо отношение, хората копнеят за идването на Спасителя. И все пак те изобщо не се интересуват от истината и никой не търси Бог или Неговото дело по своя инициатива. Дори и да чуят Божиите слова, те не ги търсят, камо ли да ги приемат. Всички хора живеят в това безпомощно състояние и всички чувстват, че обществото е изключително несправедливо и дори опасно. Всички са дълбоко пропити от отегчение и враждебност към това общество и този свят, но макар да са изпълнени с враждебност, те все още се надяват, че един ден обществото ще се подобри. Как си представят едно подобрено общество? Представят си общество, в което вече не съществуват битки и вендети, в което всички си взаимодействат хармонично, никой не е подложен на репресии, страдания или на оковите на живота, всички могат да живеят спокойно, без ограничения, удобно и щастливо, да общуват нормално с другите, да са справедливи с тях и, разбира се, другите да се отнасят справедливо към тях самите. Защото в този свят и сред човечеството никога не е имало справедливост. Постоянно има само битки и вендети, но никога няма хармония между хората. Винаги е било така, независимо в кой период от историята. Изправен пред тази свирепа социална среда и обстановка, никой не знае как да разреши тези проблеми, как да преодолее битките и вендетите между хората или която и да е от нечестните и несправедливи ситуации, които възникват в обществото. Именно поради факта, че тези проблеми съществуват и хората не знаят как да ги разрешат, от каква позиция или гледна точка да подходят към тях или какъв метод да използват, за ги преодолеят, в съзнанието си развиват такова утопично виждане. Според него хората са способни хармонично да живеят заедно и както обществото, така и хората наоколо се отнасят справедливо към всеки. Всеки се надява, че „уважението към другите ще се върне десетократно. Ако ти ми помогнеш, ще ти се отплатя и когато ти имаш нужда от помощ, в обществото ще има много хора, които могат да ти подадат ръка за помощ и да изпълнят социалните си отговорности, а когато аз имам нужда от помощ, тези, на които съм помогнал преди това, ще ми се притекат на помощ. Това трябва да е общество, в което хората взаимно си помагат“. Хората вярват, че само така човек може да живее щастливо, хармонично и в устойчиво и мирно общество. Вярват, че само така могат напълно да се изкоренят и да се преодолеят борбите между хората. Смятат, че след като се преодолеят тези проблеми, ще се осъществят очакванията и идеалите, които таят за човешкото общество в дълбините на сърцата си.

В обществото на неверниците има една популярна песен, наречена „Утрешният ден ще е по-добър“. Хората винаги се надяват, че в бъдеще нещата ще се подобрят и в това няма нищо лошо. В действителност обаче дали утре наистина ще е по-добре? Не, това е невъзможно. Може само да стане по-лошо, защото човешката природа става все по-зла и светът е все по-мрачен. Сред човечеството не само че все по-малко хора се отблагодаряват за получената добрина, но и все повече хора са непризнателни и хапят ръката, която ги храни. Ето какво е реалното положение в момента в замяна на това. Не е ли вярно? (Така е.) Как се стигна дотам? Защо критерият за морално поведение „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, който се насърчава от моралистите, педагозите и социолозите, не е оказал възпиращо въздействие върху хората? (Защото хората имат покварен нрав.) Защото хората имат покварен нрав. Знаят ли го обаче онези моралисти, педагози и социолози? (Не.) Те не знаят, че първопричината за вендетите и борбите между хората не се дължи на проблем с моралното им поведение, а по-скоро — на покварения им нрав. Хората нямат представа за критериите, по които трябва да се държат. Тоест те не знаят как да се държат правилно и не знаят кои точно са принципите и пътищата на поведение. Освен това всички хора имат покварен нрав и сатанинска природа, живеят в името на изгодата и поставят собствените си интереси над всичко. В резултат на това проблемът с вендетите и борбите между хората става все по-сериозен. Могат ли такива покварени хора да спазват критерии за морално поведение като „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“? Като се има предвид, че хората са изгубили дори най-елементарния си разум и най-елементарната си съвест, как могат да се отблагодарят за стореното добро? Бог винаги е напътствал хората, като подготвя всичко, от което се нуждаят, за да оцелеят и им осигурява слънчева светлина, въздух, храна, вода и т.н., но колко от тях са Му благодарни? Колко от тях са способни да доловят истинската Божия любов към човечеството? Има много вярващи, които, макар и да се радват на толкова много Божия благодат, изпадат в ярост, ругаят Бог и се оплакват от несправедливостта на Небето, веднага щом веднъж или два пъти Той не изпълни желанията им. Не са ли такива хората? Дори и да има отделни хора, които са способни да отвръщат с благодарност на добрината, която получават от други, това какви проблеми ще разреши? Разбира се, онези, които предложиха тази поговорка за морално поведение, имаха добри намерения — те бяха водени единствено от надеждата, че хората могат да преодолеят враждата си, да избягват конфликтите, взаимно да си помагат, да живеят в хармония, взаимно да си оказват коригиращо въздействие, да проявяват топлота един към друг и да се обединяват, за да си оказват помощ, когато е нужно. Колко прекрасно би било обществото, ако човечеството можеше да навлезе в такова състояние, но уви, такова общество никога няма да съществува, защото то е просто съвкупност от всички покварени индивиди в него. Поради човешката поквара обществото става все по-мрачно и зло и идеалът на човека за хармонично общество никога няма да се постигне. Защо никога не може да се постигне това идеално общество? По същество и на теория такова общество не може да се постигне заради покварения нрав на човека. В действителност моментното добро държание, еднократните постъпки на добро морално поведение и временните прояви на любов, помощ, подкрепа към другите и т.н. просто не могат да променят покварения нрав на човека. Разбира се, още по-важно е, че тези неща не могат да разрешат въпросите за това как е редно да се държат хората и как трябва да вървят по правилния път в живота. При положение че тези въпроси не могат да се разрешат, ще бъде ли възможно това общество да постигне хармоничното състояние, което хората идеализират и на което се надяват? По същество това е само безпочвена празна мечта и вероятността да се случи е малка. Като пропагандират морални писания и поучават хората, тези моралисти се опитват да ги насърчат да използват доброто морално поведение, за да помагат на другите и взаимно да си оказват коригиращо въздействие, с цел да повлияят на обществото и да го подобрят. Дали обаче тази идея, тази тяхна амбиция е правилна или погрешна? Със сигурност е погрешна и не може да бъде осъществена. Защо го казвам? Защото те разбират само държанието, мислите, възгледите и моралното поведение на хората, но изобщо не разбират по-задълбочените въпроси като същността на човека, покварения му нрав, източника на неговата поквара и как да се промени поквареният му нрав. В резултат на това предлагат глупави критерии за морално поведение като „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. След това се надяват да използват подобна поговорка и такъв критерий за морално поведение, за да въздействат на човечеството, да влияят на поколения наред, да променят човешките поведенчески критерии, както и посоката и целите на държанието на хората, като същевременно постепенно променят социалния климат и отношенията между хората, както и отношенията между управляващите и управляваните. Те вярват, че щом тези отношения се променят, общество вече няма да е толкова несправедливо и няма да е толкова изпълнено с битки, враждебност и убийства. Това ще е от известна полза за обикновените хора, които ще получат справедлива социална жизнена среда и ще водят сравнително по-задоволен живот. Най-големият печеливш обаче няма да е обикновеният човек, а по-скоро ще са управниците, управляващата класа и аристокрацията от всяка епоха. Тези така наречени видни личности и мъдреци постоянно използват насърчаваните от тях морални доктрини, които се възприемат от човека като относително благородни и съответстващи на човешката природа и на чувството му за съвест, за да образоват хората, да им въздействат и да променят моралните им възгледи, така че доброволно да живеят в социална среда, която е цивилизована или има определени морални норми. От една страна това е от полза за ежедневието на обикновените хора, тъй като прави социалната среда, в която живеят, по-хармонична, по-мирна и по-цивилизована. От друга страна създава и по-благоприятни условия, в които властниците да управляват народа. Поговорките, които изразяват критерии за морално поведение, съответстват на идеите и представите на повечето хора, и също така отговарят и на утопичните виждания на хората за едно славно бъдеще. Разбира се, основната цел, с която насърчават тези поговорки, е да създадат по-благоприятни условия за управление на властниците. В такива условия обикновените хора няма да създават проблеми, ще живеят хармонично и безконфликтно и всички ще са способни доброволно да спазват моралните критерии, които направляват социалното поведение. Казано по-просто, тези поговорки се насърчават с цел да се принудят управляваните поданици на държавата — обикновените хора, възпирани от моралните критерии на обществото, да действат покорно и правилно, да се научат да се подчиняват на правилата и да станат послушни граждани. Дали тогава властниците няма да са сравнително спокойни и уверени? Ако не им се налагаше да се притесняват, че народът ще се надигне срещу тях и ще завземе властта им, това нямаше ли да доведе до зараждането на така нареченото хармонично общество? Нямаше ли да затвърди политическата власт на управниците? В общи линии това е произходът на тези морални писания и контекстът, в който са възникнали. Меко казано, именно за да се регулира държанието и моралното поведение на народа, за него бяха формулирани някои основни критерии за социален морал. Тоест тези поговорки са за отделните хора. По същество те действително се насърчават в името на стабилността на обществото и държавата и за да могат властниците да управляват дълго, за вечни времена. Това е истинската цел, с която така наречените моралисти насърчават традиционната култура. Властниците всъщност не се интересуват от благополучието на народа, а дори и когато изглежда, че ги е грижа, те го правят само за да поддържат стабилността на политическата си власт. Интересуват се единствено от собственото си щастие, стабилността на властта и статуса си, способността вечно да властват над народа и възможността да управляват още повече държави, с крайната цел да завладеят целия свят. Това са мотивите и намеренията на дяволските царе. Някои хора например казват: „Произхождаме от стар род селяни, които са се трудили като дългосрочно наети работници във фермите на земевладелците и никога не са имали каквато и да е земя, която да нарекат своя. След създаването на КНР Комунистическата партия унищожи земевладелците и капиталистите, даде ни собствени парцели земя и от селяни се превърнахме в собственици. Дължим всичко на партията, тя е спасителката на китайския народ и трябва да се отплатим с признателност за добрината ѝ, а не да сме неблагодарни. Някои хора искат да въстанат срещу Комунистическата партия — какви неблагодарници! Нима не хапят ръката, която ги храни? Хората не бива да са толкова безсъвестни и да забравят за корените си!“. Това, което се подразбира от това изказване, е, че в каквато и жизнена среда да живееш в момента, на каквото и отношение си бил подложен и независимо дали човешките ти права са гарантирани, или правото ти на съществуване е застрашено или е отнето, никога не бива да забравяш да отвърнеш с благодарност на стореното ти добро, нито да забравяш корените си. Не бива да се държиш като лош, неблагодарен човек и трябва непрекъснато и постоянно да се отблагодаряваш за добрината им, без да очакваш възнаграждение. Такива хора не продължават ли да живеят като роби? Те си мислят, че някога са били роби на земевладелци и капиталисти, но наистина ли капиталистите и земевладелците са експлоатирали обикновените хора? Наистина ли положението на тогавашните селяни беше по-лошо в сравнение с това на хората сега? Не, това е лъжа, изфабрикувана от Комунистическата партия. Фактите и реалността на ситуацията сега постепенно излизат наяве. Твърдението им, че капиталистите са експлоатирали потта и труда на толкова много обикновени хора, както и историята за „Белокосото момиче“ са все измислици и лъжи — нищо от това не е вярно. Каква е целта на тези измислици и лъжи? Да внуши на хората да намразят онези земевладелци и капиталисти, вечно да пеят възхвали за Комунистическата партия и завинаги да са ѝ покорни. В миналото много хора пееха песента „Без Комунистическата партия нямаше да има нов Китай“. Тази песен се пееше във всяко кътче на Китай в продължение на няколко десетилетия, но сега вече никой не я пее. Има твърде много примери за измислици и лъжи на Комунистическата партия и всички те противоречат на обективните факти. Днес някои хора публично разкриват истината, за да покажат на всички реалното положение. В човешкото общество, независимо от епохата, критерият за морално поведение „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ винаги е успявал донякъде ефикасно да възпира поведението на хората и е служил като репер за човешката природа на хората. Разбира се, по-важната роля на подобна поговорка е, че тя е била използвана, за да помогне на властниците да укрепят господството си над народа. В известен смисъл може да се твърди, че тази поговорка служи като средство за възпиране на държанието и моралното поведение на хората, като им внушава да обмислят и да разглеждат проблемите в рамките на този критерий за морално поведение и след това да съдят и да избират въз основа на него. Тя не увещава хората да изпълняват всички отговорности, които би трябвало да изпълняват, както към семейството си, така и към обществото като цяло, а по-скоро в тежко нарушение на нормите и желанията на нормалните хора, насилствено им определя какво да мислят и как да мислят, какво да правят и как да го правят. Тази поговорка действа като своеобразен незабележим метод и невидима рамка, която да насочва, ограничава и оковава хората и да ги информира какво трябва и какво не бива да правят. Целта е да се използва такова обществено мнение и такъв критерий за социален морал, за да се въздейства на мислите и възгледите на хората, както и на начина, по който се държат и действат.

