Спомняте ли си какво беше съдържанието на общението ни по време на последното ни събиране? (Бог първо сподели с нас разликите между това, което хората смятат за добро поведение, и това да изживееш нормалната човешка природа, както Той изисква, а след това говори за моралното поведение на човека според традиционната култура и обобщи двайсет и едно изисквания към моралното поведение на хората.) Общението ни по време на последното ни събиране беше по две теми. Първо дадох допълнително общение по темата за доброто поведение, а след това накратко представих опростено и въвеждащо общение за характера, поведението и добродетелта на човека, без да навлизам в много подробности. Вече няколко пъти разговаряхме по темата „Какво означава човек да се стреми към истината“ и завърших общението с обсъждане на всички видове добро поведение, които се свързват със стремежа към истината и които трябваше да се разобличат и анализират. Последния път говорих малко и по някои съществени теми, отнасящи се до моралното поведение на човека. Макар да не разкрихме и да не разнищихме подробно тези твърдения за морално поведение, в действителност изброихме доста примери за различни изисквания към моралното поведение на човека — по-точно, двайсет и един примера. Тези двайсет и един примера по същество са различните твърдения, които традиционната китайска култура насажда у хората, и в тях преобладават идеите за благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и благонадеждност. Споменахме например различни поговорки за морално поведение на човека, които се отнасят до предаността, праведността, благоприличието и доверието, както и до това как трябва да постъпват мъжете, жените, служителите, децата и т.н. Независимо дали тези двайсет и една поговорки са изчерпателни или всеобхватни, във всеки случай те са в състояние в общи линии да представят същността на различните изисквания, които традиционната китайска култура поставя по отношение на моралното поведение на човека, както от идеологическа, така и от съдържателна гледна точка. Размишлявахте ли над тези примери? Обсъждахте ли ги, след като ги изброихме? (По време на нашите събирания разговаряхме малко за тях и установихме, че някои от тези твърдения лесно може да се объркат с истината. Например: „От екзекуция само падат глави. Бъди милостив, когато е възможно“, „За приятел бих поел и куршум“, както и „Прави всичко възможно, за да се справяш добросъвестно с всичко, което са ти поверили“ и др.) Някои от другите поговорки са: „Трябва да се отплатиш многократно за стореното ти добро“, „Един мъж държи на думата си“, „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“ и т.н. Ако се вгледате внимателно, ще видите, че повечето хора основават поведението си, както и оценките си за личното си и чуждото морално поведение, предимно върху тези твърдения. Донякъде тези неща съществуват в сърцето на всеки човек. Една от основните причини за това е социалната среда, в която живеят хората, и държавното образование, а друга се дължи на възпитанието, което получават от своите семейства, и на традициите, които са им предадени от техните предци. Някои семейства учат децата си никога да не присвояват намерените пари, други ги учат, че трябва да са патриоти и че „всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, защото всяко семейство разчита на държавата. Някои семейства учат децата си, че „човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“ и че никога не бива да забравят корените си. Някои родители използват ясни твърдения, за да научат децата си на морално поведение, докато други не могат ясно да изразят идеите си за морално поведение, но служат като модел за децата си и ги учат чрез примера си, като влияят на следващото поколение и го възпитават чрез думите и действията си. Тези думи и действия може да включват: „Трябва да се отплатиш многократно за стореното ти добро“, „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, както и по-гръмки твърдения, като: „Расти като лилия, непокътната от калта“ и т.н. В общи линии и тематично, и по същество това, на което родителите учат децата си, попада в обхвата на изискваното от традиционната китайска култура морално поведение. Първото нещо, което учителите казват на учениците, когато влязат в училище, е, че трябва да бъдат учтиви към останалите и да извличат удоволствие от това да помагат на другите, че не бива да присвояват намерените пари и че трябва да уважават учителите си и да тачат учението им. Когато учениците учат за древнокитайската проза или за биографиите на героите от древността, на тях им се казва: „За приятел бих поел и куршум“, „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, „Никой не бива да взема изгубени вещи, които намери на улицата“ и т.н. Всички тези неща произлизат от традиционната култура. Народите също поддържат и разпространяват тези идеи. Всъщност държавното образование общо взето насърчава същото като семейното възпитание — всичко се върти около идеите от традиционната култура. Всички изисквания по отношение на човешкия характер, добродетелта, поведението и т.н. са пропити предимно с идеи, произлизащи от традиционната култура. От една страна, те изискват хората външно да проявяват етикет и маниери, да постъпват и да се държат по начин, който другите одобряват, да показват добро поведение и добри постъпки пред хората, като същевременно крият мрачните аспекти в дълбините на сърцата си. От друга страна, издигат в култ отношението, поведението и действията, свързани с начина, по който човек се държи, подхожда към хората и се справя с положението, с начина, по който се отнася към приятелите и семейството си и подхожда към различни типове хора и неща, както и с нивото на морално поведение, така че да постигне одобрението и уважението на другите. Предимно около тези неща се въртят изискванията на традиционната култура към хората. Независимо дали става въпрос за идеите, за които хората се застъпват в по-голям социален мащаб, или в по-тесен смисъл — мислите за морално поведение, които хората насърчават и спазват в семействата, и изискванията, които се поставят към поведението на хората — по същество всички те попадат в този обхват. Следователно всички тези идеи за морално поведение сред хората включват неща, които те могат да постигнат и да измислят, независимо дали става въпрос за традиционната култура на Китай или на други страни, включително и западните култури. Това са неща, които хората могат да изпълняват въз основа на съвестта и разума си. Най-малкото има хора, които могат да изпълнят част от поставените им изисквания за морално поведение. Тези изисквания не излизат извън обхвата на моралния характер, темперамента и предпочитанията им. Ако не Ми вярваш, ти препоръчвам да се вгледаш внимателно и да видиш кои от тези изисквания, свързани с моралното поведение на хората, касаят покварения им нрав. Кои от тях се отнасят до факта, че истината е дотегнала на хората, че те не я харесват и че в самата си същност се противопоставят на Бог? Кои от тези изисквания имат нещо общо с истината? Кои от тях могат да се издигнат до нивото на истината? (Нито едно от тях.) Откъдето и да се погледнат тези изисквания, нито едно от тях не може да се издигне до нивото на истината. Нито едно от тях няма нищо общо с истината и нито едно от тях няма ни най-малка връзка с нея. И досега хората, които отдавна вярват в Бог, имат известен опит и разбират малко от истината, ще имат истинско разбиране за съвсем малка част от този въпрос. Повечето хора обаче все още разбират само доктрини и на теория се съгласяват с тази идея, като не успяват да достигнат нивото на действително вникване в истината. Защо е така? Защото повечето хора успяват да разберат, че тези аспекти на традиционната култура не съответстват на истината и не са свързани с нея, едва когато сравнят тези правила на традиционната култура с Божиите слова и изисквания. На думи може и напълно да признават, че тези неща нямат нищо общо с истината, но нещата, към които се стремят дълбоко в сърцата си, които одобряват, предпочитат и приемат с лекота, по същество представляват същите онези идеи, произлезли от традиционната култура на човечеството, част от които се пропагандират и насърчават от държавата им. Хората ги смятат за положителни или се отнасят към тях като към истината. Не е ли така? (Така е.) Както виждате, тези аспекти на традиционната култура са пуснали дълбоки корени в сърцето на човека и не могат да бъдат унищожени и изкоренени за кратко време.

Макар че изброените от нас двайсет и едно изисквания за морално поведение на човека са само част от традиционната китайска култура, в известна степен те могат да служат като представителни примери за всички изисквания, които традиционната китайска култура е поставила по отношение на моралното поведение на човека. Хората приемат всяко едно от тези двайсет и едно изисквания за нещо положително, благородно и правилно и вярват, че тези изисквания им позволяват да живеят достойно, както и че те са вид морално поведение, което заслужава възхищение и уважение. Засега ще оставим настрана сравнително повърхностни поговорки като това да не присвояваш намерените пари, или да извличаш удоволствие от това да помагаш на другите, а ще говорим за моралното поведение, което човек цени особено високо и смята за благородно. Да вземем например поговорката „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“ — най-простият начин да се обобщи смисълът на това твърдение е, че човек не бива да забравя корените си. Ако той притежава това морално поведение, тогава всички ще си мислят, че личността му е толкова благородна и че наистина е „израснал като лилия, непокътната от калта“. Хората ценят това много високо. Фактът, че го ценят високо, означава, че те наистина одобряват подобно твърдение и са съгласни с него. И, разбира се, те много се възхищават и на хората, които могат да се придържат към това морално поведение. Макар да вярват в Бог, много хора всъщност одобряват това, което традиционната култура насърчава, и искат да практикуват такова добро поведение. Тези хора не разбират истината. Те мислят, че да вярваш в Бог означава да си добър човек, да помагаш на другите, да извличаш удоволствие от това, че им помагаш, никога да не ги мамиш и да не им вредиш, да не се стремиш към светски неща и да не се лакомиш за богатство или удоволствия. В сърцата си всички те се съгласяват, че е правилно твърдението: „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“. Някои ще кажат: „Ако преди да повярва в Бог, човек вече се придържа към морално поведение като: „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“, ако е велик и добър човек, който не забравя корените си, то след като се присъедини към вярата, той ще е способен бързо да постигне Божията радост. Такива хора лесно навлизат в Божието царство — те могат да придобият Неговите благословии“. Много хора, когато оценяват и възприемат другите, не разглеждат същността им въз основа на Божиите слова и на истината, а според изискванията на традиционната култура за морално човешко поведение. От тази гледна точка дали няма опасност хората, които не разбират истината, погрешно да вземат за истината това, което човекът приема за добро и правилно? Дали няма опасност да считат, че Бог приема за добри хората, които човекът смята за добри? Хората винаги искат да Му наложат собствените си идеи. А така не допускат ли принципна грешка? Това не оскърбява ли Божия нрав? (Така е.) Това е много сериозен проблем. Ако хората наистина притежават разум, те трябва да търсят истината по въпроси, които не могат да схванат, трябва да разберат Божията воля и не бива безгрижно да изричат купища глупости. Дали в Божиите критерии и принципи за оценка на човека има нещо, което гласи: „Онези, които не забравят корените си, са добри хора и притежават характеристиките на добрия човек“? Бог казвал ли е някога подобно нещо? (Не.) В конкретните Божии изисквания към човека Той казвал ли е някога: „Ако си беден, не бива да крадеш. Ако си богат, не бива да водиш безразборен полов живот. Никога не бива да отстъпваш, ако си изправен пред заплаха или опасности“? Дали Божиите слова съдържат такива изисквания? (Не.) Наистина не съдържат. Съвсем очевидно е, че твърдението, че „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“, е изречено от човек — то не съответства на Божиите изисквания към човека, несъвместимо е с истината и по начало не е същото като истината. Бог никога не е изисквал от сътворените същества да не забравят корените си. Какво означава да не забравяш корените си? Ще ти дам един пример. Ако предците ти са били земеделци, ти трябва винаги да пазиш спомена за тях. Ако предците ти са се занимавали със занаят, трябва да поддържаш практикуването на този занаят и да го предаваш от поколение на поколение. Дори след като повярваш в Бог, не може да забравяш тези неща — не може да забравяш ученията, занаятите или каквото и да било, предадено ти от твоите предци. Ако те са били просяци, трябва да запазиш тоягите, с които са биели кучетата. Ако някога предците е трябвало да се препитават с плява и диви растения, то техните потомци също трябва да опитат да ядат плява и диви растения — това означава да помнят скърбите от миналото, за да се насладят на радостите на настоящето. Ето какво означава да не забравяш корените си. Каквото и да са правили предците ти, трябва да го спазваш. Не може да забравиш предците си само заради доброто си образование и статуса си. Китайците са изключително взискателни към това. Сякаш в сърцата си вярват, че само хората, които не забравят корените си, имат съвест и разум и само такива хора могат да се държат почтено и да живеят достойно. Правилен ли е този възглед? Има ли нещо подобно в Божиите слова? (Не.) Бог никога не е казвал подобно нещо. От този пример става ясно, че макар хората да ценят високо царството на добродетелта, макар да се стремят към него, макар то да изглежда като нещо положително, нещо, което може да сложи в ред моралното им поведение и да ги предпазва да не тръгнат по пътя на злото и да се развратят, и макар то да се разпространява сред хората и да се приема от всички като нещо положително, ако го сравните с Божиите слова и истината, ще видите, че тези изисквания и мисли на традиционната култура са напълно нелепи. Ще видите, че просто не си струва да се споменават, че нямат и най-слаба връзка с истината, камо ли да са Божии изисквания и Божия воля. Като се застъпват за тези идеи и възгледи и като излагат различни твърдения относно моралното поведение на човека, хората просто използват определени неща, които надхвърлят границите на човешкото мислене, за да се правят на оригинални и изключителни, за да парадират със собственото си величие и правота и да изтръгнат почит от хората. Както на изток, така и на запад, по принцип всички хора мислят еднакво. Идеите и отправните точки на изискванията, които хората поддържат и поставят по отношение на моралното поведение на човека, както и целите, които искат да постигнат чрез тях, по същество са еднакви. Въпреки че хората на запад нямат конкретно тези идеи и възгледи като: „Отвръщай на злото с добро“ и „Трябва да се отплатиш многократно за стореното ти добро“, на които наблягат хората на изток, и макар да не притежават изрични поговорки като тези от традиционната китайска култура, тяхната традиционна култура не съдържа нищо по-различно от тези идеи. Макар че нещата, за които разговаряхме и общувахме, принадлежат на традиционната китайска култура, в известна степен и по същество тези твърдения и изисквания за морално поведение представляват преобладаващите идеи на цялото покварено човечество.

Днес разговаряхме предимно за това какво негативно влияние оказва традиционната култура върху хората чрез своите твърдения и изисквания, свързани с моралното поведение на човека. След като проумеят това, следващото най-важно нещо, което хората трябва да разберат, всъщност е какви изисквания има Бог, Господът на творението, към моралното поведение на човека, какво конкретно е казал и какви изисквания е поставил. Ето какво трябва да разбере човечеството. Вече ясно видяхме, че традиционната култура изобщо не свидетелства за Божиите изисквания към човека или за думите, които Той е изрекъл, и че хората не са потърсили истината по този въпрос. И така, хората първо са научили именно традиционната култура и тя ги е контролирала, проникнала е в сърцата им и е направлявала начина, по който човечеството е живяло в продължение на хилядолетия. Това е основният начин, по който Сатана е покварил човечеството. След като ясно са осъзнали този факт, най-важното нещо, което хората трябва да разберат сега, е какви изисквания има Господът на творението към сътворените хора по отношение на човешката им природа и морала им — или, с други думи, какви критерии има по отношение на този аспект на истината. Същевременно хората трябва да разберат кое от следните е истината: изискванията на традиционната култура или Божиите изисквания към човечеството. Хората трябва да разберат кои от тях могат да ги пречистят, да ги спасят и да ги водят към правилния път в живота и кои са заблуда, която може да ги подведе, да им навреди и да ги насочи към грешен път и към живот в грях. Щом придобият тази проницателност, те могат да признаят, че изискванията на Господа на творението към човечеството са напълно естествени и обосновани и че те са истините принципи, които трябва да практикуват. Що се отнася до изискванията на традиционната култура към моралното поведение и нейните критерии, които влияят върху стремежа на хората към истината, върху възгледите им за хората и нещата, както и върху поведението и действията им — ако хората могат поне малко да ги различат, да ги прозрат и да признаят абсурдната им същност, ако могат от сърце да се отрекат от тях, тогава някои от объркванията или проблемите им относно моралното поведение могат да се разрешат. Дали разрешаването на тези проблеми няма значително да намали препятствията и трудностите, с които хората се сблъскват по пътя на стремеж към истината? (Така е.) Когато хората не разбират истината, те са склонни да бъркат общоприетите идеи за морално поведение с истината и да се стремят към тях и да ги спазват, сякаш са истината. Това оказва огромно влияние върху способността им да разбират и да практикуват истината, както и върху резултатите, които постигат, докато се стремят към нея, за да осъществят промяна в нрава си. Това е нещо, което никой от вас не би искал да види. Разбира се, и Бог не иска да го види. В такъв случай, що се отнася до тези уж положителни твърдения, идеи и възгледи за морално поведение, които човекът спазва, хората първо трябва да ги познават и ясно да ги разграничават въз основа на Божиите слова и истината, да прозрат самата им същност и така дълбоко в сърцата си да си съставят вярна оценка и позиция за тях, след което малко по малко могат да ги извадят наяве, да ги изкоренят и да ги изоставят. В бъдеще всеки път, когато хората видят тези уж положителни твърдения, които противоречат на истината, първото нещо, което трябва да изберат, е истината, а не твърденията, които в човешките представи се приемат за положителни, защото тези уж положителни твърдения са само човешки възгледи и всъщност не съответстват на истината. От каквато и гледна точка да говорим, основната ни цел в днешното общение по тези теми е да отстраним различните препятствия, които възникват в процеса на стремежа на хората към истината, особено несигурността по отношение на Божиите слова и критериите за истината, която се поражда в умовете им. Тази несигурност означава, че когато приемаш и практикуваш истината, не можеш да определиш кои неща са поддържани от хората поговорки за морално поведение и кои са Божиите изисквания към човечеството, както и кои от тях са истинските принципи и критерии. Хората не са наясно с тези неща. Защо не са? (Защото не разбират истината.) От една страна, причината е, че не разбират истината. От друга — това, че им липсва проницателност по отношение на изискванията към моралното поведение, които човешката традиционна култура поставя, и хората все още не могат да прозрат същността им. Накрая объркан ще определиш, че са правилни нещата, които си научил първо и които са се загнездили в съзнанието ти, както и онези, които обикновено всички признават за редни и правилни. И тогава ще избереш нещата, които харесваш, които можеш да постигнеш и които съответстват на вкуса и представите ти, ще се ориентираш и ще се придържаш към тях, сякаш те са истината. И в резултат на това нищо от поведението и постъпките на хората, както и това, към което се стремят, което избират и в което се вкопчват, няма да има никаква връзка с истината, а ще принадлежи към човешкото поведение и човешките прояви на морал, които попадат извън обхвата на истината. Хората подхождат към тези аспекти на традиционната култура и се придържат към тях, сякаш са истината, като в същото време изтласкват настрана и пренебрегват истините за Божиите изисквания към поведението на човека. Независимо доколко притежават поведението, което възприемат като добро, хората никога няма да получат Божието одобрение. Това е пример за хора, които пропиляват много усилия за неща извън обхвата на истината. Освен това, като приемат за истина нещата, които произлизат от човека и не съответстват на истината, хората вече са се заблудили. Те първо са научили тези аспекти на традиционната култура и затова тези неща ги контролират, пораждат всевъзможни погрешни възгледи у тях и много ги затрудняват и смущават при опита им да разберат и да практикуват истината. Всички хора вярват, че ако имат добродетелно поведение, Бог ще ги одобри и ще заслужават да получат Божиите благословии и Неговото обещание, но могат ли да приемат Божието правосъдие и порицание, щом таят такъв възглед и начин на мислене? Доколко подобно мислене може да попречи на пречистването и спасението на хората? Дали тези фантазии и представи няма да доведат хората до погрешно разбиране, бунт и противопоставяне на Бог? Нима последствията няма да са такива? (Така е.) Общо взето изразих какво е значението на общението по тази тема. Това е общата идея.

Сега ще разнищим и ще анализираме една по една различните поговорки за морално поведение на традиционната китайска култура, след което ще извадим заключение за тях. Така всеки ще получи основно потвърждение и отговор и ще има поне относително вярно разбиране и мнение за тези поговорки. Нека започнем с първата поговорка: „Не присвоявай парите, които намериш“. Какво би било точното ѝ обяснение? (Ако намериш нещо, не бива да го вземаш и да претендираш, че е твое. Става дума за един вид нравственост и социален обичай.) Лесно ли се постига? (Сравнително лесно е.) За повечето хора е лесно постижимо — ако намериш нещо, независимо какво е то, не бива да го присвояваш, защото то принадлежи на някой друг. Не го заслужаваш и трябва да го върнеш на законния му собственик. Ако не можеш да намериш законния му собственик, трябва да го предадеш на властите — във всеки случай не бива да го вземаш за себе си. Всичко това е в духа на принципа да не копнееш за чужди вещи и да не се възползваш от другите. Това е изискване към моралното поведение на човека. С каква цел е поставено подобно изискване към моралното поведение на хората? Когато те притежават подобно морално поведение, това оказва добро и положително въздействие върху социалния климат. Такива идеи се внушават на хората, за да им попречат да се възползват от другите и така да поддържат собственото си добро морално поведение. Ако всеки човек притежава такова добро морално поведение, социалният климат ще се подобри и ще достигне ниво, при което никой няма да взема изгубените вещи, които намери на улицата, и на никого няма да се налага да заключва вратите си през нощта. При подобен социален климат общественият ред ще се подобри и хората ще могат да живеят по-спокойно. Ще има по-малко кражби и по-малко грабежи, по-малко сбивания и вендети. Хората, които живеят в такова общество, ще имат чувство за сигурност и по-голямо общо благополучие. „Не присвоявай парите, които намериш“ е изискване към моралното поведение на хората в обществената и жизнената среда. Целта му е да защити социалния климат и жизнената среда на хората. Лесно ли се постига това? Независимо дали хората могат да го постигнат, или не, онези, които са издигнали тази идея и са поставили това изискване относно моралното поведение на човека, са имали за цел да реализират идеалната обществена и жизнена среда, за която хората копнеят. „Не присвоявай парите, които намериш“ няма нищо общо с критериите за поведението на човека — това е просто изискване към моралното поведение на хората, когато намерят нещо. То няма много общо със същността на човека. Човечеството вече хиляди години е отправяло това изискване относно моралното поведение на хората. Разбира се, когато те спазват това изискване, дадена страна или общество може да преживее период, в който има по-малко престъпност, и дори може да се стигне до етап, в който не се налага хората да заключват вратите си през нощта, никой няма да взема изгубени вещи, които намери на улицата, и повечето хора няма да присвояват парите, които намерят. В такова време социалният климат, общественият ред и жизнената среда ще са относително стабилни и хармонични, но този климат и тази обществена среда могат да се поддържат само временно, за определен период или за известно време. Тоест хората могат да постигнат или да се придържат към подобно морално поведение само в определена социална среда. Веднага щом жизнената им среда се промени и старият социален климат се разпадне, едновременно с промените в обществената среда, социалния климат и социалните тенденции вероятно ще се променят и моралните норми като тази „да не присвояват парите, които намерят“. Вижте как след като дойде на власт, големият червен змей заблуди хората, като популяризира всякакви поговорки, за да осигури обществена стабилност. През 80-те години на миналия век дори имаше популярна песен със следния текст: „Взех една стотинка от земята край пътя и я предадох на полицай. Полицаят взе стотинката и ми кимна. Радостен казах: „До скоро, господине!“. Очевидно си струваше да се спомене и да се възпее дори маловажният въпрос за предаването на една стотинка — това беше толкова „благороден“ социален морал и „благородно“ поведение! Ала наистина ли беше така? Хората са способни да предадат на полицая една намерена стотинка, но дали биха предали сто или хиляда юана? Трудно е да се каже. Ако човек забележи злато, сребро, скъпоценност или дори нещо още по-ценно, алчността му ще е неконтролируема, чудовището в него ще се изтръгне на воля и той ще е способен да нарани някого и да му навреди, да го обвини несправедливо и да му устрои капан — ще е способен целенасочено да ограби парите на човека и дори да го убие. Какво би останало тогава от добрата традиционна култура и от традиционния морал на човека? Къде би бил тогава моралният критерий „Не присвоявай парите, които намериш“? Какво ни показва това? Независимо дали хората притежават такъв дух и такова морално поведение, това изискване и тази поговорка е просто нещо, което хората си представят, желаят и искат да могат да осъществят и да постигнат. При определени социални обстоятелства и в подходяща среда хората, които притежават известна доза съвест и разум, могат да практикуват правилото да не присвояват парите, които намерят, но това е само преходно добро поведение и не може да се превърне в критерий за поведението им или в техен живот. Щом се променят социалните условия и обстоятелства, в които живеят онези хора, този принцип и идеално морално поведение според човешките представи ще е толкова чуждо на хората. Няма да успее да задоволи желанията и амбициите им, камо ли да ограничи злодеянията им, разбира се. То е само преходно добро поведение и относително благородно морално качество според човешките идеали. Когато се сблъска с действителността и с личния интерес и влезе в противоречие с идеалите на хората, подобен морал не може да обуздае или да направлява поведението и мислите им. В крайна сметка хората ще решат да му се противопоставят, ще нарушат тази традиционна представа за морал и ще предпочетат собствените си интереси. Следователно, когато става въпрос за поучението „да не се присвояват намерените пари“, хората може и да предадат на полицията намерената стотинка. Ако обаче намерят хиляда юана, десет хиляди юана или златна монета, дали пак ще предадат намереното на полицая? Няма да са способни да го направят. Когато ползата от вземането на тези пари надхвърли границите на това, което човешкият морал може да постигне, те няма да са в състояние да ги предадат на полицията. Няма да са способни да осъществят поучението „Не присвоявай парите, които намериш“. В такъв случай дали „да не присвояваш парите, които намериш“ представлява човешката природа същност на хората? Изобщо не може да представлява човешката им природа същност. Съвсем очевидно е, че това изискване за морално човешко поведение не може да се използва като основа за оценка на това дали някой притежава човешка природа, както и че не може да служи като критерий за поведението на човека.

Ще бъде ли точен начинът за оценка на морала и характера на даден човек, ако първо гледаме дали присвоява парите, които намери? (Не.) Защо не? (Хората са неспособни наистина да спазват това изискване. Ако намерят малка сума пари или нещо с ниска стойност, те ще са способни да го предадат, но ако е нещо ценно, ще е по-малко вероятно да го направят. Ако е много ценна вещ, ще е още по-малко вероятно да я предадат — дори може да настояват на всяка цена да я задържат). Искаш да кажеш, че „Не присвоявай парите, които намериш“ не може да служи като критерий за оценка на нечия човешка природа, защото хората не са способни да го постигнат. В такъв случай щеше ли да се счита за критерий за оценка на човешката им природа, ако хората можеха да спазват това изискване? (Не.) Защо не би могло да се счита за критерий за оценка на човешката природа на хората, дори и да можеха да го спазват? (Способността или неспособността на даден човек да спазва изискването „Не присвоявай парите, които намериш“ всъщност не отразява качеството на неговата човешка природа. Тази способност няма нищо общо с това колко добра или лоша е човешката му природа и не е критерий за оценяването ѝ.) Това е един от начините да разберете проблема. Няма особена връзка между това човек да не присвоява намерените пари и качеството на човешката му природа. В такъв случай, ако срещнете човек, който наистина е способен да не присвоява намерените пари, как ще го възприемете? Можете ли да го смятате за човек, който притежава човешка природа, за честен човек и за човек, който се покорява на Бог? Можете ли да определите това, че човек не присвоява намерените пари, като критерий за притежаване на човешка природа? Трябва да разговаряме по този въпрос. Кой ще говори за това? (Способността на даден човек да не присвоява парите, които намери, няма връзка с определянето на човешката му природа същност. Неговата същност се оценява според истината.) Какво друго? (Някои хора са способни да не присвояват парите, които намерят, дори и когато се отнася до голяма сума пари, или вършат много други подобни добри дела, но таят свои собствени цели и намерения. Искат да бъдат възнаградени за достойните си постъпки и да придобият добра репутация, така че външното им добро поведение не може да определи качеството на човешката им природа.) Има ли още нещо? (Да предположим, че някой е способен да не присвоява намерените пари, но подхожда към истината със съпротива и с нагласа на отегчение от нея. Ако го оценяваме въз основа на Божиите слова, той не притежава човешка природа. Затова е неправилно да използваме този критерий, за да съдим дали някой притежава човешка природа или не.) Някои от вас вече са осъзнали, че е неправилно да се използва поучението „Не присвоявай парите, които намериш“, за да се прецени дали някой притежава човешка природа — не сте съгласни да се използва като критерий, по който да се оценява дали някой притежава човешка природа. Този възглед е правилен. Независимо дали човек е способен да не присвоява намерените пари, това няма много общо с принципите му на поведение и с пътя, който избира. Защо казвам това? На първо място, когато човек не присвоява парите, които намери, това представлява само моментно поведение. Трудно е да се каже дали го е направил, защото намерената вещ е била безполезна, или защото някой го е наблюдавал и той е искал да получи похвала и уважение. Дори и действието му да е било неподправено, то е само вид добра постъпка и не касае особено стремежа и поведението му. Най-много може да се каже само, че този човек има донякъде добро поведение и благороден характер. Макар че това поведение не може да се нарече негативно, то не може да се категоризира и като положително и човек със сигурност не може да се определи като положителен само защото не присвоява парите, които намери. Така е, защото това изобщо не касае истината и няма нищо общо с Божиите изисквания към човека. Някои хора казват: „Как може да не е положително нещо? Как може такова благородно поведение да не се счита за положително? Ако човек беше неморален и му липсваше човешка природа, щеше ли да е способен да не присвои намерените пари?“. Това не е непременно правилно изказване. Дяволът е способен да направи две-три добри неща. Би ли казал тогава, че това не е дяволът? Някои демонски царе вършат по някое и друго добро дело, за да си изградят име и да затвърдят мястото си в историята. Би ли ги нарекъл тогава добри хора? Не можете да определите дали някой притежава човешка природа, или не, или дали характерът му е добър или лош единствено въз основа на една добра или лоша постъпка. За да е точна една оценка, тя трябва да се основава на цялостното му поведение, както и на това дали има правилни идеи и възгледи. Ако някой е способен да върне на законния ѝ собственик много ценна вещ, която е намерил, това само показва, че не е алчен и че не копнее за чуждо имущество. Той притежава този аспект на доброто морално поведение. Това обаче има ли нещо общо с неговото поведение и с отношението му към положителните неща? (Няма.) Вероятно някои хора няма да се съгласят с това и ще сметнат, че това твърдение е малко субективно и неточно. От друга гледна точка обаче, човек няма ли да се разтревожи много, ако загуби нещо полезно? И така, ако човек намери каквато и да е вещ, тя не е негова, следователно не бива да я задържа. Тя не му принадлежи, независимо дали става дума за предмет или за пари и дали тази вещ е ценна или безполезна. Не е ли тогава негов дълг да върне вещта на законния ѝ собственик? Нима не е редно хората да постъпват именно по този начин? Каква е ползата да се насърчава? Не се ли обръща прекалено много внимание на нещо толкова незначително? Не е ли пресилено да се смята, че е благородно морално качество да не се присвояват намерените пари и да се издига това до възвишения духовен свят? Струва ли си дори да се споменава това добро поведение сред добри хора? Има толкова много видове по-добро и по-възвишено поведение от него, така че не си струва да се споменава това да не се присвояват намерените пари. Би било уместно обаче активно да разпространявате и насърчавате това добро поведение сред просяци и крадци и от това може да има някаква полза. Ако една държава насърчава активно поучението „Не присвоявай парите, които намериш“, това показва, че хората там вече са много зли, че страната е залята от обирджии и крадци и не е в състояние да се предпази от тях. Така че единственият им изход е да насърчават и разпространяват такова поведение, за да решат проблема. Всъщност това поведение винаги е било човешки дълг. Не е ли толкова незначително, че дори не си струва да се споменава, ако някой например намери петдесет юана на улицата и без колебание ги върне на законния им собственик? Наистина ли е необходимо да се възхвалява това? Нужно ли е да се прави от мухата слон и да се пеят хвалебствия за този човек, и дори да се хвали за благородното му и почтено морално поведение, само защото е върнал парите на човека, който ги е изгубил? Нима не е просто нормално и естествено да се върнат загубените пари на законния им собственик? Не и ли редно именно така да постъпи човек, който притежава нормален разум? Дори едно малко дете, което не разбира от социален морал, би било способно да го направи, така че наистина ли е необходимо да се вдига толкова шум за това? Наистина ли това поведение заслужава да се издига до нивото на човешкия морал? Според Мен не може да се издига до това ниво и не заслужава похвала. То е просто преходно добро поведение и няма никаква връзка с това да си наистина добър човек в основата си. Да не присвояваш намерените пари е много маловажен въпрос. Това е нещо, на което би трябвало да е способен всеки нормален човек и всеки, който се облича в човешка кожа или говори на човешки език. То е нещо, което хората могат да правят, ако се постараят, и не им е нужен възпитател или мислител, който да ги учи да го правят. И тригодишно дете е способно да го направи, но въпреки това мислителите и възпитателите са го разглеждали като решаващо изискване за моралното поведение на човека и така са вдигнали много шум за нищо. Макар че „Не присвоявай парите, които намериш“ е твърдение, което оценява моралното поведение на човека, то по същество не се издига до нивото на критерий дали някой притежава човешка природа или благороден морал. Следователно както е неточно, така е и неуместно да се използва поучението „Не присвоявай парите, които намериш“, за да се оцени качеството на нечия човешка природа.