Твърденията за морално поведение като: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ не казват на хората какви точно са отговорностите им в обществото и сред човешките същества. Вместо това те са средство да обвържат или принудят хората да постъпват и да мислят по определен начин, независимо от желанието им и без значение при какви обстоятелства или в какъв контекст им се случват тези прояви на доброта. Има много примери на отплата за доброта от древен Китай. Едно гладуващо просещо момче например беше прието от семейство, което го нахрани и облече, обучи го на бойни изкуства и му даде всякакви знания. Изчакаха, докато порасне, и след това започнаха да го използват като източник на приходи, като го изпращаха да върши злодеяния, да убива хора, да прави неща против волята си. Ако разгледате историята му в контекста на всички благодеяния, които той получи, тогава спасяването му беше нещо добро. Ако помислите обаче какво беше принуден да върши по-късно, дали наистина беше добро или беше лошо? (Беше лошо.) Под влиянието на традиционната култура обаче, като повелята: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, хората не могат да направят тази разлика. На пръв поглед изглежда, че момчето нямаше друг избор, освен да върши злини и да наранява хората, да стане убиец — неща, които повечето хора не биха искали да правят. Но дали фактът, че вършеше тези лоши неща и убиваше по заповед на господаря си, не беше продиктуван от искреното му желание да се отплати за добрината му? Особено под въздействието на традиционната китайска култура, като поговорката: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, тези идеи няма как да не влияят на хората и да не ги контролират. Те със сигурност възпират начина, по който хората действат, както и намеренията и мотивите зад действията им. Каква би била първата мисъл на момчето, когато беше поставено в тази ситуация? „Това семейство ме спаси и беше добро към мен. Не мога да бъда неблагодарен, трябва да им се отплатя за добрината. Дължа им живота си, затова трябва да им го посветя. Трябва да направя всичко, което поискат от мен, дори и да означава да върша злодеяния и да убивам хора. Не мога да обмислям дали е правилно или не е, просто трябва да се отплатя за добрината им. В противен случай, пак ли щях да съм достоен да се наричам човек?“. В резултат на това винаги, когато семейството искаше от него да убие някого или да извърши нещо лошо, той го правеше без изобщо да се колебае или да го подлага на съмнения. Нима тогава поведението, действията и безпрекословното му подчинение не бяха продиктувани от идеята и възгледа, че „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“? Не изпълняваше ли този критерий за морално поведение? (Така е.) Какво разбирате от този пример? Поговорката: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ нещо добро ли е, или не е? (Не е, в нея няма никакъв принцип.) Всъщност човек, който се отплаща за добрина, има принцип. А именно, че на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност. Ако някой ти стори добро, трябва да му отвърнеш със същото, в противен случай, не си човек и нямаш оправдание, ако те упрекват за това. Поговорката гласи: „Трябва да се отплатиш многократно за стореното ти добро“, но в този случай момчето получи не малка, а животоспасяваща добрина, така че имаше още по-голямо основание на свой ред да се отплати с живот. Той не знаеше какви са границите или принципите на отплатата за добрина. Вярваше, че животът му е бил даден от това семейство, затова трябваше да им го посвети в замяна на това и да направи всичко, което поискат от него, включително и да убива или да върши други злодеяния. В такава отплата за добротата няма принципи или граници. Той служеше като съучастник на злодеи и се погуби, докато го правеше. Правилно ли беше да се отплаща за добрината по този начин? Разбира се, че не. Постъпи глупаво. Вярно е, че това семейство го спаси и му позволи да продължи да живее, но в отплащането за добрината трябва да има принципи, граници и умереност. Те спасиха живота му, но целта на неговия живот не е да върши злодеяния. Смисълът и стойността на живота, както и мисията на човека, не е да върши злодеяния и да убива и той не бива да живее единствено с цел да се отплаща за добрината. Момчето погрешно вярваше, че смисълът и стойността на живота се състояха в това да се отплаща с благодарност за стореното добро. Това беше много погрешно разбиране. То не беше ли в резултат от влиянието на критерия за морално поведение: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“? (Така е.) Дали е бил подведен под влиянието на тази поговорка за отплащане за добрината, или е намерил правилния път и принцип на практикуване? Съвсем очевидно е, че е бил подведен — ясно е като бял ден. Ако този критерий за морално поведение не съществуваше, хората щяха ли да могат да правят преценки в прости случаи на добро и зло? (Щяха.) Момчето щеше да си помисли: „Това семейство може и да ме е спасило, но изглежда са го направили само заради бизнеса и бъдещето си. Аз съм просто инструмент, който могат да използват, за да навредят или убият всеки, който прекъсва или възпрепятства бизнес начинанията им. Това е истинската причина, поради която ме спасиха. Бях на косъм да загина, а те ме спасиха само за да ме накарат да върша зло и да убивам. Не ме ли тласкат просто по пътя към ада? Това дали няма да ми причини още повече страдания? В такъв случай щеше да е по-добре, ако просто ме бяха оставили да умра. Всъщност те не ме спасиха!“. Това семейство не спаси просячето от човеколюбиви подбуди и за да му позволи да живее по-добре, а го направи само за да придобие контрол над него и да го принуди да вреди на хората, да ги наранява и убива. Така че всъщност добро ли вършеха или зло? Съвсем ясно е, че вършеха зло, а не добро — тези благодетели бяха станали зли хора. Злите хора заслужават ли отплата? Трябва ли да им се отплаща? Не трябва. Какво тогава трябва да направите веднага щом разберете, че са зли? Трябва да стоите настрана от тях, да ги отбягвате и да намерите начин да се отървете от тях. Това е мъдрост. Някои хора може да кажат: „Тези зли хора вече ме контролират и затова не е толкова лесно да избягам от тях. Бягството е невъзможно!“. Най-често това са последствията от отвръщането с благодарност на стореното добро. Тъй като има твърде малко добри и толкова много зли хора, ако попаднете на добър човек, няма проблем да се отплатите за добрината му, но ако попаднете в ръцете на зъл човек, то е равносилно на това да попаднете в ръцете на демон, на Сатана. Ще заговорничи срещу теб и ще си играе с теб и нищо добро не може да произлезе от това да попаднеш в ръцете му. В историята има твърде много примери за това. Сега, след като знаете, че отвръщането с благодарност на стореното добро не е основателен критерий за начина, по който се държите и действате, как трябва да постъпите, когато някой прояви доброта към вас? Какви са вашите виждания по този въпрос? (Независимо кой ни помага, трябва да решим дали да приемем помощта му или да не я приемем в зависимост от ситуацията. В някои случаи няма проблем да приемем помощ, но в други не бива да я приемаме сляпо. Дори и да приемем помощ, пак трябва да сме принципни и да определим граници на начина, по който се отплащаме за добрината му, за да избегнем това да ни измамят или използват зли хора.) Това е принципен начин да подходим към ситуацията. Освен това, ако не можете ясно да видите ситуацията или сте в безизходица, трябва да се молите на Бог и да поискате да ви открие път. Това ще ви позволи да избегнете изкушението и да се измъкнете от лапите на Сатана. Понякога Бог ще използва услугите на Сатана, за да помогне на хората, но в такива случаи не бива да забравяме да благодарим на Бог, вместо да се отплащаме за доброто на Сатана — това е въпрос на принцип. Когато изкушението идва под формата на добрина, сторена от зъл човек, първо трябва да си наясно с това кой точно ти помага и предоставя помощ, какво е собственото ти положение и дали има други пътища, по които можеш да поемеш. С такива случаи трябва да се справяш гъвкаво. Ако Бог иска да те спаси, няма значение чии услуги използва, за да го постигне. Първо трябва да благодариш на Бог и да го приемеш от Него. Не бива да насочваш благодарността си единствено към хората, камо ли в знак на благодарност да предлагаш живота си на някого. Това е груба грешка. Най-важното е сърцето ти да е благодарно на Бог и да го приемеш от Него. Ако човекът, който те дарява с добрина, ти помага или те спасява, е добър, тогава трябва да му се отплатиш, но трябва да направиш само това, на което си способен с оглед на възможностите си. Ако човекът, който ти е помогнал, има лоши намерения и иска да те оплете в кроежите си и да те използва, за да постигне собствените си цели, тогава не е нужно на всяка цена да му се отплащаш. Казано накратко, Бог проучва внимателно сърцето на човека, затова стига да нямаш гузна съвест и стига да имаш правилни подбуди, това не е проблем. Тоест преди да разбереш истината, действията ти поне трябва да съответстват на човешката съвест и човешкия разум. Трябва да си способен да подходиш разумно към тази ситуация, така че никога да не съжаляваш за действията си, когато и да е в бъдеще. Всички вие сте възрастни хора и всички сте преживели доста неща в страната на големия червен змей. В живота ви имало ли е недостиг на потисничество, преследване, малтретиране или унижение? Всички ясно виждате колко дълбоко покварена е станала човешката природа, така че каквото и изкушение да срещнете, трябва да подхождате към него мъдро и да не се поддавате на коварните заговори на Сатана. В каквато и ситуация да се окажете, трябва да търсите истината и да вземате решения едва след като сте стигнали до разбиране на принципите чрез молитва и общение. През последните няколко години църквата вършеше работа по изчистване и много зли хора, невярващи и антихристи бяха разобличени и премахнати или отлъчени. Повечето хора никога не са прогнозирали, че това ще се случи. Като се има предвид, че дори в църквата все още има толкова много объркани, зли хора и невярващи, предполагам, че ви е ясно колко покварени и зли трябва да са неверниците? Без истината и мъдростта хората нищо не могат да видят ясно и злите хора и Сатана просто ще ги измамят, подведат и изиграят. При това положение хората се превръщат в лакеи на Сатана. Онези, които не разбират истината и нямат принципи, вършат само глупости.

Някои хора, когато се намират в затруднение или в опасност и случайно получат помощ от зъл човек, която им позволява да се измъкнат от тежкото положение, започват да вярват, че злият човек е добър, и са готови да направят нещо за него, за да покажат благодарността си. В такива случаи обаче злият човек ще се опита да ги въвлече в нечестивите си дела и да ги използва да вършат лоши неща. Ако не са способни да откажат, може да стане опасно. В такава ситуация подобни хора ще изпаднат в противоречие, защото смятат, че ако не помогнат на злия си приятел да извърши няколко лоши дела, ще изглежда, че не предлагат взаимност в това приятелство, но от друга страна това да направят нещо лошо би накърнило съвестта и разума им. Затова изпадат в тази дилема. Това е резултат от влиянието на идеята за отплащане за добрината, която идва от традиционната култура. Тази идея ги оковава, обвързва и контролира. В много случаи тези поговорки от традиционната култура заемат мястото на чувството за съвест на човека и неговата нормална преценка. Естествено, те оказват влияние и върху нормалния му начин на мислене, както и върху вземането на правилни решения. Идеите на традиционната култура са неправилни и пряко влияят върху възгледите на човека за нещата, като стават причина да взема лоши решения. От древни времена до наши дни безброй хора са били повлияни от идеята, възгледа и критерия за морално поведение по отношение на отплащането за добрината. Дори когато човекът, който им е направил добро, е зъл или лош и ги принуждава да вършат нечестиви и лоши дела, те продължават да се противопоставят на съвестта и разума си и да се подчиняват сляпо, за да се отблагодарят за добрината, а това води до много катастрофални последици. Може да се каже, че много хора, след като са били повлияни, оковани, принудени и обвързани от този критерий за морално поведение, сляпо и погрешно поддържат този възглед за отплащане за добрината и дори са склонни да насърчават зли хора и да им съдействат. Сега, след като чухте Моето общение, имате ясна представа за тази ситуация и можете да определите, че това е глупава преданост и че това се счита за поведение, в което не се поставят никакви ограничения, поведение на безразсъдно отплащане за добрината, в което няма никаква проницателност и което няма смисъл и стойност. Тъй като хората се страхуват, че ще бъдат обществено порицани или заклеймени от другите, те неохотно посвещават живота си на това да се отплащат за сторената им добрина, при което дори жертват живота си, а този начин на действие е нелеп и глупав. Тази поговорка от традиционната култура не само ограничава мисленето на хората, но и ненужно утежнява и затруднява живота им и натоварва семействата им с допълнително страдание и бреме. Много хора са платили висока цена, за да се отблагодарят за получената добрина. Смятат, че отплащането за добрината е социална отговорност или техен личен дълг, и дори може да прекарат целия си живот в отплащане за добрината на другите. Вярват, че това е напълно естествено и обосновано и че е неотменим дълг. Не е ли глупав и нелеп този възглед и начин на действие? Той напълно разкрива колко невежи и непросветлени са хората. Във всеки случай поговорката за морално поведение, че трябва да се отвръща с признателност на направеното добро, може и да съответства на представите на хората, но не отговаря на истините принципи. Тя не съответства на Божиите слова и е неправилен възглед и начин на действие.

Като се има предвид, че отплатата за доброто не е свързана с истината и с Божиите изисквания към хората и е била обект на нашата критика, как точно гледа Бог на тази поговорка? Какви трябва да са възгледите и действията на нормалните хора в отговор на тази поговорка? Имате ли яснота по този въпрос? Ако преди някой те е дарил с добрина, от която си имал огромна полза, или ти е направил голяма услуга, трябва ли да му се отблагодариш? Как трябва да подходиш в подобна ситуация? Не става ли въпрос за възгледите на хората? Това касае възгледите им, както и на пътищата им на практикуване. Кажете Ми какво мислите по този въпрос. Ако някой е добър към теб, трябва ли да му се отплатиш? Ще представлява ли проблем, ако все още не можете да проумеете този въпрос. Преди не разбирахте истината и практикувахте отплащане за доброто, сякаш беше истината. Сега, след като изслушахте анализа и критиката Ми, видяхте къде се крие проблемът, но все още не знаете как да практикувате или да се справите с този въпрос. Все още ли не можете да го проумеете? Преди да разбереш истината, живееше според съвестта си и независимо кой те е дарил с доброта или ти е помогнал, дори да е зъл човек или гангстер, ти непременно щеше да му се отплатиш и се чувстваше длъжен да поемеш и куршум за приятелите си и дори да заложиш живота си на карта заради тях. Мъжете трябваше да робуват на своите благодетели за отплата, а жените трябваше да се обвържат с тях в брак и да им раждат деца. Това е идеята, която традиционната култура насажда у хората, като им нарежда да отвръщат с благодарност на стореното добро. В резултат на това хората си мислят, че „само тези, които се отплащат за добрината, имат съвест, в противен случай те нямат съвест и не са човешки същества“. Тази идея е здраво вкоренена в сърцата на хората. Какво ще кажете, дали животните знаят как да се отблагодаряват за добрината? (Знаят.) При това положение може ли хората наистина да се считат за по-развити само защото умеят да се отплащат за добрината? Може ли практиката на хората да се отплащат за добрината да се смята за признак на човешка природа? (Не.) В такъв случай, какво виждане трябва да имат хората по този въпрос? Как трябва да се разбира подобно нещо? След като го разбере, какъв подход трябва да възприеме човек към него? Това са въпросите, които сега всички вие трябва да се стремите да разрешите. Моля, споделете мнението си по този въпрос. (Ако някой наистина ми помогне да разреша даден въпрос или проблем, първо бих му благодарил искрено, но тази ситуация не би ме възпирала или контролирала. Ако той срещне трудности, бих направил каквото мога за него в рамките на възможностите си. Бих му помогнал с каквото мога, но не бих се принуждавал да надхвърлям възможностите си.) Това е правилният възглед и този начин на действие е приемлив. Някой друг иска ли да сподели мнението си по този въпрос? (В миналото бях на мнение, че ако някой ми е помогнал, на свой ред трябва да му помогна, когато срещне проблем. Чрез Божието общение и анализ на възгледите: „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ и „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, осъзнах, че човек трябва да следва принципи, когато помага на другите. Ако някой е бил добър към мен или ми е помогнал, съвестта ми повелява, че и аз трябва да му помогна, но помощта, която предлагам, трябва да се основава на моето положение и на това, което съм способен да дам. Също така трябва да му помогна само да се справи с трудностите си и да се погрижи за жизнените си нужди. Не бива да му помагам да върши злодеяния или лоши дела. Ако видя, че някой брат или сестра изпитва трудности, ще помогна не защото някога ми е помогнал, а понеже това е мой дълг, моя отговорност.) Има ли още нещо? (Спомням си словата на Бог, който каза: „Ако някой ни направи добро, трябва да го приемем от Бог“. Тоест когато някой постъпи добре с нас, трябва да го приемем от Бог и да сме способни да се справим с това правилно. Така можем правилно да разберем този възглед за отплатата за добротата. Освен това Бог казва, че трябва да обичаме това, което Бог обича, и да мразим това, което Той мрази. Когато помагаме на други хора, трябва да прозрем дали Бог обича този човек, или го мрази. Това е принципът, според който трябва да действаме.) Това е свързано с истината — този принцип е правилен и обоснован. Нека сега не говорим за това, което е свързано с истината, а да разгледаме как хората трябва да подходят към този въпрос от гледна точка на човешката природа. В действителност ситуациите, с които може да се сблъскате, невинаги са толкова прости. Те невинаги се случват в църквата и сред братята и сестрите. Често се случват извън границите на църквата. Например някой неверник, който ти е роднина, приятел, познат, или колега, може да прояви доброта към теб или да ти помогне. Ако си способен да подходиш към този въпрос и да се отнесеш към човека, който ти е помогнал, по правилния начин, а именно по начин, който едновременно съответства на истините принципи и изглежда подходящ на другите, тогава отношението ти към този въпрос и идеите ти за него ще са относително точни. Необходимо е да се разбере концепцията на традиционната култура, че „трябва да се отвръща с признателност на направеното добро“. Най-важната част е думата „добро“. Как трябва да се разглежда това добро? За какъв аспект и за какво естество на доброто се отнася? Какво означава „трябва да се отвръща с признателност на направеното добро“? Хората трябва да разберат отговорите на тези въпроси и при никакви обстоятелства не бива да бъдат ограничавани от тази идея за отвръщане на доброто. Това е изключително важно за всеки, който се стреми към истината. Какво е „доброто“ според човешките представи? На по-ниско ниво добро е някой да ти помогне, когато си в беда. Например, някой да ти даде купа ориз, когато гладуваш, или бутилка вода, когато умираш от жажда, или да ти помогне да се изправиш, когато паднеш и не можеш да станеш. Всичко това са добри дела. Много добро дело е някой да те спаси, когато си в отчайваща беда — това е животоспасяваща добрина. Когато си в смъртна опасност и някой ти помогне да избегнеш смъртта, по същество спасява живота ти. Това са някои от нещата, които хората възприемат като „добрина“. Този вид добрина далеч надхвърля всякакви дребни, материални услуги — това е голяма добрина, която не може да се измери в пари или материални неща. Хората, които я получават, изпитват такава признателност, която не може да се изрази само с няколко думи на благодарност. Правилно ли е обаче хората да мерят добрината така? (Не е правилно.) Защо казвате, че не е правилно? (Защото се основава на нормите на традиционната култура.) Този отговор се основава на теорията и учението, и макар да изглежда правилен, не стига до същността на въпроса. И така, как може да се обясни това на практика? Обмислете го внимателно. Преди известно време чух за един клип в интернет, в който един мъж изпуска портфейла си, без да разбере. Едно малко куче вдига портфейла и се опитва да го догони, и когато мъжът вижда това, той бие кучето за това, че е откраднало портфейла му. Нелепо, нали? Човекът има по-малко морал от кучето! Действията на кучето са бяха в пълно съответствие с човешките норми за морал. Един човек би извикал: „Изпусна си портфейла!“. Тъй като кучето обаче не можеше да говори, то просто мълчаливо вдигна портфейла и се затича след човека. В такъв случай, ако едно куче е способно на някои от добрите постъпки, насърчавани от традиционната култура, какво говори това за хората? Хората се раждат със съвест и разум, следователно са още по-способни да вършат това. Стига човек да има чувство за съвест, той може да изпълнява подобни отговорности и задължения. Не е необходимо да се полага упорит труд или да се плаща цена, не изисква големи усилия и е просто въпрос на вършене на нещо полезно, нещо от полза за другите. Дали обаче природата на това действие наистина може да се определи като „доброта“? Издига ли се до нивото на постъпка от доброта? (Не.) Щом не се издига, нужно ли е хората да говорят за това, че трябва да се отплатят? Би било излишно.

Нека сега насочим вниманието си към въпроса за така наречената доброта на човека. Да вземем например случай, в който един добър човек спасява просяк, припаднал от глад навън в снега. Той прибира просяка в дома си, храни го, облича го и му позволява да живее при семейството му и да работи за него. Дали спасяването му е било добро дело, независимо от това дали просякът се е съгласил да работи доброволно и по собствена воля, или го е направил, за да изплати дълга си за сторената му добрина? (Не.) Дори дребните животни са способни да си помагат и да се спасяват взаимно. От хората се изисква само малко усилие, за да вършат такива дела, и всеки, който има човешка природа, е способен да го направи и да се издигне до това ниво. Може да се каже, че такива дела са отговорност и задължение към обществото и всеки, който има човешка природа, трябва да ги върши. Дали хората не преувеличават малко, като ги определят като доброта? Подходящо ли е това определение? Например по време на глад, когато много хора може да гладуват, ако някой богат човек раздава торби с ориз на бедни домакинства, за да им помогне да преминат през този труден период, дали това не е просто пример на този вид елементарна морална помощ и подкрепа, която хората трябва да си оказват? Просто им е дал малко ориз, не е като да е раздал всичката си храна на другите, а самият той да е останал гладен. Това наистина ли се брои за добрина? (Не.) Отговорностите и задълженията към обществото, които човек е способен да изпълни, онези дела, които той би трябвало да е способен инстинктивно да върши и които трябва да върши, и елементарни действия в услуга на другите, които са полезни и ползотворни за тях, по никакъв начин не могат да се считат за доброта, тъй като всички те са случаи, в които човек просто подава ръка за помощ. Да окажеш навременна и уместна помощ на някого, който се нуждае от нея, е съвсем нормално явление. Това е и отговорност на всеки член на човешкия род. Това е просто един вид отговорност и задължение. Когато създаде хората, Бог им даде тези инстинкти. За какви инстинкти говоря? Говоря за съвестта и разума на човека. Когато видиш, че някой пада на земята, инстинктивно реагираш: „Трябва да му помогна да се изправи“. Ако го видиш да пада, но се престориш, че не си видял, и не отидеш да му помогнеш да стане, това ще тежи на съвестта ти и ще се чувстваш зле, че си постъпил така. Човек, който наистина има човешка природа, веднага ще се сети да помогне на някого да се изправи, когато види, че е паднал. Няма да се интересува дали този човек му е благодарен, защото вярва, че така е редно да постъпи, и не вижда необходимост да обмисля въпроса повече. Защо? Това са инстинктите, дадени на хората от Бог, и всеки, който има съвест и разум, би помислил да го направи и би бил способен да постъпи така. Бог даде на човека съвест и човешко сърце. Тъй като има човешко сърце, следователно притежава човешки мисли, както и гледните точки и подходите, които трябва да има по отношение на даден въпрос, затова е способен да върши тези неща естествено и лесно. Той няма нужда от помощ или от идеологически напътствия от каквито и да е външни сили и дори не се нуждае от образование или положително ръководство. Не се нуждае от нито едно от тези неща. Точно както хората ще търсят храна, когато са гладни, или ще търсят вода, когато са жадни — това е инстинкт и не е необходимо родителите или учителите да ги учат — той идва естествено, защото човекът има мисленето на нормалната човешка природа. По същия начин хората са способни да изпълняват дълга и отговорностите си в Божия дом и именно това е редно да прави всеки със съвест и разум. Следователно да помага на хората и да е добър към тях почти не изисква усилие от страна на човека, то е в обхвата на човешкия инстинкт и хората са напълно способни да го постигнат. Не е необходимо да го нареждаме толкова високо, колкото добротата. Въпреки това много хора приравняват помощта от другите с добротата и винаги говорят за нея и постоянно се отблагодаряват, като смятат, че ако не го правят, нямат съвест. Гледат на себе си отвисоко и се презират, дори се тревожат, че общественото мнение ще ги порицае. Необходимо ли е да се тревожите за тези неща? (Не.) Има много хора, които не могат да видят отвъд това и този проблем постоянно ги възпира. Ето какво означава да не разбираш истините принципи. Ако например отидеш в пустинята с приятел и му свърши водата, със сигурност би му дал малко от своята и не би го оставил просто да умре от жажда. Макар да знаеш, че една бутилка вода ще свърши два пъти по-бързо, ако от нея пият двама души, пак би споделил водата с приятеля си. Е, защо би го направил? Защото не би могъл да понесеш да пиеш своята вода, докато приятелят ти стои до теб и се измъчва от жажда — просто не би могъл да понесеш тази гледка. Какво би причинило неспособността ти да понесеш да гледаш страдащия си от жажда приятел? Поражда го именно чувството ти за съвест. Дори и да не искаш да изпълняваш подобна отговорност и такова задължение, съвестта ти би направила така, че за теб да е непоносимо да постъпиш по друг начин, би те накарала да се почувстваш разтревожен. Всичко това не е ли резултат от човешките инстинкти? Не се ли решава от съвестта и разума на човека? Ако приятелят ти беше казал: „Дължа ти благодарност за това, че ми даде част от своята вода в тази ситуация!“, нямаше ли и това да е грешно да се каже? Това няма нищо общо с добротата. И обратното, ако този приятел има човешка природа, съвест и разум, той също би споделил водата си с теб. Това е просто основна отговорност към обществото или връзка между хората. Всички тези най-основни обществени отношения, отговорности или задължения възникват поради човешкото чувство за съвест, човешката природа и инстинктите, с които Бог дари човека, когато го създаде. При нормални обстоятелства тези неща не е необходимо да се преподават от родителите или да се насаждат от обществото, а още по-малко изискват многократни увещания от страна на други хора, които да ти казват да го правиш. Възпитанието би било необходимо само за онези, на които им липсват съвест и разум, които нямат нормални познавателни способности — например хора с интелектуални нарушения или глупаци, или които не са способни и са невежи и упорити. Хората с нормална човешка природа нямат нужда да ги учат на тези неща — всички хора със съвест и разум ги притежават. Следователно не е уместно значително да се надценява дадено поведение или действие като форма на доброта, когато то просто е било инстинктивно и е съответствало на съвестта и разума. Защо е неуместно? Като издигаш подобно поведение до това ниво, натоварваш всеки човек с голяма тежест и бреме, и това, разбира се, обвързва хората. Например, ако в миналото някой ти е дал пари, помогнал ти е да преодолееш трудна ситуация, да си намериш работа или те е спасил, ще си помислиш: „Не мога да съм неблагодарен, трябва да съм съвестен и да му се отплатя за добрината. Ако не му се отблагодаря за добрината, пак ли съм човек?“. В действителност, независимо дали му се отплатиш или не, ти все още си човек и пак живееш в рамките на нормалната човешка природа — подобна отплата няма да промени нищо. Човешката ти природа няма да претърпи промяна и поквареният ти нрав няма да бъде усмирен само защото си му се отплатил подобаващо. По същия начин, поквареният ти нрав няма да се влоши само защото не си му се отплатил подобаващо. Това дали се отплащаш и даряваш доброта или напротив, няма абсолютно никаква връзка с покварения ти нрав. Разбира се, независимо дали има или няма връзка, за Мен този вид „доброта“ просто не съществува и се надявам същото да важи и за вас. Как тогава трябва да се отнасяш към това? Просто го считай за задължение и отговорност и за нещо, което някой с човешки инстинкти трябва да направи. Трябва да се отнасяш към това като към своя отговорност и задължение на човешко същество и да го правиш възможно най-добре. Това е всичко. Някои хора може да кажат: „Знам, че това е моя отговорност, но не искам да я изпълнявам“. И така става. Можеш да направиш своя избор в зависимост от ситуацията и обстоятелствата. Можеш също така да вземеш по-гъвкаво решение въз основа на настроението си в момента. Ако се тревожиш, че след като си изпълнил отговорността си, облагодетелстваният непрекъснато ще се опитва да ти се отплати, ще се интересува как си и ще ти благодари толкова често, че да се превърне в неудобство и смущение, и в резултат на това не искаш да изпълниш тази отговорност, пак няма проблем — от теб зависи. Някои ще попитат: „Хората, които не искат да изпълняват подобна отговорност към обществото, имат ли лоша човешка природа?“. Това ли е правилният начин да се съди за човешката природа на даден човек? (Не.) Защо е неправилен? В това зло общество човек трябва да се преценява по поведението му и да има чувство за благоприличие във всичко, което прави. Разбира се, още по-наложително е да разпознава средата и контекста в конкретния момент. Както казват неверниците, в този хаотичен свят хората трябва да са умни, интелигентни и мъдри във всичко, което правят — не бива да са невежи и със сигурност не бива да извършват глупави действия. В някои страни например на обществени места хората организират определени измами, при които инсценират фалшиво произшествие, за да претендират за обезщетение чрез измама. Ако не прозреш измамата им и действаш сляпо според съвестта си, има опасност да бъдеш измамен и да си навлечеш неприятности. Ако видиш например възрастна жена, която е паднала на улицата, може да си помислиш: „Трябва да изпълня задълженията си към обществото, не е нужно да ми се отплаща. Понеже имам човешка природа и чувство за съвест, трябва да ѝ подам ръка, затова ще отида да ѝ помогна да се изправи“. Когато обаче отидеш да я вдигнеш, тя те изнудва и в крайна сметка трябва да я заведеш в болница и да платиш медицинските ѝ разноски, обезщетение за емоционални щети и разходите за пенсиониране. Ако не платиш, ще те извикат в полицейския участък. Изглежда си си навлякъл неприятности, нали? Как възникна тази ситуация? (Със следване на доброто човешко намерение и с липса на мъдрост.) Беше сляп, липсваше ти проницателност, не успя да разпознаеш настоящите тенденции и не прозря създадената ситуация. В такова зло общество като това човек трябва да плати цена само защото непринудено е помогнал на паднал възрастен човек. Ако наистина беше паднала и се нуждаеше от помощта ти, не бива да те осъждат за изпълнение на отговорности към обществото, а трябва да те похвалят, тъй като поведението ти е съответствало на човешката природа и на чувството за човешка съвест. Тази възрастна дама обаче имаше скрит мотив — тя не се е нуждаеше от помощта ти, а просто те мамеше и ти не прозря хитрия ѝ кроеж. Като изпълни отговорността си към нея като към ближен, ти се хвана на нейния замисъл и сега тя няма да те остави и ще те изнудва за още повече пари. Изпълнението на обществените отговорности трябва да е свързано с помощта към хората в нужда и изпълняването на собствените отговорности. То не бива да води до измама или попадане в капан. Много хора са ставали жертва на тези измами и ясно са разбрали колко зли са хората сега и колко умели са в това да мамят другите. Ще измамят всекиго, независимо дали е непознат или приятел и роднина. Какво ужасно положение! Кой донесе тази поквара? Големият червен змей. Той дълбоко и брутално е покварил човечеството! Големият червен змей ще върши всякакви неморални неща, за да прокарва собствените си интереси и хората са били подведени от лошия му пример. В резултат на това сега измамниците и крадците са в изобилие. Като се съди по тези факти, може да се види, че много хора не са по-добри от кучета. Може би някои няма да искат да слушат подобни приказки, ще се чувстват неудобно и ще си мислят: „Наистина ли не сме по-добри от кучета? Проявяваш неуважение към нас и ни гледаш отвисоко, като винаги ни сравняваш с кучета. Не ни зачиташ за човешки същества!“. Бих се радвал да гледам на вас като на човешки същества, но какво поведение са показали хората? В действителност някои хора наистина не са по-добри от кучета. Това е всичко, което имам да кажа по този въпрос засега.