„Не присвоявай парите, които намериш“ е най-повърхностното изискване за морално поведение на традиционната култура. Макар че всички човешки общества са насърчавали и са насаждали подобна идея, поради покварения си нрав и поради преобладаващите зли тенденции сред човечеството, дори и за известно време хората да могат да практикуват „Не присвоявай парите, които намериш“ или да притежават подобно добро морално поведение, това не променя факта, че поквареният им нрав постоянно взима връх в мислите и поведението им, като същевременно владее и контролира държанието и стремежите им. Преходните случаи на добро морално поведение нямат никакво отношение към стремежа на човека и със сигурност не могат да променят преклонението му пред злите тенденции и възхищението му от тях, нито това, че ги следва. Нима не е така? (Така е.) В такъв случай, песента, която хората пееха в миналото: „Взех една стотинка от земята край пътя“, вече не е нищо повече от детска песничка. Тя се е превърнала в спомен. Хората не могат да спазват дори елементарното добро поведение да не присвояват парите, които са намерили. Те искат да променят стремежите и покварения нрав на хората, като насърчават доброто морално поведение, и се опитват да спрат деградацията на човечеството и непрестанния упадък на обществото, но в крайна сметка не успяват да постигнат тези цели. Нормата „Не присвоявай парите, които намериш“ може да съществува само в идеалния свят на човека. Хората се отнасят към нея като към някакъв идеал, като към амбиция за по-добър свят. Тази норма съществува в духовния свят на човека. Тя е своеобразна надежда, която човек възлага на бъдещия свят, но е несъвместима с реалността на човешкия живот и с действителната човешка природа на хората. Тя противоречи на принципите на човешкото поведение и на пътя, по който хората вървят, както и на това, към което се стремят и което трябва да притежават и постигнат. Не е съвместима нито с проявленията и изблиците на нормалната човешка природа, нито с принципите на отношенията между хората и на управляване на делата. Затова от древността до наши дни този критерий за оценка на моралното поведение на хората никога не е имал реална сила. Пропагандираното от човека предписание „Не присвоявай парите, които намериш“ е особено безсмислено като идея и възглед и повечето хора го пренебрегват, защото то не може да промени посоката на поведението или на стремежите им и със сигурност не може да промени покварата, егоизма, користолюбието или нарастващата им склонност да се устремяват към злото. Това най-елементарно изискване „Не присвоявай парите, които намериш“ се е превърнало в забавна, иронична шега. Сега дори децата не искат да пеят „Взех една стотинка от земята край пътя“ — в това няма абсолютно никакъв смисъл. В свят, пълен с корумпирани политици, тази песен е станала много иронична. Реалността, която хората добре осъзнават, е, че човек може и да предаде на полицията загубена стотинка, но ако намери един милион или десет милиона юана, те ще отидат право в джоба му. От това явление виждаме, че опитите на хората да популяризират това изискване за морално поведение сред човечеството са се провалили. Това означава, че хората са неспособни да практикуват дори елементарно добро поведение. Какво означава да са неспособни да практикуват дори елементарно добро поведение? Означава, че хората са неспособни да практикуват дори елементарните неща, които е редно да правят, като например да не вземат нещо, което намерят, ако то принадлежи на друг. Освен това, когато направят нещо лошо, хората и една честна дума няма да изрекат за това и по-скоро ще умрат, отколкото да признаят грешката си. Не могат да спазват дори нещо толкова елементарно като това да не лъжат, така че определено не са годни да говорят за морал. Те дори не искат да имат съвест и разум. Как тогава могат да говорят за морал? Длъжностните лица и хората с власт си блъскат главите, за да измислят как да изстискат и изкопчат по-голяма изгода от другите и как да заграбят чужди неща. Дори законът не може да ги спре. Защо е така? Как стигна дотук човекът? Всичко това се дължи на покварения сатанински нрав на хората и на контрола и господството, които сатанинската им природа има над тях, което поражда всякакви видове измамно и вредно поведение. Тези лицемери вършат много достойни за презрение и безсрамни неща под предлог, че „служат на хората“. Нима не са загубили всякакво чувство за срам? В днешно време има толкова много лицемерни хора. В свят, в който се вихрят злите хора, а добрите са потиснати, доктрина като „Не присвоявай парите, които намериш“ просто не е в състояние да ограничи покварения нрав на хората, нито може да преобрази тяхната природа същност или пътя, по който вървят.

Разбрахте ли какво казах в това общение по темата „Не присвоявай парите, които намериш“? Какво е значението на тази поговорка за покварените хора? Как точно трябва да се разбира това поучение? („Не присвоявай парите, които намериш“ няма никаква връзка с поведението на хората или с пътя, по който вървят. Това поучение не може да промени пътя, по който върви човекът.) Точно така, не е подходящо хората да оценяват нечия човешка природа въз основа на поговорката „Не присвоявай парите, които намериш“. Тази поговорка не може да се използва за оценка на нечия човешка природа, а също така не е правилно да се използва за оценка на нечий морал. Тя не е нищо повече от преходно поведение на човека. Просто не може да се използва за оценка на същността му. Хората, които предложиха поговорката за моралното поведение „Не присвоявай парите, които намериш“ — тези така наречени мислители и възпитатели — са идеалисти. Нито разбират човешката природа или същност, нито до каква степен човекът се е развратил и покварил. При това положение предложената от тях поговорка за морално поведение е много безсмислена, тя просто е непрактична и не отговаря на реалните условия на човека. Тази поговорка за морално поведение няма никаква връзка със същността на човека, нито с различните видове покварен нрав, които хората проявяват, нито с представите, възгледите и поведението, които могат да се породят у хората, докато са подвластни на покварения си нрав. Това е от една страна. От друга страна, да не се присвояват намерените пари е нещо, което един нормален човек би трябвало да прави. Родителите ти например са те родили и отгледали, но когато беше още невеж и незрял, не правеше друго освен да молиш родителите си за храна и дрехи. Когато обаче порасна и разбра нещата по-добре, ти инстинктивно знаеше как да обичаш нежно родителите си, как да гледаш да не ги тревожиш или ядосваш, как да се опитваш да не ги натоварваш допълнително с работа или страдания и как сам да вършиш всичко, което можеш. Ти разбра тези неща инстинктивно и нямаше нужда някой да те учи на тях. Ти си личност, имаш съвест и разум, затова си способен да правиш всичко това, редно е да го правиш и не си струва дори да се споменават тези неща. Като издигат поговорката „Не присвоявай парите, които намериш“ до нивото на възвишения морален характер, хората правят от мухата слон и стигат твърде далеч. Това поведение не бива да се определя по този начин, нали така? (Така е.) Какво може да се научи от това? Ако човек прави каквото трябва да прави и каквото е способен да прави в рамките на нормалната човешка природа, това е знак, че той има нормална човешка природа. Това означава, че ако човек има нормален разум, той може да прави нещата, за които хората с нормална човешка природа биха се сетили и биха осъзнали, че е редно да правят. Това не е ли съвсем нормално явление? Ако правиш нещо, което всеки човек с нормална човешка природа е способен да прави, дали наистина това може да се нарече добро морално поведение? Необходимо ли е да се насърчава? (Не.) Наистина ли се счита за благородна човешка природа? Дали се признава за притежаване на човешка природа? (Не.) Проявата на подобно поведение не издига човека до нивото на притежаващ човешка природа. Ако кажеш, че някой притежава човешка природа, това означава, че възгледите и позицията, от които разглежда проблемите, както и средствата и методите му за справяне с тях, са относително положителни и активни. Кое е знак за положителност и активност? Този човек ще има съвест и чувство за срам. Друг знак за положителност и активност е чувството за праведност. Възможно е да има някои лоши навици, като например да си ляга и да се събужда късно, да е придирчив към храната или да предпочита храни със силен аромат, но освен тези лоши навици той ще има и някои добри качества. Ще има принципи и граници по отношение на поведението и действията си, ще има чувство за срам и за праведност и ще има повече положителни черти и по-малко негативни. Би било още по-добре, ако може да приеме и да практикува истината, и ще му е лесно да поеме по пътя на стремеж към нея. И обратното, ако човек обича злото, търси слава, изгода и статус, ако обожава парите, обича да живее в лукс и да прахосва времето си в търсене на удоволствия, то гледната точка, от която възприема хората и нещата, както и възгледите му за живота и ценностната му система, ще са изцяло негативни и мрачни и той няма да има чувство за срам и праведност. Подобен човек няма да притежава човешка природа и със сигурност няма да му е лесно да приеме истината или да постигне Божието спасение. Това е прост принцип за оценяване на хората. Оценката на моралното поведение на даден човек не е критерий, по който може да се измери дали притежава човешка природа. За да прецениш дали даден човек е добър или лош, трябва да го съдиш въз основа на неговата човешка природа, а не на моралното му поведение. Моралното поведение обикновено е повърхностно и се влияе от социалния климат, произхода и средата на човека. Някои способи и проявления постоянно се променят, затова е трудно да се определи качеството на нечия човешка природа единствено въз основа на моралното му поведение. Даден човек например може много да уважава обществения морал и навсякъде да спазва правилата. Може да проявява сдържаност във всичко, което прави, да спазва законите на държавата и да се старае да не вдига шум на обществени места и да не накърнява чужди интереси. Той може и да е почтителен и услужлив и да се грижи както за младите, така и за възрастните. Това, че този човек има толкова много добри черти, означава ли, че той живее според нормалната човешка природа и че е добър човек? (Не.) Човек може много добре да практикува „Не присвоявай парите, които намериш“, може да е последователен в спазването на това поучение, поддържано и пропагандирано от човечеството. Каква обаче е неговата човешка природа? Това, че практикува да не присвоява намерените пари, изобщо не говори за човешката му природа. Това морално поведение не може да се използва, за да се прецени дали човешката му природа е добра или лоша. Как тогава трябва да се оценява човешката му природа? Трябва да свалиш от него опаковката на това морално поведение и да изключиш поведението и моралното държание, които хората приемат за добри и които са най-малкото, което всеки човек с нормална човешка природа е способен да постигне. След това разгледай неговите най-важни проявления, като принципите му на поведение и границите, които няма да прекрачи в държанието си, както и отношението му към истината и към Бог. Това е единственият начин да видиш човешката му природа същност и вътрешната му природа. Подобно разглеждане на хората е относително обективно и точно. Това е всичко от нашето обсъждане на поговорката: „Не присвоявай парите, които намериш“. Всички ли разбрахте това общение? (Да.) Често се тревожа, че всъщност не сте разбрали казаното от Мен, че разбирате само малко от доктрината за него, но все още не разбирате онези части, които касаят неговата същност. Така че единственото, което мога да направя, е да доразвия малко идеята. Ще се чувствам спокоен едва когато усетя, че сте разбрали. Как мога да позная дали сте разбрали? Когато видя радостно изражение на лицата ви, вероятно сте разбрали какво казвам. Ако мога да постигна това, тогава си заслужава да поговоря малко повече по тази тема.