Току-що разговарях за това, че когато хората помагат малко на другите, не може да се счита за доброта и е просто отговорност към обществото. Разбира се, хората могат да избират кои обществени отговорности могат да изпълнят по най-добрия начин. Могат да изпълняват отговорностите, за изпълнението на които са подходящи, и да изберат да не изпълняват онези, които смятат за неподходящи. Това е свобода и избор на човека. Можеш да избереш кои обществени отговорности и задължения трябва да изпълняваш в зависимост от положението и възможностите си, както, разбира се, и от обстановката и обстоятелствата в конкретния момент. Това е твое право. В какъв контекст възникна това право? Светът е твърде мрачно място, човечеството е твърде зло, а в обществото липсва справедливост. При тези обстоятелства първо трябва да защитиш себе си, да се въздържаш от глупави и невежи действия и да проявиш мъдрост. Разбира се, под това да защитиш себе си, нямам предвид да защитиш портфейла и имуществото си от кражба, а по-скоро да защитиш безопасността си — това е от първостепенно значение. Трябва да изпълняваш отговорностите и задълженията си по най-добрия възможен начин, като същевременно се грижиш за собствената си безопасност. Не обръщай внимание на това да печелиш уважението на другите и не се влияй или възпирай от общественото мнение. Всичко, което трябва да правиш, е да изпълняваш отговорностите и задълженията си. Трябва да решиш как да ги изпълниш в зависимост от собственото си положение. Не поемай повече от това, с което можеш да се справиш предвид обстоятелствата и възможностите си. Не бива да се опитваш да впечатляваш хората, като симулираш способности, които не притежаваш, и не бива да се страхуваш от неуважението, преценката или осъждането на другите. Грешно е да вършиш нещо, за да задоволиш собствената си суета. Просто прави толкова, на колкото си способен, поемай толкова, колкото ти диктува чувството за отговорност, и изпълнявай толкова задължения, колкото си в състояние да изпълниш. Това е твое право. Не е необходимо да се насилваш да вършиш неща, които Бог не е изисквал от теб. Безсмислено е да следваш съвестта си, за да вършиш неща, които нямат нищо общо с истината. Колкото и много да вършиш, Бог няма да те похвали за това и то няма да означава, че си дал истинско свидетелство, камо ли да си си набавил добри дела. За неща, които не се отнасят до Божиите изисквания, а които хората изискват от теб, трябва да имаш свой собствен избор и свои принципи. Хората не бива да те възпират. Достатъчно е да не правиш нищо, което нарушава съвестта и разума ти, както и истината. Ако помогнеш на някого, като му решиш временен проблем, тогава ще стане зависим от теб, и ще повярва, че трябва и си длъжен да разрешаваш проблемите му. Той ще стане напълно зависим от теб и ще се настрои срещу теб, ако дори и само веднъж да не успееш да разрешиш проблемите му. Това ти е донесло проблеми и не този резултат искаш да видиш. Ако очакваш такъв резултат, можеш да избереш да не му помагаш. С други думи, в този случай не би било неправилно да се въздържиш от изпълнението на тази отговорност или това задължение. Трябва да имаш такъв възглед и подобно отношение към обществото, човечеството и по-конкретно към общността, в която живееш. Тоест просто дай на човека толкова любов, колкото можеш, и направи толкова, колкото си в състояние да направиш. Не се противопоставяй на убежденията си в опит да се изтъкнеш и не се опитвай да вършиш неща, които не си способен да направиш. Също така не е необходимо да се принуждаваш да плащаш цена, която обикновеният човек не е способен да плати. Накратко, не изисквай твърде много от себе си. Просто прави това, на което си способен. Как ти звучи този принцип? (Звучи добре.) Ако например твой приятел поиска да вземе колата ти назаем и ти го обмисляш: „В миналото той ми е заемал разни неща, затова, ако сме честни, трябва да му позволя да заеме колата ми. Той обаче не се грижи добре за вещите и не ги използва пестеливо. Дори може накрая да ми съсипе колата. По-добре да не му позволявам да я взема“. Затова решаваш да не му дадеш колата си назаем. Правилно ли е да постъпиш така? Не е важно дали ще му заемеш колата или не — стига да имаш точно и проницателно разбиране по въпроса, трябва просто да направиш каквото смяташ, че е най-подходящо, и ще постъпиш правилно. Какво обаче ще стане, ако си помислиш: „Добре, ще му позволя да я вземе назаем. Никога преди не ми е отказвал, когато съм го молил да ми заеме нещо. Не е толкова пестелив и грижовен към вещите, но няма значение. Ако колата ми се повреди, просто ще похарча малко пари, за да я поправя“. След това се съгласяваш да му дадеш колата си назаем и не му отказваш — правилно ли е да постъпиш така? И в това няма нищо лошо. Ако например някой, който преди ти е помагал, дойде при теб, когато семейството му е срещнало някакви трудности, трябва ли да му помогнеш или не? Зависи от собственото ти положение и решението ти дали да помогнеш или не няма да е въпрос на принцип. Всичко, което трябва да направиш, е да изхождаш от искреност и инстинкт и да изпълняваш задълженията си възможно най-добре. Като правиш това, ще действаш в рамките на човешката си природа и чувството си за съвест. Не е важно дали напълно ще изпълниш тази отговорност и дали ще я изпълниш добре. Имаш право да се съгласиш или да откажеш — не може да се каже, че ти липсва съвест, ако откажеш, и не може да се каже, че твоят приятел е проявил доброта, защото ти е помогнал. Тези действия не достигат това ниво. Разбираш ли? (Да.) Това беше дискусия за добротата, а именно как трябва да я възприемате, как да подхождате към въпроса за помощта към другите и как трябва да изпълнявате отговорностите си към обществото. По тези въпроси хората трябва да търсят истините принципи — не можете да ги разрешите, като разчитате само на съвестта и разума си. Някои специални обстоятелства може да са доста сложни и ако не се справите с тях в съответствие с истините принципи, има опасност да си навлечете проблеми и негативни последствия. Затова по тези въпроси Божиите избраници трябва да разберат Неговата воля и да действат с човешка природа, разум, мъдрост и истините принципи. Това би бил най-подходящият подход.

Що се отнася до поговорката „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ може да възникне и друга ситуация — помощта, която получаваш, не е някаква дреболия като бутилка вода, шепа зеленчуци или чувал ориз, а вид подпомагане, което засяга теб и препитанието на семейството ти и която дори се отразява на съдбата и бъдещите ти перспективи. Някой например може да те обучи или да ти даде финансова помощ, за да можеш да учиш в добър университет, да си намериш добра работа, да създадеш добро семейство и да ти се случи цяла поредица от добри неща в живота ти. Това не е просто малка услуга или незначителна помощ — много хора смятат подобни неща за проява на голяма доброта. Как трябва да подходите към подобна ситуация? Такива форми на подпомагане са свързани с отговорността към обществото и със задълженията, които човекът изпълнява, за които току-що говорихме, но тъй като те имат значение за оцеляването, съдбата и бъдещите му перспективи, те са много по-ценни от обикновена бутилка вода или чувал с ориз. Те имат много по-голямо въздействие върху живота на хората, тяхното препитание и времето им на тази земя. Следователно стойността им е много по-голяма. Е, трябва ли тези форми на подпомагане да се издигат до нивото на добротата? По същия начин не препоръчвам тези видове помощ да се възприемат като на доброта. Като се има предвид, че тези форми на помощ не бива да се приемат като доброта, тогава какъв е подходящият и правилен начин за справяне с подобна ситуация? Това не е ли проблем, с който се сблъскват хората? Може някой например те е отклонил от престъпния живот, да те е поправил и да ти е намерил работа в законна сфера, което ти е позволило да водиш добър живот, да се задомиш, да се установиш и да промениш съдбата си към по-добро. Или може би, когато си бил в трудна ситуация и си стигнал дъното, добър човек ти е оказал помощ и ти е дал насоки, които са променили перспективите ти за бъдещето по положителен начин и са ти позволили да се издигнеш над останалите и да водиш добър живот. Как трябва да подхождаш към такива ситуации? Трябва ли да помниш добротата му и да му се отплатиш? Трябва ли да намериш начин да го компенсираш и възмездиш? В този случай трябва да позволиш на принципите да ръководят решенията ти, нали? Трябва да определиш що за човек ти помага. Ако той е добър, положителен човек, тогава освен да му кажеш „благодаря“, можеш да продължиш да общуваш с него нормално, да станете приятели и когато той се нуждае от помощ, да изпълниш отговорността и задължението си по най-добрия възможен за теб начин. Това изпълняване на отговорността и задължението обаче не бива да е под формата на безкрайно раздаване, а по-скоро трябва да е ограничено в рамките на това, което си способен да направиш предвид положението си. Това е подходящият начин да се отнасяш към такива хора в тези ситуации. Няма разлика в нивото между вас двамата — макар да ти е помогнал и те е дарил с доброта, той пак не може да се нарече твой спасител, защото само Бог може да спаси човечеството. Единственото, което той направи, беше да действа чрез върховенството и подредбите на Бог, за да ти подаде ръка — това със сигурност не означава, че те превъзхожда, а още по-малко означава, че те притежава и може да те манипулира и контролира. Той няма право да влияе на съдбата ти и не бива да критикува живота ти или да се меси в него. Все още сте равнопоставени. Предвид това, че сте равнопоставени, можете да си общувате като приятели и, когато е подходящо, може да му помогнеш според възможностите си. С това пак изпълняваш обществената си отговорност и задължението си в рамките на човешката природа и вършиш каквото трябва в зависимост и в рамките на човешката природа. Целенасочено изпълняваш отговорностите и задълженията си. Защо трябва да го правиш? Той ти е помогнал в миналото и ти е позволил да извлечеш ползи и да постигнеш значителни печалби, така че чувството за съвест, което идва от човешката ти природа, повелява, че трябва да се отнасяш към него като към приятел. Някои хора ще попитат: „Мога ли да се отнасям към него като към близък довереник?“. Зависи от това доколко се разбирате и дали има сходства между човешката ви природа и предпочитанията ви, както и от стремежите ви и възгледите ви за света. Отговорът ще зависи от теб самия. Трябва ли в тази уникална връзка да се отплащаш на благодетеля си със своя живот? Като се има предвид, че той ти помогна толкова много и имаше такова огромно влияние върху теб, трябва ли да му се отплатиш с живота си? Това не е необходимо. Завинаги притежаваш собствения си живот — Бог ти е дал твоя живот и ти си този, който трябва да го управлява, никой друг. Не е необходимо небрежно да допускаш някой друг да управлява живота ти поради тази обстановка и ситуация. Това е изключително глупав, а също, разбира се, и безразсъден начин на действие. Колкото и да сте близки като приятели или колкото и силна да е връзката помежду ви, единствено можеш да изпълняваш отговорността си като човек, можете да общувате нормално и взаимно да си помагате в рамките на човешката природа и разума. Това ниво на взаимоотношения е по-разумно и равнопоставено. Главната причина да станете приятели е основно защото човекът ти помогна навремето и затова ти почувства, че си струва да го имаш като приятел и че той отговаря на нивото, което изискваш от приятелите си. Само поради тази причина искаше да се сприятелите. Помислете и за следната ситуация. Някой ти е помогнал в миналото, бил е добър към теб по някакъв начин и е оказал влияние върху живота ти или върху някое важно събитие, но човешката му природа и пътят, по който върви, не съответстват на твоя собствен път и на това, което търсиш. Не намираш общ език с него, не го харесваш и вероятно в известна степен може да се каже, че интересите и стремежите ти са напълно различни от неговите. Пътищата ви в живота, светогледите и възгледите ви за живота са различни — вие сте съвсем различни хора. И така, как трябва да подходиш и да отвърнеш на помощта, която ти е оказал в миналото? Дали това е реалистична ситуация, която може да възникне? (Да.) И така, как трябва да постъпиш? И с тази ситуация е лесно да се справиш. Като се има предвид, че двамата вървите по различни пътища, след като го компенсираш материално по начин, който можеш да си позволиш, предвид средствата, с които разполагаш, откриваш, че вярванията ви са твърде различни, не можете да вървите по един и същи път, дори не можете да бъдете приятели и повече не можете да общувате. Как трябва да постъпиш, като се има предвид, че вече не можете да общувате? Стой настрана от него. Може и да е бил добър към теб в миналото, но се издига в обществото с измами и лъжи, върши всякакви злодеяния и не го харесваш, така че е съвсем разумно да стоиш настрана от него. Някой може да каже: „Не е ли безсъвестно да се постъпва така?“. Не е безсъвестно. Ако наистина се сблъска с някаква трудност в живота си, пак може да му помогнеш, но не бива да се чувстваш ограничен от него или да му ставаш съучастник в злодеянията и в безсъвестните му постъпки. Също така няма нужда да работиш като роб за него само защото ти е помогнал или ти е направил голяма услуга в миналото. Това не е твое задължение и той не заслужава такова отношение. Имаш право да избереш с кого да общуваш, с кого да прекарваш времето си и дори да се сприятеляваш с хора, които ти допадат и с които се разбираш — с подходящи хора. Можеш да изпълниш отговорността и задължението си към този човек, това е твое право. Разбира се, че можеш и да откажеш да се сприятеляваш и да имаш вземане-даване с хора, които не харесваш, и не е необходимо да изпълняваш каквито и да е задължения или отговорности към тях — това също е твое право. Няма да е грешно дори да решиш да изоставиш този човек и да откажеш да общуваш с него или да изпълняваш каквито и да е задължения или отговорности към него. Трябва да поставиш определени ограничения на начина, по който се държиш, и да се отнасяш по различен начин към различните хора. Не бива да общуваш със зли хора или да следваш лошия им пример — това е мъдрото решение. Недей да се влияеш от различни фактори като благодарност, емоции и обществено мнение — това означава да заемеш позиция и да имаш принципи, и именно това трябва да правиш. Можете ли да приемете тези методи и твърдения? (Да.) Макар възгледите, начините на практикуване и принципите, които обсъждах, да са критикувани в традиционните представи и от традиционната култура, тези възгледи и принципи силно ще защитават правата и достойнството на всеки човек, който притежава човешка природа и чувство за съвест. Те ще дадат възможност на хората да не бъдат възпирани и оковавани от така наречените норми за морално поведение на традиционната култура и да се освободят от измамата и заблудата на тези привидно благочестиви и благовидни неща. Тези възгледи и принципи също така ще им позволят да разберат истината чрез Божиите слова, да живеят според тях и според истината, да не се влияят от тези обществени мнения за морала и да се освободят от възпирането и оковите на така наречените светски начини, така че да могат да се отнасят към хората и към всички неща според Божиите слова и като използват правилни възгледи, както и напълно да отхвърлят оковите и заблудата на светските неща, традициите и социалния морал. По този начин те ще са способни да живеят в светлината, да изживеят нормалната човешка природа, да съществуват достойно и да получат Божието одобрение.

Каква промяна в социалния морал всъщност могат да предизвикат у хората поговорки като: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“? Могат ли да променят сатанинския нрав на човека, който се стреми към статус и изгода? Могат ли да променят амбициите и желанията му? Могат ли да разрешат противоречията и убийствата между хората? Могат ли да позволят на хората да поемат по правилния път в живота и да живеят щастливо? (Не.) Тогава какъв всъщност е резултатът от тези критерии за социален морал? Дали просто най-много да насърчат някои добри хора да вършат добри дела и да допринасят за безопасността и сигурността на обществото? (Така е.) Това е всичко, което правят, и не решават нито един въпрос. Дори ако под влиянието на тези така наречени критерии за морално поведение хората в крайна сметка бяха способни да ги спазват и да ги изживяват, това не означава, че ще са способни да се освободят от покварения си нрав и да изживеят човешко подобие. Да речем например, че даден човек ти е направил услуга и затова правиш всичко възможно да му се отплатиш — когато ти даде чувал с ориз, ти му се отплащаш с голяма торба юфка, а когато ти даде пет килограма свинско месо, ти му се отплащаш с пет килограма говеждо. Какъв ще е резултатът от непрекъснатото ви взаимно отплащане? Когато сте насаме, и двамата ще изчислявате кой е получил по-голяма и кой — по-малка изгода от сделката и това ще доведе до недоразумения, караници и интриги помежду ви. Какво имам предвид? Имам предвид, че изискването за морално поведение: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ не само възпира и заблуждава начина на мислене на хората, но и натоварва живота им с много неудобства, бреме и дори страдания. А ако те превърне в нечий враг, тогава те очакват още повече проблеми и неизразими страдания! Въвличането в тези взаимоотношения, изградени на принципа на вземане и даване, не е пътят, по който хората трябва да вървят. Те винаги живеят с такива емоции и светски пътища, които в крайна сметка само ще доведат до много ненужни проблеми. Това е просто самоизтезание и безсмислено мъчение. Така традиционната култура и твърденията за морално поведение се насаждат в съзнанието на хората и ги отклоняват от правия път. Поради пълното отсъствие на проницателност хората погрешно вярват, че тези аспекти на традиционната култура са правилни, и ги приемат за свои критерии и ориентири, като стриктно спазват тези поговорки и живеят под надзора на общественото мнение. Постепенно и несъзнателно тези неща им въздействат и влияят и ги контролират и хората се чувстват безпомощни и измъчени, но са безсилни да се освободят. Когато Бог говори, за да разобличи и осъди тези аспекти на традиционната култура в хората, това дори смущава мнозина от тях. Когато тези неща са напълно изчистени от умовете, мислите и представите на хората, те изведнъж се чувстват съвсем празни, сякаш нямат за какво да се хванат, и ще се питат: „Какво да правя в бъдеще? Как да живея? Без тези неща нямам път и посока в живота си. Защо се чувствам толкова празен и лишен от цели сега, когато тези неща са изчистени от съзнанието ми? Ако хората не живеят според тези поговорки, могат ли все още да се смятат за човешки същества? Още ли ще имат човешка природа?“. Това е неправилен начин на мислене. В действителност, щом си се изчистил от тези аспекти на традиционната култура, сърцето ти е пречистено, тези неща вече не те възпират и оковат, придобиваш свобода и волност и вече нямаш такива ядове. Как би могъл да не искаш да се изчистиш от тях? Най-малкото, когато изоставиш тези аспекти на традиционната култура, които не идват от истината, ще бъдеш подложен на по-малко страдания и мъки и можеш да се отървеш от много от безсмислените ограничения и тревоги. Ако можеш да приемеш истината и да живееш според Божиите слова, ще стъпиш на правилния път в живота и ще си способен да живееш в светлината. Може да ти се струва напълно оправдано да спазваш моралните норми на традиционната култура, но дали изживяваш човешко подобие? Стъпил ли си на правилния път в живота? Тези аспекти на традиционната култура просто не могат да променят нищо. Те не могат да променят поквареното мислене на хората, нито покварения им нрав, а още по-малко могат да променят покварената им същност. Те не оказват никакво положително въздействие, а вместо това чрез ученията, въздействието и влиянието си водят до изкривяване и поквара на човешката природа. Хората ясно осъзнават, че човекът, който ги е дарил с добрина, не е добър човек, но въпреки това вървят против собствените си убеждения и му се отплащат, само защото в миналото им е направил услуга. Какво кара хората да се отплащат на другите въпреки убежденията си? Те правят това, защото идеята за отвръщане с благодарност за стореното добро, получена от традиционната култура, се е вкоренила в сърцата им. Страхуват се, че ако не се противопоставят на убежденията си и не се отблагодарят на хората, които са им помогнали, ще бъдат порицани от общественото мнение и ще ги възприемат като неблагодарници, които не са се отплатили за стореното добро, и като злобни, подли хора, без съвест и човешка природа. Именно защото се страхуват от всичко това и се тревожат, че никой няма да им помогне в бъдеще, те нямат друг избор, освен да живеят под влиянието и в оковите на тази идея от традиционната култура за отвръщане с благодарност на стореното добро. В резултат на това всички хора водят извратен, мъчителен живот, в който действат против собствените си убеждения и не могат да говорят открито за своите трудности. Струват ли си всички тези проблеми? Тази идея за отвръщане с благодарност на стореното добро не е ли довела хората до страдания?

Що се отнася до поговорката „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, току-що разговарях за това какво точно е „добрината“, как Бог гледа на определението на човека за добрина, как човекът трябва да се отнася към тази добрина, как да се отнасяте към онези, които са проявили добрина към вас или са спасили живота ви, коя е правилната гледна точка, кой е правилният път и каква позиция трябва да заемат в живота ви, как хората трябва да изпълняват задълженията си, как човек трябва да се отнася към някои специални обстоятелства и от каква гледна точка трябва да ги разглежда. Това са сравнително сложни въпроси, които не могат да се изяснят само с няколко кратки бележки, но споделих с вас основните проблеми, същността на проблемите по тази тема и т.н. Ако отново се сблъскате с подобен проблем, не чувствате ли, че сега в общи линии сте наясно с това каква гледна точка трябва да възприемете и по какъв път на практикуване трябва да поемете? Някои хора казват: „На теория съм наясно, но хората са от плът и кръв. Като живеем на този свят, няма как да не се влияем от тези морални критерии и от общественото мнение. Много хора живеят по този начин, като ценят проявите на доброта и отвръщат с благодарност на всяко сторено добро. Ако не живея по този начин, със сигурност другите ще ме порицаят и ще ме отритнат. Страхувам се, че хората ще ме изобличат като безчовечен и живеещ като парий, и не мога да го понеса“. Какъв е проблемът тук? Защо това възпира хората? Леснорешим ли е този проблем? Леснорешим е и аз ще ти кажа как. Ако чувстваш, че ще живееш като социален парий, когато не живееш според възгледа на традиционната култура, според който на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност, ако чувстваш, че вече не приличаш на традиционен китаец, че като се отклоняваш от традиционната култура, не живееш като човешко същество и нямаш качествата, които те правят човек, и ако се тревожиш, че няма да се впишеш в китайското общество, че ще бъдеш презрян от сънародниците си и ще те възприемат като гнила ябълка, тогава избери да следваш обществените тенденции. Никой не те принуждава и никой няма да те съди. Ако обаче чувстваш, че да живееш според повелята на традиционната култура и винаги да цениш проявите на доброта, не ти е донесло много ползи през годините и е било уморителен начин на живот, и ако твърдо си решен да се откажеш от този начин на живот и да се опиташ да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш изцяло според Моите слова, тогава това, разбира се, би било още по-добре. Макар че сега разбирате тези неща по принцип и добре схващате ситуацията, това как точно ще възприемате хората и нещата, как ще живеете и как ще се държите занапред, е ваша лична работа. До каква степен можеш да приемеш казаното от Мен, доколко можеш да приложиш всичко това на практика и докъде ще стигнеш, е твой избор и зависи само от теб. Не те принуждавам, а само ти показвам пътя. Едно обаче е сигурно: ще ти споделя истината, като кажа, че ако живееш според традиционната култура, ще водиш все по-нечовешки и недостоен живот и ще откриеш, че чувството ти за съвест ще се притъпява все повече. Постепенно ще заживееш жалък живот, в който няма да приличаш нито на човек, нито на дух. Ако обаче практикуваш според Моите слова и принципите, за които говорих, ти гарантирам, че ще живееш с все повече човешко подобие, съвест, разум и достойнство — това е сигурно. Когато по-късно се сблъскаш с такива ситуации, ще си способен да живееш свободно и волно и ще се чувстваш спокоен и радостен. Сенките и бремето в сърцето ти ще намалеят, ще се чувстваш уверен и ще можеш да си горд и непоколебим. Вече няма да се тормозиш, да се заблуждаваш или да се влияеш от пътищата на нерелигиозния свят и ще живееш с достойнство. Всеки ден ще се чувстваш уравновесен, ще се отнасяш и ще се справяш с всеки един въпрос по най-точния начин, като избягваш редица отклонения и много страдания, които не би трябвало да преживяваш. Няма да правиш нищо, което не е редно да правиш, нито ще плащаш цена, която не би трябвало да плащаш. Вече няма да живееш за другите. Повече няма да се влияеш от възгледите и мненията на хората. Вече няма да те възпират мненията и порицанията на обществото. Това не е ли достоен живот? Не е ли свободен и волен живот? Именно в този момент ще почувстваш, че да живееш според Божиите слова е единственият правилен път в живота и че само така човек може да има човешко подобие и да бъде щастлив. Като живееш в мъглата на традиционната култура, не можеш ясно да видиш пътя и погрешно вярваш, че си на път към някаква идеалистична утопия, намираща се в света на човека. В крайна сметка обаче се оказва, че си заблуден, станал си за смях и Сатана те измъчва. Днес, след като си чул Божия глас, открил си истината и си видял как светлината идва в човешкия свят, ти си разпръснал мъглата и ясно си видял пътя и посоката, в която трябва да поеме животът ти. Бързо се отправяш напред и се връщаш пред Бог. Не е ли това Божията благодат и благословия? И така, разпръснахте ли вече тази мъгла и видяхте ли ясното небе над вас? Може би вече сте видели проблясък и се движите към светлината — това е най-голямата благословия. Ако успеете да чуете Божия глас, да приемете и разберете истината, да разпръснете мъглата, да изоставите всички тези неправилни неща в традиционната култура и да премахнете всички препятствия, можете да стъпите на пътя към спасението. Това е всичко, което имам да споделя по отношение на поговорката за морално поведение: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Занапред можете заедно да продължите да разговаряте за тези слова и ще стигнете до пълно разбиране. Човек не може да придобие незабавно навлизане по тези въпроси само след едно събиране за общение. Макар че вече приключих с общението си за тази поговорка за морално поведение и вие го разбирате на теория и по принцип, в реалния живот не е лесно да се отървете от тези стари, традиционни представи. Все още може да се придържате към тези стари идеи и известно време да се борите с тях. Най-малкото, ще отнеме време, преди да можете напълно да изоставите тези аспекти на традиционната култура и напълно да приемете истината на Божиите слова. Трябва постепенно да го изпитате и преживеете и да намерите потвърждение в реалния живот и когато сте изправени пред обществото и човечеството. Чрез тези преживявания постепенно ще опознаете Божиите слова и ще разберете истината. По този начин ще започнеш да се възползваш, да извличаш предимства и да жънеш награди и ще коригираш погрешните си възгледи и идеи за всякакви хора, събития и неща. Това е процесът и пътят на стремежа към истината.