Общо взето завърших общението си по темата „Не присвоявай парите, които намериш“. Макар и да не ви казах направо как това поучение противоречи на истината или защо не може да се издигне до нивото на истината, или какви изисквания поставя Бог към поведението и моралното държание на хората, не обхванах ли всичко това? (Така е.) Божият дом насърчава ли поучения като „Не присвоявай парите, които намериш“? (Не.) Как тогава гледа на тази поговорка Божият дом? Може да споделите своето разбиране. („Не присвоявай парите, които намериш“ е просто нещо, което всеки човек с нормална човешка природа би трябвало да спазва и да прави, така че не е необходимо да се насърчава. Освен това „Не присвоявай парите, които намериш“ е просто проявление на човешкия морал и не касае принципите на поведение на хората, възгледите, които имат за своите стремежи, пътищата, по които вървят, или качеството на човешката им природа.) Дали моралното поведение е признак на човешка природа? (Не е признак на човешка природа. Някои аспекти на моралното поведение са просто неща, които хората с нормална човешка природа би трябвало да притежават.) Когато Божият дом говори за човешка природа и за разпознаване на хората, това е в по-важния контекст на стремежа към истината. Най-общо казано, Божият дом няма да оценява какво е моралното поведение на даден човек — най-малкото, няма да оценява дали човекът е способен да спазва поговорката: „Не присвоявай парите, които намериш“. Той няма да изследва това, а ще провери какво е качеството на човешката му природа, дали обича положителните неща и истината и какво е отношението му към истината и към Бог. Човек може и да не присвоява намерените пари, докато е в светското общество, но ако изобщо не защитава интересите на Божия дом, след като е станал вярващ, ако е способен да краде, да разхищава или дори да продава даровете, когато му се предостави възможност да ги управлява, и ако е способен да върши всякакви лоши неща, що за човек е той? (Зъл човек.) Той никога не заема позиция, за да защити интересите на Божия дом, когато възникнат проблеми. Дали няма такива хора? (Има.) Дали тогава би било подходящо да използваме поговорката „Не присвоявай парите, които намериш“, за да оценим човешката им природа? Не би било подходящо. Някои хора казват: „Преди беше добър човек. Имаше възвишен морален характер и всички го одобряваха. Защо тогава се промени, след като дойде в Божия дом?“. Дали наистина се е променил? Истината е, че не се е променил. Притежавал е известно морално държание и добро поведение, но ако оставим това настрана, човешката му природа същност винаги е било такова и изобщо не се е променило. Където и да отиде, той винаги се държи така. Само че преди хората са го оценявали според критерия за морално поведение, вместо да използват истината, за да съдят за човешката му природа. Хората си мислят, че е претърпял някаква промяна, но всъщност не е. Някои хора казват: „Преди не беше такъв“. Преди не беше такъв, защото по-рано не се беше сблъсквал с такива ситуации и не беше попадал в такава среда. Освен това хората не разбираха истината и не бяха способни да го прозрат. Каква е крайната последица от това, че хората възприемат и съдят другите въз основа на един вид добро поведение, вместо на човешката му природа същност? Хората не само че няма да са способни ясно да виждат другите, но и ще са заслепени и подведени от външното им добро морално поведение. Когато не могат ясно да видят другите, те ще се доверяват на неправилните хора, ще ги насърчават и назначават, и другите ще ги подвеждат и мамят. Някои водачи и работници често допускат тази грешка, когато избират и назначават хора. Те са заслепени от хора, които външно имат добро поведение и добро морално държание, и им възлагат да поемат важна работа или да съхраняват някои важни вещи. В резултат на това нещо се обърква и Божият дом търпи загуби. Защо се обърка? Обърка се, защото водачите и работниците не успяха да прозрат природата същност на тези хора. Защо не успяха да прозрат природата им същност? Защото тези водачи и работници не разбират истината и не са способни да преценяват и разпознават хората. Не могат да прозрат природата същност на хората и не знаят какво е отношението им към Бог, към истината и към интересите на Божия дом. Защо е така? Защото тези водачи и работници възприемат хората и нещата от погрешна гледна точка. Те възприемат хората само въз основа на човешките представи и фантазии, не разглеждат същността им според Божиите слова и истините принципи, а вместо това ги разглеждат въз основа на моралното им държание и външните им проявления и поведение. Именно поради липсата на принципи в схващанията им за хората те се довериха на неподходящите хора, назначиха ги и в резултат на това бяха заслепени, измамени и използвани от тях и в крайна сметка пострадаха интересите на Божия дом. Това са последствията от неспособността им да възприемат хората или да ги прозрат. Следователно, когато някой иска да се стреми към истината, първият урок, който трябва да научи, е как да разпознава и да възприема хората. Отнема много време, за да се научи този урок, и той е един от най-съществените уроци, които хората трябва да научат. Ако искаш ясно да прозреш даден човек и да се научиш да го разпознаваш, първо трябва да разбереш какви критерии използва Бог, за да оценява хората, какви изкривени мисли и възгледи контролират и управляват начина, по който хората възприемат и оценяват другите, и дали те противоречат на Божиите критерии за оценяване на хората, и по какъв начин им противоречат. Дали методите и критериите, по които оценяваш хората, се основават на Божиите изисквания? Основават ли се на Божиите слова? Основават ли се на истината? Ако не е така и ако разчиташ изцяло на опита и фантазиите си, за да оценяваш другите, или ако дори стигаш дотам, че да основаваш оценките си на социалните норми, които се насърчават в обществото, или на това, което наблюдаваш със собствените си очи, тогава човекът, когото се опитваш да прозреш, ще остане неясен за теб. Няма да си способен да го прозреш. Ако му се довериш и му възложиш дълг, ще поемеш известен риск и неминуемо има вероятност това да причини щети на Божиите дарове, на делото на църквата и на навлизането на Божиите избраници в живота. Разпознаването на хората е първият урок, който трябва да научиш, ако искаш да се стремиш към истината. Разбира се, това е и един от най-съществените аспекти на истината, който хората трябва да притежават. Да се научиш да разпознаваш хората — това е неразделно свързано с темата на днешното общение. Трябва да си способен да правиш разлика между добрите морални качества и държание на човека и това, което човекът с нормална човешка природа трябва да притежава. Много е важно да си способен да разграничаваш тези две неща. Едва тогава ще си способен да разпознаваш и правилно да възприемаш същността на даден човек и в крайна сметка да определиш кой има човешка природа и кой не. С какво трябва да разполага човек на първо място, за да може да различава тези неща? Човек трябва да разбира Божиите слова, както и този аспект на истината, и трябва да достигне нивото, на което да възприема хората според Божиите слова, като използва истината за свой критерий. Дали това не е истина принцип, която човек трябва да практикува и да притежава, докато се стреми към истината? (Така е.) В такъв случай е наложително да разговаряме по тези теми.

Току-що разговарях за първата поговорка, „Не присвоявай парите, които намериш“, която очевидно е вид човешко морално поведение. Това е вид морален характер и преходно поведение, което оставя добро впечатление у хората, но за съжаление не може да служи като критерий, по който да се преценява дали някой притежава човешка природа, или не. Втората поговорка, „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, е същата. Ако съдим по формулировката на твърдението, очевидно това също е поведение, което хората харесват и приемат за добро. Тези, които го проявяват, са високо ценени като хора с добро морално поведение и благороден характер. В обобщение, приемат ги за хора, които извличат удоволствие от това да помагат на другите и имат отличен морален характер. „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ има известна прилика с поговорката „Не присвоявай парите, които намериш“. Това също е добро поведение, което се поражда у хората при определен социален климат. „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ буквално означава да изпитваш удоволствие от това да помагаш на други хора. То не означава, че е дълг на човека да помага на хората — поговорката не гласи „Имаш отговорността да помагаш на другите“, а „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“. От това можем да разберем какво мотивира хората да помагат на останалите. Не го правят заради другите хора, а по-скоро заради себе си. Хората са изпълнени с тревога и болка, затова намират други хора, които се нуждаят от помощ, проявяват към тях милосърдие и им помагат. Подават ръка за помощ и вършат всякакви добрини в рамките на възможностите си, за да се почувстват щастливи, доволни, спокойни и радостни и да изпълнят дните си със смисъл, така че да не се чувстват толкова празни и измъчени — подобряват моралното си поведение, за да постигнат целта си да пречистят и извисят сърцата и умовете си. Що за поведение е това? Ако погледнете хората, които извличат удоволствие от това да помагат на другите, от гледна точка на това обяснение, то те не са добри хора. Най-малкото, не моралът, съвестта или човешката им природа ги мотивират да вършат каквото е редно или да изпълняват своите социални и семейни отговорности, а помагат на хората, за да постигнат удоволствие, духовна утеха, емоционално успокоение и за да живеят щастливо. Как трябва да се възприема подобно морално поведение? Ако се вгледаме в природата му, то дори е по-лошо от „Не присвоявай парите, които намериш“. „Не присвоявай парите, които намериш“ поне няма егоистична страна. Какво да кажем тогава за: „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“? Думата „удоволствие“ означава, че това поведение съдържа елементи на егоизъм и низки намерения. Не става въпрос за това да се помага на хората заради тях или като безкористно пожертвувание, а се прави заради собственото удоволствие. Просто не си струва да се насърчава това. Да кажем например, че видиш възрастен човек да пада на главния път и си помислиш: „Напоследък нямам настроение. Този паднал възрастен човек е чудесна възможност — ще извлека удоволствие от това да помагам на другите!“. Отиваш и помагаш на възрастния човек да се изправи, а когато той се изправя на крака, те хвали и казва: „Ти наистина си добър човек, чедо. Да си жив и здрав, да си щастлив и да доживееш до дълбоки старини!“. Обсипва те с тези приятни думи и след като ги чуеш, всичките ти притеснения изчезват и се чувстваш доволен. Мислиш си, че е хубаво да помагаш на хората, и решаваш в свободното си време да обикаляш улиците и да помагаш на всеки, който падне, да се изправи на крака. Под влиянието на подобно мислене хората проявяват някои видове добро поведение и човешкото общество го е категоризирало като добрата традиция да се извлича удоволствие от това да се помага на другите и като вид благороден морален характер, който продължава тази велика традиция. Подтекстът на извличането на удоволствие от това да се помага на другите е, че хората, които помагат, обикновено смятат себе си за върха на морала. Представят се за велики филантропи и колкото повече хората ги хвалят, толкова по-склонни са да помагат, да дават милостиня и да правят повече за другите. Това задоволява желанието им да бъдат герои и спасители на човечеството, както и желанието им да извличат някакво удовлетворение от това, че са потребни на другите. Не искат ли всички хора да се чувстват потребни? Когато хората се чувстват потребни, те смятат, че са особено полезни и че животът им има смисъл. Това не е ли просто търсене на внимание? Търсенето на внимание е единственото нещо, което доставя удоволствие на хората — това е техният начин на живот. Всъщност, от какъвто и ъгъл да разглеждаме въпроса за извличане на удоволствие от това да се помага на другите, това не е критерий за оценка на човешкия морал. Често актът на извличане на удоволствие от това да помагаш на другите всъщност изисква само минимално усилие. Ако искаш да го направиш, ще изпълниш своята социална отговорност, ако не искаш — никой няма да ти търси отговорност и няма да станеш обект на обществено порицание. Що се отнася до доброто поведение, което хората препоръчват, няма значение дали човек ще избере да го практикува или да се въздържи. Няма нужда да възпираме хората с тази поговорка или да ги караме да се учат как да извличат удоволствие от това да помагат на другите, защото то само по себе си е просто преходно добро поведение. Какъв ще е крайният резултат, независимо дали човек е мотивиран от желанието да изпълни своята социална отговорност или практикува това добро поведение от чувство за гражданска добродетел? Той просто ще удовлетвори желанието си да бъде добър човек и да въплъти духа на Лей Фън в този конкретен случай. Ще извлече известно удоволствие и утеха от това и така ще издигне мисловния си свят до по-високо ниво. Това е всичко. Това е същността на действието му. И така, преди това общение какво беше вашето разбиране за поговорката „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“? (Преди не разпознавах достойните за презрение егоистични намерения, които се крият зад нея.) Да вземем сценарий, при който имаш дълг да направиш нещо доста трудно, отговорност, от която не бива да бягаш, и трябва да понесеш известно страдание, да се откажеш от някои неща и да платиш цена, за да го свършиш, но все пак си способен да изпълниш тази отговорност. Няма да се чувстваш толкова доволен, докато го вършиш, и след като платиш цената и изпълниш тази отговорност, резултатите от твоя труд няма да ти донесат никакво удоволствие или утеха, но тъй като това е твоя отговорност и твой дълг, ти все пак си го изпълнил. Ако сравним този пример с извличането на удоволствие от това да помагаш на другите, кое показва повече човешка природа? (Хората, които изпълняват отговорностите и дълга си, имат повече човешка природа.) Извличането на удоволствие от това да помагаш на другите не е свързано с изпълняването на отговорност — то е просто изискване към моралното поведение на хората и социалните им отговорности, което съществува в определен социален контекст. То произлиза от общественото мнение, от социалния морал или дори от законите на дадена страна и служи като критерий дали човек има морал и за оценка на качеството на неговата човешка природа. С други думи, „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ е просто поговорка, която ограничава поведението на хората и която човешкото общество е предложило, за да извиси мисловния свят на човека. Подобни поговорки се използват само за да накарат хората да практикуват няколко типа добро поведение и критериите, по които то се оценява, са социалният морал, общественото мнение или дори законът. Какво ще си помислят хората за теб, ако например видиш човек, който се нуждае от помощ на обществено място, и ти си първият, който би трябвало да му помогне, но не го направиш? Ще те сгълчат, че нямаш възпитание. Нямаме ли това предвид под обществено мнение? (Така е.) Тогава какво е социалният морал? Това са положителни неща и навици, насочени към по-високо ниво, които обществото насърчава и поощрява. Естествено, те включват множество конкретни изисквания, като това да подкрепяте уязвимите хора, да подавате ръка, когато другите срещат трудности, а не просто да стоите безучастни. От хората се очаква да практикуват този вид морално поведение. Ето какво означава да притежаваш социален морал. Ако видиш, че някой страда, и си затваряш очите за това, пренебрегваш го и не правиш нищо, значи ти липсва социален морал. И така, какви изисквания поставя законът към моралното поведение на човека? Китай е особен случай в това отношение: законите на тази страна не съдържат никакви изрични разпоредби относно социалните отговорности и обществения морал. Хората просто научават нещо за тези неща чрез семейното си възпитание, училищното образование и това, което чуват и наблюдават в обществото. В западните страни, от друга страна, тези неща са залегнали в закона. Ако видиш например, че някой е паднал на пътя, поне трябва да отидеш до него и да го попиташ: „Добре ли си? Имаш ли нужда от помощ?“. Ако този човек отговори: „Добре съм, благодаря“, тогава не е нужно да му помагаш, не си длъжен да изпълняваш тази отговорност. Ако каже: „Имам нужда от помощ, моля“, тогава трябва да му помогнеш. Ако не му помогнеш, ще бъдеш подведен под юридическа отговорност. Това е специално изискване, което някои държави поставят по отношение на моралното поведение на хората. Поставят това изискване към хората чрез изрична разпоредба в законите си. Тези изисквания към моралното поведение на хората, поставени от общественото мнение, социалния морал и дори от закона, се ограничават само до поведението на хората и тези основни норми на поведение са критериите, по които се оценява моралното поведение на човека. На пръв поглед тези морални критерии сякаш оценяват поведението на хората — с други думи, дали са изпълнили социалните си отговорности, но по същество те оценяват вътрешното им качество. Независимо дали става въпрос за общественото мнение, за социалния морал или за закона, тези неща измерват или поставят изисквания само към това, което хората правят, и тези измервания и изисквания са ограничени до поведението им. Те съдят за качеството и моралното поведение на даден човек въз основа на неговото поведение — това е обхватът на тяхната оценка. Такава е природата на твърдението: „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“. Когато става въпрос за извличане удоволствие от това да помагаш на другите, западните страни поставят изисквания към хората чрез разпоредбите на закона, докато в Китай се използва традиционната култура, за да възпитава и приучава хората към тези идеи. Макар тази разлика между изтока и запада да съществува, природата им е еднаква — и на двете места се използват поговорки, за да ограничават и направляват поведението и морала на хората. Независимо дали става въпрос за законите на западните страни или за източната традиционна култура, всички те са само изисквания и правила, поставени по отношение на държанието и моралното поведение на човека, и тези критерии просто регулират държанието и моралното поведение на хората. Дали обаче някое от тях е насочено към човешката природа на хората? Могат ли правилата, които определят единствено какво поведение е редно да практикува човек, да се използват като критерии за оценка на неговата човешка природа? (Не.) Ако разгледаме поговорката „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, някои зли хора са способни да извличат удоволствие от това да помагат на другите, но са мотивирани от собствените си намерения и цели. Когато дяволите вършат някакво дребно добро дело, е още по-вероятно да го правят със свои собствени намерения и цели. Смятате ли, че всеки, който извлича удоволствие от това да помага на другите, е праведен любител на истината? Да вземем хората в Китай, които уж извличат удоволствие от това да помагат на другите, като онези рицарски образи, или хората, които обират богатите и дават на бедните, или онези, които често се притичват на помощ на уязвими групи и хора с увреждания, и т.н. Всички ли имат човешка природа? Всички ли обичат положителните неща и всички ли имат чувство за праведност? (Не.) В най-добрия случай те са просто хора, които имат относително по-добър характер. Тъй като са ръководени от този дух на извличане на удоволствие от това да помагат на другите, те вършат много добри дела, които им доставят удоволствие и утеха и им позволяват напълно да се наслаждават на чувството за щастие, но практикуването на подобно поведение не означава, че имат човешка природа, защото както вярата им, така и духовните им стремежи са неясни и са неизвестни променливи. Могат ли тогава да се считат за хора с човешка природа и съвест въз основа на това добро морално поведение? (Не.) Някои институции, като фондации и социални агенции, които уж извличат удоволствие от това да помагат на другите, които подпомагат уязвими групи и хора с увреждания, в най-добрия случай изпълняват част от своята социална отговорност. Те вършат това, за да подобрят имиджа си в очите на обществото, да станат по-забележими и да удовлетворят нагласата си да извличат удоволствие от това да помагат на другите — това изобщо не се издига до нивото, което показва, че „притежават човешка природа“. Освен това нуждаят ли се наистина от помощ хората, на които те помагат, за да извличат удоволствие? Дали извличането на удоволствие от това да помагаш на другите е праведно само по себе си? Не е задължително да е така. Ако достатъчно дълго проучваш различните големи и малки събития, които се случват в обществото, ще видиш, че при някои от тях става въпрос просто за хора, които извличат удоволствие от това да помагат на другите, докато в много други случаи извличането на удоволствие от това да се помага на другите е външна обвивка на повече неизказани тайни и тъмни страни на обществото. Във всеки случай зад извличането на удоволствие от това да помагаш на другите стоят намерения и цели, независимо дали това е стремеж да станеш известен и да се издигнеш над останалите, или да спазваш обществения морал и да не нарушаваш закона, или като цяло да получиш по-положителна оценка от обществото. Откъдето и да се погледне, извличането на удоволствие от това да помагаш на другите е само едно външно поведение на човека и в най-добрия случай е вид добро морално поведение. То няма нищо общо с нормалната човешка природа, която Бог изисква. Тези, които са способни да извличат удоволствие от това да помагат на другите, може да са обикновени хора без каквито и да е реални амбиции, а може и да са важни обществени фигури. Те може да са сравнително добросърдечни хора, но също така може да са и злонамерени по душа. Може да са всякакъв тип хора и всеки е способен да практикува това поведение в даден мимолетен момент. Така че твърдението за морално поведение „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ със сигурност не може да се определи като критерий за оценка на човешката природа на хората.

„Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ — тази поговорка за морално поведение в действителност не представлява същността на човешката природа и е слабо свързана с нейната природа същност. Затова е неподходящо да я използваме, за да оценяваме качеството на човешката природа на даден човек. Какъв тогава е подходящият начин да се оценява човешката му природа? Човек, който притежава човешка природа, най-малкото не бива да решава дали да помогне на някого или да изпълни отговорностите си въз основа на това дали въпросното действие ще го направи щастлив, или не, а решението му трябва да се основава на съвестта и разума му и той не бива да се взема под внимание какво ще придобие или какви последици ще има за него, ако помогне на този човек, или какво въздействие може да има това върху него в бъдеще. Той не бива да се съобразява с нито едно от тези неща и трябва да изпълнява отговорностите си, да помага на другите и да предотвратява страданията им. Редно е да помага на хората чистосърдечно, без да таи егоистични цели. Ето какво би направил човек, който наистина притежава човешка природа. Ако човек помага на другите с цел да си достави удоволствие или да си изгради добра репутация, то в това има егоистично и долно качество. Хората, които наистина притежават съвест и разум, не биха постъпили така. Тези, които изпитват истинска любов към другите, не действат единствено за да изпълнят желанието си да се чувстват по определен начин, а го правят, за да изпълнят отговорностите си и да направят всичко възможно, за да помогнат на другите. Те не помагат на хората, за да получат възнаграждение, и нямат никакви други намерения или мотиви. Макар че може да е трудно да постъпват така и макар че другите може да ги съдят или че дори може да се изправят пред известна опасност, те осъзнават, че това е дълг, който хората трябва да изпълняват, че това е тяхна отговорност и че ако не действат по този начин, няма да изпълнят това, което дължат на другите и на Бог, и цял живот ще съжаляват. Затова действат без колебание, правят всичко възможно, подчиняват се на волята на Небето и изпълняват отговорността си. Независимо как ги съдят другите или дали им показват благодарност и ги уважават, стига да са в състояние да помогнат на този човек да направи каквото трябва и стига да го правят от все сърце, те ще се чувстват удовлетворени. Хората, които са способни да действат така, имат съвест и разум, притежават проявленията на човешката природа, а не само начин на действие, който е ограничен в рамките на моралния характер и моралното поведение. Да извличаш удоволствие от това да помагаш на другите е само вид поведение, а понякога е само поведение, което възниква при определени конкретни условия. Решението на човека да се ангажира с този вид преходно поведение се взема въз основа на настроението, емоциите и социалната му среда, както и в зависимост от непосредствената обстановка и от ползите или неудобствата, които могат да произтекат от това действие. Когато помагат на другите, хората с човешка природа не се съобразяват с тези неща, а вземат решение въз основа на по-положителен критерий за преценка, който в по-голяма степен съответства на съвестта и разума на нормалната човешка природа. Понякога са способни да постоянстват в помощта си към хората дори когато това е в разрез и противоречие с моралните критерии. Критериите, идеите и възгледите за морал могат само да ограничават преходното поведение на хората. И това дали поведението е добро или лошо ще се променя в зависимост от настроението и емоциите на човека, от доброто и злото у него и от мимолетните му добри или лоши намерения. Естествено, социалният климат и средата също оказват влияние върху това. В тези видове поведение има много примеси. Всички те са видове повърхностно поведение и хората не могат да преценят дали някой има или няма човешка природа въз основа на тях. За разлика от това, много по-точно и практично е да се прецени дали някой има или няма човешка природа въз основа на човешката му природа същност, стремежите му, възгледа му за живота, ценностната му система, пътя, по който върви, и основата на неговото поведение и действия. Какво ще кажете, кое съответства на истината: базата за оценка на човешката природа или базата за оценка на моралното поведение? Кое съответства на истината: критериите за оценка на моралното поведение или критериите за оценка на това дали човек има човешка природа? Кои от тези критерии съответстват на истината? В действителност именно критериите за оценка на това дали някой притежава човешка природа съответстват на истината. Това е безусловно сигурно. Причината, поради която нещата, използвани за оценяване на моралното поведение на хората, не могат да служат като критерии, е, че те са непостоянни. Те са пълни с много примеси, като сделките на хората, техните интереси, предпочитания, стремежи, емоции, зли помисли, покварения им нрав и т.н. В тях има твърде много грешки и примеси — те не са ясни. Затова не могат да служат като критерии за преценяване на хората. Пълни са с всякакви неща, които Сатана им внушава, и с допълнителни условия, които възникват поради покварения сатанински нрав на хората, и при това положение те не са истината. В обобщение, независимо дали според хората тези критерии за морално поведение са лесни или трудни за изпълнение, или дали според оценката им са с висока, ниска или средна стойност, във всеки случай всички те са само поговорки, които ограничават и направляват поведението на хората. Те се издигат само до нивото на моралните качества на човека и нямат никаква връзка с Божието изискване да се използва истината, за да се съди за човешката природа на хората. Те не включват дори най-основните критерии, които е редно хората с човешка природа да притежават и изпълняват; липсва им всичко това. Когато възприемат другите, хората се съсредоточават само върху оценката на проявите им на морално поведение. Възприемат и оценяват другите хора изцяло според изискванията на традиционната култура. Бог не гледа на хората само въз основа на проявите им на морално поведение — Той се съсредоточава върху тяхната човешка природа същност. Какво влиза в човешката природа същност на хората? Предпочитанията им, възгледите им за нещата и за живота, ценностната им система, стремежите им, това дали имат чувство за праведност, дали обичат истината и положителните неща, способността им да приемат и да се покоряват на истината, пътят, който избират, и т.н. Правилно е да се съди за човешката природа същност на хората според тези неща. Общо взето това е заключението от Моето общение за извличането на удоволствие от това да се помага на другите. Чрез това общение за тези две изисквания за морално поведение сега разбирате ли основните принципи на разграничаване, както по отношение на начина за оценяване на моралното поведение, така и по отношение на разликата между Божиите критерии за оценяване на хората и моралното поведение, за което говори човекът? (Да.)

Току-що разговарях за две от изискванията, които традиционната култура поставя към моралното поведение на човека: „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“. Какво научихте от Моето общение за тези две поговорки? (Научих, че моралното поведение на хората не е свързано с тяхната човешка природа същност. В най-добрия случай хората, които проявяват този вид морално поведение, притежават някои добри типове поведение и проявления, що се отнася до качеството на морала им. Това обаче не означава, че притежават човешка природа или че изживяват човешко подобие. Придобих малко по-ясно разбиране по този въпрос.) Хората, които проявяват добро морално поведение, не притежават непременно човешка природа — всеки може да признае това и нещата наистина стоят така. Всички хора следват злите тенденции на обществото и всички те постепенно са загубили съвестта и разума си — малцина са способни да изживеят човешко подобие. Дали всеки човек, който някога е предал на полицията една стотинка, която е намерил на тротоара, се е оказал добър? Не непременно. Какъв беше по-късно изходът за онези, които някога бяха възхвалявани като герои? В сърцата си всички хора знаят отговорите на тези въпроси. Какво стана с онези образци на социален морал и велики филантропи, които често извличаха удоволствие от това да помагат на другите, а хората ги възхваляваха и ги кичеха с червени цветя? Оказа се, че повечето от тях не бяха добри хора. Те просто целенасочено извършиха няколко добри дела, за да станат известни. Всъщност по-голямата част от поведението, живота и характера им в реалността изобщо не са толкова добри. Наистина са добри единствено в ласкателството и подмазвачеството. Когато свалят червените си цветя и това повърхностно лустро на образец за социален морал, те дори не знаят как да се държат или как трябва да водят живота си. Какъв е проблемът тук? Не са ли били хванати в капана на венеца, с който обществото ги е увенчало като „морални образци“? Те всъщност не знаят какви са — толкова прекомерно са ги ласкали, че са започнали да се мислят за твърде велики и вече не могат да бъдат нормални хора. Накрая дори не знаят как да живеят, ежедневното им съществуване се превръща в пълна бъркотия, а някои дори стигат дотам, че злоупотребяват с алкохол, изпадат в депресия и се самоубиват. Със сигурност има хора, които попадат в тази категория. Те винаги преследват някакво чувство, мечтаят да са герои и образци, да станат известни или да бъдат върхът на моралното съвършенство. Никога не могат да се върнат в реалния свят. Ежедневните потребности на реалния живот за тях са постоянен източник на раздразнение и страдание. Не знаят как да се отърват от тази болка или как да изберат правилния път в живота. В търсене на тръпка някои посягат към наркотиците, докато други избират да сложат край на живота си, за да избягат от чувството за празнота. Някои от хората, които не се самоубиват, често накрая стигат дотам, че умират от депресия. Не са ли много примерите за това? (Така е.) Такава е вредата, която традиционната култура нанася на хората. Тя не само не им позволява да придобият точно разбиране за човешката природа и не ги насочва към пътя, който трябва да следват — това не е всичко, — но и всъщност ги отклонява от правилния път и ги насочва към царството на заблудите и фантазиите. Това уврежда хората, и то доста дълбоко. Някои хора може да кажат: „Това не винаги е вярно! Ние се справяме добре, нали?“. Дали фактът, че сега се справяте добре, не е резултат единствено от Божията закрила? Само защото Бог ви избра и имате Неговата закрила, вие имахте късмета да приемете Неговото дело и можете да четете Неговите слова, да присъствате на събирания, да споделяте общенията и да изпълнявате дълга си тук. Само благодарение на Неговата закрила можете да водите живота на нормални човешки същества и да притежавате нормалния разум да се справяте с всички аспекти на ежедневието си. Въпреки това е безспорно, че в дълбоките кътчета на умовете ви все още има идеи и възгледи като: „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“. И в същото време все още сте в плен на тези идеологически и морални критерии, които идват от човечеството. Защо казвам, че сте в техен плен? Защото пътят, по който избирате да поемете в живота, принципите и посоката на вашите действия и поведение и принципите, методите и критериите, по които възприемате хората и нещата и т.н., всички те все още са повлияни или дори ограничени и контролирани в различна степен от тези идеологически и морални критерии. Божиите слова и истината обаче все още не са станали основа и критерии нито за вашите възгледи за хората и нещата, нито за вашето поведение и действия. Засега само сте избрали правилната посока в живота и имате волята, амбицията и надеждата да поемете по пътя на стремеж към истината. Всъщност обаче повечето от вас изобщо не са си проправили път в тази посока. С други думи, дори не сте стъпили на правилния път, който Бог е подготвил за човека. Някои хора ще кажат: „Ако не сме стъпили на правилния път, тогава защо все още сме способни да изпълняваме дълга си?“. Това е резултат от избора, сътрудничеството, съвестта и волята на хората. В момента сътрудничиш на Божиите изисквания и правиш всичко възможно да станеш по-добър, но само това, че се опитваш да станеш по-добър, не означава, че вече си поел по пътя на стремеж към истината. Една от причините за това е, че все още сте повлияни от идеите, насадени у вас от традиционната култура. След като чухте общението Ми за тях и след като ги разобличих, може например да имате добро разбиране за същността на твърденията „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, но след няколко дни може да промените мнението си. Може да си помислите: „Какво толкова лошо има в това да „не присвояваш парите, които намериш“? Харесвам хора, които не присвояват парите, които намерят. Поне не са алчни. Какво нередно има да „извличаш удоволствие от това да помагаш на другите“? Поне можеш да разчиташ, че някой ще ти подаде ръка, когато си в нужда. Хубаво нещо е и всеки има нужда от това! Освен това, както и да го погледнеш, просто е нещо добро и положително хората да изпитват удоволствие от това да помагат на другите. Това е наш неотменим дълг и не бива да се критикува!“. Виждаш ли, само няколко дни след пробуждането ти ще е достатъчно да преспиш една нощ, за да се промениш. Това ще те върне там, където си бил преди — отново в плен на традиционната култура. С други думи, тези неща, заседнали в дълбоко в ума ти, от време на време влияят на мислите и възгледите ти, както и на пътищата, които избираш. И неминуемо, докато ти влияят, те също така постоянно те дърпат назад, пречат ти да осъществиш желанието си да стъпиш на правилния път в живота, да поемеш по пътя на стремеж към истината и по този път в живота, на който Божиите слова са твоята основа, а истината е твоят критерий. Дори и много да искаш да вървиш по този път, дори и да копнееш да го направиш, да се вълнуваш от това и да прекарваш дните си в обмисляне и планиране, вземане на решения и молитва за това, нещата пак няма да се развият така, както искаш. Причината за това е, че тези аспекти на традиционната култура са твърде дълбоко вкоренени в дълбините на сърцето ти. Някои хора може да кажат: „Това не е правилно! Казваш, че традиционната култура е твърде дълбоко вкоренена в сърцата на хората, но не мисля, че това е вярно. Аз съм едва на двайсет години, не съм на седемдесет или осемдесет. Как е възможно тогава тези неща вече да са пуснали дълбоки корени в сърцето ми?“. Защо казвам, че тези идеи вече са дълбоко вкоренени в твоето сърце? Помисли за следното. Не си ли се стремил винаги, откакто се помниш, да бъдеш благороден човек, дори и твоите родители да не са ти внушавали подобни идеи? Повечето хора например обичат да гледат филми и да четат романи за герои и дълбоко съчувстват на жертвите в тези истории, а презират злодеите и жестоките персонажи, които нараняват други хора. Когато растеш в такава среда, несъзнателно приемаш това, за което обществото колективно е постигнало съгласие. Защо тогава си го приел? Защото хората не се раждат с истината и нямат вродена способност да разграничават нещата. Не притежаваш този инстинкт — инстинктът, който хората притежават, е вродената склонност да харесват някои добри, положителни и активни неща. Тези активни и положителни неща ти внушават да се стремиш да се справяш по-добре, да станеш добър, храбър и велик човек. Тези неща постепенно започват да се оформят в сърцето ти при досег с поговорки, които произтичат от общественото мнение и социалния морал. Щом твърденията, които произлизат от морала на традиционната култура, проникнат в теб и навлязат във вътрешния ти свят, те се вкореняват в сърцето ти и започват да вземат връх в живота ти. Когато това се случи, ти не ги разпознаваш, не им се противопоставяш и не ги отхвърляш, а вместо това дълбоко в себе си чувстваш, че се нуждаеш от тях. Първият ти ход е да угодиш на тези поговорки. Защо? Защото тези поговорки са толкова подходящи за вкусовете и представите на хората и отговарят на нуждите на духовния им свят. В резултат на това приемаш тези твърдения като нещо естествено и не правиш нищо, за да се предпазиш от тях. Постепенно, чрез семейното възпитание, училищното образование и под влиянието и индоктринирането от обществото, съчетано със собствените ти фантазии, в крайна сметка стигаш до дълбокото убеждение, че тези поговорки са положителни. Под облагородяващото въздействие на времето, докато постепенно остаряваш, се стремиш да ги следваш при всякакви обстоятелства и ситуации и да следваш това, което хората по рождение предпочитат и смятат за добро. Те все повече се оформят и утвърждават в теб. В същото време тези неща вземат връх във възгледите ти за живота и в целите, към които се стремиш, и се превръщат в критерии, по които съдиш за хората и нещата. Щом тези поговорки от традиционната култура се оформят у хората, са налице основните условия, които ги карат да се противопоставят на Бог и на истината. Сякаш хората сами си намират причини и основания за това. В такъв случай, когато Бог изобличава покварения нрав и покварената същност на хората и ги порицава и съди, без да им спестява нищо, те си създават всякакви представи за Него. Те си мислят: „Хората често казват: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ и „От екзекуция само падат глави. Бъди милостив, когато е възможно“. Как тогава би могъл Бог да говори така? Това наистина ли беше Бог? Бог не би говорил така. Редно е от най-висока позиция да говори на хората с нежен тон, с тона на Буда, който избавя от страданието всички човешки същества, с тона на бодхисатва. Ето какъв е Бог — един невероятно нежен и величествен образ“. Тази поредица от идеи, възгледи и представи продължава да извира все по-силно от сърцето ти и накрая просто повече не можеш да търпиш и извършваш нещо, за да се разбунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставиш, макар и да не искаш. Така представите и фантазиите ти те погубват. От това можем да видим, че независимо от възрастта ти, щом си получил образованието на традиционната култура и щом притежаваш умствените способности на възрастен, сърцето ти ще е изпълнено с тези аспекти на морала на традиционната култура и те постепенно ще се укрепят в теб. Те вече са взели връх в теб и ти вече си живял според тях в продължение на много години. Животът ти и самата ти природа отдавна са превзети от тези аспекти на морала на традиционната култура. От пет-шестгодишна възраст например си се научил да извличаш удоволствие от това да помагаш на другите и да не да присвояваш парите, които намериш. Тези неща са ти повлияли и напълно са диктували начина, по който си се държал. Сега, като човек на средна възраст, вече си живял според тях в продължение на много години и това означава, че си далеч от нивото, което Бог изисква от човека. Откакто си приел тези поговорки за морално поведение, насърчавани от традиционната култура, все повече си се отклонявал от Божиите изисквания. Все повече е растяла пропастта между собствените ти норми за човешка природа и нивото на човешка природа, което Бог изисква. В резултат на това все повече си се отдалечавал от Бог. Не е ли така? Отделете време да обмислите тези слова.