Сега ще разговарям за поговорката: „Жертвай собствените си интереси заради другите“. Тази поговорка се отнася до добродетел в китайската традиционна култура, която се възприема от хората като благородна и велика. Разбира се, тези мнения са малко преувеличени и нереалистични, но независимо от това тя е всеобщо призната като добродетел. Всеки път, когато някой чуе за тази добродетел, в съзнанието му изникват определени картини, като например хора, които взаимно си сервират храна в чиниите, когато се хранят заедно, и оставят най-хубавата храна за другите; хора, които отстъпват ред на другите, когато са на опашка в магазина за хранителни стоки; хора, които позволяват на другите да си купят билети на гарата или на летището преди тях; хора, които правят път на другите, когато вървят или шофират и ги оставят да минат първи… Всички тези са толкова „красиви“ примери на поговорката „един за всички и всички за един“. Всяка една от тези картини показва колко топли, хармонични, щастливи и мирни са обществото и светът. Нивото на щастие е толкова високо, че е извън класациите. Ако някой го попита: „Защо си толкова щастлив?“, ще отговори: „Китайската традиционна култура препоръчва да се жертват собствените интереси заради другите. Всички прилагаме тази идея на практика и не ни е никак трудно да го правим. Просто се чувстваме толкова благословени“. Минавали ли са такива картини през умовете ви? (Да.) Къде могат да се открият тези картини? Могат да се открият в картините на пролетния фестивал, които до 90-те години на миналия век се окачваха по стените по време на китайската Нова година. Могат да се открият в умовете на хората и дори в така наречените миражи или мечти. Казано накратко, такива картини не съществуват в реалния живот. Разбира се, „Жертвай собствените си интереси заради другите“ е и изискване, което моралистите поставят по отношение на моралните критерии. Това е поговорка относно моралното поведение на човека, която изисква преди да действат хората първо да се съобразяват с другите, а не със себе си. Първо трябва да се съобразяват с интересите на другите, а не със своите. Трябва да мислят за другите и да се научат да жертват себе си — тоест трябва да се откажат от собствените си интереси, искания, желания и амбиции и дори да стигнат дотам, че да изоставят всичко свое и най-напред да мислят за другите. Независимо дали това изискване е постижимо за човека, първо трябва да се запитаме: що за хора са тези, които предлагат този възглед? Разбират ли хората? Разбират ли инстинктите и човешката природа същност на това същество човека? Изобщо не ги разбират. Хората, които изложиха тази поговорка, трябва да са били изключително глупави да поставят нереалистичното изискване към човека — това егоистично същество, което не само има мисли и свободна воля, а и е изпълнено с амбиции и желания — да жертва собствените си интереси заради другите. Независимо дали хората са способни да постигнат това изискване, предвид същността и инстинктите на човешките същества, моралистите, които поставиха това изискване, бяха наистина нехуманни. Защо казвам, че бяха нехуманни? Когато например някой е гладен, той инстинктивно ще почувства собствения си глад и няма да се замисли дали някой друг е гладен. Ще каже: „Аз съм гладен, искам да хапна нещо“. Първо мисли за „Аз“. Това е нормално, естествено и уместно. Никой, който сам е гладен, няма да се противопостави на истинските си чувства и да попита: „Ти какво искаш да ядеш?“. Нормално ли е човек да пита другия какво иска да яде, когато самият той е гладен? (Не.) Вечер, когато някой е уморен и изтощен, той ще каже: „Уморен съм, искам да си лягам“. Никой няма да каже: „Уморен съм, така че можеш ли да си легнеш да спиш вместо мен? Когато спиш, се чувствам по-малко уморен“. Няма ли да е ненормално, ако се изрази така? (Така е.) Всичко, което хората инстинктивно са способни да мислят и да правят, е изцяло за тях самите. Съвсем достатъчно е да са способни да се грижат за себе си. Това е човешки инстинкт. Достатъчно е да си способен да живееш самостоятелно, да достигнеш етап, в който можеш да живееш и да се справяш сам, можеш да се грижиш за себе си, знаеш как да отидеш на лекар, когато се разболееш, разбираш как да се възстановиш от болестта и знаеш как да разрешиш всички проблеми и трудности, които възникват в живота. Да жертваш обаче собствените си интереси заради другите изисква да изоставиш собствените си потребности в полза на интересите на другите, да не правиш нищо за себе си, а да си длъжен първо да се съобразяваш с чуждите интереси и да правиш всичко заради тях. Това не е ли нехуманно? Според мен това направо лишава хората от правото им на живот. Основните жизнени потребности са нещо, с което трябва да се справяш сам. Защо тогава другите трябва да жертват собствените си интереси, за вършат тези неща и да се справят с тях вместо теб? Що за човек би бил тогава? Да не би по някаква причина да имаш интелектуални нарушения, да не би да си инвалид или домашен любимец? Това са все неща, които хората би трябвало да правят инстинктивно. Защо другите трябва да изоставят нещата, които е редно да правят, и да жертват енергията си, за да вършат тези неща вместо теб? Уместно ли е това? Това изискване да се жертва собствения интерес заради другите не е ли просто някак самохвално? (Така е.) Как звучи това говорене и откъде идва то? Не се ли дължи на това, че тези така наречени моралисти изобщо не разбират инстинктите, нуждите и същността на човека, както и на желанието им да се похвалят с моралното си превъзходство? (Така е.) Не е ли нехуманно? (Така е.) Ако всеки жертва собствените си интереси заради другите, как тогава ще се справи със собствените си дела? Наистина ли смяташ, че всички останали са инвалиди, неспособни да управляват собствения си живот, идиоти, умствено изостанали или имбецили? Ако не е така, тогава защо трябва да жертваш собствените си интереси заради другите и да изискваш от другите да изоставят собствените си интереси заради теб? Дори някои хора с увреждания не искат другите да им подават ръка за помощ, а искат сами да изкарват прехраната си и да управляват живота си. Не се нуждаят от това други да плащат допълнителна цена заради тях или да им оказват някаква допълнителна помощ. Те искат другите да се отнасят с тях подобаващо. Това е начин да запазят достойнството си. Това, от което се нуждаят от другите, е уважение, а не съчувствие и съжаление. То важи в още по-голяма степен за хората, които могат да се грижат за себе си, нали? Затова според Мен изискването да жертваш собствените си интереси заради другите не е издържано. То нарушава инстинктите и чувството за съвест на човека и най-малкото е нехуманно. Дори и да целят да се поддържат социалните норми, общественият ред и нормалните отношения между хората, не е необходимо да се изисква всеки да върви срещу волята си и да живее заради другите по този неразумен и нехуманен начин. Няма ли да е малко извратено и ненормално, ако хората живеят за другите, а не за себе си?

При какви обстоятелства е приложимо изискването да се жертват собствените интереси заради другите? Едно от тези обстоятелства е, когато родителите действат в името на своите деца. Вероятно това се прави само за ограничен период от време. Докато децата станат пълнолетни, родителите трябва да правят всичко възможно да се грижат за тях. За да отгледат децата си до зряла възраст и да им осигурят здравословен, щастлив и радостен живот, родителите жертват младостта си, изразходват енергията си, загърбват плътските удоволствия и дори жертват кариерата си и любимите си занимания. Правят всичко това заради децата си. Това е отговорност. Защо родителите трябва да изпълняват тази отговорност? Защото всеки родител има отговорността да отгледа децата си. Това е негова неотменима отговорност. Хората обаче нямат такова задължение към обществото и човечеството. Съвсем достатъчно е да се грижиш за себе си, да не причиняваш проблеми и да не създаваш неприятности на други хора. Има и друго обстоятелство, при което хората с физически увреждания не са способни да се грижат за себе си и се нуждаят от своите родители, братя и сестри и дори от организации за социално подпомагане, които да им помагат да живеят и да оцелеят. Друго специално обстоятелство е, когато хора или региони са засегнати от природно бедствие и не могат да оцелеят без спешна помощ. В този случай те се нуждаят от помощта на другите. Освен тези, има ли други обстоятелства, при които хората трябва да жертват собствените си интереси заради другите? Вероятно няма. В реалния живот конкуренцията в обществото е твърде ожесточена и е трудно човек да се препитава и да оцелее, ако не вложи цялата си умствена енергия, за да върши добре работата си. Човешките същества са неспособни да жертват собствените си интереси заради другите. Съвсем достатъчно е да могат да осигурят собственото си оцеляване и да не накърняват интересите на другите. Всъщност истинското лице на хората се отразява още по-точно от конфликтите и вендетите, в които се въвличат в социалния контекст и условията на реалния живот. В спортните състезания виждаш, че когато атлетите изразходват енергията си до последната капка, за да покажат кои са и в крайна сметка да излязат победители, нито един от тях няма да каже: „Не искам титлата шампион. Мисля, че ти трябва да я вземеш“. Никой никога не би го направил. Инстинктът на хората е да се състезават, за да бъдат първи, да бъдат най-добри и да бъдат на върха. В действителност хората просто не са способни да жертват собствените си интереси заради другите. Не е в инстинктите на човека да изпитва нуждата или желанието да жертва собствените си интереси заради другите. Предвид същността и природата на човека той може и ще действа само за себе си. Ако човек действа за собствените си интереси и по този начин е способен да поеме по правилния път, това е нещо добро и този човек може да се счита за добро творение сред хората. Съвсем достатъчно е, ако докато действаш в свой собствен интерес, си способен да поемеш по правилния път, да се стремиш към истината и положителните неща и да оказваш положително влияние върху хората около теб. Насърчаването и прокарването на идеята за жертване на собствените интереси заради другите не е нищо повече от самохвалство. Това не съответства на нуждите на човека, а още по-малко на сегашното състояние на човечеството. Макар изискването да се жертват собствените интереси заради другите да не съответства на реалността и да е нехуманно, то все още заема определено място дълбоко в сърцата на хората и в различна степен мислите им все още са повлияни и оковани от него. Когато хората действат само за себе си, не действат за другите, не помагат на другите, не мислят за тях или не проявяват внимание към тях, в сърцето си често се чувстват осъдени. Чувстват невидим натиск, а понякога и впитите в тях критични погледи на другите. Всички подобни чувства се дължат на влиянието на традиционната морална идеология, вкоренена дълбоко в сърцата им. И на вас ли е влияла в различна степен традиционната култура, която ви задължава да жертвате собствените си интереси заради другите? (Да.) Много хора все още одобряват изискванията, които традиционната култура поставя, и ако някой е способен да ги спазва, хората ще имат добро мнение за него и никой няма да го упреква или да му се противопоставя, независимо колко от тези изисквания изпълнява. Ако някой види даден човек да гледа как друг пада на улицата и не отива да му помогне да се изправи, всеки ще е недоволен от този човек и ще каже, че е много нехуманен. Това показва, че изискваните от традиционната култура норми, които се прилагат към хората, заемат определено място в сърцата им. Дали тогава е правилно даден човек да се оценява въз основа на тези неща от традиционната култура? Хората, които не разбират истината, никога няма да са способни напълно да разберат този въпрос. Може да се каже, че традиционната култура е била част от човешкия живот в продължение на хилядолетия. Какъв резултат обаче е постигнала всъщност? Променила ли е духовния мироглед на човечеството? Донесла ли е цивилизация и прогрес на обществото? Решила ли е проблемите на обществената безопасност? Успешно ли е образовала човечеството? Не е решила нито едно от тях. Традиционната култура изобщо не е била ефективна, затова спокойно можем да кажем, че изискваните от нея норми, които се прилагат към човека, не могат да се считат за критерии. Те просто възпират хората с цел да вържат ръцете и краката им, да ограничат мислите им и да направляват поведението им. Те правят така, че където и да отиде човек, той да е възпитан, да спазва правилата, да има подобие на човешка природа, да уважава възрастните, да се грижи за младите и да умее да зачита старшинството. Те правят така, че човек да не разстройва другите, като изглежда наивен и неучтив. В най-добрия случай тези норми карат хората да изглеждат малко по-прилични и изискани. В действителност това няма нищо общо със същността на хората и става само за придобиване на временно одобрение от другите и за задоволяване на суетата. Чувстваш се толкова доволен, когато хората ти казват колко добър човек си, затова че им изпълняваш задачи. Когато показваш, че можеш да се грижиш за младите и възрастните хора, като им отстъпваш мястото си в автобуса, а другите казват колко добро дете си и че си бъдещето на нацията, пак се чувстваш доволен. Доволен си и когато се редиш на опашка за билети и отстъпиш реда си на някой зад теб, за да си купи билета пръв, а другите те хвалят за грижовността. След като си спазил няколко правила и си показал няколко добри постъпки, чувстваш, че имаш благороден характер. Не е ли глупаво да смяташ, че си с по-висок статус от другите след няколко еднократни добри дела? Тази глупост може да те накара да изгубиш пътя и разума си. Не си струва да отделяме твърде много време в общение относно поговорката за морално поведение: „жертвай собствените си интереси заради другите“. Проблемите, свързани с нея, доста лесно се разпознават, защото толкова значително изкривява и изопачава човешката природа, характера и достойнството на хората. Прави ги все по-неискрени, непрактични, самодоволни и по-малко способни да знаят как трябва да живеят, как да разпознават хората, събитията и нещата в реалния живот и как да се справят с различните проблеми, които ги сполетяват в истинския живот. Хората са способни единствено да окажат някаква помощ и да облекчат грижите и проблемите на другите, но губят ориентация за пътя в живота, по който трябва да поемат, Сатана ги манипулира и те стават обект на неговите подигравки. Това не е ли признак на унижение? Във всеки случай този така наречен морален критерий да жертваш собствените си интереси заради другите е неискрена и извратена поговорка. Разбира се, в това отношение Бог просто изисква от хората да изпълняват задълженията, отговорностите и дълга, с които са натоварени, да не нараняват хората, да не им вредят и да не ги ощетяват, и да постъпват така, че другите да могат да извлекат облага и полза. Това е достатъчно. Бог не изисква от тях да поемат някакви допълнителни отговорности или задължения. Съвсем достатъчно е да можеш да изпълняваш цялата си работа, целия си дълг и всички свои задължения и отговорности. Не е ли просто? (Така е.) Лесно се постига. След като е толкова просто и всеки го разбира, няма нужда да навлизаме в подробности за това.

Сега ще обсъдя твърдението за морално поведение: „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“. Разликата между това твърдение и останалите изисквани норми за морално поведение е, че тази норма е насочена конкретно към жените. „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ е нехуманно и непрактично изискване към жените, предложено от така наречените моралисти. Защо го казвам? Тази норма изисква от всички жени, независимо дали са дъщери или съпруги, да бъдат добродетелни, мили, нежни и нравствени. За да ги смятат за добри и уважавани жени, те трябва да практикуват този вид морално поведение и да притежават този морален характер. За мъжете това означава, че жените трябва да са добродетелни, мили, нежни и нравствени, докато това не се отнася за мъжете — не се налага те самите да са добродетелни или мили, камо ли да са нежни или нравствени. Какво трябва да правят мъжете? Ако съпругите им не са добродетелни, мили, нежни и нравствени, те могат да се разведат с тях или да ги изоставят. Ако мъжът не може да понесе да изостави жена си, какво трябва да направи? Той трябва да я превърне в добродетелна, мила, нежна и нравствена жена — това е отговорността и задължението му. Социалната отговорност на мъжете е стриктно да надзирават, ръководят и контролират жените. Те трябва да въплъщават напълно ролята си на висшестоящи, да потискат добродетелните, мили, нежни и нравствени жени, да изпълняват ролята си на господар и глава на семейството и да се уверят, че жените правят каквото е редно и изпълняват законните си задължения. Мъжете, напротив, не е необходимо да практикуват този вид морално поведение — те са изключение от това правило. Като се има предвид, че мъжете са изключение от това правило, тази претенция за морално поведение е просто критерий, по който мъжете могат да съдят жените. Тоест, когато един мъж иска да се ожени за жена с добро морално поведение, как трябва да съди за жената? Той може просто да определи дали тя е добродетелна, мила, нежна и нравствена. Ако е добродетелна, мила, нежна и нравствена, той може да се ожени за нея, а ако не е, тогава не бива да се жени за нея. Ако се ожени за такава жена, другите ще я гледат отвисоко и дори ще кажат, че тя не е добър човек. В такъв, случай според моралистите, на какви конкретни изисквания трябва да отговарят жените, за да ги считат за добродетелни, мили, нежни и нравствени? Тези прилагателни имена имат ли конкретни значения? Зад всяка от четирите думи „добродетелна“, „мила“, „нежна“ и „нравствена“ се крие много голям смисъл и за никого не е лесно да постигне което и да е от тези качества. Никой мъж или интелектуалец не може да ги постигне и въпреки това изисква от обикновените жени да го правят. Това е изключително несправедливо спрямо жените. Кое тогава е основното държание и кои са конкретните форми на морално поведение, които жените трябва да проявяват, за да ги считат за добродетелни, мили, нежни и нравствени? На първо място, не бива да излизат извън вътрешните помещения на жилището си и трябва да пристягат стъпалата си до дължина около четири инча, което е по-малко от дължината на дланта на малко дете. Това ограничава жените и гарантира, че не могат да ходят, където пожелаят. Преди да се омъжат, жените не могат да излизат от вътрешните помещения на жилището си, трябва да се ограничават до изолираните си будоари и не бива да показват лицата си на обществени места. Ако могат да спазват тези правила, значи притежават моралните качества на добродетелна, мила, нежна и нравствена неомъжена жена. След като се омъжи, жената трябва да проявява синовно послушание към свекъра и свекървата си и да се отнася любезно към другите роднини на съпруга си. Както и да се отнася към нея семейството на съпруга ѝ, както и да я малтретира, тя трябва да понася трудностите и критиките като вярно товарно магаре. Не само че трябва да служи на всички членове на семейството, както на младите, така и на старите, но и да ражда деца, за да продължи рода, и трябва да прави всичко това без изобщо да се оплаква. Независимо колко е бита или колко обиди понася от свекъра и свекървата, колко е уморена и колко усърдно трябва да работи, никога и за нищо не може да се оплаче на съпруга си. Колкото и да я тормозят свекърът и свекървата ѝ, тя не може да допусне никой външен да разбере и да разпространява клюки за семейството ѝ. Както и да е тормозена, тя не може да говори открито и трябва да преглъща обидите и униженията мълчаливо. Не само че трябва да търпи трудности и критики, но и трябва да се научи кротко да се покорява на потисничеството, да потиска възмущението си, да понася униженията и бремето на отговорността. Тя трябва да усвои изкуството на издръжливостта и търпението. Каквито и изискани ястия да има за вечеря, тя трябва да остави най-напред да се нахранят другите членове на семейството. За да покаже синовното си подчинение, първо трябва да даде да се нахранят свекърът и свекървата ѝ, а след това съпругът и децата ѝ. След като всички останали са яли и цялата хубава храна е свършила, тя трябва да напълни стомаха си с наличните остатъци. В допълнение към изискванията, които току-що обсъдих, в днешно време от жените се очаква и да „блеснат както на социални събирания, така и в кухнята“. Когато чух тази фраза, се зачудих какво правят всички мъже, ако от жените се очаква да блеснат както на социални събирания, така и в кухнята? Жените трябва да готвят за цялото семейство, да вършат домакинската работа и да се грижат за децата вкъщи, както и да ходят да се трудят на полето. Трябва да се отличават както вкъщи, така и навън, като вършат цялата тази работа. За разлика от тях мъжете трябва само да ходят на работа, след което да се приберат вкъщи и приятно да прекарват времето си в почивка, без да вършат никаква домакинска работа. Ако нещо в работата ги ядоса, те си го изкарват на съпругите и децата си. Това справедливо ли е? Какво забелязахте от въпросите, които обсъдих? Никой не поставя никакви изисквания към моралното поведение на мъжете, но от жените се очаква да блеснат както на социални събирания, така и в кухнята, освен че трябва да запазят добродетелен, мил, нежен и нравствен характер. Колко жени са способни да изпълнят подобни изисквания? Не е ли несправедливо да се поставят такива изисквания към жените? Ако жената допусне и най-малката грешка, тя е бита, обиждана и дори може да бъде изоставена от съпруга си. Жените трябва само да изтърпят всичко това, а ако наистина не могат да издържат повече, могат само да изберат да се самоубият. Не е ли потисническо изрично да се предявяват такива нехуманни изисквания към жените, след като са физически по-слаби, по-малко издържливи и по-малко способни физически от мъжете? На присъстващите днес тук жени, няма ли да ви се стори прекомерно, хората да отправят такива изисквания към вас в реалния живот? Наистина ли предназначението на мъжете е да упражняват контрол над жените? Да не би предназначението им да е да бъдат техни робовладелци и да ги карат да понасят трудности? Като се има предвид това извратено положение, не можем ли да заключим, че поговорката: „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ на практика предизвиква разцепление в обществото? Не е ли очевидно издигането на статуса на мъжете в обществото, като същевременно умишлено се понижава статусът на жените? Това изискване насажда твърдото убеждение у мъжете и жените, че социалният статус и стойността на жените за обществото са по-ниски, а не са равни на тези на мъжете. Следователно жените трябва да бъдат добродетелни, мили, нежни и нравствени, да търпят малтретиране и да ги дискриминират, унижават и лишават от човешки права в обществото. За разлика от това се приема за даденост, че мъжете трябва да са главата на семейството и основателно изискват от жените да са добродетелни, мили, нежни и нравствени. Това не предизвиква ли умишлено конфликти в обществото? Не създава ли умишлено разделение в него? Няма ли някои жени да се вдигнат на бунт, след като дълго време са понасяли да ги малтретират? (Така е.) Навсякъде, където има несправедливост, ще има бунт. Дали тази поговорка за морално поведение е честна и справедлива към жените? Най-малкото, не е честна и справедлива към тях. Тя само дава право на мъжете да действат още по-нагло, задълбочава разделението в обществото, увеличава социалния статус на мъжете и намалява статуса на жените, като същевременно още повече лишава жените от правото им на съществуване и неусетно задълбочава неравенството в социалния статус на мъжете и жените. Мога да обобщя ролята, която жените играят у дома и в обществото като цяло, както и вида морално поведение, което проявяват, само с две думи: боксова круша. Поговорката за морално поведение: „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ изисква от жените да уважават възрастните в семейството, да обичат и да се грижат за по-младите му членове, да са особено почтителни към съпрузите си и да ги задоволяват във всяко отношение. Трябва да се занимават с всички семейни дела вкъщи и извън дома и колкото и трудности да понасят, никога не могат да се оплачат. Това не лишава ли жените от правата им? (Така е.) Лишава ги от свободата им, от правото им на свободно изразяване и от правото им на живот. Хуманно ли е да се лишават жените от всичките им права и въпреки това да се изисква от тях да изпълняват своите отговорности? Това е равносилно на потъпкване и угнетяване на жените!