Сега нека поговорим за следващата поговорка за морално поведение — „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“. Какво означава тази поговорка? Тя означава, че трябва да поставяш строги изисквания към себе си и да бъдеш снизходителен към другите хора, за да могат да видят колко си благороден и великодушен. Защо тогава хората трябва го да правят? Какво се цели с това? Изпълнимо ли е? Наистина ли е естествен израз на човешката природа? Трябва да направиш толкова много компромиси със себе си, за да се наемеш с това! Трябва да се освободиш от желания и изисквания, да се задължиш да изпитваш по-малко радост, да страдаш малко повече, да плащаш по-висока цена и да работиш повече, за да не се налага другите да се изтощават. И ако другите хленчат, оплакват се или се справят зле, не бива да искаш твърде много от тях — в общи линии е достатъчно. Хората вярват, че това е признак на благороден морал. Защо обаче Ми звучи невярно? Не е ли невярно? (Така е.) При нормални обстоятелства естественият израз на човешката природа на обикновения човек е да бъде снизходителен към себе си и строг към другите. Това е факт. Хората могат да долавят проблемите на всички останали — „Този човек е надменен! Онзи човек е лош! Този е егоист! Онзи е небрежен и нехаен при изпълнението на дълга си! Този човек е толкова мързелив!“, докато за себе си си мислят: „И да съм малко мързелив, не е проблем. Имам добри способности. Макар да съм мързелив, върша по-добра работа от другите!“. Те са критични и придирчиви към другите, но към себе си са търпеливи и отстъпчиви, когато е възможно. Не е ли това естествен израз на тяхната човешка природа? (Така е.) На какви мъки трябва да се подложат хората, ако от тях се очаква да живеят съгласно идеята да са „строги към себе си и търпеливи към другите“? Наистина ли могат да го понесат? Колко хора биха успели да го направят? (Нито един.) И защо е така? (Хората са егоисти по природа. Те действат според принципа: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“.) Човекът наистина се ражда егоист, той е егоистично създание и е дълбоко отдаден на тази сатанинска философия: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Хората смятат, че за тях би било пагубно и неестествено да не бъдат егоисти и да не се грижат за себе си, когато нещо ги сполети. В това вярват те и така действат. Реалистично ли е да се очаква от тях да не бъдат егоисти, да поставят строги изисквания към себе си и с готовност да приемат загубата, вместо да се възползват от другите? Реалистично ли е да се очаква, когато някой се възползва от тях, да казват радостно: „Ти се възползваш, но няма да вдигам олелия за това, аз съм търпелив човек, няма да злословя за теб или да се опитвам да ти го върна, и ако още не си се възползвал достатъчно, не се притеснявай и продължавай все така“? Колко хора биха могли да го направят? Това ли е начинът, по който обикновено се държат покварените хора? Очевидно е, че това е отклонение от нормата. Защо така? Защото хората с покварен нрав, особено егоистите и подлите хора, се борят за собствените си интереси и мисълта за другите категорично няма да им донесе чувство на удовлетворение. Следователно, когато се случва това явление, то е аномалия. „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“ — тази претенция за морално поведение очевидно е просто изискване, което не отговаря нито на фактите, нито на човешката природа, и се отправя към човека от обществени моралисти, които не разбират човешката природа. Това е все едно да кажеш на мишката, че не ѝ е позволено да прави дупки, или да кажеш на котката, че не ѝ е позволено да лови мишки. Правилно ли е да се поставя такова изискване? (Не. То противоречи на законите за човешката природа.) Това изискване очевидно не съответства на реалността и е много кухо. Дали самите тези, които поставят това изискване, са способни да го спазват? (Не.) Те очакват от другите да спазват изискване, което самите те не могат да изпълнят. Какъв е проблемът тук? Не е ли малко безотговорно? Най-малкото, което може да се каже, е, че са безотговорни и говорят глупости. Сега, ако пристъпим още крачка напред, какво е естеството на този проблем? (Лицемерие.) Точно така, това е пример за лицемерие. Очевидно те самите не могат да спазват това изискване, но продължават да претендират, че са толкова търпеливи, широко скроени и с толкова висок морал — това не е ли просто лицемерие? Както и да го формулирате, това са кухи думи, които носят в себе си известна лъжовност, така че ще ги категоризираме като лицемерна поговорка. Тя е подобна на твърденията, които фарисеите насърчаваха. Зад нея се крие скрит мотив, който очевидно е да се перчиш, да се представяш за човек с благородно морално поведение и да бъдеш възхваляван от другите като пример и образец за благородно морално поведение. И така, кои хора са способни да бъдат строги към себе си и търпеливи към другите? Способни ли са учителите и лекарите да спазват тази поговорка? Дали така наречените известни хора, велики хора и мъдреци, като Конфуций, Менций и Лаодзъ, са били способни да спазват тази поговорка? (Не.) В обобщение, колкото и нелепа да е тази поговорка, която човекът е изложил, и независимо дали това изискване е издържано, в крайна сметка то е просто изискване, поставено към моралния характер и моралното поведение на хората. Най-малкото, хората не са склонни да се съобразяват с това изискване и не им е лесно да го практикуват, защото то противоречи на нивото, което нормалната човешка природа е способна да достигне. Във всеки случай обаче то все още е норма и изискване за моралното поведение на човека, което се насърчава от традиционната култура. Макар че „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“ е куха фраза, която малцина могат да спазват, тя е същата като „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“ — каквито и мотиви или намерения да имат хората, които я практикуват, и независимо дали някой изобщо е способен да я практикува. Във всеки случай самият факт, че хората, които насърчават това изискване, се смятат за носители на висш морал, не означава ли, че те са надменни, самоправедни и притежават донякъде ненормален разум? Ако ги попиташ дали могат да спазват поговорката: „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, те ще кажат: „Разбира се!“. И все пак, когато действително са принудени да я спазват, няма да са способни да го направят. Защо няма да са способни да я спазват? Защото имат надменен и сатанински нрав. Поискай от тях да се придържат към този морал, когато другите се съревновават с тях за статус, власт, престиж и изгода, и виж дали ще се справят. Те просто ще са неспособни да го направят и дори ще станат враждебни към теб. Ако ги попиташ: „Защо продължаваш да поддържаш тази поговорка, щом дори самият ти не можеш да я спазваш? Защо продължаваш да изискваш от другите да я спазват? Не е ли лицемерно от твоя страна?“, дали ще го приемат? Ако ги разобличиш, те няма да го приемат — както и да ги разобличаваш, те няма да го приемат, нито ще признаят вината си, а това показва, че не са добри хора. Фактът, че демонстрират висок морален тон, макар да са неспособни да се съобразят със собствените си изисквания, само показва, че с право ги наричат истински измамници и лицемерни позьори.

„Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, както и поговорките „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, е едно от онези изисквания, които традиционната култура поставя по отношение на моралното поведение на хората. По същия начин, независимо дали някой може да постигне или да упражнява това морално поведение, то все пак не е критерий или норма за оценяване на неговата човешка природа. Може да се окаже, че наистина си способен да бъдеш строг към себе си и търпелив към другите и че се придържаш към особено високи стандарти. Може да си безупречно чист и винаги да мислиш за другите и да проявяваш внимание към тях, да не си егоист и да не гониш лични интереси. Може да изглеждаш особено великодушен и безкористен, и да имаш силно чувство за социална отговорност и обществен морал. Благородната ти личност и благородните ти качества може да са на показ пред близките ти и пред хората, с които се срещаш и общуваш. Поведението ти може никога да не дава повод на другите да те обвиняват или критикуват, а вместо това да предизвиква щедри похвали и дори възхищение. Хората може да те смятат за човек, който е наистина строг към себе си и търпелив към другите. Това обаче не е нищо повече от външно поведение. Съответстват ли мислите и желанията дълбоко в сърцето ти на това външно поведение, на тези действия, които изживяваш външно? Отговорът е: „Не, не съответстват“. Причината, поради която можеш да действаш по този начин, е, че зад това има мотив. Какъв точно е този мотив? Можеш ли да понесеш този мотив да излезе наяве? Категорично не. Това доказва, че този мотив е нещо неизразимо, нещо тъмно и зло. Е, защо този мотив е неизразим и порочен? Защото човешката природа на хората се управлява и ръководи от покварения им нрав. Всички мисли за човешката природа, независимо дали хората ги изразяват с думи или ги проявяват, безспорно са доминирани, контролирани и манипулирани от покварения им нрав. В резултат на това всички мотиви и намерения на хората са зловещи и зли. Независимо дали хората са способни да бъдат строги към себе си и търпеливи към другите, или дали външно изразяват този морал перфектно, неизбежно е този морал да няма контрол или влияние върху тяхната човешка природа. И така, от какво се контролира човешката природа на хората? Това е поквареният им нрав, това е тяхната човешка природа същност, която се крие зад моралната повеля „бъди строг към себе си и търпелив към другите“ — това е истинската им природа. Истинската природа на човека е неговата човешка природа същност. А от какво се състои неговата човешка природа същност? Тя се състои главно от предпочитанията и стремежите му, възгледите му за живота и ценностната му система, както и от отношението му към истината и Бог и т.н. Само тези неща наистина представляват човешката природа същност на хората. Със сигурност може да се каже, че повечето хора, които изискват от себе си да изпълняват моралната повеля „бъди строг към себе си и търпелив към другите“, са обсебени от статуса. Водени от покварения си нрав, те не могат да не се стремят към престиж сред хората, социално издигане и статус в очите на другите. Всички тези неща са свързани с желанието им за статус и хората се стремят към тях зад прикритието на доброто си морално поведение. И откъде идват тези техни стремежи? Те изцяло произтичат и се управляват от покварения им нрав. Затова независимо от всичко, независимо дали някой изпълнява моралната повеля да бъде „строг към себе си и търпелив към другите“, или не, и дали го прави до съвършенство, или не, това изобщо не може да промени неговата човешка природа същност. По подразбиране това означава, че по никакъв начин не може да промени възгледите му за живота или ценностната му система, нито може да направлява отношението му към всякакви хора, събития и неща или начина, по който ги възприема. Не е ли така? (Така е.) Колкото повече човек е способен да бъде строг към себе си и търпелив към другите, толкова по-добре умее да се преструва, да се прикрива и да омайва другите с добро поведение и приятни думи, и толкова по-измамен и зъл е по природа. Колкото повече спада към този тип човек, толкова повече се задълбочава любовта и стремежът му към статус и власт. Колкото и велико, славно и правилно да изглежда външното му морално поведение и колкото и приятно да им е на хората да го виждат, неизказаният стремеж, който се крие в дълбините на сърцето му, както и неговата природа същност и дори амбициите му, могат да изригнат от него по всяко време. Следователно, колкото и добро да е моралното му поведение, то не може да прикрие присъщата му човешка природа същност, нито амбициите и желанията му. Не може да прикрие отвратителната му природа същност, която не обича положителните неща, на която ѝ е дотегнала и омразна истината. Както показват тези факти, поговорката „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“ е не само нелепа, но и изобличава онези амбициозни типове, които се опитват да използват подобни поговорки и поведение, за да прикрият неизразимите си амбиции и желания. Можете да сравните това с някои от антихристите и злите хора в църквата. За да затвърдят статуса и властта си в църквата и за да придобият по-добра репутация сред другите членове, те са способни да се подложат на страдания и да платят цена, докато изпълняват дълга си, и дори могат да се откажат от работата и семействата си и да продадат всичко, което имат, за да отдадат всичко на Бог. В някои случаи цената, която плащат, и страданието, което понасят, за да отдадат всичко на Бог, надхвърля това, което обикновеният човек може да изтърпи. Те са способни да въплътят духа на крайно себеотрицание, за да запазят статуса си. И все пак, колкото и да страдат и каквато и цена да платят, никой от тях не защитава Божието свидетелство или интересите на Божия дом, нито практикува според Божиите слова. Единствената цел, която преследват, е да постигнат статус, власт и Божии награди. Нищо от това, което правят, няма връзка с истината. Какъв ще бъде крайният им изход, независимо колко са строги към себе си и търпеливи към другите? Какво ще си помисли Бог за тях? Дали ще определи изхода им въз основа на външното добро поведение, което изживяват? Със сигурност няма да го направи. Хората възприемат и съдят другите въз основа на това поведение и тези прояви, и тъй като не могат да прозрат същността на другите хора, в крайна сметка се оказват измамени от тях. Бог обаче никога не е измамен от човека. Той категорично няма да похвали и да запомни моралното поведение на хората, защото са успели да бъдат строги към себе си и търпеливи към другите. Вместо това Той ще ги осъди за амбициите им и за пътя, по който са поели, за да преследват статус. Ето защо онези, които се стремят към истината, трябва да имат проницателност по отношение на този критерий за оценка на хората. Те трябва напълно да отрекат и да изоставят този нелеп критерий и трябва да разпознават хората според Божиите слова и истините принципи. Те трябва да гледат най-вече дали даден човек обича положителните неща, дали е способен да приеме истината и дали може да се покори на Божието върховенство и на Неговите подредби, както и да гледат пътя, който избира и по който върви, и въз основа на тези неща да отсъждат какъв човек е и каква човешка природа има. Твърде лесно е да възникнат отклонения и грешки, когато хората съдят другите въз основа на критерия „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“. Ако погрешно разпознаваш и разглеждаш даден човек въз основа на принципи и поговорки, които произлизат от човека, по този въпрос ще нарушаваш истината и ще се противопоставяш на Бог. Защо е така? Причината е, че начинът, по който възприемаш хората, ще има погрешна основа, несъвместима с Божиите слова и истината — тя може дори да е в разрез с тях и да им противоречи. Бог не оценява човешката природа на хората въз основа на твърдението за морално поведение „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, така че ако все още настояваш да съдиш морала им и да определяш какви хора са те според този критерий, тогава напълно си нарушил истините принципи и със сигурност ще сбъркаш и ще предизвикаш някои грешки и отклонения. Не е ли така? (Така е.) Щом хората разберат тези неща, поне ще имат определено ниво на разбиране на основата, принципите и критериите, по които Бог възприема хората и нещата — поне ще разбираш и цениш Божия подход към тези неща. Какво да кажем тогава за твоята гледна точка? Би трябвало поне да знаеш коя е правилната основа да възприемаш даден човек и кой критерий за разглеждане на хората съответства на истината и действителните факти — тогава определено няма да сгрешиш или да се отклониш. Ако наистина си изясниш тези въпроси, ще имаш проницателност по отношение на тези аспекти на традиционната култура, както и на различните човешки твърдения, теории и начини за възприемане на другите хора, и ще си способен напълно да се откажеш от тези аспекти на традиционната култура и от всички различни поговорки и възгледи, които произлизат от човека. По този начин ще възприемаш и разпознаваш хората въз основа на истините принципи и до известна степен ще съответстваш на Бог и няма да се бунтуваш срещу Него, да Му се противопоставяш или да Му противоречиш. С постепенното постигане на съответствие с Бог все по-ясно ще вникваш в същността на хората и нещата и ще намираш потвърждение за това в Божиите слова. Ще видиш, че различните твърдения на Бог, които разобличават човечеството, както и начините, по които охарактеризира и определя хората, са правилни и че всичко това е истината. Разбира се, когато намираш потвърждение за това, ще придобиваш все повече вяра и познание за Бог и Неговите слова и ще се убеждаваш, че Божиите слова са истината и реалността, която човек трябва да изживее. Не се ли състои именно в това процесът на приемане и постигане на истината? (Така е.) Това е процесът на приемане и постигане на истината.

Целта на стремежа към истината е да я приемем за свой живот. Когато хората са способни да приемат истината, тяхната вътрешна човешка природа, както и животът им, започват постепенно да се променят и в крайна сметка тази промяна е тяхната награда. Преди ти възприемаше хората и нещата според традиционната култура, но сега осъзна, че това е било погрешно, и вече няма да възприемаш нещата от тази гледна точка, нито ще възприемаш когото и да е въз основа на това, което диктува традиционната култура. На каква основа тогава ще възприемаш вече хората и нещата? Ако не знаеш, това доказва, че все още не си приел истината. Ако вече знаеш според кои истини принципи трябва да възприемаш хората и нещата, ако можеш точно и ясно да посочиш основата, пътя, критериите и принципите си, и ако можеш също така да разпознаваш хората и да подхождаш към тях в съответствие с тези истини принципи, тогава истината вече е започнала да действа в теб, тя направлява мислите ти и е взела връх в гледната точка, от която възприемаш хората и нещата. Това доказва, че истината вече се е вкоренила в теб и е станала твой живот. И така, как ще ти помогне в крайна сметка влиянието, което истината има върху теб? Няма ли тя да повлияе на начина, по който се държиш, на пътя, който избираш, и на посоката ти в живота? (Ще повлияе.) Ако тя може да повлияе на начина, по който се държиш, и на пътя, по който вървиш, тогава няма ли да повлияе на връзката ти с Бог? (Ще повлияе.) Какъв резултат ще има от това, че истината влияе на връзката ти с Бог? Ще се приближиш ли към Бог или ще се отдалечиш от Него? (Ще се приближа към Бог.) Със сигурност ще се приближиш към Него. Когато се приближиш към Бог, ще бъдеш ли по-склонен да Го следваш и да се прекланяш пред Него, или неохотно ще вярваш в Неговото съществуване, докато съмненията и неразбирането ти пречат? (Ще искам да следвам Бог и да се прекланям пред Него.) Това е сигурно. Е, как ще постигнеш това желание? Ще намериш потвърждение на Божиите слова в реалния си живот, истината ще започне да действа в теб и ще намериш потвърждение за нея. В процеса на разгръщане на всяко нещо скритият източник на всички тези неща ще бъде потвърден в теб и ще откриеш, че той напълно съответства на Божиите слова. Ще се увериш, че всички Божии слова са истината, и това ще усили вярата ти в Бог. Колкото повече вяра имаш в Бог, толкова по-нормална ще става връзката ти с Него, все повече ще искаш да постъпваш като сътворено същество и да приемаш Бог за свой Върховен владетел, а онази част от теб, която се покорява на Бог, ще става все по-голяма. Какво мислиш за това подобрение във вашата връзка? То е чудесно, нали? Това е в резултат на добър и положителен ход на развитие. Какви ще бъдат тогава последиците от един лош и зловреден ход на развитие? (Вярата ми в съществуването на Бог ще става все по-слаба и ще имам погрешни разбирания и съмнения относно Бог.) Най-малко такива ще бъдат последствията. Няма да получиш потвърждение по никакви въпроси и не само няма да успееш да постигнеш истината във вярата си, но и ще си създадеш всякакви представи — ще разбираш погрешно, ще укоряваш Бог и ще се пазиш от Него, и накрая ще се отречеш от Него. Ако се отречеш от Бог в сърцето си, ще можеш ли да продължиш да Го следваш? (Не.) Вече няма да искаш да Го следваш. Какво ще се случи впоследствие? Ще изгубиш интерес към това, което прави и казва Бог. Когато Бог каже: „Вижда се краят на човечеството“, ти ще отговориш: „Не виждам нищо!“. Няма да Му повярваш. Когато Бог каже: „Ще получиш добро назначение, след като си се стремил към истината“, ти ще отговориш: „Къде е това добро назначение, за което говориш? Не го виждам!“. Няма да се интересуваш. Когато Бог каже: „Трябва да постъпваш като истинско сътворено същество“, ти ще отговориш: „Има ли някаква полза да постъпвам като истинско сътворено същество? Колко благословии мога постигна с това? Наистина ли мога да постигна благословии с това? Свързано ли е то с постигането на благословии?“. Когато Бог каже: „Трябва да приемеш и да се покориш на Божието върховенство!“, ти ще отговориш: „Какво върховенство? Защо не мога да почувствам Божието върховенство? Ако Бог наистина има върховна власт, защо е допуснал да живея в бедност? Защо е допуснал да се разболея? Ако Бог е Върховен господар, защо винаги всичко ми е толкова трудно?“. Сърцето ти ще е изпълнено с оплаквания и няма да вярваш на нито една дума от това, което Бог казва. Това ще покаже, че нямаш истинска вяра в Него. И затова, когато се сблъскваш с различни проблеми, само ще се оплакваш, без да проявяваш никакво подчинение. Така ще стигнеш до този зловреден изход. Някои хора казват: „Щом Бог е Върховен господар, Той би трябвало да ми помогне да оздравея от болестта си веднага. Той би трябвало да ми помогне да постигна всичко, което желая. Защо сега животът ми е изпълнен с неудобства и страдания?“. Такива хора са изгубили вярата си в Бог и са останали без никаква следа от неясната вяра, която са имали някога — тя е изчезнала напълно. Това е зловредната последица и пагубният резултат от всичко това. Искате ли да стигнете до този етап? (Не.) Как можете да го избегнете? Трябва да положите усилия, когато става въпрос за истината — ключът и пътят за всичко това се крие в истината и в Божиите слова. Ако полагаш усилия по отношение на Божиите слова и истината, несъзнателно ще започнеш да виждаш по-ясно пътя, на който Бог те е научил и към който те е насочил, и ще видиш същността на хората, събитията и нещата, които Бог организира. С всяка стъпка от това преживяване постепенно в Божиите слова ще откриваш принципите и основите за възприемане на хората и нещата, както и за поведението и действията си. Като приемаш истината и стигаш до разбиране за нея, ще откриеш принципите и пътищата за практикуване в хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш. Ако практикуваш според тези пътища, Божиите слова ще навлязат в теб и ще се превърнат в твой живот, и несъзнателно ще започнеш да живееш под Божието върховенство и ръководство. Когато живееш под Божието върховенство и ръководство. Тогава несъзнателно ще се научиш как да възприемаш хората и нещата според Божиите слова и ще възприемаш нещата от правилната позиция и гледна точка и според правилния възглед. Резултатите от възгледите ти за нещата ще бъдат в съответствие с Божиите слова и истината и ще ти позволят да се доближаваш все повече до Бог и да жадуваш все повече за истината. Ако обаче не се стремиш към истината, не полагаш усилия над нея и не се интересуваш от нея, тогава е трудно да се каже докъде ще стигнеш накрая. В крайна сметка най-лошият възможен изход е, когато хората не успяват да видят действията на Бог или да почувстват Неговото върховенство, колкото и да се опитват да вярват в Него. Това се случва, когато не успеят да възприемат Божието всемогъщество и Неговата мъдрост, независимо колко много неща преживяват. В такива случаи хората само ще признаят, че словата, които Бог изказва, са истината, но няма да виждат надежда да бъдат спасени, камо ли да видят, че Божият нрав е праведен и свят, и винаги ще чувстват, че вярата им в Бог е мъглява. Това показва, че те не са постигнали истината или Божието спасение и че изобщо не са придобили нищо, след като са вярвали в Бог в продължение на години. С това завършва Моето общение върху третата поговорка: „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“.

Какво е четвъртото твърдение за морално поведение? (Отвръщай на злото с добро.) Хората прикриват ли определени намерения, когато отвръщат на злото с добро? Дали не правят крачка назад, за да улеснят себе си? Това не е ли примиренчески начин за справяне с нещата? Хората не искат да попадат в безкраен цикъл на отмъщения, а искат да изгладят нещата, за да могат да живеят малко по-спокойно. Животът на човека не е особено дълъг и независимо дали живее до сто или до няколкостотин години, той смята, че животът му е кратък. По цял ден го занимават мисли за отмъщение и убийство, вътрешният му свят е изпълнен с безпокойство и той живее нещастно. Затова се опитва да намери начин да живее по-щастливо, по-радостно и да се отнася добре със себе си — което означава да отвръща на злото с добро. Неминуемо през живота си хората се обиждат един друг и стават жертви на кроежите си, постоянно ги измъчват отмъстителни и горчиви чувства и изживяват доста бедно съществуване, затова моралистите насърчават този морален критерий по света с мотива и в името на социалния климат, обществената стабилност и единството. Те предупреждават хората да не отвръщат на злото със зло, да се въздържат от омраза и да не се избиват, а вместо това ги насърчават да се учат да отвръщат на злото с добро. Казват, че дори някой да те е наранил в миналото, не бива да му отмъщаваш, а трябва да му помогнеш, трябва да забравиш миналите му прегрешения, да общуваш с него нормално и бавно да го промениш, като разсеете враждата помежду си и постигнете отношения на разбирателство. Като цяло това няма ли да доведе до хармония в обществото? Те казват, че независимо кой те е обидил, независимо дали е член на семейството, приятел, съсед или колега, ти трябва да отвръщаш на злото с добро и да се въздържаш от това да таиш злоба. Твърдят, че ако всеки е способен да го прави, ще стане точно както казват хората: „Ако всеки дава по малко любов, светът ще стане прекрасно място“. Тези твърдения не се ли основават на фантазии? Прекрасно място? Как ли не! Вижте кой управлява този свят и кой покварява човечеството. Каква промяна може реално да постигне твърдението за морално поведение: „Отвръщай на злото с добро“? Нищо не може да промени. Подобно на останалите, това твърдение поставя определени изисквания към моралните качества на хората или им налага определени правила. Изисква от тях да се въздържат и да не прибягват до омраза и убийства, когато се сблъскат с омраза и убийство от страна на други хора, да се отнасят спокойно и уравновесено към хората, които им вредят, и да използват моралното си поведение, за да смекчат враждата и убийствата и да намалят кръвопролитията. Разбира се, в известна степен тази поговорка за моралното поведение въздейства на хората. Тя може да потуши враждата и негодуванието и донякъде да намали вендетите. Тя може да има сравнително положителен ефект върху социалния климат, обществения ред и социалната хармония, но какви са предпоставките, за да има такъв ефект тази поговорка? Има важни предпоставки по отношение на социалната среда. Една от тях е нормалният разум и нормалната преценка на хората. Хората си мислят: „Човекът, на когото искам да отмъстя, по-силен ли е или е по-слаб от мен? Ако му отмъстя, ще успея ли да постигна целта си? Ако му отмъстя и го убия, дали ще подпиша собствената си смъртна присъда?“. Първо претеглят последствията. След като обмислят нещата, повечето хора осъзнават следното: „Той има много връзки, има голямо обществено влияние и е порочен и жесток, така че, макар да ми е навредил, не мога да му отмъстя. Трябва мълчаливо да преглътна обидата. Ако обаче някога в този живот получа възможността да му отмъстя, ще се възползвам от нея“. Както гласят популярните поговорки, „Този, който не търси отмъщение, не е мъж“ и „Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“. Хората все още таят в себе си подобни философии за живота. От една страна хората поддържат философията за живот, според която на злото трябва да се отвръща с добро, защото тя е пряко свързана със социалната среда и с дълбоката поквара на човека — тя е възникнала заради представите на хората и преценките на разума им. Повечето хора, когато се сблъскват с подобни ситуации, могат единствено мълчаливо да преглътнат обидите и външно да практикуват отвръщане на злото с добро, като загърбят омразата и отмъщението си. Друга причина, поради която хората се придържат към тази философия за живот, е, че понякога силите на двете засегнати страни са много неравностойни и затова онеправданият не смее да търси отмъщение, а е принуден да отвърне на злото с добро, тъй като няма какво друго да направи. Ако си отмъсти, може да застраши живота на цялото си семейство, а последиците от това са невъобразими. В такива случаи хората смятат, че е за предпочитане просто да преглътнат обидата и да продължат да живеят. Дали обаче така са преодолели негодуванието си? Способен ли е който и да е човек да забрави затаената обида? (Не.) Особено в случаите на много силно озлобление, например когато някой е убил твой близък роднина, съсипал е семейството ти и е опозорил името ти, заради което у теб се е развила дълбока враждебност към него — никой не може да забрави подобно озлобление. То е част от човешката природа и тя не може да го преодолее. При подобни обстоятелства хората инстинктивно развиват чувство на омраза — това е съвсем нормално. Независимо дали се дължи на избухливост, инстинкт или съвест, във всеки случай това е нормална реакция. Дори кучетата се привързват към хората, които се отнасят добре с тях и редовно ги хранят или им помагат, и започват да им се доверяват, а презират онези, които ги малтретират и се отнасят зле с тях — и не само това, а и ще презират хората, които миришат или звучат като техните насилници. Виждаш ли, дори кучетата притежават този инстинкт, да не говорим за хората! Като се има предвид, че хората имат много по-сложен ум от животните, напълно нормално е да изпитват враждебност, когато се сблъскат с вендета или несправедливо отношение. Въпреки това, по ред причини и поради конкретни обстоятелства, хората често са принудени да правят отстъпки, да преглъщат обиди и временно да се примиряват с положението, но това не означава, че те желаят или са способни да отвърнат на злото с добро. Казаното от Мен току-що е от гледна точка на човешката природа и на инстинктивните реакции на човека. Ако сега го разгледаме от гледна точка на обективните факти за обществото, какви биха били последствията, ако някой не отвърне на злото с добро, а вместо това отмъсти и извърши убийство? Той ще бъде подведен под съдебна отговорност, може да го задържат и осъдят на затвор, и дори може да получи смъртно наказание. Въз основа на това можем да заключим, че било то от гледна точка на човешката природа или на ограничаващата сила на обществото и закона, когато хората се сблъскват с несправедливо отношение и вендета, нито един човек не е способен да прогони омразата от съзнанието си или от дълбините на сърцето си. Дори когато стават жертви на малки злини като словесни нападки, присмех или подигравки, хората пак не са способни да отвърнат на злото с добро. Дали способността да се отвръща на злото с добро е нормално проявление на човешката природа? (Не.) Тогава, когато човек понася тормоз или вреда от някого, кое е най-малкото, от което се нуждае и което изисква неговата човешка природа? Дали някой би казал весело и щастливо: „Продължавай да ме тормозиш! Ти си силен и зъл, можеш да ме тормозиш, както пожелаеш, и аз ще отвърна на твоето зло с добро. Силно ще почувстваш благородния ми характер и морал и аз със сигурност няма да ти отмъщавам или да си съставям някакво мнение за теб. Няма да ти се сърдя — просто ще приема всичко на шега. Независимо до каква степен казаното от теб обижда личността ми, накърнява гордостта ми или вреди на интересите ми, всичко е наред и спокойно можеш да казваш каквото си искаш“. Съществуват ли такива хора? (Не.) Абсолютно никой не е способен наистина да забрави озлоблението си. Пак добре, ако успее да издържи известно време, без да убие врага си за отмъщение. Така че никой не е истински способен да отвърне на злото с добро, а дори и да практикува такова морално поведение, то ще е, защото е бил принуден да действа по този начин поради ограниченията на конкретните обстоятелства в дадения момент или защото целият случай всъщност е бил измислен и въображаем. При нормални обстоятелства, когато хората станат жертви на сериозно преследване или малтретиране, те ще се озлобят и ще станат отмъстителни. Единственото обстоятелство, при което някой би могъл да не осъзнае или да не реагира на собствената си омраза, би било, ако тази омраза е била твърде силна и той е претърпял толкова сериозен шок, че в крайна сметка е изгубил паметта или разсъдъка си. Но никой с нормална човешка природа и разум не би искал да го обиждат, дискриминират, подценяват и осмиват, да му вредят, да му се присмиват и подиграват и т.н., нито би искал някой да стигне дотам, че да потъпче и накърни личността и достойнството му. Никой не би бил щастлив неискрено да се отплаща с морално поведение на онези, които по-рано са му нанесли обида или вреда — никой не е способен да го направи. Така че това твърдение относно моралното поведение да се отвръща на злото с добро изглежда много слабо, анемично, празно и безсмислено за поквареното човечество.

Ако го погледнем от гледна точка на съвестта и разума на нормалната човешка природа, колкото и да е покварен човек и независимо дали е зъл или притежава относително добра човешка природа, всеки се надява, че другите ще се отнасят към него добре и с елементарно уважение. Би ли се зарадвал, ако някой започне безпричинно да те ласкае и да ти се подмазва? Би ли ти харесало това? (Не.) Защо няма да ти хареса? Би ли се почувствал така, сякаш те мами? Би си помислил: „Приличам ли ти на тригодишно дете? Защо не успявам да разбера причината, поради която смяташ за нужно да ми казваш тези неща? Дали съм толкова добър, колкото твърдиш? Направих ли някое от тези неща? За какво е цялото това глупаво ласкателство? Как не се отвращаваш от себе си?“. Хората не обичат да слушат ласкателства и ги приемат като вид обида. Освен с елементарно уважение, как още искат хората да се отнасят другите към тях? (С искреност.) Би било невъзможно да се иска от хората да се отнасят искрено към другите — ако се въздържат от упражняване на тормоз върху тях, това вече е доста добре. Да се иска от хората да не се тормозят взаимно е сравнително обективно изискване. Хората се надяват другите да ги уважават, да не ги тормозят и, най-важното, да се отнасят справедливо към тях. Надяват се другите да не ги нападат, когато са уязвими, да не ги изолират, когато разобличат недостатъците им, да не ги ласкаят и да не им се подмазват постоянно. Хората смятат, че подобно поведение е отвратително, и просто искат да се отнасят към тях справедливо. Не е ли така? Справедливото отношение към другите е сравнително положителен идеал в света на хората и в сферата на човешкото мислене. Защо казвам това? Помислете за следното. Защо всички хора харесват Бао Джън? Хората обичат да гледат как Бао Джън решава случаи, макар че тези случаи са въображаеми и напълно измислени. Защо хората ги харесват въпреки това? Защо все пак искат да ги гледат? Защото в идеалния си свят, в сферата на мисленето си и в дълбините на сърцата си всички те мечтаят за един положителен и малко по-добър свят. Иска им се човек да може да живее в относително честна и справедлива социална среда, в свят, където това е гарантирано на всички. В такъв случай, когато те тормозят зли сили, поне ще има място, където справедливостта се отстоява, където би могъл да подадеш жалба, където би имал право да се оплачеш и където в крайна сметка би могъл да хвърлиш светлина върху неправдите, които си понесъл. В това общество и сред хората ще има място, където би могъл да изчистиш името си и да се защитиш от това някога да понесеш каквото и да било унижение или каквато и да било несправедливост. Не е ли това идеалното общество за човека? Не жадува ли именно за това всеки човек? (Така е.) Това е мечтата на всеки човек. Хората се надяват, че към тях ще се отнасят справедливо — те не искат да стават обект на несправедливо отношение или да няма къде да се оплачат, ако към тях се отнесат несправедливо, и смятат, че подобна ситуация е много обезпокоителна. Може да се каже, че критерият и изискването към моралното поведение на човека „Отвръщай на злото с добро“ е далеч от реалността на покварата на хората в реалния живот. В такъв случай това изискване към моралното поведение на хората не се съобразява с човека и е далеч от обективните факти и от реалния живот. Това е твърдение, предложено от идеалисти, които изобщо не разбират вътрешния свят на хората в неравностойно положение, които са онеправдани и унизени — тези идеалисти нямат никакъв усет за степента, в която тези хора са онеправдани, и в която са оскърбени достойнството и личността им, или дори за това колко много е била застрашена личната им безопасност. Те не разбират тези реалности и въпреки това продължават да изискват от жертвите да се помирят с нападателите си и да се въздържат от отмъщение към тях, като казват например: „Ти си роден, за да се държат зле с теб, и трябва да приемеш съдбата си. Роден си в най-нисшата класа на обществото и си направен от материал за роби. Ти си роден, за да те управляват други — не бива да отмъщаваш на онези, които са ти навредили, а трябва да отвръщаш на злото с добро. Трябва да дадеш своя принос за подобряване на социалния климат и разбирателството в обществото и да допринесеш за обществото, като показваш положителната си енергия и най-доброто си морално поведение“. Всичко това очевидно е казано, за да се оправдае експлоатацията на нисшите класи от страна на висшите слоеве на обществото и управляващите класи, да им се осигури това удобство и заради тях да се успокоят сърцата и емоциите на онеправданите. Подобни неща не се ли изричат именно с тази цел? (Така е.) Ако правните и социалните системи на всяка държава, както и системите и правилата на всяка раса и клан, бяха справедливи и се прилагаха стриктно, дали все още щеше да е необходимо да се насърчава тази необективна поговорка, която противоречи на законите на човешката природа? Нямаше да е необходимо. Поговорката „Отвръщай на злото с добро“ очевидно е била насърчавана просто като път и удобство за управляващите класи и за онези зли хора, които притежават власт и сила да експлоатират и да тъпчат онеправданите. В същото време, за да успокоят онеправданите класи и за да им попречат да търсят отмъщение или да се настроят враждебно към богатите, елитите и управляващата класа, тези така наречени мислители и възпитатели, се поставят на висотата на моралното превъзходство, като популяризират тази поговорка под претекст, че от всички се изисква да практикуват добро морално поведение. Това не създава ли още повече противоречия в обществото? Колкото повече потискаш хората, толкова по-несправедливо се оказва обществото. Ако обществото беше наистина честно и справедливо, щеше ли да е необходимо да съдим и да поставяме изисквания към моралното поведение на хората с помощта на тази поговорка? Това очевидно се дължи на факта, че в обществото и сред хората няма никаква справедливост. Ако законът можеше да наказва злодеите или ако тези, които имат пари и власт, също отговаряха пред закона, тогава поговорката „Отвръщай на злото с добро“ би била несъстоятелна и не би съществувала. Колко обикновени хора биха успели да навредят на един чиновник? Колко бедни хора биха успели да навредят на богатите? Би им било трудно да го постигнат. Така че поговорката „Отвръщай на злото с добро“ очевидно е насочена към обикновените хора, бедните и нисшите класи — тя е неморална и несправедлива. Например ако поискаш от държавен служител да отвърне за злото с добро, той ще ти каже „На какво зло трябва да отвърна? Кой би се осмелил да ми се изпречи? Кой би дръзнал да ме обиди? Кой би посмял да ми откаже? Ще убия всеки, който ми откаже — ще изтребя цялото му семейство и всеки негов роднина!“. Виж, за чиновниците няма никакво зло, на което да отвръщат, така че за тях поговорката „Отвръщай на злото с добро“ дори не съществува. Ако им кажеш: „Трябва да практикуваш моралното поведение да отвръщаш на злото с добро, трябва да притежаваш това морално поведение“, те ще отговорят: „Разбира се, мога да го направя“. Това е изцяло измамна лъжа. Във всеки случай „Отвръщай на злото с добро“ по същество е просто поговорка, насърчавана от социалните моралисти като начин за успокояване на нисшите класи, и дори нещо повече — това е поговорка, която се насърчава, за да се поробят нисшите класи. Тя се насърчава, за да се укрепи още повече властта на управляващата класа, да се спечели благоволението ѝ и да се увековечи поробването на нисшите класи, за да не се оплакват, дори и да са поробени за поколения наред. От това можем да видим, че в такова общество законите и системите очевидно са несправедливи. Такова общество не се ръководи от истината и не се управлява от истината, справедливостта или праведността. Вместо това то се управлява от злото и властта на човека, независимо от това кой служи като чиновник. Ако обикновените хора бяха чиновници, положението щеше да е съвсем същото. Това е същността на тази социална система. Поговорката „отвръщай на злото с добро“ разкрива този факт. Фразата очевидно има определено политическо качество — тя е изискване, поставено към моралното поведение на човека, за да се засили господството на управляващите класи и поробването на нисшите класи.

Изискването хората да отвръщат на злото с добро не само не съответства на нормалните потребности или изисквания на човешката природа, нито на характера и достойнството на човешката природа, но естествено още по-малко е подходящ критерий за оценка на качеството на нечия човешка природа. Това изискване е толкова далеч от действителната човешка природа, че не само е непостижимо, но и на първо място изобщо не е трябвало да се насърчава. То е просто поговорка и стратегия, използвана от управляващата класа, за да укрепи властта и контрола си над народа. Естествено, Бог никога не е насърчавал подобна поговорка, било то в Епохата на закона, Епохата на благодатта или сегашната Епоха на царството, и Бог никога не е използвал подобен метод, подобна поговорка или подобно изискване като основа за оценяване на качеството на човешката природа на хората. Това е така, защото независимо дали човек е морален или неморален, независимо колко добро или лошо е моралното му поведение, Бог взема предвид само неговата същност — тези поговорки за морално поведение просто не съществуват за Него. Следователно поговорката за морално поведение „Отвръщай на злото с добро“ е невалидна в Божия дом и не заслужава анализ. Как вярващите в Бог трябва да възприемат въпроса за „отвръщане на злото“, независимо дали отвръщаш на злото с добро, или отвръщаш на злото с отмъщение? С каква нагласа и от каква гледна точка трябва да възприемат този въпрос и да подхождат към него? Ако някой извърши злодеяние в църквата, Божият дом има свои собствени управленски закони и принципи за справяне с този човек — не е необходимо някой да отмъщава за жертвата или да я защитава от несправедливостта. В Божия дом няма нужда от това и естествено църквата ще се справи с проблема според принципите. Това е факт, който хората могат да видят и срещнат. Нека го кажа много ясно и точно: църквата има принципи за справяне с хората, а Божият дом има управленски закони. Ами Бог тогава? Що се отнася до Бог, всеки човек, който върши зло, ще бъде подобаващо наказан и Бог ще определи кога и как да бъде наказан. Божиите принципи за наказание са напълно неразделни от нрава и същността Му. Бог има праведен и ненакърним нрав, Той има величие и гняв, и всички, които вършат зло, ще бъдат подобаващо наказани от Него. Това е много по-висше от човешките закони и превъзхожда човешката природа и всички светски закони. Не само че е справедливо и разумно и съответства на желанията на човешката природа, но и не изисква всеобщи хвалби и утвърждаване. От теб не се изисква да съдиш за всичко от висотата на моралното превъзходство. Когато Бог прави това, Той има Свои собствени принципи и подходящо време. Трябва да се остави Бог да прави каквото прави, а хората трябва да се въздържат от намеса, тъй като това няма нищо общо с тях. Какво иска Бог от хората по отношение на въпроса за „отвръщане за злото“? Да не действат и да не отмъщават на други хора импулсивно. Как трябва да постъпиш, ако някой те обижда, тормози или дори иска да ти навреди? Има ли принципи за справяне с такива неща? (Да.) Има решения и принципи за тези неща, както и основание в Божиите слова и в истината. Независимо от всичко останало, поговорката за моралното поведение „Отвръщай на злото с добро“ също не е критерий, по който да се съди за качеството на човешката природа на хората. Ако човек може да отвърне на злото с добро, в най-добрия случай може да се каже, че той е относително търпелив, искрен, добродушен и великодушен, че не е дребнав и че притежава приемливо морално поведение. Може ли обаче да се оценява качеството на неговата човешка природа и да се съди за него въз основа на тази единствена поговорка? Не, категорично не. Трябва да се вземе предвид също и към какво се стреми, по кой път върви, отношението му към истината и положителните неща и т.н. Това е единственият начин да се съди вярно дали притежава човешка природа или не.

С това завършва нашето общение за днес.

26 март 2022 г.