Съвсем очевидно е, че моралистите, които са наложили това изискване на жените и по този начин са ги угнетили, са били мъже, а не жени. Жените не биха избрали да потъпкват собствения си вид, следователно това със сигурност беше дело на мъже. Притесняваха се, че ако жените станат твърде способни, придобият твърде голям авторитет и имат твърде много свобода, ще станат равни на мъжете, освен ако не бъдат поставени под строг надзор и контрол. Постепенно способните жени ще придобият по-висок статус от мъжете, ще престанат да изпълняват дълга си у дома и това според тях би се отразило на хармонията в семейството. Ако в отделни семейства липсва хармония, тогава обществото като цяло няма да е хармонично, а това тревожеше управниците на страната. Виждаш ли, каквото и да обсъждаме, изглежда разговорът винаги се връща към управляващата класа. Тези хора таят зли намерения и искат да се разправят с жените и да предприемат действия срещу тях. Това е нехуманно. Изискват от жените, както вкъщи, така и в обществото като цяло, да са напълно покорни, кротко да се подчиняват на потисничеството, да са смирени и унизени, да преглъщат всички обиди, да са добре образовани и здравомислещи, кротки и внимателни, да се примиряват с всички трудности и критики и т.н. Очевидно е, че просто очакват жените да са боксови круши и изтривалки. Ако правеха всичко това, все още ли щяха да са човешки същества? Ако наистина бяха способни да спазват всички тези изисквания, те нямаше да са човешки същества, а щяха да приличат на идолите, почитани от неверниците, които не ядат и не пият, откъснати са от светските материални грижи, никога не се ядосват и изобщо нямат личност. Или биха могли да приличат на марионетки или машини, които не мислят и не реагират самостоятелно. Всеки истински човек ще има мнения и гледни точки по отношение на поговорките и ограниченията на външния свят. Не би могъл да се покори безропотно на цялото потисничество. Ето защо в съвременната епоха се появиха движения за правата на жените. През последните стотина години статусът на жените в обществото постепенно се повиши и те най-накрая се освободиха от оковите, които някога ги обвързваха. Колко години жените бяха подлагани на това робство? В Източна Азия бяха подчинени поне в продължение на много хиляди години. Това робство беше изключително жестоко и брутално — краката им бяха пристягани толкова силно, че не можеха дори да ходят и никой никога не защити тези жени от несправедливостта. Чувал съм, че през XVII и XVIII век някои западни държави и региони също налагаха определени ограничения върху свободата на жените. Как ги ограничаваха в онези времена? Караха ги да носят поли с обръчи, които бяха прикрепени към кръста им с метални закопчалки и се държаха на тежки, висящи метални халки. Това правеше излизането им от къщи или разхождането много неудобно и значително намаляваше подвижността им. Затова на жените им беше много трудно да изминават по-дълги разстояния или да излизат от домовете си. Какво правеха жените в тези трудни обстоятелства? Единственото, което можеха да правят, беше мълчаливо да се примирят и да си стоят вкъщи, и не можеха да изминават по-дълги разстояния. И дума не можеше да става за излизане навън, за да се разходят, да разгледат забележителностите, да разширят кръгозора си или да посетят приятели. Това беше средството, използвано в западното общество за ограничаване на жените. Обществото не искаше жените да излизат от къщи и да общуват с когото пожелаят. В онези времена мъжете можеха без никакви ограничения да карат каруците си, теглени от коне, където пожелаят, но жените бяха подложени на всякакви ограничения, когато излизаха от къщи. В днешно време на жените се налагат все по-малко ограничения. Пристягането на краката е забранено и жените в ориента имат свободата да избират с кого искат да имат връзка. Жените вече са относително освободени и постепенно излизат от сянката на робството. Щом излязоха от тази сянка, те навлязоха в обществото и бавно започнаха да поемат своя дял от отговорността. Жените са постигнали сравнително висок статус в обществото и се ползват с повече права и привилегии, отколкото преди. Постепенно в някои страни започнаха да избират жени за министър-председатели и президенти. Дали постепенното повишаване на статуса на жените е добро или лошо за човечеството? Най-малкото, това повишаване на статуса е позволило на жените да получат известна свобода и волност. Що се отнася до жените, то със сигурност е добро. Полезно ли е за обществото жените да са свободни и да имат право да се изразяват? Всъщност е полезно. Жените са способни да вършат много неща, които мъжете или не правят добре, или не искат да вършат. Жените се отличават в много сфери на дейност. В наши дни те не само могат да карат коли, но и да управляват самолети. Някои жени също така работят като длъжностни лица или президенти, които ръководят държавните дела, и се справят с работата си не по-зле от мъжете. Това напълно отразява равенството между мъжете и жените. Сега правата, от които жените трябва да се ползват, се насърчават и защитават в пълна степен, и това е нормално явление. Разбира се, че е правилно жените да се ползват от своите права, но едва сега, след като ситуацията е била изопачавана в продължение на хиляди години, това отново се е превърнало в норма и равенството между мъжете и жените в общи линии е постигнато. Ако съдим от гледна точка на реалния живот, жените постепенно увеличават присъствието си във всички социални слоеве и във всички отрасли. Какво означава това? Означава, че жените с най-различни специалности постепенно използват своите таланти и допринасят за развитието на човечеството и обществото. Както и да се погледне на тази ситуация, тя със сигурност е от полза за човечеството. Ако правата и статусът на жените в обществото не бяха възстановени, какъв вид работа щяха да вършат? Те щяха да си стоят вкъщи, да се грижат за съпрузите си и да отглеждат децата си, да се занимават с домакинските дела и да упражняват добродетелното си, мило, нежно и нравствено поведение. Изобщо нямаше да могат да изпълняват отговорностите си към обществото. Сега, след като правата им се насърчават и защитават, жените могат нормално да допринасят за обществото и човечеството се радва на ползата от стойността им и приноса им за обществото. От тази гледна точка е напълно сигурно, че мъжете и жените са равнопоставени и че мъжете не бива да омаловажават жените или да ги малтретират, и че социалният статус на жените трябва да се повишава, което означава, че обществото се подобрява. Човечеството вече има по-проницателно, правилно и регулирано разбиране за пола и в резултат на това жените са започнали да се появяват на длъжности, за които хората смятаха, че не са способни да изпълняват. Не само, че сега жените често работят в частни предприятия, но и е станало обичайно да заемат длъжности в научноизследователски отдели и делът на жените, заемащи ръководни постове в държавата, също се увеличава. Всички сме чували и за жени писателки, певици, предприемачи и учени. Много жени са ставали шампионки и вицешампионки в спортни състезания, имало е дори жени героини по време на война. Всичко това доказва, че жените са също толкова способни, колкото и техните колеги мъже. Делът на жените, заети във всяка сфера, се увеличава и това е относително нормално. Във всички професии и специалности в съвременното общество има все по-малко предразсъдъци към жените, обществото е по-справедливо и има истинско равенство между мъжете и жените. Жените вече не се възпират и съдят от фрази и критерии за морално поведение като: „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ или „Жената трябва да се ограничи изолирания си будоар“. Правата на жените сега са относително по-защитени, което наистина отразява социалния климат на равенство между половете.

Изглежда виждаме само мъже да изискват от жените да бъдат добродетелни, мили, нежни и нравствени, а никога не виждаме жени да изискват същото от мъжете. Това е ужасно несправедливо отношение към жените и дори донякъде е егоистично, достойно за презрение и безсрамно. Може да се каже също, че такова отношение към жените е незаконно и представлява малтретиране. В съвременното общество много страни са въвели закони, забраняващи насилието над жени и деца. Всъщност Бог няма какво конкретно да каже по отношение на половете на човешките същества, защото както мъжете, така и жените са Божии творения и произлизат от Него. Ако използваме една фраза, използвана от хората: „Както дланта, така и опакото на ръката е от плът“, Бог няма особени пристрастия към мъжете или жените, нито поставя различни изисквания към единия или другия пол. И двата са еднакви. Следователно Бог съди по еднакви критерии, независимо дали си мъж или жена. Той ще види каква човешка природа същност имаш, по какъв път вървиш, какво е отношението ти към истината, дали обичаш истината, дали имаш богобоязливо сърце и дали можеш да Му се покориш. Когато избира някого и го обучава да изпълнява определен дълг или определена отговорност, Бог не гледа дали е мъж или жена. Бог насърчава и оползотворява хората, независимо дали са мъже или жени, като гледа дали имат съвест и разум, дали имат приемливи способности, дали приемат истината и по какъв път вървят. Разбира се, когато спасява и довежда хората до съвършенство, Бог не се спира да вземе предвид пола им. Ако си жена, Бог не обмисля дали си добродетелна, мила, нежна или нравствена, нито дали се държиш добре, и не оценява мъжете въз основа на тяхната мъжественост и неустрашимост. Това не са критериите, по които Бог оценява мъжете и жените. И все пак в редиците на поквареното човечество винаги има такива, които дискриминират жените, които поставят определени неморални и нехуманни изисквания към тях, за да ги лишат от правата им, от законния им социален статус, от стойността, която трябва да имат за обществото, и които се стараят да ограничат и възпрат положителното развитие и съществуване на жените в обществото, като изкривяват психологическата им нагласа. Това кара жените през целия си живот да живеят в потиснато и мъчително състояние и те нямат друг избор, освен да понасят унизителния начин на живот в тази извратена и нездравословна социална и морална среда. Единствената причина за това е, че обществото и целият свят са контролирани от Сатана и всякакви демони безразсъдно мамят и покваряват човечеството. В резултат на това хората не успяват да видят истинската светлина, не търсят Бог и вместо това неволно или несъзнателно живеят с измамата и манипулацията на Сатана и не могат да се измъкнат. Единственият им изход е да търсят Божиите слова, Неговото явяване и делото Му, за да постигнат разбиране на истината и да са способни ясно да виждат и да различават различните заблуди, ереси, лъжи и нелепи твърдения, които произлизат от Сатана и злите хора. Едва тогава ще са способни да се освободят от възпирането, натиска и влиянията. И само като възприема хората и нещата, като се държи и действа според Божиите слова и истината, човек е способен да изживее човешко подобие, да живее с достойнство, да живее в светлината, да прави каквото е редно, да изпълнява задълженията, които трябва да изпълнява, и, разбира се, да допринася със своята стойност, и да изпълни мисията си в живота с Божието ръководство и воден от правилни мисли и възгледи. Не е ли много смислено да се живее така? (Да, така е.) Какви чувства изпитвате, като се замислите как Сатана е използвал поговорката: „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“, за да поставя изисквания към жените и да ги ограничава, контролира и дори поробва в продължение на много хилядолетия? Когато всички вие, жените, чуете хората да споменават фразата: „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“, веднага ли ѝ се противопоставяте с думите: „Не повдигай темата! Това няма нищо общо с мен. Макар да съм жена, Божиите слова казват, че тази фраза няма нищо общо с жените“? Някои мъже ще кажат: „Ако няма нищо общо с теб, тогава към кого е насочена? Не си ли жена?“. И ти ще отговориш: „Жена съм, вярно е. Но тези думи не идват от Бог, те не са истината. Тези думи идват от дявола и от хората, те потъпкват жените и ги лишават от правото им на живот. Те са нехуманни и несправедливи към жените. Въставам и им се противопоставям!“. Всъщност не е необходимо да се вдигаш на съпротива. Единствено трябва да имаш правилен подход към подобни фрази, да ги отхвърлиш и да не се влияеш и възпираш от тях. Как трябва да отговориш, ако в бъдеще някой ти каже: „Не приличаш на жена и говориш толкова грубо, като мъж. Кой би искал да се ожени за теб“? Можеш да отговориш: „Ако никой не се ожени за мен, така да е. Наистина ли искаш да кажеш, че единственият начин да живея достойно е като се оженя? Нима искаш да кажеш, че само тези, които са добродетелни, мили, нежни, нравствени и обичани от всички, са истински жени? Това не е вярно. Истинското определение на жените не бива да е с думите: „добродетелна“, „мила“, „нежна“ и „нравствена“. Жените не бива да се определят от своя пол и за човешката им природа не бива да се съди въз основа на това дали са добродетелни, мили, нежни и нравствени, а те по-скоро трябва да се оценяват с помощта на критериите, с които Бог оценява човешката природа на хората. Това е справедливият и обективен начин да ги оценим“. Имате ли вече основно разбиране за тази поговорка: „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“? Моето общение досега би трябвало да е изяснило съответните истини за тази поговорка и правилните гледни точки, от които хората трябва да подхождат към нея.

Има една друга поговорка, която гласи: „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“. Не искам да разговарям за тази поговорка. Защо не искам да разговарям за нея? Тази поговорка е подобна по природа на фразата: „Жертвай собствените си интереси заради другите“ и в нея също има нещо донякъде извратено. Колко неудобно би било, ако човек трябваше да си спомня за копача на кладенеца всеки път, когато отиде да вземе вода от него? Някои кладенци се украсяват с червени ленти и талисмани. Няма ли да е малко странно, ако хората кадят и тамян и принасят дарове от плодове там? В сравнение с фразата: „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“, много повече предпочитам поговорката: „Бъдещите поколения се наслаждават на сянката на дърветата, които са били засадени от предишните поколения“, защото тази поговорка отразява реалност, която хората действително могат лично да изпитат и да преживеят. Необходими са десет до двайсет години, докато засаденото дърво порасне до размера, в който може да осигури сянка, затова човекът, който е засадил дървото, няма да може да почива дълго време под сянката му и едва следващите поколения ще се възползват от нея през целия си живот. Това е естественият ред на нещата. За разлика от това има нещо леко невротично в това да човек да възпоменава копача на кладенеца всеки път, когато пие вода от него. Няма ли да изглежда малко ненормално, ако всеки човек трябва да възпоменава копача на кладенеца винаги, когато идва да си налее вода? Ако имаше суша тази година и много хора трябваше да черпят вода от този кладенец, нямаше ли това да попречи на хората да си набавят вода и да си приготвят храна, ако преди да си налее вода, всеки трябваше да стои там и да възпоменава копача на кладенеца? Наистина ли би било необходимо? Просто щеше да забави всички. Душата на копача на кладенеца край него ли живее? Той може ли да чуе тяхното възпоменаване? Нищо от това не може да се потвърди. Така че тази фраза: „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“ е нелепа и напълно безсмислена. Традиционната китайска култура е предложила много подобни поговорки по отношение на моралното поведение, повечето от които са нелепи, а тази конкретно е още по-абсурдна от повечето от тях. Кой беше този, който изкопа кладенеца? За кого и защо го изкопа? Наистина ли го изкопа за доброто на всички хора и на следващите поколения? Не непременно. Той просто го направи за себе си и за да осигури питейна вода на семейството си. Изобщо не е мислил за следващите поколения. В такъв случай хората не се е ли мамят и заблуждават, като се заставят всички следващи поколения да възпоменават и да благодарят на копача на кладенеца и като им се внушава, че го е изкопал за всички хора? Следователно човекът, който предложи тази поговорка, просто налагаше собствените си мисли и възгледи на другите и ги принуждаваше да приемат неговите идеи. Това е неморално и ще накара още повече хора да изпитват отвращение, погнуса и презрение към подобна поговорка. Хората, които насърчават подобна поговорка, просто имат определени интелектуални нарушения, заради които неизбежно казват и вършат някои нелепи неща. Какво влияние оказват върху хората идеите и възгледите от традиционната култура, като поговорките: „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“ и „Трябва да се отплатиш многократно за стореното ти добро“? Какво придобиват образованите хора и тези с малко познания от такива поговорки в традиционната култура? Наистина ли са станали добри хора? Изживели ли са човешко подобие? Категорично не. Тези експерти по морал, които се прекланят пред традиционната култура, се големеят от върха на моралните висини и отправят към хората морални изисквания, които изобщо не съответстват на истинското състояние на живота им. Това е неморално и нехуманно за всички, които живеят на тази земя. Моралните възгледи от традиционната култура, които те насърчават, могат да превърнат човек с доста нормална рационалност в човек с ненормално чувство за разум, който е способен да изрече неща, които другите смятат за немислими и неразбираеми. Човешката природа на такива хора е изкривена, а разумът им — извратен. Тогава не е чудно, че на спортни събития, на обществени места и в официална обстановка много китайци често казват малко странни неща, които хората трудно могат да си обяснят. Всичко, което казват, е куха, нелепа теория и не съдържа и капка искрена или практична реч. Това е достоверното доказателство, резултат от покварата на човечеството от страна на Сатана и последица от това, че китайският народ е образован чрез традиционната култура в продължение на много хилядолетия. Всичко това е превърнало хората, които живееха искрено и истински, в лъжци и отличници в прикриването и маскирането си, за да мамят другите, в хора, които изглеждат изключително културни и способни да изказват красноречиви теоретични мнения, но които в действителност имат изкривена психика и не са способни да говорят разумно или да взаимодействат и да общуват с другите. Всички те са предимно с такава природа. Строго погледнато, такива хора са на ръба на психичното заболяване. Ако не можете да приемете тези слова, ви насърчавам да ги изживеете. С това приключва днешното общение.

2 април, 2022 г.

Забележка:

a. Оригиналният текст гласи: „Това твърдение има“.

Предишна: Какво означава човек да се стреми към истината (4)

Следваща: Какво означава човек да се стреми към истината (8)

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger